Онези,които измамиха,спечелиха !

Криминалната революция продължава !

Написано от Георги Ифандиев, на 28-11-2009

НЯМА НЕВИННИ И НИКОЙ НЕ ЩЕ НИ ЧАКА

Част І: Духовното обезглавяване на българите • От общество до междуселско и крайградско население • Как ни смениха чипа...

Авторът предупреждава: Настоящата публикация е опасна за неуките, простаците, патриотарите, мразещите, непонасящите друго мнение освен тяхното, и за онези със задръстено от идеологеми и медийни манипулации съзнание.

„Вълна от възмущение и обвинения се понесе през Ирландско море към Париж, след спорното промъкване на Франция във финалите на Световното първенство по футбол посредством протегнатата лява ръка на Тиери Анри...” Така започва обзор на лондонския всекидневник „Индипендънт” в петък, 20 ноември 2009 г. По-нататък четем, че правосъдният министър на Ейре Дърмот Ахърн е декларирал: ирландският футбол редовно бива дискриминиран в полза на водещи отбори като Франция и Португалия. Юристът заявил, че „се налага усещането за толериране на големите отбори, за да доминират в спорта”. И след като обвинил началниците на световния футбол в прилагане на двойни стандарти и изразил съмнение, че те ще зачетат ирландската контестация (тя не бе уважена), заключил: „Ако резултатът бъде запазен, ще се наложи убеждението, че ако мамиш, печелиш.”[1]

Несъстоялата се справедливост

Една спортна несправедливост предизвика вълна от антифренски и антиевропейски чувства в Републиката. Обзалагам се, че ако сега в Ирландия се проведе честен референдум за присъединяване към Лисабонския диктат или не, резултатът ще бъде разгромяващ за левите интернационални конфедералисти. А у нас вече трето десетилетие справедливостта подминава вратите на номенклатурата. Сякаш правосъдието е купено с откраднатите от самата болшевишка върхушка народни пари. Това неминуемо се отразява върху духа на хората и състоянието на обществото. Такава бе и една от целите на програмираната криминална революция.

Да приложим извода, направен от ирландския правосъден министър, спрямо нашенската действителност. Излиза, че „онези, които измамиха, спечелиха”. Пренаписаха биографиите си, из основи промениха своите убеждения, преживяха метаморфоза, която дори писателите на фантастични романи не бяха в състояние да съзрат във въображението си... – изобщо пълна програма, както се изразяват младите. Изпълнена толкова умело, че днес имаме комунистически капитализъм, представян като „демокрация” и „пазарно стопанство”. Вятър и мъгла – преправка на държавния капитализъм, в който номенклатурата превърна своето политическо господство в икономическо, без да губи първото. Не бива заради тукашните извращения да виним обществото, което се основава на личната инициатива и договореностите. Дали ще го наричате капитализъм, пазарна икономика, стопанство на частната собственост и предприемачество, или някак другояче, няма никакво значение. Вярно е, че можем да го забележим преди всичко в Швейцария, Люксембург, Скандинавия или някоя от държавите-джуджета. Ала по-добра система не е измислена. Поне на мен не ми е известна. Лелеяният от мнозина социализъм е невъзможен. Тъй като Бог е сътворил човека несъвършен. Няма как множество несъвършени творения да създадат съвършено общество. СоциализЪмът, насаден от комунистите и техните външни финансови господари, няма нищо общо с мечтите на хората с по-развито ляво мозъчно полукълбо.

Всеки що-годе интересуващ се и разсъждаващ нашенец вече знае какво се стовари върху главите ни. Обаче от доста време не усещам у „народа” никакво желание за промяна, подплатено с достатъчно енергия и гняв спрямо номенклатурата. Още по-малко това се забелязва сред младото поколение. Такава бе друга цел на прехода – той да се проточи и злото да бъде забравено. Другарите и техните наставници бяха наясно: времето е най-добрият лечител. Ала съществува и нещо увредено в променения през последните 120 години от юдеомасоните национален характер на българите. Под руското влияние традиционното уважение към учението, труда и съзиданието бе заменено от възхищение от разбойничеството, насилието и незачитането на човешкото достойнство и собственост. Романови платиха прескъпо за своята наивност. Почтената част от нашата буржоазия, доверила се почти изцяло на двореца, също. Другите народи поне имат крале или избират президенти. На нас ни налагат човешки отрепки, но пък ние зорлем ги произвеждаме в Тато или „мама” – Б.Б.

Докато след като се съвзе от войната, германското общество и преди всичко младата интелигенция пожела денацификация, у нас нищо такова не се случи. Тъкмо обратното, двадесет години след началото на промените комунистите продължават да са на власт. Трите върхови властови постове в държавата – президент, председател на Народното събрание и премиер, се заемат от членовете на БКП, съответно Георги „Гоце” Първанов, Ц.Ц. (Цецка Цачева) и Б.Б. Когато някой почтен и страдащ за съдбата на народа ни интелигент пожелаваше номенклатурата, предвождана от семействата на Политбюро заедно с техните нявгашни и последващи слуги от различни политически цветове, да бъде хвърлена където й е мястото – зад решетките, за да има с какво да си играят закоравелите престъпници из затворите, го изкарваха „фашист”, „краен”, „антисемит”, какъв ли не. Затова днес берем горчивите плодове на собственото си безбожие и псевдохристиянско милосърдие. У нас маса люде изведнъж се писаха вярващи, но и досега не изпълняват Божия завет: „Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей? Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън. И тъй, по плодовете им ще ги познаете.”[2]

Познавам достатъчно комунисти и нито един истински покаял се. Всеки от тях е готов пак да застане на предните линии и отново да води „бащина дружина”, разбирайте присвоена. Фалшива е вярата на „народните маси”, напразна е тя. След като приема всички тези измислени водачи слепи и не спазва Божията заповед: „Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители: по плодовете им ще ги познаете.”[3]

Трудно би могло да бъде другояче. На 10 ноември 1989 г. повече от 1 милион същества членуваха в БКП. Повече от 75 000 бяха „организирани земеделци”, оранжеви дружбаши, приели Програмата на БКП. По данни на покойния главен прокурор Иван Татарчев през онези 45 години на кърваво комунистическо робство повече от 3 милиона души са били нещатни сътрудници на репресивните тайни служби на червения фашистки режим. За офицерите от МВР и ДС, както и за онези от Българската народна армия, повечето от които не бяха по-добри, не отварям дума. Всички те, техните деца и внуци, останаха незасегнати от нарочен Закон за декомунизация. А моя милост е единственият, потрудил се да състави такъв. Обществото доказа, че не чувства необходимост от подобен нормативен акт и от предвидените в него мерки. У нас комунистите дори не се извиниха на своите жертви. Поради зависимостта на голяма част от политическите затворници от своето агентурно минало те се оказаха толкова разделени и неспособни да съставят водещо ядро, че даже не успяха да извоюват правото печалните години зад решетките да им бъдат признати за трудов стаж. Съжалявам за нескромността, но за пореден път единствен аз публично надигнах глас за това. И не получих подкрепа отникъде, даже от самите засегнати, за чиито интерес се борех.

Затова сега продължава да действа Конституция, подготвена в недрата на мрачния алчно червен фашистки режим. Тя признава за законни избори, в които участват около 23 на сто от имащите право на глас – например последното гласуване за кмет на София. При това около 30 000 от всички 257 881 действителни гласове се оказаха недействителни – празни пликове. Никой не оспори резултатите, даже т. нар. независими кандидати. А един виден „демократ”, който със своето слугуване на комунистите си спечели малко име Професор, даже заяви, че нямало значение. И така вместо 30 сребърника си осигури по-нататъшно присъствие в Централната избирателна комисия. Парад на влъхвите... Нищо, че тези тридесет хиляди празни плика съставляват около 12 на сто от всички подадени и признати за „действителни” гласове. Болшевишката наглост стигна до там, че дори не намалиха данните за избирателната активност! Демокрация... Както образно се изразява бившият американски прокурор и настоящ разследващ журналист от еврейски произход Грег Паласт: „Гласоподавателите са просто дъските за сърф, върху които се носят амбициите на привилегированите.”[4] При пълната тишина и примирение не се учудвайте, че ни готвят още по-страшни неща. Вие, другарки и другари българи, си ги заслужавате.

Харесва ви Б.Б. Сутрин тя сама си въобразява, че е нещо. На обяд нейните кукловоди я търсят, за да й възложат задачите. Вечерта обявява това спуснато й решение като свое. Нищо, че то няма нищо общо с обявеното заранта. Например колко пъти повишаваха, понижаваха и после отново „коригираха” нагоре акцизите на алкохола? Нали щяха „да свалят” – импийчват, президента Гоце – друга парцалена кукла на конци в ръцете на световните „велики майстори” и на тукашните им наместници от Политбюро? Няма значение – Б.Б. е като онази партия - „права е, когато съгреши дори”. Да живей!...

Мълчанието на българите

То и господарите на нашенските алчно червени мафиоти са все едни и същи. Един от преките началници на Б.Б. – съветският олигарх Юрий Лужков, се скарал на премиерката, задето не възстановява Дома на Москва в София. Преди десетина години другарят Стефан Софиянски „се оплака”, че тогавашният съветски правителствен ръководител „Черномирдин му се карал така, както от началното училище насам не са го правили”. Сега бившият министър-председател Сергей се завтекъл при същия болшевишки бандит, та като обидено дете да „се оплаче на татко” от лошата Б.Б. Едно и също – вече 65 лазарника комунистически срам и беззаконие...

Когато днес четем заглавия, които разкриват връзките на водещи западни политици и държавници с организираната престъпност или дори на ръководители на колежи с вековни традиции с корупция, трябва да се подсещаме, че тази развратеност е характерна не само за тукашните географски ширини. Нашенските крадци на всички равнища са като чавдарчета в сравнение с тамошните. Вземете за пример само тъй уважавания допреди година юдейски инвеститор Бърнард Мейдоф. Ако не бе засегнал интересите на неколцина високопоставени ционисти, сред които и изпедепсания манипулатор Стивън Спийлбърг, той и сега щеше да краде „в особено големи размери”. (И тази истина ли е проява на „антисемитизъм”?) Мейдоф „настъпи линията”, както се казва в баскетбола. Затова сега разпродават имуществото му, а той търка затворническия нар, ако това все пак е вярно. Ала никога няма да могат да приберат обратно онези 50 милиарда долара, за които се твърди, че е завлякъл от доверилите му парите си клиенти.

Западните финансисти са истинските родители на болшевиките в Русия. В това отдавна не се съмняват дори „официалните” историци. Просто удобно го премълчават. Пак същите банкери и индустриалци наливаха пари и доставяха стоки на Хитлер и Сталин, платени с потта на германския и съветския народ. За да могат двамата диктатори да започнат онази кървава вакханалия пак в името на печалбите на „Братството”. За пореден път същите ни предадоха в лапите на сибирската мечка, която вече 65 лета е вкопчила здраво острите си нокти в нас и не позволява да поемем по самостоятелен и свободен път на развитие.

Корупцията е била присъща на Отоманската империя. Ала е съществувал регламент. Знаело се, къде е било прието да се дава рушвет и в какъв размер. Системата е действала безотказно. Затова е толкова често срещана на Балканите – в Гърция, Румъния, Сърбия, у нас... При другарите всичко бе забулено в тайна. Висшата номенклатура се оказа затънала до гуша в кражби и разврат. Централната контролно-ревизионна комисия при ЦК на БКП и Комитетът за държавен и народен контрол са регистрирали част от тази разюздана корупция. Не случайно след промените първата работа на Андрей Карлович бе да ги „разформирова”, както се изразяваха комунистите. С това разпускане изчезна и почти цялата документация за далаверите на алчно червената фашистка върхушка. Не се съмнявайте, че тя не е унищожена. Днес служи за манипулиране на едни или други кръгове (фигури и фамилии). Тази информация, заедно с уж изчезналите архиви на Държавна сигурност, е един от най-съществените инструменти за ръководство на нашето общество във всичките му сектори.

Някога номенклатурата изключително рядко и за назидание пращаше зад решетките някой свой представител (Бисер Димитров – зет на главния прокурор Иван Вачков, Янчо Таков – син на члена на Политбюро Пеко Таков). Веднъж на няколко години „на топло” се озоваваше и нарочен по една или друга причина генерален директор или кмет (тогава – председател на общински народен съвет). Най-често в пандиза отиваха снабдители, закупчици, домакини, склададжии, продавачи на бензин и нафта... Те измиваха оцапаното от престъпления лице на партийната „аристокрация”. С пълна сила действаше принципът, че има закон за кон, но не и за лъв. А народът шептеше в шепите си, че Живков и компания са „от лъв нагоре”.

Може ли някой да ми обясни какво се е променило от онова време досега? Това, че дават бивши министри на главния прокурор? Та чие име носи той? Ами кой оглави Конституционния съд? Другарят Евгени Танчев също с малко име Професор. В биографията му е записано: „Евгени Танчев – роден през 1952 година. Баща му е лидерът на БЗНС Петър Танчев. Евгени Танчев е декан на Юридическия факултет на Софийския университет от 1988 до 1991 година и е бивш председател на правния съвет към президента Георги Първанов... Чел е лекции в университета на Вирджиния и Католическия университет във Вашингтон. Професор е в магистърския факултет на Нов български университет. Защитил е докторска дисертация на тема „Президентската власт в САЩ”.”[5]

На демократите и вярващите в „свободния” Запад – честито! Вместо в затвора – начело на Конституционния съд?! То е все едно през 1965 г. дете на Херман Гьоринг да бъде начело на Конституционния съд на ФРГ... Нов български университет е продукт на ционизма и Шварц-Сорос. А етикетите „комунист”, „антисемит”, „ченге” никак не се лепят върху ми... Станишев, Масларова и сие ще минат през прокуратурата и съда като през химическо чистене. И ще излязат като нови – с лъсната по съдебен път „почтеност”. Моделът бе изпробван върху Софиянски. Защо ли никой не вярва, че той е чист? И все пак...

Не чух грохота на народното недоволство след поредното номенклатурно назначение, този път в Конституционния съд. Вместо това прозвуча апологията на една от снахите на висшата червена номенклатура. „Водещи фигури от НДСВ се обединиха в Кърджали около позицията, че еврокомисарят Меглена Кунева е подходяща както за президент, така и за премиер на България... „Аз мисля, че Меглена Кунева е не само богатство за НДСВ, но и за държавата – тя беше европеец на годината, комисар на годината. И мисля, че нейната политическа кариера, стига тя да прояви желание, може да продължи и оттук нататък. Тя може да бъде и президент, тя може да работи и в престижни международни организации и НДСВ винаги ще я подкрепя”, заяви [бившата социална министърка Христина] Христова. Кандидатът за лидерския пост в „жълтата” партия Николай Василев също определи Кунева като подходяща за първия пост в държавата.”[6]

Те са „дялани камъни”, стават за всичко, пасват навсякъде. От радиоговорителки до юристки в Министерския съвет; от участнички в заглъхналата Габонска афера до еврокомисарки! Така е, защото са част от алчно червената интернационална мафия, която като октопод е обгърнала планетата и изсмуква нейните жизнени сокове. Явно „не реже клона, на който седи”, защото знае неща, за които ние само се догаждаме. Четете спомените на майор Джордж Рейси Джордан, Филип Корсо и Милтън Куупър, преведени са...

В същото време ни убеждават как оптимизмът на масите завладява страната: „Два пъти повече хора през октомври тази година изразяват опасения, че пикът на безработицата ще се увеличи, в сравнение с октомври 2008 г., според изследвания на институт „Отворено общество”, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Изследванията са проведени сред 1200 души през месеците февруари, юни, октомври 2008 година и март, май, октомври 2009 г.

Близо 100 % от анкетираните смятат, че има нужда от специални антикризисни мерки. Одобрението за мерките, които предприема настоящото правителство, е близо два пъти по-голямо[7] – 28 % спрямо това, което е било през октомври 2008 г.

Голяма част от българските граждани все пак не са осведомени какви антикризисни мерки се предприемат. Хората обаче са много по-големи оптимисти за развитието на страната, отколкото за собственото си благосъстояние – първите са два пъти повече от вторите. 55-56 % са засегнатите от кризата. Около 37-38 % казват, че не са засегнати. Високо е доверието към системата на валутния борд – близо 50 %. Високо е доверието и към банките – почти два пъти повече, отколкото преди една година...

Най-големият бюджет имаме през 2010 година, но много по-големи разходи отиват за пенсии. Разходите в бюджета не са по-ниски – те просто са пренасочени от другите сфери към пенсиите, посочи Георги Ангелов – старши икономист в Институт „Отворено общество”. По тази причина и пенсионерите са най-малко пострадали от кризата – при тях няма орязване на пенсиите, нито липса на доходи поради безработица.”[8]

Ето как се подготвя почвата на бъдещата пенсионерска партия, начело със СКАТ и нейния очакван лидер, новия „народен трибун” Велизар Енчев – комунист и ченге. Дали само ни вземат за идиоти или идиотите са повече от броя на населението на този опит за държава? Чудно ми е на какво се надявате? Всички имаме вина, защото си траем и не предприемаме нищо. (Мен поне не можете да обвините в мълчание.) Наясно съм, че мнозина ме възприемат като „краен”, но правосъдието никога не е леко и лесно дело. То трябва да прилага закона със съответстващата на престъплението тежест. Потомците на членове на БКП и БЗНС, на разните униформени, имат право да се обиждат. Което не оправдава факта на несъстоялата се Божия справедливост. Нито това, че никой не ме подкрепи, когато от телевизионния екран прочетох проекта на Закон за декомунизация. Същевременно мнозина искрено се забавляват, когато някой от престъпниците, като главния идиот на НРБ Иван Живков, по баща Славков, с типичния за Батето „хумор” ми препоръчва „редовно да си пия хапчетата”. Докато с пенсията си той не спира да се налива със скъпи шотландски напитки и да пие кръвчицата на народа. Кеф за масите... Б.Б. правилно нарича Станишев „комунист”. Но не слага в кюпа на комунистите баш тяхното олицетворение – семейство Живкови, барабар с Батето. И винаги спестява своето собствено комунистическо семейство и минало. През всичкото това време хората мълчат в знак на съгласие. „Преклонена главица, остра сабя не я сече!” Народ ли?

Всичко изброено и още доста неизказани, но знайни неща, станаха възможни благодарение на комунизма и комунистите. Те „разформироваха” и обществото. Разкъсаха го на парчета от жители и така с лекота го ръководеха. Днес ние нямаме граждани и селяни, а междуселско и крайградско население. Мнозина подигравателно подхвърлят „селянин”, без да съзнават, че до 9 септември 1944 г. това е била истински икономически независимата, сиреч свободната прослойка. Тъкмо поради загубената си свобода тя роди онези истински въоръжени борци против тоталитарната система, т. нар. горяни. Тяхната битка срещу коопериращите селското ни стопанство, които превърнаха и българското общество във верига от текезесета, заглъхна чак в началото на шейсетте години на печалния ХХ век. За съжаление другарите постигнаха целта си. Настоящите издънки на междуселското или крайградското население се оказаха политически всеядни. Казват, че анатомично подобните животни, що не предявяват претенции към храната в копанята, били най-близо до човека...

Онази система не остави никого незасегнат. По един или друг начин всички носим вина. Даже и повечето от политическите затворници, продали своята съвест. Напълно запазилите се люде се броят на пръстите на едната ръка. След промените и те допринесоха за омърсяването на идеята за свобода и справедливост. Как ли? Ами като допуснаха край себе си отявлени отпадъци на комунистическия режим. Няма да вдигам костите им, но техните най-приближени помощници са наясно какво имам предвид.

Искам да кажа, че тинята не пропусна да опръска никого от нас. Ала все още има хора, по чиито биографии капчиците й са оставили нищожни петна. Някои от тях се опитаха да ви призоват да им подадете ръка. Не пощяхте. Вярвахте на измислени от БКП и ДС „герои” и на пропагандата, която градеше „светлите” им образи. По същия начин, по който понастоящем се доверявате на потомствената комунистка с милиционерско семейно минало, образование и манталитет – „вездесъщата” Б.Б. Утре ще се оправдавате, че „пак са ви излъгали”. И безкритично ще дадете гласовете си на следващия поразник, когото вече ви готвят. “Lasciate ogni speranza, voi ch’intrate” – „Надежда всяка тука оставете, всички вие що пристъпвате тук”.

* * *

Седмица след като предадох тази статия за публикуване дойде вестта, че в Полша инкриминират възхваляването на комунизма и използването на комунистически символи. Член 256 от Наказателния кодекс предвижда две години затвор за това престъпление. Тази законова поправка ще влезе в сила от 1 януари 2009 г. Ако някой желае да се кичи с фланелка, върху която се мъдри ликът на Че Гевара или Ленин, ще си понесе последствията. Предстоящо е разрушаването на всички сгради, които символизират страшния болшевишки период. Например сталинисткия Дом на културата във Варшава, който наподобява няколко идентични здания в Москва – например Външното министерство и университета „Ломоносов”.[9]

Вече съжалявам, че не съм поляк...

Следва

Забележка: Материалът е написан в Москва от КГБ. Заплатено ми е не с рубли, а с турски лири и американски долари. При желание мога да съобщя номера на банковата ми сметка в Южна Осетия. Кодът й е Идиот... И не се заблуждавайте – всички положителни мнения тук са автохвалебствия. Целта на „мероприятието” е да ми изградят „легендарна” биография, защото ме готвят за ректор на Пералната академия и за президент на Чакърафличковските съветски щати. Авторът.

---

[1] “What if Henry had done the decent thing” by Cahal Milmo, “The Independent”, London, Friday, 20 November 2009 г., online: http://www.independent.co.uk/sport/football/internationals/what-if-henry-had-done-the-decent-thing-1824116.html

[2] „От Матея свето Евангелие”, гл. 7, ст. 16-20.

[3] Пак там, ст. 15-16.

[4] Грег Паласт – „Въоръжена лудница: От Багдад до Ню Орлийнс – мръсни тайни и странни истории за един побеснял Бял дом”, Издателство „Дилок”, София, 2009 г., стр. 418.

[5] „Съдия Евгени Танчев оглави Конституционния съд”, Агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, понеделник, 16 ноември 2009 г., online: http://www.bulpress.net/news/article/64075; „Евгени Танчев оглави Конституционния съд”, в. „Монитор”, София, понеделник, 16 ноември 2009 г., online: http://www.monitor.bg/article?id=221873

[6] „НДСВ: Меглена Кунева става и за президент, и за премиер”, Dnes.bg, София, неделя, 22 ноември 2009 г., online: http://www.dnes.bg/politika/2009/11/22/ndsv-meglena-kuneva-stava-i-za-prezident-i-za-premier.81222

[7] Подч. мое. Г.Иф.

[8] Веселина Йорданова – „Пенсионерите са най-малко пострадали от кризата, според изследване”, Агенция „Фокус”, София, понеделник, 23 ноември 2009 г., online: http://www.focus-news.net/?id=n1302749

[9] Вж. напр. “Though liberals moan and lefties sneer, we’ll stop the red flag flying here” by Roger Boyes, “The Times”, London, November 27, 2009 г., online: http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/europe/article6934211.ece

форумът / Бг Таймс