В България т. нар. медии са собственост на военно-терористичната червена бригада ЦК на БКП и са ръководени от неговото Политбюро !

Георги Ифандиев

ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ,Георги Ифандиев - Част V

>> понеделник, 14 февруари 2011 г.

ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ

Написано от Георги Ифандиев

Понеделник, 07 Февруари 2011

Георги ИфандиевЧаст V

Смърт на традициите • Участието на мнозинството може да преобърне плана на Интернационала • Потъва ли светът

Продължение.

Не случайно в програмата си за господство над света илюминатите[1] заложиха на разбиването на семействата. Първо, по икономически път, чрез поставянето на съпруга при такива условия, че да е невъзможно да издържа домочадието си. Това доведе жената до принудата да работи, вместо да отглежда децата си. А никога не забравяйте, че ролята на съпругата в семейството е тежка и отговорна. Тя забременява и ражда. По-рано невестата отглеждаше и възпитаваше децата, грижеше се за реда и чистотата на жилището, за храната на домочадието, за домашния уют и намираше време за себе си.

За да изглежда красива и да бъде привлекателна. Съпругата, майката създаваше онази атмосфера, позната ни като „бащино огнище”. Така е нормално. Такъв е бил Божият промисъл. Затова Господ е създал половете – не само, за да продължат по биологичен път човешкия род, но и да изпълняват различни задачи – всеки да си знае мястото в семейството, а от там и в обществото. „Всяка жаба да си знае гьола“; „всеки да се простира според чергата си“, както гласят народните мъдрости. Така се е зародила и усъвършенствала цивилизацията.

Чрез обществения дарвинизъм напред към небитието

Днес сме свидетели на постепенно наближаващия финал на този естествен, еволюционен път на човешкия прогрес. Ето я една от връзките на илюминатите с комунизма – съсипването на семейството чрез някаква измамна „еманципация”[2] и неизпълними обещания за никога несъществувало равенство. Тези неща са плод на взаимната обич и уважение между мъжа и жената вътре в семейството. Те зависят от интелигентността и възпитанието и на двамата. И се уреждат от самите тях помежду им чрез съгласие, постигнато не толкова посредством дискусии, колкото на основата на любовта, опита, навиците и обичаите.

Комунистите отхвърлиха хилядолетните човешки традиции и се постараха насилствено да наложат някакви техни, уж нови и... „прогресивни”?! Не случайно предците ни предупреждавали, че другарите ще направят жените общи. „Маркс смята, че семейната общност е инструмент за потискане на жените и децата. Следователно бракът и семейството трябва да бъдат премахнати. Децата и брачните партньори трябва да са общи.“[3]

Ако имах чук, щях да унищожа патриархата. Намерих чук!Нима днешната съпруга не прекарва повече време с колегите си, отколкото със своето семейство? Комунистическата номенклатура превърна маса жени в свои държанки. Постигна го чрез съблазън с кариера и неработене срещу заплата, с натиск по служебна линия или чрез откровени заплахи и насилие. До какво доведе това? Няма как да бъде отречено – до неимоверно увеличаване на броя на разводите. Допълнителната антихристиянска битка със семейството превърна брака в „отживелица”. Днес онова „съвместно съжителство” – „прогресивната“ форма, под която живееха еврейските болшевики Владимир Улянов–Бланк или Ленин и Надежда Фишберг–Крупская – се превърна в модел за съществуване за децата на гоите. Изразено чрез мъдростта на древните: всекиму заслуженото.

Освен това другарите наложиха забрана върху притежаването на средства за производство. Обаче те прекрачиха границата на елементарната човещина и въведоха ограничения и върху битовата собственост. Семейството нямаше право да има повече от едно жилище. У нас след задължителното сгъстяване в големите градове през петдесетте години на миналия век – насилственото настаняване на квартиранти, от 1972 г. насетне комунистите определиха норми за жилищна площ на едно лице или семейство. Както можете да се досетите, те не важаха за тях. Максималният размер на къща или апартамент не биваше да надвишава 120 квадратни метра. Заради тези извращения се стигна до парадокси. Хората взеха да се развеждат в името на семейството. Звучи налудничаво, но е вярно. По този начин бивши юридически, но фактически настоящи съпрузи запазваха общо два апартамента, да речем. Нормално ли е това?

Малко след като Интернационалът вкарва Ленин в Зимния дворец, а „войникът с винтовката“ развява над Санкт Петербург червеното знаме на Ротшилдови с извезаните върху него масонски знаци сърп и чук, Карел Чапек подчертава: „Действително, щом сърцето ми е на страната на бедните, за какъв дявол не съм станал още комунист? Именно заради това, че съм на страната на бедните. Видях такава безгранична нужда, че всичко наоколо ми опротивя. Буржоазията, която не може или не иска да помогне, ми е чужда. Но също така чужд ми е и комунизмът, предлагащ вместо помощ знамето на революцията. Целта на комунизма е да властва, а не да спасява; на неговото знаме е изписан лозунгът на властта, а не на помощта. А гладните искат не да властват, а да се наситят.

Аз не мога да бъда комунист, защото комунистът не знае морала на помощта и съчувствието към страдащия. Защото той проповядва премахването на социалния порядък, а не на този ужасяващ безпорядък, какъвто се явява нищетата. Ако комунистът се съгласява да помогне на нещастните, то става само при едно условие: първо ние ще завземем властта, а после (възможно е) работата да опре и до вас. За съжаление, даже подобно условно обещание за помощ не е гарантирано с нищо. Дори да преобърнете обществото нагоре с краката, и тогава бедните ще отидат отново на дъното, като към тях ще се добавят и много други.

Най-удивителното и най-безчовечното в комунизма – това е неговата злокобна навъсеност. Колкото по-зле, толкова по-добре; ако моторист удари глуха бабичка, това е доказателство за загниването на настоящия ред; ако машината заклещи между зъбците си пръста на някой работник, не са виновни нейните колела, смазали нещастния пръст, а по-скоро буржоазията, която го прави с кръвожадна наслада. Сърцата на хората, които по една или друга лична причина не са комунисти, биват обявявани за скотски и отвратителни като покварени; нищо, в целия настоящ ред няма нищо, даже най-нищожен белег на добрина; той целият е изтъкан от зло.

Климатът на комунизма е неприветлив и безчовечен...

Омраза, пренебрежение и изконно недоверие – това е физическият свят на комунизма; една медицинска диагноза би постановила, че това е патологичен негативизъм. Ако някой стане част от масите, той явно е предразположен към тази зараза...

Накрая, съществува и проблемът с насилието. Порядъчният човек не може да поддържа онези, които заплашват, призовават към разстрели и обесване и разлагат обществото не с факта, че извършват социален преврат, а с това, че нарушават естествените и нормални нравствени закони. И ето, понякога ме обхваща ужас, че не мога да разбера комунистите. Съчувствам на идеала на комунизма, но не мога да разбера неговия метод.

Ако комунистите предполагат, че при известни обстоятелства да се бесят и разстрелват хора е толкова сериозна работа, колкото и да се давят дървеници, то аз не мога да го разбера и много се страхувам, че така ние никога не бихме се договорили. Методът на комунизма – това е един мащабен опит да се създаде международно недоразумение. Това е опит да се разбие човечеството на отделни части, изобщо несвързани помежду си, които не се разбират една с друга. Това, което е добро за едната страна, просто не може да се окаже добро и за другата.“[4]

Ето какво допадна на маса нашенци. Днес казват: „Оставете на мира комунизма, той отдавна си отиде.“ И добавят: „Няма значение кой какъв е бил. Това отклонява вниманието от правенето на политики.“ Към това призовават все откровени комунистически престъпници, представящи се за социалисти, социалдемократи, либерали, консерватори, националисти, политолози, социолози, журналисти – всякаква измет, вапцана в измамни политически цветове. Внушават, че трябва да „затворим страницата“ и „да престанем да се връщаме към миналото“. Разбирам ги, мотивите им са ясни, в тях не се съдържа изненада. Те страстно желаят саванът на забравата да покрие всичко, което са били и са вършили. Очевидно имат причини да не се гордеят със същността си преди време и всячески се опитват да избягат от нея. Използват всякакви прийоми – от политическото номадство до пропагандните внушения. Обаче защо намират отклик сред публиката?

Преди повече от век Стоян Михайловски, който възвести, че „народността не пада там, дето знанието живей“, обясни този нашенски феномен:

„Мируват те, кротуват те,

поради моята търпимост само

те беззаконствуват законно някак!“[5]

От танца с диктатора, през кревата му, а от там към върхове в кариерата...Мнозина от младите нямат понятие за естеството и действителното съдържание на антихуманната религия, наречена комунизъм или нов световен ред. Влияят им комунисти и ченгета, предрешени в „демократични“ одежди.[6] Те осъждат онези, които се ровят в миналото и разкриват истинския им лик – като произход, убеждения и деяния. Хората са склонни да забравят и прощават. Те или не знаят, или не помнят Божието наставление: „Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители...“[7] Заблудени и приспани от ласкавите приказки, мнозина не забелязват, че комунистите никога не са си отивали, не са помръдвали дори. „Пак са тук“ и са си същите. Ръководят – вече чрез наследници и пълномощници. При това положение какво очаквате от идните поколения?

В „Протоколите на ционските мъдреци“ е записано: „Ние засегнахме юрисдикцията, изборния ред, печата, свободата на личността и най-вече образованието и възпитанието като крайъгълни камъни на свободното битие.”[8] Спорът дали тази програма е истинска или е фалшификат няма никакво значение. Важно е дали се изпълнява. Какво се случва по света? Например как израстват децата ни?

Постепенно родителите биваха претрупвани с работа, за да свързват двата края. Тази свръхнатовареност съвсем ги отдалечи от техните собствени рожби. Държавата се зае с „възпитанието” им в несъществувалите дотогава детски градини. Днес можем да говорим за национализация на децата. Държавата задължава майките и бащите да й предоставят своите чеда. Забавачката стана задължителна и вече започва от... петгодишна възраст! Говори са целодневно присъствие в училището. Какво друго е това, ако не е национализация на потомството ни?

Част от програмата за по-лесното господство над хората е тяхното затъпяване. Основното средство за постигане на тази цел е влошеното качество на образованието. И то не само у нас, а навсякъде, даже в най-развитите страни.

В края на 2009 г. в Англия бе обнародвано изследване. То доказа, че атаката срещу доброто образование на децата има най-малко 40-годишна давност.[9] Преди по-малко от месец на Острова бе обнародвано изследване, което доказва, че ако не бъдат предприети фундаментални промени, скоро децата ще бъдат зле образовани. Училищните стандарти падат, изискванията към учители и ученици стават все по-малки. Министър-председателят използва данните в първата си публична реч през 2011 година, за да постави проблемите на образованието и здравеопазването на обществено обсъждане.[10] Според специалисти Великобритания разполага с максимум десетилетие, за да промени нещата. В противен случай освен демографска, я очаква и цивилизационна криза.

А у нас е мъртвило, сякаш всичко в тази област е наред. Вместо да декомунизираме страната, с което ще отстраним тежките близо седемдесетгодишни проблеми, ще успокоим обществото и ще създадем условия за рязък растеж във всички сфери на живота, ние се занимаваме със скандали. Всички те, без изключение, произтичат от недъзите на неразградената тоталитарна система, която като гангрена е разяла националния ни организъм.

Към всички изброени причини следва да прибавим бурното развитие на т. нар. масова култура, изместила възвисяващите духа постижения на човешкия гений в различни области – музика, изобразително изкуство, литература, танц и т.н. Простащината, придружена от груб, а често пъти и нецензурен език, навлезе не само в масовия бит, но и в „произведенията на изкуството”. Създателите на такива „творби“ са насърчавани финансово от тайния Интернационал. Няма как да отречем, че днес повечето млади хора, когато навършат пълнолетие, вече са изградени простаци. Това са човекоподобни, готови да прегазят всеки, изпречил се на пътя им – „като линейка”, както се изрази моя позната, отгледана в детска градина. Усмивките, придружени от обръщения като „извинете“, „моля“, „ако обичате“..., почти изчезнаха от речника на всекидневното битово общуване. Замениха ги дебелашката грубост, неуважението и баналността. Възпитаният изглежда глупав. Що за общество е това?

При тоталитарната власт човешкият живот почти нямаше стойност. Понастоящем берем плодовете от тази безнравственост, наречена обществен дарвинизъм или простичко – комунизъм. Днешните родители са „реколтата“ на социализЪма, който вместо овошки, роди тръни. А „бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей? Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън.”[11]

Ако следваме Божия завет, трябва да пожертваме поне едно цяло поколение. Както Господ даде курбан Своя Син, за да изкупи нашите грехове. Готови ли сме? Не, категорично не! В такъв случай ще продължим да носим тежкия си кръст, докато напълно се стопим сред простащината. Пък и племето българско, заченато в най-далечната древност на човешкия род в Илирия и Тракия, е на път да изчезне сред морето на по-жизнените, но за жалост даже още по-просташки народи.

Пак Братството нареди у нас не само престъпниците да бъдат мобилизирани, за да вършат работата на специалните служби. Всъщност в нашата страна т. нар. мутри бяха сътворени в експерименталните лаборатории на Държавна сигурност. Генетичният материал за тяхното клониране бе набиран от спортните училища и т. нар. детски педагогически стаи. Оставени без препитание тези яки и буйни момчета се превърнаха в нещо като узаконени гангстери. Органите за поддържане на реда замижаваха, когато те нахълтваха по домовете и в магазините, спираха автомобили на улицата и изнудваха хората чрез терор. На практика вършеха престъпленията пред очите на онези, които цялото общество издържа, за да охраняват живота и спокойствието на гражданите. Може би е по-точно да кажем, че го правеха под тяхната егида. Бяха избирани здрави, смели и не до там умни младежи, които не осъзнаваха, че след като ги използват, ще ги отстранят – често пъти от самия живот.

Изходът е в участието на мнозинството във властта

Истинското лице на комунизма. Затова Карел Чапек не е станал комунист.В наши дни мутрите са начело на тукашната държава. Тя е най-могъщата престъпна групировка, която все повече подлага народа на повсеместен терор. Рекетът се превърна в нейна политика. „Обикновените“ граждани пъшкат под гнета на всевъзможни преки и косвени данъци, такси, всевъзможни изисквания, чието неспазване води до крупни глоби (например от 2012 г. за лепенките по стъклата на автомобилите), задължително съобразяване с всякакви изкуствено въведени срокове – огромна лавина от почти неизпълними условия. Повечето от тези тегоби нарушават нашите конституционни права. Обаче плахите гласове на протест остават нечути като вик в пустинята. Докато над всеки най-дребен нарушител тегне заплахата на фискалния дамоклев меч – от грешното паркиране в невъзможни условия, до закъснение в плащането на една или друга повинност. Достатъчно е да приведа примера с монопола на частни енергоснабдителни компании, които могат да начисляват всякакви суми и да прекъсват електрозахранването с последваща глоба на „абоната“ при възстановяването му. Конкуренция отсъства, което ще рече, че няма избор – пазар. Но това не пречи да продължават да заблуждават с някаква „пазарна икономика“. Докато цяла огромна етническа група негласно е освободена от такива задължения. Това проява на расизъм от моя страна ли е или може би е израз на неразбрана от мен „демократичност“?

Струва ми се доказах, че т. нар. демокрация не е свобода или власт на закона, а диктатура на едно ограничено малцинство над мнозинството. Но да се върнем към правилата за съзиждането на едно по-нормално и далеч по-поносимо общество. По същия начин както се създава семейството, следва да се гради общността – махалата, квартала, селището, околията, областта, държавата. Като съвременната форма на тази общност съчетава Божествения ред с елементи на т. нар. демокрация. Имам предвид наличието и действието на основен закон – Конституция, който регламентира границите на свободата, правата, но и задълженията на всички жители (народа), но и на монарха. Не някакъв друг, а именно този основен закон трябва да определя правилата за избиране и за отзоваване на представители на съответната административна единица (квартал, селище, околия, област, народ) в различните органи за управление. Чрез мандатността той следва да ограничава периода на тяхното управление (властване). И това задължително да важи за всички видове власт, в т.ч. съдебната. Останалото е химера, пропаганда, а най-точно – измама.

Отново Конституцията следва да дефинира начините за прилагане на елементи от пряката демокрация – законодателна инициатива на определен брой жители на общината, околията, областта и народа. Тази възможност трябва да обвързва различните власти, в това число и народното събрание, със задължителни и неотменими срокове за разглеждане и гласуване на внесените от хората проекти. Освен това е необходимо основният закон да предвижда непременното решаването на важни проблеми на различните териториални равнища чрез провеждането на референдуми в рамките на съответните т. нар. административни единици. Такъв подход би ангажирал повече хора в различните процедури и би приближил диктатурата на малцинството[12] до невъзможната демокрация – зачитане на интересите и на мнозинството.

Изключително важно е въвеждането на споменатото право на законодателна инициатива на избирателите. Ако се съберат определен брой подписи под искане за промяна на някой закон – на национално равнище примерно 300 000 – в рамките на изрично записан в Конституцията период от време (да речем половин година) Парламентът да е длъжен да разгледа и гласува предложението на гражданите. Същото се отнася за регионалните и общинските власти. Децентрализацията на властта е решаваща за демокрацията. Повече, да не кажа основна власт на общините и регионите – това е най-прекият път към лелеяното народовластие. Защото там възникват проблемите на хората и пак там е мястото за най-бързото им решаване. Ако държавата е нещо далечно, почти фикция, общината е част от всекидневието. В нея дори оползотворяването на парите, които гражданите плащат във вид на данъци, могат да бъдат проследени далеч по-лесно. Естествено, при приемането и действиеето на необходимата нормативна база, непременно предвиждаща обществен контрол. Влязат ли в действие, тези правомощия на народа или на значителни части от него, системата вече до голяма степен ще уподобява демокрация.

Сега, когато избирате, чувствате ли се управляващи? Депутатите в Парламента ваши представители ли са? Такива ли ги чувствате? Нали се назовават „народни“, а самото им сборище се зове Народно събрание? На английски език думата министър означава слуга.[13] Слугувал ли ви е някога министър? Нима и депутати, и министри не се държат като господари, вместо като ваши наемни работници, чиито трудови възнаграждения осигурявате чрез данъците, които плащате? Те се самоопределят като елит, а не като хора, приели да служат на народа, да осъществяват неговата воля в рамките на демокрацията (народовластието).

Хората вярват, че избират. Заблуждават се, че гласът им има стойност. „В края на краищата лековерният е винаги измамения, разочарования. Скептикът е реалния човек.“[14] Изборите са манипулация, която залъгва масите, че от тях нещо зависи. Нали знаете заглавието на онази книга на бившия лондонски кмет Кен Ливингстън „Ако гласуването можеше да промени нещо, щяха да го премахнат“?[15] Нека отново добавя и прословутата „мисъл” на бащицата Сталин: „Не е важно кои хора гласуват, а кои броят бюлетините.” За пореден път ще припомня президентските избори в САЩ през 2000 г. и срама в щата Флорида,[16] където цели 39 дни ръчно броиха подадените бюлетини. А освен това обявеният за победител в целите президентски избори тогава бе събрал 543 895 гласа по-малко![17] Парадокс ли е, че претендентът спечели изборите, но загуби президентския пост? Не, „демократично“ е, отговарят „политолозите“, каквото и да означава и едното, и другото.

Дейвид Камерън предупреждава: Великобритания разполага с 12 месеца, за да спаси училищната и здравната си система. У нас смятат, че всичко е наред.Шефовете на банковата и на петролната индустрия в САЩ никак не харесват венецуелския президент Хуго Чавес. Той прекъсна потока от петродолари от неговата родина на север към техните сейфове. „„Ексон“,... „Шел Ойл“ и другите чужди сондьори бяха превърнали в [свой] навик да не плащат данъци върху нефтените си печалби... Чавес пренасочи газа, планиран за износ, обратно към собствените потребители във Венецуела. Венецуела има милиони граждани без земя...

Чавес е наричан марксист и социалист. Той не е нито едното, нито другото. Неговата реформистка, кооперативна и редистрибуционистка програма и боравенето с нефтеното богатство са недвусмислено норвеж-истики“. Чавес е драматург и нарича своите реформи в скандинавски стил „Боливарска революция“. Като че ли Вашингтон напълно се побърква от това, че кафеви хора искат скандинавски привилегии.“[18]

Не се съмнявайте, че не малка част от венецуелската петродоларова река се стича в личните банкови сметки на хитрия полупопулистки почти диктатор. Сам той се определя като „много добър играч на шах“.[19] Обаче почувствалите се засегнати финансови и петролни босове в Съединените щати не го удариха по това слабо място, а решиха да ликвидират мургавия индиански „скандинавец“, изживяващ се като Симон Боливар. На 12 април 2002 г. военните във Венецуела извършиха преврат.

„Американският посланик се впусна, за да бъде сниман как прегръща веселящите се водачи на преврата [дали не се е казвал Уорлик]. В рамките на 24 часа обаче партито приключи. По-късно научих, че Чавес, един геополитически гросмайстор, очаквал преврата[20] и поставил командоси в тайни проходи на президентския дворец... Преди да са изтекли 48 часа от залавянето му “The New York Times” се извини.

Не и Белият дом. Говорител на Буш призна, че Чавес „е демократично избран“, но – добави – „легитимността е нещо, което се дава не само от мнозинството от гласоподавателите“. Виж ти.“[21]

Ако това е демокрацията, благодаря, няма да (съ)участвам. За себе си знам, че винаги съм разчитал единствено на Бог, на своя разум и ръце. Когато съм имал възможност, сам съм правил своя избор. И не съм допускал други да определят съдбата ми.

Освен това в т. нар. демокрация, в представителната демокрация, има нещо дълбоко несправедливо. Господ не ни е създал еднакви. Обаче в заблудата „гласуване“ всички излизаме равни поне на хартия. Ученият, със съществен принос за едно или друго постижение, облекчаващо живота ни, от една страна, и неграмотният пияница, който поради своя мързел е затънал в мизерия, от друга. Приемате ли това? За мен то е образец на социализъм, една от най-вредните му характеристики.

За да бъде променено нещо, е необходима подходяща партия – част от цялото, инструмент на националното разединение. Добре, преглъщате го, но как се постига една така солидна организация? Трябват хора, време, медии, но преди всичко пари, страшно много пари. „Нито една революция не може да успее, без организация и пари. Обикновено „угнетените маси” са в състояние да обезпечат малко от първото и нищо от второто. Но онези, вътрешните люде, които са по върховете, могат да уредят и двете.“[22]

Може да не прозвучи убедително от гледна точка на формалното „дясно“, но според мен първият човек, официално обявил се за анархист – французинът Пиер-Жозеф Прудон, справедливо разкрива двуличието на проповядваната измамна представа за „демокрация“: „Когато видя довчера претендиралата за социализъм демокрация постоянно да настоява да придобие капитал, за да се бори срещу влиянието на капитала; да иска богатство, за да излекува бедността; да настоява за отказ от свобода, за да организира свободата; да призовава за реформиране на правителството като част от реформирането на обществото – когато видя всичко това, си казвам, че като се натоварва с отговорностите на социума, тя постига изолирането на социалните проблеми и способства те да не бъдат решени. Това ми прилича на ясновидка, която, преди да отговори на въпросите на посетителите, започва да ги разпитва за тяхната възраст, състояние, семейство и за всички инциденти в живота им. Ех, нещастни магьосници, ако знаете бъдещето, значи сте наясно с това кой съм и какво искам. Тогава защо ме питате и очаквате да ви разкажа?“[23]

Демокрацията винаги е на страната на парите

Да, демокрацията, както ни я представят, е твърде измамна. Често пъти тя служи като оправдание на престъпници, възнамеряващи да поробят човечеството. Нямам нищо против забогатяването, напротив. Но държа то да е резултат на вложен ум и упорит труд, да е трупано в продължение на поколения. Ясно е как става „на бърза ръка“. И не ми давайте примери с Бил Гейтс. И той е един от Тях ─ подставено лице с алиби.

ИзборНе веднъж съм казвал, че демокрацията е стока, която излагат на тезгяха. И който има възможност да плати повече за нея, я придобива и притежава. Звучи цинично, но е напълно вярно. Който може, нека ме опровергае. Без да забравя, че „героите“ в демократичната игра изпълняват роли с предварително написани реплики. Импровизациите са възможни толкова, колкото и на истинската театрална сцена.

Онези, които притежават или дължат парите, пишат репликите. Когато преди време изтъкнах, че икономическите кризи не са обективен процес, „неизбежното зло на капитализма“, както твърдяха марксист-ленинците, бях нападнат от разни болшевики както останали по местата си, така и надянали „демократични“ одежди. Не, видите ли, те възниквали независимо от волята на хората. Останалото било... „конспиративна теория“.

На Братството му е твърде удобно по всякакви начини да полтаря Лениновите брътвежи от типа: „Премахването на кризите от страна на картелите е приказка на буржоазните икономисти, които на всяка цена разкрасяват капитализма.“[24] С други думи, кризите са типични за „пазарното стопанство“ и хората не са в състояние да им влияят.

Още навремето информираните и мислещите хора бяха наясно, че това е пропаганда и няма нищо общо с действителността. То обслужва Интернационала. Ала нали тъкмо най-крупните финансисти създадоха болшевиките и ги превърнаха в продала родината си управляваща номенклатурна класа от свърхбогаташи? Значи Ленин им е бил длъжник.

В прясно обнародвания официален „Доклад на Комисията за разследване на икономическата криза“ от януари 2011 г., с който разполагам и съм готов да го изпратя чрез електронната поща на всеки желаещ, четем: „Стигаме до заключението, че е било възможно тази финансова криза да бъде избегната. Тази криза бе резултат от човешка дейност и бездействие, а не на Майката Природа или на неправилно приложени компютърни модели. Финансовите магнати и разпоредителите с обществените блага от нашата финансова система пренебрегнаха предупрежденията и не пожелаха да проучат, разберат и направляват възникналите рискове в една система, която е съществена за благосъстоянието на американското общество. Те не сгрешиха, а допуснаха голям пропуск.“[25] Последното е тавтология.

Просветна ли ви? Съставителите на документа не ги е досрамяло да нарекат нещата с истинското им име – престъпление. Дострашало ги е, защото отлично знаят кои са извършителите на криминалния акт. Нататък стреличките на критиката летят към „Уол Стрийт“, към двамата последни ръководители на Системата на Федералния резерв, евреите Алън Гринспан и Бен Бърнанке. Обаче връхчетата им са затъпени и само боцкат. На практика най-силни са упреците към... комунистически Китай и някои неназовани поименно страни-производителки на петрол![26] Все обвинения и пак виновни няма. Защото: „Те не сгрешиха, а допуснаха голям пропуск.“ Точка.

Как иначе, след като между редовете става дума за онези, които купуват демокрацията и за техните посредници. Банкерите, видимата част на финансовата система, са онези лица, които срещу готовността си да се подчиняват и служат, биват превръщани в част от висшето общество. Те са най-новата класа – на управителите (мениджърите). Едновременно са високоплатени наемни работници и собственици, Ин и Ян. Кой беше казал, че „комунизмът и либерализмът – разбирайте капитализмът – са двете лица на една и съща монета“? Тези фигури с двойна същност съвсем ясно съзнават, че ако дойде неизбежното, могат да бъдат хвърлени на вълците. Но се хващат на хорото, защото то осигурява на тях и близките им лукс, който няма как да постигнат по друг начин.

За да добиете по-реална представа за цялата „демократична“ игра, нека ви представя пресен пример за един опит тя да придобие по-достоверен вид. Преди седмици общинският съвет на района Камдън в Северен Лондон поиска „банкерите да предадат премиите си за запълване на черната дупка в бюджета. Съветът реши да предложи на своите най-богати съкварталци да се разделят с пет на сто от своите годишни премии, за да покрият бюджетния дефицит от 100 милиона лири стерлинги.“[27]

Сред банкерите, които могат да очакват призивни писма, са изпълнителните директори на “Lloyds Banking Group”, на “NM Rothschild”, на “Goldman Sachs” и на “Lloyds of London”.[28] Знаете ли кога те ще кандисат да „се разделят“ с по няколко милиона лири? На куково лято, както казват децата. Не твърдя, че демокрацията е грабеж. Но в условията на новия световен ред грабежът може да бъде... демократичен.

Коментаторът на „Ню Йорк Таймс“ Пол Кругман обобщава как по време на текущата световна икономическа криза никой от главните фактори във финансовия свят не е предупредил: „... Съкратете разходите сега или ви очакват лоши неща“.[29] А всички Те още през 2000 г. са знаели какво става и просто са наблюдавали, без да се намесват. Каквато е ролята на Световната банка, Международния валутен фонд или Системата на Федералния резерв в САЩ? Кругман заключава, че урокът от катастрофата, особено от „ирландския провал“, е, че „един балансиран бюджет не може да ви защити от криза, ако не регулирате ефективно банките – основната поанта в току-що разпространения доклад на Комисията за разследване на финансовата криза, който заключава, че „30 години на дерегулация и разчитане на саморегулацията“ спомогнаха да изпаднем в собствената ни катастрофа“.[30]

Виновниците за кризата се оправдаха със „свободната пазарна икономика“ и „демократичното управление“. Кого устройва такава „демокрация“? Излиза, че съм прав. Демокрацията е стока и само най-богатите могат да се сдобият с нея и да я ползват. Да бъдем честни: Те подлежа ли на някакъв контрол – регулация, когато назначават управниците под благовидния параван на изборите? Не, защото „контролните органи“, като например някакви „сдружения за честни избори“, външни наблюдатели и прочие псевдодемократични измислици са създадени и финансирани от самите тях – контролираните.

Тиранията на мнозинството не е демокрация.Не ви ли прилича на комунизма? Тогава жалбите изминаваха странен бюрократичен кръговрат и посъвсем ведоми пътища се озоваваха в ръцете на онези, от които жалбоподателите се оплакваха. Още по времето на Лениновата „Нова икономическа политика“ (НЕП) е възникнала напълно вярната максима, че „делото по спасяване на давещите се е в ръцете на самите давещи се“. Като махнем несвободата и тоталното пренебрегване на човешките права чрез размахване на тоягата на терора, с какво т. нар. социалистическа държава с „народна демокрация“ бе по-различна? Тя бе употребявана от една ограничена каста, наречена „партийна номенклатура“. На Запад тя е висша класа, съставена от най-крупните капиталисти, предвождани от интернационалните финансисти. Те не са склонни да преговарят и да участват в някакво класово сътрудничество с „плебеите“. Просто купуват „демокрацията“. Но по същия начин с парите си създадоха „народната демокрация“ на комунистите и „еднонационалната [расовата] демокрация“ на фашистите, нацистите, ционистите.

В своята редовна съботна реч, произнесена в навечерието на традиционното обръщение към нацията „За състоянието на съюза“, на 22 януари 2011 г. американският президент Барак Обама за пореден път изстреля лишения от съдържание фишек за „конкуренцията“, като панацея на икономическата криза. Дори коментатор като еврейския либерал Пол Кругман не успя да скрие възмущението си: „Да не се самозаблуждаваме: по начало да се говори за „конкуренция“ като цел е подвеждащо. В най-добрия случай това е погрешна диагноза на нашите проблеми. В най-лошия – би могло да доведе до политики, основани върху фалшивата представа, че онова, което е добро за корпорациите, е добро за Америка.“[31]

Ето за кого е „демокрацията“ – за корпорациите. Никой не се замисля за съдбата на средната класа, за онези стотици милиони съзидателни люде от дребния бизнес, които са истинските носители на хуманизма и т. нар. десни ценности, произтекли от основните принципи на Божествения ред. Те са стожерът на една истинска, а не фалшива демокрация. Целта трябва да бъде обхватът на тази средна класа непрестанно да се разширява. Нещо, което в края на тридесетте години на миналия век е било постигнато у нас. Отколешна е тенденцията тази средна класа, фундаментът на що-годе справедливите общества, постоянно да бъде притеснявана, съсипвана и накрая ликвидирана.

Христоматиен е примерът с бившия водещ на икономическа рубрика в телевизия CNN Лу Добс. Неговото „непослушание“ започна с разкриването на някои от „най-чувствителните тайни“ на Братството в книгата „Космосът: новата граница на бизнеса“.[32] Предупредиха го, „добронамерено“. Добс пренебрегна размахания пред лицето му пръст и продължи, като посегна на „светая-светих“ на „демокрацията“ и новия световен ред – корпорациите. Появи се неговото изследване, озаглавено „Изнасят Америка: Защо корпоративната алчност пренася американските работни места отвъд Океана“.[33] Показаха му „жълт картон“ и преместиха водената от него вечерна делова рубрика с по-ранната „Парите с Лу Добс“.

След като през 2006 г. издаде книгата си „Война срещу средната класа: Как правителството, големият бизнес и групите за специални интереси[34] разпалват война срещу американската мечта и как да се борим срещу това“,[35] спряха всекидневното му предаване. Повече от половин година не бе на екран.

Ала щом с книгата си „Денят на независимостта: Пробуждането на американския дух“[36] се обърна с изводи и призиви към средната класа и посегна на спокойствието на Интернационала, го принудиха да се „оттегли“ от телевизията. Така светът загуби един от почтените си говорители. Днес Лу Добс е водещ на новините в някакво радио с икономическа насоченост във “Fox Business Network”, част от медийната империята на Рупърт Мърдок. Може би понеже не съм известен като него, си стоя у дома „с лепенка на устата“. Но все още с незавързани ръце.

Нали някои степенуват „демократичността“?... „Вся власть Советам!“ Точно така – на директорските съвети на корпорациите. Нима болшевишката и останалите комунистически партии не бяха повече от корпорации – общонационални картели? И продължават да бъдат, но под други имена. Спомнете си откровението на ген. Любен Гоцев, че те, ченгетата, ще продължават да служат на Политбюро, само че „ще искат разрешение от прокурора, съдията“.[37] Турска поговорка гласи: „На този свят всичко се дава: чест, пари, земя, жена, деца само власт не се дава.“

Когато заставате пред избирателните урни, обикновено сте гневни. Искате реванш от предходните управници. Имате право, но подобни чувства почти никога не са добър съветник. Затова губите част от разума си и се доверявате на най-пресно изречените обещания, без да осмисляте кой ги е продиктувал и защо точно тези ги изричат? Като пускате бюлетина в полза на поредното подставено лица на Братството, на практика гласувате срещу себе си. Узаконявате смъртоносното увеличение на цените на храните и лекарствата и застоя на доходите; все по-високите задължения – такси за услуги и доставки, застраховки и акцизи; превръщането на нищожества в „лидери“; кражбите на общонационално имущество чрез изпълнение на инфраструктурни проекти, източване на държавния резерв, на здравната, пенсионната и социалната система; трансформацията на заграбеното от другарите и прислужниците им в „тяхно легитимно“ богатство; контрабандата и трафика на хора през граница; закриването на работни места за тукашни работници и служители; предоставянето на привилегии на класов и расов принцип, който изключва българите;[38] ликвидирането на частната собственост и предприемаческия дух, и т.н.

Не допускайте назначени милионери да ви агитират и да броят гласовете ви. Осъзнавате ли всички тези неща?

Кой определя демократичността на една държава

Карл Маркс като Статуята на свободата: Дайте ми вашите престъпници, бунтари, побъркани, изгарящи от желание да избиват невинни хора... Световната революция продължаваВече ни стана навик да приветстваме някоя страна, която бива обявена за „демократична“. Безкритично приемаме това определение. Не проверяваме дали то е дадено в съответствие на стандартите за демократичност, доколкото съществуват такива. С други думи, не се замисляме дали наистина дадената държава е демократична и доколко.

Често подобни термини биват използвани по неправилен и дори по нечестен начин. Да не говорим, че различните хора или поне обществени групи имат свои представи за демократичност. Ние преживяхме диктатура, която бе наречена „народна демокрация“. Китай, Куба и Северна Корея не спират да се афишират по този начин. Нищо, че при „народните демокрации“ хората са лишени от маса права – на свободно слово, на собственост, на пътуване, на заселване, на сдружаване...

Съединените щати претендират да са най-голямата демокрация, като „демократично” пропускат или забравят едномилиардна Индия, да речем. С огромна ирония журналистът от еврейски произход Грег Паласт ги определи като „най-добрата демокрация, която може да се купи с пари“.[39] Да видим какво представлява този „образец” на демократичност. Днес САЩ произвежда едва около една пета от брутната новосъздадена стойност на планетата с тенденция към намаляване на този относителен дял. Да бе поне половината! Обаче Съединените щати изпълняват почти официализирана ръководна роля, сякаш техният дял в световната икономика е повече от 70-75 на сто! Когато избират поредния американски президент човечеството затаява дъх, като че ли става дума за главата на една обща световна държава.

Допреди две десетилетия политпросветниците и политолозите, без значение какво се крие зад тези названия, определяха света като двуполюсен. Сега обичат да го наричат еднополюсен. Замислете се. В действителност, политически и военно, той изглежда многополюсен. Ала ако се вгледат проницателно и задълбочено в неговите икономически храктеристики, ще установите: да, това е еднополюсен свят с един център. И никой от нормалните люде не е в състояние да заяви със сигурност, къде е седалището на този невидим генерален щаб на световната революция или на тайното планетарно правителство – дали в САЩ, във Великобритания, в Израел, в Русия или другаде. Казват: Само Бог знае.

Освен това назначените от Интернационала „американски държавници“ досущ като нашенските комунисти и ченгета безпроблемно променят позициите си на 180 градуса. „Републиканецът“ Колин Пауъл отдавна се отрече от своя патрон Джордж Буш и охули „иракската му авантюра“. По време на президентските избори през 2008 г. премина в лагера на „демократа“ Барак Обама. Използвам кавичките, защото всеки нормално мислещ човек е наясно – няма разлика между тези партии.

В току що издадените мемоари на един от най-яростните подстрекатели на нападението срещу Багдад от март 2003 г., тогавашният министър на отбраната Доналд Ръмсфелд, озаглавени „Известно и неизвестно“, „героят“ споделя своето желание да „си върне обратно някои от най-язвителните забележки, които изрече по време на Иракската война“. Той признава, че разпространеното по онова време твърдение „знаем къде се намират“, отнасящо се до оръжията за масово поразяване на режима на Саддам, дето никога не бяха намерени, „бе грешка“. Пропуск било и определението му „стара Европа“, което той лепна на Германия и Франция, критикуващи тази несправедлива война.[40]

Ръмсфелд и глупостите, които постоянно ръсеше, не слизаха от устите на нашенските „политици“, „политолози“, „журналисти“ – до един произлезли от алчно червената фашистка мафия. Дали ще намерят сили да посипят главите си с пепел, да се извинят и оттеглят? Нищо подобно. Първо, те са родени и възпитани гьонсурати. И второ, в тях Интернационалът е инвестирал много. Кои са те и как изградиха своята отровна мрежа, действаща срещу българския народ, предстои да разкрием. Дали ще има кой да го разбере?

Троцкизмът, крайно левите студентски организации от шейсетте години на миналия век са отправният пункт, от който Ръмсфелд и останалите „неоконсерватори“ в САЩ тръгнаха да изкачват политическия Еверест. Някога този еврейски „демократ“ не само бе пратеник на Вашингтон в Багдад, но стана съветник по стратегическото въоръжаване на Саддам Хюсеин. Той връчи на диктатора маса скъпи подаръци от администрацията на Роналд Рейгън. По онова време Саддам, „най-големият успех на Моссад в Близкия изток“, по признанието на старши-офицера от израелската шпионска служба Виктор Островски, уйдисваше във всичко на „американците“, всъщност на Братството. Мислите ли, че тогава той бе по-малко жесток сатрап, отколкото след края на войната му с Иран? Разбира се, че не. Но през онези години вашингтонско-телавивските му господари изобщо не се гнусяха от него. Друга тема е, че едни и същи финансираха и снабдяваха с оръжия и двете враждуващи страни.

Години след това телевизията CNN провокира Ръмсфелд във връзка със споменатото му посещение при Саддам. Той изрече куп лъжи, като например, че е предупредил диктатора да не използва химически оръжия. Защо тогава бе главен преговарящ за доставките на тези произведени в САЩ зловещи химикали? И от какъв зор прие да бъде високоплатен съветник на „касапина на кюрдите“ Саддам Хюсеин?

Днес ставаме свидетели на съвсем същия подход по време на събитията в Египет. Преди това го изпитахме върху нашия собствен гръб. Нали през февруари 1990 г., дни след посещението на държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър, посланикът на „демократична“ Америка у нас Сол Полански „заяви, че единствената реална опозиция на комунистите в България е господин Андрей Луканов”?“[41] Простете, но никога нищо добро не съм очаквал от Съветите и от комунягите.

Двуличието и лицемерието характеризират политиката на американското ръководство. За жалост повечето правителства по света прилагат съвсем същия подход. От президента Джеймс Монро и въведената от него през 1823 г. доктрина насам демокрацията почти не намира място във външната политика на Съединените щати. Не забелязваме нейно отражение и в обектите й. Оттогава, от началото на ХІХ век тази държава прокламира, че има „свои интереси“ навсякъде по света, където намери за добре. Разбирайте, че на практика тя отстоява интересите на Интернационала. И не спира с превъзхождаща мощ да изнася „демокрация“ – терор и смърт, по цялата планета.

По данни на Изследователската служба към Отдела за външна политика и отбрана на американския Конгрес от 1798 до октомври 2004 г. САЩ са участвали в 334 въоръжени конфликта. Те държат световния рекорд със средно по 1,4 войни годишно. Без да смятаме последните шест-седем години. От момента, когато през 1917 г. левитският интернационал създаде чудовището Съветска Русия ─ СССР до наши тази рожба на архикапиталистите е участвала в 22 войни, военни сблъсъци, окупации и жестоко потушаване на въстания.[42] Условната „майка“ САЩ и „детенцето“ СССР си съперничат по броя на жертвите. Все пак ужасната теглилка на смъртта натежава в „полза“ на болшевишкото отроче.

Някои „съзират“ в това Божията ръка?! Да не намесваме Бог в долните си дела. Като Го споменавам, имам предвид, че ние предполагаме, а Той разполага.

Господ е над всичко

The World is sinking: Dubai islands falling into the seaСам Бог ни изпраща доказателства за това. Обсъждането на формите на управление, в това число и на демокрацията, би следвало да се провежда в рамките на това ограничение за човеците. Нашият Господ Бог Исус Христос постановил: „Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.“[43]

Вярвате или не, събитията доказват върховенството на Божията воля. Само преди няколко години вдъхновен от едно изумително човешко постижение, владетелят на Дубай шейх Мохамед бин Рашид ал-Мактум роди поема във възхвала на „фантастичните [изкуствени] острови, създадени под предводителството на неговата компания за строителство и търговия с недвижима собственост “Nakheel”. „Те карат проникновения човек да пише по водата“, гласи един стих от творбата.[44]

Днес обектът на възхвалата му потъва. Да, в буквалния смисъл изчезва в морето. Дубайският „изкуствен архипелаг, наречен „Светът“, проектиран и построен във формата на карта на страните по глобуса, потъва в морето, според доказателства, представени пред съответния съд. Специално проектираният комплекс от хотели и луксозни вили върху изкуствени острови близо до брега на Дубай, разпродаден на милионери, е достъпен само с яхта или моторница.

Но сега пясъците по островните брегове ерозират, а каналите за навигация между тях се затлачват, заяви пред съдиите британския адвокат, който заведе дело срещу управляваната от държавата строителна компания “Nakheel”. „Островите неспирно пропадат в морето“, твърди Ричард Уилмът-Смит... Доказателствата показват „ерозията и подриването на островите от [архипелага] “The World”... Само един от островите – Гренландия – продължава да бъде населен, но той е собственост на владетеля на Дубай...“[45]

В проекта „Светът“ изгоряха и откраднати от нас пари. Из медиите се мотаят имената на новобогаташите, назначени за милионери от БКП и лично от Андрей Луканов“,[46] които потрошиха милиони, за да станат горди притежатели на жилища на някой от островите в архипелага „Светът“. Например една повяхнала хубавица, смятана за креватно най-близката до споменатия генерал Гоцев банкерка. Може би ще попитате каква е връзката на този факт с основната тема? Върнете се малко назад към мнението ми за Божия ред на земята. Същото е и с демокрацията. Тя е по-скоро материално, отколкото духовно понятие. С други думи, възможно е „молец и ръжда да я ядат и крадци да я подкопават и крадат“. Въпрос на ценност.

Ако сме участвали в изграждането на демокрацията, ще я пазим. Редовно ще я поддържаме и ще разгонваме молците и крадците. Уви, режимът, представян ни като „демокрация“, както и частичната свобода, на която се радваме като неопознали света деца, ни бяха дарени. Само че от данайците. Полудемокрация, полусвобода, полу... – няма нищо по-лошо и неценено на този свят от половинчатите и безплатните неща.

Готови ли сме за истинските?

Следва.

Предните епизоди на тази поредица можете да прочетете тук:

Част І За липсата на образование или крахът на християнската цивилизация • Кой и защо ликвидира образованието в цивилизования свят • Малограмотни послушници са необходими на новия световен ред

Част ІІ Редуцирането на християните • Китай – бъдещата пенсионерска нация • Страхът и търпението, които ни обрекоха на унищожение

Част ІІІ Имаме шанс, но сме безразлични, пасивни и се доверяваме на лансираните от Интернационала • Създателите на исляма го атакуват като „глобална заплаха“, защо? • Промитите мозъци са лесни за манипулиране или напред към новия световен ред

Част ІV Демокрация ли? Що е то? • Тяхното изкуство ─ метод за промиване на съзнанието • Потъва ли светът

Извън темата, но не съвсем: Текущото преброяване на населението има за цел да затвърди измамата, че циганите са малко. От различни места ме известяват как разни емисари обикалят техните гета и квартали, за да им внушават да се пишат „българи“. Там, където на един адрес са регистрирани стотици цигани, преброяването е невъзможно. Защото лъжата предварително е налице. Всеки може да дири истината сам, стига да го интересува съдбата на България.

Очаквайте от четвъртък в рубриката „Епопея на негодниците“: „КАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“: ИВО ИНДЖЕВ – ЕДИН ОТ НАЙ-УСПЕШНИТЕ ПРОЕКТИ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ.

[1] Вж. “Silent Weapons for Quiet Wars: An Introduction Programming Manual”, Operations Research Technical Manual TW-SW7905.1, The Lawful Path, online: http://www.lawfulpath.com

[2] Впрочем от последната четвърт на ХVІІ век евреите или по-точно техните елити в различните страни постоянно претендират за някаква „еманципация”. Не вярвам в случайността на подобни съвпадения.

[3] Ari Ben-Tzvi – “SAVAGE INGRATITUDE: How The Jewish Left And The Protestant Elite Sabotage America”, Red Anvil Press, местоположение не е посочено, 2007 г., стр. 4.

[4] “Why I am not a Communist?” by Karel Čapek, translated and provided by Martin Pokorny, “Přítomnost”, № 4, December 2, 1924 г., online: http://capek.misto.cz/english/communist.html

[5] Стоян Михайловски – „Кнего за българския народ“, София, 1897 г.

[6] Повече подробности за тях и наставниците им очаквайте в продължението.

[7] „От Матея свето Евангелие“, гл. 7, ст. 15.

[8] Протокол № 9.

[9] “Generation of pupils being put off school, report says” by Richard Garner, Education Editor, “The Independent”, London, Friday, 16 October 2009 г., стр. 1, online: http://www.independent.co.uk/news/education/education-news/generation-of-pupils-being-put-off-school-report-says-1803629.html

[10] Вж. “Britain has 12 months to save schools and NHS, David Cameron warns” by James Kirkup, Political Correspondent, “The Telegraph”, London, Monday, 17 January 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/newstopics/politics/8263210/Britain-has-12-months-to-save-schools-and-NHS-David-Cameron-warns.html

[11] „От Матея свето Евангелие”, гл. 7, ст. 16-19.

[12] Номенклатурата, управляващата каста.

[13] „Английско-български речник”, том ІІ, съставители: Т. Атанасова, Е. Машалова, М. Ранкова, Р. Русев, Г. Чакалов, редактор: проф. Марко Минков, Издателство на Българска академия на науките, София, 1966 г., стр. 134.

[14] Кирилъ Христовъ ─ „Какъвъ е българинът?“, сп. „Родина“, брой 3, София, 1939 г. Правописът запазен.

[15] Вж. Ken Livingstone - “If Voting Changed Anything They’d Abo-lish It”, Collins, London, 1987 г.

[16] Вж. Greg Palast – “The Best Democracy Money Can Buy”, Pluto Press, London, Sterling, VA, 2002 г., [Chapter] 1: Jim Crow in Cyberspace: The Unreported Story of How They Fixed the Vote in Florida; Грег Паласт – „Най-добрата демокрация, която може да се купи с пари”, Издателство „Дилок”, София, 2004 г., Първа глава. „Джим Кроу в киберпространството: непубликуваната история за това, как нагласиха резултатите от изборите във Флорида”, стр. 23 и сл.

[17] По официално обявените данни претендентът спечели 48,4 на сто от гласовете, докато победителят – 47,9 процента. С други думи Джордж У. Буш бе обявен за стопанин на Белия дом, макар че загуби изборите. Тази възможност е залегнала в тъй „демократичната” авериканска Конституция, която е опосредствена чрез т. нар. избирателни колегии. С други думи, в известен смисъл онова, което наричат „народен глас” е ноторно (предварително) пренебрегнат. Не бива да забравяме, че на изборите през ноември 1932 г. Германската работническа националсоциалистическа партия печели изборите с 33,1 на сто и 196 депутати в Бундестага от 584 възможни. На новите избори около пет месеца по-късно оглавяваните от Хитлер нацисти „постигат” 43.9 на сто от подадените гласове – 288 депутатски места. Ето как „представителната демокрация” може да узакони една диктатура. Същото се случваше и в „социалистическия лагер”, в който изборите не бяха задължителни по закон, но бяха такива на практика. Днес съм принуден да призная, че в тях демагогията изглеждаше по-голяма в сравнение с „демократичния свят”. Което не е вярно. Жителите на бившия „съветски блок” поне бяха наясно, че ги мамят и потискат. Докато уж демократичните избори на Запад, а понастящем и в Централна и Източна Европа, са висша форма на узаконена измама.

[18] Грег Паласт – „Въоръжена лудница: От Багдад до Ню Орлийнс – мръсни тайни и странни истории за един побеснял Бял дом“, Издателство „Дилок“, София, 2009 г., стр. 209.

[19] Пак там, стр. 205.

[20] Откъде ли е научил? Досещате се, че или самото ЦРУ му е предало, или сътрудници на тази служба, внедрени във венецуелската войска, не са издържали. Като съдя по едно от тукашните им доверени лица, младия другар Стефан Гамизов, опазил ни Бог от подобни агенти.

[21] Пак там, стр. 206-207. Подч. мое.

[22] Gary Allen with Larry Abraham – “None Dare Call It Conspiracy”, Buccaneer Books, Cutchogue, NY, 1976 г., стр. 52.

[23] Pierre-Joseph Proudhon - “The Philosophy of Misery”, Cosimo, Inc., New York, NY, 2007 г., стр. 315.

[24] Владимир И. Ленин – „Империализм, как высшая стадия капитализма“ във: В. И. Ленин ─ „Полное собрание сочинений“, 5-е издание, Том 27 - Август 1915 ─ июнь 1916, Издательство политической литературы, Москва, 1969 г., стр. 324.

[25] “The Financial Crisis Inquiry Report”, Final Report of the National Commission on the Causes of the Financial and Economic Crisis in the United States, Submitted by Pursuant to Public Law 111-21, Official Government Edition, U.S. Government Printing Office, Washington, DC, January 2011 г., стр. xvii.

[26] Пак там, стр. 419-420.

[27] “Council to ask bankers “to give up bonuses to plug budget black hole” by Nick Britten, “The Telegraph”, London, Saturday, 29 January 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/finance/newsbysector/banksandfinance/8289978/Council-to-ask-bankers-to-give-up-bonuses-to-plug-budget-black-hole.html

[28] Пак там.

[29] Вж. “Their Own Private Europe” by Paul Krugman, “The New York Times”, New York, NY, Friday, January 27, 2011 г., online: http://www.nytimes.com/2011/01/28/opinion/28krugman.html?scp=3&sq=krugman&st=Search

[30] Пак там. Подч. мое.

[31] “The Competition Myth” by Paul Krugman, “The New York Times”, New York, NY, Saturday, January 23, 2011 г., online: http://www.nytimes.com/2011/01/24/opinion/24krugman.html?_r=1&hp

[32] Вж. Lou Dobbs with HP Newquist ─ “Space: The Next Business Frontier”, Atria, New York, NY, 2001 г.

[33] Вж. Lou Dobbs ─ “Exporting America: Why Corporate Greed Is Shipping American Jobs Overseas”, Business Plus, New York, NY, 2004 г.

[34] Съветвам ви да издирите кои са тези „групи за специални интереси. Твърде любопитно, но и опасно. Пари, могат да ви лепнат етикети, като например „антисемити“.

[35] Вж. Lou Dobbs ― “War on the Middle Class: How the Government, Big Business, and Special Interest Groups Are Waging War on the American Dream and How to Fight Back”, Viking, New York, NY, 2006 г.

[36] Вж. Lou Dobbs – “Independents Day: Awakening The American Spirit”, Viking, New York, NY, 2007 г.

[37] Вж. „Ген. Любен Гоцев: „Трябва да спечелим изборите най-малко с 50 + 1 процента“, Продължение на стенограмата от 10 януари 1990 г. от съвещанието на колегиума на МВР , Христо Христов – „Мъртва хватка ― БКП искала да скрие доказателства за „възродителния процес“, Асоциация Разследващи Журналисти, София, дата не е посочена, online: http://www.investigation-bg.org/show.php?id=59

[38] Комунистите и ченгетата не са българи. Те са интернационалисти – космополити, които изповядват масонската максима, че „родината е там, където се чувстват най-добре“.

[39] Вж. Greg Palast – “The Best Democracy Money Can Buy”, Pluto Press, London, Sterling, VA, 2002 г.; Грег Паласт – „Най-добрата демокрация, която може да се купи с пари”, Изда-телство „Дилок”, София, 2004 г.

[40] Вж. “Donald Rumsfeld regrets harsh Iraq war comments” by Alex Spillius in Washington, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Thursday, 3 February 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/northamerica/usa/us-politics/8300073/Donald-Rumsfeld-regrets-harsh-Iraq-war-comments.html

[41] Вж. Янко Н. Янков―Вельовски – „Легитимните основи на политическата власт в България“, Издателство „Янус“, София, 2007 г., стр. 351. Подч. мое.

[42] Вж. “Instances of Use of United States Armed Forces Abroad, 1798 - 2004” by Richard F. Grimmett, Specialist in National Defense, “Foreign Affairs”, Washington, DC, October 5, 2004 г., online: http://www.au.af.mil/au/awc/awcgate/crs/rl30172.htm

[43] „От Матея свето Евангелие“, гл. 6, ст. 19-21.

[44] “A World beset by problems” by Spencer, Dubai, “The Telegraph”, London, Friday, January 21, 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/dubai/8272125/A-World-beset-by-problems.html

[45] “The World is sinking: Dubai islands “falling into the sea” by Richard Spencer, Dubai, “The Telegraph”, London, Thursday, January 20, 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/dubai/8271643/The-World-is-sinking-Dubai-islands-falling-into-the-sea.html

[46] Вж. Пенчо Ковачев ─ „Милионерите може да са назначени по „петолъчката“, в. „24 часа“, София, вторник, 11 януари 2011 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=737243


:::

ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ


Написано от Георги Ифандиев

Понеделник, 07 Февруари 2011

Георги ИфандиевЧаст V

Смърт на традициите • Участието на мнозинството може да преобърне плана на Интернационала • Потъва ли светът

Продължение.

Не случайно в програмата си за господство над света илюминатите[1] заложиха на разбиването на семействата. Първо, по икономически път, чрез поставянето на съпруга при такива условия, че да е невъзможно да издържа домочадието си. Това доведе жената до принудата да работи, вместо да отглежда децата си. А никога не забравяйте, че ролята на съпругата в семейството е тежка и отговорна. Тя забременява и ражда. По-рано невестата отглеждаше и възпитаваше децата, грижеше се за реда и чистотата на жилището, за храната на домочадието, за домашния уют и намираше време за себе си.

За да изглежда красива и да бъде привлекателна. Съпругата, майката създаваше онази атмосфера, позната ни като „бащино огнище”. Така е нормално. Такъв е бил Божият промисъл. Затова Господ е създал половете – не само, за да продължат по биологичен път човешкия род, но и да изпълняват различни задачи – всеки да си знае мястото в семейството, а от там и в обществото. „Всяка жаба да си знае гьола“; „всеки да се простира според чергата си“, както гласят народните мъдрости. Така се е зародила и усъвършенствала цивилизацията.

Чрез обществения дарвинизъм напред към небитието

Днес сме свидетели на постепенно наближаващия финал на този естествен, еволюционен път на човешкия прогрес. Ето я една от връзките на илюминатите с комунизма – съсипването на семейството чрез някаква измамна „еманципация”[2] и неизпълними обещания за никога несъществувало равенство. Тези неща са плод на взаимната обич и уважение между мъжа и жената вътре в семейството. Те зависят от интелигентността и възпитанието и на двамата. И се уреждат от самите тях помежду им чрез съгласие, постигнато не толкова посредством дискусии, колкото на основата на любовта, опита, навиците и обичаите.

Комунистите отхвърлиха хилядолетните човешки традиции и се постараха насилствено да наложат някакви техни, уж нови и... „прогресивни”?! Не случайно предците ни предупреждавали, че другарите ще направят жените общи. „Маркс смята, че семейната общност е инструмент за потискане на жените и децата. Следователно бракът и семейството трябва да бъдат премахнати. Децата и брачните партньори трябва да са общи.“[3]

Ако имах чук, щях да унищожа патриархата. Намерих чук!Нима днешната съпруга не прекарва повече време с колегите си, отколкото със своето семейство? Комунистическата номенклатура превърна маса жени в свои държанки. Постигна го чрез съблазън с кариера и неработене срещу заплата, с натиск по служебна линия или чрез откровени заплахи и насилие. До какво доведе това? Няма как да бъде отречено – до неимоверно увеличаване на броя на разводите. Допълнителната антихристиянска битка със семейството превърна брака в „отживелица”. Днес онова „съвместно съжителство” – „прогресивната“ форма, под която живееха еврейските болшевики Владимир Улянов–Бланк или Ленин и Надежда Фишберг–Крупская – се превърна в модел за съществуване за децата на гоите. Изразено чрез мъдростта на древните: всекиму заслуженото.

Освен това другарите наложиха забрана върху притежаването на средства за производство. Обаче те прекрачиха границата на елементарната човещина и въведоха ограничения и върху битовата собственост. Семейството нямаше право да има повече от едно жилище. У нас след задължителното сгъстяване в големите градове през петдесетте години на миналия век – насилственото настаняване на квартиранти, от 1972 г. насетне комунистите определиха норми за жилищна площ на едно лице или семейство. Както можете да се досетите, те не важаха за тях. Максималният размер на къща или апартамент не биваше да надвишава 120 квадратни метра. Заради тези извращения се стигна до парадокси. Хората взеха да се развеждат в името на семейството. Звучи налудничаво, но е вярно. По този начин бивши юридически, но фактически настоящи съпрузи запазваха общо два апартамента, да речем. Нормално ли е това?

Малко след като Интернационалът вкарва Ленин в Зимния дворец, а „войникът с винтовката“ развява над Санкт Петербург червеното знаме на Ротшилдови с извезаните върху него масонски знаци сърп и чук, Карел Чапек подчертава: „Действително, щом сърцето ми е на страната на бедните, за какъв дявол не съм станал още комунист? Именно заради това, че съм на страната на бедните. Видях такава безгранична нужда, че всичко наоколо ми опротивя. Буржоазията, която не може или не иска да помогне, ми е чужда. Но също така чужд ми е и комунизмът, предлагащ вместо помощ знамето на революцията. Целта на комунизма е да властва, а не да спасява; на неговото знаме е изписан лозунгът на властта, а не на помощта. А гладните искат не да властват, а да се наситят.

Аз не мога да бъда комунист, защото комунистът не знае морала на помощта и съчувствието към страдащия. Защото той проповядва премахването на социалния порядък, а не на този ужасяващ безпорядък, какъвто се явява нищетата. Ако комунистът се съгласява да помогне на нещастните, то става само при едно условие: първо ние ще завземем властта, а после (възможно е) работата да опре и до вас. За съжаление, даже подобно условно обещание за помощ не е гарантирано с нищо. Дори да преобърнете обществото нагоре с краката, и тогава бедните ще отидат отново на дъното, като към тях ще се добавят и много други.

Най-удивителното и най-безчовечното в комунизма – това е неговата злокобна навъсеност. Колкото по-зле, толкова по-добре; ако моторист удари глуха бабичка, това е доказателство за загниването на настоящия ред; ако машината заклещи между зъбците си пръста на някой работник, не са виновни нейните колела, смазали нещастния пръст, а по-скоро буржоазията, която го прави с кръвожадна наслада. Сърцата на хората, които по една или друга лична причина не са комунисти, биват обявявани за скотски и отвратителни като покварени; нищо, в целия настоящ ред няма нищо, даже най-нищожен белег на добрина; той целият е изтъкан от зло.

Климатът на комунизма е неприветлив и безчовечен...

Омраза, пренебрежение и изконно недоверие – това е физическият свят на комунизма; една медицинска диагноза би постановила, че това е патологичен негативизъм. Ако някой стане част от масите, той явно е предразположен към тази зараза...

Накрая, съществува и проблемът с насилието. Порядъчният човек не може да поддържа онези, които заплашват, призовават към разстрели и обесване и разлагат обществото не с факта, че извършват социален преврат, а с това, че нарушават естествените и нормални нравствени закони. И ето, понякога ме обхваща ужас, че не мога да разбера комунистите. Съчувствам на идеала на комунизма, но не мога да разбера неговия метод.

Ако комунистите предполагат, че при известни обстоятелства да се бесят и разстрелват хора е толкова сериозна работа, колкото и да се давят дървеници, то аз не мога да го разбера и много се страхувам, че така ние никога не бихме се договорили. Методът на комунизма – това е един мащабен опит да се създаде международно недоразумение. Това е опит да се разбие човечеството на отделни части, изобщо несвързани помежду си, които не се разбират една с друга. Това, което е добро за едната страна, просто не може да се окаже добро и за другата.“[4]

Ето какво допадна на маса нашенци. Днес казват: „Оставете на мира комунизма, той отдавна си отиде.“ И добавят: „Няма значение кой какъв е бил. Това отклонява вниманието от правенето на политики.“ Към това призовават все откровени комунистически престъпници, представящи се за социалисти, социалдемократи, либерали, консерватори, националисти, политолози, социолози, журналисти – всякаква измет, вапцана в измамни политически цветове. Внушават, че трябва да „затворим страницата“ и „да престанем да се връщаме към миналото“. Разбирам ги, мотивите им са ясни, в тях не се съдържа изненада. Те страстно желаят саванът на забравата да покрие всичко, което са били и са вършили. Очевидно имат причини да не се гордеят със същността си преди време и всячески се опитват да избягат от нея. Използват всякакви прийоми – от политическото номадство до пропагандните внушения. Обаче защо намират отклик сред публиката?

Преди повече от век Стоян Михайловски, който възвести, че „народността не пада там, дето знанието живей“, обясни този нашенски феномен:

Мируват те, кротуват те,

поради моята търпимост само

те беззаконствуват законно някак!“[5]

От танца с диктатора, през кревата му, а от там към върхове в кариерата...Мнозина от младите нямат понятие за естеството и действителното съдържание на антихуманната религия, наречена комунизъм или нов световен ред. Влияят им комунисти и ченгета, предрешени в „демократични“ одежди.[6] Те осъждат онези, които се ровят в миналото и разкриват истинския им лик – като произход, убеждения и деяния. Хората са склонни да забравят и прощават. Те или не знаят, или не помнят Божието наставление: „Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители...“[7] Заблудени и приспани от ласкавите приказки, мнозина не забелязват, че комунистите никога не са си отивали, не са помръдвали дори. „Пак са тук“ и са си същите. Ръководят – вече чрез наследници и пълномощници. При това положение какво очаквате от идните поколения?

В „Протоколите на ционските мъдреци“ е записано: „Ние засегнахме юрисдикцията, изборния ред, печата, свободата на личността и най-вече образованието и възпитанието като крайъгълни камъни на свободното битие.”[8] Спорът дали тази програма е истинска или е фалшификат няма никакво значение. Важно е дали се изпълнява. Какво се случва по света? Например как израстват децата ни?

Постепенно родителите биваха претрупвани с работа, за да свързват двата края. Тази свръхнатовареност съвсем ги отдалечи от техните собствени рожби. Държавата се зае с „възпитанието” им в несъществувалите дотогава детски градини. Днес можем да говорим за национализация на децата. Държавата задължава майките и бащите да й предоставят своите чеда. Забавачката стана задължителна и вече започва от... петгодишна възраст! Говори са целодневно присъствие в училището. Какво друго е това, ако не е национализация на потомството ни?

Част от програмата за по-лесното господство над хората е тяхното затъпяване. Основното средство за постигане на тази цел е влошеното качество на образованието. И то не само у нас, а навсякъде, даже в най-развитите страни.

В края на 2009 г. в Англия бе обнародвано изследване. То доказа, че атаката срещу доброто образование на децата има най-малко 40-годишна давност.[9] Преди по-малко от месец на Острова бе обнародвано изследване, което доказва, че ако не бъдат предприети фундаментални промени, скоро децата ще бъдат зле образовани. Училищните стандарти падат, изискванията към учители и ученици стават все по-малки. Министър-председателят използва данните в първата си публична реч през 2011 година, за да постави проблемите на образованието и здравеопазването на обществено обсъждане.[10] Според специалисти Великобритания разполага с максимум десетилетие, за да промени нещата. В противен случай освен демографска, я очаква и цивилизационна криза.

А у нас е мъртвило, сякаш всичко в тази област е наред. Вместо да декомунизираме страната, с което ще отстраним тежките близо седемдесетгодишни проблеми, ще успокоим обществото и ще създадем условия за рязък растеж във всички сфери на живота, ние се занимаваме със скандали. Всички те, без изключение, произтичат от недъзите на неразградената тоталитарна система, която като гангрена е разяла националния ни организъм.

Към всички изброени причини следва да прибавим бурното развитие на т. нар. масова култура, изместила възвисяващите духа постижения на човешкия гений в различни области – музика, изобразително изкуство, литература, танц и т.н. Простащината, придружена от груб, а често пъти и нецензурен език, навлезе не само в масовия бит, но и в „произведенията на изкуството”. Създателите на такива „творби“ са насърчавани финансово от тайния Интернационал. Няма как да отречем, че днес повечето млади хора, когато навършат пълнолетие, вече са изградени простаци. Това са човекоподобни, готови да прегазят всеки, изпречил се на пътя им – „като линейка”, както се изрази моя позната, отгледана в детска градина. Усмивките, придружени от обръщения като „извинете“, „моля“, „ако обичате“..., почти изчезнаха от речника на всекидневното битово общуване. Замениха ги дебелашката грубост, неуважението и баналността. Възпитаният изглежда глупав. Що за общество е това?

При тоталитарната власт човешкият живот почти нямаше стойност. Понастоящем берем плодовете от тази безнравственост, наречена обществен дарвинизъм или простичко – комунизъм. Днешните родители са „реколтата“ на социализЪма, който вместо овошки, роди тръни. А „бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей? Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън.”[11]

Ако следваме Божия завет, трябва да пожертваме поне едно цяло поколение. Както Господ даде курбан Своя Син, за да изкупи нашите грехове. Готови ли сме? Не, категорично не! В такъв случай ще продължим да носим тежкия си кръст, докато напълно се стопим сред простащината. Пък и племето българско, заченато в най-далечната древност на човешкия род в Илирия и Тракия, е на път да изчезне сред морето на по-жизнените, но за жалост даже още по-просташки народи.

Пак Братството нареди у нас не само престъпниците да бъдат мобилизирани, за да вършат работата на специалните служби. Всъщност в нашата страна т. нар. мутри бяха сътворени в експерименталните лаборатории на Държавна сигурност. Генетичният материал за тяхното клониране бе набиран от спортните училища и т. нар. детски педагогически стаи. Оставени без препитание тези яки и буйни момчета се превърнаха в нещо като узаконени гангстери. Органите за поддържане на реда замижаваха, когато те нахълтваха по домовете и в магазините, спираха автомобили на улицата и изнудваха хората чрез терор. На практика вършеха престъпленията пред очите на онези, които цялото общество издържа, за да охраняват живота и спокойствието на гражданите. Може би е по-точно да кажем, че го правеха под тяхната егида. Бяха избирани здрави, смели и не до там умни младежи, които не осъзнаваха, че след като ги използват, ще ги отстранят – често пъти от самия живот.

Изходът е в участието на мнозинството във властта

Истинското лице на комунизма. Затова Карел Чапек не е станал комунист.В наши дни мутрите са начело на тукашната държава. Тя е най-могъщата престъпна групировка, която все повече подлага народа на повсеместен терор. Рекетът се превърна в нейна политика. „Обикновените“ граждани пъшкат под гнета на всевъзможни преки и косвени данъци, такси, всевъзможни изисквания, чието неспазване води до крупни глоби (например от 2012 г. за лепенките по стъклата на автомобилите), задължително съобразяване с всякакви изкуствено въведени срокове – огромна лавина от почти неизпълними условия. Повечето от тези тегоби нарушават нашите конституционни права. Обаче плахите гласове на протест остават нечути като вик в пустинята. Докато над всеки най-дребен нарушител тегне заплахата на фискалния дамоклев меч – от грешното паркиране в невъзможни условия, до закъснение в плащането на една или друга повинност. Достатъчно е да приведа примера с монопола на частни енергоснабдителни компании, които могат да начисляват всякакви суми и да прекъсват електрозахранването с последваща глоба на „абоната“ при възстановяването му. Конкуренция отсъства, което ще рече, че няма избор – пазар. Но това не пречи да продължават да заблуждават с някаква „пазарна икономика“. Докато цяла огромна етническа група негласно е освободена от такива задължения. Това проява на расизъм от моя страна ли е или може би е израз на неразбрана от мен „демократичност“?

Струва ми се доказах, че т. нар. демокрация не е свобода или власт на закона, а диктатура на едно ограничено малцинство над мнозинството. Но да се върнем към правилата за съзиждането на едно по-нормално и далеч по-поносимо общество. По същия начин както се създава семейството, следва да се гради общността – махалата, квартала, селището, околията, областта, държавата. Като съвременната форма на тази общност съчетава Божествения ред с елементи на т. нар. демокрация. Имам предвид наличието и действието на основен закон – Конституция, който регламентира границите на свободата, правата, но и задълженията на всички жители (народа), но и на монарха. Не някакъв друг, а именно този основен закон трябва да определя правилата за избиране и за отзоваване на представители на съответната административна единица (квартал, селище, околия, област, народ) в различните органи за управление. Чрез мандатността той следва да ограничава периода на тяхното управление (властване). И това задължително да важи за всички видове власт, в т.ч. съдебната. Останалото е химера, пропаганда, а най-точно – измама.

Отново Конституцията следва да дефинира начините за прилагане на елементи от пряката демокрация – законодателна инициатива на определен брой жители на общината, околията, областта и народа. Тази възможност трябва да обвързва различните власти, в това число и народното събрание, със задължителни и неотменими срокове за разглеждане и гласуване на внесените от хората проекти. Освен това е необходимо основният закон да предвижда непременното решаването на важни проблеми на различните териториални равнища чрез провеждането на референдуми в рамките на съответните т. нар. административни единици. Такъв подход би ангажирал повече хора в различните процедури и би приближил диктатурата на малцинството[12] до невъзможната демокрация – зачитане на интересите и на мнозинството.

Изключително важно е въвеждането на споменатото право на законодателна инициатива на избирателите. Ако се съберат определен брой подписи под искане за промяна на някой закон – на национално равнище примерно 300 000 – в рамките на изрично записан в Конституцията период от време (да речем половин година) Парламентът да е длъжен да разгледа и гласува предложението на гражданите. Същото се отнася за регионалните и общинските власти. Децентрализацията на властта е решаваща за демокрацията. Повече, да не кажа основна власт на общините и регионите – това е най-прекият път към лелеяното народовластие. Защото там възникват проблемите на хората и пак там е мястото за най-бързото им решаване. Ако държавата е нещо далечно, почти фикция, общината е част от всекидневието. В нея дори оползотворяването на парите, които гражданите плащат във вид на данъци, могат да бъдат проследени далеч по-лесно. Естествено, при приемането и действиеето на необходимата нормативна база, непременно предвиждаща обществен контрол. Влязат ли в действие, тези правомощия на народа или на значителни части от него, системата вече до голяма степен ще уподобява демокрация.

Сега, когато избирате, чувствате ли се управляващи? Депутатите в Парламента ваши представители ли са? Такива ли ги чувствате? Нали се назовават „народни“, а самото им сборище се зове Народно събрание? На английски език думата министър означава слуга.[13] Слугувал ли ви е някога министър? Нима и депутати, и министри не се държат като господари, вместо като ваши наемни работници, чиито трудови възнаграждения осигурявате чрез данъците, които плащате? Те се самоопределят като елит, а не като хора, приели да служат на народа, да осъществяват неговата воля в рамките на демокрацията (народовластието).

Хората вярват, че избират. Заблуждават се, че гласът им има стойност. „В края на краищата лековерният е винаги измамения, разочарования. Скептикът е реалния човек.“[14] Изборите са манипулация, която залъгва масите, че от тях нещо зависи. Нали знаете заглавието на онази книга на бившия лондонски кмет Кен Ливингстън „Ако гласуването можеше да промени нещо, щяха да го премахнат“?[15] Нека отново добавя и прословутата „мисъл” на бащицата Сталин: „Не е важно кои хора гласуват, а кои броят бюлетините.” За пореден път ще припомня президентските избори в САЩ през 2000 г. и срама в щата Флорида,[16] където цели 39 дни ръчно броиха подадените бюлетини. А освен това обявеният за победител в целите президентски избори тогава бе събрал 543 895 гласа по-малко![17] Парадокс ли е, че претендентът спечели изборите, но загуби президентския пост? Не, „демократично“ е, отговарят „политолозите“, каквото и да означава и едното, и другото.

Дейвид Камерън предупреждава: Великобритания разполага с 12 месеца, за да спаси училищната и здравната си система. У нас смятат, че всичко е наред.Шефовете на банковата и на петролната индустрия в САЩ никак не харесват венецуелския президент Хуго Чавес. Той прекъсна потока от петродолари от неговата родина на север към техните сейфове. „„Ексон,... „Шел Ойл“ и другите чужди сондьори бяха превърнали в [свой] навик да не плащат данъци върху нефтените си печалби... Чавес пренасочи газа, планиран за износ, обратно към собствените потребители във Венецуела. Венецуела има милиони граждани без земя...

Чавес е наричан марксист и социалист. Той не е нито едното, нито другото. Неговата реформистка, кооперативна и редистрибуционистка програма и боравенето с нефтеното богатство са недвусмислено норвеж-истики“. Чавес е драматург и нарича своите реформи в скандинавски стил „Боливарска революция“. Като че ли Вашингтон напълно се побърква от това, че кафеви хора искат скандинавски привилегии.“[18]

Не се съмнявайте, че не малка част от венецуелската петродоларова река се стича в личните банкови сметки на хитрия полупопулистки почти диктатор. Сам той се определя като „много добър играч на шах“.[19] Обаче почувствалите се засегнати финансови и петролни босове в Съединените щати не го удариха по това слабо място, а решиха да ликвидират мургавия индиански „скандинавец“, изживяващ се като Симон Боливар. На 12 април 2002 г. военните във Венецуела извършиха преврат.

Американският посланик се впусна, за да бъде сниман как прегръща веселящите се водачи на преврата [дали не се е казвал Уорлик]. В рамките на 24 часа обаче партито приключи. По-късно научих, че Чавес, един геополитически гросмайстор, очаквал преврата[20] и поставил командоси в тайни проходи на президентския дворец... Преди да са изтекли 48 часа от залавянето му “The New York Times” се извини.

Не и Белият дом. Говорител на Буш призна, че Чавес „е демократично избран“, но – добави – „легитимността е нещо, което се дава не само от мнозинството от гласоподавателите“. Виж ти.“[21]

Ако това е демокрацията, благодаря, няма да (съ)участвам. За себе си знам, че винаги съм разчитал единствено на Бог, на своя разум и ръце. Когато съм имал възможност, сам съм правил своя избор. И не съм допускал други да определят съдбата ми.

Освен това в т. нар. демокрация, в представителната демокрация, има нещо дълбоко несправедливо. Господ не ни е създал еднакви. Обаче в заблудата „гласуване“ всички излизаме равни поне на хартия. Ученият, със съществен принос за едно или друго постижение, облекчаващо живота ни, от една страна, и неграмотният пияница, който поради своя мързел е затънал в мизерия, от друга. Приемате ли това? За мен то е образец на социализъм, една от най-вредните му характеристики.

За да бъде променено нещо, е необходима подходяща партия – част от цялото, инструмент на националното разединение. Добре, преглъщате го, но как се постига една така солидна организация? Трябват хора, време, медии, но преди всичко пари, страшно много пари. „Нито една революция не може да успее, без организация и пари. Обикновено „угнетените маси” са в състояние да обезпечат малко от първото и нищо от второто. Но онези, вътрешните люде, които са по върховете, могат да уредят и двете.“[22]

Може да не прозвучи убедително от гледна точка на формалното „дясно“, но според мен първият човек, официално обявил се за анархист – французинът Пиер-Жозеф Прудон, справедливо разкрива двуличието на проповядваната измамна представа за „демокрация“: „Когато видя довчера претендиралата за социализъм демокрация постоянно да настоява да придобие капитал, за да се бори срещу влиянието на капитала; да иска богатство, за да излекува бедността; да настоява за отказ от свобода, за да организира свободата; да призовава за реформиране на правителството като част от реформирането на обществото – когато видя всичко това, си казвам, че като се натоварва с отговорностите на социума, тя постига изолирането на социалните проблеми и способства те да не бъдат решени. Това ми прилича на ясновидка, която, преди да отговори на въпросите на посетителите, започва да ги разпитва за тяхната възраст, състояние, семейство и за всички инциденти в живота им. Ех, нещастни магьосници, ако знаете бъдещето, значи сте наясно с това кой съм и какво искам. Тогава защо ме питате и очаквате да ви разкажа?“[23]

Демокрацията винаги е на страната на парите

Да, демокрацията, както ни я представят, е твърде измамна. Често пъти тя служи като оправдание на престъпници, възнамеряващи да поробят човечеството. Нямам нищо против забогатяването, напротив. Но държа то да е резултат на вложен ум и упорит труд, да е трупано в продължение на поколения. Ясно е как става „на бърза ръка“. И не ми давайте примери с Бил Гейтс. И той е един от Тях ─ подставено лице с алиби.

ИзборНе веднъж съм казвал, че демокрацията е стока, която излагат на тезгяха. И който има възможност да плати повече за нея, я придобива и притежава. Звучи цинично, но е напълно вярно. Който може, нека ме опровергае. Без да забравя, че „героите“ в демократичната игра изпълняват роли с предварително написани реплики. Импровизациите са възможни толкова, колкото и на истинската театрална сцена.

Онези, които притежават или дължат парите, пишат репликите. Когато преди време изтъкнах, че икономическите кризи не са обективен процес, „неизбежното зло на капитализма“, както твърдяха марксист-ленинците, бях нападнат от разни болшевики както останали по местата си, така и надянали „демократични“ одежди. Не, видите ли, те възниквали независимо от волята на хората. Останалото било... „конспиративна теория“.

На Братството му е твърде удобно по всякакви начини да полтаря Лениновите брътвежи от типа: „Премахването на кризите от страна на картелите е приказка на буржоазните икономисти, които на всяка цена разкрасяват капитализма.“[24] С други думи, кризите са типични за „пазарното стопанство“ и хората не са в състояние да им влияят.

Още навремето информираните и мислещите хора бяха наясно, че това е пропаганда и няма нищо общо с действителността. То обслужва Интернационала. Ала нали тъкмо най-крупните финансисти създадоха болшевиките и ги превърнаха в продала родината си управляваща номенклатурна класа от свърхбогаташи? Значи Ленин им е бил длъжник.

В прясно обнародвания официален „Доклад на Комисията за разследване на икономическата криза“ от януари 2011 г., с който разполагам и съм готов да го изпратя чрез електронната поща на всеки желаещ, четем: „Стигаме до заключението, че е било възможно тази финансова криза да бъде избегната. Тази криза бе резултат от човешка дейност и бездействие, а не на Майката Природа или на неправилно приложени компютърни модели. Финансовите магнати и разпоредителите с обществените блага от нашата финансова система пренебрегнаха предупрежденията и не пожелаха да проучат, разберат и направляват възникналите рискове в една система, която е съществена за благосъстоянието на американското общество. Те не сгрешиха, а допуснаха голям пропуск.“[25] Последното е тавтология.

Просветна ли ви? Съставителите на документа не ги е досрамяло да нарекат нещата с истинското им име – престъпление. Дострашало ги е, защото отлично знаят кои са извършителите на криминалния акт. Нататък стреличките на критиката летят към „Уол Стрийт“, към двамата последни ръководители на Системата на Федералния резерв, евреите Алън Гринспан и Бен Бърнанке. Обаче връхчетата им са затъпени и само боцкат. На практика най-силни са упреците към... комунистически Китай и някои неназовани поименно страни-производителки на петрол![26] Все обвинения и пак виновни няма. Защото: „Те не сгрешиха, а допуснаха голям пропуск.“ Точка.

Как иначе, след като между редовете става дума за онези, които купуват демокрацията и за техните посредници. Банкерите, видимата част на финансовата система, са онези лица, които срещу готовността си да се подчиняват и служат, биват превръщани в част от висшето общество. Те са най-новата класа – на управителите (мениджърите). Едновременно са високоплатени наемни работници и собственици, Ин и Ян. Кой беше казал, че „комунизмът и либерализмът – разбирайте капитализмът – са двете лица на една и съща монета“? Тези фигури с двойна същност съвсем ясно съзнават, че ако дойде неизбежното, могат да бъдат хвърлени на вълците. Но се хващат на хорото, защото то осигурява на тях и близките им лукс, който няма как да постигнат по друг начин.

За да добиете по-реална представа за цялата „демократична“ игра, нека ви представя пресен пример за един опит тя да придобие по-достоверен вид. Преди седмици общинският съвет на района Камдън в Северен Лондон поиска „банкерите да предадат премиите си за запълване на черната дупка в бюджета. Съветът реши да предложи на своите най-богати съкварталци да се разделят с пет на сто от своите годишни премии, за да покрият бюджетния дефицит от 100 милиона лири стерлинги.“[27]

Сред банкерите, които могат да очакват призивни писма, са изпълнителните директори на “Lloyds Banking Group”, на “NM Rothschild”, на “Goldman Sachs” и на “Lloyds of London”.[28] Знаете ли кога те ще кандисат да „се разделят“ с по няколко милиона лири? На куково лято, както казват децата. Не твърдя, че демокрацията е грабеж. Но в условията на новия световен ред грабежът може да бъде... демократичен.

Коментаторът на „Ню Йорк Таймс“ Пол Кругман обобщава как по време на текущата световна икономическа криза никой от главните фактори във финансовия свят не е предупредил: „... Съкратете разходите сега или ви очакват лоши неща“.[29] А всички Те още през 2000 г. са знаели какво става и просто са наблюдавали, без да се намесват. Каквато е ролята на Световната банка, Международния валутен фонд или Системата на Федералния резерв в САЩ? Кругман заключава, че урокът от катастрофата, особено от „ирландския провал“, е, че „един балансиран бюджет не може да ви защити от криза, ако не регулирате ефективно банките – основната поанта в току-що разпространения доклад на Комисията за разследване на финансовата криза, който заключава, че „30 години на дерегулация и разчитане на саморегулацията“ спомогнаха да изпаднем в собствената ни катастрофа“.[30]

Виновниците за кризата се оправдаха със „свободната пазарна икономика“ и „демократичното управление“. Кого устройва такава „демокрация“? Излиза, че съм прав. Демокрацията е стока и само най-богатите могат да се сдобият с нея и да я ползват. Да бъдем честни: Те подлежа ли на някакъв контрол – регулация, когато назначават управниците под благовидния параван на изборите? Не, защото „контролните органи“, като например някакви „сдружения за честни избори“, външни наблюдатели и прочие псевдодемократични измислици са създадени и финансирани от самите тях – контролираните.

Тиранията на мнозинството не е демокрация.Не ви ли прилича на комунизма? Тогава жалбите изминаваха странен бюрократичен кръговрат и посъвсем ведоми пътища се озоваваха в ръцете на онези, от които жалбоподателите се оплакваха. Още по времето на Лениновата „Нова икономическа политика“ (НЕП) е възникнала напълно вярната максима, че „делото по спасяване на давещите се е в ръцете на самите давещи се“. Като махнем несвободата и тоталното пренебрегване на човешките права чрез размахване на тоягата на терора, с какво т. нар. социалистическа държава с „народна демокрация“ бе по-различна? Тя бе употребявана от една ограничена каста, наречена „партийна номенклатура“. На Запад тя е висша класа, съставена от най-крупните капиталисти, предвождани от интернационалните финансисти. Те не са склонни да преговарят и да участват в някакво класово сътрудничество с „плебеите“. Просто купуват „демокрацията“. Но по същия начин с парите си създадоха „народната демокрация“ на комунистите и „еднонационалната [расовата] демокрация“ на фашистите, нацистите, ционистите.

В своята редовна съботна реч, произнесена в навечерието на традиционното обръщение към нацията „За състоянието на съюза“, на 22 януари 2011 г. американският президент Барак Обама за пореден път изстреля лишения от съдържание фишек за „конкуренцията“, като панацея на икономическата криза. Дори коментатор като еврейския либерал Пол Кругман не успя да скрие възмущението си: „Да не се самозаблуждаваме: по начало да се говори за „конкуренция“ като цел е подвеждащо. В най-добрия случай това е погрешна диагноза на нашите проблеми. В най-лошия – би могло да доведе до политики, основани върху фалшивата представа, че онова, което е добро за корпорациите, е добро за Америка.“[31]

Ето за кого е „демокрацията“ – за корпорациите. Никой не се замисля за съдбата на средната класа, за онези стотици милиони съзидателни люде от дребния бизнес, които са истинските носители на хуманизма и т. нар. десни ценности, произтекли от основните принципи на Божествения ред. Те са стожерът на една истинска, а не фалшива демокрация. Целта трябва да бъде обхватът на тази средна класа непрестанно да се разширява. Нещо, което в края на тридесетте години на миналия век е било постигнато у нас. Отколешна е тенденцията тази средна класа, фундаментът на що-годе справедливите общества, постоянно да бъде притеснявана, съсипвана и накрая ликвидирана.

Христоматиен е примерът с бившия водещ на икономическа рубрика в телевизия CNN Лу Добс. Неговото „непослушание“ започна с разкриването на някои от „най-чувствителните тайни“ на Братството в книгата „Космосът: новата граница на бизнеса“.[32] Предупредиха го, „добронамерено“. Добс пренебрегна размахания пред лицето му пръст и продължи, като посегна на „светая-светих“ на „демокрацията“ и новия световен ред – корпорациите. Появи се неговото изследване, озаглавено „Изнасят Америка: Защо корпоративната алчност пренася американските работни места отвъд Океана“.[33] Показаха му „жълт картон“ и преместиха водената от него вечерна делова рубрика с по-ранната „Парите с Лу Добс“.

След като през 2006 г. издаде книгата си „Война срещу средната класа: Как правителството, големият бизнес и групите за специални интереси[34] разпалват война срещу американската мечта и как да се борим срещу това“,[35] спряха всекидневното му предаване. Повече от половин година не бе на екран.

Ала щом с книгата си „Денят на независимостта: Пробуждането на американския дух“[36] се обърна с изводи и призиви към средната класа и посегна на спокойствието на Интернационала, го принудиха да се „оттегли“ от телевизията. Така светът загуби един от почтените си говорители. Днес Лу Добс е водещ на новините в някакво радио с икономическа насоченост във “Fox Business Network”, част от медийната империята на Рупърт Мърдок. Може би понеже не съм известен като него, си стоя у дома „с лепенка на устата“. Но все още с незавързани ръце.

Нали някои степенуват „демократичността“?... „Вся власть Советам!“ Точно така – на директорските съвети на корпорациите. Нима болшевишката и останалите комунистически партии не бяха повече от корпорации – общонационални картели? И продължават да бъдат, но под други имена. Спомнете си откровението на ген. Любен Гоцев, че те, ченгетата, ще продължават да служат на Политбюро, само че „ще искат разрешение от прокурора, съдията“.[37] Турска поговорка гласи: „На този свят всичко се дава: чест, пари, земя, жена, деца само власт не се дава.

Когато заставате пред избирателните урни, обикновено сте гневни. Искате реванш от предходните управници. Имате право, но подобни чувства почти никога не са добър съветник. Затова губите част от разума си и се доверявате на най-пресно изречените обещания, без да осмисляте кой ги е продиктувал и защо точно тези ги изричат? Като пускате бюлетина в полза на поредното подставено лица на Братството, на практика гласувате срещу себе си. Узаконявате смъртоносното увеличение на цените на храните и лекарствата и застоя на доходите; все по-високите задължения – такси за услуги и доставки, застраховки и акцизи; превръщането на нищожества в „лидери“; кражбите на общонационално имущество чрез изпълнение на инфраструктурни проекти, източване на държавния резерв, на здравната, пенсионната и социалната система; трансформацията на заграбеното от другарите и прислужниците им в „тяхно легитимно“ богатство; контрабандата и трафика на хора през граница; закриването на работни места за тукашни работници и служители; предоставянето на привилегии на класов и расов принцип, който изключва българите;[38] ликвидирането на частната собственост и предприемаческия дух, и т.н.

Не допускайте назначени милионери да ви агитират и да броят гласовете ви. Осъзнавате ли всички тези неща?

Кой определя демократичността на една държава

Карл Маркс като Статуята на свободата: Дайте ми вашите престъпници, бунтари, побъркани, изгарящи от желание да избиват невинни хора... Световната революция продължаваВече ни стана навик да приветстваме някоя страна, която бива обявена за „демократична“. Безкритично приемаме това определение. Не проверяваме дали то е дадено в съответствие на стандартите за демократичност, доколкото съществуват такива. С други думи, не се замисляме дали наистина дадената държава е демократична и доколко.

Често подобни термини биват използвани по неправилен и дори по нечестен начин. Да не говорим, че различните хора или поне обществени групи имат свои представи за демократичност. Ние преживяхме диктатура, която бе наречена „народна демокрация“. Китай, Куба и Северна Корея не спират да се афишират по този начин. Нищо, че при „народните демокрации“ хората са лишени от маса права – на свободно слово, на собственост, на пътуване, на заселване, на сдружаване...

Съединените щати претендират да са най-голямата демокрация, като „демократично” пропускат или забравят едномилиардна Индия, да речем. С огромна ирония журналистът от еврейски произход Грег Паласт ги определи като „най-добрата демокрация, която може да се купи с пари“.[39] Да видим какво представлява този „образец” на демократичност. Днес САЩ произвежда едва около една пета от брутната новосъздадена стойност на планетата с тенденция към намаляване на този относителен дял. Да бе поне половината! Обаче Съединените щати изпълняват почти официализирана ръководна роля, сякаш техният дял в световната икономика е повече от 70-75 на сто! Когато избират поредния американски президент човечеството затаява дъх, като че ли става дума за главата на една обща световна държава.

Допреди две десетилетия политпросветниците и политолозите, без значение какво се крие зад тези названия, определяха света като двуполюсен. Сега обичат да го наричат еднополюсен. Замислете се. В действителност, политически и военно, той изглежда многополюсен. Ала ако се вгледат проницателно и задълбочено в неговите икономически храктеристики, ще установите: да, това е еднополюсен свят с един център. И никой от нормалните люде не е в състояние да заяви със сигурност, къде е седалището на този невидим генерален щаб на световната революция или на тайното планетарно правителство – дали в САЩ, във Великобритания, в Израел, в Русия или другаде. Казват: Само Бог знае.

Освен това назначените от Интернационала „американски държавници“ досущ като нашенските комунисти и ченгета безпроблемно променят позициите си на 180 градуса. „Републиканецът“ Колин Пауъл отдавна се отрече от своя патрон Джордж Буш и охули „иракската му авантюра“. По време на президентските избори през 2008 г. премина в лагера на „демократа“ Барак Обама. Използвам кавичките, защото всеки нормално мислещ човек е наясно – няма разлика между тези партии.

В току що издадените мемоари на един от най-яростните подстрекатели на нападението срещу Багдад от март 2003 г., тогавашният министър на отбраната Доналд Ръмсфелд, озаглавени „Известно и неизвестно“, „героят“ споделя своето желание да „си върне обратно някои от най-язвителните забележки, които изрече по време на Иракската война“. Той признава, че разпространеното по онова време твърдение „знаем къде се намират“, отнасящо се до оръжията за масово поразяване на режима на Саддам, дето никога не бяха намерени, „бе грешка“. Пропуск било и определението му „стара Европа“, което той лепна на Германия и Франция, критикуващи тази несправедлива война.[40]

Ръмсфелд и глупостите, които постоянно ръсеше, не слизаха от устите на нашенските „политици“, „политолози“, „журналисти“ – до един произлезли от алчно червената фашистка мафия. Дали ще намерят сили да посипят главите си с пепел, да се извинят и оттеглят? Нищо подобно. Първо, те са родени и възпитани гьонсурати. И второ, в тях Интернационалът е инвестирал много. Кои са те и как изградиха своята отровна мрежа, действаща срещу българския народ, предстои да разкрием. Дали ще има кой да го разбере?

Троцкизмът, крайно левите студентски организации от шейсетте години на миналия век са отправният пункт, от който Ръмсфелд и останалите „неоконсерватори“ в САЩ тръгнаха да изкачват политическия Еверест. Някога този еврейски „демократ“ не само бе пратеник на Вашингтон в Багдад, но стана съветник по стратегическото въоръжаване на Саддам Хюсеин. Той връчи на диктатора маса скъпи подаръци от администрацията на Роналд Рейгън. По онова време Саддам, „най-големият успех на Моссад в Близкия изток“, по признанието на старши-офицера от израелската шпионска служба Виктор Островски, уйдисваше във всичко на „американците“, всъщност на Братството. Мислите ли, че тогава той бе по-малко жесток сатрап, отколкото след края на войната му с Иран? Разбира се, че не. Но през онези години вашингтонско-телавивските му господари изобщо не се гнусяха от него. Друга тема е, че едни и същи финансираха и снабдяваха с оръжия и двете враждуващи страни.

Години след това телевизията CNN провокира Ръмсфелд във връзка със споменатото му посещение при Саддам. Той изрече куп лъжи, като например, че е предупредил диктатора да не използва химически оръжия. Защо тогава бе главен преговарящ за доставките на тези произведени в САЩ зловещи химикали? И от какъв зор прие да бъде високоплатен съветник на „касапина на кюрдите“ Саддам Хюсеин?

Днес ставаме свидетели на съвсем същия подход по време на събитията в Египет. Преди това го изпитахме върху нашия собствен гръб. Нали през февруари 1990 г., дни след посещението на държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър, посланикът на „демократична“ Америка у нас Сол Полански „заяви, че единствената реална опозиция на комунистите в България е господин Андрей Луканов”?“[41] Простете, но никога нищо добро не съм очаквал от Съветите и от комунягите.

Двуличието и лицемерието характеризират политиката на американското ръководство. За жалост повечето правителства по света прилагат съвсем същия подход. От президента Джеймс Монро и въведената от него през 1823 г. доктрина насам демокрацията почти не намира място във външната политика на Съединените щати. Не забелязваме нейно отражение и в обектите й. Оттогава, от началото на ХІХ век тази държава прокламира, че има „свои интереси“ навсякъде по света, където намери за добре. Разбирайте, че на практика тя отстоява интересите на Интернационала. И не спира с превъзхождаща мощ да изнася „демокрация“ – терор и смърт, по цялата планета.

По данни на Изследователската служба към Отдела за външна политика и отбрана на американския Конгрес от 1798 до октомври 2004 г. САЩ са участвали в 334 въоръжени конфликта. Те държат световния рекорд със средно по 1,4 войни годишно. Без да смятаме последните шест-седем години. От момента, когато през 1917 г. левитският интернационал създаде чудовището Съветска Русия ─ СССР до наши тази рожба на архикапиталистите е участвала в 22 войни, военни сблъсъци, окупации и жестоко потушаване на въстания.[42] Условната „майка“ САЩ и „детенцето“ СССР си съперничат по броя на жертвите. Все пак ужасната теглилка на смъртта натежава в „полза“ на болшевишкото отроче.

Някои „съзират“ в това Божията ръка?! Да не намесваме Бог в долните си дела. Като Го споменавам, имам предвид, че ние предполагаме, а Той разполага.

Господ е над всичко

The World is sinking: Dubai islands falling into the seaСам Бог ни изпраща доказателства за това. Обсъждането на формите на управление, в това число и на демокрацията, би следвало да се провежда в рамките на това ограничение за човеците. Нашият Господ Бог Исус Христос постановил: „Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.“[43]

Вярвате или не, събитията доказват върховенството на Божията воля. Само преди няколко години вдъхновен от едно изумително човешко постижение, владетелят на Дубай шейх Мохамед бин Рашид ал-Мактум роди поема във възхвала на „фантастичните [изкуствени] острови, създадени под предводителството на неговата компания за строителство и търговия с недвижима собственост “Nakheel”. „Те карат проникновения човек да пише по водата“, гласи един стих от творбата.[44]

Днес обектът на възхвалата му потъва. Да, в буквалния смисъл изчезва в морето. Дубайският „изкуствен архипелаг, наречен „Светът“, проектиран и построен във формата на карта на страните по глобуса, потъва в морето, според доказателства, представени пред съответния съд. Специално проектираният комплекс от хотели и луксозни вили върху изкуствени острови близо до брега на Дубай, разпродаден на милионери, е достъпен само с яхта или моторница.

Но сега пясъците по островните брегове ерозират, а каналите за навигация между тях се затлачват, заяви пред съдиите британския адвокат, който заведе дело срещу управляваната от държавата строителна компания “Nakheel”. „Островите неспирно пропадат в морето“, твърди Ричард Уилмът-Смит... Доказателствата показват „ерозията и подриването на островите от [архипелага] “The World”... Само един от островите – Гренландия – продължава да бъде населен, но той е собственост на владетеля на Дубай...“[45]

В проекта „Светът“ изгоряха и откраднати от нас пари. Из медиите се мотаят имената на новобогаташите, назначени за милионери от БКП и лично от Андрей Луканов“,[46] които потрошиха милиони, за да станат горди притежатели на жилища на някой от островите в архипелага „Светът“. Например една повяхнала хубавица, смятана за креватно най-близката до споменатия генерал Гоцев банкерка. Може би ще попитате каква е връзката на този факт с основната тема? Върнете се малко назад към мнението ми за Божия ред на земята. Същото е и с демокрацията. Тя е по-скоро материално, отколкото духовно понятие. С други думи, възможно е „молец и ръжда да я ядат и крадци да я подкопават и крадат“. Въпрос на ценност.

Ако сме участвали в изграждането на демокрацията, ще я пазим. Редовно ще я поддържаме и ще разгонваме молците и крадците. Уви, режимът, представян ни като „демокрация“, както и частичната свобода, на която се радваме като неопознали света деца, ни бяха дарени. Само че от данайците. Полудемокрация, полусвобода, полу... – няма нищо по-лошо и неценено на този свят от половинчатите и безплатните неща.

Готови ли сме за истинските?

Следва.

Предните епизоди на тази поредица можете да прочетете тук:

Част І За липсата на образование или крахът на християнската цивилизация • Кой и защо ликвидира образованието в цивилизования свят • Малограмотни послушници са необходими на новия световен ред

Част ІІ Редуцирането на християните • Китай – бъдещата пенсионерска нация • Страхът и търпението, които ни обрекоха на унищожение

Част ІІІ Имаме шанс, но сме безразлични, пасивни и се доверяваме на лансираните от Интернационала • Създателите на исляма го атакуват като „глобална заплаха“, защо? • Промитите мозъци са лесни за манипулиране или напред към новия световен ред

Част ІV Демокрация ли? Що е то? • Тяхното изкуство ─ метод за промиване на съзнанието • Потъва ли светът

Извън темата, но не съвсем: Текущото преброяване на населението има за цел да затвърди измамата, че циганите са малко. От различни места ме известяват как разни емисари обикалят техните гета и квартали, за да им внушават да се пишат „българи“. Там, където на един адрес са регистрирани стотици цигани, преброяването е невъзможно. Защото лъжата предварително е налице. Всеки може да дири истината сам, стига да го интересува съдбата на България.

Очаквайте от четвъртък в рубриката „Епопея на негодниците“: „КАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“: ИВО ИНДЖЕВ – ЕДИН ОТ НАЙ-УСПЕШНИТЕ ПРОЕКТИ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ.



[1] Вж. “Silent Weapons for Quiet Wars: An Introduction Programming Manual”, Operations Research Technical Manual TW-SW7905.1, The Lawful Path, online: http://www.lawfulpath.com

[2] Впрочем от последната четвърт на ХVІІ век евреите или по-точно техните елити в различните страни постоянно претендират за някаква „еманципация”. Не вярвам в случайността на подобни съвпадения.

[3] Ari Ben-Tzvi – “SAVAGE INGRATITUDE: How The Jewish Left And The Protestant Elite Sabotage America”, Red Anvil Press, местоположение не е посочено, 2007 г., стр. 4.

[4] “Why I am not a Communist?” by Karel Čapek, translated and provided by Martin Pokorny, “Přítomnost”, № 4, December 2, 1924 г., online: http://capek.misto.cz/english/communist.html

[5] Стоян Михайловски – „Кнего за българския народ“, София, 1897 г.

[6] Повече подробности за тях и наставниците им очаквайте в продължението.

[7] „От Матея свето Евангелие“, гл. 7, ст. 15.

[8] Протокол № 9.

[9] “Generation of pupils being put off school, report says” by Richard Garner, Education Editor, “The Independent”, London, Friday, 16 October 2009 г., стр. 1, online: http://www.independent.co.uk/news/education/education-news/generation-of-pupils-being-put-off-school-report-says-1803629.html

[10] Вж. “Britain has 12 months to save schools and NHS, David Cameron warns” by James Kirkup, Political Correspondent, “The Telegraph”, London, Monday, 17 January 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/newstopics/politics/8263210/Britain-has-12-months-to-save-schools-and-NHS-David-Cameron-warns.html

[11] „От Матея свето Евангелие”, гл. 7, ст. 16-19.

[12] Номенклатурата, управляващата каста.

[13] „Английско-български речник”, том ІІ, съставители: Т. Атанасова, Е. Машалова, М. Ранкова, Р. Русев, Г. Чакалов, редактор: проф. Марко Минков, Издателство на Българска академия на науките, София, 1966 г., стр. 134.

[14] Кирилъ Христовъ ─ „Какъвъ е българинът?“, сп. „Родина“, брой 3, София, 1939 г. Правописът запазен.

[15] Вж. Ken Livingstone - “If Voting Changed Anything They’d Abo-lish It”, Collins, London, 1987 г.

[16] Вж. Greg Palast – “The Best Democracy Money Can Buy”, Pluto Press, London, Sterling, VA, 2002 г., [Chapter] 1: Jim Crow in Cyberspace: The Unreported Story of How They Fixed the Vote in Florida; Грег Паласт – „Най-добрата демокрация, която може да се купи с пари”, Издателство „Дилок”, София, 2004 г., Първа глава. „Джим Кроу в киберпространството: непубликуваната история за това, как нагласиха резултатите от изборите във Флорида”, стр. 23 и сл.

[17] По официално обявените данни претендентът спечели 48,4 на сто от гласовете, докато победителят – 47,9 процента. С други думи Джордж У. Буш бе обявен за стопанин на Белия дом, макар че загуби изборите. Тази възможност е залегнала в тъй „демократичната” авериканска Конституция, която е опосредствена чрез т. нар. избирателни колегии. С други думи, в известен смисъл онова, което наричат „народен глас” е ноторно (предварително) пренебрегнат. Не бива да забравяме, че на изборите през ноември 1932 г. Германската работническа националсоциалистическа партия печели изборите с 33,1 на сто и 196 депутати в Бундестага от 584 възможни. На новите избори около пет месеца по-късно оглавяваните от Хитлер нацисти „постигат” 43.9 на сто от подадените гласове – 288 депутатски места. Ето как „представителната демокрация” може да узакони една диктатура. Същото се случваше и в „социалистическия лагер”, в който изборите не бяха задължителни по закон, но бяха такива на практика. Днес съм принуден да призная, че в тях демагогията изглеждаше по-голяма в сравнение с „демократичния свят”. Което не е вярно. Жителите на бившия „съветски блок” поне бяха наясно, че ги мамят и потискат. Докато уж демократичните избори на Запад, а понастящем и в Централна и Източна Европа, са висша форма на узаконена измама.

[18] Грег Паласт – „Въоръжена лудница: От Багдад до Ню Орлийнс – мръсни тайни и странни истории за един побеснял Бял дом“, Издателство „Дилок“, София, 2009 г., стр. 209.

[19] Пак там, стр. 205.

[20] Откъде ли е научил? Досещате се, че или самото ЦРУ му е предало, или сътрудници на тази служба, внедрени във венецуелската войска, не са издържали. Като съдя по едно от тукашните им доверени лица, младия другар Стефан Гамизов, опазил ни Бог от подобни агенти.

[21] Пак там, стр. 206-207. Подч. мое.

[22] Gary Allen with Larry Abraham – “None Dare Call It Conspiracy”, Buccaneer Books, Cutchogue, NY, 1976 г., стр. 52.

[23] Pierre-Joseph Proudhon - “The Philosophy of Misery”, Cosimo, Inc., New York, NY, 2007 г., стр. 315.

[24] Владимир И. Ленин – „Империализм, как высшая стадия капитализма“ във: В. И. Ленин ─ „Полное собрание сочинений“, 5-е издание, Том 27 - Август 1915 ─ июнь 1916, Издательство политической литературы, Москва, 1969 г., стр. 324.

[25] “The Financial Crisis Inquiry Report”, Final Report of the National Commission on the Causes of the Financial and Economic Crisis in the United States, Submitted by Pursuant to Public Law 111-21, Official Government Edition, U.S. Government Printing Office, Washington, DC, January 2011 г., стр. xvii.

[26] Пак там, стр. 419-420.

[27] “Council to ask bankers “to give up bonuses to plug budget black hole” by Nick Britten, “The Telegraph”, London, Saturday, 29 January 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/finance/newsbysector/banksandfinance/8289978/Council-to-ask-bankers-to-give-up-bonuses-to-plug-budget-black-hole.html

[28] Пак там.

[29] Вж. “Their Own Private Europe” by Paul Krugman, “The New York Times”, New York, NY, Friday, January 27, 2011 г., online: http://www.nytimes.com/2011/01/28/opinion/28krugman.html?scp=3&sq=krugman&st=Search

[30] Пак там. Подч. мое.

[31] “The Competition Myth” by Paul Krugman, “The New York Times”, New York, NY, Saturday, January 23, 2011 г., online: http://www.nytimes.com/2011/01/24/opinion/24krugman.html?_r=1&hp

[32] Вж. Lou Dobbs with HP Newquist ─ “Space: The Next Business Frontier”, Atria, New York, NY, 2001 г.

[33] Вж. Lou Dobbs ─ “Exporting America: Why Corporate Greed Is Shipping American Jobs Overseas”, Business Plus, New York, NY, 2004 г.

[34] Съветвам ви да издирите кои са тези „групи за специални интереси. Твърде любопитно, но и опасно. Пари, могат да ви лепнат етикети, като например „антисемити“.

[35] Вж. Lou Dobbs ― “War on the Middle Class: How the Government, Big Business, and Special Interest Groups Are Waging War on the American Dream and How to Fight Back”, Viking, New York, NY, 2006 г.

[36] Вж. Lou Dobbs – “Independents Day: Awakening The American Spirit”, Viking, New York, NY, 2007 г.

[37] Вж. „Ген. Любен Гоцев: „Трябва да спечелим изборите най-малко с 50 + 1 процента“, Продължение на стенограмата от 10 януари 1990 г. от съвещанието на колегиума на МВР , Христо Христов – „Мъртва хватка ― БКП искала да скрие доказателства за „възродителния процес“, Асоциация Разследващи Журналисти, София, дата не е посочена, online: http://www.investigation-bg.org/show.php?id=59

[38] Комунистите и ченгетата не са българи. Те са интернационалисти – космополити, които изповядват масонската максима, че „родината е там, където се чувстват най-добре“.

[39] Вж. Greg Palast – “The Best Democracy Money Can Buy”, Pluto Press, London, Sterling, VA, 2002 г.; Грег Паласт – „Най-добрата демокрация, която може да се купи с пари”, Изда-телство „Дилок”, София, 2004 г.

[40] Вж. “Donald Rumsfeld regrets harsh Iraq war comments” by Alex Spillius in Washington, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Thursday, 3 February 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/northamerica/usa/us-politics/8300073/Donald-Rumsfeld-regrets-harsh-Iraq-war-comments.html

[41] Вж. Янко Н. Янков―Вельовски – „Легитимните основи на политическата власт в България“, Издателство „Янус“, София, 2007 г., стр. 351. Подч. мое.

[42] Вж. “Instances of Use of United States Armed Forces Abroad, 1798 - 2004” by Richard F. Grimmett, Specialist in National Defense, “Foreign Affairs”, Washington, DC, October 5, 2004 г., online: http://www.au.af.mil/au/awc/awcgate/crs/rl30172.htm

[43] „От Матея свето Евангелие“, гл. 6, ст. 19-21.

[44] “A World beset by problems” by Spencer, Dubai, “The Telegraph”, London, Friday, January 21, 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/dubai/8272125/A-World-beset-by-problems.html

[45] “The World is sinking: Dubai islands “falling into the sea” by Richard Spencer, Dubai, “The Telegraph”, London, Thursday, January 20, 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/dubai/8271643/The-World-is-sinking-Dubai-islands-falling-into-the-sea.html

[46] Вж. Пенчо Ковачев ─ „Милионерите може да са назначени по „петолъчката“, в. „24 часа“, София, вторник, 11 януари 2011 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=737243



Форумът

Публикуване на коментар

Последователи

StatCounter

  © Blogger template Snowy Winter by Ourblogtemplates.com 2009

Back to TOP