В България т. нар. медии са собственост на военно-терористичната червена бригада ЦК на БКП и са ръководени от неговото Политбюро !

Георги Ифандиев

Написано от Георги Ифандиев - Кой се крие зад официално посочените собственици на средствата за всеобща дезинформация ?

>> вторник, 3 ноември 2009 г.

По хълмовете на безвремието – 20 години по-късно !

Написано от Георги Ифандиев, на 02-11-2009


ЗА МЕДИИТЕ В ЕРАТА НА ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИЯ ФЕОДАЛИЗЪМ

Част І: Кой се крие зад официално посочените собственици на средствата за всеобща дезинформация Защита всекиму? Не, само за болшевиките Лицемерието като нравствена норма на политици и журналисти

Авторът предупреждава: Настоящата публикация е опасна за неуките, простаците, патриотарите, мразещите, непонасящите друго мнение освен тяхното и за онези със задръстено от идеологеми и медийни манипулации съзнание.

Бог е завещал, че истината ще ни направи свободни.[1] Когато не е потребна на хората, тя бива потъпквана, а обществото се превръща в робска сбирщина. С редки изключения, съвременните българи нямат сетива за правдата. Съзнанието им е задръстено от идеологеми и полуистини. Няма по-страшно робство от това – от игото на отказа от мислене.

Активни мероприятия

Пускането на обявения като финансиран от шестака Алексей Трактора Петров вестник Галерия се превърна в една от най-мащабните рекламни кампании. Тя започна безплатно в електронните медии – съобщения, интервюта, телевизионни кадри от вестникарските маси и павилиони и т.н. Сетне включиха в нея платените телевизионни реклами с участието на потомъка на активни борци против фашизма и капитализма Павел Поппандов. По едно време личният актьор на Недялко Йорданов и домашен майстор по съвместителство изпълняваше и ролята на седесар...

Накрая, след откриването на самата Галерия, кампанията премина в новините. Поводи се намериха – например среща на донеотдавнашната говорителка на ДАНС и нейните придворни с уж бившите й колеги от тази секретна агенция. Разбира се, важното събитие бе отразено по достойнство от всички видове средства за масово осведомяване. Тази част от рекламната кампания стана възможна благодарение на топлата мъжка дружба между смятания за скрит кръстник на изданието Алексей Петров и премиерката Б.Б. Навярно тази любов датира от преддесетоноемврийските времена и са свързани с Шесто управление на Държавна сигурност.[2] Явно активното мероприятие е било заповядано от най-високо място – на всяка цена историята около Галерия да стане новина номер едно. Станахме не свидетели, а потребители на осъществяването му по целия медиен фронт. Защо използвам военния термин фронта? Ами у нас т. нар. медии са собственост на военно-терористичната червена бригада ЦК на БКП и са ръководени от неговото Политбюро. След малко ще представя доказателствата.

Иначе никой не оцени скромната като съдържание и изразни средства сага с пропагандирането на вестника, носещ многозначителното название на ченгесарска разработка. А си струваше, защото тя погълна тлъста сума. Ала не от Б.Б. и Трактора, а от нас, данъкоплатците. Когато някои дръзнаха да се поинтересуват за произхода на парите, родили булевардния седмичник, им подхвърлиха версия, подобна на Петьо-Блъсковата при старта на Цяла седмица. Нали навремето учителят по журналистика на директорката и на главната редакторка на Галерия сподели с публиката убедителната история за началото на комунистическото издание Цяла седмица. То уж наченало с една стара пишеща машина в някакво мазе. Почеркът бе идентичен с онзи на съставителя на приказката за прословутата Рокфелерова ябълка... Този път главните галеристки проявиха същата изобретателност. Разказаха познатата сказка за това как вестникът се финансира със заеми, теглени от тях самите.[3] Защо ли никой не ги попита как така им отпуснаха кредитите? Кои банки го сториха и срещу какъв залог? Защото в тези трудни времена дори британските финансови институции не дават пари на доверие.[4] Да не би средствата да са отпуснати от правешките губернатори Златеви, преките наставници на Б.Б., упълномощени от Живкови?

Междувпрочем създателите на Галерия – които и да са те, демонстрираха чувство за актуалност. Както на Запад вече не е модерно в политиката да няма условно ляво и дясно и се правят коалиции в стил някогашните тук между БКП и БЗНС, така чорбаджиите на изданието събраха в него пропагандисти с разноцветни биографии. Директорката, цялодневната Кристина Патрашкова, е известна като светло червена. Главната редакторка, цялоседмичната Зоя Димитрова, е наситено алена, близка до комунистическата номенклатура и до певеца на нейната трансформация в капиталистическа класа Петьо Блъсков. Докато заместник-главният редактор Явор Дачков се цопваше ту в тъмно синята вода, ту в нейния по-светъл нюанс, ту в ярко жълтата, та при настоящото си смесване с червеното съвсем замяза на небесно кафяв...

В името на Тато и внучката, и на светия Луканов дух

Сега за собствеността. По-късно, ако има интерес, ще разкажа от първо лице единствено число и от личен опит. Обърнете внимание, че някога Дачков водеше ярко костовисткото предаване по Националната телевизия с красноречивото заглавие Гласове. Явно от малък ги е чувал. Обаче в суматохата на безвремието докторите от карлуковската психиатрия са го пропуснали. А все пак това е лудница с традици... Дангалакът с дървено малко име бе сред учредителите на ДСБ. Когато му отнеха хранилката, се превъплъти в яростен антикостовист. Така е – понякога горещата любов преминава в страшна омраза, въпрос на психика и морал. Яворчо е part-time[5] християнин, както казват англичаните. Когато се наложи, вади и богословска диплома – според случая. Освен това е многостаночник, както казваше родилата го партия. Едновременно тъчеше в телевизията на Любо Пъпката Павлов и Диляна – потомката на Паун Грозданов; в Недялко-Йордановия Уикенд и в пост-Блъсковия Монитор; но не пропускаше да издава и свое вестниче – Гласове – носталгия по времената на Костовото алчно червено разграбване. Курсивът (кавичките) към притежателното местоимение се налага, защото момчето никога не призна кой го финансира. А с гол тираж и реклами не става. Та питам: Ако всички тези медии имат различни, конкуриращи се обственици, щяха ли да допуснат Дачковото стахановство?[6]

Да видим в чии ръце са условно наречените медии? От години комунистката Пиги Маринкова се труди в Националното радио и минаващата за частна кабеларка Канал 3. Колегата й от държавния радиоефир Петър Волгин (би могъл да е и Днепърски; имаше един висш футболно-вестникарски номенклатурчик Донски) припечелва от също уж частна кабелна телевизия 7 дни. Сменят се собственици, другарчето с фамилия на руска река оцелява. Или е незаменим супер професионалист, или чорбаджията е един и същ?...

Вече съм задавал въпроса: В състояние ли е някой да ми покаже идентичен пример в друга страна? Можете ли да си представите журналисти от BBC, Rai Uno или Deutsche Welle да чукат частно в телевизии като Thames, RTL или Canale 5? Няма как да стане.

Преди 13 лета, когато за пръв и засега последен път бях в Лондон, тогавашната шефка на Българската секция на BBC Ели Хауърд ми разказа историята на Ани Арнолдс. Доста години преди промените внучката на масона проф. Иван Шишманов се подвизаваше в това радио и водеше седмичен радиопреглед на културния живот в британската столица. В неделните привечери звънливият й глас ни скупчваше пред радиоапаратите със свойското приветствие: Здравейте от Лондон! Аз съм вашата Ани.

След 10 ноември 1989 г. най-сетне я зърнахме, но... по тогава единствената Българска телевизия. Показваше ни филмчета, посветени на младежкия живот и модата в Лондон. Обаче по някое време Бордът на британската обществена радиотелевизионна станция установил, че нашата Ани ползвала техника и персонал на BBC, за да заработва хонорари от Сан Стефано 29. И представителите на английското society[7] в Британската радиоразпръсквателна корпорация не само уволнили сребролюбивата другарка Арнолдс, но и забранили кракът й да стъпва в Bush House – прочутото седалище на медията. А у нас?

У нас само чудеса. Къде по света един и същ мераклия за сухо и слава може да прислужва на двама частници? Исус Христос е предупредил: Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.[8] Тук обаче делегатът на заключителния конгрес на БКП, превърнал се в учредителен на БСП, медийният Мунчо, другарят Юлиан Вучков с малко име Професор, се раздвояваше между предаване в Би Би Ти и рубрика в Нова телевизия?! Те не са ли конкурентни медии? Явно не са.

Капак на цялото телевизионно врящо гърне сложи знаменателната смяна на местата между уж частните ефирки. Неразделните екранни скунксове нарамиха пълните си с ченгесарски фокуси раници и потеглиха към Софийското летище. За да усмърдят Станция Нова, превърната в междинна, преди окончателното им падан(и)е. Би Ти Ви не остана на сухо[9] и приюти изхвърчалите от плаца край аерогарата господари на ефира. Когато видите Джей Лено на мястото на Дейвид Летърман и обратното, ми се обадете, за да ме опровергаете и да констатирате, че навсякъде е едно и също. Може да се канят едни–други като гости в предаванията си, но остават конкуренти, доколкото това въобще е възможно в ерата на Pax Judaica. Докато у нас може всичко...

Ами фамозната щерка на онзи земеделски Лалю, която води предаване за червено-оранжеви пенсионери в БНТ? И в същото време драска на коляно телевизионна критика във вестника на една уж арабска групировка с име на сокол и с неясен произход. Най-вероятно ще се окаже перачница на изнесени от партията пари, откраднати от българския народ. Та в ежеседмичните си обзори, подписвани твърде интимно с Твоя Васа, другарката препоръчва предавания на други, все уж частни телевизии. Къде другаде го има това, моля ви се, освен по нашите земи?

Не бъркайте водещите на собствени рубрики в западния печат, т. нар. колумнисти (привнесохме и тази чуждица в езика си), с нашенските многомашинници. Онези пишат само в един вестник и получават хонорар само от него, макар статиите им да са препечатвани и в други издания. (Те, от своя страна, плащат на основното.) Не съм чул и видял чуждестранен телевизионен водещ да хвали програмите на друга телевизия. Тъкмо това върши Твоя Васа.

Никак не е случайно, че телевизиите, радиата и периодичните издания си приличат като Братя Аргирови. Сякаш един и същ мозък ги е измислил, една ръка ги е издялала от не дотам подходящо дърво. Даже рубриките им се повтарят. Обърнете внимание на сутрешните блокове на радиата и телевизиите, както и на развлекателните им програми. Вгледайте се в архитектурата и оформлението на вестниците. Не ви ли вади очите изумителното сходство помежду им?

Та телевизиите заприличаха на таблоиди! Напълниха се с откраднати или заимствани чужди предавания, наричани формати. Изобилстват с евтина голотия, предизвикват съчувствие със сценарното си безсилие, с липсата на оригинално мислене и с пълното отсъствие на чувство за смислен хумор. (Ако не знаете, Славчовите сценаристи безсрамно крадат от интернет предимно руски вицове.) Загледате ли се по-внимателно, ще установите, че телевизиите сякаш са създадени за подслон за деца, снахи и зетьове на средноетажната и партерната политическа, стопанска и (без)културна номенклатура. В това своеобразно риалити шоу вече участват по няколко поколения набедени телевизионери. Те дотолкова са омръзнали на интелигентната част от аудиторията, че сме свидетели на обратния на започналия преди по-малко от две десетилетия път – отказване от кабелна телевизия.

Форматът А-3 напълно изтри сериозната журналистика от страниците на периодичния печат. Заченатите като таблоиди във вестникарския смисъл на думата вестници Денонощие и Цяла седмица, напоследък минават за... сериозни?! Таблоидът предполага обсъждане на местни или по-незначителни проблеми, както и публикуването на сензации и клюки. Претендиращият да е мерцедесът на тукашния печат бивш профсъюзен всекидневник напомня очукан трабант от времето на развития Тато. Изглежда като зарязан от собственика си – навярно ленив офицер от Щази, който и без друго не е полагал особени грижи за него. Колкото и да го вапцате, няма как да заприлича на образеца, към който се стреми. Повече му подхожда названието Бачкане.

И още нещо, което издава безсилието на издателските и програмните екипи. Или по-скоро на онези изполичари, които претендират да са ръководители на медиите. Телевизиите и радиата четат вестници, а вестниците пълнят страниците си с клюки и одумвания от телевизионни предавания?! Вече почти са се посветили едни на други.

Ако сутрин на всеки половин час в Euronews има преглед на европейския печат, той е в рамките на една до две минути. Нищо повече от споменаване на по едно заглавие, придружено от илюстрация. В CNN, BBC или RTL няма и толкова. А тук в ранните часове на делничните дни настава някакво всеобщо четене на вестници. Незапознатият зрител може да реши, че е попаднал на ретропрограма, посветена на средношколски фестивал от шейсетте. Или по-скоро в Гоголевите Спомени на един луд.[10]

Ако вестникарските собственици бяха истински, щяха да надигнат вой до тавана на държавната и съдебната власт. Неминуемият спад на тиражите щеше да им подейства като зъл клошарски шут под опашката на улично куче. Защото, ако заран превъртите телевизора си през две-три програми, няма смисъл да се охарчвате за вестник. Обратното е невъзможно. Обаче съм сигурен, че нито една телевизия не бърка в касата си за рекламите из пресата. За капитализъм и свободна конкуренция ли иде реч?

Нищо подобно, за социализъм. Излиза, че нашенските средства за масово осведомяване не са изградени на стопански принцип. Те явно не плуват в бързите и опасни води на реалната пазарна среда с характерното за нея състезание.[11] В такъв случай логичният извод е...

Досетихте се. Тукашните медии, поне по-известните, които оказват някакво влияние върху общественото съзнание и формират мнение, са социалистическа собственост. Не се заблуждавайте – не общонародна. Никога не е имало такава. Така наречените средства за масово осведомяване принадлежат на един и същ център. Вече признах, че за мен той е ЦК на БКП и е ръководен от неговото Политбюро. Методичното ръководство е предоставено на уж бившата Държавна сигурност с нейните някогашни отговорници по пропагандата. Нашенските медии информират, но не съвсем. Анализират, но не до там. Коментират, ала без ясно изразена позиция и никога не прогнозират. А това е висшият пилотаж в журналистическата професия. Който го владее, я извисява до изкуство, а себе си – до творец. В постживковистка България медийният самолет е поверен на Гочоолу и Дочоолу. Да очакваме от тях да произвеждат изкуство е прекалено смело и граничи с лудост.

„Борци за свобода на словото” по нареждане и с ограничена отговорност

Има един развяващ се като стар шлифер из медиите човечец с папионка. Изглежда невзрачен, но е доста напорист, даже прекалено. Навремето той се самопредложи на Фернандел, докато пловдивчанинът бе цанен за ролята на президент. Натисна се да стане негов представител в недоносчето СЕМ. Речено, сторено. Мислите, че тогава му е тръгнала картата на Гошенцето Лозанов? Лъжете се. Татко му е сред проектантите на Татовата резиденция в Бояна. Сам е архитектът, по чийто терк издигнаха тукашната Бастилия – бившата сграда на активните борци против капитализма и фашизма, в която сега се помещава щабът на криминалната революция. Самата ходеща папионка бе зет та члена на ЦК на БКП и партиен екзекутор на изобразителното изкуство, другаря Светлин Русев. Началник пък му бил... Зетят с главно З – просто Батето. Бивши Лозанови колеги от списание Българско фото си спомнят, че май се записал в партията, но не са съвсем сигурни... При това положение къде да се дене Фернандел и да не го предложи за член на СЕМнаше куче? При това Гошенцето сръчно и навреме замени червената папионка със синя: един вид – съвършен демократ!

Та този медиен ментор първо се специализирал във фотографията. За да дочака деня на призоваването му под знамената като експерт, който разбира от всичко. Днес Гошенцето не само щедро пръска във всички посоки своя чар и разчорлено изящество в стил неизживяна хард-рок младост. Той неуморно и без да се щади дава оценки, съветва и е яростен борец за свободата на словото, разбира се, с ограничена отговорност. Критиката му винаги е безадресна и правилно дозирана, съобразена с рецептурата на партийните алхимици в културната сфера. Ето как неотдавна едновременно откровено, оригинално и съвсем витиевато е отговорил на въпроса:

Смятате ли, че реално у нас съществува свобода на словото?

– Сравнено с комунизма, отговорът е два пъти „да”. Просто защото може да се каже всичко, ако не навсякъде, то поне все някъде. А за половината от това, което се говори днес, вчера се отиваше на лагер или най-малкото се губеше работата. Нищо, че стана мода и то не само във вестник „Дума” да се прави по-самоотвержена или по-срамежлива ретропропаганда. Разбира се, прагматично това опира до политика, власт и привилегии. Но има и нещо по-дълбоко психологическо – синдромът на затворника, който не може да понесе свободата и пак извършва престъпление, за да се върне в затвора. Независимо дали то днес се нарича Путин или национализъм, ДС или унищожаване на дясното… Целта е все същата – пак да обитаваш затвор, макар и битово по-добре устроен, и друг да решава вместо теб.

В сравнение обаче с медиите в демократичните страни у нас свобода на словото естествено няма. И не само, и не толкова, защото уважението към етичните стандарти на занаята често пада под санитарния минимум и четеш откровени лъжи или слушаш коментари, платени под масата, но главно защото медиите не предлагат изход от краха на справедливостта в нашето общество. Те сякаш предпочитат да се разберат с политиците, бизнесмените и „оперативно интересните” лица и чак, ако това не стане, се сещат за критическата си функция. А да видиш на една маса медиен шеф със сенчест бос е толкова грозно, колкото и да видиш Румен Петков в същата ситуация. По-грозно е само, ако медийният шеф сам е и сенчест бос.[12]

Може да се сторя наивник някому, но продължавам да се изненадвам от лекотата, с която подобни другари сменят позицията си, нагаждат се. Допустимо ли е въобще такъв да обсъжда свободата на словото? На практика той не познава проблема отвътре – и преди, и сега. Приказва за етични стандарти, а тъкмо той и семейството му усърдно са съучаствали на другарите, докато те са вършели престъпленията си! Докато прислужваше в СЕМ, се прояви като цербер, а не като либерал. Бе медиен милиционер с присъщата за този занаят перфидност през постоталитарния период. Откъде произлиза това дебелоочие? Нали другарят Лозанов и неговата сестра – програмната директорка на Нова телевизия и снаха на бившия главен архитект на столицата от ерата Виденов–Янчулев, другаря Яким Петров, винаги са били на завет, близо до номенклатурната медийна трапеза. Ако не са лъвове, поне са пудели. Изправят се на задни крачета и след малко за тях също има по кокалче. Най-често – с нещо тлъстичко.

Тях ги нямаше, траеха си, когато уволняваха Пламен Даракчиев, Люба Манолова, Пламен Анакиев, Людмил Пауновски... Мълчаха, по времето на моите вече не броя колко прогонвания от вестници и телевизии. Ала най-пресен е примерът с Георги Жеков. Докато Гошенцето Лозанов се е раздумвал с журналистката в цитираното интервю, водещият на Безкомпромисно бе натирен от СКАТ. Свобода на словото? Нищо подобно – на словоизлиянията на номенклатурата, на нейните деца и прислужници! Това чорлаво същество преподава във Факултета по журналистика. И едновременно с това е заместник-главен редактор на появяващия се със зелена глава червен седмичник Народна култура? Ако имах дете на студентска възраст, не бих допуснал да кандидатства там, където Гошенцето чете – чете лекции. Наясно съм, че се самозалъгвам – навсякъде са едни и същи. Ченгеджийницата работи с пълна пара...

Попаднах на нещо като обзор, нещо като коментар, изобщо като нищо на света... Творбата е подписана от някой си Емилиян Лилов от Дойче Веле. Не съм го чувал, но пък и не слушам радио. Ала ми бе любопитно как журналист от чужда медия тълкува (не)свободата в нашенските. Изненада липсваше. Момчето перфектно изпълнява спуснатата му задача – лукаво набива в съзнанието на читателите, че у нас истински журналисти са само комунистите и ченгетата, или техните креатури. Покрусен, авторът жали за тях. За някой почтен човек, не дай Боже за антикомунист – ни дума, ни вопъл, ни стон, камо ли ред! А е представител на уж демократична, германска медия. Другарят уцелва в десетката. Например намеква за един, който бил уволнен заради Първанов. Ясно кого защитава – комунист поне второ поколение с родови връзки в Държавна сигурност – агент Ивайло. Досега не схващам по какъв критерий разделиха ченгетата на добри и лоши? Как стана така, че едни се оказаха наши и положителни, а други – техни и отрицателни и обратното? Ченгето си е ченге и би следвало да подлежи на лустрация. Да го предоставят за превъзпитание на внучетата на Шахо Циганина...[13] Да види какво е. Точка! Явно по традиция в Дойче Веле болшевишките ченгета са добри, а неченгетата – лоши. Нали още навремето Българската секция на радиото се оглавяваше от члена на БКП Михаил Антонов, а сега от комсомолския секретар в Българското радио Александър Андреев[14]?!

Като съвременен Матросов този Лилов се е хвърлил да брани комуниста и ченгето, съветския възпитаник Огнян Бояджиев, съдружник и слуга на оръжейни мутри от сорта на Младен Мутафчийски. Или възпитаничката на Блъсков, винаги готовата да прислужва за пари Данка Василева. Ами дъщерята на генерал Леонид Кацамунски, който бе последният началник на Главното следствено управление към Държавна сигурност? Другарката Анна, която се е скрила зад фамилното име на съпруга си – Заркова, се е трудила дори в органа на комунистическото МВР вестник Народен страж, преименуван след 10 ноември на 166. Сетне родовите й връзки я запращат на заточение в откраднатия бивш профсъюзен орган Труд. Друг подобен случай е бившият Петьо-Блъсков съдружник Емил Иванов. Или синът на главния бургаски болшевишки поет и потомствен комунистически културен терорист Недялко Йорданов – Асен.[15]

Себе си оставям настрана. Отдавна се обиждам, ако ме определят като журналист. Обаче защо другарят демократ от демократичната германска медия също е пропуснал Георги Жеков, да речем? Със сигурност безкомпромисният настоящ независим кандидат за кмет на София е два пъти по-известен от повечето споменати в статията му другари. Явно антикомунизмът не пасва на правилната линия на Дойче Веле. Как иначе, нали вече и в Германия проговарят истината – на час по лъжичка: Лениновите болшевики са получили сериозно финансиране от Германския генерален щаб! Естествено, за всичко е набеден кайзерът. Силите, принудили го да подпише съответните документи, които били предвождани от началника на военното разузнаване и собственик на банка Макс Варбург, все така остават премълчавани. Същият юдей имал брат, който имигрирал в САЩ. Там фамилията му била произнасяна Уорбърг. И този Пол Уорбърг, първият шеф на Банката на Федералния резерв на Съединените щати, по онова време бил подуправител на Ротшилдовата банка Кун, Лоуб и Ко. Тъкмо тя дарила 20 милиона тогавашни долари – повече от 20 милиарда днешни, на втория по ранг болшевик Леон Бронщейн-Троцки. През това време обучавали неговата шайка от еврейски главорези на терористични методи в завод на... Рокфелер. Конспиративна теория ли? Демокрация ли? Борба срещу комунизма, срещу създадения от тях съюзник СССР ли? Демонтиране на социалистическата система ли? Вятър и мъгла! Тези неща ги разказвайте на старата ми шапка и на глупците...

Следва.

П.П. Докъде са се разпрострели примиренчеството и отказът от мислене, личи от някои мнения във форума. Да бяха прочели нещо, а то...

Днешното дередже е резултат от непромененото минало. Ролята на личностите в историята е изключително важна. Отричаха го Ленин и последователите му, защото така им уйдисваше. Затова не веднъж съм заявявал, че наистина всеки има право да се променя. Но да го прави кротко, в домашна обстановка. А не разни партийни многобойци да тичат и разблъскват с лакти, та все да заемат челните места, да са на първа линия. В Парламента е пълно с образци на този опортюнизъм, който няма допирни точки с морала. Намират се депутати, преминали през БКП и още по три-четири партии.

Освен това няма оправия без декомунизация. Тя едва ще засегне редовите членове на БКП. Ако те не са в състояние да изтърпят тежкото възмездие да бъдат лишени от правото да гласуват в продължение на пет години, значи не са преживели катарзис и не са готови да се променят, да станат нормални хора.

В своя прочут роман 1984 разочарованият фабианец Джордж Оруел е опитал да ни отвори очите: Който владее настоящето, владее миналото. Който владее миналото, владее бъдещето. Повтарям: Кой да чете?...

Онези, които ни управляваха по комунистически, го правят и по капиталистически, което е почти едно и също. (Техен слуга бе заявил, че комунизмът и капитализмът са двете страни на една и съща еврейска монета.) Останалите сме маса. Служим за тор, който да помага при отглеждането на тяхната златна реколта. Ала не всичко, което блести, е злато... Със своята пасивност и бездушно отношение сами си отредихме такава съдба. У нас всеки полуграмотен съперничи на истински почтените учени люде. Няма авторитети – всички са равни?! Младежи с празни раници на гърбовете си са се юрнали да изкачват политико-икономическия Еверест. Без да знаят, че ако не са в списъка на одобрените, експедицията им е предварително обречена. Обаче поемат нагоре, понеже не се интересуват от миналото и не се вслушват в честните гласове. А този път винаги води надолу...

Как да познаете свестните? С ум и интуиция, и като проследявате живота и поведението им – друг начин няма, поне според мен. Всеядността е опасно нещо. Тя приравнява човека с едно животно, за което казват, че биологически е твърде близо до него. Такива ли искаме да бъдем? Кочината ли е най-привлекателното място за нас? И защо все очаквате някакви произведени от медиите в пророци да ви казват истината? Господ ни е предупредил: ... Оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата.[16] Не онова, което показват по телевизията се е случило, а другото, което не вадят на светло. Същото се отнася и за личностите. Щом ги допускат до големите, влиятелните медии, имайте едно на ум и се пазете. Това не са конспиративни теории, а истините от живия живот. Дали ме разбрахте?

Следва

Забележка: Материалът е написан в Москва от КГБ. Заплатено ми е не с рубли, а с турски лири и американски долари. При желание мога да съобщя номера на банковата ми сметка в Южна Осетия. Кодът й е Идиот... И не се заблуждавайте – всички положителни мнения тук са автохвалебствия. Авторът.

ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ СЛЕД 10 НОЕМВРИ 1989 г.,

ЕДНА ГОДИНА СЛЕД ОКОНЧАТЕЛНОТО СВАЛЯНЕ НА

ТЕЛЕВИЗИОННОТО ПРЕДАВАНЕ

ДИАГНОЗА” С ГЕОРГИ ИФАНДИЕВ ОТ ЕФИР,

Неговият автор има удоволствието да покани всички, на които истината и свободата са скъпи

НА ЕДНОКРАТНАТА ВЪЗСТАНОВКА НА „ДИАГНОЗА” НА ЖИВО.

Тя ще се състои на 10 ноември 1989 г., вторник, от 12 часа в старото столично кино „Влайкова” на ул. „Иван Асен ІІ”.

Ще участват някои от гостите на забраненото предаване: о.р. подп. Цанко Димитров – заместник-началник на Икономическа полиция – Видин ще изнесе шокиращи данни за злоупотреби и ще представи документи за тях, както и за начините, по които МВР, ДАНС и прокуратурата прикриват тези неща; Пламен Анакиев – един от основателите на в. „Демокрация”, през 1991 г. по морални съображения отказал да заеме длъжността началник на отдел „Кадри” на МВнР; Лазар Поповски – единственият общински съветник в столицата, напуснал СОС, защото още през 1992 г. забелязал началото на корупцията в него; Иван Ценов – бивш член на НКС на СДС и говорител на Нова СДП и др.

Във втората част, след 13 часа, единственият самостоятелен и различен кандидат за кмет на София Георги Жеков ще отговаря на въпросите на присъстващите.

Входът е свободен и напълно достъпен.

Заповядайте.



[1] Вж. „От Иоана свето Евангелие”, гл. 8, ст. 32.

[2] Белградският вестник „Курир” твърди, че: „"Борисов е бивш разузнавач.” („В."Курир": Сретен Йосич арестуван заради Борисов”, в. „Гласове”, София, 30 април 2009 г., online: http://www.glasove.com/article-267.php) В интерес на истината трябва да признаем, че Б.Б. не се крие, но избягва сръбското правосъдие. Тя е призована като свидетелка по делото срещу мафиота Сретан Йосич. (Вж. “Bugarske Jocin svedok!: Bojko Borisov, predsednik bugarske vlade, svedočiće na suđenju Joci Amsterdamu, optuženom da je podstrekivao ubistvo Goksija Bombaša”, “Kurir”, Beograd, 25 oct. 2009 г., online: http://www.kurir-info.rs/clanak/crna-hronika/kurir-25-10-2009/bugarske-jocin-svedok) По-рано тази година същото издание заяви, че сръбският наркотрафикант бил арестуван, за да се прикрият следи от престъпления на тогавашната кметица на София и неформална лидерка на ГЕРБ. (Пак там.) Не вярвам особено на последното твърдение. Обаче няма как да бъде отречено едно нещо: начело на най-важната власт в България – изпълнителната, стои криминална престъпница и болшевишка лъжкиня, при това с комплекси за малоценност.

[3] Вж. напр. „Парите на вестник „Галерия” били на Патрашкова и Зоя Димитрова”, Afera.bg, Варна, 24 септември 2009 г., online: http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=7174&Itemid=9

[4] Вж. “A million frozen out of mortgage market Experts fear “excessive” lending rules will create financial underclass” by James Moore, Deputy Business Editor, “The Independent”, London, Tuesday, 20 October 2009 г., online: http://www.independent.co.uk/money/mortgages/a-million-frozen-out-of-mortgage-market-1805609.html

[5] Нещатен, хоноруван, от време на време, когато потрябва, англ.

[6] Алексей Стаханов - съветски миньор от Донбаския въглищен басейн. През 1935 г. по време на нощна смяна изкопал 102 тона въглища при норма от 7 тона! Рекордът му бил 14 пъти по-висок от очаквания добив. Истината е, че цяла бригада работела на забоя, но изработката била записвана по сметката на един човек – Стаханов. „Починът” бил възприет и в други мини от Донбас. През петдесетте години на м.в. той бе въведен и у нас. Така и го нарекоха – Стахановско движение или стахановство.

[7] Общество, англ.

[8] „От Матея свето Евангелие”, гл. 6, ст. 24.

[9] Из градинката около НДК се носят слухове, че било почти невъзможно да се разговаря с шефките Политова и Ризова. Понеже трудно ги оставяла еуфорията, вследствие на силни шотландски и руски напитки.

[10] Главният герой изрича знаменитата реплика: „Днес цял ден четох вестници.”

[11] Например на английски думата за конкуренция е competition и преди всичко означава „състезание”.

[12] „Доц. Георги Лозанов: Пресата ни е жертва на ориенталска конспирация!”, едно интервю на Еми Марианска, Агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 12 октомври 2009 г., online: http://www.bulpress.net/news/article/61647

[13] Куц циганин, затворник в Белене, осъден за криминални престъпления. Роден убиец, използван от милиционерите, за да пребива до смърт политически затворници. На съвестта му тежат стотици умъртвени лично от него по най-жесток и мъчителен начин. И това не е легенда. Никой не бе осъден за тези престъпления - нито извършителите, нито даже идеолозите и поръчителите им.

[14] Завършил немска гимназия, работил на щат във Военната редакция на Българското радио, а през 1985 г. получил награда от комунистическия СБЖ. През 1986 става отговорен редактор на програма „Христо Ботев” – длъжност от номенклатурата на ГК на БКП (може и по-високо), задължително свързана с тайните служби, каквито бяха всички занятия, носещи определението „отговорен”. Работил е в пряк ефир и в програма „Хоризонт”.

[15] Вж. Емилиян Лилов, „Дойче Веле” – „Медийни зависимости”, Actualno.com, София, четвъртък, 22 Октомври 2009 г., online: http://analysis.actualno.com/news_266966.html

[16] „От Матея свето Евангелие”, гл. 15, ст. 14.



форумът /Бг Таймс

Публикуване на коментар

Последователи

StatCounter

  © Blogger template Snowy Winter by Ourblogtemplates.com 2009

Back to TOP