tag:blogger.com,1999:blog-79015717305645575122024-02-19T05:29:27.543+02:00Георги ИфандиевBulgaria Timeshttp://www.blogger.com/profile/01519830534026729601noreply@blogger.comBlogger55125tag:blogger.com,1999:blog-7901571730564557512.post-82228551697052248062012-12-27T18:31:00.001+02:002012-12-27T18:43:01.347+02:00Официален сайт на Георги Ифандиев - http://diagnosa.net/<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: x-large;"><b>Официален сайт </b></span></div>
<div style="text-align: center;">
<br /></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: x-large;"><b>на </b></span></div>
<div style="text-align: center;">
<br /></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: x-large;"><b>Георги Ифандиев - </b></span></div>
<div style="text-align: center;">
<br /></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: x-large;"><b><a href="http://diagnosa.net/" target="_blank">http://diagnosa.net/</a></b></span><br />
<b><span style="font-size: x-large;"> </span></b><span><b>.<br /><br /><span style="font-size: x-large;">E-mail на г-н Ифандиев:<br /><br />diagnosa@start.bg</span></b></span></div>
Bulgaria Timeshttp://www.blogger.com/profile/01519830534026729601noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7901571730564557512.post-14465989476479612312011-07-28T18:43:00.001+03:002011-07-28T18:43:44.723+03:00ДОЛНИ,МРЪСНИ БОКЛУЦИ ОТ ВИВАКОМ<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEglfMsHv672_uwYzYJ84b6HjkCWMJw9C468prDdZIlkC1G6Ncz_NqY27qAIaAxFLfEqScPl-Ntdih0D1gBE3Opn7xsKWF_D-OvWyqQh_dlnAZF9ucJpf4-QmU7auutQIH9oxUrb_m00pbM/s1600/vivacom1.jpg"><img style="float: left; margin: 0pt 10px 10px 0pt; cursor: pointer; width: 320px; height: 116px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEglfMsHv672_uwYzYJ84b6HjkCWMJw9C468prDdZIlkC1G6Ncz_NqY27qAIaAxFLfEqScPl-Ntdih0D1gBE3Opn7xsKWF_D-OvWyqQh_dlnAZF9ucJpf4-QmU7auutQIH9oxUrb_m00pbM/s320/vivacom1.jpg" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5634429281202746642" border="0" /></a><br /><h3 class="post-title entry-title"><a href="http://timesbg.blogspot.com/2011/07/blog-post_463.html">ДОЛНИ,МРЪСНИ БОКЛУЦИ ОТ ВИВАКОМ !</a><br /></h3>Bulgaria Timeshttp://www.blogger.com/profile/01519830534026729601noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7901571730564557512.post-15006074777026008712011-06-07T11:27:00.001+03:002011-06-07T11:31:22.287+03:00Георги Ифандиев :ИСТИНАТА Е ВСЕ ТАКА НЕУДОБНА<span style="font-size:100%;"><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Политика<br /><br /></span><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">ИСТИНАТА Е ВСЕ ТАКА НЕУДОБНА <br /><br /></span><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Написано от Георги Ифандиев <br /><br /></span><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Вторник, 07 Юни 2011 03:21</span><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);"></span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Георги ИфандиевЧаст ІІІ: САМО САМИТЕ НИЕ МОЖЕМ</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Разум срещу злоба, знание против сила • В болшевишката кочина или към Изхода • Имат ли нашенци необходимост от истина и декомунизация</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Никоя цена не е достатъчно висока, когато искате да се избавите от тиранията.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Не съществува „пазарна икономика“. Това е мантра, използвана от интернационалните банкери, за да прокарват идеите си. А финансистите не създават благосъстояние. Те изсмукват онова, което съзидателите на полето, във фабриката, на строежа, в лабораториите раждат със своя труд.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Откакто разменната (пазарната) система бе заменена с паричната, човечеството живее в една икономическа илюзия. Парите нямат реална стойност. Използват ги за преодоляване на недостатъците на разменната система в условията на Ротшилдовата финансова индукция. Те съществуват само защото ние ги смятаме за истинска ценност.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Едва ли познавате историята на човек на име Уилям Броудър. Той е известен в родните си Съветски американски щати[1] с това, че не проявява никаква толерантност към богатите. Преди години осъждаше комсомолско-болшевишкия олигарх Михаил Ходорковски, на пръв поглед създаден от КПСС, КГБ и семейство Елцин. А всъщност някогашен наместник на истинските основни собственици на нефтения гигант „Юкос Петролиум“ – семейство Ротшилд.[2]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Съдът на пребоядисаните комунисти</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Този Броудър е любопитен екземпляр. Внук е на Ърл Броудър, един от лидерите на организираното комунистическо движение в САЩ. Неговият „бунт“ срещу богатството и богатите се разпростря до там, че... стана капиталист и замина за Русия, където основа инвестиционнния фонд „Ермитаж“ („Хърмитидж“ – “Hermitage”). Започнал с 25 милиона долара – откъде ли ги е взел – понастоящем състоянието му се оценява на повече 4,5 милиарда в същата валута. Това превърна неговата организация в „най-крупния руски фонд в света“! Доскоро държал голям портрет на Ленин до бюрото си.[3]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Бившият комунист признава: „Винаги съм смятал, че Русия е корумпирана. Нашата теория беше, че курсовете на акциите ще растат стремглаво, докато Русия преминава от пълен хаос към просто ужасен хаос.“ Преведено на нашенски – риба се лови в мътни води. Ала днес Броудър задава въпроса: „Къде е следващата Русия?“[4] И се подвизава в Лондон, откъдето следи дали не се излюпват нови пазари, които да предлагат толкова изгоден хаос...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Точно това се случи и у нас. Само че комунистическата партия – единствената не само по нашите земи, нейната служба за партийна сигурност и масовата глупост хвърлиха върху ми глутница пребоядисани червени добермани, за да ръфат до болка от духа ми. Белким престана да изнасям истини. Ала тези атеистични псета и техните стопани забравят Божия завет: „... Няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае“.[5]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Нямам намерение да се обяснявам с тези комплексари, още по-малко – да се разправям с тях. Унизително е. Само за сведение: когато техните родители са марширували със „святото“ име Тодор Живков на уста, моя милост провеждаше собствено следдипломно обучение по т. нар. пазарна икономика и фондови борси. Тъй като тук тези понятия бяха обявени за „фашистки“, както кибернетиката на Норбърт Уийнър (наричан тук с немското произношение на името му Норберт Винер) например, поради липсата на други източници ползвах „услугите“ на... тогавашните съветски издатели. За разлика от нашите баш католици, те не се свеняха да превеждат западни автори, някои от които бяха дарени с Нобелова награда за икономика.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Искам да кажа, че когато любимият на все повече стопяващо се малцинство неинтелигенти Иван Костов и подобните му преподаватели по икономика, които сричаха нарочно изфабрикуваните постулати на марксизма-ленинизма, аз „се калявах“ в схващанията на западните икономически практики. В интерес на истината мнозина от най-известните тогавашни автори не настояваха, че правят наука. Притежаваха самочувствието да разбират: не съществува икономическа наука. Както историята няма как да бъде наука, след като е известно, че победителите я пишат. Онова, което се разбира под фалшивото понятие „икономическа наука“, е изучаването на човешките практики в сферата на производството, търговията и паричния обмен. Ала най-вече на сравнително по-новата сфера на финансите – банковото дело, чиято история в цивилизования бял свят има едва шестстолетна история. И дирене на начини за тяхното обогатяване с нови измами. Като например предизвикването на световни кризи, съсипването на отделни държави, разпалването на войни и т.н. Който се съмнява в тези неща, просто е неук или „като дете прост“. Понеже подобни същества никога не са мислили самостоятелно, не са изследвали процесите, вярват в глупостите, които самозвани марксист-ленинци пишат в букварчетата по икономика и им втълпяват.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Споменатите дребни пиленца на партията-квачка кълват така: „Въпреки приятния му журналистически стил, Г. Ифандиев прави постоянно едни и същи анализи. Да анализира дереджето разбира се, но не изцяло. Някой да го е виждал да разобличава най-големите беди днес ─ корупцията завзела всичките слоеве на обществото, или покаяното състояние на правосъдието в страната?“</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Господи, колко усилия хвърлих, а това грандиозно скудоумие все така тържествува! Както и следващото: „Млади бизнесмени, даже и нечували за Държавна Сигурност, грабят и корумпират по същия безцеремонен начин, както и тези които си рапределиха страната след 10 ноември.“[6]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Какви са тези „най-големите беди днес“? Какво „разобличаване“? Колко пъти говорих от екрана, писах в книги и статии, че истинският лечител поставя диагноза и лекува болестта, а не симптомите й. „Най-големите беди днес“ са симптомите на онова заболяване, с което не престанаха да ни заразяват от 9 септември 1944 г. Ако го изцерите, същите „най-големи беди днес“ може и да не изчезнат напълно, но ще предизвикват единствено лек сърбеж и то понякога. А да ви мине през акъла, че наистина съществуват „млади бизнесмени, даже и нечували за Държавна Сигурност“, които грабят и корумпират по същия безцеремонен начин, както и тези които си рапределиха страната след 10 ноември“, издава само две неща. Първо, тотална глупост и неинформираност. Второ, изпълнение на задача. Драги мои, споменете ми само един такъв „млад бизнесмен“, за да ви разкрия връзките му с БКП-БЗНС, присъдружните им организации и тяхната служба за партийна сигурност.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">На 6 юни 2011 г. дори бившият президент Петър Стоянов заяви дословно: „България се контролира в голяма степен от старата висша номенклатура. Хора без ярки лица. Те не дават интервюта. И няма смисъл да дават интервюта. Но в известен смисъл всички сме били пионки в тази игра, включително и аз.“[7] Какво ще кажете? От години говоря и пиша това. Само идиотите не го разбраха...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">В стила на предходните упреци е и дефинитивната „експертна“ констатация: „Г. Ифандиев много често е казвал че от гласуване няма смисъл. Ако в България няма една единствена партия за която да гласуваме, какъв е изхода? Г. Ифандиев да е посочил някойкойто знае какво да направи и как? Да ни е посъветвал да вземем властта насила? Тук не само Ифандиев, никой не може да предложи нещо приемливо. Оплаквайки се от Държавна Сигурност, всички чакат полу-съзнателно да стане чудо, чакане, което много дълго ще продължава.“</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Ифандиев е предлагал, драги. Обявил е какво трябва да се предприеме и в книга. Ама кой да чете? Партията и ДС масово отнемаха способността за мислене или насаждаха максимата на съвременните абитуриенти: „Да те затворят в стая, пълна с книги, и да те накарат да четеш – това е нещастие.“ Нали помните вица, в който чужденец опитал да узнае интересуващ го адрес от тукашен милиционерски патрул. Опитал на пет езика, уви, безуспешно. Накрая ядосан си тръгнал. А единият от униформените се обърнал към партньора си:</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">─ Казвах ли ти, че трябва да учим езици?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Другарят му иронични запитал:</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">─ Е, та тоя като знаеше езици, оправи ли се?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Кажете ми къде и кога милиционерите са били умни и ерудирани? Много от другарите, които гастролираха във форума под статиите ми, си бяха откровени милиционери. Ако не по служба, по умствени възможности и степен на развитие.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Да не говорим, че „чудото“ чрез избори така и не стана. И няма да стане – никога. Само идиотите не проумяха, че „ако гласуването можеше да промени нещо, щяха да го забранят“. Както и че някаква „демокрация“ е възможна. Препоръчвам им да видят видеозаписа от този адрес: http://www.forumat-bg.com/politika/1160-shte-uznaete-istinata-i-istinata-shte-vi-napravi-svobodni</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Добре е да се запознаят с онази „Тема на броя“ (“Cover Story”) на списание „Нюзуийк“, която носеше многозначителното заглавие „Сега всички сме социалисти“. Нейното подзаглавие гласи: „В много отношения нашата икономика прилича на европейската. Докато следвоенното поколение остарява, а разходите се увеличават, все повече ще заприличваме на французите.“[8]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">WE ARE ALL SOCIALISTS NOWИли да узнаят действителните схващания на един от техните любимци, консултанта на Барак Обама, бившия съветник по въпросите на националната сигурност, етническия поляк Збигнев Бзежински: „Ето защо марксизмът представлява по-нататъшен жизненоважен и съзидателен стадий в съзряването на човешката представа за света. Едновременно с това марксизмът е победа на отворения за света, на активния човек над затворения в себе си пасивен човек. Той е победа на разума над вярата: той изразява способността на човека да моделира своята материална участ – да очертава нейните граници и да определя съдбата си като единствената човешка реалност...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Нещо повече, в своето време марксизмът представляваше най-прогресивният и систематичен метод за анализиране на динамиката на общественото развитие... Поради това марксизмът се обръщаше едновременно към етичния, разумния и Прометеевия инстинкт... Етичната му съставка, която се състои от човешките емоции, произлиза от юдео-християнското наследство...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">В този смисъл марксизмът служеше като механизъм на човешкия „прогрес“, макар неговата практика често да страдаше от недостиг на идеали.“[9]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Макар да се съмнявам, че от това ще има файда, както се казва. Едва ли ще променят нещо в начина си на мислене. А той е един и то добре утвърден: да не мислят. Тези момчета и момичета наподобяват двамата възрастни индианци от един чудесен разказ на Уилям Фокнър (дали са чували за него). Единият от старците пита другия: „За какво мислиш?“ Приятелят му отвръща: „За нищо.“ „Значи си мъдър“, одобрително поклаща глава първият.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Имаше и такива „мъдреци“, които се опитваха да влагат в напълно непознатите им мои схващания някакви намерения за революции, въоръжена борба, бунтове... След като в поредица от книги съм изследвал и изяснил кои планират, финансират, организират и провеждат революциите?! Повтарям афоризма на Радойко: „Сит търбух за наука глух.“ Не, мили хора[10], нямате оръжие, за да постигнете нещо със сила. Преди години го обяснявах на „атакистите“. Едва напоследък го проумяха. Защото на 11 ноември 1989 г. цялата въоръжена власт отново бе в ръцете на същата алчно червена номенклатура. Просто временно подмениха портретите на фасадата. Само два месеца по-късно стана ясно, че силните – САЩ, Западът, Съветска Русия – са с номенклатурата, а не с народа.[11] Винаги е било така. Няма как да го проумеете. Прекалено сложно е за вашите милиционерски възможности.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Вярно е, че съм цитирал покойния земеделски лидер Георги Михов Димитров, който през 1948 г. заявява пред комисия на американския Конгрес, председателствана от тогава все още бъдещия президент Ричард Никсън, „че законът не би бил от голяма полза в борбата срещу комунистите, тъй като те непрекъснато работят извън него. Те много добре съзнават, че могат да бъдат победени само със средствата, които използват срещу своите врагове… Срещу тях трябва да се използват собствените им конспиративни методи. Необходимо е да се използват всички средства, които биха възпрепятствали дейността на международната конспирация, при това без никакво отлагане, защото по-късно вече няма да можете да използвате тези средства, дори да искате.“[12]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Още римляните са установили: “Quid leges sine moribus vanae proficiynt?” – „Каква полза от закони, когато няма добри нрави?” А тук някакъв „гений“ се мъчи да ме убеди, че по време на мандата си като министър-председател неговият любим вожд и учител, агента на Държавна сигурност с псевдоним „Стоян“, нямало как да посегне на парите на комунистическата номенклатура, защото щял да... наруши Конституцията, моля ви се?! “O sancta simplicitas!” – „О, свещена простота!” Като се сблъскам с подобна нищета на духа, разбирам защо у нас 5 на сто от населението притежава 70 на сто от банковите депозити.[13] Гаргамел разполагаше с подкрепата на най-малко 70 на сто от населението. И можеше да смаже номенклатурата така, както се размазва хлебарка. Обаче не затова го бяха готвили толкова дълго. Освен това трябваше да започне лустрацията от себе си и от своята компартийна другарка Елена, със своите роднини, близки и т.н. (Костов няма приятели.)</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Без крайна непримиримост към недокоснатата стара система и нейните представители, без радикални мерки за нейното ликвидиране, ни остава само да изчакаме своя финал като нация и дори като люде.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Достатъчно. Нека вървим към онова, което трябва да сторим. Уточнявам – според мен.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Спасението на давещите се...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Не веднъж съм признавал, че ме интересуват малко хора. Онзи неполучил възможност за изява елит, който е в състояние да поведе останалите към нашия Изход. Имаме все по-малко историческо време, за да разрушим порочния стар ред и направим първата копка на прехода към нормално общество, а не към демокрация. Демокрацията е порочна форма на управление, при която 51 на сто потъпкват правата и свободите на другите 49 процента. Неразбирайки тавтологията, другарите настояваха, че градят „народна демокрация“. Техният вариант бе обратният – господство на малцинството (номенклатурата и нейните платени слуги) над мнозинството. Разликата не е кой знае колко голяма. Репресии може да има и при „класическия“ вариант.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Спасението на давещите се...Нашето общество е болно. Заразата на комунизма бе привнесена в него още по време на Първата световна война. След 9 септември 1944 г. тойзи бацил го събори и постави в състояние на хронически тежко страдание. Обаче “aegroto dum anima est, spes est” – „докато болният е в съзнание, все още има надежда“.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Всеки мислещ човек, който се стреми към нормалност и дори към съвършенство, следва да анализира фактите. Неминуемо ще стигне до извода, че на пръв поглед в ироничния девиз от един съветски хумористичен роман „делото на давещите се е в ръцете на самите давещи се“, се съдържа огромна истина, валидна за състоянието, в което сме изпаднали. Събитията по света напират и другите народи, потънали в своите собствени проблеми, няма да ни подадат ръка. Техните лидери имат интерес ние да сме на дъното. Дълго е за обяснение. И изисква представянето на маса доказателства.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Затова нека до съзнанието на всеки от нас достигне неизбежното: без изземването на властта от номенклатурата, включително на нейното имущество, което е основата на господството й над народа, всико е всуе. В наши дни постигането на тази цел е възможно по два начина. Първо, с оръжие и гражданска война, за каквато не разполагаме с ресурс, пък и сме неспособни. И второ, чрез избори.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">След като години наред съм призовавал да не се узаконява доминацията на алчно червената номенклатура чрез гласуване, защо сега призовавам за обратното? Не, тъкмо обратното. Твърдя, че изборите са възможност за истинска промяна, но само при следните условия.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Съединението прави силата</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Никой от вас не е в състояние да си представи каква мощ се съдържа в нас. Но не поединично, а когато сме обединени. Важното е в името на какво. За мен процесите на единение трябва да минат през няколко етапа. Вие ще прецените дали сме способни на това. Аз не крия своя песимизъм. И въпреки това...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Можем да се обединим около дребни идеи. Например да започнем да обезсмисляме едно от най-важните оръжия на тайната и явната власт – медиите. Хайде да престанем да гледаме нейните телевизионни предавания, да слушаме и четем изблиците на пропагандаторите й. Какво може да послужи за критерий? Моралната чистота. Тя е единственият лакмус, който ще ни насочва, за да стъпим на чисто. Няма как член на БКП, щатен или нещатен сътрудник на репресивните комунистически секретни служби да бъде искрен, когато ви поучава от своята нова, „демократична“ позиция. Тя не е негова същност. Обратното, подобни хора са изтъкани от приспособимост и продажност. Нима не ви е известно, че “pelle sub agnina latitat mens saepe lupina” – „под кожата на агнето често се крие нрав на вълчица“? Ще избегна детайлите, за да не досадя. Защото на този етап е по-важно да усетим атмосферата на единението.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Следващата стъпка може да бъде оформянето на общности. Най-лесно е това да става по местоживеене – в махалата, селото, квартала... По този начин могат да се решават битови проблеми, които могат да изглеждат незначителни в национален мащаб, но са жизнено важни за съответното място. Например изграждането на липсваща канализация или друг подобен проблем. Или да речем някой номенклатурчик създава грижи на съкварталците си. Вдига шум, пречи на преминаването по улицата и т.н. В такива случаи съвместните действия с диренето на помощ от различни инстанции – община, МВР, медии – може да доведе до решение. Дори да не постигне конкретната цел, може да създаде доверие между хората. Това вече е крачка.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Друг и то по-висш метод е бойкотът. Да речем прекратяване на плащането на задължения към монополисти-доставчици, а още по-добре – към общините или държавата. Тази стъпка е изумително важна, но и опасна. При нея обединението трябва да бъде сигурно. Ако един подведе ближните си, може да ги обрече на преследвания, наказания и щети.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Ала най-важно си остава организирането за явяване на избори. Партиите са част от цялото. Те само разделят. Едно национално движение може да издуха номенклатурата от властта. Как, щом нейните представители ще броят бюлетините? Така е, но и не съвсем. Другарите могат да фалшифицират в известни рамки. Те са в състояние да откраднат половин или един милион гласове! Да, наистина могат да го постигнат. Бившият американски поркурор и настоящ разследващ журналист Грег Паласт е изложил поне 12 начина за това и то в „демократичните“ Съветски американски щати.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Обаче няма организация, която да е в състояние да фалшифицира примерно три милиона гласа. Понеже и след крупната кражба пак ще останат два милиона гласа. И те ще победят, тъй като у нас не съществува политическа партия, която да е в състояние да постигне такъв изборен резултат. Номенклатурата ще бъде изправена пред дилемата: да признае поражението си и да приеме очакващата я участ или да прибегне към употребата на сила.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Убеден съм, че тя вече няма как да успее с втория метод. Нямаме достатъчно войска. Милицията е покварена. Повечето униформени ще преминат на страната на народа. Доказва го и т. нар. арабска пролет. Първото също няма да я удовлетворява. Тя ще опита да оцелее чрез протакане – непризнаване на изборните резултати, прибягване до „демократични“ технологии като сезиране на Конституционния съд и т.н. Тогава уличните демонстрации могат да доведат до разрешение в рамките на кратко време – според мен максимум месец. И тогава...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Декомунизация</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Най-ранните опити за обединение, тези на махленско ниво – не забелязвам нищо лошо в израза – трябва да бъдат провеждани по правилата на декомунизацията. В ръководството на новата организация да не бъдат допускани членове на БКП, БЗНС, щатни и нещатни сътрудници на МВР, ДС, РУМНО и т.н., щатни служители на ОФ, ДКМС, профсъюзите и пр. Ще има инфилтрация, но ако не се прибегне до подобна чистота, номенклатурата ще овладее и новото движение, устремено към промяна и свобода, а не „демокрация“.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Пак един от ругаещите ме в тази медия дефинитивно изтъква за моя милост: „Говори за декомунизация, но не казва, че това е супер утопия, защото трябва хората да я поискат, а на населението въобще не му пука за декомунизацията. Огромната част от българите не знаят значението на думата лустрация, камо ли да я поискат.“</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Ако наистина е така, всичките ми усилия са лишени от смисъл. Само че това означава: “Lasciate ogni speranza, voi ch’entrate” – „Надежда всяка оставете“. Без възстановяване на справедливостта, без покаяние, нищо положително не е възможно. Милиони нашенци вопиют не за възмездие, а за правда. Виждаме докъде докарахте нещата по вашия начин. Хайде да опитаме по моя.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">След евентуална победа на избори и поемане на властта, неизбежно първият задължителен за приемане закон следва да е този за декомунизацията. Вижте какво стана във ФРГ в средата на шейсетте, две десетилетия след края на Втората световна война. Искате ли да живеете като германци или предпочитате да тънете в смрадта на посткомунистическата кочина? Преди петнадесетина години Петер Юхас формулира това така: „Най-страшното на комунизма е онова, което иде след него.“ Нека сложим край на тази свинщина. Редовите членове на БКП и БЗНС ще претърпят нищожни ограничения и то за кратък срок. Ала тежко и горко на номенклатурата и на обслужвалите я ченгета. Искате ли го или ще продължавате да се валяте в свинарника на другарите, които имат общи интереси с главните прасета?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Как търпите подобни гаври, като цитата, който сега ще ви предложа? Той убедително разкрива колко объркани и отъртени са нещата у нас. „Не правя сметка да се дам на комунистите. Това заяви премиерът Бойко Борисов, който присъства на конгреса на репресираните от комунистическия режим.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Борисов изрази възмущение, че комунистическата партия прави 45-ти, 46-ти конгрес, отчита възход и признава цялата си история, включително – репресиите към хора в концентрационните лагери, уточнява „Фокус“. „Да дадеш хора да ги ядат прасетата в Скравена или по другите лагери, значи е нормално за тази партия“ – каза премиерът. Той призова репресираните от режима да разказват за това – какво е било, за действията на Народния съд, защото времето минава.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">„Пропагандата на комунистите е такава, че се забравят нещата. Миналата година ме осъдиха комунистите да платя глоба за това, че ги обиждам и репресирам. Наглостта им е безкрайна“, заяви още Борисов. Според него 22 години след промените, независимо, че са върнали държавата не 45 години, но и встрани, комунистите продължават да се държат така, все едно нищо не се е случило, а сме им длъжни. Премиерът каза, че нищо не се е променило, щом в Берлин, Лондон, Рим и Токио все още посланици са хора от бившата Държавна сигурност.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">„Съжалявам, тези, които са си заплюли дясното пространство, сиреч – демократичното, но и антикомунистическото, ги няма сред вас“, каза още Борисов. Той припомни съдбата на своя дядо, като каза, че в досието му е пишело, че е народен враг и че е починал от червен вятър. „Децата на тези същите доскоро, ако не бяхме ние да ги свалим, управляваха", каза още Бойко Борисов. Трябва да бъдем безпощадни, смята той.“[14]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">ДекомунизацияНормалният човек онемява от изумление и възмущение пред подобна наглост. Колко години трябва да минат, та местното население да прозре: Няма промени, преходът е невъзможен, докато тези наглеци с червени партийни билети не бъдат натикани там, където им е мястото. То е в затворите и на бунището на историята. По другия, вашия път на някакво езическо милосърдие – всъщност робски страх, отказ от мислене и поемане на отговорност – ходим вече двадесет и втора година. Още малко и ще се самопогребем под срутващите се връз нас насипи от болшевишка алчност, безочие и агресия.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Милиционерската издънка Б.Б. дори не знае, че на каменните кариери над село Скравена е имало женски лагер. В него нещастните затворнички са били невероятно малтретирани, но не и хвърляни за храна на прасетата. Този най-ужасен израз на садизъм се е случвал единствено в концлагера Белене. А прасетата са били подивели домашни свине. Б.Б. няма как да знае това, защото е потомствена комунистка. Нейният дядо по бащина линия, родителят й и самата тя са членове на БКП. Освен това другарката Б.Б. има чин майор от Държавна сигурност. С него се е пенсионирала, за да не се деполитизира и да запази членството си в комунистическата партия.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Като се подчинява на заповедите на кръга „Банкя“, по-късно известен и като „Монтерей“, непрокопсаната банкянска пожарникарка нарушава закона и регистрира охранителна фирма. А днес някои „умници“, които мърсуват из форума на тази медия, искат да надделеят над комунистите по... законов път. И оправдават предателството на Иван Костов с липсата на лустрационни текстове в... Конституцията. Не допусках, че някой е способен на толкова пошло скудоумие! Та нали до ден днешен наричат този документ, регламентиращ беззаконието, нашата онеправданост и привилегиите на алчно червената фашистка номенклатура „комунистически“!</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Борисов: Няма да се дам на комуниститеГледайте кои са „репресираните“ и кройте шапка на тукашния блян за свобода. Стефан Бакърджиев и синът му Евгений. Първият, прекарал няколко месеца в лагер, вербуван и като агент на ДС съсипал не една съдба. Без образование (навярно е бил „удостоен“ от службите), прекарал живота си все като началник в Централния кооперативен съюз. Навярно под крилото на Куневия свекър Иван Пръмов, избивал селяни при насилствената колективизация в Пловдивско. А „Валякът“ на СДС от червен земеделец и член на Постоянното присъствие на БЗНС под предводителството на Виктор Вълков се превърна в яростен „антикомунист“?!</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Друг виден „репресиран“, присъствал на конгреса, е Петър Стоянов, потомствен агент на ДС, чиито „заслуги“ за разочарованието на милиони от идеята за демокрация е излишно да изтъквам. Под крилото на масонството той и червеният му като семафор брат, бивш комсомолски деец, седераст и настоящ гербер, всяка минута предават България и българщината. Повечето от участниците в конгреса са били сътрудници на комунистите. Доста от тях са социалдемократи, но преди всичко земеделци, които съучастваха на комунистите при създаването на концентрационните лагери. Нали подписът на тогавашния министър Никола Петков стои на челно място под съответната Наредба-закон от 20 декември 1944 г., обнародвана в „Държавен вестник“, брой 15, от 20 януари 1945 г.!</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Доста късно този пияница и развратник се е сетил, че в страната ни липсва опозиция. Кръвта на жертвите – от т. нар. Народен съд, от четиридесетте безотговорни дни след 9 септември 1944 г., на репресиите от първите две години на „народната власт“ е неизлечимо петно върху останките от съвест на оранжево-зелените дружбаши. Тази сбърканост води до там, че престъпници като Б.Б., Стоянов, Бакърджиев и останалата болшевишко-ченгесарска пасмина и сега са не само приети, но даже са героизирани. Вместо да „красят“ клетките в една зоологическа градина, разположена на мястото на мавзолея. И да общуват със съседите си по клетка от останалите филиали на БКП – БСП, СДС, ДПС, НДСВ, ДСБ, ССД, „Гергьовден“, Новото време, РЗС, ВМРО, „Атака“ и т.н. В тази менажерия не бива да има ограничения. Посетителите трябва да имат свободата минавайки покрай клетките с тези зверове, да им подхвърлят храна... Не би. И никога няма да бъде. Както сподели с мен мой приятел: „С това население процесът е необратим.“</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Когато декомунизацията навлезе в решителна фаза – за не повече от две-три седмици – да последва разпускане на Парламента и насрочване на избори за Велико народно събрание. На тях победата ще бъде съкрушителна. Тя ще бъде последвана от приемане на нова Конституция, която да регламентира свободата, съблюдаването на всички индивидуални права, но и отговорностите на всеки гражданин, да гарантира всеобщото равенство пред закона и да гарантира свободата на всеки жител на държавата. Основният закон да оформи напълно ново държавно устройство, основано на децентрализацията и засиленото областно и местно самоуправление. Той следва да се основава на силното пряко участие на хората във взимането на решения чрез тяхната законодателна инициатива и референдуми. (Посветих на това коментар, публикуван в тази медия по-рано през тази година.) В конституцията трябва да има раздел, който да определя правилата и начините за гласуване на различните видове избори и те да не могат да бъдат променяни, освен с квалифицирано мнозинство.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Да, искрен съм, настоявам за декомунизация, съд за виновниците за националната катастрофа, национализация на всичко, което притежават номенклатурчиците и прислужниците им, за нова, максимално по-справедлива приватизация, и не съжалавям за това. Интересувате ли се от проблемите, които поставих? Имате ли сили, за да поемете по този нелек път? Или не желаете декомунизация, справедливост, наказание за алчно червената мафия и свестен живот сред щастливи хора? Това ще решите вие самите.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Лично аз не съм сред убедено вярващите в нашия потенциал като общество. Струва ми се, че ще бъдем първата геронтокрация, която ще доведе до изчезването на България от политическата карта на света. Изобщо не ме топли, че същата съдба очаква Китай, САЩ, Съветска Русия, Великобритания, Франция, Холандия, Белгия... Например американците са наясно, че през 2023 година белите деца ще бъдат малцинство в страната. И търсят методи за избягването на тази демографска катастрофа.[15] Докато всички тукашни правителства полагат невероятни усилия, за намаляване на раждаемостта на българите и за прогонването на младите от родината им. За разлика от други коментатори не твърдя, че имигрират най-качествените. Според мен заминаха най-отчаяните и най-готовите да поемат рискове. Признайте, че последното съвсем не е маловажно качество.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Преобладаващата част от имигрантите напуснаха Татковината ни непосредствено след вдигането на граничните бариери. Което показва отдавна обмисляни намерения. Отново ще си послужа с вехт виц. Тато приласкал Брижит Бардо. Но преди да се усамотят, тя му поставила условие: да изпълни едно нейно желание. С типичното си лукавство Замфиркьов обещал. И на часа полюбопитствал какво е желанието на красавицата. Тя отговорила: „Отвори границите и пусни хората да пътуват свободно.“ „Хитруша“, доволно взел да потрива ръце правешкият каскет, „искаш да останем сами...“</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Народът го е дефинирал с изумителна мъдрост: „Каквото посееш, това ще пожънеш.“ Не осъзнаете ли факта, че се намираме на ръба на пропастта и даже лек полъх на световните политически ветрове е в състояние да ни повали на нейното дъно, сме напълно и безвъзвратно загубени. Бъдете сигурни, че ако предприемем предлаганите мерки, световната власт само ще уточни параметрите на своите интереси. И ще пожертва номенклатурата, както е записано в ония Протоколи...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Онези, които нямат намерение веднъж за винаги да скъсат с кървавото ни минало, не дирят спасението, си заслужават мъжествената еврокомисарка Сталинка „Кристалина“ Георгиева от „Турист спорт банк“[16], посланичката Елена Поптодорова, шефката на ЮНЕСКО Ирина Бокова, както и „морални“ проповедници като Иван Гарелов, Васа Ганчева, Слави Трифонов, Люба Кулезич, Иво Инджев, Ана Цолова, Николай Бюреков[17] или Петьо Блъсков. Слава Богу, намира се малцинство, което поне иска да узнае истината. На него ще посветя поредните си медийни изяви в предаването „Диагноза с Георги Ифандиев“ всяка понеделнишка и петъчна вечер от 20:30 часа, както и в едноименния коментарен сайт в интернет.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">От сърце благодаря на госпожа Мария Шахъмова, задето ме покани да сътруднича на „ФорумЪт“, една наистина свободна трибуна. Както и на нейния администратор, постарал се публикациите да придобиват естетичен, четивен и все по-удобен за читателите вид. От сърце им желая успех.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">На всички добри и интересуващи се от истината хора: До нови срещи в ефира на Национална кабелна телевизия „Евроком“ и в „Диагноза с Георги Ифандиев“ в интернет.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Благодаря ви и Бог да ви пази!</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[1] Доста от „бившите“ комунисти, както и ченгетата от всякакъв вид все още благоговейно ги наричат Съединени американски щати.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[2] Вж. напр. “Rothschild is the new power behind Yukos” by Simon Bell in Moscow, Lucinda Kemeny and Andrew Porter, “The Times”, London, November 2, 2003 г., online: http://business.timesonline.co.uk/tol/business/article1101531.ece; “Rothschild lined to take over at Yukos(2003),Mikhail Khodorkovsky & Platon Lebedev found guilty of embezzlement” by James Rossiter, Evening Standard, “The Sovereign Independent”, Ireland, 15.07.2003 г., online: http://www.sovereignindependent.com/?p=11602;</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[3] Вж. “From Russia Expert, a Gloomy Outlook” by Anita Raghavan, “The New York Times”, New York, NY, November 18, 2010 г., online: http://dealbook.nytimes.com/2010/11/18/from-russia-expert-a-gloomy-outlook/</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[4] Пак там.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[5] „От Матея свето Евангелие“, гл. 10, ст. 26.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[6] Правописът е запазен във всички цитати.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[7] Петър Стоянов гостува на Лора Крумова в „Тази неделя“, bTV, София, неделя, 5 юни 2011 г., 41:50 – 42:03 минути от началото, от online: http://www.btv.bg/shows/tazi-nedelia</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[8] “We Are All Socialists Now: In many ways our economy already resembles a European one. As boomers age and spending grows, we will become even more French” by Jon Meacham, “Newsweek”, New York, NY, February 7, 2009 г., online: http://www.newsweek.com/2009/02/06/we-are-all-socialists-now.html</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[9] “Zbigniew Brzezinski – “Between Two Ages: America's Role in the Technetronic Era”, The Viking Press, New York, Ny, 1970 г., г., стр. 34.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[10] Словосъчетание, което покойният болшевишки „трибун“ Стефан Продев въведе като обръщение към т. нар. социалисти, до един пребоядисани комунисти.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[11] „Янко Янков: Имаше споразумение между комунистическия елит и управляващите западни елити”, интервю на Калоян Методиев, „Общество.нет”, София, 31 октомври 2009 г., online: http://www.obshtestvo.net/content/view/1457/3/</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[12] Проф. Чарлз Мозер – „Д-р Г.М.Димитров: Биография”, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец”, София, 1992 г., стр. 225.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[13] Вж. „5% от населението дъжрат 2/3 от всички спестявания“, Money.bg, София, сряда, 1 юни 2011 г., online: http://money.bg/news/id_609543169</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[14] „Борисов: Няма да се дам на комунистите“, в. „Дневник“, София, неделя, 15 май 2011 г., online: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/05/14/1089470_borisov_niama_da_se_dam_na_komunistite/</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[15] Вж. “White children to be minority in US by 2023” by Jon Swaine in New York, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, 7 April 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/northamerica/usa/8435636/White-children-to-be-minority-in-US-by-2023.html</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[16] Сталинка, както първоначално е била наречена, е природна комунистка. Бащата й е дългогодишен генерален директор на ДСО „Пътни строежи”, без да има висше образование. Такива като него биваха... „удостоени”. Отнасяше се единствено за активните борци против фашизма и капитализма. Носи се мълвата, че самата тя е свързана с ДС. Неин медиен съветник в Брюксел е проводеният от ДС мой съсед и съученик Констатин Иванов, син на най-големия комунист в нашия квартал, генералния директор на ДСО „Мрамор гранит“ Велик Иванов. На 6 април 2001 г. същият Косьо бе единственият, освен Маргарита, до Симо Мадридски на поляната във Врана. Самият неин настоящ шеф Жозе Мануел Барозу започна своя политически път като крайно ляв маоист и член на Комунистическата партия на португалските работници, яростен борец против капитализма, Обединена Европа и антинатовец. (Вж. напр. “European Commission Rules Questions on Barroso’s Communist Background “Inadmissible”, British National Party, Welshpool, Powys, UK, Tuesday, 8 February 2011 г., online: http://www.bnp.org.uk/news/european-commission-rules-questions-barroso%E2%80%99s-communist-background-%E2%80%9Cinadmissible%E2%80%9D) Световната революция продължава...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[17] Шаржът е на Кеворк „Димитър“ Кеворкян. Тъй като не страдам от комплекси, не крада чуждо творчество, както постъпи той с авторството на съкращението Б.Б.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">:::</span><br /><br /></span><div style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);" class="componentheading"><span style="font-size:100%;"> Политика </span></div> <table style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);" class="contentpaneopen"> <tbody><tr> <td class="contentheading" width="100%"> <span style="font-size:100%;"><span class="contentpagetitle"> ИСТИНАТА Е ВСЕ ТАКА НЕУДОБНА<br /><br /></span></span> </td> <td class="buttonheading" align="right" width="100%"> <span style="font-size:100%;"><br /></span> </td> </tr> </tbody></table> <table style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);" class="contentpaneopen"><tbody><tr> <td valign="top"> <span class="small" style="font-size:100%;"> Написано от Георги Ифандиев<br /><br /></span> </td> </tr> <tr> <td class="createdate" valign="top"><span style="font-size:100%;"> Вторник, 07 Юни 2011 03:21 <br /><br /></span><span style="font-size:100%;"></span></td> </tr> <tr> <td valign="top"> <div class="ultimatesbplugin_top"> </div><p class="MsoNormal" style="text-align: center; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><span style="line-height: 115%;"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Vigo/g.ifandiev1.jpg" alt="Георги Ифандиев" title="Георги Ифандиев" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="208" width="200" />Част ІІІ: </span><span style="line-height: 115%;">САМО САМИТЕ НИЕ МОЖЕМ</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: center; margin: 0cm 0cm 10pt;" align="center"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> </span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: center; margin: 0cm 0cm 10pt;" align="center"><span style="font-size:100%;"><i style=""><span style="line-height: 115%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Разум срещу злоба, знание против сила<span style=""> </span><span style=""> </span>• <span style=""> </span>В болшевишката кочина или към Изхода <span style=""> </span>• <span style=""> </span>Имат ли нашенци необходимост от истина и декомунизация</span></span></i></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: center; margin: 0cm 0cm 10pt;" align="center"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> </span></span></p> <p class="MsoNormal" style="margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" lang="EN-US"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> </span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt 99.25pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Никоя цена не е достатъчно висока, когато искате да се избавите от тиранията.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt 99.25pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> </span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt 99.25pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Не съществува „пазарна икономика“. Това е мантра, използвана от интернационалните банкери, за да прокарват идеите си. А финансистите не създават благосъстояние. Те изсмукват онова, което съзидателите на полето, във фабриката, на строежа, в лабораториите раждат със своя труд.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt 99.25pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Откакто разменната (пазарната) система бе заменена с паричната, човечеството живее в една икономическа илюзия. Парите нямат реална стойност. Използват ги за преодоляване на недостатъците на разменната система в условията на Ротшилдовата финансова индукция. Те съществуват само защото ние ги смятаме за истинска ценност.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> </span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Едва ли познавате историята на човек на име Уилям Броудър. Той е известен в родните си Съветски американски щати</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[1]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> с това, че не проявява никаква толерантност към богатите. Преди години осъждаше комсомолско-болшевишкия олигарх Михаил Ходорковски, на пръв поглед създаден от КПСС, КГБ и семейство Елцин. А всъщност някогашен наместник на истинските основни собственици на нефтения гигант „Юкос Петролиум“ – семейство Ротшилд.</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[2]</span></span></span></span></span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> </span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: center; margin: 0cm 0cm 10pt;" align="center"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Съдът на пребоядисаните комунисти</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> </span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><span style="line-height: 115%;">Този Броудър е любопитен екземпляр. Внук е на Ърл Броудър, един от лидерите на организираното комунистическо движение в САЩ. Неговият „бунт“ срещу богатството и богатите се разпростря до там, че... стана капиталист и замина за Русия, където основа инвестиционнния фонд „Ермитаж“ („Хърмитидж“ – </span><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US">“</span><span style="line-height: 115%;">Hermitage</span><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US">”</span></span><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">). Започнал с 25 милиона долара – откъде ли ги е взел – понастоящем състоянието му се оценява на повече 4,5 милиарда в същата валута. Това превърна неговата организация в „най-крупния руски фонд в света“! Доскоро държал голям портрет на Ленин до бюрото си.</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[3]</span></span></span></span></span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Бившият комунист признава: „<i style="">Винаги съм смятал, че Русия е корумпирана. Нашата теория беше, че курсовете на акциите ще растат стремглаво, докато Русия преминава от пълен хаос към просто ужасен хаос.</i>“ Преведено на нашенски – риба се лови в мътни води. Ала днес Броудър задава въпроса: „<i style="">Къде е следващата Русия?</i>“</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[4]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> И се подвизава в Лондон, откъдето следи дали не се излюпват нови пазари, които да предлагат толкова изгоден хаос...</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Точно това се случи и у нас. Само че комунистическата партия – единствената не само по нашите земи, нейната служба за партийна сигурност и масовата глупост хвърлиха върху ми глутница пребоядисани червени добермани, за да ръфат до болка от духа ми. Белким престана да изнасям истини. Ала тези атеистични псета и техните стопани забравят Божия завет: „<i style="">... Няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае</i>“.</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[5]</span></span></span></span></span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Нямам намерение да се обяснявам с тези комплексари, още по-малко – да се разправям с тях. Унизително е. Само за сведение: когато техните родители са марширували със „святото“ име Тодор Живков на уста, моя милост провеждаше собствено следдипломно обучение по т. нар. пазарна икономика и фондови борси. Тъй като тук тези понятия бяха обявени за „фашистки“, както кибернетиката на Норбърт Уийнър (наричан тук с немското произношение на името му Норберт Винер) например, поради липсата на други източници ползвах „услугите“ на... тогавашните съветски издатели. За разлика от нашите баш католици, те не се свеняха да превеждат западни автори, някои от които бяха дарени с Нобелова награда за икономика.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Искам да кажа, че когато любимият на все повече стопяващо се малцинство неинтелигенти Иван Костов и подобните му преподаватели по икономика, които сричаха нарочно изфабрикуваните постулати на марксизма-ленинизма, аз „се калявах“ в схващанията на западните икономически практики. В интерес на истината мнозина от най-известните тогавашни автори не настояваха, че правят наука. Притежаваха самочувствието да разбират: не съществува икономическа наука. Както историята няма как да бъде наука, след като е известно, че победителите я пишат. Онова, което се разбира под фалшивото понятие „икономическа наука“, е изучаването на човешките практики в сферата на производството, търговията и паричния обмен. Ала най-вече на сравнително по-новата сфера на финансите – банковото дело, чиято история в цивилизования бял свят има едва шестстолетна история. И дирене на начини за тяхното обогатяване с нови измами. Като например предизвикването на световни кризи, съсипването на отделни държави, разпалването на войни и т.н. Който се съмнява в тези неща, просто е неук или „<i style="">като дете прост</i>“. Понеже подобни същества никога не са мислили самостоятелно, не са изследвали процесите, вярват в глупостите, които самозвани марксист-ленинци пишат в букварчетата по икономика и им втълпяват.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><span style="line-height: 115%;">Споменатите дребни пиленца на партията-квачка</span><span style="line-height: 115%;"> </span><span style="line-height: 115%;">кълват така: „<i style="">Въпреки приятния му журналистически стил, Г. Ифандиев прави постоянно едни и същи анализи. Да анализира дереджето разбира се, но не изцяло. Някой да го е виждал да разобличава най-големите беди днес </i></span><i style=""><span style="line-height: 115%;">─</span></i><i style=""><span style="line-height: 115%;"> корупцията завзела всичките слоеве на обществото, или покаяното състояние на правосъдието в страната?</span></i><span style="line-height: 115%;">“</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Господи, колко усилия хвърлих, а това грандиозно скудоумие все така тържествува! Както и следващото:<span style=""> </span>„<i style="">Млади бизнесмени, даже и нечували за Държавна Сигурност, грабят и корумпират по същия безцеремонен начин, както и тези които си рапределиха страната след 10 ноември.</i>“</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[6]</span></span></span></span></span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Какви са тези „<i style="">най-големите беди днес</i>“? Какво „<i style="">разобличаване</i>“? Колко пъти говорих от екрана, писах в книги и статии, че истинският лечител поставя диагноза и лекува болестта, а не симптомите й. „<i style="">Най-големите беди днес</i>“ са симптомите на онова заболяване, с което не престанаха да ни заразяват от 9 септември 1944 г. Ако го изцерите, същите „<i style="">най-големи беди днес</i>“ може и да не изчезнат напълно, но ще предизвикват единствено лек сърбеж и то понякога. А да ви мине през акъла, че наистина съществуват „<i style="">млади бизнесмени, даже и нечували за Държавна Сигурност“, които грабят и корумпират по същия безцеремонен начин, както и тези които си рапределиха страната след 10 ноември</i>“, издава само две неща. Първо, тотална глупост и неинформираност. Второ, изпълнение на задача. Драги мои, споменете ми само един такъв „<i style="">млад бизнесмен</i>“, за да ви разкрия връзките му с БКП-БЗНС, присъдружните им организации и тяхната служба за партийна сигурност.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">На 6 юни 2011 г. дори бившият президент Петър Стоянов заяви дословно: „<i style="">България се контролира в голяма степен от старата висша номенклатура. Хора без ярки лица. Те не дават интервюта. И няма смисъл да дават интервюта. Но в известен смисъл всички сме били пионки в тази игра, включително и аз.</i>“</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[7]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Какво ще кажете? От години говоря и пиша това. Само идиотите не го разбраха...</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">В стила на предходните упреци е и дефинитивната „експертна“ констатация: „<i style="">Г. Ифандиев много често е казвал че от гласуване няма смисъл. Ако в България няма една единствена партия за която да гласуваме, какъв е изхода? Г. Ифандиев да е посочил някойкойто знае какво да направи и как? Да ни е посъветвал да вземем властта насила? Тук не само Ифандиев, никой не може да предложи нещо приемливо. Оплаквайки се от Държавна Сигурност, всички чакат полу-съзнателно да стане чудо, чакане, което много дълго ще продължава.</i>“</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Ифандиев е предлагал, драги. Обявил е какво трябва да се предприеме и в книга. Ама кой да чете? Партията и ДС масово отнемаха способността за мислене или насаждаха максимата на съвременните абитуриенти: „<i style="">Да те затворят в стая, пълна с книги, и да те накарат да четеш – това е нещастие.</i>“ Нали помните вица, в който чужденец опитал да узнае интересуващ го адрес от тукашен милиционерски патрул. Опитал на пет езика, уви, безуспешно. Накрая ядосан си тръгнал. А единият от униформените се обърнал към партньора си:</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><i style=""><span style="line-height: 115%;">─</span></i><i style=""><span style="line-height: 115%;"> Казвах ли ти, че трябва да учим езици?</span></i></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Другарят му иронични запитал:</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><i style=""><span style="line-height: 115%;">─</span></i><i style=""><span style="line-height: 115%;"> Е, та тоя като знаеше езици, оправи ли се?</span></i></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Кажете ми къде и кога милиционерите са били умни и ерудирани? Много от другарите, които гастролираха във форума под статиите ми, си бяха откровени милиционери. Ако не по служба, по умствени възможности и степен на развитие.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Да не говорим, че „<i style="">чудото</i>“ чрез избори така и не стана. И няма да стане – никога. Само идиотите не проумяха, че „<i style="">ако гласуването можеше да промени нещо, щяха да го забранят</i>“. Както и че някаква „демокрация“ е възможна. Препоръчвам им да видят видеозаписа от този адрес: </span></span><span style="font-size:100%;"><i style=""><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">http://www.forumat-bg.com/politika/1160-shte-uznaete-istinata-i-istinata-shte-vi-napravi-svobodni</span></span></i></span><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> </span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><span style="line-height: 115%;">Добре е да се запознаят с онази „Тема на броя“ (</span><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US">“Cover Story”</span><span style="line-height: 115%;">) на списание „Нюзуийк“, която носеше многозначителното заглавие „<i style="">Сега всички сме социалисти</i>“.</span><span style="line-height: 115%;"> </span></span><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Нейното подзаглавие гласи: „<i style="">В много отношения нашата икономика прилича на европейската. Докато следвоенното поколение остарява, а разходите се увеличават, все повече ще заприличваме на французите.</i>“</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[8]</span></span></span></span></span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/061/01a.jpg" alt="WE ARE ALL SOCIALISTS NOW" title="WE ARE ALL SOCIALISTS NOW" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="293" width="220" /></span>Или да узнаят действителните схващания на един от техните любимци, консултанта на Барак Обама, бившия съветник по въпросите на националната сигурност, етническия поляк Збигнев Бзежински: „<i style="">Ето защо марксизмът представлява по-нататъшен жизненоважен и съзидателен стадий в съзряването на човешката представа за света. Едновременно с това марксизмът е победа на отворения за света, на активния човек над затворения в себе си пасивен човек. Той е победа на разума над вярата: той изразява способността на човека да моделира своята материална участ – да очертава нейните граници и да определя съдбата си като единствената човешка реалност...</i></span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="font-size:100%;"><i style=""><span style="line-height: 115%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Нещо повече, в своето време марксизмът представляваше най-прогресивният и систематичен метод за анализиране на динамиката на общественото развитие... Поради това марксизмът се обръщаше едновременно към етичния, разумния и Прометеевия инстинкт... Етичната му съставка, която се състои от човешките емоции, произлиза от юдео-християнското наследство...</span></span></i></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="font-size:100%;"><i style=""><span style="line-height: 115%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);">В този смисъл марксизмът служеше<span style=""> </span>като механизъм на човешкия „прогрес“, макар неговата практика често да страдаше от недостиг на идеали.</span></span></i></span><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">“</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[9]</span></span></span></span></span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Макар да се съмнявам, че от това ще има файда, както се казва. Едва ли ще променят нещо в начина си на мислене. А той е един и то добре утвърден: да не мислят. Тези момчета и момичета наподобяват двамата възрастни индианци от един чудесен разказ на Уилям Фокнър (дали са чували за него). Единият от старците пита другия: „<i style="">За какво мислиш?</i>“ Приятелят му отвръща: „<i style="">За нищо.</i>“ „<i style="">Значи си мъдър</i>“, одобрително поклаща глава първият.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Имаше и такива „мъдреци“, които се опитваха да влагат в напълно непознатите им мои схващания някакви намерения за революции, въоръжена борба, бунтове... След като в поредица от книги съм изследвал и изяснил кои планират, финансират, организират и провеждат революциите?! Повтарям афоризма на Радойко: „<i style="">Сит търбух за наука глух.</i>“ Не, мили хора</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[10]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);">, нямате оръжие, за да постигнете нещо със сила. Преди години го обяснявах на „атакистите“. Едва напоследък го проумяха. Защото на 11 ноември 1989 г. цялата въоръжена власт отново бе в ръцете на същата алчно червена номенклатура. Просто временно подмениха портретите на фасадата. Само два месеца по-късно стана ясно, че силните – САЩ, Западът, Съветска Русия – са с номенклатурата, а не с народа.</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[11]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Винаги е било така. Няма как да го проумеете. Прекалено сложно е за вашите милиционерски възможности.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Вярно е, че съм цитирал покойния земеделски лидер Георги Михов Димитров, който през 1948 г. заявява пред комисия на американския Конгрес, председателствана от тогава все още бъдещия президент Ричард Никсън, „<i style="">че законът не би бил от голяма полза в борбата срещу комунистите, тъй като те непрекъснато работят извън него. Те много добре съзнават, че могат да бъдат победени само със средствата, които използват срещу своите врагове… Срещу тях трябва да се използват собствените им конспиративни методи. Необходимо е да се използват всички средства, които биха възпрепятствали дейността на международната конспирация, при това без никакво отлагане, защото по-късно вече няма да можете да използвате тези средства, дори да искате.</i>“</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[12]</span></span></span></span></span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><span style="line-height: 115%;">Още римляните са установили: </span><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US">“<i style="">Quid leges sine moribus vanae proficiynt?</i>”</span><span style="line-height: 115%;"> – „<i style="">К</i></span><i style=""><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US">аква полза от закони, когато няма добри нрави?</span></i><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US">” </span><span style="line-height: 115%;">А тук някакъв „гений“ се мъчи да ме убеди, че по време на мандата си като министър-председател неговият любим вожд и учител, агента на Държавна сигурност с псевдоним „Стоян“, нямало как да посегне на парите на комунистическата номенклатура, защото щял да... наруши Конституцията, моля ви се?! </span><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US">“<i style="">O sancta simplicitas!</i>” – </span><span style="line-height: 115%;">„</span><i style=""><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US">О, свещена простота!</span></i><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US">”</span><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US"> </span></span><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Като се сблъскам с подобна нищета на духа, разбирам защо у нас 5 на сто от населението притежава 70 на сто от банковите депозити.</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[13]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Гаргамел разполагаше с подкрепата на най-малко 70 на сто от населението. И можеше да смаже номенклатурата така, както се размазва хлебарка. Обаче не затова го бяха готвили толкова дълго. Освен това трябваше да започне лустрацията от себе си и от своята компартийна другарка Елена, със своите роднини, близки и т.н. (Костов няма приятели.)</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Без крайна непримиримост към недокоснатата стара система и нейните представители, без радикални мерки за нейното ликвидиране, ни остава само да изчакаме своя финал като нация и дори като люде.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Достатъчно. Нека вървим към онова, което трябва да сторим. Уточнявам – според мен.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> </span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: center; margin: 0cm 0cm 10pt;" align="center"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Спасението на давещите се...</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> </span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Не веднъж съм признавал, че ме интересуват малко хора. Онзи неполучил възможност за изява елит, който е в състояние да поведе останалите към нашия Изход. Имаме все по-малко историческо време, за да разрушим порочния стар ред и направим първата копка на прехода към нормално общество, а не към демокрация. Демокрацията е порочна форма на управление, при която 51 на сто потъпкват правата и свободите на другите 49 процента. Неразбирайки тавтологията, другарите настояваха, че градят „народна демокрация“. Техният вариант бе обратният – господство на малцинството (номенклатурата и нейните платени слуги) над мнозинството. Разликата не е кой знае колко голяма. Репресии може да има и при „класическия“ вариант.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><span style="line-height: 115%;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/061/02a.jpg" alt="Спасението на давещите се..." title="Спасението на давещите се..." style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="226" width="220" /></span>Нашето общество е болно. Заразата на комунизма бе привнесена в него още по време на Първата световна война. След 9 септември 1944 г. тойзи бацил го събори и постави в състояние на хронически тежко страдание. Обаче </span><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US">“<i style="">a</i></span><i style=""><span style="line-height: 115%;">egroto dum anima est, spes est</span></i><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US">”</span><span style="line-height: 115%;"> – „<i style="">докато болният е в съзнание, все още има надежда</i>“.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Всеки мислещ човек, който се стреми към нормалност и дори към съвършенство, следва да анализира фактите. Неминуемо ще стигне до извода, че на пръв поглед в ироничния девиз от един съветски хумористичен роман „<i style="">делото на давещите се е в ръцете на самите давещи се</i>“, се съдържа огромна истина, валидна за състоянието, в което сме изпаднали. Събитията по света напират и другите народи, потънали в своите собствени проблеми, няма да ни подадат ръка. Техните лидери имат интерес ние да сме на дъното. Дълго е за обяснение. И изисква представянето на маса доказателства.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Затова нека до съзнанието на всеки от нас достигне неизбежното: без изземването на властта от номенклатурата, включително на нейното имущество, което е основата на господството й над народа, всико е всуе. В наши дни постигането на тази цел е възможно по два начина. Първо, с оръжие и гражданска война, за каквато не разполагаме с ресурс, пък и сме неспособни. И второ, чрез избори.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">След като години наред съм призовавал да не се узаконява доминацията на алчно червената номенклатура чрез гласуване, защо сега призовавам за обратното? Не, тъкмо обратното. Твърдя, че изборите са възможност за истинска промяна, но само при следните условия.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> </span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: center; margin: 0cm 0cm 10pt;" align="center"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Съединението прави силата</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> </span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Никой от вас не е в състояние да си представи каква мощ се съдържа в нас. Но не поединично, а когато сме обединени. Важното е в името на какво. За мен процесите на единение трябва да минат през няколко етапа. Вие ще прецените дали сме способни на това. Аз не крия своя песимизъм. И въпреки това...</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><span style="line-height: 115%;">Можем да се обединим около дребни идеи. Например да започнем да обезсмисляме едно от най-важните оръжия на тайната и явната власт – медиите. Хайде да престанем да гледаме нейните телевизионни предавания, да слушаме и четем изблиците на пропагандаторите й. Какво може да послужи за критерий? Моралната чистота. Тя е единственият лакмус, който ще ни насочва, за да стъпим на чисто. Няма как член на БКП, щатен или нещатен сътрудник на репресивните комунистически секретни служби да бъде искрен, когато ви поучава от своята нова, „демократична“ позиция. Тя не е негова същност. Обратното, подобни хора са изтъкани от приспособимост и продажност. Нима не ви е известно, че </span><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US">“<i style="">pelle sub agnina latitat mens saepe lupina</i>” – </span><span style="line-height: 115%;">„<i style="">под кожата на агнето често се крие нрав на вълчица</i>“? Ще избегна детайлите, за да не досадя. Защото на този етап е по-важно да усетим атмосферата на единението.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Следващата стъпка може да бъде оформянето на общности. Най-лесно е това да става по местоживеене – в махалата, селото, квартала... По този начин могат да се решават битови проблеми, които могат да изглеждат незначителни в национален мащаб, но са жизнено важни за съответното място. Например изграждането на липсваща канализация или друг подобен проблем. Или да речем някой номенклатурчик създава грижи на съкварталците си. Вдига шум, пречи на преминаването по улицата и т.н. В такива случаи съвместните действия с диренето на помощ от различни инстанции – община, МВР, медии – може да доведе до решение. Дори да не постигне конкретната цел, може да създаде доверие между хората. Това вече е крачка. </span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Друг и то по-висш метод е бойкотът. Да речем прекратяване на плащането на задължения към монополисти-доставчици, а още по-добре – към общините или държавата. Тази стъпка е изумително важна, но и опасна. При нея обединението трябва да бъде сигурно. Ако един подведе ближните си, може да ги обрече на преследвания, наказания и щети.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Ала най-важно си остава организирането за явяване на избори. Партиите са част от цялото. Те само разделят. Едно национално движение може да издуха номенклатурата от властта. Как, щом нейните представители ще броят бюлетините? Така е, но и не съвсем. Другарите могат да фалшифицират в известни рамки. Те са в състояние да откраднат половин или един милион гласове! Да, наистина могат да го постигнат. Бившият американски поркурор и настоящ разследващ журналист Грег Паласт е изложил поне 12 начина за това и то в „демократичните“ Съветски американски щати.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Обаче няма организация, която да е в състояние да фалшифицира примерно три милиона гласа. Понеже и след крупната кражба пак ще останат два милиона гласа. И те ще победят, тъй като у нас не съществува политическа партия, която да е в състояние да постигне такъв изборен резултат. Номенклатурата ще бъде изправена пред дилемата: да признае поражението си и да приеме очакващата я участ или да прибегне към употребата на сила.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Убеден съм, че тя вече няма как да успее с втория метод. Нямаме достатъчно войска. Милицията е покварена. Повечето униформени ще преминат на страната на народа. Доказва го и т. нар. арабска пролет. Първото също няма да я удовлетворява. Тя ще опита да оцелее чрез протакане – непризнаване на изборните резултати, прибягване до „демократични“ технологии като сезиране на Конституционния съд и т.н. Тогава уличните демонстрации могат да доведат до разрешение в рамките на кратко време – според мен максимум месец. И тогава...</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> </span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: center; margin: 0cm 0cm 10pt;" align="center"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Декомунизация</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> </span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Най-ранните опити за обединение, тези на махленско ниво – не забелязвам нищо лошо в израза – трябва да бъдат провеждани по правилата на декомунизацията. В ръководството на новата организация да не бъдат допускани членове на БКП, БЗНС, щатни и нещатни сътрудници на МВР, ДС, РУМНО и т.н., щатни служители на ОФ, ДКМС, профсъюзите и пр. Ще има инфилтрация, но ако не се прибегне до подобна чистота, номенклатурата ще овладее и новото движение, устремено към промяна и свобода, а не „демокрация“. </span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Пак един от ругаещите ме в тази медия дефинитивно изтъква за моя милост: „<i style="">Говори за декомунизация, но не казва, че това е супер утопия, защото трябва хората да я поискат, а на населението въобще не му пука за декомунизацията. Огромната част от българите не знаят значението на думата лустрация, камо ли да я поискат.</i>“</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><span style="line-height: 115%;">Ако наистина е така, всичките ми усилия са лишени от смисъл. Само че това означава: </span><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US">“<i style="">Lasciate ogni speranza, voi ch’entrate</i>”</span><span style="line-height: 115%;"> – „<i style="">Надежда всяка оставете</i>“. Без възстановяване на справедливостта, без покаяние, нищо положително не е възможно. Милиони нашенци вопиют не за възмездие, а за правда. Виждаме докъде докарахте нещата по вашия начин. Хайде да опитаме по моя.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">След евентуална победа на избори и поемане на властта, неизбежно първият задължителен за приемане закон следва да е този за декомунизацията. Вижте какво стана във ФРГ в средата на шейсетте, две десетилетия след края на Втората световна война. Искате ли да живеете като германци или предпочитате да тънете в смрадта на посткомунистическата кочина? Преди петнадесетина години Петер Юхас формулира това така: „<i style="">Най-страшното на комунизма е онова, което иде след него.</i>“ Нека сложим край на тази свинщина. Редовите членове на БКП и БЗНС ще претърпят нищожни ограничения и то за кратък срок. Ала тежко и горко на номенклатурата и на обслужвалите я ченгета. Искате ли го или ще продължавате да се валяте в свинарника на другарите, които имат общи интереси с главните прасета?</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Как търпите подобни гаври, като цитата, който сега ще ви предложа? Той убедително разкрива колко объркани и отъртени са нещата у нас. „<i style="">Не правя сметка да се дам на комунистите. Това заяви премиерът Бойко Борисов, който присъства на конгреса на репресираните от комунистическия режим.</i></span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="font-size:100%;"><i style=""><span style="line-height: 115%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Борисов изрази възмущение, че комунистическата партия прави 45-ти, 46-ти конгрес, отчита възход и признава цялата си история, включително – репресиите към хора в концентрационните лагери, уточнява „Фокус“. „Да дадеш хора да ги ядат прасетата в Скравена или по другите лагери, значи е нормално за тази партия“ – каза премиерът. Той призова репресираните от режима да разказват за това – какво е било, за действията на Народния съд, защото времето минава.</span></span></i></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="font-size:100%;"><i style=""><span style="line-height: 115%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);">„Пропагандата на комунистите е такава, че се забравят нещата. Миналата година ме осъдиха комунистите да платя глоба за това, че ги обиждам и репресирам. Наглостта им е безкрайна“, заяви още Борисов. Според него 22 години след промените, независимо, че са върнали държавата не 45 години, но и встрани, комунистите продължават да се държат така, все едно нищо не се е случило, а сме им длъжни. Премиерът каза, че нищо не се е променило, щом в Берлин, Лондон, Рим и Токио все още посланици са хора от бившата Държавна сигурност.</span></span></i></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="font-size:100%;"><i style=""><span style="line-height: 115%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);">„Съжалявам, тези, които са си заплюли дясното пространство, сиреч – демократичното, но и антикомунистическото, ги няма сред вас“, каза още Борисов. Той припомни съдбата на своя дядо, като каза, че в досието му е пишело, че е народен враг и че е починал от червен вятър. „Децата на тези същите доскоро, ако не бяхме ние да ги свалим, управляваха", каза още Бойко Борисов. Трябва да бъдем безпощадни, смята той.</span></span></i></span><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">“</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[14]</span></span></span></span></span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/061/03a.jpg" alt="Декомунизация" title="Декомунизация" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="257" width="325" /></span>Нормалният човек онемява от изумление и възмущение пред подобна наглост. Колко години трябва да минат, та местното население да прозре: Няма промени, преходът е невъзможен, докато тези наглеци с червени партийни билети не бъдат натикани там, където им е мястото. То е в затворите и на бунището на историята. По другия, вашия път на някакво езическо милосърдие – всъщност робски страх, отказ от мислене и поемане на отговорност – ходим вече двадесет и втора година. Още малко и ще се самопогребем под срутващите се връз нас насипи от болшевишка алчност, безочие и агресия.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Милиционерската издънка Б.Б. дори не знае, че на каменните кариери над село Скравена е имало женски лагер. В него нещастните затворнички са били невероятно малтретирани, но не и хвърляни за храна на прасетата. Този най-ужасен израз на садизъм се е случвал единствено в концлагера Белене. А прасетата са били подивели домашни свине. Б.Б. няма как да знае това, защото е потомствена комунистка. Нейният дядо по бащина линия, родителят й и самата тя са членове на БКП. Освен това другарката Б.Б. има чин майор от Държавна сигурност. С него се е пенсионирала, за да не се деполитизира и да запази членството си в комунистическата партия.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Като се подчинява на заповедите на кръга „Банкя“, по-късно известен и като „Монтерей“, непрокопсаната банкянска пожарникарка нарушава закона и регистрира охранителна фирма. А днес някои „умници“, които мърсуват из форума на тази медия, искат да надделеят над комунистите по... законов път. И оправдават предателството на Иван Костов<span style=""> </span>с липсата на лустрационни текстове в... Конституцията. Не допусках, че някой е способен на толкова пошло скудоумие! Та нали до ден днешен наричат този документ, регламентиращ беззаконието, нашата онеправданост и привилегиите на алчно червената фашистка номенклатура „комунистически“!</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/061/04a.jpg" alt="Борисов: Няма да се дам на комунистите" title="Борисов: Няма да се дам на комунистите" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="276" width="220" /></span>Гледайте кои са „репресираните“ и кройте шапка на тукашния блян за свобода. Стефан Бакърджиев и синът му Евгений. Първият, прекарал няколко месеца в лагер, вербуван и като агент на ДС съсипал не една съдба. Без образование (навярно е бил „удостоен“ от службите), прекарал живота си все като началник в Централния кооперативен съюз. Навярно под крилото на Куневия свекър Иван Пръмов, избивал селяни при насилствената колективизация в Пловдивско. А „Валякът“ на СДС от червен земеделец и член на Постоянното присъствие на БЗНС под предводителството на Виктор Вълков се превърна в яростен „антикомунист“?!</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Друг виден „репресиран“, присъствал на конгреса, е Петър Стоянов, потомствен агент на ДС, чиито „заслуги“ за разочарованието на милиони от идеята за демокрация е излишно да изтъквам. Под крилото на масонството той и червеният му като семафор брат, бивш комсомолски деец, седераст и настоящ гербер, всяка минута предават България и българщината. Повечето от участниците в конгреса са били сътрудници на комунистите. Доста от тях са социалдемократи, но преди всичко земеделци, които съучастваха на комунистите при създаването на концентрационните лагери. Нали подписът на тогавашния министър Никола Петков стои на челно място под съответната Наредба-закон от 20 декември 1944 г., обнародвана в „Държавен вестник“, брой 15, от 20 януари 1945 г.!</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Доста късно този пияница и развратник се е сетил, че в страната ни липсва опозиция. Кръвта на жертвите – от т. нар. Народен съд, от четиридесетте безотговорни дни след 9 септември 1944 г., на репресиите от първите две години на „народната власт“ е неизлечимо петно върху останките от съвест на оранжево-зелените дружбаши. Тази сбърканост води до там, че престъпници като Б.Б., Стоянов, Бакърджиев и останалата болшевишко-ченгесарска пасмина и сега са не само приети, но даже са героизирани. Вместо да „красят“ клетките в една зоологическа градина, разположена на мястото на мавзолея. И да общуват със съседите си по клетка от останалите филиали на БКП – БСП, СДС, ДПС, НДСВ, ДСБ, ССД, „Гергьовден“, Новото време, РЗС, ВМРО, „Атака“ и т.н. В тази менажерия не бива да има ограничения. Посетителите трябва да имат свободата минавайки покрай клетките с тези зверове, да им подхвърлят храна... Не би. И никога няма да бъде. Както сподели с мен мой приятел: „<i style="">С това население процесът е необратим.</i>“</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Когато декомунизацията навлезе в решителна фаза – за не повече от две-три седмици – да последва разпускане на Парламента и насрочване на избори за Велико народно събрание. На тях победата ще бъде съкрушителна. Тя ще бъде последвана от приемане на нова Конституция, която да регламентира свободата, съблюдаването на всички индивидуални права, но и отговорностите на всеки гражданин, да гарантира всеобщото равенство пред закона и да гарантира свободата на всеки жител на държавата. Основният закон да оформи напълно ново държавно устройство, основано на децентрализацията и засиленото областно и местно самоуправление. Той следва да се основава на силното пряко участие на хората във взимането на решения чрез тяхната законодателна инициатива и референдуми. (Посветих на това коментар, публикуван в тази медия по-рано през тази година.) В конституцията трябва да има раздел, който да определя правилата и начините за гласуване на различните видове избори и те да не могат да бъдат променяни, освен с квалифицирано мнозинство.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Да, искрен съм, настоявам за декомунизация, съд за виновниците за националната катастрофа, национализация на всичко, което притежават номенклатурчиците и прислужниците им, за нова, максимално по-справедлива приватизация, и не съжалавям за това. Интересувате ли се от проблемите, които поставих? Имате ли сили, за да поемете по този нелек път? Или не желаете декомунизация, справедливост, наказание за алчно червената мафия и свестен живот сред щастливи хора? Това ще решите вие самите.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Лично аз не съм сред убедено вярващите в нашия потенциал като общество. Струва ми се, че ще бъдем първата геронтокрация, която ще доведе до изчезването на България от политическата карта на света. Изобщо не ме топли, че същата съдба очаква Китай, САЩ, Съветска Русия, Великобритания, Франция, Холандия, Белгия... Например американците са наясно, че през 2023 година белите деца ще бъдат малцинство в страната. И търсят методи за избягването на тази демографска катастрофа.</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[15]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><span style="line-height: 115%;"> </span><span style="line-height: 115%;">Докато всички тукашни правителства полагат невероятни усилия, за намаляване на раждаемостта на българите и за прогонването на младите от родината им. За разлика от други коментатори не твърдя, че имигрират най-качествените. Според мен заминаха най-отчаяните и най-готовите да поемат рискове. Признайте, че последното съвсем не е маловажно качество.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Преобладаващата част от имигрантите напуснаха Татковината ни непосредствено след вдигането на граничните бариери. Което показва отдавна обмисляни намерения. Отново ще си послужа с вехт виц. Тато приласкал Брижит Бардо. Но преди да се усамотят, тя му поставила условие: да изпълни едно нейно желание. С типичното си лукавство Замфиркьов обещал. И на часа полюбопитствал какво е желанието на красавицата. Тя отговорила: „<i style="">Отвори границите и пусни хората да пътуват свободно.</i>“ „<i style="">Хитруша</i>“, доволно взел да потрива ръце правешкият каскет, „<i style="">искаш да останем сами...</i>“</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Народът го е дефинирал с изумителна мъдрост: „<i style="">Каквото посееш, това ще пожънеш.</i>“ Не осъзнаете ли факта, че се намираме на ръба на пропастта и даже лек полъх на световните политически ветрове е в състояние да ни повали на нейното дъно, сме напълно и безвъзвратно загубени. Бъдете сигурни, че ако предприемем предлаганите мерки, световната власт само ще уточни параметрите на своите интереси. И ще пожертва номенклатурата, както е записано в ония Протоколи...</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Онези, които нямат намерение веднъж за винаги да скъсат с кървавото ни минало, не дирят спасението, си заслужават мъжествената еврокомисарка Сталинка „Кристалина“ Георгиева от „Турист спорт банк“</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[16]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);">, посланичката Елена Поптодорова, шефката на ЮНЕСКО Ирина Бокова, както и „морални“ проповедници като Иван Гарелов, Васа Ганчева, Слави Трифонов, Люба Кулезич, Иво Инджев, Ана Цолова, Николай Бюреков</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[17]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> или Петьо Блъсков. Слава Богу, намира се малцинство, което поне иска да узнае истината. На него ще посветя поредните си медийни изяви в предаването „Диагноза с Георги Ифандиев“ всяка понеделнишка и петъчна вечер от 20:30 часа, както и в едноименния коментарен сайт в интернет.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">От сърце благодаря на госпожа Мария Шахъмова, задето ме покани да сътруднича на „ФорумЪт“, една наистина свободна трибуна. Както и на нейния администратор, постарал се публикациите да придобиват естетичен, четивен и все по-удобен за читателите вид. От сърце им желая успех.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">На всички добри и интересуващи се от истината хора: До нови срещи в ефира на Национална кабелна телевизия „Евроком“ и в „Диагноза с Георги Ифандиев“ в интернет.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Благодаря ви и Бог да ви пази!</span></span></p> <div style=""><span style="font-size:100%;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > <hr align="left" size="1" width="33%"> </span> <div id="ftn1" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[1]</span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Доста от „бившите“ комунисти, както и ченгетата от всякакъв вид все още благоговейно ги наричат Съединени американски щати.</span></span></p> </div> <div id="ftn2" style=""> <p class="MsoNormal" style="margin: 0cm 0cm 10pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[2]</span></span></span></span></span><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" > Вж. напр. </span><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" lang="EN-US">“Rothschild is the new power behind Yukos” by Simon Bell in Moscow, Lucinda Kemeny and Andrew Porter, “The Times”, London, November 2, 2003 </span><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" >г.</span><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" lang="EN-US">, online: </span><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">http://business.timesonline.co.uk/tol/business/article1101531.ece</span></span><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" lang="EN-US">; “Rothschild lined to take over at Yukos(2003),Mikhail Khodorkovsky & Platon Lebedev found guilty of embezzlement” by James Rossiter, Evening Standard, “The Sovereign Independent”, Ireland, 15.07.2003</span><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" > г.</span><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" lang="EN-US">, online: http://www.sovereignindependent.com/?p=11602; </span></p> </div> <div id="ftn3" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[3]</span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style=""> Вж. </span><span style="" lang="EN-US">“From Russia Expert, a Gloomy Outlook” by Anita Raghavan, “The New York Times”, New York, NY, November 18, 2010 </span><span style="">г.</span><span style="" lang="EN-US">, online: http://dealbook.nytimes.com/2010/11/18/from-russia-expert-a-gloomy-outlook/</span></span></span></p> </div> <div id="ftn4" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[4]</span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Пак там.</span></span></p> </div> <div id="ftn5" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style=""><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[5]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style=""> „</span><span style="">От Матея свето Евангелие“, гл. 10, ст. 26.</span></span></span></p> </div> <div id="ftn6" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[6]</span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Правописът е запазен във всички цитати.</span></span></p> </div> <div id="ftn7" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[7]</span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Петър Стоянов гостува на Лора Крумова в „Тази неделя“, bTV, София, неделя, 5 юни 2011 г., 41:50 – 42:03 минути от началото, от online: http://www.btv.bg/shows/tazi-nedelia</span></span></p> </div> <div id="ftn8" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[8]</span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style=""> </span><span style="" lang="EN-US">“We Are All Socialists Now: In many ways our economy already resembles a European one. As boomers age and spending grows, we will become even more French” by Jon Meacham, “Newsweek”, New York, NY, February 7, 2009</span><span style=""> г.</span><span style="" lang="EN-US">, online: http://www.newsweek.com/2009/02/06/we-are-all-socialists-now.html </span></span></span></p> </div> <div id="ftn9" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[9]</span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> “Zbigniew Brzezinski – “Between Two Ages: America's Role in the Technetronic Era”, The Viking Press, New York, Ny, 1970 г., г., стр. 34.</span></span></p> </div> <div id="ftn10" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[10]</span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Словосъчетание, което покойният болшевишки „трибун“ Стефан Продев въведе като обръщение към т. нар. социалисти, до един пребоядисани комунисти.</span></span></p> </div> <div id="ftn11" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[11]</span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> „Янко Янков: Имаше споразумение между комунистическия елит и управляващите западни елити”, интервю на Калоян Методиев, „Общество.нет”, София, 31 октомври 2009 г., online: http://www.obshtestvo.net/content/view/1457/3/</span></span></p> </div> <div id="ftn12" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[12]</span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Проф. Чарлз Мозер – „Д-р Г.М.Димитров: Биография”, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец”, София, 1992 г., стр. 225.</span></span></p> </div> <div id="ftn13" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[13]</span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Вж. „5% от населението дъжрат 2/3 от всички спестявания“, Money.bg, София, сряда, 1 юни 2011 г., online: http://money.bg/news/id_609543169</span></span></p> </div> <div id="ftn14" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[14]</span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style=""> „Борисов: Няма да се дам на комунистите“, в. „Дневник“, София, неделя, 15 май 2011 г., </span><span style="" lang="EN-US">online: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/05/14/1089470_borisov_niama_da_se_dam_na_komunistite/</span></span></span></p> </div> <div id="ftn15" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[15]</span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style=""> Вж. </span><span style="" lang="EN-US">“White children to be minority in US by 2023” by Jon Swaine in New York, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, 7 April 2011</span><span style=""> г.</span><span style="" lang="EN-US">, online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/northamerica/usa/8435636/White-children-to-be-minority-in-US-by-2023.html</span></span></span></p> </div> <div id="ftn16" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[16]</span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style=""> Сталинка, както първоначално е била наречена, е природна комунистка. Бащата й е дългогодишен генерален директор на ДСО „Пътни строежи”, без да има висше образование. Такива като него биваха... „удостоени”. Отнасяше се единствено за активните борци против фашизма и капитализма. Носи се мълвата, че самата тя е свързана с ДС. Неин медиен съветник в Брюксел е проводеният от ДС мой съсед и съученик Констатин Иванов, син на най-големия комунист в нашия квартал, генералния директор на ДСО „Мрамор гранит“ Велик Иванов. На 6 април 2001 г. същият Косьо бе единственият, освен Маргарита, до Симо Мадридски на поляната във Врана. Самият неин настоящ шеф Жозе Мануел Барозу започна своя политически път като крайно ляв маоист и член на Комунистическата партия на португалските работници, яростен борец против капитализма, Обединена Европа и антинатовец. <i style="">(Вж. напр. </i></span><i style=""><span style="" lang="EN-US">“European Commission Rules Questions on Barroso’s Communist Background “Inadmissible”, British National Party, Welshpool, Powys, UK, Tuesday, 8 February 2011</span></i></span><i style=""><span style=""> г.</span></i><i style=""><span style="" lang="EN-US">, online: </span></i><i style=""><span style="" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">http://www.bnp.org.uk/news/european-commission-rules-questions-barroso%E2%80%99s-communist-background-%E2%80%9Cinadmissible%E2%80%9D</span></span></i></span><span style="font-size:100%;"><i style=""><span style="">)</span></i><span style=""> </span><span style="">Световната революция продължава...</span></span></p> </div> <div id="ftn17" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[17]</span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Шаржът е на Кеворк „Димитър“ Кеворкян. Тъй като не страдам от комплекси, не крада чуждо творчество, както постъпи той с авторството на съкращението Б.Б.</span></span></p> </div> </div></td></tr></tbody></table><span style="font-size:100%;"><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Форумът</span></span>Bulgaria Timeshttp://www.blogger.com/profile/01519830534026729601noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-7901571730564557512.post-22524763459945350722011-05-09T13:44:00.002+03:002011-05-09T14:14:13.657+03:00ИСТИНАТА Е ВСЕ ТАКА НЕУДОБНА,Написано от Георги Ифандиев<span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Политика</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >ИСТИНАТА Е ВСЕ ТАКА НЕУДОБНА </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Написано от Георги Ифандиев </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Понеделник, 09 Май 2011</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Георги ИфандиевЧаст ІІ: БЪЛГАРИЯ – ОТ ВЪЗХОД КЪМ УПАДЪК</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Комунистическата върхушка съсипа българите и България • Разрухата, до която „народната власт“ доведе цветущата ни родина • Чудесният живот на нашенци бе погребан под руините на царството</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >„Трябва да припомня – за който е от ония времена, а пък за който не е, да изтъкна, – че САЩ бяха злополучно представени тогава в България: просто да се чуди и мае човек, как може свръхвелика сила да се представлява от такава злополучна личност като този г. Барнс[1]... Идва една вечер – на традиционната „кръгла маса“ в бара на клуба, където се събирахме голяма компания, главно българо-американска – и се хвали: вчера надпил всичките руски генерали, те всички, накрая, се търкаляли под масата, той пък бил качен там (представям си картинката)...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Другата му щуротия бе, че си въобразяваше, че е влюбен в някаква си сбъркана софийска шаблонна красавица, с която се разнасяше по баровете – за нейно удоволствие, но за клатене на главите от страна на българската публика, която от Америка очакваше не пиянски кабаретни подвизи, ами спасение. И тука беше пък третата му и най-голяма щуротия: най-безотговорно създаваше надежди, които бяха без покритие. Така подведе множество хора, а после си отиде в САЩ, а пък те се озоваха на устата на червения топ...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Като си отиде Барнс, останаха да управляват мисията две мили американски колежанчета – Боб Хорнър и Стив Кливланд, единият 26-годишен, другият едва на 23, а пък съпругата му само на 19 години, една прекрасна руска княгиня (Стив беше внук на президента Кливланд). Тях бе намерил държавният департамент да прати в София да се борят с болшевикуса азиатикус! Толкова се и пребориха, милите...“[2]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" > Продължение.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Държа да подчертая, че за да започне истинският преход и той да бъде успешен, са задължителни поне няколко задължителни условия. Ще ги изредя в тяхната последователност.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Анализът и правилата са отправната точка</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Простаците, които ни убиваха, тормозеха и ограбиха.Първо, какво е реалното състояние на държавата и защо е такова? Трябва да бъдат открити причините и виновниците за тях. Защото на този свят всичко е конкретно и лично. И няма лесни отговори. Само комунистите даваха такива на всички изключително трудни въпроси.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Второ, какво искаме да направим и докъде възнамеряваме да стигнем? Следва изясняването на това кои не бива да имат право да участват. Веднага ще бъда атакуван заради някаква „антидемократичност“. Всеки имал правото да се променя; децата не отговаряли за престъпленията на родителите. Хайде де. Затова ще се спра малко по-обстойно на този фактор.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Преди всичко, всеки поне малко изкушен от истинската психология и криминология, а не от социалистическата, преподавана от рабфаковците на ЦК на БКП и тяхната служба за партийна сигурност, е наясно, че значителна част от престъпниците се раждат такива. Както и гениите. До голяма степен и едните, и другите са плод на наследствеността. Разбира се, необходими са условия – среда и подходящи хора, за да се развие „талантът“ на всяка от тези групи. Понякога дарбата и престъпните наклонности се съчетават и тогава резултатите са най-ужасяващи. Нима не сте чували израза „гениално престъпление“? Онова, което Майер Амшел Бауер, станал първият Ротшилд, откри през втората половина на ХVІІІ век, не е ли образец на симбиозата между гениално икономическо мислене, задълбочено проникване в същността на човешкия характер, направляван от алчността и егоизма, и престъпната наклонност на измамника? Така се натрупва несметното богатство на фамилията и се ражда съвременната банково-кредитна система. Който не я смята за престъпна, е обречен рано или късно да попадне в нейните мрежи.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >След като престъпникът се е изявил като такъв, трудно може да се превърне в нормално човешко същество, годно да съжителства в общество. Защо не попитате родителите на убити деца дали са склонни да простят на убийците и да им дадат втори шанс? Да оставим света. У нас комунистите избиха десетки хиляди невинни българи и ускориха настъпването на смъртта на още стотици хиляди. Съсипаха милиони съдби. По този начин лишиха страната от огромен брой нереализирани свестни специалисти. Превърнаха един от най-почтените, инициативните и трудолюбиви народи в аморфно стадо от предатели, приспособленци, крадци, кариеристи и лентяи, водени от апатия и стремеж за облагодетелстване. Кой попита жертвите на комунизма дали са съгласни касапите, изтребили техните най-обични хора, не само да продължават да живеят, но и все така да ни ръководят, понастоящем чрез техните потомци?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Как така децата не отговарят за престъпленията на родителите си, а наследяват всичко материално, завещано им от тях? Преди всичко, тези същества са възпитани в зловредна среда. Повечето от тях са латентни убийци, крадци, насилници. Удаде ли им се случай, без никакво колебание реализират своя криминален потенциал. Ето как бе сътворен настоящият парвенюшки „елит“. Да простим и да забравим ли? Това означава да търпим, сиреч да се примирим с настоящата си обреченост и безнадеждност. Писано е: „Обичайте враговете си... и молете се за ония, които ви обиждат и гонят...“[3] Да, но от кого е писано? От фарисея Шаул от град Тарс, известен с преследванията и убийствата на християни?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >В романа на Никос Казандакис „Последното изкушение на Христос“ има чудесен епизод, в който се появява мъж, представящ се като Павел, апостол на света. Тогава един от героите – не случайно посочен като Негърът, се обърнал към пришълеца:</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >─ Не си ли ти, демоне от ада, който напълно безпричинно уби Мария Магдалена? Ръцете ти са покрити с кръв....</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >─ Да, аз – отговори Павел с дълбока въздишка. – Бия се в гърдите, раздирам дрехата си и плача: „Съгреших!“ Получих писма с нареждания да убивам всеки, който нарушава Мойсеевите закони. Убивах всеки, когото можех да стигна. Но когато се връщах към Дамаск внезапна светкавица проблясна в небето и ме повали на земята. И чух укорителен глас над главата си: „Шауле, Шауле, защо ме преследваш? Какво съм ти сторил?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >─ „Кой си ти, Господи?“ – извиках аз.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >─ „Аз съм Исус, когото преследваш. Стани, иди в Дамаск и там верните ми ще ти кажат какво да правиш.“[4]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Исус го кани да влезе в къщата, където Шаул-Павел разказва наизустената приказка за раждането на Христос. Тогава Сам Бог го пита:</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >─ Видя ли възкресението на Исус от Назарет? ─ Исус се разкрещя. ─ Видя ли го със собствените си очи? Как изглеждаше той?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >─ Припламнала светкавица – блясък на мълния, която говореше.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >─ Лъжец!“[5]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Излишно е да се отклоняваме в богословски спорове. Достатъчно е да се запознаете с „Деянията на светите апостоли“, глава 11. И как след това самозваният Павел иззема инициативата от апостол Петър – вижте „Послание на св. ап. Павла до Галатяни“, глава 2, ст. 11-13. И как същият Павел, участвал в убийството на свети Стефан, започва да създава интриги между Христовите ученици – „Деянията на светите апостоли“, глава 15, ст. 36-40.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Затова нека обичаме враговете си, но и да не им прощаваме. А да ги наказваме според престъпленията им. Без това, следващата крачка ще бъде все така несигурна. Защото кракът не ще стъпи на чиста и здрава основа.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Как така децата на комунистическите престъпници да не носят отговорност за прегрешенията на предците си? Нали в правото всичко се наследява – и позитивите, но и негативите? Маса болшевики не само унищожаваха, но и грабиха. Както още през вече далечната 1965 г. се е произнесъл „телевизионният Ювенал“ Юлиян Вучков: „Нашето поколение израсна непосредствено след 9 септември – в едно време на бурен революционен подем. Тогава нямаше място за интелигентско обмисляне и колебание. Това време се наричаше всенародно настъпление срещу остатъците от старото, за да възтържествува новото – пролетарската справедливост.“[6]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Престъпниците, които ни ръководеха. Добри Джуров, Петър Младенов, Георги Танев, Андрей Луканов, Христо Христов-ИличаНай-често тази тяхна „справедливост“ представляваше мародерство, извършвано чрез прилагане на грубо насилие, направо на терор. Например прогонваха собствениците от домовете им и се настаняваха в тях. Впоследствие уреждаха „закупуването“ на тези жилища, без знанието и съгласието на автентичните им притежатели и на нищожни цени. Сетне техните деца наследяваха това имущество. Същото се отнася и за придобитото с привилегии, в т.ч. образование, служебно положение, обществени позиции. Щом са „виновни“, за да могат да наследяват благините, по същия начин следва да отговарят и за престъпленията. Толкова много нашенци вярват в т. нар. Стар завет. Тогава да не лицемерят, а да приемат, че греховете на бащите се носят от децата им най-малко „до трето и четвърто поколение“.[7]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Дори тъй обичният на мнозина от местните помаци Петър Дънов посочва: „Когато бащата греши, синът страда и е в опасност; а когато синът греши и страда, бащата е в безопасност. Ако греши бащата, то и синът, който произлиза от бащата, е в греха и носи последствията му. Бащата и синът са двама съдружници под закон: ако бащата греши – изгубва, то трябва да плаща другият съдружник – синът (виноват или не); то си е закон. Така и на земята законът заставя съдружника да изплаща загубата на другия съдружник. Синът носи, изплаща греховете на бащата до четвърто поколение, а благословията – до хилядно поколение.“[8]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Няма смисъл да привеждам още аргументи. Не ще убедя предубедения. Как да втълпя на виновния, че е съгрешил? Затворите са пълни с невинни. Кой престъпник си е признал престъпленията? Пък и виждате примера на „демократичният свят“. Той пердаши от въздуха поставения през 1969 г. от самия него либийски диктатор Муамар Кадафи толкова безмилостно, че преди всичко унищожава децата и внуците му. Така най-много боли.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Трето, задължително трябва да знаем къде отиваме, какво искаме да постигнем. Без това всичко останало е напразно, безсмислено. На четвърто място следва да изясним методите, с които ще постигнем набелязаните цели. След това иде рад да уточним и изберем измежду нас онези, които ще водят похода към целта. И накрая – никога да не разчитаме на помощ отвън.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Ще се опитам да нахвърлям щрихите на първото, като посоча какво изгубиха българите, от какво се отказаха, когато покорно приеха наложената им кървава комунистическа диктатура.</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >България е най-тъжното място на света</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Нека се вгледаме „под лупа“ в онова, което стана у нас. Въпреки масово насажданото убеждение за „вината“ на някакви „демократични сили“, истината е, че не другарят Иван Костов и компания утрепаха българската икономика. Другарите от Политбюро на ЦК на БКП го сториха. На 25 ноември 1989 г., 14 дни след смяната на Тодор Живков, новоизбраният генерален секретар на БКП и председател на Държавния съвет Петър Младенов признава на среща с целия ръководен състав на МВР: „Картината в икономиката е тежка, много тежка. Много проблеми са се натрупали, ужасно много. При това те не са свързани само с това, което даваме сега като производство. Те са свързани с възможностите ни да се развиваме по-нататък. Има втора страна – самата икономика. Така я развивахме и така я развихме, нали говорехме, че ето ние сме в състояние примерно да изхранваме две Българии в последните години и дали произвеждаме толкова много, и къде са тези продукти един бог знае!...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >... Тъй като имах една връзка с банката,[9] помолих да ми дадат годишния отчет на банката. Картината е потресаваща! Ние всяка година казваме, че имаме толкова и толкова прираст – 5,6 – 6 процента. А знаете ли каква е картината? Ако вземем за база 1983-а, следващите години ние не само че нямаме никакви проценти прираст на националния доход, ако изключим тези чужди кредити, които получаваме от Запада, т. е. нашите задължения, които се увеличават, ако ги махнем тях, ние имаме непрекъснато намаляване. 1984-а е по-лоша от 1983-а, 1985-а е по-лоша от 1984-а, 1986-а е по-лоша от 1985-а и т. н. до края, до последната 1988 година. В областта на нашите задължения ние сме стигнали критичната точка. Понякога говорим колко са зле югославяните, колко са зле унгарците. Аз трябва да ви кажа, че нашето положение не е по-добро, тъй като ние имаме малки възможности за експорт. С големи усилия стигнахме до плана за догодина. Това, което трябва да изнесем, ще бъде някъде между 1,7–1,6 милиарда. А така сме направили нашата икономика, че без внос за 2,6 милиарда долара тя не може да работи. Тя не може да работи, просто спира, блокира.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Това е минималният внос от Запада. Това са суровини, материали. Тук не става въпрос за някакви луксозни стоки. Така че явно е, че това не можете да се търпи повече.“[10]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Убеждавате се, че всяка година Народната република е трупала средно по 1 милиард долара търговски дефицит! И той продължава да тежи като камък върху шията ни. Не, наистина не Иван Йорданович Костов разсипа икономиката на България. Той и останалите „ръководители“, на които БКП довери онова, което наричат „прехода“, само подготвиха нейното погребение. Като един тукашен Хашим Тачи Командира се включи в търговията с органите й. Уж шитна, каквото годно бе останало от промишлеността, огромни дялове от енергетиката, цялата търговия, услугите, в т.ч. туризма. А се оказа, че го е предоставил на представителите и подставените лица на номенклатурата. На всичко отгоре – срещу жълти стотинки. Остатъците бяха раздадени почти на вересия все на верни другари от отдавна изготвения от същото Политбюро списък.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >„Преди" и „сега" заедно - диктаторът-простак и неговия ученик.Не ми казвайте, че драгалевският Гаргамел не се е облажил. Ако някои от вас са идиоти, дълбоко вярващи в идоли, аз не съм. То е все едно да ви будалкат, че онези от семейство Живкови носят кърпени чорапи, завиват се с едно прокъсано одеало, изобщо не са най-богатите люде у нас, а вие да кимате утвърдително като селски тъпанари. От сто кладенеца вода примъкнаха, за да изкарат архипрестъпника Иван Живков с моминско име Славков „пич“, „добряк“, едва ли не „филантроп“. А е знайно, че той и приютилата го фамилия изнесоха зад граница пари и притежаваха имущество за не по-малко от 1,5 – 2 милиарда долара.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Отдавна не се ядосвам, като ми рекат, че никой не бил ги намерил. Че кой ги е търсил? От есента на 1990 г. чрез вестниците взех да насочвам вниманието към една от перачниците на червената монархична династия – женевския адвокат Пиер Сиклуноф, всъщност Петър Циклунов. Тогава истински заможни стари жители на този световен банков център ме заведоха да видя къщата му – малък дворец насред стария град. И ми разказаха, че макар да се прави на приказно богат и да е вицепрезидент на футболния клуб „Сервет“, той не се радва на уважението на местните хора. Защото те са наясно – юристът пере пари на българското диктаторско семейство.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Посочих и един от заводите на фамилията в Силиконовата долина в САЩ. Както и бившият му управител, оплакал се от тоталната некадърност и безхаберие на лично на другаря Живков-Славков. Нищо не последва. Нито след като разкрих участието на правешките дебили в корейската фирма ДЕУ. И заслугата на покойния депутат, комунист, ченге и външнотърговец Веселин Бончев за придобиването на т. нар. Световен търговски център в София от ДЕУ, респективно от правешките алчночервени „аристократи“. „Не съм от тях“, както бе рекъл казанлъшкият хуморист с чуден псевдоним. Не съм паднал от Марс, нито съм расъл в саксия, че да вярвам на евтините болшевишки пропагандни бръщолевения. И ние белим краставиците, преди да ги изядем...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >На кого „демократите“, „десните“ подариха почти цялото българско стопанство? На номенклатурата, преди всичко в лицето на нейните потомци по пряка и съребрена линия, както и на предварително подбраните и подготвени за грабежа подставени лица, част от които ни бяха представени като... „опозиция“, моля ви се! Както посочи един от хранениците и слугите на алчно червената фашизирана буржоазия, „наследниците на бившата БКП номенклатура са убедени, че на тях по право им се полага място в елита“.[11] Да припомням ли вярната констатация, че „нашите десни бяха силно русифицирани. Когато през 1998–1999 г. активисти седесари попитаха Александър Божков защо всичко се продава на комунистите, той им отговори: „Е, парите са у тях, кой искате да купува предприятията?”[12] Какъв цинизъм! А тези измамници и пладнешки хайдуци все още имат почитатели?! Веднъж идиот, завинаги идиот.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Питам духовните гномове от тези т. нар. демократични сили: Като излъгахте народа и истинските управници ви връчиха представителната власт, защо не стиснахте другарите от номенклатурата за гушите и не изтръскахте парите от джобовете им? Ами вместо това ги превърнахте в пишман капиталисти и узаконихте това по най-добрия възможен начин – скрихте престъпленията им зад решения на колективни органи за управление. Тъкмо действията ви доказват, че бяхте поставени, инсталирани, монтирани във властта, защото бяхте предварително подбрани, подготвени и лоялни на компартийната върхушка. Сега казват, че нямало „колективна вина“. Откъде накъде! Защо Господ не дава рога на бодлива крава, да видите дали ли е така? Само на Живковци, Станишевци, Костовци и Борисовци ще ми станат...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Няма как да не се възхитим на уменията на другарите. Едва ли ще намерите по-кадърни разрушители в цялата човешка история. Да съсипете страна, чиято почва има три педи хумус; да направите стопаните, наистина учили Европата „как се сади пиперо“, в шайка ленивци, дремеща из кръчмите; да прогоните от родината им потомците на онези български герои, които масово се записваха доброволци, та да избавят своите братя и да ги присъединят към Отечеството! За всичко това действително е необходимо невереоятно съчетание на огромен разсипнически и престъпен талант. Няма как да го отречем на комунистите.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Те превърнаха най-процъвтяващата още по време на Отоманската империя част на България – крайдунавието, в бунище за хора. А самата река – в огромна тоалетна. Ликвидираха селското стопанство и изградиха лишена от всякакъв смисъл индустрия. Тази промишленост не разполагаше със собствена суровинна база и дългосрочни, сигурни пазари. Тя разчиташе на неквалифицирана работна ръка, съставена от бивши земеделци и скотовъдци. Превръщането им в лумпен пролетарии водеше до масовото производство на брак, на никому ненужна, непродаваема продукция, с която насила, под пронизителното съскане на размахания от Съветите бич, се самозалъгвахме в рамките на СИВ.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Другарите ликвидираха пенсионния фонд, признат за един от трите най-добри в Европа. Позволиха на Съветите да отмъкнат наличните в него близо половин милиард златни лева. И национализираха неговото недвижимо имущество, дялово участие в предприятия, болници, санаториуми и т.н. При реституцията не възстановиха нищо. За да изпълнят поставената им отвън задача за редуциране на българското население до максимум 5 – 5,5 милиона души. От години пиша и говоря за тези неща, и какво от това?[13] Онези, които вдигат палци по митингите на БСП, нека знаят, че подкрепят своите собствени душмани.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Резултатът от политиката на комунистите е съкрушителен. България е в разруха, по-страшна от онази, която е преживявала след войните. Какви „национални катастрофи“? За три-четири години българите са се възраждали, а страната им си е връщала привлекателността за онеправданите в Европа. А от социалистическата „индустриализация“ не остана нищо. Предприятията, обявени за „гордост на социализЪма“, се оказаха абсолютно ненужни извън измамния алъш-вериш в рамките на СИВ. Защото те бяха строени без анализ и мисъл, без грижа за потребността от тяхната продукция и под чужда, враждебна нам диктовка. Малкото фабрики и заводи, които можеха да бъдат преустроени и да продължат да работят, паднаха жертва на алчността на безмозъчната номенклатура, лишена от всякаква мисъл за държавност и грижа за народа.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Вършачка за зърно, задвижвана от трактор, 1926 г.Не, наистина не Костов и някакви „демократи“ довършиха България. Нейната ликвидация започна на 9 септември 1944 г. и горе-долу приключи на 10 ноември 1989 г. На нейната панихида т. нар. демократични сили просто раздадоха оцелялото в суматохата на подбрани комунисти и ченгета ей така, за Бог да прости Татковината ни. Действително най-циничното е, че почерпиха с остатъците самите убийци – същата окървавена номенклатурна класа, която смята, че това й се полага по наследствено право. Така е при абсолютните, неконституционните, неконтролираните монархии, каквато е тази на комунистическата аристокрация – диктатурата на простащината и злото.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Другарите докараха нещата до там, та днес ни убеждават, че: „Антропологичният вид на ромите не е много по-различен от нашия. Техният език е много по-близък до санскрит, отколкото нашият. От тази гледна точка ромите са по-чисти арийци от нас.“[14] Опазил ме Господ, изобщо не съм расист, бъдете уверени в това. Наистина съм срещал свестни цигани. Но да се подиграват с най-древния народ на планетата и то чак до там... А пък местни мекерета да винят мен за някаква „лудост“, понеже разполагам с някои от древните ни извори, които разкриват истината, и ги изследвам... Кажете ми: това, какво е? Каква диагноза да им поставим? По-точно – да си поставим.</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >С какво се простихме?</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Половин век промиваха мозъците на нашенци с доктрината за някакъв „монархофашизъм“, за лошата буржоазия и за „бедността“ в Царство България. Признавам, никога не е било съвършено справедливо и хубаво. Сигурно е вярна и следната констатация на един от представителите на някогашната заможна класа: „... Българската прясновъзникнала буржоазия се оказваше негодна да произведе „второ поколение“. Дошли бащите от село, направили пари в града, но синовете и дъщерите? Едните гуляят, другите ловят женихи... Липсваше тази традиция, която осигурява умението да възпиташ така потомството си, че то да стане род.“[15]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Обаче на същата българска буржоазия не й дадоха и достатъчно време. Освен това няма как да отречем: тя се самоиздигна и самопроизведе. Не ограби народа си, както постъпиха другарите. До известна степен тази буржоазия е била родствено свързана с „друга една буржоазия: онази, давалата средства за черквите, училищата, за зараждащата се книжнина, за националната (включително и под формата на „Черковния въпрос“) борба.“[16]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Не идеализирам. Известни са ми много от недостатъците на онази буржоазия от ХХ век, която в значителна степен е изместила патриотичната си предшественица от ХІХ-и. Други, родили се и израснали сред нея, са я осъдили: „... Криво се роди, криво живя, криво умря.“[17] Ала „съдията“, който я произнесе, бе от онези „хора-фасади на миналото“, които през „вече четвърто десетилетие режим на жива сатрапия“ трябваше „да се произнасят с особена осторожност, като пострадавш от нея, тъй че да не би поради привкуса от няколкото тояги – евфемистично речено де: защото знаем, че истинското име на тия „няколко тояги“ е „тридесет хиляди трупа... да не тегли една субективна присъда“...[18] Той се оказа обективен и дори доста строг съдник.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >За да не прозвучи като елементарна носталгия по време, за което само съм чел и слушал, ще оставя обективният език на числата да говори.</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Общ доход от селско стопанство за периода 1935-1939 г.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >година…….. доход в млн. лева</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >1935 …………….......19 985</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >1936 …………….......20 646</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >1937 …………….......24 594</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >1938 …………….......26 911</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >1939 …………….......31 466</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Външната търговия в навечерието на Втората световна война в млн. лв. по текущи цени</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Година Внос Износ Оборот Салдо</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >1935 3009 3253 6262 +214</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >1938 4934 5578 10 512 +664</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >1939 5197 6065 11 262 +868</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Село Крумово - варненско, гроздобер 1935 г.През всичките тези години външнотърговското салдо е било положително. В навечерието на войната вътрешният дълг е клонял към нула. Икономиката все повече се е отваряла и ориентирала към външните пазари, без да ги фетишизира и да пропуска да задоволи нуждите на вътрешния. Нещо, което другарите обърнаха така, че тук да няма, да живеем в условията на постоянен дефицит, докато влаковете с продукти за експорт на нищожни цени към СССР и останалите социалистически страни не спираха. В царството ролята на износа, на смисления, печеливш експорт, се е засилвала. Всеки почтен икономист ще потвърди тази изключително положителна тенденция. Тя е била генераторът на разцвета и обновлението, които българската промишленост преживявала.</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Селскостопанска продукция на глава от населението в кг през 1938 г.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" > България Гърция Румъния Турция Югославия</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Пшеница……..280 …….....142………....245 …………258……......197</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Ръж………………..38…………....9 …………..26 …………...31………....15</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Ечемик…………..52……….....35 …………..42 …………...58………....27</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Тютюн………….....5,60…........5,99………...0,63………....3,22…......0,96</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Брой на домашните животни през 1938 г. на 100 души от населението</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" > България Гърция Румъния Югославия</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Овце ……....140………....122………….60………......62</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Крави………...29,6…….....14,2……….22………......26,4</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Коне…………....8,41 …….....7,1………...1,3……........7,89</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Още от началото на ХХ век механизацията навлиза в българското селско стопанство. Първите трактори се появяват по време на Балканските войни. Струва си да отбележа нарастващия дял на селскостопанските кооперации, учредявани целево и напълно доброволно. Обединението в тях позволявало на членовете им да въвеждат нова съвременна техника и по-продуктивни технологии. Помагали им специализираните земеделски и кооперативни банки. Ще дам пример с най-старата лозаро-винарска кооперация в Сухиндол, създадена през 1909 г. Почти нищо не бе реституирано на нейните действителни собственици. Няма по-безочливи крадци от комунистите. Да припомня, че историята на нашето стопанство не започва от другарите, а тъкмо обратното – май приключва с тях.</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Авоари в чужбина на глава от населението през 1938 г. (в млрд. лв.)</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >България Румъния Турция Югославия</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >…...98…………….......97……………......81………….......70</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Всуе е представянето на данни, ако те не илюстрират стандарта на живота на мнозинството от хората. През 1939 г. доходът на селското население нараства с 37 на сто в сравнение с 1935 г. Средната надница на професионален работник е 66,60 лв., средната месечна заплата на чиновниците – 2500 лв., а средната пенсия – 1400 лв.</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Цени на основните хранителни стоки през 1939 г.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Артикул…………..Цена, лв.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Бял хляб……………..........5,78</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Прясно месо……….........5,08</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Телешко месо……........20,48</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Сирене ……………..........25,73</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Яйца …………………...........1,55</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Ориз…………………..........16,50</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Захар…………………..........25,13</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Олио…………………...........14,32.[19]</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Може да прозвучи популистко, но по онова време всеки месец един пенсионер би могъл да си купи 242 хляба, близо 276 килограма свинско месо или 903 яйца. А сега? Сега сме начело по бедност, по броя на самоубийствата и по т. нар. отрицателна раждаемост. И на опашката по свобода на словото.[20] „България е най-тъжното място на света ─ в тази държава цари произвол вместо ред, мрежите на Държавна сигурност продължават да си разменят постове и услуги, а за премиера се знае, че навремето е бил близък до бандитите...“[21]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Както личи от сухия, но безпристрастен език на стистиката, Царство България е било лидерът на Балканите. Страната ни е била най-бързо развиващата се икономика в Европа и е деляла 10-11 място по стандарт на живота на континента. Всичко бе прахосано от другарите, а тукашните помаци пак си ги припознават като „свои“, „любими“, вярват им...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >В същото време десетилетия наред ни втълпяваха колко изостанала „селска“ страна била България преди войната. Опроверженията на статистиката са налице. Споменът за онзи спокоен живот, съпроводен от сигурност в утрешния ден, който нашенци са имали през трийсетте години, е жив в сред все още срещащите се съвременници на онази епоха. Той е намерил отражение и в мнението на уважавани чужденци, споделяли възхищението си от тогавашната българска държава.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >1938 г., село Божурище край София: Цехът за сглобяване на самолетни двигатели (моторното отделение) в ДАР (Държавна аеропланна работилница).Например професорът от Хелзинкския университет Алберт Хамалайнен, който през 1938 г. написал статията „Страната на абсолютната демокрация”, публикувана в месечника „Финландско илюстровано издание“. В публикацията се казва: „Това, което най-силно впечатлява и събужда интереса на чужденеца в България, е абсолютната демокрация на социалната структура на нация и народ. Тази демокрация не е дело на държавата. Тя е социална. В настоящето правителство няма никакви политически партии. В страната също така няма никаква собствена или чужда висша класа… Тук няма едри земевладелци, нито индустриална или търговска висша класа, която да настоява за особено положение в сравнение с останалия народ. Тук няма и никакви езикови спорове, нито политически борби… Нищо друго не можете да направите, освен да отдадете почит на тези хора, които са постигнали толкова много за един толкова кратък период от време…”[22]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >По онова време и българското село е подредено, чисто, с добре, по градски облечени, нахранени и доволни работещи земеделски собственици. (Вж. илюстрацията.) Само мързеливците и пияниците са бедствали. Тъкмо те са „се вливали“ и в редиците на БКП. Вечер, когато ги почерпели достатъчно в хоремага, споделяли своите мечти за комунизма – да не работят, а да се радват на изобилие от ядене и пиене. И жените да бъдат общи. Е, част от другарите постигнаха и двете...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Направете си труд и потърсете документални кадри от трийсетте години. За да останете смаяни от тази толкова привлекателна, тиха, уютна буржоазна България. Учителката по немски език на моя бивша колежка, възрастна австрийка, й разказала, как през 1931 г. чула, че у нас има работа. Бедна и много гладна се качила на влака за София. Когато пристигнала на старата и тъй живописна столична гара, взела файтон. Кочияшът развел жената по бул. „Мария Луиза”, по „Дондуков”, „Търговска”, пред Двореца, Градската градина… Жената се просълзила: „София бе тъй осветена и красива, че по нищо не се различаваше от Виена. Затова останах. Нямах представа, че войната, комунистите…”</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Някой замислял ли се е как щеше да изглежда страната ни днес, ако върху нея не се бе стоварило огромното нещастие, наречено комунизъм и комунисти? Къде щяхме да бъдем сега, ако алчно червената мафия не бе прекъснала нашето естествено икономическо и обществено развитие? Сравнението се налага от самосебе си. Тогава, в края на тридесетте, швейцарците са дишали праха на българите. Днес не разполагаме с толкова богата фантазия, за да си представим как можем да ги стигнем. За по-малко от седемдесет години другарите ни докараха до всичко това! Халал им вяра, както казват комшиите.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >България е била толкова успешна през третото десетилетие на ХХ век, особено през неговата втора половина, и поради умиротворяването на политическия живот. Комунистическото движение престава да намира почва сред народа. Нововъзникналите младежки организации пресичат опитите на интернационалистите страната ни да стане плацдарм за бъдещите агресии на Съветска Русия. Жалко е, че някои от тях залитат към имитиране на други, не по-малко лоши западни образци, каквито са фашизмът и нацизмът. Някои са тясно свързани с масонските ложи, даже са оглавявани от масони.[23]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Ала изключително важна роля играе краят на разединението чрез политическите партии. Тяхното премахване при запазването на парламентаризма води до небивал стопански подем и до все повече граждански свободи. Партизанщината и неизбежно свързаната с нея корупция изчезват напълно. В Народното събрание влизат личности, които носят не колективна, а индивидуална, собствена отговорност. За жалост, след войната много от тях бяха покосени по време на смъртоносната комунистическа жътва, тъкмо защото бяха личности.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >„Де го сега Георги Кьосеиванов?“, кахъри се прясно излезлязъл от концлагера „Белене“ нявгашният му зет. „Чете, мисли, не приема никого. [Той] премисляше как да направи, щото този път не други пак да си послужат с България; ами как тя да преплува невредима през задаващата се буря. И как, ако се появи възможност, да се поправят някои от щетите от трите ни войни. Патриот, той други симпатии и обвързаности освен България нямаше. Кьосеиванов и от Македония се не отказа, макар да си даваше сметка за всичката вода, що бе изтекла от 1912 г. насам. Той от нищо българско не се отказа, но и на никаква уловка не се хвана, за никакъв „пеш“ не се улови. Пръв в България той тури край на „политиката на пеша“. Той – начело с онзи скромен, но невероятно прозорлив държавен глава тогава, когото историята ще има тепърва да оценява... Само че къде го онзи прозорлив цар, къде – неговият небивало реалистичен и целенасочен министър-председател? Къде са по-точно хората, с помощта на които те за пръв път в новата ни история дадоха на страната едно ако не демократично [то е невъзможно], то поне прилично управление? Други хора вървят сега из софийските улици, други обитават домовете, кварталите, градовете. Ударът, който биде нанесен на ония, на средите, от които бе излязла онази администрация, той затри не само тях и семействата им. Той затри обществото, от което бяха излезли. Това „палацо Яблански“[24], покрай което сега минавам, и което беше едно от средищата на най-едрата буржоазия, ми напомни за тази прослойка, допринесла и за бедите, но и за успехите на „царска“ България. Разбрали уникалността на „кърпещото“, но... успешно управление на цар Борис и Георги Кьосеиванов, хората от едрата буржоазия се бяха наредили сред поддръжниците му. Къде са те сега? Къде са обществените слоеве, на които те – добри или лоши – бяха изразители? Няма ги: изтрепани, изтребени, разпилени по четирите краища на света. Когато ти КЛАСОВО управляваш едно общество – включително и КЛАСОВО правораздаваш, което по твоята концепция означава цели класи да унищожаваш, ти ОСАКАТЯВАШ това общество, самата нация.“[25]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Българска централна кооперативна банка - съветът по застраховки от градушка, по околии, София, 1921 г.Така постъпиха комунистите. И безмилостно унищожиха съзадения изключително чрез естествения подбор стопански, политически и културен елит, доколкото последният го е имало. Вследствие на което България бе невероятно осакатена и продължава да куца. Народът бе обезглавен. Фантасмагорията за всеобщото „равенство“, наложена чрез кютек, съвсем проми съзнанието му. Ще допълня, че част от тази едра буржоазия беше вербувана. Както и мнозина от средната и дребната. Днес тези хора и техните наследници са съглашатели и образец за човешко падение. Като вземем предвид огромния брой членове на БКП, както и агентите на ДС от всички прослойки, обществената основа за една истинска промяна, преход, ако щете, е нищожна по своя обхват и солидност.</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Изгубихме и модела за нравственост</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Чували ли сте за Губиделникови? Това е най-крупната банкерска фамилия в Царство България. Не, не е Атанас Буров. Около този русофил е създадена митология, която няма нищо общо с действителността. Няма как да го докажа, но от мои близки знам, че е „забогатял“ с руски и съветски пари. След налудничавото завръщане от Швейцария у нас на Стефан Бочев, зетя на Георги Кьосеиванов, той влиза в т. нар. кръг „Юнион клуб“. Там Атанас Буров е „вероятно най-влиятелният стар член“. И става нещо като покровител на младия дипломат, зарязал семейството си в Берн, за да помага на тукашната опозиция. Затова „отзовавайки се на отправената покана от „бай Атанас“, почнах редовно да посещавам дома му на ул. „11 август“. Къщата и сега е там – много солидна, качествено построена „кооперация“, в която Буров живееше в един хубав апартамент (не обаче негова собственост – тази подробност е добре да се запомни; по-специално от тези, които не могат да се наприказват за Атанас Буров като за някакъв си свръхбогаташ, бакер и намщо си...).“[26]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Бочев предава разказа на своя приятел Йордан Пеев. Той, „братов син на убития при мистериозни обстоятелства през лятото на 1938 г. заместник-началник на щаба на войската генерал Пеев“, си спомнил как преди 9 септември се събирали във вилата на неговото богато семейство в Чамкория. „Буров, седнал във фотьойл на първата редица – в центъра, разбира се – все повтаряше...: „Аз винаги съм предупреждавал, че трябва да вървим с Русия, че тя е нашият приятел...“[27]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >По-късно, през зимата на 1944-1945 г., разказал този Данчо Пеев: „Пак бай Буров седеше във фотьойла в средата на първата редица. И пак вдигаше пръст и говореше с традиционния си апломб... Само че – смее се Данчо, като си спомня картинката – този път той говореше... точно обратното: „Аз винаги съм предупреждавал, че трябва да се пазим от Русия, че опасността за нас иде, ще дойде от там!...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >– Аз, разказва Данчо – като чух това, просто не можах да се въздържа: „Ах, пардон, господин Буров, рекох, само че Вие точно от този фотьойл и точно преди една година говорехте... точно обратното: че винаги сте бил предупреждавал, че трябвало да вървим с Русия, защото тя била нашият приятел. Това казвахте тогава Вие, а не, че трябвало да се пазим от Русия и че опасността идвала от там!...“</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Та това беше политическата „далновидност“ на Атанас Буров тогава – непосредствено преди и непосредствено след 9 септември 1944 г.“[28]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Губиделникови са „друга бира“, както се изразяват днешните младежи. Още в края на ХІХ век, през 1895 г., те основават Българската търговска банка. Но „старият Губиделников“, както го наричали, не успява да се замогне, че да си построи къща. След като синът му оглавява банката – 1914-1947 година – търпеливо спестява и през двайсетте години на ХХ век намира начин да подслони семейството в хубав дом.[29] Без кредити, макар банката да е изключително тяхна, на фамилията. Сравнете с настоящите „капиталисти“. За разлика от тях Губиделникови са мислили, трудили са се и са пестили. Затова са ценели парите. Докато днешните ни парвенюта крадоха с покровителството на партията-държава и превърнаха огромна част от заграбеното в лек, разточителен, „сладък“ живот; в пиршества, екскурзии, тоалети, къщи, апартаменти, вили, автомобили, яхти и дори самолети. Това можеше да бъде капитал, национално богатство. Уви, прахосаха го. Усещате ли разликата? Сега ще се уверите в огромния контраст между „преди и сега“ в неговата реалност.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Докато „цветът на буржоазната младеж“ и „старите“ обсъждат по масите на „Юнион клуб“ кога комунистите ще си отидат, „банкерът Георги Губиделников, наследил баща си, „стария Губиделников“, начело на Българска търговска банка“, кани Бочев на среща. „Посетих го в „бюрото“ му в хубавата сграда на банката, гледаща към бул. „Александър І“ – едно скромно стайче в тая внушителна сграда, което впоследствие новите господари на „национализираната“ вече банка оставиха за „портиерна“. И не, нито пихме уискита, нито ме черпи кафета и бонбони, нито пури или даже поне цигари пушихме, както сега се смята, че подобава на банкерството. Ами като седнахме в 8 ч. сутринта, приказвахме докъм 1 ч. след обяд.“[30]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Помня как дългогодишният кореспондент на ТАСС във Вашингтон Александър Боровин описваше какви „ужасни бащи“ са някои от американските богаташи. Един измъчвал синовете си, принуждавайки ги да работят в семейната фирма от най-ниското ниво. За две години трябвало да направят кариера и да докажат кой колко струва. Това било „нехуманно“, моля ви се. Такъв е болшевишкият морал – псевдоаристократичен и готовански. Откъде тези цървуланковци придобиха толкова самочувствие, алчност и егоцентризъм?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Царица Йоанна, Цар Борис III и Княгиня Надежда сред летовниците в почивната пощенска и телефонна станция „Свети Константин" край Варна, 1932-1933 г.Нека видим какво е било поведението на тогавашния държавен глава и на министър-председателя. И да ги сравним със съвременните комунистически ръководители. „Немалко добро имаше в управлението, което Борис въведе – за временно – след ликвидацията на деветомайския преврат: преди всичко липсата на наглост у тия, които упражняваха властта; скромността, прибраността, приличността, крайната пестеливост на всички – цар, министър-председател, членове на кабинета, на представителите на администрацията, включително и до най-нисшите равнища на властта... У Кьосеиванови се обядваше най-често любимия на „бай Георги“ гювеч – най-обикновен български „гювеч на фурна“; който слугинята отнасяше да се пече в кварталната пекарна, на два разкрача от входната врата на „кооперацията“, на втория етаж на която беше Кьосеивановият апартамент. И неведнъж се случваше фурнаджията да обърка тавите. Така че слугинчето да се върне по обяд от фурната с друг гювеч на ръце, а не оня, що беше занесло... Ами цар Борис? Като узна, че имало „обществена инициатива“ да му се построи най-сетне дворецът на предвидения от години за целта терен в долния край на „Царя“[31], Борис веднага парирал това, като набързо превърна въпросния терен в „детски парк“...“[32]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Ех, ако не друг, поне синът му да бе демонстрирал повече нравственост. Той поне е роден цар. Дошъл е на бял свят на най-централното място на столицата, сиреч на държавата. В такъв случай какво да очакваме от сополиви селянчета (в смисъл на манталитет) като всички комунистически управници и наследниците им Ж. Ж., „Гоце“ Първанов, Б.Б., Станишев, Иван Костов, Ахмед Доган и останалите? Кога станаха калайджии, кога им почерняха задниците! Тези престъпници нито за миг не са се замисляли за народната съдба и държавата. От момента, в който властта у нас бе узурпирана от комунистите, до ден-днешен, всички управници харизват страната ни, сякаш им е бащиния. А помаците си траят. Зер „преклонена главица остра сабя не я сече“...</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Накъде, за да оцелеем и просперираме?</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >На трагичната за нормалните люде дата 9 септември 1944 г. цялата картина на обрисувания безметежен, пасторален, сурово прекъсван само от залповете на една чужда война живот, бе покрита с плътни черни мазки. Комунистите, узурпирали властта благодарение на един таен интернационален план и на върховете на съветските щикове, потопиха прекрасното Царство България в мрака на терора. И превърнаха чудесния му, дружелюбен, работлив, но и умеещ да се весели народ, в безформена робска маса. В стадо, лишено от собственост и водачи, изцяло зависимо от волята на враждебни нему чужди пастири и на нашенските им ратаи. Както отсъжда покойният Илия Минев: „На марксистите им бяха необходими хора, превърнали се в скотове, без разсъждение, да изпълняват заповедите на своите господари.“[33]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Тези негодници разчлениха народното тяло, като издигнаха от най-нисшите обществени слоеве онази полуграмотна, завистлива и безмилостна тълпа разбойници, готова да продаде и собствените си майки в името на кариерата и Мамона. И я превърнаха в непозната дотогава привилегирована, номенклатурна каста; в пълчище от послушни слуги на чужди господари, без значение от коя столица ги командват.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Днес същите разбойници, до един родени престъпници, и техните наследници, продължават да тъпчат бащиното ни огнище и да беснеят над него така, както никой друг завоевател не го е правил. Синовете и дъщерите на онези, които национализираха, станаха приватизатори и капиталисти, но не с изработена, а с открадната собственост. Нали еврейската поговорка гласи: „Ако крадеш, ще имаш.“[34]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Онези, които учеха в СССР, лягаха и ставаха с „крепката и нерушима българо-съветска дружба“ на уста, станаха първи американофили, пропагандатори на НАТО, на Европейския съюз и на „западния начин на живот“. Мнозина от тях бяха изпратени от партията-майка и от нейните репресивни секретни служби на Запад, за да се ошлайфат в „центровете на цивилизацията“. И сега от активни радетели за „вечно братство между съветския (?!) и българския народ“ се превърнаха в активни борци против всичко съветско и руско. Машаллах! Не е ли странно, че Западът ги прие, а загърби мъчениците на макар и оскъдната битка против комунизма?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Усетил това още навремето, Илия Минев подчертава: „Влязох в задочен спор с тогавашния държавен секретар на САЩ господин Кисинджър[35], като твърдях, че се съдейства за някакъв международен престиж на СССР, което е в ущърб на борбата за свобода, демокрация и законност... Но политиците от Великите сили не смятаха, че трябва да се търсят контакти [с тукашните истински антикомунисти] и да се изработи споразумение.“[36] Добре, че бай Илия, Бог да го прости, не е жив. Заради тези слова потомствените русофили, болшевики и ченгета щяха да го изкарат... комунист. Въпреки неговите повече от 23 години зад решетките на комунистическите зандани и десетилетието в изселничество, изтезания и подписки...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Съсипаните горди стари родове, разядени от страх и доносничество, са обречени на изчезване. Няма я средната селска и градска средна класа – темелът, стожерът на традиционното българско общество. Тя бе заменена с лумпени, произлезли от безродни червени семейства, надянали разноцветни политически ямурлуци. От продажници, които от алчност и егоизъм ни водят към неминуема гибел.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Измамата, която провъзгласиха за „преход" - двама „стратези": Александър Лилов / Филип Димитров - огледал сеТези чудовища в човешки облик, изтъкани от комплекси, чрез завладените от тях и повелителите им средства за всеобща дезинформация превърнаха личните си недостатъци в национални. Прехвърлиха ги върху народния стан. Затрупват ни с лавина от полуистини и откровени лъжи, сред които и за мъдреца е трудно да открие светлината на вярата и правдата. Та днес тези вълци в овчи кожи и със сатанински нрав изкуствено внушават възмущение от напълно далечни, незначителни за настоящето събития и факти. А ние имаме изконен, екзистенциален проблем – унищожават ни!</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Първостепенен, основен въпрос: Как да оцелеем и да продължим в грядущето? Без да знаем неговия отговор, е излишно въобще да мислим за път. По-добре да не хабим и без друго изцеждащата се наша енергия и да очакваме края по домовете си, както почти винаги е било.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Писал съм го, ще го повторя: колкото нашенци, два пъти повече мнения. Социализмът отучи хората от доверието в знаещите и можещите. Те си въобразиха, че наистина всички са равни. И каруцарят може да бистри политиката в кръчмата толкова компетентно, колкото и онзи, който цял живот се е готвил за това и има зад гърба си два вагона с прочетени книги.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Все пак ще река: струва ми се, че нам трябва съвсем ново устройство на държавата. Нужни ни са избори за Велико народно събрание, в което да влязат достойни, силни, неподатливи на съблазни, знаещи и можещи личности. (Говорех и пишех за тези неща когато някои пишман земеделчета, заченати из най-тъмните кьошета на ония служби, още не бяха наясно какво ще им възложат.) Неотложно ни е необходима декомунизация, която да включва лустрация и национализация[37] на цялото имущество на номенклатурата, както и съд за престъпниците! Длъжни сме да започнем промените отначало. И за първи път от 1944 г. насам преходът от държавен капитализъм под ръководството на една партия към държава на свободния народ да се състои у нас. Не го ли осъзнаем, не си ли подадем ръка за всичко това, нямаме бъдеще.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Но на това ще се спра в третата, заключителна част на тази поредица.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >* * *</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Потресаваща беше картината от поклонението пред комунистическия архипрестъпник Иван Живков с моминско име Славков. Освен закоравелите комуняги от БСП зърнахме дори бивши депутати и министри от СДС, от НДСВ и т.н. Това би било невъзможно в която и да е друга страна от бившия съветски блок. То издава безнадеждността на всички намерения за промени у нас. България наистина е обречена.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Но навярно малцина са забелязали как избраникът на Андрей Луканов – другарят Румен Петков, известен и като Пикаещия във фонтани, застана непосредствено до вдовицата в редицата на опечалените. Който познава макар и литературно ритуалите на мафията, е разбрал: това е знак за помирение между двата главни клана – Живкови и Луканови. Затова преди време бе издигнат и Сергей Станишев – компромисната фигура, която трябваше да примири противоречията по върховете на алчно червената организирана от партията и държавата престъпност в България.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >* * *</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Следва.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Първата част можете да прочететете ...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Очаквайте: „Форумът“ пръв с откъс от новото сензационно изследване „ХИТЛЕР УМРЯ В АРЖЕНТИНА“.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >[1] Американски пълномощен министър в София от 1944 до 1947 г.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >[2] Стефан Бочев – „Автопортретът ми като журналист и дипломат“, Фондация „Комунитас“, София, 2009 г., стр. 308.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >[3] „От Матея свето Евангелие“, гл. 5, ст. 44.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >[4] Nikos Kazanntzakis – “The Last Temptation of Christ”, Translated from the Greek by P. A. Bien, Scribner Paperback Fiction, Simon & Schuster Inc., New York, NY, 1998 г., стр. 349.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >[5] Пак там, стр. 350.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >[6] Юлиян Вучков – „Живот с голяма и с малка буква“, София, 1965 г. в: Росен Тахов – „Книга за гениите“, Издателство Изток-Запад“, София, 2011 г., Глава „Телевизионният ювенал Юлиан Вучков“, online: http://blog.iztok-zapad.eu/?p=73 Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >[7] Вж. Библия, Пета книга Моисеева – Второзаконие“, гл. 5, ст. 9.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >[8] „Учителят Петър Дънов за Библията“, Том първи (Стар Завет), Съставител: Росица Ангелова Иванова, Издателство „Бяло Братство“, София, 2003 г., стр. 202. Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >[9] Обърнете внимание, че дългогодишният министър на външните работи, вече оглавил партията и държавата, търси „връзка“, за да узнае истината. Този факт издава до каква степен всякаква информация беше тайна и недостъпна!</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >[10] Христо Христов – „Мъртва хватка ― БКП искала да скрие доказателства за „възродителния процес“, Асоциация на разследващите журналисти, София, дата не е посочена, online: http://investigation-bg.org/show.php?id=59 Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >[11] Вж. Георги Асьов – „Офицерът от резерва Красимир Райдовски: Кой сви милионите от членски внос в БКП?“, в. „Минаха години“, брой 14, София, 5 април 2011 г., стр. 7.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >[12] Явор Дачков ─ „Антон Тодоров: Иван Костов е силно зависим от миналото си“, в. „Гласове“, glasove.com/, София, 17 декември 2010 г., online: http://www.glasove.com/article-11217.php Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >[13] Вж. напр. в. „Шоу”, бр. 27 (303), София, 7-13 юли 2005 г., стр. 48-49.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >[14] Жeни Милчeва – „Ромите са 450 хил., изненада ще е броят на турците“, в. „Труд“, София, неделя, 6 март 2011 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=806526</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >[15] Стефан Бочев – „Автопортретът ми като журналист и дипломат“, Фондация „Комунитас“, София, 2009 г., стр. 77-78.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >[16] Стефан Бочев – „Белене: Сказание за концлагерна България“, Второ пълно издание, Фондация „Българска наука и изкуство“, София, 2003 г., стр. 683.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >[17] Пак там, стр. 215.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >[18] Пак там.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >[19] Данните се съдържат в: Митре Стаменов – „В навечерието на Втората световна война България става фаворит на Балканите“, в. „Македония”, брой 24, 16 юни 1999 г., online: http://www.kroraina.com/knigi/v_mak/1999/mak24_4_9.html</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >[20] Вж. напр. „Тонга и Бенин изпреварват България по свобода на словото“, НДСВ – София, вторник, 3 май 2011 г., online: http://ndsvsofia.eu/story/full/tonga-i-benin-izprevarvat-blgarija-po-svoboda-na-slovo/</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >[21] Klaus Schrameyer – “Bulgariens Stasi-Diplomaten”, “Europäische Rundschau”, No 1, Wien, 2011 г., стр. 93, online: http://www.europaeische-rundschau.at/Site/Inhalt_files/Schrameyer.pdf Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >[22] Никола Г. Алтънков – „Наричаха ги фашисти”, ТАНГРА ТанНакРа, София, 2004 г., стр. 471-472.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >[23] Христоматиен е случаят с Асен Кантарджиев, председател на националистическата организация Ратничество за защита на българщината – Ратник; с Петър Траянов, военен, като масон участва в ръководството на националистическата организация „Кубрат”; Александър Сталийски, десен член на Съюз „Родна защита”, автор на книга за фашизма, министър; ген. Иван Шкойнов, командир на Първа пехотна дивизия през Първата световна война, създател и Върховен водач на националистическата организация „Родна защита”, отказал се от масонството и станал негов заклет противник; Никола Гешев, член на БРСДП, началник на отделение „А” при Държавна безопасност, вербувал за агенти повечето комунистически дейци... (Вж. Недю Недев – „Българското масонство (1807-2007)”, Издателска къща „Хермес”, София, 2008 г., стр. 468-628)</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >[24] Къщата на „Царя“ и бул. „Цар Фердинанд І“, срещу Софийския университет, която по време на болшевишкия режим беше посолство на КНР.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >[25] Стефан Бочев – „Белене: Сказание за концлагерна България“, Второ пълно издание, Фондация „Българска наука и изкуство“, София, 2003 г., стр. 208.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >[26] Пак там, стр. 130.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >[27] Пак там, стр. 131.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >[28] Пак там, стр. 131-132.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >[29] Марко Рясков – „Спомени и документи“, Издание на Българска народна банка, София, 2006 г., стр. 259, 290.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >[30] Стефан Бочев – „Белене: Сказание за концлагерна България“, Второ пълно издание, Фондация „Българска наука и изкуство“, София, 2003 г., стр. 135. Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >[31] Някога бул. „Цар Освободител“ или за краткост „Царя“, а понастоящем бул. „Руски“.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >[32] Пак там, стр. 211-212.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >[33] Иван Гаджев – „Непримиримият: Илия Минев – от първо лице и другите за него“, Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“, Издателска къща „Гутенберг“, Farmington Hills, MI, Гоце Делчев, 2003 г., стр. 139.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >[34] Shirley Kumove – “Words Like Arrows: A Collection of Yiddish Folk Sayings”, Illustrated by Frank Newfield, Schocken Books, New York, NY, 1985 г., стр. 233.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >[35] Агент на НКВД-КГБ с псевдоним Бор. (Вж. Георги Ифандиев – „Името на звяра: Продължение на „Чудовището“, ИК „Огледало“, София, 2010 г., стр. 191-197.)</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >[36] Иван Гаджев – „Непримиримият: Илия Минев – от първо лице и другите за него“, Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“, Издателска къща „Гутенберг“, Farmington Hills, MI, Гоце Делчев, 2003 г., стр. 67-68.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >[37] Тази дума въобще не ме смущава. Ако желаете, наречете го реваншизмъ. Но това е най-важната мярка, без която всичко останало губи смисъл.</span><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >:::</span><br /><br /><div style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;" class="componentheading"> Политика </div> <table style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" class="contentpaneopen"> <tbody><tr> <td class="contentheading" width="100%"> <span class="contentpagetitle"> ИСТИНАТА Е ВСЕ ТАКА НЕУДОБНА</span><br /><br /> </td> <td class="buttonheading" align="right" width="100%"> <br /></td> </tr> </tbody></table> <table style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" class="contentpaneopen"><tbody><tr> <td valign="top"> <span class="small"> Написано от Георги Ифандиев<br /><br /></span> </td> </tr> <tr> <td class="createdate" valign="top"> Понеделник, 09 Май 2011<br /></td> </tr> <tr> <td valign="top"> <div class="ultimatesbplugin_top"> </div><p align="center"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Vigo/g.ifandiev1.jpg" alt="Георги Ифандиев" title="Георги Ифандиев" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="208" width="200" />Част ІІ: БЪЛГАРИЯ – ОТ ВЪЗХОД КЪМ УПАДЪК</p> <p align="center"> </p> <p align="center"><i>Комунистическата върхушка съсипа българите и България • Разрухата, до която „народната власт“ доведе цветущата ни родина • Чудесният живот на нашенци бе погребан под руините на царството</i></p> <p align="center"> </p> <p style="text-align: justify;">„Трябва да припомня – за който е от ония времена, а пък за който не е, да изтъкна, – че САЩ бяха злополучно представени тогава в България: просто да се чуди и мае човек, как може свръхвелика сила да се представлява от такава злополучна личност като този г. Барнс[1]... Идва една вечер – на традиционната „кръгла маса“ в бара на клуба, където се събирахме голяма компания, главно българо-американска – и се хвали: вчера надпил всичките руски генерали, те всички, накрая, се търкаляли под масата, той пък бил качен там (представям си картинката)...</p> <p style="text-align: justify;">Другата му щуротия бе, че си въобразяваше, че е влюбен в някаква си сбъркана софийска шаблонна красавица, с която се разнасяше по баровете – за нейно удоволствие, но за клатене на главите от страна на българската публика, която от Америка очакваше не пиянски кабаретни подвизи, ами спасение. И тука беше пък третата му и най-голяма щуротия: най-безотговорно създаваше надежди, които бяха без покритие. Така подведе множество хора, а после си отиде в САЩ, а пък те се озоваха на устата на червения топ...</p> <p style="text-align: justify;">Като си отиде Барнс, останаха да управляват мисията две мили американски колежанчета – Боб Хорнър и Стив Кливланд, единият 26-годишен, другият едва на 23, а пък съпругата му само на 19 години, една прекрасна руска княгиня (Стив беше внук на президента Кливланд). Тях бе намерил държавният департамент да прати в София да се борят с болшевикуса азиатикус! Толкова се и пребориха, милите...“[2]</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p><i> Продължение.</i></p> <p> </p> <p style="text-align: justify;">Държа да подчертая, че за да започне истинският преход и той да бъде успешен, са задължителни поне няколко задължителни условия. Ще ги изредя в тяхната последователност.</p> <p> </p> <p align="center">Анализът и правилата са отправната точка</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/059/A-1a.jpg" alt="Простаците, които ни убиваха, тормозеха и ограбиха." title="Простаците, които ни убиваха, тормозеха и ограбиха." style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="278" width="325" /></span>Първо, какво е реалното състояние на държавата и защо е такова? Трябва да бъдат открити причините и виновниците за тях. Защото на този свят всичко е конкретно и лично. И няма лесни отговори. Само комунистите даваха такива на всички изключително трудни въпроси.</p> <p style="text-align: justify;">Второ, какво искаме да направим и докъде възнамеряваме да стигнем? Следва изясняването на това кои не бива да имат право да участват. Веднага ще бъда атакуван заради някаква „антидемократичност“. Всеки имал правото да се променя; децата не отговаряли за престъпленията на родителите. Хайде де. Затова ще се спра малко по-обстойно на този фактор.</p> <p style="text-align: justify;">Преди всичко, всеки поне малко изкушен от истинската психология и криминология, а не от социалистическата, преподавана от рабфаковците на ЦК на БКП и тяхната служба за партийна сигурност, е наясно, че значителна част от престъпниците се раждат такива. Както и гениите. До голяма степен и едните, и другите са плод на наследствеността. Разбира се, необходими са условия – среда и подходящи хора, за да се развие „талантът“ на всяка от тези групи. Понякога дарбата и престъпните наклонности се съчетават и тогава резултатите са най-ужасяващи. Нима не сте чували израза „гениално престъпление“? Онова, което Майер Амшел Бауер, станал първият Ротшилд, откри през втората половина на ХVІІІ век, не е ли образец на симбиозата между гениално икономическо мислене, задълбочено проникване в същността на човешкия характер, направляван от алчността и егоизма, и престъпната наклонност на измамника? Така се натрупва несметното богатство на фамилията и се ражда съвременната банково-кредитна система. Който не я смята за престъпна, е обречен рано или късно да попадне в нейните мрежи.</p> <p style="text-align: justify;">След като престъпникът се е изявил като такъв, трудно може да се превърне в нормално човешко същество, годно да съжителства в общество. Защо не попитате родителите на убити деца дали са склонни да простят на убийците и да им дадат втори шанс? Да оставим света. У нас комунистите избиха десетки хиляди невинни българи и ускориха настъпването на смъртта на още стотици хиляди. Съсипаха милиони съдби. По този начин лишиха страната от огромен брой нереализирани свестни специалисти. Превърнаха един от най-почтените, инициативните и трудолюбиви народи в аморфно стадо от предатели, приспособленци, крадци, кариеристи и лентяи, водени от апатия и стремеж за облагодетелстване. Кой попита жертвите на комунизма дали са съгласни касапите, изтребили техните най-обични хора, не само да продължават да живеят, но и все така да ни ръководят, понастоящем чрез техните потомци?</p> <p style="text-align: justify;">Как така децата не отговарят за престъпленията на родителите си, а наследяват всичко материално, завещано им от тях? Преди всичко, тези същества са възпитани в зловредна среда. Повечето от тях са латентни убийци, крадци, насилници. Удаде ли им се случай, без никакво колебание реализират своя криминален потенциал. Ето как бе сътворен настоящият парвенюшки „елит“. Да простим и да забравим ли? Това означава да търпим, сиреч да се примирим с настоящата си обреченост и безнадеждност. Писано е: „<i>Обичайте враговете си... и молете се за ония, които ви обиждат и гонят...</i>“[3] Да, но от кого е писано? От фарисея Шаул от град Тарс, известен с преследванията и убийствата на християни?</p> <p style="text-align: justify;">В романа на Никос Казандакис „Последното изкушение на Христос“ има чудесен епизод, в който се появява мъж, представящ се като Павел, апостол на света. Тогава един от героите – не случайно посочен като Негърът, се обърнал към пришълеца:</p> <p style="text-align: justify;">─ <i>Не си ли ти, демоне от ада, който напълно безпричинно уби Мария Магдалена? Ръцете ти са покрити с кръв....</i></p> <p style="text-align: justify;">─ <i>Да, аз – отговори Павел с дълбока въздишка. – Бия се в гърдите, раздирам дрехата си и плача: „Съгреших!“ Получих писма с нареждания да убивам всеки, който нарушава Мойсеевите закони. Убивах всеки, когото можех да стигна. Но когато се връщах към Дамаск внезапна светкавица проблясна в небето и ме повали на земята. И чух укорителен глас над главата си: „Шауле, Шауле, защо ме преследваш? Какво съм ти сторил?</i></p> <p style="text-align: justify;">─ <i>„Кой си ти, Господи?“ – извиках аз.</i></p> <p style="text-align: justify;">─ <i>„Аз съм Исус, когото преследваш. Стани, иди в Дамаск и там верните ми ще ти кажат какво да правиш.</i>“[4]</p> <p style="text-align: justify;">Исус го кани да влезе в къщата, където Шаул-Павел разказва наизустената приказка за раждането на Христос. Тогава Сам Бог го пита:</p> <p style="text-align: justify;">─ <i>Видя ли възкресението на Исус от Назарет? </i>─ <i>Исус се разкрещя. </i>─ <i>Видя ли го със собствените си очи? Как изглеждаше той?</i></p> <p style="text-align: justify;">─ <i>Припламнала светкавица – блясък на мълния, която говореше.</i></p> <p style="text-align: justify;">─ <i>Лъжец!</i>“[5]</p> <p style="text-align: justify;">Излишно е да се отклоняваме в богословски спорове. Достатъчно е да се запознаете с „Деянията на светите апостоли“, глава 11. И как след това самозваният Павел иззема инициативата от апостол Петър – вижте „Послание на св. ап. Павла до Галатяни“, глава 2, ст. 11-13. И как същият Павел, участвал в убийството на свети Стефан, започва да създава интриги между Христовите ученици – „Деянията на светите апостоли“, глава 15, ст. 36-40.</p> <p style="text-align: justify;">Затова нека обичаме враговете си, но и да не им прощаваме. А да ги наказваме според престъпленията им. Без това, следващата крачка ще бъде все така несигурна. Защото кракът не ще стъпи на чиста и здрава основа.</p> <p style="text-align: justify;">Как така децата на комунистическите престъпници да не носят отговорност за прегрешенията на предците си? Нали в правото всичко се наследява – и позитивите, но и негативите? Маса болшевики не само унищожаваха, но и грабиха. Както още през вече далечната 1965 г. се е произнесъл „телевизионният Ювенал“ Юлиян Вучков: „<i>Нашето поколение израсна непосредствено след 9 септември – в едно време на бурен революционен подем. Тогава нямаше място за интелигентско обмисляне и колебание. Това време се наричаше всенародно настъпление срещу остатъците от старото, за да възтържествува новото – пролетарската справедливост.</i>“[6]</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/059/A-2a.jpg" alt="Престъпниците, които ни ръководеха. Добри Джуров, Петър Младенов, Георги Танев, Андрей Луканов, Христо Христов-Илича" title="Престъпниците, които ни ръководеха. Добри Джуров, Петър Младенов, Георги Танев, Андрей Луканов, Христо Христов-Илича" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="282" width="325" /></span>Най-често тази тяхна „справедливост“ представляваше мародерство, извършвано чрез прилагане на грубо насилие, направо на терор. Например прогонваха собствениците от домовете им и се настаняваха в тях. Впоследствие уреждаха „закупуването“ на тези жилища, без знанието и съгласието на автентичните им притежатели и на нищожни цени. Сетне техните деца наследяваха това имущество. Същото се отнася и за придобитото с привилегии, в т.ч. образование, служебно положение, обществени позиции. Щом са „виновни“, за да могат да наследяват благините, по същия начин следва да отговарят и за престъпленията. Толкова много нашенци вярват в т. нар. Стар завет. Тогава да не лицемерят, а да приемат, че греховете на бащите се носят от децата им най-малко „<i>до трето и четвърто поколение</i>“.[7]</p> <p style="text-align: justify;">Дори тъй обичният на мнозина от местните помаци Петър Дънов посочва: „<i>Когато бащата греши, синът страда и е в опасност; а когато синът греши и страда, бащата е в безопасност. Ако греши бащата, то и синът, който произлиза от бащата, е в греха и носи последствията му. Бащата и синът са двама съдружници под закон: ако бащата греши – изгубва, то трябва да плаща другият съдружник – синът (виноват или не); то си е закон. Така и на земята законът заставя съдружника да изплаща загубата на другия съдружник. Синът носи, изплаща греховете на бащата до четвърто поколение, а благословията – до хилядно поколение.</i>“[8]</p> <p style="text-align: justify;">Няма смисъл да привеждам още аргументи. Не ще убедя предубедения. Как да втълпя на виновния, че е съгрешил? Затворите са пълни с невинни. Кой престъпник си е признал престъпленията? Пък и виждате примера на „демократичният свят“. Той пердаши от въздуха поставения през 1969 г. от самия него либийски диктатор Муамар Кадафи толкова безмилостно, че преди всичко унищожава децата и внуците му. Така най-много боли.</p> <p style="text-align: justify;">Трето, задължително трябва да знаем къде отиваме, какво искаме да постигнем. Без това всичко останало е напразно, безсмислено. На четвърто място следва да изясним методите, с които ще постигнем набелязаните цели. След това иде рад да уточним и изберем измежду нас онези, които ще водят похода към целта. И накрая – никога да не разчитаме на помощ отвън.</p> <p style="text-align: justify;">Ще се опитам да нахвърлям щрихите на първото, като посоча какво изгубиха българите, от какво се отказаха, когато покорно приеха наложената им кървава комунистическа диктатура.</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center">България е най-тъжното място на света</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;">Нека се вгледаме „под лупа“ в онова, което стана у нас. Въпреки масово насажданото убеждение за „вината“ на някакви „демократични сили“, истината е, че не другарят Иван Костов и компания утрепаха българската икономика. Другарите от Политбюро на ЦК на БКП го сториха. На 25 ноември 1989 г., 14 дни след смяната на Тодор Живков, новоизбраният генерален секретар на БКП и председател на Държавния съвет Петър Младенов признава на среща с целия ръководен състав на МВР: „<i>Картината в икономиката е тежка, много тежка. Много проблеми са се натрупали, ужасно много. При това те не са свързани само с това, което даваме сега като производство. Те са свързани с възможностите ни да се развиваме по-нататък. Има втора страна – самата икономика. Така я развивахме и така я развихме, нали говорехме, че ето ние сме в състояние примерно да изхранваме две Българии в последните години и дали произвеждаме толкова много, и къде са тези продукти един бог знае!...</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>... Тъй като имах една връзка с банката,</i>[9]<i> помолих да ми дадат годишния отчет на банката. Картината е потресаваща! Ние всяка година казваме, че имаме толкова и толкова прираст – 5,6 – 6 процента. А знаете ли каква е картината? Ако вземем за база 1983-а, следващите години ние не само че нямаме никакви проценти прираст на националния доход, ако изключим тези чужди кредити, които получаваме от Запада, т. е. нашите задължения, които се увеличават, ако ги махнем тях, ние имаме непрекъснато намаляване. 1984-а е по-лоша от 1983-а, 1985-а е по-лоша от 1984-а, 1986-а е по-лоша от 1985-а и т. н. до края, до последната 1988 година. В областта на нашите задължения ние сме стигнали критичната точка. Понякога говорим колко са зле югославяните, колко са зле унгарците. Аз трябва да ви кажа, че нашето положение не е по-добро, тъй като ние имаме малки възможности за експорт. С големи усилия стигнахме до плана за догодина. Това, което трябва да изнесем, ще бъде някъде между 1,7–1,6 милиарда. А така сме направили нашата икономика, че без внос за 2,6 милиарда долара тя не може да работи. Тя не може да работи, просто спира, блокира.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Това е минималният внос от Запада. Това са суровини, материали. Тук не става въпрос за някакви луксозни стоки. Така че явно е, че това не можете да се търпи повече.</i>“[10]</p> <p style="text-align: justify;">Убеждавате се, че всяка година Народната република е трупала средно по 1 милиард долара търговски дефицит! И той продължава да тежи като камък върху шията ни. Не, наистина не Иван Йорданович Костов разсипа икономиката на България. Той и останалите „ръководители“, на които БКП довери онова, което наричат „прехода“, само подготвиха нейното погребение. Като един тукашен Хашим Тачи Командира се включи в търговията с органите й. Уж шитна, каквото годно бе останало от промишлеността, огромни дялове от енергетиката, цялата търговия, услугите, в т.ч. туризма. А се оказа, че го е предоставил на представителите и подставените лица на номенклатурата. На всичко отгоре – срещу жълти стотинки. Остатъците бяха раздадени почти на вересия все на верни другари от отдавна изготвения от същото Политбюро списък.</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/059/A-3a.jpg" alt="„Преди" и „сега" заедно - диктаторът-простак и неговия ученик." title="„Преди" и „сега" заедно - диктаторът-простак и неговия ученик." style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="324" width="325" /></span>Не ми казвайте, че драгалевският Гаргамел не се е облажил. Ако някои от вас са идиоти, дълбоко вярващи в идоли, аз не съм. То е все едно да ви будалкат, че онези от семейство Живкови носят кърпени чорапи, завиват се с едно прокъсано одеало, изобщо не са най-богатите люде у нас, а вие да кимате утвърдително като селски тъпанари. От сто кладенеца вода примъкнаха, за да изкарат архипрестъпника Иван Живков с моминско име Славков „пич“, „добряк“, едва ли не „филантроп“. А е знайно, че той и приютилата го фамилия изнесоха зад граница пари и притежаваха имущество за не по-малко от 1,5 – 2 милиарда долара.</p> <p style="text-align: justify;">Отдавна не се ядосвам, като ми рекат, че никой не бил ги намерил. Че кой ги е търсил? От есента на 1990 г. чрез вестниците взех да насочвам вниманието към една от перачниците на червената монархична династия – женевския адвокат Пиер Сиклуноф, всъщност Петър Циклунов. Тогава истински заможни стари жители на този световен банков център ме заведоха да видя къщата му – малък дворец насред стария град. И ми разказаха, че макар да се прави на приказно богат и да е вицепрезидент на футболния клуб „Сервет“, той не се радва на уважението на местните хора. Защото те са наясно – юристът пере пари на българското диктаторско семейство.</p> <p style="text-align: justify;">Посочих и един от заводите на фамилията в Силиконовата долина в САЩ. Както и бившият му управител, оплакал се от тоталната некадърност и безхаберие на лично на другаря Живков-Славков. Нищо не последва. Нито след като разкрих участието на правешките дебили в корейската фирма ДЕУ. И заслугата на покойния депутат, комунист, ченге и външнотърговец Веселин Бончев за придобиването на т. нар. Световен търговски център в София от ДЕУ, респективно от правешките алчночервени „аристократи“. „<i>Не съм от тях</i>“, както бе рекъл казанлъшкият хуморист с чуден псевдоним. Не съм паднал от Марс, нито съм расъл в саксия, че да вярвам на евтините болшевишки пропагандни бръщолевения. И ние белим краставиците, преди да ги изядем...</p> <p style="text-align: justify;">На кого „демократите“, „десните“ подариха почти цялото българско стопанство? На номенклатурата, преди всичко в лицето на нейните потомци по пряка и съребрена линия, както и на предварително подбраните и подготвени за грабежа подставени лица, част от които ни бяха представени като... „опозиция“, моля ви се! Както посочи един от хранениците и слугите на алчно червената фашизирана буржоазия, „<i>наследниците на бившата БКП номенклатура са убедени, че на тях по право им се полага място в елита</i>“.[11] Да припомням ли вярната констатация, че „<i>нашите десни бяха силно русифицирани. Когато през 1998–1999 г. активисти седесари попитаха Александър Божков защо всичко се продава на комунистите, той им отговори: „Е, парите са у тях, кой искате да купува предприятията?</i>”[12] Какъв цинизъм! А тези измамници и пладнешки хайдуци все още имат почитатели?! Веднъж идиот, завинаги идиот.</p> <p style="text-align: justify;">Питам духовните гномове от тези т. нар. демократични сили: Като излъгахте народа и истинските управници ви връчиха представителната власт, защо не стиснахте другарите от номенклатурата за гушите и не изтръскахте парите от джобовете им? Ами вместо това ги превърнахте в пишман капиталисти и узаконихте това по най-добрия възможен начин – скрихте престъпленията им зад решения на колективни органи за управление. Тъкмо действията ви доказват, че бяхте поставени, инсталирани, монтирани във властта, защото бяхте предварително подбрани, подготвени и лоялни на компартийната върхушка. Сега казват, че нямало „колективна вина“. Откъде накъде! Защо Господ не дава рога на бодлива крава, да видите дали ли е така? Само на Живковци, Станишевци, Костовци и Борисовци ще ми станат...</p> <p style="text-align: justify;">Няма как да не се възхитим на уменията на другарите. Едва ли ще намерите по-кадърни разрушители в цялата човешка история. Да съсипете страна, чиято почва има три педи хумус; да направите стопаните, наистина учили Европата „как се сади пиперо“, в шайка ленивци, дремеща из кръчмите; да прогоните от родината им потомците на онези български герои, които масово се записваха доброволци, та да избавят своите братя и да ги присъединят към Отечеството! За всичко това действително е необходимо невереоятно съчетание на огромен разсипнически и престъпен талант. Няма как да го отречем на комунистите.</p> <p style="text-align: justify;">Те превърнаха най-процъвтяващата още по време на Отоманската империя част на България – крайдунавието, в бунище за хора. А самата река – в огромна тоалетна. Ликвидираха селското стопанство и изградиха лишена от всякакъв смисъл индустрия. Тази промишленост не разполагаше със собствена суровинна база и дългосрочни, сигурни пазари. Тя разчиташе на неквалифицирана работна ръка, съставена от бивши земеделци и скотовъдци. Превръщането им в лумпен пролетарии водеше до масовото производство на брак, на никому ненужна, непродаваема продукция, с която насила, под пронизителното съскане на размахания от Съветите бич, се самозалъгвахме в рамките на СИВ.</p> <p style="text-align: justify;">Другарите ликвидираха пенсионния фонд, признат за един от трите най-добри в Европа. Позволиха на Съветите да отмъкнат наличните в него близо половин милиард златни лева. И национализираха неговото недвижимо имущество, дялово участие в предприятия, болници, санаториуми и т.н. При реституцията не възстановиха нищо. За да изпълнят поставената им отвън задача за редуциране на българското население до максимум 5 – 5,5 милиона души. От години пиша и говоря за тези неща, и какво от това?[13] Онези, които вдигат палци по митингите на БСП, нека знаят, че подкрепят своите собствени душмани.</p> <p style="text-align: justify;">Резултатът от политиката на комунистите е съкрушителен. България е в разруха, по-страшна от онази, която е преживявала след войните. Какви „национални катастрофи“? За три-четири години българите са се възраждали, а страната им си е връщала привлекателността за онеправданите в Европа. А от социалистическата „индустриализация“ не остана нищо. Предприятията, обявени за „гордост на социализЪма“, се оказаха абсолютно ненужни извън измамния алъш-вериш в рамките на СИВ. Защото те бяха строени без анализ и мисъл, без грижа за потребността от тяхната продукция и под чужда, враждебна нам диктовка. Малкото фабрики и заводи, които можеха да бъдат преустроени и да продължат да работят, паднаха жертва на алчността на безмозъчната номенклатура, лишена от всякаква мисъл за държавност и грижа за народа.</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/059/A-4a.jpg" alt="Вършачка за зърно, задвижвана от трактор, 1926 г." title="Вършачка за зърно, задвижвана от трактор, 1926 г." style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="199" width="325" /></span>Не, наистина не Костов и някакви „демократи“ довършиха България. Нейната ликвидация започна на 9 септември 1944 г. и горе-долу приключи на 10 ноември 1989 г. На нейната панихида т. нар. демократични сили просто раздадоха оцелялото в суматохата на подбрани комунисти и ченгета ей така, за Бог да прости Татковината ни. Действително най-циничното е, че почерпиха с остатъците самите убийци – същата окървавена номенклатурна класа, която смята, че това й се полага по наследствено право. Така е при абсолютните, неконституционните, неконтролираните монархии, каквато е тази на комунистическата аристокрация – диктатурата на простащината и злото.</p> <p style="text-align: justify;">Другарите докараха нещата до там, та днес ни убеждават, че: „<i>Антропологичният вид на ромите не е много по-различен от нашия. Техният език е много по-близък до санскрит, отколкото нашият. От тази гледна точка ромите са по-чисти арийци от нас.</i>“[14] Опазил ме Господ, изобщо не съм расист, бъдете уверени в това. Наистина съм срещал свестни цигани. Но да се подиграват с най-древния народ на планетата и то чак до там... А пък местни мекерета да винят мен за някаква „лудост“, понеже разполагам с някои от древните ни извори, които разкриват истината, и ги изследвам... Кажете ми: това, какво е? Каква диагноза да им поставим? По-точно – да си поставим.</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center">С какво се простихме?</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;">Половин век промиваха мозъците на нашенци с доктрината за някакъв „монархофашизъм“, за лошата буржоазия и за „бедността“ в Царство България. Признавам, никога не е било съвършено справедливо и хубаво. Сигурно е вярна и следната констатация на един от представителите на някогашната заможна класа: „<i>... Българската прясновъзникнала буржоазия се оказваше негодна да произведе „второ поколение“. Дошли бащите от село, направили пари в града, но синовете и дъщерите? Едните гуляят, другите ловят женихи... Липсваше тази традиция, която осигурява умението да възпиташ така потомството си, че то да стане род.</i>“[15]</p> <p style="text-align: justify;">Обаче на същата българска буржоазия не й дадоха и достатъчно време. Освен това няма как да отречем: тя се самоиздигна и самопроизведе. Не ограби народа си, както постъпиха другарите. До известна степен тази буржоазия е била родствено свързана с „<i>друга една буржоазия: онази, давалата средства за черквите, училищата, за зараждащата се книжнина, за националната (включително и под формата на „Черковния въпрос“) борба.</i>“[16]</p> <p style="text-align: justify;">Не идеализирам. Известни са ми много от недостатъците на онази буржоазия от ХХ век, която в значителна степен е изместила патриотичната си предшественица от ХІХ-и. Други, родили се и израснали сред нея, са я осъдили: „<i>... Криво се роди, криво живя, криво умря.</i>“[17] Ала „съдията“, който я произнесе, бе от онези „<i>хора-фасади на миналото</i>“, които през „<i>вече четвърто десетилетие режим на жива сатрапия</i>“ трябваше „<i>да се произнасят с особена осторожност, като пострадавш от нея, тъй че да не би поради привкуса от няколкото тояги – евфемистично речено де: защото знаем, че истинското име на тия „няколко тояги“ е „тридесет хиляди трупа... да не тегли една субективна присъда</i>“...[18] Той се оказа обективен и дори доста строг съдник.</p> <p style="text-align: justify;">За да не прозвучи като елементарна носталгия по време, за което само съм чел и слушал, ще оставя обективният език на числата да говори.</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p>Общ доход от селско стопанство за периода 1935-1939 г.</p> <p>година…….. доход в млн. лева</p> <p>1935 …………….......19 985</p> <p>1936 …………….......20 646</p> <p>1937 …………….......24 594</p> <p>1938 …………….......26 911</p> <p>1939 …………….......31 466</p> <p> </p> <p>Външната търговия в навечерието на Втората световна война в млн. лв. по текущи цени</p> <p>Година Внос Износ Оборот Салдо</p> <p>1935 3009 3253 6262 +214</p> <p>1938 4934 5578 10 512 +664</p> <p>1939 5197 6065 11 262 +868</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/059/A-5a.jpg" alt="Село Крумово - варненско, гроздобер 1935 г." title="Село Крумово - варненско, гроздобер 1935 г." style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="236" width="325" /></span>През всичките тези години външнотърговското салдо е било положително. В навечерието на войната вътрешният дълг е клонял към нула. Икономиката все повече се е отваряла и ориентирала към външните пазари, без да ги фетишизира и да пропуска да задоволи нуждите на вътрешния. Нещо, което другарите обърнаха така, че тук да няма, да живеем в условията на постоянен дефицит, докато влаковете с продукти за експорт на нищожни цени към СССР и останалите социалистически страни не спираха. В царството ролята на износа, на смисления, печеливш експорт, се е засилвала. Всеки почтен икономист ще потвърди тази изключително положителна тенденция. Тя е била генераторът на разцвета и обновлението, които българската промишленост преживявала.</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p>Селскостопанска продукция на глава от населението в кг през 1938 г.</p> <p> България Гърция Румъния Турция Югославия</p> <p>Пшеница……..280 …….....142………....245 …………258……......197</p> <p>Ръж………………..38…………....9 …………..26 …………...31………....15</p> <p>Ечемик…………..52……….....35 …………..42 …………...58………....27</p> <p>Тютюн………….....5,60…........5,99………...0,63………....3,22…......0,96</p> <p> </p> <p>Брой на домашните животни през 1938 г. на 100 души от населението</p> <p> България Гърция Румъния Югославия</p> <p>Овце ……....140………....122………….60………......62</p> <p>Крави………...29,6…….....14,2……….22………......26,4</p> <p>Коне…………....8,41 …….....7,1………...1,3……........7,89</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;">Още от началото на ХХ век механизацията навлиза в българското селско стопанство. Първите трактори се появяват по време на Балканските войни. Струва си да отбележа нарастващия дял на селскостопанските кооперации, учредявани целево и напълно доброволно. Обединението в тях позволявало на членовете им да въвеждат нова съвременна техника и по-продуктивни технологии. Помагали им специализираните земеделски и кооперативни банки. Ще дам пример с най-старата лозаро-винарска кооперация в Сухиндол, създадена през 1909 г. Почти нищо не бе реституирано на нейните действителни собственици. Няма по-безочливи крадци от комунистите. Да припомня, че историята на нашето стопанство не започва от другарите, а тъкмо обратното – май приключва с тях.</p> <p> </p> <p>Авоари в чужбина на глава от населението през 1938 г. (в млрд. лв.)</p> <p>България Румъния Турция Югославия</p> <p>…...98…………….......97……………......81………….......70</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;">Всуе е представянето на данни, ако те не илюстрират стандарта на живота на мнозинството от хората. През 1939 г. доходът на селското население нараства с 37 на сто в сравнение с 1935 г. Средната надница на професионален работник е 66,60 лв., средната месечна заплата на чиновниците – 2500 лв., а средната пенсия – 1400 лв.</p> <p> </p> <p>Цени на основните хранителни стоки през 1939 г.</p> <p>Артикул…………..Цена, лв.</p> <p>Бял хляб……………..........5,78</p> <p>Прясно месо……….........5,08</p> <p>Телешко месо……........20,48</p> <p>Сирене ……………..........25,73</p> <p>Яйца …………………...........1,55</p> <p>Ориз…………………..........16,50</p> <p>Захар…………………..........25,13</p> <p>Олио…………………...........14,32.[19]</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;">Може да прозвучи популистко, но по онова време всеки месец един пенсионер би могъл да си купи 242 хляба, близо 276 килограма свинско месо или 903 яйца. А сега? Сега сме начело по бедност, по броя на самоубийствата и по т. нар. отрицателна раждаемост. И на опашката по свобода на словото.[20] „<i>България е най-тъжното място на света</i><i> </i><i>─ в тази държава цари произвол вместо ред, мрежите на Държавна сигурност продължават да си разменят постове и услуги, а за премиера се знае, че навремето е бил близък до бандитите...</i>“[21]</p> <p style="text-align: justify;">Както личи от сухия, но безпристрастен език на стистиката, Царство България е било лидерът на Балканите. Страната ни е била най-бързо развиващата се икономика в Европа и е деляла 10-11 място по стандарт на живота на континента. Всичко бе прахосано от другарите, а тукашните помаци пак си ги припознават като „свои“, „любими“, вярват им...</p> <p style="text-align: justify;">В същото време десетилетия наред ни втълпяваха колко изостанала „селска“ страна била България преди войната. Опроверженията на статистиката са налице. Споменът за онзи спокоен живот, съпроводен от сигурност в утрешния ден, който нашенци са имали през трийсетте години, е жив в сред все още срещащите се съвременници на онази епоха. Той е намерил отражение и в мнението на уважавани чужденци, споделяли възхищението си от тогавашната българска държава.</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/059/A-6a.jpg" alt="1938 г., село Божурище край София: Цехът за сглобяване на самолетни двигатели (моторното отделение) в ДАР (Държавна аеропланна работилница)." title="1938 г., село Божурище край София: Цехът за сглобяване на самолетни двигатели (моторното отделение) в ДАР (Държавна аеропланна работилница)." style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="247" width="325" /></span>Например професорът от Хелзинкския университет Алберт Хамалайнен, който през 1938 г. написал статията „Страната на абсолютната демокрация”, публикувана в месечника „Финландско илюстровано издание“. В публикацията се казва: „<i>Това, което най-силно впечатлява и събужда интереса на чужденеца в България, е абсолютната демокрация на социалната структура на нация и народ. Тази демокрация не е дело на държавата. Тя е социална. В настоящето правителство няма никакви политически партии. В страната също така няма никаква собствена или чужда висша класа… Тук няма едри земевладелци, нито индустриална или търговска висша класа, която да настоява за особено положение в сравнение с останалия народ. Тук няма и никакви езикови спорове, нито политически борби… Нищо друго не можете да направите, освен да отдадете почит на тези хора, които са постигнали толкова много за един толкова кратък период от време…</i>”[22]</p> <p style="text-align: justify;">По онова време и българското село е подредено, чисто, с добре, по градски облечени, нахранени и доволни работещи земеделски собственици. <i>(Вж. илюстрацията.)</i> Само мързеливците и пияниците са бедствали. Тъкмо те са „се вливали“ и в редиците на БКП. Вечер, когато ги почерпели достатъчно в хоремага, споделяли своите мечти за комунизма – да не работят, а да се радват на изобилие от ядене и пиене. И жените да бъдат общи. Е, част от другарите постигнаха и двете...</p> <p style="text-align: justify;">Направете си труд и потърсете документални кадри от трийсетте години. За да останете смаяни от тази толкова привлекателна, тиха, уютна буржоазна България. Учителката по немски език на моя бивша колежка, възрастна австрийка, й разказала, как през 1931 г. чула, че у нас има работа. Бедна и много гладна се качила на влака за София. Когато пристигнала на старата и тъй живописна столична гара, взела файтон. Кочияшът развел жената по бул. „Мария Луиза”, по „Дондуков”, „Търговска”, пред Двореца, Градската градина… Жената се просълзила: „<i>София бе тъй осветена и красива, че по нищо не се различаваше от Виена. Затова останах. Нямах представа, че войната, комунистите…</i>”</p> <p style="text-align: justify;">Някой замислял ли се е как щеше да изглежда страната ни днес, ако върху нея не се бе стоварило огромното нещастие, наречено комунизъм и комунисти? Къде щяхме да бъдем сега, ако алчно червената мафия не бе прекъснала нашето естествено икономическо и обществено развитие? Сравнението се налага от самосебе си. Тогава, в края на тридесетте, швейцарците са дишали праха на българите. Днес не разполагаме с толкова богата фантазия, за да си представим как можем да ги стигнем. За по-малко от седемдесет години другарите ни докараха до всичко това! Халал им вяра, както казват комшиите.</p> <p style="text-align: justify;">България е била толкова успешна през третото десетилетие на ХХ век, особено през неговата втора половина, и поради умиротворяването на политическия живот. Комунистическото движение престава да намира почва сред народа. Нововъзникналите младежки организации пресичат опитите на интернационалистите страната ни да стане плацдарм за бъдещите агресии на Съветска Русия. Жалко е, че някои от тях залитат към имитиране на други, не по-малко лоши западни образци, каквито са фашизмът и нацизмът. Някои са тясно свързани с масонските ложи, даже са оглавявани от масони.[23]</p> <p style="text-align: justify;">Ала изключително важна роля играе краят на разединението чрез политическите партии. Тяхното премахване при запазването на парламентаризма води до небивал стопански подем и до все повече граждански свободи. Партизанщината и неизбежно свързаната с нея корупция изчезват напълно. В Народното събрание влизат личности, които носят не колективна, а индивидуална, собствена отговорност. За жалост, след войната много от тях бяха покосени по време на смъртоносната комунистическа жътва, тъкмо защото бяха личности.</p> <p style="text-align: justify;">„<i>Де го сега Георги Кьосеиванов</i>?“, кахъри се прясно излезлязъл от концлагера „Белене“ нявгашният му зет. „<i>Чете, мисли, не приема никого. </i><i>[</i><i>Той</i><i>]</i><i> премисляше как да направи, щото този път не други пак да си послужат с България; ами как тя да преплува невредима през задаващата се буря. И как, ако се появи възможност, да се поправят някои от щетите от трите ни войни. Патриот, той други симпатии и обвързаности освен България нямаше. Кьосеиванов и от Македония се не отказа, макар да си даваше сметка за всичката вода, що бе изтекла от 1912 г. насам. Той от нищо българско не се отказа, но и на никаква уловка не се хвана, за никакъв „пеш“ не се улови. Пръв в България той тури край на „политиката на пеша“. Той – начело с онзи скромен, но невероятно прозорлив държавен глава тогава, когото историята ще има тепърва да оценява... Само че къде го онзи прозорлив цар, къде – неговият небивало реалистичен и целенасочен министър-председател? Къде са по-точно хората, с помощта на които те за пръв път в новата ни история дадоха на страната едно ако не демократично </i><i>[</i><i>то е невъзможно</i><i>]</i><i>, то поне прилично управление? Други хора вървят сега из софийските улици, други обитават домовете, кварталите, градовете. Ударът, който биде нанесен на ония, на средите, от които бе излязла онази администрация, той затри не само тях и семействата им. Той затри обществото, от което бяха излезли. Това „палацо Яблански“</i>[24]<i>, покрай което сега минавам, и което беше едно от средищата на най-едрата буржоазия, ми напомни за тази прослойка, допринесла и за бедите, но и за успехите на „царска“ България. Разбрали уникалността на „кърпещото“, но... успешно управление на цар Борис и Георги Кьосеиванов, хората от едрата буржоазия се бяха наредили сред поддръжниците му. Къде са те сега? Къде са обществените слоеве, на които те – добри или лоши – бяха изразители? Няма ги: изтрепани, изтребени, разпилени по четирите краища на света. Когато ти КЛАСОВО управляваш едно общество – включително и КЛАСОВО правораздаваш, което по твоята концепция означава цели класи да унищожаваш, ти ОСАКАТЯВАШ това общество, самата нация.</i>“[25]</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/059/A-7a.jpg" alt="Българска централна кооперативна банка - съветът по застраховки от градушка, по околии, София, 1921 г." title="Българска централна кооперативна банка - съветът по застраховки от градушка, по околии, София, 1921 г." style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="251" width="325" /></span>Така постъпиха комунистите. И безмилостно унищожиха съзадения изключително чрез естествения подбор стопански, политически и културен елит, доколкото последният го е имало. Вследствие на което България бе невероятно осакатена и продължава да куца. Народът бе обезглавен. Фантасмагорията за всеобщото „равенство“, наложена чрез кютек, съвсем проми съзнанието му. Ще допълня, че част от тази едра буржоазия беше вербувана. Както и мнозина от средната и дребната. Днес тези хора и техните наследници са съглашатели и образец за човешко падение. Като вземем предвид огромния брой членове на БКП, както и агентите на ДС от всички прослойки, обществената основа за една истинска промяна, преход, ако щете, е нищожна по своя обхват и солидност.</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center">Изгубихме и модела за нравственост</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;">Чували ли сте за Губиделникови? Това е най-крупната банкерска фамилия в Царство България. Не, не е Атанас Буров. Около този русофил е създадена митология, която няма нищо общо с действителността. Няма как да го докажа, но от мои близки знам, че е „забогатял“ с руски и съветски пари. След налудничавото завръщане от Швейцария у нас на Стефан Бочев, зетя на Георги Кьосеиванов, той влиза в т. нар. кръг „Юнион клуб“. Там Атанас Буров е „<i>вероятно най-влиятелният стар член</i>“. И става нещо като покровител на младия дипломат, зарязал семейството си в Берн, за да помага на тукашната опозиция. Затова „<i>отзовавайки се на отправената покана от „бай Атанас“, почнах редовно да посещавам дома му на ул. „11 август“. Къщата и сега е там – много солидна, качествено построена „кооперация“, в която Буров живееше в един хубав апартамент (не обаче негова собственост – тази подробност е добре да се запомни; по-специално от тези, които не могат да се наприказват за Атанас Буров като за някакъв си свръхбогаташ, бакер и намщо си...).</i>“[26]</p> <p style="text-align: justify;">Бочев предава разказа на своя приятел Йордан Пеев. Той, „<i>братов син на убития при мистериозни обстоятелства през лятото на 1938 г. заместник-началник на щаба на войската генерал Пеев</i>“, си спомнил как преди 9 септември се събирали във вилата на неговото богато семейство в Чамкория. „<i>Буров, седнал във фотьойл на първата редица – в центъра, разбира се – все повтаряше...: „Аз винаги съм предупреждавал, че трябва да вървим с Русия, че тя е нашият приятел...</i>“[27]</p> <p style="text-align: justify;">По-късно, през зимата на 1944-1945 г., разказал този Данчо Пеев: „<i>Пак бай Буров седеше във фотьойла в средата на първата редица. И пак вдигаше пръст и говореше с традиционния си апломб... Само че – смее се Данчо, като си спомня картинката – този път той говореше... точно обратното: „Аз винаги съм предупреждавал, че трябва да се пазим от Русия, че опасността за нас иде, ще дойде от там!...</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>– Аз, разказва Данчо – като чух това, просто не можах да се въздържа: „Ах, пардон, господин Буров, рекох, само че Вие точно от този фотьойл и точно преди една година говорехте... точно обратното: че винаги сте бил предупреждавал, че трябвало да вървим с Русия, защото тя била нашият приятел. Това казвахте тогава Вие, а не, че трябвало да се пазим от Русия и че опасността идвала от там!...“</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Та това беше политическата „далновидност“ на Атанас Буров тогава – непосредствено преди и непосредствено след 9 септември 1944 г.</i>“[28]</p> <p style="text-align: justify;">Губиделникови са „друга бира“, както се изразяват днешните младежи. Още в края на ХІХ век, през 1895 г., те основават Българската търговска банка. Но „<i>старият Губиделников</i>“, както го наричали, не успява да се замогне, че да си построи къща. След като синът му оглавява банката – 1914-1947 година – търпеливо спестява и през двайсетте години на ХХ век намира начин да подслони семейството в хубав дом.[29] Без кредити, макар банката да е изключително тяхна, на фамилията. Сравнете с настоящите „капиталисти“. За разлика от тях Губиделникови са мислили, трудили са се и са пестили. Затова са ценели парите. Докато днешните ни парвенюта крадоха с покровителството на партията-държава и превърнаха огромна част от заграбеното в лек, разточителен, „сладък“ живот; в пиршества, екскурзии, тоалети, къщи, апартаменти, вили, автомобили, яхти и дори самолети. Това можеше да бъде капитал, национално богатство. Уви, прахосаха го. Усещате ли разликата? Сега ще се уверите в огромния контраст между „преди и сега“ в неговата реалност.</p> <p style="text-align: justify;">Докато „<i>цветът на буржоазната младеж</i>“ и „<i>старите</i>“ обсъждат по масите на „Юнион клуб“ кога комунистите ще си отидат, „<i>банкерът Георги Губиделников, наследил баща си, „стария Губиделников“, начело на Българска търговска банка</i>“, кани Бочев на среща. „<i>Посетих го в „бюрото“ му в хубавата сграда на банката, гледаща към бул. „Александър І“ – едно скромно стайче в тая внушителна сграда, което впоследствие новите господари на „национализираната“ вече банка оставиха за „портиерна“. И не, нито пихме уискита, нито ме черпи кафета и бонбони, нито пури или даже поне цигари пушихме, както сега се смята, че подобава на банкерството. Ами като седнахме в 8 ч. сутринта, приказвахме докъм 1 ч. след обяд.</i>“[30]</p> <p style="text-align: justify;">Помня как дългогодишният кореспондент на ТАСС във Вашингтон Александър Боровин описваше какви „ужасни бащи“ са някои от американските богаташи. Един измъчвал синовете си, принуждавайки ги да работят в семейната фирма от най-ниското ниво. За две години трябвало да направят кариера и да докажат кой колко струва. Това било „нехуманно“, моля ви се. Такъв е болшевишкият морал – псевдоаристократичен и готовански. Откъде тези цървуланковци придобиха толкова самочувствие, алчност и егоцентризъм?</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/059/A-8a.jpg" alt="Царица Йоанна, Цар Борис III и Княгиня Надежда сред летовниците в почивната пощенска и телефонна станция „Свети Константин" край Варна, 1932-1933 г." title="Царица Йоанна, Цар Борис III и Княгиня Надежда сред летовниците в почивната пощенска и телефонна станция „Свети Константин" край Варна, 1932-1933 г." style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="236" width="325" /></span>Нека видим какво е било поведението на тогавашния държавен глава и на министър-председателя. И да ги сравним със съвременните комунистически ръководители. „<i>Немалко добро имаше в управлението, което Борис въведе – за временно – след ликвидацията на деветомайския преврат: преди всичко липсата на наглост у тия, които упражняваха властта; скромността, прибраността, приличността, крайната пестеливост на всички – цар, министър-председател, членове на кабинета, на представителите на администрацията, включително и до най-нисшите равнища на властта... У Кьосеиванови се обядваше най-често любимия на „бай Георги“ гювеч – най-обикновен български „гювеч на фурна“; който слугинята отнасяше да се пече в кварталната пекарна, на два разкрача от входната врата на „кооперацията“, на втория етаж на която беше Кьосеивановият апартамент. И неведнъж се случваше фурнаджията да обърка тавите. Така че слугинчето да се върне по обяд от фурната с друг гювеч на ръце, а не оня, що беше занесло... Ами цар Борис? Като узна, че имало „обществена инициатива“ да му се построи най-сетне дворецът на предвидения от години за целта терен в долния край на „Царя“</i>[31]<i>, Борис веднага парирал това, като набързо превърна въпросния терен в „детски парк“...</i>“[32]</p> <p style="text-align: justify;">Ех, ако не друг, поне синът му да бе демонстрирал повече нравственост. Той поне е роден цар. Дошъл е на бял свят на най-централното място на столицата, сиреч на държавата. В такъв случай какво да очакваме от сополиви селянчета (в смисъл на манталитет) като всички комунистически управници и наследниците им Ж. Ж., „Гоце“ Първанов, Б.Б., Станишев, Иван Костов, Ахмед Доган и останалите? Кога станаха калайджии, кога им почерняха задниците! Тези престъпници нито за миг не са се замисляли за народната съдба и държавата. От момента, в който властта у нас бе узурпирана от комунистите, до ден-днешен, всички управници харизват страната ни, сякаш им е бащиния. А помаците си траят. Зер „<i>преклонена главица остра сабя не я сече</i>“...</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center">Накъде, за да оцелеем и просперираме?</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;">На трагичната за нормалните люде дата 9 септември 1944 г. цялата картина на обрисувания безметежен, пасторален, сурово прекъсван само от залповете на една чужда война живот, бе покрита с плътни черни мазки. Комунистите, узурпирали властта благодарение на един таен интернационален план и на върховете на съветските щикове, потопиха прекрасното Царство България в мрака на терора. И превърнаха чудесния му, дружелюбен, работлив, но и умеещ да се весели народ, в безформена робска маса. В стадо, лишено от собственост и водачи, изцяло зависимо от волята на враждебни нему чужди пастири и на нашенските им ратаи. Както отсъжда покойният Илия Минев: „<i>На марксистите им бяха необходими хора, превърнали се в скотове, без разсъждение, да изпълняват заповедите на своите господари.</i>“[33]</p> <p style="text-align: justify;">Тези негодници разчлениха народното тяло, като издигнаха от най-нисшите обществени слоеве онази полуграмотна, завистлива и безмилостна тълпа разбойници, готова да продаде и собствените си майки в името на кариерата и Мамона. И я превърнаха в непозната дотогава привилегирована, номенклатурна каста; в пълчище от послушни слуги на чужди господари, без значение от коя столица ги командват.</p> <p style="text-align: justify;">Днес същите разбойници, до един родени престъпници, и техните наследници, продължават да тъпчат бащиното ни огнище и да беснеят над него така, както никой друг завоевател не го е правил. Синовете и дъщерите на онези, които национализираха, станаха приватизатори и капиталисти, но не с изработена, а с открадната собственост. Нали еврейската поговорка гласи: „<i>Ако крадеш, ще имаш.</i>“[34]</p> <p style="text-align: justify;">Онези, които учеха в СССР, лягаха и ставаха с „крепката и нерушима българо-съветска дружба“ на уста, станаха първи американофили, пропагандатори на НАТО, на Европейския съюз и на „западния начин на живот“. Мнозина от тях бяха изпратени от партията-майка и от нейните репресивни секретни служби на Запад, за да се ошлайфат в „центровете на цивилизацията“. И сега от активни радетели за „вечно братство между съветския (?!) и българския народ“ се превърнаха в активни борци против всичко съветско и руско. Машаллах! Не е ли странно, че Западът ги прие, а загърби мъчениците на макар и оскъдната битка против комунизма?</p> <p style="text-align: justify;">Усетил това още навремето, Илия Минев подчертава: „<i>Влязох в задочен спор с тогавашния държавен секретар на САЩ господин Кисинджър</i>[35]<i>, като твърдях, че се съдейства за някакъв международен престиж на СССР, което е в ущърб на борбата за свобода, демокрация и законност... Но политиците от Великите сили не смятаха, че трябва да се търсят контакти </i><i>[</i><i>с тукашните истински антикомунисти</i><i>]</i><i> и да се изработи споразумение.</i>“[36] Добре, че бай Илия, Бог да го прости, не е жив. Заради тези слова потомствените русофили, болшевики и ченгета щяха да го изкарат... комунист. Въпреки неговите повече от 23 години зад решетките на комунистическите зандани и десетилетието в изселничество, изтезания и подписки...</p> <p style="text-align: justify;">Съсипаните горди стари родове, разядени от страх и доносничество, са обречени на изчезване. Няма я средната селска и градска средна класа – темелът, стожерът на традиционното българско общество. Тя бе заменена с лумпени, произлезли от безродни червени семейства, надянали разноцветни политически ямурлуци. От продажници, които от алчност и егоизъм ни водят към неминуема гибел.</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/059/A-9a.jpg" alt="Измамата, която провъзгласиха за „преход" - двама „стратези": Александър Лилов / Филип Димитров - огледал се" title="Измамата, която провъзгласиха за „преход" - двама „стратези": Александър Лилов / Филип Димитров - огледал се" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="235" width="325" /></span>Тези чудовища в човешки облик, изтъкани от комплекси, чрез завладените от тях и повелителите им средства за всеобща дезинформация превърнаха личните си недостатъци в национални. Прехвърлиха ги върху народния стан. Затрупват ни с лавина от полуистини и откровени лъжи, сред които и за мъдреца е трудно да открие светлината на вярата и правдата. Та днес тези вълци в овчи кожи и със сатанински нрав изкуствено внушават възмущение от напълно далечни, незначителни за настоящето събития и факти. А ние имаме изконен, екзистенциален проблем – унищожават ни!</p> <p style="text-align: justify;">Първостепенен, основен въпрос: Как да оцелеем и да продължим в грядущето? Без да знаем неговия отговор, е излишно въобще да мислим за път. По-добре да не хабим и без друго изцеждащата се наша енергия и да очакваме края по домовете си, както почти винаги е било.</p> <p style="text-align: justify;">Писал съм го, ще го повторя: колкото нашенци, два пъти повече мнения. Социализмът отучи хората от доверието в знаещите и можещите. Те си въобразиха, че наистина всички са равни. И каруцарят може да бистри политиката в кръчмата толкова компетентно, колкото и онзи, който цял живот се е готвил за това и има зад гърба си два вагона с прочетени книги.</p> <p style="text-align: justify;">Все пак ще река: струва ми се, че нам трябва съвсем ново устройство на държавата. Нужни ни са избори за Велико народно събрание, в което да влязат достойни, силни, неподатливи на съблазни, знаещи и можещи личности. (Говорех и пишех за тези неща когато някои пишман земеделчета, заченати из най-тъмните кьошета на ония служби, още не бяха наясно какво ще им възложат.) Неотложно ни е необходима декомунизация, която да включва лустрация и национализация[37] на цялото имущество на номенклатурата, както и съд за престъпниците! Длъжни сме да започнем промените отначало. И за първи път от 1944 г. насам преходът от държавен капитализъм под ръководството на една партия към държава на свободния народ да се състои у нас. Не го ли осъзнаем, не си ли подадем ръка за всичко това, нямаме бъдеще.</p> <p style="text-align: justify;">Но на това ще се спра в третата, заключителна част на тази поредица.</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center">* * *</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;">Потресаваща беше картината от поклонението пред комунистическия архипрестъпник Иван Живков с моминско име Славков. Освен закоравелите комуняги от БСП зърнахме дори бивши депутати и министри от СДС, от НДСВ и т.н. Това би било невъзможно в която и да е друга страна от бившия съветски блок. То издава безнадеждността на всички намерения за промени у нас. България наистина е обречена.</p> <p style="text-align: justify;">Но навярно малцина са забелязали как избраникът на Андрей Луканов – другарят Румен Петков, известен и като Пикаещия във фонтани, застана непосредствено до вдовицата в редицата на опечалените. Който познава макар и литературно ритуалите на мафията, е разбрал: това е знак за помирение между двата главни клана – Живкови и Луканови. Затова преди време бе издигнат и Сергей Станишев – компромисната фигура, която трябваше да примири противоречията по върховете на алчно червената организирана от партията и държавата престъпност в България.</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p style="text-align: justify;" align="center">* * *</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p style="text-align: justify;"><i>Следва.</i></p> <p style="text-align: justify;">Първата част можете да прочететете ...</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p style="text-align: justify;">Очаквайте: „Форумът“ пръв с откъс от новото сензационно изследване „ХИТЛЕР УМРЯ В АРЖЕНТИНА“.</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p style="text-align: justify;"> </p> <div><br /><hr align="left" size="1" width="33%"> <div> <p>[1] Американски пълномощен министър в София от 1944 до 1947 г.</p> </div> <div> <p>[2] Стефан Бочев – „Автопортретът ми като журналист и дипломат“, Фондация „Комунитас“, София, 2009 г., стр. 308.</p> </div> <div> <p>[3] „От Матея свето Евангелие“, гл. 5, ст. 44.</p> </div> <div> <p>[4] Nikos Kazanntzakis – “The Last Temptation of Christ”, Translated from the Greek by P. A. Bien, Scribner Paperback Fiction, Simon & Schuster Inc., New York, NY, 1998 г., стр. 349.</p> </div> <div> <p>[5] Пак там, стр. 350.</p> </div> <div> <p>[6] Юлиян Вучков – „Живот с голяма и с малка буква“, София, 1965 г. в: Росен Тахов – „Книга за гениите“, Издателство Изток-Запад“, София, 2011 г., Глава „Телевизионният ювенал Юлиан Вучков“, online: http://blog.iztok-zapad.eu/?p=73 Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[7] Вж. Библия, Пета книга Моисеева – Второзаконие“, гл. 5, ст. 9.</p> </div> <div> <p>[8] „Учителят Петър Дънов за Библията“, Том първи (Стар Завет), Съставител: Росица Ангелова Иванова, Издателство „Бяло Братство“, София, 2003 г., стр. 202. Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[9] Обърнете внимание, че дългогодишният министър на външните работи, вече оглавил партията и държавата, търси „връзка“, за да узнае истината. Този факт издава до каква степен всякаква информация беше тайна и недостъпна!</p> </div> <div> <p>[10] Христо Христов – „Мъртва хватка ― БКП искала да скрие доказателства за „възродителния процес“, Асоциация на разследващите журналисти, София, дата не е посочена, online: http://investigation-bg.org/show.php?id=59 Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[11] Вж. Георги Асьов – „Офицерът от резерва Красимир Райдовски: Кой сви милионите от членски внос в БКП?“, в. „Минаха години“, брой 14, София, 5 април 2011 г., стр. 7.</p> </div> <div> <p>[12] Явор Дачков ─ „Антон Тодоров: Иван Костов е силно зависим от миналото си“, в. „Гласове“, glasove.com/, София, 17 декември 2010 г., online: http://www.glasove.com/article-11217.php Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[13] Вж. напр. в. „Шоу”, бр. 27 (303), София, 7-13 юли 2005 г., стр. 48-49.</p> </div> <div> <p>[14] Жeни Милчeва – „Ромите са 450 хил., изненада ще е броят на турците“, в. „Труд“, София, неделя, 6 март 2011 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=806526</p> </div> <div> <p>[15] Стефан Бочев – „Автопортретът ми като журналист и дипломат“, Фондация „Комунитас“, София, 2009 г., стр. 77-78.</p> </div> <div> <p>[16] Стефан Бочев – „Белене: Сказание за концлагерна България“, Второ пълно издание, Фондация „Българска наука и изкуство“, София, 2003 г., стр. 683.</p> </div> <div> <p>[17] Пак там, стр. 215.</p> </div> <div> <p>[18] Пак там.</p> </div> <div> <p>[19] Данните се съдържат в: Митре Стаменов – „В навечерието на Втората световна война България става фаворит на Балканите“, в. „Македония”, брой 24, 16 юни 1999 г., online: http://www.kroraina.com/knigi/v_mak/1999/mak24_4_9.html</p> </div> <div> <p>[20] Вж. напр. „Тонга и Бенин изпреварват България по свобода на словото“, НДСВ – София, вторник, 3 май 2011 г., online: http://ndsvsofia.eu/story/full/tonga-i-benin-izprevarvat-blgarija-po-svoboda-na-slovo/</p> </div> <div> <p>[21] Klaus Schrameyer – “Bulgariens Stasi-Diplomaten”, “Europäische Rundschau”, No 1, Wien, 2011 г., стр. 93, online: http://www.europaeische-rundschau.at/Site/Inhalt_files/Schrameyer.pdf Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[22] Никола Г. Алтънков – „Наричаха ги фашисти”, ТАНГРА ТанНакРа, София, 2004 г., стр. 471-472.</p> </div> <div> <p>[23] Христоматиен е случаят с Асен Кантарджиев, председател на националистическата организация Ратничество за защита на българщината – Ратник; с Петър Траянов, военен, като масон участва в ръководството на националистическата организация „Кубрат”; Александър Сталийски, десен член на Съюз „Родна защита”, автор на книга за фашизма, министър; ген. Иван Шкойнов, командир на Първа пехотна дивизия през Първата световна война, създател и Върховен водач на националистическата организация „Родна защита”, отказал се от масонството и станал негов заклет противник; Никола Гешев, член на БРСДП, началник на отделение „А” при Държавна безопасност, вербувал за агенти повечето комунистически дейци... <i>(Вж. Недю Недев – „Българското масонство (1807-2007)”, Издателска къща „Хермес”, София, 2008 г., стр. 468-628)</i></p> </div> <div> <p>[24] Къщата на „Царя“ и бул. „Цар Фердинанд І“, срещу Софийския университет, която по време на болшевишкия режим беше посолство на КНР.</p> </div> <div> <p>[25] Стефан Бочев – „Белене: Сказание за концлагерна България“, Второ пълно издание, Фондация „Българска наука и изкуство“, София, 2003 г., стр. 208.</p> </div> <div> <p>[26] Пак там, стр. 130.</p> </div> <div> <p>[27] Пак там, стр. 131.</p> </div> <div> <p>[28] Пак там, стр. 131-132.</p> </div> <div> <p>[29] Марко Рясков – „Спомени и документи“, Издание на Българска народна банка, София, 2006 г., стр. 259, 290.</p> </div> <div> <p>[30] Стефан Бочев – „Белене: Сказание за концлагерна България“, Второ пълно издание, Фондация „Българска наука и изкуство“, София, 2003 г., стр. 135. Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[31] Някога бул. „Цар Освободител“ или за краткост „Царя“, а понастоящем бул. „Руски“.</p> </div> <div> <p>[32] Пак там, стр. 211-212.</p> </div> <div> <p>[33] Иван Гаджев – „Непримиримият: Илия Минев – от първо лице и другите за него“, Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“, Издателска къща „Гутенберг“, Farmington Hills, MI, Гоце Делчев, 2003 г., стр. 139.</p> </div> <div> <p>[34] Shirley Kumove – “Words Like Arrows: A Collection of Yiddish Folk Sayings”, Illustrated by Frank Newfield, Schocken Books, New York, NY, 1985 г., стр. 233.</p> </div> <div> <p>[35] Агент на НКВД-КГБ с псевдоним Бор. <i>(Вж. Георги Ифандиев – „Името на звяра: Продължение на „Чудовището“, ИК „Огледало“, София, 2010 г., стр. 191-197.)</i></p> </div> <div> <p>[36] Иван Гаджев – „Непримиримият: Илия Минев – от първо лице и другите за него“, Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“, Издателска къща „Гутенберг“, Farmington Hills, MI, Гоце Делчев, 2003 г., стр. 67-68.</p> </div> <div> <p>[37] Тази дума въобще не ме смущава. Ако желаете, наречете го реваншизмъ. Но това е най-важната мярка, без която всичко останало губи смисъл.</p> </div> </div></td></tr></tbody></table><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Форумът</span>Bulgaria Timeshttp://www.blogger.com/profile/01519830534026729601noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7901571730564557512.post-15985086563654348492011-05-04T18:06:00.002+03:002011-05-04T18:09:02.597+03:00Георги Ифандиев:ХИТЛЕР УМРЯ В АРЖЕНТИНА, А ОСАМА?..<span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Политика</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">ХИТЛЕР УМРЯ В АРЖЕНТИНА, А ОСАМА?...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Написано от Георги Ифандиев </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Сряда, 04 Май 2011</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">ХИТЛЕР УМРЯ В АРЖЕНТИНА, А ОСАМА?...Каузата на Алкайда почина отдавна • Мюсюлмани и християни заедно против нов ислямски халифат • Някой ден и Бин Ладен може да „възкръсне“</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Осама бин Ладен беше убит, когато вече беше политически труп. Защото независимо от това кой организира т. нар. революции в арабския свят, те нямат нищо общо със средновековните мераци на саудитския милионер. Той мечтаеше да възстанови отмрелия преди хилядолетие могъщ ислямски халифат. В този смисъл, далеч преди да загине, Осама се бе превърнал в отживелица. Неговото убийство има символично значение. Което е жалко.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Защото единствената настояща империя обяви ликвидирането му като „победа за САЩ“. Предумишлено или не, това само издига значението на тази вече постепенно забравяна фигура, превръща името й в знаме на битката срещу американизма, най-общо казано. И предоставя чудесни поводи за отмъщение. Бъдете уверени, че те няма да закъснеят. Жалкото е, че ще пострадат невинни хора от страни, които нямат нищо общо с изкуствено раздухания конфликт на интернационалния елит с Алкайда.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Убийството на Осама бин Ладен се оказа коз във вече започналото предизборно надцакване между т. нар. „десни злобари“[1] начело с ексцентрично сресания Доналд Тръмп, от една страна, и Барак Обама. Даже някои продемократски[2] настроени рапъри и зевзеци съчиниха речетатив, започващ с „Обама уби Осама...“ А самият „Джерузалъм Поуст“ излезе с редакционна информация под главата на вестника, озаглавена „Членът на Кнесета Сарсур: Обама уби Бин Ладен, за да бъде преизбран”[3].</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Някои американци – подчертавам не всички и не чак толкова много –бяха опиянени от радост. Британският премиер Дейвид Камър, който има вид на амбициозен комунистически партиен секретар, обяви събитието за „солидна крачка напред“. Само че не уточни посоката накъде. Защото роднините на близо три хилядите жертви на атентатите от 11 септември не бяха забелязани сред празнуващите „огромния триумф“, както го определи израелският министър-председател и всепризнат терорист Бенямин Нетаняху. На практика няма защо да се тържествува чак толкова. Защото мнозинството мюсюлмани по света не мечтаят да видят как самолети се забиват в небостъргачи. Пък и броят на убитите вследствие на американските действия далеч надхвърля този на загиналите при най-прочутите терористични нападения. Тъй като най-малко три пъти повече войници в униформи на САЩ и други страни от НАТО, в това число и България, намериха смъртта си във войните в Афганистан и Ирак. Избитите невинни жители на тези две държави са минимум половин милион. Така че по-добре повече да нямаме поводи за честване на такива „огромни триумфи“.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Разбира се, най-доволен е стопанинът на Белия дом. Неговата акция „сертификати“ дойде тъкмо навреме и съвсем намясто. Барак първо показа акта си за раждане на Тръмп и скупчените около него birties. А скоро след това – и удостоверение, че Осама бин Ладен е ликвидиран. Един единствен изстрел в главата и край. Така ни казаха. Няма гроб, за да не се превърне в... светилище. Не ви ли напомня нещо вече случило се? Да, по същия начин и точно с такива аргументи навремето Съветите скриха останките на Адолф Хитлер. И четвърт век по-късно обявиха, че ги ексхумирали и кремирали, за да ги изхвърлят в река до Магдебург в тогавашната ГДР. (Очаквайте скоро в книжарниците изследването „Хитлер умря в Аржентина“, с откъс от което тази медия първа ще ви запознае.) Сега извадиха от гроба юдейския папа Йоан Павел ІІ, отрекъл Евангелието и осъждането на Спасителя от евреите.[4] За да се убедят, че не е изгнил и скоро да го провъзгласят за светия.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Дали оцелелите толкова дълго тленности на фюрера не са доказателство за святост, макар и нацистка? Рано или късно израелците ще му издигнат паметник. Защото както признал Нахум Голдман, един от основателите и ръководителите на ционисткото движение и на държавата Израел: „От Втората световна война насам евреите бяха третирани с копринени ръкавици. Без Аушвиц нямаше изобщо да има Израел.“[5] Пък и „нацист“ е съчетание от „националционист“ (“nazi”). Ако произлизаше от „националсоциалист“, щеше да е „насист“ (“nasi”), нали?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Осама бин Ладен е бил „под закрилата" на пакистанските служби за сигурност. А Пакистан е основенОпасявам се, че както Адолф Алойзович е смятан за светец от остриганите и бръснатите глави (вижте например Б.Б.), така и остатъците от талибаните могат да учредят нова терористична организация, примерно наречена „Бригадите на мъченика Осама бин Ладен“. Пък и радостта от едно убийство не ви ли се струва твърде варварска, особено когато е изразявана от хора, претендиращи да са носители на факела на цивилизоваността? Те по какво се различават от изпадащите в касапска нирвана колячи от Алкайда след поредната терористична атака? Нима Войната срещу тероризма е нещо друго, освен „узаконен“ по незаконен начин държавен тероризъм?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Независимо от кого бе подбудено и финансирано, политическото развитие на арабския свят през последните четири месеца ясно показа стремежите на хората там. За тях Алкайда (Базата) и целите й са мъртви. Осама искаше да унищожи прозападните режими в този свят. Обама търси начин да ги запази. Какво друго, ако не теокрация – държава с религиозна власт, представляват монархическите диктатури в Саудитска Арабия, Кувейт, Обединените арабски емирства, Бахрейн, Мароко? Терористът Осама мечтаеше да ги замени със... същото, което евентуално да контролира. А „демократът“ Обама прави всичко възможно, за да ги задържи. Къде е разликата?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Разбира се, всяка монета има две страни. По този начин могат да бъдат намерени и прилики между Осама бин Ладен и продемократичните стремления на арабските нации. И едните, и другите бяха настроени против мубараковци, бен-алиевци и салеховци. Обаче различията са далеч повече. Политическият хоризонт на Осама се простираше до средновековния ислямски халифат. Докато обрязаните според повелята на Мохамед младежи от Египет, Тунис, Либия, Йемен, Сирия, Йордания, Мароко и т.н. вървят рамо до рамо с християнските си съграждани. Те не лелеят фереджета, а открити лица и красиви прически. Не бленуват за преклонение пред моллите, а за уважение към таланта и трудолюбието.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Навремето Съветският съюз се мъчеше да изнесе в Афганистан и другаде онова, което най-много му липсваше – човещина и социализъм. Понастоящем Съединените щати се старят да експортират това, което е най-дефицитно у тях – справедливост и демокрация. Не се заблуждавайте от думите на техния посланик у нас – дребно ченге, изпратено тук на заточение. Още през 1971 г. едни обикновени рокаджии декларираха, че „има закон за богатите и друг за бедните“.[6] Тогава, когато Иън Гилън изпя тези думи, мислещите знаехме, че навсякъде е така. Прага-68 и Чикаго-69 ни накараха да наченем с изтрезняването и да започнем да дирим същността на събитията. Точно тогава, съвсем в унисон със съмненията ни, Creedence Clearwter Revival ни осветлиха: „Петгодишни планове и нови курсове, опаковани заедно със златна верижка...“[7] Стана ни ясно, че иде реч за втория Сталинов петилетен план и за Рузвелтовия Нов курс (ред). „Олимпийците“ прекратиха кариерата на момчетата от групата, а нас ни болеше силно, защото тук всичко се усещаше прекалено реално.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Понеделник, 2 май 2011 г., Ню Йорк: Триумфираща тълпа от „цивилизовани" същества ликува зарадиВсъщност народите по света се нуждаят от свобода. Демокрацията да си я ползват големците помежду си. Както вече съмизяснявал, тя е невъзможна. Измислена е от пропагандатори. С нея легитимират тираните. Нима споменатата Източна Германия не се наричаше Германска демократична република? У нас „народна демокрация“ беше евфемизъм за комунистическо робство. А пък през 2000 г. САЩ убедително доказаха, че изборите са обект на сделки. Дали една тирания ще бъде заменена от друга, няма значение. Това не променя нейния деспотизъм.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Онова, което притесняваше Осама бин Ладен и сега не дава сън на политическите марионетки в основните световни столици, е възможното прерастване на „демократичните“ революции в национални. Това е извън сценария. Национализмът е забранен. Обявен е за вреден. Пречи на основния план – глобализацията. Отвсякъде вопият срещу него. Основателят на Алкайда виждаше една огромна мюсюлманска държава, простираща се от Иран до Черно море и от Кавказ до Централна Африка. Проектът на Братството е още по-амбициозен – единна световна комунистическа държава. (Някои, като покойния Еърън Русо, смятаха, че ще бъде фашистка, което е почти същото.) Това е новият световен ред и нищо друго.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Осама и Алкайда бяха рожба на същите протагонисти на това „глобално общество“. Както те не цапат ръцете си и принуждават други да вършат черната работа, така и Бин Ладен не е забелязван на бойното поле. „Рекламните“ телевизионни кадри показват колко нежни са ръцете му, когато несръчно държи автомата „Калашников“. Обаче настъпиха дни, в които арабите, някога също радвали се на терористичната „справедливост“ като единствен възможен отговор на „демократичната“ несправедливост, да не изпитват никаква необходимост от Осама и неговата Алкайда. Те се превърнаха в средновековна отживелица. Сега просто настъпи подходящият момент бащите им да се отръват от тях, за да бъдат в крак с времето.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Интернационалът няма вечни приятели. Той има вечни интереси. В сравнение с извършените от него престъпления талибаните, чиято организация е напълно отворена и не раздава билети за членство в нея, са истински чавдарчета. Задръстеното от индоктринации масово съзнание трудно ще проумее това. Изпитвал съм го на гърба си. Хората не вярват, че семейство Буш и фамилията Бин Ладен са съдружници. И че на 11 септември 2001 г. заранта бившият президент Джордж Буш закусваше с представители на този изумително богат саудитски дом. Рано или късно и това ще стане. Особено ако някой ден се окаже, че Осама е починал от естествена смърт някъде в... Както Хитлер в Аржентина. Въпрос на време.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Впрочем естествено очакваното посмъртно телевизионно обръщения на терориста вече беше показано. Много араби, запознати с методите на Алкайда, твърдят, че е загинал двойник на „терорист номер едно“. Както доста иракчани са убедени, че Саддам е жив. И се страхуват, че някой ден ще се върне на власт и отново ще подгони комунистите. Това също е déjà vu. През лятото на 1945 г., на Потсдамската конференция, Сталин изрича пред Труман и Чърчил: „Хитлер избяга и не открихме никакви следи от него.”[8] Пише го в архивите на ФБР. Който иска, нека не вярва. „Демокрация“ е...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Впрочем ако някои от „големите“ не желае втори мандат на Обама, истината може да излезе наяве още догодина. Щом изборите зависят от един видеозапис...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Очаквайте: Технология на измамата: ИСТИНАТА Е ВСЕ ТАКА НЕУДОБНА ─ Част ІІ: БЪЛГАРИЯ – ОТ ВЪЗХОД КЪМ УПАДЪК.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[1] Birthy – жаргонна дума в американския английски за злобна уличница, злобно същество, но така наричат и някои от политическата десница там.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[2] Подкрепящи официално заявения левичарски либерализъм на Демократическата партия, каквото и да означава това.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[3] Вж. “MK Sarsour: Obama killed bin Laden to get reelected” by JPost.com Staff, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Tuesday, May 3, 2011 г., 29 Nisan, 5771, online: http://www.jpost.com/DiplomacyAndPolitics/Article.aspx?id=218959</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[4] Вж. „От Матея свето Евангелие“, гл. 27, ст. 24-25.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[5] Sami Hadawi – “Bitter Harvest: A Modern History of Palestine”, Interlink Books, Northampton, MA, 1991 г. , стр. 285. Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[6] “There’s a law for the rich and one for the pooor…” (Вж. “No One Came” в: Deep Purple – LP “Fireball”, Harvest Records (UK), Warner Bros. (US), 1971 г.)</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[7] “Five year plans and new deals, Wrapped in golden chains…” (Вж. Creedence Clearwater Revival ― “Who'll Stop The Rain”, LP “Cosmo’s Factory”, Fantasy (USA), 1971 г.)</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[8] “FBI reports: HITLER ALIVE??”, Issue 2, “Sub Rosa”, a magazine in PDF form, alternative news portal “The Daily Grail”, Submitted by h3llknight on Mon, 29/11/2004 - 1:43pm., online: http://www.dailygrail.com/node/684</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">:::</span><br /><br /><div style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;" class="componentheading"> Политика<br /><br /></div> <table style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;" class="contentpaneopen"> <tbody><tr> <td class="contentheading" width="100%"> <span class="contentpagetitle"> ХИТЛЕР УМРЯ В АРЖЕНТИНА, А ОСАМА?...</span><br /><br /> </td> <td class="buttonheading" align="right" width="100%"> <br /> </td> </tr> </tbody></table> <table style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;" class="contentpaneopen"><tbody><tr> <td valign="top"> <span class="small"> Написано от Георги Ифандиев<br /><br /></span> </td> </tr> <tr> <td class="createdate" valign="top"> Сряда, 04 Май 2011<br /></td> </tr> <tr> <td valign="top"> <div class="ultimatesbplugin_top"> </div><p align="center"><i><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/058/O-1a.jpg" alt="ХИТЛЕР УМРЯ В АРЖЕНТИНА, А ОСАМА?..." title="ХИТЛЕР УМРЯ В АРЖЕНТИНА, А ОСАМА?..." style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="207" width="325" /></span>Каузата на Алкайда почина отдавна • Мюсюлмани и християни заедно против нов ислямски халифат • Някой ден и Бин Ладен може да „възкръсне“</i></p> <p align="center"> </p> <p style="text-align: justify;">Осама бин Ладен беше убит, когато вече беше политически труп. Защото независимо от това кой организира т. нар. революции в арабския свят, те нямат нищо общо със средновековните мераци на саудитския милионер. Той мечтаеше да възстанови отмрелия преди хилядолетие могъщ ислямски халифат. В този смисъл, далеч преди да загине, Осама се бе превърнал в отживелица. Неговото убийство има символично значение. Което е жалко.</p> <p style="text-align: justify;">Защото единствената настояща империя обяви ликвидирането му като „победа за САЩ“. Предумишлено или не, това само издига значението на тази вече постепенно забравяна фигура, превръща името й в знаме на битката срещу американизма, най-общо казано. И предоставя чудесни поводи за отмъщение. Бъдете уверени, че те няма да закъснеят. Жалкото е, че ще пострадат невинни хора от страни, които нямат нищо общо с изкуствено раздухания конфликт на интернационалния елит с Алкайда.</p> <p style="text-align: justify;">Убийството на Осама бин Ладен се оказа коз във вече започналото предизборно надцакване между т. нар. „десни злобари“[1] начело с ексцентрично сресания Доналд Тръмп, от една страна, и Барак Обама. Даже някои продемократски[2] настроени рапъри и зевзеци съчиниха речетатив, започващ с „<i>Обама уби Осама...</i>“ А самият „Джерузалъм Поуст“ излезе с редакционна информация под главата на вестника, озаглавена „<i>Членът на Кнесета Сарсур: Обама уби Бин Ладен, за да бъде преизбран</i>”[3].</p> <p style="text-align: justify;">Някои американци – подчертавам не всички и не чак толкова много –бяха опиянени от радост. Британският премиер Дейвид Камър, който има вид на амбициозен комунистически партиен секретар, обяви събитието за „<i>солидна крачка напред</i>“. Само че не уточни посоката накъде. Защото роднините на близо три хилядите жертви на атентатите от 11 септември не бяха забелязани сред празнуващите „<i>огромния триумф</i>“, както го определи израелският министър-председател и всепризнат терорист Бенямин Нетаняху. На практика няма защо да се тържествува чак толкова. Защото мнозинството мюсюлмани по света не мечтаят да видят как самолети се забиват в небостъргачи. Пък и броят на убитите вследствие на американските действия далеч надхвърля този на загиналите при най-прочутите терористични нападения. Тъй като най-малко три пъти повече войници в униформи на САЩ и други страни от НАТО, в това число и България, намериха смъртта си във войните в Афганистан и Ирак. Избитите невинни жители на тези две държави са минимум половин милион. Така че по-добре повече да нямаме поводи за честване на такива „<i>огромни триумфи</i>“.</p> <p style="text-align: justify;">Разбира се, най-доволен е стопанинът на Белия дом. Неговата акция „сертификати“ дойде тъкмо навреме и съвсем намясто. Барак първо показа акта си за раждане на Тръмп и скупчените около него birties. А скоро след това – и удостоверение, че Осама бин Ладен е ликвидиран. Един единствен изстрел в главата и край. Така ни казаха. Няма гроб, за да не се превърне в... светилище. Не ви ли напомня нещо вече случило се? Да, по същия начин и точно с такива аргументи навремето Съветите скриха останките на Адолф Хитлер. И четвърт век по-късно обявиха, че ги ексхумирали и кремирали, за да ги изхвърлят в река до Магдебург в тогавашната ГДР. (Очаквайте скоро в книжарниците изследването „Хитлер умря в Аржентина“, с откъс от което тази медия първа ще ви запознае.) Сега извадиха от гроба юдейския папа Йоан Павел ІІ, отрекъл Евангелието и осъждането на Спасителя от евреите.[4] За да се убедят, че не е изгнил и скоро да го провъзгласят за светия.</p> <p style="text-align: justify;">Дали оцелелите толкова дълго тленности на фюрера не са доказателство за святост, макар и нацистка? Рано или късно израелците ще му издигнат паметник. Защото както признал Нахум Голдман, един от основателите и ръководителите на ционисткото движение и на държавата Израел: „<i>От Втората световна война насам евреите бяха третирани с копринени ръкавици. Без Аушвиц нямаше изобщо да има Израел.</i>“[5] Пък и „нацист“ е съчетание от „националционист“ (“nazi”). Ако произлизаше от „националсоциалист“, щеше да е „насист“ (“nasi”), нали?</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/058/O-2a.jpg" alt="Осама бин Ладен е бил „под закрилата" на пакистанските служби за сигурност. А Пакистан е основен" title="Осама бин Ладен е бил „под закрилата" на пакистанските служби за сигурност. А Пакистан е основен" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="311" width="220" /></span>Опасявам се, че както Адолф Алойзович е смятан за светец от остриганите и бръснатите глави (вижте например Б.Б.), така и остатъците от талибаните могат да учредят нова терористична организация, примерно наречена „Бригадите на мъченика Осама бин Ладен“. Пък и радостта от едно убийство не ви ли се струва твърде варварска, особено когато е изразявана от хора, претендиращи да са носители на факела на цивилизоваността? Те по какво се различават от изпадащите в касапска нирвана колячи от Алкайда след поредната терористична атака? Нима Войната срещу тероризма е нещо друго, освен „узаконен“ по незаконен начин държавен тероризъм?</p> <p style="text-align: justify;">Независимо от кого бе подбудено и финансирано, политическото развитие на арабския свят през последните четири месеца ясно показа стремежите на хората там. За тях Алкайда (Базата) и целите й са мъртви. Осама искаше да унищожи прозападните режими в този свят. Обама търси начин да ги запази. Какво друго, ако не теокрация – държава с религиозна власт, представляват монархическите диктатури в Саудитска Арабия, Кувейт, Обединените арабски емирства, Бахрейн, Мароко? Терористът Осама мечтаеше да ги замени със... същото, което евентуално да контролира. А „демократът“ Обама прави всичко възможно, за да ги задържи. Къде е разликата?</p> <p style="text-align: justify;">Разбира се, всяка монета има две страни. По този начин могат да бъдат намерени и прилики между Осама бин Ладен и продемократичните стремления на арабските нации. И едните, и другите бяха настроени против мубараковци, бен-алиевци и салеховци. Обаче различията са далеч повече. Политическият хоризонт на Осама се простираше до средновековния ислямски халифат. Докато обрязаните според повелята на Мохамед младежи от Египет, Тунис, Либия, Йемен, Сирия, Йордания, Мароко и т.н. вървят рамо до рамо с християнските си съграждани. Те не лелеят фереджета, а открити лица и красиви прически. Не бленуват за преклонение пред моллите, а за уважение към таланта и трудолюбието.</p> <p style="text-align: justify;">Навремето Съветският съюз се мъчеше да изнесе в Афганистан и другаде онова, което най-много му липсваше – човещина и социализъм. Понастоящем Съединените щати се старят да експортират това, което е най-дефицитно у тях – справедливост и демокрация. Не се заблуждавайте от думите на техния посланик у нас – дребно ченге, изпратено тук на заточение. Още през 1971 г. едни обикновени рокаджии декларираха, че „<i>има закон за богатите и друг за бедните</i>“.[6] Тогава, когато Иън Гилън изпя тези думи, мислещите знаехме, че навсякъде е така. Прага-68 и Чикаго-69 ни накараха да наченем с изтрезняването и да започнем да дирим същността на събитията. Точно тогава, съвсем в унисон със съмненията ни, Creedence Clearwter Revival ни осветлиха: „<i>Петгодишни планове и нови курсове, опаковани заедно със златна верижка...</i>“[7] Стана ни ясно, че иде реч за втория Сталинов петилетен план и за Рузвелтовия Нов курс (ред). „Олимпийците“ прекратиха кариерата на момчетата от групата, а нас ни болеше силно, защото тук всичко се усещаше прекалено реално.</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/058/O-3a.jpg" alt="Понеделник, 2 май 2011 г., Ню Йорк: Триумфираща тълпа от „цивилизовани" същества ликува заради" title="Понеделник, 2 май 2011 г., Ню Йорк: Триумфираща тълпа от „цивилизовани" същества ликува заради" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="264" width="325" /></span>Всъщност народите по света се нуждаят от свобода. Демокрацията да си я ползват големците помежду си. Както вече съмизяснявал, тя е невъзможна. Измислена е от пропагандатори. С нея легитимират тираните. Нима споменатата Източна Германия не се наричаше Германска демократична република? У нас „народна демокрация“ беше евфемизъм за комунистическо робство. А пък през 2000 г. САЩ убедително доказаха, че изборите са обект на сделки. Дали една тирания ще бъде заменена от друга, няма значение. Това не променя нейния деспотизъм.</p> <p style="text-align: justify;">Онова, което притесняваше Осама бин Ладен и сега не дава сън на политическите марионетки в основните световни столици, е възможното прерастване на „демократичните“ революции в национални. Това е извън сценария. Национализмът е забранен. Обявен е за вреден. Пречи на основния план – глобализацията. Отвсякъде вопият срещу него. Основателят на Алкайда виждаше една огромна мюсюлманска държава, простираща се от Иран до Черно море и от Кавказ до Централна Африка. Проектът на Братството е още по-амбициозен – единна световна комунистическа държава. (Някои, като покойния Еърън Русо, смятаха, че ще бъде фашистка, което е почти същото.) Това е новият световен ред и нищо друго.</p> <p style="text-align: justify;">Осама и Алкайда бяха рожба на същите протагонисти на това „глобално общество“. Както те не цапат ръцете си и принуждават други да вършат черната работа, така и Бин Ладен не е забелязван на бойното поле. „Рекламните“ телевизионни кадри показват колко нежни са ръцете му, когато несръчно държи автомата „Калашников“. Обаче настъпиха дни, в които арабите, някога също радвали се на терористичната „справедливост“ като единствен възможен отговор на „демократичната“ несправедливост, да не изпитват никаква необходимост от Осама и неговата Алкайда. Те се превърнаха в средновековна отживелица. Сега просто настъпи подходящият момент бащите им да се отръват от тях, за да бъдат в крак с времето.</p> <p style="text-align: justify;">Интернационалът няма вечни приятели. Той има вечни интереси. В сравнение с извършените от него престъпления талибаните, чиято организация е напълно отворена и не раздава билети за членство в нея, са истински чавдарчета. Задръстеното от индоктринации масово съзнание трудно ще проумее това. Изпитвал съм го на гърба си. Хората не вярват, че семейство Буш и фамилията Бин Ладен са съдружници. И че на 11 септември 2001 г. заранта бившият президент Джордж Буш закусваше с представители на този изумително богат саудитски дом. Рано или късно и това ще стане. Особено ако някой ден се окаже, че Осама е починал от естествена смърт някъде в... Както Хитлер в Аржентина. Въпрос на време.</p> <p style="text-align: justify;">Впрочем естествено очакваното посмъртно телевизионно обръщения на терориста вече беше показано. Много араби, запознати с методите на Алкайда, твърдят, че е загинал двойник на „терорист номер едно“. Както доста иракчани са убедени, че Саддам е жив. И се страхуват, че някой ден ще се върне на власт и отново ще подгони комунистите. Това също е déjà vu. През лятото на 1945 г., на Потсдамската конференция, Сталин изрича пред Труман и Чърчил: „<i>Хитлер избяга и не открихме никакви следи от него.</i>”[8] Пише го в архивите на ФБР. Който иска, нека не вярва. „Демокрация“ е...</p> <p style="text-align: justify;">Впрочем ако някои от „големите“ не желае втори мандат на Обама, истината може да излезе наяве още догодина. Щом изборите зависят от един видеозапис...</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p style="text-align: justify;"><i>Очаквайте</i>: Технология на измамата: ИСТИНАТА Е ВСЕ ТАКА НЕУДОБНА ─ Част ІІ: БЪЛГАРИЯ – ОТ ВЪЗХОД КЪМ УПАДЪК.</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <div><br /><hr align="left" size="1" width="33%"> <div> <p>[1] Birthy – жаргонна дума в американския английски за злобна уличница, злобно същество, но така наричат и някои от политическата десница там.</p> </div> <div> <p>[2] Подкрепящи официално заявения левичарски либерализъм на Демократическата партия, каквото и да означава това.</p> </div> <div> <p>[3] Вж. “MK Sarsour: Obama killed bin Laden to get reelected” by JPost.com Staff, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Tuesday, May 3, 2011 г., 29 Nisan, 5771, online: http://www.jpost.com/DiplomacyAndPolitics/Article.aspx?id=218959</p> </div> <div> <p>[4] Вж. „От Матея свето Евангелие“, гл. 27, ст. 24-25.</p> </div> <div> <p>[5] Sami Hadawi – “Bitter Harvest: A Modern History of Palestine”, Interlink Books, Northampton, MA, 1991 г. , стр. 285. Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[6] “There’s a law for the rich and one for the pooor…” <i>(Вж. </i><i>“</i><i>No One Came</i><i>”</i><i> в: </i><i>Deep Purple – LP “Fireball”, Harvest Records (UK), Warner Bros. (US), 1971 </i><i>г.)</i></p> </div> <div> <p>[7] “Five year plans and new deals, Wrapped in golden chains…” (Вж. Creedence Clearwater Revival ― “Who'll Stop The Rain”, LP “Cosmo’s Factory”, Fantasy (USA), 1971 г.)</p> </div> <div> <p>[8] “FBI reports: HITLER ALIVE??”, Issue 2, “Sub Rosa”, a magazine in PDF form, alternative news portal “The Daily Grail”, Submitted by h3llknight on Mon, 29/11/2004 - 1:43pm., online: http://www.dailygrail.com/node/684</p> </div> </div></td></tr></tbody></table><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Форумът</span>Bulgaria Timeshttp://www.blogger.com/profile/01519830534026729601noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7901571730564557512.post-78660101668144514872011-05-04T17:59:00.000+03:002011-05-04T18:02:07.773+03:00Георги Ифандиев:А СВЕТЪТ ВСЕ ТАКА СЕ ВЪРТИ...<span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Политика</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">А СВЕТЪТ ВСЕ ТАКА СЕ ВЪРТИ... </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Написано от Георги Ифандиев </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Вторник, 03 Май 2011 </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Повече от 70 журналисти от американската телевизия CNN отразяваха сватбата на британския принц Уилям с Кейт Мидълтън Реалистични размисли, предизвикани от една сватба • Време за жътва за продавачите на смърт • Quo vadis, човечество?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">„Както ми каза Хамиш Боулз, който отразява кралската сватба за [списание] “Vogue”: „В представата за обществено устройство, включващо тази недостъпна и непревзимаема цитадела на върха, има нещо, което хипнотизира американците.“ Обществото в САЩ, чиито собствени митове включват този за безкласовото общество, изпитва необходимост от класен спектакъл.“[1]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Роджър Коен, „Ню Йорк Таймс“</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Повече от 70 журналисти от американската телевизия CNN отразяваха сватбата на британския принц Уилям с Кейт Мидълтън, по майка Голдсмит. Най-републиканската държава – с най-мащабно отразяване на „сватбата на века“, както някои репортери банализираха събитието! Сякаш през следващите девет десетилетия никой известен човек няма да се жени.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Може би за втори път след революцията от 1776 г. насам САЩ се предадоха на бившата си метрополия. Първият беше през шейсетте в резултат на т. нар. британска инвазия на рокгрупи начело с “The Beatles”, “The Rolling Stones”, “The Animals”, “Dave Clark Five”, “Herman’s Hermits”, “Gerry & The Pacemakers” и т.н. Чернокожа туристка от Ню Йорк призна пред телевизионната камера, че е обсебена от „англофилия“. Журналистите на Острова се майтапят, че през продължилата два дни суматоха спечелили от американците повече пари от своите годишни заплати. Техните задокеански колеги, които нямали никаква представа от монархическия етикет, ги наемали за коментатори. Тъй като всички новинарски телевизионни мрежи в Съединените щати отразяваха събитието, в американския ефир звучеше повече чист английски език, отколкото типичното тамошно лаене, „оцветено“ с диалектно произношение и акцент.[2]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Усилието си струваше – чудесно театрално представление, каквото разточителният Холивуд не не е в състояние сам да създаде. Традицията беше спазена – който няма титла, не може да присъства. Само че и Мохамед ал Файед беше там. Дали с поканата си кралицата не му благодареше за това, че неговият син Доди веднъж за винаги я оттърва от фриволната бивша „народна принцеса“? Само че пролича и една огромна неблагодарност. Онези, заради които научих къде е Англия и езика, на който жителите й говорят, ги нямаше. През втората половина на ХХ век британските рокаджии имат по-значителен принос за страната си в сравнение с всеки друг. Дали египтянинът, бивш собственик на „Хародс“, не носи някаква секретна и по-важна титла от съответната ложа или клуб? Или неговите милиарди са по-чисти от парите на удостоените с титлата „сър“ Пол Макартни, Мик Джегър, Клиф Ричард, Том Джоунс? Струва ми се, че ключът към загадката е в принадлежността към някакво „специално“ малцинство, като това на сър Елтън Джон...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">В името на демокрацията и духа на бъдещето</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Иначе в този най-висш панаир на суетата гастролираха всякакви короновани особи. Например фамозният султан на Бруней, който останал толкова доволен от гастрола на Майкъл Джексън в двореца му, та допълнил хонорара му с... тоалетна чиния от чисто злато. Казват, че и Симо Мадридски се увъртал там, макар и лишен от скиптър. Не го забелязах дори в масовката. Медиите обръщаха повече внимание на Дейвид Бекъм. Сещате са защо.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">По едно време усетих, че сред множеството най-колоритни униформи и униформени ми липсва нещо. Не, церемониалмайсторите на Бъкингам не допуснаха пропуск. Над главите на насъбралите се из цял Лондон многохилядни множества от любители на сеира прелетяха няколко „Спитфайъра“, един „Хърикейн“ и – о, какво чувство за историчност – бомбардировачи „Ланкастър“, герои от Битката за Великобритания! Всичко дойде на мястото си. Мравки ме полазиха от горчивия привкус на деветосептемврийски парад. Слава Богу, че ги отмениха. И това не е малко...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">През това време „тълпата“ (“the crowd”) – така телевизионните коментатори наричаха хората, сбрани на принципа “Panem et circenses” – „хляб и зрелища“, неистово крещеше: “Kiss! Kiss! Cheer!” Искаха целувка и – каква гордост – не я пропуснах, за разлика от жена ми. Което развали настроението й до края на вечерта. Колко му трябва на човек, за да бъде щастлив? Навремето, на опашките пред книжарниците за поредното западно заглавие, някой ме бе осветлил с отговора на този въпрос: „Една хубава книга.“ Толкова. Тогава и за бира не ставаше дума, за разлика от сега.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Същевременно по света се водят войни. Бушуват „революции“, носещи съответни етикети – „демократични“, „арабски“, разноцветни, всякакви. И всички те са „спонтанни“. Нищо, че според документи, изтекли в “Wikileaks”, „бунтовниците“ се оказаха с високи заплати в ЦРУ и други подобни служби. И разполагат с ракети, танкове, артилерия... А организацията „Мюсюлмански братя“ е сред водещите „опозиционни“ сили както в Египет, така и в Сирия. Какво значение има това? Важно е борбата за демокрация да върви. Тя няма алтернатива, но не ще засегне „добрите“ диктатори – например саудитското кралско семейство, шейха на Кувейт, събратята му от емирствата... И техният час ще удари, спете спокойно, „демократи“.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Кевин Спейси, Шарън Стоун, Пол Анка и Михаил ГорбачовНякои американски наблюдатели зацапват пейзажа, като твърдят, че сегашните бунтовници са собственост на ЦРУ. По-рано съвсем същите са избивали американски войници в Ирак. А районът между Бенгази, Дарна и Тобрук е гнездото, в което Алкайда подготвя своите бойци-самоубийци.[3] Какво пък, Либия е удобно място за харчене на оръжейна продукция. Човешките загуби са сравнително малки. В кризата производителите на средства за унищожение са станали по-благородни. Утре ще дарят някой по-тлъст чек и ще ги обявят за... филантропи.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">А Русия и Китай наблюдават без най-малък белег на интерес. Наясно са, че не фигурират в списъка на бъдещите нефточерпци от земите на древен Картаген. Руската прогноза е, че до края на годината нефтът „ще се търгува на световните борси по 200 долара за варел“, както гласи купешката фраза, издаваща „висше журналистическо майсторство“. Догодина – 240-250 долара. Да живеят олигарсите! Китайските започнаха да напускат комунистическата империя. Бягат от данъците.[4] Съветските – пардон, руските – го сториха отдавна. Някои от тях – все комунисти, висши комсомолци и офицери от КГБ, вече участват в определянето на медийната мода на „Флийт Стрийт“. Например „Независимият“ всекидневник “The Independent”[5] се води на близкия до Михаил Горбачов полковник от зловещото съветско разузнаване Александър Лебедев. Самият Горби бе генсекът на КПСС, който преди точно четвърт век дълго укриваше истината за Чернобилската катастрофа. От което пострадаха милиони хора. Ако бе съобщил, те можеха да избягнат пораженията и малформациите, но...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Сега Лебедев има дипломатическо прикритие – води се търговски представител в посолството на Съветска Русия. Както и Роман Абрамович – все пак е губернатор на Чукотка. Допускате ли, че „демократичният Запад“ не знае истината за тях? Ами те са в един отбор. Нас, „обикновените хора“, ни няма там. Англичаните не дадоха политическо убежище на някои от тукашните политически затворници на уж бившия комунистически режим. Защо ли? Най-вероятно, за да не „тровят“ непорочната атмосфера на Квадратната миля[6]. Поредното доказателство за единството между капиталисти и комунисти, кой знае защо наричано „конвергенция на елитите“, беше честването на 80-годишнината на Михаил Сергеевич. Тя бе отпразнувана пак в банковата столица на света, а не край стените на Кремъл. Всеки има право да се променя. Колко демократично!...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Световната революция продължава</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Кому е нужно всичко това? Значителна част от човечеството гладува, а шепа хора тънат в небивало охолство и излишество. Не, не съм социалист, нито вярвам в революционния масонски лозунг на илюминатите „равенство, братство, свобода“. Но справедливостта не ми е чужда. Има нещо нередно във всичко това, не мислите ли? Защо има деца с издути от недояждане коремчета и майки с помътнели от безпомощност и безнадеждност очи? И то след като ресурсите ни са достатъчни, та всички да живеем прилично. „Тъжният факт е, че като цяло умирането от глад не се свързва с недостига на храна по света. Ние разполагаме с един и половина пъти повече храна от необходимата за изхранването на света. Но все още има много гладуващи хора. Ала това е друга тема.“[7]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Преди дни във Великобритания ожениха втория на конституционната опашка за трона. Симпатичен младеж с ведър вид и хубава булка. Консервативен коментатор заяви пред BBC: „Днес принц Уилям сключи брак с Кейт, а Великобритания с монархията.“ Нашият народ е твърдо промонархически настроен. Той никога не е живял в истинска република. Живков беше повече владетел от английската кралица. Той не само управляваше, а направо колеше и бесеше. Упражняваше узурпираното право да решава съдбата на всеки – от члена на Политбюро до политическия затворник. Настоящата правителствена ръководителка се кълне, че е усвоила наследството му и прилага неговите завети.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Признавам, че и аз уважавам тази форма на управление, но в нейната истинска, конституционна форма. Понеже е най-предвидима, най-прозрачна и най-евтина. Ако сватбата на Уилям струва на англичаните 30 милиона евро, колко повече щяха да бъдат похарчени за едни четири-пет поредни евентуални президентски избори през трийсетте години от раждането му до нея?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Нещо далеч по-неприятно ще остане завинаги свързано с тази вълнуваща мимолетна „авантюра“ за масите. Ден преди церемонията „демократичната“ лондонска полиция задържа група антимонархисти, защото се готвели да се облекат като екзекутори и на шега да инсценират кралско гилотиниране.[8] А докато повече от два милиарда жители на планетата се бяха втренчили в телевизионното отразяване на церемонията, „10 души са били арестувани на спирка на метрото, защото носели антимонархически плакати“.[9] Това ли е демокрацията, както я разбират „най-големите демократи“? Ами ако сирийските мюсюлмански братя започнат шествия из улиците Лондон? Дали тогава Дейвид Камерън няма да се окаже по-зъл от също наследствения (монархически) диктатор Асад? Да не забравяме жертвите на „демокрацията“ във Франция през 1968-а и в САЩ от 1969-а. По онова време неоконсерваторите край Джордж Буш-младши бяха в редиците на протестиращите. Пак опряхме до правото на промяна, но и до залеза на цивилизацията...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Все по-често тъкмо на Запад различни медии обсъждат съществуването на план, който предвижда силното редуциране на населението на земята. Тайният световен елит непоколебимо налага волята си навсякъде. Стигна до най-източните части на Азия. Онези, които проявяват патриотично упорство и не се подчиняват, биват наказвани. Различни наблюдатели, учени и други коментатори разкриват смразяващи факти за напредъка на Братството и на оръжията, с които си служи. Предлагам ви да се запознаете с едно такова прясно свидетелство. Вижте видеозаписа. Аз не смея да го коментирам и да го приема за безспорна истина. Имам го благодарение на моята приятелка покрай книгите и телевизията С.Д. от Казанлък.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Само ви моля, докато осмисляте фактологията, не забравяйте: Световната революция продължава. Докъде ли ще ни доведе? До чиповете със знака на звяра?...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Очаквайте: Технология на измамата - ИСТИНАТА Е ВСЕ ТАКА НЕУДОБНА - Част ІІ: БЪЛГАРИЯ – ОТ ВЪЗХОД КЪМ УПАДЪК</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[1] “The Real Royals Say “I Do” by Roger Cohen, “The New York Times”, New York, NY, Thursday, April 21, 2011 г., online: http://www.nytimes.com/2011/04/22/opinion/22iht-edcohen22.html?_r=1&hp</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[2] Вж. напр. “Royal Wedding: US embraces Anglophilia” by Melissa Whitworth, New York, “The Telegraph”, London, Friday, 29 April 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/uknews/royal-wedding/8483711/Royal-Wedding-US-embraces-Anglophilia.html</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[3] Вж. “The CIA’s Libya Rebels: The Same Terrorists who Killed US, NATO Troops in Iraq” by Webster G. Tarpley, Ph.D., TARPLEY.net, Washington Grove, MD, March 24, 2011 г., online: http://tarpley.net/2011/03/24/the-cia%e2%80%99s-libya-rebels-the-same-terrorists-who-killed-us-nato-troops-in-iraq/</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[4] Вж. “Rich Chinese consider leaving China” by Malcolm Moore, Shanghai, “The Telegraph”, London, 21 April 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/asia/china/8466160/Rich-Chinese-consider-leaving-China.html</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[5] „Независимият“, англ.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[6] Лондонското Сити, където върху площ от около една квадратна миля са разположени централите и филиалите на най-големите интернационални банки. Според коментатора Дейвид Айк занапред на англичаните е отредена ролята на обслуващ персонал, например на банкови чиновници. Великобритания е обречена да не произвежда почти нищо.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[7] Jeffrey M. Smith – “Seeds of Deception: Exposing Industry and Government Lies About the Safety of the Genetically Engineered Foods You're Eating”, Yes! Books, Fairfield, IA, 2003 г., стр. 251.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[8] Вж. “Three arrested on wedding eve”, From correspondents in London and from AP, “Herald Sun”, Melbourne, Australia, online: http://www.heraldsun.com.au/news/breaking-news/three-arrested-on-wedding-eve/story-e6frf7jx-1226046789731; “Anti-Monarchists Arrested By UK Police, Planned Royal Wedding Protest With Fake Guillotine”, “The Inquisitr”, местоиздаване не е посочено, April 29, 2011 г., online: http://www.inquisitr.com/105457/anti-monarchists-arrested-by-uk-police-planned-royal-wedding-protest-with-fake-guillotine/</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[9] Вж. „Арестуваха 55 нарушители на реда по време на кралската сватба във Великобритания“, Ekipnews.com, София, събота, 30 април 2011 г., online: http://tinyurl.com/6eleopz</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">:::</span><br /><br /><div style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;" class="componentheading"> Политика<br /><br /></div> <table style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;" class="contentpaneopen"> <tbody><tr> <td class="contentheading" width="100%"> <span class="contentpagetitle"> А СВЕТЪТ ВСЕ ТАКА СЕ ВЪРТИ...</span><br /><br /> </td> <td class="buttonheading" align="right" width="100%"> <br /></td> </tr> </tbody></table> <table style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;" class="contentpaneopen"><tbody><tr> <td valign="top"> <span class="small"> Написано от Георги Ифандиев<br /><br /></span> </td> </tr> <tr> <td class="createdate" valign="top"> Вторник, 03 Май 2011<br /></td> </tr> <tr> <td valign="top"> <div class="ultimatesbplugin_top"> </div><p align="center"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/0a.jpg" alt="Повече от 70 журналисти от американската телевизия CNN отразяваха сватбата на британския принц Уилям с Кейт Мидълтън" title="Повече от 70 журналисти от американската телевизия CNN отразяваха сватбата на британския принц Уилям с Кейт Мидълтън" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="217" width="325" /></span> <i>Реалистични размисли, предизвикани от една сватба • Време за жътва за продавачите на смърт • </i><i>Quo vadis</i><i>, човечество?</i></p> <p align="center"> </p> <p> </p> <p style="text-align: justify; padding-left: 60px;">„Както ми каза Хамиш Боулз, който отразява кралската сватба за [списание] “Vogue”: „В представата за обществено устройство, включващо тази недостъпна и непревзимаема цитадела на върха, има нещо, което хипнотизира американците.“ Обществото в САЩ, чиито собствени митове включват този за безкласовото общество, изпитва необходимост от класен спектакъл.“[1]</p> <p align="right"><i>Роджър Коен, „Ню Йорк Таймс“</i></p> <p> </p> <p style="text-align: justify;">Повече от 70 журналисти от американската телевизия CNN отразяваха сватбата на британския принц Уилям с Кейт Мидълтън, по майка Голдсмит. Най-републиканската държава – с най-мащабно отразяване на „сватбата на века“, както някои репортери банализираха събитието! Сякаш през следващите девет десетилетия никой известен човек няма да се жени.</p> <p style="text-align: justify;">Може би за втори път след революцията от 1776 г. насам САЩ се предадоха на бившата си метрополия. Първият беше през шейсетте в резултат на т. нар. британска инвазия на рокгрупи начело с “The Beatles”, “The Rolling Stones”, “The Animals”, “Dave Clark Five”, “Herman’s Hermits”, “Gerry & The Pacemakers” и т.н. Чернокожа туристка от Ню Йорк призна пред телевизионната камера, че е обсебена от „англофилия“. Журналистите на Острова се майтапят, че през продължилата два дни суматоха спечелили от американците повече пари от своите годишни заплати. Техните задокеански колеги, които нямали никаква представа от монархическия етикет, ги наемали за коментатори. Тъй като всички новинарски телевизионни мрежи в Съединените щати отразяваха събитието, в американския ефир звучеше повече чист английски език, отколкото типичното тамошно лаене, „оцветено“ с диалектно произношение и акцент.[2]</p> <p style="text-align: justify;">Усилието си струваше – чудесно театрално представление, каквото разточителният Холивуд не не е в състояние сам да създаде. Традицията беше спазена – който няма титла, не може да присъства. Само че и Мохамед ал Файед беше там. Дали с поканата си кралицата не му благодареше за това, че неговият син Доди веднъж за винаги я оттърва от фриволната бивша „народна принцеса“? Само че пролича и една огромна неблагодарност. Онези, заради които научих къде е Англия и езика, на който жителите й говорят, ги нямаше. През втората половина на ХХ век британските рокаджии имат по-значителен принос за страната си в сравнение с всеки друг. Дали египтянинът, бивш собственик на „Хародс“, не носи някаква секретна и по-важна титла от съответната ложа или клуб? Или неговите милиарди са по-чисти от парите на удостоените с титлата „сър“ Пол Макартни, Мик Джегър, Клиф Ричард, Том Джоунс? Струва ми се, че ключът към загадката е в принадлежността към някакво „специално“ малцинство, като това на сър Елтън Джон...</p> <p> </p> <p align="center">В името на демокрацията и духа на бъдещето</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;">Иначе в този най-висш панаир на суетата гастролираха всякакви короновани особи. Например фамозният султан на Бруней, който останал толкова доволен от гастрола на Майкъл Джексън в двореца му, та допълнил хонорара му с... тоалетна чиния от чисто злато. Казват, че и Симо Мадридски се увъртал там, макар и лишен от скиптър. Не го забелязах дори в масовката. Медиите обръщаха повече внимание на Дейвид Бекъм. Сещате са защо.</p> <p style="text-align: justify;">По едно време усетих, че сред множеството най-колоритни униформи и униформени ми липсва нещо. Не, церемониалмайсторите на Бъкингам не допуснаха пропуск. Над главите на насъбралите се из цял Лондон многохилядни множества от любители на сеира прелетяха няколко „Спитфайъра“, един „Хърикейн“ и – о, какво чувство за историчност – бомбардировачи „Ланкастър“, герои от Битката за Великобритания! Всичко дойде на мястото си. Мравки ме полазиха от горчивия привкус на деветосептемврийски парад. Слава Богу, че ги отмениха. И това не е малко...</p> <p style="text-align: justify;">През това време „<i>тълпата</i>“ (“<i>the crowd</i>”) – така телевизионните коментатори наричаха хората, сбрани на принципа “Panem et circenses” – „хляб и зрелища“, неистово крещеше: “<i>Kiss! Kiss! Cheer!</i>” Искаха целувка и – каква гордост – не я пропуснах, за разлика от жена ми. Което развали настроението й до края на вечерта. Колко му трябва на човек, за да бъде щастлив? Навремето, на опашките пред книжарниците за поредното западно заглавие, някой ме бе осветлил с отговора на този въпрос: „<i>Една хубава книга.</i>“ Толкова. Тогава и за бира не ставаше дума, за разлика от сега.</p> <p style="text-align: justify;">Същевременно по света се водят войни. Бушуват „революции“, носещи съответни етикети – „демократични“, „арабски“, разноцветни, всякакви. И всички те са „спонтанни“. Нищо, че според документи, изтекли в “Wikileaks”, „бунтовниците“ се оказаха с високи заплати в ЦРУ и други подобни служби. И разполагат с ракети, танкове, артилерия... А организацията „Мюсюлмански братя“ е сред водещите „опозиционни“ сили както в Египет, така и в Сирия. Какво значение има това? Важно е борбата за демокрация да върви. Тя няма алтернатива, но не ще засегне „добрите“ диктатори – например саудитското кралско семейство, шейха на Кувейт, събратята му от емирствата... И техният час ще удари, спете спокойно, „демократи“.</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/00a.jpg" alt="Кевин Спейси, Шарън Стоун, Пол Анка и Михаил Горбачов" title="Кевин Спейси, Шарън Стоун, Пол Анка и Михаил Горбачов" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="239" width="325" /></span>Някои американски наблюдатели зацапват пейзажа, като твърдят, че сегашните бунтовници са собственост на ЦРУ. По-рано съвсем същите са избивали американски войници в Ирак. А районът между Бенгази, Дарна и Тобрук е гнездото, в което Алкайда подготвя своите бойци-самоубийци.[3] Какво пък, Либия е удобно място за харчене на оръжейна продукция. Човешките загуби са сравнително малки. В кризата производителите на средства за унищожение са станали по-благородни. Утре ще дарят някой по-тлъст чек и ще ги обявят за... филантропи.</p> <p style="text-align: justify;">А Русия и Китай наблюдават без най-малък белег на интерес. Наясно са, че не фигурират в списъка на бъдещите нефточерпци от земите на древен Картаген. Руската прогноза е, че до края на годината нефтът „<i>ще се търгува на световните борси по 200 долара за варел</i>“, както гласи купешката фраза, издаваща „висше журналистическо майсторство“. Догодина – 240-250 долара. Да живеят олигарсите! Китайските започнаха да напускат комунистическата империя. Бягат от данъците.[4] Съветските – пардон, руските – го сториха отдавна. Някои от тях – все комунисти, висши комсомолци и офицери от КГБ, вече участват в определянето на медийната мода на „Флийт Стрийт“. Например „Независимият“ всекидневник “The Independent”[5] се води на близкия до Михаил Горбачов полковник от зловещото съветско разузнаване Александър Лебедев. Самият Горби бе генсекът на КПСС, който преди точно четвърт век дълго укриваше истината за Чернобилската катастрофа. От което пострадаха милиони хора. Ако бе съобщил, те можеха да избягнат пораженията и малформациите, но...</p> <p style="text-align: justify;">Сега Лебедев има дипломатическо прикритие – води се търговски представител в посолството на Съветска Русия. Както и Роман Абрамович – все пак е губернатор на Чукотка. Допускате ли, че „демократичният Запад“ не знае истината за тях? Ами те са в един отбор. Нас, „обикновените хора“, ни няма там. Англичаните не дадоха политическо убежище на някои от тукашните политически затворници на уж бившия комунистически режим. Защо ли? Най-вероятно, за да не „тровят“ непорочната атмосфера на Квадратната миля[6]. Поредното доказателство за единството между капиталисти и комунисти, кой знае защо наричано „конвергенция на елитите“, беше честването на 80-годишнината на Михаил Сергеевич. Тя бе отпразнувана пак в банковата столица на света, а не край стените на Кремъл. Всеки има право да се променя. Колко демократично!...</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center">Световната революция продължава</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;">Кому е нужно всичко това? Значителна част от човечеството гладува, а шепа хора тънат в небивало охолство и излишество. Не, не съм социалист, нито вярвам в революционния масонски лозунг на илюминатите „<i>равенство, братство, свобода</i>“. Но справедливостта не ми е чужда. Има нещо нередно във всичко това, не мислите ли? Защо има деца с издути от недояждане коремчета и майки с помътнели от безпомощност и безнадеждност очи? И то след като ресурсите ни са достатъчни, та всички да живеем прилично. „<i>Тъжният факт е, че като цяло умирането от глад не се свързва с недостига на храна по света. Ние разполагаме с един и половина пъти повече храна от необходимата за изхранването на света. Но все още има много гладуващи хора. Ала това е друга тема.</i>“[7]</p> <p style="text-align: justify;">Преди дни във Великобритания ожениха втория на конституционната опашка за трона. Симпатичен младеж с ведър вид и хубава булка. Консервативен коментатор заяви пред BBC: „<i>Днес принц Уилям сключи брак с Кейт, а Великобритания с монархията.</i>“ Нашият народ е твърдо промонархически настроен. Той никога не е живял в истинска република. Живков беше повече владетел от английската кралица. Той не само управляваше, а направо колеше и бесеше. Упражняваше узурпираното право да решава съдбата на всеки – от члена на Политбюро до политическия затворник. Настоящата правителствена ръководителка се кълне, че е усвоила наследството му и прилага неговите завети.</p> <p style="text-align: justify;">Признавам, че и аз уважавам тази форма на управление, но в нейната истинска, конституционна форма. Понеже е най-предвидима, най-прозрачна и най-евтина. Ако сватбата на Уилям струва на англичаните 30 милиона евро, колко повече щяха да бъдат похарчени за едни четири-пет поредни евентуални президентски избори през трийсетте години от раждането му до нея?</p> <p style="text-align: justify;">Нещо далеч по-неприятно ще остане завинаги свързано с тази вълнуваща мимолетна „авантюра“ за масите. Ден преди церемонията „демократичната“ лондонска полиция задържа група антимонархисти, защото се готвели да се облекат като екзекутори и на шега да инсценират кралско гилотиниране.[8] А докато повече от два милиарда жители на планетата се бяха втренчили в телевизионното отразяване на церемонията, „<i>10 души са били арестувани на спирка на метрото, защото носели антимонархически плакати</i>“.[9] Това ли е демокрацията, както я разбират „най-големите демократи“? Ами ако сирийските мюсюлмански братя започнат шествия из улиците Лондон? Дали тогава Дейвид Камерън няма да се окаже по-зъл от също наследствения (монархически) диктатор Асад? Да не забравяме жертвите на „демокрацията“ във Франция през 1968-а и в САЩ от 1969-а. По онова време неоконсерваторите край Джордж Буш-младши бяха в редиците на протестиращите. Пак опряхме до правото на промяна, но и до залеза на цивилизацията...</p> <p style="text-align: justify;">Все по-често тъкмо на Запад различни медии обсъждат съществуването на план, който предвижда силното редуциране на населението на земята. Тайният световен елит непоколебимо налага волята си навсякъде. Стигна до най-източните части на Азия. Онези, които проявяват патриотично упорство и не се подчиняват, биват наказвани. Различни наблюдатели, учени и други коментатори разкриват смразяващи факти за напредъка на Братството и на оръжията, с които си служи. Предлагам ви да се запознаете с едно такова прясно свидетелство. Вижте видеозаписа. Аз не смея да го коментирам и да го приема за безспорна истина. Имам го благодарение на моята приятелка покрай книгите и телевизията С.Д. от Казанлък.</p> <p style="text-align: justify;">Само ви моля, докато осмисляте фактологията, не забравяйте: Световната революция продължава. Докъде ли ще ни доведе? До чиповете със знака на звяра?...</p> <p style="text-align: justify;"> </p><br /> <br /><br /><p> </p> <p>Очаквайте: <i>Технология на измамата - </i>ИСТИНАТА Е ВСЕ ТАКА НЕУДОБНА - Част ІІ: БЪЛГАРИЯ – ОТ ВЪЗХОД КЪМ УПАДЪК</p> <p> </p> <p> </p> <div><br /><hr align="left" size="1" width="33%"> <div> <p>[1] “The Real Royals Say “I Do” by Roger Cohen, “The New York Times”, New York, NY, Thursday, April 21, 2011 г., online: http://www.nytimes.com/2011/04/22/opinion/22iht-edcohen22.html?_r=1&hp</p> </div> <div> <p>[2] Вж. напр. “Royal Wedding: US embraces Anglophilia” by Melissa Whitworth, New York, “The Telegraph”, London, Friday, 29 April 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/uknews/royal-wedding/8483711/Royal-Wedding-US-embraces-Anglophilia.html</p> </div> <div> <p>[3] Вж. “The CIA’s Libya Rebels: The Same Terrorists who Killed US, NATO Troops in Iraq” by Webster G. Tarpley, Ph.D., TARPLEY.net, Washington Grove, MD, March 24, 2011 г., online: http://tarpley.net/2011/03/24/the-cia%e2%80%99s-libya-rebels-the-same-terrorists-who-killed-us-nato-troops-in-iraq/</p> </div> <div> <p>[4] Вж. “Rich Chinese consider leaving China” by Malcolm Moore, Shanghai, “The Telegraph”, London, 21 April 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/asia/china/8466160/Rich-Chinese-consider-leaving-China.html</p> </div> <div> <p>[5] „Независимият“, англ.</p> </div> <div> <p>[6] Лондонското Сити, където върху площ от около една квадратна миля са разположени централите и филиалите на най-големите интернационални банки. Според коментатора Дейвид Айк занапред на англичаните е отредена ролята на обслуващ персонал, например на банкови чиновници. Великобритания е обречена да не произвежда почти нищо.</p> </div> <div> <p>[7] Jeffrey M. Smith – “Seeds of Deception: Exposing Industry and Government Lies About the Safety of the Genetically Engineered Foods You're Eating”, Yes! Books, Fairfield, IA, 2003 г., стр. 251.</p> </div> <div> <p>[8] Вж. “Three arrested on wedding eve”, From correspondents in London and from AP, “Herald Sun”, Melbourne, Australia, online: http://www.heraldsun.com.au/news/breaking-news/three-arrested-on-wedding-eve/story-e6frf7jx-1226046789731; “Anti-Monarchists Arrested By UK Police, Planned Royal Wedding Protest With Fake Guillotine”, “The Inquisitr”, местоиздаване не е посочено, April 29, 2011 г., online: http://www.inquisitr.com/105457/anti-monarchists-arrested-by-uk-police-planned-royal-wedding-protest-with-fake-guillotine/</p> </div> <div> <p>[9] Вж. „Арестуваха 55 нарушители на реда по време на кралската сватба във Великобритания“, Ekipnews.com, София, събота, 30 април 2011 г., online: http://tinyurl.com/6eleopz</p> </div> </div></td></tr></tbody></table><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Форумът</span>Bulgaria Timeshttp://www.blogger.com/profile/01519830534026729601noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7901571730564557512.post-66883463134111644372011-04-14T16:38:00.002+03:002011-04-14T16:49:28.463+03:00ИСТИНАТА Е ВСЕ ТАКА НЕУДОБНА,Георги Ифандиев<span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">ИСТИНАТА Е ВСЕ ТАКА НЕУДОБНА</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Написано от Георги Ифандиев </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Вторник, 12 Април 2011</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Част І: ОПИТ ЗА ПОРТРЕТ НА ЕДНА УМИРАЩА НАЦИЯ</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">У нас не само няма общество, не се забелязват и кълнове на зараждането му • Самозваният „българин“ отлага решаването на проблемите или негласно го поверява другиму • Малоумието и необразоваността раждат масова всезнайковщина и суета</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">„Васил Гарнизов:[1] „Какво да направим с хората, които не подхождат на отвореното общество?“</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Директорът на НБУ и бивш председател на фондация „Отворено общество“ Богдан Богданов[2] отговаря: „Ще ги оставим настрана и така малко по малко те ще пукнат...“[3]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">„Едва трима българи се евакуираха от Либия“, осведомява заглавие в електронна медия.[4]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Представяте ли си колко зле е у нас, та всички останали да предпочетат охолството в условия на война в Северна Африка пред нищетата в измамния тукашен мир. Всяка година повече от 1500 души в НРБ сами слагат край на живота си (преди петилетка бяха между 1200 и 1300 души)[5], други 1000 биват принасяни в жертва пред бога на нищетата, на нехайството зад волана и на лошите пътища. Броят на убийствата е такъв, че те отдавна не впечатляват никого. Битките по трибуните на стадионите вече взимат своето. Едва ли има жител на местния опит за държава, който да не е бил ограбен поне веднъж. Цигански тайфи взеха да нападат униформени представители на властта.[6] Онези от т. нар. ромско население, на които бяха предложени жилища, отказаха да ги получат и изплащат. Техният модел на живот е този на комунистическата номенклатура – взимаш, без да се грижиш и да отговаряш.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Bulgariens Stasi-Diplomaten - Klaus SchrameyerНоменклатурата ползваше „общодържавната собственост“ като лична, без да тегли материалните и моралните рискове за нея, в т.ч. да плаща данъци, такси и пр. Още една обща черта между едните и другите е терорът, както от страна на номенклатурата, така и на циганските банди (гета). Засилването на циганското насилие е тенденция. Може да ви е трудно, но ще се наложи да свиквате с нея. Запомнете това. Сами хвърлихте заровете и направихте своя избор. Не само търпите циганския гнет, но и приехте храненици на Братството, като някакъв Хелзински комитет, фондациите на Дьорд Шварц-Сорос и подобните им, да осъждат всеки опит за самоотбрана като... „расизъм“.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Сега разбирате ли, че да се живее в България е толкова отвратително, та хората предпочитат Либия, постоянно бомбардирана от военната авиация на Интернационала и раздирана от гражданска война (част от причините за конфликта извън петрола изясних в публикация в същата тази медия)[7]. Това достига ли изобщо до ума ви?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">От богохулното „ти си земен рай“ до ада на този свят</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Добре, че нямаме представа колко сме бедни и обречени. Японската трагедия ли? Елате ни вижте. Нашенското дередже може да се сравнява единствено с украинската област в радиус от 200 километра от Чернобил, но след 26 април 1986 г. Споровете „за“ или“против“ АЕЦ са напълно лишени от смисъл. Някаква неуловима от уреди радиация ни унищожи, без да е гръмнал ядрен реактор. В същото време богохулстваме, като допускаме в националния химн да се пее за някакъв „земен рай“. На всичко отгоре мелодията му не е избрана случайно. Тя е взета от една кръчмарска еврейска песен, позната с припева си „руйно ли е то, руйно или не, щом се казва руйно вино“ и т.н. Заради съпротивата на Петко Стайнов тази песен по текст на Цветан Радославов да бъде обявена за химн Тодор Живков го отстранява от свиканата за целта комисия. Академикът „твърди, че мелодията е еврейска, това не дава основание тя да бъде химн на българите“.[8]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">От години пиша и говоря, че изчезваме, стопяваме се, скоро няма да ни има дори за цвят в европейската етническа черга. Трябваше ли смекчените данни от поредното преброяване да ни отворят очите за предстоящия ужас? (Не сме 7 351 234 души, както ни изкараха; вече сме доста под 7 милиона, зная какво пиша.) Европа си отива. Отдавайки се на егоизма и потреблението без мярка, населението на Стария континент се самообрече. Сега във всички западни страни се говори за увеличаване на пенсионната възраст. Някъде законодателствата в тази насока са в действие (Германия). В Англия обработват общественото мнение за труд до 70-годишна възраст. Нас вече и това не ни оправя, бъдете сигурни. Там поне ще загиват в сладостната атмосфера, напомняща римското патрицианство. Тук гинем по-зле от добичета, защото отдавна приехме да бъдем гои[9] и се държим като такива. Sorry, както казват мургавите ни съграждани от Факултето.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Напълно съзнавам, че моите публикации вълнуват нищожна част от населението ─ навярно не повече от три-четири хиляди души в цялата страна. Споменавал съм го. Това е въпрос на народопсихология, на произход, на вяра, на убеждения и на битие ─ най-общо казано, на мироглед и на манталитет. Ние се докарахме до там, че отвън да изглеждаме като ада на този свят. Можете ли да съобщите само едно нещо, което ни е наред? Наскоро бившият заместник-посланик на Германия у нас Клаус Шрамайер произнесе най-горчивата присъда: „България е най-тъжното място на света ─ в тази държава цари произвол вместо ред, мрежите на Държавна сигурност продължават да си разменят постове и услуги, а за премиера се знае, че навремето е бил близък до бандитите...“[10]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Какво ви засяга, нали? Вашата България е друга. Тя е мъничка, и уютна. Простира се от кревата и банята през кухнята, транспорта, работното място (училището), дърпалника, от който се обличате, и обратно у дома – такива са размерите й, но са ви достатъчни. Понякога удължавате нейната скромна територия до родното село (малко градче или голям град). По-често ─ до чалга-клуба, доста рядко ─ до Кушадасъ, Мармарис, Анталия или гръцкото средиземноморско крайбрежие. Всекидневно се отбивате до паркинга с автомобила втора употреба, за да се уверите, че е там и чистачките му все още са на мястото си. Преди да заспите, се успокоявате, че повечето нямат и не могат даже толкова... Но може би нямате представа, че това не е вашата държава, а светът ви. Казват, че всеки е голям, колкото просторни са мечтите му. Ние от десетилетия сме народ без въжделения, отказал да узнае миналото, да въздаде справедливост и да гради бъдещето. Такъв народ е обречен.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Неотдавна читател от Видин, представил се като „Павел“, ме попита във форума на „Форумът“ как ще коментирам някакъв протест на гражданите в „града на завоя“, както наричат древния българо-келтски град Дунония, чието име произлизало от друидското название на голямата река, течаща край него. В отговор на това начевам настоящата поредица от статии. Защото протестите изобщо не са решение. Нито Дон-Кихотовски битки с някакви комунистически паметници и символи, нагласени от ченгетата за отвличане на вниманието. Трагедията на някогашната Бонония е проблем на 99 на сто от селищата по тази територия. За да поставим диагнозата и да подирим лечение, трябва да започнем с историята на заболяването. Отправната ни точка следва да бъдат симптомите – онова, което представляваме и положението, до което сме се докарали. За да стигнем до причините за настоящия ни облик и дередже. И да дирим изход. Първо ще се спра на начина, по който изглеждаме.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Опис на престъпниците: Б.Б., Цветелина Бориславова Карагьозова, Димитър „Гестапото" Иванов. На заден план (посочен със стрелка) Красимир Велчев, обикновен простак.Насока ни дава статията на Клаус Шрамайер „Българските дипломати от Държавна сигурност“. В нея той твърди, че в България никой няма интерес от преосмислянето на комунистическото минало. Напротив, този период от историята на страната, с всичките престъпления и несправедливости, просто се премълчава.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">„Невъзможно е да се започне начисто по простата причина, че номенклатурните кадри все още са внедрени по всички етажи на властта и държавните структури“, пише юристът-дипломат. И обобщава: „На всички е известно, че промените в България са само фиктивни. А така нареченият преход логично вече от 20 години тъпче на място...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Бившите сътрудници на Държавна сигурност са се предрешили като бизнесмени, организирали са се в спретнатите редици на престъпни групировки, а през свободното си време работят като политици, депутати, съдии, прокурори и на други отговорни позиции, като никак не се интересуват от общото благо. Основната им цел е забогатяване на гърба на обикновения човек...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">... Престъпността се е сраснала с политиката, а правовата държава е удушена още в зародиш. Макар и невидима, мрежата на бившите доносници продължава да функционира безупречно... Участниците в тази мрежа си разменят постове и услуги и взаимно си пазят гърба.“[11]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Безхаберието и двойният морал на нашенци</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Клаус Шрамайер задава и въпроса дали българската мафия не е свързана с Русия и дали организацията, наследила КГБ, не дърпа от разстояние конците в България. Но който и да дърпа тези конци, го прави много умело, а всичко това е някак си убягнало на разсеяния Брюксел по време на преговорите за присъединяване на България към ЕС. Той упреква Европейската комисия заради пасивността й към инициативата на България и още пет бивши комунистически държави за подвеждане под наказателна отговорност за престъпленията, извършени по времето на комунистическата диктатура. Вместо да подкрепи инициативата, Брюксел изобщо не се ангажира с конкретни действия.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">„Премиерът Бойко Борисов беше сред най-възмутените, когато Комисията огласи имената на действащи български дипломати, бивши агенти на ДС“, припомня Клаус Шрамайер. „Нека се запитаме обаче доколко Борисов е независим политик, като си припомним миналото му на офицер от МВР и близък до престъпните групировки телохранител...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">България току-що беше отхвърлена като кандидат за членство в Шенгенската зона, а след скандала с дипломатите-агенти натрупа още черни точки пред ЕС: не само, защото агентите са възпитаници на съветския КГБ, но и поради двойния морал на управниците, който лъсна на показ пред целия свят.“[12]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Германският дипломат припомня: „Самият президент, разобличен преди три години като агент Гоце, не намира за нужно да отзове [компрометираните дипломати]... А сегашното правителството, при цялото си възмущение срещу дипломатите-агенти, е назначило осем от действащите посланици, въпреки известното им минало като агенти на Държавна сигурност.“[13]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Клаус Шрамайер приключва своята обзорна статия така: „Умножават ли се дипломатите, свързани с Държавна сигурност, остава въпрос без отговор: Както и по-рано представителите на комунистическата държава, онези от миналото, агентите на Държавна сигурност, остават недокоснати. Както винаги никоя друга бивша комунистическа държава не се интересува дали дипломатите й са били агенти на тайните служби? Никоя западна държава не проявява интерес.[14] И защо всъщност само българите трябва да се срамуват?“[15]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Не, ако бяха истински завършени представители на вида Homo Sapiens, т. нар. българи трябваше да се срамуват. Дори от факта, че дори железобетонни тикви, пълни с петолъчки, сърпове и чукове, са узрели да констатират: „Що се отнася до темата за обслужването на чужди национални интереси от български политици, тя винаги ще е актуална у нас. Склонността на почти всички български държавни мъже и жени да ближат чуждите задници е задължителна норма на поведение през последните двадесет години.“[16]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Като всеки болшевик, авторът на горните редове изпитва трудност да прекрачи границата, която имагинерно разделя живота ни преди и след 10 ноември 1989 г. Защото трябва да отрече собственото си позорно присъствие на този свят. А истината е, че другарите целуват отдавна. Целували са винаги. Посоката на целуване е все отдолу нагоре – по йерархичната стълбица на партията държава. Извън нея – на Интернационала, в зависимост от това къде е текущата му столица. Някога Тодор Живков призна, че Никитa Хрушчов го „драл“. Бях дете и ме хвана срам. Но за това след малко.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Натуралният израз на всичко това е далеч по-експресивен и потресаващ: „Особен талант и привилегия беше, ако можеш да близнеш душата на др. Тодор Живков, да му дишаш прахта от обувките – само тогава можеш да се почувстваш извисен, богоравен или поне богоподобен. Това си беше начин на живот във висшите партийни кръгове. Хората примираха от удоволствие, стига да могат да се докоснат и отъркат и в по-малките партийни божества – членовете на Политбюро. Но друго си е султанът или членовете на Държавния съвет да те потупат по рамото, да ти кажат някоя блага дума – тогава ти порасват крила...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Офицерът от ДС Славчо Варадинов често казваше...: „Аз на другаря Живков дупето му ще измия и водата ще му изпия...“...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Собствената ми майка казваше, че докато е жив Тодор Живков, ще има живот, ако го няма – няма да има живот. Такива бяха времената... и бяха хубави.“[17]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Не се ли срамувате, че същите „висши партийни кръгове“, с посочената „нравственост“, „интелект“ и чувство за „достойнство“, все така ви водят към нищото? Уви, не само не се изчервявате. Това интересува все по-малко същества по тези земи. Ако включите някоя от най-ярко комунистическите телевизии и се вслушате в „гласа на народа“ (за петнадесетина години не научил се да изключва звука на телевизора), ще бъдете поразени от споменатата носталгия, но вече в минало време ─ „докато беше жив Тодор Живков, имаше живот, като го няма – няма живот“. Което издава, че пътят, който предците ни са извървели от раждането на най-висшето Божие творение до съвременния човек е прекъснат. Масовият нашенец е спрял някъде по него. Може би на онзи кръстопът, който в едната посока предлага избор между свободната воля и труда, а във втората ─ по-лесното и безметежно доверяване на решенията другиму. Последното повдига изключително важния въпрос: Кому? И това няма значение за местния Homo Communisticus. Нищо че някои ще ме обвят в крайност. Моят отговор е: “Contra Impudentem stulta est nimia ingenuitas” ─ „прекаленото благородство спрямо безочливия е глупост“.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Just TodorЗащото този нашенец смята за свой елит нищожества, над които дори ченгесарските троглодити се надсмиват: „От кого се формира този „елит“ – от Христо Пицата,[18] Атанас Мерджанов,[19] Кънчовците,[20] Спас Русев?[21] Или от някои от наследниците на бившата БКП номенклатура, които са убедени, че на тях по право им се полага място в елита? А преди години България имаше елитарна интелигенция с утвърден международен авторитет и позиции.“[22]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Да, имало е такава наша интелигенция, която е делила мегдан със световната, без да се притеснява. Но другарите и предците им й видяхте сметката. Как не е трепнала ръката на комунистическия садист, когато на 1 срещy, 2 февруари 1945 г. е разстрелвал професор Александър Станишев – хирург с най-малко европейска известност и признание! Какво лошо е сторил безобидният бохем княз Кирил? Ами Иван Багрянов, братът на Илия Бешков, синовете на Райна Княгиня, братът на Иван Вазов, останалите регенти, министрите, народните представители? Нима не спасиха България от прегазване? Армията на нацистка Германия е била на север, до самия Дунав, готова да нахлуе! Или комунистите са предпочитали да ни стигне съдбата на отказалата се в последния момент от включване в „оста“ Югославия? Резултатът ─ милион и половина жертви там, а у нас – николко, нула, zero? Но болшевиките никога не са ценяли чуждия живот. Те мълвят изповедта на своя любим антибългарски поет: „... Какво тук значи някаква си личност?“ Техният бащица Йосиф Висарионович ги е научил, че толкова много отнети човешки живота са... просто статистика!</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">По линия на уникалното си лизачество – в онези времена към Сталиновия СССР, комунистите бяха съюзници на нацистите. А после съдиха и пращаха на разстрел от противоположната позиция. Вссъщност единствено те въведоха и упражняваха тоталитарен фашистки режим. Техните 45 години терор носеха всички белези на класическия фашизъм, както са дефинирани от изследователите и летописците. Казват, че в историята нещата се повтарят, само че като фарс. Добре, ама този, нашенският, е прекалено болезнен, за да предизвика дори иронична усмивка.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">А онзи осъден и разгромен елит беше заменен от друг, рабфаковски. Вижте какъв. Например болшевишкият поет Александър Геров посветил на правешкия „титан на духа“ Тодор Живков следните „вдъхновени“ стихове: „В тебе има нещо от Левски, в тебе има нещо от Ботев, и мойто сърце рeкоплеска във името на живота.“ Гениално! Не, че споменатите герои са били нещо кой знае колко повече, но не се интересувате от истината и няма как да го проумеете.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Друг „талант“ написал следната новогодишна честитка на Тато: „Защото вие сте обречен и от живота сте избран; мига, деня, самата вечност да преустройвате по план. България да изведете по нейния изстрадан път до блясъка на върховете, да гледа изумен светът.“ Туй то. А „когато през 1988 г. в кръга на своите най-приближени“ правешкият каскет „подхвърлил идеята да си подаде оставката от най-високия партиен пост“, неговият понастоящем напълно реставриран лиричен теляк „Любомир Левчев почти просълзен, със задавен глас го пита: „На кого ни оставяш, бащице?“[23] Това е едва година преди „сакралния“ Десети ноември! Не ви ли е срам поне от това, че сега Левчев пак е по телевизиите? Този път внедриха и отрочето му – масон, американски при това. Да са ви честити!</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Гордият „елит“ на (пост)комунизЪма</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Днес има цяла армия от нови Милко-Балевци, Джагаровци, Левчевци... Допускате ли, че ако Б.Б. заповяда на Бареков да оближе огромните му постменопаузни задни части, Ники Дудука няма да го стори? Филибетлийчето и в момента е в състояние да изготви подробна карта на пъпките по премиерското седалище. На всичко отгоре след като почисти орално задника на министър-председателката, с удоволствие ще изпие водата пред камерата и доволно облизвайки се, ще я обяви за амброзия. „Елит!“</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Ами другарят Емил Кошлуков, чийто пол все още се обсъжда от съкилийниците му от Старозагорския затвор? Прякор като „Сузи Дългото бедро“, какъвто са му дали политическите, остава завинаги. Един от тях, мой добър познат, ми е разказвал как библиотекарката „Сузи“ Кошлукова ощастливявала с фелацио директора на тюрмата... „Елит!“</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Да зарежем бащата на другарката Люба Кулезич, сръбския комунист, шумкар-терорист и естествено „активен борец“ Михайло Кулезич. „Човекът, който в бял костюм и бели обувки, с българското знаме в ръка, поведе първото свободно хоро на Девети септември 1944 година пред околийския комитет на БКП в Хасково... Докторът по политикономия Михайло Кулезич също дълги години е един от най-достойните кадри на Окръжния комитет на БКП в Хасково.“[24]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Да не се взираме прекалено и в Любиното лично членство в „славната“ партия. Също така да подминем факта, че е братовчедка на „скандалния олигарх“ Николай Банев... Че Баневи са една от стоте наблюдавани от Политбюро на ЦК на БКП фамилии... Всъщност таткото Йордан Банев е най-младият официално признат за активен борец против фашизма и капитализма в региона заради яташката му дейност, започнала от 14-годишна възраст. Иначе човекът е бил разузнавач в тайните служби и доста време се е подвизавал в Гърция със секретна задача. Доколкото е известно, там е бил разкрит...“[25]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Бойко Бареков и Николай БорисовДа надникнем в самото произведение на Държавна сигурност, което се самообявява за „Обама на БНТ“,[26] и все повече обсебва медиите в днешната ера, която ще бъде запомнена като „епохата на късните Живкови“. „Старите партийни кадри си спомнят, че младата Люба е изпратена с партийно поръчение да учи в литературния институт „Максим Горки“ в тогавашния Ленинград. В ония години надеждните отрочета на България, т. нар. бъдещата ръководна прослойка, се пращаха в този институт със специално решение на съответните партийни организации. Считало се е, че тези деца са едни от най-интелигентните, знаещи и можещи деца на България и ще застанат на чело на партията и на страната. Едно от тези надеждни чеда е и Люба Кулезич, казват хасковлии.“[27]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">„Така че може би с право колежката й Люба Манолова сравни Кулезич със „синята слива, която преди да стане червена, е зелена“ ─ т.е. прясно пребоядисала се.“ А романистът Константин Вампила я определи като „потната ездачка на русолявия жребец“.[28] По онова време другарката Кулезич беше по-известна като Лора Кварц – „сериозна“ авторка на един ярък жълто-червен седмичник, прославила се с главно със своята неутолима жажда за добре охранена млада мъжка плът.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">В интервю бившият вечен заместник-генерален директор на БНТ Борислав Геронтиев разкрива истинския лик на това чудо на природата: „Образът на Люба е любим... Няколко дни след като Хачо [Бояджиев] напусна телевизията, в столичен всекидневник излезе злобно писание на Люба против него...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">─ Как да си обясним това? Нали Кулезич е била любимка на генералния директор Хачо Бояджиев?!</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">─ Да, и на Кулезич Хачо й е любимец, докато е генерален директор. Тя минава за негова любимка, една от телевизионните дами, които той допуска до себе си – да му се умилкват, да му мъркат на ушенце: „Дедо, деденце!“ Но щом Хачо излезе от БНТ, тя побърза да стовари върху него всички грехове... За нея това няма никакво значение. Хачо вече не е шеф на БНТ, следователно вече е Господин Никой.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">─ Тя дълго време пишеше срещу медийната империя на Делян Пеевски, а сега отиде да работи при Пеевски?! Кулезич най-злъчно пишеше и срещу Николай Бареков, но сега са приятели и колеги?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">─ ... Ти нищо не разбираш... Обърни се с гняв назад във времето и ще прозреш, че за нея „какво тук значи някаква си личност?“ Вчера – против тях, днес – с тях, утре, като я изритат – пак против тях, и така до края на света, важното е нея да я има...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">При управлението на Иван Костов във всеки брой на вестник „Седем“ тя пълнеше страници против Кеворк и „Всяка неделя“, за да угоди на любимия си вожд. Никой не е избълвал толкова бълвоч по „Всяка неделя“, колкото Люба Кулезич по времето на Иван Костов... [Днес Люба и Кеворк демонстрират приятелство – кръговрат на комунистите и ченгетата според интереса.]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Тя безпогрешно предвижда кога точно ще се смени властта и навреме се преориентира.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">─ Сега е гореща фенка на Бойко Борисов.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">─ Няма начин! Тя беше гореща фенка на Жан, на Иван, първа десебарка... Ние „бяхме приятели“, когато БСП беше на власт. Когато се зададе седесарското управление, Люба своевременно промени политическата си ориентация, чучна се в стачния комитет, потърси си дивидента за сваленото от мен нейно предаване...“[29]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Геронтиев греши. Не, другарката потомствена червена „демократка“ Люба Кулезич няма способностите – умствени, екзистенциални, всякакви, „безпогрешно да предвижда“ каквото и да било, камо ли смените по върховете на властта. Суфлират й от ония служби. Преди време, когато хората смятаха, че „се радвам“ на някаква мимолетна и измамна популярност, „самата тя“, моля ви се, ме потърси по телефона. Беше главна редакторка на вестника със заглавие, отразяващо броя на неговите читатели – „Седем“, както се шегувах тогава. Покани ме да й дам интервю. Когато й отказах с аргумента, че не разговарям с комунисти и ченгета, не успя да прикрие объркването си. След около петсекундна пауза ме попита дали съм сериозен. Отговорих й, че на всичко отгоре съм и трезвен, както обикновено. И затворих телефона... „Елит!“</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Друг от медийния „елит“, другарят Сашко Диков, също раздава правосъдие. Някога и той, сиромах, пресече пътя ми. През 1990 г. мимоходом бях споменал, че е в телевизията благодарение на „Батето“. Имаше кратък период, когато това не бе престижно, както иначе винаги е било за комуноидите. Та на някаква пресконференция Сашко ми вдигна скандал пред половината колегия. Не било вярно, не бил близък с „Батето“.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Поисках да декларира пред присъстващите, че никога не е бил приятел с Иван Живков, чието моминско име е Славков. И че не е бил назначен от него. Сашко се закле. След няколко дни му поднесох извиненията си в специална дописка в тогавашния вестник „Вести“. Пазя броя. Десетилетие по-късно друг хермафродит на комунизЪма, другарката Васа Лалюва, направи документален филм за 60-годишнината на болшевишкия принц. В него е включен епизод, в който просълзеният Сашко Диков благодари на същото „Бате“ за приятелството. И изрично подчертава как без него никога нямало да попадне в телевизия.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">От нощта срещу 10 януари 1997 г. Сашко започна да върти наведени слаломи около Иван Йорданович Костов. Сетне го предаде. Съвсем неотдавна му наредиха да е бойковист. И синът на делегатката на „историческия“ Пети конгрес на БКП не спря да претендира за званието „най-голям фен на Б.Б.“. Сега май пак е обърнал палачинката. Изглежда, след като обещаха да скрият досието му. Ала Сашко никога не е имал нищо общо с журналистиката. Той е като Юлиян „Вуцата“ – също делегат на партиен конгрес; като онзи „Ален Делон“ на комунистическата военщина, който търка креслото на министър на отбраната, разнасяйки изумителното име Аню. Знаете ли кои определяха за делегати на тези конгреси? Най-верните и най-готовите на предателства спрямо ближните.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Защо смятам, че „чудото на слалома“ не се намира в журналистиката? Журналистът се стреми към обективност. Той не обслужва т. нар. политици, нито има приятели сред тях. За да бъде свободен, да търси и да говори истаната. Журналистиката не е и елементарно кривото огледало, в което се виждат реалните образи на „елита“. Тя трябва да дири и открива причините за събитията и фактите, както и да посочва вариантите на маршрути към изхода от една или друга ситуация. Ала главната й роля е да информира – колкото е възможно най-пълно. И най-важното – точно. А такива като Бареков, Кошлуков, Кулезич, Диков и останалата болшевишка измет я превърнаха в лека жена, в проститутка, която обслужва по-дебелите портфейли. Продадоха истината и професията. И помагат за превръщането на живота ни в празник на унинието и безнадеждността.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">ПАРТИЯТА ПРАТИЛА ЛЮБА КУЛЕЗИЧ В РУСИЯ!„Елитен“ кинорежисьор от позната милиционерска фамилия, свързана с Италия, рекламираше по телевизията свой филм със странно заглавие. В клипчето някакъв бараба кълца гръкляна на заспал човек и го пита: „Знаеш ли защо се събуди? Защото току-що ти прерязах гърлото.“[30] Поразително ─ чиста кражба на епизод от филма на Артър Пен „Праговете на Мисури“, с Марлон Брандо и Джек Никълсън, заснет някъде около 1976 г. Кой помни? Разбойници в храма на седмото изкуство! Като дете бащата, чието име режисьорът дублира, написа химн във възхвала на чичко Сталин... Наследственост, „елит!“</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Друг „млад талант“ се прочу с някаква мисия в Лондон. Ако в едната си ръка вземете „литературното му произведение“, а в другата някоя от жизнерадостните ваканционни повести на покойния британски писател Уудхаус, ще бъдете поразени от плагиатството на местния „герой“. Кой да сравнява? „Елит!“</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Някога „елитен“ бе синът на „най-смайващото бездарие, каквото някога се е появявало в родната литература – Венко Марковски“ ─ Миле.[31] Понастоящем внуците на автора на най-дългата партийна поема „Орлицата“ продължават традицията. И те са част от „елита“. По-големият се подвизаваше във „Всяка неделя“ под крилото на друго леко момиче на компартийната журналистика ─ агент „Димитър“. Днес трупа милиони от търговия с произведения на изкуството. Вторият внук потъна в ласкавата пергръдка на американското Братство. Но не пропуска често предоставения му шанс, за да ни чете морал и да ни наставлява от телевизионния екран. Някога дядо им, „елитният“ македонист, произведен от Тато в „герой на НРБ“, написа следните стихове:</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">„Войници изрод българи</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">по кръф и зверство дирени.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Пратени во Македониа</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">децата во утробите майкини</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">да ги пропищат.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Дофчера клали в Септември,</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">денеска в кръф я баняат</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">несрекенья Македония...“[32]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">„Елитарно!“ Пропито от обич към българите. Може би затова гушна босилека като герой на... Де го друг от „елита“, главният национал-комунист Волен? Що мълчи? Трае, защото не намира цитираното „произведение“ за достатъчно „българофобско“ или не са му заповядали да се обади? „Елит!“ Местен, колониален, туземен...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Да споменавам ли всички останали имитации не само в културата. Най-опасната е в сферата на образованието, защото е прицелена в бъдещето ни. Бившите преподаватели по ленинизъм, по история на БКП и по марксистка политикономия, днес „четат лекции“ на децата или внуците ви. Преди две десетилетия попитах мой познат от юношеството, настоящ професор по философия в Софийския университет, на какво учи студентите, след като досега е проповядвал само марксизъм-ленинизъм? Бурвил, какъвто е прякорът му, се смути и призна: „Като ходим в командировки зад граница, купуваме книги и се учим. Сетне скалъпваме лекции...“ „Елит!“</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Нима сте толкова наивни да смятате, че читав интелигент ще стане учител със заплата от 300 лева? Въобще няма да отварям дума за онези „борци против капитализма“, които бяха назначени за „капиталисти“... И те ли са „елит“? Не, драги мои, нещата трябва да бъдат обърнати с хастара навън, и после още веднъж и още..., та главата да дойде на мястото си, а другарите най-сетне да бъдат поставени в партера, където по дефиниция трябва да бъдат престъпниците. А не да размахвате гневни юмручета пред кабинетите им по време на протести, свикани пак от тях.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Иначе такъв е местният туземен болшевишки „елит“... Не се ли срамувате, че се докосвате до него? Понякога ми пишат: това са, няма други. Съвсем същото става в навечерието на избори. Казват, че поради липса на асортимент дават гласа си за... „по-малкото зло“. Което нормалният човешки ум не може да приеме. Защото е зло... Щом няма нещо ново, светло и добро, създайте го. Подайте си ръце, приемете правила и тръгнете. Как да стигнете някъде, без да направите първата крачка? А всъщност имате ли представа къде искате да отидете?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Слава Богу, познавам младежи, които изобщо не гледат телевизия и не докосват вестници. Само че това друго поколение търси бъдещето си зад граница. И не го упреквам. Да си спомним за онези едва трима българи, напуснали Либия...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Освен това проблемът не е само до срама. Нещата опират до манталитет и мироглед. Представих ви само няколко снимки на голата истина за България, видяна от чужденец, запознат с нашата действителност. Имам основания да смятам, че макар и в малка степен съм допринесъл за това той да прозре действителността за положението у нас. “Felix, qui potuit rerum cognoscere causas” ─ „щастлив е този, който разбира причините на нещата“. Ужасно е, че мнозинството от нашенци не са в състояние да го сторят. Още по-пагубно е, че повечето от тях се идентифицират с „успелите“ – престъпниците от БКП, БЗНС, Държавна сигурност и техните филиали. Да, те до един, без изключение, принадлежат на неразформированата комунистическа партия – една чисто мафиотска организация. Нейната разрушителна, антихуманна терористична система продължава да бъде неразградена.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Под ботуша на пролетариата</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">До голяма степен стана така, защото беше скъсана връзката между онова, което приемаме за народ, и истинската интелигенция, произлязла от всички негови слоеве. Комунистите обявиха, че тяхната власт е „работническо-селска“ и меко казано, отстраниха останалите. А работническо-селската представа за света е най-груба и най-материалистично недодялана. Навремето, преди много десетилетия тази дебелащина е била смекчавана и изглаждана чрез вярата в Бога и от почти суеверното страхопочитание пред образования и знаещия. Помагали са и някогашните свещеници, значителна част от които са били що-годе грамотни люде с високи нравствени качества.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Когато Интернационалът проводи Съветската армия, та чрез небивал терор да ни натика в екперимента, прокламиран като „строителство на социализъм“, това приключи по възможно най-печално гротескния начин. Назначеният от ЦК на БКП патриарх Кирил „издействал“ от същия орган канонизирането на свещеник?! Според силогизма излиза, че върхушката на комунистическата партия е влязла в сандалите на фарисея Шаул от град Тарс, предрешен като апостол Павел. И е решавала кой е светия и кой не. Никак не е случайно, че до ден днешен разни пропагандисти сравняват комунистическата идеология с християнството. А членовете на БКП, преследвали християните, не допускали вярващите в черквите, днес са в първите редици пред олтарите. И по някакво тайнствено правило колкото по-крупни са греховете им, толкова по-големи свещи палят. Обаче не пропускат и синагогата – църквата на техния баща, сатаната...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">ЖИВКО ПОПОВ: НЕШКА РОБЕВА ДОСТАВЯШЕ СВЕЖА ПЛЪТ ЗА ТОДОР ЖИВКОВ!Сравнението между комунистите и фарисея Шаул се налага с болезнена острота. Тъй като според „Деянията на светите апостоли“ тъкмо той бил най-ревностен гонител и ликвидатор на първите християни. Усетихте ли не приликата, а чистото съвпадение между него и съвременните преследвачи на последователите на Единствения Учител на човечеството Исус Христос? Трагичен факт е, че по нареждане на синедриона Шаул-Павел е излял основите на църквата и е постановил нейните постулати, действащи в полза на юдейския елит, на Интернационала.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Пред човечеството няма друг морален пример за следване, понеже всички останали водят към погибел. Само Исус победи смъртта и стана Христос – спасител на човешкия род. Никой друг – втори такъв случай не е известен. Но прозрели сторения от тях възможно най-страшен грях – осъждането на Бога, фарисеите продължиха престъплението, като изопачиха Христовото учение, идеал и пример.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Продължителите на фарисейството – равината ─ активистите на БКП, а понастоящем и на псевдоправославието, пропускат нещо – от невежество и страх. Забравят, че има Видовден. Престъпленията им са регистрирани. Онзи архив никога не изчезва. „И тъй, не бойте се от тях: защото няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае.“[33]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Цитираният в началото германски дипломат е допуснал и някои неточности. По мое мнение най-важната му грешка е, че е съзрял у нас някакъв преход, който „вече от 20 години тъпче на място“. Аз съм кагегоричен: на територията, наречена България, истинският преход не е започнал. Подмениха много от видимите лица на т. нар. елит, но не и онези фамилии от партийната камора, които изпълнявайки външни заповеди и действайки в името на чужди интереси, все така ръководят целия живот на местното население. Жестокостта им бива заплащана със задоволяване на тяхната вродена и възпитана алчност. Днес Б.Б. слугува на Златеви и Петко-Данчеви. Те от своя страна се подчиняват на Живкови. Над тях – великият Съветски съюз. Дали ще го наричате СССР, САЩ, Китай, Европейски съюз или другояче, е без значение. Над всички тях е държавата, носеща името на онзи, дето се борил с бога, плашещ се от деня и светлината.[34] А в олтара на този господар на мрака свещенодействат Ротшилд и техните апостоли – толкова, колкото са жълтите петолъчки в знамето, развяващо се в новия Рим – Брюксел.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Ще изброя поредица от събития, определяни като революции – ако желаете – преходи. Всички те, до едно, са финансирани от фарисейството. Във всички случаи с пълна сила е валидна прозаичната поговорка, че който плаща, поръчва музиката. Да започнем с Англия и „републиканеца“ Кромуел. Той обезглави крал Чарлз І и въведе авторитарен режим под прикритието на парламентарна диктатура. Във Франция революцията бе толкова „велика“, че „въстаналият народ превзе“ неохранявата Бастилията с четирима фалшификатори, двама луди и един дисиденстващ аристократ в нея (граф Дьо Солаж, познат като маркиз Дьо Сад, бил преместен няколко дни по-рано). Но водачите й – до един юдеомасони ─ не пропуснаха да гилотинират „милостивия“, „народния“ крал Луи ХVІ, кралица Мария-Антоанета, още хиляди благородници и да ликвидират близо милион и половина „обикновени“ французи, все християни.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Младотурците в Отоманската империя, все масони и дьонмета, свалиха султана и пратиха в отвъдното повече от милион и половина арменски, български и гръцки християни. Не пропуснаха да разграбят имуществото им. В Руския метеж от есента на 1917 г. ликвидираха по садистичен начин отдавна слезлия от трона император Николай ІІ и цялото му семейство. Не пропуснаха да ликвидират дворянството, духовенството и милиони християни. Подобни неща последваха в Унгария, в Бавария, в Италия и дори в Австро-Унгария. После, през 1923 г., продължиха в България. Да не говорим за „комунистическите революции“ в Централна и Източна Европа след края на Втората световна война – всъщност левичарски преврати, осъществени с могъществото на съветските танкове, съгласувани с англо-американците и финансирани от интернационалните банкери. Тогава световната революция настъпи чак до Индокитай... Ала навсякъде картината беше една и съща – погром над висшите класи и духовния елит. Тяхното безмилостно изтребление и отнемане на собствеността им. Най-общата формулировка беше „война на дворците“, все привидно платена от споменатите равини. Които впоследствие си връщаха вложенията стократно, като изсмукваха богатствата на покорените народи.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">А тук? Нищо такова. Върхушката на БКП и ДС все така се разпорежда със съдбините ни. Така е сега, ако не се вземем в ръце, ще бъде и занапред? Какъв преход? Та циганската фамилия Замфиркьови, на български Живкови, от орханийското село Правец, все така ръководи делата в този опит за държава. Основателят на комунистическата династия сам надяна короната на главата си. И с цел да я запази за поколенията, побърза да постави България в окончателна васална зависимост от наместниците на Интернационала в Кремъл. Нищо не е помръднало. „Държавниците“ пак ходят в Москва, за да ги „дерат“. Само дето някога оттеглилите се надзорници от Международната военна контролна комисия се завърнаха въввид на постоянно действащи американски посланици и на техните пажове от неколцина западноевропейски легации.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Тук никога от незаконния референдум от септември 1946 г. насам не е имало преход. Правят реформи или рИформи, в зависимост от родния диалект на ре(И)форматорите. Навремето даже се шегувахме, че НРБ означава Непрестанно реформираща се България. Лишена от сиво вещество – естествено оформилия се духовен елит, нацията отдавна се отказа да мисли. А притежаваните от ЦК на БКП медии пробутват за „висше общество“ някакъв странен „елит“ ─ обикновена шайка пладнешки крадци и убийци, свикана под алчночервените знамена. Същества, мобилизирани по метода на отрицателния подбор. Колкото повече дефекти на характера ─ изобилие на егоизъм, кариеризъм и готовност за предателство в името на успеха носят у себе си, толкова по-годни са да бъдат във върхушката. Това рекрутиране на негодници няма нищо общо с таланта, трудолюбието, почтеността. За ръководещият в привидна тайна ЦК на БКП е важна принадлежността на мерзавците към „нашите“ и лоялността им спрямо партийното ръководство. Както и размерът на всяка конкретна инвестиция в тази купчина от човешки отпадъци. Толкоз. Такава е простата, но действаща система от „критерии“ за успех по тези земи. Изчистете болшевишко-милиционерските буклуци. Другите са лесни. Уви... Колко от вас ще трябва да посегнат на самите себе си, на своите родители, роднини, близки? Как да стане? А друг начин няма. Останалото го виждаме, живеем го – не, едва вегетираме внего.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Залезът на помаците на социализЪма</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Първанов по ХанукаПък и това население, смятащите се за българи, всъщност не са такива. В противен случай нямаше да търпят господството на номенклатурата. Те възприемат хората по дрехите. Кланят се на някакво „висше общество“, което възприемат като такова единствено по това, че лети в първа класа на самолетите и се вози в тежки, свъсени лимузини. Нашенци не могат да отличат истинския Божествен дар, наречен интелект. Нито неговото десетилетно шлайфане, чийто искрящ резултат са ерудицията и експертността, сиреч моженето. За близо 70 години българите бяха подменени от Homo Sovieticus – същества, които търсят келепира на всяка цена. Те оформят огромна тълпа от действащи и латентни предатали – явни и неразкрити Гоцета, Савовци, Николаевци, Албертовци, Ивайловци и прочие нищожества с петолъчки, сърпове и чукове вместо мозъци.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">И никой да не ми споменава някакъв приказен герой като Мойсей и неговия безумен 40-годишен „пример“ да води някакво племе в кръг из пустинята. За да умре и последният, живял в робство. Първо, това за „робството“ е лъжа – “Jew”, както е на английски. Четете техния Вехт завет, но не през пръсти. Започнете от притчата за Йосиф...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">И второ, между 1878 и 1944 година нашите предци доказаха, че не се нуждаят от подобно скитничество. Защото вярваха в Бога, в познанието чрез образование, в своите сили и в труда. Не упрекваха никого и не си измисляха идоли. Пък и правилата „преди и след това“ почти не се промениха. А тъкмо те са базата за материалното устройство, доволство и просперитет на една личност, семейство, селище, област, нация. Чак двадесет години след т. нар. освобождение (от какво и кого) масоните, превзели преди всичко Русия, но и западноевропейските държави, издигнаха тотемите на разбойничеството, които взеха да служат за пример на обществото. И то вместо да се моли Богу и да разчита на собствените си умения, взе да полага венци и цветя пред паметниците на убийците. Което си е чисто езичество.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Прочее, какъв е този нравствен мазохизъм, който ни кара да извисяваме злите, съсипителите, хайдуците и да ги поставяме в народния Пантеон, докато обругаваме и обричаме на забрава съзидателите, оставили нещо духовно възвишено и материално ценно зад себе си? Дали зад този особен вид национален нихилизъм и преклонение пред бабаитлъка и грубостта – даже в наши дни, не се крие зловещата усмивка на онази скрита сила, която е овладяла финансовата и икономическата власт на планетата? И която с костеливата си ръка мести политическите фигури върху световната шахматна дъска? Каква е целта на тази мощ, спотаила се от погледите на увлечените от всекидневните си грижи хора, се постарах да разкрия в книгите си.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Не случайно единственият ни кандидат за Нобелов лауреат Пенчо Славейков отсича: „... Даже един бегъл поглед на разрушителното влияние, което животът и произведенията на Ботева упражняват върху нашата младеж, би подсетил всекиго, че ние тук имаме работа с нещо мъчно, неуталожено, буйно, нещо, което зашеметява със своя кипеж, а не обистря, както би трябвало да прави онзи, когото поставят за учител на младежта... Ботев е тъй ирационален, че ако ние учим младежта да гледа през призмата на неговия характер и дела, ние ще възпитаме чардафоновска младеж, която ще се интересува само от собствените си вагабондажи.[35] Авторът на Кървава песен смята Ботев за „човек с незавършен характер“ и „с мътен бродеж на духа“.[36]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Впрочем през пролетта на 1875 година сам Христо Ботйов се произнася относно българите: „Ние не ще да кажем нищо друго, освен това, че секи човек и секи народ тегли от ума си. Кой ни е крив, когато ние със своето воловско търпение в секо едно отношение са стараем да докажем, че сме родени за тояга. „Трай душо, черней кожо!” е девизата на нашия живот.“ Само че поколения наред бяха отгледани с този тип герои – разрушители, а не съзидатели.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Пак по времето, когато взеха да им издигат паметници и да ги почитат, същите масонски среди от Русия положиха темелите на антибългарската социалистическа партия, превърнала се в комунистическа. „[Димитър] Благоев се е обявил против Съединението на България, а партията му ─ срещу Балканската война. “6 септемврий е дело, направено против интересите на българския народ”, писал Дядото през 1885 г.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Благоев от младини се обявявал за създаване на Балканска федеративна република. Макар да е родом от Македония, той не предвиждал тя да бъде „административно-политическа и културна единица” в бъдещата федерация.“[37]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Самият основател на комунистическата партия с псевдоним Дядото, заявил в Народното събрание: „Аз съм родом от Загоричане, но между другото аз не съм българин, аз съм македонец, македонски славянин! (Смях) И като такъв, ако искате да знаете, аз съм за Македония като славянска земя, която ще има собствено управление.“ Следва следната препиря:</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">„Някой от десницата: Какво търсиш тогава в България?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Д. Благоев: Така че процесът, за който не се говори, е процес за завладяване, а не за обединяване на българското племе...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Министър Х. И. Попов: Как се наричат в Загоричане българите?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Д. Благоев: Ако ги питате, те се наричат християни.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Министър Х. И. Попов: Те се наричат българи!</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Д. Благоев: Аз не искам да навлизам в тази сфера, но искам да изтъкна какви опасносни от ваша гледна точка, от българска гледна точка, теории се развиват в нашата история, по отношение на процеса на обединяване на българското племе…</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Министър Х. И. Попов: Борбите за независимостта на българската църква се развиха най-вече във вашето село и затова го изгориха.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Д. Благоев: Това съвсем не е така, а процесът е в завладяването на племената на Балканския полуостров от българите. И ако говорим за историческия процес, тогава този процес и днес съществува, именно българското племе да завладее местата, които са му необходими, за да може то да излезе на море, на големите водни пътища и Егейско море. Ето го смисълът на историческия процес. Аз мисля, че от вас по-слабо информирани по тези въпроси и по-объркани глави няма. Особено вие, учителите, които всякога сте се възпитавали върху тия фалшиви теории, изобщо вие не можете да ги разберете тези работи!...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Ако вие сте убедени, че в Добружда са българи, че в Мавровско, че в Македония са българи, че в Сяр, Драма и Кавала са българи, защо се страхувате от тази формула на руския мир?[38]... Ако сте убедени, че някъде има българи, защо се страхувате да се направи референдум и да видим какво ще кажат? Защо викате? Значи не сте сигурни, значи има нещо, което ви тревожи, има някои области, завладяни от вас, които, ако се подложат, на референдум....”[39]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Не е ли позорно, че и понастоящем областен град носи името на този интернационалист и българомразец? Нима не съм ви отварял очите за това, че на практика гражданската война у нас започва още през 1916 г.? Когато комунистите започват да изпълняват спуснатата от масонския Интернационал заповед за разлагане на духа на българските воини по фронтовете на Първата световна война. Макар и за кратко Христо Ботйов пък е бил офицер в подразделение на отоманската армия в Сливен... Наистина, бил е в екипа на Мехмед Садък паша, приелия исляма полски аристократ и опортюнист Михаил Чайковски. Да не би т. нар. казак-алай да е служил на българите? Този отомански въоръжен корпус се е сражавал за султанската власт и преди всичко срещу руснаците, и с право.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">БлагоевградИ тук се сблъскваме с вече познатото съвокупление между сатаната и антихриста. През 1872 г. Мехмед Садък паша или Михал Чайковски, ако желаете, е амнистиран от руския цар и се завръща в родината си. Призовава за помирение на всички славяни с Русия и обединението им под скиптъра на цар Александър II. Възвръща и християнската си вяра. Накрая... Накрая, през 1886 г. се... самоубива в Борки, Черниговския район на Малорусия, днешна Украйна – всъщност Велика България.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Дори заклетите марксисти няма как да отрекат: т. нар. класици на комунизма са ненавиждали българите и страната ни. „Фридрих Енгелс например бил голям славянофоб и хич не си поплювал да ни ругае. В своите съчинения той нарекъл сърбите, нас и словенците „жалки останки от нации“ и „разбойническа сган“. Според него историческата роля на южните славяни, в това число и на българите, била „изиграна завинаги“.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Но най-големият грях на Енгелс спрямо България е, че той смятал Освобождението ни от турско робство за вредно за световния комунизъм. По повод на Сръбско-българската война през 1885 г. съратникът на Маркс написал: „За българите, както и за нас, би било безкрайно по-добре, ако си бяха останали под властта на турците до европейската революция; родовите институции щяха да бъдат великолепна отправна точка за по-нататъшното развитие на комунизма.“[40]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Самото ни определяне като „славяни“ служи на руските имперски интереси. Но не на онази Русия, отцепила се от Велика България, а на масонската, Петровата, Екатеринината, Александровата – на юдейската Съветска Хазария. Сега, когато някои от нас познават значителна част от историческите факти, са в състояние да прозрат онова, което Енгелс е знаел предварително. Било е невъзможно да го изрече на глас. Не е посмял да го завещае в епистоларното си наследство. Или може би подобен документ просто е изчезнал. Само че къде са тукашните последователи на Енгелс, Благоев и последователите им – повечето съветски граждани, като Георги Димитров, неговият зет Вълко Червенков, Васил Коларов, Гриша Филипов, Димитър Станишев, Карло и Андрей Луканови? Онези, които ненавиждат всичко българско и искаха да ни присъединят към СССР. Ами как къде ─ ръководят ви. Какво ги интересува някаква българщина или българи? Нали световната революция продължава...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Това не би могло да се случи например на израелците. Този народ, събран от всички помиарници на света, е готов със зъби и нокти, с цената на всякакви подлости, интриги и жестокости да брани своята държава. И се опълчва дори на ООН, на неговите органи, какъвто е екипът на евреина, южноафриканския съдия Ричард Голдстоун. С пари, с връзки, но също так с патриотизъм и упоритост израелците принудиха председателя на международната специализирана комисия, определила политиката на ционистката държава като „извършване на военни престъпления“, да се оттегли. И независимо, че той също се моли в синагога, всички израелски държавни ръководители безмилостно му пожелаха най-лошото.[41] А ние се кланяме. Когато през 1879 г. неприелият исляма водач на барутинските башибозуци Ахмед ага се завърнал в дома си, кланите от неговите помашки изверги батачани отишли да му целунат ръка. Поне Захария Стоянов четете...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Като болшевишки идиоти не спираме да обвиняваме „международното положение“ и все така ухажваме някой „Голям брат“. И му служим предано – по-рано на СССР, сетне САЩ, днес се прибави и Европейският съюз. Така до следващото ни предателство. Но по навик споменатото списъчно „висше общество“ никога не изпуска северната мечка от периферния си поглед. Не, само защото е свикнало, а понеже е по-осведомено (илюминирано) от нас. И не малка част от него добре знае, че не съществува никакво НАТО, нито е имало Студена война. Една интернационална номенклатура налага своя нов световен ред и постепенно организира единна планетарна комунистическа държава. В нея битието ще тече по „закони, обусловени от „живота в комуна”, където доминиращата обществена връзка е тази на „шеф” и неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане. Веднъж установена, тази организация може да съществува без компартия, без марксистка идеология и дори с многопартийна система.“[42]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Един конкретен пример, който само на пръв поглед е извън темата. Всъщност е изцяло в нея. През деветдесетте години на ХХ век Западна Европа беше обхваната от опасения по отношение на генно модифицираните храни. Едни от най-достойните световни специалисти в микробиологията и растениевъдството доказаха, че тези тревоги не само са основателни, но дори са плахи. Опасностите за причиняване на най-тежки заболявания, като например рак на гърдата, на дебелото черво, на простата, на панкреаса и на кръвта (левкемия), се оказаха напълно реални. Нещо повече, умножават се, а други болести, дължащи се на ГМО, също предизвикват фатален край на не малко хора.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">САЩ отдавна са завладени от интернационални гиганти в биотехнологиите, какъвто е концернът „Монсанто“. Както подчертава Джефри М. Смит, авторът на навярно най-известната книга по проблема, озаглавена „Семена на измамата“: „Може би донякъде тези резултати се дължат на концентрацията на собствеността в медиите в САЩ. Във Великобритания, където очевидно има повече свобода да се критикуват генно модифицираните храни, организации като Кралското дружество се опитваха да стъпчат тази волност.“[43]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Обаче след известно време и във Великобритания облаците над почтените учени започнаха да се сгъстяват. Джефри Смит разказва: „Ръководителите на Кралското дружество искаха да направят така, че единствено „заслужаващи доверие“ учени да могат да се изявяват в медиите. Според доклада „Потискане на несъгласието в науката по отношение на генно модифицираните храни“: „Преди да интервюира който и да е учен, от журналиста ще се очаква да се е консултирал с официално предложен експерт в съответната област.“ Тези одобрени експерти ще бъдат вписани в указание, обнародвано от Кралското дружество, и „ще бъдат в състояние да определят кой от въпросните учени изповядва правилните схващания. Даже не се допускаше, че вестниците ще публикуват противоположни становища, за да постигнат балансирано отразяване на темите. Тъкмо обратното, консултанти, одобрени от дружеството, щяха да установяват автентичността на журналистическите разработки и научните статии, като елиминират потребността от по-незначителни мнения.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Никак не бе изненадващо, че настроеното в полза на биотехнологичната индустрия британско правителство изрази своята подкрепа за плана. Комисията по подбора в науката и техниката при Камарата на лордовете даже предложи допълнителни ограничения върху печата. Според нейния „Доклад за състоянието на науката и техниката“ членовете й искаха вестниците да отбягват заглавия, които могат да увредят представата [имиджа] за генно модифицираните земеделски култури. Второто предложение на тази комисия, невероятно, както може да ви се стори, представляваше опит за изтриване на думата „безвредно“ от речника на медиите. Представителите на институцията предполагаха, че „самият въпрос „Безвредно ли е?“, сам по себе си е невъзможен за отговор. Тъй като съдържа и изразява подвеждащото впечатление, че абсолютната безвредност е постижима.“[44]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Каква е разликата с милиционер-социализЪма на болшевиките, който преживяхме? Искам да кажа, че навсякъде е едно и също. Разликата е в детайлите. Онези оттатък все още живуркат. По-трудно, но доволно. Обаче дереджето, до което позволихме да ни докарат, вече не позволява телешко търпение и примирение. И тогава? В продължението ще изясним следващата фаза ─ откъде тръгваме, кой носи вината за това и къде искаме да стигнем. Всичко това – по-нататък.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Сега приключвам с признанието, че съзнавам колко безсмислени са усилията ми. Защото, както преди близо четири десетилетия писа един британски ученик: „Даже най-малкият в семейството следва властниците...“ Докога?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Наясно съм, че само си навличам врагове. Ала наивно ми се струва, че нямам право да мълча. “Spero sic moriar, ut mortuus non erubescam” ─ „надявам се да умра така, че мъртъв да не се червя“.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"> Следва.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[1] Завършил българска филология. Правил се на етнограф, като старши-научен сътрудник в институт на БАН е бил номенклатурен кадър на ЦК на БКП. Като първи братовчед на члена на ПП на червеното БЗНС, другаря Евгений Бакърджиев е назначен от близкия си роднина първо за главен секретар, а впоследствие за заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството (1997-2001). После като въртоглав обикаля „Раковски“ 134, докато не го провъзгласяват за... „политиолог“. БКП и ДС са го пращали на специализации зад граница – на вербовка.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[2] От 1978 г. е агент на Шесто управление на Държавна сигурност с псевдоним Николов. (Вж. Решение № 175/ 14.12.2010 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.)</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[3] Достена Лаверн – „Експертите на прехода“, Издателство „Изток-Запад“, София, 2010 г., стр. 154.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[4] „Едва трима българи се евакуираха от Либия: Това беше последният шанс според говорителя на МВнР“, Dnes.bg, София, вторник, 5 април 2011 г., online: http://www.dnes.bg/world/2011/04/05/edva-trima-bylgari-se-evakuiraha-ot-libiia.115352</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[5] Вж. „Годишно се самоубиват между 1200 и 1300 българи“, информация на радио „Фокус“ – Варна, „Български фактор“, www.factor-news.net, местоположение не е посочено, online: http://www.factor-news.net/news.php?cm=13&nid=22460</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[6] Вж. „Цигани „обстрелваха” с павета патрулка“, News.bg, София, сряда, 6 април 2011 г., online: http://news.ibox.bg/news/id_1512628054</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[7] Вж. “Global arms sales increased during recession”, “The Swedish Wire”, Stockholm, Monday, 21 February 2011, online: http://www.swedishwire.com/economy/8665-global-arms-sales-increased-during-recession и“Russia's Arms Sales in 2009 Evaluated at $7.4 Billion”, Pravda.RU, Moscow, 29.01.2010 г., online: http://english.pravda.ru/russia/economics/29-01-2010/111928-russian_arms-0/ в: Георги Ифандиев – „Ще узнаете истината и истината ще ви направи свободни“, Част VІІІ, „Форумът“, София, вторник, 15 март 2011 г., online: http://www.forumat-bg.com/politika/1160-shte-uznaete-istinata-i-istinata-shte-vi-napravi-svobodni#_ftn12</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[8] Вж. Николай Кауфман – „Поглед върху народната музика на балканските евреи“ в: „Българи и евреи“, Втора част, Тангра ТанНакРа Общобългарска фондация, Организация на евреите в България „Шалом“, Център за изследване на българите, София, 2000 г., стр. 203-204.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[9] В Талмуда – Goyim – говедо, добиче.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[10] Klaus Schrameyer – “Bulgariens Stasi-Diplomaten”, “Europäische Rundschau”, No 1, Wien, 2011 г., стр. 93, online: http://www.europaeische-rundschau.at/Site/Inhalt_files/Schrameyer.pdf Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[11] Пак там, стр. 93, 96 и сл. Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[12] Пак там., стр. 99. Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[13] Пак там, стр. 95, 98. Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[14] Медията на Интернационала „Дойче Веле“ пропусна това изречение. Съвсем не случайно. (Вж. „Защо България е най-тъжното място на света“, „Дойче Веле“, Бон, петък, 1 април 2011 г., online: http://www.dw-world.de/dw/article/0,,14958131,00.html) Ето ви образец на комунистическата манипулация на новия световен ред, налаган от Братството.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[15] Пак там, стр. 106.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[16] Георги Асьов – „Офицерът от резерва Красимир Райдовски: Кой сви милионите от членски внос в БКП?“, в. „Минаха години“, брой 14, София, 5 април 2011 г., стр. 7.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[17] „Дамян Дамянов – син на експредседателя на НС Райко Дамянов: „Славчо Варадинов от ДС искаше да подмие дупето на Живков и... да изпие водата“, едно интерю на Славей Костадинов, в. „Шоу“, брой 14 (596), София, сряда, 6 – 12 април 2011 г., ср. 62.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[18] Имаше такъв пловдивски банкер – Христо Александров, бивш келнер, познат като Ицо Салфетката. Павел Найденов, баща на застреляния Илия Павлов, също е бивш келнер. Без образование шивачът Станко Тодоров беше министър-председател. Самото комунистическо божество Георги Михайлович Димитровбеше учил до втори прогимназиален клас, понастоящем шести. А другарят Тодор Живков получил диплома за средно образование на... 33-годишна възраст, явно по нареждане на полицията, чийто сътрудник е бил.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[19] Дребен угодник, депутат от БСП.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[20] Кънчо Стойчев и Андрей Райчев – обикновени компартийни помияри и доносници, клеветили дори най-близките си.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[21] Комсомолски деец, шофьор, джебчия, по линия на секретните служби израсъл до комсомолски деятел и крупен крадец.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[22] Георги Асьов – „Офицерът от резерва Красимир Райдовски: Кой сви милионите от членски внос в БКП?“, в. „Минаха години“, брой 14, София, 5 април 2011 г., стр. 7.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[23] „Дамян Дамянов – син на експредседателя на НС Райко Дамянов: „Славчо Варадинов от ДС искаше да подмие дупето на Живков и... да изпие водата“, едно интерю на Славей Костадинов, в. „Шоу“, брой 14 (596), София, сряда, 6 – 12 април 2011 г., ср. 62.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[24] Тодорка Николова – „Герой на деня: Партията пратила Люба Кулезич в Русия!”, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 13 март 2009 г., online: http://www.blitz.bg/article/10480</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[25] Константин Найденов – „Строго секретно: Скандалният олигарх Николай Банев е първи братовчед на Люба Кулезич!”, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 26 февруари 2009 г., online: http://www.blitz.bg/article/10106</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[26] Вж. „Люба Кулезич: Аз съм Обама за БНТ“, интервю на Аглика Горанова, в. „Новинар“, София, 16 юли 2010 г., online: http://www.novinar.net/news/liuba-kulezich-az-sam-obama-za-bnt-_MzMyMjsyMw==.html</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[27] Тодорка Николова – „Герой на деня: Партията пратила Люба Кулезич в Русия!”, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 13 март 2009 г., online: http://www.blitz.bg/article/10480</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[28] Вж. Силия Маринова – „Константин Вампила: Люба Кулезич е потна ездачка на русоляв жребец“, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 1 април 2009 г., online: http://www.blitz.bg/article/10916</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[29] „Борислав Геронтиев: Люба Кулезич мъркаше на ушенцето на Хачо: „Дедо, деденце“, едно интервю на Мария Друмева, в. „Шоу“, 11 (593), София, сряда, 16 – 22 март 2011 г., стр. 30-31.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[30] Епизодът може да се види във финала на т. нар. trailer, online: http://operationkino.net/2011/01/pulen-tariler-na-tilt/</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[31] Вж. Цвета Трифонова – „Писатели и досиета“, Политико-литературни очерци и документи, Издателство „Фабер“, Велико Търново, 2004 г., стр. 118.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[32] Пак там.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[33] „От Матея свето Евангелие“, гл. 10, ст. 26.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[34] Библия, Първа книга Моисеева – Битие“, гл. 32, ст. 24-32.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[35] Колко прав е бил класикът личи и от това, че даже един изрусен цигански хомосексуалист, който произвежда огромно количество музикален кич, минаващ за „върховно изкуство”, смята нехранимайковците едва ли не за светии. Питат чалгаджията Азис, който всъщност е Васил, но сам се нарича Василка: „Понеже споменахме Левски, кои са според вас националните герои на България?” И той или тя, да ме прости Господ, отвръща: „Левски и Ботев, макар да звучи като клише. За тях трябва да има празници, да се вдигат паметници, да се споменават имената им не само на годишнини от рождението или смъртта.” (Кристина Патрашкова – Азис: Ако можех да избирам, нямаше да бъда гей”, в. „Уикенд”, Брой 27 /295/, София, 4–10 юли 2009 г., стр. 70.) От своя страна, интервюиращата също минава за „висока топка” в театралната- и кинокритиката, за водеща журналистка в областта на културата?! Какъв избор на събеседник и какво възпитание!</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[36] Пенчо Славейковъ – „Българска литература”, Книгоиздателство Паскалевъ, София, 1923 г., стр. 110-115.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[37] „2. Първанов кривна от партийната линия през 1987 г.“, една поредицата на Крум Благов, в. „24 часа“, София, понеделник, 31 януари 2011 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=762579</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[38] Предложението на болшевиките за спиране на войната.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[39] Народно събрание, Дебати по времето, когато България е във война ─ третата война за национално освобождение на поробените българи зад граница, архив от 1917 г. в: „Димитър Благоев смятал българите за варварско и грабителско племе“, Български Информационен Блок, София, 5 януари 2010 г., online: http://www.bgnet.info/index.php?option=com_content&task=view&id=17790&Itemid=41 Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[40] „2. Първанов кривна от партийната линия през 1987 г.“, една поредицата на Крум Благов, в. „24 часа“, София, понеделник, 31 януари 2011 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=762579</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[41] Вж. “'Goldstone owes Israel apology for war crimes accusations” by JPost Com Staff, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Sunday, April 3, 2011 г., 28 Adar II, 5771, online: http://www.jpost.com/NationalNews/Article.aspx?id=214907; „Comment: Goldstone the belated penitent” by David Horovitz, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Sunday, April 3, 2011 г., 28 Adar II, 5771, online: http://www.jpost.com/DiplomacyAndPolitics/Article.aspx?id=214866</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[42] Сюзан Лабен – „Тайният план за завладяване на Европа”, Издателство Монархическо-Консервативен Съюз, София, 1993 г., стр. 60. Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[43] Jeffrey M. Smith – “Seeds of Deception: Exposing Industry and Government Lies about the Safety of the Genetically Engineered Foods You're Eating”, paperback edition, 6th printing, Yes! Books, Fairfield, IA, 2003 г., стр. 196.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[44] Jeffrey M. Smith – “Seeds of Deception: Exposing Industry and Government Lies about the Safety of the Genetically Engineered Foods You're Eating”, paperback edition, 6th printing, Yes! Books, Fairfield, IA, 2003 г., стр. 196. Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">:::</span><br /><br /><table style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;" class="contentpaneopen"><tbody><tr><td class="contentheading" width="100%"><span class="contentpagetitle">ИСТИНАТА Е ВСЕ ТАКА НЕУДОБНА</span><br /><br /> </td> <td class="buttonheading" align="right" width="100%"> <br /> </td> </tr> </tbody></table> <table style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;" class="contentpaneopen"> <tbody><tr> <td valign="top"> <span class="small"> Написано от Георги Ифандиев<br /><br /></span> </td> </tr> <tr> <td class="createdate" valign="top"> Вторник, 12 Април 2011<br /></td> </tr> <tr> <td valign="top"> <div class="ultimatesbplugin_top"> </div><p align="center"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Vigo/g.ifandiev1.jpg" alt="Георги Ифандиев" title="Георги Ифандиев" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="208" width="200" />Част І: ОПИТ ЗА ПОРТРЕТ НА ЕДНА УМИРАЩА НАЦИЯ </p> <p align="center"> </p> <p align="center"><i>У нас не само няма общество, не се забелязват и кълнове на зараждането му • Самозваният „българин“ отлага решаването на проблемите или негласно го поверява другиму • Малоумието и необразоваността раждат масова всезнайковщина и суета</i></p> <p align="center"> </p> <p style="text-align: justify; padding-left: 90px;">„Васил Гарнизов:[1] „<i>Какво да направим</i><i> </i><i>с хората, които не подхождат на отвореното общество?</i>“</p> <p style="text-align: justify; padding-left: 90px;">Директорът на НБУ и бивш председател на фондация „Отворено общество“ Богдан Богданов[2] отговаря: „<i>Ще ги оставим настрана и така малко по малко те ще пукнат</i><i>..</i><i>.</i>“[3]</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;">„<i>Едва трима българи се евакуираха от Либия</i>“, осведомява заглавие в електронна медия.[4]</p> <p style="text-align: justify;">Представяте ли си колко зле е у нас, та всички останали да предпочетат охолството в условия на война в Северна Африка пред нищетата в измамния тукашен мир. Всяка година повече от 1500 души в НРБ сами слагат край на живота си (преди петилетка бяха между 1200 и 1300 души)[5], други 1000 биват принасяни в жертва пред бога на нищетата, на нехайството зад волана и на лошите пътища. Броят на убийствата е такъв, че те отдавна не впечатляват никого. Битките по трибуните на стадионите вече взимат своето. Едва ли има жител на местния опит за държава, който да не е бил ограбен поне веднъж. Цигански тайфи взеха да нападат униформени представители на властта.[6] Онези от т. нар. ромско население, на които бяха предложени жилища, отказаха да ги получат и изплащат. Техният модел на живот е този на комунистическата номенклатура – взимаш, без да се грижиш и да отговаряш.</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/057/Prehod-1a.jpg" alt="Bulgariens Stasi-Diplomaten - Klaus Schrameyer" title="Bulgariens Stasi-Diplomaten - Klaus Schrameyer" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="310" width="220" /></span>Номенклатурата ползваше „общодържавната собственост“ като лична, без да тегли материалните и моралните рискове за нея, в т.ч. да плаща данъци, такси и пр. Още една обща черта между едните и другите е терорът, както от страна на номенклатурата, така и на циганските банди (гета). Засилването на циганското насилие е тенденция. Може да ви е трудно, но ще се наложи да свиквате с нея. Запомнете това. Сами хвърлихте заровете и направихте своя избор. Не само търпите циганския гнет, но и приехте храненици на Братството, като някакъв Хелзински комитет, фондациите на Дьорд Шварц-Сорос и подобните им, да осъждат всеки опит за самоотбрана като... „расизъм“.</p> <p style="text-align: justify;">Сега разбирате ли, че да се живее в България е толкова отвратително, та хората предпочитат Либия, постоянно бомбардирана от военната авиация на Интернационала и раздирана от гражданска война (част от причините за конфликта извън петрола изясних в публикация в същата тази медия)[7]. Това достига ли изобщо до ума ви?</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center">От богохулното „ти си земен рай“ до ада на този свят</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;">Добре, че нямаме представа колко сме бедни и обречени. Японската трагедия ли? Елате ни вижте. Нашенското дередже може да се сравнява единствено с украинската област в радиус от 200 километра от Чернобил, но след 26 април 1986 г. Споровете „за“ или“против“ АЕЦ са напълно лишени от смисъл. Някаква неуловима от уреди радиация ни унищожи, без да е гръмнал ядрен реактор. В същото време богохулстваме, като допускаме в националния химн да се пее за някакъв „<i>земен рай</i>“. На всичко отгоре мелодията му не е избрана случайно. Тя е взета от една кръчмарска еврейска песен, позната с припева си „<i>руйно ли е то, руйно или не, щом се казва руйно вино</i>“ и т.н. Заради съпротивата на Петко Стайнов тази песен по текст на Цветан Радославов да бъде обявена за химн Тодор Живков го отстранява от свиканата за целта комисия. Академикът „<i>твърди, че мелодията е еврейска, това не дава основание тя да бъде химн на българите</i>“.[8]</p> <p style="text-align: justify;">От години пиша и говоря, че изчезваме, стопяваме се, скоро няма да ни има дори за цвят в европейската етническа черга. Трябваше ли смекчените данни от поредното преброяване да ни отворят очите за предстоящия ужас? (Не сме 7 351 234 души, както ни изкараха; вече сме доста под 7 милиона, зная какво пиша.) Европа си отива. Отдавайки се на егоизма и потреблението без мярка, населението на Стария континент се самообрече. Сега във всички западни страни се говори за увеличаване на пенсионната възраст. Някъде законодателствата в тази насока са в действие (Германия). В Англия обработват общественото мнение за труд до 70-годишна възраст. Нас вече и това не ни оправя, бъдете сигурни. Там поне ще загиват в сладостната атмосфера, напомняща римското патрицианство. Тук гинем по-зле от добичета, защото отдавна приехме да бъдем гои[9] и се държим като такива. Sorry, както казват мургавите ни съграждани от Факултето.</p> <p style="text-align: justify;">Напълно съзнавам, че моите публикации вълнуват нищожна част от населението ─ навярно не повече от три-четири хиляди души в цялата страна. Споменавал съм го. Това е въпрос на народопсихология, на произход, на вяра, на убеждения и на битие ─ най-общо казано, на мироглед и на манталитет. Ние се докарахме до там, че отвън да изглеждаме като ада на този свят. Можете ли да съобщите само едно нещо, което ни е наред? Наскоро бившият заместник-посланик на Германия у нас Клаус Шрамайер произнесе най-горчивата присъда: „<i>България е най-тъжното място на света</i><i> </i><i>─</i><i> в тази държава цари произвол вместо ред, мрежите на Държавна сигурност продължават да си разменят постове и услуги, а за премиера се знае, че навремето е бил близък до бандитите...</i>“[10]</p> <p style="text-align: justify;">Какво ви засяга, нали? Вашата България е друга. Тя е мъничка, и уютна. Простира се от кревата и банята през кухнята, транспорта, работното място (училището), дърпалника, от който се обличате, и обратно у дома – такива са размерите й, но са ви достатъчни. Понякога удължавате нейната скромна територия до родното село (малко градче или голям град). По-често ─ до чалга-клуба, доста рядко ─ до Кушадасъ, Мармарис, Анталия или гръцкото средиземноморско крайбрежие. Всекидневно се отбивате до паркинга с автомобила втора употреба, за да се уверите, че е там и чистачките му все още са на мястото си. Преди да заспите, се успокоявате, че повечето нямат и не могат даже толкова... Но може би нямате представа, че това не е вашата държава, а светът ви. Казват, че всеки е голям, колкото просторни са мечтите му. Ние от десетилетия сме народ без въжделения, отказал да узнае миналото, да въздаде справедливост и да гради бъдещето. Такъв народ е обречен.</p> <p style="text-align: justify;">Неотдавна читател от Видин, представил се като „Павел“, ме попита във форума на „Форумът“ как ще коментирам някакъв протест на гражданите в „града на завоя“, както наричат древния българо-келтски град Дунония, чието име произлизало от друидското название на голямата река, течаща край него. В отговор на това начевам настоящата поредица от статии. Защото протестите изобщо не са решение. Нито Дон-Кихотовски битки с някакви комунистически паметници и символи, нагласени от ченгетата за отвличане на вниманието. Трагедията на някогашната Бонония е проблем на 99 на сто от селищата по тази територия. За да поставим диагнозата и да подирим лечение, трябва да започнем с историята на заболяването. Отправната ни точка следва да бъдат симптомите – онова, което представляваме и положението, до което сме се докарали. За да стигнем до причините за настоящия ни облик и дередже. И да дирим изход. Първо ще се спра на начина, по който изглеждаме.</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/057/Prehod-2a.jpg" alt="Опис на престъпниците: Б.Б., Цветелина Бориславова Карагьозова, Димитър „Гестапото" Иванов. На заден план (посочен със стрелка) Красимир Велчев, обикновен простак." title="Опис на престъпниците: Б.Б., Цветелина Бориславова Карагьозова, Димитър „Гестапото" Иванов. На заден план (посочен със стрелка) Красимир Велчев, обикновен простак." style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="255" width="325" /></span>Насока ни дава статията на Клаус Шрамайер „Българските дипломати от Държавна сигурност“. В нея той твърди, че в България никой няма интерес от преосмислянето на комунистическото минало. Напротив, този период от историята на страната, с всичките престъпления и несправедливости, просто се премълчава.</p> <p style="text-align: justify;">„<i>Невъзможно е да се започне начисто по простата причина</i><i>, че номенклатурните кадри все още са внедрени по всички етажи на властта и държавните структури</i>“, пише юристът-дипломат. И обобщава: „<i>На всички е известно, че промените в България са само фиктивни</i><i>. А така нареченият преход логично вече от 20 години тъпче на място... </i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Бившите сътрудници на Държавна сигурност са се предрешили като бизнесмени</i><i>, организирали са се в спретнатите редици на престъпни групировки, а през свободното си време работят като политици, депутати, съдии, прокурори и на други отговорни позиции, като никак не се интересуват от общото благо. Основната им цел е забогатяване на гърба на обикновения човек...</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>... Престъпността се е сраснала с политиката, а правовата държава е удушена още в зародиш. Макар и невидима, мрежата на бившите доносници продължава да функционира безупречно... Участниците в тази мрежа си разменят постове и услуги и взаимно си пазят гърба.</i>“[11]<i> </i></p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center">Безхаберието и двойният морал на нашенци</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;">Клаус Шрамайер задава и въпроса дали българската мафия не е свързана с Русия и дали организацията, наследила КГБ, не дърпа от разстояние конците в България. Но който и да дърпа тези конци, го прави много умело, а всичко това е някак си убягнало на разсеяния Брюксел по време на преговорите за присъединяване на България към ЕС. Той упреква Европейската комисия заради пасивността й към инициативата на България и още пет бивши комунистически държави за подвеждане под наказателна отговорност за престъпленията, извършени по времето на комунистическата диктатура. Вместо да подкрепи инициативата, Брюксел изобщо не се ангажира с конкретни действия.</p> <p style="text-align: justify;">„<i>Премиерът Бойко Борисов беше сред най-възмутените, когато Комисията огласи имената на действащи български дипломати, бивши агенти на ДС</i>“, припомня Клаус Шрамайер. „<i>Нека се запитаме обаче доколко Борисов е независим политик, като си припомним миналото му на офицер от МВР и близък до престъпните групировки телохранител...</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>България току-що беше отхвърлена като кандидат за членство в Шенгенската зона, а след скандала с дипломатите-агенти натрупа още черни точки пред ЕС: не само, защото агентите са възпитаници на съветския КГБ, но и поради двойния морал на управниците, който лъсна на показ пред целия свят.</i>“[12]</p> <p style="text-align: justify;">Германският дипломат припомня: „<i>Самият президент</i><i>, разобличен преди три години като агент Гоце, не намира за нужно да отзове </i><i>[</i><i>компрометираните дипломати</i><i>]</i><i>... А сегашното правителството, при цялото си възмущение срещу дипломатите-агенти, е назначило осем от действащите посланици, въпреки известното им минало като агенти на Държавна сигурност.</i>“[13]</p> <p style="text-align: justify;">Клаус Шрамайер приключва своята обзорна статия така: „<i>Умножават ли се дипломатите, свързани с Държавна сигурност, остава въпрос без отговор: Както и по-рано представителите на комунистическата </i>държава<i>, онези от миналото, агентите на Държавна сигурност, остават недокоснати. Както винаги никоя друга бивша комунистическа държава не се интересува дали дипломатите й са били агенти на тайните служби? Никоя западна държава не проявява интерес.</i>[14]<i> И защо всъщност само българите трябва да се срамуват?</i>“[15]</p> <p style="text-align: justify;">Не, ако бяха истински завършени представители на вида Homo Sapiens, т. нар. българи трябваше да се срамуват. Дори от факта, че дори железобетонни тикви, пълни с петолъчки, сърпове и чукове, са узрели да констатират: „<i>Що се отнася до темата за обслужването на чужди национални интереси от български политици, тя винаги ще е актуална у нас. Склонността на почти всички български държавни мъже и жени да ближат чуждите задници е задължителна норма на поведение през последните двадесет години.</i>“[16]</p> <p style="text-align: justify;">Като всеки болшевик, авторът на горните редове изпитва трудност да прекрачи границата, която имагинерно разделя живота ни преди и след 10 ноември 1989 г. Защото трябва да отрече собственото си позорно присъствие на този свят. А истината е, че другарите целуват отдавна. Целували са винаги. Посоката на целуване е все отдолу нагоре – по йерархичната стълбица на партията държава. Извън нея – на Интернационала, в зависимост от това къде е текущата му столица. Някога Тодор Живков призна, че Никитa Хрушчов го „драл“. Бях дете и ме хвана срам. Но за това след малко.</p> <p style="text-align: justify;">Натуралният израз на всичко това е далеч по-експресивен и потресаващ: „<i>Особен талант и привилегия беше, ако можеш да близнеш душата на др. Тодор Живков, да му дишаш прахта от обувките – само тогава можеш да се почувстваш извисен, богоравен или поне богоподобен. Това си беше начин на живот във висшите партийни кръгове. Хората примираха от удоволствие, стига да могат да се докоснат и отъркат и в по-малките партийни божества – членовете на Политбюро. Но друго си е султанът или членовете на Държавния съвет да те потупат по рамото, да ти кажат някоя блага дума – тогава ти порасват крила...</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Офицерът от ДС Славчо Варадинов често казваше...: „Аз на другаря Живков дупето му ще измия и водата ще му изпия...“...</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Собствената ми майка казваше, че докато е жив Тодор Живков, ще има живот, ако го няма – няма да има живот. Такива бяха времената... и бяха хубави.</i>“[17]</p> <p style="text-align: justify;">Не се ли срамувате, че същите „<i>висши партийни кръгове</i>“, с посочената „нравственост“, „интелект“ и чувство за „достойнство“, все така ви водят към нищото? Уви, не само не се изчервявате. Това интересува все по-малко същества по тези земи. Ако включите някоя от най-ярко комунистическите телевизии и се вслушате в „гласа на народа“ (за петнадесетина години не научил се да изключва звука на телевизора), ще бъдете поразени от споменатата носталгия, но вече в минало време ─ „<i>докато беше жив Тодор Живков, имаше живот, като го няма – няма живот</i>“. Което издава, че пътят, който предците ни са извървели от раждането на най-висшето Божие творение до съвременния човек е прекъснат. Масовият нашенец е спрял някъде по него. Може би на онзи кръстопът, който в едната посока предлага избор между свободната воля и труда, а във втората ─ по-лесното и безметежно доверяване на решенията другиму. Последното повдига изключително важния въпрос: Кому? И това няма значение за местния Homo Communisticus. Нищо че някои ще ме обвят в крайност. Моят отговор е: “<i>C</i><i>ontra </i><i>I</i><i>mpudentem stulta est nimia ingenuitas</i>” ─ „<i>прекаленото благородство спрямо безочливия е глупост</i>“.</p> <p style="text-align: justify;"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/057/Prehod-3.jpg" alt="Just Todor" title="Just Todor" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="356" width="220" />Защото този нашенец смята за свой елит нищожества, над които дори ченгесарските троглодити се надсмиват: „<i>От кого се формира този „елит“ – от Христо Пицата,</i>[18]<i> Атанас Мерджанов,</i>[19]<i> Кънчовците,</i>[20]<i> Спас Русев?</i>[21]<i> Или от някои от наследниците на бившата БКП номенклатура, които са убедени, че на тях по право им се полага място в елита? А преди години България имаше елитарна интелигенция с утвърден международен авторитет и позиции.</i>“[22]</p> <p style="text-align: justify;">Да, имало е такава наша интелигенция, която е делила мегдан със световната, без да се притеснява. Но другарите и предците им й видяхте сметката. Как не е трепнала ръката на комунистическия садист, когато на 1 срещy, 2 февруари 1945 г. е разстрелвал професор Александър Станишев – хирург с най-малко европейска известност и признание! Какво лошо е сторил безобидният бохем княз Кирил? Ами Иван Багрянов, братът на Илия Бешков, синовете на Райна Княгиня, братът на Иван Вазов, останалите регенти, министрите, народните представители? Нима не спасиха България от прегазване? Армията на нацистка Германия е била на север, до самия Дунав, готова да нахлуе! Или комунистите са предпочитали да ни стигне съдбата на отказалата се в последния момент от включване в „оста“ Югославия? Резултатът ─ милион и половина жертви там, а у нас – николко, нула, zero? Но болшевиките никога не са ценяли чуждия живот. Те мълвят изповедта на своя любим антибългарски поет: „<i>... Какво тук значи някаква си личност?</i>“ Техният бащица Йосиф Висарионович ги е научил, че толкова много отнети човешки живота са... просто статистика!</p> <p style="text-align: justify;">По линия на уникалното си лизачество – в онези времена към Сталиновия СССР, комунистите бяха съюзници на нацистите. А после съдиха и пращаха на разстрел от противоположната позиция. Вссъщност единствено те въведоха и упражняваха тоталитарен фашистки режим. Техните 45 години терор носеха всички белези на класическия фашизъм, както са дефинирани от изследователите и летописците. Казват, че в историята нещата се повтарят, само че като фарс. Добре, ама този, нашенският, е прекалено болезнен, за да предизвика дори иронична усмивка.</p> <p style="text-align: justify;">А онзи осъден и разгромен елит беше заменен от друг, рабфаковски. Вижте какъв. Например болшевишкият поет Александър Геров посветил на правешкия „титан на духа“ Тодор Живков следните „вдъхновени“ стихове: „<i>В тебе има нещо от Левски, в тебе има нещо от Ботев, и мойто сърце р</i><i>e</i><i>коплеска във името на живота.</i>“ Гениално! Не, че споменатите герои са били нещо кой знае колко повече, но не се интересувате от истината и няма как да го проумеете.</p> <p style="text-align: justify;">Друг „талант“ написал следната новогодишна честитка на Тато: „<i>Защото вие сте обречен и от живота сте избран; мига, деня, самата вечност да преустройвате по план. България да изведете по нейния изстрадан път до блясъка на върховете, да гледа изумен светът.</i>“ Туй то. А „<i>когато през 1988 г. в кръга на своите най-приближени</i>“ правешкият каскет „<i>подхвърлил идеята да си подаде оставката от най-високия партиен пост</i>“, неговият понастоящем напълно реставриран лиричен теляк „<i>Любомир Левчев почти просълзен, със задавен глас го пита: „На кого ни оставяш, бащице?</i>“[23] Това е едва година преди „сакралния“ Десети ноември! Не ви ли е срам поне от това, че сега Левчев пак е по телевизиите? Този път внедриха и отрочето му – масон, американски при това. Да са ви честити!</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center">Гордият „елит“ на (пост)комунизЪма</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;">Днес има цяла армия от нови Милко-Балевци, Джагаровци, Левчевци... Допускате ли, че ако Б.Б. заповяда на Бареков да оближе огромните му постменопаузни задни части, Ники Дудука няма да го стори? Филибетлийчето и в момента е в състояние да изготви подробна карта на пъпките по премиерското седалище. На всичко отгоре след като почисти орално задника на министър-председателката, с удоволствие ще изпие водата пред камерата и доволно облизвайки се, ще я обяви за амброзия. „Елит!“</p> <p style="text-align: justify;">Ами другарят Емил Кошлуков, чийто пол все още се обсъжда от съкилийниците му от Старозагорския затвор? Прякор като „Сузи Дългото бедро“, какъвто са му дали политическите, остава завинаги. Един от тях, мой добър познат, ми е разказвал как библиотекарката „Сузи“ Кошлукова ощастливявала с фелацио директора на тюрмата... „Елит!“</p> <p style="text-align: justify;">Да зарежем бащата на другарката Люба Кулезич, сръбския комунист, шумкар-терорист и естествено „активен борец“ Михайло Кулезич. „<i>Човекът, който в бял костюм и бели обувки, с българското знаме в ръка, поведе първото свободно хоро на Девети септември 1944 година пред околийския комитет на БКП в Хасково... Докторът по политикономия Михайло Кулезич също дълги години е един от най-достойните кадри на Окръжния комитет на БКП в Хасково.</i>“[24]</p> <p style="text-align: justify;">Да не се взираме прекалено и в Любиното лично членство в „славната“ партия. Също така да подминем факта, че е братовчедка на „<i>скандалния олигарх“ Николай Банев... Че Баневи са една от стоте наблюдавани от Политбюро на ЦК на БКП фамилии... Всъщност таткото Йордан Банев е най-младият официално признат за активен борец против фашизма и капитализма в региона заради яташката му дейност, започнала от 14-годишна възраст. Иначе човекът е бил разузнавач в тайните служби и доста време се е подвизавал в Гърция със секретна задача. Доколкото е известно, там е бил разкрит...</i>“[25]</p> <p style="text-align: justify;"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/057/Prehod-4.jpg" alt="Бойко Бареков и Николай Борисов" title="Бойко Бареков и Николай Борисов" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="269" width="325" />Да надникнем в самото произведение на Държавна сигурност, което се самообявява за „<i>Обама на БНТ</i>“,[26] и все повече обсебва медиите в днешната ера, която ще бъде запомнена като „епохата на късните Живкови“. „<i>Старите партийни кадри си спомнят, че младата Люба е изпратена с партийно поръчение да учи в литературния институт „Максим Горки“ в тогавашния Ленинград. В ония години надеждните отрочета на България, т. нар. бъдещата ръководна прослойка, се пращаха в този институт със специално решение на съответните партийни организации. Считало се е, че тези деца са едни от най-интелигентните, знаещи и можещи деца на България и ще застанат на чело на партията и на страната. Едно от тези надеждни чеда е и Люба Кулезич, казват хасковлии.</i>“[27]</p> <p style="text-align: justify;">„<i>Така че може би с право колежката й Люба Манолова сравни Кулезич със „синята слива, която преди да стане червена, е зелена“</i><i> ─ </i><i>т.е. прясно пребоядисала се.</i>“ А романистът Константин Вампила я определи като „<i>потната ездачка на русолявия жребец</i>“.[28] По онова време другарката Кулезич беше по-известна като Лора Кварц – „сериозна“ авторка на един ярък жълто-червен седмичник, прославила се с главно със своята неутолима жажда за добре охранена млада мъжка плът.</p> <p style="text-align: justify;">В интервю бившият вечен заместник-генерален директор на БНТ Борислав Геронтиев разкрива истинския лик на това чудо на природата: „<i>Образът на Люба е любим... Няколко дни след като Хачо </i><i>[</i><i>Бояджиев</i><i>]</i><i> напусна телевизията, в столичен всекидневник излезе злобно писание на Люба против него...</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>─</i><i> Как да си обясним това? Нали Кулезич е била любимка на генералния директор Хачо Бояджиев?!</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>─</i><i> Да, и на Кулезич Хачо й е любимец, докато е генерален директор. Тя минава за негова любимка, една от телевизионните дами, които той допуска до себе си – да му се умилкват, да му мъркат на ушенце: „Дедо, деденце!“ Но щом Хачо излезе от БНТ, тя побърза да стовари върху него всички грехове... За нея това няма никакво значение. Хачо вече не е шеф на БНТ, следователно вече е Господин Никой.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>─</i><i> Тя дълго време пишеше срещу медийната империя на Делян Пеевски, а сега отиде да работи при Пеевски?! Кулезич най-злъчно пишеше и срещу Николай Бареков, но сега са приятели и колеги?</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>─</i><i> ... Ти нищо не разбираш... Обърни се с гняв назад във времето и ще прозреш, че за нея „какво тук значи някаква си личност?“ Вчера – против тях, днес – с тях, утре, като я изритат – пак против тях, и така до края на света, важното е нея да я има...</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>При управлението на Иван Костов във всеки брой на вестник „Седем“ тя пълнеше страници против Кеворк и „Всяка неделя“, за да угоди на любимия си вожд. Никой не е избълвал толкова бълвоч по „Всяка неделя“, колкото Люба Кулезич по времето на Иван Костов... </i><i>[</i><i>Днес Люба и Кеворк демонстрират приятелство – кръговрат на комунистите и ченгетата според интереса.</i><i>]</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Тя безпогрешно предвижда кога точно ще се смени властта и навреме се преориентира.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>─</i><i> Сега е гореща фенка на Бойко Борисов.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>─</i><i> Няма начин! Тя беше гореща фенка на Жан, на Иван, първа десебарка... Ние „бяхме приятели“, когато БСП беше на власт. Когато се зададе седесарското управление, Люба своевременно промени политическата си ориентация, чучна се в стачния комитет, потърси си дивидента за сваленото от мен нейно предаване...</i>“[29]</p> <p style="text-align: justify;">Геронтиев греши. Не, другарката потомствена червена „демократка“ Люба Кулезич няма способностите – умствени, екзистенциални, всякакви, „<i>безпогрешно да предвижда</i>“ каквото и да било, камо ли смените по върховете на властта. Суфлират й от ония служби. Преди време, когато хората смятаха, че „се радвам“ на някаква мимолетна и измамна популярност, „самата тя“, моля ви се, ме потърси по телефона. Беше главна редакторка на вестника със заглавие, отразяващо броя на неговите читатели – „Седем“, както се шегувах тогава. Покани ме да й дам интервю. Когато й отказах с аргумента, че не разговарям с комунисти и ченгета, не успя да прикрие объркването си. След около петсекундна пауза ме попита дали съм сериозен. Отговорих й, че на всичко отгоре съм и трезвен, както обикновено. И затворих телефона... „Елит!“</p> <p style="text-align: justify;">Друг от медийния „елит“, другарят Сашко Диков, също раздава правосъдие. Някога и той, сиромах, пресече пътя ми. През 1990 г. мимоходом бях споменал, че е в телевизията благодарение на „Батето“. Имаше кратък период, когато това не бе престижно, както иначе винаги е било за комуноидите. Та на някаква пресконференция Сашко ми вдигна скандал пред половината колегия. Не било вярно, не бил близък с „Батето“.</p> <p style="text-align: justify;">Поисках да декларира пред присъстващите, че никога не е бил приятел с Иван Живков, чието моминско име е Славков. И че не е бил назначен от него. Сашко се закле. След няколко дни му поднесох извиненията си в специална дописка в тогавашния вестник „Вести“. Пазя броя. Десетилетие по-късно друг хермафродит на комунизЪма, другарката Васа Лалюва, направи документален филм за 60-годишнината на болшевишкия принц. В него е включен епизод, в който просълзеният Сашко Диков благодари на същото „Бате“ за приятелството. И изрично подчертава как без него никога нямало да попадне в телевизия.</p> <p style="text-align: justify;">От нощта срещу 10 януари 1997 г. Сашко започна да върти наведени слаломи около Иван Йорданович Костов. Сетне го предаде. Съвсем неотдавна му наредиха да е бойковист. И синът на делегатката на „историческия“ Пети конгрес на БКП не спря да претендира за званието „най-голям фен на Б.Б.“. Сега май пак е обърнал палачинката. Изглежда, след като обещаха да скрият досието му. Ала Сашко никога не е имал нищо общо с журналистиката. Той е като Юлиян „Вуцата“ – също делегат на партиен конгрес; като онзи „Ален Делон“ на комунистическата военщина, който търка креслото на министър на отбраната, разнасяйки изумителното име Аню. Знаете ли кои определяха за делегати на тези конгреси? Най-верните и най-готовите на предателства спрямо ближните.</p> <p style="text-align: justify;">Защо смятам, че „чудото на слалома“ не се намира в журналистиката? Журналистът се стреми към обективност. Той не обслужва т. нар. политици, нито има приятели сред тях. За да бъде свободен, да търси и да говори истаната. Журналистиката не е и елементарно кривото огледало, в което се виждат реалните образи на „елита“. Тя трябва да дири и открива причините за събитията и фактите, както и да посочва вариантите на маршрути към изхода от една или друга ситуация. Ала главната й роля е да информира – колкото е възможно най-пълно. И най-важното – точно. А такива като Бареков, Кошлуков, Кулезич, Диков и останалата болшевишка измет я превърнаха в лека жена, в проститутка, която обслужва по-дебелите портфейли. Продадоха истината и професията. И помагат за превръщането на живота ни в празник на унинието и безнадеждността.</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/057/Prehod-5a.jpg" alt="ПАРТИЯТА ПРАТИЛА ЛЮБА КУЛЕЗИЧ В РУСИЯ!" title="ПАРТИЯТА ПРАТИЛА ЛЮБА КУЛЕЗИЧ В РУСИЯ!" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="331" width="325" /></span>„Елитен“ кинорежисьор от позната милиционерска фамилия, свързана с Италия, рекламираше по телевизията свой филм със странно заглавие. В клипчето някакъв бараба кълца гръкляна на заспал човек и го пита: „<i>Знаеш ли защо се събуди? Защото току-що ти прерязах гърлото.</i>“[30] Поразително ─ чиста кражба на епизод от филма на Артър Пен „Праговете на Мисури“, с Марлон Брандо и Джек Никълсън, заснет някъде около 1976 г. Кой помни? Разбойници в храма на седмото изкуство! Като дете бащата, чието име режисьорът дублира, написа химн във възхвала на чичко Сталин... Наследственост, „елит!“</p> <p style="text-align: justify;">Друг „млад талант“ се прочу с някаква мисия в Лондон. Ако в едната си ръка вземете „литературното му произведение“, а в другата някоя от жизнерадостните ваканционни повести на покойния британски писател Уудхаус, ще бъдете поразени от плагиатството на местния „герой“. Кой да сравнява? „Елит!“</p> <p style="text-align: justify;">Някога „елитен“ бе синът на „<i>най-смайващото бездарие, каквото някога се е появявало в родната литература – Венко Марковски</i>“ ─ Миле.[31] Понастоящем внуците на автора на най-дългата партийна поема „Орлицата“ продължават традицията. И те са част от „елита“. По-големият се подвизаваше във „Всяка неделя“ под крилото на друго леко момиче на компартийната журналистика ─ агент „Димитър“. Днес трупа милиони от търговия с произведения на изкуството. Вторият внук потъна в ласкавата пергръдка на американското Братство. Но не пропуска често предоставения му шанс, за да ни чете морал и да ни наставлява от телевизионния екран. Някога дядо им, „елитният“ македонист, произведен от Тато в „герой на НРБ“, написа следните стихове:</p> <p style="text-align: justify; padding-left: 210px;">„<i>Войници изрод българи</i></p> <p style="text-align: justify; padding-left: 210px;"><i>по кръф и зверство дирени.</i></p> <p style="text-align: justify; padding-left: 210px;"><i>Пратени во Македониа</i></p> <p style="text-align: justify; padding-left: 210px;"><i>децата во утробите майкини</i></p> <p style="text-align: justify; padding-left: 210px;"><i>да ги пропищат.</i></p> <p style="text-align: justify; padding-left: 210px;"><i>Дофчера клали в Септември, </i></p> <p style="text-align: justify; padding-left: 210px;"><i>денеска в кръф я баняат</i></p> <p style="padding-left: 210px;"><i>несрекенья Македония...</i>“[32]</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;">„Елитарно!“ Пропито от обич към българите. Може би затова гушна босилека като герой на... Де го друг от „елита“, главният национал-комунист Волен? Що мълчи? Трае, защото не намира цитираното „произведение“ за достатъчно „българофобско“ или не са му заповядали да се обади? „Елит!“ Местен, колониален, туземен...</p> <p style="text-align: justify;">Да споменавам ли всички останали имитации не само в културата. Най-опасната е в сферата на образованието, защото е прицелена в бъдещето ни. Бившите преподаватели по ленинизъм, по история на БКП и по марксистка политикономия, днес „четат лекции“ на децата или внуците ви. Преди две десетилетия попитах мой познат от юношеството, настоящ професор по философия в Софийския университет, на какво учи студентите, след като досега е проповядвал само марксизъм-ленинизъм? Бурвил, какъвто е прякорът му, се смути и призна: „<i>Като ходим в командировки зад граница, купуваме книги и се учим. Сетне скалъпваме лекции...</i>“ „Елит!“</p> <p style="text-align: justify;">Нима сте толкова наивни да смятате, че читав интелигент ще стане учител със заплата от 300 лева? Въобще няма да отварям дума за онези „борци против капитализма“, които бяха назначени за „капиталисти“... И те ли са „елит“? Не, драги мои, нещата трябва да бъдат обърнати с хастара навън, и после още веднъж и още..., та главата да дойде на мястото си, а другарите най-сетне да бъдат поставени в партера, където по дефиниция трябва да бъдат престъпниците. А не да размахвате гневни юмручета пред кабинетите им по време на протести, свикани пак от тях.</p> <p style="text-align: justify;">Иначе такъв е местният туземен болшевишки „елит“... Не се ли срамувате, че се докосвате до него? Понякога ми пишат: това са, няма други. Съвсем същото става в навечерието на избори. Казват, че поради липса на асортимент дават гласа си за... „по-малкото зло“. Което нормалният човешки ум не може да приеме. Защото е зло... Щом няма нещо ново, светло и добро, създайте го. Подайте си ръце, приемете правила и тръгнете. Как да стигнете някъде, без да направите първата крачка? А всъщност имате ли представа къде искате да отидете?</p> <p style="text-align: justify;">Слава Богу, познавам младежи, които изобщо не гледат телевизия и не докосват вестници. Само че това друго поколение търси бъдещето си зад граница. И не го упреквам. Да си спомним за онези едва трима българи, напуснали Либия...</p> <p style="text-align: justify;">Освен това проблемът не е само до срама. Нещата опират до манталитет и мироглед. Представих ви само няколко снимки на голата истина за България, видяна от чужденец, запознат с нашата действителност. Имам основания да смятам, че макар и в малка степен съм допринесъл за това той да прозре действителността за положението у нас. “<i>Felix, qui potuit rerum cognoscere causas</i>” ─ „<i>щ</i><i>астлив е този, който разбира причините на нещата</i>“. Ужасно е, че мнозинството от нашенци не са в състояние да го сторят. Още по-пагубно е, че повечето от тях се идентифицират с „успелите“ – престъпниците от БКП, БЗНС, Държавна сигурност и техните филиали. Да, те до един, без изключение, принадлежат на неразформированата комунистическа партия – една чисто мафиотска организация. Нейната разрушителна, антихуманна терористична система продължава да бъде неразградена.</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center">Под ботуша на пролетариата</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;">До голяма степен стана така, защото беше скъсана връзката между онова, което приемаме за народ, и истинската интелигенция, произлязла от всички негови слоеве. Комунистите обявиха, че тяхната власт е „работническо-селска“ и меко казано, отстраниха останалите. А работническо-селската представа за света е най-груба и най-материалистично недодялана. Навремето, преди много десетилетия тази дебелащина е била смекчавана и изглаждана чрез вярата в Бога и от почти суеверното страхопочитание пред образования и знаещия. Помагали са и някогашните свещеници, значителна част от които са били що-годе грамотни люде с високи нравствени качества.</p> <p style="text-align: justify;">Когато Интернационалът проводи Съветската армия, та чрез небивал терор да ни натика в екперимента, прокламиран като „строителство на социализъм“, това приключи по възможно най-печално гротескния начин. Назначеният от ЦК на БКП патриарх Кирил „издействал“ от същия орган канонизирането на свещеник?! Според силогизма излиза, че върхушката на комунистическата партия е влязла в сандалите на фарисея Шаул от град Тарс, предрешен като апостол Павел. И е решавала кой е светия и кой не. Никак не е случайно, че до ден днешен разни пропагандисти сравняват комунистическата идеология с християнството. А членовете на БКП, преследвали християните, не допускали вярващите в черквите, днес са в първите редици пред олтарите. И по някакво тайнствено правило колкото по-крупни са греховете им, толкова по-големи свещи палят. Обаче не пропускат и синагогата – църквата на техния баща, сатаната...</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/057/Prehod-6a.jpg" alt="ЖИВКО ПОПОВ: НЕШКА РОБЕВА ДОСТАВЯШЕ СВЕЖА ПЛЪТ ЗА ТОДОР ЖИВКОВ!" title="ЖИВКО ПОПОВ: НЕШКА РОБЕВА ДОСТАВЯШЕ СВЕЖА ПЛЪТ ЗА ТОДОР ЖИВКОВ!" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="263" width="325" /></span>Сравнението между комунистите и фарисея Шаул се налага с болезнена острота. Тъй като според „Деянията на светите апостоли“ тъкмо той бил най-ревностен гонител и ликвидатор на първите християни. Усетихте ли не приликата, а чистото съвпадение между него и съвременните преследвачи на последователите на Единствения Учител на човечеството Исус Христос? Трагичен факт е, че по нареждане на синедриона Шаул-Павел е излял основите на църквата и е постановил нейните постулати, действащи в полза на юдейския елит, на Интернационала.</p> <p style="text-align: justify;">Пред човечеството няма друг морален пример за следване, понеже всички останали водят към погибел. Само Исус победи смъртта и стана Христос – спасител на човешкия род. Никой друг – втори такъв случай не е известен. Но прозрели сторения от тях възможно най-страшен грях – осъждането на Бога, фарисеите продължиха престъплението, като изопачиха Христовото учение, идеал и пример.</p> <p style="text-align: justify;">Продължителите на фарисейството – равината ─ активистите на БКП, а понастоящем и на псевдоправославието, пропускат нещо – от невежество и страх. Забравят, че има Видовден. Престъпленията им са регистрирани. Онзи архив никога не изчезва. „<i>И тъй, не бойте се от тях: защото няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае.</i>“[33]</p> <p style="text-align: justify;">Цитираният в началото германски дипломат е допуснал и някои неточности. По мое мнение най-важната му грешка е, че е съзрял у нас някакъв преход, който „<i>вече от 20 години тъпче на място</i>“. Аз съм кагегоричен: на територията, наречена България, истинският преход не е започнал. Подмениха много от видимите лица на т. нар. елит, но не и онези фамилии от партийната камора, които изпълнявайки външни заповеди и действайки в името на чужди интереси, все така ръководят целия живот на местното население. Жестокостта им бива заплащана със задоволяване на тяхната вродена и възпитана алчност. Днес Б.Б. слугува на Златеви и Петко-Данчеви. Те от своя страна се подчиняват на Живкови. Над тях – великият Съветски съюз. Дали ще го наричате СССР, САЩ, Китай, Европейски съюз или другояче, е без значение. Над всички тях е държавата, носеща името на онзи, дето се борил с бога, плашещ се от деня и светлината.[34] А в олтара на този господар на мрака свещенодействат Ротшилд и техните апостоли – толкова, колкото са жълтите петолъчки в знамето, развяващо се в новия Рим – Брюксел.</p> <p style="text-align: justify;">Ще изброя поредица от събития, определяни като революции – ако желаете – преходи. Всички те, до едно, са финансирани от фарисейството. Във всички случаи с пълна сила е валидна прозаичната поговорка, че който плаща, поръчва музиката. Да започнем с Англия и „републиканеца“ Кромуел. Той обезглави крал Чарлз І и въведе авторитарен режим под прикритието на парламентарна диктатура. Във Франция революцията бе толкова „велика“, че „въстаналият народ превзе“ неохранявата Бастилията с четирима фалшификатори, двама луди и един дисиденстващ аристократ в нея (граф Дьо Солаж, познат като маркиз Дьо Сад, бил преместен няколко дни по-рано). Но водачите й – до един юдеомасони ─ не пропуснаха да гилотинират „милостивия“, „народния“ крал Луи ХVІ, кралица Мария-Антоанета, още хиляди благородници и да ликвидират близо милион и половина „обикновени“ французи, все християни.</p> <p style="text-align: justify;">Младотурците в Отоманската империя, все масони и дьонмета, свалиха султана и пратиха в отвъдното повече от милион и половина арменски, български и гръцки християни. Не пропуснаха да разграбят имуществото им. В Руския метеж от есента на 1917 г. ликвидираха по садистичен начин отдавна слезлия от трона император Николай ІІ и цялото му семейство. Не пропуснаха да ликвидират дворянството, духовенството и милиони християни. Подобни неща последваха в Унгария, в Бавария, в Италия и дори в Австро-Унгария. После, през 1923 г., продължиха в България. Да не говорим за „комунистическите революции“ в Централна и Източна Европа след края на Втората световна война – всъщност левичарски преврати, осъществени с могъществото на съветските танкове, съгласувани с англо-американците и финансирани от интернационалните банкери. Тогава световната революция настъпи чак до Индокитай... Ала навсякъде картината беше една и съща – погром над висшите класи и духовния елит. Тяхното безмилостно изтребление и отнемане на собствеността им. Най-общата формулировка беше „война на дворците“, все привидно платена от споменатите равини. Които впоследствие си връщаха вложенията стократно, като изсмукваха богатствата на покорените народи.</p> <p style="text-align: justify;">А тук? Нищо такова. Върхушката на БКП и ДС все така се разпорежда със съдбините ни. Така е сега, ако не се вземем в ръце, ще бъде и занапред? Какъв преход? Та циганската фамилия Замфиркьови, на български Живкови, от орханийското село Правец, все така ръководи делата в този опит за държава. Основателят на комунистическата династия сам надяна короната на главата си. И с цел да я запази за поколенията, побърза да постави България в окончателна васална зависимост от наместниците на Интернационала в Кремъл. Нищо не е помръднало. „Държавниците“ пак ходят в Москва, за да ги „дерат“. Само дето някога оттеглилите се надзорници от Международната военна контролна комисия се завърнаха въввид на постоянно действащи американски посланици и на техните пажове от неколцина западноевропейски легации.</p> <p style="text-align: justify;">Тук никога от незаконния референдум от септември 1946 г. насам не е имало преход. Правят реформи или рИформи, в зависимост от родния диалект на ре(И)форматорите. Навремето даже се шегувахме, че НРБ означава Непрестанно реформираща се България. Лишена от сиво вещество – естествено оформилия се духовен елит, нацията отдавна се отказа да мисли. А притежаваните от ЦК на БКП медии пробутват за „висше общество“ някакъв странен „елит“ ─ обикновена шайка пладнешки крадци и убийци, свикана под алчночервените знамена. Същества, мобилизирани по метода на отрицателния подбор. Колкото повече дефекти на характера ─ изобилие на егоизъм, кариеризъм и готовност за предателство в името на успеха носят у себе си, толкова по-годни са да бъдат във върхушката. Това рекрутиране на негодници няма нищо общо с таланта, трудолюбието, почтеността. За ръководещият в привидна тайна ЦК на БКП е важна принадлежността на мерзавците към „нашите“ и лоялността им спрямо партийното ръководство. Както и размерът на всяка конкретна инвестиция в тази купчина от човешки отпадъци. Толкоз. Такава е простата, но действаща система от „критерии“ за успех по тези земи. Изчистете болшевишко-милиционерските буклуци. Другите са лесни. Уви... Колко от вас ще трябва да посегнат на самите себе си, на своите родители, роднини, близки? Как да стане? А друг начин няма. Останалото го виждаме, живеем го – не, едва вегетираме внего.</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center">Залезът на помаците на социализЪма</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/057/Prehod-7a.jpg" alt="Първанов по Ханука" title="Първанов по Ханука" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="244" width="325" /></span>Пък и това население, смятащите се за българи, всъщност не са такива. В противен случай нямаше да търпят господството на номенклатурата. Те възприемат хората по дрехите. Кланят се на някакво „висше общество“, което възприемат като такова единствено по това, че лети в първа класа на самолетите и се вози в тежки, свъсени лимузини. Нашенци не могат да отличат истинския Божествен дар, наречен интелект. Нито неговото десетилетно шлайфане, чийто искрящ резултат са ерудицията и експертността, сиреч моженето. За близо 70 години българите бяха подменени от Homo Sovieticus – същества, които търсят келепира на всяка цена. Те оформят огромна тълпа от действащи и латентни предатали – явни и неразкрити Гоцета, Савовци, Николаевци, Албертовци, Ивайловци и прочие нищожества с петолъчки, сърпове и чукове вместо мозъци.</p> <p style="text-align: justify;">И никой да не ми споменава някакъв приказен герой като Мойсей и неговия безумен 40-годишен „пример“ да води някакво племе в кръг из пустинята. За да умре и последният, живял в робство. Първо, това за „робството“ е лъжа – “Jew”, както е на английски. Четете техния Вехт завет, но не през пръсти. Започнете от притчата за Йосиф...</p> <p style="text-align: justify;">И второ, между 1878 и 1944 година нашите предци доказаха, че не се нуждаят от подобно скитничество. Защото вярваха в Бога, в познанието чрез образование, в своите сили и в труда. Не упрекваха никого и не си измисляха идоли. Пък и правилата „преди и след това“ почти не се промениха. А тъкмо те са базата за материалното устройство, доволство и просперитет на една личност, семейство, селище, област, нация. Чак двадесет години след т. нар. освобождение (от какво и кого) масоните, превзели преди всичко Русия, но и западноевропейските държави, издигнаха тотемите на разбойничеството, които взеха да служат за пример на обществото. И то вместо да се моли Богу и да разчита на собствените си умения, взе да полага венци и цветя пред паметниците на убийците. Което си е чисто езичество.</p> <p style="text-align: justify;">Прочее, какъв е този нравствен мазохизъм, който ни кара да извисяваме злите, съсипителите, хайдуците и да ги поставяме в народния Пантеон, докато обругаваме и обричаме на забрава съзидателите, оставили нещо духовно възвишено и материално ценно зад себе си? Дали зад този особен вид национален нихилизъм и преклонение пред бабаитлъка и грубостта – даже в наши дни, не се крие зловещата усмивка на онази скрита сила, която е овладяла финансовата и икономическата власт на планетата? И която с костеливата си ръка мести политическите фигури върху световната шахматна дъска? Каква е целта на тази мощ, спотаила се от погледите на увлечените от всекидневните си грижи хора, се постарах да разкрия в книгите си.</p> <p style="text-align: justify;">Не случайно единственият ни кандидат за Нобелов лауреат Пенчо Славейков отсича: „<i>... Даже един бегъл поглед на разрушителното влияние, което животът и произведенията на Ботева упражняват върху нашата младеж, би подсетил всекиго, че ние тук имаме работа с нещо мъчно, неуталожено, буйно, нещо, което зашеметява със своя кипеж, а не обистря, както би трябвало да прави онзи, когото поставят за учител на младежта... Ботев е тъй ирационален, че ако ние учим младежта да гледа през призмата на неговия характер и дела, ние ще възпитаме чардафоновска младеж, която ще се интересува само от собствените си вагабондажи</i>.[35] Авторът на Кървава песен смята Ботев за „<i>човек с незавършен характер</i>“ и „с <i>мътен бродеж на духа</i>“.[36]</p> <p style="text-align: justify;">Впрочем през пролетта на 1875 година сам Христо Ботйов се произнася относно българите: „<i>Ние не ще да кажем нищо друго, освен това, че секи човек и секи народ тегли от ума си. Кой ни е крив, когато ние със своето воловско търпение в секо едно отношение са стараем да докажем, че сме родени за тояга. „Трай душо, черней кожо!” е девизата на нашия живот.</i>“ Само че поколения наред бяха отгледани с този тип герои – разрушители, а не съзидатели.</p> <p style="text-align: justify;">Пак по времето, когато взеха да им издигат паметници и да ги почитат, същите масонски среди от Русия положиха темелите на антибългарската социалистическа партия, превърнала се в комунистическа. „<i>[</i><i>Димитър</i><i>] </i><i>Благоев се е обявил против Съединението на България, а партията му ─ срещу Балканската война. “6 септемврий е дело, направено против интересите на българския народ”, писал Дядото през 1885 г.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Благоев от младини се обявявал за създаване на Балканска федеративна република. Макар да е родом от Македония, той не предвиждал тя да бъде „административно-политическа и културна единица” в бъдещата федерация.</i>“[37]</p> <p style="text-align: justify;">Самият основател на комунистическата партия с псевдоним Дядото, заявил в Народното събрание: „<i>Аз съм родом от Загоричане, но между другото аз не съм българин, аз съм македонец, македонски славянин! </i><i>(Смях)</i><i> И като такъв, ако искате да знаете, аз съм за Македония като славянска земя, която ще има собствено управление.</i>“ Следва следната препиря:</p> <p style="text-align: justify;">„<i>Някой от десницата</i><i>: Какво търсиш тогава в България? </i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Д. Благоев</i><i>: Така че процесът, за който не се говори, е процес за завладяване, а не за обединяване на българското племе... </i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Министър Х. И. Попов</i><i>: Как се наричат в Загоричане българите? </i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Д. Благоев</i><i>: Ако ги питате, те се наричат християни. </i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Министър Х. И. Попов</i><i>: Те се наричат българи! </i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Д. Благоев</i><i>: Аз не искам да навлизам в тази сфера, но искам да изтъкна какви опасносни от ваша гледна точка, от българска гледна точка, теории се развиват в нашата история, по отношение на процеса на обединяване на българското племе… </i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Министър Х. И. Попов</i><i>: Борбите за независимостта на българската църква се развиха най-вече във вашето село и затова го изгориха. </i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Д. Благоев</i><i>: Това съвсем не е така, а процесът е в завладяването на племената на Балканския полуостров от българите. И ако говорим за историческия процес, тогава този процес и днес съществува, именно българското племе да завладее местата, които са му необходими, за да може то да излезе на море, на големите водни пътища и Егейско море. Ето го смисълът на историческия процес. Аз мисля, че от вас по-слабо информирани по тези въпроси и по-объркани глави няма. Особено вие, учителите, които всякога сте се възпитавали върху тия фалшиви теории, изобщо вие не можете да ги разберете тези работи!...</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Ако вие сте убедени</i><i>, че в Добружда са българи, че в Мавровско, че в Македония са българи, че в Сяр, Драма и Кавала са българи, защо се страхувате от тази формула на руския мир?</i>[38]<i>... Ако сте убедени, че някъде има българи, защо се страхувате да се направи референдум и да видим какво ще кажат? Защо викате? Значи не сте сигурни, значи има нещо, което ви тревожи, има някои области, завладяни от вас, които, ако се подложат, на референдум....”</i>[39]</p> <p style="text-align: justify;">Не е ли позорно, че и понастоящем областен град носи името на този интернационалист и българомразец? Нима не съм ви отварял очите за това, че на практика гражданската война у нас започва още през 1916 г.? Когато комунистите започват да изпълняват спуснатата от масонския Интернационал заповед за разлагане на духа на българските воини по фронтовете на Първата световна война. Макар и за кратко Христо Ботйов пък е бил офицер в подразделение на отоманската армия в Сливен... Наистина, бил е в екипа на Мехмед Садък паша, приелия исляма полски аристократ и опортюнист Михаил Чайковски. Да не би т. нар. казак-алай да е служил на българите? Този отомански въоръжен корпус се е сражавал за султанската власт и преди всичко срещу руснаците, и с право.</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/057/Prehod-8a.jpg" alt="Благоевград" title="Благоевград" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="223" width="325" /></span>И тук се сблъскваме с вече познатото съвокупление между сатаната и антихриста. През 1872 г. Мехмед Садък паша или Михал Чайковски, ако желаете, е амнистиран от руския цар и се завръща в родината си. Призовава за помирение на всички славяни с Русия и обединението им под скиптъра на цар Александър II. Възвръща и християнската си вяра. Накрая... Накрая, през 1886 г. се... самоубива в Борки, Черниговския район на Малорусия, днешна Украйна – всъщност Велика България.</p> <p style="text-align: justify;">Дори заклетите марксисти няма как да отрекат: т. нар. класици на комунизма са ненавиждали българите и страната ни. „<i>Фридрих Енгелс например бил голям славянофоб и хич не си поплювал да ни ругае. В своите съчинения той нарекъл сърбите, нас и словенците „жалки останки от нации“ и „разбойническа сган“. Според него историческата роля на южните славяни, в това число и на българите, била „изиграна завинаги“.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Но най-големият грях на Енгелс спрямо България е, че той смятал Освобождението ни от турско робство за вредно за световния комунизъм. По повод на Сръбско-българската война през 1885 г. съратникът на Маркс написал: „За българите, както и за нас, би било безкрайно по-добре, ако си бяха останали под властта на турците до европейската революция; родовите институции щяха да бъдат великолепна отправна точка за по-нататъшното развитие на комунизма.</i>“[40]</p> <p style="text-align: justify;">Самото ни определяне като „славяни“ служи на руските имперски интереси. Но не на онази Русия, отцепила се от Велика България, а на масонската, Петровата, Екатеринината, Александровата – на юдейската Съветска Хазария. Сега, когато някои от нас познават значителна част от историческите факти, са в състояние да прозрат онова, което Енгелс е знаел предварително. Било е невъзможно да го изрече на глас. Не е посмял да го завещае в епистоларното си наследство. Или може би подобен документ просто е изчезнал. Само че къде са тукашните последователи на Енгелс, Благоев и последователите им – повечето съветски граждани, като Георги Димитров, неговият зет Вълко Червенков, Васил Коларов, Гриша Филипов, Димитър Станишев, Карло и Андрей Луканови? Онези, които ненавиждат всичко българско и искаха да ни присъединят към СССР. Ами как къде ─ ръководят ви. Какво ги интересува някаква българщина или българи? Нали световната революция продължава...</p> <p style="text-align: justify;">Това не би могло да се случи например на израелците. Този народ, събран от всички помиарници на света, е готов със зъби и нокти, с цената на всякакви подлости, интриги и жестокости да брани своята държава. И се опълчва дори на ООН, на неговите органи, какъвто е екипът на евреина, южноафриканския съдия Ричард Голдстоун. С пари, с връзки, но също так с патриотизъм и упоритост израелците принудиха председателя на международната специализирана комисия, определила политиката на ционистката държава като „извършване на военни престъпления“, да се оттегли. И независимо, че той също се моли в синагога, всички израелски държавни ръководители безмилостно му пожелаха най-лошото.[41] А ние се кланяме. Когато през 1879 г. неприелият исляма водач на барутинските башибозуци Ахмед ага се завърнал в дома си, кланите от неговите помашки изверги батачани отишли да му целунат ръка. Поне Захария Стоянов четете...</p> <p style="text-align: justify;">Като болшевишки идиоти не спираме да обвиняваме „международното положение“ и все така ухажваме някой „Голям брат“. И му служим предано – по-рано на СССР, сетне САЩ, днес се прибави и Европейският съюз. Така до следващото ни предателство. Но по навик споменатото списъчно „висше общество“ никога не изпуска северната мечка от периферния си поглед. Не, само защото е свикнало, а понеже е по-осведомено (илюминирано) от нас. И не малка част от него добре знае, че не съществува никакво НАТО, нито е имало Студена война. Една интернационална номенклатура налага своя нов световен ред и постепенно организира единна планетарна комунистическа държава. В нея битието ще тече по „<i>закони</i><i>, обусловени от „живота в комуна”, където доминиращата обществена връзка е тази на „шеф” и неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане. Веднъж установена, тази организация може да съществува без компартия, без марксистка идеология и дори с многопартийна система.</i>“[42]</p> <p style="text-align: justify;">Един конкретен пример, който само на пръв поглед е извън темата. Всъщност е изцяло в нея. През деветдесетте години на ХХ век Западна Европа беше обхваната от опасения по отношение на генно модифицираните храни. Едни от най-достойните световни специалисти в микробиологията и растениевъдството доказаха, че тези тревоги не само са основателни, но дори са плахи. Опасностите за причиняване на най-тежки заболявания, като например рак на гърдата, на дебелото черво, на простата, на панкреаса и на кръвта (левкемия), се оказаха напълно реални. Нещо повече, умножават се, а други болести, дължащи се на ГМО, също предизвикват фатален край на не малко хора.</p> <p style="text-align: justify;">САЩ отдавна са завладени от интернационални гиганти в биотехнологиите, какъвто е концернът „Монсанто“. Както подчертава Джефри М. Смит, авторът на навярно най-известната книга по проблема, озаглавена „Семена на измамата“: „<i>Може би донякъде тези резултати се дължат на концентрацията на собствеността в медиите в САЩ. Във Великобритания, където очевидно има повече свобода да се критикуват генно модифицираните храни, организации като Кралското дружество се опитваха да стъпчат тази волност.</i>“[43]<i> </i></p> <p style="text-align: justify;">Обаче след известно време и във Великобритания облаците над почтените учени започнаха да се сгъстяват. Джефри Смит разказва: „<i>Ръководителите на Кралското дружество искаха да направят така, че единствено „заслужаващи доверие“ учени да могат да се изявяват в медиите. Според доклада „Потискане на несъгласието в науката по отношение на генно модифицираните храни“: „Преди да интервюира който и да е учен, от журналиста ще се очаква да се е консултирал с официално предложен експерт в съответната област.“ Тези одобрени експерти ще бъдат вписани в указание, обнародвано от Кралското дружество, и „ще бъдат в състояние да определят кой от въпросните учени изповядва правилните схващания. Даже не се допускаше, че вестниците ще публикуват противоположни становища, за да постигнат балансирано отразяване на темите. Тъкмо обратното, консултанти, одобрени от дружеството, щяха да установяват автентичността на журналистическите разработки и научните статии, като елиминират потребността от по-незначителни мнения.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Никак не бе изненадващо, че настроеното в полза на биотехнологичната индустрия британско правителство изрази своята подкрепа за плана. Комисията по подбора в науката и техниката при Камарата на лордовете даже предложи допълнителни ограничения върху печата. Според нейния „Доклад за състоянието на науката и техниката“ членовете й искаха вестниците да отбягват заглавия, които могат да увредят представата [имиджа] за генно модифицираните земеделски култури. Второто предложение на тази комисия, невероятно, както може да ви се стори, представляваше опит за изтриване на думата „безвредно“ от речника на медиите. Представителите на институцията предполагаха, че „самият въпрос „Безвредно ли е?“, сам по себе си е невъзможен за отговор. Тъй като съдържа и изразява подвеждащото впечатление, че абсолютната безвредност е постижима.</i>“[44]</p> <p style="text-align: justify;">Каква е разликата с милиционер-социализЪма на болшевиките, който преживяхме? Искам да кажа, че навсякъде е едно и също. Разликата е в детайлите. Онези оттатък все още живуркат. По-трудно, но доволно. Обаче дереджето, до което позволихме да ни докарат, вече не позволява телешко търпение и примирение. И тогава? В продължението ще изясним следващата фаза ─ откъде тръгваме, кой носи вината за това и къде искаме да стигнем. Всичко това – по-нататък.</p> <p style="text-align: justify;">Сега приключвам с признанието, че съзнавам колко безсмислени са усилията ми. Защото, както преди близо четири десетилетия писа един британски ученик: „<i>Даже най-малкият в семейството следва властниците...</i>“ Докога?</p> <p style="text-align: justify;">Наясно съм, че само си навличам врагове. Ала наивно ми се струва, че нямам право да мълча. “<i>S</i><i>pero sic moriar, ut mortuus non erubescam</i>” ─ „<i>надявам се да умра така, че мъртъв да не се червя</i>“.</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p style="text-align: justify;"> <i>Следва</i>.</p> <p> </p> <div><br /><hr align="left" size="1" width="33%"> <div> <p>[1] Завършил българска филология. Правил се на етнограф, като старши-научен сътрудник в институт на БАН е бил номенклатурен кадър на ЦК на БКП. Като първи братовчед на члена на ПП на червеното БЗНС, другаря Евгений Бакърджиев е назначен от близкия си роднина първо за главен секретар, а впоследствие за заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството (1997-2001). После като въртоглав обикаля „Раковски“ 134, докато не го провъзгласяват за... „политиолог“. БКП и ДС са го пращали на специализации зад граница – на вербовка.</p> </div> <div> <p>[2] От 1978 г. е агент на Шесто управление на Държавна сигурност с псевдоним Николов. <i>(Вж. Решение № 175/ 14.12.2010 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.)</i></p> </div> <div> <p>[3] Достена Лаверн – „Експертите на прехода“, Издателство „Изток-Запад“, София, 2010 г., стр. 154.</p> </div> <div> <p>[4] „Едва трима българи се евакуираха от Либия: Това беше последният шанс според говорителя на МВнР“, Dnes.bg, София, вторник, 5 април 2011 г., online: http://www.dnes.bg/world/2011/04/05/edva-trima-bylgari-se-evakuiraha-ot-libiia.115352</p> </div> <div> <p>[5] Вж. „Годишно се самоубиват между 1200 и 1300 българи“, информация на радио „Фокус“ – Варна, „Български фактор“, www.factor-news.net, местоположение не е посочено, online: http://www.factor-news.net/news.php?cm=13&nid=22460</p> </div> <div> <p>[6] Вж. „Цигани „обстрелваха” с павета патрулка“, News.bg, София, сряда, 6 април 2011 г., online: http://news.ibox.bg/news/id_1512628054</p> </div> <div> <p>[7] Вж. “Global arms sales increased during recession”, “The Swedish Wire”, Stockholm, Monday, 21 February 2011, online: http://www.swedishwire.com/economy/8665-global-arms-sales-increased-during-recession и“Russia's Arms Sales in 2009 Evaluated at $7.4 Billion”, Pravda.RU, Moscow, 29.01.2010 г., online: http://english.pravda.ru/russia/economics/29-01-2010/111928-russian_arms-0/ в: Георги Ифандиев – „Ще узнаете истината и истината ще ви направи свободни“, Част VІІІ, „Форумът“, София, вторник, 15 март 2011 г., online: http://www.forumat-bg.com/politika/1160-shte-uznaete-istinata-i-istinata-shte-vi-napravi-svobodni#_ftn12</p> </div> <div> <p>[8] Вж. Николай Кауфман – „Поглед върху народната музика на балканските евреи“ в: „Българи и евреи“, Втора част, Тангра ТанНакРа Общобългарска фондация, Организация на евреите в България „Шалом“, Център за изследване на българите, София, 2000 г., стр. 203-204.</p> </div> <div> <p>[9] В Талмуда – Goyim – говедо, добиче.</p> </div> <div> <p>[10] Klaus Schrameyer – “Bulgariens Stasi-Diplomaten”, “Europäische Rundschau”, No 1, Wien, 2011 г., стр. 93, online: http://www.europaeische-rundschau.at/Site/Inhalt_files/Schrameyer.pdf Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[11] Пак там, стр. 93, 96 и сл. Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[12] Пак там., стр. 99. Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[13] Пак там, стр. 95, 98. Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[14] Медията на Интернационала „Дойче Веле“ пропусна това изречение. Съвсем не случайно. <i>(Вж. „Защо България е най-тъжното място на света“, „Дойче Веле“, Бон, петък, 1 април 2011 г., </i><i>online: http://www.dw-world.de/dw/article/0,,14958131,00.html</i><i>)</i> Ето ви образец на комунистическата манипулация на новия световен ред, налаган от Братството.</p> </div> <div> <p>[15] Пак там, стр. 106.</p> </div> <div> <p>[16] Георги Асьов – „Офицерът от резерва Красимир Райдовски: Кой сви милионите от членски внос в БКП?“, в. „Минаха години“, брой 14, София, 5 април 2011 г., стр. 7.</p> </div> <div> <p>[17] „Дамян Дамянов – син на експредседателя на НС Райко Дамянов: „Славчо Варадинов от ДС искаше да подмие дупето на Живков и... да изпие водата“, едно интерю на Славей Костадинов, в. „Шоу“, брой 14 (596), София, сряда, 6 – 12 април 2011 г., ср. 62.</p> </div> <div> <p>[18] Имаше такъв пловдивски банкер – Христо Александров, бивш келнер, познат като Ицо Салфетката. Павел Найденов, баща на застреляния Илия Павлов, също е бивш келнер. Без образование шивачът Станко Тодоров беше министър-председател. Самото комунистическо божество Георги Михайлович Димитровбеше учил до втори прогимназиален клас, понастоящем шести. А другарят Тодор Живков получил диплома за средно образование на... 33-годишна възраст, явно по нареждане на полицията, чийто сътрудник е бил.</p> </div> <div> <p>[19] Дребен угодник, депутат от БСП.</p> </div> <div> <p>[20] Кънчо Стойчев и Андрей Райчев – обикновени компартийни помияри и доносници, клеветили дори най-близките си.</p> </div> <div> <p>[21] Комсомолски деец, шофьор, джебчия, по линия на секретните служби израсъл до комсомолски деятел и крупен крадец.</p> </div> <div> <p>[22] Георги Асьов – „Офицерът от резерва Красимир Райдовски: Кой сви милионите от членски внос в БКП?“, в. „Минаха години“, брой 14, София, 5 април 2011 г., стр. 7.</p> </div> <div> <p>[23] „Дамян Дамянов – син на експредседателя на НС Райко Дамянов: „Славчо Варадинов от ДС искаше да подмие дупето на Живков и... да изпие водата“, едно интерю на Славей Костадинов, в. „Шоу“, брой 14 (596), София, сряда, 6 – 12 април 2011 г., ср. 62.</p> </div> <div> <p>[24] Тодорка Николова – „Герой на деня: Партията пратила Люба Кулезич в Русия!”, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 13 март 2009 г., online: http://www.blitz.bg/article/10480</p> </div> <div> <p>[25] Константин Найденов – „Строго секретно: Скандалният олигарх Николай Банев е първи братовчед на Люба Кулезич!”, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 26 февруари 2009 г., online: http://www.blitz.bg/article/10106</p> </div> <div> <p>[26] Вж. „Люба Кулезич: Аз съм Обама за БНТ“, интервю на Аглика Горанова, в. „Новинар“, София, 16 юли 2010 г., online: http://www.novinar.net/news/liuba-kulezich-az-sam-obama-za-bnt-_MzMyMjsyMw==.html</p> </div> <div> <p>[27] Тодорка Николова – „Герой на деня: Партията пратила Люба Кулезич в Русия!”, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 13 март 2009 г., online: http://www.blitz.bg/article/10480</p> </div> <div> <p>[28] Вж. Силия Маринова – „Константин Вампила: Люба Кулезич е потна ездачка на русоляв жребец“, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 1 април 2009 г., online: http://www.blitz.bg/article/10916</p> </div> <div> <p>[29] „Борислав Геронтиев: Люба Кулезич мъркаше на ушенцето на Хачо: „Дедо, деденце“, едно интервю на Мария Друмева, в. „Шоу“, 11 (593), София, сряда, 16 – 22 март 2011 г., стр. 30-31.</p> </div> <div> <p>[30] Епизодът може да се види във финала на т. нар. trailer, online: http://operationkino.net/2011/01/pulen-tariler-na-tilt/</p> </div> <div> <p>[31] Вж. Цвета Трифонова – „Писатели и досиета“, Политико-литературни очерци и документи, Издателство „Фабер“, Велико Търново, 2004 г., стр. 118.</p> </div> <div> <p>[32] Пак там.</p> </div> <div> <p>[33] „От Матея свето Евангелие“, гл. 10, ст. 26.</p> </div> <div> <p>[34] Библия, Първа книга Моисеева – Битие“, гл. 32, ст. 24-32.</p> </div> <div> <p>[35]<i> </i>Колко прав е бил класикът личи и от това, че даже един изрусен цигански хомосексуалист, който произвежда огромно количество музикален кич, минаващ за „върховно изкуство”, смята нехранимайковците едва ли не за светии. Питат чалгаджията Азис, който всъщност е Васил, но сам се нарича Василка: „Понеже споменахме Левски, кои са според вас националните герои на България?” И той или тя, да ме прости Господ, отвръща: „Левски и Ботев, макар да звучи като клише. За тях трябва да има празници, да се вдигат паметници, да се споменават имената им не само на годишнини от рождението или смъртта.”<i> (Кристина Патрашкова – Азис: Ако можех да избирам, нямаше да бъда гей”, в. „Уикенд”, Брой 27 /295/, София, 4–10 юли 2009 г., стр. 70.)</i> От своя страна, интервюиращата също минава за „висока топка” в театралната- и кинокритиката, за водеща журналистка в областта на културата?! Какъв избор на събеседник и какво възпитание!</p> </div> <div> <p>[36] Пенчо Славейковъ – „Българска литература”, Книгоиздателство Паскалевъ, София, 1923 г., стр. 110-115.</p> </div> <div> <p>[37] „2. Първанов кривна от партийната линия през 1987 г.“, една поредицата на Крум Благов, в. „24 часа“, София, понеделник, 31 януари 2011 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=762579</p> </div> <div> <p>[38] Предложението на болшевиките за спиране на войната.</p> </div> <div> <p>[39] Народно събрание, Дебати по времето, когато България е във война ─ третата война за национално освобождение на поробените българи зад граница, архив от 1917 г. в: „Димитър Благоев смятал българите за варварско и грабителско племе“, Български Информационен Блок, София, 5 януари 2010 г., online: http://www.bgnet.info/index.php?option=com_content&task=view&id=17790&Itemid=41 Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[40] „2. Първанов кривна от партийната линия през 1987 г.“, една поредицата на Крум Благов, в. „24 часа“, София, понеделник, 31 януари 2011 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=762579</p> </div> <div> <p>[41] Вж. “'Goldstone owes Israel apology for war crimes accusations” by JPost Com Staff, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Sunday, April 3, 2011 г., 28 Adar II, 5771, online: http://www.jpost.com/NationalNews/Article.aspx?id=214907; „Comment: Goldstone the belated penitent” by David Horovitz, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Sunday, April 3, 2011 г., 28 Adar II, 5771, online: http://www.jpost.com/DiplomacyAndPolitics/Article.aspx?id=214866</p> </div> <div> <p>[42] Сюзан Лабен – „Тайният план за завладяване на Европа”, Издателство Монархическо-Консервативен Съюз, София, 1993 г., стр. 60. Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[43] Jeffrey M. Smith – “Seeds of Deception: Exposing Industry and Government Lies about the Safety of the Genetically Engineered Foods You're Eating”, paperback edition, 6th printing, Yes! Books, Fairfield, IA, 2003 г., стр. 196.</p> </div> <div> <p>[44] Jeffrey M. Smith – “Seeds of Deception: Exposing Industry and Government Lies about the Safety of the Genetically Engineered Foods You're Eating”, paperback edition, 6th printing, Yes! Books, Fairfield, IA, 2003 г., стр. 196. Подч. мое.</p> </div> </div></td></tr></tbody></table><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Форумът</span>Bulgaria Timeshttp://www.blogger.com/profile/01519830534026729601noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7901571730564557512.post-7355561195895012732011-03-30T08:38:00.002+03:002011-03-30T08:59:39.803+03:00КАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“:V. ИВО ИНДЖЕВ ─ ЧЕНГЕ ТА ДРЪНКА, ВЕРВАЙТЕ МУ,Георги Ифандиев<span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><span style="font-family: trebuchet ms;">Медии</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Епопея на негодниците </span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Написано от Георги Ифандиев </span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Сряда, 30 Март 2011</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Георги ИфандиевКАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“:</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">V. ИВО ИНДЖЕВ ─ ЧЕНГЕ ТА ДРЪНКА, ВЕРВАЙТЕ МУ</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;"> Продължение.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Докато пиша, „високо културни“, „цивилизовани“ същества сипят бомби с лъжи върху главата ми. Опитват се да ме ликвидират като автор, за кой ли път да ме накарат да замълча. Не разбират, че не са мои лични врагове, нито аз съм срещу тях. Нищо лично, те просто вършат своята работа, както гласи широко разпространената мафиотска фраза. Убеден съм, че повечето от тях са добросърдечни люде, които нямат друго занятие, а хранят семейства...</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">От друга страна съм сигурен, че в своя глад те не дирят истинските виновници за своето дередже. С подхвърления къшей хляб са им внушили, че са способни на убийство.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Ако един от тях успее да ме разкъса на парчета – физически или с клеветите си, принуди ме да обърна гръб и зарежа всичко, едва ли това ще разстрои съня му. Гладът не познава морал... Бездуховността – сто пъти повече.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Блажени мръсниците, защото тяхно е царството на сатаната</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Давам си труда да се цапам с проучвания като настоящето, защото съм убеден: Бочаровци, Инджевци и подобните им са изключително опасни. Колцина са умните, ерудираните, моралните и мислещите, които са осъзнали значението на произхода и миналото на всеки човек? Ала има и още нещо, което се изплъзва от погледа и ума на масовата публика – йерархията на проблемите ни. С риск да засегна приятел, ще заявя: войната със символите е идентична на удрянето на самара, вместо на магарето.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Не отричам важността на тотемите на социализма. Като всяка осъзната тайна организация,[1] комунистическата партия държеше много на тях или по-скоро на влиянието им върху масовото съзнание. Те въздействат силно и на подсъзнателно ниво. Обаче не паметниците и останалите външни белези на комунизма съставляват системата. Те са нейната изфабрикувана и лесна за ликвидиране парадна фасада.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Произведеният в чин олигарх Николай Банев внимателно слуша бившият премиер Сергей СтанишевХората с партийни билети, комунистите, но най-вече алчно червената номенклатура бяха и са същността на комунистическата Система. Партийната рая беше нейният крепител. Затова й бяха предоставени известни привилегии. Останалите бяхме работната сила, която осигуряваше благоденствието на върхушката. Системата не подбираше своите обслужващи кадри според техните качества, а в зависимост от принадлежността и вярността им към ръководната партия, т.е. към номенклатурата. Този отрицателен позбор разчиташе на хора, които не използваха и без друго оскъдното си сиво вещество, защото нямаха право и не им се налагаше. Затова настоящият „елит“ е толкова бездарен, лишен от идеи, неспособен да плува в бурните води на интернационалната конкуренция. Той е свикнал върхушката на партията да мисли вместо него и да взима решенията. Без обсъждане от по-ниските равнища, партията ги спускаше надолу за безпрекословно изпълнение. Това е един от белезите на тоталитаризма. Той роди крайния егоизъм, завистта и злобата – основната отличителна черта на днешните парвенюта.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Този егоцентризъм включва типичното за комунистите еврейско чувство за превъзходство над останалите. Ала също така и усещането, че останалите ─ партийната рая и безпартийните гои, са длъжни на „избраните“. Съвременните необуржоа не се чувстват удобно в смокингите и роклите с голи гърбове. Пречи им произходът. Сюртукът на богатството тежи на техните изнежени от незаслужени привилегии плещи. Те нямат изградени навици да решават и да носят отговорност. Ако им предложат, с облекчение ще захвърлят ключовете от сейфовете и ще се завърнат в предишните си обширни кабинети с тапицирани врати. Там, където се изживяваха като малки крале на милиционер-социализЪма. Където раята и гоите си записваха ред за прием. А удареше ли часът местният „владетел“ да благоволи да диша един и същ въздух с тях, със сгънати гръбнаци плахо почукваха и питаха: „Другарю еди-кой си, може ли...“</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Само преди дни един от назначените олигарси, другарят Николай Банев, призна в телевизионно предаване, че е членувал само в една партия – БКП, и още пази партийния си билет. Защото тя „мислела за народа“! Въобще не се постара да прикрие носталгичната нотка в гласа си. Не отрече, че е бил щатен комсомолски деятел от регионален мащаб и това го е извело до върховете на... капитализма. Но според него „българският бизнес е бил в геноцид през всичките години на т. нар. демократичен преход“.[2] Бедните „бизнесмени“! Живи да ги ожалим...</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">В същия разговор „вездесъщият“ и дори неодраскан бивш офицер от Второ главно и от Шесто управление на Държавна сигурност Цвятко Цветков обяви на всеослушание следното: „Първо, БСП създаде всички останали партии в България, това е факт.“ Бащата на покойния комунистически бандит Илия Павлов, някогашният келнер на номенклатурата Павел Найденов, поддържаше „исото“: „Верно е, че всички партии са се роили от БСП. И не е изключено това, когато некои са били в БСП, да не са съгласни със идеольогията, която е била четирисет години – маркс-ленинската идеология. И некои от тях да са съ осъзнали да съ включат в останалите формиращи се партии, за да могат, тъй като те не са харесвали всичко, което е правено от комунистите от четирисет и четвърта до деведесета година... Аз смятам, че имало е партийни членове и комунисти, които не са одобрявали политиката на комунистите и на БСП по времето на управлението на Тодор Живков или тези преди него. Защото човек може да съ осъзнава малко и по-късно и да приеме политика и да работи онова, което му е по сърце. И когато вече духа от бутилката е излезнал, всеки е имал право да мисли и да се присъединява към ония, които той ги харесва повече. И смята, че са тия които отива, те ще допринесат повече за страната.“[3]</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Ето илюстрация на философията на Иво Инджев, на подобните му комунистически престъпници и на много други „редови“ членове на БКП, някои от които замърсяват и тази медия. Преди време нарекоха тази позиция „политическо номадство“, но това е прекалено меко. Става дума за чиста проба опортюнизъм – използване на всяка възможност в името на личната полза, без прилагане на нравствени критерии. От разговора, цитат от който току-що приведох, стана ясно, че Б.Б. се е поставила в услуга на американците. Което също потвърждава липсата на морал, на реална опора в идеология, на вяра у комуниста. До вчера – слуга на Кремъл и на тукашните му антибългарски наместници. Днес – на Вашингтон, отново без мисъл за България. А утре?...</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Безпартийните изобщо не са споменати в бръщолевенията на издигналия се до салонен управител в ресторанта на ЦК на БКП Павел Найденов. Той признава:, че „не е изключено това, когато некои са били в БСП, да не са съгласни със идеольогията“. Ами що щяха там, защо толкова дълго „понасяха тази тегоба“? Заради кариерата и келепира ли? Сега пак искат същото! Обърнахте ли внимание на начина, по който днес комунистите говорят за „партийните членове и комунистите“ в трето лице, сякаш не са били едни от тях?! За онези „някои“, които не са одобрявали политиката на комунистите и на БСП по времето на управлението на Тодор Живков или тези преди него“. Един вид – и бай ви Павел е бил сред тях. Ами защо е стоял в партията и е слугувал на същия Тодор Живков и на онези „преди него“? Съгласни ли сте те пак да бъдат начело и да ви водят? Кьорави ли сте? Не забелязвате ли докъде ни докараха – всички нас? Съгласни ли сте с това?</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">В основата на конструкцията на неразградената Система, както и да я наричате, са онези от Политбюро, пред които през януари 1990 г. ръководството на МВР начело с ген. Любен Гоцев е положило клетва за вярна служба.[4] Ала днес пак те или подставените им лица стоят на върха. Те са гръбначният мозък на системата. Главният е зад граница. Можем да гадаем къде точно, но почти сигурно в Москва, само че под контрола на западния свръхелит. Насетне идва ред на различните равнища на номенклатурната йерархия ─ тялото на системата на държавния капитализъм под тоталното ръководство на една единствена партия ─ комунистическата. Ето къде се корени главният проблем на нашата нация. Основният субект на системата, алчно червената номенклатура, е недокосната. Докато ние се борим с вятърни мелници от рода на на Мавзолея и Паметника на Съветската армия, те изградиха паралелна система, която в някои аспекти е по-зла от късния вариант на старата. Нали знаете: „Партията все пак някак си се съгласяваше да храни своите роби, но хора, осъзнали свободата си, тя нямаше намерение да храни. А Номенклатурия, както и преди, ще храни само себе си и ще се подхранва от Запада. Народът, отучил се да мисли и да работи, нека мре. Той вече за нищо на никого не е нужен.“[5]</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">EUSSRЗа да запази Системата, Партията и нейната служба за партийна сигурност са мобилизирали старите пропагандни кадри. Тяхната настояща задача е да отвличат вниманието на обществеността. Защо не видите или чуете някой политически затворник – от истинските, а не дребните ченгета, продали душите се на другарите, да призовава за разрушаването на тотемите на болшевишкия режим? Тези хора са наясно, че Системата – това са хората, нейните представители, заедно с мрежата от връзки, в която партията и Интернационалът ги вплетоха. Това са онези семейства, които ръководеха с камшик в окървавените си лапи, а сега „управляват“ с пачки в ръце. Като свалите от челата им техните отличителни символи – алените петолъчки, сърповете и чуковете – ги превръщате в ни лук яли, ви лук мирисали „демократи“, но все така на власт; узаконявате правата им на вече частни капиталисти. Не забелязвате ли колко лесно намериха уют зад дванадесетте жълти „европейски“ звезди върху синьото знаме на новия Съветски съюз? Толкова ли е трудно да прозрете целия мръсен замисъл? Първо им отнемете властта, парите и имуществото, които крепят тяхното владичество. Тогава ще дойде ред и на монументите им.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Никой да не ми говори за някакви изобщо несъществуващи мои „досиета“. Както и за такива на приятелите ми. Ако ги имаше, отдавна щяха да са ги размахали, или щяхме щастливо да добруваме като вашите „герои на прехода“. А не да берем души в мизерия, и да броим секундите на телефонните разговори помежду ни. Ченгета като Дянко Марков, признал си в предаването „Безкомпромисно“ на Георги Жеков, че е продал душата си на комунистическите секретни служби, обслужват митинговите „лекции“ на болшевики като Инджев. Янко Янков или Петър Гогов ги няма там. Докато изедниците се къпят в лукс, ние вегитираме в отчайваща материална нищета. И трябва да търпим техните подставени лица, лумпените на посткомунизма, скрити в окопите на своята анонимна безопасност, да ни обстрелват с лъжи и измислени обвинения? Стига толкова! Аман! Genug! Enough! Basta!</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Защо повечето от нашенците приемат другари като Иво Инджев, Петко Бочаров и останалите измамници на прехода? Досега не разбирам какво означава „социолог“, „политолог“, но в момента съвсем се обърквам. Обаче някакъв доцент, „политически психолог“, на всичко отгоре с женски имена,[6] е намерил универсалното обяснение:</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">„Българинът е просъществувал до ден-днешен сам и не в група, за разлика от развитите европейски страни. Той няма доверие на съседа или колегата, или приятеля, че може да се бори с него рамо до рамо за постигане на общ интерес. За това има много причини като в основата е превръщането на СРС-тата и предателството (метафорично и съвсем конкретно) в техника на успеха. Точно обратното би трябвало да бъде, даже държавата чрез педагогически при[й]оми би трябвало да има политики и да тренира децата още в детската градина за значението на групата за постигане на лично благосъстояние. Много далеч сме като мислене от това.“[7]</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Не случайно нарекох местното население „помаци“. Не в смисъл на измъчени хора, а на същества, готови на всичко, в т.ч. и на предателство, в името на онова, което разбират като успех – на материалното благополучие. Удаде ли им се случай, с болшевишка преданост заменят чужда човешка съдба, понякога даже живот, за пост, пари, предмети... Понеже самите те са такива – конформисти и още по-лошо – опортюнисти, като секретния сътрудник „Ивайло“, са готови да оправдаят тези грехопадения. Отиват по-нататък – идентифицират се със същества като него. И ненавиждат другите, които не са като тях. Това е вид обществен расизъм, който у нас се случва многократно по-често в сравнение със страните, които обозначаваме с прилагателното „нормални“.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Затова представителите на това жестоко езическо мнозинство пищят като настъпени пришки под всяка моя публикация във форума на „Форумът“. И безсъвестно пръскат лъжи, обиди и инсинуации не само по мой адрес, но и спрямо малцината ми съмишленици. Един от техните плакатни любимци е отсъдил:</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">„И всекиму добро струва,</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">само знайте за парата,</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">като човек що да прави,</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">продава си и душата...”</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Територия на идиотщината</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Колко пъти ме питаха: Какво му е комунистическото на Иво Инджев? Бил е ченге, но сега... Как да обясня на идиота, че е такъв? Никога няма да се съгласи, не ще повярва, че това е голата, макар и неприятна истина. Нима не доказах от колко тежък род на комунистически престъпници произлиза СС „Ивайло“? На 9 септември 1944 г. майка му и нейният баща – дядото на другаря Инджев, дейно „участвали в завземането на властта в Княжево“ от комунистите![8] Сетне с парабелум в ръка са служили на „тихия фронт“... Сам той е членувал в БКП – доброволно, защото „на младеж като негова милост хората от Държавна сигурност“ и разбира се, от БКП, освен всичко друго обещавали кариера, власт, влияние, пътувания, пари...“[9] Всичко онова, от което т. нар. от другарите обикновени българи бяха тотално лишени. Никой не е вкарвал зорлем в партията-мафия. Онези, които „се вливаха в мафиотските й редици“, никога не са приемали правилото: “Melius est nomen bonum quam magnae divitiae” - „По-добре честно име, отколкото голямо богатство“.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Eastern frontierЗа идиота това няма значение. Неговото съзнание е промито. Пък и няма навик да ползва ограниченото си сиво вещество. Това го изморява. Обсебен е от княза на този свят. Свикнал е да си създава кумири, да им се възхищава. А когато се сринат, да ги охули, както става в повечето случаи. Но обърне ли се филийката, да ги обожествява. Сатаната е „сменил чипа му“, сиреч неговата вяра. И вместо в Бога, идиотът вярва в човеци, все долнопробни същества, продукт на текущия, наложен отвън „изъм“. Представителите на тази пасмина са толкова осакатени духовно, че няма как да проумеят – “pelle sub agnina latitat mens saepe lupina” – „под кожата на агнето често се крие нрав на вълчица“. Отнася се за техните любимци. Идиотите никога няма да проумеят, че типове като Инджев, Бочаров, 95 на сто от останалите „журналисти“ „политици“, „бизнесмени“, „социолози“, „политолози“ – всички, които го ограбват материално и духовно, са продукт на генното инженерство на БКП. На свой ред тази партия-държава е експеримент на политическите биотехнологии, които повече от век и половина Интернационалът разработва в своите лаборатории.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Последното е израз на арогантността на силните. Тя датира от времената на колониализма, но най-добре е осъзната и овладяна от семейство Ротшилд. Наричат днешния колониализъм „глобализъм“. Не търсете антикомунизъм у ония, които създадоха самия комунизъм – като идеология и практика. Не, комунизмът не се роди в Руската империя или някъде на Изток. Той бе заченат в недрата на западноевропейската аристокрация. Ядрото й беше заразено от талмудизма, проповядващ равенство, но само сред евреите. Да припомня признанието на американския равин Хари Уетън: „Юдаизмът е комунизъм, интернационализъм, универсалното братство на човека... Ето, с тези духовни оръжия евреите ще завладеят света и човешката раса.“[10]</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Ала преди това същият твърде образован и осведомен (илюминиран) автор разкрива: „Какво е нацизмът? Нацизмът е имитация на юдаизма; нацизмът прие принципите и идеите на юдаизма, с които да унищожи юдаизма и евреите. Само това е достатъчно, за да постави Хитлер редом с Валаам...</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Нека ви разкрия една тайна: Нацизмът не е нищо друго, освен имитация и извращение на марксизма; в нацизма не съществува нищо, което да не е заимствано от марксизма. Изследвайте Хитлеровата антимарксистка библия – “Mein Kampf”, прочетете я внимателно и какво ще откриете? Ще откриете, че Хитлер е възприел принципите, идеите, политиката и методите на марксизма. Хитлеровата Националсоциалистическа партия беше създадена по образец на Комунистическата партия на Съветска Русия, а двете бяха сформирани съгласно идеите на марксизма.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Като истински революционен марксист, Хитлер наблегна на трудовите маси... Кои бяха теоретиците на нацизма. Не бяха ли социалистите, комунистите, и мъжете и жените, които получиха образованието си от марксизма? Откъде Хитлер и неговите последователи взеха идеята за интернационалния капитал, за експлоатацията, от една страна, и социализма и националното планиране, от друга? Не взеха ли всичко това от марксизма? Но онова, което е най-важно, е следното: Ако не беше великото дело, извършено от марксистите, ако не беше Руската революция, ако не съществуваше почвата, подготвена от социалистите и комунистите, Хитлер, нацистите и Националсоциалистическата партия никога нямаше да съществуват...“[11]</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Ще допълня: нито държавата Израел, основана от Ротшилдови чрез Хитлер. Нататък същият автор обяснява отношението на комунистите и нацистите към безпартийните. То е като на евреите към Валаам. (Вж. илюстрацията с рисунката „Игра на шах: Ленин с Хитлер – Виена 1909 година“. Запознайте се и с подробностите за нея.[12]) За другарите ние, нечленувалите в партии, сме прокълнати. Не случайно комунизмът нарои тук купища опортюнистчета – вече няколко поколения. За да не са като нас – тор, върху която да градят собственото си преуспяване. Те се смятат за „солта на земята“. Единственото, което ги движи, е материалният интерес. Те са комунисти – организирани или не. Без да го осъзнават, всъщност са юдеи. Правят всичко в името на това да са добре и то тук, и сега. По същия начин равините учат своите питомци: „Еврейският народ нямаше да е същият, ако наистина… парите ни бяха многобройни като пясъка… И осъзнаваме каква сила представляват парите. Знаем и как да ги използваме правилно. С тях можем да променим живота на евреите. Затова се молим “… парите ни да са многобройни като пясъка в пустинята” – за да осигурим благополучието на еврейския народ.”[13]</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Ето ви я комунистическата идеология, изповядвана и от местните ни американофили. По-рано те бяха съветофили. Още по-рано слугуваха на отоманските власти. Ако се наложи, утре ще надянат шлемове с антенки и ще приветстват евентуалното пришествие на марсиянци. „За да осигурят благополучието“ на себе си и на своите семейства. „Комунистическата душа е душа на юдаизма. Следователно излиза, че както в руската революция триумфът на комунизма бе триумф на юдаизма, по същия начин триумфът на фашизма е триумф на юдаизма.”[14] В момента у нас триумфира опортюнизмът.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Срещал съм хора, които на пръв поглед изглеждат интелигентни, образовани, доколкото това е възможно тук. Но изпитват безрезервна вяра в професионални лъжци от рода на Тодор Живков, Андрей Луканов, Сергей Станишев, на техните скрити слуги Иван Костов, по-рядко на Филип Димитров, на Георги „Гоце“ Първанов, на човешкото падение Симо Мадридски, а понастоящем най-много на Б.Б. Има люде, изповядващи пълно доверие в обучени измамници като Петко Бочаров, Иво Инджев и останалата кохорта от алчно червени пропагандисти. Става дума за своеобразни религиозни фанатици, които са се отказали от две върхови Божи дарения – свободната воля и правото да мислят. Какво пък, споменавал съм древната максима: “Mundus vult decipi, ergo decipiatur” - „Светът обича да бъде лъган, нека тогава го лъжат“.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Щом за вас няма значение кой какъв е бил преди десетилетия, даже онзи ден, защо не канонизирате другаря Тодор Живков за икона на вашия комунистически „антикомунизъм“? Не, няма парадокс. Тато има по-големи „заслуги“ за „демокрацията“ ви от изброените негови хрантутници. Както се полагаше на неговата роля на ваш „пръв ръководител“, точно той бе пионерът в битката против собствения му социализъм. Не друг, а тъкмо Тодор Правешки пръв провъзгласи социализЪма за „недоносче“. И посочи новата партийна линия – към частна собственост и капитализъм. Дори ви даде указания да използвате „митинговата демокрация“! Вижте и чуйте:</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Ето я директивата, която спуснаха на Ж.-Желевци, Бероновци, Тренчевци, Петко-Симеоновци, Дертлиевци, Кошлуковци, Савовци, Ф.-Димитровци, П.-Стояновци, Сугаревци, Догановци, Костовци, Бочаровци, Аговци, Инджевци и останалата болшевишка сволоч – целия легион от Homo Sovieticus.[15] И те се втурнаха да се „демократизират“ и да „демократизират“. Настана масово състезание по хвърляне на лични алени петолъчки, сърпове и чукове. След него „олимпийците“ излязоха изчипкани. Тяхната потомствена алчно червена боя и кирта от позорните им дела бяха изтъркани и отмити. Помогнаха им тълпите от теляци – мераклиите за кариера и т.нар. симпатизанти. И ето ги днес пред вас – пред гъмжилото от идиоти на посткомунизЪма: надянали са „демократични“ дрешки, извадили са копия, наточили са идеологически мечове с нова марка – “Made in USA”, заменила старата – „Сделано в СССР“. Те пак са тук и пак са същите. Но чрез верните медии, притежавани от тяхната „вечна и свята“ партия, добре ви индоктринираха. И като в евтина холивудска гротеска вие ги виждате като Прометеевците на „демокрацията“, на „новото“, на „прогреса“. Като обобщавам, имам предвид онези от вас – комуноидите, генно модифицираните същества, заченати по изкуствен път в тайните лаборатории на службата за партийна сигурност на БКП, или допуснали да им имплантират чипове на примирението и подчинението на.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Почти всички останали са вечно съгласните с конюнктурните „големци“ потребители от фермата – „болшинството“. Каквото им сипят, това плюскат. Единици мислят и осмислят, анализират и търсят истината. В сравнение с болшинството, те са шепа. Но са елит, макар и непризнат, пък навярно и неосъзнат. Те са истинските носители на светлината и доброто, а не луцеферианците с промити мозъци, които не отличават зърното от плявата. Защо „народните маси“ не приемат този необявен елит? Първо, поради последното – неизвестен е. Не го допускат до влиятелните медии. И освен това, понеже: “Malus fugit lucem, ut diabolus crucem” – „Лошият се страхува от светлината като дявол от кръст“. А както подчертах, този необявен елит издига факела на Божията истина и познанието. Те, малцината умни, ерудирани и добри, са на кръста. Останалите са обречени „да се влеят в стадото свини и да се сурнат из стръмнината в морето“...[16] Страшното е, че са „легион“[17] и повличат всинца ни.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Намират се и дьонмета, които с обръщането на своята болшевишка вяра в някаква „нова“, „демократична“ (?!) са станали по-комунисти от Ротшилд, Маркс, Ленин и Хитлер, взети заедно. Настойчиво питат: Защо не говориш за истинските комунисти, тези от БСП? Жалки чавдарчета с алчно червена закваска, да имах власт, бих поставил този най-ретрограден клон на местната мафия извън закона. Не спирам да насочвам вниманието на хората тъкмо към нейната основа – комунистическата номенклатура, която е подбрана така, че с хамелеонска лекота да преживява всякакви метаморфози. Нейните представители крепят цялата система. Никога нищо добро не съм очаквал от тях. Те не са мои съперници или противници, а врагове, смъртни врагове! Възпитал съм се в духа на аксиомата на поета: „С враг врагувам - мяра според мяра“.[18] Ала нито е времето, нито тук е мястото да изяснявам отношението си към другарите. Пък и то е достатъчно ясно.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">За да зърнете истинските отвратителни мутри на подставените лица на номенклатурата, на аргатите й от т. нар. опозиция, е необходимо отворено съзнание и трезв поглед. Няма значение как ги наричате. Нито как окачествявате угодническите физиономии на техните оръженосци, безполовите проститутки от медиите. Възрастта няма значение. Те са зависими от много неща. Преди петилетка момче от Нова телевизия дойде да прави репортаж у дома. Когато в свободния предварителен разговор отворих дума за занаята, споменах, че за мен вярата в Бога, семейството ми и моралът са над всичко. Почти разтреперан, този „син на полка“ призна, че е готов на всичко, само и само да стане водещ на предаване, да е на екран. Е, вече е такъв, в сутрешния блок на същата медия. Представяте ли си с цената на колко подлост и предателства се е докопал до лелеяната позиция? Прекалено млад е и затова няма как лично да е бил свързан с нявгашната ДС. Но е толкова опасен и безскрупулен, колкото нейните офицери и агенти. Това е „легионът“, готов да служи – всякога и на всички. Причините за хъса на тези вълци в овча кожа са разнообразни. Резултатът винаги е един и същ – Иво Инджев и вярата на „демократичните маси“ в него.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Истината и само истината – и какво от това?</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Опонираха ми: Изнеси доносите на Инджев. Показах няколко образци и едно самопризнание. Глас в пустиня. Може би така трябва, или наистина „предателството се е превърнало в техника на успеха“? Това е манталитет, без извинение. Дали мнозинството от нашенците не е просто по християнски великодушно и благороднически снизходително? Струва ми се, че верният отговор се съдържа в душата на всеки. Когато всеки се погледне в това най-интимно и точно огледало, навярно съзира греховете си, подобни на Инджевите. Затова, от гузна съвест, тези безименници все дирят под вола теле...</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Сред папките с кадровото и архивното дело на секретния сътрудник „Ивайло“ има купища собственоръчно написани доноси. Да, техният автор е Иво Инджев. Писал ги е на ръка. От тях става ясна душичката му, така да се каже. Разкрива се истинската същност на същество, което не само е склонно да дебне другите. То явно получава оргазъм, когато като лалугер слухти около жертвите си, зададени му свише или набелязани доброволно. („Батето“ явно е от вторите. В противен случай СС „Ивайло“ е бил сред най-доверените сътрудници на ДС и конкретно на Шести отдел на Шесто управление, занимавал се с висшата номенклатура.) Но обяснете ми: Какво значение има дали е клеветил нашенски специалист в Ливан, чужд гражданин или политик тук или зад граница? Та от доносите му става ясно: сприятелявал се е с различни люде, за да ги използва и да донася не само изреченото от тях, но и за техните схващания, политически убеждения, поведение и т.н. Последното изисква приятелска интимност. И на най-големия си враг не пожелавам да има Иво Инджев за приятел. Предателят е такъв до гроб. От Юда насам предателството е най-тежкият смъртен грях, който се наказва само по един начин.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Адолф Хитлер играе шах с Владимир ЛенинЛъжа е и, че секретният сътрудник „Ивайло“ е работил само зад граница. На 18 юли неизвестно коя година (навярно 1983-а) той „е предал“, както са се изразявали ченгетата, от курорта „Златни пясъци“. Слухтял е около някакъв сириец. „Той подчерта, че разполага с филм, в който е документирано следното изказване на (... задраскано): „СССР предаде нашето приятелство за един кораб с жито“. За изгонването на (... задраскано) от Сирия, според него, е допринесло неговото държане „на среща с палестинци“, на която той наред с лозунгите за победа на палестинската революция е призовал да бъде сменен „режима на Хафез Асад“...“[19]</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Друг подобен образец, също написан на ръка, е озаглавен „Агентурно сведение“. В него на 20 юли 1983 г. „Ивайло“ „съобщава“ на водещия си офицер, който не е човек, а просто някакъв пореден номер - 8100. Собственоръчно написаният от Иво Инджев със ситен почерк текст започва така: „В поведението на (... задраскано) правят впечатление няколко неща. Първо той непрекъснато хвали нашата действителност,... изтъква нейните преимущества...</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Той се опитва да си създаде в очите на околните авторитет на много умен човек като често изтъква заслугите си. Същевременно някои негови постъпки издават изключително лекомислие и елементарно подценяване на околните. Такъв беше случаят с дупките, които през нощта беше пробил в ламаринената стена, разделяща адамовия от евиния плаж в МОЖ на Златни пясъци. Тази „хитрост“ не само не остана незабелязана, но и за малко не стана причина за много сериозен скандал.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Той се опита да получи информация по въпроси на българо-югославските отношения без дори да потърси претекст за подобен разговор. В същия стил зададе въпроси за (... задраскано) и положението с цените в България.“[20]</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Това е чист донос в стил „агентурна класика“ на сътрудник на Шесто или на Второ главно управление на Държавна сигурност, но не и на т. нар. външнополитическо разузнаване. Не че последното е по-добро. Доносът издава, че авторът му е действал у нас и има склонност да преценява и характеризира хората от някаква своя или вменена му гледна точка, да ги дебне, наблюдава, да слухти около тях и да донася за техните постъпки, за черти на характера им и т.н. Долнопробна, отвратителна дейност, която няма нищо общо с някаква „защита на националните интереси“. Никой нормален човек не би се занимавал с такава свинщина. Отврат!</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">При това Инджев явно е бил твърде продуктивен. Понякога е донасял по няколко пъти на ден. В „Сведение“ от СС „Ивайло“ от същата дата той пише за лице, чието името в документа е задраскано, че е разкритикувало „стремежа на (... задраскано) да създаде подобие на Ким Ир Сен... Що се отнася до саудитско-сирийските контакти той потвърди, че саудитците оказват натиск върху Сирия „също както и други страни – например Мароко и Алжир.“ Той не оцени характера на натиска и дали той е свързан със сирийско-палестинските проблеми.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Единствената забележка, която той направи по адрес на Ирак, беше свързана с посещението на (... задраскано) в Багдад. Според него (... задраскано) се опитвал да дразни Сирия като се среща в Багдад със (... задраскано, според пълната форма на съюза „с“ и дължината на имената навярно става дума за Саддам Хюсеин), но тези опити са безуспешни.“[21]</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">В ръцете си държа купчина такива доноси. От тях личи как секретният сътрудник с еврейско потекло е помагал на т. нар. врагове на Израел. Представяте ли си при неговата болезнена амбициозност, при склонността му да следи, да дебне, да слухти и да предава – при характерната за него, по всяка вероятност вродена подлост, колко лесно е било на сегашните наши и чужди служби, начело с Моссад, да приберат под крилото си това пиленце на комунистическата квачка?</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Болшевишки пророк за местно ползване</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Другарят Инджев е прав в едно: тукашното население е уникално в своето примирение и в склонността си да се потапя в мръсотията. На юдейския негодник Чърчил приписват думите, че на Балканите съществува племе, което толкова рядко се къпе, че след баня се поздравява с „Честито!“ По същия начин то обича да се въргаля и в обществената помия. Затова СС „Ивайло“ хвърля наляво и надясно своите фалшиви обвинения. Знае, че ще хванат декиш:</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">„Дейността ми като гражданин и журналист винаги е била и е на показ. Никакви кукловоди не могат да ме отклонят от осъзнатия, зрял, информиран избор на активна позиция срещу мракобесието, част от което е именно съзаклятието на тайните служби срещу модерна България, мистиката на тъмните сенки от миналото. Тяхното изваждане на показ ги лишава от „магическата им сила” ─ престават да бъдат стряскащи сенки и се превръщат в обикновени семки, семки занимавки за онези, на които изобщо им се занимава с тях.“[22]</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Иво Инджев - доносИменно другарят Инджев е „сянка от мракобесното минало“, която не доброволно, а по силата на други обстоятелства е извадена на светло. Тя няма как да се отърве от позора на злото, което е вършила и носи по наследство. За злините, които е причинявал на българите, Иво Инджев е получавал пари. Преди всичко хонорари, но и средства, за да черпи жертвите си – онези, за които е донасял: „На сътрудника бяха предадени срещу разписка 70 лв.[23] За покриване на разходи по време на контактите с... (... задраскано).“[24]</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Преди да се заеме с първата си жертва, „... Ивайло беше инструктиран за това какви въпроси представляват интерес за нашата служба, какви способи да ползува за насочване на разговорите в изгодна за нашите цели насока и каква позиция да заема при обсъждане на теми, касаещи НРБ.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Пред сътрудника беше очертана линията му на поведение спрямо сирийския гост, като се наблегна на опазване на конспирацията, внимателното изясняване на интересуващите ни въпроси и недопускане разшифроването му като наш СС. При обсъждането на последния въпрос беше наблегнато, че освен, че е принцип в нашата работа, опазването в тайна на връзката му с нашите органи е още по-наложително предвид позицията, която (... задраскано, става дума за „изтъкнат сирийски журналист и поет“) заема в сирийското общество.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">От страна на сътрудника беше проявено разбиране, стремеж да възприеме пълноценно обсъжданата материя и желание качествено да изпълни задачите, поставяни му от ДС.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">На втората среща пред „Ивайло“ бяха конкретизирани информационните въпроси, на които следва да обърне най-голямо внимание:</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">а/ Резултатите от посещението на (... задраскано) в Сирия;...</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">в/ Позиция на сирийското ръководство за времето, размерите и изхода от евентуален конфликт с Израел...</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">... По-значителен интерес представлява изказаното от (... задраскано) твърдо убеждение, че (... задраскано) няма да посети СССР, независимо, че визата му е официално потвърдена...</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Пред сътрудника беше дадена положителна оценка на извършеното от него до момента... Пред сътрудника бяха набелязани нови въпроси, съгласувани с отдел 09, ПГУ, по които при възможност внимателно да набира информация.“[25]</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Ето какви високи оценки е получавал Иво Инджев от своите началници в Държавна сигурнност. Сега му ги давате вие. Въпреки, че тези момчета са зависими и никога не престават да служат на своите тайни господари от ония служби. Те са готвени за това, в тях са инвестирани пари, време, усилия. Никой от Интернационала, респективно БКП и ДС, не е луд, за да похарчи без полза тези вложения. Няма как да разберете какво всъщност вършат Иво Инджев и подобните му. Те са обучени да ви мамят. Ако леко перифразираме документите, свързани с подготовката и задачите им като секретни агенти, те са „инструктирани за това какви въпроси представляват интерес за вас, какви способи да ползуват за насочване на приказките си в изгодна за целите на партията и ДС насока и каква позиция да заемат при обсъждане на теми, касаещи положението у нас и по света“.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Вие сте аматьори и то не от най-добрите, а те са професионални лъжци с многогодишен опит в пропагандата и измамата. Тези момчета и момичета не притежават елементарно приличие, изобщо не знаят що е срам. Винаги се натискат да са в челните редици. Често пъти това не е в резултат на зависимост. Такива са характерите им. Нали помните: „... Лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън.“[26] Щом не приемате това, вие не сте с Бога, а с болшевиките и ченгетата. Изключвам значителна част от читателите в тази медия, които са част от истинския, но за жалост непризнат елит. И биха представлявали чест за всеки народ. Думам за другите: Щом така ви харесва, вервайте на комунистите и ченгетата. Лошото е, че завличате и нас.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Веднъж ченге, завинаги ченге</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Иво Инджев - доносЕдна от трите основни задачи, поставени от Държавна сигурност на Иво Инжев след вербуването му за секретен сътрудник „Ивайло“ – което ще рече, че те важат завинаги, до края на дните му, без възможност за измъкване – е: „оказване [на] съдействие на официалните ни представители за уреждане [на] публикуването в местния печат на изгодни за нашата страна [НРБ] печатни материали.“[27] Днес другарят Инджев не само съдейства, той направо превзе и телевизиите. Впрочем, правеше го още в годините на т. нар. тоталитаризъм. Явно службите са му отредили кьоше в тях за ползване при необходимост.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Любопитни са и останалите две главни задачи, които ръководството на ДС му е поставило тогава, с валидност до последния мрачен акорд в земния му път: „а/ изучаване на представляващи интерес по линията на 430 ВПР и външно 678 КРО лица; б/ наблюдение и своевременно сигнализиране за извършени нарушения на правилата за поведение на наши граждани зад граница от страна на членовете на колонията ни в 391 Бейрут.“[28]</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Възпитан да слухти около хората, другарят Иво Любомиров не спира да го прави. Сам признава как е клеветил Иван „Батето“ Живков с моминско име Славков. От предната публикация се уверихме, че е топил друго „демократично“ ченге – Петър Берон, агент „Бончев“. Не се заблуждавайте с някакво „вадене на светло“. Припомням колко учуден беше офицерът, когото попитах защо покойният Стефан Савов не си признае, че е агент, за да стане свободен човек: „Не може да го направи. Пет години след уволнението си офицерът от Държавна сигурност става донякъде свободен. Агентът – никога.“ На моята изненада, отговори със зловещото обяснение: „Агентът има деца, роднини, близки...“ Не един и двама „бивши“ го споменаха. Кой да вярва? Сега ще последват обвинения, че давам ухо на „лъжите на комунистите и ченгетата“...</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Без да се извинявам, ще подчертая: имам чувството, че като някаква огромна машина за клониране на хора тоталитарният комунизъм размножи (мултиплицира, както обичаше макар и със запъване да се изразява другарят Живков) армия от Форест-Гъмповци – същества щамповани по образец, конформистки роботи, съгласни да вършат всякакви мерзости в името на някакво измамно материално благоденствие. Това са битови чейнджаджии, които обменят свободата си срещу паница леща, а по празниците и за парче мръвка с изтекъл срок на годност. Няма как Иво Инджев да не минава за герой сред тази безкрайна тълпа от безличия. Все пак дори с лъжите си той се отличава със своя малко по-наситен нюанс сред равната, мозъчно остригана сива маса.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Бог да прости българите и България.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Преди близо 18 години в редакцията на минаващия за „син“ всекидневник „Експрес“ се засякох с племенника на генерала от ДС, писателя Павел Вежинов. Казваше се Владимир Игнатов. Потомствен комунист, заразен от хазрата (по Климов, както впрочем и водещият се за основен собственик на вестника Любомир „Пъпката“ Павлов, днес гаулайтер на „Бачкане“ и „Цял ден“). В зората на „демокрацията“ помогнах на Владо да бъде пуснат от затвора или да бъде съден в един открит процес, макар да не бях го виждал дори на снимка. Бяха го натикали зад решетките за шпионаж в полза на Турция. Оказа се женен за нашенска мюсюлманка. Като кореспондент на БТА в Мадрид май наистина е взел някакви пари от югоизточните ни съседи, но тогава не знаех това. Пък и сега не съм сигурен. После свързах тези слухове с порока му... Добре, ама въпреки всичко, защо другарите не го осъдиха при отворени врати? Това исках.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Та докато през пролетта на 1990 г. Игнатов все още лежеше в Старозагорския затвор в килия с 25-ватова крушка, както ми писа, му предложих да разкаже историята си в свободния и интелигентен седмичник „Софийски вести“, в който след година и половина безработица ме бяха назначили. Владо прие. Пишеше на ръка, а аз се превърнах в негов личен преписвач и редактор. И така цели тринадесет вестникарски страници плюс още две със задочно интервю по въпроси на читатели.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">И ето, съдбата ни събра в кабинета на заместник-главните редактори на „Експрес“. Един ден, по настояване на Стефан Софиянски – тази постъпка му прави чест, Любо „Пъпката“ призна, че Иво Инджев идва като главен редактор, защото „зад него стоели големи пари“. Споделих това с Владимир Игнатов, който не криеше, че е персонален представител на втория главен съсобственик на вестника, другаря назначен от БКП бизнесмен Борислав Дионисиев. Владо, който беше амбициозен човек (нещо характерно за членовете на БКП), пребледня. И в спонтанното си възмущение изтърси: „Ама нали този вестник е на СДС? Та аз бях в журито, което одобри Иво Инджев за специализация в школа на КГБ!“</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Изобщо не се учудих. Вече добре познавах миналото и душичките на „сините“ лидери – до един свързани с БКП и ДС. Сега чета в автентичен документ на Държавна сигурност: „На 094 СС [„Ивайло“] е извършена подготовка в 258 Центъра за изпълнение на задачи както по раздела на (... задраскано, но макар не съвсем ясно се разчита като „ХРЕЛКОВ“, може би кодово название на КГБ), така и по наша линия. Независимо от това, считаме за наложително да се продължи подготовката съобразно изискванията на конкретната обстановка, при която ще работи лицето.“[29]</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Няма как да разгадая цифровите кодове. Но вече почти не се съмнявам, че покойният Владо Игнатов е казал истината. В друг документ, след като са изредени установените от „Ивайло“ уж приятелски връзки, се изяснява: „С „Ивайло“ са проведени 12 срещи от страна на ОР [оперативен работник] № 112383, ОР № 142869 и ОР 119267.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Провеждано му е обучение за изпълнения на задачи по придобиване на информация, създаване на контакти и изучаване на лица. Запознат е с принципите на конспирацията.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Връзката му с резидентурата е лична. При идването му в страната с него провеждат срещи ОР от Центъра. Проверки не са му провеждани. Към поставяните задачи се е отнасял с необходимата сериозност. Старае се да ги изпълнява в срок. Проявява активност при изпълнение на поставяните му задачи.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Информациите му се оценяват като представляващи интерес, а някои от тях като секретни и важни.“[30]</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Справка за ИнджевНавярно споменатите оперативни работници са трима от следните петима, ръководили СС „Ивайло“: старши-лейтенант Иван Делев Димовски; П. Власковски; Веселин С. Павлов; Марин Маринов; капитан Кирил Желязков. Така поне е записано в картончето на Инджев в Комисията „Евтимов“. Иво Инджев е отлично подготвен за „придобиване на информация, създаване на контакти и изучаване на лица“. И вие искате да му излезете насреща! Нямате представа в колко документи ченгетата с пагони дават най-високи оценки на „активността“, „желанието“ и „усърдието“ на „Ивайло“ „да усвои пълноценно материята“. Съобщават му пароли, спускат му се задачи за работа срещу „американци“, „трети страни от НАТО“...[31] Понастоящем той най-цинично и най-малко по три пъти на ден се кълне в любов и преданост към тези свои врагове! И никога в доброто за България. Другарите като него полагаха клетва за преданост на „международното комунистическо движение, на славната БКП и лично на нейния пръв ръководител, както и на великия СССР“. Е, за трети път казвам: вервайте му.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Многоликият Янус</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Споменах как Инджев захвърлил своя партиен билет, който по-рано държал близо до сърцето си. Както някога неговите дядо и майка участвали в „завземането на властта“ от комунистите, така след промените той е изпратен да превзема „опозицията“. Нали си спомняте: „Пред сътрудника беше очертана линията му на поведение...“ Даже един от големите комунистически престъпници, чието име следва да бъде забравено – убиецът Георги Андреев, познат като литературен крадец с псевдоним Валентин Андреев, постъпи по-честно – самоуби се. И в предсмъртното си писмо прокле онова, заради което затри не малко хора и съдейства за заличаването на нацията ни. „Партизанският поет“ завеща: „Преди да изляза от живота, аз излизам от Българската социалистическа партия. Нека народът преценява, нека вижда и добро в нея. Но ако знаех стопанските, политическите, античовешките престъпления, аз бих излязъл от нея преди 10 ноември 1989 г. А аз не ги знаех. Сега това ме убива. С ума си разбирам всичко, зная, че трябва да живея, да работя за народа си, но вече болката е непреодолима. Не отчаянието на ума, а болката на душата, станала и на тялото - физическа, ме убива. Проклет да е Живков! И живковистите!“[32]</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Иво Инджев, Петко Бочаров и останалите милицонерски фатмаци на тукашната т. нар. журналистика служиха покорно и вярно на Живков и живковистите, както и на „омразната“ им понастоящем съветска система. Самите те бяха живковисти. На финалната права, в навечерието на промените, техните началници им дадоха по-различна „линия на поведение“. И взеха да пренаписват подгизналите им от престъпления срещу българите биографии. Изградиха им легенди и успяха. Триумфираха благодарение на вече споменатата войска от Форест-Гъмповци, които повЕрваха на техните вапцани в „демократични“ краски отрочета. Онази маса със „сменен чип“, която не може да различи “mala fide” - нечестното, недобросъвестното.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Инджев и събратята му по болшевизъм и ченгесарство имат по много лица. Но няма как да избягат от истинското си, комунистическото. Ето как е определено то от чехословашкия писател Карел Чапек още през далечната 1924 година: „Омраза, пренебрежение и изконно недоверие – това е физическият свят на комунизма; една медицинска диагноза би постановила, че това е патологичен негативизъм. Ако някой стане част от масите, той явно е предразположен към тази зараза...</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Целта на комунизма е да властва, а не да спасява; на неговото знаме е изписан лозунгът на властта, а не на помощта. А гладните искат не да властват, а да се наситят.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Аз не мога да бъда комунист, защото комунистът не знае морала на помощта и съчувствието към страдащия. Защото той проповядва премахването на социалния порядък, а не на този ужасяващ безпорядък, какъвто се явява нищетата. Ако комунистът се съгласява да помогне на нещастните, то става само при едно условие: първо ние ще завземем властта, а после (възможно е) работата да опре и до вас. За съжаление, даже подобно условно обещание за помощ не е гарантирано с нищо. Дори да преобърнете обществото нагоре с краката, и тогава бедните ще отидат отново на дъното, като към тях ще се добавят и много други.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Най-удивителното и най-безчовечното в комунизма – това е с нищо несравнимата му мрачност. Климатът на комунизма е неприветлив и безчовечен...</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Накрая, съществува и проблемът с насилието. Порядъчният човек не може да поддържа тези, които заплашват, призовават към разстрели и обесване и разлагат обществото не с факта, че извършват социален преврат, а с това, че нарушават естествените и нормални нравствени закони...</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Ако комунистите предполагат, че при известни обстоятелства да се бесят и разстрелват хора е толкова сериозна работа, колкото и да се давят дървеници, то аз не мога да разбера и много се страхувам, че така ние никога не бихме се договорили. Методът на комунизма – това е един мащабен опит да се създаде международно недоразумение. Това е опит да се разбие човечеството на отделни части, изобщо несвързани помежду си, които не се разбират една с друга. Това, което е добро за едната страна, просто не може да се окаже добро и за другата.“[33]</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Днес този „опит“ върви към приключване. Но за това – друг път.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">В служба на дявола</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Справка за ИнджевМного са целите на интернационалната комунистическа мрежа на наша територия. Една от основните е постоянно да създава напрежение. За това й помагат специалните звена за предизвикване на скандали, действащи в специалните служби.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Друга цел е да се разбива всеки опит за изясняване на истината. Стотици пропагандисти са впрегнати, за да „разясняват“ някакви „антагонистични противоречия и интереси“ на САЩ, Русия, Европа, Китай... Което е елементарно за опровергаване. Защото макар и в ръцете на ционистите, западните средства за дезинформация оставят следи. Често пъти от късогледство и безхаберие, но понякога умишлено или поради пренебрежението към интелекта на обществата. Ако погледнете къде рекламират „сайта“ на секретния сътрудник „Ивайло“, вгледате ли се кои медии препечатват „творчеството“ му, ще ви станат ясни поне някои от разклоненията на тази мрежа на световната революция у нас.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Ще ви помогна, защото пипалата на този болшевишко-ченгесарски октопод личат във “Frog News” на две прононсирани ченгета – съветския възпитаник, комуниста и офицера Огнян Стефанов, агент „Академик“, и бившия оръжееен търговец, комунистическото ченге Младен Мутафчийски. На тяхната щедрост се радва иначе правещият се на социално гнуслив Едвин Сугарев. Но не се притеснява, че неговият „сайт“ „Svobodata” (защо с латиница) се радва на охотното пропагандиране от страна на тандема Стефанов-Мутафчийски. Сам той, „борецът“ срещу Костов и костовизма, рекламира Костовия „сайт“ “Mediapool”...</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Дълги години Едвин криеше участието си в „тайната вечеря“ на Андрей Луканов с избрани от ЦК на БКП „опозиционери“, проведена в дома на национал-комуниста Николай Хайтов. Проговори повече от три години след събитието. Осмели се да отвори уста, чак когато в мое присъствие Николай Колев-Босия директно заби в лицето му въпроса за това. Година преди 10 ноември длъгнестият клиновед с лице, съчетало мутрите на младия Ленин и на Феликс Едмундович, издал книга. В нея „отворил очите“ на тукашните културтрегери, че истинската култура била възможна само при социализма, след залповете на „Аврора“: „Тържеството на Октомврийската революция доказа нагледно, че такъв строй е възможен и е послужил като мощен катализатор, активиращ във висша степен всички сфери на човешкото мислене.“[34]</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">По това време Сугарев е бил биз-бизе със синчето на архиноменклатурчика и основен лиричен ибрикчия на диктатора Живков, напълно реставрирания другар Любомир Левчев. Този Владимир, наречен така на Улянов, понастоящем е масон със специална задача от Съветските американски щати. Тогава, в навечерието на „сакралната“ дата на промените, двамата с Едвин безпрепятствено издавали „дисидентски“ списания, моля ви се! Все едно мъртвата хватка на режима не важала за тях. Кой ли ги е охранявал?...</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;"> При „жабите“ се мъдри и „сайтът“ на друг „герой“ – Иван Бедров. С вид на току-що изваден от някое мазе на Държавна сигурност, този „виден“ журналист заменяше съвест срещу пари по пътя от БНТ до Pro.BG. На същото място е „изгрял“ и ликът на още един „демократичен“ собственик на инструмент за милиционерски внушения, блогът на навярно проводения във Франция от ония служби и поради особеностите на професията си никому неизвестен Атанас Чобанов. Сам твърди, че от октомври 1989 г. членува в „Екогласност“. Лично за мен това и фактът, че още през 1990 г. този питомец на Френската гимназия заминава за Париж, а скоро след това започва да следва там, говори твърде много... Също и сътрудничеството му с Асен Йорданов - сина на Недялко Йорданов, един от най-възторжените „певци на партията“ и дългогодишен болшевишки гаулайтер на културата в бургаския край. В интернет има доста компрометиращи факти за „демократичното“ лице Чобанов, но не ги споменавам, тъй като досега не са потвърдени. И все пак... Впечатлява и „топлата“ загриженост за този медиен „гений“ на официализирани уж неправителствени организации, като комунистическия Съюз на българските журналисти и „Репортери без граница“.[35] Те нито веднъж не проявиха съпричастие към съдбата на уволнени журналисти с ярка антикомунистическа позиция. Защо ли?</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Ето, в тази „прекрасна“ и тъй „демократична“ компания цъфти секретният сътрудник „Ивайло“.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Самият Инджев се хвали, че е бил коментатор на... радио „Свободна Европа“. Както посочва някогашния служител на ЦРУ Григорий Климов: „Тъй като радио „Свобода“ по принцип се основаваше на тайнствения „комплекс на Ленин“, който прави от хората истински революционери, то подбраха и административния скелет на радиостанцията от онези остатъци от ленинската гвардия, които след Великата чистка лекуваха с труд в концлагерите.“[36] Това важи с пълна сила за „Свободна Европа“, радио „Освобождение“ и т.н., за които Климов припомня, че „както писаха в американската преса, също са свързани с американското разузнаване ЦРУ“.[37] Още в зората на „демокрацията“ покойният Пашанко Димитров от BBC ми отвори очите, че от средата на петдесетте години всички сътрудници на Българската секция са били проводени от тукашните специални служби. А англичаните го знаели. Английският писател и журналист Дъглас Рийд подчертава, че проникването на комунистите в британските медии започнало още от 1937-1938 г. Нима това не е образец на т. нар. легион – съвокуплението на сатаната с антихриста, според руския, а не съветския философ Бердяев? „Затова Бердяев-Бердичевски твърди, че който се е родил от този съюз, ще управлява света“,[38] а не хора като Карел Чапек, да речем.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">По-рано Инджев е служил на ДС, респективно на КГБ. След това се присламчва към партньорската им служба ЦРУ. На този извод навеждат и страстните опити на другаря Косьо Мишев да го наложи като медиен гуру на СДС и то на всяка цена. Ако някой не е наясно кой е „контрадезинформаторът“ Мишев, просто да направи справка. Една дълбоко свързана с комунистическата система историчка на БКП, понастоящем членка на Комисията „Евтимов“, признава: „Както ДС е огледално на КГБ, така ЦРУ и КГБ са огледални помежду си. Целта им е била да поддържат паритет в установените сфери на влияние или да предотвратяват разрастването им в една или друга геополитическа посока с подривни средства. Мисля, че като професионално изградена структура КГБ е доста по-напред от ЦРУ в разузнаването. Обаче в чисто пропаганден план е била много по-ограничена и ретроградна.“[39]</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">От противоположната страна политическият затворник Янко Янков стига по-далеч: „... Изрично и ясно съм посочил, че... вече съм имал своето категорично формулирано убеждение, че срещата на държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър с т. нар. българска опозиция е била съвместно оперативно предприятие на КГБ и ЦРУ и е имала предназначението да сплаши държавния секретар и да го мотивира да докладва на най-висшето американско политическо и държавно ниво, че ако властта бъде дадена в ръцете на т. нар. антикомунисти, страната ще бъде залята от кървави изстъпления, поради което стратегията трябва да бъде насочена към това – властта да бъде дадена на „преустройващите се” комунисти, желаещи да станат капиталисти, и същите да бъдат освободени от каквато и да е отговорност за извършените от тях престъпления.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Изрично съм посочил, че за да стигна до този извод ми е помогнал и Маршал Харис,[40] който винаги, макар и доста предпазливо, е насочвал вниманието ми към подлежащите на двойно или дори на парадоксално тълкуване факти. Посочил съм, също така, че после, непосредствено преди отпътуването си в края на мандата му в София, Маршал Харис изрично ми каза, че възнамерява да напусне дипломатическата си работа, тъй като не е съгласен с това, че в посткомунистическите страни, включително и в България, „ЦРУ работи като филиал на КГБ”.“[41]</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Справка за ИнджевПо същия начин Интернационалът избра комунистическите пропагандатори за водещи „демократични“ журналисти. Братството беше наясно с дефектите в техните характери. И не само тогава, а и сега чудесно ги използва. По тази причина понастоящем телевизиите и страниците на печата се превърнаха в перачници на окървавените ликове на всякакви номенклатурни престъпници от различни поколения. Вместо да пишат показания в затвора, в медиите „гордо“ дефилират убийци и грабители от типа на съвършения простак Григор Стоичков, през ошлайфания примат от ДС -„Кинтекс“ Петър Манджуков и масона за всякакви поръчки от ДПС–„Мултигруп“ Стоян Денчев, до снайперистката от групировките на БСП Весела Лечева. В телевизиите няма да срещнете техните жертви. Съвсем незначителни изключения се допускат единствено за онези, които са продали душите си. Просто за цвят; нали има „демокрация“ и „плурализъм на мненията“?...</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Най-лесният морков, който местните наместници на Братството прилагат вместо тояга спрямо Инджевци, е вродената и възпитана склонност на тези техни момчета да се кланят на истинските властници и на материалния интерес. Това ясно личи в следния изблик на опортюнизъм на „Ивайло“:</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">„Навремето за един журналист да бъде кореспондент в чужбина беше висш пилотаж, венец на професионалния успех, постижение, подобно на това да си посланик сред дипломатите. За тази позиция журналистите се боричкаха с връзки на най-високо партийно ниво. И това ми се случи на мен, безпартийния, едва 28-годишния, с две мижави години трудов стаж като репортер на бюро и без никакъв житейски и професионален опит и никакви шпионски обучения и школи![42] Какво трябваше да кажа – не, не искам да ставам секретен сътрудник, ще си стоя прост репортер в БТА, защото ще дойде 10 ноември 1989 г. и това ще се обърне като компромат срещу мен?!”[43]</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Не, не всички се боричкаха, клетнико. Страшното е, че вие, „боричкалите се“, отново сте по върховете и с характерното си усърдие служите на същите господари от алчно червената номенклатура. А тя ви подава ръка навсякъде и във всичко. „Антипървановата“ книга на секретния сътрудник „Ивайло“ е продукт на мощното издателство „Ентусиаст“, което издава промасонските брътвежи и на Любомир-Левчевия наследник Владимир – също храненик на чуждо разузнаване. Точно коя структура на БКП-ДС се крие зад това „издателство“, няма никакво значение.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Ето едно предизвикателство: Инджев има високо до небесата еврейско самомнение и самочувствие. А всъщност е „наивен и като дете прост“, както е казал поетът. Сам признава как не е знаел, че „... ще дойде 10 ноември 1989 г. и това [меркантилно ченгесарство] ще се обърне като компромат срещу него?!”[44]</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Всеки сам да направи своите заключения. Господ е отсъдил: „Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират.“[45]</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">И още: „... Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене”.[46]</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Момчетата като Иво Любомиров Инжев, правени по един и същ калъп, до един конформисти и опортюнисти, бяха и все така са готови да продадат майките и бащите си, стига да се изкачат с едно стъпало по-високо в кариерата. Което им носи и „съкровища”. Те дори не са чували Божия завет, че не бива „да си събират съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но да си събират съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат”.[47]</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Понятия като морал, обич към ближния, почтеност, достойнство няма как да достигнат до съзнанието на същества от рода на настоящия ни „герой”. Те са носители на друга, на материалистична, марксистко-ленинска етика. Тя позволява дори убийство в името на успеха на партията или на партиеца.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Днес Иво Инджев твърди, че като студент в СССР намразил съветската система. Пък десетилетия наред след това този новопокръстен „антисъветчик“ й служеше и то като най-долно ченге, донасяло за нищо неподозиращи нашенци и чужденци. За да може упорито да се катери към нейния връх. Нали знаете, че обикновено въздържателят не произвежда алкохол; а пуританът не ходи в публичен дом...</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Поради факта, че неговата, подчертавам - неговата и на семейството му комунистическа система, все още е недокосната, днес секретният сътрудник на Държавна сигурност „Ивайло“ има наглостта да хвърля одрипавели от идеологически онанизъм ръкавици като тази: „Дейността ми като гражданин и журналист винаги е била и е на показ. Никакви кукловоди не могат да ме отклонят от осъзнатия, зрял, информиран избор на активна позиция срещу мракобесието, част от което е именно съзаклятието на тайните служби срещу модерна България, мистиката на тъмните сенки от миналото. Тяхното изваждане на показ ги лишава от „магическата им сила” - престават да бъдат стряскащи сенки и се превръщат в обикновени семки, семки занимавки за онези, на които изобщо им се занимава с тях.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Тази позиция ми е струвала доста изпитания. Но каквото и да ми се прибави към тях, няма да се откажа. Най-малкото няма да ИМ позволя да ме откажат.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Нека опитат пак, предизвиквам ги!“[48]</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Приех предизвикателството и се постарах да докажа, че назначеният настоящ „антисъветчик“, „демократ“, „антикомунист“ Иво Любомиров Инджев все така усърдно обслужва „омразната“ му съветска система. Която добре осребрява прилежанието му. Направих го явно, с името си, а не като донос в стила на службите, към които с такава страст другарят Инджев се е стремил. „Ивайло“ не престава да промива съзнанието на невинните, глупавите, немислещите, на идиотите и на подобните нему. Тях съветвам: Вервайте му.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Останалите, малцината с отворено за истината съзнание, ясно видяха алчно червената мутра на потомствения комунист, на ченгето, дето дрънка, на негодника „Ивайло“. Тях призовавам с изпробваната през вековете мъдрост на древните: “Breve tempus aetatis satis longum est ad bene honesteque vivendum” – „Краткият живот на човека е достатъчно дълъг, за да се живее добре и честно“.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">Следвайте я.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;"> Край.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[1] Мнозина не осъзнават, че тъкмо това бе причината за тъй трудното приемане в БКП. Когато номенклатурата се обособи като масонска ложа – мнозина от допуснатите в нея бяха масони, партията се „масовизира“ и нарои партийната рая. Не малко партийни гои причиняваха невероятни беди на други хора. Няма да забравя един телевизионен репортаж от 1992 г., в който две жени разказваха как партийната секретарка на тяхното звено в завода, където работели, другарката Елена Костова, съсипала съдбите им с лоши характеристики. Да, ставаше дума за съпругата на любимия на част от болшевиките и на продалите душите си потомци на буржоазията отпреди 9 септември 1944 г. тогавашен финансов министър Иван Костов. Имаше и по-свестни партийни секретари. Например този, в предприятието, в което работех по разпределение. От Районния комитет на БКП бяха отпуснали бройка за приемане в БКП на млад висшист. Бяхме двама, аз – единственият мъж. При това партийният секретар ми беше пряк началник. Когато отказах с обяснението, че тате ще се обърне в гроба, той не ме предаде. Предсказа, че от мен нищо няма да стане. Разбрах, че колежката ми, с която заедно постъпихме на работа там, също отказала. По съвсем неидеологически причини, но все пак... Искам да кажа, че не всички бяха Инджевци и Бочаровци.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[2] и „Цвятко Цветков: БСП създаде всички останали партии в България – 4 част“, „Гореща точчка“, TV7, София, вторник, 22 март 2011 г., видеозапис от online: http://www.tv7.bg/bodilnik/news/hot-spot/243132.html</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[3] „Цвятко Цветков: БСП създаде всички останали партии в България – 4 част“, видеозапис от online: http://www.tv7.bg/bodilnik/news/hot-spot/243132.html Правоговорът е запазен и пренесен в правописа. Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[4] Вж. Христо Христов – „Ген. Любен Гоцев: Трябва да спечелим изборите най-малко с 50 + 1 процента“, Декомунизация, София, дата не е посочена, online: http://www.decommunization.org/Articles/Hristov91.htm</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[5] Игор Бунич – „Златото на партията”, първо издание, ИК „Прозорец”, София, година на издаването не е посочена, най-вероятно 1995-а, стр. 345. Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[6] В българския език има родове. Ако бе жена, щеше да е доцентка. Не е ли обидно за нея и подобните й, да се обръщат към тях като към мъже? Това е част от програмата са объркване и разбъркване на обществото.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[7] Анна Кълцева ─ „Политическият психолог Антоанета Христова: Българинът е превърнал СРС-тата и предателството в техника на успеха“, „Всеки ден“, vsekiden.com, София, петък, 4 февруари 2011 г., online: http://www.vsekiden.com/88843</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[8] Вж. Георги Ифандиев – „Епопея на негодниците – Как службите ковяха „демократи“: ІІ. СС „Ивайло“ ─ един от филиграните на БКП и ДС“, „Форумът“, forumat-bg.com, София, четвъртък, 17 Февруари 2011 г., online: http://www.forumat-bg.com/medii/1129-epopeya-na-negodnitzite</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[9] Вж. „Иво Инджев в сензационна изповед пред „Шоу“: Отидох сам в ДС!“, едно интервю на Славей Костадинов, Информационна агенция БЛИЦ, София, 25 октомври 2007 г., online: http://www.blitz.bg/article/4017</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[10] Rabbi Harry Waton - “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, New York, NY, March 1939 г., стр. 100. Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[11] Пак там, стр. 54, 81.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[12] Много неизвестни и на пръв поглед невъзможни неща има на този свят. На илюстрацията е показана рисунка, на която е изобразен младият Адолф Хитлер (вляво) да играе шах с Владимир Ленин. Тя е дело на еврейската художничка Емма Льовенщрам и е направена „от натура“ през 1909 г. във Виена. Авторката е наблюдавала двамата бъдещи диктатори да мерят сили в „най-мъдрата“ игра. По онова време Хитлер е бил уличен художник, работещ на парче, а Ленин – революционер в изгнание в столицата на тогавашната Австро-унгарска империя. Партията била проведена в дома на известно еврейско семейство, на което бъдещият най-голям четвърт еврейски „антисемит“ и полуеврейският вожд на болшевиките често се отбивали на гости. И това ли е „конспиративна теория“? Преди година и половина Ричард Уестууд-Бруукс, английският собственик на графичната творба, озаглавена „Игра на шах: Ленин с Хитлер – Виена 1909 година“, организира нейната продажба на търг с начална цена £40,000. (Вж. подробности в: “Pictured: Hitler playing chess with Lenin”, “The Telegraph”, London, September 3, 2009 г., online: http://www.telegraph.co.uk/culture/culturenews/6130672/Pictured-Hitler-playing-chess-with-Lenin.html)</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[13] Равин Исохер Франд – „Ханука и златото – връзката между огъня и парите”, превод от английски Доника Маджарова, в. „Еврейски вести”, брой 23 (1423), София, 7 декември 2001 г., 22 кислев 5762 г., стр. 7. Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[14] Rabbi Harry Waton “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, New York, NY, March 1939 г., стр. 143-144. Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[15] Терминът на израелския вестник “The Jerusalem Post” и се отнася до един от „крайните“ ционисти, бившия съветски гражданин АвигорЛиберман, който поиска израелските араби да полагат клетва за вярност към Израел.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[16] „И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път. И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Исусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време? А далеч от тях пасеше голямо стадо свини. И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини. И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата. А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс.“ („От Матея свето Евангелие“, гл. 8, ст. 28-33.)</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[17] „И когато Той излезе от кораба, на часа Го срещна един излязъл от гробищата човек, хванат от нечист дух; той имаше живелище в гробищата, и никой не можеше да го върже даже с вериги; защото много пъти бе оковаван с окови и вериги, но той разкъсваше веригите, счупваше оковите, и никой не беше в сила да го укроти; и всякога, нощя и дене, по хълмове и гробища викаше и се удряше с камъни; а като видя Исуса отдалеч, затече се и Му се поклони; и като извика с висок глас, каза: какво имаш Ти с мене, Исусе, Син на Бога Всевишний? Заклевам Те в Бога, не ме мъчи! Защото Исус бе му казал: излез ти, дух нечисти, от човека. И го попита: как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името, понеже ние сме много.“ („От Марка свето Евангелие“, гл. 5, ст. 2-9. Подч. мое.)</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[18] Вж. Пейо Яворов – „Хайдушки песни“, сп. „Мисъл“, София, 1903 г.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[19] Донос на СС „Ивайло“ от 18.07... г. Заведен в Комисията „Евтимов“ като: Фонд № 1, АЕ 6405, дата: 14.10.2009 г. Правописът запазен.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[20] Агентурно сведение, Съобщава „Ивайло“, приел ОР 8100 на 20.07. 1983 г. Заведено в Комисията „Евтимов“ като: Фонд № 1, АЕ 6405, Лист № 70, дата: 14.10.2009 г. Правописът запазен.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[21] Сведение от СС „Ивайло“, приел ОР 8100 на 20.07.1983 г. Заведено в Комисията „Евтимов“ като: Фонд № 1, АЕ 6405, дата: 14.10.2009 г. Правописът запазен.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[22] Иво Инджев – „Как станах секретен сътрудник на Първо главно на ДС“, e-vestnik, София, 9 октомври 2008 г., online: http://e-vestnik.bg/4789/4789/</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[23] По онова време, началото на осемдесетте години на миналия век, доста пари – половин заплата на висшист. Тогава вечеря в луксозен ресторант не надхвърляше двайсетина лева.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[24] Строго Секретно! Докладна записка до началника на Отдел 04 на Първо главно управление [на ДС] относно: Проведени срещи със СС „Ивайло“, от старши-разузнавач Отдел 01, ДС, ст.-лейтенант Ив Димовски, написана в 1 екземпляр, Изп.: 01/СГУ ДР Димовски, № 1 – КД „Ивайло“, написала: Стоянова – 6908, София, 15 .VІІ. 1983 г. Заведено в Комисията „Евтимов“ като: Фонд № 1, АЕ 6405, Лист № 67, дата: 14.10.2009 г. Правописът запазен.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[25] Пак там.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[26] „От Матея свето Евангелие“, гл. 7, ст. 18-19.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[27] Писмо № 5, Писмо № 9 от 19.10.1983 г. от Соколов, относно: 14 Иво Любомиров Инджев, подписано на 18.10.1983 г. Заведено в Комисията „Евтимов“ като: Фонд № 1, А.Е. 6405, Лист № 79, 14.10.2009 г., в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[28] Пак там. Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[29] Пак там. Правописът запазен. Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[30] Строго секретно! Утвърждавам, зам.-началник ПГУ-ДС и началник отдел 04, полковник Р. Тошков. Справка, относно: Дело № 15610 за въвеждане в система „Вега“ 1, изготвил ст.-лейтенант В. Павлов, отпечатано в 1 екземпляр, Изп. 04-8698, Нап. ВХ/04-2091, София, 29.08.1985 г., стр. 2. Заведено в Комисията „Евтимов“ като: Фонд № 1, А.Е. 6405, Лист № 153, 14.10.2009 г., в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[31] Вж. напр.: Строго секретно! До началник отдел 04, Първо главно управление – ДС, Докладна записка, относно: проведена среща със СС „Ивайло“, изготвил кап. Ив. Димовски, отпечатана в 1 екземпляр, № 1 – К.Д.“Ивайло“, Изп/нап/ 04/8100, дата не е посочена, стр. 1 и 2. Заведено в Комисията „Евтимов“ като: Фонд № 1, А.Е. 6405, Лист № 77, 14.10.2009 г., в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[32] Предсмъртно писмо на поета Веселин Андреев (роден Георги Андреев) от 10 февруари 1991 г. в: Пенчо Ковачев – „Веселин Андреев ли разстрелва принц Кирил?“, в. „24 часа“, София, сряда, 9 февруари 2011 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=773740 Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[33] “Why I am not a Communist?” by Karel Čapek, translated and provided by Martin Pokorny, “Přítomnost”, № 4, December 2, 1924 г., online: http://capek.misto.cz/english/communist.html</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[34] Едвин Сугарев – „Българският експресионизъм“, Издателство „Народна просвета“, София, 1998 г. Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[35] Вж. „Репортери без граници“ бранели Атанас Чобанов от кмета на с. Царево…“, Съюз на българските журналисти, София, 21 май 2010 г., online: http://www.sbj-bg.eu/index.php?option=com_content&task=view&id=4251&Itemid=1</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[36] Григорий Климов – „Имя мое легион“, Издательство „Славия, Нью-Йорк, 1975 г., Глава 1. Красный папа, online: http://www.lib.ru/PROZA/KLIMOV_GP/legion.txt_with-big-pictures.html#1</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[37] Пак там, Глава 3. Дом чудес, online: http://www.lib.ru/PROZA/KLIMOV_GP/legion.txt_with-big-pictures.html#3</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[38] Вж. Григорий Петрович Климов – „Божий народ“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Издательство „Пересвет“, Краснодар, 1999 г., Электронная версия, Киев, 1999 г., стр. 18, 24, цялата книга в pdf от online: http://reeed.ru/lib/books/bozhii_narod_/</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[39] „Татяна Кирякова: Няма лъжа! Били сме 16-та република на Съюза“, интервю на Люба Кулезич, “Frog News”, София, понеделник, 28 Септември 2009 г., online: http://frognews.bg/news_15559/Tatiana_Kiriakova_Niama_laja!_Bili_sme_16-ta_republika_na_Saiuza/</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[40] По онова време съветник в посолството на САЩ в София, агент на ЦРУ.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[41] „Янко Янков: Имаше споразумение между комунистическия елит и управляващите западни елити”, интервю на Калоян Методиев, „Общество.нет”, София, 31 октомври 2009 г., online: http://www.obshtestvo.net/content/view/1457/3/ Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[42] Каква крупна лъжа!</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[43] Надя Костова – „Как Иво Инджев стана агент на ДС”, в. „Уикенд”, брой 47 (367), София, 20 - 26 ноември 2010 г., стр. 22. Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[44] Надя Костова – „Как Иво Инджев стана агент на ДС”, в. „Уикенд”, брой 47 (367), София, 20 - 26 ноември 2010 г., стр. 22. Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[45] „От Матея свето Евангелие”, гл. 7, ст. 13-14.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[46] „От Матея свето Евангелие”, гл. 19, ст. 21.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[47] Пак там, гл. 6, ст. 19-20.</span><br /><br /><span style="font-family: trebuchet ms;">[48] Иво Инджев – „Как станах секретен сътрудник на Първо главно на ДС“, e-vestnik, София, 9 октомври 2008 г., online: http://e-vestnik.bg/4789/4789/</span><br /></span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><span style="font-weight: bold;">:::</span><br /><br /></span><div style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" class="componentheading"><span style="font-size:100%;"> Медии<br /><br /></span></div> <table style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" class="contentpaneopen"> <tbody><tr> <td class="contentheading" width="100%"> <span style="font-size:100%;"><span class="contentpagetitle"> Епопея на негодниците</span><br /><br /></span> </td> <td class="buttonheading" align="right" width="100%"> <span style="font-size:100%;"><br /></span> </td> </tr> </tbody></table> <table style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" class="contentpaneopen"><tbody><tr> <td valign="top"> <span class="small" style="font-size:100%;"> Написано от Георги Ифандиев<br /><br /></span> </td> </tr> <tr> <td class="createdate" valign="top"><span style="font-size:100%;"> Сряда,30 Март 2011<br /><br /></span> </td> </tr> <tr> <td valign="top"> <div class="ultimatesbplugin_top"> </div><p align="center"><span style="font-size:100%;"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Vigo/g.ifandiev1.jpg" alt="Георги Ифандиев" title="Георги Ифандиев" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="208" width="200" />КАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“:</span></p> <p align="center"><span style="font-size:100%;">V. ИВО ИНДЖЕВ ─ ЧЕНГЕ ТА ДРЪНКА, ВЕРВАЙТЕ МУ</span></p> <p align="center"> </p> <p><span style="font-size:100%;"><i> Продължение.</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Докато пиша, „високо културни“, „цивилизовани“ същества сипят бомби с лъжи върху главата ми. Опитват се да ме ликвидират като автор, за кой ли път да ме накарат да замълча. Не разбират, че не са мои лични врагове, нито аз съм срещу тях. Нищо лично, те просто вършат своята работа, както гласи широко разпространената мафиотска фраза. Убеден съм, че повечето от тях са добросърдечни люде, които нямат друго занятие, а хранят семейства...</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">От друга страна съм сигурен, че в своя глад те не дирят истинските виновници за своето дередже. С подхвърления къшей хляб са им внушили, че са способни на убийство.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Ако един от тях успее да ме разкъса на парчета – физически или с клеветите си, принуди ме да обърна гръб и зарежа всичко, едва ли това ще разстрои съня му. Гладът не познава морал... Бездуховността – сто пъти повече.</span></p> <p> </p> <p align="center"><span style="font-size:100%;">Блажени мръсниците, защото тяхно е царството на сатаната</span></p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Давам си труда да се цапам с проучвания като настоящето, защото съм убеден: Бочаровци, Инджевци и подобните им са изключително опасни. Колцина са умните, ерудираните, моралните и мислещите, които са осъзнали значението на произхода и миналото на всеки човек? Ала има и още нещо, което се изплъзва от погледа и ума на масовата публика – йерархията на проблемите ни. С риск да засегна приятел, ще заявя: войната със символите е идентична на удрянето на самара, вместо на магарето.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Не отричам важността на тотемите на социализма. Като всяка осъзната тайна организация,[1] комунистическата партия държеше много на тях или по-скоро на влиянието им върху масовото съзнание. Те въздействат силно и на подсъзнателно ниво. Обаче не паметниците и останалите външни белези на комунизма съставляват системата. Те са нейната изфабрикувана и лесна за ликвидиране парадна фасада.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/056/Indjev-1a.jpg" alt="Произведеният в чин олигарх Николай Банев внимателно слуша бившият премиер Сергей Станишев" title="Произведеният в чин олигарх Николай Банев внимателно слуша бившият премиер Сергей Станишев" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="306" width="325" /></span>Хората с партийни билети, комунистите, но най-вече алчно червената номенклатура бяха и са същността на комунистическата Система. Партийната рая беше нейният крепител. Затова й бяха предоставени известни привилегии. Останалите бяхме работната сила, която осигуряваше благоденствието на върхушката. Системата не подбираше своите обслужващи кадри според техните качества, а в зависимост от принадлежността и вярността им към ръководната партия, т.е. към номенклатурата. Този отрицателен позбор разчиташе на хора, които не използваха и без друго оскъдното си сиво вещество, защото нямаха право и не им се налагаше. Затова настоящият „елит“ е толкова бездарен, лишен от идеи, неспособен да плува в бурните води на интернационалната конкуренция. Той е свикнал върхушката на партията да мисли вместо него и да взима решенията. Без обсъждане от по-ниските равнища, партията ги спускаше надолу за безпрекословно изпълнение. Това е един от белезите на тоталитаризма. Той роди крайния егоизъм, завистта и злобата – основната отличителна черта на днешните парвенюта.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Този егоцентризъм включва типичното за комунистите еврейско чувство за превъзходство над останалите. Ала също така и усещането, че останалите ─ партийната рая и безпартийните гои, са длъжни на „избраните“. Съвременните необуржоа не се чувстват удобно в смокингите и роклите с голи гърбове. Пречи им произходът. Сюртукът на богатството тежи на техните изнежени от незаслужени привилегии плещи. Те нямат изградени навици да решават и да носят отговорност. Ако им предложат, с облекчение ще захвърлят ключовете от сейфовете и ще се завърнат в предишните си обширни кабинети с тапицирани врати. Там, където се изживяваха като малки крале на милиционер-социализЪма. Където раята и гоите си записваха ред за прием. А удареше ли часът местният „владетел“ да благоволи да диша един и същ въздух с тях, със сгънати гръбнаци плахо почукваха и питаха: „Другарю еди-кой си, може ли...“</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Само преди дни един от назначените олигарси, другарят Николай Банев, призна в телевизионно предаване, че е членувал само в една партия – БКП, и още пази партийния си билет. Защото тя „мислела за народа“! Въобще не се постара да прикрие носталгичната нотка в гласа си. Не отрече, че е бил щатен комсомолски деятел от регионален мащаб и това го е извело до върховете на... капитализма. Но според него „<i>българският бизнес е бил в геноцид през всичките години на т. нар. демократичен преход</i>“.[2] Бедните „бизнесмени“! Живи да ги ожалим...</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">В същия разговор „вездесъщият“ и дори неодраскан бивш офицер от Второ главно и от Шесто управление на Държавна сигурност Цвятко Цветков обяви на всеослушание следното: „<i>Първо</i><i>, БСП създаде всички останали партии в България, това е факт.</i>“ Бащата на покойния комунистически бандит Илия Павлов, някогашният келнер на номенклатурата Павел Найденов, поддържаше „исото“: „<i>Верно е</i><i>, че всички партии са се роили от БСП. И не е изключено това, когато некои са били в БСП, да не са съгласни със идеольогията, която е била четирисет години – маркс-ленинската идеология. И некои от тях да са съ осъзнали да съ включат в останалите формиращи се партии, за да могат, тъй като те не са харесвали всичко, което е правено от комунистите от четирисет и четвърта до деведесета година... Аз смятам, че имало е партийни членове и комунисти, които не са одобрявали политиката на комунистите и на БСП по времето на управлението на Тодор Живков или тези преди него. Защото човек може да съ осъзнава малко и по-късно и да приеме политика и да работи онова, което му е по сърце. И когато вече духа от бутилката е излезнал, всеки е имал право да мисли и да се присъединява към ония, които той ги харесва повече. И смята, че са тия които отива, те ще допринесат повече за страната.</i>“[3]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Ето илюстрация на философията на Иво Инджев, на подобните му комунистически престъпници и на много други „редови“ членове на БКП, някои от които замърсяват и тази медия. Преди време нарекоха тази позиция „политическо номадство“, но това е прекалено меко. Става дума за чиста проба опортюнизъм – използване на всяка възможност в името на личната полза, без прилагане на нравствени критерии. От разговора, цитат от който току-що приведох, стана ясно, че Б.Б. се е поставила в услуга на американците. Което също потвърждава липсата на морал, на реална опора в идеология, на вяра у комуниста. До вчера – слуга на Кремъл и на тукашните му антибългарски наместници. Днес – на Вашингтон, отново без мисъл за България. А утре?...</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Безпартийните изобщо не са споменати в бръщолевенията на издигналия се до салонен управител в ресторанта на ЦК на БКП Павел Найденов. Той признава:, че „<i>не е изключено това, когато некои са били в БСП, да не са съгласни със идеольогията</i>“. Ами що щяха там, защо толкова дълго „понасяха тази тегоба“? Заради кариерата и келепира ли? Сега пак искат същото! Обърнахте ли внимание на начина, по който днес комунистите говорят за „<i>партийните членове и комунистите</i>“ в трето лице, сякаш не са били едни от тях?! За онези „<i>някои</i>“, <i>които не са одобрявали политиката на комунистите и на БСП по времето на управлението на Тодор Живков или тези преди него</i>“. Един вид – и бай ви Павел е бил сред тях. Ами защо е стоял в партията и е слугувал на същия Тодор Живков и на онези „<i>преди него</i>“? Съгласни ли сте те пак да бъдат начело и да ви водят? Кьорави ли сте? Не забелязвате ли докъде ни докараха – всички нас? Съгласни ли сте с това?</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">В основата на конструкцията на неразградената Система, както и да я наричате, са онези от Политбюро, пред които през януари 1990 г. ръководството на МВР начело с ген. Любен Гоцев е положило клетва за вярна служба.[4] Ала днес пак те или подставените им лица стоят на върха. Те са гръбначният мозък на системата. Главният е зад граница. Можем да гадаем къде точно, но почти сигурно в Москва, само че под контрола на западния свръхелит. Насетне идва ред на различните равнища на номенклатурната йерархия ─ тялото на системата на държавния капитализъм под тоталното ръководство на една единствена партия ─ комунистическата. Ето къде се корени главният проблем на нашата нация. Основният субект на системата, алчно червената номенклатура, е недокосната. Докато ние се борим с вятърни мелници от рода на на Мавзолея и Паметника на Съветската армия, те изградиха паралелна система, която в някои аспекти е по-зла от късния вариант на старата. Нали знаете: „<i>Партията все пак някак си се съгласяваше да храни своите роби</i><i>, но хора, осъзнали свободата си, тя нямаше намерение да храни. А Номенклатурия, както и преди, ще храни само себе си и ще се подхранва от Запада. Народът, отучил се да мисли и да работи, нека мре. Той вече за нищо на никого не е нужен.</i>“[5]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/056/Indjev-2a.jpg" alt="EUSSR" title="EUSSR" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="337" width="325" /></span>За да запази Системата, Партията и нейната служба за партийна сигурност са мобилизирали старите пропагандни кадри. Тяхната настояща задача е да отвличат вниманието на обществеността. Защо не видите или чуете някой политически затворник – от истинските, а не дребните ченгета, продали душите се на другарите, да призовава за разрушаването на тотемите на болшевишкия режим? Тези хора са наясно, че Системата – това са хората, нейните представители, заедно с мрежата от връзки, в която партията и Интернационалът ги вплетоха. Това са онези семейства, които ръководеха с камшик в окървавените си лапи, а сега „управляват“ с пачки в ръце. Като свалите от челата им техните отличителни символи – алените петолъчки, сърповете и чуковете – ги превръщате в ни лук яли, ви лук мирисали „демократи“, но все така на власт; узаконявате правата им на вече частни капиталисти. Не забелязвате ли колко лесно намериха уют зад дванадесетте жълти „европейски“ звезди върху синьото знаме на новия Съветски съюз? Толкова ли е трудно да прозрете целия мръсен замисъл? Първо им отнемете властта, парите и имуществото, които крепят тяхното владичество. Тогава ще дойде ред и на монументите им.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Никой да не ми говори за някакви изобщо несъществуващи мои „досиета“. Както и за такива на приятелите ми. Ако ги имаше, отдавна щяха да са ги размахали, или щяхме щастливо да добруваме като вашите „герои на прехода“. А не да берем души в мизерия, и да броим секундите на телефонните разговори помежду ни. Ченгета като Дянко Марков, признал си в предаването „Безкомпромисно“ на Георги Жеков, че е продал душата си на комунистическите секретни служби, обслужват митинговите „лекции“ на болшевики като Инджев. Янко Янков или Петър Гогов ги няма там. Докато изедниците се къпят в лукс, ние вегитираме в отчайваща материална нищета. И трябва да търпим техните подставени лица, лумпените на посткомунизма, скрити в окопите на своята анонимна безопасност, да ни обстрелват с лъжи и измислени обвинения? Стига толкова! Аман! Genug! Enough! Basta!</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Защо повечето от нашенците приемат другари като Иво Инджев, Петко Бочаров и останалите измамници на прехода? Досега не разбирам какво означава „социолог“, „политолог“, но в момента съвсем се обърквам. Обаче някакъв доцент, „политически психолог“, на всичко отгоре с женски имена,[6] е намерил универсалното обяснение:</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">„<i>Българинът е просъществувал до ден-днешен сам и не в група</i><i>, за разлика от развитите европейски страни. Той няма доверие на съседа или колегата, или приятеля, че може да се бори с него рамо до рамо за постигане на общ интерес. За това има много причини като в основата е превръщането на СРС-тата и предателството (метафорично и съвсем конкретно) в техника на успеха. Точно обратното би трябвало да бъде, даже държавата чрез педагогически при</i><i>[й</i><i>]оми би трябвало да има политики и да тренира децата още в детската градина за значението на групата за постигане на лично благосъстояние. Много далеч сме като мислене от това.</i>“[7]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Не случайно нарекох местното население „помаци“. Не в смисъл на измъчени хора, а на същества, готови на всичко, в т.ч. и на предателство, в името на онова, което разбират като успех – на материалното благополучие. Удаде ли им се случай, с болшевишка преданост заменят чужда човешка съдба, понякога даже живот, за пост, пари, предмети... Понеже самите те са такива – конформисти и още по-лошо – опортюнисти, като секретния сътрудник „Ивайло“, са готови да оправдаят тези грехопадения. Отиват по-нататък – идентифицират се със същества като него. И ненавиждат другите, които не са като тях. Това е вид обществен расизъм, който у нас се случва многократно по-често в сравнение със страните, които обозначаваме с прилагателното „нормални“.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Затова представителите на това жестоко езическо мнозинство пищят като настъпени пришки под всяка моя публикация във форума на „Форумът“. И безсъвестно пръскат лъжи, обиди и инсинуации не само по мой адрес, но и спрямо малцината ми съмишленици. Един от техните плакатни любимци е отсъдил:</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">„<i>И всекиму добро струва,</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>само знайте за парата,</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>като човек що да прави,</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>продава</i><i> си и душата...</i>”</span></p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p style="text-align: center;" align="center"><span style="font-size:100%;">Територия на идиотщината</span></p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Колко пъти ме питаха: Какво му е комунистическото на Иво Инджев? Бил е ченге, но сега... Как да обясня на идиота, че е такъв? Никога няма да се съгласи, не ще повярва, че това е голата, макар и неприятна истина. Нима не доказах от колко тежък род на комунистически престъпници произлиза СС „Ивайло“? На 9 септември 1944 г. майка му и нейният баща – дядото на другаря Инджев, дейно „<i>участвали в завземането на властта в Княжево</i>“ от комунистите![8] Сетне с парабелум в ръка са служили на „тихия фронт“... Сам той е членувал в БКП – доброволно, защото „<i>на младеж като негова милост хората от Държавна сигурност</i>“<i> и разбира се, от БКП, освен всичко друго обещавали кариера, власт, влияние, пътувания, пари...</i>“[9] Всичко онова, от което т. нар. от другарите обикновени българи бяха тотално лишени. Никой не е вкарвал зорлем в партията-мафия. Онези, които „се вливаха в мафиотските й редици“, никога не са приемали правилото: “<i>Melius est nomen bonum quam magnae divitiae</i>” - „<i>По-добре честно име, отколкото голямо богатство</i>“.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/056/Indjev-3a.jpg" alt="Eastern frontier" title="Eastern frontier" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="275" width="220" /></span>За идиота това няма значение. Неговото съзнание е промито. Пък и няма навик да ползва ограниченото си сиво вещество. Това го изморява. Обсебен е от княза на този свят. Свикнал е да си създава кумири, да им се възхищава. А когато се сринат, да ги охули, както става в повечето случаи. Но обърне ли се филийката, да ги обожествява. Сатаната е „сменил чипа му“, сиреч неговата вяра. И вместо в Бога, идиотът вярва в човеци, все долнопробни същества, продукт на текущия, наложен отвън „изъм“. Представителите на тази пасмина са толкова осакатени духовно, че няма как да проумеят – “<i>pelle sub agnina latitat mens saepe lupina</i>” – „<i>под кожата на агнето често се крие нрав на вълчица“</i>. Отнася се за техните любимци. Идиотите никога няма да проумеят, че типове като Инджев, Бочаров, 95 на сто от останалите „журналисти“ „политици“, „бизнесмени“, „социолози“, „политолози“ – всички, които го ограбват материално и духовно, са продукт на генното инженерство на БКП. На свой ред тази партия-държава е експеримент на политическите биотехнологии, които повече от век и половина Интернационалът разработва в своите лаборатории.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Последното е израз на арогантността на силните. Тя датира от времената на колониализма, но най-добре е осъзната и овладяна от семейство Ротшилд. Наричат днешния колониализъм „глобализъм“. Не търсете антикомунизъм у ония, които създадоха самия комунизъм – като идеология и практика. Не, комунизмът не се роди в Руската империя или някъде на Изток. Той бе заченат в недрата на западноевропейската аристокрация. Ядрото й беше заразено от талмудизма, проповядващ равенство, но само сред евреите. Да припомня признанието на американския равин Хари Уетън: „<i>Юдаизмът е комунизъм</i><i>, интернационализъм, универсалното братство на човека... Ето, с тези духовни оръжия евреите ще завладеят света и човешката раса.</i>“[10]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Ала преди това същият твърде образован и осведомен (илюминиран) автор разкрива: „<i>Какво е нацизмът? Нацизмът е имитация на юдаизма; нацизмът прие принципите и идеите на юдаизма, с които да унищожи юдаизма и евреите. Само това е достатъчно, за да постави Хитлер редом с Валаам...</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Нека ви разкрия една тайна: Нацизмът не е нищо друго, освен имитация и извращение на марксизма; в нацизма не съществува нищо, което да не е заимствано от марксизма. Изследвайте Хитлеровата антимарксистка библия – </i><i>“Mein Kampf”</i><i>, прочетете я внимателно и какво ще откриете? Ще откриете, че Хитлер е възприел принципите, идеите, политиката и методите на марксизма. Хитлеровата Националсоциалистическа партия беше създадена по образец на Комунистическата партия на Съветска Русия, а двете бяха сформирани съгласно идеите на марксизма.</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Като истински революционен марксист, Хитлер наблегна на трудовите маси... Кои бяха теоретиците на нацизма. Не бяха ли социалистите, комунистите, и мъжете и жените, които получиха образованието си от марксизма? Откъде Хитлер и неговите последователи взеха идеята за интернационалния капитал, за експлоатацията, от една страна, и социализма и националното планиране, от друга? Не взеха ли всичко това от марксизма? Но онова, което е най-важно, е следното: Ако не беше великото дело, извършено от марксистите, ако не беше Руската революция, ако не съществуваше почвата, подготвена от социалистите и комунистите, Хитлер, нацистите и Националсоциалистическата партия никога нямаше да съществуват...</i>“[11]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Ще допълня: нито държавата Израел, основана от Ротшилдови чрез Хитлер. Нататък същият автор обяснява отношението на комунистите и нацистите към безпартийните. То е като на евреите към Валаам. <i>(</i><i>Вж. илюстрацията с рисунката „Игра на шах: Ленин с Хитлер – Виена 1909 година“. Запознайте се и с подробностите за нея.</i>[12]<i>)</i> За другарите ние, нечленувалите в партии, сме прокълнати. Не случайно комунизмът нарои тук купища опортюнистчета – вече няколко поколения. За да не са като нас – тор, върху която да градят собственото си преуспяване. Те се смятат за „солта на земята“. Единственото, което ги движи, е материалният интерес. Те са комунисти – организирани или не. Без да го осъзнават, всъщност са юдеи. Правят всичко в името на това да са добре и то тук, и сега. По същия начин равините учат своите питомци: „<i>Еврейският народ нямаше да е същият, ако наистина… парите ни бяха многобройни като пясъка… И осъзнаваме каква сила представляват парите. Знаем и как да ги използваме правилно. С тях можем да променим живота на евреите. Затова се молим “… парите ни да са многобройни като пясъка в пустинята” – за да осигурим благополучието на еврейския народ.</i>”[13]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Ето ви я комунистическата идеология, изповядвана и от местните ни американофили. По-рано те бяха съветофили. Още по-рано слугуваха на отоманските власти. Ако се наложи, утре ще надянат шлемове с антенки и ще приветстват евентуалното пришествие на марсиянци. „<i>За да осигурят благополучието</i>“ на себе си и на своите семейства. „<i>Комунистическата душа е душа на юдаизма</i><i>. Следователно излиза, че както в руската революция триумфът на комунизма бе триумф на юдаизма, по същия начин триумфът на фашизма е триумф на юдаизма.</i>”[14] В момента у нас триумфира опортюнизмът.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Срещал съм хора, които на пръв поглед изглеждат интелигентни, образовани, доколкото това е възможно тук. Но изпитват безрезервна вяра в професионални лъжци от рода на Тодор Живков, Андрей Луканов, Сергей Станишев, на техните скрити слуги Иван Костов, по-рядко на Филип Димитров, на Георги „Гоце“ Първанов, на човешкото падение Симо Мадридски, а понастоящем най-много на Б.Б. Има люде, изповядващи пълно доверие в обучени измамници като Петко Бочаров, Иво Инджев и останалата кохорта от алчно червени пропагандисти. Става дума за своеобразни религиозни фанатици, които са се отказали от две върхови Божи дарения – свободната воля и правото да мислят. Какво пък, споменавал съм древната максима: “<i>Mundus vult decipi, ergo decipiatur</i>” - „<i>С</i><i>ветът обича да бъде лъг</i><i>а</i><i>н, нека тогава го лъжат</i>“.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Щом за вас няма значение кой какъв е бил преди десетилетия, даже онзи ден, защо не канонизирате другаря Тодор Живков за икона на вашия комунистическиантикомунизъм“? Не, няма парадокс. Тато има по-големи „заслуги“ за „демокрацията“ ви от изброените негови хрантутници. Както се полагаше на неговата роля на ваш „пръв ръководител“, точно той бе пионерът в битката против собствения му социализъм. Не друг, а тъкмо Тодор Правешки пръв провъзгласи социализЪма за „<i>недоносче</i>“. И посочи новата партийна линия – към частна собственост и капитализъм. Дори ви даде указания да използвате „<i>митинговата демокрация</i>“! Вижте и чуйте: „</span></p> <span style="font-size:100%;"><br /></span><p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Ето я директивата, която спуснаха на Ж.-Желевци, Бероновци, Тренчевци, Петко-Симеоновци, Дертлиевци, Кошлуковци, Савовци, Ф.-Димитровци, П.-Стояновци, Сугаревци, Догановци, Костовци, Бочаровци, Аговци, Инджевци и останалата болшевишка сволоч – целия легион от Homo Sovieticus.[15] И те се втурнаха да се „демократизират“ и да „демократизират“. Настана масово състезание по хвърляне на лични алени петолъчки, сърпове и чукове. След него „олимпийците“ излязоха изчипкани. Тяхната потомствена алчно червена боя и кирта от позорните им дела бяха изтъркани и отмити. Помогнаха им тълпите от теляци – мераклиите за кариера и т.нар. симпатизанти. И ето ги днес пред вас – пред гъмжилото от идиоти на посткомунизЪма: надянали са „демократични“ дрешки, извадили са копия, наточили са идеологически мечове с нова марка – “Made in USA”, заменила старата – „Сделано в СССР“. Те пак са тук и пак са същите. Но чрез верните медии, притежавани от тяхната „вечна и свята“ партия, добре ви индоктринираха. И като в евтина холивудска гротеска вие ги виждате като Прометеевците на „демокрацията“, на „новото“, на „прогреса“. Като обобщавам, имам предвид онези от вас – комуноидите, генно модифицираните същества, заченати по изкуствен път в тайните лаборатории на службата за партийна сигурност на БКП, или допуснали да им имплантират чипове на примирението и подчинението на.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Почти всички останали са вечно съгласните с конюнктурните „големци“ потребители от фермата – „болшинството“. Каквото им сипят, това плюскат. Единици мислят и осмислят, анализират и търсят истината. В сравнение с болшинството, те са шепа. Но са елит, макар и непризнат, пък навярно и неосъзнат. Те са истинските носители на светлината и доброто, а не луцеферианците с промити мозъци, които не отличават зърното от плявата. Защо „народните маси“ не приемат този необявен елит? Първо, поради последното – неизвестен е. Не го допускат до влиятелните медии. И освен това, понеже: “<i>Malus fugit lucem, ut diabolus crucem</i>” – „<i>Лошият се страхува от светлината</i><i> като дявол от кръст</i>“. А както подчертах, този необявен елит издига факела на Божията истина и познанието. Те, малцината умни, ерудирани и добри, са на кръста. Останалите са обречени „<i>да се влеят в стадото свини и да се сурнат из стръмнината в морето</i>“...[16] Страшното е, че са „<i>легион</i>“[17] и повличат всинца ни.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Намират се и дьонмета, които с обръщането на своята болшевишка вяра в някаква „нова“, „демократична“ (?!) са станали по-комунисти от Ротшилд, Маркс, Ленин и Хитлер, взети заедно. Настойчиво питат: Защо не говориш за истинските комунисти, тези от БСП? Жалки чавдарчета с алчно червена закваска, да имах власт, бих поставил този най-ретрограден клон на местната мафия извън закона. Не спирам да насочвам вниманието на хората тъкмо към нейната основа – комунистическата номенклатура, която е подбрана така, че с хамелеонска лекотапреживява всякакви метаморфози. Нейните представители крепят цялата система. Никога нищо добро не съм очаквал от тях. Те не са мои съперници или противници, а врагове, смъртни врагове! Възпитал съм се в духа на аксиомата на поета: „<i>С враг врагувам </i><i>-</i><i> мяра според мяра</i>“.[18] Ала нито е времето, нито тук е мястото да изяснявам отношението си към другарите. Пък и то е достатъчно ясно.</span> да </p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">За да зърнете истинските отвратителни мутри на подставените лица на номенклатурата, на аргатите й от т. нар. опозиция, е необходимо отворено съзнание и трезв поглед. Няма значение как ги наричате. Нито как окачествявате угодническите физиономии на техните оръженосци, безполовите проститутки от медиите. Възрастта няма значение. Те са зависими от много неща. Преди петилетка момче от Нова телевизия дойде да прави репортаж у дома. Когато в свободния предварителен разговор отворих дума за занаята, споменах, че за мен вярата в Бога, семейството ми и моралът са над всичко. Почти разтреперан, този „син на полка“ призна, че е готов на всичко, само и само да стане водещ на предаване, да е на екран. Е, вече е такъв, в сутрешния блок на същата медия. Представяте ли си с цената на колко подлост и предателства се е докопал до лелеяната позиция? Прекалено млад е и затова няма как лично да е бил свързан с нявгашната ДС. Но е толкова опасен и безскрупулен, колкото нейните офицери и агенти. Това е „легионът“, готов да служи – всякога и на всички. Причините за хъса на тези вълци в овча кожа са разнообразни. Резултатът винаги е един и същ – Иво Инджев и вярата на „демократичните маси“ в него.</span></p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center"><span style="font-size:100%;">Истината и само истината – и какво от това?</span></p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Опонираха ми: Изнеси доносите на Инджев. Показах няколко образци и едно самопризнание. Глас в пустиня. Може би така трябва, или наистина „<i>предателството</i><i> се е превърнало в техника на успеха</i>“? Това е манталитет, без извинение. Дали мнозинството от нашенците не е просто по християнски великодушно и благороднически снизходително? Струва ми се, че верният отговор се съдържа в душата на всеки. Когато всеки се погледне в това най-интимно и точно огледало, навярно съзира греховете си, подобни на Инджевите. Затова, от гузна съвест, тези безименници все дирят под вола теле...</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Сред папките с кадровото и архивното дело на секретния сътрудник „Ивайло“ има купища собственоръчно написани доноси. Да, техният автор е Иво Инджев. Писал ги е на ръка. От тях става ясна душичката му, така да се каже. Разкрива се истинската същност на същество, което не само е склонно да дебне другите. То явно получава оргазъм, когато като лалугер слухти около жертвите си, зададени му свише или набелязани доброволно. („Батето“ явно е от вторите. В противен случай СС „Ивайло“ е бил сред най-доверените сътрудници на ДС и конкретно на Шести отдел на Шесто управление, занимавал се с висшата номенклатура.) Но обяснете ми: Какво значение има дали е клеветил нашенски специалист в Ливан, чужд гражданин или политик тук или зад граница? Та от доносите му става ясно: сприятелявал се е с различни люде, за да ги използва и да донася не само изреченото от тях, но и за техните схващания, политически убеждения, поведениеПредателят е такъв до гроб. От Юда насам предателството е най-тежкият смъртен грях, който се наказва само по един начин. и т.н. Последното изисква приятелска интимност. И на най-големия си враг не пожелавам да има Иво Инджев за приятел. </span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/056/Indjev-4a.jpg" alt="Адолф Хитлер играе шах с Владимир Ленин" title="Адолф Хитлер играе шах с Владимир Ленин" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="256" width="325" /></span>Лъжа е и, че секретният сътрудникИвайло“ е работил само зад граница. На 18 юли неизвестно коя година (навярно 1983-а) той „е предал“, както са се изразявали ченгетата, от курорта „Златни пясъци“. Слухтял е около някакъв сириец. „<i>Той подчерта, че разполага с филм, в който е документирано следното изказване на </i><i>(... задраскано): „СССР предаде нашето приятелство за един кораб с жито“. За изгонването на </i><i>(... задраскано) от Сирия, според него, е допринесло неговото държане „на среща с палестинци“, на която той наред с лозунгите за победа на палестинската революция е призовал да бъде сменен „режима на Хафез Асад“...</i>“[19] „</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Друг подобен образец, също написан на ръка, е озаглавен „Агентурно сведение“. В него на 20 юли 1983 г. „Ивайло“ „съобщава“ на водещия си офицер, който не е човек, а просто някакъв пореден номер - 8100. Собственоръчно написаният от Иво Инджев със ситен почерк текст започва така: „<i>В поведението на </i><i>(... задраскано) правят впечатление няколко неща. Първо той непрекъснато хвали нашата действителност,... изтъква нейните преимущества...</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Той се опитва да си създаде в очите на околните авторитет на много умен човек като често изтъква заслугите си. Същевременно някои негови постъпки издават изключително лекомислие и елементарно подценяване на околните. Такъв беше случаят с дупките, които през нощта беше пробил в ламаринената стена, разделяща адамовия от евиния плаж в МОЖ на Златни пясъци. Тази „хитрост“ не само не остана незабелязана, но и за малко не стана причина за много сериозен скандал.</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Той се опита да получи информация по въпроси на българо-югославските отношения без дори да потърси претекст за подобен разговор. В същия стил зададе въпроси за </i><i>(... задраскано)</i><i> и положението с цените в България.</i>“[20]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Това е чист донос в стил „агентурна класика“ на сътрудник на Шесто или на Второ главно управление на Държавна сигурност, но не и на т. нар. външнополитическо разузнаване. Не че последното е по-добро. Доносът издава, че авторът му е действал у нас и има склонност да преценява и характеризира хората от някаква своя или вменена му гледна точка, да ги дебне, наблюдава, да слухти около тях и да донася за техните постъпки, за черти на характера им и т.н. Долнопробна, отвратителна дейност, която няма нищо общо с някаква „защита на националните интереси“. Никой нормален човек не би се занимавал с такава свинщина. Отврат!</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">При това Инджев явно е бил твърде продуктивен. Понякога е донасял по няколко пъти на ден. В „Сведение“ от СС „Ивайло“ от същата дата той пише за лице, чието името в документа е задраскано, че е разкритикувало „<i>стремежа на </i><i>(... задраскано) да създаде подобие на Ким Ир Сен... Що се отнася до саудитско-сирийските контакти той потвърди, че саудитците оказват натиск върху Сирия „също както и други страни – например Мароко и Алжир.“ Той не оцени характера на натиска и дали той е свързан със сирийско-палестинските проблеми.</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Единствената забележка, която той направи по адрес на Ирак, беше свързана с посещението на </i><i>(... задраскано) в Багдад. Според него </i><i>(... задраскано) се опитвал да дразни Сирия като се среща в Багдад със </i><i>(... задраскано, според пълната форма на съюза „с“ и дължината на имената навярно става дума за Саддам Хюсеин), но тези опити са безуспешни.</i>“[21]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">В ръцете си държа купчина такива доноси. От тях личи как секретният сътрудник с еврейско потекло е помагал на т. нар. врагове на Израел. Представяте ли си при неговата болезнена амбициозност, при склонността му да следи, да дебне, да слухти и да предава – при характерната за него, по всяка вероятност вродена подлост, колко лесно е било на сегашните наши и чужди служби, начело с Моссад, да приберат под крилото си това пиленце на комунистическата квачка?</span></p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center"><span style="font-size:100%;">Болшевишки пророк за местно ползване</span></p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Другарят Инджев е прав в едно: тукашното население е уникално в своето примирение и в склонността си да се потапя в мръсотията. На юдейския негодник Чърчил приписват думите, че на Балканите съществува племе, което толкова рядко се къпе, че след баня се поздравява с „Честито!“ По същия начин то обича да се въргаля и в обществената помия. Затова СС „Ивайло“ хвърля наляво и надясно своите фалшиви обвинения. Знае, че ще хванат декиш:</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">„<i>Дейността ми като гражданин и журналист винаги е била и е на показ. Никакви кукловоди не могат да ме отклонят от осъзнатия, зрял, информиран избор на активна позиция срещу мракобесието, част от което е именно съзаклятието на тайните служби срещу модерна България, мистиката на тъмните сенки от миналото. Тяхното изваждане на показ ги лишава от „магическата им сила” </i><i>─ престават да бъдат стряскащи сенки и се превръщат в обикновени семки, семки занимавки за онези, на които изобщо им се занимава с тях.</i>“[22]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/056/Indjev-5a.jpg" alt="Иво Инджев - донос" title="Иво Инджев - донос" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="349" width="220" /></span>Именно другарят Инджев е „<i>сянка от мракобесното минало</i>“, която не доброволно, а по силата на други обстоятелства е извадена на светло. Тя няма как да се отърве от позора на злото, което е вършила и носи по наследство. За злините, които е причинявал на българите, Иво Инджев е получавал пари. Преди всичко хонорари, но и средства, за да черпи жертвите си – онези, за които е донасял: „<i>На сътрудника бяха предадени срещу разписка 70 лв.</i>[23]<i> За покриване на разходи по време на контактите с...</i><i> (... задраскано)</i><i>.</i>“[24]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Преди да се заеме с първата си жертва, <i>„... Ивайло беше инструктиран за това какви въпроси представляват интерес за нашата служба, какви способи да ползува за насочване на разговорите в изгодна за нашите цели насока и каква позиция да заема при обсъждане на теми, касаещи НРБ.</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Пред сътрудника беше очертана линията му на поведение спрямо сирийския гост, като се наблегна на опазване на конспирацията, внимателното изясняване на интересуващите ни въпроси и недопускане разшифроването му като наш СС. При обсъждането на последния въпрос беше наблегнато, че освен, че е принцип в нашата работа, опазването в тайна на връзката му с нашите органи е още по-наложително предвид позицията, която </i><i>(... задраскано, става дума за „изтъкнат сирийски журналист и поет“)</i><i> заема в сирийското общество.</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>От страна на сътрудника беше проявено разбиране, стремеж да възприеме пълноценно обсъжданата материя и желание качествено да изпълни задачите, поставяни му от ДС.</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>На втората среща пред „Ивайло“ бяха конкретизирани информационните въпроси, на които следва да обърне най-голямо внимание:</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>а/ Резултатите от посещението на </i><i>(... задраскано)</i><i> в Сирия;...</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>в/ Позиция на сирийското ръководство за времето, размерите и изхода от евентуален конфликт с Израел...</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>... По-значителен интерес представлява изказаното от </i><i>(... задраскано)</i><i> твърдо убеждение, че </i><i>(... задраскано)</i><i> няма да посети СССР, независимо, че визата му е официално потвърдена...</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Пред сътрудника беше дадена положителна оценка на извършеното от него до момента... Пред сътрудника бяха набелязани нови въпроси, съгласувани с отдел 09, ПГУ, по които при възможност внимателно да набира информация.</i>“[25]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Ето какви високи оценки е получавал Иво Инджев от своите началници в Държавна сигурнност. Сега му ги давате вие. Въпреки, че тези момчета са зависими и никога не престават да служат на своите тайни господари от ония служби. Те са готвени за това, в тях са инвестирани пари, време, усилия. Никой от Интернационала, респективно БКП и ДС, не е луд, за да похарчи без полза тези вложения. Няма как да разберете какво всъщност вършат Иво Инджев и подобните му. Те са обучени да ви мамят. Ако леко перифразираме документите, свързани с подготовката и задачите им като секретни агенти, те са „<i>инструктирани за това какви въпроси представляват интерес за вас, какви способи да ползуват за насочване на приказките си в изгодна за целите на партията и ДС насока и каква позиция да заемат при обсъждане на теми, касаещи положението у нас и по света</i>“.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Вие сте аматьори и то не от най-добрите, а те са професионални лъжци с многогодишен опит в пропагандата и измамата. Тези момчета и момичета не притежават елементарно приличие, изобщо не знаят що е срам. Винаги се натискат да са в челните редици. Често пъти това не е в резултат на зависимост. Такива са характерите им. Нали помните: „<i>... Лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън.</i>“[26] Щом не приемате това, вие не сте с Бога, а с болшевиките и ченгетата. Изключвам значителна част от читателите в тази медия, които са част от истинския, но за жалост непризнат елит. И биха представлявали чест за всеки народ. Думам за другите: Щом така ви харесва, вервайте на комунистите и ченгетата. Лошото е, че завличате и нас.</span></p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center"><span style="font-size:100%;">Веднъж ченге, завинаги ченге</span></p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/056/Indjev-6a.jpg" alt="Иво Инджев - донос" title="Иво Инджев - донос" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="333" width="220" /></span>Една от трите основни задачи, поставени от Държавна сигурност на Иво Инжев след вербуването му за секретен сътрудник „Ивайло“ – което ще рече, че те важат завинаги, до края на дните му, без възможност за измъкване – е: „<i>оказване </i><i>[</i><i>на</i><i>]</i><i> </i><i>съдействие на официалните ни представители за уреждане</i><i> </i><i>[</i><i>на</i><i>]</i><i> </i><i>публикуването</i><i> в местния печат на изгодни за нашата страна </i><i>[</i><i>НРБ</i><i>]</i><i> </i><i>печатни материали</i><i>.</i>“[27] Днес другарят Инджев не само съдейства, той направо превзе и телевизиите. Впрочем, правеше го още в годините на т. нар. тоталитаризъм. Явно службите са му отредили кьоше в тях за ползване при необходимост.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Любопитни са и останалите две главни задачи, които ръководството на ДС му е поставило тогава, с валидност до последния мрачен акорд в земния му път: „<i>а/ изучаване на представляващи интерес по линията на 430 ВПР и външно 678 КРО лица; б/ наблюдение и своевременно сигнализиране за извършени нарушения на правилата за поведение на наши граждани зад граница от страна на членовете на колонията ни в 391 Бейрут.</i>“[28]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Възпитан да слухти около хората, другарят Иво Любомиров не спира да го прави. Сам признава как е клеветил Иван „Батето“ Живков с моминско име Славков. От предната публикация се уверихме, че е топил друго „демократично“ ченге – Петър Берон, агент „Бончев“. Не се заблуждавайте с някакво „вадене на светло“. Припомням колко учуден беше офицерът, когото попитах защо покойният Стефан Савов не си признае, че е агент, за да стане свободен човек: „<i>Не може да го направи. Пет години след уволнението си офицерът от Държавна сигурност става донякъде свободен. Агентът – никога.“</i> На моята изненада, отговори със зловещото обяснение: „<i>Агентът има деца, роднини, близки...</i>“ Не един и двама „бивши“ го споменаха. Кой да вярва? Сега ще последват обвинения, че давам ухо на „лъжите на комунистите и ченгетата“...</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Без да се извинявам, ще подчертая: имам чувството, че като някаква огромна машина за клониране на хора тоталитарният комунизъм размножи (мултиплицира, както обичаше макар и със запъване да се изразява другарят Живков) армия от Форест-Гъмповци – същества щамповани по образец, конформистки роботи, съгласни да вършат всякакви мерзости в името на някакво измамно материално благоденствие. Това са битови чейнджаджии, които обменят свободата си срещу паница леща, а по празниците и за парче мръвка с изтекъл срок на годност. Няма как Иво Инджев да не минава за герой сред тази безкрайна тълпа от безличия. Все пак дори с лъжите си той се отличава със своя малко по-наситен нюанс сред равната, мозъчно остригана сива маса.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Бог да прости българите и България.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Преди близо 18 години в редакцията на минаващия за „син“ всекидневник „Експрес“ се засякох с племенника на генерала от ДС, писателя Павел Вежинов. Казваше се Владимир Игнатов. Потомствен комунист, заразен от хазрата (по Климов, както впрочем и водещият се за основен собственик на вестника Любомир „Пъпката“ Павлов, днес гаулайтер на „Бачкане“ и „Цял ден“). В зората на „демокрацията“ помогнах на Владо да бъде пуснат от затвора или да бъде съден в един открит процес, макар да не бях го виждал дори на снимка. Бяха го натикали зад решетките за шпионаж в полза на Турция. Оказа се женен за нашенска мюсюлманка. Като кореспондент на БТА в Мадрид май наистина е взел някакви пари от югоизточните ни съседи, но тогава не знаех това. Пък и сега не съм сигурен. После свързах тези слухове с порока му... Добре, ама въпреки всичко, защо другарите не го осъдиха при отворени врати? Това исках.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Та докато през пролетта на 1990 г. Игнатов все още лежеше в Старозагорския затвор в килия с 25-ватова крушка, както ми писа, му предложих да разкаже историята си в свободния и интелигентен седмичник „Софийски вести“, в който след година и половина безработица ме бяха назначили. Владо прие. Пишеше на ръка, а аз се превърнах в негов личен преписвач и редактор. И така цели тринадесет вестникарски страници плюс още две със задочно интервю по въпроси на читатели.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">И ето, съдбата ни събра в кабинета на заместник-главните редактори на „Експрес“. Един ден, по настояване на Стефан Софиянски – тази постъпка му прави чест, Любо „Пъпката“ призна, че Иво Инджев идва като главен редактор, защото „<i>зад него стоели големи пари</i>“. Споделих това с Владимир Игнатов, който не криеше, че е персонален представител на втория главен съсобственик на вестника, другаря назначен от БКП бизнесмен Борислав Дионисиев. Владо, който беше амбициозен човек (нещо характерно за членовете на БКП), пребледня. И в спонтанното си възмущение изтърси: „<i>Ама нали този вестник е на СДС? Та аз бях в журито, което одобри Иво Инджев за специализация в школа на КГБ!</i>“</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Изобщо не се учудих. Вече добре познавах миналото и душичките на „сините“ лидери – до един свързани с БКП и ДС. Сега чета в автентичен документ на Държавна сигурност: „<i>На 094 СС </i><i>[</i><i>„Ивайло“</i><i>]</i><i> </i><i>е извършена подготовка в 258 Центъра за изпълнение на задачи</i><i> както по раздела на </i><i>(... задраскано, но макар не съвсем ясно се разчита като „ХРЕЛКОВ“, може би кодово название на КГБ)</i><i>, така и по наша линия. Независимо от това, считаме за наложително да се продължи подготовката съобразно изискванията на конкретната обстановка, при която ще работи лицето.</i>“[29]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Няма как да разгадая цифровите кодове. Но вече почти не се съмнявам, че покойният Владо Игнатов е казал истината. В друг документ, след като са изредени установените от „Ивайло“ уж приятелски връзки, се изяснява: „<i>С „Ивайло“ са проведени 12 срещи от страна на ОР </i><i>[</i><i>оперативен работник</i><i>]</i><i> № 112383, ОР № 142869 и ОР 119267.</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Провеждано му е обучение за изпълнения на задачи по придобиване на информация, създаване на контакти и изучаване на лица. Запознат е с принципите на конспирацията.</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Връзката му с резидентурата е лична. При идването му в страната с него провеждат срещи ОР от Центъра. Проверки не са му провеждани. Към поставяните задачи се е отнасял с необходимата сериозност. Старае се да ги изпълнява в срок. Проявява активност при изпълнение на поставяните му задачи.</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Информациите му се оценяват като представляващи интерес, а някои от тях като секретни и важни.</i>“[30]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/056/Indjev-7a.jpg" alt="Справка за Инджев" title="Справка за Инджев" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="320" width="220" /></span>Навярно споменатите оперативни работници са трима от следните петима, ръководили СС „Ивайло“: старши-лейтенант Иван Делев Димовски; П. Власковски; Веселин С. Павлов; Марин Маринов; капитан Кирил Желязков. Така поне е записано в картончето на Инджев в Комисията „Евтимов“. Иво Инджев е отлично подготвен за „<i>придобиване на информация</i><i>, създаване на контакти и изучаване на лица</i>“. И вие искате да му излезете насреща! Нямате представа в колко документи ченгетата с пагони дават най-високи оценки на „<i>активността</i>“, „<i>желанието</i>“ и „<i>усърдието</i>“ на „Ивайло“ „<i>да усвои пълноценно материята</i>“. Съобщават му пароли, спускат му се задачи за работа срещу „<i>американци</i>“, „<i>трети страни от НАТО</i>“...[31] Понастоящем той най-цинично и най-малко по три пъти на ден се кълне в любов и преданост към тези свои врагове! И никога в доброто за България. Другарите като него полагаха клетва за преданост на „международното комунистическо движение, на славната БКП и лично на нейния пръв ръководител, както и на великия СССР“. Е, за трети път казвам: вервайте му.</span></p> <p> </p> <p align="center"><span style="font-size:100%;">Многоликият Янус</span></p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Споменах как Инджев захвърлил своя партиен билет, който по-рано държал близо до сърцето си. Както някога неговите дядо и майка участвали в „завземането на властта“ от комунистите, така след промените той е изпратен да превзема „опозицията“. Нали си спомняте: „<i>Пред сътрудника беше очертана линията му на поведение...</i>“ Даже един от големите комунистически престъпници, чието име следва да бъде забравено – убиецът Георги Андреев, познат като литературен крадец с псевдоним Валентин Андреев, постъпи по-честно – самоуби се. И в предсмъртното си писмо прокле онова, заради което затри не малко хора и съдейства за заличаването на нацията ни. „Партизанският поет“ завеща: „<i>Преди да изляза от живота, аз излизам от Българската социалистическа партия. Нека народът преценява, нека вижда и добро в нея. Но ако знаех стопанските, политическите, античовешките престъпления, аз бих излязъл от нея преди 10 ноември 1989 г. А аз не ги знаех. Сега това ме убива. С ума си разбирам всичко, зная, че трябва да живея, да работя за народа си, но вече болката е непреодолима. Не отчаянието на ума, а болката на душата, станала и на тялото -</i><i> физическа, ме убива. Проклет да е Живков! И живковистите!</i>“[32]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Иво Инджев, Петко Бочаров и останалите милицонерски фатмаци на тукашната т. нар. журналистика служиха покорно и вярно на Живков и живковистите, както и на „омразната“ им понастоящем съветска система. Самите те бяха живковисти. На финалната права, в навечерието на промените, техните началници им дадоха по-различна „<i>линия на поведение</i>“. И взеха да пренаписват подгизналите им от престъпления срещу българите биографии. Изградиха им легенди и успяха. Триумфираха благодарение на вече споменатата войска от Форест-Гъмповци, които повЕрваха на техните вапцани в „демократични“ краски отрочета. Онази маса със „сменен чип“, която не може да различи “mala fide” - нечестното, недобросъвестното.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Инджев и събратята му по болшевизъм и ченгесарство имат по много лица. Но няма как да избягат от истинското си, комунистическото. Ето как е определено то от чехословашкия писател Карел Чапек още през далечната 1924 година: „<i>Омраза</i><i>, пренебрежение и изконно недоверие – това е физическият свят на комунизма; една медицинска диагноза би постановила, че това е патологичен негативизъм. Ако някой стане част от масите, той явно е предразположен към тази зараза...</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Целта на комунизма е да властва</i><i>, а не да спасява; на неговото знаме е изписан лозунгът на властта, а не на помощта. А гладните искат не да властват, а да се наситят.</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Аз не мога да бъда комунист, защото комунистът не знае морала на помощта и съчувствието към страдащия. Защото той проповядва премахването на социалния порядък, а не на този ужасяващ безпорядък, какъвто се явява нищетата. Ако комунистът се съгласява да помогне на нещастните, то става само при едно условие: първо ние ще завземем властта, а после (възможно е) работата да опре и до вас. За съжаление, даже подобно условно обещание за помощ не е гарантирано с нищо. Дори да преобърнете обществото нагоре с краката, и тогава бедните ще отидат отново на дъното, като към тях ще се добавят и много други.</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Най-удивителното и най-безчовечното в комунизма – това е с нищо несравнимата му мрачност. Климатът на комунизма е неприветлив и безчовечен...</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Накрая, съществува и проблемът с насилието. Порядъчният човек не може да поддържа тези, които заплашват, призовават към разстрели и обесване и разлагат обществото не с факта, че извършват социален преврат, а с това, че нарушават естествените и нормални нравствени закони...</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Ако комунистите предполагат, че при известни обстоятелства да се бесят и разстрелват хора е толкова сериозна работа, колкото и да се давят дървеници, то аз не мога да разбера и много се страхувам, че така ние никога не бихме се договорили. Методът на комунизма – това е един мащабен опит да се създаде международно недоразумение. Това е опит да се разбие човечеството на отделни части, изобщо несвързани помежду си, които не се разбират една с друга. Това, което е добро за едната страна, просто не може да се окаже добро и за другата.</i>“[33]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Днес този „опит“ върви към приключване. Но за това – друг път.</span></p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center"><span style="font-size:100%;">В служба на дявола</span></p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/056/Indjev-8a.jpg" alt="Справка за Инджев" title="Справка за Инджев" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="314" width="220" /></span>Много са целите на интернационалната комунистическа мрежа на наша територия. Една от основните е постоянно да създава напрежение. За това й помагат специалните звена за предизвикване на скандали, действащи в специалните служби.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Друга цел е да се разбива всеки опит за изясняване на истината. Стотици пропагандисти са впрегнати, за да „разясняват“ някакви „антагонистични противоречия и интереси“ на САЩ, Русия, Европа, Китай... Което е елементарно за опровергаване. Защото макар и в ръцете на ционистите, западните средства за дезинформация оставят следи. Често пъти от късогледство и безхаберие, но понякога умишлено или поради пренебрежението към интелекта на обществата. Ако погледнете къде рекламират „сайта“ на секретния сътрудник „Ивайло“, вгледате ли се кои медии препечатват „творчеството“ му, ще ви станат ясни поне някои от разклоненията на тази мрежа на световната революция у нас.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Ще ви помогна, защото пипалата на този болшевишко-ченгесарски октопод личат във “Frog News” на две прононсирани ченгета – съветския възпитаник, комуниста и офицера Огнян Стефанов, агент „Академик“, и бившия оръжееен търговец, комунистическото ченге Младен Мутафчийски. На тяхната щедрост се радва иначе правещият се на социално гнуслив Едвин Сугарев. Но не се притеснява, че неговият „сайт“ „Svobodata” (защо с латиница) се радва на охотното пропагандиране от страна на тандема Стефанов-Мутафчийски. Сам той, „борецът“ срещу Костов и костовизма, рекламира Костовия „сайт“ “Mediapool”...</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Дълги години Едвин криеше участието си в „тайната вечеря“ на Андрей Луканов с избрани от ЦК на БКП „опозиционери“, проведена в дома на национал-комуниста Николай Хайтов. Проговори повече от три години след събитието. Осмели се да отвори уста, чак когато в мое присъствие Николай Колев-Босия директно заби в лицето му въпроса за това. Година преди 10 ноември длъгнестият клиновед с лице, съчетало мутрите на младия Ленин и на Феликс Едмундович, издал книга. В нея „отворил очите“ на тукашните културтрегери, че истинската култура била възможна само при социализма, след залповете на „Аврора“: „<i>Тържеството на Октомврийската революция</i><i> доказа нагледно, че такъв строй е възможен и е послужил като мощен катализатор, активиращ във висша степен всички сфери на човешкото мислене.</i>“[34]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">По това време Сугарев е бил биз-бизе със синчето на архиноменклатурчика и основен лиричен ибрикчия на диктатора Живков, напълно реставрирания другар Любомир Левчев. Този Владимир, наречен така на Улянов, понастоящем е масон със специална задача от Съветските американски щати. Тогава, в навечерието на „сакралната“ дата на промените, двамата с Едвин безпрепятствено издавали „дисидентски“ списания, моля ви се! Все едно мъртвата хватка на режима не важала за тях. Кой ли ги е охранявал?...</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"> При „жабите“ се мъдри и „сайтът“ на друг „герой“ – Иван Бедров. С вид на току-що изваден от някое мазе на Държавна сигурност, този „виден“ журналист заменяше съвест срещу пари по пътя от БНТ до Pro.BG. На същото място е „изгрял“ и ликът на още един „демократичен“ собственик на инструмент за милиционерски внушения, блогът на навярно проводения във Франция от ония служби и поради особеностите на професията си никому неизвестен Атанас Чобанов. Сам твърди, че от октомври 1989 г. членува в „Екогласност“. Лично за мен това и фактът, че още през 1990 г. този питомец на Френската гимназия заминава за Париж, а скоро след това започва да следва там, говори твърде много... Също и сътрудничеството му с Асен Йорданов - сина на Недялко Йорданов, един от най-възторжените „певци на партията“ и дългогодишен болшевишки гаулайтер на културата в бургаския край. В интернет има доста компрометиращи факти за „демократичното“ лице Чобанов, но не ги споменавам, тъй като досега не са потвърдени. И все пак... Впечатлява и „топлата“ загриженост за този медиенгений“ на официализирани уж неправителствени организации, като комунистическия Съюз на българските журналисти и „Репортери без граница“.[35]</span> „ Те нито веднъж не проявиха съпричастие към съдбата на уволнени журналисти с ярка антикомунистическа позиция. Защо ли?</p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Ето, в тази „прекрасна“ и тъй „демократична“ компания цъфти секретният сътрудник „Ивайло“.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Самият Инджев се хвали, че е бил коментатор на... радио „Свободна Европа“. Както посочва някогашния служител на ЦРУ Григорий Климов: „<i>Тъй като радио „Свобода“ по принцип се основаваше на тайнствения „комплекс на Ленин“, който прави от хората истински революционери, то подбраха и административния скелет на радиостанцията от онези остатъци от ленинската гвардия, които след Великата чистка лекуваха с труд в концлагерите.</i>“[36] Това важи с пълна сила за „Свободна Европа“, радио „Освобождение“ и т.н., за които Климов припомня, че „<i>както писаха в американската преса, също са свързани с американското разузнаване ЦРУ“</i>.[37] Още в зората на „демокрацията“ покойният Пашанко Димитров от BBC ми отвори очите, че от средата на петдесетте години всички сътрудници на Българската секция са били проводени от тукашните специални служби. А англичаните го знаели. Английският писател и журналист Дъглас Рийд подчертава, че проникването на комунистите в британските медии започнало още от 1937-1938 г. Нима това не е образец на т. нар. легион – съвокуплението на сатаната с антихриста, според руския, а не съветския философ Бердяев? „<i>Затова Бердяев-Бердичевски твърди, че който се е родил от този съюз, ще управлява света</i>“,[38] а не хора като Карел Чапек, да речем.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">По-рано Инджев е служил на ДС, респективно на КГБ. След това се присламчва към партньорската им служба ЦРУ. На този извод навеждат и страстните опити на другаря Косьо Мишев да го наложи като медиен гуру на СДС и то на всяка цена. Ако някой не е наясно кой е „контрадезинформаторът“ Мишев, просто да направи справка. Една дълбоко свързана с комунистическата система историчка на БКП, понастоящем членка на Комисията „Евтимов“, признава: „<i>Както ДС е огледално на КГБ, така ЦРУ и КГБ са огледални помежду си. Целта им е била да поддържат паритет в установените сфери на влияние или да предотвратяват разрастването им в една или друга геополитическа посока с подривни средства. Мисля, че като професионално изградена структура КГБ е доста по-напред от ЦРУ в разузнаването. Обаче в чисто пропаганден план е била много по-ограничена и ретроградна.</i>“[39]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">От противоположната страна политическият затворник Янко Янков стига по-далеч: „<i>... Изрично и ясно съм посочил, че... вече съм имал своето категорично формулирано убеждение, че срещата на държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър с т. нар. българска опозиция е била съвместно оперативно предприятие на КГБ и ЦРУ и е имала предназначението да сплаши държавния секретар и да го мотивира да докладва на най-висшето американско политическо и държавно ниво, че ако властта бъде дадена в ръцете на т. нар. антикомунисти, страната ще бъде залята от кървави изстъпления, поради което стратегията трябва да бъде насочена към това – властта да бъде дадена на „преустройващите се” комунисти, желаещи да станат капиталисти, и същите да бъдат освободени от каквато и да е отговорност за извършените от тях престъпления.</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Изрично съм посочил, че за да стигна до този извод ми е помогнал и Маршал Харис,</i>[40]<i> който винаги, макар и доста предпазливо, е насочвал вниманието ми към подлежащите на двойно или дори на парадоксално тълкуване факти. Посочил съм, също така, че после, непосредствено преди отпътуването си в края на мандата му в София, Маршал Харис изрично ми каза, че възнамерява да напусне дипломатическата си работа, тъй като не е съгласен с това, че в посткомунистическите страни, включително и в България, „ЦРУ работи като филиал на КГБ”.</i>“[41]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/056/Indjev-9a.jpg" alt="Справка за Инджев" title="Справка за Инджев" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="209" width="220" /></span>По същия начин Интернационалът избра комунистическите пропагандатори за водещи „демократични“ журналисти. Братството беше наясно с дефектите в техните характери. И не само тогава, а и сега чудесно ги използва. По тази причина понастоящем телевизиите и страниците на печата се превърнаха в перачници на окървавените ликове на всякакви номенклатурни престъпници от различни поколения. Вместо да пишат показания в затвора, в медиите „гордо“ дефилират убийци и грабители от типа на съвършения простак Григор Стоичков, през ошлайфания примат от ДС -„Кинтекс“ Петър Манджуков и масона за всякакви поръчки от ДПС–„Мултигруп“ Стоян Денчев, до снайперистката от групировките на БСП Весела Лечева. В телевизиите няма да срещнете техните жертви. Съвсем незначителни изключения се допускат единствено за онези, които са продали душите си. Просто за цвят; нали има „демокрация“ и „плурализъм на мненията“?...</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Най-лесният морков, който местните наместници на Братството прилагат вместо тояга спрямо Инджевци, е вродената и възпитана склонност на тези техни момчета да се кланят на истинските властници и на материалния интерес. Това ясно личи в следния изблик на опортюнизъм на „Ивайло“:</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">„<i>Навремето за един журналист да бъде кореспондент в чужбина беше висш пилотаж, венец на професионалния успех, постижение, подобно на това да си посланик сред дипломатите. За тази позиция журналистите се боричкаха с връзки на най-високо партийно ниво. И това ми се случи на мен, безпартийния, едва 28-годишния, с две мижави години трудов стаж като репортер на бюро и без никакъв житейски и професионален опит и никакви шпионски обучения и школи!</i>[42]<i> Какво трябваше да кажа – не, не искам да ставам секретен сътрудник, ще си стоя прост репортер в БТА, защото ще дойде 10 ноември 1989 г. и това ще се обърне като компромат срещу мен?!</i>”[43]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Не, не всички се боричкаха, клетнико. Страшното е, че вие, „боричкалите се“, отново сте по върховете и с характерното си усърдие служите на същите господари от алчно червената номенклатура. А тя ви подава ръка навсякъде и във всичко. „Антипървановата“ книга на секретния сътрудник „Ивайло“ е продукт на мощното издателство „Ентусиаст“, което издава промасонските брътвежи и на Любомир-Левчевия наследник Владимир – също храненик на чуждо разузнаване. Точно коя структура на БКП-ДС се крие зад това „издателство“, няма никакво значение.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Ето едно предизвикателство: Инджев има високо до небесата еврейско самомнение и самочувствие. А всъщност е „наивен и като дете прост“, както е казал поетът. Сам признава как не е знаел, че „<i>... ще дойде 10 ноември 1989 г. и това </i><i>[меркантилно ченгесарство</i><i>] ще се обърне като компромат срещу него?!</i>”[44]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Всеки сам да направи своите заключения. Господ е отсъдил: „<i>Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират.</i>“[45]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">И още: „<i>... Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене</i>”.[46]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Момчетата като Иво Любомиров Инжев, правени по един и същ калъп, до един конформисти и опортюнисти, бяха и все така са готови да продадат майките и бащите си, стига да се изкачат с едно стъпало по-високо в кариерата. Което им носи и „съкровища”. Те дори не са чували Божия завет, че не бива „<i>да си събират съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но да си събират съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат</i>”.[47]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Понятия като морал, обич към ближния, почтеност, достойнство няма как да достигнат до съзнанието на същества от рода на настоящия ни „герой”. Те са носители на друга, на материалистична, марксистко-ленинска етика. Тя позволява дори убийство в името на успеха на партията или на партиеца.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Днес Иво Инджев твърди, че като студент в СССР намразил съветската система. Пък десетилетия наред след това този новопокръстен „антисъветчик“ й служеше и то като най-долно ченге, донасяло за нищо неподозиращи нашенци и чужденци. За да може упорито да се катери към нейния връх. Нали знаете, че обикновено въздържателят не произвежда алкохол; а пуританът не ходи в публичен дом...</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Поради факта, че неговата, подчертавам - неговата и на семейството му комунистическа система, все още е недокосната, днес секретният сътрудник на Държавна сигурност „Ивайло“ има наглостта да хвърля одрипавели от идеологически онанизъм ръкавици като тази: „<i>Дейността ми като гражданин и журналист винаги е била и е на показ. Никакви кукловоди не могат да ме отклонят от осъзнатия, зрял, информиран избор на активна позиция срещу мракобесието, част от което е именно съзаклятието на тайните служби срещу модерна България, мистиката на тъмните сенки от миналото. Тяхното изваждане на показ ги лишава от „магическата им сила” - престават да бъдат стряскащи сенки и се превръщат в обикновени семки, семки занимавки за онези, на които изобщо им се занимава с тях.</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Тази позиция ми е струвала доста изпитания. Но каквото и да ми се прибави към тях, няма да се откажа. Най-малкото няма да ИМ позволя да ме откажат.</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Нека опитат пак, предизвиквам ги!</i>“[48]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Приех предизвикателството и се постарах да докажа, че назначеният настоящ „антисъветчик“, „демократ“, „антикомунист“ Иво Любомиров Инджев все така усърдно обслужва „омразната“ му съветска система. Която добре осребрява прилежанието му. Направих го явно, с името си, а не като донос в стила на службите, към които с такава страст другарят Инджев се е стремил. „Ивайло“ не престава да промива съзнанието на невинните, глупавите, немислещите, на идиотите и на подобните нему. Тях съветвам: Вервайте му.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Останалите, малцината с отворено за истината съзнание, ясно видяха алчно червената мутра на потомствения комунист, на ченгето, дето дрънка, на негодника „Ивайло“. Тях призовавам с изпробваната през вековете мъдрост на древните: “<i>Breve tempus aetatis satis longum est ad bene honesteque vivendum</i>” – „<i>Краткият живот на човека е достатъчно дълъг, за да се живее добре и честно</i>“.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Следвайте я.</span></p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p style="text-align: justify;"> <span style="font-size:100%;"><i>Край.</i></span></p> <p style="text-align: justify;"> </p> <div><span style="font-size:100%;"><br /></span> <hr style="height: 3px;font-size:78%;" align="left" width="33%"> <div> <p><span style="font-size:100%;">[1] Мнозина не осъзнават, че тъкмо това бе причината за тъй трудното приемане в БКП. Когато номенклатурата се обособи като масонска ложа – мнозина от допуснатите в нея бяха масони, партията се „масовизира“ и нарои партийната рая. Не малко партийни гои причиняваха невероятни беди на други хора. Няма да забравя един телевизионен репортаж от 1992 г., в който две жени разказваха как партийната секретарка на тяхното звено в завода, където работели, другарката Елена Костова, съсипала съдбите им с лоши характеристики. Да, ставаше дума за съпругата на любимия на част от болшевиките и на продалите душите си потомци на буржоазията отпреди 9 септември 1944 г. тогавашен финансов министър Иван Костов. Имаше и по-свестни партийни секретари. Например този, в предприятието, в което работех по разпределение. От Районния комитет на БКП бяха отпуснали бройка за приемане в БКП на млад висшист. Бяхме двама, аз – единственият мъж. При това партийният секретар ми беше пряк началник. Когато отказах с обяснението, че тате ще се обърне в гроба, той не ме предаде. Предсказа, че от мен нищо няма да стане. Разбрах, че колежката ми, с която заедно постъпихме на работа там, също отказала. По съвсем неидеологически причини, но все пак... Искам да кажа, че не всички бяха Инджевци и Бочаровци.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[2] и „Цвятко Цветков: БСП създаде всички останали партии в България – 4 част“, „Гореща точчка“, TV7, София, вторник, 22 март 2011 г., видеозапис от online: http://www.tv7.bg/bodilnik/news/hot-spot/243132.html</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[3] „Цвятко Цветков: БСП създаде всички останали партии в България – 4 част“, видеозапис от online: http://www.tv7.bg/bodilnik/news/hot-spot/243132.html</span> Правоговорът е запазен и пренесен в правописа. Подч. мое.</p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[4] Вж. Христо Христов – „Ген. Любен Гоцев: Трябва да спечелим изборите най-малко с 50 + 1 процента“, Декомунизация, София, дата не е посочена, online: http://www.decommunization.org/Articles/Hristov91.htm</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[5] Игор Бунич – „Златото на партията”, първо издание, ИК „Прозорец”, София, година на издаването не е посочена, най-вероятно 1995-а, стр. 345. Подч. мое.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[6] В българския език има родове. Ако бе жена, щеше да е доцентка. Не е ли обидно за нея и подобните й, да се обръщат към тях като към мъже? Това е част от програмата са объркване и разбъркване на обществото.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[7] Анна Кълцева ─ „Политическият психолог Антоанета Христова: Българинът е превърнал СРС-тата и предателството в техника на успеха“, „Всеки ден“, vsekiden.com, София, петък, 4 февруари 2011 г., online: http://www.vsekiden.com/88843</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[8] Вж. Георги Ифандиев – „Епопея на негодниците – Как службите ковяха „демократи“: ІІ. СС „Ивайло“ ─ един от филиграните на БКП и ДС“, „Форумът“, forumat-bg.com, София, четвъртък, 17 Февруари 2011 г., online: http://www.forumat-bg.com/medii/1129-epopeya-na-negodnitzite</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[9] Вж. „Иво Инджев в сензационна изповед пред „Шоу“: Отидох сам в ДС!“, едно интервю на Славей Костадинов, Информационна агенция БЛИЦ, София, 25 октомври 2007 г., online: http://www.blitz.bg/article/4017</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[10] Rabbi Harry Waton - “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, New York, NY, March 1939 г., стр. 100. Подч. мое.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[11] Пак там, стр. 54, 81.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[12] Много неизвестни и на пръв поглед невъзможни неща има на този свят. На илюстрацията е показана рисунка, на която е изобразен младият Адолф Хитлер (вляво) да играе шах с Владимир Ленин. Тя е дело на еврейската художничка Емма Льовенщрам и е направена „от натура“ през 1909 г. във Виена. Авторката е наблюдавала двамата бъдещи диктатори да мерят сили в „най-мъдрата“ игра. По онова време Хитлер е бил уличен художник, работещ на парче, а Ленин – революционер в изгнание в столицата на тогавашната Австро-унгарска империя. Партията била проведена в дома на известно еврейско семейство, на което бъдещият най-голям четвърт еврейски „антисемит“ и полуеврейският вожд на болшевиките често се отбивали на гости. И това ли е „конспиративна теория“? Преди година и половина Ричард Уестууд-Бруукс, английският собственик на графичната творба, озаглавена „Игра на шах: Ленин с Хитлер – Виена 1909 година“, организира нейната продажба на търг с начална цена £40,000. <i>(Вж. подробности в: “Pictured: Hitler playing chess with Lenin”, “The Telegraph”, London, September 3, 2009 г., online: http://www.telegraph.co.uk/culture/culturenews/6130672/Pictured-Hitler-playing-chess-with-Lenin.html)</i></span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[13] Равин Исохер Франд – „Ханука и златото – връзката между огъня и парите”, превод от английски Доника Маджарова, в. „Еврейски вести”, брой 23 (1423), София, 7 декември 2001 г., 22 кислев 5762 г., стр. 7. Подч. мое.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[14] Rabbi Harry Waton “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, New York, NY, March 1939 г., стр. 143-144. Подч. мое.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[15] Терминът на израелския вестник “The Jerusalem Post” и се отнася до един от „крайните“ ционисти, бившия съветски гражданин АвигорЛиберман, който поиска израелските араби да полагат клетва за вярност към Израел.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[16] „И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път. И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Исусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време? А далеч от тях пасеше голямо стадо свини. И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини. И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата. А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс.“ <i>(„От Матея свето Евангелие“, гл. 8, ст. 28-33.)</i></span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[17] „И когато Той излезе от кораба, на часа Го срещна един излязъл от гробищата човек, хванат от нечист дух; той имаше живелище в гробищата, и никой не можеше да го върже даже с вериги; защото много пъти бе оковаван с окови и вериги, но той разкъсваше веригите, счупваше оковите, и никой не беше в сила да го укроти; и всякога, нощя и дене, по хълмове и гробища викаше и се удряше с камъни; а като видя Исуса отдалеч, затече се и Му се поклони; и като извика с висок глас, каза: какво имаш Ти с мене, Исусе, Син на Бога Всевишний? Заклевам Те в Бога, не ме мъчи! Защото Исус бе му казал: излез ти, дух нечисти, от човека. И го попита: как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името, понеже ние сме много.“ <i>(„От Марка свето Евангелие“, гл. 5, ст. 2-9. Подч. мое.)</i></span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[18] Вж. Пейо Яворов – „Хайдушки песни“, сп. „Мисъл“, София, 1903 г.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[19] Донос на СС „Ивайло“ от 18.07... г. Заведен в Комисията „Евтимов“ като: Фонд № 1, АЕ 6405, дата: 14.10.2009 г. Правописът запазен.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[20] Агентурно сведение, Съобщава „Ивайло“, приел ОР 8100 на 20.07. 1983 г. Заведено в Комисията „Евтимов“ като: Фонд № 1, АЕ 6405, Лист № 70, дата: 14.10.2009 г. Правописът запазен.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[21] Сведение от СС „Ивайло“, приел ОР 8100 на 20.07.1983 г. Заведено в Комисията „Евтимов“ като: Фонд № 1, АЕ 6405, дата: 14.10.2009 г. Правописът запазен.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[22] Иво Инджев – „Как станах секретен сътрудник на Първо главно на ДС“, e-vestnik, София, 9 октомври 2008 г., online: http://e-vestnik.bg/4789/4789/</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[23] По онова време, началото на осемдесетте години на миналия век, доста пари – половин заплата на висшист. Тогава вечеря в луксозен ресторант не надхвърляше двайсетина лева.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[24] Строго Секретно! Докладна записка до началника на Отдел 04 на Първо главно управление [на ДС] относно: Проведени срещи със СС „Ивайло“, от старши-разузнавач Отдел 01, ДС, ст.-лейтенант Ив Димовски, написана в 1 екземпляр, Изп.: 01/СГУ ДР Димовски, № 1 – КД „Ивайло“, написала: Стоянова – 6908, София, 15 .VІІ. 1983 г. Заведено в Комисията „Евтимов“ като: Фонд № 1, АЕ 6405, Лист № 67, дата: 14.10.2009 г. Правописът запазен.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[25] Пак там.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[26] „От Матея свето Евангелие“, гл. 7, ст. 18-19.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[27] Писмо № 5, Писмо № 9 от 19.10.1983 г. от Соколов, относно: 14 Иво Любомиров Инджев, подписано на 18.10.1983 г. Заведено в Комисията „Евтимов“ като: Фонд № 1, А.Е. 6405, Лист № 79, 14.10.2009 г., в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Подч. мое.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[28] Пак там. Подч. мое.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[29] Пак там. Правописът запазен. Подч. мое.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[30] Строго секретно! Утвърждавам, зам.-началник ПГУ-ДС и началник отдел 04, полковник Р. Тошков. Справка, относно: Дело № 15610 за въвеждане в система „Вега“ 1, изготвил ст.-лейтенант В. Павлов, отпечатано в 1 екземпляр, Изп. 04-8698, Нап. ВХ/04-2091, София, 29.08.1985 г., стр. 2. Заведено в Комисията „Евтимов“ като: Фонд № 1, А.Е. 6405, Лист № 153, 14.10.2009 г., в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[31] Вж. напр.: Строго секретно! До началник отдел 04, Първо главно управление – ДС, Докладна записка, относно: проведена среща със СС „Ивайло“, изготвил кап. Ив. Димовски, отпечатана в 1 екземпляр, № 1 – К.Д.“Ивайло“, Изп/нап/ 04/8100, дата не е посочена, стр. 1 и 2. Заведено в Комисията „Евтимов“ като: Фонд № 1, А.Е. 6405, Лист № 77, 14.10.2009 г., в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[32] Предсмъртно писмо на поета Веселин Андреев (роден Георги Андреев) от 10 февруари 1991 г. в: Пенчо Ковачев – „Веселин Андреев ли разстрелва принц Кирил?“, в. „24 часа“, София, сряда, 9 февруари 2011 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=773740 Подч. мое.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[33] “Why I am not a Communist?” by Karel Čapek, translated and provided by Martin Pokorny, “Přítomnost”, № 4, December 2, 1924 г., online: http://capek.misto.cz/english/communist.html</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[34] Едвин Сугарев – „Българският експресионизъм“, Издателство „Народна просвета“, София, 1998 г. Подч. мое.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[35] Вж. „Репортери без граници“ бранели Атанас Чобанов от кмета на с. Царево…“, Съюз на българските журналисти, София, 21 май 2010 г., online: http://www.sbj-bg.eu/index.php?option=com_content&task=view&id=4251&Itemid=1</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[36] Григорий Климов – „Имя мое легион“, Издательство „Славия, Нью-Йорк, 1975 г., Глава 1. Красный папа, online: http://www.lib.ru/PROZA/KLIMOV_GP/legion.txt_with-big-pictures.html#1</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[37] Пак там, Глава 3. Дом чудес, online: http://www.lib.ru/PROZA/KLIMOV_GP/legion.txt_with-big-pictures.html#3</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[38] Вж. Григорий Петрович Климов – „Божий народ“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Издательство „Пересвет“, Краснодар, 1999 г., Электронная версия, Киев, 1999 г., стр. 18, 24, цялата книга в pdf от online: http://reeed.ru/lib/books/bozhii_narod_/</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[39] „Татяна Кирякова: Няма лъжа! Били сме 16-та република на Съюза“, интервю на Люба Кулезич, “Frog News”, София, понеделник, 28 Септември 2009 г., online: http://frognews.bg/news_15559/Tatiana_Kiriakova_Niama_laja!_Bili_sme_16-ta_republika_na_Saiuza/</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[40] По онова време съветник в посолството на САЩ в София, агент на ЦРУ.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[41] „Янко Янков: Имаше споразумение между комунистическия елит и управляващите западни елити”, интервю на Калоян Методиев, „Общество.нет”, София, 31 октомври 2009 г., online: http://www.obshtestvo.net/content/view/1457/3/</span> Подч. мое.</p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[42] Каква крупна лъжа!</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[43] Надя Костова – „Как Иво Инджев стана агент на ДС”, в. „Уикенд”, брой 47 (367), София, 20 - 26 ноември 2010 г., стр. 22. Подч. мое.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[44] Надя Костова – „Как Иво Инджев стана агент на ДС”, в. „Уикенд”, брой 47 (367), София, 20 - 26 ноември 2010 г., стр. 22. Подч. мое.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[45] „От Матея свето Евангелие”, гл. 7, ст. 13-14.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[46] „От Матея свето Евангелие”, гл. 19, ст. 21.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[47] Пак там, гл. 6, ст. 19-20.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[48] Иво Инджев – „Как станах секретен сътрудник на Първо главно на ДС“, e-vestnik, София, 9 октомври 2008 г., online: http://e-vestnik.bg/4789/4789/</span></p> </div> </div></td></tr></tbody></table><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><span style="font-weight: bold;">Форумът</span></span>Bulgaria Timeshttp://www.blogger.com/profile/01519830534026729601noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7901571730564557512.post-68907392078173543212011-03-22T17:55:00.001+02:002011-03-22T17:58:28.905+02:00ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ - Част ІХ - Георги Ифандиев<span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Политика</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Написано от Георги Ифандиев </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Вторник, 22 Март 2011</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Георги ИфандиевЧаст ІХ</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Духовната хамелеонщина води до политическа • Повели са човечеството към робство, то не вярва и обявява говорещите истината за „луди“ • Май окончателно сме загубили чувството си за национално съхранение</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Продължение.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"> „Наистина не ми пука дали ще издържите тази статия[1] до края.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"> Моите слова не са нищо повече от шепот, а вашата глухота крещи.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"> Мога да ви накарам да чувствате, но не и да мислите.“[2]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Деветгодишният английски ученик Джерълд през 1971 г.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Иска ми се да започна необичайно, но за пореден път няма да сдържа напиращото у мен възмущение. Щях да начена тази публикация с откъс от вече познатото на редовните читатели телевизионно интервю на Алекс Джоунс с покойния Еърън Русо. Ще стигнем и до това. Тази част от разговора им представлява синтезирано свидетелство на онова, което единадесет месеца преди 11 септември 2001 г. покаялият се евреин узнал от един свой нов приятел, представител на прословутата юдейска банкерска, петролна и каква ли не фамилия Рокфелер. Да, още в края на 2000 г. Ник Рокъфелъ, както е правилното произношение на известното име, разказал на бившия кино- и музикален продуцент маса поразителни неща. По онова време Русо още нямал хабер, че ще създаде документалния филм „Америка: От свобода към фашизъм“. Споделеното от Ник Рокфелер го впечатлило толкова, че дало тласък на следващите му проекти – в политиката и в медиите.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">За хората с отворено съзнание</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">- Каква съпротива оказват службите за сигурност?Впрочем, преди да се запознаете с видеото, нека припомня онзи изумителен документ, който на два пъти се заканвах да започна да чета в телевизионното предаване „Диагноза“. И двата пъти ме сваляха от екрана. Втория – окончателно. Струва си да подчертая, че аз не се продадох на свинаря на БКП-БСП, другаря Георги Гергов. Но до ден днешен ме затрупва лавина хули. Докато завършилата в Москва с диплома за поетеса – другарите не ценяха таланта, при тях всичко бе „канализирано“ – Ива Николова, която по-скоро прилича на Иво Николов, не се посвени да стане директорка при шефа на комунистите – пардон, социалистите от Пловдивска област. Същата Ива или Иво, чиято снимка на една маса с Тодор Живков съм виждал, беше кандидатка на СДС за кметица на родното й Габрово. Не съм гледал позорната сцена от тогавашното й приключение, но ми я разказаха. По време на пряко телевизионно предаване някакъв човек от публиката връчил на Ива – Иво метла с дръжка с предложението да я яхне. Признавам, че не е кавалерско, но подобни издънки на болшевизма си го заслужават.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Впрочем друг Георги-Гергов директор е най-младият комунист, свръхамбициозният Богомил Бонев – седесарски министър в кабинетите „Софиянски“ и „Костов“ и главен секретар на МВР в правителството, начело с явочника Ф.Д. Веднъж комунист, завинаги комунист; веднъж ченге, завинаги ченге. Който е предал, ще предаде отново. Факт.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Да припомня, че същото нещо, наречено Ива или Иво, оглавяваше пресцентъра на втората кандидат-президентска кампания на агента на ДС Петър Стоянов. Тогава с Бонев бяха „врагове“. Разбира се, наужким, като всичко днес по нашите земи. Преди това или успоредно с този „пост“ – казва ли ти някой, Ива – Иво беше говорител на фондацията на другарката Антонина, потомствено свързана с БКП и нейните служби за партийна сигурност. Някъде четох, че преди да стане „другарката Стоянова“, тази „Шантонина“, както я наричат някои, била по-известна като „мадам“. Не го твърдя, срещал съм подобни спомени.[3]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Николова, представителка на Тодор-Живковата „млада художествено творческа интелигенция“, премина през вестниците, зачислени на Петьо Блъсков, през булевардните жълто-червени „Уикенд“ и „Шоу“, и през клюкарската агенция БЛИЦ. За да изкачи своя „Олимп“, оглавявайки софийския клон на пловдивската кабеларка. Така е, където я изпрати партията...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Но от екрана на Герговата телевизия московската възпитаничка и обична представителка на СДС (явно членовете и симпатизантите на този филиал на БКП си падат по онази столица) няма да чете документи, като онзи, с който започнах. Всъщност медийката май не е на Гергов. Сам другарят свиневъд ми призна, че собствеността й била „трудна за обяснение“. Да уточня, че става дума за уж Георги-Герговата телевизия, за която се постарах от неизвестна околийска кабеларка да стане една от гледаните в национален мащаб. Тази подробност е необходима, защото има и Красимир-Гергова верига от медии, предимно телевизии – все толкова оцветени в алчно червено, че даже още повече. При това със силни ченгесарски нюанси... Сред тях се нарежда дори уж държавната БНТ, която, като всички останали, на практика принадлежи на ЦК на БКП.[4]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Та документът, за който отворих дума, е протоколът от разпита на Кристиян – Кръстьо Раковски в НКВД. Следственият „разговор“ е проведен през нощта на 28 срещу 29 януари 1938 г. Още тогава високопоставеният илюминат и интернационален комунист, роден у нас като Хаим Раковер, разкрил предстоящото избухване на Втората световна война. Споделил кои ще бъдат главните участници в нея, основните й „герои“... Но най-важното – вдигнал завесата пред движещите сили зад най-ужасния военен конфликт в човешката история, който по онова време все още предстоял. Разказал за част от ТЯХната интернационална мрежа – финансова, политическа, революционна. Раковски - Раковер бил арестуван за участие в „дясноцентристка група”, която била набедена, че целяла свалянето на Сталин от власт. Вятър и мъгла. Забележете приликите: по-рано почти всички настоящи „неоконсерватори“ в САЩ били участници в левичарски, често пъти крайни, чисто троцкистки групировки. Сетне „завили“ надясно...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Не по-малко смайващ документ е издадената през март 1939 г. брошура на американския равин Хари Уетън „Програма за евреите и отговор на всички антисемити: Програма за човечеството“.[5] Твърде укриван, този философско-политически обзор разкрива как една религиозна секта е превзела елитите на почти всички тогавашни промишлено развити страни и постепенно завладява умовете на техните народи. С безочливото самочувствие на предизвестен победител в наближаваща световна война, която предсказва, равинът откровено обяснява как са били създадени идеологиите на комунизма, либерализма, социализма, фашизма и нацизма. С насмешка показва глупостта на хората и почти пълното припокриване на тези на пръв поглед различни доктрини, когато бъдат приложени в практиката. Защото, както изтъква Уетън: „Юдаизмът е комунизъм, интернационализъм, универсалното братство на човека... Ето, с тези духовни оръжия евреите ще завладеят света и човешката раса.“[6]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">ГЕОРГИ ИФАНДИЕВ - СВЕТОВНОТО ПРАВИТЕЛСТВОЗащо изреждам всичко това? Защото след като преведох документа – протокола от разпита на Раковер – Раковски, а Издателска къща „Огледало“ го пусна под заглавието „Червена симфония“, се намериха достатъчно хулители, които го обявиха за „фалшификат“. А мен – за разпространител на „конспиративни теории“, ама аз не се впечатлих, свикнал съм. Сега предполагам, че същото ще се случи и с интервюто с Еърън Русо. На него съвсем не му пука. Той отдавна е в по-добрия свят и може би ни намига, гледайки с иронична усмивка.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Не е ли чудно, че „антикомунистите“ и „демократите“ приемат Иво Николов или Ива Николова, все едно. Не съм чул дори да я упрекват. Същото се отнася за други хамелеони, които сменят своята политическа окраска съобразно с конюнктурата. Навярно смятат другарката с московско тескере за „добра журналистка“ и това опрощава всичките й грехове. Нищо, че от страниците на червения ченгесарски вестник „Сега“, издаван от бивш мултак, част от организираната престъпност,[7] рисуваше карикатурните образи на такива видни седесари, като например Костовия министър на правосъдието Васко Гоцев – „другаря демократичен депутат“, както го наричах право в лицето. Не, че героите на нейните очерци не го заслужаваха. Думата ми е за онази морална и политическа нечистоплътност, която владее по тези места. Със същата ремсистка преданост „сините“ привърженици превръщат такива човешки отпадъци като Петко Бочаров, Иво Инджев, Кеворк Кеворкян (когото бившият американски посланик Джеймс Пардю представя като „свързан с организираната престъпност“, заедно с Тошко Тошев и водещия се собственик на „Дарик радио“ Радосвет Радев – и тримата агенти на ДС[8]), Асен Агов, Георги Коритаров и останалите ченгета, съсипали не една съдба, в свои икони?! А аз постоянно „предизвиквам“ гнева на „демократите“. Как ли не ме наричат, какъв ли не ме изкарват... Не е ли чудно? Или по-скоро е закономерно – съчетание на сатаната с антихриста, колкото и да не им се върва на някои псевдопсихолози със „съвременни разбирания“, каквото и да означава това.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Номенклатурата властва, нашенецът е безразличен</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Далеч по-големият проблем не е просто присъствието на комунистите и ченгетата, казано честно – на палачите, в медиите и навсякъде другаде. Опасно е тяхното господство във всички сфери. И пълното отсъствие на другите, на онези, които не само критикуват неразградената система на държавния капитализъм с тоталитарно терористично управление на една партия – комунистическата, под авторитарното ръководство на един лидер и на номенклатурата под него. Изобщо не допускат онези, които и се борят против нея. И отстояват своето достойнство като част от общото, народното.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Тук само се плещи за някакъв либерализъм, което ще рече за свободата като основна политическа ценност. А тъкмо свободата липсва, няма я, потулена е в мазетата на секретните служби на уж бившия режим, които ръководят и днешните медии, както и всичко останало. У нас няма свобода на словото. По тези места никой не спазва изискванията на такива наднационални актове, каквито са Всеобщата декларация за правата на човека и Хартата на основните права на Европейския съюз.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Впрочем и на много други места в Европа и по света е така. Например Член 11 от втория документ гласи: „1. Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите. 2. Свободата и плурализмът на медиите се зачитат.“ Защо не се поинтересувате дали това важи в „демократичните“ Германия, Франция, Австрия...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Член 19 на Всеобщата харта разпорежда: „Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници.“</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Кой се съобразява с това – тук или в „демократичните“ страни? У нас почти всички го знаят, но угоднически мълчат. Поради „свойственото на българина малодушие“[9] и понеже, ако перифразираме един народопсихолог, „понятието „общност“ е най-отвлечено в съзнанието на българина. Той се намира над него...“[10] Само преди дни местен идиот с депутатска книжка внесе в Народното събрание проектозакон, според който отричането на т. нар. холокост трябва да се наказва със затвор до 5 години...[11] Навремето това свищовско недоразумение, което е братовчед на „гаражната“ Надка Михайлова - Нейнски, се прочу с това, че даде шанс на потомствения комунистически престъпник Филип Георгиев Боков да се гаври с него – седераста. Понеже това недоразумение с човешки лик често гостуваше у дома, ще разкрия истинската му мутра. В навечерието на общите избори през есента на 1994 г., то цели две седмици спеше в един коридор в сградата на „Раковски“ 134. Страхуваше се, че някой може да го измести от избираемото място в кандидатдепутатските списъци. Това се те, вашите любимци – образци на корупцията.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Нашенецът е егоист, страхливец и може да служи като мостра на пасивността. Склонен е да оправдава собствените си грешки с другите. Почти никога не дири вината в себе си. Духовно извисените и душевно чистите личности не му допадат. Той не се отъждествява с тях, а с опонентите им, защото прилича на вторите. Смята, че „няма ангели“, а те са сред нас. Дори да ги забележи, ще извърне глава и ще се направи, че не ги вижда. Понеже иска, но не му стиска да бъде като тях, ги мрази. Вместо да повярва в собствените си сили – да повика неволята, той дири извинение за безразличието си и опора за своето обществено бездействие в псевдоикони, които местни рисувачи са изобразили в миналото, но по поръчка на чужди сили. Разбира се, срещу заплащане.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Фактът, че масите недолюбват приносителите на неприятни новини, ми е известен. Не се интересуват дали тези вести са факти, верни ли са. Просто разчитат на емоциите, а не на разума си. Думата ми е за равнодушните наблюдатели, някои от които дори ми се пишат близки. Само допреди 70–75 години това би било невъзможно. Нашите предци са изпитвали състрадание, съпричастност, притежавали са чувство за взаимопомощ. Другарите изкорениха всичко това от душите на българите. Древните римляни имали максима за такива като крещящо мълчащите читатели и на тази медия. Тя гласи: “Qui aequo malis animo miscetur, est malus” – „Който равнодушно гледа злото, е лош [човек]“...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Впрочем, запознайте се с поредната чест от интервюто, което осъзналият се бивш ционист Еърън Русо даде, малко преди да му помогнат да напусне този свят, уж от скоротечен рак...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Спестете си свинството, другари</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Година след 11 септември 2001 г. започнах книга, посветена на измамата около събитията в САЩ от тази дата. През 2003-а я завърших. До издаването й през 2005 г. само допълвах с подробности и, разбира се, с факти, свързани с нововъзникващи събития, като Войната в Ирак или „Революцията на розите“ в Грузия. При представянето на двата тома на „Световното правителство: Каква е цената на човечеството?“ получих суперлативни оценки от преподаватели по история, в т.ч. и от един професор. (Виж илюстрацията.) Четвъртото по големина италианско издателство пожела да преведе и издаде моето изследване. Всичко това изпревари интервюто на Алън с Русо, откъс от което току-що може би сте видели и чули.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Първоначално, преводачката от български на италиански ─ пловдивчанка, с която не съм се виждал, а имах само два-три телефонни разговора, не бе в състояние да повярва, че книгата ми е единствено мое дело. Беше впечатлена от богатството от информация, както и от изобилието от източници. Обаче имаше мнозина, които направо ме обругаха. Даже взеха да разпространяват „новината“, че книгите ми били писани ту в Москва, ту в Йерусалим, ту във Вашингтон... Обикновено хулителителите ми се пишеха „патриоти“, баш „националисти“, но не допускаха, че е по силите на един българин да сътвори такова двутомно изследване.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Жоре, съвсем полудяРазберете ме правилно: не си правя реклама, още по-малко на моята книга. Аз не се нуждая от това, а тя отдавна е изчерпана. Чух за антикварна цена от над 100 лева за комплект, което признавам, леко ме ласкае. Споделям тези неща, защото даже тук, във форума на „Форумът“, често ме обявяват за „луд“ и какъв ли не още. (Виж съответната илюстрация.) Сега си спомнете две от финалните мисли на Еърън Русо: „Много трудно е да го кажеш на глас, защото хората те нападат, ако го кажеш. Изкарват те откачен, ако го кажеш.“ Не е ли вярно, че навсякъде е едно и също? Комунистите (фашистите) и задръстеняците са еднакви, където и да се намират. Тяхната философия и мироглед се изчерпват с елементарното „те такова животно нема“. Няма как да се борите с подобен мироглед.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">А изобщо не преувеличавам, съм в състояние с дни да предоставям доказателства за това, колко прави са хора като Еърън Русо. Себе си не смея да наредя до тях. Защото ще ме заклеймят, осъдят, обидят... Или поради своето невежество и въпреки изконно българските ми имена, достигнали до наши дни от дълбоката древност, ще ме изкарат „гръцки циганин“, „врачанин“, „евреин“ и какъв ли не още. Макар да не намирам нищо обидно в тези прикачени ми определения.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Новият световен ред или краят на човешката свобода</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Отново ви предлагам да изгледате видеозапис, този път от телевизионното предаване „Диагноза с Георги Ифандиев“ от 21 октомври 2008 г. Можете да го видите на този адрес в интернет: http://vbox7.com/play:116bf1c4</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">По онова време, от което е записът, „консерваторчетата“, начело с настоящия британски премиер Дейвид Камерън и неговите „оръженосци“ – тогавашния „премиер в сянка“ Джордж Осбърн и Питър Менделсън[12], потриваха ръце в очакване на властта. ТЕ ги бяха подготвили за това. Като на всички наследствено обременени и изгарящи от амбиции дьонмета, им бяха обещали постове, пари, слава... И точно тогава дойде скандалът със съветския олигарх Олег Дерипаска. Правите ли връзка между него и Ротшилд, и каква? Та Камерън, Осбърн и Менделсън започнаха да усещат как пръстите на младия Нат Ротшилд стягат хватката около тяхното политическо бъдеще. И признаха всичко, дори това, че „Олег Дерипаска, руският милиардер в центъра на скандала с даренията, е решил да даде и подпише показания в подкрепа на версията за събитията на г-н Ротшилд. [Лейбъристкият министър-председател] Гордън Браун също засили натиска върху [консерватора] г-н Осбърн, като призова за разследване на далаверата между премиера в сянка и олигарха. Г-н Осбърн и Ендрю Фелдмън, главният изпълнителен директор на партията на торите, признаха за срещата с г-н Дерипаска на неговата яхта край Корфу през това лято. Също така и как г-н Ротшилд им съобщил, че г-н Дерипаска иска да дари 50 000 лири на Консервативната партия чрез британската компанията “Leyland Daf”, която притежава. Г-н Ротшилд заяви, че г-н Осбърн е инициирал дискусията за дарението, но премиерът в сянка отрича...“</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Ще ви спестя подробностите. Само ще посоча, че един от приятелите на Ротшилд, използван като посредник, предупредил: „Нат [Ротшилд] не желае да довърши Джордж [Осбърн], но сега топката е в полето на торите – ако те продължават да го правят на глупак, да мамят неговия инвестиционен фонд и приятелството му с [евреина] Питър Менделсън, той няма да се поколебае и ще действа.“[13]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Накрая се намеси бившият партиен шеф лорд Тебит. Той размаха пръст към връстника на Ротшилд, настоящия министър на финансите и икономиката на Великобритания: „... Човек трябва да каже: Джордж Осбърн беше длъжен да помни, че онези, които спят с кучета, ще прихванат бълхи.“ А самият Осбърн се покая и посипа главата си с пепел: „престанете да лъжете Ротшилд, или сте свършен“.[14]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Само че „премиерът в сянка“ остана със спомена за това. А днес върти икономиката и финансите на Острова. Естествено, в полза на оня, който го пощади. И това ли е „конспиративна теория“? Изминаха повече от два века, откакто семейство Ротшилд разбра, че притежава силата на парите, а тя може да сваля и качва крале, правителства, да планира и разпалва войни, да върти планетата на малкия си пръст, облицован с възможно най-солидното златно покритие... Сега четиридесетгодишният Нейтън Ротшилд е смятан за най-богатия в семейството, ако това въобще е възможно.[15] Тъй като съгласно предсмъртния завет на основателя й Амшел Майер Бауер всичко трябва да се решава вътре в дома със съгласие. Но и с привилегията на първородния син – най-равния между равни. Това се отнася и за управлението на онзи несметен финансов фонд, който създаде Израел, частната държава на Ротшилдови.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">George Osborne warned: 'stop rubbishing' Rothschild or you're finishedКои са доверените лица на Нейтън Ротшилд по планетата? Те са легион... Вече съм представял един от тях, офицера от зловещите съветски репресивни тайни служби КГБ, бившият „демократичен“ президент и настоящ премиер на Русия Владимир Путин.[16] Това е станало благодарение на факта, че Елцин и Путин са включили зеления светофар пред нефтените инвестиционните амбиции на Ротшилдови в днешна Русия.[17] Днес „поддръжниците на Ходорковски настояват, че делото срещу него е режисирано от Владимир Путин, понастоящем министър-председател“.[18] Разбира се, че е така. Чрез същия свой лондонски клон, Ротшилдови са основните собственици на водещата се като „руска“ петролна корпорация „Юкос“. Еврейският комсомолски деец Ходорковски бе просто доверено лице на фамилията. Плащаха му с двупроцентов дял от корпорацията.[19] Когато поиска повече, го изпратиха за дълго зад решетките, за да има време да осмисли своята корумпираност, дързост и нахалство. Но най-вече за урок на останалите. По същия начин, по който Братството наказва и своите диктатори – например по-рано шаха на Иран, сетне Слободан Милошевич в Югославия, Саддам Хюсеим в Ирак, сега Али в Тунис, Мубарак в Египет и Кадафи в Либия.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Връзките на Ротшилдови с Русия датират от близо век и половина. Московският журналист Алексей Тихонов разкрива: „През втората половина на ХІХ век Ротшилдови се включват в „реалния бизнес“, който доведе френския клон на семейството на брега на Каспийско море – тогавашния основен източник на черното злато. Заради организирането на доставките на принадлежащия им завод на брега на Адриатическо море Ротшилдови финансираха строителството на железопътната линия от Баку до Батуми, която стана основната нефтена артерия на Руската империя, а самият град Батуми се превърна в едно от най-големите нефтени пристанища на света. В края на ХІХ век нефтеният бизнес на Ротшилдови стана втори по величина в Русия, като остъпваше само на семейство Нобел. В началото на ХХ век около нефтените амбиции на Ротшилд става неспокойно. Баку се превръща в „разсадник на революцията в района на Каспийско море“. Продължителните стачки в предприятията на Ротшилдовите бяха ръководени от един млад революционер, получил прякора „Неукротимия“ („Коба“), който за първи път бе арестуван там. При такива странни обстоятелства Ротшилдови получиха възможността да се запознаят с Йосиф Джугашвили.[20] Явно перспективите за развитие на отношенията на Ротшилдови с неговите съратници не ги вдъхновяваше и през 1912 г. те продадоха своя руски нефтен бизнес [съвместно] с англо-холандския концерн “Royal Dutch/Shell”, който в резултат на това получи господство върху повече от една пета от нефта, добиван в Русия... По този начин Ротшилдови демонстрираха пред света, че винаги научават всичко по-рано от останалите.“[21]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Три важни истини са убягнали на автора на горните редове. Първата е, че не заради някакво „освобождение на българите“, а заради Батуми се води Руско-турската война от 1877-1878 г. Най-мащабните битки в нея с най-много жертви са на азиатския фронт. Така грузинското пристанище Батуми преминава от Отоманската империя в Руската. Преди това агентът на Ротшилдови барон Ирш (Хирш) финансира изграждането на железопътната линия Варна–Русе – най-краткият път на петрола от Черно море към Централна и Западна Европа. Чрез великия княз Николай руското императорско семейство е в съдружие с Ротшилдови. На 3 март 1878 г. барон Едмон дьо Ротшилд присъства при подписването на Договора от Сан Стефано. (Виж съответната илюстрация.)</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Втората истина е, че Сталин е незаконен син на тогавашния френски Ротшилд – барон Едмон. Едмон внасял грузински вина. Съвсем младичката и съблазнителна майка на Йосиф Висарионович, женена за вечно пиян планински евреин (хазар, дах-чафут), прислужвала в къщата на неговия основен грузински партньор. А баронът се славел с пристрастието си към жените...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">И третата, че „Роял Дъч Шел“, както и компаниите на Рокфелерови, са подчинени на семейство Ротшилд. Освен това Системата на Федералния резерв на САЩ е създадена по идея и нареждане на това семейство. Тя е съставена все от банки на техни агенти в Съединените щати.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Ето къде понастоящем провеждат „кастинга“ на бъдещите най-високопоставени държавни ръководители. Мераклийката да стане претендентка за президентското кресло в САЩ, другарката Сеъръ Пейлин, се яви на пробно дефиле пред равините. За целта отиде на поклонение в главната синагога – Йерусалим. Падна на колене пред фарисеите, но ще бъде прегледана и от политиците, начело с настоящия премиер Биби Нетаняху. Без тамошното одобрение, целият й кандидат-президентски ентусиазъм е безсмислен.[22] „През последните два месеца Нетаняху вече посрещна в Йерусалим редица водещи американски политици, смятани за вероятни кандидати за номинация за президент от страна на Републиканската партия. Сред тях са бившият губернатор на щата Масачузетс Мит Ромни, някогашният губернатор на Арканзас Майк Хъкаби, губернаторът на Мисисипи Хейли Барбър и бившия кмет на Ню Йорк Руди Джулиани.“[23]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Helen Thomas: Jews control White House, US CongressКолко „велик“ е Израел, че толкова го ухажват? Защо не се отбиват в Пекин, Москва, Париж, Лондон или Берлин? Нали това са столиците на официално обявените за „велики сили“? Ами подгъват крачета и падат на колене пред равините в нищожния по размери, брой на населението и икономическо значение за планетата Израел? И това ли е „конспиративна теория“? Или ви е страх да погледнете истината в лицето?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Само преди броени дни за пореден път обвиниха ветеранката на американската журналистка, 91-годишната Хелън Томас, в... „антисемитизъм“. В прясно интервю за предстоящия априлски брой на списание „Плейбой“ тя отново потвърди, че „евреите контролират Белия дом и Конгреса на САЩ“... „Защо да не го кажа?... Вече стигнах до точката, от която няма връщане. Най-накрая на човек му идва до гуша“, рече Томас.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Преди по-малко от четири месеца жената, „която в продължение на повече от шест десетилетия отразяваше [живота в] Белия дом, беше принудена да напусне работата си в „Хърст Корпорейшън“ заради своята антиизраелска позиция. Пред списанието на еврейския порнограф Хю Хефнър тя заяви: „Съвсем точно знаех какво правя.“...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Тя обяви, че „евреите имат тотален контрол... Всички са в джобчето на израелското лоби... Миналата година Томас рече в интервю, че евреите „трябва да си вдигнат чукалата от Палестина“ и „да се завърнат по домовете си в Полша, Германия и Съединените щати“. Изглежда тя въобще не съжалява за миналогодишния си коментар, като в интервюто за „Плейбой“ повтори своето убеждение, че „израелците имат право на съществуване, но там, където са се родили“.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Томас отрече да е антиеврейски настроена... Не съм антиеврейка, а антиционистка.“...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Томас обясни: „... Американският народ не знае как израелските лобисти са го сплашили и накарали да повярва, че всеки евреин е жертва на преследване и то завинаги, докато евреите преследват палестинците.“</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Запитана дали вярва, че в САЩ е в ход таен еврейски заговор, Томас заяви, че това „не е тайна“. То става съвсем открито... Всеки е зависим от израелските лобисти, които са финансирани от богати поддръжници, включително от Холивуд. Същото става и на финансовите пазари. Имат пълно господство.“[24]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Не се безпокойте, всичко е загубено. В началото на миналата седмица (средата на март 2011 г.) в новинарски репортаж за състоянието на строителството във Варна една от ефирните телевизии съобщи, че почти всичко е замряло. Единствените обекти, на които се работи, са на „големите инвеститори – израелци и руснаци“. Скоро и ние окончателно ще се върнем към Оруеловия новоговор, според който „робството е свобода“. Когато тук евреи бълват антибългарска и антихристистианска злоба, никой не ги закача. Обратното, издигат ги. Не ви ли стига примерът с незавършения опит за човек, наречен Соломон Паси? Същият педя-чифут гневно напсува: „Майната му на православието...“[25] И нищо! Нямаме личност поне от ранга на гръцкия композитор Микис Теодоракис...[26]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Но на това ще се спрем по-подробно в продължението.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Либия ли? Актуално признание</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">3 март 1878 г., Сан Стефано: Едмон дьо Ротшилд, глава на френския клон на прочутото банкерско семейство, наблюдава подписването на мирния договор между Руската и Отоманската империя.Неотдавна един американски либерален коментатор, разбира се евреин, предупреди в най-тиражния вестник в САЩ ─ „Ню Йорк Таймс“: „За последните 50 години Америка (както и Европа и Азия) се отнасяха към Близкия изток просто като към верига от големи бензиностанции: саудитската, иранската, кувейтската, бахрейнската, египетската, либийската, иракската, тази на Обединените арабски емирства и т.н. Посланието, което отправяхме към региона, винаги е било едно и също: „Момчета (това обаче бяха само момчетата, с които имахме приказка), ето каква е работата. Дръжте кранчетата отворени, цените ниски, не дразнете Израел твърде много и докато не проявим загриженост, можете да си правите каквото си искате у дома. Можете да лишавате народите си от каквито права прецените. Можете да ги корумпирате колкото си искате. Можете да отправяте каквито си искате закани от минаретата на джамиите. Можете да съчинявате каквито теории на конспирацията ви хрумнат срещу нас във вестниците си. Можете да държите жените си необразовани, колкото сметнете за необходимо. Можете да налагате какъвто си искате модел на икономическо развитие, без никакъв новаторски потенциал. Можете да държите младите си необразовани, колкото си искате. Само дръжте кранчетата отворени, цените ниски, не влизайте в излишни спорове с евреите и можете да си правите каквото си искате зад гърба ни.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Това е нагласата, която през последните 50 години позволи на арабския свят да се капсулира от историята и да бъде управляван с десетилетия от едни и същи крале и диктатори. Е, историята се завърна. Съчетанието от повишаващи се цени на храните, силно нарастване на броя на младите безработни и социалните мрежи, които дадоха възможност на същите тези младежи да се организират и да се изправят срещу своите лидери, доведе до преодоляването на всички страхове, които държаха тези клептокрации на власт.“[27]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Последното е заблуда или просто пропаганда. Доказаха го самолетите в ръцете на либийската „опозиция“. Западът се отнесе по съвсем същия начин и с нас. Разликата е единствено в специфичните за всяка държава детайли. Обаче ние носим двойно по-голяма вина, защото допуснахме всичко това и не се съпротивявахме. И сега си траем. Струва ми се, че имунната ни система е унищожена. Лишени сме от чувство за национално самосъхранение. Затова мнозина от нашенците се позовават на библейската приказка за някой си Моше (от него произлиза мошеник) или Мойсей, който цели 40 години уж водил племето си в някакъв поход из Синайската пустиня. Всъщност той съплеменниците му обикаляли в кръг. Целта на Моше била да изгради държава едва след като умре и последния, който е живял в „робство“. Като загърбим елементарните лъжи и измислици на комунистическата пропаганда, ние оставихме нашите поробители, робовладелците – представителите на алчно червената фашистка номенклатура, да ни водят из пустошта на т. нар. преход. И се доверяваме на техните платени пропагандатори – бивши и новопокръстени.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Няма Изход с тези „герои“ начело.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"> Следва.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">ОЧАКВАЙТЕ: Епопея на негодниците - КАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“: V. ИВО ИНДЖЕВ - ЧЕНГЕ ТА ДРЪНКА, ВЕРВАЙТЕ МУ.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[1] В оригинала „това“.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[2] Текст от: “Thick as a Brick” by Jethro Tull, LP “Thick as a Brick”, Chrysalis, London, 1972 г.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[3] Александрина Роканова – „Николай Колев-Босия: Димо Гяуров беше любовник на Антонина Стоянова“, Информационна агенция БЛИЦ, София, 25 септември 2008 г., online: http://www.blitz.bg/article/7021; Валери Ценков, Таня Джоева – „Секс и политика“, сп. „Тема“, София, дата не е посочена, online: http://temanews.com/index.php?p=tema&iid=536&aid=12974; „Николай Колев-Босия: Антонина Стоянова водела доста разпуснат сексуален живот“, Obshtestvo.net, София, октомври 2007 г., свалено от интернет, препечатано в „Клюки.нет“, София, сряда, 10 октомври 2007 г., свалено от интернет, в архива на автора.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[4] В националната телевизия наричат офицера от Държавна сигурност Красимир Гергов, внук на бивш правешки кмет и син също на униформен от ДС, „гуруто“. (Вж. Борислав Геронтиев – „Кабинет на десетия етаж“, ИК „Жанет-45“, Пловдив, 2011 г.)</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[5] Rabbi Harry Waton - “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, New York, NY, March 1939 г., в архива на автора.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[6] Пак там, стр. 100. Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[7] Става дума за момчето на „Газпром“ у нас Сашо Дончев. (Вж. „Уикилийкс” публикува пълния текст на доклада на Джеймс Пардю за организираната престъпност в България“, Информационна агенция „Фокус“, София, събота, 19 март 2011 г., online: http://www.focus-news.net/?id=f17345)</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[8] Вж. „Уикилийкс” публикува пълния текст на доклада на Джеймс Пардю за организираната престъпност в България“, Информационна агенция „Фокус“, София, събота, 19 март 2011 г., online: http://www.focus-news.net/?id=f17345</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[9] Вж. Захари Стоянов – „Записки по българските въстания“, Издателство „Български писател“, София, 1975 г., стр. 916.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[10] Найден Шейтанов – „Духът на отрицание у българина“, сп. „Философски преглед“, Кн. 2, София, 1933 г., стр. 128.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[11] Вж. „Лъчезар Тошев: Моралът на цивилизацията изисква престъпленията срещу човечеството да бъдат осъждани“, СДС, София, четвъртък, 17 март 2011 г., online: http://www.sds.bg/bg/publications/read/1604?type=4</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[12] Издънка на влиятелното равинско, банкерско и музикално семейство Менделсън, пръснало пипалата си в Астрия, Германия и Англия.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[13] “George Osborne warned: “stop rubbishing' Rothschild or you’re finished” by Andrew Porter, “The Telegraph”, London, 23 October 2008 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/politics/georgeosborne/3244297/George-Osborne-warned-stop-rubbishing-Rothschild-or-youre-finished.html</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[14] Пак там.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[15] Вж. “The Man Who May Become the Richest Rothschild” by Landon Thomas Jr., ,”The New York Times”, New York, NY, March 9, 2007 г., online: http://www.nytimes.com/2007/03/09/business/09rothschild.html?_r=1</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[16] Вж. “Yukos Slipping Away? Will Baron Rothschild give shares to President Putin?”, “Pravda”, Moscow, 30.10.2003 г., online: http://-english.pravda.ru/news/russia/19-05-2006/english.pravda.ru/main/-18/89/355/11179_yukos.html</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[17] Вж. напр. “Rothschild is the new power behind Yukos” by Simon Bell in Moscow, Lucinda Kemeny and Andrew Porter, “The Sunday Times”, London, November 2, 2003 г., online: http://-business.timesonline.co.uk/tol/business/article1101531.ece; “Rothschild in line to head Russian oil flagship Yukos”, “Evening Standard”, London, July 15, 2003 г., online: http://www.thisislondon.co. uk/news/article-5743636-details/Rothschild+lined+to+take+over+at+Yukos/-article.do; Алексей Тихонов – „Ротшильд ─ красный банкир“, в. „Известия“, Izvestia.Ru, Москва, 11 февраль 2010 г., online: http://www.izvestia.ru/economic/article40704/</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[18] Вж. “Mikhail Khodorkovsky verdict ordered from above, claims judge’s assistant” by Miriam Elder in Moscow, “The Guardian”, guardian.co.uk, London, Monday, 14 February 2011 г., online: http://www.guardian.co.uk/world/2011/feb/14/mikhail-khodorkovsky-verdict-judge-assistant</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[19] Вж. “Rothschild is the new power behind Yukos” by Simon Bell in Moscow, Lucinda Kemeny and Andrew Porter, “The Times”, London, November 2, 2003 г., online: http://business.timesonline.co.uk/tol/business/article1101531.ece</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[20] На грузински Джугашвили означава „син на евреин“.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[21] Алексей Тихонов – „Ротшильд ─ красный банкир“, в. „Известия“, Izvestia.Ru, Москва, 11 февраль 2010 г., online: http://www.izvestia.ru/economic/article40704/</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[22] Вж. “Palin at Kotel tunnel: Israel too apologetic” by Melanie Lidman and Gil Hoffman, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Monday, March 21, 2011 г., 15 Adar II, 5771, online: http://www.jpost.com/DiplomacyAndPolitics/Article.aspx?id=213043; “Sarah Palin to visit Israel, meet Netanyahu, Danon: Former Alaska mayor becomes latest Republican 2012 presidential hopeful to visit Jewish State” by JPost.com Staff, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Thursday, March 17, 2011 г., 11 Adar II, 5771, online: http://www.jpost.com/International/Article.aspx?id=212539</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[23] Пак там.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[24] “Helen Thomas: Jews control White House, US Congress” by JPost.co Staff, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Saturday, March 19, 2011 г., 13 Adar II, 5771, online: http://www.jpost.com/International/Article.aspx?id=212815</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[25] „Доц. Д-р Боян Лалов: Най-страшното престъпление бе убийството на българския дух“, в. „Атака“, София, 4 март 2006 г., online: http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=8596&edition_id=120&format=html</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[26] в: Георги Ифандиев – „Ще узнаете истината и истината ще ви направи свободни“ – Част VІІ, „Форумът“, forumat-bg.com, София, понеделник, 21 февруари 2011 г., online: http://www.forumat-bg.com/politika/1135-shte-uznaete-istinata-i-istinata-shte-vi-napravi-svobodni#_ftn31</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[27] “If Not Now, When?” by Thomas L. Friedman, “The New York Times”, New York, NY, Tuesday, February 22, 2011 г., online: http://www.nytimes.com/2011/02/23/opinion/23friedman.html?_r=1&scp=4&sq=thomas%20friedman&st=cse</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">:::</span><br /><br /><div style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;" class="componentheading"> Политика<br /><br /></div> <table style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;" class="contentpaneopen"> <tbody><tr> <td class="contentheading" width="100%"> <span class="contentpagetitle"> ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ</span><br /><br /> </td> <td class="buttonheading" align="right" width="100%"> <br /> </td> </tr> </tbody></table> <table style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;" class="contentpaneopen"><tbody><tr> <td valign="top"> <span class="small"> Написано от Георги Ифандиев<br /><br /></span> </td> </tr> <tr> <td class="createdate" valign="top"> Вторник, 22 Март 2011<br /></td> </tr> <tr> <td valign="top"> <div class="ultimatesbplugin_top"> </div><p align="center"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Vigo/g.ifandiev1.jpg" alt="Георги Ифандиев" title="Георги Ифандиев" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="208" width="200" />Част ІХ</p> <p align="center"> </p> <p align="center"><i>Духовната хамелеонщина води до политическа • Повели са човечеството към робство, то не вярва и обявява говорещите истината за „луди“ • Май окончателно сме загубили чувството си за национално съхранение</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Продължение.</i></p> <p style="text-align: justify;"> „<i>Наистина не ми пука дали ще издържите тази статия</i>[1]<i> до края.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i> Моите слова не са нищо повече от шепот, а вашата глухота крещи.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i> Мога да ви накарам да чувствате, но не и да мислите.</i>“[2]</p> <p style="text-align: right;" align="right">Деветгодишният английски ученик Джерълд през 1971 г.</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p style="text-align: justify;">Иска ми се да започна необичайно, но за пореден път няма да сдържа напиращото у мен възмущение. Щях да начена тази публикация с откъс от вече познатото на редовните читатели телевизионно интервю на Алекс Джоунс с покойния Еърън Русо. Ще стигнем и до това. Тази част от разговора им представлява синтезирано свидетелство на онова, което единадесет месеца преди 11 септември 2001 г. покаялият се евреин узнал от един свой нов приятел, представител на прословутата юдейска банкерска, петролна и каква ли не фамилия Рокфелер. Да, още в края на 2000 г. Ник Рокъфелъ, както е правилното произношение на известното име, разказал на бившия кино- и музикален продуцент маса поразителни неща. По онова време Русо още нямал хабер, че ще създаде документалния филм „Америка: От свобода към фашизъм“. Споделеното от Ник Рокфелер го впечатлило толкова, че дало тласък на следващите му проекти – в политиката и в медиите.</p> <p> </p> <p align="center">За хората с отворено съзнание</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><span style="margin: 5px 10px 0px 0px; float: left; width: 325px; height: 170px; padding: 0px; border: 0px none rgb(19, 92, 174);" class="jcemediabox-zoom-span"><img style="margin: 0pt; padding: 0pt; float: none; border: medium none;" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/055/1000a.jpg" alt="- Каква съпротива оказват службите за сигурност?" title="- Каква съпротива оказват службите за сигурност?" height="170" width="325" /></span></span>Впрочем, преди да се запознаете с видеото, нека припомня онзи изумителен документ, който на два пъти се заканвах да започна да чета в телевизионното предаване „Диагноза“. И двата пъти ме сваляха от екрана. Втория – окончателно. Струва си да подчертая, че аз не се продадох на свинаря на БКП-БСП, другаря Георги Гергов. Но до ден днешен ме затрупва лавина хули. Докато завършилата в Москва с диплома за поетеса – другарите не ценяха таланта, при тях всичко бе „канализирано“ – Ива Николова, която по-скоро прилича на Иво Николов, не се посвени да стане директорка при шефа на комунистите – пардон, социалистите от Пловдивска област. Същата Ива или Иво, чиято снимка на една маса с Тодор Живков съм виждал, беше кандидатка на СДС за кметица на родното й Габрово. Не съм гледал позорната сцена от тогавашното й приключение, но ми я разказаха. По време на пряко телевизионно предаване някакъв човек от публиката връчил на Ива – Иво метла с дръжка с предложението да я яхне. Признавам, че не е кавалерско, но подобни издънки на болшевизма си го заслужават.</p> <p style="text-align: justify;">Впрочем друг Георги-Гергов директор е най-младият комунист, свръхамбициозният Богомил Бонев – седесарски министър в кабинетите „Софиянски“ и „Костов“ и главен секретар на МВР в правителството, начело с явочника Ф.Д. Веднъж комунист, завинаги комунист; веднъж ченге, завинаги ченге. Който е предал, ще предаде отново. Факт.</p> <p style="text-align: justify;">Да припомня, че същото нещо, наречено Ива или Иво, оглавяваше пресцентъра на втората кандидат-президентска кампания на агента на ДС Петър Стоянов. Тогава с Бонев бяха „врагове“. Разбира се, наужким, като всичко днес по нашите земи. Преди това или успоредно с този „пост“ – казва ли ти някой, Ива – Иво беше говорител на фондацията на другарката Антонина, потомствено свързана с БКП и нейните служби за партийна сигурност. Някъде четох, че преди да стане „другарката Стоянова“, тази „Шантонина“, както я наричат някои, била по-известна като „мадам“. Не го твърдя, срещал съм подобни спомени.[3]</p> <p style="text-align: justify;">Николова, представителка на Тодор-Живковата „млада художествено творческа интелигенция“, премина през вестниците, зачислени на Петьо Блъсков, през булевардните жълто-червени „Уикенд“ и „Шоу“, и през клюкарската агенция БЛИЦ. За да изкачи своя „Олимп“, оглавявайки софийския клон на пловдивската кабеларка. Така е, където я изпрати партията...</p> <p style="text-align: justify;">Но от екрана на Герговата телевизия московската възпитаничка и обична представителка на СДС (явно членовете и симпатизантите на този филиал на БКП си падат по онази столица) няма да чете документи, като онзи, с който започнах. Всъщност медийката май не е на Гергов. Сам другарят свиневъд ми призна, че собствеността й била „<i>трудна за обяснение</i>“. Да уточня, че става дума за уж Георги-Герговата телевизия, за която се постарах от неизвестна околийска кабеларка да стане една от гледаните в национален мащаб. Тази подробност е необходима, защото има и Красимир-Гергова верига от медии, предимно телевизии – все толкова оцветени в алчно червено, че даже още повече. При това със силни ченгесарски нюанси... Сред тях се нарежда дори уж държавната БНТ, която, като всички останали, на практика принадлежи на ЦК на БКП.[4]</p> <p style="text-align: justify;">Та документът, за който отворих дума, е протоколът от разпита на Кристиян – Кръстьо Раковски в НКВД. Следственият „разговор“ е проведен през нощта на 28 срещу 29 януари 1938 г. Още тогава високопоставеният илюминат и интернационален комунист, роден у нас като Хаим Раковер, разкрил предстоящото избухване на Втората световна война. Споделил кои ще бъдат главните участници в нея, основните й „герои“... Но най-важното – вдигнал завесата пред движещите сили зад най-ужасния военен конфликт в човешката история, който по онова време все още предстоял. Разказал за част от ТЯХната интернационална мрежа – финансова, политическа, революционна. Раковски - Раковер бил арестуван за участие в „дясноцентристка група”, която била набедена, че целяла свалянето на Сталин от власт. Вятър и мъгла. Забележете приликите: по-рано почти всички настоящи „неоконсерватори“ в САЩ били участници в левичарски, често пъти крайни, чисто троцкистки групировки. Сетне „завили“ надясно...</p> <p style="text-align: justify;">Не по-малко смайващ документ е издадената през март 1939 г. брошура на американския равин Хари Уетън „Програма за евреите и отговор на всички антисемити: Програма за човечеството“.[5] Твърде укриван, този философско-политически обзор разкрива как една религиозна секта е превзела елитите на почти всички тогавашни промишлено развити страни и постепенно завладява умовете на техните народи. С безочливото самочувствие на предизвестен победител в наближаваща световна война, която предсказва, равинът откровено обяснява как са били създадени идеологиите на комунизма, либерализма, социализма, фашизма и нацизма. С насмешка показва глупостта на хората и почти пълното припокриване на тези на пръв поглед различни доктрини, когато бъдат приложени в практиката. Защото, както изтъква Уетън: „<i>Юдаизмът е комунизъм</i><i>, интернационализъм, универсалното братство на човека... Ето, с тези духовни оръжия евреите ще завладеят света и човешката раса.</i>“[6]</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><span style="margin: 5px 10px 0px 0px; float: left; width: 220px; height: 322px; padding: 0px; border: 0px none rgb(19, 92, 174);" class="jcemediabox-zoom-span"><img style="margin: 0pt; padding: 0pt; float: none; border: medium none;" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/055/1001a.jpg" alt="ГЕОРГИ ИФАНДИЕВ - СВЕТОВНОТО ПРАВИТЕЛСТВО" title="ГЕОРГИ ИФАНДИЕВ - СВЕТОВНОТО ПРАВИТЕЛСТВО" height="322" width="220" /></span></span>Защо изреждам всичко това? Защото след като преведох документа – протокола от разпита на Раковер – Раковски, а Издателска къща „Огледало“ го пусна под заглавието „Червена симфония“, се намериха достатъчно хулители, които го обявиха за „фалшификат“. А мен – за разпространител на „конспиративни теории“, ама аз не се впечатлих, свикнал съм. Сега предполагам, че същото ще се случи и с интервюто с Еърън Русо. На него съвсем не му пука. Той отдавна е в по-добрия свят и може би ни намига, гледайки с иронична усмивка.</p> <p style="text-align: justify;">Не е ли чудно, че „антикомунистите“ и „демократите“ приемат Иво Николов или Ива Николова, все едно. Не съм чул дори да я упрекват. Същото се отнася за други хамелеони, които сменят своята политическа окраска съобразно с конюнктурата. Навярно смятат другарката с московско тескере за „добра журналистка“ и това опрощава всичките й грехове. Нищо, че от страниците на червения ченгесарски вестник „Сега“, издаван от бивш мултак, част от организираната престъпност,[7] рисуваше карикатурните образи на такива видни седесари, като например Костовия министър на правосъдието Васко Гоцев – „другаря демократичен депутат“, както го наричах право в лицето. Не, че героите на нейните очерци не го заслужаваха. Думата ми е за онази морална и политическа нечистоплътност, която владее по тези места. Със същата ремсистка преданост „сините“ привърженици превръщат такива човешки отпадъци като Петко Бочаров, Иво Инджев, Кеворк Кеворкян <i>(когото бившият американски посланик Джеймс Пардю представя като „свързан с организираната престъпност“, заедно с Тошко Тошев и водещия се собственик на „Дарик радио“ Радосвет Радев – и тримата агенти на ДС</i>[8]<i>)</i>, Асен Агов, Георги Коритаров и останалите ченгета, съсипали не една съдба, в свои икони?! А аз постоянно „предизвиквам“ гнева на „демократите“. Как ли не ме наричат, какъв ли не ме изкарват... Не е ли чудно? Или по-скоро е закономерно – съчетание на сатаната с антихриста, колкото и да не им се върва на някои псевдопсихолози със „съвременни разбирания“, каквото и да означава това.</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center">Номенклатурата властва, нашенецът е безразличен</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;">Далеч по-големият проблем не е просто присъствието на комунистите и ченгетата, казано честно – на палачите, в медиите и навсякъде другаде. Опасно е тяхното господство във всички сфери. И пълното отсъствие на другите, на онези, които не само критикуват неразградената система на държавния капитализъм с тоталитарно терористично управление на една партия – комунистическата, под авторитарното ръководство на един лидер и на номенклатурата под него. Изобщо не допускат онези, които и се борят против нея. И отстояват своето достойнство като част от общото, народното.</p> <p style="text-align: justify;">Тук само се плещи за някакъв либерализъм, което ще рече за свободата като основна политическа ценност. А тъкмо свободата липсва, няма я, потулена е в мазетата на секретните служби на уж бившия режим, които ръководят и днешните медии, както и всичко останало. У нас няма свобода на словото. По тези места никой не спазва изискванията на такива наднационални актове, каквито са Всеобщата декларация за правата на човека и Хартата на основните права на Европейския съюз.</p> <p style="text-align: justify;">Впрочем и на много други места в Европа и по света е така. Например Член 11 от втория документ гласи: „<i>1</i><i>. Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите. 2. Свободата и плурализмът на медиите се зачитат.</i>“ Защо не се поинтересувате дали това важи в „демократичните“ Германия, Франция, Австрия...</p> <p style="text-align: justify;">Член 19 на Всеобщата харта разпорежда: „<i>Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници.</i>“<i> </i></p> <p style="text-align: justify;">Кой се съобразява с това – тук или в „демократичните“ страни? У нас почти всички го знаят, но угоднически мълчат. Поради „<i>свойственото на българина малодушие</i>“[9] и понеже, ако перифразираме един народопсихолог, „<i>понятието „общност“ е най-отвлечено в съзнанието на българина. Той се намира над него...</i>“[10] Само преди дни местен идиот с депутатска книжка внесе в Народното събрание проектозакон, според който отричането на т. нар. холокост трябва да се наказва със затвор до 5 години...[11] Навремето това свищовско недоразумение, което е братовчед на „гаражната“ Надка Михайлова - Нейнски, се прочу с това, че даде шанс на потомствения комунистически престъпник Филип Георгиев Боков да се гаври с него – седераста. Понеже това недоразумение с човешки лик често гостуваше у дома, ще разкрия истинската му мутра. В навечерието на общите избори през есента на 1994 г., то цели две седмици спеше в един коридор в сградата на „Раковски“ 134. Страхуваше се, че някой може да го измести от избираемото място в кандидатдепутатските списъци. Това се те, вашите любимци – образци на корупцията.</p> <p style="text-align: justify;">Нашенецът е егоист, страхливец и може да служи като мостра на пасивността. Склонен е да оправдава собствените си грешки с другите. Почти никога не дири вината в себе си. Духовно извисените и душевно чистите личности не му допадат. Той не се отъждествява с тях, а с опонентите им, защото прилича на вторите. Смята, че „няма ангели“, а те са сред нас. Дори да ги забележи, ще извърне глава и ще се направи, че не ги вижда. Понеже иска, но не му стиска да бъде като тях, ги мрази. Вместо да повярва в собствените си сили – да повика неволята, той дири извинение за безразличието си и опора за своето обществено бездействие в псевдоикони, които местни рисувачи са изобразили в миналото, но по поръчка на чужди сили. Разбира се, срещу заплащане.</p> <p style="text-align: justify;">Фактът, че масите недолюбват приносителите на неприятни новини, ми е известен. Не се интересуват дали тези вести са факти, верни ли са. Просто разчитат на емоциите, а не на разума си. Думата ми е за равнодушните наблюдатели, някои от които дори ми се пишат близки. Само допреди 70–75 години това би било невъзможно. Нашите предци са изпитвали състрадание, съпричастност, притежавали са чувство за взаимопомощ. Другарите изкорениха всичко това от душите на българите. Древните римляни имали максима за такива като крещящо мълчащите читатели и на тази медия. Тя гласи: “<i>Qui aequo malis animo miscetur, est malus</i>” – „<i>Който равнодушно гледа злото, е лош [човек]</i>“...</p> <p style="text-align: justify;">Впрочем, запознайте се с поредната чест от интервюто, което осъзналият се бивш ционист Еърън Русо даде, малко преди да му помогнат да напусне този свят, уж от скоротечен рак...</p> <span> </span> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center">Спестете си свинството, другари</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;">Година след 11 септември 2001 г. започнах книга, посветена на измамата около събитията в САЩ от тази дата. През 2003-а я завърших. До издаването й през 2005 г. само допълвах с подробности и, разбира се, с факти, свързани с нововъзникващи събития, като Войната в Ирак или „Революцията на розите“ в Грузия. При представянето на двата тома на „Световното правителство: Каква е цената на човечеството?“ получих суперлативни оценки от преподаватели по история, в т.ч. и от един професор. <i>(Виж илюстрацията.)</i> Четвъртото по големина италианско издателство пожела да преведе и издаде моето изследване. Всичко това изпревари интервюто на Алън с Русо, откъс от което току-що може би сте видели и чули.</p> <p style="text-align: justify;">Първоначално, преводачката от български на италиански ─ пловдивчанка, с която не съм се виждал, а имах само два-три телефонни разговора, не бе в състояние да повярва, че книгата ми е единствено мое дело. Беше впечатлена от богатството от информация, както и от изобилието от източници. Обаче имаше мнозина, които направо ме обругаха. Даже взеха да разпространяват „новината“, че книгите ми били писани ту в Москва, ту в Йерусалим, ту във Вашингтон... Обикновено хулителителите ми се пишеха „патриоти“, баш „националисти“, но не допускаха, че е по силите на един българин да сътвори такова двутомно изследване.</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><span style="margin: 5px 10px 0px 0px; float: left; width: 325px; height: 198px; padding: 0px; border: 0px none rgb(19, 92, 174);" class="jcemediabox-zoom-span"><img style="margin: 0pt; padding: 0pt; float: none; border: medium none;" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/055/1002a.jpg" alt="Жоре, съвсем полудя" title="Жоре, съвсем полудя" height="198" width="325" /></span></span>Разберете ме правилно: не си правя реклама, още по-малко на моята книга. Аз не се нуждая от това, а тя отдавна е изчерпана. Чух за антикварна цена от над 100 лева за комплект, което признавам, леко ме ласкае. Споделям тези неща, защото даже тук, във форума на „Форумът“, често ме обявяват за „луд“ и какъв ли не още. <i>(Виж съответната илюстрация.)</i> Сега си спомнете две от финалните мисли на Еърън Русо: „<i>Много трудно е да го кажеш на глас, защото хората те нападат, ако го кажеш. Изкарват те откачен, ако го кажеш.</i>“ Не е ли вярно, че навсякъде е едно и също? Комунистите (фашистите) и задръстеняците са еднакви, където и да се намират. Тяхната философия и мироглед се изчерпват с елементарното „те такова животно нема“. Няма как да се борите с подобен мироглед.</p> <p style="text-align: justify;">А изобщо не преувеличавам, съм в състояние с дни да предоставям доказателства за това, колко прави са хора като Еърън Русо. Себе си не смея да наредя до тях. Защото ще ме заклеймят, осъдят, обидят... Или поради своето невежество и въпреки изконно българските ми имена, достигнали до наши дни от дълбоката древност, ще ме изкарат „гръцки циганин“, „врачанин“, „евреин“ и какъв ли не още. Макар да не намирам нищо обидно в тези прикачени ми определения.</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center">Новият световен ред или краят на човешката свобода</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;">Отново ви предлагам да изгледате видеозапис, този път от телевизионното предаване „Диагноза с Георги Ифандиев“ от 21 октомври 2008 г. Можете да го видите на този адрес в интернет: <i><span class="jcepopup">http://vbox7.com/play:116bf1c4</span></i></p> <p style="text-align: justify;">По онова време, от което е записът, „консерваторчетата“, начело с настоящия британски премиер Дейвид Камерън и неговите „оръженосци“ – тогавашния „премиер в сянка“ Джордж Осбърн и Питър Менделсън[12], потриваха ръце в очакване на властта. ТЕ ги бяха подготвили за това. Като на всички наследствено обременени и изгарящи от амбиции дьонмета, им бяха обещали постове, пари, слава... И точно тогава дойде скандалът със съветския олигарх Олег Дерипаска. Правите ли връзка между него и Ротшилд, и каква? Та Камерън, Осбърн и Менделсън започнаха да усещат как пръстите на младия Нат Ротшилд стягат хватката около тяхното политическо бъдеще. И признаха всичко, дори това, че „<i>Олег Дерипаска, руският милиардер в центъра на скандала с даренията, е решил да даде и подпише показания в подкрепа на версията за събитията на г-н Ротшилд. [Лейбъристкият министър-председател] Гордън Браун също засили натиска върху [консерватора] г-н Осбърн, като призова за разследване на далаверата между премиера в сянка и олигарха. Г-н Осбърн и Ендрю Фелдмън, главният изпълнителен директор на партията на торите, признаха за срещата с г-н Дерипаска на неговата яхта край Корфу през това лято. Също така и как г-н Ротшилд им съобщил, че г-н Дерипаска иска да дари 50 000 лири на Консервативната партия чрез британската компанията “Leyland Daf”, която притежава. Г-н Ротшилд заяви, че г-н Осбърн е инициирал дискусията за дарението, но премиерът в сянка отрича...</i>“</p> <p style="text-align: justify;">Ще ви спестя подробностите. Само ще посоча, че един от приятелите на Ротшилд, използван като посредник, предупредил: „<i>Нат [Ротшилд] не желае да довърши Джордж [Осбърн], но сега топката е в полето на торите – ако те продължават да го правят на глупак, да мамят неговия инвестиционен фонд и приятелството му с [евреина] Питър Менделсън, той няма да се поколебае и ще действа.</i>“[13]</p> <p style="text-align: justify;">Накрая се намеси бившият партиен шеф лорд Тебит. Той размаха пръст към връстника на Ротшилд, настоящия министър на финансите и икономиката на Великобритания: „<i>... Човек трябва да каже: Джордж Осбърн беше длъжен да помни, че онези, които спят с кучета, ще прихванат бълхи.</i>“ А самият Осбърн се покая и посипа главата си с пепел: „<i>престанете да лъжете Ротшилд, или сте свършен</i>“.[14]</p> <p style="text-align: justify;">Само че „премиерът в сянка“ остана със спомена за това. А днес върти икономиката и финансите на Острова. Естествено, в полза на оня, който го пощади. И това ли е „конспиративна теория“? Изминаха повече от два века, откакто семейство Ротшилд разбра, че притежава силата на парите, а тя може да сваля и качва крале, правителства, да планира и разпалва войни, да върти планетата на малкия си пръст, облицован с възможно най-солидното златно покритие... Сега четиридесетгодишният Нейтън Ротшилд е смятан за най-богатия в семейството, ако това въобще е възможно.[15] Тъй като съгласно предсмъртния завет на основателя й Амшел Майер Бауер всичко трябва да се решава вътре в дома със съгласие. Но и с привилегията на първородния син – най-равния между равни. Това се отнася и за управлението на онзи несметен финансов фонд, който създаде Израел, частната държава на Ротшилдови.</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><span style="margin: 5px 10px 0px 0px; float: left; width: 325px; height: 352px; padding: 0px; border: 0px none rgb(19, 92, 174);" class="jcemediabox-zoom-span"><img style="margin: 0pt; padding: 0pt; float: none; border: medium none;" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/055/1003a.jpg" alt="George Osborne warned: 'stop rubbishing' Rothschild or you're finished" title="George Osborne warned: 'stop rubbishing' Rothschild or you're finished" height="352" width="325" /></span></span>Кои са доверените лица на Нейтън Ротшилд по планетата? Те са легион... Вече съм представял един от тях, офицера от зловещите съветски репресивни тайни служби КГБ, бившият „демократичен“ президент и настоящ премиер на Русия Владимир Путин.[16] Това е станало благодарение на факта, че Елцин и Путин са включили зеления светофар пред нефтените инвестиционните амбиции на Ротшилдови в днешна Русия.[17] Днес „<i>поддръжниците на Ходорковски настояват, че делото срещу него е режисирано от Владимир Путин, понастоящем министър-председател</i>“.[18] Разбира се, че е така. Чрез същия свой лондонски клон, Ротшилдови са основните собственици на водещата се като „руска“ петролна корпорация „Юкос“. Еврейският комсомолски деец Ходорковски бе просто доверено лице на фамилията. Плащаха му с двупроцентов дял от корпорацията.[19] Когато поиска повече, го изпратиха за дълго зад решетките, за да има време да осмисли своята корумпираност, дързост и нахалство. Но най-вече за урок на останалите. По същия начин, по който Братството наказва и своите диктатори – например по-рано шаха на Иран, сетне Слободан Милошевич в Югославия, Саддам Хюсеим в Ирак, сега Али в Тунис, Мубарак в Египет и Кадафи в Либия.</p> <p style="text-align: justify;">Връзките на Ротшилдови с Русия датират от близо век и половина. Московският журналист Алексей Тихонов разкрива: „<i>През втората половина на ХІХ век Ротшилдови се включват в „реалния бизнес“, който доведе френския клон на семейството на брега на Каспийско море – тогавашния основен източник на черното злато. Заради организирането на доставките на принадлежащия им завод на брега на Адриатическо море Ротшилдови финансираха строителството на железопътната линия от Баку до Батуми, която стана основната нефтена артерия на Руската империя, а самият град Батуми се превърна в едно от най-големите нефтени пристанища на света. В края на ХІХ век нефтеният бизнес на Ротшилдови стана втори по величина в Русия, като остъпваше само на семейство Нобел. В началото на ХХ век около нефтените амбиции на Ротшилд става неспокойно. Баку се превръща в „разсадник на революцията в района на Каспийско море“. Продължителните стачки в предприятията на Ротшилдовите бяха ръководени от един млад революционер, получил прякора „Неукротимия“ („Коба“), който за първи път бе арестуван там. При такива странни обстоятелства Ротшилдови получиха възможността да се запознаят с Йосиф Джугашвили.</i>[20]<i> Явно перспективите за развитие на отношенията на Ротшилдови с неговите съратници не ги вдъхновяваше и през 1912 г. те продадоха своя руски нефтен бизнес [съвместно] с англо-холандския концерн “Royal Dutch/Shell”, който в резултат на това получи господство върху повече от една пета от нефта, добиван в Русия... По този начин Ротшилдови демонстрираха пред света, че винаги научават всичко по-рано от останалите.</i>“[21]</p> <p style="text-align: justify;">Три важни истини са убягнали на автора на горните редове. Първата е, че не заради някакво „освобождение на българите“, а заради Батуми се води Руско-турската война от 1877-1878 г. Най-мащабните битки в нея с най-много жертви са на азиатския фронт. Така грузинското пристанище Батуми преминава от Отоманската империя в Руската. Преди това агентът на Ротшилдови барон Ирш (Хирш) финансира изграждането на железопътната линия Варна–Русе – най-краткият път на петрола от Черно море към Централна и Западна Европа. Чрез великия княз Николай руското императорско семейство е в съдружие с Ротшилдови. На 3 март 1878 г. барон Едмон дьо Ротшилд присъства при подписването на Договора от Сан Стефано. <i>(Виж съответната илюстрация.)</i></p> <p style="text-align: justify;">Втората истина е, че Сталин е незаконен син на тогавашния френски Ротшилд – барон Едмон. Едмон внасял грузински вина. Съвсем младичката и съблазнителна майка на Йосиф Висарионович, женена за вечно пиян планински евреин (хазар, дах-чафут), прислужвала в къщата на неговия основен грузински партньор. А баронът се славел с пристрастието си към жените...</p> <p style="text-align: justify;">И третата, че „Роял Дъч Шел“, както и компаниите на Рокфелерови, са подчинени на семейство Ротшилд. Освен това Системата на Федералния резерв на САЩ е създадена по идея и нареждане на това семейство. Тя е съставена все от банки на техни агенти в Съединените щати.</p> <p style="text-align: justify;">Ето къде понастоящем провеждат „кастинга“ на бъдещите най-високопоставени държавни ръководители. Мераклийката да стане претендентка за президентското кресло в САЩ, другарката Сеъръ Пейлин, се яви на пробно дефиле пред равините. За целта отиде на поклонение в главната синагога – Йерусалим. Падна на колене пред фарисеите, но ще бъде прегледана и от политиците, начело с настоящия премиер Биби Нетаняху. Без тамошното одобрение, целият й кандидат-президентски ентусиазъм е безсмислен.[22] „<i>През последните два месеца Нетаняху вече посрещна в Йерусалим редица водещи американски политици, смятани за вероятни кандидати за номинация за президент от страна на Републиканската партия. Сред тях са бившият губернатор на щата Масачузетс Мит Ромни, някогашният губернатор на Арканзас Майк Хъкаби, губернаторът на Мисисипи Хейли Барбър и бившия кмет на Ню Йорк Руди Джулиани.</i>“[23]</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><span style="margin: 5px 10px 0px 0px; float: left; width: 325px; height: 154px; padding: 0px; border: 0px none rgb(19, 92, 174);" class="jcemediabox-zoom-span"><img style="margin: 0pt; padding: 0pt; float: none; border: medium none;" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/055/1004a.jpg" alt="Helen Thomas: Jews control White House, US Congress" title="Helen Thomas: Jews control White House, US Congress" height="154" width="325" /></span></span>Колко „велик“ е Израел, че толкова го ухажват? Защо не се отбиват в Пекин, Москва, Париж, Лондон или Берлин? Нали това са столиците на официално обявените за „велики сили“? Ами подгъват крачета и падат на колене пред равините в нищожния по размери, брой на населението и икономическо значение за планетата Израел? И това ли е „конспиративна теория“? Или ви е страх да погледнете истината в лицето?</p> <p style="text-align: justify;">Само преди броени дни за пореден път обвиниха ветеранката на американската журналистка, 91-годишната Хелън Томас, в... „антисемитизъм“. В прясно интервю за предстоящия априлски брой на списание „Плейбой“ тя отново потвърди, че „<i>евреите контролират Белия дом и Конгреса на САЩ</i>“... „<i>Защо да не го кажа?... Вече стигнах до точката, от която няма връщане. Най-накрая на човек му идва до гуша“, рече Томас.</i></p> <p style="text-align: justify;">Преди по-малко от четири месеца жената, „<i>която в продължение на повече от шест десетилетия отразяваше [живота в] Белия дом, беше принудена да напусне работата си в „Хърст Корпорейшън</i>“ заради своята антиизраелска позиция. Пред списанието на еврейския порнограф Хю Хефнър тя заяви: „<i>Съвсем точно знаех какво правя.</i>“...</p> <p style="text-align: justify;"><i>Тя обяви, че „евреите имат тотален контрол... Всички са в джобчето на израелското лоби... Миналата година Томас рече в интервю, че евреите „трябва да си вдигнат чукалата от Палестина“ и „да се завърнат по домовете си в Полша, Германия и Съединените щати“. Изглежда тя въобще не съжалява за миналогодишния си коментар, като в интервюто за „Плейбой“ повтори своето убеждение, че „израелците имат право на съществуване, но там, където са се родили“.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Томас отрече да е антиеврейски настроена... Не съм антиеврейка, а антиционистка.“...</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Томас обясни: „... Американският народ не знае как израелските лобисти са го сплашили и накарали да повярва, че всеки евреин е жертва на преследване и то завинаги, докато евреите преследват палестинците.“</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Запитана дали вярва, че в САЩ е в ход таен еврейски заговор, Томас заяви, че това „не е тайна“. То става съвсем открито... Всеки е зависим от израелските лобисти, които са финансирани от богати поддръжници, включително от Холивуд. Същото става и на финансовите пазари. Имат пълно господство.</i>“[24]</p> <p style="text-align: justify;">Не се безпокойте, всичко е загубено. В началото на миналата седмица (средата на март 2011 г.) в новинарски репортаж за състоянието на строителството във Варна една от ефирните телевизии съобщи, че почти всичко е замряло. Единствените обекти, на които се работи, са на „<i>големите инвеститори – израелци и руснаци</i>“. Скоро и ние окончателно ще се върнем към Оруеловия новоговор, според който „<i>робството е свобода</i>“. Когато тук евреи бълват антибългарска и антихристистианска злоба, никой не ги закача. Обратното, издигат ги. Не ви ли стига примерът с незавършения опит за човек, наречен Соломон Паси? Същият педя-чифут гневно напсува: „<i>Майната му на православието...</i>“[25] И нищо! Нямаме личност поне от ранга на гръцкия композитор Микис Теодоракис...[26]</p> <p style="text-align: justify;">Но на това ще се спрем по-подробно в продължението.</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center">Либия ли? Актуално признание</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><span style="margin: 5px 10px 0px 0px; float: left; width: 325px; height: 263px; padding: 0px; border: 0px none rgb(19, 92, 174);" class="jcemediabox-zoom-span"><img style="margin: 0pt; padding: 0pt; float: none; border: medium none;" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/055/1005a.jpg" alt="3 март 1878 г., Сан Стефано: Едмон дьо Ротшилд, глава на френския клон на прочутото банкерско семейство, наблюдава подписването на мирния договор между Руската и Отоманската империя." title="3 март 1878 г., Сан Стефано: Едмон дьо Ротшилд, глава на френския клон на прочутото банкерско семейство, наблюдава подписването на мирния договор между Руската и Отоманската империя." height="263" width="325" /></span></span>Неотдавна един американски либерален коментатор, разбира се евреин, предупреди в най-тиражния вестник в САЩ ─ „Ню Йорк Таймс“: „За последните 50 години Америка (както и Европа и Азия) се отнасяха към Близкия изток просто като към верига от големи бензиностанции: саудитската, иранската, кувейтската, бахрейнската, египетската, либийската, иракската, тази на Обединените арабски емирства и т.н. Посланието, което отправяхме към региона, винаги е било едно и също: „<i>Момчета</i><i> (това обаче бяха само момчетата, с които имахме приказка), ето каква е работата. Дръжте кранчетата отворени, цените ниски, не дразнете Израел твърде много и докато не проявим загриженост, можете да си правите каквото си искате у дома. Можете да лишавате народите си от каквито права прецените. Можете да ги корумпирате колкото си искате. Можете да отправяте каквито си искате закани от минаретата на джамиите. Можете да съчинявате каквито теории на конспирацията ви хрумнат срещу нас във вестниците си. Можете да държите жените си необразовани, колкото сметнете за необходимо. Можете да налагате какъвто си искате модел на икономическо развитие, без никакъв новаторски потенциал. Можете да държите младите си необразовани, колкото си искате. Само дръжте кранчетата отворени, цените ниски, не влизайте в излишни спорове с евреите и можете да си правите каквото си искате зад гърба ни.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Това е нагласата, която през последните 50 години позволи на арабския свят да се капсулира от историята и да бъде управляван с десетилетия от едни и същи крале и диктатори. Е, историята се завърна. Съчетанието от повишаващи се цени на храните, силно нарастване на броя на младите безработни и социалните мрежи, които дадоха възможност на същите тези младежи да се организират и да се изправят срещу своите лидери, доведе до преодоляването на всички страхове, които държаха тези клептокрации на власт.</i>“[27]</p> <p style="text-align: justify;">Последното е заблуда или просто пропаганда. Доказаха го самолетите в ръцете на либийската „опозиция“. Западът се отнесе по съвсем същия начин и с нас. Разликата е единствено в специфичните за всяка държава детайли. Обаче ние носим двойно по-голяма вина, защото допуснахме всичко това и не се съпротивявахме. И сега си траем. Струва ми се, че имунната ни система е унищожена. Лишени сме от чувство за национално самосъхранение. Затова мнозина от нашенците се позовават на библейската приказка за някой си Моше (от него произлиза мошеник) или Мойсей, който цели 40 години уж водил племето си в някакъв поход из Синайската пустиня. Всъщност той съплеменниците му обикаляли в кръг. Целта на Моше била да изгради държава едва след като умре и последния, който е живял в „робство“. Като загърбим елементарните лъжи и измислици на комунистическата пропаганда, ние оставихме нашите поробители, робовладелците – представителите на алчно червената фашистка номенклатура, да ни водят из пустошта на т. нар. преход. И се доверяваме на техните платени пропагандатори – бивши и новопокръстени.</p> <p style="text-align: justify;">Няма Изход с тези „герои“ начело.</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p style="text-align: justify;"><i> Следва.</i></p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p style="text-align: justify;"><i>ОЧАКВАЙТЕ</i>: Епопея на негодниците - КАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“: V. ИВО ИНДЖЕВ - ЧЕНГЕ ТА ДРЪНКА, ВЕРВАЙТЕ МУ.</p> <div><br /><hr align="left" size="1" width="33%"> <div> <p>[1] В оригинала „това“.</p> </div> <div> <p>[2] Текст от: “Thick as a Brick” by Jethro Tull, LP “Thick as a Brick”, Chrysalis, London, 1972 г.</p> </div> <div> <p>[3] Александрина Роканова – „Николай Колев-Босия: Димо Гяуров беше любовник на Антонина Стоянова“, Информационна агенция БЛИЦ, София, 25 септември 2008 г., online: http://www.blitz.bg/article/7021; Валери Ценков, Таня Джоева – „Секс и политика“, сп. „Тема“, София, дата не е посочена, online: http://temanews.com/index.php?p=tema&iid=536&aid=12974; „Николай Колев-Босия: Антонина Стоянова водела доста разпуснат сексуален живот“, Obshtestvo.net, София, октомври 2007 г., свалено от интернет, препечатано в „Клюки.нет“, София, сряда, 10 октомври 2007 г., свалено от интернет, в архива на автора.</p> </div> <div> <p>[4] В националната телевизия наричат офицера от Държавна сигурност Красимир Гергов, внук на бивш правешки кмет и син също на униформен от ДС, „гуруто“. (Вж. Борислав Геронтиев – „Кабинет на десетия етаж“, ИК „Жанет-45“, Пловдив, 2011 г.)</p> </div> <div> <p>[5] Rabbi Harry Waton - “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, New York, NY, March 1939 г., в архива на автора.</p> </div> <div> <p>[6] Пак там, стр. 100. Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[7] Става дума за момчето на „Газпром“ у нас Сашо Дончев. <i>(Вж. „Уикилийкс” публикува пълния текст на доклада на Джеймс Пардю за организираната престъпност в България“, Информационна агенция „Фокус“, София, събота, 19 март 2011 г., online: http://www.focus-news.net/?id=f17345)</i></p> </div> <div> <p>[8] Вж. „Уикилийкс” публикува пълния текст на доклада на Джеймс Пардю за организираната престъпност в България“, Информационна агенция „Фокус“, София, събота, 19 март 2011 г., online: http://www.focus-news.net/?id=f17345</p> </div> <div> <p>[9] Вж. Захари Стоянов – „Записки по българските въстания“, Издателство „Български писател“, София, 1975 г., стр. 916.</p> </div> <div> <p>[10] Найден Шейтанов – „Духът на отрицание у българина“, сп. „Философски преглед“, Кн. 2, София, 1933 г., стр. 128.</p> </div> <div> <p>[11] Вж. „Лъчезар Тошев: Моралът на цивилизацията изисква престъпленията срещу човечеството да бъдат осъждани“, СДС, София, четвъртък, 17 март 2011 г., online: http://www.sds.bg/bg/publications/read/1604?type=4</p> </div> <div> <p>[12] Издънка на влиятелното равинско, банкерско и музикално семейство Менделсън, пръснало пипалата си в Астрия, Германия и Англия.</p> </div> <div> <p>[13] “George Osborne warned: “stop rubbishing' Rothschild or you’re finished” by Andrew Porter, “The Telegraph”, London, 23 October 2008 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/politics/georgeosborne/3244297/George-Osborne-warned-stop-rubbishing-Rothschild-or-youre-finished.html</p> </div> <div> <p>[14] Пак там.</p> </div> <div> <p>[15] Вж. “The Man Who May Become the Richest Rothschild” by Landon Thomas Jr., ,”The New York Times”, New York, NY, March 9, 2007 г., online: http://www.nytimes.com/2007/03/09/business/09rothschild.html?_r=1</p> </div> <div> <p>[16] Вж. “Yukos Slipping Away? Will Baron Rothschild give shares to President Putin?”, “Pravda”, Moscow, 30.10.2003 г., online: http://-english.pravda.ru/news/russia/19-05-2006/english.pravda.ru/main/-18/89/355/11179_yukos.html</p> </div> <div> <p>[17] Вж. напр. “Rothschild is the new power behind Yukos” by Simon Bell in Moscow, Lucinda Kemeny and Andrew Porter, “The Sunday Times”, London, November 2, 2003 г., online: http://-business.timesonline.co.uk/tol/business/article1101531.ece; “Rothschild in line to head Russian oil flagship Yukos”, “Evening Standard”, London, July 15, 2003 г., online: http://www.thisislondon.co. uk/news/article-5743636-details/Rothschild+lined+to+take+over+at+Yukos/-article.do; Алексей Тихонов – „Ротшильд ─ красный банкир“, в. „Известия“, Izvestia.Ru, Москва, 11 февраль 2010 г., online: http://www.izvestia.ru/economic/article40704/</p> </div> <div> <p>[18] Вж. “Mikhail Khodorkovsky verdict ordered from above, claims judge’s assistant” by Miriam Elder in Moscow, “The Guardian”, guardian.co.uk, London, Monday, 14 February 2011 г., online: http://www.guardian.co.uk/world/2011/feb/14/mikhail-khodorkovsky-verdict-judge-assistant</p> </div> <div> <p>[19] Вж. “Rothschild is the new power behind Yukos” by Simon Bell in Moscow, Lucinda Kemeny and Andrew Porter, “The Times”, London, November 2, 2003 г., online: http://business.timesonline.co.uk/tol/business/article1101531.ece</p> </div> <div> <p>[20] На грузински Джугашвили означава „син на евреин“.</p> </div> <div> <p>[21] Алексей Тихонов – „Ротшильд ─ красный банкир“, в. „Известия“, Izvestia.Ru, Москва, 11 февраль 2010 г., online: http://www.izvestia.ru/economic/article40704/</p> </div> <div> <p>[22] Вж. “Palin at Kotel tunnel: Israel too apologetic” by Melanie Lidman and Gil Hoffman, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Monday, March 21, 2011 г., 15 Adar II, 5771, online: http://www.jpost.com/DiplomacyAndPolitics/Article.aspx?id=213043; “Sarah Palin to visit Israel, meet Netanyahu, Danon: Former Alaska mayor becomes latest Republican 2012 presidential hopeful to visit Jewish State” by JPost.com Staff, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Thursday, March 17, 2011 г., 11 Adar II, 5771, online: http://www.jpost.com/International/Article.aspx?id=212539</p> </div> <div> <p>[23] Пак там.</p> </div> <div> <p>[24] “Helen Thomas: Jews control White House, US Congress” by JPost.co Staff, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Saturday, March 19, 2011 г., 13 Adar II, 5771, online: http://www.jpost.com/International/Article.aspx?id=212815</p> </div> <div> <p>[25] „Доц. Д-р Боян Лалов: Най-страшното престъпление бе убийството на българския дух“, в. „Атака“, София, 4 март 2006 г., online: http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=8596&edition_id=120&format=html</p> </div> <div> <p>[26] в: Георги Ифандиев – „Ще узнаете истината и истината ще ви направи свободни“ – Част VІІ, „Форумът“, forumat-bg.com, София, понеделник, 21 февруари 2011 г., online: http://www.forumat-bg.com/politika/1135-shte-uznaete-istinata-i-istinata-shte-vi-napravi-svobodni#_ftn31</p> </div> <div> <p>[27] “If Not Now, When?” by Thomas L. Friedman, “The New York Times”, New York, NY, Tuesday, February 22, 2011 г., online: http://www.nytimes.com/2011/02/23/opinion/23friedman.html?_r=1&scp=4&sq=thomas%20friedman&st=cse</p> </div> </div></td></tr></tbody></table><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Форумът</span>Bulgaria Timeshttp://www.blogger.com/profile/01519830534026729601noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7901571730564557512.post-86615355687460500052011-03-16T14:55:00.002+02:002011-03-16T14:58:57.873+02:00ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ - Георги Ифандиев - Част VІІІ<span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Политика<br />ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ <br />Написано от Георги Ифандиев <br />Вторник, 15 Март 2011 09:16<br /><br />Георги ИфандиевЧаст VІІІ<br /><br />Ликвидират ни, но желаем ли друго? • Светът се пробужда, а ние • Не „демокрация“, а свобода ни трябва<br /><br /> Продължение.<br /><br />„САЩ не контролират толкова света, колкото понякога ни приписват. Само се опитваме да го насочваме в положителна посока.“[1]<br /><br />Филип Гордън,<br /><br />помощник-държавен секретар на САЩ<br /><br /><br /><br />Започвам с две уговорки. Защото дори да изчезваме като народ,[2] нашето древно минало ни задължава</span> <span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /><br /><br />да се отървем от илюзиите</span> <span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /><br /><br />и да го направим с достойнство. Първата уговорка е, че Спасителят е един и Той е Бог, както и да го назовавате. Езичниците няма как да проумеят този изконен факт. Не използвам думата „атеисти“, тъй като за да ги има, трябва да съществуват дълбоко убедени вярващи. А почти не забелязвам такива. По нашите места всичко е „полу“...</span> <span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br />И така, крайно време е патернализмът на българите да изчезне. Не съществува човек, който да е в състояние да предложи готова рецепта за „оправяне“, разбира се в зависимост от съдържанието, което влагате в тази дума. Когато еврейският министър-председател Уинстън Чърчил обещал на сънародниците си „кръв, пот и сълзи“, той скрил от тях поставената пред него задача: да ликвидира онази Великобритания, над която „слънцето никога не залязва“. В края на неговото управление най-голямата империя в историята на човечеството вече е минало. Не търсете в думите ми някаква носталгия по нея.<br /><br />Портрет на моя обвинител - номенклатурата и нейните слуги - ченгетата.Почти никой от британците не се сетил да надникне в миналото на „татко“ Чърчил. За да разбере, че собственият му баща го смятал за глупак. А след Англо-бурската война и Битката за Дарданелите при Галиполи през Първата световна война самите те го обявили за “war-failure” – „пораженец“. Въпреки това медиите го наложиха като „англичанин на хилядолетието“?! Може би понеже островитяните си нямат техен Левски? Или защото майката на Уинстън произхождала от богат нюйоркски еврейски род? А знаем в чии ръце са средствата за масово осведомяване или по-скоро за дезинформация...<br /><br />„Ходещият скелет“ Махатма Ганди срази Британската империя на дебелака-пияница с неизменната пура в устата си. Победи я без нито един изстрел. Той бе гуру – духовен водач, но не и „Тато“. Индийският народ го последва. Ала след избавлението от британското владичество (никой индиец не се смята за роб) огромната древна страна се разцепи, първо на две – Индия и Пакистан, а след време на три – и Бангладеш.<br /><br />До голяма степен това стана благодарение на факта, че тамошното общество е кастово. И представителите на ограничен кръг богати и образовани хора – олигархия, взимаше решенията, т.е. властваше. За целта използваше преди всичко религиозните различия. Така е най-лесно. Днес стотици милиони млади индийци, завършили висше или специализирано средно образование, превземат върхове в световната икономика. Това е най-перспективната нация на Земята. След четвърт век ще бъде и най-многобройната, и същевременно една от най-младите. Докато Пакистан и Бангладеш почти не са помръднали от времената на британското владичество. Въпрос на елит, политика, но и на чувство за национално достойнство. Пак опираме до медиите...<br /><br /><br /><br />Затриването на България</span> <span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /><br /><br />През времето на индийския възход тук другарите постигнаха целта си по блестящ начин. Нали затова бяха излъчени чрез системата на отрицателния подбор. Няма как да се отрече, справиха се блестящо, като истински ученици на сатаната. Перфектно изпълниха зададения им план. Ликвидираха интелектуалния елит на нацията и го замениха с получовешки същества от най-долен произход, удостоени с дипломи. С насилие и доктринерство промиха съзнанието на народа, „смениха чипа му“ и го лишиха от сиво вещество. На мястото на високообразованата интелгинция, обявена за „бивша“, нароиха армия от недоучили същества. Вместо в университети и висши училища, ги „образоваха“ в „заведения“ от типа „работнически факултети“ – по съветски – рабфак. Така и нарекоха нарекоха институтите – „висши учебни заведения“. Това бяха и продължават да са манифактури за полуинтелигенти, полуидиоти, полухора. Рабфаковците произвеждат свои копия. „Мултиплицират се“, както обичаше да казва главният от тях, влюбен в тази сложна за него и подобните му чуждица. Произлезлите от рабфаците съставляват стадо ходещи машини, програмирани да не мислят, с изумително тесногръди и ретроградни разбирания за живота и обществените отношения. Затова не могат да прозрат, че зад слова като „мафия“, „бизнесмени“, „политически партии“, „демокрация“, „обществен договор“, „демокрация“ „глобализъм“ и т.н. се крие изкривената в злобна гримаса мутра на интернационалния комунизъм, запътил се към своето световно господство. Цитираните „термини“ са част от неговата настояща фразеология.</span> <span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br />За кой път да подчертая: „Комунизмът не е борба на бедните против богатите. Комунизмът е заговор на супербогатите срещу целия свят и на първо място против средната класа. Комунизмът е глобалната цел на сатанистите…“[3] „Комунизмът е тип „обществена формация” със закони, обусловени от „живота в комуна”, където доминиращата обществена връзка е тази на „шеф” и неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане. Веднъж установена, тази организация може да съществува без компартия, без марксистка идеология и дори с многопартийна система.“[4]<br /><br />У нас вече близо седем десетилетия истинската интелигенция напълно отсъства. Неколцината оцелели що-годе читави нейни представители бяха купени отдавна или просто са прекършени. Останалата част, най-качествената, се крие, както в годините на най-ужасния сталинизъм. Физическото оцеляване не само на тази прослойка, а на почти цялото население, се е превърнало в общонационален спорт; нещо повече – в политика на битово ниво. Когато решат, ръководителите на алчночервената мафия могат да отнемат живот, препитание, дом – всичко. Няма бягство от това. Примери – хиляди! Освен това техните учители са им преподали отлично урока, че бедният не може да бъде кой знае колко активен и великодушен. Затова ги накараха да превърнат политическата репресия във финансова зависимост. Несъстоялата се справедливост или по-точно състоялата се несправедливост предизвика само разочарование и пасивност. Нищо, че разрешиха викането срещу велможите. Забелязахте ли: „разрешиха“, а не извоювахме си това изконно право.<br /><br />Прав бе Петър Юхас, когато преди петнадесетина години прозря, че „най-лошото на комунизма е онова, което иде след него“. Но и той бе схванал процеса като завършен, което изкривява картината и води до погрешни заключения. Комунизмът е по-жив отвсякога. Неговите протагонисти не са помръднати. И никой не се съпротивлява, защото медиите лъжат, че комунистите вече не били такива. Били станали капиталисти, моля ви се. Че те и по-рано разполагаха с капитала, бяха държавни капиталисти. Само дето тоталитарната власт на единствената партия е скрита зад множество илюзорни политически маски. Мутрата, която се мъчат да спотаят зад тях си е старата, предишната. Съвсем разбираемо младите я различават трудно зад многото слоеве грим. А хората над 45-50 години, които не не я съзират, или не искат или се правят на слепи. Още преди точно 45 лазарника Джон Ленън изпя, че „е по-лесно да се живее със затворени очи“.<br /><br />Защо не можем да се избавим от челичената хватка на другарите ли? Понеже сме сбирщина от страхливци, кой знае защо величаеща самата себе си с понятието „народ“! Отдавна говоря, че у нас няма мъже. Не изключвам и самия себе си. Захари Стоянов е определил това като „скръбно и свойствено на българина малодушие... Да поставим въпроса така: от хора трудолюбиви българи, хора работници, притежатели на различни имущества [а не „роби“], които през целия си живот не са лягали ни един път с празен корем; най-после, от хора женени, с тежки семейства, може ли да стане отчаян бунтовник в пълната смисъл на тая дума?“[5]<br /><br />Публикация в израелска медия, която разкрива еврейския произход на либийския диктатор Муамар Кадафи.Да признаем: вече и „хора работници“ не сме. В репортаж от Либия чух как някакъв одрипавял арабин с автомат в ръка и с известна тъга осъзнава: силите на режима в Триполи превъзхождат разбунтувалите се хора. Обаче вдигна глава и гордо заяви: „Въпреки че са повече и далеч по-добре въоръжени, ще се сражаваме. Трябва да се плати цена за свободата, висока цена.“[6] Нищо че манипулират горките либийци. Кой съвременен нашенец е изрекъл подобни думи?[7] Защо да крием, че очакваме свободата, но някой друг да я извоюва и да ни я поднесе у дома наготово, на тепсия.<br /><br />Ислямът все повече успява, защото е жив. Жив е, понеже е необходим във войната срещу християнството и за постигането на световно господство. В Египет и Тунис вече насъскаха мюсюлманите срещу християнското малцинство. Въпреки това не можем да отречем, че ислямът не се подчинява на фарисейските притурки към вярата, от рода на постулата за обръщането на другата буза. Исус е проповядвал любов, но не и малодушие. Със земния Си живот е доказал Своята Божествена сила. Той Се пожертва, но ние не следваме Неговия светъл пример. В такъв случай християни ли сме наистина или по-скоро езичници? Хем не обичаме врага си, хем не го и наказваме. Потвърждаваме, че сме „полу“. Достойни световни изследователи доказаха: едва около 20-25 на сто от записаното в четирите канонични Евангелия представлява автентичен преразказ на Христовото Учение и проповеди. Затова палестинецът или афганистанецът, взривили се сред тълпа от своите неприятели, имат стократно по-голямо основание да се наричат Хора. Ние предаваме самите себе си и обричаме на гибел или на имиграция своите, а не ТЕхните поколения.<br /><br />Искам да кажа, че у нас почти нищо не може да бъде сторено. Тъй като т. нар. социализъм унищожи духовността и насади илюзорното и примитивно схващане за „равенство“. То не съществува в природата, камо ли в човешките общества. Ние сме несъвършени. Тогава как да изградим съвършена общност? Обаче тук всеки знае и може всичко, ала... на маса, а понастоящем и из т. нар. форуми в интернет, какъвто съществува и в тази медия. Малцина признават, че се намират хора, които са посветили живота си на познаването на истинската история, на социалното устройство и начините за неговата промяна и усъвършенстване ─ на политиката. Но не са станали „професионални политици“. С други думи, не променят убежденията и позициите си според текущата мода. Не следват изгодата, не се възползват от конюнктурата.<br /><br />Населението, което наричам помашко, припознава като „бащи“ нищожества от рода на Тодор Замфиркьов ─ Живков, Иван Йорданович Костов, Симеон Сакскобургготев или Б.Б. „Народните маси“ нито веднъж не съзряха своя водач, а не „татко“, в лицето на шепата трезво мислещи, опазили що-годе чисти биографиите си в небивалата всеобща мръсотия на тоталитарния режим, до голяма степен позналите истината и доказалите своята жертвоготовност в името на българщината Личности.<br /><br />Не сте ли се питали: Защо местното туземно население харесва Б.Б.? Отговорът е елементарен: след близо седемдесетгодишното „вкарване на ум“ с тоягата масовото съзнание е така промито, че вече се идентифицира с наподобяващата Алеков герой простащина на тази гримирана мутра. Б.Б. е олицетворение на съвременния българин, на т. нар. обикновен човек. Така, както по-рано беше Тато. В народната свяст припокриването между представата за лидер – „баща на нацията“ ─ и реалност, е почти пълно. Затова днес сме свидетели на такава на пръв поглед необяснима носталгия по Живков и живковщината. Извинете, но от години със своите скромни сили се опитвам да разбивам този фалшив, въображаем свят, оглеждащ се в кривите огледала на преобладаващото подсъзнание. Защото след близо половин век трупане на знание, сиреч на печал, съм наясно: властта може да бъде отнета от другарите или с техните насилствени методи, или с огромно като океан изборно мнозинство, което да залее и удави техните неизменни измами и фалшификации. За първото нямаме сили. Струва ми се, че и за второто. Понеже сме доказали, че сме<br /><br />„хора, дето нищо не щат да вършат.<br /><br />Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!<br /><br />„Аз не зная! Аз не мога!“ ─ общ е глас.<br /><br />И не знаем, не можеме, не щеме<br /><br />да работим за себе си със време.“<br /><br />Предвкусвам прииждащата, оцветена в алчно червено вълна от псевдо националистичен гняв. Неминуемо е. Вчерашните интернационалисти и техните наследници станаха върли патриоти. „Душа дават,... но не свойта душа... И секиму добро струва, само, знайте, за парата...“ Така е, защото:<br /><br />„Само знаем и можеме, и щеме<br /><br />един други злобно да се ядеме...“<br /><br />Няма да чакате дълго. Ей сега анонимни „храбреци“, треперещи пред началниците и жените си, ще добият кураж. И накокошинени, ще започнат да глозгат кокалите ми. Като не могат да бъдат вълци, поне да бяха чакали, а те са обикновени помиари. Поплювковци, лишени от остри зъби и яка захапка. Гризат като мишки... Поредните идиоти от мазетата на Държавна сигурност ще поискат да им покажа нещо несъществуващо – някакво мое „досие“, което се мъдри единствено в собственото им болно въображение. Нали ако другарите го имаха, досега щяха да са го развели като обвинение срещу различието? Стига толкова клевети и инсинуации!<br /><br />Дотегнало ми е ченгета да твърдят, че всички журналисти били такива, инакви. Представители на други професии – също. Тези недоносчета на милиционерщината могат да обвинят и политическите затворници, които са работили зад решетките. Ще рекат, че са бачкали за комунистите?!... Става дума за влечуги, изпълзели знайно откъде. Те дори за миг не допускат да има други, не като тях, продалите се. Понеже самите са мръсници, искат да изцапат и всички останали. Колко точно ги определи съветският престъпен „гений“:[8] Те са „духless“ – съчетание от „дух“ и английската наставка за „липса“! Бездуховници, празни същества, православните езичници на посткомунизма.<br /><br />Под червеното знаме на Ротшилд в единен строй. Карикатура: швейцарски автор, 1939 г.Преди години на мое питане от Комисията „Андреев“ ми отговориха, че нямам досие – никакво, защото не съм бил разработван от службите. Нищо, че два пъти съм имал отказ за пътуване зад граница, единият – до Румъния?! Сега има Комисия „Евтимов“. Който иска и може, нека проверява не само там, а където иска, и да покаже. Обръщам се към „мераклиите“ на съответен щат: Другари мижитурки, не дължа никому нищо, най-малкото обяснения. Нямам никакви причини за срам или оправдание. Колцина могат да кажат същото? Кой каквото има за мен, нека го вади. А има ли наистина?...<br /><br />Кому преча чак толкова? На агентурата на Братството – КГБ-ЦРУ-Мосад, респективно на ДС ли? Мен ме няма из големите по разпространение медии. Можех да бъда там, но не се продавам, като тези недовършени същества с претенции да са „българи“. Ние сме си виновни, защото ги допуснахме. Тези тахтаби прилазиха изпод нашите миндери и се възкачиха връз тях. Наместиха се и джафкат по поръчка, а ние ги търпим. Това са онези, чиито предци смениха националността на нашенци в Югозападна България и се стремяха да закрият държавата, като я присъединят към СССР. Потомците на национализаторите, „избавили“ българите от имот и духовност. Продължителите на гена и делото на убийците, на мъчителите, на съсипителите на нашето лично и национално достойнство, на богатството ни и на българщината.<br /><br /><br /><br />Има ли изход и къде е?</span> <span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /><br /><br />С всичко това искам да кажа, че няма лесна рецепта, а ние не желаем обединение. Аз също, поне такова с всички и на всяка цена. Не искам да бъда с палачите на моето семейство и на най-здравата част от народа ми. Не говоря за редовите комунисти, на които признавам правото да участват, но известно време от по-задните редици. Онова, което причиниха с членството си в оная партия, говори красноречиво за техния морал. Участието им в законово призната като престъпна организация, каквато е БКП, издава тяхната склонност към корупция. Няма как да отречете – постъпването в партията заради кариерата, сиреч келепира, не е нищо друго, освен корупция. Затова нека си починат от разните строителства на „-измите“, чиито основни герои бяха. Да се покаят и да не се сърдят.</span> <span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br />Единението може да стане единствено отдолу. Като се започне от улицата, квартала, общината и така нататък до върха. Не някой „парашутист“ от „центъра“ да диктува условията и имената на ръководителите. Всичко следва да върви по правила, които да бъдат приети пак отдолу нагоре. Например да включват естествената лустрация – членовете на БКП, БЗНС, щатните сътрудници на тоталитарните институции, ченгетата да не могат да влизат в ръководствата за определен период от време в зависимост от стъпалото в йерархията на болшевишкия режим, до което са се докопали. Хайде, опитайте да постигнете такова обединение. За него са необходими и финансови средства...<br /><br />Аз опитах с Българската антиклеветническа лига. Мераклии имаше бол и то из цялата страна. Идеята взе да се материализира и дори да се „масовизира“, по израза на другарите. Когато опря до месечния членски внос – по 2 лева за работещите и по лев за учениците над 18 години, за студентите, безработните и пенсионерите – ентусиазмът спихна като спукан плондир. На всичко отгоре доказах, че не разбирам от хора и ето ─ една добра идея, превърнала се в организация, загина. За това спомогна и свалянето на тогавашното ми телевизионно предаване. Което ми напомня да не забравя: всякакъв опит за единение е загубен без широк достъп до медиите.<br /><br />Тук някакви самозвани „гении“ предлагат „справедлива“ избирателна система, с която щели да надделеят над номенклатурната ламя. Да допуснем, че „системата“ им наистина притежава върхови качества. Но как ще достигне до съзнанието на хората? Тове те не обясняват. Може би смятат, че са над тези „прозаични“ неща. Нито споменават за някакви свои намерения за подмяна на „личния състав“. България прилича на бардак, в който момичетата не са сменени. Преоблечени са. Заменили са зелените тужурки и войнишките кепета с червени петолъчки по тях със сини полички, покрити с множество „европейско“ жълти пентаграмчета – древнобългарски слънчев символ, превърнат в знак на сатаната.<br /><br />Та нали хората олицетворяват всяка система? Или възнамеряват да проведат курс за публични социално-креватни мажоретки, в който пенсионирани куртизанки ще преподават нови „демократични“ пози? Вярващите и мислещите хора са наясно: „... Не може... лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън.“[9] Защото „крушата не пада далече от дънера“. „... Не наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете ще се спукат, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино наливат в нови мехове, и ще се запази едното и другото.“[10] На вечната Божия и на изпитаната през вековете народна мъдрост местните кандидати да „оправят“ държавата противопоставят единствено своята... домашно призната „гениалност“. А истината е, че трябва да започнем на чисто – девиз, който една националболшевишка партия ми открадна.<br /><br />Запомнете нещо, което е сигурно: „Нито една революция не може да успее, без организация и пари. Обикновено „угнетените маси” са в състояние да обезпечат малко от първото и нищо от второто. Но онези, вътрешните люде, които са по върховете, могат да уредят и двете.“[11]<br /><br />Вижте само как мамят народите на Египет, Тунис, Либия. Скоро към тях могат да се присъединят хората в Йемен, по-трудно в Оман, възможно е дори в Сирия и Иран. Не изключвам даже Йордания, може би Бахрейн и по-трудно емирствата в Персийския залив, но не допускам Саудитска Арабия и Кувейт. Макар че знае ли човек...<br /><br />ГЕОРГИ ИФАНДИЕВ - СЯНКАТА НА ЦИОНОще преди близо четири години предупредих, че започва битката за Африка с главни участници Китай и САЩ. Днес сме свидетели на началото на разгара й. Важна причина за тамошните конфликти можем да открием в сухите статистически данни. През 2009 г. е постигнат своеобразен рекорд в производството на оръжия в световен мащаб и в разходите за въоръжаване. Според базирания в Стокхолм Международен институт за изследване на мира увеличението в обема на продукцията и продажбите е повече от 8 на сто в сравнение с предходната година. Спрямо 2002 г. – навечерието на Войната срещу Ирак, то е цели 59 процента! Близо 62 на сто от всички оръжия в света са произведени и продадени от челните 100 фирми, 45 от които са американски. Тридесет и три от тези компании са западноевропейски – от „мирна“ Финландия, Франция, Германия, Италия, Норвегия, Испания, Швеция, „неутрална“ Швейцария и Великобритания. Срещу произведените от тях продукти за убиване те са прибрали повече от 120 милиарда долара или около 30 на сто от стойността на всички продажби на оръжия през 2009 г. Десет от крупните оръжейни компании са азиатски, три от тях – от „малък“ и „миролюбив“, но постоянно вояващ Израел. Китай не е в списъка.[12] Не случайно от началото на тази година страната с най-многобройно население утроява своя военен бюджет. През 2009 г. приходите на Русия от търговията с оръжие също са се увеличили и то рязко. От 2001 до 2009 г. износът на най-голямата руска оръжейна компания „Рособоронекспорт“ е нараснал цели 2,4 пъти![13]<br /><br />Преди половин век, на 17 януари 1961 г., напускащият Белия дом президент на САЩ, еврейският републиканец Дуайт Дейвид Айзенхауер отправи следното предупреждение към американците: „На заседанията на правителството трябва да вземем мерки за защита срещу неправомерното влияние на военнопромишления комплекс, независимо дали то е преднамерено или не. Потенциалът на пагубно засилващата се тайна власт съществува и ще се запази. Ние никога не бива да позволяваме делът на това съчетание да застраши нашите свободи или демократичните процеси. Не бива да приемаме всичко за даденост. Само вниманието на осведоменото гражданско общество могат да наложат подходящи ограничения на огромния промишлен и военен отбранителен механизъм, съобразно с нашите мирни намерения и цели, та сигурността и свободата да могат да процъфтяват заедно.“[14]<br /><br />Колко е актуално! Предназначението на всяка стока е да бъде продадена и употребена, та производството да продължи. Къде? Във въоръжени конфликти. Можете да ги наричате „революции“, никой не ви пречи. Но свържете производството и търговията с оръжие с добива и продажбите на петрол, с интересите на Израел и с крайната цел – единната световна държава. Дали ще й прикачите определението „комунистическа“, „фашистка“ или „демократична“, е без значение. Световната революция навлезе в Азия и Африка! И продължава на изток. За целта в Израел вече бе създадена „група за приятелство със Северна Корея“. Не бивало да се допуска „Пхенян да помогне на сирийците в изграждането на ядрен реактор“.[15] Затова – мир и дружба! Скоро двете страни може да установят и дипломатически отношения. Но не ми обръщайте внимание, аз съм известен като „разпространител на конспиративни теории“... Слушайте какво говори „Гоце“ Първанов. „Защото му го диктуват от Москва.“ Но не го гледайте какво върши. Особено, когато награждава Джеймс Уорлик.[16] Той е посланик на САЩ само до прага на президентската сграда...<br /><br />След „революциите“ в Северна Африка ТЕ замениха диктаторите с правителства на „националното спасение“, съставени от министрите на диктаторите. В Либия то е извън страната, „в изгнание“. Но Джеймс Клапър, директор на националното разузнаване на САЩ, заяви пред Сенатската комисия за въоръжената служба, „режимът“ на Кадафи „ще надделее“ и „ще вкара Белия дом в налагане на нежелан контрол, носещ загуби“. Основанията му? Ами достатъчно е, че в резултат на либийския конфликт и затруднените доставки на петрол индексът Дау Джонс падна прекалено ниско! „Прехвърли психологичната бариера от януари“...[17] А в репортаж на “Euronews” съобщиха, че „бунтовниците са зле подготвени във военно отношение“, без да изяснят кой, защо и кога ги е обучавал.[18]<br /><br />Впрочем дори да оцелее, според мен завършилият военна академия в Англия Муамар е лишен от бъдеще като управник. Просто печели време, за да защити богатството си, натрупано през годините на диктатурата. Тази привилегия му бе предоставена, защото майката на диктатора е стопроцентова еврейка от Алжир. Миналата година израелската телевизия “Chanel 2” интервюира втора братовчедка на диктатора, която живее в ционисткия „рай“. Тя обясни, че бабата и дядото на Кадафи по майчина линия били евреи. Живеели в Алжир. Имали дъщеря. След развода си бабата на Муамар приела исляма, но спазвала и юдейските обреди. Сиреч била дьонме. Според юдейския религиозен закон Халака, действащ в държавата Израел, Кадафи е евреин.[19] Напоследък някои ционистки медии дори изразяват предположения, че Муамар Кадафи ще намери убежище в... Израел. Нещо повече, списание „Израел днес“ направо отсъди, че „като евреин и според израелския Закон за правото на завръщане Кадафи е длъжен да имигрира в Израел. Дори всички други страни по света да му откажат да влезе в тях, Израел по закон ще бъде длъжна да приеме Кадафи. По време на [споменатото] интервю водещият се пошегува: „Сигурен съм, че в Израел ще се намери някоя местна управа, която ще бъде щастлива да включи бившия президент [на Либия] в своите редици.“ [20]<br /><br />Гримираната мутра Б.Б. в компания на свои приятели и съдружници от СИК.Нали знаете общовалидния принцип на Братството: което е полезно за нас, е положително; нашите диктатори са добри диктатори. Затова постъпват с народите в арабския свят точно както тук преди повече от 21 години. Хранениците на Живков го смениха на върха и го оставиха да си довърши старините в охолство. Без да докоснат откраднатите от него милиарди в задграничните сметки на семейството му. Сега дори някогашният му слуга Георги Панков, министър на химията и посланик в СССР, признава, че Тато „имаше личен фонд на генералния секретар около 2 милиарда долара в западни банки“.[21] Иначе казано: Кам ви парите, другари анонимни „революционери“? Още ли вярвате в умишлено насажданите от Ленин заблуди за нищожната роля на личността в историята? Вие бийте самара, викайте срещу Паметника на Съветската армия, както кучето лае срещу луната. Внушавайте, че „главните виновници“ са прислужниците ─ „Гоце“ Първанов, Б.Б., Костов, Виденов, Симо... Пък алчно червената номенклатура ще се кикоти. И потънала в охолство, ще продължи да ни търкаля към пропастта. Вашият начин го виждаме. Оттеглете се, за да не пречите. Иначе наесен пак ще „избирате“, а след това ще плачете като вдовици...<br /><br />Защо не ставаме? Предлагам пример, който съвсем не е частен случай. Синовете на мой далечен познат от номенклатурно семейство под средното ниво, когото не бях виждал от години, работят в „ЛУКойл“ – България. Баща им се похвали, че без да са завършили висше образование, всеки от тях получава чисто по около 3000 лева месечно. Как ще накарате тези младежи да тръгнат с вас? Имате ли представа колко много са те в големите градове? „Белите якички“ от банки, застрахователни дружества, външнотърговски фирми, други крупни и средно големи компании, за които системата е прекрасна. Братството първо изтри вярата от умовете на родителите им и я замени с марксисткия постулат, че битието определя съзнанието. Нататък нещата са необратими. Защото в малките градове и селата почти не останаха млади хора. Те са или част от споменатия материално задоволен „елит“, или съсипват живота си по строежите на посткомунизма или бягат на Запад, където и миячът на съдове е по-добре заплатен от тукашния висшист. Който може, нека ме опровергае. Ако съм прав, какво следва?<br /><br />Има и още нещо, което, струва ми се, е в кръвта ни. Прекалено дълго ние, балканските българи, не сме имали своя национална организация. Цели поколения са били възпитани в краен индивидуализъм, сиреч егоизъм. „Понятието „държава“ е най-отвлечено в съзнанието на българина. Той се намира или над нея, като някакъв азиатски деспот и разполага с всичките й средства, или пък е под нея като роб и очаква всичко от държавата.“[22]<br /><br />Тази констатация е направена в епоха, когато четири идеологии, финансирани от един и същ център, налагат държавата като вся и всьо. Да припомня, че през 1933 г. Сталин обявява началото на Втората петилетка, Хитлер – Новия ред, Рузвелт – Новия курс, което си е почти същото като предните двама. Накрая – Мусолини, следващ идеологията на фашизма, разработена пак от еврейски умове. Твърде харесваната у нас еврейска публицистка Хана Аренд посочва: „Трудно можеше да се намери еврейско семейство [в Италия], без най-малко един член на фашистката партия, понеже в продължение на повече от двадесет години евреите... се събираха във фашисткото движение. Тъй като постовете в държавната администрация бяха достъпни само за негови членове.“[23] Това не представлява ли корупция? Същото като тук под властта на комунистите.<br /><br />Произлязлата от богато еврейско семейство съветничка и любовница на дуче Маргерита Грасини, която на осемнадесетгодишна възраст се оженила за доста по-възрастния от нея юрист Чезаре Сарфати, до голяма степен помогнала при оформянето на идеологията на фашизма. Наричали Маргерита Сарфати „еврейската майка на фашизма”.[24] В своята прочута биография на Мусолини тя пише: „Няма никакво съмнение, ча ако комунистите имаха добър лидер, те щяха да спечелят на своя страна огромни маси от трудещи се и работници... Не отивам толкова далече, за да заявя, че в Италия диктатурата на пролетариата щеше да издържи дълго. Под натиска на материалните условия на народа тя навярно щеше да „се удави в море от кръв.”[25] Което не й пречи да признае, че главните болшевики високо ценели „реализма” на Мусолини, как той „държал на подчинението”. „Ленин”, подчертава фашистката Сарфати, „знаеше това и отбеляза: „Мусолини? Огромна загуба е, че той ни напусна. Той е силен човек, който би отвел нашата партия до победа.” Това бяха неговите думи, с които се обърна към делегация на италианските социалисти, които през 1919 и 1920 г. посетиха Русия. Троцки се изказа в същия дух: „Загубихте вашия коз; единственият човек, който можеше да извърши революция, бе Мусолини.”[26]<br /><br />Най-справедлив, понеже е бил по-осведомен, е американският равин Хари Уетън. Той отсъжда: „Използвам термина фашизъм, като в него включвам нацизъм и комунизъм… Наивните американци вярват, че онова, което се случи в Съветска Русия, нацистка Германия и фашистка Италия, не ще стане тук. Това е илюзия: онова, което се случи там, вече става тук; ние вече сме затънали до гуша в държавен капитализъм и фашизъм. De te fabula narratur! (Историята се отнася за вас!)“[27]<br /><br />Едно и също навсякъде. Разбирането му е въпрос на освободено от догми съзнание и ерудиция. А по същото онова време български народопсихолог заключава, че ние сме извън масово утъпквания коловоз – държавата ни е чужда. Което издава, че отдавна сме встрани от световните тенденции. Тогава за добро. Какво се промени, че толкова много българи прегърнаха садистичната тоталитарна практика на комунизма? А сега още повече с тъга си спомнят за времето без свобода, но със сигурен комат – вярно, наквасен от сълзите на хиляди невинни мъченици, до един неканонизирани...<br /><br /><br /><br />Истината, цялата истина и нищо, освен истината</span> <span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /><br /><br />Assange accuses journalists of Jewish conspiracyВтората уговорка е, че Бог ни е завещал: „Не бойте се от тях: защото няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае.“[28] Интернационалният елит се уповава на късата памет на хората по света, на тяхната естествена склонност по-лесно да възприемат видимото и доброто. Обаче с изтичането на давността за секретност на архивни масиви истината блясва с ослепителна светлина. Единственият начин за нейното по-нататъшно затъмняване е все така да бъде укривана. И тук изниква ролята на медиите.</span> <span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br />Днес най-сетне става ясно нещо, което бе осъждано като налудничав израз на „конспиративна теория“. „Убиецът на Робърт Кенеди е бил програмиран да застреля политика в нещо като версия в реалния живот на филма „Манджурският кандидат“, съобщи лондонският всекидневник „Телеграф“. „При ареста му Сирхан, 24-годишен палестинец, крещеше: „Направих го заради моята родина!“<br /><br />Той си водел дневник, в които подробно разказвал за своята омраза към Кенеди, заради неговите обещания за военна помощ за Израел година след Шестдневната война в региона. Сега адвокатът на Сирхан твърди, че той е бил програмиран да застреля политика. За целта е бил хинотизиран. Бил Пепър, нюйоркски адвокат,... настоява, че клиентът му е бил „програмиран под хипноза“.<br /><br />„Сирхан е бил принуден да премине през процес, включващ хипноза и обработка с химикали“, твърди Пепър, който е квалифициран защитник по тежки криминални дела още в Англия и Уелс... „Някой, някаква групировка или някаква агенция е сторила това“, заяви той. Запитан дали правителството на САЩ е било отговорно за това, той отговори: „Може би.“...<br /><br />„Знаем, че не Сирхан изстреля смъртоносните куршуми“, заяви той пред „Дейли Телеграф“. „Свидетели признават, че той не е бил на подходящото място за това. Бил е там само за отвличане на вниманието...“[29] Повторение на мита за единствения „вълшебен куршум“, уж изстрелян от Лий Харви Осуалд, който ликвидирал брата на Робърт, президента Джон Кенеди.<br /><br />Самият Сирхан Сирхан, който вече е на 66 години, проговори. Той надълго и нашироко обясни, че „не си спомня да е убивал Кенеди или петте други жертви в кухнята на хотел „Амбасъдър“ в Лос Анджелис“.[30]<br /><br />Има нещо гнило на този свят. Дали тукашните дьонмета няма да ми припомнят, че отдавна са ми лепнали етикета „антисемит“, макар да не знам що е това? Но съм готов да го нося, редом с Каравелов, Ботев, Алеко и Вазов; с Шекспир, Достоевски, Чарлз Дикенс, генералите Уилям Шърман и Джордж Патън, Джордж Бърнард Шоу, Хенри Форд, Махатма Ганди, Чарлз Линдбърг, Жан Пол Сартър, Марлон Брандо, Гор Видал, Микис Теодоракис, Райнер Вернер Фасбиндер; с евреите Барух Спиноза, Рихард Вагнер, Езра Паунд, Бенджамин Фрийдман, Алфред Лилиентал, Александър Солженицин, Боби Фишер, Оливър Стоун, Мартин и Чарли Шийн...<br /><br />Съвсем наскоро бягащият от шведските власти основател и собственик на странната, меко казано, интернет-медия „УикиЛийкс“, странстващият австралиец Джулиън Асанж обвини журналисти в „антисемитизъм“. Като не намира друга упора, я търси при своите създатели в израелските тайни служби.“ „Ценим силната подкрепа от страна на евреите...“, писал Асанж.[31]<br /><br />Малко преди това от световно известната уж френска модна къща „Кристиян Диор“ шумно уволниха английският модист Джон Галиано заради... „антисемитизъм“.[32] Градският прокурор на Париж побърза да се сложи на ционисткия режим и обяви, че ще изправи шивача пред съда. Той трябвало да отговаря пак за... „антисемитизъм“?! Галиано е заплашен от шест месеца затвор и глоба в размер на минимум 22 500 лири стерлинги.[33] А той е само един крояч! Представете си, ако бе политик например...<br /><br />Да бе изрекъл нещо срещу самите французи, англичанинът щеше да бъде подминат с галски хумор и снизхождение. Обаче той сгреши (но не съгреши) и си плаща в един юдейски свят. Кой твърди, че не живеем в условията на Pax Judaica? Това даде справедливо основание на английски читател да заключи с горчивина: „Свободата на словото е прекрасно нещо, поне така беше, докато разполагахме с нея. Всеки си спомня дните, преди да предадем нашите граждански свободи, за да се присъединим към Европейския съюз.“[34]<br /><br />Никой не обяснява защо бившият лидер на т. нар. крайна десница във Франция Жан-Мари Льопен бе толкова сатанизиран, а сега дъщеря му, която го смени и ще се кандидатира за президентка, събира повече подкрепа от самия “sale juif”[35] Никола Саркози?[36] Но това вече не тревожи тъй „съвестните“ и „загрижени“ за “световната справедливост“ западни „демократи“. А нещата са много елементарни. „Националният фронт“ е овладян, гневът на неговите членове и симпатизанти е насочен, накъдето трябва. Все по-западащият левичарски лондонски вестник „Обзървър“ безсрамно разкри: „До неотдавна крайно десният “Front National” на Жан-Мари Льопен беше политическото лице на антисемитизма във Франция. След като неговата дъщеря Марин стана лидерка, партията се отдалечи от историческия ревизионизъм и се вторачи във френското мюсюлманско население.“[37]<br /><br />JudaismИзлиза, че историята е написана веднъж завинаги и не подлежи на ревизия!? И никой не споменава кой и защо създаде исляма.[38] Спестяват истината за това. Дали, за да не обидят мюсюлманите по света – повече от милиард, или защото така трябва? Само у нас се намери един червен боклук с бакалско фамилно име и идентичен манталитет, който „демократично“ предложи да бъде ликвидирана свободата на словото. Този екскремент на милиционерщината, когото имах нещастието макар и бегло да познавам, изтръска от интестинум красума[39] си: „... Целият цивилизован свят настръхва, като чуе за антисемитизъм или за всякаква дискриминация по етнически и полов признак. У нас още не се вълнуват толкова… Даже „умереният антисемитизъм” се смята за нещо правилно.“[40]<br /><br />Идиот![41] Една американска лесбийка (от боята) и някакъв полски хомосексуалист му пригласяха. Онази, отвъд океана, взе да пищи като настъпена пришка: „Висш фашизъм!“ Като североамерикански СС „Ивайло“ тази жена-мъж си служи с каламбури и навежда на несъстоятелни асоциации: „Джон Галиано ─ висша мода ─ висш фашизъм!“[42] Никой не прошепна, камо ли да извика „Висш комунизъм!“.<br /><br />Обратният Януш Паликот е срамът на Сейма.[43] Благодарение на Komitet Żydów[44] този негодник е яхнал партийката „Съвременна Полша“ и сега връща жеста. В знак на благодарност декларира, че ще защитава евреите. „Симпатизантите на партията искат кръстовете да бъдат премахнати или да висят редом със звездата на Давид, като така опитат да отслабят силата на църквата... Януш Паликот, лидер и основател на партията, призова звездата на Давид и символите на другите религии и църкви да бъдат окачени върху националния парламент.“[45]<br /><br />Само че онези край Балтийско море не са мекушави българи. Сигурен съм, че или педерастът Паликот ще избяга в Израел, или скоро ще бъде линчуван. Готов съм да се обзаложа. Те и комунетата не вървят много-много там. За разлика от нас, полски антикомунисти, сред тях убитият президент Качински, извадиха агунтурното минало на Лех Валенса – агент Болек.[46] Провалиха се и опитите на „бащицата на „Солидарност“ да излъже, че досието му било изфабрикувано. Днес почти никой не му обръща внимание. Тук ченгетата са на почит и са навсякъде. Causa finita...[47]<br /><br />По същото време светът каза „Не!“ на Израел. Мащабно допитване до световното обществено мнение показа, че ционисткият „рай“ е „сред най-непопулярните страни“ на земята. „Само на Иран, Северна Корея и Пакистан се гледа по-негативно в анкета на Би Би Си.“[48] У нас никой не обели дума за това. Тук сякаш живеем на друга планета. Имаме бакални журналя... „Бизнесмените“ ни са все комунисти, родствено и с делата си свързани с борбата против... бизнеса. При това все евреи надничат иззад кесиите им. Израелци командерят и ченгетата ни. Отношението на израелското посолство към гласуването е истинският нашенски изборен лакмус. Докато светът се пробужда...<br /><br />Обаче забележете популистката изящност, с която Интернационалът обръща нещата: „Французите искат друга политика, желаят да имат истински избор на втория тур (на президентските избори): изборът между един национален проект и глобалитски проект, какъвто представят и Никола Саркози, и Доминик Строс-Кан[49] или Мартин Обри.“[50] Забелязахте ли – „национален проект“! На нас явно такъв избор не ни е позволен. Пък и тук русофилите и американофилите, сиреч българофобите, са тройно повече от всички запалени по американската култура във Франция през петдесетте и шейсетте... Казват, че с печал в гласа цар Борис ІІІ заключил: „Министрите ми англофили, дипломатите – американофили, военните германофили, народът – русофилски настроен, май аз съм последният българофил...“<br /><br />Знаете ли, че преди дни американският министър на земеделието Том Вилсак обяви, че патриотизмът е селска работа. Както и военщината. „Военната служба е важна за селяните. Родината е важна и патриотизмът са важни за тях.“[51] Дали това не е поредното внушение на някой глобалист? Нищо подобно, така бе и у нас. Казваха, че ако не е ходило войник и не се върнело от казармата поне с една нашивка на пагона, никое селско момче не може да се ожени сполучливо. Основната маса от мобилизационния и доброволческия корпус по време на войните от 1913–1918 година е бил набиран от селата.<br /><br />През декември 2010 г. шефът та „Кристиян Диор" Сидни Толедано (вляво), позира в Ню Йорк с две от „звездите на фирмата - родената в Израел актриса Натали Портмън и главния модист Джон ГалианоСхващате ли накъде бия? Като отнеха земята от хората, комунистите унищожиха най-масовата, най-независимата, следователно най-свободната и патриотична средна класа. Онази, която със своя вроден консерватизъм най-трудно се литкаше по разните временно модни „изми“. Днес говорят за заника на селото. Ами кой го ликвидира? ТЕ! С този свой ход само за половин век другарите изпълниха най-антибългарската задача, поставена им от Интернационала – обезбългариха България. Кой тъпанар допускаше, че някой някога ще се върне към ралото и воловете? Докато за втори път ограбваха хората ─ „в реални граници“, партийните секретари и председателите на ТКЗС-а заемаха поза „стомна“ и не криеха подигравките си. Те вече бяха стигнали 90-ия метър в бягането на 100, докогато безпартийните още чакаха стартовия сигнал. Партията бе подарила на текезесарската номенклатура селскостопанските машини. Тъй като те по природа (произход) са тъпи, отучени да мислят и са изумително мързеливи, не успяха да се възползват от поредната предоставена им привилегия, задълбочила неравенството. Земеделието и животновъдството залиняха и са пред приключване.<br /><br />Пропагандата свърши останалото. Дори споменът за онази България, която през двайсетте и трийсетте е доставяла една трета от зеленчуците и плодовете в Европа, е изтрит. Днес, под ръководството на наследниците на онези ликвидатори на България и на техните посредници ог псевдоопозицията, „патриотично“ внасяме от чужбина дори подправките. Малцината настоящи „фермери“, без изключение, произхождат от средите на номенклатурата, значителна част от тях – от градската. Какво му е патриотичното, къде е патриотизмът? И какво спечелихме от глобализма на чисто комунистическата организация Европейски съюз? Европа става все по-социалистическа. Няма разлика между това и някакво имагинерно „социално“.<br /><br />Това ни причини Братството, но и ние го допуснахме. Докато се борехме с тотемите на комунизма – мавзолеи, паметници, релефи, докато изпускахме парата на справедливия обществен гняв по площадите на „митинговата демокрация“, както се изразяваше другарят Живков, като пладнешки разбойници, каквито всъщност са, другарите отмъкнаха парите и всичко що-годе чинещо, останало от труда на народа. Поне да го бяха използвали като капитал, а те го превърнаха в безвкусен парвенюшки лукс.<br /><br />Едва две седмици след 10 ноември 1989 г. сам техният „новопокръстен“ вожд Петър Младенов изрича следното“ „Има втора страна – самата икономика. Така я развивахме и така я развихме, нали говорехме, че ето ние сме в състояние примерно да изхранваме две Българии в последните години и дали произвеждаме толкова много, и къде са тези продукти един бог знае!...“[52] Няма ги, изчезнали са в сейфовете и джобовете на номенклатурата. По онова време все още предстояха най-малко две вълни на голямото разграбване. А тук се намират момчета и момичета с подстригани умове, за които няма значение кой какъв е бил. Е, щом искате така, ТЕ ви поднесоха ТЕхния вариант на „свобода“ и „демокрация“. Сготвиха ви. Ликувайте!<br /><br />Разказаха ми как в средата на осемдесетте години на миналия век тогавашният министър на финансите Белчо Белчев признал пред някаква секретарка, чакаща парафа му, че до 9 септември 1944 г. България е била на пето място в света по обхват и сигурност на пенсионната си система. „Когато остарееш, няма да имаш пенсия“, обяснил другарят Белчев на младата жена. Всичко се е знаело и е известно. Само детайлите могат да ГИ смутят, но за кратко...<br /><br />Старият Льопен, беше казал, че „газовите камери на нацистите са измислица“ и „нищожна подробност в човешката история“. Няма да коментирам дали това е вярно или не. Имам издадена книга по темата ─ необорима.[53] Истината е доказана от експерти и то с емпиричните и безпристрастни средства на науката. Само последователите на новата религия холокостика вярват в обратното. И срамят българите с полагане на венци пред паметните плочи на лъжците, както стана на 10 март. Действително, днес милионите „библии“ на холокостиката се мъдрят навсякъде по щандовете на книжарниците. Още повече мърсят интернет. Докато „Докладът на Фред Лойтър“[54] – най-добрия американски специалист по изпълнение на смъртни присъди с отровен газ, и останалите солидни научни доказателства за „измамата на ХХ век“[55], като например лекциите на австрийския инженер-химик Гермар Рудолф,[56] провел задълбочено изследване в Аушвиц, са инкирминирани на много места в уж свободния свят...[57]<br /><br />Ето ви го новият-стар фронт на противопоставяне: националният интерес срещу глобалния. Кой представлява втория? Банките или банкерите; промишлеността или индустриалците; търговията или предприемачите; културата или интелигенцията...? Има ли смисъл да продължавам? Нещата са опаковани в мъгляви понятия. Потъналите в грижи за насъщния „народни маси“ нито имат време, нито достатъчно образование и желание, за да се опитат да прочетат какво пише на истинския етикет, скрит зад фразеологията на глобалното доктринерство. А текстът гласи: Нов световен ред! Няма мърдане, погледнете мотото на тази статия. Предлагам кратко видеодосвидетелство.<br /><br />Всъщност можете да се запознаете с откъс от интервю на американския патриот, влюбения в свободата Алекс Джоунс, с покойния Еърън Русо. Вече съм писал за богатия евреин Русо, навярно роднина на Фидел Кастро – две разклонения на богатата испанска юдейска фамилия Рус. След като притежаваше нашумял нощен клуб, в който гостуваха такива звезди на рока от шейсетте и седемдесетте, като “Led Zeppelin”, “The Who”, Janis Joplin, “The Grateful Dead”, “Iron Butterfly” и “Jefferson Airplane”, Русо стана продуцент на друга знаменитост ─ Бет Мидлър. Спечели наградата Emmy за музиката към филма „Розата“, посветен на Дженис Джоплин, с участието на Мидлър. Продуцираше филми, най-известният от които е „Смяна на местата“ на известния режисьор Джон Ландис с Еди Мърфи, Джейми Лий Къртис и Дан Ейкройд.<br /><br />Когато се захвана с политика и започна да изобличава новия световен ред, му „вдигнаха мерника“. В документалния пълнометражен филм „Америка: от свобода към фашизъм“ разкри зловещата истина за Системата на Федералния резерв и стремежа на интернационалния елит към световно господство. И му видяха сметката. За шест месеца почина от рак...<br /><br />Няма нещо, казано от Русо, което аз по-рано да не съм разгледал в книгите си. Но той бе американец, при това от еврейски произход. А нашенецът не вярва на своите. За чужденците той е „винаги готов“...<br /><br />Предупреждавам, че това не е „зрелище“ за разни „фили“ с промито съзнание. Правя го добронамерено, за да им спестя терзания, ако въобще са способни на такива чувства.<br /><br />На останалите: Приятно гледане. И, моля ви, мислете.<br /><br /><br /><br /><br /><br /> Следва.</span> <span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /><br /><br />П.П. След трагедията в Япония – навярно най-подредената държава в света с най-дисциплинирания народ, може би всички злободневни теми ще започнат да изглеждат далеч по-незначителни, а някои представители на Братството ще започнат да изтрезняват. Макар да се съмнявам. Човешкият егоизъм не познава граници.</span> <span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br />Най-страшното след катастрофата е изместването на ъгъла на земната ос спрямо слънцето (промяната на прецесията). Този нов наклон на планетата води и до друга нейна орбита. Ние живеем на своеобразен космически кораб, обаче от невежество и надменност не можем да приемем, че няма как да сме единствени, уникални, в безкрая на вселената. Според мен споменатата промяна в земната орбита, а не човешка дейност, е причината за климатичните изменения. Подобни катаклизми са довели до изчезването на предходни цивилизации. Някои от тях са описани в най-древните български източници отпреди близо 3000 години.<br /><br />Не по-малко ужасна е и потенциалната ядрена катастрофа. Крайно време е онези, които поддържат особени контакти и познават неизчерпаемите природни източници на енергия, с които Бог е дарил човечеството, да престанат да се изживяват като господари на света и да допуснат тяхното използване. Дали егоизмът и силите на мрака ще надделеят над любовта и здравия разум?<br /><br />Катастрофата в Чернобил беше резултат от човешка грешка, причинена от бързане поради повсеместния страх. Онзи непознат на по-младите ужас, който господстваше в съветската система, в т.ч. и у нас. Трагедията в Япония е Божие предупреждение. Господ ни показва колко сме нищожни в своите амбиции, емоции, стремежи. И ни напомня, че имаме друга мисия тук, на земята.<br /><br />Човечеството е изправено пред решаващ избор. Ако не се откаже от егоизма си, може да се подреди до динозаврите, а идни поколения, ако изобщо ги има, да гадаят за неговото съществуване така, както ние за атлантите.<br /><br /><br /><br /><br /><br />Предните части на тази поредица можете да прочетете тук:</span> <span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /><br /><br />Част І За липсата на образование или крахът на християнската цивилизация • Кой и защо ликвидира образованието в цивилизования свят • Малограмотни послушници са необходими на новия световен ред</span> <span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br />Част ІІ Редуцирането на християните • Китай – бъдещата пенсионерска нация • Страхът и търпението, които ни обрекоха на унищожение<br /><br />Част ІІІ Имаме шанс, но сме безразлични, пасивни и се доверяваме на лансираните от Интернационала • Създателите на исляма го атакуват като „глобална заплаха“, защо? • Промитите мозъци са лесни за манипулиране или напред към новия световен ред<br /><br />Част ІV Демокрация ли? Що е то? • Тяхното изкуство ─ метод за промиване на съзнанието • Потъва ли светът<br />Част V Смърт на традициите • Участието на мнозинството може да преобърне плана на Интернационала • Потъва ли светът<br /><br /><br />Част VІ Защо продължаваме да се лутаме като освободени роби? • България живее в някаква шантава епоха • Този пропаднал опит за държава не е резерват, изолиран от света</span> <span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br />Част VІІ Реставрация? Не, комунизмът не е помръдвал • Май наистина не сме народ • Гърците поне имат Микис Теодоракис<br /><br />[1] Деян Йотов – „Не контролираме света, оформяме го“, в. „Труд“, София, четвъртък, 3 март 2011 г., online: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=803874<br /><br />[2] В едно нещо да сме челници: „България е на първо място по смъртност в Европейския съюз в периода 2004 - 2009 г.... Като цяло демографската картина у нас е твърде неблагоприятна. Относително ниската раждаемост, съчетана с висока смъртност, висока детска смъртност и големият брой аборти допринасят за непрекъснато намаляване на населението.“ (Нора Виткова – „Първи сме по смъртност в ЕС за последните 5 г.“, News.bg, София, сряда, 9 март 2011 г., online: http://news.ibox.bg/news/id_820821592) Може да не ви се вярва, но понастоящем циганите съставляват не по-малко от 25 на сто от населението. Официално обявените едва 3 процента са обясними лъжи на официалната статистика. През следващите пет до десет години все по-силно ще усещаме заплахата от циганската престъпност, а след още петилетка – нейния трудно поносим натиск.<br /><br />[3] Владимир Истархов – “Удар Русских Богов”, Издательство ЛИО “Редактор”, С.-Петербург, 2001 г., стр. 190. Подч. мое.<br /><br />[4] Сюзан Лабен – „Тайният план за завладяване на Европа”, Издателство Монархическо-Консервативен Съюз, София, 1993 г., стр. 60. Подч. мое.<br /><br />[5] Захари Стоянов – „Записки по българските въстания“, Издателство „Български писател“, София, 1975 г., стр. 916-917.<br /><br />[6] Репортаж от Либия, bTV Новините, bTV, София, вторник, 8 март 2001 г., около 12:10 часа.<br /><br />[7] Което не означава, че нямам представа от онзи заговор, който се изпълнява в целия арабски свят.<br /><br />[8] Вж. Сергей Минаев - „Духless“, Издателство „Персей“, София, 2007 г. Самият автор е образец на постболшевишкия человек – съчетание на кагебистко безразличие към човешкия живот с егоистична страст за трупане на пари и слава.Типични характеристики за нашенските „хармонично развити личности“, например агентите „Ивайло“, „Димитър“, „Алберт“ и пр. „медийни хора“.<br /><br />[9] „От Матея свето Евангелие“, гл. 7, ст. 18-19.<br /><br />[10] Пак там, гл. 9, ст. 17.<br /><br />[11] Gary Allen with Larry Abraham – “None Dare Call It Conspiracy”, Buccaneer Books, Cutchogue, NY, 1976 г., стр. 52.<br /><br />[12] Вж. напр. “Global arms sales increased during recession”, “The Swedish Wire”, Stockholm, Monday, 21 February 2011, online: http://www.swedishwire.com/economy/8665-global-arms-sales-increased-during-recession<br /><br />[13] Вж. “Russia's Arms Sales in 2009 Evaluated at $7.4 Billion”, Pravda.RU, Moscow, 29.01.2010 г., online: http://english.pravda.ru/russia/economics/29-01-2010/111928-russian_arms-0/<br /><br />[14] Dwight D. Eisenhower – “Military-Industrial Complex Speech”, given on 17 January 1961 г. в: “Public Papers of the Presidents of the United States, Dwight D. Eisenhower, 1960-61: Containing the Public Messages, Speeches, and Statements of the President, January 1, 1960 to January 20, 1961”, United States Government Printing Office,Office of the Federal Register, 1999 г., стp. 1037. Подч. мое.<br /><br />[15] Вж. “Israelis form North Korea friendship group” by Joshua Hamerman, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Friday, March 11, 2011 г., 5 Adar II, 5771, online: http://www.jpost.com/International/Article.aspx?id=211694<br /><br />[16] Вж. „Джеймс Уорлик с Почетен знак на президента“, bTV Новините, bTV, София, сряда, 9 март 2011 г., online: http://www.btv.bg/news/bulgaria/institucii/story/271507007-Djeyms_Uorlik_s_%E2%80%9EPocheten_znak_na_prezidenta.html<br /><br />[17] Вж. “Libya: 'Gaddafi will prevail', says Barack Obama’s intelligence chief” by Alex Spillius, Washington, “The Telegraph”, London, Thursday, 10 March 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/africaandindianocean/libya/8375043/Libya-Gaddafi-will-prevail-says-Barack-Obamas-intelligence-chief.html<br /><br />[18] Вж. “Gaddafi forces intensify onslaught on Libyan rebels”, Euronews, Lyon, Friday, March 11, 2011 г., текст и видеозапис от online: http://www.euronews.net/2011/03/11/gaddafi-forces-intensify-onslaught-on-libyan-rebels/ Подч.мое.<br /><br />[19] Вж. “Libya’s Gaddafi could find refuge in Israel” by Ryan Jones, israel today Magazine, Jerusalem, Monday, February 21, 2011 г., online: http://current.com/1nq814c; същото в: “Where In The World is Muammar Gaddafi?” by Aussie Dave, Israellycool, Israel, Tuesday, February 22, 2011 г., online: http://www.israellycool.com/2011/02/22/where-in-the-world-is-muammar-gaddafi/<br /><br />[20] Вж. “Libya’s Gaddafi could find refuge in Israel” by Ryan Jones, israel today Magazine, Jerusalem, Monday, February 21, 2011 г., online: http://current.com/1nq814c Подч. мое.<br /><br />[21] Вж. „Ексминистърът на химията и бивш посланик в СССР Георги Панков: Незаконният син на Живков е най-богатият човек в България!, едно интервю на Славей Костадинов, в. „Шоу“, брой 10 (592), София, сряда, 9 – 15 март 2011 г., стр. 58. Подч. мое.<br /><br />[22] Найден Шейтанов – „Духът на отрицание у българина“, сп. „Философски преглед“, Кн. 2, София, 1933 г., стр. 128.<br /><br />[23] Hannah Arendt – “Eichmann in Jerusalem: A Report on the Banality of Evil”, The Viking Press, New York, NY, 1963 г., стp. 178. Подч. мое.<br /><br />[24] Вж. “The Jewish mother of Fascism” by Saviona Mane, “Haaretz”, Haaretz.com, Tel Aviv, June 7, 2006 г., online: http://www.haaretz.com/hasen/pages/ShArt.jhtml?itemNo=735492<br /><br />[25] Margherita G. Sarfatti – “The Life of Benito Mussolini”, With a Preface by Benito Mussolini, Translated by Frederic Whyte, Frederick A. Stokes Company, New York, NY, Sixth Impression, 1927 г., стр. 278. Подч. мое.<br /><br />[26] Пак там.<br /><br />[27] Rabbi Harry Waton - “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, New York, NY, March 1939 г., стр. 13, 22. Подч. мое.<br /><br />[28] „От Матея свето Евангелие“, гл. 10, ст. 26.<br /><br />[29] “Robert F. Kennedy's assassin “was a real-life Manchurian Candidate” by Jon Swaine, New York, “The Telegraph”, London, Wednesday, 2 March 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/northamerica/usa/8355306/Robert-F.-Kennedys-assassin-was-a-real-life-Manchurian-Candidate.html Подч. мое.<br /><br />[30] Вж. “Sirhan Sirhan denied parole in 1968 Robert Kennedy killingSirhan, now 66, spoke at length and expressed sorrow, telling the parole board: “Every day of my life, I have great remorse and deep regret”, Associated Press, “The Guardian”, guardian.co.uk, London, Thursday, 3 March 2011 г., online: http://www.guardian.co.uk/world/2011/mar/03/sirhan-sirhan-denied-parole-robert-kennedy-shooting<br /><br />[31] Вж. “Assange accuses journalists of Jewish conspiracy” by JTA, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Wednesday, March 2, 2011 г., 26 Adar I, 5771, online: http://www.jpost.com/International/Article.aspx?id=210441<br /><br />[32] Вж. “You're fired”: Dior sacks John Celebrities and anti-Semitism over anti-Semitic tirade” by Peter Allen, “The Daily Mail”, MailOnline, London, Wednesday, March 2, 2011 г., online: http://www.dailymail.co.uk/femail/article-1361751/John-Galliano-sacked-Dior-anti-Semitic-tirade.html<br /><br />[33] Вж. напр. “John Galliano to stand trial: Paris Prosecutor's Office confirm fashion designer John Galliano will stand trial over anti-Semitic rant” by Belinda White, “The Telegraph”, London, Wednesday, March 2, 2011 г., online: http://fashion.telegraph.co.uk/article/TMG8357757/John-Galliano-to-stand-trial.html<br /><br />[34] Steve Allison, Today 06:09 AM, “Comments”, пак там. Подч. мое.<br /><br />[35] „Мръсен евреин“, фр.<br /><br />[36] Вж. напр. “Marine Le Pen more popular than President Sarkozy, says French poll: Far-right leader could gain a first-round election victory if the country were to go to the ballot box today” by Kim Willsher, “The Observer”, Sunday, 6 March 2011 г., online: http://www.guardian.co.uk/world/2011/mar/06/marine-le-pen-nicolas-sarkozy<br /><br />[37] “Jewish people in the French capital live in the shadow of hatred: Antisemitic comments allegedly made by the designer John Galliano come as no surprise in the Marais quarter of Paris” by Kim Willsher, “The Observer”, London, Sunday, 6 March 2011 г., online: http://www.guardian.co.uk/world/2011/mar/06/john-galliano-antisemitism-marais Подч. мое.<br /><br />[38] Ние го направихме. Вж. Георги Ифандиев – „Конспиративни теории: Ще узнаете истината и истината ще ви направи свободни“, Част ІІІ, „Форумът“, forumat-bg.com, София, понеделник, 24 януари 2011 г., online: http://www.forumat-bg.com/politika/1079-shte-uznaete-istinata-i-istinata-shte-vi-napravi-svobodni<br /><br />[39] Дебело черво, лат.<br /><br />[40] „Защо един пиян моден дизайнер разтърси света“, е-vestnik, София, понеделник, 7 март 2011 г., online: http://e-vestnik.bg/11189/zashto-edin-piyan-moden-dizayner-raztarsi-sveta/ Подч. мое.<br /><br />[41] От делото Георги Жеков срещу слава Богу починалия депутат-агент и комунист Веселин Бончев насам това не е обида.<br /><br />[42] Вж. “High Fascism” by Rhonda Garelick, “The New York Times”, New York, NY, Sunday, March 6, 2011 г., online: http://www.nytimes.com/2011/03/07/opinion/07Garelick.html?_r=1&hp<br /><br />[43] Неговото самопризнание вж. в: “Polish Politician to Former Polish Prime Minister: Are You Gay?”, UK Gay News, London, 11 January 2009, online: http://www.ukgaynews.org.uk/Archive/09/Jan/1102.htm<br /><br />[44] Еврейския комитет, пол.<br /><br />[45] “Polish political party calls for removal of cross from public buildings” by Matthew Day, Warsaw, “The Telegraph”, Monday, March 7, 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/poland/8365396/Polish-political-party-calls-for-removal-of-cross-from-public-buildings.html; също: “PO powinna bronić gejów, Żydów i ludzi z SLD”, Interia.PL, Kraków, Warszawa, Sobota, 14 kwietnia 2007 г., online: http://fakty.interia.pl/news/po-powinna-bronic-gejow-zydow-i-ludzi-z-sld,896113, Подч. мое.<br /><br />[46] Вж. Sławomir Cenckiewicz i Piotr Gontarczyk “SB a Lech Wałęsa. Przyczynek do biografii”, Instytut Pamięci Narodowej, Gdańsk, Warszawa, Kraków 2008 г.<br /><br />[47] Случаят е приклучен, лат.<br /><br />[48] “Poll: Israel among the world’s least popular countries” by Lahav Harkov, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Monday, March 7, 2011 г., 1 Adar II, 5771, online: http://www.jpost.com/International/Article.aspx?id=211095 Подч. мое.<br /><br />[49] И двамата евреи.<br /><br />[50] “Marine Le Pen more popular than President Sarkozy, says French poll: Far-right leader could gain a first-round election victory if the country were to go to the ballot box today” by Kim Willsher, “The Observer”, Sunday, 6 March 2011 г., online: http://www.guardian.co.uk/world/2011/mar/06/marine-le-pen-nicolas-sarkozy<br /><br />[51] “Patriotism and crop subsidies: How ‘ya gonna keep ‘em down on the farm?” by Ezra Klein, “The Economist”, London, Tuesday, March 8th 2011 г., online: http://www.economist.com/blogs/democracyinamerica/2011/03/patriotism_and_crop_subsidies&fsrc=nwl<br /><br />[52] Христо Христов – „Мъртва хватка ― БКП искала да скрие доказателства за „възродителния процес“, Асоциация на разследващите журналисти, София, дата не е посочена, online: http://investigation-bg.org/show.php?id=59 Подч. мое.<br /><br />[53] „Сянката на Цион“, част IV, том 1, ИК „Огледало“, София, 2005 г.<br /><br />[54] “The Leuchter Report: The End of a Myth”, , Samisdat Publishers Ltd., Toronto, Ontario, Canada, 1988 г., цялата книга в pdf от online: http://www.vho.org/aaargh/fran/livres2/rapport1e.pdf<br /><br />[55] Вж. Arthur R. Butz – “The Hoax of the Twentieth Century: The Case Against The Presumed Extermination Of European Jewry”, Theses & Dissertations Press, Chicago, IL, 2003 г., достъпна в pdf от online: http://vho.org/dl/ENG/Hoax.pdf<br /><br />[56] Germar Rudolf – “Lectures on the Holocaust: Controversial Issues Cross Examined”, Theses & Dissertations Press, Chicago, IL, 2005 г., достъпна в pdf от online: http://vho.org/dl/ENG/loth.pdf; Germar Rudolf - “The Rudolf Report: Expert Report on Chemical and Technical Aspects of the “Gas Chambers” of Auschwitz”, Castle Hill Publishers, Hastings, England, 2001 г., достъпна в pdf от online: http://vho.org/dl/ENG/trr.pdf<br /><br />[57] Даже изпълнената с хипотези книга „НЛО – тайните оръжия на нацистите?“ е забранена в 22 държави. (Вж. напр. “The Nazi UFO Controversy: Banned In 22 Countries” by Mattern Friedrich, UFO Digest, UFO Digest.com, местонахождение не е посочено, има варианти в САЩ, Канада, може би и другаде, September 2, 2009 г., online: http://www.ufodigest.com/news/0909/nazi-ufo.php)<br /><br />:::<br /><br /></span><div style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" class="componentheading"><span style="font-size:100%;"> Политика </span></div> <table style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" class="contentpaneopen"> <tbody><tr> <td class="contentheading" width="100%"> <span style="font-size:100%;"><span class="contentpagetitle"> ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ</span></span> </td> <td class="buttonheading" align="right" width="100%"> <span style="font-size:100%;"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/M_images/printButton.png" alt="Печат" /></span> </td> </tr> </tbody></table> <table style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" class="contentpaneopen"><tbody><tr> <td valign="top"> <span class="small" style="font-size:100%;"> Написано от Георги Ифандиев </span> </td> </tr> <tr> <td class="createdate" valign="top"><span style="font-size:100%;"> Вторник, 15 Март 2011 09:16 <br />Прочетено </span><span style="color: rgb(255, 0, 0);font-size:100%;" >814</span><span style="font-size:100%;"> пъти </span></td> </tr> <tr> <td valign="top"> <div class="ultimatesbplugin_top"> </div><p style="text-align: center; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal" align="center"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><img style="float: left; margin-top: 5px; margin-right: 10px;" title="Георги Ифандиев" alt="Георги Ифандиев" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Vigo/g.ifandiev1.jpg" height="208" width="200" />Част VІІІ</span></span></p> <p style="text-align: center; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal" align="center"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> </span></span></p> <p style="text-align: center; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal" align="center"><span style="font-size:100%;"><i style=""><span style="line-height: 115%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Ликвидират ни, но желаем ли друго?<span style=""> </span>• <span style=""> </span>Светът се пробужда, а ние<span style=""> </span><span style=""> </span>•<span style=""> </span><span style=""> </span>Не „демокрация“, а свобода ни трябва</span></span></i></span></p> <p style="margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><i style=""><span style="line-height: 115%;"><span style=""> </span><span style=""> </span><span style=""> </span>Продължение.</span></i></span></span></p> <p style="text-indent: 7.1pt; margin: 0cm 0cm 10pt 177.2pt;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);">„<i style=""><span style="">САЩ не контролират толкова света, колкото понякога ни приписват. Само се опитваме да го насочваме в положителна посока.</span></i>“</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;"><span style="color: rgb(128, 0, 128);">[1]</span></span></span></span></span></span></span></p> <p style="text-align: right; margin: 0cm 0cm 10pt 148.85pt;" class="MsoNormal" align="right"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Филип Гордън,</span></span></p> <p style="text-align: right; margin: 0cm 0cm 10pt 148.85pt;" class="MsoNormal" align="right"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">помощник-държавен секретар на САЩ</span></span></p> <p style="margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > </span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >Започвам с две уговорки. Защото дори да изчезваме като народ,</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[2]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > нашето древно минало ни задължава</span></p> <p style="margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > </span></p> <p style="text-align: center; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal" align="center"><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);">да се отървем от илюзиите</span></span></p> <p style="margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > </span></p> <p style="text-align: justify; text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >и да го направим с достойнство. Първата уговорка е, че Спасителят е един и Той е Бог, както и да го назовавате. Езичниците няма как да проумеят този изконен факт. Не използвам думата „атеисти“, тъй като за да ги има, трябва да съществуват дълбоко убедени вярващи. А почти не забелязвам такива. По нашите места всичко е „полу“...</span></p> <p style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >И така, крайно време е патернализмът на българите да изчезне. Не съществува човек, който да е в състояние да предложи готова рецепта за „оправяне“, разбира се в зависимост от съдържанието, което влагате в тази дума. Когато еврейският министър-председател Уинстън Чърчил обещал на сънародниците си „кръв, пот и сълзи“, той скрил от тях поставената пред него задача: да ликвидира онази Великобритания, над която „слънцето никога не залязва“. В края на неговото управление най-голямата империя в историята на човечеството вече е минало. Не търсете в думите ми някаква носталгия по нея.</span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><span class="jcepopup"><img style="float: left; margin-top: 5px; margin-right: 10px;" title="Портрет на моя обвинител - номенклатурата и нейните слуги - ченгетата." alt="Портрет на моя обвинител - номенклатурата и нейните слуги - ченгетата." src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/054/BOKO-1a.jpg" height="378" width="325" /></span>Почти никой от британците не се сетил да надникне в миналото на „татко“ Чърчил. За да разбере, че собственият му баща го смятал за глупак. А след Англо-бурската война и Битката за Дарданелите при Галиполи през Първата световна война самите те го обявили за “war-failure” – „пораженец“. Въпреки това медиите го наложиха като „англичанин на хилядолетието“?! Може би понеже островитяните си нямат техен Левски? Или защото майката на Уинстън произхождала от богат нюйоркски еврейски род? А знаем в чии ръце са средствата за масово осведомяване или по-скоро за дезинформация...</span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >„Ходещият скелет“ Махатма Ганди срази Британската империя на дебелака-пияница с неизменната пура в устата си. Победи я без нито един изстрел. Той бе гуру – духовен водач, но не и „Тато“. Индийският народ го последва. Ала след избавлението от британското владичество (никой индиец не се смята за роб) огромната древна страна се разцепи, първо на две – Индия и Пакистан, а след време на три – и Бангладеш.</span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >До голяма степен това стана благодарение на факта, че тамошното общество е кастово. И представителите на ограничен кръг богати и образовани хора – олигархия, взимаше решенията, т.е. властваше. За целта използваше преди всичко религиозните различия. Така е най-лесно. Днес стотици милиони млади индийци, завършили висше или специализирано средно образование, превземат върхове в световната икономика. Това е най-перспективната нация на Земята. След четвърт век ще бъде и най-многобройната, и същевременно една от най-младите. Докато Пакистан и Бангладеш почти не са помръднали от времената на британското владичество. Въпрос на елит, политика, но и на чувство за национално достойнство. Пак опираме до медиите...</span></p> <p style="margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > </span></p> <p style="text-align: center; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal" align="center"><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Затриването на България</span></span></p> <p style="margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > </span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >През времето на индийския възход тук другарите постигнаха целта си по блестящ начин. Нали затова бяха излъчени чрез системата на отрицателния подбор. Няма как да се отрече, справиха се блестящо, като истински ученици на сатаната. Перфектно изпълниха зададения им план. Ликвидираха интелектуалния елит на нацията и го замениха с получовешки същества от най-долен произход, удостоени с дипломи. С насилие и доктринерство промиха съзнанието на народа, „смениха чипа му“ и го лишиха от сиво вещество. На мястото на високообразованата интелгинция, обявена за<span style=""> </span>„бивша“, нароиха армия от недоучили същества. Вместо в университети и висши училища, ги „образоваха“ в „заведения“ от типа „работнически факултети“ – по съветски – рабфак. Така и нарекоха нарекоха институтите – „висши учебни заведения“. Това бяха и продължават да са манифактури за полуинтелигенти, полуидиоти, полухора. Рабфаковците произвеждат свои копия. „<i style="">Мултиплицират се</i>“, както обичаше да казва главният от тях, влюбен в тази сложна за него и подобните му чуждица. Произлезлите от рабфаците съставляват стадо ходещи машини, програмирани да не мислят, с изумително тесногръди и ретроградни разбирания за живота и обществените отношения. Затова не могат да прозрат, че зад слова като „мафия“, „бизнесмени“, „политически партии“, „демокрация“, „обществен договор“, „демокрация“ <span style=""> </span>„глобализъм“ и т.н. се крие изкривената в злобна гримаса мутра на интернационалния комунизъм, запътил се към своето световно господство. Цитираните „термини“ са част от неговата настояща фразеология.</span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >За кой път да подчертая: „<i style="">Комунизмът не е борба на бедните против богатите. Комунизмът е заговор на супербогатите срещу целия свят и на първо място против средната класа. Комунизмът е глобалната цел на сатанистите…</i>“</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[3]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > „<i style="">Комунизмът е тип</i><i style=""> „обществена формация” със закони, обусловени от „живота в комуна”, където доминиращата обществена връзка е тази на „шеф” и неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане. Веднъж установена, тази организация може да съществува без компартия, без марксистка идеология и дори с многопартийна система.</i>“</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[4]</span></span></span></span></span></span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >У нас вече близо седем десетилетия истинската интелигенция напълно отсъства. Неколцината оцелели що-годе читави нейни представители бяха купени отдавна или просто са прекършени. Останалата част, най-качествената, се крие, както в годините на най-ужасния сталинизъм. Физическото оцеляване не само на тази прослойка, а на почти цялото население, се е превърнало в общонационален спорт; нещо повече – в политика на битово ниво. Когато решат, ръководителите на алчночервената мафия могат да отнемат живот, препитание, дом – всичко. Няма бягство от това. Примери – хиляди! Освен това техните учители са им преподали отлично урока, че бедният не може да бъде кой знае колко активен и великодушен. Затова ги накараха да превърнат политическата репресия във финансова зависимост. Несъстоялата се справедливост или по-точно състоялата се несправедливост предизвика само разочарование и пасивност. Нищо, че разрешиха викането срещу велможите. Забелязахте ли: „<i style="">разрешиха</i>“, а не извоювахме си това изконно право.</span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >Прав бе Петър Юхас, когато преди петнадесетина години прозря, че „<i style="">най-лошото на комунизма е онова, което иде след него</i>“. Но и той бе схванал процеса като завършен, което изкривява картината и води до погрешни заключения. Комунизмът е по-жив отвсякога. Неговите протагонисти не са помръднати. И никой не се съпротивлява, защото медиите лъжат, че комунистите вече не били такива. Били станали капиталисти, моля ви се. Че те и по-рано разполагаха с капитала, бяха държавни капиталисти. Само дето тоталитарната власт на единствената партия е скрита зад множество илюзорни политически маски. Мутрата, която се мъчат да спотаят зад тях си е старата, предишната. Съвсем разбираемо младите я различават трудно зад многото слоеве грим. А хората над 45-50 години, които не не я съзират, или не искат или се правят на слепи. Още преди точно 45 лазарника Джон Ленън изпя, че „<i style="">е по-лесно да се живее със затворени очи</i>“.</span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >Защо не можем да се избавим от челичената хватка на другарите ли? Понеже сме сбирщина от страхливци, кой знае защо величаеща самата себе си с понятието „народ“! Отдавна говоря, че у нас няма мъже. Не изключвам и самия себе си. Захари Стоянов е определил това като „<i style="">скръбно и свойствено на българина малодушие... Да поставим въпроса така: от хора трудолюбиви българи, хора работници, притежатели на различни имущества [а не „роби“], които през целия си живот не са лягали ни един път с празен корем; най-после, от хора женени, с тежки семейства, може ли да стане отчаян бунтовник в пълната смисъл на тая дума?</i>“</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[5]</span></span></span></span></span></span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><span class="jcepopup"><img style="float: left; margin-top: 5px; margin-right: 10px;" title="Публикация в израелска медия, която разкрива еврейския произход на либийския диктатор Муамар Кадафи." alt="Публикация в израелска медия, която разкрива еврейския произход на либийския диктатор Муамар Кадафи." src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/054/BOKO-2a.jpg" height="400" width="220" /></span>Да признаем: вече и „<i style="">хора работници</i>“ не сме. В репортаж от Либия чух как някакъв одрипавял арабин с автомат в ръка и с известна тъга осъзнава: силите на режима в Триполи превъзхождат разбунтувалите се хора. Обаче вдигна глава и гордо заяви: „<i style="">Въпреки че са повече и далеч по-добре въоръжени, ще се сражаваме. Трябва да се плати цена за свободата, висока цена.</i>“</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[6]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > Нищо че манипулират горките либийци. Кой съвременен нашенец е изрекъл подобни думи?</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[7]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > Защо да крием, че очакваме свободата, но някой друг да я извоюва и да ни я поднесе у дома наготово, на тепсия.</span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >Ислямът все повече успява, защото е жив. Жив е, понеже е необходим във войната срещу християнството и за постигането на световно господство. В Египет и Тунис вече насъскаха мюсюлманите срещу християнското малцинство. Въпреки това не можем да отречем, че ислямът не се подчинява на фарисейските притурки към вярата, от рода на постулата за обръщането на другата буза. Исус е проповядвал любов, но не и малодушие. Със земния Си живот е доказал Своята Божествена сила. Той Се пожертва, но ние не следваме Неговия светъл пример. В такъв случай християни ли сме наистина или по-скоро езичници? Хем не обичаме врага си, хем не го и наказваме. Потвърждаваме, че сме „полу“. Достойни световни изследователи доказаха: едва около 20-25 на сто от записаното в четирите канонични Евангелия представлява автентичен преразказ на Христовото Учение и проповеди. Затова палестинецът или афганистанецът, взривили се сред тълпа от своите неприятели, имат стократно по-голямо основание да се наричат Хора. Ние предаваме самите себе си и обричаме на гибел или на имиграция своите, а не ТЕхните поколения.</span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >Искам да кажа, че у нас почти нищо не може да бъде сторено. Тъй като т. нар. социализъм унищожи духовността и насади илюзорното и примитивно схващане за „равенство“. То не съществува в природата, камо ли в човешките общества. Ние сме несъвършени. Тогава как да изградим съвършена общност? Обаче тук всеки знае и може всичко, ала... на маса, а понастоящем и из т. нар. форуми в интернет, какъвто съществува и в тази медия. Малцина признават, че се намират хора, които са посветили живота си на познаването на истинската история, на социалното устройство и начините за неговата промяна и усъвършенстване <span style="">─</span> на политиката. Но не са станали „професионални политици“. С други думи, не променят убежденията и позициите си според текущата мода. Не следват изгодата, не се възползват от конюнктурата.</span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >Населението, което наричам помашко, припознава като „бащи“ нищожества от рода на Тодор Замфиркьов <span style="">─</span> Живков, Иван Йорданович Костов, Симеон Сакскобургготев или Б.Б. „Народните маси“ нито веднъж не съзряха своя водач, а не „татко“, в лицето на шепата трезво мислещи, опазили що-годе чисти биографиите си в небивалата всеобща мръсотия на тоталитарния режим, до голяма степен позналите истината и доказалите своята жертвоготовност в името на българщината Личности.</span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >Не сте ли се питали: Защо местното туземно население харесва Б.Б.? Отговорът е елементарен: след близо седемдесетгодишното „вкарване на ум“ с тоягата масовото съзнание е така промито, че вече се идентифицира с наподобяващата Алеков герой простащина на тази гримирана мутра. Б.Б. е олицетворение на съвременния българин, на т. нар. обикновен човек. Така, както по-рано беше Тато. В народната свяст припокриването между представата за лидер – „баща на нацията“ <span style="">─</span> и реалност, е почти пълно. Затова днес сме свидетели на такава на пръв поглед необяснима носталгия по Живков и живковщината. Извинете, но от години със своите скромни сили се опитвам да разбивам този фалшив, въображаем свят, оглеждащ се в кривите огледала на преобладаващото подсъзнание. Защото след близо половин век трупане на знание, сиреч на печал, съм наясно: властта може да бъде отнета от другарите или с техните насилствени методи, или с огромно като океан изборно мнозинство, което да залее и удави техните неизменни измами и фалшификации. За първото нямаме сили. Струва ми се, че и за второто. Понеже сме доказали, че сме </span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt 3cm;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);">„<i style="">хора, дето нищо не щат да вършат.</i></span></span></p> <p style="margin: 0cm 0cm 10pt 3cm;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><i style=""><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!</span></i></span></p> <p style="margin: 0cm 0cm 10pt 3cm;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><i style="">„Аз не зная! Аз не мога!“ </i><i style=""><span style="">─</span> общ е глас.</i></span></span></p> <p style="margin: 0cm 0cm 10pt 3cm;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><i style=""><span style="color: rgb(0, 0, 0);">И не знаем, не можеме, не щеме</span></i></span></p> <p style="margin: 0cm 0cm 10pt 3cm;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><i style="">да работим за себе си със време.</i>“</span></span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Предвкусвам прииждащата, оцветена в алчно червено вълна от псевдо националистичен гняв. Неминуемо е. Вчерашните интернационалисти и техните наследници станаха върли патриоти. „<i style="">Душа дават,... но не свойта душа... И секиму добро струва, само, знайте, за парата...</i>“ Така е, защото:</span></span></p> <p style="text-align: justify; text-indent: 7.1pt; margin: 0cm 0cm 10pt 4cm;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);">„<i style="">Само знаем и можеме, и щеме</i></span></span></p> <p style="text-indent: 7.1pt; margin: 0cm 0cm 10pt 4cm;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><i style="">един други злобно да се ядеме...</i>“</span></span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >Няма да чакате дълго. Ей сега анонимни „храбреци“, треперещи пред началниците и жените си, ще добият кураж. И накокошинени, ще започнат да глозгат кокалите ми. Като не могат да бъдат вълци, поне да бяха чакали, а те са обикновени помиари. Поплювковци, лишени от остри зъби и яка захапка. Гризат като мишки... Поредните идиоти от мазетата на Държавна сигурност ще поискат да им покажа нещо несъществуващо – някакво мое „досие“, което се мъдри единствено в собственото им болно въображение. Нали ако другарите го имаха, досега щяха да са го развели като обвинение срещу различието? Стига толкова клевети и инсинуации! </span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >Дотегнало ми е ченгета да твърдят, че всички журналисти били такива, инакви. Представители на други професии – също. Тези недоносчета на милиционерщината могат да обвинят и политическите затворници, които са работили зад решетките. Ще рекат, че са бачкали за комунистите?!... Става дума за влечуги, изпълзели знайно откъде. Те дори за миг не допускат да има други, не като тях, продалите се. Понеже самите са мръсници, искат да изцапат и всички останали. Колко точно ги определи съветският престъпен „гений“:</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[8]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > Те са „<i style="">духless</i>“ – съчетание от „дух“ и английската наставка за „липса“! Бездуховници, празни същества, православните езичници на посткомунизма.</span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><span class="jcepopup"><img style="float: left; margin-top: 5px; margin-right: 10px;" title="Под червеното знаме на Ротшилд в единен строй. Карикатура: швейцарски автор, 1939 г." alt="Под червеното знаме на Ротшилд в единен строй. Карикатура: швейцарски автор, 1939 г." src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/054/BOKO-3a.jpg" height="312" width="325" /></span>Преди години на мое питане от Комисията „Андреев“ ми отговориха, че нямам досие – никакво, защото не съм бил разработван от службите. Нищо, че два пъти съм имал отказ за пътуване зад граница, единият – до Румъния?! Сега има Комисия „Евтимов“. Който иска и може, нека проверява не само там, а където иска, и да покаже. Обръщам се към „мераклиите“ на съответен щат: Другари мижитурки, не дължа никому нищо, най-малкото обяснения. Нямам никакви причини за срам или оправдание. Колцина могат да кажат същото? Кой каквото има за мен, нека го вади. А има ли наистина?...</span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >Кому преча чак толкова? На агентурата на Братството – КГБ-ЦРУ-Мосад, респективно на ДС ли? Мен ме няма из големите по разпространение медии. Можех да бъда там, но не се продавам, като тези недовършени същества с претенции да са „българи“. Ние сме си виновни, защото ги допуснахме. Тези тахтаби прилазиха изпод нашите миндери и се възкачиха връз тях. Наместиха се и джафкат по поръчка, а ние ги търпим. Това са онези, чиито предци смениха националността на нашенци в Югозападна България и се стремяха да закрият държавата, като я присъединят към СССР. Потомците на национализаторите, „избавили“ българите от имот и духовност. Продължителите на гена и делото на убийците, на мъчителите, на съсипителите на нашето лично и национално достойнство, на богатството ни и на българщината.</span></p> <p style="margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > </span></p> <p style="text-align: center; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal" align="center"><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Има ли изход и къде е?</span></span></p> <p style="margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > </span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >С всичко това искам да кажа, че няма лесна рецепта, а ние не желаем обединение. Аз също, поне такова с всички и на всяка цена. Не искам да бъда с палачите на моето семейство и на най-здравата част от народа ми. Не говоря за редовите комунисти, на които признавам правото да участват, но известно време от по-задните редици. Онова, което причиниха с членството си в оная партия, говори красноречиво за техния морал. Участието им в законово призната като престъпна организация, каквато е БКП, издава тяхната склонност към корупция. Няма как да отречете – постъпването в партията заради кариерата, сиреч келепира, не е нищо друго, освен корупция. Затова нека си починат от разните строителства на „-измите“, чиито основни герои бяха. Да се покаят и да не се сърдят.</span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Единението може да стане единствено отдолу. Като се започне от улицата, квартала, общината и така нататък до върха. Не някой „парашутист“ от „центъра“ да диктува условията и имената на ръководителите. Всичко следва да върви по правила, които да бъдат приети пак отдолу нагоре. Например да включват естествената лустрация – членовете на БКП, БЗНС, щатните сътрудници на тоталитарните институции, ченгетата да не могат да влизат в ръководствата за определен период от време в зависимост от стъпалото в йерархията на болшевишкия режим, до което са се докопали. Хайде, опитайте да постигнете такова обединение. За него са необходими и финансови средства...</span></span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >Аз опитах с Българската антиклеветническа лига. Мераклии имаше бол и то из цялата страна. Идеята взе да се материализира и дори да се „масовизира“, по израза на другарите. Когато опря до месечния членски внос – по 2 лева за работещите и по лев за учениците над 18 години, за студентите, безработните и пенсионерите – ентусиазмът спихна като спукан плондир. На всичко отгоре доказах, че не разбирам от хора и ето <span style="">─</span> една добра идея, превърнала се в организация, загина. За това спомогна и свалянето на тогавашното ми телевизионно предаване. Което ми напомня да не забравя: всякакъв опит за единение е загубен без широк достъп до медиите.</span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >Тук някакви самозвани „гении“ предлагат „справедлива“ избирателна система, с която щели да надделеят над номенклатурната ламя. Да допуснем, че „системата“ им наистина притежава върхови качества. Но как ще достигне до съзнанието на хората? Тове те не обясняват. Може би смятат, че са над тези „прозаични“ неща. Нито споменават за някакви свои намерения за подмяна на „личния състав“. България прилича на бардак, в който момичетата не са сменени. Преоблечени са. Заменили са зелените тужурки и войнишките кепета с червени петолъчки по тях със сини полички, покрити с множество „европейско“ жълти пентаграмчета – древнобългарски слънчев символ, превърнат в знак на сатаната.</span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >Та нали хората олицетворяват всяка система? Или възнамеряват да проведат курс за публични социално-креватни мажоретки, в който пенсионирани куртизанки ще преподават нови „демократични“ пози? Вярващите и мислещите хора са наясно: „<i style="">... Не може... лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън.</i>“</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[9]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > Защото „<i style="">крушата не пада далече от дънера</i>“. „<i style="">... Не наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете ще се спукат, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино наливат в нови мехове, и ще се запази едното и другото.</i>“</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[10]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > На вечната Божия и на изпитаната през вековете народна мъдрост местните кандидати да „оправят“ държавата противопоставят единствено своята... домашно призната „гениалност“. А истината е, че трябва да започнем на чисто – девиз, който една националболшевишка партия ми открадна.</span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >Запомнете нещо, което е сигурно: „<i style="">Нито една революция не може да успее</i><i style="">, без организация и пари. Обикновено „угнетените маси” са в състояние да обезпечат малко от първото и нищо от второто. Но онези, вътрешните люде, които са по върховете, могат да уредят и двете.</i>“</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[11]</span></span></span></span></span></span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >Вижте само как мамят народите на Египет, Тунис, Либия. Скоро към тях могат да се присъединят хората в Йемен, по-трудно в Оман, възможно е дори в Сирия и Иран. Не изключвам даже Йордания, може би Бахрейн и по-трудно емирствата в Персийския залив, но не допускам Саудитска Арабия и Кувейт. Макар че знае ли човек...</span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><span class="jcepopup"><img style="float: left; margin-top: 5px; margin-right: 10px;" title="ГЕОРГИ ИФАНДИЕВ - СЯНКАТА НА ЦИОН" alt="ГЕОРГИ ИФАНДИЕВ - СЯНКАТА НА ЦИОН" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/054/BOKO-4a.jpg" height="349" width="220" /></span>Още преди близо четири години предупредих, че започва битката за Африка с главни участници Китай и САЩ. Днес сме свидетели на началото на разгара й. Важна причина за тамошните конфликти можем да открием в сухите статистически данни. През 2009 г. е постигнат своеобразен рекорд в производството на оръжия в световен мащаб и в разходите за въоръжаване. Според базирания в Стокхолм Международен институт за изследване на мира увеличението в обема на продукцията и продажбите е повече от 8 на сто в сравнение с предходната година. Спрямо 2002 г. – навечерието на Войната срещу Ирак, то е цели 59 процента! Близо 62 на сто от всички оръжия в света са произведени и продадени от челните 100 фирми, 45 от които са американски. Тридесет и три от тези компании са западноевропейски – от „мирна“ Финландия, Франция, Германия, Италия, Норвегия, Испания, Швеция, „неутрална“ Швейцария и Великобритания. Срещу произведените от тях продукти за убиване те са прибрали повече от 120 милиарда долара или около 30 на сто от стойността на всички продажби на оръжия през 2009 г. Десет от крупните оръжейни компании са азиатски, три от тях – от „малък“ и „миролюбив“, но постоянно вояващ Израел. Китай не е в списъка.</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[12]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > Не случайно от началото на тази година страната с най-многобройно население утроява своя военен бюджет. През 2009 г. приходите на Русия от търговията с оръжие също са се увеличили и то рязко. От 2001 до 2009 г. износът на най-голямата руска оръжейна компания <span style=""> </span>„Рособоронекспорт“ е нараснал цели 2,4 пъти!</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[13]</span></span></span></span></span></span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >Преди половин век, на 17 януари 1961 г., напускащият Белия дом президент на САЩ, еврейският републиканец Дуайт Дейвид Айзенхауер отправи следното предупреждение към американците: „<i style="">На заседанията на правителството трябва да вземем мерки за защита срещу неправомерното влияние на военнопромишления комплекс, независимо дали то е преднамерено или не. Потенциалът на пагубно засилващата се тайна власт съществува и ще се запази. Ние никога не бива да позволяваме делът на това съчетание да застраши нашите свободи или демократичните процеси. Не бива да приемаме всичко за даденост. Само вниманието на осведоменото гражданско общество могат да наложат подходящи ограничения на огромния промишлен и военен отбранителен механизъм, съобразно с нашите мирни намерения и цели, та сигурността и свободата да могат да процъфтяват заедно.</i>“</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[14]</span></span></span></span></span></span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >Колко е актуално! Предназначението на всяка стока е да бъде продадена и употребена, та производството да продължи. Къде? Във въоръжени конфликти. Можете да ги наричате „революции“, никой не ви пречи. Но свържете производството и търговията с оръжие с добива и продажбите на петрол, с интересите на Израел и с крайната цел – единната световна държава. Дали ще й прикачите определението „комунистическа“, „фашистка“ или „демократична“, е без значение. Световната революция навлезе в Азия и Африка! И продължава на изток. За целта в Израел вече бе създадена „<i style="">група за приятелство със Северна Корея</i>“. Не бивало да се допуска „<i style="">Пхенян да помогне на сирийците в изграждането на ядрен реактор</i>“.</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[15]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > Затова – мир и дружба! Скоро двете страни може да установят и дипломатически отношения. Но не ми обръщайте внимание, аз съм известен като „разпространител на конспиративни теории“... Слушайте какво говори „Гоце“ Първанов. „Защото му го диктуват от Москва.“ Но не го гледайте какво върши. Особено, когато награждава Джеймс Уорлик.</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[16]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > Той е посланик на САЩ само до прага на президентската сграда... </span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >След „революциите“ в Северна Африка ТЕ замениха диктаторите с правителства на „националното спасение“, съставени от министрите на диктаторите. В Либия то е извън страната, „в изгнание“. Но Джеймс Клапър, директор на националното разузнаване на САЩ, заяви пред Сенатската комисия за въоръжената служба, „<i style="">режимът</i>“ на Кадафи „<i style="">ще надделее</i>“ и „<i style="">ще вкара Белия дом в налагане на нежелан контрол, носещ загуби</i>“. Основанията му? Ами достатъчно е, че в резултат на либийския конфликт и затруднените доставки на петрол индексът Дау Джонс падна прекалено ниско! „<i style="">Прехвърли психологичната бариера от януари</i>“...</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[17]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > А в репортаж на “Euronews” съобщиха, че „<i style="">бунтовниците са зле подготвени във военно отношение</i>“, без да изяснят кой, защо и кога ги е обучавал.</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[18]</span></span></span></span></span></span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >Впрочем дори да оцелее, според мен завършилият военна академия в Англия Муамар е лишен от бъдеще като управник. Просто печели време, за да защити богатството си, натрупано през годините на диктатурата. Тази привилегия му бе предоставена, защото майката на диктатора е стопроцентова еврейка от Алжир. Миналата година израелската телевизия “Chanel 2” интервюира втора братовчедка на диктатора, която живее в ционисткия „рай“. Тя обясни, че бабата и дядото на Кадафи по майчина линия били евреи. Живеели в Алжир. Имали дъщеря. След развода си бабата на Муамар приела исляма, но спазвала и юдейските обреди. Сиреч била дьонме. Според юдейския религиозен закон Халака, действащ в държавата Израел, Кадафи е евреин.</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[19]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Напоследък някои ционистки медии дори изразяват предположения, че Муамар Кадафи ще намери убежище в... Израел. Нещо повече, списание „Израел днес“ направо отсъди, че „<i style="">като евреин</i> <i style="">и според израелския Закон за правото на завръщане Кадафи е длъжен да имигрира в Израел. Дори всички други страни по света да му откажат да влезе в тях, Израел по закон ще бъде длъжна да приеме Кадафи. По време на [споменатото] интервю водещият се пошегува: „Сигурен съм, че в Израел ще се намери някоя местна управа, която ще бъде щастлива да включи бившия президент [на Либия] в своите редици.</i>“</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> </span><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[20]</span></span></span></span></span></span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><span class="jcepopup"><img style="float: left; margin-top: 5px; margin-right: 10px;" title="Гримираната мутра Б.Б. в компания на свои приятели и съдружници от СИК." alt="Гримираната мутра Б.Б. в компания на свои приятели и съдружници от СИК." src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/054/BOKO-5a.jpg" height="227" width="325" /></span>Нали знаете общовалидния принцип на Братството: което е полезно за нас, е положително; нашите диктатори са добри диктатори. Затова постъпват с народите в арабския свят точно както тук преди повече от 21 години. Хранениците на Живков го смениха на върха и го оставиха да си довърши старините в охолство. Без да докоснат откраднатите от него милиарди в задграничните сметки на семейството му. Сега дори някогашният му слуга Георги Панков, министър на химията и посланик в СССР, признава, че Тато „<i style="">имаше личен фонд на генералния секретар около 2 милиарда долара в западни банки</i>“.</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[21]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > Иначе казано: Кам ви парите, другари анонимни „революционери“? Още ли вярвате в умишлено насажданите от Ленин заблуди за нищожната роля на личността в историята? Вие бийте самара, викайте срещу Паметника на Съветската армия, както кучето лае срещу луната. Внушавайте, че „главните виновници“ са прислужниците <span style="">─</span> „Гоце“ Първанов, Б.Б., Костов, Виденов, Симо... Пък алчно червената номенклатура ще се кикоти. И потънала в охолство, ще продължи да ни търкаля към пропастта. Вашият начин го виждаме. Оттеглете се, за да не пречите. Иначе наесен пак ще „избирате“, а след това ще плачете като вдовици...</span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Защо не ставаме? Предлагам пример, който съвсем не е частен случай. Синовете на мой далечен познат от номенклатурно семейство под средното ниво, когото не бях виждал от години, работят в „ЛУКойл“ – България. Баща им се похвали, че без да са завършили висше образование, всеки от тях получава чисто по около 3000 лева месечно. Как ще накарате тези младежи да тръгнат с вас? Имате ли представа колко много са те в големите градове? „Белите якички“ от банки, застрахователни дружества, външнотърговски фирми, други крупни и средно големи компании, за които системата е прекрасна. Братството първо изтри вярата от умовете на родителите им и я замени с марксисткия постулат, че битието определя съзнанието. Нататък нещата са необратими. Защото в малките градове и селата почти не останаха млади хора. Те са или част от споменатия материално задоволен „елит“, или съсипват живота си по строежите на посткомунизма или бягат на Запад, където и миячът на съдове е по-добре заплатен от тукашния висшист. Който може, нека ме опровергае. Ако съм прав, какво следва?<span style=""> </span></span></span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >Има и още нещо, което, струва ми се, е в кръвта ни. Прекалено дълго ние, балканските българи, не сме имали своя национална организация. Цели поколения са били възпитани в краен индивидуализъм, сиреч егоизъм. „<i style="">Понятието „държава“ е най-отвлечено в съзнанието на българина. Той се намира или над нея, като някакъв азиатски деспот и разполага с всичките й средства, или пък е под нея като роб и очаква всичко от държавата.</i>“</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[22]</span></span></span></span></span></span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style="">Тази констатация е направена в епоха, когато четири идеологии, финансирани от един и същ център, налагат държавата като вся и всьо. Да припомня, че през 1933 г. Сталин обявява началото на Втората петилетка, Хитлер – Новия ред, Рузвелт – Новия курс, което си е почти същото като предните двама. Накрая – Мусолини, следващ идеологията на фашизма, разработена пак от еврейски умове. </span>Твърде харесваната у нас еврейска публицистка Хана Аренд посочва: „<i style="">Трудно можеше да се намери еврейско семейство</i><i style=""> [в Италия], без най-малко един член на фашистката партия, понеже в продължение на повече от двадесет години евреите... се събираха във фашисткото движение. Тъй като постовете в държавната администрация бяха достъпни само за негови членове.</i>“</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[23]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Това не представлява ли корупция? Същото като тук под властта на комунистите.</span></span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Произлязлата от богато еврейско семейство съветничка и любовница на дуче Маргерита Грасини, която на осемнадесетгодишна възраст се оженила за доста по-възрастния от нея юрист Чезаре Сарфати, до голяма степен помогнала при оформянето на идеологията на фашизма. Наричали Маргерита Сарфати „<i style="">еврейската майка на фашизма</i>”.</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[24]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> В своята прочута биография на Мусолини тя пише: „<i style="">Няма никакво съмнение, ча ако комунистите имаха добър лидер, те щяха да спечелят на своя страна огромни маси от трудещи се и работници... Не отивам толкова далече, за да заявя, че в Италия диктатурата на пролетариата щеше да издържи дълго. Под натиска на материалните условия на народа тя навярно щеше да „се удави в море от кръв.</i>”</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;"><span style="color: rgb(128, 0, 128);">[25]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Което не й пречи да признае, че главните болшевики високо ценели „<i style="">реализма</i>” на Мусолини, как той „<i style="">държал на подчинението</i>”. „<i style="">Ленин</i>”, подчертава фашистката Сарфати, „<i style="">знаеше това и отбеляза: „Мусолини? Огромна загуба е, че той ни напусна. Той е силен човек, който би отвел нашата партия до победа.” Това бяха неговите думи, с които се обърна към делегация на италианските социалисти, които през 1919 и 1920 г. посетиха Русия. Троцки се изказа в същия дух: „Загубихте вашия коз; единственият човек, който можеше да извърши революция, бе Мусолини.</i>”</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[26]</span></span></span></span></span></span></p> <p style="text-align: justify; text-indent: 36pt; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Най-справедлив, понеже е бил по-осведомен, е американският равин Хари Уетън. Той отсъжда: „<i style="">Използвам термина фашизъм</i><i style="">, като в него включвам нацизъм и комунизъм… Наивните американци вярват, че онова, което се случи в Съветска Русия, нацистка Германия и фашистка Италия, не ще стане тук. Това е илюзия: онова, което се случи там, вече става тук; ние вече сме затънали до гуша в държавен капитализъм и фашизъм. De te fabula narratur! (Историята се отнася за вас!)</i>“</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[27]</span></span></span></span></span></span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Едно и също навсякъде. Разбирането му е въпрос на освободено от догми съзнание и ерудиция. А по същото онова време български народопсихолог заключава, че ние сме извън масово утъпквания коловоз – държавата ни е чужда. Което издава, че отдавна сме встрани от световните тенденции. Тогава за добро. Какво се промени, че толкова много българи прегърнаха садистичната тоталитарна практика на комунизма? А сега още повече с тъга си спомнят за времето без свобода, но със сигурен комат – вярно, наквасен от сълзите на хиляди невинни мъченици, до един неканонизирани...</span></span></p> <p style="margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > </span></p> <p style="text-align: center; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal" align="center"><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Истината, цялата истина и нищо, освен истината</span></span></p> <p style="margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > </span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><span class="jcepopup"><img style="float: left; margin-top: 5px; margin-right: 10px;" title="Assange accuses journalists of Jewish conspiracy" alt="Assange accuses journalists of Jewish conspiracy" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/054/BOKO-6a.jpg" height="249" width="325" /></span>Втората уговорка е, че Бог ни е завещал: „<i style="">Не бойте се от тях: защото няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае.</i>“</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[28]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > Интернационалният елит се уповава на късата памет на хората по света, на тяхната естествена склонност по-лесно да възприемат видимото и доброто. Обаче с изтичането на давността за секретност на архивни масиви истината блясва с ослепителна светлина. Единственият начин за нейното по-нататъшно затъмняване е все така да бъде укривана. И тук изниква ролята на медиите.</span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >Днес най-сетне става ясно нещо, което бе осъждано като налудничав израз на „конспиративна теория“. „<i style="">Убиецът на Робърт Кенеди е бил програмиран да застреля политика</i><i style=""> в нещо като версия в реалния живот на филма „Манджурският кандидат</i>“, съобщи лондонският всекидневник „Телеграф“. „<i style="">При ареста му Сирхан, 24-годишен палестинец, крещеше: „Направих го заради моята родина!</i>“</span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><i style=""><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Той си водел дневник, в които подробно разказвал за своята омраза към Кенеди, заради неговите обещания за военна помощ за Израел година след Шестдневната война в региона. Сега адвокатът на Сирхан твърди, че той е бил програмиран да застреля политика. За целта е бил хинотизиран. Бил Пепър, нюйоркски адвокат,... настоява, че клиентът му е бил „програмиран под хипноза“. </span></i></span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><i style=""><span style="color: rgb(0, 0, 0);">„Сирхан е бил принуден да премине през процес, включващ хипноза и обработка с химикали“, твърди Пепър, който е квалифициран защитник по тежки криминални дела още в Англия и Уелс... „Някой, някаква групировка или някаква агенция е сторила това“, заяви той. Запитан дали правителството на САЩ е било отговорно за това, той отговори: „Може би.“...</span></i></span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><i style=""><span style="color: rgb(0, 0, 0);">„Знаем, че не Сирхан изстреля смъртоносните куршуми“, заяви той пред „Дейли Телеграф“. „Свидетели признават, че той не е бил на подходящото място за това. Бил е там само за отвличане на вниманието...“</span></i><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[29]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Повторение на мита за единствения „вълшебен куршум“, уж изстрелян от Лий Харви Осуалд, който ликвидирал брата на Робърт, президента Джон Кенеди.</span></span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >Самият Сирхан Сирхан, който вече е на 66 години, проговори. Той надълго и нашироко обясни, че „<i style="">не си спомня да е убивал Кенеди или петте други жертви в кухнята на хотел „Амбасъдър“ в Лос Анджелис</i>“.</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[30]</span></span></span></span></span></span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >Има нещо гнило на този свят. Дали тукашните дьонмета няма да ми припомнят, че отдавна са ми лепнали етикета „антисемит“, макар да не знам що е това? Но съм готов да го нося, редом с Каравелов, Ботев, Алеко и Вазов; с Шекспир, Достоевски, Чарлз Дикенс, генералите Уилям Шърман и Джордж Патън, Джордж Бърнард Шоу, Хенри Форд, Махатма Ганди, Чарлз Линдбърг, Жан Пол Сартър, Марлон Брандо, Гор Видал, Микис Теодоракис, Райнер Вернер Фасбиндер; с евреите Барух Спиноза, Рихард Вагнер, Езра Паунд, Бенджамин Фрийдман, Алфред Лилиентал, Александър Солженицин, Боби Фишер, Оливър Стоун, Мартин и Чарли Шийн...</span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Съвсем наскоро бягащият от шведските власти основател и собственик на странната, меко казано, интернет-медия „УикиЛийкс“, странстващият австралиец Джулиън Асанж обвини журналисти в „антисемитизъм“. Като не намира друга упора, я търси при своите създатели в израелските тайни служби.“ <i style="">„Ценим силната подкрепа от страна на евреите...“, писал Асанж.</i></span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[31]</span></span></span></span></span></span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style=""> </span>Малко преди това от световно известната уж френска модна къща „Кристиян Диор“ шумно уволниха английският модист Джон Галиано заради... „<i style="">антисемитизъм</i>“.</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[32]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > Градският прокурор на Париж побърза да се сложи на ционисткия режим и обяви, че ще изправи шивача пред съда. Той трябвало да отговаря пак за... „<i style="">антисемитизъм</i>“?! Галиано е заплашен от шест месеца затвор и глоба в размер на минимум 22 500 лири стерлинги.</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[33]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > А той е само един крояч! Представете си, ако бе политик например...</span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Да бе изрекъл нещо срещу самите французи, англичанинът щеше да бъде подминат с галски хумор и снизхождение. Обаче той сгреши (но не съгреши) и си плаща в един юдейски свят. Кой твърди, че не живеем в условията на Pax Judaica? Това даде справедливо основание на английски читател да заключи с горчивина: „<i style="">Свободата на словото е прекрасно нещо, поне така беше, докато разполагахме с нея. Всеки си спомня дните, преди да предадем нашите граждански свободи, за да се присъединим към Европейския съюз.</i>“</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[34]</span></span></span></span></span></span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >Никой не обяснява защо бившият лидер на т. нар. крайна десница във Франция Жан-Мари Льопен бе толкова сатанизиран, а сега дъщеря му, която го смени и ще се кандидатира за президентка, събира повече подкрепа от самия “<i style="">sale juif</i>”</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[35]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > Никола Саркози?</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[36]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > Но това вече не тревожи тъй „съвестните“ и „загрижени“ за “световната справедливост“ западни „демократи“. А нещата са много елементарни. „Националният фронт“ е овладян, гневът на неговите членове и симпатизанти е насочен, накъдето трябва. Все по-западащият левичарски лондонски вестник „Обзървър“ безсрамно разкри: „<i style="">До неотдавна крайно десният <span style=""> </span>“Front National” на Жан-Мари Льопен беше политическото лице на антисемитизма във Франция. След като неговата дъщеря Марин стана лидерка, партията се отдалечи от историческия ревизионизъм и се вторачи във френското мюсюлманско население.</i>“</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[37]</span></span></span></span></span></span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><img style="float: left; margin-top: 5px; margin-right: 10px;" title="Judaism" alt="Judaism" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/054/BOKO-7.jpg" height="195" width="325" />Излиза, че историята е написана веднъж завинаги и не подлежи на ревизия!? И никой не споменава кой и защо създаде исляма.</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[38]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > Спестяват истината за това. Дали, за да не обидят мюсюлманите по света – повече от милиард, или защото така трябва? Само у нас се намери един червен боклук с бакалско фамилно име и идентичен манталитет, който „демократично“ предложи да бъде ликвидирана свободата на словото. Този екскремент на милиционерщината, когото имах нещастието макар и бегло да познавам, изтръска от интестинум красума</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[39]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > си: „<i style="">... Целият цивилизован свят настръхва, като чуе за антисемитизъм или за всякаква дискриминация по етнически и полов признак. У нас още не се вълнуват толкова… Даже „умереният антисемитизъм” се смята за нещо правилно.</i>“</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[40]</span></span></span></span></span></span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >Идиот!</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[41]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > Една американска лесбийка (от боята) и някакъв полски хомосексуалист му пригласяха. Онази, отвъд океана, взе да пищи като настъпена пришка: „<i style="">Висш фашизъм!</i>“ Като североамерикански СС „Ивайло“ тази жена-мъж си служи с каламбури и навежда на несъстоятелни асоциации: „Джон Галиано<span style=""> ─ </span>висша мода <span style="">─</span> висш фашизъм!“</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[42]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Никой не прошепна, камо ли да извика „Висш комунизъм!“.<i style=""> </i></span></span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >Обратният Януш Паликот е срамът на Сейма.</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[43]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > Благодарение на Komitet Żydów</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[44]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > този негодник е яхнал партийката „Съвременна Полша“ и сега връща жеста. В знак на благодарност декларира, че ще защитава евреите. „<i style="">Симпатизантите на партията искат кръстовете да бъдат премахнати или да висят редом със звездата на Давид, като така опитат да отслабят силата на църквата... Януш Паликот, лидер и основател на партията, призова звездата на Давид и символите на другите религии и църкви да бъдат окачени върху националния парламент.</i>“</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[45]</span></span></span></span></span></span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >Само че онези край Балтийско море не са мекушави българи. Сигурен съм, че или педерастът Паликот ще избяга в Израел, или скоро ще бъде линчуван. Готов съм да се обзаложа. Те и комунетата не вървят много-много там. За разлика от нас, полски антикомунисти, сред тях убитият президент Качински, извадиха агунтурното минало на Лех Валенса – агент Болек.</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[46]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > Провалиха се и опитите на „бащицата на „Солидарност“ да излъже, че досието му било изфабрикувано. Днес почти никой не му обръща внимание. Тук ченгетата са на почит и са навсякъде. <i style="">Causa finita</i>...</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[47]</span></span></span></span></span></span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >По същото време светът каза „Не!“ на Израел. Мащабно допитване до световното обществено мнение показа, че ционисткият „рай“ е „<i style="">сред най-непопулярните страни</i>“ на земята. „<i style="">Само на Иран, Северна Корея и Пакистан се гледа по-негативно в анкета на Би Би Си</i><i style="">.</i>“</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[48]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > У нас никой не обели дума за това. Тук сякаш живеем на друга планета. Имаме бакални журналя... „Бизнесмените“ ни са все комунисти, родствено и с делата си свързани с борбата против... бизнеса. При това все евреи надничат иззад кесиите им. Израелци командерят и ченгетата ни. Отношението на израелското посолство към гласуването е истинският нашенски изборен лакмус. Докато светът се пробужда...</span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Обаче забележете популистката изящност, с която Интернационалът обръща нещата: „<i style="">Французите искат друга политика, желаят да имат истински избор на втория тур (на президентските избори): изборът между един национален проект и глобалитски проект, какъвто представят и Никола Саркози, и Доминик Строс-Кан</i></span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[49]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><i style=""> или Мартин Обри.</i>“</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[50]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > Забелязахте ли – „<i style="">национален проект</i>“! На нас явно такъв избор не ни е позволен. Пък и тук русофилите и американофилите, сиреч българофобите, са тройно повече от всички запалени по американската култура във Франция през петдесетте и шейсетте... Казват, че с печал в гласа цар Борис ІІІ заключил: „<i style="">Министрите ми англофили, дипломатите – американофили, военните германофили, народът – русофилски настроен, май аз съм последният българофил...</i>“</span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >Знаете ли, че преди дни американският министър на земеделието Том Вилсак обяви, че патриотизмът е селска работа. Както и военщината. „<i style="">Военната служба е важна за селяните. Родината е важна и патриотизмът са важни за тях.</i>“</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[51]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > Дали това не е поредното внушение на някой глобалист? Нищо подобно, така бе и у нас. Казваха, че ако не е ходило войник и не се върнело от казармата поне с една нашивка на пагона, никое селско момче не може да се ожени сполучливо. Основната маса от мобилизационния и доброволческия корпус по време на войните от 1913–1918 година е бил набиран от селата.</span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><span class="jcepopup"><img style="float: left; margin-top: 5px; margin-right: 10px;" title="През декември 2010 г. шефът та „Кристиян Диор" Сидни Толедано (вляво), позира в Ню Йорк с две от „звездите на фирмата - родената в Израел актриса Натали Портмън и главния модист Джон Галиано" alt="През декември 2010 г. шефът та „Кристиян Диор" Сидни Толедано (вляво), позира в Ню Йорк с две от „звездите на фирмата - родената в Израел актриса Натали Портмън и главния модист Джон Галиано" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/054/BOKO-8a.jpg" height="258" width="325" /></span>Схващате ли накъде бия? Като отнеха земята от хората, комунистите унищожиха най-масовата, най-независимата, следователно най-свободната и патриотична средна класа. Онази, която със своя вроден консерватизъм най-трудно се литкаше по разните временно модни „изми“. Днес говорят за заника на селото. Ами кой го ликвидира? ТЕ! С този свой ход само за половин век другарите изпълниха най-антибългарската задача, поставена им от Интернационала – обезбългариха България. Кой тъпанар допускаше, че някой някога ще се върне към ралото и воловете? Докато за втори път ограбваха хората <span style="">─</span> „в реални граници“, партийните секретари и председателите на ТКЗС-а заемаха поза „стомна“ и не криеха подигравките си. Те вече бяха стигнали 90-ия метър в бягането на 100, докогато безпартийните още чакаха стартовия сигнал. Партията бе подарила на текезесарската номенклатура селскостопанските машини. Тъй като те по природа (произход) са тъпи, отучени да мислят и са изумително мързеливи, не успяха да се възползват от поредната предоставена им привилегия, задълбочила неравенството. Земеделието и животновъдството залиняха и са пред приключване.</span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >Пропагандата свърши останалото. Дори споменът за онази България, която през двайсетте и трийсетте е доставяла една трета от зеленчуците и плодовете в Европа, е изтрит. Днес, под ръководството на наследниците на онези ликвидатори на България и на техните посредници ог псевдоопозицията, „патриотично“ внасяме от чужбина дори подправките. Малцината настоящи „фермери“, без изключение, произхождат от средите на номенклатурата, значителна част от тях – от градската. Какво му е патриотичното, къде е патриотизмът? И какво спечелихме от глобализма на чисто комунистическата организация Европейски съюз? Европа става все по-социалистическа. Няма разлика между това и някакво имагинерно „социално“.</span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >Това ни причини Братството, но и ние го допуснахме. Докато се борехме с тотемите на комунизма – мавзолеи, паметници, релефи, докато изпускахме парата на справедливия обществен гняв по площадите на „митинговата демокрация“, както се изразяваше другарят Живков, като пладнешки разбойници, каквито всъщност са, другарите отмъкнаха парите и всичко що-годе чинещо, останало от труда на народа. Поне да го бяха използвали като капитал, а те го превърнаха в безвкусен парвенюшки лукс.</span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >Едва две седмици след 10 ноември 1989 г. сам техният „новопокръстен“ вожд Петър Младенов изрича следното“<i style=""> „Има втора страна – самата икономика. Така я развивахме и така я развихме, нали говорехме, че ето ние сме в състояние примерно да изхранваме две Българии в последните години и дали произвеждаме толкова много, и къде са тези продукти един бог знае!...</i>“</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[52]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > Няма ги, изчезнали са в сейфовете и джобовете на номенклатурата. По онова време все още предстояха най-малко две вълни на голямото разграбване. А тук се намират момчета и момичета с подстригани умове, за които няма значение кой какъв е бил. Е, щом искате така, ТЕ ви поднесоха ТЕхния вариант на „свобода“ и „демокрация“. Сготвиха ви. Ликувайте!</span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style=""> </span>Разказаха ми как в средата на осемдесетте години на миналия век тогавашният министър на финансите Белчо Белчев признал пред някаква секретарка, чакаща парафа му, че до 9 септември 1944 г. България е била на пето място в света по обхват и сигурност на пенсионната си система. „<i style="">Когато остарееш, няма да имаш пенсия</i>“, обяснил другарят Белчев на младата жена. Всичко се е знаело и е известно. Само детайлите могат да ГИ смутят, но за кратко...</span></span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >Старият Льопен, беше казал, че „<i style="">газовите камери на нацистите са измислица</i>“ и „<i style="">нищожна подробност в човешката история</i>“. Няма да коментирам дали това е вярно или не. Имам издадена книга по темата <span style="">─</span> необорима.</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[53]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > Истината е доказана от експерти и то с емпиричните и безпристрастни средства на науката. Само последователите на новата религия холокостика вярват в обратното. И срамят българите с полагане на венци пред паметните плочи на лъжците, както стана на 10 март. Действително, днес милионите „библии“ на холокостиката се мъдрят навсякъде по щандовете на книжарниците. Още повече мърсят интернет. Докато „Докладът на Фред Лойтър“</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[54]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > – най-добрия американски специалист по изпълнение на смъртни присъди с отровен газ, и останалите солидни научни доказателства за „<i style="">измамата на ХХ век</i>“</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[55]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >, като например лекциите на австрийския инженер-химик Гермар Рудолф,</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[56]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > провел задълбочено изследване в Аушвиц, са инкирминирани на много места в уж свободния свят...</span><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[57]</span></span></span></span></span></span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >Ето ви го новият-стар фронт на противопоставяне: националният интерес срещу глобалния. Кой представлява втория? Банките или банкерите; промишлеността или индустриалците; търговията или предприемачите; културата или интелигенцията...? Има ли смисъл да продължавам? Нещата са опаковани в мъгляви понятия. Потъналите в грижи за насъщния „народни маси“ нито имат време, нито достатъчно образование и желание, за да се опитат да прочетат какво пише на истинския етикет, скрит зад фразеологията на глобалното доктринерство. А текстът гласи: Нов световен ред! Няма мърдане, погледнете мотото на тази статия. Предлагам кратко видеодосвидетелство.</span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >Всъщност можете да се запознаете с откъс от интервю на американския патриот, влюбения в свободата Алекс Джоунс, с покойния Еърън Русо. Вече съм писал за богатия евреин Русо, навярно роднина на Фидел Кастро – две разклонения на богатата испанска юдейска фамилия Рус. След като притежаваше нашумял нощен клуб, в който гостуваха такива звезди на рока от шейсетте и седемдесетте, като “Led Zeppelin”, “The Who”, Janis Joplin, “The Grateful Dead”, “Iron Butterfly” и “Jefferson Airplane”, Русо стана продуцент на друга знаменитост <span style="">─</span> Бет Мидлър. Спечели наградата Emmy за музиката към филма „Розата“, посветен на Дженис Джоплин, с участието на Мидлър. Продуцираше филми, най-известният от които е „Смяна на местата“ на известния режисьор Джон Ландис с Еди Мърфи, Джейми Лий Къртис и Дан Ейкройд.</span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Когато се захвана с политика и започна да изобличава новия световен ред, му „вдигнаха мерника“. В документалния пълнометражен филм „Америка: от свобода към фашизъм“ разкри зловещата истина за Системата на Федералния резерв и стремежа на интернационалния елит към световно господство. И му видяха сметката. За шест месеца почина от рак...</span></span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >Няма нещо, казано от Русо, което аз по-рано да не съм разгледал в книгите си. Но той бе американец, при това от еврейски произход. А нашенецът не вярва на своите. За чужденците той е „винаги готов“...</span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >Предупреждавам, че това не е „зрелище“ за разни „фили“ с промито съзнание. Правя го добронамерено, за да им спестя терзания, ако въобще са способни на такива чувства.</span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >На останалите: Приятно гледане. И, моля ви, мислете.</span></p><span style="font-size:100%;"><br /><br /><br /></span> <p style="margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > </span></p> <p style="margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><i style=""><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style=""> </span>Следва.</span></i></span></p> <p style="margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > </span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);">П.П. След трагедията в Япония – навярно най-подредената държава в света с най-дисциплинирания народ, може би всички злободневни теми ще започнат да изглеждат далеч по-незначителни, а някои представители на Братството ще започнат да изтрезняват. Макар да се съмнявам. Човешкият егоизъм не познава граници.</span></span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >Най-страшното след катастрофата е изместването на ъгъла на земната ос спрямо слънцето (промяната на прецесията). Този нов наклон на планетата води и до друга нейна орбита. Ние живеем на своеобразен космически кораб, обаче от невежество и надменност не можем да приемем, че няма как да сме единствени, уникални, в безкрая на вселената. Според мен споменатата промяна в земната орбита, а не човешка дейност, е причината за климатичните изменения. Подобни катаклизми са довели до изчезването на предходни цивилизации. Някои от тях са описани в най-древните български източници отпреди близо 3000 години.</span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >Не по-малко ужасна е и потенциалната ядрена катастрофа. Крайно време е онези, които поддържат особени контакти и познават неизчерпаемите природни източници на енергия, с които Бог е дарил човечеството, да престанат да се изживяват като господари на света и да допуснат тяхното използване. Дали егоизмът и силите на мрака ще надделеят над любовта и здравия разум?</span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >Катастрофата в Чернобил беше резултат от човешка грешка, причинена от бързане поради повсеместния страх. Онзи непознат на по-младите ужас, който господстваше в съветската система, в т.ч. и у нас. Трагедията в Япония е Божие предупреждение. Господ ни показва колко сме нищожни в своите амбиции, емоции, стремежи. И ни напомня, че имаме друга мисия тук, на земята.</span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" >Човечеството е изправено пред решаващ избор. Ако не се откаже от егоизма си, може да се подреди до динозаврите, а идни поколения, ако изобщо ги има, да гадаят за неговото съществуване така, както ние за атлантите.</span></p> <p style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > </span></p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Предните части на тази поредица можете да прочетете тук:</span></p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p style="text-align: center;"><span style="font-size:100%;">Част І <i>За липсата на образование или крахът на християнската цивилизация • Кой и защо ликвидира образованието в цивилизования свят • Малограмотни послушници са необходими на новия световен ред</i></span></p> <p style="text-align: center;"><span style="font-size:100%;">Част ІІ <i>Редуцирането на християните • Китай – бъдещата пенсионерска нация • Страхът и търпението, които ни обрекоха на унищожение</i></span></p> <p style="text-align: center;"> <span style="font-size:100%;">Част ІІІ <i>Имаме шанс, но сме безразлични, пасивни и се доверяваме на лансираните от Интернационала • Създателите на исляма го атакуват като „глобална заплаха“, защо? • Промитите мозъци са лесни за манипулиране или напред към новия световен ред</i></span></p> <p style="text-align: center;"><span style="font-size:100%;">Част ІV <i>Демокрация ли? Що е то? • Тяхното изкуство ─ метод за промиване на съзнанието • Потъва ли светът</i></span></p> <div style="text-align: center;"><span style="font-size:100%;">Част V <i>Смърт на традициите • Участието на мнозинството може да преобърне плана на Интернационала • Потъва ли светът</i></span></div> <div><span style="font-size:100%;"><strong><em> </em></strong><br /></span></div> <p style="text-align: center;"><span style="font-size:100%;"><em><strong>Част VІ Защо продължаваме да се лутаме като освободени роби? • България живее в някаква шантава епоха • Този пропаднал опит за държава не е резерват, изолиран от света</strong></em></span></p> <p style="text-align: center;"><span style="font-size:100%;">Част VІІ Реставрация? Не, комунизмът не е помръдвал • Май наистина не сме народ • Гърците поне имат Микис Теодоракис</span></p> <div style=""><span style="font-size:100%;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > <hr align="left" size="1" width="33%"> </span> <div style="" id="ftn1"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[1]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style=""> Деян Йотов – „Не контролираме света, оформяме го“, в. „Труд“, София, четвъртък, 3 март 2011 г., </span><span style="" lang="EN-US">online: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=803874</span></span></span></p> </div> <div style="" id="ftn2"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[2]</span></span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><span style="line-height: 115%;"> В едно нещо да сме челници: „България е на първо място по смъртност в Европейския съюз в периода 2004 - 2009 г.... Като цяло демографската картина у нас е твърде неблагоприятна. Относително ниската раждаемост, съчетана с висока смъртност, висока детска смъртност и големият брой аборти допринасят за непрекъснато намаляване на населението.“ <i style="">(Нора Виткова – „Първи сме по смъртност в ЕС за последните 5 г.“, </i></span><i style=""><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US">News.bg, </span></i><i style=""><span style="line-height: 115%;">София, сряда, 9 март 2011 г., </span></i></span><span style="font-size:100%;"><i style=""><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US">online: </span></i><i style=""><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">http://news.ibox.bg/news/id_820821592</span></span></i><i style=""><span style="line-height: 115%;">)</span></i></span><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" > Може да не ви се вярва, но понастоящем циганите съставляват не по-малко от 25 на сто от населението. Официално обявените едва 3 процента са обясними лъжи на официалната статистика. През следващите пет до десет години все по-силно ще усещаме заплахата от циганската престъпност, а след още петилетка – нейния трудно поносим натиск.</span></p> </div> <div style="" id="ftn3"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[3]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><span style=""> </span><span style="line-height: 115%;"><span style=""> </span>Владимир Истархов – “Удар Русских Богов”, Издательство ЛИО “Редактор”, С.-Петербург, 2001 г., стр. 190. Подч. мое.</span></span></p> </div> <div style="" id="ftn4"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[4]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><span style=""> </span><span style="line-height: 115%;">Сюзан Лабен – „Тайният план за завладяване на Европа”, Издателство Монархическо-Консервативен Съюз, София, 1993 г., стр. 60. Подч. мое.</span></span></p> </div> <div style="" id="ftn5"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[5]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Захари Стоянов – „Записки по българските въстания“, Издателство „Български писател“, София, 1975 г., стр. 916-917.</span></span></p> </div> <div style="" id="ftn6"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[6]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style=""> Репортаж от Либия, </span><span style="" lang="EN-US">bTV</span><span style=""> Новините, </span><span style="" lang="EN-US">bTV</span><span style="">, София, вторник, 8 март 2001 г., около 12:10 часа.</span></span></span></p> </div> <div style="" id="ftn7"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[7]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Което не означава, че нямам представа от онзи заговор, който се изпълнява в целия арабски свят.</span></span></p> </div> <div style="" id="ftn8"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[8]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Вж. Сергей Минаев - „Духless“, Издателство „Персей“, София, 2007 г. Самият автор е образец на постболшевишкия человек – съчетание на кагебистко безразличие към човешкия живот с егоистична страст за трупане на пари и слава.Типични характеристики за нашенските „хармонично развити личности“, например агентите „Ивайло“, „Димитър“, „Алберт“ и пр. „медийни хора“.</span></span></p> </div> <div style="" id="ftn9"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[9]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> „От Матея свето Евангелие“, гл. 7, ст. 18-19.</span></span></p> </div> <div style="" id="ftn10"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[10]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Пак там, гл. 9, ст. 17.</span></span></p> </div> <div style="" id="ftn11"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[11]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><span style=""> </span><span style="line-height: 115%;">Gary Allen with Larry Abraham – “None Dare Call It Conspiracy”, Buccaneer Books, Cutchogue, NY, 1976 г., стр. 52.</span></span></p> </div> <div style="" id="ftn12"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[12]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style=""> Вж. напр. </span><span style="" lang="EN-US">“Global arms sales increased during recession”, “The Swedish Wire”, Stockholm, Monday, 21 February 2011, online: http://www.swedishwire.com/economy/8665-global-arms-sales-increased-during-recession</span></span></span></p> </div> <div style="" id="ftn13"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[13]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style=""> Вж. </span><span style="" lang="EN-US">“Russia's Arms Sales in 2009 Evaluated at $7.4 Billion”, Pravda.RU, Moscow, 29.01.2010</span><span style=""> г.</span><span style="" lang="EN-US">, online: http://english.pravda.ru/russia/economics/29-01-2010/111928-russian_arms-0/</span></span></span></p> </div> <div style="" id="ftn14"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[14]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Dwight D. Eisenhower – “Military-Industrial Complex Speech”, given on 17 January 1961 г. в: “Public Papers of the Presidents of the United States, Dwight D. Eisenhower, 1960-61: Containing the Public Messages, Speeches, and Statements of the President, January 1, 1960 to January 20, 1961”, United States Government Printing Office,Office of the Federal Register, 1999 г., стp. 1037. Подч. мое.</span></span></p> </div> <div style="" id="ftn15"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[15]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style=""> Вж. </span><span style="" lang="EN-US">“Israelis form North Korea friendship group” by Joshua Hamerman, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Friday, March 11, 2011 </span><span style="">г.,</span><span style="" lang="EN-US"> 5 Adar II, 5771, online: http://www.jpost.com/International/Article.aspx?id=211694</span></span></span></p> </div> <div style="" id="ftn16"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[16]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style=""> Вж. „Джеймс Уорлик с Почетен знак на президента“, </span><span style="" lang="EN-US">bTV </span><span style="">Новините, </span><span style="" lang="EN-US">bTV</span><span style="">, София, сряда, 9 март 2011 г., </span><span style="" lang="EN-US">online: http://www.btv.bg/news/bulgaria/institucii/story/271507007-Djeyms_Uorlik_s_%E2%80%9EPocheten_znak_na_prezidenta.html</span></span></span></p> </div> <div style="" id="ftn17"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[17]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style=""> Вж. </span><span style="" lang="EN-US">“Libya: 'Gaddafi will prevail', says Barack Obama’s intelligence chief” by Alex Spillius, Washington, “The Telegraph”, London, Thursday, 10 March 2011 </span><span style="">г.</span><span style="" lang="EN-US">, online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/africaandindianocean/libya/8375043/Libya-Gaddafi-will-prevail-says-Barack-Obamas-intelligence-chief.html </span></span></span></p> </div> <div style="" id="ftn18"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[18]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style=""> Вж. </span><span style="" lang="EN-US">“Gaddafi forces intensify onslaught on Libyan rebels”, Euronews, Lyon, Friday, March 11, 2011 </span><span style="">г., текст и видеозапис от </span></span><span style="" lang="EN-US">online: </span><span style="" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">http://www.euronews.net/2011/03/11/gaddafi-forces-intensify-onslaught-on-libyan-rebels/</span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style=""> Подч.мое.</span></span></p> </div> <div style="" id="ftn19"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[19]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style=""> Вж. </span><span style="" lang="EN-US">“Libya’s Gaddafi could find refuge in Israel” by Ryan Jones, israel today Magazine, Jerusalem, Monday, February 21, 2011 </span><span style="">г.</span><span style="" lang="EN-US">, online: http://current.com/1nq814c</span><span style="">; същото в:</span><span style=""> <span lang="EN-US">“Where In The World is Muammar Gaddafi?” by Aussie Dave, Israellycool, Israel, Tuesday, February 22, 2011</span></span><span style=""> г.</span><span style="" lang="EN-US">, online: http://www.israellycool.com/2011/02/22/where-in-the-world-is-muammar-gaddafi/</span></span></span></p> </div> <div style="" id="ftn20"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[20]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style=""> Вж. </span><span style="" lang="EN-US">“Libya’s Gaddafi could find refuge in Israel” by Ryan Jones, israel today Magazine, Jerusalem, Monday, February 21, 2011 </span></span><span style="">г.</span><span style="" lang="EN-US">, online: </span><span style="" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">http://current.com/1nq814c</span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style=""> Подч. мое.</span></span></p> </div> <div style="" id="ftn21"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[21]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Вж. „Ексминистърът на химията и бивш посланик в СССР Георги Панков: Незаконният син на Живков е най-богатият човек в България!, едно интервю на Славей Костадинов, в. „Шоу“, брой 10 (592), София, сряда, 9 – 15 март 2011 г., стр. 58. Подч. мое.</span></span></p> </div> <div style="" id="ftn22"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[22]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Найден Шейтанов – „Духът на отрицание у българина“, сп. „Философски преглед“, Кн. 2, София, 1933 г., стр. 128.</span></span></p> </div> <div style="" id="ftn23"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[23]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Hannah Arendt – “Eichmann in Jerusalem: A Report on the Banality of Evil”, The Viking Press, New York, NY, 1963 г., стp. 178. Подч. мое.</span></span></p> </div> <div style="" id="ftn24"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[24]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Вж. “The Jewish mother of Fascism” by Saviona Mane, “Haaretz”, Haaretz.com, Tel Aviv, June 7, 2006 г., online: http://www.haaretz.com/hasen/pages/ShArt.jhtml?itemNo=735492</span></span></p> </div> <div style="" id="ftn25"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[25]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Margherita G. Sarfatti – “The Life of Benito Mussolini”, With a Preface by Benito Mussolini, Translated by Frederic Whyte, Frederick A. Stokes Company, New York, NY, Sixth Impression, 1927 г., стр. 278. Подч. мое.</span></span></p> </div> <div style="" id="ftn26"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[26]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Пак там.</span></span></p> </div> <div style="" id="ftn27"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[27]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Rabbi Harry Waton - “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, New York, NY, March 1939 г., стр. 13, 22. Подч. мое.</span></span></p> </div> <div style="" id="ftn28"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[28]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> „От Матея свето Евангелие“, гл. 10, ст. 26.</span></span></p> </div> <div style="" id="ftn29"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[29]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><span style=""> </span><span style="" lang="EN-US">“Robert F. Kennedy's assassin “was a real-life Manchurian Candidate” by Jon Swaine, New York, “The Telegraph”, London, Wednesday, 2 March 2011</span><span style=""> г.</span><span style="" lang="EN-US">, online: </span></span><span style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/northamerica/usa/8355306/Robert-F.-Kennedys-assassin-was-a-real-life-Manchurian-Candidate.html</span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style=""> Подч. мое.</span></span></p> </div> <div style="" id="ftn30"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[30]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style=""> Вж. </span><span style="" lang="EN-US">“Sirhan Sirhan denied parole in 1968 Robert Kennedy killingSirhan, now 66, spoke at length and expressed sorrow, telling the parole board: “Every day of my life, I have great remorse and deep regret”, Associated Press, “The Guardian”, guardian.co.uk, London, Thursday, 3 March 2011</span><span style=""> г.</span><span style="" lang="EN-US">, online: http://www.guardian.co.uk/world/2011/mar/03/sirhan-sirhan-denied-parole-robert-kennedy-shooting</span></span></span></p> </div> <div style="" id="ftn31"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[31]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Вж. “Assange accuses journalists of Jewish conspiracy” by JTA, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Wednesday, March 2, 2011 г., 26 Adar I, 5771, online: http://www.jpost.com/International/Article.aspx?id=210441</span></span></p> </div> <div style="" id="ftn32"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[32]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style=""> Вж. </span><span style="" lang="EN-US">“You're fired”: Dior sacks John </span>Celebrities and anti-Semitism<span style="" lang="EN-US"> over anti-Semitic tirade” by Peter Allen, “The Daily Mail”, MailOnline, London, Wednesday, March 2</span><span style="">,</span><span style="" lang="EN-US"> 2011</span><span style=""> г.</span><span style="" lang="EN-US">, online: http://www.dailymail.co.uk/femail/article-1361751/John-Galliano-sacked-Dior-anti-Semitic-tirade.html</span></span></span></p> </div> <div style="" id="ftn33"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[33]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Вж. напр. “John Galliano to stand trial: Paris Prosecutor's Office confirm fashion designer John Galliano will stand trial over anti-Semitic rant” by Belinda White, “The Telegraph”, London, Wednesday, March 2, 2011 г., online: http://fashion.telegraph.co.uk/article/TMG8357757/John-Galliano-to-stand-trial.html</span></span></p> </div> <div style="" id="ftn34"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[34]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style=""> Steve Allison, Today 06:09 AM, </span><span style="" lang="EN-US">“Comments”</span><span style="">, пак там. Подч. мое.</span></span></span></p> </div> <div style="" id="ftn35"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[35]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> „Мръсен евреин“, фр.</span></span></p> </div> <div style="" id="ftn36"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[36]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style=""> Вж. напр. </span><span style="" lang="EN-US">“Marine Le Pen more popular than President Sarkozy, says French poll: Far-right leader could gain a first-round election victory if the country were to go to the ballot box today” by Kim Willsher, “The Observer”, Sunday, 6 March 2011</span><span style=""> г., </span><span style="" lang="EN-US">online: http://www.guardian.co.uk/world/2011/mar/06/marine-le-pen-nicolas-sarkozy</span></span></span></p> </div> <div style="" id="ftn37"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[37]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> “Jewish people in the French capital live in the shadow of hatred: Antisemitic comments allegedly made by the designer John Galliano come as no surprise in the Marais quarter of Paris” by Kim Willsher, “The Observer”, London, Sunday, 6 March 2011 г., online: </span></span><span style="font-size:100%;"><span style=""><span style="text-decoration: underline;">http://www.guardian.co.uk/world/2011/mar/06/john-galliano-antisemitism-marais</span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style=""> Подч. мое.</span></span></p> </div> <div style="" id="ftn38"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[38]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style=""> Ние го направихме. Вж. Георги Ифандиев – „Конспиративни теории: Ще узнаете истината и истината ще ви направи свободни“, Част ІІІ, „Форумът“, </span><span style="" lang="EN-US">forumat-bg.com</span><span style="">, София, понеделник, 24 януари 2011 г., </span><span style="" lang="EN-US">online: http://www.forumat-bg.com/politika/1079-shte-uznaete-istinata-i-istinata-shte-vi-napravi-svobodni</span></span></span></p> </div> <div style="" id="ftn39"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[39]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Дебело черво, лат.</span></span></p> </div> <div style="" id="ftn40"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[40]</span></span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><span style="line-height: 115%;"> „Защо един пиян моден дизайнер разтърси света“, е-vestnik, София, понеделник, 7 март 2011 г., </span><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US">online: </span></span><span style="font-size:100%;"><span style="text-decoration: underline;"><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US">http://e-vestnik.bg/11189/zashto-edin-piyan-moden-dizayner-raztarsi-sveta</span><span style="line-height: 115%;">/</span></span></span><span style="font-size:100%;"> Подч. мое.</span></p> </div> <div style="" id="ftn41"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[41]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> От делото Георги Жеков срещу слава Богу починалия депутат-агент и комунист Веселин Бончев насам това не е обида.</span></span></p> </div> <div style="" id="ftn42"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[42]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Вж. “High Fascism” by Rhonda Garelick, “The New York Times”, New York, NY, Sunday, March 6, 2011 г., online: http://www.nytimes.com/2011/03/07/opinion/07Garelick.html?_r=1&hp</span></span></p> </div> <div style="" id="ftn43"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[43]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Неговото самопризнание вж. в: “Polish Politician to Former Polish Prime Minister: Are You Gay?”, UK Gay News, London, 11 January 2009, online: http://www.ukgaynews.org.uk/Archive/09/Jan/1102.htm</span></span></p> </div> <div style="" id="ftn44"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[44]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Еврейския комитет, пол.</span></span></p> </div> <div style="" id="ftn45"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[45]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> “Polish political party calls for removal of cross from public buildings” by Matthew Day, Warsaw, “The Telegraph”, Monday, March 7, 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/poland/8365396/Polish-political-party-calls-for-removal-of-cross-from-public-buildings.html; също: “PO powinna bronić gejów, Żydów i ludzi z SLD”, Interia.PL, Kraków, Warszawa, Sobota, 14 kwietnia 2007 г., online: </span></span><span style="font-size:100%;"><span style=""><span style="text-decoration: underline;">http://fakty.interia.pl/news/po-powinna-bronic-gejow-zydow-i-ludzi-z-sld,896113</span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="">, П</span><span style=""><span style="color: rgb(0, 0, 0);">одч. мое.</span></span></span></p> </div> <div style="" id="ftn46"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[46]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style=""> Вж. </span><span style="" lang="EN-US">Sławomir Cenckiewicz i Piotr Gontarczyk “SB a Lech Wałęsa. Przyczynek do biografii”</span><span style="">, Instytut Pamięci Narodowej</span><span style="" lang="EN-US">, Gdańsk</span><span style="">, </span><span style="" lang="EN-US">Warszawa</span><span style="">, </span><span style="" lang="EN-US">Kraków 2008 </span><span style="">г.</span></span></span></p> </div> <div style="" id="ftn47"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[47]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Случаят е приклучен, лат.</span></span></p> </div> <div style="" id="ftn48"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[48]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> “Poll: Israel among the world’s least popular countries” by Lahav Harkov, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Monday, March 7, 2011 г., 1 Adar II, 5771, online: </span></span><span style="font-size:100%;"><span style=""><span style="text-decoration: underline;">http://www.jpost.com/International/Article.aspx?id=211095</span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style=""> Подч. мое.</span></span></p> </div> <div style="" id="ftn49"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[49]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> И двамата евреи.</span></span></p> </div> <div style="" id="ftn50"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[50]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> “Marine Le Pen more popular than President Sarkozy, says French poll: Far-right leader could gain a first-round election victory if the country were to go to the ballot box today” by Kim Willsher, “The Observer”, Sunday, 6 March 2011 г., online: http://www.guardian.co.uk/world/2011/mar/06/marine-le-pen-nicolas-sarkozy</span></span></p> </div> <div style="" id="ftn51"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[51]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style=""> </span><span style="" lang="EN-US">“Patriotism and crop subsidies: How ‘ya gonna keep ‘em down on the farm?” by Ezra Klein, “The Economist”, London, Tuesday, March 8<sup>th</sup> 2011 </span><span style="">г.</span><span style="" lang="EN-US">, online: http://www.economist.com/blogs/democracyinamerica/2011/03/patriotism_and_crop_subsidies&fsrc=nwl</span></span></span></p> </div> <div style="" id="ftn52"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[52]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Христо Христов – „Мъртва хватка ― БКП искала да скрие доказателства за „възродителния процес“, Асоциация на разследващите журналисти, София, дата не е посочена, online: http://investigation-bg.org/show.php?id=59 Подч. мое.</span></span></p> </div> <div style="" id="ftn53"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[53]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> „Сянката на Цион“, част IV, том 1, ИК „Огледало“, София, 2005 г.</span></span></p> </div> <div style="" id="ftn54"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[54]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style=""> </span><span style="" lang="EN-US">“The Leuchter Report: The End of a Myth”, , Samisdat Publishers Ltd., Toronto, Ontario, Canada, 1988 </span><span style="">г.</span><span style="" lang="EN-US">, </span><span style="">цялата книга в </span><span style="" lang="EN-US">pdf </span><span style="">от </span><span style="" lang="EN-US">online: http://www.vho.org/aaargh/fran/livres2/rapport1e.pdf</span></span></span></p> </div> <div style="" id="ftn55"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[55]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style=""> Вж. Arthur R. Butz </span><span style="" lang="EN-US">– “The Hoax of the Twentieth Century: The Case Against The Presumed Extermination Of European Jewry”, Theses & Dissertations Press, Chicago, IL, </span><span style="">2003 г.</span><span style="" lang="EN-US">, </span><span style="">достъпна в </span><span style="" lang="EN-US">pdf </span><span style="">от </span><span style="" lang="EN-US">online: http://vho.org/dl/ENG/Hoax.pdf</span></span></span></p> </div> <div style="" id="ftn56"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;" class="MsoFootnoteText"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[56]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style=""> Germar Rudolf</span><span style="" lang="EN-US"> – “</span><span style="">Lectures on the Holocaust</span><span style="" lang="EN-US">:</span><span style=""> Controversial Issues Cross Examined</span><span style="" lang="EN-US">”, Theses & Dissertations Press, Chicago, IL, </span></span><span style="">2005 г.</span><span style="" lang="EN-US">, </span><span style="">достъпна в </span><span style="" lang="EN-US">pdf </span><span style="">от </span><span style="" lang="EN-US">online: </span><span style="" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">http://vho.org/dl/ENG/loth.pdf</span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="">; Germar Rudolf<span style=""> </span>- </span><span style="" lang="EN-US">“T</span><span style="">he Rudolf Report</span><span style="" lang="EN-US">:</span><span style=""> Expert Report on Chemical and Technical Aspects of the </span><span style="" lang="EN-US">“</span><span style="">Gas Chambers</span><span style="" lang="EN-US">”</span><span style=""> of Auschwitz</span><span style="" lang="EN-US">”, Castle Hill Publishers, Hastings, England, 2001 </span><span style="">г.</span><span style="" lang="EN-US">, достъпна в pdf от online: http://vho.org/dl/ENG/trr.pdf</span></span></p> </div> <div style="" id="ftn57"> <p style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 10pt;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[57]</span></span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><span style="line-height: 115%;"> Даже изпълнената с хипотези книга „НЛО – тайните оръжия на нацистите?“ е забранена в 22 държави. <i style="">(Вж. напр. </i></span><i style=""><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US">“The Nazi UFO Controversy: Banned In 22 Countries” by Mattern Friedrich, UFO Digest, UFO Digest.com, </span></i><i style=""><span style="line-height: 115%;">местонахождение не е посочено, има варианти в САЩ, Канада, може би и другаде</span></i><i style=""><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US">, September 2, 2009 </span></i><i style=""><span style="line-height: 115%;">г.</span></i><i style=""><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US">, online: http://www.ufodigest.com/news/0909/nazi-ufo.php</span></i><i style=""><span style="line-height: 115%;">)</span></i></span></p> </div> </div></td></tr></tbody></table><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br />Форумът</span>Bulgaria Timeshttp://www.blogger.com/profile/01519830534026729601noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7901571730564557512.post-72244654940525446412011-03-07T09:58:00.002+02:002011-03-07T10:10:50.724+02:00Епопея на негодниците - КАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“:ІV.ИВО ИНДЖЕВ - ЧЕНГЕТО СИ Е ЧЕНГЕ,Георги Ифандиев<span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Медии</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Епопея на негодниците</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Написано от Георги Ифандиев </span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Понеделник,07 Март 2011</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >КАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“:</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >ІV.ИВО ИНДЖЕВ - ЧЕНГЕТО СИ Е ЧЕНГЕ</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" > Продължение.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Ах, колко „демократи“! Може би по-точно – „християндемократи“, каквото и да означава това. Все вярват в „доброто“ у бившите и укоряват такива като мен, които не се доверяват на довчерашните партийни другари. Което не означава, че не признаваме правото на редовите членове на БКП да се променят. Но както вече нееднократно имах случай да изтъкна: след като преживеят катарзис и прекарат известно време – минимум пет години – далеч от „челните редици“ на „борбата за демокрация“. Достатъчно се бориха против капитализЪма и за социализъм... Все пак нека спазваме законите. Един от тях постановява: „Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.“[1]</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >А пък в дефиницията за политическа партия е записано, че това „е свободно сдружение на граждани, създадено с цел да съдейства за формиране и изразяване на политическата воля на народа чрез избори или по друг демократичен начин“.[2] Формалната логика разкрива, че до 1990 г. партийците – членовете на БКП и БЗНС, който бе приел писаната в Москва Програма на комунистическата партия – са били участници в престъпна организация. Следователно са престъпници.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Казват, че нямало колективна вина. Ако група „граждани“ ви срещне и ви извади окото, а следствието не може да се установи кой точно е извършил престъплението, пак ли ще мислите така? И дали ще се съгласите всичко да приключи с някакво извинение и да потъне в забрава? Винаги трябва да помним, че садистите от алчно червената номенклатура вършеха престъпленията си със съучастието на всички членове на БКП и БЗНС. Много от „невинните“ тайно са изпълнявали и мокри поръчки. Някои от тях бяха извадени на светло и какво от това? А не малко нашенци несъзнателно са готови да им обърнат и другата си буза. С престъпниците ли сте? Или съм ви жегнал по болното място ─ вашата собствена семейна история? И не проумявате ли, че тези момчета на болшевизма продължават да изпълняват задачи? Дори когато са предрешени като яростни „антисъветчици“. Точно те са най-големите съветофили – петата колона на Кремъл у нас. Битката е за съзнанието на българите! Вие им подарявате триумфа – на убийците си.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Та тези споменати „архи-християни“ и „баш демократи“, все изтънко и тенденциозно любопитстват дали Иво Инджев е донасял. Или не са чели първата част на тази поредица, или имат къса памет или изпълняват поръчка - досещате се чия. Тъй като още в началния епизод от този обзор припомних „култовото“ признание на „героя“, че е донасял на Тодор Живков за неговия зет Иван „Батето“ Живков с моминско име Славков.[3] Пък и за какво друго са го наели, трошили са наши пари за образованието му в Москва, от какъв зор са го командировали зад граница и са го преработили от ортодоксален болшевик в... „демократ“?</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Инджев се води момче на Първо главно управление на Държавна сигурност, уж външнополитическото разузнаване. Пък колáдил главния правешки зет на тукашна, на местна почва. Правил го в битността си на агент под прикритието на журналист от Секретния отдел на БТА. Дали е топил и други люде у нас? Да надникнем в документите на ония служби, които очевидно са излъгали секретния сътрудник „Ивайло“ с обещанието, че са унищожили архива с неговите дела – кадрово и работно. Някаква част – може би. Но следи все пак са останали.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Моралът на комунистическия „антикомунист“</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >По мнение на "ИВАЙЛО" декларацията на ЦК на БКП по повод изявлението на д-р Тренчев за събитията в Румъния е твърде категоричнаКогато в края на 1989 г. политическият ентусиазъм на поне половината българи бе във възход, а надеждите сияеха със силата на слънцето, Държавна сигурност се е стараела да се предпази от изненади. Тя е създала псевдоопозиция, но е чула и първите викове „Долу БКП!“ масово да звучат по площадите. Макар и малко вероятно, все пак е съществувала опасност партията да изтърве процесите от своите окървавени лапи. Съвсем скоро, на 26 октомври 1989 г. по нейна заповед милицията бе инсценирала „побоя“ над активисти на „Екогласност“. Колкото да им напишат легендарни биографии. Списъкът на „храбреците“ включваше продукцията на такова превтасало болшевишко тесто, като Соломон Паси и Деян Кюранов, чиито бащи, съответно Исак – активен борец, пратил маса представители на „вражеския буржоазен“ елит на бесилото или зад решетките,[4] и Чавдар – един от идеолозите на ЦК на БКП. Или Александър Каракачанов, син на шумкар, антибългарски терорист, сетне червен генерал-садист... Дали и дисидентските „Макс и Мориц“, дуетът Сугарев – Левчев, не е бил там? Паметта е несигурен източник. Помня, че скритият зад журналистическа карта представител на британските служби Майк Пауър, мой познат, със сигурност е снимал. Счупили му фотоапарата. Така извести BBC още същата вечер. „Непрежалима загуба“!... Това гласяха и бързо появилите се спомени от „славното“ събитие. Никой от политическите затворници на комунистическия режим не е бил забелязан там. Защо ли?</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Та още тогава Държавна сигурност, за всеки случай, е искала да насити своята рожба ─ опозицията, на която е надянала „демократични“ дрешки, със свои съвсем доверени лица. Проникването им в „демократичните сили“ е уредено от най-високо място. Например от многото свидетелства отдавна е ясно как противно на мераците му да бъде част от експертите на БКП, впоследствие БСП, маркист-ленинецът Иван Йорданович Костов е внедрен в СДС. Да изреждам ли комунистите Желю Желев, Петко Симеонов, Блага Димитрова, Георги Спасов, Стефан Гайтанджиев, Николай Василев... Цялото агентурно ято, начело с втория председател на СДС Петър „Бончев“ Берон, най-яростните „антикомунисти“ Костадин „Павлов“ Тренчев, Георги „Николай“ Марков, Петър Дертлиев, Стефан „Николай“ Савов, Филип Димитров, Георги Аврамов, Йордан Соколов... – легион, защото бяха много.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Все по-това време Иво Инджев донася на своя уж бивш водещ офицер. Според Докладната записка на тогавашния майор Иван Димовски, „активно свързаният с група реформистки настроени членове на БКП“ секретен сътрудник „Ивайло“, „е подписал декларация“ за „наложителната подмяна на по-голямата част от състава на ЦК на БКП“. Инджев се опитвал да коригира и насочва поведението на партията-майка:</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >„По мнение на „Ивайло“, Декларацията на ЦК на БКП по повод изявлението на д-р Тренчев за събитията в Румъния е твърде категорична и предизвикала сериозно напрежение в редовете на интелигенцията. Твърдяло се, че ЦК на БКП и МВР били подготвили специални команди от цивилни лица, наричани „Отряди за защита на социализма“, които били въоръжени и имали за задача при евентуални безредици да действат срещу противниците на партийното и държавно ръководство. „Ивайло“ подчерта, че не е лично убеден в съществуването на такива команди, но слухът за тях се ширел сред опозиционните кръгове. Правели се опасни аналогии с развитието на събитията в Румъния и кървавите действия на силите за сигурност на Чаушеску. Активна роля в разпространяването на този слух играел (задраскано, но разчетено: Петър Берон) от движението „Екогласност“, който е правил изявления по този въпрос и в СМИ[5].“[6]</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >В беседата ни "ИВАЙЛО" се разграничи от платформата на профсъюза "Подкрепа"Ако това не е донос и то натопяващ конкретен човек, здраве му кажете. В този случай и след като ни е известно, че Петър Берон е бил агент на Държавна сигурност с псевдоним „Бончев“,[7] става твърде любопитна технологията на ченгесарските интриги. Сътрудниците са се следили, клеветили, навярно без да знаят, че са такива и си въртят кални номера, както се казва на жаргон. „Ивайло“ е служил предимно на Първо главно управление, а „Бончев“ – на Шесто. „Вафла чудна!“, биха възкликнали децата.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Ала работата съвсем не е детска и въобще не е забавна. По онова време истинските антикомунисти до голяма степен се отъждествяваха с „Подкрепа“ и Тренчев. „Синдикалистите“ начело с лечителя на трупове се държаха най-предизвикателно спрямо другарите и използваха най-рязък и откровен език, осъждащ режима и героите му. Това несъмнено привличаше. Кой да знае какво е означавало и що се е криело зад всичко това?...</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Какви са били в онези дни „демократичните“ пристрастия на тогавашния комунист и уж свален от отчет секретен сътрудник, настоящия „антикомунист“ Иво Инджев? „В беседата ни „Ивайло“ се разграничи от платформата на профсъюза „Подкрепа“. Подчерта, че се очаквало формирането на фракция в БКП, в която вероятно ще преобладават представители на интелигенцията.“[8]</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Такъв е бил мирогледът на „освободения“ секретен сътрудник „Ивайло“. Да допускате, че е променен, без друга, външна, принудителна причина или заради келепира, е изключително наивно, съвсем меко казано. Такова схващане издава религиозна привързаност. Издигането на комунистическите ченгета, на откровените престъпници, в икони, е съвършена лудост, без извинение. Всяка битка с нея е безсмислена. Най-малкото, защото и децата са наясно: както няма бивш негър, така не съществува и бивш комунист.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >По същото това време на всеобщо въодушевление и на зараждане на усещането за свобода, опортюнистите са се възползвали и то по един подъл, но успешен и доходоносен за тях начин. Тогава, в края на 1989 и началото на 1990 година, антикомунизмът е убягвал на Инджев или по-скоро СС „Ивайло“ е странял от него. За морала и светогледа на по-късно обявения за „светъл“ и последователен „антикомунист“ Иво Любомиров можем да съдим по преразказа на неговите схващания, дело на водещия му офицер. Той споделя как другарят Инджев „се разграничи от платформата на профсъюза „Подкрепа“.“ За кой ли път ченге за ченге донася. Дали не е време бившата червена земеделка и видна представителка на снахите на Политбюро Лили Иванова да замени прочутата си чалга-кантата „Панаири“ с по-актуална ̶ „Доноси“? „Антикомунизъм“ до дупка!...</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Като си спомня „неправоверното“ поведение на Станишевия вътрешен министър Румен Петков, вестник „Капитал“ констатира: „В този ред на мисли, след като телевизионното ни минало се прекатурна и застана с краката нагоре, все по-странно звучат думите на бившия министър на вътрешните работи Румен Петков, изречени в ефира на „Дарик радио“ през май 2006 г.: „На тези хора трябва да им се каже: извинявайте, бяхте злепоставяни по некоректен начин“, каза Петков, след като категоричното бе заявил: „Иван Гарелов, Иво Инджев, Венелина Гочева, Люба Ризова, Уляна Пръмова, Поля Станчева, Силва Зурлева не са регистрирани в архивите като агенти на бившата Държавна сигурност.“ Миналото обаче се оказа пълно с енергични призраци, които с пронизителни писъци продължават да крещят мръсните си тайни...“[9]</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Съюз на сатаната и антихриста</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Агентурна забаваЖурналистка от в. „Демокрация“ свидетелства как друг, но все още официално неразкрит агент на ония служби, представил новия главен редактор на вестника: „По принцип от едно време се старая да пазя хигиена на духа и обикновено сменям канала, колчем чуя или съзра Инджевото лице. Още е пресен споменът от годините във в. „Демокрация”...</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Не съм забравила как бившият манекен, извисил се до партиец Асен Агов, дете номенклатурно на ПП на БЗНС (учил и други работи – бел. Л. М.) го доведе и ни трапоса И. Инджев за началник. Тогава Инджев влезе в кабинета, който Панчо [Денев] току що бе напуснал с една чанта лични вещи, и попита от вратата: „А защо тук няма огледало?”, оглеждайки кабинета.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Не му останах длъжна и казах: „Няма огледало, защото теб те е нямало! Сега сигурно ще купят!”</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Наистина купиха, за да се оглежда и радва на красотата си началникът на синия печатен орган...</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Спомням си как за рождения ден на Инджев, секретарката му събра пари, като чинно отбелязваше кой е дал и кой не е дал, и му купи копринен костюм в цвят пепел от рози...</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Тогава минах през фоайето на редакцията, а той ме спря и попита: „Харесва ли ти?” – като посочи дрешката си, с висящ още етикет.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >„Да го беше дал на някой сирак абитуриент!” изсъсках аз, като допълних, че не съм дала пари да подаръка му. Признавам бях бясна от пудренето му и от факта, че ангажираше редакционната кола, за да ходи на фитнес...</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Спомени...“[10]</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Ето го антихристът, съчетан със сатаната. „... Той е онова, което в нашите лекции наричаме дегенерация, т.е. израждане, психическо заболяване и полова извратеност. Това е, така да се каже, туземно израждане от заобикалящата среда. Затова Бердяев-Бердичевски твърди, че който се е родил от този съюз, ще управлява света...</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Още в Библията е дадена добра формулировка, че сатаната често обича да се превъплъщава в образа на ангела на света, на либерал.“[11]</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Струва си да повторя: Вестник „Стандарт твърди, че: „За работата си Инджев е получавал заплата, сочи справката на комисията по досиетата.“[12] Дали сега пак му плащат за изпълнението на ролята на „демократ“ и „борец против Паметника на Съветската армия“?</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >За него вицове вече разказват...</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Бил Клинтън и Огнян ДойновСред младите се намират и хора с отворено съзнание и със здраво чувство за хумор. Вече се връщаме и към позабравения политически фолклор. В интернет се майтапят с медийния Б.Б.: „Иво Инджев изобретил и демокрацията, а древните гърци си откупили патента да я ползват.“ „Когато древните гърци създавали републиката, Иво Инджев видял, че е нещо добро и рекъл: „Да бъде!“ „При генетичен тест било доказано, че демокрацията е рожба на Иво Инджев, но той не е неин баща. Оказало се, че всъщност той е нейна майка, а бащата е някой офицер от Лубянка.“</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Също така: „Свободата не ще екзарх, а иска Иво Инджев.“ „Дон Кихот е казал: „Свободата, Санчо, я раздава Иво Инджев.“ „Иво Инджев: „По въпроса за плурализма две мнения не може да има!“ И още: „Когато Иво Инджев раздавал свободата на действие, най-много дал на Феликс Дзерджински, на Хенрих Ягода и на Лаврентий Берия.“ И накрая: „Не търсете свободата, за да не намерите Иво Инджев.“[13]</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Жалко за пропилените ни надежди. Екземпляри като „Ивайло“ ги отмъкнаха като пладнешки крадци, пропиляха ги и ги затриха... Като въплъщение на току-що посочената диагноза – съчетание на сатаната и антихриста, нашият „герой“ е описан така: „Позавехналият и вече без едновремешното началническо лустро Иво Инджев, който беше свикнал да работи през кариерата си „началник”, „главен редактор”, „директор в БТА” – става дума за цивилните му ангажименти, а не за тези, свързани с бившата Държавна сигурност, където също се бе водил на отчет, бе поканен от така наречения водещ Витомир Саръиванов в сутрешното предаване на НТВ да направи преглед на печата...</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Към края на прегледа на печата Инджев за трети път се върна към починалия [също комунист и агент на ДС] Веселин Бончев, този път, за да удари една мокра целувка на усилията на посланика на САЩ в страната, Дж. Уорлик:</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >„Според дефиницията на покойния вече цитиран от мене депутат Веселин Бончев в „Труд“, значи американският посланик вряка и се занимава с антидържавен заговор в България...”</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Безработният от четири години Инджев, който си измисли легендата, че е бил уволнен от една телевизия с национален обхват лично от президента, за да изглежда по-значим в очите на единия файтон почитатели, бе доста превъзбуден, че го показват на малкия екран и даже сбърка поста на първия вицепремиер на Русия Виктор Зубков, като го понижи в ранг на зам.-министър.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Не вярвам след тези лупинги пред Уорлик Инджев да се сдобие с работа... С американците е така: потупват те по рамото и отминават, който се е подмокрил от потупването остава да си смени памперса.“[14]</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Никога не казвайте никога... Често пъти Интернационалът държи на кадрите си, поне докато са му необходими. Не чак толкова отдавна потомствено обремененият комунист, московското ченге Инджев бе сред членовете на Инициативния комитет за посещението на американския президент Бил Клинтън у нас. Негова съпруга е „оперната певица Росица Павлова. Преди двамата да сключат брак, Росица изпя американския химн пред Бил Клинтън при посещението му у нас.“[15] Обаче американските президенти обичат комунистите и ченгетата, изобщо подчинената им тукашна туземна номенклатура. Същият Бил Клинтън харесваше комунистическия архипрестъпник Огнян Дойнов. (Вж. илюстрацията.) „Комунизмът си отива, спете спокойно, деца...“</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Винаги на удобната страна</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Иво Инджев забил жена си в бар - Росица изпяла "Хубава си, моя горо" пред КлинтънГодини наред Иво Инджев криеше своя произход и не споменаваше, че родителите на първата му съпруга Регина също са комунисти. Членували са в Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) на ГДР.[16] Никъде не отваря и дума за това, че вербувалите го офицери от Държавна сигурност са давали следната превъзходна оценка за него: „Участвал е активно в дейността на ДКМС като ученик, военнослужащ, студент и понастоящем като информационен работник.”</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Мнението на отдел „Кадри“ при ПГУ[17] е, че Инджев има положително отношение към органите на ДС, независимо, че не е бил назначен като служител в тях.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >По данни на ОР[18] Бузовски от у-ние 06 ДС, имащ отношение към БТА, И. Инджев има необходимите лични и професионални качества за изпълнение на наши задачи зад граница.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Настоящата справка е изготвена по материали от изучаването на лицето за постъпване на работа в ПГУ, както и по кадрови данни по месторабота.“[19]</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Инджев все така крие информацията, която се съдържа в друг документ, съставен при вербуването му за секретен сътрудник. Тази поредна Докладна записка за кой ли път разкрива неговия морален облик и мироглед. В нея се споменава, че той се е съгласил да сътрудничи на Държавна сигурност, когато: „Официално все още не било обявено изпращането му в Ливан...“</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >По-нататък старши-лейтенант от ДС Иван Димовски, настоящ преуспяващ „бизнесмен“, е подчертал: „Инджев не показа очудване при споменаване на службата, което показа, че разбира характера на интереса ни. По-нататък в хода на беседата заявих пред Инджев, че съм в течение на отношенията му с нашите органи и обстоятелствата, поради които не е бил назначен на работа при нас. Споменах, че в разговор с мен др. (задраскано, но разчетено: Арабаджиев), с когото той е контактувал по времето, когато е бил наш стипендиант, се е изказал много положително за него и че нашите органи продължават да го считат за човек, на когото гласуваме пълно доверие. Инджев заяви, че продължава да се счита морално свързан с нашата служба, независимо, че не е постъпил на работа при нас. Зави, че причините за това, както вероятно зная са от личен характер. Подчерта, че когато се е решавал този въпрос службата ни е проявила разбиране и му е дала възможност да се свърже с настоящата си съпруга, за което ни е задължен...</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >... Инджев заяви, че е готов според силите и възможностите си да „се постави на наше разположение“...</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >След като по същество имах съгласието на Инджев за сътрудничество накратко по негово желание очертах въпросите, по които очаквахме съдействието му, а именно изясняване на интересуващи ни политически и други въпроси касаещи Ливан и региона като цяло; изясняване характера на интересите на определени местни и други чужди граждани към наши сънародници на работа в Ливан, придобиване на данни за интересуващи ни учреждения и лица и др. подобни задачи. От страна на Инджев реакцията по изброените задачи беше делово „съгласен съм, че при желание това е във възможностите на всеки наш гражданин зад граница и вярвам, че със съответната ваша помощ и насоки ще мога да се справя с тези задачи“.“[20]</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Иво Инджев и Соломон ПасиБез бой бъдещият секретен сътрудник „Ивайло“ е поел ангажимент да „придобива данни за интересуващи ни учреждения и лица“, които „интересуват Държавна сигурност“. С други думи Иво Инджев е приел да слухти, да регистрира, да помни и да донася. Офицерът-вербовчик е заключил с мнението си: „Другарю началник, считам, че в лицето на Иво Л. Инджев службата ни, след съответната подготовка, ще разполага с надежден и добре запознат с въпросите на Близкия изток сътрудник. Предлагам Иво Инджев да бъде зачислен в сътрудническия апарат на ПГУ-ДС и му бъде извършена оперативна подготовка за изпълнение на наши задачи... Сътрудникът да се води под псевдоним „Ивайло“.“[21]</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Речено, сторено. Момчета като И.Л.И. винаги крият в ръкавите на тужурките си по една „Берлинска стена“ или мавзолей. И щом се наложи, ги взривяват с лекота, на която и червеният земеделски „валяк“, Евгений „Татето“ Бакърджиев, може да завиди. Днес „Ивайло“ е „Антикомунистът“ и „Демократът“ – Той е. Какво пък: „Демокрацията не си ляга преди Иво Инджев.“... Само че „бащата на свободата“ все така спотайва факти от своя живот и ченгесарското си творчество. Например, че е преминал не едно обучение. Това му е позволило да прави кариера и като платен нещатен сътрудник на Държавна сигурност. В една от поредните справки за него четем, че затова е бил „наш 094 СС“, но след „продължаване на обучението му на място“ се е „доизградил като наш 637 сътрудник“.[22]</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Нямам представа какво означават ченгесарските съкращения. Обаче оставам с впечатлението, че съвсем не са маловажни.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" > Следва.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >ПОСТФАКТУМ: В неделя, 6 март 2011 г. станахме свидетели на поредната ченгеджийска седянка. Агентът Емил Кошлуков[23] изкъпа изцапаната с кръвта на невинни жертви на комунистическия режим мутра на духовния им палач Петко Бочаров. Дори Любомир Левчев би могъл да завиди на Кошлуковото навеждане пред дъртия агент с многото агентурни псевдоними. Беше изключително срамна сцена...</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Моята битка е по-самотна и навярно многократно по-безрезултатна и от „Войната на Мърфи“. Бочаровци, Инджевци, Тома-Томовци и останалите най-активни медийни бойци на комунизма, които бяха най-активни на фронтовете на пропагандната война срещу българския народ, водена от комунистическия режим, са в ефирните телевизии и радиостанции със стотици хиляди зрители и в многотиражните вестници. „Форумът“ е чудесна и почтена медия. Но за да разберете до колко хора достига тя, разделете броя на посещенията на моите статии поне на две... Битката прилича на библейската приказка за Давид и Голиат. Трагичното е, че точно това допада на „широките народни маси“ и ни обрича на изчезване като народ. Спомнете си как официално бе обявено, че за десет години сме намалели с 600 000 души. Истината е двойно по-страшна.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >„Се лафиф“, както казват французите от Кондофрейската селищна система.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[1] Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, обнародван в „Държавен вестник“, брой 37, София, 5 май 2000 г., достъпен от online: http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2134920192</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[2] Закон за политическите партии, обнародван в „Държавен вестник“, брой 28, София, 1 април 2005 г. (Измененията и допълненията в него не засягат тази дефиниция.) Подч. мое.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[3] Вж. „Иво Инджев: Клепах Батето пред Живков за афери с оръжие и наркотици!“, едно интервю на Славей Костадинов, Информационна агенция БЛИЦ, София, 2 юли 2009 г., online: http://www.blitz.bg/news/article/55503 в: Георги Ифандиев – „Епопея на негодниците: Как службите ковяха „демократи“ – Част І – Иво Инджев – Подлецът се ражда“, „Форумът“, forumat-bg.com, София, петък, 11 февруари 2011 г., online: http://www.forumat-bg.com/medii/1116-epopeya-na-negodnitzite#_ftn32</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[4] Исак Соломон Паси е бил съдебен заседател в някои от съставите на т. нар. Народен съд. По спомени на съвременници се е проявил като един от най-злите унищожители на истинския български елит. Възпитал е и децата си в същия българофобски и антихристиянски дух. От 1952 до 1993 година преподаваше марксизъм- ленинизъм. През 1993 г. в знак на протест срещу жалкия „декомунизационен“ закон „Панев“ другарят Паси се пенсионира и заявява, че не се отказва от идеите. (Вж. напр. Иван Гранитски – „Исак Паси - човекът, който не се отказа от идеите си по естетически съображения“, „Монд дипломатик“, София, неделя, 1 април 2007 г., online: http://bg.mondediplo.com/article105.html)</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[5] Съкращение от „средства за масова информация“.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[6] Майор Ив. Димовски ― Докладна записка, Относно: Проведена среща с бившия СС „Ивайло“, отпечатана в 1 екземпляр, № 1 – КД „Ивайло“, Изп. 04-112383, Нап. ВХ/04-2606, София, 27.12.1989 г., стр. 4, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Подч. мое.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[7] Вж. Решение № 14/ 04.09.2007 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, отнасящо се до лица по чл. 3, ал. 1, т. 2 – народни представители във 7-о Велико народно събрание, 36-о Народно събрание, 37-о Народно събрание, 38-о Народно събрание, 39-о Народно събрание и 40-о Народно събрание, online: http://www.comdos.bg/media/stories/reshenia/14.pdf</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[8] Майор Ив. Димовски ― Докладна записка, Относно: Проведена среща с бившия СС „Ивайло“, отпечатана в 1 екземпляр, № 1 – КД „Ивайло“, Изп. 04-112383, Нап. ВХ/04-2606, София, 27.12.1989 г., стр. 4, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Подч. мое.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[9] Ирина Ценкова ― „Двойно дъно 2: Какво всъщност са правели журналистите-агенти на ДС в телевизията“, в. „Капитал“, София, 5 декември 2008 г., online: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2008/12/05/595008_dvoino_duno_2/ Подч. мое.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[10] Люба Манолова – „Ех Инджев, защо ти трябва да ровиш паметта на още непогребаните мъртви?“, „Хроники“, lubamanolova.info, сряда, 28 Юли 2010 г., online: http://lubamanolova.info/komentari/2010/1660-eh-indzhev-zashto-ti-tryabva-da-rovish-pametta-na-oshte-nepogrebanite-martvi Подч. мое.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[11] Григорий Петрович Климов – „Божий народ“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Издательство „Пересвет“, Краснодар, 1999 г., Электронная версия, Киев, 1999 г., стр. 18, 24, цялата книга в pdf от online: http://reeed.ru/lib/books/bozhii_narod_/ Подч. мое.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[12] „Бащата на „Аспарух“ излезе агент на ДС: Феникс, Вихър и Кристофор били сред медийните шпиони“, в. „Стандарт“, София, четвъртък, 9 октомври 2008 г., online: http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=251060</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[13] „Някои факти за Иво Инджев“, Блог „Истината такава, каквато можеше да бъде!?“, местоположение не е посочено, 15 юни 2010 г., online: http://neverojatno.wordpress.com/2010/06/15/%D0%BD%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%B8-%D1%84%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%B2%D0%BE-%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%B2/</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[14] Пак там. Подч. мое.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[15] Паола Хюсеин – „Незабравени в мрежата“, в. „24 часа“, София, петък, 22 януари 2010 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=352654 Подч. мое.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[16] Вж. Строго секретно! Справка относно: Иво Любомиров Инджев, изготвена от ст. Разузнавач, отдел д1 ДС, ст.лейтенант Ив. Димовски, отп. В 1 екз., №1, Изп. 04/8100, нап. Тороманова – 6051 а, София, 17.06.83 г., стр. 1, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[17] Съкращение от Първо главно управление (на Държавна сигурност).</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[18] Съкращение от „оперативен работник“.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[19] Пак там. Правописът запазен. Подч. мое.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[20] Докладна записка относно: Проведена вербовъчна беседа с Иво Любомиров Инджев, кореспондент на БТА в Бейрут, изготвил: ст. Лейтенант Ив. Димовски, отп. В 1 екз., № 1 – КД „И(в)айло“, Изп. 04/8100, липсва дата, стр. 2-3, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Правописът запазен. Подч. мое.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[21] Пак там. Правописът запазен. Подч. мое.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[22] Приложение № 1 към Пасаж № 5, Писмо № 9 от Кондов от 19.10.1983 г. по раздела на Соколов; Справка относно: 094 СС „Ивайло“ – 14 Иво Любомиров Инджев, стр. 2, първия екз. Унищожен (подпис), в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[23] Вж. напр. „Николай Колев-Босия: Кошлуков скара VІ-то и ІІІ-то управление на ДС!“, в. „Шоу“, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 25 март 2009 г., online: http://www.blitz.bg/article/10770</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >:::</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><div style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;" class="componentheading"><span style="font-size:100%;"> Медии </span></div> <table style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" class="contentpaneopen"> <tbody><tr> <td class="contentheading" width="100%"> <span class="contentpagetitle" style="font-size:100%;"> Епопея на негодниците</span> </td> <td class="buttonheading" align="right" width="100%"> <span style="font-size:100%;"><br /></span> </td> </tr> </tbody></table> <table style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" class="contentpaneopen"><tbody><tr> <td valign="top"> <span class="small" style="font-size:100%;"> Написано от Георги Ифандиев </span> </td> </tr> <tr> <td class="createdate" valign="top"><span style="font-size:100%;"> Понеделник,07 Март 2011 <br /></span></td> </tr> <tr> <td valign="top"> <div class="ultimatesbplugin_top"> </div><p align="center"><span style="font-size:100%;"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Vigo/g.ifandiev1.jpg" alt="Георги Ифандиев" title="Георги Ифандиев" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="208" width="200" />КАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“:</span></p> <p align="center"><span style="font-size:100%;">ІV.ИВО ИНДЖЕВ - ЧЕНГЕТО СИ Е ЧЕНГЕ</span></p> <p align="center"> </p> <p><span style="font-size:100%;"><i> Продължение.</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Ах, колко „демократи“! Може би по-точно – „християндемократи“, каквото и да означава това. Все вярват в „доброто“ у бившите и укоряват такива като мен, които не се доверяват на довчерашните партийни другари. Което не означава, че не признаваме правото на редовите членове на БКП да се променят. Но както вече нееднократно имах случай да изтъкна: след като преживеят катарзис и прекарат известно време – минимум пет години – далеч от „челните редици“ на „борбата за демокрация“. Достатъчно се бориха против капитализЪма и за социализъм... Все пак нека спазваме законите. Един от тях постановява: „<i>Българската комунистическа партия е била престъпна организация</i><i>, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.</i>“[1]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">А пък в дефиницията за политическа партия е записано, че това „<i>е свободно сдружение на граждани, създадено с цел да съдейства за формиране и изразяване на политическата воля на народа чрез избори или по друг демократичен начин</i>“.[2] Формалната логика разкрива, че до 1990 г. партийците – членовете на БКП и БЗНС, който бе приел писаната в Москва Програма на комунистическата партия – са били участници в престъпна организация. Следователно са престъпници.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Казват, че нямало колективна вина. Ако група „граждани“ ви срещне и ви извади окото, а следствието не може да се установи кой точно е извършил престъплението, пак ли ще мислите така? И дали ще се съгласите всичко да приключи с някакво извинение и да потъне в забрава? Винаги трябва да помним, че садистите от алчно червената номенклатура вършеха престъпленията си със съучастието на всички членове на БКП и БЗНС. Много от „невинните“ тайно са изпълнявали и мокри поръчки. Някои от тях бяха извадени на светло и какво от това? А не малко нашенци несъзнателно са готови да им обърнат и другата си буза. С престъпниците ли сте? Или съм ви жегнал по болното място ─ вашата собствена семейна история? И не проумявате ли, че тези момчета на болшевизма продължават да изпълняват задачи? Дори когато са предрешени като яростни „антисъветчици“. Точно те са най-големите съветофили – петата колона на Кремъл у нас. Битката е за съзнанието на българите! Вие им подарявате триумфа – на убийците си.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Та тези споменати „архи-християни“ и „баш демократи“, все изтънко и тенденциозно любопитстват дали Иво Инджев е донасял. Или не са чели първата част на тази поредица, или имат къса памет или изпълняват поръчка - досещате се чия. Тъй като още в началния епизод от този обзор припомних „култовото“ признание на „героя“, че е донасял на Тодор Живков за неговия зет Иван „Батето“ Живков с моминско име Славков.[3] Пък и за какво друго са го наели, трошили са наши пари за образованието му в Москва, от какъв зор са го командировали зад граница и са го преработили от ортодоксален болшевик в... „демократ“?</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Инджев се води момче на Първо главно управление на Държавна сигурност, уж външнополитическото разузнаване. Пък колáдил главния правешки зет на тукашна, на местна почва. Правил го в битността си на агент под прикритието на журналист от Секретния отдел на БТА. Дали е топил и други люде у нас? Да надникнем в документите на ония служби, които очевидно са излъгали секретния сътрудник „Ивайло“ с обещанието, че са унищожили архива с неговите дела – кадрово и работно. Някаква част – може би. Но следи все пак са останали.</span></p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center"><span style="font-size:100%;">Моралът на комунистическия „антикомунист“</span></p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup" style="font-size:100%;"><span style="margin: 5px 10px 0px 0px; float: left; width: 325px; height: 305px; padding: 0px; border: 0px none rgb(19, 92, 174);" class="jcemediabox-zoom-span"><img style="margin: 0pt; padding: 0pt; float: none; border: medium none;" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/053/INJ-1a.jpg" alt="По мнение на "ИВАЙЛО" декларацията на ЦК на БКП по повод изявлението на д-р Тренчев за събитията в Румъния е твърде категорична" title="По мнение на "ИВАЙЛО" декларацията на ЦК на БКП по повод изявлението на д-р Тренчев за събитията в Румъния е твърде категорична" height="305" width="325" /></span></span><span style="font-size:100%;">Когато в края на 1989 г. политическият ентусиазъм на поне половината българи бе във възход, а надеждите сияеха със силата на слънцето, Държавна сигурност се е стараела да се предпази от изненади. Тя е създала псевдоопозиция, но е чула и първите викове „<i>Долу БКП!</i>“ масово да звучат по площадите. Макар и малко вероятно, все пак е съществувала опасност партията да изтърве процесите от своите окървавени лапи. Съвсем скоро, на 26 октомври 1989 г. по нейна заповед милицията бе инсценирала „побоя“ над активисти на „Екогласност“. Колкото да им напишат легендарни биографии. Списъкът на „храбреците“ включваше продукцията на такова превтасало болшевишко тесто, като Соломон Паси и Деян Кюранов, чиито бащи, съответно Исак – активен борец, пратил маса представители на „вражеския буржоазен“ елит на бесилото или зад решетките,[4] и Чавдар – един от идеолозите на ЦК на БКП. Или Александър Каракачанов, син на шумкар, антибългарски терорист, сетне червен генерал-садист... Дали и дисидентските „Макс и Мориц“, дуетът Сугарев – Левчев, не е бил там? Паметта е несигурен източник. Помня, че скритият зад журналистическа карта представител на британските служби Майк Пауър, мой познат, със сигурност е снимал. Счупили му фотоапарата. Така извести BBC още същата вечер. „Непрежалима загуба“!... Това гласяха и бързо появилите се спомени от „славното“ събитие. Никой от политическите затворници на комунистическия режим не е бил забелязан там. Защо ли?</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Та още тогава Държавна сигурност, за всеки случай, е искала да насити своята рожба ─ опозицията, на която е надянала „демократични“ дрешки, със свои съвсем доверени лица. Проникването им в „демократичните сили“ е уредено от най-високо място. Например от многото свидетелства отдавна е ясно как противно на мераците му да бъде част от експертите на БКП, впоследствие БСП, маркист-ленинецът Иван Йорданович Костов е внедрен в СДС. Да изреждам ли комунистите Желю Желев, Петко Симеонов, Блага Димитрова, Георги Спасов, Стефан Гайтанджиев, Николай Василев... Цялото агентурно ято, начело с втория председател на СДС Петър „Бончев“ Берон, най-яростните „антикомунисти“ Костадин „Павлов“ Тренчев, Георги „Николай“ Марков, Петър Дертлиев, Стефан „Николай“ Савов, Филип Димитров, Георги Аврамов, Йордан Соколов... – легион, защото бяха много.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Все по-това време Иво Инджев донася на своя уж бивш водещ офицер. Според Докладната записка на тогавашния майор Иван Димовски, „<i>активно свързаният с група реформистки настроени членове на БКП</i>“ секретен сътрудник „Ивайло“, „<i>е подписал декларация</i>“ за „<i>наложителната подмяна на по-голямата част от състава на ЦК на БКП</i>“. Инджев се опитвал да коригира и насочва поведението на партията-майка:</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">„<i>По</i> <i>мнение на „Ивайло“, Декларацията на ЦК на БКП по повод изявлението на д-р Тренчев за събитията в Румъния е твърде категорична и предизвикала сериозно напрежение в редовете на интелигенцията. Твърдяло се, че ЦК на БКП и МВР били подготвили специални команди от цивилни лица, наричани „Отряди за защита на социализма“, които били въоръжени и имали за задача при евентуални безредици да действат срещу противниците на партийното и държавно ръководство. „Ивайло“ подчерта, че не е лично убеден в съществуването на такива команди, но слухът за тях се ширел сред опозиционните кръгове. Правели се опасни аналогии с развитието на събитията в Румъния и кървавите действия на силите за сигурност на Чаушеску. Активна роля в разпространяването на този слух играел </i><i>(задраскано, но разчетено: Петър Берон)</i><i> от движението „Екогласност“, който е правил изявления по този въпрос и в СМИ</i>[5]<i>.</i>“[6]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup" style="font-size:100%;"><span style="margin: 5px 10px 0px 0px; float: left; width: 325px; height: 256px; padding: 0px; border: 0px none rgb(19, 92, 174);" class="jcemediabox-zoom-span"><img style="margin: 0pt; padding: 0pt; float: none; border: medium none;" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/053/INJ-2a.jpg" alt="В беседата ни "ИВАЙЛО" се разграничи от платформата на профсъюза "Подкрепа"" title="В беседата ни "ИВАЙЛО" се разграничи от платформата на профсъюза "Подкрепа"" height="256" width="325" /></span></span><span style="font-size:100%;">Ако това не е донос и то натопяващ конкретен човек, здраве му кажете. В този случай и след като ни е известно, че Петър Берон е бил агент на Държавна сигурност с псевдоним „Бончев“,[7] става твърде любопитна технологията на ченгесарските интриги. Сътрудниците са се следили, клеветили, навярно без да знаят, че са такива и си въртят кални номера, както се казва на жаргон. „Ивайло“ е служил предимно на Първо главно управление, а „Бончев“ – на Шесто. „Вафла чудна!“, биха възкликнали децата.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Ала работата съвсем не е детска и въобще не е забавна. По онова време истинските антикомунисти до голяма степен се отъждествяваха с „Подкрепа“ и Тренчев. „Синдикалистите“ начело с лечителя на трупове се държаха най-предизвикателно спрямо другарите и използваха най-рязък и откровен език, осъждащ режима и героите му. Това несъмнено привличаше. Кой да знае какво е означавало и що се е криело зад всичко това?...</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Какви са били в онези дни „демократичните“ пристрастия на тогавашния комунист и уж свален от отчет секретен сътрудник, настоящия „антикомунист“ Иво Инджев? „<i>В беседата ни „Ивайло“ се разграничи от платформата на профсъюза „Подкрепа“. Подчерта, че се очаквало формирането на фракция в БКП, в която вероятно ще преобладават представители на интелигенцията.</i>“[8]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Такъв е бил мирогледът на „освободения“ секретен сътрудник „Ивайло“. Да допускате, че е променен, без друга, външна, принудителна причина или заради келепира, е изключително наивно, съвсем меко казано. Такова схващане издава религиозна привързаност. Издигането на комунистическите ченгета, на откровените престъпници, в икони, е съвършена лудост, без извинение. Всяка битка с нея е безсмислена. Най-малкото, защото и децата са наясно: както няма бивш негър, така не съществува и бивш комунист.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">По същото това време на всеобщо въодушевление и на зараждане на усещането за свобода, опортюнистите са се възползвали и то по един подъл, но успешен и доходоносен за тях начин. Тогава, в края на 1989 и началото на 1990 година, антикомунизмът е убягвал на Инджев или по-скоро СС „Ивайло“ е странял от него. За морала и светогледа на по-късно обявения за „светъл“ и последователен „антикомунист“ Иво Любомиров можем да съдим по преразказа на неговите схващания, дело на водещия му офицер. Той споделя как другарят Инджев „<i>се разграничи от платформата на профсъюза „Подкрепа“</i>.“ За кой ли път ченге за ченге донася. Дали не е време бившата червена земеделка и видна представителка на снахите на Политбюро Лили Иванова да замени прочутата си чалга-кантата „Панаири“ с по-актуална ̶ „Доноси“? „Антикомунизъм“ до дупка!...</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Като си спомня „неправоверното“ поведение на Станишевия вътрешен министър Румен Петков, вестник „Капитал“ констатира: „<i>В този ред на мисли, след като телевизионното ни минало се прекатурна и застана с краката нагоре, все по-странно звучат думите на бившия министър на вътрешните работи Румен Петков, изречени в ефира на „Дарик радио“ през май 2006 г.: „На тези хора трябва да им се каже: извинявайте, бяхте злепоставяни по некоректен начин“, каза Петков, след като категоричното бе заявил: „Иван Гарелов, Иво Инджев, Венелина Гочева, Люба Ризова, Уляна Пръмова, Поля Станчева, Силва Зурлева не са регистрирани в архивите като агенти на бившата Държавна сигурност.“ Миналото обаче се оказа пълно с енергични призраци, които с пронизителни писъци продължават да крещят мръсните си тайни...</i>“[9]</span></p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center"><span style="font-size:100%;">Съюз на сатаната и антихриста</span></p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup" style="font-size:100%;"><span style="margin: 5px 10px 0px 0px; float: left; width: 220px; height: 275px; padding: 0px; border: 0px none rgb(19, 92, 174);" class="jcemediabox-zoom-span"><img style="margin: 0pt; padding: 0pt; float: none; border: medium none;" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/053/INJ-3a.jpg" alt="Агентурна забава" title="Агентурна забава" height="275" width="220" /></span></span><span style="font-size:100%;">Журналистка от в. „Демокрация“ свидетелства как друг, но все още официално неразкрит агент на ония служби, представил новия главен редактор на вестника: „<i>По принцип от едно време се старая да пазя хигиена на духа и обикновено сменям канала, колчем чуя или съзра Инджевото лице. Още е пресен споменът от годините във в. „Демокрация”...</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Не съм забравила как бившият манекен, извисил се до партиец Асен Агов, дете номенклатурно на ПП на БЗНС </i><i>(учил и други работи – бел. Л. М.)</i><i> го доведе и ни трапоса И. Инджев за началник. Тогава Инджев влезе в кабинета, който Панчо [Денев] току що бе напуснал с една чанта лични вещи, и попита от вратата: „А защо тук няма огледало?”, оглеждайки кабинета.</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Не му останах длъжна и казах: „Няма огледало, защото теб те е нямало! Сега сигурно ще купят!”</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Наистина купиха, за да се оглежда и радва на красотата си началникът на синия печатен орган...</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Спомням си как за рождения ден на Инджев, секретарката му събра пари, като чинно отбелязваше кой е дал и кой не е дал, и му купи копринен костюм в цвят пепел от рози...</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Тогава минах през фоайето на редакцията, а той ме спря и попита: „Харесва ли ти?” – като посочи дрешката си, с висящ още етикет.</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>„Да го беше дал на някой сирак абитуриент!” изсъсках аз, като допълних, че не съм дала пари да подаръка му. Признавам бях бясна от пудренето му и от факта, че ангажираше редакционната кола, за да ходи на фитнес...</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Спомени...</i>“[10]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Ето го антихристът, съчетан със сатаната. „<i>... Той е онова, което в нашите лекции наричаме дегенерация, т.е. израждане, психическо заболяване и полова извратеност. Това е, така да се каже, туземно израждане от заобикалящата среда. Затова Бердяев-Бердичевски твърди, че който се е родил от този съюз, ще управлява света...</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Още в Библията е дадена добра формулировка, че сатаната често обича да се превъплъщава в образа на ангела на света, на либерал.</i>“[11]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Струва си да повторя: Вестник „Стандарт твърди, че: „<i>За работата си Инджев е получавал заплата</i><i>, сочи справката на комисията по досиетата.</i>“[12] Дали сега пак му плащат за изпълнението на ролята на „демократ“ и „борец против Паметника на Съветската армия“?</span></p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center"><span style="font-size:100%;">За него вицове вече разказват...</span></p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup" style="font-size:100%;"><span style="margin: 5px 10px 0px 0px; float: left; width: 325px; height: 383px; padding: 0px; border: 0px none rgb(19, 92, 174);" class="jcemediabox-zoom-span"><img style="margin: 0pt; padding: 0pt; float: none; border: medium none;" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/053/INJ-4a.jpg" alt="Бил Клинтън и Огнян Дойнов" title="Бил Клинтън и Огнян Дойнов" height="383" width="325" /></span></span><span style="font-size:100%;">Сред младите се намират и хора с отворено съзнание и със здраво чувство за хумор. Вече се връщаме и към позабравения политически фолклор. В интернет се майтапят с медийния Б.Б.: „<i>Иво Инджев изобретил и демокрацията, а древните гърци си откупили патента да я ползват.</i>“ „<i>Когато древните гърци създавали републиката, Иво Инджев видял, че е нещо добро и рекъл: „Да бъде!</i>“ „<i>При генетичен тест било доказано, че демокрацията е рожба на Иво Инджев, но той не е неин баща. Оказало се, че всъщност той е нейна майка, а бащата е някой офицер от Лубянка.</i>“</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Също така: „<i>Свободата не ще екзарх, а иска Иво Инджев.</i>“ „<i>Дон Кихот е казал: „Свободата, Санчо, я раздава Иво Инджев.</i>“ „<i>Иво Инджев: „По въпроса за плурализма две мнения не може да има!</i>“ И още: „<i>Когато Иво Инджев раздавал свободата на действие, най-много дал на Феликс Дзерджински, на Хенрих Ягода и на Лаврентий Берия.</i>“ И накрая: „<i>Не търсете свободата, за да не намерите Иво Инджев.</i>“[13]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Жалко за пропилените ни надежди. Екземпляри като „Ивайло“ ги отмъкнаха като пладнешки крадци, пропиляха ги и ги затриха... Като въплъщение на току-що посочената диагноза – съчетание на сатаната и антихриста, нашият „герой“ е описан така: „<i>Позавехналият и вече без едновремешното началническо лустро Иво Инджев, който беше свикнал да работи през кариерата си „началник”, „главен редактор”, „директор в БТА” – става дума за цивилните му ангажименти, а не за тези, свързани с бившата Държавна сигурност, където също се бе водил на отчет, бе поканен от така наречения водещ Витомир Саръиванов в сутрешното предаване на НТВ да направи преглед на печата...</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Към края на прегледа на печата Инджев за трети път се върна към починалия [също комунист и агент на ДС] Веселин Бончев, този път, за да удари една мокра целувка на усилията на посланика на САЩ в страната, Дж. Уорлик:</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>„Според дефиницията на покойния вече цитиран от мене депутат Веселин Бончев в „Труд“, значи американският посланик вряка и се занимава с антидържавен заговор в България...”</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Безработният от четири години Инджев, който си измисли легендата, че е бил уволнен от една телевизия с национален обхват лично от президента, за да изглежда по-значим в очите на единия файтон почитатели, бе доста превъзбуден, че го показват на малкия екран и даже сбърка поста на първия вицепремиер на Русия Виктор Зубков, като го понижи в ранг на зам.-министър.</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Не вярвам след тези лупинги пред Уорлик Инджев да се сдобие с работа</i><i>... С американците е така: потупват те по рамото и отминават, който се е подмокрил от потупването остава да си смени памперса.</i>“[14]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Никога не казвайте никога... Често пъти Интернационалът държи на кадрите си, поне докато са му необходими. Не чак толкова отдавна потомствено обремененият комунист, московското ченге Инджев бе сред членовете на Инициативния комитет за посещението на американския президент Бил Клинтън у нас. Негова съпруга е „<i>оперната певица Росица Павлова. Преди двамата да сключат брак, Росица изпя американския химн пред Бил Клинтън при посещението му у нас.</i>“[15] Обаче американските президенти обичат комунистите и ченгетата, изобщо подчинената им тукашна туземна номенклатура. Същият Бил Клинтън харесваше комунистическия архипрестъпник Огнян Дойнов. <i>(Вж. илюстрацията.)</i> „<i>Комунизмът си отива, спете спокойно, деца...</i>“</span></p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center"><span style="font-size:100%;">Винаги на удобната страна</span></p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup" style="font-size:100%;"><span style="margin: 5px 10px 0px 0px; float: left; width: 220px; height: 331px; padding: 0px; border: 0px none rgb(19, 92, 174);" class="jcemediabox-zoom-span"><img style="margin: 0pt; padding: 0pt; float: none; border: medium none;" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/053/INJ-5a.jpg" alt="Иво Инджев забил жена си в бар - Росица изпяла "Хубава си, моя горо" пред Клинтън" title="Иво Инджев забил жена си в бар - Росица изпяла "Хубава си, моя горо" пред Клинтън" height="331" width="220" /></span></span><span style="font-size:100%;">Години наред Иво Инджев криеше своя произход и не споменаваше, че родителите на първата му съпруга Регина също са комунисти. Членували са в Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) на ГДР.[16] Никъде не отваря и дума за това, че вербувалите го офицери от Държавна сигурност са давали следната превъзходна оценка за него: „<i>Участвал е активно в дейността на ДКМС като ученик, военнослужащ, студент и понастоящем като информационен работник.</i><i>”</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Мнението на отдел „Кадри“ при ПГУ</i>[17]<i> е, че Инджев има положително отношение към органите на ДС, независимо, че не е бил назначен като служител в тях.</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>По данни на ОР</i>[18]<i> Бузовски от у-ние 06 ДС, имащ отношение към БТА, И. Инджев има необходимите лични и професионални качества за изпълнение на наши задачи зад граница.</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Настоящата справка е изготвена по материали от изучаването на лицето за постъпване на работа в ПГУ, както и по кадрови данни по месторабота.</i>“[19]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Инджев все така крие информацията, която се съдържа в друг документ, съставен при вербуването му за секретен сътрудник. Тази поредна Докладна записка за кой ли път разкрива неговия морален облик и мироглед. В нея се споменава, че той се е съгласил да сътрудничи на Държавна сигурност, когато: „<i>Официално все още не било обявено изпращането му в Ливан...</i>“</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">По-нататък старши-лейтенант от ДС Иван Димовски, настоящ преуспяващ „бизнесмен“, е подчертал: „<i>Инджев не показа очудване при споменаване на службата, което показа, че разбира характера на интереса ни. По-нататък в хода на беседата заявих пред Инджев, че съм в течение на отношенията му с нашите органи и обстоятелствата, поради които не е бил назначен на работа при нас. Споменах, че в разговор с мен др. </i><i>(задраскано, но разчетено: Арабаджиев)</i><i>, с когото той е контактувал по времето, когато е бил наш стипендиант, се е изказал много положително за него и че нашите органи продължават да го считат за човек, на когото гласуваме пълно доверие. Инджев заяви, че продължава да се счита морално свързан с нашата служба, независимо, че не е постъпил на работа при нас. Зави, че причините за това, както вероятно зная са от личен характер. Подчерта, че когато се е решавал този въпрос службата ни е проявила разбиране и му е дала възможност да се свърже с настоящата си съпруга, за което ни е задължен...</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>... Инджев заяви, че е готов според силите и възможностите си да „се постави на наше разположение“...</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>След като по същество имах съгласието на Инджев за сътрудничество накратко по негово желание очертах въпросите, по които очаквахме съдействието му, а именно изясняване на интересуващи ни политически и други въпроси касаещи Ливан и региона като цяло; изясняване характера на интересите на определени местни и други чужди граждани към наши сънародници на работа в Ливан, придобиване на данни за интересуващи ни учреждения и лица и др. подобни задачи. От страна на Инджев реакцията по изброените задачи беше делово „съгласен съм, че при желание това е във възможностите на всеки наш гражданин зад граница и вярвам, че със съответната ваша помощ и насоки ще мога да се справя с тези задачи“.</i>“[20]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/053/INJ-6.jpg" alt="Иво Инджев и Соломон Паси" title="Иво Инджев и Соломон Паси" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="227" width="223" />Без бой бъдещият секретен сътрудник „Ивайло“ е поел ангажимент да „<i>придобива данни за интересуващи ни учреждения и лица</i>“, които „<i>интересуват Държавна сигурност</i>“. С други думи Иво Инджев е приел да слухти, да регистрира, да помни и да донася. Офицерът-вербовчик е заключил с мнението си: „<i>Другарю началник, считам, че в лицето на Иво Л. Инджев службата ни, след съответната подготовка, ще разполага с надежден и добре запознат с въпросите на Близкия изток сътрудник. Предлагам Иво Инджев да бъде зачислен в сътрудническия апарат на ПГУ-ДС и му бъде извършена оперативна подготовка за изпълнение на наши задачи... Сътрудникът да се води под псевдоним „Ивайло“.</i>“[21]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Речено, сторено. Момчета като И.Л.И. винаги крият в ръкавите на тужурките си по една „Берлинска стена“ или мавзолей. И щом се наложи, ги взривяват с лекота, на която и червеният земеделски „валяк“, Евгений „Татето“ Бакърджиев, може да завиди. Днес „Ивайло“ е „Антикомунистът“ и „Демократът“ – Той е. Какво пък: „<i>Демокрацията не си ляга преди Иво Инджев.</i>“... Само че „бащата на свободата“ все така спотайва факти от своя живот и ченгесарското си творчество. Например, че е преминал не едно обучение. Това му е позволило да прави кариера и като платен нещатен сътрудник на Държавна сигурност. В една от поредните справки за него четем, че затова е бил „<i>наш 094 СС</i>“, но след „<i>продължаване на обучението му на място</i>“ се е „<i>доизградил като наш 637 сътрудник</i>“.[22]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Нямам представа какво означават ченгесарските съкращения. Обаче оставам с впечатлението, че съвсем не са маловажни.</span></p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p> <span style="font-size:100%;"><i>Следва.</i></span></p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>ПОСТФАКТУМ</i>: В неделя, 6 март 2011 г. станахме свидетели на поредната ченгеджийска седянка. Агентът Емил Кошлуков[23] изкъпа изцапаната с кръвта на невинни жертви на комунистическия режим мутра на духовния им палач Петко Бочаров. Дори Любомир Левчев би могъл да завиди на Кошлуковото навеждане пред дъртия агент с многото агентурни псевдоними. Беше изключително срамна сцена...</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Моята битка е по-самотна и навярно многократно по-безрезултатна и от „Войната на Мърфи“. Бочаровци, Инджевци, Тома-Томовци и останалите най-активни медийни бойци на комунизма, които бяха най-активни на фронтовете на пропагандната война срещу българския народ, водена от комунистическия режим, са в ефирните телевизии и радиостанции със стотици хиляди зрители и в многотиражните вестници. „Форумът“ е чудесна и почтена медия. Но за да разберете до колко хора достига тя, разделете броя на посещенията на моите статии поне на две... Битката прилича на библейската приказка за Давид и Голиат. Трагичното е, че точно това допада на „широките народни маси“ и ни обрича на изчезване като народ. Спомнете си как официално бе обявено, че за десет години сме намалели с 600 000 души. Истината е двойно по-страшна.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">„Се лафиф“, както казват французите от Кондофрейската селищна система.</span></p> <p style="text-align: justify;"> </p> <div><span style="font-size:100%;"><br /></span><hr style="height: 3px;font-size:78%;" align="left" width="33%"> <div> <p><span style="font-size:100%;">[1] Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, обнародван в „Държавен вестник“, брой 37, София, 5 май 2000 г., достъпен от online: http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2134920192</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[2] Закон за политическите партии, обнародван в „Държавен вестник“, брой 28, София, 1 април 2005 г. (Измененията и допълненията в него не засягат тази дефиниция.) Подч. мое.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[3] Вж. „Иво Инджев: Клепах Батето пред Живков за афери с оръжие и наркотици!“, едно интервю на Славей Костадинов, Информационна агенция БЛИЦ, София, 2 юли 2009 г., online: http://www.blitz.bg/news/article/55503 в: Георги Ифандиев – „Епопея на негодниците: Как службите ковяха „демократи“ – Част І – Иво Инджев – Подлецът се ражда“, „Форумът“, forumat-bg.com, София, петък, 11 февруари 2011 г., online: http://www.forumat-bg.com/medii/1116-epopeya-na-negodnitzite#_ftn32</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[4] Исак Соломон Паси е бил съдебен заседател в някои от съставите на т. нар. Народен съд. По спомени на съвременници се е проявил като един от най-злите унищожители на истинския български елит. Възпитал е и децата си в същия българофобски и антихристиянски дух. От 1952 до 1993 година преподаваше марксизъм- ленинизъм. През 1993 г. в знак на протест срещу жалкия „декомунизационен“ закон „Панев“ другарят Паси се пенсионира и заявява, че не се отказва от идеите. <i>(Вж. напр. Иван Гранитски – „Исак Паси - човекът, който не се отказа от идеите си по естетически съображения“, „Монд дипломатик“, София, неделя, 1 април 2007 г., </i><i>online: http://bg.mondediplo.com/article105.html</i><i>)</i></span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[5] Съкращение от „средства за масова информация“.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[6] Майор Ив. Димовски ― Докладна записка, Относно: Проведена среща с бившия СС „Ивайло“, отпечатана в 1 екземпляр, № 1 – КД „Ивайло“, Изп. 04-112383, Нап. ВХ/04-2606, София, 27.12.1989 г., стр. 4, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Подч. мое.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[7] Вж. Решение № 14/ 04.09.2007 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, отнасящо се до лица по чл. 3, ал. 1, т. 2 – народни представители във 7-о Велико народно събрание, 36-о Народно събрание, 37-о Народно събрание, 38-о Народно събрание, 39-о Народно събрание и 40-о Народно събрание, online: http://www.comdos.bg/media/stories/reshenia/14.pdf</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[8] Майор Ив. Димовски ― Докладна записка, Относно: Проведена среща с бившия СС „Ивайло“, отпечатана в 1 екземпляр, № 1 – КД „Ивайло“, Изп. 04-112383, Нап. ВХ/04-2606, София, 27.12.1989 г., стр. 4, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Подч. мое.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[9] Ирина Ценкова ― „Двойно дъно 2: Какво всъщност са правели журналистите-агенти на ДС в телевизията“, в. „Капитал“, София, 5 декември 2008 г., online: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2008/12/05/595008_dvoino_duno_2/ Подч. мое.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[10] Люба Манолова – „Ех Инджев, защо ти трябва да ровиш паметта на още непогребаните мъртви?“, „Хроники“, lubamanolova.info, сряда, 28 Юли 2010 г., online: http://lubamanolova.info/komentari/2010/1660-eh-indzhev-zashto-ti-tryabva-da-rovish-pametta-na-oshte-nepogrebanite-martvi Подч. мое.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[11] Григорий Петрович Климов – „Божий народ“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Издательство „Пересвет“, Краснодар, 1999 г., Электронная версия, Киев, 1999 г., стр. 18, 24, цялата книга в pdf от online: http://reeed.ru/lib/books/bozhii_narod_/ Подч. мое.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[12] „Бащата на „Аспарух“ излезе агент на ДС: Феникс, Вихър и Кристофор били сред медийните шпиони“, в. „Стандарт“, София, четвъртък, 9 октомври 2008 г., online: http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=251060</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[13] „Някои факти за Иво Инджев“, Блог „Истината такава, каквато можеше да бъде!?“, местоположение не е посочено, 15 юни 2010 г., online: http://neverojatno.wordpress.com/2010/06/15/%D0%BD%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%B8-%D1%84%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%B2%D0%BE-%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%B2/</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[14] Пак там. Подч. мое.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[15] Паола Хюсеин – „Незабравени в мрежата“, в. „24 часа“, София, петък, 22 януари 2010 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=352654 Подч. мое.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[16] Вж. Строго секретно! Справка относно: Иво Любомиров Инджев, изготвена от ст. Разузнавач, отдел д1 ДС, ст.лейтенант Ив. Димовски, отп. В 1 екз., №1, Изп. 04/8100, нап. Тороманова – 6051 а, София, 17.06.83 г., стр. 1, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[17] Съкращение от Първо главно управление (на Държавна сигурност).</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[18] Съкращение от „оперативен работник“.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[19] Пак там. Правописът запазен. Подч. мое.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[20] Докладна записка относно: Проведена вербовъчна беседа с Иво Любомиров Инджев, кореспондент на БТА в Бейрут, изготвил: ст. Лейтенант Ив. Димовски, отп. В 1 екз., № 1 – КД „И(в)айло“, Изп. 04/8100, липсва дата, стр. 2-3, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Правописът запазен. Подч. мое.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[21] Пак там. Правописът запазен. Подч. мое.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[22] Приложение № 1 към Пасаж № 5, Писмо № 9 от Кондов от 19.10.1983 г. по раздела на Соколов; Справка относно: 094 СС „Ивайло“ – 14 Иво Любомиров Инджев, стр. 2, първия екз. Унищожен (подпис), в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[23] Вж. напр. „Николай Колев-Босия: Кошлуков скара VІ-то и ІІІ-то управление на ДС!“, в. „Шоу“, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 25 март 2009 г., online: http://www.blitz.bg/article/10770</span></p> </div> </div></td></tr></tbody></table><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Форумът</span>Bulgaria Timeshttp://www.blogger.com/profile/01519830534026729601noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7901571730564557512.post-44331603146232589212011-03-03T15:22:00.003+02:002011-03-03T16:24:30.527+02:00ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ЩЕ ОСТАНЕТЕ СЪЩИТЕ,Георги Ифандиев<span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Политика</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ЩЕ ОСТАНЕТЕ СЪЩИТЕ </span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Написано от Георги Ифандиев </span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Понеделник,28 Февруари 2011 </span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Георги ИфандиевЗадочен диалог с далечна и непозната приятелка[1] или опит за оптимистична теория за истинския елит</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Различавам имената и почерците на някои от посетителите на форума, които изказват своите мнения. Следните редове са пристигнали от Франция:</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >„Жоро, а от сега нататък какво ще става? Накъде отиваме? Как може да променим хода на българската си съдба? Можем ли? За нас, за децата и за внуците ни? Миналото за тия, които те четат, е познато до болка. Както и умозаключенията. Но ти сам виждаш, че то не смущава мнозинството. Ти искаш те да си отворят очите, а те предпочитат да останат слепи. Тогава?“[2] </span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Най-общо казано, отговорът се съдържа в следния кратък откъс от издадената още през далечната 1844 година книга на бившия равин на Париж Давид Драш. Той цитира думите на някакъв виден евреин на име Морел:[3]</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >la vaste et permanente conjuration d'un peuple„Какво могат да свършат най-мъдрите мерки на властите във всички страни срещу широкообхватната и перманентна конспирация на един народ, който като обширна и здрава мрежа се е разпрострял върху цялото земно кълбо и който насочва мощта си, за да обсеби всяко случващо се събитие, стига да е в интерес на името Израел?”[4]</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span> <span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Два свята, единият е излишен</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span> <span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Признавам, че „мнозинството“ не ме интересува чак толкова. То е безвъзвратно увредено. Да не говорим за изобилието от комуноиди в него. Те са отдалечени на светлинни години от Homo sapiens. Не им е дадено друго, освен да пръскат лъжи и злоба, да насаждат омраза – и да постигат всичко това чрез безугледен терор. Ако им падне сгода, ще ни „изтрият от лицето на земята“.[5] Така, както техните предци го правеха в изблици на неукротим садизъм. Аз просто се опитвам да изясня кой, защо, кога и как извърши този уникален експеримент по ликвидацията на духовността на българите. Правя го напук на засилващата се носталгия по мрачното болшевишко робство. Тъй като от многобройните си срещи със зрители на телевизионните ми предавания и читатели на моите книги съм се убедил: повечето хора не знаят или забравят. Трябва да припомняме миналото, за да не повтаряме стари грешки. Това е моят отправен пункт в мъчителното пътешествие из лабиринта на комунистическите зверства. Та да стигнем до опазването и предаването на спомена за нас, който поне известно време да осветява бъдното – с факта на съществуването ни – не на болшевишките интернационалисти ─ Homo communisticus, а на истинските Българи.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >За мен „мнозинството, което предпочита да остане сляпо“, няма никакво значение. То си има своите „бабаити“.[6] Но не само тукашното мнозинство. Какво представлява обичаният допреди три лета квази френски президент? Не ви ли напомня на Вова ─ гамена от задния двор, сякаш слязъл от екрана на евтина продукция на „Мосфилм“? Само преди дни великият преписвач Умберто Еко даде своята резолюция за сънародниците си: „Берлускони не е диктатор като Мубарак или Кадафи, защото спечели изборите с огромното мнозинство от италианците. Твърде тъжно е, но така стоят нещата.“ Преди това авторът на изплагиатствания „шедьовър“ „Името на розата“ сравни Берлускони с Хитлер. Стори го в Йерусалим. За пореден път се натъкваме на нишка от онази „обширна и здрава мрежа“, с която наченах този коментар.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Запитан за отношението му към двуличието на ирландския писател Иън МакЮън, който уж защитава палестинците, а приема официални награди от техните израелски палачи, антихристът със съмнителен италиански произход отговори: „Имам да кажа толкова много неща против италианското правителство, че не ми остава време да говоря за израелското.“[7]</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >С което си заслужи още един лавров венец на „жив класик“. Нали ги раздават не в София, Атина или Рим – три от оцелелите древни столици, а в четвъртата, за която в т. нар. Книга пише, че принадлежи на някакво Давидово коляно – сиреч е истинската световна метрополия. Така де, става дума за частния град на Ротшилдови – клонката Давидова.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Целта на Талмуда е да обозначава със символи тайната на „изопачената“ юдейска религия. Известният германски археолог Август Ролинг, специалист по еврейска история, стигнал до заключението, че „Талмудът е програма за господство на „богоизбрания народ“ над света“.[8] Оповестил е своя извод няколко десетилетия преди да бъдат разкрити Протоколите на ционските мъдреци, набедени за... „фалшификат“. Въпреки, че на 1 ноември 1937 г. Градският съд на Берн, Швейцария, напълно отменил решението на по-нисша инстанция, отсъдила, че били измислица. Но това се премълчава. Важното е, че след „швейцарското дело“, приключило през 1937 г., просто няма как някой насериозно да ги обяви за измама.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Един академичен преподавател по Талмуд (?!) проповядвал: „Евреите бяха центърът на света... Всичко, което не засягаше евреите, не представляваше никакъв интерес за нас. Това налагаше Божията воля.“[9] „... Яхве не е просто един племенен бог, а бог на вселената. Неговият избран народ не е само още един етнос: тези хора са Синове на Бога, предопределени да управляват света.“[10] Става дума за расизъм в най-чист вид. По същия начин комунистите се смятаха за „солта на тази земя“ и надменно решаваха съдбата на безпартийните. Къпеха се в привилегии – всекиму според ранга, от най-ниското до най-високото партийно равнище. Което си е просто корупция.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Конгресмените разпитват д-р Димитров за работата на комунистите в Съединените щатиОпитвам се да изясня къде се корени причината за всичко, което става на тази планета. Както и да подчертая, че българите не са кой знае колко по-различни от французите, италианците и от повечето останали народи. Просто те бяха подложени на геноцид и дехуманизация. Докато хората в „демократичния“ Запад бяха поробвани чрез лихвата, тук бяхме прегазвани физически от безмилостния валяк на тоталитарния режим, наричан комунистически. Да си кажем истината: местните интернационалисти, т. нар. комунисти, бяха едни от най-жестоките зверове в историята на човечеството. Жителите на „свободния свят“ не биха понесли онова, което ние преживяхме и все пак що-годе оцеляхме. Обаче с цената на неизлечими ментални увреждания.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Когато накрая ударим чертата, безалтернативно установяваме: хората са едни и същи навсякъде. Разликата е в условията, в средата, в която са се развивали като общества. Обединява ги една обща склонност ─ харесва им да ги заблуждават и мамят. Още древните римляни са прозрели, че: “Mundus vult decipi, ergo decipiatur” ─ „Светът обича да бъде лъган, нека тогава го лъжат.“ И хора като мен, които изричат истината, винаги са били отхвърляни и преследвани. Понеже, обикновено, истината носи печал. А никой не обича лошите вестители. Мнозинствата признават такива люде за свои говорители единствено по време на сериозни катаклизми.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Неотдавна непознат, представил са като писател, призна, че отдавна искал да се запознае с мен. В края на разговора надяна оракулска мантия и предрече: „Твоето време ще дойде. Наближава.“ Повярвайте, нямам време, нито някога съм допускал налудничава мисъл за някаква мисия да обремени съзнанието ми. Още по-малко ми се иска, ако ще е свързано с обществено бедствие. По-скоро споменатото врачуване бе израз на онова ставащо все по-масово разочарование и огорчение, което довежда до дирене на упора в конкретни личности. Ето къде се крие изконната роля на интелигенцията. По правило тя е подкупна, защото не е финансово независима. Но историята ни представя примера на не малко аскети, които са поели товара на останалите и на пук на злините, които са ги стигали, са оставили непоклатим морален модел. Рано или късно, озарените от Божията светлина опират до техните жития. Почтената, безкористната, всеотдайната интелигенция, отдала себе си в полза на другите, е единственият факел, който може да освети пътя за извеждане не само българите, а и човечеството, до заветния бряг на хуманността и доброто, до онова, което неосъзнато определяме като щастие.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >И на това място стигаме до качеството на интелигенцията или на „елита“, както с изумително безсрамие ни налагат това още по-широко понятие. От прекалено дълго време представителите на тази „елитна“ интелигенция са образец на продажност. Наскоро използвах комбинация от стих на един болшевишки поет, за да ги окачествя така: „На всяка власт наемната помия.“ Когато „народът“ се отъждествява с тази смрад, по-нататъшният му друм се оказва кьор-сокак – задънена улица. Няма изход от готовността за слугуване. Вчера на чужди окупатори и диктатори, днес на колониални администратори, утре, може би, на извънземни господари... Достатъчно е да припомня уникалния пример на безчестие, предложен от уважавания и днес придворен поет на диктатора, Любомир Левчев: „Благодаря Ви, другарю Живков, за вдъхновението, което сте ни давали... Не може да ми забраните да ви обичам, другарю Живков.“ Трудно ще намерите друг народ, който, ако има право на избор, да търпи такова нравствено нищожество. Тук всичко е обърнато наопаки.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Местните тълпите са образец на изопачено християнство – с мазохистична страст обичат враговете си. Без най-малък опит за анализиране на процеса, превърнал уж бившия номенклатурчик или слуга на тази нагла безбожна класа във фасаден демократ. Парафразата на еврейската поговорка гласи: „Веднъж комунист, винаги комунист.“ Нека онагледя това по следния начин. То е все едно някой да ви извади око и ви се извини. А в миналото днешните „демократични“ другари трансплантираха здравото обществено съзнание с болно. Изразено с новоговора на Оруел, ченгето е светец, убиецът е ангелче, комунистическият пропагандатор е Свети Йоан Златоуст...</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >За повечето нашенци всичко описано, което е само част от тинята на комунизма, няма значение. Допада им да ги замерят с пръски от нея. Те казват: Важно е кой какво говори и пише днес. Например синът на посочения духовен пигмей бе приет и поет не от съветските, а от американските масони, което е едно и също. Най-малкото, защото масонството е универсално подривно общество. След като го подложиха на необходимата им обработка, задокеанските „свободни зидари“ го върнаха като преподавател, за да трови съзнанието на българчетата. Съвсем наскоро издаде повсеместно рекламирана книга, възхваляваща сатанинския орден ─ масонството. Генът му е модифициран – по рождение или в резултат на полученото възпитание. Обратът му към Homo sapiens е невъзможен, той безвъзвратно прекъснат. А медиите са превърнати в трибуни на такива нищожества – политици, социолози, политолози, културтрегери... За т. нар. бизнесмени да не отварям дума. Защо? Понеже масата от хората смятат, че само показаното по телевизията се е случило в действителност. Слава Богу, все повече млади хора се отказват от втренчването в домашния екран. Прозрели са, че неговото предназначение е да промива мозъци. Че не допускат до него гласовете на истината. Тези хора са основните носители на надеждата. Преди всичко заради тях се трудя.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Историята се твори от личности, а не от някакви „народни маси“, както твърдеше другарят Ленин. Повечето от тукашните зомбита на милиционер-социализЪма никога няма да осъзнаят това. Както и отредената им роля на вечни статисти, тълпа от клакьори, която придава нищожна псевдолегитимност на продължаващите престъпления. Тяхната вродена нравствена нищета не ме засяга. Повечето едва ли ще осъзнаят, че режимът, който те или родителите им превърнаха в меч, посече духовността на българите. Но не пропусна и тях самите. Интернационалният комунизъм ощави душите им, самите тях превърна в движещи се сенки, в имитация на човешки същества. Всуе са атаките им срещу мен и моите съмишленици. Нашият живот не бива да се пресича с техния.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Третият мачка като валяк политическото кокиче на ЦветановВече писах: „След 9 септември 1944 г. България бе лишена от елит. Комунистите избиха значителна част от него. Друга хвърлиха зад решетките на затворите и зад телените огради на концентрационните лагери. Погрижиха се останалата да се превърне в котило от мъркащи послушници. Насетне, чак до ден днешен, българите приличат на обезглавен труп. Мятат се насам-натам като прясно заклано пиле.“[11]</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Интересува ме единствено онзи намиращ се в латентно състояние истински елит, който трябва да намери аргументи за своето осъзнаване като такъв. Той се е сгушил всеки на своята оскъдна територийка. Скри се и с право. Защото когато преди около двадесет и една години реши да предложи своите знания, опит и умения, измамници, които в замъгленото си от мечти съзнание възприемаше за свои, му посочиха вратата, но... в посока навън. Тези „свои“ се оказаха обикновени еничари. Не случайно вече близо 70 години все техни „творци“ биват изтиквани напред и въздигани на всякакви постове. Отново не без съучастието на медиите. Един такъв е издигнал ненавистта до висша ценност, с която техните младежи да бъдат възпитавани:</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >„По детското чело ще легнат сенки, влажните очи ще заискрят омраза и редом със своите одрипани братя ти ще свиеш своите малки, черни, изподраскани юмручета:</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >─ Два свята, единият е излишен!“[12]</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Това са вторите, погрешно припознатите за „свои“. Те са лишени от Божията искра. Светият Дух ги е пропуснал. Не заради тях, а в името останалите, разоравам тази нивица. Другото би било все едно да разкопавам паяжина... Всичко това става, докато на пръв поглед задрямалият действителен елит наблюдава отстрани. Изглежда безразличен, но незабелязано повдига вежди, щом срещне стойностно мнение или зрънце, стаило макар и крехка надежда. Той се оттегли разочарован. За съжаление, без доблестно да признава своята собствена вина и заблуди.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Прекалено дълго живяхме в една фалшива среда и продължаваме да пребиваваме в нея. Даже днес тя е многократно по-лицемерна. Навремето бяхме загубили истинските си физиономии. Десетилетия кътахме своята истинска същност в най-затънтените гънки на съзнанието си. Насилствената шизофрения на тоталитарния режим порази мнозина. Не малко хора вегетираха, криейки истинските си убеждения. Повечето от нас показваха второто, изфабрикуваното си аз. Когато тласнати от мечтите, от емоциите си решихме, че можем да покажем действителния си облик, се намериха вълци в овчи кожи. Техният час бе ударил. Затова, след като междучасието на надеждата изтече, повечето читави хора отново надянаха маските на престореността, скриха се зад поредната си изкуствена фасада.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Интелигентният, моралният човек донякъде е доверчив и наивен. По силата на въображението си, а не на реалното възприятие, хората от фактическия елит отваряха обятията си за бушоните, които Интернационалът предварително бе монтирал в имитацията на онова диспечерско таблото, уж осигуряващо енергията за промените. Ала и най-продължителното пиршество стига своя логичен финал. Нравственото изтрезняване се оказа мъчително и твърде протяжно. Стигнахме до него, защото се доверихме на чувства, а пропуснахме рациото – живота по правила. Досега не е измислена обществена разновидност без ред. Тук сбъркахме и сега плащаме.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Да оставим онези, отгледаните със злокобната представа за „двата свята, единият от които е излишен“. Те не са носители на духовност, на упование и мечти. Плод са на лошо дърво. Изтъкани са от алчност и лошотия. Тези негативи разяждат не само тях, но и устоите на обществената сграда. Тъй като те владеят както темелите й, така и цялата нейна крепителна конструкция. Тайна сила тласка тези същества към мерзки, анонимни словоблудства. Упрекът към самите нас е, че с пасивността си допуснахме подобни маскирани троглодити, рожби на „княза на този свят“, да завличат и хората в бездната на техния баща. Не помните ли Божията присъда: „Защо не разбирате речта Ми? Защото не можете да слушате словото Ми. Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата. А понеже Аз говоря истината, не Ми вярвате. Кой от вас ще Ме укори за грях? Ако пък говоря истина, защо Ми не вярвате?“[13] Никога не забравяйте: „всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън.“[14] </span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Животът е нашето най-висше земно благо. И вярата, без която той би бил непълноценен, лишен от смисъл. За какво ни е тя, ако не сме сигурни, че най-хубавото предстои? Не ни е дадено да знаем къде и как. „... Блажени, които не са видели, и са повярвали.“[15] Затова изхвърлете наследствено обременените от живота си. Те са потребни единствено на самите себе си. Никога не са вярвали. Отрекли са се от Бога, но мнозинството от тях не са приели и безбожието на комунизма. Подслонили са се в неговото лоно поради вродената им склонност към разврат – корупция. Комунизмът бе онзи трамплин, от който се нуждаеха, за да прескачат стъпала в щурма си към върховете на кариерата.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Ако сред тях се намират осъзнали се, поели обратно към Бога, нека търпеливо преживяват своя катарзис. И да не се стремят към непременна изява. Близо 70 години ни водят. Всички вие, не виждате ли докъде ни докараха? Не сте ли в състояние да запомните и спазвате Божията мъдрост: „... Никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; защото новопришитото ще отдере от вехтото, и съдраното ще стане още по-грозно. Нито пък наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете ще се спукат, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино наливат в нови мехове, и ще се запази едното и другото.“[16]</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Борисов ЖивковНима мъдреци преди мен не са отсъдили и по-тежко? Религиозният ни мислител Стоян Михайловски справедливо е заключил: „Българският народ възприел вънкашно християнството ─ но в дъното на душата си останал езичник. Християнството на българите било един сух формализъм.“[17] Обаче погрешно е подирил универсално оправдание в чисто физическата максима, че „насилието поражда насилие“: „Борис Михаил е бил един груб вожд, един крайно своеволен повелител и насилник... Той не се е спирал пред никакви средства, за да достигне своята цел. В своето християнско дело ─ в едно дело на мир, любов и жизнерадост ─ той прибягвал към най-грозен натиск.“[18]</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Убеден съм, че ни е необходим нов покръстител. Който да повтори Божята обязаност: „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч...“[19] Тази истина е проумял един отчаян невярващ. Което ме връща към наистина вече далечното време, когато Братството изобрети „Студената война“. Тогава земеделският лидер Георги Михов Димитров ─ Гемето, който след сътрудничеството си с другарите успява да се измъкне от желязната им хватка и да избяга в САЩ, бива изправен пред подкомисия на Конгреса, разследваща дейността на комунистите в САЩ. Годината е 1948-а. От Гемето се иска да даде показания за дейността на комунистите в Щатите и „за връзките им с българските и славянските имигрантски групи”. Към края на разпита конгресменът Ричард Никсън – бъдещ президент на Съединените щати, настоява да узнае повече за това дали въведеното някога в България законодателство за ограничаване на дейността на комунистите е било ефикасно. Гемето се мъчи да заобиколи преките отговори. Но Никсън настоява.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >„... И Димитров казва, че законът не би бил от голяма полза в борбата срещу комунистите, тъй като те непрекъснато работят извън него. Те много добре съзнават, че могат да бъдат победени само със средствата, които използват срещу своите врагове… Срещу тях трябва да се използват собствените им конспиративни методи. Необходимо е да се използват всички средства, които биха възпрепятствали дейността на международната конспирация, при това без никакво отлагане, защото по-късно вече няма да можете да използвате тези средства, дори да искате.“[20]</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Скъпа, далечна Маргит, вие се вълнувате: „Накъде отиваме? Как може да променим хода на българската си съдба? Можем ли?“</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Можем, ако елитът, онзи – дремещият, се сдобие с трибуни, надигне се и се наеме да обяснява на нисшите духом. Белким загърбят „бабаитите“ и припознаят морала и разума. Без троглодитите на номенклатурата, онова „съешение на сатаната и антихриста“, за което пише Бердяев-Бердичевски. Ако критично мнозинство от хора прогледне, загърби мнимите си кумири и</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span> <span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >се обедини срещу номенклатурата</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span> <span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >В противен случай ще свикнем с мизерията. Нейните контури са очертани. Постепенно, като в детска рисувална книжка, ще забелязваме и цветовете й, които ще запълват разчленената карта на родината ни. Преди няма и седмица „Евростат“ показа мрачната картина на нашето отечество, експонирана върху цялостния европейски пейзаж. „Българският Северозападен регион е най-бедната зона в ЕС“, гласеше известието.[21] За нас то не е новина. Опасността е стаена във факта на нашето привикване към подобни не печални, а трагични факти. Толкова ли обръгнахме на лошото, че дори за миг не си представяме съдбата на онези наши сънародници, които все още теглят хомота в един прекрасен, изобилстващ от световни културно исторически ценности край – земята на Белоградчишките скали, Рабишката пещера (Магурата) и извиращата от дълбините й река, образуваща едноименното карстово езеро, на Видин, Лом, Оряхово, на древното Чипровци, на кой знае защо „помонтанчената“ Кутловица – Аугуста (от там и реката Огосот – Августа), на Вратцата, Черепишкия, Клисурски, Раковишкия, Изворския и другите манастири, на античната Рациария, на реките Дунав, Тимок, Искър, Вит, на Новоселската гъмза, на Берковица, Козлодуй... Обаче от трето място надолу в тази възможно най-непрестижна класация крещят с присъствието си още четири наши региона: Северен Централен, Южен Централен, Югоизточен и през една позиция ─ Североизточен.[22] На практика цялата Народна република се е изкачила на върха на стълбата, която води към дъното. Само преди 72 години тя бе в челната десятка на страните с най-висок жизнен стандарт на Стария континент. Какво се случи?</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Ами нещастната ни татковина и нейният по-рано умен, трудолюбив, предприемчив и даровит народ бяха прегазени от ботуша на Червената армия. С цената на небивали български жертви нейните танкове наложиха мрачното болшевишко робство. Днес ни ръководят наследниците на онези предатели, които заробиха собствения си народ. А групата на обезумелите клакьори ни съветва да не им връзваме кусур. Това е „комплексът на латентния хомосексуализъм на другаря Ленин“, констатиран и изследван от Харвардския проект на ЦРУ.[23] Той е поразил умовете на милиони нашенци. Питате ме, драга Маргит: „Накъде отиваме? Как може да променим хода на българската си съдба? Можем ли?“</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Вие отговорете: Възможно ли е тяло без глава да върши нещо, камо ли полезно? То е обречено. На българите им липсва онзи най-важен за всеки организъм орган, който взима решенията и чрез нервната система предава командите до останалите „изпълнителски“ части. Нямаме интелигенция. Тя бе разстреляна още през първите дни след трагичната дата 9 септември 1944 г. Може би народът се превърна в труп даже още по-рано, на 28 август 1943 г. Тогава си отиде последният български държавник. Днес той е забравен. Преди шест десетилетия другарите разровиха гроба му и хвърлиха неговите тленни останки на кучетата. За да берат плодовете в наши дни. Понастоящем любимец на тълпите, истински кумир е едно добре познато ми недоразумение от софийското село Мировяне, което разчита името на Обединителя на нацията ни така: „Борис Три“?! Това посадиха другарите. Замениха интелигенцията с интелигенстващи. После ме разубеждавайте в непременната, в изконната преданост на Божия завет...</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Бойко Борисов върна на работа и похвали шефа на "Техноекспортсрой"Повече от половин век ние сме несбъднала се нация. Сбирщина от хора, които мислят единствено за своето примитивно оцеляване, за търбусите си. Ще речете: Без това нищо друго не е възможно. Ала втренчването в сланинката ли е нашият национален идеал? Ами свободата? А прогресът? Къде отидоха моралът, достойнството? „Не от вчера свободата всякак плаши масовия българин, той инстинктивно я отбягва, защото не знае какво да прави с нея...</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Няма го онова разнообразие от осъзнати и целенасочени дейности „в общественото пространство между държавата, пазара и обикновеното домакинство”, което да бъде дейният зачинател на гражданското общество. Днешната рестриктивна политика на държавата не само в икономическата област, ами и в областта на културата напр. е същият онзи перфиден „терор чрез изгладняване”... Във всички времена и пространства механизмът на подчинението, на унизеното достойнство е в основата си един и същ.“[24] Комунизмът го нямало ли?...</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Кой чу този честен и тревожен зов? Вместо него от централни и всякакви други медии се чува добре шлифованото кънтене на представителите на псевдоинтелигенцията, на</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span> <span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >интелигенщината</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span> <span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Нейната обвивка е фразеологично лустросана в съответните лаборатории на комунистическата партия и на нейните служби за партийна сигурност. Епигоните й са се изявявали във всякакви роли. Този, на когото ще се спра, бе сред най-възторжените пропагандатори на съветската литература. После посиня, за да почервенее до яростен „борец против антисемитизма“. Навярно поради своя собствен корен и този на жена му – внучка на бургаски равин. Както техните обични литературни герои, този автор оглави някаква партия под пагон с уникалното название „Гранит“. С нея се самопровъзгласи за тукашен Пиночет. И възнамеряваше да превърне стадионите в „изправителни общежития“, но не за червени престъпници. Като новопръкнал се Давид искаше да прекарва несъгласните, свободомислещите „през триони, през железни дикани, през железни брадви и да ги хвърля в пещи за печене тухли.“[25] Никой не го закичи с никакъв етикет...</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Днес този интелигентстващ за пореден път е пуснат по казионната писта на псевдоопозиционността. До тук нищо лошо, нали казват, че е “демокрация“, всеки има право да изразява мнение. И тук следва онова „но“, което не отделя нашия опит за демократичност от западния. Обратното – потвърждава го. Тъй като и на двете места истински свободното слово отдавна е във фризера. Затова дават думата само на контролирани изразители не на общественото мнение, а на официалното. Разбира се, прикрити зад всякакви „изми“ и прочие мъгляви измами.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >На нашенският пишман интелигент и псевдоопозиционер са му спуснали темата за някакъв „трети“. И той се е хванал за една изтървана неизвестно от кого фраза, сякаш е докопал „баща си“[26] за срамните части. Изречението, изречено кой знае от кого, е следното: „Когато има скандал между двама, винаги печели някой трети. Надявам се след разкриването на взрива да стане ясно кой е третият, който може да спечели.“</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >От което следват нищо не означаващи разсъждения над това кой може да бъде този „трети“. А кои са първият и вторият, изобщо не става ясно. Липсва теза, отсъства обектът, който е „коментиран“. Цялата словесна каша е самоцелна и безадресна като отдавна покойното следвоенно течение за сноби, обозначено с девиза му “L’art pour l’art” ─ „изкуство за самото изкуство“.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >В нашенския модел на интелигенщниа той се състои в жонглирането с думите: „Доказа се, че днешната силова власт има силна конкуренция, че някой друг, за когото не сме гласували нито „за”, нито „против”, притежава паралелна власт. И в крайна сметка, че в държавата на селяндурите дори един тайнствен доскоро трактор може да се окаже умен, хитър и вероломен орач. Със собствено и дистанционно управление. Който може и действа методично като пневматичен чук: смачка рейтинга на Цветанов, очука бляскавия ореол на Борисов, успя да свали подкрепата за ГЕРБ, разбира се, не без спешната помощ на социолозите от Червения кръст А нещата са по-прости от милиционер: службите ни, ако не са съвсем умрели, са безпомощни като граждани в будна кома. Защото мащабите на контрабандата се изчисляват в милиарди, а МВР и ДАНС не могат да проследят следите на тази огромна опашка. Тогава? Тогава те само се правят на умрели лисици. И предпочитат да си баят на бълхите. И да си хапят доброволно опашките.“[27]</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >В чия медия е намерил място този „шедьовър“? Във вестника и сайта на комуниста, принадлежащ на Държавна сигурност, оръжейния търговец Младен Мутафчийски. И на неговия „оръженосец“, съветския възпитаник, члена на БКП, агента на ДС „Академик“, другаря Огнян Стефанов. Обзалагам се, че дори няколко пъти да превъртите този текст пред погледа си, колкото и да насилвате вашето съзнание, няма как да разберете причината за неговото обнародване. Ако приложим най-кратката литературна критика, излязла изпод перото на Джордж Бърнард Шоу, към посочената „статия“, ще получим следното: „Румен Леонидов написа нещо. Защо?“</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >В последния тъй кратък въпрос е скрито разковничето. Вместо сериозен и смислен анализ на настоящото ни икономико-политическо състояние, в който да бъдат обсъдени не само събитията и фактите, но и конкретните герои от авансцената и задкулисието, на които дължим дереджето си, получаваме безсмислени бръщолевения, концентрирани около някакъв уж тайнствено неизяснен „трети“. Кой е третият? Каква е неговата роля? Откъде се е появил? Какво цели? Нищо! Тишина. Мъртвило, в което се очаква читателят първо да се залиса като в булеварден криминален роман. Сетне да се обърка. А накрая да тегли една „народна приказка“, както се е изразил другарят автор, и да посегне към чашката. Зер българинът има традиции в удавянето на мъката чрез домашно приготвеното...</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Неинтелигентно. Но не по отношение на нашенеца, обобщен от „гранитния“ Леонидов в образа на „селяндура“. А за самия автор него, представителя на типичната за милиционер-социализЪма интелигенщина. Ех, скъпа и географски отдалечена Маргит, по-добре изобщо да не бяхте питала...</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span> <span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Лъжата като истина</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span> <span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Двама никому неизвестни „социолози“ (може ли някой да обясни какво означава това), единият от които продукт на „братския“ СССР, за пореден път оцапаха орталъка с лъжа и оклеветяване на един от мъчениците на комунистическия режим Петър Гогов. Заели закъснели пози на търсачи на синдикалната истина, те писаха за един търговец, отколе оскверняващ храма на профсъюзите: „Да се беше сетил преди 20 години, когато Петър Гогов ревеше за кожите пред „Александър Невски”.“[28] Лъжа, долна лъжа, изречена от червени мекерета, пребоядисани от кукловодите им в „демократични“ разцветки. На часа я опровергавам, не само защото политическият затворник на комунизма Петър Гогов е мой приятел. Той е една от трагичните фигури, чиито съдби би следвало да разтърсват нашия обществен морал, да не ни дават мира, докато не извоюваме справедливо отношение към тях. Не би. Продължават да се появяват келеши със следи от алчночервена майчина кърма по устните, които за пари са готови да опошлят всичко. По-страшното е, че намират прием, радват се на внимание от страна на публиката.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Ето истината за онзи първи т. нар. демократичен митинг, проведен на 18 ноември 1989 г. пред храма „Свети Александър Невски“. Няма по истинско свидетелство от видеозаписа:</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Другарите изманипулираха това доказателство. За да се намерят долнопробни момчетии, които близо 22 години след събитието, с характерното за онова време болшевишко усърдие, да тиражират измамата. Оставете това, но явно по заповед на своите водещи офицери се опитват да вместят достойния Петър Гогов в една и съща ченгесарска схема с човешкото падение Костадин Тренчев. Кинорежисьорът Гогов опитал да създаде антикомунистическа организация за сваляне на тоталитарния режим. Той е образована и ерудирана личност, владееща два западни езика, пожертвала рахатлъка на доброто си служебно положение.[29] Дори палачите му като някогашния началник на Шесто управление на Държавна сигурност Петър Стоянов се сеща с уважение към него. Назначените „демократчета“ не...</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Важно е да познавате технологията на измамата и медийната манипулация. Трудно е да убедя нежелаещите да възприемат, че е изключително съществено кой откъде произлиза и какъв е бил. Това е един от преките пътища към истината. Който поеме по него, трудно ще допусне някой да го заблуди със стократно повторена лъжа. Останалото е извън сферата на рационалното. Вярата в бившите, които понастоящем се правят на други, на различни, на „антикомунисти“ и „демократи“, е непробиваема. За нея важи прословутият стих на тъй обичания от дьонметата антибългарски поет и платен съветски агент-терорист: „Моята вяра е бронирана здраво в гърдите и бронебойни патрони за нея няма открити! Няма открити!“[30] Спорът с „вярващите“ е лишен от всякакъв смисъл.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span> <span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Политиката на нищоказването</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span> <span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Човек естествено опира до въпроса: Откъде ги намират и от кое мазе на репресивните комунистически служби вадят тези пропагандатори, всеобщо признавани за „съвестта на обществото“? Тези Леонидовци, разните „социолози“, „политолози“, „журналисти“, „политически наблюдатели“, „коментатори“, всякакви звездочели „експерти“...? Вече споменатите юрдечета на милиционер-социализЪма са се опуснали в медийката на политическото дьонме[31] Дачков с ботаническо малко име и склонност към геронтофилия. В пространно интервю те се прескачат с (не)обяснения на разграбването на българската енергетика.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Мешмедемето, представено като „разговор“, носи дразнещо любопитството заглавие „Десет семейства в България източват годишно 1,5 млрд. лв. от енергетиката“. Чудесно, казва си непредубеденият читател. Най-сетне някой поне донякъде да вдигне завесата, криеща срамотиите на мащабната криминална революция. Обаче в целия пространен до отегчение текст няма да откриете нито една фамилия. Почти насила е споменат само всеизвестния другар Богомил Манчев. Когато раздумката все пак опира до конкретиката, шубето или поръчката си казва думата. Като истински ленинци двамата другари „социолози“ разкриват своето схващане за „ролята на личността в историята“. Убедете се сами от следния откъс:</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >„- Споменахте, че парите, които се източват от енергетиката, се разпределят между десет семейства. Ще ви помоля да назовете имената на тези хора или на техните фирми.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Иво Христов: Това ще промени ли нещо? Ако ги кажа например с ЕГН-тата, какво ще стане?</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >- И все пак докъде стигна вашето изследване в това отношение?</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Иво Христов: Имената ги има, но аз не смятам, че проблемът въобще е персонален. Въобще не смятам, че който и да било български проблем опира до конкретни персони, колкото и уникално творение да е човекът. В момента ви казвам, че имате матрица, която възпроизвежда тези практики. За мен това е важният проблем.“[32]</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Не, драги, така са ви казали. Нещата винаги са персонални. Не „масите“, а конкретни хора ни ограбиха. Те съставиха „матрицата“. Пак точно определени същества ни тикат към дъното на пропастта, в която други предопределени от партията нищожества ни вкараха. Да приемем предлагания от авторите подход, означава да узаконим грабежа. Разбирам, че уж вече всеки е наясно: алчно червената фашизирана номенклатура на БКП, БЗНС, ДС и техните подчинени организации извърши промяната и криминалния преход в своя полза. Всички те сториха това, скрити зад същата анонимност. Преобърнаха законодателството така, че никой да не дири отговорност от „колективен орган, взимащ решенията“, както се изразяват на техния си език. Преди всичко тази е причината днес няма осъдени. Защото нямало „колективна вина“! Хайде де, а кои са съставяли тези „колективи“? Безсрамието на другарите стигна до там, че взеха да възкресяват политически трупове. Отново изгря усмивката на Софиянски. Очаква се тя да бъде подкрепена от най-голямата пресгрупа и най-малко две телевизии.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Друга причина за непроумяването на действителността се крие във факта, че още преди началото на великото разграбване номенклатурата се бе окопала във всички фасадни разновидности на единната комунистическа власт. Ако не разбирате, нима поне не усещате, че Член първи на Живковата конституция, узаконяващ сливането на единствената партия с държавата, продължава да действа под друга форма? Този постулат се съдържа в съответната клетва за вярност: „Ние ще служим на Политбюро, но не можем официално, ще искаме разрешение от прокурора, съдия.“[33] А програмата на тази партия бе писана в Москва... Втората, служещата за фасада БЗНС, бе... приела програмата на майката БКП?! Друго такова чудо историята не познава.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Не, мила ми Маргит, не съм убеден, че хората разбират всичко това. Жалкото е, че засега не забелязвам сериозна, активна поява и проява на действителен елит, който да отваря очите им. Няма оправия и вие съвсем справедливо сте заключила, че: „... Това не смущава мнозинството. Ти искаш те да си отворят очите, а те предпочитат да останат слепи.“</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Буш и СтанишевЩе добавя: и безпаметни. Забравиха ли, че: „Сергей Станишев назначи Петко Сертов след консултации с американците в София? Бившият министър-председател вече беше наречен „Мистър Клийн” от американския президент Джордж Буш. Какво да направи Станишев – да разочарова ентусиазиран лидер от Меката на масоните ли? Нима такъв като Сертов отдавна не се беше еманципирал от „френската линия” в ДС и не беше се сближил с едни други фигури?“[34]</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Днес същият този Сертов е назначен от новия „месия“ в привидно мъжки вид. Въпреки заклинанията му срещу тройната коалиция и ченгетата. Не, мнозинството наистина предпочита да не забелязва колко пъти същата тази министър-председателка захвърля проекта за строителство на АЕЦ „Белене“ като „остатък от миналото“. А не след дълго го вади, изтупва го от „срамния“ прах и го поставя не за обсъждане, а за изпълнение. Същото става с т. нар. газови проекти, с куп уволнения и назначения, с какво ли не.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Прочетох и едно нормално, логично, основано на фактите, но анонимно мнение: „Сегашното назначаване на Сертов отново обслужва реализирането на задкулисни сделчици. Но не само. Управляващите въведоха на сцената инфоносител, когото ползват отдавна за „консултации”. Той не е ли свързан с техни дружки – не само в Швейцария?! На фона на тези преподреждания в движение всички големи думички за превръщането на ДАНС в „пачавра” по времето на Сертов нямат тежест. Принадлежността към ДС – също.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Никакви принципи, предизборни обещания и твърда линия на политическо поведение отдавна не са актуални в България. Тези практики са непознати вече тук. У нас всичко може да бъде извъртяно и отречено. И никой не носи отговорност за врътките си по време на мандата. „Външните фактори” са патологично цинични. Те свикнаха нашите властници да им козируват, да им се кланят и да ги обслужват. Ибриците обичайно ги носят посредниците. Срамните зависимости се представят като отъркване около „световните лидери”.“[35]</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Напълно вярно. Не бях ли прав още преди години, когато от екрана на едно телевизионно предаване перифразирах Шекспир: „Непостоянство, твойто име е Б.Б.“? „Врътките“ на тази мома не намалява обичта към нея. Не помните ли стария виц, дето се подигравали на Вуте, задето се женел за Пена. Понеже мъжете от цялото село били минали през леглото й. А младоженецът рекъл: „Па то селото не е големо...“</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >С население, което в мнозинството си изповядва философията на примирението, харесва „бабаити“, скъсало е с традициите и не се вълнува от произход, минало, от бивши схващания... сме обречени. Няма как да вървим напред. Да не споменавам, че ние физически си отиваме. Наесен гимназистите ще бъдат с 8000 по-малко. Никой не се разтревожи от известието, че след 50 години няма да има живо село. Знам със сигурност, че тогава българите отдавна ще са малцинство в собствената си родина. А те, драга Маргит, плюят в пазва, и си викат, дано не доживея. Крещят от „патриотизъм“, но поискате ли да дадат не живота, а само част от времето и рахатлъка си за очевидно справедлива кауза, се оказват скъперници, на които Молиеровият герой може да завиди.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Не аз съм новият Мирча Кришан, а другарката Б.Б., която не спира да повтаря „магистралите, южната дъга, метрото, спортната зала“. Понякога разбърква реда на изреждането им. От чутото и прочетеното през миналата седмица имам основание да смятам, че пропагандните гаулайтери от „Позитано“ 20 следят и „Форумът“. И плагиатстват на воля. Така поне замириса от нарочно натъртената реплика на бъдещия баща Сергей Дмитриевич за „асфалта от магистралите, който не става за ядене“...</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Нека припомня пресния пример с „уволнения“ заранта изпълнителен директор на „Техноекспортстрой“ Емил Коцев, който привечер бе възстановен на поста си. Не се ли питате от какъв зор мъжкараната от Банкя си плю на фасона, казано по народному? Ами другарят Емил носи бащиното име Василев. Той е син на един от началниците на Първо главно управление на Държавна сигурност (ПГУ) Васил Коцев. Онзи, за когото виден „разследващ журналист“, стремящ се да постигне Гоголева външност, твърди, че носи вината за убийството на писателя Георги Марков в Лондон. Самият Емил Василев Коцев, мой връстник, е бил офицер от ПГУ.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Братът на Емил Коцев, другарят Бойко Василев Коцев, е настоящият посланик на НРБ в Брюксел. Забравихте ли кой го издигна до заместник-министър на вътрешните работи в две правителства? Ами пръв го постави лидерът на монархокомунизма Симо Мадридски. Този Бойко продължи да кротува в сградата с каменния лъв и при тандема Серго ─ Пикаещия във фонтани. Да го приветстваме ли? Да го ценим високо? С тези „експерти“ ли ще градите новата „демократична“ България? Ето какво построихте по вашия начин. Вече двадесет и втора година го правите. Аман.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Не се ли намират почтени специалисти, та властниците опират все до такива мерзавци? Има, но не ги искат. Вредни са за олигархията, ще пречат.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Вандализъм, ранени полицаи и фенове след вечното дербиИ още нещо. С кого да строим идното? Вечерта в събота, 26 февруари 2011 г., София замръкна полуразрушена като след протест в египетската столица. Хиляди представители на „бъдещето на нацията“ се биеха като врагове от двете страни на фронтова линия. Изпочупиха стадион, витрини на магазини, автобуси, трамваи, тролеи... Някои завършиха „радостната“ вечер в болничните стаи. Други – в изтрезвителното. Всичко това – за наша сметка.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Не, това не бе въстание, а израз на запалянковски емоции. Поводът бе приключилият футболен мач между „Левски 1913“ и ЦСКА. Преди няколко години след такава „спортна среща“ убиха младеж. Призовете ли същите „герои“ за нещо смислено, ще останат по домовете си. И докато се въргалят из постелите си, ще разчитат телевизионните репортажи не да ги информират, а да ги забавляват. Ето, такова е „нашето утре“. Въобще не говоря като морук...</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Приключвам, скъпа ми Маргит, без да съм в състояние да отговоря на последното ви лаконично питане: „Накъде?“ Признавам: Не знам. Или по точно: наясно съм, но ми се струва неосъществимо. И във вашия хилядократно по-подреден, спретнат и уютен свят интелигенцията отдавна интелигентничи. Макар сатърът на комунизма да не пожъна нейните най-ярки представители, както стана по нашите земи. Това е така най-малко от времето, когато Ромен Ролан възхваляваше най-масовия убиец в историята, Ротшилдовия потомък Йосиф Висорионович Джугашвили – Сталин. Да беше само той...</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Тук косата на онази, костеливата, въплътена във външна сила и в нейни покорни слуги, подбрани по техния нисш произход и садизма им, цели 45 години не спря да прибира своята ужасна реколта. Нашият народ прилича на сирак. Като възмъжал, но недосукал юноша, той търси своите родители. Явно увреден от заразата на болшевизма – алчно червения фашизъм, той безкритично приема за свои настойници отпадъци в човешки вид, които тайната власт му подхвърля. Приема ги за спасители. Един симпатичен българин, живеещ в Германия, подчерта, че тук „спасението ни дебне отвсякъде“... Промяната е почти непосилна – членовете на БКП и БЗНС бяха повече от 1,1 милиона! Свързаните с репресивните служби – поне още 2 милиона!.. Мрежата продължава да бъде всеобхватна. Нормалните хора нямат представа за подмолните връзки, които я изграждат. Те далеч надхвърлят националните ни граници.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Изходът е в спешното изграждане на истинска интелигенция. Такава, която да търси истината, да умее да анализира информацията, да е готова на жертви в името на народ и родина. И да е съгласна да се натовари с бремето на народните дела. Виждате ли кандидати за нов и действителен елит?</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Нескромно ми се струва, че съм се нагърбил с непосилната задача на съвременен Диоген. И наистина търся не само човека, а хората, българите.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Търпението е до време. Скъперницата история ни е отредила твърде оскъден отрязък от него. Леността е удобна, но води към нищото. Пътят е обединението отдолу нагоре. Но нали знаете, драга Маргит, че ние сме „хора, които нищо не щат да вършат“?... А от векове е известно, че народната нива не иска молитва, а мотика. Пък и „масите“ не приемат говорители, нито обединители като моя милост. Вменяват ни недостатъци, каквито de facto не носим в характерите си. Ала така да бъде. Нали уж “vox populi, vox dei” ─ „гласът народен е глас Божи“?</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Спасението остава в ръцете на самите давещи се.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Амин!</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[1] Не е парадокс. Понякога хората биват близки, дори без да се познават. Въпрос на интелигентност, на която е посветен настоящия коментар.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[2] въпрос: маргит » 2011-02-25 11:56 в: Георги Ифандиев – „Епопея на негодниците: Как службите ковяха „емократи“: ІІІ. На всяка власт наемната помия...“, „Форумът“, София, четвъртък, 24 Февруари 2011 г., online: http://www.forumat-bg.com/medii/1139-epopeya-na-negodnitzite#comments</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[3] Типично еврейско фамилно име.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[4] David Drach, Chevalier P. L. B (бивш равин) – “De l’Harmonie entre l’Eglise et la Synagogue”, v. I, Editeur Paul Mellier, Paris, 1844 г., стр. 79. Подч. мое.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[5] Типична старозаветна заплаха. Комунизмът произлиза от фарисеите, които живеели като днешната номенклатура в обособени квартали; носели широкополи луксозни червени дреги; биели се за предните места в синагогите; обръщали се един към друг с „другарю“.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[6] Вж. Автор: КК – „Мирча Кришан“, форумът към: Георги Ифандиев – „Докато кърпят главата на Б.Б., тя изяжда бъдещето ни“, Afera.bg, Варна, четвъртък, 17 февруари 2011 г., препечатано от „Форумът“, София, сряда, 16 февруари 2011 г., online: http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=16768&Itemid=9#usercomments Подч. мое.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[7] “Doyen of Italian letters compares Berlusconi with Hitler” by Nick Squires, Rome, “The Telegraph”, London, Saturday 26 February 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/silvio-berlusconi/8347575/Doyen-of-Italian-letters-compares-Berlusconi-with-Hitler.html</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[8] Вж. George L. Mosse – “German Jews Beyond Judaism”, Indiana University Press, Bloomington, IN, Hebrew Union College Press, Cincinnati, 1985 г., стр. 139.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[9] Yossi Klein Halevi - “Memoirs of a Jewish Extremist: An American Story”, Little, Brown, and Company, Boston, New York, Toronto, London, 1995 г., стp. 68.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[10] John M. Allegro – “The Chosen People: A Study of Jewish History from the Time of the Exile Until, the Revolt of Bar Kochba, Sixth Century B.C. to Second Century A.D.”, Doubleday & Company, Inc., Garden City, New York, NY, 1972 г., стp. 162. Подч. мое.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[11] Георги Ифандиев – „Ще узнаете истината и истината ще ви направи свободни“, Част VІІ, „Форумът“, forumat-bg.com, София, понеделник, 21 Февруари 2011 г., online: http://www.forumat-bg.com/politika/1135-shte-uznaete-istinata-i-istinata-shte-vi-napravi-svobodni Подч. мое.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[12] Христо Смирненски – „Босоногите деца“. Подч. мое.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[13] „От Иоана свето Евангелие“, гл. 8, ст.43-46. Подч. мое.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[14] „От Матея свето Евангелие“, гл. 7, ст. 17-19. Подч. мое.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[15] „От Иоана свето Евангелие“, гл. 20, ст. 29.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[16] „От Матея свето Евангелие“, гл. 9, ст. 16-17.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[17] Иван Еленков, Румен Даскалов, съставители – „Защо сме такива? В търсене на българската културна идентичност“, Издателство „Просвета“, София, 1994 г., стр. 103. Подч. мое.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[18] Пак там.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[19]„От Матея свето Евангелие“, гл. 10, ст. 34.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[20] Проф. Чарлз Мозер – „Д-р Г.М.Димитров: Биография”, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец”, София, 1992 г., стр. 225. Подч. мое.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[21] Вж. “Regional GDP per inhabitant in 2008 GDP per inhabitant ranged from 28% of the EU27 average in Severozapaden in Bulgaria to 343% in Inner London”, Newsrelease, Eurostat, Bruxelles, Thursday, 24 February 2011 г., online: http://epp.eurostat.ec.europa.eu/cache/ITY_PUBLIC/1-24022011-AP/EN/1-24022011-AP-EN.PDF; “Romanian regions among EU’s 20 poorest” by Nine o’Clock, “Nine o’Clock”, Bucharest, Friday, February 25, 2011 г., online: http://www.nineoclock.ro/index.php?issue=4874&page=detalii&categorie=business&id=20110225-519429</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[22] Пак там.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[23] Вж. Григорий Климов – „Красная Каббала“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Краснодар, 1996 г., стр. 64 и сл.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[24] Вихрен Чернокожев – „Книга за българския народ” или как се отглежда безгражданственост“, Електронно списание LiterNet, № 1 (86), Варна, 11 януари 2007 г., online: http://liternet.bg/publish2/vchernokozhev/kniga_2.htm Подч. мое.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[25] Вж. Библия, „Втора книга Царства“, гл. 12, ст. 31.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[26] Вж. евангелския цитат по-горе.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[27] Румен Леонидов – „Третият мачка като валяк политическото кокиче на Цветанов“, в. „Тронадо“, препечатано във Frog News, София, четвъртък, 24 Февруари 2011 г., online: http://frognews.bg/news_32393/Tretiiat_machka_kato_valiak_politicheskoto_kokiche_na_TSvetanov/</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[28] Иво Христов, Иван Чалъков – „Синдикатите в България бяха използвани като инструмент за кражбата на държавата“, в. „Гласове“, glasove.com, София, петък, 18 февруари 2011 г., online: http://www.glasove.com/article-12130.php</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[29] Пак там.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[30] Никола Вапцаров – „Вяра“, „Моторни песни“, София, 1940 г.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[31] От турския глагол „дьонмек“ – обръщам във вярата. Название на основана в Солун еврейска секта от последователи на псевдомесията Шабатай Цеви. Той учел своите последователи да приемат исляма, но да изпълняват юдейските обреди в домовете си. Думата „дьонме“ се е превърнала в символ на нагаждач според келепира.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[32] „Десет семейства в България източват годишно 1,5 млрд. лв. от енергетиката“, с Иван Чалъков и Иво Христов разговаря Димитрина Чернева, в. „Гласове“, glasove.com, София, четвъртък, 24 февруари 2011 г., online: http://www.glasove.com/article-12254.php Подч. мое.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[33] „Ген. Любен Гоцев: „Трябва да спечелим изборите най-малко с 50 + 1 процента“, Продължение на стенограмата от 10 януари 1990 г. от съвещанието на колегиума на МВР , Христо Христов – „Мъртва хватка ― БКП искала да скрие доказателства за „възродителния процес“, Асоциация Разследващи Журналисти, София, дата не е посочена, online: http://www.investigation-bg.org/show.php?id=59 Подч мое.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[34] „Операция „Сертов” II демаскира зависимостите на българските лидери“, www.vesia.bg, в: Afera.bg, Варна, четвъртък, 24 февруари 2011 г., online: http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=16866&Itemid=1 Подч. мое.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[35] Пак там.</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >:::</span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /></span><div style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" class="componentheading"><span style="font-size:100%;"> Политика </span></div> <table style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" class="contentpaneopen"> <tbody><tr> <td class="contentheading" width="100%"> <span class="contentpagetitle" style="font-size:100%;"> ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ЩЕ ОСТАНЕТЕ СЪЩИТЕ</span><span style="font-size:100%;"><br /><br /></span> </td> <td class="buttonheading" align="right" width="100%"> <span style="font-size:100%;"><br /></span></td> </tr> </tbody></table> <table style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" class="contentpaneopen"><tbody><tr> <td valign="top"> <span class="small" style="font-size:100%;"> Написано от Георги Ифандиев<br /><br /></span> </td> </tr> <tr> <td class="createdate" valign="top"><span style="font-size:100%;"> Понеделник,28 Февруари 2011<br /></span></td> </tr> <tr> <td valign="top"> <div class="ultimatesbplugin_top"> </div><p align="center"><span style="font-size:100%;"><i><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Vigo/g.ifandiev1.jpg" alt="Георги Ифандиев" title="Георги Ифандиев" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="208" width="200" />Задочен диалог с далечна и непозната приятелка</i>[1]<i> или опит за оптимистична теория за истинския елит</i></span></p> <p align="center"> </p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Различавам имената и почерците на някои от посетителите на форума, които изказват своите мнения. Следните редове са пристигнали от Франция:</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">„<i>Жоро, а от сега нататък какво ще става? Накъде отиваме? Как може да променим хода на българската си съдба? Можем ли? За нас, за децата и за внуците ни? Миналото за тия, които те четат, е познато до болка. Както и умозаключенията. Но ти сам виждаш, че то не смущава мнозинството. Ти искаш те да си отворят очите, а те предпочитат да останат слепи. Тогава?</i>“[2]<i> </i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Най-общо казано, отговорът се съдържа в следния кратък откъс от издадената още през далечната 1844 година книга на бившия равин на Париж Давид Драш. Той цитира думите на някакъв виден евреин на име Морел:[3]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup" style="font-size:100%;"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/052/INTEL-1a.jpg" alt="la vaste et permanente conjuration d'un peuple" title="la vaste et permanente conjuration d'un peuple" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="261" width="220" /></span><span style="font-size:100%;">„<i>Какво могат да свършат най-мъдрите мерки на властите във всички страни</i><i> срещу широкообхватната и перманентна конспирация на един народ, който като обширна и здрава мрежа се е разпрострял върху цялото земно кълбо и който насочва мощта си, за да обсеби всяко случващо се събитие, стига да е в интерес на името Израел?</i>”[4]</span></p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center"><span style="font-size:100%;">Два свята, единият е излишен</span></p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Признавам, че „мнозинството“ не ме интересува чак толкова. То е безвъзвратно увредено. Да не говорим за изобилието от комуноиди в него. Те са отдалечени на светлинни години от Homo sapiens. Не им е дадено друго, освен да пръскат лъжи и злоба, да насаждат омраза – и да постигат всичко това чрез безугледен терор. Ако им падне сгода, ще ни „изтрият от лицето на земята“.[5] Така, както техните предци го правеха в изблици на неукротим садизъм. Аз просто се опитвам да изясня кой, защо, кога и как извърши този уникален експеримент по ликвидацията на духовността на българите. Правя го напук на засилващата се носталгия по мрачното болшевишко робство. Тъй като от многобройните си срещи със зрители на телевизионните ми предавания и читатели на моите книги съм се убедил: повечето хора не знаят или забравят. Трябва да припомняме миналото, за да не повтаряме стари грешки. Това е моят отправен пункт в мъчителното пътешествие из лабиринта на комунистическите зверства. Та да стигнем до опазването и предаването на спомена за нас, който поне известно време да осветява бъдното – с факта на съществуването ни – не на болшевишките интернационалисти ─ Homo communisticus, а на истинските Българи.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">За мен „<i>мнозинството, което предпочита да остане сляпо</i>“, няма никакво значение. То си има своите „<i>бабаити</i>“.[6] Но не само тукашното мнозинство. Какво представлява обичаният допреди три лета квази френски президент? Не ви ли напомня на Вова ─ гамена от задния двор, сякаш слязъл от екрана на евтина продукция на „Мосфилм“? Само преди дни великият преписвач Умберто Еко даде своята резолюция за сънародниците си: „<i>Берлускони не е диктатор като Мубарак или Кадафи, защото спечели изборите с огромното мнозинство от италианците. Твърде тъжно е, но така стоят нещата.</i>“ Преди това авторът на изплагиатствания „шедьовър“ „Името на розата“ сравни Берлускони с Хитлер. Стори го в Йерусалим. За пореден път се натъкваме на нишка от онази „<i>обширна и здрава</i><i> мрежа</i>“, с която наченах този коментар.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Запитан за отношението му към двуличието на ирландския писател Иън МакЮън, който уж защитава палестинците, а приема официални награди от техните израелски палачи, антихристът със съмнителен италиански произход отговори: „<i>Имам да кажа толкова много неща против италианското правителство, че не ми остава време да говоря за израелското.</i>“[7]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">С което си заслужи още един лавров венец на „жив класик“. Нали ги раздават не в София, Атина или Рим – три от оцелелите древни столици, а в четвъртата, за която в т. нар. Книга пише, че принадлежи на някакво Давидово коляно – сиреч е истинската световна метрополия. Така де, става дума за частния град на Ротшилдови – клонката Давидова.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Целта на Талмуда е да обозначава със символи тайната на „изопачената“ юдейска религия. Известният германски археолог Август Ролинг, специалист по еврейска история, стигнал до заключението, че „<i>Талмудът е програма за господство на „богоизбрания народ“ над света</i>“.[8] Оповестил е своя извод няколко десетилетия преди да бъдат разкрити Протоколите на ционските мъдреци, набедени за... „фалшификат“. Въпреки, че на 1 ноември 1937 г. Градският съд на Берн, Швейцария, напълно отменил решението на по-нисша инстанция, отсъдила, че били измислица. Но това се премълчава. Важното е, че след „швейцарското дело“, приключило през 1937 г., просто няма как някой насериозно да ги обяви за измама.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Един академичен преподавател по Талмуд (?!) проповядвал: „<i>Евреите бяха центърът на света... Всичко, което не засягаше евреите, не представляваше никакъв интерес за нас. Това налагаше Божията воля.“</i>[9]<i> „... Яхве не е просто един племенен бог, а бог на вселената. Неговият избран народ не е само още един етнос: тези хора са Синове на Бога, предопределени да управляват света.</i>“[10] Става дума за расизъм в най-чист вид. По същия начин комунистите се смятаха за „солта на тази земя“ и надменно решаваха съдбата на безпартийните. Къпеха се в привилегии – всекиму според ранга, от най-ниското до най-високото партийно равнище. Което си е просто корупция.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup" style="font-size:100%;"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/052/INTEL-2a.jpg" alt="Конгресмените разпитват д-р Димитров за работата на комунистите в Съединените щати" title="Конгресмените разпитват д-р Димитров за работата на комунистите в Съединените щати" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="308" width="325" /></span><span style="font-size:100%;">Опитвам се да изясня къде се корени причината за всичко, което става на тази планета. Както и да подчертая, че българите не са кой знае колко по-различни от французите, италианците и от повечето останали народи. Просто те бяха подложени на геноцид и дехуманизация. Докато хората в „демократичния“ Запад бяха поробвани чрез лихвата, тук бяхме прегазвани физически от безмилостния валяк на тоталитарния режим, наричан комунистически. Да си кажем истината: местните интернационалисти, т. нар. комунисти, бяха едни от най-жестоките зверове в историята на човечеството. Жителите на „свободния свят“ не биха понесли онова, което ние преживяхме и все пак що-годе оцеляхме. Обаче с цената на неизлечими ментални увреждания.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Когато накрая ударим чертата, безалтернативно установяваме: хората са едни и същи навсякъде. Разликата е в условията, в средата, в която са се развивали като общества. Обединява ги една обща склонност ─ харесва им да ги заблуждават и мамят. Още древните римляни са прозрели, че: “<i>Mundus vult decipi, ergo decipiatur” </i><i>─</i><i> „Светът обича да бъде лъган, нека тогава го лъжат.</i>“ И хора като мен, които изричат истината, винаги са били отхвърляни и преследвани. Понеже, обикновено, истината носи печал. А никой не обича лошите вестители. Мнозинствата признават такива люде за свои говорители единствено по време на сериозни катаклизми.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Неотдавна непознат, представил са като писател, призна, че отдавна искал да се запознае с мен. В края на разговора надяна оракулска мантия и предрече: „<i>Твоето време ще дойде. Наближава.</i>“ Повярвайте, нямам време, нито някога съм допускал налудничава мисъл за някаква мисия да обремени съзнанието ми. Още по-малко ми се иска, ако ще е свързано с обществено бедствие. По-скоро споменатото врачуване бе израз на онова ставащо все по-масово разочарование и огорчение, което довежда до дирене на упора в конкретни личности. Ето къде се крие изконната роля на интелигенцията. По правило тя е подкупна, защото не е финансово независима. Но историята ни представя примера на не малко аскети, които са поели товара на останалите и на пук на злините, които са ги стигали, са оставили непоклатим морален модел. Рано или късно, озарените от Божията светлина опират до техните жития. Почтената, безкористната, всеотдайната интелигенция, отдала себе си в полза на другите, е единственият факел, който може да освети пътя за извеждане не само българите, а и човечеството, до заветния бряг на хуманността и доброто, до онова, което неосъзнато определяме като щастие.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">И на това място стигаме до качеството на интелигенцията или на „елита“, както с изумително безсрамие ни налагат това още по-широко понятие. От прекалено дълго време представителите на тази „елитна“ интелигенция са образец на продажност. Наскоро използвах комбинация от стих на един болшевишки поет, за да ги окачествя така: „<i>На всяка власт наемната помия</i><i>.</i>“ Когато „народът“ се отъждествява с тази смрад, по-нататъшният му друм се оказва кьор-сокак – задънена улица. Няма изход от готовността за слугуване. Вчера на чужди окупатори и диктатори, днес на колониални администратори, утре, може би, на извънземни господари... Достатъчно е да припомня уникалния пример на безчестие, предложен от уважавания и днес придворен поет на диктатора, Любомир Левчев: „<i>Благодаря Ви, другарю Живков, за вдъхновението, което сте ни давали...</i> <i>Не може да ми забраните да ви обичам, другарю Живков.</i>“ Трудно ще намерите друг народ, който, ако има право на избор, да търпи такова нравствено нищожество. Тук всичко е обърнато наопаки.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Местните тълпите са образец на изопачено християнство – с мазохистична страст обичат враговете си. Без най-малък опит за анализиране на процеса, превърнал уж бившия номенклатурчик или слуга на тази нагла безбожна класа във фасаден демократ. Парафразата на еврейската поговорка гласи: „<i>Веднъж комунист, винаги комунист.</i>“ Нека онагледя това по следния начин. То е все едно някой да ви извади око и ви се извини. А в миналото днешните „демократични“ другари трансплантираха здравото обществено съзнание с болно. Изразено с новоговора на Оруел, ченгето е светец, убиецът е ангелче, комунистическият пропагандатор е Свети Йоан Златоуст...</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">За повечето нашенци всичко описано, което е само част от тинята на комунизма, няма значение. Допада им да ги замерят с пръски от нея. Те казват: Важно е кой какво говори и пише днес. Например синът на посочения духовен пигмей бе приет и поет не от съветските, а от американските масони, което е едно и също. Най-малкото, защото масонството е универсално подривно общество. След като го подложиха на необходимата им обработка, задокеанските „свободни зидари“ го върнаха като преподавател, за да трови съзнанието на българчетата. Съвсем наскоро издаде повсеместно рекламирана книга, възхваляваща сатанинския орден ─ масонството. Генът му е модифициран – по рождение или в резултат на полученото възпитание. Обратът му към Homo sapiens е невъзможен, той безвъзвратно прекъснат. А медиите са превърнати в трибуни на такива нищожества – политици, социолози, политолози, културтрегери... За т. нар. бизнесмени да не отварям дума. Защо? Понеже масата от хората смятат, че само показаното по телевизията се е случило в действителност. Слава Богу, все повече млади хора се отказват от втренчването в домашния екран. Прозрели са, че неговото предназначение е да промива мозъци. Че не допускат до него гласовете на истината. Тези хора са основните носители на надеждата. Преди всичко заради тях се трудя.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Историята се твори от личности, а не от някакви „народни маси“, както твърдеше другарят Ленин. Повечето от тукашните зомбита на милиционер-социализЪма никога няма да осъзнаят това. Както и отредената им роля на вечни статисти, тълпа от клакьори, която придава нищожна псевдолегитимност на продължаващите престъпления. Тяхната вродена нравствена нищета не ме засяга. Повечето едва ли ще осъзнаят, че режимът, който те или родителите им превърнаха в меч, посече духовността на българите. Но не пропусна и тях самите. Интернационалният комунизъм ощави душите им, самите тях превърна в движещи се сенки, в имитация на човешки същества. Всуе са атаките им срещу мен и моите съмишленици. Нашият живот не бива да се пресича с техния.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup" style="font-size:100%;"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/052/INTEL-3a.jpg" alt="Третият мачка като валяк политическото кокиче на Цветанов" title="Третият мачка като валяк политическото кокиче на Цветанов" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="338" width="325" /></span><span style="font-size:100%;">Вече писах: „<i>След 9 септември 1944 г. България бе лишена от елит. Комунистите избиха значителна част от него. Друга хвърлиха зад решетките на затворите и зад телените огради на концентрационните лагери. Погрижиха се останалата да се превърне в котило от мъркащи послушници. Насетне, чак до ден днешен, българите приличат на обезглавен труп. Мятат се насам-натам като прясно заклано пиле.</i>“[11]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Интересува ме единствено онзи намиращ се в латентно състояние истински елит, който трябва да намери аргументи за своето осъзнаване като такъв. Той се е сгушил всеки на своята оскъдна територийка. Скри се и с право. Защото когато преди около двадесет и една години реши да предложи своите знания, опит и умения, измамници, които в замъгленото си от мечти съзнание възприемаше за свои, му посочиха вратата, но... в посока навън. Тези „свои“ се оказаха обикновени еничари. Не случайно вече близо 70 години все техни „творци“ биват изтиквани напред и въздигани на всякакви постове. Отново не без съучастието на медиите. Един такъв е издигнал ненавистта до висша ценност, с която техните младежи да бъдат възпитавани:</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">„<i>По детското чело ще легнат сенки, влажните очи ще заискрят омраза и редом със своите одрипани братя ти ще свиеш своите малки, черни, изподраскани юмручета:</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>─</i><i> Два свята, единият е излишен!</i>“[12]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Това са вторите, погрешно припознатите за „свои“. Те са лишени от Божията искра. Светият Дух ги е пропуснал. Не заради тях, а в името останалите, разоравам тази нивица. Другото би било все едно да разкопавам паяжина... Всичко това става, докато на пръв поглед задрямалият действителен елит наблюдава отстрани. Изглежда безразличен, но незабелязано повдига вежди, щом срещне стойностно мнение или зрънце, стаило макар и крехка надежда. Той се оттегли разочарован. За съжаление, без доблестно да признава своята собствена вина и заблуди.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Прекалено дълго живяхме в една фалшива среда и продължаваме да пребиваваме в нея. Даже днес тя е многократно по-лицемерна. Навремето бяхме загубили истинските си физиономии. Десетилетия кътахме своята истинска същност в най-затънтените гънки на съзнанието си. Насилствената шизофрения на тоталитарния режим порази мнозина. Не малко хора вегетираха, криейки истинските си убеждения. Повечето от нас показваха второто, изфабрикуваното си аз. Когато тласнати от мечтите, от емоциите си решихме, че можем да покажем действителния си облик, се намериха вълци в овчи кожи. Техният час бе ударил. Затова, след като междучасието на надеждата изтече, повечето читави хора отново надянаха маските на престореността, скриха се зад поредната си изкуствена фасада.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Интелигентният, моралният човек донякъде е доверчив и наивен. По силата на въображението си, а не на реалното възприятие, хората от фактическия елит отваряха обятията си за бушоните, които Интернационалът предварително бе монтирал в имитацията на онова диспечерско таблото, уж осигуряващо енергията за промените. Ала и най-продължителното пиршество стига своя логичен финал. Нравственото изтрезняване се оказа мъчително и твърде протяжно. Стигнахме до него, защото се доверихме на чувства, а пропуснахме рациото – живота по правила. Досега не е измислена обществена разновидност без ред. Тук сбъркахме и сега плащаме.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Да оставим онези, отгледаните със злокобната представа за „<i>двата свята, единият от които е излишен</i>“. Те не са носители на духовност, на упование и мечти. Плод са на лошо дърво. Изтъкани са от алчност и лошотия. Тези негативи разяждат не само тях, но и устоите на обществената сграда. Тъй като те владеят както темелите й, така и цялата нейна крепителна конструкция. Тайна сила тласка тези същества към мерзки, анонимни словоблудства. Упрекът към самите нас е, че с пасивността си допуснахме подобни маскирани троглодити, рожби на „княза на този свят“, да завличат и хората в бездната на техния баща. Не помните ли Божията присъда: „<i>Защо не разбирате речта Ми? Защото не можете да слушате словото Ми. Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата. А понеже Аз говоря истината, не Ми вярвате. Кой от вас ще Ме укори за грях? Ако пък говоря истина, защо Ми не вярвате?</i>“[13] Никога не забравяйте: „<i>всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън.</i>“[14]<i> </i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Животът е нашето най-висше земно благо. И вярата, без която той би бил непълноценен, лишен от смисъл. За какво ни е тя, ако не сме сигурни, че най-хубавото предстои? Не ни е дадено да знаем къде и как. „... <i>Блажени, които не са видели, и са повярвали</i>.“[15] Затова изхвърлете наследствено обременените от живота си. Те са потребни единствено на самите себе си. Никога не са вярвали. Отрекли са се от Бога, но мнозинството от тях не са приели и безбожието на комунизма. Подслонили са се в неговото лоно поради вродената им склонност към разврат – корупция. Комунизмът бе онзи трамплин, от който се нуждаеха, за да прескачат стъпала в щурма си към върховете на кариерата.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Ако сред тях се намират осъзнали се, поели обратно към Бога, нека търпеливо преживяват своя катарзис. И да не се стремят към непременна изява. Близо 70 години ни водят. Всички вие, не виждате ли докъде ни докараха? Не сте ли в състояние да запомните и спазвате Божията мъдрост: „<i>... Никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; защото новопришитото ще отдере от вехтото, и съдраното ще стане още по-грозно. Нито пък наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете ще се спукат, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино наливат в нови мехове, и ще се запази едното и другото.</i>“[16]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup" style="font-size:100%;"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/052/INTEL-5a.jpg" alt="Борисов Живков" title="Борисов Живков" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="325" width="325" /></span><span style="font-size:100%;">Нима мъдреци преди мен не са отсъдили и по-тежко? Религиозният ни мислител Стоян Михайловски справедливо е заключил: „<i>Българският народ възприел вънкашно християнството </i><i>─</i><i> но в дъното на душата си останал езичник. Християнството на българите било един сух формализъм.</i>“[17] Обаче погрешно е подирил универсално оправдание в чисто физическата максима, че „насилието поражда насилие“: „<i>Борис Михаил е бил един груб вожд, един крайно своеволен повелител и насилник... Той не се е спирал пред никакви средства, за да достигне своята цел. В своето християнско дело </i><i>─</i><i> в едно дело на мир, любов и жизнерадост </i><i>─</i><i> той прибягвал към най-грозен натиск.</i>“[18]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Убеден съм, че ни е необходим нов покръстител. Който да повтори Божята обязаност: „<i>Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч...</i>“[19] Тази истина е проумял един отчаян невярващ. Което ме връща към наистина вече далечното време, когато Братството изобрети „Студената война“. Тогава земеделският лидер Георги Михов Димитров ─ Гемето, който след сътрудничеството си с другарите успява да се измъкне от желязната им хватка и да избяга в САЩ, бива изправен пред подкомисия на Конгреса, разследваща дейността на комунистите в САЩ. Годината е 1948-а. От Гемето се иска да даде показания за дейността на комунистите в Щатите и „<i>за връзките им с българските и славянските имигрантски групи</i>”. Към края на разпита конгресменът Ричард Никсън – бъдещ президент на Съединените щати, настоява да узнае повече за това дали въведеното някога в България законодателство за ограничаване на дейността на комунистите е било ефикасно. Гемето се мъчи да заобиколи преките отговори. Но Никсън настоява.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">„<i>... И Димитров казва, че законът не би бил от голяма полза в борбата срещу комунистите, тъй като те непрекъснато работят извън него. Те много добре съзнават, че могат да бъдат победени само със средствата, които използват срещу своите врагове… Срещу тях трябва да се използват собствените им конспиративни методи. Необходимо е да се използват всички средства, които биха възпрепятствали дейността на международната конспирация, при това без никакво отлагане, защото по-късно вече няма да можете да използвате тези средства, дори да искате.</i>“[20]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Скъпа, далечна Маргит, вие се вълнувате: „<i>Накъде отиваме? Как може да променим хода на българската си съдба? Можем ли?</i>“</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Можем, ако елитът, онзи – дремещият, се сдобие с трибуни, надигне се и се наеме да обяснява на нисшите духом. Белким загърбят „<i>бабаитите</i>“ и припознаят морала и разума. Без троглодитите на номенклатурата, онова „съешение на сатаната и антихриста“, за което пише Бердяев-Бердичевски. Ако критично мнозинство от хора прогледне, загърби мнимите си кумири и</span></p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center"><span style="font-size:100%;">се обедини срещу номенклатурата</span></p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">В противен случай ще свикнем с мизерията. Нейните контури са очертани. Постепенно, като в детска рисувална книжка, ще забелязваме и цветовете й, които ще запълват разчленената карта на родината ни. Преди няма и седмица „Евростат“ показа мрачната картина на нашето отечество, експонирана върху цялостния европейски пейзаж. „<i>Българският Северозападен регион е най-бедната зона в ЕС</i>“, гласеше известието.[21] За нас то не е новина. Опасността е стаена във факта на нашето привикване към подобни не печални, а трагични факти. Толкова ли обръгнахме на лошото, че дори за миг не си представяме съдбата на онези наши сънародници, които все още теглят хомота в един прекрасен, изобилстващ от световни културно исторически ценности край – земята на Белоградчишките скали, Рабишката пещера (Магурата) и извиращата от дълбините й река, образуваща едноименното карстово езеро, на Видин, Лом, Оряхово, на древното Чипровци, на кой знае защо „помонтанчената“ Кутловица – Аугуста (от там и реката Огосот – Августа), на Вратцата, Черепишкия, Клисурски, Раковишкия, Изворския и другите манастири, на античната Рациария, на реките Дунав, Тимок, Искър, Вит, на Новоселската гъмза, на Берковица, Козлодуй... Обаче от трето място надолу в тази възможно най-непрестижна класация крещят с присъствието си още четири наши региона: Северен Централен, Южен Централен, Югоизточен и през една позиция ─ Североизточен.[22] На практика цялата Народна република се е изкачила на върха на стълбата, която води към дъното. Само преди 72 години тя бе в челната десятка на страните с най-висок жизнен стандарт на Стария континент. Какво се случи?</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Ами нещастната ни татковина и нейният по-рано умен, трудолюбив, предприемчив и даровит народ бяха прегазени от ботуша на Червената армия. С цената на небивали български жертви нейните танкове наложиха мрачното болшевишко робство. Днес ни ръководят наследниците на онези предатели, които заробиха собствения си народ. А групата на обезумелите клакьори ни съветва да не им връзваме кусур. Това е „<i>комплексът на латентния хомосексуализъм на другаря Ленин</i>“, констатиран и изследван от Харвардския проект на ЦРУ.[23] Той е поразил умовете на милиони нашенци. Питате ме, драга Маргит: „<i>Накъде отиваме? Как може да променим хода на българската си съдба? Можем ли?</i>“</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Вие отговорете: Възможно ли е тяло без глава да върши нещо, камо ли полезно? То е обречено. На българите им липсва онзи най-важен за всеки организъм орган, който взима решенията и чрез нервната система предава командите до останалите „изпълнителски“ части. Нямаме интелигенция. Тя бе разстреляна още през първите дни след трагичната дата 9 септември 1944 г. Може би народът се превърна в труп даже още по-рано, на 28 август 1943 г. Тогава си отиде последният български държавник. Днес той е забравен. Преди шест десетилетия другарите разровиха гроба му и хвърлиха неговите тленни останки на кучетата. За да берат плодовете в наши дни. Понастоящем любимец на тълпите, истински кумир е едно добре познато ми недоразумение от софийското село Мировяне, което разчита името на Обединителя на нацията ни така: „Борис Три“?! Това посадиха другарите. Замениха интелигенцията с интелигенстващи. После ме разубеждавайте в непременната, в изконната преданост на Божия завет...</span></p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup" style="font-size:100%;"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/052/INTEL-6a.jpg" alt="Бойко Борисов върна на работа и похвали шефа на "Техноекспортсрой"" title="Бойко Борисов върна на работа и похвали шефа на "Техноекспортсрой"" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="369" width="325" /></span><span style="font-size:100%;">Повече от половин век ние сме несбъднала се нация. Сбирщина от хора, които мислят единствено за своето примитивно оцеляване, за търбусите си. Ще речете: Без това нищо друго не е възможно. Ала втренчването в сланинката ли е нашият национален идеал? Ами свободата? А прогресът? Къде отидоха моралът, достойнството? „<i>Не от вчера свободата всякак плаши масовия българин, той инстинктивно я отбягва, защото не знае какво да прави с нея...</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Няма го онова разнообразие от осъзнати и целенасочени дейности „в общественото пространство между държавата, пазара и обикновеното домакинство”, което да бъде дейният зачинател на гражданското общество. Днешната рестриктивна политика на държавата не само в икономическата област, ами и в областта на културата напр. е същият онзи перфиден „терор чрез изгладняване”... Във всички времена и пространства механизмът на подчинението, на унизеното достойнство е в основата си един и същ.</i>“[24] Комунизмът го нямало ли?...</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Кой чу този честен и тревожен зов? Вместо него от централни и всякакви други медии се чува добре шлифованото кънтене на представителите на псевдоинтелигенцията, на</span></p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center"><span style="font-size:100%;">интелигенщината</span></p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Нейната обвивка е фразеологично лустросана в съответните лаборатории на комунистическата партия и на нейните служби за партийна сигурност. Епигоните й са се изявявали във всякакви роли. Този, на когото ще се спра, бе сред най-възторжените пропагандатори на съветската литература. После посиня, за да почервенее до яростен „борец против антисемитизма“. Навярно поради своя собствен корен и този на жена му – внучка на бургаски равин. Както техните обични литературни герои, този автор оглави някаква партия под пагон с уникалното название „Гранит“. С нея се самопровъзгласи за тукашен Пиночет. И възнамеряваше да превърне стадионите в „изправителни общежития“, но не за червени престъпници. Като новопръкнал се Давид искаше да прекарва несъгласните, свободомислещите „<i>през триони, през железни дикани, през железни брадви и да ги хвърля в пещи за печене тухли</i>.“[25] Никой не го закичи с никакъв етикет...</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Днес този интелигентстващ за пореден път е пуснат по казионната писта на псевдоопозиционността. До тук нищо лошо, нали казват, че е “демокрация“, всеки има право да изразява мнение. И тук следва онова „но“, което не отделя нашия опит за демократичност от западния. Обратното – потвърждава го. Тъй като и на двете места истински свободното слово отдавна е във фризера. Затова дават думата само на контролирани изразители не на общественото мнение, а на официалното. Разбира се, прикрити зад всякакви „изми“ и прочие мъгляви измами.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">На нашенският пишман интелигент и псевдоопозиционер са му спуснали темата за някакъв „<i>трети</i>“. И той се е хванал за една изтървана неизвестно от кого фраза, сякаш е докопал „<i>баща си</i>“[26] за срамните части. Изречението, изречено кой знае от кого, е следното: „<i>Когато има скандал между двама, винаги печели някой трети. Надявам се след разкриването на взрива да стане ясно кой е третият, който може да спечели.</i>“</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">От което следват нищо не означаващи разсъждения над това кой може да бъде този „<i>трети</i>“. А кои са първият и вторият, изобщо не става ясно. Липсва теза, отсъства обектът, който е „коментиран“. Цялата словесна каша е самоцелна и безадресна като отдавна покойното следвоенно течение за сноби, обозначено с девиза му “L’art pour l’art” ─ „изкуство за самото изкуство“.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">В нашенския модел на интелигенщниа той се състои в жонглирането с думите: „<i>Доказа се, че днешната силова власт има силна конкуренция, че някой друг, за когото не сме гласували нито „за”, нито „против”, притежава паралелна власт. И в крайна сметка, че в държавата на селяндурите дори един тайнствен доскоро трактор може да се окаже умен, хитър и вероломен орач. Със собствено и дистанционно управление. Който може и действа методично като пневматичен чук: смачка рейтинга на Цветанов, очука бляскавия ореол на Борисов, успя да свали подкрепата за ГЕРБ, разбира се, не без спешната помощ на социолозите от Червения кръст А нещата са по-прости от милиционер: службите ни, ако не са съвсем умрели, са безпомощни като граждани в будна кома. Защото мащабите на контрабандата се изчисляват в милиарди, а МВР и ДАНС не могат да проследят следите на тази огромна опашка. Тогава? Тогава те само се правят на умрели лисици. И предпочитат да си баят на бълхите. И да си хапят доброволно опашките.</i>“[27]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">В чия медия е намерил място този „шедьовър“? Във вестника и сайта на комуниста, принадлежащ на Държавна сигурност, оръжейния търговец Младен Мутафчийски. И на неговия „оръженосец“, съветския възпитаник, члена на БКП, агента на ДС „Академик“, другаря Огнян Стефанов. Обзалагам се, че дори няколко пъти да превъртите този текст пред погледа си, колкото и да насилвате вашето съзнание, няма как да разберете причината за неговото обнародване. Ако приложим най-кратката литературна критика, излязла изпод перото на Джордж Бърнард Шоу, към посочената „статия“, ще получим следното: „Румен Леонидов написа нещо. Защо?“</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">В последния тъй кратък въпрос е скрито разковничето. Вместо сериозен и смислен анализ на настоящото ни икономико-политическо състояние, в който да бъдат обсъдени не само събитията и фактите, но и конкретните герои от авансцената и задкулисието, на които дължим дереджето си, получаваме безсмислени бръщолевения, концентрирани около някакъв уж тайнствено неизяснен „<i>трети</i>“. Кой е третият? Каква е неговата роля? Откъде се е появил? Какво цели? Нищо! Тишина. Мъртвило, в което се очаква читателят първо да се залиса като в булеварден криминален роман. Сетне да се обърка. А накрая да тегли една „<i>народна приказка</i>“, както се е изразил другарят автор, и да посегне към чашката. Зер българинът има традиции в удавянето на мъката чрез домашно приготвеното...</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Неинтелигентно. Но не по отношение на нашенеца, обобщен от „гранитния“ Леонидов в образа на „<i>селяндура</i>“. А за самия автор него, представителя на типичната за милиционер-социализЪма интелигенщина. Ех, скъпа и географски отдалечена Маргит, по-добре изобщо да не бяхте питала...</span></p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center"><span style="font-size:100%;">Лъжата като истина</span></p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Двама никому неизвестни „социолози“ (може ли някой да обясни какво означава това), единият от които продукт на „братския“ СССР, за пореден път оцапаха орталъка с лъжа и оклеветяване на един от мъчениците на комунистическия режим Петър Гогов. Заели закъснели пози на търсачи на синдикалната истина, те писаха за един търговец, отколе оскверняващ храма на профсъюзите: „<i>Да се беше сетил преди 20 години, когато Петър Гогов ревеше за кожите пред „Александър Невски”.</i>“[28] Лъжа, долна лъжа, изречена от червени мекерета, пребоядисани от кукловодите им в „демократични“ разцветки. На часа я опровергавам, не само защото политическият затворник на комунизма Петър Гогов е мой приятел. Той е една от трагичните фигури, чиито съдби би следвало да разтърсват нашия обществен морал, да не ни дават мира, докато не извоюваме справедливо отношение към тях. Не би. Продължават да се появяват келеши със следи от алчночервена майчина кърма по устните, които за пари са готови да опошлят всичко. По-страшното е, че намират прием, радват се на внимание от страна на публиката.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Ето истината за онзи първи т. нар. демократичен митинг, проведен на 18 ноември 1989 г. пред храма „Свети Александър Невски“. Няма по истинско свидетелство от видеозаписа:</span></p> <p> </p><span style="font-size:100%;"><br /></span><p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Другарите изманипулираха това доказателство. За да се намерят долнопробни момчетии, които близо 22 години след събитието, с характерното за онова време болшевишко усърдие, да тиражират измамата. Оставете това, но явно по заповед на своите водещи офицери се опитват да вместят достойния Петър Гогов в една и съща ченгесарска схема с човешкото падение Костадин Тренчев. Кинорежисьорът Гогов опитал да създаде антикомунистическа организация за сваляне на тоталитарния режим. Той е образована и ерудирана личност, владееща два западни езика, пожертвала рахатлъка на доброто си служебно положение.[29] Дори палачите му като някогашния началник на Шесто управление на Държавна сигурност Петър Стоянов се сеща с уважение към него. Назначените „демократчета“ не...</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Важно е да познавате технологията на измамата и медийната манипулация. Трудно е да убедя нежелаещите да възприемат, че е изключително съществено кой откъде произлиза и какъв е бил. Това е един от преките пътища към истината. Който поеме по него, трудно ще допусне някой да го заблуди със стократно повторена лъжа. Останалото е извън сферата на рационалното. Вярата в бившите, които понастоящем се правят на други, на различни, на „антикомунисти“ и „демократи“, е непробиваема. За нея важи прословутият стих на тъй обичания от дьонметата антибългарски поет и платен съветски агент-терорист: „<i>Моята вяра е бронирана здраво в гърдите и бронебойни патрони за нея няма открити! Няма открити!</i>“[30] Спорът с „вярващите“ е лишен от всякакъв смисъл.</span></p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center"><span style="font-size:100%;">Политиката на нищоказването</span></p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Човек естествено опира до въпроса: Откъде ги намират и от кое мазе на репресивните комунистически служби вадят тези пропагандатори, всеобщо признавани за „съвестта на обществото“? Тези Леонидовци, разните „социолози“, „политолози“, „журналисти“, „политически наблюдатели“, „коментатори“, всякакви звездочели „експерти“...? Вече споменатите юрдечета на милиционер-социализЪма са се опуснали в медийката на политическото дьонме[31] Дачков с ботаническо малко име и склонност към геронтофилия. В пространно интервю те се прескачат с (не)обяснения на разграбването на българската енергетика.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Мешмедемето, представено като „разговор“, носи дразнещо любопитството заглавие <i>„Десет семейства в България източват годишно 1,5 млрд. лв. от енергетиката</i>“. Чудесно, казва си непредубеденият читател. Най-сетне някой поне донякъде да вдигне завесата, криеща срамотиите на мащабната криминална революция. Обаче в целия пространен до отегчение текст няма да откриете нито една фамилия. Почти насила е споменат само всеизвестния другар Богомил Манчев. Когато раздумката все пак опира до конкретиката, шубето или поръчката си казва думата. Като истински ленинци двамата другари „социолози“ разкриват своето схващане за „ролята на личността в историята“. Убедете се сами от следния откъс:</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">„<strong><i>- </i></strong><strong><i>Споменахте, че парите, които се източват от енергетиката, се разпределят между десет семейства. Ще ви помоля да назовете имената на тези хора или на техните фирми.</i></strong></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><strong><i>Иво Христов:</i></strong><i> Това ще промени ли нещо? Ако ги кажа например с ЕГН-тата, какво ще стане?</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><strong><i>-</i></strong><strong><i> </i></strong><strong><i>И все пак докъде стигна вашето изследване в това отношение? </i></strong></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><strong><i>Иво Христов: </i></strong><i>Имената ги има, но аз не смятам, че проблемът въобще е персонален. Въобще не смятам, че който и да било български проблем опира до конкретни персони, колкото и уникално творение да е човекът. В момента ви казвам, че имате матрица, която възпроизвежда тези практики. За мен това е важният проблем.</i>“[32]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Не, драги, така са ви казали. Нещата винаги са персонални. Не „масите“, а конкретни хора ни ограбиха. Те съставиха „<i>матрицата</i>“. Пак точно определени същества ни тикат към дъното на пропастта, в която други предопределени от партията нищожества ни вкараха. Да приемем предлагания от авторите подход, означава да узаконим грабежа. Разбирам, че уж вече всеки е наясно: алчно червената фашизирана номенклатура на БКП, БЗНС, ДС и техните подчинени организации извърши промяната и криминалния преход в своя полза. Всички те сториха това, скрити зад същата анонимност. Преобърнаха законодателството така, че никой да не дири отговорност от „колективен орган, взимащ решенията“, както се изразяват на техния си език. Преди всичко тази е причината днес няма осъдени. Защото нямало „колективна вина“! Хайде де, а кои са съставяли тези „колективи“? Безсрамието на другарите стигна до там, че взеха да възкресяват политически трупове. Отново изгря усмивката на Софиянски. Очаква се тя да бъде подкрепена от най-голямата пресгрупа и най-малко две телевизии.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Друга причина за непроумяването на действителността се крие във факта, че още преди началото на великото разграбване номенклатурата се бе окопала във всички фасадни разновидности на единната комунистическа власт. Ако не разбирате, нима поне не усещате, че Член първи на Живковата конституция, узаконяващ сливането на единствената партия с държавата, продължава да действа под друга форма? Този постулат се съдържа в съответната клетва за вярност: „<i>Ние ще служим на Политбюро</i><i>, но не можем официално, ще искаме разрешение от прокурора, съдия.</i>“[33] А програмата на тази партия бе писана в Москва... Втората, служещата за фасада БЗНС, бе... приела програмата на майката БКП?! Друго такова чудо историята не познава.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Не, мила ми Маргит, не съм убеден, че хората разбират всичко това. Жалкото е, че засега не забелязвам сериозна, активна поява и проява на действителен елит, който да отваря очите им. Няма оправия и вие съвсем справедливо сте заключила, че: „<i>... Това не смущава мнозинството. Ти искаш те да си отворят очите, а те предпочитат да останат слепи.</i>“</span></p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup" style="font-size:100%;"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/052/INTEL-4a.jpg" alt="Буш и Станишев" title="Буш и Станишев" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="223" width="325" /></span><span style="font-size:100%;">Ще добавя: и безпаметни. Забравиха ли, че: „<i>Сергей Станишев назначи Петко Сертов след консултации с американците</i><i> в София? Бившият министър-председател вече беше наречен „Мистър Клийн” от американския президент Джордж Буш. Какво да направи Станишев – да разочарова ентусиазиран лидер от Меката на масоните ли? Нима такъв като Сертов отдавна не се беше еманципирал от „френската линия” в ДС и не беше се сближил с едни други фигури?</i>“[34]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Днес същият този Сертов е назначен от новия „месия“ в привидно мъжки вид. Въпреки заклинанията му срещу тройната коалиция и ченгетата. Не, мнозинството наистина предпочита да не забелязва колко пъти същата тази министър-председателка захвърля проекта за строителство на АЕЦ „Белене“ като „остатък от миналото“. А не след дълго го вади, изтупва го от „срамния“ прах и го поставя не за обсъждане, а за изпълнение. Същото става с т. нар. газови проекти, с куп уволнения и назначения, с какво ли не.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Прочетох и едно нормално, логично, основано на фактите, но анонимно мнение: „<i>Сегашното назначаване на Сертов отново обслужва реализирането на задкулисни сделчици</i><i>. Но не само. Управляващите въведоха на сцената инфоносител, когото ползват отдавна за „консултации”. Той не е ли свързан с техни дружки – не само в Швейцария?! На фона на тези преподреждания в движение всички големи думички за превръщането на ДАНС в „пачавра” по времето на Сертов нямат тежест. Принадлежността към ДС – също. </i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Никакви принципи</i><i>, предизборни обещания и твърда линия на политическо поведение отдавна не са актуални в България. Тези практики са непознати вече тук. У нас всичко може да бъде извъртяно и отречено. И никой не носи отговорност за врътките си по време на мандата. „Външните фактори” са патологично цинични. Те свикнаха нашите властници да им козируват, да им се кланят и да ги обслужват. Ибриците обичайно ги носят посредниците. Срамните зависимости се представят като отъркване около „световните лидери”.</i>“[35]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Напълно вярно. Не бях ли прав още преди години, когато от екрана на едно телевизионно предаване перифразирах Шекспир: „<i>Непостоянство, твойто име е Б.Б.</i>“? „Врътките“ на тази мома не намалява обичта към нея. Не помните ли стария виц, дето се подигравали на Вуте, задето се женел за Пена. Понеже мъжете от цялото село били минали през леглото й. А младоженецът рекъл: „<i>Па то селото не е големо...</i>“</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">С население, което в мнозинството си изповядва философията на примирението, харесва „<i>бабаити</i>“, скъсало е с традициите и не се вълнува от произход, минало, от бивши схващания... сме обречени. Няма как да вървим напред. Да не споменавам, че ние физически си отиваме. Наесен гимназистите ще бъдат с 8000 по-малко. Никой не се разтревожи от известието, че след 50 години няма да има живо село. Знам със сигурност, че тогава българите отдавна ще са малцинство в собствената си родина. А те, драга Маргит, плюят в пазва, и си викат, дано не доживея. Крещят от „патриотизъм“, но поискате ли да дадат не живота, а само част от времето и рахатлъка си за очевидно справедлива кауза, се оказват скъперници, на които Молиеровият герой може да завиди.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Не аз съм новият Мирча Кришан, а другарката Б.Б., която не спира да повтаря „<i>магистралите, южната дъга, метрото, спортната зала</i>“. Понякога разбърква реда на изреждането им. От чутото и прочетеното през миналата седмица имам основание да смятам, че пропагандните гаулайтери от „Позитано“ 20 следят и „Форумът“. И плагиатстват на воля. Така поне замириса от нарочно натъртената реплика на бъдещия баща Сергей Дмитриевич за „<i>асфалта от магистралите, който не става за ядене</i>“...</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Нека припомня пресния пример с „уволнения“ заранта изпълнителен директор на „Техноекспортстрой“ Емил Коцев, който привечер бе възстановен на поста си. Не се ли питате от какъв зор мъжкараната от Банкя си плю на фасона, казано по народному? Ами другарят Емил носи бащиното име Василев. Той е син на един от началниците на Първо главно управление на Държавна сигурност (ПГУ) Васил Коцев. Онзи, за когото виден „разследващ журналист“, стремящ се да постигне Гоголева външност, твърди, че носи вината за убийството на писателя Георги Марков в Лондон. Самият Емил Василев Коцев, мой връстник, е бил офицер от ПГУ.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Братът на Емил Коцев, другарят Бойко Василев Коцев, е настоящият посланик на НРБ в Брюксел. Забравихте ли кой го издигна до заместник-министър на вътрешните работи в две правителства? Ами пръв го постави лидерът на монархокомунизма Симо Мадридски. Този Бойко продължи да кротува в сградата с каменния лъв и при тандема Серго ─ Пикаещия във фонтани. Да го приветстваме ли? Да го ценим високо? С тези „експерти“ ли ще градите новата „демократична“ България? Ето какво построихте по вашия начин. Вече двадесет и втора година го правите. Аман.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Не се ли намират почтени специалисти, та властниците опират все до такива мерзавци? Има, но не ги искат. Вредни са за олигархията, ще пречат.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup" style="font-size:100%;"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/052/INTEL-7a.jpg" alt="Вандализъм, ранени полицаи и фенове след вечното дерби" title="Вандализъм, ранени полицаи и фенове след вечното дерби" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="265" width="325" /></span><span style="font-size:100%;">И още нещо. С кого да строим идното? Вечерта в събота, 26 февруари 2011 г., София замръкна полуразрушена като след протест в египетската столица. Хиляди представители на „бъдещето на нацията“ се биеха като врагове от двете страни на фронтова линия. Изпочупиха стадион, витрини на магазини, автобуси, трамваи, тролеи... Някои завършиха „радостната“ вечер в болничните стаи. Други – в изтрезвителното. Всичко това – за наша сметка.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Не, това не бе въстание, а израз на запалянковски емоции. Поводът бе приключилият футболен мач между „Левски 1913“ и ЦСКА. Преди няколко години след такава „спортна среща“ убиха младеж. Призовете ли същите „герои“ за нещо смислено, ще останат по домовете си. И докато се въргалят из постелите си, ще разчитат телевизионните репортажи не да ги информират, а да ги забавляват. Ето, такова е „нашето утре“. Въобще не говоря като морук...</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Приключвам, скъпа ми Маргит, без да съм в състояние да отговоря на последното ви лаконично питане: „<i>Накъде?</i>“ Признавам: Не знам. Или по точно: наясно съм, но ми се струва неосъществимо. И във вашия хилядократно по-подреден, спретнат и уютен свят интелигенцията отдавна интелигентничи. Макар сатърът на комунизма да не пожъна нейните най-ярки представители, както стана по нашите земи. Това е така най-малко от времето, когато Ромен Ролан възхваляваше най-масовия убиец в историята, Ротшилдовия потомък Йосиф Висорионович Джугашвили – Сталин. Да беше само той...</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Тук косата на онази, костеливата, въплътена във външна сила и в нейни покорни слуги, подбрани по техния нисш произход и садизма им, цели 45 години не спря да прибира своята ужасна реколта. Нашият народ прилича на сирак. Като възмъжал, но недосукал юноша, той търси своите родители. Явно увреден от заразата на болшевизма – алчно червения фашизъм, той безкритично приема за свои настойници отпадъци в човешки вид, които тайната власт му подхвърля. Приема ги за спасители. Един симпатичен българин, живеещ в Германия, подчерта, че тук „<i>спасението ни дебне отвсякъде</i>“... Промяната е почти непосилна – членовете на БКП и БЗНС бяха повече от 1,1 милиона! Свързаните с репресивните служби – поне още 2 милиона!.. Мрежата продължава да бъде всеобхватна. Нормалните хора нямат представа за подмолните връзки, които я изграждат. Те далеч надхвърлят националните ни граници.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Изходът е в спешното изграждане на истинска интелигенция. Такава, която да търси истината, да умее да анализира информацията, да е готова на жертви в името на народ и родина. И да е съгласна да се натовари с бремето на народните дела. Виждате ли кандидати за нов и действителен елит?</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Нескромно ми се струва, че съм се нагърбил с непосилната задача на съвременен Диоген. И наистина търся не само човека, а хората, българите.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Търпението е до време. Скъперницата история ни е отредила твърде оскъден отрязък от него. Леността е удобна, но води към нищото. Пътят е обединението отдолу нагоре. Но нали знаете, драга Маргит, че ние сме „<i>хора, които нищо не щат да вършат</i>“?... А от векове е известно, че народната нива не иска молитва, а мотика. Пък и „масите“ не приемат говорители, нито обединители като моя милост. Вменяват ни недостатъци, каквито de facto не носим в характерите си. Ала така да бъде. Нали уж “<i>vox populi, vox dei</i>” ─ „<i>гласът народен е глас Божи</i>“?</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Спасението остава в ръцете на самите давещи се.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Амин!</span></p> <div><span style="font-size:100%;"><br /></span><hr style="height: 3px;font-size:78%;" align="left" width="33%"> <div> <p><span style="font-size:100%;">[1] Не е парадокс. Понякога хората биват близки, дори без да се познават. Въпрос на интелигентност, на която е посветен настоящия коментар.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[2] въпрос: маргит » 2011-02-25 11:56 в: Георги Ифандиев – „Епопея на негодниците: Как службите ковяха „емократи“: ІІІ. На всяка власт наемната помия...“, „Форумът“, София, четвъртък, 24 Февруари 2011 г., online: http://www.forumat-bg.com/medii/1139-epopeya-na-negodnitzite#comments</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[3] Типично еврейско фамилно име.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[4] David Drach, Chevalier P. L. B (бивш равин) – “De l’Harmonie entre l’Eglise et la Synagogue”, v. I, Editeur Paul Mellier, Paris, 1844 г., стр. 79. Подч. мое.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[5] Типична старозаветна заплаха. Комунизмът произлиза от фарисеите, които живеели като днешната номенклатура в обособени квартали; носели широкополи луксозни червени дреги; биели се за предните места в синагогите; обръщали се един към друг с „другарю“.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[6] Вж. Автор: КК – „Мирча Кришан“, форумът към: Георги Ифандиев – „Докато кърпят главата на Б.Б., тя изяжда бъдещето ни“, Afera.bg, Варна, четвъртък, 17 февруари 2011 г., препечатано от „Форумът“, София, сряда, 16 февруари 2011 г., online: http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=16768&Itemid=9#usercomments Подч. мое.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[7] “Doyen of Italian letters compares Berlusconi with Hitler” by Nick Squires, Rome, “The Telegraph”, London, Saturday 26 February 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/silvio-berlusconi/8347575/Doyen-of-Italian-letters-compares-Berlusconi-with-Hitler.html</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[8] Вж. George L. Mosse – “German Jews Beyond Judaism”, Indiana University Press, Bloomington, IN, Hebrew Union College Press, Cincinnati, 1985 г., стр. 139.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[9] Yossi Klein Halevi - “Memoirs of a Jewish Extremist: An American Story”, Little, Brown, and Company, Boston, New York, Toronto, London, 1995 г., стp. 68.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[10] John M. Allegro – “The Chosen People: A Study of Jewish History from the Time of the Exile Until, the Revolt of Bar Kochba, Sixth Century B.C. to Second Century A.D.”, Doubleday & Company, Inc., Garden City, New York, NY, 1972 г., стp. 162. Подч. мое.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[11] Георги Ифандиев – „Ще узнаете истината и истината ще ви направи свободни“, Част VІІ, „Форумът“, forumat-bg.com, София, понеделник, 21 Февруари 2011 г., online: http://www.forumat-bg.com/politika/1135-shte-uznaete-istinata-i-istinata-shte-vi-napravi-svobodni Подч. мое.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[12] Христо Смирненски – „Босоногите деца“. Подч. мое.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[13] „От Иоана свето Евангелие“, гл. 8, ст.43-46. Подч. мое.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[14] „От Матея свето Евангелие“, гл. 7, ст. 17-19. Подч. мое.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[15] „От Иоана свето Евангелие“, гл. 20, ст. 29.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[16] „От Матея свето Евангелие“, гл. 9, ст. 16-17.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[17] Иван Еленков, Румен Даскалов, съставители – „Защо сме такива? В търсене на българската културна идентичност“, Издателство „Просвета“, София, 1994 г., стр. 103. Подч. мое.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[18] Пак там.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[19]„От Матея свето Евангелие“, гл. 10, ст. 34.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[20] Проф. Чарлз Мозер – „Д-р Г.М.Димитров: Биография”, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец”, София, 1992 г., стр. 225. Подч. мое.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[21] Вж. “Regional GDP per inhabitant in 2008 GDP per inhabitant ranged from 28% of the EU27 average in Severozapaden in Bulgaria to 343% in Inner London”, Newsrelease, Eurostat, Bruxelles, Thursday, 24 February 2011 г., online: http://epp.eurostat.ec.europa.eu/cache/ITY_PUBLIC/1-24022011-AP/EN/1-24022011-AP-EN.PDF; “Romanian regions among EU’s 20 poorest” by Nine o’Clock, “Nine o’Clock”, Bucharest, Friday, February 25, 2011 г., online: http://www.nineoclock.ro/index.php?issue=4874&page=detalii&categorie=business&id=20110225-519429</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[22] Пак там.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[23] Вж. Григорий Климов – „Красная Каббала“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Краснодар, 1996 г., стр. 64 и сл.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[24] Вихрен Чернокожев – „Книга за българския народ” или как се отглежда безгражданственост“, Електронно списание LiterNet, № 1 (86), Варна, 11 януари 2007 г., online: http://liternet.bg/publish2/vchernokozhev/kniga_2.htm Подч. мое.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[25] Вж. Библия, „Втора книга Царства“, гл. 12, ст. 31.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[26] Вж. евангелския цитат по-горе.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[27] Румен Леонидов – „Третият мачка като валяк политическото кокиче на Цветанов“, в. „Тронадо“, препечатано във Frog News, София, четвъртък, 24 Февруари 2011 г., online: http://frognews.bg/news_32393/Tretiiat_machka_kato_valiak_politicheskoto_kokiche_na_TSvetanov/</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[28] Иво Христов, Иван Чалъков – „Синдикатите в България бяха използвани като инструмент за кражбата на държавата“, в. „Гласове“, glasove.com, София, петък, 18 февруари 2011 г., online: http://www.glasove.com/article-12130.php</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[29] Пак там.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[30] Никола Вапцаров – „Вяра“, „Моторни песни“, София, 1940 г.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[31] От турския глагол „дьонмек“ – обръщам във вярата. Название на основана в Солун еврейска секта от последователи на псевдомесията Шабатай Цеви. Той учел своите последователи да приемат исляма, но да изпълняват юдейските обреди в домовете си. Думата „дьонме“ се е превърнала в символ на нагаждач според келепира.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[32] „Десет семейства в България източват годишно 1,5 млрд. лв. от енергетиката“, с Иван Чалъков и Иво Христов разговаря Димитрина Чернева, в. „Гласове“, glasove.com, София, четвъртък, 24 февруари 2011 г., online: http://www.glasove.com/article-12254.php Подч. мое.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[33] „Ген. Любен Гоцев: „Трябва да спечелим изборите най-малко с 50 + 1 процента“, Продължение на стенограмата от 10 януари 1990 г. от съвещанието на колегиума на МВР , Христо Христов – „Мъртва хватка ― БКП искала да скрие доказателства за „възродителния процес“, Асоциация Разследващи Журналисти, София, дата не е посочена, online: http://www.investigation-bg.org/show.php?id=59 Подч мое.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[34] „Операция „Сертов” II демаскира зависимостите на българските лидери“, www.vesia.bg, в: Afera.bg, Варна, четвъртък, 24 февруари 2011 г., online: http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=16866&Itemid=1 Подч. мое.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[35] Пак там.</span></p> </div> </div></td></tr></tbody></table><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Форумът</span>Bulgaria Timeshttp://www.blogger.com/profile/01519830534026729601noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7901571730564557512.post-75564581530966653932011-02-22T10:42:00.002+02:002011-02-22T10:47:32.677+02:00ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ,Георги Ифандиев - Част VІІ<span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Написано от Георги Ифандиев </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Понеделник,21 Февруари 2011 </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Част VІІ</span><br /> <br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Реставрация? Не, комунизмът не е помръдвал • Май наистина не сме народ • Гърците поне имат Микис Теодоракис</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"> Продължение.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Преди дни се сблъсках с изблици на червения фашизъм. Той продължава триумфално да шества навсякъде, втренчен в калните си, изцапани с кръв ботуши, самодоволно съзнаващ, че е непобедим. Ето го като народопсихология: „Едно време имаше едно изпълнение на Мирча Кришан, в което студент на изпит в крайна сметка свеждаше отговора до краставичката, единственият въпрос, по който се е подготвил. Та краставичката на Ифандиев е комунизмът или по-скоро на крива ракета космосът й пречи, Георги!</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">А Бойко си е такъв, какъвто си го отгледа и хареса нацията българска! И ще си го обича, докато се появи още по-голям бабаит! А не там разни интелигенти и прочие.“[1]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Червеният фашизъм в действие</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Струва си да посоча, че цитираното читателско мнение е пореден образец на невежеството на комунистите. Защото десетилетие след „славния“ Девети септември 1944 г. еврейският халтурчик от Румъния Мирча не „свеждаше“ никакъв „отговор“ до някаква „краставичка“. Той забавляваше тукашните нискочели тълпи със скоропоговорка за съдържанието на този зеленчук, уж състоящо се от.... 99 процента вода. Колко „оригинално“ и „духовито“! Само болшевик може да се наслаждава на подобен „хумор“.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Няма да коментирам повече. Оставям това да свърши финалът на една умна и разумна статия: „Вече близо 110 години българският народ ─ който обичайно чете само спортната страница на ВАЦ-овската „часова” и „трудова” макулатура[2] ─ упорито отказва да прочете „Книга за българския народ”, книгата, която интелектуалната мощ, интелектуалното превъзходство на Михайловски му подари като „средство за самоотбрана срещу потисничеството” (Радой Ралин). Не от вчера свободата всякак плаши масовия българин, той инстинктивно я отбягва, защото не знае какво да прави с нея. Затова предпочита ─ като в известната телевизионна реклама ─ да я оприличи на парче салам; то поне става за ядене, макар и да не е съвсем сигурно. А вече почти 110 години „Книга за българският народ” храбро изкупва българските несбъдливости и българските бягства от свободата, падналата всенародност.“[3]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Нейните университети. Б.Б. в сесия. Предстоят й изпити при Тато и Симо...Едва ли авторът на цитираното в самото начало мнение преуспява. Ала той, редовият анонимен страхливец ─ обикновен ленивец, свикнал да е част от „народните маси“, има с кого да се отъждестви. Навярно умствено хилав, той се идентифицира с „бабаита“. В неговата мускулна сила вижда образа на властта. Чувства, че има шанс да го стигне или поне уподоби. Мрази „интелигента“, тъй като е наясно – възможностите му за съревнование в тази посока са отрицателна величина. Не случайно по време на „великата“ Френска революция предвождащите я илюминати насъсквали въстаналия народ да преследва всеки грамотен. И улиците се превърнали в сцени на погроми под кресливия обвинителен призив: „Този е написал книга! Смърт!“</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Британската историчка Неста Уебстър рисува картината на революционния „ентусиазъм“. Озверелите тълпи крещели: „Да, ние ще изгорим всички библиотеки, защото ще имаме необходимост само от история на революцията и от закони.“ И независимо, че голямата парижка Национална библиотека оцеля, хиляди книги и картини с огромна стойност бяха унищожени из цяла Франция като едното нищо.“[4]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Вече близо седемдесет години тук е царството на червения фашизъм с неговата изумителна простащина. Алчната му ненаситна мутра продължава безнаказано да се оглежда в морето от кръв, напълнено от обезглавяването на българския народ. До какво води ликвидирането на елита на една нация, личи от началния цитат. Какво по-ярко олицетворение на комунистическия садизъм?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Днес болшевишката дебелащина се шири все така необезпокоявана. Тя се мъдри начело на най-важната власт – изпълнителната. За настоящия епигон на алчночервения фашизъм четем: „Самият Борисов твърди, че е научил всичко от двамата лидери, които някога е охранявал ─ покойния комунистически диктатор Тодор Живков и бившия цар Симеон Втори, обяснява „Ройтерс“. В интервю за агенцията главният секретар казва: „Изкарал съм два университета ─ един със Живков и един с царя. Години наред, в неформална атмосфера, съм слушал и наблюдавал тези двама велики мъже в историята на съвременна България. Всеки от тях обичаше държавата и народа по свой начин ─ и двамата бяха изключителни личности.“[5] </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">„Днешният ден на България показва, че тоталитарното зло рецидивира и при уж многопартийна система, контролирана пак от довчерашните архивластници. Националните медии, синдикатите, професионалните организации, бизнесът са все още прекалено зависими от държавата, която само под натиск отвън имитира уждемокрация. Демокрация без демократи. Няма го онова разнообразие от осъзнати и целенасочени дейности „в общественото пространство между държавата, пазара и обикновеното домакинство” (според определението на Би Би Си), което да бъде дейният зачинател на гражданското общество. Днешната рестриктивна политика на държавата не само в икономическата област, ами и в областта на културата напр. е същият онзи перфиден „терор чрез изгладняване”, който Абдурахман паша усърдно препоръчва на племенника си Галиб. Във всички времена и пространства механизмът на подчинението, на унизеното достойнство е в основата си един и същ.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Българският преход, времето на уждемокрацията в България няма да свърши, докато вчерашно-днешната власт ─ също като Абдулрахман паша ─ успява да направи хората около себе си послушно и трайно зависими. И така да си отглежда безгражданственост, която със своята търпимост е винаги готова да бъде мост на най-разнообразни властнически апетити.“[6]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Как да има гражданско общество, след като не съществуват граждани? България все така е територия, в която господства крепостничеството. Тя е „обетованата земя“ на номенклатурните робовладелци и на комунистическата робия. В нейната класическа форма властва една червена и крайно фашизирана партийна номенклатура. Чрез своите репресивни тайни служби тази списъчна класа смазва всеки опит за проглеждане, мисъл, протест. „Абдулрахманпашовците обичат потайностите на властта, те пазят като зеницата на окото си престъпните й тайни. Изопачаването на душите им осигурява още и още власт. Някога Илия Бешков казваше: „Тайната е мрачната утроба на всяко зло”. Времето на уждемокрацията няма да свърши, докато заговорите и престъпленията на миналото още тегнат над българските дни.“[7]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Няма как тяло без душа, мозък, лишен от основната си функция – да мисли, да проумеят тези констатации. Те са прекалено сложни за тях, осмислянето им изисква усилие. Още преди Априлското въстание Петко Славейков бе осъзнал:</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">„Не сме народ, не сме народ, а мърша,</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">хора, дето нищо не щат да вършат.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">„Аз не зная! Аз не мога!“ – общ е глас.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"> И не знаем, не можеме, не щеме</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"> да работим за себе си със време.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"> Само знаем и можеме, и щеме</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"> един други злобно да се ядеме…“[8] </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Борисов пътува с корона за ИзраелЗатова комунизмът допадна на мнозинството нашенци. Ножът е опрял до кокала, а те все така търпят. Живеят като във финалното изречение на един от най-прочутите романи на Дюма-баща.[9] Истинската промяна вече се е превърнала в нещо толкова невероятно, че представителите на алчно червената фашистка номенклатура дори се учудват, когато някой извън нея бива избран, за да изпълнява важни поръчки в която и да е сфера. Като обсъжда сервитьорското минало на пишман банкерката, „дневната красавица“[10] Петя Славова, един тежък болшевик и таен милиционер, син на Тодор-Живков заместник-министър, се възмущава: „Споменах за шкембеджийницата във Варна и нека да тежи на онези комсомолски и партийни дейци, които са решили, че при едномилионна комунистическа партия трябва да си изберат келнерки и прочее...“[11]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Преди малко повече от три години неговият братовчед, бившият министър на отбраната Николай Свинаров, заяви публично: „... Струва ми се, че е крайно време през 2007 година държавата да спре да се управлява от ДС.”[12] Днес вече е 2011-а, а нищо не е помръднало. Разбирате ли за какво иде реч? Изобщо достига ли до съзнанието ви истината, че ние продължаваме да сме под игото на комунистическата номенклатура? С юдейска надменност тя не допуска, че ние можем да отнемем дори най-малко късче от нейната властова баница! Нас ни няма, въобще не фигурираме в плановете на болшевишката върхушка. Все едно не съществуваме. А ако някой покаже главичка, трябва да бъде фраснат за назидание на останалите. Вместо да подкрепят жертвата, с детска жестокост „масите“ й се подиграват. Реагират като онази баба, дето хвърлила още съчки в кладата, изгаряща Ян Хус. “Sancta siplicitas!”[13] Каква незрялост!</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Отношението на тукашните номенклатурчици към нас е съвсем същото, както онова на водещите ционисти към техните едноверци в навечерието на Втората световна война. Пред участниците в Двадесетия ционистки конгрес, проведен през август 1937 г. в Цюрих, тогавашният президент на Световната ционистка организация, а сетне пръв президент на Израел Хаим Вайцман, преразказал своето изявление пред британската комисия за надзор на Палестина, оглавявана от херцог Пийл: „Заявих пред Британската кралска комисия, че... надеждата на шестте милиона европейски евреи бяха съсредоточени в имиграцията. Попитах: „Можете ли да отведете шест милиона евреи в Палестина?“ Сам отговорих: „Не.“... Възрастните ще умрат... Те са „прах“, икономическа и морална пепел в един жесток свят...“[14] Не коментирам откъде е знаел всичко, което все още предстояло?... </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Съдбата, отредена ни от номенклатурата, по нищо не се различава от тази, която ционистите предвиждали за своите „възрастни“. Малцина го разбират. Затова все по-често се питам: Има ли смисъл да се бъхтя на тази толкова тежка нива, след като идиотите господарстват из милата ми Татковина? Аз ли съм ненормален, или живеем в империя на лудите, които са оставили група дегенерати, подчинени на левитския Интернационал, да разиграват на воля коня си из Отечеството? Докога?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Обещах да подиря отговора на въпроса:</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Каква е връзката на световната ционистка власт с нашето дердже?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Съобщих ви първата. Ала през последните години все по-натрапчиво става усещането, че вече се превръщаме в нова Палестина. Никога не забравяйте, че значителна част от тази територия бе закупена от доверчивите и лениви като нас араби с парите на еврейските банкери. Забележете за къде пътуват местните колониални администратори? В началото на февруари председателката на Народното събрание Цецка Цачева участва в едно от „най-важните“ и „решаващите“ за българския просперитет събитие – конференцията „Демокрация, мир, диалог”, организирана от „Приятели на Израел в Европейския парламент“. Все пак тя не е евродепутатка, нали? „Милата“, открила „кръгла маса, посветена на паметта за холокоста и спасяването на българските евреи по време на Втората световна“.[15]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">„България е в сърцето ми. Тя е най-обичаната страна в Израел, вечно ще бъдем благодарни и признателни за стореното от вашия народ“, заяви президентът на Израел Шимон Перес по време на среща с председателя на Народното събрание Цецка Цачева. Двамата разговаряха в Йерусалим, съобщиха от пресцентъра на парламента...“[16] Припомням: Пазете се от данайците, дори когато принасят дарове! Даже когато се кълнят, че страната ни е „най-обичаната в Израел“. Защото „има нещо гнило“ в това. Уви, нямаме държавници-патриоти.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Бойко СабатПо нататък в същото съобщение четем: „Цецка Цачева запозна израелския президент с актуалната политическа обстановка в България, с приоритетите на българското правителство и го информира за предстоящите президентски и местни избори. Тя изтъкна, че водещ приоритет на страната ни е присъединяването към Шенгенското пространство, за да бъде България надеждна външна граница на ЕС. Цачева представи благоприятната бизнес среда в България, която по думите й предлага много добри условия за чужди инвестиции.“[17] </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Не ви ли звучи като отчет пред висшестоящ? По-рано го представяха в Кремъл, днес... Днес: „Над 500 държавници, председатели на парламенти, политически лидери, членове на Европейския парламент и наблюдатели се събраха в Йерусалим.“[18] Който има макар и незначителни познания по международно право, разбира: узаконяват абсолютно незаконната, насилствената окупация на Йерусалим. Pax Judaica! </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">А аз за пореден път се сещам за чудесните формулировки на Бунич: „... От Лондон се завърна Михаил Горбачов. Там той бе взел участие в съвещанието на „седморката“ държавни ръководители, но намери време дълго и насаме да се поразговори със своя стар приятел Робърт Максуел. Сега, от висотата на командния си мостик, Михаил Горбачов видя, че е настъпил часът. И изкомандва: „Напускайте кораба!“. А наоколо плаваха кораби от цял свят и взимаха на борда си хора и багаж, като дори предлагаха буксирни въжета. Скалите се приближаваха. Горбачов все още стоеше на мостика и внимателно се взираше наоколо. Беше август 1991 година. КПСС практически вече бе изчезнала от живота на страната...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Четири дни след паметните събития от 19 август [пуча от 1991 г.] дейността на КПСС и на РКП бе официално забранена, партийното имущество — национализирано, а банковите сметки — блокирани. 14 души се озоваха в затвора. Беше крайно време. Защото почти цялата номенклатура вече бе успяла да се прелее в новите структури на властта и с това потвърди своята непотопяемост и вечност.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Николай Кручина се хвърли от балкона на апартамента си, който се намираше на петия етаж в номенклатурния блок на „Плотниковски переулок“.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">След него същото се случи и с предшественика му Георгий Павлов.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">После от 12 етаж на апартамента си скочи отговорният работник в международния отдел на ЦК Дмитрий Лисоволик.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Във всяка работа, и особено в края на работата, е нужно да се съблюдава ред, утвърден още на III конгрес на РСДРП.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">На другия край на света зад борда на разкошната си яхта падна мъртъв (или още жив) Робърт Максуел. Дори за него тази игра се оказа твърде опасна. Чак подир три дни тялото му бе намерено в морето и тържествено, в присъствието на членове на правителството и с военен караул, милиардерът бе погребан в Йерусалим. Ако знаеш по-малко — по-дълго ще живееш.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Освободила се от старата си комунистическа кожа, номенклатурата почувства прилив на нови творчески сили, изчистени от марксистко-ленинските заклинания.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Държавната банка побърза да обяви нов курс на рублата спрямо долара и го доведе до 100 рубли за долар.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Натрупаните от номенклатурата долари, обезценили докрай националната валута, се нахвърлиха върху загиващата страна. От всички краища на света към тях се присъединиха валутни подкрепления. На безценица се купуваха остатъците от националното богатство на пропадналата страна. Извършваше се, а и досега продължава, ловка номенклатурна приватизация, в хода на която жителите на „огледалното царство“ приватизираха всичко, което незаконно бяха владели цели 73 години...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Сега няма никакви способи, освен, разбира се, ленинските, по които да се изземе това богатство от тях. Неприкосновеността на частната собственост — това е основата на пазарната икономика. И така е било замислено...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Кой кой е (беше) в подземния святОгромната ядрена свръхдържава — Съюзът на Съветските Социалистически Републики, се бе сгромолясала с трясък под натиска на долара и престана да съществува. Най-голямата армия в света, хилядите стратегически ядрени ракети, десетките хиляди суперсъвременни танкове и бойни самолети, гигантските самолетоносачи и чудовищните подводни ракетоносци се оказаха в невъзможност да предотвратят катастрофата и сега безполезно ръждясват. Без да дадат нито един изстрел, без да загубят нито един войник, Съединените щати демонстрираха принципно нови методи за поразяване, блестящо спечелиха Третата световна война, разгромиха, разчлениха и заличиха от географската карта на света своя главен противник, като го оставиха да лежи ничком в мръсотията и хаоса, да проси от вчерашния си смъртен враг помощ и милосърдие. Както и беше замислено.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Съединените щати играеха своята игра, номенклатурата — своята. Победиха и едните, и другите. Загуби Русия. За пореден път.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">През лятото на 1991 година излезе в нелегалност гигантската, добре отработена машина на здраво корумпираната със сегашната власт, „невидимата“ партийна страна Номенклатурия и нейната икономика. Вчерашният политически и идеологически диктат се смени с икономическия и срещу народа веднага се развихри икономически терор в духа на добрите стари времена. Партията все пак някак си се съгласяваше да храни своите роби, но хора, осъзнали свободата си, тя нямаше намерение да храни. А Номенклатурия, както и преди, ще храни само себе си и ще се подхранва от Запада. Народът, отучил се да мисли и да работи, нека мре. Той вече за нищо на никого не е нужен.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Комунистите дойдоха в нашата страна през 1917 година като завоеватели и повече от седемдесет години се държаха като окупатори. Когато осъзнаха, че тяхното време си е отишло, те се разбягаха като панаирджийски крадци, за пореден път до шушка ограбили народа и накрая унищожили държавата.“[19]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Едно и също навсякъде. Само преди година Б.Б. побърза да съкрати времетраенето на конгреса на БКП – пардон, ГЕРБ, за да не закъснее да се яви пред господарите си в Израел.[20] Каква бе ползата от визитата? Ето каква: „Близо 4000 граждани на Израел чакат да получат българско гражданство. Имаме една молба към премиера Бойко Борисов – да помогне за гражданство на родените в България евреи. Това поискаха от българската общност в Израел при среща с министър-председателя, който беше с тях на концерт в понеделник вечерта в Тел Авив.... Министър-председателят... обясни, че откакто неговото правителство е на власт, два пъти е ускорена процедурата за българско гражданство, но въпреки това обеща да говори с ресорния зам.-министър по правосъдието.“[21] Може би днес тези „български граждани“, постоянно живеещи в ционистката държава, са се „преброили“ като нашенци. За да не лъсне заплахата за нашата физическа обреченост. За награда Б.Б. станала... рогоноска. Получила шофар ─ „свещени рога, които символизират началото и края на шабат“. Подарил й ги равин пред западния зид на нявгашната римска крепост, наричана Стената на плача. Докато тя, закичила главата си с ярмулка – кепа, се клатела в юдейски молитвен ритъм пред голите тухли.[22]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Според израелския печат „заради радикализъм в Турция Борисов се сближи с Израел“. „Това твърди високопоставен израелски официален служител, цитиран в статия за петъчния брой на либералния израелски в.“Ааарец“...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">За разлика от предишните години, Борисов решава в полза на сътрудничеството с Израел. Веднага след изборите той посети Ерусалим ─ първата визита на българския премиер през последните 18 години“, обяснява израелският посланик в София Ноа Гал-Гендлер.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">„Борисов гледа на нас като на топ приоритет. Те търсят за икономически двигател неща като израелските високи технологии и искат да научат как сме ги постигнали“, допълва Гал-Гендлер.“[23]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">В края на годината от официално съобщение на Министерския съвет узнахме, че: „Стокообменът между България и Израел се е увеличил два пъти за една година и ще продължи да се увеличава в бъдеще.” Това съобщи министър – председателят Бойко Борисов след среща с външния министър на Израел Авигдор Либерман. „Тепърва се правят много договори и споразумения, които ще мултиплицират това увеличение на стокооборота в сферата на земеделието, храните, минералните води, културата, сигурността, военна промишленост и инфраструктурата”, каза още Борисов.“[24]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Кой е стоял зад Алексей ПетровДа се „хванем“ за признанието на израелския посланик в София, че посещението на Б.Б. е „първата визита на български премиер през последните 18 години“. Кой бе онзи „герой“, който прокара пионерската линия на подчиненост на „центъра на света“? Не помните ли бившия адвокат от прословутия Втори софийски колектив Филип Димитров? Когато той „победоносно“ стъпи на окупираните от Израел сирийски Голански възвишения, отношенията ни с богатия на петрол арабски свят взеха да помръкват. Защо „победоносно“? Ами във вените на другаря Димитров, потомък на фамилия от тежки комунистически убийци от Пазардишко,[25] също тече еврейска кръв. </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Впрочем навярно най-важното събитие по време на миналогодишното неофициално посещение на Б.Б. в САЩ бе: „Представители на седем еврейски общности в Ню Йорк поискаха от премиера Бойко Борисов съдействието на България в рамките на ЕС и ООН срещу иранската ядрена програма. Това стана на срещата им с българския премиер Бойко Борисов, предаде БНТ. В замяна, от общността изразиха готовност да инвестират в българското земеделие.“[26] И Б.Б. кандисала. Иран е една от най-богатите на петрол страни. Освен това Персия е една от люлките на древната българска цивилизация. Къде е далаверата ни, както се казва? Кон за кокошка или заповед по фронта?...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Всичко в името „Израел“</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Съвсем накратко ще припомня, че не само Б.Б. разчита на израелците и пътува, за да бие чело пред равините. Нима не е известно, че зад Съюза за стопанска инициатива, зад корпорацията „Лев инс“ и зад самия настоящ „обществен враг номер едно“ Алексей Петров – комунист и таен милиционер, стоят израелски капитали? „В интервю за в. „168 часа” израелският посланик в София н.пр. Ноах Гал Гендлер казва: „Алексей Петров е добре известен в посолството от работата му в специалния отряд СОБТ, който охранява дълги години посолството, заради позицията си в ДАНС и заради отношенията си с компанията „Лев инс”. Става дума за делови отношения между посолството и него. Нито повече, нито по-малко...“...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Липсва обаче истинската обществена реакция. Сигурно защото, когато става дума за неща, свързани с Израел и евреите, повечето хора са особено внимателни. Не че няма какво да кажат, но не знаят как думите им ще бъдат изтълкувани... [Israel Über Alles.]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Какво точно се е случвало между Алексей Петров и бивши служители на посолството на Израел в София е деликатен, макар и любопитен въпрос. Най-добре е нещата да се изяснят където и от когото трябва. Услужливи политици, медии и журналисти винаги ще се намерят да вдигнат шум, нерядко заради нечии интереси. И точно тук е заровено кучето. Лошият подбор може да провали целта. Случвало се е и в Израел, и в България. „Октоподите” плуват най-добре точно в такива води...“[27] </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Днес операция „Октопод“ е забравена. Споменаването й би припомнило провала на МВР, следствието и прокуратурата, но и лично на любимия министър на „народните маси“, потомствения милиционер Ц.Ц. Другарят Алексей „Трактора“ Петров е на свобода и шета нагоре надолу из „обществено-политическото пространство“. Казват, че е сред главните организатори на разнообразни интриги, активни мероприятия и дори на взривове. Никой обаче не споменава онези негови останали неизяснени отношения с посолството на Израел и с предприемачи от ционистката държава. В това число дори със създадения от Съветите олигарх Михаил Черной, по-точно Шварц, познат като Майкъл Чорни.[28] Нито една медия не търси отговор на въпроса: Как така един агент на контраразузнаването е въртял далавера с чужда държава, независимо коя? И продължава да го прави. Какво ви говори това? На мен, че няма дори опит за българска държава, а просто васална територия с колониално управление и администрация, подчинени на далечна метрополия.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Откъде бяха „експертите“, които партийката РЗС, бивша БЗНС – номер „N“, използваше по време на предизборната кампания през 2009 г.? „Консултанти от Израел пристигнаха вчера [22 юни 2009 г.] като част от международния екип на „Ред, законност и справедливост”, който ще помага в развитието на секторите селско стопанство, сигурност и борба с корупцията, съобщиха от партията, цитирани от БГНЕС.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Консултантите са двама бивши израелски генерали – Йорам Рудман и Дани Ятом, и един бивш министър – Дани Кричман. Гостите ще проведат серия от срещи с лидера на РЗС Яне Янев и с експертния отдел на партията.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">РЗС разбива корупцията с израелско „ноу хау"Бригаден генерал от запаса Йорам Рудман е служил в израелската полиция над 30 години на ръководни длъжности, между които командир на специалния отдел за борба с организираната престъпност в Тел Авив; командир на Телавивския регион в израелската полиция; командир на отдела за международни престъпления и борба с организираната престъпност, където получава чин бригаден генерал. След напускането на полицията бригаден генерал Рудман е международно признат специалист в разследване и превенция на организираната престъпност и корупцията, уточняват от партията.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Бившият ръководител на МОСАД генерал Дани Ятом е един от най–големите международно признати специалисти в борбата с корупцията, организираната престъпност и терора.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Дани Кричман е бивш министър на земеделието на Израел и понастоящем един от лидерите на движението за създаване на кибуци в Израел. Международно признат специалист по ефективно сътрудничество в областта на европейските фондове за земеделие, допълват от РЗС.“[29]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Забележете, тук идват най-високопоставени ченгета, които проникват в две изключително важни сфери на държавата, които, ако тя съществуваше, щяха да са недостъпни за чужд крак. Първо, в сигурността на страната ни и второ, в селското стопанство, с което бяхме прочути в миналото. Твърде съмнително, да не кажа опасно е, че единият от „специалистите“ знае как се изграждат комуни – кибуци.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">България е нещо като израелска резервна строителна площадка. Фирми от ционистката държава строят затворени еврейски квартали и цели селища във Велико Търново, Пловдив, София, по Черноморието... Цяла Северна България е зарязана. Там не се изпълнява нито един важен проект, като изключим станалия пословичен Втори дунав мост край Видин. Не се предвиждат магистрали, нито промишлени предприятия. Държавата се е оттеглила от древната Мизия. Тя, почти цялата, е предоставена на милостта на циганите. И може би на бъдещите си обитатели от „библейските земи“. Вече нямаме войска и това намирисва на бъдещо изхранване на чужда. Дали Израелските отбранителни сили няма да бъдат тази армия? Как сред нашия т. нар. елит</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">не се намери поне един „антисемит“</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">който със своя авторитетен глас да обясни къде се корени злото и да насочи вниманието на обществото към същината на проблемите ни? Така, както например световноизвестният гръцки композитор Микис Теодоракис отваря очите на своите сънародници и повдига духа им. Ще речете: Какво общо има всичко това с евреите и ционизма? Нека разберем какво мисли такъв доказан хуманист като автора на музиката към филма „Зорба гръка“. Само преди две седмици той разкри голата истина и смути ционистите:</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">„Теодоракис твърди, че „САЩ стоят зад гръцката икономическа криза.“... Неотдавна Микис Теодоракис... заяви по една гръцка телевизия, че е „антиизраелски настроен и е антисемит“. „Всичко, което днес се случва по света, е причинено от ционистите“, бе един такъв коментар. Друг беше: „Американски евреи стоят зад икономическата криза, която порази и Гърция.“ Освен това Теодоракис остро порица гръцкия министър-председател Георгиос Папандреу[30] задето е установил близки взаимоотношения с министър-председателя [на Израел] Бенямин Нетаняху, който е виновен, рече той, „за военните престъпления в Ливан и Газа“.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">През 2003 г. 86-годишният композитор обяви, че Израел „е коренът на злото“.“[31]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Всичко това е вярно. То е доказано по чисто математичски път. Външният дълг на Съединените щати възлиза на 202 трилиона долара и е 14 пъти по-голям от брутния вътрешен продукт на страната. За сравнение гръцкият е надвишава около 11 пъти тамошния брутен вътрешен продукт.[32] Но никой не обявява фалита на САЩ, цитадела на интернационалния комунизъм. Иначе от близо половин век нашата южна съседка е управлявана от две проционистки фамилии – Караманлис и Папандреу. В гротеска, подобна на тукашната, те играят ролите съответно на „десни“ и „леви“. На пръв поглед навсякъде е едно и също. Но има детайли...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">За българите е неприятно, че на наша територия никога не бе издигнат нито един глас, който поне да постави същия проблем, пречупен през собствения ни национален интерес. Услужливи псевдоинтелигентни се напреварват да се отъркат в краката на ционистите. Защото „келепир има в това“. Политици, смятани за „държавници“, тичат като спринтьори към Тел Авив с надеждата да бъдат погалени по главичките и да им връчат лавровото венче, гарантиращо тяхното векуване по върховете на властта.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">'Zorba the Greek' composer: I'm anti-SemiticВсе пак съществува огромна разлика между България и Гърция. Първо, никой нашенец не би бил допуснат да изрече подобно нещо по телевизията. Моята съдба на телевизионен водещ е красноречиво и убедително доказателство за това. Второ, ако българин бе произнесъл онова, което Микис Теодоракис е казал, щеше да бъде пометен от вълна на „негодувание“ както от страна на разни „неправителствени организации“, издържани с парите на еврейски мошеници от рода на Дьорд Шварц – Джордж Сорос, така и от „будната общественост“. А властите щяха „да го преследват до смърт“. И всичко това под бурните одобрителни аплодисменти на „народа“.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Трето, гърците добиват своята национална независимост около петдесет години преди нас. Наистина, не само благодарение на външна намеса, но и със своята борба и усилия. За разлика от нашите, техните хайдути на са били просто лични отмъстители. Те са раздавали правосъдие с куршума и острието заради несправедливости, извършвани над населението, а не толкова над отделни личности или семейства.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Въпреки техния аванс на старта, през трийсетте години на миналия век българите не само са настигнали гърците, но и са ги изпреварили. Икономически и социално Кралство Гърция е дишало прахта на Царство България. Когато в края на Втората световна война почти еднаква съдба сполетява двата народа, съседите ни не допускат да бъдат предадени от „великите сили“ на Сталин, както бяхме ние. И освен това за пореден път гърците доказаха, че са хора с достойнство, влюбени в свободата. В избухналата гражданска война те отвоюваха правото си да бъдат независими и не позволиха на тоталитарния съветски ботуш, чрез неговите тамошни представители ─ комунистическите предатели-интернационалисти, да стъпче земята им и да ги пороби.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Ето я настоящата съществена разлика: „В понеделник Кирякос Лукакис, гръцкият посланик в Израел, изпрати по електронната поща писмо до [израелския всекидневник] “The Jerusalem Post”, в което заявява: „Бих желал да ви осведомя, че по принцип не коментираме личните мнения на гражданите. Второ, гръцкото правителство винаги е било против крайните схващания. Трето, отношенията между Гърция и Израел са твърде приятелски.“[33]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Дипломатично наведено, но неосъждащо Микис Теодоракис. Никога не съм бил свидетел на подобен подход на официалните български представители по отношение на наши граждани. Тукашните колониални власти винаги са предавали българите. Забравихте ли случая с медиците в Либия? Какво предприе тогавашното уж българско разузнаване, посланическата служба и правителството, за да предотвратят тази трагедия. Не помните ли бездействието на външната министърка Надежда Михайлова, днес Нейнски,[34] и репликата на тогавашния министър-председател Иван Йорданович Костов: „А ако са виновни?“ Това поведение на държавник ли бе? Фразата на съмнението, звучаща като примирение с обвинението, бе изтървана под натиска на обстоятелствата. По онова време по-голямата Костова щерка кандидатстваше за щатно място в уж италианската банката „Уни Кредит“. Но на практика най-големият собственик на нейни акции е Либия, респективно тамошният диктатор Муамар Кадафи. Към началото на 2009 г. неговият дял е възлизал на 7 на сто от капитала на банката или 40 милиарда долара.[35]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Това сме ний, така поглеж. След 9 септември 1944 г. България бе лишена от елит. Комунистите избиха значителна част от него. Друга хвърлиха зад решетките на затворите и зад телените огради на концентрационните лагери. Погрижиха се останалата да се превърне в котило от мъркащи послушници. Насетне, чак до ден днешен, българите приличат на обезглавен труп. Мятат се насам-натам като прясно заклано пиле. А зависимостта на местните ни колониални управници от ционистите датира далеч по-отдавна. Под същото подчинение са изпаднали всички правителства в Европа. Разбира се, със съответните нюанси. В тях е заровено кучето, както гласи популярният израз. За тези неща – в продължението на настоящата поредица.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"> Следва.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Предните части на тази поредица можете да прочетете тук:</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Част І За липсата на образование или крахът на християнската цивилизация • Кой и защо ликвидира образованието в цивилизования свят • Малограмотни послушници са необходими на новия световен ред</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Част ІІ Редуцирането на християните • Китай – бъдещата пенсионерска нация • Страхът и търпението, които ни обрекоха на унищожение</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"> Част ІІІ Имаме шанс, но сме безразлични, пасивни и се доверяваме на лансираните от Интернационала • Създателите на исляма го атакуват като „глобална заплаха“, защо? • Промитите мозъци са лесни за манипулиране или напред към новия световен ред</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Част ІV Демокрация ли? Що е то? • Тяхното изкуство ─ метод за промиване на съзнанието • Потъва ли светът</span><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Част V Смърт на традициите • Участието на мнозинството може да преобърне плана на Интернационала • Потъва ли светът</span><br /> <br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Част VІ Защо продължаваме да се лутаме като освободени роби? • България живее в някаква шантава епоха • Този пропаднал опит за държава не е резерват, изолиран от света</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Очаквайте в четвъртък в рубриката „Епопея на негодниците“: „КАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“: ИВО ИНДЖЕВ – НА ВСЯКА ВЛАСТ НАЕМНАТА ПОМИЯ.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[1] Автор: КК – „Мирча Кришан“, форумът към: Георги Ифандиев – „Докато кърпят главата на Б.Б., тя изяжда бъдещето ни“, Afera.bg, Варна, четвъртък, 17 февруари 2011 г., препечатано от „Форумът“, София, сряда, 16 февруари 2011 г., online: http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=16768&Itemid=9#usercomments Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[2] Печатарски брак.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[3] Вихрен Чернокожев – „Книга за българския народ” или как се отглежда безгражданственост“, Електронно списание LiterNet, № 1 (86), Варна, 11 януари 2007 г., online: http://liternet.bg/publish2/vchernokozhev/kniga_2.htm</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[4] Nesta H. Webster – “The French Revolution a Study in Democracy”, Constable and Company, Ltd., London, 1920 г., стр. 412.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[5] „Енергичен бивш бодигард е любимецът на България“, София, “Reuters”, London, превод под заглавие „Ройтерс: Енергичен бивш бодигард е любимецът на България“, Vesti.bg, София, 5 февруари 2002 г., online: http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=361728 Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[6] Вихрен Чернокожев – „Книга за българския народ” или как се отглежда безгражданственост“, Електронно списание LiterNet, № 1 (86), Варна, 11 януари 2007 г., online: http://liternet.bg/publish2/vchernokozhev/kniga_2.htm Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[7] Пак там. Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[8] Петко Славейков – „Не сме народ“, 1875 г. Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[9] „Чакай и се надявай.“ (Александър Дюма – Граф Монте Кристо“, том 2.)</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[10] Филм на режисьора Луис Бунюел по едноименния роман на Жозеф Кесел, заснет през 1967 г.. Главните роли се изпълняват от тогавашните „звезди“ на френското кино Катрин Деньов, Жан Сорел, Мишел Пиколи. Еротичният сюжет разказва за Северин ― една жена с две лица. Тя води двойствен живот ― на благоприлична буржоазна съпруга и на проститутка от елитен парижки публичен дом. Свежа и красива, привидно стеснителна, но неподправено аристократична, тя е жена с класа. Малтретирана като дете от баща си, Северин иска да бъде доминирана. Нужна й е здрава ръка, обича грубата игра... В съзнанието й се преплитат сънища, фантазии и реалност. Така тя сама си създава вълнуващи сексуални приключения... Красивата „дама“ доставя удоволствие на себе си, но и на первезни бизнесмени, професори-мазохисти, аристократи-некрофили, закоравели бандити, сладострастници.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[11] „Банкерът Цветан Начев: Петя Славова е била келнерка в шкембеджийница“, едно интервю на Добринка Корчева, в. „Шоу“, брой 7 (589), София, сряда, 16 – 22 февруари 2011 г., стр. 11. Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[12] Лилия Гюрова - „Крайно време е Държавна сигурност да спре да управлява България”, в. „Политика”, бр. 182, София, 12 – 18 октомври 2007 г., стр. 21.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[13] Мъченикът я погледнал изпод пламъците и изрекъл прословутите думи: “Sancta siplicitas” – „Свещена простота!“</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[14] Chaim Weizmann, Barnet Litvinoff – “The Letters and Papers of Chaim Weizmann: December 1931-April 1952”, Transaction Publishers, Piscataway, NJ, 1983 г., стр. 286.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[15] Вж. „Председателят на парламента Цецка Цачева участва във Втората политическа конференция „Демокрация, мир, диалог” в Израел“, Агенция „Фокус“, София, неделя, 6 февруари 2011 г., online: http://www.focus-news.net/?id=n1489279</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[16] „Цецка Цачева разговаря с Шимон Перес в Йерусалим “, в. „Стандарт“, София, неделя, 6 февруари 2011 г., online: http://www.standartnews.com/news/details/id/93712/%D0%A6%D0%B5%D1%86%D0%BA%D0%B0-%D0%A6%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8F-%D1%81-%D0%A8%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BD-%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%81-%D0%B2-%D0%99%D0%B5%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BC</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[17] Пак там.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[18] Пак там.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[19] Игор Бунич – „Златото на партията”, първо издание, ИК „Прозорец”, София, година на издаването не е посочена, най-вероятно 1995-а, стр. 345-350. Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[20] Вж. Йова Апостолова, Иван Димов – „Борисов пътува с корона за Израел“, в. „Труд“, София, 4 януари 2010 г., online: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=331874</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[21] „Бойко Борисов се сдоби със свещени рога от визитата си в Израел“, „Днес и утре“, Лондон, 13 януари 2010 г., online: http://dnesiutre.com/bulgarian-news/%D0%B1%D0%BE%D0%B9%D0%BA%D0%BE-%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D0%B5-%D1%81%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D1%81-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%80%D0%BE%D0%B3/</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[22] Пак там.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[23] „Аарец“: Заради радикализъм в Турция Борисов се сближи с Израел“, в. „Дневник“, София, 26 ноември 2010 г., online: http://www.dnevnik.bg/sviat/2010/11/26/1001066_aarec_zaradi_radikalizum_v_turciia_borisov_se_sbliji_s/ Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[24] „Бойко Борисов: Стокообменът с Израел се е увеличил два пъти за една година“, Република България, Министерски съвет, София, 9 Декември 2010 г., online: http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0212&n=1027&g= Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[25] Вж. Тодор Балкански - Партизанският терор и вартоломеевите нощи в пазарджишкото краище”, ИК „Знак’94”, Велико Търново, 2008 г., стр. 219.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[26] „Бойко Борисов в САЩ: До пет - шест години ще станем средноевропейска държава“, Зона.БГ, месдтоположение не е посочено, 20 септември 2010 г., online: http://zonabg.info/Politics.20_21/7869.article/</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[27] „Тънкият лед на антисемитизма, порока и дипломацията“, Frog News, София, Петък, 14 май 2010 г., online: http://frognews.bg/news_23355/Tankiiat_led_na_antisemitizma_poroka_i_diplomatsiiata/ Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[28] Вж. „Появиха се данни за връзка на Алексей Петров с Чорни“, в. „Дневник“, София, 12 февруари 2010 г., online: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/02/12/857273_poiaviha_se_danni_za_vruzka_na_aleksei_petrov_s_chorni/</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[29] „Израелски генерали в екипа на Яне Янев“, Dnes, Dir.bg, София, 23 юни 2009 г., online: http://dnes.dir.bg/news.php?id=4655421</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[30] До 1980 г., когато се идентифицираше с левицата, композиторът бе близък на семейство Папандреу. През 1989 г. бе кандидат за депутат от дясноцентристката партия „Нова демокрация“, тогава оглавявана от Константин Мицотакис. Стана и министър в неговия кабинет.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[31] “Zorba the Greek’ composer: I’m anti-Semitic” by Benjamin Weinthal, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Tuesday, February 15, 2011 г., 11 Adar I, 5771, online: http://www.jpost.com/JewishWorld/JewishNews/Article.aspx?id=208285 Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[32] Вж. “How close is America to fiscal crisis?” by Laurence Kotlikoff, “The Economist”, London, Friday, February 11, 2011 г., online: http://www.economist.com/economics/by-invitation/guest-contributions/america_bankrupt</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[33] Пак там.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[34] Не малко автори пишат, че тя също има еврейска жилка.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[35] Вж. “UniCredit banks on Muammar Gaddafi” by Ian King, “The Times”, London, February 10, 2009 г., online: http://business.timesonline.co.uk/tol/business/columnists/article5697757.ece</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">:::</span><br /><br /><table style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;" class="contentpaneopen"><tbody><tr><td class="contentheading" width="100%"><span class="contentpagetitle">ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ</span><br /><br /> </td> <td class="buttonheading" align="right" width="100%"> <br /> </td> </tr> </tbody></table> <table style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;" class="contentpaneopen"> <tbody><tr> <td valign="top"> <span class="small"> Написано от Георги Ифандиев<br /><br /></span> </td> </tr> <tr> <td class="createdate" valign="top"> Понеделник,21 Февруари 2011<br /><br /></td> </tr> <tr> <td valign="top"> <div class="ultimatesbplugin_top"> </div><p align="center"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Vigo/g.ifandiev1.jpg" alt="Георги Ифандиев" title="Георги Ифандиев" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="208" width="200" />Част VІІ</p> <p align="center"> </p> <p align="center"><i>Реставрация? Не, комунизмът не е помръдвал • Май наистина не сме народ • Гърците поне имат Микис Теодоракис</i></p> <p><i> Продължение.</i></p> <p style="text-align: justify;">Преди дни се сблъсках с изблици на червения фашизъм. Той продължава триумфално да шества навсякъде, втренчен в калните си, изцапани с кръв ботуши, самодоволно съзнаващ, че е непобедим. Ето го като народопсихология: „<i>Едно време имаше едно изпълнение на Мирча Кришан, в което студент на изпит в крайна сметка свеждаше отговора до краставичката, единственият въпрос, по който се е подготвил. Та краставичката на Ифандиев е комунизмът или по-скоро на крива ракета космосът й пречи, Георги!</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>А Бойко си е такъв, какъвто си го отгледа и хареса нацията българска! И ще си го обича, докато се появи още по-голям бабаит! А не там разни интелигенти и прочие.</i>“[1]</p> <p> </p> <p align="center">Червеният фашизъм в действие</p> <p><i> </i></p> <p style="text-align: justify;">Струва си да посоча, че цитираното читателско мнение е пореден образец на невежеството на комунистите. Защото десетилетие след „славния“ Девети септември 1944 г. еврейският халтурчик от Румъния Мирча не „<i>свеждаше</i>“ никакъв „<i>отговор</i>“ до някаква „<i>краставичка</i>“. Той забавляваше тукашните нискочели тълпи със скоропоговорка за съдържанието на този зеленчук, уж състоящо се от.... 99 процента вода. Колко „оригинално“ и „духовито“! Само болшевик може да се наслаждава на подобен „хумор“.</p> <p style="text-align: justify;">Няма да коментирам повече. Оставям това да свърши финалът на една умна и разумна статия: „<i>Вече близо 110 години българският народ </i><i>─</i><i> който обичайно чете само спортната страница на ВАЦ-овската „часова” и „трудова” макулатура</i>[2]<i> </i><i>─</i><i> упорито отказва да прочете „Книга за българския народ”, книгата, която интелектуалната мощ, интелектуалното превъзходство на Михайловски му подари като „средство за самоотбрана срещу потисничеството” (Радой Ралин). Не от вчера свободата всякак плаши масовия българин, той инстинктивно я отбягва, защото не знае какво да прави с нея. Затова предпочита </i><i>─</i><i> като в известната телевизионна реклама </i><i>─</i><i> да я оприличи на парче салам; то поне става за ядене, макар и да не е съвсем сигурно. А вече почти 110 години „Книга за българският народ” храбро изкупва българските несбъдливости и българските бягства от свободата, падналата всенародност.</i>“[3]</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/050/TR-1a.jpg" alt="Нейните университети. Б.Б. в сесия. Предстоят й изпити при Тато и Симо..." title="Нейните университети. Б.Б. в сесия. Предстоят й изпити при Тато и Симо..." style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="219" width="325" /></span>Едва ли авторът на цитираното в самото начало мнение преуспява. Ала той, редовият анонимен страхливец ─ обикновен ленивец, свикнал да е част от „народните маси“, има с кого да се отъждестви. Навярно умствено хилав, той се идентифицира с „<i>бабаита</i>“. В неговата мускулна сила вижда образа на властта. Чувства, че има шанс да го стигне или поне уподоби. Мрази „<i>интелигента</i>“, тъй като е наясно – възможностите му за съревнование в тази посока са отрицателна величина. Не случайно по време на „великата“ Френска революция предвождащите я илюминати насъсквали въстаналия народ да преследва всеки грамотен. И улиците се превърнали в сцени на погроми под кресливия обвинителен призив: „<i>Този е написал книга! Смърт!</i>“</p> <p style="text-align: justify;">Британската историчка Неста Уебстър рисува картината на революционния „ентусиазъм“. Озверелите тълпи крещели: „<i>Да, ние ще изгорим всички библиотеки, защото ще имаме необходимост само от история на революцията и от закони.“ И независимо, че голямата парижка Национална библиотека оцеля, хиляди книги и картини с огромна стойност бяха унищожени из цяла Франция като едното нищо.</i>“[4]</p> <p style="text-align: justify;">Вече близо седемдесет години тук е царството на червения фашизъм с неговата изумителна простащина. Алчната му ненаситна мутра продължава безнаказано да се оглежда в морето от кръв, напълнено от обезглавяването на българския народ. До какво води ликвидирането на елита на една нация, личи от началния цитат. Какво по-ярко олицетворение на комунистическия садизъм?</p> <p style="text-align: justify;">Днес болшевишката дебелащина се шири все така необезпокоявана. Тя се мъдри начело на най-важната власт – изпълнителната. За настоящия епигон на алчночервения фашизъм четем: „<i>Самият Борисов твърди, че е научил всичко от двамата лидери, които някога е охранявал ─ покойния комунистически диктатор Тодор Живков и бившия цар Симеон Втори, обяснява „Ройтерс“. В интервю за агенцията главният секретар казва: „Изкарал съм два университета ─ един със Живков и един с царя. Години наред, в неформална атмосфера, съм слушал и наблюдавал тези двама велики мъже в историята на съвременна България. Всеки от тях обичаше държавата и народа по свой начин ─ и двамата бяха изключителни личности.</i>“[5]<i> </i></p> <p style="text-align: justify;">„<i>Днешният ден на България показва, че тоталитарното зло рецидивира и при уж многопартийна система, контролирана пак от довчерашните архивластници. Националните медии, синдикатите, професионалните организации, бизнесът са все още прекалено зависими от държавата, която само под натиск отвън имитира уждемокрация. Демокрация без демократи. Няма го онова разнообразие от осъзнати и целенасочени дейности „в общественото пространство между държавата, пазара и обикновеното домакинство” (според определението на Би Би Си), което да бъде дейният зачинател на гражданското общество. Днешната рестриктивна политика на държавата не само в икономическата област, ами и в областта на културата напр. е същият онзи перфиден „терор чрез изгладняване”, който Абдурахман паша усърдно препоръчва на племенника си Галиб. Във всички времена и пространства механизмът на подчинението, на унизеното достойнство е в основата си един и същ.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Българският преход</i><i>, времето на уждемокрацията в България няма да свърши, докато вчерашно-днешната власт ─ също като Абдулрахман паша ─ успява да направи хората около себе си послушно и трайно зависими. И така да си отглежда безгражданственост, която със своята търпимост е винаги готова да бъде мост на най-разнообразни властнически апетити.</i>“[6]</p> <p style="text-align: justify;">Как да има гражданско общество, след като не съществуват граждани? България все така е територия, в която господства крепостничеството. Тя е „обетованата земя“ на номенклатурните робовладелци и на комунистическата робия. В нейната класическа форма властва една червена и крайно фашизирана партийна номенклатура. Чрез своите репресивни тайни служби тази списъчна класа смазва всеки опит за проглеждане, мисъл, протест. „<i>Абдулрахманпашовците обичат потайностите на властта</i><i>, те пазят като зеницата на окото си престъпните й тайни. Изопачаването на душите им осигурява още и още власт. Някога Илия Бешков казваше: „Тайната е мрачната утроба на всяко зло”. Времето на уждемокрацията няма да свърши, докато заговорите и престъпленията на миналото още тегнат над българските дни.</i>“[7]</p> <p style="text-align: justify;">Няма как тяло без душа, мозък, лишен от основната си функция – да мисли, да проумеят тези констатации. Те са прекалено сложни за тях, осмислянето им изисква усилие. Още преди Априлското въстание Петко Славейков бе осъзнал:</p> <p align="center">„<i>Не сме народ, не сме народ, а мърша,</i></p> <p align="center"><i>хора</i><i>, дето нищо не щат да вършат.</i></p> <p align="center"><i>Всичко тежко</i><i>, всичко мъчно е за нас!</i></p> <p align="center"><i>„Аз не зная! Аз не мога!“ – общ е глас.</i></p> <p align="center"><i> </i></p> <p style="padding-left: 90px;"><i> И не знаем, не можеме, не щеме</i></p> <p style="padding-left: 90px;"><i> да работим за себе си със време.</i></p> <p style="padding-left: 90px;"><i> Само знаем и можеме, и щеме</i></p> <p style="text-align: justify; padding-left: 90px;"><i> един други злобно да се ядеме…</i>“[8]<i> </i></p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/050/TR-2a.jpg" alt="Борисов пътува с корона за Израел" title="Борисов пътува с корона за Израел" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="320" width="325" /></span>Затова комунизмът допадна на мнозинството нашенци. Ножът е опрял до кокала, а те все така търпят. Живеят като във финалното изречение на един от най-прочутите романи на Дюма-баща.[9] Истинската промяна вече се е превърнала в нещо толкова невероятно, че представителите на алчно червената фашистка номенклатура дори се учудват, когато някой извън нея бива избран, за да изпълнява важни поръчки в която и да е сфера. Като обсъжда сервитьорското минало на пишман банкерката, „дневната красавица“[10] Петя Славова, един тежък болшевик и таен милиционер, син на Тодор-Живков заместник-министър, се възмущава: „<i>Споменах за шкембеджийницата във Варна и нека да тежи на онези комсомолски и партийни дейци, които са решили, че при едномилионна комунистическа партия трябва да си изберат келнерки и прочее...</i>“[11]</p> <p style="text-align: justify;">Преди малко повече от три години неговият братовчед, бившият министър на отбраната Николай Свинаров, заяви публично: „<i>... Струва ми се, че е крайно време през 2007 година държавата да спре да се управлява от ДС.</i>”[12] Днес вече е 2011-а, а нищо не е помръднало. Разбирате ли за какво иде реч? Изобщо достига ли до съзнанието ви истината, че ние продължаваме да сме под игото на комунистическата номенклатура? С юдейска надменност тя не допуска, че ние можем да отнемем дори най-малко късче от нейната властова баница! Нас ни няма, въобще не фигурираме в плановете на болшевишката върхушка. Все едно не съществуваме. А ако някой покаже главичка, трябва да бъде фраснат за назидание на останалите. Вместо да подкрепят жертвата, с детска жестокост „масите“ й се подиграват. Реагират като онази баба, дето хвърлила още съчки в кладата, изгаряща Ян Хус. “Sancta siplicitas!”[13] Каква незрялост!</p> <p style="text-align: justify;">Отношението на тукашните номенклатурчици към нас е съвсем същото, както онова на водещите ционисти към техните едноверци в навечерието на Втората световна война. Пред участниците в Двадесетия ционистки конгрес, проведен през август 1937 г. в Цюрих, тогавашният президент на Световната ционистка организация, а сетне пръв президент на Израел Хаим Вайцман, преразказал своето изявление пред британската комисия за надзор на Палестина, оглавявана от херцог Пийл: „<i>Заявих пред Британската кралска комисия, че... надеждата на шестте милиона европейски евреи бяха съсредоточени в имиграцията. Попитах: „Можете ли да отведете шест милиона евреи в Палестина?“ Сам отговорих: „Не.“... Възрастните ще умрат... Те са „прах“, икономическа и морална пепел в един жесток свят...</i>“[14] Не коментирам откъде е знаел всичко, което все още предстояло?... </p> <p style="text-align: justify;">Съдбата, отредена ни от номенклатурата, по нищо не се различава от тази, която ционистите предвиждали за своите „възрастни“. Малцина го разбират. Затова все по-често се питам: Има ли смисъл да се бъхтя на тази толкова тежка нива, след като идиотите господарстват из милата ми Татковина? Аз ли съм ненормален, или живеем в империя на лудите, които са оставили група дегенерати, подчинени на левитския Интернационал, да разиграват на воля коня си из Отечеството? Докога?</p> <p style="text-align: justify;">Обещах да подиря отговора на въпроса:</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center">Каква е връзката на световната ционистка власт с нашето дердже?</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;">Съобщих ви първата. Ала през последните години все по-натрапчиво става усещането, че вече се превръщаме в нова Палестина. Никога не забравяйте, че значителна част от тази територия бе закупена от доверчивите и лениви като нас араби с парите на еврейските банкери. Забележете за къде пътуват местните колониални администратори? В началото на февруари председателката на Народното събрание Цецка Цачева участва в едно от „най-важните“ и „решаващите“ за българския просперитет събитие – конференцията „Демокрация, мир, диалог”, организирана от „Приятели на Израел в Европейския парламент“. Все пак тя не е евродепутатка, нали? „Милата“, открила „<i>кръгла маса, посветена на паметта за холокоста и спасяването на българските евреи по време на Втората световна“</i>.[15]</p> <p style="text-align: justify;">„<i>България е в сърцето ми. Тя е най-обичаната страна в Израел, вечно ще бъдем благодарни и признателни за стореното от вашия народ“, заяви президентът на Израел Шимон Перес по време на среща с председателя на Народното събрание Цецка Цачева. Двамата разговаряха в Йерусалим, съобщиха от пресцентъра на парламента...</i>“[16] Припомням: Пазете се от данайците, дори когато принасят дарове! Даже когато се кълнят, че страната ни е „<i>най-обичаната в Израел</i>“. Защото „има нещо гнило“ в това. Уви, нямаме държавници-патриоти.</p> <p style="text-align: justify;"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/050/TR-3.jpg" alt="Бойко Сабат" title="Бойко Сабат" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="231" width="325" />По нататък в същото съобщение четем: „<i>Цецка Цачева запозна израелския президент с актуалната политическа обстановка в България, с приоритетите на българското правителство и го информира за предстоящите президентски и местни избори. Тя изтъкна, че водещ приоритет на страната ни е присъединяването към Шенгенското пространство, за да бъде България надеждна външна граница на ЕС. Цачева представи благоприятната бизнес среда в България, която по думите й предлага много добри условия за чужди инвестиции.</i>“[17]<i> </i></p> <p style="text-align: justify;">Не ви ли звучи като отчет пред висшестоящ? По-рано го представяха в Кремъл, днес... Днес: „<i>Над 500 държавници, председатели на парламенти, политически лидери, членове на Европейския парламент и наблюдатели се събраха в Йерусалим.</i>“[18] Който има макар и незначителни познания по международно право, разбира: узаконяват абсолютно незаконната, насилствената окупация на Йерусалим. Pax Judaica! </p> <p style="text-align: justify;">А аз за пореден път се сещам за чудесните формулировки на Бунич: „<i>... От Лондон се завърна Михаил Горбачов. Там той бе взел участие в съвещанието на „седморката“ държавни ръководители, но намери време дълго и насаме да се поразговори със своя стар приятел Робърт Максуел. Сега, от висотата на командния си мостик, Михаил Горбачов видя, че е настъпил часът. И изкомандва: „Напускайте кораба!“. А наоколо плаваха кораби от цял свят и взимаха на борда си хора и багаж, като дори предлагаха буксирни въжета. Скалите се приближаваха. Горбачов все още стоеше на мостика и внимателно се взираше наоколо. Беше август 1991 година. КПСС практически вече бе изчезнала от живота на страната...</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Четири дни след паметните събития от 19 август [пуча от 1991 г.] дейността на КПСС и на РКП бе официално забранена, партийното имущество — национализирано, а банковите сметки — блокирани. 14 души се озоваха в затвора. Беше крайно време. Защото почти цялата номенклатура вече бе успяла да се прелее в новите структури на властта и с това потвърди своята непотопяемост и вечност.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Николай Кручина се хвърли от балкона на апартамента си, който се намираше на петия етаж в номенклатурния блок на „Плотниковски переулок“.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>След него същото се случи и с предшественика му Георгий Павлов.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>После от 12 етаж на апартамента си скочи отговорният работник в международния отдел на ЦК Дмитрий Лисоволик.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Във всяка работа, и особено в края на работата, е нужно да се съблюдава ред, утвърден още на III конгрес на РСДРП.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>На другия край на света зад борда на разкошната си яхта падна мъртъв (или още жив) Робърт Максуел. Дори за него тази игра се оказа твърде опасна. Чак подир три дни тялото му бе намерено в морето и тържествено, в присъствието на членове на правителството и с военен караул, милиардерът бе погребан в Йерусалим. Ако знаеш по-малко — по-дълго ще живееш.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Освободила се от старата си комунистическа кожа</i><i>, номенклатурата почувства прилив на нови творчески сили, изчистени от марксистко-ленинските заклинания.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Държавната банка побърза да обяви нов курс на рублата спрямо долара и го доведе до 100 рубли за долар.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Натрупаните от номенклатурата долари, обезценили докрай националната валута, се нахвърлиха върху загиващата страна. От всички краища на света към тях се присъединиха валутни подкрепления. На безценица се купуваха остатъците от националното богатство на пропадналата страна. Извършваше се, а и досега продължава, ловка номенклатурна приватизация, в хода на която жителите на „огледалното царство“ приватизираха всичко, което незаконно бяха владели цели 73 години...</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Сега няма никакви способи, освен, разбира се, ленинските, по които да се изземе това богатство от тях. Неприкосновеността на частната собственост — това е основата на пазарната икономика. И така е било замислено...</i></p> <p style="text-align: justify;"><i><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/050/TR-4a.jpg" alt="Кой кой е (беше) в подземния свят" title="Кой кой е (беше) в подземния свят" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="119" width="325" /></span>Огромната ядрена свръхдържава — Съюзът на Съветските Социалистически Републики, се бе сгромолясала с трясък под натиска на долара и престана да съществува. Най-голямата армия в света, хилядите стратегически ядрени ракети, десетките хиляди суперсъвременни танкове и бойни самолети, гигантските самолетоносачи и чудовищните подводни ракетоносци се оказаха в невъзможност да предотвратят катастрофата и сега безполезно ръждясват. Без да дадат нито един изстрел, без да загубят нито един войник, Съединените щати демонстрираха принципно нови методи за поразяване, блестящо спечелиха Третата световна война, разгромиха, разчлениха и заличиха от географската карта на света своя главен противник, като го оставиха да лежи ничком в мръсотията и хаоса, да проси от вчерашния си смъртен враг помощ и милосърдие. Както и беше замислено.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Съединените щати играеха своята игра</i><i>, номенклатурата — своята. Победиха и едните, и другите. Загуби Русия. За пореден път.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>През лятото на 1991 година излезе в нелегалност гигантската, добре отработена машина на здраво корумпираната със сегашната власт, „невидимата“ партийна страна Номенклатурия и нейната икономика. Вчерашният политически и идеологически диктат се смени с икономическия и срещу народа веднага се развихри икономически терор в духа на добрите стари времена. Партията все пак някак си се съгласяваше да храни своите роби, но хора, осъзнали свободата си, тя нямаше намерение да храни. А Номенклатурия, както и преди, ще храни само себе си и ще се подхранва от Запада. Народът, отучил се да мисли и да работи, нека мре. Той вече за нищо на никого не е нужен.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Комунистите дойдоха в нашата страна през 1917 година като завоеватели и повече от седемдесет години се държаха като окупатори</i><i>. Когато осъзнаха, че тяхното време си е отишло, те се разбягаха като панаирджийски крадци, за пореден път до шушка ограбили народа и накрая унищожили държавата.</i>“[19]</p> <p style="text-align: justify;">Едно и също навсякъде. Само преди година Б.Б. побърза да съкрати времетраенето на конгреса на БКП – пардон, ГЕРБ, за да не закъснее да се яви пред господарите си в Израел.[20] Каква бе ползата от визитата? Ето каква: „<i>Близо 4000 граждани на Израел чакат да получат българско гражданств</i><i>о. Имаме една молба към премиера Бойко Борисов – да помогне за гражданство на родените в България евреи. Това поискаха от българската общност в Израел при среща с министър-председателя, който беше с тях на концерт в понеделник вечерта в Тел Авив.... Министър-председателят... обясни, че откакто неговото правителство е на власт, два пъти е ускорена процедурата за българско гражданство, но въпреки това обеща да говори с ресорния зам.-министър по правосъдието.</i>“[21] Може би днес тези „български граждани“, постоянно живеещи в ционистката държава, са се „преброили“ като нашенци. За да не лъсне заплахата за нашата физическа обреченост. За награда Б.Б. станала... рогоноска. Получила шофар ─ „<i>свещени рога, които символизират началото и края на шабат</i>“. Подарил й ги равин пред западния зид на нявгашната римска крепост, наричана Стената на плача. Докато тя, закичила главата си с ярмулка – кепа, се клатела в юдейски молитвен ритъм пред голите тухли.[22]</p> <p style="text-align: justify;">Според израелския печат „<i>заради радикализъм в Турция Борисов се сближи с Израел</i>“. „<i>Това твърди високопоставен израелски официален служител, цитиран в статия за петъчния брой на либералния израелски в.“Ааарец“...</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>За разлика от предишните години, Борисов решава в полза на сътрудничеството с Израел. Веднага след изборите той посети Ерусалим </i><i>─</i><i> първата визита на българския премиер през последните 18 години“, обяснява израелският посланик в София Ноа Гал-Гендлер.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>„Борисов гледа на нас като на топ приоритет. Те търсят за икономически двигател неща като израелските високи технологии и искат да научат как сме ги постигнали“, допълва Гал-Гендлер.</i>“[23]</p> <p style="text-align: justify;">В края на годината от официално съобщение на Министерския съвет узнахме, че: „<i>Стокообменът между България и Израел се е увеличил два пъти за една година и ще продължи да се увеличава в бъдеще.” Това съобщи министър – председателят Бойко Борисов след среща с външния министър на Израел Авигдор Либерман. „Тепърва се правят много договори и споразумения, които ще мултиплицират това увеличение на стокооборота в сферата на земеделието, храните, минералните води, културата, сигурността, военна промишленост и инфраструктурата”, каза още Борисов.</i>“[24]</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/050/TR-5a.jpg" alt="Кой е стоял зад Алексей Петров" title="Кой е стоял зад Алексей Петров" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="264" width="325" /></span>Да се „хванем“ за признанието на израелския посланик в София, че посещението на Б.Б. е „<i>първата визита на български премиер през последните 18 години</i>“. Кой бе онзи „герой“, който прокара пионерската линия на подчиненост на „центъра на света“? Не помните ли бившия адвокат от прословутия Втори софийски колектив Филип Димитров? Когато той „победоносно“ стъпи на окупираните от Израел сирийски Голански възвишения, отношенията ни с богатия на петрол арабски свят взеха да помръкват. Защо „<i>победоносно</i>“? Ами във вените на другаря Димитров, потомък на фамилия от тежки комунистически убийци от Пазардишко,[25] също тече еврейска кръв.<i> </i></p> <p style="text-align: justify;">Впрочем навярно най-важното събитие по време на миналогодишното неофициално посещение на Б.Б. в САЩ бе: „<i>Представители на седем еврейски общности в Ню Йорк поискаха от премиера Бойко Борисов съдействието на България в рамките на ЕС и ООН срещу иранската ядрена програма. Това стана на срещата им с българския премиер Бойко Борисов, предаде БНТ. В замяна, от общността изразиха готовност да инвестират в българското земеделие.</i>“[26] И Б.Б. кандисала. Иран е една от най-богатите на петрол страни. Освен това Персия е една от люлките на древната българска цивилизация. Къде е далаверата ни, както се казва? Кон за кокошка или заповед по фронта?...</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center">Всичко в името „Израел“</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;">Съвсем накратко ще припомня, че не само Б.Б. разчита на израелците и пътува, за да бие чело пред равините. Нима не е известно, че зад Съюза за стопанска инициатива, зад корпорацията „Лев инс“ и зад самия настоящ „обществен враг номер едно“ Алексей Петров – комунист и таен милиционер, стоят израелски капитали? „<i>В интервю за в. „168 часа” израелският посланик в София н.пр. Ноах Гал Гендлер казва: „Алексей Петров е добре известен в посолството от работата му в специалния отряд СОБТ, който охранява дълги години посолството, заради позицията си в ДАНС и заради отношенията си с компанията „Лев инс”. Става дума за делови отношения между посолството и него. Нито повече, нито по-малко...“...</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Липсва обаче истинската обществена реакция. Сигурно защото, когато става дума за неща, свързани с Израел и евреите, повечето хора са особено внимателни. Не че няма какво да кажат, но не знаят как думите им ще бъдат изтълкувани... [Israel Über Alles.]</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Какво точно се е случвало между Алексей Петров и бивши служители на посолството на Израел в София е деликатен, макар и любопитен въпрос. Най-добре е нещата да се изяснят където и от когото трябва. Услужливи политици, медии и журналисти винаги ще се намерят да вдигнат шум, нерядко заради нечии интереси. И точно тук е заровено кучето. Лошият подбор може да провали целта. Случвало се е и в Израел, и в България. „Октоподите” плуват най-добре точно в такива води...</i>“[27]<i> </i></p> <p style="text-align: justify;">Днес операция „Октопод“ е забравена. Споменаването й би припомнило провала на МВР, следствието и прокуратурата, но и лично на любимия министър на „народните маси“, потомствения милиционер Ц.Ц. Другарят Алексей „Трактора“ Петров е на свобода и шета нагоре надолу из „обществено-политическото пространство“. Казват, че е сред главните организатори на разнообразни интриги, активни мероприятия и дори на взривове. Никой обаче не споменава онези негови останали неизяснени отношения с посолството на Израел и с предприемачи от ционистката държава. В това число дори със създадения от Съветите олигарх Михаил Черной, по-точно Шварц, познат като Майкъл Чорни.[28] Нито една медия не търси отговор на въпроса: Как така един агент на контраразузнаването е въртял далавера с чужда държава, независимо коя? И продължава да го прави. Какво ви говори това? На мен, че няма дори опит за българска държава, а просто васална територия с колониално управление и администрация, подчинени на далечна метрополия.</p> <p style="text-align: justify;">Откъде бяха „експертите“, които партийката РЗС, бивша БЗНС – номер „N“, използваше по време на предизборната кампания през 2009 г.? „<i>Консултанти от Израел пристигнаха вчера [22 юни 2009 г.] като част от международния екип на „Ред, законност и справедливост”, който ще помага в развитието на секторите селско стопанство, сигурност и борба с корупцията, съобщиха от партията, цитирани от БГНЕС. </i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Консултантите са двама бивши израелски генерали – Йорам Рудман и Дани Ятом, и един бивш министър – Дани Кричман. Гостите ще проведат серия от срещи с лидера на РЗС Яне Янев и с експертния отдел на партията. </i></p> <p style="text-align: justify;"><i><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/050/TR-6a.jpg" alt="РЗС разбива корупцията с израелско „ноу хау"" title="РЗС разбива корупцията с израелско „ноу хау"" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="248" width="325" /></span>Бригаден генерал от запаса Йорам Рудман е служил в израелската полиция над 30 години на ръководни длъжности, между които командир на специалния отдел за борба с организираната престъпност в Тел Авив; командир на Телавивския регион в израелската полиция; командир на отдела за международни престъпления и борба с организираната престъпност, където получава чин бригаден генерал. След напускането на полицията бригаден генерал Рудман е международно признат специалист в разследване и превенция на организираната престъпност и корупцията, уточняват от партията. </i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Бившият ръководител на МОСАД генерал Дани Ятом е един от най–големите международно признати специалисти в борбата с корупцията, организираната престъпност и терора. </i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Дани Кричман е бивш министър на земеделието на Израел и понастоящем един от лидерите на движението за създаване на кибуци в Израел. Международно признат специалист по ефективно сътрудничество в областта на европейските фондове за земеделие, допълват от РЗС.</i>“[29]</p> <p style="text-align: justify;">Забележете, тук идват най-високопоставени ченгета, които проникват в две изключително важни сфери на държавата, които, ако тя съществуваше, щяха да са недостъпни за чужд крак. Първо, в сигурността на страната ни и второ, в селското стопанство, с което бяхме прочути в миналото. Твърде съмнително, да не кажа опасно е, че единият от „специалистите“ знае как се изграждат комуни – кибуци.</p> <p style="text-align: justify;">България е нещо като израелска резервна строителна площадка. Фирми от ционистката държава строят затворени еврейски квартали и цели селища във Велико Търново, Пловдив, София, по Черноморието... Цяла Северна България е зарязана. Там не се изпълнява нито един важен проект, като изключим станалия пословичен Втори дунав мост край Видин. Не се предвиждат магистрали, нито промишлени предприятия. Държавата се е оттеглила от древната Мизия. Тя, почти цялата, е предоставена на милостта на циганите. И може би на бъдещите си обитатели от „библейските земи“. Вече нямаме войска и това намирисва на бъдещо изхранване на чужда. Дали Израелските отбранителни сили няма да бъдат тази армия? Как сред нашия т. нар. елит</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center">не се намери поне един „антисемит“</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;">който със своя авторитетен глас да обясни къде се корени злото и да насочи вниманието на обществото към същината на проблемите ни? Така, както например световноизвестният гръцки композитор Микис Теодоракис отваря очите на своите сънародници и повдига духа им. Ще речете: Какво общо има всичко това с евреите и ционизма? Нека разберем какво мисли такъв доказан хуманист като автора на музиката към филма „Зорба гръка“. Само преди две седмици той разкри голата истина и смути ционистите:</p> <p style="text-align: justify;">„<i>Теодоракис твърди, че „САЩ стоят зад гръцката икономическа криза.</i>“<i>... Неотдавна Микис Теодоракис... заяви по една гръцка телевизия, че е „антиизраелски настроен и е антисемит“. „Всичко, което днес се случва по света, е причинено от ционистите“, бе един такъв коментар. Друг беше: „Американски евреи стоят зад икономическата криза, която порази и Гърция.“ Освен това Теодоракис остро порица гръцкия министър-председател Георгиос Папандреу[30] задето е установил близки взаимоотношения с министър-председателя [на Израел] Бенямин Нетаняху, който е виновен, рече той, „за военните престъпления в Ливан и Газа“.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>През 2003 г. 86-годишният композитор обяви, че Израел „е коренът на злото“.</i>“[31]</p> <p style="text-align: justify;">Всичко това е вярно. То е доказано по чисто математичски път. Външният дълг на Съединените щати възлиза на 202 трилиона долара и е 14 пъти по-голям от брутния вътрешен продукт на страната. За сравнение гръцкият е надвишава около 11 пъти тамошния брутен вътрешен продукт.[32] Но никой не обявява фалита на САЩ, цитадела на интернационалния комунизъм. Иначе от близо половин век нашата южна съседка е управлявана от две проционистки фамилии – Караманлис и Папандреу. В гротеска, подобна на тукашната, те играят ролите съответно на „десни“ и „леви“. На пръв поглед навсякъде е едно и също. Но има детайли...</p> <p style="text-align: justify;">За българите е неприятно, че на наша територия никога не бе издигнат нито един глас, който поне да постави същия проблем, пречупен през собствения ни национален интерес. Услужливи псевдоинтелигентни се напреварват да се отъркат в краката на ционистите. Защото „келепир има в това“. Политици, смятани за „държавници“, тичат като спринтьори към Тел Авив с надеждата да бъдат погалени по главичките и да им връчат лавровото венче, гарантиращо тяхното векуване по върховете на властта.</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/050/TR-7a.jpg" alt="'Zorba the Greek' composer: I'm anti-Semitic" title="'Zorba the Greek' composer: I'm anti-Semitic" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="155" width="325" /></span>Все пак съществува огромна разлика между България и Гърция. Първо, никой нашенец не би бил допуснат да изрече подобно нещо по телевизията. Моята съдба на телевизионен водещ е красноречиво и убедително доказателство за това. Второ, ако българин бе произнесъл онова, което Микис Теодоракис е казал, щеше да бъде пометен от вълна на „негодувание“ както от страна на разни „неправителствени организации“, издържани с парите на еврейски мошеници от рода на Дьорд Шварц – Джордж Сорос, така и от „будната общественост“. А властите щяха „да го преследват до смърт“. И всичко това под бурните одобрителни аплодисменти на „народа“.</p> <p style="text-align: justify;">Трето, гърците добиват своята национална независимост около петдесет години преди нас. Наистина, не само благодарение на външна намеса, но и със своята борба и усилия. За разлика от нашите, техните хайдути на са били просто лични отмъстители. Те са раздавали правосъдие с куршума и острието заради несправедливости, извършвани над населението, а не толкова над отделни ли<span style="text-decoration: underline;">ч</span>ности или семейства.</p> <p style="text-align: justify;">Въпреки техния аванс на старта, през трийсетте години на миналия век българите не само са настигнали гърците, но и са ги изпреварили. Икономически и социално Кралство Гърция е дишало прахта на Царство България. Когато в края на Втората световна война почти еднаква съдба сполетява двата народа, съседите ни не допускат да бъдат предадени от „великите сили“ на Сталин, както бяхме ние. И освен това за пореден път гърците доказаха, че са хора с достойнство, влюбени в свободата. В избухналата гражданска война те отвоюваха правото си да бъдат независими и не позволиха на тоталитарния съветски ботуш, чрез неговите тамошни представители ─ комунистическите предатели-интернационалисти, да стъпче земята им и да ги пороби.</p> <p style="text-align: justify;">Ето я настоящата съществена разлика: „<i>В понеделник Кирякос Лукакис, гръцкия</i>т посланик в Израел, изпрати по електронната поща писмо до [израелския всекидневник] “The Jerusalem Post”, в което заявява: „<i>Бих желал да ви осведомя, че по принцип не коментираме личните мнения на гражданите. Второ, гръцкото правителство винаги е било против крайните схващания. Трето, отношенията между Гърция и Израел са твърде приятелски.</i>“[33]</p> <p style="text-align: justify;">Дипломатично наведено, но неосъждащо Микис Теодоракис. Никога не съм бил свидетел на подобен подход на официалните български представители по отношение на наши граждани. Тукашните колониални власти винаги са предавали българите. Забравихте ли случая с медиците в Либия? Какво предприе тогавашното уж българско разузнаване, посланическата служба и правителството, за да предотвратят тази трагедия. Не помните ли бездействието на външната министърка Надежда Михайлова, днес Нейнски,[34] и репликата на тогавашния министър-председател Иван Йорданович Костов: „<i>А ако са виновни?</i>“ Това поведение на държавник ли бе? Фразата на съмнението, звучаща като примирение с обвинението, бе изтървана под натиска на обстоятелствата. По онова време по-голямата Костова щерка кандидатстваше за щатно място в уж италианската банката „Уни Кредит“. Но на практика най-големият собственик на нейни акции е Либия, респективно тамошният диктатор Муамар Кадафи. Към началото на 2009 г. неговият дял е възлизал на 7 на сто от капитала на банката или 40 милиарда долара.[35]</p> <p style="text-align: justify;">Това сме ний, така поглеж. След 9 септември 1944 г. България бе лишена от елит. Комунистите избиха значителна част от него. Друга хвърлиха зад решетките на затворите и зад телените огради на концентрационните лагери. Погрижиха се останалата да се превърне в котило от мъркащи послушници. Насетне, чак до ден днешен, българите приличат на обезглавен труп. Мятат се насам-натам като прясно заклано пиле. А зависимостта на местните ни колониални управници от ционистите датира далеч по-отдавна. Под същото подчинение са изпаднали всички правителства в Европа. Разбира се, със съответните нюанси. В тях е заровено кучето, както гласи популярният израз. За тези неща – в продължението на настоящата поредица.</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p style="text-align: justify;"><i> Следва.</i></p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p style="text-align: justify;">Предните части на тази поредица можете да прочетете тук:</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p style="text-align: center;">Част І <i>За липсата на образование или крахът на християнската цивилизация • Кой и защо ликвидира образованието в цивилизования свят • Малограмотни послушници са необходими на новия световен ред</i></p> <p style="text-align: center;">Част ІІ <i>Редуцирането на християните • Китай – бъдещата пенсионерска нация • Страхът и търпението, които ни обрекоха на унищожение</i></p> <p style="text-align: center;"> Част ІІІ <i>Имаме шанс, но сме безразлични, пасивни и се доверяваме на лансираните от Интернационала • Създателите на исляма го атакуват като „глобална заплаха“, защо? • Промитите мозъци са лесни за манипулиране или напред към новия световен ред</i></p> <p style="text-align: center;">Част ІV <i>Демокрация ли? Що е то? • Тяхното изкуство ─ метод за промиване на съзнанието • Потъва ли светът</i></p> <div style="text-align: center;">Част V <i>Смърт на традициите • Участието на мнозинството може да преобърне плана на Интернационала • Потъва ли светът</i></div> <div><strong><em> </em></strong><br /></div> <p style="text-align: center;"><em><strong>Част VІ Защо продължаваме да се лутаме като освободени роби? • България живее в някаква шантава епоха • Този пропаднал опит за държава не е резерват, изолиран от света</strong></em></p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p style="text-align: justify;"><i>Очаквайте в четвъртък в рубриката</i> „Епопея на негодниците“: „КАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“: ИВО ИНДЖЕВ – НА ВСЯКА ВЛАСТ НАЕМНАТА ПОМИЯ.</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p style="text-align: justify;"> </p> <div><br /><hr align="left" width="33%" size="1"> <div> <p>[1] Автор: КК – „Мирча Кришан“, форумът към: Георги Ифандиев – „Докато кърпят главата на Б.Б., тя изяжда бъдещето ни“, Afera.bg, Варна, четвъртък, 17 февруари 2011 г., препечатано от „Форумът“, София, сряда, 16 февруари 2011 г., online: http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=16768&Itemid=9#usercomments Подч. мое.</p> <p> </p> </div> <div> <p>[2] Печатарски брак.</p> </div> <div> <p>[3] Вихрен Чернокожев – „Книга за българския народ” или как се отглежда безгражданственост“, Електронно списание LiterNet, № 1 (86), Варна, 11 януари 2007 г., online: http://liternet.bg/publish2/vchernokozhev/kniga_2.htm</p> </div> <div> <p>[4] Nesta H. Webster – “The French Revolution a Study in Democracy”, Constable and Company, Ltd., London, 1920 г., стр. 412.</p> </div> <div> <p>[5] „Енергичен бивш бодигард е любимецът на България“, София, “Reuters”, London, превод под заглавие „Ройтерс: Енергичен бивш бодигард е любимецът на България“, Vesti.bg, София, 5 февруари 2002 г., online: http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=361728 Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[6] Вихрен Чернокожев – „Книга за българския народ” или как се отглежда безгражданственост“, Електронно списание LiterNet, № 1 (86), Варна, 11 януари 2007 г., online: http://liternet.bg/publish2/vchernokozhev/kniga_2.htm Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[7] Пак там. Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[8] Петко Славейков – „Не сме народ“, 1875 г. Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[9] „Чакай и се надявай.“ <i>(Александър Дюма – Граф Монте Кристо“, том 2.)</i></p> </div> <div> <p>[10] Филм на режисьора Луис Бунюел по едноименния роман на Жозеф Кесел, заснет през 1967 г.. Главните роли се изпълняват от тогавашните „звезди“ на френското кино Катрин Деньов, Жан Сорел, Мишел Пиколи. Еротичният сюжет разказва за Северин ― една жена с две лица. Тя води двойствен живот ― на благоприлична буржоазна съпруга и на проститутка от елитен парижки публичен дом. Свежа и красива, привидно стеснителна, но неподправено аристократична, тя е жена с класа. Малтретирана като дете от баща си, Северин иска да бъде доминирана. Нужна й е здрава ръка, обича грубата игра... В съзнанието й се преплитат сънища, фантазии и реалност. Така тя сама си създава вълнуващи сексуални приключения... Красивата „дама“ доставя удоволствие на себе си, но и на первезни бизнесмени, професори-мазохисти, аристократи-некрофили, закоравели бандити, сладострастници.</p> </div> <div> <p>[11] „Банкерът Цветан Начев: Петя Славова е била келнерка в шкембеджийница“, едно интервю на Добринка Корчева, в. „Шоу“, брой 7 (589), София, сряда, 16 – 22 февруари 2011 г., стр. 11. Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[12] Лилия Гюрова - „Крайно време е Държавна сигурност да спре да управлява България”, в. „Политика”, бр. 182, София, 12 – 18 октомври 2007 г., стр. 21.</p> </div> <div> <p>[13] Мъченикът я погледнал изпод пламъците и изрекъл прословутите думи: “Sancta siplicitas” – „Свещена простота!“</p> </div> <div> <p>[14] Chaim Weizmann, Barnet Litvinoff – “The Letters and Papers of Chaim Weizmann: December 1931-April 1952”, Transaction Publishers, Piscataway, NJ, 1983 г., стр. 286.</p> </div> <div> <p>[15] Вж. „Председателят на парламента Цецка Цачева участва във Втората политическа конференция „Демокрация, мир, диалог” в Израел“, Агенция „Фокус“, София, неделя, 6 февруари 2011 г., online: http://www.focus-news.net/?id=n1489279</p> </div> <div> <p>[16] „Цецка Цачева разговаря с Шимон Перес в Йерусалим “, в. „Стандарт“, София, неделя, 6 февруари 2011 г., online: http://www.standartnews.com/news/details/id/93712/%D0%A6%D0%B5%D1%86%D0%BA%D0%B0-%D0%A6%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8F-%D1%81-%D0%A8%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BD-%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%81-%D0%B2-%D0%99%D0%B5%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BC</p> </div> <div> <p>[17] Пак там.</p> </div> <div> <p>[18] Пак там.</p> </div> <div> <p>[19] Игор Бунич – „Златото на партията”, първо издание, ИК „Прозорец”, София, година на издаването не е посочена, най-вероятно 1995-а, стр. 345-350. Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[20] Вж. Йова Апостолова, Иван Димов – „Борисов пътува с корона за Израел“, в. „Труд“, София, 4 януари 2010 г., online: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=331874</p> </div> <div> <p>[21] „Бойко Борисов се сдоби със свещени рога от визитата си в Израел“, „Днес и утре“, Лондон, 13 януари 2010 г., online: http://dnesiutre.com/bulgarian-news/%D0%B1%D0%BE%D0%B9%D0%BA%D0%BE-%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D0%B5-%D1%81%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D1%81-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%80%D0%BE%D0%B3/</p> </div> <div> <p>[22] Пак там.</p> </div> <div> <p>[23] „Аарец“: Заради радикализъм в Турция Борисов се сближи с Израел“, в. „Дневник“, София, 26 ноември 2010 г., online: http://www.dnevnik.bg/sviat/2010/11/26/1001066_aarec_zaradi_radikalizum_v_turciia_borisov_se_sbliji_s/ Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[24] „Бойко Борисов: Стокообменът с Израел се е увеличил два пъти за една година“, Република България, Министерски съвет, София, 9 Декември 2010 г., online: http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0212&n=1027&g= Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[25] Вж. Тодор Балкански - Партизанският терор и вартоломеевите нощи в пазарджишкото краище”, ИК „Знак’94”, Велико Търново, 2008 г., стр. 219.</p> </div> <div> <p>[26] „Бойко Борисов в САЩ: До пет - шест години ще станем средноевропейска държава“, Зона.БГ, месдтоположение не е посочено, 20 септември 2010 г., online: http://zonabg.info/Politics.20_21/7869.article/</p> </div> <div> <p>[27] „Тънкият лед на антисемитизма, порока и дипломацията“, Frog News, София, Петък, 14 май 2010 г., online: http://frognews.bg/news_23355/Tankiiat_led_na_antisemitizma_poroka_i_diplomatsiiata/ Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[28] Вж. „Появиха се данни за връзка на Алексей Петров с Чорни“, в. „Дневник“, София, 12 февруари 2010 г., online: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/02/12/857273_poiaviha_se_danni_za_vruzka_na_aleksei_petrov_s_chorni/</p> </div> <div> <p>[29] „Израелски генерали в екипа на Яне Янев“, Dnes, Dir.bg, София, 23 юни 2009 г., online: http://dnes.dir.bg/news.php?id=4655421</p> </div> <div> <p>[30] До 1980 г., когато се идентифицираше с левицата, композиторът бе близък на семейство Папандреу. През 1989 г. бе кандидат за депутат от дясноцентристката партия „Нова демокрация“, тогава оглавявана от Константин Мицотакис. Стана и министър в неговия кабинет.</p> </div> <div> <p>[31] “Zorba the Greek’ composer: I’m anti-Semitic” by Benjamin Weinthal, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Tuesday, February 15, 2011 г., 11 Adar I, 5771, online: http://www.jpost.com/JewishWorld/JewishNews/Article.aspx?id=208285 Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[32] Вж. “How close is America to fiscal crisis?” by Laurence Kotlikoff, “The Economist”, London, Friday, February 11, 2011 г., online: http://www.economist.com/economics/by-invitation/guest-contributions/america_bankrupt</p> </div> <div> <p>[33] Пак там.</p> </div> <div> <p>[34] Не малко автори пишат, че тя също има еврейска жилка.</p> </div> <div> <p>[35] Вж. “UniCredit banks on Muammar Gaddafi” by Ian King, “The Times”, London, February 10, 2009 г., online: http://business.timesonline.co.uk/tol/business/columnists/article5697757.ece</p> </div> </div></td></tr></tbody></table><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Форумът</span>Bulgaria Timeshttp://www.blogger.com/profile/01519830534026729601noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7901571730564557512.post-64942519045971950282011-02-19T13:27:00.002+02:002011-02-19T13:34:24.845+02:00Докато стяга коланите на народа,партията и нейната настояща премиерка ползват кой знае защо незакритата Правителствена болница - Георги Ифандиев<span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >ДОКАТО КЪРПЯТ ГЛАВАТА НА Б.Б., ТЯ ИЗЯЖДА БЪДЕЩЕТО НИ </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Написано от Георги Ифандиев </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Сряда,16 Февруари 2011</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >ДОКАТО КЪРПЯТ ГЛАВАТА НА Б.Б., ТЯ ИЗЯЖДА БЪДЕЩЕТО НИПремиерката бе зашита. Закърпиха главата й. В Правителствена болница.[1] Някой ще рече: напънала си мозъка, за да измисли нещо за благото на хората. Нищо подобно, ритала е топка, този път извън работно време. И я контузили.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Обаче ни спестиха важни подробности. Никой не обясни две неща. Първо, дали някой е извършил опит за атентат, не дай Боже за държавен преврат, като е ритнал главата на главата на изпълнителната власт? И второ, дали в ритането е участвал любимият митничар на премиерката, милият Венци, този най-здрав сърдечноболен в тази професия, освидетелстван от вездесъщата ТЕЛК?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Всичко това се случва в годината на „стягането на коланите“, както Б.Б. нарече 2011-а. Заплатите са замразени, пенсиите вече две години са в лед. Партията-държава дължи милиарди на назначените от самата нея частници. Те, от своя страна, не само вледеняват, но дори намаляват заплатите на своите работници и служители. Истинската безработица надхвърля 25 на сто от трудоспособните. В името на бъдещето и оправията партията и правителството увеличиха пенсионната възраст и изискванията за трудов стаж.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >За да удвоят числеността на армията от мераклии за работа. На което връстниците ми рекоха: Нашата свърши, младите да му мислят... Но за Б.Б. и кукловодите й ние сме годни за бачкане и „имаме огромни шансове“ да конкурираме 20─30-годишните.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Докато стяга коланите на народа, партията и нейната настояща премиерка ползват кой знае защо незакритата Правителствена болница. За да си шият главите. На наш гръб, за наша сметка.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Първата партийна и държавна ръководителка пътува по света, за да гледа футболни мачове или да развива и задълбочава българо-бразилската дружба, по думите на един бивш „син“ и настоящ „червен“ депутат. (На практика „народният представител“ принадлежи на същата единствена партия.) Понякога Б.Б. контрира – разходите били за сметка на партията. А тя откъде ги взе? Нали всичко у нас продължава да е нейно, на „вечната“ и „непогрешимата“ майка на алчно червената номенклатура? Защото никой не направи опит поне да я катурне. „Най-закоравелият“ й „противник“, който кандидатствал да се „влее в нейните редици“ и за да не се превърне в Павлик Морозов, все още спи под един юрган с партийна секретарка, превърна партийците от комунисти в капиталисти. Което означава, че комунистите пак са тук и никога не са си отивали от ключовите позиции. Търкалят се из луксозните кревати с балдахини и дори се тъпчат с десеторно по-големи количества черен хайвер и скъпо шампанско.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >А логиката сочи, че щом комунистите са тук, то и комунизмът не е мърдал. Само дето партийните медии сториха всичко възможно, за да няма антикомунизъм. Днес той не е на мода. Както каза партиецът Асен Агов: „Вглеждането в това кой какъв е бил пречи на правенето на политики.“ Туй то! Никой не обяснява не научно, а поне популярно, как комунист прави некомунистическа политика... „Обществото“, особено „младежката общност“ приема всичко това за нормално. Следователно антикомунизмът е ненормален. А антикомунистите са луди. Ето как стигнаха до опита да „въдворят“ политическия затворник на комунистическия режим, професора по право Янко Янков в психиатрия.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Онова, което поради своя наследствен капацитет и особеното си образование Б.Б. няма как да разбере, е, че изяжда бъдещето ни. По-страшното е, че населението не проумява това. Никой не споменава, че колани трябва да затягат онези, които са си позволили неправомерно да ги разпускат. Това не са „народните маси“, а избраните по списък, които партията и нейният Мавър преназначиха от борци против капитализма в капиталисти.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Освен това Б.Б. и ръководещата го партия (плюс нейният инструмент за убийства и мъчения, неразградената Държавна сигурност) не схващат, че икономии се правят там, където съществуват излишъци. Първото излишно е прекалено раздутата и бюрократична администрация. Онова, което може да се върши от един отдел в отраслово министерство, съставен от десетина души, е уголемено до цяла институция със сгради, автомобили и огромен щат. Колко агенции действат у нас? Я направете ретроспекция на структурата на управлението от времето, когато България е била държава – преди 9 септември 1944 г. Едва по време на войната са били създадени две временни целеви комисарства. Чиновникът е изхранвал спокойно домочадието си, но не е властвал. Днес бюрокрацията ни смазва. Това е една от причините за недостига на средства за пенсии, образование, здравеопазване, култура...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Другарката Б.Б. и нейните господари трябва да знаят, че все още се намират и мислещи хора. Те са наясно, че държава не се управлява с прерязване на ленти. Да, може да бъде ръководна по този начин, но това изяжда бъдещето й. Банкянската мома и нейната компания не са предложили нито една програма за развитие на националната икономика. На хората им трябва собственост, предприемчивост, финансиране, работни места, а не магистрали, столично метро, Южна дъга и спортна зала. Все още три пети от българите са живи, макар и извън София. На тях и магистралите им стигат, но да си го кажем правичката: те народ не хранят. Вярно, че помагат, но не са нито панацея, нито сериозен лек за едно тръшнато от безпомощност, насочено към нищото стопанство.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Путин и БойкоПреди някои да натякват, че Хитлер строил магистрали, нека спомена: това е полуистина. Не той, а германците, са изградили една единствена магистрала – Берлин-Варшава. Защото е била необходима за бъдещата война. Да, още през 1933-1934 година и Хитлер, и Сталин и Рузвелт са били наясно, че ги издигат, за да хвърлят света в пожара на най-ужасните битки.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >По време на Хитлеровия райх германците са строили пътища и не само това. Обикновено инвеститорът на пътищата е държавата. Така е най-лесно, но то не се нарича капитализъм, а социализъм. Или капитализъм, но държавен. Всяка тоталитарна власт прибягва до този начин за временно ангажиране на работната сила и отклоняване на вниманието от съществените проблеми. Другарите, част от които като членка на партията е била и Б.Б., почти не строяха пътища. Дупките по шосетата и улиците са наследство от живковизма.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Партийците изграждаха заводи и фабрики, оказали се с краткотрайна необходимост. Когато срокът на годност на тоталитарните режими изтече, тези фабрики и заводи станаха ненужни дори за уж непретенциозния съветски – пардон – руски пазар. Това „постижение“ на социализЪма, изградените „три Българии“, вече създават непознати по своите размери и заплаха неприятности. Зарязаните хвостохранилища вече тровят хората. Пък и вече става наложително да разрушим поне две от тези „Българии“. Неразграбените им руини съсипват природата, отломките и прахът от тях ни затлачва в съвсем буквален смисъл. Вместо да дири начини за намиране на инвестиции за премахването им и за тяхната замяна със смислени неща – предприятия в сферата на високите технологии, леката и хранителната промишленост или туристически обекти, Б.Б. реже ленти, рита топка и се хвали – с магистралите, софийското метро, Южната дъга на столичния околовръстен път и новата спортна зала пак в главния град. На следващия ден се пъчи пак с тези четири неща, но изречени в друг ред. И така, месеци наред... Струва си да припомня, че повечето от тези неща са наченати преди настоящата министър-председателка да се изтегне в премиерското кресло. Тя завари някои от тези обекти дори с осигурено финансиране.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Забележете нещо показателно, своеобразен лакмус за това доколко е достоверно всичко, представяно ни като „обществено-политически живот“. Никой от онези, които държат цялата информация от миналото, не я вади по отношение на поредните властници. Да сте забелязали случай, при който щом Б.Б. гръмогласно започне да тръби „колко мрази комунистите“, по-рано безпартийният партиен „аристократ“ Станишев да размаха от трибуната червения партиен билет на същата безсрамница? Някой да е извадил и показал нейната трудова книжка? А в нея е вписано назначението й в High Militia School.[2] Школата, носеща името на „великия вожд и учител на българския народ“ Георги Димитров, в която са работили само офицери от Държавна сигурност... Да, Б.Б. е комунистка, напуснала системата на МВР с чин майорка от ДС.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Кой, освен едно списание от далечна Америка и неколцина третостепенни по значение нашенски медии припомни криминалното минало на Б.Б.? Защо никой „опозиционен“ политик не поиска разследване на дейността й като бизнесдама, както днес наричат предприемачите, предимно бандити? Единствен медийният Мунчо се осмели да попита за произхода на богатството на Бойкината любовница Цветелина Карагьозова, по-позната като Бориславова. Стори го с половин уста. И или не забеляза, или не разбра, че Б.Б. излъга този графоман и набеден професор по перални науки. Да, измами го, когато заяви, че от три години не живее с бившата снаха на компартийното величие Иван Абаджиев. Та нали все още не са избледнели спомените от телевизионните кадри от вечерта след изборите на 5 юли 2009 г.? Благодарение на тях станахме свидетели на пристигането в НДК на победителите ─ „милата“ алчночервена двойка Б.Б.-Цветелина? Или може би аз не мога да смятам?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Бойко Борисов и Хилъри КлинтънЕдни умни, опитни и отговорни управници щяха да се отнасят към хората като към възрастни, а не като към невръстни. И компетентно да им обясняват стоящите за решаване въпроси. Те щяха да знаят, че от криза се излиза с насърчаване на активността, потреблението и чрез засилена регулация. Един от подходящите държавни инструменти за това е данъчната система. Тя не бива да бъде провъзгласявана за „свещена крава“. Потреблението може да бъде вдигнато чрез диференциация на основни налози. Например посредством намаление на ДДС за масовите стоки и увеличението му за луксозните. С въвеждането на различни ставки на ДДС, като за някои продукти, свързани със здравето, включително основните храни, образованието, културата той бъде сведен до допустим минимум. Също така чрез насърчаване на местното производство, като временно бъдат премахнати някои такси и бъдат въведени защитни мита за стоки от страни извън Европейския съюз.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Истинските патриотични държавници никога не биха си позволили да се обърнат към журналистите с грубото: „Помолих ви да се махнете“, както Б.Б. е постъпила в неделя. Друг въпрос е, че без другарите от партията медиите щяха да бъдат свободни и нямаше да спестят обидата. Обратно, при подобен инцидент, с характерните за тях оръжия биха провалили управлението им. Защото овластените би следвало да са избрани от хората, за да им служат, а не обратното, както е тук.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Накрая, национално отговорните ръководители трябва да служат като модел за подражание. Те следва да бъдат моралните стожери на обществото. В тяхно лице младите да виждат образец на високоинтелигентни, образовани, ерудирани, можещи и дейни личности с чисто минало, с вяра в Бога и народа, с почтеност, работливост, упоритост, скромност, с пълна отдаденост на обществото и проблемите му. Вместо това те наблюдават човешки падения от рода на Б.Б.и останалите тук, но и на Берлускони, Буш, Саркози и т.н.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Накрая, Б.Б. и господарите й не бива да забравят, че каквото брашно мелят, такъв хляб ще ядат. Рано или късно ще вкусят катрана, с който от години пълнят националната ни каца за мед. Казват, че народ се лъже до три пъти. Четвъртият ще престане да се вълнува от каквото и да е. Тогава няма да има кой да издържа безскрупулните тунеядци от партията и нейните служби, в т.ч. Б.Б. и нейната шайка.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Приключвам с това, че малцина допускат възможността за реставрация на авторитарното управление отпреди 22 години. Не се заблуждавайте. Нима сте слепи за неговите признаци? Ако решат, властелините на света спокойно могат да ни пуснат надолу по пързалката на поредния обществен експеримент. Болката ще остане за всички ни. Затова внимавайте!</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >[1] В края на 1989 г. обещаха да я превърнат в общодостъпна, а Живковата резиденция в Банкя – в санаториум за деца със сърдечно-съдови проблеми.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >[2] Висша милиционерска школа.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >:::</span><br /><br /><table style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" class="contentpaneopen"> <tbody><tr> <td class="contentheading" width="100%"> <span class="contentpagetitle"> ДОКАТО КЪРПЯТ ГЛАВАТА НА Б.Б., ТЯ ИЗЯЖДА БЪДЕЩЕТО НИ</span><br /><br /> </td> <td class="buttonheading" align="right" width="100%"> <br /> </td> </tr> </tbody></table> <table style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" class="contentpaneopen"><tbody><tr> <td valign="top"> <span class="small"> Написано от Георги Ифандиев<br /><br /></span> </td> </tr> <tr> <td class="createdate" valign="top"> Сряда,16 Февруари 2011<br /><br /></td> </tr> <tr> <td valign="top"> <div class="ultimatesbplugin_top"> </div><p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/048/SLAVA-1a.jpg" alt="ДОКАТО КЪРПЯТ ГЛАВАТА НА Б.Б., ТЯ ИЗЯЖДА БЪДЕЩЕТО НИ" title="ДОКАТО КЪРПЯТ ГЛАВАТА НА Б.Б., ТЯ ИЗЯЖДА БЪДЕЩЕТО НИ" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="337" width="325" /></span>Премиерката бе зашита. Закърпиха главата й. В Правителствена болница.[1] Някой ще рече: напънала си мозъка, за да измисли нещо за благото на хората. Нищо подобно, ритала е топка, този път извън работно време. И я контузили. </p> <p style="text-align: justify;">Обаче ни спестиха важни подробности. Никой не обясни две неща. Първо, дали някой е извършил опит за атентат, не дай Боже за държавен преврат, като е ритнал главата на главата на изпълнителната власт? И второ, дали в ритането е участвал любимият митничар на премиерката, милият Венци, този най-здрав сърдечноболен в тази професия, освидетелстван от вездесъщата ТЕЛК?</p> <p style="text-align: justify;">Всичко това се случва в годината на „стягането на коланите“, както Б.Б. нарече 2011-а. Заплатите са замразени, пенсиите вече две години са в лед. Партията-държава дължи милиарди на назначените от самата нея частници. Те, от своя страна, не само вледеняват, но дори намаляват заплатите на своите работници и служители. Истинската безработица надхвърля 25 на сто от трудоспособните. В името на бъдещето и оправията партията и правителството увеличиха пенсионната възраст и изискванията за трудов стаж.</p> <p style="text-align: justify;">За да удвоят числеността на армията от мераклии за работа. На което връстниците ми рекоха: Нашата свърши, младите да му мислят... Но за Б.Б. и кукловодите й ние сме годни за бачкане и „имаме огромни шансове“ да конкурираме 20─30-годишните.</p> <p style="text-align: justify;">Докато стяга коланите на народа, партията и нейната настояща премиерка ползват кой знае защо незакритата Правителствена болница. За да си шият главите. На наш гръб, за наша сметка.</p> <p style="text-align: justify;">Първата партийна и държавна ръководителка пътува по света, за да гледа футболни мачове или да развива и задълбочава българо-бразилската дружба, по думите на един бивш „син“ и настоящ „червен“ депутат. (На практика „народният представител“ принадлежи на същата единствена партия.) Понякога Б.Б. контрира – разходите били за сметка на партията. А тя откъде ги взе? Нали всичко у нас продължава да е нейно, на „вечната“ и „непогрешимата“ майка на алчно червената номенклатура? Защото никой не направи опит поне да я катурне. „Най-закоравелият“ й „противник“, който кандидатствал да се „влее в нейните редици“ и за да не се превърне в Павлик Морозов, все още спи под един юрган с партийна секретарка, превърна партийците от комунисти в капиталисти. Което означава, че комунистите пак са тук и никога не са си отивали от ключовите позиции. Търкалят се из луксозните кревати с балдахини и дори се тъпчат с десеторно по-големи количества черен хайвер и скъпо шампанско.</p> <p style="text-align: justify;">А логиката сочи, че щом комунистите са тук, то и комунизмът не е мърдал. Само дето партийните медии сториха всичко възможно, за да няма антикомунизъм. Днес той не е на мода. Както каза партиецът Асен Агов: „<i>Вглеждането в това кой какъв е бил пречи на правенето на политики.</i>“ Туй то! Никой не обяснява не научно, а поне популярно, как комунист прави некомунистическа политика... „Обществото“, особено „младежката общност“ приема всичко това за нормално. Следователно антикомунизмът е ненормален. А антикомунистите са луди. Ето как стигнаха до опита да „въдворят“ политическия затворник на комунистическия режим, професора по право Янко Янков в психиатрия.</p> <p style="text-align: justify;">Онова, което поради своя наследствен капацитет и особеното си образование Б.Б. няма как да разбере, е, че изяжда бъдещето ни. По-страшното е, че населението не проумява това. Никой не споменава, че колани трябва да затягат онези, които са си позволили неправомерно да ги разпускат. Това не са „народните маси“, а избраните по списък, които партията и нейният Мавър преназначиха от борци против капитализма в капиталисти.</p> <p style="text-align: justify;">Освен това Б.Б. и ръководещата го партия (плюс нейният инструмент за убийства и мъчения, неразградената Държавна сигурност) не схващат, че икономии се правят там, където съществуват излишъци. Първото излишно е прекалено раздутата и бюрократична администрация. Онова, което може да се върши от един отдел в отраслово министерство, съставен от десетина души, е уголемено до цяла институция със сгради, автомобили и огромен щат. Колко агенции действат у нас? Я направете ретроспекция на структурата на управлението от времето, когато България е била държава – преди 9 септември 1944 г. Едва по време на войната са били създадени две временни целеви комисарства. Чиновникът е изхранвал спокойно домочадието си, но не е властвал. Днес бюрокрацията ни смазва. Това е една от причините за недостига на средства за пенсии, образование, здравеопазване, култура...</p> <p style="text-align: justify;">Другарката Б.Б. и нейните господари трябва да знаят, че все още се намират и мислещи хора. Те са наясно, че държава не се управлява с прерязване на ленти. Да, може да бъде ръководна по този начин, но това изяжда бъдещето й. Банкянската мома и нейната компания не са предложили нито една програма за развитие на националната икономика. На хората им трябва собственост, предприемчивост, финансиране, работни места, а не магистрали, столично метро, Южна дъга и спортна зала. Все още три пети от българите са живи, макар и извън София. На тях и магистралите им стигат, но да си го кажем правичката: те народ не хранят. Вярно, че помагат, но не са нито панацея, нито сериозен лек за едно тръшнато от безпомощност, насочено към нищото стопанство.</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/048/SLAVA-2a.jpg" alt="Путин и Бойко" title="Путин и Бойко" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="208" width="325" /></span>Преди някои да натякват, че Хитлер строил магистрали, нека спомена: това е полуистина. Не той, а германците, са изградили една единствена магистрала – Берлин-Варшава. Защото е била необходима за бъдещата война. Да, още през 1933-1934 година и Хитлер, и Сталин и Рузвелт са били наясно, че ги издигат, за да хвърлят света в пожара на най-ужасните битки.</p> <p style="text-align: justify;">По време на Хитлеровия райх германците са строили пътища и не само това. Обикновено инвеститорът на пътищата е държавата. Така е най-лесно, но то не се нарича капитализъм, а социализъм. Или капитализъм, но държавен. Всяка тоталитарна власт прибягва до този начин за временно ангажиране на работната сила и отклоняване на вниманието от съществените проблеми. Другарите, част от които като членка на партията е била и Б.Б., почти не строяха пътища. Дупките по шосетата и улиците са наследство от живковизма.</p> <p style="text-align: justify;">Партийците изграждаха заводи и фабрики, оказали се с краткотрайна необходимост. Когато срокът на годност на тоталитарните режими изтече, тези фабрики и заводи станаха ненужни дори за уж непретенциозния съветски – пардон – руски пазар. Това „постижение“ на социализЪма, изградените „три Българии“, вече създават непознати по своите размери и заплаха неприятности. Зарязаните хвостохранилища вече тровят хората. Пък и вече става наложително да разрушим поне две от тези „Българии“. Неразграбените им руини съсипват природата, отломките и прахът от тях ни затлачва в съвсем буквален смисъл. Вместо да дири начини за намиране на инвестиции за премахването им и за тяхната замяна със смислени неща – предприятия в сферата на високите технологии, леката и хранителната промишленост или туристически обекти, Б.Б. реже ленти, рита топка и се хвали – с магистралите, софийското метро, Южната дъга на столичния околовръстен път и новата спортна зала пак в главния град. На следващия ден се пъчи пак с тези четири неща, но изречени в друг ред. И така, месеци наред... Струва си да припомня, че повечето от тези неща са наченати преди настоящата министър-председателка да се изтегне в премиерското кресло. Тя завари някои от тези обекти дори с осигурено финансиране.</p> <p style="text-align: justify;">Забележете нещо показателно, своеобразен лакмус за това доколко е достоверно всичко, представяно ни като „обществено-политически живот“. Никой от онези, които държат цялата информация от миналото, не я вади по отношение на поредните властници. Да сте забелязали случай, при който щом Б.Б. гръмогласно започне да тръби „колко мрази комунистите“, по-рано безпартийният партиен „аристократ“ Станишев да размаха от трибуната червения партиен билет на същата безсрамница? Някой да е извадил и показал нейната трудова книжка? А в нея е вписано назначението й в High Militia School.[2] Школата, носеща името на „великия вожд и учител на българския народ“ Георги Димитров, в която са работили само офицери от Държавна сигурност... Да, Б.Б. е комунистка, напуснала системата на МВР с чин майорка от ДС.</p> <p style="text-align: justify;">Кой, освен едно списание от далечна Америка и неколцина третостепенни по значение нашенски медии припомни криминалното минало на Б.Б.? Защо никой „опозиционен“ политик не поиска разследване на дейността й като бизнесдама, както днес наричат предприемачите, предимно бандити? Единствен медийният Мунчо се осмели да попита за произхода на богатството на Бойкината любовница Цветелина Карагьозова, по-позната като Бориславова. Стори го с половин уста. И или не забеляза, или не разбра, че Б.Б. излъга този графоман и набеден професор по перални науки. Да, измами го, когато заяви, че от три години не живее с бившата снаха на компартийното величие Иван Абаджиев. Та нали все още не са избледнели спомените от телевизионните кадри от вечерта след изборите на 5 юли 2009 г.? Благодарение на тях станахме свидетели на пристигането в НДК на победителите ─ „милата“ алчночервена двойка Б.Б.-Цветелина? Или може би аз не мога да смятам?</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/048/SLAVA-3a.jpg" alt="Бойко Борисов и Хилъри Клинтън" title="Бойко Борисов и Хилъри Клинтън" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="244" width="325" /></span>Едни умни, опитни и отговорни управници щяха да се отнасят към хората като към възрастни, а не като към невръстни. И компетентно да им обясняват стоящите за решаване въпроси. Те щяха да знаят, че от криза се излиза с насърчаване на активността, потреблението и чрез засилена регулация. Един от подходящите държавни инструменти за това е данъчната система. Тя не бива да бъде провъзгласявана за „свещена крава“. Потреблението може да бъде вдигнато чрез диференциация на основни налози. Например посредством намаление на ДДС за масовите стоки и увеличението му за луксозните. С въвеждането на различни ставки на ДДС, като за някои продукти, свързани със здравето, включително основните храни, образованието, културата той бъде сведен до допустим минимум. Също така чрез насърчаване на местното производство, като временно бъдат премахнати някои такси и бъдат въведени защитни мита за стоки от страни извън Европейския съюз.</p> <p style="text-align: justify;">Истинските патриотични държавници никога не биха си позволили да се обърнат към журналистите с грубото: „<i>Помолих ви да се махнете</i>“, както Б.Б. е постъпила в неделя. Друг въпрос е, че без другарите от партията медиите щяха да бъдат свободни и нямаше да спестят обидата. Обратно, при подобен инцидент, с характерните за тях оръжия биха провалили управлението им. Защото овластените би следвало да са избрани от хората, за да им служат, а не обратното, както е тук.</p> <p style="text-align: justify;">Накрая, национално отговорните ръководители трябва да служат като модел за подражание. Те следва да бъдат моралните стожери на обществото. В тяхно лице младите да виждат образец на високоинтелигентни, образовани, ерудирани, можещи и дейни личности с чисто минало, с вяра в Бога и народа, с почтеност, работливост, упоритост, скромност, с пълна отдаденост на обществото и проблемите му. Вместо това те наблюдават човешки падения от рода на Б.Б.и останалите тук, но и на Берлускони, Буш, Саркози и т.н.</p> <p style="text-align: justify;">Накрая, Б.Б. и господарите й не бива да забравят, че каквото брашно мелят, такъв хляб ще ядат. Рано или късно ще вкусят катрана, с който от години пълнят националната ни каца за мед. Казват, че народ се лъже до три пъти. Четвъртият ще престане да се вълнува от каквото и да е. Тогава няма да има кой да издържа безскрупулните тунеядци от партията и нейните служби, в т.ч. Б.Б. и нейната шайка.</p> <p style="text-align: justify;">Приключвам с това, че малцина допускат възможността за реставрация на авторитарното управление отпреди 22 години. Не се заблуждавайте. Нима сте слепи за неговите признаци? Ако решат, властелините на света спокойно могат да ни пуснат надолу по пързалката на поредния обществен експеримент. Болката ще остане за всички ни. Затова внимавайте!</p> <div><br /><hr align="left" width="33%" size="1"> <div> <p>[1] В края на 1989 г. обещаха да я превърнат в общодостъпна, а Живковата резиденция в Банкя – в санаториум за деца със сърдечно-съдови проблеми.</p> </div> <div> <p>[2] Висша милиционерска школа.</p> </div> </div></td></tr></tbody></table><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0);font-family:trebuchet ms;" >Форумът</span>Bulgaria Timeshttp://www.blogger.com/profile/01519830534026729601noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7901571730564557512.post-56979089203265994832011-02-14T17:43:00.003+02:002011-02-14T17:51:32.459+02:00ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ,Георги Ифандиев - Част VІ<span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Политика</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Написано от Георги Ифандиев </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Понеделник, 14 Февруари 2011 </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Част VІ</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Защо продължаваме да се лутаме като освободени роби? • България живее в някаква шантава епоха • Този пропаднал опит за държава не е резерват, изолиран от света</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Продължение.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Вече повече от две десетилетия се бъхтим наляво-надясно, но не можем да се измъкнем от „Батак“-а, в който ни натикаха. Пък и ние самите дълбахме надолу. Не сме в състояние да проявим свободна воля за положителни промени, основани върху пълното и окончателно скъсване с престъпното комунистическо минало.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >В лабиринта към нищото</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >По-рано бе мъчително, но в известна степен по-лесно. Действаха казармените правила на болшевишката кочина. При тях всичко бе като по времето на феодализма,включително буквалното закрепостяване чрез действащия закон за жителството. Затова редникът си знаеше чергата, фелдфебелът своята, а за офицерите имаше отделни правила. Преминаването от една класа на уж безкласовото общество в друга бе възможно само по три начина: по роднинска (шуро-баджанашка) линия, по симпатия, осеняваща единици, и посредством подлост и предателство – продаване на душата на другарите. А партията бе отнела правото да мислим и да взимаме решения.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Обаче защо днес продължаваме да се лутаме като освободени роби и накрая кротваме пред бившите господари от алчно червената номенклатура – съвършени нищожества в човешки образ?Може би, защото е валидна онази тъжна констатация на Стоян Михайловски: „Българинът не е свободен: българинът е само освободен.“[1]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >В един от форумите прочетох мнението на автор с псевдоним „Нестор“: „Много абдали се пробват като коментатори в този сайт. А бре диванета с диванета, кой от върха на властовата пирамида в БГ не е ченге? Кой от олигарсите не е? Кой от собствениците на медии не е? Кой от някои „водещи джурналисти“ не е? Та те и наследниците на бившата БКП-номенклатура ни управляват като ни крадат и лъжат вече 21 години. И Герберите не правят изключение бре абдали.“[2]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Това доказва, че все повече хора проглеждат и съзират истината. И това става в страна, в която десетилетия наред ръководната върхушка на комунистическата партия упорито учеше хората да не мислят и да не действат без разрешение свише.Друг въпрос е понастоящем доколко добре анализират фактите, дали ги осмислят и търсят ли причините за всичко ставащо у нас на фона на събитията по планетата. Защото този пропаднал опит за държава не е резерват, изолиран от света.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Внука Андропова избили в МосквеВсе пак за мен е трудно обяснимо защо толкова много нашенци приемат за станало само онова, което им показват по телевизиите? И вярват на всякакви дотегнали ни червенооперени „шамани“, които внушават: Мърдане няма, собствеността е разпределена завинаги. Един вид другарите построиха своя хилядолетен райх.Хайде де!Защо никой не пита: Под чия закрила е станало това?И ако е така, нима сме обречени на блуждаене из лабиринта, водещ към нищото? Ето защо ще си позволя да започна отзад напред.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Първо, длъжни сме да признаем: оказахме се неспособни да променим нещата в полза на мнозинството от хората. Доказахме го с нашия егоизъм, пасивност, мързел и отказ да възприемем декомунизацията. Изконното човешко чувство на състрадание и съпричастност към болката на ближните, стремежа към взаимопомощ отдавна прашясват в килера на българските спомени. Докарахме се до там всеки сам да търси оправия, а преобладаващото мнозинство да се доверява на най-обикновени негодници. Обаче Бог Си знае работата.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >И въздава според заслугите </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Обикновено го прави чрез децата, за да боли повече. Съвсем неотдавна пребиха на улицата Константин Андропов, внук на бившия генерален секретар на ЦК на КПСС и дългогодишен началник на КГБ Юрий Андропов с истинско фамилно име Либерман, а по майка Файнщейн.[3]Младежът бил на път да започне работа във ФСБ – Федералната служба за сигурност, която е наследница на КГБ. Което е още едно доказателство, че „крушата не пада далече от дънера“. Или, че „лошото дърво не може да роди добър плод“.[4]Прегледах няколко публикации в интернет.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Не се натъкнах на почти нито един отзив на читател, в който да се изразява и най-малкото съчувствие. Единственият, който е споделил известно съжаление и представил се като „Иван“, е произнесъл присъда: „Цяла Русия е една банда. Жалко за момчето. Това, което сега се върши в Русия, в СССР никога не е ставало. Просто да нападат на улицата, да ограбват или просто да пребиват. До безкрайност. За двайсетте години анархия в руската държава израсна поколение от изроди или просто жертви на аборт. Няма как да го кажеш другояче. Това е V век преди новата ера.[5]Мястото на Русия е там. Роби и робовладелци, мизерстващ, гладен народ – това е демокрацията по руски.“[6]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Красноречив е фактът, че „до неотдавна и двамата внуци на Андропов – Константин и Татяна – живееха в САЩ“.[7]Под псевдонима „Стела“ читател(ка) е написал(а): „Както обикновено,мерзавците... „живеят в САЩ“ или в Европа. Вербувани – в школата на ФСБ. Правилно, все пак не всички руснаци говорят на развален руски. „Новите дворяни“, мамка им...“</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >И още едно мнение: „Нещо не разбирам – живял в САЩ и дошъл, за да постъпи във ФСБ. В такъв случай Обама е президент на Русия.“[8]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Доста безпощадно, но и точно. Като във вестникарска „загадка“ остава да ви запитам: Открихте ли приликите с нашата действителност? Ако отговорът ви е утвърдителен, трябва да знаете: не е случайно.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Досущ като Русия, България живее в някаква шантава епоха. Тя е смесица от средновековна мизерия с характерната за онези далечни векове крепостническа зависимост, от една страна, и някои типични за ХХІ век постижения на строителството, транспортната и съобщителната техника. Няма как шизофренността на тази обстановка да не засегне психиката на хората. Не усещате ли как все по-често констатираме, че у нас никой не е напълно нормален?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >А Бог раздава Своята висша справедливост. Само преди малко повече от десетилетие той „ужили“ най-състоятелния и овластен род на земята. „Той бе роден в едно от най-богатите семейства на света[9] и имаше възможно най-бляскавия живот в Ню Йорк, изпълнен с купони из централните ресторанти и с романтични срещи с красиви манекенки. Обаче 23-годишният Рафаел дьо Ротшилд, издънка на прочутата банкова фамилия, умря като вехтошар. Намериха го на един тротоар в [луксозния] нюйоркски квартал Челси, поел свръхдоза хероин след купонясване в апартамента на негов приятел, заявиха ченгетата.“[10]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Съвсем наскоро излежаващият присъда от 24 години и четири месеца плюс глоба от 45 милиона долара бивш президент на банкрутиралата американска корпорация „Енрон“ Джефри Скилинг поиска отпуска от затворническата управа, за да погребе сина си. 20-годишният Джон Тейлър Скилинг бе намерен мъртъв в апартамента му в Южна Калифорния. Полицията откри доста шишенца с лекарства край трупа му.[11]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Джефри Скилинг отнесе вината за умишления бакрут на огромната енергийна корпорация. Тя бе разграбена и умишлено доведена до фалит. С нея потънаха спестяванията за пенсии на милиони хора. И досега „Енрон“ се свързва с кандидатпрезидентските кампании на престъпния тандем Джордж Буш-младши – Дик Чейни, тъй като бе един от основните им донори. Сред акционерите на „Енрон“ личат имената на бившия министър на отбраната Доналд Ръмсфелд и на настоящия президент на Световната банка Робърт Зелик, и двамата евреи. Компанията бе силно замесена във финансирането на талибаните в Афганистан и операциите на ЦРУ там. Настоящият марионетен президент на тази страна Хамид Карзай е бивш служител на „Енрон“.[12]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >HEIR DIES OF HEROIN OD Bank scion de Rothschild found on Chelsea sidewalkВ средата на декември тъстът на Марк Мейдоф откри своя зет обесен на тръба в хола на жилището му. 46-годишният мъж бе син на Бърнард Мейдоф – еврейският мошеник, който чрез своя инвестиционно-пенсионен фонд завлече 50 милиарда долара от наивни вложители и сега търка затворническите нарове.[13]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Синът на тукашния комунистически сатрап Вълко Червенков, зет на Георги Димитров – Тарабата, се самоуби след пиянство до безпаметност.[14]Дъщерята на свалилия Червенков болшевишки диктатор Тодор Живков – Людмила, умря ненавършила 40 години. А бе любимото чедо на правешкия каскет, което той готвеше за своя наследница на трона на червения монархо-фашизъм. Синът му Владимир е провален получовек, алкохолик и дегенерат. Зетят – пияница и развратник.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Единият от наследниците на члена на Политбюро на ЦК на БКП, гологлавия като Фантомас Тано Цолов, застреля брат си.[15]Двама от синовете на Гриша Филипов - съветският тъпанар, оглавявал Министерския съвет, си отидоха без време от този свят, единият по насилствен път. Внучката на този умишлено неизбавил се от своя руски акцент член на Политбюро пък съди своя чичо!</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >За Калин Балев, потомък на злобното троянско джудже и Живков шут Милко Балев, се говори като за изчадие. Навярно помните главата на алчно червения кръг „Орион“ Румен Спасов, потомък на комунистическия изверг Мирчо Спасов? След като с втората му жена ограбиха банки, предприятия, селски кооперативи и се изхлузиха от България, предприемчивата му половинка Веска Меджедиева го заряза, за да умре самотен като куче в изгнание.[16]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Внукът на убиеца на хумориста Райко Алексиев ─ Георги Боков, който носи името на своя садистичен дядо, пребиваше майка си и търка затворническите нарове заради кражби на автомобили. Неговата сестра, дъщерята на червения престъпник Филип Боков, който „поглъщаше вината с мезета“, се обеси. Досещате се, че тя бе племенница на Ирина Бокова – гаулайтерка на един от клоновете на световното правителство – ЮНЕСКО. На нейната съвест тежи убийство, останало неразкрито, поради принадлежността й към Интернационала.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Не по-приятна е съдбата и на някои от подставените лица на другарите. Например голямата дъщеря на Желю Желев си тегли въжето. Синът на Петър Стоянов – Стефан, бе заловен с наркотици и оръжия. Освен това крадял и не си плащал наема.[17] Комунистическият хамелеон Велизар Енчев, офицер от Държавна сигурност, свикнал да обслужва който му плати повече – от тъмно червено,[18] през синьо, до атакисткия трикольор, също бе застигнат от тежка участ. Синът му стана жертва на тежка карма. Освен по бащина линия, младежът бе обременен от престъпленията на дядо си по майчина. Дядо му Петко Неделчев Петков, баща на Енчевата съпруга Недялка Петкова Неделчева, е бил пръв помощник в престъпленията на един от главните главорези след 9 септември 1944 г. Лев Главинчев. Енчев е потомствен комунист, а неговият тъст-джелатин е бил партиен секретар в Строителни войски и на първична партийна организация в столичния район „Красно село“. Още един потомък на алчно-червено семейство ─ Светла Петрова ─ Станимир Илчев,[19] лежа в испански зандан по обвинение в сводничество.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Няма да продължавам. Списъкът е доста дълъг. Трагичното за българите е, че сме се оставили в ръцете на тези болшевишки криминали. Техните предци подхванаха</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Гражданската война</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >която до ден днешен се води по тези земи. Нейните първи изстрели прозвучаха по фронтовете на Първата световна война. Тогава подкукоросаните от болшевиките и техните финансови господари тукашни комунисти започнаха своята разлагаща духа на войската дейност из окопите. Тази битка против българщината премина през Владайския войнишки бунт, Деветоюнския преврат[20] и Септемврийския метеж през 1923 г.,[21] въоръжения комунистически тероризъм срещу държавността, но започнал едва след като съюзниците на комунистите – нацистите, нападнаха Съветска Русия. За да достигне своята кулминация в месеците след трагичния 9 септември 1944 г. В тогавашната вакханалия на кървавия терор и последвалите го милиционерски и съдебни репресии изгоряха около 222 000 достойни българи. „Мероприятията на народната власт“ прекършиха житейските съдби на най-малко още три милиона невинни нашенци.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >You never saw an image of the kike. Because the Jews were ever watchful for that—and rightly so.В тази гражданска война комунистите опитаха да обезбългарят югозападната част на страната. Те ликвидираха най-независимата и свободна прослойка на обществото – селяните, здраво свързани с изконните български традиции.Съсипаха прекрасната природа с безумната „индустриализация“. Техният „първи партиен и държавен ръководител“ предлагаше безумни идеи, а партийният „елит“ извърши дълга поредица от най-тежки престъпления срещу човечеството и нацията, като например вноса на циганско население от Румъния, осъществено за постигане на мегаломанската идея да наброяваме повече от 9 милиона жители.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Днес наследниците на комунистическите престъпници продължават да безчинстват из България. Те са окупирали ключовите позиции във всички области на живота – преди всичко в икономиката и финансите, в политиката, обществените организации, включително синдикатите, в културата, спорта, медиите... И след като извървяхме този кратък обзорен кръговрат, се върнахме в изходния пункт: „... Кой от върха на властовата пирамида в БГ не е ченге? Кой от олигарсите не е? Кой от собствениците на медии не е? Кой от някои „водещи джурналисти“ не е? Та те и наследниците на бившата БКП-номенклатура ни управляват като ни крадат и лъжат вече 21 години.“</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Засега алчно червената фашизирана номенклатура безспорно триумфира в тази понякога яростна, а в повечето случаи „студена“ гражданска война. Повечето мислещи люде разбират горчивата истина и в отчаянието си се оттеглят от всякакви публични изяви. Страхът постепенно парализира мнозинството от нашенците така, както и през годините на най-жестокия комунистически терор. Разбира се, има изключения. Намират се хора, които водят своите тихи битки с променящите се като хамелеони комунисти.[22] Те навярно никога не ще се откажат, но помага ли ни това?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Едва ли. По-скоро тези личности си навличат беди.[23]Което в никакъв случай не означава, че не бива да ги подкрепяме. Тъкмо обратното – те имат шанса да се превърнат в обединителни ядра на бъдещото единение срещу господството на номенклатурата. В резултат на наученото и на дългогодишния си опит съм сигурен: червените фашисти не могат да бъдат махнати по никакъв друг начин, освен със сила или с огромна изборна победа, която да понесе измамите и манипулациите. Но само в случай, че преобладаващата част от българите се сплоти с цел тяхното измитане от всички позиции, които са узурпирали с помощта на чуждестранните си покровители.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Което ще рече, че дори стотиците хиляди редови бивши членове на БКП и БЗНС следва да преодолеят опасенията си и да се присъединят към подготовката на тази своеобразна електорална революция. Нищо няма да се промени с чакане някой да ни поднесе свободата на тепсия у дома. Единствено „спасителите на нацията“ ще се сменят. Ала генезисът им винаги ще е един и същ – БКП и нейния железен юмрук Държавна сигурност. Комунистическата партия бе затворено общество, своеобразна масова масонска ложа. А масоните нямат отечество. Те изповядват древноримската максима:“Ubi panis ibi patria”– „Където има хляб, там е родината“. Дори са я „актуализирали“: “Ubibene, ibi patria” – „Където е добре, там е родината“.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Пръв още в края на ХVІІІ век американският писател от френски произход Мишел Гийом Жан дьо Кревкьор (1735 – 1813), натурализиран под името Джон Хектър Сейнт Джон, споменава, че максимата “Ubi panis ibi patria” се е превърнала в мото на европейските имигранти в САЩ.[24] Да не би представителите на тукашната комунистическа върхушка да се изживяват като имигранти в собствената си страна? Нищо подобно, те са нейните назначени сатрапи,[25]изпълняващи волята на чужди господари. Обаче като служители на „носителя на светлината“,[26] на онзи, който на зазоряване побързал да се скрие,[27] те нямат родина. Не чувстват България като своя Татковина. Тяхното Отечество е там, където могат да печелят чрез грабежи и измами, и да харчат на воля.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Нормалните хора са носители и продължители на характерните белези на своето семейство, род и народ. За тях по-скоро е валидна друга максима: “Carere patria intolerabileest” или „Непоносимо е да се лишиш от отечеството си“. Защото: “Opinio multiplex, patria una” ─ „Мнения много, родината е една“. И: “Nemo patriam, quia magna est, amat, sed quia sua” – „Никой не обича родината си, защото е голяма, а защото е негова“.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Така мислим ние, нормалните хора. По друг начин интернационалистите, които днес се представят за глобалисти, което е същото. Тяхната война с нас ─ народа, продължава. Те успяват, защото ние сме въоръжени с прашки, лъкове и стрели, а те с най-съвременни изтребители, заредени с ракети – с всякакъв вид власт и медии. По този начин нямаме шанс. Но няма как да не стигнем до логичното питане:</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Защо стана така?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Синът на Петър Стоянов заловен с оръжиеСпоред мен, защото светът изглежда по един начин, струва ни се, че се движи към някакъв всеобщ прогрес, а на практика крайната цел е съвсем различна. Някаква невидима ръка тайно насочва човечеството към обществена система, която ще го подчини на един ограничен елит.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Струва си да припомня онова, което равинът на Париж Давид Драш разкрил още към средата на ХІХ век, като цитирал думите на някакъв виден евреин на име Морел : „Какво могат да свършат най-мъдрите мерки на властите във всички страни срещу широкообхватната и перманентна конспирация на един народ, който като обширна и здрава мрежа се е разпрострял върху цялото земно кълбо и който насочва мощта си, за да обсеби всяко случващо се събитие, стига да е в интерес на името Израел?”[28]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Възможно ли е да е било така, но нещата да са се променили? Нека се запознаем с мнението на доайенката на американската журналистика, 91-годишната легенда Хелън Томас.Като „президентска кореспондентка“, десетилетия наред тя отразяваше дейността на Белия дом и бе на „ти“ с неговите обитатели ─ от убития Джон Кенеди до Барак Обама. Искам да кажа, че възрастната дама познава американския политически живот отвътре, наясно е с неговото задкулисие.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >На 2 декември 2010 г. в реч пред Осмата годишна конференция „Представи и схващания на арабо-американците“, проведена в Диърборн, родния град на Хенри Форд, Хелън Томас заяви: „Конгресът, Белият дом и Холивуд, „Уол Стрийт“ са притежание на ционистите. Моето мнение не подлежи на съмнение.“[29] След като я атакуваха, дни по-късно тя се защити: „Просто мисля, че хората трябва да бъдат осведомени за това кой определя възгледите в тази страна.“[30]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Още на следващия ден американското еврейско Гестапо[31] – Антиклеветническата лига, обвини възрастната журналистка, че „безпогрешно и ясно се е разкрила като вулгарна антисемитка“.[32] А Държавният университет Уейн побърза да прекрати удостояването на изтъкнати студенти по журналистика с Наградата за разнообразие на медиите „Духа на Хелън Томас“. На което самата тя отговори: „Ще обърна към Антиклеветническата лига да си вземе думите назад. Те си мислят, че имат право да заплашват. Вече отнеха работата ми. Сега искат да ме лишат и от моите почетни звания.“[33]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >И добави: „... Ръководителите на Държавния университет Уейн се подиграха с Първата поправка [на Конституцията] и опозориха заложените в нея принципи на свобода на словото и печата“.[34]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Дали не се предоверявам на госпожа Хелън Томас? Чак пък Холивуд... Излишно е да ви призовавам да обръщате повече внимание на имената, изписвани в началото и края на американските филми. Нека предоставим думата на покойния Марлон Брандо, смятан от мнозина непредубедени люде за най-велик киноактьор за всички времена. В предаването „На живо с Лари Кинг“ на телевизия CNN той заяви: „Евреи управляват Холивуд. Холивуд е собственост на евреи.“</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Още през вече далечната 1979 година Марлон Брандо за първи път изрече своето горчиво заключение по отношение на Холивуд, изцяло завладян от евреите: „Виждали сте очернена всяка раса, но никога не сте виждали непривлекателен образ на чифут,[35] защото евреите много внимават за това. Те никога не допуснаха подобно нещо да бъде показано на екрана.”[36] Същото важи с пълна сила за всяка област на живота. Евреите винаги са Жертви, по всяко време и навсякъде са просто симпатяги – умни, красиви, възпитани, етични… И неотменно нанасят удари точно когато трябва.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Докато светът бе зашеметен от атентатите в няколко влака в Мадрид, израелската армия разстреля с ракети от въздуха духовния водач на Хамаз шейх Ахмат Ясин, ликвидира няколко десетки палестинци и разруши дузина къщи в сектора Газа. В интервю за водещия от BBC Тим Себастиян заместник-министър-председателят на Израел Йeхуд Олмерт оправда и защити този терористичен акт срещу един безпомощен старец на инвалидна количка.[37]Разбира се, окупиранотоотциониститеправителствонаСъветскитеамериканскищати наложи вето върху проекторезолюцията на Съвета за сигурност на ООН, която осъждаше израелските действия. Евреите винаги са прави.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Еврейският музикален- и кинопродуцент Еърън Русо бе истински богат човек. Например той уреждаше концертите на прочутата британска рокгрупа “Led Zeppelin” в САЩ. Продуцираше нашумели филми с участието на известни режисьори и актьори. Сещам се например за комедията на Джон Ландис „Смяна на местата“[38] с Еди Мърфи, Дан Ейкройд, Ралф Белами и Джейми Лий Къртис, дъщерята на популярния артист и певец Бърнард Шуортз,[39] познат ви като Тони Къртис.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >През 1990 г. Русо послуша гласа на съвестта си, заряза ционистката върхушка, на която принадлежеше, и се впусна в документалистиката и политиката. Филмът му „Напълно луд“ представлява съкрушителна дисекция на Североамериканското споразумение за свободна търговия – НАФТА. Авторът пръв разкрива, че това е опит за ликвидиране на Канада, САЩ и Мексико и обединението им в една държава. Следващото му разследване─ „Война срещу наркотиците“, прави на пух и прах опитите за въвеждането на карти за самоличност в САЩ. Скоро ще разберете кои са „консултантите“ по тази програма, наети от... „консерватора“ Джордж Буш.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >След поредица от опити в политиката, Русо обяви своя проект „Свободна държава“. През 2006 г. той създаде пълнометражния документален филм „Америка: От демокрация към фашизъм“. В него изобличава еврейската финансова система в родината си и преди всичко Федералния резерв. Русо убедително доказва, че данъкът върху доходите е противоконституционен. Месеци след появата на филма неговият автор напусна този свят, поразен от... свръхскоротечен рак. Малко преди смъртта си основа електронната медия „Възстановете републиката“ - RestoreTheRepublic.com.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Juden über alles!</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Да потърсим още свидетелства. В своята книга „Оръдието и маслинената клонка: Корените на насилието в Близкия изток“ британският журналист от еврейски произход Дейвид Хърст цитира израелския музикант Гилад Ацмон да прогнозира, че Америка „е на път да изгуби своята независимост... и да стане далечна колония на една очевидно по-велика страна, еврейската държава“.[40]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >През 2003 г. преподавателите (професорите) по политически науки Джон Миършаймър[41] от Чикагския университет, и Стивън Уолт от Факултета по държавно управление „Джон Кенеди“ при Харвардския университет, публикуваха пространно изследване на влиянието на израелското лоби върху вътрешната и външната политика на САЩ. Фактите в него, както и изводите на двамата учени, са поразителни.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Според авторите „една от причините за успеха на еврейското лоби в Конгреса на Съединените щати е, че някои ключови депутати са християни ционисти, какъвто е например Дик Арми. През септември 2002 г. той заяви: „Моят приоритет № 1 във външната политика е да защитаваме Израел.“[42] На човек му се струва, че приоритет номер едно на всеки конгресмен би следвало да бъде „да защитава Америка“, но не това изрече Арми. Освен него има доста еврейски сенатори и конгресмени, които действат за това политиката на САЩ да подкрепя интересите на Израел.“[43] </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >WHAT IS AN AMERICANВ Съединените щати действа могъщо произраелско лоби, скрито зад фасадата на организацията Комитет за американо-израелски обществени работи ─КАИОР, на английски AIPAC.[44]„Влиянието на AIPAC на Капитолийския хълм[45]се простира дори още по-далеч. Според Дъглас Блуумфийлд, бивш член на ръководното тяло на AIPAC, „за членовете на Конгреса и техните сътрудници е обичайно, когато се нуждаят от информация, първо да се обръщат към AIPAC, преди да се насочат към Библиотеката на Конгреса, към Службата за проучвания на Конгреса, към служителите на комисиите или към експертите при администрацията.“[46] Още по-важно е, че „често се обръщат към AIPAC за написване на речите им, при работа по законодателството, за съвети по тактиките, за извършване на проучвания, за набиране на спонсори и за уреждане на гласувания.“</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >А като теглим чертата се оказва, че AIPAC ─ de facto агент на едно чуждо правителство, притежава решаващата сила в Конгреса на САЩ. В него никога не се провежда отворен дебат относно политиката на Съединените щати спрямо Израел, дори когато тази политика води до сериозни последствия за целия свят. По този начин едната от трите основни власти в управлението на САЩ е твърдо посветена на подкрепата на Израел. Както отбеляза бившият сенатор Ърнест Холингс (демократ от Южна Каролина) при изтичането на неговия мандат: „Не можете да провеждате политика спрямо Израел, която да е различна от онази, която AIPAC ви задава.“[47] Не е чудно онова, което израелският министър-председател Ариел Шарон веднъж заяви пред американска публика: „Когато хората ме питат как могат да помогнат на Израел, им отговарям – помагайте на AIPAC.“[48]Шарон не е единственият, който възхвалява могъществото на AIPAC. Лидерът на малцинството в Сената Хари Рийд твърди: „Не мога да си представя по-добре организирана и уважавана политическа сила от AIPAC.” А бившият говорител на долната Камара Нют Гингрич нарече AIPAC „най-ефикасната групировка от всеобщ интерес... по цялата планета“. Бившият президент Бил Клинтън описа AIPAC като „поразително ефективен“ и „лобиращ по-добре от всеки друг в този град“.[49]“[50] </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Да не би професорите Джон Миършаймър и Стивън Уолт да са „антисемити“, които преиначават или пресилват нещата?Преди време, когато бе начело на правителството на ционистката държава, Ариел Шарон се обърна към тогавашния външен министър и настоящ президент Шимон Перес: „Искам съвсем ясно да ти обясня нещо. Не се тревожи от американски натиск над Израел, защото ние, еврейският народ, управляваме Америка. И американците го знаят.”[51]Признанието на израелския министър-председател се отнася до останалата единствена свръх сила на планетата. Истината е, че с изключение на периода между 1947 и началото на 1953 година, когато тяхното момче Сталин се взе прекалено насериозно и се възпротиви на Братството, те ръководеха и СССР.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Съвсем естествено се натрапва въпросът: На кого да вярваме? Някои твърдят, че банковата столица на света е Лондон и оттам ръководят Съединените щати. Други са убедени, че това става от Кремъл. Трети, като Шарон, който допреди години оглавяваше едно изкуствено създадено държавно образувание, пък втълпява, че Израел управлява Америка.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Ще ми се да се спра малко по-подробно на упорито насажданата илюзия за някакво „англосаксонско господство“и за това, че евреите били само „жертви“ в тази „конспирация“. Рожбата на френски баща и на английска майка, роденият близо до Версай известен критик на британското общество от първата половина на ХХ век Джоузеф Хилеър Пиер Реней Белок[52] подробно обяснява причините за тази измама. В издадената през 1922 г. негова книга„Евреите“ той пояснява: „През целия период от годините след Ватерлоо[53] до тези, непосредствено след поражението на Франция през 1870-1871 г.,[54] влиянието и положението на евреина в западната цивилизация нарасна до непознати размери и то без всякакво сътресение. Дори това стана някак незабелязано. Навсякъде евреите влязоха в парламентите. По същия начин нахълтаха и сред английската аристокрация, а огромен брой от тях – в университетите. Евреин стана министър-председател на Великобритания,[55] друг – основен лидер на италианското възкресение;[56] трети предвождаше опозицията срещу Наполеон ІІІ.[57] </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >EU trade chief accused of anti-Semitism over 'Jewish lobby' commentsТяхното представителство в главните институции на всяка страна постоянно нарастваше. Те започнаха да заемат равнопоставени позиции във всеки важен колеж в Оксфорд и Кембридж; придобиха решаващо значение в националните литератури ─ например семействата Браунинг и Арнълд в Англия; Мацини в Италия.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >За първи път те навлязоха в европейската дипломация. Обаче армиите и военноморските сили останаха незасегнати от тяхното влияние. Докато техни отломки успяха да се намърдат сред управляващите кралски фамилии.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Институцията на франкмасонството (с която са тъй тясно свързани и чиито ритуали до един имат юдейски характер) също се размножи твърде бързо и обхвана огромни маси. Засилването на [значението на] анонимния печат и на все по-анонимната система на търгуване допълнително увеличиха тяхната власт.”[58]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Обърнахте ли внимание на последното: власт? В оригинала е използвана думата power, която обозначава истинската, реалната сила и мощ, определяща и даваща пълномощия на представителната власт – authority. „Докато английският износ и английското корабоплаване започнаха да покриват цялото земно кълбо”, продължава Белок, „същото правеше и английската финансова система. След Ватерлоо Лондон се превърна в световния паричен пазар и финансов борсов център. Интересите на евреина като финансов търговец[59] и интересите на тази огромна търговска система все повече се приближаваха едни към други. Човек спокойно може да каже, че през последната третина на ХІХ век те очевидно съвпаднаха.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Всяко ново икономическо начинание в държавата Великобритания се стремеше към еврейския усет за търговия и по-специално към умението на евреите да водят финансови пазарлъци, най-общо казано. Обратно, всяко еврейско предприятие, всеки нов замисъл на евреина в неговите космополитни действия (докато те не се превърнаха в революционни) изпитваха необходимост от английския търговец и банкер.”[60]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Досещате ли се какво иска да подчертае авторът? Сближаването на материалните интереси явно е довело до по-нататъшни крачки. Изолацията била загърбена. Разбира се, доколкото изгодата диктувала това. Смесените бракове между евреи и англичани зачестили. Просто това било наложено от икономическата логика, която не признава религиозни и расови табута.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >По-нататък Белок продължава своя разказ така: „А евреинът сочеше английската държава като образец за такава, в която можеше да добие всичко, що неговият народ поискаше от гоите. В нея той се наслаждаваше на положение, на каквото не би могъл да се надява, че ще се радва в никоя друга страна на света. Цялата неприязън към него отмря. Той бе допускан до всяка институция в държавата, негов прочут представител оглави английската изпълнителна власт,[61] а все по-изтънчените и проникващите във висшите среди бракове с влиятелни люде взеха да ставата масово явление. Сватбени съюзи между онези семейства, които навремето съставляваха поземлената аристокрация на тази страна, и богатите еврейски търговци.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >След две подобни поколения, с настъпването на двадесетия век, онези велики аристократични английски фамилии, в които нямаше никаква еврейска кръв, вече бяха изключения. В почти всички тях се забелязваха характерните еврейски белези. В някои от те бяха тъй силни, че макар името все още да бе английско и традициите да бяха чисто британски, показващи родословието далеч назад във времето, физическите черти и характерът бяха станали изцяло еврейски. И когато членовете на съответното семейство пътуваха в страни, в които дворянството все още не бе пострадало или не се радваше на такова смесване, те бяха възприемани като евреи.”[62]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Ето ви го „англосаксонското господство”. Когато потрябвало, то станало готово само в рамките на две поколения. Днес нещата са отишли отвъд всякаква фантазия. В света на висшите интернационални финанси, бизнес и политика евреите са навлезли кръвно тъй навсякъде и надълбоко, че трудно ще намерите видна фамилия, в чиито хромозоми те да не са представени с достатъчен брой юдеохазарски гени. Предлагам един пример, който има връзка както с историята, така и с настоящето, в което живеем.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Неотдавна дъщерята на бившия американски вицепрезидент Ал Гор[63] се омъжи за внука на банкера на болшевиките Яков Шиф. Това нищо ли не ви говори? Този брак не е ли чудесна индикация за проникването на хората от финансовия елит в сферата на висшата международна политика. Нищо добро не очаква човечеството вследствие на тази симбиоза между елитите на евреите и неверниците – гоите, говедата.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Peres "warns" of dangers of Egyptian democracyА от всичко, което Белок изнася като факти в своята книга, без никакво съмнение можем да заключим: целта на англосаксонските и на еврейските големци е една и съща – световно господство. Взаимното им проникване в чисто физически, ако щете биологически смисъл, е неоспоримо. През последния век евреите доминират и това е напълно естествено, като имаме предвид огромните им финансови възможности и факта, че практически владеят франкмасонството. Тази юдеомасонска мрежа е обхванала света уж в името на Израил. Натрупаните през годините на четене и осмисляне мои скромни знания ми дават известно основание с висока доза увереност да твърдя: преди всичко заради интересите на един невероятно ограничен по размерите и духовността си и изумително материално богат предимно еврейски елит.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Самият Белок изтъква, че франкмасонството е само инструмент в ръцете на еврейските финансисти. Те го използват най-вече в политиката, където израстването и заемането на високи постове е невъзможно, без принадлежност към тайните общества. Масонството е онзи мост, който позволява на евреите лесно да достигат до върховете на обществата на приемните им народи. Великобритания е първата държава, поела грижа за „своите” евреи и тяхната защита. Така е още от революцията на финансирания от евреите Оливър Кромуел, извършена през ХVІІ век. Това е и първата сериозна атака срещу християнството и установения монархически Божествен ред в Европа.[64]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Още нещо, което дообяснява измамата с някаква „англосаксонска конспирация”, зад която се крият еврейските банкери. Белок пише, че франкмасоните са изключително силни във Великобритания. Това е една вече установена традиция. Тя е жива и действена. Тъкмо тази традиция кара „чуждите правителства да възприемат британската държава като официална защитница на евреите в другите страни. Тъкмо от Великобритания се очакваше да се намеси с цялата си възможна мощ, когато евреите биваха преследвани в християнските страни на изток: да подкрепя еврейската финансова енергия по целия свят, а в замяна да получава известни облаги от тази взаимовръзка.”[65] Voilà, както биха казали французите. Така се оформя легендата за „англосаксонското господство“.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Къде е истината? Тя най-точно се съдържа в току-що цитираното признание на Ариел Шарон. Ала сега ще ви представян нейният най-синтезиран вид.Във вторник, 16 октомври 2003 г., тогавашният министър-председател на Малайзия, университетският преподавател д-р Мохатир Мохамад заяви в реч пред ислямски лидери: „Евреите управляват света чрез посредници.”[66] И в рамките на една седмица това му струва премиерския пост…</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Само преди месеци Европейският еврейски конгрес заклейми като „антисемит“ еврокомисаря по търговията Карел Де Гухт. Бившият белгийски външен министър „заслужи“ този етикет заради следния негов коментар на израелско-палестинските преговори за мир в интервю, дадено от него: „Не бива да подценявате тежестта на еврейското лоби на Капитолийския хълм, Конгреса на САЩ. Това е най-добре организираната групировка за оказване на натиск там... Не бива да подценявате мнението извън това лоби, мнението на обикновения евреин, който не живее в Израел. Сред повечето евреи съществува убеждение, че те винаги са прави, и аз трудно мога да го опиша по другояче“. Това убеждение трудно може да бъде преборено с рационални аргументи. Никак не е лесно да водите смислена дискусия по ситуацията в Близкия изток даже с един умерен евреин. Това е въпрос на емоции.“</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Моше Кантор, президент на Европейския еврейски конгрес, заяви: „Отново чуваме свиреп антисемитизъм от висш европейски представител. Очевидно клеветата за мощта на евреите е възприета на най-високите равнища в Европейския съюз. Това трябва да разтревожи всеки, който иска една по-толерантна Европа.“</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Европейската комисия се разграничи от бележките [на комисаря по търговията], определяйки ги като „лични виждания“, които не отразяват позицията на Европейския съюз относно близкоизточния мирен процес.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Шумът идва след коментарите направени от [евреина] Тило Зарацин, член на Съвета на директорите на Bundesbank, че „всички евреи имат по-висши гени“.“[67]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Година по-рано световната ционистка мафия предотврати показването по английската телевизия “Chanel 4” на документален филм, разкриващ могъществото на произраелското лоби във Великобритания.[68]А когато южноафриканският католически епископ Дезмънд Туту сравни режима в Израел с този на Адолф Хитлер в нацистка Германия, ционистите в САЩ направо пощуряха. И се втурнаха с пари и влияние да принуждават приближените до свещеника евреи да му обърнат гръб и се откажат от него![69]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Нима не разбирате, че поредицата от обществено-политически трусове, които разлюляха доскоро изглеждащия заспал арабски свят, са предизвикани все „в интерес на името Израел“.Западът имал задължение да отглежда демокрация! Така твърди редакционен коментар в лондонския „Обзървър“.[70]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Ако някой обърне нещата, възможна ли е тази максима да задължи исляма да отгледа и възпита мюсюлмански режим в петдесет и първия щат на САЩ, Великобритания? Дали на жителите на мъгливия европейски „Хавай“ ще им бъде приятно да се покоряват на правилата на някаква шериатска демокрация? И да гледат как забулената с фередже тяхна кралица слуша как някакъв чалмалия чете вместо нея новогодишното й обръщение към нацията? Или по-скоро нейната реч по случай Хадж...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Сериалът „телевизионни революции“</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >През есента 2009 г. всесилната левитска мафия предотврати показването на документален филм за могъществото на произраелското лоби във Великобритания по телевизия "Chanel 4".Вижте разминаването между думи и дела. Докато с едната си ръка интернационалният левитски елит „сее“ някаква „демокрация“, с другата иска да я премахне. В разгара на масовите протести срещу диктатурата на Хосни Мубарак по улиците на Кайро и Александрия израелският „президент Шимон Перес заяви, че изборите в Египет могат да бъдат опасни“. Той продължи, че това ще бъде така, ако Мюсюлманските братя победят при гласуването, защото „няма да донесат мир“.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >„Независимо от атаките срещу президента Мубарак аз го познавам от много години чрез неговото президентство“, каза той. „И му вярвам като една от личностите, която спаси живота на много хора, като предотврати война в Близкия изток... Независимо от настоящите критики срещу него, приносът му за мира, доколкото ми е известен, няма да бъде забравен.“[71]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Същия ден друг „гений“ на демокрацията от подобен калибър, бившият американски вицепрезидент Дик Чейни – прононсиран крадец и военнопрестъпник, също изрече похвално слово за диктатора Мубарак, като го определи като „добър човек, добър приятел и съюзник на Съединените щати и ние трябва да помним това“.[72]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Спомнете си мое вече обнародвано твърдение: диктаторът е добър или лош в зависимост от интереса на оценяващите го. Както комуниста у нас – за масите с промито съзнание има „добри“ и „лоши“ болшевики и ченгета... От което не се получава нищо друго, освен всеобща „мина плакалница“.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Първо свалиха режима в Тунис. Не, той не падна. Силите на Братството отстраниха диктатора Бен Али. Някой да се сеща за него? А изминаха само две-три седмици от „бягството“ му в Саудитска Арабия. Заграбил милиарди, той навярно добрува със семейството си под крилото на кралската фамилия в Риад.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Докато египтяните заливаха с гнева си улиците на големите градове и искаха оставката на диктатора, Израел, Саудитска Арабия, Йордания и Обединените арабски емирства натискаха Съединените щати да намалят натиска си върху Мубарак. Да забавят процесите в страната, за да могат да въдворят свои верни момчета по върховете на тамошната власт.[73] Стопанинът на Белия дом се луташе от призиви за спокойствие и постепенно „демократизиране“ на Египет, до призиви към крадеца-диктатор, който „която спаси живота на много хора“и бе „добър приятел и съюзник на Съединените щати“, да „ускори провеждането на реформите“. Понастоящем Барак Обама и иранският президент Махмуд Ахмадинеджад са си плюли в устите, както се казва. И двамата „приветстват „новия Близък изток“![74] Политически полюси, врагове или вечни интереси?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Накрая остана горчивият привкус, че всичко това е déjà vu. Виждали сме го, но не толкова у нас, колкото в Румъния през декември 1989-а или в Москва през август 1991 година. Който има сетива за същността на събитията, няма как да не се е впечатлил от телевизионните кадри, показващи как „народ и армия са заедно“. Нещо, което всеки, който е минал през казармата, едва ли ще приеме. Защото по целия свят във войската действа принципът на йерархията и безпрекословното единоначалие. Воините се подчиняват на своите висшестоящи.В противен случай армията се разлага и разпада.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Този път CNN не бе сама в излъчването на поредния епизод от сериала „нежни революции“.Телевизията отново се довери на традиционната глашатайка на тези телевизионни преобразования, иранката по баща Кристиян Аманпур, въпреки че от десетина месеца тя пристана на уж конкурентната ABC. За пореден път тази „тигрица“ на този род обществени катаклизми бе единствената, допусната до покоите на отиващия си диктатор.Нима забравихме съвсем неизненадващото й присъствие в София по време на т. нар. януарски събития от 1997 г.?„Милата“ Аманпур„притежава“ шесто чувство за историчност. Пристигна дни преди „разгневеният народ“ да нападне Народното събрание в българската столица. През „съдбовната“ нощ тъкмо тя предаде в интернационален ефир „вестта“ за убит протестиращ пред парламента. Което доналя масло в огъня, но часове по-късно бе опровергано от дежурните екипи в „Пирогов“. Да не пропускаме факта, че Аманпур е съпруга на евреина Джеймс Рубин, който беше помощник-държавен секретар и говорител на правителството на Бил Клинтън...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Така се прави. Сценарият е един и същ, само че в него се допускат варианти,които зависят от конкретната обстановка. В Румъния станахме телевизионни свидетели на нещо невиждано в световната военна история. Армията заряза командирите си и танковете обърнаха своите дула срещу властниците. Този път гледахме как протестиращи размахват знамена от куполите на тежките американски бронирани машини с отличителни знаци на египетската войска, които уж трябваше да въдворяват ред. Накрая властта премина у военните, а за взимането на решенията ще се разчита на бившия главен шпионин на Мубараковия режим и главен приятел – пардон, преговарящ с Израел, вицепрезидента Омар Сюлейман, най-здравият сърдечно болен на земята (с четири прекарани инфаркта). Онзи, който твърдеше, че протестите на египтяните са финансирани и режисирани от външни сили.[75]Самата военна хунта декларира, че ще спазва всички действащи международни договори, по които Египет е страна.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Egypt's next move toward democracyЕто къде е разковничето. Реакцията бе мълниеносна: „Президентът на САЩ Барак Обама приветства ангажимента на египетските военни за преход към демократично гражданско управление и към международните задължения на страната, особено на договора му с Израел.“[76]Което даде основание на екрана на CNN да бъде пуснат да „тече“ надпис, който гласеше, че Обама е доказал своята зависимост от Израел.[77] Ден по-рано един от тези „плуващи“ текстове гласеше: „Уол Стрийт“ радостно аплодира слизането на Мубарак от власт.“[78] Колко бързо преодоляха пространството от Мубарак като верен приятел на САЩ до веселието от свалянето му от диктаторския трон! За урок не само на останалите авторитарни самодържци по целия свят, но и на всички властници.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Да не пропускаме, че като основен опозиционен говорител очертаха„атомния войн“ Мухамед Ел Барадей. В интервю за BBC известен египетски журналист не скри учудването си от този факт. Най-малкото защото Ел Барадей е прекарал значителна част от живота си в Европа и не познава реалността в своята родина. Без да коментираме кой бива допуснат до върха на толкова важна интернационална организация, каквато е Международната агенция за атомна енергия (МАГАТЕ)... Очаквайте новите епизоди на телевизионния сериал „нежни революции“ в арабския свят. Може би първоначално в Алжир и Йемен, сетне в Либия и Сирия, по-малко вероятно в Йордания, но едва ли в Саудитска Арабия, Кувейт и Обединените арабски емирства.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Малцината, които са проследили как западните медии отразяваха събитията в Египет, няма как да не са установили „странната“ промяна на отношението към организацията Мюсюлмански братя. Първоначално тя бе представяна като умерена и патриотична. Сетне стана „с ляв уклон“ и прекалено „ислямистка“. Ден-два преди „верният приятел на САЩ“ Хосни Мубарак да бъде принуден да слезе от политическата сцена, Мюсюлманските братя бяха обявени за „крайни ислямисти“, които „отричат правото на съществуване на Израел“. Пък и Хосни Мубарак, барабар с „блокираните“ му милиарди в швейцарски банки, скоро ще потъне в забвение. Някога Йосиф Висарионович ликвидираше хората, които му създаваха проблеми. Сега ги пращат в „Аркадия“. Тодор Живков наричаше това „заслужен отдих“... През цялото време израелският печат изобщо не криеше, че Тел Авив силно притиска официален Вашингтон.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >С ръка на сърцето съм длъжен да уточня: Когато споменавам „евреи“, „евреите“, нямам предвид всички евреи, а техния представящ се за интернационален, а по истинската си същност крайно нацистки елит. Горе-долу на същото мнение са и професорите Джон Миършаймър и Стивън Уолт: „Ала не всички еврейски американци са част от лобито, тъй като за много от тях Израел не е от първостепенна важност. Например в проучване, проведено през 2004 г., приблизително 36 на сто от еврейските американци са заявили, че „не са много“ или „въобще“ не са емоционално привързани към Израел.[79]“[80]Обаче: „Две години по-рано техният дял бе 28 на сто.[81]“[82]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >В състояние съм да ви засипя с факти, които доказват, че един таен юдеомасонски елит ръководи света. Насочва го към пъкъла на единната комунистическа държава. Тежко и горко на онези, които дръзнат да му излязат насреща и да говорят истината. Знам го от личен опит.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Обаче някои ще попитат: Какво отношение има всичко това с нашето дердже? Отговорът е лесен и отново е изграден върху поредица от факти и събития. Нали знаете: “Contra factum non dadur argumentum”– „Не съществува аргументация срещу даден факт“. По-популярен е изразът: „Когато фактите говорят,дори боговете мълчат.“ Ала очаквайте изясняването на това в продължението на тази обемиста поредица.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Следва.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Не извън темата: В електронното преброяване на българското население по интернет можеха да участват всички, които притежават адресна регистрация в България, в т.ч. имигранти с нашенски лични карти. Което със сигурност изкуствено ще увеличи броя на българите и ще успокои хората у нас. Така поне за известно време те по-трудно ще забелязват надвисналата заплаха да останем малцинство в собственото си Отечество.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Очаквайте в четвъртък в рубриката „Епопея на негодниците“: „КАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“: ИВО ИНДЖЕВ ─ ЕДИН ОТ НАЙ-УСПЕШНИТЕ ПРОЕКТИ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ“, Част ІІ.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Предните части на поредицата можете да прочетете тук:</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Част І За липсата на образование или крахът на християнската цивилизация • Кой и защо ликвидира образованието в цивилизования свят • Малограмотни послушници са необходими на новия световен ред</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Част ІІ Редуцирането на християните • Китай – бъдещата пенсионерска нация • Страхът и търпението, които ни обрекоха на унищожение</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" > Част ІІІ Имаме шанс, но сме безразлични, пасивни и се доверяваме на лансираните от Интернационала • Създателите на исляма го атакуват като „глобална заплаха“, защо? • Промитите мозъци са лесни за манипулиране или напред към новия световен ред</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Част ІV Демокрация ли? Що е то? • Тяхното изкуство ─ метод за промиване на съзнанието • Потъва ли светът</span><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Част V Смърт на традициите • Участието на мнозинството може да преобърне плана на Интернационала • Потъва ли светът</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[1] Стоян Михайловски – „Как западат и се провалят държавите“ в: „Защо сме такива?: В търсене на българската културна идентичност“, Иван Еленков и Румен Даскалов, съставители, Издателство „Просвета“, София, 1994 г., стр. 102. Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[2] Вж. “Нестор — 07.02.2011 @ 19:25” в читателските мнения в публикацията от online: http://www.vsekiden.com/87111 Правописът запазен; подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[3]Вж. Александр Север – „10 мифов о России“, Издательство „Эксмо“, Москва, 2009 г.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[4]Вж. „От Матея свето Евангелие“, гл. 7, ст. 18 и целия пасаж от стих 15 до 20.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[5]В уж християнска Русия времеизмерването продължава да бъде като при атеистичния болшевизъм.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[6]Елена Шереметова – „Внука Андропова избили в Москве“, Life News, Life News Online, Москва, Понедельник, Февраль 7, 2011 г., online: http://www.lifenews.ru/news/5077 Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[7]Пак там.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[8]Пак там. Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[9]С абсолютна сигурност в най-богатото.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[10]“Heir Dies of Heroin OD: Bank scion de Rothschild found on Chelsea sidewalk” by George Rush, Alice McQuillan and Dave Goldiner, Daily News Staff, “The Daily News”, London, Saturday, April 29th 2000 г., online: http://www.nydailynews.com/archives/news/2000/04/29/2000-04-29_heir_dies_of_heroin_od_bank_.html Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[11] Вж. “Enron Exec Jeffrey Skilling’s Son Found Dead, Father Asks for Prison Leave” by Edecio Martinez, CBSNews.com, CBS Interactive Inc., New York, NY, February 4, 2011 г., online: http://www.cbsnews.com/8301-504083_162-20030680-504083.html</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[12] Вж. “Afghanistan, the Talibanand the Bush Oil Team” by Wayne Madsen, Democrats.com, New York, January 2002г., Globalresearch.ca,Centre for Research on Globalisation (CRG), Montreal, Qc, Canada, 23 January 2002г., online:http://www.globalresearch.ca/articles/MAD201A.htmlПовече подробности в:Георги Ифандиев – „Световното правителство: Каква е цената на човечеството?“, том 1, Издателство „Юнион-21“, София, 2005 г.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[13] Вж. “Madoff son found dead in NY apartment” by Kara Scannell in New York, “Financial Times”, London, December 11, 2010 г., online: http://www.ft.com/cms/s/0/5d0b830e-0538-11e0-b31a-00144feabdc0.html#axzz1DTarRmYg</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[14] Вж. „Проф. Белчо Белчев: Синът на Вълко Червенков се самоуби след безумно пиянство!“, едно интервю на Ванина Здравкова, Информационна агенция БЛИЦ, София, 24 ноември 2009 г., online: http://www.blitz.bg/article/14994</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[15] Вж. Еми Мариянска – „Дамян Дамянов: Единият син на Тано Цолов застреля другия!“, Информационна агенция БЛИЦ, София, 23 юли 2010 г., online: http://www.blitz.bg/article/19689</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[16] Вж. подробности в: Емил Груев – „Румен Спасов: Водя борба да се отърва от тази мръсна, наркоманска фамилия!“, Информационна агенция БЛИЦ, София, 12 август 2009 г., online: http://www.blitz.bg/article/13328</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[17] Вж. напр. “Синът на Петър Стоянов заловен с оръжие”, FrogNews, София, неделя, 11 октомври 2009 г., online: http://frognews.bg/news_15981/Sinat_na_Petar_Stoianov_zaloven_s_orajie/; „Синът на Петър Стоянов натопен от хазяйка“, в. „Труд“, София, 9 октомври 2009 г., online: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=248803; „Синът на Петър Стоянов се дрогирал и не си плащал наема?“, Информационна агенция БЛИЦ, София, 21 октомври 2009 г., inline: http://www.blitz.bg/article/14384</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[18]Водеше рубрика във в. „Земя“ на Димитър „Гестапото“ Иванов, последния шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС. После във в. „Атака“, сега в... „Десант“. Бълваше змии и гущери срещу „сините“. Заради тези му „заслуги“ Надежда Михайлова го назначи за посланик в Хърватия. Там се замеси в скандал с едно фалшиво интервю с тогавашния тамошен президент Франьо Туджман. След което от екрана на ярко червената телевизия „Седем дни“ на агента на ДС и кредитен милионер Георги Агафонов клеймеше всичко що бе извън червения политически спектър. Както навремето в „Отечествен фронт“, където работеше като ченге под прикритие.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[19]Масово наричана Отрова.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[20]Организиран от масонските ложи. В него участват офицери-масони, членове на ВМРО, а комунистите наливат масло в огъня.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[21]Също дело на масонските ложи. След потушаването му масоните събират матероални пожертвования за пострадалите комунисти.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[22]Например проф. Янко Янков. (Вж. „Държавна сигурност безчинства и днес: Прокурор постановява разправа с политзатворник на комунизма № 1“, „Форумът“, forumat-bg.com, София, Четвъртък, 10 Февруари 2011, online: http://www.forumat-bg.com/politika/1114-darzhavna-sigurnost-bezchinstva-i-dnes)</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[23] Вж. напр. Георги Ифандиев – „Държавна сигурност безчинства и днес: Прокурор постановява разправа с политзатворник на комунизма № 1“, „Форумът“, София, четвъртък, 10 Февруари 2011 г., online: http://www.forumat-bg.com/politika/1114-darzhavna-sigurnost-bezchinstva-i-dnes</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[24]Вж. J. Hector St. John Crevecoeur – “Letters from an American Farmer”, reprinted from the original ed., with a prefatory note by W. P. Trent and an introduction by Ludwig Lewisohn, Fox, Duffield And Company, New York, NY, 1904 г., стр. 54.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[25]Което ще рече деспоти, тирани.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[26] В основния си „труд“, озаглавен „Морал и догма“, смятаният за „най-велик“ американски масон и лидер на това интернационално подривно движение през ХІХ век Албърт Пайк подчертава: „ЛУЦИФЕР, Носителят на светлината! Странно и загадъчно име, дадено на Духа на Мрака! Луцифер, Синът на Утрото! Той ли е онзи, който носи Светлината и неговият нетърпим блясък заслепява слабите, чувствителните или егоистичните Души? Без съмнение е така!“ (Albert Pike - “Morals and Dogma of the Ancient and Accepted Scottish Rite of Freemasonry , prepared for the Supreme Council of the Thirty Third Degree for the Southern Jurisdiction of the United States”, Published by His Authority, Charleston, 1871 г., стр. 321.)</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[27]„И през нощта се дигна и, като взе двете си жени и двете си слугини и единайсетте си сина, преброди Иавок; и като ги взе, прекара ги през потока, прекара и всичко, що имаше. И остана Иаков сам. И с него се бори Някой до зори; и като видя, че го не надвива, допря се до ставата на бедрото му, и се повреди ставата на бедрото у Иакова, когато се бореше с Него. И (му) рече: пусни Ме, защото се зазори. Иаков отговори: няма да Те пусна, докле ме не благословиш. И рече: как ти е името? Той отговори: Иаков. И (му) рече: отсега името ти ще бъде не Иаков, а Израил, защото ти се бори с Бога, та и човеци ще надвиваш. Попита Иаков, думайки: обади (ми) Твоето име. А Той отговори: защо Ме питаш за името Ми? (то е чудно.) И го благослови там. И нарече Иаков онова място с име Пенуел; защото, казваше, видях Бога лице с лице, и се запази душата ми. И слънцето бе изгряло, когато той изминуваше Пенуел; и куцаше с бедрото си. Затова и досега синовете Израилеви не ядат жилата, която е на бедрената става, защото Онзи, Който се бори, беше се допрял до ставната жила на Иакововото бедро.“ (Библия, „Първа книга Моисеев – Битие“, гл. 32, ст. 22-32.)</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[28] David Drach, Chevalier P. L. B. – “De l’Harmonie entre l’Eglise et la Synagogue”, Tome premier, Editeur Paul Mellier, Paris, 1844 г., стр. 79.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[29] “U.S. News: Wayne State ends Helen Thomas Award”, UPI, UPI.com, , December 4, 2010 г., online: http://www.upi.com/Top_News/US/2010/12/04/Wayne-State-ends-Helen-Thomas-Award/UPI-69151291511834/</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[30] “Worse Than Bigoted: Helen Thomas’s latest may be too much for the Society of Professional Journalists” by James Taranto, “The Wall Street Journal”, New York, NY, December 6, 2010 г., online: http://online.wsj.com/article/SB10001424052748704156304576003331282575692.html</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[31]Повечето от началниците на действителното нацистко гестапо и на болшевишкото НКВД-КГБ са били от еврейско потекло – Химлер, Айхман, Хайдрих...; Дзержински, Ягода, Берия, Андропов, Примаков...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[32] “Helen Thomas: “Congress, White House owned by the Zionists” by JPost.com Staff, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, December 5, 2010 г., online: http://www.jpost.com/Headlines/Article.aspx?id=198099</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[33] Вж. “Helen Thomas blasts Wayne State University for ending award in her honor” by Niraj Warikoo, “Detroit Free Press”, Detroit, MI, December 7, 2010 г., online:свалено от мрежата на December 30, 2010 г.; “Helen Thomas says Anti-Defamation League is intimidating her” by Niraj Warikoo, “Detroit Free Press”, Detroit, MI, December 9, 2010 г., online: http://deceivedworld.blogspot.com/2010/12/helen-thomas-says-anti-defamation.html</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[34]Пак там.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[35]Актьорът използва думата “kike”, която означава „чифут“. Това не е обидно, защото на кавказките езици думата за евреин е „чафут“.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[36] “Playboy Interview: Marlon Brando” by Lawrence Grobel, “Playboy”, Vol. 26, Iss. 1, Playboy Enterprises, Inc., Chicago, IL, January 1979 г., стр. 242, online: http://www.playboy.com/articles/marlon-brando-interview/index.html?page=2</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[37] Вж. “How will targeted killings affect the peace process?”, In a HARDtalk interview broadcast on 29 March, Tim Sebastian speaks to Ehud Olmert, Israel’s Deputy Prime Minister, about his country’s targeted killing of Hamas leader Sheikh Ahmed Yassin, “HARD Talk”, BBC World, London, Monday, March 29, 2004 г., 4,30; 11,30; 15,30 GMT и 19,30 GMT: 7,30; 14,30; 18,30 ч. и 22,30 часа българско време, видеозаписът е достъпен от адрес online: http://news.bbc.co.uk/2/hi/programmes/hardtalk/3579669.stm</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[38]“Trading Places”, Directed by John Landis, produced by Aaron Russo, written by Timothy Harris, Herschel Weingrod, starring Dan Aykroyd, Eddie Murphy, Ralph Bellamy, Don Ameche, Denholm Elliott, Jamie Lee Curtis, music by Elmer Bernstein, Cinema Group Ventures</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Paramount Pictures, 1983 г.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[39]Родителите на Бърнард Шуортз или Тони Къртис били еврейски имигранти от Унгария.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[40] David Hirst – “The Gun and the Olive Branch: The Roots of Violence in the Middle East”, Nation Books, New York, NY, 2003 г., стp. 49.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[41] Евреин.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[42] Questions for Dick Armey: Retiring, Not Shy” by Jake Tapper, “The New York Times Magazine”, New York, NY, September 1, 2002 г. Том ДиЛей също се обяви за „израелец по сърце“. Вж.“DeLay Says Palestinians Bear Burden for Achieving Peace” by James Bennet, “The New York Times”, New York, NY, July 30, 2003 г. Бел. Д.М. и С.У.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[43] John J. Mearsheimer and Stephen Walt – “The Israel Lobby and U.S. Foreign Policy”, Farrar, Straus and Giroux, New York, NY, 2007 г., стр. 17.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[44] American Israel Public Affairs Committee (AIPAC).) Бел. Д.М. и С.У.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[45] Където е разположено законодателното тяло ─ Конгресът на САЩ. Бел. Д.М. и С.У.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[46] Цитат от: Camille Mansour – “Beyond Alliance: Israel in U.S. Foreign Policy”, translated by James A. Cohen, Columbia University Press, New York, NY, 1994 г., стp. 242.Бел. Д.М. и С.У.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[47] “Sen. Hollings Floor Statement Setting the Record Straight on His Mideast Newspaper Column,” May 20, 2004, a copy of which can be found on the former Senator’s web site.Бел. Д.М. и С.У.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[48] Обнародвано в рекламна публикация на AIPAC във вестник “The Chicago Jewish Star”, August 29 – September 11, 2003.Бел. Д.М. и С.У.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[49] Цитатите са взети от страницата в интернет на AIPAC на 14 януари 2005 г., online: www.aipac.org/documents/whoweare.html#say Бел. Д.М. и С.У.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[50]John J. Mearsheimer and Stephen Walt – “The Israel Lobby and U.S. Foreign Policy”, Farrar, Straus and Giroux, New York, NY, 2007 г., стр. 18.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[51] “Washington Report on Middle East Affairs”, October 10, 2001 г., online: от http://www.wrmea.com/html/newsitem_s.htm, както и http://www.fpp.co.uk/online/01/10/Sharon3.html или http://www. radioislam.net/islam/english/jewishp/usa/sharon.htm; “Sharon to Peres: „We Control America”: Congressional Pandering to Israel proves him Right” by Mohamed Khodr, “Media Monitors Network”, California, USA, November 20, 2001 г., online: http://www.mediamonitors.net/khodr49.html; “Israeli Outlaws in America: The Case of Rafi Eitan” by Kurt Nimmo, “CounterPunch”, Petrolia, CA, August 25, 2003 г., online: http://www.counterpunch.org/nimmo08252003.html; “The Night After: The Easier the Victory, the Harder the Peace” by Uri Avnery, “CounterPunch”, Petrolia, CA, April 10, 2003 г., online: http://www.counterpunch.org/avnery04102003.html; “Sharon & God”, “New York’s Free Weekly Newspaper”, Volume 14, Issue 41, Thursday, October 11, 2001 г. и др.; ционистите се опитват да се измъкнат, като обявяват цитата за фалшификат, но този път свидетелите и източниците са много и неумолимо откровени.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[52] Признавам, че не съм уточнил правилното произношение на името на Joseph Hilaire Pierre René Belloc, което може да е и във френския вариант Жозеф Илер Пиер Рьоне Белок.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[53]Битката при Ватерлоо, провела се на 18 юни 1815 година, е последната битка на Наполеон I. Тогава, край иначе незабележимото белгийско селце императорът претърпява съкрушително поражение, довело до края на неговото управление. С нея завършват т. нар. Сто дни на Наполеон, започнали със завръщането му от заточение на остров Елба и приключили с краха му при Ватерлоо. От наименованието на този период насам е приет негласният обичай в политиката, да се дава нерагламентиран толеранс от сто дни на всяко ново управление.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[54]Става дума за Френско-Пруската война, започнала на 19 юли 1870 г. и завършила със загуба на Франция. През януари 1871 г. Ото фон Бисмарк обявява във Версай окончателното обединение на германските княжества в единна държава.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[55]Авторът има предвид напълно зависимия от Ротшилдови евреин Бенджамин Дизраели, станал лорд Бийконсфийлд.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[56] Става дума за наставника на масона Джузепе Гарибалди, за некоронования крал на европейските националноосвободителни движения от втората половина на ХІХ век, в това число и нашето, евреинът илюминат Джузепе Мацини.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[57]Братовчед на император Наполеон І Бонапарт, пленен от германците в края на Френско-Пруската война. С това е подпечатан окончателният край на монархията във Франция.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[58] Hilaire Belloc – “The Jews”, Constable & Company, Limited, London, Bombay, Sydney, Second Impression 1922 г., стр. 47.Забележка: Ако се намират неверници, стига да пожелаят писмено на електронния ми адрес, съм готов да им изпратя оригиналната книга в pdf.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[59]Дилър – термин, който вече навлезе и в нашия език.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[60] Пак там, стр. 222.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[61]Бенджамин Дизраели.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[62] Пак там, стр. 223.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[63]Албърт Арнълд „Ал” Гор-младши, вицепрезидент през двата мандата на Бил Клинтън; преди това бе конгресмен и сенатор от щата Тенеси, както и кандидат за президент от Демократическата партия (2000 г.). Издънка на фамилия, смятана за една от „аристократичните”, доколкото може да се говори за благородници в една страна с малко повече от двестагодишна история, създадена преди всичко от разбойници. Негов братовчед е прочутият писател Гор Видал – близък приятел на убития президент Джон Ф. Кенеди. Днес Гор е президент на телевизионния канал „Кърънт ТиВи” (“Current TV”), председател на фонд за управление (манипулиране) на поколенията, член на съвета на директорите на известната фирма за персонални компютри „Епъл” (“Apple Inc.”), официален съветник на висшето ръководство на световната интернеттърсачка „Гуугъл” (“Google”) и председател на Съюза за защита на климата. Прави се на водещ борец за чистота на природата и намаляване на замърсяването й от човешката дейност. Дори на 7 юли 2007 г. една от организациите на Гор „Да спасим себе си” (“Save Our Selves”) осъществи грандиозен концерт с участието на световноизвестни поп- и рок-изпълнители. Той се състоя едновременно в няколко големи града на света и бе озаглавен „Жива Земя” (“Live Earth”). Целта бе да се пропагандират идеите на природозащитниците и човечеството да прояви повече загриженост към промените в климата. Никой не отбеляза, че замърсяването, причинено от производството на електроенергия, горива и всичко останало, необходимо за концерта, обезсмисли неговите намерения.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[64]Пак там.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[65] Пак там, стр.223-224.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[66] “Malaysian Leader: “Jews Rule World by Proxy”, Associated Press, Fox News.com, New York, NY, Thursday, October 16, 2003 г., online: http://www.foxnews.com/story/0,2933,100234,00.html; “Mahathir attack on Jews condemned”, Atlanta, GE. Friday, October 17, 2003 г., online: http://edition.cnn.com/2003/WORLD-/asiapcf/southeast/10/16/oic.mahathir/index.html</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[67] “EU trade chief accused of anti-Semitism over 'Jewish lobby' comments”, “The Telegraph”, London, 3 September 2010 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/eu/7979978/EU-trade-chief-accused-of-anti-Semitism-over-Jewish-lobby-comments.html Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[68] Вж. “Britain's Channel 4 exposes “power” of pro-Israel lobby” by Haaretz Service, “Haaretz”, Tel Aviv, 11 November 2009 г., online: http://www.haaretz.com/news/britain-s-channel-4-exposes-power-of-pro-israel-lobby-1.3906</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[69] Вж. “Tutu Compares Israel To Hitler, Blasts “Jewish Lobby”; ZOA Urges Tutu’s Jewish Allies To Protest Slurs: Tutu Ignores Sheikh’s Calls to Murder Jews”, Zionist Organization of America, New York, NY, April 29, 2002г., online: http://www.zoa.org/sitedocuments/pressrelease_view.asp?pressreleaseID=1370</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[70] Вж. “Cairo protests: The west has a duty to nurture democracy”, Editorial, “The Observer”, London, Sunday 6 February 2011 г., online: http://www.guardian.co.uk/commentisfree/2011/feb/06/observer-editorial-egypt-protest-democracy</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[71] “Peres “warns” of dangers of Egyptian democracy”, Euronews, Lyon, France, Sunday, January 2, 2011 г., online: http://www.euronews.net/2011/02/06/peres-warns-of-dangers-of-egyptian-democracy/ Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[72] Вж. “Former U.S. Vice President Cheney: Mubarak is a good man” by Reuters, “Ha’aretz”, Haaretz.com, Tel Aviv, Sun, February 6, 2011 г., Adar I 2, 5771, online: http://www.haaretz.com/news/international/former-u-s-vice-president-cheney-mubarak-is-a-good-man-1.341546 Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[73] Вж. “Allies Press U.S. to Go Slow on Egypt” by Mark Landler and Helene Cooper, “The New York Times”, New York, NY, Tuesday, February 8, 2011 г., online: http://www.nytimes.com/2011/02/09/world/middleeast/09diplomacy.html?hp</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[74] Вж. напр. “Obama praises Egyptian revolution” by the CNN Wire Staff, CNN, Cable News Network, Atlanta, GE, Friday, February 11, 2011г., online: http://edition.cnn.com/2011/US/02/11/egypt.us.reaction/index.html?eref=time_us; “Hosni Mubarak resigns: Mahmoud Ahmadinejad hails “a new Middle East” by Barney Henderson, “The Telegraph”, London, Friday, 11 February 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/africaandindianocean/egypt/8319200/Hosni-Mubarak-resigns-Mahmoud-Ahmadinejad-hails-a-new-Middle-East.html</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[75] Вж. “Who is instigating the Cairo violence?”, CNN’s Brian Todd reports on those launching attacks on protesters and media in Cairo, CNN, Atlanta, GE, February 4, 2011 г., видеозапис от online:http://edition.cnn.com/video/#/video/world/2011/02/04/todd.egypt.street.thugs.cnn?iref=allsearch</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[76] “Obama welcomes commitments from Egypt’s army” by Associated Press and JPost.com Staff, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Saturday, February 12, 2011 г., 8 Adar I, 5771, online: http://www.jpost.com/MiddleEast/Article.aspx?id=207957</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[77]Вж. CNN's Brian Todd takes a look at the happenings in Egypt since President Mubarak’s resignation, The Situation Room with of Wolf Blitzer, CNN, Atlanta, GE, Saturday, 12 February 2011 г.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[78] CNN’s Fareed Zakaria examines the next steps involved in Egypt's transition to a democracy,CNN, Atlanta, GE, Friday, February 11, 2011г., видеозапис от online: http://edition.cnn.com/video/#/video/world/2011/02/11/tsr.todd.look.at.egypt.cnn?iref=allsearch</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[79] Steven M. Cohen – “The 2004 National Survey of American Jews”, sponsored by the Jewish Agency for Israel’s Department of Jewish‐Zionist Education, February 24, 2005. Бел. Д.М. иС.У.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[80]John J. Mearsheimer and Stephen Walt – “The Israel Lobby and U.S. Foreign Policy”, Farrar, Straus and Giroux, New York, NY, 2007 г., стр. 14.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[81] Вж. Steven M. Cohen – “The 2002 National Survey of American Jews”, sponsored by the Jewish Agency for Israel’s Department of Jewish‐Zionist Education, conducted in November‐December 2002. Вж. също: “Amiran Barkat –“Young American Jews Are More Ambivalent Toward Israel, Study Shows”, “Ha’aretz”, Tel Aviv, March 7, 2005 г.; Steven M. Cohen – “Poll: Attachment of U.S. Jews to Israel Falls in Past 2 Years”, “Forward”, March 4, 2005 г.; M.J. Rosenberg – “Letting Israel Sell Itself”, “Israel Policy Forum”, Issue Brief #218, March 18, 2005 г. Бел. Д.М. и С.У.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[82] Пак там, стр. 14.</span><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" > ::: </span><br /> <div style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;" class="componentheading"> Политика<br /><br /></div> <table style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" class="contentpaneopen"> <tbody><tr> <td class="contentheading" width="100%"> <span class="contentpagetitle"> ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ</span><br /><br /> </td> <td class="buttonheading" align="right" width="100%"> <br /></td> </tr> </tbody></table> <table style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" class="contentpaneopen"><tbody><tr> <td valign="top"> <span class="small"> Написано от Георги Ифандиев<br /><br /></span> </td> </tr> <tr> <td class="createdate" valign="top"> Понеделник, 14 Февруари 2011<br /> </td> </tr> <tr> <td valign="top"> <div class="ultimatesbplugin_top"> </div><p align="center"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Vigo/g.ifandiev1.jpg" alt="Георги Ифандиев" title="Георги Ифандиев" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="208" width="200" />Част VІ</p> <p align="center"> </p> <p align="center"><i>Защо продължаваме да се лутаме като освободени роби? • България живее в някаква шантава епоха • Този пропаднал опит за държава не е резерват, изолиран от света</i></p> <p><i>Продължение.</i></p> <p style="text-align: justify;">Вече повече от две десетилетия се бъхтим наляво-надясно, но не можем да се измъкнем от „Батак“-а, в който ни натикаха. Пък и ние самите дълбахме надолу. Не сме в състояние да проявим свободна воля за положителни промени, основани върху пълното и окончателно скъсване с престъпното комунистическо минало.</p> <p> </p> <p align="center">В лабиринта към нищото</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;">По-рано бе мъчително, но в известна степен по-лесно. Действаха казармените правила на болшевишката кочина. При тях всичко бе като по времето на феодализма,включително буквалното закрепостяване чрез действащия закон за жителството. Затова редникът си знаеше чергата, фелдфебелът своята, а за офицерите имаше отделни правила. Преминаването от една класа на уж безкласовото общество в друга бе възможно само по три начина: по роднинска (шуро-баджанашка) линия, по симпатия, осеняваща единици, и посредством подлост и предателство – продаване на душата на другарите. А партията бе отнела правото да мислим и да взимаме решения.</p> <p style="text-align: justify;">Обаче защо днес продължаваме да се лутаме като освободени роби и накрая кротваме пред бившите господари от алчно червената номенклатура – съвършени нищожества в човешки образ?Може би, защото е валидна онази тъжна констатация на Стоян Михайловски: „<i>Българинът не е свободен</i><i>: българинът е само освободен.</i>“[1]</p> <p style="text-align: justify;">В един от форумите прочетох мнението на автор с псевдоним „Нестор“: „<i>Много абдали се пробват като коментатори в този сайт. А бре диванета с диванета, кой от върха на властовата пирамида в БГ не е ченге? Кой от олигарсите не е? Кой от собствениците на медии не е? Кой от някои „водещи джурналисти“ не е? Та те и наследниците на бившата БКП-номенклатура ни управляват като ни крадат и лъжат вече 21 години. И Герберите не правят изключение бре абдали.</i>“[2]</p> <p style="text-align: justify;">Това доказва, че все повече хора проглеждат и съзират истината. И това става в страна, в която десетилетия наред ръководната върхушка на комунистическата партия упорито учеше хората да не мислят и да не действат без разрешение свише.Друг въпрос е понастоящем доколко добре анализират фактите, дали ги осмислят и търсят ли причините за всичко ставащо у нас на фона на събитията по планетата. Защото този пропаднал опит за държава не е резерват, изолиран от света.</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/047/A-1a.jpg" alt="Внука Андропова избили в Москве" title="Внука Андропова избили в Москве" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="391" width="220" /></span>Все пак за мен е трудно обяснимо защо толкова много нашенци приемат за станало само онова, което им показват по телевизиите? И вярват на всякакви дотегнали ни червенооперени „шамани“, които внушават: Мърдане няма, собствеността е разпределена завинаги. Един вид другарите построиха своя хилядолетен райх.Хайде де!Защо никой не пита: Под чия закрила е станало това?И ако е така, нима сме обречени на блуждаене из лабиринта, водещ към нищото? Ето защо ще си позволя да започна отзад напред.</p> <p style="text-align: justify;">Първо, длъжни сме да признаем: оказахме се неспособни да променим нещата в полза на мнозинството от хората. Доказахме го с нашия егоизъм, пасивност, мързел и отказ да възприемем декомунизацията. Изконното човешко чувство на състрадание и съпричастност към болката на ближните, стремежа към взаимопомощ отдавна прашясват в килера на българските спомени. Докарахме се до там всеки сам да търси оправия, а преобладаващото мнозинство да се доверява на най-обикновени негодници. Обаче Бог Си знае работата.</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center">И въздава според заслугите </p> <p> </p> <p style="text-align: justify;">Обикновено го прави чрез децата, за да боли повече. Съвсем неотдавна пребиха на улицата Константин Андропов, внук на бившия генерален секретар на ЦК на КПСС и дългогодишен началник на КГБ Юрий Андропов с истинско фамилно име Либерман, а по майка Файнщейн.[3]Младежът бил на път да започне работа във ФСБ – Федералната служба за сигурност, която е наследница на КГБ. Което е още едно доказателство, че „<i>крушата не пада далече от дънера</i>“. Или, че „<i>лошото дърво не може да роди добър плод</i>“.[4]Прегледах няколко публикации в интернет.</p> <p style="text-align: justify;">Не се натъкнах на почти нито един отзив на читател, в който да се изразява и най-малкото съчувствие. Единственият, който е споделил известно съжаление и представил се като „Иван“, е произнесъл присъда: „<i>Цяла Русия е една банда</i><i>. Жалко за момчето. Това, което сега се върши в Русия, в СССР никога не е ставало. Просто да нападат на улицата, да ограбват или просто да пребиват. До безкрайност. За двайсетте години анархия в руската държава израсна поколение от изроди или просто жертви на аборт. Няма как да го кажеш другояче. Това е V век преди новата ера.</i>[5]<i>Мястото на Русия е там</i><i>. Роби и робовладелци, мизерстващ, гладен народ – това е демокрацията по руски.</i>“[6]</p> <p style="text-align: justify;">Красноречив е фактът, че „<i>до неотдавна и двамата внуци на Андропов</i><i> – Константин и Татяна – живееха в САЩ</i>“.[7]Под псевдонима „Стела“ читател(ка) е написал(а): „<i>Както обикновено,мерзавците... „живеят в САЩ“ или в Европа. Вербувани – в школата на ФСБ. Правилно, все пак не всички руснаци говорят на развален руски. „Новите дворяни“, мамка им...</i>“</p> <p style="text-align: justify;">И още едно мнение: „<i>Нещо не разбирам – живял в САЩ и дошъл, за да постъпи във ФСБ. В такъв случай Обама е президент на Русия.</i>“[8]</p> <p style="text-align: justify;">Доста безпощадно, но и точно. Като във вестникарска „загадка“ остава да ви запитам: Открихте ли приликите с нашата действителност? Ако отговорът ви е утвърдителен, трябва да знаете: не е случайно.</p> <p style="text-align: justify;">Досущ като Русия, България живее в някаква шантава епоха. Тя е смесица от средновековна мизерия с характерната за онези далечни векове крепостническа зависимост, от една страна, и някои типични за ХХІ век постижения на строителството, транспортната и съобщителната техника. Няма как шизофренността на тази обстановка да не засегне психиката на хората. Не усещате ли как все по-често констатираме, че у нас никой не е напълно нормален?</p> <p style="text-align: justify;">А Бог раздава Своята висша справедливост. Само преди малко повече от десетилетие той „ужили“ най-състоятелния и овластен род на земята. „<i>Той бе роден в едно от най-богатите семейства на света</i>[9]<i> и имаше възможно най-бляскавия живот в Ню Йорк, изпълнен с купони из централните ресторанти и с романтични срещи с красиви манекенки. Обаче 23-годишният Рафаел дьо Ротшилд, издънка на прочутата банкова фамилия, умря като вехтошар. Намериха го на един тротоар в </i><i>[луксозния</i><i>] нюйоркски квартал Челси, поел свръхдоза хероин след купонясване в апартамента на негов приятел, заявиха ченгетата.</i>“[10]</p> <p style="text-align: justify;">Съвсем наскоро излежаващият присъда от 24 години и четири месеца плюс глоба от 45 милиона долара бивш президент на банкрутиралата американска корпорация „Енрон“ Джефри Скилинг поиска отпуска от затворническата управа, за да погребе сина си. 20-годишният Джон Тейлър Скилинг бе намерен мъртъв в апартамента му в Южна Калифорния. Полицията откри доста шишенца с лекарства край трупа му.[11]</p> <p style="text-align: justify;">Джефри Скилинг отнесе вината за умишления бакрут на огромната енергийна корпорация. Тя бе разграбена и умишлено доведена до фалит. С нея потънаха спестяванията за пенсии на милиони хора. И досега „Енрон“ се свързва с кандидатпрезидентските кампании на престъпния тандем Джордж Буш-младши – Дик Чейни, тъй като бе един от основните им донори. Сред акционерите на „Енрон“ личат имената на бившия министър на отбраната Доналд Ръмсфелд и на настоящия президент на Световната банка Робърт Зелик, и двамата евреи. Компанията бе силно замесена във финансирането на талибаните в Афганистан и операциите на ЦРУ там. Настоящият марионетен президент на тази страна Хамид Карзай е бивш служител на „Енрон“.[12]</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/047/A-2a.jpg" alt="HEIR DIES OF HEROIN OD Bank scion de Rothschild found on Chelsea sidewalk" title="HEIR DIES OF HEROIN OD Bank scion de Rothschild found on Chelsea sidewalk" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="300" width="220" /></span>В средата на декември тъстът на Марк Мейдоф откри своя зет обесен на тръба в хола на жилището му. 46-годишният мъж бе син на Бърнард Мейдоф – еврейският мошеник, който чрез своя инвестиционно-пенсионен фонд завлече 50 милиарда долара от наивни вложители и сега търка затворническите нарове.[13]</p> <p style="text-align: justify;">Синът на тукашния комунистически сатрап Вълко Червенков, зет на Георги Димитров – Тарабата, се самоуби след пиянство до безпаметност.[14]Дъщерята на свалилия Червенков болшевишки диктатор Тодор Живков – Людмила, умря ненавършила 40 години. А бе любимото чедо на правешкия каскет, което той готвеше за своя наследница на трона на червения монархо-фашизъм. Синът му Владимир е провален получовек, алкохолик и дегенерат. Зетят – пияница и развратник.</p> <p style="text-align: justify;">Единият от наследниците на члена на Политбюро на ЦК на БКП, гологлавия като Фантомас Тано Цолов, застреля брат си.[15]Двама от синовете на Гриша Филипов - съветският тъпанар, оглавявал Министерския съвет, си отидоха без време от този свят, единият по насилствен път. Внучката на този умишлено неизбавил се от своя руски акцент член на Политбюро пък съди своя чичо!</p> <p style="text-align: justify;">За Калин Балев, потомък на злобното троянско джудже и Живков шут Милко Балев, се говори като за изчадие. Навярно помните главата на алчно червения кръг „Орион“ Румен Спасов, потомък на комунистическия изверг Мирчо Спасов? След като с втората му жена ограбиха банки, предприятия, селски кооперативи и се изхлузиха от България, предприемчивата му половинка Веска Меджедиева го заряза, за да умре самотен като куче в изгнание.[16]</p> <p style="text-align: justify;">Внукът на убиеца на хумориста Райко Алексиев ─ Георги Боков, който носи името на своя садистичен дядо, пребиваше майка си и търка затворническите нарове заради кражби на автомобили. Неговата сестра, дъщерята на червения престъпник Филип Боков, който „поглъщаше вината с мезета“, се обеси. Досещате се, че тя бе племенница на Ирина Бокова – гаулайтерка на един от клоновете на световното правителство – ЮНЕСКО. На нейната съвест тежи убийство, останало неразкрито, поради принадлежността й към Интернационала.</p> <p style="text-align: justify;">Не по-приятна е съдбата и на някои от подставените лица на другарите. Например голямата дъщеря на Желю Желев си тегли въжето. Синът на Петър Стоянов – Стефан, бе заловен с наркотици и оръжия. Освен това крадял и не си плащал наема.[17] Комунистическият хамелеон Велизар Енчев, офицер от Държавна сигурност, свикнал да обслужва който му плати повече – от тъмно червено,[18] през синьо, до атакисткия трикольор, също бе застигнат от тежка участ. Синът му стана жертва на тежка карма. Освен по бащина линия, младежът бе обременен от престъпленията на дядо си по майчина. Дядо му Петко Неделчев Петков, баща на Енчевата съпруга Недялка Петкова Неделчева, е бил пръв помощник в престъпленията на един от главните главорези след 9 септември 1944 г. Лев Главинчев. Енчев е потомствен комунист, а неговият тъст-джелатин е бил партиен секретар в Строителни войски и на първична партийна организация в столичния район „Красно село“. Още един потомък на алчно-червено семейство ─ Светла Петрова ─ Станимир Илчев,[19] лежа в испански зандан по обвинение в сводничество.</p> <p style="text-align: justify;">Няма да продължавам. Списъкът е доста дълъг. Трагичното за българите е, че сме се оставили в ръцете на тези болшевишки криминали. Техните предци подхванаха</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center">Гражданската война</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;">която до ден днешен се води по тези земи. Нейните първи изстрели прозвучаха по фронтовете на Първата световна война. Тогава подкукоросаните от болшевиките и техните финансови господари тукашни комунисти започнаха своята разлагаща духа на войската дейност из окопите. Тази битка против българщината премина през Владайския войнишки бунт, Деветоюнския преврат[20] и Септемврийския метеж през 1923 г.,[21] въоръжения комунистически тероризъм срещу държавността, но започнал едва след като съюзниците на комунистите – нацистите, нападнаха Съветска Русия. За да достигне своята кулминация в месеците след трагичния 9 септември 1944 г. В тогавашната вакханалия на кървавия терор и последвалите го милиционерски и съдебни репресии изгоряха около 222 000 достойни българи. „Мероприятията на народната власт“ прекършиха житейските съдби на най-малко още три милиона невинни нашенци.</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/047/A-3a.jpg" alt="You never saw an image of the kike. Because the Jews were ever watchful for that—and rightly so." title="You never saw an image of the kike. Because the Jews were ever watchful for that—and rightly so." style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="217" width="325" /></span>В тази гражданска война комунистите опитаха да обезбългарят югозападната част на страната. Те ликвидираха най-независимата и свободна прослойка на обществото – селяните, здраво свързани с изконните български традиции.Съсипаха прекрасната природа с безумната „индустриализация“. Техният „първи партиен и държавен ръководител“ предлагаше безумни идеи, а партийният „елит“ извърши дълга поредица от най-тежки престъпления срещу човечеството и нацията, като например вноса на циганско население от Румъния, осъществено за постигане на мегаломанската идея да наброяваме повече от 9 милиона жители.</p> <p style="text-align: justify;">Днес наследниците на комунистическите престъпници продължават да безчинстват из България. Те са окупирали ключовите позиции във всички области на живота – преди всичко в икономиката и финансите, в политиката, обществените организации, включително синдикатите, в културата, спорта, медиите... И след като извървяхме този кратък обзорен кръговрат, се върнахме в изходния пункт: „<i>... Кой от върха на властовата пирамида в БГ не е ченге? Кой от олигарсите не е? Кой от собствениците на медии не е? Кой от някои „водещи джурналисти“ не е? Та те и наследниците на бившата БКП-номенклатура ни управляват като ни крадат и лъжат вече 21 години.</i>“</p> <p style="text-align: justify;">Засега алчно червената фашизирана номенклатура безспорно триумфира в тази понякога яростна, а в повечето случаи „студена“ гражданска война. Повечето мислещи люде разбират горчивата истина и в отчаянието си се оттеглят от всякакви публични изяви. Страхът постепенно парализира мнозинството от нашенците така, както и през годините на най-жестокия комунистически терор. Разбира се, има изключения. Намират се хора, които водят своите тихи битки с променящите се като хамелеони комунисти.[22] Те навярно никога не ще се откажат, но помага ли ни това?</p> <p style="text-align: justify;">Едва ли. По-скоро тези личности си навличат беди.[23]Което в никакъв случай не означава, че не бива да ги подкрепяме. Тъкмо обратното – те имат шанса да се превърнат в обединителни ядра на бъдещото единение срещу господството на номенклатурата. В резултат на наученото и на дългогодишния си опит съм сигурен: червените фашисти не могат да бъдат махнати по никакъв друг начин, освен със сила или с огромна изборна победа, която да понесе измамите и манипулациите. Но само в случай, че преобладаващата част от българите се сплоти с цел тяхното измитане от всички позиции, които са узурпирали с помощта на чуждестранните си покровители.</p> <p style="text-align: justify;">Което ще рече, че дори стотиците хиляди редови бивши членове на БКП и БЗНС следва да преодолеят опасенията си и да се присъединят към подготовката на тази своеобразна електорална революция. Нищо няма да се промени с чакане някой да ни поднесе свободата на тепсия у дома. Единствено „спасителите на нацията“ ще се сменят. Ала генезисът им винаги ще е един и същ – БКП и нейния железен юмрук Държавна сигурност. Комунистическата партия бе затворено общество, своеобразна масова масонска ложа. А масоните нямат отечество. Те изповядват древноримската максима:“<i>Ubi panis ibi patria</i>”– „<i>Където има хляб, там е родината</i>“. Дори са я „актуализирали“: “<i>Ubibene, ibi patria</i>” – „<i>Където е добре, там е родината</i>“.</p> <p style="text-align: justify;">Пръв още в края на ХVІІІ век американският писател от френски произход Мишел Гийом Жан дьо Кревкьор (1735 – 1813), натурализиран под името Джон Хектър Сейнт Джон, споменава, че максимата “<i>Ubi panis ibi patria</i>” се е превърнала в мото на европейските имигранти в САЩ.[24] Да не би представителите на тукашната комунистическа върхушка да се изживяват като имигранти в собствената си страна? Нищо подобно, те са нейните назначени сатрапи,[25]изпълняващи волята на чужди господари. Обаче като служители на „<i>носителя на светлината</i>“,[26] на онзи, който на зазоряване побързал да се скрие,[27] те нямат родина. Не чувстват България като своя Татковина. Тяхното Отечество е там, където могат да печелят чрез грабежи и измами, и да харчат на воля.</p> <p style="text-align: justify;">Нормалните хора са носители и продължители на характерните белези на своето семейство, род и народ. За тях по-скоро е валидна друга максима: “<i>Carere patria intolerabileest</i>” или „<i>Н</i><i>епоносимо е да </i><i>се </i><i>лишиш </i><i>от </i><i>отечеството </i><i>си</i>“. Защото: “<i>Opinio multiplex, patria una</i>” ─ „<i>Мнения много, родината е една</i>“. И: “<i>Nemo patriam, quia magna est, amat, sed quia sua</i>” – „<i>Никой не обича родината си, защото е голяма, а защото е негова</i>“.</p> <p style="text-align: justify;">Така мислим ние, нормалните хора. По друг начин интернационалистите, които днес се представят за глобалисти, което е същото. Тяхната война с нас ─ народа, продължава. Те успяват, защото ние сме въоръжени с прашки, лъкове и стрели, а те с най-съвременни изтребители, заредени с ракети – с всякакъв вид власт и медии. По този начин нямаме шанс. Но няма как да не стигнем до логичното питане:</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center">Защо стана така?</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/047/A-4a.jpg" alt="Синът на Петър Стоянов заловен с оръжие" title="Синът на Петър Стоянов заловен с оръжие" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="283" width="325" /></span>Според мен, защото светът изглежда по един начин, струва ни се, че се движи към някакъв всеобщ прогрес, а на практика крайната цел е съвсем различна. Някаква невидима ръка тайно насочва човечеството към обществена система, която ще го подчини на един ограничен елит.</p> <p style="text-align: justify;">Струва си да припомня онова, което равинът на Париж Давид Драш разкрил още към средата на ХІХ век, като цитирал думите на някакъв виден евреин на име Морел : „<i>Какво могат да свършат най-мъдрите мерки на властите във всички страни срещу широкообхватната и перманентна конспирация на един народ, който като обширна и здрава мрежа се е разпрострял върху цялото земно кълбо и който насочва мощта си, за да обсеби всяко случващо се събитие, стига да е в интерес на името Израел?</i>”[28]</p> <p style="text-align: justify;">Възможно ли е да е било така, но нещата да са се променили? Нека се запознаем с мнението на доайенката на американската журналистика, 91-годишната легенда Хелън Томас.Като „президентска кореспондентка“, десетилетия наред тя отразяваше дейността на Белия дом и бе на „ти“ с неговите обитатели ─ от убития Джон Кенеди до Барак Обама. Искам да кажа, че възрастната дама познава американския политически живот отвътре, наясно е с неговото задкулисие.</p> <p style="text-align: justify;">На 2 декември 2010 г. в реч пред Осмата годишна конференция „Представи и схващания на арабо-американците“, проведена в Диърборн, родния град на Хенри Форд, Хелън Томас заяви: „<i>Конгресът, Белият дом и Холивуд, „Уол Стрийт“ са притежание на ционистите. Моето мнение не подлежи на съмнение.</i>“[29] След като я атакуваха, дни по-късно тя се защити: „<i>Просто мисля, че хората трябва да бъдат осведомени за това кой определя възгледите в тази страна.</i>“[30]</p> <p style="text-align: justify;">Още на следващия ден американското еврейско Гестапо[31] – Антиклеветническата лига, обвини възрастната журналистка, че „<i>безпогрешно и ясно се е разкрила като вулгарна антисемитка</i>“.[32] А Държавният университет Уейн побърза да прекрати удостояването на изтъкнати студенти по журналистика с Наградата за разнообразие на медиите „Духа на Хелън Томас“. На което самата тя отговори: „<i>Ще обърна към Антиклеветническата лига да си вземе думите назад. Те си мислят, че имат право да заплашват. Вече отнеха работата ми. Сега искат да ме лишат и от моите почетни звания.</i>“[33]</p> <p style="text-align: justify;">И добави: „<i>... Ръководителите на Държавния университет Уейн се подиграха с Първата поправка </i><i>[на Конституцията</i><i>] и опозориха заложените в нея принципи на свобода на словото и печата</i>“.[34]</p> <p style="text-align: justify;">Дали не се предоверявам на госпожа Хелън Томас? Чак пък Холивуд... Излишно е да ви призовавам да обръщате повече внимание на имената, изписвани в началото и края на американските филми. Нека предоставим думата на покойния Марлон Брандо, смятан от мнозина непредубедени люде за най-велик киноактьор за всички времена. В предаването „На живо с Лари Кинг“ на телевизия CNN той заяви: „<i>Евреи управляват Холивуд. Холивуд е собственост на евреи.</i>“</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p style="text-align: justify;">Още през вече далечната 1979 година Марлон Брандо за първи път изрече своето горчиво заключение по отношение на Холивуд, изцяло завладян от евреите: „<i>Виждали сте очернена всяка раса, но никога не сте виждали непривлекателен образ на чифут,</i>[35]<i> защото евреите много внимават за това. Те никога не допуснаха подобно нещо да бъде показано на екрана.</i>”[36] Същото важи с пълна сила за всяка област на живота. Евреите винаги са Жертви, по всяко време и навсякъде са просто симпатяги – умни, красиви, възпитани, етични… И неотменно нанасят удари точно когато трябва.</p> <p style="text-align: justify;">Докато светът бе зашеметен от атентатите в няколко влака в Мадрид, израелската армия разстреля с ракети от въздуха духовния водач на Хамаз шейх Ахмат Ясин, ликвидира няколко десетки палестинци и разруши дузина къщи в сектора Газа. В интервю за водещия от BBC Тим Себастиян заместник-министър-председателят на Израел Йeхуд Олмерт оправда и защити този терористичен акт срещу един безпомощен старец на инвалидна количка.[37]Разбира се, окупиранотоотциониститеправителствонаСъветскитеамериканскищати наложи вето върху проекторезолюцията на Съвета за сигурност на ООН, която осъждаше израелските действия. Евреите винаги са прави.</p> <p style="text-align: justify;">Еврейският музикален- и кинопродуцент Еърън Русо бе истински богат човек. Например той уреждаше концертите на прочутата британска рокгрупа “Led Zeppelin” в САЩ. Продуцираше нашумели филми с участието на известни режисьори и актьори. Сещам се например за комедията на Джон Ландис „Смяна на местата“[38] с Еди Мърфи, Дан Ейкройд, Ралф Белами и Джейми Лий Къртис, дъщерята на популярния артист и певец Бърнард Шуортз,[39] познат ви като Тони Къртис.</p> <p style="text-align: justify;">През 1990 г. Русо послуша гласа на съвестта си, заряза ционистката върхушка, на която принадлежеше, и се впусна в документалистиката и политиката. Филмът му „Напълно луд“ представлява съкрушителна дисекция на Североамериканското споразумение за свободна търговия – НАФТА. Авторът пръв разкрива, че това е опит за ликвидиране на Канада, САЩ и Мексико и обединението им в една държава. Следващото му разследване─ „Война срещу наркотиците“, прави на пух и прах опитите за въвеждането на карти за самоличност в САЩ. Скоро ще разберете кои са „консултантите“ по тази програма, наети от... „консерватора“ Джордж Буш.</p> <p style="text-align: justify;">След поредица от опити в политиката, Русо обяви своя проект „Свободна държава“. През 2006 г. той създаде пълнометражния документален филм „Америка: От демокрация към фашизъм“. В него изобличава еврейската финансова система в родината си и преди всичко Федералния резерв. Русо убедително доказва, че данъкът върху доходите е противоконституционен. Месеци след появата на филма неговият автор напусна този свят, поразен от... свръхскоротечен рак. Малко преди смъртта си основа електронната медия „Възстановете републиката“ - RestoreTheRepublic.com.</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center">Juden über alles!</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;">Да потърсим още свидетелства. В своята книга „Оръдието и маслинената клонка: Корените на насилието в Близкия изток“ британският журналист от еврейски произход Дейвид Хърст цитира израелския музикант Гилад Ацмон да прогнозира, че Америка „<i>е на път да изгуби своята независимост... и да стане далечна колония на една очевидно по-велика страна, еврейската държава</i>“.[40]</p> <p style="text-align: justify;">През 2003 г. преподавателите (професорите) по политически науки Джон Миършаймър[41] от Чикагския университет, и Стивън Уолт от Факултета по държавно управление „Джон Кенеди“ при Харвардския университет, публикуваха пространно изследване на влиянието на израелското лоби върху вътрешната и външната политика на САЩ. Фактите в него, както и изводите на двамата учени, са поразителни.</p> <p style="text-align: justify;">Според авторите „<i>една от причините за успеха на еврейското лоби в Конгреса на Съединените щати е, че някои ключови депутати са християни ционисти, какъвто е например Дик Арми. През септември 2002 г. той заяви: „Моят приоритет № 1 във външната политика е да защитаваме Израел.“</i>[42]<i> На човек му се струва, че приоритет номер едно на всеки конгресмен би следвало да бъде „да защитава Америка“, но не това изрече Арми. Освен него има доста еврейски сенатори и конгресмени, които действат за това политиката на САЩ да подкрепя интересите на Израел.</i>“[43]<i> </i></p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/047/A-5a.jpg" alt="WHAT IS AN AMERICAN" title="WHAT IS AN AMERICAN" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="413" width="220" /></span>В Съединените щати действа могъщо произраелско лоби, скрито зад фасадата на организацията Комитет за американо-израелски обществени работи ─КАИОР, на английски AIPAC.[44]<i>„Влиянието на AIPAC на Капитолийския хълм</i>[45]<i>се простира дори още по-далеч. Според Дъглас Блуумфийлд, бивш член на ръководното тяло на AIPAC, „за членовете на Конгреса и техните сътрудници е обичайно, когато се нуждаят от информация, първо да се обръщат към AIPAC, преди да се насочат към Библиотеката на Конгреса, към Службата за проучвания на Конгреса, към служителите на комисиите или към експертите при администрацията.“</i>[46]<i> Още по-важно е, че „често се обръщат към AIPAC за написване на речите им, при работа по законодателството, за съвети по тактиките, за извършване на проучвания, за набиране на спонсори и за уреждане на гласувания.“ </i></p> <p style="text-align: justify;"><i>А като теглим чертата се оказва, че AIPAC </i><i>─ de facto агент на едно чуждо правителство, притежава решаващата сила в Конгреса на САЩ. В него никога не се провежда отворен дебат относно политиката на Съединените щати спрямо Израел, дори когато тази политика води до сериозни последствия за целия свят. По този начин едната от трите основни власти в управлението на САЩ е твърдо посветена на подкрепата на Израел. Както отбеляза бившият сенатор Ърнест Холингс (демократ от Южна Каролина) при изтичането на неговия мандат: „Не можете да провеждате политика спрямо Израел, която да е различна от онази, която AIPAC ви задава.“</i>[47]<i> Не е чудно онова, което израелският министър-председател Ариел Шарон веднъж заяви пред американска публика: „Когато хората ме питат как могат да помогнат на Израел, им отговарям – помагайте на AIPAC.“</i>[48]<i>Шарон не е единственият, който възхвалява могъществото на AIPAC. Лидерът на малцинството в Сената Хари Рийд твърди: „Не мога да си представя по-добре организирана и уважавана политическа сила от AIPAC.” А бившият говорител на долната Камара Нют Гингрич нарече AIPAC „най-ефикасната групировка от всеобщ интерес... по цялата планета“. Бившият президент Бил Клинтън описа AIPAC като „поразително ефективен“ и „лобиращ по-добре от всеки друг в този град“.</i>[49]“[50]<i> </i></p> <p style="text-align: justify;">Да не би професорите Джон Миършаймър и Стивън Уолт да са „антисемити“, които преиначават или пресилват нещата?Преди време, когато бе начело на правителството на ционистката държава, Ариел Шарон се обърна към тогавашния външен министър и настоящ президент Шимон Перес: „<i>Искам съвсем ясно да ти обясня нещо. Не се тревожи от американски натиск над Израел, защото ние, еврейският народ, управляваме Америка. И американците го знаят.</i>”[51]Признанието на израелския министър-председател се отнася до останалата единствена свръх сила на планетата. Истината е, че с изключение на периода между 1947 и началото на 1953 година, когато тяхното момче Сталин се взе прекалено насериозно и се възпротиви на Братството, те ръководеха и СССР.</p> <p style="text-align: justify;">Съвсем естествено се натрапва въпросът: На кого да вярваме? Някои твърдят, че банковата столица на света е Лондон и оттам ръководят Съединените щати. Други са убедени, че това става от Кремъл. Трети, като Шарон, който допреди години оглавяваше едно изкуствено създадено държавно образувание, пък втълпява, че Израел управлява Америка.</p> <p style="text-align: justify;">Ще ми се да се спра малко по-подробно на упорито насажданата илюзия за някакво „<i>англосаксонско господство“</i>и за това, че евреите били <i>само „жертви“</i> в тази „<i>конспирация“</i>. Рожбата на френски баща и на английска майка, роденият близо до Версай известен критик на британското общество от първата половина на ХХ век Джоузеф Хилеър Пиер Реней Белок[52] подробно обяснява причините за тази измама. В издадената през 1922 г. негова книга„Евреите“ той пояснява: „<i>През целия период от годините след Ватерлоо</i>[53]<i> до тези, непосредствено след поражението на Франция през 1870-1871 г.,</i>[54]<i> влиянието и положението на евреина в западната цивилизация нарасна до непознати размери и то без всякакво сътресение. Дори това стана някак незабелязано. Навсякъде евреите влязоха в парламентите. По същия начин нахълтаха и сред английската аристокрация, а огромен брой от тях</i><i> – в университетите. Евреин стана министър-председател на Великобритания,</i>[55]<i> друг – основен лидер на италианското възкресение;</i>[56]<i> трети предвождаше опозицията срещу Наполеон ІІІ.</i>[57]<i> </i></p> <p style="text-align: justify;"><i><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/047/A-6a.jpg" alt="EU trade chief accused of anti-Semitism over 'Jewish lobby' comments" title="EU trade chief accused of anti-Semitism over 'Jewish lobby' comments" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="362" width="325" /></span>Тяхното представителство в главните институции на всяка страна постоянно нарастваше. Те започнаха да заемат равнопоставени позиции във всеки важен колеж в Оксфорд и Кембридж; придобиха решаващо значение в националните литератури </i><i>─ например семействата Браунинг и Арнълд в Англия; Мацини в Италия.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>За първи път те навлязоха в европейската дипломация. Обаче армиите и военноморските сили останаха незасегнати от тяхното влияние. Докато техни отломки успяха да се намърдат сред управляващите кралски фамилии.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Институцията на франкмасонството (с която са тъй тясно свързани и чиито ритуали до един имат юдейски характер) също се размножи твърде бързо и обхвана огромни маси. Засилването на [значението на] анонимния печат и на все по-анонимната система на търгуване допълнително увеличиха тяхната власт.</i>”[58]</p> <p style="text-align: justify;">Обърнахте ли внимание на последното: власт? В оригинала е използвана думата power, която обозначава истинската, реалната сила и мощ, определяща и даваща пълномощия на представителната власт – authority. „<i>Докато английският износ и английското корабоплаване започнаха да покриват цялото земно кълбо</i>”, продължава Белок, „<i>същото правеше и английската финансова система. След Ватерлоо Лондон се превърна в световния паричен пазар и финансов борсов център. Интересите на евреина като финансов търговец</i>[59]<i> и интересите на тази огромна търговска система все повече се приближаваха едни към други. Човек спокойно може да каже, че през последната третина на ХІХ век те очевидно съвпаднаха.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Всяко ново икономическо начинание в държавата Великобритания се стремеше към еврейския усет за търговия и по-специално към умението на евреите да водят финансови пазарлъци, най-общо казано. Обратно, всяко еврейско предприятие, всеки нов замисъл на евреина в неговите космополитни действия (докато те не се превърнаха в революционни) изпитваха необходимост от английския търговец и банкер.</i>”[60]</p> <p style="text-align: justify;">Досещате ли се какво иска да подчертае авторът? Сближаването на материалните интереси явно е довело до по-нататъшни крачки. Изолацията била загърбена. Разбира се, доколкото изгодата диктувала това. Смесените бракове между евреи и англичани зачестили. Просто това било наложено от икономическата логика, която не признава религиозни и расови табута.</p> <p style="text-align: justify;">По-нататък Белок продължава своя разказ така: „<i>А евреинът сочеше английската държава като образец за такава, в която можеше да добие всичко, що неговият народ поискаше от гоите. В нея той се наслаждаваше на положение, на каквото не би могъл да се надява, че ще се радва в никоя друга страна на света. Цялата неприязън към него отмря. Той бе допускан до всяка институция в държавата, негов прочут представител оглави английската изпълнителна власт,</i>[61]<i> а все по-изтънчените и проникващите във висшите среди бракове с влиятелни люде взеха да ставата масово явление. Сватбени съюзи между онези семейства, които навремето съставляваха поземлената аристокрация на тази страна, и богатите еврейски търговци.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>След две подобни поколения, с настъпването на двадесетия век, онези велики аристократични английски фамилии, в които нямаше никаква еврейска кръв, вече бяха изключения. В почти всички тях се забелязваха характерните еврейски белези. В някои от те бяха тъй силни, че макар името все още да бе английско и традициите да бяха чисто британски, показващи родословието далеч назад във времето, физическите черти и характерът бяха станали изцяло еврейски. И когато членовете на съответното семейство пътуваха в страни, в които дворянството все още не бе пострадало или не се радваше на такова смесване, те бяха възприемани като евреи.</i>”[62]</p> <p style="text-align: justify;">Ето ви го „<i>англосаксонското господство</i>”. Когато потрябвало, то станало готово само в рамките на две поколения. Днес нещата са отишли отвъд всякаква фантазия. В света на висшите интернационални финанси, бизнес и политика евреите са навлезли кръвно тъй навсякъде и надълбоко, че трудно ще намерите видна фамилия, в чиито хромозоми те да не са представени с достатъчен брой юдеохазарски гени. Предлагам един пример, който има връзка както с историята, така и с настоящето, в което живеем.</p> <p style="text-align: justify;">Неотдавна дъщерята на бившия американски вицепрезидент Ал Гор[63] се омъжи за внука на банкера на болшевиките Яков Шиф. Това нищо ли не ви говори? Този брак не е ли чудесна индикация за проникването на хората от финансовия елит в сферата на висшата международна политика. Нищо добро не очаква човечеството вследствие на тази симбиоза между елитите на евреите и неверниците – гоите, говедата.</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/047/A-7a.jpg" alt="Peres "warns" of dangers of Egyptian democracy" title="Peres "warns" of dangers of Egyptian democracy" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="380" width="325" /></span>А от всичко, което Белок изнася като факти в своята книга, без никакво съмнение можем да заключим: целта на англосаксонските и на еврейските големци е една и съща – световно господство. Взаимното им проникване в чисто физически, ако щете биологически смисъл, е неоспоримо. През последния век евреите доминират и това е напълно естествено, като имаме предвид огромните им финансови възможности и факта, че практически владеят франкмасонството. Тази юдеомасонска мрежа е обхванала света уж в името на Израил. Натрупаните през годините на четене и осмисляне мои скромни знания ми дават известно основание с висока доза увереност да твърдя: преди всичко заради интересите на един невероятно ограничен по размерите и духовността си и изумително материално богат предимно еврейски елит.</p> <p style="text-align: justify;">Самият Белок изтъква, че франкмасонството е само инструмент в ръцете на еврейските финансисти. Те го използват най-вече в политиката, където израстването и заемането на високи постове е невъзможно, без принадлежност към тайните общества. Масонството е онзи мост, който позволява на евреите лесно да достигат до върховете на обществата на приемните им народи. Великобритания е първата държава, поела грижа за „своите” евреи и тяхната защита. Така е още от революцията на финансирания от евреите Оливър Кромуел, извършена през ХVІІ век. Това е и първата сериозна атака срещу християнството и установения монархически Божествен ред в Европа.[64]</p> <p style="text-align: justify;">Още нещо, което дообяснява измамата с някаква „<i>англосаксонска конспирация</i>”, зад която се крият еврейските банкери. Белок пише, че франкмасоните са изключително силни във Великобритания. Това е една вече установена традиция. Тя е жива и действена. Тъкмо тази традиция кара „<i>чуждите правителства да възприемат британската държава като официална защитница на евреите в другите страни. Тъкмо от Великобритания се очакваше да се намеси с цялата си възможна мощ, когато евреите биваха преследвани в християнските страни на изток: да подкрепя еврейската финансова енергия по целия свят, а в замяна да получава известни облаги от тази взаимовръзка.</i>”[65] Voilà, както биха казали французите. Така се оформя легендата за „<i>англосаксонското господство</i>“.</p> <p style="text-align: justify;">Къде е истината? Тя най-точно се съдържа в току-що цитираното признание на Ариел Шарон. Ала сега ще ви представян нейният най-синтезиран вид.Във вторник, 16 октомври 2003 г., тогавашният министър-председател на Малайзия, университетският преподавател д-р Мохатир Мохамад заяви в реч пред ислямски лидери: „<i>Евреите управляват света чрез посредници.</i>”[66] И в рамките на една седмица това му струва премиерския пост…</p> <p style="text-align: justify;">Само преди месеци Европейският еврейски конгрес заклейми като „<i>антисемит</i>“ еврокомисаря по търговията Карел Де Гухт. Бившият белгийски външен министър „заслужи“ този етикет заради следния негов коментар на израелско-палестинските преговори за мир в интервю, дадено от него: „<i>Не бива да подценявате тежестта на еврейското лоби на Капитолийския хълм, Конгреса на САЩ. Това е най-добре организираната групировка за оказване на натиск там... Не бива да подценявате мнението извън това лоби, мнението на обикновения евреин, който не живее в Израел. Сред повечето евреи съществува убеждение, че те винаги са прави, и аз трудно мога да го опиша по другояче“. Това убеждение трудно може да бъде преборено с рационални аргументи. Никак не е лесно да водите смислена дискусия по ситуацията в Близкия изток даже с един умерен евреин. Това е въпрос на емоции.“</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Моше Кантор, президент на Европейския еврейски конгрес, заяви: „Отново чуваме свиреп антисемитизъм от висш европейски представител. Очевидно клеветата за мощта на евреите е възприета на най-високите равнища в Европейския съюз. Това трябва да разтревожи всеки, който иска една по-толерантна Европа.“</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Европейската комисия се разграничи от бележките </i><i>[на комисаря по търговията</i><i>], определяйки ги като „лични виждания“, които не отразяват позицията на Европейския съюз относно близкоизточния мирен процес.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Шумът идва след коментарите направени от </i><i>[евреина</i><i>] Тило Зарацин, член на Съвета на директорите на </i><i>Bundesbank, че „всички евреи имат по-висши гени“.</i>“[67]</p> <p style="text-align: justify;">Година по-рано световната ционистка мафия предотврати показването по английската телевизия “Chanel 4” на документален филм, разкриващ могъществото на произраелското лоби във Великобритания.[68]А когато южноафриканският католически епископ Дезмънд Туту сравни режима в Израел с този на Адолф Хитлер в нацистка Германия, ционистите в САЩ направо пощуряха. И се втурнаха с пари и влияние да принуждават приближените до свещеника евреи да му обърнат гръб и се откажат от него![69]</p> <p style="text-align: justify;">Нима не разбирате, че поредицата от обществено-политически трусове, които разлюляха доскоро изглеждащия заспал арабски свят, са предизвикани все „<i>в интерес на името Израел</i>“.Западът имал задължение да отглежда демокрация! Така твърди редакционен коментар в лондонския „Обзървър“.[70]</p> <p style="text-align: justify;">Ако някой обърне нещата, възможна ли е тази максима да задължи исляма да отгледа и възпита мюсюлмански режим в петдесет и първия щат на САЩ, Великобритания? Дали на жителите на мъгливия европейски „Хавай“ ще им бъде приятно да се покоряват на правилата на някаква шериатска демокрация? И да гледат как забулената с фередже тяхна кралица слуша как някакъв чалмалия чете вместо нея новогодишното й обръщение към нацията? Или по-скоро нейната реч по случай Хадж...</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center">Сериалът „телевизионни революции“</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/047/A-8a.jpg" alt="През есента 2009 г. всесилната левитска мафия предотврати показването на документален филм за могъществото на произраелското лоби във Великобритания по телевизия "Chanel 4"." title="През есента 2009 г. всесилната левитска мафия предотврати показването на документален филм за могъществото на произраелското лоби във Великобритания по телевизия "Chanel 4"." style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="375" width="220" /></span>Вижте разминаването между думи и дела. Докато с едната си ръка интернационалният левитски елит „сее“ някаква „демокрация“, с другата иска да я премахне. В разгара на масовите протести срещу диктатурата на Хосни Мубарак по улиците на Кайро и Александрия израелският „<i>президент Шимон Перес заяви, че изборите в Египет могат да бъдат опасни</i>“. Той продължи, че това ще бъде така, ако Мюсюлманските братя победят при гласуването, защото „<i>няма да донесат мир</i>“.</p> <p style="text-align: justify;">„<i>Независимо от атаките срещу президента Мубарак аз го познавам от много години чрез неговото президентство“, каза той. „И му вярвам като една от личностите, която спаси живота на много хора, като предотврати война в Близкия изток... Независимо от настоящите критики срещу него, приносът му за мира, доколкото ми е известен, няма да бъде забравен.</i>“[71]</p> <p style="text-align: justify;">Същия ден друг „гений“ на демокрацията от подобен калибър, бившият американски вицепрезидент Дик Чейни – прононсиран крадец и военнопрестъпник, също изрече похвално слово за диктатора Мубарак, като го определи като „<i>добър човек, добър приятел и съюзник на Съединените щати и ние трябва да помним това</i>“.[72]</p> <p style="text-align: justify;">Спомнете си мое вече обнародвано твърдение: диктаторът е добър или лош в зависимост от интереса на оценяващите го. Както комуниста у нас – за масите с промито съзнание има „добри“ и „лоши“ болшевики и ченгета... От което не се получава нищо друго, освен всеобща „мина плакалница“.</p> <p style="text-align: justify;">Първо свалиха режима в Тунис. Не, той не падна. Силите на Братството отстраниха диктатора Бен Али. Някой да се сеща за него? А изминаха само две-три седмици от „бягството“ му в Саудитска Арабия. Заграбил милиарди, той навярно добрува със семейството си под крилото на кралската фамилия в Риад.</p> <p style="text-align: justify;">Докато египтяните заливаха с гнева си улиците на големите градове и искаха оставката на диктатора, Израел, Саудитска Арабия, Йордания и Обединените арабски емирства натискаха Съединените щати да намалят натиска си върху Мубарак. Да забавят процесите в страната, за да могат да въдворят свои верни момчета по върховете на тамошната власт.[73] Стопанинът на Белия дом се луташе от призиви за спокойствие и постепенно „демократизиране“ на Египет, до призиви към крадеца-диктатор, който „<i>която спаси живота на много хора</i>“и бе „<i>добър приятел и съюзник на Съединените щати</i>“, да „<i>ускори провеждането на реформите</i>“. Понастоящем Барак Обама и иранският президент Махмуд Ахмадинеджад са си плюли в устите, както се казва. И двамата „<i>приветстват „новия Близък изток</i>“![74] Политически полюси, врагове или вечни интереси?</p> <p style="text-align: justify;">Накрая остана горчивият привкус, че всичко това е déjà vu. Виждали сме го, но не толкова у нас, колкото в Румъния през декември 1989-а или в Москва през август 1991 година. Който има сетива за същността на събитията, няма как да не се е впечатлил от телевизионните кадри, показващи как „народ и армия са заедно“. Нещо, което всеки, който е минал през казармата, едва ли ще приеме. Защото по целия свят във войската действа принципът на йерархията и безпрекословното единоначалие. Воините се подчиняват на своите висшестоящи.В противен случай армията се разлага и разпада.</p> <p style="text-align: justify;">Този път CNN не бе сама в излъчването на поредния епизод от сериала „нежни революции“.Телевизията отново се довери на традиционната глашатайка на тези телевизионни преобразования, иранката по баща Кристиян Аманпур, въпреки че от десетина месеца тя пристана на уж конкурентната ABC. За пореден път тази „тигрица“ на този род обществени катаклизми бе единствената, допусната до покоите на отиващия си диктатор.Нима забравихме съвсем неизненадващото й присъствие в София по време на т. нар. януарски събития от 1997 г.?„Милата“ Аманпур„притежава“ шесто чувство за историчност. Пристигна дни преди „разгневеният народ“ да нападне Народното събрание в българската столица. През „съдбовната“ нощ тъкмо тя предаде в интернационален ефир „вестта“ за убит протестиращ пред парламента. Което доналя масло в огъня, но часове по-късно бе опровергано от дежурните екипи в „Пирогов“. Да не пропускаме факта, че Аманпур е съпруга на евреина Джеймс Рубин, който беше помощник-държавен секретар и говорител на правителството на Бил Клинтън...</p> <p style="text-align: justify;">Така се прави. Сценарият е един и същ, само че в него се допускат варианти,които зависят от конкретната обстановка. В Румъния станахме телевизионни свидетели на нещо невиждано в световната военна история. Армията заряза командирите си и танковете обърнаха своите дула срещу властниците. Този път гледахме как протестиращи размахват знамена от куполите на тежките американски бронирани машини с отличителни знаци на египетската войска, които уж трябваше да въдворяват ред. Накрая властта премина у военните, а за взимането на решенията ще се разчита на бившия главен шпионин на Мубараковия режим и главен приятел – пардон, преговарящ с Израел, вицепрезидента Омар Сюлейман, най-здравият сърдечно болен на земята (с четири прекарани инфаркта). Онзи, който твърдеше, че протестите на египтяните са финансирани и режисирани от външни сили.[75]Самата военна хунта декларира, че ще спазва всички действащи международни договори, по които Египет е страна.</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/047/A-9a.jpg" alt="Egypt's next move toward democracy" title="Egypt's next move toward democracy" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="205" width="325" /></span>Ето къде е разковничето. Реакцията бе мълниеносна: „<i>Президентът на САЩ Барак Обама приветства ангажимента на египетските военни за преход към демократично гражданско управление и към международните задължения на страната, особено на договора му с Израел.</i>“[76]Което даде основание на екрана на CNN да бъде пуснат да „тече“ надпис, който гласеше, че Обама е доказал своята зависимост от Израел.[77] Ден по-рано един от тези „плуващи“ текстове гласеше: „<i>Уол Стрийт“ радостно аплодира слизането на Мубарак от власт.</i>“[78] Колко бързо преодоляха пространството от Мубарак като верен приятел на САЩ до веселието от свалянето му от диктаторския трон! За урок не само на останалите авторитарни самодържци по целия свят, но и на всички властници.</p> <p style="text-align: justify;">Да не пропускаме, че като основен опозиционен говорител очертаха„атомния войн“ Мухамед Ел Барадей. В интервю за BBC известен египетски журналист не скри учудването си от този факт. Най-малкото защото Ел Барадей е прекарал значителна част от живота си в Европа и не познава реалността в своята родина. Без да коментираме кой бива допуснат до върха на толкова важна интернационална организация, каквато е Международната агенция за атомна енергия (МАГАТЕ)... Очаквайте новите епизоди на телевизионния сериал „нежни революции“ в арабския свят. Може би първоначално в Алжир и Йемен, сетне в Либия и Сирия, по-малко вероятно в Йордания, но едва ли в Саудитска Арабия, Кувейт и Обединените арабски емирства.</p> <p style="text-align: justify;">Малцината, които са проследили как западните медии отразяваха събитията в Египет, няма как да не са установили „странната“ промяна на отношението към организацията Мюсюлмански братя. Първоначално тя бе представяна като умерена и патриотична. Сетне стана „<i>с ляв уклон</i>“ и прекалено „<i>ислямистка</i>“. Ден-два преди „<i>верният приятел на САЩ</i>“ Хосни Мубарак да бъде принуден да слезе от политическата сцена, Мюсюлманските братя бяха обявени за „<i>крайни ислямисти</i>“, които „<i>отричат правото на съществуване на Израел</i>“. Пък и Хосни Мубарак, барабар с „блокираните“ му милиарди в швейцарски банки, скоро ще потъне в забвение. Някога Йосиф Висарионович ликвидираше хората, които му създаваха проблеми. Сега ги пращат в „Аркадия“. Тодор Живков наричаше това „заслужен отдих“... През цялото време израелският печат изобщо не криеше, че Тел Авив силно притиска официален Вашингтон.</p> <p style="text-align: justify;">С ръка на сърцето съм длъжен да уточня: Когато споменавам „<i>евреи</i>“, „<i>евреите</i>“, нямам предвид всички евреи, а техния представящ се за интернационален, а по истинската си същност крайно нацистки елит. Горе-долу на същото мнение са и професорите Джон Миършаймър и Стивън Уолт: „<i>Ала не всички еврейски американци са част от лобито, тъй като за много от тях Израел не е от първостепенна важност. Например в проучване, проведено през 2004 г., приблизително 36 на сто от еврейските американци са заявили, че „не са много“ или „въобще“ не са емоционално привързани към Израел.</i>[79]“[80]Обаче: „<i>Две години по-рано техният дял бе 28 на сто</i>.[81]“[82]</p> <p style="text-align: justify;">В състояние съм да ви засипя с факти, които доказват, че един таен юдеомасонски елит ръководи света. Насочва го към пъкъла на единната комунистическа държава. Тежко и горко на онези, които дръзнат да му излязат насреща и да говорят истината. Знам го от личен опит.</p> <p style="text-align: justify;">Обаче някои ще попитат: Какво отношение има всичко това с нашето дердже? Отговорът е лесен и отново е изграден върху поредица от факти и събития. Нали знаете: “<i>Contra factum non dadur argumentum</i>”– „<i>Н</i><i>е съществува </i><i>аргументация </i><i>срещу </i><i>даден </i><i>факт</i>“. По-популярен е изразът: „<i>Когато фактите говорят,дори боговете мълчат</i>.“ Ала очаквайте изясняването на това в продължението на тази обемиста поредица.</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p style="text-align: justify;"><i>Следва.</i></p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p style="text-align: justify;"><i>Не извън темата</i>: В електронното преброяване на българското население по интернет можеха да участват всички, които притежават адресна регистрация в България, в т.ч. имигранти с нашенски лични карти. Което със сигурност изкуствено ще увеличи броя на българите и ще успокои хората у нас. Така поне за известно време те по-трудно ще забелязват надвисналата заплаха да останем малцинство в собственото си Отечество.</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p style="text-align: justify;"><i>Очаквайте в четвъртък в рубриката </i>„Епопея на негодниците“: „КАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“: ИВО ИНДЖЕВ ─ ЕДИН ОТ НАЙ-УСПЕШНИТЕ ПРОЕКТИ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ“, Част ІІ.</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p>Предните части на поредицата можете да прочетете тук:</p> <p> </p> <p style="text-align: center;">Част І <i>За липсата на образование или крахът на християнската цивилизация • Кой и защо ликвидира образованието в цивилизования свят • Малограмотни послушници са необходими на новия световен ред</i></p> <p style="text-align: center;">Част ІІ <i>Редуцирането на християните • Китай – бъдещата пенсионерска нация • Страхът и търпението, които ни обрекоха на унищожение</i></p> <p style="text-align: center;"> Част ІІІ <i>Имаме шанс, но сме безразлични, пасивни и се доверяваме на лансираните от Интернационала • Създателите на исляма го атакуват като „глобална заплаха“, защо? • Промитите мозъци са лесни за манипулиране или напред към новия световен ред</i></p> <p style="text-align: center;">Част ІV <i>Демокрация ли? Що е то? • Тяхното изкуство ─ метод за промиване на съзнанието • Потъва ли светът</i></p> <div style="text-align: center;">Част V <i>Смърт на традициите • Участието на мнозинството може да преобърне плана на Интернационала • Потъва ли светът</i></div> <div><strong><em></em></strong><br /></div> <div> <hr align="left" size="1" width="33%"> </div> <div> <p>[1] Стоян Михайловски – „Как западат и се провалят държавите“ в: „Защо сме такива?: В търсене на българската културна идентичност“, Иван Еленков и Румен Даскалов, съставители, Издателство „Просвета“, София, 1994 г., стр. 102. Подч. мое.</p> </div> <p>[2] Вж. “Нестор — 07.02.2011 @ 19:25” в читателските мнения в публикацията от online: http://www.vsekiden.com/87111 Правописът запазен; подч. мое.</p> <p>[3]Вж. Александр Север – „10 мифов о России“, Издательство „Эксмо“, Москва, 2009 г.</p> <div> <p>[4]Вж. „От Матея свето Евангелие“, гл. 7, ст. 18 и целия пасаж от стих 15 до 20.</p> </div> <div> <p>[5]В уж християнска Русия времеизмерването продължава да бъде като при атеистичния болшевизъм.</p> </div> <div> <p>[6]Елена Шереметова – „Внука Андропова избили в Москве“, Life News, Life News Online, Москва, Понедельник, Февраль 7, 2011 г., online: http://www.lifenews.ru/news/5077 Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[7]Пак там.</p> </div> <div> <p>[8]Пак там. Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[9]С абсолютна сигурност в най-богатото.</p> </div> <div> <p>[10]“Heir Dies of Heroin OD: Bank scion de Rothschild found on Chelsea sidewalk” by George Rush, Alice McQuillan and Dave Goldiner, Daily News Staff, “The Daily News”, London, Saturday, April 29th 2000 г., online: http://www.nydailynews.com/archives/news/2000/04/29/2000-04-29_heir_dies_of_heroin_od_bank_.html Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[11] Вж. “Enron Exec Jeffrey Skilling’s Son Found Dead, Father Asks for Prison Leave” by Edecio Martinez, CBSNews.com, CBS Interactive Inc., New York, NY, February 4, 2011 г., online: http://www.cbsnews.com/8301-504083_162-20030680-504083.html</p> </div> <div> <p>[12] Вж. “Afghanistan, the Talibanand the Bush Oil Team” by Wayne Madsen, Democrats.com, New York, January 2002г., Globalresearch.ca,Centre for Research on Globalisation (CRG), Montreal, Qc, Canada, 23 January 2002г., online:http://www.globalresearch.ca/articles/MAD201A.htmlПовече подробности в:Георги Ифандиев – „Световното правителство: Каква е цената на човечеството?“, том 1, Издателство „Юнион-21“, София, 2005 г.</p> </div> <div> <p>[13] Вж. “Madoff son found dead in NY apartment” by Kara Scannell in New York, “Financial Times”, London, December 11, 2010 г., online: http://www.ft.com/cms/s/0/5d0b830e-0538-11e0-b31a-00144feabdc0.html#axzz1DTarRmYg</p> </div> <div> <p>[14] Вж. „Проф. Белчо Белчев: Синът на Вълко Червенков се самоуби след безумно пиянство!“, едно интервю на Ванина Здравкова, Информационна агенция БЛИЦ, София, 24 ноември 2009 г., online: http://www.blitz.bg/article/14994</p> </div> <div> <p>[15] Вж. Еми Мариянска – „Дамян Дамянов: Единият син на Тано Цолов застреля другия!“, Информационна агенция БЛИЦ, София, 23 юли 2010 г., online: http://www.blitz.bg/article/19689</p> </div> <div> <p>[16] Вж. подробности в: Емил Груев – „Румен Спасов: Водя борба да се отърва от тази мръсна, наркоманска фамилия!“, Информационна агенция БЛИЦ, София, 12 август 2009 г., online: http://www.blitz.bg/article/13328</p> </div> <div> <p>[17] Вж. напр. “Синът на Петър Стоянов заловен с оръжие”, FrogNews, София, неделя, 11 октомври 2009 г., online: http://frognews.bg/news_15981/Sinat_na_Petar_Stoianov_zaloven_s_orajie/; „Синът на Петър Стоянов натопен от хазяйка“, в. „Труд“, София, 9 октомври 2009 г., online: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=248803; „Синът на Петър Стоянов се дрогирал и не си плащал наема?“, Информационна агенция БЛИЦ, София, 21 октомври 2009 г., inline: http://www.blitz.bg/article/14384</p> </div> <div> <p>[18]Водеше рубрика във в. „Земя“ на Димитър „Гестапото“ Иванов, последния шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС. После във в. „Атака“, сега в... „Десант“. Бълваше змии и гущери срещу „сините“. Заради тези му „заслуги“ Надежда Михайлова го назначи за посланик в Хърватия. Там се замеси в скандал с едно фалшиво интервю с тогавашния тамошен президент Франьо Туджман. След което от екрана на ярко червената телевизия „Седем дни“ на агента на ДС и кредитен милионер Георги Агафонов клеймеше всичко що бе извън червения политически спектър. Както навремето в „Отечествен фронт“, където работеше като ченге под прикритие.</p> </div> <div> <p>[19]Масово наричана Отрова.</p> </div> <div> <p>[20]Организиран от масонските ложи. В него участват офицери-масони, членове на ВМРО, а комунистите наливат масло в огъня.</p> </div> <div> <p>[21]Също дело на масонските ложи. След потушаването му масоните събират матероални пожертвования за пострадалите комунисти.</p> </div> <div> <p>[22]Например проф. Янко Янков. <i>(Вж. „Държавна сигурност безчинства и днес: Прокурор постановява разправа с политзатворник на комунизма № 1“, „Форумът“, </i><i>forumat-bg.com</i><i>, София, Четвъртък, 10 Февруари 2011</i><i>, online: http://www.forumat-bg.com/politika/1114-darzhavna-sigurnost-bezchinstva-i-dnes</i><i>)</i></p> </div> <div> <p>[23] Вж. напр. Георги Ифандиев – „Държавна сигурност безчинства и днес: Прокурор постановява разправа с политзатворник на комунизма № 1“, „Форумът“, София, четвъртък, 10 Февруари 2011 г., online: http://www.forumat-bg.com/politika/1114-darzhavna-sigurnost-bezchinstva-i-dnes</p> </div> <div> <p>[24]Вж. J. Hector St. John Crevecoeur – “Letters from an American Farmer”, reprinted from the original ed., with a prefatory note by W. P. Trent and an introduction by Ludwig Lewisohn, Fox, Duffield And Company, New York, NY, 1904 г., стр. 54.</p> </div> <div> <p>[25]Което ще рече деспоти, тирани.</p> </div> <div> <p>[26] В основния си „труд“, озаглавен „Морал и догма“, смятаният за „най-велик“ американски масон и лидер на това интернационално подривно движение през ХІХ век Албърт Пайк подчертава: „ЛУЦИФЕР, Носителят на светлината! Странно и загадъчно име, дадено на Духа на Мрака! Луцифер, Синът на Утрото! Той ли е онзи, който носи Светлината и неговият нетърпим блясък заслепява слабите, чувствителните или егоистичните Души? Без съмнение е така!“ <i>(Albert Pike - “Morals and Dogma of the Ancient and Accepted Scottish Rite of Freemasonry , prepared for the Supreme Council of the Thirty Third Degree for the Southern Jurisdiction of the United States”, Published by His Authority, Charleston, 1871 г., стр. 321.)</i></p> </div> <div> <p>[27]„И през нощта се дигна и, като взе двете си жени и двете си слугини и единайсетте си сина, преброди Иавок; и като ги взе, прекара ги през потока, прекара и всичко, що имаше. И остана Иаков сам. И с него се бори Някой до зори; и като видя, че го не надвива, допря се до ставата на бедрото му, и се повреди ставата на бедрото у Иакова, когато се бореше с Него. И (му) рече: пусни Ме, защото се зазори. Иаков отговори: няма да Те пусна, докле ме не благословиш. И рече: как ти е името? Той отговори: Иаков. И (му) рече: отсега името ти ще бъде не Иаков, а Израил, защото ти се бори с Бога, та и човеци ще надвиваш. Попита Иаков, думайки: обади (ми) Твоето име. А Той отговори: защо Ме питаш за името Ми? (то е чудно.) И го благослови там. И нарече Иаков онова място с име Пенуел; защото, казваше, видях Бога лице с лице, и се запази душата ми. И слънцето бе изгряло, когато той изминуваше Пенуел; и куцаше с бедрото си. Затова и досега синовете Израилеви не ядат жилата, която е на бедрената става, защото Онзи, Който се бори, беше се допрял до ставната жила на Иакововото бедро.“ <i>(Библия, „Първа книга Моисеев – Битие“, гл. 32, ст. 22-32.)</i></p> </div> <div> <p>[28] David Drach, Chevalier P. L. B. – “De l’Harmonie entre l’Eglise et la Synagogue”, Tome premier, Editeur Paul Mellier, Paris, 1844 г., стр. 79.</p> </div> <div> <p>[29] “U.S. News: Wayne State ends Helen Thomas Award”, UPI, UPI.com, , December 4, 2010 г., online: http://www.upi.com/Top_News/US/2010/12/04/Wayne-State-ends-Helen-Thomas-Award/UPI-69151291511834/</p> </div> <div> <p>[30] “Worse Than Bigoted: Helen Thomas’s latest may be too much for the Society of Professional Journalists” by James Taranto, “The Wall Street Journal”, New York, NY, December 6, 2010 г., online: http://online.wsj.com/article/SB10001424052748704156304576003331282575692.html</p> </div> <div> <p>[31]Повечето от началниците на действителното нацистко гестапо и на болшевишкото НКВД-КГБ са били от еврейско потекло – Химлер, Айхман, Хайдрих...; Дзержински, Ягода, Берия, Андропов, Примаков...</p> </div> <div> <p>[32] “Helen Thomas: “Congress, White House owned by the Zionists” by JPost.com Staff, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, December 5, 2010 г., online: http://www.jpost.com/Headlines/Article.aspx?id=198099</p> </div> <div> <p>[33] Вж. “Helen Thomas blasts Wayne State University for ending award in her honor” by Niraj Warikoo, “Detroit Free Press”, Detroit, MI, December 7, 2010 г., online:свалено от мрежата на December 30, 2010 г.; “Helen Thomas says Anti-Defamation League is intimidating her” by Niraj Warikoo, “Detroit Free Press”, Detroit, MI, December 9, 2010 г., online: http://deceivedworld.blogspot.com/2010/12/helen-thomas-says-anti-defamation.html</p> </div> <div> <p>[34]Пак там.</p> </div> <div> <p>[35]Актьорът използва думата “kike”, която означава „чифут“. Това не е обидно, защото на кавказките езици думата за евреин е „чафут“.</p> </div> <div> <p>[36] “Playboy Interview: Marlon Brando” by Lawrence Grobel, “Playboy”, Vol. 26, Iss. 1, Playboy Enterprises, Inc., Chicago, IL, January 1979 г., стр. 242, online: http://www.playboy.com/articles/marlon-brando-interview/index.html?page=2</p> </div> <div> <p>[37] Вж. “How will targeted killings affect the peace process?”, In a HARDtalk interview broadcast on 29 March, Tim Sebastian speaks to Ehud Olmert, Israel’s Deputy Prime Minister, about his country’s targeted killing of Hamas leader Sheikh Ahmed Yassin, “HARD Talk”, BBC World, London, Monday, March 29, 2004 г., 4,30; 11,30; 15,30 GMT и 19,30 GMT: 7,30; 14,30; 18,30 ч. и 22,30 часа българско време, видеозаписът е достъпен от адрес online: http://news.bbc.co.uk/2/hi/programmes/hardtalk/3579669.stm</p> </div> <div> <p>[38]“Trading Places”, Directed by John Landis, produced by Aaron Russo, written by Timothy Harris, Herschel Weingrod, starring Dan Aykroyd, Eddie Murphy, Ralph Bellamy, Don Ameche, Denholm Elliott, Jamie Lee Curtis, music by Elmer Bernstein, Cinema Group Ventures</p> <p>Paramount Pictures, 1983 г.</p> </div> <div> <p>[39]Родителите на Бърнард Шуортз или Тони Къртис били еврейски имигранти от Унгария.</p> </div> <div> <p>[40] David Hirst – “The Gun and the Olive Branch: The Roots of Violence in the Middle East”, Nation Books, New York, NY, 2003 г., стp. 49.</p> </div> <div> <p>[41] Евреин.</p> </div> <div> <p>[42] Questions for Dick Armey: Retiring, Not Shy” by Jake Tapper, “The New York Times Magazine”, New York, NY, September 1, 2002 г. Том ДиЛей също се обяви за „израелец по сърце“. Вж.“DeLay Says Palestinians Bear Burden for Achieving Peace” by James Bennet, “The New York Times”, New York, NY, July 30, 2003 г. <i>Бел. Д.М. и С.У.</i></p> </div> <div> <p>[43] John J. Mearsheimer and Stephen Walt – “The Israel Lobby and U.S. Foreign Policy”, Farrar, Straus and Giroux, New York, NY, 2007 г., стр. 17.</p> </div> <div> <p>[44] American Israel Public Affairs Committee (AIPAC).) <i>Бел. Д.М. и С.У.</i></p> </div> <div> <p>[45] Където е разположено законодателното тяло ─ Конгресът на САЩ. <i>Бел. Д.М. и С.У.</i></p> </div> <div> <p>[46] Цитат от: Camille Mansour – “Beyond Alliance: Israel in U.S. Foreign Policy”, translated by James A. Cohen, Columbia University Press, New York, NY, 1994 г., стp. 242.<i>Бел. Д.М. и С.У.</i></p> </div> <div> <p>[47] “Sen. Hollings Floor Statement Setting the Record Straight on His Mideast Newspaper Column,” May 20, 2004, a copy of which can be found on the former Senator’s web site.<i>Бел. Д.М. и С.У.</i></p> </div> <div> <p>[48] Обнародвано в рекламна публикация на AIPAC във вестник “The Chicago Jewish Star”, August 29 – September 11, 2003.<i>Бел. Д.М. и С.У.</i></p> </div> <div> <p>[49] Цитатите са взети от страницата в интернет на AIPAC на 14 януари 2005 г., online: www.aipac.org/documents/whoweare.html#say <i>Бел. Д.М. и С.У.</i></p> </div> <div> <p>[50]John J. Mearsheimer and Stephen Walt – “The Israel Lobby and U.S. Foreign Policy”, Farrar, Straus and Giroux, New York, NY, 2007 г., стр. 18.</p> </div> <div> <p>[51] “Washington Report on Middle East Affairs”, October 10, 2001 г., online: от http://www.wrmea.com/html/newsitem_s.htm, както и http://www.fpp.co.uk/online/01/10/Sharon3.html или http://www. radioislam.net/islam/english/jewishp/usa/sharon.htm; “Sharon to Peres: „We Control America”: Congressional Pandering to Israel proves him Right” by Mohamed Khodr, “Media Monitors Network”, California, USA, November 20, 2001 г., online: http://www.mediamonitors.net/khodr49.html; “Israeli Outlaws in America: The Case of Rafi Eitan” by Kurt Nimmo, “CounterPunch”, Petrolia, CA, August 25, 2003 г., online: http://www.counterpunch.org/nimmo08252003.html; “The Night After: The Easier the Victory, the Harder the Peace” by Uri Avnery, “CounterPunch”, Petrolia, CA, April 10, 2003 г., online: http://www.counterpunch.org/avnery04102003.html; “Sharon & God”, “New York’s Free Weekly Newspaper”, Volume 14, Issue 41, Thursday, October 11, 2001 г. и др.; ционистите се опитват да се измъкнат, като обявяват цитата за фалшификат, но този път свидетелите и източниците са много и неумолимо откровени.</p> </div> <div> <p>[52] Признавам, че не съм уточнил правилното произношение на името на Joseph Hilaire Pierre René Belloc, което може да е и във френския вариант Жозеф Илер Пиер Рьоне Белок.</p> </div> <div> <p>[53]Битката при Ватерлоо, провела се на 18 юни 1815 година, е последната битка на Наполеон I. Тогава, край иначе незабележимото белгийско селце императорът претърпява съкрушително поражение, довело до края на неговото управление. С нея завършват т. нар. Сто дни на Наполеон, започнали със завръщането му от заточение на остров Елба и приключили с краха му при Ватерлоо. От наименованието на този период насам е приет негласният обичай в политиката, да се дава нерагламентиран толеранс от сто дни на всяко ново управление.</p> </div> <div> <p>[54]Става дума за Френско-Пруската война, започнала на 19 юли 1870 г. и завършила със загуба на Франция. През януари 1871 г. Ото фон Бисмарк обявява във Версай окончателното обединение на германските княжества в единна държава.</p> </div> <div> <p>[55]Авторът има предвид напълно зависимия от Ротшилдови евреин Бенджамин Дизраели, станал лорд Бийконсфийлд.</p> </div> <div> <p>[56] Става дума за наставника на масона Джузепе Гарибалди, за некоронования крал на европейските националноосвободителни движения от втората половина на ХІХ век, в това число и нашето, евреинът илюминат Джузепе Мацини.</p> </div> <div> <p>[57]Братовчед на император Наполеон І Бонапарт, пленен от германците в края на Френско-Пруската война. С това е подпечатан окончателният край на монархията във Франция.</p> </div> <div> <p>[58] Hilaire Belloc – “The Jews”, Constable & Company, Limited, London, Bombay, Sydney, Second Impression 1922 г., стр. 47.<i>Забележка</i>: Ако се намират неверници, стига да пожелаят писмено на електронния ми адрес, съм готов да им изпратя оригиналната книга в pdf.</p> </div> <div> <p>[59]Дилър – термин, който вече навлезе и в нашия език.</p> </div> <div> <p>[60] Пак там, стр. 222.</p> </div> <div> <p>[61]Бенджамин Дизраели.</p> </div> <div> <p>[62] Пак там, стр. 223.</p> </div> <div> <p>[63]Албърт Арнълд „Ал” Гор-младши, вицепрезидент през двата мандата на Бил Клинтън; преди това бе конгресмен и сенатор от щата Тенеси, както и кандидат за президент от Демократическата партия (2000 г.). Издънка на фамилия, смятана за една от „аристократичните”, доколкото може да се говори за благородници в една страна с малко повече от двестагодишна история, създадена преди всичко от разбойници. Негов братовчед е прочутият писател Гор Видал – близък приятел на убития президент Джон Ф. Кенеди. Днес Гор е президент на телевизионния канал „Кърънт ТиВи” (“Current TV”), председател на фонд за управление (манипулиране) на поколенията, член на съвета на директорите на известната фирма за персонални компютри „Епъл” (“Apple Inc.”), официален съветник на висшето ръководство на световната интернеттърсачка „Гуугъл” (“Google”) и председател на Съюза за защита на климата. Прави се на водещ борец за чистота на природата и намаляване на замърсяването й от човешката дейност. Дори на 7 юли 2007 г. една от организациите на Гор „Да спасим себе си” (“Save Our Selves”) осъществи грандиозен концерт с участието на световноизвестни поп- и рок-изпълнители. Той се състоя едновременно в няколко големи града на света и бе озаглавен „Жива Земя” (“Live Earth”). Целта бе да се пропагандират идеите на природозащитниците и човечеството да прояви повече загриженост към промените в климата. Никой не отбеляза, че замърсяването, причинено от производството на електроенергия, горива и всичко останало, необходимо за концерта, обезсмисли неговите намерения.</p> </div> <div> <p>[64]Пак там.</p> </div> <div> <p>[65] Пак там, стр.223-224.</p> </div> <div> <p>[66] “Malaysian Leader: “Jews Rule World by Proxy”, Associated Press, Fox News.com, New York, NY, Thursday, October 16, 2003 г., online: http://www.foxnews.com/story/0,2933,100234,00.html; “Mahathir attack on Jews condemned”, Atlanta, GE. Friday, October 17, 2003 г., online: http://edition.cnn.com/2003/WORLD-/asiapcf/southeast/10/16/oic.mahathir/index.html</p> </div> <div> <p>[67] “EU trade chief accused of anti-Semitism over 'Jewish lobby' comments”, “The Telegraph”, London, 3 September 2010 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/eu/7979978/EU-trade-chief-accused-of-anti-Semitism-over-Jewish-lobby-comments.html Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[68] Вж. “Britain's Channel 4 exposes “power” of pro-Israel lobby” by Haaretz Service, “Haaretz”, Tel Aviv, 11 November 2009 г., online: http://www.haaretz.com/news/britain-s-channel-4-exposes-power-of-pro-israel-lobby-1.3906</p> </div> <div> <p>[69] Вж. “Tutu Compares Israel To Hitler, Blasts “Jewish Lobby”; ZOA Urges Tutu’s Jewish Allies To Protest Slurs: Tutu Ignores Sheikh’s Calls to Murder Jews”, Zionist Organization of America, New York, NY, April 29, 2002г., online: http://www.zoa.org/sitedocuments/pressrelease_view.asp?pressreleaseID=1370</p> </div> <div> <p>[70] Вж. “Cairo protests: The west has a duty to nurture democracy”, Editorial, “The Observer”, London, Sunday 6 February 2011 г., online: http://www.guardian.co.uk/commentisfree/2011/feb/06/observer-editorial-egypt-protest-democracy</p> </div> <div> <p>[71] “Peres “warns” of dangers of Egyptian democracy”, Euronews, Lyon, France, Sunday, January 2, 2011 г., online: http://www.euronews.net/2011/02/06/peres-warns-of-dangers-of-egyptian-democracy/ Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[72] Вж. “Former U.S. Vice President Cheney: Mubarak is a good man” by Reuters, “Ha’aretz”, Haaretz.com, Tel Aviv, Sun, February 6, 2011 г., Adar I 2, 5771, online: http://www.haaretz.com/news/international/former-u-s-vice-president-cheney-mubarak-is-a-good-man-1.341546 Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[73] Вж. “Allies Press U.S. to Go Slow on Egypt” by Mark Landler and Helene Cooper, “The New York Times”, New York, NY, Tuesday, February 8, 2011 г., online: http://www.nytimes.com/2011/02/09/world/middleeast/09diplomacy.html?hp</p> </div> <div> <p>[74] Вж. напр. “Obama praises Egyptian revolution” by the CNN Wire Staff, CNN, Cable News Network, Atlanta, GE, Friday, February 11, 2011г., online: http://edition.cnn.com/2011/US/02/11/egypt.us.reaction/index.html?eref=time_us; “Hosni Mubarak resigns: Mahmoud Ahmadinejad hails “a new Middle East” by Barney Henderson, “The Telegraph”, London, Friday, 11 February 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/africaandindianocean/egypt/8319200/Hosni-Mubarak-resigns-Mahmoud-Ahmadinejad-hails-a-new-Middle-East.html</p> </div> <div> <p>[75] Вж. “Who is instigating the Cairo violence?”, CNN’s Brian Todd reports on those launching attacks on protesters and media in Cairo, CNN, Atlanta, GE, February 4, 2011 г., видеозапис от online:http://edition.cnn.com/video/#/video/world/2011/02/04/todd.egypt.street.thugs.cnn?iref=allsearch</p> </div> <div> <p>[76] “Obama welcomes commitments from Egypt’s army” by Associated Press and JPost.com Staff, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Saturday, February 12, 2011 г., 8 Adar I, 5771, online: http://www.jpost.com/MiddleEast/Article.aspx?id=207957</p> </div> <div> <p>[77]Вж. CNN's Brian Todd takes a look at the happenings in Egypt since President Mubarak’s resignation, The Situation Room with of Wolf Blitzer, CNN, Atlanta, GE, Saturday, 12 February 2011 г.</p> </div> <div> <p>[78] CNN’s Fareed Zakaria examines the next steps involved in Egypt's transition to a democracy,CNN, Atlanta, GE, Friday, February 11, 2011г., видеозапис от online: http://edition.cnn.com/video/#/video/world/2011/02/11/tsr.todd.look.at.egypt.cnn?iref=allsearch</p> </div> <div> <p>[79] Steven M. Cohen – “The 2004 National Survey of American Jews”, sponsored by the Jewish Agency for Israel’s Department of Jewish‐Zionist Education, February 24, 2005. <i>Бел. Д.М. иС.У.</i></p> </div> <div> <p>[80]John J. Mearsheimer and Stephen Walt – “The Israel Lobby and U.S. Foreign Policy”, Farrar, Straus and Giroux, New York, NY, 2007 г., стр. 14.</p> </div> <div> <p>[81] Вж. Steven M. Cohen – “The 2002 National Survey of American Jews”, sponsored by the Jewish Agency for Israel’s Department of Jewish‐Zionist Education, conducted in November‐December 2002. Вж. също: “Amiran Barkat –“Young American Jews Are More Ambivalent Toward Israel, Study Shows”, “Ha’aretz”, Tel Aviv, March 7, 2005 г.; Steven M. Cohen – “Poll: Attachment of U.S. Jews to Israel Falls in Past 2 Years”, “Forward”, March 4, 2005 г.; M.J. Rosenberg – “Letting Israel Sell Itself”, “Israel Policy Forum”, Issue Brief #218, March 18, 2005 г. <i>Бел. Д.М. и С.У.</i></p> </div> <div> <p>[82] Пак там, стр. 14.</p> </div></td></tr></tbody></table><br /><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Форумът</span>Bulgaria Timeshttp://www.blogger.com/profile/01519830534026729601noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7901571730564557512.post-67591313206589246712011-02-14T17:36:00.003+02:002011-02-14T17:43:45.225+02:00ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ,Георги Ифандиев - Част V<span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Написано от Георги Ифандиев </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Понеделник, 07 Февруари 2011 </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Георги ИфандиевЧаст V</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Смърт на традициите • Участието на мнозинството може да преобърне плана на Интернационала • Потъва ли светът</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);"> Продължение.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Не случайно в програмата си за господство над света илюминатите[1] заложиха на разбиването на семействата. Първо, по икономически път, чрез поставянето на съпруга при такива условия, че да е невъзможно да издържа домочадието си. Това доведе жената до принудата да работи, вместо да отглежда децата си. А никога не забравяйте, че ролята на съпругата в семейството е тежка и отговорна. Тя забременява и ражда. По-рано невестата отглеждаше и възпитаваше децата, грижеше се за реда и чистотата на жилището, за храната на домочадието, за домашния уют и намираше време за себе си.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">За да изглежда красива и да бъде привлекателна. Съпругата, майката създаваше онази атмосфера, позната ни като „бащино огнище”. Така е нормално. Такъв е бил Божият промисъл. Затова Господ е създал половете – не само, за да продължат по биологичен път човешкия род, но и да изпълняват различни задачи – всеки да си знае мястото в семейството, а от там и в обществото. „Всяка жаба да си знае гьола“; „всеки да се простира според чергата си“, както гласят народните мъдрости. Така се е зародила и усъвършенствала цивилизацията.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Чрез обществения дарвинизъм напред към небитието</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Днес сме свидетели на постепенно наближаващия финал на този естествен, еволюционен път на човешкия прогрес. Ето я една от връзките на илюминатите с комунизма – съсипването на семейството чрез някаква измамна „еманципация”[2] и неизпълними обещания за никога несъществувало равенство. Тези неща са плод на взаимната обич и уважение между мъжа и жената вътре в семейството. Те зависят от интелигентността и възпитанието и на двамата. И се уреждат от самите тях помежду им чрез съгласие, постигнато не толкова посредством дискусии, колкото на основата на любовта, опита, навиците и обичаите.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Комунистите отхвърлиха хилядолетните човешки традиции и се постараха насилствено да наложат някакви техни, уж нови и... „прогресивни”?! Не случайно предците ни предупреждавали, че другарите ще направят жените общи. „Маркс смята, че семейната общност е инструмент за потискане на жените и децата. Следователно бракът и семейството трябва да бъдат премахнати. Децата и брачните партньори трябва да са общи.“[3]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Ако имах чук, щях да унищожа патриархата. Намерих чук!Нима днешната съпруга не прекарва повече време с колегите си, отколкото със своето семейство? Комунистическата номенклатура превърна маса жени в свои държанки. Постигна го чрез съблазън с кариера и неработене срещу заплата, с натиск по служебна линия или чрез откровени заплахи и насилие. До какво доведе това? Няма как да бъде отречено – до неимоверно увеличаване на броя на разводите. Допълнителната антихристиянска битка със семейството превърна брака в „отживелица”. Днес онова „съвместно съжителство” – „прогресивната“ форма, под която живееха еврейските болшевики Владимир Улянов–Бланк или Ленин и Надежда Фишберг–Крупская – се превърна в модел за съществуване за децата на гоите. Изразено чрез мъдростта на древните: всекиму заслуженото.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Освен това другарите наложиха забрана върху притежаването на средства за производство. Обаче те прекрачиха границата на елементарната човещина и въведоха ограничения и върху битовата собственост. Семейството нямаше право да има повече от едно жилище. У нас след задължителното сгъстяване в големите градове през петдесетте години на миналия век – насилственото настаняване на квартиранти, от 1972 г. насетне комунистите определиха норми за жилищна площ на едно лице или семейство. Както можете да се досетите, те не важаха за тях. Максималният размер на къща или апартамент не биваше да надвишава 120 квадратни метра. Заради тези извращения се стигна до парадокси. Хората взеха да се развеждат в името на семейството. Звучи налудничаво, но е вярно. По този начин бивши юридически, но фактически настоящи съпрузи запазваха общо два апартамента, да речем. Нормално ли е това?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Малко след като Интернационалът вкарва Ленин в Зимния дворец, а „войникът с винтовката“ развява над Санкт Петербург червеното знаме на Ротшилдови с извезаните върху него масонски знаци сърп и чук, Карел Чапек подчертава: „Действително, щом сърцето ми е на страната на бедните, за какъв дявол не съм станал още комунист? Именно заради това, че съм на страната на бедните. Видях такава безгранична нужда, че всичко наоколо ми опротивя. Буржоазията, която не може или не иска да помогне, ми е чужда. Но също така чужд ми е и комунизмът, предлагащ вместо помощ знамето на революцията. Целта на комунизма е да властва, а не да спасява; на неговото знаме е изписан лозунгът на властта, а не на помощта. А гладните искат не да властват, а да се наситят.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Аз не мога да бъда комунист, защото комунистът не знае морала на помощта и съчувствието към страдащия. Защото той проповядва премахването на социалния порядък, а не на този ужасяващ безпорядък, какъвто се явява нищетата. Ако комунистът се съгласява да помогне на нещастните, то става само при едно условие: първо ние ще завземем властта, а после (възможно е) работата да опре и до вас. За съжаление, даже подобно условно обещание за помощ не е гарантирано с нищо. Дори да преобърнете обществото нагоре с краката, и тогава бедните ще отидат отново на дъното, като към тях ще се добавят и много други.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Най-удивителното и най-безчовечното в комунизма – това е неговата злокобна навъсеност. Колкото по-зле, толкова по-добре; ако моторист удари глуха бабичка, това е доказателство за загниването на настоящия ред; ако машината заклещи между зъбците си пръста на някой работник, не са виновни нейните колела, смазали нещастния пръст, а по-скоро буржоазията, която го прави с кръвожадна наслада. Сърцата на хората, които по една или друга лична причина не са комунисти, биват обявявани за скотски и отвратителни като покварени; нищо, в целия настоящ ред няма нищо, даже най-нищожен белег на добрина; той целият е изтъкан от зло.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Климатът на комунизма е неприветлив и безчовечен...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Омраза, пренебрежение и изконно недоверие – това е физическият свят на комунизма; една медицинска диагноза би постановила, че това е патологичен негативизъм. Ако някой стане част от масите, той явно е предразположен към тази зараза...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Накрая, съществува и проблемът с насилието. Порядъчният човек не може да поддържа онези, които заплашват, призовават към разстрели и обесване и разлагат обществото не с факта, че извършват социален преврат, а с това, че нарушават естествените и нормални нравствени закони. И ето, понякога ме обхваща ужас, че не мога да разбера комунистите. Съчувствам на идеала на комунизма, но не мога да разбера неговия метод.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Ако комунистите предполагат, че при известни обстоятелства да се бесят и разстрелват хора е толкова сериозна работа, колкото и да се давят дървеници, то аз не мога да го разбера и много се страхувам, че така ние никога не бихме се договорили. Методът на комунизма – това е един мащабен опит да се създаде международно недоразумение. Това е опит да се разбие човечеството на отделни части, изобщо несвързани помежду си, които не се разбират една с друга. Това, което е добро за едната страна, просто не може да се окаже добро и за другата.“[4]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Ето какво допадна на маса нашенци. Днес казват: „Оставете на мира комунизма, той отдавна си отиде.“ И добавят: „Няма значение кой какъв е бил. Това отклонява вниманието от правенето на политики.“ Към това призовават все откровени комунистически престъпници, представящи се за социалисти, социалдемократи, либерали, консерватори, националисти, политолози, социолози, журналисти – всякаква измет, вапцана в измамни политически цветове. Внушават, че трябва да „затворим страницата“ и „да престанем да се връщаме към миналото“. Разбирам ги, мотивите им са ясни, в тях не се съдържа изненада. Те страстно желаят саванът на забравата да покрие всичко, което са били и са вършили. Очевидно имат причини да не се гордеят със същността си преди време и всячески се опитват да избягат от нея. Използват всякакви прийоми – от политическото номадство до пропагандните внушения. Обаче защо намират отклик сред публиката?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Преди повече от век Стоян Михайловски, който възвести, че „народността не пада там, дето знанието живей“, обясни този нашенски феномен:</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);"> „Мируват те, кротуват те,</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);"> поради моята търпимост само</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">те беззаконствуват законно някак!“[5]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">От танца с диктатора, през кревата му, а от там към върхове в кариерата...Мнозина от младите нямат понятие за естеството и действителното съдържание на антихуманната религия, наречена комунизъм или нов световен ред. Влияят им комунисти и ченгета, предрешени в „демократични“ одежди.[6] Те осъждат онези, които се ровят в миналото и разкриват истинския им лик – като произход, убеждения и деяния. Хората са склонни да забравят и прощават. Те или не знаят, или не помнят Божието наставление: „Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители...“[7] Заблудени и приспани от ласкавите приказки, мнозина не забелязват, че комунистите никога не са си отивали, не са помръдвали дори. „Пак са тук“ и са си същите. Ръководят – вече чрез наследници и пълномощници. При това положение какво очаквате от идните поколения?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">В „Протоколите на ционските мъдреци“ е записано: „Ние засегнахме юрисдикцията, изборния ред, печата, свободата на личността и най-вече образованието и възпитанието като крайъгълни камъни на свободното битие.”[8] Спорът дали тази програма е истинска или е фалшификат няма никакво значение. Важно е дали се изпълнява. Какво се случва по света? Например как израстват децата ни?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Постепенно родителите биваха претрупвани с работа, за да свързват двата края. Тази свръхнатовареност съвсем ги отдалечи от техните собствени рожби. Държавата се зае с „възпитанието” им в несъществувалите дотогава детски градини. Днес можем да говорим за национализация на децата. Държавата задължава майките и бащите да й предоставят своите чеда. Забавачката стана задължителна и вече започва от... петгодишна възраст! Говори са целодневно присъствие в училището. Какво друго е това, ако не е национализация на потомството ни?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Част от програмата за по-лесното господство над хората е тяхното затъпяване. Основното средство за постигане на тази цел е влошеното качество на образованието. И то не само у нас, а навсякъде, даже в най-развитите страни.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">В края на 2009 г. в Англия бе обнародвано изследване. То доказа, че атаката срещу доброто образование на децата има най-малко 40-годишна давност.[9] Преди по-малко от месец на Острова бе обнародвано изследване, което доказва, че ако не бъдат предприети фундаментални промени, скоро децата ще бъдат зле образовани. Училищните стандарти падат, изискванията към учители и ученици стават все по-малки. Министър-председателят използва данните в първата си публична реч през 2011 година, за да постави проблемите на образованието и здравеопазването на обществено обсъждане.[10] Според специалисти Великобритания разполага с максимум десетилетие, за да промени нещата. В противен случай освен демографска, я очаква и цивилизационна криза.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">А у нас е мъртвило, сякаш всичко в тази област е наред. Вместо да декомунизираме страната, с което ще отстраним тежките близо седемдесетгодишни проблеми, ще успокоим обществото и ще създадем условия за рязък растеж във всички сфери на живота, ние се занимаваме със скандали. Всички те, без изключение, произтичат от недъзите на неразградената тоталитарна система, която като гангрена е разяла националния ни организъм.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Към всички изброени причини следва да прибавим бурното развитие на т. нар. масова култура, изместила възвисяващите духа постижения на човешкия гений в различни области – музика, изобразително изкуство, литература, танц и т.н. Простащината, придружена от груб, а често пъти и нецензурен език, навлезе не само в масовия бит, но и в „произведенията на изкуството”. Създателите на такива „творби“ са насърчавани финансово от тайния Интернационал. Няма как да отречем, че днес повечето млади хора, когато навършат пълнолетие, вече са изградени простаци. Това са човекоподобни, готови да прегазят всеки, изпречил се на пътя им – „като линейка”, както се изрази моя позната, отгледана в детска градина. Усмивките, придружени от обръщения като „извинете“, „моля“, „ако обичате“..., почти изчезнаха от речника на всекидневното битово общуване. Замениха ги дебелашката грубост, неуважението и баналността. Възпитаният изглежда глупав. Що за общество е това?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">При тоталитарната власт човешкият живот почти нямаше стойност. Понастоящем берем плодовете от тази безнравственост, наречена обществен дарвинизъм или простичко – комунизъм. Днешните родители са „реколтата“ на социализЪма, който вместо овошки, роди тръни. А „бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей? Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън.”[11]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Ако следваме Божия завет, трябва да пожертваме поне едно цяло поколение. Както Господ даде курбан Своя Син, за да изкупи нашите грехове. Готови ли сме? Не, категорично не! В такъв случай ще продължим да носим тежкия си кръст, докато напълно се стопим сред простащината. Пък и племето българско, заченато в най-далечната древност на човешкия род в Илирия и Тракия, е на път да изчезне сред морето на по-жизнените, но за жалост даже още по-просташки народи.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Пак Братството нареди у нас не само престъпниците да бъдат мобилизирани, за да вършат работата на специалните служби. Всъщност в нашата страна т. нар. мутри бяха сътворени в експерименталните лаборатории на Държавна сигурност. Генетичният материал за тяхното клониране бе набиран от спортните училища и т. нар. детски педагогически стаи. Оставени без препитание тези яки и буйни момчета се превърнаха в нещо като узаконени гангстери. Органите за поддържане на реда замижаваха, когато те нахълтваха по домовете и в магазините, спираха автомобили на улицата и изнудваха хората чрез терор. На практика вършеха престъпленията пред очите на онези, които цялото общество издържа, за да охраняват живота и спокойствието на гражданите. Може би е по-точно да кажем, че го правеха под тяхната егида. Бяха избирани здрави, смели и не до там умни младежи, които не осъзнаваха, че след като ги използват, ще ги отстранят – често пъти от самия живот.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Изходът е в участието на мнозинството във властта</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Истинското лице на комунизма. Затова Карел Чапек не е станал комунист.В наши дни мутрите са начело на тукашната държава. Тя е най-могъщата престъпна групировка, която все повече подлага народа на повсеместен терор. Рекетът се превърна в нейна политика. „Обикновените“ граждани пъшкат под гнета на всевъзможни преки и косвени данъци, такси, всевъзможни изисквания, чието неспазване води до крупни глоби (например от 2012 г. за лепенките по стъклата на автомобилите), задължително съобразяване с всякакви изкуствено въведени срокове – огромна лавина от почти неизпълними условия. Повечето от тези тегоби нарушават нашите конституционни права. Обаче плахите гласове на протест остават нечути като вик в пустинята. Докато над всеки най-дребен нарушител тегне заплахата на фискалния дамоклев меч – от грешното паркиране в невъзможни условия, до закъснение в плащането на една или друга повинност. Достатъчно е да приведа примера с монопола на частни енергоснабдителни компании, които могат да начисляват всякакви суми и да прекъсват електрозахранването с последваща глоба на „абоната“ при възстановяването му. Конкуренция отсъства, което ще рече, че няма избор – пазар. Но това не пречи да продължават да заблуждават с някаква „пазарна икономика“. Докато цяла огромна етническа група негласно е освободена от такива задължения. Това проява на расизъм от моя страна ли е или може би е израз на неразбрана от мен „демократичност“?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Струва ми се доказах, че т. нар. демокрация не е свобода или власт на закона, а диктатура на едно ограничено малцинство над мнозинството. Но да се върнем към правилата за съзиждането на едно по-нормално и далеч по-поносимо общество. По същия начин както се създава семейството, следва да се гради общността – махалата, квартала, селището, околията, областта, държавата. Като съвременната форма на тази общност съчетава Божествения ред с елементи на т. нар. демокрация. Имам предвид наличието и действието на основен закон – Конституция, който регламентира границите на свободата, правата, но и задълженията на всички жители (народа), но и на монарха. Не някакъв друг, а именно този основен закон трябва да определя правилата за избиране и за отзоваване на представители на съответната административна единица (квартал, селище, околия, област, народ) в различните органи за управление. Чрез мандатността той следва да ограничава периода на тяхното управление (властване). И това задължително да важи за всички видове власт, в т.ч. съдебната. Останалото е химера, пропаганда, а най-точно – измама.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Отново Конституцията следва да дефинира начините за прилагане на елементи от пряката демокрация – законодателна инициатива на определен брой жители на общината, околията, областта и народа. Тази възможност трябва да обвързва различните власти, в това число и народното събрание, със задължителни и неотменими срокове за разглеждане и гласуване на внесените от хората проекти. Освен това е необходимо основният закон да предвижда непременното решаването на важни проблеми на различните териториални равнища чрез провеждането на референдуми в рамките на съответните т. нар. административни единици. Такъв подход би ангажирал повече хора в различните процедури и би приближил диктатурата на малцинството[12] до невъзможната демокрация – зачитане на интересите и на мнозинството.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Изключително важно е въвеждането на споменатото право на законодателна инициатива на избирателите. Ако се съберат определен брой подписи под искане за промяна на някой закон – на национално равнище примерно 300 000 – в рамките на изрично записан в Конституцията период от време (да речем половин година) Парламентът да е длъжен да разгледа и гласува предложението на гражданите. Същото се отнася за регионалните и общинските власти. Децентрализацията на властта е решаваща за демокрацията. Повече, да не кажа основна власт на общините и регионите – това е най-прекият път към лелеяното народовластие. Защото там възникват проблемите на хората и пак там е мястото за най-бързото им решаване. Ако държавата е нещо далечно, почти фикция, общината е част от всекидневието. В нея дори оползотворяването на парите, които гражданите плащат във вид на данъци, могат да бъдат проследени далеч по-лесно. Естествено, при приемането и действиеето на необходимата нормативна база, непременно предвиждаща обществен контрол. Влязат ли в действие, тези правомощия на народа или на значителни части от него, системата вече до голяма степен ще уподобява демокрация.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Сега, когато избирате, чувствате ли се управляващи? Депутатите в Парламента ваши представители ли са? Такива ли ги чувствате? Нали се назовават „народни“, а самото им сборище се зове Народно събрание? На английски език думата министър означава слуга.[13] Слугувал ли ви е някога министър? Нима и депутати, и министри не се държат като господари, вместо като ваши наемни работници, чиито трудови възнаграждения осигурявате чрез данъците, които плащате? Те се самоопределят като елит, а не като хора, приели да служат на народа, да осъществяват неговата воля в рамките на демокрацията (народовластието).</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Хората вярват, че избират. Заблуждават се, че гласът им има стойност. „В края на краищата лековерният е винаги измамения, разочарования. Скептикът е реалния човек.“[14] Изборите са манипулация, която залъгва масите, че от тях нещо зависи. Нали знаете заглавието на онази книга на бившия лондонски кмет Кен Ливингстън „Ако гласуването можеше да промени нещо, щяха да го премахнат“?[15] Нека отново добавя и прословутата „мисъл” на бащицата Сталин: „Не е важно кои хора гласуват, а кои броят бюлетините.” За пореден път ще припомня президентските избори в САЩ през 2000 г. и срама в щата Флорида,[16] където цели 39 дни ръчно броиха подадените бюлетини. А освен това обявеният за победител в целите президентски избори тогава бе събрал 543 895 гласа по-малко![17] Парадокс ли е, че претендентът спечели изборите, но загуби президентския пост? Не, „демократично“ е, отговарят „политолозите“, каквото и да означава и едното, и другото.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Дейвид Камерън предупреждава: Великобритания разполага с 12 месеца, за да спаси училищната и здравната си система. У нас смятат, че всичко е наред.Шефовете на банковата и на петролната индустрия в САЩ никак не харесват венецуелския президент Хуго Чавес. Той прекъсна потока от петродолари от неговата родина на север към техните сейфове. „„Ексон“,... „Шел Ойл“ и другите чужди сондьори бяха превърнали в [свой] навик да не плащат данъци върху нефтените си печалби... Чавес пренасочи газа, планиран за износ, обратно към собствените потребители във Венецуела. Венецуела има милиони граждани без земя...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Чавес е наричан марксист и социалист. Той не е нито едното, нито другото. Неговата реформистка, кооперативна и редистрибуционистка програма и боравенето с нефтеното богатство са недвусмислено норвеж-истики“. Чавес е драматург и нарича своите реформи в скандинавски стил „Боливарска революция“. Като че ли Вашингтон напълно се побърква от това, че кафеви хора искат скандинавски привилегии.“[18]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Не се съмнявайте, че не малка част от венецуелската петродоларова река се стича в личните банкови сметки на хитрия полупопулистки почти диктатор. Сам той се определя като „много добър играч на шах“.[19] Обаче почувствалите се засегнати финансови и петролни босове в Съединените щати не го удариха по това слабо място, а решиха да ликвидират мургавия индиански „скандинавец“, изживяващ се като Симон Боливар. На 12 април 2002 г. военните във Венецуела извършиха преврат.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">„Американският посланик се впусна, за да бъде сниман как прегръща веселящите се водачи на преврата [дали не се е казвал Уорлик]. В рамките на 24 часа обаче партито приключи. По-късно научих, че Чавес, един геополитически гросмайстор, очаквал преврата[20] и поставил командоси в тайни проходи на президентския дворец... Преди да са изтекли 48 часа от залавянето му “The New York Times” се извини.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Не и Белият дом. Говорител на Буш призна, че Чавес „е демократично избран“, но – добави – „легитимността е нещо, което се дава не само от мнозинството от гласоподавателите“. Виж ти.“[21]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Ако това е демокрацията, благодаря, няма да (съ)участвам. За себе си знам, че винаги съм разчитал единствено на Бог, на своя разум и ръце. Когато съм имал възможност, сам съм правил своя избор. И не съм допускал други да определят съдбата ми.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Освен това в т. нар. демокрация, в представителната демокрация, има нещо дълбоко несправедливо. Господ не ни е създал еднакви. Обаче в заблудата „гласуване“ всички излизаме равни поне на хартия. Ученият, със съществен принос за едно или друго постижение, облекчаващо живота ни, от една страна, и неграмотният пияница, който поради своя мързел е затънал в мизерия, от друга. Приемате ли това? За мен то е образец на социализъм, една от най-вредните му характеристики.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">За да бъде променено нещо, е необходима подходяща партия – част от цялото, инструмент на националното разединение. Добре, преглъщате го, но как се постига една така солидна организация? Трябват хора, време, медии, но преди всичко пари, страшно много пари. „Нито една революция не може да успее, без организация и пари. Обикновено „угнетените маси” са в състояние да обезпечат малко от първото и нищо от второто. Но онези, вътрешните люде, които са по върховете, могат да уредят и двете.“[22]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Може да не прозвучи убедително от гледна точка на формалното „дясно“, но според мен първият човек, официално обявил се за анархист – французинът Пиер-Жозеф Прудон, справедливо разкрива двуличието на проповядваната измамна представа за „демокрация“: „Когато видя довчера претендиралата за социализъм демокрация постоянно да настоява да придобие капитал, за да се бори срещу влиянието на капитала; да иска богатство, за да излекува бедността; да настоява за отказ от свобода, за да организира свободата; да призовава за реформиране на правителството като част от реформирането на обществото – когато видя всичко това, си казвам, че като се натоварва с отговорностите на социума, тя постига изолирането на социалните проблеми и способства те да не бъдат решени. Това ми прилича на ясновидка, която, преди да отговори на въпросите на посетителите, започва да ги разпитва за тяхната възраст, състояние, семейство и за всички инциденти в живота им. Ех, нещастни магьосници, ако знаете бъдещето, значи сте наясно с това кой съм и какво искам. Тогава защо ме питате и очаквате да ви разкажа?“[23]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Демокрацията винаги е на страната на парите</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Да, демокрацията, както ни я представят, е твърде измамна. Често пъти тя служи като оправдание на престъпници, възнамеряващи да поробят човечеството. Нямам нищо против забогатяването, напротив. Но държа то да е резултат на вложен ум и упорит труд, да е трупано в продължение на поколения. Ясно е как става „на бърза ръка“. И не ми давайте примери с Бил Гейтс. И той е един от Тях ─ подставено лице с алиби.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">ИзборНе веднъж съм казвал, че демокрацията е стока, която излагат на тезгяха. И който има възможност да плати повече за нея, я придобива и притежава. Звучи цинично, но е напълно вярно. Който може, нека ме опровергае. Без да забравя, че „героите“ в демократичната игра изпълняват роли с предварително написани реплики. Импровизациите са възможни толкова, колкото и на истинската театрална сцена.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Онези, които притежават или дължат парите, пишат репликите. Когато преди време изтъкнах, че икономическите кризи не са обективен процес, „неизбежното зло на капитализма“, както твърдяха марксист-ленинците, бях нападнат от разни болшевики както останали по местата си, така и надянали „демократични“ одежди. Не, видите ли, те възниквали независимо от волята на хората. Останалото било... „конспиративна теория“.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">На Братството му е твърде удобно по всякакви начини да полтаря Лениновите брътвежи от типа: „Премахването на кризите от страна на картелите е приказка на буржоазните икономисти, които на всяка цена разкрасяват капитализма.“[24] С други думи, кризите са типични за „пазарното стопанство“ и хората не са в състояние да им влияят.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Още навремето информираните и мислещите хора бяха наясно, че това е пропаганда и няма нищо общо с действителността. То обслужва Интернационала. Ала нали тъкмо най-крупните финансисти създадоха болшевиките и ги превърнаха в продала родината си управляваща номенклатурна класа от свърхбогаташи? Значи Ленин им е бил длъжник.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">В прясно обнародвания официален „Доклад на Комисията за разследване на икономическата криза“ от януари 2011 г., с който разполагам и съм готов да го изпратя чрез електронната поща на всеки желаещ, четем: „Стигаме до заключението, че е било възможно тази финансова криза да бъде избегната. Тази криза бе резултат от човешка дейност и бездействие, а не на Майката Природа или на неправилно приложени компютърни модели. Финансовите магнати и разпоредителите с обществените блага от нашата финансова система пренебрегнаха предупрежденията и не пожелаха да проучат, разберат и направляват възникналите рискове в една система, която е съществена за благосъстоянието на американското общество. Те не сгрешиха, а допуснаха голям пропуск.“[25] Последното е тавтология.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Просветна ли ви? Съставителите на документа не ги е досрамяло да нарекат нещата с истинското им име – престъпление. Дострашало ги е, защото отлично знаят кои са извършителите на криминалния акт. Нататък стреличките на критиката летят към „Уол Стрийт“, към двамата последни ръководители на Системата на Федералния резерв, евреите Алън Гринспан и Бен Бърнанке. Обаче връхчетата им са затъпени и само боцкат. На практика най-силни са упреците към... комунистически Китай и някои неназовани поименно страни-производителки на петрол![26] Все обвинения и пак виновни няма. Защото: „Те не сгрешиха, а допуснаха голям пропуск.“ Точка.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Как иначе, след като между редовете става дума за онези, които купуват демокрацията и за техните посредници. Банкерите, видимата част на финансовата система, са онези лица, които срещу готовността си да се подчиняват и служат, биват превръщани в част от висшето общество. Те са най-новата класа – на управителите (мениджърите). Едновременно са високоплатени наемни работници и собственици, Ин и Ян. Кой беше казал, че „комунизмът и либерализмът – разбирайте капитализмът – са двете лица на една и съща монета“? Тези фигури с двойна същност съвсем ясно съзнават, че ако дойде неизбежното, могат да бъдат хвърлени на вълците. Но се хващат на хорото, защото то осигурява на тях и близките им лукс, който няма как да постигнат по друг начин.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">За да добиете по-реална представа за цялата „демократична“ игра, нека ви представя пресен пример за един опит тя да придобие по-достоверен вид. Преди седмици общинският съвет на района Камдън в Северен Лондон поиска „банкерите да предадат премиите си за запълване на черната дупка в бюджета. Съветът реши да предложи на своите най-богати съкварталци да се разделят с пет на сто от своите годишни премии, за да покрият бюджетния дефицит от 100 милиона лири стерлинги.“[27]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Сред банкерите, които могат да очакват призивни писма, са изпълнителните директори на “Lloyds Banking Group”, на “NM Rothschild”, на “Goldman Sachs” и на “Lloyds of London”.[28] Знаете ли кога те ще кандисат да „се разделят“ с по няколко милиона лири? На куково лято, както казват децата. Не твърдя, че демокрацията е грабеж. Но в условията на новия световен ред грабежът може да бъде... демократичен.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Коментаторът на „Ню Йорк Таймс“ Пол Кругман обобщава как по време на текущата световна икономическа криза никой от главните фактори във финансовия свят не е предупредил: „... Съкратете разходите сега или ви очакват лоши неща“.[29] А всички Те още през 2000 г. са знаели какво става и просто са наблюдавали, без да се намесват. Каквато е ролята на Световната банка, Международния валутен фонд или Системата на Федералния резерв в САЩ? Кругман заключава, че урокът от катастрофата, особено от „ирландския провал“, е, че „един балансиран бюджет не може да ви защити от криза, ако не регулирате ефективно банките – основната поанта в току-що разпространения доклад на Комисията за разследване на финансовата криза, който заключава, че „30 години на дерегулация и разчитане на саморегулацията“ спомогнаха да изпаднем в собствената ни катастрофа“.[30]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Виновниците за кризата се оправдаха със „свободната пазарна икономика“ и „демократичното управление“. Кого устройва такава „демокрация“? Излиза, че съм прав. Демокрацията е стока и само най-богатите могат да се сдобият с нея и да я ползват. Да бъдем честни: Те подлежа ли на някакъв контрол – регулация, когато назначават управниците под благовидния параван на изборите? Не, защото „контролните органи“, като например някакви „сдружения за честни избори“, външни наблюдатели и прочие псевдодемократични измислици са създадени и финансирани от самите тях – контролираните.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Тиранията на мнозинството не е демокрация.Не ви ли прилича на комунизма? Тогава жалбите изминаваха странен бюрократичен кръговрат и посъвсем ведоми пътища се озоваваха в ръцете на онези, от които жалбоподателите се оплакваха. Още по времето на Лениновата „Нова икономическа политика“ (НЕП) е възникнала напълно вярната максима, че „делото по спасяване на давещите се е в ръцете на самите давещи се“. Като махнем несвободата и тоталното пренебрегване на човешките права чрез размахване на тоягата на терора, с какво т. нар. социалистическа държава с „народна демокрация“ бе по-различна? Тя бе употребявана от една ограничена каста, наречена „партийна номенклатура“. На Запад тя е висша класа, съставена от най-крупните капиталисти, предвождани от интернационалните финансисти. Те не са склонни да преговарят и да участват в някакво класово сътрудничество с „плебеите“. Просто купуват „демокрацията“. Но по същия начин с парите си създадоха „народната демокрация“ на комунистите и „еднонационалната [расовата] демокрация“ на фашистите, нацистите, ционистите.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">В своята редовна съботна реч, произнесена в навечерието на традиционното обръщение към нацията „За състоянието на съюза“, на 22 януари 2011 г. американският президент Барак Обама за пореден път изстреля лишения от съдържание фишек за „конкуренцията“, като панацея на икономическата криза. Дори коментатор като еврейския либерал Пол Кругман не успя да скрие възмущението си: „Да не се самозаблуждаваме: по начало да се говори за „конкуренция“ като цел е подвеждащо. В най-добрия случай това е погрешна диагноза на нашите проблеми. В най-лошия – би могло да доведе до политики, основани върху фалшивата представа, че онова, което е добро за корпорациите, е добро за Америка.“[31]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Ето за кого е „демокрацията“ – за корпорациите. Никой не се замисля за съдбата на средната класа, за онези стотици милиони съзидателни люде от дребния бизнес, които са истинските носители на хуманизма и т. нар. десни ценности, произтекли от основните принципи на Божествения ред. Те са стожерът на една истинска, а не фалшива демокрация. Целта трябва да бъде обхватът на тази средна класа непрестанно да се разширява. Нещо, което в края на тридесетте години на миналия век е било постигнато у нас. Отколешна е тенденцията тази средна класа, фундаментът на що-годе справедливите общества, постоянно да бъде притеснявана, съсипвана и накрая ликвидирана.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Христоматиен е примерът с бившия водещ на икономическа рубрика в телевизия CNN Лу Добс. Неговото „непослушание“ започна с разкриването на някои от „най-чувствителните тайни“ на Братството в книгата „Космосът: новата граница на бизнеса“.[32] Предупредиха го, „добронамерено“. Добс пренебрегна размахания пред лицето му пръст и продължи, като посегна на „светая-светих“ на „демокрацията“ и новия световен ред – корпорациите. Появи се неговото изследване, озаглавено „Изнасят Америка: Защо корпоративната алчност пренася американските работни места отвъд Океана“.[33] Показаха му „жълт картон“ и преместиха водената от него вечерна делова рубрика с по-ранната „Парите с Лу Добс“.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">След като през 2006 г. издаде книгата си „Война срещу средната класа: Как правителството, големият бизнес и групите за специални интереси[34] разпалват война срещу американската мечта и как да се борим срещу това“,[35] спряха всекидневното му предаване. Повече от половин година не бе на екран.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Ала щом с книгата си „Денят на независимостта: Пробуждането на американския дух“[36] се обърна с изводи и призиви към средната класа и посегна на спокойствието на Интернационала, го принудиха да се „оттегли“ от телевизията. Така светът загуби един от почтените си говорители. Днес Лу Добс е водещ на новините в някакво радио с икономическа насоченост във “Fox Business Network”, част от медийната империята на Рупърт Мърдок. Може би понеже не съм известен като него, си стоя у дома „с лепенка на устата“. Но все още с незавързани ръце.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Нали някои степенуват „демократичността“?... „Вся власть Советам!“ Точно така – на директорските съвети на корпорациите. Нима болшевишката и останалите комунистически партии не бяха повече от корпорации – общонационални картели? И продължават да бъдат, но под други имена. Спомнете си откровението на ген. Любен Гоцев, че те, ченгетата, ще продължават да служат на Политбюро, само че „ще искат разрешение от прокурора, съдията“.[37] Турска поговорка гласи: „На този свят всичко се дава: чест, пари, земя, жена, деца само власт не се дава.“</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Когато заставате пред избирателните урни, обикновено сте гневни. Искате реванш от предходните управници. Имате право, но подобни чувства почти никога не са добър съветник. Затова губите част от разума си и се доверявате на най-пресно изречените обещания, без да осмисляте кой ги е продиктувал и защо точно тези ги изричат? Като пускате бюлетина в полза на поредното подставено лица на Братството, на практика гласувате срещу себе си. Узаконявате смъртоносното увеличение на цените на храните и лекарствата и застоя на доходите; все по-високите задължения – такси за услуги и доставки, застраховки и акцизи; превръщането на нищожества в „лидери“; кражбите на общонационално имущество чрез изпълнение на инфраструктурни проекти, източване на държавния резерв, на здравната, пенсионната и социалната система; трансформацията на заграбеното от другарите и прислужниците им в „тяхно легитимно“ богатство; контрабандата и трафика на хора през граница; закриването на работни места за тукашни работници и служители; предоставянето на привилегии на класов и расов принцип, който изключва българите;[38] ликвидирането на частната собственост и предприемаческия дух, и т.н.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Не допускайте назначени милионери да ви агитират и да броят гласовете ви. Осъзнавате ли всички тези неща?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Кой определя демократичността на една държава</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Карл Маркс като Статуята на свободата: Дайте ми вашите престъпници, бунтари, побъркани, изгарящи от желание да избиват невинни хора... Световната революция продължаваВече ни стана навик да приветстваме някоя страна, която бива обявена за „демократична“. Безкритично приемаме това определение. Не проверяваме дали то е дадено в съответствие на стандартите за демократичност, доколкото съществуват такива. С други думи, не се замисляме дали наистина дадената държава е демократична и доколко.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Често подобни термини биват използвани по неправилен и дори по нечестен начин. Да не говорим, че различните хора или поне обществени групи имат свои представи за демократичност. Ние преживяхме диктатура, която бе наречена „народна демокрация“. Китай, Куба и Северна Корея не спират да се афишират по този начин. Нищо, че при „народните демокрации“ хората са лишени от маса права – на свободно слово, на собственост, на пътуване, на заселване, на сдружаване...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Съединените щати претендират да са най-голямата демокрация, като „демократично” пропускат или забравят едномилиардна Индия, да речем. С огромна ирония журналистът от еврейски произход Грег Паласт ги определи като „най-добрата демокрация, която може да се купи с пари“.[39] Да видим какво представлява този „образец” на демократичност. Днес САЩ произвежда едва около една пета от брутната новосъздадена стойност на планетата с тенденция към намаляване на този относителен дял. Да бе поне половината! Обаче Съединените щати изпълняват почти официализирана ръководна роля, сякаш техният дял в световната икономика е повече от 70-75 на сто! Когато избират поредния американски президент човечеството затаява дъх, като че ли става дума за главата на една обща световна държава.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Допреди две десетилетия политпросветниците и политолозите, без значение какво се крие зад тези названия, определяха света като двуполюсен. Сега обичат да го наричат еднополюсен. Замислете се. В действителност, политически и военно, той изглежда многополюсен. Ала ако се вгледат проницателно и задълбочено в неговите икономически храктеристики, ще установите: да, това е еднополюсен свят с един център. И никой от нормалните люде не е в състояние да заяви със сигурност, къде е седалището на този невидим генерален щаб на световната революция или на тайното планетарно правителство – дали в САЩ, във Великобритания, в Израел, в Русия или другаде. Казват: Само Бог знае.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Освен това назначените от Интернационала „американски държавници“ досущ като нашенските комунисти и ченгета безпроблемно променят позициите си на 180 градуса. „Републиканецът“ Колин Пауъл отдавна се отрече от своя патрон Джордж Буш и охули „иракската му авантюра“. По време на президентските избори през 2008 г. премина в лагера на „демократа“ Барак Обама. Използвам кавичките, защото всеки нормално мислещ човек е наясно – няма разлика между тези партии.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">В току що издадените мемоари на един от най-яростните подстрекатели на нападението срещу Багдад от март 2003 г., тогавашният министър на отбраната Доналд Ръмсфелд, озаглавени „Известно и неизвестно“, „героят“ споделя своето желание да „си върне обратно някои от най-язвителните забележки, които изрече по време на Иракската война“. Той признава, че разпространеното по онова време твърдение „знаем къде се намират“, отнасящо се до оръжията за масово поразяване на режима на Саддам, дето никога не бяха намерени, „бе грешка“. Пропуск било и определението му „стара Европа“, което той лепна на Германия и Франция, критикуващи тази несправедлива война.[40]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Ръмсфелд и глупостите, които постоянно ръсеше, не слизаха от устите на нашенските „политици“, „политолози“, „журналисти“ – до един произлезли от алчно червената фашистка мафия. Дали ще намерят сили да посипят главите си с пепел, да се извинят и оттеглят? Нищо подобно. Първо, те са родени и възпитани гьонсурати. И второ, в тях Интернационалът е инвестирал много. Кои са те и как изградиха своята отровна мрежа, действаща срещу българския народ, предстои да разкрием. Дали ще има кой да го разбере?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Троцкизмът, крайно левите студентски организации от шейсетте години на миналия век са отправният пункт, от който Ръмсфелд и останалите „неоконсерватори“ в САЩ тръгнаха да изкачват политическия Еверест. Някога този еврейски „демократ“ не само бе пратеник на Вашингтон в Багдад, но стана съветник по стратегическото въоръжаване на Саддам Хюсеин. Той връчи на диктатора маса скъпи подаръци от администрацията на Роналд Рейгън. По онова време Саддам, „най-големият успех на Моссад в Близкия изток“, по признанието на старши-офицера от израелската шпионска служба Виктор Островски, уйдисваше във всичко на „американците“, всъщност на Братството. Мислите ли, че тогава той бе по-малко жесток сатрап, отколкото след края на войната му с Иран? Разбира се, че не. Но през онези години вашингтонско-телавивските му господари изобщо не се гнусяха от него. Друга тема е, че едни и същи финансираха и снабдяваха с оръжия и двете враждуващи страни.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Години след това телевизията CNN провокира Ръмсфелд във връзка със споменатото му посещение при Саддам. Той изрече куп лъжи, като например, че е предупредил диктатора да не използва химически оръжия. Защо тогава бе главен преговарящ за доставките на тези произведени в САЩ зловещи химикали? И от какъв зор прие да бъде високоплатен съветник на „касапина на кюрдите“ Саддам Хюсеин?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Днес ставаме свидетели на съвсем същия подход по време на събитията в Египет. Преди това го изпитахме върху нашия собствен гръб. Нали през февруари 1990 г., дни след посещението на държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър, посланикът на „демократична“ Америка у нас Сол Полански „заяви, че единствената реална опозиция на комунистите в България е господин Андрей Луканов”?“[41] Простете, но никога нищо добро не съм очаквал от Съветите и от комунягите.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Двуличието и лицемерието характеризират политиката на американското ръководство. За жалост повечето правителства по света прилагат съвсем същия подход. От президента Джеймс Монро и въведената от него през 1823 г. доктрина насам демокрацията почти не намира място във външната политика на Съединените щати. Не забелязваме нейно отражение и в обектите й. Оттогава, от началото на ХІХ век тази държава прокламира, че има „свои интереси“ навсякъде по света, където намери за добре. Разбирайте, че на практика тя отстоява интересите на Интернационала. И не спира с превъзхождаща мощ да изнася „демокрация“ – терор и смърт, по цялата планета.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">По данни на Изследователската служба към Отдела за външна политика и отбрана на американския Конгрес от 1798 до октомври 2004 г. САЩ са участвали в 334 въоръжени конфликта. Те държат световния рекорд със средно по 1,4 войни годишно. Без да смятаме последните шест-седем години. От момента, когато през 1917 г. левитският интернационал създаде чудовището Съветска Русия ─ СССР до наши тази рожба на архикапиталистите е участвала в 22 войни, военни сблъсъци, окупации и жестоко потушаване на въстания.[42] Условната „майка“ САЩ и „детенцето“ СССР си съперничат по броя на жертвите. Все пак ужасната теглилка на смъртта натежава в „полза“ на болшевишкото отроче.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Някои „съзират“ в това Божията ръка?! Да не намесваме Бог в долните си дела. Като Го споменавам, имам предвид, че ние предполагаме, а Той разполага.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Господ е над всичко</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">The World is sinking: Dubai islands falling into the seaСам Бог ни изпраща доказателства за това. Обсъждането на формите на управление, в това число и на демокрацията, би следвало да се провежда в рамките на това ограничение за човеците. Нашият Господ Бог Исус Христос постановил: „Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.“[43]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Вярвате или не, събитията доказват върховенството на Божията воля. Само преди няколко години вдъхновен от едно изумително човешко постижение, владетелят на Дубай шейх Мохамед бин Рашид ал-Мактум роди поема във възхвала на „фантастичните [изкуствени] острови, създадени под предводителството на неговата компания за строителство и търговия с недвижима собственост “Nakheel”. „Те карат проникновения човек да пише по водата“, гласи един стих от творбата.[44]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Днес обектът на възхвалата му потъва. Да, в буквалния смисъл изчезва в морето. Дубайският „изкуствен архипелаг, наречен „Светът“, проектиран и построен във формата на карта на страните по глобуса, потъва в морето, според доказателства, представени пред съответния съд. Специално проектираният комплекс от хотели и луксозни вили върху изкуствени острови близо до брега на Дубай, разпродаден на милионери, е достъпен само с яхта или моторница.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Но сега пясъците по островните брегове ерозират, а каналите за навигация между тях се затлачват, заяви пред съдиите британския адвокат, който заведе дело срещу управляваната от държавата строителна компания “Nakheel”. „Островите неспирно пропадат в морето“, твърди Ричард Уилмът-Смит... Доказателствата показват „ерозията и подриването на островите от [архипелага] “The World”... Само един от островите – Гренландия – продължава да бъде населен, но той е собственост на владетеля на Дубай...“[45]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">В проекта „Светът“ изгоряха и откраднати от нас пари. Из медиите се мотаят имената на новобогаташите, назначени за милионери от БКП и лично от Андрей Луканов“,[46] които потрошиха милиони, за да станат горди притежатели на жилища на някой от островите в архипелага „Светът“. Например една повяхнала хубавица, смятана за креватно най-близката до споменатия генерал Гоцев банкерка. Може би ще попитате каква е връзката на този факт с основната тема? Върнете се малко назад към мнението ми за Божия ред на земята. Същото е и с демокрацията. Тя е по-скоро материално, отколкото духовно понятие. С други думи, възможно е „молец и ръжда да я ядат и крадци да я подкопават и крадат“. Въпрос на ценност.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Ако сме участвали в изграждането на демокрацията, ще я пазим. Редовно ще я поддържаме и ще разгонваме молците и крадците. Уви, режимът, представян ни като „демокрация“, както и частичната свобода, на която се радваме като неопознали света деца, ни бяха дарени. Само че от данайците. Полудемокрация, полусвобода, полу... – няма нищо по-лошо и неценено на този свят от половинчатите и безплатните неща.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Готови ли сме за истинските?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);"> Следва.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Предните епизоди на тази поредица можете да прочетете тук:</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Част І За липсата на образование или крахът на християнската цивилизация • Кой и защо ликвидира образованието в цивилизования свят • Малограмотни послушници са необходими на новия световен ред</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Част ІІ Редуцирането на християните • Китай – бъдещата пенсионерска нация • Страхът и търпението, които ни обрекоха на унищожение</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);"> Част ІІІ Имаме шанс, но сме безразлични, пасивни и се доверяваме на лансираните от Интернационала • Създателите на исляма го атакуват като „глобална заплаха“, защо? • Промитите мозъци са лесни за манипулиране или напред към новия световен ред</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Част ІV Демокрация ли? Що е то? • Тяхното изкуство ─ метод за промиване на съзнанието • Потъва ли светът</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Извън темата, но не съвсем: Текущото преброяване на населението има за цел да затвърди измамата, че циганите са малко. От различни места ме известяват как разни емисари обикалят техните гета и квартали, за да им внушават да се пишат „българи“. Там, където на един адрес са регистрирани стотици цигани, преброяването е невъзможно. Защото лъжата предварително е налице. Всеки може да дири истината сам, стига да го интересува съдбата на България.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">Очаквайте от четвъртък в рубриката „Епопея на негодниците“: „КАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“: ИВО ИНДЖЕВ – ЕДИН ОТ НАЙ-УСПЕШНИТЕ ПРОЕКТИ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[1] Вж. “Silent Weapons for Quiet Wars: An Introduction Programming Manual”, Operations Research Technical Manual TW-SW7905.1, The Lawful Path, online: http://www.lawfulpath.com</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[2] Впрочем от последната четвърт на ХVІІ век евреите или по-точно техните елити в различните страни постоянно претендират за някаква „еманципация”. Не вярвам в случайността на подобни съвпадения.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[3] Ari Ben-Tzvi – “SAVAGE INGRATITUDE: How The Jewish Left And The Protestant Elite Sabotage America”, Red Anvil Press, местоположение не е посочено, 2007 г., стр. 4.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[4] “Why I am not a Communist?” by Karel Čapek, translated and provided by Martin Pokorny, “Přítomnost”, № 4, December 2, 1924 г., online: http://capek.misto.cz/english/communist.html</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[5] Стоян Михайловски – „Кнего за българския народ“, София, 1897 г.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[6] Повече подробности за тях и наставниците им очаквайте в продължението.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[7] „От Матея свето Евангелие“, гл. 7, ст. 15.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[8] Протокол № 9.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[9] “Generation of pupils being put off school, report says” by Richard Garner, Education Editor, “The Independent”, London, Friday, 16 October 2009 г., стр. 1, online: http://www.independent.co.uk/news/education/education-news/generation-of-pupils-being-put-off-school-report-says-1803629.html</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[10] Вж. “Britain has 12 months to save schools and NHS, David Cameron warns” by James Kirkup, Political Correspondent, “The Telegraph”, London, Monday, 17 January 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/newstopics/politics/8263210/Britain-has-12-months-to-save-schools-and-NHS-David-Cameron-warns.html</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[11] „От Матея свето Евангелие”, гл. 7, ст. 16-19.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[12] Номенклатурата, управляващата каста.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[13] „Английско-български речник”, том ІІ, съставители: Т. Атанасова, Е. Машалова, М. Ранкова, Р. Русев, Г. Чакалов, редактор: проф. Марко Минков, Издателство на Българска академия на науките, София, 1966 г., стр. 134.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[14] Кирилъ Христовъ ─ „Какъвъ е българинът?“, сп. „Родина“, брой 3, София, 1939 г. Правописът запазен.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[15] Вж. Ken Livingstone - “If Voting Changed Anything They’d Abo-lish It”, Collins, London, 1987 г.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[16] Вж. Greg Palast – “The Best Democracy Money Can Buy”, Pluto Press, London, Sterling, VA, 2002 г., [Chapter] 1: Jim Crow in Cyberspace: The Unreported Story of How They Fixed the Vote in Florida; Грег Паласт – „Най-добрата демокрация, която може да се купи с пари”, Издателство „Дилок”, София, 2004 г., Първа глава. „Джим Кроу в киберпространството: непубликуваната история за това, как нагласиха резултатите от изборите във Флорида”, стр. 23 и сл.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[17] По официално обявените данни претендентът спечели 48,4 на сто от гласовете, докато победителят – 47,9 процента. С други думи Джордж У. Буш бе обявен за стопанин на Белия дом, макар че загуби изборите. Тази възможност е залегнала в тъй „демократичната” авериканска Конституция, която е опосредствена чрез т. нар. избирателни колегии. С други думи, в известен смисъл онова, което наричат „народен глас” е ноторно (предварително) пренебрегнат. Не бива да забравяме, че на изборите през ноември 1932 г. Германската работническа националсоциалистическа партия печели изборите с 33,1 на сто и 196 депутати в Бундестага от 584 възможни. На новите избори около пет месеца по-късно оглавяваните от Хитлер нацисти „постигат” 43.9 на сто от подадените гласове – 288 депутатски места. Ето как „представителната демокрация” може да узакони една диктатура. Същото се случваше и в „социалистическия лагер”, в който изборите не бяха задължителни по закон, но бяха такива на практика. Днес съм принуден да призная, че в тях демагогията изглеждаше по-голяма в сравнение с „демократичния свят”. Което не е вярно. Жителите на бившия „съветски блок” поне бяха наясно, че ги мамят и потискат. Докато уж демократичните избори на Запад, а понастящем и в Централна и Източна Европа, са висша форма на узаконена измама.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[18] Грег Паласт – „Въоръжена лудница: От Багдад до Ню Орлийнс – мръсни тайни и странни истории за един побеснял Бял дом“, Издателство „Дилок“, София, 2009 г., стр. 209.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[19] Пак там, стр. 205.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[20] Откъде ли е научил? Досещате се, че или самото ЦРУ му е предало, или сътрудници на тази служба, внедрени във венецуелската войска, не са издържали. Като съдя по едно от тукашните им доверени лица, младия другар Стефан Гамизов, опазил ни Бог от подобни агенти.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[21] Пак там, стр. 206-207. Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[22] Gary Allen with Larry Abraham – “None Dare Call It Conspiracy”, Buccaneer Books, Cutchogue, NY, 1976 г., стр. 52.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[23] Pierre-Joseph Proudhon - “The Philosophy of Misery”, Cosimo, Inc., New York, NY, 2007 г., стр. 315.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[24] Владимир И. Ленин – „Империализм, как высшая стадия капитализма“ във: В. И. Ленин ─ „Полное собрание сочинений“, 5-е издание, Том 27 - Август 1915 ─ июнь 1916, Издательство политической литературы, Москва, 1969 г., стр. 324.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[25] “The Financial Crisis Inquiry Report”, Final Report of the National Commission on the Causes of the Financial and Economic Crisis in the United States, Submitted by Pursuant to Public Law 111-21, Official Government Edition, U.S. Government Printing Office, Washington, DC, January 2011 г., стр. xvii.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[26] Пак там, стр. 419-420.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[27] “Council to ask bankers “to give up bonuses to plug budget black hole” by Nick Britten, “The Telegraph”, London, Saturday, 29 January 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/finance/newsbysector/banksandfinance/8289978/Council-to-ask-bankers-to-give-up-bonuses-to-plug-budget-black-hole.html</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[28] Пак там.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[29] Вж. “Their Own Private Europe” by Paul Krugman, “The New York Times”, New York, NY, Friday, January 27, 2011 г., online: http://www.nytimes.com/2011/01/28/opinion/28krugman.html?scp=3&sq=krugman&st=Search</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[30] Пак там. Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[31] “The Competition Myth” by Paul Krugman, “The New York Times”, New York, NY, Saturday, January 23, 2011 г., online: http://www.nytimes.com/2011/01/24/opinion/24krugman.html?_r=1&hp</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[32] Вж. Lou Dobbs with HP Newquist ─ “Space: The Next Business Frontier”, Atria, New York, NY, 2001 г.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[33] Вж. Lou Dobbs ─ “Exporting America: Why Corporate Greed Is Shipping American Jobs Overseas”, Business Plus, New York, NY, 2004 г.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[34] Съветвам ви да издирите кои са тези „групи за специални интереси. Твърде любопитно, но и опасно. Пари, могат да ви лепнат етикети, като например „антисемити“.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[35] Вж. Lou Dobbs ― “War on the Middle Class: How the Government, Big Business, and Special Interest Groups Are Waging War on the American Dream and How to Fight Back”, Viking, New York, NY, 2006 г.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[36] Вж. Lou Dobbs – “Independents Day: Awakening The American Spirit”, Viking, New York, NY, 2007 г.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[37] Вж. „Ген. Любен Гоцев: „Трябва да спечелим изборите най-малко с 50 + 1 процента“, Продължение на стенограмата от 10 януари 1990 г. от съвещанието на колегиума на МВР , Христо Христов – „Мъртва хватка ― БКП искала да скрие доказателства за „възродителния процес“, Асоциация Разследващи Журналисти, София, дата не е посочена, online: http://www.investigation-bg.org/show.php?id=59</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[38] Комунистите и ченгетата не са българи. Те са интернационалисти – космополити, които изповядват масонската максима, че „родината е там, където се чувстват най-добре“.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[39] Вж. Greg Palast – “The Best Democracy Money Can Buy”, Pluto Press, London, Sterling, VA, 2002 г.; Грег Паласт – „Най-добрата демокрация, която може да се купи с пари”, Изда-телство „Дилок”, София, 2004 г.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[40] Вж. “Donald Rumsfeld regrets harsh Iraq war comments” by Alex Spillius in Washington, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Thursday, 3 February 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/northamerica/usa/us-politics/8300073/Donald-Rumsfeld-regrets-harsh-Iraq-war-comments.html</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[41] Вж. Янко Н. Янков―Вельовски – „Легитимните основи на политическата власт в България“, Издателство „Янус“, София, 2007 г., стр. 351. Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[42] Вж. “Instances of Use of United States Armed Forces Abroad, 1798 - 2004” by Richard F. Grimmett, Specialist in National Defense, “Foreign Affairs”, Washington, DC, October 5, 2004 г., online: http://www.au.af.mil/au/awc/awcgate/crs/rl30172.htm</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[43] „От Матея свето Евангелие“, гл. 6, ст. 19-21.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[44] “A World beset by problems” by Spencer, Dubai, “The Telegraph”, London, Friday, January 21, 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/dubai/8272125/A-World-beset-by-problems.html</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[45] “The World is sinking: Dubai islands “falling into the sea” by Richard Spencer, Dubai, “The Telegraph”, London, Thursday, January 20, 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/dubai/8271643/The-World-is-sinking-Dubai-islands-falling-into-the-sea.html</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">[46] Вж. Пенчо Ковачев ─ „Милионерите може да са назначени по „петолъчката“, в. „24 часа“, София, вторник, 11 януари 2011 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=737243</span><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);">:::</span><br /><br /><table style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);" class="contentpaneopen"><tbody><tr><td class="contentheading" width="100%"><span class="contentpagetitle">ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ</span><br /><br /> </td> <td class="buttonheading" align="right" width="100%"> <br /> </td> </tr> </tbody></table> <table style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);" class="contentpaneopen"> <tbody><tr> <td valign="top"> <span class="small"> Написано от Георги Ифандиев<br /><br /></span> </td> </tr> <tr> <td class="createdate" valign="top"> Понеделник, 07 Февруари 2011<br /> </td> </tr> <tr> <td valign="top"> <div class="ultimatesbplugin_top"> </div><p align="center"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Vigo/g.ifandiev1.jpg" alt="Георги Ифандиев" title="Георги Ифандиев" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="208" width="200" />Част V</p> <p align="center"> </p> <p align="center"><i>Смърт на традициите • Участието на мнозинството може да преобърне плана на Интернационала • Потъва ли светът</i></p> <p><i> Продължение.</i></p> <p style="text-align: justify;">Не случайно в програмата си за господство над света илюминатите[1] заложиха на разбиването на семействата. Първо, по икономически път, чрез поставянето на съпруга при такива условия, че да е невъзможно да издържа домочадието си. Това доведе жената до принудата да работи, вместо да отглежда децата си. А никога не забравяйте, че ролята на съпругата в семейството е тежка и отговорна. Тя забременява и ражда. По-рано невестата отглеждаше и възпитаваше децата, грижеше се за реда и чистотата на жилището, за храната на домочадието, за домашния уют и намираше време за себе си.</p> <p style="text-align: justify;">За да изглежда красива и да бъде привлекателна. Съпругата, майката създаваше онази атмосфера, позната ни като „бащино огнище”. Така е нормално. Такъв е бил Божият промисъл. Затова Господ е създал половете – не само, за да продължат по биологичен път човешкия род, но и да изпълняват различни задачи – всеки да си знае мястото в семейството, а от там и в обществото. „<i>Всяка жаба да си знае гьола</i>“; „<i>всеки да се простира според чергата си</i>“, както гласят народните мъдрости. Така се е зародила и усъвършенствала цивилизацията.</p> <p> </p> <p align="center">Чрез обществения дарвинизъм напред към небитието </p> <p> </p> <p style="text-align: justify;">Днес сме свидетели на постепенно наближаващия финал на този естествен, еволюционен път на човешкия прогрес. Ето я една от връзките на илюминатите с комунизма – съсипването на семейството чрез някаква измамна „еманципация”[2] и неизпълними обещания за никога несъществувало равенство. Тези неща са плод на взаимната обич и уважение между мъжа и жената вътре в семейството. Те зависят от интелигентността и възпитанието и на двамата. И се уреждат от самите тях помежду им чрез съгласие, постигнато не толкова посредством дискусии, колкото на основата на любовта, опита, навиците и обичаите.</p> <p style="text-align: justify;">Комунистите отхвърлиха хилядолетните човешки традиции и се постараха насилствено да наложат някакви техни, уж нови и... „прогресивни”?! Не случайно предците ни предупреждавали, че другарите ще направят жените общи. „<i>Маркс смята, че семейната общност е инструмент за потискане на жените и децата. Следователно бракът и семейството трябва да бъдат премахнати. Децата и брачните партньори трябва да са общи.</i>“[3]</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/044/M-1a.jpg" alt="Ако имах чук, щях да унищожа патриархата. Намерих чук!" title="Ако имах чук, щях да унищожа патриархата. Намерих чук!" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="417" width="325" /></span>Нима днешната съпруга не прекарва повече време с колегите си, отколкото със своето семейство? Комунистическата номенклатура превърна маса жени в свои държанки. Постигна го чрез съблазън с кариера и неработене срещу заплата, с натиск по служебна линия или чрез откровени заплахи и насилие. До какво доведе това? Няма как да бъде отречено – до неимоверно увеличаване на броя на разводите. Допълнителната антихристиянска битка със семейството превърна брака в „отживелица”. Днес онова „съвместно съжителство” – „прогресивната“ форма, под която живееха еврейските болшевики Владимир Улянов–Бланк или Ленин и Надежда Фишберг–Крупская – се превърна в модел за съществуване за децата на гоите. Изразено чрез мъдростта на древните: всекиму заслуженото.</p> <p style="text-align: justify;">Освен това другарите наложиха забрана върху притежаването на средства за производство. Обаче те прекрачиха границата на елементарната човещина и въведоха ограничения и върху битовата собственост. Семейството нямаше право да има повече от едно жилище. У нас след задължителното сгъстяване в големите градове през петдесетте години на миналия век – насилственото настаняване на квартиранти, от 1972 г. насетне комунистите определиха норми за жилищна площ на едно лице или семейство. Както можете да се досетите, те не важаха за тях. Максималният размер на къща или апартамент не биваше да надвишава 120 квадратни метра. Заради тези извращения се стигна до парадокси. Хората взеха да се развеждат в името на семейството. Звучи налудничаво, но е вярно. По този начин бивши юридически, но фактически настоящи съпрузи запазваха общо два апартамента, да речем. Нормално ли е това?</p> <p style="text-align: justify;">Малко след като Интернационалът вкарва Ленин в Зимния дворец, а „войникът с винтовката“ развява над Санкт Петербург червеното знаме на Ротшилдови с извезаните върху него масонски знаци сърп и чук, Карел Чапек подчертава: „<i>Действително, щом сърцето ми е на страната на бедните, за какъв дявол не съм станал още комунист? Именно заради това, че съм на страната на бедните. Видях такава безгранична нужда, че всичко наоколо ми опротивя. Буржоазията, която не може или не иска да помогне, ми е чужда. Но също така чужд ми е и комунизмът, предлагащ вместо помощ знамето на революцията. Целта на комунизма е да властва, а не да спасява; на неговото знаме е изписан лозунгът на властта, а не на помощта. А гладните искат не да властват, а да се наситят.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Аз не мога да бъда комунист, защото комунистът не знае морала на помощта и съчувствието към страдащия. Защото той проповядва премахването на социалния порядък, а не на този ужасяващ безпорядък, какъвто се явява нищетата. Ако комунистът се съгласява да помогне на нещастните, то става само при едно условие: първо ние ще завземем властта, а после (възможно е) работата да опре и до вас. За съжаление, даже подобно условно обещание за помощ не е гарантирано с нищо. Дори да преобърнете обществото нагоре с краката, и тогава бедните ще отидат отново на дъното, като към тях ще се добавят и много други.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Най-удивителното и най-безчовечното в комунизма – това е неговата злокобна навъсеност. Колкото по-зле, толкова по-добре; ако моторист удари глуха бабичка, това е доказателство за загниването на настоящия ред; ако машината заклещи между зъбците си пръста на някой работник, не са виновни нейните колела, смазали нещастния пръст, а по-скоро буржоазията, която го прави с кръвожадна наслада. Сърцата на хората, които по една или друга лична причина не са комунисти, биват обявявани за скотски и отвратителни като покварени; нищо, в целия настоящ ред няма нищо, даже най-нищожен белег на добрина; той целият е изтъкан от зло.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Климатът на комунизма е неприветлив и безчовечен</i><i>...</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Омраза</i><i>, пренебрежение и изконно недоверие – това е физическият свят на комунизма; една медицинска диагноза би постановила, че това е патологичен негативизъм. Ако някой стане част от масите, той явно е предразположен към тази зараза...</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Накрая, съществува и проблемът с насилието. Порядъчният човек не може да поддържа онези, които заплашват, призовават към разстрели и обесване и разлагат обществото не с факта, че извършват социален преврат, а с това, че нарушават естествените и нормални нравствени закони. И ето, понякога ме обхваща ужас, че не мога да разбера комунистите. Съчувствам на идеала на комунизма, но не мога да разбера неговия метод.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Ако комунистите предполагат</i><i>, че при известни обстоятелства да се бесят и разстрелват хора е толкова сериозна работа, колкото и да се давят дървеници, то аз не мога да го разбера и много се страхувам, че така ние никога не бихме се договорили. Методът на комунизма – това е един мащабен опит да се създаде международно недоразумение. Това е опит да се разбие човечеството на отделни части, изобщо несвързани помежду си, които не се разбират една с друга. Това, което е добро за едната страна, просто не може да се окаже добро и за другата.</i>“[4]</p> <p style="text-align: justify;">Ето какво допадна на маса нашенци. Днес казват: „<i>Оставете на мира комунизма, той отдавна си отиде.</i>“ И добавят: „<i>Няма значение кой какъв е бил. Това отклонява вниманието от правенето на политики.</i>“ Към това призовават все откровени комунистически престъпници, представящи се за социалисти, социалдемократи, либерали, консерватори, националисти, политолози, социолози, журналисти – всякаква измет, вапцана в измамни политически цветове. Внушават, че трябва да „<i>затворим страницата</i>“ и „<i>да престанем да се връщаме към миналото</i>“. Разбирам ги, мотивите им са ясни, в тях не се съдържа изненада. Те страстно желаят саванът на забравата да покрие всичко, което са били и са вършили. Очевидно имат причини да не се гордеят със същността си преди време и всячески се опитват да избягат от нея. Използват всякакви прийоми – от политическото номадство до пропагандните внушения. Обаче защо намират отклик сред публиката?</p> <p style="text-align: justify;">Преди повече от век Стоян Михайловски, който възвести, че „<i>народността не пада там, дето знанието живей</i>“, обясни този нашенски феномен:</p> <p style="text-align: justify;"> „<i>Мируват те, кротуват те,</i></p> <p style="text-align: justify;"><i> поради моята търпимост само</i></p> <p style="text-align: justify;" align="center"><i>те беззаконствуват законно някак!</i>“[5]</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/044/M-2a.jpg" alt="От танца с диктатора, през кревата му, а от там към върхове в кариерата..." title="От танца с диктатора, през кревата му, а от там към върхове в кариерата..." style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="295" width="220" /></span>Мнозина от младите нямат понятие за естеството и действителното съдържание на антихуманната религия, наречена комунизъм или нов световен ред. Влияят им комунисти и ченгета, предрешени в „демократични“ одежди.[6] Те осъждат онези, които се ровят в миналото и разкриват истинския им лик – като произход, убеждения и деяния. Хората са склонни да забравят и прощават. Те или не знаят, или не помнят Божието наставление: „<i>Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители...</i>“[7] Заблудени и приспани от ласкавите приказки, мнозина не забелязват, че комунистите никога не са си отивали, не са помръдвали дори. „Пак са тук“ и са си същите. Ръководят – вече чрез наследници и пълномощници. При това положение какво очаквате от идните поколения?</p> <p style="text-align: justify;">В „Протоколите на ционските мъдреци“ е записано: „<i>Ние засегнахме юрисдикцията, изборния ред, печата, свободата на личността и най-вече образованието и възпитанието като крайъгълни камъни на свободното битие.</i>”[8] Спорът дали тази програма е истинска или е фалшификат няма никакво значение. Важно е дали се изпълнява. Какво се случва по света? Например как израстват децата ни?</p> <p style="text-align: justify;">Постепенно родителите биваха претрупвани с работа, за да свързват двата края. Тази свръхнатовареност съвсем ги отдалечи от техните собствени рожби. Държавата се зае с „възпитанието” им в несъществувалите дотогава детски градини. Днес можем да говорим за национализация на децата. Държавата задължава майките и бащите да й предоставят своите чеда. Забавачката стана задължителна и вече започва от... петгодишна възраст! Говори са целодневно присъствие в училището. Какво друго е това, ако не е национализация на потомството ни?</p> <p style="text-align: justify;">Част от програмата за по-лесното господство над хората е тяхното затъпяване. Основното средство за постигане на тази цел е влошеното качество на образованието. И то не само у нас, а навсякъде, даже в най-развитите страни.</p> <p style="text-align: justify;">В края на 2009 г. в Англия бе обнародвано изследване. То доказа, че атаката срещу доброто образование на децата има най-малко 40-годишна давност.[9] Преди по-малко от месец на Острова бе обнародвано изследване, което доказва, че ако не бъдат предприети фундаментални промени, скоро децата ще бъдат зле образовани. Училищните стандарти падат, изискванията към учители и ученици стават все по-малки. Министър-председателят използва данните в първата си публична реч през 2011 година, за да постави проблемите на образованието и здравеопазването на обществено обсъждане.[10] Според специалисти Великобритания разполага с максимум десетилетие, за да промени нещата. В противен случай освен демографска, я очаква и цивилизационна криза.</p> <p style="text-align: justify;">А у нас е мъртвило, сякаш всичко в тази област е наред. Вместо да декомунизираме страната, с което ще отстраним тежките близо седемдесетгодишни проблеми, ще успокоим обществото и ще създадем условия за рязък растеж във всички сфери на живота, ние се занимаваме със скандали. Всички те, без изключение, произтичат от недъзите на неразградената тоталитарна система, която като гангрена е разяла националния ни организъм.</p> <p style="text-align: justify;">Към всички изброени причини следва да прибавим бурното развитие на т. нар. масова култура, изместила възвисяващите духа постижения на човешкия гений в различни области – музика, изобразително изкуство, литература, танц и т.н. Простащината, придружена от груб, а често пъти и нецензурен език, навлезе не само в масовия бит, но и в „произведенията на изкуството”. Създателите на такива „творби“ са насърчавани финансово от тайния Интернационал. Няма как да отречем, че днес повечето млади хора, когато навършат пълнолетие, вече са изградени простаци. Това са човекоподобни, готови да прегазят всеки, изпречил се на пътя им – „като линейка”, както се изрази моя позната, отгледана в детска градина. Усмивките, придружени от обръщения като „извинете“, „моля“, „ако обичате“..., почти изчезнаха от речника на всекидневното битово общуване. Замениха ги дебелашката грубост, неуважението и баналността. Възпитаният изглежда глупав. Що за общество е това?</p> <p style="text-align: justify;">При тоталитарната власт човешкият живот почти нямаше стойност. Понастоящем берем плодовете от тази безнравственост, наречена обществен дарвинизъм или простичко – комунизъм. Днешните родители са „реколтата“ на социализЪма, който вместо овошки, роди тръни. А „<i>бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей? Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън.</i>”[11]</p> <p style="text-align: justify;">Ако следваме Божия завет, трябва да пожертваме поне едно цяло поколение. Както Господ даде курбан Своя Син, за да изкупи нашите грехове. Готови ли сме? Не, категорично не! В такъв случай ще продължим да носим тежкия си кръст, докато напълно се стопим сред простащината. Пък и племето българско, заченато в най-далечната древност на човешкия род в Илирия и Тракия, е на път да изчезне сред морето на по-жизнените, но за жалост даже още по-просташки народи.</p> <p style="text-align: justify;">Пак Братството нареди у нас не само престъпниците да бъдат мобилизирани, за да вършат работата на специалните служби. Всъщност в нашата страна т. нар. мутри бяха сътворени в експерименталните лаборатории на Държавна сигурност. Генетичният материал за тяхното клониране бе набиран от спортните училища и т. нар. детски педагогически стаи. Оставени без препитание тези яки и буйни момчета се превърнаха в нещо като узаконени гангстери. Органите за поддържане на реда замижаваха, когато те нахълтваха по домовете и в магазините, спираха автомобили на улицата и изнудваха хората чрез терор. На практика вършеха престъпленията пред очите на онези, които цялото общество издържа, за да охраняват живота и спокойствието на гражданите. Може би е по-точно да кажем, че го правеха под тяхната егида. Бяха избирани здрави, смели и не до там умни младежи, които не осъзнаваха, че след като ги използват, ще ги отстранят – често пъти от самия живот.</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center">Изходът е в участието на мнозинството във властта</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/044/M-3a.jpg" alt="Истинското лице на комунизма. Затова Карел Чапек не е станал комунист." title="Истинското лице на комунизма. Затова Карел Чапек не е станал комунист." style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="358" width="220" /></span>В наши дни мутрите са начело на тукашната държава. Тя е най-могъщата престъпна групировка, която все повече подлага народа на повсеместен терор. Рекетът се превърна в нейна политика. „Обикновените“ граждани пъшкат под гнета на всевъзможни преки и косвени данъци, такси, всевъзможни изисквания, чието неспазване води до крупни глоби (например от 2012 г. за лепенките по стъклата на автомобилите), задължително съобразяване с всякакви изкуствено въведени срокове – огромна лавина от почти неизпълними условия. Повечето от тези тегоби нарушават нашите конституционни права. Обаче плахите гласове на протест остават нечути като вик в пустинята. Докато над всеки най-дребен нарушител тегне заплахата на фискалния дамоклев меч – от грешното паркиране в невъзможни условия, до закъснение в плащането на една или друга повинност. Достатъчно е да приведа примера с монопола на частни енергоснабдителни компании, които могат да начисляват всякакви суми и да прекъсват електрозахранването с последваща глоба на „абоната“ при възстановяването му. Конкуренция отсъства, което ще рече, че няма избор – пазар. Но това не пречи да продължават да заблуждават с някаква „пазарна икономика“. Докато цяла огромна етническа група негласно е освободена от такива задължения. Това проява на расизъм от моя страна ли е или може би е израз на неразбрана от мен „демократичност“?</p> <p style="text-align: justify;">Струва ми се доказах, че т. нар. демокрация не е свобода или власт на закона, а диктатура на едно ограничено малцинство над мнозинството. Но да се върнем към правилата за съзиждането на едно по-нормално и далеч по-поносимо общество. По същия начин както се създава семейството, следва да се гради общността – махалата, квартала, селището, околията, областта, държавата. Като съвременната форма на тази общност съчетава Божествения ред с елементи на т. нар. демокрация. Имам предвид наличието и действието на основен закон – Конституция, който регламентира границите на свободата, правата, но и задълженията на всички жители (народа), но и на монарха. Не някакъв друг, а именно този основен закон трябва да определя правилата за избиране и за отзоваване на представители на съответната административна единица (квартал, селище, околия, област, народ) в различните органи за управление. Чрез мандатността той следва да ограничава периода на тяхното управление (властване). И това задължително да важи за всички видове власт, в т.ч. съдебната. Останалото е химера, пропаганда, а най-точно – измама.</p> <p style="text-align: justify;">Отново Конституцията следва да дефинира начините за прилагане на елементи от пряката демокрация – законодателна инициатива на определен брой жители на общината, околията, областта и народа. Тази възможност трябва да обвързва различните власти, в това число и народното събрание, със задължителни и неотменими срокове за разглеждане и гласуване на внесените от хората проекти. Освен това е необходимо основният закон да предвижда непременното решаването на важни проблеми на различните териториални равнища чрез провеждането на референдуми в рамките на съответните т. нар. административни единици. Такъв подход би ангажирал повече хора в различните процедури и би приближил диктатурата на малцинството[12] до невъзможната демокрация – зачитане на интересите и на мнозинството.</p> <p style="text-align: justify;">Изключително важно е въвеждането на споменатото право на законодателна инициатива на избирателите. Ако се съберат определен брой подписи под искане за промяна на някой закон – на национално равнище примерно 300 000 – в рамките на изрично записан в Конституцията период от време (да речем половин година) Парламентът да е длъжен да разгледа и гласува предложението на гражданите. Същото се отнася за регионалните и общинските власти. Децентрализацията на властта е решаваща за демокрацията. Повече, да не кажа основна власт на общините и регионите – това е най-прекият път към лелеяното народовластие. Защото там възникват проблемите на хората и пак там е мястото за най-бързото им решаване. Ако държавата е нещо далечно, почти фикция, общината е част от всекидневието. В нея дори оползотворяването на парите, които гражданите плащат във вид на данъци, могат да бъдат проследени далеч по-лесно. Естествено, при приемането и действиеето на необходимата нормативна база, непременно предвиждаща обществен контрол. Влязат ли в действие, тези правомощия на народа или на значителни части от него, системата вече до голяма степен ще уподобява демокрация.</p> <p style="text-align: justify;">Сега, когато избирате, чувствате ли се управляващи? Депутатите в Парламента ваши представители ли са? Такива ли ги чувствате? Нали се назовават „народни“, а самото им сборище се зове Народно събрание? На английски език думата министър означава слуга.[13] Слугувал ли ви е някога министър? Нима и депутати, и министри не се държат като господари, вместо като ваши наемни работници, чиито трудови възнаграждения осигурявате чрез данъците, които плащате? Те се самоопределят като елит, а не като хора, приели да служат на народа, да осъществяват неговата воля в рамките на демокрацията (народовластието).</p> <p style="text-align: justify;">Хората вярват, че избират. Заблуждават се, че гласът им има стойност. „<i>В края на краищата лековерният е винаги измамения, разочарования. Скептикът е реалния човек.</i>“[14] Изборите са манипулация, която залъгва масите, че от тях нещо зависи. Нали знаете заглавието на онази книга на бившия лондонски кмет Кен Ливингстън „<i>Ако гласуването можеше да промени нещо, щяха да го премахнат</i>“?[15] Нека отново добавя и прословутата „мисъл” на бащицата Сталин: „<i>Не е важно кои хора гласуват, а кои броят бюлетините.</i>” За пореден път ще припомня президентските избори в САЩ през 2000 г. и срама в щата Флорида,[16] където цели 39 дни ръчно броиха подадените бюлетини. А освен това обявеният за победител в целите президентски избори тогава бе събрал 543 895 гласа по-малко![17] Парадокс ли е, че претендентът спечели изборите, но загуби президентския пост? Не, „демократично“ е, отговарят „политолозите“, каквото и да означава и едното, и другото.</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/044/M-4a.jpg" alt="Дейвид Камерън предупреждава: Великобритания разполага с 12 месеца, за да спаси училищната и здравната си система. У нас смятат, че всичко е наред." title="Дейвид Камерън предупреждава: Великобритания разполага с 12 месеца, за да спаси училищната и здравната си система. У нас смятат, че всичко е наред." style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="318" width="220" /></span>Шефовете на банковата и на петролната индустрия в САЩ никак не харесват венецуелския президент Хуго Чавес. Той прекъсна потока от петродолари от неговата родина на север към техните сейфове. „<i>„Ексон</i>“<i>,... „Шел Ойл“ и другите чужди сондьори бяха превърнали в [свой] навик да не плащат данъци върху нефтените си печалби... Чавес пренасочи газа, планиран за износ, обратно към собствените потребители във Венецуела. Венецуела има милиони граждани без земя...</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Чавес е наричан марксист и социалист. Той не е нито едното, нито другото. Неговата реформистка, кооперативна и редистрибуционистка програма и боравенето с нефтеното богатство са недвусмислено норвеж-истики“. Чавес е драматург и нарича своите реформи в скандинавски стил „Боливарска революция“. Като че ли Вашингтон напълно се побърква от това, че кафеви хора искат скандинавски привилегии.</i>“[18]</p> <p style="text-align: justify;">Не се съмнявайте, че не малка част от венецуелската петродоларова река се стича в личните банкови сметки на хитрия полупопулистки почти диктатор. Сам той се определя като „<i>много добър играч на шах</i>“.[19] Обаче почувствалите се засегнати финансови и петролни босове в Съединените щати не го удариха по това слабо място, а решиха да ликвидират мургавия индиански „скандинавец“, изживяващ се като Симон Боливар. На 12 април 2002 г. военните във Венецуела извършиха преврат.</p> <p style="text-align: justify;">„<i>Американският посланик се впусна, за да бъде сниман как прегръща веселящите се водачи на преврата [дали не се е казвал Уорлик]. В рамките на 24 часа обаче партито приключи. По-късно научих, че Чавес, един геополитически гросмайстор, очаквал преврата</i>[20]<i> и поставил командоси в тайни проходи на президентския дворец... Преди да са изтекли 48 часа от залавянето му “The New York Times” се извини.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Не и Белият дом. Говорител на Буш призна, че Чавес „е демократично избран“, но – добави – „легитимността е нещо, което се дава не само от мнозинството от гласоподавателите“. Виж ти.</i>“[21]</p> <p style="text-align: justify;">Ако това е демокрацията, благодаря, няма да (съ)участвам. За себе си знам, че винаги съм разчитал единствено на Бог, на своя разум и ръце. Когато съм имал възможност, сам съм правил своя избор. И не съм допускал други да определят съдбата ми.</p> <p style="text-align: justify;">Освен това в т. нар. демокрация, в представителната демокрация, има нещо дълбоко несправедливо. Господ не ни е създал еднакви. Обаче в заблудата „гласуване“ всички излизаме равни поне на хартия. Ученият, със съществен принос за едно или друго постижение, облекчаващо живота ни, от една страна, и неграмотният пияница, който поради своя мързел е затънал в мизерия, от друга. Приемате ли това? За мен то е образец на социализъм, една от най-вредните му характеристики.</p> <p style="text-align: justify;">За да бъде променено нещо, е необходима подходяща партия – част от цялото, инструмент на националното разединение. Добре, преглъщате го, но как се постига една така солидна организация? Трябват хора, време, медии, но преди всичко пари, страшно много пари. „<i>Нито една революция не може да успее, без организация и пари. Обикновено „угнетените маси” са в състояние да обезпечат малко от първото и нищо от второто. Но онези, вътрешните люде, които са по върховете, могат да уредят и двете.</i>“[22]</p> <p style="text-align: justify;">Може да не прозвучи убедително от гледна точка на формалното „дясно“, но според мен първият човек, официално обявил се за анархист – французинът Пиер-Жозеф Прудон, справедливо разкрива двуличието на проповядваната измамна представа за „демокрация“: „<i>Когато видя довчера претендиралата за социализъм демокрация постоянно да настоява да придобие капитал, за да се бори срещу влиянието на капитала; да иска богатство, за да излекува бедността; да настоява за отказ от свобода, за да организира свободата; да призовава за реформиране на правителството като част от реформирането на обществото – когато видя всичко това, си казвам, че като се натоварва с отговорностите на социума, тя постига изолирането на социалните проблеми и способства те да не бъдат решени. Това ми прилича на ясновидка, която, преди да отговори на въпросите на посетителите, започва да ги разпитва за тяхната възраст, състояние, семейство и за всички инциденти в живота им. Ех, нещастни магьосници, ако знаете бъдещето, значи сте наясно с това кой съм и какво искам. Тогава защо ме питате и очаквате да ви разкажа?</i>“[23]</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center">Демокрацията винаги е на страната на парите</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;">Да, демокрацията, както ни я представят, е твърде измамна. Често пъти тя служи като оправдание на престъпници, възнамеряващи да поробят човечеството. Нямам нищо против забогатяването, напротив. Но държа то да е резултат на вложен ум и упорит труд, да е трупано в продължение на поколения. Ясно е как става „на бърза ръка“. И не ми давайте примери с Бил Гейтс. И той е един от Тях ─ подставено лице с алиби.</p> <p style="text-align: justify;"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/044/M-5.jpg" alt="Избор" title="Избор" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="331" width="325" />Не веднъж съм казвал, че демокрацията е стока, която излагат на тезгяха. И който има възможност да плати повече за нея, я придобива и притежава. Звучи цинично, но е напълно вярно. Който може, нека ме опровергае. Без да забравя, че „героите“ в демократичната игра изпълняват роли с предварително написани реплики. Импровизациите са възможни толкова, колкото и на истинската театрална сцена.</p> <p style="text-align: justify;">Онези, които притежават или дължат парите, пишат репликите. Когато преди време изтъкнах, че икономическите кризи не са обективен процес, „неизбежното зло на капитализма“, както твърдяха марксист-ленинците, бях нападнат от разни болшевики както останали по местата си, така и надянали „демократични“ одежди. Не, видите ли, те възниквали независимо от волята на хората. Останалото било... „конспиративна теория“.</p> <p style="text-align: justify;">На Братството му е твърде удобно по всякакви начини да полтаря Лениновите брътвежи от типа: „<i>Премахването на кризите от страна на картелите е приказка на буржоазните икономисти, които на всяка цена разкрасяват капитализма.</i>“[24] С други думи, кризите са типични за „пазарното стопанство“ и хората не са в състояние да им влияят.</p> <p style="text-align: justify;">Още навремето информираните и мислещите хора бяха наясно, че това е пропаганда и няма нищо общо с действителността. То обслужва Интернационала. Ала нали тъкмо най-крупните финансисти създадоха болшевиките и ги превърнаха в продала родината си управляваща номенклатурна класа от свърхбогаташи? Значи Ленин им е бил длъжник.</p> <p style="text-align: justify;">В прясно обнародвания официален „Доклад на Комисията за разследване на икономическата криза“ от януари 2011 г., с който разполагам и съм готов да го изпратя чрез електронната поща на всеки желаещ, четем: „<i>Стигаме до заключението, че е било възможно тази финансова криза да бъде избегната. Тази криза бе резултат от човешка дейност и бездействие, а не на Майката Природа или на неправилно приложени компютърни модели. Финансовите магнати и разпоредителите с обществените блага от нашата финансова система пренебрегнаха предупрежденията и не пожелаха да проучат, разберат и направляват възникналите рискове в една система, която е съществена за благосъстоянието на американското общество. Те не сгрешиха, а допуснаха голям пропуск.</i>“[25] Последното е тавтология.</p> <p style="text-align: justify;">Просветна ли ви? Съставителите на документа не ги е досрамяло да нарекат нещата с истинското им име – престъпление. Дострашало ги е, защото отлично знаят кои са извършителите на криминалния акт. Нататък стреличките на критиката летят към „Уол Стрийт“, към двамата последни ръководители на Системата на Федералния резерв, евреите Алън Гринспан и Бен Бърнанке. Обаче връхчетата им са затъпени и само боцкат. На практика най-силни са упреците към... комунистически Китай и някои неназовани поименно страни-производителки на петрол![26] Все обвинения и пак виновни няма. Защото: „<i>Те не сгрешиха, а допуснаха голям пропуск.</i>“ Точка.</p> <p style="text-align: justify;">Как иначе, след като между редовете става дума за онези, които купуват демокрацията и за техните посредници. Банкерите, видимата част на финансовата система, са онези лица, които срещу готовността си да се подчиняват и служат, биват превръщани в част от висшето общество. Те са най-новата класа – на управителите (мениджърите). Едновременно са високоплатени наемни работници и собственици, Ин и Ян. Кой беше казал, че „<i>комунизмът и либерализмът – разбирайте капитализмът – са двете лица на една и съща монета</i>“? Тези фигури с двойна същност съвсем ясно съзнават, че ако дойде неизбежното, могат да бъдат хвърлени на вълците. Но се хващат на хорото, защото то осигурява на тях и близките им лукс, който няма как да постигнат по друг начин.</p> <p style="text-align: justify;">За да добиете по-реална представа за цялата „демократична“ игра, нека ви представя пресен пример за един опит тя да придобие по-достоверен вид. Преди седмици общинският съвет на района Камдън в Северен Лондон поиска „<i>банкерите да предадат премиите си за запълване на черната дупка в бюджета. Съветът реши да предложи на своите най-богати съкварталци да се разделят с пет на сто от своите годишни премии, за да покрият бюджетния дефицит от 100 милиона лири стерлинги.</i>“[27]</p> <p style="text-align: justify;">Сред банкерите, които могат да очакват призивни писма, са изпълнителните директори на “Lloyds Banking Group”, на “NM Rothschild”, на “Goldman Sachs” и на “Lloyds of London”.[28] Знаете ли кога те ще кандисат да „<i>се разделят</i>“ с по няколко милиона лири? На куково лято, както казват децата. Не твърдя, че демокрацията е грабеж. Но в условията на новия световен ред грабежът може да бъде... демократичен.</p> <p style="text-align: justify;">Коментаторът на „Ню Йорк Таймс“ Пол Кругман обобщава как по време на текущата световна икономическа криза никой от главните фактори във финансовия свят не е предупредил: „... <i>Съкратете разходите сега или ви очакват лоши неща</i>“.[29] А всички Те още през 2000 г. са знаели какво става и просто са наблюдавали, без да се намесват. Каквато е ролята на Световната банка, Международния валутен фонд или Системата на Федералния резерв в САЩ? Кругман заключава, че урокът от катастрофата, особено от „<i>ирландския провал</i>“, е, че „<i>един балансиран бюджет не може да ви защити от криза</i><i>, ако не регулирате ефективно банките – основната поанта в току-що разпространения доклад на Комисията за разследване на финансовата криза, който заключава, че „30 години на дерегулация и разчитане на саморегулацията“ спомогнаха да изпаднем в собствената ни катастрофа“.</i>[30]</p> <p style="text-align: justify;">Виновниците за кризата се оправдаха със „свободната пазарна икономика“ и „демократичното управление“. Кого устройва такава „демокрация“? Излиза, че съм прав. Демокрацията е стока и само най-богатите могат да се сдобият с нея и да я ползват. Да бъдем честни: Те подлежа ли на някакъв контрол – регулация, когато назначават управниците под благовидния параван на изборите? Не, защото „контролните органи“, като например някакви „сдружения за честни избори“, външни наблюдатели и прочие псевдодемократични измислици са създадени и финансирани от самите тях – контролираните.</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/044/M-6a.jpg" alt="Тиранията на мнозинството не е демокрация." title="Тиранията на мнозинството не е демокрация." style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="237" width="325" /></span>Не ви ли прилича на комунизма? Тогава жалбите изминаваха странен бюрократичен кръговрат и посъвсем ведоми пътища се озоваваха в ръцете на онези, от които жалбоподателите се оплакваха. Още по времето на Лениновата „Нова икономическа политика“ (НЕП) е възникнала напълно вярната максима, че „<i>делото по спасяване на давещите се е в ръцете на самите давещи се</i>“. Като махнем несвободата и тоталното пренебрегване на човешките права чрез размахване на тоягата на терора, с какво т. нар. социалистическа държава с „народна демокрация“ бе по-различна? Тя бе употребявана от една ограничена каста, наречена „партийна номенклатура“. На Запад тя е висша класа, съставена от най-крупните капиталисти, предвождани от интернационалните финансисти. Те не са склонни да преговарят и да участват в някакво класово сътрудничество с „плебеите“. Просто купуват „демокрацията“. Но по същия начин с парите си създадоха „народната демокрация“ на комунистите и „еднонационалната [расовата] демокрация“ на фашистите, нацистите, ционистите.</p> <p style="text-align: justify;">В своята редовна съботна реч, произнесена в навечерието на традиционното обръщение към нацията „За състоянието на съюза“, на 22 януари 2011 г. американският президент Барак Обама за пореден път изстреля лишения от съдържание фишек за „конкуренцията“, като панацея на икономическата криза. Дори коментатор като еврейския либерал Пол Кругман не успя да скрие възмущението си: „<i>Да не се самозаблуждаваме: по начало да се говори за „конкуренция“ като цел е подвеждащо. В най-добрия случай това е погрешна диагноза на нашите проблеми. В най-лошия – би могло да доведе до политики, основани върху фалшивата представа, че онова, което е добро за корпорациите, е добро за Америка.</i>“[31]</p> <p style="text-align: justify;">Ето за кого е „демокрацията“ – за корпорациите. Никой не се замисля за съдбата на средната класа, за онези стотици милиони съзидателни люде от дребния бизнес, които са истинските носители на хуманизма и т. нар. десни ценности, произтекли от основните принципи на Божествения ред. Те са стожерът на една истинска, а не фалшива демокрация. Целта трябва да бъде обхватът на тази средна класа непрестанно да се разширява. Нещо, което в края на тридесетте години на миналия век е било постигнато у нас. Отколешна е тенденцията тази средна класа, фундаментът на що-годе справедливите общества, постоянно да бъде притеснявана, съсипвана и накрая ликвидирана.</p> <p style="text-align: justify;">Христоматиен е примерът с бившия водещ на икономическа рубрика в телевизия CNN Лу Добс. Неговото „непослушание“ започна с разкриването на някои от „най-чувствителните тайни“ на Братството в книгата „Космосът: новата граница на бизнеса“.[32] Предупредиха го, „добронамерено“. Добс пренебрегна размахания пред лицето му пръст и продължи, като посегна на „светая-светих“ на „демокрацията“ и новия световен ред – корпорациите. Появи се неговото изследване, озаглавено „Изнасят Америка: Защо корпоративната алчност пренася американските работни места отвъд Океана“.[33] Показаха му „жълт картон“ и преместиха водената от него вечерна делова рубрика с по-ранната „Парите с Лу Добс“.</p> <p style="text-align: justify;">След като през 2006 г. издаде книгата си „Война срещу средната класа: Как правителството, големият бизнес и групите за специални интереси[34] разпалват война срещу американската мечта и как да се борим срещу това“,[35] спряха всекидневното му предаване. Повече от половин година не бе на екран.</p> <p style="text-align: justify;">Ала щом с книгата си „Денят на независимостта: Пробуждането на американския дух“[36] се обърна с изводи и призиви към средната класа и посегна на спокойствието на Интернационала, го принудиха да се „оттегли“ от телевизията. Така светът загуби един от почтените си говорители. Днес Лу Добс е водещ на новините в някакво радио с икономическа насоченост във “Fox Business Network”, част от медийната империята на Рупърт Мърдок. Може би понеже не съм известен като него, си стоя у дома „с лепенка на устата“. Но все още с незавързани ръце.</p> <p style="text-align: justify;">Нали някои степенуват „демократичността“?... „Вся власть Советам!“ Точно така – на директорските съвети на корпорациите. Нима болшевишката и останалите комунистически партии не бяха повече от корпорации – общонационални картели? И продължават да бъдат, но под други имена. Спомнете си откровението на ген. Любен Гоцев, че те, ченгетата, ще продължават да служат на Политбюро, само че „<i>ще искат разрешение от прокурора, съдията</i>“.[37] Турска поговорка гласи: „<i>На този свят всичко се дава: чест, пари, земя, жена, деца само власт не се дава.</i>“</p> <p style="text-align: justify;">Когато заставате пред избирателните урни, обикновено сте гневни. Искате реванш от предходните управници. Имате право, но подобни чувства почти никога не са добър съветник. Затова губите част от разума си и се доверявате на най-пресно изречените обещания, без да осмисляте кой ги е продиктувал и защо точно тези ги изричат? Като пускате бюлетина в полза на поредното подставено лица на Братството, на практика гласувате срещу себе си. Узаконявате смъртоносното увеличение на цените на храните и лекарствата и застоя на доходите; все по-високите задължения – такси за услуги и доставки, застраховки и акцизи; превръщането на нищожества в „лидери“; кражбите на общонационално имущество чрез изпълнение на инфраструктурни проекти, източване на държавния резерв, на здравната, пенсионната и социалната система; трансформацията на заграбеното от другарите и прислужниците им в „тяхно легитимно“ богатство; контрабандата и трафика на хора през граница; закриването на работни места за тукашни работници и служители; предоставянето на привилегии на класов и расов принцип, който изключва българите;[38] ликвидирането на частната собственост и предприемаческия дух, и т.н.</p> <p style="text-align: justify;">Не допускайте назначени милионери да ви агитират и да броят гласовете ви. Осъзнавате ли всички тези неща?</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center">Кой определя демократичността на една държава</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/044/M-7a.jpg" alt="Карл Маркс като Статуята на свободата: Дайте ми вашите престъпници, бунтари, побъркани, изгарящи от желание да избиват невинни хора... Световната революция продължава" title="Карл Маркс като Статуята на свободата: Дайте ми вашите престъпници, бунтари, побъркани, изгарящи от желание да избиват невинни хора... Световната революция продължава" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="373" width="220" /></span>Вече ни стана навик да приветстваме някоя страна, която бива обявена за „демократична“. Безкритично приемаме това определение. Не проверяваме дали то е дадено в съответствие на стандартите за демократичност, доколкото съществуват такива. С други думи, не се замисляме дали наистина дадената държава е демократична и доколко.</p> <p style="text-align: justify;">Често подобни термини биват използвани по неправилен и дори по нечестен начин. Да не говорим, че различните хора или поне обществени групи имат свои представи за демократичност. Ние преживяхме диктатура, която бе наречена „народна демокрация“. Китай, Куба и Северна Корея не спират да се афишират по този начин. Нищо, че при „народните демокрации“ хората са лишени от маса права – на свободно слово, на собственост, на пътуване, на заселване, на сдружаване...</p> <p style="text-align: justify;">Съединените щати претендират да са най-голямата демокрация, като „демократично” пропускат или забравят едномилиардна Индия, да речем. С огромна ирония журналистът от еврейски произход Грег Паласт ги определи като „<i>най-добрата демокрация, която може да се купи с пари</i>“.[39] Да видим какво представлява този „образец” на демократичност. Днес САЩ произвежда едва около една пета от брутната новосъздадена стойност на планетата с тенденция към намаляване на този относителен дял. Да бе поне половината! Обаче Съединените щати изпълняват почти официализирана ръководна роля, сякаш техният дял в световната икономика е повече от 70-75 на сто! Когато избират поредния американски президент човечеството затаява дъх, като че ли става дума за главата на една обща световна държава.</p> <p style="text-align: justify;">Допреди две десетилетия политпросветниците и политолозите, без значение какво се крие зад тези названия, определяха света като двуполюсен. Сега обичат да го наричат еднополюсен. Замислете се. В действителност, политически и военно, той изглежда многополюсен. Ала ако се вгледат проницателно и задълбочено в неговите икономически храктеристики, ще установите: да, това е еднополюсен свят с един център. И никой от нормалните люде не е в състояние да заяви със сигурност, къде е седалището на този невидим генерален щаб на световната революция или на тайното планетарно правителство – дали в САЩ, във Великобритания, в Израел, в Русия или другаде. Казват: Само Бог знае.</p> <p style="text-align: justify;">Освен това назначените от Интернационала „американски държавници“ досущ като нашенските комунисти и ченгета безпроблемно променят позициите си на 180 градуса. „Републиканецът“ Колин Пауъл отдавна се отрече от своя патрон Джордж Буш и охули „иракската му авантюра“. По време на президентските избори през 2008 г. премина в лагера на „демократа“ Барак Обама. Използвам кавичките, защото всеки нормално мислещ човек е наясно – няма разлика между тези партии.</p> <p style="text-align: justify;">В току що издадените мемоари на един от най-яростните подстрекатели на нападението срещу Багдад от март 2003 г., тогавашният министър на отбраната Доналд Ръмсфелд, озаглавени „Известно и неизвестно“, „героят“ споделя своето желание да „<i>си върне обратно някои от най-язвителните забележки, които изрече по време на Иракската война</i>“. Той признава, че разпространеното по онова време твърдение „<i>знаем къде се намират</i>“, отнасящо се до оръжията за масово поразяване на режима на Саддам, дето никога не бяха намерени, „<i>бе грешка</i>“. Пропуск било и определението му „<i>стара Европа</i>“, което той лепна на Германия и Франция, критикуващи тази несправедлива война.[40]</p> <p style="text-align: justify;">Ръмсфелд и глупостите, които постоянно ръсеше, не слизаха от устите на нашенските „политици“, „политолози“, „журналисти“ – до един произлезли от алчно червената фашистка мафия. Дали ще намерят сили да посипят главите си с пепел, да се извинят и оттеглят? Нищо подобно. Първо, те са родени и възпитани гьонсурати. И второ, в тях Интернационалът е инвестирал много. Кои са те и как изградиха своята отровна мрежа, действаща срещу българския народ, предстои да разкрием. Дали ще има кой да го разбере?</p> <p style="text-align: justify;">Троцкизмът, крайно левите студентски организации от шейсетте години на миналия век са отправният пункт, от който Ръмсфелд и останалите „неоконсерватори“ в САЩ тръгнаха да изкачват политическия Еверест. Някога този еврейски „демократ“ не само бе пратеник на Вашингтон в Багдад, но стана съветник по стратегическото въоръжаване на Саддам Хюсеин. Той връчи на диктатора маса скъпи подаръци от администрацията на Роналд Рейгън. По онова време Саддам, „<i>най-големият успех на Моссад в Близкия изток</i>“, по признанието на старши-офицера от израелската шпионска служба Виктор Островски, уйдисваше във всичко на „американците“, всъщност на Братството. Мислите ли, че тогава той бе по-малко жесток сатрап, отколкото след края на войната му с Иран? Разбира се, че не. Но през онези години вашингтонско-телавивските му господари изобщо не се гнусяха от него. Друга тема е, че едни и същи финансираха и снабдяваха с оръжия и двете враждуващи страни.</p> <p style="text-align: justify;">Години след това телевизията CNN провокира Ръмсфелд във връзка със споменатото му посещение при Саддам. Той изрече куп лъжи, като например, че е предупредил диктатора да не използва химически оръжия. Защо тогава бе главен преговарящ за доставките на тези произведени в САЩ зловещи химикали? И от какъв зор прие да бъде високоплатен съветник на „касапина на кюрдите“ Саддам Хюсеин?</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p> <span> </span></p> <p> </p> <p> </p> <p style="text-align: justify;">Днес ставаме свидетели на съвсем същия подход по време на събитията в Египет. Преди това го изпитахме върху нашия собствен гръб. Нали през февруари 1990 г., дни след посещението на държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър, посланикът на „демократична“ Америка у нас Сол Полански „<i>заяви, че единствената реална опозиция на комунистите в България е господин Андрей Луканов”</i>?“[41] Простете, но никога нищо добро не съм очаквал от Съветите и от комунягите.</p> <p style="text-align: justify;">Двуличието и лицемерието характеризират политиката на американското ръководство. За жалост повечето правителства по света прилагат съвсем същия подход. От президента Джеймс Монро и въведената от него през 1823 г. доктрина насам демокрацията почти не намира място във външната политика на Съединените щати. Не забелязваме нейно отражение и в обектите й. Оттогава, от началото на ХІХ век тази държава прокламира, че има „свои интереси“ навсякъде по света, където намери за добре. Разбирайте, че на практика тя отстоява интересите на Интернационала. И не спира с превъзхождаща мощ да изнася „демокрация“ – терор и смърт, по цялата планета.</p> <p style="text-align: justify;">По данни на Изследователската служба към Отдела за външна политика и отбрана на американския Конгрес от 1798 до октомври 2004 г. САЩ са участвали в 334 въоръжени конфликта. Те държат световния рекорд със средно по 1,4 войни годишно. Без да смятаме последните шест-седем години. От момента, когато през 1917 г. левитският интернационал създаде чудовището Съветска Русия ─ СССР до наши тази рожба на архикапиталистите е участвала в 22 войни, военни сблъсъци, окупации и жестоко потушаване на въстания.[42] Условната „майка“ САЩ и „детенцето“ СССР си съперничат по броя на жертвите. Все пак ужасната теглилка на смъртта натежава в „полза“ на болшевишкото отроче.</p> <p style="text-align: justify;">Някои „съзират“ в това Божията ръка?! Да не намесваме Бог в долните си дела. Като Го споменавам, имам предвид, че ние предполагаме, а Той разполага.</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center">Господ е над всичко</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/044/M-8a.jpg" alt="The World is sinking: Dubai islands falling into the sea" title="The World is sinking: Dubai islands falling into the sea" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="314" width="325" /></span>Сам Бог ни изпраща доказателства за това. Обсъждането на формите на управление, в това число и на демокрацията, би следвало да се провежда в рамките на това ограничение за човеците. Нашият Господ Бог Исус Христос постановил: „<i>Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.</i>“[43]</p> <p style="text-align: justify;">Вярвате или не, събитията доказват върховенството на Божията воля. Само преди няколко години вдъхновен от едно изумително човешко постижение, владетелят на Дубай шейх Мохамед бин Рашид ал-Мактум роди поема във възхвала на „<i>фантастичните [изкуствени] острови, създадени под предводителството на неговата компания за строителство и търговия с недвижима собственост “Nakheel”. „Те карат проникновения човек да пише по водата</i>“, гласи един стих от творбата.[44]</p> <p style="text-align: justify;">Днес обектът на възхвалата му потъва. Да, в буквалния смисъл изчезва в морето. Дубайският „<i>изкуствен архипелаг, наречен „Светът“, проектиран и построен във формата на карта на страните по глобуса, потъва в морето, според доказателства, представени пред съответния съд. Специално проектираният комплекс от хотели и луксозни вили върху изкуствени острови близо до брега на Дубай, разпродаден на милионери, е достъпен само с яхта или моторница.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Но сега пясъците по островните брегове ерозират, а каналите за навигация между тях се затлачват, заяви пред съдиите британския адвокат, който заведе дело срещу управляваната от държавата строителна компания “Nakheel”. „Островите неспирно пропадат в морето“, твърди Ричард Уилмът-Смит... Доказателствата показват „ерозията и подриването на островите от [архипелага] “The World”... Само един от островите – Гренландия – продължава да бъде населен, но той е собственост на владетеля на Дубай...</i>“[45]</p> <p style="text-align: justify;">В проекта „Светът“ изгоряха и откраднати от нас пари. Из медиите се мотаят имената на новобогаташите, назначени за милионери от БКП и лично от Андрей Луканов“,[46] които потрошиха милиони, за да станат горди притежатели на жилища на някой от островите в архипелага „Светът“. Например една повяхнала хубавица, смятана за креватно най-близката до споменатия генерал Гоцев банкерка. Може би ще попитате каква е връзката на този факт с основната тема? Върнете се малко назад към мнението ми за Божия ред на земята. Същото е и с демокрацията. Тя е по-скоро материално, отколкото духовно понятие. С други думи, възможно е „<i>молец и ръжда да я ядат и крадци да я подкопават и крадат</i>“. Въпрос на ценност.</p> <p style="text-align: justify;">Ако сме участвали в изграждането на демокрацията, ще я пазим. Редовно ще я поддържаме и ще разгонваме молците и крадците. Уви, режимът, представян ни като „демокрация“, както и частичната свобода, на която се радваме като неопознали света деца, ни бяха дарени. Само че от данайците. Полудемокрация, полусвобода, полу... – няма нищо по-лошо и неценено на този свят от половинчатите и безплатните неща.</p> <p style="text-align: justify;">Готови ли сме за истинските?</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p style="text-align: justify;"> <i>Следва.</i></p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p style="text-align: justify;">Предните епизоди на тази поредица можете да прочетете тук:</p> <p style="text-align: center;">Част І <i>За липсата на образование или крахът на християнската цивилизация • Кой и защо ликвидира образованието в цивилизования свят • Малограмотни послушници са необходими на новия световен ред</i></p> <p style="text-align: center;">Част ІІ <i>Редуцирането на християните • Китай – бъдещата пенсионерска нация • Страхът и търпението, които ни обрекоха на унищожение</i></p> <p style="text-align: center;"> Част ІІІ <i>Имаме шанс, но сме безразлични, пасивни и се доверяваме на лансираните от Интернационала • Създателите на исляма го атакуват като „глобална заплаха“, защо? • Промитите мозъци са лесни за манипулиране или напред към новия световен ред</i></p> <p style="text-align: center;">Част ІV <i>Демокрация ли? Що е то? • Тяхното изкуство ─ метод за промиване на съзнанието • Потъва ли светът</i></p> <p style="text-align: center;"> </p> <p style="text-align: justify;"><i>Извън темата, но не съвсем</i>: Текущото преброяване на населението има за цел да затвърди измамата, че циганите са малко. От различни места ме известяват как разни емисари обикалят техните гета и квартали, за да им внушават да се пишат „българи“. Там, където на един адрес са регистрирани стотици цигани, преброяването е невъзможно. Защото лъжата предварително е налице. Всеки може да дири истината сам, стига да го интересува съдбата на България.</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p style="text-align: justify;"><i>Очаквайте от четвъртък в рубриката</i> „Епопея на негодниците“: „КАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“: ИВО ИНДЖЕВ – ЕДИН ОТ НАЙ-УСПЕШНИТЕ ПРОЕКТИ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ.</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p> </p> <div><br /><hr align="left" size="1" width="33%"> <div> <p>[1] Вж. “Silent Weapons for Quiet Wars: An Introduction Programming Manual”, Operations Research Technical Manual TW-SW7905.1, The Lawful Path, online: http://www.lawfulpath.com</p> </div> <div> <p>[2] Впрочем от последната четвърт на ХVІІ век евреите или по-точно техните елити в различните страни постоянно претендират за някаква „еманципация”. Не вярвам в случайността на подобни съвпадения.</p> </div> <div> <p>[3] Ari Ben-Tzvi – “SAVAGE INGRATITUDE: How The Jewish Left And The Protestant Elite Sabotage America”, Red Anvil Press, местоположение не е посочено, 2007 г., стр. 4.</p> </div> <div> <p>[4] “Why I am not a Communist?” by Karel Čapek, translated and provided by Martin Pokorny, “Přítomnost”, № 4, December 2, 1924 г., online: http://capek.misto.cz/english/communist.html</p> </div> <div> <p>[5] Стоян Михайловски – „Кнего за българския народ“, София, 1897 г.</p> </div> <div> <p>[6] Повече подробности за тях и наставниците им очаквайте в продължението.</p> </div> <div> <p>[7] „От Матея свето Евангелие“, гл. 7, ст. 15.</p> </div> <div> <p>[8] Протокол № 9.</p> </div> <div> <p>[9] “Generation of pupils being put off school, report says” by Richard Garner, Education Editor, “The Independent”, London, Friday, 16 October 2009 г., стр. 1, online: http://www.independent.co.uk/news/education/education-news/generation-of-pupils-being-put-off-school-report-says-1803629.html</p> </div> <div> <p>[10] Вж. “Britain has 12 months to save schools and NHS, David Cameron warns” by James Kirkup, Political Correspondent, “The Telegraph”, London, Monday, 17 January 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/newstopics/politics/8263210/Britain-has-12-months-to-save-schools-and-NHS-David-Cameron-warns.html</p> </div> <div> <p>[11] „От Матея свето Евангелие”, гл. 7, ст. 16-19.</p> </div> <div> <p>[12] Номенклатурата, управляващата каста.</p> </div> <div> <p>[13] „Английско-български речник”, том ІІ, съставители: Т. Атанасова, Е. Машалова, М. Ранкова, Р. Русев, Г. Чакалов, редактор: проф. Марко Минков, Издателство на Българска академия на науките, София, 1966 г., стр. 134.</p> </div> <div> <p>[14] Кирилъ Христовъ ─ „Какъвъ е българинът?“, сп. „Родина“, брой 3, София, 1939 г. Правописът запазен.</p> </div> <div> <p>[15] Вж. Ken Livingstone - “If Voting Changed Anything They’d Abo-lish It”, Collins, London, 1987 г.</p> </div> <div> <p>[16] Вж. Greg Palast – “The Best Democracy Money Can Buy”, Pluto Press, London, Sterling, VA, 2002 г., [Chapter] 1: Jim Crow in Cyberspace: The Unreported Story of How They Fixed the Vote in Florida; Грег Паласт – „Най-добрата демокрация, която може да се купи с пари”, Издателство „Дилок”, София, 2004 г., Първа глава. „Джим Кроу в киберпространството: непубликуваната история за това, как нагласиха резултатите от изборите във Флорида”, стр. 23 и сл.</p> </div> <div> <p>[17] По официално обявените данни претендентът спечели 48,4 на сто от гласовете, докато победителят – 47,9 процента. С други думи Джордж У. Буш бе обявен за стопанин на Белия дом, макар че загуби изборите. Тази възможност е залегнала в тъй „демократичната” авериканска Конституция, която е опосредствена чрез т. нар. избирателни колегии. С други думи, в известен смисъл онова, което наричат „народен глас” е ноторно (предварително) пренебрегнат. Не бива да забравяме, че на изборите през ноември 1932 г. Германската работническа националсоциалистическа партия печели изборите с 33,1 на сто и 196 депутати в Бундестага от 584 възможни. На новите избори около пет месеца по-късно оглавяваните от Хитлер нацисти „постигат” 43.9 на сто от подадените гласове – 288 депутатски места. Ето как „представителната демокрация” може да узакони една диктатура. Същото се случваше и в „социалистическия лагер”, в който изборите не бяха задължителни по закон, но бяха такива на практика. Днес съм принуден да призная, че в тях демагогията изглеждаше по-голяма в сравнение с „демократичния свят”. Което не е вярно. Жителите на бившия „съветски блок” поне бяха наясно, че ги мамят и потискат. Докато уж демократичните избори на Запад, а понастящем и в Централна и Източна Европа, са висша форма на узаконена измама.</p> </div> <div> <p>[18] Грег Паласт – „Въоръжена лудница: От Багдад до Ню Орлийнс – мръсни тайни и странни истории за един побеснял Бял дом“, Издателство „Дилок“, София, 2009 г., стр. 209.</p> </div> <div> <p>[19] Пак там, стр. 205.</p> </div> <div> <p>[20] Откъде ли е научил? Досещате се, че или самото ЦРУ му е предало, или сътрудници на тази служба, внедрени във венецуелската войска, не са издържали. Като съдя по едно от тукашните им доверени лица, младия другар Стефан Гамизов, опазил ни Бог от подобни агенти.</p> </div> <div> <p>[21] Пак там, стр. 206-207. Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[22] Gary Allen with Larry Abraham – “None Dare Call It Conspiracy”, Buccaneer Books, Cutchogue, NY, 1976 г., стр. 52.</p> </div> <div> <p>[23] Pierre-Joseph Proudhon - “The Philosophy of Misery”, Cosimo, Inc., New York, NY, 2007 г., стр. 315.</p> </div> <div> <p>[24] Владимир И. Ленин – „Империализм, как высшая стадия капитализма“ във: В. И. Ленин ─ „Полное собрание сочинений“, 5-е издание, Том 27 - Август 1915 ─ июнь 1916, Издательство политической литературы, Москва, 1969 г., стр. 324.</p> </div> <div> <p>[25] “The Financial Crisis Inquiry Report”, Final Report of the National Commission on the Causes of the Financial and Economic Crisis in the United States, Submitted by Pursuant to Public Law 111-21, Official Government Edition, U.S. Government Printing Office, Washington, DC, January 2011 г., стр. xvii.</p> </div> <div> <p>[26] Пак там, стр. 419-420.</p> </div> <div> <p>[27] “Council to ask bankers “to give up bonuses to plug budget black hole” by Nick Britten, “The Telegraph”, London, Saturday, 29 January 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/finance/newsbysector/banksandfinance/8289978/Council-to-ask-bankers-to-give-up-bonuses-to-plug-budget-black-hole.html</p> </div> <div> <p>[28] Пак там.</p> </div> <div> <p>[29] Вж. “Their Own Private Europe” by Paul Krugman, “The New York Times”, New York, NY, Friday, January 27, 2011 г., online: http://www.nytimes.com/2011/01/28/opinion/28krugman.html?scp=3&sq=krugman&st=Search</p> </div> <div> <p>[30] Пак там. Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[31] “The Competition Myth” by Paul Krugman, “The New York Times”, New York, NY, Saturday, January 23, 2011 г., online: http://www.nytimes.com/2011/01/24/opinion/24krugman.html?_r=1&hp</p> </div> <div> <p>[32] Вж. Lou Dobbs with HP Newquist ─ “Space: The Next Business Frontier”, Atria, New York, NY, 2001 г.</p> </div> <div> <p>[33] Вж. Lou Dobbs ─ “Exporting America: Why Corporate Greed Is Shipping American Jobs Overseas”, Business Plus, New York, NY, 2004 г.</p> </div> <div> <p>[34] Съветвам ви да издирите кои са тези „групи за специални интереси. Твърде любопитно, но и опасно. Пари, могат да ви лепнат етикети, като например „антисемити“.</p> </div> <div> <p>[35] Вж. Lou Dobbs ― “War on the Middle Class: How the Government, Big Business, and Special Interest Groups Are Waging War on the American Dream and How to Fight Back”, Viking, New York, NY, 2006 г.</p> </div> <div> <p>[36] Вж. Lou Dobbs – “Independents Day: Awakening The American Spirit”, Viking, New York, NY, 2007 г.</p> </div> <div> <p>[37] Вж. „Ген. Любен Гоцев: „Трябва да спечелим изборите най-малко с 50 + 1 процента“, Продължение на стенограмата от 10 януари 1990 г. от съвещанието на колегиума на МВР , Христо Христов – „Мъртва хватка ― БКП искала да скрие доказателства за „възродителния процес“, Асоциация Разследващи Журналисти, София, дата не е посочена, online: http://www.investigation-bg.org/show.php?id=59</p> </div> <div> <p>[38] Комунистите и ченгетата не са българи. Те са интернационалисти – космополити, които изповядват масонската максима, че „родината е там, където се чувстват най-добре“.</p> </div> <div> <p>[39] Вж. Greg Palast – “The Best Democracy Money Can Buy”, Pluto Press, London, Sterling, VA, 2002 г.; Грег Паласт – „Най-добрата демокрация, която може да се купи с пари”, Изда-телство „Дилок”, София, 2004 г.</p> </div> <div> <p>[40] Вж. “Donald Rumsfeld regrets harsh Iraq war comments” by Alex Spillius in Washington, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Thursday, 3 February 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/northamerica/usa/us-politics/8300073/Donald-Rumsfeld-regrets-harsh-Iraq-war-comments.html</p> </div> <div> <p>[41] Вж. Янко Н. Янков―Вельовски – „Легитимните основи на политическата власт в България“, Издателство „Янус“, София, 2007 г., стр. 351. Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[42] Вж. “Instances of Use of United States Armed Forces Abroad, 1798 - 2004” by Richard F. Grimmett, Specialist in National Defense, “Foreign Affairs”, Washington, DC, October 5, 2004 г., online: http://www.au.af.mil/au/awc/awcgate/crs/rl30172.htm</p> </div> <div> <p>[43] „От Матея свето Евангелие“, гл. 6, ст. 19-21.</p> </div> <div> <p>[44] “A World beset by problems” by Spencer, Dubai, “The Telegraph”, London, Friday, January 21, 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/dubai/8272125/A-World-beset-by-problems.html</p> </div> <div> <p>[45] “The World is sinking: Dubai islands “falling into the sea” by Richard Spencer, Dubai, “The Telegraph”, London, Thursday, January 20, 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/dubai/8271643/The-World-is-sinking-Dubai-islands-falling-into-the-sea.html</p> </div> <div> <p>[46] Вж. Пенчо Ковачев ─ „Милионерите може да са назначени по „петолъчката“, в. „24 часа“, София, вторник, 11 януари 2011 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=737243</p> </div> </div></td></tr></tbody></table><br /><br />ФорумътBulgaria Timeshttp://www.blogger.com/profile/01519830534026729601noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7901571730564557512.post-75181999873632209162011-02-03T17:45:00.002+02:002011-02-03T17:51:17.212+02:00ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ - Част ІV,Георги Ифандиев<span style="font-family: trebuchet ms;font-size:100%;" ><span style="font-weight: bold;">Политика<br /><br /></span><span style="font-weight: bold;">ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ <br /><br /></span><span style="font-weight: bold;">Написано от Георги Ифандиев <br /><br /></span><span style="font-weight: bold;">Четвъртък,03 Февруари 2011 </span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">Георги Ифандиев<br /><br />Част ІV</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">Демокрация ли? Що е то? • Тяхното изкуство ─ метод за промиване на съзнанието • Потъва ли светът</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;"> Продължение.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;"> „Най-лошото управление у народ безкултурен или малокултурен е демократическото.“</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">Стоян Михайловски, „Книга за българския народ“, 1897 г.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;"> Нашето общество е недостатъчно образовано, нискокултурно[1] и болно. Оставете буквалния смисъл, там нещата са поправими. То е на ръба на психичното здраве. Остава да направи окончателната крачка, за да премине отвъд, в лоното на бесовете, но на тихите бесове. Там, откъдето връщането е почти невъзможно. Само такава съвкупост от същества може да приеме и търпи всичко, което вече 67-а година се случва у нас: поголовен терор, лишаване от права и възможности за реализация, вяра в измами и празни обещания, доверие в лъжци и престъпници...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">Обществото разчита на „психиатри“, които няма как да го изцерят. Тъй като психичните заболявания са страдания на душата – душевни болести. А „лечителите“, на които то се уповава, не вярват в самото съществуване на душа. Те му прилагат терапия, която изостря и задълбочава болестта. Правят го чрез средствата, кой знае защо наричани „за масово осведомяване“. Те са всичко друго, но не и това. В настоящия си вид и при сегашните си собственици медиите са инструменти за всеобща дезинформация и пропаганда. Те насаждат лъжи, изкривени представи за действителността и илюзии. А психично разстроеното общество ги приема за реалност или цел – стремеж, на който трескаво залага. Като например някаква „демокрация“...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">На третия американски президент, основателя на Демократическата партия Томас Джеферсън, приписват шеговитата констатация: „Демокрацията е все едно два вълка и една овца да гласуват какво да вечерят.“[2]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">Няма никаква ирония,</span></span> <span style="font-family: trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /><span style="font-weight: bold;">ARTHUR MILLER - An Enemy of the Peopleв това, че едно нейно продължение e в масово обръщение. То гласи: „Демокрацията трябва да бъде нещо повече от това два вълка и една овца да гласуват какво ще вечерят.“[3] Съгласен съм. Но възможно ли е да бъде постигнато? За да разберем, преди всичко трябва да сме наясно с дефиницията на „демокрация“.</span></span> <span style="font-family: trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /><span style="font-weight: bold;">Повечето хора имат смътна или погрешна представа за истинското значение на тази дума. Формално тя представлява словосъчетание от две гръцки слова:[4] демос (δήμος) – народ и кратос (κράτος) – управление, сила, власт или δημοκρατία – народно управление (народовластие).[5] А какво е властта, управлението? Докъде се простира истината?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">В адаптацията на пиесата на Хенрик Ибсен[6] „Враг на народа“,[7] дело на американския еврейски драматург Артър Милър, авторът се пита дали мнозинството винаги е право? И отговаря чрез тълкуванията на термините „власт“ и „истина“. Обърнете внимание, че те са направени още през Викторианската епоха:[8] „Дефинират властта като „възможност за правене или за действие”, или другояче казано – властта е „пълномощие”.[9] От друга страна, множеството дефиниции определят истината като „почтеност или честност”. Според мен властта се отнася до превъзходство, силно влияние и налагане на нечия воля над тази на останалите. Властта може и да изглежда най-желаното нещо, но тя също така може да замъгли представата за добро и зло на своя притежател. Даже да промени устойчивостта на характера му и в резултат на това да го разруши. Ето защо смятам, че истината винаги е по-важна. Защото тя представлява сигурна преценка и олицетворява куража на човека да отстоява своите идеали и убеждения, независимо от несполуките, присмеха или заплахите с някакви негативни последици.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">Истината представя възвишените идеали на личността… Една пълноценна личност има своя ясна и смела позиция. Тези хора най-често са решителни, ще ви бъде трудно да ги разубедите и да разклатите техните принципи. Трудно или по-скоро невъзможно е да ги склоните да поемат по път с погрешни намерения, който води към лоши цели. Докато, от друга страна, властта може да бъде развращаваща сила в живота на човека, да унищожи най-високите морални ценности в неговия живот, като ги замени с алчност, измама и с пълна и крайна грубост.”[10]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">Сега вече предлагам да поразсъждаваме. Възможно ли е народът да управлява, т.е. да притежава власт или иначе казано – да съществува демокрация – народовластие, управление на народа? Опираме до дефиницията на народ. Най-общо казано народ е съвкупността от хора, които съставляват населението на една територия, но само когато това население независимо от своя народностен (етнически) произход, както и от верските, политическите и другите си убеждения, се е обединило в една обща организация, наречена държава. Всички жители на една държава представляват нейния народ. От своя страна държавата е политическа структура, която обединява населението на една територия, притежава външна независимост, ръководи се от система от правила (закони) и разполага със средства за силово отстояване на външния и вътрешния суверенитет (властта в рамките на територията) и за прилагане на законите.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">В такъв случай демокрация означава управление на всички жители на държавата. Естествено възниква въпросът: Кого ще управляват, кои ще бъдат управляваните? И ако отстраним несериозните доводи: имигрантите, временно пребиваващите и гостите ще бъдат управляваните, стигаме до логичното заключение: Демокрацията е невъзможна! Ако всички са управляващи, няма да има кого да управляват. И освен това все ще се намери поне един недоволен. Не споменавайте в „идеалния случай“. Защото идеалното е у Бога. Той ни е създал несъвършени. Затова и обществата, които съставяме, са такива. Не случайно идеалът ни е Той – Творецът: „И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.”[11] Не се хващайте на въдицата с разделението по религия. Синагогата, църквата, джамията нямат нищо общо с Бога. Те са човешки, луцифериански творения, които само се възползват от Божието слово, за да постигат своите цели[12] – на единната комунистическа (йерархична) държава и новия световен ред в нея, начело с някой от „Давидовото коляно”.[13]</span><br /><span style="font-weight: bold;">Obama Mussolini</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">Т. нар. демокрация не съответства на човешката същност, която съдържа противоборството между присъщия на всяка личност егоизъм, от една страна, и чувството за принадлежност към общност от себеподобни, от друга. Не ни е дадено на прозрем Божия промисъл, но няма как да отречем: обикновено егоизмът надделява. Просто казано, когато ви боли зъб, аз не усещам болка и обратно.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">Още преди близо два века и половина Жан Жак Русо е осъзнал това и е посочил: „На практика всеки индивид има своя лична воля, противна или различна от тази на общата, която притежава в качеството си на гражданин. Личният му интерес може да го кара да говори по съвсем различен от общоприетия начин. Неговото отделно и естествено независимо съществуване е в състояние да го принуждава да оценява своя влог към общата кауза като един все по-нарастващ принос. И ако спре да го изплаща, загубата за останалите от общността ще се окаже далеч по-малка, в сравнение със собственото му бреме, ако продължи да се издължава. И така, от гледна точка на моралната личност, която учредява държавата като една persona ficta,[14] а не като нормално човешко същество, тя навярно би желала да се наслаждава на правата си на гражданин, без да е готова да изпълнява своите задължения като субект, [принадлежащ на обществото]. Тази продължаваща несправедливост не е нищо друго, освен доказателство за противоречивия характер на самата политика.”[15]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">Обяснението на Русо може да не е универсално и изчерпателно. Ала все пак то до голяма степен изяснява причината, поради която люде, познати като високоморални и затова уважавани, променят същността си, колчем попаднат във властта. Да не говорим, че от Гражданската война в Англия и особено от Френската революция насам тайното Братство, което ръководи човешките дела, почти не допуска висококачествени и преди всичко нравствено извисени хора да достигнат до някакви съществени властови позиции. Като знаем това, за какво народовластие можем да говорим?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">Та нали тъкмо по време на Френската революция „демокрацията“ дегенерира до охлокрация ─ власт на тълпата ─ и управление чрез терор. Парламентът е нейно творение, а обръщенията „госпожо“ и „господине“ са забранени. Тази „демокрация“ преминава в гражданска война, за да затвори кръга чрез реставрацията на най-страшната абсолютна монархия – тази на възкачения от тълпата владетел, произлязъл от нейната среда. Няма смисъл да се заблуждаваме – Наполеон е Сталин или Хитлер на ХІХ век.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">Не бива да се забравя, че от Френската революция насам „демокрацията“ започва все с насилие. Еврейският консерватор Ари Бен-Цви отсъжда: „Много рядко повдигана, но изключително важна тема е тази за ликвидацията на група хора въз основа на принадлежността им към обществена класа; в този случай [по време на Френската революция] – аристокрацията. В бъдещите комунистически революции унищожаването по класов принцип ще се превърне в повсеместен обичай. Важно е да се отбележи, че еврейската левица[16] никога не пропуска да ни припомни за холокоста, основан върху раса.[17] Но никога не чуваме за холокоста, основан върху класов принцип. Дали една от причините не е фактът, че тази еврейска левица участваше в Сталиновите кланета по време на украинския холокост през трийсетте? Установено е, че 5 милиона украинци умряха от глад.“[18]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">Струва си да допълня, че авторът е бил комунист и познава нещата отвътре. Нека допълня с още няколко щриха наченатата от него картина: „Такива високопоставени еврейски болшевики като Лев Каменев, Григорий Зиновиев и Яков Свредлов помогнаха на Ленин да завземе властта. А евреите Максим Литвинов, Лазар Каганович и стотици по-нископоставени бяха на предния фронт при Сталиновото изкачване във властта. Тъкмо те помогнаха на Сталин да планира и осъществи геноцидния масов глад в Украйна и бруталната окупация на Западна Украйна от Съветите. Когато СССР започна да запада, пише бивш офицер от КГБ, женен за еврейска служителка в същата служба, „цветът на това добре отгледано ръководство и техните деца имигрираха в Израел или на Запад“. Няма как да престана да мисля колко ли от тези престъпници сега живеят в Съединените щати.“[19]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">За мозъка и главния ръководител на масовия глад в Украйна Лазар Мойсеевич Каганович, първия президент на СССР, неговият американски биограф пише: „... Той, да се изразя по-меко, беше дявол. Той излъчваше зло, зло, което причини смъртта на милиони хора...“[20] Дали не е важно? Питайте украинците, които все още не могат да се избавят от този ужасен кошмар от миналото. И това не е някакъв „антисемитизъм“, както ционистите и комунистите бързо биха отсъдили. Даже един от пионерите на ционизма и първи министър-председател на Израел Давид бен Гурион знаел добре, че подобни етикети са инсинуации: „Причините за нашите беди и за антисемитизма, от който се жалваме, са следствие от нашия особен статут, който не съответства на установената структура на нациите по света. Те не са резултат от злонамереността или безразсъдството на неверниците, които наричаме антисемити.”[21]</span><br /><span style="font-weight: bold;">Stalin's Jews</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">Друг честен евреин, израелският джаз-музикант Гилад Ацмон, който свири с Пол Макартни, Шиниъд О’Конър, Роби Уилямс и т.н., достига до следните изводи: „Така се случи, че ми бяха необходими доста години, за да разбера: холокостът, сърцевината на съвременната юдейска вяра, въобще не бе историческо описание на действителни събития, които се нуждаят от защитата на закона или на политиците. Трябваха ми години, за да проумея, че моята пра-прабаба не била направена на „сапун“ или превърната в „абажур“. Най-вероятно тя е починала от изтощение, тиф или може би при масов разстрел. Наистина това е достатъчно лошо и трагично, но не се различава от съдбата на онези много милиони украинци, които изпитаха комунизма на гърба си. Като разкрива Голодомора и еврейското участие в това колосално престъпление, може би най-голямото злодеяние на ХХ век, ционистът Шевер Плокер пише в израелската [електронна медия] “Ynet”: „Някои от най-отвратителните масови убийци в историята бяха евреи.“ Съдбата на моята пра-прабаба не бе по-различна от тази на стотици хиляди цивилни германски граждани, които загинаха в преднамерено организираните поголовни бомбардировки, само защото бяха германци. По същия начин жителите на Хирошима умряха, точно понеже бяха японци. Един милион виетнамци бяха избити, само защото бяха виетнамци, а 1,3 милиона иракчани бяха ликвидирани, тъй като бяха иракчани. Накратко казано, в края на краищата трагичните обстоятелства, свързани с моята пра-прабаба, съвсем не бяха изключителни.“[22]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">И така, терминът демокрация не е нищо друго, освен съблазнителната премяна, която прикрива една неприятна истина: диктатурата на малцинството, привилегированото положение на оскъдния брой реално управляващи.[23] С цинична откровеност Имануел Кант е дефинирал това по следния начин: „Честно казано, от трите форми на държавата, демократичната е деспотизъм по необходимост, тъй като налага една изпълнителна власт, при която „всички“ решават в полза и дори срещу един, който не е съгласен. Това ще рече, че „всички“, които не са съвсем всички, взимат решенията. А това е в противоречие на общата воля и само по себе си е противоположно на свободата.“[24]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">Демокрация или свобода</span></span> <span style="font-family: trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /><span style="font-weight: bold;">Понятието „демокрация“ действа по същия начин, по който в продължение на близо три-четвърти век малцинството, нарекло се мнозинство – болшевиките в Съветска Русия, се разпореждаше с истинското мнозинство (болшинство) от руснаците и останалите поробени от интернационалните комунисти народи. То е удобен параван за истинските цели на талмудския интернационал.</span></span> <span style="font-family: trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /><span style="font-weight: bold;">Напоследък все по-често чувам репликата: „Не ме интересува кой управлява държавата. Интересува ме дали спазва закона.“[25] Ето образец на онова отклонение от психичното здраве, до което марксизмът-ленинизмът доведе значителна част от обществото. Става дума не просто за ролята на личността в историята, а за нейното изключително значение във всички събития. Тъкмо ленинизмът почти отрича ролята на личността и утвърждава тази на „масите“.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">Според мнозинството от нашенците личността е без значение, важна е нормата. Извинете, но кой е създал закона, кой и как го прилага? Възможно ли е същество, родено и възпитано в мрачна, антихуманна милиционер-комунистическа среда, в която по идентичен начин „законът“ – тогава слял се с „партията“, стои над Човека, да отстоява интересите на личността, а от там и на обществото? Според бащата на криминологията, професор Чезаре Ломброзо, престъпниците са психично болни и се раждат такива.[26] Формулирано с Божието слово: „... Не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове...“ Исус Христос разпорежда: „Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън. И тъй, по плодовете им ще ги познаете.“[27]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">Защо повечето хора лицемерно споменават решаващите „първи седем години“ от живота на човека, но стигне ли се до оценка на личността, отстъпват от това наистина тъй важно, но все още не напълно решаващо правило? Споменавам последното, защото средата, начинът на възпитание, образованието и кариерата дооформят мирогледа.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">Психично болното общество се поставя над Бога. Двулично пали свещи, когато му е изгодно. И забравя онези основополагащи принципи, които трябва да спазва, ако иска да се излекува. Изключително важно, от първостепенно значение е, кой заема определена позиция и по силата на какви обстоятелства. Камо ли, когато става дума за ръководни постове в държавата.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">Девизът „равенство пред закона“ е блян – неосъществима мечта. Тъй като правосъдната система, съдът, също са част от управлението, от властта. Нима комунистите, както и онези, които мамят с някаква демокрация, не проповядват равенство? Либералите лъжат, че ще го постигнат чрез свобода. Но когато вземат властта – например демократите в САЩ, бързо забравят обещанията си и това не се случва. Комунистите откровено лъжат масите, че ще постигнат равенството чрез налагане на ограничения на заможните. Докопат ли властта, стават богаташи, деспоти и поробват всички. Може да прозвучи парадоксално, но по своята същност и практическо приложение комунизмът представлява диктатура на едрия капитал, който се стреми към световно господство. Той е възможен и без наличието на комунистическа партия.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">Същността на максимата „власт на закона“ се състои в това правителствените служители да се подчиняват на същите закони, както обикновените граждани. Само че управниците постоянно я нарушават и я превръщат в неосъществима мечта. В стремежа си да контролират и ограбват спестяванията, жилищата и възможностите на обикновените граждани, безспирно престъпват границите на този принцип. Какво означава лихва върху банковите влогове, данък върху жилищата, включително при сделки с тях, или още по-лошо – върху резултатите от труда? Демократично и конституционно ли е? Зависи от действащата конституция, но в никакъв случай не е демократично. Според настоящата Конституция на България редица държавни взимания, като например облагането на доходите, не представляват данъци, а нарушават правата ни и са тривиален грабеж, извършван според изискванията на закони, противоречащи на основния. Тъй като той уж гарантира правото на труд. А властта с нищо не допринася за работата на хората, както и за спестяванията, и за домовете им. Това е тяхно демократично право, което бива погазвано. Власт на закона ли е това беззаконие?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">Онова, което най-много харесвам на демокрацията, е..., че е моя."Преди време бившата главна прокурорка на САЩ Джанет Рино бе заявила пред група работещи в правоохранителните органи: „Вие сте служители на едно правителство, което дава на хората повече свобода... от всяко друго в световната история.“ Ако свободата е правителствен подарък за народа, то по право същото правителство може да си го върне обратно.“[28]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">Струва си да припомня на хората, че свободата не е дар от правителството, а от Бога. Затова постоянно и ревностно трябва да бъде отбранявана от посегателствата на управниците. Тъжно е заключението, до което преди век достига един от религиозните ни мислители: „Свободата е друго и друго е освобождение. Свободата, както рекох, е явление из вътрешния живот.[29] Истинската свобода почнува непременно с морално възраждане. Освобождението е явление из външния живот. То е нещо веществено. Свободата се добива чрез вековни усилия за превъзпитание. Освобождението може да бъде плод на едно щастливо военно действие ─ и да дойде в един ден. Българинът не е свободен: българинът е само освободен.“[30] Още по-жалко е, че това е валидно и днес.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">Схванахте ли какво ни липсва? „Морално възраждане“ и „усилия за превъзпитание“. От т. нар. Американска революция насам действа неизменната тенденция за повече избори и по-малко свобода. И Мусолини обещавал свобода, твърдял, че тя е целта на фашизма. Обаче както и комунистите, фашистите виждали свободата единствено в свободната държава. Схващали свободата на инидвида за възможна само в нейните граници. И при фашистите, и при комунистите държавата е вся и всьо. Те отхвърлят всяка духовност и за тях не съществуват ценности извън държавата. Макар произлязъл от социалистическите среди, противно на комунистите Мусолини твърди: „Фашизмът отрича, че мнозинството може да направлява човешкото общество, само защото е мнозинство...”[31] Но при практическото прилагане на своята идеология се самоопровергава.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">Истинската свобода е правото и възможността на отделен член на обществото да действа въпреки и противно на интересите на мнозинството, като държавата със своите законоприлагащи органи го пази от враждебността на мнозинството. Демокрацията не осигурява и не гарантира такава свобода. Ако приемем, че цитатът от увода принадлежи на масона Бенджамин Франклин,[32] нека се запознаем с него в цялостта му, която съдържа истинска демократичност. Той гласи: „Демокрацията представлява два вълка и агне,[33] които гласуват какво да обядват!“ Продължението е: „Свободата е добре въоръжено агне, което оспорва гласуването!”[34]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">Схванахте ли? Колцина от вас са готови да се съгласят? Демократи ли сте и докъде се простира вашата готовност да уважите равното право на малцинството? Правото, а не привилегиите, както се мъчат да наложат дейците на новия световен ред. С едно изключение – държавата Израел, където малцинствата – сефарадско, фалашко и особено арабско, нямат никакви предимства. Иначе е трудно да не се съгласим с дуче, че: „Демократичният режим може да бъде дефиниран, като от време на време дава на хората илюзията за власт[35], докато истинската, ефективната власт се намира в други ръце, в скрити и не носещи отговорност сили.”[36] Последното безспорно е вярно. Доказват го историята и настоящето – живият живот. На английски двата вида власт се обозначават лесно. Първата, представителната, с authority, а втората, истинската, но скрита зад кулисите, с power.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">От нравствена гледна точка демокрацията е нещо положително и правилно, но погледната от ракурса на разума и практиката, изглежда невъзможна. По същия начин от идеалистична, а не от рационална гледна точка, демокрацията представлява нарушение на Божествения ред на земята. Защото Бог е над всичко и над всички във вселената. И всички са подчинени на Него и на Неговия промисъл, за който не ни е дадено да знаем.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">Затова формата на управление на държавата, която е най-близка до Божествения ред, е монархията в нейните съвременни, контролируеми варианти. Тя пренася в най-пряк вид този Божествен ред в човешкото общество – семейството. В него най-възрастният има окончателната дума. Когато индивидът още от люлката е възпитан по правилата на този ред, неговият живот в семейството не му създава пречки. А изключенията само потвърждават правилото. Което не означава, че най-старшият в семейството има право да се намесва в личната свобода на отделните членове на фамилията. Извънредно много зависи както от характера на отделните личности, така и от начина по който са били отгледани. В наши дни едни от най-успешните държави са монархиите: Люксембург, Монако, Лихтенщайн, Швеция, Норвегия, Дания, Япония... Не им отстъпва републиката, която най-масово прилага методите на пряката демокрация – Швейцария. Тя е конфедерация и обединява четири народности, без дори най-малка следа от центробежен национализъм, който да руши устоите на единната държава. Според мен такъв би следвало да бъде моделът на нашето развитие или поне близък до този.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;"> Следва.</span></span> <span style="font-family: trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /><span style="font-weight: bold;">Очаквайте в рубриката „Епопея на негодниците“: „КАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“: ИВО ИНДЖЕВ – ЕДИН ОТ НАЙ-УСПЕШНИТЕ МЕДИЙНИ ПРОЕКТИ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ.</span></span> <span style="font-family: trebuchet ms;font-size:100%;" ><br /><br /><span style="font-weight: bold;">[1] Наскоро зрител на бившите ми телевизионни изяви, който повече от четири десетилетия добрува в Швеция, ми позвъни по телефона. Между другото сподели огорчението си от равнището на диалозите публиката в телевизионните предавания. Възмущаваше се, че след като е изминало повече от десетилетия от началото на тази практика, обаждащите се по отворените телефонни линии все още не са се научили да изключват звука на своите телевизори. Изрази ужаса си от техния начин на мислене и изразяване, от езика им... Няма как да отрека, че наистина нивото на тези общувания е изумително долнопробно. Същото се отнася и до „форумното творчество“ в интернет. Слушал съм разговори със зрители в предавания на английски, американски и руски телевизии. Тукашното чудо с обратен знак го няма никъде. Такива са резултатите от рабфаковското „образование“ на комунизЪма.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">[2] John Galt – “Dreams Come Due: Government And Economics As If Freedom Mattered”, Simon & Schuster, New York, NY, 1986 г., p. 312.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">[3] James Bovard – “Lost Rights: The Destruction of American Liberty”, Palgrave Macmillan, Basingstoke, Hampshirem UK, 1995 г., стр. 333.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">[4] Петнадесет века преди появата на някакви „елини“ на историческата сцена – от названието на огромната древна българска империя Илат, Елат – нашият велик пророк и владетел Абар-Кам „създал българо-агилския алфа-вит [азбука], който по-късно започнал да се нарича гръцки.“ (Вж. Кубан Боян – „Чулман Толгау”, с предговор и коментари от Фаргат Габдул-Хамитович Нурутдинов, ИК „Огледало”, София, 2009 г., стр. 569.)</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">[5] Вж. напр. Henry George Liddell, Robert Scott – “A Greek-English Lexicon”, Revised and augmented throughout by Sir Henry Stuart Jones with the assistance of Roderick McKenzie, Clarendon Press, Oxford, 1940 г.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">[6] Доста дълго и на Запад Ибсен минаваше за… фашист.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">[7] Ето кога възниква това понятие, тъй масово и с лека ръка прилагано от комунистите. В него по безсрамно манипулативен начин са смесени други две, които не са тъждествени – държавата и народа. Възможно е да сте враг на управниците на държавата. Ала присвоили си правото да говорят от името на нацията, те обявяват всяка неугодна им личност за враг на народа.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">[8] За пръв път пиесата се появява през 1882 г.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">[9] Според мен Ибсен пръв прави разлика между power и authority. Тъй като на български тези две английски думи се превеждат като власт, преди години въведох в употреба значенията реална власт за първия и официална (представителна) власт за втория. Нека приемем, че официалната власт представлява пълномощия и се осъществява от видимите лица, зад които се крият притежателите на реалната власт, онези, които всъщност наистина управляват една страна, регион или света.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">[10] Arthur Miller – “An Enemy of the People”, an adaptation of the play by Henrik Ibsen, Penguin Books (Non-Classics), London, 1977 г.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;"> Jean Jacques Rousseau – “The Social Contract or Principles of Political Right”, Global Vision, New Delhi, 2006 г., Book I, Chapter 7. The Sovereign.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">[11] “От Матея свето Евангелие”, гл. 5, ст. 48.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">[12] Пресен пример: Във Франция католически свещеник бе милостиво осъден само на две години затвор за кражба на повече от 2,5 милиона долара! В продължение на 20 години „преподобният“ Антоан Видьо тъпчел пари в 28 свои лични банкови сметки. „Падрето плейбой“, както е известен, наемал луксозни хотелски апартаменти из „столици на греха“ като Лас Вегас. И пръскал отмъкнатите църковни средства за разврат –хазарт и забавления с леки жени. (Вж. “French priest jailed for stealing £2m from the church” by Our Foreign Staff, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Thursday, 26 January 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/france/8284006/French-priest-jailed-for-stealing-2m-from-the-church.html) Примерите с престъпления, извършени от равини, са хиляди. Например миналата година двама американски равини бяха осъдени в Канада като участници в престъпна група, която перяла пари. (Вж. “Two plead guilty in money laundering case involving Rabbi”, VANCOUVERITE, Vancouver, British Columbia, Canada, Friday, April 16th, 2010 г., online: http://www.vancouverite.com/2010/04/16/two-plead-guilty-in-money-laundering-case-involving-rabbi/)</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">[13] Протокол № 24.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">[14] Идеална личност (въображаема, измислена личност; фикция, плод на фантазията), лат.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">[15] Jean Jacques Rousseau – “The Social Contract or Principles of Political Right”, Global Vision, New Delhi, 2006 г., Book I, Chapter 7. The Sovereign.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">[16] Сред която авторът нарежда демократите в САЩ и специално Хилъри Клинтън.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">[17] Неправилно. Евреите не са раса, а верска секта, която през последния век и половина се превърна в народ.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">[18] Ari Ben-Tzvi – “SAVAGE INGRATITUDE: How The Jewish Left And The Protestant Elite Sabotage America”, Red Anvil Press, местоположение не е посочено, 2007 г., стр. 105. Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">[19] “Faces and Places. Jews Involved in “Special Tasks” by Myron B. Kuropas, “The Ukrainian Weekly”, Parsippany, NJ, 1994 г., стр. 7, от online: http://www.highbeam.com/doc/1P1-2265415.html</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">[20] Stuart Kahan – “The Wolf of the Kremlin”, William Morris and Co., Inc., New York NY, 1987 г., стр. 5.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">[21] Charles Liebman and Steven M. Cohen – “Two Worlds of Judaism: The Israeli and American Experiences”, Yale University Press, New Haven and London, 1990 г., стр. 58. Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">[22] “Truth, History and Integrity” by Gilad Atzmon, Gilad Atzmon Blog, Saturday, March 13, 2010 г., online: http://www.gilad.co.uk/writings/truth-history-and-integrity-by-gilad-atzmon.html</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">[23] Някогашният царски офицер, подп. Александър Мусевич-Бориков признава, че от 1924 до 1928 г. сам бил масон. (Вж. Архив на МВР, VІ състав на Народния съд, том ХVІІ, лист. 46.) И като такъв отлично познавал масонството отвътре. Той подчертава: „Юдомасонската система е тъждествена с парламентарно-демократичния строй.” (Цитат от статия на Ал. Мусевич-Бориков във в. „България”, брой 30, София, 27 юли 1942 г. в: Недю Недев – „Българското масонство (1807-2007)”, Издателска къща „Хермес”, София, 2008 г., стр. 391.)</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">[24] Immanuel Kant – “Perpetual Peace: A Philosophical Sketch”, Section II, , 1795 г., online: http://www.mtholyoke.edu/acad/intrel/kant/kant1.htm</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">[25] Вж. напр. Дани Каназирева, бивша членка на ГЕРБ и експредседателка на Пловдивския общински съвет в „Здравей България“, Нова телевизия, София, четвъртък, 27 Януари 2011 г., ок. 8:40 часа.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">[26] Вж. Cesare Lombroso, M. D. ― “Crime: Its Causes and Remedies”, Translated by Henry P. Horton, William, M. A., Henemann, London, 1911 г., стр. xiii.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">[27] „От Матея свето Евангелие“, гл. 7, ст. 18-20. Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">[28] James Bovard – “Lost Rights: The Destruction of American Liberty”, Palgrave Macmillan, Basingstoke, Hampshirem UK, 1995 г., стр. viii.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">[29] Дори окованият може да бъде свободен – по дух. А това е най-висшата форма на свободата - освободеност.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">[30] Стоян Михайловски – „Как западат и се провалят държавите“ в: „Защо сме такива?: В търсене на българската културна идентичност“, Иван Еленков и Румен Даскалов, съставители, Издателство „Просвета“, София, 1994 г., стр. 102. Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">[31] Benito Mussolini – “The Doctrine of Fascism”, Translated by Jane Soames, “The Living Age”, New York City, November 1933 г., стр. 239.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">[32] За принадлежността му към масонството вж: Robert Anton Wilson - “Everything is Under Control: Conspiracies, Cults, and Cover-Ups”, HarperCollins, New York, NY, 1998 г., стр. 39-40.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">[33] А не „овца“, както е в първоначалния цитат.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">[34] “Ben Franklin on Liberty” by Gary Galles, “Mises Daily”, Ludwig von Mises Institute, Auburn, Alabama, 3 February, 2003 г., online: http://mises.org/story/1144 Почти същият цитат в: James Bovard – “Lost Rights: The Destruction of American Liberty”, Palgrave Macmillan, Basingstoke, Hampshirem UK, 1995 г., стр. 333.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">[35] В превода на английски е използвана думата „суверенитет“, която означава и власт.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">[36] Benito Mussolini – “The Doctrine of Fascism”, Translated by Jane Soames, “The Living Age”, New York City, November 1933 г., стр. 239.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">форумът </span><br /><br /><span style="font-weight: bold;">:::</span><br /><br /></span><div style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;" class="componentheading"><span style="font-size:100%;"> Политика<br /><br /></span></div> <table style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;" class="contentpaneopen"> <tbody><tr> <td class="contentheading" width="100%"> <span style="font-size:100%;"><span class="contentpagetitle"> ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ<br /><br /></span></span> </td> <td class="buttonheading" align="right" width="100%"> <span style="font-size:100%;"> </span> </td> </tr> </tbody></table> <table style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;" class="contentpaneopen"><tbody><tr> <td valign="top"> <span class="small" style="font-size:100%;"> Написано от Георги Ифандиев<br /><br /></span> </td> </tr> <tr> <td class="createdate" valign="top"><span style="font-size:100%;"> Четвъртък,03 Февруари 2011<br /><br /></span></td> </tr> <tr> <td valign="top"> <div class="ultimatesbplugin_top"> </div><p class="MsoNormal" style="text-align: center; margin: 0cm 0cm 10pt;" align="center"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Vigo/g.ifandiev1.jpg" alt="Георги Ифандиев" title="Георги Ифандиев" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="208" width="200" />Част ІV</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: center; margin: 0cm 0cm 10pt;" align="center"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> </span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: center; margin: 0cm 0cm 10pt;" align="center"><span style="font-size:100%;"><i style=""><span style="line-height: 115%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Демокрация ли? Що е то?<span style=""> </span>•<span style=""> </span>Тяхното изкуство ─ метод за промиване на съзнанието<span style=""> </span>•<span style=""> </span>Потъва ли светът</span></span></i></span></p> <p class="MsoNormal" style="margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><i style=""><span style="line-height: 115%;"><span style=""> </span>Продължение.</span></i></span></span></p> <p class="MsoNormal" style="margin: 0cm 0cm 10pt; text-align: right;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> </span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><span style="">„</span><span style="">Най-лошото управление у народ безкултурен или малокултурен е демократическото.</span><span style="">“</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: right; margin: 0cm 0cm 10pt;" align="right"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><span style="line-height: 115%;">Стоян Михайловски</span><span style="line-height: 115%;">, <i style="">„Книга за българския народ“, 1897 г.</i></span></span></p> <p class="MsoNormal" style="margin: 0cm 0cm 10pt; text-align: justify;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> </span></span><span style="line-height: 18px;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Нашето общество е недостатъчно образовано, нискокултурно</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;"><span style="color: rgb(128, 0, 128);">[1]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> и болно. Оставете буквалния смисъл, там нещата са поправими. То е на ръба на психичното здраве. Остава да направи окончателната крачка, за да премине отвъд, в лоното на бесовете, но на тихите бесове. Там, откъдето връщането е почти невъзможно. Само такава съвкупост от същества може да приеме и търпи всичко, което вече 67-а година се случва у нас: поголовен терор, лишаване от права и възможности за реализация, вяра в измами и празни обещания, доверие в лъжци и престъпници...</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Обществото разчита на „психиатри“, които няма как да го изцерят. Тъй като психичните заболявания са страдания на душата – душевни болести. А „лечителите“, на които то се уповава, не вярват в самото съществуване на душа. Те му прилагат терапия, която изостря и задълбочава болестта. Правят го чрез средствата, кой знае защо наричани „за масово осведомяване“. Те са всичко друго, но не и това. В настоящия си вид и при сегашните си собственици медиите са инструменти за всеобща дезинформация и пропаганда. Те насаждат лъжи, изкривени представи за действителността и илюзии. А психично разстроеното общество ги приема за реалност или цел – стремеж, на който трескаво залага. Като например някаква „демокрация“...</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">На третия американски президент, основателя на Демократическата партия Томас Джеферсън, приписват шеговитата констатация: „<i style="">Демокрацията е все едно два вълка и една овца да гласуват какво да вечерят.</i>“</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[2]</span></span></span></span></span></span></p> <p class="MsoNormal" style="margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> </span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: center; margin: 0cm 0cm 10pt;" align="center"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Няма никаква ирония,</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> </span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/043/DEM-1a.jpg" alt="ARTHUR MILLER - An Enemy of the People" title="ARTHUR MILLER - An Enemy of the People" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="343" width="220" /></span>в това, че едно нейно продължение e в масово обръщение. То гласи: „<i style="">Демокрацията трябва да бъде нещо повече от това два вълка и една овца да гласуват какво ще вечерят.</i>“</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[3]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Съгласен съм. Но възможно ли е да бъде постигнато? За да разберем, преди всичко трябва да сме наясно с дефиницията на „демокрация“.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Повечето хора имат смътна или погрешна представа за истинското значение на тази дума. Формално тя представлява словосъчетание от две гръцки слова:</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[4]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> демос (δήμος) – народ и кратос (κράτος) – управление, сила, власт или δημοκρατία – народно управление (народовластие).</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[5]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> А какво е властта, управлението? Докъде се простира истината?</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">В адаптацията на пиесата на Хенрик Ибсен</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[6]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> „Враг на народа“,</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[7]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> дело на американския еврейски драматург Артър Милър, авторът се пита дали мнозинството винаги е право? И отговаря чрез тълкуванията на термините „власт“ и „истина“. Обърнете внимание, че те са направени още през Викторианската епоха:</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[8]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> „<i style="">Дефинират властта като „възможност за правене или за действие”, или другояче казано – властта е „пълномощие”.</i></span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[9]</span></span></span></span></span><i style=""><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> От друга страна, множеството дефиниции определят истината като „почтеност или честност”. Според мен властта се отнася до превъзходство, силно влияние и налагане на нечия воля над тази на останалите. Властта може и да изглежда най-желаното нещо, но тя също така може да замъгли представата за добро и зло на своя притежател. Даже да промени устойчивостта на характера му и в резултат на това да го разруши. Ето защо смятам, че истината винаги е по-важна. Защото тя представлява сигурна преценка и олицетворява куража на човека да отстоява своите идеали и убеждения, независимо от несполуките, присмеха или заплахите с някакви негативни последици.</span></i></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="font-size:100%;"><i style=""><span style="line-height: 115%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Истината представя възвишените идеали на личността… Една пълноценна личност има своя ясна и смела позиция. Тези хора най-често са решителни, ще ви бъде трудно да ги разубедите и да разклатите техните принципи. Трудно или по-скоро невъзможно е да ги склоните да поемат по път с погрешни намерения, който води към лоши цели. Докато, от друга страна, властта може да бъде развращаваща сила в живота на човека, да унищожи най-високите морални ценности в неговия живот, като ги замени с алчност, измама и с пълна и крайна грубост.</span></span></i><span style="line-height: 115%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);">”</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[10]</span></span></span></span></span></span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Сега вече предлагам да поразсъждаваме. Възможно ли е народът да управлява, т.е. да притежава власт или иначе казано – да съществува демокрация – народовластие, управление на народа? Опираме до дефиницията на народ. Най-общо казано народ е съвкупността от хора, които съставляват населението на една територия, но само когато това население независимо от своя народностен (етнически) произход, както и от верските, политическите и другите си убеждения, се е обединило в една обща организация, наречена държава. Всички жители на една държава представляват нейния народ. От своя страна държавата е политическа структура, която обединява населението на една територия, притежава външна независимост, ръководи се от система от правила (закони) и разполага със средства за силово отстояване на външния и вътрешния суверенитет (властта в рамките на територията) и за прилагане на законите.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">В такъв случай демокрация означава управление на всички жители на държавата. Естествено възниква въпросът: Кого ще управляват, кои ще бъдат управляваните? И ако отстраним несериозните доводи: имигрантите, временно пребиваващите и гостите ще бъдат управляваните, стигаме до логичното заключение: Демокрацията е невъзможна! Ако всички са управляващи, няма да има кого да управляват. И освен това все ще се намери поне един недоволен. Не споменавайте в „идеалния случай“. Защото идеалното е у Бога. Той ни е създал несъвършени. Затова и обществата, които съставяме, са такива. Не случайно идеалът ни е Той – Творецът: „<i style="">И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.</i>”</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[11]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Не се хващайте на въдицата с разделението по религия. Синагогата, църквата, джамията нямат нищо общо с Бога. Те са човешки, луцифериански творения, които само се възползват от Божието слово, за да постигат своите цели</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[12]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> – на единната комунистическа (йерархична) държава и новия световен ред в нея, начело с някой от „Давидовото коляно”.</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[13]</span></span></span></span></span></span></p> <span style="font-size:100%;"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/043/DEM-2.jpg" alt="Obama Mussolini" title="Obama Mussolini" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="220" width="325" /></span> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Т. нар. демокрация не съответства на човешката същност, която съдържа противоборството между присъщия на всяка личност егоизъм, от една страна, и чувството за принадлежност към общност от себеподобни, от друга. Не ни е дадено на прозрем Божия промисъл, но няма как да отречем: обикновено егоизмът надделява. Просто казано, когато ви боли зъб, аз не усещам болка и обратно.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Още преди близо два века и половина Жан Жак Русо е осъзнал това и е посочил: „<i style="">На практика всеки индивид има своя лична воля, противна или различна от тази на общата, която притежава в качеството си на гражданин. Личният му интерес може да го кара да говори по съвсем различен от общоприетия начин. Неговото отделно и естествено независимо съществуване е в състояние да го принуждава да оценява своя влог към общата кауза като един все по-нарастващ принос. И ако спре да го изплаща, загубата за останалите от общността ще се окаже далеч по-малка, в сравнение със собственото му бреме, ако продължи да се издължава. И така, от гледна точка на моралната личност, която учредява държавата като една persona ficta,</i></span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[14]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><i style=""> а не като нормално човешко същество, тя навярно би желала да се наслаждава на правата си на гражданин, без да е готова да изпълнява своите задължения като субект, [принадлежащ на обществото]. Тази продължаваща несправедливост не е нищо друго, освен доказателство за противоречивия характер на самата политика.</i>”</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[15]</span></span></span></span></span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Обяснението на Русо може да не е универсално и изчерпателно. Ала все пак то до голяма степен изяснява причината, поради която люде, познати като високоморални и затова уважавани, променят същността си, колчем попаднат във властта. Да не говорим, че от Гражданската война в Англия и особено от Френската революция насам тайното Братство, което ръководи човешките дела, почти не допуска висококачествени и преди всичко нравствено извисени хора да достигнат до някакви съществени властови позиции. Като знаем това, за какво народовластие можем да говорим?</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Та нали тъкмо по време на Френската революция „демокрацията“ дегенерира до охлокрация ─ власт на тълпата ─ и управление чрез терор. Парламентът е нейно творение, а обръщенията „госпожо“ и „господине“ са забранени. Тази „демокрация“ преминава в гражданска война, за да затвори кръга чрез реставрацията на най-страшната абсолютна монархия – тази на възкачения от тълпата владетел, произлязъл от нейната среда. Няма смисъл да се заблуждаваме – Наполеон е Сталин или Хитлер на ХІХ век.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Не бива да се забравя, че от Френската революция насам „демокрацията“ започва все с насилие. Еврейският консерватор Ари Бен-Цви отсъжда: „<i style="">Много рядко повдигана, но изключително важна тема е тази за ликвидацията на група хора въз основа на принадлежността им към обществена класа; в този случай [по време на Френската революция] – аристокрацията. В бъдещите комунистически революции унищожаването по класов принцип ще се превърне в повсеместен обичай. Важно е да се отбележи, че еврейската левица</i></span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[16]</span></span></span></span></span><i style=""><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> никога не пропуска да ни припомни за холокоста, основан върху раса.</span></i><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[17]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><i style=""> Но никога не чуваме за холокоста, основан върху класов принцип. Дали една от причините не е фактът, че тази еврейска левица участваше в Сталиновите кланета по време на украинския холокост през трийсетте? Установено е, че 5 милиона украинци умряха от глад.</i>“</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[18]</span></span></span></span></span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Струва си да допълня, че авторът е бил комунист и познава нещата отвътре. Нека допълня с още няколко щриха наченатата от него картина: „<i style="">Такива високопоставени еврейски болшевики като Лев Каменев, Григорий Зиновиев и Яков Свредлов помогнаха на Ленин да завземе властта. А евреите Максим Литвинов, Лазар Каганович и стотици по-нископоставени бяха на предния фронт при Сталиновото изкачване във властта. Тъкмо те помогнаха на Сталин да планира и осъществи геноцидния масов глад в Украйна и бруталната окупация на Западна Украйна от Съветите. Когато СССР започна да запада, пише бивш офицер от КГБ, женен за еврейска служителка в същата служба, „цветът на това добре отгледано ръководство и техните деца имигрираха в Израел или на Запад“. Няма как да престана да мисля колко ли от тези престъпници сега живеят в Съединените щати.</i>“</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[19]</span></span></span></span></span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">За мозъка и главния ръководител на масовия глад в Украйна Лазар Мойсеевич Каганович, първия президент на СССР, неговият американски биограф пише: „<i style="">... Той, да се изразя по-меко, беше дявол. Той излъчваше зло, зло, което причини смъртта на милиони хора...</i>“</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[20]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Дали не е важно? Питайте украинците, които все още не могат да се избавят от този ужасен кошмар от миналото. И това не е някакъв „антисемитизъм“, както ционистите и комунистите бързо биха отсъдили. Даже един от пионерите на ционизма и първи министър-председател на Израел Давид бен Гурион знаел добре, че подобни етикети са инсинуации: „<i style="">Причините за нашите беди и за антисемитизма, от който се жалваме, са следствие от нашия особен статут, който не съответства на установената структура на нациите по света. Те не са резултат от злонамереността или безразсъдството на неверниците, които наричаме антисемити.</i>”</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[21]</span></span></span></span></span></span></p> <span style="font-size:100%;"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/043/DEM-3a.jpg" alt="Stalin's Jews" title="Stalin's Jews" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="377" width="325" /></span> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Друг честен евреин, израелският джаз-музикант Гилад Ацмон, който свири с Пол Макартни, Шиниъд О’Конър, Роби Уилямс и т.н., достига до следните изводи: „<i style="">Така се случи, че ми бяха необходими доста години, за да разбера: холокостът, сърцевината на съвременната юдейска вяра, въобще не бе историческо описание на действителни събития, които се нуждаят от защитата на закона или на политиците. Трябваха ми години, за да проумея, че моята пра-прабаба не била направена на „сапун“ или превърната в „абажур“. Най-вероятно тя е починала от изтощение, тиф или може би при масов разстрел. Наистина това е достатъчно лошо и трагично, но не се различава от съдбата на онези много милиони украинци, които изпитаха комунизма на гърба си. Като разкрива Голодомора и еврейското участие в това колосално престъпление, може би най-голямото злодеяние на ХХ век, ционистът Шевер Плокер пише в израелската [електронна медия] “Ynet”: „Някои от най-отвратителните масови убийци в историята бяха евреи.“ Съдбата на моята пра-прабаба не бе по-различна от тази на стотици хиляди цивилни германски граждани, които загинаха в преднамерено организираните поголовни бомбардировки, само защото бяха германци. По същия начин жителите на Хирошима умряха, точно понеже бяха японци. Един милион виетнамци бяха избити, само защото бяха виетнамци, а 1,3 милиона иракчани бяха ликвидирани, тъй като бяха иракчани. Накратко казано, в края на краищата трагичните обстоятелства, свързани с моята пра-прабаба, съвсем не бяха изключителни.</i>“</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[22]</span></span></span></span></span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">И така, терминът демокрация не е нищо друго, освен съблазнителната премяна, която прикрива една неприятна истина: диктатурата на малцинството, привилегированото положение на оскъдния брой реално управляващи.</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[23]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> </span></span><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">С цинична откровеност Имануел Кант е дефинирал това по следния начин: „<i style="">Честно казано, от трите форми на държавата, демократичната е деспотизъм по необходимост, тъй като налага една изпълнителна власт, при която „всички“ решават в полза и дори срещу един, който не е съгласен. Това ще рече, че „всички“, които не са съвсем всички, взимат решенията. А това е в противоречие на общата воля и само по себе си е противоположно на свободата.</i>“</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[24]</span></span></span></span></span></span></p> <p class="MsoNormal" style="margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> </span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: center; margin: 0cm 0cm 10pt;" align="center"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Демокрация или свобода</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> </span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Понятието „демокрация“ действа по същия начин, по който в продължение на близо три-четвърти век малцинството, нарекло се мнозинство – болшевиките в Съветска Русия, се разпореждаше с истинското мнозинство (болшинство) от руснаците и останалите поробени от интернационалните комунисти народи. То е удобен параван за истинските цели на талмудския интернационал.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Напоследък все по-често чувам репликата: „<i style="">Не ме интересува кой управлява държавата. Интересува ме дали спазва закона.</i>“</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;"><span style="color: rgb(128, 0, 128);">[25]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Ето образец на онова отклонение от психичното здраве, до което марксизмът-ленинизмът доведе значителна част от обществото. Става дума не просто за ролята на личността в историята, а за нейното изключително значение във всички събития. Тъкмо ленинизмът почти отрича ролята на личността и утвърждава тази на „масите“.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Според мнозинството от нашенците личността е без значение, важна е нормата. Извинете, но кой е създал закона, кой и как го прилага? Възможно ли е същество, родено и възпитано в мрачна, антихуманна милиционер-комунистическа среда, в която по идентичен начин „законът“ – тогава слял се с „партията“, стои над Човека, да отстоява интересите на личността, а от там и на обществото? Според бащата на криминологията, професор Чезаре Ломброзо, престъпниците са психично болни и се раждат такива.</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[26]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Формулирано с Божието слово: „<i style="">... Не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове...</i>“ Исус Христос разпорежда: „<i style="">Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън. И тъй, по плодовете им ще ги познаете.</i>“</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[27]</span></span></span></span></span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Защо повечето хора лицемерно споменават решаващите „първи седем години“ от живота на човека, но стигне ли се до оценка на личността, отстъпват от това наистина тъй важно, но все още не напълно решаващо правило? Споменавам последното, защото средата, начинът на възпитание, образованието и кариерата дооформят мирогледа.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Психично болното общество се поставя над Бога. Двулично пали свещи, когато му е изгодно. И забравя онези основополагащи принципи, които трябва да спазва, ако иска да се излекува. Изключително важно, от първостепенно значение е, кой заема определена позиция и по силата на какви обстоятелства. Камо ли, когато става дума за ръководни постове в държавата.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Девизът „равенство пред закона“ е блян – неосъществима мечта. Тъй като правосъдната система, съдът, също са част от управлението, от властта. Нима комунистите, както и онези, които мамят с някаква демокрация, не проповядват равенство? Либералите лъжат, че ще го постигнат чрез свобода. Но когато вземат властта – например демократите в САЩ, бързо забравят обещанията си и това не се случва. Комунистите откровено лъжат масите, че ще постигнат равенството чрез налагане на ограничения на заможните. Докопат ли властта, стават богаташи, деспоти и поробват всички. Може да прозвучи парадоксално, но по своята същност и практическо приложение комунизмът представлява диктатура на едрия капитал, който се стреми към световно господство. Той е възможен и без наличието на комунистическа партия.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Същността на максимата „власт на закона“ се състои в това правителствените служители да се подчиняват на същите закони, както обикновените граждани. Само че управниците постоянно я нарушават и я превръщат в неосъществима мечта. В стремежа си да контролират и ограбват спестяванията, жилищата и възможностите на обикновените граждани, безспирно престъпват границите на този принцип. Какво означава лихва върху банковите влогове, данък върху жилищата, включително при сделки с тях, или още по-лошо – върху резултатите от труда? Демократично и конституционно ли е? Зависи от действащата конституция, но в никакъв случай не е демократично. Според настоящата Конституция на България редица държавни взимания, като например облагането на доходите, не представляват данъци, а нарушават правата ни и са тривиален грабеж, извършван според изискванията на закони, противоречащи на основния. Тъй като той уж гарантира правото на труд. А властта с нищо не допринася за работата на хората, както и за спестяванията, и за домовете им. Това е тяхно демократично право, което бива погазвано. Власт на закона ли е това беззаконие?</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/043/DEM-4a.jpg" alt="Онова, което най-много харесвам на демокрацията, е..., че е моя."" title="Онова, което най-много харесвам на демокрацията, е..., че е моя."" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="247" width="325" /></span>Преди време бившата главна прокурорка на САЩ Джанет Рино бе заявила пред група работещи в правоохранителните органи: „<i style="">Вие сте служители на едно правителство, което дава на хората повече свобода... от всяко друго в световната история.“ Ако свободата е правителствен подарък за народа, то по право същото правителство може да си го върне обратно.</i>“</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[28]</span></span></span></span></span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Струва си да припомня на хората, че свободата не е дар от правителството, а от Бога. Затова постоянно и ревностно трябва да бъде отбранявана от посегателствата на управниците. Тъжно е заключението, до което преди век достига един от религиозните ни мислители: „<i style="">Свободата е друго и друго е освобождение. Свободата, както рекох, е явление из вътрешния живот.</i></span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[29]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><i style=""> Истинската свобода почнува непременно с морално възраждане. Освобождението е явление из външния живот. То е нещо веществено. Свободата се добива чрез вековни усилия за превъзпитание. Освобождението може да бъде плод на едно щастливо военно действие ─ и да дойде в един ден. Българинът не е свободен: българинът е само освободен.</i>“</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[30]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Още по-жалко е, че това е валидно и днес.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Схванахте ли какво ни липсва? „<i style="">Морално възраждане</i>“ и „<i style="">усилия за превъзпитание</i>“. От т. нар. Американска революция насам действа неизменната тенденция за повече избори и по-малко свобода. И Мусолини обещавал свобода, твърдял, че тя е целта на фашизма. Обаче както и комунистите, фашистите виждали свободата единствено в свободната държава. Схващали свободата на инидвида за възможна само в нейните граници. И при фашистите, и при комунистите държавата е вся и всьо. Те отхвърлят всяка духовност и за тях не съществуват ценности извън държавата. Макар произлязъл от социалистическите среди, противно на комунистите Мусолини твърди: „<i style="">Фашизмът отрича, че мнозинството може да направлява човешкото общество, само защото е мнозинство...</i>”</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[31]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Но при практическото прилагане на своята идеология се самоопровергава.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Истинската свобода е правото и възможността на отделен член на обществото да действа въпреки и противно на интересите на мнозинството, като държавата със своите законоприлагащи органи го пази от враждебността на мнозинството. Демокрацията не осигурява и не гарантира такава свобода. Ако приемем, че цитатът от увода принадлежи на масона Бенджамин Франклин,</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[32]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> нека се запознаем с него в цялостта му, която съдържа истинска демократичност. Той гласи: „<i style="">Демокрацията представлява два вълка и агне,</i></span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[33]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><i style=""> които гласуват какво да обядват!</i>“ Продължението е: „<i style="">Свободата е добре въоръжено агне, което оспорва гласуването!</i>”</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[34]</span></span></span></span></span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Схванахте ли? Колцина от вас са готови да се съгласят? Демократи ли сте и докъде се простира вашата готовност да уважите равното право на малцинството? Правото, а не привилегиите, както се мъчат да наложат дейците на новия световен ред. С едно изключение – държавата Израел, където малцинствата – сефарадско, фалашко и особено арабско, нямат никакви предимства. Иначе е трудно да не се съгласим с дуче, че: „<i style="">Демократичният режим може да бъде дефиниран, като от време на време дава на хората илюзията за власт</i></span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[35]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><i style="">, докато истинската, ефективната власт се намира в други ръце, в скрити и не носещи отговорност сили.</i>”</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[36]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Последното безспорно е вярно. Доказват го историята и настоящето – живият живот. На английски двата вида власт се обозначават лесно. Първата, представителната, с authority, а втората, истинската, но скрита зад кулисите, с power.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">От нравствена гледна точка демокрацията е нещо положително и правилно, но погледната от ракурса на разума и практиката, изглежда невъзможна. По същия начин от идеалистична, а не от рационална гледна точка, демокрацията представлява нарушение на Божествения ред на земята. Защото Бог е над всичко и над всички във вселената. И всички са подчинени на Него и на Неговия промисъл, за който не ни е дадено да знаем.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Затова формата на управление на държавата, която е най-близка до Божествения ред, е монархията в нейните съвременни, контролируеми варианти. Тя пренася в най-пряк вид този Божествен ред в човешкото общество – семейството. В него най-възрастният има окончателната дума. Когато индивидът още от люлката е възпитан по правилата на този ред, неговият живот в семейството не му създава пречки. А изключенията само потвърждават правилото. Което не означава, че най-старшият в семейството има право да се намесва в личната свобода на отделните членове на фамилията. Извънредно много зависи както от характера на отделните личности, така и от начина по който са били отгледани. В наши дни едни от най-успешните държави са монархиите: Люксембург, Монако, Лихтенщайн, Швеция, Норвегия, Дания, Япония... Не им отстъпва републиката, която най-масово прилага методите на пряката демокрация – Швейцария. Тя е конфедерация и обединява четири народности, без дори най-малка следа от центробежен национализъм, който да руши устоите на единната държава. Според мен такъв би следвало да бъде моделът на нашето развитие или поне близък до този.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> </span></span></p> <p class="MsoNormal" style="margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><i style=""><span style="line-height: 115%;"><span style=""> </span>Следва</span></i><span style="line-height: 115%;">.</span></span></span></p> <p class="MsoNormal" style="margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> </span></span></p> <p class="MsoNormal" style="margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><i style=""><span style="line-height: 115%;">Очаквайте</span></i><span style="line-height: 115%;"> <i style="">в рубриката</i> „Епопея на негодниците“:</span><span style="line-height: 115%;"> „</span><span style="line-height: 115%;">КАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“:<a name="_GoBack"></a> ИВО ИНДЖЕВ – ЕДИН ОТ НАЙ-УСПЕШНИТЕ МЕДИЙНИ ПРОЕКТИ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ</span><span style="line-height: 115%;">.</span></span></p> <div style=""><span style="font-size:100%;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > <hr align="left" width="33%" size="1"> </span> <div id="ftn1" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[1]</span></span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Наскоро зрител на бившите ми телевизионни изяви, който повече от четири десетилетия добрува в Швеция, ми позвъни по телефона. Между другото сподели огорчението си от равнището на диалозите публиката в телевизионните предавания. Възмущаваше се, че след като е изминало повече от десетилетия от началото на тази практика, обаждащите се по отворените телефонни линии все още не са се научили да изключват звука на своите телевизори. Изрази ужаса си от техния начин на мислене и изразяване, от езика им... Няма как да отрека, че наистина нивото на тези общувания е изумително долнопробно. Същото се отнася и до „форумното творчество“ в интернет. Слушал съм разговори със зрители в предавания на английски, американски и руски телевизии. Тукашното чудо с обратен знак го няма никъде. Такива са резултатите от рабфаковското „образование“ на комунизЪма.</span></span></p> </div> <div id="ftn2" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[2]</span></span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> John Galt – “Dreams Come Due: Government And Economics As If Freedom Mattered”, Simon & Schuster, New York, NY, 1986 г., p. 312.</span></span></p> </div> <div id="ftn3" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[3]</span></span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> James Bovard – “Lost Rights: The Destruction of American Liberty”, Palgrave Macmillan, Basingstoke, Hampshirem UK, 1995 г., стр. 333.</span></span></p> </div> <div id="ftn4" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[4]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style=""> Петнадесет века преди появата на някакви „елини“ на историческата сцена – от названието на огромната древна българска империя Илат, Елат – нашият велик пророк и владетел Абар-Кам „създал българо-агилския алфа-вит </span><span style="" lang="EN-US">[</span><span style="">азбука</span><span style="" lang="EN-US">]</span><span style="">, който по-късно започнал да се нарича гръцки.“ <i style="">(Вж. Кубан Боян – „Чулман Толгау”, с предговор и коментари от Фаргат Габдул-Хамитович Нурутдинов, ИК „Огледало”, София, 2009 г., стр. 569.)</i></span></span></span></p> </div> <div id="ftn5" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[5]</span></span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Вж. напр. Henry George Liddell, Robert Scott – “A Greek-English Lexicon”, Revised and augmented throughout by Sir Henry Stuart Jones with the assistance of Roderick McKenzie, Clarendon Press, Oxford, 1940 г.</span></span></p> </div> <div id="ftn6" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[6]</span></span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Доста дълго и на Запад Ибсен минаваше за… фашист.</span></span></p> </div> <div id="ftn7" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[7]</span></span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Ето кога възниква това понятие, тъй масово и с лека ръка прилагано от комунистите. В него по безсрамно манипулативен начин са смесени други две, които не са тъждествени – държавата и народа. Възможно е да сте враг на управниците на държавата. Ала присвоили си правото да говорят от името на нацията, те обявяват всяка неугодна им личност за враг на народа.</span></span></p> </div> <div id="ftn8" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[8]</span></span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> За пръв път пиесата се появява през 1882 г.</span></span></p> </div> <div id="ftn9" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[9]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style=""> Според мен </span>Ибсен<span style=""> пръв прави разлика между power и authority. Тъй като на български тези две английски думи се превеждат като власт, преди години въведох в употреба значенията реална власт за първия и официална (представителна) власт за втория. Нека приемем, че официалната власт представлява пълномощия и се осъществява от видимите лица, зад които се крият притежателите на реалната власт, онези, които всъщност наистина управляват една страна, регион или света.</span></span></span></p> </div> <div id="ftn10" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[10]</span></span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Arthur Miller – “An Enemy of the People”, an adaptation of the play by Henrik Ibsen, Penguin Books (Non-Classics), London, 1977 г.</span></span></p> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style=""> </span>Jean Jacques Rousseau – “The Social Contract or Principles of Political Right”, Global Vision, New Delhi, 2006 г., Book I, Chapter 7. The Sovereign.</span></span></p> </div> <div id="ftn11" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[11]</span></span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> “От Матея свето Евангелие”, гл. 5, ст. 48.</span></span></p> </div> <div id="ftn12" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style="color:black;"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;color:black;" ><span style="text-decoration: underline;">[12]</span></span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style=";color:black;" > Пресен пример: Във Франция католически свещеник бе милостиво осъден само на две години затвор за кражба на повече от 2,5 милиона долара! В продължение на 20 години „преподобният“ Антоан Видьо тъпчел пари в 28 свои лични банкови сметки. „Падрето плейбой“, както е известен, наемал луксозни хотелски апартаменти из „столици на греха“ като Лас Вегас. И пръскал отмъкнатите църковни средства за разврат –хазарт и забавления с леки жени. <i style="">(Вж. </i></span><i style=""><span style=";color:black;" lang="EN-US">“French priest jailed for stealing £2m from the church” by Our Foreign Staff, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Thursday, 26 January 2011 </span></i><i style=""><span style=";color:black;" >г.</span></i><i style=""><span style=";color:black;" lang="EN-US">, online: </span></i><i style=""><span style=";color:black;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/france/8284006/French-priest-jailed-for-stealing-2m-from-the-church.html</span></span></i></span><span style="font-size:100%;"><i style=""><span style=";color:black;" >) </span></i><span style=";color:black;" >Примерите с престъпления, извършени от равини, са хиляди. Например миналата година двама американски равини бяха осъдени в Канада като участници в престъпна група, която перяла пари. <i style="">(Вж. </i></span><i style=""><span style=";color:black;" lang="EN-US">“Two plead guilty in money laundering case involving Rabbi”, VANCOUVERITE, Vancouver</span></i><i style=""><span style=";color:black;" >, British Columbia, Canada</span></i><i style=""><span style=";color:black;" lang="EN-US">, Friday, April 16th, 2010 </span></i><i style=""><span style=";color:black;" >г.</span></i><i style=""><span style=";color:black;" lang="EN-US">, online: http://www.vancouverite.com/2010/04/16/two-plead-guilty-in-money-laundering-case-involving-rabbi/</span></i><i style=""><span style=";color:black;" >)</span></i></span></p> </div> <div id="ftn13" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[13]</span></span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Протокол № 24.</span></span></p> </div> <div id="ftn14" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[14]</span></span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Идеална личност (въображаема, измислена личност; фикция, плод на фантазията), лат.</span></span></p> </div> <div id="ftn15" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[15]</span></span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Jean Jacques Rousseau – “The Social Contract or Principles of Political Right”, Global Vision, New Delhi, 2006 г., Book I, Chapter 7. The Sovereign.</span></span></p> </div> <div id="ftn16" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[16]</span></span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Сред която авторът нарежда демократите в САЩ и специално Хилъри Клинтън.</span></span></p> </div> <div id="ftn17" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[17]</span></span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Неправилно. Евреите не са раса, а верска секта, която през последния век и половина се превърна в народ.</span></span></p> </div> <div id="ftn18" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[18]</span></span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Ari Ben-Tzvi – “SAVAGE INGRATITUDE: How The Jewish Left And The Protestant Elite Sabotage America”, Red Anvil Press, местоположение не е посочено, 2007 г., стр. 105. Подч. мое.</span></span></p> </div> <div id="ftn19" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[19]</span></span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> “Faces and Places. Jews Involved in “Special Tasks” by Myron B. Kuropas, “The Ukrainian Weekly”, Parsippany, NJ, 1994 г., стр. 7, от online: http://www.highbeam.com/doc/1P1-2265415.html</span></span></p> </div> <div id="ftn20" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[20]</span></span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Stuart Kahan – “The Wolf of the Kremlin”, William Morris and Co., Inc., New York NY, 1987 г., стр. 5.</span></span></p> </div> <div id="ftn21" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[21]</span></span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Charles Liebman and Steven M. Cohen – “Two Worlds of Judaism: The Israeli and American Experiences”, Yale University Press, New Haven and London, 1990 г., стр. 58. Подч. мое.</span></span></p> </div> <div id="ftn22" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[22]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style=""> “Truth, History and Integrity” by Gilad Atzmon, Gilad Atzmon </span><span style="" lang="EN-US">Blog</span><span style="">, Saturday, March 13, 2010 г., online: http://www.gilad.co.uk/writings/truth-history-and-integrity-by-gilad-atzmon.html</span></span></span></p> </div> <div id="ftn23" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[23]</span></span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Някогашният царски офицер, подп. Александър Мусевич-Бориков признава, че от 1924 до 1928 г. сам бил масон. (Вж. Архив на МВР, VІ състав на Народния съд, том ХVІІ, лист. 46.) И като такъв отлично познавал масонството отвътре.<span style=""> </span>Той подчертава: „Юдомасонската система е тъждествена с парламентарно-демократичния строй.” (Цитат от статия на Ал. Мусевич-Бориков във в. „България”, брой 30, София, 27 юли 1942 г. в: Недю Недев – „Българското масонство (1807-2007)”, Издателска къща „Хермес”, София, 2008 г., стр. 391.)</span></span></p> </div> <div id="ftn24" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[24]</span></span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Immanuel Kant – “Perpetual Peace: A Philosophical Sketch”, Section II, , 1795 г., online: http://www.mtholyoke.edu/acad/intrel/kant/kant1.htm</span></span></p> </div> <div id="ftn25" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[25]</span></span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Вж. напр. Дани Каназирева, бивша членка на ГЕРБ и експредседателка на Пловдивския общински съвет в „Здравей България“, Нова телевизия, София, четвъртък, 27 Януари 2011 г., ок. 8:40 часа.</span></span></p> </div> <div id="ftn26" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[26]</span></span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Вж. Cesare Lombroso, M. D. ― “Crime: Its Causes and Remedies”, Translated by Henry P. Horton, William, M. A., Henemann, London, 1911 г., стр. xiii.</span></span></p> </div> <div id="ftn27" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[27]</span></span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> „От Матея свето Евангелие“, гл. 7, ст. 18-20. Подч. мое.</span></span></p> </div> <div id="ftn28" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[28]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style=""> James Bovard – “Lost Rights: The Destruction of American Liberty”, Palgrave Macmillan, Basingstoke, Hampshirem UK, 1995 г., стр. </span><span style="" lang="EN-US">viii</span><span style="">.</span></span></span></p> </div> <div id="ftn29" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[29]</span></span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Дори окованият може да бъде свободен – по дух. А това е най-висшата форма на свободата - освободеност.</span></span></p> </div> <div id="ftn30" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[30]</span></span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Стоян Михайловски – „Как западат и се провалят държавите“ в: „Защо сме такива?: В търсене на българската културна идентичност“, Иван Еленков и Румен Даскалов, съставители, Издателство „Просвета“, София, 1994 г., стр. 102. Подч. мое.</span></span></p> </div> <div id="ftn31" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[31]</span></span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Benito Mussolini – “The Doctrine of Fascism”, Translated by Jane Soames, “The Living Age”, New York City, November 1933 г., стр. 239.</span></span></p> </div> <div id="ftn32" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[32]</span></span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> За принадлежността му към масонството вж: Robert Anton Wilson<span style=""> </span>- “Everything is Under Control: Conspiracies, Cults, and Cover-Ups”, HarperCollins, New York, NY, 1998 г., стр. 39-40.</span></span></p> </div> <div id="ftn33" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[33]</span></span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> А не „овца“, както е в първоначалния цитат.</span></span></p> </div> <div id="ftn34" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[34]</span></span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> “Ben Franklin on Liberty” by Gary Galles, “Mises Daily”, Ludwig von Mises Institute, Auburn, Alabama, 3 February, 2003 г., online: http://mises.org/story/1144 Почти същият цитат в: James Bovard – “Lost Rights: The Destruction of American Liberty”, Palgrave Macmillan, Basingstoke, Hampshirem UK, 1995 г., стр. 333.</span></span></p> </div> <div id="ftn35" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[35]</span></span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> В превода на английски е използвана думата „суверенитет“, която означава и власт.</span></span></p> </div> <div id="ftn36" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-indent: 0cm; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span style="font-size:100%;"><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[36]</span></span></span></span></span></span><span style=";font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Benito Mussolini – “The Doctrine of Fascism”, Translated by Jane Soames, “The Living Age”, New York City, November 1933 г., стр. 239.</span></span></p> </div> </div></td></tr></tbody></table>Bulgaria Timeshttp://www.blogger.com/profile/01519830534026729601noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7901571730564557512.post-91319735665534558812011-01-24T15:44:00.002+02:002011-01-24T15:51:27.255+02:00ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ,Част ІІІ,Георги Ифандиев<span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Написано от Георги Ифандиев </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Понеделник,24 Януари 2011 </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Георги Ифандиев<br /><br />Част ІІІ</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Имаме шанс, но сме безразлични, пасивни и се доверяваме на лансираните от Интернационала • Създателите на исляма го атакуват като „глобална заплаха“, защо? • Промитите мозъци са лесни за манипулиране или напред към новия световен ред</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"> Продължение.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Започвам необичайно, с няколко уточнения.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Първо, не е вярно, че не чета коментарите ви във форума на „Форумът“. С изключително редки изключения не ги обсъждам. Не намирам смисъл да се хващам на въдицата на подставени лица и агенти на разни тайни служби, които дежурно драскат небивалици.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Дали изпълняват някаква възложена им норма, като ме изкарват какъв ли не, или намират успокоени, като изливат злобата си, е без значение. Важното е да посеят съмнение. Правят го с „храбра“ анонимност и с типичния за ченгетата почерк. Достатъчно е да обърнете внимание на техните фантасмагории, стил и език. Съжалявам, че не ще доставя удоволствие на някои, но няма как да падна до милиционерското им равнище.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Освен това отлично разпознавам някои от авторите. Мой бивш съученик, живеещ край Париж, не спира да ме обвинява в „антисемитизъм“, в разпространение на „конспиративни теории“, в „закостеняло мислене от ХІХ век“, което видите ли, те ─ „европейците“, отдавна били надживели и отхвърлили. Само че съвсем неотдавна в кротка Канада поругаха четири синагоги и еврейско училище.[1] Да не би, без да съм разбрал, да съм се озовал в Монреал? Или може би съм виновен за Втората световна война и за някакъв измислен и от половин век всекидневно втълпяван на човечеството „холокост“? (Вж. факсимилето.)</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Предателствата са ужасно нещо, с което не се свиква. В поредното личи нещо странно. То издава психическо отклонение или още по-опасно – зависимост. Читателят с тъй развита „гражданска съвест“ се прави на по-католик от папата. Досущ като любимите му юдеи обича само своите ближни.[2] И раздава присъди по верска линия. Вживял се в ролята на патриарх, направо ме отлъчи от църквата. Без да си направи труда да проучи до какви истини е достигнала съвременната т. нар. библейска археология.[3] Макар сам да се прави на „учен“, отказва да учи. Камо ли да узнае факти от нашата древна история. Колко пъти трябва да изтъквам, че основателят на монотеизма е българският пророк и владетел Абар-Кам? „...Абар-Кам написал книга, в която изложил българската единобожка вяра „джам“ [„тангризма“]. Тази книга на Абар-Кам [„Абарис“ у Херодот] била първият религиозен манифест на единобожието, а съдържанието ѝ е залегнало в основата на Библията и Корана. В тях името на Абар-Кам е представено като Ибрахим и Авраам.“[4]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Документ на Международната организация на червения кръст във ФРГ от 1979 г., който изнася доказаните данни за жертвите на нацистките концентрационни лагери. Техният общ брой е 271 504 души.За другари като въпросния „съдник“ бай Радойко написа: „Сит търбух за наука глух.“ Иначе манталитетът им е като на юдеите, убили с камъни Свети Стефан.[5] Или като на кръстоносците, на „светата“ инквизиция, на нищожествата, които през 1789 година се превърнали „Града на светлината“ в поле на кървави метежи. Наричат ги „революционери“, а всъщност те били обикновени садисти. Подходът на моя съдник напомня Лениновите и Сталиновите болшевики, които унищожиха цвета на руското общество (аристокрацията му бе българска), казачеството (също българско) и още няколко десетки милиона невинни християни. Както навремето другарите цитираха Брежнев и Тато, така и той се позовава не на Божието слово, а на някакви „отци на църквата“. И не усеща, че сам престъпва Божията заповед: „... И никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата...“[6]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Да имаше власт, споменатият духовен палач би ме окачил на въжето, вдигайки тост за... мое здраве. Дали е разбрал, че Средновековието отдавна е в миналото? Това са те – фарисеите, които се кичели с пурпурни тоги, живеели в изолирани квартали и се обръщали един към друг с „другарю“. Днес са равини, папи, имами, патриарси, ционисти, комунисти, социалисти, фашисти, нацисти, либерали, глобалисти – легион от нечисти духове.[7] Те искат всички да мислим униформено и да крачим в крак с тяхната догма – на псевдохристиянската църква, продължение на талмудската синагога на сатаната – комунизъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – нов световен ред.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">За разлика от него, друг познат, също живеещ във Франция, се обърна към мен с фамилиарното „Чичо Жоро“ и се подписа с „Една сиротинка“, което няма как да не разпозная. Той подчерта, че за него е „удоволствие“ да чете публикациите ми. Сега внимавайте: Той е евреин, който навремето завърши йешива – юдейска семинария. И май не се хвана на равинската въдица, не стана последователен талмудист. Имам още един близък евреин. Нямам проблеми в общуването с тях. Що за „антисемит“ съм тогава? (Поначало това понятие е напълно фалшиво, а ционистите добре знаят защо го използват.)[8]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Та най-важните неща от съвременната история са ни известни благодарение не просто на „евреи“, а на бивши високопоставени ционисти. Хора, запазили светлия Божествен дух в себе си и затова решили да разкажат истината. Повечето се покръстиха...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Трето, читател от Пловдив ме покани на гости, за да ме успокои, че „не е толкова гадно да си жив и все пак Балгария си е една хубава страна“. Убеждава ме да му отида на гости, понеже притежава многостаен апартамент и може да предложи „да му пийнем по нещо, да замезим каквото ни е вкусно и да си поговорим по душа.“</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Кога и къде съм заявил, че да се живее е лошо? Ако бе така, отдавна да съм намерил начин за избавяне от подобна „тегоба“. Нито съм споменавал, че България не е хубава страна. Нещо повече: за мен тя е най-прекрасната и мога да го докажа с аргументи.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Друг въпрос е как се живее по тези места. Нормално и допустимо ли е това, на което е подложено мнозинството от нашенците? Каква е причината да стигнем до това дъно и да продължаваме да дълбаем надолу? Май никой друг – повтарям: никой друг – не изследва и не представя първоизточниците и виновниците за нашите беди. Защото най-важна е диагнозата. След нея лекове много. Почти не се занимавам със злободневието. Това е елементарно. Сканадалите са само симптомите на заболяването ни. Работата на коментатора е да открие онези мотиви и фактори, които причиняват болестта. Точно там ги стяга чепикът другарчетата. Затова ми „залепиха лепенка на устата“, както се изрази един читател.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Продължавам да пиша, при това – подчертавам – напълно безкористно, защото съм уверен, че все още има умни хора с отворено съзнание. Извисено малцинство, ако щете елит, промъкнал се до изхода на лабиринта от доктрини, измамни „идеи“ и лепене на етикети. Те са българи, което е титла. В състояние са да прозрат първоизточниците на всичко ставащо по света. Но по-важното е, че съзнават: нашенското дередже е отражение на т. нар. глобални процеси. И не могат да бъдат щастливи, когато са заобиколени от толкова много нещастни.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Пиша заради споменатите хора и заради поколенията след нас. Прапагандистите на Интернационала насаждат в масовото съзнание два начина на възприятие на случващото се у нас и по света. Първо, че всичко това е нормално и „демократично“, така трябва да бъде. Днес сте се излъгали, но след N-брой години предстоят избори и тогава ще се поправите. Ако отново ви подведат, четири лета по-късно пак идват избори и тогава... „По-добре е да избирате по-малкото зло.“ „Това е демокрацията“, им казват.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Ако не дойдете при демокрацията, тя ще дойде при вас.Не знаех, че някой е създал таблица за оценка на злото. Огледайте се. Ето до какво ни доведе тази „логика“. Не разбирам защо да не се гласува единствено за доброто или въобще да не се гласува? И без друго още в края на осемдесетте бившият кмет на Лондон Кен Ливингстън разкри в цяла книга: „Ако изборите можеха да променят нещо, щяха да ги премахнат.“[9] И това е голата истина. Защото, както бе предупредил другарят Сталин: „Не са важни хората, които гласуват, а онези, които броят бюлетините.“ Спомнете си какво стана във Флорида по време на президентските избори в САЩ през 2000 г.[10] Тогава Джордж Буш спечели 50 456 002 гласа, а Ал Гор – 50 999 897. И макар вторият да имаше 543 895 гласа повече, първият бе провъзгласен за победител и триумфално влезе в Белия дом. Официалните резултати в относителни числа бяха: Буш – 47.9 на сто; Гор – 48.4 на сто. Каква „демократична“ аритметика!</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Гласуването би имало смисъл само при огромно участие и то в полза на една почтена патриотична организация, за да бъде постигнат зашеметяващ резултат. Толкова смазващ с величината си, че дори измамите да не могат да го омаловажат. Едва тогава... Но коя би била тази организация? Трикратният ни опит за постигане на „подавляващо мнозинство“ (1997 – ОДС, 2001 – НДСВ и 2009 – ГЕРБ) донесе само разочарования.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Платени „идеолози“, „политолози“, „социолози“, „журналисти“, до един произлезли от недрата на БКП и подчинените й неразградени репресивни тайни служби,[11] постоянно „обясняват“ тази „демократичност“. И с думи и поведение не спират да убеждават хората, че непременно трябва да имаме външни „покровители“. Някога същите нагаждачи и опортюнисти служеха на СССР, днес са преминали на уж противната страна. Отново почти единствено моя милост показва, че фронтът между тези две уж воюващи сили е привиден, съществува само в медиите, а от там ─ в съзнанието на хората. Никога не се е водила някаква „Студена война“. Тя бе удобна пропагандна конструкция, която прикриваше срамотиите на елитите, тласнали човечеството към пропастта на глобалното им господство, наречено нов световен ред. Каквото и да ми струва, няма да спра да търся и изнасям истината за тази и още много Техни[12] измами.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Иначе назначените за всякакви „-лози“ рожби на номенклатурата успяват, понеже тъкмо тях допускат до влиятелните медии, а не други. Ако си направите труда в рамките на месец─два да проследите и регистрирате гостите на предаванията в основните телевизии, ще направите списък от по трийсетина души във всяка област (политика, култура, спорт...), които като в панаирджийска въртележка се въртят по екраните на телевизорите и из страниците на печата. Докато калейдоскопът на обществения живот предлага не малко разнообразие от личности с възможности, с ерудиция, компетентно мнение и с почтени позиции. Те отсъстват, все едно не съществуват. Това е един от методите на пропагандата. По такъв начин действителността постепенно бива изкривявана и след време за реалност започва да се възприема само онова, което медиите показват и изнасят.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Второ, постоянно и неусетно внушават на хората, особено на младите, че няма начин за постигане на нещо кой знае колко по-добро. Обясняват, че истината е вече известна и никой не е в състояние да промени нещата; няма как да се отървем от комунистите и ченгетата. Преди дни чух как партиен агитатор от ЦК на БКП, настоящ мастит социолог и представител на западна агенция за социални проучвания, с нетърпящ възражение тон декларира, че промяната на собствеността върху т. нар. средства за производство е окончателна и промени в това отношение са невъзможни. Един вид, никой не е в състояние да разруши хилядолетния болшевишки райх. Което изобщо не е вярно. Така вкарват мисленето на хората в лутане между празната надежда за промени чрез изборно колебание и безперспективния песимизъм. Ето го удобното блатно статукво. Там, в застоялата вода, примесена с тиня, се чува само крякът на жабите и нищо друго не се случва. Замислете се тази представа кого устройва? Според мен единствено онези, дето ловят риба в мътна, но тиха вода.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">И двете твърдения на политиците и пропагандистите са напълно неверни. Изход има и нескромно вярвам, че имам представа какъв. България може да има перспективата на Швейцария. Само за две-три години ние можем да заживеем щастливо и едновременно с това да не бъдем в конфликт с ръководителите на новия световен ред. Сигурен съм, че съществува общ знаменател между нашите интереси и тези на глобалната власт. И той може да бъде „изчислен“, образно казано.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Може би това се усеща в коментарите, които предлагам. Ето защо са нападките срещу моите публикации и мен самия. Останалото би означавало да приема, че идиотите са повече от хората. Защото няма как човек хем да е „антикомунист“ и борец за справедливост, хем да харесва подставени лица на алчно червената номенклатура като комунистката Б.Б. или марксиста Костов, както и техните дьонмета – новопокръстени в някаква „демокрация“ партийни секретари и ченгета. Както споделя един професионален таен милиционер, бивш главен секретар тъкмо на Костовото МВР: „Не разбирам изпълненото със сладост заклеймяване на бившите ДС служители от хора, които са се занимавали с политикономия на социализма и са убеждавали студенти, че най-хубавото на света е да работиш в ДС, защото това е в полза на социалистическата държава.“[13]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">За старите болшевишки фамилии не отварям дума. Никога не съм крил на какво бих ги осъдил. Както нито за миг не съм очаквал нещо от тях. Те са най-ретроградната, но и най-могъщата сила, която с безхаберието си неумолимо завлича страната и нейното население в бездната.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Да ме замерят с квалификации е безсмислено, тъй като нямам какво да крия и съм брониран срещу тях. Невежеството на „народните маси“ не ме отчайва. Добре знам, че у нас всеки разбира от всичко, най-вече от политика. Малцина признават авторитетите, повечето от нас трудно се вслушват в мнението на другите. Отдавна съм наясно, че колкото нашенци, два пъти повече мнения. Обаче липсата на аргументирано обсъждане на проблемите ни отдалечава от възможността за вземане на решение, за единение и снижава до минимум възможността да изтръгнем „отровното зъбче“ на номенклатурата.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Йосиф Сталин: „Не са важни хората, които гласуват, а онези, които броят бюлетините."Накрая искам категорично да заявя: не мразя никой народ или държава. Обичам враговете си, както е разпоредил Бог. Който никъде не споменал, че не трябва да ги наказваме. Смятам, че по много и различни причини е по-добре да се живее в Западна Европа или САЩ, отколкото в източната част на Стария континент или не дай Боже в Русия. За разлика от тукашните пошли представления, там дори политико-съдебните спектакли, които се разиграват, поне създават илюзията за някакъв опит за справедливост. Като например отминалият само преди дни разпит на бившия британски премиер Тони Блеър във връзка с това, че когато е натикал на страната си във Войната срещу Ирак, е престъпил закона.[14]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">В петък, 21 януари 2011 г., директорът по комуникациите в британското правителство Ендрю „Енди“ Кълсън подаде оставка заради подслушване на телефонни разговори в незначителни спрямо нашенските мащаби.[15] Кълсън, бивш главен редактор на ярко жълтия вестник “News of the World,”все пак доказа, че е човек с достойнство. Докато тук изловиха премиер-министърката да разпъва предпазна козирка над комунистически бандити. Иначе казано да „упражнява властта си с машинации, които трябва да бъдат определени като близки до методите на мафията“, както се произнесе всекидневникът на германските ционисти „Ди Велт“.[16] Обаче от тукашния мащабен скандал с подслушванията произлезе само един „вот на доверие“ с предизвестен край. Пък и явно така ни харесва. Преди дни германският политолог и познавач на България д-р Хайнц Брам заяви, че „българският народ не вижда реална алтернатива на Борисов, а и донякъде продължава да му се възхищава, дори за негови изказвания, които са всъщност непоносими. Като това, че подслушването било в реда на нещата, например.“[17]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Искам да кажа: освен че живеят десетократно по-добре от нас, на западняците все пак им предлагат някакъв опит за законност. Той може да не засяга кукловодите, нали те организират целия театър. Но сред техните марионетки – политиците, рядко се намират недосегаеми „свещени крави“. И това е нещо. А ние всекидневно доказваме, че заслужаваме дереджето си.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Чета много и самоуверено смятам, че знам доста, но не всичко. Затова имам самочувствието да се изявявам пред вас. И да твърдя, че българите са най-древния бял народ на Земята, който се е разделил на много други. Доказателствата за това се съдържат в древните ни извори. По понятни причини те остават неизвестни за широката публика и непризнати от „историците“, които на практика не ги познават (те имат напълно противоположни задачи). Познатата от учебниците история, дело на политпросветници и ченгета с болшевишки дипломи, а не на честни изследователи и летописци, в по-голямата си част няма нищо общо с действителната. Никога не забравяйте, че дори Херодот е обслужвал тогавашната власт...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Това пространно въведение би следвало да изясни моите позиции. Признавам, че колкото и да се стремя към обективност, няма как да избягам от личното. Вие трябва да отсявате едното от другото. Надявам се този увод да улесни вашия избор. Излишно е да бъде хабено време за задоволяване на елементарната злоба на малцина. Тя дразни останалите и като ги предизвиква, им пречи да изразяват онова, което обичайно искат да кажат. Друг въпрос е, ако хулителите си вадят хляба с това. Тогава бих им влязъл в положението.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Не настоявам, че винаги съм прав. Изнасям истината такава, каквато съм я научил през десетилетията. Всеки ден ми предоставя нови детайли, които обогатяват представата ми за нея. Разбира се, читателите имат право на своя истина. Важното е да се доближаваме към Божията и да намерим онези пресечни точки в схващанията, които могат да обединят свестните хора за борба срещу злото.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Приключвам с известието, че макар със забавяне, сайтът „Диагноза“ ще стане. Поради интереса от страна на читатели, представящи се като бедни, бързам да известя: месечният абонамент за достъп до него ще бъде 2 лева или 1,10 евро, без значение от коя държава е абонатът. Да не се делим на „вътрешни“ и „външни“ българи. Колкото и да ни разединяват, нека бъдем преди всичко човеци. Повярвайте, позитивният патриотизъм (национализъм), който не е насочен против никого, а действа в полза на нацията, е чудесно и държавотворно нещо.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">А сега да продължа с темата на тази обширна поредица. Има ли някой, който се съмнява, че е бил изпълнен план, според който болшевиките и нацистите всъщност са замислени като една и съща пасмина, необходима, за окончателното съсипване на огромните християнски държави Русия и Германия.[18] Защото в тези страни „вярата е истинска и минава през сърцето“, по мнението на проф. Иван Шишманов.[19] Друга цел е била европейските християни да бъдат хвърлени едни срещу други в невиждан и нечуван конфликт, от който интернационалният, предимно еврейски елит, да излезе многократно по-богат, а върху картата на света да се появи еврейска държава в Палестина. Осведомените хора са наясно, че тя е нещо като частна територия на семейство Ротшилд. Освен това в резултат на успешно изпълнения план падна най-богатата и най-източната азиатска страна – Япония. Нейната Конституция е писана от американски юристи...[20] Нататък атаките срещу огромния и най-населен континент продължават на два фронта – източен и западен.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Докато убиват християнството,</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Coulson quits over phone hack scandalс небивалици отклоняват вниманието на хората и ги противопоставят едни на други. Днес обявяват края на исляма?! Къде го чукаш, къде се пука, казва народът. Но това намира плодородна почва в съзнанието на европейците. Някакъв египетски политолог пророукува: „Ислямът ще изчезне като комунизма“.[21] Само че авторът на предсказанието Хамед Абдел-Самад се оказа... германец, който смята, че „ислямът е като наркотик“.[22] Може би, но подходът силно намирисва на онази Марксова фраза, че “Die Religion ... ist das Opium des Volkes” ̶ „религията е опиум за народите“.[23]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Защо точно в този момент се появяват подобни политически гадатели? Германците едва се избавиха от еврейския измамник Тило Сарацин. Ясно по чия заповед този бивш член на националното ръководство на Социалдемократическата партия и на Съвета на директорите на Бундесбанк се постара да раздели обществото на християни и мюсюлмани. Като не се посвени да изтъкне своя биологичен детерминизъм, както уплашените от ционистите германски журналисти наричат расизма.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Тило подчерта, че „евреите притежават специални гени на интелигентността“![24] Основните стрели на този Сарацин са отправени към турското малцинство. Нещо, в което ние също имаме солиден опит, заключен между Отоманската империя, БКП и лишаването от граждански права, преименуването и офицерите-убийци от Държавна сигурност, нейния „най-успешен проект“ Ахмед Доган[25] и креатурата на Лилово-Лукановите служби ДПС, милиционерската „Атака“ на Волен Сидеров и послушното разгонване на протестиращите мюсюлмани от пожарникари с маркучи под предводителството на Б.Б. Насилието не е довело никого до добър край. Както и във физиката то предизвиква същата реакция, но с обратен знак. Дори израелците, които макар да дават стократно по-малко жертви от нещастните юдеи – палестинците,[26] все пак живеят в постоянния стрес на една нестихваща война.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Хората в т. нар. ислямски свят не мразят западния поради някакви религиозни подбуди, както смятат Меркел или Саркози. Тероризмът не принадлежи на вяра или етнос. С какво еврейският екстремист Барух Голдщайн, който уби 29 и рани още 150 мюсюлмани по време на тяхната молитва, бе по-добър от който и да е иракски човек-бомба?[27] Или обявеният за „християнски терорист“ Джаред Лий Лоугнър, който в началото на тази година уби шестима и рани четиринадесет невинни граждани в Тусон, щата Аризона.[28]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Западните лидери много добре знаят, че мюсюлманите ги ненавиждат заради онова, което те самите им причиняват. Ако бъдем честни и мислено обърнем нещата, нека се запитаме как биха се чувствали във Вашингтон, Лондон, Париж, Берлин или Мадрид при една операция „Шок и ужас“ от страна на арабските страни над тях? Или ако Иран окупира западните щати и левия бряг на Мисисипи, да речем? Износът и насилственото налагане на едни ценности там, където не ги желаят, предизвиква страх, накърнява вроденото чувство за справедливост, възбужда озлобление от безсилието и жажда за мъст. Не ви ли впечатляват приликите между ленинизма и глобализма? Някога другарят Владимир Илич създал „теория“ за експорт на революция. Дали онези днешни политици, които изнасят „демокрация“, не са негови верни последователи?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Пресен пример е т. нар.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Жасминова революция в Тунис[29]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Други я провъзграсиха за „първата революция „Уикилийкс“. Преди това имаше „оранжева революция“ в Украйна, „революция на розите“ в Грузия, „нежни революции“ в Централна и Източна Европа, „революция на карамфилите“ в Португалия... Каква ли тече в Албания? Човек ще рече, че се намира в райската или най-малко в някаква ботаническа градина, а не насред „исторически“ конфликти на живот и смърт...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Ден след победата на „Жасминовата революция“ се оказа, че държавната секретарка на САЩ, другарката Хилъри Родъм (Родомски) Клинтън,[30] се обадила по телефона на туниския външен министър Камал Мерджан. Предложила му „подкрепата на Съединените щати“ и продиктувала ценни указания за успокояване на „народното недоволство“. Настояла „правителството колкото е възможно по-скоро и с отговорност да възстанови реда в страната. Освен това тя подчерта колко важно е обръщането с лице към проблемите на народа, като недостига на граждански свободи и на икономически възможности, както и към необходимостта да се върви към честни демократични избори.“[31]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Clinton urges reforms by new Tunisian govtА в една от телеграмите на американски дипломати от Тунис тази североафриканска страна била наречена „полицейска държава“. Говорело се, че президентът Бен Али бил „загубил връзка с народа“. И въпреки че тунизийците били силно разгневени от Войната в Ирак и забелязвали пристрастието на САЩ спрямо Израел, повечето от тях продължавали да се възхищават на американската мечта.[32]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Един от малцината, дръзнали да коментират тези събития в техния историко-политически аспект, е твърде почтеният британски журналист Робърт Фиск. Той посочи: „Краят на епохата на диктаторите в арабския свят? Със сигурност им треперят мартинките по целия Близък изток – тресат се богатите шейхове, емири, и крале. Сред тях един доста стар – този на Саудитска Арабия и един млад – в Йордания; и президенти – също един доста дърт – в Египет, и друг млад – в Сирия. Защото не предполагаха, че станалото в Тунис ще се случи. Безредици заради цените на храните в Алжир, също демонстрации срещу нарастващите цени в Аман. Да не споменавам множеството загинали в Тунис, чийто собствен тиранин подири убежище в Рияд – същия град, в който навремето избяга един, наречен Амин.[33] </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Ако това е възможно да стане на ваканционно място като Тунис, може ли да се случи навсякъде? Докато Зине Ел Абидин Бен Али бе на власт, то заради неговата „стабилност“ Тунис бе възхвалявано от Запада място. Французите, германците и британците, смея да спомена това, винаги приветстваха диктатора, за туй, че е „приятел“ на цивилизована Европа и със здрава ръка притиска онези ислямисти.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Колкото и да ни се иска, тунизийците няма да забравят тази малка историйка. Арабите са свикнали да казват, че две трети от цялото тунийско население – седем от общо десет милиона, очевидно всички пълнолетни жители – по един или друг начин работеха за тайната полиция на г-н Бен Али. Вероятно те също са били по улиците, протестирайки срещу човека, когото само допреди седмица ние обичахме.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Но не бъдете толкова възторжени. Да, тунизийските младежи използваха интернет, за да се свързват един с друг – същото става в Алжир – а младежта, която е следствие от демографския взрив (родените през осемдесетте и деветдесетте години, без никаква работа и възможност да учат в университети), бе по улиците. Но правителството на „единството“ ще бъде сформирано от Мохамед Ганучи, който в продължение на повече от 20 години бе сатрапът на г-н Бен Али. Двете му доверени ръце от все сърце ще бранят нашите интереси, а не тези на народа му.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Ето защо се опасявам, че това ще бъде познатата ни стара история. Да, ние ще желаем в Тунис да има демокрация – обаче не чак толкова много демокрация. Спомняте ли си как през деветдесетте, искахме в Алжир да има демокрация?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Обаче, когато се очерта ислямистите да спечелят втория тур на изборите, подкрепихме тамошното правителство, зад което бяха военните, както и суспендирането на изборите, и разгрома на ислямистите в една гражданска война със 150 000 загинали.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Не, ние искаме ред, законност и стабилност в арабския свят. Даже в корумпираният и корумпиращ Египет на Хосни Мубарак – ето какво желаем. И ще го получим.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Разбира се, истината е, че арабският свят е тъй неефективен, склеротичен, корумпиран, унизен и безскрупулен – и си спомнете, че само преди седмица [ок. 10 януари 2011 г.] г-н Бен Али нарече протестиращите в Тунис „терористи“. Този [арабски] свят е напълно неспособен на какъвто и да е социален или политически прогрес. Той доказа, че действащите демокрации,възникнали от хаоса в Близкия изток [например Ирак], все още са на кота нула.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Работата на арабските властници ще бъде същата, каквато винаги е била – да „ръководят“ своите народи, да ги контролират, да продължават да ги държат под похлупак, да обичат Запада и да мразят Иран.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Какво в действителност вършеше Хилъри Клинтън през миналата седмица, докато Тунис гореше? Казваше на корумпираните принцове от Персийския залив, че тяхното задължение е да подкрепят санкциите срещу Иран, да се противопоставят на ислямската република, да се подготвят за нов удар срещу една мюсюлманска държава и то след двете катастрофи, които Съединените щати и Обединеното кралство причиниха на този регион.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Мюсюлманският свят – най-малкото онази част между Индия и Средиземноморието – не е нищо повече от жалка бъркотия. Ирак има нещо като правителство, което сега е заплахата за Иран. Хамид Карзай не е нищо повече от кмет на Кабул. Пакистан е на ръба на катастрофа. Египет току що излезе от поредните фалшифицирани избори.“[34]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Тази е истината за т. нар. ислям и уж неговия мюсюлмански свят. Това е истинското лице на „демократичния“ Запад. То е като на Янус – има най-малко две изражения. А за западните политически и държавни ръководители лицемерието е висша форма на морал. Поне да го използваха за благото на техните народи. Друг път – те винаги са действали в името на интернационалната левитска мафия. За награда тези подставени (номенклатурни) лица получават трохите от нейната вечеря. Достатъчно деликатесни и хранителни, за да ги засищат...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Непродуктивността на антиислямиза</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Tunisia is police state, with little freedom of expression or association, and serious human rights problems.Какво да очакваме от потиснати, унизени, смазани от проблеми хора? Всеки ден ни залива буйна информационна река, пълна с примери на потисничеството от свои и чужди, на които са подложени много мюсюлмани по цялата планета. Нима допускате, че тези хора не са надарени със същите сетива, каквито имаме ние? Хората в неколцина страни от региона са добре нахранени, облечени и кротуват. Но дори те започват да разбират, че никакво злато на света не може да възмезди безправието и несвободата им.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">А онези, които са премазани от мизерия и проблеми? С какво окупационните сили в Афганистан са по-добри от местните поземлени владетели? Създаденият от САЩ диктатор Саддам Хюсеин със сигурност е избивал хора, но не чак толкова, колкото „демократичните“ окупатори ликвидираха. Вече десетина поколения прогонени от бащините си огнища палестинци страдат в бежанските лагири. Те отдавна не познават що е труд, съществуват от милостините, които „международната общност“ им отпуска. Няма палестинско семейство, в което да няма убити, хвърлени зад решетките, изнасилени, бити... Какво мислите че ражда това „мило“ отношение? Може би любов и привързаност към мъчителя?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Народите от т. нар. арабски свят отварят очите си все по-широко и виждат двойните стандарти, прилагани от „демократичния“ Запад, който се прави, че брани някакви човешки права. Те никога няма да се примирят с привилегированото положение на Ротшилдовата държава, изкуствено разположена насред техните традиционни територии. Още в края на ХІХ век с парите на това семейство започва разпространението на лъжата за „земята без народ за народа без земя“ ─ Палестина.[35]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Митът за „изгнанието на евреите“ бе лукаво използван за постигане на верските и материалните стремежи на Ротшилдовия интернационал. Въпреки че водещи ционисти винаги са знаели – римляните може и да са прокудили жителите на Йерусалим и още няколко града, но не и на цялата провинция Палестина. Тогавашните юдеи неизбежно станали мюсюлмани и се превърнали в... палестинци. Още през 1918 г. първият министър-председател на Израел Давид Бен-Гурион признал, че „поради материални причини... древните юдейски селяни приели исляма... В действителност, като се слели със земята си, те останали верни на свето отечество.“[36] Не го твърдя аз, а настоящ израелски университетски преподавател по история.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">През последното десетилетие, без да престанат да преследват християнството, ТЕ се нахвърлиха върху мюсюлманите. Чудно ми е защо трябва да се радваме на чуждото нещастие? Вместо да се поддаваме на пропагандните внушения за някаква „ислямска заплаха“, не е ли по-добре да почистим собствения си двор? Направим ли страната и живота си в нея привлекателни, без да вредим другиму, бъдете сигурни, че нещата ще си дойдат на местата. Ние не страдаме поради някакви „турци“, „мюсюлмани“ или ДПС. ДПС е рожба на същата терористична организация, която роди и останалите партии. Доган и хората му са актьори в политически филм, чийто сценаристи са същите човеконенавистници, които ни тормозиха цели 45 лета и изобщо нямат намерение да спират. Не забравяйте, че те винаги ще работят за Политбюро, „но не могат официално“. Затова проформа „искат разрешение от прокурора, съдията“.[37]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Нека още веднъж припомня думите на депутата от ДПС във Великото народно събрание Мирослав Дърмов, който бе съветник на един от най-осведомените комунисти, министъра на вътрешните работи (1995-1996) Николай Добрев: „Жан Виденов никога не е имал реалната власт в държавата. Той беше кукла на конци, част от злокобен проект, в който до края не разбра, че е участник. Кукловодите го назначиха да извърши масовата приватизация, след което да го хвърлят на кучетата. Питате се кои са тези „кукловоди“? Това са хората, които и в момента държат в ръцете си цялата икономика на страната. Най-богатите българи, които до един са свързани с бившето Политбюро на БКП.“[38]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Любомир Терзиев, бивш офицер от Държавна сигурност и служител в митниците, който през 2008 г. направи скандални разкрития за престъпленията с контрабандата, бе допуснат до самия финал на предаването „Сеизмограф“, bTV, София, събота, 22 януари 2011 г., ок. 19:55 часа.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">За всичко това съдействаха щатните и нещатните сътрудници на репресивния апарат на комунистическия режим. Досега ни ръководят подставени лица с мрачно минало. Както сподели един от високопоставените тайни милиционери на онази и на последвалата, Иван-Костовата власт: „... Досиетата на сътрудниците с най-висок процент на доверие бяха прочистени, а картоните – унищожени. В края на всяко сведение пише къде са отишли материалите по него. Оперативните работници се погрижиха да изчистят и това, така че от тях няма следи.“</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">На въпроса: „Колко са тези досиета?“, офицерът от Държавна сигурност и бивш главен секретар на МВР (1997-1999) Николай Радулов отговаря: „Не повече от 2 хиляди. Това са в момента хората, които най-високо викат по проблемите на досиетата.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">─ Имена?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">─ ... Доказателствата са грижливо унищожени. Но това са хора от всички сфери на обществото ─ и политолози, и много висши управленци, които са завършили школи на КГБ и ГРУ.“[39]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Не само България е обречена на съжителство с мюсюлмани. Европа вече няма как да избяга от тази перспектива. Прагматичният подход изисква да се търси начин за „мирно съвместно съществуване“. Християнството проповядва любовта. Ислям означава „мир“, но и „чистота“, и „подчинение“. Най-точно: „в мир с Бога и в Негово подчинение“. Могат ли да бъдат намерени допирни точки между двете религи? Най-малкото такъв може да бъде Исус Христос, който за християните е Бог, Божи Син, Божие проявление, Божи пратеник (а не „евреин“), а за мюсюлманите е пророк, Когото почитат. Ако се започне от там, хората, които изповядват тези две вери, със сигурност могат да живеят, без да си пречат. Ето и българската роля. Малко са страните, които могат да се похвалят с толкова продължителен, макар и понякога изкуствено нарушаван, верски мир. Или някой е против нашия вековен опит на съжителство между последователите на двете вери?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Не мюсюлмани, а юдеи осъдиха Господ на святата Му кръстна смърт: „Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете. И целият [юдейски] народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни. Тогава им пусна Варава, а Исуса бичува и Го предаде на разпятие.“[40] Друг въпрос е, че евреите преживели свой „златен век“ в рамките на Отоманската империя.[41]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">(Не)странното единство на юде и мюсюлмани</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">The brutal truth about TunisiaВ тази държава, под дебелата сянка на падишасите, евреите преживели истински разцвет. През ХV век политиката на отоманската власт против християните и въобще срещу немюсюлманите, на практика не засегнала евреите. Въпреки, че в светлината на съвременните политически реалности и на все по-засилващите се антиизраелски настроения по планетата и особено в мюсюлманския свят, се прокрадват и обратни твърдения. Еврейски автори взеха да твърдят, че отношенията между отоманците и евреите не бил чак толкова блестящи. Споменава се, че евреите били третирани като християните, което въобще не отговаря на истината.[42] Девшермето – кръвният данък, почти не ги засегнал. Ислямизацията, доколкото е била провеждана, се оказава по-скоро доброволна, резултат на присъщия на малцинствата конформизъм и опортюнизъм. Ако въобще е била наблюдавана някаква промяна в отношенията, това е започнало да става чак през втората половина на ХІХ век. Тогава, под засилващия се натиск на световния еврейски елит върху султана, за да разреши на самозваните „юдеи” да се „завръщат” в Палестина, след финансовите и дори военните интервенции срещу Отоманската империя, подобна неприязън вече е била възможна.[43] Не отсъждам, че е била допустима или оправдана, а просто ─ разбираема.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Ако не съм прав, нека запитам: От какъв зор роденият в Германия евреин с френско потекло Ицхак[44] Сарфати, който през същия споменат вече ХV век станал равин на Одрин, написал писмо до еврейските общини в Европа, в което ги канел да имигрират в Отоманската империя? В него той заявявал: „Турция е държава, в която липсва какъвто и да е недоимък.” И питал: „Не е ли по-добре за вас да живеете сред мюсюлмани, вместо сред християни?”[45] Още по времето на султан Мехмед ІІ Завоевателя (1432-1481) много еврейски семейства били съблазнени да се преместят от Солун в имперската столица, за да спомогнат за просперитета на града.[46]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Разбираемо е, че някои съвременни турски, че и други историци, се стремят да помирят с днешните турци онези народи, които векове наред са живели под отоманско владичество. Някои изводи са дори крайни и следователно неверни. Като например този: „... Отоманската империя беше рай за немюсюлманите, особено за евреите.”[47] От многобройните извори, документи, научни изследвания, популярни публикации, с които се запознах, останах с увереността в две неща. Първо, подобно заключение само донякъде отговаря на истината. В Отоманската империя немюсюлманите почти не са били подлагани на робство, мизерия и на небивали насилия, както пропагандата усърдно е насаждала поне от около 140–150 години насам. Обаче отношението към някои от тях, особено спрямо християните, не винаги е било равнопоставено на това към мюсюлманите, а в не малко случаи допустимата граница на твърдост със сигурност е прекрачвана. Съществували са различия в третирането и на отделните християнски групи. Със сигурност гърците са били привилегировани, което им е позволило да съхранят повече свободен дух и чувство за национално единение.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">И второ, наистина Високата порта е осигурявала спокоен и добър живот на евреите. Отоманските владетели са се стремяли да използват качествата на своите еврейски поданици. Те са били подпомогнати от изумителната приспособимост на поклонниците на Стария завет. Впрочем същото е било наблюдавано на много други места, където евреите са се настанили между друговерци и особено сред християни. Юдеите твърдят, че всичко във взаимоотношенията помежду им е било наред. Отричат евреите да са били единствените виновници за множеството смутове, раздори и конфликти. Обаче с огромна доза достоверност може да се твърди: те навсякъде са били привилегировани и недостатъчно състрадателни спрямо другите. Това с особена сила важи за Отоманската империя. „Докато еврейските общности, разположени в Русия, Румъния и в повечето от балканските страни, страдаха от постоянни преследвания, погроми, антиеврейски закони и други неприятности,[48] еврейските общини на турска територия се наслаждаваха на забележителна атмосфера на толерантност и справедливост.”[49]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">През 1893 г. водачите на еврейската община във все още отоманския Солун свидетелстват по следния начин: „Има едва шепа страни, сред тях не са онези, смятани за най-просветени, в които евреите се радват на по-пълно равенство, както е в Турция (Отоманската империя). Н.В. султанът и правителството на Портата демонстрират спрямо евреите дух на най-голяма толерантност и либерализъм.”[50]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">В средата на ХVІ век на територията на Отоманската империя били оформени множество арагонски, кастилски, апулиански, каталунски, португалски и дори ашкеназки еврейски общини, всяка от които разполагала с най-малко една синагога. Като цяло те били обособени в три големи общности: сефарадска, романьотска и ашкеназка. „Отоманските власти им позволили да изпълняват своите верски обреди...”[51] На базата на тълкуванията на Халака – еврейското религиозно право, възникнали свади не между евреите и управниците, а между представителите на трите общности.[52]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Такива са неумолимите факти. Все пак, за да схванем най-добре целта на този „наркотик“ ̶ религията, както кумирът на другарите – Мордехай Леви – Карл Маркс, определя вярата, задължително трябва да проследим раждането на исляма.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Кой какво и защо го внуши на Мохамед</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">В село Дъбница мюсюлмани и християни заедно празнуват ГергьовденСтрува си да направим едно отклонение, за да добием макар и нищожна представа за това. Известният руски, а не съветски учен Лев Тихомиров (1852-1923), посветил значителна част от живота си на изучаването на тази религия.[53] Затова съм убеден, че можем спокойно да му се доверим. Ето какво ни съобщава изследователят в издадения и у нас откъс от неговия колосален труд „Ислям”, включен в обемист сборник с негови научни изследвания:</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">„Част от арабите, населяващи пустинята, смятат себе си за потомци на Аврамовия син Измаил и на Агар.[54] Жителите на Йемен, най-плодородната и цивилизованата част от полуострова, се считат за кахтамити, потомци на библейския Йоктан... От неарабските влияния на полуострова особено силно било еврейското...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Що се отнася до евреите, то колониите им са известни в Арабия от незапомнени времена. Преданията отнасят появяването на евреите в Арабия едва ли не към епохата на Исус Навин. По време на разрушаването на Йерусалимския храм много от евреите се насочили към Арабия. Тук се укрили и бегълците зелоти след разрушаването на Йерусалим от римляните. Еврейската колонизация, която била особено силна на север, проникнала до Йемен. В Северна Арабия евреите живеели на свободни племена и усвоили скотовъдния начин на живот. А между другото, дълго време, до самата 530 г., именно на тях принадлежала Медина, наричана Ятриб (или Ясриб). Едва в 535 г., малко преди раждането на Мохамед [570 г.], еврейските ятрибски племена били принудени да отстъпят място на няколко арабски племена, с които живеели федеративно, на равни начала.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Ятриб бил център на еврейското познание в Арабия. Там имало висша равинска школа, понякога наричана академия. Макар да усвоили до съвършенство арабския начин на живот и езика на арабите, арабските евреи едновременно с това съхранили вярата си и я разпространили между арабите, върху които те, като цяло, имали голямо културно влияние. Арабската азбука не е от еврейски произход, но календарът им е въведен от евреите. Близостта на езика и общият произход[55] способствали за еврейското влияние. Евреите усърдно поддържали сред арабите идеята за общия произход от Аврам, макар и от различни майки…[56]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Твърди се, че майката на Мохамед – Амина, дъщеря на Вахба от рода Зухра, също била арабка. Макар по предание тя да произхождала от Ятриб, т.е. от силно юдеизирана [и населена с евреи] област… Според Грец братовчедът на Хатидже[57] – Варак ибн Науфал – приел еврейската вяра и умеел да чете на еврейски…[58]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Що се отнася до евреите, в началото отношенията им с Мохамед били много близки. Помощниците на Мохамед Абдала ибн Салам и Мухнарик били евреи и пазели целия Закон. По едно време „бащата на исляма” имал за секретар евреин, който водел цялата му кореспонденция. Самият Мохамед бил неграмотен, не можел да пише нито на арабски, нито на еврейски. За учението си смятал, че той само възстановил чистата вяра на Аврам, която евреите изопачили, както постъпили и с Писанието. Първоначално Мохамед бил уверен, че евреите ще станат последователи на неговото учение, а пък евреите на свой ред смятали, че той просто ще стане еврейски прозелит,[59] който ще поддържа властта им в Арабия. За християнството Мохамед имал още по-смътни понятия, отколкото за еврейството. Заради това, че бил неграмотен, нямало как да познава нито Стария, нито Новия завет, освен ако ги бил слушал… Признавал Спасителя за пророк, но отричал божествеността Му и твърдял, че християните са извратили не само Писанието, но и учението на самия Исус Христос…”[60]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">За последното е бил прав. Само че колцина от вас ще схванат защо се спирам на всичко това? Могат ли докторите (без хирурзите) от официалната медицина да лекуват човешките болести? А казионните коментатори и медии да посочат илачи за заразите на обществата? Моят отговор е: категорично НЕ! И едните, и другите церят симптомите, а не причините. Те ще продължават да ви омайват с приказки за някаква „демокрация“.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">За да сте готови, трябва да сте анализирали какво е демокрация и възможна ли е тя. Ето на какво ще се спра в продължението на поредицата. Търпение му е майката...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"> Следва.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Предните две части можете да прочетете тук:</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Част І За липсата на образование или крахът на християнската цивилизация • Кой и защо ликвидира образованието в цивилизования свят • Малограмотни послушници са необходими на новия световен ред</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Част ІІ Редуцирането на християните • Китай – бъдещата пенсионерска нация • Страхът и търпението, които ни обрекоха на унищожение</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[1] Вж. “4 Synagogues vandalized in Montreal, Canada” by JPost.com Staff, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Monday, January 17, 2011 г., 12 Shevat, 5771, online: http://www.jpost.com/International/Article.aspx?id=203948</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[2] „Обичай ближния си” означава да обичаш своя ближен израилтянин. „Не убивай” означава да не убиваш представителите на твоя собствен [еврейски] народ. [Юдейската] традиция учи, че същността на Тората е задължението да обичаш своите ближни като себе си. Като терминът „ближен” се прилага само спрямо „евреин”.“ (Charles Liebman – “Religious Trends Among American and Israeli Jews” в: Robert Wistrich – “Terms of Survival: The Jewish World Since 1945”, Routledge, London and New York, 1995, стp. 313; същото в: Louis Jacobs, Editor – “The Jewish Religion: A Companion”, Oxford University Pressр New York, NY, 1995 г., стp. 324.) „Обичай ближния си като самия себе си – това е важно правило от Тората. Всеки евреин трябва с цялото си сърце да обича своя ближен евреин. [Равинът] Баал Шем Тов обичал да обяснява това, както следва: „Нашата Тора ни учи да „обичаме Хашем – нашия Бог с цялото си сърце”. Как можем да докажем на самите себе си, че изпълняваме тази заповед? Само чрез искрена любов към всеки евреин, към всеки син на „богоизбрания народ”, който Хашем е избрал сред другите народи, за да обича така, както човек обича сина на своя най-добър приятел.” (Menachem Gerlitz – “In Our Leaders’ Footsteps”, Volume One: The Baal Shem Tov. “Oraysoh”, Publishers and Distributors of All Judaic Works, Jerusalem, 5743, 1983 г., стр. 195.)</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[3] Вж. Kathleen Mary Kenyon – “The Bible and recent archaeology”, British Museum Publications Ltd., London, 1978 г., стр. 35; Israel Finkelstein and Neil Asher Silberman – “The Bible Unearthed: Archaeology's Vision of Ancient Israel and the Origin of Its Sacred Texts”, The Free Press, New York, NY, 2001 г., стр. 55 и т.н.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[4] Кубан Боян – „Чулман Толгау”, с предговор и коментари от Фаргат Габдул-Хамитович Нурутдинов, ИК „Огледало”, София, 2009 г., стр. 569.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[5] Впрочем хулителят ми мърси това славно име, което на древнобългарски – арамейски – означава „венец“.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[6] „От Матея свето Евангелие“, гл. 23, ст. 9.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[7] Вж. „От Марка свето Евангелие“, гл. 5, ст. 9, 15.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[8] В основополагащия труд на политическия ционизъм „бащата“ на това крайно националистическо еврейско движение, виенският журналист Теодор Херцел, подчертава: „При по-задълбочена проверка се оказва, че много от явните приятели на евреите не нищо друго, освен антисемити от еврейско потекло, маскирани като филантропи.“ (Theodor Herzl – “The Jewish State”, Wildside Press LLC, Rockville, MD, 2008 г., стр. 59.) Какви бяха провъзгласените за „главни антисемити“ в нацистката партия, като започнете с Хитлер, минете през Хес, Гьоринг, Гьобелс, Химлер, Айхман, Хайдрих, Ханс Франк, Розенберг, Канарис и свършите с Глобочник, Йордан и Милх. Все евреи или люде с еврейски корени. (Вж. Dietrich Bronder - “Bevor Hitler kam”, Hans Pfeiffer Verlag, Hanover, 1964 г., стр. 204, 294; Hennecke Kardel – “Adolf Hitler - Begründer Israels”, 2. Auflage, Marva Verlag, Genf, 1978 г., стр. 12, 14, 17, 107, 116, 117; Walter C. Langer – “The Mind of Adolf Hitler: The Secret Wartime Report”, Basic Books, Inc., Publishers, New York, NY, 1972 г., стр. 237; Hannah Aarendt – “Eichmann in Jerusalem: A Report on the Banality of Evil”, The Viking Press, New York, NY, 1963 г., стр. 118; Susan Griffin – “Pornography and Silence. Culture’s Revenge Against Nature”, Harper & Row, New York, 1981 г., стр. 197-198; M. Hirsh Goldberg – “The incredible... ironic ... bizarre ... funny ... and provocative in the story of the Jews”, Stein and Day, Publishers, New York, 1976 г., стр. 114; “Hitler’s Family Secret: A file recovered from the Nazi Archives tells of a Gestapo investigation into the Fuehrer’s murky family history” by Ben S. Swearingen, “Civilization: The Magazine of the Library of Congress”, Volume 2, Number 2, Washington, DC, March/April 1995 г., стp. 54-55; David Irving – “Nuremberg, The Last Battle”, Focal Point Publications, London, 1996 г., стр. 434; Werner Maser - “Nurnberg, Tribunal der Sieger”, Knaur, 1979 г., стp. 7 в “Le Sergent John Woods, bourreau de Nuremberg” par Robert H. Countess, “Revue d’Histoire Rйvisionniste”, n° 3, Newport Beach, CA, Chicago, IL, juin 1990 г., стp. 59-64; Gerhard Kessler – “Die Familiennamen der Juden in Deutschland”, Leipzig, 1935 г., стр. 107; “Колоколъ”, журнал Русского мира, № 124 (261), Издатель: Kolokol Publishing Ltd, London, 23.11.1998 г. в “Национальност и национализм”, ПНВ “Народная Воля”, Москва, 2001-2003 г.; online: http://www.narodnayavolya.ru/d/d23062003.htm и други източници.)</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[9] Вж. Ken Livingstone – “If Voting Changed Anything, They'd Abolish It”, Collins, , London, 1987 г.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[10] Вж. разобличителното изследване на бившия американски прокурор и настоящ разследващ журналист Грег Паласт „Най - добрата демокрация, която може да се купи с пари“, Издателство „Дилок“, София, 2005 г.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[11] Вж. напр. Достена Лаверн – „Експертите на прехода“, Издателство „Изток-Запад“, София, 2010 г.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[12] Може би по време на разпита си в НКВД Кристиян „Кръстьо“ Раковски (Хаим Раковер) пръв използвал местоименията „Те“, „Тях“ и пр. по отношение на Братството, онзи кръг, наречен Олимпийците или световния финансов Интернационал.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[13] „Николай Радулов: 2000 от най-ценните хора на ДС са скрити завинаги!“, едно интервю на Светломира Димитрова, в. „Шоу“, брой 3 (585), София, сряда, 19 – 25 януари 2011 г., стр. 22.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[14] Вж. напр. “Iraq legal advice was “provisional” - Tony Blair”, BBC News, BBC London, Friday, 21 January 2011 г., online: http://www.bbc.co.uk/news/uk-politics-12246410</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[15] Вж. “Coulson quits over phone hack scandal” by Philip Webster, “The Times”, London, Friday, January 21, 2011 г., online: http://www.timesplus.co.uk/tto/news/?login=false&url=http://www.thetimes.co.uk/tto/news/politics/article2883828.ece; “David Cameron's spin chief Andy Coulson quits” by James Tapsfield and Daniel Bentley, PA, “The Independent”, London, Friday, January 21, 2011 г., online: http://www.independent.co.uk/news/uk/politics/david-camerons-spin-chief-andy-coulson-quits-2190689.html</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[16] Вж. “Autokraten gewinnen im Osten Europas die Oberhand”, “Die Welt”, Axel Springer AG, Berlin, 20. Januar 2011 г., online: http://www.welt.de/debatte/kommentare/article12240680/Autokraten-gewinnen-im-Osten-Europas-die-Oberhand.html</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[17] Емануил А. Видински – „Германски експерт: Борисов ще го бъде въпреки скандалите“, Радио „Дойче веле“, dw-world.de, Bonn, петък, 21 януари 2011 г., online: http://www.dw-world.de/dw/article/0,,14777989,00.html Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[18] Изумителен и достъпен документ е: Д-р Йожи Ландовски – „Червена симфония: Протоколите от разпитите на Кристиян (Кръстьо) Раковски по време на следствието в НКВД – януари 1938 г.“, ИК „Огледало“, София, 2009 г.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[19] Вж. Иван Димитров Шишманов – “Макиавели” в: Николо Макиавели – “Владетелят”, Издателство “Витяз”, София, 2005 г., стр. 38.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[20] Вж. напр. Steffen W. Schmidt, Mack C. Shelley, Barbara A. Bardes, William Earl Maxwell, Ernest Crain ─ “American Government and Politics Today - Texas Edition, 2009-2010”, Wadsworth Cengage Learning, Boston, MA, 2009 г., стр. 56.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[21] „Политолог: Ислямът ще изчезне като комунизма“, Dnes.bg, София, четвъртък, 13 януари 2011 г., online: http://www.dnes.bg/world/2011/01/13/politolog-isliamyt-shte-izchezne-kato-komunizma.108601</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[22] Вж. “Political Scientist Hamed Abdel-Samad: “Islam Is Like a Drug”, “Der Spiegel”, Spiegel Online, Hamburg, 17.09.2010 г., online: http://www.spiegel.de/international/germany/0,1518,717589,00.html</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[23] Цялият пасаж гласи: „Нещастието на религията е, че всъщност е израз на протест срещу истинското злощастие. Религията е въздишка на потиснатото същество, сърцето на един безсърдечен свят и душата на бездушни условия. Тя е опиум за народите.“ (Karl Marx, Joseph O'Malley – “Critique of Hegel’s “Philosophy of Right”, Cambridge University Press, Cambridge, New York, Melbourne, 1982 г., стр. 131.)</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[24] “The Man Who Divided Germany: Why Sarrazin’s Integration Demagoguery Has Many Followers”, “Der Spiegel”, Spiegel online, Hamburg, 6.09.2010 г., online: http://www.spiegel.de/international/germany/0,1518,715876,00.html</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[25] Вж. „Касим Дал: Най-успешният проект на Държавна сигурност е Ахмед Доган“, „Тази сутрин“, bTV, София, 20 януари 2011 г., пълна стенограма в Информационна агенция „Фокус“, София, четвъртък, 20 януари 2011 г.,, online: http://www.focus-news.net/?id=f16885</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[26] Вж. Shlomo Sand - “The Invention of the Jewish People”, Translated by Yael Lotan, Verso Books, London, New York, 2009 г., стр. 186.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[27] Вж. “Settlers remember gunman Goldstein; Hebron riots continue” by Avi Issacharoff and Chaim Levinson, Haaretz, Haaretz.com, Tel Aviv, February 28, 2010 г., online: http://www.haaretz.com/print-edition/news/settlers-remember-gunman-goldstein-hebron-riots-continue-1.263834</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[28] Вж. “Christian Terrorist Jared Loughner wreaks havoc in Arizona, USA”, “Pakistan Daily”, Lahore, Karachi, Islamabad, Multan and Peshawar, Friday, January 14th, 2011 г., online: http://www.daily.pk/christian-terrorist-jared-loughner-wreaks-havoc-in-arizona-usa-22343/</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[29] Вж. напр. “The First WikiLeaks Revolution?” by Elizabeth Dickinson, “Foreign Policy”, published by the Slate Group, a division of Washingtonpost.Newsweek Interactive, LLC, Washington, DC, Thursday, January 13, 2011 г., online: http://wikileaks.foreignpolicy.com/posts/2011/01/13/wikileaks_and_the_tunisia_protests</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[30] Еврейка. (Вж. напр. “Hillary Has Jewish Roots”, from The Associated Press, CBS News, New York, NY, August 6, 1999 г., online: http://www.cbsnews.com/stories/1999/08/06/politics/main57322.shtml)</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[31] Вж. “Clinton urges reforms by new Tunisian govt”, The Associated Press, Yahoo! News, Sunnyvale, CA, Sunday, January 16, 2011 г., online: http://news.yahoo.com/s/ap/20110116/ap_on_re_us/us_us_tunisia</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[32] “US embassy cables: Tunisia - a US foreign policy conundrum”, “The Guardian”, guardian.co.uk, London, Tuesday, 7 December 2010 г., online: http://www.guardian.co.uk/world/us-embassy-cables-documents/217138</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[33] Става дума за генерал Иди Амин Дада Умей (между 1923 и 1928 — 16 август 2003) ─ военен диктатор на Уганда от 25 януари 1971 до 13 април 1979 година. Иди Амин произлиза от племето каква и е роден в северозападната част на Уганда, близо до Кобоко. При управлението си той задълбочава още повече междуплеменните вражди, избивайки между 100 000 и 300 000 души, главно от племената аколи и ланго. През април 1979 г., след превземането на столицата Кампала от бунтовниците, бяга първо в Либия. Година по-късно намира постоянно убежище в Саудитска Арабия. Тамошното кралско семейство му изплаща нещо като пенсия.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[34] “The brutal truth about Tunisia: Bloodshed, tears, but no democracy. Bloody turmoil won’t necessarily presage the dawn of democracy” by Robert Fisk, Middle East Correspondent, “The Independent”, London, Monday, 17 January 2011 Г., online: http://www.independent.co.uk/opinion/commentators/fisk/the-brutal-truth-about-tunisia-2186287.html</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[35] За първи път тази измама се появява през 1844 г. в списание със странното име „Обединено отцепване“. (Вж. “Review: The Land of Israel, according to the Covenant with Abraham, with Isaac, and with Jacob” by A. Keith D.D., “The United Secession Magazine”, Published by John Wardlaw, Edinburgh, 1844 г., стp. 198.)</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[36] Shlomo Sand - “The Invention of the Jewish People”, Translated by Yael Lotan, Verso Books, London, New York, 2009 г., стр. 186.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[37] Вж. „Ген. Любен Гоцев: „Трябва да спечелим изборите най-малко с 50 + 1 процента“, Продължение на стенограмата от 10 януари 1990 г. от съвещанието на колегиума на МВР , Христо Христов – „Мъртва хватка ― БКП искала да скрие доказателства за „възродителния процес“, Асоциация Разследващи Журналисти, София, дата не е посочена, online: http://www.investigation-bg.org/show.php?id=59</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[38] „Бивш съветник на вътрешен министър проговори: Жан Виденов тайно го дрогираха мултаците“, PlovdivMedia, Пловдив, петък, 14 януари 2011 г., online: http://www.plovdivmedia.com/34930.html Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[39] „Николай Радулов: 2000 от най-ценните хора на ДС са скрити завинаги!“, едно интервю на Светломира Димитрова, в. „Шоу“, брой 3 (585), София, сряда, 19 – 25 януари 2011 г., стр. 22.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[40] „От Матея свето Евангелие“, гл. 27, ст. 24-26.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[41] Следващият текст е откъс от подготвяната за издаване книга: Георги Ифандиев – „1915 – истинският Холокост: Кой всъщност планира, финансира и извърши геноцида над арменците в Отоманската империя“.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[42] Вж. напр. Joseph Hacker – “Ottoman Policy Toward the Jews and Jewish Attitudes toward the Ottomans during the Fifteenth Century” в: Benjamin Braude and Bernard Lewis, Ed. – “Christians and Jews in the Ottoman Empire: The Functioning of a Plural Society”’, Holmes & Meier Publishers, New York, NY, 1982 г., стp. 117, 120.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[43] Вж. Moshe Maoz – “Changes in the Position of the Jewish Communities of Palestine and Syria in the Mid-Nineteenth Century” в: Moshe Maoz, Ed. – “Studies on Palestine During the Ottoman Period”, The Magnes Press, 1975 г., стp. 142.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[44] В някои източници Исаак. (Вж. напр. Franz Babinger – “Mehmed The Conqueror and His Time”, Translated by Ralph Manheim, Princeton University Press, Princeton, NJ, 1978 г., стр. 412.)</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[45] Bernard Lewis – “The Jews of Islam”, Princeton University Press, Princeton, MA, 1984 г., стp. 135-136; същото във: Franz Babinger – “Mehmed The Conqueror and His Time”, Translated by Ralph Manheim, Princeton University Press, Princeton, NJ, 1978 г., стр. 412.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[46] Вж. напр. Franz Babinger – “Mehmed The Conqueror and His Time”, Translated by Ralph Manheim, Princeton University Press, Princeton, NJ, 1978 г., стр. 103-104.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[47] Talip Kucukcan - “State, Islam, and Religious Liberty in Modern Turkey: Reconfiguration of Religion in the Public Sphere”, “Brigham Young University Law Review”, Volume 2003, No: 2, Provo, UT, 2003 г., стр. 481, Бел. 34.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[48] Както обикновено евреите са изкарани най-големите „жертви”. Това твърдение е изключително пресилено.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[49] Paul Dumont – “Jewish Communities in Turkey During the Last Decades of the Nineteenth Century in the Light of the Archives of the Alliance Israélite Universelle”, in Benjamin Braude & Bernard Lewis, Editors - “Christians and Jews in the Ottoman Empire: The Functioning of a Plural Society”, Volume I: The Central Lands, Holmes & Meier Publishers, New York, NY, 1982 г., стр. 221, Белжка 39.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[50] Kemal H. Karpat – “Millets and Nationality: The Roots of the Incongruity of Nation and State in the Post-Ottoman Era” в: Benjamin Braude & Bernard Lewis, Editors - “Christians and Jews in the Ottoman Empire: The Functioning of a Plural Society”, Volume I: The Central Lands, Holmes & Meier Publishers, New York, NY, 1982 г., стр. 141-142, Бел. 39.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[51] Vicki Tamir - “Bulgaria and Her Jews: The History of a Dubious Symbiosis”, Sepher-Hermon Press, Inc for Yeshiva University Press, New York, NY, 1979 г., стр. 58.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[52] Пак там.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[53] И този текст е откъс от подготвяната за издаване книга: Георги Ифандиев – „1915 – истинският Холокост: Кой всъщност планира, финансира и извърши геноцида над арменците в Отоманската империя“.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[54] Неговата майка, робинята на старозаветния пророк. Евреите откраднали „Аврам“ от нас, българите. Прототипът на библейския им „пророк“ бил древният български учен и владетел Абар-Кам (ХХ век пр.Р.Хр.). Той пръв в света написал монография за вярата в един Бог – Тангра – Небесния Отец.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[55] Авторът греши, но няма вина за това. По времето, когато той е живял и работил, много от документите свидетелствата и артефактите, с които днес разполагаме, все още не са били известни.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[56] Г. Грец – “История на евреите”, том І, Бел. на Л. Тихомиров.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[57] Богата вдовица, станала съпруга на Мохамед, когато била на 39 години, а той – на 24.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[58] Всъщност на арамейски – древен тракийски (български) език, на който са написани и Старият, и Новият завет. По онова време евреите нямали свой език и ползвали арамейския.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[59] Ревностен последовател на юдаизма.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[60] Лев Александрович Тихомиров – „Религиозно-Философские основы Истории”, Приложение к журналу „Москва”, Москва, 1997 г., стр. 291-313, книгата е достъпна в pdf от online: http://lib.eparhia-saratov.ru/books/18t/tihomirov/tihomirov2/tihomirov2.pdf; „Ислам: Пророк ислама”, online http://www.netda.ru/belka/text_mil/islam_tihomirov.htm</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">:::</span><br /><br /><table style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;" class="contentpaneopen"><tbody><tr><td class="contentheading" width="100%"><span class="contentpagetitle">ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ<br /><br /></span> </td> <td class="buttonheading" align="right" width="100%"> </td> </tr> </tbody></table> <table style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;" class="contentpaneopen"> <tbody><tr> <td valign="top"> <span class="small"> Написано от Георги Ифандиев </span> <br /> </td> </tr> <tr> <td class="createdate" valign="top"> Понеделник,24 Януари 2011<br /><br /></td> </tr> <tr> <td valign="top"> <div class="ultimatesbplugin_top"> </div><p align="center"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Vigo/g.ifandiev1.jpg" alt="Георги Ифандиев" title="Георги Ифандиев" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="208" width="200" />Част ІІІ</p> <p align="center"> </p> <p align="center"><i>Имаме шанс, но сме безразлични, пасивни и се доверяваме на лансираните от Интернационала • Създателите на исляма го атакуват като „глобална заплаха“, защо? • Промитите мозъци са лесни за манипулиране или напред към новия световен ред</i></p> <p><i> Продължение.</i></p> <p style="text-align: justify;">Започвам необичайно, с няколко уточнения.</p> <p style="text-align: justify;">Първо, не е вярно, че не чета коментарите ви във форума на „Форумът“. С изключително редки изключения не ги обсъждам. Не намирам смисъл да се хващам на въдицата на подставени лица и агенти на разни тайни служби, които дежурно драскат небивалици.</p> <p style="text-align: justify;">Дали изпълняват някаква възложена им норма, като ме изкарват какъв ли не, или намират успокоени, като изливат злобата си, е без значение. Важното е да посеят съмнение. Правят го с „храбра“ анонимност и с типичния за ченгетата почерк. Достатъчно е да обърнете внимание на техните фантасмагории, стил и език. Съжалявам, че не ще доставя удоволствие на някои, но няма как да падна до милиционерското им равнище.</p> <p style="text-align: justify;">Освен това отлично разпознавам някои от авторите. Мой бивш съученик, живеещ край Париж, не спира да ме обвинява в „антисемитизъм“, в разпространение на „конспиративни теории“, в „закостеняло мислене от ХІХ век“, което видите ли, те ─ „европейците“, отдавна били надживели и отхвърлили. Само че съвсем неотдавна в кротка Канада поругаха четири синагоги и еврейско училище.[1] Да не би, без да съм разбрал, да съм се озовал в Монреал? Или може би съм виновен за Втората световна война и за някакъв измислен и от половин век всекидневно втълпяван на човечеството „холокост“? <i>(Вж. факсимилето.)</i></p> <p style="text-align: justify;">Предателствата са ужасно нещо, с което не се свиква. В поредното личи нещо странно. То издава психическо отклонение или още по-опасно – зависимост. Читателят с тъй развита „гражданска съвест“ се прави на по-католик от папата. Досущ като любимите му юдеи обича само своите ближни.[2] И раздава присъди по верска линия. Вживял се в ролята на патриарх, направо ме отлъчи от църквата. Без да си направи труда да проучи до какви истини е достигнала съвременната т. нар. библейска археология.[3] Макар сам да се прави на „учен“, отказва да учи. Камо ли да узнае факти от нашата древна история. Колко пъти трябва да изтъквам, че основателят на монотеизма е българският пророк и владетел Абар-Кам? „<i>...Абар-Кам написал книга, в която изложил българската единобожка вяра „джам“ [„тангризма“]. Тази книга на Абар-Кам [„Абарис“ у Херодот] била първият религиозен манифест на единобожието, а съдържанието ѝ е залегнало в основата на Библията и Корана. В тях името на Абар-Кам е представено като Ибрахим и Авраам.</i>“[4]</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/039/1a.jpg" alt="Документ на Международната организация на червения кръст във ФРГ от 1979 г., който изнася доказаните данни за жертвите на нацистките концентрационни лагери. Техният общ брой е 271 504 души." title="Документ на Международната организация на червения кръст във ФРГ от 1979 г., който изнася доказаните данни за жертвите на нацистките концентрационни лагери. Техният общ брой е 271 504 души." style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="336" width="220" /></span>За другари като въпросния „съдник“ бай Радойко написа: „<i>Сит търбух за наука глух.</i>“ Иначе манталитетът им е като на юдеите, убили с камъни Свети Стефан.[5] Или като на кръстоносците, на „светата“ инквизиция, на нищожествата, които през 1789 година се превърнали „Града на светлината“ в поле на кървави метежи. Наричат ги „революционери“, а всъщност те били обикновени садисти. Подходът на моя съдник напомня Лениновите и Сталиновите болшевики, които унищожиха цвета на руското общество (аристокрацията му бе българска), казачеството (също българско) и още няколко десетки милиона невинни християни. Както навремето другарите цитираха Брежнев и Тато, така и той се позовава не на Божието слово, а на някакви „<i>отци на църквата</i>“. И не усеща, че сам престъпва Божията заповед: „<i>... И никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата...</i>“[6]</p> <p style="text-align: justify;">Да имаше власт, споменатият духовен палач би ме окачил на въжето, вдигайки тост за... мое здраве. Дали е разбрал, че Средновековието отдавна е в миналото? Това са те – фарисеите, които се кичели с пурпурни тоги, живеели в изолирани квартали и се обръщали един към друг с „другарю“. Днес са равини, папи, имами, патриарси, ционисти, комунисти, социалисти, фашисти, нацисти, либерали, глобалисти – легион от нечисти духове.[7] Те искат всички да мислим униформено и да крачим в крак с тяхната догма – на псевдохристиянската църква, продължение на талмудската синагога на сатаната – комунизъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – нов световен ред.</p> <p style="text-align: justify;">За разлика от него, друг познат, също живеещ във Франция, се обърна към мен с фамилиарното „<i>Чичо Жоро</i>“ и се подписа с „<i>Една сиротинка</i>“, което няма как да не разпозная. Той подчерта, че за него е „<i>удоволствие</i>“ да чете публикациите ми. Сега внимавайте: Той е евреин, който навремето завърши йешива – юдейска семинария. И май не се хвана на равинската въдица, не стана последователен талмудист. Имам още един близък евреин. Нямам проблеми в общуването с тях. Що за „антисемит“ съм тогава? (Поначало това понятие е напълно фалшиво, а ционистите добре знаят защо го използват.)[8]</p> <p style="text-align: justify;">Та най-важните неща от съвременната история са ни известни благодарение не просто на „евреи“, а на бивши високопоставени ционисти. Хора, запазили светлия Божествен дух в себе си и затова решили да разкажат истината. Повечето се покръстиха...</p> <p style="text-align: justify;">Трето, читател от Пловдив ме покани на гости, за да ме успокои, че „<i>не е толкова гадно да си жив и все пак Балгария си е една хубава страна</i>“. Убеждава ме да му отида на гости, понеже притежава многостаен апартамент и може да предложи „<i>да му пийнем по нещо, да замезим каквото ни е вкусно и да си поговорим по душа.</i>“</p> <p style="text-align: justify;">Кога и къде съм заявил, че да се живее е лошо? Ако бе така, отдавна да съм намерил начин за избавяне от подобна „тегоба“. Нито съм споменавал, че България не е хубава страна. Нещо повече: за мен тя е най-прекрасната и мога да го докажа с аргументи.</p> <p style="text-align: justify;">Друг въпрос е как се живее по тези места. Нормално и допустимо ли е това, на което е подложено мнозинството от нашенците? Каква е причината да стигнем до това дъно и да продължаваме да дълбаем надолу? Май никой друг – повтарям: никой друг – не изследва и не представя първоизточниците и виновниците за нашите беди. Защото най-важна е диагнозата. След нея лекове много. Почти не се занимавам със злободневието. Това е елементарно. Сканадалите са само симптомите на заболяването ни. Работата на коментатора е да открие онези мотиви и фактори, които причиняват болестта. Точно там ги стяга чепикът другарчетата. Затова ми „<i>залепиха лепенка на устата</i>“, както се изрази един читател.</p> <p style="text-align: justify;">Продължавам да пиша, при това – подчертавам – напълно безкористно, защото съм уверен, че все още има умни хора с отворено съзнание. Извисено малцинство, ако щете елит, промъкнал се до изхода на лабиринта от доктрини, измамни „идеи“ и лепене на етикети. Те са българи, което е титла. В състояние са да прозрат първоизточниците на всичко ставащо по света. Но по-важното е, че съзнават: нашенското дередже е отражение на т. нар. глобални процеси. И не могат да бъдат щастливи, когато са заобиколени от толкова много нещастни.</p> <p style="text-align: justify;">Пиша заради споменатите хора и заради поколенията след нас. Прапагандистите на Интернационала насаждат в масовото съзнание два начина на възприятие на случващото се у нас и по света. Първо, че всичко това е нормално и „демократично“, така трябва да бъде. Днес сте се излъгали, но след N-брой години предстоят избори и тогава ще се поправите. Ако отново ви подведат, четири лета по-късно пак идват избори и тогава... „По-добре е да избирате по-малкото зло.“ „Това е демокрацията“, им казват.</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/039/2a.jpg" alt="Ако не дойдете при демокрацията, тя ще дойде при вас." title="Ако не дойдете при демокрацията, тя ще дойде при вас." style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="302" width="325" /></span>Не знаех, че някой е създал таблица за оценка на злото. Огледайте се. Ето до какво ни доведе тази „логика“. Не разбирам защо да не се гласува единствено за доброто или въобще да не се гласува? И без друго още в края на осемдесетте бившият кмет на Лондон Кен Ливингстън разкри в цяла книга: „<i>Ако изборите можеха да променят нещо, щяха да ги премахнат.</i>“[9] И това е голата истина. Защото, както бе предупредил другарят Сталин: „<i>Не са важни хората, които гласуват, а онези, които броят бюлетините.</i>“ Спомнете си какво стана във Флорида по време на президентските избори в САЩ през 2000 г.[10] Тогава Джордж Буш спечели 50 456 002 гласа, а Ал Гор – 50 999 897. И макар вторият да имаше 543 895 гласа повече, първият бе провъзгласен за победител и триумфално влезе в Белия дом. Официалните резултати в относителни числа бяха: Буш – 47.9 на сто; Гор – 48.4 на сто. Каква „демократична“ аритметика!</p> <p style="text-align: justify;">Гласуването би имало смисъл само при огромно участие и то в полза на една почтена патриотична организация, за да бъде постигнат зашеметяващ резултат. Толкова смазващ с величината си, че дори измамите да не могат да го омаловажат. Едва тогава... Но коя би била тази организация? Трикратният ни опит за постигане на „подавляващо мнозинство“ (1997 – ОДС, 2001 – НДСВ и 2009 – ГЕРБ) донесе само разочарования.</p> <p style="text-align: justify;">Платени „идеолози“, „политолози“, „социолози“, „журналисти“, до един произлезли от недрата на БКП и подчинените й неразградени репресивни тайни служби,[11] постоянно „обясняват“ тази „демократичност“. И с думи и поведение не спират да убеждават хората, че непременно трябва да имаме външни „покровители“. Някога същите нагаждачи и опортюнисти служеха на СССР, днес са преминали на уж противната страна. Отново почти единствено моя милост показва, че фронтът между тези две уж воюващи сили е привиден, съществува само в медиите, а от там ─ в съзнанието на хората. Никога не се е водила някаква „Студена война“. Тя бе удобна пропагандна конструкция, която прикриваше срамотиите на елитите, тласнали човечеството към пропастта на глобалното им господство, наречено нов световен ред. Каквото и да ми струва, няма да спра да търся и изнасям истината за тази и още много Техни[12] измами.</p> <p style="text-align: justify;">Иначе назначените за всякакви „-лози“ рожби на номенклатурата успяват, понеже тъкмо тях допускат до влиятелните медии, а не други. Ако си направите труда в рамките на месец─два да проследите и регистрирате гостите на предаванията в основните телевизии, ще направите списък от по трийсетина души във всяка област (политика, култура, спорт...), които като в панаирджийска въртележка се въртят по екраните на телевизорите и из страниците на печата. Докато калейдоскопът на обществения живот предлага не малко разнообразие от личности с възможности, с ерудиция, компетентно мнение и с почтени позиции. Те отсъстват, все едно не съществуват. Това е един от методите на пропагандата. По такъв начин действителността постепенно бива изкривявана и след време за реалност започва да се възприема само онова, което медиите показват и изнасят.</p> <p style="text-align: justify;">Второ, постоянно и неусетно внушават на хората, особено на младите, че няма начин за постигане на нещо кой знае колко по-добро. Обясняват, че истината е вече известна и никой не е в състояние да промени нещата; няма как да се отървем от комунистите и ченгетата. Преди дни чух как партиен агитатор от ЦК на БКП, настоящ мастит социолог и представител на западна агенция за социални проучвания, с нетърпящ възражение тон декларира, че промяната на собствеността върху т. нар. средства за производство е окончателна и промени в това отношение са невъзможни. Един вид, никой не е в състояние да разруши хилядолетния болшевишки райх. Което изобщо не е вярно. Така вкарват мисленето на хората в лутане между празната надежда за промени чрез изборно колебание и безперспективния песимизъм. Ето го удобното блатно статукво. Там, в застоялата вода, примесена с тиня, се чува само крякът на жабите и нищо друго не се случва. Замислете се тази представа кого устройва? Според мен единствено онези, дето ловят риба в мътна, но тиха вода.</p> <p style="text-align: justify;">И двете твърдения на политиците и пропагандистите са напълно неверни. Изход има и нескромно вярвам, че имам представа какъв. България може да има перспективата на Швейцария. Само за две-три години ние можем да заживеем щастливо и едновременно с това да не бъдем в конфликт с ръководителите на новия световен ред. Сигурен съм, че съществува общ знаменател между нашите интереси и тези на глобалната власт. И той може да бъде „изчислен“, образно казано.</p> <p style="text-align: justify;">Може би това се усеща в коментарите, които предлагам. Ето защо са нападките срещу моите публикации и мен самия. Останалото би означавало да приема, че идиотите са повече от хората. Защото няма как човек хем да е „антикомунист“ и борец за справедливост, хем да харесва подставени лица на алчно червената номенклатура като комунистката Б.Б. или марксиста Костов, както и техните дьонмета – новопокръстени в някаква „демокрация“ партийни секретари и ченгета. Както споделя един професионален таен милиционер, бивш главен секретар тъкмо на Костовото МВР: „<i>Не разбирам изпълненото със сладост заклеймяване на бившите ДС служители от хора, които са се занимавали с политикономия на социализма и са убеждавали студенти, че най-хубавото на света е да работиш в ДС, защото това е в полза на социалистическата държава.</i>“[13]</p> <p style="text-align: justify;">За старите болшевишки фамилии не отварям дума. Никога не съм крил на какво бих ги осъдил. Както нито за миг не съм очаквал нещо от тях. Те са най-ретроградната, но и най-могъщата сила, която с безхаберието си неумолимо завлича страната и нейното население в бездната.</p> <p style="text-align: justify;">Да ме замерят с квалификации е безсмислено, тъй като нямам какво да крия и съм брониран срещу тях. Невежеството на „народните маси“ не ме отчайва. Добре знам, че у нас всеки разбира от всичко, най-вече от политика. Малцина признават авторитетите, повечето от нас трудно се вслушват в мнението на другите. Отдавна съм наясно, че колкото нашенци, два пъти повече мнения. Обаче липсата на аргументирано обсъждане на проблемите ни отдалечава от възможността за вземане на решение, за единение и снижава до минимум възможността да изтръгнем „отровното зъбче“ на номенклатурата.</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/039/3a.jpg" alt="Йосиф Сталин: „Не са важни хората, които гласуват, а онези, които броят бюлетините."" title="Йосиф Сталин: „Не са важни хората, които гласуват, а онези, които броят бюлетините."" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="306" width="220" /></span>Накрая искам категорично да заявя: не мразя никой народ или държава. Обичам враговете си, както е разпоредил Бог. Който никъде не споменал, че не трябва да ги наказваме. Смятам, че по много и различни причини е по-добре да се живее в Западна Европа или САЩ, отколкото в източната част на Стария континент или не дай Боже в Русия. За разлика от тукашните пошли представления, там дори политико-съдебните спектакли, които се разиграват, поне създават илюзията за някакъв опит за справедливост. Като например отминалият само преди дни разпит на бившия британски премиер Тони Блеър във връзка с това, че когато е натикал на страната си във Войната срещу Ирак, е престъпил закона.[14]</p> <p style="text-align: justify;">В петък, 21 януари 2011 г., директорът по комуникациите в британското правителство Ендрю „Енди“ Кълсън подаде оставка заради подслушване на телефонни разговори в незначителни спрямо нашенските мащаби.[15] Кълсън, бивш главен редактор на ярко жълтия вестник “News of the World,”все пак доказа, че е човек с достойнство. Докато тук изловиха премиер-министърката да разпъва предпазна козирка над комунистически бандити. Иначе казано да „<i>упражнява властта си с машинации, които трябва да бъдат определени като близки до методите на мафията</i>“, както се произнесе всекидневникът на германските ционисти „Ди Велт“.[16] Обаче от тукашния мащабен скандал с подслушванията произлезе само един „вот на доверие“ с предизвестен край. Пък и явно така ни харесва. Преди дни германският политолог и познавач на България д-р Хайнц Брам заяви, че „<i>българският народ не вижда реална алтернатива на Борисов, а и донякъде продължава да му се възхищава, дори за негови изказвания, които са всъщност непоносими. Като това, че подслушването било в реда на нещата, например.</i>“[17]</p> <p style="text-align: justify;">Искам да кажа: освен че живеят десетократно по-добре от нас, на западняците все пак им предлагат някакъв опит за законност. Той може да не засяга кукловодите, нали те организират целия театър. Но сред техните марионетки – политиците, рядко се намират недосегаеми „свещени крави“. И това е нещо. А ние всекидневно доказваме, че заслужаваме дереджето си.</p> <p style="text-align: justify;">Чета много и самоуверено смятам, че знам доста, но не всичко. Затова имам самочувствието да се изявявам пред вас. И да твърдя, че българите са най-древния бял народ на Земята, който се е разделил на много други. Доказателствата за това се съдържат в древните ни извори. По понятни причини те остават неизвестни за широката публика и непризнати от „историците“, които на практика не ги познават (те имат напълно противоположни задачи). Познатата от учебниците история, дело на политпросветници и ченгета с болшевишки дипломи, а не на честни изследователи и летописци, в по-голямата си част няма нищо общо с действителната. Никога не забравяйте, че дори Херодот е обслужвал тогавашната власт...</p> <p style="text-align: justify;">Това пространно въведение би следвало да изясни моите позиции. Признавам, че колкото и да се стремя към обективност, няма как да избягам от личното. Вие трябва да отсявате едното от другото. Надявам се този увод да улесни вашия избор. Излишно е да бъде хабено време за задоволяване на елементарната злоба на малцина. Тя дразни останалите и като ги предизвиква, им пречи да изразяват онова, което обичайно искат да кажат. Друг въпрос е, ако хулителите си вадят хляба с това. Тогава бих им влязъл в положението.</p> <p style="text-align: justify;">Не настоявам, че винаги съм прав. Изнасям истината такава, каквато съм я научил през десетилетията. Всеки ден ми предоставя нови детайли, които обогатяват представата ми за нея. Разбира се, читателите имат право на своя истина. Важното е да се доближаваме към Божията и да намерим онези пресечни точки в схващанията, които могат да обединят свестните хора за борба срещу злото.</p> <p style="text-align: justify;">Приключвам с известието, че макар със забавяне, сайтът „Диагноза“ ще стане. Поради интереса от страна на читатели, представящи се като бедни, бързам да известя: месечният абонамент за достъп до него ще бъде 2 лева или 1,10 евро, без значение от коя държава е абонатът. Да не се делим на „вътрешни“ и „външни“ българи. Колкото и да ни разединяват, нека бъдем преди всичко човеци. Повярвайте, позитивният патриотизъм (национализъм), който не е насочен против никого, а действа в полза на нацията, е чудесно и държавотворно нещо.</p> <p style="text-align: justify;">А сега да продължа с темата на тази обширна поредица. Има ли някой, който се съмнява, че е бил изпълнен план, според който болшевиките и нацистите всъщност са замислени като една и съща пасмина, необходима, за окончателното съсипване на огромните християнски държави Русия и Германия.[18] Защото в тези страни „<i>вярата е истинска и минава през сърцето</i>“, по мнението на проф. Иван Шишманов.[19] Друга цел е била европейските християни да бъдат хвърлени едни срещу други в невиждан и нечуван конфликт, от който интернационалният, предимно еврейски елит, да излезе многократно по-богат, а върху картата на света да се появи еврейска държава в Палестина. Осведомените хора са наясно, че тя е нещо като частна територия на семейство Ротшилд. Освен това в резултат на успешно изпълнения план падна най-богатата и най-източната азиатска страна – Япония. Нейната Конституция е писана от американски юристи...[20] Нататък атаките срещу огромния и най-населен континент продължават на два фронта – източен и западен.</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center">Докато убиват християнството,</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/039/4a.jpg" alt="Coulson quits over phone hack scandal" title="Coulson quits over phone hack scandal" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="229" width="325" /></span>с небивалици отклоняват вниманието на хората и ги противопоставят едни на други. Днес обявяват края на исляма?! Къде го чукаш, къде се пука, казва народът. Но това намира плодородна почва в съзнанието на европейците. Някакъв египетски политолог пророукува: „<i>Ислямът ще изчезне като комунизма</i>“.[21] Само че авторът на предсказанието Хамед Абдел-Самад се оказа... германец, който смята, че „<i>ислямът е като наркотик</i>“.[22] Може би, но подходът силно намирисва на онази Марксова фраза, че “<i>Die Religion ... ist das Opium des Volkes</i>” ̶ „<i>религията е опиум за народите</i>“.[23]</p> <p style="text-align: justify;">Защо точно в този момент се появяват подобни политически гадатели? Германците едва се избавиха от еврейския измамник Тило Сарацин. Ясно по чия заповед този бивш член на националното ръководство на Социалдемократическата партия и на Съвета на директорите на Бундесбанк се постара да раздели обществото на християни и мюсюлмани. Като не се посвени да изтъкне своя биологичен детерминизъм, както уплашените от ционистите германски журналисти наричат расизма.</p> <p style="text-align: justify;">Тило подчерта, че „<i>евреите притежават специални гени на интелигентността</i>“![24] Основните стрели на този Сарацин са отправени към турското малцинство. Нещо, в което ние също имаме солиден опит, заключен между Отоманската империя, БКП и лишаването от граждански права, преименуването и офицерите-убийци от Държавна сигурност, нейния „най-успешен проект“ Ахмед Доган[25] и креатурата на Лилово-Лукановите служби ДПС, милиционерската „Атака“ на Волен Сидеров и послушното разгонване на протестиращите мюсюлмани от пожарникари с маркучи под предводителството на Б.Б. Насилието не е довело никого до добър край. Както и във физиката то предизвиква същата реакция, но с обратен знак. Дори израелците, които макар да дават стократно по-малко жертви от нещастните юдеи – палестинците,[26] все пак живеят в постоянния стрес на една нестихваща война.</p> <p style="text-align: justify;">Хората в т. нар. ислямски свят не мразят западния поради някакви религиозни подбуди, както смятат Меркел или Саркози. Тероризмът не принадлежи на вяра или етнос. С какво еврейският екстремист Барух Голдщайн, който уби 29 и рани още 150 мюсюлмани по време на тяхната молитва, бе по-добър от който и да е иракски човек-бомба?[27] Или обявеният за „християнски терорист“ Джаред Лий Лоугнър, който в началото на тази година уби шестима и рани четиринадесет невинни граждани в Тусон, щата Аризона.[28]</p> <p style="text-align: justify;">Западните лидери много добре знаят, че мюсюлманите ги ненавиждат заради онова, което те самите им причиняват. Ако бъдем честни и мислено обърнем нещата, нека се запитаме как биха се чувствали във Вашингтон, Лондон, Париж, Берлин или Мадрид при една операция „Шок и ужас“ от страна на арабските страни над тях? Или ако Иран окупира западните щати и левия бряг на Мисисипи, да речем? Износът и насилственото налагане на едни ценности там, където не ги желаят, предизвиква страх, накърнява вроденото чувство за справедливост, възбужда озлобление от безсилието и жажда за мъст. Не ви ли впечатляват приликите между ленинизма и глобализма? Някога другарят Владимир Илич създал „теория“ за експорт на революция. Дали онези днешни политици, които изнасят „демокрация“, не са негови верни последователи?</p> <p style="text-align: justify;">Пресен пример е т. нар.</p> <p> </p> <p align="center">Жасминова революция в Тунис[29]</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;">Други я провъзграсиха за „първата революция „Уикилийкс“. Преди това имаше „оранжева революция“ в Украйна, „революция на розите“ в Грузия, „нежни революции“ в Централна и Източна Европа, „революция на карамфилите“ в Португалия... Каква ли тече в Албания? Човек ще рече, че се намира в райската или най-малко в някаква ботаническа градина, а не насред „исторически“ конфликти на живот и смърт...</p> <p style="text-align: justify;">Ден след победата на „Жасминовата революция“ се оказа, че държавната секретарка на САЩ, другарката Хилъри Родъм (Родомски) Клинтън,[30] се обадила по телефона на туниския външен министър Камал Мерджан. Предложила му „<i>подкрепата на Съединените щати</i>“ и продиктувала ценни указания за успокояване на „<i>народното недоволство</i>“. Настояла „<i>правителството колкото е възможно по-скоро и с отговорност да възстанови реда в страната</i>. <i>Освен това тя подчерта колко важно е обръщането с лице към проблемите на народа, като недостига на граждански свободи и на икономически възможности, както и към необходимостта да се върви към честни демократични избори.</i>“[31]</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/039/5a.jpg" alt="Clinton urges reforms by new Tunisian govt" title="Clinton urges reforms by new Tunisian govt" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="368" width="325" /></span>А в една от телеграмите на американски дипломати от Тунис тази североафриканска страна била наречена „<i>полицейска държава</i>“. Говорело се, че президентът Бен Али бил „<i>загубил връзка с народа</i>“. И въпреки че тунизийците били силно разгневени от Войната в Ирак и забелязвали пристрастието на САЩ спрямо Израел, повечето от тях продължавали да се възхищават на американската мечта.[32]</p> <p style="text-align: justify;">Един от малцината, дръзнали да коментират тези събития в техния историко-политически аспект, е твърде почтеният британски журналист Робърт Фиск. Той посочи: „<i>Краят на епохата на диктаторите в арабския свят? Със сигурност им треперят мартинките по целия Близък изток – тресат се богатите шейхове, емири, и крале. Сред тях един доста стар – този на Саудитска Арабия и един млад – в Йордания; и президенти – също един доста дърт – в Египет, и друг млад – в Сирия. Защото не предполагаха, че станалото в Тунис ще се случи. Безредици заради цените на храните в Алжир, също демонстрации срещу нарастващите цени в Аман. Да не споменавам множеството загинали в Тунис, чийто собствен тиранин подири убежище в Рияд – същия град, в който навремето избяга един, наречен Амин.</i>[33]<i> </i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Ако това е възможно да стане на ваканционно място като Тунис, може ли да се случи навсякъде? Докато Зине Ел Абидин Бен Али бе на власт, то заради неговата „стабилност“ Тунис бе възхвалявано от Запада място. Французите, германците и британците, смея да спомена това, винаги приветстваха диктатора, за туй, че е „приятел“ на цивилизована Европа и със здрава ръка притиска онези ислямисти. </i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Колкото и да ни се иска, тунизийците няма да забравят тази малка историйка. Арабите са свикнали да казват, че две трети от цялото тунийско население – седем от общо десет милиона, очевидно всички пълнолетни жители – по един или друг начин работеха за тайната полиция на г-н Бен Али. Вероятно те също са били по улиците, протестирайки срещу човека, когото само допреди седмица ние обичахме.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Но не бъдете толкова възторжени. Да, тунизийските младежи използваха интернет, за да се свързват един с друг – същото става в Алжир – а младежта, която е следствие от демографския взрив (родените през осемдесетте и деветдесетте години, без никаква работа и възможност да учат в университети), бе по улиците. Но правителството на „единството“ ще бъде сформирано от Мохамед Ганучи, който в продължение на повече от 20 години бе сатрапът на г-н Бен Али. Двете му доверени ръце от все сърце ще бранят нашите интереси, а не тези на народа му.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Ето защо се опасявам, че това ще бъде познатата ни стара история. Да, ние ще желаем в Тунис да има демокрация – обаче не чак толкова много демокрация. Спомняте ли си как през деветдесетте, искахме в Алжир да има демокрация?</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Обаче, когато се очерта ислямистите да спечелят втория тур на изборите, подкрепихме тамошното правителство, зад което бяха военните, както и суспендирането на изборите, и разгрома на ислямистите в една гражданска война със 150 000 загинали.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Не, ние искаме ред, законност и стабилност в арабския свят. Даже в корумпираният и корумпиращ Египет на Хосни Мубарак – ето какво желаем. И ще го получим.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Разбира се, истината е, че арабският свят е тъй неефективен, склеротичен, корумпиран, унизен и безскрупулен – и си спомнете, че само преди седмица [ок. 10 януари 2011 г.] г-н Бен Али нарече протестиращите в Тунис „терористи“. Този [арабски] свят е напълно неспособен на какъвто и да е социален или политически прогрес. Той доказа, че действащите демокрации,възникнали от хаоса в Близкия изток [например Ирак], все още са на кота нула.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Работата на арабските властници ще бъде същата, каквато винаги е била – да „ръководят“ своите народи, да ги контролират, да продължават да ги държат под похлупак, да обичат Запада и да мразят Иран.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Какво в действителност вършеше Хилъри Клинтън през миналата седмица, докато Тунис гореше? Казваше на корумпираните принцове от Персийския залив, че тяхното задължение е да подкрепят санкциите срещу Иран, да се противопоставят на ислямската република, да се подготвят за нов удар срещу една мюсюлманска държава и то след двете катастрофи, които Съединените щати и Обединеното кралство причиниха на този регион.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Мюсюлманският свят – най-малкото онази част между Индия и Средиземноморието – не е нищо повече от жалка бъркотия. Ирак има нещо като правителство, което сега е заплахата за Иран. Хамид Карзай не е нищо повече от кмет на Кабул. Пакистан е на ръба на катастрофа. Египет току що излезе от поредните фалшифицирани избори.</i>“[34]</p> <p style="text-align: justify;">Тази е истината за т. нар. ислям и уж неговия мюсюлмански свят. Това е истинското лице на „демократичния“ Запад. То е като на Янус – има най-малко две изражения. А за западните политически и държавни ръководители лицемерието е висша форма на морал. Поне да го използваха за благото на техните народи. Друг път – те винаги са действали в името на интернационалната левитска мафия. За награда тези подставени (номенклатурни) лица получават трохите от нейната вечеря. Достатъчно деликатесни и хранителни, за да ги засищат...</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center">Непродуктивността на антиислямиза</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/039/6a.jpg" alt="Tunisia is police state, with little freedom of expression or association, and serious human rights problems." title="Tunisia is police state, with little freedom of expression or association, and serious human rights problems." style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="334" width="220" /></span>Какво да очакваме от потиснати, унизени, смазани от проблеми хора? Всеки ден ни залива буйна информационна река, пълна с примери на потисничеството от свои и чужди, на които са подложени много мюсюлмани по цялата планета. Нима допускате, че тези хора не са надарени със същите сетива, каквито имаме ние? Хората в неколцина страни от региона са добре нахранени, облечени и кротуват. Но дори те започват да разбират, че никакво злато на света не може да възмезди безправието и несвободата им.</p> <p style="text-align: justify;">А онези, които са премазани от мизерия и проблеми? С какво окупационните сили в Афганистан са по-добри от местните поземлени владетели? Създаденият от САЩ диктатор Саддам Хюсеин със сигурност е избивал хора, но не чак толкова, колкото „демократичните“ окупатори ликвидираха. Вече десетина поколения прогонени от бащините си огнища палестинци страдат в бежанските лагири. Те отдавна не познават що е труд, съществуват от милостините, които „международната общност“ им отпуска. Няма палестинско семейство, в което да няма убити, хвърлени зад решетките, изнасилени, бити... Какво мислите че ражда това „мило“ отношение? Може би любов и привързаност към мъчителя?</p> <p style="text-align: justify;">Народите от т. нар. арабски свят отварят очите си все по-широко и виждат двойните стандарти, прилагани от „демократичния“ Запад, който се прави, че брани някакви човешки права. Те никога няма да се примирят с привилегированото положение на Ротшилдовата държава, изкуствено разположена насред техните традиционни територии. Още в края на ХІХ век с парите на това семейство започва разпространението на лъжата за „<i>земята без народ за народа без земя</i>“ ─ Палестина.[35]</p> <p style="text-align: justify;">Митът за „изгнанието на евреите“ бе лукаво използван за постигане на верските и материалните стремежи на Ротшилдовия интернационал. Въпреки че водещи ционисти винаги са знаели – римляните може и да са прокудили жителите на Йерусалим и още няколко града, но не и на цялата провинция Палестина. Тогавашните юдеи неизбежно станали мюсюлмани и се превърнали в... палестинци. Още през 1918 г. първият министър-председател на Израел Давид Бен-Гурион признал, че „<i>поради материални причини... древните юдейски селяни приели исляма... В действителност, като се слели със земята си, те останали верни на свето отечество.</i>“[36] Не го твърдя аз, а настоящ израелски университетски преподавател по история.</p> <p style="text-align: justify;">През последното десетилетие, без да престанат да преследват християнството, ТЕ се нахвърлиха върху мюсюлманите. Чудно ми е защо трябва да се радваме на чуждото нещастие? Вместо да се поддаваме на пропагандните внушения за някаква „ислямска заплаха“, не е ли по-добре да почистим собствения си двор? Направим ли страната и живота си в нея привлекателни, без да вредим другиму, бъдете сигурни, че нещата ще си дойдат на местата. Ние не страдаме поради някакви „турци“, „мюсюлмани“ или ДПС. ДПС е рожба на същата терористична организация, която роди и останалите партии. Доган и хората му са актьори в политически филм, чийто сценаристи са същите човеконенавистници, които ни тормозиха цели 45 лета и изобщо нямат намерение да спират. Не забравяйте, че те винаги ще работят за Политбюро, „<i>но не могат официално</i>“.<i> </i>Затова проформа „<i>искат разрешение от прокурора, съдията</i>“.[37]</p> <p style="text-align: justify;">Нека още веднъж припомня думите на депутата от ДПС във Великото народно събрание Мирослав Дърмов, който бе съветник на един от най-осведомените комунисти, министъра на вътрешните работи (1995-1996) Николай Добрев: „<i>Жан Виденов никога не е имал реалната власт в държавата. Той беше кукла на конци, част от злокобен проект, в който до края не разбра, че е участник. Кукловодите го назначиха да извърши масовата приватизация, след което да го хвърлят на кучетата. Питате се кои са тези „кукловоди“? Това са хората, които и в момента държат в ръцете си цялата икономика на страната. Най-богатите българи, които до един са свързани с бившето Политбюро на БКП.</i>“[38]</p><br /><br /> <span></span> <span></span><span></span><span> </span><br /><br /><p>Любомир Терзиев, бивш офицер от Държавна сигурност и служител в митниците, който през 2008 г. направи скандални разкрития за престъпленията с контрабандата, бе допуснат до самия финал на предаването „Сеизмограф“, bTV, София, събота, 22 януари 2011 г., ок. 19:55 часа.</p> <p> </p> <p> </p> <p style="text-align: justify;">За всичко това съдействаха щатните и нещатните сътрудници на репресивния апарат на комунистическия режим. Досега ни ръководят подставени лица с мрачно минало. Както сподели един от високопоставените тайни милиционери на онази и на последвалата, Иван-Костовата власт: „<i>... Досиетата на сътрудниците с най-висок процент на доверие бяха прочистени, а картоните – унищожени. В края на всяко сведение пише къде са отишли материалите по него. Оперативните работници се погрижиха да изчистят и това, така че от тях няма следи.</i>“</p> <p style="text-align: justify;">На въпроса: „<i>Колко са тези досиета?</i>“, офицерът от Държавна сигурност и бивш главен секретар на МВР (1997-1999) Николай Радулов отговаря: „<i>Не повече от 2 хиляди. Това са в момента хората, които най-високо викат по проблемите на досиетата.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>─ Имена?</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>─ ... Доказателствата са грижливо унищожени. Но това са хора от всички сфери на обществото ─ и политолози, и много висши управленци, които са завършили школи на КГБ и ГРУ.</i>“[39]</p> <p style="text-align: justify;">Не само България е обречена на съжителство с мюсюлмани. Европа вече няма как да избяга от тази перспектива. Прагматичният подход изисква да се търси начин за „мирно съвместно съществуване“. Християнството проповядва любовта. Ислям означава „мир“, но и „чистота“, и „подчинение“. Най-точно: „в мир с Бога и в Негово подчинение“. Могат ли да бъдат намерени допирни точки между двете религи? Най-малкото такъв може да бъде Исус Христос, който за християните е Бог, Божи Син, Божие проявление, Божи пратеник (а не „евреин“), а за мюсюлманите е пророк, Когото почитат. Ако се започне от там, хората, които изповядват тези две вери, със сигурност могат да живеят, без да си пречат. Ето и българската роля. Малко са страните, които могат да се похвалят с толкова продължителен, макар и понякога изкуствено нарушаван, верски мир. Или някой е против нашия вековен опит на съжителство между последователите на двете вери?</p> <p style="text-align: justify;">Не мюсюлмани, а юдеи осъдиха Господ на святата Му кръстна смърт: „<i>Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете. И целият [юдейски] народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни. Тогава им пусна Варава, а Исуса бичува и Го предаде на разпятие.</i>“[40] Друг въпрос е, че евреите преживели свой „златен век“ в рамките на Отоманската империя.[41]</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p style="text-align: center;" align="center">(Не)странното единство на юде и мюсюлмани</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/039/7a.jpg" alt="The brutal truth about Tunisia" title="The brutal truth about Tunisia" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="387" width="325" /></span>В тази държава, под дебелата сянка на падишасите, евреите преживели истински разцвет. През ХV век политиката на отоманската власт против християните и въобще срещу немюсюлманите, на практика не засегнала евреите. Въпреки, че в светлината на съвременните политически реалности и на все по-засилващите се антиизраелски настроения по планетата и особено в мюсюлманския свят, се прокрадват и обратни твърдения. Еврейски автори взеха да твърдят, че отношенията между отоманците и евреите не бил чак толкова блестящи. Споменава се, че евреите били третирани като християните, което въобще не отговаря на истината.[42] Девшермето – кръвният данък, почти не ги засегнал. Ислямизацията, доколкото е била провеждана, се оказава по-скоро доброволна, резултат на присъщия на малцинствата конформизъм и опортюнизъм. Ако въобще е била наблюдавана някаква промяна в отношенията, това е започнало да става чак през втората половина на ХІХ век. Тогава, под засилващия се натиск на световния еврейски елит върху султана, за да разреши на самозваните „юдеи” да се „завръщат” в Палестина, след финансовите и дори военните интервенции срещу Отоманската империя, подобна неприязън вече е била възможна.[43] Не отсъждам, че е била допустима или оправдана, а просто ─ разбираема.</p> <p style="text-align: justify;">Ако не съм прав, нека запитам: От какъв зор роденият в Германия евреин с френско потекло Ицхак[44] Сарфати, който през същия споменат вече ХV век станал равин на Одрин, написал писмо до еврейските общини в Европа, в което ги канел да имигрират в Отоманската империя? В него той заявявал: „<i>Турция е държава, в която липсва какъвто и да е недоимък.</i>” И питал: „<i>Не е ли по-добре за вас да живеете сред мюсюлмани, вместо сред християни?</i>”[45] Още по времето на султан Мехмед ІІ Завоевателя (1432-1481) много еврейски семейства били съблазнени да се преместят от Солун в имперската столица, за да спомогнат за просперитета на града.[46]</p> <p style="text-align: justify;">Разбираемо е, че някои съвременни турски, че и други историци, се стремят да помирят с днешните турци онези народи, които векове наред са живели под отоманско владичество. Някои изводи са дори крайни и следователно неверни. Като например този: „<i>... Отоманската империя беше рай за немюсюлманите, особено за евреите.</i>”[47] От многобройните извори, документи, научни изследвания, популярни публикации, с които се запознах, останах с увереността в две неща. Първо, подобно заключение само донякъде отговаря на истината. В Отоманската империя немюсюлманите почти не са били подлагани на робство, мизерия и на небивали насилия, както пропагандата усърдно е насаждала поне от около 140–150 години насам. Обаче отношението към някои от тях, особено спрямо християните, не винаги е било равнопоставено на това към мюсюлманите, а в не малко случаи допустимата граница на твърдост със сигурност е прекрачвана. Съществували са различия в третирането и на отделните християнски групи. Със сигурност гърците са били привилегировани, което им е позволило да съхранят повече свободен дух и чувство за национално единение.</p> <p style="text-align: justify;">И второ, наистина Високата порта е осигурявала спокоен и добър живот на евреите. Отоманските владетели са се стремяли да използват качествата на своите еврейски поданици. Те са били подпомогнати от изумителната приспособимост на поклонниците на Стария завет. Впрочем същото е било наблюдавано на много други места, където евреите са се настанили между друговерци и особено сред християни. Юдеите твърдят, че всичко във взаимоотношенията помежду им е било наред. Отричат евреите да са били единствените виновници за множеството смутове, раздори и конфликти. Обаче с огромна доза достоверност може да се твърди: те навсякъде са били привилегировани и недостатъчно състрадателни спрямо другите. Това с особена сила важи за Отоманската империя. „<i>Докато еврейските общности, разположени в Русия, Румъния и в повечето от балканските страни, страдаха от постоянни преследвания, погроми, антиеврейски закони и други неприятности,</i>[48]<i> еврейските общини на турска територия се наслаждаваха на забележителна атмосфера на толерантност и справедливост.</i>”[49]</p> <p style="text-align: justify;">През 1893 г. водачите на еврейската община във все още отоманския Солун свидетелстват по следния начин: „<i>Има едва шепа страни, сред тях не са онези, смятани за най-просветени, в които евреите се радват на по-пълно равенство, както е в Турция (Отоманската империя). Н.В. султанът и правителството на Портата демонстрират спрямо евреите дух на най-голяма толерантност и либерализъм.</i>”[50]</p> <p style="text-align: justify;">В средата на ХVІ век на територията на Отоманската империя били оформени множество арагонски, кастилски, апулиански, каталунски, португалски и дори ашкеназки еврейски общини, всяка от които разполагала с най-малко една синагога. Като цяло те били обособени в три големи общности: сефарадска, романьотска и ашкеназка. „<i>Отоманските власти им позволили да изпълняват своите верски обреди...</i>”[51] На базата на тълкуванията на Халака – еврейското религиозно право, възникнали свади не между евреите и управниците, а между представителите на трите общности.[52]</p> <p style="text-align: justify;">Такива са неумолимите факти. Все пак, за да схванем най-добре целта на този „наркотик“ ̶ религията, както кумирът на другарите – Мордехай Леви – Карл Маркс, определя вярата, задължително трябва да проследим раждането на исляма.</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center">Кой какво и защо го внуши на Мохамед</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/039/8a.jpg" alt="В село Дъбница мюсюлмани и християни заедно празнуват Гергьовден" title="В село Дъбница мюсюлмани и християни заедно празнуват Гергьовден" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="217" width="325" /></span>Струва си да направим едно отклонение, за да добием макар и нищожна представа за това. Известният руски, а не съветски учен Лев Тихомиров (1852-1923), посветил значителна част от живота си на изучаването на тази религия.[53] Затова съм убеден, че можем спокойно да му се доверим. Ето какво ни съобщава изследователят в издадения и у нас откъс от неговия колосален труд „Ислям”, включен в обемист сборник с негови научни изследвания:</p> <p style="text-align: justify;">„<i>Част от арабите, населяващи пустинята, смятат себе си за потомци на Аврамовия син Измаил и на Агар.</i>[54]<i> Жителите на Йемен, най-плодородната и цивилизованата част от полуострова, се считат за кахтамити, потомци на библейския Йоктан... От неарабските влияния на полуострова особено силно било еврейското...</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Що се отнася до евреите, то колониите им са известни в Арабия от незапомнени времена. Преданията отнасят появяването на евреите в Арабия едва ли не към епохата на Исус Навин. По време на разрушаването на Йерусалимския храм много от евреите се насочили към Арабия. Тук се укрили и бегълците зелоти след разрушаването на Йерусалим от римляните. Еврейската колонизация, която била особено силна на север, проникнала до Йемен. В Северна Арабия евреите живеели на свободни племена и усвоили скотовъдния начин на живот. А между другото, дълго време, до самата 530 г., именно на тях принадлежала Медина, наричана Ятриб (или Ясриб). Едва в 535 г., малко преди раждането на Мохамед [570 г.], еврейските ятрибски племена били принудени да отстъпят място на няколко арабски племена, с които живеели федеративно, на равни начала. </i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Ятриб бил център на еврейското познание в Арабия. Там имало висша равинска школа, понякога наричана академия. Макар да усвоили до съвършенство арабския начин на живот и езика на арабите, арабските евреи едновременно с това съхранили вярата си и я разпространили между арабите, върху които те, като цяло, имали голямо културно влияние. Арабската азбука не е от еврейски произход, но календарът им е въведен от евреите. Близостта на езика и общият произход</i>[55]<i> способствали за еврейското влияние. Евреите усърдно поддържали сред арабите идеята за общия произход от Аврам, макар и от различни майки…</i>[56]</p> <p style="text-align: justify;"><i>Твърди се, че майката на Мохамед – Амина, дъщеря на Вахба от рода Зухра, също била арабка. Макар по предание тя да произхождала от Ятриб, т.е. от силно юдеизирана [и населена с евреи] област… Според Грец братовчедът на Хатидже</i>[57]<i> – Варак ибн Науфал – приел еврейската вяра и умеел да чете на еврейски…</i>[58]</p> <p style="text-align: justify;"><i>Що се отнася до евреите, в началото отношенията им с Мохамед били много близки. Помощниците на Мохамед Абдала ибн Салам и Мухнарик били евреи и пазели целия Закон. По едно време „бащата на исляма” имал за секретар евреин, който водел цялата му кореспонденция. Самият Мохамед бил неграмотен, не можел да пише нито на арабски, нито на еврейски. За учението си смятал, че той само възстановил чистата вяра на Аврам, която евреите изопачили, както постъпили и с Писанието. Първоначално Мохамед бил уверен, че евреите ще станат последователи на неговото учение, а пък евреите на свой ред смятали, че той просто ще стане еврейски прозелит,</i>[59]<i> който ще поддържа властта им в Арабия. За християнството Мохамед имал още по-смътни понятия, отколкото за еврейството. Заради това, че бил неграмотен, нямало как да познава нито Стария, нито Новия завет, освен ако ги бил слушал… Признавал Спасителя за пророк, но отричал божествеността Му и твърдял, че християните са извратили не само Писанието, но и учението на самия Исус Христос…</i>”[60]</p> <p style="text-align: justify;">За последното е бил прав. Само че колцина от вас ще схванат защо се спирам на всичко това? Могат ли докторите (без хирурзите) от официалната медицина да лекуват човешките болести? А казионните коментатори и медии да посочат илачи за заразите на обществата? Моят отговор е: категорично НЕ! И едните, и другите церят симптомите, а не причините. Те ще продължават да ви омайват с приказки за някаква „демокрация“.</p> <p style="text-align: justify;">За да сте готови, трябва да сте анализирали какво е демокрация и възможна ли е тя. Ето на какво ще се спра в продължението на поредицата. Търпение му е майката...</p> <p> </p> <p><i> Следва.</i></p> <p><i> </i></p> <p>Предните две части можете да прочетете тук:</p> <p> </p> <p style="text-align: center;">Част І <i>За липсата на образование или крахът на християнската цивилизация • Кой и защо ликвидира образованието в цивилизования свят • Малограмотни послушници са необходими на новия световен ред</i></p> <p style="text-align: center;">Част ІІ <i>Редуцирането на християните • Китай – бъдещата пенсионерска нация • Страхът и търпението, които ни обрекоха на унищожение</i></p> <p> </p> <p><br /> </p><hr align="left" width="33%" size="1"> <div> <div> <p>[1] Вж. “4 Synagogues vandalized in Montreal, Canada” by JPost.com Staff, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Monday, January 17, 2011 г., 12 Shevat, 5771, online: http://www.jpost.com/International/Article.aspx?id=203948</p> </div> <div> <p>[2] „Обичай ближния си” означава да обичаш своя ближен израилтянин. „Не убивай” означава да не убиваш представителите на твоя собствен [еврейски] народ. [Юдейската] традиция учи, че същността на Тората е задължението да обичаш своите ближни като себе си. Като терминът „ближен” се прилага само спрямо „евреин”.“ <i>(Charles Liebman – “Religious Trends Among American and Israeli Jews” в: Robert Wistrich – “Terms of Survival: The Jewish World Since 1945”, Routledge, London and New York, 1995, стp. 313; същото в: Louis Jacobs, Editor – “The Jewish Religion: A Companion”, Oxford University Pressр New York, NY, 1995 г., стp. 324.)</i> „Обичай ближния си като самия себе си – това е важно правило от Тората. Всеки евреин трябва с цялото си сърце да обича своя ближен евреин. [Равинът] Баал Шем Тов обичал да обяснява това, както следва: „Нашата Тора ни учи да „обичаме Хашем – нашия Бог с цялото си сърце”. Как можем да докажем на самите себе си, че изпълняваме тази заповед? Само чрез искрена любов към всеки евреин, към всеки син на „богоизбрания народ”, който Хашем е избрал сред другите народи, за да обича така, както човек обича сина на своя най-добър приятел.” <i>(Menachem Gerlitz – “In Our Leaders’ Footsteps”, Volume One: The Baal Shem Tov. “Oraysoh”, Publishers and Distributors of All Judaic Works, Jerusalem, 5743, 1983 г., стр. 195.)</i></p> </div> <div> <p>[3] Вж. Kathleen Mary Kenyon – “The Bible and recent archaeology”, British Museum Publications Ltd., London, 1978 г., стр. 35; Israel Finkelstein and Neil Asher Silberman – “The Bible Unearthed: Archaeology's Vision of Ancient Israel and the Origin of Its Sacred Texts”, The Free Press, New York, NY, 2001 г., стр. 55 и т.н.</p> </div> <div> <p>[4] Кубан Боян – „Чулман Толгау”, с предговор и коментари от Фаргат Габдул-Хамитович Нурутдинов, ИК „Огледало”, София, 2009 г., стр. 569.</p> </div> <div> <p>[5] Впрочем хулителят ми мърси това славно име, което на древнобългарски – арамейски – означава „венец“.</p> </div> <div> <p>[6] „От Матея свето Евангелие“, гл. 23, ст. 9.</p> </div> <div> <p>[7] Вж. „От Марка свето Евангелие“, гл. 5, ст. 9, 15.</p> </div> <div> <p>[8] В основополагащия труд на политическия ционизъм „бащата“ на това крайно националистическо еврейско движение, виенският журналист Теодор Херцел, подчертава: „При по-задълбочена проверка се оказва, че много от явните приятели на евреите не нищо друго, освен антисемити от еврейско потекло, маскирани като филантропи.“ <i>(</i><i>Theodor Herzl – “The Jewish State”, Wildside Press LLC, Rockville, MD, 2008 </i><i>г.</i><i>,</i><i> стр. 59.)</i> Какви бяха провъзгласените за „главни антисемити“ в нацистката партия, като започнете с Хитлер, минете през Хес, Гьоринг, Гьобелс, Химлер, Айхман, Хайдрих, Ханс Франк, Розенберг, Канарис и свършите с Глобочник, Йордан и Милх. Все евреи или люде с еврейски корени. <i>(Вж. Dietrich Bronder - “Bevor Hitler kam”, Hans Pfeiffer Verlag, Hanover, 1964 г., стр. 204, 294; Hennecke Kardel – “Adolf Hitler - Begründer Israels”, 2. Auflage, Marva Verlag, Genf, 1978 г., стр. 12, 14, 17, 107, 116, 117; Walter C. Langer – “The Mind of Adolf Hitler: The Secret Wartime Report”, Basic Books, Inc., Publishers, New York, NY, 1972 г., стр. 237; Hannah Aarendt – “Eichmann in Jerusalem: A Report on the Banality of Evil”, The Viking Press, New York, NY, 1963 г., стр. 118; Susan Griffin – “Pornography and Silence. Culture’s Revenge Against Nature”, Harper & Row, New York, 1981 г., стр. 197-198; M. Hirsh Goldberg – “The incredible... ironic ... bizarre ... funny ... and provocative in the story of the Jews”, Stein and Day, Publishers, New York, 1976 г., стр. 114; “Hitler’s Family Secret: A file recovered from the Nazi Archives tells of a Gestapo investigation into the Fuehrer’s murky family history” by Ben S. Swearingen, “Civilization: The Magazine of the Library of Congress”, Volume 2, Number 2, Washington, DC, March/April 1995 г., стp. 54-55; David Irving – “Nuremberg, The Last Battle”, Focal Point Publications, London, 1996 г., стр. 434; Werner Maser - “Nurnberg, Tribunal der Sieger”, Knaur, 1979 г., стp. 7 в “Le Sergent John Woods, bourreau de Nuremberg” par Robert H. Countess, “Revue d’Histoire Rйvisionniste”, n° 3, Newport Beach, CA, Chicago, IL, juin 1990 г., стp. 59-64; Gerhard Kessler – “Die Familiennamen der Juden in Deutschland”, Leipzig, 1935 г., стр. 107; “Колоколъ”, журнал Русского мира, № 124 (261), Издатель: Kolokol Publishing Ltd, London, 23.11.1998 г. в “Национальност и национализм”, ПНВ “Народная Воля”, Москва, 2001-2003 г.; online: http://www.narodnayavolya.ru/d/d23062003.htm и други източници.)</i></p> </div> <div> <p>[9] Вж. Ken Livingstone – “If Voting Changed Anything, They'd Abolish It”, Collins, , London, 1987 г.</p> </div> <div> <p>[10] Вж. разобличителното изследване на бившия американски прокурор и настоящ разследващ журналист Грег Паласт „Най - добрата демокрация, която може да се купи с пари“, Издателство „Дилок“, София, 2005 г.</p> </div> <div> <p>[11] Вж. напр. Достена Лаверн – „Експертите на прехода“, Издателство „Изток-Запад“, София, 2010 г.</p> </div> <div> <p>[12] Може би по време на разпита си в НКВД Кристиян „Кръстьо“ Раковски (Хаим Раковер) пръв използвал местоименията „Те“, „Тях“ и пр. по отношение на Братството, онзи кръг, наречен Олимпийците или световния финансов Интернационал.</p> </div> <div> <p>[13] „Николай Радулов: 2000 от най-ценните хора на ДС са скрити завинаги!“, едно интервю на Светломира Димитрова, в. „Шоу“, брой 3 (585), София, сряда, 19 – 25 януари 2011 г., стр. 22.</p> </div> <div> <p>[14] Вж. напр. “Iraq legal advice was “provisional” - Tony Blair”, BBC News, BBC London, Friday, 21 January 2011 г., online: http://www.bbc.co.uk/news/uk-politics-12246410</p> </div> <div> <p>[15] Вж. “Coulson quits over phone hack scandal” by Philip Webster, “The Times”, London, Friday, January 21, 2011 г., online: http://www.timesplus.co.uk/tto/news/?login=false&url=http://www.thetimes.co.uk/tto/news/politics/article2883828.ece; “David Cameron's spin chief Andy Coulson quits” by James Tapsfield and Daniel Bentley, PA, “The Independent”, London, Friday, January 21, 2011 г., online: http://www.independent.co.uk/news/uk/politics/david-camerons-spin-chief-andy-coulson-quits-2190689.html</p> </div> <div> <p>[16] Вж. “Autokraten gewinnen im Osten Europas die Oberhand”, “Die Welt”, Axel Springer AG, Berlin, 20. Januar 2011 г., online: http://www.welt.de/debatte/kommentare/article12240680/Autokraten-gewinnen-im-Osten-Europas-die-Oberhand.html</p> </div> <div> <p>[17] Емануил А. Видински – „Германски експерт: Борисов ще го бъде въпреки скандалите“, Радио „Дойче веле“, dw-world.de, Bonn, петък, 21 януари 2011 г., online: http://www.dw-world.de/dw/article/0,,14777989,00.html Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[18] Изумителен и достъпен документ е: Д-р Йожи Ландовски – „Червена симфония: Протоколите от разпитите на Кристиян (Кръстьо) Раковски по време на следствието в НКВД – януари 1938 г.“, ИК „Огледало“, София, 2009 г.</p> </div> <div> <p>[19] Вж. Иван Димитров Шишманов – “Макиавели” в: Николо Макиавели – “Владетелят”, Издателство “Витяз”, София, 2005 г., стр. 38.</p> </div> <div> <p>[20] Вж. напр. Steffen W. Schmidt, Mack C. Shelley, Barbara A. Bardes, William Earl Maxwell, Ernest Crain ─ “American Government and Politics Today - Texas Edition, 2009-2010”, Wadsworth Cengage Learning, Boston, MA, 2009 г., стр. 56.</p> </div> <div> <p>[21] „Политолог: Ислямът ще изчезне като комунизма“, Dnes.bg, София, четвъртък, 13 януари 2011 г., online: http://www.dnes.bg/world/2011/01/13/politolog-isliamyt-shte-izchezne-kato-komunizma.108601</p> </div> <div> <p>[22] Вж. “Political Scientist Hamed Abdel-Samad: “Islam Is Like a Drug”, “Der Spiegel”, Spiegel Online, Hamburg, 17.09.2010 г., online: http://www.spiegel.de/international/germany/0,1518,717589,00.html</p> </div> <div> <p>[23] Цялият пасаж гласи: „Нещастието на религията е, че всъщност е израз на протест срещу истинското злощастие. Религията е въздишка на потиснатото същество, сърцето на един безсърдечен свят и душата на бездушни условия. Тя е опиум за народите.“ <i>(Karl Marx, Joseph O'Malley </i><i>– “Critique of Hegel’s “Philosophy of Right”, Cambridge University Press, Cambridge, New York, Melbourne, </i><i>1982 г., стр. 131.)</i></p> </div> <div> <p>[24] “The Man Who Divided Germany: Why Sarrazin’s Integration Demagoguery Has Many Followers”, “Der Spiegel”, Spiegel online, Hamburg, 6.09.2010 г., online: http://www.spiegel.de/international/germany/0,1518,715876,00.html</p> </div> <div> <p>[25] Вж. „Касим Дал: Най-успешният проект на Държавна сигурност е Ахмед Доган“, „Тази сутрин“, bTV, София, 20 януари 2011 г., пълна стенограма в Информационна агенция „Фокус“, София, четвъртък, 20 януари 2011 г.,, online: http://www.focus-news.net/?id=f16885</p> </div> <div> <p>[26] Вж. Shlomo Sand - “The Invention of the Jewish People”, Translated by Yael Lotan, Verso Books, London, New York, 2009 г., стр. 186.</p> </div> <div> <p>[27] Вж. “Settlers remember gunman Goldstein; Hebron riots continue” by Avi Issacharoff and Chaim Levinson, Haaretz, Haaretz.com, Tel Aviv, February 28, 2010 г., online: http://www.haaretz.com/print-edition/news/settlers-remember-gunman-goldstein-hebron-riots-continue-1.263834</p> </div> <div> <p>[28] Вж. “Christian Terrorist Jared Loughner wreaks havoc in Arizona, USA”, “Pakistan Daily”, Lahore, Karachi, Islamabad, Multan and Peshawar, Friday, January 14th, 2011 г., online: http://www.daily.pk/christian-terrorist-jared-loughner-wreaks-havoc-in-arizona-usa-22343/</p> </div> <div> <p>[29] Вж. напр. “The First WikiLeaks Revolution?” by Elizabeth Dickinson, “Foreign Policy”, published by the Slate Group, a division of Washingtonpost.Newsweek Interactive, LLC, Washington, DC, Thursday, January 13, 2011 г., online: http://wikileaks.foreignpolicy.com/posts/2011/01/13/wikileaks_and_the_tunisia_protests</p> </div> <div> <p>[30] Еврейка. <i>(Вж. напр. </i><i>“Hillary Has Jewish Roots”, from The Associated Press, CBS News, New York, NY, August 6, 1999</i><i> г.</i><i>, online: http://www.cbsnews.com/stories/1999/08/06/politics/main57322.shtml</i><i>)</i></p> </div> <div> <p>[31] Вж. “Clinton urges reforms by new Tunisian govt”, The Associated Press, Yahoo! News, Sunnyvale, CA, Sunday, January 16, 2011 г., online: http://news.yahoo.com/s/ap/20110116/ap_on_re_us/us_us_tunisia</p> </div> <div> <p>[32] “US embassy cables: Tunisia - a US foreign policy conundrum”, “The Guardian”, guardian.co.uk, London, Tuesday, 7 December 2010 г., online: http://www.guardian.co.uk/world/us-embassy-cables-documents/217138</p> </div> <div> <p>[33] Става дума за генерал Иди Амин Дада Умей (между 1923 и 1928 — 16 август 2003) ─ военен диктатор на Уганда от 25 януари 1971 до 13 април 1979 година. Иди Амин произлиза от племето каква и е роден в северозападната част на Уганда, близо до Кобоко. При управлението си той задълбочава още повече междуплеменните вражди, избивайки между 100 000 и 300 000 души, главно от племената аколи и ланго. През април 1979 г., след превземането на столицата Кампала от бунтовниците, бяга първо в Либия. Година по-късно намира постоянно убежище в Саудитска Арабия. Тамошното кралско семейство му изплаща нещо като пенсия.</p> </div> <div> <p>[34] “The brutal truth about Tunisia: Bloodshed, tears, but no democracy. Bloody turmoil won’t necessarily presage the dawn of democracy” by Robert Fisk, Middle East Correspondent, “The Independent”, London, Monday, 17 January 2011 Г., online: http://www.independent.co.uk/opinion/commentators/fisk/the-brutal-truth-about-tunisia-2186287.html</p> </div> <div> <p>[35] За първи път тази измама се появява през 1844 г. в списание със странното име „Обединено отцепване“. <i>(Вж. “Review: The Land of Israel, according to the Covenant with Abraham, with Isaac, and with Jacob” by A. Keith D.D., “The United Secession Magazine”, Published by John Wardlaw, Edinburgh, 1844 г., стp. 198.)</i></p> </div> <div> <p>[36] Shlomo Sand - “The Invention of the Jewish People”, Translated by Yael Lotan, Verso Books, London, New York, 2009 г., стр. 186.</p> </div> <div> <p>[37] Вж. „Ген. Любен Гоцев: „Трябва да спечелим изборите най-малко с 50 + 1 процента“, Продължение на стенограмата от 10 януари 1990 г. от съвещанието на колегиума на МВР , Христо Христов – „Мъртва хватка ― БКП искала да скрие доказателства за „възродителния процес“, Асоциация Разследващи Журналисти, София, дата не е посочена, online: http://www.investigation-bg.org/show.php?id=59</p> </div> <div> <p>[38] „Бивш съветник на вътрешен министър проговори: Жан Виденов тайно го дрогираха мултаците“, PlovdivMedia, Пловдив, петък, 14 януари 2011 г., online: http://www.plovdivmedia.com/34930.html Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[39] „Николай Радулов: 2000 от най-ценните хора на ДС са скрити завинаги!“, едно интервю на Светломира Димитрова, в. „Шоу“, брой 3 (585), София, сряда, 19 – 25 януари 2011 г., стр. 22.</p> </div> <div> <p>[40] „От Матея свето Евангелие“, гл. 27, ст. 24-26.</p> </div> <div> <p>[41] Следващият текст е откъс от подготвяната за издаване книга: <i>Георги Ифандиев – „1915 – истинският Холокост: Кой всъщност планира, финансира и извърши геноцида над арменците в Отоманската империя“</i>.</p> </div> <div> <p>[42] Вж. напр. Joseph Hacker – “Ottoman Policy Toward the Jews and Jewish Attitudes toward the Ottomans during the Fifteenth Century” в: Benjamin Braude and Bernard Lewis, Ed. – “Christians and Jews in the Ottoman Empire: The Functioning of a Plural Society”’, Holmes & Meier Publishers, New York, NY, 1982 г., стp. 117, 120.</p> </div> <div> <p>[43] Вж. Moshe Maoz – “Changes in the Position of the Jewish Communities of Palestine and Syria in the Mid-Nineteenth Century” в: Moshe Maoz, Ed. – “Studies on Palestine During the Ottoman Period”, The Magnes Press, 1975 г., стp. 142.</p> </div> <div> <p>[44]<i> В някои източници Исаак</i><i>. </i>(Вж. напр. Franz Babinger – “Mehmed The Conqueror and His Time”, Translated by Ralph Manheim, Princeton University Press, Princeton, NJ, 1978 г., стр. 412.)</p> </div> <div> <p>[45] Bernard Lewis – “The Jews of Islam”, Princeton University Press, Princeton, MA, 1984 г., стp. 135-136; същото във: Franz Babinger – “Mehmed The Conqueror and His Time”, Translated by Ralph Manheim, Princeton University Press, Princeton, NJ, 1978 г., стр. 412.</p> </div> <div> <p>[46] Вж. напр. Franz Babinger – “Mehmed The Conqueror and His Time”, Translated by Ralph Manheim, Princeton University Press, Princeton, NJ, 1978 г., стр. 103-104.</p> </div> <div> <p>[47] Talip Kucukcan - “State, Islam, and Religious Liberty in Modern Turkey: Reconfiguration of Religion in the Public Sphere”, “Brigham Young University Law Review”, Volume 2003, No: 2, Provo, UT, 2003 г., стр. 481, Бел. 34.</p> </div> <div> <p>[48]<i> Както обикновено евреите са изкарани най-големите „жертви”. Това твърдение е изключително пресилено.</i></p> </div> <div> <p>[49] Paul Dumont – “Jewish Communities in Turkey During the Last Decades of the Nineteenth Century in the Light of the Archives of the Alliance Israélite Universelle”, in Benjamin Braude & Bernard Lewis, Editors - “Christians and Jews in the Ottoman Empire: The Functioning of a Plural Society”, Volume I: The Central Lands, Holmes & Meier Publishers, New York, NY, 1982 г., стр. 221, Белжка 39.</p> </div> <div> <p>[50] Kemal H. Karpat – “Millets and Nationality: The Roots of the Incongruity of Nation and State in the Post-Ottoman Era” в: Benjamin Braude & Bernard Lewis, Editors - “Christians and Jews in the Ottoman Empire: The Functioning of a Plural Society”, Volume I: The Central Lands, Holmes & Meier Publishers, New York, NY, 1982 г., стр. 141-142, Бел. 39.</p> </div> <div> <p>[51] Vicki Tamir - “Bulgaria and Her Jews: The History of a Dubious Symbiosis”, Sepher-Hermon Press, Inc for Yeshiva University Press, New York, NY, 1979 г., стр. 58.</p> </div> <div> <p>[52] Пак там.</p> </div> <div> <p>[53] И този текст е откъс от подготвяната за издаване книга: <i>Георги Ифандиев – „1915 – истинският Холокост: Кой всъщност планира, финансира и извърши геноцида над арменците в Отоманската империя“</i>.</p> </div> <div> <p>[54] Неговата майка, робинята на старозаветния пророк. Евреите откраднали „Аврам“ от нас, българите. Прототипът на библейския им „пророк“ бил древният български учен и владетел Абар-Кам (ХХ век пр.Р.Хр.). Той пръв в света написал монография за вярата в един Бог – Тангра – Небесния Отец.</p> </div> <div> <p>[55] Авторът греши, но няма вина за това. По времето, когато той е живял и работил, много от документите свидетелствата и артефактите, с които днес разполагаме, все още не са били известни.</p> </div> <div> <p>[56] Г. Грец – “История на евреите”, том І, Бел. на Л. Тихомиров.</p> </div> <div> <p>[57] Богата вдовица, станала съпруга на Мохамед, когато била на 39 години, а той – на 24.</p> </div> <div> <p>[58] Всъщност на арамейски – древен тракийски (български) език, на който са написани и Старият, и Новият завет. По онова време евреите нямали свой език и ползвали арамейския.</p> </div> <div> <p>[59] Ревностен последовател на юдаизма.</p> </div> <div> <p>[60] Лев Александрович Тихомиров – „Религиозно-Философские основы Истории”, Приложение к журналу „Москва”, Москва, 1997 г., стр. 291-313, книгата е достъпна в pdf от online: http://lib.eparhia-saratov.ru/books/18t/tihomirov/tihomirov2/tihomirov2.pdf; „Ислам: Пророк ислама”, online http://www.netda.ru/belka/text_mil/islam_tihomirov.htm</p> </div> </div></td></tr></tbody></table><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">форумът</span>Bulgaria Timeshttp://www.blogger.com/profile/01519830534026729601noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7901571730564557512.post-24181567933451180392011-01-17T16:13:00.001+02:002011-01-17T16:16:33.873+02:00ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ,Георги Ифандиев - Част ІІ<span style="font-size:100%;"><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Политика<br /><br /></span><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Написано от Георги Ифандиев </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Понеделник,17 Януари 2011 </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Георги Ифандиев - Част ІІ</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Редуцирането на християните • Китай – бъдещата пенсионерска нация • Страхът и търпението, които ни обрекоха на унищожение</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Продължение.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Някой съмнява ли се, че днес живеем в условията на новия световен ред? И в него безмилостно</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">убиват децата ни</span></span> <span style="font-size:100%;"><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Има ли значение как го правят? Важен е резултатът – по-малко бели християнчета на планетата. Само през последната седмица у нас поради доказана докторска грешка си отиде една жива кукла – 4-годишната Гергана Илиева.[1]</span></span> <span style="font-size:100%;"><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">По същото време във Великобритания без време замина в отвъдното 3-годишната Лана Еймийн, дъщеричка на доктор.[2] Нашето детенце почина от усложнения след операция от сливици; английското момиченце – поради спестена от медиците инжекция на стойност... 6 лири. И двете станаха жертва на политиката на безхаберие и икономии, провеждана в уж здравните системи на две от страните от Евросъюза. Губим свежа българска, християнска кръв. Намаляват шансовете ни след нас някой да продължи да носи гордото име българи. Изчезваме! Явно единствено по това сме се изравнили с водещите европейски държави. Каква печална статистика!</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">По същото време „гениалните“ дейци на Интернационала отрекоха поредното Божествено, ако щете ̶ природно правило. Те обявиха, че „шест месеца майчино кърмене може да навреди на бебетата“![3]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Сякаш нашите майки, баби и прабаби не са знаели какво е най-доброто за техните рожби! Като че ли не сме живи и все още достатъчно издръжливи, та въпреки всичко поне да устояваме? Поставен в нашите условия, всеки западняк не би оцелял повече от седмица.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">My darling daughter died for the lack of a L6 jab: Grief and anger of swine flu victim's doctor fatherКой има полза от това? На първо място корпорациите, които произвеждат изкуствени бебешки храни. А след тях онези, които желаят да манипулират здравето на гоите. Никога няма да срещнете подобна публикация в израелския печат. Тъй като през ХVІІІ век наследниците на фарисеите – съвременните равини, поменили схващането си за образованието.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Дотогава знанието било привилегия на самите тях и на приближените им – номенклатурата. Обаче те проумели, че притежаването на световните финанси и високото образование – дори постигането на монопол в някои сфери на познанието, са най-преките пътища към световното господство. И разпоредили евреите да учат. При това предимно медицина и право, за да държат в ръцете си физическото и общественото здраве на гоите. Освен това да създават и контролират средствата за масова информация.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Ала кой ни е виновен, че напълно незабелязано у нас и почти без внимание на Запад остана установеният чрез дългогодишни наблюдения и посредством лабораторни изследвания факт: аутизмът се дължи на ваксините. Още през 2008 година възприеманото като авторитетно списание „Тайм“ изнесе достатъчно достоверни данни, които доказват не само това, но и още куп други беди, причинени от ваксините.[4] Днес много други медии се мъчат да пробият наложеното от Братството информационно затъмнение. Тук – тишина.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Разбира се, официалните власти на Запад отрекоха. Пригласяха им големите корпоративни средства за масова дезинформация. Те съвместно провъзгласиха резултатите от споменатите изследвания за... „фалшификация“.[5] Обаче честните гласове на медици от цял свят вече години наред се борят за премахването на задължителните ваксинации.[6] Сами трябва да решите на кого да вярвате и трябва ли да извършвате предателство спрямо бъдещето на собствените ви рожби. Принудителното ваксиниране е поредната крачка към национализацията на децата ви. С него Братството постепенно и неусетно ни лишава от продължаване на рода, на народността.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Все пак преди всичко се запитайте кои печелят от ваксинирането? Имайте предвид, че годишният оборот на фармацевтичните компании превишава постъпленията от търговията с оръжие. А докторите трупат големи пари от същата индустрия за производство на „лекарства“ или на бавна смърт.[7] Значи някой умишлено разболява или ликвидира потомството ни. Прави го, за да ни отнеме бъдещето, като трупа несметни печалби от това пъклено дело. И това ли е „конспиративна теория“?</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Необразоваността е само част от интернационалната програма</span></span> <span style="font-size:100%;"><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">за редуциране [намаляване] на населението на земята. Преди всичко тя е прицелена в ликвидирането на християнството. Както и на онези народи, които са в състояние да представляват някаква заплаха за Интернационала. На първо място Китай. Още преди близо седем десетилетия тази древна страна падна под меча на новия световен ред. Обаче след като роденият от Интернационала тамошен терористичен комунистически режим оказа съпротива, му скроиха капата, както се казва.</span></span> <span style="font-size:100%;"><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">„Езикът на [Милтън] Фрийдмън е малко странен, не е ли така? Той дефинира като „социалистически“ държави онези, които имат ограничения на работната седмица, компенсация при безработица и синдикални права на труда. „Капиталистическата“ държава Китай е тази, в която държавата владее и контролира това, което Маркс, Ленин и Мао нарекоха „средства за производство“. Съжалявам, може да наречете Китай пиле, но то няма да полети. Ако Китай днес е капиталистическа държава на свободния пазар, тогава аз съм Парис Хилтън.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Истината е, че китайската икономика се възвиси, защото упорито отказваше тинтири-минтирито на свободния пазар на Фрийдмън: че държавата трябва да престане да е собственик, да регулира и да контролира индустрията. Новото неравенство не е моторът на нейния успех, а мярката за властта на един малоброен елит, който изсмуква увеличението на производителността. Да, Китай приема избрани елементи от „капитализма“. Това е грозната част. Китайският капитализъм, изглежда, е ограничен до спекулациите с недвижима собственост в Шанхай, превръщането на шефовете на комунистическата партия в милионери...“[8]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Наследникът на председателя Мао – масонът Дън Сяопин, въведе задължителното правило за едно дете в семейство. И само след още четвърт век този „фанатичен диктат на Комунистическата партия ще превърне Китай в най-остарялата нация в световната история. Една трета от милиард възрастни пенсионери, представляващи 25 на сто от смаляващото се население, ще създадат производствена криза, която е отвъд човешкото въображение.“[9]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Hannah had been injured bv vaccinesПак благодарение на комунистите същата съдба вече се стовари върху българите, макар повечето от тях да не го осъзнават. След максимум две десетилетия няма да има кой да изкарва пенсиите на днешните четиридесетгодишни, които с лекота ругаят поколенията на своите родители, баби и дядовци. Още по-страшно е, че когато Китай се превърне в една истински пенсионерска нация, българите ще бъдат малцинство в собственото си Отечество. Тази зловеща прокоба виси с пълна сила над цяла християнска Европа. В началото на тази година английските медии се изфукаха с нарасналата раждаемост в страната. Обаче не се осмелиха да представят етнически разрез на това „постижение“.[10] Той щеше да очертае тенденция, която е идентична с тази в България. Същото се отнася до Франция, Германия и с далеч по-голяма сила до Белгия, Холандия и почти всички останали страни на Стария континент. Косово би следвало да е обеца на ухото ни, но уви...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Ако перифразираме стария рефрен, днес можем да пеем: „Искам да съм циганин в Народна република България“... Живот без разходи – няма наеми, такси за електрическа енергия и вода, данъци, всякакви други тегоби. Интернационални „правозащитни“ организации, съставени от нашенски майкопродавци, бранят по-тъмно зелените по-яростно от юдеи крепостта Масада. И всячески се стремят да наложат правилото, че законите не важат за тази „етническа група“, обречена не след дълго да владее прекрасната ни Татковина.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Както малцинствата у нас ползват привилегии, така навремето Йосиф Броз Тито[11] отпускаше безлихвени заеми на албанското малцинство в Югославия. Насърчаваше заселването на шиптърите – древни българо-илири – в областта Косово. Резултатът е известен. В наши дни сръбската „Света гора“ е разбойническа ислямска република, предназначена да бъде европейски център за всякаква контрабанда. Нито управниците ни, нито населението се впечатли достатъчно. Нашият отказ от раждане и масовата имиграция продължават без отслабване. С тевтонско упорство се катерим по пътя, който ни води към бездната на нашето небитие като народ. Егоизмът е надделял над чувството за общност и самосъхранение. Чия е вината?</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Кой ще раздава въженцата?</span></span> <span style="font-size:100%;"><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Ние сами се предадохме и се примирихме с унищожението, на което ни подложиха първо комунизмът, а сега новият световен ред, което е едно и също. Без да сме осведомени, да анализираме и да подирим истината, повярвахме в някаква „нежна революция“. Кой от вас осмисля, че революциите задължително сриват дворците. Това е първата им задача.</span></span> <span style="font-size:100%;"><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Така е станало в Англия при Кромуел – крал Чарлз І бил обезглавен. Какво се е случило с кралското семейство и аристокрацията по време на Френската революция? Нейното „величие“ се определя от гилотината и от онези 1,5 милиона човешки снопа, паднали по време на нейната смъртоносна жътва.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Ами двете революции в Русия от 1917 година? Каква била участта на християнския император Николай ІІ, на неговите роднини и близки и на цялата благородническа класа? Най-пресният пример е въстанието, осъществено преди всичко чрез връзките във “Facebook” в Тунис сега. Разбунтувалата се тълпа (друга тема е кой я финансира и вдигна) изгори богаташките палати. Сред разрушените имоти е и луксозната къща на дългогодишния диктатор, сваления президент Зине ал-Абедин Бен Али. Дъщерите му Несрин Сирин бяха арестувани. Обаче под „странния“ натиск на френското правителство и лично на президента Никола Саркози им разрешиха да отлетят за Париж.[12]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Да не отиваме далеч, а просто да се върнем назад във времето у нас. Георги Димитров спестил смъртта на тукашното царско семейство и го изпратил в изгнание. Затова видяхме благодарността към комунистите на бившия Симеон ІІ. Няма дим без огън, нали? Обаче друг, безмилостен бил подходът на „вожда и учителя“ спрямо политическия, стопанския и културния елит на нацията ни. Eто какво си спомня един от онези, които с огън и меч наложиха юдео-болшевишкия терор в страната ни, някогашният шеф на управление СМЕРШ[13] на НКВД Павел Судоплатов, приближен до еврейския касапин Лаврентий Берия (по майка Берман):</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">„В България ситуацията бе уникална. По време на войната често се срещах с Георги Димитров, който оглавяваше Коминтерна до разпускането му през 1943 г. В течение на година той бе първи директор на Международния отдел на ЦК на КПСС. Когато през 1944 г. се завърна в България[14], Димитров позволи на царицата и сина й – престолонаследника, да напуснат страната заедно със своя персонал, богатство и имущество. Усетил заплахата, която може да дойде от монархисти-имигранти, Димитров реши да елиминира цялата политическа опозиция. Той прочисти и ликвидира всички ключови фигури от бившия парламент и правителство на царистка България. В резултат на това действие, което днес щеше да бъде смятано за терористичен акт, Димитров бе единственият комунистически лидер в Източна Европа, който не бе изправен срещу съществуваща имигрантска организация на Запад. В продължение на повече от тридесет години[15] последователите на Димитров използваха липсата на политическа опозиция. Бившият български министър на отбраната генерал Иван Генаров[16], който във военните години работеше под мое ръководство в Четвърто управление [на НКВД], по-късно, когато през седемдесетте се срещнахме в Москва, ми каза, че България „е единствената социалистическа страна без никакви дисиденти на Запад, защото самите ние научихме от вас урока и ги унищожихме, преди да бъдат в състояние да избягат на Запад”.”[17]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">SPECIAL TASKSТози безмилостен терор е сред основните причини за нашето поведение в онези ужасни времена, по време на диктатурата и сега. Сам Судоплатов признава, че „това действие днес щеше да бъде смятано за терористичен акт“. Ние не подирихме сметка от терористите. Оставихме ги не само да умират спокойно от естествена смърт в леглата си и дори в създадената от тях Правителствена болница за привилегировани. Допуснахме техните наследници да се качат на главите ни, вече като узаконени капиталисти. А слугите им ― вземете например Димитър Попов, Филип Димитров, Стефан Софиянски, Иван Костов, Симеон, Б.Б., Ахмед Доган и останалите ― да изпълняват бодри маршове, написани от същите архипрестъпници. С тях на уста отиваме на избори, а от там – към пропастта, от която няма излизане.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Не съществува друга страна, в която да е бил създаден, разпространяван и да е предизвиквал бодър смях анекдот като следния: „Тодор Живков и Политбюро решили да проверят докъде се простира търпението на народа. За да знаят има ли смисъл да се притесняват за властта и живота си. Разпоредили на директорите на предприятията да удвоят производствените норми. Хората бачкали и си траели.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Живков и компания доволно клатели глави и наредили да бъде върната шестдневната работна седмица. Всичко минало спокойно, без никаква съпротива.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Тогава червените фашистки гаулайтери разпоредили да бъдат премахнати почивните дни и отпуските. Пак нищо. Смаяни и дори донякъде раздразнени, те издали заповед партийните секретари да обявят, че предстои всеобщото бесене на трудещите се.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">На следващия ден председателят на първичната партийна организация в един завод свикал работниците и служителите на събрание. Както обикновено, нямало отсъстващи. Пред насъбралите се хора другарят обявил: „Утре ще ви бесим.“</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Последвало мълчание. Ядосаният партиен секретар троснато попитал: „Има ли въпроси?“ Сред тишината се чул уплашен гласец: „А въженцата кой ще ги дава – профсъюзът или да си ги носим от къщи?“</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Това представляваме и с нищо не сме подсказали, че заслужаваме по-различна съдба. След като търпим недокоснатата алчно червена номенклатура да ни ръководи, да владее икономиката, културата, медиите. Старите комунистически кадри, всякакви явни и тайни милиционери не слизат от екраните на телевизорите и от страниците на печата. Сякаш искат да докажат колко прав е бил другарят Тодор Живков, когато е декларирал, че: „Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията.“</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Не е ли позорно, че офицерите от ДС Иван Гарелов, Стефан Солаков и Велизар Енчев водят телевизионни предавания, а агентът на Шесто с псевдоним „Димитър“ раздава естетически и морални оценки от тоалетно пожълтелия най-тиражен всекидневник? Съветски възпитаници, неминуемо свързани с болшевишките тайни служби, бръщолевят из всички медии. Доказани ченгета, чиято връзка и зависимост от репресивния апарат на кървавия тоталитарен режим бе документално доказана, все така раздават Тяхната интернационална „справедливост“ из средствата за всеобщо оглупяване.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Самата министър-председателка призна, че „най-гледаната“ телевизия – bTV – принадлежи на офицера от ДС Красимир Гергов.[18] Доскорошна служителка на същото правешко отроче във фирмата му „Триада Комюникейшън“ и в bTV оглавява втората по гледаемост „частна“ телевизия – Нова.[19] „Най-слушаното“ уж частно радио е дадено на изполица на агента „Карак“ – Радосвет Радев. Смятаната за официална премиерска електронна информационна агенция „Фокус“ се води на офицера Красимир Узунов, всъщност агента на ДС „Завадски“. Само допреди три седмици агентът на ДС „Бор“ – Тошо Тошев, се мъдреше начело на откраднатия от българите вестник „Труд“, а днес вече надзирава и контролира цяла пресгрупа. Ще прозрете ли някога, че всички влиятелни медии продължават да бъдат в ръцете на Политбюро? „Собствениците“ са просто фасада, зад която се крие изкривеното в злобна гримаса лице на старата алчно червена номенклатура.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Има си крушка опашка - китайската карта: Интернационалният медиен магнат Рупърт Мърдок и неговата комунистическа съпруга, китайката Уенди Денг (двамата вляво), на вечеря е Белия дом със семейство Лора и Джордж Буш.Защо не си задавате въпроса: как така дават думата на всички комунисти и ченгета, те не слизат от екраните на телевизорите и от страниците на вестниците, а затварят устите на дръзналите да изнасят истината? От какъв зор продължавате да ги гледате, слушате, четете и не спирате де се поддавате на Тяхната пропаганда. ТЕ разпалват любопитството ви с всякакви скандали, които имат отношение към преразпределението между различни кланове на номенклатурата на обилни финансови потоци, на производства, на нелегални пазари, на търговски сделки и преди всичко на контрабандни канали – изобщо – на сфери на влияние. Та тези блудкави едноактни пиески нямат никакво отношение към вашия живот. Без декомунизация, съдържаща лустрация и конфискация с последваща справедлива приватизация, този театър ще продължи докато шаваме... Друг начин няма. Всичко останало увековечава властта на номенклатурата. Затова не се занимавам с дребните симптоми, като пълноводната река от скандали, която от години, а през последните месеци изключително буйно приижда и ни залива.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Струва си да припомня един епизод от живота на земеделския лидер Георги Михов Димитров ― Гемето, който след сътрудничеството си с комунистите успява да се измъкне от желязната им хватка и да избяга в САЩ. През 1948 г., вече в имиграция в САЩ, а не в СССР, той се явява пред подкомисия на Конгреса, за да даде показания за дейността на комунистите в Щатите и „за връзките им с българските и славянските имигрантски групи”. Към края на разпита конгресменът Ричард Никсън – бъдещ президент на Съединените щати, настоява да узнае повече за това дали въведеното някога в България законодателство за ограничаване на дейността на комунистите е било ефикасно. Гемето се мъчи да заобиколи преките отговори. Но Никсън настоява.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">„... И Димитров казва, че законът не би бил от голяма полза в борбата срещу комунистите, тъй като те непрекъснато работят извън него. Те много добре съзнават, че могат да бъдат победени само със средствата, които използват срещу своите врагове… Срещу тях трябва да се използват собствените им конспиративни методи. Необходимо е да се използват всички средства, които биха възпрепятствали дейността на международната конспирация, при това без никакво отлагане, защото по-късно вече няма да можете да използвате тези средства, дори да искате.”[20] Не само не можаха, а изобщо никога не са имали сериозни намерения за това. ТЕ са господарите на другарите, баш комунистите.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Във ФРГ истинската денацификация започна чак през първата половина на шейсетте години – двадесет лета след края на войната. Тук никога няма да има декомунизация. Министър-председателката е потомствена комунистка, шефката на парламента е комунистка и партийна секретарка при това. Мухата Це Це на ГЕРБ, това физкултурно чудо, което сложиха за вътрешен министър, е комунистка и наследница на дългогодишен шофьор в репресивното ведомство, возил и Григор Шопов – Живковия заместник-министър на МВР, който отговарял за ДС. През 1987 г. самата Це Це е започнала работа в едно от най-важните звена на МВР ― Централното информационно организационно управление на МВР. Някои посочват, че по онова време това е било подразделение на Седмо управление на ДС.[21]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Обаче както преди две години отбелязах, „народните маси” викат „да живей” и се интересуват от личния живот на снахите на Политбюро – Лили Иванова, Йорданка Христова, Богдана Карадочева, Искра Радева и от днешния „хай-лайф“, съставен от номенклатурни безумци, техните отрочета и евтините им силиконови държанки. Реставрацията на живковизма се усеща навсякъде. Къде е телохранителката на диктатора, която на всичко отгоре не крие възхищението си от него? Начело на изпълнителната власт, при това представяща се за... „дясна“! Президентът е комунист, платен агент и историк на БКП?! Накъдето и да се обърнете, все родени в Москва или учили там. Без Живков ― по живковски.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Например уволниха шефа на ДАНС Петко Сертов поради некадърност и го изпратиха на... тиха дипломатическа работа. Също както постъпваше Тато. Кой оглави митниците? Комунист, доносник и Живков милиционер! Поне половината депутати, министри и областни управители са агенти на комунистическите служби – местни и задгранични. „Бизнесмените“ – също, без нито едно изключение. И „културтрегерите“ не са по-назад. Ореваха орталъка, защото били „недооценени“. А къде са им произведенията? Тяхната жалба е по сигурното и незаслужено тлъстото им заплащане от времената на „социалистическия реализъм“. Природата и населените места са съсипани от техните партизански „творби“. Понастоящем значителна част от тяхната пошла болшевишка кинопропаганда е провъзгласена за „шедьовър“. Какъв е критерият? Вдигнатата ръка с шмайзера на съветския окупатор от паметника срещу турското посолство в София. Същия, за чието сваляне през последните шест-седем години Георги Жеков призоваваше. Накрая „лаврите“ на „антикомунисти“ обраха невзрачни болшевишки ченгета начело с другаря Иво Инджев.</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Необходимо отклонение</span></span> <span style="font-size:100%;"><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Димитров описва подробно ужасите, сполетели неговата странаНапоследък в най-различни казионни „протести“ се включва някаква Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“. Някой от вас интересувал ли се е от биографията на покойната патронка на тази алена дружинка? Как така, ще рекат някои, тя беше американска гражданка. И какво от това? Даже още по-лошо. Или фактът, че често гостувала на съветския юдейски комунистически олигарх Борис Березовски[22] също е нещо, с което би трябвало да се гордее?</span></span> <span style="font-size:100%;"><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Истината е, че тези ченгета развяват като свое знаме покойната Анна Политковска, паднала жертва на вътрешнопартийните разпри в КПСС и СССР, понастоящем... Русия. Ето какво се знае за това същество:</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">„Анна Степановна Политковска е родена през 1958 г. В Ню Йорк, в семейството на високопоставени съветски дипломати. По някои сведения главата на семейството е работил по разузнавателна линия под дипломатическо прикритие. Днес неизвестно защо това се смята за компромат...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">След края на дипломатическата му мисия семейството на Анна Степанова се настанило в Москва. Разбира се, всички пътища били отворени пред момичето от номенклатурно семейство. Тя постъпва в свръхпрестижния по онова време журналистически факултет на Московския държавен университет, който през 1980 г. завършва.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">През 1978 година Анна се омъжва за Александър Политковски, станал известен като водещ на предаването „Взгляд“.[23] По-късно, макар не задълго, нейният избраник се прослави като народен депутат...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">От 1982 г. Анна работи в най-големия съветски вестник „Известия“...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Трябва да отбележим още, че журналистът със съветска закалка бе смятан не само за „пишещ човек“, но и за обществен деец. Съвсем конкретни решения биваха предприемани по материали от журналистическите разследвания, а вестникарите имаха право да задават въпроси на началниците и се ползваха от него – вярно, в известни граници. В пристъп на вредна сантименталност един съветски писател нарече журналистите „съвестта на една безсъвестна власт“. От тях не очакваха „факти“, а „справедливост“.[24] Политковска беше готова да раздава такава справедливост – толкова, колкото хартията можеше да понесе и цензурата бе в състояние да допусне.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Наистина още тогава можеше да се забележи, че младата журналистка не само не си прави труда да проверява фактите, но страда от онова, което се нарича „предоверяване на източника“.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Трудно е да се каже кога Анна Политковска е оформила своите убеждения. Най-вероятно тяхната основа – яростната омраза към „тази страна“ – тя е усвоила от своите родители: не е тайна, че в онези времена главните „дисиденти“ бяха функционерите, обгрижвани от съветската власт, особено пътуващите зад граница, опитали сладкия живот в чужбина...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Обаче през 1991 г. тя поиска и получи американско гражданство. Основанието за това – родила се е на територията на тази страна. Историята е мътна: на практика, по законите на САЩ онзи, който се е родил там, автоматично получава гражданство, но това правило не важи за семействата на дипломатическите работници... Така или иначе Политковска иска да стане гражданка на най-старата демокрация в света и става такава. Двойното гражданство облекчава живота й и нейното придвижване по света.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">През 1994 г. Политковска получава работа като наблюдателка в „Общ вестник“ – образцово демократично издание. Егор Яковлев обожава младата журналистка и с всичко подпомага нейната кариера. Тя бързо става началничка на отдел „Извънредни произшествия“.“[25]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Кой е Егор Яковлев? Досещате се, че е евреин, дърт номенклатурен кадър. Учил е в Колумбийския университет в Ню Йорк заедно с прословутия офицер от КГБ Олег Калугин.[26] Преди време бе публикувана снимка, направена през петдесетте години в Колумбийския университет в Ню Йорк. На нея са увековечени заедно бъдещият генерал от КГБ и днешен „западен демократ” Олег Калугин и също бъдещият член на Политбюро на ЦК на КПСС, масонът Александър Николевич Яковлев, в компанията на щатни сътрудници на ЦРУ.[27] Нищо чудно, ръководствата на двете страни и на техните тайни служби почти винаги са действали в синхрон.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">От 1956 г. Яковлев работи в централните съветски вестници. С какво доверие на КПСС и КГБ се е ползвал, личи от факта, че по време на Пражката пролет от 1968 г. е бил кореспондент на в. „Известия” в Прага. „През 1986 г. Яковлев става заместник-председател на Агенцията по печата „Новости“ (АПН) главен редактор на вестник „Московские новости“. През есента на 1990 г. [с помощта на приятеля си Михаил Горбачов] успява да постигне независимостта на вестника от АПН. През годините на преустройството, започнато от Михаил Горбачов, той става едно от водещите либерал-демократични издания. През 1991-1992 г. Яковлев заема поста председател на Всесъюзната телерадиокомпания (ВТРК), която по време на неговата работа е преименувана на Руска теле- и радиоразпръсквателна компания „Останкино“.“[28]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">И Цветанов бил от ДС, твърдят от БСПВисшите съветски кагебистки номенклатурни кадри Егор Яковлев и Анна Политковска са образецът за „свобода“ и „демокрация“, както са изповядвани от тукашните „опозиционери“. Защо търпите всички тези „политковци“ и прочие неодраскани комунисти и ченгета, по каква причина понасяте всичко това и докога? Не ви ли дотегна да ви правят на маймуни? Къде е вашият морал? Не е ли по-добре да прочетете свястна книга или да гледате приемлив филм, вместо да прахосвате времето си с подхвърлените от Интернационала долнопробни интриги и забавления? Нима не знаете, че който е предал веднъж, ще го стори отново? Не сте ли проумели, че „не наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете ще се спукат, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят“?[29] Тези оцапани до ушите с всякакви престъпления – физически и духовни убийци и мародери – нямат право да говорят. Ако не им „изтръгнете езиците“, се лишавате от шанса да прогледнете и да зърнете истината. А Сам Бог е казал: „... И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“[30]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Можете ли за миг да допуснете, че някой, който е членувал в престъпни организации като БКП, БЗНС, ДС, БСП, СДС, ДПС, НДСВ, ДСБ, ГЕРБ и пр., може да бъде свестен? Какво го е накарало да се присъедини? Ако е вярата в безумието, наречено „комунистически идеал“, това издава душевна нищета, недоразвито съзнание, склонност към внушение и измама. В случай че е заради кариера, такова същество, отдадено на материалното, е способно на низ от подлости и злини. В състояние съм да допусна промяната на такива люде, само ако не се тикат като фарисеите по предните редици и не се мъчат да поучават. Нека преживеят своя катарзис, пък след време бихме могли да видим... И то ако само, ако не са извършили по-големи престъпления от дребно съучастие.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Колко от вас мислят и постъпват по този начин? Сега разбирате ли как със своето малодушие обрекохме и децата си? Съзнавате ли, че още не е съвсем късно да обърнем процеса. Имате ли желание и сили за това? Или ще си отиваме поединично, тихо и незабележимо, както и живяхме? Тогава от какъв зор сме на този свят?</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Не вярвате, че сте виновни?</span></span> <span style="font-size:100%;"><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Няма как рибата в морето да види птицата в небесата. Работата е започнала отдавна. С откъсването на хората от вярата в Бога, чрез подмяната на традиционния християнски морал и общочовешките ценности с псевдосвободата на хаоса и слободията. Доброто възпитание и маниери са захвърлени в гардероба като част от безвъзвратното минало. Изместени са от грубата безцеремонност и насилие. Кавалерството предизвиква презрение. Безнравствеността, порнографията и разгулът са нещо, което не само не предизвиква възмущение, особено у младите жени. А напротив, възприети са като мярка за разкрепостеност?!</span></span> <span style="font-size:100%;"><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Някогашният по човешки уютен свят със своите квартални магазинчета и гостилнички са спомен. Интернационалистите ни го откраднаха. За да го заменят с нов и привидно по-удобен, но лишен от атмосферата на личната свобода и избор. Огромни универсални магазини, погрешно, какъвто е обичаят на типичното американско невежество, наречени „молове”,[31] предлагат всичко друго, но не и топлината на човешкото общуване по съседски. Кварталните градинки и дърветата по улиците изчезват, сякаш са мартенски сняг. Отглеждаме поколенията си в такава хладна среда. И няма какво друго да очакваме, освен отчуждение и отдалечаване от изконните традиции и ценности. Живот в молове, в които неговата цена се лепи с някакъв прибор и не означава нищо особено. Как убийствата и самоубийствата няма да зачестяват? И как младежите още невръстни да не посягат към наркотиците? Това спасение ги дебне от всеки ъгъл – до училището или киното... То им предлага измамното обещание за бягство в един човешки свят. Във все още незрелите представи на юношите този илюзорен свят е розов, какъвто никога не е бил и нашият, изчезващият. И все пак той бе по-приятен. Свърши, но за нас, обикновените хора и за нашите деца и внуци. Не и за Братството.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Анна Степановна ПолитковскаяВ разговор с един илюминат, младият германски изследовател Ян Удо Холей, който пише с псевдонима Ян ван Хелсинг, узнава неща, които карат косите да настръхнат: „Смених темата. Започнах да говоря за децата и посочих, че масмедиите умишлено водят хората до затъпяване и ги принизяват. Той отговори: „Със сигурност. Но всеки може да избира кое предаване да гледа. От нас не идват единствено порнографските канали, които разяждат духа, но и театралните представления и концертите. Допускате ли, че гледам Talk-Show?[32] Това са неща за най-нисшите. С тези неща занимаваме тълпите, за да не вършат други глупости. След няколко години всички те ще имат чипове под кожата си и вече няма да могат да правят бели. Смятате ли, че възпитаваме моите деца и децата от останалите наши семейства по същия начин, като останалите младежи? В никакъв случай. Нашите деца са спретнати и елегантни. Посещават елитни училища, говорят по няколко чужди езика и мислят глобално. Това са бъдещите водачи. Виждате как изглеждат днешните млади хора. Някои дори не се поглеждат в очите, какво остава да си стиснат ръцете или да проведат смислен разговор помежду си. Признавам: ние ги объркваме. Ала всеки сам решава дали да се остави да го объркват – сам носи отговорността за това… Който търси, намира. Но повечето хора изобщо не желаят да търсят. Ето защо ние не ги различаваме от животните. Защото като тях не търсят. Ясно ли ви е? Онзи, който не използва своя ум и не се бори за свободата си, не усеща нейната липса.”[33]</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Стопяването на средната класа </span></span> <span style="font-size:100%;"><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">̶ една от целите на илюминатите-комунисти, предвождани от Ротшилд, е постигната. Това е факт навсякъде по света. Чрез собственото си свръхбогатство и непрестанното причиняване на разорения и бедност сред мнозинството, тези потайни фигури добиват много власт, абсолютна власт. На Кристиан (Кръстьо) Раковски[34] му се струва, че лорд Лайънъл Ротшилд „би могъл да бъде същата личност, която е създала революционния Интернационал. Това е дело на гений: да успее чрез капитализма да натрупа възможно най-голямото богатство, да тласне пролетариата към стачки, да посее безнадеждност и успоредно с това да създаде организация, която да обедини пролетариите с цел да ги хвърли в революция. Това е все едно да напишеш най-величествената глава в историята. Даже повече. Спомнете си вече познатата ви фраза, изречена от майката на петимата братя Ротшилд: „Ако синовете ми поискат, повече няма да има никакви войни.”[35] Това означава, че те са били арбитрите, господарите на мира и войната, но не и императори. В състояние ли сте да си представите, че този факт е от такова космическо значение? Войната не е ли всъщност едно от проявленията на революцията? Война – Комуната.[36] От този период насам всяка война бе гигантска крачка към комунизма.”[37]</span></span> <span style="font-size:100%;"><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Хаим Раковер или ако щете Раковски е бил напълно прав. Стигна се дотам, че реши ли Братството, в Съединените щати е възможно всеки идиот с тъмно минало не само да бъде издигнат за кандидат-президент, но и да влезе в Белия дом. Това отдавна не е изключение или случайност, а правило. И така поредният имбесил, свързан с тайните общества и прикован като срамно подобие на Прометей към позорния стълб на собствените си грехове, без умора, като умопобъркан развява одрипавялото знаме на псевдодемокрацията и претендира да раздава световна справедливост!</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Ако помислите сериозно, постараете ли се да анализирате, няма как да не се убедите, че демокрация е просто една словесна конструкция. Тя разчита на уникалното качество на думите да прикриват срамотиите на истината, като извеждат своята форма на авансцената, а съдържанието си оставят в гримьорната.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Какво се крие зад това понятие и възможно ли е то да бъде осъществено в живота? На това ще се спрем в следващата част на настоящата поредица. Имайте търпение и мислете.</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Следва.</span></span> <span style="font-size:100%;"><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Първата част можете да прочетете тук:</span></span> <span style="font-size:100%;"><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">За липсата на образование или крахът на християнската цивилизация • Кой и защо ликвидира образованието в цивилизования свят • Малограмотни послушници са необходими на новия световен ред</span><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[1] Вж. Напр. „Лекарска грешка убила малката Гергана“, в. „24 часа“, 24 часа онлайн, София, вторник, 11 януари 2011 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=737258</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[2] Вж. “My darling daughter died for the lack of a £6 jab: Grief and anger of swine flu victim’s doctor father” by Sophie Borland and James Tozer, “The Daily Mail”, MailOnline, London, Friday, 14th January 2011 г., online: http://www.dailymail.co.uk/news/article-1346971/My-darling-daughter-died-lack-6-jab-Grief-anger-swine-flu-victims-doctor-father.html</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[3] Вж. “Six months of breastfeeding alone could harm babies, scientists now say: Fresh review of evidence contradicts WHO guidance leaving campaigners outraged and mothers baffled” by Sarah Boseley, “The Guardian”, London, Friday, 14 January 2011 г., online: http://www.guardian.co.uk/lifeandstyle/2011/jan/14/six-months-breastfeeding-babies-scientists</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[4] “Case Study: Autism and Vaccines” by Claudia Wallis, “Time”, New York, NY, Monday, March 10, 2008 г., online: http://www.time.com/time/health/article/0,8599,1721109,00.html</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[5] Вж. напр. “The Autism Vaccine Hoax: A tragic scare campaign is exposed as “fraud”, “The Wall Street Journal”, New York, NY, Saturday, January 8, 2011 г., от online: http://online.wsj.com/article/SB10001424052748704739504576067801877449500.html</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[6] Препоръчвам книгата на нашия хомеопат д-р Атанас Гълъбов – „Световната конспирация срещу здравето“. Наясно съм, че у нас не уважават местните автори, което говори зле за националното ни самочувствие.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[7] Вж. напр. “Pay Dirt: Hundreds of Doctors Earned Big Money from Drug Companies” by Kim Carollo, ABC News Medical Unit, “Good Morning America”, ABC.com, New York, NY, October 25, 2010 г., online: http://abcnews.go.com/Health/Wellness/drug-companies-payments-doctors-revealed-database/story?id=11929217</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[8] Грег Паласт – „Въоръжена лудница: От Багдад до Ню Орлийнс – мръсни тайни и странни истории за един побеснял Бял дом“, Издателство „Дилок“, София, 2009 г., стр. 189, 190-191.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[9] Пак там, стр. 202.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[10] Вече писах, че сега най-популярното име в Англия не е Джон или Джак, а... Мохамед. (Вж. “Mohammed is now the most popular name for baby boys ahead of Jack and Harry” by Jack Doyle, “The Daily Mail”, Mail Online, London, 28th October 2010 г., online: http://www.dailymail.co.uk/news/article-1324194/Mohammed-popular-baby-boys-ahead-Jack-Harry.html)</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[11] Всъщност името му е Амброз, а Тито е псевдоним; според някои автори той представлява съкращение на Тайная Интернациональная Террористическая Организация – сиреч Тайна интернационална терористична организация, което, като познаваме акъла на интернационалните революционери, изглежда съвсем вероятно.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[12] Вж. напр. “Britons’ gun terror after armed mob besieges coach as they try to escape Tunisian riots” by Nick Pisa, “The Daily Mail”, Mail Online, London, Sunday, 16th January 2011 г., online: http://www.dailymail.co.uk/news/article-1347626/Britons-gun-terror-armed-mob-besieges-coach-try-escape-Tunisian-riots.html?ITO=1490; “Tunisia set for coalition government with more talks planned”, “Euronews”, Lion, France, Saturday-Sunday, 15-16 January 2011 г., текст и видеорепортаж от online: http://www.euronews.net/2011/01/15/tunisia-set-for-coalition-government-with-more-talks-planned/; “Uprising brings joy to Tunisia – and fear to the region's autocrats” by Elaine Ganley and Bouazza Ben Bouazza in Tunis and David Randall and Maryrose Fison in London, “The Independent”, London, Sunday, 16 January 2011 г., online: http://www.independent.co.uk/news/world/africa/uprising-brings-joy-to-tunisia-ndash-and-fear-to-the-regions-autocrats-2185820.html</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[13] Съкращение на руския израз „смерт шпионам“ – „смърт на шпионите“.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[14] Авторът греши; това става чак през 1946 г.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[15] Вече на 60. </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[16] Судоплатов отново греши – Винаров и последният май никога не е заемал тази висока длъжност; допускам и грешка на преводача, редактора, коректора.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[17] Pavel Sudoplatov and Anatoli Sudoplatov with Jerrold L. and Leona P. Schecter – “Special Tasks: The Memoirs of an Unwanted Witness – a Soviet Spymaster”, Foreword by Robert Conquest, Little, Brown and Company, London, 1994 г., стр. 232-233.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[18] Вж. „Бойко Борисов за цената на подслушването”, БТВ, „Тази сутрин”, София, четвъртък, 6 януари 2011 г., ок. 8:10 часа, пълна стенограма от Информационна агенция „Фокус”, София, четвъртък, 6 януари 2011 г., online: http://www.focus-news.net/?id=f16774</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[19] Вж. „Нова обяви Светлана Василева за изпълнителен директор“, в. „24 часа“, София, вторник, 19-ти Октомври 2010 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=647105</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[20] Проф. Чарлз Мозер – „Д-р Г.М.Димитров: Биография”, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец”, София, 1992 г., стр. 225. Подч. Мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[21] Вж. Красина Кръстева – „И Цветанов бил от ДС, твърдят от БСП“, в. „Труд“, София, четвъртък, 13 януари 2011 г., online: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=740883</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[22] Вж. „Анна Политковска была частым гостем у Бориса Березовского в Лондоне“, Информационное агенство “STRINGER.Ru”, местоположение не е представено, 11 Октября 2006 года, online: http://www.stringer.ru/publication.mhtml?Part=48&PubID=6535</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[23] Кой можеше да води тв-програма и то в пряк ефир? И например да извика „Долу КПСС!”</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[24] Да, партийна, кагебистка справедливост.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[25] Константин Крылов – „Одержимая“, „Спецназ России“, № 10 (121), Международная Ассоциация ветеранов подразделения Антитеррора „Альфа”, Москва, Октябрь 2006 года, online: http://www.specnaz.ru/article/?967</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[26] Вж. Игорь Панарин ― „Кто действительно развалил СССР?“, Видео продакшн „Новое время“, KM TV, KM.RU, Москва, 7 апреля 2010 года, online: http://tv.km.ru/i_panarin_kto_dejstvitelno_razva/textversion</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[27] Вж. Журнал „Молодая гвардия”, № 10, Москва, 1992 г., стр. 84.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[28] Константин Крылов – „Одержимая“, „Спецназ России“, № 10 (121), Международная Ассоциация ветеранов подразделения Антитеррора „Альфа”, Москва, Октябрь 2006 года, online: http://www.specnaz.ru/article/?967</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[29] „От Матея свето Евангелие“, гл. 9, ст. 17.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[30] „От Иоана свето Евангелие“, гл. 8, ст. 32.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[31] От английската дума mall – мел, което ще рече безистен.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[32] Телевизионните говорилни, в които събеседниците се надвикват, изглеждат сякаш се надприказват, а всъщност не казват нищо.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[33] Jan van Helsing – “Hande weg von diesem Buch”, Ama Deus Verlag, Fichtenau, Deutschland, 2004 г., стр. 220-221.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[34] Всъщност евреин с истинско име Хаим Раковер.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[35] Как е възможно това? Някога Майер Амшел Ротшилд, основателят на прочутата най-богата фамилия на планетата, заявил: „Дайте ми контрола над националната валута и няма да ме интересува кой прави законите.” (Curtis B. Dall – “F.D.R. - My Exploited Father-in-Law”, Revised Edition, Christian Crusade Publications, Tulsa, OK, 1968 г., стр. 172.) Днес действа технологията на т. нар. тихо оръжие, която не е тема на настоящата книга. Тя представлява съвременно развитие на идеята на бившия Бауер от някогашната франкфуртска “Judengasse”, чиито потомци ръководят света. Този финансов гений открил липсващия пасивен компонент на икономическата теория, познат като икономическа индукция. Естествено първият Ротшилд въобще не разсъждавал с терминологията на настоящия ден. Той просто открил основните принципи на обществените отношения – власт, влияние и господство над хората. И започнал да ги прилага в икономиката. Формулирал всичко това съвсем елементарно, затова и действително гениално: „Когато демонстрирате някаква власт, скоро хората [народите] сами започват да ти я предоставят.” Преведено на разбираем финансов език, Майер Амшел прозрял, че парите или даването им на заем с лихва демонстрират власт, която може да бъде използвана за влияние над хората (народите). Без да е учил физика и даже преди откриването на магнитното поле и индукцията (далеч преди Оливър Хевисайд и Джоузеф Хенри), той усетил, че властта на парите действа досущ като индукцията на магнитното поле. Почувствал, че хората били готови да предадат своите пари в замяна на обещание за повече пари вместо реална компенсация. Те нямали нищо против да дадат богатството си, а в замяна да получат банкноти. На практика те заменяли истинско съкровище срещу лист хартия, който представлявал нещо договор – всъщност обещание за издължаване на повече пари. Обаче в своята практика хитрият финансист разбрал, че е в състояние да издава повече банкноти (обещания на хартия) от истинските пари, които има в наличност. С други думи поставя началото на необезпечението. И така Ротшилд започнал да дава своите банкноти във вид на кредити не само на хора, но и на правителства. Това довело до свръхдоверие в него. Като положил основите на такава мрежова система, му оставало само да затегне своя контрол над нея и да събира все повече средства. Системата му заработила, цикълът се превъртял веднъж, втори път. Тя би могла да рухне, ако всички доверители едновременно поискали своите предоставени авоари. Което практически нямало как да стане. Ето как, най-общо казано, били положени темелите на финансовата империя с марката „Ротшилд”. Веднъж придобил влияние над владетели и правителства чрез тази кредитна система от де факто несъществуващи пари, Майер Амшел бил в състояние да влияе така, че дори да я използва за оказване на натиск и нещо повече – за разпалване на войни. Посредством разпределението на средствата - предоставянето на пари на управниците или не – се поставил в състояние да определя кой да спечели войната. Правителствата, които кандисвали да му предоставят контрола над финансовите системи на своите държави, се радвали на подкрепата му. Чрез своята своеобразна колекция от задължения на цели страни или на отделни могъщи личности Ротшилд превръщал едни в свои приятели и победители, а други във врагове и губещи. На всичко отгоре паричната печалба на семейството надхвърляла и най-смелите фантазии. След Наполеоновите войни почти не съществувал европейски владетел, който да е в състояние да противостои на прочутата фамилия.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[36] Парижката комуна – 18-28 март 1871 г. Избухва като продължение на Френско-пруската война (1870-1871), която французите губят. Прусаците влизат в Париж – „града на светлината”. Комуната се разпада, след като свада и разцепление между съучастниците в нея – социалисти и анархисти – все „рожби” на Ротшилд и подчинените им илюминати.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[37] J. Landowsky – “Red Symphony”, The Plain-Speaker Publishing Company, London, 1968 г., стр. 26; Д-р Йожи Ландовски – „Червена симфония: Протоколите от разпитите на Кристиян (Кръстьо) Раковски по време на следствието в НКВД – януари 1938 г.”, ИК „Огледало”, София, 2009 г., стр. 76-77.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">:::</span><br /><br /></span><div style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;" class="componentheading"><span style="font-size:100%;"> Политика<br /><br /></span></div> <table style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;" class="contentpaneopen"> <tbody><tr> <td class="contentheading" width="100%"> <span style="font-size:100%;"><span class="contentpagetitle"> ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ<br /><br /></span></span> </td> <td class="buttonheading" align="right" width="100%"> <span style="font-size:100%;"> </span> </td> </tr> </tbody></table> <table style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;" class="contentpaneopen"><tbody><tr> <td valign="top"> <span style="font-size:100%;"><span class="small"> Написано от Георги Ифандиев </span> <br /><br /></span></td> </tr> <tr> <td class="createdate" valign="top"><span style="font-size:100%;"> Понеделник,17 Януари 2011<br /><br /></span></td> </tr> <tr> <td valign="top"> <div class="ultimatesbplugin_top"> </div><p align="center"><span style="font-size:100%;"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Vigo/g.ifandiev1.jpg" alt="Георги Ифандиев" title="Георги Ифандиев" style="float: left; margin-top: 5px; margin-right: 10px;" height="208" width="200" />Част ІІ</span></p> <p align="center"> </p> <p align="center"><span style="font-size:100%;"><i>Редуцирането на християните • Китай – бъдещата пенсионерска нация • Страхът и търпението, които ни обрекоха на унищожение</i></span></p> <p><span style="font-size:100%;"><i> Продължение.</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Някой съмнява ли се, че днес живеем в условията на новия световен ред? И в него безмилостно</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"> </span></p> <p align="center"><span style="font-size:100%;">убиват децата ни</span></p> <p><span style="font-size:100%;"> </span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Има ли значение как го правят? Важен е резултатът – по-малко бели християнчета на планетата. Само през последната седмица у нас поради доказана докторска грешка си отиде една жива кукла – 4-годишната Гергана Илиева.[1]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">По същото време във Великобритания без време замина в отвъдното 3-годишната Лана Еймийн, дъщеричка на доктор.[2] Нашето детенце почина от усложнения след операция от сливици; английското момиченце – поради спестена от медиците инжекция на стойност... 6 лири. И двете станаха жертва на политиката на безхаберие и икономии, провеждана в уж здравните системи на две от страните от Евросъюза. Губим свежа българска, християнска кръв. Намаляват шансовете ни след нас някой да продължи да носи гордото име българи. Изчезваме! Явно единствено по това сме се изравнили с водещите европейски държави. Каква печална статистика!</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">По същото време „гениалните“ дейци на Интернационала отрекоха поредното Божествено, ако щете ̶ природно правило. Те обявиха, че „<i>шест месеца майчино кърмене може да навреди на бебетата</i>“![3]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Сякаш нашите майки, баби и прабаби не са знаели какво е най-доброто за техните рожби! Като че ли не сме живи и все още достатъчно издръжливи, та въпреки всичко поне да устояваме? Поставен в нашите условия, всеки западняк не би оцелял повече от седмица.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/037/I-1a.jpg" alt="My darling daughter died for the lack of a L6 jab: Grief and anger of swine flu victim's doctor father" title="My darling daughter died for the lack of a L6 jab: Grief and anger of swine flu victim's doctor father" style="float: left; margin-top: 5px; margin-right: 10px;" height="353" width="325" /></span>Кой има полза от това? На първо място корпорациите, които произвеждат изкуствени бебешки храни. А след тях онези, които желаят да манипулират здравето на гоите. Никога няма да срещнете подобна публикация в израелския печат. Тъй като през ХVІІІ век наследниците на фарисеите – съвременните равини, поменили схващането си за образованието.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Дотогава знанието било привилегия на самите тях и на приближените им – номенклатурата. Обаче те проумели, че притежаването на световните финанси и високото образование – дори постигането на монопол в някои сфери на познанието, са най-преките пътища към световното господство. И разпоредили евреите да учат. При това предимно медицина и право, за да държат в ръцете си физическото и общественото здраве на гоите. Освен това да създават и контролират средствата за масова информация.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Ала кой ни е виновен, че напълно незабелязано у нас и почти без внимание на Запад остана установеният чрез дългогодишни наблюдения и посредством лабораторни изследвания факт: аутизмът се дължи на ваксините. Още през 2008 година възприеманото като авторитетно списание „Тайм“ изнесе достатъчно достоверни данни, които доказват не само това, но и още куп други беди, причинени от ваксините.[4] Днес много други медии се мъчат да пробият наложеното от Братството информационно затъмнение. Тук – тишина.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Разбира се, официалните власти на Запад отрекоха. Пригласяха им големите корпоративни средства за масова дезинформация. Те съвместно провъзгласиха резултатите от споменатите изследвания за... „<i>фалшификация</i>“.[5] Обаче честните гласове на медици от цял свят вече години наред се борят за премахването на задължителните ваксинации.[6] Сами трябва да решите на кого да вярвате и трябва ли да извършвате предателство спрямо бъдещето на собствените ви рожби. Принудителното ваксиниране е поредната крачка към национализацията на децата ви. С него Братството постепенно и неусетно ни лишава от продължаване на рода, на народността.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Все пак преди всичко се запитайте кои печелят от ваксинирането? Имайте предвид, че годишният оборот на фармацевтичните компании превишава постъпленията от търговията с оръжие. А докторите трупат големи пари от същата индустрия за производство на „лекарства“ или на бавна смърт.[7] Значи някой умишлено разболява или ликвидира потомството ни. Прави го, за да ни отнеме бъдещето, като трупа несметни печалби от това пъклено дело. И това ли е „конспиративна теория“?</span></p> <p><span style="font-size:100%;"> </span></p> <p align="center"><span style="font-size:100%;">Необразоваността е само част от интернационалната програма</span></p> <p><span style="font-size:100%;"> </span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">за редуциране [намаляване] на населението на земята. Преди всичко тя е прицелена в ликвидирането на християнството. Както и на онези народи, които са в състояние да представляват някаква заплаха за Интернационала. На първо място Китай. Още преди близо седем десетилетия тази древна страна падна под меча на новия световен ред. Обаче след като роденият от Интернационала тамошен терористичен комунистически режим оказа съпротива, му скроиха капата, както се казва.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">„<i>Езикът на [Милтън] Фрийдмън е малко странен, не е ли така? Той дефинира като „социалистически“ държави онези, които имат ограничения на работната седмица, компенсация при безработица и синдикални права на труда. „Капиталистическата“ държава Китай е тази, в която държавата владее и контролира това, което Маркс, Ленин и Мао нарекоха „средства за производство“. Съжалявам, може да наречете Китай пиле, но то няма да полети. Ако Китай днес е капиталистическа държава на свободния пазар, тогава аз съм Парис Хилтън.</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Истината е, че китайската икономика се възвиси, защото упорито отказваше тинтири-минтирито на свободния пазар на Фрийдмън: че държавата трябва да престане да е собственик, да регулира и да контролира индустрията. Новото неравенство не е моторът на нейния успех, а мярката за властта на един малоброен елит, който изсмуква увеличението на производителността. Да, Китай приема избрани елементи от „капитализма“. Това е грозната част. Китайският капитализъм, изглежда, е ограничен до спекулациите с недвижима собственост в Шанхай, превръщането на шефовете на комунистическата партия в милионери...</i>“[8]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Наследникът на председателя Мао – масонът Дън Сяопин, въведе задължителното правило за едно дете в семейство. И само след още четвърт век този „<i>фанатичен диктат на Комунистическата партия ще превърне Китай в най-остарялата нация в световната история. Една трета от милиард възрастни пенсионери, представляващи 25 на сто от смаляващото се население, ще създадат производствена криза, която е отвъд човешкото въображение.</i>“[9]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/037/I-2a.jpg" alt="Hannah had been injured bv vaccines" title="Hannah had been injured bv vaccines" style="float: left; margin-top: 5px; margin-right: 10px;" height="389" width="325" /></span>Пак благодарение на комунистите същата съдба вече се стовари върху българите, макар повечето от тях да не го осъзнават. След максимум две десетилетия няма да има кой да изкарва пенсиите на днешните четиридесетгодишни, които с лекота ругаят поколенията на своите родители, баби и дядовци. Още по-страшно е, че когато Китай се превърне в една истински пенсионерска нация, българите ще бъдат малцинство в собственото си Отечество. Тази зловеща прокоба виси с пълна сила над цяла християнска Европа. В началото на тази година английските медии се изфукаха с нарасналата раждаемост в страната. Обаче не се осмелиха да представят етнически разрез на това „постижение“.[10] Той щеше да очертае тенденция, която е идентична с тази в България. Същото се отнася до Франция, Германия и с далеч по-голяма сила до Белгия, Холандия и почти всички останали страни на Стария континент. Косово би следвало да е обеца на ухото ни, но уви...</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Ако перифразираме стария рефрен, днес можем да пеем: „Искам да съм циганин в Народна република България“... Живот без разходи – няма наеми, такси за електрическа енергия и вода, данъци, всякакви други тегоби. Интернационални „правозащитни“ организации, съставени от нашенски майкопродавци, бранят по-тъмно зелените по-яростно от юдеи крепостта Масада. И всячески се стремят да наложат правилото, че законите не важат за тази „етническа група“, обречена не след дълго да владее прекрасната ни Татковина.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Както малцинствата у нас ползват привилегии, така навремето Йосиф Броз Тито[11] отпускаше безлихвени заеми на албанското малцинство в Югославия. Насърчаваше заселването на шиптърите – древни българо-илири – в областта Косово. Резултатът е известен. В наши дни сръбската „Света гора“ е разбойническа ислямска република, предназначена да бъде европейски център за всякаква контрабанда. Нито управниците ни, нито населението се впечатли достатъчно. Нашият отказ от раждане и масовата имиграция продължават без отслабване. С тевтонско упорство се катерим по пътя, който ни води към бездната на нашето небитие като народ. Егоизмът е надделял над чувството за общност и самосъхранение. Чия е вината?</span></p> <p><span style="font-size:100%;"> </span></p> <p align="center"><span style="font-size:100%;">Кой ще раздава въженцата?</span></p> <p><span style="font-size:100%;"> </span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Ние сами се предадохме и се примирихме с унищожението, на което ни подложиха първо комунизмът, а сега новият световен ред, което е едно и също. Без да сме осведомени, да анализираме и да подирим истината, повярвахме в някаква „нежна революция“. Кой от вас осмисля, че революциите задължително сриват дворците. Това е първата им задача.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Така е станало в Англия при Кромуел – крал Чарлз І бил обезглавен. Какво се е случило с кралското семейство и аристокрацията по време на Френската революция? Нейното „величие“ се определя от гилотината и от онези 1,5 милиона човешки снопа, паднали по време на нейната смъртоносна жътва.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Ами двете революции в Русия от 1917 година? Каква била участта на християнския император Николай ІІ, на неговите роднини и близки и на цялата благородническа класа? Най-пресният пример е въстанието, осъществено преди всичко чрез връзките във “Facebook” в Тунис сега. Разбунтувалата се тълпа (друга тема е кой я финансира и вдигна) изгори богаташките палати. Сред разрушените имоти е и луксозната къща на дългогодишния диктатор, сваления президент Зине ал-Абедин Бен Али. Дъщерите му Несрин Сирин бяха арестувани. Обаче под „странния“ натиск на френското правителство и лично на президента Никола Саркози им разрешиха да отлетят за Париж.[12]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Да не отиваме далеч, а просто да се върнем назад във времето у нас. Георги Димитров спестил смъртта на тукашното царско семейство и го изпратил в изгнание. Затова видяхме благодарността към комунистите на бившия Симеон ІІ. Няма дим без огън, нали? Обаче друг, безмилостен бил подходът на „вожда и учителя“ спрямо политическия, стопанския и културния елит на нацията ни. Eто какво си спомня един от онези, които с огън и меч наложиха юдео-болшевишкия терор в страната ни, някогашният шеф на управление СМЕРШ[13] на НКВД Павел Судоплатов, приближен до еврейския касапин Лаврентий Берия (по майка Берман):</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">„<i>В България ситуацията бе уникална. По време на войната често се срещах с Георги Димитров, който оглавяваше Коминтерна до разпускането му през 1943 г. В течение на година той бе първи директор на Международния отдел на ЦК на КПСС. Когато през 1944 г. се завърна в България</i>[14]<i>, Димитров позволи на царицата и сина й – престолонаследника, да напуснат страната заедно със своя персонал, богатство и имущество. Усетил заплахата, която може да дойде от монархисти-имигранти, Димитров реши да елиминира цялата политическа опозиция. Той прочисти и ликвидира всички ключови фигури от бившия парламент и правителство на царистка България. В резултат на това действие, което днес щеше да бъде смятано за терористичен акт, Димитров бе единственият комунистически лидер в Източна Европа, който не бе изправен срещу съществуваща имигрантска организация на Запад. В продължение на повече от тридесет години</i>[15]<i> последователите на Димитров използваха липсата на политическа опозиция. Бившият български министър на отбраната генерал Иван Генаров</i>[16]<i>, който във военните години работеше под мое ръководство в Четвърто управление [на НКВД], по-късно, когато през седемдесетте се срещнахме в Москва, ми каза, че България „е единствената социалистическа страна без никакви дисиденти на Запад, защото самите ние научихме от вас урока и ги унищожихме, преди да бъдат в състояние да избягат на Запад”.</i>”[17]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/037/I-3.jpg" alt="SPECIAL TASKS" title="SPECIAL TASKS" style="float: left; margin-top: 5px; margin-right: 10px;" height="343" width="220" />Този безмилостен терор е сред основните причини за нашето поведение в онези ужасни времена, по време на диктатурата и сега. Сам Судоплатов признава, че „<i>това действие днес щеше да бъде смятано за терористичен акт</i>“. Ние не подирихме сметка от терористите. Оставихме ги не само да умират спокойно от естествена смърт в леглата си и дори в създадената от тях Правителствена болница за привилегировани. Допуснахме техните наследници да се качат на главите ни, вече като узаконени капиталисти. А слугите им ― вземете например Димитър Попов, Филип Димитров, Стефан Софиянски, Иван Костов, Симеон, Б.Б., Ахмед Доган и останалите ― да изпълняват бодри маршове, написани от същите архипрестъпници. С тях на уста отиваме на избори, а от там – към пропастта, от която няма излизане.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Не съществува друга страна, в която да е бил създаден, разпространяван и да е предизвиквал бодър смях анекдот като следния: „<i>Тодор Живков и Политбюро решили да проверят докъде се простира търпението на народа. За да знаят има ли смисъл да се притесняват за властта и живота си. Разпоредили на директорите на предприятията да удвоят производствените норми. Хората бачкали и си траели.</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Живков и компания доволно клатели глави и наредили да бъде върната шестдневната работна седмица. Всичко минало спокойно, без никаква съпротива.</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Тогава червените фашистки гаулайтери разпоредили да бъдат премахнати почивните дни и отпуските. Пак нищо. Смаяни и дори донякъде раздразнени, те издали заповед партийните секретари да обявят, че предстои всеобщото бесене на трудещите се.</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>На следващия ден председателят на първичната партийна организация в един завод свикал работниците и служителите на събрание. Както обикновено, нямало отсъстващи. Пред насъбралите се хора другарят обявил: „Утре ще ви бесим.“</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Последвало мълчание. Ядосаният партиен секретар троснато попитал: „Има ли въпроси?“ Сред тишината се чул уплашен гласец: „А въженцата кой ще ги дава – профсъюзът или да си ги носим от къщи?</i>“</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Това представляваме и с нищо не сме подсказали, че заслужаваме по-различна съдба. След като търпим недокоснатата алчно червена номенклатура да ни ръководи, да владее икономиката, културата, медиите. Старите комунистически кадри, всякакви явни и тайни милиционери не слизат от екраните на телевизорите и от страниците на печата. Сякаш искат да докажат колко прав е бил другарят Тодор Живков, когато е декларирал, че: „<i>Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията.</i>“</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Не е ли позорно, че офицерите от ДС Иван Гарелов, Стефан Солаков и Велизар Енчев водят телевизионни предавания, а агентът на Шесто с псевдоним „Димитър“ раздава естетически и морални оценки от тоалетно пожълтелия най-тиражен всекидневник? Съветски възпитаници, неминуемо свързани с болшевишките тайни служби, бръщолевят из всички медии. Доказани ченгета, чиято връзка и зависимост от репресивния апарат на кървавия тоталитарен режим бе документално доказана, все така раздават Тяхната интернационална „справедливост“ из средствата за всеобщо оглупяване.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Самата министър-председателка призна, че „най-гледаната“ телевизия – bTV – принадлежи на офицера от ДС Красимир Гергов.[18] Доскорошна служителка на същото правешко отроче във фирмата му „Триада Комюникейшън“ и в bTV оглавява втората по гледаемост „частна“ телевизия – Нова.[19] „Най-слушаното“ уж частно радио е дадено на изполица на агента „Карак“ – Радосвет Радев. Смятаната за официална премиерска електронна информационна агенция „Фокус“ се води на офицера Красимир Узунов, всъщност агента на ДС „Завадски“. Само допреди три седмици агентът на ДС „Бор“ – Тошо Тошев, се мъдреше начело на откраднатия от българите вестник „Труд“, а днес вече надзирава и контролира цяла пресгрупа. Ще прозрете ли някога, че всички влиятелни медии продължават да бъдат в ръцете на Политбюро? „Собствениците“ са просто фасада, зад която се крие изкривеното в злобна гримаса лице на старата алчно червена номенклатура.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/037/I-4a.jpg" alt="Има си крушка опашка - китайската карта: Интернационалният медиен магнат Рупърт Мърдок и неговата комунистическа съпруга, китайката Уенди Денг (двамата вляво), на вечеря е Белия дом със семейство Лора и Джордж Буш." title="Има си крушка опашка - китайската карта: Интернационалният медиен магнат Рупърт Мърдок и неговата комунистическа съпруга, китайката Уенди Денг (двамата вляво), на вечеря е Белия дом със семейство Лора и Джордж Буш." style="float: left; margin-top: 5px; margin-right: 10px;" height="304" width="325" /></span>Защо не си задавате въпроса: как така дават думата на всички комунисти и ченгета, те не слизат от екраните на телевизорите и от страниците на вестниците, а затварят устите на дръзналите да изнасят истината? От какъв зор продължавате да ги гледате, слушате, четете и не спирате де се поддавате на Тяхната пропаганда. ТЕ разпалват любопитството ви с всякакви скандали, които имат отношение към преразпределението между различни кланове на номенклатурата на обилни финансови потоци, на производства, на нелегални пазари, на търговски сделки и преди всичко на контрабандни канали – изобщо – на сфери на влияние. Та тези блудкави едноактни пиески нямат никакво отношение към вашия живот. Без декомунизация, съдържаща лустрация и конфискация с последваща справедлива приватизация, този театър ще продължи докато шаваме... Друг начин няма. Всичко останало увековечава властта на номенклатурата. Затова не се занимавам с дребните симптоми, като пълноводната река от скандали, която от години, а през последните месеци изключително буйно приижда и ни залива.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Струва си да припомня един епизод от живота на земеделския лидер Георги Михов Димитров ― Гемето, който след сътрудничеството си с комунистите успява да се измъкне от желязната им хватка и да избяга в САЩ. През 1948 г., вече в имиграция в САЩ, а не в СССР, той се явява пред подкомисия на Конгреса, за да даде показания за дейността на комунистите в Щатите и „<i>за връзките им с българските и славянските имигрантски групи</i>”. Към края на разпита конгресменът Ричард Никсън – бъдещ президент на Съединените щати, настоява да узнае повече за това дали въведеното някога в България законодателство за ограничаване на дейността на комунистите е било ефикасно. Гемето се мъчи да заобиколи преките отговори. Но Никсън настоява.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">„<i>... И Димитров казва, че законът не би бил от голяма полза в борбата срещу комунистите, тъй като те непрекъснато работят извън него. Те много добре съзнават, че могат да бъдат победени само със средствата, които използват срещу своите врагове… Срещу тях трябва да се използват собствените им конспиративни методи. Необходимо е да се използват всички средства, които биха възпрепятствали дейността на международната конспирация, при това без никакво отлагане, защото по-късно вече няма да можете да използвате тези средства, дори да искате.</i>”[20] Не само не можаха, а изобщо никога не са имали сериозни намерения за това. ТЕ са господарите на другарите, баш комунистите.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Във ФРГ истинската денацификация започна чак през първата половина на шейсетте години – двадесет лета след края на войната. Тук никога няма да има декомунизация. Министър-председателката е потомствена комунистка, шефката на парламента е комунистка и партийна секретарка при това. Мухата Це Це на ГЕРБ, това физкултурно чудо, което сложиха за вътрешен министър, е комунистка и наследница на дългогодишен шофьор в репресивното ведомство, возил и Григор Шопов – Живковия заместник-министър на МВР, който отговарял за ДС. През 1987 г. самата Це Це е започнала работа в едно от най-важните звена на МВР ― Централното информационно организационно управление на МВР. Някои посочват, че по онова време това е било подразделение на Седмо управление на ДС.[21]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Обаче както преди две години отбелязах, „народните маси” викат „да живей” и се интересуват от личния живот на снахите на Политбюро – Лили Иванова, Йорданка Христова, Богдана Карадочева, Искра Радева и от днешния „хай-лайф“, съставен от номенклатурни безумци, техните отрочета и евтините им силиконови държанки. Реставрацията на живковизма се усеща навсякъде. Къде е телохранителката на диктатора, която на всичко отгоре не крие възхищението си от него? Начело на изпълнителната власт, при това представяща се за... „дясна“! Президентът е комунист, платен агент и историк на БКП?! Накъдето и да се обърнете, все родени в Москва или учили там. Без Живков ― по живковски.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Например уволниха шефа на ДАНС Петко Сертов поради некадърност и го изпратиха на... тиха дипломатическа работа. Също както постъпваше Тато. Кой оглави митниците? Комунист, доносник и Живков милиционер! Поне половината депутати, министри и областни управители са агенти на комунистическите служби – местни и задгранични. „Бизнесмените“ – също, без нито едно изключение. И „културтрегерите“ не са по-назад. Ореваха орталъка, защото били „недооценени“. А къде са им произведенията? Тяхната жалба е по сигурното и незаслужено тлъстото им заплащане от времената на „социалистическия реализъм“. Природата и населените места са съсипани от техните партизански „творби“. Понастоящем значителна част от тяхната пошла болшевишка кинопропаганда е провъзгласена за „шедьовър“. Какъв е критерият? Вдигнатата ръка с шмайзера на съветския окупатор от паметника срещу турското посолство в София. Същия, за чието сваляне през последните шест-седем години Георги Жеков призоваваше. Накрая „лаврите“ на „антикомунисти“ обраха невзрачни болшевишки ченгета начело с другаря Иво Инджев.</span></p> <p><span style="font-size:100%;"> </span></p> <p align="center"><span style="font-size:100%;">Необходимо отклонение</span></p> <p><span style="font-size:100%;"> </span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/037/I-5a.jpg" alt="Димитров описва подробно ужасите, сполетели неговата страна" title="Димитров описва подробно ужасите, сполетели неговата страна" style="float: left; margin-top: 5px; margin-right: 10px;" height="332" width="220" /></span>Напоследък в най-различни казионни „протести“ се включва някаква Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“. Някой от вас интересувал ли се е от биографията на покойната патронка на тази алена дружинка? Как така, ще рекат някои, тя беше американска гражданка. И какво от това? Даже още по-лошо. Или фактът, че често гостувала на съветския юдейски комунистически олигарх Борис Березовски[22] също е нещо, с което би трябвало да се гордее?</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Истината е, че тези ченгета развяват като свое знаме покойната Анна Политковска, паднала жертва на вътрешнопартийните разпри в КПСС и СССР, понастоящем... Русия. Ето какво се знае за това същество:</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">„<i>Анна Степановна Политковска е родена през 1958 г. В Ню Йорк, в семейството на високопоставени съветски дипломати. По някои сведения главата на семейството е работил по разузнавателна линия под дипломатическо прикритие. Днес неизвестно защо това се смята за компромат...</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>След края на дипломатическата му мисия семейството на Анна Степанова се настанило в Москва. Разбира се, всички пътища били отворени пред момичето от номенклатурно семейство. Тя постъпва в свръхпрестижния по онова време журналистически факултет на Московския държавен университет, който през 1980 г. завършва.</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>През 1978 година Анна се омъжва за Александър Политковски, станал известен като водещ на предаването „Взгляд“.</i>[23]<i> По-късно, макар не задълго, нейният избраник се прослави като народен депутат...</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>От 1982 г. Анна работи в най-големия съветски вестник „Известия“...</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Трябва да отбележим още, че журналистът със съветска закалка бе смятан не само за „пишещ човек“, но и за обществен деец. Съвсем конкретни решения биваха предприемани по материали от журналистическите разследвания, а вестникарите имаха право да задават въпроси на началниците и се ползваха от него – вярно, в известни граници. В пристъп на вредна сантименталност един съветски писател нарече журналистите „съвестта на една безсъвестна власт“. От тях не очакваха „факти“, а „справедливост“.</i>[24]<i> Политковска беше готова да раздава такава справедливост – толкова, колкото хартията можеше да понесе и цензурата бе в състояние да допусне.</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Наистина още тогава можеше да се забележи, че младата журналистка не само не си прави труда да проверява фактите, но страда от онова, което се нарича „предоверяване на източника“.</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Трудно е да се каже кога Анна Политковска е оформила своите убеждения. Най-вероятно тяхната основа – яростната омраза към „тази страна“ – тя е усвоила от своите родители: не е тайна, че в онези времена главните „дисиденти“ бяха функционерите, обгрижвани от съветската власт, особено пътуващите зад граница, опитали сладкия живот в чужбина...</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Обаче през 1991 г. тя поиска и получи американско гражданство. Основанието за това – родила се е на територията на тази страна. Историята е мътна: на практика, по законите на САЩ онзи, който се е родил там, автоматично получава гражданство, но това правило не важи за семействата на дипломатическите работници... Така или иначе Политковска иска да стане гражданка на най-старата демокрация в света и става такава. Двойното гражданство облекчава живота й и нейното придвижване по света.</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>През 1994 г. Политковска получава работа като наблюдателка в „Общ вестник“ – образцово демократично издание. Егор Яковлев обожава младата журналистка и с всичко подпомага нейната кариера. Тя бързо става началничка на отдел „Извънредни произшествия“.“</i>[25]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Кой е Егор Яковлев? Досещате се, че е евреин, дърт номенклатурен кадър. Учил е в Колумбийския университет в Ню Йорк заедно с прословутия офицер от КГБ Олег Калугин.[26] Преди време бе публикувана снимка, направена през петдесетте години в Колумбийския университет в Ню Йорк. На нея са увековечени заедно бъдещият генерал от КГБ и днешен „западен демократ” Олег Калугин и също бъдещият член на Политбюро на ЦК на КПСС, масонът Александър Николевич Яковлев, в компанията на щатни сътрудници на ЦРУ.[27] Нищо чудно, ръководствата на двете страни и на техните тайни служби почти винаги са действали в синхрон.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">От 1956 г. Яковлев работи в централните съветски вестници. С какво доверие на КПСС и КГБ се е ползвал, личи от факта, че по време на Пражката пролет от 1968 г. е бил кореспондент на в. „Известия” в Прага. „<i>През 1986 г. Яковлев става заместник-председател на Агенцията по печата „Новости“ (АПН) главен редактор на вестник „Московские новости“. През есента на 1990 г. [с помощта на приятеля си Михаил Горбачов] успява да постигне независимостта на вестника от АПН. През годините на преустройството, започнато от Михаил Горбачов, той става едно от водещите либерал-демократични издания. През 1991-1992 г. Яковлев заема поста председател на Всесъюзната телерадиокомпания (ВТРК), която по време на неговата работа е преименувана на Руска теле- и радиоразпръсквателна компания „Останкино“.“</i>[28]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/037/I-6a.jpg" alt="И Цветанов бил от ДС, твърдят от БСП" title="И Цветанов бил от ДС, твърдят от БСП" style="float: left; margin-top: 5px; margin-right: 10px;" height="258" width="325" /></span>Висшите съветски кагебистки номенклатурни кадри Егор Яковлев и Анна Политковска са образецът за „свобода“ и „демокрация“, както са изповядвани от тукашните „опозиционери“. Защо търпите всички тези „политковци“ и прочие неодраскани комунисти и ченгета, по каква причина понасяте всичко това и докога? Не ви ли дотегна да ви правят на маймуни? Къде е вашият морал? Не е ли по-добре да прочетете свястна книга или да гледате приемлив филм, вместо да прахосвате времето си с подхвърлените от Интернационала долнопробни интриги и забавления? Нима не знаете, че който е предал веднъж, ще го стори отново? Не сте ли проумели, че „<i>не наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете ще се спукат, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят</i>“?[29] Тези оцапани до ушите с всякакви престъпления – физически и духовни убийци и мародери – нямат право да говорят. Ако не им „изтръгнете езиците“, се лишавате от шанса да прогледнете и да зърнете истината. А Сам Бог е казал: „<i>... И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.</i>“[30]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Можете ли за миг да допуснете, че някой, който е членувал в престъпни организации като БКП, БЗНС, ДС, БСП, СДС, ДПС, НДСВ, ДСБ, ГЕРБ и пр., може да бъде свестен? Какво го е накарало да се присъедини? Ако е вярата в безумието, наречено „комунистически идеал“, това издава душевна нищета, недоразвито съзнание, склонност към внушение и измама. В случай че е заради кариера, такова същество, отдадено на материалното, е способно на низ от подлости и злини. В състояние съм да допусна промяната на такива люде, само ако не се тикат като фарисеите по предните редици и не се мъчат да поучават. Нека преживеят своя катарзис, пък след време бихме могли да видим... И то ако само, ако не са извършили по-големи престъпления от дребно съучастие.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Колко от вас мислят и постъпват по този начин? Сега разбирате ли как със своето малодушие обрекохме и децата си? Съзнавате ли, че още не е съвсем късно да обърнем процеса. Имате ли желание и сили за това? Или ще си отиваме поединично, тихо и незабележимо, както и живяхме? Тогава от какъв зор сме на този свят?</span></p> <p><span style="font-size:100%;"> </span></p> <p align="center"><span style="font-size:100%;">Не вярвате, че сте виновни?</span></p> <p><span style="font-size:100%;"> </span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Няма как рибата в морето да види птицата в небесата. Работата е започнала отдавна. С откъсването на хората от вярата в Бога, чрез подмяната на традиционния християнски морал и общочовешките ценности с псевдосвободата на хаоса и слободията. Доброто възпитание и маниери са захвърлени в гардероба като част от безвъзвратното минало. Изместени са от грубата безцеремонност и насилие. Кавалерството предизвиква презрение. Безнравствеността, порнографията и разгулът са нещо, което не само не предизвиква възмущение, особено у младите жени. А напротив, възприети са като мярка за разкрепостеност?!</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Някогашният по човешки уютен свят със своите квартални магазинчета и гостилнички са спомен. Интернационалистите ни го откраднаха. За да го заменят с нов и привидно по-удобен, но лишен от атмосферата на личната свобода и избор. Огромни универсални магазини, погрешно, какъвто е обичаят на типичното американско невежество, наречени „молове”,[31] предлагат всичко друго, но не и топлината на човешкото общуване по съседски. Кварталните градинки и дърветата по улиците изчезват, сякаш са мартенски сняг. Отглеждаме поколенията си в такава хладна среда. И няма какво друго да очакваме, освен отчуждение и отдалечаване от изконните традиции и ценности. Живот в молове, в които неговата цена се лепи с някакъв прибор и не означава нищо особено. Как убийствата и самоубийствата няма да зачестяват? И как младежите още невръстни да не посягат към наркотиците? Това спасение ги дебне от всеки ъгъл – до училището или киното... То им предлага измамното обещание за бягство в един човешки свят. Във все още незрелите представи на юношите този илюзорен свят е розов, какъвто никога не е бил и нашият, изчезващият. И все пак той бе по-приятен. Свърши, но за нас, обикновените хора и за нашите деца и внуци. Не и за Братството.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/037/I-7a.jpg" alt="Анна Степановна Политковская" title="Анна Степановна Политковская" style="float: left; margin-top: 5px; margin-right: 10px;" height="189" width="325" /></span>В разговор с един илюминат, младият германски изследовател Ян Удо Холей, който пише с псевдонима Ян ван Хелсинг, узнава неща, които карат косите да настръхнат: „<i>Смених темата. Започнах да говоря за децата и посочих, че масмедиите умишлено водят хората до затъпяване и ги принизяват. Той отговори: „Със сигурност. Но всеки може да избира кое предаване да гледа. От нас не идват единствено порнографските канали, които разяждат духа, но и театралните представления и концертите. Допускате ли, че гледам Talk-Show?</i>[32]<i> Това са неща за най-нисшите. С тези неща занимаваме тълпите, за да не вършат други глупости. След няколко години всички те ще имат чипове под кожата си и вече няма да могат да правят бели. Смятате ли, че възпитаваме моите деца и децата от останалите наши семейства по същия начин, като останалите младежи? В никакъв случай. Нашите деца са спретнати и елегантни. Посещават елитни училища, говорят по няколко чужди езика и мислят глобално. Това са бъдещите водачи. Виждате как изглеждат днешните млади хора. Някои дори не се поглеждат в очите, какво остава да си стиснат ръцете или да проведат смислен разговор помежду си. Признавам: ние ги объркваме. Ала всеки сам решава дали да се остави да го объркват – сам носи отговорността за това… Който търси, намира. Но повечето хора изобщо не желаят да търсят. Ето защо ние не ги различаваме от животните. Защото като тях не търсят. Ясно ли ви е? Онзи, който не използва своя ум и не се бори за свободата си, не усеща нейната липса.</i>”[33]</span></p> <p><span style="font-size:100%;"> </span></p> <p align="center"><span style="font-size:100%;">Стопяването на средната класа </span></p> <p><span style="font-size:100%;"> </span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">̶ една от целите на илюминатите-комунисти, предвождани от Ротшилд, е постигната. Това е факт навсякъде по света. Чрез собственото си свръхбогатство и непрестанното причиняване на разорения и бедност сред мнозинството, тези потайни фигури добиват много власт, абсолютна власт. На Кристиан (Кръстьо) Раковски[34] му се струва, че лорд Лайънъл Ротшилд „<i>би могъл да бъде същата личност, която е създала революционния Интернационал. Това е дело на гений: да успее чрез капитализма да натрупа възможно най-голямото богатство, да тласне пролетариата към стачки, да посее безнадеждност и успоредно с това да създаде организация, която да обедини пролетариите с цел да ги хвърли в революция. Това е все едно да напишеш най-величествената глава в историята. Даже повече. Спомнете си вече познатата ви фраза, изречена от майката на петимата братя Ротшилд: „Ако синовете ми поискат, повече няма да има никакви войни.”</i>[35]<i> Това означава, че те са били арбитрите, господарите на мира и войната, но не и императори. В състояние ли сте да си представите, че този факт е от такова космическо значение? Войната не е ли всъщност едно от проявленията на революцията? Война – Комуната.</i>[36]<i> От този период насам всяка война бе гигантска крачка към комунизма.</i>”[37]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Хаим Раковер или ако щете Раковски е бил напълно прав. Стигна се дотам, че реши ли Братството, в Съединените щати е възможно всеки идиот с тъмно минало не само да бъде издигнат за кандидат-президент, но и да влезе в Белия дом. Това отдавна не е изключение или случайност, а правило. И така поредният имбесил, свързан с тайните общества и прикован като срамно подобие на Прометей към позорния стълб на собствените си грехове, без умора, като умопобъркан развява одрипавялото знаме на псевдодемокрацията и претендира да раздава световна справедливост!</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Ако помислите сериозно, постараете ли се да анализирате, няма как да не се убедите, че демокрация е просто една словесна конструкция. Тя разчита на уникалното качество на думите да прикриват срамотиите на истината, като извеждат своята форма на авансцената, а съдържанието си оставят в гримьорната.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Какво се крие зад това понятие и възможно ли е то да бъде осъществено в живота? На това ще се спрем в следващата част на настоящата поредица. Имайте търпение и мислете.</span></p> <p><span style="font-size:100%;"> </span></p> <p><span style="font-size:100%;"><i> Следва.</i></span></p> <p><span style="font-size:100%;"> </span></p> <p><span style="font-size:100%;">Първата част можете да прочетете тук:</span></p> <p style="text-align: center;"><span style="font-size:100%;"><i>За липсата на образование или крахът на християнската цивилизация • Кой и защо ликвидира образованието в цивилизования свят • Малограмотни послушници са необходими на новия световен ред</i></span></p> <span style="font-size:100%;"><i><br /></i></span> <div><span style="font-size:100%;"><br /></span> <hr style="height: 3px;font-size:78%;" align="left" width="33%" > <div> <p><span style="font-size:100%;">[1] Вж. Напр. „Лекарска грешка убила малката Гергана“, в. „24 часа“, 24 часа онлайн, София, вторник, 11 януари 2011 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=737258</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[2] Вж. “My darling daughter died for the lack of a £6 jab: Grief and anger of swine flu victim’s doctor father” by Sophie Borland and James Tozer, “The Daily Mail”, MailOnline, London, Friday, 14th January 2011 г., online: http://www.dailymail.co.uk/news/article-1346971/My-darling-daughter-died-lack-6-jab-Grief-anger-swine-flu-victims-doctor-father.html</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[3] Вж. “Six months of breastfeeding alone could harm babies, scientists now say: Fresh review of evidence contradicts WHO guidance leaving campaigners outraged and mothers baffled” by Sarah Boseley, “The Guardian”, London, Friday, 14 January 2011 г., online: http://www.guardian.co.uk/lifeandstyle/2011/jan/14/six-months-breastfeeding-babies-scientists</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[4] “Case Study: Autism and Vaccines” by Claudia Wallis, “Time”, New York, NY, Monday, March 10, 2008 г., online: http://www.time.com/time/health/article/0,8599,1721109,00.html</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[5] Вж. напр. “The Autism Vaccine Hoax: A tragic scare campaign is exposed as “fraud”, “The Wall Street Journal”, New York, NY, Saturday, January 8, 2011 г., от online: http://online.wsj.com/article/SB10001424052748704739504576067801877449500.html</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[6] Препоръчвам книгата на нашия хомеопат <i>д-р Атанас Гълъбов – „Световната конспирация срещу здравето“</i>. Наясно съм, че у нас не уважават местните автори, което говори зле за националното ни самочувствие.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[7] Вж. напр. “Pay Dirt: Hundreds of Doctors Earned Big Money from Drug Companies” by Kim Carollo, ABC News Medical Unit, “Good Morning America”, ABC.com, New York, NY, October 25, 2010 г., online: http://abcnews.go.com/Health/Wellness/drug-companies-payments-doctors-revealed-database/story?id=11929217</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[8] Грег Паласт – „Въоръжена лудница: От Багдад до Ню Орлийнс – мръсни тайни и странни истории за един побеснял Бял дом“, Издателство „Дилок“, София, 2009 г., стр. 189, 190-191.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[9] Пак там, стр. 202.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[10] Вече писах, че сега най-популярното име в Англия не е Джон или Джак, а... Мохамед. <i>(Вж. </i><i>“Mohammed is now the most popular name for baby boys ahead of Jack and Harry” by Jack Doyle, “The Daily Mail”, Mail Online, London, 28th October 2010 </i><i>г.</i><i>, online: http://www.dailymail.co.uk/news/article-1324194/Mohammed-popular-baby-boys-ahead-Jack-Harry.html</i><i>)</i></span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[11] Всъщност името му е Амброз, а Тито е псевдоним; според някои автори той представлява съкращение на Тайная Интернациональная Террористическая Организация – сиреч Тайна интернационална терористична организация, което, като познаваме акъла на интернационалните революционери, изглежда съвсем вероятно.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[12] Вж. напр. “Britons’ gun terror after armed mob besieges coach as they try to escape Tunisian riots” by Nick Pisa, “The Daily Mail”, Mail Online, London, Sunday, 16th January 2011 г., online: http://www.dailymail.co.uk/news/article-1347626/Britons-gun-terror-armed-mob-besieges-coach-try-escape-Tunisian-riots.html?ITO=1490; “Tunisia set for coalition government with more talks planned”, “Euronews”, Lion, France, Saturday-Sunday, 15-16 January 2011 г., текст и видеорепортаж от online: http://www.euronews.net/2011/01/15/tunisia-set-for-coalition-government-with-more-talks-planned/; “Uprising brings joy to Tunisia – and fear to the region's autocrats” by Elaine Ganley and Bouazza Ben Bouazza in Tunis and David Randall and Maryrose Fison in London, “The Independent”, London, Sunday, 16 January 2011 г., online: http://www.independent.co.uk/news/world/africa/uprising-brings-joy-to-tunisia-ndash-and-fear-to-the-regions-autocrats-2185820.html</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[13] Съкращение на руския израз „смерт шпионам“ – „смърт на шпионите“.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[14] Авторът греши; това става чак през 1946 г.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[15] Вече на 60.<i> </i></span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[16] Судоплатов отново греши – Винаров и последният май никога не е заемал тази висока длъжност; допускам и грешка на преводача, редактора, коректора.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[17] Pavel Sudoplatov and Anatoli Sudoplatov with Jerrold L. and Leona P. Schecter – “Special Tasks: The Memoirs of an Unwanted Witness – a Soviet Spymaster”, Foreword by Robert Conquest, Little, Brown and Company, London, 1994 г., стр. 232-233.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[18] Вж. „Бойко Борисов за цената на подслушването”, БТВ, „Тази сутрин”, София, четвъртък, 6 януари 2011 г., ок. 8:10 часа, пълна стенограма от Информационна агенция „Фокус”, София, четвъртък, 6 януари 2011 г., online: http://www.focus-news.net/?id=f16774</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[19] Вж. „Нова обяви Светлана Василева за изпълнителен директор“, в. „24 часа“, София, вторник, 19-ти Октомври 2010 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=647105</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[20] Проф. Чарлз Мозер – „Д-р Г.М.Димитров: Биография”, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец”, София, 1992 г., стр. 225. Подч. Мое.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[21] Вж. Красина Кръстева – „И Цветанов бил от ДС, твърдят от БСП“, в. „Труд“, София, четвъртък, 13 януари 2011 г., online: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=740883</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[22] Вж. „Анна Политковска была частым гостем у Бориса Березовского в Лондоне“, Информационное агенство “STRINGER.Ru”, местоположение не е представено, 11 Октября 2006 года, online: http://www.stringer.ru/publication.mhtml?Part=48&PubID=6535</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[23] Кой можеше да води тв-програма и то в пряк ефир? И например да извика „Долу КПСС!”</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[24] Да, партийна, кагебистка справедливост.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[25] Константин Крылов – „Одержимая“, „Спецназ России“, № 10 (121), Международная Ассоциация ветеранов подразделения Антитеррора „Альфа”, Москва, Октябрь 2006 года, online: http://www.specnaz.ru/article/?967</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[26] Вж. Игорь Панарин ― „Кто действительно развалил СССР?“, Видео продакшн „Новое время“, KM TV, KM.RU, Москва, 7 апреля 2010 года, online: http://tv.km.ru/i_panarin_kto_dejstvitelno_razva/textversion</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[27] Вж. Журнал „Молодая гвардия”, № 10, Москва, 1992 г., стр. 84.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[28] Константин Крылов – „Одержимая“, „Спецназ России“, № 10 (121), Международная Ассоциация ветеранов подразделения Антитеррора „Альфа”, Москва, Октябрь 2006 года, online: http://www.specnaz.ru/article/?967</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[29] „От Матея свето Евангелие“, гл. 9, ст. 17.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[30] „От Иоана свето Евангелие“, гл. 8, ст. 32.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[31] От английската дума mall – мел, което ще рече безистен.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[32]<i> </i>Телевизионните говорилни, в които събеседниците се надвикват, изглеждат сякаш се надприказват, а всъщност не казват нищо.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[33] Jan van Helsing – “Hande weg von diesem Buch”, Ama Deus Verlag, Fichtenau, Deutschland, 2004 г., стр. 220-221.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[34] Всъщност евреин с истинско име Хаим Раковер.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[35] Как е възможно това? Някога Майер Амшел Ротшилд, основателят на прочутата най-богата фамилия на планетата, заявил: „Дайте ми контрола над националната валута и няма да ме интересува кой прави законите.” <i>(</i><i>Curtis B. Dall</i><i> – “F.D.R. - My Exploited Father-in-Law”, Revised Edition, Christian Crusade Publications, Tulsa, OK, 1968 г., стр. 172.)</i> Днес действа технологията на т. нар. тихо оръжие, която не е тема на настоящата книга. Тя представлява съвременно развитие на идеята на бившия Бауер от някогашната франкфуртска “Judengasse”, чиито потомци ръководят света. Този финансов гений открил липсващия пасивен компонент на икономическата теория, познат като икономическа индукция. Естествено първият Ротшилд въобще не разсъждавал с терминологията на настоящия ден. Той просто открил основните принципи на обществените отношения – власт, влияние и господство над хората. И започнал да ги прилага в икономиката. Формулирал всичко това съвсем елементарно, затова и действително гениално: „Когато демонстрирате някаква власт, скоро хората [народите] сами започват да ти я предоставят.” Преведено на разбираем финансов език, Майер Амшел прозрял, че парите или даването им на заем с лихва демонстрират власт, която може да бъде използвана за влияние над хората (народите). Без да е учил физика и даже преди откриването на магнитното поле и индукцията (далеч преди Оливър Хевисайд и Джоузеф Хенри), той усетил, че властта на парите действа досущ като индукцията на магнитното поле. Почувствал, че хората били готови да предадат своите пари в замяна на обещание за повече пари вместо реална компенсация. Те нямали нищо против да дадат богатството си, а в замяна да получат банкноти. На практика те заменяли истинско съкровище срещу лист хартия, който представлявал нещо договор – всъщност обещание за издължаване на повече пари. Обаче в своята практика хитрият финансист разбрал, че е в състояние да издава повече банкноти (обещания на хартия) от истинските пари, които има в наличност. С други думи поставя началото на необезпечението. И така Ротшилд започнал да дава своите банкноти във вид на кредити не само на хора, но и на правителства. Това довело до свръхдоверие в него. Като положил основите на такава мрежова система, му оставало само да затегне своя контрол над нея и да събира все повече средства. Системата му заработила, цикълът се превъртял веднъж, втори път. Тя би могла да рухне, ако всички доверители едновременно поискали своите предоставени авоари. Което практически нямало как да стане. Ето как, най-общо казано, били положени темелите на финансовата империя с марката „Ротшилд”. Веднъж придобил влияние над владетели и правителства чрез тази кредитна система от де факто несъществуващи пари, Майер Амшел бил в състояние да влияе така, че дори да я използва за оказване на натиск и нещо повече – за разпалване на войни. Посредством разпределението на средствата - предоставянето на пари на управниците или не – се поставил в състояние да определя кой да спечели войната. Правителствата, които кандисвали да му предоставят контрола над финансовите системи на своите държави, се радвали на подкрепата му. Чрез своята своеобразна колекция от задължения на цели страни или на отделни могъщи личности Ротшилд превръщал едни в свои приятели и победители, а други във врагове и губещи. На всичко отгоре паричната печалба на семейството надхвърляла и най-смелите фантазии. След Наполеоновите войни почти не съществувал европейски владетел, който да е в състояние да противостои на прочутата фамилия.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[36] Парижката комуна – 18-28 март 1871 г. Избухва като продължение на Френско-пруската война (1870-1871), която французите губят. Прусаците влизат в Париж – „града на светлината”. Комуната се разпада, след като свада и разцепление между съучастниците в нея – социалисти и анархисти – все „рожби” на Ротшилд и подчинените им илюминати.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[37] J. Landowsky – “Red Symphony”, The Plain-Speaker Publishing Company, London, 1968 г., стр. 26; Д-р Йожи Ландовски – „Червена симфония: Протоколите от разпитите на Кристиян (Кръстьо) Раковски по време на следствието в НКВД – януари 1938 г.”, ИК „Огледало”, София, 2009 г., стр. 76-77.</span></p> </div> </div></td></tr></tbody></table>Bulgaria Timeshttp://www.blogger.com/profile/01519830534026729601noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7901571730564557512.post-66893260619776229792011-01-16T06:33:00.002+02:002011-01-16T06:52:45.814+02:00ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ,Георги Ифандиев<span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ </span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Написано от Георги Ифандиев </span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Петък, 14 Януари 2011 </span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Георги ИфандиевЧаст І</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >За липсата на образование или крахът на християнската цивилизация • Кой и защо ликвидира образованието в цивилизования свят • Малограмотни послушници са необходими на новия световен ред</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >„Повечето деца не умеят да пишат, нямат никакво понятие от история и това е позор.” Тези думи не са изречени от някой вечно недоволен нашенски морук с носталгични наклонности по времето, когато „образованието и здравеопазването бяха безплатни”. Констатацията е на Уилям Фитсхю, издател на списание, което представя разработки на американски гимназисти. Той твърди, че писането е най-занемареният предмет в съвременните училища в Съединените щати.[1] Тя е реално, а не песимистично отражение на общата картина на образованието в САЩ днес.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Красноречив контрапункт на това е началото на коментара на Никълъс Кристоф, поместен ден по-късно във всекидневника „Ню Йорк Таймс”: „Ако напредващ Китай има някакво човешко лице, то не принадлежи на шефа на Политбюро, нито на някакъв интернет-магнат, а на една тиха девойка с кротък характер на име Ифан Хоу.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Г-ца Хоу... е поразителен феномен: на 16 години тя е новата световна шампионка по шахмат, най-младата състезателка и сред мъжете, и сред жените, която някога е печелила световното първенство. Тя е отражение на начина, по който Китай оказва влияние върху всичко на света – чрез сериозни инвестиции в образованието и човешкия капитал, особено в младите жени.”[2]</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Едва ли американският коментатор е апологет на „китайския път” – смесица от класически и държавен капитализъм с еднопартийна тоталитарна власт на комунистите. Просто такива са реалностите в страна, която не е загубила цялата мъдрост на конфуцианството. А нейните ръководители добре съзнават, че щом като не разполагат с нефт, природен газ или някакви други природни ресурси, трябва да разчитат на експлоатацията на качествения човешки потенциал. Изглежда просто, нали? Да не се лъжем: няма печалба, без експлоатацията на жив човешки труд. Тогава защо в християнския свят постъпват по съвсем обратен начин? </span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >В часовете между двете цитирани публикации 22-годишният Джаред Лий Лоугнър[3] простреля в главата депутатката от долната камара на американския Конгрес Гейбриел Гифордс, като уби шестима и рани общо 19 души.[4] Съобщиха, че той бил „отчужден от обществото, объркан, изпълнен с гняв и с лошо предчувствие за скорошния край на неговия живот”.[5]</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Gunman shoots congresswomanЧасове след инцидента медиите в САЩ коментираха, че трагедията е логичен резултат от провежданата от десетилетия в страната политика на разделение и омраза. В интерес на истината, навярно Съединените щати са най-полицейската държава на земята. Там има най-голям брой затворници.[6] Тамошни медии твърдят, че затворите са се превърнали в доходен бизнес и в нов вид човешко робство.[7] Ако не е така, излиза, че това е най-престъпното място на планетата. В ускорен ритъм Русия следва по петите „светлия” американски пример. И на двете места действат концентрационни лагери. По същество двата някогашни изкуствено създадени полюса са се слели в единна криминална суперсила, готова на всякакви терористични действия срещу онези народи и техните правителства, които проявяват непокорство.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Съвсем не случайно след инцидента в Аризона местният шериф Кларънс Дупник с горчивина посочил: „Гневът, ненавистта, фанатизмът, които продължават да се ширят в тази страна, все повече освирепяват. За съжаление ми се струва, че Аризона се превърна в нещо като тяхна столица. Ние станахме Мека на предразсъдъците и фанатизма.”[8]</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Да добавим - и на богохулството. Всъщност става дума за крайните националистически настроения, насочени срещу католическите имигранти, както и за непрестанните атаки срещу християнството. Например отдавна на много места в САЩ Коледната украса е забранена, за да не дразни хората с друга вяра и преди всичко евреите. В тази страна поставянето на Шекспировата комедия „Венецианският търговец” е забранено по същата причина. Нали главният отрицателен герой е злобният и безмилостен еврейски лихвар Шейлок? Измина вече близо десетилетие откакто изучаването на християнската религия бе извадено от учебните програми все заради влиятелните люде със старозаветни имена.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >В самото начало на 2011 г. във Великобритания благотворителната Младежка женска християнска асоциация бе принудена да се откаже от определението „християнска” в своето наименование.[9] Досещате се защо, нали?</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Само преди година традиционните християнски символи – разпятие, статуетки и икони на Исус Христос и Светата Дева Мария – бяха изнесени от класните стаи в Италия. Пак заради това. А у нас не дават и дума да се обели за задължителното въвеждане на християнското вероучение в училищата. Отново заради същото. Докато показно се кръсти на първите редове в храмовете, цяла гвардия от комунистически престъпници начело с президента Георги „Гоце” Първанов и премиерката Б.Б. тайно предвожда битката срещу нашата традиционна вяра.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Исус Христос осъдил еврейския елит – книжниците и фарисеите, чиито наследници са съвременните равини: „... На Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите, затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат: връзват бремена тежки и мъчни за носене и ги турят върху плещите на човеците, а сами не искат и с пръст да ги помръднат; и всичките си работи вършат, за да ги видят човеците; разширяват своите хранилища[10] и правят големи полите на дрехите си; обичат първо място по гощавките и предни седалища в синагогите, и поздрави по тържищата, и – да им казват човеците: учителю, учителю! А вие недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител – Христос, а всички вие сте братя; и никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата; и наставници недейте се нарича; защото един е вашият Наставник - Христос.”[11]</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Колко съвременно и точно звучи! Явно Божието е вечно и за него няма време и място. Вижте политиците, които „обичат първо място по гощавките и предни седалища..., и поздрави по тържищата, и – да им казват човеците: учителю”. Ами поповете и техните пищни одежди с „големи поли”? Те държат да ги наричате „отче”, а Сам Бог е разпоредил: „никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата”. Ето част от следите на заговора срещу християните и тяхната вяра в Исус Христос.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Иначе еврейската ненавист спрямо християните е пренесена през вековете и не знае почивка. Тя продължава и в наши дни. Не помните ли как преди няколко години Соломон Паси напсува: „Майната му на православието!”? „През 1998 г.” приятелят на „Гоце” Първанов, масонът Емил Кало, по онова време „председател на еврейското дружество в България „Шалом” и сериозна комунистическа номенклатура, „се изрази в пресата, че на „Митичната раса от посветени... не им трябва „непълноценната доктрина”, наречена християнство”. Година по-късно, в писмо до в. „Монитор”, отправи още обиди по отношение на християнството.[12]</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Горните примери илюстрират непрестанните добре планирани атаки срещу самосъзнанието на българите като християни. Иначе казано – опитите за лишаването им от един от най-съществените елементи на нашето осъзнаване като обособена нация, която е поставила основите на цивилизацията на белите хора.[13] Без това твърдение да съдържа и мисъл за някакъв расизъм. Тъй като красотата е в разнообразието. А тъкмо ние, като християни и като българи, понасяме постоянни удари по нашето национално самосъзнание.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Българските ученици са неграмотни, растат без книгиИначе навръх Рождество Христово през 2010 г. най-тиражният израелски всекидневник „Джерузалъм Поуст” помести статия-призив, озаглавена: „Още нещо за [поведението на] евреите по Коледа”. Тя започва така: „Чоп Сюи (Chop suey (На китайски 碎 – буквално: „разнообразни късове”; китайско ястие, което се приготвя от месо, най-често от пилешко, риба, говеждо и малко свинско, с добавка от яйца. Готвят се със зеленчуци.) все повече преобладава. Ние, евреите, имаме своя традиция за празнични ястия за Коледа: китайска храна!</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Забравете пуйката, гъската или други печива, които украсяват празничната трапеза. Ние, евреите, си имаме своя традиция за празнични ястия на Коледа – китайска храна!”[14]</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >До какво доведе тази война срещу християнската вяра, с други думи – срещу цивилизацията на белите хора?</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >До скъсване с традициите и опростачаване</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >У нас няколко поколения невярващи битуват, без да са изградили своя нравственост, да се съобразяват с християнската ценностна система. Тя винаги ни кара да се съобразяваме с ближните си и не позволява или поне пречи на извършването на престъпления и злини.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Кой има полза от отдалечаването ни от общочовешките ценности? Отговорете си сами. Обаче настоящето дередже у нас вече застрашава бъдещето ни като българска нация: „На 46-о място са българските ученици измежду 65 страни. Това показват данните от участието на България в Програмата за международното оценяване на учениците (ПИСА)...</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >В проучването участват 4508 ученици от 179 български училища в страната на възраст между 15 години и 3 месеца и 16 години и 2 месеца.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >За сравнение при предишното изследване България е на 33-то място от 41 страни през 2000 година и на 43-то място от 57 страни през 2006 година.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >За 2009 България попада в класацията наред със страни като Сърбия, Уругвай и Тринидад и Тобаго.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >41% от българските ученици все още се намират под критичния минимум от знания и умения за четивност. Основно те се затрудняват да работят с таблици, диаграми и графики.Като цяло момичетата показват по-добри резултати – те изпреварват момчетата с 61 точки. Според методологията на ПИСА тези точки се равняват на две години училищно образование.И докато резултатите показват, че 29% от момичетата са под критичния минимум на знанията и уменията от средно ниво, при момчетата този процент е 52.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Учениците срещат трудности и при намиране и извличане на информация от текст, както и при осмислянето и оценяването й. Изследването показва още, че България попада в негативния списък с по-нисък среден резултат по четене от средния в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >26% от учениците споделят, че в дома им има между 26 и 100 книги, 20% – до 10 книги, а едва 7% – повече от 500 книги.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >„Тези данни поставят въпроса дали не сме свидетели на едно поколение, което израства без книги”... А почти една четвърт от българските ученици смята, че четенето е „празна загуба на време”.”[15]</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Кому са необходими ниско образовани хора, неспазващи изконни правила, като зачитане на авторитетите например? Познатата мъдрост се е произнесла: „Прост народ, слаба държава.” А друг анализ разкрива още по-дълбоката пропаст, която дели съвременните ученици от поне средната интелигентност и грамотност:</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >„Драматична липса на познания за гражданското общество са показали учениците от VIII клас. Според международно изследване за гражданското образование (International Civic and Citizenship Education Study, ICCS) над половината осмокласници в България (53%) са под или на минимума от знания и умения. Въпреки това българчетата имат нагласа за активно гражданско поведение.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Изследването ICCS е проведено в 38 държави. 21 от тях, включително и България, са участвали в сравнимо изследване и през 1999 г. Резултатите показват, че страната ни е с най-голям спад спрямо 1999 г. Със среден резултат от 466 точки България е на 30-о място (2 от държавите не са покрили изискването за извадка), следвана от страни като Колумбия, Кипър, Мексико, Тайланд, Гватемала и др.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Изследването показва, че половината от българските осмокласници се доверяват на правителството, но едва 32% от тях вярват на партиите. Доверието на 14-годишните към медиите е по-високо – 70%. 69% от учениците у нас са мотивирани да гласуват.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Макар да нямат особени познания, като цяло българските ученици имат нагласа за активно гражданско поведение – 84% от тях смятат, че хората винаги трябва да могат свободно и открито да критикуват правителството. Една значителна част от 14-годишните (90%) обаче твърди, че полицията трябва да има право да държи в затвора без съдебен процес всеки, който е заподозрян, че заплашва националната сигурност.”[16] </span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Анализирайте сами. Признавам, че и за моя изненада, столичните ученици се оказват по-неграмотни от връстниците си в страната. „Преди няколко дни беше промотирана кампанията „Бъди грамотен“, която имаше за цел да разбере грамотни ли са българските ученици. Резултатите са колкото интересни, толкова и стряскащи. В езиковите състезания по българска граматика през 2010 г., под формата на писмен тест, са се включили близо 4000 ученици от начален и горен курс, от 36 училища в столицата. За да е пълна картината, проверени са знанията и на децата от провинцията. Какви са резултатите?</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Къде е моралът, къде е демократическата солидарност, къде е човешката и международна правда на великите демокрации и на ОН?Родните ученици се справяли много по-добре с английската граматика, отколкото с българската. Малките ученици пишели по-правилно, отколкото големите. Учениците от провинцията владеели българския език много по-добре, отколкото връстниците си в столицата. Защо по-малките са по-грамотни? Според Евелина Гечева, управител на образователния портал „Академика БГ“ причината за това е , че основните правописни правила се изучават до 7 клас и след това часовете по български език намаляват за сметка на литературата, чуждите езици, специалните предмети, цитира я БГНЕС.”[17]</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Навремето централно столично школо бе гаранция за високи изисквания, сиреч за все пак донякъде качествено образование. Някога преместването от училище в центъра на София в някое от покрайнините бе достатъчно, за получаване на отлична или много добра диплома. В т. нар. провинция, особено в по-малките градове, нещата бяха далеч по-зле. Днес тенденцията явно е обърната. Но както ще се убедите, тя се отнася до „масовите ученици”, а не за децата на алчно червената фашистка номенклатура, обединена в понятието „политически, икономически и културен елит”.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Ала нека видим къде и как „специалистите” в сферата на образованието търсят и дори „намират” първоизточника за бедите на родното школо и университети. Авторката на цитираната статия задава въпросите: Кой е виновен? Къде е причината?” Ето коментарът й:</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >„Факт е, че колкото по технически грамотни ставаме, толкова по-малко четем. Колко са хората до 30 години, които поне веднъж месечно си купуват книга? А колко са децата, които прекарват по-малко време пред компютъра, отколкото пред учебника. Факт е, че много голяма част от информацията може да се намери само в интернет. Не може да отречем, че понякога самите учебници са прекалено объркани и неточни. А колкото до английският – в някои училища чуждоезиково обучение е много по-застъпено, отколкото часовете, в които се изучава българска граматика.”[18]</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Както се казва, „експертка” бие самара, а не магарето. Истината е далеч по-трудна за забелязване и доста болезнена за признаване. Обаче за мен тя е над всичко. Затова неведнъж съм се шегувал със себе си: имам диплома за висше образование, но ми липсва самото образование. Ако съм постигнал нещо, то е благодарение на собствените ми усилия и на времето, което вместо за забавления, продължавам да отделям за самоусъвършенстване. Друг въпрос е доколко съм успял.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Диагнозата</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >У нас образованието умря окончателно около десетилетие след „славната” дата 9 септември 1944 г. Тогава и последните достолепни даскали (колко гордо звучеше тази титла) и университетски преподаватели, които градиха елита на нацията, бяха отстранени от образователната система. Някои от тях, като прочутия проф. д-р Александър Станишев, почетен доктор на Берлинския университет, бяха осъдени от (анти)Народния съд и разстреляни.[19]</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >През 1952 г. дядото на мой съученик, професор по морско право, бива уволнен от Софийския университет. От тогава, до преди петнадесетина години, тази дисциплина изобщо не се преподава в „Алма матер”, нито някъде другаде.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Когато завърших първо отделение, моята чудесна „буржоазна” начална учителка бе пенсионирана и заменена от полуграмотна простачка, съпруга на... офицер, докаран в София. Тя говореше на диалект и не познаваше правописа. Нататък бяхме лишени от правото и възможността да получим образование. Защото нямаше от кого.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Първите ми впечатления от висшия институт бяха от професори и доценти, явни рабфаковци,[20] които псуваха така, че хамалите на Сточна гара биха се изчервили. И престанах да посещавам „лекците” им. Днес срещаме техния стил и език в наскоро разкритите записи на телефонни разговори между действащ вицепремиер, негов заместник и началника на Агенция „Митници”. Господи, какъв „елит”! Просто сега прибираме реколтата на посятото при милиционер-социализЪма. За жалост ужасната сеитба на простащина продължава.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Как иначе? Спомнете си онзи правешки каскет, който като червен цар цели 34 лета ръководеше страната и ни доведе до настоящата икономическа, демографска, но преди всичко духовна и морална катастрофа. Понастоящем ни води архипростачка с вид на щангист или борец. Тя навсякъде се хвали с унаследената от този Тато ди тути тати приемственост. По всички медии като някакви герои дефилират кадрите на Живков и на неговия корумпиран и жесток тоталитарен режим. Чак до там, че едната от трите ефирни телевизии с национално покритие е мобилизирала готвача на бай Тодор Замфиркьов. Всяка неделя това лице от УБО при ДС „преподава” кулинарни уроци на домакините. Какъв срам!</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >„Конспиративни теории” или удари под кръста</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >The New World Order Късно в събота, 8 януари 2011 г., новият председател на Конгреса, републиканецът Джон Боунър, заяви: „Нападение над човек, който е на служба е атака срещу всички, които служат. Заплахите и насилието нямат място в нашето общество.”[21] Някога, когато комунистите безмилостно се разправяха с патриотичния български елит, предшествениците на comrade[22] Боунър просто мълчаливо, което означава одобрително, наблюдавали.[23]</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Тяхното поведение предизвикало гнева дори на земеделския лидер, сътрудничил си с комунистите, д-р Георги Михов Димитров: „Къде е моралът, къде е демократическата солидарност, къде е човешката и международна правда на великите демокрации и ОН? Защо мерят те с два аршина, когато предлагат помощта си към бившите колониални народи в Африка и Азия, а мълчат и пасуват пред поробените и окупирани от Съветския съюз народи на Източна Европа? Ние се радваме да видим да се дава помощ на всеки потиснат народ. Но защо не се даде на унгарския народ (през 1956 г.)? На българския народ, който пръв започна съпротивата срещу съветската окупация...? Защо не се помогна на полския народ през 1956 година? Защо не му се помогна сега, през 1970 година? Защо не се помогна на чехословашкия народ през 1968 година? Защо?”[24]</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Защото съществува план, приет от специално създадена организация, наречена Римски клуб, който бива осъществяван под неин надзор. Това е програма – част от новия световен ред, която е насочена към редуциране на населението на планетата и преди всичко на християнските и африканските народи.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Готов съм за очакваните нападенията срещу истината. Самата тя е най-добрата броня, осигуряваща нейната собствена защита. Когато невярващите в съществуването на скрито световно управление прочетат изречената на 17 февруари 1950 г. от могъщия евреин Джеймс Пол Уорбърг реплика, няма как да не настръхнат от чувство за обреченост. Защото в качеството си на председател на Комисията за чуждестранни отношения[25] този интернационален банкер заявил: „Искаме или не, ще имаме световно правителство.[26] Въпросът е само как ще бъде постигнато това – посредством завладяване [на света] или чрез съгласие.”[27] По-късно, на страница 558 на априлския брой на списание Форин Афеърс[28] от 1974 г., Ричард Гардънър заявил, че новият световен ред „ще бъде изграден, но… едно последно усилие ще бъде насочено срещу националния суверенитет, като ще го подрива парче по парче, ала по този начин ще постигне много повече от старомодната фронтална атака”.[29]</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Предлагам още факти относно съществуването на единно тайно, световно правителство. „През 1770 г. в реч пред британската Камара на лордовете сър Уилям Пит заявява: „Зад трона има нещо по-голямо, отколкото самия крал.” По този начин той роди фразата „власт зад трона”.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Пред 1844 г. прочутият английски държавник Бенджамин Дизраели издаде роман, озаглавен „Конингсби или новото поколение”… В него той писа: „Светът е управляван от съвсем различни личности от онези, които си представят хората, дето не са зад кулисите.”</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Съдията от Върховния съд на САЩ [евреинът] Феликс Франкфъртър препотвърди това в американски контекст, като заяви: „Истинските управници във Вашингтон са невидими и упражняват властта иззад кулисите.”</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Франкфъртър не е единственият, който изразява подобна оценка. Макар и рядко, през настоящия [ХХ] век някои известни американци признаваха съществуването на тайна управляваща клика в САЩ.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >На 26 март 1922 г. в своя реч кметът на Ню Йорк Джон Ф. Хайлан каза: „Истинската заплаха за нашата република е невидимото правителство, което като гигантски октопод разпростира своите слизести пипала из нашия град, щат и нация. На върха стои една малка групировка от банки[30], най-общо наричани „интернационални банкери”. Този тесен кръг от могъщи интернационални банкери очевидно ръководи нашето правителство в полза на своите собствени егоистични интереси.”</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >New World Order Organizational ChartВ писмо до свой колега, носещо дата 21 ноември 1933 г., президентът Франклин Д. Рузвелт пише: „Голата истина за нещата, каквато вие и аз я знаем, е, че още от времето на [президента] Ендрю Джексън финансови кръгове в големите центрове притежават правителството…”</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >В реч, произнесена на 23 февруари 1954 г., сенаторът Уилям Дженър предупреди: „Днес в Съединените щати пътят към диктатурата може да бъде прокаран изключително със законови средства, невидими и нечувани от Конгреса, президента или народа… Външно имаме конституционно управление. Обаче вътре в правителството ни и в нашата политическа система действа друга форма на управление – бюрократичен елит, който е убеден, че нашата Конституция е старомодна, а самият той е печелившата страна… Цялото странно развитие на външнополитическите ни връзки и договорености могат да бъдат проследени до тази групировка, която ще ни принуди да задоволяваме нейните желания… Тази група за политически действия има свои собствени поддържащи структури, свои целеви подразделения, свои собствени неотменни интереси, своя опорна точка вътре в правителството ни и свой собствен пропаганден апарат.”[31]</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Прилагам разсекретен документ от Библиотеката на американската Фондация „Карнеги”, носещ дата 12 декември 1940 г. Войната в Европа вече е в ход, докато на пръв поглед в САЩ всичко е спокойно. Обаче още от самото начало на този къс хартия разбираме за вече начертаните планове за нов световен ред! Под заглавието “New Orld Order” става дума за някакъв „избран” списък на „регионални и световна федерация заедно с някои специални планове за световен ред след войната”! Не е ли изненадващ и фактът, че документ на една неправителствена организация е бил засекретен? Поради каква причина?</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Същата година британският писател, масон и член на тайното ляво глобалистко Фабианско общество Джордж Хърбърт Уелс издава книгата си „Новият световен ред”! Още тогава под нечия диктовка той ни обрича: „Задачата на един миротворец, който действително желае мир в един нов свят, включва не само политическа, но и дълбока социална революция. По-дълбока дори от революцията, предприета от комунистите в Русия. Руската революция се провали не заради своя екстремизъм, а поради нетърпеливостта, насилието и нетолерантността си още от самото начало, тъй като не й достигаше прозорливост и страдаше от интелектуална недостатъчност. Космополитната революция, водеща към световен колективизъм, е единствената алтернатива на хаоса и дегенерацията, пред които е изправен човешкият род. Тя трябва да отиде далеч отвъд постигнатото от руснаците. Следва да бъде по-радикална и по-добре подготвена. А за постигането на всичко това е необходим далеч повече героизъм и много повече непоколебими усилия.”[32]</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Много народи от Източна, Централна Европа, Азия, Африка и Централна Америка вкусиха „меда” на тази „по-радикална” революция, която противно на пророчествата на Уелс доведе до най-голямата дегенерация на човешки същества в човешката история. А авторът на фантастични романи не само вече е възхвалявал СССР, но и ни уверява, че „новият световен ред ще бъде далеч по-добър от стария”.[33] Той се оказа толкова добър, че „синилата от бича” му останаха неизлечими по нашите гърбове. По-страшни са незарастващите рани в душите на хората и в духовността на народите, опитали неговите „благини”. И всичко това: „Зависи от успешното включване на преобладаващ брой умове, които да бъдат доведени до убеждението, че сега изборът пред нас не е между по-нататъшната революция и повече или по-малко реакционния консерватизъм, а е избор между това дали да продължим и да организираме процеса на промяна на нашите дела така, че да създадем нов световен ред или да изживеем един окончателен и може би невъзстановим обществен разпад.”[34]</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Доста по-рано, през 1928 г., фабианецът Хърбърт Уелс вече проповядва „метод за ръководство на една световна общност”. И обяснява, че тази „световна общност” няма „да бъде остатък от съществуващите държави, а мегатерий[35] на същата форма и анатомия. Съществуващите държави са преди всичко войнствени, а световната държава не може да бъде такава. Почти няма да съществува необходимост от президент или крал, който да предвожда церемониала на човешките множества. Защото там, където няма войни, няма нужда от никакъв лидер, който да води масите накъдето и да е... Знамена, униформи, национални химни, усърдно култивиран от църквата и училището патриотизъм, пъченето и вилнеенето на нашите съревноваващи се независими държави помежду си – всичко това е част от фазата на развитие на Откритата конспирация, която ще ги замести.”[36]</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Същото програмират „Протоколите на ционските мъдреци”, без значение дали са действителни или фалшификат. Не е ли странно? Доколко Уелс е бил прав, можете да прецените по броя на войните, водени в името на някакво „добро” и под егидата на т. нар. световни организации – ООН, НАТО, Варшавския договор. Както и по глобалната финансова криза, по-късно призната и за икономическа. Тя обхвана света още през 2005-2006 г., но бе укривана от обществеността чак до късното лято на 2008 г. Като всичко, свързано с Братството, тази световна финансово-икономическа криза преследваше едновременно няколко цели. Явлението бе замислено като спирачка пред все по-нарастващите мераци на хората на Запад и особено в САЩ да се сдобият със собствени жилища. Това би им осигурило известна степен на свобода от Системата. Което, както се досещате, не е допустимо за другарите от тайния световен елит. Затова кризата започна като ипотечна. Лихвите по жилищните кредити с гаранция самите жилища стремглаво тръгнаха нагоре. „Чудото” бе съпроводено с непредизвикано от нищо скокообразно повишение на цените на петрола и природния газ. Което, естествено, се отрази върху цените на всички останали стоки и услуги. Така още през 2006-2007 година мнозина от хората, теглили ипотечни заеми, вече не можеха да ги обслужват. През 2008 г. това доведе до срив на строителния отрасъл в Съединените щати, до недостиг на пари в много банки и до техния фалит.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Това бе втората цел на Братството. Нищо не пречеше на Банката на Федералния резерв в САЩ, която е негова институция, да отпечата повече пари и да посрещне забавената или ниската ликвидност. Правила го е ще го върши и занапред. Тъй като отдавна нито една банка по света не гарантира своите активи с истински пари – злато. Системата, въведена от семейство Ротшилд, е финансовите институции да предлагат несъществуващи пари. Те оперират с многократно повече средства, отколкото са активите им. Целта обаче бе банки от всякакъв размер и вид, но преди всичко инвестиционните, да бъдат доведени до фалит. Става дума за онези, които отпускат кредити за строителство или за някаква икономическа активност. Така бе преодоляна важна отсечка по пътя към една световна банка – елемент от новия световен ред. За целта бе пожертван дори един от най-големите финансови центрове на могъщата левитска мафия – банката „Лимън Брадърз”. Десетилетия по-рано в нея се бе скрила онази банка, която финансира болшевиките – „Кун, Лоуб и Ко”. След поредица от сливания нейните следи се стопиха някъде в „Лимън Брадърз”. С фалита на тази крупна финансова къща те бяха напълно заличени.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >THE SCIENCE OF GOVERNMENTА същевременно множество от спестяванията на хората просто изчезнаха. Потънаха в банкрутите на маса елементи от финансовата система на уж най-развитите страни. Стигна се до там, че цяла държава – Исландия, на практика обяви фалит. Последваха банкрутите на пенсионни фондове и застрахователни компании. Гоите бяха върнати в онази стартова позиция, в която ги бе заварил икономическият бум от осемдесетте и деветдесетте години. Мераците за собствени жилища се изпариха.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Всичко това протичаше на фона на водещите се войни в Афганистан и Ирак. Дори толкова угоднически медии като лондонският „Таймс” не успяха да скрият раздразнението си. И декларираха, че президентът Джордж Буш-младши е излъгал за ползите и стойността на двата въоръжени конфликта. И в заглавие ги обявиха за Войната за три трилиона долара.[37] Кой поема този разход? Ами народите. Няма Братството да носи това свръхтежко финансово бреме на гърбя си я! За хуманитарните измерения въобще не става дума... Ето още едно основание за кризата – някой трябваше да плати масрафа.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Човечеството не реагира. За огорчение на оптимистите то се оказа пасивно и неподготвено да се обединява и да брани своите собствени интереси. Нито веднъж средствата за масово уж осведомяване не му припомниха максимата, че без неговото сътрудничество на тайният талмудски интернационал на илюминатите ТЕ не биха могъл да го контролират.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Това е техният нов световен ред, в който народите плащат цената на алчността на неговите господари. Може би творците на този опит за установяване на единна световна комунистическа държава са имали предвид тъкмо това. Което обяснява добре целите на тяхната идеология, най-общо наречена комунизъм и интернационален при това. В средата на ХІХ век един от главните идеолози и дейци на новия световен ред Мордехай Леви-Карл Маркс откраднал от германския политик Карл Шапер девиза „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!” По същия начин безцеремонно си присвоил теорията на френския революционер Луи Огюст Бланки за някаква „диктатура на пролетариата”. След като двамата с Енгелс преработили издадената през 1841 г. брошура на еврейския илюминат Клинтън Рузвелт „Изкуството на управлението, основано на естествените закони”,[38] забъркали всички споменати тези в една обща каша. И с парите и медийната мощ на Ротшилд я провъзгласили за... научен комунизъм – теорията на новия световен ред, единната комунистическа държава на планетата. И докато се наслаждавали на буржоазния лукс и удобства, учели „пролетариата” да се бори против „експлоатацията”. А всъщност изграждали всемирен холдинг под ръководството на „царя от Давидовото коляно”, както завещал в „Протоколите” си един от тях – върховният жрец от Лондон Лайънъл Ротшилд.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Сигурен съм, че повечето хора не вярват в онова, което пиша. Защото съществува древна мъдрост, която гласи: „Перфектният роб е онзи, който не осъзнава робството си. И заявява: „Не съм роб!” Казват, че подобни люде приличат на алкохолиците, които никога не признават, че са пияни, но не могат да се избавят от порока си. Хората биват управлявани най-лесно, когато са разделени и ако бъдат убедени, че едва ли не държат мечове в ръцете си и това ги прави силни, готови за битки, непобедими.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Всичко е прекалено просто. Защото онези, които притежават световните финанси (банките), държат в ръцете си и медиите. А малцина са прозрелите, че тяхната мощ се крепи на несъществуващите (виртуалните) пари. Това са хартийки, зад които няма нищо – куха представа за нещо, което в действителност го няма, не можете да го докоснете, липсва. Едно връщане към златния стандарт би довело тайния световен елит до паника. Ала за да постигне това, човечеството трябва да се отърве от отлаганите с векове пластове от лъжи – религиозни, идеологически, икономически (например за разните изми и за „обективните икономически закони”, като неизбежността на кризите), политически, социални, културни... Вярата няма нищо общо с пропагандираното изкривено от фарисеите учение уж на Бог. Уверен съм, че ако днес Исус Христос отново слезе на Земята, няма да стане християнин. И ще започне отначало своята борба с фарисейството, което днес е Шауловото християнство, подплатено с антихуманните постулати на юдаизма, исляма, масонството и т.н.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Обръщам се към нетърпеливите: Не бързайте. На никога несъществувалия библейски цар Соломон приписват мъдростта: „Всичко си има време, време има за всяка работа под небето: време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото; време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш; време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш; време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки; време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш; време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш; време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.”[39]</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >Изчакайте публикуването на цялата настояща поредица и тогава ще дойде времето да я обсъждате. На онези, които изобщо не се интересуват от причините за проблемите на човечеството, не приемат навлизането в тяхната дълбочина или просто са затворили съзнанието си за нов прочит на историята, препоръчвам: Просто не четете и не изливайте породената от собственото ви невежество злоба. Така все пак ще можете да съхраните душите си. На всички останали: търпение. За да видите истинската връзка с основната тема на всичко изложено и на предстоящите за обнародване факти. Сиреч, за да стигнете до причината за масовото опростачване на християните. Което води до залеза на тяхната – на нашата, цивилизация.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" > Следва.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >* „От Иоана свето Евангелие”, гл. 8, ст. 32. Истинско море от факти и подробности по темата в: Георги Ифандиев – „Името на звяра”, ИК „Огледало”, София, 2010 г., достъпна от виртуалните книжарници и от издателите: ogledalo.atille@gmail.com; тел.: 0888-648-048.</span><br /> <br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[1] Вж. “Journal Showcases Dying Art of the Research Paper” by Sam Dillon, “The New York Times”, New York, NY, Friday, January 7, 2011 г., online: http://www.nytimes.com/2011/01/08/education/08research.html</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[2] “China Rises, and Checkmates” by Nicholas D. Kristof, “The New York Times”, New York, NY, Saturday, January 8, 2011 г., online: http://www.nytimes.com/2011/01/09/opinion/09kristof.html?hp</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[3] Произношението е сверено със CNN.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[4] Вж. “Rep. Giffords Wounded, Federal Judge Killed in Shooting Rampage at Arizona Event”, FoxNews.com, FOX News Network, LLC, New York, NY, Saturday, January 8, 2011 г., online: http://www.foxnews.com/politics/2011/01/08/arizona-congresswoman-reportedly-shot-public-event/</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[5] “Arizona Suspect’s Online Trail Offers Hints of Alienation” by Eric Lipton, Charlie Savage and Scott Shane, “The New York Times”, New York, NY, Saturday, January 8, 2011 г., online: http://www.nytimes.com/2011/01/09/us/politics/09shooter.html?hp</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[6] Вж. “US Has the Most Prisoners in the World” by James Vicini, CommonDreams.org, Portland, ME, Monday, September 13, 2010 г., online: http://www.commondreams.org/headlines06/1209-01.htm</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[7] Вж. “The prison industry in the United States: big business or a new form of slavery?” by Vicky Pelaez, GlobalResearch.ca, Centre for Research on Globalization (CRG), Montreal, Qc, Canada, March 10, 2008 г., online: http://www.globalresearch.ca/index.php?context=va&aid=8289</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[8] “Bitter politics of Arizona loom over shooting” by David Schwartz, Phoenix, Reuters, New York, NY, Saturday, January 8, 2011 г., online: http://www.reuters.com/article/idUSTRE7080AB20110109</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[9] “YWCA loses Christianity from title: The Young Women's Christian Association, which is one of Britain's oldest charities, has dropped the word “Christian” from its name to better reflect its role in society”, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Friday, 7 January 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/newstopics/religion/8245247/YWCA-loses-Christianity-from-title.html</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[10] Превръзки на челото и ръцете с думи от закона. Бел. на Библ ред.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[11] „От Матея свето Евангелие”, гл. 23, ст. 2-10. Подч. мое.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[12] Вж. Волен Сидеров – „Бумерангът на злото”, Издателство „Жарава”, София, 2002 г., стр. 41. Също: Волен Сидеров – „Бумерангът на злото – II част: Властта на Мамона. Кой и как ни ограбва”, ИК „Бумеранг БГ”, 2004 г., Глава - Защо християнството не може да бъде производно на т. нар. Юдаизъм.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[13] Вж. Кубан Боян – „Чулман Толгау”, с предговор и коментари от Фаргат Габдул-Хамитович Нурутдинов, ИК „Огледало”, София, 2009 г., стр. 603.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[14] “Something Else for Jews on Christmas” by Laura Frankel, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Saturday, December 25, 2010 г., 18 Tevet, 5771, online: http://www.jpost.com/ArtsAndCulture/FoodAndWine/Article.aspx?id=200911</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[15] „Българските ученици са неграмотни, растат без книги”, „Фрог Нюз”, frognews.bg, София, вторник, 7 Декември 2010 г., online: http://frognews.bg/news_29533/Balgarskite_uchenitsi_sa_negramotni_rastat_bez_knigi</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[16] Ванина Стоянова – „Българските ученици са и политически неграмотни: Още едно международно проучване показва драматичен срив в знанията на гимназистите - този път по гражданско образование”, в. „Сега+, София, понеделник, 26 юли 2010 г., online: http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=6653§ionid=16&id=0000101</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[17] Мария Атанасова - „Столичните ученици по-неграмотни от връстниците си в провинцията”, Мамита БГ, Mamita-BG.COM, място на издаване не е посочено, 23 декември 2010 г., online: http://mamita-bg.com/2010/12/23/%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BF%D0%BE-%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B2/</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[18] Пак там.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[19] Политическата дейност на Александар Станишев е свързана с борбата за освобождението на Македония, попаднала под сръбска и гръцка власт след 1912 г. От 1 юни 1944 г. до 2 септември 1944 година Станишев е министър на вътрешните работи и народното здраве в проангло-американското правителство на Иван Багрянов. Освен на смърт, т. нар. Народен съд го осъжда да плати глоба от пет милиона лева и на конфискация на имуществото. На 1 февруари 1945 г. е екзекутиран заедно с другите министри, депутати, индустриалци. През 1996 година с Решение на Върховния съд присъдата му е отменена.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[20] Другарите въведоха Работническите факултети. В тях техни полуграмотни кадри „обучаваха” напълно неграмотни комунисти. Резултатът е налице.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[21] “Bloodshed Puts New Focus on Vitriol in Politics” by Carl Hulse and Kate Zernike, “The New York Times”, New York, NY, Saturday, January 8, 2011 г., online: http://www.nytimes.com/2011/01/09/us/politics/09capital.html?hp</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[22] Другар, англ. Първи в света древните фарисеи носели алено червени тоги, живеели в изолирани скъпи квартали и се обръщали един към друг с „другарю”. Същото обръщение било официално в болшевишка Русия, в нацистка Германия и в комунистическа България. (Иосиф Флавий – “Иудейские древности”, Том 2, Печатается по изданию: Флавiй Iосифъ – “Iудейскiя древности.”, переводъ съ греческаго Кандидата восточныхъ языковъ Г. Г. Генкеля, Томъ второй, Типо-Литографiя А. Е. Ландау, С.-Петербургъ, 1900 г., Издательство “КРОН-ПРЕСС”, преобразовано в совместное российско-американское акционерное общество “КРОН-ПРЕСС”, Москва, 1994 г., Книга восемнадцатая, Коментарии, към Глава первая, бележка 2, стр. 246. Повече подробности в: Георги Ифандиев – „Сянката на Цион”, Част V, том 2, Издателство „Юнион-21“, София, 2006 г., Глава ІІІ – Най-голямото беззаконие в историята.)</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[23] Вж. напр. Проф. Чарлз Мозер – „Д-р Г. М. Димитров: Биография”, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец”, София, 1992 г., стр. 201, 221-223 и др.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[24] Пак там, стр. 229.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[25] Council on Foreign Relations (CFR) – американска надпартийна организация, основана през 1921 г. от левитския интернационал със задачата да бъде мисловен център по въпросите на външната политика на САЩ. Нейната централа е не във федералната столица Вашингтон, а в Ню Йорк – по-близо до „мъдреците” от „Уол Стрийт”. Това е едно от министерствата на тайното световно правителство. Комисията издава минаващото за „най-авторитетно” списание по въпросите на международните отношения, двумесечникът “Foreign Affairs” („Международни отношения”). Организацията е пряко свързана и финансово издържана от агентите на Ротшилд в САЩ и преди всичко от фамилията Рокфелер.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[26] Подч. мое. Дори в нашумелите книги и филми на левичаря Майкъл Моор никъде няма да срещнете изразите световно правителство и нов световен ред. Това до голяма степен обяснява защо никой не пречи на производството и разпространението на продукцията му.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[27] James Paul Warburg, Chairman of the Council on Foreign Relations, 1921 - 1932, before the U.S. Senate, February 17, 1950 в: Herbert G. Dorsey III – “The Search For Wisdom And Freedom”, World Newsstand, http://www.worldnewsstand.net/, 1997-2006 г., Chapter XIII: “They Told The Truth! ...About The New World Order”, online: http://www.wealth4freedom.com/truth/chapter13.htm, цялата книга е достъпна от online: http://www.wealth4freedom.com/free.html; същото в: “Outing the Constitutional Criminals” by Stephen Neitzke, An Analysis and Review of Aaron Russo's Film, “America: Freedom to Fascism”, The Populist Party of America, Los Angeles, CA, November 5, 2006 г., online: http://www.populistamerica.com/outing_the_constitutional_criminals; пак същото в: Gary H. Kah - “En Route to Global Occupation”, Huntington House Publishers, Lafayette, LA, CA, 1996 г., стр. 17 и в: “The Federal Reserve is Privattely Owned” by Thomas D. Schauf, World Newsstand, http://www.worldnewsstand.net/, 1999 г., online: http://www.worldnewsstand.net/today/articles/fedprivatelyowned.htm</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[28] “Foreign Affairs”, издание на Съвета за чуждестранни отношения – едно от министерствата на тайното световно правителство.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[29] Вж. Gary H. Kah - “En Route to Global Occupation”, Huntington House Publishers, Lafayette, LA, CA, 1996 г., стр. 18.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[30] Така е в оригинала, а не банкери.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[31] James Perloff – “The Shadows of Power: The Council on Foreign Relations and The American Decline”, Western Islands, Appleton WI, 1988 г., стр. 3-4.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[32] H. G. Wells – “The New World Order: Whether it is attainable, how it can be attained, and what sort of world a world at peace will have to be”, First Published in January 1940 г., Hesperides Press, Bel Air, CA, 2006 г., pdf version on Internet, стр. 21, online: http://www.scribd.com/document_downloads/186721?extension=pdf&secret_password=</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[33] Пак там, стр. 49.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[34] Пак там, стр. 72.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[35] Megatherium – огромен праисторически бозайник, подобен на ленивец, нещо като хибрид между слон и огромна мечка. Явно представата на Дж. Х. Уелс за добро е била твърде изкривена – виждал го като... чудовище.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[36] H.G. Wells – “The Open Conspiracy: Blueprint For World Revolution”, Revised edition, Published by Leonard and Virginia Woolf at The Hogarth Press, London, UK, 1930 г., стр. 51, 52.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[37] Вж. “The three trillion dollar war: The cost of the Iraq and Afghanistan conflicts have grown to staggering proportions” by Joseph Stiglitz and Linda Bilmes, “The Times”, London, February 23, 2008 г.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[38] Clinton Roosevelt – “The Science of Government, Founded on Natural Law”, Dean & Trevette, New York, 1841 г.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >[39] Библия, „Книга на Еклесиаста или Проповедника”, гл. 3, ст. 1-8.</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >форумът</span><br /><br /><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" >:::</span><br /><br /><table style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" class="contentpaneopen"><tbody><tr><td class="contentheading" width="100%"><span class="contentpagetitle">ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ<br /><br /></span> </td> <td class="buttonheading" align="right" width="100%"> <br /> </td> </tr> </tbody></table> <table style="color: rgb(0, 0, 0); font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" class="contentpaneopen"> <tbody><tr> <td valign="top"> <span class="small"> Написано от Георги Ифандиев<br /><br /></span> </td> </tr> <tr> <td class="createdate" valign="top"> Петък,14 Януари 2011 <br /></td> </tr> <tr> <td valign="top"> <div class="ultimatesbplugin_top"> </div><p align="center"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Vigo/g.ifandiev1.jpg" alt="Георги Ифандиев" title="Георги Ифандиев" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="208" width="200" />Част І</p> <p align="center"> </p> <p align="center"><i>За липсата на образование или крахът на християнската цивилизация • Кой и защо ликвидира образованието в цивилизования свят • Малограмотни послушници са необходими на новия световен ред</i></p> <p style="text-align: justify;">„<i>Повечето деца не умеят да пишат, нямат никакво понятие от история и това е позор.</i>” Тези думи не са изречени от някой вечно недоволен нашенски морук с носталгични наклонности по времето, когато „образованието и здравеопазването бяха безплатни”. Констатацията е на Уилям Фитсхю, издател на списание, което представя разработки на американски гимназисти. Той твърди, че писането е най-занемареният предмет в съвременните училища в Съединените щати.[1] Тя е реално, а не песимистично отражение на общата картина на образованието в САЩ днес.</p> <p style="text-align: justify;">Красноречив контрапункт на това е началото на коментара на Никълъс Кристоф, поместен ден по-късно във всекидневника „Ню Йорк Таймс”: „<i>А</i>ко<i> напредващ Китай има някакво човешко лице, то не принадлежи на шефа на Политбюро, нито на някакъв интернет-магнат, а на една тиха девойка с кротък характер на име Ифан Хоу.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Г-ца Хоу... е поразителен феномен: на 16 години тя е новата световна шампионка по шахмат, най-младата състезателка и сред мъжете, и сред жените, която някога е печелила световното първенство. Тя е отражение на начина, по който Китай оказва влияние върху всичко на света – чрез сериозни инвестиции в образованието и човешкия капитал, особено в младите жени.</i>”[2]</p> <p style="text-align: justify;">Едва ли американският коментатор е апологет на „китайския път” – смесица от класически и държавен капитализъм с еднопартийна тоталитарна власт на комунистите. Просто такива са реалностите в страна, която не е загубила цялата мъдрост на конфуцианството. А нейните ръководители добре съзнават, че щом като не разполагат с нефт, природен газ или някакви други природни ресурси, трябва да разчитат на експлоатацията на качествения човешки потенциал. Изглежда просто, нали? Да не се лъжем: няма печалба, без експлоатацията на жив човешки труд. Тогава защо в християнския свят постъпват по съвсем обратен начин?<i> </i></p> <p style="text-align: justify;">В часовете между двете цитирани публикации 22-годишният Джаред Лий Лоугнър[3] простреля в главата депутатката от долната камара на американския Конгрес Гейбриел Гифордс, като уби шестима и рани общо 19 души.[4] Съобщиха, че той бил „<i>отчужден от обществото, объркан, изпълнен с гняв и с лошо предчувствие за скорошния край на неговия живот</i>”.[5]</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><span style="margin: 5px 10px 0px 0px; float: left; width: 325px; height: 247px; padding: 0px; border: 0px none rgb(19, 92, 174);" class="jcemediabox-zoom-span"><img style="margin: 0pt; padding: 0pt; float: none; border: medium none;" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/036/0-1a.jpg" alt="Gunman shoots congresswoman" title="Gunman shoots congresswoman" height="247" width="325" /></span></span>Часове след инцидента медиите в САЩ коментираха, че трагедията е логичен резултат от провежданата от десетилетия в страната политика на разделение и омраза. В интерес на истината, навярно Съединените щати са най-полицейската държава на земята. Там има най-голям брой затворници.[6] Тамошни медии твърдят, че затворите са се превърнали в доходен бизнес и в нов вид човешко робство.[7] Ако не е така, излиза, че това е най-престъпното място на планетата. В ускорен ритъм Русия следва по петите „светлия” американски пример. И на двете места действат концентрационни лагери. По същество двата някогашни изкуствено създадени полюса са се слели в единна криминална суперсила, готова на всякакви терористични действия срещу онези народи и техните правителства, които проявяват непокорство.</p> <p style="text-align: justify;">Съвсем не случайно след инцидента в Аризона местният шериф Кларънс Дупник с горчивина посочил: „<i>Гневът, ненавистта, фанатизмът, които продължават да се ширят в тази страна, все повече освирепяват. За съжаление ми се струва, че Аризона се превърна в нещо като тяхна столица. Ние станахме Мека на предразсъдъците и фанатизма.</i>”[8]</p> <p style="text-align: justify;">Да добавим - и на богохулството. Всъщност става дума за крайните националистически настроения, насочени срещу католическите имигранти, както и за непрестанните атаки срещу християнството. Например отдавна на много места в САЩ Коледната украса е забранена, за да не дразни хората с друга вяра и преди всичко евреите. В тази страна поставянето на Шекспировата комедия „Венецианският търговец” е забранено по същата причина. Нали главният отрицателен герой е злобният и безмилостен еврейски лихвар Шейлок? Измина вече близо десетилетие откакто изучаването на християнската религия бе извадено от учебните програми все заради влиятелните люде със старозаветни имена.</p> <p style="text-align: justify;">В самото начало на 2011 г. във Великобритания благотворителната Младежка женска християнска асоциация бе принудена да се откаже от определението „християнска” в своето наименование.[9] Досещате се защо, нали?</p> <p style="text-align: justify;">Само преди година традиционните християнски символи – разпятие, статуетки и икони на Исус Христос и Светата Дева Мария – бяха изнесени от класните стаи в Италия. Пак заради това. А у нас не дават и дума да се обели за задължителното въвеждане на християнското вероучение в училищата. Отново заради същото. Докато показно се кръсти на първите редове в храмовете, цяла гвардия от комунистически престъпници начело с президента Георги „Гоце” Първанов и премиерката Б.Б. тайно предвожда битката срещу нашата традиционна вяра.</p> <p style="text-align: justify;">Исус Христос осъдил еврейския елит – книжниците и фарисеите, чиито наследници са съвременните равини: „<i>... На Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите, затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат: връзват бремена тежки и мъчни за носене и ги турят върху плещите на човеците, а сами не искат и с пръст да ги помръднат; и всичките си работи вършат, за да ги видят човеците; разширяват своите хранилища[10] и правят големи полите на дрехите си; обичат първо място по гощавките и предни седалища в синагогите, и поздрави по тържищата, и – да им казват човеците: учителю, учителю! А вие недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител – Христос, а всички вие сте братя; и никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата; и наставници недейте се нарича; защото един е вашият Наставник - Христос.</i>”[11]</p> <p style="text-align: justify;">Колко съвременно и точно звучи! Явно Божието е вечно и за него няма време и място. Вижте политиците, които „<i>обичат първо място по гощавките и предни седалища..., и поздрави по тържищата, и – да им казват човеците: учителю</i>”. Ами поповете и техните пищни одежди с „<i>големи поли</i>”? Те държат да ги наричате „отче”, а Сам Бог е разпоредил: „<i>никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата</i>”. Ето част от следите на заговора срещу християните и тяхната вяра в Исус Христос.</p> <p style="text-align: justify;">Иначе еврейската ненавист спрямо християните е пренесена през вековете и не знае почивка. Тя продължава и в наши дни. Не помните ли как преди няколко години Соломон Паси напсува: „<i>Майната му на православието!</i>”? „<i>През 1998 г.</i>” приятелят на „Гоце” Първанов, масонът Емил Кало, по онова време „<i>председател на еврейското дружество в България „Шалом”</i> и сериозна комунистическа номенклатура, „се изрази в пресата, че на „<i>Митичната раса от посветени... не им трябва „непълноценната доктрина”, наречена християнство</i>”. Година по-късно, в писмо до в. „Монитор”, отправи още обиди по отношение на християнството.[12]</p> <p style="text-align: justify;">Горните примери илюстрират непрестанните добре планирани атаки срещу самосъзнанието на българите като християни. Иначе казано – опитите за лишаването им от един от най-съществените елементи на нашето осъзнаване като обособена нация, която е поставила основите на цивилизацията на белите хора.[13] Без това твърдение да съдържа и мисъл за някакъв расизъм. Тъй като красотата е в разнообразието. А тъкмо ние, като християни и като българи, понасяме постоянни удари по нашето национално самосъзнание.</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><span style="margin: 5px 10px 0px 0px; float: left; width: 325px; height: 328px; padding: 0px; border: 0px none rgb(19, 92, 174);" class="jcemediabox-zoom-span"><img style="margin: 0pt; padding: 0pt; float: none; border: medium none;" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/036/0-2a.jpg" alt="Българските ученици са неграмотни, растат без книги" title="Българските ученици са неграмотни, растат без книги" height="328" width="325" /></span></span>Иначе навръх Рождество Христово през 2010 г. най-тиражният израелски всекидневник „Джерузалъм Поуст” помести статия-призив, озаглавена: „Още нещо за [поведението на] евреите по Коледа”. Тя започва така: „<i>Чоп Сюи (Chop suey (На китайски </i><i>碎 – буквално: „разнообразни късове”; китайско ястие, което се приготвя от месо, най-често от пилешко, риба, говеждо и малко свинско, с добавка от яйца. Готвят се със зеленчуци.) все повече преобладава. Ние, евреите, имаме своя традиция за празнични ястия за Коледа: китайска храна!</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Забравете пуйката, гъската или други печива, които украсяват празничната трапеза. Ние, евреите, си имаме своя традиция за празнични ястия на Коледа – китайска храна!</i>”[14]</p> <p style="text-align: justify;">До какво доведе тази война срещу християнската вяра, с други думи – срещу цивилизацията на белите хора?</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p style="text-align: center;" align="center">До скъсване с традициите и опростачаване</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;">У нас няколко поколения невярващи битуват, без да са изградили своя нравственост, да се съобразяват с християнската ценностна система. Тя винаги ни кара да се съобразяваме с ближните си и не позволява или поне пречи на извършването на престъпления и злини.</p> <p style="text-align: justify;">Кой има полза от отдалечаването ни от общочовешките ценности? Отговорете си сами. Обаче настоящето дередже у нас вече застрашава бъдещето ни като българска нация: „<i>На 46-о място са българските ученици измежду 65 страни. Това показват данните от участието на България в Програмата за международното оценяване на учениците (ПИСА)...</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>В проучването участват 4508 ученици от 179 български училища в страната на възраст между 15 години и 3 месеца и 16 години и 2 месеца.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>За сравнение при предишното изследване България е на 33-то място от 41 страни през 2000 година и на 43-то място от 57 страни през 2006 година.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>За 2009 България попада в класацията наред със страни като Сърбия, Уругвай и Тринидад и Тобаго.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>41% от българските ученици все още се намират под критичния минимум от знания и умения за четивност. Основно те се затрудняват да работят с таблици, диаграми и графики.Като цяло момичетата показват по-добри резултати – те изпреварват момчетата с 61 точки. Според методологията на ПИСА тези точки се равняват на две години училищно образование.И докато резултатите показват, че 29% от момичетата са под критичния минимум на знанията и уменията от средно ниво, при момчетата този процент е 52.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Учениците срещат трудности и при намиране и извличане на информация от текст, както и при осмислянето и оценяването й. Изследването показва още, че България попада в негативния списък с по-нисък среден резултат по четене от средния в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>26% от учениците споделят, че в дома им има между 26 и 100 книги, 20% – до 10 книги, а едва 7% – повече от 500 книги.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>„Тези данни поставят въпроса дали не сме свидетели на едно поколение, което израства без книги”... А почти една четвърт от българските ученици смята, че четенето е „празна загуба на време”.</i>”[15]</p> <p style="text-align: justify;">Кому са необходими ниско образовани хора, неспазващи изконни правила, като зачитане на авторитетите например? Познатата мъдрост се е произнесла: „<i>Прост народ, слаба държава.</i>” А друг анализ разкрива още по-дълбоката пропаст, която дели съвременните ученици от поне средната интелигентност и грамотност:</p> <p style="text-align: justify;">„<i>Драматична липса на познания за гражданското общество са показали учениците от VIII клас. Според международно изследване за гражданското образование (International Civic and Citizenship Education Study, ICCS) над половината осмокласници в България (53%) са под или на минимума от знания и умения. Въпреки това българчетата имат нагласа за активно гражданско поведение. </i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Изследването ICCS е проведено в 38 държави. 21 от тях, включително и България, са участвали в сравнимо изследване и през 1999 г. Резултатите показват, че страната ни е с най-голям спад спрямо 1999 г. Със среден резултат от 466 точки България е на 30-о място (2 от държавите не са покрили изискването за извадка), следвана от страни като Колумбия, Кипър, Мексико, Тайланд, Гватемала и др. </i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Изследването показва, че половината от българските осмокласници се доверяват на правителството, но едва 32% от тях вярват на партиите. Доверието на 14-годишните към медиите е по-високо – 70%. 69% от учениците у нас са мотивирани да гласуват. </i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Макар да нямат особени познания, като цяло българските ученици имат нагласа за активно гражданско поведение – 84% от тях смятат, че хората винаги трябва да могат свободно и открито да критикуват правителството. Една значителна част от 14-годишните (90%) обаче твърди, че полицията трябва да има право да държи в затвора без съдебен процес всеки, който е заподозрян, че заплашва националната сигурност.</i>”[16]<i> </i></p> <p style="text-align: justify;">Анализирайте сами. Признавам, че и за моя изненада, столичните ученици се оказват по-неграмотни от връстниците си в страната. „<i>Преди няколко дни беше промотирана кампанията „Бъди грамотен“, която имаше за цел да разбере грамотни ли са българските ученици. Резултатите са колкото интересни, толкова и стряскащи. В езиковите състезания по българска граматика през 2010 г., под формата на писмен тест, са се включили близо 4000 ученици от начален и горен курс, от 36 училища в столицата. За да е пълна картината, проверени са знанията и на децата от провинцията. Какви са резултатите?</i></p> <p style="text-align: justify;"><i><span class="jcepopup"><span style="margin: 5px 10px 0px 0px; float: left; width: 325px; height: 408px; padding: 0px; border: 0px none rgb(19, 92, 174);" class="jcemediabox-zoom-span"><img style="margin: 0pt; padding: 0pt; float: none; border: medium none;" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/036/0-3a.jpg" alt="Къде е моралът, къде е демократическата солидарност, къде е човешката и международна правда на великите демокрации и на ОН?" title="Къде е моралът, къде е демократическата солидарност, къде е човешката и международна правда на великите демокрации и на ОН?" height="408" width="325" /></span></span>Родните ученици се справяли много по-добре с английската граматика, отколкото с българската. Малките ученици пишели по-правилно, отколкото големите. Учениците от провинцията владеели българския език много по-добре, отколкото връстниците си в столицата. Защо по-малките са по-грамотни? Според Евелина Гечева, управител на образователния портал „Академика БГ“ причината за това е , че основните правописни правила се изучават до 7 клас и след това часовете по български език намаляват за сметка на литературата, чуждите езици, специалните предмети, цитира я БГНЕС.</i>”[17]</p> <p style="text-align: justify;">Навремето централно столично школо бе гаранция за високи изисквания, сиреч за все пак донякъде качествено образование. Някога преместването от училище в центъра на София в някое от покрайнините бе достатъчно, за получаване на отлична или много добра диплома. В т. нар. провинция, особено в по-малките градове, нещата бяха далеч по-зле. Днес тенденцията явно е обърната. Но както ще се убедите, тя се отнася до „масовите ученици”, а не за децата на алчно червената фашистка номенклатура, обединена в понятието „политически, икономически и културен елит”.</p> <p style="text-align: justify;">Ала нека видим къде и как „специалистите” в сферата на образованието търсят и дори „намират” първоизточника за бедите на родното школо и университети. Авторката на цитираната статия задава въпросите: <i>Кой е виновен? Къде е причината?</i>” Ето коментарът й:</p> <p style="text-align: justify;">„<i>Факт е, че колкото по технически грамотни ставаме, толкова по-малко четем. Колко са хората до 30 години, които поне веднъж месечно си купуват книга? А колко са децата, които прекарват по-малко време пред компютъра, отколкото пред учебника. Факт е, че много голяма част от информацията може да се намери само в интернет. Не може да отречем, че понякога самите учебници са прекалено объркани и неточни. А колкото до английският – в някои училища чуждоезиково обучение е много по-застъпено, отколкото часовете, в които се изучава българска граматика.</i>”[18]</p> <p style="text-align: justify;">Както се казва, „експертка” бие самара, а не магарето. Истината е далеч по-трудна за забелязване и доста болезнена за признаване. Обаче за мен тя е над всичко. Затова неведнъж съм се шегувал със себе си: имам диплома за висше образование, но ми липсва самото образование. Ако съм постигнал нещо, то е благодарение на собствените ми усилия и на времето, което вместо за забавления, продължавам да отделям за самоусъвършенстване. Друг въпрос е доколко съм успял.</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p style="text-align: center;" align="center">Диагнозата</p> <p><i> </i></p> <p style="text-align: justify;">У нас образованието умря окончателно около десетилетие след „славната” дата 9 септември 1944 г. Тогава и последните достолепни даскали (колко гордо звучеше тази титла) и университетски преподаватели, които градиха елита на нацията, бяха отстранени от образователната система. Някои от тях, като прочутия проф. д-р Александър Станишев, почетен доктор на Берлинския университет, бяха осъдени от (анти)Народния съд и разстреляни.[19]</p> <p style="text-align: justify;">През 1952 г. дядото на мой съученик, професор по морско право, бива уволнен от Софийския университет. От тогава, до преди петнадесетина години, тази дисциплина изобщо не се преподава в „Алма матер”, нито някъде другаде.</p> <p style="text-align: justify;">Когато завърших първо отделение, моята чудесна „буржоазна” начална учителка бе пенсионирана и заменена от полуграмотна простачка, съпруга на... офицер, докаран в София. Тя говореше на диалект и не познаваше правописа. Нататък бяхме лишени от правото и възможността да получим образование. Защото нямаше от кого.</p> <p style="text-align: justify;">Първите ми впечатления от висшия институт бяха от професори и доценти, явни рабфаковци,[20] които псуваха така, че хамалите на Сточна гара биха се изчервили. И престанах да посещавам „лекците” им. Днес срещаме техния стил и език в наскоро разкритите записи на телефонни разговори между действащ вицепремиер, негов заместник и началника на Агенция „Митници”. Господи, какъв „елит”! Просто сега прибираме реколтата на посятото при милиционер-социализЪма. За жалост ужасната сеитба на простащина продължава.</p> <p style="text-align: justify;">Как иначе? Спомнете си онзи правешки каскет, който като червен цар цели 34 лета ръководеше страната и ни доведе до настоящата икономическа, демографска, но преди всичко духовна и морална катастрофа. Понастоящем ни води архипростачка с вид на щангист или борец. Тя навсякъде се хвали с унаследената от този <i>Тато ди тути тати</i> приемственост. По всички медии като някакви герои дефилират кадрите на Живков и на неговия корумпиран и жесток тоталитарен режим. Чак до там, че едната от трите ефирни телевизии с национално покритие е мобилизирала готвача на бай Тодор Замфиркьов. Всяка неделя това лице от УБО при ДС „преподава” кулинарни уроци на домакините. Какъв срам!</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center">„Конспиративни теории” или удари под кръста</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><span style="margin: 5px 10px 0px 0px; float: left; width: 325px; height: 290px; padding: 0px; border: 0px none rgb(19, 92, 174);" class="jcemediabox-zoom-span"><img style="margin: 0pt; padding: 0pt; float: none; border: medium none;" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/036/0-4a.jpg" alt="The New World Order " title="The New World Order " height="290" width="325" /></span></span>Късно в събота, 8 януари 2011 г., новият председател на Конгреса, републиканецът Джон Боунър, заяви: „<i>Нападение над човек, който е на служба е атака срещу всички, които служат. Заплахите и насилието нямат място в нашето общество.</i>”[21] Някога, когато комунистите безмилостно се разправяха с патриотичния български елит, предшествениците на comrade[22] Боунър просто мълчаливо, което означава одобрително, наблюдавали.[23]</p> <p style="text-align: justify;">Тяхното поведение предизвикало гнева дори на земеделския лидер, сътрудничил си с комунистите, д-р Георги Михов Димитров: „<i>Къде е моралът, къде е демократическата солидарност, къде е човешката и международна правда на великите демокрации и ОН? Защо мерят те с два аршина, когато предлагат помощта си към бившите колониални народи в Африка и Азия, а мълчат и пасуват пред поробените и окупирани от Съветския съюз народи на Източна Европа? Ние се радваме да видим да се дава помощ на всеки потиснат народ. Но защо не се даде на унгарския народ (през 1956 г.)? На българския народ, който пръв започна съпротивата срещу съветската окупация...? Защо не се помогна на полския народ през 1956 година? Защо не му се помогна сега, през 1970 година? Защо не се помогна на чехословашкия народ през 1968 година? Защо?</i>”[24]</p> <p style="text-align: justify;">Защото съществува план, приет от специално създадена организация, наречена Римски клуб, който бива осъществяван под неин надзор. Това е програма – част от новия световен ред, която е насочена към редуциране на населението на планетата и преди всичко на християнските и африканските народи.</p> <p style="text-align: justify;">Готов съм за очакваните нападенията срещу истината. Самата тя е най-добрата броня, осигуряваща нейната собствена защита. Когато невярващите в съществуването на скрито световно управление прочетат изречената на 17 февруари 1950 г. от могъщия евреин Джеймс Пол Уорбърг реплика, няма как да не настръхнат от чувство за обреченост. Защото в качеството си на председател на Комисията за чуждестранни отношения[25] този интернационален банкер заявил: „<i>Искаме или не, ще имаме световно правителство.</i>[26]<i> Въпросът е само как ще бъде постигнато това – посредством завладяване [на света] или чрез съгласие.</i>”[27] По-късно, на страница 558 на априлския брой на списание Форин Афеърс[28] от 1974 г., Ричард Гардънър заявил, че новият световен ред „<i>ще бъде изграден, но… едно последно усилие ще бъде насочено срещу националния суверенитет, като ще го подрива парче по парче, </i><i>ала</i><i> по този начин ще постигне много повече от старомодната фронтална атака</i>”.[29]</p> <p style="text-align: justify;">Предлагам още факти относно съществуването на единно тайно, световно правителство. „<i>През 1770 г. в реч пред британската Камара на лордовете сър Уилям Пит заявява: „Зад трона има нещо по-голямо, отколкото самия крал.” По този начин той роди фразата „власт зад трона”.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Пред 1844 г. прочутият английски държавник Бенджамин Дизраели издаде ром</i><i>ан, озаглавен „</i><i>Конингсби или новото поколение</i><i>”… В него той писа: „Светът е управляван от съвсем различни личности от онези, които си представят хората, дето не са зад кулисите.”</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Съдията от Върховния съд на САЩ [евреинът</i><i>] Феликс Франкфъртър препотвърди това в американски контекст, като заяви: „Истинските управници във Вашингтон са невидими и упражняват властта иззад кулисите.”</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Франкфъртър не е единственият, който изразява подобна оценка. Макар и рядко, през настоящия [ХХ] век някои известни американци признаваха съществуването на тайна управляваща клика в САЩ.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>На 26 март 1922 г. в своя реч кметът на Ню Йорк Джон Ф. Хайлан каза: „Истинската заплаха за нашата република е невидимото правителство, което като гигантски октопод разпростира своите слизести пипала из нашия град, щат и нация. На върха стои една малка групировка от банки</i>[30]<i>, най-общо наричани „интернационални банкери”. Този тесен кръг от могъщи интернационални банкери очевидно ръководи нашето правителство в полза на своите собствени егоистични интереси.”</i></p> <p style="text-align: justify;"><i><span class="jcepopup"><span style="margin: 5px 10px 0px 0px; float: left; width: 220px; height: 355px; padding: 0px; border: 0px none rgb(19, 92, 174);" class="jcemediabox-zoom-span"><img style="margin: 0pt; padding: 0pt; float: none; border: medium none;" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/036/0-5a.jpg" alt="New World Order Organizational Chart" title="New World Order Organizational Chart" height="355" width="220" /></span></span>В писмо до свой колега, носещо дата 21 ноември 1933 г., президентът Франклин Д. Рузвелт пише: „Голата истина за нещата, каквато вие и аз я знаем, е, че още от времето на [президента] Ендрю Джексън финансови кръгове в големите центрове притежават правителството…”</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>В реч, произнесена на 23 февруари 1954 г., сенаторът Уилям Дженър предупреди: „Днес в Съединените щати пътят към диктатурата може да бъде прокаран изключително със законови средства, невидими и нечувани от Конгреса, президента или народа… Външно имаме конституционно управление. Обаче вътре в правителството ни и в нашата политическа система действа друга форма на управление – бюрократичен елит, който е убеден, че нашата </i><i>Конституция</i><i> е старомодна, а самият той е печелившата страна… Цялото странно развитие на външнополитическите ни връзки и договорености могат да бъдат проследени до тази групировка, която ще ни принуди да задоволяваме нейните желания… Тази група за политически действия има свои собствени поддържащи структури, свои целеви подразделения, свои собствени неотменни интереси, своя опорна точка вътре в правителството ни и свой собствен пропаганден апарат.</i>”[31]</p> <p style="text-align: justify;">Прилагам разсекретен документ от Библиотеката на американската Фондация „Карнеги”, носещ дата 12 декември 1940 г. Войната в Европа вече е в ход, докато на пръв поглед в САЩ всичко е спокойно. Обаче още от самото начало на този къс хартия разбираме за вече начертаните планове за нов световен ред! Под заглавието “New Orld Order” става дума за някакъв „<i>избран</i>” списък на „<i>регионални и световна федерация заедно с някои специални планове за световен ред след войната</i>”! Не е ли изненадващ и фактът, че документ на една неправителствена организация е бил засекретен? Поради каква причина?</p> <p style="text-align: justify;">Същата година британският писател, масон и член на тайното ляво глобалистко Фабианско общество Джордж Хърбърт Уелс издава книгата си „Новият световен ред”! Още тогава под нечия диктовка той ни обрича: „<i>Задачата на един миротворец, който действително желае мир в един нов свят, включва не само политическа, но и дълбока социална революция. По-дълбока дори от революцията, предприета от комунистите в Русия. </i><i>Руската революция се провали не заради своя екстремизъм, а поради нетърпеливостта, насилието и нетолерантността си още от самото начало, тъй като не й достигаше прозорливост и страдаше от интелектуална недостатъчност. Космополитната революция, водеща към световен колективизъм, е единствената алтернатива на хаоса и дегенерацията, пред които е изправен човешкият род. Тя трябва да отиде далеч отвъд постигнатото от руснаците. Следва да бъде по-радикална и по-добре подготвена. А за постигането на всичко това е необходим далеч повече героизъм и много повече непоколебими усилия.</i>”[32]</p> <p style="text-align: justify;">Много народи от Източна, Централна Европа, Азия, Африка и Централна Америка вкусиха „меда” на тази „по-радикална” революция, която противно на пророчествата на Уелс доведе до най-голямата дегенерация на човешки същества в човешката история. А авторът на фантастични романи не само вече е възхвалявал СССР, но и ни уверява, че „<i>новият световен ред ще бъде далеч по-добър от стария</i>”.[33] Той се оказа толкова добър, че „синилата от бича” му останаха неизлечими по нашите гърбове. По-страшни са незарастващите рани в душите на хората и в духовността на народите, опитали неговите „благини”. И всичко това: „<i>Зависи от успешното включване на преобладаващ брой умове, които да бъдат доведени до убеждението, че сега изборът пред нас не е между по-нататъшната революция и повече или по-малко реакционния консерватизъм, а е избор между това дали да продължим и да организираме процеса на промяна на нашите дела така, че да създадем </i><i>нов световен ред или да изживеем един окончателен и може би невъзстановим обществен разпад.</i>”[34]</p> <p style="text-align: justify;">Доста по-рано, през 1928 г., фабианецът Хърбърт Уелс вече проповядва „<i>метод за ръководство на една световна общност</i>”. И обяснява, че тази „<i>световна общност</i>” няма „<i>да бъде остатък от съществуващите държави, а мегатерий</i>[35]<i> на същата форма и анатомия. Съществуващите държави са преди всичко войнствени, а световната държава не може да бъде такава. Почти няма да съществува необходимост от президент или крал, който да предвожда церемониала на човешките множества. Защото там, където няма войни, няма нужда от никакъв лидер, който да води масите накъдето и да е... Знамена, униформи, национални химни, усърдно култивиран от църквата и училището патриотизъм, пъченето и вилнеенето на нашите съревноваващи се независими държави помежду си – всичко това е част от фазата на развитие на </i><i>Откритата конспирация, която ще ги замести.</i>”[36]</p> <p style="text-align: justify;">Същото програмират „Протоколите на ционските мъдреци”, без значение дали са действителни или фалшификат. Не е ли странно? Доколко Уелс е бил прав, можете да прецените по броя на войните, водени в името на някакво „добро” и под егидата на т. нар. световни организации – ООН, НАТО, Варшавския договор. Както и по глобалната финансова криза, по-късно призната и за икономическа. Тя обхвана света още през 2005-2006 г., но бе укривана от обществеността чак до късното лято на 2008 г. Като всичко, свързано с Братството, тази световна финансово-икономическа криза преследваше едновременно няколко цели. Явлението бе замислено като спирачка пред все по-нарастващите мераци на хората на Запад и особено в САЩ да се сдобият със собствени жилища. Това би им осигурило известна степен на свобода от Системата. Което, както се досещате, не е допустимо за другарите от тайния световен елит. Затова кризата започна като ипотечна. Лихвите по жилищните кредити с гаранция самите жилища стремглаво тръгнаха нагоре. „Чудото” бе съпроводено с непредизвикано от нищо скокообразно повишение на цените на петрола и природния газ. Което, естествено, се отрази върху цените на всички останали стоки и услуги. Така още през 2006-2007 година мнозина от хората, теглили ипотечни заеми, вече не можеха да ги обслужват. През 2008 г. това доведе до срив на строителния отрасъл в Съединените щати, до недостиг на пари в много банки и до техния фалит.</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p> <span> </span></p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p style="text-align: justify;">Това бе втората цел на Братството. Нищо не пречеше на Банката на Федералния резерв в САЩ, която е негова институция, да отпечата повече пари и да посрещне забавената или ниската ликвидност. Правила го е ще го върши и занапред. Тъй като отдавна нито една банка по света не гарантира своите активи с истински пари – злато. Системата, въведена от семейство Ротшилд, е финансовите институции да предлагат несъществуващи пари. Те оперират с многократно повече средства, отколкото са активите им. Целта обаче бе банки от всякакъв размер и вид, но преди всичко инвестиционните, да бъдат доведени до фалит. Става дума за онези, които отпускат кредити за строителство или за някаква икономическа активност. Така бе преодоляна важна отсечка по пътя към една световна банка – елемент от новия световен ред. За целта бе пожертван дори един от най-големите финансови центрове на могъщата левитска мафия – банката „Лимън Брадърз”. Десетилетия по-рано в нея се бе скрила онази банка, която финансира болшевиките – „Кун, Лоуб и Ко”. След поредица от сливания нейните следи се стопиха някъде в „Лимън Брадърз”. С фалита на тази крупна финансова къща те бяха напълно заличени.</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><span style="margin: 5px 10px 0px 0px; float: left; width: 220px; height: 371px; padding: 0px; border: 0px none rgb(19, 92, 174);" class="jcemediabox-zoom-span"><img style="margin: 0pt; padding: 0pt; float: none; border: medium none;" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/036/0-6a.jpg" alt="THE SCIENCE OF GOVERNMENT" title="THE SCIENCE OF GOVERNMENT" height="371" width="220" /></span></span>А същевременно множество от спестяванията на хората просто изчезнаха. Потънаха в банкрутите на маса елементи от финансовата система на уж най-развитите страни. Стигна се до там, че цяла държава – Исландия, на практика обяви фалит. Последваха банкрутите на пенсионни фондове и застрахователни компании. Гоите бяха върнати в онази стартова позиция, в която ги бе заварил икономическият бум от осемдесетте и деветдесетте години. Мераците за собствени жилища се изпариха.</p> <p style="text-align: justify;">Всичко това протичаше на фона на водещите се войни в Афганистан и Ирак. Дори толкова угоднически медии като лондонският „Таймс” не успяха да скрият раздразнението си. И декларираха, че президентът Джордж Буш-младши е излъгал за ползите и стойността на двата въоръжени конфликта. И в заглавие ги обявиха за Войната за три трилиона долара.[37] Кой поема този разход? Ами народите. Няма Братството да носи това свръхтежко финансово бреме на гърбя си я! За хуманитарните измерения въобще не става дума... Ето още едно основание за кризата – някой трябваше да плати масрафа.</p> <p style="text-align: justify;">Човечеството не реагира. За огорчение на оптимистите то се оказа пасивно и неподготвено да се обединява и да брани своите собствени интереси. Нито веднъж средствата за масово уж осведомяване не му припомниха максимата, че без неговото сътрудничество на тайният талмудски интернационал на илюминатите ТЕ не биха могъл да го контролират.</p> <p style="text-align: justify;">Това е техният нов световен ред, в който народите плащат цената на алчността на неговите господари. Може би творците на този опит за установяване на единна световна комунистическа държава са имали предвид тъкмо това. Което обяснява добре целите на тяхната идеология, най-общо наречена комунизъм и интернационален при това. В средата на ХІХ век един от главните идеолози и дейци на новия световен ред Мордехай Леви-Карл Маркс откраднал от германския политик Карл Шапер девиза „<i>Пролетарии от всички страни, съединявайте се!</i>” По същия начин безцеремонно си присвоил теорията на френския революционер Луи Огюст Бланки за някаква „диктатура на пролетариата”. След като двамата с Енгелс преработили издадената през 1841 г. брошура на еврейския илюминат Клинтън Рузвелт „Изкуството на управлението, основано на естествените закони”,[38] забъркали всички споменати тези в една обща каша. И с парите и медийната мощ на Ротшилд я провъзгласили за... научен комунизъм – теорията на новия световен ред, единната комунистическа държава на планетата. И докато се наслаждавали на буржоазния лукс и удобства, учели „пролетариата” да се бори против „експлоатацията”. А всъщност изграждали всемирен холдинг под ръководството на „<i>царя от Давидовото коляно</i>”, както завещал в „Протоколите” си един от тях – върховният жрец от Лондон Лайънъл Ротшилд.</p> <p style="text-align: justify;">Сигурен съм, че повечето хора не вярват в онова, което пиша. Защото съществува древна мъдрост, която гласи: „<i>Перфектният роб е онзи, който не осъзнава робството си. И заявява: „Не съм роб!</i>” Казват, че подобни люде приличат на алкохолиците, които никога не признават, че са пияни, но не могат да се избавят от порока си. Хората биват управлявани най-лесно, когато са разделени и ако бъдат убедени, че едва ли не държат мечове в ръцете си и това ги прави силни, готови за битки, непобедими.</p> <p style="text-align: justify;">Всичко е прекалено просто. Защото онези, които притежават световните финанси (банките), държат в ръцете си и медиите. А малцина са прозрелите, че тяхната мощ се крепи на несъществуващите (виртуалните) пари. Това са хартийки, зад които няма нищо – куха представа за нещо, което в действителност го няма, не можете да го докоснете, липсва. Едно връщане към златния стандарт би довело тайния световен елит до паника. Ала за да постигне това, човечеството трябва да се отърве от отлаганите с векове пластове от лъжи – религиозни, идеологически, икономически (например за разните изми и за „обективните икономически закони”, като неизбежността на кризите), политически, социални, културни... Вярата няма нищо общо с пропагандираното изкривено от фарисеите учение уж на Бог. Уверен съм, че ако днес Исус Христос отново слезе на Земята, няма да стане християнин. И ще започне отначало своята борба с фарисейството, което днес е Шауловото християнство, подплатено с антихуманните постулати на юдаизма, исляма, масонството и т.н.</p> <p style="text-align: justify;">Обръщам се към нетърпеливите: Не бързайте. На никога несъществувалия библейски цар Соломон приписват мъдростта: „<i>Всичко си има време, време има за всяка работа под небето: време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото; време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш; време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш; време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки; време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш; време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш; време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.</i>”[39]</p> <p style="text-align: justify;">Изчакайте публикуването на цялата настояща поредица и тогава ще дойде времето да я обсъждате. На онези, които изобщо не се интересуват от причините за проблемите на човечеството, не приемат навлизането в тяхната дълбочина или просто са затворили съзнанието си за нов прочит на историята, препоръчвам: Просто не четете и не изливайте породената от собственото ви невежество злоба. Така все пак ще можете да съхраните душите си. На всички останали: търпение. За да видите истинската връзка с основната тема на всичко изложено и на предстоящите за обнародване факти. Сиреч, за да стигнете до причината за масовото опростачване на християните. Което води до залеза на тяхната – на нашата, цивилизация.</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p style="text-align: justify;"> <i>Следва.</i></p> <p><i> </i></p> <p> </p> <p> </p> <p> </p> <p> </p> <div><br /></div> <div> <hr align="left" size="1" width="33%"> </div> <div> <p>* „От Иоана свето Евангелие”, гл. 8, ст. 32. Истинско море от факти и подробности по темата в: <i>Георги Ифандиев – „Името на звяра”, ИК „Огледало”, София, 2010 г.</i>, достъпна от виртуалните книжарници и от издателите: ogledalo.atille@gmail.com; тел.: 0888-648-048.</p> </div> <div> <p>[1] Вж. “Journal Showcases Dying Art of the Research Paper” by Sam Dillon, “The New York Times”, New York, NY, Friday, January 7, 2011 г., online: http://www.nytimes.com/2011/01/08/education/08research.html</p> </div> <div> <p>[2] “China Rises, and Checkmates” by Nicholas D. Kristof, “The New York Times”, New York, NY, Saturday, January 8, 2011 г., online: http://www.nytimes.com/2011/01/09/opinion/09kristof.html?hp</p> </div> <div> <p>[3] Произношението е сверено със CNN.</p> </div> <div> <p>[4] Вж. “Rep. Giffords Wounded, Federal Judge Killed in Shooting Rampage at Arizona Event”, FoxNews.com, FOX News Network, LLC, New York, NY, Saturday, January 8, 2011 г., online: http://www.foxnews.com/politics/2011/01/08/arizona-congresswoman-reportedly-shot-public-event/</p> </div> <div> <p>[5] “Arizona Suspect’s Online Trail Offers Hints of Alienation” by Eric Lipton, Charlie Savage and Scott Shane, “The New York Times”, New York, NY, Saturday, January 8, 2011 г., online: http://www.nytimes.com/2011/01/09/us/politics/09shooter.html?hp</p> </div> <div> <p>[6] Вж. “US Has the Most Prisoners in the World” by James Vicini, CommonDreams.org, Portland, ME, Monday, September 13, 2010 г., online: http://www.commondreams.org/headlines06/1209-01.htm</p> </div> <div> <p>[7] Вж. “The prison industry in the United States: big business or a new form of slavery?” by Vicky Pelaez, GlobalResearch.ca, Centre for Research on Globalization (CRG), Montreal, Qc, Canada, March 10, 2008 г., online: http://www.globalresearch.ca/index.php?context=va&aid=8289</p> </div> <div> <p>[8] “Bitter politics of Arizona loom over shooting” by David Schwartz, Phoenix, Reuters, New York, NY, Saturday, January 8, 2011 г., online: http://www.reuters.com/article/idUSTRE7080AB20110109</p> </div> <div> <p>[9] “YWCA loses Christianity from title: The Young Women's Christian Association, which is one of Britain's oldest charities, has dropped the word “Christian” from its name to better reflect its role in society”, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Friday, 7 January 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/newstopics/religion/8245247/YWCA-loses-Christianity-from-title.html</p> </div> <div> <p>[10] Превръзки на челото и ръцете с думи от закона. <i>Бел. на Библ ред.</i></p> </div> <div> <p>[11] „От Матея свето Евангелие”, гл. 23, ст. 2-10. Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[12] Вж. Волен Сидеров – „Бумерангът на злото”, Издателство „Жарава”, София, 2002 г., стр. 41. Също: Волен Сидеров – „Бумерангът на злото – II част: Властта на Мамона. Кой и как ни ограбва”, ИК „Бумеранг БГ”, 2004 г., Глава - Защо християнството не може да бъде производно на т. нар. Юдаизъм.</p> </div> <div> <p>[13] Вж. Кубан Боян – „Чулман Толгау”, с предговор и коментари от Фаргат Габдул-Хамитович Нурутдинов, ИК „Огледало”, София, 2009 г., стр. 603.</p> </div> <div> <p>[14] “Something Else for Jews on Christmas” by Laura Frankel, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Saturday, December 25, 2010 г., 18 Tevet, 5771, online: http://www.jpost.com/ArtsAndCulture/FoodAndWine/Article.aspx?id=200911</p> </div> <div> <p>[15] „Българските ученици са неграмотни, растат без книги”, „Фрог Нюз”, frognews.bg, София, вторник, 7 Декември 2010 г., online: http://frognews.bg/news_29533/Balgarskite_uchenitsi_sa_negramotni_rastat_bez_knigi</p> </div> <div> <p>[16] Ванина Стоянова – „Българските ученици са и политически неграмотни: Още едно международно проучване показва драматичен срив в знанията на гимназистите - този път по гражданско образование”, в. „Сега+, София, понеделник, 26 юли 2010 г., online: http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=6653§ionid=16&id=0000101</p> </div> <div> <p>[17] Мария Атанасова - „Столичните ученици по-неграмотни от връстниците си в провинцията”, Мамита БГ, Mamita-BG.COM, място на издаване не е посочено, 23 декември 2010 г., online: http://mamita-bg.com/2010/12/23/%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BF%D0%BE-%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B2/</p> </div> <div> <p>[18] Пак там.</p> </div> <div> <p>[19] Политическата дейност на Александар Станишев е свързана с борбата за освобождението на Македония, попаднала под сръбска и гръцка власт след 1912 г. От 1 юни 1944 г. до 2 септември 1944 година Станишев е министър на вътрешните работи и народното здраве в проангло-американското правителство на Иван Багрянов. Освен на смърт, т. нар. Народен съд го осъжда да плати глоба от пет милиона лева и на конфискация на имуществото. На 1 февруари 1945 г. е екзекутиран заедно с другите министри, депутати, индустриалци. През 1996 година с Решение на Върховния съд присъдата му е отменена.</p> </div> <div> <p>[20] Другарите въведоха Работническите факултети. В тях техни полуграмотни кадри „обучаваха” напълно неграмотни комунисти. Резултатът е налице.</p> </div> <div> <p>[21] “Bloodshed Puts New Focus on Vitriol in Politics” by Carl Hulse and Kate Zernike, “The New York Times”, New York, NY, Saturday, January 8, 2011 г., online: http://www.nytimes.com/2011/01/09/us/politics/09capital.html?hp</p> </div> <div> <p>[22] Другар, англ. Първи в света древните фарисеи носели алено червени тоги, живеели в изолирани скъпи квартали и се обръщали един към друг с „другарю”. Същото обръщение било официално в болшевишка Русия, в нацистка Германия и в комунистическа България. <i>(Иосиф Флавий – “Иудейские древности”, Том 2, Печатается по изданию: Флавiй Iосифъ – “Iудейскiя древности.”, переводъ съ греческаго Кандидата восточныхъ языковъ Г. Г. Генкеля, Томъ второй, Типо-Литографiя А. Е. Ландау, С.-Петербургъ, 1900 г., Издательство “КРОН-ПРЕСС”, преобразовано в совместное российско-американское акционерное общество “КРОН-ПРЕСС”, Москва, 1994 г., Книга восемнадцатая, Коментарии, към Глава первая, бележка 2, стр. 246. Повече подробности в: Георги Ифандиев – „Сянката на Цион”, Част V, том 2, Издателство „Юнион-21“, София, 2006 г., Глава ІІІ – Най-голямото беззаконие в историята.)</i></p> </div> <div> <p>[23] Вж. напр. Проф. Чарлз Мозер – „Д-р Г. М. Димитров: Биография”, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец”, София, 1992 г., стр. 201, 221-223 и др.</p> </div> <div> <p>[24] Пак там, стр. 229.</p> </div> <div> <p>[25] Council on Foreign Relations (CFR) – американска надпартийна организация, основана през 1921 г. от левитския интернационал със задачата да бъде мисловен център по въпросите на външната политика на САЩ. Нейната централа е не във федералната столица Вашингтон, а в Ню Йорк – по-близо до „мъдреците” от „Уол Стрийт”. Това е едно от министерствата на тайното световно правителство. Комисията издава минаващото за „най-авторитетно” списание по въпросите на международните отношения, двумесечникът “Foreign Affairs” („Международни отношения”). Организацията е пряко свързана и финансово издържана от агентите на Ротшилд в САЩ и преди всичко от фамилията Рокфелер.</p> </div> <div> <p>[26] Подч. мое. Дори в нашумелите книги и филми на левичаря Майкъл Моор никъде няма да срещнете изразите световно правителство и нов световен ред. Това до голяма степен обяснява защо никой не пречи на производството и разпространението на продукцията му.</p> </div> <div> <p>[27] James Paul Warburg, Chairman of the Council on Foreign Relations, 1921 - 1932, before the U.S. Senate, February 17, 1950 в: Herbert G. Dorsey III – “The Search For Wisdom And Freedom”, World Newsstand, http://www.worldnewsstand.net/, 1997-2006 г., Chapter XIII: “They Told The Truth! ...About The New World Order”, online: http://www.wealth4freedom.com/truth/chapter13.htm, цялата книга е достъпна от online: http://www.wealth4freedom.com/free.html; същото в: “Outing the Constitutional Criminals” by Stephen Neitzke, An Analysis and Review of Aaron Russo's Film, “America: Freedom to Fascism”, The Populist Party of America, Los Angeles, CA, November 5, 2006 г., online: http://www.populistamerica.com/outing_the_constitutional_criminals; пак същото в: Gary H. Kah - “En Route to Global Occupation”, Huntington House Publishers, Lafayette, LA, CA, 1996 г., стр. 17 и в: “The Federal Reserve is Privattely Owned” by Thomas D. Schauf, World Newsstand, http://www.worldnewsstand.net/, 1999 г., online: http://www.worldnewsstand.net/today/articles/fedprivatelyowned.htm</p> </div> <div> <p>[28] “Foreign Affairs”, издание на Съвета за чуждестранни отношения – едно от министерствата на тайното световно правителство.</p> </div> <div> <p>[29] Вж. Gary H. Kah - “En Route to Global Occupation”, Huntington House Publishers, Lafayette, LA, CA, 1996 г., стр. 18.</p> </div> <div> <p>[30] Така е в оригинала, а не банкери.</p> </div> <div> <p>[31] James Perloff – “The Shadows of Power: The Council on Foreign Relations and The American Decline”, Western Islands, Appleton WI, 1988 г., стр. 3-4.</p> </div> <div> <p>[32] H. G. Wells – “The New World Order: Whether it is attainable, how it can be attained, and what sort of world a world at peace will have to be”, First Published in January 1940 г., Hesperides Press, Bel Air, CA, 2006 г., pdf version on Internet, стр. 21, online: http://www.scribd.com/document_downloads/186721?extension=pdf&secret_password=</p> </div> <div> <p>[33] Пак там, стр. 49.</p> </div> <div> <p>[34] Пак там, стр. 72.</p> </div> <div> <p>[35] Megatherium – огромен праисторически бозайник, подобен на ленивец, нещо като хибрид между слон и огромна мечка. Явно представата на Дж. Х. Уелс за добро е била твърде изкривена – виждал го като... чудовище.</p> </div> <div> <p>[36] H.G. Wells – “The Open Conspiracy: Blueprint For World Revolution”, Revised edition, Published by Leonard and Virginia Woolf at The Hogarth Press, London, UK, 1930 г., стр. 51, 52.</p> </div> <div> <p>[37] Вж. “The three trillion dollar war: The cost of the Iraq and Afghanistan conflicts have grown to staggering proportions” by Joseph Stiglitz and Linda Bilmes, “The Times”, London, February 23, 2008 г.</p> </div> <div> <p>[38] Clinton Roosevelt – “The Science of Government, Founded on Natural Law”, Dean & Trevette, New York, 1841 г.</p> </div> <div> <p>[39] Библия, „Книга на Еклесиаста или Проповедника”, гл. 3, ст. 1-8.</p> </div></td></tr></tbody></table>Bulgaria Timeshttp://www.blogger.com/profile/01519830534026729601noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7901571730564557512.post-39943173269974666342011-01-11T15:45:00.001+02:002011-01-11T15:49:24.984+02:00България – пешка на световната шахматна дъска<span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Политика</span><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">НЕ ВЯРВАЙТЕ НА ДАНАЙЦИТЕ, ДОРИ КОГАТО ПРИНАСЯТ ДАРОВЕ * Печат</span><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Написано от Георги Ифандиев </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Вторник,11 Януари 2011 </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Георги ИфандиевКонспиративни теории</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">България – пешка на световната шахматна дъска • За благото на номенклатурата, в полза на Интернационала • Завинаги под надзора и диктата на Кремъл</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Част ІІ</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;"> Продължение.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Надявам се, че вече малцина се съмняват в отмирането на националните държави. Видимо тази форма на обществена организация е позволена на ограничен брой страни. Макар напоследък събитията и фактите все повече да навеждат на мисълта за обръщане на тенденцията. Струва ми се, че следващото десетилетие ще ни направи свидетели на изоставянето на еврото и връщането към националните валути. Твърде вероятно – и на началото на разпада на изкуствено създадения Европейски съюз. Първите симптоми на това разложение са налице.</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Светът във властта на наднационалните корпорации</span></span> <span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Действителността ни сблъсква с все нови и нови рискове и предизвикателства. Властта на интернационалните корпорации – разбирайте на онези, които ги притежават, вече надхвърли и най-ужасните кошмари. Те вече разполагат със свои войскови съединения, които в началото трябва да охраняват тяхната собственост, независимо на територията на коя държава се намира тя. Не е далеч денят, когато тези части ще сформират цели частни армии, подчинени на управителите (мениджърите), респективно на собствениците им. Отново ще дам пример с наднационалния гигант „Газпром”. През лятото на 2007 г. подчинените на тайното световно правителство уж руски парламентаристи гласуваха закон, който дава право на тази компания и на „Транснефт” да набират свои собствени наемни войски! Тяхната задача е „да бранят съоръженията им”, независимо къде се намират – у дома или в някоя чужда страна.[1]</span></span> <span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">С подписания договор за изграждането на газопровода „Южен поток” тукашната комунистическо-милиционерска хунта на Б.Б. вдигна бариерата пред въоръжената руска мечка. Когато проектът бъде завършен и започне да действа, Братството ще накара „Газпром” да увеличи капитала на уж съвместното предприятие. Тогава можете да очаквате нахлуването и на неговите войски. През това време ще ви плашат с влизането на Турция в Европейския съюз. И вие ще вярвате, защото нито търсите сведения, нито мислите.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Putin accused of giving Berlusconi cut from energy dealsИ още нещо. Документите, на които „УикиЛийкс” даде гласност, доказват, че Путин е предлагал комисионни на Берлускони във връзка с енергийни проекти. През 2009 г. посланикът на САЩ в Рим Роналд Спогли е описал италианския премиер като „подставено лице на г-н Путин”.[2] В доклад на американското посолство в италианската столица от 26 януари 2009 г. се твърди, че „Берлускони и неговите аркадаши лично и щедро се облагодетелстват от много от енергийните сделки между Италия и Русия”. В доклада се допълва: „Грузинският посланик в Рим ни каза, че (правителството на Грузия) е сигурно: Путин е обещал на Берлускони процент от печалбата от всеки тръбопровод, разработен от „Газпром” в координация с ENI[3]. Италианското правителство притежава голям дял в ENI, огромна енергийна фирма, която работи в тясно сътрудничество с контролирания от руската държава енергиен гигант „Газпром” – основния доставчик на газ за Европа. Вчера г-н Берлускони отхвърли обвиненията.”[4]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Е, какво да направи камараде Силвио, да си признае ли? Най-новите разкрития на сваления от интернет сайт “WikiLeaks”[5] документално разкриват раздразнението на американските дипломати от отношението на Берлускони към Русия. „Берлускони третира Русия, както собствените си вътрешнополитически въпроси – тактически и ден за ден”, твърди една телеграма.”[6]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Къде трябва да свършват тръбите на тръбопровода „Южен поток”? В Италия. В такъв случай кого обслужват уж българските правителства? Да ги подредим в опашката на теляците на съветско-руските тайни служби: Костов и подарения на ЛУКОЙЛ „Нефтохим”, както и отказа му от размножаване разнообразяване (размножаване) на доставчиците на природен газ – диверсификация. Симеон Сакскобургготев, приел да изпълни нареждането за строителството на АЕЦ „Белене”. Сергей Станишев пък подаде ръчичка на проекта „Южен поток” и „Бургас-Александруполис”. Освен това сключи първия договор за изграждането на Беленската атомна електроцентрала. Днес удари часът на гавазката на големците Б.Б. Тя вдигна зеления светофар пред „Южен поток”, а след четири месеца ще повтори упражнението и по отношение АЕЦ „Белене”. През цялото това време споменатите правителствени ръководители се радваха на внимание, на пълно одобрение и на щедра подкрепа от страна на Белия дом. Без тласъка на Вашингтон в гърба на официална София нямаше да сме в НАТО, нито щяхме да бъдем в Европейския съюз. Докато пиша тези редове,[7] вътрешният министър Ц.Ц. се намира на инструктаж отвъд Океана. И това ли е „конспиративна теория”?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Същевременно под чужда диктовка определени сили у нас отклоняват общественото внимание от реалните ни проблеми, като „бият самара”, а не магарето. Постоянно насаждат страх от някакво „турско нашествие” и от „ислямски тероризъм”. Та „ислямистите” в Анкара всъщност са евреи, дьонмета. Премиерът Тайип Ердоган и съпругата му Емин са от еврейско потекло.[8] Същото се отнася и до президента Абдула Гюл, когото иронично наричат „Розата[9] на Мойсей”.[10] А външният министър, Ахмед Давутооглу, на когото приписват мераци за нова Отоманска империя,[11] е арменец с истинско име Давутян,[12] и е възпитаник на Deutsche Auslandsschule.[13] Тяхната задача е да приближат страната до Европейския съюз, тъкмо за да издигнат стена, която да забави неговата ислямизация. В противен случай съществува опасност от идването на власт на уж светските, но прекалено авторитарни, почти нацистки настроени военни. Те наистина са в състояние да върнат Турция повече от век назад.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">MUSA'NIN COCUKLARIОсвен всичко останало, Република Турция и Израел са плод на едно и също политико-държавно инженерство. И в Истанбул, и в Тел Авив са наясно, че двете страни са обречени да вървят ръка за ръка.[14] Мърдане няма. Иначе ще бъде създаден повод за нахлуване на „миротворците”... Колкото и силна да е турската армия, тя отдавна нe притежава боен опит. Пък и няма как да издържи на ударите на едно ново военно-политическо обединени на „мераклии”.[15]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Какво друго, ако не битка в полза на няколко транснационални корпорации бе Войната срещу Ирак, която САЩ и подкрепящата ги „коалиция на желаещите” водиха? Има ли все още някой, който не е проумял несметните облаги, които Буш, Чейни и компания постигнаха? А онези зад тях, които им дърпаха конците?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Още в края на януари 1938 г., по време на разпита му в НКВД, Кръстьо Раковски,[16] припомнил фразата, изречена от майката на петимата братя Ротшилд: „Ако синовете ми поискат, повече няма да има никакви войни.” „Това означава, че те са били арбитрите, господарите на мира и войната…”, заключава Раковски.[17]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Унесено във всекидневните си грижи, човечеството не осъзнава пред каква опасност е изправено. То е заплашено окончателно и по всяка вероятност безвъзвратно да загуби свободата си. А какво по-скъпо от този най-висш Божи дар? Липсва му истинска добронамерена интелигенция. Вече ги няма светлите и разтревожените умове, които да го събудят от летаргията на безразличието и да го извадят от упоението на стремежа към безсмислено трупане на вещи. В съревнованието в името на материалното хората постепенно губят душите си, своя човешки облик, задушават Божествената искра в себе си. И павират пътя пред Братството – финансовия интернационал, устремен към световното господство. Което не е нищо друго, освен битка с Твореца.</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">България в тази мръсна игра</span></span> <span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Чувствам се щастлив, че с книгите си успях да свържа някои на пръв поглед нямащи нищо общо един с друг факти, събития и личности. Да докажа, че най-големият враг на американците и на човечеството е във Вашингтон и Лондон, а не в Москва. Защото Кремъл е просто негов филиал. А централата, главната квартира винаги е най-важна. Там се взимат решенията, пак там се издават заповедите, оттам те биват разпращани до основните изпълнители по света.</span></span> <span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Не си въобразявайте, че световното задкулисие допуска някой от онези, които са в светлината на прожекторите, да взима решения. Дори настоящите „руски олигарси” – до един от еврейско потекло, са просто подставени лица. За тях четем следното красноречиво откровение: „Странни хора са нашите олигарси! За броени часове се нареждат сред най-богатите хора на планетата, но продължават да се държат като инженери със заплата от 100 рубли, които броят последните си копейки до аванса.”[18]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">От висш комунистически деец до участник в секретните срещи на билдербергите - Николай Камов знае доста тайни за това кои и откъде дърпат конците на нашенските политици.Например бившият „главен президентски бодигард” Александър Коржаков разказва как през втората половина на деветдесетте години на миналия век евреинът Роман Абрамович[19] бил „главен касиер на Семейството”.[20] Ала кое било „Семейството”? Това на покойния Борис Елцин или по-точно Борух Елщайн, както уточняват някои съвременни изследователи.[21] През 2007-а същият губернатор на Чукотка бе провъзгласен за „втория по богатство англичанин”?! По свидетелство на мой близък, по време на краткото си гостуване в София през есента на 2006 г. за футболната среща между „Левски” и „Челси” Абрамович стоял мирно като истукан[22] пред пристигналите неизвестно откъде също специално за случая равини. Понастоящем същият Роман Абрамович е член на Организационния комитет за Световното първенство по футбол в Русия през 2018 г.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Всички тези изследвания ми отнеха години, но си струваше. И въобще не съжалявам за безсънните нощи, прекарани над десетките хиляди страници и над главоблъсканицата, заключена в тях. Важното е, че стигнах до изхода на лабиринта, изграден от онзи свръхсекретен наднационален клуб, съставен от 300 души, познати в шпионските среди като Олимпийците.[23]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Хората, които съставят това тайно световно правителство „не действат от усойни мазета и мрачни подземни стаи. Те се намират пред погледите на всички в Белия дом, Конгреса; на „Даунинг Стрийт” 10 и в Парламента [в Лондон].”[24] Както признава бившият кадрови разузнавач и настоящ историк на шпионажа д-р Джон Коулман, става дума „за явен заговор срещу Бога и човека”. А неговите автори и организатори съвсем не изглеждат като чудовищата от филмите на ужасите. Както изнасилвачът, който спира жертвата си и й предлага разходка, не прилича на чудовище, така и тези люде изглеждат като останалите. Ала всъщност са чудовища. „Тези хора са явни. Те са служителите на единното световно правителство – новия световен ред… Президентът Буш[25] не прилича на предан слуга на едно паралелно по-висше правителство, но не се съмнявайте в това, че е точно толкова чудовище, колкото са и онези смразяващи кръвта същества във филмите на ужасите.”[26]</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Откровението на един номенклатурчик</span></span> <span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">„Няма тайно световно правителство”, твърди „всезнаещото” мнозинство у нас. Като едър екземпляр на пъстрата порода Ара същото повтаря и потомственият комунист Николай Камов.</span></span> <span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Той е издънка на болшевишки клан, който се е настанил в луксозно жилище на „враг на народа” на престижната столична уличка „Марин Дринов”. Другарите „заслужено” отнели апартамента от законния му собственик. Бащата на Камов бил Тодор-Живков дипломат „от кариерата” на КГБ. Стигнал до чин „посланик”. С онези характерни средства, с които ставаше издигането при социализЪма, самият Николай Камов достигнал до най-висшите стъпала в комсомолската йерархия – секретар на ЦК на ДКМС. После Братството го вкара в Парламента. След като Интернационалът го привиква на няколко от своите тайни срещи, му вменяват ролята на... евроляв, каквото и да означава това?! Днес този алчно червен фашист трови мозъците на студентите като преподавател по глобализъм.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">RUSSIAN INFLUENCEИзпаднал в странно откровение, в телевизионно интервю другарят Камов разказа два многозначителни епизода от своя живот. Първият е свързан със среща на Клуба „Билдерберг” през 1999 г., на която бил поканен.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">„Водещ: Вие знаехте осем години по-рано, че България ще влезе в Европейския съюз. Така ли да разбирам?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Н.К.: Не само от тази среща. Аз съм канен на други затворени – така да ги наречем, събирания, които не са предназначени за пресата...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Вижте, прогнозата, прозрачността и възможността да прогнозираш развитието на един политик в така наречения западен свят е много голяма. Аз съм бил на друга среща, всъщност на една единствена вечеря в Брюксел, която няма нищо общо с Билдербергския клуб, на която гост беше Романо Проди – две години преди да стане председател на Европейската комисия.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Водещ: И тогава Те[27] му казаха, че ще стане председател ли, как?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Н.К.: Не, тогава той беше представен като известен политик от италианската политическа сцена и бъдещ председател на Европейската комисия. Още официално това никъде не беше обявено. По-интересното е, че на масата, на която аз бях сложен, всички бяха от различните дирекции на Европейската комисия. И тогава ми разказаха – деветдесет и шеста година, какво Европейският съюз планира за България.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Водещ: И какво планираше тогава?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Н.К.: Всичко, което се случи. Това, че ние сме добро място за живеене. Имотите, които англичани преди всичко и други започнаха да купуват. А после се отказаха. Това беше разказано. Аз поисках веднага среща с Петър Стоянов – тогава той беше президент, и му разказах всичко това. Защото Те имаха идея за България. Проблемът е, нашият е, че до ден днешен България няма идея за себе си като страна-членка на Европейския съюз.”[28]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Кой и къде решава съдбините ни? Понастоящем Петър Стоянов е нискоразреден слуга на тайната световна власт. Отдавна и потомствено свързан с репресивните служби на комунистическия режим, сега той е на хранилка в ръководството на Фондацията „Бил Клинтън” и на Тристранната (Трилатералната) комисия. Съпругата му, родена и отгледана в екстремистко болшевишко семейство, и също свързана с ония служби, добрува в Женева. Братството се грижи и за дъщеричката им. Само че Господ отлага, но не забравя. Само преди година стана ясно, че синът на Антонина и Петър Стоянови е наркоман и дребен престъпник.</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Под пълномощията на Съветска Русия</span></span> <span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Колкото и да е неприятно да се живее в условията на Pax Judaica или новия световен ред, блажени са онези, които са под прякото наставничество на западните метрополии. Поне съществуват известни правила, пък и жестокостта не е крайна – понася се. Докато ние бяхме зарязани в лапите на подчинените представители на посредниците от Кремъл. Те не познават милост.</span></span> <span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Прясно „изтеклите” през „УикиЛийкс” документи доказват, че за нас няма пускане от Москва. „Русия продължава да упражнява силно влияние върху българската икономика чрез вноса на енергоизточници, включително на суров петрол, природен газ и ядрено гориво. Независимо от факта, че той повече не е собственик на (... задраскано, навярно „Мобилтел”), смята се, че руският [всъщност съветско-еврейският] гангстер МАЙКЪЛ ЧОРНИ [гражданин на Израел] е запазил влиянието си върху компанията чрез своите връзки с членове на (... задраскано). Решението на съда предполага, че Чорни все още контролира (... задраскано, навярно „Мобилтел”), след като председателстващият състава на Върховния административен съд по делото за БТК също анулира правителственото решение, забраняващо на Чорни да влиза в страната. В допълнение, Чорни има връзки с (... задраскано). Освен това чрез прехвърляне на собствеността на (... задраскано), ЧОРНИ е запазил влиянието си върху доста компании.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Представител на ЛУКОЙЛ в България е (... задраскано, със сигурност Валентин Златев). Установено е, че руската петролна компания е най-големият корпоративен данъкоплатец в България. Тя също така контролира руския износ на петрол за България. Подозира се, че чрез (...задраскано, най-вероятно Валентин Златев) българските сделки на ЛУКОЙЛ са силно свързани с руското разузнаване и организираната престъпност...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Организираната престъпност оказва развращаващо [корумпиращо] въздействие върху българските институции, включително върху правителството, парламента и съдебната система.”[29]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">По-нататък се разкрива как представители на организираната престъпност финансират всички политически партии, но без да се посочва общия произход на двете страни – от БКП и ДС. Престъпни фигури „са си купили достъп до коридорите на властта”. „По време на общите избори през 2001 г. много влиятелни „бизнесмени”, включително (... задраскано, навярно Илия Павлов) и (... задраскано, може би Валентин Златев) здраво финансираха и по този начин подпомогнаха кампанията на (..., сигурно НДСВ).”[30]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">историята с яхтата край "Евксиноград"Обобщава се, че организираната престъпност е настанила свои хора на кметски места в страната, както и отделни депутати в Парламента. Говори се, че бандитите „притежават” цели общини.[31] Лично посланикът на САЩ Джеймс Пардю е зашлевил плесница върху мутрите на бившите министър-председатели Иван Костов и Симеон Сакскобургготев, като е докладвал, че те „не са сторили почти нищо за намаляването на присъствието на организираната престъпност във властта”. „В резултат на това организираната престъпност е увеличила своето влияние и е в състояние да действа с очевидна безнаказаност.”[32]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Кой се возеше на яхтата на Майкъл Чорни? Не бяха ли тогавашната външна министърка Надежда Михайлова, скрита в Европейския парламент под ново фамилно име – Нейнска; както и вътрешният министър в два кабинета на СДС – на Софиянски и Костов – другарят комунист и милиционер Богомил Бонев. Не помните ли с какъв комсомолски плам вицепремиерът Евгений Бакърджиев[33] бранеше интересите на Чорни. През цялото време те бяха подкрепяни и от еврейската държава в лицето на един от резидентите й, произведения в офицерски чин от Костовия джобен генерал Атанас Атанасов бивш старшина и служител на ДС, комуниста Алексей „Трактора” Петров.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Не помните ли колко близки приятели са Б.Б. и Валентин Златев? Как заради представителя на ЛУКОЙЛ в България такъв храненик на Партията, какъвто е агент „Алберт” – Георги Коритаров, изхвърча от Нова телевизия. А прилепилата кълки до Златев другарка Б.Б. също скъса приятелството си с нещастния племенник на видната комунистическа деятелка Роза Коритарова.[34]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Кой е този Валентин, на когото съветско-руските другари имат толкова голямо доверие? Син на дългогодишен комунистически кмет на Правец,[35] смятан за слуга на фамилията Замфиркьови, на български език Живкови. Нали се сещате колко дълго Б.Б. се е мъчила да стане част от това „свето” болшевишко семейство...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">През 1997-1998 г. бившата ГЕРБ-ова външна министърка и провалила се кандидатка за еврокомисарка Румяна Желева е била в Съвета на директорите на „Езтур” – Правец. Тази фирма стопанисва партийната резиденция на Тодор Живков в родното му село – пардон – град. Става дума за резиденцията, поверена на позабравения Мирчо Циганина – престъпник, когото никой не закача. Да, същият, който уж бе подгонен за източване на държавния резерв. И разбира се „от тази трънка не изскочи заек”, достоен за съдебен процес.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">След като знаем топлата делова дружба между Живкови, Златеви и Б.Б., и като имаме предвид сведенията от „изтеклите” американски документи, е логично да заключим: сега действащото правителство в София е васално на руското разузнаване. От 9 септември 1944 г. насам нито един министерски съвет не е опитал да пререже веригата, с която сме прикрепени към Москва. Затова Костов подари рафинерията „Нефтохим” на ЛУКОЙЛ. А премиер-министърката с инициали като на Брижит Бардо – Б.Б., постави подписа си върху пътния лист на „Южен поток” и скоро ще повтори жеста с АЕЦ „Белене”.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Бойко Борисов и Валентин ЗлатевПрестъпниците са в политиката, икономиката, културата, медиите[36]... В Европарламента се мъдри мутрата Слави Бинев, платила си мястото на лидера на „Атака” Волен Сидеров – една от щеките на слаломиращото по нанадолнището правителство на Б.Б. Самата министър-председателка е мутра, зависима от миналото си. Американците го знаят и го използват. Публикацията на биографията й в свързаното с шпионските им служби списание “Congressional Quarterly” съвсем не бе случайно. След нея Б.Б. бе призната от „разузнавателната общност” в САЩ. Днес нейният вътрешен министър Ц.Ц. следва стъпките й. Което му позволява с квалификация на учител по физкултура и с милиционерски опит „да дава юридически консултации”.[37]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">В момента Б.Б. безвъзвратно е поела по пързалката на политическото небитие. Както я оценил настоящият американски посланик в личен разговор: „Слуша, но не става.” Не се косете за т. нар. „алтернатива”. Винаги се намират мераклии за резервни колела на управленската машина.</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Епилог</span></span> <span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Някои ще ме обвинят в черногледство и насаждане на отчаяние, на примирение. Но няма да са справедливи. Защото целта ми изобщо не е такава. Тъкмо обратното – дълбоко съм убеден, че познаването и изнасянето на истината ще роди нови идеи за избавление на човечеството от мъртвата хватка, в която го е притиснал финансовият интернационал. Както и че ще катализира обединението на онези сили, които ще бъдат в състояние да оглавят дълго стаявания стремеж към това освобождение.</span></span> <span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">И накрая, но съвсем не поради нейната маловажност, си заслужава да ви припомня максимата, че историята не винаги означава истината. По-скоро историята е онова, в което повечето хора вярват. Или това, което не им позволяват да узнаят. Обичайно правило, което не бива да бъде забравяно, е, че онези, които най-много печелят от историята, всъщност са организаторите на събитията в нея. Обаче не винаги те присъстват най-ярко в летописите.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">По-често техните подставени лица са главните герои на казионната история. Дори когато не лъжат, официалните „историци” просто отразяват събитията. Без да дирят мотивите за тяхното възникване, причинно-следствената връзка довела до тях и развитието им. Омаловажаването на ролята на личностите в историята по ленински образец е масова практика не само у нас. А произходът, средата в която е израсъл и възпитан всеки даден човек, неговите сетнешни връзки и действия, зависимости и схващания са изключително важни за пълното, до дъно разбиране на случилото се в миналото. Би следвало „Historia est magistra vitae.”[38] За съжаление хилядолетният опит показва, че никой не се учи от нея.</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;"> Край.</span></span> <span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Първата част можете да прочетете тук:</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">Част І: Путин наистина е милиардер • Ротшилд дърпа конците и на руския премиер • ГЕРБ – ръката на Москва, командвана от Вашингтон</span><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[1] Вж. “Gazprom to raise its own private army to protect oil installations” by Carl Mortished, International Business Editor, “The Times”, London, July 5, 2007 г., online: http://business.-timesonline.co.uk/tol/business/industry_sectors/natural_resources/article2029023.ece</span></span> <span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[2] “Putin accused of giving Berlusconi cut from energy deals” by Michael Day in Rome, “The Independent”, London, Friday, 3 December 2010 г., online: http://www.independent.co.uk/news/world/europe/putin-accused-of-giving-berlusconi-cut-from-energy-deals-2149802.html</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[3] Eni S.p.A. – многонационална компания за доставка и продажба на природен газ, регистрирана в Италия. Публично дружество, което има представителства в 70 страни. В момента това е най-голямата италианска корпорация с пазарна оценка на активите от 87,7 милиарда евро (138 милиарда долара) към 24 юли 2008 г. Италианското правителство държи 30-процентен „златен” дял в ENI.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[4] Пак там.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[5] Вж. “WikiLeaks out for hours after U.S. firm pulls plug”, Reuters, London, Friday, December 3, 2010 г., online: http://www.reuters.com/article/idUSTRE6B224P20101203</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[6] “Putin accused of giving Berlusconi cut from energy deals” by Michael Day in Rome, “The Independent”, London, Friday, 3 December 2010 г., online: http://www.independent.co.uk/news/world/europe/putin-accused-of-giving-berlusconi-cut-from-energy-deals-2149802.html</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[7] Началото на декември 2010 г.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[8] Вж. Ergün Poyraz – “Musa'nın Çocukları Tayyip ve Emine”, Temin süresi, Istanbul, 2007 г.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[9] На турски Гюл – Gül – ще рече роза.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[10] Вж. Ergün Poyraz – “Musanin Gulu”,Toğan Publishing, Istanbul, 2007 г.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[11] Вж. напр. “Харта на Давутоглу за Балканите ще възражда османизма”, от в. „Вима”, e-vestnik, София, 28 Октомври 2009 г., online: http://e-vestnik.bg/7464/%D1%85%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D1%83%D1%82%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D1%83-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%89%D0%B5-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0-%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B0/</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[12] Вж. “Ahmet Davutoglu: Yet Another Crypto-Armenian”, “Turkish Weekly”, Ankara, Saturday, 9 January 2010 г., online: http://www.turkishweekly.net/news/95337/-opinion-ahmet-davutoglu-yet-another-crypto-armenian.html</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[13] Германско интернационално училище.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[14] Вж. напр. “Above the Fray: Why Turkey and Israel need each other” by Alon Ben-Meir, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Saturday, December 4, 2010 г., 27 Kislev, 5771, online: http://www.jpost.com/Magazine/Features/Article.aspx?id=197645; “Israel and Turkey Working to Repair Ties” by Ethan Bronner, “The New York Times”, New York, NY, Friday, December 10, 2010 г., online: http://www.nytimes.com/2010/12/11/world/middleeast/11israel.html?hpw</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[15] Коалиция на „желаещи”.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[16] За Съветите той бил Кристиян. Истинското му име е Хаим Раковер – евреин, един от основателите на Румънската комунистическа партия. През двайсетте години оглавява Украинската комунистическа партия, а впоследствие е посланик на СССР в Лондон и Париж. Съден по време на т. нар. Сталинови чистки.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[17] Dr. J. Landowsky - “Red Symphony”, translated by George Knupffer, The Plain-Speaker Publishing Company, London, 1968 г., стр. 26.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[18] Александър Бушков – „Олигарсите: Хроника на мътното време”, Превод Любомир Чолаков, НСМ МЕДИА, София, 2006 г., стр. 134.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[19] Вж. “Super-rich treble wealth in last 10 years” by Richard Woods, “The Sunday Times”, London, Sunday, April 29, 2007 г., online: http://www.timesonline.co.uk/tol/news/uk/article1719880.ece</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[20] Вж. Александр Коржаков – „Борис Ельцин: от рассвета до заката. Послесловие”, „Детектив-пресс”, Москва, 2004 г. в: Александър Бушков – „Олигарсите: Хроника на мътното време”, Превод Любомир Чолаков, НСМ МЕДИА, София, 2006 г., стр. 135.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[21] Вж. напр. “Jew Hunter” by Viktor Ivanov, “the eXile”, No. 178, Russia-based English-language bi-weekly newspaper that was launched in 1997 by American journalist Mark Ames, Moscow, November 13, 2003 г., online: http://www.exile.ru/2003-November-13/jew_hunter.html</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[22] Статуя.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[23] Вж. Dr. John Coleman – “Conspirators’ Hierarchy: The Story of the Committee of 300”, America West Publishers, Carson City, NV, 1992 г., стр. 3, 21 и сл.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[24] Вж. Dr. John Coleman – “Conspirators’ Hierarchy: The Story of the Committee of 300”, America West Publishers, Carson City, NV, 1992 г., стр. 3, 21 и сл.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[25] Става дума за Джордж Буш-старши, бащата на сетнешния президент Джордж Буш-младши.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[26] Вж. Dr. John Coleman – “Conspirators’ Hierarchy: The Story of the Committee of 300”, America West Publishers, Carson City, NV, 1992 г., стр. 3, 21 и сл. Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[27] Главната буква моя. Заимствано от Протокола от разпита на Кръстьо Раковски в НКВД. Вж.: Д-р Йожи Ландовски — „Червена симфония: Протоколи от разпитите на Кръстьо Раковски в НКВД“, ИК „Огледало“, София, 2009 г.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[28] Николай Камов в разговор с Мон Дьо, „7-мо Авеню”, TV7, София, понеделник, 6 декември 2010 г., след 10:10 часа, от 19 мин. и 10 сек. От началото на видеозаписа насетне, видеозапис от online: http://www.tv7.bg/videoArchive/64992/ - намирате и натискате „06.12.2010”</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[29] “US embassy cables: Organised crime in Bulgaria”, “The Guardian”, guardian.co.uk, Wednesday, 1 December 2010 г., online: http://www.guardian.co.uk/world/us-embassy-cables-documents/36013</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[30] Пак там.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[31] Емблематични са Дупница – братя Галеви, Сливен – Йордан Лечков, Семчиново, Пазарджишко – Димитър Джамови т.н.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[32] Пак там.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[33] Днес този червен земеделец е реалният собственик на хотел “Хемус” в София. Подарили му го срещу по-малко от 200 000 долара – цената на един 150-квадратен апартамент!</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[34] Осведомени нашепват, че Коритарови са евреи от Дупница.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[35] Комунистът Васил Златев, баща на представителя на ЛУКОЙЛ у нас и дългогодишен кмет на Правец (от 1968 до 1989 г.), бе обявен за един от „петимата най-богати хора в България”. (Вж. Емил Петров – „73-годишен сред петимата най-богати у нас”, в. „Труд”, София, събота, 4 декември 2010 г., online: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=697187) Още от зората на „демокрацията” водещата се на негово име фирма „Агрохолд” е представител на архикапиталистическата корпорация „Пепси Кола”.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[36] Те ще бъдат обект на специален анализ.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[37] Вж. напр. “ Сравняват казуса Цветанов с Доган и „Цанков камък”, Vesti.bg, София, 22 октомври 2010 г., online: http://www.vesti.bg/index.phtml?oid=3348431&tid=40</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">[38] „Историята [да] е учителка на живота”, лат.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms;">:::</span><br /><br /></span><div style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);" class="componentheading"><span style="font-size:100%;"> Политика </span></div> <table style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);" class="contentpaneopen"> <tbody><tr> <td class="contentheading" width="100%"> <span style="font-size:100%;"><span class="contentpagetitle"> НЕ ВЯРВАЙТЕ НА ДАНАЙЦИТЕ, ДОРИ КОГАТО ПРИНАСЯТ ДАРОВЕ *</span></span> </td> <td class="buttonheading" width="100%" align="right"> <span style="font-size:100%;"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/M_images/printButton.png" alt="Печат" /></span> </td> </tr> </tbody></table> <table style="font-weight: bold; font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);" class="contentpaneopen"><tbody><tr> <td valign="top"> <span class="small" style="font-size:100%;"> Написано от Георги Ифандиев </span> </td> </tr> <tr> <td class="createdate" valign="top"><span style="font-size:100%;"> Вторник, 11 Януари 2011 10:20 <br />Прочетено </span><span style="color: rgb(255, 0, 0);font-size:100%;" >193</span><span style="font-size:100%;"> пъти </span></td> </tr> <tr> <td valign="top"> <div class="ultimatesbplugin_top"> </div><p class="MsoNormal" style="text-align: right; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;" align="right"><span style="font-size:100%;"><i style=""><span style="line-height: 115%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Vigo/g.ifandiev1.jpg" alt="Георги Ифандиев" title="Георги Ифандиев" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" width="200" height="208" />Конспиративни теории</span></span></i></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: center; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;" align="center"><span style="font-size:100%;"><i style=""><span style="line-height: 115%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);">България – пешка на световната шахматна дъска<span style=""> </span>•<span style=""> </span>За благото на номенклатурата, в полза на Интернационала<span style=""> </span>•<span style=""> </span>Завинаги под надзора и диктата на Кремъл</span></span></i></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: center; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;" align="center"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> </span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: center; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;" align="center"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Част ІІ</span></span></p> <p style="text-align: justify;"> <span style="font-size:100%;"><em>Продължение.</em></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Надявам се, че вече малцина се съмняват в отмирането на националните държави. Видимо тази форма на обществена организация е позволена на ограничен брой страни. Макар напоследък събитията и фактите все повече да навеждат на мисълта за обръщане на тенденцията. Струва ми се, че следващото десетилетие ще ни направи свидетели на изоставянето на еврото и връщането към националните валути. Твърде вероятно – и на началото на разпада на изкуствено създадения Европейски съюз. Първите симптоми на това разложение са налице.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> </span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: center; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;" align="center"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Светът във властта на наднационалните корпорации</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="font-size:100%;"><i style=""><span style="line-height: 115%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style=""> </span></span></span></i></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><span style="line-height: 115%;">Действителността ни сблъсква с все нови и нови рискове и предизвикателства. Властта на интернационалните корпорации – разбирайте на онези, които ги притежават, вече надхвърли и най-ужасните кошмари. Те вече разполагат със свои войскови съединения, които в началото трябва да охраняват тяхната собственост, независимо на територията на коя държава се намира тя. Не е далеч денят, когато тези части ще сформират цели частни армии, подчинени на управителите (мениджърите), респективно на собствениците им. Отново ще дам пример с наднационалния гигант „</span><span style="line-height: 115%;">Газпром”</span><span style="line-height: 115%;">. През лятото на 2007 г. подчинените на </span><span style="line-height: 115%;">тайното световно правителство</span><span style="line-height: 115%;"> уж руски парламентаристи гласуваха закон, който дава право на тази компания и на „</span><span style="line-height: 115%;">Транснефт”</span></span><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> да набират свои собствени наемни войски! Тяхната задача е „<i style="">да бранят съоръженията им</i>”, независимо къде се намират – у дома или в някоя чужда страна.</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;"><span style="color: rgb(128, 0, 128);">[1]</span></span></span></span></span></span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">С подписания договор за изграждането на газопровода „Южен поток” тукашната комунистическо-милиционерска хунта на Б.Б. вдигна бариерата пред въоръжената руска мечка. Когато проектът бъде завършен и започне да действа, Братството ще накара „Газпром” да увеличи капитала на уж съвместното предприятие. Тогава можете да очаквате нахлуването и на неговите войски. През това време ще ви плашат с влизането на Турция в Европейския съюз. И вие ще вярвате, защото нито търсите сведения, нито мислите.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span class="jcepopup"><span style="margin: 5px 10px 0px 0px; float: left; width: 325px; height: 270px; padding: 0px; border: 0px none rgb(19, 92, 174);" class="jcemediabox-zoom-span"><img style="margin: 0pt; padding: 0pt; float: none; border: medium none;" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/035/D-1a.jpg" alt="Putin accused of giving Berlusconi cut from energy deals" title="Putin accused of giving Berlusconi cut from energy deals" width="325" height="270" /></span></span>И още нещо. Документите, на които „УикиЛийкс” даде гласност, доказват, че Путин е предлагал комисионни на Берлускони във връзка с енергийни проекти. През 2009 г. посланикът на САЩ в Рим Роналд Спогли е описал италианския премиер като „<i style="">подставено лице на г-н Путин</i>”.</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[2]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> В доклад на американското посолство в италианската столица от 26 януари 2009 г. се твърди, че „<i style="">Берлускони и неговите аркадаши лично и щедро се облагодетелстват от много от енергийните сделки между Италия и Русия”. В доклада се допълва: „Грузинският посланик в Рим ни каза, че (правителството на Грузия) е сигурно: Путин е обещал на Берлускони процент от печалбата от всеки тръбопровод, разработен от „Газпром” в координация с ENI</i></span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[3]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><i style="">. Италианското правителство притежава голям дял в ENI, огромна енергийна фирма, която работи в тясно сътрудничество с контролирания от руската държава енергиен гигант „Газпром” – основния доставчик на газ за Европа. Вчера г-н Берлускони отхвърли обвиненията.</i>”</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[4]</span></span></span></span></span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Е, какво да направи камараде Силвио, да си признае ли? Най-новите разкрития на сваления от интернет сайт “WikiLeaks”</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[5]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> документално разкриват раздразнението на американските дипломати от отношението на Берлускони към Русия. „<i style="">Берлускони третира Русия, както собствените си вътрешнополитически въпроси – тактически и ден за ден”, твърди една телеграма.</i>”</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[6]</span></span></span></span></span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Къде трябва да свършват тръбите на тръбопровода „Южен поток”? В Италия. В такъв случай кого обслужват уж българските правителства? Да ги подредим в опашката на теляците на съветско-руските тайни служби: Костов и подарения на ЛУКОЙЛ „Нефтохим”, както и отказа му от размножаване разнообразяване (размножаване) на доставчиците на природен газ – диверсификация. Симеон Сакскобургготев, приел да изпълни нареждането за строителството на АЕЦ „Белене”. Сергей Станишев пък подаде ръчичка на проекта „Южен поток” и „Бургас-Александруполис”. Освен това сключи първия договор за изграждането на Беленската атомна електроцентрала. Днес удари часът на гавазката на големците Б.Б. Тя вдигна зеления светофар пред „Южен поток”, а след четири месеца ще повтори упражнението и по отношение АЕЦ „Белене”. През цялото това време споменатите правителствени ръководители се радваха на внимание, на пълно одобрение и на щедра подкрепа от страна на Белия дом. Без тласъка на Вашингтон в гърба на официална София нямаше да сме в НАТО, нито щяхме да бъдем в Европейския съюз. Докато пиша тези редове,</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[7]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> вътрешният министър Ц.Ц. се намира на инструктаж отвъд Океана. И това ли е „конспиративна теория”?</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Същевременно под чужда диктовка определени сили у нас отклоняват общественото внимание от реалните ни проблеми, като „бият самара”, а не магарето. Постоянно насаждат страх от някакво „турско нашествие” и от „ислямски тероризъм”. Та „ислямистите” в Анкара всъщност са евреи, дьонмета. Премиерът Тайип Ердоган и съпругата му Емин са от еврейско потекло.</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[8]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Същото се отнася и до президента Абдула Гюл, когото иронично наричат „<i style="">Розата</i></span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[9]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><i style=""> на Мойсей</i>”.</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[10]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> А външният министър, Ахмед Давутооглу, на когото приписват мераци за нова Отоманска империя,</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[11]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> е арменец с истинско име Давутян,</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[12]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> и е възпитаник на Deutsche Auslandsschule.</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[13]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Тяхната задача е да приближат страната до Европейския съюз, тъкмо за да издигнат стена, която да забави неговата ислямизация. В противен случай съществува опасност от идването на власт на уж светските, но прекалено авторитарни, почти нацистки настроени военни. Те наистина са в състояние да върнат Турция повече от век назад.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/035/D-2.jpg" alt="MUSA'NIN COCUKLARI" title="MUSA'NIN COCUKLARI" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" width="220" height="340" />Освен всичко останало, Република Турция и Израел са плод на едно и също политико-държавно инженерство. И в Истанбул, и в Тел Авив са наясно, че двете страни са обречени да вървят ръка за ръка.</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[14]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><span style="line-height: 115%;"> </span><span style="line-height: 115%;">Мърдане няма. Иначе ще бъде създаден повод за нахлуване на „миротворците”... Колкото и силна да е турската армия, тя отдавна н</span><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US">e </span></span><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">притежава боен опит. Пък и няма как да издържи на ударите на едно ново военно-политическо обединени на „мераклии”.</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[15]</span></span></span></span></span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><span style="line-height: 115%;">Какво друго, ако не битка в полза на няколко транснационални корпорации бе </span><span style="line-height: 115%;">Войната срещу Ирак</span><span style="line-height: 115%;">, която САЩ и подкрепящата ги „</span><i style=""><span style="line-height: 115%;">коалиция на желаещите</span></i><span style="line-height: 115%;">”</span><span style="line-height: 115%;"> водиха? Има ли все още някой, който не е проумял несметните облаги, които Буш, Чейни и компания постигнаха? А онези зад тях, които им дърпаха конците?</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><span style="line-height: 115%;">Още в края на януари 1938 г., по време на разпита му в </span><span style="line-height: 115%;">НКВД,</span></span><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Кръстьо Раковски,</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[16]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> припомнил фразата, изречена от майката на петимата братя Ротшилд: „<i style="">Ако синовете ми поискат, повече няма да има никакви войни.</i>” „<i style="">Това означава, че те са били арбитрите, господарите на мира и войната…</i>”, заключава Раковски.</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[17]</span></span></span></span></span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><span style="line-height: 115%;">Унесено във всекидневните си грижи, човечеството не осъзнава пред каква опасност е изправено. То е заплашено окончателно и по всяка вероятност безвъзвратно да загуби свободата си. А какво по-скъпо от този най-висш Божи дар? Липсва му истинска добронамерена интелигенция. Вече ги няма светлите и разтревожените умове, които да го събудят от летаргията на безразличието и да го извадят от упоението на стремежа към безсмислено трупане на вещи. В съревнованието в името на материалното хората постепенно губят душите си, своя човешки облик, задушават Божествената искра в себе си. И павират пътя пред </span><span style="line-height: 115%;">Братството</span><span style="line-height: 115%;"> – финансовия </span><span style="line-height: 115%;">интернационал</span><span style="line-height: 115%;">, устремен към световното господство. Което не е нищо друго, освен битка с Твореца.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> </span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: center; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;" align="center"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">България в тази мръсна игра</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> </span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Чувствам се щастлив, че с книгите си успях да свържа някои на пръв поглед нямащи нищо общо един с друг факти, събития и личности. Да докажа, че най-големият враг на американците и на човечеството е във Вашингтон и Лондон, а не в Москва. Защото Кремъл е просто негов филиал. А централата, главната квартира винаги е най-важна. Там се взимат решенията, пак там се издават заповедите, оттам те биват разпращани до основните изпълнители по света.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Не си въобразявайте, че световното задкулисие допуска някой от онези, които са в светлината на прожекторите, да взима решения. Дори настоящите „руски олигарси” – до един от еврейско потекло, са просто подставени лица. За тях четем следното красноречиво откровение: „<i style="">Странни хора са нашите олигарси! За броени часове се нареждат сред най-богатите хора на планетата, но продължават да се държат като инженери със заплата от 100 рубли, които броят последните си копейки до аванса.</i>”</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[18]</span></span></span></span></span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span class="jcepopup"><span style="margin: 5px 10px 0px 0px; float: left; width: 325px; height: 241px; padding: 0px; border: 0px none rgb(19, 92, 174);" class="jcemediabox-zoom-span"><img style="margin: 0pt; padding: 0pt; float: none; border: medium none;" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/035/D-3a.jpg" alt="От висш комунистически деец до участник в секретните срещи на билдербергите - Николай Камов знае доста тайни за това кои и откъде дърпат конците на нашенските политици." title="От висш комунистически деец до участник в секретните срещи на билдербергите - Николай Камов знае доста тайни за това кои и откъде дърпат конците на нашенските политици." width="325" height="241" /></span></span>Например бившият „<i style="">главен президентски бодигард</i>” Александър Коржаков разказва как през втората половина на деветдесетте години на миналия век евреинът Роман Абрамович</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[19]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> бил „<i style="">главен касиер на Семейството</i>”.</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[20]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Ала кое било „<i style="">Семейството</i>”? Това на покойния Борис Елцин или по-точно Борух Елщайн, както уточняват някои съвременни изследователи.</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[21]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> През 2007-а същият губернатор на Чукотка бе провъзгласен за<span style=""> </span>„<i style="">втория по богатство англичанин</i>”?! По свидетелство на мой близък, по време на краткото си гостуване в София през есента на 2006 г. за футболната среща между „Левски” и „Челси” Абрамович стоял мирно като истукан</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[22]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> пред пристигналите неизвестно откъде също специално за случая равини. Понастоящем същият Роман Абрамович е член на Организационния комитет за Световното първенство по футбол в Русия през 2018 г.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><span style="line-height: 115%;">Всички тези изследвания ми отнеха години, но си струваше. И въобще не съжалявам за безсънните нощи, прекарани над десетките хиляди страници и над главоблъсканицата, заключена в тях. Важното е, че стигнах до изхода на лабиринта, изграден от онзи свръхсекретен наднационален клуб, съставен от 300 души, познати в шпионските среди като </span><span style="line-height: 115%;">Олимпийците</span></span><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">.</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[23]</span></span></span></span></span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><span style="line-height: 115%;">Хората, които съставят това тайно световно правителство „<i style="">не действат от усойни мазета и мрачни подземни стаи. Те се намират пред погледите на всички в Белия дом, Конгреса; на „</i></span><i style=""><span style="line-height: 115%;">Даунинг Стрийт”</span></i><i style=""><span style="line-height: 115%;"> 10 и в Парламента </span></i><i style=""><span style="line-height: 115%;" lang="RU">[</span></i><i style=""><span style="line-height: 115%;">в Лондон</span></i><i style=""><span style="line-height: 115%;" lang="RU">]</span></i><i style=""><span style="line-height: 115%;">.</span></i></span><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">”</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[24]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Както признава бившият кадрови разузнавач и настоящ историк на шпионажа д-р Джон Коулман, става дума „<i style="">за явен заговор срещу Бога и човека</i>”. А неговите автори и организатори съвсем не изглеждат като чудовищата от филмите на ужасите. Както изнасилвачът, който спира жертвата си и й предлага разходка, не прилича на чудовище, така и тези люде изглеждат като останалите. Ала всъщност са чудовища. „<i style="">Тези хора са явни. Те са служителите на единното световно правителство – новия световен ред… Президентът Буш</i></span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;"><span style="color: rgb(128, 0, 128);">[25]</span></span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><i style=""> не прилича на предан слуга на едно паралелно по-висше правителство, но не се съмнявайте в това, че е точно толкова чудовище, колкото са и онези смразяващи кръвта същества във филмите на ужасите.</i>”</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[26]</span></span></span></span></span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> </span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: center; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;" align="center"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Откровението на един номенклатурчик</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> </span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">„<i style="">Няма тайно световно правителство</i>”, твърди „всезнаещото” мнозинство у нас. Като едър екземпляр на пъстрата порода Ара същото повтаря и потомственият комунист Николай Камов.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Той е издънка на болшевишки клан, който се е настанил в луксозно жилище на „<i style="">враг на народа</i>” на престижната столична уличка „Марин Дринов”. Другарите „заслужено” отнели апартамента от законния му собственик. Бащата на Камов бил Тодор-Живков дипломат „от кариерата” на КГБ. Стигнал до чин „посланик”. С онези характерни средства, с които ставаше издигането при социализЪма, самият Николай Камов достигнал до най-висшите стъпала в комсомолската йерархия – секретар на ЦК на ДКМС. После Братството го вкара в Парламента. След като Интернационалът го привиква на няколко от своите тайни срещи, му вменяват ролята на... евроляв, каквото и да означава това?! Днес този алчно червен фашист трови мозъците на студентите като преподавател по глобализъм.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span class="jcepopup"><span style="margin: 5px 10px 0px 0px; float: left; width: 325px; height: 403px; padding: 0px; border: 0px none rgb(19, 92, 174);" class="jcemediabox-zoom-span"><img style="margin: 0pt; padding: 0pt; float: none; border: medium none;" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/035/D-4a.jpg" alt="RUSSIAN INFLUENCE" title="RUSSIAN INFLUENCE" width="325" height="403" /></span></span>Изпаднал в странно откровение, в телевизионно интервю другарят Камов разказа два многозначителни епизода от своя живот. Първият е свързан със среща на Клуба „Билдерберг” през 1999 г., на която бил поканен.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><span style="line-height: 115%;">„</span><i style=""><span style="line-height: 115%;">Водещ</span></i><i style=""><span style="line-height: 115%;">: Вие знаехте осем години по-рано, че България ще влезе в Европейския съюз. Така ли да разбирам?</span></i></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><i style=""><span style="line-height: 115%;">Н.К.</span></i><i style=""><span style="line-height: 115%;">: Не само от тази среща. Аз съм канен на други затворени – така да ги наречем, събирания, които не са предназначени за пресата...</span></i></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="font-size:100%;"><i style=""><span style="line-height: 115%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Вижте, прогнозата, прозрачността и възможността да прогнозираш развитието на един политик в така наречения западен свят е много голяма. Аз съм бил на друга среща, всъщност на една единствена вечеря в Брюксел, която няма нищо общо с Билдербергския клуб, на която гост беше Романо Проди – две години преди да стане председател на Европейската комисия. </span></span></i></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><i style=""><span style="line-height: 115%;">Водещ</span></i><i style=""><span style="line-height: 115%;">: И тогава Те</span></i></span><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style="line-height: 115%;"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[27]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><i style=""><span style="line-height: 115%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> му казаха, че ще стане председател ли, как?</span></span></i></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><i style=""><span style="line-height: 115%;">Н.К.</span></i><i style=""><span style="line-height: 115%;">: Не, тогава той беше представен като известен политик от италианската политическа сцена и бъдещ председател на Европейската комисия. Още официално това никъде не беше обявено. По-интересното е, че на масата, на която аз бях сложен, всички бяха от различните дирекции на Европейската комисия. И тогава ми разказаха – деветдесет и шеста година, какво Европейският съюз планира за България.</span></i></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><i style=""><span style="line-height: 115%;">Водещ</span></i><i style=""><span style="line-height: 115%;">: И какво планираше тогава?</span></i></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><i style=""><span style="line-height: 115%;">Н.К.</span></i><i style=""><span style="line-height: 115%;">: Всичко, което се случи. Това, че ние сме добро място за живеене. Имотите, които англичани преди всичко и други започнаха да купуват. А после се отказаха. Това беше разказано. Аз поисках веднага среща с Петър Стоянов – тогава той беше президент, и му разказах всичко това. Защото Те имаха идея за България. Проблемът е, нашият е, че до ден днешен България няма идея за себе си като страна-членка на Европейския съюз.</span></i></span><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">”</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[28]</span></span></span></span></span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Кой и къде решава съдбините ни? Понастоящем Петър Стоянов е нискоразреден слуга на тайната световна власт. Отдавна и потомствено свързан с репресивните служби на комунистическия режим, сега той е на хранилка в ръководството на Фондацията „Бил Клинтън” и на Тристранната (Трилатералната) комисия. Съпругата му, родена и отгледана в екстремистко болшевишко семейство, и също свързана с ония служби, добрува в Женева. Братството се грижи и за дъщеричката им. Само че Господ отлага, но не забравя. Само преди година стана ясно, че синът на Антонина и Петър Стоянови е наркоман и дребен престъпник. </span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> </span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: center; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;" align="center"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Под пълномощията на Съветска Русия</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> </span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><span style="line-height: 115%;">Колкото и да е неприятно да се живее в условията на </span><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US">Pax Judaica</span><span style="line-height: 115%;"> или новия световен ред, блажени са онези, които са под прякото наставничество на западните метрополии. Поне съществуват известни правила, пък и жестокостта не е крайна – понася се. Докато ние бяхме зарязани в лапите на подчинените представители на посредниците от Кремъл. Те не познават милост.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Прясно „<i style="">изтеклите</i>” през „УикиЛийкс” документи доказват, че за нас няма пускане от Москва. „<i style="">Русия продължава да упражнява силно влияние върху българската икономика чрез вноса на енергоизточници, включително на суров петрол, природен газ и ядрено гориво. Независимо от факта, че той повече не е собственик на (... задраскано, навярно „Мобилтел”), смята се, че руският [всъщност съветско-еврейският] гангстер МАЙКЪЛ ЧОРНИ [гражданин на Израел] е запазил влиянието си върху компанията чрез своите връзки с членове на (... задраскано). Решението на съда предполага, че Чорни все още контролира (... задраскано, навярно „Мобилтел”), след като председателстващият състава на Върховния административен съд по делото за БТК също анулира правителственото решение, забраняващо на Чорни да влиза в страната. В допълнение, Чорни има връзки с (... задраскано). Освен това чрез прехвърляне на собствеността на<span style=""> </span>(... задраскано), ЧОРНИ е запазил влиянието си върху доста компании.</i></span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="font-size:100%;"><i style=""><span style="line-height: 115%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Представител на ЛУКОЙЛ в България е (... задраскано, със сигурност Валентин Златев). Установено е, че руската петролна компания<span style=""> </span>е най-големият корпоративен данъкоплатец в България. Тя също така контролира руския износ на петрол за България. Подозира се, че чрез (...задраскано, най-вероятно Валентин Златев) българските сделки на ЛУКОЙЛ са силно свързани с руското разузнаване и организираната престъпност...</span></span></i></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="font-size:100%;"><i style=""><span style="line-height: 115%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Организираната престъпност оказва развращаващо [корумпиращо] въздействие върху българските институции, включително върху правителството, парламента и съдебната система.</span></span></i></span><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">”</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[29]</span></span></span></span></span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><span style="line-height: 115%;">По-нататък се разкрива как представители на организираната престъпност финансират всички политически партии, но без да се посочва общия произход на двете страни – от БКП и ДС. Престъпни фигури „<i style="">са си купили достъп до коридорите на властта</i>”.</span> </span><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">„<i style="">По време на общите избори през 2001 г. много влиятелни „бизнесмени”, включително (... задраскано, навярно Илия Павлов) и (... задраскано, може би Валентин Златев) здраво финансираха и по този начин подпомогнаха кампанията на (..., сигурно НДСВ).</i>”</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[30]</span></span></span></span></span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span class="jcepopup"><span style="margin: 5px 10px 0px 0px; float: left; width: 325px; height: 299px; padding: 0px; border: 0px none rgb(19, 92, 174);" class="jcemediabox-zoom-span"><img style="margin: 0pt; padding: 0pt; float: none; border: medium none;" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/035/D-5a.jpg" alt="историята с яхтата край "Евксиноград"" title="историята с яхтата край "Евксиноград"" width="325" height="299" /></span></span>Обобщава се, че организираната престъпност е настанила свои хора на кметски места в страната, както и отделни депутати в Парламента. Говори се, че бандитите „<i style="">притежават</i>” цели общини.</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[31]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> Лично посланикът на САЩ Джеймс Пардю е зашлевил плесница върху мутрите на бившите министър-председатели Иван Костов и Симеон Сакскобургготев, като е докладвал, че те „<i style="">не са сторили почти нищо за намаляването на присъствието на организираната престъпност във властта”. „В резултат на това организираната престъпност е увеличила своето влияние и е в състояние да действа с очевидна безнаказаност.</i>”</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[32]</span></span></span></span></span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Кой се возеше на яхтата на Майкъл Чорни? Не бяха ли тогавашната външна министърка Надежда Михайлова, скрита в Европейския парламент под ново фамилно име – Нейнска; както и вътрешният министър в два кабинета на СДС – на Софиянски и Костов – другарят комунист и милиционер Богомил Бонев. Не помните ли с какъв комсомолски плам вицепремиерът Евгений Бакърджиев</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[33]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> бранеше интересите на Чорни. През цялото време те бяха подкрепяни и от еврейската държава в лицето на един от резидентите й, произведения в офицерски чин от Костовия джобен генерал Атанас Атанасов бивш старшина и служител на ДС, комуниста Алексей „Трактора” Петров.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Не помните ли колко близки приятели са Б.Б. и Валентин Златев? Как заради представителя на ЛУКОЙЛ в България такъв храненик на Партията, какъвто е агент „Алберт” – Георги Коритаров, изхвърча от Нова телевизия. А прилепилата кълки до Златев другарка Б.Б. също скъса приятелството си с нещастния племенник на видната комунистическа деятелка Роза Коритарова.</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[34]</span></span></span></span></span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Кой е този Валентин, на когото съветско-руските другари имат толкова голямо доверие? Син на дългогодишен комунистически кмет на Правец,</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[35]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> смятан за слуга на фамилията Замфиркьови, на български език Живкови. Нали се сещате колко дълго Б.Б. се е мъчила да стане част от това „свето” болшевишко семейство...</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">През 1997-1998 г. бившата ГЕРБ-ова външна министърка и провалила се кандидатка за еврокомисарка Румяна Желева е била в Съвета на директорите на „Езтур” – Правец. Тази фирма стопанисва партийната резиденция на Тодор Живков в родното му село – пардон – град. Става дума за резиденцията, поверена на позабравения Мирчо Циганина – престъпник, когото никой не закача. Да, същият, който уж бе подгонен за източване на държавния резерв. И разбира се „<i style="">от тази трънка не изскочи заек</i>”, достоен за съдебен процес.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">След като знаем топлата делова дружба между Живкови, Златеви и Б.Б., и като имаме предвид сведенията от „<i style="">изтеклите</i>” американски документи, е логично да заключим: сега действащото правителство в София е васално на руското разузнаване. От 9 септември 1944 г. насам нито един министерски съвет не е опитал да пререже веригата, с която сме прикрепени към Москва. Затова Костов подари рафинерията „Нефтохим” на ЛУКОЙЛ. А премиер-министърката с инициали като на Брижит Бардо – Б.Б., постави подписа си върху пътния лист на „Южен поток” и скоро ще повтори жеста с АЕЦ „Белене”.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/035/D-6.jpg" alt="Бойко Борисов и Валентин Златев" title="Бойко Борисов и Валентин Златев" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" width="270" height="360" />Престъпниците са в политиката, икономиката, културата, медиите</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[36]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);">... В Европарламента се мъдри мутрата Слави Бинев, платила си мястото на лидера на „Атака” Волен Сидеров – една от щеките на слаломиращото по нанадолнището правителство на Б.Б. Самата министър-председателка е мутра, зависима от миналото си. Американците го знаят и го използват. Публикацията на биографията й в свързаното с шпионските им служби списание </span></span><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" lang="EN-US" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">“Congressional Quarterly”</span></span><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> съвсем не бе случайно. След нея Б.Б. бе призната от „разузнавателната общност” в САЩ. Днес нейният вътрешен министър Ц.Ц. следва стъпките й. Което му позволява с квалификация на учител по физкултура и с милиционерски опит „<i style="">да дава юридически консултации</i>”.</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[37]</span></span></span></span></span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">В момента Б.Б. безвъзвратно е поела по пързалката на политическото небитие. Както я оценил настоящият американски посланик в личен разговор: „<i style="">Слуша, но не става.</i>” Не се косете за т. нар. „алтернатива”. Винаги се намират мераклии за резервни колела на управленската машина.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> </span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: center; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;" align="center"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Епилог</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> </span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><span style="line-height: 115%;">Някои ще ме обвинят в черногледство и насаждане на отчаяние, на примирение. Но няма да са справедливи. Защото целта ми изобщо не е такава. Тъкмо обратното – дълбоко съм убеден, че познаването и изнасянето на истината ще роди нови идеи за избавление на човечеството от мъртвата хватка, в която го е притиснал финансовият </span><span style="line-height: 115%;">интернационал</span><span style="line-height: 115%;">. Както и че ще катализира обединението на онези сили, които ще бъдат в състояние да оглавят дълго стаявания стремеж към това освобождение.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><span style="line-height: 115%;">И накрая, но съвсем не поради нейната маловажност, си заслужава да ви припомня максимата, че </span><span style="line-height: 115%;">историята не винаги означава истината</span><span style="line-height: 115%;">. По-скоро историята е онова, в което повечето хора вярват. Или това, което не им позволяват да узнаят. Обичайно правило, което не бива да бъде забравяно, е, че онези, които най-много печелят от историята, всъщност са организаторите на събитията в нея. Обаче не винаги те присъстват най-ярко в летописите.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="line-height: 115%;font-size:100%;" ><span style="color: rgb(0, 0, 0);">По-често техните подставени лица са главните герои на<span style=""> </span>казионната история. Дори когато не лъжат, официалните „историци” просто отразяват събитията. Без да дирят мотивите за тяхното възникване, причинно-следствената връзка довела до тях и развитието им. Омаловажаването на ролята на личностите в историята по ленински образец е масова практика не само у нас. А произходът, средата в която е израсъл и възпитан всеки даден човек, неговите сетнешни връзки и действия, зависимости и схващания са изключително важни за пълното, до дъно разбиране на случилото се в миналото. Би следвало „<i style="">Historia est magistra vitae.</i>”</span><span class="MsoFootnoteReference"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;"><span style="text-decoration: underline;">[38]</span></span></span></span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> За съжаление хилядолетният опит показва, че никой не се учи от нея.</span></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="font-size:100%;"><i style=""><span style="line-height: 115%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style=""> </span></span></span></i></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt; margin: 0cm 0cm 10pt;"><span style="font-size:100%;"><i style=""><span style="line-height: 115%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style=""> </span><span style=""> </span><span style=""> </span>Край.</span></span></i></span></p> <p><span style="font-size:100%;">Първата част можете да прочетете тук:</span></p> <p style="text-align: center;"><a href="http://ifandiev.blogspot.com/2011/01/blog-post_04.html"><span style="font-size:100%;"><strong>Част І: Путин наистина е милиардер • Ротшилд дърпа конците и на руския премиер • ГЕРБ – ръката на Москва, командвана от Вашингтон</strong></span></a></p> <p> </p> <p> </p> <p style="text-align: center;"> </p><div _mce_tmp=""> </div> <div _mce_tmp=""> <div _mce_tmp=""><span style="font-size:100%;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" > <hr width="33%" align="left" size="1"> </span> <div id="ftn1" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">[1]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style="" lang="EN-US"> Вж. “Gazprom to raise its own private army to protect oil installations” by Carl Mortished, International Business Editor, “The Times”, London, July 5, 2007 г., online: http://business.-timesonline.co.uk/tol/business/industry_sectors/natural_resources/article2029023.ece</span></span></span></p> </div> <div id="ftn2" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">[2]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style="" lang="EN-US"> “Putin accused of giving Berlusconi cut from energy deals” by Michael Day in Rome, “The Independent”, London, Friday, 3 December 2010 </span><span style="">г.</span><span style="" lang="EN-US">, online: http://www.independent.co.uk/news/world/europe/putin-accused-of-giving-berlusconi-cut-from-energy-deals-2149802.html</span></span></span></p> </div> <div id="ftn3" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">[3]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style="" lang="EN-US"> Eni S.p.A.</span><span style=""> – многонационална компания за доставка и продажба на природен газ, регистрирана в Италия. Публично дружество, което има представителства в 70 страни. В момента това е най-голямата италианска корпорация с пазарна оценка на активите от 87,7 милиарда евро (138 милиарда долара) към 24 юли 2008 г. Италианското правителство държи 30-процентен „златен” дял в ENI.</span></span></span></p> </div> <div id="ftn4" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">[4]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style="" lang="EN-US"> </span><span style="">Пак там.</span></span></span></p> </div> <div id="ftn5" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">[5]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style="" lang="EN-US"> </span><span style="">Вж. </span><span style="" lang="EN-US">“WikiLeaks out for hours after U.S. firm pulls plug”, Reuters, London, Friday, December 3, 2010 </span><span style="">г., </span><span style="" lang="EN-US">online: http://www.reuters.com/article/idUSTRE6B224P20101203</span></span></span></p> </div> <div id="ftn6" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">[6]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style="" lang="EN-US"> “Putin accused of giving Berlusconi cut from energy deals” by Michael Day in Rome, “The Independent”, London, Friday, 3 December 2010 </span><span style="">г.</span><span style="" lang="EN-US">, online: http://www.independent.co.uk/news/world/europe/putin-accused-of-giving-berlusconi-cut-from-energy-deals-2149802.html</span></span></span></p> </div> <div id="ftn7" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">[7]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style="" lang="EN-US"> </span><span style="">Началото на декември 2010 г.</span></span></span></p> </div> <div id="ftn8" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">[8]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style="" lang="EN-US"> </span><span style="">Вж. Ergün Poyraz – “Musa'nın Çocukları Tayyip ve Emine”, Temin süresi, Istanbul, 2007 г.</span></span></span></p> </div> <div id="ftn9" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">[9]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style="" lang="EN-US"> </span><span style="">На турски Гюл – Gül – ще рече роза.</span></span></span></p> </div> <div id="ftn10" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">[10]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style="" lang="EN-US"> Вж. Ergün Poyraz – “Musanin Gulu”,Toğan Publishing, Istanbul, 2007 г.</span></span></span></p> </div> <div id="ftn11" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">[11]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style="" lang="EN-US"> </span><span style="">Вж. напр. “Харта на Давутоглу за Балканите ще възражда османизма”, от в. „Вима”, </span><span style="" lang="EN-US">e-vestnik</span><span style="">, София, 28 Октомври 2009 г.,</span><span style="" lang="EN-US"> online: http://e-vestnik.bg/7464/%D1%85%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D1%83%D1%82%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D1%83-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%89%D0%B5-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0-%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B0/</span></span></span></p> </div> <div id="ftn12" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">[12]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style="" lang="EN-US"> Вж. “Ahmet Davutoglu: Yet Another Crypto-Armenian”, “Turkish Weekly”, Ankara, Saturday, 9 January 2010 г., online: http://www.turkishweekly.net/news/95337/-opinion-ahmet-davutoglu-yet-another-crypto-armenian.html</span></span></span></p> </div> <div id="ftn13" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">[13]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style="" lang="EN-US"> </span><span style="">Германско интернационално училище.</span></span></span></p> </div> <div id="ftn14" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">[14]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"> </span><span style="">Вж. напр. </span><span style="" lang="EN-US">“Above the Fray: Why Turkey and Israel need each other” by Alon Ben-Meir, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Saturday, December 4, 2010 </span><span style="">г.,</span><span style="" lang="EN-US"> 27 Kislev, 5771, online: </span><span lang="EN-US"><span style="">http://www.jpost.com/Magazine/Features/Article.aspx?id=197645</span></span><span style="">; “Israel and Turkey Working to Repair Ties” by Ethan Bronner, “The New York Times”, New York, NY, Friday, December 10, 2010 г., online: http://www.nytimes.com/2010/12/11/world/middleeast/11israel.html?hpw</span></span></p> </div> <div id="ftn15" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">[15]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style="" lang="EN-US"> </span><span style="">Коалиция на „желаещи”.</span></span></span></p> </div> <div id="ftn16" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">[16]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style="" lang="EN-US"> </span><span style="">За Съветите той бил Кристиян. Истинското му име е Хаим Раковер – евреин, един от основателите на Румънската комунистическа партия. През двайсетте години оглавява Украинската комунистическа партия, а впоследствие е посланик на СССР в Лондон и Париж. Съден по време на т. нар. Сталинови чистки.</span></span></span></p> </div> <div id="ftn17" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">[17]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style="" lang="EN-US"> Dr. J. Landowsky - “Red Symphony”, translated by George Knupffer, The Plain-Speaker Publishing Company, London, 1968 г., стр. 26.</span></span></span></p> </div> <div id="ftn18" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">[18]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style="" lang="EN-US"> Александър Бушков – „Олигарсите: Хроника на мътното време”, Превод Любомир Чолаков, НСМ МЕДИА, София, 2006 г., стр. 134.</span></span></span></p> </div> <div id="ftn19" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">[19]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style="" lang="EN-US"> Вж. “Super-rich treble wealth in last 10 years” by Richard Woods, “The Sunday Times”, London, Sunday, April 29, 2007 г., online: http://www.timesonline.co.uk/tol/news/uk/article1719880.ece</span></span></span></p> </div> <div id="ftn20" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">[20]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style="" lang="EN-US"> Вж. Александр Коржаков – „Борис Ельцин: от рассвета до заката. Послесловие”, „Детектив-пресс”, Москва, 2004 г. в:<span style=""> </span>Александър Бушков – „Олигарсите: Хроника на мътното време”, Превод Любомир Чолаков, НСМ МЕДИА, София, 2006 г., стр. 135.</span></span></span></p> </div> <div id="ftn21" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">[21]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style="" lang="EN-US"> Вж. напр. “Jew Hunter” by Viktor Ivanov, “the eXile”, No. 178, Russia-based English-language bi-weekly newspaper that was launched in 1997 by American journalist Mark Ames, Moscow, November 13, 2003 г., online: http://www.exile.ru/2003-November-13/jew_hunter.html</span></span></span></p> </div> <div id="ftn22" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">[22]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style="" lang="EN-US"> </span><span style="">Статуя.</span></span></span></p> </div> <div id="ftn23" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">[23]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style="" lang="EN-US"> Вж. Dr. John Coleman – “Conspirators’ Hierarchy: The Story of the Committee of 300”, America West Publishers, Carson City, NV, 1992 г., стр. 3, 21 и сл.</span></span></span></p> </div> <div id="ftn24" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">[24]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style="" lang="EN-US"> Вж. Dr. John Coleman – “Conspirators’ Hierarchy: The Story of the Committee of 300”, America West Publishers, Carson City, NV, 1992 г., стр. 3, 21 и сл.</span></span></span></p> </div> <div id="ftn25" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">[25]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style="" lang="EN-US"> </span><span style="">Става дума за Джордж Буш-старши, бащата на сетнешния президент Джордж Буш-младши.</span></span></span></p> </div> <div id="ftn26" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">[26]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style="" lang="EN-US"> Вж. Dr. John Coleman – “Conspirators’ Hierarchy: The Story of the Committee of 300”, America West Publishers, Carson City, NV, 1992 г., стр. 3, 21 и сл.</span><span style=""> Подч. мое.</span></span></span></p> </div> <div id="ftn27" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">[27]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style="" lang="EN-US"> Главната буква моя. Заимствано от Протокола от разпита на Кръстьо Раковски в НКВД.</span><span style=""> Вж.: Д-р Йожи Ландовски — „Червена симфония: Протоколи от разпитите на Кръстьо Раковски в НКВД“, ИК „Огледало“, София, 2009 г.</span></span></span></p> </div> <div id="ftn28" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">[28]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style="" lang="EN-US"> Николай Камов в разговор с Мон Дьо, „7-мо Авеню”, TV7, София, понеделник, 6 декември 2010 г., след 10:10 часа, от 19 мин. и 10 сек. От началото на видеозаписа насетне, видеозапис от online: </span><span lang="EN-US"><span style="">http://www.tv7.bg/videoArchive/64992/</span></span><span style=""> - намирате и натискате „06.12.2010”</span></span></span></p> </div> <div id="ftn29" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">[29]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style="" lang="EN-US"> “US embassy cables: Organised crime in Bulgaria”, “The Guardian”, guardian.co.uk, Wednesday, 1 December 2010 г., online: http://www.guardian.co.uk/world/us-embassy-cables-documents/36013</span></span></span></p> </div> <div id="ftn30" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">[30]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style="" lang="EN-US"> </span><span style="">Пак там.</span></span></span></p> </div> <div id="ftn31" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">[31]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style="" lang="EN-US"> </span><span style="">Емблематични са Дупница – братя Галеви, Сливен – Йордан Лечков, Семчиново, Пазарджишко – Димитър Джамови т.н.</span></span></span></p> </div> <div id="ftn32" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">[32]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style="" lang="EN-US"> </span><span style="">Пак там.</span></span></span></p> </div> <div id="ftn33" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">[33]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style="" lang="EN-US"> </span><span style="">Днес този червен земеделец е реалният собственик на хотел “Хемус” в София. Подарили му го срещу по-малко от 200 000 долара – цената на един 150-квадратен апартамент!</span></span></span></p> </div> <div id="ftn34" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">[34]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style="" lang="EN-US"> </span><span style="">Осведомени нашепват, че Коритарови са евреи от Дупница.</span></span></span></p> </div> <div id="ftn35" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">[35]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"> </span><span style="">Комунистът Васил Златев, баща на представителя на ЛУКОЙЛ у нас и дългогодишен кмет на Правец (от 1968 до 1989 г.), бе обявен за един от „петимата най-богати хора в България”. <i style="">(Вж. Емил Петров – „73-годишен сред петимата най-богати у нас”, в. „Труд”, София, събота, 4 декември 2010 г., </i></span><i style=""><span style="" lang="EN-US">online: </span></i><span lang="EN-US"><i style=""><span style=""><span style="text-decoration: underline;">http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=697187</span></span></i></span><i style=""><span style="">)</span></i><span style=""> Още от зората на „демокрацията” водещата се на негово име фирма „Агрохолд” е представител на архикапиталистическата корпорация „Пепси Кола”.</span></span></p> </div> <div id="ftn36" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">[36]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style="" lang="EN-US"> </span><span style="">Те ще бъдат обект на специален анализ.</span></span></span></p> </div> <div id="ftn37" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">[37]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style="" lang="EN-US"> </span><span style="">Вж. напр. “</span> <span style="">Сравняват казуса Цветанов с Доган и „Цанков камък”, Vesti.bg, София, 22 октомври 2010 г., </span><span style="" lang="EN-US">online: http://www.vesti.bg/index.phtml?oid=3348431&tid=40</span><span style="" lang="EN-US"> </span></span></span></p> </div> <div id="ftn38" style=""> <p class="MsoFootnoteText" style="text-align: justify; margin: 0cm 0cm 0pt;"><span class="MsoFootnoteReference" style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style=""><span class="MsoFootnoteReference"><span style="line-height: 115%;" lang="EN-US"><span style="text-decoration: underline;">[38]</span></span></span></span></span></span><span style="font-size:100%;"><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style="" lang="EN-US"> </span><span style="">„</span><span style="" lang="EN-US">Историята [</span><span style="">да</span><span style="" lang="EN-US">] е учителка на живот</span><span style="">а”, лат.</span></span></span></p></div></div></div></td></tr></tbody></table>Bulgaria Timeshttp://www.blogger.com/profile/01519830534026729601noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7901571730564557512.post-15424877593107681842011-01-06T06:17:00.001+02:002011-01-06T06:20:02.189+02:00Епопея на негодниците.3<span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >Епопея на негодниците </span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >Написано от Георги Ифандиев </span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >Сряда,05 Януари 2011 </span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >Георги ИфандиевПРОФЕСИЯ ДОНОСНИК: ПЕТКО БОЧАРОВ – 65 ГОДИНИ В ЗАНАЯТА</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >Част ІІІ – УБИЙСТВА В ИМЕТО НА МАМОНА</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >В предните две части на този разказ разкрихме моралния облик на предмета Петко Бочаров. Както и мрежата от лъжи, в които това нечовешко същество се е оплело през годините, та чак до днес. От документите на Държавна сигурност, които водещите му офицери са посветили на него, за пореден път установяваме: става дума за изумителен пример на алчност и опортюнизъм в името на изгодата. Да повторим епизода с членството му в комунистическата партия, но разказан от друго ченге:</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >„... С оглед да се приюти в една от ОФ партиите за да бъде на работа и при вливането на БРСДП в БКП става член на последната от където е изключен след осъждането му.”[1]</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >La peau d’un flic[2]</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >Малко след този епизод представителят на „златната буржоазна младеж”, тъй влюбен в парите, като муха между екскременти се лута из различни служби – адвокат, после юрисконсулт във Вълнена индустрия... Пожелал да се внедри, във въздушните войски. Сетне да стане секретар на търговския аташе последователно в английската и американската легация и в Министерството на индустрията. И на трите места го отрязали. Явно се е конкурирал с по-големи ченгета.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >Не щете ли, на 26 март 1949 г. „решава да постъпи на работа в американската легация като преводач при военните аташета.”[3] Чудно как така американците, които не го одобрили за служител при своя търговски представител, изведнъж кандисали да го приютят при военните си аташета?! Нейсе.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >Каква е първата стъпка, която сравнително доволният от назначението си Бочаров предприема? „Преди това [постъпването на новата работа] се явява в ДС и разказва за тия свои намерения и за своята предишна дейност и изявява желание да сътрудничи.”[4] Къде остана онова настояще „Тука няма не искам”, което този Петко тъй удобно размахва в свое оправдание – един вид насилвали го? Сам „изявявал желание да сътрудничи”!</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >Донася агент "Найденов"След като преседява няколко месеца зад решетките, Бочаров се запознава с реалната страна на „властта на пролетариата”. Когато става пролетарий – арматурист, влечението му да принадлежи на „класата хегемон” се изпарява. „Изпаднал в затруднено материално положение”, той постоянно подава сигнали за помощ към репресивните служби на комунистическия режим.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >„След излизането му от затвора през м. август 1950 год. влезохме отново в връзка с Бочаров и на въпроса дали е съгласен да сътрудничи отново със службата той се съгласи. От тогава до сега той е използуван като сътрудник по американска и английска линия. Той взе активно участие в разработката на английския агент (... задраскано, но разкрито: Драгомир Желев Ганчев) и неговите донесения способстваха за разобличаването му като такъв и пращането му на съд. Работил е и по редица други р-ки[5] по които е донасял ценни донесения (по отношение на [... задраскано] и р-ка „Вещица” и за много други лица завършили американски колеж). Донесенията му са се оказвали винаги верни. Като сътрудник на службата е бил много старателен, имал е сериозно отношение към поставените му задачи и се е старал да ги изпълнява в срок. На срещите е бил винаги редовен. При направените му проверки се установява че не ни лъже.”[6]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >Опа! Какво е правил „най-възрастният действащ журналист в света”? Някакъв полуграмотен капитан от Държавна сигурност на име Георги Шкутов[7] споделя ясно – черно на бяло, както се казва: „донасял е ценни донесения за много лица завършили американски колеж”. Значи Петко е бил доносник, но сега отрича и лъже като офицер от ДС или комунистически партиен секретар. Освен това бившият заместник-главен редактор в БТА и любимец на няколко генерални директори – от Лозан Стрелков до Боян Трайков – „никога не е лъгал” службите. Докато днес с болшевишка дързост и гьонсуратлък твърди обратното.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >Преди време в интервю има дръзкото безочие да мами: „Не съм бил агент - оцелявал съм през тези години, оцелявал съм. Ако колегата ти седи с теб на една маса, споделя и чака и ти да споделиш нещо, пък после тича да те наклепа – това е доносник. Но аз никога не съм си позволил такова нещо! Никога! Предполагам, че някъде в архивите нещо се води за мен, но съм правил това, което ти казвам. Доносник не съм бил.”[8]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >Възмущението ме сграбчва за гърлото и ме задушава. Сещам се за един покоен спортен журналист, който ме учеше: „Видиш ли тахтаба,[9] смачкай я. Защото много бързо се размножават.” Бочаров пратил човек в затвора, членувал в БКП, неколкократно като уличница сам се предлагал на службите... А сега е провъзгласен за „демократ” и се прави на ни лук ял, ни лук мирисал. Обичан и уважаван от... Задъхвам се от гняв, предизвикан от каймака на помията на някогашния български народ, от помаците на милиционер-комунизЪма.</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >Сълзите на майките, разплакани от Бочаров</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >Донесение на Петко БочаровЕсента на 1950 година. Първо, безмилостната комунистическа жътва, а след това и поръчаният от Лондон, Вашингтон и Москва Народен съд са отнесли в отвъдното богата реколта от невинни хора. Елитът на нацията е погубен. Терорът е парализирал българите. Опозицията в лицето на няколко леви и съсловни партийки, каквито са БРСДП и БЗНС с председател Никола Петков, е безвъзвратно разгромена. Простащината е узурпирала властта и безпрепятствено размахва бича си над притихналата страна. Насилствената национализация на цялата собственост в градовете е отминала, но в селата продължава с пълна сила. Душегубните арести са пълни със средно и дребноимотни земеделци. Повечето едри са разменили собственост срещу положение в новата власт.[10]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >Зетят на някогашния министър-председател Георги Кьосеиванов – Стефан Бочев, зарязал жена и две дъщерички в Женева, за да се завърне у нас и да помага на недолюбваната от него опозиция, от няколко лета „строи социализЪма” в концентрационния лагер Белене. Страната е превърната в някаква милиционерско-затворническа република на мъченията и варварството. Българският „ГУЛаг” е верига от най-малко 112 „трудови общежития” – истински концлагери. Илия Минев и още хиляди борци против комунизма вече са свикнали със средновековните изтезания в болшевишките затвори.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >Животът е замрял. В рамките на година червените са изпратили в отвъдното при сатаната своите „вождове и учители”, масоните Георги Димитров и Васил Коларов. Хората масово са се свили като мишлета в хралупите си и оцеляват в някакъв тих ужас. Съветската култура се шири, а западните филми и музика са само спомен, към който никой не смее да се върне на глас. Обаче горянското движение е в своя разцвет и на другарите им треперят мартинките от страх. Даже техни съмишленици – млади анархокомунисти, заговорничат срещу болшевиките – до един чужди агенти, българомразци и келепирджии.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >В тази обстановка на 19 октомври 1950 г. капитан Г. Шкутов подписва като „приел” поредния донос на нещото Петко Бочаров: „(... Задраскано, но разчетено: Антон Стефанов, 32 год.) от Сливен, понастоящем живущ в София, бул. „Сталин”[11] № (новата бела постройка на ъгъла на бул. „Сталин” и ул. „Ц. Аспарух”) ІV етаж. Женен има две деца. Електроинженер.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >(...Задраскано, но разчетено: Антон Стефанов) завършил колежа през 1938 год., а след това отиде да следва в Германия. Ожени се за германка която доведе в България и сега живее с нея. В колежа се проявяваше като отявлен антесемит и членуваше в Аеро-клуба чийто предсидател мисля че беше. Син е на Сливенския фабрикант[12] (... задраскано, но разчетено: Апостол Стефанов), собственик на фабрика „Белфа” за крушки и стъклария.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >Донесение на Петко БочаровНа 14.Х. тоя година се видях с него. Каза ми че сега щели да го приемат в Е.О.П.О. О.Ф. понеже от квартала искали от него да се запише и че генерал ВИКАРОВ при когото работил като трудовак се съгласил да му стане гарант. Бил сигорен че след корейската война събитията ще се насочат на Бълканите, но че войната ще има ужасни последици върху българския народ, затова ние всячески требва да се стремим да я избегним и че днешната власт носи ужасна отговорност ако не я избегне. Не ходял никъде понеже децата налагали нему и на жена му да си стоят постоянно в къщи. Никого от съучениците си неможел да срещне. Направи ми впечатление, че много се пази. Говори тихо и си преплита думите. Питах го с кого дружи. Каза ми че загубил всякъкви връзки с приятели и си живеел изключително в къщи. Надявал се че един ден след промяната на политическото положение фабриката ще им бъде върната...”[13]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >Имате ли представа каква е била възможната съдба на Бочаровата жертва Антон Стефанов по онова време? Той е можел да изгори в буквалния смисъл само заради етикета „антисемит”. Нямате представа какво е означавал той, след като световното еврейство е окупирало правителствата на всички „велики сили”, спечелило е Втората световна война, основало е своя държава. А у нас цялата власт е била в ръцете на юдео-комунистите. Най-малко затвор, лагер или вербуване са го очаквали за това, че е завършил американски колеж, следвал е в Германия и е бил женен за „фашистка”, както комунистите и пригласящия им местен помашки хор масово заклеймяваха германците тогава. Приказките му за наближаваща насам война и за „вината на настоящата власт” са били сигурен печат върху пътния му лист към затвор или още по-лошо – концентрационен лагер.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >Ала Бочаровият донос не свършва на това място. Той продължава: „(... задраскано), около 30 год. химически инженер, женен, не зная къде живее, завършил колежа 38. Год. Беше до преди една година реферинт[14] в М-во на Индустрията. Син на Варненския индустриялец (... задраскано, но разчетено: Николов).</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >На 14.Х. вечерта го срещнах и той ми говори за предстоящите, според негова преценка, събития, които щели да настъпят у нас до два-три месица. Казами че се опасява от гражданска война, в случей че избухне един световен конфликт иче именно една такава гражданска безредица била най-опасна, понеже тогава настъпва беззаконие където всеки на лична почва може да прави престапления. Попитах го защо счита че до два-три месица може да настъпят у нас такива събития. Той каза че според неговите расъждения световната война е започнала в Корея и че у нас неменуемо ще следва другия удар. Важното е, каза той, да можеме да разбереме на време малко преди удара за да вземем мерки да избегаме докато мине лошото. Обеща да ми се обади.”[15]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >Нямам представа каква е била участта и на този инженер-химик, но едва ли си е струвало да му се завижда. В онези години, при живия Сталин, такива доноси изпращаха хората на бесилката или задълго зад телените огради и решетките. Сигурен съм, че както онзи „английски агент Драгомир Желев Ганчев”, и този доверчив Бочаров съученик се е превърнал в жертва на комунистическия терор. Петко го е предал на заколение пред олтара не на Маркс, Енгелс, Ленин и Червенков, а на Мамон. Същества като него никога не са вярвали в нищо. Изглежда, ако Бочаров някога истински е обичал нещо, то това са били парите. Явно шумът им го е опиянявал. Заради шумтенето на банкнотите е бил готов да предаде – може би по-точно да продаде – и майка си.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >0 ПОЛИТИЧЕСКОМ ПОЛОЖЕНИИ БОЛГАРИИТози Бочаров донос завършва с описание на действията на някакъв негов познат, възложен му за проследяване. В документа на Комисията „Евтимов” неговото име е задраскано, но въпреки това е разчетено – Ганчев. „На 18.Х. др. (... задраскано: Ганчев) се обади се обади в Английската легация и говори с (... задраскано) с когото уредиха среща в понеделник, но къде незная. (... Задраскано) е осведомен за това, понеже ме попита да му преведа разговора на (... задраскано).</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >(... Задраскано) по всяка вероятност се е срещал с (... задраскано), заедно с ГАНЧЕВ, тъй като на 18.Х. – вечерта са приготвили вино, и други напитки и мезе, а преди това са гаворили с (... задраскано). Може би след това е дошел в кантората. Възможна е ако не е станало така да се срещнат в пониделник за когато отложих работата.”[16]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >Накрая водещият офицер Г. Шкуров споделя какви указания е дал на агента си. И разказва как агент „Найденов” – Петко Бочаров, му предал визитна картичка на някакъв чужденец, „вероятно от бюрото на (... задраскано). Картичката е намерена в една книга „Фир АТ ФОЙЕР” която Ганчев чел наскоро.”[17]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >Значи в старанието си да угоди на Държавна сигурност Бочаров не само е слухтял, но и като къртица е ровил из вещите на хората. За да намира улики, като споменатата визитна картичка. Колко „демократично” и „достойно за възхищение”! В заснетия от Жеков видеоматериал от премиерата на книгата му, с който наченах тази поредица, една почитателка на „легендарния журналист” троснато декларира, че дори ако се окаже, че Петко е членувал в БКП и е донасял срещу ближните си, за нея няма да има никакво значение. Тя пак щяла да го почита. Каква деградация на личността! Обикновен болшевизъм...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >Със сигурност и третата жертва – Ганчев, не е видяла бял ден. Освен ако не е била копие на Бочаров – агент, внедрен сред американци и други чужденци. Не малко представители на преддеветосептемврийската буржоазия са продали душите си и са били използвани за подобни пъклени дейности. През деветдесетте един от тях даже бе провъзгласен за „предприемач на годината”. Произвели го в чин външнотърговец. В телевизионно интервю гордо разказваше как през 1962 г. пътувал до Бразилия, а сетне обиколил целия свят. „Демократ”! За жалост наследник на известните някога производители на олиото „Нива” Чилови.</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >В служба на българоубийците</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >През декември 1950 г. КГБ изпраща своята оценка на обстановката у нас във вид на доклад, озаглавен „За политическото положение в България”. В него се срещат опашати лъжи. Като например, че „положението в България се характеризира със създаването на Отечествен фронт, обединяващ различни „демократични” партии”.[18] По онова време „демократичните” партии не само са разгромени, ликвидирани са. Главните им дейци са избити, хвърлени са в концлагерите и затворите, или са вербувани и служат на новата „народно-демократична” власт.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >Забелязахте ли кавичките в документа на КГБ? За съветските „рицари на плаща и кинжала” те са били псевдодемократични. Единствената „демократична” партия – в случая кавичките са от мен – е превърналата се от БРП (к) в БКП партия на комунистите. Над страната е паднал мракът на тоталитарното болшевишко робство с управление на една партия – комунистическата. Оранжевото БЗНС е за цвят. То е просто евтина стока от витрината, обърната към Запада. А това „народно-демократична” е тавтология. Тя издава „интелигентността” и „образоваността” на другарите, масово и по бързата процедура завършили някакви в действителност нищо незначещи работнически факултети – по съветски: рабфак.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >В доклада се прави преглед тъкмо на тези споменати събития: „Като завзеха основните позиции в министерствата на правосъдието и вътрешните работи, комунистите проникнаха в армията и в некомунистическите партии с цел да постигнат тяхното разложение и по този начин да завземат цялата власт.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >В ход е не само изоставянето на опозиционните партии, но и постепенното изхвърляне от „Фронта” на некомунистическите партии. В този период се извършва обединението на партията и официалното завземане на властта изключително от Българската комунистическа партия.”[19]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >Докладът продължава с обзор на „чистките” във войската, разузнаването и вътре в самата БКП. Спира се на бедите в българското село, възникнали след насилствената колективизация. Специално внимание е отделено на прекратяването на дипломатическите отношения със Съединените щати.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >В заключението се казва: „В тази обстановка на горепосочените икономически трудности и политически кризи – които са само временни явления, всичко това ще доведе до укрепване на съществуващия режим.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >При това положение на нещата всички действия на опозицията, неподкрепени отвън, са безсилни и обречени на провал.”[20]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >Прави впечатление използването на квалификацията „режим” за управлението на комунистите. И съдържащата се заплаха във финалното изречение. За същества като Бочаров това е било достатъчно, за да заглуши и последния протестен стон на угасващата им съвест. Също така и причина да се отдадат на безмерно и безогледно доносничество – топене на близки и познати, все в името на облагата.</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >Ченге за ченге донася</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >Донесение на Петко БочаровНа 24 декември 1951 г. Бочаров отива на гости на своя съученик Божидар Такев. Това е друга одиозна фигура от плеядата агенти на Държавна сигурност, отгледани в някогашния Американски колеж край Симеоново. Дългогодишен уважаван деятел на баскетбола, оглавявал и федерацията по този спорт. В средата на осемдесетте придружаваше Георги Глушков в неговата задокеанска Одисея във „Фийникс Сънс”. Тревненчанинът бе първият европеец, получил признанието да се състезава в Националната баскетболна асоциация на САЩ. Такев бе проводен като негов преводач, но всъщност е бил ухо и око на службите.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >Живеехме в една махала – аз на „Парчевич”, той на „Княз Борис”. Познавам синчето му Сашко. Партията го назначи за външнотърговец. Казват, че сега бил кротък милионер...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >В средата на шейсетте, когато името на моя покоен тъст (тогава нямах хабер, че ще се женя за дъщеря му) нашумя като треньор в баскетболните среди, съседът му Божидар – съученик на неговия по-голям брат, често го спирал на улицата. По спомените на моята тъща двамата с часове разпалено обсъждали новостите в играта, първенството, деятелите. Един ден, за чест на Такев, когато тъст ми за пореден път го зърнал на улицата и с усмивка очаквал поредната сладка приказка, бай ви Божидар, без да се спира, изръмжал: „Кирчо, вече дори не ме поздравявай. Все едно не се познаваме.” Така дал знак, че е вербуван.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >Ако не ме лъже паметта, през 1970 г. партията и нейните служби изпратиха Божидар Такев в Сингапур, за да създава тамошния спортен тотализатор?! За последен път го видях в края на май миналата година на погребението на негова и на Бочаров съученичка, мъченица на комунизма, изключителна жена. След няколко месеца Такев опъна петалата. Не, такива вещи не заслужават никакво уважение.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >Но да се върнем към онзи декемврийски ден на зловещата 1951 година. За него агент „Найденов” – Петко Бочаров, е докладвал в специално Агентурно донесение от 1 февруари 1952 г. Доносът му е бил приет от нов водещ офицер – Крум Вельов, както е в документа, или Весьов, както е в Решението на Комисията „Евтимов”.[21] Може би по онова време съученикът му все още не бил продал душата си, но едва ли. Иначе как е било възможно да стане началник? Ама казва ли ни някой?...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >„На 24.ХІІ. отидох в домът на (... задраскано, но разчетено: Божидар Такев) към 9 часа сутринта. Той се зарадва, че ме вижда, тъй като не бяхме се виждали доста отдавна. Казах му, че го търся защото предполагам, че през времето когато той следваше в Германия (Берлин), положително познавал инж. (... задраскано, но разчетено: Петър Шишков), тъй като и последния по същото време беше в същия град. А и аз съм останал с впечатлението, че са близки може би от някой наш разговор в миналото. (... Задраскано, но разчетено: Такев) каза, че найстена се познава добре и с двамата братя (... задраскано, но разчетено: Шишкови), но че не е близък с нито един от тях и, че ни си дружи с тях. Обясних му, че понеже работя при (... задраскано) бих искал...”[22]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >Нататък копието от документа, което притежавам, е с доста лошо качество. Затова ще предам част от съдържанието му не буквално, а по смисъл. Бочаров – агент „Найденов”, описва семейното състояние на Такев. Как жена му очаква да роди въпросния наследник Сашко. По това време Божидар явно е бил някакъв фактор в съветско-българското предприятие „Совболстрой”. Затова мисля, че вече е бил агент. Та „Найденов” го натиска да му даде някакъв добър строителен обект, чиято арматурна фаза да ръководи. Такев усуква, но накрая обещава да предаде на (... задраскано) – явно някакъв по-голям началник от самия него.[23]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >Следва донос срещу друга жертва, свързана със строителни работи на Светия Синод. По всяка вероятност Бочаров е получил задача да обикаля хора, свързани със строителството, и да ги шпионира за евентуални злоупотреби. Ако изпадне нещо политическо, още по-добре.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >Какво е станало с жертвите на Петко Бочаров, няма как да узная. Да бях в телевизия, все някой от наследниците им би се обадил. Обаче е ясно какво е постигнал самият доносник. На 7 февруари 1953 г. водещият му офицер Георги Шкутов посочва: „През лятото на 1952 год. по ходатайство на службата [Бочаров] бе назначен на работа в БТА като преводач, където работи и сега. В кратко време овладя своята служебна работа и бе изтъкван неколко пъти като най-добър преводач. За добра работа в последно време бе повишен.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >Наред с това той сътрудничи на радио София с статий по международното положение срещу хонорари.”[24]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >За заслуги към КПСС, КГБ, БКП и ДС: Главният директор на БТА Боян Трайков награждава Петко Бочаров при пенсионирането му през 1983 г.Така е. БКП и ДС винаги са се грижили за своите рожби. Някога Петко и сродните му негодници громяха „империализма” и особено американския. Днес са „американофили” и словесно дерат по пет кожи от тоталитарния режим. Из зад кулисите нови водещи офицери им дърпат конците. Марионетките подскачат, а масовата публика възприема този куклен спектакъл като живия живот и им вярва. Радва се на измислиците им, без да осъзнава, че те я водят към бездна.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >Времето на измамниците продължава. Както и настоящият обзор, посветен на „живота и творчеството” на един мерзавец. Някога римският риторик Марк Фабий Квинтилиан казал: “Mendacem memorem esse oportet” – „лъжецът трябва да помни какво говори”. Дори по време на пости за мен е по-достойно да отрежа езика на лъжеца, нежели да чакам баща му – сатаната, да го прибере.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >За кого ще забие камбаната?</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" > Следва.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >[1] Справка за Петко Димитров Бочаров от 7 февруари 1953 г., съставена от кап. Г. Шкутов, стр. 1, нивото на класификация премахнато на 27 май 2010 г., стр. 2, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Навсякъде, където не е указано друго, подч. мое. Правописът запазен.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >[2] Кожата на едно ченге, фр.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >[3] Пак там.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >[4] Пак там.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >[5] Разработки; съветският обичай на масово съкращаване вече е възприет от агентите на Кремъл у нас.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >[6] Пак там, стр. 2-3.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >[7] Вж. регистрационните данни на Петко Бочаров в Държавна сигурност, както са обнародвани от Комисията „Евтимов” в първата част от настоящата поредица, „Форумът”, София, понеделник, 29 ноември 2010 г., online: http://www.forumat-bg.com/medii/974-epopeya-na-negodnitzite</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >[8] „Петко Бочаров: Може и да имам досие, но не съм бил доносник!”, Едно интервю на Лазар Ильов, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 30 октомври 2008 г., online: http://www.blitz.bg/article/7798</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >[9] Хлебарка.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >[10] Типичен е случаят със семейството на водещия се като собственик на телевизия СКАТ Валери Симеонов Балевски. Неговият дядо бил най-богатият човек във врачанското село Бутан. Когато другарите обявили колективизацията, пръв предал имотите си. Попитали го дали не желае да оглави ТКЗС-о. Той поискал друго – положение за синчето си Симеон. Така бащата на Валерката бил изпратен във военно училище. Завършил, станал член на БКП и се пенсионирал като полковник. Ако е жив, сигурно все още членува в БКП „Георги Димитров”. Многократно ме е заплашвал по телефона или с писма, че ще ме убива. Веднъж рече: „Червеното знаме ще се развее над телевизия СКАТ.” Още през есента на 2005 г. това беше факт. Пак по телефона старият Симеон Балевски призна, че синът му цели 14 години е бил член на БКП.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >[11] Така другарите бяха нарекли централния булевард „Витоша” в столицата.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >[12] Каква „огромна вина” според доносник, който днес се хвали, че е произлязъл от същата класа!</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >[13] Агентурно донесение! Донася агент „НАЙДЕНОВ” [един от псевдонимите на Петко Бочаров]. Приел писмено: Г. Шкутов. 19 .Х. 1950 год. – 18.30 часа, стр. 1, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Правописът запазен. Той издава, че по онова време Бочаров не е бил по-грамотен от водещите си офицери.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >[14] Искал е да напише „референт”, но не се е получило.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >[15] Пак там, стр. 1-2. Правописът запазен.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >[16] Пак там, стр. 2. Правописът запазен.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >[17] Пак там.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >[18] „О политическом положении Болгарии”, декабрь 1950 года, стр. 1-2, ф. НРС, п.ф. 9, оп. 2, а.е. 798, л. 35-40 в: Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия – „КГБ и ДС – връзки и зависимости”, Документи от централизирания архив, София, 2010 г., стр. 67-68.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >[19] Пак там, стр. 1-2.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >[20] Пак там, стр. от документа, стр. 72 от книгата. Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >[21] Вж. Бележка 7 в настоящата публикация.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >[22] Агентурно донесение. Донася агент „Найденов”, приел писмено Кр. Вельов на 1 .ІІ. 1952 г., стр. 1, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Правописът запазен.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >[23] Пак там.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >[24] Справка за Петко Димитров Бочаров от 7 февруари 1953 г., съставена от кап. Г. Шкутов, стр. 1, нивото на класификация премахнато на 27 май 2010 г., стр. 3, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Правописът запазен. Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" >...</span><br /><br /><table style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" class="contentpaneopen"><tbody><tr><td class="contentheading" width="100%"><span class="contentpagetitle">Епопея на негодниците</span><br /><br /> </td> <td class="buttonheading" align="right" width="100%"> <br /> </td> </tr> </tbody></table> <table style="font-weight: bold;font-family:trebuchet ms;" class="contentpaneopen"> <tbody><tr> <td valign="top"> <span class="small"> Написано от Георги Ифандиев </span> <br /><br /></td> </tr> <tr> <td class="createdate" valign="top"> Сряда,05 Януари 2011<br /><br /></td> </tr> <tr> <td valign="top"> <div class="ultimatesbplugin_top"> </div><p align="center"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Vigo/g.ifandiev1.jpg" alt="Георги Ифандиев" title="Георги Ифандиев" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="208" width="200" />ПРОФЕСИЯ ДОНОСНИК: ПЕТКО БОЧАРОВ – 65 ГОДИНИ В ЗАНАЯТА</p> <p align="center">Част ІІІ – УБИЙСТВА В ИМЕТО НА МАМОНА</p> <p style="text-align: justify;">В предните две части на този разказ разкрихме моралния облик на предмета Петко Бочаров. Както и мрежата от лъжи, в които това нечовешко същество се е оплело през годините, та чак до днес. От документите на Държавна сигурност, които водещите му офицери са посветили на него, за пореден път установяваме: става дума за изумителен пример на алчност и опортюнизъм в името на изгодата. Да повторим епизода с членството му в комунистическата партия, но разказан от друго ченге:</p> <p style="text-align: justify;">„<i>... С оглед да се приюти в една от ОФ партиите за да бъде на работа и при вливането на БРСДП в БКП става член на последната от където е изключен след осъждането му.</i>”[1]</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center">La peau d’un flic[2] </p> <p> </p> <p style="text-align: justify;">Малко след този епизод представителят на „златната буржоазна младеж”, тъй влюбен в парите, като муха между екскременти се лута из различни служби – адвокат, после юрисконсулт във Вълнена индустрия... Пожелал да се внедри, във въздушните войски. Сетне да стане секретар на търговския аташе последователно в английската и американската легация и в Министерството на индустрията. И на трите места го отрязали. Явно се е конкурирал с по-големи ченгета.</p> <p style="text-align: justify;">Не щете ли, на 26 март 1949 г. „<i>решава да постъпи на работа в американската легация като преводач при военните аташета.</i>”[3] Чудно как така американците, които не го одобрили за служител при своя търговски представител, изведнъж кандисали да го приютят при военните си аташета?! Нейсе.</p> <p style="text-align: justify;">Каква е първата стъпка, която сравнително доволният от назначението си Бочаров предприема? „<i>Преди това </i><i>[</i><i>постъпването на новата работа</i><i>]</i><i> се явява в ДС и разказва за тия свои намерения и за своята предишна дейност и изявява желание да сътрудничи.</i>”[4] Къде остана онова настояще „<i>Тука няма не искам</i>”, което този Петко тъй удобно размахва в свое оправдание – един вид насилвали го? Сам „<i>изявявал желание да сътрудничи</i>”!</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><span style="margin: 5px 10px 0px 0px; float: left; width: 325px; height: 374px; padding: 0px; border: 0px none rgb(19, 92, 174);" class="jcemediabox-zoom-span"><img style="margin: 0pt; padding: 0pt; float: none; border: medium none;" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/034/200a.jpg" alt="Донася агент "Найденов"" title="Донася агент "Найденов"" height="374" width="325" /></span></span>След като преседява няколко месеца зад решетките, Бочаров се запознава с реалната страна на „<i>властта на пролетариата</i>”. Когато става пролетарий – арматурист, влечението му да принадлежи на „<i>класата хегемон</i>” се изпарява. „<i>Изпаднал в затруднено материално положение</i>”, той постоянно подава сигнали за помощ към репресивните служби на комунистическия режим.</p> <p style="text-align: justify;">„<i>След излизането му от затвора през м. август 1950 год. влезохме отново в връзка с Бочаров и на въпроса дали е съгласен да сътрудничи отново със службата той се съгласи. От тогава до сега той е използуван като сътрудник по американска и английска линия. Той взе активно участие в разработката на английския агент (... задраскано, но разкрито: Драгомир Желев Ганчев) и неговите донесения способстваха за разобличаването му като такъв и пращането му на съд. Работил е и по редица други р-ки</i>[5]<i> по които е донасял ценни донесения (по отношение на </i><i>[</i><i>... задраскано</i><i>]</i><i> и р-ка „Вещица” и за много други лица завършили американски колеж). Донесенията му са се оказвали винаги верни. Като сътрудник на службата е бил много старателен, имал е сериозно отношение към поставените му задачи и се е старал да ги изпълнява в срок. На срещите е бил винаги редовен. При направените му проверки се установява че не ни лъже.</i>”[6]</p> <p style="text-align: justify;">Опа! Какво е правил „<i>най-възрастният действащ журналист в света</i>”? Някакъв полуграмотен капитан от Държавна сигурност на име Георги Шкутов[7] споделя ясно – черно на бяло, както се казва: „<i>донасял е ценни донесения за много лица завършили американски колеж</i>”. Значи Петко е бил доносник, но сега отрича и лъже като офицер от ДС или комунистически партиен секретар. Освен това бившият заместник-главен редактор в БТА и любимец на няколко генерални директори – от Лозан Стрелков до Боян Трайков – „<i>никога не е лъгал</i>” службите. Докато днес с болшевишка дързост и гьонсуратлък твърди обратното.</p> <p style="text-align: justify;">Преди време в интервю има дръзкото безочие да мами: „<i>Не съм бил агент - оцелявал съм през тези години, оцелявал съм. Ако колегата ти седи с теб на една маса, споделя и чака и ти да споделиш нещо, пък после тича да те наклепа – това е доносник. Но аз никога не съм си позволил такова нещо! Никога! Предполагам, че някъде в архивите нещо се води за мен, но съм правил това, което ти казвам. Доносник не съм бил.</i>”[8]</p> <p style="text-align: justify;">Възмущението ме сграбчва за гърлото и ме задушава. Сещам се за един покоен спортен журналист, който ме учеше: „<i>Видиш ли тахтаба,</i>[9]<i> смачкай я. Защото много бързо се размножават.</i>” Бочаров пратил човек в затвора, членувал в БКП, неколкократно като уличница сам се предлагал на службите... А сега е провъзгласен за „демократ” и се прави на ни лук ял, ни лук мирисал. Обичан и уважаван от... Задъхвам се от гняв, предизвикан от каймака на помията на някогашния български народ, от помаците на милиционер-комунизЪма.</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center">Сълзите на майките, разплакани от Бочаров</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><span style="margin: 5px 10px 0px 0px; float: left; width: 325px; height: 84px; padding: 0px; border: 0px none rgb(19, 92, 174);" class="jcemediabox-zoom-span"><img style="margin: 0pt; padding: 0pt; float: none; border: medium none;" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/034/201a.jpg" alt="Донесение на Петко Бочаров" title="Донесение на Петко Бочаров" height="84" width="325" /></span></span>Есента на 1950 година. Първо, безмилостната комунистическа жътва, а след това и поръчаният от Лондон, Вашингтон и Москва Народен съд са отнесли в отвъдното богата реколта от невинни хора. Елитът на нацията е погубен. Терорът е парализирал българите. Опозицията в лицето на няколко леви и съсловни партийки, каквито са БРСДП и БЗНС с председател Никола Петков, е безвъзвратно разгромена. Простащината е узурпирала властта и безпрепятствено размахва бича си над притихналата страна. Насилствената национализация на цялата собственост в градовете е отминала, но в селата продължава с пълна сила. Душегубните арести са пълни със средно и дребноимотни земеделци. Повечето едри са разменили собственост срещу положение в новата власт.[10]</p> <p style="text-align: justify;">Зетят на някогашния министър-председател Георги Кьосеиванов – Стефан Бочев, зарязал жена и две дъщерички в Женева, за да се завърне у нас и да помага на недолюбваната от него опозиция, от няколко лета „<i>строи социализЪма</i>” в концентрационния лагер Белене. Страната е превърната в някаква милиционерско-затворническа република на мъченията и варварството. Българският „ГУЛаг” е верига от най-малко 112 „<i>трудови общежития</i>” – истински концлагери. Илия Минев и още хиляди борци против комунизма вече са свикнали със средновековните изтезания в болшевишките затвори.</p> <p style="text-align: justify;">Животът е замрял. В рамките на година червените са изпратили в отвъдното при сатаната своите „<i>вождове и учители</i>”, масоните Георги Димитров и Васил Коларов. Хората масово са се свили като мишлета в хралупите си и оцеляват в някакъв тих ужас. Съветската култура се шири, а западните филми и музика са само спомен, към който никой не смее да се върне на глас. Обаче горянското движение е в своя разцвет и на другарите им треперят мартинките от страх. Даже техни съмишленици – млади анархокомунисти, заговорничат срещу болшевиките – до един чужди агенти, българомразци и келепирджии.</p> <p style="text-align: justify;">В тази обстановка на 19 октомври 1950 г. капитан Г. Шкутов подписва като „<i>приел</i>” поредния донос на нещото Петко Бочаров: „<i>(... Задраскано, но разчетено: Антон Стефанов, 32 год.) от Сливен, понастоящем живущ в София, бул. „Сталин”</i>[11]<i> № (новата бела постройка на ъгъла на бул. „Сталин” и ул. „Ц. Аспарух”) ІV етаж. Женен има две деца. Електроинженер.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>(...Задраскано, но разчетено: Антон Стефанов) завършил колежа през 1938 год., а след това отиде да следва в Германия. Ожени се за германка която доведе в България и сега живее с нея. В колежа се проявяваше като отявлен антесемит и членуваше в Аеро-клуба чийто предсидател мисля че беше. Син е на Сливенския фабрикант</i>[12]<i> (... задраскано, но разчетено: Апостол Стефанов), собственик на фабрика „Белфа” за крушки и стъклария.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i><span class="jcepopup"><span style="margin: 5px 10px 0px 0px; float: left; width: 325px; height: 119px; padding: 0px; border: 0px none rgb(19, 92, 174);" class="jcemediabox-zoom-span"><img style="margin: 0pt; padding: 0pt; float: none; border: medium none;" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/034/202a.jpg" alt="Донесение на Петко Бочаров" title="Донесение на Петко Бочаров" height="119" width="325" /></span></span>На 14.Х. тоя година се видях с него. Каза ми че сега щели да го приемат в Е.О.П.О. О.Ф. понеже от квартала искали от него да се запише и че генерал ВИКАРОВ при когото работил като трудовак се съгласил да му стане гарант. Бил сигорен че след корейската война събитията ще се насочат на Бълканите, но че войната ще има ужасни последици върху българския народ, затова ние всячески требва да се стремим да я избегним и че днешната власт носи ужасна отговорност ако не я избегне. Не ходял никъде понеже децата налагали нему и на жена му да си стоят постоянно в къщи. Никого от съучениците си неможел да срещне. Направи ми впечатление, че много се пази. Говори тихо и си преплита думите. Питах го с кого дружи. Каза ми че загубил всякъкви връзки с приятели и си живеел изключително в къщи. Надявал се че един ден след промяната на политическото положение фабриката ще им бъде върната...</i>”[13]</p> <p style="text-align: justify;">Имате ли представа каква е била възможната съдба на Бочаровата жертва Антон Стефанов по онова време? Той е можел да изгори в буквалния смисъл само заради етикета „<i>антисемит</i>”. Нямате представа какво е означавал той, след като световното еврейство е окупирало правителствата на всички „велики сили”, спечелило е Втората световна война, основало е своя държава. А у нас цялата власт е била в ръцете на юдео-комунистите. Най-малко затвор, лагер или вербуване са го очаквали за това, че е завършил американски колеж, следвал е в Германия и е бил женен за „фашистка”, както комунистите и пригласящия им местен помашки хор масово заклеймяваха германците тогава. Приказките му за наближаваща насам война и за „<i>вината на настоящата власт</i>” са били сигурен печат върху пътния му лист към затвор или още по-лошо – концентрационен лагер.</p> <p style="text-align: justify;">Ала Бочаровият донос не свършва на това място. Той продължава: „<i>(... задраскано), около 30 год. химически инженер, женен, не зная къде живее, завършил колежа 38. Год. Беше до преди една година реферинт</i>[14]<i> в М-во на Индустрията. Син на Варненския индустриялец (... задраскано, но разчетено: Николов).</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>На 14.Х. вечерта го срещнах и той ми говори за предстоящите, според негова преценка, събития, които щели да настъпят у нас до два-три месица. Казами че се опасява от гражданска война, в случей че избухне един световен конфликт иче именно една такава гражданска безредица била най-опасна, понеже тогава настъпва беззаконие където всеки на лична почва може да прави престапления. Попитах го защо счита че до два-три месица може да настъпят у нас такива събития. Той каза че според неговите расъждения световната война е започнала в Корея и че у нас неменуемо ще следва другия удар. Важното е, каза той, да можеме да разбереме на време малко преди удара за да вземем мерки да избегаме докато мине лошото. Обеща да ми се обади.</i>”[15]</p> <p style="text-align: justify;">Нямам представа каква е била участта и на този инженер-химик, но едва ли си е струвало да му се завижда. В онези години, при живия Сталин, такива доноси изпращаха хората на бесилката или задълго зад телените огради и решетките. Сигурен съм, че както онзи „<i>английски агент Драгомир Желев Ганчев</i>”, и този доверчив Бочаров съученик се е превърнал в жертва на комунистическия терор. Петко го е предал на заколение пред олтара не на Маркс, Енгелс, Ленин и Червенков, а на Мамон. Същества като него никога не са вярвали в нищо. Изглежда, ако Бочаров някога истински е обичал нещо, то това са били парите. Явно шумът им го е опиянявал. Заради шумтенето на банкнотите е бил готов да предаде – може би по-точно да продаде – и майка си.</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><span style="margin: 5px 10px 0px 0px; float: left; width: 325px; height: 324px; padding: 0px; border: 0px none rgb(19, 92, 174);" class="jcemediabox-zoom-span"><img style="margin: 0pt; padding: 0pt; float: none; border: medium none;" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/034/203a.jpg" alt="0 ПОЛИТИЧЕСКОМ ПОЛОЖЕНИИ БОЛГАРИИ" title="0 ПОЛИТИЧЕСКОМ ПОЛОЖЕНИИ БОЛГАРИИ" height="324" width="325" /></span></span>Този Бочаров донос завършва с описание на действията на някакъв негов познат, възложен му за проследяване. В документа на Комисията „Евтимов” неговото име е задраскано, но въпреки това е разчетено – Ганчев. „<i>На 18.Х. др. (... задраскано: Ганчев) се обади се обади в Английската легация и говори с (... задраскано) с когото уредиха среща в понеделник, но къде незная. (... Задраскано) е осведомен за това, понеже ме попита да му преведа разговора на (... задраскано).</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>(... Задраскано) по всяка вероятност се е срещал с (... задраскано), заедно с ГАНЧЕВ, тъй като на 18.Х. – вечерта са приготвили вино, и други напитки и мезе, а преди това са гаворили с (... задраскано). Може би след това е дошел в кантората. Възможна е ако не е станало така да се срещнат в пониделник за когато отложих работата.</i>”[16]</p> <p style="text-align: justify;">Накрая водещият офицер Г. Шкуров споделя какви указания е дал на агента си. И разказва как агент „Найденов” – Петко Бочаров, му предал визитна картичка на някакъв чужденец, „<i>вероятно от бюрото на (... задраскано). Картичката е намерена в една книга „Фир АТ ФОЙЕР” която Ганчев чел наскоро.</i>”[17]</p> <p style="text-align: justify;">Значи в старанието си да угоди на Държавна сигурност Бочаров не само е слухтял, но и като къртица е ровил из вещите на хората. За да намира улики, като споменатата визитна картичка. Колко „демократично” и „достойно за възхищение”! В заснетия от Жеков видеоматериал от премиерата на книгата му, с който наченах тази поредица, една почитателка на „легендарния журналист” троснато декларира, че дори ако се окаже, че Петко е членувал в БКП и е донасял срещу ближните си, за нея няма да има никакво значение. Тя пак щяла да го почита. Каква деградация на личността! Обикновен болшевизъм...</p> <p style="text-align: justify;">Със сигурност и третата жертва – Ганчев, не е видяла бял ден. Освен ако не е била копие на Бочаров – агент, внедрен сред американци и други чужденци. Не малко представители на преддеветосептемврийската буржоазия са продали душите си и са били използвани за подобни пъклени дейности. През деветдесетте един от тях даже бе провъзгласен за „<i>предприемач на годината</i>”. Произвели го в чин външнотърговец. В телевизионно интервю гордо разказваше как през 1962 г. пътувал до Бразилия, а сетне обиколил целия свят. „Демократ”! За жалост наследник на известните някога производители на олиото „Нива” Чилови.</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center">В служба на българоубийците</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;">През декември 1950 г. КГБ изпраща своята оценка на обстановката у нас във вид на доклад, озаглавен „За политическото положение в България”. В него се срещат опашати лъжи. Като например, че „<i>положението в България се характеризира със създаването на Отечествен фронт, обединяващ различни „демократични” партии</i>”.[18] По онова време „демократичните” партии не само са разгромени, ликвидирани са. Главните им дейци са избити, хвърлени са в концлагерите и затворите, или са вербувани и служат на новата „народно-демократична” власт.</p> <p style="text-align: justify;">Забелязахте ли кавичките в документа на КГБ? За съветските „рицари на плаща и кинжала” те са били псевдодемократични. Единствената „демократична” партия – в случая кавичките са от мен – е превърналата се от БРП (к) в БКП партия на комунистите. Над страната е паднал мракът на тоталитарното болшевишко робство с управление на една партия – комунистическата. Оранжевото БЗНС е за цвят. То е просто евтина стока от витрината, обърната към Запада. А това „народно-демократична” е тавтология. Тя издава „интелигентността” и „образоваността” на другарите, масово и по бързата процедура завършили някакви в действителност нищо незначещи работнически факултети – по съветски: рабфак.</p> <p style="text-align: justify;">В доклада се прави преглед тъкмо на тези споменати събития: „<i>Като завзеха основните позиции в министерствата на правосъдието и вътрешните работи, комунистите проникнаха в армията и в некомунистическите партии с цел да постигнат тяхното разложение и по този начин да завземат цялата власт.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>В ход е не само изоставянето на опозиционните партии, но и постепенното изхвърляне от „Фронта” на некомунистическите партии. В този период се извършва обединението на партията и официалното завземане на властта изключително от Българската комунистическа партия.</i>”[19]</p> <p style="text-align: justify;">Докладът продължава с обзор на „<i>чистките</i>” във войската, разузнаването и вътре в самата БКП. Спира се на бедите в българското село, възникнали след насилствената колективизация. Специално внимание е отделено на прекратяването на дипломатическите отношения със Съединените щати.</p> <p style="text-align: justify;">В заключението се казва: „<i>В тази обстановка на горепосочените икономически трудности и политически кризи – които са само временни явления, всичко това ще доведе до укрепване на съществуващия режим.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>При това положение на нещата всички действия на опозицията, неподкрепени отвън, са безсилни и обречени на провал.</i>”[20]</p> <p style="text-align: justify;">Прави впечатление използването на квалификацията „<i>режим</i>” за управлението на комунистите. И съдържащата се заплаха във финалното изречение. За същества като Бочаров това е било достатъчно, за да заглуши и последния протестен стон на угасващата им съвест. Също така и причина да се отдадат на безмерно и безогледно доносничество – топене на близки и познати, все в името на облагата.</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center">Ченге за ченге донася</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><span style="margin: 5px 10px 0px 0px; float: left; width: 325px; height: 383px; padding: 0px; border: 0px none rgb(19, 92, 174);" class="jcemediabox-zoom-span"><img style="margin: 0pt; padding: 0pt; float: none; border: medium none;" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/034/204a.jpg" alt="Донесение на Петко Бочаров" title="Донесение на Петко Бочаров" height="383" width="325" /></span></span>На 24 декември 1951 г. Бочаров отива на гости на своя съученик Божидар Такев. Това е друга одиозна фигура от плеядата агенти на Държавна сигурност, отгледани в някогашния Американски колеж край Симеоново. Дългогодишен уважаван деятел на баскетбола, оглавявал и федерацията по този спорт. В средата на осемдесетте придружаваше Георги Глушков в неговата задокеанска Одисея във „Фийникс Сънс”. Тревненчанинът бе първият европеец, получил признанието да се състезава в Националната баскетболна асоциация на САЩ. Такев бе проводен като негов преводач, но всъщност е бил ухо и око на службите.</p> <p style="text-align: justify;">Живеехме в една махала – аз на „Парчевич”, той на „Княз Борис”. Познавам синчето му Сашко. Партията го назначи за външнотърговец. Казват, че сега бил кротък милионер...</p> <p style="text-align: justify;">В средата на шейсетте, когато името на моя покоен тъст (тогава нямах хабер, че ще се женя за дъщеря му) нашумя като треньор в баскетболните среди, съседът му Божидар – съученик на неговия по-голям брат, често го спирал на улицата. По спомените на моята тъща двамата с часове разпалено обсъждали новостите в играта, първенството, деятелите. Един ден, за чест на Такев, когато тъст ми за пореден път го зърнал на улицата и с усмивка очаквал поредната сладка приказка, бай ви Божидар, без да се спира, изръмжал: „<i>Кирчо, вече дори не ме поздравявай. Все едно не се познаваме.</i>” Така дал знак, че е вербуван.</p> <p style="text-align: justify;">Ако не ме лъже паметта, през 1970 г. партията и нейните служби изпратиха Божидар Такев в Сингапур, за да създава тамошния спортен тотализатор?! За последен път го видях в края на май миналата година на погребението на негова и на Бочаров съученичка, мъченица на комунизма, изключителна жена. След няколко месеца Такев опъна петалата. Не, такива вещи не заслужават никакво уважение.</p> <p style="text-align: justify;">Но да се върнем към онзи декемврийски ден на зловещата 1951 година. За него агент „Найденов” – Петко Бочаров, е докладвал в специално Агентурно донесение от 1 февруари 1952 г. Доносът му е бил приет от нов водещ офицер – Крум Вельов, както е в документа, или Весьов, както е в Решението на Комисията „Евтимов”.[21] Може би по онова време съученикът му все още не бил продал душата си, но едва ли. Иначе как е било възможно да стане началник? Ама казва ли ни някой?...</p> <p style="text-align: justify;">„<i>На 24.ХІІ. отидох в домът на (... задраскано, но разчетено: Божидар Такев) към 9 часа сутринта. Той се зарадва, че ме вижда, тъй като не бяхме се виждали доста отдавна. Казах му, че го търся защото предполагам, че през времето когато той следваше в Германия (Берлин), положително познавал инж. (... задраскано, но разчетено: Петър Шишков), тъй като и последния по същото време беше в същия град. А и аз съм останал с впечатлението, че са близки може би от някой наш разговор в миналото. (... Задраскано, но разчетено: Такев) каза, че найстена се познава добре и с двамата братя (... задраскано, но разчетено: Шишкови), но че не е близък с нито един от тях и, че ни си дружи с тях. Обясних му, че понеже работя при (... задраскано) бих искал...</i>”[22]</p> <p style="text-align: justify;">Нататък копието от документа, което притежавам, е с доста лошо качество. Затова ще предам част от съдържанието му не буквално, а по смисъл. Бочаров – агент „Найденов”, описва семейното състояние на Такев. Как жена му очаква да роди въпросния наследник Сашко. По това време Божидар явно е бил някакъв фактор в съветско-българското предприятие „Совболстрой”. Затова мисля, че вече е бил агент. Та „Найденов” го натиска да му даде някакъв добър строителен обект, чиято арматурна фаза да ръководи. Такев усуква, но накрая обещава да предаде на (... задраскано) – явно някакъв по-голям началник от самия него.[23]</p> <p style="text-align: justify;">Следва донос срещу друга жертва, свързана със строителни работи на Светия Синод. По всяка вероятност Бочаров е получил задача да обикаля хора, свързани със строителството, и да ги шпионира за евентуални злоупотреби. Ако изпадне нещо политическо, още по-добре.</p> <p style="text-align: justify;">Какво е станало с жертвите на Петко Бочаров, няма как да узная. Да бях в телевизия, все някой от наследниците им би се обадил. Обаче е ясно какво е постигнал самият доносник. На 7 февруари 1953 г. водещият му офицер Георги Шкутов посочва: „<i>През лятото на 1952 год. по ходатайство на службата </i><i>[</i><i>Бочаров</i><i>]</i><i> бе назначен на работа в БТА като преводач, където работи и сега. В кратко време овладя своята служебна работа и бе изтъкван неколко пъти като най-добър преводач. За добра работа в последно време бе повишен.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Наред с това той сътрудничи на радио София с статий по международното положение срещу хонорари.</i>”[24]</p> <p style="text-align: justify;"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/034/205.jpg" alt="За заслуги към КПСС, КГБ, БКП и ДС: Главният директор на БТА Боян Трайков награждава Петко Бочаров при пенсионирането му през 1983 г." title="За заслуги към КПСС, КГБ, БКП и ДС: Главният директор на БТА Боян Трайков награждава Петко Бочаров при пенсионирането му през 1983 г." style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="358" width="325" />Така е. БКП и ДС винаги са се грижили за своите рожби. Някога Петко и сродните му негодници громяха „империализма” и особено американския. Днес са „американофили” и словесно дерат по пет кожи от тоталитарния режим. Из зад кулисите нови водещи офицери им дърпат конците. Марионетките подскачат, а масовата публика възприема този куклен спектакъл като живия живот и им вярва. Радва се на измислиците им, без да осъзнава, че те я водят към бездна.</p> <p style="text-align: justify;">Времето на измамниците продължава. Както и настоящият обзор, посветен на „<i>живота и творчеството</i>” на един мерзавец. Някога римският риторик Марк Фабий Квинтилиан казал: “<i>Mendacem memorem esse oportet</i>” – „<i>лъжецът трябва да помни какво говори</i>”. Дори по време на пости за мен е по-достойно да отрежа езика на лъжеца, нежели да чакам баща му – сатаната, да го прибере.</p> <p style="text-align: justify;">За кого ще забие камбаната?</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p> <i>Следва.</i></p> <div><br /><hr align="left" size="1" width="33%"> <div> <p>[1] Справка за Петко Димитров Бочаров от 7 февруари 1953 г., съставена от кап. Г. Шкутов, стр. 1, нивото на класификация премахнато на 27 май 2010 г., стр. 2, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Навсякъде, където не е указано друго, подч. мое. Правописът запазен.</p> </div> <div> <p>[2] Кожата на едно ченге, фр.</p> </div> <div> <p>[3] Пак там.</p> </div> <div> <p>[4] Пак там.</p> </div> <div> <p>[5] Разработки; съветският обичай на масово съкращаване вече е възприет от агентите на Кремъл у нас.</p> </div> <div> <p>[6] Пак там, стр. 2-3.</p> </div> <div> <p>[7] Вж. регистрационните данни на Петко Бочаров в Държавна сигурност, както са обнародвани от Комисията „Евтимов” в първата част от настоящата поредица, „Форумът”, София, понеделник, 29 ноември 2010 г., online: http://www.forumat-bg.com/medii/974-epopeya-na-negodnitzite</p> </div> <div> <p>[8] „Петко Бочаров: Може и да имам досие, но не съм бил доносник!”, Едно интервю на Лазар Ильов, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 30 октомври 2008 г., online: http://www.blitz.bg/article/7798</p> </div> <div> <p>[9] Хлебарка.</p> </div> <div> <p>[10] Типичен е случаят със семейството на водещия се като собственик на телевизия СКАТ Валери Симеонов Балевски. Неговият дядо бил най-богатият човек във врачанското село Бутан. Когато другарите обявили колективизацията, пръв предал имотите си. Попитали го дали не желае да оглави ТКЗС-о. Той поискал друго – положение за синчето си Симеон. Така бащата на Валерката бил изпратен във военно училище. Завършил, станал член на БКП и се пенсионирал като полковник. Ако е жив, сигурно все още членува в БКП „Георги Димитров”. Многократно ме е заплашвал по телефона или с писма, че ще ме убива. Веднъж рече: „Червеното знаме ще се развее над телевизия СКАТ.” Още през есента на 2005 г. това беше факт. Пак по телефона старият Симеон Балевски призна, че синът му цели 14 години е бил член на БКП.</p> </div> <div> <p>[11] Така другарите бяха нарекли централния булевард „Витоша” в столицата.</p> </div> <div> <p>[12] Каква „огромна вина” според доносник, който днес се хвали, че е произлязъл от същата класа!</p> </div> <div> <p>[13] Агентурно донесение! Донася агент „НАЙДЕНОВ” [един от псевдонимите на Петко Бочаров]. Приел писмено: Г. Шкутов. 19 .Х. 1950 год. – 18.30 часа, стр. 1, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Правописът запазен. Той издава, че по онова време Бочаров не е бил по-грамотен от водещите си офицери.</p> </div> <div> <p>[14] Искал е да напише „референт”, но не се е получило.</p> </div> <div> <p>[15] Пак там, стр. 1-2. Правописът запазен.</p> </div> <div> <p>[16] Пак там, стр. 2. Правописът запазен.</p> </div> <div> <p>[17] Пак там.</p> </div> <div> <p>[18] „О политическом положении Болгарии”, декабрь 1950 года, стр. 1-2, ф. НРС, п.ф. 9, оп. 2, а.е. 798, л. 35-40 в: Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия – „КГБ и ДС – връзки и зависимости”, Документи от централизирания архив, София, 2010 г., стр. 67-68.</p> </div> <div> <p>[19] Пак там, стр. 1-2.</p> </div> <div> <p>[20] Пак там, стр. от документа, стр. 72 от книгата. Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[21] Вж. Бележка 7 в настоящата публикация.</p> </div> <div> <p>[22] Агентурно донесение. Донася агент „Найденов”, приел писмено Кр. Вельов на 1 .ІІ. 1952 г., стр. 1, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Правописът запазен.</p> </div> <div> <p>[23] Пак там.</p> </div> <div> <p>[24] Справка за Петко Димитров Бочаров от 7 февруари 1953 г., съставена от кап. Г. Шкутов, стр. 1, нивото на класификация премахнато на 27 май 2010 г., стр. 3, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Правописът запазен. Подч. мое.</p> </div> </div></td></tr></tbody></table>Bulgaria Timeshttp://www.blogger.com/profile/01519830534026729601noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7901571730564557512.post-22393849036748915242011-01-06T06:16:00.000+02:002011-01-06T06:17:39.415+02:00Епопея на негодниците.2<span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Епопея на негодниците </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Написано от Георги Ифандиев </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Вторник,14 Декември 2010 </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Георги ИфандиевПРОФЕСИЯ ДОНОСНИК: ПЕТКО БОЧАРОВ – 65 ГОДИНИ В ЗАНАЯТА</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Част ІІ – БЕЗ СЪВЕСТ И БЕЗ МИЛОСТ</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">В първата част на този разказ установихме, че Петко Бочаров лъже. Мами постоянно и безочливо като дърт комунист. Стана ясно, че още преди 9 септември 1944 г., вече завършила семестриално право, вместо да търси изяви на юридическото поприще, което да му помогне за една бъдеща кариера, тази издънка на „богато семейство” се хваща на работа като „домакин и преводач” в японската легация. Което ни наведе на мисълта, че е възможно Бочаров да е шпионирал в полза на Съюзниците. На същите Съюзници, които през това време съвсем безпричинно сееха от въздуха бомбена смърт над столицата на Царство България, както и над други градове. Навярно Бочаров е обслужвал съветското посолство – единствената действаща съюзническа дипломатическа мисия по онова време у нас.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">И докато достойни българи като поручиците Лука Обрейков, Георги Кюмюрджиев, Йордан Тодоров, Иван Т. Стефанов, подпоручиците Митьо Дисов, Павел Павлов, Христо К. Цанков, Иван Бонев, капитаните Димитър Списаревски, Тома Боев, Атанас Кръстев, Симеон Михайлов, Георги Гочев, Йордан Кубадинов, Иван Бояджиев, Любен Кондаков, Димитър Ст. Попов, Веселин Рачев, Христо Арнаудов, Виктор Атанасов, фелдфебелите Георги Кюмюрджиев и Цвятко М. Загорски, са загивали геройски в небето над България в защита на Отечеството, най-вероятно Петко „патриотично” е донасял новини от японската легация на Съюзниците. И то може би на Съветите, които единствени са имали посолство в София. Предавал е родината и съотечествениците си. Целият му нататъшен живот ни да основание да допуснем, че е го е правил за пари и лек живот.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Също така узнахме, че въпреки дългогодишното отричане, Бочаров е членувал в БКП. И макар до ден днешен да лъже, че не е бил агент на репресивните тайни служби на болшевишкия режим, се оказа един от най-дългогодишните секретни сътрудници, воден от цели тринадесет офицери и подписвал доносите си с три псевдонима – рекордьор! На всичко отгоре го изобличихме в измамите му, че уж бил вербуван зорлем. Нищо подобно – оказа се, че непосредствено след 9 септември 1944 г. сам и „доброволно предложил сътрудничеството си на Държавна сигурност за опазването и затвърдяването на Отечественофронтовската власт”.[1]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Не на последно по важност място разбрахме, че „най-дългогодишният действащ журналист на планетата”, за какъвто се самопровъзгласи нещото Петко, е лежал в затвора не по политически причини, а заради криминално престъпление – опит за подкупване на съдия.</span><br /><br /> <br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Гьонсуратът (brazen-face) „американофил”</span><br /><br /> <br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Петко Бочаров: В БТА бях по-информиран от Тодор ЖивковДо ден днешен Бочаров тръби наляво и надясно как лошите комунисти го вербували насила. От самата му декларация ни е известно, че той сам си „предложил услугите”. На 13 юни 1949 г. някакъв инспектор от Държавна сигурност на име М. Костов е внесъл до началника на Отдел ІІ-и „Рапорт”. Той е относно: „Задържането на Петко Бочаров, преводач при канцеларията на американските военни аташета”.[2] В него се обяснява, че след като Бочаров бил поканен от американските военни аташета „да постъпи като преводач при същите, е бил проверяван. По време на среща с прокурор от Главна прокуратура инспекторът от ДС М. Костов разбрал, че „Бочаров е обвинен в престъпно деяние – даване на рушвет от 100 000 [лева] на един от съдиите изпълнители за освобождаване от отговорност престъпното деяние на (... задраскано – става дума за брата на Петко Бочаров). При тая среща с др. прокурор (...задраскано) му съобщих, че по отношение на П. Бочаров службата има известни интереси и затова го помолих от името на службата да не се пристъпва към неговото задържане без да ни уведомят, на което др. прокурор се съгласи (в случая службата имаше намерение да изчака назначаването на П. Бочаров в американската легация и след това да пристъпи към секретното му задържане и вербовка). След няколко дена, обаче, П. Бочаров сам дойде в службата и предложи своето сътрудничество. При разпита му, обаче, той скри някои факти, като отиването му в легацията и разкриването си като с.с.[3] на ДС пред прокурора (... задраскано), когато е бил поканен от същия да се яви там. При това положение Бочаров бе вербован и след седмица постъпи на работа в американската легация.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">В досегашната си работа като с.с. на службата той проявява интерес и старание.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Поради възможността му да се сприятелява с американците имаше изгледи да стане добър сътрудник, на ДС.”[4]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">По онова време Държавна сигурност, чиито сътрудник Бочаров става по собствено желание още през 1946 г., е само тайна политическа милиция. Разузнаването и контраразузнаването са в отделни служби. Явно Отдел ІІ е бил контраразузнаването или военното контраразузнаване. (Все пак става дума за американска военна мисия.) Затова се е налагало повторното вербуване на днешния „демократ”.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Това личи и от друг пасаж от наличните документи, свързани с „живота и творчеството” на безочливото ченге. Във вече цитираното „Предложение относно: пътуването на Петко Димитров Бочаров и съпругата му до Австрия и Италия”, внесено през годината на т. нар. Пражка пролет – 1968-а, четем: „Бочаров е станал доброволен сътрудник на службите през 1946 година по времето когато е работил като управител във вилите на Британската мисия във Варна. Преди това като служител в Японската легация в София е бил ползван от РО на връзка при др. Страхил Николов.”[5]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">За пореден път се убеждаваме: Бочаров сам се е предлагал и за разлика от настоящите си лъжливи твърдения е получавал висока оценка за своето досничество – „проявява интерес и старание”. Както виждате, ченгетата са съжалявали, че изпускат един „добър сътрудник”. Как се връзва всичко това със сегашното му поведение на отявлен „антикомунист”, възхваляващ Запада? И що за същества са онези, които го приемат и дори му вярват – на него, професионалния лъжец?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Справка за Петко БочаровАла тук се сблъскваме с непълното разкриване на тайните на комунистическите репресивни секретни служби. Споменава се, че докато е шпионирал японската легация в полза на Разузнавателното отделение, той е бил „на връзка” – на подчинение – на офицер на име Страхил Николов. Такъв не фигурира в картончето на службите, което Комисията „Евтимов” обнародва. Което красноречиво говори: узнаваме само някои от тайните. С огромна доза правдоподобност може да се твърди: научаваме незначителна част от отблъскващата скрита дейност на негодниците, при това със сигурност най-маловажната. Маса агенти продължават да бъдат укривани. Понастоящем мнозина от тях „са се поставили в услуга” на действащите „демократични” и на задгранични секретни организации.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Също така от цитираните документи става ясно, че в началото на комунистическото робство лявата ръка на другарите не е знаела какво върши дясната. Това личи от „Рапорта”. До срещата си с прокурора споменатият негов съставител инспектор М. Костов изглежда не е знаел за Бочаровите ангажименти с Държавна сигурност. Освен това той подчертава, че „Бочаров бил извикан от прокуратурата и задържан без за това, обаче, да ни уведомят, като задържането му е вече известно на американците”.[6]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Важно е да запомните последното. По-нататък ще разберете защо. Освен това проглеждаме, че тогава нашият настоящ „американофил” е бил готов да шпионира любимите си американци и да донася наученото от тях на комунистическото контраразузнаване.</span><br /><br /> <br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Откровенията на мерзавците</span><br /><br /> <br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Вещта Бочаров сама си задава въпроса: „Защо ми е обидно да ме наричат агент?” И на часа си отговаря: „По простата причина, че не съм бил такъв.”[7] Вече знаете истината. Но наглостта на мръсника е безгранична. Година преди това интервю във в. „Труд”, медията на друг дългогодишен агент на Държавна сигурност Тошко Тошев[8] пак му е дала думата:</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">„Ще се почувствам наново омърсен, ако взема сега да обяснявам колко любезно лично аз бях навремето посъветван да сътруднича. Но да, бях сътрудник с подписана клетвена декларация, че и на най-близките си няма да кажа. Началото беше преди петдесет и шест години, а когато престанаха да ме търсят, бе преди четиридесет години. Сега научавам термина „свален от отчет”. Свален, ама все нещо останало, нали я картонче, я нещо друго, така че петното „агент” няма да ме отмине.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Тогава защо пък да не поема аз инициативата и да си го лепна сам, просто за да видя как зяпват лешоядите. А тези, които ме познават, знаят, че никому не съм сторил зло и че няма нищо, от което да се срамувам. А на другите, които биха се запитали защо съм се съгласил с любезната покана да сътруднича, ще им препоръчам да намерят някой дядо или баба, учили и завършили преди войната Американския колеж (като мен) и все още неизкуфели (като мен), и да ги питат какво е било у нас през 1952 г., например...”[9]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Бочаров е станал доброволен сътрудникДали нещото Петко наистина „никому не е сторил зло”, ще разберем след малко и в следващата част на тази поредица. А дали „няма нищо, от което да се срамува”, е въпрос на морал и съвест. Предметите са лишени от такива висши духовни качества. Нима греша, като оприличавам „героя” на този разказ на вещ?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">В случая повече ме интересува наистина ли Бочаров е бил „любезно поканен да сътрудничи”, както иронично декларира. Един вид – заплашвали са го. И в интервюта по телевизията той е заявявал, че не е имало как да откаже на службите. Ченгетата сякаш са си плюли в устите. Като латерни, навити от водещите им офицери, повтарят едно и също: не бях, не съм писал доноси... Ето как витиевато се измъква бившият „главен антикомунист” на СДС, депутатът и конституционен съдия Георги Марков:[10]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">„Много е смешна тази тема. Първо, защото самата комисия излезе с решение, че моето досие е прекратено поради това, че съм напуснал Института за чуждестранни студенти, където работех, за да се издържам 1975-1976 г. Това е било преди 34 г, когато съм бил 25-годишен. Дори да приемем, че нещо съм извършил, което не е така, убиец да бях, щеше да има давност. Второ, много е смешно в България това да се изтъква на преден план, и то без нищо да съм писал собственоръчно. За мен това е един опит да се отклони общественото мнение. Моят случай отдавна е ясен. Самият факт, че държавният глава ме назначи, а след това имаше обжалване от БСП и решение на Конституционния съд, че аз имам морални качества да бъда такъв, е повече от ясно. Според мен на 20-ата година на демокрацията се видя кой какъв е по делата.”[11]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Усетихте ли страха, гузността на агента? Пледира за „давност”! Когато водеше „сините” шествия, изпълваше с крясъците си площадите по време на митингите, защо не съобщи какъв си бил, нещастнико? Какво не ти достигаше, та още тогава не поиска „давност”? Кураж и чест, негоднико, това не ти достигаше. Както и елементарно чувство за вина. Затова водещите офицери изтикаха теб и подобията ти на първата редица на „демократите”. Нямаше как да откажете. Веднъж ченге, завинаги ченге, нали?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Едва ли ще се намери що-годе осведомен читател, който да не е наясно, че агент Николай или Стефан, както тайните милиционери наричали другаря Георги Марков, сам се е предложил на службите, за да живурка сладко под ласкавите в материален смисъл лъчи на тяхното слънце. Точно така, както неколкократно е постъпвал Бочаров. Но и други.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Например „достойният” журналист и „антикомунист” Иво Инджев, знаменосеца на измамната битка срещу друг агент - Гоце.[12] Май в рода на този всеобщ „син” любимец всички до един са членували в „славната” БКП, без изключение. Което не е попречило на Иво или „Ивайло” да се изкара... „безпартиен”.[13] Притежавам копие от автобиографията му, с която е кандидатствал за членство в БКП и е бил приет. Езиците на тези подлеци – слуги на ония служби и на сатаната – изобщо не се вкостеняват от лъжите. Потомственият другар Инджев е скрил партийното си членство, но поради вродената му глупост, без да подозира, е разкрил своя опортюнизъм:</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">„Навремето за един журналист да бъде кореспондент в чужбина беше висш пилотаж, венец на професионалния успех, постижение, подобно на това да си посланик сред дипломатите. За тази позиция журналистите се боричкаха с връзки на най-високо партийно ниво. И това ми се случи на мен, безпартийния, едва 28-годишния, с две мижави години трудов стаж като репортер на бюро и без никакъв житейски и професионален опит и никакви шпионски обучения и школи! Какво трябваше да кажа – не, не искам да ставам секретен сътрудник, ще си стоя прост репортер в БТА, защото ще дойде 10 ноември 1989 г. и това ще се обърне като компромат срещу мен?!”[14]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Всеки сам да направи своите заключения. Господ е отсъдил: „... Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене”.[15] Тези момчета, до един конформисти и опортюнисти, бяха и все така са готови да продадат майките и бащите си за жълти стотинки, стига да се изкачат с едно стъпало по-високо в кариерата. Което им носи и „съкровища”. Те дори не са чували Божия завет, че не бива „да си събират съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но да си събират съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат”.[16]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Румен Петков: Кеворкян и Коритаров - агенти на Държавна сигурност, Тошо Тошев - неПонятия като морал, обич към ближния, почтеност, достойнство няма как да достигнат до съзнанието на същества от рода на настоящите ни „герои”. Те са носители на друга – материалистична, марксистко-ленинска етика. Тя позволява дори убийство в името на успеха на партията или на партиеца.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Познавам десетки журналисти от онова време, които не са и помисляли да се „боричкат с връзки” за кореспондентски постове, нито са преследвали келепира с глиганското упорство на Инджев. Мога да посоча дори племенник на прословутия Георги Боков – да, братовчед на Филип и Ирина Бокови, който не успя да се класира за кореспондент на Агенция „София прес” във Варшава. Не го назначиха, тъй като бе само член на БКП, но не и ченге. Държавна сигурност назначи друг, който впоследствие се писа „демократ” като предметите Петко, Георги и Иво. Тъй че по-добре Бочаров, Марков, Инджев и аналогичните им същества да разказват на старата ми шапка своите приказки за идиоти и наивници. За такива като тях Христо Ботьов е написал:</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">„Патриот е - душа дава</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">за наука, за свобода;</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">но не свойта душа, братя,</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">а душата на народа!</span><br /><br /> <br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">И секиму добро струва,</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">само, знайте, за парата,</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">като човек – що да прави?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">продава си и душата...</span><br /><br /> <br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">И секиму добро струва,</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">само, знайте, за парата,</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">като човек – що да прави?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">залага си и жената.”[17]</span><br /><br /> <br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Опортюнизмът на Бочаровци, Марковци и Инджевци е заложен в характерите им и е усъвършенстван чрез тяхното марксистко-ленинско възпитание. Тъкмо той, присъщите им кариеризъм, алчност и страх са били в основата на тяхното самопредлагане за ченгета, всеки според профила му. След трансформациите от 10 ноември 1989 г. същите личностни „качества”, добре известни на техните водещи офицери, бързо ги превърнаха от комунисти и прислужници на номенклатурата в яростни „противници на тоталитарния режим”. По-рано пак тези същества са се ласкаели от вниманието на комунистическите вождове. После с идентичната готовност да угаждат се присламчиха към „демократите”. По-точно е да се каже, че ги прикрепиха към тях.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">От служба на съветските си господари те се прехвърлиха да слугуват на новите. Даже Инджев бе сред членовете на Инициативния комитет за посещението на американския президент Бил Клинтън у нас?! Един техен поет бе възкликнал: „На всяка власт наемната помия!” Щом като населението масово ги приема за свои ментори, изобщо не бива да се самозаблуждаваме и да очакваме промени към по-добро?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Няма как да не достигнете до справедливия въпрос: Можеше ли да се устои? Обявеният от международната организация „Амнести Интърнешънъл” за политически затворник номер едно на комунизма в България и номер три в Европа Янко Янков ми е разказвал как в следствието и сетне в затвора неколкократно го карали да подпише декларация за сътрудничество на Държавна сигурност.[18] Дори опирали дулото на пистолета в слепоочието му и го заплашвали, че ако не се съгласи, ще го застрелят. Но той не само устоял, но и им отвръщал: „Стреляйте, никога няма да стана мръсник като вас!” Всичко е въпрос на нравственост, светоглед и чувство за чест.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">ПОСТАНОВЛЕНИЕ За прекратяване на наказателно производствоНескромно ще допълня със своя личен опит. Докато работех по разпределение (имаше такъв задължителен за „обикновените хора”[19] институт), от местния Районен комитет на БКП бяха „отпуснали” място за приемане на партиец с висше образование. Като единствен млад висшист ми предложиха да стана член на партията. При това моят пряк началник бе и партиен секретар.[20] Отказах му, без да увъртам с реплики от типа „още не съм заслужил” и пр. глупости. Рекох: „Ако приема, татко ще се обърне в гроба.” След което моят шеф ме предупреди: „Ако не приемеш, нищо няма да излезе от теб. Ще си останеш редови служител.” Но не ме издаде. Докато „демократите”, с които понастоящем се занимаваме, са клеветили и пак ще предават.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Стана така, както предвиди моят шеф. Това въобще не ме е тревожило, знаех правилата. Никога не съм искал да градя кариера, а пък и през ум не ми е минавало да го правя на гърба на другите – чрез доноси и служене на Държавна сигурност. Днес само комплексари, крайно увредени мозъци или люде, изпълняващи поръчки, могат да изрекат свернословието, че някога съм бил зависим от нещо. Е, не станах директор или заместник-главен редактор на БТА, главен редактор на „демократични” всекидневници, водещ в една от медиите на същите служби – bTV... Нито алчно червени „литературни критици” от комунистическата еврейска организация „Шалом” представят книгите ми. С риск да досадя, повтарям: Въпрос на морал. За мен и близките ми е най-важно спокойно да гледаме хората в очите и да не се притесняваме от бъдещата си среща със Създателя. За въпросните другари-господа вярата в Бога е „опиум”. Така ги учеше техният любим идеолог Мордехай Мозес Леви – Карл Маркс.</span><br /><br /> <br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Да работиш против Америка от... любов към нея</span><br /><br /> <br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">От „Предложението относно пътуването на Петко Димитров Бочаров и съпругата му до Австрия и Италия” от 11 юни 1968 г. узнаваме за какво е бил използван агент „Иванов” – Петко Бочаров. Той е бил „насочен за работа по английска и американска линия. Същият „е взел активно участие в разработката[21] на агента на чуждото разузнаване – (... задраскано, но разкрито: Драгомир Желев Ганчев), като е способствал за разобличаването му като такъв и изпращането му на съд.[22] Работил е по редица други разработки на лица завършили американския колеж. Сведенията му са имали оперативна стойност и при проверка са се оказали верни. В последствие същият е използван по временно пребиваващи чужди граждани у нас и отделни дипломати от капиталистически легации.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Сведенията му са имали оперативна стойност, бил е винаги о ективен[23] и прецизен в изпълнението на поставените му задачи. Проявявал е желание за работа [за донасяне] и инициативност.[24]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">През 1966 година „Иванов” е насочен за работа по дипломатите от Американската легация. Същият посредством (... задраскано, но разчетено: Кръстан Дянков[25]) от БТА установи контакт с посланика на посолството, културния аташе (... задраскано), секретарите (... задраскано) и (... задраскано), военният аташе, секретарката (... задраскано – разкрито: Рууп).</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">По наши указания той поддържа особено тесен контакт с културния аташе (... задраскано). Вторият секретар при посолството (... задраскано) също се стреми да се сближи с него за да го използва за набиране на информации по отделни интересуващи го въпроси.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">(... Задраскано) му възлага превода на американския културен преглед, а също така на някои допълнителни материали. С наше съгласие плащането за преводите, правени от „Иванов” се извършва във Виена в долари.”[26]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Само онези, които не са живели по времето на държавния капитализъм с еднопартийното тоталитарно управление на комунистите, няма да схванат на какво огромно доверие от страна на Държавна сигурност се е радвал Петко Бочаров. Както трудно ще асимилират огромните привилегии, които е заслужил с преданата си служба на терористичния комунистически режим. Като например да получава възнаграждения за доносите си в долари, при това във... виенска банка!</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Сега иде ред на препоръката ми да запомните онази фраза, че „задържането” на Бочаров в края на четиридесетте години на миналия век „вече било известно на американците”. На колко богове се е кланял другарят „да, ама не”[27]? Или това за пореден път доказва, че „двете системи” работеха по общ план и в синхрон. А Студената война беше необходима на левитския Интернационал, за да трупа богатства на гърба на народите.[28] Тази виртуална политико-театрална постановка продължи близо половин век.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Работил е по редица други разработки на лица завършили американски колежРедно е да се запитаме: Къде отиват твърденията на Бочаров, че не е бил агент, след признанието на офицерите от репресивните секретни служби на БКП как той „е взел активно участие в разработката на агента на чуждото разузнаване” Драгомир Желев Ганчев, „като е способствал за разобличаването му като такъв и изпращането му на съд”. Нали си представяте какво е станало с този човек, който, без да е бил наясно с подробностите, известни ни днес, на практика се е борил срещу едно чудовищно зло – комунизма? Едва ли е оцелял. Ако все пак е успял, най-вероятно или също е бил вербуван, или е бил обречен на затвор и доживотна мизерия. Всичко това – благодарение на безчестника Бочаров. Предоставям на вас да коментирате неговата тъй безсрамно афиширана настояща „любов към Америка”.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Спомняте ли си гордото изпъчване на Бочаровите гърди: „А тези, които ме познават, знаят, че никому не съм сторил зло и че няма нищо, от което да се срамувам.” В продължението ще видим дали е било така. Вече знаете за една жертва на неговата подлост. Отново подчертавам: Подхвърлиха ни само трохи от лъвската трапеза на ченгесарския доноснически разгул. Най-важното продължава да лежи скрито в архивите на онези, които задкулисно дърпат конците на марионетките във всички области на живота у нас. И служат на Интернационала.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"> Следва.</span><br /><br /> <br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">* * *</span><br /><br /> <br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">От форумите...</span><br /><br /> <br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Кой казва, че у нас няма умни и мислещи хора? Такива дал Господ, но са твърде малко и напълно пренебрегнати. Ето един текст, излял се от душа, както се казва. На анонимен читател от Плевен:</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">„Когато дойде 10 ноември, бяхме пияни от щастие. Край на властта на простотията. И аз, като Лукчо, на 13 юни 1990-а разбрах, че тази страна няма бъдеще. Тогава плаках вечерта в Плевен, защото нашият човек Ст. Аврамов загуби от Луканов. СДС загуби първите избори, въпреки невероятната еуфория преди това. После „нашият човек” се оказа шестак, а след това директно мина към комунистите.Тогава разбрах, че има нещо сбъркано в чипа на мнозинството. Емигрирах на края на света и се върнах, когато СДС спечели „с малко, но завинаги”. Всички до един ни предадоха – мислех си. Мислех си, че трябва да остана тук и да се боря. И така загубих 19 години от живота си във вътрешно израстване (усещате ли иронията). Само да вземем един път властта, да очистим страната от комунизма – миналото е виновно, комунизмът съсипа всичко. И това време дойде. Костов казваше – няма да ви предадем. И построи комунизма за себе си и неколцина около него. Разбрах, че „нашите” не са по различни от другите, видях на работата си такива неща – как почтени и свестни хора биват принудени да бъдат съвсем други, как ги мачкат битът и средата, как външната показност се разминава с вътрешната същност.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Абсолютно всичко, в което съм вярвал, се оказа лъжа. Няма нещо, в тази страна, което да е нормално – мошеници просперираха, свестните се сриваха. У нас стана като [във] филма “Waterworld” – сушата е вода, средата е обърната, нормалноста е сменена –лошите са O.K., добрите – аут, само пушачите си джиткат със скутери с надпис полиция.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Тогава, на стари години, емигрирах отново. Ако ви кажа на колко бях, няма да повярвате – сега се чувствам отлично. Светът е голям и спасение дебне отвсякъде, стига да го поискаш.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Връщам се всяка година за [по] няколко седмици. Първата година не бях много шокиран. Тази година, обаче, се потресох. Нещата са толкова зле, но само ако имаш база са сравнение, можеш да разбереш. Не порутенитe сгради и тук-там между тях билдинги, като в бананова република. Не дупките по пътищата, не катаджиите на гюме. Не че международният път няма маркировка. Не че навсякъде е обрасло с метър и петдесет [като в] джунгла. Не скъпотията до дупка на фона на много по-малките доходи. Не че кафенетата са пълни (улиците – също) с фолк звезди, мутри и несретници, а телевизиите от сутрин до вечер говорят за политика; министри се разкарват от една в друга и всичко се занимава с празно облайване. Не просяците, окаяните пенсионери навсякъде, намръщените и унили хора, беднотията, мизерията, мизерията... И циганите. Маранята, прахолякът и автомобилните газове. И кучета, кучета...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Потресох се от тази всеобща безрадостност. Безнадеждност, отчаяние – повсеместно. Всичко е наистина отдавна загубено. Има само един изход – спасение навън, поединично – и забрава.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Тогава проумях нещо, за което ми трябваха десетилетия. И възможност за сравнение, с ония, другите: Външният свят САМО отразява вътрешния.”[29]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[1] Декларация от Петко Д. Бочаров за доброволно сътрудничество на Държавна сигурност, гр. Сталин [Варна], 7 август 1946 г., в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[2] Вж. Инспектор М. Костов – Рапорт до другаря началник на Отдел ІІ, Относно: Задържането на Петко Бочаров, преводач при канцеларията на американските военни аташета, София, 13.VІ.1949 г., стр. 1, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[3] Секретен сътрудник.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[4] Инспектор М. Костов – вече цит. съч, стр. 1. Правописът запазен.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[5] Предложение относно: пътуването на Петко Димитров Бочаров и съпругата му до Австрия и Италия от началника на отделение ІІ на Комитета за държавна сигурност майор (... подпис, труден за разчитане), Държавна сигурност, София, 6 юни 1968 г., утвърдено отот началника на отдел І, управление ІІ на Комитета за държавна сигурност, София, 11 юни 1968 г., стр. 1, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[6] Инспектор М. Костов – Рапорт до другаря началник на Отдел ІІ, Относно: Задържането на Петко Бочаров, преводач при канцеларията на американските военни аташета, вече цит. док. Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[7] Валентина Петкова – „Лежах като криминален престъпник в затвора”, в. „Труд”, София, неделя, 21 февруари 2010 г., online: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=386473</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[8] Три имена: Тошко Николов Тошев. Дата на раждане : 07.12.1942 г. Място на раждане: с. Дриново, обл. Търговище. Вербувал го служител: о. р. Димитър Даскалов на 17.04.1975 г., регистриран на 06.05.1975 г. Ръководил го служител: о. р. Димитър Даскалов; о. р. Георги Ламбов. Структури, в които е осъществявано сътрудничеството СГУ на МВР-ДС-II-II; СГУ на МВР-ДС-I-II. Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник: съдържател на явочна квартира. Псевдоними: Бор. Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1: Рег. дневник; картон обр. 6; писмо вх. № 1663/ 28.03.1990 г. за унищожаване материалите на Я/К "Бор". Снемане от действащия оперативен отчет: 1990 г. Публична длъжност или публична дейност: Собственик в "Медиа холдинг" АД и директор от 1997 г.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[9] Екип на Mediapool – „Проверка на Комисията по досиетата в печата потвърди: Тодор Батков и Петко Бочаров са вербувани от ДС”, Mediapool, София, 17 Февруари 2010 г., online: http://www.mediapool.bg/show/?storyid=162030; „Петко Бочаров на 90 години? Не, ама да!”, Vesti.bg, София, 19 февруари 2009 г., online: http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=1275231</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[10] Три имена: Георги Евдокиев Марков. Дата на раждане: 20.03.1950 год. Място на раждане: гр. София. Вербувал го служител: Иван Василев на 06.12.1972 г. Ръководил го служител: Иван Василев, о. р. Жечев. Структури, в които е осъществявано сътрудничеството: МВР-Софийско градско управление, отдел ІІ-Държавна сигурност; управление VІ-ДС, отдел ІІ, отделение ІІІ. Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството: агент. Псевдоними: Николай, Стефан. Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1: Картон обр. 4; рег. дневник; лично дело № ІА-23070; документи от ръководилия го щатен служител – предложение за вербовка, рапорт от вербовка, регистрационна бланка за картотекиране като сътрудник; протокол за унищожаване № 76 от 18.06.1990 г. на работно дело № ІР-7746. В дело № 8093, открито на 06.09.1972 г. и приложено в архив под № ІІІ раз. 32465, се намира сведение от агент „Николай” относно обект на ДОП „Скакалеца”, прието на 07.12.1972 г. от ст. лейт. Иван Василев в СГУ-МВР, отдел 02, отделение 03, линия „Подготовка и бягство от НРБ”. Снемане от действащия оперативен отчет: На 17.04.1976 год. от VІ-ДС. Публична длъжност или публична дейност: Народен представител във Великото народно събрание. Народен представител в 36-о Народно събрание.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[11] „Георги Марков: Досието ми в ДС е прекратено преди 34 години”, Интервю на Румяна Стефанова, БЛИЦ, Информационна агенция БЛИЦ, Blitz.bg, София, 14 декември 2009 г., online: http://www.blitz.bg/news/article/65979</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[12] Предстои да „изгрее” в рубриката „Епопея на негодниците”.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[13] Надя Костова – „Как Иво Инджев стана агент на ДС”, в. „Уикенд”, брой 47 (367), София, 20 - 26 ноември 2010 г., стр. 22.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[14] Пак там. Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[15] „От Матея свето Евангелие”, гл. 19, ст. 21.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[16] Пак там, гл. 6, ст. 19-20.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[17] Христо Ботев – „Патриот”, в. „Будилник”, Букурещ, 1873 г.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[18] Държавна сигурност извърши гнусно престъпление срещу Янко Янков. Нейните „достойни” офицери са взели документите от делото (досието) на негов съименник, служил като агент „Кирилов”, и са ги поставил в папка, със същото име, но с рождената дата на политзатворника и депутата от Великото народно събрание. Битката на Янко Янков за истината се превърна в цяла епопея. След 14 години упорство, съсипани нерви, похарчени много пари, графологична експертиза, извършена от най-добрия специалист в МВР, доказа, че агентурното минало, което му бяха приписали, няма нищо общо с него. Нито един от документите от папката на агент „Кирилов” по никакъв начин не е свързан с Янко Янков. Той заведе дело срещу МВР. Прокуратурата го прекрати, понеже не успя „да намери извършителя”. Обаче призна, че „неизвестно лице от Министерството на вътрешните работи... между м. януари 1978 г. и м. Април 1980 г. е злоупотребило със служебното си положение,... като е извършило манипулации с документи, съдържащи се в оперативно дело – лично дело... на Агент „Кирилов”... и т. нар. работно дело... на Агент „Кирилов”,... с цел да причини другиму вина – на гражданското лице Янко Николов Янков, и от това произлезли вредни последици.” (Вж. факсимиле.) Макар съответните „компетентни” органи, в т.ч. Комисията „Евтимов”, да разполагат с цялата документация по престъплението срещу Янко Янков, те периодично продължават да го обявяват за агент „Кирилов”. В края на юни 2010 г. неизвестни лица го пребиха посред бял ден пред Съдебната палата в София. Допускате ли, че всичко това е случайно? Тези факти не потвърждават ли, че нито комунизмът, нито комунистите с техните престъпни репресивни тайни служби са си отишли?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[19] Дори редовите членове на БКП имаха предимства пред безпартийните. Какво да обсъждаме номенклатурата, която живееше в друг, затворен и недостъпен за „обикновените хора” лъскав и безметежен свят.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[20] Синовете му са живи и неотдавна, при случайна среща на улицата, единият от тях ми припомни този епизод, разказан му от неговия покоен баща.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[21] Продължително събиране на факти и доказателства за лице или група хора чрез проследяване, подслушване, използване на секретни сътрудници (агенти) и пр. с цел прекъсването или предотвратяването на престъпна дейност. Прикомунистическия режим всяко дори и най-дребно несъгласие с „линията на партията” бе смятано за престъпление срещу Народната република.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[22] Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[23] Навярно офицерът от ДС, съставил предложението, е искал да напише „обективен”, но не се е получило. Случва се.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[24] Сигурно сам е предлагал срещу кои „врагове на народа” да донася.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[25] Преводач от английски, носител на комунистически награди, също станал пръв „демократ”. Агент на Държавна сигурност, което личи и от този документ.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[26] Предложение относно: Пътуването на Петко Димитров Бочаров и съпругата му до Австрия и Италия, Държавна сигурност, София 11 юни 1968 г. , в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Правописът запазен. Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[27] Тази фраза не е Бочарово изобретение. Открадната е от британския печат, до който имал свободен достъп. Нали помните неговото гордо признание, че бил по-информиран от Тодор Живков?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[28] Вж. Георги Ифандиев – „Десетоноемврийска приказка ІІ: Как Интернационалът наля основите на комунистическия капитализъм”, „Форумът”, forumat-bg.com, София, неделя, 14 Ноември 2010 г., online: http://www.forumat-bg.com/politika/947-desetonoemvrijska-prikazka-; повече в: Георги Ифандиев – „Името на звяра: Продължение на „Чудовището”, ИК „Огледало”, София, 2010 г.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[29] Читателски коментар от 02:29:17 часа в сряда, 10 ноември 2010 г. към: Иво Христов – „10 ноември и поколението дезертьор”, в. „Сега”, segabg.com, София, сряда, 10 ноември 2010 г., автор: Зе Мария, online: http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=7491&sectionid=5&id=0000901 Подч. мое. </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">...</span><br /><br /><table style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;" class="contentpaneopen"> <tbody><tr> <td class="contentheading" width="100%"> <span class="contentpagetitle"> Епопея на негодниците</span><br /><br /> </td> <td class="buttonheading" align="right" width="100%"> <br /> </td> </tr> </tbody></table> <table class="contentpaneopen"><tbody><tr style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"> <td valign="top"> <span class="small"> Написано от Георги Ифандиев </span> <br /><br /></td> </tr> <tr style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"> <td class="createdate" valign="top"> Вторник,14 Декември 2010<br /><br /></td> </tr> <tr> <td valign="top"> <div style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;" class="ultimatesbplugin_top"> </div><p style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;" align="center"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Vigo/g.ifandiev1.jpg" alt="Георги Ифандиев" title="Георги Ифандиев" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="208" width="200" />ПРОФЕСИЯ ДОНОСНИК: ПЕТКО БОЧАРОВ – 65 ГОДИНИ В ЗАНАЯТА</p> <p style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;" align="center">Част ІІ – БЕЗ СЪВЕСТ И БЕЗ МИЛОСТ</p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">В първата част на този разказ установихме, че Петко Бочаров лъже. Мами постоянно и безочливо като дърт комунист. Стана ясно, че още преди 9 септември 1944 г., вече завършила семестриално право, вместо да търси изяви на юридическото поприще, което да му помогне за една бъдеща кариера, тази издънка на „<i>богато семейство</i>” се хваща на работа като „<i>домакин и преводач</i>” в японската легация. Което ни наведе на мисълта, че е възможно Бочаров да е шпионирал в полза на Съюзниците. На същите Съюзници, които през това време съвсем безпричинно сееха от въздуха бомбена смърт над столицата на Царство България, както и над други градове. Навярно Бочаров е обслужвал съветското посолство – единствената действаща съюзническа дипломатическа мисия по онова време у нас.</p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">И докато достойни българи като поручиците Лука Обрейков, Георги Кюмюрджиев, Йордан Тодоров, Иван Т. Стефанов, подпоручиците Митьо Дисов, Павел Павлов, Христо К. Цанков, Иван Бонев, капитаните Димитър Списаревски, Тома Боев, Атанас Кръстев, Симеон Михайлов, Георги Гочев, Йордан Кубадинов, Иван Бояджиев, Любен Кондаков, Димитър Ст. Попов, Веселин Рачев, Христо Арнаудов, Виктор Атанасов, фелдфебелите Георги Кюмюрджиев и Цвятко М. Загорски, са загивали геройски в небето над България в защита на Отечеството, най-вероятно Петко „патриотично” е донасял новини от японската легация на Съюзниците. И то може би на Съветите, които единствени са имали посолство в София. Предавал е родината и съотечествениците си. Целият му нататъшен живот ни да основание да допуснем, че е го е правил за пари и лек живот.</p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Също така узнахме, че въпреки дългогодишното отричане, Бочаров е членувал в БКП. И макар до ден днешен да лъже, че не е бил агент на репресивните тайни служби на болшевишкия режим, се оказа един от най-дългогодишните секретни сътрудници, воден от цели тринадесет офицери и подписвал доносите си с три псевдонима – рекордьор! На всичко отгоре го изобличихме в измамите му, че уж бил вербуван зорлем. Нищо подобно – оказа се, че непосредствено след 9 септември 1944 г. сам и „<i>доброволно предложил сътрудничеството си на Държавна сигурност за опазването и затвърдяването на Отечественофронтовската власт</i>”.[1]</p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Не на последно по важност място разбрахме, че „<i>най-дългогодишният действащ журналист на планетата</i>”, за какъвто се самопровъзгласи нещото Петко, е лежал в затвора не по политически причини, а заради криминално престъпление – опит за подкупване на съдия.</p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"> </p> <p style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;" align="center">Гьонсуратът (brazen-face) „американофил”</p> <p style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"> </p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"><span class="jcepopup"><span style="margin: 5px 10px 0px 0px; float: left; width: 325px; height: 376px; padding: 0px; border: 0px none rgb(19, 92, 174);" class="jcemediabox-zoom-span"><img style="margin: 0pt; padding: 0pt; float: none; border: medium none;" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/027/100a.jpg" alt="Петко Бочаров: В БТА бях по-информиран от Тодор Живков" title="Петко Бочаров: В БТА бях по-информиран от Тодор Живков" height="376" width="325" /></span></span>До ден днешен Бочаров тръби наляво и надясно как лошите комунисти го вербували насила. От самата му декларация ни е известно, че той сам си „<i>предложил услугите</i>”. На 13 юни 1949 г. някакъв инспектор от Държавна сигурност на име М. Костов е внесъл до началника на Отдел ІІ-и „Рапорт”. Той е относно: „<i>Задържането на Петко Бочаров, преводач при канцеларията на американските военни аташета</i>”.[2] В него се обяснява, че след като Бочаров бил поканен от американските военни аташета „<i>да постъпи като преводач при същите, е бил проверяван. По време на среща с прокурор от Главна прокуратура инспекторът от ДС М. Костов разбрал, че „Бочаров е обвинен в престъпно деяние – даване на рушвет от 100 000 [лева] на един от съдиите изпълнители за освобождаване от отговорност престъпното деяние на (... задраскано – става дума за брата на Петко Бочаров). При тая среща с др. прокурор (...задраскано) му съобщих, че по отношение на П. Бочаров службата има известни интереси и затова го помолих от името на службата да не се пристъпва към неговото задържане без да ни уведомят, на което др. прокурор се съгласи (в случая службата имаше намерение да изчака назначаването на П. Бочаров в американската легация и след това да пристъпи към секретното му задържане и вербовка). След няколко дена, обаче, П. Бочаров сам дойде в службата и предложи своето сътрудничество. При разпита му, обаче, той скри някои факти, като отиването му в легацията и разкриването си като с.с.</i>[3]<i> на ДС пред прокурора (... задраскано), когато е бил поканен от същия да се яви там. При това положение Бочаров бе вербован и след седмица постъпи на работа в американската легация.</i></p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"><i>В досегашната си работа като с.с. на службата той проявява интерес и</i><i> старание.</i></p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"><i>Поради възможността му да се сприятелява с американците имаше изгледи да стане добър сътрудник, на ДС.</i>”[4]</p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">По онова време Държавна сигурност, чиито сътрудник Бочаров става по собствено желание още през 1946 г., е само тайна политическа милиция. Разузнаването и контраразузнаването са в отделни служби. Явно Отдел ІІ е бил контраразузнаването или военното контраразузнаване. (Все пак става дума за американска военна мисия.) Затова се е налагало повторното вербуване на днешния „демократ”.</p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Това личи и от друг пасаж от наличните документи, свързани с „<i>живота и творчеството</i>” на безочливото ченге. Във вече цитираното „Предложение относно: пътуването на Петко Димитров Бочаров и съпругата му до Австрия и Италия”, внесено през годината на т. нар. Пражка пролет – 1968-а, четем: „<i>Бочаров е станал доброволен сътрудник на службите през 1946 година по времето когато е работил като управител във вилите на Британската мисия във Варна. Преди това като служител в Японската легация в София е бил ползван от РО на връзка при др. Страхил Николов.</i>”[5]</p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">За пореден път се убеждаваме: Бочаров сам се е предлагал и за разлика от настоящите си лъжливи твърдения е получавал висока оценка за своето досничество – „<i>проявява интерес и старание</i>”. Както виждате, ченгетата са съжалявали, че изпускат един „<i>добър сътрудник</i>”. Как се връзва всичко това със сегашното му поведение на отявлен „антикомунист”, възхваляващ Запада? И що за същества са онези, които го приемат и дори му вярват – на него, професионалния лъжец?</p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"><span class="jcepopup"><span style="margin: 5px 10px 0px 0px; float: left; width: 325px; height: 67px; padding: 0px; border: 0px none rgb(19, 92, 174);" class="jcemediabox-zoom-span"><img style="margin: 0pt; padding: 0pt; float: none; border: medium none;" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/027/102a.jpg" alt="Справка за Петко Бочаров" title="Справка за Петко Бочаров" height="67" width="325" /></span></span>Ала тук се сблъскваме с непълното разкриване на тайните на комунистическите репресивни секретни служби. Споменава се, че докато е шпионирал японската легация в полза на Разузнавателното отделение, той е бил „на връзка” – на подчинение – на офицер на име Страхил Николов. Такъв не фигурира в картончето на службите, което Комисията „Евтимов” обнародва. Което красноречиво говори: узнаваме само някои от тайните. С огромна доза правдоподобност може да се твърди: научаваме незначителна част от отблъскващата скрита дейност на негодниците, при това със сигурност най-маловажната. Маса агенти продължават да бъдат укривани. Понастоящем мнозина от тях „<i>са се поставили в услуга</i>” на действащите „демократични” и на задгранични секретни организации.</p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Също така от цитираните документи става ясно, че в началото на комунистическото робство лявата ръка на другарите не е знаела какво върши дясната. Това личи от „Рапорта”. До срещата си с прокурора споменатият негов съставител инспектор М. Костов изглежда не е знаел за Бочаровите ангажименти с Държавна сигурност. Освен това той подчертава, че „<i>Бочаров бил извикан от прокуратурата и задържан без за това, обаче, да ни уведомят, като задържането му е вече известно на американците</i>”.[6]</p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Важно е да запомните последното. По-нататък ще разберете защо. Освен това проглеждаме, че тогава нашият настоящ „американофил” е бил готов да шпионира любимите си американци и да донася наученото от тях на комунистическото контраразузнаване.</p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"> </p> <p style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;" align="center">Откровенията на мерзавците</p> <p style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"> </p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Вещта Бочаров сама си задава въпроса: „<i>Защо ми е обидно да ме наричат агент?</i>” И на часа си отговаря: „<i>По простата причина, че не съм бил такъв.</i>”[7] Вече знаете истината. Но наглостта на мръсника е безгранична. Година преди това интервю във в. „Труд”, медията на друг дългогодишен агент на Държавна сигурност Тошко Тошев[8] пак му е дала думата:</p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">„<i>Ще се почувствам наново омърсен, ако взема сега да обяснявам колко любезно лично аз бях навремето посъветван да сътруднича. Но да, бях сътрудник с подписана клетвена декларация, че и на най-близките си няма да кажа. Началото беше преди петдесет и шест години, а когато престанаха да ме търсят, бе преди четиридесет години. Сега научавам термина „свален от отчет”. Свален, ама все нещо останало, нали я картонче, я нещо друго, така че петното „агент” няма да ме отмине. </i></p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"><i>Тогава защо пък да не поема аз инициативата и да си го лепна сам, просто за да видя как зяпват лешоядите. А тези, които ме познават, знаят, че никому не съм сторил зло и че няма нищо, от което да се срамувам. А на другите, които биха се запитали защо съм се съгласил с любезната покана да сътруднича, ще им препоръчам да намерят някой дядо или баба, учили и завършили преди войната Американския колеж (като мен) и все още неизкуфели (като мен), и да ги питат какво е било у нас през 1952 г., например...</i>”[9]</p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"><span class="jcepopup"><span style="margin: 5px 10px 0px 0px; float: left; width: 325px; height: 67px; padding: 0px; border: 0px none rgb(19, 92, 174);" class="jcemediabox-zoom-span"><img style="margin: 0pt; padding: 0pt; float: none; border: medium none;" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/027/102a.jpg" alt="Бочаров е станал доброволен сътрудник" title="Бочаров е станал доброволен сътрудник" height="67" width="325" /></span></span>Дали нещото Петко наистина „<i>никому не е сторил зло</i>”, ще разберем след малко и в следващата част на тази поредица. А дали „<i>няма нищо, от което да се срамува</i>”, е въпрос на морал и съвест. Предметите са лишени от такива висши духовни качества. Нима греша, като оприличавам „героя” на този разказ на вещ?</p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">В случая повече ме интересува наистина ли Бочаров е бил „<i>любезно поканен да сътрудничи</i>”, както иронично декларира. Един вид – заплашвали са го. И в интервюта по телевизията той е заявявал, че не е имало как да откаже на службите. Ченгетата сякаш са си плюли в устите. Като латерни, навити от водещите им офицери, повтарят едно и също: не бях, не съм писал доноси... Ето как витиевато се измъква бившият „главен антикомунист” на СДС, депутатът и конституционен съдия Георги Марков:[10]</p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">„<i>Много е смешна тази тема. Първо, защото самата комисия излезе с решение, че моето досие е прекратено поради това, че съм напуснал Института за чуждестранни студенти, където работех, за да се издържам 1975-1976 г. Това е било преди 34 г, когато съм бил 25-годишен. Дори да приемем, че нещо съм извършил, което не е така, убиец да бях, щеше да има давност. Второ, много е смешно в България това да се изтъква на преден план, и то без нищо да съм писал собственоръчно. За мен това е един опит да се отклони общественото мнение. Моят случай отдавна е ясен. Самият факт, че държавният глава ме назначи, а след това имаше обжалване от БСП и решение на Конституционния съд, че аз имам морални качества да бъда такъв, е повече от ясно. Според мен на 20-ата година на демокрацията се видя кой какъв е по делата.</i>”[11]</p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Усетихте ли страха, гузността на агента? Пледира за „<i>давност</i>”! Когато водеше „сините” шествия, изпълваше с крясъците си площадите по време на митингите, защо не съобщи какъв си бил, нещастнико? Какво не ти достигаше, та още тогава не поиска „<i>давност</i>”? Кураж и чест, негоднико, това не ти достигаше. Както и елементарно чувство за вина. Затова водещите офицери изтикаха теб и подобията ти на първата редица на „демократите”. Нямаше как да откажете. Веднъж ченге, завинаги ченге, нали?</p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Едва ли ще се намери що-годе осведомен читател, който да не е наясно, че агент Николай или Стефан, както тайните милиционери наричали другаря Георги Марков, сам се е предложил на службите, за да живурка сладко под ласкавите в материален смисъл лъчи на тяхното слънце. Точно така, както неколкократно е постъпвал Бочаров. Но и други.</p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Например „достойният” журналист и „антикомунист” Иво Инджев, знаменосеца на измамната битка срещу друг агент - Гоце.[12] Май в рода на този всеобщ „син” любимец всички до един са членували в „славната” БКП, без изключение. Което не е попречило на Иво или „Ивайло” да се изкара... „<i>безпартиен</i>”.[13] Притежавам копие от автобиографията му, с която е кандидатствал за членство в БКП и е бил приет. Езиците на тези подлеци – слуги на ония служби и на сатаната – изобщо не се вкостеняват от лъжите. Потомственият другар Инджев е скрил партийното си членство, но поради вродената му глупост, без да подозира, е разкрил своя опортюнизъм:</p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">„<i>Навремето за един журналист да бъде кореспондент в чужбина беше висш пилотаж, венец на професионалния успех, постижение, подобно на това да си посланик сред дипломатите. За тази позиция журналистите се боричкаха с връзки на най-високо партийно ниво. И това ми се случи на мен, безпартийния, едва 28-годишния, с две мижави години трудов стаж като репортер на бюро и без никакъв житейски и професионален опит и никакви шпионски обучения и школи! Какво трябваше да кажа – не, не искам да ставам секретен сътрудник, ще си стоя прост репортер в БТА, защото ще дойде 10 ноември 1989 г. и това ще се обърне като компромат срещу мен?!</i>”[14]</p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Всеки сам да направи своите заключения. Господ е отсъдил: „<i>... Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене</i>”.[15] Тези момчета, до един конформисти и опортюнисти, бяха и все така са готови да продадат майките и бащите си за жълти стотинки, стига да се изкачат с едно стъпало по-високо в кариерата. Което им носи и „съкровища”. Те дори не са чували Божия завет, че не бива „<i>да си събират съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но да си събират съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат</i>”.[16]</p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"><span class="jcepopup"><span style="margin: 5px 10px 0px 0px; float: left; width: 325px; height: 267px; padding: 0px; border: 0px none rgb(19, 92, 174);" class="jcemediabox-zoom-span"><img style="margin: 0pt; padding: 0pt; float: none; border: medium none;" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/027/103a.jpg" alt="Румен Петков: Кеворкян и Коритаров - агенти на Държавна сигурност, Тошо Тошев - не" title="Румен Петков: Кеворкян и Коритаров - агенти на Държавна сигурност, Тошо Тошев - не" height="267" width="325" /></span></span>Понятия като морал, обич към ближния, почтеност, достойнство няма как да достигнат до съзнанието на същества от рода на настоящите ни „герои”. Те са носители на друга – материалистична, марксистко-ленинска етика. Тя позволява дори убийство в името на успеха на партията или на партиеца.</p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Познавам десетки журналисти от онова време, които не са и помисляли да се „боричкат с връзки” за кореспондентски постове, нито са преследвали келепира с глиганското упорство на Инджев. Мога да посоча дори племенник на прословутия Георги Боков – да, братовчед на Филип и Ирина Бокови, който не успя да се класира за кореспондент на Агенция „София прес” във Варшава. Не го назначиха, тъй като бе само член на БКП, но не и ченге. Държавна сигурност назначи друг, който впоследствие се писа „демократ” като предметите Петко, Георги и Иво. Тъй че по-добре Бочаров, Марков, Инджев и аналогичните им същества да разказват на старата ми шапка своите приказки за идиоти и наивници. За такива като тях Христо Ботьов е написал:</p> <p style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">„<i>Патриот е - душа дава</i></p> <p style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"><i>за наука, за свобода;</i></p> <p style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"><i>но не свойта душа, братя,</i></p> <p style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"><i>а душата на народа!</i></p> <p style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"><i> </i></p> <p style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"><i>И секиму добро струва,</i></p> <p style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"><i>само, знайте, за парата,</i></p> <p style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"><i>като човек – що да прави?</i></p> <p style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"><i>продава си и душата...</i></p> <p style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"><i> </i></p> <p style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"><i>И секиму добро струва,</i></p> <p style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"><i>само, знайте, за парата,</i></p> <p style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"><i>като човек – що да прави?</i></p> <p style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"><i>залага си и жената.</i>”[17]</p> <p style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"> </p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Опортюнизмът на Бочаровци, Марковци и Инджевци е заложен в характерите им и е усъвършенстван чрез тяхното марксистко-ленинско възпитание. Тъкмо той, присъщите им кариеризъм, алчност и страх са били в основата на тяхното самопредлагане за ченгета, всеки според профила му. След трансформациите от 10 ноември 1989 г. същите личностни „качества”, добре известни на техните водещи офицери, бързо ги превърнаха от комунисти и прислужници на номенклатурата в яростни „противници на тоталитарния режим”. По-рано пак тези същества са се ласкаели от вниманието на комунистическите вождове. После с идентичната готовност да угаждат се присламчиха към „демократите”. По-точно е да се каже, че ги прикрепиха към тях.</p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">От служба на съветските си господари те се прехвърлиха да слугуват на новите. Даже Инджев бе сред членовете на Инициативния комитет за посещението на американския президент Бил Клинтън у нас?! Един техен поет бе възкликнал: „<i>На всяка власт наемната помия!</i>” Щом като населението масово ги приема за свои ментори, изобщо не бива да се самозаблуждаваме и да очакваме промени към по-добро?</p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Няма как да не достигнете до справедливия въпрос: Можеше ли да се устои? Обявеният от международната организация „Амнести Интърнешънъл” за политически затворник номер едно на комунизма в България и номер три в Европа Янко Янков ми е разказвал как в следствието и сетне в затвора неколкократно го карали да подпише декларация за сътрудничество на Държавна сигурност.[18] Дори опирали дулото на пистолета в слепоочието му и го заплашвали, че ако не се съгласи, ще го застрелят. Но той не само устоял, но и им отвръщал: „<i>Стреляйте, никога няма да стана мръсник като вас!</i>” Всичко е въпрос на нравственост, светоглед и чувство за чест.</p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"><span class="jcepopup"><span style="margin: 5px 10px 0px 0px; float: left; width: 325px; height: 244px; padding: 0px; border: 0px none rgb(19, 92, 174);" class="jcemediabox-zoom-span"><img style="margin: 0pt; padding: 0pt; float: none; border: medium none;" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/027/104a.jpg" alt="ПОСТАНОВЛЕНИЕ За прекратяване на наказателно производство" title="ПОСТАНОВЛЕНИЕ За прекратяване на наказателно производство" height="244" width="325" /></span></span>Нескромно ще допълня със своя личен опит. Докато работех по разпределение (имаше такъв задължителен за „<i>обикновените хора</i>”[19] институт), от местния Районен комитет на БКП бяха „отпуснали” място за приемане на партиец с висше образование. Като единствен млад висшист ми предложиха да стана член на партията. При това моят пряк началник бе и партиен секретар.[20] Отказах му, без да увъртам с реплики от типа „още не съм заслужил” и пр. глупости. Рекох: „<i>Ако приема, татко ще се обърне в гроба.</i>” След което моят шеф ме предупреди: „<i>Ако не приемеш, нищо няма да излезе от теб. Ще си останеш редови служител.</i>” Но не ме издаде. Докато „демократите”, с които понастоящем се занимаваме, са клеветили и пак ще предават.</p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Стана така, както предвиди моят шеф. Това въобще не ме е тревожило, знаех правилата. Никога не съм искал да градя кариера, а пък и през ум не ми е минавало да го правя на гърба на другите – чрез доноси и служене на Държавна сигурност. Днес само комплексари, крайно увредени мозъци или люде, изпълняващи поръчки, могат да изрекат свернословието, че някога съм бил зависим от нещо. Е, не станах директор или заместник-главен редактор на БТА, главен редактор на „демократични” всекидневници, водещ в една от медиите на същите служби – bTV... Нито алчно червени „литературни критици” от комунистическата еврейска организация „Шалом” представят книгите ми. С риск да досадя, повтарям: Въпрос на морал. За мен и близките ми е най-важно спокойно да гледаме хората в очите и да не се притесняваме от бъдещата си среща със Създателя. За въпросните другари-господа вярата в Бога е „<i>опиум</i>”. Така ги учеше техният любим идеолог Мордехай Мозес Леви – Карл Маркс.</p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"> </p> <p style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;" align="center">Да работиш против Америка от... любов към нея</p> <p style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"> </p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">От „Предложението относно пътуването на Петко Димитров Бочаров и съпругата му до Австрия и Италия” от 11 юни 1968 г. узнаваме за какво е бил използван агент „Иванов” – Петко Бочаров. Той е бил „<i>насочен за работа по английска и американска линия. Същият „е взел активно участие в разработката</i>[21]<i> на агента на чуждото разузнаване – (... задраскано, но разкрито: Драгомир Желев Ганчев), като е способствал за разобличаването му като такъв и изпращането му на съд.</i>[22]<i> Работил е по редица други разработки на лица завършили американския колеж. Сведенията му са имали оперативна стойност и при проверка са се оказали верни. В последствие същият е използван по временно пребиваващи чужди граждани у нас и отделни дипломати от капиталистически легации.</i></p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"><i>Сведенията му са имали оперативна стойност, бил е винаги о ективен</i>[23]<i> и прецизен в изпълнението на поставените му задачи. Проявявал е желание за работа [за донасяне] и инициативност.</i>[24]</p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"><i>През 1966 година „Иванов” е насочен за работа по дипломатите от Американската легация. Същият посредством (... задраскано, но разчетено: Кръстан Дянков</i>[25]<i>) от БТА установи контакт с посланика на посолството, културния аташе (... задраскано), секретарите (... задраскано) и (... задраскано), военният аташе, секретарката (... задраскано – разкрито: Рууп).</i></p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"><i>По наши указания той поддържа особено тесен контакт с културния аташе (... задраскано). Вторият секретар при посолството (... задраскано) също се стреми да се сближи с него за да го използва за набиране на информации по отделни интересуващи го въпроси.</i></p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"><i>(... Задраскано) му възлага превода на американския културен преглед, а също така на някои допълнителни материали. С наше съгласие плащането за преводите, правени от „Иванов” се извършва във Виена в долари.</i>”[26]</p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Само онези, които не са живели по времето на държавния капитализъм с еднопартийното тоталитарно управление на комунистите, няма да схванат на какво огромно доверие от страна на Държавна сигурност се е радвал Петко Бочаров. Както трудно ще асимилират огромните привилегии, които е заслужил с преданата си служба на терористичния комунистически режим. Като например да получава възнаграждения за доносите си в долари, при това във... виенска банка!</p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Сега иде ред на препоръката ми да запомните онази фраза, че „<i>задържането” на Бочаров в края на четиридесетте години на миналия век „вече било известно на американците</i>”. На колко богове се е кланял другарят „<i>да, ама не</i>”[27]? Или това за пореден път доказва, че „двете системи” работеха по общ план и в синхрон. А Студената война беше необходима на левитския Интернационал, за да трупа богатства на гърба на народите.[28] Тази виртуална политико-театрална постановка продължи близо половин век.</p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"><span class="jcepopup"><span style="margin: 5px 10px 0px 0px; float: left; width: 325px; height: 332px; padding: 0px; border: 0px none rgb(19, 92, 174);" class="jcemediabox-zoom-span"><img style="margin: 0pt; padding: 0pt; float: none; border: medium none;" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/027/105a.jpg" alt="Работил е по редица други разработки на лица завършили американски колеж" title="Работил е по редица други разработки на лица завършили американски колеж" height="332" width="325" /></span></span>Редно е да се запитаме: Къде отиват твърденията на Бочаров, че не е бил агент, след признанието на офицерите от репресивните секретни служби на БКП как той „<i>е взел активно участие в разработката на агента на чуждото разузнаване”</i> Драгомир Желев Ганчев<i>, „като е способствал за разобличаването му като такъв и изпращането му на съд</i>”. Нали си представяте какво е станало с този човек, който, без да е бил наясно с подробностите, известни ни днес, на практика се е борил срещу едно чудовищно зло – комунизма? Едва ли е оцелял. Ако все пак е успял, най-вероятно или също е бил вербуван, или е бил обречен на затвор и доживотна мизерия. Всичко това – благодарение на безчестника Бочаров. Предоставям на вас да коментирате неговата тъй безсрамно афиширана настояща „любов към Америка”.</p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Спомняте ли си гордото изпъчване на Бочаровите гърди: „<i>А тези, които ме познават, знаят, че никому не съм сторил зло и че няма нищо, от което да се срамувам.</i>” В продължението ще видим дали е било така. Вече знаете за една жертва на неговата подлост. Отново подчертавам: Подхвърлиха ни само трохи от лъвската трапеза на ченгесарския доноснически разгул. Най-важното продължава да лежи скрито в архивите на онези, които задкулисно дърпат конците на марионетките във всички области на живота у нас. И служат на Интернационала.</p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"><i> Следва.</i></p> <p style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"> </p> <p style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;" align="center">* * *</p> <p style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"> </p> <p style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;" align="center">От форумите...</p> <p style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"> </p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Кой казва, че у нас няма умни и мислещи хора? Такива дал Господ, но са твърде малко и напълно пренебрегнати. Ето един текст, излял се от душа, както се казва. На анонимен читател от Плевен:</p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">„<i>Когато дойде 10 ноември, бяхме пияни от щастие. Край на властта на простотията. И аз, като Лукчо, на 13 юни 1990-а разбрах, че тази страна няма бъдеще. Тогава плаках вечерта в Плевен, защото нашият човек Ст. Аврамов загуби от Луканов. СДС загуби първите избори, въпреки невероятната еуфория преди това. <span style="text-decoration: underline;">После „нашият човек” се оказа шестак, а след това директно мина към комунистите</span>.Тогава разбрах, че има нещо сбъркано в чипа на мнозинството. Емигрирах на края на света и се върнах, когато СДС спечели „с малко, но завинаги”. Всички до един ни предадоха – мислех си. Мислех си, че трябва да остана тук и да се боря. И така загубих 19 години от живота си във вътрешно израстване (усещате ли иронията). Само да вземем един път властта, да очистим страната от комунизма – миналото е виновно, комунизмът съсипа всичко. И това време дойде. Костов казваше – няма да ви предадем. И построи комунизма за себе си и неколцина около него. Разбрах, че „нашите” не са по различни от другите, видях на работата си такива неща – как почтени и свестни хора биват принудени да бъдат съвсем други, как ги мачкат битът и средата, как външната показност се разминава с вътрешната същност.</i></p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"><i>Абсолютно всичко, в което съм вярвал, се оказа лъжа. Няма нещо, в тази страна, което да е нормално – мошеници просперираха, свестните се сриваха. У нас стана като [във] филма “Waterworld” – сушата е вода, средата е обърната, нормалноста е сменена –лошите са O.K., добрите – аут, само пушачите си джиткат със скутери с надпис полиция.</i></p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"><i>Тогава, на стари години, емигрирах отново. Ако ви кажа на колко бях, няма да повярвате – сега се чувствам отлично. Светът е голям и спасение дебне отвсякъде, стига да го поискаш.</i></p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"><i>Връщам се всяка година за [по] няколко седмици. Първата година не бях много шокиран. Тази година, обаче, се потресох. Нещата са толкова зле, но само ако имаш база са сравнение, можеш да разбереш. Не порутенитe сгради и тук-там между тях билдинги, като в бананова република. Не дупките по пътищата, не катаджиите на гюме. Не че международният път няма маркировка. Не че навсякъде е обрасло с метър и петдесет [като в] джунгла. Не скъпотията до дупка на фона на много по-малките доходи. Не че кафенетата са пълни (улиците – също) с фолк звезди, мутри и несретници, а телевизиите от сутрин до вечер говорят за политика; министри се разкарват от една в друга и всичко се занимава с празно облайване. Не просяците, окаяните пенсионери навсякъде, намръщените и унили хора, беднотията, мизерията, мизерията... И циганите. Маранята, прахолякът и автомобилните газове. И кучета, кучета...</i></p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"><i>Потресох се от тази всеобща безрадостност. Безнадеждност, отчаяние – повсеместно. Всичко е наистина отдавна загубено. Има само един изход – спасение навън, поединично – и забрава.</i></p> <p style="text-align: justify; font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"><i>Тогава проумях нещо, за което ми трябваха десетилетия. И възможност за сравнение, с ония, другите: Външният свят САМО отразява вътрешния.</i>”[29]</p> <div style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"><br /><hr align="left" size="1" width="33%"> <div> <p>[1] Декларация от Петко Д. Бочаров за доброволно сътрудничество на Държавна сигурност, гр. Сталин [Варна], 7 август 1946 г., в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.</p> </div> <div> <p>[2] Вж. Инспектор М. Костов – Рапорт до другаря началник на Отдел ІІ, Относно: Задържането на Петко Бочаров, преводач при канцеларията на американските военни аташета, София, 13.VІ.1949 г., стр. 1, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.</p> </div> <div> <p>[3] Секретен сътрудник.</p> </div> <div> <p>[4] Инспектор М. Костов – вече цит. съч, стр. 1. Правописът запазен.</p> </div> <div> <p>[5] Предложение относно: пътуването на Петко Димитров Бочаров и съпругата му до Австрия и Италия от началника на отделение ІІ на Комитета за държавна сигурност майор (... подпис, труден за разчитане), Държавна сигурност, София, 6 юни 1968 г., утвърдено отот началника на отдел І, управление ІІ на Комитета за държавна сигурност, София, 11 юни 1968 г., стр. 1, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.</p> </div> <div> <p>[6] Инспектор М. Костов – Рапорт до другаря началник на Отдел ІІ, Относно: Задържането на Петко Бочаров, преводач при канцеларията на американските военни аташета, вече цит. док. Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[7] Валентина Петкова – „Лежах като криминален престъпник в затвора”, в. „Труд”, София, неделя, 21 февруари 2010 г., online: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=386473</p> </div> <div> <p>[8] Три имена: Тошко Николов Тошев. Дата на раждане : 07.12.1942 г. Място на раждане: с. Дриново, обл. Търговище. Вербувал го служител: о. р. Димитър Даскалов на 17.04.1975 г., регистриран на 06.05.1975 г. Ръководил го служител: о. р. Димитър Даскалов; о. р. Георги Ламбов. Структури, в които е осъществявано сътрудничеството СГУ на МВР-ДС-II-II; СГУ на МВР-ДС-I-II. Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник: съдържател на явочна квартира. Псевдоними: Бор. Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1: Рег. дневник; картон обр. 6; писмо вх. № 1663/ 28.03.1990 г. за унищожаване материалите на Я/К "Бор". Снемане от действащия оперативен отчет: 1990 г. Публична длъжност или публична дейност: Собственик в "Медиа холдинг" АД и директор от 1997 г.</p> </div> <div> <p>[9] Екип на Mediapool – „Проверка на Комисията по досиетата в печата потвърди: Тодор Батков и Петко Бочаров са вербувани от ДС”, Mediapool, София, 17 Февруари 2010 г., online: http://www.mediapool.bg/show/?storyid=162030; „Петко Бочаров на 90 години? Не, ама да!”, Vesti.bg, София, 19 февруари 2009 г., online: http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=1275231</p> </div> <div> <p>[10] Три имена: Георги Евдокиев Марков. Дата на раждане: 20.03.1950 год. Място на раждане: гр. София. Вербувал го служител: Иван Василев на 06.12.1972 г. Ръководил го служител: Иван Василев, о. р. Жечев. Структури, в които е осъществявано сътрудничеството: МВР-Софийско градско управление, отдел ІІ-Държавна сигурност; управление VІ-ДС, отдел ІІ, отделение ІІІ. Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството: агент. Псевдоними: Николай, Стефан. Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1: Картон обр. 4; рег. дневник; лично дело № ІА-23070; документи от ръководилия го щатен служител – предложение за вербовка, рапорт от вербовка, регистрационна бланка за картотекиране като сътрудник; протокол за унищожаване № 76 от 18.06.1990 г. на работно дело № ІР-7746. В дело № 8093, открито на 06.09.1972 г. и приложено в архив под № ІІІ раз. 32465, се намира сведение от агент „Николай” относно обект на ДОП „Скакалеца”, прието на 07.12.1972 г. от ст. лейт. Иван Василев в СГУ-МВР, отдел 02, отделение 03, линия „Подготовка и бягство от НРБ”. Снемане от действащия оперативен отчет: На 17.04.1976 год. от VІ-ДС. Публична длъжност или публична дейност: Народен представител във Великото народно събрание. Народен представител в 36-о Народно събрание.</p> </div> <div> <p>[11] „Георги Марков: Досието ми в ДС е прекратено преди 34 години”, Интервю на Румяна Стефанова, БЛИЦ, Информационна агенция БЛИЦ, Blitz.bg, София, 14 декември 2009 г., online: http://www.blitz.bg/news/article/65979</p> </div> <div> <p>[12] Предстои да „изгрее” в рубриката „Епопея на негодниците”.</p> </div> <div> <p>[13] Надя Костова – „Как Иво Инджев стана агент на ДС”, в. „Уикенд”, брой 47 (367), София, 20 - 26 ноември 2010 г., стр. 22.</p> </div> <div> <p>[14] Пак там. Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[15] „От Матея свето Евангелие”, гл. 19, ст. 21.</p> </div> <div> <p>[16] Пак там, гл. 6, ст. 19-20.</p> </div> <div> <p>[17] Христо Ботев – „Патриот”, в. „Будилник”, Букурещ, 1873 г.</p> </div> <div> <p>[18] Държавна сигурност извърши гнусно престъпление срещу Янко Янков. Нейните „достойни” офицери са взели документите от делото (досието) на негов съименник, служил като агент „Кирилов”, и са ги поставил в папка, със същото име, но с рождената дата на политзатворника и депутата от Великото народно събрание. Битката на Янко Янков за истината се превърна в цяла епопея. След 14 години упорство, съсипани нерви, похарчени много пари, графологична експертиза, извършена от най-добрия специалист в МВР, доказа, че агентурното минало, което му бяха приписали, няма нищо общо с него. Нито един от документите от папката на агент „Кирилов” по никакъв начин не е свързан с Янко Янков. Той заведе дело срещу МВР. Прокуратурата го прекрати, понеже не успя „да намери извършителя”. Обаче призна, че „неизвестно лице от Министерството на вътрешните работи... между м. януари 1978 г. и м. Април 1980 г. е злоупотребило със служебното си положение,... като е извършило манипулации с документи, съдържащи се в оперативно дело – лично дело... на Агент „Кирилов”... и т. нар. работно дело... на Агент „Кирилов”,... с цел да причини другиму вина – на гражданското лице Янко Николов Янков, и от това произлезли вредни последици.” <i>(Вж. факсимиле.)</i> Макар съответните „компетентни” органи, в т.ч. Комисията „Евтимов”, да разполагат с цялата документация по престъплението срещу Янко Янков, те периодично продължават да го обявяват за агент „Кирилов”. В края на юни 2010 г. неизвестни лица го пребиха посред бял ден пред Съдебната палата в София. Допускате ли, че всичко това е случайно? Тези факти не потвърждават ли, че нито комунизмът, нито комунистите с техните престъпни репресивни тайни служби са си отишли?</p> </div> <div> <p>[19] Дори редовите членове на БКП имаха предимства пред безпартийните. Какво да обсъждаме номенклатурата, която живееше в друг, затворен и недостъпен за „обикновените хора” лъскав и безметежен свят.</p> </div> <div> <p>[20] Синовете му са живи и неотдавна, при случайна среща на улицата, единият от тях ми припомни този епизод, разказан му от неговия покоен баща.</p> </div> <div> <p>[21] Продължително събиране на факти и доказателства за лице или група хора чрез проследяване, подслушване, използване на секретни сътрудници (агенти) и пр. с цел прекъсването или предотвратяването на престъпна дейност. Прикомунистическия режим всяко дори и най-дребно несъгласие с „линията на партията” бе смятано за престъпление срещу Народната република.</p> </div> <div> <p>[22] Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[23] Навярно офицерът от ДС, съставил предложението, е искал да напише „обективен”, но не се е получило. Случва се.</p> </div> <div> <p>[24] Сигурно сам е предлагал срещу кои „врагове на народа” да донася.</p> </div> <div> <p>[25] Преводач от английски, носител на комунистически награди, също станал пръв „демократ”. Агент на Държавна сигурност, което личи и от този документ.</p> </div> <div> <p>[26] Предложение относно: Пътуването на Петко Димитров Бочаров и съпругата му до Австрия и Италия, Държавна сигурност, София 11 юни 1968 г. , в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Правописът запазен. Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[27] Тази фраза не е Бочарово изобретение. Открадната е от британския печат, до който имал свободен достъп. Нали помните неговото гордо признание, че бил по-информиран от Тодор Живков?</p> </div> <div> <p>[28] Вж. Георги Ифандиев – „Десетоноемврийска приказка ІІ: Как Интернационалът наля основите на комунистическия капитализъм”, „Форумът”, forumat-bg.com, София, неделя, 14 Ноември 2010 г., online: http://www.forumat-bg.com/politika/947-desetonoemvrijska-prikazka-; повече в: Георги Ифандиев – „Името на звяра: Продължение на „Чудовището”, ИК „Огледало”, София, 2010 г.</p> </div> <div> <p>[29] Читателски коментар от 02:29:17 часа в сряда, 10 ноември 2010 г. към: Иво Христов – „10 ноември и поколението дезертьор”, в. „Сега”, segabg.com, София, сряда, 10 ноември 2010 г., автор: Зе Мария, online: http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=7491&sectionid=5&id=0000901 Подч. мое.</p> </div> </div> <div class="ultimatesbplugin_bottom"><br /></div></td></tr></tbody></table>Bulgaria Timeshttp://www.blogger.com/profile/01519830534026729601noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7901571730564557512.post-48455494006546122682011-01-06T06:14:00.005+02:002011-01-20T16:53:23.306+02:00Епопея на негодниците.4<span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Медии</span><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Епопея на негодниците </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Написано от Георги Ифандиев </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Четвъртък,20 Януари 2011 </span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Георги ИфандиевПРОФЕСИЯ ДОНОСНИК: ПЕТКО БОЧАРОВ – 65 ГОДИНИ В ЗАНАЯТА</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Част ІV – МРЪСНИКЪТ ОСТАВА</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Това е последната част на разказа за човешкото падение, наречено Петко Бочаров. Надявам се, че донякъде съм успял да разкрия моралния облик на тази вещ в хуманен образ, както и на подобните му. Нескромно си въобразявам, че публикациите са допринесли за това неразградените комунистически репресивни служби за пореден път да го разкарват като ябълкарски кон из телевизиите. На връх Ивановден – 7 януари 2011 г., Бочаров е участвал в „Панорама” на БНТ, навярно лично поканен от друг предмет – Бойко Василев, негов поклонник и последовател, може би и в доносничеството. Четири дни по-късно, на 12 януари 2011 г., другарят Бочаров пък е гастролирал в сутрешния блок на телевизията на офицера от Държавна сигурност Красимир Гергов bTV.[1] Доколкото разбрах, компетентно е коментирал нашумелите скандали с телефонните подслушвания, които в началото на 2011 година заляха медиите. Явно е спец в тази област.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">А аз продължавам с поредния донос от папките, съхраняващи богатото ченгесарско творчество на лицето Петко Димитров Бочаров.</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Доносник създава доносник</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Прескачаме близо десетилетие и се пренасяме в началото на шейсетте години. Тъй уважаваният ви бай Петко Бочаров вече се подвизава под агентурния псевдоним „Борисов“ и използва разкази на познати и приятели, за да клевети трети лица. От съдържанието на поредния му донос личи, че е натрупал опит. Не е гнуслив – наднича в домовете на хората, пъха поглед под завивките им, разказва за техните навици и занимания, дори вече дава оценки на своите жертви. Все пак отдавна е в занаята, усеща се, че вече е станал майстор на милиционерския жанр „донос“ и то добре платен – във валута в австрийска банка.[2]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Както сам пише: „На 19.VІІ. [1961 г.] познат се е срещнал с (... задраскано, установено: Николай Стоянов Коледаров) в неговия дом. Разговорът е бил на тема берлинската криза. (... Задраскано – Коледаров) е бил на мнение, че развръзката, т.е. войната е съвсем предстояща. Според него Западът вече не можел дълго да чака, за „да си уреди сметките“ с русите. Той мисли, че Западът е вече решил да преживее войната и „помитането“, както казвал той, щяло да бъде „тотално“. От многото разговори, а и от този разговор може да се стигне уверено до заключението, че (... задраскано – Николай Коледаров) е страстен, макар и много предпазлив в изказванията си, привърженик на вражеския лагер. Задоволството му от това, че „военната развръзка“ наближава, е било очевидно.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Лято на 1968-а. В София предстои провеждането на IX световен фестивал на младежта и студентите(...Задраскано – Николай Коледаров) е завършил американски колеж в София през 1937 г., бил е две години в Англия, където е следвал, но не зная какво. Сега се занимава с преводи от български на английски за БАН, за издателството на чужди езици и пр. Материално е добре. Има слабост към събиране както на различни вещи, като кибритени кутии, моливи, вестници и пр., така и към събиране на данни за различни свои познати, които, както той веднъж заявил, уж на смях – се трупали в неговата „картотека“. „Винаги е полезно да знаеш за хората повече, отколкото те знаят за теб“ – заявявал той. Събира също марки, има много марки и според него, колекцията му може да се оцени на хиляди долари.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Страхлив, избягва компаниите, има две-три семейства, с които дружи: (... задраскано – установено: Иван Градинаров), художник, негов съученик от колежа и (... задраскано – установено: Александър Александров, син на ръководителя на ВМРО Тодор Александров, починал в Париж), също негов съученик.“[3]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Струва си да поразсъждаваме над съдбата на обекта на Бочаровото доносничество. Тя би могла да бъде ужасна, но не станало така. Не поради заслуги на Бочаров. Тъкмо обратното.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Николай Коледаров е покойник. Според вдовицата му не е преживял особени катаклизми. Бил е масон. Това донякъде обяснява нещата, макар масоните също да са били жертвани, когато са ставали непотребни. Най-фрапиращият такъв случай е с вуйчото на Елена Софиянска, майката на бившия столичен кмет и служебен министър-председател Стефан Софиянски. Неговото име е Петър Габровски и е бил министър на вътрешните работи. На 23 януари 1941 г. именно той внася за разглеждане в Народното събрание проекта на Закон за защита на нацията, познат като „антиеврейски“.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Макар и високопоставен масон, след 9 септември 1944 г. Петър Габровски е осъден на смърт от т. нар. Народен съд. През нощта на 1 срещу 2 февнруари 1945 г. е разстрелян заедно с регентите, останалите министри и депутатите, „виновни“, задето са гласували за влизането на Царство България в съюза между Германия, Италия и Япония, т. Нар. ос „Рим ̶ Берлин ̶ Токио“.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">За да разберете колко прави са онези, които твърдят, че заниманията с комунизъм и социализъм са резултат от обладаване на човека от сатаната, ще спомена любопитна, но съществена подробност. Петър Габровски е син на... Никола Габровски, в чието лозе край Търново и под ръководството на Димитър Благоев се е провела учредителната конференция на БРСДП, превърнала се в БКП. Така е, когато някой продаде душата си на дявола. Бащата – социалист, синът – провъзгласен за „крайнодесен“! Както отсъдил руският философ Бердяев, „съюз между сатаната и антихриста“.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Търкулнала се крушката, та си намерила похлупак, както гласи народната мъдрост. Праплеменникът Стефан Софиянски вечно изтъква, че „дядо му бил убит от комунистите“. Всъщност става дума за вуйчото на неговата майка. Самият Стефан „Усмивката“ изпитва явно вродена необходимост от близост с люде от сорта на Петър Габровски. Той бе близък приятел със сина на заместник-комисаря по еврейските въпроси Ярослав Калицин,[4] за който се мълви, че е бил от еврейско потекло. Полуевреин е бил и самият комисар по еврейските въпроси Александър Белев. Неговата майка е с моминска фамилия Миланези. Дядо му бил съратник на юдеомасонския революционер Мацини и се възхищавал от подчинения му Гарибалди. Избягал в България, установил се в Лом и отворил аптека. Малцината стари ломчани го помнят и знаят, че е бил евреин. Споделяли са го с мен.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Това отклонение бе необходимо за изясняване на греха и вината, които се предават от поколение на поколение и често се множат. Какъвто е случаят със Стефан Софиянски. Като Иван Костов и той крие епизоди от биографията си. Знам защо, но не мога да го докажа. Неговият баща бил адвокат и още през петдесетте се е разхождал с мерцедес, което бе позволено на най-доверените хора на комунистическата власт. В интервю във в. „Труд“ от пролетта на 1997 г. Майка му – Елена Софиянска, призна, че Георги Димитров поканил мъжа й Антон Софиянски (от врачански род) да го придружи на път за летище „Враждебна“, за да се допита до него за нещо...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Та едва ли само масонството отървало Николай Коледаров от трагичните последствия след подобен донос, като Бочаровия от 1961 година. Май самият той станал агент на Държавна сигурност. Бяха намерени данни, че е бил на отчет в ІІІ управление на ДС. Засега не е известно като агент или като жертва. Май е първото. Така е в интернационала на антихриста – мерзавецът ражда мерзавци. Доносникът Петко Бочаров – друг доносник. И така до края на България...</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Доносническото творчество продължава</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Агентурно донесение относно Николай КоледаровВ ръцете си държа друго „произведение“ на изключения от партията заради корупция комунист Петко Бочаров. То отново „се отнася до Николай Коледаров“. Само че от предния са изминали цели седем години. Дали тъкмо през това време Коледаров е бил вербуван, няма как да узнаем. Засега. Явно задачата на Бочаров е била да го проконтролира. Изглежда в света на репресивните тайни служби е така, пък който оцелее...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Времето на това следващо действие е разгарът на размирното лято на 1968-а. В София предстои провеждането на IX световен фестивал на младежта и студентите. Партията и нейният репресивен апарат – Държавна сигурност, Народна милиция и т.н., са настръхнали. Чак до там, че предприемат мерки да бъде предотвратено идването на „Бийтълс“ у нас за събитието. Духовна нищета, пошлост и скудоумие!</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">„Прочистват“ столицата от „вражески, буржоазни и упадъчни елементи“. Сред тях и моя приятел Шошо от площад „Баба Неделя“, току срещу днешното НДК. Бе направил неуспешен опит за бягство от „комунистическия рай“, затова. За месец и половина го изселиха в някакво затънтено кътче заедно с група шантонерки. После разказваше как тези труженички на сексуалната нива развратили „трудовите кооператори“. А селските жени се научили да ходят с оскъдно- или изобщо без бельо...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Все тогава Франция и почти цяла Западна Европа са настръхнали, разтърсвани от студентски вълнения. Предстои антивоенните протести в САЩ да прераснат в малка гражданска война с окупация на университети, стрелба и жертви. В Чехословакия Алексанъдр Дубчек се мъчи да направи невъзможното – да създаде „социализъм с човешко лице“. Висшите партийни другари от държавите-членки на Варшавския договор сноват между Москва и Прага. Малоумният тукашен диктатор Тодор Живков е най-верен на Кремъл и затова ─ най-деен.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">В такава обстановка на 14 юли 1968 г. другарят Петко Бочаров, върнал се към стария си псевдоним „Найденов“, пише следното „Агентурно донесение“: „Към средата на юни отидох в дома на (... не се чете – установено: Николай Коледаров). На масата му видях едно списание „...“ с най-последна дата. Попитах го от къде го има. Той се засме и призна, че му го е дал (... задраскано – установено: Хенраки Ликов). В миналото аз пак бех видял в него едно списание „Юнайтед стайтс нюз енд уърлд рииорт“.[5]Разбрах, че и то му е било дадено от (... задраскано – Ликов). Той си каза, че (... задраскано – Ликов) му давал да чете последните списания, които се получават в редакцията на „Отечествен фронт“.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Тогава той ми показа едни снимки (те лежаха на масата и аз се вгледах в тях) от неделята когато отишли на излет някъде със семейството на (... задраскано). На снимките аз познах и един (... задраскано – установено: Аянов), когото зная още от преди 9.ІХ.44 год. Когато работеше като действуващ офицер в секция „Военни аташета“ в М-во на войната. На въпроса (задраскано – Николай Коледаров) каза, че (... задраскано – Аянов) бил близък на (... задраскано – установено: Гочо Христов) или по-скоро приятел на жена му. Аз попитах що за приятел е това и казах, че често съм виждал по улиците жената на (... задраскано) и каза нейн приятел. (... Задраскано - Коледаров) изрази същите подозрения че той й е любовник. Коледарови[6] държат също и със (... задраскано – установено: Сашо Александров), син на (... задраскано – установено: Тодор Александров), сега мисля че е инженер. Самия (... задраскано) е близък на (... задраскано) и брат му (... задраскано) често ходи у тях да играят белот.“[7]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Какво следва? За Николай Коледаров в житейски план едва ли някога ще узнаем. За Бочаров и жена му – пътуване до Австрия и Италия, придружено с изпълнението на мръсни операции, възложени от водещите ги офицери, но и със съблазнителни хонорари във валута, преведени във... виенска банка.[8]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">От гледна точка на ченгеджийството продължението се изразява в поставяне на „дадени задачи“ и „мероприятия“ от страна на Държавна сигурност. От тяхната конкретика установяваме името на един от вероятните агенти на ДС зад граница – някой си Йордан Цанков. Доносът на бай ви Петко е предизвикал заповедта: „Да установим връзка със (... задраскано, установено: Йордан Цанков) и ..., в каква среда се движи, да повдигне въпрос свързан с пребиваването на американците в България, знае ли къде се намира понастоящем Юи... (губят се букви) Блек и др. Учители от колежа.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">МЕРОПРИЯТИЯ: Да се уточни движението на англичанката с... насочване на агента към някоя от тях...“[9] Преди пътуването на самия Бочаров и съпругата му до Австрия и Италия, където „възнамеряват да отседнат в едно италианско семейство“, е зададена задачата за „набиране на информация за положението в страната и изучаване на лицата с които ще установи контакт, представляващи оперативен интерес за службата.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Агентурно донесение отнася се за Николай КоледаровЛинията на поведение на българин-патриот ще бъде същата както в Австрия. На агента ще бъдат дадени указания да отбягва контактите с българи изменници, а ако евентуално такъв му бъде наложен по стечение на обстоятелствата да набира данни за същите. Да отказва услуги на такива, както във Виена (... добавено на ръка: без да проявява особен интерес).“[10]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Тежко и горко на онези, които са били „приятели“ на Бочаров. Той например е следил и топил своя съученик от Американския колеж Александър Петрини, служител на Светия синод. Сашо Петрини бе син на земеделския терорист, руснака Николай Петрини, участвал в най-големия атентат на Стария континент, взривяването на 16 април 1925 г. на столичната черква „Свети Крал“, днес „Света Неделя“. По официални данни в атентата в „Света Неделя“ загиват 213 души, а ранените са 500. Сред падналите невинни жертви има 12 генерали и шестима старши офицери. Останалите са цивилни граждани. Не е лошо мерзавците да се клепат едни други. Знае ли човек какво е вършил Петрини.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">За себе си съм напълно сигурен, че американците отлично са знаели кой е Петко Бочаров и с какво се занимава. Убеден съм, че са го ползвали и то със знанието на ръководството на тукашните служби. Това личи по финала на неговата ченгесарска сага, който се оказва камуфлажен. Изобщо не се съмнявам, че бай ви Петко все така донася. За него и подобните му това занятие се е превърнало във природа.</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">„Демократично“ признание заради добра служба на ДС</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">За тези и множеството други отвратителни услуги, които Петко Бочаров е вършил на комунистическата Държавна сигурност, той е бил включен в полувисшата журналистическа номенклатура. Достигнал до длъжност заместник-главен редактор на БТА. Радвал се е на вниманието и доверието на партийните величия. При пенсионирането на бай ви Петко през 1983 г. лично генералният директор на агенцията Боян Трайков, член на ЦК на БКП и син на дългогодишния вожд на БЗНС Георги Трайков, му връчва награда.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">През по-голямата част от дългогодишната си служба на Държавна сигурност Бочаров следи и донася за служители на американското посолство у нас. Доказателствата за това в документите, съхранявани от Комисията „Евтимов“, колкото щете. В замяна този мерзавец получава правото да пътува свободно по света, като се наслаждава и на щедро заплащане. Кървавите пари, заслужени с подлост и предателства, изобщо не смущават Петко и сродните му същества.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Преди всяко пътуване на Бочаров службите му задават съответната за случая линия на поведение. Те го използват за работа както срещу български граждани, така и срещу чужденци, предимно американци. Например четем: „При положение, че американците подходят към него и му предложат сътрудничество, агентът внимателно да отклони, като каже, че им помага в преводите на бюлетина, би могъл също да им бъде в помощ за преводи на други материали, като тактично отбегне даване на определен отговор за сътрудничество в някаква друга област.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Ако му бъде предложено измяна да остане на работа във Виена, същият да откаже. В България животът му е устроен добре, има хубава работа и е добре платен.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">В разговорите обаче агентът внимателно да прокарва, че преводите, които извършва му донасят един допълнителен доход и особено това, че му се плаща във валута, го улеснява в осъществяването на някои негови проекти и начинания, каквото е например настоящото му екскурзионно пътуване. При евентуална среща с наши емигранти, същият да отбягва контакт с тях и отказва каквито и отказва каквито и да е услуги, като пренасяне на писма, обаждане на техни близки в България и т.н.“[11]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Древните са казали: “Magna est veritas et praevalebit” – „Истината е велика и ще победи.“ Тази максима не важи у нас. Тъй като мнозинството от населението не желае да познае истината и да стане свободно. Вместо това се оставя истинските господари на Петко и Петковци да му пробутват като „най-качествени“ и „демократични“ журналисти своите пропагандатори, добре подготвени в репресивните тайните служби. Днес Бочаров е уважаван коментатор. Народът се е произнесъл: „Всяко стадо си заслужава овена.“ Ще добавя – и съдбата.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Дори поведението на безпартийния комунист Велко Вълканов е по-честно. През 2004 г. той открито заявява в лицето на тогавашния главен редактор на в. „Дума“, потомствения комунист, агента на ДС „Кирил“,[12] другаря Евгений Станчев, публикувал интервю с доайена на доносниците у нас: „... Аз имам възражение не срещу журналиста Петко Бочаров, не дори и срещу антикомуниста Петко Бочаров. Аз имам възражение единствено срещу личността Бочаров. Тази личност не би могла да ни бъде пример за гражданско поведение...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Като задача на агента ще бъде поставена – набиране на информация за положението в страната и изучаване на лица с които ще установи контактНе зная дали г-н Бочаров има угризения на съвестта си във връзка със своето политическо минало. Ще му направя комплимента да предположа, че такива угризения той има. На него например никак не му е приятно да си спомня за онази ужасна фотография, която го показва в жалкото Г-образно положение пред първия човек на ненавистната нему, на Бочаров, „тоталитарна“ система. Не би могъл да ни убеди, че фотографът го е хванал в момента, в който бил ставал от стола си. Репетирал съм това ставане. Установих, че гърбът ми би могъл да се окаже поприведен, когато ставам, за да посрещна някого, но главата ми във всички случаи ще остава вдигната, за да виждам влизащия. А тъкмо главата Ви, главата Ви, г-н Бочаров, бе низко,[13] много низко сведена пред другаря Тодор Живков. Такава низко, много низко, до коляното низко сведена глава видях и след Десети ноември ― това бе главата на Стефан Софиянски, когато се ръкува с Мария Луиза. Извинете, но това е класическата поза на царедворците.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">За мен няма никакво съмнение, че Петко Бочаров е обслужвал с дух и тяло господстващата преди петнадесет години социалистическа система. Едва ли е било възможно обратното. Не бих могъл да си представя, че в светая светих на БТА, нейната международна редакция, би бил търпян човек, който не е представил достатъчно убедителни доказателства за своята преданост към официалната кауза. Но защитавал до Десети ноември с цялата си всеотдайност каузата на социализма т.е. на „тоталитарната” система, Петко Бочаров още на „другия ден” се заема с цялата възможна ярост да я хули. Той хули системата, хули и всички ония, които й останаха верни.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Не на всекиго ще призная правото да хули социалистическата система. Това право мога да призная само на онзи, който и преди Десети ноември е възразявал ― в една или друга форма ― срещу нея. Аз мога да посоча поне десетина свои статии и монографии, в които съм заявявал своето критично отношение към отделни черти от характеристиката на „реалния социализъм” у нас, включително и към закрепеното в чл. 1 от Конституцията недоразумение, наречено „ръководна роля на Партията в държавата и обществото”... Питам г-н Бочаров колко такива, критични, статии или други материали той е написал или публикувал през ония години? Няма да чакам неговия отговор, защото знам какъв е той: николко...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Днес същият този г-н Бочаров заема позата на морален съдник. Той раздава наляво и надясно квалификации... Не обаче г-н Бочаров е човекът, който може да си позволи да ни слага печат за качествен контрол... Не всеки е длъжен да бъде герой, но всеки е длъжен да бъде почтен.“[14]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Така е. Но други са намеренията на БКП и нейната Държавна сигурност по отношение на тяхното доверено лице Петко Бочаров. В предложението за отчисляването му от оперативен отчет, направено през 1986 г., се съдържат данни, които навеждат на мисълта, че този документ е създаден за всеки случай. Явно бай ви Петко е бил готвен за работа след промените. И ченгетата са вмъкнали обяснения за това, как може би той едновременно работел за тях и за американците.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">При пътуванията си в чужбина взел да изразява страх и недоволство от Държавна сигурност. Като същевременно не пестял суперлативите си по отношение на американския начин на живот. От ДС на два пъти не го пуснали да пътува до САЩ. Чудно защо, след като по същото време безпрепятствено обикалял Европа и преди всичко Австрия и Италия. Легендата изглежда съшита с бели конци. Защото нищо не би могло да попречи на Бочаров от Виена или Рим да поеме за Съединените щати.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">И още един твърде тривиален факт. До онзи момент американците от посолството в София контактували с бай ви Петко. От 1985 година насетне спрели да го дирят тук. От други агенти се знаело, че в чужбина той се срещал с американски шпиони и им донасял. Обаче „благородниците“ от ДС не го прибрали, а само го... свалили от отчет. Твърде плоско, нали?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Навремето ликвидираха своя шпионин Иван-Асен Христов Георгиев тъкмо заради двойната игра. Планът за Бочаровци и Инджевци, както скоро ще се уверите, е бил друг. Първоначално неговият успех ми се струваше странен. Днес изобщо не се учудвам. Той минава сред население от страхливци, нагаждачи и опортюнисти, значителна част от което изпитва носталгия по времето, когато „другарите крадяха, но оставяха и ние да крадем“.[15]</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Възхвала на цинизма</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">След всичко, което вече знаете за Петко Бочаров, а то е една стохилядна от неговата преливаща от безчестие биография, как ви звучи неговото безочливо изявление: „Може и да имам досие, но не съм бил доносник“?[16] Цинично, нали? Архицинично.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">ПЕТКО БОЧАРОВ: МОЖЕ И ДА ИМАМ ДОСИЕ, НО НЕ СЪМ БИЛ ДОНОСНИК!Още по-цинично е, че сега, на съвсем стари години, както се казва, продължава да се мъчи да препере калната си биография. Макар и с половин уста нещото Петко се изкара репресирано. Да, доносникът е съден и е лежал в затвора. Но за какво? Безсрамието на Бочаров е безгранично. Освен че се пише „репресиран”, той безочливо се мъчи да пришие като кръпки към своята дрипава „демократична” антерийка имената на достойни личности. Подхвърлят му удобна реплика:</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">„─ Абе, те комунистите май много не те обичаха...“ И нещото не спира да лъже:</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">„─ Има си причини. Аз завърших Американския колеж ─ едно скъпо учебно заведение, даже за онова време, а баща ми беше известен софийски адвокат: две причини, достатъчни да ми нямат доверие. През 1952 г. аз вече бях постъпил на работа в БТА и една сутрин ме арестуваха. С мен прибраха и мои колеги от Американския колеж ― Жоро Патев, Боби, Христо Хайтов, Павката Коняров... Павел беше журналист ― работеше във в. „Зора“. Имаше и още ─ някакъв процес беше скалъпен. Колегите ги осъдиха на затвор от дванайсет до петнайсет години, осъдиха ги за шпионаж. Излежаха си присъдите „кантар-топуз“, ден за ден: няма милост! Като излежаха и като излязоха, им дадоха една тапия, че били неправилно осъдени, били невинни... В рамките на две години всички умряха. Мен тогава като ме взеха в единайсет сутринта, да до единайсет вечерта без прекъсване ме разпитваха.“[17]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Мръсник! Долен лъжец! Подло нищожество! Христо Хайтов е роден чичо на съпругата ми, брат на покойния ми тъст. Не само Бочаров не е арестуван с него. Чичо Христо лично ми е споменавал, че е сигурен в ченгеджийството му. Винаги го е избягвал. Пък и съпроцесниците на покойния първи треньор на националния женски отбор по баскетбол Христо Хайтов са други. Той и още един от тях, когото познавам, починаха в началото на промените. След 10 ноември чичо Христо бе уплашен, защото познаваше душичките на другарите. Страхуваше се и за мен. Оказа се, че е имало защо.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">В друго интервю Бочаров излъга, че на 24 май ходел в дома на Хайтови. Моята тъща е жива и здрава. Попитах я вярно ли е. Отговори, че Бочаров отново мами. Никога не е стъпвал в къщата им, макар средният брат и съпругата му да са били от неговия клас в Американския колеж.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Паметта на чичо Христо е опетнена от опита на този негодник да увие като бръшлян своята оцапана с кръв биография около неговата. Христо Хайтов бе една от най-невинните жертви на комунизма. Арестуван без никаква, дори най-незначителна вина, и цели 20 дни държан в ледена вода до кръста в Дирекцията на Народната милиция. Осакатял и накрая осъден и хвърлен в концентрационния лагер Белене, където прекарал четири години и половина в кански мъки. Хора, лежали с него, си спомнят достойното му поведение.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">След като го освободили от лагера изобщо не му дали никаква „извинителна бележка“, както лъже другарят Бочаров. Бил лишен от софийско жителство и правото да упражнява своята юридическа професия. Затова отишъл в Родопите и години наред бачкал като миньор. Едва десет години по-късно, в средата на шейсетте, се завърнал в столицата. Казваше, че е сигурен: другарите щели да го пуснат да пътува зад граница. Но никога не опита. Защото искаше да разрешат свободното придвижване на всички българи. Споделяше, че едва тогава би пресякъл границата на страната. Напълно аполитичен на младини, чичо Христо ми разказваше как със зверствата си комунистите го превърнали в антикомунист – истински, а не подло измамен като Бочаровия. С часове съм слушал спомените му за добрата приветлива буржоазна София...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Трябва да има справедливост и Бочаровци, но преди всичко онези, които ги създадоха – висшата алчно червена номенклатура и офицерите от нейните репресивни служби, да получат заслужено възмездие. Не го ли постигнем, неотмъстените духове на нашите мъртви ще ни преследват до сетния ни миг.</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Репресирани, депресирани и декласирани от комунистическия режим</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">За разлика от Петко, аз не съм репресиран от комунистическия режим, но съм депресиран от него. Покойните ми родители, Бог да ги прости, също не се смятаха за репресирани. Макар да бяха национализирани, а тате да бе прекарал повече от половин година в болшевишкото следствие в очакване на смъртна присъда по обвинение в „масово убийство по време на война”. Слава Богу, оневинили го – доказателствата в негова полза били непробиваеми и непоклатими, при това изнесени в присъствието на англо-американската контролна военна мисия. Обаче родителите ми бяха декласирани от режима на алчно червените фашисти. Каквито се оказаха още стотици хиляди, може би милиони българи и техните потомци като моя милост. Всички те и ние, наследниците на „враговете на народа“, „буржоазните копилета“, бяхме лишени от солидно образование, от пътувания, от перспективна работа, от създаването на важни контакти – изобщо от маса възможности, които позволиха на децата на номенклатурата да станат любимци на Запада. Затова и днес запазилите душите и достойнството си сме на дъното, а червените отново ни газят като някакъв непрестанно обновяващ се валяк на злото. Кой ще реституира живота ни и този на нашите предци? Петковците ли?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">- Абе, те комунистите май много не те обичаха...Ако не ви се вярва, че онези от Политбюро продължават да безчинстват из Татковината ни, както постоянно напомням, нека цитирам депутата от ДПС във Великото народно събрание Мирослав Дърмов. Той бе съветник на един от най-осведомените комунисти, министъра на вътрешните работи (1995-1996) Николай Добрев: „Жан Виденов никога не е имал реалната власт в държавата. Той беше кукла на конци, част от злокобен проект, в който до края не разбра, че е участник. Кукловодите го назначиха да извърши масовата приватизация, след което да го хвърлят на кучетата. Питате се кои са тези „кукловоди“? Това са хората, които и в момента държат в ръцете си цялата икономика на страната. Най-богатите българи, които до един са свързани с бившето Политбюро на БКП.“[18]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Отварям скоба. Дърмов е комунист и беше зет на Исмаил Билен ─ някогашния генерален секретар на нелегалната Турска комунистическа партия. Заемал е ръководна административна длъжност в специалната школа на МВР край Симеоново, в която всички служители, включително и Б.Б., са били назначени по щата на Държавна сигурност. Едновременно с това е правил аспирантура там. На каква ли тема? Сам твърди, че под диктовката на БКП и ДС е съставил учредителните документи на Движението за права и свободи.[19] Понастоящем, с трети брак, живее и работи в... град Лексингтън, САЩ. Преди Втората световна война болшевиките се криеха в СССР. Сега намират убежище в метрополията на световния комунизъм САЩ. Изводите оставям на вас.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Да се върнем към същността на настоящата поредица. Паметта на жертвите на Петко Бочаров и на останалите навярно около три милиони агенти на репресивния комунистически апарат ни зоват за правда. Най-малкото, което можем да сторим, е да изнасяме истината за престъпленията на щатните и нещатните сътрудници на репресивните секретни служби на комунистическия режим, извършени по заповед на алчно червената фашизирана номенклатура. Ако нямаме сили да ги осъдим, поне ще се уповаваме на Върховния съдник – Бог на небесата. И все пак...</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Иначе Бочаровото нагаждачество, приспособимост, опортюнизъм са забележителни. Съвсем наскоро в интервю за откраднатия вестник „Бачкане” вечно обутата в пантофи лека кавалерия на изданието репликира „неуморния доайен на българската журналистика”:[20]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">„– Много мили очи правите на Борисов, защо?</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">– Аз нямам никакво основание да правя мили очи пред когото и да било. Абсолютно! Никой не може да каже ─ Петко Бочаров е мой човек. Но ужасно мразя да видя глутница, която е наобиколила един човек и се опитва да го разкъса. Инстинктивно заставам на страната на падналия. Какво иска тази глутница, която сега отвсякъде атакува двамата най-близки съратници на Борисов? Иска да ги дискредитира.”[21]</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">„Никой не може да каже - Петко Бочаров е мой човек”! Наглостта на подобни перверзници е безкрайна. Ако пък Б.Б. е „паднала“, то това падение е в морален, а не в буквален смисъл. Тази банкянска мома е натрупала достатъчно златни тлъстинки от незаконна и престъпна дейност. Бочаров „инстинктивно застава на страната на падналия“, но властник, на силния, на онзи, който може да го закриля и да му плаща. Заради парите е готов на всичко. Такива са комунистите и ченгетата. Те са монотеисти и вярват в един бог – Мамон. Кланят се на златния телец и са готови предано да му служат. Ако утре властниците се сменят, с подлост и предателства пак ще се намърдат близо до трапезата им.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Древните римляни знаели, че „краткият живот на човека е достатъчно дълъг, за да се живее добре и честно“.[22] И че „какъвто е животът, такъв е и краят“.[23] Смирено се надявам тази максима да се отнася до Бочаров и всички Бочаровци. Както скромно вярвам, че все още се намират живи и будни българи, които знаят, че „паметта е необходимото благо за живота“.[24] За да не допуснем зверствата на комунизма и садистите, които ги извършваха и продължават да изтезават цял един народ, да бъдат забравени и оставени на спокойствие.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">Обещавам им, че докато дишам, ще ги преследвам поне с думи.</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;"> Край.</span><br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[1] Относно формалната принадлежност на bTV на Красимир Гергов вж. стенограмата от признанието за това, направено от министър-председателката Б.Б. в същата телевизия: „Бойко Борисов за цената на подслушването”, БТВ, „Тази сутрин”, София, четвъртък, 6 януари 2011 г., ок. 8:10 часа, пълна стенограма от Информационна агенция „Фокус”, София, четвъртък, 6 януари 2011 г., online: http://www.focus-news.net/?id=f16774</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[2] Вж. Част ІІ от тази поредица от online: http://www.forumat-bg.com/medii/1000-epopeya-na-negodnitzite</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[3] Строго секретно! Донася аг. „Борисов“; приел о.р. П. Иванов на 21.VІІ.61 г. я/к [навярно в явочна квартира] Агентурно донесение, Относно: (... задраскано – установено: Николай Коледаров), неизвестен, Управление ІІ, Отдел І, Отделение А-2 [на Държавна сигурност], София, 21.VІІ.1961 г. Документът е в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Навсякъде в документите правописът е запазен, а подчертаното е мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[4] Вж. Напр. „Лиляна Паница. Защо я забравиха?“, “The Exterminated Jews. Who and how saved the Jews in Bulgaria?”, София, Saturday, March 21, 2009 г., online: http://ivangenov.blogspot.com/2009/03/blog-post.html</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[5] Грешка на ръката – „рипорт“.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[6] Пробив! Името не е задраскано.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[7] Строго поверително! Донася аг. „Найденов“, Получил зам.н-к отдел І-ви кап. Ковачев на 14.VІІ. т.г., Управление ІІ-ро, Отдел Іви, ДС, София, 6.VІ. 1968 г. Документът е в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Навсякъде в документите правописът е запазен.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[8] Вж. Част ІІ от тази поредица от online: http://www.forumat-bg.com/medii/1000-epopeya-na-negodnitzite</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[9] Строго поверително! Донася аг. „Найденов“, Получил зам.н-к отдел І-ви кап. Ковачев на 14.VІІ. т.г., Управление ІІ-ро, Отдел Іви, ДС, София, 6.VІ. 1968 г. Документът е в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Навсякъде в документите правописът е запазен.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[10] Предложение относно: пътуването на Петко Димитров Бочаров и съпругата му до Австрия и Италия от началника на отделение ІІ на Комитета за държавна сигурност майор (... подпис, труден за разчитане), Държавна сигурност, София, 6 юни 1968 г., утвърдено от началника на отдел І, управление ІІ на Комитета за държавна сигурност, София, 11 юни 1968 г., стр. 5, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[11] Предложение относно: пътуването на Петко Димитров Бочаров и съпругата му до Австрия и Италия от началника на отделение ІІ на Комитета за държавна сигурност майор (... подпис, труден за разчитане), Държавна сигурност, София, 6 юни 1968 г., утвърдено отот началника на отдел І, управление ІІ на Комитета за държавна сигурност, София, 11 юни 1968 г., стр. 4, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Правописът запазен.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[12] Вж. Решение № 105/ 09.12.2009 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, София, 9 декември 2009 г., online: http://www.comdos.bg/files/stories/reshenia/105.doc</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[13] Обърнете внимание на гаврата: низко, а не ниско. Низко същество, с низък морал, в низостта си се навежда низко.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[14] Велко Вълканов – „Контрапункт на един разговор (По повод публикувания във в. “Дума” от 28 февруари т.г. разговора на г-н Евгени Станчев с Петко Бочаров)“, в. „Дума“, София, 8 март 2004 г., online: http://www.bas-bg.org/duma_boch.html Подч. Мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[15] Вж. репортаж от село Калище, Пернишко, bTV Новините, София, 9 септември 2010 г., около 19:20 часа.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[16] Лазар Ильов – „Петко Бочаров: Може и да имам досие, но не съм бил доносник!“, Информационна агенция БЛИЦ, София, 30 октомври 2008 г., online: http://www.blitz.bg/article/7798</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[17] Пак там.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[18] „Бивш съветник на вътрешен министър проговори: Жан Виденов тайно го дрогираха мултаците“, PlovdivMedia, Пловдив, петък, 14 януари 2011 г., online: http://www.plovdivmedia.com/34930.html Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[19] Вж. Валерия Калчева – „Мирослав Дърмов: Бащата на Станишев ме гони от България!“, Информационна агенция БЛИЦ, София, 9 март 2009 г., online: http://www.blitz.bg/article/10337</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[20] Вж. „Най-възрастният действащ журналист в света представи „Лица и съдби от три Българии”, Съюз на българските журналисти, София, петък, 5 ноември 2010 г., online: http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=9706</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[21] Валерия Велева – „Борисов върви към втори мандат”, в. „Труд”, trud.bg, София, сряда, 10 ноември 2010 г., online: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=670394 Подч. мое.</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[22] “Breve tempus aetatis satis longum est ad bene honesteque vivendum.”</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[23] “Quails vita, finis ita.”</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">[24] “Memoria necessarium vitae bonum est.”</span><br /><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">:::</span><br /><br /><div style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;" class="componentheading"> Медии </div> <table style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;" class="contentpaneopen"> <tbody><tr> <td class="contentheading" width="100%"> <span class="contentpagetitle"> Епопея на негодниците</span> </td> <td class="buttonheading" align="right" width="100%"> <img src="http://www.forumat-bg.com/images/M_images/printButton.png" alt="Печат" /> </td> </tr> </tbody></table> <table style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;" class="contentpaneopen"><tbody><tr> <td valign="top"> <span class="small"> Написано от Георги Ифандиев </span> </td> </tr> <tr> <td class="createdate" valign="top"> Четвъртък, 20 Януари 2011 02:13 <br />Прочетено <span style="color: rgb(255, 0, 0);">254</span> пъти </td> </tr> <tr> <td valign="top"> <div class="ultimatesbplugin_top"> </div><p align="center"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Vigo/g.ifandiev1.jpg" alt="Георги Ифандиев" title="Георги Ифандиев" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="208" width="200" />ПРОФЕСИЯ ДОНОСНИК: ПЕТКО БОЧАРОВ – 65 ГОДИНИ В ЗАНАЯТА</p> <p align="center">Част ІV – МРЪСНИКЪТ ОСТАВА</p> <p style="text-align: justify;">Това е последната част на разказа за човешкото падение, наречено Петко Бочаров. Надявам се, че донякъде съм успял да разкрия моралния облик на тази вещ в хуманен образ, както и на подобните му. Нескромно си въобразявам, че публикациите са допринесли за това неразградените комунистически репресивни служби за пореден път да го разкарват като ябълкарски кон из телевизиите. На връх Ивановден – 7 януари 2011 г., Бочаров е участвал в „Панорама” на БНТ, навярно лично поканен от друг предмет – Бойко Василев, негов поклонник и последовател, може би и в доносничеството. Четири дни по-късно, на 12 януари 2011 г., другарят Бочаров пък е гастролирал в сутрешния блок на телевизията на офицера от Държавна сигурност Красимир Гергов bTV.[1] Доколкото разбрах, компетентно е коментирал нашумелите скандали с телефонните подслушвания, които в началото на 2011 година заляха медиите. Явно е спец в тази област.</p> <p style="text-align: justify;">А аз продължавам с поредния донос от папките, съхраняващи богатото ченгесарско творчество на лицето Петко Димитров Бочаров.</p> <p align="center"> </p> <p align="center">Доносник създава доносник</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;">Прескачаме близо десетилетие и се пренасяме в началото на шейсетте години. Тъй уважаваният ви бай Петко Бочаров вече се подвизава под агентурния псевдоним „Борисов“ и използва разкази на познати и приятели, за да клевети трети лица. От съдържанието на поредния му донос личи, че е натрупал опит. Не е гнуслив – наднича в домовете на хората, пъха поглед под завивките им, разказва за техните навици и занимания, дори вече дава оценки на своите жертви. Все пак отдавна е в занаята, усеща се, че вече е станал майстор на милиционерския жанр „донос“ и то добре платен – във валута в австрийска банка.[2]</p> <p style="text-align: justify;">Както сам пише: „<i>На 19.VІІ. [1961 г.] познат се е срещнал с </i><i>(... задраскано, установено: Николай Стоянов Коледаров)</i><i> в неговия дом. Разговорът е бил на тема берлинската криза. </i><i>(... Задраскано – Коледаров)</i><i> е бил на мнение, че развръзката, т.е. войната е съвсем предстояща. Според него Западът вече не можел дълго да чака, за „да си уреди сметките“ с русите. Той мисли, че Западът е вече решил да преживее войната и „помитането“, както казвал той, щяло да бъде „тотално“. От многото разговори, а и от този разговор може да се стигне уверено до заключението, че </i><i>(... задраскано – Николай Коледаров)</i><i> е страстен, макар и много предпазлив в изказванията си, привърженик на вражеския лагер. Задоволството му от това, че „военната развръзка“ наближава, е било очевидно.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/038/PB-1a.jpg" alt="Лято на 1968-а. В София предстои провеждането на IX световен фестивал на младежта и студентите" title="Лято на 1968-а. В София предстои провеждането на IX световен фестивал на младежта и студентите" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="210" width="325" /></span>(...Задраскано – Николай Коледаров)</i><i> е завършил американски колеж в София през 1937 г., бил е две години в Англия, където е следвал, но не зная какво. Сега се занимава с преводи от български на английски за БАН, за издателството на чужди езици и пр. Материално е добре. Има слабост към събиране както на различни вещи, като кибритени кутии, моливи, вестници и пр., така и към събиране на данни за различни свои познати, които, както той веднъж заявил, уж на смях – се трупали в неговата „картотека“. „Винаги е полезно да знаеш за хората повече, отколкото те знаят за теб“ – заявявал той. Събира също марки, има много марки и според него, колекцията му може да се оцени на хиляди долари.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Страхлив, избягва компаниите, има две-три семейства, с които дружи: </i><i>(... задраскано – установено: Иван Градинаров)</i><i>, художник, негов съученик от колежа и </i><i>(... задраскано – установено: Александър Александров, син на ръководителя на ВМРО Тодор Александров, починал в Париж)</i><i>, също негов съученик.</i>“[3]</p> <p style="text-align: justify;">Струва си да поразсъждаваме над съдбата на обекта на Бочаровото доносничество. Тя би могла да бъде ужасна, но не станало така. Не поради заслуги на Бочаров. Тъкмо обратното.</p> <p style="text-align: justify;">Николай Коледаров е покойник. Според вдовицата му не е преживял особени катаклизми. Бил е масон. Това донякъде обяснява нещата, макар масоните също да са били жертвани, когато са ставали непотребни. Най-фрапиращият такъв случай е с вуйчото на Елена Софиянска, майката на бившия столичен кмет и служебен министър-председател Стефан Софиянски. Неговото име е Петър Габровски и е бил министър на вътрешните работи. На 23 януари 1941 г. именно той внася за разглеждане в Народното събрание проекта на Закон за защита на нацията, познат като „антиеврейски“.</p> <p style="text-align: justify;">Макар и високопоставен масон, след 9 септември 1944 г. Петър Габровски е осъден на смърт от т. нар. Народен съд. През нощта на 1 срещу 2 февнруари 1945 г. е разстрелян заедно с регентите, останалите министри и депутатите, „виновни“, задето са гласували за влизането на Царство България в съюза между Германия, Италия и Япония, т. Нар. ос „Рим ̶ Берлин ̶ Токио“.</p> <p style="text-align: justify;">За да разберете колко прави са онези, които твърдят, че заниманията с комунизъм и социализъм са резултат от обладаване на човека от сатаната, ще спомена любопитна, но съществена подробност. Петър Габровски е син на... Никола Габровски, в чието лозе край Търново и под ръководството на Димитър Благоев се е провела учредителната конференция на БРСДП, превърнала се в БКП. Така е, когато някой продаде душата си на дявола. Бащата – социалист, синът – провъзгласен за „крайнодесен“! Както отсъдил руският философ Бердяев, „съюз между сатаната и антихриста“.</p> <p style="text-align: justify;">Търкулнала се крушката, та си намерила похлупак, както гласи народната мъдрост. Праплеменникът Стефан Софиянски вечно изтъква, че „дядо му бил убит от комунистите“. Всъщност става дума за вуйчото на неговата майка. Самият Стефан „Усмивката“ изпитва явно вродена необходимост от близост с люде от сорта на Петър Габровски. Той бе близък приятел със сина на заместник-комисаря по еврейските въпроси Ярослав Калицин,[4] за който се мълви, че е бил от еврейско потекло. Полуевреин е бил и самият комисар по еврейските въпроси Александър Белев. Неговата майка е с моминска фамилия Миланези. Дядо му бил съратник на юдеомасонския революционер Мацини и се възхищавал от подчинения му Гарибалди. Избягал в България, установил се в Лом и отворил аптека. Малцината стари ломчани го помнят и знаят, че е бил евреин. Споделяли са го с мен.</p> <p style="text-align: justify;">Това отклонение бе необходимо за изясняване на греха и вината, които се предават от поколение на поколение и често се множат. Какъвто е случаят със Стефан Софиянски. Като Иван Костов и той крие епизоди от биографията си. Знам защо, но не мога да го докажа. Неговият баща бил адвокат и още през петдесетте се е разхождал с мерцедес, което бе позволено на най-доверените хора на комунистическата власт. В интервю във в. „Труд“ от пролетта на 1997 г. Майка му – Елена Софиянска, призна, че Георги Димитров поканил мъжа й Антон Софиянски (от врачански род) да го придружи на път за летище „Враждебна“, за да се допита до него за нещо...</p> <p style="text-align: justify;">Та едва ли само масонството отървало Николай Коледаров от трагичните последствия след подобен донос, като Бочаровия от 1961 година. Май самият той станал агент на Държавна сигурност. Бяха намерени данни, че е бил на отчет в ІІІ управление на ДС. Засега не е известно като агент или като жертва. Май е първото. Така е в интернационала на антихриста – мерзавецът ражда мерзавци. Доносникът Петко Бочаров – друг доносник. И така до края на България...</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center">Доносническото творчество продължава</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/038/PB-2a.jpg" alt="Агентурно донесение относно Николай Коледаров" title="Агентурно донесение относно Николай Коледаров" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="313" width="220" /></span>В ръцете си държа друго „произведение“ на изключения от партията заради корупция комунист Петко Бочаров. То отново „<i>се отнася до Николай Коледаров</i>“. Само че от предния са изминали цели седем години. Дали тъкмо през това време Коледаров е бил вербуван, няма как да узнаем. Засега. Явно задачата на Бочаров е била да го проконтролира. Изглежда в света на репресивните тайни служби е така, пък който оцелее...</p> <p style="text-align: justify;">Времето на това следващо действие е разгарът на размирното лято на 1968-а. В София предстои провеждането на IX световен фестивал на младежта и студентите. Партията и нейният репресивен апарат – Държавна сигурност, Народна милиция и т.н., са настръхнали. Чак до там, че предприемат мерки да бъде предотвратено идването на „Бийтълс“ у нас за събитието. Духовна нищета, пошлост и скудоумие!</p> <p style="text-align: justify;">„Прочистват“ столицата от „вражески, буржоазни и упадъчни елементи“. Сред тях и моя приятел Шошо от площад „Баба Неделя“, току срещу днешното НДК. Бе направил неуспешен опит за бягство от „комунистическия рай“, затова. За месец и половина го изселиха в някакво затънтено кътче заедно с група шантонерки. После разказваше как тези труженички на сексуалната нива развратили „трудовите кооператори“. А селските жени се научили да ходят с оскъдно- или изобщо без бельо...</p> <p style="text-align: justify;">Все тогава Франция и почти цяла Западна Европа са настръхнали, разтърсвани от студентски вълнения. Предстои антивоенните протести в САЩ да прераснат в малка гражданска война с окупация на университети, стрелба и жертви. В Чехословакия Алексанъдр Дубчек се мъчи да направи невъзможното – да създаде „социализъм с човешко лице“. Висшите партийни другари от държавите-членки на Варшавския договор сноват между Москва и Прага. Малоумният тукашен диктатор Тодор Живков е най-верен на Кремъл и затова ─ най-деен.</p> <p style="text-align: justify;">В такава обстановка на 14 юли 1968 г. другарят Петко Бочаров, върнал се към стария си псевдоним „Найденов“, пише следното „Агентурно донесение“: „<i>Към средата на юни отидох в дома на </i><i>(... не се чете – установено: Николай Коледаров)</i><i>. На масата му видях едно списание „...“ с най-последна дата. Попитах го от къде го има. Той се засме и призна, че му го е дал </i><i>(... задраскано – установено: Хенраки Ликов)</i><i>. В миналото аз пак бех видял в него едно списание „Юнайтед стайтс нюз енд уърлд рииорт“.</i>[5]<i>Разбрах, че и то му е било дадено от </i><i>(... задраскано – Ликов)</i><i>. Той си каза, че </i><i>(... задраскано – Ликов)</i><i> му давал да чете последните списания, които се получават в редакцията на „Отечествен фронт“.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Тогава той ми показа едни снимки (те лежаха на масата и аз се вгледах в тях) от неделята когато отишли на излет някъде със семейството на </i><i>(... задраскано)</i><i>. На снимките аз познах и един </i><i>(... задраскано – установено: Аянов)</i><i>, когото зная още от преди 9.ІХ.44 год. Когато работеше като действуващ офицер в секция „Военни аташета“ в М-во на войната. На въпроса </i><i>(задраскано – Николай Коледаров)</i><i> каза, че </i><i>(... задраскано – Аянов)</i><i> бил близък на </i><i>(... задраскано – установено: Гочо Христов)</i><i> или по-скоро приятел на жена му. Аз попитах що за приятел е това и казах, че често съм виждал по улиците жената на </i><i>(... задраскано)</i><i> и каза нейн приятел. </i><i>(... Задраскано - Коледаров)</i><i> изрази същите подозрения че той й е любовник. Коледарови</i>[6]<i> държат също и със </i><i>(... задраскано – установено: Сашо Александров)</i><i>, син на </i><i>(... задраскано – установено: Тодор Александров)</i><i>, сега мисля че е инженер. Самия </i><i>(... задраскано)</i><i> е близък на </i><i>(... задраскано)</i><i> и брат му </i><i>(... задраскано)</i><i> често ходи у тях да играят белот.</i>“[7]</p> <p style="text-align: justify;">Какво следва? За Николай Коледаров в житейски план едва ли някога ще узнаем. За Бочаров и жена му – пътуване до Австрия и Италия, придружено с изпълнението на мръсни операции, възложени от водещите ги офицери, но и със съблазнителни хонорари във валута, преведени във... виенска банка.[8]</p> <p style="text-align: justify;">От гледна точка на ченгеджийството продължението се изразява в поставяне на „<i>дадени задачи</i>“ и „<i>мероприятия</i>“ от страна на Държавна сигурност. От тяхната конкретика установяваме името на един от вероятните агенти на ДС зад граница – някой си Йордан Цанков. Доносът на бай ви Петко е предизвикал заповедта: „<i>Да установим връзка със </i><i>(... задраскано, установено: Йордан Цанков)</i><i> и ..., в каква среда се движи, да повдигне въпрос свързан с пребиваването на американците в България, знае ли къде се намира понастоящем Юи... </i><i>(губят се букви)</i><i> Блек и др. Учители от колежа.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>МЕРОПРИЯТИЯ: Да се уточни движението на англичанката с... насочване на агента към някоя от тях...</i>“[9] Преди пътуването на самия Бочаров и съпругата му до Австрия и Италия, където „<i>възнамеряват да отседнат в едно италианско семейство</i>“, е зададена задачата за „<i>набиране на информация за положението в страната и изучаване на лицата с които ще установи контакт, представляващи оперативен интерес за службата.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/038/PB-3a.jpg" alt="Агентурно донесение отнася се за Николай Коледаров" title="Агентурно донесение отнася се за Николай Коледаров" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="352" width="325" /></span>Линията на поведение на българин-патриот ще бъде същата както в Австрия. На агента ще бъдат дадени указания да отбягва контактите с българи изменници, а ако евентуално такъв му бъде наложен по стечение на обстоятелствата да набира данни за същите. Да отказва услуги на такива, както във Виена </i><i>(... добавено на ръка: без да проявява особен интерес)</i><i>.</i>“[10]</p> <p style="text-align: justify;">Тежко и горко на онези, които са били „приятели“ на Бочаров. Той например е следил и топил своя съученик от Американския колеж Александър Петрини, служител на Светия синод. Сашо Петрини бе син на земеделския терорист, руснака Николай Петрини, участвал в най-големия атентат на Стария континент, взривяването на 16 април 1925 г. на столичната черква „Свети Крал“, днес „Света Неделя“. По официални данни в атентата в „Света Неделя“ загиват 213 души, а ранените са 500. Сред падналите невинни жертви има 12 генерали и шестима старши офицери. Останалите са цивилни граждани. Не е лошо мерзавците да се клепат едни други. Знае ли човек какво е вършил Петрини.</p> <p style="text-align: justify;">За себе си съм напълно сигурен, че американците отлично са знаели кой е Петко Бочаров и с какво се занимава. Убеден съм, че са го ползвали и то със знанието на ръководството на тукашните служби. Това личи по финала на неговата ченгесарска сага, който се оказва камуфлажен. Изобщо не се съмнявам, че бай ви Петко все така донася. За него и подобните му това занятие се е превърнало във природа.</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center">„Демократично“ признание заради добра служба на ДС</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;">За тези и множеството други отвратителни услуги, които Петко Бочаров е вършил на комунистическата Държавна сигурност, той е бил включен в полувисшата журналистическа номенклатура. Достигнал до длъжност заместник-главен редактор на БТА. Радвал се е на вниманието и доверието на партийните величия. При пенсионирането на бай ви Петко през 1983 г. лично генералният директор на агенцията Боян Трайков, член на ЦК на БКП и син на дългогодишния вожд на БЗНС Георги Трайков, му връчва награда.</p> <p style="text-align: justify;">През по-голямата част от дългогодишната си служба на Държавна сигурност Бочаров следи и донася за служители на американското посолство у нас. Доказателствата за това в документите, съхранявани от Комисията „Евтимов“, колкото щете. В замяна този мерзавец получава правото да пътува свободно по света, като се наслаждава и на щедро заплащане. Кървавите пари, заслужени с подлост и предателства, изобщо не смущават Петко и сродните му същества.</p> <p style="text-align: justify;">Преди всяко пътуване на Бочаров службите му задават съответната за случая линия на поведение. Те го използват за работа както срещу български граждани, така и срещу чужденци, предимно американци. Например четем: „<i>При положение, че американците подходят към него и му предложат сътрудничество, агентът внимателно да отклони, като каже, че им помага в преводите на бюлетина, би могъл също да им бъде в помощ за преводи на други материали, като тактично отбегне даване на определен отговор за сътрудничество в някаква друга област.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Ако му бъде предложено измяна да остане на работа във Виена, същият да откаже. В България животът му е устроен добре, има хубава работа и е добре платен.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>В разговорите обаче агентът внимателно да прокарва, че преводите, които извършва му донасят един допълнителен доход и особено това, че му се плаща във валута, го улеснява в осъществяването на някои негови проекти и начинания, каквото е например настоящото му екскурзионно пътуване. При евентуална среща с наши емигранти, същият да отбягва контакт с тях и отказва каквито и отказва каквито и да е услуги, като пренасяне на писма, обаждане на техни близки в България и т.н.</i>“[11]</p> <p style="text-align: justify;">Древните са казали: “<i>Magna est veritas et praevalebit</i>” – „<i>Истината е велика и ще победи.</i>“ Тази максима не важи у нас. Тъй като мнозинството от населението не желае да познае истината и да стане свободно. Вместо това се оставя истинските господари на Петко и Петковци да му пробутват като „най-качествени“ и „демократични“ журналисти своите пропагандатори, добре подготвени в репресивните тайните служби. Днес Бочаров е уважаван коментатор. Народът се е произнесъл: „<i>Всяко стадо си заслужава овена.</i>“ Ще добавя – и съдбата.</p> <p style="text-align: justify;">Дори поведението на безпартийния комунист Велко Вълканов е по-честно. През 2004 г. той открито заявява в лицето на тогавашния главен редактор на в. „Дума“, потомствения комунист, агента на ДС „Кирил“,[12] другаря Евгений Станчев, публикувал интервю с доайена на доносниците у нас: „<i>... Аз имам възражение не срещу журналиста Петко Бочаров, не дори и срещу антикомуниста Петко Бочаров. Аз имам възражение единствено срещу личността Бочаров. Тази личност не би могла да ни бъде пример за гражданско поведение...</i></p> <p style="text-align: justify;"><i><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/038/PB-4a.jpg" alt="Като задача на агента ще бъде поставена – набиране на информация за положението в страната и изучаване на лица с които ще установи контакт" title="Като задача на агента ще бъде поставена – набиране на информация за положението в страната и изучаване на лица с които ще установи контакт" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="282" width="325" /></span>Не зная дали г-н Бочаров има угризения на съвестта си във връзка със своето политическо минало. Ще му направя комплимента да предположа, че такива угризения той има. На него например никак не му е приятно да си спомня за онази ужасна фотография, която го показва в жалкото Г-образно положение пред първия човек на ненавистната нему, на Бочаров, „тоталитарна“ система. Не би могъл да ни убеди, че фотографът го е хванал в момента, в който бил ставал от стола си. Репетирал съм това ставане. Установих, че гърбът ми би могъл да се окаже поприведен, когато ставам, за да посрещна някого, но главата ми във всички случаи ще остава вдигната, за да виждам влизащия. А тъкмо главата Ви, главата Ви, г-н Бочаров, бе низко,</i>[13]<i> много низко сведена пред другаря Тодор Живков. Такава низко, много низко, до коляното низко сведена глава видях и след Десети ноември ― това бе главата на Стефан Софиянски, когато се ръкува с Мария Луиза. Извинете, но това е класическата поза на царедворците. </i></p> <p style="text-align: justify;"><i>За мен няма никакво съмнение, че Петко Бочаров е обслужвал с дух и тяло господстващата преди петнадесет години социалистическа система. Едва ли е било възможно обратното. Не бих могъл да си представя, че в светая светих на БТА, нейната международна редакция, би бил търпян човек, който не е представил достатъчно убедителни доказателства за своята преданост към официалната кауза. Но защитавал до Десети ноември с цялата си всеотдайност каузата на социализма т.е. на „тоталитарната” система, Петко Бочаров още на „другия ден” се заема с цялата възможна ярост да я хули. Той хули системата, хули и всички ония, които й останаха верни.</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Не на всекиго ще призная правото да хули социалистическата система. Това право мога да призная само на онзи, който и преди Десети ноември е възразявал ― в една или друга форма ― срещу нея. Аз мога да посоча поне десетина свои статии и монографии, в които съм заявявал своето критично отношение към отделни черти от характеристиката на „реалния социализъм” у нас, включително и към закрепеното в чл. 1 от Конституцията недоразумение, наречено „ръководна роля на Партията в държавата и обществото”... Питам г-н Бочаров колко такива, критични, статии или други материали той е написал или публикувал през ония години? Няма да чакам неговия отговор, защото знам какъв е той: николко...</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>Днес същият този г-н Бочаров заема позата на морален съдник</i><i>. Той раздава наляво и надясно квалификации... Не обаче г-н Бочаров е човекът, който може да си позволи да ни слага печат за качествен контрол... Не всеки е длъжен да бъде герой, но всеки е длъжен да бъде почтен.</i>“[14]</p> <p style="text-align: justify;">Така е. Но други са намеренията на БКП и нейната Държавна сигурност по отношение на тяхното доверено лице Петко Бочаров. В предложението за отчисляването му от оперативен отчет, направено през 1986 г., се съдържат данни, които навеждат на мисълта, че този документ е създаден за всеки случай. Явно бай ви Петко е бил готвен за работа след промените. И ченгетата са вмъкнали обяснения за това, как може би той едновременно работел за тях и за американците.</p> <p style="text-align: justify;">При пътуванията си в чужбина взел да изразява страх и недоволство от Държавна сигурност. Като същевременно не пестял суперлативите си по отношение на американския начин на живот. От ДС на два пъти не го пуснали да пътува до САЩ. Чудно защо, след като по същото време безпрепятствено обикалял Европа и преди всичко Австрия и Италия. Легендата изглежда съшита с бели конци. Защото нищо не би могло да попречи на Бочаров от Виена или Рим да поеме за Съединените щати.</p> <p style="text-align: justify;">И още един твърде тривиален факт. До онзи момент американците от посолството в София контактували с бай ви Петко. От 1985 година насетне спрели да го дирят тук. От други агенти се знаело, че в чужбина той се срещал с американски шпиони и им донасял. Обаче „благородниците“ от ДС не го прибрали, а само го... свалили от отчет. Твърде плоско, нали?</p> <p style="text-align: justify;">Навремето ликвидираха своя шпионин Иван-Асен Христов Георгиев тъкмо заради двойната игра. Планът за Бочаровци и Инджевци, както скоро ще се уверите, е бил друг. Първоначално неговият успех ми се струваше странен. Днес изобщо не се учудвам. Той минава сред население от страхливци, нагаждачи и опортюнисти, значителна част от което изпитва носталгия по времето, когато „<i>другарите крадяха, но оставяха и ние да крадем</i>“.[15]</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center">Възхвала на цинизма</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;">След всичко, което вече знаете за Петко Бочаров, а то е една стохилядна от неговата преливаща от безчестие биография, как ви звучи неговото безочливо изявление: „<i>Може и да имам досие, но не съм бил доносник</i>“?[16] Цинично, нали? Архицинично.</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/038/PB-5a.jpg" alt="ПЕТКО БОЧАРОВ: МОЖЕ И ДА ИМАМ ДОСИЕ, НО НЕ СЪМ БИЛ ДОНОСНИК!" title="ПЕТКО БОЧАРОВ: МОЖЕ И ДА ИМАМ ДОСИЕ, НО НЕ СЪМ БИЛ ДОНОСНИК!" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="293" width="325" /></span>Още по-цинично е, че сега, на съвсем стари години, както се казва, продължава да се мъчи да препере калната си биография. Макар и с половин уста нещото Петко се изкара репресирано. Да, доносникът е съден и е лежал в затвора. Но за какво? Безсрамието на Бочаров е безгранично. Освен че се пише „репресиран”, той безочливо се мъчи да пришие като кръпки към своята дрипава „демократична” антерийка имената на достойни личности. Подхвърлят му удобна реплика:</p> <p style="text-align: justify;">„<i>─</i><i> Абе, те комунистите май много не те обичаха...</i>“ И нещото не спира да лъже:</p> <p style="text-align: justify;">„<i>─</i><i> Има си причини. Аз завърших Американския колеж </i><i>─</i><i> едно скъпо учебно заведение, даже за онова време, а баща ми беше известен софийски адвокат: две причини, достатъчни да ми нямат доверие. През 1952 г. аз вече бях постъпил на работа в БТА и една сутрин ме арестуваха. С мен прибраха и мои колеги от Американския колеж </i><i>―</i><i> Жоро Патев, Боби, Христо Хайтов, Павката Коняров... Павел беше журналист </i><i>―</i><i> работеше във в. „Зора“. Имаше и още </i><i>─</i><i> някакъв процес беше скалъпен. Колегите ги осъдиха на затвор от дванайсет до петнайсет години, осъдиха ги за шпионаж. Излежаха си присъдите „кантар-топуз“, ден за ден: няма милост! Като излежаха и като излязоха, им дадоха една тапия, че били неправилно осъдени, били невинни... В рамките на две години всички умряха. Мен тогава като ме взеха в единайсет сутринта, да до единайсет вечерта без прекъсване ме разпитваха.</i>“[17]</p> <p style="text-align: justify;">Мръсник! Долен лъжец! Подло нищожество! Христо Хайтов е роден чичо на съпругата ми, брат на покойния ми тъст. Не само Бочаров не е арестуван с него. Чичо Христо лично ми е споменавал, че е сигурен в ченгеджийството му. Винаги го е избягвал. Пък и съпроцесниците на покойния първи треньор на националния женски отбор по баскетбол Христо Хайтов са други. Той и още един от тях, когото познавам, починаха в началото на промените. След 10 ноември чичо Христо бе уплашен, защото познаваше душичките на другарите. Страхуваше се и за мен. Оказа се, че е имало защо.</p> <p style="text-align: justify;">В друго интервю Бочаров излъга, че на 24 май ходел в дома на Хайтови. Моята тъща е жива и здрава. Попитах я вярно ли е. Отговори, че Бочаров отново мами. Никога не е стъпвал в къщата им, макар средният брат и съпругата му да са били от неговия клас в Американския колеж.</p> <p style="text-align: justify;">Паметта на чичо Христо е опетнена от опита на този негодник да увие като бръшлян своята оцапана с кръв биография около неговата. Христо Хайтов бе една от най-невинните жертви на комунизма. Арестуван без никаква, дори най-незначителна вина, и цели 20 дни държан в ледена вода до кръста в Дирекцията на Народната милиция. Осакатял и накрая осъден и хвърлен в концентрационния лагер Белене, където прекарал четири години и половина в кански мъки. Хора, лежали с него, си спомнят достойното му поведение.</p> <p style="text-align: justify;">След като го освободили от лагера изобщо не му дали никаква „извинителна бележка“, както лъже другарят Бочаров. Бил лишен от софийско жителство и правото да упражнява своята юридическа професия. Затова отишъл в Родопите и години наред бачкал като миньор. Едва десет години по-късно, в средата на шейсетте, се завърнал в столицата. Казваше, че е сигурен: другарите щели да го пуснат да пътува зад граница. Но никога не опита. Защото искаше да разрешат свободното придвижване на всички българи. Споделяше, че едва тогава би пресякъл границата на страната. Напълно аполитичен на младини, чичо Христо ми разказваше как със зверствата си комунистите го превърнали в антикомунист – истински, а не подло измамен като Бочаровия. С часове съм слушал спомените му за добрата приветлива буржоазна София...</p> <p style="text-align: justify;">Трябва да има справедливост и Бочаровци, но преди всичко онези, които ги създадоха – висшата алчно червена номенклатура и офицерите от нейните репресивни служби, да получат заслужено възмездие. Не го ли постигнем, неотмъстените духове на нашите мъртви ще ни преследват до сетния ни миг.</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center">Репресирани, депресирани и декласирани от комунистическия режим</p> <p> </p> <p style="text-align: justify;">За разлика от Петко, аз не съм репресиран от комунистическия режим, но съм депресиран от него. Покойните ми родители, Бог да ги прости, също не се смятаха за репресирани. Макар да бяха национализирани, а тате да бе прекарал повече от половин година в болшевишкото следствие в очакване на смъртна присъда по обвинение в „масово убийство по време на война”. Слава Богу, оневинили го – доказателствата в негова полза били непробиваеми и непоклатими, при това изнесени в присъствието на англо-американската контролна военна мисия. Обаче родителите ми бяха декласирани от режима на алчно червените фашисти. Каквито се оказаха още стотици хиляди, може би милиони българи и техните потомци като моя милост. Всички те и ние, наследниците на „враговете на народа“, „буржоазните копилета“, бяхме лишени от солидно образование, от пътувания, от перспективна работа, от създаването на важни контакти – изобщо от маса възможности, които позволиха на децата на номенклатурата да станат любимци на Запада. Затова и днес запазилите душите и достойнството си сме на дъното, а червените отново ни газят като някакъв непрестанно обновяващ се валяк на злото. Кой ще реституира живота ни и този на нашите предци? Петковците ли?</p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/038/PB-6a.jpg" alt="- Абе, те комунистите май много не те обичаха..." title="- Абе, те комунистите май много не те обичаха..." style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" height="120" width="325" /></span>Ако не ви се вярва, че онези от Политбюро продължават да безчинстват из Татковината ни, както постоянно напомням, нека цитирам депутата от ДПС във Великото народно събрание Мирослав Дърмов. Той бе съветник на един от най-осведомените комунисти, министъра на вътрешните работи (1995-1996) Николай Добрев: „<i>Жан Виденов никога не е имал реалната власт в държавата. Той беше кукла на конци, част от злокобен проект, в който до края не разбра, че е участник. Кукловодите го назначиха да извърши масовата приватизация, след което да го хвърлят на кучетата. Питате се кои са тези „кукловоди“? Това са хората, които и в момента държат в ръцете си цялата икономика на страната. Най-богатите българи, които до един са свързани с бившето Политбюро на БКП.</i>“[18]</p> <p style="text-align: justify;">Отварям скоба. Дърмов е комунист и беше зет на Исмаил Билен ─ някогашния генерален секретар на нелегалната Турска комунистическа партия. Заемал е ръководна административна длъжност в специалната школа на МВР край Симеоново, в която всички служители, включително и Б.Б., са били назначени по щата на Държавна сигурност. Едновременно с това е правил аспирантура там. На каква ли тема? Сам твърди, че под диктовката на БКП и ДС е съставил учредителните документи на Движението за права и свободи.[19] Понастоящем, с трети брак, живее и работи в... град Лексингтън, САЩ. Преди Втората световна война болшевиките се криеха в СССР. Сега намират убежище в метрополията на световния комунизъм САЩ. Изводите оставям на вас.</p> <p style="text-align: justify;">Да се върнем към същността на настоящата поредица. Паметта на жертвите на Петко Бочаров и на останалите навярно около три милиони агенти на репресивния комунистически апарат ни зоват за правда. Най-малкото, което можем да сторим, е да изнасяме истината за престъпленията на щатните и нещатните сътрудници на репресивните секретни служби на комунистическия режим, извършени по заповед на алчно червената фашизирана номенклатура. Ако нямаме сили да ги осъдим, поне ще се уповаваме на Върховния съдник – Бог на небесата. И все пак...</p> <p style="text-align: justify;">Иначе Бочаровото нагаждачество, приспособимост, опортюнизъм са забележителни. Съвсем наскоро в интервю за откраднатия вестник „Бачкане” вечно обутата в пантофи лека кавалерия на изданието репликира „<i>неуморния доайен на българската журналистика</i>”:[20]</p> <p style="text-align: justify;">„<i>– Много мили очи правите на Борисов, защо?</i></p> <p style="text-align: justify;"><i>– Аз нямам никакво основание да правя мили очи пред когото и да било. Абсолютно! Никой не може да каже </i><i>─</i><i> Петко Бочаров е мой човек</i><i>. Но ужасно мразя да видя глутница, която е наобиколила един човек и се опитва да го разкъса. Инстинктивно заставам на страната на падналия. Какво иска тази глутница, която сега отвсякъде атакува двамата най-близки съратници на Борисов? Иска да ги дискредитира.</i>”[21]</p> <p style="text-align: justify;">„<i>Никой не може да каже - Петко Бочаров е мой човек</i>”! Наглостта на подобни перверзници е безкрайна. Ако пък Б.Б. е „паднала“, то това падение е в морален, а не в буквален смисъл. Тази банкянска мома е натрупала достатъчно златни тлъстинки от незаконна и престъпна дейност. Бочаров „<i>инстинктивно застава на страната на падналия</i>“, но властник, на силния, на онзи, който може да го закриля и да му плаща. Заради парите е готов на всичко. Такива са комунистите и ченгетата. Те са монотеисти и вярват в един бог – Мамон. Кланят се на златния телец и са готови предано да му служат. Ако утре властниците се сменят, с подлост и предателства пак ще се намърдат близо до трапезата им.</p> <p style="text-align: justify;">Древните римляни знаели, че „<i>краткият живот на човека е достатъчно дълъг, за да се живее добре и честно</i>“.[22] И че „<i>какъвто е животът, такъв е и краят</i>“.[23] Смирено се надявам тази максима да се отнася до Бочаров и всички Бочаровци. Както скромно вярвам, че все още се намират живи и будни българи, които знаят, че „<i>паметта е необходимото благо за живота</i>“.[24] За да не допуснем зверствата на комунизма и садистите, които ги извършваха и продължават да изтезават цял един народ, да бъдат забравени и оставени на спокойствие.</p> <p style="text-align: justify;">Обещавам им, че докато дишам, ще ги преследвам поне с думи.</p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p><i> Край.</i></p> <p> </p> <div><br /><hr align="left" width="33%" size="1"> <div> <p>[1] Относно формалната принадлежност на bTV на Красимир Гергов вж. стенограмата от признанието за това, направено от министър-председателката Б.Б. в същата телевизия: <i>„Бойко Борисов за цената на подслушването”, БТВ, „Тази сутрин”, София, четвъртък, 6 януари 2011 г., ок. 8:10 часа, пълна стенограма от Информационна агенция „Фокус”, София, четвъртък, 6 януари 2011 г., online: http://www.focus-news.net/?id=f16774</i></p> </div> <div> <p>[2] Вж. Част ІІ от тази поредица от online: http://www.forumat-bg.com/medii/1000-epopeya-na-negodnitzite</p> </div> <div> <p>[3] Строго секретно! Донася аг. „Борисов“; приел о.р. П. Иванов на 21.VІІ.61 г. я/к <i>[</i><i>навярно в явочна квартира</i><i>]</i> Агентурно донесение, Относно: <i>(... задраскано – установено: Николай Коледаров)</i>, неизвестен, Управление ІІ, Отдел І, Отделение А-2 [на Държавна сигурност], София, 21.VІІ.1961 г. Документът е в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Навсякъде в документите правописът е запазен, а подчертаното е мое.</p> </div> <div> <p>[4] Вж. Напр. „Лиляна Паница. Защо я забравиха?“, “The Exterminated Jews. Who and how saved the Jews in Bulgaria?”, София, Saturday, March 21, 2009 г., online: http://ivangenov.blogspot.com/2009/03/blog-post.html</p> </div> <div> <p>[5] Грешка на ръката – „рипорт“.</p> </div> <div> <p>[6] Пробив! Името не е задраскано.</p> </div> <div> <p>[7] Строго поверително! Донася аг. „Найденов“, Получил зам.н-к отдел І-ви кап. Ковачев на 14.VІІ. т.г., Управление ІІ-ро, Отдел Іви, ДС, София, 6.VІ. 1968 г. Документът е в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Навсякъде в документите правописът е запазен.</p> </div> <div> <p>[8] Вж. Част ІІ от тази поредица от online: http://www.forumat-bg.com/medii/1000-epopeya-na-negodnitzite</p> </div> <div> <p>[9] Строго поверително! Донася аг. „Найденов“, Получил зам.н-к отдел І-ви кап. Ковачев на 14.VІІ. т.г., Управление ІІ-ро, Отдел Іви, ДС, София, 6.VІ. 1968 г. Документът е в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Навсякъде в документите правописът е запазен.</p> </div> <div> <p>[10] Предложение относно: пътуването на Петко Димитров Бочаров и съпругата му до Австрия и Италия от началника на отделение ІІ на Комитета за държавна сигурност майор (... подпис, труден за разчитане), Държавна сигурност, София, 6 юни 1968 г., утвърдено от началника на отдел І, управление ІІ на Комитета за държавна сигурност, София, 11 юни 1968 г., стр. 5, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.</p> </div> <div> <p>[11] Предложение относно: пътуването на Петко Димитров Бочаров и съпругата му до Австрия и Италия от началника на отделение ІІ на Комитета за държавна сигурност майор (... подпис, труден за разчитане), Държавна сигурност, София, 6 юни 1968 г., утвърдено отот началника на отдел І, управление ІІ на Комитета за държавна сигурност, София, 11 юни 1968 г., стр. 4, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Правописът запазен.</p> </div> <div> <p>[12] Вж. Решение № 105/ 09.12.2009 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, София, 9 декември 2009 г., online: http://www.comdos.bg/files/stories/reshenia/105.doc</p> </div> <div> <p>[13] Обърнете внимание на гаврата: низко, а не ниско. Низко същество, с низък морал, в низостта си се навежда низко.</p> </div> <div> <p>[14] Велко Вълканов – „Контрапункт на един разговор (По повод публикувания във в. “Дума” от 28 февруари т.г. разговора на г-н Евгени Станчев с Петко Бочаров)“, в. „Дума“, София, 8 март 2004 г., online: http://www.bas-bg.org/duma_boch.html Подч. Мое.</p> </div> <div> <p>[15] Вж. репортаж от село Калище, Пернишко, bTV Новините, София, 9 септември 2010 г., около 19:20 часа.</p> </div> <div> <p>[16] Лазар Ильов – „Петко Бочаров: Може и да имам досие, но не съм бил доносник!“, Информационна агенция БЛИЦ, София, 30 октомври 2008 г., online: http://www.blitz.bg/article/7798</p> </div> <div> <p>[17] Пак там.</p> </div> <div> <p>[18] „Бивш съветник на вътрешен министър проговори: Жан Виденов тайно го дрогираха мултаците“, PlovdivMedia, Пловдив, петък, 14 януари 2011 г., online: http://www.plovdivmedia.com/34930.html Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[19] Вж. Валерия Калчева – „Мирослав Дърмов: Бащата на Станишев ме гони от България!“, Информационна агенция БЛИЦ, София, 9 март 2009 г., online: http://www.blitz.bg/article/10337</p> </div> <div> <p>[20] Вж. „Най-възрастният действащ журналист в света представи „Лица и съдби от три Българии”, Съюз на българските журналисти, София, петък, 5 ноември 2010 г., online: http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=9706</p> </div> <div> <p>[21] Валерия Велева – „Борисов върви към втори мандат”, в. „Труд”, trud.bg, София, сряда, 10 ноември 2010 г., online: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=670394 Подч. мое.</p> </div> <div> <p>[22] “Breve tempus aetatis satis longum est ad bene honesteque vivendum.”</p> </div> <div> <p>[23] “Quails vita, finis ita.”</p> </div> <div> <p>[24] “Memoria necessarium vitae bonum est.”</p> </div> </div></td></tr></tbody></table><br /><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;">форумът</span>Bulgaria Timeshttp://www.blogger.com/profile/01519830534026729601noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7901571730564557512.post-7570910615892934592011-01-06T06:14:00.004+02:002011-01-11T16:12:26.270+02:00Епопея на негодниците .1<span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Епопея на негодниците </span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Написано от Георги Ифандиев </span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Понеделник,29 Ноември 2010 </span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Георги ИфандиевПРОФЕСИЯ ДОНОСНИК: ПЕТКО БОЧАРОВ – 65 ГОДИНИ В ЗАНАЯТА</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Премиера на нова книга. Жеков[1] е заснел документални кадри за предаването си „Безкомпромисно”, което върви само в интернет. Камерата показва лицата на прииждащите в залата почитатели на автора – все „демократи”. Ето го и ексдепутатът от СДС и издател на малотиражката „Про&Анти” Васил Станилов. Първо бил вербуван като агент на Държавна сигурност, а впоследствие подал молба и лично тогавашният министър на МВР ген. Ангел Солаков го назначил за офицер от нейното Шесто управление. Пристига, придружен от втората си „другарка”. Първата е непотребна – все пак е дъщеря на бивш завеждащ отдел в ЦК на БКП, неудобно е някак...</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Незабелязано и с озъртане се вмъква и някогашният комсомолски секретар на БНТ Иван Ибришимов. Той бе съветник на не по-малко „демократичния” президент Петър Стоянов. Промушва се и комсомолският секретар Кирил Маричков, по майка Левиев, който изпя песента „Аврора, ра-ра-ра-ра”... Тук е и последният комсомолски секретар на Журналистическия факултет на СУ „Климент Охридски” Любен Дилов. Някой се пошегува, че вече не бил „син”. Та той бе сред ораторите на прословутото комунистическо сборище пред турското посолство от май 1989 г., организирано от ОФ под ръководството на друг „демократ” – Гиньо Ганев, и под зоркото ръководство на ЦК на БКП и Държавна сигурност! Пред мен е признавал как от БСП го изпратили в студентската програма „Ку Ку”. Което не му е попречило да стане депутат от СДС, а напротив – помогнало му. Обективът показва как се навежда и явно е готов да целуне ръка на автора на книгата, чиято премиера е удостоил с фъфленето си.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Нахълтват още „демократи”, все с угоднически физиономии на бивши партийни секретари и ченгета. Може би се намират и жертви на автора, заблудени от неговия медиен ореол. Светлините заглъхват. Пред микрофона се изтъпанчва издателката Божана Апостолова. Стар комсомолски кадър, номенклатура на ОК на БКП, дългогодишна шефка на Профсъюзния дом на културата в града под тепетата. В Пловдив я наричат „физическа двойничка на Йосиф Кобзон... Иначе „пловдивският глас и съвест на епохата” е организатор на инициативата „Пловдив чете”, която се подпомага финансово от общината и още по-щедро от омразния на Божана Георги Гергов. Например, посещението на съветската звезда от 60-те години Евгений Евтушенко бе подплатено с могъщото финансово рамо на местния представител на Руската федерация,[2] та дори обемното му томче се раздаваше безплатно на поетичните фенове. А нали знаем, че безплатен обяд няма. Стихосбирката май я плати пак Гергов. По случай тази деятелност г-жа Апостолова стана носител на наградата „Золотая муза” за „принос в българо-руските отношения”.” [3]</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Любен Дилов и Петко БочаровРедактор на книгата е Виктор Самуилов.[4] Този син Исаков се е подвизавал в службите като съдържател на явочна квартира – изумително мерзка работа. Гордо е носил псевдоним като река – Марица?!</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Апостолова дава думата на Емил Басат, за да произнесе „похвално слово” за автора. За този „литературен критик” можете да прочетете: „... Еврейчето Емил Басат от Търново в момент, когато, пиян, той танцува и се гаври с всичко, даже със самия себе си. Еврика! Това е героят. Български евреин.”[5]</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Ако „евреин” обозначава национална принадлежност, последното словосъчетание е оксиморон – все едно дървено желязо. Ала не за това ми е думата. Казват, че този „пиян” Басат е бил регистриран член на Българската комунистическа партия, която авторът на представяната книга тъй силно „мрази”. Преди шест лета, по време на някакво ционистко сборище в СУ „Климент Охридски”, в компанията на тогавашния шеф на организацията на евреите в България „Шалом” Емил Кало – бивш съветник на пикаещия във фонтани вътрешен министър Румен Петков и настоящ учредител на Първановото „АБВ”, той заклеймил Любен Каравелов, Христо Ботев, Алеко Константинов и Иван Вазов като „антисемити”![6]</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Не ви ли се струва странен този Бочаров афинитет към т. нар. семити? Редакторът е евреин, онзи, който представил книгата – тоже. Мирише на Бердяевско „съюз на сатаната и антихриста”.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Една моя книга бе представена от политическия затворник на комунизма Петър Гогов. Бочаровата – от ярко червеното дуо за литературно-политическа еквилибристика Божана Апостолова – Емил (бен) Басат. Премиерата на моята бе в книжарница, в която бяхме поканени от собствениците. И въпреки това бе прекъсната и прекратена от шефа на НДК, агента на ДС Христо Друмев.[7] За тази съобщиха всички медии. Въпрос на нравственост и мироглед...</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /><br /><br /></span> <span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Разтребване на гардероба на комунизЪма по Задушница</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /><br /><br /></span> <span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Има стари вещи, които при всяко по-сериозно почистване на дома се заканвате да изхвърлите. И при следващото забелязвате, че сте ги пропуснали и те все така се мотаят край вас. Вече много десетилетия подобен предмет се върти и омърсява т. нар. публично пространство. Навремето обед или вечер се появяваше от студиото на БТА по единствената телевизия на милиционер-социализЪма. Сетне разцъфваше от екрана на радващата се на харизаната й от ЦК на БКП „свобода” ченгесарско-номенклатурна трибуна „Всяка неделя”.[8] Натрапваха ни го като ментор предимно по външнополитически въпроси. Яростно громеше „американския империализъм” и „упадъчните западни нрави”.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >След промените сякаш го забравихме, но нещото „възкръсна” в „демократични” одежди. И се оказа приближено и до новите властници – до един излезли от торбата на илюзионистката БКП и нейната асистентка ДС. За да се превърне в „герой”, в „история”, в „легенда”; в един от най-желаните „коментатори” във всякакви „демократични” медии – и те, без изключение, произлезли от същия харар с фокуси.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Навярно дори без да прочетат заглавието, някои читатели вече са се досетили, че става дума за тоталитарно-демократичния предмет, наречен Петко Бочаров. Това поредно „чудо” на природата и комунизма, което може да раздава лъжи наляво и надясно, а населението да го гледа със зяпнала уста. По същия начин, по който се наслаждаваше на Мистър Сенко или на Факира Мити, да речем. Само че в илюзиите, за които ще стане дума, е стаена много мъка, съдържат дори трагедии. А клакьорите на този, за съжаление, роден Петко, са се пръкнали в същата торба с болшевишки лъжи и издевателства. Отгледани и възпитани в нея, са се превърнали в точно такива торбаланци, като него.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /><br /><br /></span> <span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Времето на измамниците</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /><br /><br /></span> <span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Петко Бочаров - ДосиеДали днес на споменатата вещ й е лесно да лъже? Питат я: „Бай Петко, знаем, че си доайен в БТА, бил си журналист в международния отдел... Наскоро извадиха досиетата на бившите сътрудници на ДС в тая агенция. Теб те нямаше.” И тя отговаря: „Ами нямаше ме, ама очаквах да ме има в досиетата. Човек не знае вече какво става. Сега ще ти кажа. Да кажем, аз съм редактор в БТА. Стигнах даже до поста „заместник-главен редактор” – по-нагоре не беше възможно да стигна, тъй като бях безпартиен. Лозан Стрелков ми беше главен редактор и не ме обичаше, ама ме държеше, защото вършех работа. Аз, Кръстан Дянков, Дмитри Иванов[9] и някои други бяхме, които вършехме работа. Идва представител на западна агенция да сключва договор с БТА. Лозан Стрелков ме вика и ми възлага задачата да го развеждам няколко дни тоя човек, да го придружавам в хотела, да му помагам да се оправя в София и накрая да го изпратя. Готово - развеждам го, изпращам го и като се връщам на работа, на пропуска ме чака някакво лице. „Вие ли сте еди-кой си?” „Аз съм, какво има?”</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >„Моля ви, напишете впечатленията си от госта, който изпратихте. За какво ви пита, от какво се интересува и т.н.”</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Аз казвам - добре, ще седна да го напиша. Да, вика, напишете го и се подпишете, ама няма значение, както искате, така се подпишете. Е, сега, ако си ти, как ще откажеш? Ще кажеш, че не искаш ли? Тука няма не искам. Лозан Стрелков ме е изпратил, началник ми е, какво мога да направя? И сега - мислиш ли, че това, което съм писал, не се води някъде? Води се, сигурно се води.[10] Трябва да кажа, че това не беше единичен случай, разбира се - такива неща имаше много често. Вика ни Лозан Стрелков мен и Кръстан Дянков и ни казва - тука се получиха някакви предложения от американското културно посолство, от Джон Клейтън, за прожекция на „Доктор Живаго” в неговия дом. Ние го гледаме Лозан и се чудим какво да кажем, а той вика – идете, идете, и ние отиваме: аз със жена ми, той с гаджето си, то в един голям дипломатически блок. Прекарахме чудесно, гледахме филма, просто беше една приятелска вечер. На другия ден онова лице се явява отново – вие, казва, бяхте на гости там и там, ха сега да напишете за какво разговаряхте, какво стана... Ами ще пиша, къде ще ида. Но това не са доноси. Не може така да се поставят под един знаменател всички, да твърдиш, че тоя или оня имал агентурно минало. Какъв агент може да съм бил аз? Нито аз съм балама, нито Джон Клейтън е балама. Той отлично знае, че щом съм му отишъл на гости, това ще го пиша някъде, аз също знам, че той знае. Не съм бил агент - оцелявал съм през тези години, оцелявал съм. Ако колегата ти седи с теб на една маса, споделя и чака и ти да споделиш нещо, пък после тича да те наклепа – това е доносник. Но аз никога не съм си позволил такова нещо! Никога! Предполагам, че някъде в архивите нещо се води за мен, но съм правил това, което ти казвам. Доносник не съм бил.”[11]</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Всеки, направил си труда да погледне бележката с източника на това изявление, със сигурност е забелязал датата – 30 октомври 2008 г. Обаче на 17 февруари 2010 г. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, за краткост популярна като Комисията „Евтимов”, обнародва своето Решение № 111. С него се вадят на светло част от документите, съхранявани в архива на комунистическите репресивни секретни служби, които се отнасят до принадлежността към тях на „собствениците, директорите, заместник-директорите, главните редактори, заместник главните редактори, членовете на редакционните съвети, политическите коментатори и водещите на рубрики в печатни издания. Четиридесет и три лица не подлежат на проверка по силата на чл. 26, ал. 4 от закона.”[12] В него четем:[13]</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >„Три имена: Петко Димитров Бочаров; дата на раждане: 19.02.1919 г.; място на раждане: гр. Плевен; вербувал го служител: вербуван от о. р. Ап. Зафиров на 07.08.1946 г.; възстановен от о. р. Петър Стоянов Иванов през 1950 г., регистриран на 11.02.1964 г.; ръководил го служител: о. р. Ап. Зафиров; о. р. Марин Костов; о. р. Георги Шкутов; о. р. Христо Стоянов; о. р. Крум Весьов; о. р. Никола Ковачев; о. р. Кирил Костов; о. р. Петър Стоянов Иванов; о. р. Николай Мирчев Филипов; о. р. Димитър Саров; о. р. Николай Филипов; о. р. Стоян Стоянов; структури, в които е осъществявано сътрудничеството: ДС, управление II-I-I; качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник: агент; псевдоними: Найденов, Борисов, Иванов; документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1: собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получено възнаграждение; разходни документи, отчетени от ръководили го щатни служители; документи от ръководили го щатни служители; рег. дневник; картони – обр. 4; лично дело IА-26081 – 2 тома; работно дело IР-106 – 6 тома; снемане от действащия оперативен отчет: 1982 г.; публична длъжност или публична дейност: Член на редакционния съвет [на „Работилница за книжнина Васил Станилов” ООД – вестник „Про &Анти”].”[14]</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Как увисна въпросът-реплика: „Какъв агент може да съм бил аз?” А какво стана с онова „невинно”: „Ами нямаше ме, ама очаквах да ме има в досиетата. Човек не знае вече какво става.”? Петко не спира да твърди, че заблуждавал офицерите от ДС. Чак шапка да му свалим на находчивостта. Хайде де – цели тринадесет на брой са го (ръко)водили! Имал е три псевдонима. Та по тези показатели той е рекордьор сред агентите! „Лъже мръсникът, преяжда с измами”, както гласи леко перифразираният текст на популярна песен.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >По времето, когато продължителят на делото на „славната БКП” и лично на „нейния най-умен вожд и учител” Андрей Луканов – другарят Иван Йорданович Костов, бе в апогея на поверената му власт, бившият член на някогашния НКС на СДС и говорител на Нова социалдемократическа партия Иван Ценов го нарече „професионален лъжец”. БКП и нейната служба за партийна сигурност, справедливо провъзгласена за „държавна”, понеже по Конституция – член 1 – партията бе държава, са отгледали стотици хиляди, че и повече професионални лъжци. И те все така беснеят. Няма как вярващият и ерудираният човек да не направи асоциация с онзи Евангелски епизод, в който се разказва как след като прекосили Галилейското езеро, Бог и учениците му излезли на брега. А там „срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата. Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Исусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи! Защото Исус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го връзваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците. Исус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него.”[15]</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Петко Бочаров - ДекларацияБесовете са сред нас. И никога не са си тръгвали. Господ Бог натикал бесовете в стадо свине. Ала преди това дори те го помолили да им позволи да влязат в животните, за да не тровят живота на хората. Той „им позволил... И сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави. Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността.”[16] Докато нашите бесове нито за миг не проявиха проблясък на съвест и не се покаяха. Пък и ние не им подирихме сметка и ги оставихме да буйстват на воля, че на всичко отгоре и да ни учат на морал?! Най-невероятното е, че вместо да „разказва в града и околността”, мнозинството ги приема и тачи като истински стожери на нравствеността. Вади оскъдните си левчета и ги дава на бесовете, за да нахранят „общественото съзнание” с техния „фарисейски квас”[17] – книгите им.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Масовата оскъдица на чувство за историчност и справедливост, без които достойното бъдеще е невъзможно, винаги ме е натъжавало. Така се случи в живота ми, че познавах мнозина от съучениците на нещото Петко Бочаров от закрития през 1942 г. от цар Борис ІІІ Американски колеж.[18] Още през седемдесетте години на миналия век единият чичо на съпругата ми, Бог да го прости, който е бил в същия клас, ми е разказвал как като зърнел Петко на улицата, бързал да премине на отсрещния тротоар и да извърне поглед от него. Страхувал се, че онзи носел джобно магнитофонче и записвал разговорите.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Дълго търпях и мълчах. Не защото спазвах Божието правило: „Не съдете, за да не бъдете съдени; защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.”[19] Не желаех да се мърся до ушите, както се казва. Тъй като е известно, че „ако хвърлите камък по разводнен екскремент, няма начин да не ви опръска”. Просто напоследък плъшоците на БКП и Държавна сигурност съвсем се самозабравиха. А населението е на път напълно да забрави. Нали Сам Бог ни е разпоредил: „Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините, за да го не стъпчат с краката си и, като се обърнат, да ви разкъсат.”[20] Тези алчни псета ръфат народната плът и свяст и ги разпарчедосват. Техен „баща е дяволът; и те искат да изпълняват похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата.”[21] Това са те – деца на сатаната, които се хранят с нашата енергия, и не сещат умора, докато мамят. Сега им е времето... Или винаги е било?</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >На 4 ноември 2010 г. сутринта този Петко беше поканен от БНТ, за да представи новата си книга. Той още в началото заяви, че „на никого не пожелава прехода от четиридесетте години”. Явно той е бил „ужасен” за него. Въпреки че е станал съвсем не малък началник в „светая светих” на болшевишката пропаганда – БТА. Предметът неколкократно отрече да е членувал в БКП. Дори се възмути – човек като него, с баща адвокат, нямал място в тази партия.[22]</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >При подобна наглост нервите дори на човек като мен, решил, че вече нищо не го интересува, и отколе живеещ във вътрешна имиграция, даже не желаеш да е гражданин на този опит за държава, не издържаха. За да няма недоразумения, предварително предупреждавам: Всички документи, на които ще се позова, са достъпни от канцеларията на т. нар. Комисия „Евтимов”.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /><br /><br /></span> <span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Тука няма не искам</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /><br /><br /></span> <span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Може би не бих съдил толкова строго, ако в началото на т. нар. преход журналистическата съдба не ме бе сблъскала с офицери от Държавна сигурност. Докато бях в бързо закрития всекидневник „Подкрепа”, ченгетата идваха и сами предлагаха услугите си. Може би се надяваха или по-скоро знаеха, че по този начин ще получат индулгенция от „демократите”. Така и стана. Имаше и други, които просто продаваха информация – достоверна, документи, които можехме да видим и пипнем. Някои от тях не бяха напълно осведомени за случващите се промени. Първоначално това важеше и за значителна част от членовете на БКП. Страхът от възмездие бе заседнал в жалките остатъци от души, оцелели в тях.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Признавам, че по онова време макар за кратко симпатизирах на Стефан Савов. Затова попитах един такъв „шестак”, дошъл да продава досие, дали лидерът на Демократическата партия е бил техен човек. Вместо отговор зърнах изумление – как тъй да не е бил? В противен случай щеше ли да е на толкова видно място! Разговорът се водеше непосредствено след общите избори от 13 октомври 1991 г. След години не един и двама престъпници от Държавна сигурност, сред които и „вездесъщият” Цвятко Цветков, признаха: „Няма откъсване от службите.” А пък само преди три години бившият министър на отбраната Николай Свинаров,[23] заяви в интервю: „... Струва ми се, че е крайно време през 2007 година държавата да спре да се управлява от ДС.”[24]</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Затова се връщам към този Петко, който уж не бил вербуван, пък после заявява, че в тези работи „няма не искам”. В ръцете си държа Декларация от 7 август 1946 г., съставена и подписана от декларатора П. Бочаров във Варна. Тя започва така:[25]</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >„Долуподписаният Петко Д. Бочаров – от София, живущ ул. „Неофит Рилски” – 54-а, адвакат, понастоящем управител на вилите на Британската военна мисия във Варна, заявявам, че доброволно ще сътруднича на Държавна сигурност за опазването и затвърдяването на Отечественофронтовската власт в моето отечество.”[26]</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Да погледнем още един документ – „Справка за Петко Димитров Бочаров”, съставена от някакъв офицер от ДС кап. Г. Шкутов и подписана от него на 7 февруари 1953 г. На нейната първа страница е посочено:[27]</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Петко Бочаров - Сътрудник„На 7.VІІІ. 1946 год. посредством своя приятел (... задраскано, но вече разкрито – Руслан Райчев) БОЧАРОВ се свързва с н-ка на ДС Сталин[28] Ап. Зафиров и сам се предложил за сътрудник на ДС.”[29]</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Как ви се струва? Продължавате ли да вярвате на „най-възрастния действащ журналист в света”, за какъвто с присъщата му болшевишка „скромност” се е самопровъзгласил?[30] Пак тази „прибраност на характера” го подтикна да разгласи, че видите ли, по време на тоталитарния комунистически режим той – Петко Бочаров, бил „по-информиран от Тодор Живков”![31]</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Може би някой ще рече, че „всеки има право да се променя”? Какво прекрасно оправдание, като онова прословуто измъкване на гузния бивш най-дългогодишен министър на отбраната, кипрещия се като шантонерка с маршалските си звезди армейски генерал Добри Джуров, член на Политбюро на ЦК на БКП: „Такова беше времето.” Който вярва в това, защо не покани за „демократични” лидери все още живите комунистически джелати и грабители на българския народ Йордан Йотов, Георги Йорданов, Румен Сербезов, Григор Стоичков, Стоян Марков–Стенмарк, Георги Карамански, Петко Данчев...? Те са тук и пак са същите. Дори ще бъде по-честно, отколкото както сега, когато старите болшевишки фамилии дърпат конците задкулисно. Нима не забелязвате почерка им във всичко, което се случва на тази територия? Щом ги приемате, значи ви харесва. Тогава имате ли право да се оплаквате?</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Може би някой ще ме обвини, че „злобно” лепя етикет „болшевик” на този Петко, който уж никога не бил членувал в БКП. Хайде де! Лъжецът си е лъжец. Комунистът е такъв до живот. Както и ченгето – няма мърдане. Слава Богу, че и други, навярно значително по-млади от мен, го разбират. Ето какво е написал един читател:</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >„Моралът на ченгетата: Винаги съм много учуден от настървението на ченгетата да ръсят морал... Или ще кажете, че Кеворк е бивше ченге? А има ли бивше ченге?! Не знам за вас, ама на мене ченге като ми каже „Добър ден!” и ми иде да погледна, да не би да е залязло слънцето...”[32]</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >И така: членувал ли е Петко в БКП или да, както би запитал Борис Сарафов?[33]</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /><br /><br /></span> <span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Син на дявола</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /><br /><br /></span> <span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Ще цитирам от текста на документ, утвърден на 11 юни 1968 г. Той е озаглавен „Предложение” и е съставен „относно: пътуването на Петко Димитров Бочаров и съпругата му до Австрия и Италия.” Само в скоба – по онова време 99 на сто от българите не могат да прекрачат границата дори с Югославия, камо ли с капиталистическа Австрия. Европа и САЩ се тресат от студентски вълнения. В Чехословакия става напечено, събитията назряват. Всекидневно свързват тамошната „контрареволюция” с някакви „западни тайни служби във Виена”. А семейство Бочарови ще заминава за „Австрия и Италия”?! Но да продължим с документа:[34]</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >„Агент „Иванов” – Петко Димитров Бочаров... произхожда от богато градско[35] семейство, баща – юрист, майка – домакиня.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >През 1938 година е завършил американския колеж в Симеоново, след което е завършил Юридическия факултет в София.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Преди 9.9.44 година агента не е членувал в никакви политически организации. След 9.9.44 година става член на БРСДП, а при сливането – на БКП, от която е изключен през 1949 година, поради това, че е съден.”</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Значи нещото Бочаров продължава да лъже. Може би поради гузна съвест или по навик. Бил е член на БКП. Защо е лежал в затвора и колко дълго, та са го изключили от партията-майка? Отговора намираме в другия документ, вече цитираната „Справка за Петко Димитров Бочаров”. В нея четем, че тъй „репресираният” Петко Бочаров:</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >„През 1940/44 год. е завършил Юридическия факултет в София, а през 1945 год. е взел държавния си изпит.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >През лятото на 1944 год. Постъпил на работа в японската легация като домакин, секретар и преводач на японския военен аташе с препоръка от своя (... задраскано). Тук го заварва 9.ІХ.44 год., когато се свързва с инспектора от (... задраскано), на когото се поставил в услуга и по чието нареждане останал на работа там до закриване на легацията.”[36]</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Първо, случайно ли вече семестриално завършилият Бочаров е постъпил на работа като домакин и преводач – слуга, в японската легация? Дали вече не е имал задача от тайната т. нар. комунистическа съпротива? Защото България и Япония са били съюзници. И САЩ, Англия и СССР са имали интерес да узнават тайни от посолството на източната империя у нас. Дали е шпионирал за Съюзниците от т. нар. антихитлеристка коалиция? У нас те официално са били представени единствено от Съветския съюз? Тъй като те през цялата Втора световна война само болшевишката държава е разполагала със своя легация (посолство) в София. Според формалната логика Петко може би тайно е служил на СССР.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Второ, обърнете внимание на фразата: „се поставил в услуга”! Значи го е сторил без бой, както се казва, доброволно, по собствено желание. Дали пък не е изпълнявал някакви секретни задачи още преди това, преди 9 септември 1944 г.? Пак в полза на онези сили, които на 9 септември 1944 г. със сила бяха монтирани начело на властта в България.[37]</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Петко Бочаров: В БТА бях по-информиран от Тодор ЖивковТрето, оказва се, че едва ли не още на самия 9 септември 1944 г. Бочаров е потърсил другарите и „се е поставил в тяхна услуга”. Изглежда, пак на часа е започнал да изпълнява техните нареждания. Сам поискал „да му се поставят конкретни задачи”. Какъв „антикомунист” и „демократ”! Също и „американофил”, както скоро ще се уверите. Но да продължим със справката, за да изясним онзи неприятен епизод от съществуването на вещта Бочаров, свързан с осъждането му и неговия престой зад решетките.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >„Поради това, че когато през 1947 год. бил задържан брат му за черна борса, Бочаров е дал подкуп в продукти на стойност 100 000 лв. На (... задраскано) няколко дни по-късно въпреки застъпничеството на ДС се отпочва съдебно дирене и бива осъден на една година затвор. Като последствие от това бива лишен от адвокатско право и от правото да остане на работа в американската легация. Докато е бил в затвора службата не е имала никакво отношение към него и не го е покровителствувала за да облекчи режима му. Излизайки от затвора става общ работник-арматурчик по постройките и изпада в тежко материално положение.”[38]</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Значи Петко лъже и за присъдата си. Съвсем не е била по политически причини, срещу „врага с партиен билет”, а заради криминално деяние. Членът на БКП Бочаров бил заловен да дава подкуп, навярно на следовател, прокурор или съдия. Което си е корупция. Последвало изключването му от партията и краткото пребиваване в затвора. Любопитно е заключението на офицера от Държавна сигурност, от което разбираме, че „властта на пролетариата” съвсем не се грижел за властниците – пролетариите. Излиза, че работниците „изпадали в тежко материално положение”. Значи властта не е била тяхна, а на номенклатурната класа – новите господари, които и днес продължават да обяздват т. нар. народ. Не, това не е друга тема, същата е. Защото Бочаров бе един от стандартите за човешка и журналистическа низост. Но още по-страшно е, че тези образци се множат като щампи. Днес съществуват Енчевци, Барековци, Дачковци, Ризовки и Кулезички както обобщено назовавам продължителите на тази мерзост, хамелеонщина и падение в професия, която по дефиниция би следвало да е носителка на истината, нравствеността и да отстоява позиции.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Още подробности за живота и ченгесарското творчество на предмета Петко Бочаров ще можете да узнаете от продължението на този обзор.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /><br /><br /></span> <span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >* * *</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /><br /><br /></span> <span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Конфуций е казал, че когато думите започнат да губят смисъл, хората губят свободата си. „Обществото” демонстрира нулева чувствителност към своите донеотдавнашни мъчители – комунистите и ченгетата – тукашните виновници за миналия и настоящия хал на Отечеството ни. Която и електронна медия да включите, който и вестник да разгърнете, те са там и проповядват. До онзи ден вършеха същото и като пернати повтаряха човеконенавистните, пълни с ненавист постулати на марксизЪма-ленинизЪма. Днес с овчи възторг леят възхвали на овехтелите принципи на ранния капитализъм, в чиято основа е залегнало предходното. „Героите” на милиционер-социализЪма станаха лица на прехода. Легнаха си като просъветски антиимпериалисти, врагове на частната собственост и убийци на всяка свобода на личността, включително и на словото. А се събудиха като проамерикански и прозападни апологети на капитализЪма, пламенни „защитници” на човешките права! Само преди няколко дни агентът на Държавна сигурност Божидар Димитров[39] се разсърди: „Защо отричате правото на хората да претърпяват развитие?”[40] Самият той е образец на вечната промяна – комунист, социалист, а понастоящем министър от ГЕРБ. А утре?... И чудно защо се срамува от фамилното си име.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Повечето нашенци са завършени конформисти и опортюнисти. Мечтаят да са на мястото на споменатите „герои”. Затова и журналистиката все така се люшка от малоумни сборища на комунисти и ченгета от „златната телевизионна ера” на Иван Живков с моминско име Славков до настоящия прикачен инвентар на един милиционер-болшевишки Трактор. Днес няма нито една медия, повтарям: нито една медия, която да запушва устите на другарите след техния вече 66-годишен пропаганден разгул. В резултат на този факт и поради още ред причини планът на другарите успя. Израснаха две-три поколения, които смятат, че всичко това е нормално, едва ли не така е редно. Миналото няма значение, нито кой изрича истината и доколко тя е такава. За промиването на мозъците на тези младежи помогнаха семейството, училището, улицата, средствата за информация, всички. Затова сега надежда не се вижда. Тя е скрита сред избуялите бурени на измамното искаме всичко – днес, тук и сега. Останалото, най-същественото, което отличава човека от другите живи твари – вяра, любов, култура, ерудиция – нямат значение. Ето защо остава да виси без отговор изпълненият с милиционерска ирония въпрос: А вие като учихте, вярвате и знаете, оправихте ли се? Мъдростта и опитът са безсилни пред глупостта.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /><br /><br /></span> <span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >* * *</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /><br /><br /></span> <span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Петко Бочаров - ДосиеНа финала: На всички онези, които се притесняват, че „коментарите” във форума могат да ме засегнат така, че да престана да пиша, препоръчвам мнението на „Дойче Веле”: „Професионално оплюване в интернет форумите – това е най-новата мръсна професия, която процъфтява и в България.”[41] Ако престана да публикувам, ще е поради факта, че не виждам смисъл да си губя времето. Пък и нали то принадлежи на БКП – фракция СДС. Откакто седесарите провъзгласиха: „Времето е наше”, всичко останало остана в ръцете на БСП и нейните филиали – ДПС, НДСВ, ГЕРБ, „Атака”, ДСБ, РЗС, БЗНС-та, „Гергьовден”, ВМРО, ССД – първо и второ издание, „Новото време” и т.н. Предстои учредяването на нови.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Още навремето Джордж Оруел чудесно формулира моето състояние: „Да говориш истината във времена на универсална измама е революционно действие.” Настоящата епоха е изтъкана от лъжи и опростачаване и то не само у нас, а и по света. Някога поне ни ограмотяваха. Нямаше как да получим образование, тъй като нямаше от кого. Елитът, в това число и духовният, бе унищожен непосредствено след 9 септември 1944 г. Нататък удари часът на рабфаковците...</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >След като съзнавам това, няма как да се обиждам на тази малограмотна среда. Анонимните ругатни, съставени единствено от фантасмагории и нито един действителен факт, са тази „мръсна професия, която [наистина] процъфтява и в България”. Наблюдателите от „Дойче Веле” обаче грешат – тя не е „най-новата”, и изобщо не е нова. „Героят” на настоящия обзор е доказателство за това.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Ако някой рече, че не изследвам персонално т. нар. социалисти – все комунисти – греши. И не само това. Хората от моята черга никога, ама наистина никога не са очаквали нещо добро от комунисти, социалисти, земеделци, всякакви ченгета... Те ни излъгаха чрез своите подставени лица, на които „народните маси” продължават да вярват. Това ни вкара в капана. Неговото резе щракна и изход почти няма. Освен онзи – от терминалите на летището или от международните автогари. Не си създавайте илюзии, там ви очаква друга уловка. Въпрос на време е да я разпознаете и да разберете, че сте попаднали в нея. Все пак при сравнението тя се оказва по-приемлива от тукашната клопка.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >Останалото е въпрос на мироглед, лична чувствителност и морал.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /><br /><br /></span> <span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[1] Неговото предаване може да се гледа в интернет, като се изпише „Безкомпромисно с Георги Жеков - Завръщане” или от online: http://bezkompromisno.blog.bg/</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[2] Червеният олигарх и бивш свинар Георги Гергов е почетен консул на Руската федерация в Пловдив.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[3] Христо Марков – „Божана Апостолова – „глас и съвест на епохата” , Юлиян Вучков под тепетата”, Блог на Toross, Пловдив, 28 октомври 2009 г., online: http://toross.blog.bg/politika/2009/10/28/bojana-apostolova-plovdivskiiat-quot-glas-i-syvest-na-epohat.424316)</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[4] Три имена: Виктор Исак Самуилов; дата на раждане: 10.05.1946 г.; място на раждане: гр. София; вербувал го служител: о. р. Петър Илиев Петров на 11.10.1965 г.; регистриран на 18.10.1965 г.; ръководил го служител: о.р. Петър Илиев Петров; структури, в които е осъществявано сътрудничеството: ДС, ВКР-I-II; качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник: съдържател на явочна квартира; псевдоними: Марица; документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1: рег. дневник; картон обр. 4; протокол № 56/ 1986 г. за унищожаване личното дело на Я/К "Марица" – IА-19181; снемане от действащия оперативен отчет: 1966 г.; публична длъжност или публична дейност: редакционен директор на БНР до 31.08.2007 г.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[5] Писмо на Симеон Янев от 4 август 2009 г., Личен архив на Д. Василева в: Дарина Василева – „Мобилният човек, или парафраза на тема „Скитникът евреин”, сп. “NotaBene”, NotaBene-bg.org, № 16, Благоевград, 2010 г., online: http://notabene-bg.org/read.php?id=174</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[6] И днес някои еврейски медии продължават да обявяват нашите литератори за „антисемити”. (Вж. напр. „Известни антисемити”, „Сърца за Израел”, неделя, 26 юли 2009 г., online: http://izraelbg.blogspot.com/2009/07/blog-post_7849.html)</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[7] Три имена: Христо Христов Друмев; дата на раждане 07.08.1932 г.; място на раждане: гр. София; вербувал го служител: Стоян Василев Плачков на 15.04.1959 г., регистриран на 29.04.1959 г.; подп. Бъчваров на 02.03.1965 г.; полк. Мичо Георгиев Генковски, регистриран на 13.09.1966 г.; ръководил го служител: Стоян Василев Плачков; полк. Мичо Георгиев Генковски; Димитър Куцев; Иван Превалски; Иван Чолов; Любен Точев; Петко Ст. Стефанов; Герхарт Райчев; Иван Алексиев; Божидар Антонов; Михаил Миланов; Теню Стоянов Караславов; Андрей Кирилов; кап. майор Никола Николов; Милуш Манолов; лейт. Минко Минков; Огнян Езекиев; Методи Николов; Димитър Недев; Петър Тиков; Атанас Кременлиев; Методи Николов; структури, в които е осъществявано сътрудничеството: СГУ на МВР-ДС, отдел II, отделение IV; РУ-ГЩ; ДС, ПГУ, отдел IV, отдел ХIII, отдел III; качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен: сътрудник, секретен сътрудник, агент, секретен сътрудник; псевдоними: Драганов, Борил; документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1: собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество-2 бр.; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; разходни документи, отчетени от ръководили го щатни служители; документи от ръководилите го щатни служители; рег. бланка; рег. дневник-4 бр.; картон обр. 4; лично дело IА-14855; работно дело IР-2722; картон обр. 1-2 бр., обр. 2, обр. 9; картон обр. 1 и 3; лично дело № 5392; лично и работно дело Ф1, а. е. 6296-5 тома и приложение; доклад на МВР рег. № RB202009-001-05/01-08-I-195/ 24.01.2008 г.; доклад на НРС рег. № RB102101-001-04/ 11-21404/ 30.11.2007 г.; снемане от действащия оперативен отчет: 1990 г.; публична длъжност или публична дейност: заместник-министър на културата. Доклад на НРС по чл. 16, ал. 2, т. 2 НРС рег. № RB102101-001-04/ 11-21405/ 30.11.2007 г.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[8] Миналата седмица разцъфна ведрата новина за разрешаването на един от многобройните конфлекти в сериала „Две ченгета се скарали”. Телевизията на Държавна сигурност и Световния еврейски конгрес bTV възторжено обяви, че единият от нейните скрити босове, офицерът-теляк от УБО Красимир Гергов осъдил сливенския агент на ДС Димитър. (Вж. „Красимир Гергов осъди Кеворкян”, bTV Новините, bTV, София, четвъртък, 11 ноември 2010 г., информация и видеозапис от online: http://www.btv.bg/story/1777740025-Krasimir_Gergov_osadi_Kevorkyan.html) На Кеворкян ще му се наложи да напише и публикува доста доноси в болшевишките газети „Бачкане” и „Спектакъл”, за да удовлетвори накърнената ченгесарска „чест”. За нас, безсилните, остава удовлетворението, че другарите се пердашат помежду си. Засега – до насита. Дано нататък – още по яко.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[9] Димитри Константинов Иванов, роден на 1 януари 1932 г. в гр. Асеновград; вербувал го служител: майор Павел Енчев Маринов на 26.02.1960 г., регистриран на 17.03.1964 г.; ръководил го служител: майор Павел Енчев Маринов; о. р. Кирил Борисов Евгениев; о. р. Дойчо Вл. Деливлаев; о. р. Цветан Бузовски; о. р. Георги Стоименов; ст. лейт. Борис Тодоров Ангелов; лейт. Георги Димитров Сотиров; структури, в които е осъществявано сътрудничеството: ДС, управление Второ, отдел първи, отделение английско; управление II-VIII; управление VI-I-II; управление VI-I-I; качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен: агент; псевдоними: Стефан; документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1: собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; разходни документи, отчетени от ръководили го щатни служители; документи от ръководили го щатни служители; рег. бланка; рег. дневник; картони обр. 4 – 2 бр. и обр. 6; лично дело IА-27254; работно дело IР-12655; снемане от действащия оперативен отчет: 1984 г.; публична длъжност или публична дейност: програмен директор на II ТВ-програма от 15.03.1991 г. до 11.05.1992 г.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[10] Подч. мое.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[11] Лазар Ильов – „Петко Бочаров: Може и да имам досие, но не съм бил доносник”, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 30 октомври 2008 г., online: http://www.blitz.bg/article/7798. Подч. мое.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[12] Решение № 111/ 17.02.2010 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, София, 17 февруари 2010 г., от online: http://www.comdos.bg/Начало/Decision-View/p/view?DecisionID=259</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[13] Правописът запазен.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[14] Вж. Бел. 3.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[15] „От Лука свето Евангелие”, гл. 8, ст. 27-30.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[16] Пак там, ст. 32-34.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[17] „От Матея свето Евангелие”, гл. 16, ст. 6.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[18] По онова време директор на колежа е полубългаринът по майчина линия Сирил Блек, кадрови офицер от Службата за стратегически услуги, американската шпионска организация, предшествала прословутото ЦРУ. На учениците постоянно бива предлагано да зарежат православната си вяра и да станат протестанти. Колежът е едно от гнездата на ционизма у нас.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[19] „От Матея свето Евангелие”, гл. 7, ст. 1-2.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[20] Пак там, ст. 6.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[21] „От Иоана свето Евангелие”, гл. 8, ст. 44.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[22] Вж. „Петко Бочаров: Ние сме щастливи хора, че доживяхме това време”, „Тази сутрин”, БНТ, София, 4 ноември 2010 г., ок. 8:52 часа, видеозапис от online: http://193.43.26.11/bg/news/view/40159</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[23] Първи братовчед на комуниста и офицера от ДС, онзи „авторитет” от телевизия СКАТ, който мъти мозъците с „интернационален национализъм”, Цветан Начев. Начев бе сред основателите и управител на Ортодоксална банка „Свети Никола”, известна като „банката на Първо главно управление на Държавна сигурност” или като „банката на ген. Любен Гоцев и Денис Ершов”.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[24] Вж. Лилия Гюрова - „Крайно време е Държавна сигурност да спре да управлява България”, в. „Политика”, бр. 182, София, 12 – 18 октомври 2007 г., стр. 21.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[25] Правописът запазен, разредката моя заради удобството на читателите.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[26] Подч. мое.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[27] Правописът запазен; подч. мое.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[28] Н-ка – началника; по онова време град Варна се наричаше Сталин. Бочаров сам предлага на офицера Ап. Зафиров – навярно малкото му име е Апостол, да го вербува.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[29] Справка за Петко Димитров Бочаров от 7 февруари 1953 г., съставена от кап. Г. Шкутов, стр. 1, нивото на класификация премахнато на 27 май 2010 г., стр. 1, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[30] Вж. напр. „Петко Бочаров е най-възрастният действащ журналист в света”, в. „Над 55” и Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 28 юли 2009 г., online: http://www.blitz.bg/article/13073</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[31] Вж. Нели Томова – „Петко Бочаров: В БТА бях по-информиран от Тодор Живков”, e-vestnik.bg, местоположение не е посочено, 28 Септември 2009 г., online: http://e-vestnik.bg/7221</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[32] Автор: Учуден – „Моралът на ченгетата”, вторник, 9 ноември 2010 г., коментар на читател(ка) на: Кеворк Кеворкян – „Убийствата предстоят. Тотално изтрещяване”, препечатка от в. „Труд”, понеделник, 8 ноември 2010 г. в: Afera.bg, Варна, понеделник, 8 ноември 2010 г., online: http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=14789&Itemid=1</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[33] Офицер, масон, един от ръководителите на дясното крило във ВМРО, убит през 1907 г. За него се носи легендата, как отишъл при директора на Народния театър във връзка с разпределението на ролите в някаква пиеса. Държал неговият брат Кръстьо Сарафов да играе главната роля. И се обърнал към театралния началник с въпроса: „Ке го игра ли Кръстето царот или да?” Разбира се, в действителност това е анекдот, а не действителен случай.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[34] Правописът запазен.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[35] Забележете как комунистите деляха хората!</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[36] Справка за Петко Димитров Бочаров от 7 февруари 1953 г., съставена от кап. Г. Шкутов, стр. 1, нивото на класификация премахнато на 27 май 2010 г., в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[37] Тогавашните две поредни „буржоазни” правителства и командирите на войската носят огромна вина, задето съветските войски не бяха посрещнати като врагове, каквито бяха. Тяхното малодушие и келипирджийство, завършило с предателство, позволи на Червената армия да влезе в София чак на 14 септември 1944 г.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[38] Справка за Петко Димитров Бочаров от 7 февруари 1953 г., стр. 2, съставена от кап. Г. Шкутов, стр. 1, нивото на класификация премахнато на 27 май 2010 г., в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[39] Три имена: Божидар Димитров Стоянов. Дата на раждане: 03.12.1945 г. Място на раждане: гр. Созопол. Вербувал го служител: кап. Цветан Станимиров на 04.12.1973 г.; възстановен на 22.07.1976 г.; подп. Атанас Димитров Василев на 29.09.1987 г., регистриран на 07.10.1987 г. Ръководил го служител: кап. Цветан Станимиров; о. р. Атанас Атанасов; о. р. Тодор Костов; подп. Атанас Димитров Василев. Структури, в които е осъществявано сътрудничеството: ДС, ПГУ; ВГУ-II-IV. Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник: секретен сътрудник; агент. Псевдоними: Кардам; Тервел; Телериг. Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1: Собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получено възнаграждение; разходен документ, отчетен от ръководил го щатен служител; рег. бланка; рег. дневник; картони – обр. 1 – 2 бр., обр. 3, обр. 4 – 2 бр.; лично и работно дело Ф1, а. е. 3071; лично дело IА-36027. Снемане от действащия оперативен отчет: ... Кандидат за народен представител, издигнат от ПП „ГЕРБ” във 2-и ИР-Бургас.</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[40] Мария Дерменджиева – „За дълбоката религиозност на Путин, Сталин и Божидар Димитров”, в. „Гласове”, glasove.com, София, 16 ноември 2010 г., online: http://www.glasove.com/article-10727.php</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >[41] Вж. напр. Капка Тодорова, Есен, ФРГ – „Професионално оплюване в интернет форумите – това е най-новата мръсна професия, която процъфтява и в България”, „24 часа”, София, вторник, 9 ноември 2010 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=669775</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><span style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;font-size:100%;" >...</span><span style="font-family: trebuchet ms; color: rgb(0, 0, 0);font-size:100%;" ><br /><br /></span><table style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" class="contentpaneopen"><tbody><tr><td class="contentheading" width="100%"><span class="contentpagetitle" style="font-size:100%;">Епопея на негодниците</span> </td> <td class="buttonheading" width="100%" align="right"> <span style="font-size:100%;"><br /></span></td> </tr> </tbody></table> <table style="font-weight: bold; color: rgb(0, 0, 0); font-family: trebuchet ms;font-family:trebuchet ms;" class="contentpaneopen"> <tbody><tr> <td valign="top"> <span class="small" style="font-size:100%;"> Написано от Георги Ифандиев </span> <span style="font-size:100%;"><br /><br /></span></td> </tr> <tr> <td class="createdate" valign="top"><span style="font-size:100%;"> Понеделник, 29 Ноември 2010<br /></span></td> </tr> <tr> <td valign="top"> <div class="ultimatesbplugin_top"> </div><p align="center"><span style="font-size:100%;"><img src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Vigo/g.ifandiev1.jpg" alt="Георги Ифандиев" title="Георги Ифандиев" style="margin-top: 5px; float: left; margin-right: 10px;" width="200" height="208" />ПРОФЕСИЯ ДОНОСНИК: ПЕТКО БОЧАРОВ – 65 ГОДИНИ В ЗАНАЯТА</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Премиера на нова книга. Жеков[1] е заснел документални кадри за предаването си „Безкомпромисно”, което върви само в интернет. Камерата показва лицата на прииждащите в залата почитатели на автора – все „демократи”. Ето го и ексдепутатът от СДС и издател на малотиражката „Про&Анти” Васил Станилов. Първо бил вербуван като агент на Държавна сигурност, а впоследствие подал молба и лично тогавашният министър на МВР ген. Ангел Солаков го назначил за офицер от нейното Шесто управление. Пристига, придружен от втората си „<i>другарка</i>”. Първата е непотребна – все пак е дъщеря на бивш завеждащ отдел в ЦК на БКП, неудобно е някак...</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Незабелязано и с озъртане се вмъква и някогашният комсомолски секретар на БНТ Иван Ибришимов. Той бе съветник на не по-малко „демократичния” президент Петър Стоянов. Промушва се и комсомолският секретар Кирил Маричков, по майка Левиев, който изпя песента „Аврора, ра-ра-ра-ра”... Тук е и последният комсомолски секретар на Журналистическия факултет на СУ „Климент Охридски” Любен Дилов. Някой се пошегува, че вече не бил „син”. Та той бе сред ораторите на прословутото комунистическо сборище пред турското посолство от май 1989 г., организирано от ОФ под ръководството на друг „демократ” – Гиньо Ганев, и под зоркото ръководство на ЦК на БКП и Държавна сигурност! Пред мен е признавал как от БСП го изпратили в студентската програма „Ку Ку”. Което не му е попречило да стане депутат от СДС, а напротив – помогнало му. Обективът показва как се навежда и явно е готов да целуне ръка на автора на книгата, чиято премиера е удостоил с фъфленето си.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Нахълтват още „демократи”, все с угоднически физиономии на бивши партийни секретари и ченгета. Може би се намират и жертви на автора, заблудени от неговия медиен ореол. Светлините заглъхват. Пред микрофона се изтъпанчва издателката Божана Апостолова. Стар комсомолски кадър, номенклатура на ОК на БКП, дългогодишна шефка на Профсъюзния дом на културата в града под тепетата. В Пловдив я наричат „<i>физическа двойничка на Йосиф Кобзон... Иначе „пловдивският глас и съвест на епохата” е организатор на инициативата „Пловдив чете”, която се подпомага финансово от общината и още по-щедро от омразния на Божана Георги Гергов. Например, посещението на съветската звезда от 60-те години Евгений Евтушенко бе подплатено с могъщото финансово рамо на местния представител на Руската федерация,[2] та дори обемното му томче се раздаваше безплатно на поетичните фенове. А нали знаем, че безплатен обяд няма. Стихосбирката май я плати пак Гергов. По случай тази деятелност г-жа Апостолова стана носител на наградата „Золотая муза” за „принос в българо-руските отношения”.</i>” [3]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup" style="font-size:100%;"><span style="margin: 5px 10px 0px 0px; float: left; width: 325px; height: 221px; padding: 0px; border: 0px none rgb(19, 92, 174);" class="jcemediabox-zoom-span"><img style="margin: 0pt; padding: 0pt; float: none; border: medium none;" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/025/001a.jpg" alt="Любен Дилов и Петко Бочаров" title="Любен Дилов и Петко Бочаров" width="325" height="221" /></span></span><span style="font-size:100%;">Редактор на книгата е Виктор Самуилов.[4] Този син Исаков се е подвизавал в службите като съдържател на явочна квартира – изумително мерзка работа. Гордо е носил псевдоним като река – Марица?!</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Апостолова дава думата на Емил Басат, за да произнесе „<i>похвално слово</i>” за автора. За този „<i>литературен критик</i>” можете да прочетете: „<i>... Еврейчето Емил Басат от Търново в момент, когато, пиян, той танцува и се гаври с всичко, даже със самия себе си. Еврика! Това е героят. Български евреин.</i>”[5]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Ако „евреин” обозначава национална принадлежност, последното словосъчетание е оксиморон – все едно дървено желязо. Ала не за това ми е думата. Казват, че този „<i>пиян</i>” Басат е бил регистриран член на Българската комунистическа партия, която авторът на представяната книга тъй силно „мрази”. Преди шест лета, по време на някакво ционистко сборище в СУ „Климент Охридски”, в компанията на тогавашния шеф на организацията на евреите в България „Шалом” Емил Кало – бивш съветник на пикаещия във фонтани вътрешен министър Румен Петков и настоящ учредител на Първановото „АБВ”, той заклеймил Любен Каравелов, Христо Ботев, Алеко Константинов и Иван Вазов като „<i>антисемити</i>”![6]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Не ви ли се струва странен този Бочаров афинитет към т. нар. семити? Редакторът е евреин, онзи, който представил книгата – тоже. Мирише на Бердяевско „<i>съюз на сатаната и антихриста</i>”.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Една моя книга бе представена от политическия затворник на комунизма Петър Гогов. Бочаровата – от ярко червеното дуо за литературно-политическа еквилибристика Божана Апостолова – Емил (бен) Басат. Премиерата на моята бе в книжарница, в която бяхме поканени от собствениците. И въпреки това бе прекъсната и прекратена от шефа на НДК, агента на ДС Христо Друмев.[7] За тази съобщиха всички медии. Въпрос на нравственост и мироглед...</span></p> <p> </p> <p align="center"><span style="font-size:100%;">Разтребване на гардероба на комунизЪма по Задушница</span></p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Има стари вещи, които при всяко по-сериозно почистване на дома се заканвате да изхвърлите. И при следващото забелязвате, че сте ги пропуснали и те все така се мотаят край вас. Вече много десетилетия подобен предмет се върти и омърсява т. нар. <i>публично пространство</i>. Навремето обед или вечер се появяваше от студиото на БТА по единствената телевизия на милиционер-социализЪма. Сетне разцъфваше от екрана на радващата се на харизаната й от ЦК на БКП „свобода” ченгесарско-номенклатурна трибуна „Всяка неделя”.[8] Натрапваха ни го като ментор предимно по външнополитически въпроси. Яростно громеше „американския империализъм” и „<i>упадъчните западни нрави</i>”.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">След промените сякаш го забравихме, но нещото „възкръсна” в „демократични” одежди. И се оказа приближено и до новите властници – до един излезли от торбата на илюзионистката БКП и нейната асистентка ДС. За да се превърне в „<i>герой</i>”, в „<i>история</i>”, в „<i>легенда</i>”; в един от най-желаните „<i>коментатори</i>” във всякакви „демократични” медии – и те, без изключение, произлезли от същия харар с фокуси.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Навярно дори без да прочетат заглавието, някои читатели вече са се досетили, че става дума за тоталитарно-демократичния предмет, наречен Петко Бочаров. Това поредно „чудо” на природата и комунизма, което може да раздава лъжи наляво и надясно, а населението да го гледа със зяпнала уста. По същия начин, по който се наслаждаваше на Мистър Сенко или на Факира Мити, да речем. Само че в илюзиите, за които ще стане дума, е стаена много мъка, съдържат дори трагедии. А клакьорите на този, за съжаление, роден Петко, са се пръкнали в същата торба с болшевишки лъжи и издевателства. Отгледани и възпитани в нея, са се превърнали в точно такива торбаланци, като него.</span></p> <p> </p> <p align="center"><span style="font-size:100%;">Времето на измамниците</span></p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup" style="font-size:100%;"><span style="margin: 5px 10px 0px 0px; float: left; width: 325px; height: 409px; padding: 0px; border: 0px none rgb(19, 92, 174);" class="jcemediabox-zoom-span"><img style="margin: 0pt; padding: 0pt; float: none; border: medium none;" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/025/002a.jpg" alt="Петко Бочаров - Досие" title="Петко Бочаров - Досие" width="325" height="409" /></span></span><span style="font-size:100%;">Дали днес на споменатата вещ й е лесно да лъже? Питат я: „<i>Бай Петко, знаем, че си доайен в БТА, бил си журналист в международния отдел... Наскоро извадиха досиетата на бившите сътрудници на ДС в тая агенция. Теб те нямаше.</i>” И тя отговаря: „<i>Ами нямаше ме, ама <span style="text-decoration: underline;">очаквах да ме има в досиетата</span>. Човек не знае вече какво става. Сега ще ти кажа. Да кажем, аз съм редактор в БТА. Стигнах даже до поста „заместник-главен редактор” – по-нагоре не беше възможно да стигна, тъй като <span style="text-decoration: underline;">бях безпартиен</span>. Лозан Стрелков ми беше главен редактор и не ме обичаше, ама ме държеше, защото вършех работа. Аз, Кръстан Дянков, Дмитри Иванов</i>[9]<i> и някои други бяхме, които вършехме работа. Идва представител на западна агенция да сключва договор с БТА. Лозан Стрелков ме вика и ми възлага задачата да го развеждам няколко дни тоя човек, да го придружавам в хотела, да му помагам да се оправя в София и накрая да го изпратя. Готово - развеждам го, изпращам го и като се връщам на работа, на пропуска ме чака някакво лице. „Вие ли сте еди-кой си?” „Аз съм, какво има?”</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>„Моля ви, напишете впечатленията си от госта, който изпратихте. За какво ви пита, от какво се интересува и т.н.”</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Аз казвам - добре, ще седна да го напиша. Да, вика, напишете го и се подпишете, ама няма значение, както искате, така се подпишете. Е, сега, ако си ти, как ще откажеш? Ще кажеш, че не искаш ли? <span style="text-decoration: underline;">Тука няма не искам. Лозан Стрелков ме е изпратил, началник ми е, какво мога да направя? И сега - мислиш ли, че това, което съм писал, не се води някъде? Води се, сигурно се води</span>.</i>[10]<i> Трябва да кажа, че това не беше единичен случай, разбира се - такива неща имаше много често. Вика ни Лозан Стрелков мен и Кръстан Дянков и ни казва - тука се получиха някакви предложения от американското културно посолство, от Джон Клейтън, за прожекция на „Доктор Живаго” в неговия дом. Ние го гледаме Лозан и се чудим какво да кажем, а той вика – идете, идете, и ние отиваме: аз със жена ми, той с гаджето си, то в един голям дипломатически блок. Прекарахме чудесно, гледахме филма, просто беше една приятелска вечер. На другия ден онова лице се явява отново – вие, казва, бяхте на гости там и там, ха сега да напишете за какво разговаряхте, какво стана... Ами ще пиша, къде ще ида. <span style="text-decoration: underline;">Но това не са доноси</span>. <span style="text-decoration: underline;">Не може така да се поставят под един знаменател всички, да твърдиш, че тоя или оня имал агентурно минало. Какъв агент може да съм бил аз</span>? Нито аз съм балама, нито Джон Клейтън е балама. <span style="text-decoration: underline;">Той отлично знае, че щом съм му отишъл на гости, това ще го пиша някъде, аз също знам, че той знае. Не съм бил агент - оцелявал съм през тези години, оцелявал съм</span>. Ако колегата ти седи с теб на една маса, споделя и чака и ти да споделиш нещо, пък после тича да те наклепа – това е доносник. Но аз никога не съм си позволил такова нещо! Никога! Предполагам, че някъде в архивите нещо се води за мен, но съм правил това, което ти казвам. <span style="text-decoration: underline;">Доносник не съм бил</span>.</i>”[11]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Всеки, направил си труда да погледне бележката с източника на това изявление, със сигурност е забелязал датата – 30 октомври 2008 г. Обаче на 17 февруари 2010 г. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, за краткост популярна като Комисията „Евтимов”, обнародва своето Решение № 111. С него се вадят на светло част от документите, съхранявани в архива на комунистическите репресивни секретни служби, които се отнасят до принадлежността към тях на „<i>собствениците, директорите, заместник-директорите, главните редактори, заместник главните редактори, членовете на редакционните съвети, политическите коментатори и водещите на рубрики в печатни издания. Четиридесет и три лица не подлежат на проверка по силата на чл. 26, ал. 4 от закона.</i>”[12] В него четем:[13]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>„<i>Т</i><i>ри имена: Петко Димитров Бочаров; дата на раждане: 19.02.1919 г.; място на раждане: гр. Плевен; вербувал го служител: вербуван от о. р. Ап. Зафиров на 07.08.1946 г.; възстановен от о. р. Петър Стоянов Иванов през 1950 г., регистриран на 11.02.1964 г.; ръководил го служител: о. р. Ап. Зафиров; о. р. Марин Костов; о. р. Георги Шкутов; о. р. Христо Стоянов; о. р. Крум Весьов; о. р. Никола Ковачев; о. р. Кирил Костов; о. р. Петър Стоянов Иванов; о. р. Николай Мирчев Филипов; о. р. Димитър Саров; о. р. Николай Филипов; о. р. Стоян Стоянов; структури, в които е осъществявано сътрудничеството: ДС, управление II-I-I; качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник: агент; псевдоними: Найденов, Борисов, Иванов; документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1: собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получено възнаграждение; разходни документи, отчетени от ръководили го щатни служители; документи от ръководили го щатни служители; рег. дневник; картони – обр. 4; лично дело IА-26081 – 2 тома; работно дело IР-106 – 6 тома; снемане от действащия оперативен отчет: 1982 г.; публична длъжност или публична дейност: Член на редакционния съвет </i><i>[на „Работилница за книжнина Васил Станилов” ООД – вестник „Про &Анти”].</i>”</i>[14]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Как увисна въпросът-реплика: „<i>Какъв агент може да съм бил аз?</i>” А какво стана с онова „невинно”: „<i>Ами нямаше ме, ама очаквах да ме има в досиетата. Човек не знае вече какво става.</i>”? Петко не спира да твърди, че заблуждавал офицерите от ДС. Чак шапка да му свалим на находчивостта. Хайде де – цели тринадесет на брой са го (ръко)водили! Имал е три псевдонима. Та по тези показатели той е рекордьор сред агентите! „<i>Лъже мръсникът, преяжда с измами</i>”, както гласи леко перифразираният текст на популярна песен.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">По времето, когато продължителят на делото на „<i>славната БКП</i>” и лично на „<i>нейния най-умен вожд и учител</i>” Андрей Луканов – другарят Иван Йорданович Костов, бе в апогея на поверената му власт, бившият член на някогашния НКС на СДС и говорител на Нова социалдемократическа партия Иван Ценов го нарече „<i>професионален лъжец</i>”. БКП и нейната служба за партийна сигурност, справедливо провъзгласена за „<i>държавна</i>”, понеже по Конституция – член 1 – партията бе държава, са отгледали стотици хиляди, че и повече професионални лъжци. И те все така беснеят. Няма как вярващият и ерудираният човек да не направи асоциация с онзи Евангелски епизод, в който се разказва как след като прекосили Галилейското езеро, Бог и учениците му излезли на брега. А там „<i>срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата. Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Исусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи! Защото Исус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го връзваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците. Исус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него.</i>”[15]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup" style="font-size:100%;"><span style="margin: 5px 10px 0px 0px; float: left; width: 325px; height: 194px; padding: 0px; border: 0px none rgb(19, 92, 174);" class="jcemediabox-zoom-span"><img style="margin: 0pt; padding: 0pt; float: none; border: medium none;" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/025/003a.jpg" alt="Петко Бочаров - Декларация" title="Петко Бочаров - Декларация" width="325" height="194" /></span></span><span style="font-size:100%;">Бесовете са сред нас. И никога не са си тръгвали. Господ Бог натикал бесовете в стадо свине. Ала преди това дори те го помолили да им позволи да влязат в животните, за да не тровят живота на хората. Той „<i>им позволил... И сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави. Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността.</i>”[16] Докато нашите бесове нито за миг не проявиха проблясък на съвест и не се покаяха. Пък и ние не им подирихме сметка и ги оставихме да буйстват на воля, че на всичко отгоре и да ни учат на морал?! Най-невероятното е, че вместо да „<i>разказва в града и околността</i>”, мнозинството ги приема и тачи като истински стожери на нравствеността. Вади оскъдните си левчета и ги дава на бесовете, за да нахранят „общественото съзнание” с техния „<i>фарисейски квас</i>”[17] – книгите им.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Масовата оскъдица на чувство за историчност и справедливост, без които достойното бъдеще е невъзможно, винаги ме е натъжавало. Така се случи в живота ми, че познавах мнозина от съучениците на нещото Петко Бочаров от закрития през 1942 г. от цар Борис ІІІ Американски колеж.[18] Още през седемдесетте години на миналия век единият чичо на съпругата ми, Бог да го прости, който е бил в същия клас, ми е разказвал как като зърнел Петко на улицата, бързал да премине на отсрещния тротоар и да извърне поглед от него. Страхувал се, че онзи носел джобно магнитофонче и записвал разговорите.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Дълго търпях и мълчах. Не защото спазвах Божието правило: „<i>Не съдете, за да не бъдете съдени; защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.</i>”[19] Не желаех да се мърся до ушите, както се казва. Тъй като е известно, че „<i>ако хвърлите камък по разводнен екскремент, няма начин да не ви опръска</i>”. Просто напоследък плъшоците на БКП и Държавна сигурност съвсем се самозабравиха. А населението е на път напълно да забрави. Нали Сам Бог ни е разпоредил: „<i>Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините, за да го не стъпчат с краката си и, като се обърнат, да ви разкъсат.</i>”[20] Тези алчни псета ръфат народната плът и свяст и ги разпарчедосват. Техен „<i>баща е дяволът; и те искат да изпълняват похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата.</i>”[21] Това са те – деца на сатаната, които се хранят с нашата енергия, и не сещат умора, докато мамят. Сега им е времето... Или винаги е било?</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">На 4 ноември 2010 г. сутринта този Петко беше поканен от БНТ, за да представи новата си книга. Той още в началото заяви, че „<i>на никого не пожелава прехода от четиридесетте години</i>”. Явно той е бил „ужасен” за него. Въпреки че е станал съвсем не малък началник в „светая светих” на болшевишката пропаганда – БТА. Предметът неколкократно отрече да е членувал в БКП. Дори се възмути – човек като него, с баща адвокат, нямал място в тази партия.[22]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">При подобна наглост нервите дори на човек като мен, решил, че вече нищо не го интересува, и отколе живеещ във вътрешна имиграция, даже не желаеш да е гражданин на този опит за държава, не издържаха. За да няма недоразумения, предварително предупреждавам: Всички документи, на които ще се позова, са достъпни от канцеларията на т. нар. Комисия „Евтимов”.</span></p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center"><span style="font-size:100%;">Тука няма не искам</span></p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Може би не бих съдил толкова строго, ако в началото на т. нар. преход журналистическата съдба не ме бе сблъскала с офицери от Държавна сигурност. Докато бях в бързо закрития всекидневник „Подкрепа”, ченгетата идваха и сами предлагаха услугите си. Може би се надяваха или по-скоро знаеха, че по този начин ще получат индулгенция от „демократите”. Така и стана. Имаше и други, които просто продаваха информация – достоверна, документи, които можехме да видим и пипнем. Някои от тях не бяха напълно осведомени за случващите се промени. Първоначално това важеше и за значителна част от членовете на БКП. Страхът от възмездие бе заседнал в жалките остатъци от души, оцелели в тях.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Признавам, че по онова време макар за кратко симпатизирах на Стефан Савов. Затова попитах един такъв „шестак”, дошъл да продава досие, дали лидерът на Демократическата партия е бил техен човек. Вместо отговор зърнах изумление – как тъй да не е бил? В противен случай щеше ли да е на толкова видно място! Разговорът се водеше непосредствено след общите избори от 13 октомври 1991 г. След години не един и двама престъпници от Държавна сигурност, сред които и „вездесъщият” Цвятко Цветков, признаха: „<i>Няма откъсване от службите.</i>” А пък само преди три години бившият министър на отбраната Николай Свинаров,[23] заяви в интервю: „<i>... Струва ми се, че е крайно време през 2007 година държавата да спре да се управлява от ДС.</i>”[24]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Затова се връщам към този Петко, който уж не бил вербуван, пък после заявява, че в тези работи „<i>няма не искам</i>”. В ръцете си държа Декларация от 7 август 1946 г., съставена и подписана от декларатора П. Бочаров във Варна. Тя започва така:[25]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">„<i>Долуподписаният Петко Д. Бочаров – от София, живущ</i><i> ул. „Неофит Рилски” – 54-а, адвакат, понастоящем управител на вилите на Британската военна мисия във Варна, заявявам, че доброволно ще сътруднича на Държавна сигурност за опазването и затвърдяването на Отечественофронтовската власт в моето отечество.</i>”[26]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Да погледнем още един документ – „Справка за Петко Димитров Бочаров”, съставена от някакъв офицер от ДС кап. Г. Шкутов и подписана от него на 7 февруари 1953 г. На нейната първа страница е посочено:[27]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup" style="font-size:100%;"><span style="margin: 5px 10px 0px 0px; float: left; width: 325px; height: 76px; padding: 0px; border: 0px none rgb(19, 92, 174);" class="jcemediabox-zoom-span"><img style="margin: 0pt; padding: 0pt; float: none; border: medium none;" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/025/004a.jpg" alt="Петко Бочаров - Сътрудник" title="Петко Бочаров - Сътрудник" width="325" height="76" /></span></span><span style="font-size:100%;">„<i>На 7.VІІІ. 1946 год. посредством своя приятел (... задраскано, но вече разкрито – Руслан Райчев) БОЧАРОВ се свързва с н-ка на ДС Сталин</i>[28]<i> Ап. Зафиров и сам се предложил за сътрудник на ДС.</i>”[29]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Как ви се струва? Продължавате ли да вярвате на „<i>най-възрастния действащ журналист в света</i>”, за какъвто с присъщата му болшевишка „скромност” се е самопровъзгласил?[30] Пак тази „прибраност на характера” го подтикна да разгласи, че видите ли, по време на тоталитарния комунистически режим той – Петко Бочаров, бил „<i>по-информиран от Тодор Живков</i>”![31]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Може би някой ще рече, че „<i>всеки има право да се променя</i>”? Какво прекрасно оправдание, като онова прословуто измъкване на гузния бивш най-дългогодишен министър на отбраната, кипрещия се като шантонерка с маршалските си звезди армейски генерал Добри Джуров, член на Политбюро на ЦК на БКП: „<i>Такова беше времето.</i>” Който вярва в това, защо не покани за „демократични” лидери все още живите комунистически джелати и грабители на българския народ Йордан Йотов, Георги Йорданов, Румен Сербезов, Григор Стоичков, Стоян Марков–Стенмарк, Георги Карамански, Петко Данчев...? Те са тук и пак са същите. Дори ще бъде по-честно, отколкото както сега, когато старите болшевишки фамилии дърпат конците задкулисно. Нима не забелязвате почерка им във всичко, което се случва на тази територия? Щом ги приемате, значи ви харесва. Тогава имате ли право да се оплаквате?</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Може би някой ще ме обвини, че „злобно” лепя етикет „<i>болшевик</i>” на този Петко, който уж никога не бил членувал в БКП. Хайде де! Лъжецът си е лъжец. Комунистът е такъв до живот. Както и ченгето – няма мърдане. Слава Богу, че и други, навярно значително по-млади от мен, го разбират. Ето какво е написал един читател:</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">„<i>Моралът на ченгетата: Винаги съм много учуден от настървението на ченгетата да ръсят морал... Или ще кажете, че Кеворк е бивше ченге? А има ли бивше ченге?! Не знам за вас, ама на мене ченге като ми каже „Добър ден!” и ми иде да погледна, да не би да е залязло слънцето...</i>”[32]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">И така: членувал ли е Петко в БКП или да, както би запитал Борис Сарафов?[33]</span></p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center"><span style="font-size:100%;">Син на дявола</span></p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Ще цитирам от текста на документ, утвърден на 11 юни 1968 г. Той е озаглавен „Предложение” и е съставен „<i>относно: пътуването на Петко Димитров Бочаров и съпругата му до Австрия и Италия.</i>” Само в скоба – по онова време 99 на сто от българите не могат да прекрачат границата дори с Югославия, камо ли с капиталистическа Австрия. Европа и САЩ се тресат от студентски вълнения. В Чехословакия става напечено, събитията назряват. Всекидневно свързват тамошната „<i>контрареволюция</i>” с някакви „западни тайни служби във Виена”. А семейство Бочарови ще заминава за „<i>Австрия и Италия</i>”?! Но да продължим с документа:[34]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">„<i>Агент „Иванов” – Петко Димитров Бочаров... произхожда от богато градско</i>[35]<i> семейство, баща – юрист, майка – домакиня.</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>През 1938 година е завършил американския колеж в Симеоново, след което е завършил Юридическия факултет в София.</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>Преди 9.9.44 година агента не е членувал в никакви политически организации. След 9.9.44 година става член на БРСДП, а при сливането – на БКП, от която е изключен през 1949 година, поради това, че е съден.</i>”</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Значи нещото Бочаров продължава да лъже. Може би поради гузна съвест или по навик. Бил е член на БКП. Защо е лежал в затвора и колко дълго, та са го изключили от партията-майка? Отговора намираме в другия документ, вече цитираната „Справка за Петко Димитров Бочаров”. В нея четем, че тъй „репресираният” Петко Бочаров:</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">„<i>През 1940/44 год. е завършил Юридическия факултет в София, а през 1945 год. е взел държавния си изпит.</i></span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;"><i>През лятото на 1944 год. Постъпил на работа в японската легация като домакин, секретар и преводач на японския военен аташе с препоръка от своя (... задраскано). Тук го заварва 9.ІХ.44 год., когато се свързва с инспектора от (... задраскано), на когото се поставил в услуга и по чието нареждане останал на работа там до закриване на легацията.</i>”[36]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Първо, случайно ли вече семестриално завършилият Бочаров е постъпил на работа като домакин и преводач – слуга, в японската легация? Дали вече не е имал задача от тайната т. нар. комунистическа съпротива? Защото България и Япония са били съюзници. И САЩ, Англия и СССР са имали интерес да узнават тайни от посолството на източната империя у нас. Дали е шпионирал за Съюзниците от т. нар. антихитлеристка коалиция? У нас те официално са били представени единствено от Съветския съюз? Тъй като те през цялата Втора световна война само болшевишката държава е разполагала със своя легация (посолство) в София. Според формалната логика Петко може би тайно е служил на СССР.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Второ, обърнете внимание на фразата: „<i>се поставил в услуга</i>”! Значи го е сторил без бой, както се казва, доброволно, по собствено желание. Дали пък не е изпълнявал някакви секретни задачи още преди това, преди 9 септември 1944 г.? Пак в полза на онези сили, които на 9 септември 1944 г. със сила бяха монтирани начело на властта в България.[37]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup" style="font-size:100%;"><span style="margin: 5px 10px 0px 0px; float: left; width: 325px; height: 256px; padding: 0px; border: 0px none rgb(19, 92, 174);" class="jcemediabox-zoom-span"><img style="margin: 0pt; padding: 0pt; float: none; border: medium none;" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/025/005a.jpg" alt="Петко Бочаров: В БТА бях по-информиран от Тодор Живков" title="Петко Бочаров: В БТА бях по-информиран от Тодор Живков" width="325" height="256" /></span></span><span style="font-size:100%;">Трето, оказва се, че едва ли не още на самия 9 септември 1944 г. Бочаров е потърсил другарите и „<i>се е поставил в тяхна услуга</i>”. Изглежда, пак на часа е започнал да изпълнява техните нареждания. Сам поискал „<i>да му се поставят конкретни задачи</i>”. Какъв „антикомунист” и „демократ”! Също и „американофил”, както скоро ще се уверите. Но да продължим със справката, за да изясним онзи неприятен епизод от съществуването на вещта Бочаров, свързан с осъждането му и неговия престой зад решетките.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">„<i>Поради това, че когато през 1947 год. бил задържан брат му за черна борса, Бочаров е дал подкуп в продукти на стойност 100 000 лв. На (... задраскано) няколко дни по-късно въпреки застъпничеството на ДС се отпочва съдебно дирене и бива осъден на една година затвор. Като последствие от това бива лишен от адвокатско право и от правото да остане на работа в американската легация. Докато е бил в затвора службата не е имала никакво отношение към него и не го е покровителствувала за да облекчи режима му. Излизайки от затвора става общ работник-арматурчик по постройките и изпада в тежко материално положение.</i>”[38]</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Значи Петко лъже и за присъдата си. Съвсем не е била по политически причини, срещу „<i>врага с партиен билет</i>”, а заради криминално деяние. Членът на БКП Бочаров бил заловен да дава подкуп, навярно на следовател, прокурор или съдия. Което си е корупция. Последвало изключването му от партията и краткото пребиваване в затвора. Любопитно е заключението на офицера от Държавна сигурност, от което разбираме, че „<i>властта на пролетариата</i>” съвсем не се грижел за властниците – пролетариите. Излиза, че работниците „<i>изпадали в тежко материално положение</i>”. Значи властта не е била тяхна, а на номенклатурната класа – новите господари, които и днес продължават да обяздват т. нар. народ. Не, това не е друга тема, същата е. Защото Бочаров бе един от стандартите за човешка и журналистическа низост. Но още по-страшно е, че тези образци се множат като щампи. Днес съществуват Енчевци, Барековци, Дачковци, Ризовки и Кулезички както обобщено назовавам продължителите на тази мерзост, хамелеонщина и падение в професия, която по дефиниция би следвало да е носителка на истината, нравствеността и да отстоява позиции.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Още подробности за живота и ченгесарското творчество на предмета Петко Бочаров ще можете да узнаете от продължението на този обзор.</span></p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center"><span style="font-size:100%;">* * *</span></p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Конфуций е казал, че когато думите започнат да губят смисъл, хората губят свободата си. „Обществото” демонстрира нулева чувствителност към своите донеотдавнашни мъчители – комунистите и ченгетата – тукашните виновници за миналия и настоящия хал на Отечеството ни. Която и електронна медия да включите, който и вестник да разгърнете, те са там и проповядват. До онзи ден вършеха същото и като пернати повтаряха човеконенавистните, пълни с ненавист постулати на марксизЪма-ленинизЪма. Днес с овчи възторг леят възхвали на овехтелите принципи на ранния капитализъм, в чиято основа е залегнало предходното. „Героите” на милиционер-социализЪма станаха лица на прехода. Легнаха си като просъветски антиимпериалисти, врагове на частната собственост и убийци на всяка свобода на личността, включително и на словото. А се събудиха като проамерикански и прозападни апологети на капитализЪма, пламенни „защитници” на човешките права! Само преди няколко дни агентът на Държавна сигурност Божидар Димитров[39] се разсърди: „<i>Защо отричате правото на хората да претърпяват развитие?</i>”[40] Самият той е образец на вечната промяна – комунист, социалист, а понастоящем министър от ГЕРБ. А утре?... И чудно защо се срамува от фамилното си име.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Повечето нашенци са завършени конформисти и опортюнисти. Мечтаят да са на мястото на споменатите „герои”. Затова и журналистиката все така се люшка от малоумни сборища на комунисти и ченгета от „златната телевизионна ера” на Иван Живков с моминско име Славков до настоящия прикачен инвентар на един милиционер-болшевишки Трактор. Днес няма нито една медия, повтарям: нито една медия, която да запушва устите на другарите след техния вече 66-годишен пропаганден разгул. В резултат на този факт и поради още ред причини планът на другарите успя. Израснаха две-три поколения, които смятат, че всичко това е нормално, едва ли не така е редно. Миналото няма значение, нито кой изрича истината и доколко тя е такава. За промиването на мозъците на тези младежи помогнаха семейството, училището, улицата, средствата за информация, всички. Затова сега надежда не се вижда. Тя е скрита сред избуялите бурени на измамното </span><span style="text-decoration: underline;font-size:100%;" >искаме всичко – днес, тук и сега</span><span style="font-size:100%;">. Останалото, най-същественото, което отличава човека от другите живи твари – вяра, любов, култура, ерудиция – нямат значение. Ето защо остава да виси без отговор изпълненият с милиционерска ирония въпрос: А вие като учихте, вярвате и знаете, оправихте ли се? Мъдростта и опитът са безсилни пред глупостта.</span></p> <p style="text-align: justify;"> </p> <p align="center"><span style="font-size:100%;">* * *</span></p> <p> </p> <p style="text-align: justify;"><span class="jcepopup" style="font-size:100%;"><span style="margin: 5px 10px 0px 0px; float: left; width: 325px; height: 227px; padding: 0px; border: 0px none rgb(19, 92, 174);" class="jcemediabox-zoom-span"><img style="margin: 0pt; padding: 0pt; float: none; border: medium none;" src="http://www.forumat-bg.com/images/stories/_Ifandiev/025/007a.jpg" alt="Петко Бочаров - Досие" title="Петко Бочаров - Досие" width="325" height="227" /></span></span><span style="font-size:100%;">На финала: На всички онези, които се притесняват, че „коментарите” във форума могат да ме засегнат така, че да престана да пиша, препоръчвам мнението на „Дойче Веле”: „<i>Професионално оплюване в интернет форумите – това е най-новата мръсна професия, която процъфтява и в България.</i>”[41] Ако престана да публикувам, ще е поради факта, че не виждам смисъл да си губя времето. Пък и нали то принадлежи на БКП – фракция СДС. Откакто седесарите провъзгласиха: „<i>Времето е наше</i>”, всичко останало остана в ръцете на БСП и нейните филиали – ДПС, НДСВ, ГЕРБ, „Атака”, ДСБ, РЗС, БЗНС-та, „Гергьовден”, ВМРО, ССД – първо и второ издание, „Новото време” и т.н. Предстои учредяването на нови.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Още навремето Джордж Оруел чудесно формулира моето състояние: „<i>Да говориш истината във времена на универсална измама е революционно действие.</i>” Настоящата епоха е изтъкана от лъжи и опростачаване и то не само у нас, а и по света. Някога поне ни ограмотяваха. Нямаше как да получим образование, тъй като нямаше от кого. Елитът, в това число и духовният, бе унищожен непосредствено след 9 септември 1944 г. Нататък удари часът на рабфаковците...</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">След като съзнавам това, няма как да се обиждам на тази малограмотна среда. Анонимните ругатни, съставени единствено от фантасмагории и нито един действителен факт, са тази „<i>мръсна професия, която </i><i>[</i><i>наистина</i><i>] </i><i>процъфтява и в България</i>”. Наблюдателите от „Дойче Веле” обаче грешат – тя не е „<i>най-новата</i>”, и изобщо не е нова. „Героят” на настоящия обзор е доказателство за това.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Ако някой рече, че не изследвам персонално т. нар. социалисти – все комунисти – греши. И не само това. Хората от моята черга </span><span style="text-decoration: underline;font-size:100%;" >никога, ама наистина никога не са очаквали нещо добро от комунисти, социалисти, земеделци, всякакви ченгета</span><span style="font-size:100%;">... Те ни излъгаха чрез своите подставени лица, на които „<i>народните маси</i>” продължават да вярват. Това ни вкара в капана. Неговото резе щракна и изход почти няма. Освен онзи – от терминалите на летището или от международните автогари. Не си създавайте илюзии, там ви очаква друга уловка. Въпрос на време е да я разпознаете и да разберете, че сте попаднали в нея. Все пак при сравнението тя се оказва по-приемлива от тукашната клопка.</span></p> <p style="text-align: justify;"><span style="font-size:100%;">Останалото е въпрос на мироглед, лична чувствителност и морал.</span></p> <p style="text-align: justify;"> </p> <div><span style="font-size:100%;"><br /></span><hr style="height: 3px;font-size:78%;" width="33%" align="left" > <div> <p><span style="font-size:100%;">[1] Неговото предаване може да се гледа в интернет, като се изпише „Безкомпромисно с Георги Жеков - Завръщане” или от online: http://bezkompromisno.blog.bg/</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[2] Червеният олигарх и бивш свинар Георги Гергов е почетен консул на Руската федерация в Пловдив.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[3] Христо Марков – „Божана Апостолова – „глас и съвест на епохата” , Юлиян Вучков под тепетата”, Блог на Toross, Пловдив, 28 октомври 2009 г., online: http://toross.blog.bg/politika/2009/10/28/bojana-apostolova-plovdivskiiat-quot-glas-i-syvest-na-epohat.424316)</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[4] Три имена: Виктор Исак Самуилов; дата на раждане: 10.05.1946 г.; място на раждане: гр. София; вербувал го служител: о. р. Петър Илиев Петров на 11.10.1965 г.; регистриран на 18.10.1965 г.; ръководил го служител: о.р. Петър Илиев Петров; структури, в които е осъществявано сътрудничеството: ДС, ВКР-I-II; качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник: съдържател на явочна квартира; псевдоними: Марица; документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1: рег. дневник; картон обр. 4; протокол № 56/ 1986 г. за унищожаване личното дело на Я/К "Марица" – IА-19181; снемане от действащия оперативен отчет: 1966 г.; публична длъжност или публична дейност: редакционен директор на БНР до 31.08.2007 г.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[5] Писмо на Симеон Янев от 4 август 2009 г., Личен архив на Д. Василева в: Дарина Василева – „Мобилният човек, или парафраза на тема „Скитникът евреин”, сп. “NotaBene”, NotaBene-bg.org, № 16, Благоевград, 2010 г., online: http://notabene-bg.org/read.php?id=174</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[6] И днес някои еврейски медии продължават да обявяват нашите литератори за „антисемити”. (Вж. напр. „Известни антисемити”, „Сърца за Израел”, неделя, 26 юли 2009 г., online: http://izraelbg.blogspot.com/2009/07/blog-post_7849.html)</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[7] Три имена: Христо Христов Друмев; дата на раждане 07.08.1932 г.; място на раждане: гр. София; вербувал го служител: Стоян Василев Плачков на 15.04.1959 г., регистриран на 29.04.1959 г.; подп. Бъчваров на 02.03.1965 г.; полк. Мичо Георгиев Генковски, регистриран на 13.09.1966 г.; ръководил го служител: Стоян Василев Плачков; полк. Мичо Георгиев Генковски; Димитър Куцев; Иван Превалски; Иван Чолов; Любен Точев; Петко Ст. Стефанов; Герхарт Райчев; Иван Алексиев; Божидар Антонов; Михаил Миланов; Теню Стоянов Караславов; Андрей Кирилов; кап. майор Никола Николов; Милуш Манолов; лейт. Минко Минков; Огнян Езекиев; Методи Николов; Димитър Недев; Петър Тиков; Атанас Кременлиев; Методи Николов; структури, в които е осъществявано сътрудничеството: СГУ на МВР-ДС, отдел II, отделение IV; РУ-ГЩ; ДС, ПГУ, отдел IV, отдел ХIII, отдел III; качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен: сътрудник, секретен сътрудник, агент, секретен сътрудник; псевдоними: Драганов, Борил; документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1: собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество-2 бр.; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; разходни документи, отчетени от ръководили го щатни служители; документи от ръководилите го щатни служители; рег. бланка; рег. дневник-4 бр.; картон обр. 4; лично дело IА-14855; работно дело IР-2722; картон обр. 1-2 бр., обр. 2, обр. 9; картон обр. 1 и 3; лично дело № 5392; лично и работно дело Ф1, а. е. 6296-5 тома и приложение; доклад на МВР рег. № RB202009-001-05/01-08-I-195/ 24.01.2008 г.; доклад на НРС рег. № RB102101-001-04/ 11-21404/ 30.11.2007 г.; снемане от действащия оперативен отчет: 1990 г.; публична длъжност или публична дейност: заместник-министър на културата. <i>Доклад на НРС по чл. 16, ал. 2, т. 2 НРС рег. № RB102101-001-04/ 11-21405/ 30.11.2007 г.</i></span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[8] Миналата седмица разцъфна ведрата новина за разрешаването на един от многобройните конфлекти в сериала „Две ченгета се скарали”. Телевизията на Държавна сигурност и Световния еврейски конгрес bTV възторжено обяви, че единият от нейните скрити босове, офицерът-теляк от УБО Красимир Гергов осъдил сливенския агент на ДС Димитър. <i>(Вж. „Красимир Гергов осъди Кеворкян”, </i><i>bTV</i><i> </i><i>Новините, </i><i>bTV</i><i>, София, четвъртък, 11 ноември 2010 г., информация и видеозапис от </i><i>online: http://www.btv.bg/story/1777740025-Krasimir_Gergov_osadi_Kevorkyan.html</i><i>)</i> На Кеворкян ще му се наложи да напише и публикува доста доноси в болшевишките газети „Бачкане” и „Спектакъл”, за да удовлетвори накърнената ченгесарска „чест”. За нас, безсилните, остава удовлетворението, че другарите се пердашат помежду си. Засега – до насита. Дано нататък – още по яко.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[9] Димитри Константинов Иванов, роден на 1 януари 1932 г. в гр. Асеновград; вербувал го служител: майор Павел Енчев Маринов на 26.02.1960 г., регистриран на 17.03.1964 г.; ръководил го служител: майор Павел Енчев Маринов; о. р. Кирил Борисов Евгениев; о. р. Дойчо Вл. Деливлаев; о. р. Цветан Бузовски; о. р. Георги Стоименов; ст. лейт. Борис Тодоров Ангелов; лейт. Георги Димитров Сотиров; структури, в които е осъществявано сътрудничеството: ДС, управление Второ, отдел първи, отделение английско; управление II-VIII; управление VI-I-II; управление VI-I-I; качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен: агент; псевдоними: Стефан; документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1: собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; разходни документи, отчетени от ръководили го щатни служители; документи от ръководили го щатни служители; рег. бланка; рег. дневник; картони обр. 4 – 2 бр. и обр. 6; лично дело IА-27254; работно дело IР-12655; снемане от действащия оперативен отчет: 1984 г.; публична длъжност или публична дейност: програмен директор на II ТВ-програма от 15.03.1991 г. до 11.05.1992 г.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[10] Подч. мое.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[11] Лазар Ильов – „Петко Бочаров: Може и да имам досие, но не съм бил доносник”, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 30 октомври 2008 г., online: http://www.blitz.bg/article/7798. Подч. мое.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[12] Решение № 111/ 17.02.2010 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, София, 17 февруари 2010 г., от online: http://www.comdos.bg/Начало/Decision-View/p/view?DecisionID=259</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[13] Правописът запазен.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[14] Вж. Бел. 3.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[15] „От Лука свето Евангелие”, гл. 8, ст. 27-30.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[16] Пак там, ст. 32-34.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[17] „От Матея свето Евангелие”, гл. 16, ст. 6.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[18] По онова време директор на колежа е полубългаринът по майчина линия Сирил Блек, кадрови офицер от Службата за стратегически услуги, американската шпионска организация, предшествала прословутото ЦРУ. На учениците постоянно бива предлагано да зарежат православната си вяра и да станат протестанти. Колежът е едно от гнездата на ционизма у нас.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[19] „От Матея свето Евангелие”, гл. 7, ст. 1-2.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[20] Пак там, ст. 6.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[21] „От Иоана свето Евангелие”, гл. 8, ст. 44.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[22] Вж. „Петко Бочаров: Ние сме щастливи хора, че доживяхме това време”, „Тази сутрин”, БНТ, София, 4 ноември 2010 г., ок. 8:52 часа, видеозапис от online: http://193.43.26.11/bg/news/view/40159</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[23] Първи братовчед на комуниста и офицера от ДС, онзи „авторитет” от телевизия СКАТ, който мъти мозъците с „интернационален национализъм”, Цветан Начев. Начев бе сред основателите и управител на Ортодоксална банка „Свети Никола”, известна като „банката на Първо главно управление на Държавна сигурност” или като „банката на ген. Любен Гоцев и Денис Ершов”.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[24] Вж. Лилия Гюрова - „Крайно време е Държавна сигурност да спре да управлява България”, в. „Политика”, бр. 182, София, 12 – 18 октомври 2007 г., стр. 21.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[25] Правописът запазен, разредката моя заради удобството на читателите.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[26] Подч. мое.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[27] Правописът запазен; подч. мое.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[28] Н-ка – началника; по онова време град Варна се наричаше Сталин. Бочаров сам предлага на офицера Ап. Зафиров – навярно малкото му име е Апостол, да го вербува.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[29] Справка за Петко Димитров Бочаров от 7 февруари 1953 г., съставена от кап. Г. Шкутов, стр. 1, нивото на класификация премахнато на 27 май 2010 г., стр. 1, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[30] Вж. напр. „Петко Бочаров е най-възрастният действащ журналист в света”, в. „Над 55” и Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 28 юли 2009 г., online: http://www.blitz.bg/article/13073</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[31] Вж. Нели Томова – „Петко Бочаров: В БТА бях по-информиран от Тодор Живков”, e-vestnik.bg, местоположение не е посочено, 28 Септември 2009 г., online: http://e-vestnik.bg/7221</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[32] Автор: Учуден – „Моралът на ченгетата”, вторник, 9 ноември 2010 г., коментар на читател(ка) на: Кеворк Кеворкян – „Убийствата предстоят. Тотално изтрещяване”, препечатка от в. „Труд”, понеделник, 8 ноември 2010 г. в: Afera.bg, Варна, понеделник, 8 ноември 2010 г., online: http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=14789&Itemid=1</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[33] Офицер, масон, един от ръководителите на дясното крило във ВМРО, убит през 1907 г. За него се носи легендата, как отишъл при директора на Народния театър във връзка с разпределението на ролите в някаква пиеса. Държал неговият брат Кръстьо Сарафов да играе главната роля. И се обърнал към театралния началник с въпроса: „Ке го игра ли Кръстето царот или да?” Разбира се, в действителност това е анекдот, а не действителен случай.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[34] Правописът запазен.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[35] Забележете как комунистите деляха хората!</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[36] Справка за Петко Димитров Бочаров от 7 февруари 1953 г., съставена от кап. Г. Шкутов, стр. 1, нивото на класификация премахнато на 27 май 2010 г., в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[37] Тогавашните две поредни „буржоазни” правителства и командирите на войската носят огромна вина, задето съветските войски не бяха посрещнати като врагове, каквито бяха. Тяхното малодушие и келипирджийство, завършило с предателство, позволи на Червената армия да влезе в София чак на 14 септември 1944 г.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[38] Справка за Петко Димитров Бочаров от 7 февруари 1953 г., стр. 2, съставена от кап. Г. Шкутов, стр. 1, нивото на класификация премахнато на 27 май 2010 г., в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[39] Три имена: Божидар Димитров Стоянов. Дата на раждане: 03.12.1945 г. Място на раждане: гр. Созопол. Вербувал го служител: кап. Цветан Станимиров на 04.12.1973 г.; възстановен на 22.07.1976 г.; подп. Атанас Димитров Василев на 29.09.1987 г., регистриран на 07.10.1987 г. Ръководил го служител: кап. Цветан Станимиров; о. р. Атанас Атанасов; о. р. Тодор Костов; подп. Атанас Димитров Василев. Структури, в които е осъществявано сътрудничеството: ДС, ПГУ; ВГУ-II-IV. Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник: секретен сътрудник; агент. Псевдоними: Кардам; Тервел; Телериг. Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1: Собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получено възнаграждение; разходен документ, отчетен от ръководил го щатен служител; рег. бланка; рег. дневник; картони – обр. 1 – 2 бр., обр. 3, обр. 4 – 2 бр.; лично и работно дело Ф1, а. е. 3071; лично дело IА-36027. Снемане от действащия оперативен отчет: ... Кандидат за народен представител, издигнат от ПП „ГЕРБ” във 2-и ИР-Бургас.</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[40] Мария Дерменджиева – „За дълбоката религиозност на Путин, Сталин и Божидар Димитров”, в. „Гласове”, glasove.com, София, 16 ноември 2010 г., online: http://www.glasove.com/article-10727.php</span></p> </div> <div> <p><span style="font-size:100%;">[41] Вж. напр. Капка Тодорова, Есен, ФРГ – „Професионално оплюване в интернет форумите – това е най-новата мръсна професия, която процъфтява и в България”, „24 часа”, София, вторник, 9 ноември 2010 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=669775</span></p> </div> </div></td></tr></tbody></table>Bulgaria Timeshttp://www.blogger.com/profile/01519830534026729601noreply@blogger.com0