В България т. нар. медии са собственост на военно-терористичната червена бригада ЦК на БКП и са ръководени от неговото Политбюро !

Георги Ифандиев

ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ,Георги Ифандиев - Част VІІ

>> вторник, 22 февруари 2011 г.

ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ

Написано от Георги Ифандиев

Понеделник,21 Февруари 2011

Част VІІ

Реставрация? Не, комунизмът не е помръдвал • Май наистина не сме народ • Гърците поне имат Микис Теодоракис

Продължение.

Преди дни се сблъсках с изблици на червения фашизъм. Той продължава триумфално да шества навсякъде, втренчен в калните си, изцапани с кръв ботуши, самодоволно съзнаващ, че е непобедим. Ето го като народопсихология: „Едно време имаше едно изпълнение на Мирча Кришан, в което студент на изпит в крайна сметка свеждаше отговора до краставичката, единственият въпрос, по който се е подготвил. Та краставичката на Ифандиев е комунизмът или по-скоро на крива ракета космосът й пречи, Георги!

А Бойко си е такъв, какъвто си го отгледа и хареса нацията българска! И ще си го обича, докато се появи още по-голям бабаит! А не там разни интелигенти и прочие.“[1]

Червеният фашизъм в действие

Струва си да посоча, че цитираното читателско мнение е пореден образец на невежеството на комунистите. Защото десетилетие след „славния“ Девети септември 1944 г. еврейският халтурчик от Румъния Мирча не „свеждаше“ никакъв „отговор“ до някаква „краставичка“. Той забавляваше тукашните нискочели тълпи със скоропоговорка за съдържанието на този зеленчук, уж състоящо се от.... 99 процента вода. Колко „оригинално“ и „духовито“! Само болшевик може да се наслаждава на подобен „хумор“.

Няма да коментирам повече. Оставям това да свърши финалът на една умна и разумна статия: „Вече близо 110 години българският народ ─ който обичайно чете само спортната страница на ВАЦ-овската „часова” и „трудова” макулатура[2] ─ упорито отказва да прочете „Книга за българския народ”, книгата, която интелектуалната мощ, интелектуалното превъзходство на Михайловски му подари като „средство за самоотбрана срещу потисничеството” (Радой Ралин). Не от вчера свободата всякак плаши масовия българин, той инстинктивно я отбягва, защото не знае какво да прави с нея. Затова предпочита ─ като в известната телевизионна реклама ─ да я оприличи на парче салам; то поне става за ядене, макар и да не е съвсем сигурно. А вече почти 110 години „Книга за българският народ” храбро изкупва българските несбъдливости и българските бягства от свободата, падналата всенародност.“[3]

Нейните университети. Б.Б. в сесия. Предстоят й изпити при Тато и Симо...Едва ли авторът на цитираното в самото начало мнение преуспява. Ала той, редовият анонимен страхливец ─ обикновен ленивец, свикнал да е част от „народните маси“, има с кого да се отъждестви. Навярно умствено хилав, той се идентифицира с „бабаита“. В неговата мускулна сила вижда образа на властта. Чувства, че има шанс да го стигне или поне уподоби. Мрази „интелигента“, тъй като е наясно – възможностите му за съревнование в тази посока са отрицателна величина. Не случайно по време на „великата“ Френска революция предвождащите я илюминати насъсквали въстаналия народ да преследва всеки грамотен. И улиците се превърнали в сцени на погроми под кресливия обвинителен призив: „Този е написал книга! Смърт!“

Британската историчка Неста Уебстър рисува картината на революционния „ентусиазъм“. Озверелите тълпи крещели: „Да, ние ще изгорим всички библиотеки, защото ще имаме необходимост само от история на революцията и от закони.“ И независимо, че голямата парижка Национална библиотека оцеля, хиляди книги и картини с огромна стойност бяха унищожени из цяла Франция като едното нищо.“[4]

Вече близо седемдесет години тук е царството на червения фашизъм с неговата изумителна простащина. Алчната му ненаситна мутра продължава безнаказано да се оглежда в морето от кръв, напълнено от обезглавяването на българския народ. До какво води ликвидирането на елита на една нация, личи от началния цитат. Какво по-ярко олицетворение на комунистическия садизъм?

Днес болшевишката дебелащина се шири все така необезпокоявана. Тя се мъдри начело на най-важната власт – изпълнителната. За настоящия епигон на алчночервения фашизъм четем: „Самият Борисов твърди, че е научил всичко от двамата лидери, които някога е охранявал ─ покойния комунистически диктатор Тодор Живков и бившия цар Симеон Втори, обяснява „Ройтерс“. В интервю за агенцията главният секретар казва: „Изкарал съм два университета ─ един със Живков и един с царя. Години наред, в неформална атмосфера, съм слушал и наблюдавал тези двама велики мъже в историята на съвременна България. Всеки от тях обичаше държавата и народа по свой начин ─ и двамата бяха изключителни личности.“[5]

„Днешният ден на България показва, че тоталитарното зло рецидивира и при уж многопартийна система, контролирана пак от довчерашните архивластници. Националните медии, синдикатите, професионалните организации, бизнесът са все още прекалено зависими от държавата, която само под натиск отвън имитира уждемокрация. Демокрация без демократи. Няма го онова разнообразие от осъзнати и целенасочени дейности „в общественото пространство между държавата, пазара и обикновеното домакинство” (според определението на Би Би Си), което да бъде дейният зачинател на гражданското общество. Днешната рестриктивна политика на държавата не само в икономическата област, ами и в областта на културата напр. е същият онзи перфиден „терор чрез изгладняване”, който Абдурахман паша усърдно препоръчва на племенника си Галиб. Във всички времена и пространства механизмът на подчинението, на унизеното достойнство е в основата си един и същ.

Българският преход, времето на уждемокрацията в България няма да свърши, докато вчерашно-днешната власт ─ също като Абдулрахман паша ─ успява да направи хората около себе си послушно и трайно зависими. И така да си отглежда безгражданственост, която със своята търпимост е винаги готова да бъде мост на най-разнообразни властнически апетити.“[6]

Как да има гражданско общество, след като не съществуват граждани? България все така е територия, в която господства крепостничеството. Тя е „обетованата земя“ на номенклатурните робовладелци и на комунистическата робия. В нейната класическа форма властва една червена и крайно фашизирана партийна номенклатура. Чрез своите репресивни тайни служби тази списъчна класа смазва всеки опит за проглеждане, мисъл, протест. „Абдулрахманпашовците обичат потайностите на властта, те пазят като зеницата на окото си престъпните й тайни. Изопачаването на душите им осигурява още и още власт. Някога Илия Бешков казваше: „Тайната е мрачната утроба на всяко зло”. Времето на уждемокрацията няма да свърши, докато заговорите и престъпленията на миналото още тегнат над българските дни.“[7]

Няма как тяло без душа, мозък, лишен от основната си функция – да мисли, да проумеят тези констатации. Те са прекалено сложни за тях, осмислянето им изисква усилие. Още преди Априлското въстание Петко Славейков бе осъзнал:

„Не сме народ, не сме народ, а мърша,

хора, дето нищо не щат да вършат.

Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!

„Аз не зная! Аз не мога!“ – общ е глас.

И не знаем, не можеме, не щеме

да работим за себе си със време.

Само знаем и можеме, и щеме

един други злобно да се ядеме…“[8]

Борисов пътува с корона за ИзраелЗатова комунизмът допадна на мнозинството нашенци. Ножът е опрял до кокала, а те все така търпят. Живеят като във финалното изречение на един от най-прочутите романи на Дюма-баща.[9] Истинската промяна вече се е превърнала в нещо толкова невероятно, че представителите на алчно червената фашистка номенклатура дори се учудват, когато някой извън нея бива избран, за да изпълнява важни поръчки в която и да е сфера. Като обсъжда сервитьорското минало на пишман банкерката, „дневната красавица“[10] Петя Славова, един тежък болшевик и таен милиционер, син на Тодор-Живков заместник-министър, се възмущава: „Споменах за шкембеджийницата във Варна и нека да тежи на онези комсомолски и партийни дейци, които са решили, че при едномилионна комунистическа партия трябва да си изберат келнерки и прочее...“[11]

Преди малко повече от три години неговият братовчед, бившият министър на отбраната Николай Свинаров, заяви публично: „... Струва ми се, че е крайно време през 2007 година държавата да спре да се управлява от ДС.”[12] Днес вече е 2011-а, а нищо не е помръднало. Разбирате ли за какво иде реч? Изобщо достига ли до съзнанието ви истината, че ние продължаваме да сме под игото на комунистическата номенклатура? С юдейска надменност тя не допуска, че ние можем да отнемем дори най-малко късче от нейната властова баница! Нас ни няма, въобще не фигурираме в плановете на болшевишката върхушка. Все едно не съществуваме. А ако някой покаже главичка, трябва да бъде фраснат за назидание на останалите. Вместо да подкрепят жертвата, с детска жестокост „масите“ й се подиграват. Реагират като онази баба, дето хвърлила още съчки в кладата, изгаряща Ян Хус. “Sancta siplicitas!”[13] Каква незрялост!

Отношението на тукашните номенклатурчици към нас е съвсем същото, както онова на водещите ционисти към техните едноверци в навечерието на Втората световна война. Пред участниците в Двадесетия ционистки конгрес, проведен през август 1937 г. в Цюрих, тогавашният президент на Световната ционистка организация, а сетне пръв президент на Израел Хаим Вайцман, преразказал своето изявление пред британската комисия за надзор на Палестина, оглавявана от херцог Пийл: „Заявих пред Британската кралска комисия, че... надеждата на шестте милиона европейски евреи бяха съсредоточени в имиграцията. Попитах: „Можете ли да отведете шест милиона евреи в Палестина?“ Сам отговорих: „Не.“... Възрастните ще умрат... Те са „прах“, икономическа и морална пепел в един жесток свят...“[14] Не коментирам откъде е знаел всичко, което все още предстояло?...

Съдбата, отредена ни от номенклатурата, по нищо не се различава от тази, която ционистите предвиждали за своите „възрастни“. Малцина го разбират. Затова все по-често се питам: Има ли смисъл да се бъхтя на тази толкова тежка нива, след като идиотите господарстват из милата ми Татковина? Аз ли съм ненормален, или живеем в империя на лудите, които са оставили група дегенерати, подчинени на левитския Интернационал, да разиграват на воля коня си из Отечеството? Докога?

Обещах да подиря отговора на въпроса:

Каква е връзката на световната ционистка власт с нашето дердже?

Съобщих ви първата. Ала през последните години все по-натрапчиво става усещането, че вече се превръщаме в нова Палестина. Никога не забравяйте, че значителна част от тази територия бе закупена от доверчивите и лениви като нас араби с парите на еврейските банкери. Забележете за къде пътуват местните колониални администратори? В началото на февруари председателката на Народното събрание Цецка Цачева участва в едно от „най-важните“ и „решаващите“ за българския просперитет събитие – конференцията „Демокрация, мир, диалог”, организирана от „Приятели на Израел в Европейския парламент“. Все пак тя не е евродепутатка, нали? „Милата“, открила „кръгла маса, посветена на паметта за холокоста и спасяването на българските евреи по време на Втората световна“.[15]

„България е в сърцето ми. Тя е най-обичаната страна в Израел, вечно ще бъдем благодарни и признателни за стореното от вашия народ“, заяви президентът на Израел Шимон Перес по време на среща с председателя на Народното събрание Цецка Цачева. Двамата разговаряха в Йерусалим, съобщиха от пресцентъра на парламента...“[16] Припомням: Пазете се от данайците, дори когато принасят дарове! Даже когато се кълнят, че страната ни е „най-обичаната в Израел“. Защото „има нещо гнило“ в това. Уви, нямаме държавници-патриоти.

Бойко СабатПо нататък в същото съобщение четем: „Цецка Цачева запозна израелския президент с актуалната политическа обстановка в България, с приоритетите на българското правителство и го информира за предстоящите президентски и местни избори. Тя изтъкна, че водещ приоритет на страната ни е присъединяването към Шенгенското пространство, за да бъде България надеждна външна граница на ЕС. Цачева представи благоприятната бизнес среда в България, която по думите й предлага много добри условия за чужди инвестиции.“[17]

Не ви ли звучи като отчет пред висшестоящ? По-рано го представяха в Кремъл, днес... Днес: „Над 500 държавници, председатели на парламенти, политически лидери, членове на Европейския парламент и наблюдатели се събраха в Йерусалим.“[18] Който има макар и незначителни познания по международно право, разбира: узаконяват абсолютно незаконната, насилствената окупация на Йерусалим. Pax Judaica!

А аз за пореден път се сещам за чудесните формулировки на Бунич: „... От Лондон се завърна Михаил Горбачов. Там той бе взел участие в съвещанието на „седморката“ държавни ръководители, но намери време дълго и насаме да се поразговори със своя стар приятел Робърт Максуел. Сега, от висотата на командния си мостик, Михаил Горбачов видя, че е настъпил часът. И изкомандва: „Напускайте кораба!“. А наоколо плаваха кораби от цял свят и взимаха на борда си хора и багаж, като дори предлагаха буксирни въжета. Скалите се приближаваха. Горбачов все още стоеше на мостика и внимателно се взираше наоколо. Беше август 1991 година. КПСС практически вече бе изчезнала от живота на страната...

Четири дни след паметните събития от 19 август [пуча от 1991 г.] дейността на КПСС и на РКП бе официално забранена, партийното имущество — национализирано, а банковите сметки — блокирани. 14 души се озоваха в затвора. Беше крайно време. Защото почти цялата номенклатура вече бе успяла да се прелее в новите структури на властта и с това потвърди своята непотопяемост и вечност.

Николай Кручина се хвърли от балкона на апартамента си, който се намираше на петия етаж в номенклатурния блок на „Плотниковски переулок“.

След него същото се случи и с предшественика му Георгий Павлов.

После от 12 етаж на апартамента си скочи отговорният работник в международния отдел на ЦК Дмитрий Лисоволик.

Във всяка работа, и особено в края на работата, е нужно да се съблюдава ред, утвърден още на III конгрес на РСДРП.

На другия край на света зад борда на разкошната си яхта падна мъртъв (или още жив) Робърт Максуел. Дори за него тази игра се оказа твърде опасна. Чак подир три дни тялото му бе намерено в морето и тържествено, в присъствието на членове на правителството и с военен караул, милиардерът бе погребан в Йерусалим. Ако знаеш по-малко — по-дълго ще живееш.

Освободила се от старата си комунистическа кожа, номенклатурата почувства прилив на нови творчески сили, изчистени от марксистко-ленинските заклинания.

Държавната банка побърза да обяви нов курс на рублата спрямо долара и го доведе до 100 рубли за долар.

Натрупаните от номенклатурата долари, обезценили докрай националната валута, се нахвърлиха върху загиващата страна. От всички краища на света към тях се присъединиха валутни подкрепления. На безценица се купуваха остатъците от националното богатство на пропадналата страна. Извършваше се, а и досега продължава, ловка номенклатурна приватизация, в хода на която жителите на „огледалното царство“ приватизираха всичко, което незаконно бяха владели цели 73 години...

Сега няма никакви способи, освен, разбира се, ленинските, по които да се изземе това богатство от тях. Неприкосновеността на частната собственост — това е основата на пазарната икономика. И така е било замислено...

Кой кой е (беше) в подземния святОгромната ядрена свръхдържава — Съюзът на Съветските Социалистически Републики, се бе сгромолясала с трясък под натиска на долара и престана да съществува. Най-голямата армия в света, хилядите стратегически ядрени ракети, десетките хиляди суперсъвременни танкове и бойни самолети, гигантските самолетоносачи и чудовищните подводни ракетоносци се оказаха в невъзможност да предотвратят катастрофата и сега безполезно ръждясват. Без да дадат нито един изстрел, без да загубят нито един войник, Съединените щати демонстрираха принципно нови методи за поразяване, блестящо спечелиха Третата световна война, разгромиха, разчлениха и заличиха от географската карта на света своя главен противник, като го оставиха да лежи ничком в мръсотията и хаоса, да проси от вчерашния си смъртен враг помощ и милосърдие. Както и беше замислено.

Съединените щати играеха своята игра, номенклатурата — своята. Победиха и едните, и другите. Загуби Русия. За пореден път.

През лятото на 1991 година излезе в нелегалност гигантската, добре отработена машина на здраво корумпираната със сегашната власт, „невидимата“ партийна страна Номенклатурия и нейната икономика. Вчерашният политически и идеологически диктат се смени с икономическия и срещу народа веднага се развихри икономически терор в духа на добрите стари времена. Партията все пак някак си се съгласяваше да храни своите роби, но хора, осъзнали свободата си, тя нямаше намерение да храни. А Номенклатурия, както и преди, ще храни само себе си и ще се подхранва от Запада. Народът, отучил се да мисли и да работи, нека мре. Той вече за нищо на никого не е нужен.

Комунистите дойдоха в нашата страна през 1917 година като завоеватели и повече от седемдесет години се държаха като окупатори. Когато осъзнаха, че тяхното време си е отишло, те се разбягаха като панаирджийски крадци, за пореден път до шушка ограбили народа и накрая унищожили държавата.“[19]

Едно и също навсякъде. Само преди година Б.Б. побърза да съкрати времетраенето на конгреса на БКП – пардон, ГЕРБ, за да не закъснее да се яви пред господарите си в Израел.[20] Каква бе ползата от визитата? Ето каква: „Близо 4000 граждани на Израел чакат да получат българско гражданство. Имаме една молба към премиера Бойко Борисов – да помогне за гражданство на родените в България евреи. Това поискаха от българската общност в Израел при среща с министър-председателя, който беше с тях на концерт в понеделник вечерта в Тел Авив.... Министър-председателят... обясни, че откакто неговото правителство е на власт, два пъти е ускорена процедурата за българско гражданство, но въпреки това обеща да говори с ресорния зам.-министър по правосъдието.“[21] Може би днес тези „български граждани“, постоянно живеещи в ционистката държава, са се „преброили“ като нашенци. За да не лъсне заплахата за нашата физическа обреченост. За награда Б.Б. станала... рогоноска. Получила шофар ─ „свещени рога, които символизират началото и края на шабат“. Подарил й ги равин пред западния зид на нявгашната римска крепост, наричана Стената на плача. Докато тя, закичила главата си с ярмулка – кепа, се клатела в юдейски молитвен ритъм пред голите тухли.[22]

Според израелския печат „заради радикализъм в Турция Борисов се сближи с Израел“. „Това твърди високопоставен израелски официален служител, цитиран в статия за петъчния брой на либералния израелски в.“Ааарец“...

За разлика от предишните години, Борисов решава в полза на сътрудничеството с Израел. Веднага след изборите той посети Ерусалим ─ първата визита на българския премиер през последните 18 години“, обяснява израелският посланик в София Ноа Гал-Гендлер.

„Борисов гледа на нас като на топ приоритет. Те търсят за икономически двигател неща като израелските високи технологии и искат да научат как сме ги постигнали“, допълва Гал-Гендлер.“[23]

В края на годината от официално съобщение на Министерския съвет узнахме, че: „Стокообменът между България и Израел се е увеличил два пъти за една година и ще продължи да се увеличава в бъдеще.” Това съобщи министър – председателят Бойко Борисов след среща с външния министър на Израел Авигдор Либерман. „Тепърва се правят много договори и споразумения, които ще мултиплицират това увеличение на стокооборота в сферата на земеделието, храните, минералните води, културата, сигурността, военна промишленост и инфраструктурата”, каза още Борисов.“[24]

Кой е стоял зад Алексей ПетровДа се „хванем“ за признанието на израелския посланик в София, че посещението на Б.Б. е „първата визита на български премиер през последните 18 години“. Кой бе онзи „герой“, който прокара пионерската линия на подчиненост на „центъра на света“? Не помните ли бившия адвокат от прословутия Втори софийски колектив Филип Димитров? Когато той „победоносно“ стъпи на окупираните от Израел сирийски Голански възвишения, отношенията ни с богатия на петрол арабски свят взеха да помръкват. Защо „победоносно“? Ами във вените на другаря Димитров, потомък на фамилия от тежки комунистически убийци от Пазардишко,[25] също тече еврейска кръв.

Впрочем навярно най-важното събитие по време на миналогодишното неофициално посещение на Б.Б. в САЩ бе: „Представители на седем еврейски общности в Ню Йорк поискаха от премиера Бойко Борисов съдействието на България в рамките на ЕС и ООН срещу иранската ядрена програма. Това стана на срещата им с българския премиер Бойко Борисов, предаде БНТ. В замяна, от общността изразиха готовност да инвестират в българското земеделие.“[26] И Б.Б. кандисала. Иран е една от най-богатите на петрол страни. Освен това Персия е една от люлките на древната българска цивилизация. Къде е далаверата ни, както се казва? Кон за кокошка или заповед по фронта?...

Всичко в името „Израел“

Съвсем накратко ще припомня, че не само Б.Б. разчита на израелците и пътува, за да бие чело пред равините. Нима не е известно, че зад Съюза за стопанска инициатива, зад корпорацията „Лев инс“ и зад самия настоящ „обществен враг номер едно“ Алексей Петров – комунист и таен милиционер, стоят израелски капитали? „В интервю за в. „168 часа” израелският посланик в София н.пр. Ноах Гал Гендлер казва: „Алексей Петров е добре известен в посолството от работата му в специалния отряд СОБТ, който охранява дълги години посолството, заради позицията си в ДАНС и заради отношенията си с компанията „Лев инс”. Става дума за делови отношения между посолството и него. Нито повече, нито по-малко...“...

Липсва обаче истинската обществена реакция. Сигурно защото, когато става дума за неща, свързани с Израел и евреите, повечето хора са особено внимателни. Не че няма какво да кажат, но не знаят как думите им ще бъдат изтълкувани... [Israel Über Alles.]

Какво точно се е случвало между Алексей Петров и бивши служители на посолството на Израел в София е деликатен, макар и любопитен въпрос. Най-добре е нещата да се изяснят където и от когото трябва. Услужливи политици, медии и журналисти винаги ще се намерят да вдигнат шум, нерядко заради нечии интереси. И точно тук е заровено кучето. Лошият подбор може да провали целта. Случвало се е и в Израел, и в България. „Октоподите” плуват най-добре точно в такива води...“[27]

Днес операция „Октопод“ е забравена. Споменаването й би припомнило провала на МВР, следствието и прокуратурата, но и лично на любимия министър на „народните маси“, потомствения милиционер Ц.Ц. Другарят Алексей „Трактора“ Петров е на свобода и шета нагоре надолу из „обществено-политическото пространство“. Казват, че е сред главните организатори на разнообразни интриги, активни мероприятия и дори на взривове. Никой обаче не споменава онези негови останали неизяснени отношения с посолството на Израел и с предприемачи от ционистката държава. В това число дори със създадения от Съветите олигарх Михаил Черной, по-точно Шварц, познат като Майкъл Чорни.[28] Нито една медия не търси отговор на въпроса: Как така един агент на контраразузнаването е въртял далавера с чужда държава, независимо коя? И продължава да го прави. Какво ви говори това? На мен, че няма дори опит за българска държава, а просто васална територия с колониално управление и администрация, подчинени на далечна метрополия.

Откъде бяха „експертите“, които партийката РЗС, бивша БЗНС – номер „N“, използваше по време на предизборната кампания през 2009 г.? „Консултанти от Израел пристигнаха вчера [22 юни 2009 г.] като част от международния екип на „Ред, законност и справедливост”, който ще помага в развитието на секторите селско стопанство, сигурност и борба с корупцията, съобщиха от партията, цитирани от БГНЕС.

Консултантите са двама бивши израелски генерали – Йорам Рудман и Дани Ятом, и един бивш министър – Дани Кричман. Гостите ще проведат серия от срещи с лидера на РЗС Яне Янев и с експертния отдел на партията.

РЗС разбива корупцията с израелско „ноу хау"Бригаден генерал от запаса Йорам Рудман е служил в израелската полиция над 30 години на ръководни длъжности, между които командир на специалния отдел за борба с организираната престъпност в Тел Авив; командир на Телавивския регион в израелската полиция; командир на отдела за международни престъпления и борба с организираната престъпност, където получава чин бригаден генерал. След напускането на полицията бригаден генерал Рудман е международно признат специалист в разследване и превенция на организираната престъпност и корупцията, уточняват от партията.

Бившият ръководител на МОСАД генерал Дани Ятом е един от най–големите международно признати специалисти в борбата с корупцията, организираната престъпност и терора.

Дани Кричман е бивш министър на земеделието на Израел и понастоящем един от лидерите на движението за създаване на кибуци в Израел. Международно признат специалист по ефективно сътрудничество в областта на европейските фондове за земеделие, допълват от РЗС.“[29]

Забележете, тук идват най-високопоставени ченгета, които проникват в две изключително важни сфери на държавата, които, ако тя съществуваше, щяха да са недостъпни за чужд крак. Първо, в сигурността на страната ни и второ, в селското стопанство, с което бяхме прочути в миналото. Твърде съмнително, да не кажа опасно е, че единият от „специалистите“ знае как се изграждат комуни – кибуци.

България е нещо като израелска резервна строителна площадка. Фирми от ционистката държава строят затворени еврейски квартали и цели селища във Велико Търново, Пловдив, София, по Черноморието... Цяла Северна България е зарязана. Там не се изпълнява нито един важен проект, като изключим станалия пословичен Втори дунав мост край Видин. Не се предвиждат магистрали, нито промишлени предприятия. Държавата се е оттеглила от древната Мизия. Тя, почти цялата, е предоставена на милостта на циганите. И може би на бъдещите си обитатели от „библейските земи“. Вече нямаме войска и това намирисва на бъдещо изхранване на чужда. Дали Израелските отбранителни сили няма да бъдат тази армия? Как сред нашия т. нар. елит

не се намери поне един „антисемит“

който със своя авторитетен глас да обясни къде се корени злото и да насочи вниманието на обществото към същината на проблемите ни? Така, както например световноизвестният гръцки композитор Микис Теодоракис отваря очите на своите сънародници и повдига духа им. Ще речете: Какво общо има всичко това с евреите и ционизма? Нека разберем какво мисли такъв доказан хуманист като автора на музиката към филма „Зорба гръка“. Само преди две седмици той разкри голата истина и смути ционистите:

„Теодоракис твърди, че „САЩ стоят зад гръцката икономическа криза.“... Неотдавна Микис Теодоракис... заяви по една гръцка телевизия, че е „антиизраелски настроен и е антисемит“. „Всичко, което днес се случва по света, е причинено от ционистите“, бе един такъв коментар. Друг беше: „Американски евреи стоят зад икономическата криза, която порази и Гърция.“ Освен това Теодоракис остро порица гръцкия министър-председател Георгиос Папандреу[30] задето е установил близки взаимоотношения с министър-председателя [на Израел] Бенямин Нетаняху, който е виновен, рече той, „за военните престъпления в Ливан и Газа“.

През 2003 г. 86-годишният композитор обяви, че Израел „е коренът на злото“.“[31]

Всичко това е вярно. То е доказано по чисто математичски път. Външният дълг на Съединените щати възлиза на 202 трилиона долара и е 14 пъти по-голям от брутния вътрешен продукт на страната. За сравнение гръцкият е надвишава около 11 пъти тамошния брутен вътрешен продукт.[32] Но никой не обявява фалита на САЩ, цитадела на интернационалния комунизъм. Иначе от близо половин век нашата южна съседка е управлявана от две проционистки фамилии – Караманлис и Папандреу. В гротеска, подобна на тукашната, те играят ролите съответно на „десни“ и „леви“. На пръв поглед навсякъде е едно и също. Но има детайли...

За българите е неприятно, че на наша територия никога не бе издигнат нито един глас, който поне да постави същия проблем, пречупен през собствения ни национален интерес. Услужливи псевдоинтелигентни се напреварват да се отъркат в краката на ционистите. Защото „келепир има в това“. Политици, смятани за „държавници“, тичат като спринтьори към Тел Авив с надеждата да бъдат погалени по главичките и да им връчат лавровото венче, гарантиращо тяхното векуване по върховете на властта.

'Zorba the Greek' composer: I'm anti-SemiticВсе пак съществува огромна разлика между България и Гърция. Първо, никой нашенец не би бил допуснат да изрече подобно нещо по телевизията. Моята съдба на телевизионен водещ е красноречиво и убедително доказателство за това. Второ, ако българин бе произнесъл онова, което Микис Теодоракис е казал, щеше да бъде пометен от вълна на „негодувание“ както от страна на разни „неправителствени организации“, издържани с парите на еврейски мошеници от рода на Дьорд Шварц – Джордж Сорос, така и от „будната общественост“. А властите щяха „да го преследват до смърт“. И всичко това под бурните одобрителни аплодисменти на „народа“.

Трето, гърците добиват своята национална независимост около петдесет години преди нас. Наистина, не само благодарение на външна намеса, но и със своята борба и усилия. За разлика от нашите, техните хайдути на са били просто лични отмъстители. Те са раздавали правосъдие с куршума и острието заради несправедливости, извършвани над населението, а не толкова над отделни личности или семейства.

Въпреки техния аванс на старта, през трийсетте години на миналия век българите не само са настигнали гърците, но и са ги изпреварили. Икономически и социално Кралство Гърция е дишало прахта на Царство България. Когато в края на Втората световна война почти еднаква съдба сполетява двата народа, съседите ни не допускат да бъдат предадени от „великите сили“ на Сталин, както бяхме ние. И освен това за пореден път гърците доказаха, че са хора с достойнство, влюбени в свободата. В избухналата гражданска война те отвоюваха правото си да бъдат независими и не позволиха на тоталитарния съветски ботуш, чрез неговите тамошни представители ─ комунистическите предатели-интернационалисти, да стъпче земята им и да ги пороби.

Ето я настоящата съществена разлика: „В понеделник Кирякос Лукакис, гръцкият посланик в Израел, изпрати по електронната поща писмо до [израелския всекидневник] “The Jerusalem Post”, в което заявява: „Бих желал да ви осведомя, че по принцип не коментираме личните мнения на гражданите. Второ, гръцкото правителство винаги е било против крайните схващания. Трето, отношенията между Гърция и Израел са твърде приятелски.“[33]

Дипломатично наведено, но неосъждащо Микис Теодоракис. Никога не съм бил свидетел на подобен подход на официалните български представители по отношение на наши граждани. Тукашните колониални власти винаги са предавали българите. Забравихте ли случая с медиците в Либия? Какво предприе тогавашното уж българско разузнаване, посланическата служба и правителството, за да предотвратят тази трагедия. Не помните ли бездействието на външната министърка Надежда Михайлова, днес Нейнски,[34] и репликата на тогавашния министър-председател Иван Йорданович Костов: „А ако са виновни?“ Това поведение на държавник ли бе? Фразата на съмнението, звучаща като примирение с обвинението, бе изтървана под натиска на обстоятелствата. По онова време по-голямата Костова щерка кандидатстваше за щатно място в уж италианската банката „Уни Кредит“. Но на практика най-големият собственик на нейни акции е Либия, респективно тамошният диктатор Муамар Кадафи. Към началото на 2009 г. неговият дял е възлизал на 7 на сто от капитала на банката или 40 милиарда долара.[35]

Това сме ний, така поглеж. След 9 септември 1944 г. България бе лишена от елит. Комунистите избиха значителна част от него. Друга хвърлиха зад решетките на затворите и зад телените огради на концентрационните лагери. Погрижиха се останалата да се превърне в котило от мъркащи послушници. Насетне, чак до ден днешен, българите приличат на обезглавен труп. Мятат се насам-натам като прясно заклано пиле. А зависимостта на местните ни колониални управници от ционистите датира далеч по-отдавна. Под същото подчинение са изпаднали всички правителства в Европа. Разбира се, със съответните нюанси. В тях е заровено кучето, както гласи популярният израз. За тези неща – в продължението на настоящата поредица.

Следва.

Предните части на тази поредица можете да прочетете тук:

Част І За липсата на образование или крахът на християнската цивилизация • Кой и защо ликвидира образованието в цивилизования свят • Малограмотни послушници са необходими на новия световен ред

Част ІІ Редуцирането на християните • Китай – бъдещата пенсионерска нация • Страхът и търпението, които ни обрекоха на унищожение

Част ІІІ Имаме шанс, но сме безразлични, пасивни и се доверяваме на лансираните от Интернационала • Създателите на исляма го атакуват като „глобална заплаха“, защо? • Промитите мозъци са лесни за манипулиране или напред към новия световен ред

Част ІV Демокрация ли? Що е то? • Тяхното изкуство ─ метод за промиване на съзнанието • Потъва ли светът
Част V Смърт на традициите • Участието на мнозинството може да преобърне плана на Интернационала • Потъва ли светът

Част VІ Защо продължаваме да се лутаме като освободени роби? • България живее в някаква шантава епоха • Този пропаднал опит за държава не е резерват, изолиран от света

Очаквайте в четвъртък в рубриката „Епопея на негодниците“: „КАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“: ИВО ИНДЖЕВ – НА ВСЯКА ВЛАСТ НАЕМНАТА ПОМИЯ.

[1] Автор: КК – „Мирча Кришан“, форумът към: Георги Ифандиев – „Докато кърпят главата на Б.Б., тя изяжда бъдещето ни“, Afera.bg, Варна, четвъртък, 17 февруари 2011 г., препечатано от „Форумът“, София, сряда, 16 февруари 2011 г., online: http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=16768&Itemid=9#usercomments Подч. мое.

[2] Печатарски брак.

[3] Вихрен Чернокожев – „Книга за българския народ” или как се отглежда безгражданственост“, Електронно списание LiterNet, № 1 (86), Варна, 11 януари 2007 г., online: http://liternet.bg/publish2/vchernokozhev/kniga_2.htm

[4] Nesta H. Webster – “The French Revolution a Study in Democracy”, Constable and Company, Ltd., London, 1920 г., стр. 412.

[5] „Енергичен бивш бодигард е любимецът на България“, София, “Reuters”, London, превод под заглавие „Ройтерс: Енергичен бивш бодигард е любимецът на България“, Vesti.bg, София, 5 февруари 2002 г., online: http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=361728 Подч. мое.

[6] Вихрен Чернокожев – „Книга за българския народ” или как се отглежда безгражданственост“, Електронно списание LiterNet, № 1 (86), Варна, 11 януари 2007 г., online: http://liternet.bg/publish2/vchernokozhev/kniga_2.htm Подч. мое.

[7] Пак там. Подч. мое.

[8] Петко Славейков – „Не сме народ“, 1875 г. Подч. мое.

[9] „Чакай и се надявай.“ (Александър Дюма – Граф Монте Кристо“, том 2.)

[10] Филм на режисьора Луис Бунюел по едноименния роман на Жозеф Кесел, заснет през 1967 г.. Главните роли се изпълняват от тогавашните „звезди“ на френското кино Катрин Деньов, Жан Сорел, Мишел Пиколи. Еротичният сюжет разказва за Северин ― една жена с две лица. Тя води двойствен живот ― на благоприлична буржоазна съпруга и на проститутка от елитен парижки публичен дом. Свежа и красива, привидно стеснителна, но неподправено аристократична, тя е жена с класа. Малтретирана като дете от баща си, Северин иска да бъде доминирана. Нужна й е здрава ръка, обича грубата игра... В съзнанието й се преплитат сънища, фантазии и реалност. Така тя сама си създава вълнуващи сексуални приключения... Красивата „дама“ доставя удоволствие на себе си, но и на первезни бизнесмени, професори-мазохисти, аристократи-некрофили, закоравели бандити, сладострастници.

[11] „Банкерът Цветан Начев: Петя Славова е била келнерка в шкембеджийница“, едно интервю на Добринка Корчева, в. „Шоу“, брой 7 (589), София, сряда, 16 – 22 февруари 2011 г., стр. 11. Подч. мое.

[12] Лилия Гюрова - „Крайно време е Държавна сигурност да спре да управлява България”, в. „Политика”, бр. 182, София, 12 – 18 октомври 2007 г., стр. 21.

[13] Мъченикът я погледнал изпод пламъците и изрекъл прословутите думи: “Sancta siplicitas” – „Свещена простота!“

[14] Chaim Weizmann, Barnet Litvinoff – “The Letters and Papers of Chaim Weizmann: December 1931-April 1952”, Transaction Publishers, Piscataway, NJ, 1983 г., стр. 286.

[15] Вж. „Председателят на парламента Цецка Цачева участва във Втората политическа конференция „Демокрация, мир, диалог” в Израел“, Агенция „Фокус“, София, неделя, 6 февруари 2011 г., online: http://www.focus-news.net/?id=n1489279

[16] „Цецка Цачева разговаря с Шимон Перес в Йерусалим “, в. „Стандарт“, София, неделя, 6 февруари 2011 г., online: http://www.standartnews.com/news/details/id/93712/%D0%A6%D0%B5%D1%86%D0%BA%D0%B0-%D0%A6%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8F-%D1%81-%D0%A8%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BD-%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%81-%D0%B2-%D0%99%D0%B5%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BC

[17] Пак там.

[18] Пак там.

[19] Игор Бунич – „Златото на партията”, първо издание, ИК „Прозорец”, София, година на издаването не е посочена, най-вероятно 1995-а, стр. 345-350. Подч. мое.

[20] Вж. Йова Апостолова, Иван Димов – „Борисов пътува с корона за Израел“, в. „Труд“, София, 4 януари 2010 г., online: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=331874

[21] „Бойко Борисов се сдоби със свещени рога от визитата си в Израел“, „Днес и утре“, Лондон, 13 януари 2010 г., online: http://dnesiutre.com/bulgarian-news/%D0%B1%D0%BE%D0%B9%D0%BA%D0%BE-%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D0%B5-%D1%81%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D1%81-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%80%D0%BE%D0%B3/

[22] Пак там.

[23] „Аарец“: Заради радикализъм в Турция Борисов се сближи с Израел“, в. „Дневник“, София, 26 ноември 2010 г., online: http://www.dnevnik.bg/sviat/2010/11/26/1001066_aarec_zaradi_radikalizum_v_turciia_borisov_se_sbliji_s/ Подч. мое.

[24] „Бойко Борисов: Стокообменът с Израел се е увеличил два пъти за една година“, Република България, Министерски съвет, София, 9 Декември 2010 г., online: http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0212&n=1027&g= Подч. мое.

[25] Вж. Тодор Балкански - Партизанският терор и вартоломеевите нощи в пазарджишкото краище”, ИК „Знак’94”, Велико Търново, 2008 г., стр. 219.

[26] „Бойко Борисов в САЩ: До пет - шест години ще станем средноевропейска държава“, Зона.БГ, месдтоположение не е посочено, 20 септември 2010 г., online: http://zonabg.info/Politics.20_21/7869.article/

[27] „Тънкият лед на антисемитизма, порока и дипломацията“, Frog News, София, Петък, 14 май 2010 г., online: http://frognews.bg/news_23355/Tankiiat_led_na_antisemitizma_poroka_i_diplomatsiiata/ Подч. мое.

[28] Вж. „Появиха се данни за връзка на Алексей Петров с Чорни“, в. „Дневник“, София, 12 февруари 2010 г., online: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/02/12/857273_poiaviha_se_danni_za_vruzka_na_aleksei_petrov_s_chorni/

[29] „Израелски генерали в екипа на Яне Янев“, Dnes, Dir.bg, София, 23 юни 2009 г., online: http://dnes.dir.bg/news.php?id=4655421

[30] До 1980 г., когато се идентифицираше с левицата, композиторът бе близък на семейство Папандреу. През 1989 г. бе кандидат за депутат от дясноцентристката партия „Нова демокрация“, тогава оглавявана от Константин Мицотакис. Стана и министър в неговия кабинет.

[31] “Zorba the Greek’ composer: I’m anti-Semitic” by Benjamin Weinthal, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Tuesday, February 15, 2011 г., 11 Adar I, 5771, online: http://www.jpost.com/JewishWorld/JewishNews/Article.aspx?id=208285 Подч. мое.

[32] Вж. “How close is America to fiscal crisis?” by Laurence Kotlikoff, “The Economist”, London, Friday, February 11, 2011 г., online: http://www.economist.com/economics/by-invitation/guest-contributions/america_bankrupt

[33] Пак там.

[34] Не малко автори пишат, че тя също има еврейска жилка.

[35] Вж. “UniCredit banks on Muammar Gaddafi” by Ian King, “The Times”, London, February 10, 2009 г., online: http://business.timesonline.co.uk/tol/business/columnists/article5697757.ece

:::

ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ


Написано от Георги Ифандиев

Понеделник,21 Февруари 2011

Георги ИфандиевЧаст VІІ

Реставрация? Не, комунизмът не е помръдвал • Май наистина не сме народ • Гърците поне имат Микис Теодоракис

Продължение.

Преди дни се сблъсках с изблици на червения фашизъм. Той продължава триумфално да шества навсякъде, втренчен в калните си, изцапани с кръв ботуши, самодоволно съзнаващ, че е непобедим. Ето го като народопсихология: „Едно време имаше едно изпълнение на Мирча Кришан, в което студент на изпит в крайна сметка свеждаше отговора до краставичката, единственият въпрос, по който се е подготвил. Та краставичката на Ифандиев е комунизмът или по-скоро на крива ракета космосът й пречи, Георги!

А Бойко си е такъв, какъвто си го отгледа и хареса нацията българска! И ще си го обича, докато се появи още по-голям бабаит! А не там разни интелигенти и прочие.“[1]

Червеният фашизъм в действие

Струва си да посоча, че цитираното читателско мнение е пореден образец на невежеството на комунистите. Защото десетилетие след „славния“ Девети септември 1944 г. еврейският халтурчик от Румъния Мирча не „свеждаше“ никакъв „отговор“ до някаква „краставичка“. Той забавляваше тукашните нискочели тълпи със скоропоговорка за съдържанието на този зеленчук, уж състоящо се от.... 99 процента вода. Колко „оригинално“ и „духовито“! Само болшевик може да се наслаждава на подобен „хумор“.

Няма да коментирам повече. Оставям това да свърши финалът на една умна и разумна статия: „Вече близо 110 години българският народ който обичайно чете само спортната страница на ВАЦ-овската „часова” и „трудова” макулатура[2] упорито отказва да прочете „Книга за българския народ”, книгата, която интелектуалната мощ, интелектуалното превъзходство на Михайловски му подари като „средство за самоотбрана срещу потисничеството” (Радой Ралин). Не от вчера свободата всякак плаши масовия българин, той инстинктивно я отбягва, защото не знае какво да прави с нея. Затова предпочита като в известната телевизионна реклама да я оприличи на парче салам; то поне става за ядене, макар и да не е съвсем сигурно. А вече почти 110 години „Книга за българският народ” храбро изкупва българските несбъдливости и българските бягства от свободата, падналата всенародност.“[3]

Нейните университети. Б.Б. в сесия. Предстоят й изпити при Тато и Симо...Едва ли авторът на цитираното в самото начало мнение преуспява. Ала той, редовият анонимен страхливец ─ обикновен ленивец, свикнал да е част от „народните маси“, има с кого да се отъждестви. Навярно умствено хилав, той се идентифицира с „бабаита“. В неговата мускулна сила вижда образа на властта. Чувства, че има шанс да го стигне или поне уподоби. Мрази „интелигента“, тъй като е наясно – възможностите му за съревнование в тази посока са отрицателна величина. Не случайно по време на „великата“ Френска революция предвождащите я илюминати насъсквали въстаналия народ да преследва всеки грамотен. И улиците се превърнали в сцени на погроми под кресливия обвинителен призив: „Този е написал книга! Смърт!

Британската историчка Неста Уебстър рисува картината на революционния „ентусиазъм“. Озверелите тълпи крещели: „Да, ние ще изгорим всички библиотеки, защото ще имаме необходимост само от история на революцията и от закони.“ И независимо, че голямата парижка Национална библиотека оцеля, хиляди книги и картини с огромна стойност бяха унищожени из цяла Франция като едното нищо.“[4]

Вече близо седемдесет години тук е царството на червения фашизъм с неговата изумителна простащина. Алчната му ненаситна мутра продължава безнаказано да се оглежда в морето от кръв, напълнено от обезглавяването на българския народ. До какво води ликвидирането на елита на една нация, личи от началния цитат. Какво по-ярко олицетворение на комунистическия садизъм?

Днес болшевишката дебелащина се шири все така необезпокоявана. Тя се мъдри начело на най-важната власт – изпълнителната. За настоящия епигон на алчночервения фашизъм четем: „Самият Борисов твърди, че е научил всичко от двамата лидери, които някога е охранявал ─ покойния комунистически диктатор Тодор Живков и бившия цар Симеон Втори, обяснява „Ройтерс“. В интервю за агенцията главният секретар казва: „Изкарал съм два университета ─ един със Живков и един с царя. Години наред, в неформална атмосфера, съм слушал и наблюдавал тези двама велики мъже в историята на съвременна България. Всеки от тях обичаше държавата и народа по свой начин ─ и двамата бяха изключителни личности.“[5]

Днешният ден на България показва, че тоталитарното зло рецидивира и при уж многопартийна система, контролирана пак от довчерашните архивластници. Националните медии, синдикатите, професионалните организации, бизнесът са все още прекалено зависими от държавата, която само под натиск отвън имитира уждемокрация. Демокрация без демократи. Няма го онова разнообразие от осъзнати и целенасочени дейности „в общественото пространство между държавата, пазара и обикновеното домакинство” (според определението на Би Би Си), което да бъде дейният зачинател на гражданското общество. Днешната рестриктивна политика на държавата не само в икономическата област, ами и в областта на културата напр. е същият онзи перфиден „терор чрез изгладняване”, който Абдурахман паша усърдно препоръчва на племенника си Галиб. Във всички времена и пространства механизмът на подчинението, на унизеното достойнство е в основата си един и същ.

Българският преход, времето на уждемокрацията в България няма да свърши, докато вчерашно-днешната власт ─ също като Абдулрахман паша ─ успява да направи хората около себе си послушно и трайно зависими. И така да си отглежда безгражданственост, която със своята търпимост е винаги готова да бъде мост на най-разнообразни властнически апетити.“[6]

Как да има гражданско общество, след като не съществуват граждани? България все така е територия, в която господства крепостничеството. Тя е „обетованата земя“ на номенклатурните робовладелци и на комунистическата робия. В нейната класическа форма властва една червена и крайно фашизирана партийна номенклатура. Чрез своите репресивни тайни служби тази списъчна класа смазва всеки опит за проглеждане, мисъл, протест. „Абдулрахманпашовците обичат потайностите на властта, те пазят като зеницата на окото си престъпните й тайни. Изопачаването на душите им осигурява още и още власт. Някога Илия Бешков казваше: „Тайната е мрачната утроба на всяко зло”. Времето на уждемокрацията няма да свърши, докато заговорите и престъпленията на миналото още тегнат над българските дни.“[7]

Няма как тяло без душа, мозък, лишен от основната си функция – да мисли, да проумеят тези констатации. Те са прекалено сложни за тях, осмислянето им изисква усилие. Още преди Априлското въстание Петко Славейков бе осъзнал:

Не сме народ, не сме народ, а мърша,

хора, дето нищо не щат да вършат.

Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!

„Аз не зная! Аз не мога!“ – общ е глас.

И не знаем, не можеме, не щеме

да работим за себе си със време.

Само знаем и можеме, и щеме

един други злобно да се ядеме…“[8]

Борисов пътува с корона за ИзраелЗатова комунизмът допадна на мнозинството нашенци. Ножът е опрял до кокала, а те все така търпят. Живеят като във финалното изречение на един от най-прочутите романи на Дюма-баща.[9] Истинската промяна вече се е превърнала в нещо толкова невероятно, че представителите на алчно червената фашистка номенклатура дори се учудват, когато някой извън нея бива избран, за да изпълнява важни поръчки в която и да е сфера. Като обсъжда сервитьорското минало на пишман банкерката, „дневната красавица“[10] Петя Славова, един тежък болшевик и таен милиционер, син на Тодор-Живков заместник-министър, се възмущава: „Споменах за шкембеджийницата във Варна и нека да тежи на онези комсомолски и партийни дейци, които са решили, че при едномилионна комунистическа партия трябва да си изберат келнерки и прочее...“[11]

Преди малко повече от три години неговият братовчед, бившият министър на отбраната Николай Свинаров, заяви публично: „... Струва ми се, че е крайно време през 2007 година държавата да спре да се управлява от ДС.”[12] Днес вече е 2011-а, а нищо не е помръднало. Разбирате ли за какво иде реч? Изобщо достига ли до съзнанието ви истината, че ние продължаваме да сме под игото на комунистическата номенклатура? С юдейска надменност тя не допуска, че ние можем да отнемем дори най-малко късче от нейната властова баница! Нас ни няма, въобще не фигурираме в плановете на болшевишката върхушка. Все едно не съществуваме. А ако някой покаже главичка, трябва да бъде фраснат за назидание на останалите. Вместо да подкрепят жертвата, с детска жестокост „масите“ й се подиграват. Реагират като онази баба, дето хвърлила още съчки в кладата, изгаряща Ян Хус. “Sancta siplicitas!”[13] Каква незрялост!

Отношението на тукашните номенклатурчици към нас е съвсем същото, както онова на водещите ционисти към техните едноверци в навечерието на Втората световна война. Пред участниците в Двадесетия ционистки конгрес, проведен през август 1937 г. в Цюрих, тогавашният президент на Световната ционистка организация, а сетне пръв президент на Израел Хаим Вайцман, преразказал своето изявление пред британската комисия за надзор на Палестина, оглавявана от херцог Пийл: „Заявих пред Британската кралска комисия, че... надеждата на шестте милиона европейски евреи бяха съсредоточени в имиграцията. Попитах: „Можете ли да отведете шест милиона евреи в Палестина?“ Сам отговорих: „Не.“... Възрастните ще умрат... Те са „прах“, икономическа и морална пепел в един жесток свят...“[14] Не коментирам откъде е знаел всичко, което все още предстояло?...

Съдбата, отредена ни от номенклатурата, по нищо не се различава от тази, която ционистите предвиждали за своите „възрастни“. Малцина го разбират. Затова все по-често се питам: Има ли смисъл да се бъхтя на тази толкова тежка нива, след като идиотите господарстват из милата ми Татковина? Аз ли съм ненормален, или живеем в империя на лудите, които са оставили група дегенерати, подчинени на левитския Интернационал, да разиграват на воля коня си из Отечеството? Докога?

Обещах да подиря отговора на въпроса:

Каква е връзката на световната ционистка власт с нашето дердже?

Съобщих ви първата. Ала през последните години все по-натрапчиво става усещането, че вече се превръщаме в нова Палестина. Никога не забравяйте, че значителна част от тази територия бе закупена от доверчивите и лениви като нас араби с парите на еврейските банкери. Забележете за къде пътуват местните колониални администратори? В началото на февруари председателката на Народното събрание Цецка Цачева участва в едно от „най-важните“ и „решаващите“ за българския просперитет събитие – конференцията „Демокрация, мир, диалог”, организирана от „Приятели на Израел в Европейския парламент“. Все пак тя не е евродепутатка, нали? „Милата“, открила „кръгла маса, посветена на паметта за холокоста и спасяването на българските евреи по време на Втората световна“.[15]

България е в сърцето ми. Тя е най-обичаната страна в Израел, вечно ще бъдем благодарни и признателни за стореното от вашия народ“, заяви президентът на Израел Шимон Перес по време на среща с председателя на Народното събрание Цецка Цачева. Двамата разговаряха в Йерусалим, съобщиха от пресцентъра на парламента...“[16] Припомням: Пазете се от данайците, дори когато принасят дарове! Даже когато се кълнят, че страната ни е „най-обичаната в Израел“. Защото „има нещо гнило“ в това. Уви, нямаме държавници-патриоти.

Бойко СабатПо нататък в същото съобщение четем: „Цецка Цачева запозна израелския президент с актуалната политическа обстановка в България, с приоритетите на българското правителство и го информира за предстоящите президентски и местни избори. Тя изтъкна, че водещ приоритет на страната ни е присъединяването към Шенгенското пространство, за да бъде България надеждна външна граница на ЕС. Цачева представи благоприятната бизнес среда в България, която по думите й предлага много добри условия за чужди инвестиции.“[17]

Не ви ли звучи като отчет пред висшестоящ? По-рано го представяха в Кремъл, днес... Днес: „Над 500 държавници, председатели на парламенти, политически лидери, членове на Европейския парламент и наблюдатели се събраха в Йерусалим.“[18] Който има макар и незначителни познания по международно право, разбира: узаконяват абсолютно незаконната, насилствената окупация на Йерусалим. Pax Judaica!

А аз за пореден път се сещам за чудесните формулировки на Бунич: „... От Лондон се завърна Михаил Горбачов. Там той бе взел участие в съвещанието на „седморката“ държавни ръководители, но намери време дълго и насаме да се поразговори със своя стар приятел Робърт Максуел. Сега, от висотата на командния си мостик, Михаил Горбачов видя, че е настъпил часът. И изкомандва: „Напускайте кораба!“. А наоколо плаваха кораби от цял свят и взимаха на борда си хора и багаж, като дори предлагаха буксирни въжета. Скалите се приближаваха. Горбачов все още стоеше на мостика и внимателно се взираше наоколо. Беше август 1991 година. КПСС практически вече бе изчезнала от живота на страната...

Четири дни след паметните събития от 19 август [пуча от 1991 г.] дейността на КПСС и на РКП бе официално забранена, партийното имущество — национализирано, а банковите сметки — блокирани. 14 души се озоваха в затвора. Беше крайно време. Защото почти цялата номенклатура вече бе успяла да се прелее в новите структури на властта и с това потвърди своята непотопяемост и вечност.

Николай Кручина се хвърли от балкона на апартамента си, който се намираше на петия етаж в номенклатурния блок на „Плотниковски переулок“.

След него същото се случи и с предшественика му Георгий Павлов.

После от 12 етаж на апартамента си скочи отговорният работник в международния отдел на ЦК Дмитрий Лисоволик.

Във всяка работа, и особено в края на работата, е нужно да се съблюдава ред, утвърден още на III конгрес на РСДРП.

На другия край на света зад борда на разкошната си яхта падна мъртъв (или още жив) Робърт Максуел. Дори за него тази игра се оказа твърде опасна. Чак подир три дни тялото му бе намерено в морето и тържествено, в присъствието на членове на правителството и с военен караул, милиардерът бе погребан в Йерусалим. Ако знаеш по-малко — по-дълго ще живееш.

Освободила се от старата си комунистическа кожа, номенклатурата почувства прилив на нови творчески сили, изчистени от марксистко-ленинските заклинания.

Държавната банка побърза да обяви нов курс на рублата спрямо долара и го доведе до 100 рубли за долар.

Натрупаните от номенклатурата долари, обезценили докрай националната валута, се нахвърлиха върху загиващата страна. От всички краища на света към тях се присъединиха валутни подкрепления. На безценица се купуваха остатъците от националното богатство на пропадналата страна. Извършваше се, а и досега продължава, ловка номенклатурна приватизация, в хода на която жителите на „огледалното царство“ приватизираха всичко, което незаконно бяха владели цели 73 години...

Сега няма никакви способи, освен, разбира се, ленинските, по които да се изземе това богатство от тях. Неприкосновеността на частната собственост — това е основата на пазарната икономика. И така е било замислено...

Кой кой е (беше) в подземния святОгромната ядрена свръхдържава — Съюзът на Съветските Социалистически Републики, се бе сгромолясала с трясък под натиска на долара и престана да съществува. Най-голямата армия в света, хилядите стратегически ядрени ракети, десетките хиляди суперсъвременни танкове и бойни самолети, гигантските самолетоносачи и чудовищните подводни ракетоносци се оказаха в невъзможност да предотвратят катастрофата и сега безполезно ръждясват. Без да дадат нито един изстрел, без да загубят нито един войник, Съединените щати демонстрираха принципно нови методи за поразяване, блестящо спечелиха Третата световна война, разгромиха, разчлениха и заличиха от географската карта на света своя главен противник, като го оставиха да лежи ничком в мръсотията и хаоса, да проси от вчерашния си смъртен враг помощ и милосърдие. Както и беше замислено.

Съединените щати играеха своята игра, номенклатурата — своята. Победиха и едните, и другите. Загуби Русия. За пореден път.

През лятото на 1991 година излезе в нелегалност гигантската, добре отработена машина на здраво корумпираната със сегашната власт, „невидимата“ партийна страна Номенклатурия и нейната икономика. Вчерашният политически и идеологически диктат се смени с икономическия и срещу народа веднага се развихри икономически терор в духа на добрите стари времена. Партията все пак някак си се съгласяваше да храни своите роби, но хора, осъзнали свободата си, тя нямаше намерение да храни. А Номенклатурия, както и преди, ще храни само себе си и ще се подхранва от Запада. Народът, отучил се да мисли и да работи, нека мре. Той вече за нищо на никого не е нужен.

Комунистите дойдоха в нашата страна през 1917 година като завоеватели и повече от седемдесет години се държаха като окупатори. Когато осъзнаха, че тяхното време си е отишло, те се разбягаха като панаирджийски крадци, за пореден път до шушка ограбили народа и накрая унищожили държавата.“[19]

Едно и също навсякъде. Само преди година Б.Б. побърза да съкрати времетраенето на конгреса на БКП – пардон, ГЕРБ, за да не закъснее да се яви пред господарите си в Израел.[20] Каква бе ползата от визитата? Ето каква: „Близо 4000 граждани на Израел чакат да получат българско гражданство. Имаме една молба към премиера Бойко Борисов – да помогне за гражданство на родените в България евреи. Това поискаха от българската общност в Израел при среща с министър-председателя, който беше с тях на концерт в понеделник вечерта в Тел Авив.... Министър-председателят... обясни, че откакто неговото правителство е на власт, два пъти е ускорена процедурата за българско гражданство, но въпреки това обеща да говори с ресорния зам.-министър по правосъдието.“[21] Може би днес тези „български граждани“, постоянно живеещи в ционистката държава, са се „преброили“ като нашенци. За да не лъсне заплахата за нашата физическа обреченост. За награда Б.Б. станала... рогоноска. Получила шофар ─ „свещени рога, които символизират началото и края на шабат“. Подарил й ги равин пред западния зид на нявгашната римска крепост, наричана Стената на плача. Докато тя, закичила главата си с ярмулка – кепа, се клатела в юдейски молитвен ритъм пред голите тухли.[22]

Според израелския печат „заради радикализъм в Турция Борисов се сближи с Израел“. „Това твърди високопоставен израелски официален служител, цитиран в статия за петъчния брой на либералния израелски в.“Ааарец“...

За разлика от предишните години, Борисов решава в полза на сътрудничеството с Израел. Веднага след изборите той посети Ерусалим първата визита на българския премиер през последните 18 години“, обяснява израелският посланик в София Ноа Гал-Гендлер.

„Борисов гледа на нас като на топ приоритет. Те търсят за икономически двигател неща като израелските високи технологии и искат да научат как сме ги постигнали“, допълва Гал-Гендлер.“[23]

В края на годината от официално съобщение на Министерския съвет узнахме, че: „Стокообменът между България и Израел се е увеличил два пъти за една година и ще продължи да се увеличава в бъдеще.” Това съобщи министър – председателят Бойко Борисов след среща с външния министър на Израел Авигдор Либерман. „Тепърва се правят много договори и споразумения, които ще мултиплицират това увеличение на стокооборота в сферата на земеделието, храните, минералните води, културата, сигурността, военна промишленост и инфраструктурата”, каза още Борисов.“[24]

Кой е стоял зад Алексей ПетровДа се „хванем“ за признанието на израелския посланик в София, че посещението на Б.Б. е „първата визита на български премиер през последните 18 години“. Кой бе онзи „герой“, който прокара пионерската линия на подчиненост на „центъра на света“? Не помните ли бившия адвокат от прословутия Втори софийски колектив Филип Димитров? Когато той „победоносно“ стъпи на окупираните от Израел сирийски Голански възвишения, отношенията ни с богатия на петрол арабски свят взеха да помръкват. Защо „победоносно“? Ами във вените на другаря Димитров, потомък на фамилия от тежки комунистически убийци от Пазардишко,[25] също тече еврейска кръв.

Впрочем навярно най-важното събитие по време на миналогодишното неофициално посещение на Б.Б. в САЩ бе: „Представители на седем еврейски общности в Ню Йорк поискаха от премиера Бойко Борисов съдействието на България в рамките на ЕС и ООН срещу иранската ядрена програма. Това стана на срещата им с българския премиер Бойко Борисов, предаде БНТ. В замяна, от общността изразиха готовност да инвестират в българското земеделие.“[26] И Б.Б. кандисала. Иран е една от най-богатите на петрол страни. Освен това Персия е една от люлките на древната българска цивилизация. Къде е далаверата ни, както се казва? Кон за кокошка или заповед по фронта?...

Всичко в името „Израел“

Съвсем накратко ще припомня, че не само Б.Б. разчита на израелците и пътува, за да бие чело пред равините. Нима не е известно, че зад Съюза за стопанска инициатива, зад корпорацията „Лев инс“ и зад самия настоящ „обществен враг номер едно“ Алексей Петров – комунист и таен милиционер, стоят израелски капитали? „В интервю за в. „168 часа” израелският посланик в София н.пр. Ноах Гал Гендлер казва: „Алексей Петров е добре известен в посолството от работата му в специалния отряд СОБТ, който охранява дълги години посолството, заради позицията си в ДАНС и заради отношенията си с компанията „Лев инс”. Става дума за делови отношения между посолството и него. Нито повече, нито по-малко...“...

Липсва обаче истинската обществена реакция. Сигурно защото, когато става дума за неща, свързани с Израел и евреите, повечето хора са особено внимателни. Не че няма какво да кажат, но не знаят как думите им ще бъдат изтълкувани... [Israel Über Alles.]

Какво точно се е случвало между Алексей Петров и бивши служители на посолството на Израел в София е деликатен, макар и любопитен въпрос. Най-добре е нещата да се изяснят където и от когото трябва. Услужливи политици, медии и журналисти винаги ще се намерят да вдигнат шум, нерядко заради нечии интереси. И точно тук е заровено кучето. Лошият подбор може да провали целта. Случвало се е и в Израел, и в България. „Октоподите” плуват най-добре точно в такива води...“[27]

Днес операция „Октопод“ е забравена. Споменаването й би припомнило провала на МВР, следствието и прокуратурата, но и лично на любимия министър на „народните маси“, потомствения милиционер Ц.Ц. Другарят Алексей „Трактора“ Петров е на свобода и шета нагоре надолу из „обществено-политическото пространство“. Казват, че е сред главните организатори на разнообразни интриги, активни мероприятия и дори на взривове. Никой обаче не споменава онези негови останали неизяснени отношения с посолството на Израел и с предприемачи от ционистката държава. В това число дори със създадения от Съветите олигарх Михаил Черной, по-точно Шварц, познат като Майкъл Чорни.[28] Нито една медия не търси отговор на въпроса: Как така един агент на контраразузнаването е въртял далавера с чужда държава, независимо коя? И продължава да го прави. Какво ви говори това? На мен, че няма дори опит за българска държава, а просто васална територия с колониално управление и администрация, подчинени на далечна метрополия.

Откъде бяха „експертите“, които партийката РЗС, бивша БЗНС – номер „N“, използваше по време на предизборната кампания през 2009 г.? „Консултанти от Израел пристигнаха вчера [22 юни 2009 г.] като част от международния екип на „Ред, законност и справедливост”, който ще помага в развитието на секторите селско стопанство, сигурност и борба с корупцията, съобщиха от партията, цитирани от БГНЕС.

Консултантите са двама бивши израелски генерали – Йорам Рудман и Дани Ятом, и един бивш министър – Дани Кричман. Гостите ще проведат серия от срещи с лидера на РЗС Яне Янев и с експертния отдел на партията.

РЗС разбива корупцията с израелско „ноу хау"Бригаден генерал от запаса Йорам Рудман е служил в израелската полиция над 30 години на ръководни длъжности, между които командир на специалния отдел за борба с организираната престъпност в Тел Авив; командир на Телавивския регион в израелската полиция; командир на отдела за международни престъпления и борба с организираната престъпност, където получава чин бригаден генерал. След напускането на полицията бригаден генерал Рудман е международно признат специалист в разследване и превенция на организираната престъпност и корупцията, уточняват от партията.

Бившият ръководител на МОСАД генерал Дани Ятом е един от най–големите международно признати специалисти в борбата с корупцията, организираната престъпност и терора.

Дани Кричман е бивш министър на земеделието на Израел и понастоящем един от лидерите на движението за създаване на кибуци в Израел. Международно признат специалист по ефективно сътрудничество в областта на европейските фондове за земеделие, допълват от РЗС.“[29]

Забележете, тук идват най-високопоставени ченгета, които проникват в две изключително важни сфери на държавата, които, ако тя съществуваше, щяха да са недостъпни за чужд крак. Първо, в сигурността на страната ни и второ, в селското стопанство, с което бяхме прочути в миналото. Твърде съмнително, да не кажа опасно е, че единият от „специалистите“ знае как се изграждат комуни – кибуци.

България е нещо като израелска резервна строителна площадка. Фирми от ционистката държава строят затворени еврейски квартали и цели селища във Велико Търново, Пловдив, София, по Черноморието... Цяла Северна България е зарязана. Там не се изпълнява нито един важен проект, като изключим станалия пословичен Втори дунав мост край Видин. Не се предвиждат магистрали, нито промишлени предприятия. Държавата се е оттеглила от древната Мизия. Тя, почти цялата, е предоставена на милостта на циганите. И може би на бъдещите си обитатели от „библейските земи“. Вече нямаме войска и това намирисва на бъдещо изхранване на чужда. Дали Израелските отбранителни сили няма да бъдат тази армия? Как сред нашия т. нар. елит

не се намери поне един „антисемит“

който със своя авторитетен глас да обясни къде се корени злото и да насочи вниманието на обществото към същината на проблемите ни? Така, както например световноизвестният гръцки композитор Микис Теодоракис отваря очите на своите сънародници и повдига духа им. Ще речете: Какво общо има всичко това с евреите и ционизма? Нека разберем какво мисли такъв доказан хуманист като автора на музиката към филма „Зорба гръка“. Само преди две седмици той разкри голата истина и смути ционистите:

Теодоракис твърди, че „САЩ стоят зад гръцката икономическа криза.... Неотдавна Микис Теодоракис... заяви по една гръцка телевизия, че е „антиизраелски настроен и е антисемит“. „Всичко, което днес се случва по света, е причинено от ционистите“, бе един такъв коментар. Друг беше: „Американски евреи стоят зад икономическата криза, която порази и Гърция.“ Освен това Теодоракис остро порица гръцкия министър-председател Георгиос Папандреу[30] задето е установил близки взаимоотношения с министър-председателя [на Израел] Бенямин Нетаняху, който е виновен, рече той, „за военните престъпления в Ливан и Газа“.

През 2003 г. 86-годишният композитор обяви, че Израел „е коренът на злото“.“[31]

Всичко това е вярно. То е доказано по чисто математичски път. Външният дълг на Съединените щати възлиза на 202 трилиона долара и е 14 пъти по-голям от брутния вътрешен продукт на страната. За сравнение гръцкият е надвишава около 11 пъти тамошния брутен вътрешен продукт.[32] Но никой не обявява фалита на САЩ, цитадела на интернационалния комунизъм. Иначе от близо половин век нашата южна съседка е управлявана от две проционистки фамилии – Караманлис и Папандреу. В гротеска, подобна на тукашната, те играят ролите съответно на „десни“ и „леви“. На пръв поглед навсякъде е едно и също. Но има детайли...

За българите е неприятно, че на наша територия никога не бе издигнат нито един глас, който поне да постави същия проблем, пречупен през собствения ни национален интерес. Услужливи псевдоинтелигентни се напреварват да се отъркат в краката на ционистите. Защото „келепир има в това“. Политици, смятани за „държавници“, тичат като спринтьори към Тел Авив с надеждата да бъдат погалени по главичките и да им връчат лавровото венче, гарантиращо тяхното векуване по върховете на властта.

'Zorba the Greek' composer: I'm anti-SemiticВсе пак съществува огромна разлика между България и Гърция. Първо, никой нашенец не би бил допуснат да изрече подобно нещо по телевизията. Моята съдба на телевизионен водещ е красноречиво и убедително доказателство за това. Второ, ако българин бе произнесъл онова, което Микис Теодоракис е казал, щеше да бъде пометен от вълна на „негодувание“ както от страна на разни „неправителствени организации“, издържани с парите на еврейски мошеници от рода на Дьорд Шварц – Джордж Сорос, така и от „будната общественост“. А властите щяха „да го преследват до смърт“. И всичко това под бурните одобрителни аплодисменти на „народа“.

Трето, гърците добиват своята национална независимост около петдесет години преди нас. Наистина, не само благодарение на външна намеса, но и със своята борба и усилия. За разлика от нашите, техните хайдути на са били просто лични отмъстители. Те са раздавали правосъдие с куршума и острието заради несправедливости, извършвани над населението, а не толкова над отделни личности или семейства.

Въпреки техния аванс на старта, през трийсетте години на миналия век българите не само са настигнали гърците, но и са ги изпреварили. Икономически и социално Кралство Гърция е дишало прахта на Царство България. Когато в края на Втората световна война почти еднаква съдба сполетява двата народа, съседите ни не допускат да бъдат предадени от „великите сили“ на Сталин, както бяхме ние. И освен това за пореден път гърците доказаха, че са хора с достойнство, влюбени в свободата. В избухналата гражданска война те отвоюваха правото си да бъдат независими и не позволиха на тоталитарния съветски ботуш, чрез неговите тамошни представители ─ комунистическите предатели-интернационалисти, да стъпче земята им и да ги пороби.

Ето я настоящата съществена разлика: „В понеделник Кирякос Лукакис, гръцкият посланик в Израел, изпрати по електронната поща писмо до [израелския всекидневник] “The Jerusalem Post”, в което заявява: „Бих желал да ви осведомя, че по принцип не коментираме личните мнения на гражданите. Второ, гръцкото правителство винаги е било против крайните схващания. Трето, отношенията между Гърция и Израел са твърде приятелски.“[33]

Дипломатично наведено, но неосъждащо Микис Теодоракис. Никога не съм бил свидетел на подобен подход на официалните български представители по отношение на наши граждани. Тукашните колониални власти винаги са предавали българите. Забравихте ли случая с медиците в Либия? Какво предприе тогавашното уж българско разузнаване, посланическата служба и правителството, за да предотвратят тази трагедия. Не помните ли бездействието на външната министърка Надежда Михайлова, днес Нейнски,[34] и репликата на тогавашния министър-председател Иван Йорданович Костов: „А ако са виновни?“ Това поведение на държавник ли бе? Фразата на съмнението, звучаща като примирение с обвинението, бе изтървана под натиска на обстоятелствата. По онова време по-голямата Костова щерка кандидатстваше за щатно място в уж италианската банката „Уни Кредит“. Но на практика най-големият собственик на нейни акции е Либия, респективно тамошният диктатор Муамар Кадафи. Към началото на 2009 г. неговият дял е възлизал на 7 на сто от капитала на банката или 40 милиарда долара.[35]

Това сме ний, така поглеж. След 9 септември 1944 г. България бе лишена от елит. Комунистите избиха значителна част от него. Друга хвърлиха зад решетките на затворите и зад телените огради на концентрационните лагери. Погрижиха се останалата да се превърне в котило от мъркащи послушници. Насетне, чак до ден днешен, българите приличат на обезглавен труп. Мятат се насам-натам като прясно заклано пиле. А зависимостта на местните ни колониални управници от ционистите датира далеч по-отдавна. Под същото подчинение са изпаднали всички правителства в Европа. Разбира се, със съответните нюанси. В тях е заровено кучето, както гласи популярният израз. За тези неща – в продължението на настоящата поредица.

Следва.

Предните части на тази поредица можете да прочетете тук:

Част І За липсата на образование или крахът на християнската цивилизация • Кой и защо ликвидира образованието в цивилизования свят • Малограмотни послушници са необходими на новия световен ред

Част ІІ Редуцирането на християните • Китай – бъдещата пенсионерска нация • Страхът и търпението, които ни обрекоха на унищожение

Част ІІІ Имаме шанс, но сме безразлични, пасивни и се доверяваме на лансираните от Интернационала • Създателите на исляма го атакуват като „глобална заплаха“, защо? • Промитите мозъци са лесни за манипулиране или напред към новия световен ред

Част ІV Демокрация ли? Що е то? • Тяхното изкуство ─ метод за промиване на съзнанието • Потъва ли светът

Част V Смърт на традициите • Участието на мнозинството може да преобърне плана на Интернационала • Потъва ли светът

Част VІ Защо продължаваме да се лутаме като освободени роби? • България живее в някаква шантава епоха • Този пропаднал опит за държава не е резерват, изолиран от света

Очаквайте в четвъртък в рубриката „Епопея на негодниците“: „КАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“: ИВО ИНДЖЕВ – НА ВСЯКА ВЛАСТ НАЕМНАТА ПОМИЯ.



[1] Автор: КК – „Мирча Кришан“, форумът към: Георги Ифандиев – „Докато кърпят главата на Б.Б., тя изяжда бъдещето ни“, Afera.bg, Варна, четвъртък, 17 февруари 2011 г., препечатано от „Форумът“, София, сряда, 16 февруари 2011 г., online: http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=16768&Itemid=9#usercomments Подч. мое.

[2] Печатарски брак.

[3] Вихрен Чернокожев – „Книга за българския народ” или как се отглежда безгражданственост“, Електронно списание LiterNet, № 1 (86), Варна, 11 януари 2007 г., online: http://liternet.bg/publish2/vchernokozhev/kniga_2.htm

[4] Nesta H. Webster – “The French Revolution a Study in Democracy”, Constable and Company, Ltd., London, 1920 г., стр. 412.

[5] „Енергичен бивш бодигард е любимецът на България“, София, “Reuters”, London, превод под заглавие „Ройтерс: Енергичен бивш бодигард е любимецът на България“, Vesti.bg, София, 5 февруари 2002 г., online: http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=361728 Подч. мое.

[6] Вихрен Чернокожев – „Книга за българския народ” или как се отглежда безгражданственост“, Електронно списание LiterNet, № 1 (86), Варна, 11 януари 2007 г., online: http://liternet.bg/publish2/vchernokozhev/kniga_2.htm Подч. мое.

[7] Пак там. Подч. мое.

[8] Петко Славейков – „Не сме народ“, 1875 г. Подч. мое.

[9] „Чакай и се надявай.“ (Александър Дюма – Граф Монте Кристо“, том 2.)

[10] Филм на режисьора Луис Бунюел по едноименния роман на Жозеф Кесел, заснет през 1967 г.. Главните роли се изпълняват от тогавашните „звезди“ на френското кино Катрин Деньов, Жан Сорел, Мишел Пиколи. Еротичният сюжет разказва за Северин ― една жена с две лица. Тя води двойствен живот ― на благоприлична буржоазна съпруга и на проститутка от елитен парижки публичен дом. Свежа и красива, привидно стеснителна, но неподправено аристократична, тя е жена с класа. Малтретирана като дете от баща си, Северин иска да бъде доминирана. Нужна й е здрава ръка, обича грубата игра... В съзнанието й се преплитат сънища, фантазии и реалност. Така тя сама си създава вълнуващи сексуални приключения... Красивата „дама“ доставя удоволствие на себе си, но и на первезни бизнесмени, професори-мазохисти, аристократи-некрофили, закоравели бандити, сладострастници.

[11] „Банкерът Цветан Начев: Петя Славова е била келнерка в шкембеджийница“, едно интервю на Добринка Корчева, в. „Шоу“, брой 7 (589), София, сряда, 16 – 22 февруари 2011 г., стр. 11. Подч. мое.

[12] Лилия Гюрова - „Крайно време е Държавна сигурност да спре да управлява България”, в. „Политика”, бр. 182, София, 12 – 18 октомври 2007 г., стр. 21.

[13] Мъченикът я погледнал изпод пламъците и изрекъл прословутите думи: “Sancta siplicitas” – „Свещена простота!“

[14] Chaim Weizmann, Barnet Litvinoff – “The Letters and Papers of Chaim Weizmann: December 1931-April 1952”, Transaction Publishers, Piscataway, NJ, 1983 г., стр. 286.

[15] Вж. „Председателят на парламента Цецка Цачева участва във Втората политическа конференция „Демокрация, мир, диалог” в Израел“, Агенция „Фокус“, София, неделя, 6 февруари 2011 г., online: http://www.focus-news.net/?id=n1489279

[16] „Цецка Цачева разговаря с Шимон Перес в Йерусалим “, в. „Стандарт“, София, неделя, 6 февруари 2011 г., online: http://www.standartnews.com/news/details/id/93712/%D0%A6%D0%B5%D1%86%D0%BA%D0%B0-%D0%A6%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8F-%D1%81-%D0%A8%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BD-%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%81-%D0%B2-%D0%99%D0%B5%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BC

[17] Пак там.

[18] Пак там.

[19] Игор Бунич – „Златото на партията”, първо издание, ИК „Прозорец”, София, година на издаването не е посочена, най-вероятно 1995-а, стр. 345-350. Подч. мое.

[20] Вж. Йова Апостолова, Иван Димов – „Борисов пътува с корона за Израел“, в. „Труд“, София, 4 януари 2010 г., online: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=331874

[21] „Бойко Борисов се сдоби със свещени рога от визитата си в Израел“, „Днес и утре“, Лондон, 13 януари 2010 г., online: http://dnesiutre.com/bulgarian-news/%D0%B1%D0%BE%D0%B9%D0%BA%D0%BE-%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D0%B5-%D1%81%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D1%81-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%80%D0%BE%D0%B3/

[22] Пак там.

[23] „Аарец“: Заради радикализъм в Турция Борисов се сближи с Израел“, в. „Дневник“, София, 26 ноември 2010 г., online: http://www.dnevnik.bg/sviat/2010/11/26/1001066_aarec_zaradi_radikalizum_v_turciia_borisov_se_sbliji_s/ Подч. мое.

[24] „Бойко Борисов: Стокообменът с Израел се е увеличил два пъти за една година“, Република България, Министерски съвет, София, 9 Декември 2010 г., online: http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0212&n=1027&g= Подч. мое.

[25] Вж. Тодор Балкански - Партизанският терор и вартоломеевите нощи в пазарджишкото краище”, ИК „Знак’94”, Велико Търново, 2008 г., стр. 219.

[26] „Бойко Борисов в САЩ: До пет - шест години ще станем средноевропейска държава“, Зона.БГ, месдтоположение не е посочено, 20 септември 2010 г., online: http://zonabg.info/Politics.20_21/7869.article/

[27] „Тънкият лед на антисемитизма, порока и дипломацията“, Frog News, София, Петък, 14 май 2010 г., online: http://frognews.bg/news_23355/Tankiiat_led_na_antisemitizma_poroka_i_diplomatsiiata/ Подч. мое.

[28] Вж. „Появиха се данни за връзка на Алексей Петров с Чорни“, в. „Дневник“, София, 12 февруари 2010 г., online: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/02/12/857273_poiaviha_se_danni_za_vruzka_na_aleksei_petrov_s_chorni/

[29] „Израелски генерали в екипа на Яне Янев“, Dnes, Dir.bg, София, 23 юни 2009 г., online: http://dnes.dir.bg/news.php?id=4655421

[30] До 1980 г., когато се идентифицираше с левицата, композиторът бе близък на семейство Папандреу. През 1989 г. бе кандидат за депутат от дясноцентристката партия „Нова демокрация“, тогава оглавявана от Константин Мицотакис. Стана и министър в неговия кабинет.

[31] “Zorba the Greek’ composer: I’m anti-Semitic” by Benjamin Weinthal, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Tuesday, February 15, 2011 г., 11 Adar I, 5771, online: http://www.jpost.com/JewishWorld/JewishNews/Article.aspx?id=208285 Подч. мое.

[32] Вж. “How close is America to fiscal crisis?” by Laurence Kotlikoff, “The Economist”, London, Friday, February 11, 2011 г., online: http://www.economist.com/economics/by-invitation/guest-contributions/america_bankrupt

[33] Пак там.

[34] Не малко автори пишат, че тя също има еврейска жилка.

[35] Вж. “UniCredit banks on Muammar Gaddafi” by Ian King, “The Times”, London, February 10, 2009 г., online: http://business.timesonline.co.uk/tol/business/columnists/article5697757.ece

Форумът

Публикуване на коментар

Последователи

StatCounter

  © Blogger template Snowy Winter by Ourblogtemplates.com 2009

Back to TOP