Как комунистическата партията създаде капиталистите !

По следите на криминалната революция  Написано от Георги Ифандиев, на 09-11-2009 СТО ДНИ СРАМОТА, А СЛЕД ТОВА Част І: Имаше ли куфарчета с пари или това е „конспирация” • Как комунистическата партията създаде капиталистите • Другарите – най-добрите лъжци на планетата Авторът предупреждава: Настоящата публикация е опасна за неуките, простаците, патриотарите, мразещите, непонасящите друго мнение освен тяхното, и за онези със задръстено от идеологеми и медийни манипулации съзнание. Отминаха онези 100 дни на правителството начело с личния телохранител на Тодор Замфиркьов-Живков, чието броене начена на 27 юли т.г. Фамозният гратисен период произлиза от 100 дни, през който френският Сталин-Хитлер на ХІХ век Наполеон І реставрира монархията. Тяхното измерване започва със стъпването му на френския бряг след успешното бягство от заточението му на остров Елба и приключва с разгрома на неговата армия при Ватерлоо, решен от Ротшилдови. Един от на пръв поглед периферните епизоди на това поражение, в който прочутото банково семейство изпратило телеграма с изхода от битката и сринало Лондонската борса, е заимстван и използван от Александър Дюма във втория том на прочутия му роман Граф Монте Кристо. Но да се върнем у нас в началото на ноември. Тези дни бяха оцветени в алчно червено. Първо се навършиха стоте дни на кабинета на Б.Б., а скоро след това – двадесетгодишнината от 10 ноември 1989 г. Някои отбелязаха и двете събития като триумф, други – поне едното, като своеобразно нашенско Ватерлоо. А на мен ми се струва, че те завършиха първия кръг от безсмисленото ни бродене из пустинята на постсоциалистическото безвремие. И един от символите на този двудесетилетен кучешки отрязък от вечността, таблоидът Цял ден, дали случайно или под нечия мъдра диктовка го ознаменува с две забележителни интервюта. Те ни върнаха Там, откъдето тръгнахме В броя си от понеделник, 2 ноември 2009 г. 24 часа е дал думата на последния Живков министър-председател, който стана и първия на прехода – Георги Атанасов. И едновременно с него – и на постоталитарната телохранителка на Тато, която се явява последната засега премиерка на този преход – нашенската Брижит Бардо, позната със същите инициали – просто Б.Б. Онова, което обединява двамата, са принадлежността им на комунистическата партия, използването на лъжата и на медийните манипулации като основно средство за представяното като успешно тяхно управление. Както и тежката им участ да завършат дните си на този свят в охолство, освен ако Бог и Политбюро не решат друго. Забележителен е гьонсурлатлъкът на бившия шеф на ЦК на ДКМС и най-покорен Живков придворен, другарят Атанасов. Той мами като всеки друг ортодоксален комунист. Нали е роден в село, носещо тъкмо такова название – Православен, Пловдивско! От ЦК му проводили да го интервюира услужливият бивш трудовашки офицер, комунист и агент на Държавна сигурност Максим. Колко услужливо! Нищо чудно, след като знаете в чии ръце са медиите. Та съвсем не случайно този Пенчо бре пиши доноси стартира с въпроса: Раздаваше ли БКП куфарчета с пари, г-н Атанасов? Първо, да уточним: и двамата събеседници не са били, не са и никога няма да бъдат господа. Атанасов е господар, но не и господин. Пенчо е михлюзин, ибрикчия, от онези, за които пак техният пролетарски поет Александър Геров писа: На всяка власт наемната помия... А в есента на живота си Георги Атанасов, свикнал да живее на колене пред Първия, храбро и с болшевишко словесно изящество отговаря: – Това са глупости. Най-наглите глупости, които новите властници измислиха. И съзира в това конспирация, за да уязвят тях, предишните ръководители. С цел цялостният замисъл по изпирането на комунистическите биографии и минало да прозвучи колкото е възможно по-достоверно, Пенчо Максим Ковачев контрира: – Добре, но проф. Йордан Йотов в интервю заяви, че куфарчета е имало. Кой от двамата лъже? И следва присъдата на другар над другаря: – Йордан Йотов е изкуфял вече... Изглежда е загубил разсъдъка си. Какво да говорим за него... Максим настоява: – На заседанието на НС на БСП Сергей Станишев каза буквално следното: „Татко беше в ЦК на БКП, но на мен не дадоха куфарче с пачки...” Значи индиректно казва, че куфарчета все пак е имало? – Станишев е един загубен човек – отвръща набралият кураж Атанасов. – Как ще получи, като тогава е бил 20-годишен младеж? Ако е имало, трябва да го е получил баща му Димитър Станишев. –– Но пак казвам, куфарчета нямаше. И усетил грешката си, продължава да отрича като оня техен литературен герой Антон: [1] Нищо, че само няколко дни по-рано, на шестчасовото заседание на Националния съвет на тяхната любима партия БСП, Татяна Дончева призна: куфарчета с пари са раздавани. И продължи, с правилото, че когато имаш неразчистени терени в тила, волю или неволю, след някакъв период партията се връща отново на изходни позиции и е по-добре нещата да се разчистят.[2] А месец преди това един от възпитаниците на Атанасов, висшият комсомолски кадър, банкер и застраховател Добромир Гущеров също заговори за куфарчетата с пари. Доскорошният депутат от БСП, предпочел доброволното изгнание в луксозно имение нейде из австрийски Тирол, купено с откраднати от нас пари, отговаря на идентичен въпрос: – На Вас дадоха ли ви куфарче с пари, за да започнете бизнес? – Ние сме народ с вроден социализъм в душата си. Ненавиждаме богатството, не харесваме различието между хората, не харесваме някой да е по-успял. Но казвам категорично – от 1988 до края на 1990 г. куфарчета с пари се раздаваха! Много неуспели фирми има, които се създадоха и по партийна, и по комсомолска, и по профсъюзна линия. Малко от тях успяха. Първата приватизация в България, която беше нерегламентирана, е приватизацията на бизнес контактите и тефтерчетата. И тя започна от външнотърговските дружества, чиито специалисти, дето от 20 години познаваха всички пазари в България и навън, си взеха визитниците и само си смениха бюрата. Седнаха вече в своите фирми и започнаха да действат. Втората приватизация стана, когато министърът на икономиката Иван Пушкаров уволни директорите на тогавашните държавни предприятия. Те си тръгнаха и ... застанаха на входа и изхода на предприятията. И следващата приватизация, за която не е много здравословно да се говори, е на българските задгранични дружества. Много правителства, включително и десни, бързо затвориха тази тема... Разбира се, опре ли до тях, другарите се затварят като охлюви в черупките си – ни лук яли, ни лук мирисали. Всички други може да са замесени, но не и те. Убедете се сами: – Но Вас ви няма в цялата схема?! – Аз почнах по Указ 56 - с регистрация на фирми и административно, правно и счетоводно обслужване. Тогава две фирми се занимаваха с това в София. Едната беше на двамата юристи Черпоков и Илко Ескенази, Бог да го прости, и моята. Казваше се “Експерт Гущеров”. Ние фактически държахме монопола на регистрацията на фирми в София. Първите форми за документи, за устави за регистрация на фирми съм ги изработвал аз. – А какво каза партията по този въпрос? – Още през 1989 г. фактически ме изключиха от БКП, защото станах частник. Частниците нямаха право да имат партийни организации. А в моите фирми имаше членове на БКП. Не, не може! Идеологически е несъвместимо частници да членуват в БКП! Колко наивно и тъпо![3] Ех, колко мъка има по този свят, както възкликнал класикът! Някога Гущеров също е бил сред онези, които със сила насаждаха социализъм в душата. Ненавиждал е богатството, и дори го е осъждал. На думи не е харесвал различието между хората, не е харесвал някой да е по-успял. Затова наивно и тъпо се е борил срещу частниците. А същевременно с пълни шепи е черпил от привилегиите, които членството в партията и номенклатурната длъжност са му гарантирали. Сега хората са му виновни... на народа По онова време Гущеров и цялата разбойническа болшевишка шайка с цяло гърло пееха стиховете на угодника Христо Радевски: Води ме, Партийо, води ме, под свойте бойки знамена! Свети с червеното си име чрез хилядите имена![4] Тези редове се оказаха пророчески. Партията ги поведе – хилядите имена – по хълмовете на капитализма и богатството, натрупано с престъпления. Разбирате ли защо до ден днешен нейната номенклатурна класа й се изповядва така: Във своята сурова строгост ти нежна като майка си. Аз всичко бих ти дал да мога да бъда твой достоен син..[5] Става ли ви ясно защо постоянно използвам израза партия майка? Тя е закрилницата на всичко най-долно, което носи българинът като народопсихология, въплътено в нейните кадри на различни равнища в тоталитарната й военизирана йерархия. Тези войници на партията – комунисти, комсомолци, пионери, са в един и същи строй. Маршируват въоръжени до зъби – по-рано като идеологическа милиция на режима, сега в защитената със законова броня армия на новообрязаните от Интернационала капиталисти. Вчера бяха комунисти, днес са социалисти, утре може да станат нацисти (у нас това се случи – вижте националистите), вдругиден ще се обявят за либерали – винаги са едни и същи фашистки бойци, които в името на келепира са готови да прегазят всичко и всекиго, даже собствените си майки и бащи, братя и сестри, съпруги и съпрузи... В колко досиета на Държавна сигурност лъсна тяхното предателство спрямо най-близките им и тяхната вярност на партията орлица. Онази, която продължава да им осигурява щастието на този свят. И те й се отблагодаряват с преданост, тъй като чрез нея служат на Мамона – техния единствен и толкова щедър спрямо тях бог: Но аз горя! Но аз живея! Аз няма да ти изменя! Във думите ми червенеят лъчи от твойта светлина![6] Както и да се наричат, техен баща е дяволът; и те искат да изпълняват похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата.[7] Междувпрочем още един от техните признава, че Луканов му предлагал пари. Син на комунист и стопански номенклатурчик, проводен да учи в ГДР, където работил в секретна лаборатория, Момчил Добрев и баща му получили разрешение да станат големци в хазартния бранш. Ще предам част от интервю с него по настоящата тема, без маска и грим, както се казва: – А вярно ли е, че Андрей Луканов ви е предлагал едно от куфарчетата си с пари? – Понеже много се говори за т.нар. куфарчета с пари, които Луканов раздавал на избрани от него хора – ето, аз съм жив пример за това! През 95-а година получих предложение лично от Андрей Луканов да управлявам едни големи суми пари. Ставаше въпрос за петролни сделки. Спрял се е на мен, защото имах богат опит в бизнеса с петрол и танкери. И отделно имах много добри връзки и позиции в Иранската петролна компания „ИНОК”. Луканов се свърза с мен чрез един мой съдружник в една от фирмите ми. Но аз му отказах, защото с баща ми сме хора на честта. Луканов ми предложи определени суми, които да завъртя в тия сделки. Каза ми: „Ти си честен човек. Ще ти дам пари, които да управляваш.” А аз му отговорих: „Да, но не си продавам мозъка и душата.” Не можех да му простя на Андрей Луканов онова, което стори с баща ми. Благодарение на него от 1986 г. до 1988 г. баща ми Георги Добрев беше под домашен арест. Като зам. главен и икономически директор на „Балканкар” беше установил, че членове на Политбюро, начело с Луканов, опитват да източат сметките на чуждестранните фирми на „Балканкар”. А Луканов натопи баща ми пред Тато, че е нарушил закона. Фактически с Луканов сме говорили три пъти по телефона. Аз му отказах. – Колко пари предложи да ви даде Луканов? – За големи суми ставаше въпрос – милиони левове. – Опитвали ли са се да ви рекетират и други герои на прехода? – Висаджиите, и по-специално Васил Илиев. Но той беше човек, с който можеш да се разбереш. Той имаше приятелски връзки с боса на Първа частна милиция в Бургас – Мечката. И чрез него опита да ни изнудва за рекет в Бургас, където също имахме игрален дом. Разбрах кой стои в дъното на това изнудване и директно отидох при Васко Илиев. Мъжки се разбрахме. Казах му, че за разлика от други бизнесмени, които са взели куфарчета със суми от партията, аз и баща ми работим с наши, честно спечелени пари.[8] Не сме ги получили като подаръци от някои комунистически лидери и т.н. И рекетите и изнудванията изведнъж секнаха. Васко Илиев беше по-интелигентен, умен и съобразителен от брат си. Докато Георги Илиев беше жесток. Някои хора даже твърдят, че именно Георги Илиев е убил брат си!? - Каква е връзката на така наречените „Застрахователи” и Държавна сигурност? - Е, как? Ами момчета като Георги Илиев и Илия Павлов получиха куфарчетата с пари от партията. А тези, които им дадоха парите, ги държаха под контрола си чрез компромати, доставени от бивши ДС-ченгета. Тия компромати бяха гаранцията, че ония ще им върнат парите. Обаче те натрупаха толкова голям капитал, че в един момент станаха по-богати от благодетелите си.[9] Отново се върнахме в изходната позиция – всичко ставаше според плана, с одобрението, чрез финансирането и контрола на ЦК на БКП, под мъдрото ръководство на Политбюро и под вещия надзор на неговите репресивни тайни служби за партийна сигурност. Terminus nullus falso est[10] От съвсем невръстен съм учен от нашите да нямам вяра на комунистите. С изключително малки изключения животът доказа колко прави са били мама и тате. Последният министър-председател на тоталитарния социализъм и първият на прехода към посткомунизма Георги Атанасов лъже, както еврейски търговец мами гоя. Съвсем наскоро в интервю заявих: Ако някой смята, че предаването на куфарчетата е буквално мероприятие, греши. Може да е имало превеждане на пари по сметка. Или друго – ти имаш връзки, търговец си, наш човек си, върти ги, отвори с тези пари каквото искаш, но не забравяй кой ти ги е дал...[11] Обаче е имало и раздаване на пари в куфарчета, чанти, чувалчета, торбички – всякак. Разбира се, това е ставало в ограничени мащаби на ниските етажи от списъците на избраните за целта лица. Покойният Георги Тамбуев е описал правилата на процеса на трансформиране на общодържавното богатство в частно. За какъв дявол е трябвало да лъже? Та той бе убеден комунист! Малко преди да изпие отровното кафе, обобщи: Акцията с куфарчетата изплува като фотографски образ в легенче с проявител Става ясно, че е осъществена от тандема „БКП-ДС” и е преминала на три нива: МЕСТНО – в София и в окръжните градове. Правило: „На много хора по малко.” ЦЕНТРАЛНО – в София. Правило: „На малко хора по много.” ВИСШЕ – по чужбина. Правило: „На съвсем малко хора съвсем много.” Тук сумите не са давани на ръка, а са внасяни по сметки в чужди банки. Ранговете, изглежда, не са играли никаква роля. По-важни критерии са били приятелството и личната преданост. Знае се, че някои хора от Политбюро и секретариата не са получили нищо (Йордан Йотов, Димитър Станишев, Георги Йорданов, Дража Вълчева, Стоян Михайлов и др.)[12] Но най-приближените са обезпечавали не само себе си, но и децата, и внуците, че и правнуците си. Една от съпругите на член на Политбюро и активен участник в свалянето на Тодор Живков е питала някои от жените на високопоставените особи: „А вие колко получихте?”.[13] Някой може да ме упрекне, че се доверявам на едни комунисти, а на други – не. Нищо подобно! Първо, стремя се да намеря и представя максимален брой източници. И второ, доверявам се на неща, които сам знам, но няма как да докажа – устно доверени ми сведения. На всичко отгоре лично познавах Тамбуев. Той бе техен човек, депутат от БСП, но имаше някакво чувство за справедливост и за лично достойнство. А на 1 ноември вечерта още едно тяхно момче, бившият милиционер Васил Филипов, кой знае как преди години въздигнат до изпълнителен директор на Булгаргаз, също заяви, че е имало раздадени куфарчета с пари. Пред свидетеля Костадин Чакъров, съветник на Андрей Луканов, когото той самият не посмя да огласи, бащата на криминалната революция връчил на Добромир Гущеров бележка, срещу която комсомолецът трябвало да получи от хотел Рила 5 милиона тогавашни български лева – повече от 5 милиона щатски долара по онзи курс![14] Съвсем разбираемо Гущеров побърза да отрече с думите: Казаха ми, че онзи ден някакъв луд го е казал. Не, просто такива крейзи типове, които обикалят медиите и говорят какво ли не, не ме интересуват. Не ме интересува тази простотия. Само едно мога да ви кажа – много лесно се хвърлят в България изкази от такива нереализирани типове и след това на човек му е трудно докрай да си изчиства името. Вече 20 години у българина остава един вкус – „абе не може да няма нещо”. Не, нямало е, никога не е имало. Просто съм бил много добре подготвен теоритично, икономически, правно, научно да си върша работата. С пари не се правят проекти. Парите ги харчеха за глупости, а не за проекти.[15] Изведнъж взех да се усещам глупак. А вие? С пари не се правят проекти – твърди комсомолецът-капиталист! Излиза, че ние сме тъпанари и некадърници, а те – златната младеж на комунистическата партия, произлязла от общественото дъно, са гении! Сега не е времето да обсъждаме теоретичната, икономическата, правната и научната подготовка на този Ален Делон на ДКМС, БКП и БСП, взети заедно. Ще посоча само, че те се изчерпват с това, че е син на въоръжен болшевишки офицер и потомствен комунист. Както и с политикономията, която е завършил във ВИИ Карл Маркс (дали Иван Костов му е бил асистент), и с работата в ЦК на ДКМС. Последното е разковничето на успеха и богатството му. Малко по-късно същият бандит признава: Ама имало е такива [куфарчета с пари], аз не казвам, че не е имало. Но те ги похарчиха парите – за лукс, за коли, за глупости. Не казвам, че не е имало.[16] Всъщност този син на партията може да служи за етикет на метафората куфарчета с червени пари. Понеже заедно с Васил Божков през 1994 г. Гущеров създава „Българска индустриална и търговска банка”. В съдружие със Станка Шопова – бивш първи секретар на ЦК на ДКМС, през 1995 г. регистрират доходоносното „Орел” АД. Следва регистрирането на АД Винпром – Чирпан през 1997 г. и участие в още десетки други печеливши фирми.[17] Навярно всичко това се дължи на онази негова... подготовка! Според недостатъчно сигурния източник Васил Филипов куфарчетата били пълни със специално отпечатани банкноти. Те били докарани от СССР – цели четири вагона български пари, които били раздадени на дейци на БКП по списък. Според същия събеседник на Цветанка Ризова, на 21 септември 1996 г. запитали Луканов какво прави за семейството си. Андрей Карлович отговорил, че е закупил за своя син завод в град Кубан.[18] Друг гений, който следи телевизии и радиа и от там узнава нещата, които му позволяват да се прави на всезнайко, е Христо Вълчев. Първомаецът (роден е в Борисовград, днес Първомай) е смятан от роднините си за изкусен лъжец. Въобразил си е, че е генерал-полковник от съветското военно разузнаване. По-неприятното е, че му повярва самият Гоце и награди лежалия в затвора за кражба закупчик с орден Стара планина?! Та въпросният самовнушил си, че е писател човечец, подвизаващ се под псевдонима Петър Христозов, също настоява: пари са раздавани по опис. Този секретен списък беше съставен от Нора Ананиева под диктовката на Андрей Луканов. Имаше само още един човек, който знаеше за съществуването му – генерал Велко Палин. Това е първият списък на хората, които бяха набелязани да трансформират парите на държавата в частен капитал и им бяха осигурени всички средства и канали за целта. Куфарчетата са следствие от списък 103.[19] Знае ли човек? Два дни след излиянията на четири очи на Татяна Дончева и Васил Филипов, във вторник, 3 ноември 2009 г., споменатият таен съветник на Луканов, полковникът от ДС Костадин Чакъров публично отрекъл съществуването на червени куфарчета. Нарекъл го художествен образ.[20] Струва ми се, че до голяма степен е прав, но не съвсем. Остава да гадаем дали хитрата Живкова лисица Чакъров укрива истината или наистина Филипов страда от склонността да фантазира? Лично аз вярвам на налаганата напоследък от не случайно подбрани журналисти (Карбовски, Михнева) версия за бедността на Луканови, колкото и в приказката за единственото одеяло и скъсаните чорапи на Тодор Живков или в мита, че семейство Станишеви не са прибрали част от златото на партията... Ченгетата – начин на употреба Когато водех телевизионното предаване Диагноза, неколкократно се опитвах да поканя бивши тайни милиционери, станали явни. Винаги ми отказваха. Например Цвятко Цветков вечно се правеше на зает, а Красимир Райдовски ми обясни, че не го кефя. Сякаш му предлагах интимна среща, а не участие на живо в телевизия! При това му обясних, че би могъл да ме наругае направо пред зрителите, без никаква цензура или редакторска намеса. Не би. Те нямат сурат за среща с истината. Страх ги е от нея и от онези, които я търсят и изричат. В замяна на това дейци на комунистическата партия, на БЗНС от всички стъпала на йрерахията им и ченгета от различни управления на репресивните тайни служби уважаваха своите агенти в журналистиката. Докато бил водещ на предаване в Нова телевизия, носещо неговото име, Георги Алберт Коритаров се опитвал да разчопли уж зарасналата рана върху туловището на Партията, онази за раздаването на куфарчета с пари. На връх 10 ноември 2006 г. на въпросите му отговаря бившият член на Политбюро на ЦК на БКП и главен редактор на официоза – вестник Работническо дело, другарят Йордан Йотов. Ето откъс от диалога по темата: – Твърдите, че тази история за куфарчетата с държавни пари, била истина. Наистина ли е така? – Аз знам колкото и вие и, колкото и всеки българин знае. Това се говори много упорито и аз привеждам един пример с един човек, който, с който работехме някога. Това е Боян Трайков. Той има лични впечатления от това. Аз споделям това, което той на времето ми е разказал. Но данни повече аз нямам. Освен това, което се говори в обществото много отдавна. Много упорито. – Казвате, казвате: за съжаление куфарчетата са истина. Това бяха парите на държавата в западните банки. – Да, да, да. – Говорите за Боян Трайков, който бил в списък. После като отишъл, се оказало, че е задраскан и не му били дали нищо. – Точно така, да. – А той ли ви разказа? – Той ми го е разказвал, да. – Добре, вие като член на Политбюро, нещичко не са ли ви предлагали и на вас? – Не, не. На мен не са ми предлагали. Друг, така, момент, който потвърждава това, което и аз ви казвам, е с покойния вече чавдарец също. Той почина. На него също са му предлагали. – Кой чавдарец? То много чавдарци починаха. – Да, да, да. Желязко Колев. – А, Желязко Колев? – Желязко Колев, да. – Да. Предлага ли са му? – Предлагали са му, да. – А той е отказал? – Той е отказал, да. – Имате ли обяснение, след това някакви анализи не са ли били правени за тези средства? – Кой може да ги прави? – Ами например вие, какъв отговор си дадохте, какви са били тези пари? – Това са пари държавни, щото други пари няма. Или държавни или внесени в държавата на хората, които извършиха преврата от други страни. – А каква е била целта на раздаването на тези пари? Може би, да се подпомогне първоначално натрупване на капитала? – Сигурно тези, които са давали парите, са знаели защо ги дават, но това е начин да се формира една нова класа, която да бъде опора на тези, които извършват преврата по– нататък. И да се развие. – Значи, това е било, всъщност, трансформиране на перестройката в капитализъм. – Да, ама това е безспорно ясно.[21] Имам бегла представа от лицето Желязко Колев. Досущ като Костадин Тренчев този бивш шеф на Българския съюз за физическа култура и спорт (БСФС) ме съдеше за клевета. Желязко е регистриран в Задочните репортажи за България на убития Георги Марков. Той е онзи началник на личната охрана на Тодор Живков, който поканил писателя на първата му среща с диктатора. Каква ирония, днес личният телохранител на правешкия монарх е начело на изпълнителната власт... Искам да кажа, че онова, което установих за Желязко Колев и от съвършено неприятния личен контакт помежду ни, е, че бе простак и престъпник. Лично, без съд и присъда, е убивал невинни хора. По законен тогава път е придобил апартамент на столичната улица Неофит Рилски, след като разпоредил да изгонят истинските му собственици. Просто ги обявили за врагове на народа. Така действаха другарите – без никакви скрупули и задръжки. Ако някой дръзнеше да им се опре или пък представляваше непреодолимо по друг начин препятствие, го прескачаха чрез... ликвидиране. Според Сталиновия принцип: Има човек, има проблем, няма човек, няма проблем. По този начин маса хора се разделиха с живота, според евфемизма за убийство на болшевиките. Други изгубиха имуществото си. Симптоматичен е примерът с демократичния потомък на най-върлите комунистически родове – на Георги Димитров и Никола Вапцаров, другарят президент на КТ Подкрепа Костадин Тренчев.[22] Той прави всичко възможно, за да не върне на законните й собственици сградата на преддеветосептемврийската Фондова борса. В нея се е настанил оглавяваният от него синдикат.[23] И с широки пръсти дава под наем като своя национализираната от комунистите и нереституирана все още на истинските й притежатели собственост! Често пъти – на откровено бандитски фирми.[24] Лъжата – молитвата на комуниста Почтеният нашенец става с Отче наш на уста. Ако е мюсюлманин, изрича друга молитва. Невярващият пък се сеща за децата си, за своята съпруга или майка, изобщо – за нещо хубаво. Комунистът от номенклатурата мисли изключително за пари. Както са казали древните, на него всичко му омръзва — парите никога.[25] Георги Атанасов лъже, защото усеща богатството си заплашено. Неговата наследница участва в грамадното разграбване на България чрез своя съпруг. Колкото и да е неприятно на някои, отново ще разгърна Тамбуевия летопис на алчно червената криминална революция: Преди 10 ноември фармацевтиката ни е един от водещите отрасли. По линията на СИВ ние се специализираме в тази област. Изграждаме заводи с модерни технологични линии. Откриваме научни институти, в чиито лаборатории се създават нови лекарства. „Фармахим” продава близо 90 на сто от продукцията навън... През 1989-1990 г. започват пробивите. Появяват се частните фирми – търговци на медикаменти. Те се обогатяват от съществената разлика в цените за вътрешния и външния пазар. Купуват евтино направо от заводите уж за вътрешния пазар, а продават скъпо за външния.[26] Надявам се, че сте наясно, кои имаха достъп до заводите. Но запитвали ли сте се с какви пари са плащали покупките си? Става дума за крупни суми, които не бяха по джоба и на най-работливия и на най-спестовния българин. Както вече ви е известно, на някои най-висши и най-заслужили другари несметните количества пари са били превеждани по банков път. Но да видим какво става по-нататък. Появилите се от нищото частници нанасят съкрушителни удари върху Фармахим. Застанали са на входа и доставят суровините за производството. Пак същите са на изхода и разполагат с изключителните права единствени да продават готовата продукция. „От държавата срещу държавата – за частния бизнес!” Представителят на „Фармахим” в Москва пръв открива дъмпинга, появил се на руския пазар, и информира Министерството на здравеопазването. Проверката установява, че фирмата „Клото – Петър Терзиев” и дружеството с ограничена отговорност „Балканфарма” на Петър Кирилов Терзиев, зет на бившия министър-председател Георги Атанасов, и Георг Цветански, зет на бившия първи секретар на Окръжния комитет на БКП в София Николай Дюлгеров, се занимава с този неправомерен бизнес.[27] Навярно лично засегната от дейността на все още неогласените високопоставени зетьове тогавашната ярко червена министърка на здравеопазването Мими Виткова разпорежда проверка. Няма да ви занимавам с подробностите, но накрая всичко се оказва вярно. Обаче имената на собствениците на фирмите, извършвали нелегален износ на лекарства, от който България губи милиони долари, все още не са излезли наяве. Без да знае кои са, Виткова се противопоставила на офертата им. Тогава министърът на вътрешните работи Николай Добрев се провикнал: – Ти какво искаш? Да ни скараш с Георги Атанасов ли?[28] След това двамата закриляни от най-високо място юнаци приватизирали нашата фармацевтична промишленост, а по-късно я препродали с огромна печалба, но... само за тях. Дюлгеровият зет заряза жена си и взе една настояща говорителка в БНТ, която носи неговото фамилно име – Цветанска. А Георги Атанасов лъже. Прави го безочливо като истински представител на номенклатурата. Лъже по комунистически. Който не вярва, че Политбюро продължава да управлява, нека живее в света на илюзиите. В него ежеминутно бива затрупван от лавини с много истини по една и съща тема. Аз да не съм спасител? По-сетне същият Георг Цветански става съветник по капиталовите инвестиции на „Дойче банк” в България. От Дойче Банк – Лондон известили, че той ще се грижи и за инвестициите на „Тобако Кепитъл Партнърс”.[29] Става съдружник и с правешкото ченге Красимир Гергов. Заедно построиха голфигрище.[30] По образование Цветански е доктор, завършил е медицина. Знае се, че е възпитаник и на номенклатурната английска гимназия – в онези времена ковачница на кадри за БКП и ДС. Истинската му професия обаче е зет – на уж някогашното комунистическо величие от окръжен мащаб Николай Дюлгеров. Веднъж съм срещал съм тъст му – лъхаща на червен обор мижитурка, нищожество! А сега бившият съпруг на Николай-Дюлгеровата щерка е съсед по жилище в свръхлуксозното затворено селище Магнолия в Бояна на такива червени величия, като Сергей Станишев, Стоян Марков–Стенмарк, Ахмед Доган, Росен Огнянов Дойнов, Димитър Станчев, продуцент на известното в началото на деветдесетте години на м.в. тв-предаване Супершоу Невада и шефът на хотел Анел в столицата и на четвърт Созопол, назначения от партията бизнесмен Ангел Симеонов.[31] Никой не се сеща да го подгони за милионите невнесени в бюджета данъци... Да подиря ли връзката със Запада? Или другарите пак ще ме обвинят в комунизъм, някакъв филотурцизъм, антисемитизъм или ченгесарство, неизвестно с коя агенция. Все пак: Министър-председателят на Великобритания Гордън Браун купи преди време лондонския апартамент на Огнян Дойнов. Това разкри в. „Мейл он сънди”, ровейки аферата „Енрон”. Апартаментът, който Гордън Браун купил от спорния одитор Артър Андерсен, някога е бил дом на избягал комунистически лидер от Източния блок, обвинен, че е заграбил от народа си милиони долари, пише още „Мейл он сънди”. Доста неприятности се струпаха върху главата Браун тогава. Според разследването той го купил от Андерсън „с отстъпка”, когато одиторът бил повикан да съживи колабиралата империя на Робърт Максуел, след като магнатът падна от яхтата си и се удави преди години. Сега тази сделка отново се преразглежда заради подозренията, че Андерсен е замесен във фалита на „Енрон”. Браун купил просторния дом за 135 000 лири стерлинги през 1992 г. По-късно се заговорило усилено, че той платил с 30 000 лири под реалната пазарна цена. Максуел предоставял този апартамент като жест на благодарност на фаворизирани свои сътрудници, макар Браун да отрича, че е знаел за това, когато го е купувал. Все пак стопанинът на този дом преди Браун е бил Огнян Дойнов, бивш заместник министър-председател на комунистическа България, за когото се твърди, че с помощта на Максуел е откраднал от страната си милиони, обяснява „Мейл он сънди”. Дойнов, заедно с диктатора Тодор Живков и други лидери на режима, е изнесъл 2 милиарда долара във валута от България преди колапса на комунизма. Твърди се, че Максуел им е помогнал да изперат парите. Макар Дойнов да отричаше до смъртта си през февруари 2000 г. всякакво участие в престъпления, срещу него имаше обвинение и прокурорите се опитваха да разберат каква е била истинската роля на Максуел.[32] Фактите са факти, а крушката винаги си има опашка... Този обзор започна с един вестник, посветен на две дати: стоте дни на правителството на Б.Б. и на Десети ноември 1989 година. В него символично са събрани интервюта с последния Живков министър-председател и пръв премиер на прехода Георги Атанасов и с неговата наследничка Б.Б., която оглавява последния засега кабинет в проточилите се промени. На изкусните им лъжи може да завиди дори семейството на Цар Киро. Б.Б. я очаква участта на Барак Обама.[33] Скоро електоратът ще се увери, че банкянската Брижит Бардо не е в състояние да организира даже оргия в публичен дом. Догановите сараи са си на мястото, а не след дълго ще се разбере веднъж за винаги, че препаратът Борис Велчев пере биографии най-добре. Станишев, Масларова и останалите ще напуснат Съдебната палата чисти, спретнати и с перфектни страници от миналото си, както го сториха Божков и Софиянски. През това време майсторите излъскват образа на следващия спасител на нацията. На т. нар. народ акълът никога няма да му дойде. Следва Забележка: Материалът е написан в Москва от КГБ. Заплатено ми е не с рубли, а с турски лири и американски долари. При желание мога да съобщя номера на банковата ми сметка в Южна Осетия. Кодът й е Идиот... И не се заблуждавайте – всички положителни мнения тук са автохвалебствия. Авторът. [1] Пенчо Ковачев – „Георги Атанасов: Куфарчетата са глупост! Но някои забогатяха от милионите навън”, в. „24 часа”, брой 300 (6527), понеделник, 2 ноември 2009 г., стр. 12. [2] Вж. Биляна Борисова – „Татяна Дончева и Румен Петков в спор за куфарчетата с пари”, в. „Дневник”, София, събота, 31 октомври 2009 г., online: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/10/31/808169_tatiana_doncheva_i_rumen_petkov_v_spor_za_kufarchetata/ [3] „Добромир Гущеров: Свалих 50 килограма, купих си къща в Тирол!”, едно интервю на Валерия Калчева, в. „Шоу”, брой 41 (521), София, 14-20 октомври 2009 г., стр. 22; Агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, понеделник, 26 октомври 2009 г., online: http://blitz.bg/news/article/62636 [4] Христо Радевски – „Към Партията”, 1932 г. [5] Пак там. [6] Пак там. [7] „От Иоана свето Евангелие”, гл. 8, ст. 44. [8] Къде и как? В НРБ или в ГДР? Най-точно: под крилото на партията майка, която като орлица бдеше над своите чеда. [9] „Момчил Добрев: Луканов ми предложи едно от куфарчетата си с пари”,Едно интервю на Илиян Атанасов, в. „Шоу”, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 29 март 2007 г., online: http://www.blitz.bg/article/3377 [10] Лъжата няма край, лат. [11] „Георги Ифандиев: Станишев се опита да прецака клановете „Живков” и „Луканов”, едно интервю на Славей Костадинов, в. „Шоу”, брой 43 (523), София, 28 октомври-3 ноември 2009 г., стр. 20. [12] Въобще не вярвам в тази легенда. Знае се, че Живковата любовница Дража преуспяваше във Виена. Понастоящем нейният зет Пламен Грозданов е „демократичен” посланик на НРБ в СССР – пардон в Русия. В началото на промените бе директор на Емил-Кюлевата на ТСБанк и съдружник на крупния буржоа в имиграция Койчо Белчев?! (Вж. „Емигрантът Койчо Белчев: Маджо го стреляха два пъти в Швейцария”, едно интервю на Тайните на великите Марина Шиварова, в. „Шоу” в: Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 24 септември 2009 г., online: http://www.bulpress.net/article/13973) С какви пари преуспя в строителния бранш арх. Георги Станишев, а брат му Сергей си купи луксозно жилище в Бояна? Всички от Политбюро и от ЦК са си по местата – високо и начело! [13] Георги Тамбуев – „Власт, облечена в корупция”, Книгоиздателска къща „Труд”, София, 2001 г., стр. 307-308. [14] Вж. Васил Филипов в „На четири очи” с Цветанка Ризова, Нова телевизия, София, неделя, 1 ноември, 17:45 ч., втора част, видеозапис в: „Нова телевизия - Предавания - На четири очи - Албум видео”, online: http://www.novatv.bg/bg/shows/videos/8; същото в: „Гущеров взел „червено куфарче” с 5 млн. Лева”, в. „Шоу”, брой 44 (524), София, 4-10 ноември 2009 г., стр. 3 и във „Васил Филипов: Добромир Гущеров е получил едно от „червените куфарчета”, CROSS Agency Ltd., София, Сряда, 4 ноември 2009 г. [15] Мария Филева - „Бившият червен депутат Добромир Гущеров: Имало е куфарчета с пари след Десети, аз не съм получавал”, Всеки ден, www.vsekiden.com, София, вторник, 3 ноември 2009 г., online: http://www.vsekiden.com/?p=60443 [16] Пак там. [17] „Добромир Гущеров: Свалих 50 килограма, купих си къща в Тирол!”, едно интервю на Валерия Калчева, в. „Шоу”, брой 38 (518), 23-29 септември 2009 г.; Агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, понеделник, 26 октомври 2009 г., online: http://blitz.bg/news/article/62636 [18] Вж. Васил Филипов в „На четири очи” с Цветанка Ризова, Нова телевизия, София, неделя, 1 ноември, 17:45 ч., втора част, видеозапис в: „Нова телевизия - Предавания - На четири очи - Албум видео”, online: http://www.novatv.bg/bg/shows/videos/8; същото в: „Гущеров взел „червено куфарче” с 5 млн. Лева”, в. „Шоу”, брой 44 (524), София, 4-10 ноември 2009 г., стр. 3. [19] „Петър Христозов: Нашенският капитализъм започна с червения списък 103!”, едно интервю на Славей Костадинов, в. „Шоу”, Агенция БЛИЦ. Blitz.bg, 05 август 2008 г., online: http://www.blitz.bg/article/6291 [20] Вж. Методи Андреев, бивш председател на Комисията по досиетата; Костадин Чакъров, бивш политически съветник на Тодор Живков, председател на Централния комитет на Съюза на комунистите в България, пред Николай Бареков, бТВ, „Тази сутрин”, София, вторник, 3 ноември 2009 г.; пълна стенограма на разговора в: „Кой сви парите от червените куфарчета?”, Агенция „Фокус”, София, 3 ноември 2009 г., online: http://www.focus-news.net/?id=f13318 [21] „Останаха ли тайни около 10 ноември 1989- та година? Димитър Иванов, бивш ръководител на ДС; Драгомир Драганов, историк; Йордан Йотов, член на Политбюро на ЦК на БКП от 1984 до 1989 година”, „Коритаров live”, Нова телевизия, София, 10 ноември 2006 г., пълна стенограма на разговора, Агенция „Фокус”, София, 10 ноември 2006 г., online: http://www.focus-news.net/?id=f5573 [22] Вж. Мариела Балева – „Една кръв съм с Вапцаров и Димитров”, в. „Труд”, София, 18 декември 2006 г., стр. 12-13. [23] В САЩ това е термин, с който обозначават структурите на организираната престъпност. [24] Вж. напр. Станимир Въгленов - „Свалят правителството! 100 истории на един разследващ журналист”, Издателство „Сиела асофт енд паблишинг” АД, София, 2003 г., стр. 59, 108, 109-110. [25] Omnis distaedere — pecunia nunquam, лат. [26] Георги Тамбуев – „Власт, облечена в корупция”, Книгоиздателска къща „Труд”, София, 2001 г., стр. 322. [27] Пак там. [28] Пак там, стр. 324. [29] Вж. „Георг Цветански пое инвестициите на „Дойче банк” в България”, в. „Дневник”, София, 5 август 2002 г., online: http://www.dnevnik.bg/pazari/companii/2002/08/05/128750_georg_cvetanski_poe_investiciite_na_doiche_bank_v/ [30] Вж. Адриана Недева – „Голф-игрище унищожава защитени растения: Фирмата инвеститор свързана с Красимир Гергов и Георг Цветански”, в. „Седем”, брой 35 (175), София, 6-12 септември 2006 г., стр. 2, online: http://www.sedembg.com/175/page2.htm [31] Вж. „Милионерска компания посреща Станишев в „Магнолия”, Frog News, София, Петък, 21 Август 2009 г., online: http://frognews.bg/news_14587/Milionerska_kompaniia_posreshta_Stanishev_v_Magnoliia/ [32] Пак там. [33] Когато влезе в Белия дом, първият чернокож американски президент получи 78 на сто одобрение. Година след деня, в който бе избран, го одобряваха 53 на сто от американците с тенденция към по-нататъшно намаляване. (Вж. “Obama One Year Later: The Audacity of Winning vs. The Timidity of Governing” by Arianna Huffington, “The Huffington Post”, New York, NY, Tuesday, November 3, 2009 г., online: http://www.huffingtonpost.com/arianna-huffington/obama-one-year-later-the_b_343209.html)