ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ,Георги Ифандиев - Част VІ

Политика

ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ

Написано от Георги Ифандиев

Понеделник, 14 Февруари 2011

Част VІ

Защо продължаваме да се лутаме като освободени роби? • България живее в някаква шантава епоха • Този пропаднал опит за държава не е резерват, изолиран от света

Продължение.

Вече повече от две десетилетия се бъхтим наляво-надясно, но не можем да се измъкнем от „Батак“-а, в който ни натикаха. Пък и ние самите дълбахме надолу. Не сме в състояние да проявим свободна воля за положителни промени, основани върху пълното и окончателно скъсване с престъпното комунистическо минало.

В лабиринта към нищото

По-рано бе мъчително, но в известна степен по-лесно. Действаха казармените правила на болшевишката кочина. При тях всичко бе като по времето на феодализма,включително буквалното закрепостяване чрез действащия закон за жителството. Затова редникът си знаеше чергата, фелдфебелът своята, а за офицерите имаше отделни правила. Преминаването от една класа на уж безкласовото общество в друга бе възможно само по три начина: по роднинска (шуро-баджанашка) линия, по симпатия, осеняваща единици, и посредством подлост и предателство – продаване на душата на другарите. А партията бе отнела правото да мислим и да взимаме решения.

Обаче защо днес продължаваме да се лутаме като освободени роби и накрая кротваме пред бившите господари от алчно червената номенклатура – съвършени нищожества в човешки образ?Може би, защото е валидна онази тъжна констатация на Стоян Михайловски: „Българинът не е свободен: българинът е само освободен.“[1]

В един от форумите прочетох мнението на автор с псевдоним „Нестор“: „Много абдали се пробват като коментатори в този сайт. А бре диванета с диванета, кой от върха на властовата пирамида в БГ не е ченге? Кой от олигарсите не е? Кой от собствениците на медии не е? Кой от някои „водещи джурналисти“ не е? Та те и наследниците на бившата БКП-номенклатура ни управляват като ни крадат и лъжат вече 21 години. И Герберите не правят изключение бре абдали.“[2]

Това доказва, че все повече хора проглеждат и съзират истината. И това става в страна, в която десетилетия наред ръководната върхушка на комунистическата партия упорито учеше хората да не мислят и да не действат без разрешение свише.Друг въпрос е понастоящем доколко добре анализират фактите, дали ги осмислят и търсят ли причините за всичко ставащо у нас на фона на събитията по планетата. Защото този пропаднал опит за държава не е резерват, изолиран от света.

Внука Андропова избили в МосквеВсе пак за мен е трудно обяснимо защо толкова много нашенци приемат за станало само онова, което им показват по телевизиите? И вярват на всякакви дотегнали ни червенооперени „шамани“, които внушават: Мърдане няма, собствеността е разпределена завинаги. Един вид другарите построиха своя хилядолетен райх.Хайде де!Защо никой не пита: Под чия закрила е станало това?И ако е така, нима сме обречени на блуждаене из лабиринта, водещ към нищото? Ето защо ще си позволя да започна отзад напред.

Първо, длъжни сме да признаем: оказахме се неспособни да променим нещата в полза на мнозинството от хората. Доказахме го с нашия егоизъм, пасивност, мързел и отказ да възприемем декомунизацията. Изконното човешко чувство на състрадание и съпричастност към болката на ближните, стремежа към взаимопомощ отдавна прашясват в килера на българските спомени. Докарахме се до там всеки сам да търси оправия, а преобладаващото мнозинство да се доверява на най-обикновени негодници. Обаче Бог Си знае работата.

И въздава според заслугите

Обикновено го прави чрез децата, за да боли повече. Съвсем неотдавна пребиха на улицата Константин Андропов, внук на бившия генерален секретар на ЦК на КПСС и дългогодишен началник на КГБ Юрий Андропов с истинско фамилно име Либерман, а по майка Файнщейн.[3]Младежът бил на път да започне работа във ФСБ – Федералната служба за сигурност, която е наследница на КГБ. Което е още едно доказателство, че „крушата не пада далече от дънера“. Или, че „лошото дърво не може да роди добър плод“.[4]Прегледах няколко публикации в интернет.

Не се натъкнах на почти нито един отзив на читател, в който да се изразява и най-малкото съчувствие. Единственият, който е споделил известно съжаление и представил се като „Иван“, е произнесъл присъда: „Цяла Русия е една банда. Жалко за момчето. Това, което сега се върши в Русия, в СССР никога не е ставало. Просто да нападат на улицата, да ограбват или просто да пребиват. До безкрайност. За двайсетте години анархия в руската държава израсна поколение от изроди или просто жертви на аборт. Няма как да го кажеш другояче. Това е V век преди новата ера.[5]Мястото на Русия е там. Роби и робовладелци, мизерстващ, гладен народ – това е демокрацията по руски.“[6]

Красноречив е фактът, че „до неотдавна и двамата внуци на Андропов – Константин и Татяна – живееха в САЩ“.[7]Под псевдонима „Стела“ читател(ка) е написал(а): „Както обикновено,мерзавците... „живеят в САЩ“ или в Европа. Вербувани – в школата на ФСБ. Правилно, все пак не всички руснаци говорят на развален руски. „Новите дворяни“, мамка им...“

И още едно мнение: „Нещо не разбирам – живял в САЩ и дошъл, за да постъпи във ФСБ. В такъв случай Обама е президент на Русия.“[8]

Доста безпощадно, но и точно. Като във вестникарска „загадка“ остава да ви запитам: Открихте ли приликите с нашата действителност? Ако отговорът ви е утвърдителен, трябва да знаете: не е случайно.

Досущ като Русия, България живее в някаква шантава епоха. Тя е смесица от средновековна мизерия с характерната за онези далечни векове крепостническа зависимост, от една страна, и някои типични за ХХІ век постижения на строителството, транспортната и съобщителната техника. Няма как шизофренността на тази обстановка да не засегне психиката на хората. Не усещате ли как все по-често констатираме, че у нас никой не е напълно нормален?

А Бог раздава Своята висша справедливост. Само преди малко повече от десетилетие той „ужили“ най-състоятелния и овластен род на земята. „Той бе роден в едно от най-богатите семейства на света[9] и имаше възможно най-бляскавия живот в Ню Йорк, изпълнен с купони из централните ресторанти и с романтични срещи с красиви манекенки. Обаче 23-годишният Рафаел дьо Ротшилд, издънка на прочутата банкова фамилия, умря като вехтошар. Намериха го на един тротоар в [луксозния] нюйоркски квартал Челси, поел свръхдоза хероин след купонясване в апартамента на негов приятел, заявиха ченгетата.“[10]

Съвсем наскоро излежаващият присъда от 24 години и четири месеца плюс глоба от 45 милиона долара бивш президент на банкрутиралата американска корпорация „Енрон“ Джефри Скилинг поиска отпуска от затворническата управа, за да погребе сина си. 20-годишният Джон Тейлър Скилинг бе намерен мъртъв в апартамента му в Южна Калифорния. Полицията откри доста шишенца с лекарства край трупа му.[11]

Джефри Скилинг отнесе вината за умишления бакрут на огромната енергийна корпорация. Тя бе разграбена и умишлено доведена до фалит. С нея потънаха спестяванията за пенсии на милиони хора. И досега „Енрон“ се свързва с кандидатпрезидентските кампании на престъпния тандем Джордж Буш-младши – Дик Чейни, тъй като бе един от основните им донори. Сред акционерите на „Енрон“ личат имената на бившия министър на отбраната Доналд Ръмсфелд и на настоящия президент на Световната банка Робърт Зелик, и двамата евреи. Компанията бе силно замесена във финансирането на талибаните в Афганистан и операциите на ЦРУ там. Настоящият марионетен президент на тази страна Хамид Карзай е бивш служител на „Енрон“.[12]

HEIR DIES OF HEROIN OD Bank scion de Rothschild found on Chelsea sidewalkВ средата на декември тъстът на Марк Мейдоф откри своя зет обесен на тръба в хола на жилището му. 46-годишният мъж бе син на Бърнард Мейдоф – еврейският мошеник, който чрез своя инвестиционно-пенсионен фонд завлече 50 милиарда долара от наивни вложители и сега търка затворническите нарове.[13]

Синът на тукашния комунистически сатрап Вълко Червенков, зет на Георги Димитров – Тарабата, се самоуби след пиянство до безпаметност.[14]Дъщерята на свалилия Червенков болшевишки диктатор Тодор Живков – Людмила, умря ненавършила 40 години. А бе любимото чедо на правешкия каскет, което той готвеше за своя наследница на трона на червения монархо-фашизъм. Синът му Владимир е провален получовек, алкохолик и дегенерат. Зетят – пияница и развратник.

Единият от наследниците на члена на Политбюро на ЦК на БКП, гологлавия като Фантомас Тано Цолов, застреля брат си.[15]Двама от синовете на Гриша Филипов - съветският тъпанар, оглавявал Министерския съвет, си отидоха без време от този свят, единият по насилствен път. Внучката на този умишлено неизбавил се от своя руски акцент член на Политбюро пък съди своя чичо!

За Калин Балев, потомък на злобното троянско джудже и Живков шут Милко Балев, се говори като за изчадие. Навярно помните главата на алчно червения кръг „Орион“ Румен Спасов, потомък на комунистическия изверг Мирчо Спасов? След като с втората му жена ограбиха банки, предприятия, селски кооперативи и се изхлузиха от България, предприемчивата му половинка Веска Меджедиева го заряза, за да умре самотен като куче в изгнание.[16]

Внукът на убиеца на хумориста Райко Алексиев ─ Георги Боков, който носи името на своя садистичен дядо, пребиваше майка си и търка затворническите нарове заради кражби на автомобили. Неговата сестра, дъщерята на червения престъпник Филип Боков, който „поглъщаше вината с мезета“, се обеси. Досещате се, че тя бе племенница на Ирина Бокова – гаулайтерка на един от клоновете на световното правителство – ЮНЕСКО. На нейната съвест тежи убийство, останало неразкрито, поради принадлежността й към Интернационала.

Не по-приятна е съдбата и на някои от подставените лица на другарите. Например голямата дъщеря на Желю Желев си тегли въжето. Синът на Петър Стоянов – Стефан, бе заловен с наркотици и оръжия. Освен това крадял и не си плащал наема.[17] Комунистическият хамелеон Велизар Енчев, офицер от Държавна сигурност, свикнал да обслужва който му плати повече – от тъмно червено,[18] през синьо, до атакисткия трикольор, също бе застигнат от тежка участ. Синът му стана жертва на тежка карма. Освен по бащина линия, младежът бе обременен от престъпленията на дядо си по майчина. Дядо му Петко Неделчев Петков, баща на Енчевата съпруга Недялка Петкова Неделчева, е бил пръв помощник в престъпленията на един от главните главорези след 9 септември 1944 г. Лев Главинчев. Енчев е потомствен комунист, а неговият тъст-джелатин е бил партиен секретар в Строителни войски и на първична партийна организация в столичния район „Красно село“. Още един потомък на алчно-червено семейство ─ Светла Петрова ─ Станимир Илчев,[19] лежа в испански зандан по обвинение в сводничество.

Няма да продължавам. Списъкът е доста дълъг. Трагичното за българите е, че сме се оставили в ръцете на тези болшевишки криминали. Техните предци подхванаха

Гражданската война

която до ден днешен се води по тези земи. Нейните първи изстрели прозвучаха по фронтовете на Първата световна война. Тогава подкукоросаните от болшевиките и техните финансови господари тукашни комунисти започнаха своята разлагаща духа на войската дейност из окопите. Тази битка против българщината премина през Владайския войнишки бунт, Деветоюнския преврат[20] и Септемврийския метеж през 1923 г.,[21] въоръжения комунистически тероризъм срещу държавността, но започнал едва след като съюзниците на комунистите – нацистите, нападнаха Съветска Русия. За да достигне своята кулминация в месеците след трагичния 9 септември 1944 г. В тогавашната вакханалия на кървавия терор и последвалите го милиционерски и съдебни репресии изгоряха около 222 000 достойни българи. „Мероприятията на народната власт“ прекършиха житейските съдби на най-малко още три милиона невинни нашенци.

You never saw an image of the kike. Because the Jews were ever watchful for that—and rightly so.В тази гражданска война комунистите опитаха да обезбългарят югозападната част на страната. Те ликвидираха най-независимата и свободна прослойка на обществото – селяните, здраво свързани с изконните български традиции.Съсипаха прекрасната природа с безумната „индустриализация“. Техният „първи партиен и държавен ръководител“ предлагаше безумни идеи, а партийният „елит“ извърши дълга поредица от най-тежки престъпления срещу човечеството и нацията, като например вноса на циганско население от Румъния, осъществено за постигане на мегаломанската идея да наброяваме повече от 9 милиона жители.

Днес наследниците на комунистическите престъпници продължават да безчинстват из България. Те са окупирали ключовите позиции във всички области на живота – преди всичко в икономиката и финансите, в политиката, обществените организации, включително синдикатите, в културата, спорта, медиите... И след като извървяхме този кратък обзорен кръговрат, се върнахме в изходния пункт: „... Кой от върха на властовата пирамида в БГ не е ченге? Кой от олигарсите не е? Кой от собствениците на медии не е? Кой от някои „водещи джурналисти“ не е? Та те и наследниците на бившата БКП-номенклатура ни управляват като ни крадат и лъжат вече 21 години.“

Засега алчно червената фашизирана номенклатура безспорно триумфира в тази понякога яростна, а в повечето случаи „студена“ гражданска война. Повечето мислещи люде разбират горчивата истина и в отчаянието си се оттеглят от всякакви публични изяви. Страхът постепенно парализира мнозинството от нашенците така, както и през годините на най-жестокия комунистически терор. Разбира се, има изключения. Намират се хора, които водят своите тихи битки с променящите се като хамелеони комунисти.[22] Те навярно никога не ще се откажат, но помага ли ни това?

Едва ли. По-скоро тези личности си навличат беди.[23]Което в никакъв случай не означава, че не бива да ги подкрепяме. Тъкмо обратното – те имат шанса да се превърнат в обединителни ядра на бъдещото единение срещу господството на номенклатурата. В резултат на наученото и на дългогодишния си опит съм сигурен: червените фашисти не могат да бъдат махнати по никакъв друг начин, освен със сила или с огромна изборна победа, която да понесе измамите и манипулациите. Но само в случай, че преобладаващата част от българите се сплоти с цел тяхното измитане от всички позиции, които са узурпирали с помощта на чуждестранните си покровители.

Което ще рече, че дори стотиците хиляди редови бивши членове на БКП и БЗНС следва да преодолеят опасенията си и да се присъединят към подготовката на тази своеобразна електорална революция. Нищо няма да се промени с чакане някой да ни поднесе свободата на тепсия у дома. Единствено „спасителите на нацията“ ще се сменят. Ала генезисът им винаги ще е един и същ – БКП и нейния железен юмрук Държавна сигурност. Комунистическата партия бе затворено общество, своеобразна масова масонска ложа. А масоните нямат отечество. Те изповядват древноримската максима:“Ubi panis ibi patria”– „Където има хляб, там е родината“. Дори са я „актуализирали“: “Ubibene, ibi patria” – „Където е добре, там е родината“.

Пръв още в края на ХVІІІ век американският писател от френски произход Мишел Гийом Жан дьо Кревкьор (1735 – 1813), натурализиран под името Джон Хектър Сейнт Джон, споменава, че максимата “Ubi panis ibi patria” се е превърнала в мото на европейските имигранти в САЩ.[24] Да не би представителите на тукашната комунистическа върхушка да се изживяват като имигранти в собствената си страна? Нищо подобно, те са нейните назначени сатрапи,[25]изпълняващи волята на чужди господари. Обаче като служители на „носителя на светлината“,[26] на онзи, който на зазоряване побързал да се скрие,[27] те нямат родина. Не чувстват България като своя Татковина. Тяхното Отечество е там, където могат да печелят чрез грабежи и измами, и да харчат на воля.

Нормалните хора са носители и продължители на характерните белези на своето семейство, род и народ. За тях по-скоро е валидна друга максима: “Carere patria intolerabileest” или „Непоносимо е да се лишиш от отечеството си“. Защото: “Opinio multiplex, patria una” ─ „Мнения много, родината е една“. И: “Nemo patriam, quia magna est, amat, sed quia sua” – „Никой не обича родината си, защото е голяма, а защото е негова“.

Така мислим ние, нормалните хора. По друг начин интернационалистите, които днес се представят за глобалисти, което е същото. Тяхната война с нас ─ народа, продължава. Те успяват, защото ние сме въоръжени с прашки, лъкове и стрели, а те с най-съвременни изтребители, заредени с ракети – с всякакъв вид власт и медии. По този начин нямаме шанс. Но няма как да не стигнем до логичното питане:

Защо стана така?

Синът на Петър Стоянов заловен с оръжиеСпоред мен, защото светът изглежда по един начин, струва ни се, че се движи към някакъв всеобщ прогрес, а на практика крайната цел е съвсем различна. Някаква невидима ръка тайно насочва човечеството към обществена система, която ще го подчини на един ограничен елит.

Струва си да припомня онова, което равинът на Париж Давид Драш разкрил още към средата на ХІХ век, като цитирал думите на някакъв виден евреин на име Морел : „Какво могат да свършат най-мъдрите мерки на властите във всички страни срещу широкообхватната и перманентна конспирация на един народ, който като обширна и здрава мрежа се е разпрострял върху цялото земно кълбо и който насочва мощта си, за да обсеби всяко случващо се събитие, стига да е в интерес на името Израел?”[28]

Възможно ли е да е било така, но нещата да са се променили? Нека се запознаем с мнението на доайенката на американската журналистика, 91-годишната легенда Хелън Томас.Като „президентска кореспондентка“, десетилетия наред тя отразяваше дейността на Белия дом и бе на „ти“ с неговите обитатели ─ от убития Джон Кенеди до Барак Обама. Искам да кажа, че възрастната дама познава американския политически живот отвътре, наясно е с неговото задкулисие.

На 2 декември 2010 г. в реч пред Осмата годишна конференция „Представи и схващания на арабо-американците“, проведена в Диърборн, родния град на Хенри Форд, Хелън Томас заяви: „Конгресът, Белият дом и Холивуд, „Уол Стрийт“ са притежание на ционистите. Моето мнение не подлежи на съмнение.“[29] След като я атакуваха, дни по-късно тя се защити: „Просто мисля, че хората трябва да бъдат осведомени за това кой определя възгледите в тази страна.“[30]

Още на следващия ден американското еврейско Гестапо[31] – Антиклеветническата лига, обвини възрастната журналистка, че „безпогрешно и ясно се е разкрила като вулгарна антисемитка“.[32] А Държавният университет Уейн побърза да прекрати удостояването на изтъкнати студенти по журналистика с Наградата за разнообразие на медиите „Духа на Хелън Томас“. На което самата тя отговори: „Ще обърна към Антиклеветническата лига да си вземе думите назад. Те си мислят, че имат право да заплашват. Вече отнеха работата ми. Сега искат да ме лишат и от моите почетни звания.“[33]

И добави: „... Ръководителите на Държавния университет Уейн се подиграха с Първата поправка [на Конституцията] и опозориха заложените в нея принципи на свобода на словото и печата“.[34]

Дали не се предоверявам на госпожа Хелън Томас? Чак пък Холивуд... Излишно е да ви призовавам да обръщате повече внимание на имената, изписвани в началото и края на американските филми. Нека предоставим думата на покойния Марлон Брандо, смятан от мнозина непредубедени люде за най-велик киноактьор за всички времена. В предаването „На живо с Лари Кинг“ на телевизия CNN той заяви: „Евреи управляват Холивуд. Холивуд е собственост на евреи.“

Още през вече далечната 1979 година Марлон Брандо за първи път изрече своето гор­чи­во­ зак­лю­че­ние по от­ношение на Хо­ли­вуд, из­цяло зав­ладян от ев­реи­те: „Виж­да­ли сте оче­рне­на всяка ра­са, но ни­ко­га не сте виж­да­ли неп­рив­ле­ка­те­лен образ на чи­фут,[35] за­що­то ев­реи­те мно­го вни­ма­ват за то­ва. Те ни­ко­га не до­пус­на­ха по­доб­но не­що да бъ­де по­ка­за­но на ек­ра­на.”[36] Съ­що­то ва­жи с пъл­на си­ла за всяка област на жи­во­та. Евреи­те ви­на­ги са Жертви, по всяко вре­ме и навс­якъ­де са прос­то сим­пат­яги – ум­ни, кра­си­ви, въз­пи­та­ни, ети­чни… И неот­мен­но на­насят уда­ри точ­но когато трябва.

Докато све­тът бе за­ше­ме­тен от ате­нтатите в някол­ко вла­ка в Мад­рид, израелската ар­мия разс­треля с ра­ке­ти от въз­ду­ха ду­хов­ния во­дач на Ха­маз шейх Ах­мат Яси­н, лик­ви­ди­ра някол­ко де­сет­ки па­лес­тин­ци и раз­ру­ши ду­зи­на къ­щи в сек­то­ра Га­за. В ин­тер­вю за во­де­щия от BBC Тим Се­бас­тиян за­мес­тник-ми­нис­тър-пред­се­да­телят на Из­раел Йeхуд Ол­мерт оп­рав­да и за­щи­ти то­зи те­ро­рис­ти­чен акт сре­щу еди­н безпомощен ста­рец на ин­ва­лид­на ко­лич­ка.[37]Разбира се, оку­пи­ра­но­тоотцио­нис­ти­теправителс­твонаСъ­вет­ски­теаме­ри­кан­скища­ти на­ло­жи ве­то вър­ху проекторезолюцията на Съ­ве­та за си­гур­ност на ООН, коя­то осъ­жда­ше из­раел­ски­те дей­ствия. Ев­реи­те ви­на­ги са пра­ви.

Еврейският музикален- и кинопродуцент Еърън Русо бе истински богат човек. Например той уреждаше концертите на прочутата британска рокгрупа “Led Zeppelin” в САЩ. Продуцираше нашумели филми с участието на известни режисьори и актьори. Сещам се например за комедията на Джон Ландис „Смяна на местата“[38] с Еди Мърфи, Дан Ейкройд, Ралф Белами и Джейми Лий Къртис, дъщерята на популярния артист и певец Бърнард Шуортз,[39] познат ви като Тони Къртис.

През 1990 г. Русо послуша гласа на съвестта си, заряза ционистката върхушка, на която принадлежеше, и се впусна в документалистиката и политиката. Филмът му „Напълно луд“ представлява съкрушителна дисекция на Североамериканското споразумение за свободна търговия – НАФТА. Авторът пръв разкрива, че това е опит за ликвидиране на Канада, САЩ и Мексико и обединението им в една държава. Следващото му разследване─ „Война срещу наркотиците“, прави на пух и прах опитите за въвеждането на карти за самоличност в САЩ. Скоро ще разберете кои са „консултантите“ по тази програма, наети от... „консерватора“ Джордж Буш.

След поредица от опити в политиката, Русо обяви своя проект „Свободна държава“. През 2006 г. той създаде пълнометражния документален филм „Америка: От демокрация към фашизъм“. В него изобличава еврейската финансова система в родината си и преди всичко Федералния резерв. Русо убедително доказва, че данъкът върху доходите е противоконституционен. Месеци след появата на филма неговият автор напусна този свят, поразен от... свръхскоротечен рак. Малко преди смъртта си основа електронната медия „Възстановете републиката“ - RestoreTheRepublic.com.

Juden über alles!

Да потърсим още свидетелства. В своята книга „Оръдието и маслинената клонка: Корените на насилието в Близкия изток“ британският журналист от еврейски произход Дейвид Хърст цитира израелския музикант Гилад Ацмон да прогнозира, че Америка „е на път да изгуби своята независимост... и да стане далечна колония на една очевидно по-велика страна, еврейската държава“.[40]

През 2003 г. преподавателите (професорите) по политически науки Джон Миършаймър[41] от Чикагския университет, и Стивън Уолт от Факултета по държавно управление „Джон Кенеди“ при Харвардския университет, публикуваха пространно изследване на влиянието на израелското лоби върху вътрешната и външната политика на САЩ. Фактите в него, както и изводите на двамата учени, са поразителни.

Според авторите „една от причините за успеха на еврейското лоби в Конгреса на Съединените щати е, че някои ключови депутати са християни ционисти, какъвто е например Дик Арми. През септември 2002 г. той заяви: „Моят приоритет № 1 във външната политика е да защитаваме Израел.“[42] На човек му се струва, че приоритет номер едно на всеки конгресмен би следвало да бъде „да защитава Америка“, но не това изрече Арми. Освен него има доста еврейски сенатори и конгресмени, които действат за това политиката на САЩ да подкрепя интересите на Израел.“[43]

WHAT IS AN AMERICANВ Съединените щати действа могъщо произраелско лоби, скрито зад фасадата на организацията Комитет за американо-израелски обществени работи ─КАИОР, на английски AIPAC.[44]„Влиянието на AIPAC на Капитолийския хълм[45]се простира дори още по-далеч. Според Дъглас Блуумфийлд, бивш член на ръководното тяло на AIPAC, „за членовете на Конгреса и техните сътрудници е обичайно, когато се нуждаят от информация, първо да се обръщат към AIPAC, преди да се насочат към Библиотеката на Конгреса, към Службата за проучвания на Конгреса, към служителите на комисиите или към експертите при администрацията.“[46] Още по-важно е, че „често се обръщат към AIPAC за написване на речите им, при работа по законодателството, за съвети по тактиките, за извършване на проучвания, за набиране на спонсори и за уреждане на гласувания.“

А като теглим чертата се оказва, че AIPAC ─ de facto агент на едно чуждо правителство, притежава решаващата сила в Конгреса на САЩ. В него никога не се провежда отворен дебат относно политиката на Съединените щати спрямо Израел, дори когато тази политика води до сериозни последствия за целия свят. По този начин едната от трите основни власти в управлението на САЩ е твърдо посветена на подкрепата на Израел. Както отбеляза бившият сенатор Ърнест Холингс (демократ от Южна Каролина) при изтичането на неговия мандат: „Не можете да провеждате политика спрямо Израел, която да е различна от онази, която AIPAC ви задава.“[47] Не е чудно онова, което израелският министър-председател Ариел Шарон веднъж заяви пред американска публика: „Когато хората ме питат как могат да помогнат на Израел, им отговарям – помагайте на AIPAC.“[48]Шарон не е единственият, който възхвалява могъществото на AIPAC. Лидерът на малцинството в Сената Хари Рийд твърди: „Не мога да си представя по-добре организирана и уважавана политическа сила от AIPAC.” А бившият говорител на долната Камара Нют Гингрич нарече AIPAC „най-ефикасната групировка от всеобщ интерес... по цялата планета“. Бившият президент Бил Клинтън описа AIPAC като „поразително ефективен“ и „лобиращ по-добре от всеки друг в този град“.[49]“[50]

Да не би професорите Джон Миършаймър и Стивън Уолт да са „антисемити“, които преиначават или пресилват нещата?Преди време, когато бе начело на правителството на ционистката държава, Ариел Шарон се обърна към тогавашния външен министър и настоящ президент Шимон Перес: „Искам съвсем ясно да ти обясня нещо. Не се тревожи от американски натиск над Израел, защото ние, еврейският народ, управляваме Америка. И американците го знаят.”[51]Признанието на израелския министър-председател се отнася до останалата единствена свръх сила на планетата. Истината е, че с изключение на периода между 1947 и началото на 1953 година, когато тяхното момче Сталин се взе прекалено насериозно и се възпротиви на Братството, те ръководеха и СССР.

Съвсем естествено се натрапва въпросът: На кого да вярваме? Някои твърдят, че банковата столица на света е Лондон и оттам ръководят Съединените щати. Други са убедени, че това става от Кремъл. Трети, като Шарон, който допреди години оглавяваше едно изкуствено създадено държавно образувание, пък втълпява, че Израел управлява Америка.

Ще ми се да се спра малко по-подробно на упорито насажданата илюзия за някакво „англосаксонско господство“и за това, че евреите били само „жертви“ в тази „конспирация“. Рожбата на френски баща и на английска майка, роденият близо до Версай известен критик на британското общество от първата половина на ХХ век Джоузеф Хилеър Пиер Реней Белок[52] подробно обяснява причините за тази измама. В издадената през 1922 г. негова книга„Евреите“ той пояснява: „През целия период от годините след Ватерлоо[53] до тези, непосредствено след поражението на Франция през 1870-1871 г.,[54] влиянието и положението на евреина в западната цивилизация нарасна до непознати размери и то без всякакво сътресение. Дори това стана някак незабелязано. Навсякъде евреите влязоха в парламентите. По същия начин нахълтаха и сред английската аристокрация, а огромен брой от тях – в университетите. Евреин стана министър-председател на Великобритания,[55] друг – основен лидер на италианското възкресение;[56] трети предвождаше опозицията срещу Наполеон ІІІ.[57]

EU trade chief accused of anti-Semitism over 'Jewish lobby' commentsТяхното представителство в главните институции на всяка страна постоянно нарастваше. Те започнаха да заемат равнопоставени позиции във всеки важен колеж в Оксфорд и Кембридж; придобиха решаващо значение в националните литератури ─ например семействата Браунинг и Арнълд в Англия; Мацини в Италия.

За първи път те навлязоха в европейската дипломация. Обаче армиите и военноморските сили останаха незасегнати от тяхното влияние. Докато техни отломки успяха да се намърдат сред управляващите кралски фамилии.

Институцията на франкмасонството (с която са тъй тясно свързани и чиито ритуали до един имат юдейски характер) също се размножи твърде бързо и обхвана огромни маси. Засилването на [значението на] анонимния печат и на все по-анонимната система на търгуване допълнително увеличиха тяхната власт.”[58]

Обърнахте ли внимание на последното: власт? В оригинала е използвана думата power, която обозначава истинската, реалната сила и мощ, определяща и даваща пълномощия на представителната власт – authority. „Докато английският износ и английското корабоплаване започнаха да покриват цялото земно кълбо”, продължава Белок, „същото правеше и английската финансова система. След Ватерлоо Лондон се превърна в световния паричен пазар и финансов борсов център. Интересите на евреина като финансов търговец[59] и интересите на тази огромна търговска система все повече се приближаваха едни към други. Човек спокойно може да каже, че през последната третина на ХІХ век те очевидно съвпаднаха.

Всяко ново икономическо начинание в държавата Великобритания се стремеше към еврейския усет за търговия и по-специално към умението на евреите да водят финансови пазарлъци, най-общо казано. Обратно, всяко еврейско предприятие, всеки нов замисъл на евреина в неговите космополитни действия (докато те не се превърнаха в революционни) изпитваха необходимост от английския търговец и банкер.”[60]

Досещате ли се какво иска да подчертае авторът? Сближаването на материалните интереси явно е довело до по-нататъшни крачки. Изолацията била загърбена. Разбира се, доколкото изгодата диктувала това. Смесените бракове между евреи и англичани зачестили. Просто това било наложено от икономическата логика, която не признава религиозни и расови табута.

По-нататък Белок продължава своя разказ така: „А евреинът сочеше английската държава като образец за такава, в която можеше да добие всичко, що неговият народ поискаше от гоите. В нея той се наслаждаваше на положение, на каквото не би могъл да се надява, че ще се радва в никоя друга страна на света. Цялата неприязън към него отмря. Той бе допускан до всяка институция в държавата, негов прочут представител оглави английската изпълнителна власт,[61] а все по-изтънчените и проникващите във висшите среди бракове с влиятелни люде взеха да ставата масово явление. Сватбени съюзи между онези семейства, които навремето съставляваха поземлената аристокрация на тази страна, и богатите еврейски търговци.

След две подобни поколения, с настъпването на двадесетия век, онези велики аристократични английски фамилии, в които нямаше никаква еврейска кръв, вече бяха изключения. В почти всички тях се забелязваха характерните еврейски белези. В някои от те бяха тъй силни, че макар името все още да бе английско и традициите да бяха чисто британски, показващи родословието далеч назад във времето, физическите черти и характерът бяха станали изцяло еврейски. И когато членовете на съответното семейство пътуваха в страни, в които дворянството все още не бе пострадало или не се радваше на такова смесване, те бяха възприемани като евреи.”[62]

Ето ви го „англосаксонското господство”. Когато потрябвало, то станало готово само в рамките на две поколения. Днес нещата са отишли отвъд всякаква фантазия. В света на висшите интернационални финанси, бизнес и политика евреите са навлезли кръвно тъй навсякъде и надълбоко, че трудно ще намерите видна фамилия, в чиито хромозоми те да не са представени с достатъчен брой юдеохазарски гени. Предлагам един пример, който има връзка както с историята, така и с настоящето, в което живеем.

Неотдавна дъщерята на бившия американски вицепрезидент Ал Гор[63] се омъжи за внука на банкера на болшевиките Яков Шиф. Това нищо ли не ви говори? Този брак не е ли чудесна индикация за проникването на хората от финансовия елит в сферата на висшата международна политика. Нищо добро не очаква човечеството вследствие на тази симбиоза между елитите на евреите и неверниците – гоите, говедата.

Peres "warns" of dangers of Egyptian democracyА от всичко, което Белок изнася като факти в своята книга, без никакво съмнение можем да заключим: целта на англосаксонските и на еврейските големци е една и съща – световно господство. Взаимното им проникване в чисто физически, ако щете биологически смисъл, е неоспоримо. През последния век евреите доминират и това е напълно естествено, като имаме предвид огромните им финансови възможности и факта, че практически владеят франкмасонството. Тази юдеомасонска мрежа е обхванала света уж в името на Израил. Натрупаните през годините на четене и осмисляне мои скромни знания ми дават известно основание с висока доза увереност да твърдя: преди всичко заради интересите на един невероятно ограничен по размерите и духовността си и изумително материално богат предимно еврейски елит.

Самият Белок изтъква, че франкмасонството е само инструмент в ръцете на еврейските финансисти. Те го използват най-вече в политиката, където израстването и заемането на високи постове е невъзможно, без принадлежност към тайните общества. Масонството е онзи мост, който позволява на евреите лесно да достигат до върховете на обществата на приемните им народи. Великобритания е първата държава, поела грижа за „своите” евреи и тяхната защита. Така е още от революцията на финансирания от евреите Оливър Кромуел, извършена през ХVІІ век. Това е и първата сериозна атака срещу християнството и установения монархически Божествен ред в Европа.[64]

Още нещо, което дообяснява измамата с някаква „англосаксонска конспирация”, зад която се крият еврейските банкери. Белок пише, че франкмасоните са изключително силни във Великобритания. Това е една вече установена традиция. Тя е жива и действена. Тъкмо тази традиция кара „чуждите правителства да възприемат британската държава като официална защитница на евреите в другите страни. Тъкмо от Великобритания се очакваше да се намеси с цялата си възможна мощ, когато евреите биваха преследвани в християнските страни на изток: да подкрепя еврейската финансова енергия по целия свят, а в замяна да получава известни облаги от тази взаимовръзка.”[65] Voilà, както биха казали французите. Така се оформя легендата за „англосаксонското господство“.

Къде е истината? Тя най-точно се съдържа в току-що цитираното признание на Ариел Шарон. Ала сега ще ви представян нейният най-синтезиран вид.Във вторник, 16 октомври 2003 г., тогавашният министър-председател на Малайзия, университетският преподавател д-р Мохатир Мохамад заяви в реч пред ислямски лидери: „Евреите управляват света чрез посредници.”[66] И в рамките на една седмица това му струва премиерския пост…

Само преди месеци Европейският еврейски конгрес заклейми като „антисемит“ еврокомисаря по търговията Карел Де Гухт. Бившият белгийски външен министър „заслужи“ този етикет заради следния негов коментар на израелско-палестинските преговори за мир в интервю, дадено от него: „Не бива да подценявате тежестта на еврейското лоби на Капитолийския хълм, Конгреса на САЩ. Това е най-добре организираната групировка за оказване на натиск там... Не бива да подценявате мнението извън това лоби, мнението на обикновения евреин, който не живее в Израел. Сред повечето евреи съществува убеждение, че те винаги са прави, и аз трудно мога да го опиша по другояче“. Това убеждение трудно може да бъде преборено с рационални аргументи. Никак не е лесно да водите смислена дискусия по ситуацията в Близкия изток даже с един умерен евреин. Това е въпрос на емоции.“

Моше Кантор, президент на Европейския еврейски конгрес, заяви: „Отново чуваме свиреп антисемитизъм от висш европейски представител. Очевидно клеветата за мощта на евреите е възприета на най-високите равнища в Европейския съюз. Това трябва да разтревожи всеки, който иска една по-толерантна Европа.“

Европейската комисия се разграничи от бележките [на комисаря по търговията], определяйки ги като „лични виждания“, които не отразяват позицията на Европейския съюз относно близкоизточния мирен процес.

Шумът идва след коментарите направени от [евреина] Тило Зарацин, член на Съвета на директорите на Bundesbank, че „всички евреи имат по-висши гени“.“[67]

Година по-рано световната ционистка мафия предотврати показването по английската телевизия “Chanel 4” на документален филм, разкриващ могъществото на произраелското лоби във Великобритания.[68]А когато южноафриканският католически епископ Дезмънд Туту сравни режима в Израел с този на Адолф Хитлер в нацистка Германия, ционистите в САЩ направо пощуряха. И се втурнаха с пари и влияние да принуждават приближените до свещеника евреи да му обърнат гръб и се откажат от него![69]

Нима не разбирате, че поредицата от обществено-политически трусове, които разлюляха доскоро изглеждащия заспал арабски свят, са предизвикани все „в интерес на името Израел“.Западът имал задължение да отглежда демокрация! Така твърди редакционен коментар в лондонския „Обзървър“.[70]

Ако някой обърне нещата, възможна ли е тази максима да задължи исляма да отгледа и възпита мюсюлмански режим в петдесет и първия щат на САЩ, Великобритания? Дали на жителите на мъгливия европейски „Хавай“ ще им бъде приятно да се покоряват на правилата на някаква шериатска демокрация? И да гледат как забулената с фередже тяхна кралица слуша как някакъв чалмалия чете вместо нея новогодишното й обръщение към нацията? Или по-скоро нейната реч по случай Хадж...

Сериалът „телевизионни революции“

През есента 2009 г. всесилната левитска мафия предотврати показването на документален филм за могъществото на произраелското лоби във Великобритания по телевизия "Chanel 4".Вижте разминаването между думи и дела. Докато с едната си ръка интернационалният левитски елит „сее“ някаква „демокрация“, с другата иска да я премахне. В разгара на масовите протести срещу диктатурата на Хосни Мубарак по улиците на Кайро и Александрия израелският „президент Шимон Перес заяви, че изборите в Египет могат да бъдат опасни“. Той продължи, че това ще бъде така, ако Мюсюлманските братя победят при гласуването, защото „няма да донесат мир“.

„Независимо от атаките срещу президента Мубарак аз го познавам от много години чрез неговото президентство“, каза той. „И му вярвам като една от личностите, която спаси живота на много хора, като предотврати война в Близкия изток... Независимо от настоящите критики срещу него, приносът му за мира, доколкото ми е известен, няма да бъде забравен.“[71]

Същия ден друг „гений“ на демокрацията от подобен калибър, бившият американски вицепрезидент Дик Чейни – прононсиран крадец и военнопрестъпник, също изрече похвално слово за диктатора Мубарак, като го определи като „добър човек, добър приятел и съюзник на Съединените щати и ние трябва да помним това“.[72]

Спомнете си мое вече обнародвано твърдение: диктаторът е добър или лош в зависимост от интереса на оценяващите го. Както комуниста у нас – за масите с промито съзнание има „добри“ и „лоши“ болшевики и ченгета... От което не се получава нищо друго, освен всеобща „мина плакалница“.

Първо свалиха режима в Тунис. Не, той не падна. Силите на Братството отстраниха диктатора Бен Али. Някой да се сеща за него? А изминаха само две-три седмици от „бягството“ му в Саудитска Арабия. Заграбил милиарди, той навярно добрува със семейството си под крилото на кралската фамилия в Риад.

Докато египтяните заливаха с гнева си улиците на големите градове и искаха оставката на диктатора, Израел, Саудитска Арабия, Йордания и Обединените арабски емирства натискаха Съединените щати да намалят натиска си върху Мубарак. Да забавят процесите в страната, за да могат да въдворят свои верни момчета по върховете на тамошната власт.[73] Стопанинът на Белия дом се луташе от призиви за спокойствие и постепенно „демократизиране“ на Египет, до призиви към крадеца-диктатор, който „която спаси живота на много хора“и бе „добър приятел и съюзник на Съединените щати“, да „ускори провеждането на реформите“. Понастоящем Барак Обама и иранският президент Махмуд Ахмадинеджад са си плюли в устите, както се казва. И двамата „приветстват „новия Близък изток“![74] Политически полюси, врагове или вечни интереси?

Накрая остана горчивият привкус, че всичко това е déjà vu. Виждали сме го, но не толкова у нас, колкото в Румъния през декември 1989-а или в Москва през август 1991 година. Който има сетива за същността на събитията, няма как да не се е впечатлил от телевизионните кадри, показващи как „народ и армия са заедно“. Нещо, което всеки, който е минал през казармата, едва ли ще приеме. Защото по целия свят във войската действа принципът на йерархията и безпрекословното единоначалие. Воините се подчиняват на своите висшестоящи.В противен случай армията се разлага и разпада.

Този път CNN не бе сама в излъчването на поредния епизод от сериала „нежни революции“.Телевизията отново се довери на традиционната глашатайка на тези телевизионни преобразования, иранката по баща Кристиян Аманпур, въпреки че от десетина месеца тя пристана на уж конкурентната ABC. За пореден път тази „тигрица“ на този род обществени катаклизми бе единствената, допусната до покоите на отиващия си диктатор.Нима забравихме съвсем неизненадващото й присъствие в София по време на т. нар. януарски събития от 1997 г.?„Милата“ Аманпур„притежава“ шесто чувство за историчност. Пристигна дни преди „разгневеният народ“ да нападне Народното събрание в българската столица. През „съдбовната“ нощ тъкмо тя предаде в интернационален ефир „вестта“ за убит протестиращ пред парламента. Което доналя масло в огъня, но часове по-късно бе опровергано от дежурните екипи в „Пирогов“. Да не пропускаме факта, че Аманпур е съпруга на евреина Джеймс Рубин, който беше помощник-държавен секретар и говорител на правителството на Бил Клинтън...

Така се прави. Сценарият е един и същ, само че в него се допускат варианти,които зависят от конкретната обстановка. В Румъния станахме телевизионни свидетели на нещо невиждано в световната военна история. Армията заряза командирите си и танковете обърнаха своите дула срещу властниците. Този път гледахме как протестиращи размахват знамена от куполите на тежките американски бронирани машини с отличителни знаци на египетската войска, които уж трябваше да въдворяват ред. Накрая властта премина у военните, а за взимането на решенията ще се разчита на бившия главен шпионин на Мубараковия режим и главен приятел – пардон, преговарящ с Израел, вицепрезидента Омар Сюлейман, най-здравият сърдечно болен на земята (с четири прекарани инфаркта). Онзи, който твърдеше, че протестите на египтяните са финансирани и режисирани от външни сили.[75]Самата военна хунта декларира, че ще спазва всички действащи международни договори, по които Египет е страна.

Egypt's next move toward democracyЕто къде е разковничето. Реакцията бе мълниеносна: „Президентът на САЩ Барак Обама приветства ангажимента на египетските военни за преход към демократично гражданско управление и към международните задължения на страната, особено на договора му с Израел.“[76]Което даде основание на екрана на CNN да бъде пуснат да „тече“ надпис, който гласеше, че Обама е доказал своята зависимост от Израел.[77] Ден по-рано един от тези „плуващи“ текстове гласеше: „Уол Стрийт“ радостно аплодира слизането на Мубарак от власт.“[78] Колко бързо преодоляха пространството от Мубарак като верен приятел на САЩ до веселието от свалянето му от диктаторския трон! За урок не само на останалите авторитарни самодържци по целия свят, но и на всички властници.

Да не пропускаме, че като основен опозиционен говорител очертаха„атомния войн“ Мухамед Ел Барадей. В интервю за BBC известен египетски журналист не скри учудването си от този факт. Най-малкото защото Ел Барадей е прекарал значителна част от живота си в Европа и не познава реалността в своята родина. Без да коментираме кой бива допуснат до върха на толкова важна интернационална организация, каквато е Международната агенция за атомна енергия (МАГАТЕ)... Очаквайте новите епизоди на телевизионния сериал „нежни революции“ в арабския свят. Може би първоначално в Алжир и Йемен, сетне в Либия и Сирия, по-малко вероятно в Йордания, но едва ли в Саудитска Арабия, Кувейт и Обединените арабски емирства.

Малцината, които са проследили как западните медии отразяваха събитията в Египет, няма как да не са установили „странната“ промяна на отношението към организацията Мюсюлмански братя. Първоначално тя бе представяна като умерена и патриотична. Сетне стана „с ляв уклон“ и прекалено „ислямистка“. Ден-два преди „верният приятел на САЩ“ Хосни Мубарак да бъде принуден да слезе от политическата сцена, Мюсюлманските братя бяха обявени за „крайни ислямисти“, които „отричат правото на съществуване на Израел“. Пък и Хосни Мубарак, барабар с „блокираните“ му милиарди в швейцарски банки, скоро ще потъне в забвение. Някога Йосиф Висарионович ликвидираше хората, които му създаваха проблеми. Сега ги пращат в „Аркадия“. Тодор Живков наричаше това „заслужен отдих“... През цялото време израелският печат изобщо не криеше, че Тел Авив силно притиска официален Вашингтон.

С ръка на сърцето съм длъжен да уточня: Когато споменавам „евреи“, „евреите“, нямам предвид всички евреи, а техния представящ се за интернационален, а по истинската си същност крайно нацистки елит. Горе-долу на същото мнение са и професорите Джон Миършаймър и Стивън Уолт: „Ала не всички еврейски американци са част от лобито, тъй като за много от тях Израел не е от първостепенна важност. Например в проучване, проведено през 2004 г., приблизително 36 на сто от еврейските американци са заявили, че „не са много“ или „въобще“ не са емоционално привързани към Израел.[79]“[80]Обаче: „Две години по-рано техният дял бе 28 на сто.[81]“[82]

В състояние съм да ви засипя с факти, които доказват, че един таен юдеомасонски елит ръководи света. Насочва го към пъкъла на единната комунистическа държава. Тежко и горко на онези, които дръзнат да му излязат насреща и да говорят истината. Знам го от личен опит.

Обаче някои ще попитат: Какво отношение има всичко това с нашето дердже? Отговорът е лесен и отново е изграден върху поредица от факти и събития. Нали знаете: “Contra factum non dadur argumentum”– „Не съществува аргументация срещу даден факт“. По-популярен е изразът: „Когато фактите говорят,дори боговете мълчат.“ Ала очаквайте изясняването на това в продължението на тази обемиста поредица.

Следва.

Не извън темата: В електронното преброяване на българското население по интернет можеха да участват всички, които притежават адресна регистрация в България, в т.ч. имигранти с нашенски лични карти. Което със сигурност изкуствено ще увеличи броя на българите и ще успокои хората у нас. Така поне за известно време те по-трудно ще забелязват надвисналата заплаха да останем малцинство в собственото си Отечество.

Очаквайте в четвъртък в рубриката „Епопея на негодниците“: „КАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“: ИВО ИНДЖЕВ ─ ЕДИН ОТ НАЙ-УСПЕШНИТЕ ПРОЕКТИ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ“, Част ІІ.

Предните части на поредицата можете да прочетете тук:

Част І За липсата на образование или крахът на християнската цивилизация • Кой и защо ликвидира образованието в цивилизования свят • Малограмотни послушници са необходими на новия световен ред

Част ІІ Редуцирането на християните • Китай – бъдещата пенсионерска нация • Страхът и търпението, които ни обрекоха на унищожение

Част ІІІ Имаме шанс, но сме безразлични, пасивни и се доверяваме на лансираните от Интернационала • Създателите на исляма го атакуват като „глобална заплаха“, защо? • Промитите мозъци са лесни за манипулиране или напред към новия световен ред

Част ІV Демокрация ли? Що е то? • Тяхното изкуство ─ метод за промиване на съзнанието • Потъва ли светът
Част V Смърт на традициите • Участието на мнозинството може да преобърне плана на Интернационала • Потъва ли светът

[1] Стоян Михайловски – „Как западат и се провалят държавите“ в: „Защо сме такива?: В търсене на българската културна идентичност“, Иван Еленков и Румен Даскалов, съставители, Издателство „Просвета“, София, 1994 г., стр. 102. Подч. мое.

[2] Вж. “Нестор — 07.02.2011 @ 19:25” в читателските мнения в публикацията от online: http://www.vsekiden.com/87111 Правописът запазен; подч. мое.

[3]Вж. Александр Север – „10 мифов о России“, Издательство „Эксмо“, Москва, 2009 г.

[4]Вж. „От Матея свето Евангелие“, гл. 7, ст. 18 и целия пасаж от стих 15 до 20.

[5]В уж християнска Русия времеизмерването продължава да бъде като при атеистичния болшевизъм.

[6]Елена Шереметова – „Внука Андропова избили в Москве“, Life News, Life News Online, Москва, Понедельник, Февраль 7, 2011 г., online: http://www.lifenews.ru/news/5077 Подч. мое.

[7]Пак там.

[8]Пак там. Подч. мое.

[9]С абсолютна сигурност в най-богатото.

[10]“Heir Dies of Heroin OD: Bank scion de Rothschild found on Chelsea sidewalk” by George Rush, Alice McQuillan and Dave Goldiner, Daily News Staff, “The Daily News”, London, Saturday, April 29th 2000 г., online: http://www.nydailynews.com/archives/news/2000/04/29/2000-04-29_heir_dies_of_heroin_od_bank_.html Подч. мое.

[11] Вж. “Enron Exec Jeffrey Skilling’s Son Found Dead, Father Asks for Prison Leave” by Edecio Martinez, CBSNews.com, CBS Interactive Inc., New York, NY, February 4, 2011 г., online: http://www.cbsnews.com/8301-504083_162-20030680-504083.html

[12] Вж. “Afghanistan, the Talibanand the Bush Oil Team” by Wayne Madsen, Democrats.com, New York, January 2002г., Globalresearch.ca,Centre for Research on Globalisation (CRG), Montreal, Qc, Canada, 23 January 2002г., online:http://www.globalresearch.ca/articles/MAD201A.htmlПовече подробности в:Георги Ифандиев – „Световното правителство: Каква е цената на човечеството?“, том 1, Издателство „Юнион-21“, София, 2005 г.

[13] Вж. “Madoff son found dead in NY apartment” by Kara Scannell in New York, “Financial Times”, London, December 11, 2010 г., online: http://www.ft.com/cms/s/0/5d0b830e-0538-11e0-b31a-00144feabdc0.html#axzz1DTarRmYg

[14] Вж. „Проф. Белчо Белчев: Синът на Вълко Червенков се самоуби след безумно пиянство!“, едно интервю на Ванина Здравкова, Информационна агенция БЛИЦ, София, 24 ноември 2009 г., online: http://www.blitz.bg/article/14994

[15] Вж. Еми Мариянска – „Дамян Дамянов: Единият син на Тано Цолов застреля другия!“, Информационна агенция БЛИЦ, София, 23 юли 2010 г., online: http://www.blitz.bg/article/19689

[16] Вж. подробности в: Емил Груев – „Румен Спасов: Водя борба да се отърва от тази мръсна, наркоманска фамилия!“, Информационна агенция БЛИЦ, София, 12 август 2009 г., online: http://www.blitz.bg/article/13328

[17] Вж. напр. “Синът на Петър Стоянов заловен с оръжие”, FrogNews, София, неделя, 11 октомври 2009 г., online: http://frognews.bg/news_15981/Sinat_na_Petar_Stoianov_zaloven_s_orajie/; „Синът на Петър Стоянов натопен от хазяйка“, в. „Труд“, София, 9 октомври 2009 г., online: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=248803; „Синът на Петър Стоянов се дрогирал и не си плащал наема?“, Информационна агенция БЛИЦ, София, 21 октомври 2009 г., inline: http://www.blitz.bg/article/14384

[18]Водеше рубрика във в. „Земя“ на Димитър „Гестапото“ Иванов, последния шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС. После във в. „Атака“, сега в... „Десант“. Бълваше змии и гущери срещу „сините“. Заради тези му „заслуги“ Надежда Михайлова го назначи за посланик в Хърватия. Там се замеси в скандал с едно фалшиво интервю с тогавашния тамошен президент Франьо Туджман. След което от екрана на ярко червената телевизия „Седем дни“ на агента на ДС и кредитен милионер Георги Агафонов клеймеше всичко що бе извън червения политически спектър. Както навремето в „Отечествен фронт“, където работеше като ченге под прикритие.

[19]Масово наричана Отрова.

[20]Организиран от масонските ложи. В него участват офицери-масони, членове на ВМРО, а комунистите наливат масло в огъня.

[21]Също дело на масонските ложи. След потушаването му масоните събират матероални пожертвования за пострадалите комунисти.

[22]Например проф. Янко Янков. (Вж. „Държавна сигурност безчинства и днес: Прокурор постановява разправа с политзатворник на комунизма № 1“, „Форумът“, forumat-bg.com, София, Четвъртък, 10 Февруари 2011, online: http://www.forumat-bg.com/politika/1114-darzhavna-sigurnost-bezchinstva-i-dnes)

[23] Вж. напр. Георги Ифандиев – „Държавна сигурност безчинства и днес: Прокурор постановява разправа с политзатворник на комунизма № 1“, „Форумът“, София, четвъртък, 10 Февруари 2011 г., online: http://www.forumat-bg.com/politika/1114-darzhavna-sigurnost-bezchinstva-i-dnes

[24]Вж. J. Hector St. John Crevecoeur – “Letters from an American Farmer”, reprinted from the original ed., with a prefatory note by W. P. Trent and an introduction by Ludwig Lewisohn, Fox, Duffield And Company, New York, NY, 1904 г., стр. 54.

[25]Което ще рече деспоти, тирани.

[26] В основния си „труд“, озаглавен „Морал и догма“, смятаният за „най-велик“ американски масон и лидер на това интернационално подривно движение през ХІХ век Албърт Пайк подчертава: „ЛУЦИФЕР, Носителят на светлината! Странно и загадъчно име, дадено на Духа на Мрака! Луцифер, Синът на Утрото! Той ли е онзи, който носи Светлината и неговият нетърпим блясък заслепява слабите, чувствителните или егоистичните Души? Без съмнение е така!“ (Albert Pike - “Morals and Dogma of the Ancient and Accepted Scottish Rite of Freemasonry , prepared for the Supreme Council of the Thirty Third Degree for the Southern Jurisdiction of the United States”, Published by His Authority, Charleston, 1871 г., стр. 321.)

[27]„И през нощта се дигна и, като взе двете си жени и двете си слугини и единайсетте си сина, преброди Иавок; и като ги взе, прекара ги през потока, прекара и всичко, що имаше. И остана Иаков сам. И с него се бори Някой до зори; и като видя, че го не надвива, допря се до ставата на бедрото му, и се повреди ставата на бедрото у Иакова, когато се бореше с Него. И (му) рече: пусни Ме, защото се зазори. Иаков отговори: няма да Те пусна, докле ме не благословиш. И рече: как ти е името? Той отговори: Иаков. И (му) рече: отсега името ти ще бъде не Иаков, а Израил, защото ти се бори с Бога, та и човеци ще надвиваш. Попита Иаков, думайки: обади (ми) Твоето име. А Той отговори: защо Ме питаш за името Ми? (то е чудно.) И го благослови там. И нарече Иаков онова място с име Пенуел; защото, казваше, видях Бога лице с лице, и се запази душата ми. И слънцето бе изгряло, когато той изминуваше Пенуел; и куцаше с бедрото си. Затова и досега синовете Израилеви не ядат жилата, която е на бедрената става, защото Онзи, Който се бори, беше се допрял до ставната жила на Иакововото бедро.“ (Библия, „Първа книга Моисеев – Битие“, гл. 32, ст. 22-32.)

[28] David Drach, Chevalier P. L. B. – “De l’Harmonie entre l’Eglise et la Synagogue”, Tome premier, Editeur Paul Mellier, Paris, 1844 г., стр. 79.

[29] “U.S. News: Wayne State ends Helen Thomas Award”, UPI, UPI.com, , December 4, 2010 г., online: http://www.upi.com/Top_News/US/2010/12/04/Wayne-State-ends-Helen-Thomas-Award/UPI-69151291511834/

[30] “Worse Than Bigoted: Helen Thomas’s latest may be too much for the Society of Professional Journalists” by James Taranto, “The Wall Street Journal”, New York, NY, December 6, 2010 г., online: http://online.wsj.com/article/SB10001424052748704156304576003331282575692.html

[31]Повечето от началниците на действителното нацистко гестапо и на болшевишкото НКВД-КГБ са били от еврейско потекло – Химлер, Айхман, Хайдрих...; Дзержински, Ягода, Берия, Андропов, Примаков...

[32] “Helen Thomas: “Congress, White House owned by the Zionists” by JPost.com Staff, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, December 5, 2010 г., online: http://www.jpost.com/Headlines/Article.aspx?id=198099

[33] Вж. “Helen Thomas blasts Wayne State University for ending award in her honor” by Niraj Warikoo, “Detroit Free Press”, Detroit, MI, December 7, 2010 г., online:свалено от мрежата на December 30, 2010 г.; “Helen Thomas says Anti-Defamation League is intimidating her” by Niraj Warikoo, “Detroit Free Press”, Detroit, MI, December 9, 2010 г., online: http://deceivedworld.blogspot.com/2010/12/helen-thomas-says-anti-defamation.html

[34]Пак там.

[35]Актьорът използва думата “kike”, която означава „чифут“. Това не е обидно, защото на кавказките езици думата за евреин е „чафут“.

[36] “Playboy Interview: Marlon Brando” by Lawrence Grobel, “Playboy”, Vol. 26, Iss. 1, Playboy Enterprises, Inc., Chicago, IL, January 1979 г., стр. 242, online: http://www.playboy.com/articles/marlon-brando-interview/index.html?page=2

[37] Вж. “How will targeted killings affect the peace process?”, In a HARDtalk interview broadcast on 29 March, Tim Sebastian speaks to Ehud Olmert, Israel’s Deputy Prime Minister, about his country’s targeted killing of Hamas leader Sheikh Ahmed Yassin, “HARD Talk”, BBC World, London, Monday, March 29, 2004 г., 4,30; 11,30; 15,30 GMT и 19,30 GMT: 7,30; 14,30; 18,30 ч. и 22,30 часа българско време, видеозаписът е достъпен от адрес online: http://news.bbc.co.uk/2/hi/programmes/hardtalk/3579669.stm

[38]“Trading Places”, Directed by John Landis, produced by Aaron Russo, written by Timothy Harris, Herschel Weingrod, starring Dan Aykroyd, Eddie Murphy, Ralph Bellamy, Don Ameche, Denholm Elliott, Jamie Lee Curtis, music by Elmer Bernstein, Cinema Group Ventures

Paramount Pictures, 1983 г.

[39]Родителите на Бърнард Шуортз или Тони Къртис били еврейски имигранти от Унгария.

[40] David Hirst – “The Gun and the Olive Branch: The Roots of Violence in the Middle East”, Nation Books, New York, NY, 2003 г., стp. 49.

[41] Евреин.

[42] Questions for Dick Armey: Retiring, Not Shy” by Jake Tapper, “The New York Times Magazine”, New York, NY, September 1, 2002 г. Том ДиЛей също се обяви за „израелец по сърце“. Вж.“DeLay Says Palestinians Bear Burden for Achieving Peace” by James Bennet, “The New York Times”, New York, NY, July 30, 2003 г. Бел. Д.М. и С.У.

[43] John J. Mearsheimer and Stephen Walt – “The Israel Lobby and U.S. Foreign Policy”, Farrar, Straus and Giroux, New York, NY, 2007 г., стр. 17.

[44] American Israel Public Affairs Committee (AIPAC).) Бел. Д.М. и С.У.

[45] Където е разположено законодателното тяло ─ Конгресът на САЩ. Бел. Д.М. и С.У.

[46] Цитат от: Camille Mansour – “Beyond Alliance: Israel in U.S. Foreign Policy”, translated by James A. Cohen, Columbia University Press, New York, NY, 1994 г., стp. 242.Бел. Д.М. и С.У.

[47] “Sen. Hollings Floor Statement Setting the Record Straight on His Mideast Newspaper Column,” May 20, 2004, a copy of which can be found on the former Senator’s web site.Бел. Д.М. и С.У.

[48] Обнародвано в рекламна публикация на AIPAC във вестник “The Chicago Jewish Star”, August 29 – September 11, 2003.Бел. Д.М. и С.У.

[49] Цитатите са взети от страницата в интернет на AIPAC на 14 януари 2005 г., online: www.aipac.org/documents/whoweare.html#say Бел. Д.М. и С.У.

[50]John J. Mearsheimer and Stephen Walt – “The Israel Lobby and U.S. Foreign Policy”, Farrar, Straus and Giroux, New York, NY, 2007 г., стр. 18.

[51] “Washington Report on Middle East Affairs”, October 10, 2001 г., online: от http://www.wrmea.com/html/newsitem_s.htm, както и http://www.fpp.co.uk/online/01/10/Sharon3.html или http://www. radioislam.net/islam/english/jewishp/usa/sharon.htm; “Sharon to Peres: „We Control America”: Congressional Pandering to Israel proves him Right” by Mohamed Khodr, “Media Monitors Network”, California, USA, November 20, 2001 г., online: http://www.mediamonitors.net/khodr49.html; “Israeli Outlaws in America: The Case of Rafi Eitan” by Kurt Nimmo, “CounterPunch”, Petrolia, CA, August 25, 2003 г., online: http://www.counterpunch.org/nimmo08252003.html; “The Night After: The Easier the Victory, the Harder the Peace” by Uri Avnery, “CounterPunch”, Petrolia, CA, April 10, 2003 г., online: http://www.counterpunch.org/avnery04102003.html; “Sharon & God”, “New York’s Free Weekly Newspaper”, Volume 14, Issue 41, Thursday, October 11, 2001 г. и др.; ционистите се опитват да се измъкнат, като обявяват цитата за фалшификат, но този път свидетелите и източниците са много и неумолимо откровени.

[52] Признавам, че не съм уточнил правилното произношение на името на Joseph Hilaire Pierre René Belloc, което може да е и във френския вариант Жозеф Илер Пиер Рьоне Белок.

[53]Битката при Ватерлоо, провела се на 18 юни 1815 година, е последната битка на Наполеон I. Тогава, край иначе незабележимото белгийско селце императорът претърпява съкрушително поражение, довело до края на неговото управление. С нея завършват т. нар. Сто дни на Наполеон, започнали със завръщането му от заточение на остров Елба и приключили с краха му при Ватерлоо. От наименованието на този период насам е приет негласният обичай в политиката, да се дава нерагламентиран толеранс от сто дни на всяко ново управление.

[54]Става дума за Френско-Пруската война, започнала на 19 юли 1870 г. и завършила със загуба на Франция. През януари 1871 г. Ото фон Бисмарк обявява във Версай окончателното обединение на германските княжества в единна държава.

[55]Авторът има предвид напълно зависимия от Ротшилдови евреин Бенджамин Дизраели, станал лорд Бийконсфийлд.

[56] Става дума за наставника на масона Джузепе Гарибалди, за некоронования крал на европейските националноосвободителни движения от втората половина на ХІХ век, в това число и нашето, евреинът илюминат Джузепе Мацини.

[57]Братовчед на император Наполеон І Бонапарт, пленен от германците в края на Френско-Пруската война. С това е подпечатан окончателният край на монархията във Франция.

[58] Hilaire Belloc – “The Jews”, Constable & Company, Limited, London, Bombay, Sydney, Second Impression 1922 г., стр. 47.Забележка: Ако се намират неверници, стига да пожелаят писмено на електронния ми адрес, съм готов да им изпратя оригиналната книга в pdf.

[59]Дилър – термин, който вече навлезе и в нашия език.

[60] Пак там, стр. 222.

[61]Бенджамин Дизраели.

[62] Пак там, стр. 223.

[63]Албърт Арнълд „Ал” Гор-младши, вицепрезидент през двата мандата на Бил Клинтън; преди това бе конгресмен и сенатор от щата Тенеси, както и кандидат за президент от Демократическата партия (2000 г.). Издънка на фамилия, смятана за една от „аристократичните”, доколкото може да се говори за благородници в една страна с малко повече от двестагодишна история, създадена преди всичко от разбойници. Негов братовчед е прочутият писател Гор Видал – близък приятел на убития президент Джон Ф. Кенеди. Днес Гор е президент на телевизионния канал „Кърънт ТиВи” (“Current TV”), председател на фонд за управление (манипулиране) на поколенията, член на съвета на директорите на известната фирма за персонални компютри „Епъл” (“Apple Inc.”), официален съветник на висшето ръководство на световната интернеттърсачка „Гуугъл” (“Google”) и председател на Съюза за защита на климата. Прави се на водещ борец за чистота на природата и намаляване на замърсяването й от човешката дейност. Дори на 7 юли 2007 г. една от организациите на Гор „Да спасим себе си” (“Save Our Selves”) осъществи грандиозен концерт с участието на световноизвестни поп- и рок-изпълнители. Той се състоя едновременно в няколко големи града на света и бе озаглавен „Жива Земя” (“Live Earth”). Целта бе да се пропагандират идеите на природозащитниците и човечеството да прояви повече загриженост към промените в климата. Никой не отбеляза, че замърсяването, причинено от производството на електроенергия, горива и всичко останало, необходимо за концерта, обезсмисли неговите намерения.

[64]Пак там.

[65] Пак там, стр.223-224.

[66] “Malaysian Leader: “Jews Rule World by Proxy”, Associated Press, Fox News.com, New York, NY, Thursday, October 16, 2003 г., online: http://www.foxnews.com/story/0,2933,100234,00.html; “Mahathir attack on Jews condemned”, Atlanta, GE. Friday, October 17, 2003 г., online: http://edition.cnn.com/2003/WORLD-/asiapcf/southeast/10/16/oic.mahathir/index.html

[67] “EU trade chief accused of anti-Semitism over 'Jewish lobby' comments”, “The Telegraph”, London, 3 September 2010 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/eu/7979978/EU-trade-chief-accused-of-anti-Semitism-over-Jewish-lobby-comments.html Подч. мое.

[68] Вж. “Britain's Channel 4 exposes “power” of pro-Israel lobby” by Haaretz Service, “Haaretz”, Tel Aviv, 11 November 2009 г., online: http://www.haaretz.com/news/britain-s-channel-4-exposes-power-of-pro-israel-lobby-1.3906

[69] Вж. “Tutu Compares Israel To Hitler, Blasts “Jewish Lobby”; ZOA Urges Tutu’s Jewish Allies To Protest Slurs: Tutu Ignores Sheikh’s Calls to Murder Jews”, Zionist Organization of America, New York, NY, April 29, 2002г., online: http://www.zoa.org/sitedocuments/pressrelease_view.asp?pressreleaseID=1370

[70] Вж. “Cairo protests: The west has a duty to nurture democracy”, Editorial, “The Observer”, London, Sunday 6 February 2011 г., online: http://www.guardian.co.uk/commentisfree/2011/feb/06/observer-editorial-egypt-protest-democracy

[71] “Peres “warns” of dangers of Egyptian democracy”, Euronews, Lyon, France, Sunday, January 2, 2011 г., online: http://www.euronews.net/2011/02/06/peres-warns-of-dangers-of-egyptian-democracy/ Подч. мое.

[72] Вж. “Former U.S. Vice President Cheney: Mubarak is a good man” by Reuters, “Ha’aretz”, Haaretz.com, Tel Aviv, Sun, February 6, 2011 г., Adar I 2, 5771, online: http://www.haaretz.com/news/international/former-u-s-vice-president-cheney-mubarak-is-a-good-man-1.341546 Подч. мое.

[73] Вж. “Allies Press U.S. to Go Slow on Egypt” by Mark Landler and Helene Cooper, “The New York Times”, New York, NY, Tuesday, February 8, 2011 г., online: http://www.nytimes.com/2011/02/09/world/middleeast/09diplomacy.html?hp

[74] Вж. напр. “Obama praises Egyptian revolution” by the CNN Wire Staff, CNN, Cable News Network, Atlanta, GE, Friday, February 11, 2011г., online: http://edition.cnn.com/2011/US/02/11/egypt.us.reaction/index.html?eref=time_us; “Hosni Mubarak resigns: Mahmoud Ahmadinejad hails “a new Middle East” by Barney Henderson, “The Telegraph”, London, Friday, 11 February 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/africaandindianocean/egypt/8319200/Hosni-Mubarak-resigns-Mahmoud-Ahmadinejad-hails-a-new-Middle-East.html

[75] Вж. “Who is instigating the Cairo violence?”, CNN’s Brian Todd reports on those launching attacks on protesters and media in Cairo, CNN, Atlanta, GE, February 4, 2011 г., видеозапис от online:http://edition.cnn.com/video/#/video/world/2011/02/04/todd.egypt.street.thugs.cnn?iref=allsearch

[76] “Obama welcomes commitments from Egypt’s army” by Associated Press and JPost.com Staff, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Saturday, February 12, 2011 г., 8 Adar I, 5771, online: http://www.jpost.com/MiddleEast/Article.aspx?id=207957

[77]Вж. CNN's Brian Todd takes a look at the happenings in Egypt since President Mubarak’s resignation, The Situation Room with of Wolf Blitzer, CNN, Atlanta, GE, Saturday, 12 February 2011 г.

[78] CNN’s Fareed Zakaria examines the next steps involved in Egypt's transition to a democracy,CNN, Atlanta, GE, Friday, February 11, 2011г., видеозапис от online: http://edition.cnn.com/video/#/video/world/2011/02/11/tsr.todd.look.at.egypt.cnn?iref=allsearch

[79] Steven M. Cohen – “The 2004 National Survey of American Jews”, sponsored by the Jewish Agency for Israel’s Department of Jewish‐Zionist Education, February 24, 2005. Бел. Д.М. иС.У.

[80]John J. Mearsheimer and Stephen Walt – “The Israel Lobby and U.S. Foreign Policy”, Farrar, Straus and Giroux, New York, NY, 2007 г., стр. 14.

[81] Вж. Steven M. Cohen – “The 2002 National Survey of American Jews”, sponsored by the Jewish Agency for Israel’s Department of Jewish‐Zionist Education, conducted in November‐December 2002. Вж. също: “Amiran Barkat –“Young American Jews Are More Ambivalent Toward Israel, Study Shows”, “Ha’aretz”, Tel Aviv, March 7, 2005 г.; Steven M. Cohen – “Poll: Attachment of U.S. Jews to Israel Falls in Past 2 Years”, “Forward”, March 4, 2005 г.; M.J. Rosenberg – “Letting Israel Sell Itself”, “Israel Policy Forum”, Issue Brief #218, March 18, 2005 г. Бел. Д.М. и С.У.

[82] Пак там, стр. 14.
:::

Политика

ЩЕ УЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ

Написано от Георги Ифандиев

Понеделник, 14 Февруари 2011

Част VІ Защо продължаваме да се лутаме като освободени роби? • България живее в някаква шантава епоха • Този пропаднал опит за държава не е резерват, изолиран от света Продължение. Вече повече от две десетилетия се бъхтим наляво-надясно, но не можем да се измъкнем от „Батак“-а, в който ни натикаха. Пък и ние самите дълбахме надолу. Не сме в състояние да проявим свободна воля за положителни промени, основани върху пълното и окончателно скъсване с престъпното комунистическо минало. В лабиринта към нищото По-рано бе мъчително, но в известна степен по-лесно. Действаха казармените правила на болшевишката кочина. При тях всичко бе като по времето на феодализма,включително буквалното закрепостяване чрез действащия закон за жителството. Затова редникът си знаеше чергата, фелдфебелът своята, а за офицерите имаше отделни правила. Преминаването от една класа на уж безкласовото общество в друга бе възможно само по три начина: по роднинска (шуро-баджанашка) линия, по симпатия, осеняваща единици, и посредством подлост и предателство – продаване на душата на другарите. А партията бе отнела правото да мислим и да взимаме решения. Обаче защо днес продължаваме да се лутаме като освободени роби и накрая кротваме пред бившите господари от алчно червената номенклатура – съвършени нищожества в човешки образ?Може би, защото е валидна онази тъжна констатация на Стоян Михайловски: „Българинът не е свободен: българинът е само освободен.“[1] В един от форумите прочетох мнението на автор с псевдоним „Нестор“: „Много абдали се пробват като коментатори в този сайт. А бре диванета с диванета, кой от върха на властовата пирамида в БГ не е ченге? Кой от олигарсите не е? Кой от собствениците на медии не е? Кой от някои „водещи джурналисти“ не е? Та те и наследниците на бившата БКП-номенклатура ни управляват като ни крадат и лъжат вече 21 години. И Герберите не правят изключение бре абдали.“[2] Това доказва, че все повече хора проглеждат и съзират истината. И това става в страна, в която десетилетия наред ръководната върхушка на комунистическата партия упорито учеше хората да не мислят и да не действат без разрешение свише.Друг въпрос е понастоящем доколко добре анализират фактите, дали ги осмислят и търсят ли причините за всичко ставащо у нас на фона на събитията по планетата. Защото този пропаднал опит за държава не е резерват, изолиран от света. Все пак за мен е трудно обяснимо защо толкова много нашенци приемат за станало само онова, което им показват по телевизиите? И вярват на всякакви дотегнали ни червенооперени „шамани“, които внушават: Мърдане няма, собствеността е разпределена завинаги. Един вид другарите построиха своя хилядолетен райх.Хайде де!Защо никой не пита: Под чия закрила е станало това?И ако е така, нима сме обречени на блуждаене из лабиринта, водещ към нищото? Ето защо ще си позволя да започна отзад напред. Първо, длъжни сме да признаем: оказахме се неспособни да променим нещата в полза на мнозинството от хората. Доказахме го с нашия егоизъм, пасивност, мързел и отказ да възприемем декомунизацията. Изконното човешко чувство на състрадание и съпричастност към болката на ближните, стремежа към взаимопомощ отдавна прашясват в килера на българските спомени. Докарахме се до там всеки сам да търси оправия, а преобладаващото мнозинство да се доверява на най-обикновени негодници. Обаче Бог Си знае работата. И въздава според заслугите Обикновено го прави чрез децата, за да боли повече. Съвсем неотдавна пребиха на улицата Константин Андропов, внук на бившия генерален секретар на ЦК на КПСС и дългогодишен началник на КГБ Юрий Андропов с истинско фамилно име Либерман, а по майка Файнщейн.[3]Младежът бил на път да започне работа във ФСБ – Федералната служба за сигурност, която е наследница на КГБ. Което е още едно доказателство, че „крушата не пада далече от дънера“. Или, че „лошото дърво не може да роди добър плод“.[4]Прегледах няколко публикации в интернет. Не се натъкнах на почти нито един отзив на читател, в който да се изразява и най-малкото съчувствие. Единственият, който е споделил известно съжаление и представил се като „Иван“, е произнесъл присъда: „Цяла Русия е една банда. Жалко за момчето. Това, което сега се върши в Русия, в СССР никога не е ставало. Просто да нападат на улицата, да ограбват или просто да пребиват. До безкрайност. За двайсетте години анархия в руската държава израсна поколение от изроди или просто жертви на аборт. Няма как да го кажеш другояче. Това е V век преди новата ера.[5]Мястото на Русия е там. Роби и робовладелци, мизерстващ, гладен народ – това е демокрацията по руски.“[6] Красноречив е фактът, че „до неотдавна и двамата внуци на Андропов – Константин и Татяна – живееха в САЩ“.[7]Под псевдонима „Стела“ читател(ка) е написал(а): „Както обикновено,мерзавците... „живеят в САЩ“ или в Европа. Вербувани – в школата на ФСБ. Правилно, все пак не всички руснаци говорят на развален руски. „Новите дворяни“, мамка им...“ И още едно мнение: „Нещо не разбирам – живял в САЩ и дошъл, за да постъпи във ФСБ. В такъв случай Обама е президент на Русия.“[8] Доста безпощадно, но и точно. Като във вестникарска „загадка“ остава да ви запитам: Открихте ли приликите с нашата действителност? Ако отговорът ви е утвърдителен, трябва да знаете: не е случайно. Досущ като Русия, България живее в някаква шантава епоха. Тя е смесица от средновековна мизерия с характерната за онези далечни векове крепостническа зависимост, от една страна, и някои типични за ХХІ век постижения на строителството, транспортната и съобщителната техника. Няма как шизофренността на тази обстановка да не засегне психиката на хората. Не усещате ли как все по-често констатираме, че у нас никой не е напълно нормален? А Бог раздава Своята висша справедливост. Само преди малко повече от десетилетие той „ужили“ най-състоятелния и овластен род на земята. „Той бе роден в едно от най-богатите семейства на света[9] и имаше възможно най-бляскавия живот в Ню Йорк, изпълнен с купони из централните ресторанти и с романтични срещи с красиви манекенки. Обаче 23-годишният Рафаел дьо Ротшилд, издънка на прочутата банкова фамилия, умря като вехтошар. Намериха го на един тротоар в [луксозния] нюйоркски квартал Челси, поел свръхдоза хероин след купонясване в апартамента на негов приятел, заявиха ченгетата.“[10] Съвсем наскоро излежаващият присъда от 24 години и четири месеца плюс глоба от 45 милиона долара бивш президент на банкрутиралата американска корпорация „Енрон“ Джефри Скилинг поиска отпуска от затворническата управа, за да погребе сина си. 20-годишният Джон Тейлър Скилинг бе намерен мъртъв в апартамента му в Южна Калифорния. Полицията откри доста шишенца с лекарства край трупа му.[11] Джефри Скилинг отнесе вината за умишления бакрут на огромната енергийна корпорация. Тя бе разграбена и умишлено доведена до фалит. С нея потънаха спестяванията за пенсии на милиони хора. И досега „Енрон“ се свързва с кандидатпрезидентските кампании на престъпния тандем Джордж Буш-младши – Дик Чейни, тъй като бе един от основните им донори. Сред акционерите на „Енрон“ личат имената на бившия министър на отбраната Доналд Ръмсфелд и на настоящия президент на Световната банка Робърт Зелик, и двамата евреи. Компанията бе силно замесена във финансирането на талибаните в Афганистан и операциите на ЦРУ там. Настоящият марионетен президент на тази страна Хамид Карзай е бивш служител на „Енрон“.[12] В средата на декември тъстът на Марк Мейдоф откри своя зет обесен на тръба в хола на жилището му. 46-годишният мъж бе син на Бърнард Мейдоф – еврейският мошеник, който чрез своя инвестиционно-пенсионен фонд завлече 50 милиарда долара от наивни вложители и сега търка затворническите нарове.[13] Синът на тукашния комунистически сатрап Вълко Червенков, зет на Георги Димитров – Тарабата, се самоуби след пиянство до безпаметност.[14]Дъщерята на свалилия Червенков болшевишки диктатор Тодор Живков – Людмила, умря ненавършила 40 години. А бе любимото чедо на правешкия каскет, което той готвеше за своя наследница на трона на червения монархо-фашизъм. Синът му Владимир е провален получовек, алкохолик и дегенерат. Зетят – пияница и развратник. Единият от наследниците на члена на Политбюро на ЦК на БКП, гологлавия като Фантомас Тано Цолов, застреля брат си.[15]Двама от синовете на Гриша Филипов - съветският тъпанар, оглавявал Министерския съвет, си отидоха без време от този свят, единият по насилствен път. Внучката на този умишлено неизбавил се от своя руски акцент член на Политбюро пък съди своя чичо! За Калин Балев, потомък на злобното троянско джудже и Живков шут Милко Балев, се говори като за изчадие. Навярно помните главата на алчно червения кръг „Орион“ Румен Спасов, потомък на комунистическия изверг Мирчо Спасов? След като с втората му жена ограбиха банки, предприятия, селски кооперативи и се изхлузиха от България, предприемчивата му половинка Веска Меджедиева го заряза, за да умре самотен като куче в изгнание.[16] Внукът на убиеца на хумориста Райко Алексиев ─ Георги Боков, който носи името на своя садистичен дядо, пребиваше майка си и търка затворническите нарове заради кражби на автомобили. Неговата сестра, дъщерята на червения престъпник Филип Боков, който „поглъщаше вината с мезета“, се обеси. Досещате се, че тя бе племенница на Ирина Бокова – гаулайтерка на един от клоновете на световното правителство – ЮНЕСКО. На нейната съвест тежи убийство, останало неразкрито, поради принадлежността й към Интернационала. Не по-приятна е съдбата и на някои от подставените лица на другарите. Например голямата дъщеря на Желю Желев си тегли въжето. Синът на Петър Стоянов – Стефан, бе заловен с наркотици и оръжия. Освен това крадял и не си плащал наема.[17] Комунистическият хамелеон Велизар Енчев, офицер от Държавна сигурност, свикнал да обслужва който му плати повече – от тъмно червено,[18] през синьо, до атакисткия трикольор, също бе застигнат от тежка участ. Синът му стана жертва на тежка карма. Освен по бащина линия, младежът бе обременен от престъпленията на дядо си по майчина. Дядо му Петко Неделчев Петков, баща на Енчевата съпруга Недялка Петкова Неделчева, е бил пръв помощник в престъпленията на един от главните главорези след 9 септември 1944 г. Лев Главинчев. Енчев е потомствен комунист, а неговият тъст-джелатин е бил партиен секретар в Строителни войски и на първична партийна организация в столичния район „Красно село“. Още един потомък на алчно-червено семейство ─ Светла Петрова ─ Станимир Илчев,[19] лежа в испански зандан по обвинение в сводничество. Няма да продължавам. Списъкът е доста дълъг. Трагичното за българите е, че сме се оставили в ръцете на тези болшевишки криминали. Техните предци подхванаха Гражданската война която до ден днешен се води по тези земи. Нейните първи изстрели прозвучаха по фронтовете на Първата световна война. Тогава подкукоросаните от болшевиките и техните финансови господари тукашни комунисти започнаха своята разлагаща духа на войската дейност из окопите. Тази битка против българщината премина през Владайския войнишки бунт, Деветоюнския преврат[20] и Септемврийския метеж през 1923 г.,[21] въоръжения комунистически тероризъм срещу държавността, но започнал едва след като съюзниците на комунистите – нацистите, нападнаха Съветска Русия. За да достигне своята кулминация в месеците след трагичния 9 септември 1944 г. В тогавашната вакханалия на кървавия терор и последвалите го милиционерски и съдебни репресии изгоряха около 222 000 достойни българи. „Мероприятията на народната власт“ прекършиха житейските съдби на най-малко още три милиона невинни нашенци. В тази гражданска война комунистите опитаха да обезбългарят югозападната част на страната. Те ликвидираха най-независимата и свободна прослойка на обществото – селяните, здраво свързани с изконните български традиции.Съсипаха прекрасната природа с безумната „индустриализация“. Техният „първи партиен и държавен ръководител“ предлагаше безумни идеи, а партийният „елит“ извърши дълга поредица от най-тежки престъпления срещу човечеството и нацията, като например вноса на циганско население от Румъния, осъществено за постигане на мегаломанската идея да наброяваме повече от 9 милиона жители. Днес наследниците на комунистическите престъпници продължават да безчинстват из България. Те са окупирали ключовите позиции във всички области на живота – преди всичко в икономиката и финансите, в политиката, обществените организации, включително синдикатите, в културата, спорта, медиите... И след като извървяхме този кратък обзорен кръговрат, се върнахме в изходния пункт: „... Кой от върха на властовата пирамида в БГ не е ченге? Кой от олигарсите не е? Кой от собствениците на медии не е? Кой от някои „водещи джурналисти“ не е? Та те и наследниците на бившата БКП-номенклатура ни управляват като ни крадат и лъжат вече 21 години.“ Засега алчно червената фашизирана номенклатура безспорно триумфира в тази понякога яростна, а в повечето случаи „студена“ гражданска война. Повечето мислещи люде разбират горчивата истина и в отчаянието си се оттеглят от всякакви публични изяви. Страхът постепенно парализира мнозинството от нашенците така, както и през годините на най-жестокия комунистически терор. Разбира се, има изключения. Намират се хора, които водят своите тихи битки с променящите се като хамелеони комунисти.[22] Те навярно никога не ще се откажат, но помага ли ни това? Едва ли. По-скоро тези личности си навличат беди.[23]Което в никакъв случай не означава, че не бива да ги подкрепяме. Тъкмо обратното – те имат шанса да се превърнат в обединителни ядра на бъдещото единение срещу господството на номенклатурата. В резултат на наученото и на дългогодишния си опит съм сигурен: червените фашисти не могат да бъдат махнати по никакъв друг начин, освен със сила или с огромна изборна победа, която да понесе измамите и манипулациите. Но само в случай, че преобладаващата част от българите се сплоти с цел тяхното измитане от всички позиции, които са узурпирали с помощта на чуждестранните си покровители. Което ще рече, че дори стотиците хиляди редови бивши членове на БКП и БЗНС следва да преодолеят опасенията си и да се присъединят към подготовката на тази своеобразна електорална революция. Нищо няма да се промени с чакане някой да ни поднесе свободата на тепсия у дома. Единствено „спасителите на нацията“ ще се сменят. Ала генезисът им винаги ще е един и същ – БКП и нейния железен юмрук Държавна сигурност. Комунистическата партия бе затворено общество, своеобразна масова масонска ложа. А масоните нямат отечество. Те изповядват древноримската максима:“Ubi panis ibi patria”– „Където има хляб, там е родината“. Дори са я „актуализирали“: “Ubibene, ibi patria” – „Където е добре, там е родината“. Пръв още в края на ХVІІІ век американският писател от френски произход Мишел Гийом Жан дьо Кревкьор (1735 – 1813), натурализиран под името Джон Хектър Сейнт Джон, споменава, че максимата “Ubi panis ibi patria” се е превърнала в мото на европейските имигранти в САЩ.[24] Да не би представителите на тукашната комунистическа върхушка да се изживяват като имигранти в собствената си страна? Нищо подобно, те са нейните назначени сатрапи,[25]изпълняващи волята на чужди господари. Обаче като служители на „носителя на светлината“,[26] на онзи, който на зазоряване побързал да се скрие,[27] те нямат родина. Не чувстват България като своя Татковина. Тяхното Отечество е там, където могат да печелят чрез грабежи и измами, и да харчат на воля. Нормалните хора са носители и продължители на характерните белези на своето семейство, род и народ. За тях по-скоро е валидна друга максима: “Carere patria intolerabileest” или „Непоносимо е да се лишиш от отечеството си“. Защото: “Opinio multiplex, patria una” ─ „Мнения много, родината е една“. И: “Nemo patriam, quia magna est, amat, sed quia sua” – „Никой не обича родината си, защото е голяма, а защото е негова“. Така мислим ние, нормалните хора. По друг начин интернационалистите, които днес се представят за глобалисти, което е същото. Тяхната война с нас ─ народа, продължава. Те успяват, защото ние сме въоръжени с прашки, лъкове и стрели, а те с най-съвременни изтребители, заредени с ракети – с всякакъв вид власт и медии. По този начин нямаме шанс. Но няма как да не стигнем до логичното питане: Защо стана така? Според мен, защото светът изглежда по един начин, струва ни се, че се движи към някакъв всеобщ прогрес, а на практика крайната цел е съвсем различна. Някаква невидима ръка тайно насочва човечеството към обществена система, която ще го подчини на един ограничен елит. Струва си да припомня онова, което равинът на Париж Давид Драш разкрил още към средата на ХІХ век, като цитирал думите на някакъв виден евреин на име Морел : „Какво могат да свършат най-мъдрите мерки на властите във всички страни срещу широкообхватната и перманентна конспирация на един народ, който като обширна и здрава мрежа се е разпрострял върху цялото земно кълбо и който насочва мощта си, за да обсеби всяко случващо се събитие, стига да е в интерес на името Израел?”[28] Възможно ли е да е било така, но нещата да са се променили? Нека се запознаем с мнението на доайенката на американската журналистика, 91-годишната легенда Хелън Томас.Като „президентска кореспондентка“, десетилетия наред тя отразяваше дейността на Белия дом и бе на „ти“ с неговите обитатели ─ от убития Джон Кенеди до Барак Обама. Искам да кажа, че възрастната дама познава американския политически живот отвътре, наясно е с неговото задкулисие. На 2 декември 2010 г. в реч пред Осмата годишна конференция „Представи и схващания на арабо-американците“, проведена в Диърборн, родния град на Хенри Форд, Хелън Томас заяви: „Конгресът, Белият дом и Холивуд, „Уол Стрийт“ са притежание на ционистите. Моето мнение не подлежи на съмнение.“[29] След като я атакуваха, дни по-късно тя се защити: „Просто мисля, че хората трябва да бъдат осведомени за това кой определя възгледите в тази страна.“[30] Още на следващия ден американското еврейско Гестапо[31] – Антиклеветническата лига, обвини възрастната журналистка, че „безпогрешно и ясно се е разкрила като вулгарна антисемитка“.[32] А Държавният университет Уейн побърза да прекрати удостояването на изтъкнати студенти по журналистика с Наградата за разнообразие на медиите „Духа на Хелън Томас“. На което самата тя отговори: „Ще обърна към Антиклеветническата лига да си вземе думите назад. Те си мислят, че имат право да заплашват. Вече отнеха работата ми. Сега искат да ме лишат и от моите почетни звания.“[33] И добави: „... Ръководителите на Държавния университет Уейн се подиграха с Първата поправка [на Конституцията] и опозориха заложените в нея принципи на свобода на словото и печата“.[34] Дали не се предоверявам на госпожа Хелън Томас? Чак пък Холивуд... Излишно е да ви призовавам да обръщате повече внимание на имената, изписвани в началото и края на американските филми. Нека предоставим думата на покойния Марлон Брандо, смятан от мнозина непредубедени люде за най-велик киноактьор за всички времена. В предаването „На живо с Лари Кинг“ на телевизия CNN той заяви: „Евреи управляват Холивуд. Холивуд е собственост на евреи.“ Още през вече далечната 1979 година Марлон Брандо за първи път изрече своето гор­чи­во­ зак­лю­че­ние по от­ношение на Хо­ли­вуд, из­цяло зав­ладян от ев­реи­те: „Виж­да­ли сте оче­рне­на всяка ра­са, но ни­ко­га не сте виж­да­ли неп­рив­ле­ка­те­лен образ на чи­фут,[35] за­що­то ев­реи­те мно­го вни­ма­ват за то­ва. Те ни­ко­га не до­пус­на­ха по­доб­но не­що да бъ­де по­ка­за­но на ек­ра­на.”[36] Съ­що­то ва­жи с пъл­на си­ла за всяка област на жи­во­та. Евреи­те ви­на­ги са Жертви, по всяко вре­ме и навс­якъ­де са прос­то сим­пат­яги – ум­ни, кра­си­ви, въз­пи­та­ни, ети­чни… И неот­мен­но на­насят уда­ри точ­но когато трябва. Докато све­тът бе за­ше­ме­тен от ате­нтатите в някол­ко вла­ка в Мад­рид, израелската ар­мия разс­треля с ра­ке­ти от въз­ду­ха ду­хов­ния во­дач на Ха­маз шейх Ах­мат Яси­н, лик­ви­ди­ра някол­ко де­сет­ки па­лес­тин­ци и раз­ру­ши ду­зи­на къ­щи в сек­то­ра Га­за. В ин­тер­вю за во­де­щия от BBC Тим Се­бас­тиян за­мес­тник-ми­нис­тър-пред­се­да­телят на Из­раел Йeхуд Ол­мерт оп­рав­да и за­щи­ти то­зи те­ро­рис­ти­чен акт сре­щу еди­н безпомощен ста­рец на ин­ва­лид­на ко­лич­ка.[37]Разбира се, оку­пи­ра­но­тоотцио­нис­ти­теправителс­твонаСъ­вет­ски­теаме­ри­кан­скища­ти на­ло­жи ве­то вър­ху проекторезолюцията на Съ­ве­та за си­гур­ност на ООН, коя­то осъ­жда­ше из­раел­ски­те дей­ствия. Ев­реи­те ви­на­ги са пра­ви. Еврейският музикален- и кинопродуцент Еърън Русо бе истински богат човек. Например той уреждаше концертите на прочутата британска рокгрупа “Led Zeppelin” в САЩ. Продуцираше нашумели филми с участието на известни режисьори и актьори. Сещам се например за комедията на Джон Ландис „Смяна на местата“[38] с Еди Мърфи, Дан Ейкройд, Ралф Белами и Джейми Лий Къртис, дъщерята на популярния артист и певец Бърнард Шуортз,[39] познат ви като Тони Къртис. През 1990 г. Русо послуша гласа на съвестта си, заряза ционистката върхушка, на която принадлежеше, и се впусна в документалистиката и политиката. Филмът му „Напълно луд“ представлява съкрушителна дисекция на Североамериканското споразумение за свободна търговия – НАФТА. Авторът пръв разкрива, че това е опит за ликвидиране на Канада, САЩ и Мексико и обединението им в една държава. Следващото му разследване─ „Война срещу наркотиците“, прави на пух и прах опитите за въвеждането на карти за самоличност в САЩ. Скоро ще разберете кои са „консултантите“ по тази програма, наети от... „консерватора“ Джордж Буш. След поредица от опити в политиката, Русо обяви своя проект „Свободна държава“. През 2006 г. той създаде пълнометражния документален филм „Америка: От демокрация към фашизъм“. В него изобличава еврейската финансова система в родината си и преди всичко Федералния резерв. Русо убедително доказва, че данъкът върху доходите е противоконституционен. Месеци след появата на филма неговият автор напусна този свят, поразен от... свръхскоротечен рак. Малко преди смъртта си основа електронната медия „Възстановете републиката“ - RestoreTheRepublic.com. Juden über alles! Да потърсим още свидетелства. В своята книга „Оръдието и маслинената клонка: Корените на насилието в Близкия изток“ британският журналист от еврейски произход Дейвид Хърст цитира израелския музикант Гилад Ацмон да прогнозира, че Америка „е на път да изгуби своята независимост... и да стане далечна колония на една очевидно по-велика страна, еврейската държава“.[40] През 2003 г. преподавателите (професорите) по политически науки Джон Миършаймър[41] от Чикагския университет, и Стивън Уолт от Факултета по държавно управление „Джон Кенеди“ при Харвардския университет, публикуваха пространно изследване на влиянието на израелското лоби върху вътрешната и външната политика на САЩ. Фактите в него, както и изводите на двамата учени, са поразителни. Според авторите „една от причините за успеха на еврейското лоби в Конгреса на Съединените щати е, че някои ключови депутати са християни ционисти, какъвто е например Дик Арми. През септември 2002 г. той заяви: „Моят приоритет № 1 във външната политика е да защитаваме Израел.“[42] На човек му се струва, че приоритет номер едно на всеки конгресмен би следвало да бъде „да защитава Америка“, но не това изрече Арми. Освен него има доста еврейски сенатори и конгресмени, които действат за това политиката на САЩ да подкрепя интересите на Израел.“[43] В Съединените щати действа могъщо произраелско лоби, скрито зад фасадата на организацията Комитет за американо-израелски обществени работи ─КАИОР, на английски AIPAC.[44]„Влиянието на AIPAC на Капитолийския хълм[45]се простира дори още по-далеч. Според Дъглас Блуумфийлд, бивш член на ръководното тяло на AIPAC, „за членовете на Конгреса и техните сътрудници е обичайно, когато се нуждаят от информация, първо да се обръщат към AIPAC, преди да се насочат към Библиотеката на Конгреса, към Службата за проучвания на Конгреса, към служителите на комисиите или към експертите при администрацията.“[46] Още по-важно е, че „често се обръщат към AIPAC за написване на речите им, при работа по законодателството, за съвети по тактиките, за извършване на проучвания, за набиране на спонсори и за уреждане на гласувания.“ А като теглим чертата се оказва, че AIPAC ─ de facto агент на едно чуждо правителство, притежава решаващата сила в Конгреса на САЩ. В него никога не се провежда отворен дебат относно политиката на Съединените щати спрямо Израел, дори когато тази политика води до сериозни последствия за целия свят. По този начин едната от трите основни власти в управлението на САЩ е твърдо посветена на подкрепата на Израел. Както отбеляза бившият сенатор Ърнест Холингс (демократ от Южна Каролина) при изтичането на неговия мандат: „Не можете да провеждате политика спрямо Израел, която да е различна от онази, която AIPAC ви задава.“[47] Не е чудно онова, което израелският министър-председател Ариел Шарон веднъж заяви пред американска публика: „Когато хората ме питат как могат да помогнат на Израел, им отговарям – помагайте на AIPAC.“[48]Шарон не е единственият, който възхвалява могъществото на AIPAC. Лидерът на малцинството в Сената Хари Рийд твърди: „Не мога да си представя по-добре организирана и уважавана политическа сила от AIPAC.” А бившият говорител на долната Камара Нют Гингрич нарече AIPAC „най-ефикасната групировка от всеобщ интерес... по цялата планета“. Бившият президент Бил Клинтън описа AIPAC като „поразително ефективен“ и „лобиращ по-добре от всеки друг в този град“.[49]“[50] Да не би професорите Джон Миършаймър и Стивън Уолт да са „антисемити“, които преиначават или пресилват нещата?Преди време, когато бе начело на правителството на ционистката държава, Ариел Шарон се обърна към тогавашния външен министър и настоящ президент Шимон Перес: „Искам съвсем ясно да ти обясня нещо. Не се тревожи от американски натиск над Израел, защото ние, еврейският народ, управляваме Америка. И американците го знаят.”[51]Признанието на израелския министър-председател се отнася до останалата единствена свръх сила на планетата. Истината е, че с изключение на периода между 1947 и началото на 1953 година, когато тяхното момче Сталин се взе прекалено насериозно и се възпротиви на Братството, те ръководеха и СССР. Съвсем естествено се натрапва въпросът: На кого да вярваме? Някои твърдят, че банковата столица на света е Лондон и оттам ръководят Съединените щати. Други са убедени, че това става от Кремъл. Трети, като Шарон, който допреди години оглавяваше едно изкуствено създадено държавно образувание, пък втълпява, че Израел управлява Америка. Ще ми се да се спра малко по-подробно на упорито насажданата илюзия за някакво „англосаксонско господство“и за това, че евреите били само „жертви“ в тази „конспирация“. Рожбата на френски баща и на английска майка, роденият близо до Версай известен критик на британското общество от първата половина на ХХ век Джоузеф Хилеър Пиер Реней Белок[52] подробно обяснява причините за тази измама. В издадената през 1922 г. негова книга„Евреите“ той пояснява: „През целия период от годините след Ватерлоо[53] до тези, непосредствено след поражението на Франция през 1870-1871 г.,[54] влиянието и положението на евреина в западната цивилизация нарасна до непознати размери и то без всякакво сътресение. Дори това стана някак незабелязано. Навсякъде евреите влязоха в парламентите. По същия начин нахълтаха и сред английската аристокрация, а огромен брой от тях – в университетите. Евреин стана министър-председател на Великобритания,[55] друг – основен лидер на италианското възкресение;[56] трети предвождаше опозицията срещу Наполеон ІІІ.[57] Тяхното представителство в главните институции на всяка страна постоянно нарастваше. Те започнаха да заемат равнопоставени позиции във всеки важен колеж в Оксфорд и Кембридж; придобиха решаващо значение в националните литератури ─ например семействата Браунинг и Арнълд в Англия; Мацини в Италия. За първи път те навлязоха в европейската дипломация. Обаче армиите и военноморските сили останаха незасегнати от тяхното влияние. Докато техни отломки успяха да се намърдат сред управляващите кралски фамилии. Институцията на франкмасонството (с която са тъй тясно свързани и чиито ритуали до един имат юдейски характер) също се размножи твърде бързо и обхвана огромни маси. Засилването на [значението на] анонимния печат и на все по-анонимната система на търгуване допълнително увеличиха тяхната власт.”[58] Обърнахте ли внимание на последното: власт? В оригинала е използвана думата power, която обозначава истинската, реалната сила и мощ, определяща и даваща пълномощия на представителната власт – authority. „Докато английският износ и английското корабоплаване започнаха да покриват цялото земно кълбо”, продължава Белок, „същото правеше и английската финансова система. След Ватерлоо Лондон се превърна в световния паричен пазар и финансов борсов център. Интересите на евреина като финансов търговец[59] и интересите на тази огромна търговска система все повече се приближаваха едни към други. Човек спокойно може да каже, че през последната третина на ХІХ век те очевидно съвпаднаха. Всяко ново икономическо начинание в държавата Великобритания се стремеше към еврейския усет за търговия и по-специално към умението на евреите да водят финансови пазарлъци, най-общо казано. Обратно, всяко еврейско предприятие, всеки нов замисъл на евреина в неговите космополитни действия (докато те не се превърнаха в революционни) изпитваха необходимост от английския търговец и банкер.”[60] Досещате ли се какво иска да подчертае авторът? Сближаването на материалните интереси явно е довело до по-нататъшни крачки. Изолацията била загърбена. Разбира се, доколкото изгодата диктувала това. Смесените бракове между евреи и англичани зачестили. Просто това било наложено от икономическата логика, която не признава религиозни и расови табута. По-нататък Белок продължава своя разказ така: „А евреинът сочеше английската държава като образец за такава, в която можеше да добие всичко, що неговият народ поискаше от гоите. В нея той се наслаждаваше на положение, на каквото не би могъл да се надява, че ще се радва в никоя друга страна на света. Цялата неприязън към него отмря. Той бе допускан до всяка институция в държавата, негов прочут представител оглави английската изпълнителна власт,[61] а все по-изтънчените и проникващите във висшите среди бракове с влиятелни люде взеха да ставата масово явление. Сватбени съюзи между онези семейства, които навремето съставляваха поземлената аристокрация на тази страна, и богатите еврейски търговци. След две подобни поколения, с настъпването на двадесетия век, онези велики аристократични английски фамилии, в които нямаше никаква еврейска кръв, вече бяха изключения. В почти всички тях се забелязваха характерните еврейски белези. В някои от те бяха тъй силни, че макар името все още да бе английско и традициите да бяха чисто британски, показващи родословието далеч назад във времето, физическите черти и характерът бяха станали изцяло еврейски. И когато членовете на съответното семейство пътуваха в страни, в които дворянството все още не бе пострадало или не се радваше на такова смесване, те бяха възприемани като евреи.”[62] Ето ви го „англосаксонското господство”. Когато потрябвало, то станало готово само в рамките на две поколения. Днес нещата са отишли отвъд всякаква фантазия. В света на висшите интернационални финанси, бизнес и политика евреите са навлезли кръвно тъй навсякъде и надълбоко, че трудно ще намерите видна фамилия, в чиито хромозоми те да не са представени с достатъчен брой юдеохазарски гени. Предлагам един пример, който има връзка както с историята, така и с настоящето, в което живеем. Неотдавна дъщерята на бившия американски вицепрезидент Ал Гор[63] се омъжи за внука на банкера на болшевиките Яков Шиф. Това нищо ли не ви говори? Този брак не е ли чудесна индикация за проникването на хората от финансовия елит в сферата на висшата международна политика. Нищо добро не очаква човечеството вследствие на тази симбиоза между елитите на евреите и неверниците – гоите, говедата. А от всичко, което Белок изнася като факти в своята книга, без никакво съмнение можем да заключим: целта на англосаксонските и на еврейските големци е една и съща – световно господство. Взаимното им проникване в чисто физически, ако щете биологически смисъл, е неоспоримо. През последния век евреите доминират и това е напълно естествено, като имаме предвид огромните им финансови възможности и факта, че практически владеят франкмасонството. Тази юдеомасонска мрежа е обхванала света уж в името на Израил. Натрупаните през годините на четене и осмисляне мои скромни знания ми дават известно основание с висока доза увереност да твърдя: преди всичко заради интересите на един невероятно ограничен по размерите и духовността си и изумително материално богат предимно еврейски елит. Самият Белок изтъква, че франкмасонството е само инструмент в ръцете на еврейските финансисти. Те го използват най-вече в политиката, където израстването и заемането на високи постове е невъзможно, без принадлежност към тайните общества. Масонството е онзи мост, който позволява на евреите лесно да достигат до върховете на обществата на приемните им народи. Великобритания е първата държава, поела грижа за „своите” евреи и тяхната защита. Така е още от революцията на финансирания от евреите Оливър Кромуел, извършена през ХVІІ век. Това е и първата сериозна атака срещу християнството и установения монархически Божествен ред в Европа.[64] Още нещо, което дообяснява измамата с някаква „англосаксонска конспирация”, зад която се крият еврейските банкери. Белок пише, че франкмасоните са изключително силни във Великобритания. Това е една вече установена традиция. Тя е жива и действена. Тъкмо тази традиция кара „чуждите правителства да възприемат британската държава като официална защитница на евреите в другите страни. Тъкмо от Великобритания се очакваше да се намеси с цялата си възможна мощ, когато евреите биваха преследвани в християнските страни на изток: да подкрепя еврейската финансова енергия по целия свят, а в замяна да получава известни облаги от тази взаимовръзка.”[65] Voilà, както биха казали французите. Така се оформя легендата за „англосаксонското господство“. Къде е истината? Тя най-точно се съдържа в току-що цитираното признание на Ариел Шарон. Ала сега ще ви представян нейният най-синтезиран вид.Във вторник, 16 октомври 2003 г., тогавашният министър-председател на Малайзия, университетският преподавател д-р Мохатир Мохамад заяви в реч пред ислямски лидери: „Евреите управляват света чрез посредници.”[66] И в рамките на една седмица това му струва премиерския пост… Само преди месеци Европейският еврейски конгрес заклейми като „антисемит“ еврокомисаря по търговията Карел Де Гухт. Бившият белгийски външен министър „заслужи“ този етикет заради следния негов коментар на израелско-палестинските преговори за мир в интервю, дадено от него: „Не бива да подценявате тежестта на еврейското лоби на Капитолийския хълм, Конгреса на САЩ. Това е най-добре организираната групировка за оказване на натиск там... Не бива да подценявате мнението извън това лоби, мнението на обикновения евреин, който не живее в Израел. Сред повечето евреи съществува убеждение, че те винаги са прави, и аз трудно мога да го опиша по другояче“. Това убеждение трудно може да бъде преборено с рационални аргументи. Никак не е лесно да водите смислена дискусия по ситуацията в Близкия изток даже с един умерен евреин. Това е въпрос на емоции.“ Моше Кантор, президент на Европейския еврейски конгрес, заяви: „Отново чуваме свиреп антисемитизъм от висш европейски представител. Очевидно клеветата за мощта на евреите е възприета на най-високите равнища в Европейския съюз. Това трябва да разтревожи всеки, който иска една по-толерантна Европа.“ Европейската комисия се разграничи от бележките [на комисаря по търговията], определяйки ги като „лични виждания“, които не отразяват позицията на Европейския съюз относно близкоизточния мирен процес. Шумът идва след коментарите направени от [евреина] Тило Зарацин, член на Съвета на директорите на Bundesbank, че „всички евреи имат по-висши гени“.“[67] Година по-рано световната ционистка мафия предотврати показването по английската телевизия “Chanel 4” на документален филм, разкриващ могъществото на произраелското лоби във Великобритания.[68]А когато южноафриканският католически епископ Дезмънд Туту сравни режима в Израел с този на Адолф Хитлер в нацистка Германия, ционистите в САЩ направо пощуряха. И се втурнаха с пари и влияние да принуждават приближените до свещеника евреи да му обърнат гръб и се откажат от него![69] Нима не разбирате, че поредицата от обществено-политически трусове, които разлюляха доскоро изглеждащия заспал арабски свят, са предизвикани все „в интерес на името Израел“.Западът имал задължение да отглежда демокрация! Така твърди редакционен коментар в лондонския „Обзървър“.[70] Ако някой обърне нещата, възможна ли е тази максима да задължи исляма да отгледа и възпита мюсюлмански режим в петдесет и първия щат на САЩ, Великобритания? Дали на жителите на мъгливия европейски „Хавай“ ще им бъде приятно да се покоряват на правилата на някаква шериатска демокрация? И да гледат как забулената с фередже тяхна кралица слуша как някакъв чалмалия чете вместо нея новогодишното й обръщение към нацията? Или по-скоро нейната реч по случай Хадж... Сериалът „телевизионни революции“ Вижте разминаването между думи и дела. Докато с едната си ръка интернационалният левитски елит „сее“ някаква „демокрация“, с другата иска да я премахне. В разгара на масовите протести срещу диктатурата на Хосни Мубарак по улиците на Кайро и Александрия израелският „президент Шимон Перес заяви, че изборите в Египет могат да бъдат опасни“. Той продължи, че това ще бъде така, ако Мюсюлманските братя победят при гласуването, защото „няма да донесат мир“. „Независимо от атаките срещу президента Мубарак аз го познавам от много години чрез неговото президентство“, каза той. „И му вярвам като една от личностите, която спаси живота на много хора, като предотврати война в Близкия изток... Независимо от настоящите критики срещу него, приносът му за мира, доколкото ми е известен, няма да бъде забравен.“[71] Същия ден друг „гений“ на демокрацията от подобен калибър, бившият американски вицепрезидент Дик Чейни – прононсиран крадец и военнопрестъпник, също изрече похвално слово за диктатора Мубарак, като го определи като „добър човек, добър приятел и съюзник на Съединените щати и ние трябва да помним това“.[72] Спомнете си мое вече обнародвано твърдение: диктаторът е добър или лош в зависимост от интереса на оценяващите го. Както комуниста у нас – за масите с промито съзнание има „добри“ и „лоши“ болшевики и ченгета... От което не се получава нищо друго, освен всеобща „мина плакалница“. Първо свалиха режима в Тунис. Не, той не падна. Силите на Братството отстраниха диктатора Бен Али. Някой да се сеща за него? А изминаха само две-три седмици от „бягството“ му в Саудитска Арабия. Заграбил милиарди, той навярно добрува със семейството си под крилото на кралската фамилия в Риад. Докато египтяните заливаха с гнева си улиците на големите градове и искаха оставката на диктатора, Израел, Саудитска Арабия, Йордания и Обединените арабски емирства натискаха Съединените щати да намалят натиска си върху Мубарак. Да забавят процесите в страната, за да могат да въдворят свои верни момчета по върховете на тамошната власт.[73] Стопанинът на Белия дом се луташе от призиви за спокойствие и постепенно „демократизиране“ на Египет, до призиви към крадеца-диктатор, който „която спаси живота на много хора“и бе „добър приятел и съюзник на Съединените щати“, да „ускори провеждането на реформите“. Понастоящем Барак Обама и иранският президент Махмуд Ахмадинеджад са си плюли в устите, както се казва. И двамата „приветстват „новия Близък изток“![74] Политически полюси, врагове или вечни интереси? Накрая остана горчивият привкус, че всичко това е déjà vu. Виждали сме го, но не толкова у нас, колкото в Румъния през декември 1989-а или в Москва през август 1991 година. Който има сетива за същността на събитията, няма как да не се е впечатлил от телевизионните кадри, показващи как „народ и армия са заедно“. Нещо, което всеки, който е минал през казармата, едва ли ще приеме. Защото по целия свят във войската действа принципът на йерархията и безпрекословното единоначалие. Воините се подчиняват на своите висшестоящи.В противен случай армията се разлага и разпада. Този път CNN не бе сама в излъчването на поредния епизод от сериала „нежни революции“.Телевизията отново се довери на традиционната глашатайка на тези телевизионни преобразования, иранката по баща Кристиян Аманпур, въпреки че от десетина месеца тя пристана на уж конкурентната ABC. За пореден път тази „тигрица“ на този род обществени катаклизми бе единствената, допусната до покоите на отиващия си диктатор.Нима забравихме съвсем неизненадващото й присъствие в София по време на т. нар. януарски събития от 1997 г.?„Милата“ Аманпур„притежава“ шесто чувство за историчност. Пристигна дни преди „разгневеният народ“ да нападне Народното събрание в българската столица. През „съдбовната“ нощ тъкмо тя предаде в интернационален ефир „вестта“ за убит протестиращ пред парламента. Което доналя масло в огъня, но часове по-късно бе опровергано от дежурните екипи в „Пирогов“. Да не пропускаме факта, че Аманпур е съпруга на евреина Джеймс Рубин, който беше помощник-държавен секретар и говорител на правителството на Бил Клинтън... Така се прави. Сценарият е един и същ, само че в него се допускат варианти,които зависят от конкретната обстановка. В Румъния станахме телевизионни свидетели на нещо невиждано в световната военна история. Армията заряза командирите си и танковете обърнаха своите дула срещу властниците. Този път гледахме как протестиращи размахват знамена от куполите на тежките американски бронирани машини с отличителни знаци на египетската войска, които уж трябваше да въдворяват ред. Накрая властта премина у военните, а за взимането на решенията ще се разчита на бившия главен шпионин на Мубараковия режим и главен приятел – пардон, преговарящ с Израел, вицепрезидента Омар Сюлейман, най-здравият сърдечно болен на земята (с четири прекарани инфаркта). Онзи, който твърдеше, че протестите на египтяните са финансирани и режисирани от външни сили.[75]Самата военна хунта декларира, че ще спазва всички действащи международни договори, по които Египет е страна. Ето къде е разковничето. Реакцията бе мълниеносна: „Президентът на САЩ Барак Обама приветства ангажимента на египетските военни за преход към демократично гражданско управление и към международните задължения на страната, особено на договора му с Израел.“[76]Което даде основание на екрана на CNN да бъде пуснат да „тече“ надпис, който гласеше, че Обама е доказал своята зависимост от Израел.[77] Ден по-рано един от тези „плуващи“ текстове гласеше: „Уол Стрийт“ радостно аплодира слизането на Мубарак от власт.“[78] Колко бързо преодоляха пространството от Мубарак като верен приятел на САЩ до веселието от свалянето му от диктаторския трон! За урок не само на останалите авторитарни самодържци по целия свят, но и на всички властници. Да не пропускаме, че като основен опозиционен говорител очертаха„атомния войн“ Мухамед Ел Барадей. В интервю за BBC известен египетски журналист не скри учудването си от този факт. Най-малкото защото Ел Барадей е прекарал значителна част от живота си в Европа и не познава реалността в своята родина. Без да коментираме кой бива допуснат до върха на толкова важна интернационална организация, каквато е Международната агенция за атомна енергия (МАГАТЕ)... Очаквайте новите епизоди на телевизионния сериал „нежни революции“ в арабския свят. Може би първоначално в Алжир и Йемен, сетне в Либия и Сирия, по-малко вероятно в Йордания, но едва ли в Саудитска Арабия, Кувейт и Обединените арабски емирства. Малцината, които са проследили как западните медии отразяваха събитията в Египет, няма как да не са установили „странната“ промяна на отношението към организацията Мюсюлмански братя. Първоначално тя бе представяна като умерена и патриотична. Сетне стана „с ляв уклон“ и прекалено „ислямистка“. Ден-два преди „верният приятел на САЩ“ Хосни Мубарак да бъде принуден да слезе от политическата сцена, Мюсюлманските братя бяха обявени за „крайни ислямисти“, които „отричат правото на съществуване на Израел“. Пък и Хосни Мубарак, барабар с „блокираните“ му милиарди в швейцарски банки, скоро ще потъне в забвение. Някога Йосиф Висарионович ликвидираше хората, които му създаваха проблеми. Сега ги пращат в „Аркадия“. Тодор Живков наричаше това „заслужен отдих“... През цялото време израелският печат изобщо не криеше, че Тел Авив силно притиска официален Вашингтон. С ръка на сърцето съм длъжен да уточня: Когато споменавам „евреи“, „евреите“, нямам предвид всички евреи, а техния представящ се за интернационален, а по истинската си същност крайно нацистки елит. Горе-долу на същото мнение са и професорите Джон Миършаймър и Стивън Уолт: „Ала не всички еврейски американци са част от лобито, тъй като за много от тях Израел не е от първостепенна важност. Например в проучване, проведено през 2004 г., приблизително 36 на сто от еврейските американци са заявили, че „не са много“ или „въобще“ не са емоционално привързани към Израел.[79]“[80]Обаче: „Две години по-рано техният дял бе 28 на сто.[81]“[82] В състояние съм да ви засипя с факти, които доказват, че един таен юдеомасонски елит ръководи света. Насочва го към пъкъла на единната комунистическа държава. Тежко и горко на онези, които дръзнат да му излязат насреща и да говорят истината. Знам го от личен опит. Обаче някои ще попитат: Какво отношение има всичко това с нашето дердже? Отговорът е лесен и отново е изграден върху поредица от факти и събития. Нали знаете: “Contra factum non dadur argumentum”– „Не съществува аргументация срещу даден факт“. По-популярен е изразът: „Когато фактите говорят,дори боговете мълчат.“ Ала очаквайте изясняването на това в продължението на тази обемиста поредица. Следва. Не извън темата: В електронното преброяване на българското население по интернет можеха да участват всички, които притежават адресна регистрация в България, в т.ч. имигранти с нашенски лични карти. Което със сигурност изкуствено ще увеличи броя на българите и ще успокои хората у нас. Така поне за известно време те по-трудно ще забелязват надвисналата заплаха да останем малцинство в собственото си Отечество. Очаквайте в четвъртък в рубриката „Епопея на негодниците“: „КАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“: ИВО ИНДЖЕВ ─ ЕДИН ОТ НАЙ-УСПЕШНИТЕ ПРОЕКТИ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ“, Част ІІ. Предните части на поредицата можете да прочетете тук: Част І За липсата на образование или крахът на християнската цивилизация • Кой и защо ликвидира образованието в цивилизования свят • Малограмотни послушници са необходими на новия световен ред Част ІІ Редуцирането на християните • Китай – бъдещата пенсионерска нация • Страхът и търпението, които ни обрекоха на унищожение Част ІІІ Имаме шанс, но сме безразлични, пасивни и се доверяваме на лансираните от Интернационала • Създателите на исляма го атакуват като „глобална заплаха“, защо? • Промитите мозъци са лесни за манипулиране или напред към новия световен ред Част ІV Демокрация ли? Що е то? • Тяхното изкуство ─ метод за промиване на съзнанието • Потъва ли светът Част V Смърт на традициите • Участието на мнозинството може да преобърне плана на Интернационала • Потъва ли светът [1] Стоян Михайловски – „Как западат и се провалят държавите“ в: „Защо сме такива?: В търсене на българската културна идентичност“, Иван Еленков и Румен Даскалов, съставители, Издателство „Просвета“, София, 1994 г., стр. 102. Подч. мое. [2] Вж. “Нестор — 07.02.2011 @ 19:25” в читателските мнения в публикацията от online: http://www.vsekiden.com/87111 Правописът запазен; подч. мое. [3]Вж. Александр Север – „10 мифов о России“, Издательство „Эксмо“, Москва, 2009 г. [4]Вж. „От Матея свето Евангелие“, гл. 7, ст. 18 и целия пасаж от стих 15 до 20. [5]В уж християнска Русия времеизмерването продължава да бъде като при атеистичния болшевизъм. [6]Елена Шереметова – „Внука Андропова избили в Москве“, Life News, Life News Online, Москва, Понедельник, Февраль 7, 2011 г., online: http://www.lifenews.ru/news/5077 Подч. мое. [7]Пак там. [8]Пак там. Подч. мое. [9]С абсолютна сигурност в най-богатото. [10]“Heir Dies of Heroin OD: Bank scion de Rothschild found on Chelsea sidewalk” by George Rush, Alice McQuillan and Dave Goldiner, Daily News Staff, “The Daily News”, London, Saturday, April 29th 2000 г., online: http://www.nydailynews.com/archives/news/2000/04/29/2000-04-29_heir_dies_of_heroin_od_bank_.html Подч. мое. [11] Вж. “Enron Exec Jeffrey Skilling’s Son Found Dead, Father Asks for Prison Leave” by Edecio Martinez, CBSNews.com, CBS Interactive Inc., New York, NY, February 4, 2011 г., online: http://www.cbsnews.com/8301-504083_162-20030680-504083.html [12] Вж. “Afghanistan, the Talibanand the Bush Oil Team” by Wayne Madsen, Democrats.com, New York, January 2002г., Globalresearch.ca,Centre for Research on Globalisation (CRG), Montreal, Qc, Canada, 23 January 2002г., online:http://www.globalresearch.ca/articles/MAD201A.htmlПовече подробности в:Георги Ифандиев – „Световното правителство: Каква е цената на човечеството?“, том 1, Издателство „Юнион-21“, София, 2005 г. [13] Вж. “Madoff son found dead in NY apartment” by Kara Scannell in New York, “Financial Times”, London, December 11, 2010 г., online: http://www.ft.com/cms/s/0/5d0b830e-0538-11e0-b31a-00144feabdc0.html#axzz1DTarRmYg [14] Вж. „Проф. Белчо Белчев: Синът на Вълко Червенков се самоуби след безумно пиянство!“, едно интервю на Ванина Здравкова, Информационна агенция БЛИЦ, София, 24 ноември 2009 г., online: http://www.blitz.bg/article/14994 [15] Вж. Еми Мариянска – „Дамян Дамянов: Единият син на Тано Цолов застреля другия!“, Информационна агенция БЛИЦ, София, 23 юли 2010 г., online: http://www.blitz.bg/article/19689 [16] Вж. подробности в: Емил Груев – „Румен Спасов: Водя борба да се отърва от тази мръсна, наркоманска фамилия!“, Информационна агенция БЛИЦ, София, 12 август 2009 г., online: http://www.blitz.bg/article/13328 [17] Вж. напр. “Синът на Петър Стоянов заловен с оръжие”, FrogNews, София, неделя, 11 октомври 2009 г., online: http://frognews.bg/news_15981/Sinat_na_Petar_Stoianov_zaloven_s_orajie/; „Синът на Петър Стоянов натопен от хазяйка“, в. „Труд“, София, 9 октомври 2009 г., online: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=248803; „Синът на Петър Стоянов се дрогирал и не си плащал наема?“, Информационна агенция БЛИЦ, София, 21 октомври 2009 г., inline: http://www.blitz.bg/article/14384 [18]Водеше рубрика във в. „Земя“ на Димитър „Гестапото“ Иванов, последния шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС. После във в. „Атака“, сега в... „Десант“. Бълваше змии и гущери срещу „сините“. Заради тези му „заслуги“ Надежда Михайлова го назначи за посланик в Хърватия. Там се замеси в скандал с едно фалшиво интервю с тогавашния тамошен президент Франьо Туджман. След което от екрана на ярко червената телевизия „Седем дни“ на агента на ДС и кредитен милионер Георги Агафонов клеймеше всичко що бе извън червения политически спектър. Както навремето в „Отечествен фронт“, където работеше като ченге под прикритие. [19]Масово наричана Отрова. [20]Организиран от масонските ложи. В него участват офицери-масони, членове на ВМРО, а комунистите наливат масло в огъня. [21]Също дело на масонските ложи. След потушаването му масоните събират матероални пожертвования за пострадалите комунисти. [22]Например проф. Янко Янков. (Вж. „Държавна сигурност безчинства и днес: Прокурор постановява разправа с политзатворник на комунизма № 1“, „Форумът“, forumat-bg.com, София, Четвъртък, 10 Февруари 2011, online: http://www.forumat-bg.com/politika/1114-darzhavna-sigurnost-bezchinstva-i-dnes) [23] Вж. напр. Георги Ифандиев – „Държавна сигурност безчинства и днес: Прокурор постановява разправа с политзатворник на комунизма № 1“, „Форумът“, София, четвъртък, 10 Февруари 2011 г., online: http://www.forumat-bg.com/politika/1114-darzhavna-sigurnost-bezchinstva-i-dnes [24]Вж. J. Hector St. John Crevecoeur – “Letters from an American Farmer”, reprinted from the original ed., with a prefatory note by W. P. Trent and an introduction by Ludwig Lewisohn, Fox, Duffield And Company, New York, NY, 1904 г., стр. 54. [25]Което ще рече деспоти, тирани. [26] В основния си „труд“, озаглавен „Морал и догма“, смятаният за „най-велик“ американски масон и лидер на това интернационално подривно движение през ХІХ век Албърт Пайк подчертава: „ЛУЦИФЕР, Носителят на светлината! Странно и загадъчно име, дадено на Духа на Мрака! Луцифер, Синът на Утрото! Той ли е онзи, който носи Светлината и неговият нетърпим блясък заслепява слабите, чувствителните или егоистичните Души? Без съмнение е така!“ (Albert Pike - “Morals and Dogma of the Ancient and Accepted Scottish Rite of Freemasonry , prepared for the Supreme Council of the Thirty Third Degree for the Southern Jurisdiction of the United States”, Published by His Authority, Charleston, 1871 г., стр. 321.) [27]„И през нощта се дигна и, като взе двете си жени и двете си слугини и единайсетте си сина, преброди Иавок; и като ги взе, прекара ги през потока, прекара и всичко, що имаше. И остана Иаков сам. И с него се бори Някой до зори; и като видя, че го не надвива, допря се до ставата на бедрото му, и се повреди ставата на бедрото у Иакова, когато се бореше с Него. И (му) рече: пусни Ме, защото се зазори. Иаков отговори: няма да Те пусна, докле ме не благословиш. И рече: как ти е името? Той отговори: Иаков. И (му) рече: отсега името ти ще бъде не Иаков, а Израил, защото ти се бори с Бога, та и човеци ще надвиваш. Попита Иаков, думайки: обади (ми) Твоето име. А Той отговори: защо Ме питаш за името Ми? (то е чудно.) И го благослови там. И нарече Иаков онова място с име Пенуел; защото, казваше, видях Бога лице с лице, и се запази душата ми. И слънцето бе изгряло, когато той изминуваше Пенуел; и куцаше с бедрото си. Затова и досега синовете Израилеви не ядат жилата, която е на бедрената става, защото Онзи, Който се бори, беше се допрял до ставната жила на Иакововото бедро.“ (Библия, „Първа книга Моисеев – Битие“, гл. 32, ст. 22-32.) [28] David Drach, Chevalier P. L. B. – “De l’Harmonie entre l’Eglise et la Synagogue”, Tome premier, Editeur Paul Mellier, Paris, 1844 г., стр. 79. [29] “U.S. News: Wayne State ends Helen Thomas Award”, UPI, UPI.com, , December 4, 2010 г., online: http://www.upi.com/Top_News/US/2010/12/04/Wayne-State-ends-Helen-Thomas-Award/UPI-69151291511834/ [30] “Worse Than Bigoted: Helen Thomas’s latest may be too much for the Society of Professional Journalists” by James Taranto, “The Wall Street Journal”, New York, NY, December 6, 2010 г., online: http://online.wsj.com/article/SB10001424052748704156304576003331282575692.html [31]Повечето от началниците на действителното нацистко гестапо и на болшевишкото НКВД-КГБ са били от еврейско потекло – Химлер, Айхман, Хайдрих...; Дзержински, Ягода, Берия, Андропов, Примаков... [32] “Helen Thomas: “Congress, White House owned by the Zionists” by JPost.com Staff, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, December 5, 2010 г., online: http://www.jpost.com/Headlines/Article.aspx?id=198099 [33] Вж. “Helen Thomas blasts Wayne State University for ending award in her honor” by Niraj Warikoo, “Detroit Free Press”, Detroit, MI, December 7, 2010 г., online:свалено от мрежата на December 30, 2010 г.; “Helen Thomas says Anti-Defamation League is intimidating her” by Niraj Warikoo, “Detroit Free Press”, Detroit, MI, December 9, 2010 г., online: http://deceivedworld.blogspot.com/2010/12/helen-thomas-says-anti-defamation.html [34]Пак там. [35]Актьорът използва думата “kike”, която означава „чифут“. Това не е обидно, защото на кавказките езици думата за евреин е „чафут“. [36] “Playboy Interview: Marlon Brando” by Lawrence Grobel, “Playboy”, Vol. 26, Iss. 1, Playboy Enterprises, Inc., Chicago, IL, January 1979 г., стр. 242, online: http://www.playboy.com/articles/marlon-brando-interview/index.html?page=2 [37] Вж. “How will targeted killings affect the peace process?”, In a HARDtalk interview broadcast on 29 March, Tim Sebastian speaks to Ehud Olmert, Israel’s Deputy Prime Minister, about his country’s targeted killing of Hamas leader Sheikh Ahmed Yassin, “HARD Talk”, BBC World, London, Monday, March 29, 2004 г., 4,30; 11,30; 15,30 GMT и 19,30 GMT: 7,30; 14,30; 18,30 ч. и 22,30 часа българско време, видеозаписът е достъпен от адрес online: http://news.bbc.co.uk/2/hi/programmes/hardtalk/3579669.stm [38]“Trading Places”, Directed by John Landis, produced by Aaron Russo, written by Timothy Harris, Herschel Weingrod, starring Dan Aykroyd, Eddie Murphy, Ralph Bellamy, Don Ameche, Denholm Elliott, Jamie Lee Curtis, music by Elmer Bernstein, Cinema Group Ventures Paramount Pictures, 1983 г. [39]Родителите на Бърнард Шуортз или Тони Къртис били еврейски имигранти от Унгария. [40] David Hirst – “The Gun and the Olive Branch: The Roots of Violence in the Middle East”, Nation Books, New York, NY, 2003 г., стp. 49. [41] Евреин. [42] Questions for Dick Armey: Retiring, Not Shy” by Jake Tapper, “The New York Times Magazine”, New York, NY, September 1, 2002 г. Том ДиЛей също се обяви за „израелец по сърце“. Вж.“DeLay Says Palestinians Bear Burden for Achieving Peace” by James Bennet, “The New York Times”, New York, NY, July 30, 2003 г. Бел. Д.М. и С.У. [43] John J. Mearsheimer and Stephen Walt – “The Israel Lobby and U.S. Foreign Policy”, Farrar, Straus and Giroux, New York, NY, 2007 г., стр. 17. [44] American Israel Public Affairs Committee (AIPAC).) Бел. Д.М. и С.У. [45] Където е разположено законодателното тяло ─ Конгресът на САЩ. Бел. Д.М. и С.У. [46] Цитат от: Camille Mansour – “Beyond Alliance: Israel in U.S. Foreign Policy”, translated by James A. Cohen, Columbia University Press, New York, NY, 1994 г., стp. 242.Бел. Д.М. и С.У. [47] “Sen. Hollings Floor Statement Setting the Record Straight on His Mideast Newspaper Column,” May 20, 2004, a copy of which can be found on the former Senator’s web site.Бел. Д.М. и С.У. [48] Обнародвано в рекламна публикация на AIPAC във вестник “The Chicago Jewish Star”, August 29 – September 11, 2003.Бел. Д.М. и С.У. [49] Цитатите са взети от страницата в интернет на AIPAC на 14 януари 2005 г., online: www.aipac.org/documents/whoweare.html#say Бел. Д.М. и С.У. [50]John J. Mearsheimer and Stephen Walt – “The Israel Lobby and U.S. Foreign Policy”, Farrar, Straus and Giroux, New York, NY, 2007 г., стр. 18. [51] “Washington Report on Middle East Affairs”, October 10, 2001 г., online: от http://www.wrmea.com/html/newsitem_s.htm, както и http://www.fpp.co.uk/online/01/10/Sharon3.html или http://www. radioislam.net/islam/english/jewishp/usa/sharon.htm; “Sharon to Peres: „We Control America”: Congressional Pandering to Israel proves him Right” by Mohamed Khodr, “Media Monitors Network”, California, USA, November 20, 2001 г., online: http://www.mediamonitors.net/khodr49.html; “Israeli Outlaws in America: The Case of Rafi Eitan” by Kurt Nimmo, “CounterPunch”, Petrolia, CA, August 25, 2003 г., online: http://www.counterpunch.org/nimmo08252003.html; “The Night After: The Easier the Victory, the Harder the Peace” by Uri Avnery, “CounterPunch”, Petrolia, CA, April 10, 2003 г., online: http://www.counterpunch.org/avnery04102003.html; “Sharon & God”, “New York’s Free Weekly Newspaper”, Volume 14, Issue 41, Thursday, October 11, 2001 г. и др.; ционистите се опитват да се измъкнат, като обявяват цитата за фалшификат, но този път свидетелите и източниците са много и неумолимо откровени. [52] Признавам, че не съм уточнил правилното произношение на името на Joseph Hilaire Pierre René Belloc, което може да е и във френския вариант Жозеф Илер Пиер Рьоне Белок. [53]Битката при Ватерлоо, провела се на 18 юни 1815 година, е последната битка на Наполеон I. Тогава, край иначе незабележимото белгийско селце императорът претърпява съкрушително поражение, довело до края на неговото управление. С нея завършват т. нар. Сто дни на Наполеон, започнали със завръщането му от заточение на остров Елба и приключили с краха му при Ватерлоо. От наименованието на този период насам е приет негласният обичай в политиката, да се дава нерагламентиран толеранс от сто дни на всяко ново управление. [54]Става дума за Френско-Пруската война, започнала на 19 юли 1870 г. и завършила със загуба на Франция. През януари 1871 г. Ото фон Бисмарк обявява във Версай окончателното обединение на германските княжества в единна държава. [55]Авторът има предвид напълно зависимия от Ротшилдови евреин Бенджамин Дизраели, станал лорд Бийконсфийлд. [56] Става дума за наставника на масона Джузепе Гарибалди, за некоронования крал на европейските националноосвободителни движения от втората половина на ХІХ век, в това число и нашето, евреинът илюминат Джузепе Мацини. [57]Братовчед на император Наполеон І Бонапарт, пленен от германците в края на Френско-Пруската война. С това е подпечатан окончателният край на монархията във Франция. [58] Hilaire Belloc – “The Jews”, Constable & Company, Limited, London, Bombay, Sydney, Second Impression 1922 г., стр. 47.Забележка: Ако се намират неверници, стига да пожелаят писмено на електронния ми адрес, съм готов да им изпратя оригиналната книга в pdf. [59]Дилър – термин, който вече навлезе и в нашия език. [60] Пак там, стр. 222. [61]Бенджамин Дизраели. [62] Пак там, стр. 223. [63]Албърт Арнълд „Ал” Гор-младши, вицепрезидент през двата мандата на Бил Клинтън; преди това бе конгресмен и сенатор от щата Тенеси, както и кандидат за президент от Демократическата партия (2000 г.). Издънка на фамилия, смятана за една от „аристократичните”, доколкото може да се говори за благородници в една страна с малко повече от двестагодишна история, създадена преди всичко от разбойници. Негов братовчед е прочутият писател Гор Видал – близък приятел на убития президент Джон Ф. Кенеди. Днес Гор е президент на телевизионния канал „Кърънт ТиВи” (“Current TV”), председател на фонд за управление (манипулиране) на поколенията, член на съвета на директорите на известната фирма за персонални компютри „Епъл” (“Apple Inc.”), официален съветник на висшето ръководство на световната интернеттърсачка „Гуугъл” (“Google”) и председател на Съюза за защита на климата. Прави се на водещ борец за чистота на природата и намаляване на замърсяването й от човешката дейност. Дори на 7 юли 2007 г. една от организациите на Гор „Да спасим себе си” (“Save Our Selves”) осъществи грандиозен концерт с участието на световноизвестни поп- и рок-изпълнители. Той се състоя едновременно в няколко големи града на света и бе озаглавен „Жива Земя” (“Live Earth”). Целта бе да се пропагандират идеите на природозащитниците и човечеството да прояви повече загриженост към промените в климата. Никой не отбеляза, че замърсяването, причинено от производството на електроенергия, горива и всичко останало, необходимо за концерта, обезсмисли неговите намерения. [64]Пак там. [65] Пак там, стр.223-224. [66] “Malaysian Leader: “Jews Rule World by Proxy”, Associated Press, Fox News.com, New York, NY, Thursday, October 16, 2003 г., online: http://www.foxnews.com/story/0,2933,100234,00.html; “Mahathir attack on Jews condemned”, Atlanta, GE. Friday, October 17, 2003 г., online: http://edition.cnn.com/2003/WORLD-/asiapcf/southeast/10/16/oic.mahathir/index.html [67] “EU trade chief accused of anti-Semitism over 'Jewish lobby' comments”, “The Telegraph”, London, 3 September 2010 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/eu/7979978/EU-trade-chief-accused-of-anti-Semitism-over-Jewish-lobby-comments.html Подч. мое. [68] Вж. “Britain's Channel 4 exposes “power” of pro-Israel lobby” by Haaretz Service, “Haaretz”, Tel Aviv, 11 November 2009 г., online: http://www.haaretz.com/news/britain-s-channel-4-exposes-power-of-pro-israel-lobby-1.3906 [69] Вж. “Tutu Compares Israel To Hitler, Blasts “Jewish Lobby”; ZOA Urges Tutu’s Jewish Allies To Protest Slurs: Tutu Ignores Sheikh’s Calls to Murder Jews”, Zionist Organization of America, New York, NY, April 29, 2002г., online: http://www.zoa.org/sitedocuments/pressrelease_view.asp?pressreleaseID=1370 [70] Вж. “Cairo protests: The west has a duty to nurture democracy”, Editorial, “The Observer”, London, Sunday 6 February 2011 г., online: http://www.guardian.co.uk/commentisfree/2011/feb/06/observer-editorial-egypt-protest-democracy [71] “Peres “warns” of dangers of Egyptian democracy”, Euronews, Lyon, France, Sunday, January 2, 2011 г., online: http://www.euronews.net/2011/02/06/peres-warns-of-dangers-of-egyptian-democracy/ Подч. мое. [72] Вж. “Former U.S. Vice President Cheney: Mubarak is a good man” by Reuters, “Ha’aretz”, Haaretz.com, Tel Aviv, Sun, February 6, 2011 г., Adar I 2, 5771, online: http://www.haaretz.com/news/international/former-u-s-vice-president-cheney-mubarak-is-a-good-man-1.341546 Подч. мое. [73] Вж. “Allies Press U.S. to Go Slow on Egypt” by Mark Landler and Helene Cooper, “The New York Times”, New York, NY, Tuesday, February 8, 2011 г., online: http://www.nytimes.com/2011/02/09/world/middleeast/09diplomacy.html?hp [74] Вж. напр. “Obama praises Egyptian revolution” by the CNN Wire Staff, CNN, Cable News Network, Atlanta, GE, Friday, February 11, 2011г., online: http://edition.cnn.com/2011/US/02/11/egypt.us.reaction/index.html?eref=time_us; “Hosni Mubarak resigns: Mahmoud Ahmadinejad hails “a new Middle East” by Barney Henderson, “The Telegraph”, London, Friday, 11 February 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/africaandindianocean/egypt/8319200/Hosni-Mubarak-resigns-Mahmoud-Ahmadinejad-hails-a-new-Middle-East.html [75] Вж. “Who is instigating the Cairo violence?”, CNN’s Brian Todd reports on those launching attacks on protesters and media in Cairo, CNN, Atlanta, GE, February 4, 2011 г., видеозапис от online:http://edition.cnn.com/video/#/video/world/2011/02/04/todd.egypt.street.thugs.cnn?iref=allsearch [76] “Obama welcomes commitments from Egypt’s army” by Associated Press and JPost.com Staff, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Saturday, February 12, 2011 г., 8 Adar I, 5771, online: http://www.jpost.com/MiddleEast/Article.aspx?id=207957 [77]Вж. CNN's Brian Todd takes a look at the happenings in Egypt since President Mubarak’s resignation, The Situation Room with of Wolf Blitzer, CNN, Atlanta, GE, Saturday, 12 February 2011 г. [78] CNN’s Fareed Zakaria examines the next steps involved in Egypt's transition to a democracy,CNN, Atlanta, GE, Friday, February 11, 2011г., видеозапис от online: http://edition.cnn.com/video/#/video/world/2011/02/11/tsr.todd.look.at.egypt.cnn?iref=allsearch [79] Steven M. Cohen – “The 2004 National Survey of American Jews”, sponsored by the Jewish Agency for Israel’s Department of Jewish‐Zionist Education, February 24, 2005. Бел. Д.М. иС.У. [80]John J. Mearsheimer and Stephen Walt – “The Israel Lobby and U.S. Foreign Policy”, Farrar, Straus and Giroux, New York, NY, 2007 г., стр. 14. [81] Вж. Steven M. Cohen – “The 2002 National Survey of American Jews”, sponsored by the Jewish Agency for Israel’s Department of Jewish‐Zionist Education, conducted in November‐December 2002. Вж. също: “Amiran Barkat –“Young American Jews Are More Ambivalent Toward Israel, Study Shows”, “Ha’aretz”, Tel Aviv, March 7, 2005 г.; Steven M. Cohen – “Poll: Attachment of U.S. Jews to Israel Falls in Past 2 Years”, “Forward”, March 4, 2005 г.; M.J. Rosenberg – “Letting Israel Sell Itself”, “Israel Policy Forum”, Issue Brief #218, March 18, 2005 г. Бел. Д.М. и С.У. [82] Пак там, стр. 14.

Форумът