В България т. нар. медии са собственост на военно-терористичната червена бригада ЦК на БКП и са ръководени от неговото Политбюро !

Георги Ифандиев

ЗА „ДОСТОЙНИТЕ” РАЗУЗНАВАЧИ, КОИТО ПРЕВЪРНАХА БЪЛГАРИЯ В СТРАНАТА НА ТЪЖНИТЕ ХОРА И СКАНДАЛИТЕ,Георги Ифандиев - Част ІV

>> четвъртък, 23 декември 2010 г.

Откровено за България
Написано от Георги Ифандиев
Четвъртък,23 Декември 2010

Георги Ифандиев ЗА „ДОСТОЙНИТЕ” РАЗУЗНАВАЧИ, КОИТО ПРЕВЪРНАХА БЪЛГАРИЯ В СТРАНАТА НА ТЪЖНИТЕ ХОРА И СКАНДАЛИТЕ

Част ІV: Лицемерието на номенклатурчиците и на техните слуги • Кой сте вие, другарю Николай Младенов • Песимистична теория за българския народ

Продължение.

С отварянето на досиетата на дипломатите ченгета сякаш бе вдигнат капака на кутията на Пандора. Внезапно пред микрофоните на радиата и телевизиите се подредиха „яростни антикомунисти”, забравили собствените си думи и дела. Или най-точно – личното си нищоправене, заповядано от задкулисните им господари от БКП и ДС.

„Смешен плач”

Едва сега законът дава възможност да се отворят досиетата по един публичен начин. Това каза съпредседателят на „Синята коалиция” Иван Костов след среща с министъра на външните работи Николай Младенов, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Костов обясни, че парламентът трябва да приеме не резолюция, а решение, за да бъде задължително за правителството и да бъдат отзовани посланиците, сътрудничили на ДС.”[1]

Как не се намери един „журналист” или „журналистка”, които да попитат другаря Иван Йорданович: Защо докато четири години бяхте на власт и имахте почти квалифицирано мнозинство в Парламента, не приехте всеобхватен закон за разкриване на архивите на репресивните тайни служби на комунистическия режим и за решителна и пълна декомунизация?

Дотегнало ми е от жалкия плач, който хвърля вината върху президента Петър Стоянов, Конституционния съд и ченгетата в него. Та нали и президентът и всички тези агенти на ДС в конституционни тоги бяха продукт на Костовото СДС? Откъде се появиха Георги „Николай” Марков, Димитър „Ивайло” Гочев, Тодор „Любомир” Тодоров? Не излязоха ли от мазетата на Държавна сигурност, за да оцветят в ченгесарско червено „Раковски” 134? Нима Костов и компания не можеха да приемат подходящи закони, които да превърнат ликвидирането на номенклатурата не в необратим, а в приключил процес? Кое им пречеше? Тяхната собствена принадлежност на БКП и секретните служби или членството в Партията и агентурното минало на близките им? Вече доказах, че правителството на Командира бе просмукано от комунисти.[2] А задачата, която то и тогавашното парламантарно мнозинство изпълняваха, бе съвсем друга – превръщането на алчно червената фашистка номенклатура в класа от собственици, капиталисти, богаташи. Към последните три съществителни следва да се добавя представката „пишман”.

Костов: Не на троянските коне в посолствата ни!Към гласа на Костов и неговата ченгесарско-десебарска агитка от политически покойници се вля и юдеоевангелисткия хор на СДС: „Мартин Димитров, съпредседател на ПГ, заяви в декларация в парламента, че 13 от 26 български посланици в ЕС са агенти на ДС.

„... Призоваваме спешно да бъдат отзовани тези посланици и настояваме за законово ограничаване правото на агенти на ДС да заемат такива постове”, посочи той. „Бившата ДС до голяма степен определя българската външна политика.”... Димитров заяви, че „Синята коалиция” ще предложи и законопроект, който да ограничава и да не дава възможност повече това да продължава в България.”[3]

Отново никой не попита „храбрия” евангелистки комсомолец Мартин: Защо сега, а не по-рано, по време на мандата на 38-о Народно събрание, продължил от 7 май 1997 до 19 април 2001 година?

Най-жалка бе позицията на ДПС. В изява във ведомствената телевизия на тандема „Доган-Б.Б.” депутатът Камен Костадинов изпъчи гърди: „ДПС смята, че административната лустрация на хора с принадлежност към ДС е тотално закъсняла, но ако управляващите се наемат все пак да я осъществят, то ще получат подкрепата на движението.”[4] И допълни: „При условие, че...”[5]

При условие, че: „Ако се каже А, да се каже и Я! Ще настояваме, ако има лустрация, то тя да бъде до дъно, до партийния секретар и до кадровия офицер, а не избирателна с изваждане на някой, който е неудобен, пред скоби”, обяви Камен Костадинов пред ТВ7. Той допълни, че не изразява личното си мнение, а позицията на партията. Според Костадинов лустрацията трябва да засегне всички щатни партийни секретари, всички участници във възродителния процес, всички офицери. „Не може вербуваните лица, които в много случаи са жертви, да бъдат заклеймявани, а тези, които са ги вербували и са ги притискали да доносничат, да минават в графата професионалисти”, смята той.”[6]

Ден по-късно, като последовател на свети апостол Петър след съда над Бог, същият заместник-председател на ДПС запя друга песен и се отрече от думите си: „За лустрация заради принадлежност към бившата ДС е твърде късно... Минали са 20 години от началото на промените, а и в обществото няма единна оценка за дейността на тези хора – някои дори ги смятат за герои, а други – за мръсници, мотивира се Костадинов. По тези причини няма как да бъде приета лустрация”, смята той.

Изявлението му е във връзка с публикация във в. „Сега”, в която той е цитиран да казва, че лидерът на ДПС Ахмед Доган е готов да се оттегли от политиката, ако държавата поеме курс към пълна лустрация на агентите на бившата Държавна сигурност.”[7]

Оказа се, че членът на проислямската партия с християнско име е бил изпързалян по хлъзгавото нанадолнище. Явно е бил използван като форлойфер, за да опипа трасето. Оказа се, че: „Лидерът на ДПС Ахмед Доган няма никакво намерение да се „лустрира” от политиката и остава в нея – за него са гласували и в партията, и избирателите, категорични бяха пред „Труд” от близкото му обкръжение.

На новогодишното парти на ДПС преди дни той дръпнал реч, в която нямало и намек за подобно намерение, разказаха независимо един от друг няколко от присъствалите...

... Идва трудна година на избори и всички трябва да се държат добре помежду си, а не с лека ръка да се загърбват бившите партийни величия.”[8]

Държавна сигурност лозе пази... А Доган за пореден път се прави на спасител на нацията.

Болшевишко двуличие и лицемерие

Нека съдим за новопръкналите се комунистически „антикомунисти” не по думите, а по делата им. Най-върлите защитници на иначе справедливото отзоваване на посланиците, свързани с репресивните тайни служби на кървавия комунистически режим, са назначавали ченгета на дипломатически постове. Нека подирим отговор на въпросите: Кои изпратиха следните дипломати с досиета през периода 1997-2001 година? И кои търпяха заварените ченгета под дипломатическо прикритие достатъчно дълго, та да ги приемаме като изпълнители на техния мандат?

Агентите, назначени през управленския мандат на Костов и неотзовани от СДС :

Доган не желае да се лустрира1. Александър Димитров Димитров (Извънреден и пълномощен посланик в Киев от 01.01.2001 г. до 20.10.2002 г.)

2. Альоша Иванов Неделчев (Извънреден и пълномощен посланик в Лисабон от 27.03.2000 г. до 31.01.2005 г.)

3. Атанас Иванов Будев (Извънреден и пълномощен посланик в Буенос Айрес от 10.03.2000 г. до 31.07.2006 г.)

4. Боби Николов Бобев (Извънреден и пълномощен посланик в Тирана от 08.03.1998 г. до 31.07.2006 г.)

5. Богдан Боянов Мирчев (Генерален консул в Мюнхен от 01.08.1997 г. до 31.07.2000 г.)

6. Богдан Иванов Богданов (Извънреден и пълномощен посланик в Атина от 29.04.1991 г. до 14.07.1993 г.)

7. Богомил Станимиров Величков (Извънреден и пълномощен посланик в Мексико от 21.10.1991 г. до 11.03.1993 г.)

8. Бойко Христов Мирчев (Извънреден и пълномощен посланик в Сеул от 27.10.1991 г. до 21.06.1996 г.)

9. Борис Иванов Павлов (Извънреден и пълномощен посланик в Адис Абеба от 08.10.1990 г. до 24.02.1993 г.)

10. Валентин Добрев Петров (Постоянен представител, посланик в Женева от 09.05.1993 г. до 04.11.1997 г. Извънреден и пълномощен посланик в Лондон от 04.03.1998 г. до 07.06.2005 г.)

11. Велизар Пенков Енчев (Извънреден и пълномощен посланик в Загреб от 21.08.1997 г. до 27.10.2002 г.)

12. Венцислав Ангелов Иванов (Извънреден и пълномощен посланик в Бразилия от 26.02.2000 г. до 12.03.2006 г.)

13. Венцислав Данаилов Кънев (Извънреден и пълномощен посланик в Триполи от 18.02.1990 г. Извънреден и пълномощен посланик в Бейрут от 13.08.1996 г. до 20.10.1998 г.)

14. Георги Дойчев Юруков (Извънреден и пълномощен посланик в Белград от 03.08.1994 г. до 17.10.1998 г. Извънреден и пълномощен посланик в Сараево от 23.08.1999 г. до 19.02.2002 г.)

15. Георги Петров Късов (Извънреден и пълномощен посланик в Акра от 08.10.1990 г. до 24.08.1998 г.)

16. Димитър Алексиев Божилов (Извънреден и пълномощен посланик в Делхи от 28.01.1993 г. до 17.09.1998 г.)

17. Димитър Андреев Димитров (Извънреден и пълномощен посланик в Кувейт от 25.12.1993 г. до 08.04.1999 г.)

18. Димитър Илиев Лазаров (Извънреден и пълномощен посланик в Рим от 17.03.1995 г. до 15.08.2001 г.)

19. Димитър Константинов Икономов (Извънреден и пълномощен посланик в Сеул от 09.10.1996 г. до 01.08.2001 г.)

20. Димитър Константинов Кисимов (Извънреден и пълномощен посланик в Осло от 15.09.1990 г. до 17.07.1993 г.)

21. Димитър Филипов Серафимов (Генерален консул в Торонто от 31.08.1992 г. до 01.02.1999 г.)

22. Димитър Цветанов Цанев (Извънреден и пълномощен посланик в Пекин от 05.05.1999 г. до 15.08.2003 г.)

23. Евгений Пенков Еков (Извънреден и пълномощен посланик в Кишинев от 23.09.2001 г. до 30.09.2005 г.)

24. Елена Петкова Кирчева (Извънреден и пълномощен посланик в Берн от 21.08.1991 г. до 21.06.1996 г. Извънреден и пълномощен посланик в Хелзинки от 14.08.1999 г. до 06.07.2001 г. Извънреден и пълномощен посланик във Виена от 11.07.2001 г. до 20.07.2005 г.)

25. Жасмин Николова Генова (Извънреден и пълномощен посланик в Стокхолм от 04.04.1998 г. до 23.02.2003 г.)

26. Иван Янков Христов (Извънреден и пълномощен посланик в Мексико от 17.08.2000 г. до 31.01.2006 г.)

27. Илиян Драганов Василев (Извънреден и пълномощен посланик в Москва от 04.02.2000 г. до 30.06.2006 г.)

28. Илко Климентов Шивачев (Генерален консул в Солун от 21.10.1995 г. до 28.02.2003 г.)

29. Йордан Петров Величков (ранг "посланик" от 01.03.1991 г.)

30. Кирил Тодоров Димитров (II секретар, временно управляващ посолството в Хелзинки от 20.7.1997 г. до 30.6.2003 г.)

31. Кирил Христов Кирилов (Съветник, временно управляващ посолството в Хавана от 21.02.2001 г. до 30.04.2002 г.)

32. Константин Стефанов Главанаков (Извънреден и пълномощен посланик в Токио от 12.04.1991 г. до 01.01.1995 г.)

33. Людмил Петков Спасов (Извънреден и пълномощен посланик в Триполи от 02.09.1999 г. до 20.09.2003 г.)

34. Минко Николов Ноев (I секретар, временно управляващ посолството в Осло от 01.01.2001 г. до 20.04.2001 г.)

35. Никола Иванов Калудов (Извънреден и пълномощен посланик в Лисабон от 09.09.1996 г. до 31.07.1999 г.)

36. Никола Иванов Карадимов (Постоянен представител, посланик в Брюксел от 15.12.1997 г. до 12.06.1999 г. Преди това министър на териториалното развитие, жилищната политика и строителството в кабинетите на Филип Димитров. После секретар по външната политика на президент Георги Първанов.)

37. Николай Василев Богданов (ранг "посланик" от 18.11.1991 г.), Николай Георгиев Караколев (I секретар, временно управляващ посолството в Любляна от 01.1.2001 г. до 31.3.2001 г.)

38. Николай Михайлов Андреев (Извънреден и пълномощен посланик в Бейрут от 01.07.1999 г. до 30.11.2004 г.)

39. Огнян Райчев Пишев (Извънреден и пълномощен посланик във Вашингтон от 10.12.1990 г. до 01.07.1994 г. Преди това работил за Луканов по проекта НЕВА.)

40. Петко Теофилов Димитров (Извънреден и пълномощен посланик в Кайро от 20.08.1991 г. до 01.02.1999 г.)

41. Петър Георгиев Воденски (Извънреден и пълномощен посланик в Кишинев от 31.08.1995 г. до 31.12.1999 г.)

42. Пламен Христов Петков (Извънреден и пълномощен посланик в Хелзинки от 11.08.1995 г. до 27.07.1999 г.)

191 дипломати - бивши служители на ДС43. Румен Георгиев Чолаков (Извънреден и пълномощен посланик в Никозия от 18.05.1991 г. до 25.10.1992 г.)

44. Румен Димитров Цанев (Генерален консул в Солун от 27.07.1990 г. до 19.10.1995 г.)

45. Светлозар Владиславов Панов (Извънреден и пълномощен посланик в Будапеща от 10.12.1999 г. до 15.08.2003 г.)

46. Светломир Велев Баев (Извънреден и пълномощен посланик в Тел Авив от 10.09.1992 г. до 18.12.1999 г.)

47. Слав Василев Данев (Извънреден и пълномощен посланик в Отава от 12.10.1992 г. до 16.11.1999 г.)

48. Стефан Борисов Наумов (Извънреден и пълномощен посланик в Тирана от 31.05.1990 г. до 26.03.1997 г.)

49. Стефан Наумов Йорданов (Извънреден и пълномощен посланик в Букурещ от 07.09.1990 г. до 11.03.1993 г.)

50. Стоил Фердов Миланов (Генерален консул в Минск от 27.12.1989 г. до 28.12.1992 г.)

51. Стоян Анатолиев Тончев (I секретар, временно управляващ генералното консулство в Ню Йорк от 01.01.2000 г. до 01.11.2002 г.)

52. Стоян Георгиев Давидов (Съветник, временно управляващ посолството в Бейрут от 02.09.1990 г. до 01.07.1993 г.)

53. Стоян Живков Сталев (Извънреден и пълномощен посланик в Бон от 18.03.1991 г. до 07.08.1998 г. Извънреден и пълномощен посланик в Анкара от 07.08.1998 г. до 05.03.2006 г.)

54. Тодор Петков Дичев (Постоянен представител, посланик в Женева от 01.11.1990 г. до 12.01.1993 г.)

55. Тодор Таков Рибаров (ранг "посланик" от 15.10.1991 г.)

56. Христо Йорданов Йорданов (Съветник, временно управляващ посолството в Претория от 02.03.1996 г. до 30.11.2001 г.)

57. Христо Петков Тепавичаров (Извънреден и пълномощен посланик в Хараре от 29.09.1990 г. до 24.08.1992 г.)

58. Цанко Василев Яблански (Извънреден и пълномощен посланик в Тел Авив от 03.12.1999 г. до 15.07.2003 г.)

59. Цветан Петров Димитров (Извънреден и пълномощен посланик в Лагос от 04.07.1993 г. до 25.03.2000 г.)

60. Цонко Маринов Георгиев (Извънреден и пълномощен посланик в Буенос Айрес от 25.09.1990 г. до 01.04.1993 г.)

61. Юксел Мюмюн Ахмед (Съветник, временно управляващ посолството в Баку от 01.01.2001 г. до 30.6.2003 г.).

От проверените 462-а дипломати, 190 са били агенти на ДС. Трима не подлежат на проверка. 26 души са починали и имената им не се оповестени. Един от починалите е кадърът на СДС Владимир Иванов Филипов – член на БКП и син на първия секретар на Благоевски районен комитет на БКП – София. Неговото име излезе при предишна проверка. Филипов бе изключително близък с един от настоящите собственици на вестниците „Труд”, „24 часа” и т.н. Любомир Павлов, познат като „Пъпката”, както и на бившия кмет Стефан Софиянски.

Общо 32,1 на сто от дипломатите-ченгета са били назначени от СДС, останали са непокътнати за цял мандат или за по няколко години. През това време прекрасни хора с образование и езици, сред които и политически затворници на комунистическия режим, се влачеха без работа или на обидни длъжности с мизерни заплати.

В списъка липсва например Марин Райков Николов – заместник-министър и син на топ-ченгето Райко Николов. Михаил Антов – член на БКП, а сетне и на БСП, назначен от Надежда Михайлова–Нейнски за посланик в Кайро. Антов е бил началник на първия съпруг на бившата външна министърка Камен Михайлов – член на БКП, син на партиен секретар и виден приватизатор от ерата „Костов”. Да, по времето, когато заедно са били на работа в Египет през тоталитарния Живков режим. Както се твърди, изпратени от ДС. Отсъстват също Александър Йорданов, Алексей Подлесни и т.н.

„Губи се” и потомственият агент на ДС Стефан Тафров. В махалата бяхме наясно, че баща му – адвокат, е доносник. Младият нежен Тафров завърши Френска гимназия и журналистика. Както наскоро и през сълзи се пошегува някой, в онези години Факултетът по журналистика бе колективен агент на Държавна сигурност. Там не допускаха всеки.

Нека се запознаем и с делата на най-новопоявилите се комунистически „антикомунисти”, тези от ГЕРБ.

Агентите, назначени през мандата на ГЕРБ

1. Бойчо Гюров, пълномощен министър, временно управляващ посолството в Дамаск от 22 юли 2010 г.;

2. Валентин Дончев, генерален консул в Чикаго от 01.10.2009;

3. Венцислав Иванов, извънреден и пълномощен посланик в Каракас от 20.04.2010;

4. Вълчо Марков, генерален консул в Одрин от 30.09.2009;

5. Ганчо Ганев, постоянен представител, посланик в Женева от 21.08.2009;

6. Иван Петков, пълномощен министър, временно управляващ посолството в Пном Пен от 16.08.2009;

7. Илиян Караманов, втори секретар, временно управляващ генералното консулство в Битоля от 01.10.2010;

8. Красимир Костов, ранг "посланик" от 12.11.2009, обявен на 25.11.2009 г.;

9. Красимир Тулечки, извънреден и пълномощен посланик в Анкара от 27.09.2010 г.;

10. Краснодар Колев, пълномощен министър, временно управляващ посолството в Улан Батор от 22.12.2009;

11. Любомир Тодоров, извънреден и пълномощен посланик в Токио от 01.11.2009 г.;

12. Любомир Кючуков, извънреден и пълномощен посланик в Лондон от 15.09.2009, обявен с решение на 12.02.2008 г.;

13. Людмил Спасов, извънреден и пълномощен посланик в Дамаск от 12.11.2009 до 09.07.2010;[9]

14. Начко Пехливанов, съветник, временно управляващ посолството в Братислава от 01.07.2010;

15. Никола Калудов, извънреден и пълномощен посланик във Ватикана от 02.10.2009;

16. Николай Борисов Иванов, извънреден и пълномощен посланик в Доха от 19.10.2009;

17. Станимир Сърбиновски, съветник, временно управляващ посолството в Претория от 01.08.2010.

Агентите, неотзовани от ГЕРБ въпреки излязла справка

ДОСИЕТАТА НА ДИПЛОМАТИТЕ1. Алекси Алексиев, първи секретар, временно управляващ посолството в Аман до 01.06.2010 г., обявен по друга линия на 17.06.2008;

2. Андрей Караславов, извънреден и пълномощен посланик в Атина от 16.04.2007, обявен по друга линия на 19.07.2007;

3. Атанас Будев, посланик, неакредитиран, временно управляващ посолството в Хараре от 28.12.2007 г., обявен по друга линия на 19.07.2007;

4. Атанас Велчев, извънреден и пълномощен посланик в Берн до 30.11.2010 г., обявен по друга линия на 19.07.2007;

5. Бойко Мирчев, извънреден и пълномощен посланик в Джакарта до 31.07.2010, обявен по друга линия на 12.02.2008;

6. Георги Димитров, извънреден и пълномощен посланик в Белград до 30 септември 2010 г., обявен по друга линия на 19.07.2007;

7. Димитър Икономов, извънреден и пълномощен посланик в Будапеща до 30.11.2010, обявен по друга линия на 12.02.2008;

8. Златин Тръпков, извънреден и пълномощен посланик в Хага от 21.02.2007, обявен по друга линия на 19.07.2007;

9. Иван Гайтанджиев,[10] извънреден и пълномощен посланик в Кайро от 04.11.2006, обявен по друга линия на 04.09.2007;

10. Иван Христов, извънреден и пълномощен посланик в Мадрид от 25.06.2007, обявен по друга линия на 12.02.2008;

11. Йордан Величков, ранг "посланик" от 01.03.1991, обявен по друга линия на 04.09.2007;

12. Никола Карадимов, извънреден и пълномощен посланик в Осло от 16.11.2006, обявен по друга линия на 19.07.2007;

13. Николай Богданов, ранг "посланик" от 18.11.1991, обявен по друга линия на 12.02.2008;

14. Феим Чаушев, ранг "посланик" от 03.08.2006, обявен по друга линия на 12.02.2008.

Нашествието на комунистическите „антикомунисти”

Време е да видим кой е и „дяланият камък” на настоящата политика, министърът на външните работи Николай Младенов, който тъй неистово пледира за отстраняване на ченгетата от посолствата. Неговият дядо е бил активен борец против фашизма и капитализма. Това е помогнало на баща му – Евтим Младенов, да бъде назначен в Министерството на външните работи на длъжност... шифровчик! Шифровчиците са били едни от най-важните служители на Първо главно управление на Държавна сигурност. Те са били вербувани след най-щателен преглед за произход и вярност на системата. Всеки бивш офицер от ДС ще потвърди, че става дума за едни от най-доверените лица на Държавна сигурност, респективно на БКП и лично на диктатора Живков. Такъв е бил бащата на „демократа” Николай Младенов.

Може някои от вас да рекат, че децата не бива да отговарят за делата на своите родители. Тогава питам: Ако наследяват активите на предците си, не следва ли същото да важи и за пасивите (негативите)? Аз вярвам в Божия завет, който гласи: „Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей? Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън. И тъй, по плодовете им ще ги познаете.”[11]

За мен Николайчо Младенов е плод на изключително лошо, вредно дърво. Такива клонки „хвърлят в огън”. Тук ги издигат. По неписано правило децата на номенклатурата и на офицерите от ДС учеха в престижните езикови гимназии. Николай Младенов е завършил английската в столицата. Бил е... последният й комсомолски секретар – на Ученическия комитет на цялото училище. Разбирате какъв светоглед са изградили у него семейството и школото. Изглежда, това е нещо като пътен лист към върховете на новата номенклатура, пребоядисана в синьо.

Докато тукашните младежи се подлъгваха по измамите на Костов и сие и в началота на 1997 г. издигаха барикадите на протестите, ваклият ярко червен Младенов е проводен да получи магистърска степен по военни науки от Кралския колеж в Лондон. „Дисертацията [по-вероятно дипломата] му е била за израелската ядрена програма и конфликтите в Близкия изток.”[12] Сякаш някаква невидима ръка мести пионките по политическата шахматна дъска. И отдавна му е заплюла мястото на министър на отбраната. Нищо, че не е служил войник. И Бил Клинтън не беше... Биографията на бившия любвеобвилен американски президент също бе чудесно натъкмена – още от 14-годишна възраст, когато филмовата камера „случайно” е запечатала как се ръкува с по-късно убития Джон Кенеди. Подходът е един и същ. Което издава общия замисъл в един таен световен център.

Радиовръзката и шифровата кореспонденция с резидентурите в чужбина се осигуряват от специализираните поделення при Министерството на вътрешните работиВместо да бъдат търсени, подпомагани и издигани децата на мъчениците на комунизма, на нормалните умни и трудолюбиви българи, чрез своите разноцветни партийни филиали БКП и ДС рекрутираха наследниците на номенклатурата. Както се убеждавате, в пълно противоречие с християнската нравственост. А някои от тях претендират, че са... християн-демократи. Виждаме какво означава това. Нима днес комунистите, които забраняваха религията и преследваха вярващите, не са първи пред иконостасите на черквите!

В детството си младият Младенов е бил „репресиран” с живот в „прогнилия” капиталистически свят – в Осло, Дамаск и другаде. Там баща му служел под пагона на Държавна сигурност като шифровчик. Днес синчето дръзко заявява: „Първанов е политическият чадър върху ДС.”[13] Значи Гоце бди и над собствения му баща. Което потвърждава вярността моята теза: в името на кариерата и келепира тези момчета са готови да продадат и собствените си родители. Съвсем не случайно Господ е разпоредил да бъдат „хвърляни в огън”...

В биографията на нашенския Николайчо четем: „Между 1996 и 1998 г. заема поста програмен директор на фондация „Отворено общество”, София. Следва длъжност като програмен координатор в Социалния отдел за България на Световната банка. През 1999-а основава Европейския институт в София и е негов директор до 2001 г. Народен представител от ОДС в 39-о Народно събрание, както и парламентарен секретар до март 2002 г., заместник-председател на Комисията по европейска интеграция и член на комисията по външна политика, отбрана и сигурност.

На 12 март 2002 г. е избран за член на Националния изпълнителен съвет (НИС) на партия Съюз на демократичните сили. По-късно е назначен за говорител на партията. От 22 февруари 2004 г. е на поста заместник-председател на СДС...”[14]

Младенов е типичен опортюнист, на когото приляга многозначителното определение „партиен многобоец”. „Неговата „звезда” на българската политическа сцена изгрява по времето, когато Надежда Михайлова е председател на СДС... През 2005 г. напуска ръководството на сините, а през 2006 г., след президентските избори – и партията. Месец по-късно заедно с Димитър Абаджиев, Елеонора Николова и Мария Капон основава сдружението „Европейски демократичен път” (ЕДП). ЕДП още тогава има топли отношения с ГЕРБ, а за първите евроизбори подписва споразумение с партията на Бойко Борисов и земеделците на Анастасия Мозер. Младенов става общ кандидат и печели място в Страсбург.

Преди да попадне в политиката, е бил директор на хуманитарната програма на „Отворено общество” [на интернационалния еврейски аферист Джордж Сорос], работил е за Световната банка и е основател на Европейския институт.”[15]

„Като депутат в ЕП Младенов е член на комисиите по вътрешен пазар и защита на потребителите, външна политика, подкомисията за сигурност и отбрана. Също така е първи заместник председател на делегацията на ЕП за отношения с Ирак и член на делегациите за Израел и Афганистан.”[16]

... [На министър] Николайчо Младенов не му отива точно той да се ежи. Защото благодарение на баща си и чичо си, дипломати и разузнавачи при Живков, научи западни езици, преди да понесе чантичката на Надежда Михайлова.”[17]

Мнението не е мое, а на същество, което претендира да е колега на Младеновия баща. Как приемате подобни управници е ваш проблем. За мен те не съществуват. Още от рождението ми този техен опит за държава няма нищо общо с мен. Откакто се помня, воювам с него. Въпрос на мироглед и морал.

Обаче знам, че който е предал веднъж, ще предаде и втори път. Николай Младенов го е правил вече трижди. Първо е продал своите комунистическо-ченгесарски създатели; сетне СДС; после ЕДП. Някой ден ще предаде ГЕРБ и Б.Б. Помнете ми думата, неизбежно е.

Кой дърпа конците?

Да допуснете, че Партията ще предаде властта, без да усети дулото на оръжието, опряно в нейното слепоочие, наистина е наивно. Достатъчно е за пореден път да припомня онова признание, направено от тогавашния заместник-министър на вътрешните работи генерал Любен Гоцев на 10 януари 2010 г.: „На 15 януари влиза чл. 1, ние вече не сме управляваща партия, запомнете го това!... [Но] ние [пак] ще служим на Политбюро, но не можем официално, ще искаме разрешение от прокурора, съдия[та].”[18] И служат.

Любен Гоцев е като Дядо Коледа. Нали знаете, че „добрият старец” е най-щастливият мъж на планетата? Защото знае къде живеят всички палави момичета. Някогашният заместник-началник на Първо главно управление на Държавна сигурност е най-високопоставеният оцелял „достоен” разузнавач. Той със сигурност знае адресите на всички момчета и момичета от Държавна сигурност, които са извършвали престъпления. Както и по колко им е било дадено, за да действат в името на Политбюро. Всичко останало е девическо лековерие, издаващо простодушие или мозъчна леност.

Може би Николайчо Младенов се моли на Яхве-Йехова да го направи премиер?Някога дори децата бяха наясно, че вицовете се раждат в специален отдел на ЦК на БКП. Честните ми съвременници не се съмняваха, че Радой Ралин, например, бе на хранилка на Партията и нейните служби. Какво „волнодумство”, след като той не само никога не бе прибран „на топло”, но и въобще не гладуваше. За последното се подписвам.

Днес по същия начин навярно действа отдел за скандали. Къде? В рамките на Държавна сигурност. Смятате, че виждам бели мишки? Мъчно ми е за вас. Нима допускате, че това изобилие от офицери и агенти е оставено без надзор и ръководство? Фактът, че не виждате Държавна сигурност на повърхността, не отменя нейното реално съществуване. То е като при масоните. Казват, че вършат единствено добрини. Но попитате ли ги защо го правят тайно, не могат да предложат смислено обяснение.

Впрочем Държавна сигурност винаги е била тайна организация. Как да я видите? Срещали сте ченгета, разговаряли сте с тях. За някои дори не сте подозирали, че са такива. И едва сега установявате, че те са водили двоен живот – един за пред хората и друг в рамките на секретната им организация. Нали комунистическите партии наистина бяха част от тайните и подривни общества, както сполучливо ги нарече британската историчка Неста Уебстър? Те са своеобразни масонски ложи. Както „свободните зидари” от ниските степени често не знаят какво се извършва в ложите, така и мнозинството от редовите членове на БКП не са имали представа за истинските цели и задачи на Партията. Те бяха част от масовката, но и резервен отбор. От тях рекрутираха престъпници. Иначе всички бяха съучастници.

Защо сега?

Не ви ли прави впечатление, че целият преход бе изтъкан от скандали. Обаче от тях не произлизаше нищо и почти никой не бе засегнат. Изключенията само потвърждават правилото.

Тази есен обаче, изглежда, надмина всичко досега. То не бяха скандали с Ц.Ц. и апартаментите му, с Алексей Петров, с Андрей Иванов, с Калина Илиева, с доктори в Горна Оряховица, с неполучените от някои депутати телефони „Верту”, със застрояването край язовир „Ивайловград” и на други места, с... Всичко затихва и се забравя. Нашенецът има слаба памет, а медиите вдигат джангър кампанийно, което доказва, че работят по поръчка. У нас се произвеждат повече скандали, отколкото обществото може да поеме. Хората се чувстват затрупани от тях. Не им стигат всекидневните лични проблеми, ами и обществените. Лавината от скандали отвлича общественото внимание, доколкото го има, от нерешените проблеми на държавата и държавността.

Хората забравят за братя Диневи и незаконното им строителство вътре в морето. За Николай Банев и заграбването на курорти и заводи, за Стария Пловдив и безразличието на съда към престъпната безстопанственост на общината и на собственика Георги Гергов. Отдавна никой не разследва неговите приватизационни сделки. Нито закача братя Бобокови, Борислав Дионисиев, крадливата Цветелина Бориславова Карагьозова, приватизатора на Златни пясъци в полза на Командирското семейство Славчо Христов, хайдуците Евгений Бакърджиев и Антоан Николов, измъкналите се по терлици зад граница Добромир Гущеров и Петър Манджуков, и още и още...

А проблемите с пенсиите, остаряването и стопяването на българската нация; със здравеопазването, (не)образованието и неграмотността; постепенното угасване на производството, ниските доходи, липсата на справедливост и правосъдие; недосегаемостта и безнаказаността на мнозина и разширяването на техния списък; всеобщото замърсяване на българския език, засилващата се носталгия по живковизма; пропагандирането на човеконенавистни идеологии като комунизъм, социализъм, ционизъм, фашизъм и насаждането на желание за реваншизъм на болшевизма; липсата на представа за бъдещето на страната и българския народ; масовото подслушване, което никога не е било прекратено... (Дори главният прокурор го призна.)[19]

Аз съм автор на единствения досега проектозакон за декомунизация. През лятото на 2007 г. го прочетох го публично от екрана на предаването „Диагноза”, което водех в телевизия „Евроком-България” – Пловдив. Още през 1990 г. кинокритикът Георги Дряновски оповести във в. „Демокрация”, че единица мярка за антикомунизъм е „ифандий”. Сиреч моя милост е последният, който би бранил комунистите и ченгетата. Напротив, искам цялата истина и то сега, незабавно! Ала това следва да бъде движено успоредно с останалите нишки на нашия живот.

Точно затова имам правото с пълно съзнание да твърдя: този вид скандали отклоняват общественото внимание от насъщните ни проблеми. Част от тях вече изброих. А нима не се сещате, че вместо да се говори за липсата на тринадесета пенсия и за новия социален кодекс, който лишава близо 100 000 души от право на старини, вече повече от седмица бръщолевим за нещо ноторно известно – „дипломати с досиета”? Европейският съюз отдалечи страната ни от шенгенската зона, но ние обсъждаме дребния шмекер Божидар Димитров и завършения престъпник от Държавна сигурност в Ботевград Павлин Димитров. Как никой не запита: Защо изобщо бяха назначени? И кой следва да носи отговорността за присъствието им в правителството?

Еврото все повече закъсва. България може да се окаже в небраното лозе на неправилния избор. Представяте ли си какво би станало с икономиката на страната и по-специално с инфраструктурните проекти, ако се стигне до разпад на Евросъюза? Вече има американски прогнози за това.

Знам, че никой не обича лошите вестоносци. Но ви предупреждавам: предстоят месеци на „кръв и сълзи”. Пропуснах думичката „пот”, защото все по-малко от тази телесна течност ще се лее. Икономическият застой се задълбочава, потреблението намалява с месеци. Страната затихва. Скандали – бол.

И никой не се замисля, че те биха престанали само с приемането и въвеждането в действие на Закон за декомунизацията. Той е онази магическа пръчка, която може да възстанови прекъснатото на 9 септември 1944 г. нормално икономическо и обществено развитие, да върне достойнството на нацията ни, да я запази за бъдното. Всичко останало е спрежение на постулатите на лукавия...

Гредата в окото ни[20]

БОЙКО БОРИСОВ МЕДИЕН ПРОДУКТ НА ДЖОРДЖ СОРОСПодслушваха ме и ме следяха още преди 10 ноември 1989 г. „Достойните” офицери от Държавна сигурност организираха около мен такава атмосфера, че да не бъда допуснат до каквато и да е работа – никога и никъде. За мен последната година на тоталитарния режим бе ужасна. В момента имам усещането, че някаква машина на времето ме е върнала 21 лета назад. Обстановката е съвсем същата като тогава. Ето какво писа в началото на май 2010 г. професорът по право и политически затворник № 1 на комунистическия режим у нас Янко Янков:

Само преди няколко дни, на 6 май – официалния празник на армията и неофициалния празник на военизираните специални служби – на вратата на жилището ми позвъня и пред мен се представи млад човек, когото никога преди това не съм виждал; който ми каза, че е студент в Юридическия факултет на Софийския университет; че след няколко месеци му предстои да се дипломира; че е бил един от изявените активисти в правозащитната лига на журналиста Георги Ифандиев; че именно заради тази му близост с въпросния журналист в продължение на вече две години той е бил „ангажиран” от ДАНС да работи за компрометирането на този журналист и за обвиняването му като антисемит; и че сега, след като от ДАНС му били разказали за някакви мои публикации в Интернет, отнасящи се за науката и за образованието, поискали от него (под предлог, че търси от мен съвет) да проведе разговор относно методите на действие на специалните служби, след което да свидетелствува, че съм го бил агитирал да участвува в ръководена от мен организация, имаща за цел да осъществява дейност, насочена към компрометирането на ДАНС.”[21]

Навярно аз съм най-виновният човек в този опит за държава. Не случайно взеха да се случват необичайни неща. Книги и дискове със записи на книги в електронен вариант „се загубиха”, направо изчезнаха от дома ми. От нищото се появиха мои „почитатели”, които взеха почти ежедневно да изпращат писма до електронния ми адрес. Дни по-късно електронната ми пощенска кутия бе пребъркана. Готов съм да се закълна, че най-малко три от получените писма от някакъв „доброжелател” – със сигурност агент-провокатор, който се опита да ме вкара в интрига, сякаш се изпариха!

Номерът минава, защото мнозинството от отделните хора, а от там обществото като цяло, страда от недостиг на морал, от липса на система от изконни ценности и принципи, които отличават човека от животните. Нашето колективно съзнание е изкривено. Някои смятат, че това е резултат от дългото пребиваване под чужда власт. То е развило у българина „упоритост и трудолюбие, но и егоизъм и неподозирана хитрост. Той не вижда ли непосредствена полза от нещо, не намира и смисъла му.”[22]

Няма как да е другояче. Всеки друг народ би се променил, ако бе на мястото на нашите предци. Обаче съм сигурен в едно: т. нар. социализъм нанесе главните и незаличимите щети върху съзнанието и манталитета на българите. За цялото време на държавния капитализъм с тоталитарното управление на една партия от мафиотски тип най-малко два милиона души станаха членове на тази престъпна организация, а още три милиона – сътрудници на нейните служби за партийна и лична сигурност. Дори в душите им да е имало искрица нравственост, тя е изтляла от постоянното й задушаване. Вместо сърце, тези хора имат сметачни машинки. За тях да потребяват колкото е възможно повече, да имат още и още, ако е възможно, да изпреварват ближните в това отношение, е проява на висше достойнство. Масата партийци се промъкваха в БКП заради парите и успеха. Мнозинството от ченгетата също.

Те създадоха поколения, лишени от всякакви морални устои. Примитивни консуматори, същества, готови на всичко в името на кариерата и земните благини. Индивиди, за които Бог, семейство, родина са старомодни неща. Те измерват понятия като достойнство и чест със сумата, която биха им платили в заложната къща за тези качества – сиреч нищо. Нравствеността е част от духовността. Когато духовното е обсебено, захвърлено е в кьошето и е заменено от други, материални стойности, които отделният индивид цени, той остава същество и няма как да израсне до личност – да спазва принципи, да има мнение, да отстоява позиция. За тази преобладаваща аморфна маса от населението членуването в БКП, принадлежността на Държавна сигурност, подлостта, предателството са нормални и дори приемливи неща. Затова днес зовът „аман от досиета” надвива над опитите за изричане на истината.

За тези хора, които – повтарям – са преобладаващото мнозинство, няма никакво значение, че Държавна сигурност е навсякъде – в Парламента и президентството, начело на Министерския съвет, в министерствата и особено във външното и вътрешното ведомство, в училищата и университетите, в медиите – предрешени като собственици, журналисти, водещи и гости на предавания, но все в ролята на морални съдници и ментори. „Помаците”[23] даже допуснаха доказани ченгета да обсъждат скандала с посланиците от Държавна сигурност.[24] То е все едно група алкохолици да осъждат пиенето. Що за морал!

През това време старата червена номенклатура все така владее икономиката и финансите, както и всички власти, без изключение. Но за почти всички нашенци, наричани от мен „помаци”, това е нещо допустимо и едва ли не естествено.

Кой е по-главен? Прясно обявеният за агент на ДС бивш кмет на София и посланик в Берлин Петър Междуречки (вляво) или ген. Любен Гоцев, смятан за верен служител на семейство Живкови и Политбюро.Вярно е, че има изключения, но те само доказват правилото. По повод на скандала с дипломатите от Държавна сигурност читател на електронна медия е написал: „Проблемът със сътрудниците на ДС не е водевил, а ключов за Източна Европа. Не може да се каже „Не ни интересува ДС, искаме образование и работа”, защото докато ДС я има и действа, няма да има работа и образование.”[25] И това е голата истина.

Слушах как в телевизионно предаване, водено от бивш политик от СДС, НДСВ, а понастоящем лидер на твърде мобилна файтонжийска партийка, който на всичко отгоре е агент на Държавна сигурност, някакви „икономисти” се тюхкаха, че днес вече било невъзможно приватизацията да бъде ревизирана. Все пак признаха: вярно, тя не била извършена по справедлив начин, но било по-добре да мислим как да се оправяме при съществуващите условия. Триото от „икономисти” включваше двама млади представители на интернационалния аферист Дьорд Шварц, известен като Джордж Сорос. И бе увенчано от вездесъщия Живков социологически ибрикчия и агент на Държавна сигурност Кръстьо Петков, който впоследствие бе произведен в чин синдикален и партиен лидер. Да, синдикален, а не профсъюзен. За да е ясно, че по света свързват думата синдикат с организираната престъпност.

Значи, според тези обилно нахранени „демократични” икономисти след 9 септември 1944 г. национализацията е била възможна, а конфискацията на имуществото на алчно червените новобогаташи днес – не. Хайде де! Просто като представители на номенклатурата и тримата изпълняват задачи. И добре знаят, че са недосегаеми. Понеже не съществува народ, а сбирщина от самооправящи се „помаци”. И няма кой да им подири сметка. А времето тече и „помаците” не усещат, че тяхното също изтича. Дори да им го кажат, те махат с ръка – ние ли ще оправим света? „... В България става черна овца този, който няма стадно съзнание и иска отделно да си пасе.”[26] Нащенецът казва: „Каквото за всички, това и за гол Хасан.” Подобно безразличие е удобно, но същевременно е пагубно. Тъй като винаги съществува едно „ако”.

То се отнася за хората с ленив мозък, със замъглено от доктрини съзнание и за безразличните. Ако знаеха какво ги очаква... Може би нямат хабер, че онзи, който не познава миналото, няма шанс за бъдещото. Най-малкото, защото рискува да повтори грешките от онова, което вече е било. Не случайно все така е валидна максимата, че който владее миналото, държи настоящето; а който притежава настоящето, разполага и с бъдещето. Тогава кой ни е виновен? И не е ли по-добре да „извадим първом гредата от собственото си око” и чак след това да обвиняваме другите?

Смайваща е пасивността и готовността за оправдаване на престъпленията на комунизма и на техните извършители. Прав е моят познат, унгарският българист Петър Юхас: „... Докато в сянката на танковете строяхме жилища, училища и болници, днес затваряме училища и същите тези болници и изхвърляме на улицата, тези които не могат да си платят, макар че са работили цял живот. И стана така, че заменихме диктатурата на оръжието с диктатурата на банките. А и българите, и унгарците са трудолюбиви, но са жертва на договора в Малта между Буш и Горбачов. След това за нашите две държави са изработени общи сценарии от КГБ.”[27]

Като подминем със снизходителна усмивка малтийския акт на Буш и Горби, които просто придадоха формален вид на отдавна планирани от Интернационала и вече състояли се събития, си струва да се замислим над останалото. Споменатите от Юхас престъпления също станаха възможни благодарение на активното участие на „достойни” офицери от Държавна сигурност, в т.ч. и под дипломатическа мантия. Ако разгледате внимателно начина, по който в навечерието на промените и след 10 ноември 1989 г. се нароиха банките, няма как да не зърнете мутрите на „разузнавачите” от Първо главно. Чрез тях бе ограбено общественото и личното ни богатство. Пак казвам – тези „разузнавачи” наистина са работили за държавата. Но не за нашата, защото отдавна нямаме такава. А за държавата на Живкови и останалите престъпни фамилии от Политбюро, ЦК, окръжните комитети на БКП и БЗНС, държавата на номенклатурата, тяхната собствена държава – на Държавна сигурност.

От доста време на власт са безмозъчните, които нямат мнение и позицията на началниците им е тяхната. Командват ни същества с пласт грим по лицата, дебел колкото палец; с бели зъби от металокерамика; с лифтинг и други „корекции”. Днес управлява силиконът – във всичко и навсякъде. Искам да кажа, че измамата и фалшът са узурпирали трона на истината и справедливостта. И лишават децата и внуците ни от бъдеще.

Изглежда, наистина “mundus vult decipi, ergo decipiatur” – „светът обича да бъде лъган; нека тогава го лъжат”. Вълнува ли изобщо ви всичко това?

Епилог, без обида

У нас алчно червената мафия си има държава. Ето и част от верните войници на Партията. А вий надежда всяка оставете...Броят на читателите на четирите части от настоящия обзор ми подсказа, че говорители като мен не са необходими на хората. Посещенията в медии на бивши комунисти и ченгета надхвърлят по 20 000 дневно. Човек трябва да бъде реалист и да не пречи. Пък и навярно ще започна работа като пазач, за да си изкарвам хляба. За мен няма обиден труд.

Затова довършвам поредицата за професионалния негодник Петко Бочаров и свеждам изявите си до минимум. Разбира се, остават още един-два мои непубликувани материала, които, надявам се, ще видят бял свят.

Започвам да работя над своя медия – „Диагноза”, която ще бъде с макар и символичен, но все пак абонамент. И следователно ще бъде предназначена само за истински изкушените от истината, каквато ми е известна. Може би сайтът ми ще бъде факт през февруари или март 2011 г.

Благодаря на собствениците и редакторите на „Форумът” за тяхното гостоприемство. Не срещнах и най-малък опит за цензура в тази медия. Което е уникално!

Желая на всички от „Форумът”, както и на читателите на сайта, весело посрещане на предстоящите празници, но преди всичко здраве и успехи.

Бог да благослови всички ви!

Край.

Предните три части от настоящия обзор можете да прочетете ...

Част І: Разузнавачи на държавата или шпиони, бранещи алчно червената номенклатура • В служба на СССР и Интернационала • Служителите на ДС са убийци и терористи

Част ІІ: Слуги на тяхно нищожество номенклатурчиците • Как шпионите грабеха българите заради трохите от номенклатурния пай • Как изчезна надеждата

Част ІІІ: Пари срещу лоялност • Грабежи, джебчийство, контрабанда,... гордост • Чрез ДС Партията създаде организираната престъпност



[1] „Иван Костов: Троянският кон в дипломацията трябва да бъде ликвидиран веднага”, Агенция „Фокус”, София, 15 декември 2010 г., online: http://www.focus-news.net/?id=n1471736

[2] Вж. „Членове на БКП и БЗНС, съветски възпитаници, щатни и нещатни явни и тайни милиционери в двете правителства с министър-председател Иван Костов” в: Георги Ифандиев – „Десетоноемврийска приказка ІІ: Как Интернационалът наля основите на комунистическия капитализъм”, „Форумът”, София, неделя, 14 Ноември 2010 г., Бележка 20, online: http://www.forumat-bg.com/politika/947-desetonoemvrijska-prikazka-

[3] „Отзоваване на посланиците с принадлежност към ДС иска „Синята коалиция”, Агенция „Фокус”, София, 15 декември 2010 г., online: http://www.focus-news.net/?id=n1471474

[4] „ДПС е за лустрация до дупка: Зоват президента да подпише указа за освобождаване на посланиците агенти”, в. „Стандарт”, standartnews.com, София, понеделник, 20 декември 2010 г., online: http://www.standartnews.com/news/details/id/89282/%D0%94%D0%9F%D0%A1-%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%BB%D1%83%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%BE-%D0%B4%D1%83%D0%BF%D0%BA%D0%B0

[5] Пак там.

[6] Любен Обретенов – „Доган е готов да напусне политиката заради ДС: Премиерът не е изненадан от подкрепата на ДПС по въпроса за агентите”, в. „Сега”, segabg.com, София, вторник, 21.12.2010 г., online: http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=7840§ionid=16&id=0000101

[7] „ДПС готови за радикална лустрация, но било късно”, „Медияпул”, mediapool.bg, София, вторник, 21 Декември 2010 г., online: http://www.mediapool.bg/show/?storyid=174037&srcpos=4

[8] Йова Апостолова – „Доган не желае да се лустрира”, в. „Труд”, trud.bg, София, вторник, 21 декември 2010 г., online: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=717444

[9] Съпругата му Нина Спасова, кореспондентка на БНТ в Скопие и бивша директорка на „Новини и актуални предавания” в държавната телевизия, първо бе разкрита от Иван Гарелов като старши-лейтенант от ДС. Впоследствие бе извадена на светло и от Комисията „Евтимов”. Което не й пречи да е медийна началничка. (Вж. напр. Георги Касчиев – „За една конспирация на офицера на ДС в БНТ Нина Спасова”, e-vestnik.bg, София, 17 декември 2008 г., online: http://e-vestnik.bg/5215)

[10] Потомствен комунист, журналист-международник в БНТ, кореспондент в Токио, където стана любимец на „синята” тенис-депутатка Юлия Берберян; депутат от БСП.

[11] „От Матея свето Евангелие”, гл. 7, ст. 16-20.

[12] „Кой е Николай Младенов”, в. „Дневник”, София, 23 юли 2009 г., online: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/07/23/760273_koi_e_nikolai_mladenov/ Подч. мое.

[13] „Първанов е политическият чадър върху ДС”, в. „Сега”, София, петък, 17 декември 2010 г., online: http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=7822§ionid=hotnews&id=0000155

[14] „Николай Младенов”, Уикипедия, 16 декември 2010 г., online: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9_%D0%9C%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2

[15] „Кой е Николай Младенов”, в. „Дневник”, София, 23 юли 2009 г., online: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/07/23/760273_koi_e_nikolai_mladenov/

[16] „Николай Младенов”, Уикипедия, 16 декември 2010 г., online: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9_%D0%9C%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2 Подч. мое.

[17] „Досиетата – драма или водевил – неизнасяни досега факти от Петър Христозов”, Общество.нет, събота, 18 декември 2010 г., online: http://www.obshtestvo.net/content/view/1950/6/

[18] Христо Христов – „Ген. Любен Гоцев: Трябва да спечелим изборите най-малко с 50 + 1 процента ”, Декомунизация, София, дата не е посочена, online: http://www.decommunization.org/Articles/Hristov91.htm

[19] Вж. Кирил Вълчев, Богдана Лазарова – „Борис Велчев: В България се подслушва прекомерно”, Дарик радио, София, събота, 18 декември 2010 г., online: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=639797

[20] Сам Господ Бог е казал: „А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш? Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда! Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си.” („От Матея свето Евангелие”, гл. 7, ст. 3-5.)

[21] Янко Николов Янков – „Какво ръководи министър Сергей Игнатов? (3)”, Ianko Iankov, iankov.blogspot.com, София, 9 май 2010 г., online: http://iankov.blogspot.com/2010_05_01_archive.html Подч. мое.

[22] Григор Николов – „Диктатурата на банките замени диктатурата на оръжието”у в. „Сега”, София, събота, 18 декември 2010 г., online: http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=7824§ionid=5&id=0000901

[23] За мен помак е символ на търпимостта и нагаждачеството. Навремето, като видели, че ако са мюсюлмани, ще живеят по-лесно, приемали исляма. След векове по същата причина се записваха в БКП. Това са конформисти и опортюнисти – същества, които винаги се приспособяват.

[24] Вж. участието на Иво Инджев в „Уикенд с ТВ7” с водещ Емил Кошлуков, ТВ7, София, неделя, 19 декември 2010 г., около 9:35 часа.

[25] Коментар от Wittgenstein в: „Досиетата – драма или водевил – неизнасяни досега факти от Петър Христозов”, Общество.нет, събота, 18 декември 2010 г., online: http://www.obshtestvo.net/content/view/1950/6/

[26] Григор Николов – „Диктатурата на банките замени диктатурата на оръжието”у в. „Сега”, София, събота, 18 декември 2010 г., online: http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=7824§ionid=5&id=0000901

[27] Григор Николов – „Диктатурата на банките замени диктатурата на оръжието”у в. „Сега”, София, събота, 18 декември 2010 г., online: http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=7824§ionid=5&id=0000901


http://www.forumat-bg.com

Публикуване на коментар

Последователи

StatCounter

  © Blogger template Snowy Winter by Ourblogtemplates.com 2009

Back to TOP