В България т. нар. медии са собственост на военно-терористичната червена бригада ЦК на БКП и са ръководени от неговото Политбюро !

Георги Ифандиев

ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ - Част ІV,Георги Ифандиев

>> четвъртък, 3 февруари 2011 г.

Политика

ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ

Написано от Георги Ифандиев

Четвъртък,03 Февруари 2011

Георги Ифандиев

Част ІV


Демокрация ли? Що е то? • Тяхното изкуство ─ метод за промиване на съзнанието • Потъва ли светът

Продължение.

„Най-лошото управление у народ безкултурен или малокултурен е демократическото.“

Стоян Михайловски, „Книга за българския народ“, 1897 г.

Нашето общество е недостатъчно образовано, нискокултурно[1] и болно. Оставете буквалния смисъл, там нещата са поправими. То е на ръба на психичното здраве. Остава да направи окончателната крачка, за да премине отвъд, в лоното на бесовете, но на тихите бесове. Там, откъдето връщането е почти невъзможно. Само такава съвкупост от същества може да приеме и търпи всичко, което вече 67-а година се случва у нас: поголовен терор, лишаване от права и възможности за реализация, вяра в измами и празни обещания, доверие в лъжци и престъпници...

Обществото разчита на „психиатри“, които няма как да го изцерят. Тъй като психичните заболявания са страдания на душата – душевни болести. А „лечителите“, на които то се уповава, не вярват в самото съществуване на душа. Те му прилагат терапия, която изостря и задълбочава болестта. Правят го чрез средствата, кой знае защо наричани „за масово осведомяване“. Те са всичко друго, но не и това. В настоящия си вид и при сегашните си собственици медиите са инструменти за всеобща дезинформация и пропаганда. Те насаждат лъжи, изкривени представи за действителността и илюзии. А психично разстроеното общество ги приема за реалност или цел – стремеж, на който трескаво залага. Като например някаква „демокрация“...

На третия американски президент, основателя на Демократическата партия Томас Джеферсън, приписват шеговитата констатация: „Демокрацията е все едно два вълка и една овца да гласуват какво да вечерят.“[2]

Няма никаква ирония,


ARTHUR MILLER - An Enemy of the Peopleв това, че едно нейно продължение e в масово обръщение. То гласи: „Демокрацията трябва да бъде нещо повече от това два вълка и една овца да гласуват какво ще вечерят.“[3] Съгласен съм. Но възможно ли е да бъде постигнато? За да разберем, преди всичко трябва да сме наясно с дефиницията на „демокрация“.


Повечето хора имат смътна или погрешна представа за истинското значение на тази дума. Формално тя представлява словосъчетание от две гръцки слова:[4] демос (δήμος) – народ и кратос (κράτος) – управление, сила, власт или δημοκρατία – народно управление (народовластие).[5] А какво е властта, управлението? Докъде се простира истината?

В адаптацията на пиесата на Хенрик Ибсен[6] „Враг на народа“,[7] дело на американския еврейски драматург Артър Милър, авторът се пита дали мнозинството винаги е право? И отговаря чрез тълкуванията на термините „власт“ и „истина“. Обърнете внимание, че те са направени още през Викторианската епоха:[8] „Дефинират властта като „възможност за правене или за действие”, или другояче казано – властта е „пълномощие”.[9] От друга страна, множеството дефиниции определят истината като „почтеност или честност”. Според мен властта се отнася до превъзходство, силно влияние и налагане на нечия воля над тази на останалите. Властта може и да изглежда най-желаното нещо, но тя също така може да замъгли представата за добро и зло на своя притежател. Даже да промени устойчивостта на характера му и в резултат на това да го разруши. Ето защо смятам, че истината винаги е по-важна. Защото тя представлява сигурна преценка и олицетворява куража на човека да отстоява своите идеали и убеждения, независимо от несполуките, присмеха или заплахите с някакви негативни последици.

Истината представя възвишените идеали на личността… Една пълноценна личност има своя ясна и смела позиция. Тези хора най-често са решителни, ще ви бъде трудно да ги разубедите и да разклатите техните принципи. Трудно или по-скоро невъзможно е да ги склоните да поемат по път с погрешни намерения, който води към лоши цели. Докато, от друга страна, властта може да бъде развращаваща сила в живота на човека, да унищожи най-високите морални ценности в неговия живот, като ги замени с алчност, измама и с пълна и крайна грубост.”[10]

Сега вече предлагам да поразсъждаваме. Възможно ли е народът да управлява, т.е. да притежава власт или иначе казано – да съществува демокрация – народовластие, управление на народа? Опираме до дефиницията на народ. Най-общо казано народ е съвкупността от хора, които съставляват населението на една територия, но само когато това население независимо от своя народностен (етнически) произход, както и от верските, политическите и другите си убеждения, се е обединило в една обща организация, наречена държава. Всички жители на една държава представляват нейния народ. От своя страна държавата е политическа структура, която обединява населението на една територия, притежава външна независимост, ръководи се от система от правила (закони) и разполага със средства за силово отстояване на външния и вътрешния суверенитет (властта в рамките на територията) и за прилагане на законите.

В такъв случай демокрация означава управление на всички жители на държавата. Естествено възниква въпросът: Кого ще управляват, кои ще бъдат управляваните? И ако отстраним несериозните доводи: имигрантите, временно пребиваващите и гостите ще бъдат управляваните, стигаме до логичното заключение: Демокрацията е невъзможна! Ако всички са управляващи, няма да има кого да управляват. И освен това все ще се намери поне един недоволен. Не споменавайте в „идеалния случай“. Защото идеалното е у Бога. Той ни е създал несъвършени. Затова и обществата, които съставяме, са такива. Не случайно идеалът ни е Той – Творецът: „И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.”[11] Не се хващайте на въдицата с разделението по религия. Синагогата, църквата, джамията нямат нищо общо с Бога. Те са човешки, луцифериански творения, които само се възползват от Божието слово, за да постигат своите цели[12] – на единната комунистическа (йерархична) държава и новия световен ред в нея, начело с някой от „Давидовото коляно”.[13]
Obama Mussolini

Т. нар. демокрация не съответства на човешката същност, която съдържа противоборството между присъщия на всяка личност егоизъм, от една страна, и чувството за принадлежност към общност от себеподобни, от друга. Не ни е дадено на прозрем Божия промисъл, но няма как да отречем: обикновено егоизмът надделява. Просто казано, когато ви боли зъб, аз не усещам болка и обратно.

Още преди близо два века и половина Жан Жак Русо е осъзнал това и е посочил: „На практика всеки индивид има своя лична воля, противна или различна от тази на общата, която притежава в качеството си на гражданин. Личният му интерес може да го кара да говори по съвсем различен от общоприетия начин. Неговото отделно и естествено независимо съществуване е в състояние да го принуждава да оценява своя влог към общата кауза като един все по-нарастващ принос. И ако спре да го изплаща, загубата за останалите от общността ще се окаже далеч по-малка, в сравнение със собственото му бреме, ако продължи да се издължава. И така, от гледна точка на моралната личност, която учредява държавата като една persona ficta,[14] а не като нормално човешко същество, тя навярно би желала да се наслаждава на правата си на гражданин, без да е готова да изпълнява своите задължения като субект, [принадлежащ на обществото]. Тази продължаваща несправедливост не е нищо друго, освен доказателство за противоречивия характер на самата политика.”[15]

Обяснението на Русо може да не е универсално и изчерпателно. Ала все пак то до голяма степен изяснява причината, поради която люде, познати като високоморални и затова уважавани, променят същността си, колчем попаднат във властта. Да не говорим, че от Гражданската война в Англия и особено от Френската революция насам тайното Братство, което ръководи човешките дела, почти не допуска висококачествени и преди всичко нравствено извисени хора да достигнат до някакви съществени властови позиции. Като знаем това, за какво народовластие можем да говорим?

Та нали тъкмо по време на Френската революция „демокрацията“ дегенерира до охлокрация ─ власт на тълпата ─ и управление чрез терор. Парламентът е нейно творение, а обръщенията „госпожо“ и „господине“ са забранени. Тази „демокрация“ преминава в гражданска война, за да затвори кръга чрез реставрацията на най-страшната абсолютна монархия – тази на възкачения от тълпата владетел, произлязъл от нейната среда. Няма смисъл да се заблуждаваме – Наполеон е Сталин или Хитлер на ХІХ век.

Не бива да се забравя, че от Френската революция насам „демокрацията“ започва все с насилие. Еврейският консерватор Ари Бен-Цви отсъжда: „Много рядко повдигана, но изключително важна тема е тази за ликвидацията на група хора въз основа на принадлежността им към обществена класа; в този случай [по време на Френската революция] – аристокрацията. В бъдещите комунистически революции унищожаването по класов принцип ще се превърне в повсеместен обичай. Важно е да се отбележи, че еврейската левица[16] никога не пропуска да ни припомни за холокоста, основан върху раса.[17] Но никога не чуваме за холокоста, основан върху класов принцип. Дали една от причините не е фактът, че тази еврейска левица участваше в Сталиновите кланета по време на украинския холокост през трийсетте? Установено е, че 5 милиона украинци умряха от глад.“[18]

Струва си да допълня, че авторът е бил комунист и познава нещата отвътре. Нека допълня с още няколко щриха наченатата от него картина: „Такива високопоставени еврейски болшевики като Лев Каменев, Григорий Зиновиев и Яков Свредлов помогнаха на Ленин да завземе властта. А евреите Максим Литвинов, Лазар Каганович и стотици по-нископоставени бяха на предния фронт при Сталиновото изкачване във властта. Тъкмо те помогнаха на Сталин да планира и осъществи геноцидния масов глад в Украйна и бруталната окупация на Западна Украйна от Съветите. Когато СССР започна да запада, пише бивш офицер от КГБ, женен за еврейска служителка в същата служба, „цветът на това добре отгледано ръководство и техните деца имигрираха в Израел или на Запад“. Няма как да престана да мисля колко ли от тези престъпници сега живеят в Съединените щати.“[19]

За мозъка и главния ръководител на масовия глад в Украйна Лазар Мойсеевич Каганович, първия президент на СССР, неговият американски биограф пише: „... Той, да се изразя по-меко, беше дявол. Той излъчваше зло, зло, което причини смъртта на милиони хора...“[20] Дали не е важно? Питайте украинците, които все още не могат да се избавят от този ужасен кошмар от миналото. И това не е някакъв „антисемитизъм“, както ционистите и комунистите бързо биха отсъдили. Даже един от пионерите на ционизма и първи министър-председател на Израел Давид бен Гурион знаел добре, че подобни етикети са инсинуации: „Причините за нашите беди и за антисемитизма, от който се жалваме, са следствие от нашия особен статут, който не съответства на установената структура на нациите по света. Те не са резултат от злонамереността или безразсъдството на неверниците, които наричаме антисемити.”[21]
Stalin's Jews

Друг честен евреин, израелският джаз-музикант Гилад Ацмон, който свири с Пол Макартни, Шиниъд О’Конър, Роби Уилямс и т.н., достига до следните изводи: „Така се случи, че ми бяха необходими доста години, за да разбера: холокостът, сърцевината на съвременната юдейска вяра, въобще не бе историческо описание на действителни събития, които се нуждаят от защитата на закона или на политиците. Трябваха ми години, за да проумея, че моята пра-прабаба не била направена на „сапун“ или превърната в „абажур“. Най-вероятно тя е починала от изтощение, тиф или може би при масов разстрел. Наистина това е достатъчно лошо и трагично, но не се различава от съдбата на онези много милиони украинци, които изпитаха комунизма на гърба си. Като разкрива Голодомора и еврейското участие в това колосално престъпление, може би най-голямото злодеяние на ХХ век, ционистът Шевер Плокер пише в израелската [електронна медия] “Ynet”: „Някои от най-отвратителните масови убийци в историята бяха евреи.“ Съдбата на моята пра-прабаба не бе по-различна от тази на стотици хиляди цивилни германски граждани, които загинаха в преднамерено организираните поголовни бомбардировки, само защото бяха германци. По същия начин жителите на Хирошима умряха, точно понеже бяха японци. Един милион виетнамци бяха избити, само защото бяха виетнамци, а 1,3 милиона иракчани бяха ликвидирани, тъй като бяха иракчани. Накратко казано, в края на краищата трагичните обстоятелства, свързани с моята пра-прабаба, съвсем не бяха изключителни.“[22]

И така, терминът демокрация не е нищо друго, освен съблазнителната премяна, която прикрива една неприятна истина: диктатурата на малцинството, привилегированото положение на оскъдния брой реално управляващи.[23] С цинична откровеност Имануел Кант е дефинирал това по следния начин: „Честно казано, от трите форми на държавата, демократичната е деспотизъм по необходимост, тъй като налага една изпълнителна власт, при която „всички“ решават в полза и дори срещу един, който не е съгласен. Това ще рече, че „всички“, които не са съвсем всички, взимат решенията. А това е в противоречие на общата воля и само по себе си е противоположно на свободата.“[24]

Демокрация или свобода


Понятието „демокрация“ действа по същия начин, по който в продължение на близо три-четвърти век малцинството, нарекло се мнозинство – болшевиките в Съветска Русия, се разпореждаше с истинското мнозинство (болшинство) от руснаците и останалите поробени от интернационалните комунисти народи. То е удобен параван за истинските цели на талмудския интернационал.


Напоследък все по-често чувам репликата: „Не ме интересува кой управлява държавата. Интересува ме дали спазва закона.“[25] Ето образец на онова отклонение от психичното здраве, до което марксизмът-ленинизмът доведе значителна част от обществото. Става дума не просто за ролята на личността в историята, а за нейното изключително значение във всички събития. Тъкмо ленинизмът почти отрича ролята на личността и утвърждава тази на „масите“.

Според мнозинството от нашенците личността е без значение, важна е нормата. Извинете, но кой е създал закона, кой и как го прилага? Възможно ли е същество, родено и възпитано в мрачна, антихуманна милиционер-комунистическа среда, в която по идентичен начин „законът“ – тогава слял се с „партията“, стои над Човека, да отстоява интересите на личността, а от там и на обществото? Според бащата на криминологията, професор Чезаре Ломброзо, престъпниците са психично болни и се раждат такива.[26] Формулирано с Божието слово: „... Не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове...“ Исус Христос разпорежда: „Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън. И тъй, по плодовете им ще ги познаете.“[27]

Защо повечето хора лицемерно споменават решаващите „първи седем години“ от живота на човека, но стигне ли се до оценка на личността, отстъпват от това наистина тъй важно, но все още не напълно решаващо правило? Споменавам последното, защото средата, начинът на възпитание, образованието и кариерата дооформят мирогледа.

Психично болното общество се поставя над Бога. Двулично пали свещи, когато му е изгодно. И забравя онези основополагащи принципи, които трябва да спазва, ако иска да се излекува. Изключително важно, от първостепенно значение е, кой заема определена позиция и по силата на какви обстоятелства. Камо ли, когато става дума за ръководни постове в държавата.

Девизът „равенство пред закона“ е блян – неосъществима мечта. Тъй като правосъдната система, съдът, също са част от управлението, от властта. Нима комунистите, както и онези, които мамят с някаква демокрация, не проповядват равенство? Либералите лъжат, че ще го постигнат чрез свобода. Но когато вземат властта – например демократите в САЩ, бързо забравят обещанията си и това не се случва. Комунистите откровено лъжат масите, че ще постигнат равенството чрез налагане на ограничения на заможните. Докопат ли властта, стават богаташи, деспоти и поробват всички. Може да прозвучи парадоксално, но по своята същност и практическо приложение комунизмът представлява диктатура на едрия капитал, който се стреми към световно господство. Той е възможен и без наличието на комунистическа партия.

Същността на максимата „власт на закона“ се състои в това правителствените служители да се подчиняват на същите закони, както обикновените граждани. Само че управниците постоянно я нарушават и я превръщат в неосъществима мечта. В стремежа си да контролират и ограбват спестяванията, жилищата и възможностите на обикновените граждани, безспирно престъпват границите на този принцип. Какво означава лихва върху банковите влогове, данък върху жилищата, включително при сделки с тях, или още по-лошо – върху резултатите от труда? Демократично и конституционно ли е? Зависи от действащата конституция, но в никакъв случай не е демократично. Според настоящата Конституция на България редица държавни взимания, като например облагането на доходите, не представляват данъци, а нарушават правата ни и са тривиален грабеж, извършван според изискванията на закони, противоречащи на основния. Тъй като той уж гарантира правото на труд. А властта с нищо не допринася за работата на хората, както и за спестяванията, и за домовете им. Това е тяхно демократично право, което бива погазвано. Власт на закона ли е това беззаконие?

Онова, което най-много харесвам на демокрацията, е..., че е моя."Преди време бившата главна прокурорка на САЩ Джанет Рино бе заявила пред група работещи в правоохранителните органи: „Вие сте служители на едно правителство, което дава на хората повече свобода... от всяко друго в световната история.“ Ако свободата е правителствен подарък за народа, то по право същото правителство може да си го върне обратно.“[28]

Струва си да припомня на хората, че свободата не е дар от правителството, а от Бога. Затова постоянно и ревностно трябва да бъде отбранявана от посегателствата на управниците. Тъжно е заключението, до което преди век достига един от религиозните ни мислители: „Свободата е друго и друго е освобождение. Свободата, както рекох, е явление из вътрешния живот.[29] Истинската свобода почнува непременно с морално възраждане. Освобождението е явление из външния живот. То е нещо веществено. Свободата се добива чрез вековни усилия за превъзпитание. Освобождението може да бъде плод на едно щастливо военно действие ─ и да дойде в един ден. Българинът не е свободен: българинът е само освободен.“[30] Още по-жалко е, че това е валидно и днес.

Схванахте ли какво ни липсва? „Морално възраждане“ и „усилия за превъзпитание“. От т. нар. Американска революция насам действа неизменната тенденция за повече избори и по-малко свобода. И Мусолини обещавал свобода, твърдял, че тя е целта на фашизма. Обаче както и комунистите, фашистите виждали свободата единствено в свободната държава. Схващали свободата на инидвида за възможна само в нейните граници. И при фашистите, и при комунистите държавата е вся и всьо. Те отхвърлят всяка духовност и за тях не съществуват ценности извън държавата. Макар произлязъл от социалистическите среди, противно на комунистите Мусолини твърди: „Фашизмът отрича, че мнозинството може да направлява човешкото общество, само защото е мнозинство...”[31] Но при практическото прилагане на своята идеология се самоопровергава.

Истинската свобода е правото и възможността на отделен член на обществото да действа въпреки и противно на интересите на мнозинството, като държавата със своите законоприлагащи органи го пази от враждебността на мнозинството. Демокрацията не осигурява и не гарантира такава свобода. Ако приемем, че цитатът от увода принадлежи на масона Бенджамин Франклин,[32] нека се запознаем с него в цялостта му, която съдържа истинска демократичност. Той гласи: „Демокрацията представлява два вълка и агне,[33] които гласуват какво да обядват!“ Продължението е: „Свободата е добре въоръжено агне, което оспорва гласуването!”[34]

Схванахте ли? Колцина от вас са готови да се съгласят? Демократи ли сте и докъде се простира вашата готовност да уважите равното право на малцинството? Правото, а не привилегиите, както се мъчат да наложат дейците на новия световен ред. С едно изключение – държавата Израел, където малцинствата – сефарадско, фалашко и особено арабско, нямат никакви предимства. Иначе е трудно да не се съгласим с дуче, че: „Демократичният режим може да бъде дефиниран, като от време на време дава на хората илюзията за власт[35], докато истинската, ефективната власт се намира в други ръце, в скрити и не носещи отговорност сили.”[36] Последното безспорно е вярно. Доказват го историята и настоящето – живият живот. На английски двата вида власт се обозначават лесно. Първата, представителната, с authority, а втората, истинската, но скрита зад кулисите, с power.

От нравствена гледна точка демокрацията е нещо положително и правилно, но погледната от ракурса на разума и практиката, изглежда невъзможна. По същия начин от идеалистична, а не от рационална гледна точка, демокрацията представлява нарушение на Божествения ред на земята. Защото Бог е над всичко и над всички във вселената. И всички са подчинени на Него и на Неговия промисъл, за който не ни е дадено да знаем.

Затова формата на управление на държавата, която е най-близка до Божествения ред, е монархията в нейните съвременни, контролируеми варианти. Тя пренася в най-пряк вид този Божествен ред в човешкото общество – семейството. В него най-възрастният има окончателната дума. Когато индивидът още от люлката е възпитан по правилата на този ред, неговият живот в семейството не му създава пречки. А изключенията само потвърждават правилото. Което не означава, че най-старшият в семейството има право да се намесва в личната свобода на отделните членове на фамилията. Извънредно много зависи както от характера на отделните личности, така и от начина по който са били отгледани. В наши дни едни от най-успешните държави са монархиите: Люксембург, Монако, Лихтенщайн, Швеция, Норвегия, Дания, Япония... Не им отстъпва републиката, която най-масово прилага методите на пряката демокрация – Швейцария. Тя е конфедерация и обединява четири народности, без дори най-малка следа от центробежен национализъм, който да руши устоите на единната държава. Според мен такъв би следвало да бъде моделът на нашето развитие или поне близък до този.

Следва.


Очаквайте в рубриката „Епопея на негодниците“: „КАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“: ИВО ИНДЖЕВ – ЕДИН ОТ НАЙ-УСПЕШНИТЕ МЕДИЙНИ ПРОЕКТИ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ.


[1] Наскоро зрител на бившите ми телевизионни изяви, който повече от четири десетилетия добрува в Швеция, ми позвъни по телефона. Между другото сподели огорчението си от равнището на диалозите публиката в телевизионните предавания. Възмущаваше се, че след като е изминало повече от десетилетия от началото на тази практика, обаждащите се по отворените телефонни линии все още не са се научили да изключват звука на своите телевизори. Изрази ужаса си от техния начин на мислене и изразяване, от езика им... Няма как да отрека, че наистина нивото на тези общувания е изумително долнопробно. Същото се отнася и до „форумното творчество“ в интернет. Слушал съм разговори със зрители в предавания на английски, американски и руски телевизии. Тукашното чудо с обратен знак го няма никъде. Такива са резултатите от рабфаковското „образование“ на комунизЪма.

[2] John Galt – “Dreams Come Due: Government And Economics As If Freedom Mattered”, Simon & Schuster, New York, NY, 1986 г., p. 312.

[3] James Bovard – “Lost Rights: The Destruction of American Liberty”, Palgrave Macmillan, Basingstoke, Hampshirem UK, 1995 г., стр. 333.

[4] Петнадесет века преди появата на някакви „елини“ на историческата сцена – от названието на огромната древна българска империя Илат, Елат – нашият велик пророк и владетел Абар-Кам „създал българо-агилския алфа-вит [азбука], който по-късно започнал да се нарича гръцки.“ (Вж. Кубан Боян – „Чулман Толгау”, с предговор и коментари от Фаргат Габдул-Хамитович Нурутдинов, ИК „Огледало”, София, 2009 г., стр. 569.)

[5] Вж. напр. Henry George Liddell, Robert Scott – “A Greek-English Lexicon”, Revised and augmented throughout by Sir Henry Stuart Jones with the assistance of Roderick McKenzie, Clarendon Press, Oxford, 1940 г.

[6] Доста дълго и на Запад Ибсен минаваше за… фашист.

[7] Ето кога възниква това понятие, тъй масово и с лека ръка прилагано от комунистите. В него по безсрамно манипулативен начин са смесени други две, които не са тъждествени – държавата и народа. Възможно е да сте враг на управниците на държавата. Ала присвоили си правото да говорят от името на нацията, те обявяват всяка неугодна им личност за враг на народа.

[8] За пръв път пиесата се появява през 1882 г.

[9] Според мен Ибсен пръв прави разлика между power и authority. Тъй като на български тези две английски думи се превеждат като власт, преди години въведох в употреба значенията реална власт за първия и официална (представителна) власт за втория. Нека приемем, че официалната власт представлява пълномощия и се осъществява от видимите лица, зад които се крият притежателите на реалната власт, онези, които всъщност наистина управляват една страна, регион или света.

[10] Arthur Miller – “An Enemy of the People”, an adaptation of the play by Henrik Ibsen, Penguin Books (Non-Classics), London, 1977 г.

Jean Jacques Rousseau – “The Social Contract or Principles of Political Right”, Global Vision, New Delhi, 2006 г., Book I, Chapter 7. The Sovereign.

[11] “От Матея свето Евангелие”, гл. 5, ст. 48.

[12] Пресен пример: Във Франция католически свещеник бе милостиво осъден само на две години затвор за кражба на повече от 2,5 милиона долара! В продължение на 20 години „преподобният“ Антоан Видьо тъпчел пари в 28 свои лични банкови сметки. „Падрето плейбой“, както е известен, наемал луксозни хотелски апартаменти из „столици на греха“ като Лас Вегас. И пръскал отмъкнатите църковни средства за разврат –хазарт и забавления с леки жени. (Вж. “French priest jailed for stealing £2m from the church” by Our Foreign Staff, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Thursday, 26 January 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/france/8284006/French-priest-jailed-for-stealing-2m-from-the-church.html) Примерите с престъпления, извършени от равини, са хиляди. Например миналата година двама американски равини бяха осъдени в Канада като участници в престъпна група, която перяла пари. (Вж. “Two plead guilty in money laundering case involving Rabbi”, VANCOUVERITE, Vancouver, British Columbia, Canada, Friday, April 16th, 2010 г., online: http://www.vancouverite.com/2010/04/16/two-plead-guilty-in-money-laundering-case-involving-rabbi/)

[13] Протокол № 24.

[14] Идеална личност (въображаема, измислена личност; фикция, плод на фантазията), лат.

[15] Jean Jacques Rousseau – “The Social Contract or Principles of Political Right”, Global Vision, New Delhi, 2006 г., Book I, Chapter 7. The Sovereign.

[16] Сред която авторът нарежда демократите в САЩ и специално Хилъри Клинтън.

[17] Неправилно. Евреите не са раса, а верска секта, която през последния век и половина се превърна в народ.

[18] Ari Ben-Tzvi – “SAVAGE INGRATITUDE: How The Jewish Left And The Protestant Elite Sabotage America”, Red Anvil Press, местоположение не е посочено, 2007 г., стр. 105. Подч. мое.

[19] “Faces and Places. Jews Involved in “Special Tasks” by Myron B. Kuropas, “The Ukrainian Weekly”, Parsippany, NJ, 1994 г., стр. 7, от online: http://www.highbeam.com/doc/1P1-2265415.html

[20] Stuart Kahan – “The Wolf of the Kremlin”, William Morris and Co., Inc., New York NY, 1987 г., стр. 5.

[21] Charles Liebman and Steven M. Cohen – “Two Worlds of Judaism: The Israeli and American Experiences”, Yale University Press, New Haven and London, 1990 г., стр. 58. Подч. мое.

[22] “Truth, History and Integrity” by Gilad Atzmon, Gilad Atzmon Blog, Saturday, March 13, 2010 г., online: http://www.gilad.co.uk/writings/truth-history-and-integrity-by-gilad-atzmon.html

[23] Някогашният царски офицер, подп. Александър Мусевич-Бориков признава, че от 1924 до 1928 г. сам бил масон. (Вж. Архив на МВР, VІ състав на Народния съд, том ХVІІ, лист. 46.) И като такъв отлично познавал масонството отвътре. Той подчертава: „Юдомасонската система е тъждествена с парламентарно-демократичния строй.” (Цитат от статия на Ал. Мусевич-Бориков във в. „България”, брой 30, София, 27 юли 1942 г. в: Недю Недев – „Българското масонство (1807-2007)”, Издателска къща „Хермес”, София, 2008 г., стр. 391.)

[24] Immanuel Kant – “Perpetual Peace: A Philosophical Sketch”, Section II, , 1795 г., online: http://www.mtholyoke.edu/acad/intrel/kant/kant1.htm

[25] Вж. напр. Дани Каназирева, бивша членка на ГЕРБ и експредседателка на Пловдивския общински съвет в „Здравей България“, Нова телевизия, София, четвъртък, 27 Януари 2011 г., ок. 8:40 часа.

[26] Вж. Cesare Lombroso, M. D. ― “Crime: Its Causes and Remedies”, Translated by Henry P. Horton, William, M. A., Henemann, London, 1911 г., стр. xiii.

[27] „От Матея свето Евангелие“, гл. 7, ст. 18-20. Подч. мое.

[28] James Bovard – “Lost Rights: The Destruction of American Liberty”, Palgrave Macmillan, Basingstoke, Hampshirem UK, 1995 г., стр. viii.

[29] Дори окованият може да бъде свободен – по дух. А това е най-висшата форма на свободата - освободеност.

[30] Стоян Михайловски – „Как западат и се провалят държавите“ в: „Защо сме такива?: В търсене на българската културна идентичност“, Иван Еленков и Румен Даскалов, съставители, Издателство „Просвета“, София, 1994 г., стр. 102. Подч. мое.

[31] Benito Mussolini – “The Doctrine of Fascism”, Translated by Jane Soames, “The Living Age”, New York City, November 1933 г., стр. 239.

[32] За принадлежността му към масонството вж: Robert Anton Wilson - “Everything is Under Control: Conspiracies, Cults, and Cover-Ups”, HarperCollins, New York, NY, 1998 г., стр. 39-40.

[33] А не „овца“, както е в първоначалния цитат.

[34] “Ben Franklin on Liberty” by Gary Galles, “Mises Daily”, Ludwig von Mises Institute, Auburn, Alabama, 3 February, 2003 г., online: http://mises.org/story/1144 Почти същият цитат в: James Bovard – “Lost Rights: The Destruction of American Liberty”, Palgrave Macmillan, Basingstoke, Hampshirem UK, 1995 г., стр. 333.

[35] В превода на английски е използвана думата „суверенитет“, която означава и власт.

[36] Benito Mussolini – “The Doctrine of Fascism”, Translated by Jane Soames, “The Living Age”, New York City, November 1933 г., стр. 239.

форумът

:::

Политика

ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ

Написано от Георги Ифандиев

Четвъртък,03 Февруари 2011

Георги ИфандиевЧаст ІV

Демокрация ли? Що е то? Тяхното изкуство ─ метод за промиване на съзнанието Потъва ли светът

Продължение.

Най-лошото управление у народ безкултурен или малокултурен е демократическото.

Стоян Михайловски, „Книга за българския народ“, 1897 г.

Нашето общество е недостатъчно образовано, нискокултурно[1] и болно. Оставете буквалния смисъл, там нещата са поправими. То е на ръба на психичното здраве. Остава да направи окончателната крачка, за да премине отвъд, в лоното на бесовете, но на тихите бесове. Там, откъдето връщането е почти невъзможно. Само такава съвкупост от същества може да приеме и търпи всичко, което вече 67-а година се случва у нас: поголовен терор, лишаване от права и възможности за реализация, вяра в измами и празни обещания, доверие в лъжци и престъпници...

Обществото разчита на „психиатри“, които няма как да го изцерят. Тъй като психичните заболявания са страдания на душата – душевни болести. А „лечителите“, на които то се уповава, не вярват в самото съществуване на душа. Те му прилагат терапия, която изостря и задълбочава болестта. Правят го чрез средствата, кой знае защо наричани „за масово осведомяване“. Те са всичко друго, но не и това. В настоящия си вид и при сегашните си собственици медиите са инструменти за всеобща дезинформация и пропаганда. Те насаждат лъжи, изкривени представи за действителността и илюзии. А психично разстроеното общество ги приема за реалност или цел – стремеж, на който трескаво залага. Като например някаква „демокрация“...

На третия американски президент, основателя на Демократическата партия Томас Джеферсън, приписват шеговитата констатация: „Демокрацията е все едно два вълка и една овца да гласуват какво да вечерят.[2]

Няма никаква ирония,

ARTHUR MILLER - An Enemy of the Peopleв това, че едно нейно продължение e в масово обръщение. То гласи: „Демокрацията трябва да бъде нещо повече от това два вълка и една овца да гласуват какво ще вечерят.[3] Съгласен съм. Но възможно ли е да бъде постигнато? За да разберем, преди всичко трябва да сме наясно с дефиницията на „демокрация“.

Повечето хора имат смътна или погрешна представа за истинското значение на тази дума. Формално тя представлява словосъчетание от две гръцки слова:[4] демос (δήμος) – народ и кратос (κράτος) – управление, сила, власт или δημοκρατία – народно управление (народовластие).[5] А какво е властта, управлението? Докъде се простира истината?

В адаптацията на пиесата на Хенрик Ибсен[6] „Враг на народа“,[7] дело на американския еврейски драматург Артър Милър, авторът се пита дали мнозинството винаги е право? И отговаря чрез тълкуванията на термините „власт“ и „истина“. Обърнете внимание, че те са направени още през Викторианската епоха:[8]Дефинират властта като „възможност за правене или за действие”, или другояче казано – властта е „пълномощие”.[9] От друга страна, множеството дефиниции определят истината като „почтеност или честност”. Според мен властта се отнася до превъзходство, силно влияние и налагане на нечия воля над тази на останалите. Властта може и да изглежда най-желаното нещо, но тя също така може да замъгли представата за добро и зло на своя притежател. Даже да промени устойчивостта на характера му и в резултат на това да го разруши. Ето защо смятам, че истината винаги е по-важна. Защото тя представлява сигурна преценка и олицетворява куража на човека да отстоява своите идеали и убеждения, независимо от несполуките, присмеха или заплахите с някакви негативни последици.

Истината представя възвишените идеали на личността… Една пълноценна личност има своя ясна и смела позиция. Тези хора най-често са решителни, ще ви бъде трудно да ги разубедите и да разклатите техните принципи. Трудно или по-скоро невъзможно е да ги склоните да поемат по път с погрешни намерения, който води към лоши цели. Докато, от друга страна, властта може да бъде развращаваща сила в живота на човека, да унищожи най-високите морални ценности в неговия живот, като ги замени с алчност, измама и с пълна и крайна грубост.[10]

Сега вече предлагам да поразсъждаваме. Възможно ли е народът да управлява, т.е. да притежава власт или иначе казано – да съществува демокрация – народовластие, управление на народа? Опираме до дефиницията на народ. Най-общо казано народ е съвкупността от хора, които съставляват населението на една територия, но само когато това население независимо от своя народностен (етнически) произход, както и от верските, политическите и другите си убеждения, се е обединило в една обща организация, наречена държава. Всички жители на една държава представляват нейния народ. От своя страна държавата е политическа структура, която обединява населението на една територия, притежава външна независимост, ръководи се от система от правила (закони) и разполага със средства за силово отстояване на външния и вътрешния суверенитет (властта в рамките на територията) и за прилагане на законите.

В такъв случай демокрация означава управление на всички жители на държавата. Естествено възниква въпросът: Кого ще управляват, кои ще бъдат управляваните? И ако отстраним несериозните доводи: имигрантите, временно пребиваващите и гостите ще бъдат управляваните, стигаме до логичното заключение: Демокрацията е невъзможна! Ако всички са управляващи, няма да има кого да управляват. И освен това все ще се намери поне един недоволен. Не споменавайте в „идеалния случай“. Защото идеалното е у Бога. Той ни е създал несъвършени. Затова и обществата, които съставяме, са такива. Не случайно идеалът ни е Той – Творецът: „И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.[11] Не се хващайте на въдицата с разделението по религия. Синагогата, църквата, джамията нямат нищо общо с Бога. Те са човешки, луцифериански творения, които само се възползват от Божието слово, за да постигат своите цели[12] – на единната комунистическа (йерархична) държава и новия световен ред в нея, начело с някой от „Давидовото коляно”.[13]

Obama Mussolini

Т. нар. демокрация не съответства на човешката същност, която съдържа противоборството между присъщия на всяка личност егоизъм, от една страна, и чувството за принадлежност към общност от себеподобни, от друга. Не ни е дадено на прозрем Божия промисъл, но няма как да отречем: обикновено егоизмът надделява. Просто казано, когато ви боли зъб, аз не усещам болка и обратно.

Още преди близо два века и половина Жан Жак Русо е осъзнал това и е посочил: „На практика всеки индивид има своя лична воля, противна или различна от тази на общата, която притежава в качеството си на гражданин. Личният му интерес може да го кара да говори по съвсем различен от общоприетия начин. Неговото отделно и естествено независимо съществуване е в състояние да го принуждава да оценява своя влог към общата кауза като един все по-нарастващ принос. И ако спре да го изплаща, загубата за останалите от общността ще се окаже далеч по-малка, в сравнение със собственото му бреме, ако продължи да се издължава. И така, от гледна точка на моралната личност, която учредява държавата като една persona ficta,[14] а не като нормално човешко същество, тя навярно би желала да се наслаждава на правата си на гражданин, без да е готова да изпълнява своите задължения като субект, [принадлежащ на обществото]. Тази продължаваща несправедливост не е нищо друго, освен доказателство за противоречивия характер на самата политика.[15]

Обяснението на Русо може да не е универсално и изчерпателно. Ала все пак то до голяма степен изяснява причината, поради която люде, познати като високоморални и затова уважавани, променят същността си, колчем попаднат във властта. Да не говорим, че от Гражданската война в Англия и особено от Френската революция насам тайното Братство, което ръководи човешките дела, почти не допуска висококачествени и преди всичко нравствено извисени хора да достигнат до някакви съществени властови позиции. Като знаем това, за какво народовластие можем да говорим?

Та нали тъкмо по време на Френската революция „демокрацията“ дегенерира до охлокрация ─ власт на тълпата ─ и управление чрез терор. Парламентът е нейно творение, а обръщенията „госпожо“ и „господине“ са забранени. Тази „демокрация“ преминава в гражданска война, за да затвори кръга чрез реставрацията на най-страшната абсолютна монархия – тази на възкачения от тълпата владетел, произлязъл от нейната среда. Няма смисъл да се заблуждаваме – Наполеон е Сталин или Хитлер на ХІХ век.

Не бива да се забравя, че от Френската революция насам „демокрацията“ започва все с насилие. Еврейският консерватор Ари Бен-Цви отсъжда: „Много рядко повдигана, но изключително важна тема е тази за ликвидацията на група хора въз основа на принадлежността им към обществена класа; в този случай [по време на Френската революция] – аристокрацията. В бъдещите комунистически революции унищожаването по класов принцип ще се превърне в повсеместен обичай. Важно е да се отбележи, че еврейската левица[16] никога не пропуска да ни припомни за холокоста, основан върху раса.[17] Но никога не чуваме за холокоста, основан върху класов принцип. Дали една от причините не е фактът, че тази еврейска левица участваше в Сталиновите кланета по време на украинския холокост през трийсетте? Установено е, че 5 милиона украинци умряха от глад.[18]

Струва си да допълня, че авторът е бил комунист и познава нещата отвътре. Нека допълня с още няколко щриха наченатата от него картина: „Такива високопоставени еврейски болшевики като Лев Каменев, Григорий Зиновиев и Яков Свредлов помогнаха на Ленин да завземе властта. А евреите Максим Литвинов, Лазар Каганович и стотици по-нископоставени бяха на предния фронт при Сталиновото изкачване във властта. Тъкмо те помогнаха на Сталин да планира и осъществи геноцидния масов глад в Украйна и бруталната окупация на Западна Украйна от Съветите. Когато СССР започна да запада, пише бивш офицер от КГБ, женен за еврейска служителка в същата служба, „цветът на това добре отгледано ръководство и техните деца имигрираха в Израел или на Запад“. Няма как да престана да мисля колко ли от тези престъпници сега живеят в Съединените щати.[19]

За мозъка и главния ръководител на масовия глад в Украйна Лазар Мойсеевич Каганович, първия президент на СССР, неговият американски биограф пише: „... Той, да се изразя по-меко, беше дявол. Той излъчваше зло, зло, което причини смъртта на милиони хора...[20] Дали не е важно? Питайте украинците, които все още не могат да се избавят от този ужасен кошмар от миналото. И това не е някакъв „антисемитизъм“, както ционистите и комунистите бързо биха отсъдили. Даже един от пионерите на ционизма и първи министър-председател на Израел Давид бен Гурион знаел добре, че подобни етикети са инсинуации: „Причините за нашите беди и за антисемитизма, от който се жалваме, са следствие от нашия особен статут, който не съответства на установената структура на нациите по света. Те не са резултат от злонамереността или безразсъдството на неверниците, които наричаме антисемити.[21]

Stalin's Jews

Друг честен евреин, израелският джаз-музикант Гилад Ацмон, който свири с Пол Макартни, Шиниъд О’Конър, Роби Уилямс и т.н., достига до следните изводи: „Така се случи, че ми бяха необходими доста години, за да разбера: холокостът, сърцевината на съвременната юдейска вяра, въобще не бе историческо описание на действителни събития, които се нуждаят от защитата на закона или на политиците. Трябваха ми години, за да проумея, че моята пра-прабаба не била направена на „сапун“ или превърната в „абажур“. Най-вероятно тя е починала от изтощение, тиф или може би при масов разстрел. Наистина това е достатъчно лошо и трагично, но не се различава от съдбата на онези много милиони украинци, които изпитаха комунизма на гърба си. Като разкрива Голодомора и еврейското участие в това колосално престъпление, може би най-голямото злодеяние на ХХ век, ционистът Шевер Плокер пише в израелската [електронна медия] “Ynet”: „Някои от най-отвратителните масови убийци в историята бяха евреи.“ Съдбата на моята пра-прабаба не бе по-различна от тази на стотици хиляди цивилни германски граждани, които загинаха в преднамерено организираните поголовни бомбардировки, само защото бяха германци. По същия начин жителите на Хирошима умряха, точно понеже бяха японци. Един милион виетнамци бяха избити, само защото бяха виетнамци, а 1,3 милиона иракчани бяха ликвидирани, тъй като бяха иракчани. Накратко казано, в края на краищата трагичните обстоятелства, свързани с моята пра-прабаба, съвсем не бяха изключителни.[22]

И така, терминът демокрация не е нищо друго, освен съблазнителната премяна, която прикрива една неприятна истина: диктатурата на малцинството, привилегированото положение на оскъдния брой реално управляващи.[23] С цинична откровеност Имануел Кант е дефинирал това по следния начин: „Честно казано, от трите форми на държавата, демократичната е деспотизъм по необходимост, тъй като налага една изпълнителна власт, при която „всички“ решават в полза и дори срещу един, който не е съгласен. Това ще рече, че „всички“, които не са съвсем всички, взимат решенията. А това е в противоречие на общата воля и само по себе си е противоположно на свободата.[24]

Демокрация или свобода

Понятието „демокрация“ действа по същия начин, по който в продължение на близо три-четвърти век малцинството, нарекло се мнозинство – болшевиките в Съветска Русия, се разпореждаше с истинското мнозинство (болшинство) от руснаците и останалите поробени от интернационалните комунисти народи. То е удобен параван за истинските цели на талмудския интернационал.

Напоследък все по-често чувам репликата: „Не ме интересува кой управлява държавата. Интересува ме дали спазва закона.[25] Ето образец на онова отклонение от психичното здраве, до което марксизмът-ленинизмът доведе значителна част от обществото. Става дума не просто за ролята на личността в историята, а за нейното изключително значение във всички събития. Тъкмо ленинизмът почти отрича ролята на личността и утвърждава тази на „масите“.

Според мнозинството от нашенците личността е без значение, важна е нормата. Извинете, но кой е създал закона, кой и как го прилага? Възможно ли е същество, родено и възпитано в мрачна, антихуманна милиционер-комунистическа среда, в която по идентичен начин „законът“ – тогава слял се с „партията“, стои над Човека, да отстоява интересите на личността, а от там и на обществото? Според бащата на криминологията, професор Чезаре Ломброзо, престъпниците са психично болни и се раждат такива.[26] Формулирано с Божието слово: „... Не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове...“ Исус Христос разпорежда: „Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън. И тъй, по плодовете им ще ги познаете.[27]

Защо повечето хора лицемерно споменават решаващите „първи седем години“ от живота на човека, но стигне ли се до оценка на личността, отстъпват от това наистина тъй важно, но все още не напълно решаващо правило? Споменавам последното, защото средата, начинът на възпитание, образованието и кариерата дооформят мирогледа.

Психично болното общество се поставя над Бога. Двулично пали свещи, когато му е изгодно. И забравя онези основополагащи принципи, които трябва да спазва, ако иска да се излекува. Изключително важно, от първостепенно значение е, кой заема определена позиция и по силата на какви обстоятелства. Камо ли, когато става дума за ръководни постове в държавата.

Девизът „равенство пред закона“ е блян – неосъществима мечта. Тъй като правосъдната система, съдът, също са част от управлението, от властта. Нима комунистите, както и онези, които мамят с някаква демокрация, не проповядват равенство? Либералите лъжат, че ще го постигнат чрез свобода. Но когато вземат властта – например демократите в САЩ, бързо забравят обещанията си и това не се случва. Комунистите откровено лъжат масите, че ще постигнат равенството чрез налагане на ограничения на заможните. Докопат ли властта, стават богаташи, деспоти и поробват всички. Може да прозвучи парадоксално, но по своята същност и практическо приложение комунизмът представлява диктатура на едрия капитал, който се стреми към световно господство. Той е възможен и без наличието на комунистическа партия.

Същността на максимата „власт на закона“ се състои в това правителствените служители да се подчиняват на същите закони, както обикновените граждани. Само че управниците постоянно я нарушават и я превръщат в неосъществима мечта. В стремежа си да контролират и ограбват спестяванията, жилищата и възможностите на обикновените граждани, безспирно престъпват границите на този принцип. Какво означава лихва върху банковите влогове, данък върху жилищата, включително при сделки с тях, или още по-лошо – върху резултатите от труда? Демократично и конституционно ли е? Зависи от действащата конституция, но в никакъв случай не е демократично. Според настоящата Конституция на България редица държавни взимания, като например облагането на доходите, не представляват данъци, а нарушават правата ни и са тривиален грабеж, извършван според изискванията на закони, противоречащи на основния. Тъй като той уж гарантира правото на труд. А властта с нищо не допринася за работата на хората, както и за спестяванията, и за домовете им. Това е тяхно демократично право, което бива погазвано. Власт на закона ли е това беззаконие?

Онова, което най-много харесвам на демокрацията, е..., че е моя."Преди време бившата главна прокурорка на САЩ Джанет Рино бе заявила пред група работещи в правоохранителните органи: „Вие сте служители на едно правителство, което дава на хората повече свобода... от всяко друго в световната история.“ Ако свободата е правителствен подарък за народа, то по право същото правителство може да си го върне обратно.[28]

Струва си да припомня на хората, че свободата не е дар от правителството, а от Бога. Затова постоянно и ревностно трябва да бъде отбранявана от посегателствата на управниците. Тъжно е заключението, до което преди век достига един от религиозните ни мислители: „Свободата е друго и друго е освобождение. Свободата, както рекох, е явление из вътрешния живот.[29] Истинската свобода почнува непременно с морално възраждане. Освобождението е явление из външния живот. То е нещо веществено. Свободата се добива чрез вековни усилия за превъзпитание. Освобождението може да бъде плод на едно щастливо военно действие ─ и да дойде в един ден. Българинът не е свободен: българинът е само освободен.[30] Още по-жалко е, че това е валидно и днес.

Схванахте ли какво ни липсва? „Морално възраждане“ и „усилия за превъзпитание“. От т. нар. Американска революция насам действа неизменната тенденция за повече избори и по-малко свобода. И Мусолини обещавал свобода, твърдял, че тя е целта на фашизма. Обаче както и комунистите, фашистите виждали свободата единствено в свободната държава. Схващали свободата на инидвида за възможна само в нейните граници. И при фашистите, и при комунистите държавата е вся и всьо. Те отхвърлят всяка духовност и за тях не съществуват ценности извън държавата. Макар произлязъл от социалистическите среди, противно на комунистите Мусолини твърди: „Фашизмът отрича, че мнозинството може да направлява човешкото общество, само защото е мнозинство...[31] Но при практическото прилагане на своята идеология се самоопровергава.

Истинската свобода е правото и възможността на отделен член на обществото да действа въпреки и противно на интересите на мнозинството, като държавата със своите законоприлагащи органи го пази от враждебността на мнозинството. Демокрацията не осигурява и не гарантира такава свобода. Ако приемем, че цитатът от увода принадлежи на масона Бенджамин Франклин,[32] нека се запознаем с него в цялостта му, която съдържа истинска демократичност. Той гласи: „Демокрацията представлява два вълка и агне,[33] които гласуват какво да обядват!“ Продължението е: „Свободата е добре въоръжено агне, което оспорва гласуването![34]

Схванахте ли? Колцина от вас са готови да се съгласят? Демократи ли сте и докъде се простира вашата готовност да уважите равното право на малцинството? Правото, а не привилегиите, както се мъчат да наложат дейците на новия световен ред. С едно изключение – държавата Израел, където малцинствата – сефарадско, фалашко и особено арабско, нямат никакви предимства. Иначе е трудно да не се съгласим с дуче, че: „Демократичният режим може да бъде дефиниран, като от време на време дава на хората илюзията за власт[35], докато истинската, ефективната власт се намира в други ръце, в скрити и не носещи отговорност сили.[36] Последното безспорно е вярно. Доказват го историята и настоящето – живият живот. На английски двата вида власт се обозначават лесно. Първата, представителната, с authority, а втората, истинската, но скрита зад кулисите, с power.

От нравствена гледна точка демокрацията е нещо положително и правилно, но погледната от ракурса на разума и практиката, изглежда невъзможна. По същия начин от идеалистична, а не от рационална гледна точка, демокрацията представлява нарушение на Божествения ред на земята. Защото Бог е над всичко и над всички във вселената. И всички са подчинени на Него и на Неговия промисъл, за който не ни е дадено да знаем.

Затова формата на управление на държавата, която е най-близка до Божествения ред, е монархията в нейните съвременни, контролируеми варианти. Тя пренася в най-пряк вид този Божествен ред в човешкото общество – семейството. В него най-възрастният има окончателната дума. Когато индивидът още от люлката е възпитан по правилата на този ред, неговият живот в семейството не му създава пречки. А изключенията само потвърждават правилото. Което не означава, че най-старшият в семейството има право да се намесва в личната свобода на отделните членове на фамилията. Извънредно много зависи както от характера на отделните личности, така и от начина по който са били отгледани. В наши дни едни от най-успешните държави са монархиите: Люксембург, Монако, Лихтенщайн, Швеция, Норвегия, Дания, Япония... Не им отстъпва републиката, която най-масово прилага методите на пряката демокрация – Швейцария. Тя е конфедерация и обединява четири народности, без дори най-малка следа от центробежен национализъм, който да руши устоите на единната държава. Според мен такъв би следвало да бъде моделът на нашето развитие или поне близък до този.

Следва.

Очаквайте в рубриката „Епопея на негодниците“:КАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“: ИВО ИНДЖЕВ – ЕДИН ОТ НАЙ-УСПЕШНИТЕ МЕДИЙНИ ПРОЕКТИ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ.



[1] Наскоро зрител на бившите ми телевизионни изяви, който повече от четири десетилетия добрува в Швеция, ми позвъни по телефона. Между другото сподели огорчението си от равнището на диалозите публиката в телевизионните предавания. Възмущаваше се, че след като е изминало повече от десетилетия от началото на тази практика, обаждащите се по отворените телефонни линии все още не са се научили да изключват звука на своите телевизори. Изрази ужаса си от техния начин на мислене и изразяване, от езика им... Няма как да отрека, че наистина нивото на тези общувания е изумително долнопробно. Същото се отнася и до „форумното творчество“ в интернет. Слушал съм разговори със зрители в предавания на английски, американски и руски телевизии. Тукашното чудо с обратен знак го няма никъде. Такива са резултатите от рабфаковското „образование“ на комунизЪма.

[2] John Galt – “Dreams Come Due: Government And Economics As If Freedom Mattered”, Simon & Schuster, New York, NY, 1986 г., p. 312.

[3] James Bovard – “Lost Rights: The Destruction of American Liberty”, Palgrave Macmillan, Basingstoke, Hampshirem UK, 1995 г., стр. 333.

[4] Петнадесет века преди появата на някакви „елини“ на историческата сцена – от названието на огромната древна българска империя Илат, Елат – нашият велик пророк и владетел Абар-Кам „създал българо-агилския алфа-вит [азбука], който по-късно започнал да се нарича гръцки.“ (Вж. Кубан Боян – „Чулман Толгау”, с предговор и коментари от Фаргат Габдул-Хамитович Нурутдинов, ИК „Огледало”, София, 2009 г., стр. 569.)

[5] Вж. напр. Henry George Liddell, Robert Scott – “A Greek-English Lexicon”, Revised and augmented throughout by Sir Henry Stuart Jones with the assistance of Roderick McKenzie, Clarendon Press, Oxford, 1940 г.

[6] Доста дълго и на Запад Ибсен минаваше за… фашист.

[7] Ето кога възниква това понятие, тъй масово и с лека ръка прилагано от комунистите. В него по безсрамно манипулативен начин са смесени други две, които не са тъждествени – държавата и народа. Възможно е да сте враг на управниците на държавата. Ала присвоили си правото да говорят от името на нацията, те обявяват всяка неугодна им личност за враг на народа.

[8] За пръв път пиесата се появява през 1882 г.

[9] Според мен Ибсен пръв прави разлика между power и authority. Тъй като на български тези две английски думи се превеждат като власт, преди години въведох в употреба значенията реална власт за първия и официална (представителна) власт за втория. Нека приемем, че официалната власт представлява пълномощия и се осъществява от видимите лица, зад които се крият притежателите на реалната власт, онези, които всъщност наистина управляват една страна, регион или света.

[10] Arthur Miller – “An Enemy of the People”, an adaptation of the play by Henrik Ibsen, Penguin Books (Non-Classics), London, 1977 г.

Jean Jacques Rousseau – “The Social Contract or Principles of Political Right”, Global Vision, New Delhi, 2006 г., Book I, Chapter 7. The Sovereign.

[11] “От Матея свето Евангелие”, гл. 5, ст. 48.

[12] Пресен пример: Във Франция католически свещеник бе милостиво осъден само на две години затвор за кражба на повече от 2,5 милиона долара! В продължение на 20 години „преподобният“ Антоан Видьо тъпчел пари в 28 свои лични банкови сметки. „Падрето плейбой“, както е известен, наемал луксозни хотелски апартаменти из „столици на греха“ като Лас Вегас. И пръскал отмъкнатите църковни средства за разврат –хазарт и забавления с леки жени. (Вж. “French priest jailed for stealing £2m from the church” by Our Foreign Staff, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Thursday, 26 January 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/france/8284006/French-priest-jailed-for-stealing-2m-from-the-church.html) Примерите с престъпления, извършени от равини, са хиляди. Например миналата година двама американски равини бяха осъдени в Канада като участници в престъпна група, която перяла пари. (Вж. “Two plead guilty in money laundering case involving Rabbi”, VANCOUVERITE, Vancouver, British Columbia, Canada, Friday, April 16th, 2010 г., online: http://www.vancouverite.com/2010/04/16/two-plead-guilty-in-money-laundering-case-involving-rabbi/)

[13] Протокол № 24.

[14] Идеална личност (въображаема, измислена личност; фикция, плод на фантазията), лат.

[15] Jean Jacques Rousseau – “The Social Contract or Principles of Political Right”, Global Vision, New Delhi, 2006 г., Book I, Chapter 7. The Sovereign.

[16] Сред която авторът нарежда демократите в САЩ и специално Хилъри Клинтън.

[17] Неправилно. Евреите не са раса, а верска секта, която през последния век и половина се превърна в народ.

[18] Ari Ben-Tzvi – “SAVAGE INGRATITUDE: How The Jewish Left And The Protestant Elite Sabotage America”, Red Anvil Press, местоположение не е посочено, 2007 г., стр. 105. Подч. мое.

[19] “Faces and Places. Jews Involved in “Special Tasks” by Myron B. Kuropas, “The Ukrainian Weekly”, Parsippany, NJ, 1994 г., стр. 7, от online: http://www.highbeam.com/doc/1P1-2265415.html

[20] Stuart Kahan – “The Wolf of the Kremlin”, William Morris and Co., Inc., New York NY, 1987 г., стр. 5.

[21] Charles Liebman and Steven M. Cohen – “Two Worlds of Judaism: The Israeli and American Experiences”, Yale University Press, New Haven and London, 1990 г., стр. 58. Подч. мое.

[22] “Truth, History and Integrity” by Gilad Atzmon, Gilad Atzmon Blog, Saturday, March 13, 2010 г., online: http://www.gilad.co.uk/writings/truth-history-and-integrity-by-gilad-atzmon.html

[23] Някогашният царски офицер, подп. Александър Мусевич-Бориков признава, че от 1924 до 1928 г. сам бил масон. (Вж. Архив на МВР, VІ състав на Народния съд, том ХVІІ, лист. 46.) И като такъв отлично познавал масонството отвътре. Той подчертава: „Юдомасонската система е тъждествена с парламентарно-демократичния строй.” (Цитат от статия на Ал. Мусевич-Бориков във в. „България”, брой 30, София, 27 юли 1942 г. в: Недю Недев – „Българското масонство (1807-2007)”, Издателска къща „Хермес”, София, 2008 г., стр. 391.)

[24] Immanuel Kant – “Perpetual Peace: A Philosophical Sketch”, Section II, , 1795 г., online: http://www.mtholyoke.edu/acad/intrel/kant/kant1.htm

[25] Вж. напр. Дани Каназирева, бивша членка на ГЕРБ и експредседателка на Пловдивския общински съвет в „Здравей България“, Нова телевизия, София, четвъртък, 27 Януари 2011 г., ок. 8:40 часа.

[26] Вж. Cesare Lombroso, M. D. ― “Crime: Its Causes and Remedies”, Translated by Henry P. Horton, William, M. A., Henemann, London, 1911 г., стр. xiii.

[27] „От Матея свето Евангелие“, гл. 7, ст. 18-20. Подч. мое.

[28] James Bovard – “Lost Rights: The Destruction of American Liberty”, Palgrave Macmillan, Basingstoke, Hampshirem UK, 1995 г., стр. viii.

[29] Дори окованият може да бъде свободен – по дух. А това е най-висшата форма на свободата - освободеност.

[30] Стоян Михайловски – „Как западат и се провалят държавите“ в: „Защо сме такива?: В търсене на българската културна идентичност“, Иван Еленков и Румен Даскалов, съставители, Издателство „Просвета“, София, 1994 г., стр. 102. Подч. мое.

[31] Benito Mussolini – “The Doctrine of Fascism”, Translated by Jane Soames, “The Living Age”, New York City, November 1933 г., стр. 239.

[32] За принадлежността му към масонството вж: Robert Anton Wilson - “Everything is Under Control: Conspiracies, Cults, and Cover-Ups”, HarperCollins, New York, NY, 1998 г., стр. 39-40.

[33] А не „овца“, както е в първоначалния цитат.

[34] “Ben Franklin on Liberty” by Gary Galles, “Mises Daily”, Ludwig von Mises Institute, Auburn, Alabama, 3 February, 2003 г., online: http://mises.org/story/1144 Почти същият цитат в: James Bovard – “Lost Rights: The Destruction of American Liberty”, Palgrave Macmillan, Basingstoke, Hampshirem UK, 1995 г., стр. 333.

[35] В превода на английски е използвана думата „суверенитет“, която означава и власт.

[36] Benito Mussolini – “The Doctrine of Fascism”, Translated by Jane Soames, “The Living Age”, New York City, November 1933 г., стр. 239.

Публикуване на коментар

Последователи

StatCounter

  © Blogger template Snowy Winter by Ourblogtemplates.com 2009

Back to TOP