Докато стяга коланите на народа,партията и нейната настояща премиерка ползват кой знае защо незакритата Правителствена болница - Георги Ифандиев

ДОКАТО КЪРПЯТ ГЛАВАТА НА Б.Б., ТЯ ИЗЯЖДА БЪДЕЩЕТО НИ

Написано от Георги Ифандиев

Сряда,16 Февруари 2011

ДОКАТО КЪРПЯТ ГЛАВАТА НА Б.Б., ТЯ ИЗЯЖДА БЪДЕЩЕТО НИПремиерката бе зашита. Закърпиха главата й. В Правителствена болница.[1] Някой ще рече: напънала си мозъка, за да измисли нещо за благото на хората. Нищо подобно, ритала е топка, този път извън работно време. И я контузили.

Обаче ни спестиха важни подробности. Никой не обясни две неща. Първо, дали някой е извършил опит за атентат, не дай Боже за държавен преврат, като е ритнал главата на главата на изпълнителната власт? И второ, дали в ритането е участвал любимият митничар на премиерката, милият Венци, този най-здрав сърдечноболен в тази професия, освидетелстван от вездесъщата ТЕЛК?

Всичко това се случва в годината на „стягането на коланите“, както Б.Б. нарече 2011-а. Заплатите са замразени, пенсиите вече две години са в лед. Партията-държава дължи милиарди на назначените от самата нея частници. Те, от своя страна, не само вледеняват, но дори намаляват заплатите на своите работници и служители. Истинската безработица надхвърля 25 на сто от трудоспособните. В името на бъдещето и оправията партията и правителството увеличиха пенсионната възраст и изискванията за трудов стаж.

За да удвоят числеността на армията от мераклии за работа. На което връстниците ми рекоха: Нашата свърши, младите да му мислят... Но за Б.Б. и кукловодите й ние сме годни за бачкане и „имаме огромни шансове“ да конкурираме 20─30-годишните.

Докато стяга коланите на народа, партията и нейната настояща премиерка ползват кой знае защо незакритата Правителствена болница. За да си шият главите. На наш гръб, за наша сметка.

Първата партийна и държавна ръководителка пътува по света, за да гледа футболни мачове или да развива и задълбочава българо-бразилската дружба, по думите на един бивш „син“ и настоящ „червен“ депутат. (На практика „народният представител“ принадлежи на същата единствена партия.) Понякога Б.Б. контрира – разходите били за сметка на партията. А тя откъде ги взе? Нали всичко у нас продължава да е нейно, на „вечната“ и „непогрешимата“ майка на алчно червената номенклатура? Защото никой не направи опит поне да я катурне. „Най-закоравелият“ й „противник“, който кандидатствал да се „влее в нейните редици“ и за да не се превърне в Павлик Морозов, все още спи под един юрган с партийна секретарка, превърна партийците от комунисти в капиталисти. Което означава, че комунистите пак са тук и никога не са си отивали от ключовите позиции. Търкалят се из луксозните кревати с балдахини и дори се тъпчат с десеторно по-големи количества черен хайвер и скъпо шампанско.

А логиката сочи, че щом комунистите са тук, то и комунизмът не е мърдал. Само дето партийните медии сториха всичко възможно, за да няма антикомунизъм. Днес той не е на мода. Както каза партиецът Асен Агов: „Вглеждането в това кой какъв е бил пречи на правенето на политики.“ Туй то! Никой не обяснява не научно, а поне популярно, как комунист прави некомунистическа политика... „Обществото“, особено „младежката общност“ приема всичко това за нормално. Следователно антикомунизмът е ненормален. А антикомунистите са луди. Ето как стигнаха до опита да „въдворят“ политическия затворник на комунистическия режим, професора по право Янко Янков в психиатрия.

Онова, което поради своя наследствен капацитет и особеното си образование Б.Б. няма как да разбере, е, че изяжда бъдещето ни. По-страшното е, че населението не проумява това. Никой не споменава, че колани трябва да затягат онези, които са си позволили неправомерно да ги разпускат. Това не са „народните маси“, а избраните по списък, които партията и нейният Мавър преназначиха от борци против капитализма в капиталисти.

Освен това Б.Б. и ръководещата го партия (плюс нейният инструмент за убийства и мъчения, неразградената Държавна сигурност) не схващат, че икономии се правят там, където съществуват излишъци. Първото излишно е прекалено раздутата и бюрократична администрация. Онова, което може да се върши от един отдел в отраслово министерство, съставен от десетина души, е уголемено до цяла институция със сгради, автомобили и огромен щат. Колко агенции действат у нас? Я направете ретроспекция на структурата на управлението от времето, когато България е била държава – преди 9 септември 1944 г. Едва по време на войната са били създадени две временни целеви комисарства. Чиновникът е изхранвал спокойно домочадието си, но не е властвал. Днес бюрокрацията ни смазва. Това е една от причините за недостига на средства за пенсии, образование, здравеопазване, култура...

Другарката Б.Б. и нейните господари трябва да знаят, че все още се намират и мислещи хора. Те са наясно, че държава не се управлява с прерязване на ленти. Да, може да бъде ръководна по този начин, но това изяжда бъдещето й. Банкянската мома и нейната компания не са предложили нито една програма за развитие на националната икономика. На хората им трябва собственост, предприемчивост, финансиране, работни места, а не магистрали, столично метро, Южна дъга и спортна зала. Все още три пети от българите са живи, макар и извън София. На тях и магистралите им стигат, но да си го кажем правичката: те народ не хранят. Вярно, че помагат, но не са нито панацея, нито сериозен лек за едно тръшнато от безпомощност, насочено към нищото стопанство.

Путин и БойкоПреди някои да натякват, че Хитлер строил магистрали, нека спомена: това е полуистина. Не той, а германците, са изградили една единствена магистрала – Берлин-Варшава. Защото е била необходима за бъдещата война. Да, още през 1933-1934 година и Хитлер, и Сталин и Рузвелт са били наясно, че ги издигат, за да хвърлят света в пожара на най-ужасните битки.

По време на Хитлеровия райх германците са строили пътища и не само това. Обикновено инвеститорът на пътищата е държавата. Така е най-лесно, но то не се нарича капитализъм, а социализъм. Или капитализъм, но държавен. Всяка тоталитарна власт прибягва до този начин за временно ангажиране на работната сила и отклоняване на вниманието от съществените проблеми. Другарите, част от които като членка на партията е била и Б.Б., почти не строяха пътища. Дупките по шосетата и улиците са наследство от живковизма.

Партийците изграждаха заводи и фабрики, оказали се с краткотрайна необходимост. Когато срокът на годност на тоталитарните режими изтече, тези фабрики и заводи станаха ненужни дори за уж непретенциозния съветски – пардон – руски пазар. Това „постижение“ на социализЪма, изградените „три Българии“, вече създават непознати по своите размери и заплаха неприятности. Зарязаните хвостохранилища вече тровят хората. Пък и вече става наложително да разрушим поне две от тези „Българии“. Неразграбените им руини съсипват природата, отломките и прахът от тях ни затлачва в съвсем буквален смисъл. Вместо да дири начини за намиране на инвестиции за премахването им и за тяхната замяна със смислени неща – предприятия в сферата на високите технологии, леката и хранителната промишленост или туристически обекти, Б.Б. реже ленти, рита топка и се хвали – с магистралите, софийското метро, Южната дъга на столичния околовръстен път и новата спортна зала пак в главния град. На следващия ден се пъчи пак с тези четири неща, но изречени в друг ред. И така, месеци наред... Струва си да припомня, че повечето от тези неща са наченати преди настоящата министър-председателка да се изтегне в премиерското кресло. Тя завари някои от тези обекти дори с осигурено финансиране.

Забележете нещо показателно, своеобразен лакмус за това доколко е достоверно всичко, представяно ни като „обществено-политически живот“. Никой от онези, които държат цялата информация от миналото, не я вади по отношение на поредните властници. Да сте забелязали случай, при който щом Б.Б. гръмогласно започне да тръби „колко мрази комунистите“, по-рано безпартийният партиен „аристократ“ Станишев да размаха от трибуната червения партиен билет на същата безсрамница? Някой да е извадил и показал нейната трудова книжка? А в нея е вписано назначението й в High Militia School.[2] Школата, носеща името на „великия вожд и учител на българския народ“ Георги Димитров, в която са работили само офицери от Държавна сигурност... Да, Б.Б. е комунистка, напуснала системата на МВР с чин майорка от ДС.

Кой, освен едно списание от далечна Америка и неколцина третостепенни по значение нашенски медии припомни криминалното минало на Б.Б.? Защо никой „опозиционен“ политик не поиска разследване на дейността й като бизнесдама, както днес наричат предприемачите, предимно бандити? Единствен медийният Мунчо се осмели да попита за произхода на богатството на Бойкината любовница Цветелина Карагьозова, по-позната като Бориславова. Стори го с половин уста. И или не забеляза, или не разбра, че Б.Б. излъга този графоман и набеден професор по перални науки. Да, измами го, когато заяви, че от три години не живее с бившата снаха на компартийното величие Иван Абаджиев. Та нали все още не са избледнели спомените от телевизионните кадри от вечерта след изборите на 5 юли 2009 г.? Благодарение на тях станахме свидетели на пристигането в НДК на победителите ─ „милата“ алчночервена двойка Б.Б.-Цветелина? Или може би аз не мога да смятам?

Бойко Борисов и Хилъри КлинтънЕдни умни, опитни и отговорни управници щяха да се отнасят към хората като към възрастни, а не като към невръстни. И компетентно да им обясняват стоящите за решаване въпроси. Те щяха да знаят, че от криза се излиза с насърчаване на активността, потреблението и чрез засилена регулация. Един от подходящите държавни инструменти за това е данъчната система. Тя не бива да бъде провъзгласявана за „свещена крава“. Потреблението може да бъде вдигнато чрез диференциация на основни налози. Например посредством намаление на ДДС за масовите стоки и увеличението му за луксозните. С въвеждането на различни ставки на ДДС, като за някои продукти, свързани със здравето, включително основните храни, образованието, културата той бъде сведен до допустим минимум. Също така чрез насърчаване на местното производство, като временно бъдат премахнати някои такси и бъдат въведени защитни мита за стоки от страни извън Европейския съюз.

Истинските патриотични държавници никога не биха си позволили да се обърнат към журналистите с грубото: „Помолих ви да се махнете“, както Б.Б. е постъпила в неделя. Друг въпрос е, че без другарите от партията медиите щяха да бъдат свободни и нямаше да спестят обидата. Обратно, при подобен инцидент, с характерните за тях оръжия биха провалили управлението им. Защото овластените би следвало да са избрани от хората, за да им служат, а не обратното, както е тук.

Накрая, национално отговорните ръководители трябва да служат като модел за подражание. Те следва да бъдат моралните стожери на обществото. В тяхно лице младите да виждат образец на високоинтелигентни, образовани, ерудирани, можещи и дейни личности с чисто минало, с вяра в Бога и народа, с почтеност, работливост, упоритост, скромност, с пълна отдаденост на обществото и проблемите му. Вместо това те наблюдават човешки падения от рода на Б.Б.и останалите тук, но и на Берлускони, Буш, Саркози и т.н.

Накрая, Б.Б. и господарите й не бива да забравят, че каквото брашно мелят, такъв хляб ще ядат. Рано или късно ще вкусят катрана, с който от години пълнят националната ни каца за мед. Казват, че народ се лъже до три пъти. Четвъртият ще престане да се вълнува от каквото и да е. Тогава няма да има кой да издържа безскрупулните тунеядци от партията и нейните служби, в т.ч. Б.Б. и нейната шайка.

Приключвам с това, че малцина допускат възможността за реставрация на авторитарното управление отпреди 22 години. Не се заблуждавайте. Нима сте слепи за неговите признаци? Ако решат, властелините на света спокойно могат да ни пуснат надолу по пързалката на поредния обществен експеримент. Болката ще остане за всички ни. Затова внимавайте!

[1] В края на 1989 г. обещаха да я превърнат в общодостъпна, а Живковата резиденция в Банкя – в санаториум за деца със сърдечно-съдови проблеми.

[2] Висша милиционерска школа.

:::

ДОКАТО КЪРПЯТ ГЛАВАТА НА Б.Б., ТЯ ИЗЯЖДА БЪДЕЩЕТО НИ

Написано от Георги Ифандиев

Сряда,16 Февруари 2011

Премиерката бе зашита. Закърпиха главата й. В Правителствена болница.[1] Някой ще рече: напънала си мозъка, за да измисли нещо за благото на хората. Нищо подобно, ритала е топка, този път извън работно време. И я контузили. Обаче ни спестиха важни подробности. Никой не обясни две неща. Първо, дали някой е извършил опит за атентат, не дай Боже за държавен преврат, като е ритнал главата на главата на изпълнителната власт? И второ, дали в ритането е участвал любимият митничар на премиерката, милият Венци, този най-здрав сърдечноболен в тази професия, освидетелстван от вездесъщата ТЕЛК? Всичко това се случва в годината на „стягането на коланите“, както Б.Б. нарече 2011-а. Заплатите са замразени, пенсиите вече две години са в лед. Партията-държава дължи милиарди на назначените от самата нея частници. Те, от своя страна, не само вледеняват, но дори намаляват заплатите на своите работници и служители. Истинската безработица надхвърля 25 на сто от трудоспособните. В името на бъдещето и оправията партията и правителството увеличиха пенсионната възраст и изискванията за трудов стаж. За да удвоят числеността на армията от мераклии за работа. На което връстниците ми рекоха: Нашата свърши, младите да му мислят... Но за Б.Б. и кукловодите й ние сме годни за бачкане и „имаме огромни шансове“ да конкурираме 20─30-годишните. Докато стяга коланите на народа, партията и нейната настояща премиерка ползват кой знае защо незакритата Правителствена болница. За да си шият главите. На наш гръб, за наша сметка. Първата партийна и държавна ръководителка пътува по света, за да гледа футболни мачове или да развива и задълбочава българо-бразилската дружба, по думите на един бивш „син“ и настоящ „червен“ депутат. (На практика „народният представител“ принадлежи на същата единствена партия.) Понякога Б.Б. контрира – разходите били за сметка на партията. А тя откъде ги взе? Нали всичко у нас продължава да е нейно, на „вечната“ и „непогрешимата“ майка на алчно червената номенклатура? Защото никой не направи опит поне да я катурне. „Най-закоравелият“ й „противник“, който кандидатствал да се „влее в нейните редици“ и за да не се превърне в Павлик Морозов, все още спи под един юрган с партийна секретарка, превърна партийците от комунисти в капиталисти. Което означава, че комунистите пак са тук и никога не са си отивали от ключовите позиции. Търкалят се из луксозните кревати с балдахини и дори се тъпчат с десеторно по-големи количества черен хайвер и скъпо шампанско. А логиката сочи, че щом комунистите са тук, то и комунизмът не е мърдал. Само дето партийните медии сториха всичко възможно, за да няма антикомунизъм. Днес той не е на мода. Както каза партиецът Асен Агов: „Вглеждането в това кой какъв е бил пречи на правенето на политики.“ Туй то! Никой не обяснява не научно, а поне популярно, как комунист прави некомунистическа политика... „Обществото“, особено „младежката общност“ приема всичко това за нормално. Следователно антикомунизмът е ненормален. А антикомунистите са луди. Ето как стигнаха до опита да „въдворят“ политическия затворник на комунистическия режим, професора по право Янко Янков в психиатрия. Онова, което поради своя наследствен капацитет и особеното си образование Б.Б. няма как да разбере, е, че изяжда бъдещето ни. По-страшното е, че населението не проумява това. Никой не споменава, че колани трябва да затягат онези, които са си позволили неправомерно да ги разпускат. Това не са „народните маси“, а избраните по списък, които партията и нейният Мавър преназначиха от борци против капитализма в капиталисти. Освен това Б.Б. и ръководещата го партия (плюс нейният инструмент за убийства и мъчения, неразградената Държавна сигурност) не схващат, че икономии се правят там, където съществуват излишъци. Първото излишно е прекалено раздутата и бюрократична администрация. Онова, което може да се върши от един отдел в отраслово министерство, съставен от десетина души, е уголемено до цяла институция със сгради, автомобили и огромен щат. Колко агенции действат у нас? Я направете ретроспекция на структурата на управлението от времето, когато България е била държава – преди 9 септември 1944 г. Едва по време на войната са били създадени две временни целеви комисарства. Чиновникът е изхранвал спокойно домочадието си, но не е властвал. Днес бюрокрацията ни смазва. Това е една от причините за недостига на средства за пенсии, образование, здравеопазване, култура... Другарката Б.Б. и нейните господари трябва да знаят, че все още се намират и мислещи хора. Те са наясно, че държава не се управлява с прерязване на ленти. Да, може да бъде ръководна по този начин, но това изяжда бъдещето й. Банкянската мома и нейната компания не са предложили нито една програма за развитие на националната икономика. На хората им трябва собственост, предприемчивост, финансиране, работни места, а не магистрали, столично метро, Южна дъга и спортна зала. Все още три пети от българите са живи, макар и извън София. На тях и магистралите им стигат, но да си го кажем правичката: те народ не хранят. Вярно, че помагат, но не са нито панацея, нито сериозен лек за едно тръшнато от безпомощност, насочено към нищото стопанство. Преди някои да натякват, че Хитлер строил магистрали, нека спомена: това е полуистина. Не той, а германците, са изградили една единствена магистрала – Берлин-Варшава. Защото е била необходима за бъдещата война. Да, още през 1933-1934 година и Хитлер, и Сталин и Рузвелт са били наясно, че ги издигат, за да хвърлят света в пожара на най-ужасните битки. По време на Хитлеровия райх германците са строили пътища и не само това. Обикновено инвеститорът на пътищата е държавата. Така е най-лесно, но то не се нарича капитализъм, а социализъм. Или капитализъм, но държавен. Всяка тоталитарна власт прибягва до този начин за временно ангажиране на работната сила и отклоняване на вниманието от съществените проблеми. Другарите, част от които като членка на партията е била и Б.Б., почти не строяха пътища. Дупките по шосетата и улиците са наследство от живковизма. Партийците изграждаха заводи и фабрики, оказали се с краткотрайна необходимост. Когато срокът на годност на тоталитарните режими изтече, тези фабрики и заводи станаха ненужни дори за уж непретенциозния съветски – пардон – руски пазар. Това „постижение“ на социализЪма, изградените „три Българии“, вече създават непознати по своите размери и заплаха неприятности. Зарязаните хвостохранилища вече тровят хората. Пък и вече става наложително да разрушим поне две от тези „Българии“. Неразграбените им руини съсипват природата, отломките и прахът от тях ни затлачва в съвсем буквален смисъл. Вместо да дири начини за намиране на инвестиции за премахването им и за тяхната замяна със смислени неща – предприятия в сферата на високите технологии, леката и хранителната промишленост или туристически обекти, Б.Б. реже ленти, рита топка и се хвали – с магистралите, софийското метро, Южната дъга на столичния околовръстен път и новата спортна зала пак в главния град. На следващия ден се пъчи пак с тези четири неща, но изречени в друг ред. И така, месеци наред... Струва си да припомня, че повечето от тези неща са наченати преди настоящата министър-председателка да се изтегне в премиерското кресло. Тя завари някои от тези обекти дори с осигурено финансиране. Забележете нещо показателно, своеобразен лакмус за това доколко е достоверно всичко, представяно ни като „обществено-политически живот“. Никой от онези, които държат цялата информация от миналото, не я вади по отношение на поредните властници. Да сте забелязали случай, при който щом Б.Б. гръмогласно започне да тръби „колко мрази комунистите“, по-рано безпартийният партиен „аристократ“ Станишев да размаха от трибуната червения партиен билет на същата безсрамница? Някой да е извадил и показал нейната трудова книжка? А в нея е вписано назначението й в High Militia School.[2] Школата, носеща името на „великия вожд и учител на българския народ“ Георги Димитров, в която са работили само офицери от Държавна сигурност... Да, Б.Б. е комунистка, напуснала системата на МВР с чин майорка от ДС. Кой, освен едно списание от далечна Америка и неколцина третостепенни по значение нашенски медии припомни криминалното минало на Б.Б.? Защо никой „опозиционен“ политик не поиска разследване на дейността й като бизнесдама, както днес наричат предприемачите, предимно бандити? Единствен медийният Мунчо се осмели да попита за произхода на богатството на Бойкината любовница Цветелина Карагьозова, по-позната като Бориславова. Стори го с половин уста. И или не забеляза, или не разбра, че Б.Б. излъга този графоман и набеден професор по перални науки. Да, измами го, когато заяви, че от три години не живее с бившата снаха на компартийното величие Иван Абаджиев. Та нали все още не са избледнели спомените от телевизионните кадри от вечерта след изборите на 5 юли 2009 г.? Благодарение на тях станахме свидетели на пристигането в НДК на победителите ─ „милата“ алчночервена двойка Б.Б.-Цветелина? Или може би аз не мога да смятам? Едни умни, опитни и отговорни управници щяха да се отнасят към хората като към възрастни, а не като към невръстни. И компетентно да им обясняват стоящите за решаване въпроси. Те щяха да знаят, че от криза се излиза с насърчаване на активността, потреблението и чрез засилена регулация. Един от подходящите държавни инструменти за това е данъчната система. Тя не бива да бъде провъзгласявана за „свещена крава“. Потреблението може да бъде вдигнато чрез диференциация на основни налози. Например посредством намаление на ДДС за масовите стоки и увеличението му за луксозните. С въвеждането на различни ставки на ДДС, като за някои продукти, свързани със здравето, включително основните храни, образованието, културата той бъде сведен до допустим минимум. Също така чрез насърчаване на местното производство, като временно бъдат премахнати някои такси и бъдат въведени защитни мита за стоки от страни извън Европейския съюз. Истинските патриотични държавници никога не биха си позволили да се обърнат към журналистите с грубото: „Помолих ви да се махнете“, както Б.Б. е постъпила в неделя. Друг въпрос е, че без другарите от партията медиите щяха да бъдат свободни и нямаше да спестят обидата. Обратно, при подобен инцидент, с характерните за тях оръжия биха провалили управлението им. Защото овластените би следвало да са избрани от хората, за да им служат, а не обратното, както е тук. Накрая, национално отговорните ръководители трябва да служат като модел за подражание. Те следва да бъдат моралните стожери на обществото. В тяхно лице младите да виждат образец на високоинтелигентни, образовани, ерудирани, можещи и дейни личности с чисто минало, с вяра в Бога и народа, с почтеност, работливост, упоритост, скромност, с пълна отдаденост на обществото и проблемите му. Вместо това те наблюдават човешки падения от рода на Б.Б.и останалите тук, но и на Берлускони, Буш, Саркози и т.н. Накрая, Б.Б. и господарите й не бива да забравят, че каквото брашно мелят, такъв хляб ще ядат. Рано или късно ще вкусят катрана, с който от години пълнят националната ни каца за мед. Казват, че народ се лъже до три пъти. Четвъртият ще престане да се вълнува от каквото и да е. Тогава няма да има кой да издържа безскрупулните тунеядци от партията и нейните служби, в т.ч. Б.Б. и нейната шайка. Приключвам с това, че малцина допускат възможността за реставрация на авторитарното управление отпреди 22 години. Не се заблуждавайте. Нима сте слепи за неговите признаци? Ако решат, властелините на света спокойно могат да ни пуснат надолу по пързалката на поредния обществен експеримент. Болката ще остане за всички ни. Затова внимавайте! [1] В края на 1989 г. обещаха да я превърнат в общодостъпна, а Живковата резиденция в Банкя – в санаториум за деца със сърдечно-съдови проблеми. [2] Висша милиционерска школа.

Форумът