В България т. нар. медии са собственост на военно-терористичната червена бригада ЦК на БКП и са ръководени от неговото Политбюро !

Георги Ифандиев

ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ЩЕ ОСТАНЕТЕ СЪЩИТЕ,Георги Ифандиев

>> четвъртък, 3 март 2011 г.

Политика

ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ЩЕ ОСТАНЕТЕ СЪЩИТЕ

Написано от Георги Ифандиев

Понеделник,28 Февруари 2011

Георги ИфандиевЗадочен диалог с далечна и непозната приятелка[1] или опит за оптимистична теория за истинския елит

Различавам имената и почерците на някои от посетителите на форума, които изказват своите мнения. Следните редове са пристигнали от Франция:

„Жоро, а от сега нататък какво ще става? Накъде отиваме? Как може да променим хода на българската си съдба? Можем ли? За нас, за децата и за внуците ни? Миналото за тия, които те четат, е познато до болка. Както и умозаключенията. Но ти сам виждаш, че то не смущава мнозинството. Ти искаш те да си отворят очите, а те предпочитат да останат слепи. Тогава?“[2]

Най-общо казано, отговорът се съдържа в следния кратък откъс от издадената още през далечната 1844 година книга на бившия равин на Париж Давид Драш. Той цитира думите на някакъв виден евреин на име Морел:[3]

la vaste et permanente conjuration d'un peuple„Какво могат да свършат най-мъдрите мерки на властите във всички страни срещу широкообхватната и перманентна конспирация на един народ, който като обширна и здрава мрежа се е разпрострял върху цялото земно кълбо и който насочва мощта си, за да обсеби всяко случващо се събитие, стига да е в интерес на името Израел?”[4]

Два свята, единият е излишен

Признавам, че „мнозинството“ не ме интересува чак толкова. То е безвъзвратно увредено. Да не говорим за изобилието от комуноиди в него. Те са отдалечени на светлинни години от Homo sapiens. Не им е дадено друго, освен да пръскат лъжи и злоба, да насаждат омраза – и да постигат всичко това чрез безугледен терор. Ако им падне сгода, ще ни „изтрият от лицето на земята“.[5] Така, както техните предци го правеха в изблици на неукротим садизъм. Аз просто се опитвам да изясня кой, защо, кога и как извърши този уникален експеримент по ликвидацията на духовността на българите. Правя го напук на засилващата се носталгия по мрачното болшевишко робство. Тъй като от многобройните си срещи със зрители на телевизионните ми предавания и читатели на моите книги съм се убедил: повечето хора не знаят или забравят. Трябва да припомняме миналото, за да не повтаряме стари грешки. Това е моят отправен пункт в мъчителното пътешествие из лабиринта на комунистическите зверства. Та да стигнем до опазването и предаването на спомена за нас, който поне известно време да осветява бъдното – с факта на съществуването ни – не на болшевишките интернационалисти ─ Homo communisticus, а на истинските Българи.

За мен „мнозинството, което предпочита да остане сляпо“, няма никакво значение. То си има своите „бабаити“.[6] Но не само тукашното мнозинство. Какво представлява обичаният допреди три лета квази френски президент? Не ви ли напомня на Вова ─ гамена от задния двор, сякаш слязъл от екрана на евтина продукция на „Мосфилм“? Само преди дни великият преписвач Умберто Еко даде своята резолюция за сънародниците си: „Берлускони не е диктатор като Мубарак или Кадафи, защото спечели изборите с огромното мнозинство от италианците. Твърде тъжно е, но така стоят нещата.“ Преди това авторът на изплагиатствания „шедьовър“ „Името на розата“ сравни Берлускони с Хитлер. Стори го в Йерусалим. За пореден път се натъкваме на нишка от онази „обширна и здрава мрежа“, с която наченах този коментар.

Запитан за отношението му към двуличието на ирландския писател Иън МакЮън, който уж защитава палестинците, а приема официални награди от техните израелски палачи, антихристът със съмнителен италиански произход отговори: „Имам да кажа толкова много неща против италианското правителство, че не ми остава време да говоря за израелското.“[7]

С което си заслужи още един лавров венец на „жив класик“. Нали ги раздават не в София, Атина или Рим – три от оцелелите древни столици, а в четвъртата, за която в т. нар. Книга пише, че принадлежи на някакво Давидово коляно – сиреч е истинската световна метрополия. Така де, става дума за частния град на Ротшилдови – клонката Давидова.

Целта на Талмуда е да обозначава със символи тайната на „изопачената“ юдейска религия. Известният германски археолог Август Ролинг, специалист по еврейска история, стигнал до заключението, че „Талмудът е програма за господство на „богоизбрания народ“ над света“.[8] Оповестил е своя извод няколко десетилетия преди да бъдат разкрити Протоколите на ционските мъдреци, набедени за... „фалшификат“. Въпреки, че на 1 ноември 1937 г. Градският съд на Берн, Швейцария, напълно отменил решението на по-нисша инстанция, отсъдила, че били измислица. Но това се премълчава. Важното е, че след „швейцарското дело“, приключило през 1937 г., просто няма как някой насериозно да ги обяви за измама.

Един академичен преподавател по Талмуд (?!) проповядвал: „Евреите бяха центърът на света... Всичко, което не засягаше евреите, не представляваше никакъв интерес за нас. Това налагаше Божията воля.“[9] „... Яхве не е просто един племенен бог, а бог на вселената. Неговият избран народ не е само още един етнос: тези хора са Синове на Бога, предопределени да управляват света.“[10] Става дума за расизъм в най-чист вид. По същия начин комунистите се смятаха за „солта на тази земя“ и надменно решаваха съдбата на безпартийните. Къпеха се в привилегии – всекиму според ранга, от най-ниското до най-високото партийно равнище. Което си е просто корупция.

Конгресмените разпитват д-р Димитров за работата на комунистите в Съединените щатиОпитвам се да изясня къде се корени причината за всичко, което става на тази планета. Както и да подчертая, че българите не са кой знае колко по-различни от французите, италианците и от повечето останали народи. Просто те бяха подложени на геноцид и дехуманизация. Докато хората в „демократичния“ Запад бяха поробвани чрез лихвата, тук бяхме прегазвани физически от безмилостния валяк на тоталитарния режим, наричан комунистически. Да си кажем истината: местните интернационалисти, т. нар. комунисти, бяха едни от най-жестоките зверове в историята на човечеството. Жителите на „свободния свят“ не биха понесли онова, което ние преживяхме и все пак що-годе оцеляхме. Обаче с цената на неизлечими ментални увреждания.

Когато накрая ударим чертата, безалтернативно установяваме: хората са едни и същи навсякъде. Разликата е в условията, в средата, в която са се развивали като общества. Обединява ги една обща склонност ─ харесва им да ги заблуждават и мамят. Още древните римляни са прозрели, че: “Mundus vult decipi, ergo decipiatur” ─ „Светът обича да бъде лъган, нека тогава го лъжат.“ И хора като мен, които изричат истината, винаги са били отхвърляни и преследвани. Понеже, обикновено, истината носи печал. А никой не обича лошите вестители. Мнозинствата признават такива люде за свои говорители единствено по време на сериозни катаклизми.

Неотдавна непознат, представил са като писател, призна, че отдавна искал да се запознае с мен. В края на разговора надяна оракулска мантия и предрече: „Твоето време ще дойде. Наближава.“ Повярвайте, нямам време, нито някога съм допускал налудничава мисъл за някаква мисия да обремени съзнанието ми. Още по-малко ми се иска, ако ще е свързано с обществено бедствие. По-скоро споменатото врачуване бе израз на онова ставащо все по-масово разочарование и огорчение, което довежда до дирене на упора в конкретни личности. Ето къде се крие изконната роля на интелигенцията. По правило тя е подкупна, защото не е финансово независима. Но историята ни представя примера на не малко аскети, които са поели товара на останалите и на пук на злините, които са ги стигали, са оставили непоклатим морален модел. Рано или късно, озарените от Божията светлина опират до техните жития. Почтената, безкористната, всеотдайната интелигенция, отдала себе си в полза на другите, е единственият факел, който може да освети пътя за извеждане не само българите, а и човечеството, до заветния бряг на хуманността и доброто, до онова, което неосъзнато определяме като щастие.

И на това място стигаме до качеството на интелигенцията или на „елита“, както с изумително безсрамие ни налагат това още по-широко понятие. От прекалено дълго време представителите на тази „елитна“ интелигенция са образец на продажност. Наскоро използвах комбинация от стих на един болшевишки поет, за да ги окачествя така: „На всяка власт наемната помия.“ Когато „народът“ се отъждествява с тази смрад, по-нататъшният му друм се оказва кьор-сокак – задънена улица. Няма изход от готовността за слугуване. Вчера на чужди окупатори и диктатори, днес на колониални администратори, утре, може би, на извънземни господари... Достатъчно е да припомня уникалния пример на безчестие, предложен от уважавания и днес придворен поет на диктатора, Любомир Левчев: „Благодаря Ви, другарю Живков, за вдъхновението, което сте ни давали... Не може да ми забраните да ви обичам, другарю Живков.“ Трудно ще намерите друг народ, който, ако има право на избор, да търпи такова нравствено нищожество. Тук всичко е обърнато наопаки.

Местните тълпите са образец на изопачено християнство – с мазохистична страст обичат враговете си. Без най-малък опит за анализиране на процеса, превърнал уж бившия номенклатурчик или слуга на тази нагла безбожна класа във фасаден демократ. Парафразата на еврейската поговорка гласи: „Веднъж комунист, винаги комунист.“ Нека онагледя това по следния начин. То е все едно някой да ви извади око и ви се извини. А в миналото днешните „демократични“ другари трансплантираха здравото обществено съзнание с болно. Изразено с новоговора на Оруел, ченгето е светец, убиецът е ангелче, комунистическият пропагандатор е Свети Йоан Златоуст...

За повечето нашенци всичко описано, което е само част от тинята на комунизма, няма значение. Допада им да ги замерят с пръски от нея. Те казват: Важно е кой какво говори и пише днес. Например синът на посочения духовен пигмей бе приет и поет не от съветските, а от американските масони, което е едно и също. Най-малкото, защото масонството е универсално подривно общество. След като го подложиха на необходимата им обработка, задокеанските „свободни зидари“ го върнаха като преподавател, за да трови съзнанието на българчетата. Съвсем наскоро издаде повсеместно рекламирана книга, възхваляваща сатанинския орден ─ масонството. Генът му е модифициран – по рождение или в резултат на полученото възпитание. Обратът му към Homo sapiens е невъзможен, той безвъзвратно прекъснат. А медиите са превърнати в трибуни на такива нищожества – политици, социолози, политолози, културтрегери... За т. нар. бизнесмени да не отварям дума. Защо? Понеже масата от хората смятат, че само показаното по телевизията се е случило в действителност. Слава Богу, все повече млади хора се отказват от втренчването в домашния екран. Прозрели са, че неговото предназначение е да промива мозъци. Че не допускат до него гласовете на истината. Тези хора са основните носители на надеждата. Преди всичко заради тях се трудя.

Историята се твори от личности, а не от някакви „народни маси“, както твърдеше другарят Ленин. Повечето от тукашните зомбита на милиционер-социализЪма никога няма да осъзнаят това. Както и отредената им роля на вечни статисти, тълпа от клакьори, която придава нищожна псевдолегитимност на продължаващите престъпления. Тяхната вродена нравствена нищета не ме засяга. Повечето едва ли ще осъзнаят, че режимът, който те или родителите им превърнаха в меч, посече духовността на българите. Но не пропусна и тях самите. Интернационалният комунизъм ощави душите им, самите тях превърна в движещи се сенки, в имитация на човешки същества. Всуе са атаките им срещу мен и моите съмишленици. Нашият живот не бива да се пресича с техния.

Третият мачка като валяк политическото кокиче на ЦветановВече писах: „След 9 септември 1944 г. България бе лишена от елит. Комунистите избиха значителна част от него. Друга хвърлиха зад решетките на затворите и зад телените огради на концентрационните лагери. Погрижиха се останалата да се превърне в котило от мъркащи послушници. Насетне, чак до ден днешен, българите приличат на обезглавен труп. Мятат се насам-натам като прясно заклано пиле.“[11]

Интересува ме единствено онзи намиращ се в латентно състояние истински елит, който трябва да намери аргументи за своето осъзнаване като такъв. Той се е сгушил всеки на своята оскъдна територийка. Скри се и с право. Защото когато преди около двадесет и една години реши да предложи своите знания, опит и умения, измамници, които в замъгленото си от мечти съзнание възприемаше за свои, му посочиха вратата, но... в посока навън. Тези „свои“ се оказаха обикновени еничари. Не случайно вече близо 70 години все техни „творци“ биват изтиквани напред и въздигани на всякакви постове. Отново не без съучастието на медиите. Един такъв е издигнал ненавистта до висша ценност, с която техните младежи да бъдат възпитавани:

„По детското чело ще легнат сенки, влажните очи ще заискрят омраза и редом със своите одрипани братя ти ще свиеш своите малки, черни, изподраскани юмручета:

─ Два свята, единият е излишен!“[12]

Това са вторите, погрешно припознатите за „свои“. Те са лишени от Божията искра. Светият Дух ги е пропуснал. Не заради тях, а в името останалите, разоравам тази нивица. Другото би било все едно да разкопавам паяжина... Всичко това става, докато на пръв поглед задрямалият действителен елит наблюдава отстрани. Изглежда безразличен, но незабелязано повдига вежди, щом срещне стойностно мнение или зрънце, стаило макар и крехка надежда. Той се оттегли разочарован. За съжаление, без доблестно да признава своята собствена вина и заблуди.

Прекалено дълго живяхме в една фалшива среда и продължаваме да пребиваваме в нея. Даже днес тя е многократно по-лицемерна. Навремето бяхме загубили истинските си физиономии. Десетилетия кътахме своята истинска същност в най-затънтените гънки на съзнанието си. Насилствената шизофрения на тоталитарния режим порази мнозина. Не малко хора вегетираха, криейки истинските си убеждения. Повечето от нас показваха второто, изфабрикуваното си аз. Когато тласнати от мечтите, от емоциите си решихме, че можем да покажем действителния си облик, се намериха вълци в овчи кожи. Техният час бе ударил. Затова, след като междучасието на надеждата изтече, повечето читави хора отново надянаха маските на престореността, скриха се зад поредната си изкуствена фасада.

Интелигентният, моралният човек донякъде е доверчив и наивен. По силата на въображението си, а не на реалното възприятие, хората от фактическия елит отваряха обятията си за бушоните, които Интернационалът предварително бе монтирал в имитацията на онова диспечерско таблото, уж осигуряващо енергията за промените. Ала и най-продължителното пиршество стига своя логичен финал. Нравственото изтрезняване се оказа мъчително и твърде протяжно. Стигнахме до него, защото се доверихме на чувства, а пропуснахме рациото – живота по правила. Досега не е измислена обществена разновидност без ред. Тук сбъркахме и сега плащаме.

Да оставим онези, отгледаните със злокобната представа за „двата свята, единият от които е излишен“. Те не са носители на духовност, на упование и мечти. Плод са на лошо дърво. Изтъкани са от алчност и лошотия. Тези негативи разяждат не само тях, но и устоите на обществената сграда. Тъй като те владеят както темелите й, така и цялата нейна крепителна конструкция. Тайна сила тласка тези същества към мерзки, анонимни словоблудства. Упрекът към самите нас е, че с пасивността си допуснахме подобни маскирани троглодити, рожби на „княза на този свят“, да завличат и хората в бездната на техния баща. Не помните ли Божията присъда: „Защо не разбирате речта Ми? Защото не можете да слушате словото Ми. Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата. А понеже Аз говоря истината, не Ми вярвате. Кой от вас ще Ме укори за грях? Ако пък говоря истина, защо Ми не вярвате?“[13] Никога не забравяйте: „всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън.“[14]

Животът е нашето най-висше земно благо. И вярата, без която той би бил непълноценен, лишен от смисъл. За какво ни е тя, ако не сме сигурни, че най-хубавото предстои? Не ни е дадено да знаем къде и как. „... Блажени, които не са видели, и са повярвали.“[15] Затова изхвърлете наследствено обременените от живота си. Те са потребни единствено на самите себе си. Никога не са вярвали. Отрекли са се от Бога, но мнозинството от тях не са приели и безбожието на комунизма. Подслонили са се в неговото лоно поради вродената им склонност към разврат – корупция. Комунизмът бе онзи трамплин, от който се нуждаеха, за да прескачат стъпала в щурма си към върховете на кариерата.

Ако сред тях се намират осъзнали се, поели обратно към Бога, нека търпеливо преживяват своя катарзис. И да не се стремят към непременна изява. Близо 70 години ни водят. Всички вие, не виждате ли докъде ни докараха? Не сте ли в състояние да запомните и спазвате Божията мъдрост: „... Никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; защото новопришитото ще отдере от вехтото, и съдраното ще стане още по-грозно. Нито пък наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете ще се спукат, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино наливат в нови мехове, и ще се запази едното и другото.“[16]

Борисов ЖивковНима мъдреци преди мен не са отсъдили и по-тежко? Религиозният ни мислител Стоян Михайловски справедливо е заключил: „Българският народ възприел вънкашно християнството ─ но в дъното на душата си останал езичник. Християнството на българите било един сух формализъм.“[17] Обаче погрешно е подирил универсално оправдание в чисто физическата максима, че „насилието поражда насилие“: „Борис Михаил е бил един груб вожд, един крайно своеволен повелител и насилник... Той не се е спирал пред никакви средства, за да достигне своята цел. В своето християнско дело ─ в едно дело на мир, любов и жизнерадост ─ той прибягвал към най-грозен натиск.“[18]

Убеден съм, че ни е необходим нов покръстител. Който да повтори Божята обязаност: „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч...“[19] Тази истина е проумял един отчаян невярващ. Което ме връща към наистина вече далечното време, когато Братството изобрети „Студената война“. Тогава земеделският лидер Георги Михов Димитров ─ Гемето, който след сътрудничеството си с другарите успява да се измъкне от желязната им хватка и да избяга в САЩ, бива изправен пред подкомисия на Конгреса, разследваща дейността на комунистите в САЩ. Годината е 1948-а. От Гемето се иска да даде показания за дейността на комунистите в Щатите и „за връзките им с българските и славянските имигрантски групи”. Към края на разпита конгресменът Ричард Никсън – бъдещ президент на Съединените щати, настоява да узнае повече за това дали въведеното някога в България законодателство за ограничаване на дейността на комунистите е било ефикасно. Гемето се мъчи да заобиколи преките отговори. Но Никсън настоява.

„... И Димитров казва, че законът не би бил от голяма полза в борбата срещу комунистите, тъй като те непрекъснато работят извън него. Те много добре съзнават, че могат да бъдат победени само със средствата, които използват срещу своите врагове… Срещу тях трябва да се използват собствените им конспиративни методи. Необходимо е да се използват всички средства, които биха възпрепятствали дейността на международната конспирация, при това без никакво отлагане, защото по-късно вече няма да можете да използвате тези средства, дори да искате.“[20]

Скъпа, далечна Маргит, вие се вълнувате: „Накъде отиваме? Как може да променим хода на българската си съдба? Можем ли?“

Можем, ако елитът, онзи – дремещият, се сдобие с трибуни, надигне се и се наеме да обяснява на нисшите духом. Белким загърбят „бабаитите“ и припознаят морала и разума. Без троглодитите на номенклатурата, онова „съешение на сатаната и антихриста“, за което пише Бердяев-Бердичевски. Ако критично мнозинство от хора прогледне, загърби мнимите си кумири и

се обедини срещу номенклатурата

В противен случай ще свикнем с мизерията. Нейните контури са очертани. Постепенно, като в детска рисувална книжка, ще забелязваме и цветовете й, които ще запълват разчленената карта на родината ни. Преди няма и седмица „Евростат“ показа мрачната картина на нашето отечество, експонирана върху цялостния европейски пейзаж. „Българският Северозападен регион е най-бедната зона в ЕС“, гласеше известието.[21] За нас то не е новина. Опасността е стаена във факта на нашето привикване към подобни не печални, а трагични факти. Толкова ли обръгнахме на лошото, че дори за миг не си представяме съдбата на онези наши сънародници, които все още теглят хомота в един прекрасен, изобилстващ от световни културно исторически ценности край – земята на Белоградчишките скали, Рабишката пещера (Магурата) и извиращата от дълбините й река, образуваща едноименното карстово езеро, на Видин, Лом, Оряхово, на древното Чипровци, на кой знае защо „помонтанчената“ Кутловица – Аугуста (от там и реката Огосот – Августа), на Вратцата, Черепишкия, Клисурски, Раковишкия, Изворския и другите манастири, на античната Рациария, на реките Дунав, Тимок, Искър, Вит, на Новоселската гъмза, на Берковица, Козлодуй... Обаче от трето място надолу в тази възможно най-непрестижна класация крещят с присъствието си още четири наши региона: Северен Централен, Южен Централен, Югоизточен и през една позиция ─ Североизточен.[22] На практика цялата Народна република се е изкачила на върха на стълбата, която води към дъното. Само преди 72 години тя бе в челната десятка на страните с най-висок жизнен стандарт на Стария континент. Какво се случи?

Ами нещастната ни татковина и нейният по-рано умен, трудолюбив, предприемчив и даровит народ бяха прегазени от ботуша на Червената армия. С цената на небивали български жертви нейните танкове наложиха мрачното болшевишко робство. Днес ни ръководят наследниците на онези предатели, които заробиха собствения си народ. А групата на обезумелите клакьори ни съветва да не им връзваме кусур. Това е „комплексът на латентния хомосексуализъм на другаря Ленин“, констатиран и изследван от Харвардския проект на ЦРУ.[23] Той е поразил умовете на милиони нашенци. Питате ме, драга Маргит: „Накъде отиваме? Как може да променим хода на българската си съдба? Можем ли?“

Вие отговорете: Възможно ли е тяло без глава да върши нещо, камо ли полезно? То е обречено. На българите им липсва онзи най-важен за всеки организъм орган, който взима решенията и чрез нервната система предава командите до останалите „изпълнителски“ части. Нямаме интелигенция. Тя бе разстреляна още през първите дни след трагичната дата 9 септември 1944 г. Може би народът се превърна в труп даже още по-рано, на 28 август 1943 г. Тогава си отиде последният български държавник. Днес той е забравен. Преди шест десетилетия другарите разровиха гроба му и хвърлиха неговите тленни останки на кучетата. За да берат плодовете в наши дни. Понастоящем любимец на тълпите, истински кумир е едно добре познато ми недоразумение от софийското село Мировяне, което разчита името на Обединителя на нацията ни така: „Борис Три“?! Това посадиха другарите. Замениха интелигенцията с интелигенстващи. После ме разубеждавайте в непременната, в изконната преданост на Божия завет...

Бойко Борисов върна на работа и похвали шефа на "Техноекспортсрой"Повече от половин век ние сме несбъднала се нация. Сбирщина от хора, които мислят единствено за своето примитивно оцеляване, за търбусите си. Ще речете: Без това нищо друго не е възможно. Ала втренчването в сланинката ли е нашият национален идеал? Ами свободата? А прогресът? Къде отидоха моралът, достойнството? „Не от вчера свободата всякак плаши масовия българин, той инстинктивно я отбягва, защото не знае какво да прави с нея...

Няма го онова разнообразие от осъзнати и целенасочени дейности „в общественото пространство между държавата, пазара и обикновеното домакинство”, което да бъде дейният зачинател на гражданското общество. Днешната рестриктивна политика на държавата не само в икономическата област, ами и в областта на културата напр. е същият онзи перфиден „терор чрез изгладняване”... Във всички времена и пространства механизмът на подчинението, на унизеното достойнство е в основата си един и същ.“[24] Комунизмът го нямало ли?...

Кой чу този честен и тревожен зов? Вместо него от централни и всякакви други медии се чува добре шлифованото кънтене на представителите на псевдоинтелигенцията, на

интелигенщината

Нейната обвивка е фразеологично лустросана в съответните лаборатории на комунистическата партия и на нейните служби за партийна сигурност. Епигоните й са се изявявали във всякакви роли. Този, на когото ще се спра, бе сред най-възторжените пропагандатори на съветската литература. После посиня, за да почервенее до яростен „борец против антисемитизма“. Навярно поради своя собствен корен и този на жена му – внучка на бургаски равин. Както техните обични литературни герои, този автор оглави някаква партия под пагон с уникалното название „Гранит“. С нея се самопровъзгласи за тукашен Пиночет. И възнамеряваше да превърне стадионите в „изправителни общежития“, но не за червени престъпници. Като новопръкнал се Давид искаше да прекарва несъгласните, свободомислещите „през триони, през железни дикани, през железни брадви и да ги хвърля в пещи за печене тухли.“[25] Никой не го закичи с никакъв етикет...

Днес този интелигентстващ за пореден път е пуснат по казионната писта на псевдоопозиционността. До тук нищо лошо, нали казват, че е “демокрация“, всеки има право да изразява мнение. И тук следва онова „но“, което не отделя нашия опит за демократичност от западния. Обратното – потвърждава го. Тъй като и на двете места истински свободното слово отдавна е във фризера. Затова дават думата само на контролирани изразители не на общественото мнение, а на официалното. Разбира се, прикрити зад всякакви „изми“ и прочие мъгляви измами.

На нашенският пишман интелигент и псевдоопозиционер са му спуснали темата за някакъв „трети“. И той се е хванал за една изтървана неизвестно от кого фраза, сякаш е докопал „баща си“[26] за срамните части. Изречението, изречено кой знае от кого, е следното: „Когато има скандал между двама, винаги печели някой трети. Надявам се след разкриването на взрива да стане ясно кой е третият, който може да спечели.“

От което следват нищо не означаващи разсъждения над това кой може да бъде този „трети“. А кои са първият и вторият, изобщо не става ясно. Липсва теза, отсъства обектът, който е „коментиран“. Цялата словесна каша е самоцелна и безадресна като отдавна покойното следвоенно течение за сноби, обозначено с девиза му “L’art pour l’art” ─ „изкуство за самото изкуство“.

В нашенския модел на интелигенщниа той се състои в жонглирането с думите: „Доказа се, че днешната силова власт има силна конкуренция, че някой друг, за когото не сме гласували нито „за”, нито „против”, притежава паралелна власт. И в крайна сметка, че в държавата на селяндурите дори един тайнствен доскоро трактор може да се окаже умен, хитър и вероломен орач. Със собствено и дистанционно управление. Който може и действа методично като пневматичен чук: смачка рейтинга на Цветанов, очука бляскавия ореол на Борисов, успя да свали подкрепата за ГЕРБ, разбира се, не без спешната помощ на социолозите от Червения кръст А нещата са по-прости от милиционер: службите ни, ако не са съвсем умрели, са безпомощни като граждани в будна кома. Защото мащабите на контрабандата се изчисляват в милиарди, а МВР и ДАНС не могат да проследят следите на тази огромна опашка. Тогава? Тогава те само се правят на умрели лисици. И предпочитат да си баят на бълхите. И да си хапят доброволно опашките.“[27]

В чия медия е намерил място този „шедьовър“? Във вестника и сайта на комуниста, принадлежащ на Държавна сигурност, оръжейния търговец Младен Мутафчийски. И на неговия „оръженосец“, съветския възпитаник, члена на БКП, агента на ДС „Академик“, другаря Огнян Стефанов. Обзалагам се, че дори няколко пъти да превъртите този текст пред погледа си, колкото и да насилвате вашето съзнание, няма как да разберете причината за неговото обнародване. Ако приложим най-кратката литературна критика, излязла изпод перото на Джордж Бърнард Шоу, към посочената „статия“, ще получим следното: „Румен Леонидов написа нещо. Защо?“

В последния тъй кратък въпрос е скрито разковничето. Вместо сериозен и смислен анализ на настоящото ни икономико-политическо състояние, в който да бъдат обсъдени не само събитията и фактите, но и конкретните герои от авансцената и задкулисието, на които дължим дереджето си, получаваме безсмислени бръщолевения, концентрирани около някакъв уж тайнствено неизяснен „трети“. Кой е третият? Каква е неговата роля? Откъде се е появил? Какво цели? Нищо! Тишина. Мъртвило, в което се очаква читателят първо да се залиса като в булеварден криминален роман. Сетне да се обърка. А накрая да тегли една „народна приказка“, както се е изразил другарят автор, и да посегне към чашката. Зер българинът има традиции в удавянето на мъката чрез домашно приготвеното...

Неинтелигентно. Но не по отношение на нашенеца, обобщен от „гранитния“ Леонидов в образа на „селяндура“. А за самия автор него, представителя на типичната за милиционер-социализЪма интелигенщина. Ех, скъпа и географски отдалечена Маргит, по-добре изобщо да не бяхте питала...

Лъжата като истина

Двама никому неизвестни „социолози“ (може ли някой да обясни какво означава това), единият от които продукт на „братския“ СССР, за пореден път оцапаха орталъка с лъжа и оклеветяване на един от мъчениците на комунистическия режим Петър Гогов. Заели закъснели пози на търсачи на синдикалната истина, те писаха за един търговец, отколе оскверняващ храма на профсъюзите: „Да се беше сетил преди 20 години, когато Петър Гогов ревеше за кожите пред „Александър Невски”.“[28] Лъжа, долна лъжа, изречена от червени мекерета, пребоядисани от кукловодите им в „демократични“ разцветки. На часа я опровергавам, не само защото политическият затворник на комунизма Петър Гогов е мой приятел. Той е една от трагичните фигури, чиито съдби би следвало да разтърсват нашия обществен морал, да не ни дават мира, докато не извоюваме справедливо отношение към тях. Не би. Продължават да се появяват келеши със следи от алчночервена майчина кърма по устните, които за пари са готови да опошлят всичко. По-страшното е, че намират прием, радват се на внимание от страна на публиката.

Ето истината за онзи първи т. нар. демократичен митинг, проведен на 18 ноември 1989 г. пред храма „Свети Александър Невски“. Няма по истинско свидетелство от видеозаписа:

Другарите изманипулираха това доказателство. За да се намерят долнопробни момчетии, които близо 22 години след събитието, с характерното за онова време болшевишко усърдие, да тиражират измамата. Оставете това, но явно по заповед на своите водещи офицери се опитват да вместят достойния Петър Гогов в една и съща ченгесарска схема с човешкото падение Костадин Тренчев. Кинорежисьорът Гогов опитал да създаде антикомунистическа организация за сваляне на тоталитарния режим. Той е образована и ерудирана личност, владееща два западни езика, пожертвала рахатлъка на доброто си служебно положение.[29] Дори палачите му като някогашния началник на Шесто управление на Държавна сигурност Петър Стоянов се сеща с уважение към него. Назначените „демократчета“ не...

Важно е да познавате технологията на измамата и медийната манипулация. Трудно е да убедя нежелаещите да възприемат, че е изключително съществено кой откъде произлиза и какъв е бил. Това е един от преките пътища към истината. Който поеме по него, трудно ще допусне някой да го заблуди със стократно повторена лъжа. Останалото е извън сферата на рационалното. Вярата в бившите, които понастоящем се правят на други, на различни, на „антикомунисти“ и „демократи“, е непробиваема. За нея важи прословутият стих на тъй обичания от дьонметата антибългарски поет и платен съветски агент-терорист: „Моята вяра е бронирана здраво в гърдите и бронебойни патрони за нея няма открити! Няма открити!“[30] Спорът с „вярващите“ е лишен от всякакъв смисъл.

Политиката на нищоказването

Човек естествено опира до въпроса: Откъде ги намират и от кое мазе на репресивните комунистически служби вадят тези пропагандатори, всеобщо признавани за „съвестта на обществото“? Тези Леонидовци, разните „социолози“, „политолози“, „журналисти“, „политически наблюдатели“, „коментатори“, всякакви звездочели „експерти“...? Вече споменатите юрдечета на милиционер-социализЪма са се опуснали в медийката на политическото дьонме[31] Дачков с ботаническо малко име и склонност към геронтофилия. В пространно интервю те се прескачат с (не)обяснения на разграбването на българската енергетика.

Мешмедемето, представено като „разговор“, носи дразнещо любопитството заглавие „Десет семейства в България източват годишно 1,5 млрд. лв. от енергетиката“. Чудесно, казва си непредубеденият читател. Най-сетне някой поне донякъде да вдигне завесата, криеща срамотиите на мащабната криминална революция. Обаче в целия пространен до отегчение текст няма да откриете нито една фамилия. Почти насила е споменат само всеизвестния другар Богомил Манчев. Когато раздумката все пак опира до конкретиката, шубето или поръчката си казва думата. Като истински ленинци двамата другари „социолози“ разкриват своето схващане за „ролята на личността в историята“. Убедете се сами от следния откъс:

„- Споменахте, че парите, които се източват от енергетиката, се разпределят между десет семейства. Ще ви помоля да назовете имената на тези хора или на техните фирми.

Иво Христов: Това ще промени ли нещо? Ако ги кажа например с ЕГН-тата, какво ще стане?

- И все пак докъде стигна вашето изследване в това отношение?

Иво Христов: Имената ги има, но аз не смятам, че проблемът въобще е персонален. Въобще не смятам, че който и да било български проблем опира до конкретни персони, колкото и уникално творение да е човекът. В момента ви казвам, че имате матрица, която възпроизвежда тези практики. За мен това е важният проблем.“[32]

Не, драги, така са ви казали. Нещата винаги са персонални. Не „масите“, а конкретни хора ни ограбиха. Те съставиха „матрицата“. Пак точно определени същества ни тикат към дъното на пропастта, в която други предопределени от партията нищожества ни вкараха. Да приемем предлагания от авторите подход, означава да узаконим грабежа. Разбирам, че уж вече всеки е наясно: алчно червената фашизирана номенклатура на БКП, БЗНС, ДС и техните подчинени организации извърши промяната и криминалния преход в своя полза. Всички те сториха това, скрити зад същата анонимност. Преобърнаха законодателството така, че никой да не дири отговорност от „колективен орган, взимащ решенията“, както се изразяват на техния си език. Преди всичко тази е причината днес няма осъдени. Защото нямало „колективна вина“! Хайде де, а кои са съставяли тези „колективи“? Безсрамието на другарите стигна до там, че взеха да възкресяват политически трупове. Отново изгря усмивката на Софиянски. Очаква се тя да бъде подкрепена от най-голямата пресгрупа и най-малко две телевизии.

Друга причина за непроумяването на действителността се крие във факта, че още преди началото на великото разграбване номенклатурата се бе окопала във всички фасадни разновидности на единната комунистическа власт. Ако не разбирате, нима поне не усещате, че Член първи на Живковата конституция, узаконяващ сливането на единствената партия с държавата, продължава да действа под друга форма? Този постулат се съдържа в съответната клетва за вярност: „Ние ще служим на Политбюро, но не можем официално, ще искаме разрешение от прокурора, съдия.“[33] А програмата на тази партия бе писана в Москва... Втората, служещата за фасада БЗНС, бе... приела програмата на майката БКП?! Друго такова чудо историята не познава.

Не, мила ми Маргит, не съм убеден, че хората разбират всичко това. Жалкото е, че засега не забелязвам сериозна, активна поява и проява на действителен елит, който да отваря очите им. Няма оправия и вие съвсем справедливо сте заключила, че: „... Това не смущава мнозинството. Ти искаш те да си отворят очите, а те предпочитат да останат слепи.“

Буш и СтанишевЩе добавя: и безпаметни. Забравиха ли, че: „Сергей Станишев назначи Петко Сертов след консултации с американците в София? Бившият министър-председател вече беше наречен „Мистър Клийн” от американския президент Джордж Буш. Какво да направи Станишев – да разочарова ентусиазиран лидер от Меката на масоните ли? Нима такъв като Сертов отдавна не се беше еманципирал от „френската линия” в ДС и не беше се сближил с едни други фигури?“[34]

Днес същият този Сертов е назначен от новия „месия“ в привидно мъжки вид. Въпреки заклинанията му срещу тройната коалиция и ченгетата. Не, мнозинството наистина предпочита да не забелязва колко пъти същата тази министър-председателка захвърля проекта за строителство на АЕЦ „Белене“ като „остатък от миналото“. А не след дълго го вади, изтупва го от „срамния“ прах и го поставя не за обсъждане, а за изпълнение. Същото става с т. нар. газови проекти, с куп уволнения и назначения, с какво ли не.

Прочетох и едно нормално, логично, основано на фактите, но анонимно мнение: „Сегашното назначаване на Сертов отново обслужва реализирането на задкулисни сделчици. Но не само. Управляващите въведоха на сцената инфоносител, когото ползват отдавна за „консултации”. Той не е ли свързан с техни дружки – не само в Швейцария?! На фона на тези преподреждания в движение всички големи думички за превръщането на ДАНС в „пачавра” по времето на Сертов нямат тежест. Принадлежността към ДС – също.

Никакви принципи, предизборни обещания и твърда линия на политическо поведение отдавна не са актуални в България. Тези практики са непознати вече тук. У нас всичко може да бъде извъртяно и отречено. И никой не носи отговорност за врътките си по време на мандата. „Външните фактори” са патологично цинични. Те свикнаха нашите властници да им козируват, да им се кланят и да ги обслужват. Ибриците обичайно ги носят посредниците. Срамните зависимости се представят като отъркване около „световните лидери”.“[35]

Напълно вярно. Не бях ли прав още преди години, когато от екрана на едно телевизионно предаване перифразирах Шекспир: „Непостоянство, твойто име е Б.Б.“? „Врътките“ на тази мома не намалява обичта към нея. Не помните ли стария виц, дето се подигравали на Вуте, задето се женел за Пена. Понеже мъжете от цялото село били минали през леглото й. А младоженецът рекъл: „Па то селото не е големо...“

С население, което в мнозинството си изповядва философията на примирението, харесва „бабаити“, скъсало е с традициите и не се вълнува от произход, минало, от бивши схващания... сме обречени. Няма как да вървим напред. Да не споменавам, че ние физически си отиваме. Наесен гимназистите ще бъдат с 8000 по-малко. Никой не се разтревожи от известието, че след 50 години няма да има живо село. Знам със сигурност, че тогава българите отдавна ще са малцинство в собствената си родина. А те, драга Маргит, плюят в пазва, и си викат, дано не доживея. Крещят от „патриотизъм“, но поискате ли да дадат не живота, а само част от времето и рахатлъка си за очевидно справедлива кауза, се оказват скъперници, на които Молиеровият герой може да завиди.

Не аз съм новият Мирча Кришан, а другарката Б.Б., която не спира да повтаря „магистралите, южната дъга, метрото, спортната зала“. Понякога разбърква реда на изреждането им. От чутото и прочетеното през миналата седмица имам основание да смятам, че пропагандните гаулайтери от „Позитано“ 20 следят и „Форумът“. И плагиатстват на воля. Така поне замириса от нарочно натъртената реплика на бъдещия баща Сергей Дмитриевич за „асфалта от магистралите, който не става за ядене“...

Нека припомня пресния пример с „уволнения“ заранта изпълнителен директор на „Техноекспортстрой“ Емил Коцев, който привечер бе възстановен на поста си. Не се ли питате от какъв зор мъжкараната от Банкя си плю на фасона, казано по народному? Ами другарят Емил носи бащиното име Василев. Той е син на един от началниците на Първо главно управление на Държавна сигурност (ПГУ) Васил Коцев. Онзи, за когото виден „разследващ журналист“, стремящ се да постигне Гоголева външност, твърди, че носи вината за убийството на писателя Георги Марков в Лондон. Самият Емил Василев Коцев, мой връстник, е бил офицер от ПГУ.

Братът на Емил Коцев, другарят Бойко Василев Коцев, е настоящият посланик на НРБ в Брюксел. Забравихте ли кой го издигна до заместник-министър на вътрешните работи в две правителства? Ами пръв го постави лидерът на монархокомунизма Симо Мадридски. Този Бойко продължи да кротува в сградата с каменния лъв и при тандема Серго ─ Пикаещия във фонтани. Да го приветстваме ли? Да го ценим високо? С тези „експерти“ ли ще градите новата „демократична“ България? Ето какво построихте по вашия начин. Вече двадесет и втора година го правите. Аман.

Не се ли намират почтени специалисти, та властниците опират все до такива мерзавци? Има, но не ги искат. Вредни са за олигархията, ще пречат.

Вандализъм, ранени полицаи и фенове след вечното дербиИ още нещо. С кого да строим идното? Вечерта в събота, 26 февруари 2011 г., София замръкна полуразрушена като след протест в египетската столица. Хиляди представители на „бъдещето на нацията“ се биеха като врагове от двете страни на фронтова линия. Изпочупиха стадион, витрини на магазини, автобуси, трамваи, тролеи... Някои завършиха „радостната“ вечер в болничните стаи. Други – в изтрезвителното. Всичко това – за наша сметка.

Не, това не бе въстание, а израз на запалянковски емоции. Поводът бе приключилият футболен мач между „Левски 1913“ и ЦСКА. Преди няколко години след такава „спортна среща“ убиха младеж. Призовете ли същите „герои“ за нещо смислено, ще останат по домовете си. И докато се въргалят из постелите си, ще разчитат телевизионните репортажи не да ги информират, а да ги забавляват. Ето, такова е „нашето утре“. Въобще не говоря като морук...

Приключвам, скъпа ми Маргит, без да съм в състояние да отговоря на последното ви лаконично питане: „Накъде?“ Признавам: Не знам. Или по точно: наясно съм, но ми се струва неосъществимо. И във вашия хилядократно по-подреден, спретнат и уютен свят интелигенцията отдавна интелигентничи. Макар сатърът на комунизма да не пожъна нейните най-ярки представители, както стана по нашите земи. Това е така най-малко от времето, когато Ромен Ролан възхваляваше най-масовия убиец в историята, Ротшилдовия потомък Йосиф Висорионович Джугашвили – Сталин. Да беше само той...

Тук косата на онази, костеливата, въплътена във външна сила и в нейни покорни слуги, подбрани по техния нисш произход и садизма им, цели 45 години не спря да прибира своята ужасна реколта. Нашият народ прилича на сирак. Като възмъжал, но недосукал юноша, той търси своите родители. Явно увреден от заразата на болшевизма – алчно червения фашизъм, той безкритично приема за свои настойници отпадъци в човешки вид, които тайната власт му подхвърля. Приема ги за спасители. Един симпатичен българин, живеещ в Германия, подчерта, че тук „спасението ни дебне отвсякъде“... Промяната е почти непосилна – членовете на БКП и БЗНС бяха повече от 1,1 милиона! Свързаните с репресивните служби – поне още 2 милиона!.. Мрежата продължава да бъде всеобхватна. Нормалните хора нямат представа за подмолните връзки, които я изграждат. Те далеч надхвърлят националните ни граници.

Изходът е в спешното изграждане на истинска интелигенция. Такава, която да търси истината, да умее да анализира информацията, да е готова на жертви в името на народ и родина. И да е съгласна да се натовари с бремето на народните дела. Виждате ли кандидати за нов и действителен елит?

Нескромно ми се струва, че съм се нагърбил с непосилната задача на съвременен Диоген. И наистина търся не само човека, а хората, българите.

Търпението е до време. Скъперницата история ни е отредила твърде оскъден отрязък от него. Леността е удобна, но води към нищото. Пътят е обединението отдолу нагоре. Но нали знаете, драга Маргит, че ние сме „хора, които нищо не щат да вършат“?... А от векове е известно, че народната нива не иска молитва, а мотика. Пък и „масите“ не приемат говорители, нито обединители като моя милост. Вменяват ни недостатъци, каквито de facto не носим в характерите си. Ала така да бъде. Нали уж “vox populi, vox dei” ─ „гласът народен е глас Божи“?

Спасението остава в ръцете на самите давещи се.

Амин!

[1] Не е парадокс. Понякога хората биват близки, дори без да се познават. Въпрос на интелигентност, на която е посветен настоящия коментар.

[2] въпрос: маргит » 2011-02-25 11:56 в: Георги Ифандиев – „Епопея на негодниците: Как службите ковяха „емократи“: ІІІ. На всяка власт наемната помия...“, „Форумът“, София, четвъртък, 24 Февруари 2011 г., online: http://www.forumat-bg.com/medii/1139-epopeya-na-negodnitzite#comments

[3] Типично еврейско фамилно име.

[4] David Drach, Chevalier P. L. B (бивш равин) – “De l’Harmonie entre l’Eglise et la Synagogue”, v. I, Editeur Paul Mellier, Paris, 1844 г., стр. 79. Подч. мое.

[5] Типична старозаветна заплаха. Комунизмът произлиза от фарисеите, които живеели като днешната номенклатура в обособени квартали; носели широкополи луксозни червени дреги; биели се за предните места в синагогите; обръщали се един към друг с „другарю“.

[6] Вж. Автор: КК – „Мирча Кришан“, форумът към: Георги Ифандиев – „Докато кърпят главата на Б.Б., тя изяжда бъдещето ни“, Afera.bg, Варна, четвъртък, 17 февруари 2011 г., препечатано от „Форумът“, София, сряда, 16 февруари 2011 г., online: http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=16768&Itemid=9#usercomments Подч. мое.

[7] “Doyen of Italian letters compares Berlusconi with Hitler” by Nick Squires, Rome, “The Telegraph”, London, Saturday 26 February 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/silvio-berlusconi/8347575/Doyen-of-Italian-letters-compares-Berlusconi-with-Hitler.html

[8] Вж. George L. Mosse – “German Jews Beyond Judaism”, Indiana University Press, Bloomington, IN, Hebrew Union College Press, Cincinnati, 1985 г., стр. 139.

[9] Yossi Klein Halevi - “Memoirs of a Jewish Extremist: An American Story”, Little, Brown, and Company, Boston, New York, Toronto, London, 1995 г., стp. 68.

[10] John M. Allegro – “The Chosen People: A Study of Jewish History from the Time of the Exile Until, the Revolt of Bar Kochba, Sixth Century B.C. to Second Century A.D.”, Doubleday & Company, Inc., Garden City, New York, NY, 1972 г., стp. 162. Подч. мое.

[11] Георги Ифандиев – „Ще узнаете истината и истината ще ви направи свободни“, Част VІІ, „Форумът“, forumat-bg.com, София, понеделник, 21 Февруари 2011 г., online: http://www.forumat-bg.com/politika/1135-shte-uznaete-istinata-i-istinata-shte-vi-napravi-svobodni Подч. мое.

[12] Христо Смирненски – „Босоногите деца“. Подч. мое.

[13] „От Иоана свето Евангелие“, гл. 8, ст.43-46. Подч. мое.

[14] „От Матея свето Евангелие“, гл. 7, ст. 17-19. Подч. мое.

[15] „От Иоана свето Евангелие“, гл. 20, ст. 29.

[16] „От Матея свето Евангелие“, гл. 9, ст. 16-17.

[17] Иван Еленков, Румен Даскалов, съставители – „Защо сме такива? В търсене на българската културна идентичност“, Издателство „Просвета“, София, 1994 г., стр. 103. Подч. мое.

[18] Пак там.

[19]„От Матея свето Евангелие“, гл. 10, ст. 34.

[20] Проф. Чарлз Мозер – „Д-р Г.М.Димитров: Биография”, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец”, София, 1992 г., стр. 225. Подч. мое.

[21] Вж. “Regional GDP per inhabitant in 2008 GDP per inhabitant ranged from 28% of the EU27 average in Severozapaden in Bulgaria to 343% in Inner London”, Newsrelease, Eurostat, Bruxelles, Thursday, 24 February 2011 г., online: http://epp.eurostat.ec.europa.eu/cache/ITY_PUBLIC/1-24022011-AP/EN/1-24022011-AP-EN.PDF; “Romanian regions among EU’s 20 poorest” by Nine o’Clock, “Nine o’Clock”, Bucharest, Friday, February 25, 2011 г., online: http://www.nineoclock.ro/index.php?issue=4874&page=detalii&categorie=business&id=20110225-519429

[22] Пак там.

[23] Вж. Григорий Климов – „Красная Каббала“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Краснодар, 1996 г., стр. 64 и сл.

[24] Вихрен Чернокожев – „Книга за българския народ” или как се отглежда безгражданственост“, Електронно списание LiterNet, № 1 (86), Варна, 11 януари 2007 г., online: http://liternet.bg/publish2/vchernokozhev/kniga_2.htm Подч. мое.

[25] Вж. Библия, „Втора книга Царства“, гл. 12, ст. 31.

[26] Вж. евангелския цитат по-горе.

[27] Румен Леонидов – „Третият мачка като валяк политическото кокиче на Цветанов“, в. „Тронадо“, препечатано във Frog News, София, четвъртък, 24 Февруари 2011 г., online: http://frognews.bg/news_32393/Tretiiat_machka_kato_valiak_politicheskoto_kokiche_na_TSvetanov/

[28] Иво Христов, Иван Чалъков – „Синдикатите в България бяха използвани като инструмент за кражбата на държавата“, в. „Гласове“, glasove.com, София, петък, 18 февруари 2011 г., online: http://www.glasove.com/article-12130.php

[29] Пак там.

[30] Никола Вапцаров – „Вяра“, „Моторни песни“, София, 1940 г.

[31] От турския глагол „дьонмек“ – обръщам във вярата. Название на основана в Солун еврейска секта от последователи на псевдомесията Шабатай Цеви. Той учел своите последователи да приемат исляма, но да изпълняват юдейските обреди в домовете си. Думата „дьонме“ се е превърнала в символ на нагаждач според келепира.

[32] „Десет семейства в България източват годишно 1,5 млрд. лв. от енергетиката“, с Иван Чалъков и Иво Христов разговаря Димитрина Чернева, в. „Гласове“, glasove.com, София, четвъртък, 24 февруари 2011 г., online: http://www.glasove.com/article-12254.php Подч. мое.

[33] „Ген. Любен Гоцев: „Трябва да спечелим изборите най-малко с 50 + 1 процента“, Продължение на стенограмата от 10 януари 1990 г. от съвещанието на колегиума на МВР , Христо Христов – „Мъртва хватка ― БКП искала да скрие доказателства за „възродителния процес“, Асоциация Разследващи Журналисти, София, дата не е посочена, online: http://www.investigation-bg.org/show.php?id=59 Подч мое.

[34] „Операция „Сертов” II демаскира зависимостите на българските лидери“, www.vesia.bg, в: Afera.bg, Варна, четвъртък, 24 февруари 2011 г., online: http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=16866&Itemid=1 Подч. мое.

[35] Пак там.

:::

Политика
ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ЩЕ ОСТАНЕТЕ СЪЩИТЕ


Написано от Георги Ифандиев

Понеделник,28 Февруари 2011

Георги ИфандиевЗадочен диалог с далечна и непозната приятелка[1] или опит за оптимистична теория за истинския елит

Различавам имената и почерците на някои от посетителите на форума, които изказват своите мнения. Следните редове са пристигнали от Франция:

Жоро, а от сега нататък какво ще става? Накъде отиваме? Как може да променим хода на българската си съдба? Можем ли? За нас, за децата и за внуците ни? Миналото за тия, които те четат, е познато до болка. Както и умозаключенията. Но ти сам виждаш, че то не смущава мнозинството. Ти искаш те да си отворят очите, а те предпочитат да останат слепи. Тогава?“[2]

Най-общо казано, отговорът се съдържа в следния кратък откъс от издадената още през далечната 1844 година книга на бившия равин на Париж Давид Драш. Той цитира думите на някакъв виден евреин на име Морел:[3]

la vaste et permanente conjuration d'un peupleКакво могат да свършат най-мъдрите мерки на властите във всички страни срещу широкообхватната и перманентна конспирация на един народ, който като обширна и здрава мрежа се е разпрострял върху цялото земно кълбо и който насочва мощта си, за да обсеби всяко случващо се събитие, стига да е в интерес на името Израел?”[4]

Два свята, единият е излишен

Признавам, че „мнозинството“ не ме интересува чак толкова. То е безвъзвратно увредено. Да не говорим за изобилието от комуноиди в него. Те са отдалечени на светлинни години от Homo sapiens. Не им е дадено друго, освен да пръскат лъжи и злоба, да насаждат омраза – и да постигат всичко това чрез безугледен терор. Ако им падне сгода, ще ни „изтрият от лицето на земята“.[5] Така, както техните предци го правеха в изблици на неукротим садизъм. Аз просто се опитвам да изясня кой, защо, кога и как извърши този уникален експеримент по ликвидацията на духовността на българите. Правя го напук на засилващата се носталгия по мрачното болшевишко робство. Тъй като от многобройните си срещи със зрители на телевизионните ми предавания и читатели на моите книги съм се убедил: повечето хора не знаят или забравят. Трябва да припомняме миналото, за да не повтаряме стари грешки. Това е моят отправен пункт в мъчителното пътешествие из лабиринта на комунистическите зверства. Та да стигнем до опазването и предаването на спомена за нас, който поне известно време да осветява бъдното – с факта на съществуването ни – не на болшевишките интернационалисти ─ Homo communisticus, а на истинските Българи.

За мен „мнозинството, което предпочита да остане сляпо“, няма никакво значение. То си има своите „бабаити“.[6] Но не само тукашното мнозинство. Какво представлява обичаният допреди три лета квази френски президент? Не ви ли напомня на Вова ─ гамена от задния двор, сякаш слязъл от екрана на евтина продукция на „Мосфилм“? Само преди дни великият преписвач Умберто Еко даде своята резолюция за сънародниците си: „Берлускони не е диктатор като Мубарак или Кадафи, защото спечели изборите с огромното мнозинство от италианците. Твърде тъжно е, но така стоят нещата.“ Преди това авторът на изплагиатствания „шедьовър“ „Името на розата“ сравни Берлускони с Хитлер. Стори го в Йерусалим. За пореден път се натъкваме на нишка от онази „обширна и здрава мрежа“, с която наченах този коментар.

Запитан за отношението му към двуличието на ирландския писател Иън МакЮън, който уж защитава палестинците, а приема официални награди от техните израелски палачи, антихристът със съмнителен италиански произход отговори: „Имам да кажа толкова много неща против италианското правителство, че не ми остава време да говоря за израелското.“[7]

С което си заслужи още един лавров венец на „жив класик“. Нали ги раздават не в София, Атина или Рим – три от оцелелите древни столици, а в четвъртата, за която в т. нар. Книга пише, че принадлежи на някакво Давидово коляно – сиреч е истинската световна метрополия. Така де, става дума за частния град на Ротшилдови – клонката Давидова.

Целта на Талмуда е да обозначава със символи тайната на „изопачената“ юдейска религия. Известният германски археолог Август Ролинг, специалист по еврейска история, стигнал до заключението, че „Талмудът е програма за господство на „богоизбрания народ“ над света“.[8] Оповестил е своя извод няколко десетилетия преди да бъдат разкрити Протоколите на ционските мъдреци, набедени за... „фалшификат“. Въпреки, че на 1 ноември 1937 г. Градският съд на Берн, Швейцария, напълно отменил решението на по-нисша инстанция, отсъдила, че били измислица. Но това се премълчава. Важното е, че след „швейцарското дело“, приключило през 1937 г., просто няма как някой насериозно да ги обяви за измама.

Един академичен преподавател по Талмуд (?!) проповядвал: „Евреите бяха центърът на света... Всичко, което не засягаше евреите, не представляваше никакъв интерес за нас. Това налагаше Божията воля.“[9] „... Яхве не е просто един племенен бог, а бог на вселената. Неговият избран народ не е само още един етнос: тези хора са Синове на Бога, предопределени да управляват света.“[10] Става дума за расизъм в най-чист вид. По същия начин комунистите се смятаха за „солта на тази земя“ и надменно решаваха съдбата на безпартийните. Къпеха се в привилегии – всекиму според ранга, от най-ниското до най-високото партийно равнище. Което си е просто корупция.

Конгресмените разпитват д-р Димитров за работата на комунистите в Съединените щатиОпитвам се да изясня къде се корени причината за всичко, което става на тази планета. Както и да подчертая, че българите не са кой знае колко по-различни от французите, италианците и от повечето останали народи. Просто те бяха подложени на геноцид и дехуманизация. Докато хората в „демократичния“ Запад бяха поробвани чрез лихвата, тук бяхме прегазвани физически от безмилостния валяк на тоталитарния режим, наричан комунистически. Да си кажем истината: местните интернационалисти, т. нар. комунисти, бяха едни от най-жестоките зверове в историята на човечеството. Жителите на „свободния свят“ не биха понесли онова, което ние преживяхме и все пак що-годе оцеляхме. Обаче с цената на неизлечими ментални увреждания.

Когато накрая ударим чертата, безалтернативно установяваме: хората са едни и същи навсякъде. Разликата е в условията, в средата, в която са се развивали като общества. Обединява ги една обща склонност ─ харесва им да ги заблуждават и мамят. Още древните римляни са прозрели, че: “Mundus vult decipi, ergo decipiatur” „Светът обича да бъде лъган, нека тогава го лъжат.“ И хора като мен, които изричат истината, винаги са били отхвърляни и преследвани. Понеже, обикновено, истината носи печал. А никой не обича лошите вестители. Мнозинствата признават такива люде за свои говорители единствено по време на сериозни катаклизми.

Неотдавна непознат, представил са като писател, призна, че отдавна искал да се запознае с мен. В края на разговора надяна оракулска мантия и предрече: „Твоето време ще дойде. Наближава.“ Повярвайте, нямам време, нито някога съм допускал налудничава мисъл за някаква мисия да обремени съзнанието ми. Още по-малко ми се иска, ако ще е свързано с обществено бедствие. По-скоро споменатото врачуване бе израз на онова ставащо все по-масово разочарование и огорчение, което довежда до дирене на упора в конкретни личности. Ето къде се крие изконната роля на интелигенцията. По правило тя е подкупна, защото не е финансово независима. Но историята ни представя примера на не малко аскети, които са поели товара на останалите и на пук на злините, които са ги стигали, са оставили непоклатим морален модел. Рано или късно, озарените от Божията светлина опират до техните жития. Почтената, безкористната, всеотдайната интелигенция, отдала себе си в полза на другите, е единственият факел, който може да освети пътя за извеждане не само българите, а и човечеството, до заветния бряг на хуманността и доброто, до онова, което неосъзнато определяме като щастие.

И на това място стигаме до качеството на интелигенцията или на „елита“, както с изумително безсрамие ни налагат това още по-широко понятие. От прекалено дълго време представителите на тази „елитна“ интелигенция са образец на продажност. Наскоро използвах комбинация от стих на един болшевишки поет, за да ги окачествя така: „На всяка власт наемната помия.“ Когато „народът“ се отъждествява с тази смрад, по-нататъшният му друм се оказва кьор-сокак – задънена улица. Няма изход от готовността за слугуване. Вчера на чужди окупатори и диктатори, днес на колониални администратори, утре, може би, на извънземни господари... Достатъчно е да припомня уникалния пример на безчестие, предложен от уважавания и днес придворен поет на диктатора, Любомир Левчев: „Благодаря Ви, другарю Живков, за вдъхновението, което сте ни давали... Не може да ми забраните да ви обичам, другарю Живков.“ Трудно ще намерите друг народ, който, ако има право на избор, да търпи такова нравствено нищожество. Тук всичко е обърнато наопаки.

Местните тълпите са образец на изопачено християнство – с мазохистична страст обичат враговете си. Без най-малък опит за анализиране на процеса, превърнал уж бившия номенклатурчик или слуга на тази нагла безбожна класа във фасаден демократ. Парафразата на еврейската поговорка гласи: „Веднъж комунист, винаги комунист.“ Нека онагледя това по следния начин. То е все едно някой да ви извади око и ви се извини. А в миналото днешните „демократични“ другари трансплантираха здравото обществено съзнание с болно. Изразено с новоговора на Оруел, ченгето е светец, убиецът е ангелче, комунистическият пропагандатор е Свети Йоан Златоуст...

За повечето нашенци всичко описано, което е само част от тинята на комунизма, няма значение. Допада им да ги замерят с пръски от нея. Те казват: Важно е кой какво говори и пише днес. Например синът на посочения духовен пигмей бе приет и поет не от съветските, а от американските масони, което е едно и също. Най-малкото, защото масонството е универсално подривно общество. След като го подложиха на необходимата им обработка, задокеанските „свободни зидари“ го върнаха като преподавател, за да трови съзнанието на българчетата. Съвсем наскоро издаде повсеместно рекламирана книга, възхваляваща сатанинския орден ─ масонството. Генът му е модифициран – по рождение или в резултат на полученото възпитание. Обратът му към Homo sapiens е невъзможен, той безвъзвратно прекъснат. А медиите са превърнати в трибуни на такива нищожества – политици, социолози, политолози, културтрегери... За т. нар. бизнесмени да не отварям дума. Защо? Понеже масата от хората смятат, че само показаното по телевизията се е случило в действителност. Слава Богу, все повече млади хора се отказват от втренчването в домашния екран. Прозрели са, че неговото предназначение е да промива мозъци. Че не допускат до него гласовете на истината. Тези хора са основните носители на надеждата. Преди всичко заради тях се трудя.

Историята се твори от личности, а не от някакви „народни маси“, както твърдеше другарят Ленин. Повечето от тукашните зомбита на милиционер-социализЪма никога няма да осъзнаят това. Както и отредената им роля на вечни статисти, тълпа от клакьори, която придава нищожна псевдолегитимност на продължаващите престъпления. Тяхната вродена нравствена нищета не ме засяга. Повечето едва ли ще осъзнаят, че режимът, който те или родителите им превърнаха в меч, посече духовността на българите. Но не пропусна и тях самите. Интернационалният комунизъм ощави душите им, самите тях превърна в движещи се сенки, в имитация на човешки същества. Всуе са атаките им срещу мен и моите съмишленици. Нашият живот не бива да се пресича с техния.

Третият мачка като валяк политическото кокиче на ЦветановВече писах: „След 9 септември 1944 г. България бе лишена от елит. Комунистите избиха значителна част от него. Друга хвърлиха зад решетките на затворите и зад телените огради на концентрационните лагери. Погрижиха се останалата да се превърне в котило от мъркащи послушници. Насетне, чак до ден днешен, българите приличат на обезглавен труп. Мятат се насам-натам като прясно заклано пиле.“[11]

Интересува ме единствено онзи намиращ се в латентно състояние истински елит, който трябва да намери аргументи за своето осъзнаване като такъв. Той се е сгушил всеки на своята оскъдна територийка. Скри се и с право. Защото когато преди около двадесет и една години реши да предложи своите знания, опит и умения, измамници, които в замъгленото си от мечти съзнание възприемаше за свои, му посочиха вратата, но... в посока навън. Тези „свои“ се оказаха обикновени еничари. Не случайно вече близо 70 години все техни „творци“ биват изтиквани напред и въздигани на всякакви постове. Отново не без съучастието на медиите. Един такъв е издигнал ненавистта до висша ценност, с която техните младежи да бъдат възпитавани:

По детското чело ще легнат сенки, влажните очи ще заискрят омраза и редом със своите одрипани братя ти ще свиеш своите малки, черни, изподраскани юмручета:

Два свята, единият е излишен!“[12]

Това са вторите, погрешно припознатите за „свои“. Те са лишени от Божията искра. Светият Дух ги е пропуснал. Не заради тях, а в името останалите, разоравам тази нивица. Другото би било все едно да разкопавам паяжина... Всичко това става, докато на пръв поглед задрямалият действителен елит наблюдава отстрани. Изглежда безразличен, но незабелязано повдига вежди, щом срещне стойностно мнение или зрънце, стаило макар и крехка надежда. Той се оттегли разочарован. За съжаление, без доблестно да признава своята собствена вина и заблуди.

Прекалено дълго живяхме в една фалшива среда и продължаваме да пребиваваме в нея. Даже днес тя е многократно по-лицемерна. Навремето бяхме загубили истинските си физиономии. Десетилетия кътахме своята истинска същност в най-затънтените гънки на съзнанието си. Насилствената шизофрения на тоталитарния режим порази мнозина. Не малко хора вегетираха, криейки истинските си убеждения. Повечето от нас показваха второто, изфабрикуваното си аз. Когато тласнати от мечтите, от емоциите си решихме, че можем да покажем действителния си облик, се намериха вълци в овчи кожи. Техният час бе ударил. Затова, след като междучасието на надеждата изтече, повечето читави хора отново надянаха маските на престореността, скриха се зад поредната си изкуствена фасада.

Интелигентният, моралният човек донякъде е доверчив и наивен. По силата на въображението си, а не на реалното възприятие, хората от фактическия елит отваряха обятията си за бушоните, които Интернационалът предварително бе монтирал в имитацията на онова диспечерско таблото, уж осигуряващо енергията за промените. Ала и най-продължителното пиршество стига своя логичен финал. Нравственото изтрезняване се оказа мъчително и твърде протяжно. Стигнахме до него, защото се доверихме на чувства, а пропуснахме рациото – живота по правила. Досега не е измислена обществена разновидност без ред. Тук сбъркахме и сега плащаме.

Да оставим онези, отгледаните със злокобната представа за „двата свята, единият от които е излишен“. Те не са носители на духовност, на упование и мечти. Плод са на лошо дърво. Изтъкани са от алчност и лошотия. Тези негативи разяждат не само тях, но и устоите на обществената сграда. Тъй като те владеят както темелите й, така и цялата нейна крепителна конструкция. Тайна сила тласка тези същества към мерзки, анонимни словоблудства. Упрекът към самите нас е, че с пасивността си допуснахме подобни маскирани троглодити, рожби на „княза на този свят“, да завличат и хората в бездната на техния баща. Не помните ли Божията присъда: „Защо не разбирате речта Ми? Защото не можете да слушате словото Ми. Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата. А понеже Аз говоря истината, не Ми вярвате. Кой от вас ще Ме укори за грях? Ако пък говоря истина, защо Ми не вярвате?“[13] Никога не забравяйте: „всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън.“[14]

Животът е нашето най-висше земно благо. И вярата, без която той би бил непълноценен, лишен от смисъл. За какво ни е тя, ако не сме сигурни, че най-хубавото предстои? Не ни е дадено да знаем къде и как. „... Блажени, които не са видели, и са повярвали.“[15] Затова изхвърлете наследствено обременените от живота си. Те са потребни единствено на самите себе си. Никога не са вярвали. Отрекли са се от Бога, но мнозинството от тях не са приели и безбожието на комунизма. Подслонили са се в неговото лоно поради вродената им склонност към разврат – корупция. Комунизмът бе онзи трамплин, от който се нуждаеха, за да прескачат стъпала в щурма си към върховете на кариерата.

Ако сред тях се намират осъзнали се, поели обратно към Бога, нека търпеливо преживяват своя катарзис. И да не се стремят към непременна изява. Близо 70 години ни водят. Всички вие, не виждате ли докъде ни докараха? Не сте ли в състояние да запомните и спазвате Божията мъдрост: „... Никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; защото новопришитото ще отдере от вехтото, и съдраното ще стане още по-грозно. Нито пък наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете ще се спукат, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино наливат в нови мехове, и ще се запази едното и другото.“[16]

Борисов ЖивковНима мъдреци преди мен не са отсъдили и по-тежко? Религиозният ни мислител Стоян Михайловски справедливо е заключил: „Българският народ възприел вънкашно християнството но в дъното на душата си останал езичник. Християнството на българите било един сух формализъм.“[17] Обаче погрешно е подирил универсално оправдание в чисто физическата максима, че „насилието поражда насилие“: „Борис Михаил е бил един груб вожд, един крайно своеволен повелител и насилник... Той не се е спирал пред никакви средства, за да достигне своята цел. В своето християнско дело в едно дело на мир, любов и жизнерадост той прибягвал към най-грозен натиск.“[18]

Убеден съм, че ни е необходим нов покръстител. Който да повтори Божята обязаност: „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч...“[19] Тази истина е проумял един отчаян невярващ. Което ме връща към наистина вече далечното време, когато Братството изобрети „Студената война“. Тогава земеделският лидер Георги Михов Димитров ─ Гемето, който след сътрудничеството си с другарите успява да се измъкне от желязната им хватка и да избяга в САЩ, бива изправен пред подкомисия на Конгреса, разследваща дейността на комунистите в САЩ. Годината е 1948-а. От Гемето се иска да даде показания за дейността на комунистите в Щатите и „за връзките им с българските и славянските имигрантски групи”. Към края на разпита конгресменът Ричард Никсън – бъдещ президент на Съединените щати, настоява да узнае повече за това дали въведеното някога в България законодателство за ограничаване на дейността на комунистите е било ефикасно. Гемето се мъчи да заобиколи преките отговори. Но Никсън настоява.

... И Димитров казва, че законът не би бил от голяма полза в борбата срещу комунистите, тъй като те непрекъснато работят извън него. Те много добре съзнават, че могат да бъдат победени само със средствата, които използват срещу своите врагове… Срещу тях трябва да се използват собствените им конспиративни методи. Необходимо е да се използват всички средства, които биха възпрепятствали дейността на международната конспирация, при това без никакво отлагане, защото по-късно вече няма да можете да използвате тези средства, дори да искате.“[20]

Скъпа, далечна Маргит, вие се вълнувате: „Накъде отиваме? Как може да променим хода на българската си съдба? Можем ли?

Можем, ако елитът, онзи – дремещият, се сдобие с трибуни, надигне се и се наеме да обяснява на нисшите духом. Белким загърбят „бабаитите“ и припознаят морала и разума. Без троглодитите на номенклатурата, онова „съешение на сатаната и антихриста“, за което пише Бердяев-Бердичевски. Ако критично мнозинство от хора прогледне, загърби мнимите си кумири и

се обедини срещу номенклатурата

В противен случай ще свикнем с мизерията. Нейните контури са очертани. Постепенно, като в детска рисувална книжка, ще забелязваме и цветовете й, които ще запълват разчленената карта на родината ни. Преди няма и седмица „Евростат“ показа мрачната картина на нашето отечество, експонирана върху цялостния европейски пейзаж. „Българският Северозападен регион е най-бедната зона в ЕС“, гласеше известието.[21] За нас то не е новина. Опасността е стаена във факта на нашето привикване към подобни не печални, а трагични факти. Толкова ли обръгнахме на лошото, че дори за миг не си представяме съдбата на онези наши сънародници, които все още теглят хомота в един прекрасен, изобилстващ от световни културно исторически ценности край – земята на Белоградчишките скали, Рабишката пещера (Магурата) и извиращата от дълбините й река, образуваща едноименното карстово езеро, на Видин, Лом, Оряхово, на древното Чипровци, на кой знае защо „помонтанчената“ Кутловица – Аугуста (от там и реката Огосот – Августа), на Вратцата, Черепишкия, Клисурски, Раковишкия, Изворския и другите манастири, на античната Рациария, на реките Дунав, Тимок, Искър, Вит, на Новоселската гъмза, на Берковица, Козлодуй... Обаче от трето място надолу в тази възможно най-непрестижна класация крещят с присъствието си още четири наши региона: Северен Централен, Южен Централен, Югоизточен и през една позиция ─ Североизточен.[22] На практика цялата Народна република се е изкачила на върха на стълбата, която води към дъното. Само преди 72 години тя бе в челната десятка на страните с най-висок жизнен стандарт на Стария континент. Какво се случи?

Ами нещастната ни татковина и нейният по-рано умен, трудолюбив, предприемчив и даровит народ бяха прегазени от ботуша на Червената армия. С цената на небивали български жертви нейните танкове наложиха мрачното болшевишко робство. Днес ни ръководят наследниците на онези предатели, които заробиха собствения си народ. А групата на обезумелите клакьори ни съветва да не им връзваме кусур. Това е „комплексът на латентния хомосексуализъм на другаря Ленин“, констатиран и изследван от Харвардския проект на ЦРУ.[23] Той е поразил умовете на милиони нашенци. Питате ме, драга Маргит: „Накъде отиваме? Как може да променим хода на българската си съдба? Можем ли?

Вие отговорете: Възможно ли е тяло без глава да върши нещо, камо ли полезно? То е обречено. На българите им липсва онзи най-важен за всеки организъм орган, който взима решенията и чрез нервната система предава командите до останалите „изпълнителски“ части. Нямаме интелигенция. Тя бе разстреляна още през първите дни след трагичната дата 9 септември 1944 г. Може би народът се превърна в труп даже още по-рано, на 28 август 1943 г. Тогава си отиде последният български държавник. Днес той е забравен. Преди шест десетилетия другарите разровиха гроба му и хвърлиха неговите тленни останки на кучетата. За да берат плодовете в наши дни. Понастоящем любимец на тълпите, истински кумир е едно добре познато ми недоразумение от софийското село Мировяне, което разчита името на Обединителя на нацията ни така: „Борис Три“?! Това посадиха другарите. Замениха интелигенцията с интелигенстващи. После ме разубеждавайте в непременната, в изконната преданост на Божия завет...

Бойко Борисов върна на работа и похвали шефа на "Техноекспортсрой"Повече от половин век ние сме несбъднала се нация. Сбирщина от хора, които мислят единствено за своето примитивно оцеляване, за търбусите си. Ще речете: Без това нищо друго не е възможно. Ала втренчването в сланинката ли е нашият национален идеал? Ами свободата? А прогресът? Къде отидоха моралът, достойнството? „Не от вчера свободата всякак плаши масовия българин, той инстинктивно я отбягва, защото не знае какво да прави с нея...

Няма го онова разнообразие от осъзнати и целенасочени дейности „в общественото пространство между държавата, пазара и обикновеното домакинство”, което да бъде дейният зачинател на гражданското общество. Днешната рестриктивна политика на държавата не само в икономическата област, ами и в областта на културата напр. е същият онзи перфиден „терор чрез изгладняване”... Във всички времена и пространства механизмът на подчинението, на унизеното достойнство е в основата си един и същ.“[24] Комунизмът го нямало ли?...

Кой чу този честен и тревожен зов? Вместо него от централни и всякакви други медии се чува добре шлифованото кънтене на представителите на псевдоинтелигенцията, на

интелигенщината

Нейната обвивка е фразеологично лустросана в съответните лаборатории на комунистическата партия и на нейните служби за партийна сигурност. Епигоните й са се изявявали във всякакви роли. Този, на когото ще се спра, бе сред най-възторжените пропагандатори на съветската литература. После посиня, за да почервенее до яростен „борец против антисемитизма“. Навярно поради своя собствен корен и този на жена му – внучка на бургаски равин. Както техните обични литературни герои, този автор оглави някаква партия под пагон с уникалното название „Гранит“. С нея се самопровъзгласи за тукашен Пиночет. И възнамеряваше да превърне стадионите в „изправителни общежития“, но не за червени престъпници. Като новопръкнал се Давид искаше да прекарва несъгласните, свободомислещите „през триони, през железни дикани, през железни брадви и да ги хвърля в пещи за печене тухли.“[25] Никой не го закичи с никакъв етикет...

Днес този интелигентстващ за пореден път е пуснат по казионната писта на псевдоопозиционността. До тук нищо лошо, нали казват, че е “демокрация“, всеки има право да изразява мнение. И тук следва онова „но“, което не отделя нашия опит за демократичност от западния. Обратното – потвърждава го. Тъй като и на двете места истински свободното слово отдавна е във фризера. Затова дават думата само на контролирани изразители не на общественото мнение, а на официалното. Разбира се, прикрити зад всякакви „изми“ и прочие мъгляви измами.

На нашенският пишман интелигент и псевдоопозиционер са му спуснали темата за някакъв „трети“. И той се е хванал за една изтървана неизвестно от кого фраза, сякаш е докопал „баща си“[26] за срамните части. Изречението, изречено кой знае от кого, е следното: „Когато има скандал между двама, винаги печели някой трети. Надявам се след разкриването на взрива да стане ясно кой е третият, който може да спечели.

От което следват нищо не означаващи разсъждения над това кой може да бъде този „трети“. А кои са първият и вторият, изобщо не става ясно. Липсва теза, отсъства обектът, който е „коментиран“. Цялата словесна каша е самоцелна и безадресна като отдавна покойното следвоенно течение за сноби, обозначено с девиза му “L’art pour l’art” ─ „изкуство за самото изкуство“.

В нашенския модел на интелигенщниа той се състои в жонглирането с думите: „Доказа се, че днешната силова власт има силна конкуренция, че някой друг, за когото не сме гласували нито „за”, нито „против”, притежава паралелна власт. И в крайна сметка, че в държавата на селяндурите дори един тайнствен доскоро трактор може да се окаже умен, хитър и вероломен орач. Със собствено и дистанционно управление. Който може и действа методично като пневматичен чук: смачка рейтинга на Цветанов, очука бляскавия ореол на Борисов, успя да свали подкрепата за ГЕРБ, разбира се, не без спешната помощ на социолозите от Червения кръст А нещата са по-прости от милиционер: службите ни, ако не са съвсем умрели, са безпомощни като граждани в будна кома. Защото мащабите на контрабандата се изчисляват в милиарди, а МВР и ДАНС не могат да проследят следите на тази огромна опашка. Тогава? Тогава те само се правят на умрели лисици. И предпочитат да си баят на бълхите. И да си хапят доброволно опашките.“[27]

В чия медия е намерил място този „шедьовър“? Във вестника и сайта на комуниста, принадлежащ на Държавна сигурност, оръжейния търговец Младен Мутафчийски. И на неговия „оръженосец“, съветския възпитаник, члена на БКП, агента на ДС „Академик“, другаря Огнян Стефанов. Обзалагам се, че дори няколко пъти да превъртите този текст пред погледа си, колкото и да насилвате вашето съзнание, няма как да разберете причината за неговото обнародване. Ако приложим най-кратката литературна критика, излязла изпод перото на Джордж Бърнард Шоу, към посочената „статия“, ще получим следното: „Румен Леонидов написа нещо. Защо?“

В последния тъй кратък въпрос е скрито разковничето. Вместо сериозен и смислен анализ на настоящото ни икономико-политическо състояние, в който да бъдат обсъдени не само събитията и фактите, но и конкретните герои от авансцената и задкулисието, на които дължим дереджето си, получаваме безсмислени бръщолевения, концентрирани около някакъв уж тайнствено неизяснен „трети“. Кой е третият? Каква е неговата роля? Откъде се е появил? Какво цели? Нищо! Тишина. Мъртвило, в което се очаква читателят първо да се залиса като в булеварден криминален роман. Сетне да се обърка. А накрая да тегли една „народна приказка“, както се е изразил другарят автор, и да посегне към чашката. Зер българинът има традиции в удавянето на мъката чрез домашно приготвеното...

Неинтелигентно. Но не по отношение на нашенеца, обобщен от „гранитния“ Леонидов в образа на „селяндура“. А за самия автор него, представителя на типичната за милиционер-социализЪма интелигенщина. Ех, скъпа и географски отдалечена Маргит, по-добре изобщо да не бяхте питала...

Лъжата като истина

Двама никому неизвестни „социолози“ (може ли някой да обясни какво означава това), единият от които продукт на „братския“ СССР, за пореден път оцапаха орталъка с лъжа и оклеветяване на един от мъчениците на комунистическия режим Петър Гогов. Заели закъснели пози на търсачи на синдикалната истина, те писаха за един търговец, отколе оскверняващ храма на профсъюзите: „Да се беше сетил преди 20 години, когато Петър Гогов ревеше за кожите пред „Александър Невски”.“[28] Лъжа, долна лъжа, изречена от червени мекерета, пребоядисани от кукловодите им в „демократични“ разцветки. На часа я опровергавам, не само защото политическият затворник на комунизма Петър Гогов е мой приятел. Той е една от трагичните фигури, чиито съдби би следвало да разтърсват нашия обществен морал, да не ни дават мира, докато не извоюваме справедливо отношение към тях. Не би. Продължават да се появяват келеши със следи от алчночервена майчина кърма по устните, които за пари са готови да опошлят всичко. По-страшното е, че намират прием, радват се на внимание от страна на публиката.

Ето истината за онзи първи т. нар. демократичен митинг, проведен на 18 ноември 1989 г. пред храма „Свети Александър Невски“. Няма по истинско свидетелство от видеозаписа:


Другарите изманипулираха това доказателство. За да се намерят долнопробни момчетии, които близо 22 години след събитието, с характерното за онова време болшевишко усърдие, да тиражират измамата. Оставете това, но явно по заповед на своите водещи офицери се опитват да вместят достойния Петър Гогов в една и съща ченгесарска схема с човешкото падение Костадин Тренчев. Кинорежисьорът Гогов опитал да създаде антикомунистическа организация за сваляне на тоталитарния режим. Той е образована и ерудирана личност, владееща два западни езика, пожертвала рахатлъка на доброто си служебно положение.[29] Дори палачите му като някогашния началник на Шесто управление на Държавна сигурност Петър Стоянов се сеща с уважение към него. Назначените „демократчета“ не...

Важно е да познавате технологията на измамата и медийната манипулация. Трудно е да убедя нежелаещите да възприемат, че е изключително съществено кой откъде произлиза и какъв е бил. Това е един от преките пътища към истината. Който поеме по него, трудно ще допусне някой да го заблуди със стократно повторена лъжа. Останалото е извън сферата на рационалното. Вярата в бившите, които понастоящем се правят на други, на различни, на „антикомунисти“ и „демократи“, е непробиваема. За нея важи прословутият стих на тъй обичания от дьонметата антибългарски поет и платен съветски агент-терорист: „Моята вяра е бронирана здраво в гърдите и бронебойни патрони за нея няма открити! Няма открити!“[30] Спорът с „вярващите“ е лишен от всякакъв смисъл.

Политиката на нищоказването

Човек естествено опира до въпроса: Откъде ги намират и от кое мазе на репресивните комунистически служби вадят тези пропагандатори, всеобщо признавани за „съвестта на обществото“? Тези Леонидовци, разните „социолози“, „политолози“, „журналисти“, „политически наблюдатели“, „коментатори“, всякакви звездочели „експерти“...? Вече споменатите юрдечета на милиционер-социализЪма са се опуснали в медийката на политическото дьонме[31] Дачков с ботаническо малко име и склонност към геронтофилия. В пространно интервю те се прескачат с (не)обяснения на разграбването на българската енергетика.

Мешмедемето, представено като „разговор“, носи дразнещо любопитството заглавие „Десет семейства в България източват годишно 1,5 млрд. лв. от енергетиката“. Чудесно, казва си непредубеденият читател. Най-сетне някой поне донякъде да вдигне завесата, криеща срамотиите на мащабната криминална революция. Обаче в целия пространен до отегчение текст няма да откриете нито една фамилия. Почти насила е споменат само всеизвестния другар Богомил Манчев. Когато раздумката все пак опира до конкретиката, шубето или поръчката си казва думата. Като истински ленинци двамата другари „социолози“ разкриват своето схващане за „ролята на личността в историята“. Убедете се сами от следния откъс:

- Споменахте, че парите, които се източват от енергетиката, се разпределят между десет семейства. Ще ви помоля да назовете имената на тези хора или на техните фирми.

Иво Христов: Това ще промени ли нещо? Ако ги кажа например с ЕГН-тата, какво ще стане?

- И все пак докъде стигна вашето изследване в това отношение?

Иво Христов: Имената ги има, но аз не смятам, че проблемът въобще е персонален. Въобще не смятам, че който и да било български проблем опира до конкретни персони, колкото и уникално творение да е човекът. В момента ви казвам, че имате матрица, която възпроизвежда тези практики. За мен това е важният проблем.“[32]

Не, драги, така са ви казали. Нещата винаги са персонални. Не „масите“, а конкретни хора ни ограбиха. Те съставиха „матрицата“. Пак точно определени същества ни тикат към дъното на пропастта, в която други предопределени от партията нищожества ни вкараха. Да приемем предлагания от авторите подход, означава да узаконим грабежа. Разбирам, че уж вече всеки е наясно: алчно червената фашизирана номенклатура на БКП, БЗНС, ДС и техните подчинени организации извърши промяната и криминалния преход в своя полза. Всички те сториха това, скрити зад същата анонимност. Преобърнаха законодателството така, че никой да не дири отговорност от „колективен орган, взимащ решенията“, както се изразяват на техния си език. Преди всичко тази е причината днес няма осъдени. Защото нямало „колективна вина“! Хайде де, а кои са съставяли тези „колективи“? Безсрамието на другарите стигна до там, че взеха да възкресяват политически трупове. Отново изгря усмивката на Софиянски. Очаква се тя да бъде подкрепена от най-голямата пресгрупа и най-малко две телевизии.

Друга причина за непроумяването на действителността се крие във факта, че още преди началото на великото разграбване номенклатурата се бе окопала във всички фасадни разновидности на единната комунистическа власт. Ако не разбирате, нима поне не усещате, че Член първи на Живковата конституция, узаконяващ сливането на единствената партия с държавата, продължава да действа под друга форма? Този постулат се съдържа в съответната клетва за вярност: „Ние ще служим на Политбюро, но не можем официално, ще искаме разрешение от прокурора, съдия.“[33] А програмата на тази партия бе писана в Москва... Втората, служещата за фасада БЗНС, бе... приела програмата на майката БКП?! Друго такова чудо историята не познава.

Не, мила ми Маргит, не съм убеден, че хората разбират всичко това. Жалкото е, че засега не забелязвам сериозна, активна поява и проява на действителен елит, който да отваря очите им. Няма оправия и вие съвсем справедливо сте заключила, че: „... Това не смущава мнозинството. Ти искаш те да си отворят очите, а те предпочитат да останат слепи.

Буш и СтанишевЩе добавя: и безпаметни. Забравиха ли, че: „Сергей Станишев назначи Петко Сертов след консултации с американците в София? Бившият министър-председател вече беше наречен „Мистър Клийн” от американския президент Джордж Буш. Какво да направи Станишев – да разочарова ентусиазиран лидер от Меката на масоните ли? Нима такъв като Сертов отдавна не се беше еманципирал от „френската линия” в ДС и не беше се сближил с едни други фигури?“[34]

Днес същият този Сертов е назначен от новия „месия“ в привидно мъжки вид. Въпреки заклинанията му срещу тройната коалиция и ченгетата. Не, мнозинството наистина предпочита да не забелязва колко пъти същата тази министър-председателка захвърля проекта за строителство на АЕЦ „Белене“ като „остатък от миналото“. А не след дълго го вади, изтупва го от „срамния“ прах и го поставя не за обсъждане, а за изпълнение. Същото става с т. нар. газови проекти, с куп уволнения и назначения, с какво ли не.

Прочетох и едно нормално, логично, основано на фактите, но анонимно мнение: „Сегашното назначаване на Сертов отново обслужва реализирането на задкулисни сделчици. Но не само. Управляващите въведоха на сцената инфоносител, когото ползват отдавна за „консултации”. Той не е ли свързан с техни дружки – не само в Швейцария?! На фона на тези преподреждания в движение всички големи думички за превръщането на ДАНС в „пачавра” по времето на Сертов нямат тежест. Принадлежността към ДС – също.

Никакви принципи, предизборни обещания и твърда линия на политическо поведение отдавна не са актуални в България. Тези практики са непознати вече тук. У нас всичко може да бъде извъртяно и отречено. И никой не носи отговорност за врътките си по време на мандата. „Външните фактори” са патологично цинични. Те свикнаха нашите властници да им козируват, да им се кланят и да ги обслужват. Ибриците обичайно ги носят посредниците. Срамните зависимости се представят като отъркване около „световните лидери”.“[35]

Напълно вярно. Не бях ли прав още преди години, когато от екрана на едно телевизионно предаване перифразирах Шекспир: „Непостоянство, твойто име е Б.Б.“? „Врътките“ на тази мома не намалява обичта към нея. Не помните ли стария виц, дето се подигравали на Вуте, задето се женел за Пена. Понеже мъжете от цялото село били минали през леглото й. А младоженецът рекъл: „Па то селото не е големо...

С население, което в мнозинството си изповядва философията на примирението, харесва „бабаити“, скъсало е с традициите и не се вълнува от произход, минало, от бивши схващания... сме обречени. Няма как да вървим напред. Да не споменавам, че ние физически си отиваме. Наесен гимназистите ще бъдат с 8000 по-малко. Никой не се разтревожи от известието, че след 50 години няма да има живо село. Знам със сигурност, че тогава българите отдавна ще са малцинство в собствената си родина. А те, драга Маргит, плюят в пазва, и си викат, дано не доживея. Крещят от „патриотизъм“, но поискате ли да дадат не живота, а само част от времето и рахатлъка си за очевидно справедлива кауза, се оказват скъперници, на които Молиеровият герой може да завиди.

Не аз съм новият Мирча Кришан, а другарката Б.Б., която не спира да повтаря „магистралите, южната дъга, метрото, спортната зала“. Понякога разбърква реда на изреждането им. От чутото и прочетеното през миналата седмица имам основание да смятам, че пропагандните гаулайтери от „Позитано“ 20 следят и „Форумът“. И плагиатстват на воля. Така поне замириса от нарочно натъртената реплика на бъдещия баща Сергей Дмитриевич за „асфалта от магистралите, който не става за ядене“...

Нека припомня пресния пример с „уволнения“ заранта изпълнителен директор на „Техноекспортстрой“ Емил Коцев, който привечер бе възстановен на поста си. Не се ли питате от какъв зор мъжкараната от Банкя си плю на фасона, казано по народному? Ами другарят Емил носи бащиното име Василев. Той е син на един от началниците на Първо главно управление на Държавна сигурност (ПГУ) Васил Коцев. Онзи, за когото виден „разследващ журналист“, стремящ се да постигне Гоголева външност, твърди, че носи вината за убийството на писателя Георги Марков в Лондон. Самият Емил Василев Коцев, мой връстник, е бил офицер от ПГУ.

Братът на Емил Коцев, другарят Бойко Василев Коцев, е настоящият посланик на НРБ в Брюксел. Забравихте ли кой го издигна до заместник-министър на вътрешните работи в две правителства? Ами пръв го постави лидерът на монархокомунизма Симо Мадридски. Този Бойко продължи да кротува в сградата с каменния лъв и при тандема Серго ─ Пикаещия във фонтани. Да го приветстваме ли? Да го ценим високо? С тези „експерти“ ли ще градите новата „демократична“ България? Ето какво построихте по вашия начин. Вече двадесет и втора година го правите. Аман.

Не се ли намират почтени специалисти, та властниците опират все до такива мерзавци? Има, но не ги искат. Вредни са за олигархията, ще пречат.

Вандализъм, ранени полицаи и фенове след вечното дербиИ още нещо. С кого да строим идното? Вечерта в събота, 26 февруари 2011 г., София замръкна полуразрушена като след протест в египетската столица. Хиляди представители на „бъдещето на нацията“ се биеха като врагове от двете страни на фронтова линия. Изпочупиха стадион, витрини на магазини, автобуси, трамваи, тролеи... Някои завършиха „радостната“ вечер в болничните стаи. Други – в изтрезвителното. Всичко това – за наша сметка.

Не, това не бе въстание, а израз на запалянковски емоции. Поводът бе приключилият футболен мач между „Левски 1913“ и ЦСКА. Преди няколко години след такава „спортна среща“ убиха младеж. Призовете ли същите „герои“ за нещо смислено, ще останат по домовете си. И докато се въргалят из постелите си, ще разчитат телевизионните репортажи не да ги информират, а да ги забавляват. Ето, такова е „нашето утре“. Въобще не говоря като морук...

Приключвам, скъпа ми Маргит, без да съм в състояние да отговоря на последното ви лаконично питане: „Накъде?“ Признавам: Не знам. Или по точно: наясно съм, но ми се струва неосъществимо. И във вашия хилядократно по-подреден, спретнат и уютен свят интелигенцията отдавна интелигентничи. Макар сатърът на комунизма да не пожъна нейните най-ярки представители, както стана по нашите земи. Това е така най-малко от времето, когато Ромен Ролан възхваляваше най-масовия убиец в историята, Ротшилдовия потомък Йосиф Висорионович Джугашвили – Сталин. Да беше само той...

Тук косата на онази, костеливата, въплътена във външна сила и в нейни покорни слуги, подбрани по техния нисш произход и садизма им, цели 45 години не спря да прибира своята ужасна реколта. Нашият народ прилича на сирак. Като възмъжал, но недосукал юноша, той търси своите родители. Явно увреден от заразата на болшевизма – алчно червения фашизъм, той безкритично приема за свои настойници отпадъци в човешки вид, които тайната власт му подхвърля. Приема ги за спасители. Един симпатичен българин, живеещ в Германия, подчерта, че тук „спасението ни дебне отвсякъде“... Промяната е почти непосилна – членовете на БКП и БЗНС бяха повече от 1,1 милиона! Свързаните с репресивните служби – поне още 2 милиона!.. Мрежата продължава да бъде всеобхватна. Нормалните хора нямат представа за подмолните връзки, които я изграждат. Те далеч надхвърлят националните ни граници.

Изходът е в спешното изграждане на истинска интелигенция. Такава, която да търси истината, да умее да анализира информацията, да е готова на жертви в името на народ и родина. И да е съгласна да се натовари с бремето на народните дела. Виждате ли кандидати за нов и действителен елит?

Нескромно ми се струва, че съм се нагърбил с непосилната задача на съвременен Диоген. И наистина търся не само човека, а хората, българите.

Търпението е до време. Скъперницата история ни е отредила твърде оскъден отрязък от него. Леността е удобна, но води към нищото. Пътят е обединението отдолу нагоре. Но нали знаете, драга Маргит, че ние сме „хора, които нищо не щат да вършат“?... А от векове е известно, че народната нива не иска молитва, а мотика. Пък и „масите“ не приемат говорители, нито обединители като моя милост. Вменяват ни недостатъци, каквито de facto не носим в характерите си. Ала така да бъде. Нали уж “vox populi, vox dei” ─ „гласът народен е глас Божи“?

Спасението остава в ръцете на самите давещи се.

Амин!



[1] Не е парадокс. Понякога хората биват близки, дори без да се познават. Въпрос на интелигентност, на която е посветен настоящия коментар.

[2] въпрос: маргит » 2011-02-25 11:56 в: Георги Ифандиев – „Епопея на негодниците: Как службите ковяха „емократи“: ІІІ. На всяка власт наемната помия...“, „Форумът“, София, четвъртък, 24 Февруари 2011 г., online: http://www.forumat-bg.com/medii/1139-epopeya-na-negodnitzite#comments

[3] Типично еврейско фамилно име.

[4] David Drach, Chevalier P. L. B (бивш равин) – “De l’Harmonie entre l’Eglise et la Synagogue”, v. I, Editeur Paul Mellier, Paris, 1844 г., стр. 79. Подч. мое.

[5] Типична старозаветна заплаха. Комунизмът произлиза от фарисеите, които живеели като днешната номенклатура в обособени квартали; носели широкополи луксозни червени дреги; биели се за предните места в синагогите; обръщали се един към друг с „другарю“.

[6] Вж. Автор: КК – „Мирча Кришан“, форумът към: Георги Ифандиев – „Докато кърпят главата на Б.Б., тя изяжда бъдещето ни“, Afera.bg, Варна, четвъртък, 17 февруари 2011 г., препечатано от „Форумът“, София, сряда, 16 февруари 2011 г., online: http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=16768&Itemid=9#usercomments Подч. мое.

[7] “Doyen of Italian letters compares Berlusconi with Hitler” by Nick Squires, Rome, “The Telegraph”, London, Saturday 26 February 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/silvio-berlusconi/8347575/Doyen-of-Italian-letters-compares-Berlusconi-with-Hitler.html

[8] Вж. George L. Mosse – “German Jews Beyond Judaism”, Indiana University Press, Bloomington, IN, Hebrew Union College Press, Cincinnati, 1985 г., стр. 139.

[9] Yossi Klein Halevi - “Memoirs of a Jewish Extremist: An American Story”, Little, Brown, and Company, Boston, New York, Toronto, London, 1995 г., стp. 68.

[10] John M. Allegro – “The Chosen People: A Study of Jewish History from the Time of the Exile Until, the Revolt of Bar Kochba, Sixth Century B.C. to Second Century A.D.”, Doubleday & Company, Inc., Garden City, New York, NY, 1972 г., стp. 162. Подч. мое.

[11] Георги Ифандиев – „Ще узнаете истината и истината ще ви направи свободни“, Част VІІ, „Форумът“, forumat-bg.com, София, понеделник, 21 Февруари 2011 г., online: http://www.forumat-bg.com/politika/1135-shte-uznaete-istinata-i-istinata-shte-vi-napravi-svobodni Подч. мое.

[12] Христо Смирненски – „Босоногите деца“. Подч. мое.

[13] „От Иоана свето Евангелие“, гл. 8, ст.43-46. Подч. мое.

[14] „От Матея свето Евангелие“, гл. 7, ст. 17-19. Подч. мое.

[15] „От Иоана свето Евангелие“, гл. 20, ст. 29.

[16] „От Матея свето Евангелие“, гл. 9, ст. 16-17.

[17] Иван Еленков, Румен Даскалов, съставители – „Защо сме такива? В търсене на българската културна идентичност“, Издателство „Просвета“, София, 1994 г., стр. 103. Подч. мое.

[18] Пак там.

[19]„От Матея свето Евангелие“, гл. 10, ст. 34.

[20] Проф. Чарлз Мозер – „Д-р Г.М.Димитров: Биография”, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец”, София, 1992 г., стр. 225. Подч. мое.

[21] Вж. “Regional GDP per inhabitant in 2008 GDP per inhabitant ranged from 28% of the EU27 average in Severozapaden in Bulgaria to 343% in Inner London”, Newsrelease, Eurostat, Bruxelles, Thursday, 24 February 2011 г., online: http://epp.eurostat.ec.europa.eu/cache/ITY_PUBLIC/1-24022011-AP/EN/1-24022011-AP-EN.PDF; “Romanian regions among EU’s 20 poorest” by Nine o’Clock, “Nine o’Clock”, Bucharest, Friday, February 25, 2011 г., online: http://www.nineoclock.ro/index.php?issue=4874&page=detalii&categorie=business&id=20110225-519429

[22] Пак там.

[23] Вж. Григорий Климов – „Красная Каббала“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Краснодар, 1996 г., стр. 64 и сл.

[24] Вихрен Чернокожев – „Книга за българския народ” или как се отглежда безгражданственост“, Електронно списание LiterNet, № 1 (86), Варна, 11 януари 2007 г., online: http://liternet.bg/publish2/vchernokozhev/kniga_2.htm Подч. мое.

[25] Вж. Библия, „Втора книга Царства“, гл. 12, ст. 31.

[26] Вж. евангелския цитат по-горе.

[27] Румен Леонидов – „Третият мачка като валяк политическото кокиче на Цветанов“, в. „Тронадо“, препечатано във Frog News, София, четвъртък, 24 Февруари 2011 г., online: http://frognews.bg/news_32393/Tretiiat_machka_kato_valiak_politicheskoto_kokiche_na_TSvetanov/

[28] Иво Христов, Иван Чалъков – „Синдикатите в България бяха използвани като инструмент за кражбата на държавата“, в. „Гласове“, glasove.com, София, петък, 18 февруари 2011 г., online: http://www.glasove.com/article-12130.php

[29] Пак там.

[30] Никола Вапцаров – „Вяра“, „Моторни песни“, София, 1940 г.

[31] От турския глагол „дьонмек“ – обръщам във вярата. Название на основана в Солун еврейска секта от последователи на псевдомесията Шабатай Цеви. Той учел своите последователи да приемат исляма, но да изпълняват юдейските обреди в домовете си. Думата „дьонме“ се е превърнала в символ на нагаждач според келепира.

[32] „Десет семейства в България източват годишно 1,5 млрд. лв. от енергетиката“, с Иван Чалъков и Иво Христов разговаря Димитрина Чернева, в. „Гласове“, glasove.com, София, четвъртък, 24 февруари 2011 г., online: http://www.glasove.com/article-12254.php Подч. мое.

[33] „Ген. Любен Гоцев: „Трябва да спечелим изборите най-малко с 50 + 1 процента“, Продължение на стенограмата от 10 януари 1990 г. от съвещанието на колегиума на МВР , Христо Христов – „Мъртва хватка ― БКП искала да скрие доказателства за „възродителния процес“, Асоциация Разследващи Журналисти, София, дата не е посочена, online: http://www.investigation-bg.org/show.php?id=59 Подч мое.

[34] „Операция „Сертов” II демаскира зависимостите на българските лидери“, www.vesia.bg, в: Afera.bg, Варна, четвъртък, 24 февруари 2011 г., online: http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=16866&Itemid=1 Подч. мое.

[35] Пак там.

Форумът

Публикуване на коментар

Последователи

StatCounter

  © Blogger template Snowy Winter by Ourblogtemplates.com 2009

Back to TOP