Лъжи,лъжи и пак лъжи !

По следите на криминалната революция

Написано от Георги Ифандиев, на 12-11-2009

СТО ДНИ СРАМОТА, А СЛЕД ТОВА

Част ІІ: Мрежите, които ограбиха българите • Лъжи, лъжи и пак лъжи • Омагьосаният кръг от минало, настояще и бъдеще

Авторът предупреждава: Настоящата публикация е опасна за неуките, простаците, патриотарите, мразещите, непонасящите друго мнение освен тяхното, и за онези със задръстено от идеологеми и медийни манипулации съзнание.

Продължавам с онзи брой на вестник Цял ден, в който са дали думата на първия премиер на промените и последен на комунистическия режим Георги Атанасов и на окончателната телохранителка на правешкия диктатор и засега последната министър-председателка на прехода, другарката Б.Б. от Банкя. С комунистическа дързост и безочие Живковият послушник Атанасов лъже:

– По наше време имаше строги правила за комисионните. Парите от тях отиваха в държавния бюджет. А сега отиват в джобовете на отделни хора. Министърът на външната търговия Христо Христов беше роден търговец. Имаше много контакти, сключвал е какви ли не договори. Но не е взел дори един лев комисионна.[1]

Следите на интернационалната криминална революция остават

Комунистите, пристрастените към социализЪма и по-младите читатели могат да помислят, че става дума за една светла личност. Да видим обаче какво се крие зад образа на добре охранения и толкова почтен другар Христо Христов. Георги Тамбуев си спомня как попаднал на група пенсионирани служители на Държавна сигурност и Централния комитет на БКП... Бившият шеф на разузнаването (о.з. генерал Г.Г.) ми отправя питане под формата на загадка:

- Знайно е, че преди демокрацията имахме над сто милиарда долара производствени фондове и десетина-дванайсет милиарда борчове... Сега от производствените ни фондове не е останало почти нищо, а борчовете ни продължават да са десет-дванайсет милиарда. Пита се в задачата: къде са отишли фондовете?[2] Оказва се, че дълготрайните материални активи на българската икономика са откраднати чрез изграждането на няколко мрежи. Първата е била почти изцяло в полза на семейство Живкови и навярно на ограничен кръг от най-приближените му. Главатар на втората е бил Андрей Луканов. Пенсиониран полковник от ДС с инициали Б. О., който явно назнайвал нещата, но бил оставен от партията на сухо или по-скоро без сухо, взел да обяснява:

– Голямото грабителство стана непосредствено след Десети ноември. Тогава започнаха да изтичат пари от два улея. Единият – за вътрешността, а другият – за чужбина. За вътрешността отговаряше Андрей Луканов, а за чужбина Огнян Дойнов. Парите идваха по линията на резерва, на банките и на СИВ.

Б.О. назовава имена на хора, участвали в това съзаклятие. (Казва, че с повечето от тях се познава лично.) Касиерка, която по цял ден е брояла пари и ги е подреждала в пакети. (Сега работела в някаква банка.) Куриери, които нощно време посещавали бъдещите капиталисти по домовете и им връчвали колетите (разбирай парите). Чиновници и ръководители от специалните отдели на ЦК, партийни величия, агенти на Държавна сигурност. Споменава и имена на чужденци (Робърт Максуел и Марк Рич), както и на хора от Малта. Казва, че най-много тайни по въпроса крие бившият министър на външноикономическите връзки и председател на Комисията по финансите на ЦК на БКП Христо Христов.[3]

Ето ги куфарчетата с червени пари. Не допускайте определението да ви залъгва. Няма червени пари. Те са наши, български, народни пари, пладнешки откраднати от нас. Изпреварвам разказа, за да предупредя. Когато става дума за криминалната революция и по-специално за Христо Христов и външнотърговските предприятия, винаги се сещайте за първото правителство на СДС. Едно от първите неща, които предприе министър-председателят Филип Димитров, бе закриването на Министерството на външноикономическите връзки. Обаче до ликвидацията му не помръдна никого от старите болшевишки служители в него. От тази истинска услуга на демократа чудесно се възползваха другарите, ръководещи втората мрежа. Седмица след решението на кабинета архивът на това ключово министерство изчезна. Сякаш се изпари. И издирването на доказателства за броя на външнотърговските предприятия и задграничните дружества, създадени от ДС по нареждане на вездесъщото и нетърпящо възражения Политбюро, за сумите, преведени по техните сметки, за ръководителите и функционерите им, упълномощени от партията да коландрят това завлечено народно богатство, стана не невъзможно, но поне изключително трудно. Лично съм предлагал да бъде ангажираната нюйоркската частна детективска агенция Джулс Крол. Малко преди това тя бе открила парите на панамския диктатор генерал Мануел Нориега, бивш агент на ЦРУ.[4] Приближени до премиера възразиха, защото американците щели да поискат комисионна. Когато обясних несъстоятелността на аргумента им, прекратиха разговора. Кой би се впуснал по следите на изнесените от България пари за черните ни очи? Може да ви се стори пресилено, но за мен това бе част от сценария, ако щете – от заговора.

Сега да се върнем към другаря Христо Христов. Тази прелюбопитна фигура отвреме навреме изплува я в условно наречения кръг Банкя, я в неговия продължител – Монтерей.

– Забелязвам, че при споменаването на Христо Христов – припомня си Тамбуев, – някои от групата тънко се усмихват. Знаят го, много добре го знаят с прякора му Илич (от презимето Илиев). Та той като търговски представител в Лондон, като зам.-министър и министър винаги е бил в много гъсти отношения с Първо главно управление на Държавна сигурност.

Групата започва да споделя точно това, което най-много ме интересува.

– Ние сме опашката на крушата – казва Б. К., о.з. полковник от РУМНО.[5] – А крушата е КГБ и КПСС. Там най-напред се изплашиха да не бъде национализирано имуществото на партията.

– Аз имам някои документи – изхвърля се Р.Р.

– Ще мога ли да ги видя? – Изведнъж цялото ми внимание като дуло на пушка за подслушване[6] се насочва към него.

– Заповядайте довечера вкъщи – кани ме, като ми дава адреса си...[7]

Домакинът се оказва юрист, работил в Комитета за държавен и народен контрол. Това бе една от първите организации, разтурени от Луканов и перестройчиците около него. За да не им пречи. Документите, които този Р. Р. показва, разкриват кръга от участници в планирането, организирането и осъществяването на криминалната революция у нас. Сред тях са агентът на Съветите Захари Захариев и дългогодишният депутат от БСП Георги Божинов. Създадени са фондации, фирми, сдружения... Съществуват списъци на сгради и имущество, които трябва да бъдат закупени с нашите пари. Взето от нас в полза на тяхната държава и платено втори път пак от нас на същата им структура – Народна република България. Ролята на Луканов и Дойнов е решителна. И изведнъж от документите, като дух от бутилка, започва да се извисява митичната фигура на капитан Боб. Някои от бившите дипломати вероятно си спомнят как Милко Балев се е обърнал към него в посолството ни в Лондон при промоция на една от книгите на Тодор Живков с неизменното партийно обръщение: „Скъпи другарю Максуел...” И как другарят Максуел е приел това като нещо напълно в реда на нещата.

Спорен е въпросът кой кого е открил по-напред – дали България е открила Максуел, или Максуел е открил България. Не е спорен въпросът за взаимния интерес...

Наши търговски и дипломатически представители от онова време твърдят, че привличането на Максуел е заслуга на Христо Христов. Като търговски представител в Лондон и човек на разузнаването той е имал сгоди за срещи, които добре е оползотворил.

През 1986 г. Робърт Максуел идва в България и се среща с Тодор Живков. Тогава се запознава и с Огнян, и с Андрей и от преките си контакти изгражда своетои мнение кой колко струва...

Първият българин, когото милиардерът взима на работа при себе си в Англия, е Благой Ганев. Преди да постъпи там, Благой работи в Министерството на външната търговия в отдела на Ана Дойнова, сестра на Огнян.

Служители от министерството – вече пенсионери – разпространяват наивната версия, че Благой Ганев е изиграл съществена роля за назначаването на Огнян Дойнов на щат в империята на Максуел...

Версията пренебрегва икономическите интереси на Максуел в България. Още през 1987 г. мултимилионерът прави първата си инвестиция у нас чрез „Баймакс Файненс” от пет милиона швейцарски франка. Това става след писменото съгласие на Тодор Живков върху докладната на председателя на Стопанския съвет Огнян Дойнов, председателя на Държавния комитет за изследвания и технологии Стоян Марков и министъра на търговията Христо Христов за „използване на възможностите на т. нар. втори пазари и създаване на консорциум с българско участие в капиталистическите страни.”[8]

Износът на капитали от страната започва. Втората мрежа действа безотказно. Упълномощените лица подписват съответните документи. Нарушаването на задълженията, регламентирани в най-важния, струват живота на опиталите се да се еманципират от партията. Защото са поели важни ангажименти: Аз…………………………. член на БКП от ..... година, партиен билет № ….. с настоящото потвърждавам съзнателното си и доброволно решение да стана доверено лице на партията и да изпълнявам възложените ми от партията задачи, където ме изпрати и във всякаква обстановка, като не разкривам своята принадлежност към институцията на доверените лица. Задължавам се да пазя и внимателно да използвам в интерес на партията поверените ми финансови и материални средства, възстановяването на които гарантирам още при първо поискване. Всички спечелени от мен в резултат на икономическата дейност на фонда на партията средства признавам за нейна собственост и гарантирам предаването им по всяко време и на всяко място. Задължавам се да спазвам строгата секретност на поверените ми сведения и да изпълнявам поръченията на партията, които ще ми се предават от упълномощени за случая лица.

Каквото и да говорят другарите, без значение на настоящата им партийна оцветеност, всички те, без изключение, са положили автографите си под документи с това или сходно съдържание (бланките наистина не са били еднакви). Защото тя, партията, отдавна им бе доказала, че се грижи за тях, а не за робите, наречени народ. Обаче в замяна искаше преданост и дисциплина, на която са способни само онези, положили клетва, гарантирана с кръвта им.

В невидимия свят на партиите и тайните служби

Не ви ли прави впечатление, че за замазване на очите ни партията хвърля на арената някои от непотребните й слуги. С маса уговорки разкриват онези агенти на тайните служби, които реши. Прави го избирателно, като поставя странни на пръв поглед условия. Например какво ги накара да извадят агентите на ДС в радиата и телевизиите от 2006 г. насам, а периодът преди това бе забравен?

Преди да надзърнем в продължаващите лъжи на висшите номенклатурни кадри на БКП, нека задочно отговорим на покойния Тамбуев: не България е избрала Максуел. КПСС и КГБ са го изпратили тук. Цялата криминална революция стартира в СССР и се разпростира върху всички бивши социалистически страни. В главите на ръководни дейци на КГБ се появява идеята за създаването на акционерни дружества в една от капиталистическите страни с либерално данъчно законодателство, например в Швейцария, на акционерно дружество, занимаващо се с всички видове информационно-посредническа дейност: трейдинг, брокераж, посредничество, представителство. Акционери ще бъдат доверените лица. Списъкът на бъдещите акционери се изготвя в началния етап. В банките на страната с предполагаемо базиране на АД се откриват на името на акционерите сметки, в които се влагат съответните суми. Незабавно се създава съвместно предприятие на територията на Съветския съюз. Голямата част от печалбите на АД може да бъде изплатена (по решение на управата) под формата на дивиденти на акционерите. Както се посочи по-горе, акционери се явяват лицата, доверени на съветската организация-учредител (КПСС). По такъв начин по-нататъшното използване на дивидентите ще се определя от съветската страна. И още — така се отнема изцяло възможността за контрол върху използването на тези средства от страна на всякакви други организации или частни лица, освен партията…

Срокът на този проект полковникът определи на 50 години. Значителна част от печалбите, естествено, ще получава КПСС.[9]

Съвсем същото става у нас. Не се заблуждавайте, процесът продължава. Няма конспиративни теории, а планове – черно на бяло. Затова щом някой умник ви рече, че преходът е приключил, а друг използва напълно несъстоятелните сравнения с мита за продължилия 40 лета старозаветен изход и Мойсей, бъдете сигурни: изпълняват роля, поверена им от Братството.

Докато „кръстникът” на новата партийна икономика [някой си полковник Веселовски от КГБ] се готвеше да пристъпи от своите извратени и криминални теоретически замисли към практически действия, неговото „шесто чувство” на стар разузнавач, което го накара да предупреди Кручина, че трябва да се работи „само с КГБ”, както винаги се оказа точно… Радистите от разкошната трипалубна яхта „Лейди Гислен”, която пореше грациозно синята лагуна край един от Бахамските острови, приеха шифрована радиотелеграма за собственика на яхтата Робърт Максуел — английски милиардер, притежател на голям брой вестници, издателства и информационни централи.

В самия факт, че се е получила шифрограма, нямаше нищо особено. Максуел или „капитан Боб”, както го наричаха близките му приятели и конкурентите му, си водеше шифрокореспонденция с половината свят и пазеше повечето от кодовете на шифрите в собствената си глава. Радиограмата беше кратка: „Осигурете трансфер по план три”. Подпис нямаше, но и не беше нужен за Максуел. Емигрант от бедно еврейско селце в Словакия, през Втората световна война Максуел служи в британското разузнаване и се демобилизира с чин капитан. След края на войната „Капитан Боб” известно време работи във „Форин офис” на Великобритания. През онези години разузнавателните и дипломатическите служби на Запада много се интересуваха от подробностите на глобално-фантастичния план на другаря Сталин, детайли от който проникнаха през Желязната завеса. Йосиф Висарионович подготвяше контраудар по самонадеяния долар. Неговата светла мечта беше, като понатрупа повече злато, да закупи огромно количество западна валута и да стовари тази вълна върху противника — така ще направи долара напълно безпомощен и ще доведе западната икономика до състояние на хаос.[10]

Разяреният Коба, взел прякора си от легендарния юдейски бунтовник Бар Кохба, не успя да изпълни заканата си. Доларът оцеля, Йосиф Висарионович не. Както се пошегува журналистът от КГБ Аркадий Ваксберг, когато докторът бе Берия, Сталин нямаше как да бъде излекуван. Преди това лично Максуел се грижи Западът да научава намеренията на вожда на всички народи.

Още в началото на петдесетте години на м.в. капитан Боб влязъл в далавера със Съветите. Към 1961 година издателството на Максуел вече се оценяваше на 10,6 милиона долара, а към началото на 80-те години „капитан Боб” владееше огромна издателско-информационна империя с филиали на петте континента. Тя носеше официалното наименование „Максуел комюникейшън корпорейшън” и пипалата й бяха стигнали до всички страни по света, включително и до Съветския съюз, където с топлота наричаха Максуел „първи секретар на Лондонския обком”. В СССР той успя да си издейства невъзможното. В полицейско-терористичната държава се бе открила възможност за перманентна еврейска емиграция в Израел и САЩ. При това дълго време правото да напуснат огромния концлагер, наречен Съветски съюз, имаха само евреите.[11] По време този процес съвпадаше с началото на издаването на произведенията на Брежнев и на другите съветски лидери от издателствата, собственост на Максуел. Съвпадна и с оживеното кредитиране на СССР от западни банки. Но ако кредитите бяха просто цената (твърде ниска) за изтичане на мозъци от СССР, издаването на „произведения” на партийните вождове само по себе си представляваше много интересна и поучителна операция.

Не е необходимо да разказваме как трескаво се купуваха тези произведения във вътрешността на страната и как всяка година кубически километри от тях тайно се предаваха на вторични суровини. Но кой знае защо никой никога не запита как в условията на свободния пазар тези „произведения” се продават на Запад? Много по-зле, отколкото в СССР. Но това пък даваше възможност на нашите „вождове” на въпроса откъде разполагат с чужда валута да отговарят стереотипно в продължение на цяло десетилетие: „От издадените наши книги на Запад”.[12]

Може би същото оправдание важи и за другите страни с народна демокрация. В началото на прехода Милко Балев оправда своите крупни доходи и имоти тъкмо с хонорарите си за редактирането на трудовете на Тато. А цялата тази далавера се заплиташе така. Кремъл изплащаше на Максуел хартията и полиграфическите разходи по цените на световния пазар, а самите книги се печатаха или в Москва, или в ГДР, или в Чехословакия по безвалутен ценоразпис. Получилият валутата Максуел веднага я внасяше на банковите сметки на номенклатурата, като 15 процента от нея задържаше за себе си. Пита се, за какво? За това, че прикрива официалния канал за прехвърляне на пари на Запад, по който се изнасяха милиарди. Но за да не бъде обвинен „капитан Боб” за мошеничество, оформяха се фиктивни документи, че целият тираж е изкупен срещу валута от съветските посолства във всички страни по земното кълбо. Където ги има, разбира се. И наистина — откарваха там книгите, а те постепенно запълваха таваните и мазетата на големите сгради на посолствата.

Посланиците недоволстваха през зъби, но какво можеха да направят. На тях им се заповядваше да разпространяват тези книги — една невероятно трудна и както показа практиката — абсолютно неизпълнима задача.[13]

По заповед на „Братството” и против интересите на България

Позволявам си пространните цитати, тъй като схемата бе приложена и у нас. В нея участваха определени лица, които днес отричат всичко това и лъжат по комунистически. Една от тези мутри е Стоян Марков, познат на моето и близките до него поколения като Стенмарк. С изумителна сръчност този пазарджиклия слаломираше между гъсто наредените вратички на партийно-номенклатурните интриги. На 34 бе заместник-министър на съобщенията. Не след дълго се издигна до самото подножие на комунистическия Олимп, стана кандидат-член на Политбюро и заместник-министър председател. След като за кратко бе министър в първото правителство на Луканов, избра свободата и замина за Лондон. Досетихте се – под крилото на Максуел. И там, в онази по-рано презряна от него и другарите му столица на световния капитализъм, а не в Москва, регистрира фирма с названието... Стенмарк! Според публикации в нашенски медии негови съдружници са били синовете на човека на ДС в Хараре Емил Велчев – Милен и Георги, Гриша Ганчев, Спас Русев, Иван Тодоров-Доктора.[14] Разровите ли се, ще замирише – буквално. Защото с кръга Стенмарк е свързан и Георги Крумов, който оглавяваше Икуест. А по едно време тази компания събираше и извозваше боклука на София. Разплитането на цялата мрежа ще разкрие небивалото разграбване на българите, както и фирмите и лицата, стоящи зад тях, осъществили това крупно престъпление срещу нашия народ. Ала най-вече – интернационалните поръчители и връзките им с тукашната тоталитарна държава.

Съвсем неотдавна в ченгесарски седмичник се появи статия, посветена на тъста на Георги Велчев, брат на бившия Симов вицепремиер и финансов министър Милен Велчев. Материалът носи заглавието: Не аз изпрах парите на България. В него четем, че: Стоян Марков от своя страна категорично отрича да се е замесвал в далавери. „Това са глупости и измислици. Направи се проверка от Беров и се доказа, че няма такова нещо.”[15]

Ако някой очаква престъпник да признае извършените от него престъпления, без да бъде стиснат за гушата, значи вярва в Червената шапчица и Котарака с чизми. В изобличаващата номенклатурата книга на комуниста Тамбуев се съдържат следните свидетелства: Според „Гардиън” Максуел е поддържал тесни контакти с Тодор Живков, Андрей Луканов и Огнян Дойнов и е помагал за изграждането на смесени български предприятия с наши капитали на Запад. Контролът върху тези предприятия е бил предаден на българските тайни служби. Това се разкривало от документ, издаден само в три екземпляра с гриф „Строго секретно”. Приходите в долари са внасяни по банкови сметки. Трима души активно са участвали в мероприятието – Огнян Дойнов, Стоян Марков и Христо Христов. Те са създали перфектен канал за износ на валута.[16]

Днес Стенмарк със своята болшевишка наглост смайва съзнанието на свестните хора. Той ни се присмива: „Живея нормално. Повечето време прекарвам в БАН”... И допълва, че... все пак веднъж годишно намирал начин да си освободи 10 дни, които да прекара заедно със съпругата си, двете си дъщери и внучета на Златни пясъци.

Марков... разказва, че жена му е пенсионерка, а децата му живеят в Лондон, където се занимават с банково дело.

„И на мен не ми стига пенсията, като на всички хора, но не се оплаквам”, казва Стенмарк.[17]

Умът ми не побира как не други, а редовите някогашни партийни членове търпят подобни подигравки. Например защо не питат Стенмарк и сие откъде дойдоха парите им за почивки на Златни пясъци? Може би хотелът на зет му е паднал свише, а не е изграден с парите, които двете семейства – Маркови и Велчеви, откраднаха от нас, включително и от своите бивши съпартийци? И отново, и отново пускат съответните бюлетини. Верни на желязната дисциплина на БКП те не задават неудобни въпроси. Като например откъде са парите на скромния пенсионер Стоян Марков-Стенмарк. Защото сега Марков има апартамент в баровския комплекс „Магнолия” в Бояна, където съсед му е експремиерът Сергей Станишев. Жилището на БСП лидера е точно под това на Стенмарк. Луксозният блок е построен от сина на Огнян Дойнов. Марков и покойният татко на предприемача били изключително близки в миналото. Двамата се сприятелили още в младежките си години.

В средата на 70-те Огнян Дойнов вкарва Стоян по високите етажи на властта. На Стенмарк е възложено да развива българската индустрия... Ръководи и научно-техническото разузнаване.[18]

Революцията продължава

Колкото и да не ви се вярва, криминалната революция е готвена отдавна. По сведения на тайни ченгета с пагони – планът бил спуснат от КГБ и се наричал Ерата след Брежнев. Датира от 1974 г. Активни участници в неговата икономическа част били Иван Йорданов Костов,[19] Красимир Стойчев, Венци Коня Димитров – агент Попов, убитият Илко Ескенази и други титани на демокрацията. Пряк надзорник им бил Виденовият съветник Иван Ангелов с малко име Професор. А одиозни фигури като Стоян Марков-Стенмарк все така дърпат конците и припечелват повече от добре на нашия гръб:

На 9 септември 2008 г. от пресцентъра на правителството съобщиха изненадващата новина, че премиерът Сергей Станишев ще открие Национален суперкомпютърен център в сградата на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС). До този момент за подобна поръчка не се знаеше, просто в един ден България осъмна със суперкомпютър IBM Blue Gene/P.

Цената му дълго се криеше, докато Министерството на финансите не потвърди пред в. „Капитал”, че става въпрос за 5,4 млн. лв. Сделката с IBM не е минала през търг или обществена поръчка, а се води като разход по проучване и развитие.

И до днес никой не е посочил ясно за какво точно й е на българската държава компютър с подобен капацитет. Затова пък скоро след тържественото му откриване „Дневник” се натъкна на прелюбопитен факт - че екипът, който работи с машината, се оглавява от небезизвестния в социалистическото минало Стоян Марков... Освен като най-младия член на Политбюро и дясна ръка на покойния Огнян Дойнов [той] е сочен за един от малцината, посветени в истината за изнесените огромни суми пари от България чрез прословутите задгранични дружества. (През 1984 г. със секретно постановление на ЦК на БКП от 1984 г. се решава България да развива ускорено високите технологии, като за това "развитие" отговаря специална структура в бившата Държавна сигурност – „Научно-техническа информация”, част от Първо главно управление)... Според множество публикации негов [на Стоян Марков] шофьор в миналото е бил и небезизвестният Спас Русев.

Миналата есен пред "Дневник" Стоян Марков обясни, че замисълът на суперкомпютърния център е да бъде предоставен за ползване на консорциум, в който влизат Софийският университет, Техническият университет, Медицинският университет, УНСС, БАН и Българската стопанска камара като представител на индустрията. В бъдеще в него могат да влязат и няколко големи фирми, каза той, но не назова имената им. Членовете на обединението ще бъдат основните потребители на машината и ще разрешават достъпа до нея. А сдружението, което скоро щяло бъде факт, ще развива приложенията на машината и ще определя такси за ползването й.

Засега няма данни каква точно дейност е извършвана със суперкомпютъра и какви евентуални приходи за изминалата половин година могат да докажат смисъла от доставката му. Знае се само, че центърът има доста разходи – освен за заплати на екипа, който го поддържа, и за поддръжката на самата машина.[20]

А Интернационала? Владимир Крючков в мемоарите си „Лично дело №0016” описва трите си срещи с магната [Максуел]. Впечатленията му са, че Максуел е голям патриот на Израел и че „чудесно познава правилата на играта без правила”. Ние не знаем, че силната фигура след 10 ноември у нас, която привлича цялото внимание е Андрей Луканов. Известен е фактът, че в личното му тефтерче от многото българи, с които е имал вземане-даване, стои само името на Луканов. Изследователи смятат, че връзката им е бетонирана и по еврейска линия. Никак не е случайно обстоятелството, че видните представители на еврейското лоби у нас от висшите ешелони на властта Андрей Луканов и Георги Пирински присъстват на погребението на Максуел в Израел. И сега, ако човек си направи труда да посети гроба на Максуел на Хълма на маслините в Йерусалим, от дясната му страна ще види плоча, на която на латински са изписани имената на важните особи от света, отдали му последна почит. Там ще срещнете и имената на Андрей Луканов и Георги Пирински...

След 10 ноември Максуел идва в България. Тук е посрещнат като месия. Около него танцуват ламбада и хора от БСП, и хора от СДС. Настаняват го в резиденция „Бистрица”. Гид му става Христо Христов. Той организира срещите му с различни представители на обществеността... Подарява на правителството хиляди тона [платена с наши пари] вестникарска хартия с ясно изразената воля да обслужва предизборната кампания и на БСП, и на СДС. Нищо, че английските му биографи смятат, че дарението е прикритие на възстановените му канали за пране на пари.

(Андрей Луканов предоставя на „Дума” да разпредели подарената хартия. Участвам на заседанието на редколегията, когато се извършва това разпределение: „Толкова за „Дума”, толкова за „Демокрация”, толкова за „Свободен народ” („Свободен народ” демонстративно се отказва от своята квота),[21] толкова за някои току-що появили се частни издания.[22] Остават тонове неразпределена хартия. По-сетне научавам, че е изнесена и продадена в Австрия...[23]

Един прелюбопитен случай. На 11, 12 и 13 декември 1989 г. има пленум на ЦК на БКП. В доклада на Петър Младенов са изброени имената на главните виновници за тежкото икономическо състояние на страната (Тодор Живков, Гриша Филипов, ОГНЯН ДОЙНОВ, Стоян Овчаров и Петко Данчев). Кореспондентката на в. „Файненшъл Таймс” във Виена Джуди ДЕМПСИ,[24] командирована специално в София, изпраща дописката си за пленума и списъка на изброените грешници. Но в него, незнайно защо, е отпаднал Огнян Дойнов и неизвестно как е заменен с... Васил Коларов,[25] въпреки че в нашия печат и в бюлетините на БТА – вътрешен и външен – събитията са отразени точно и такава замяна не е направена.

Едва по-сетне нещата като че ли се проясняват. В кабинета си в народното събрание Андрей Луканов събира депутати икономисти и като пълководец им дава категорични указания (разбирай заповеди) кой какво да прави. Накрая се обръща към Георги Пирински:

– А ти, Георги, се срещни с НАШАТА ДЖУДИ и й помогни да напише материала за „Файненшъл Таймс”...

Това „НАШАТА ДЖУДИ” стъписва някои от присъстващите: то дава да се разбере как евентуално в предишната кореспонденция на Демпси е сменено името на Дойнов с името на Коларов. Васил Коларов вятър го вее, на 20 декември въпреки протестите на колектива е освободен от длъжността председател на БНБ и на мястото му е назначен „човекът на Луканов” Иван Драгневски. Явно е, че се жертва един, за да се спаси друг. В случая Огнян Дойнов с широките си връзки е необходим за тъмните афери и името му в чужбина (особено в един толкова авторитетен и меродавен вестник като „Файненшъл Таймс”) трябва да се запази чисто...[26]

Когато през 1991 г. Максуел инспектира доминиона на Братството, го развеждат началниците на колониалната администрация Луканов и Дойнов. Магнатът е надянал фланелка с надпис King of Bulgaria – Цар на България. Настоява да издълбаят залива край Татовата резиденция Перла, за да може яхтата му безпрепятствено да пристане на кея й. По-късно получава инфаркт на борда на Лейди Гислен и се удавя едновременно. Луканов е убит, а Дойнов скоропостижно се куртулисва от рак (страда от сърце), след десет дни последван от единия си син Ясен – за назидание. Илия Павлов Найденов, който вместо Максуел получава резиденция Перла, е застрелян по време на разговор с жена си. Всички те нарушават поетия с клетва обет пред партията, разбирайте Интернационала.

Докато е във Виена, старият кадър на ДС Огнян Дойнов служи на еврейския олигарх Григорий Лучански[27] и на основания от него под егидата на КГБ консорциум Нордекс. Все по това време като истински негласен дон на нашенския клон на интернационалната алчно червена мафия, Дойнов приема най-разнообразни гости – Жан Виденов, Клара Маринова, Румен Спасов, Любомир Коларов, Димитър Луджев (изпратен от БКП на специализация в САЩ),[28] Георги Йорданов, Георги Нанев Вутев (бивш първи заместник-министър на външната търговия и офицер от Първо главно управление на ДС – ПГУ, лежал в затвора за злоупотреби), Стоян Овчаров, Стефан Нинов (бивш шеф на Столичния народен съвет – кмет на София), генерал Владимир Тодоров (началник на ПГУ), генерал Марин Стайков, Бисер Димитров (зет на главния прокурор Иван Вачков, женен за дъщеря му Евгения, чийто брат е Пламен Вачков – шеф на съобщенията в кабинета Станишев), Жорж Ганчев, генерал Чавдар Червенков (заместник-началник на Генералния щаб на РУМНО, а от 2003 г. е... директор на Европейската програма на Центъра за изследване на демокрацията, баща на известна радиожурналистка), Младен Михалев-Маджо, Георги Илиев (ВИС-2), Бойко Димитров (осиновен от Георги Димитров, министър на външните работи в първото правителство на Луканов), Димитър Альоков (офицер от ПГУ, някога е заместник-директор на Балканкар сервиз и отговаря за износа на резервни части и сервизни кадри за развитите капиталистически страни), Димитър Савов (бивш шофьор в Кореком, впоследствие водещ се собственик на петролната фирма), Сава Дълбоков (висш партиен функционер) и синът му Иван Дълбоков, Максим Клейтман (собственик на Бесттехника Тежко машиностроене – Радомир, рожба на Дойнов), Максим Бехар, Йонка Кинова (изпълнителна директорка на свързаната с партийното величие Румен Сербезов банка Токуда), Стоян Кадиев (предприемач и ковчежник на ДПС - Пловдив), Бело Белов (шеф на Химимпорт), Иван Шпатов (шеф на пловдивската партийна организация, секретар на Министерския съвет и ръководител на Българската федерация по футбол), Ангел Първанов (заедно с Красимир Стойчев съсобственик на фалиралата Капиталбанк), Васил Божков, Красимир Стойчев, Стюарт Каралян (съдружник на Стойчев и потомствено ченге, свързано с научно-техническия шпионаж), Иван Кочев (скандален петрички кредитен милионер с псевдоним Чомбе), Петко Русинов (офицер от ПГУ, президент на компанията за търговия с риба Атлантик), Георги Агафонов, Красимир Илиев (председател на Съвета на директорите на Интеркапитал Пропърти Дивелопмънт), Петър Терзиев (по образование актьор, по професия зет на Георги Атанасов, съсобственик на Балканфарма), Цветан Начев (син на Живков зам.-министър, офицер от ПГУ, съдружник с ген. Любен Гоцев и Денис Ершов в Международна Ортодоксална Банка Свети Никола, водещ в телевизия СКАТ, братовчед на Симовия военен министър Николай Свинаров), Максим Димов (член-кореспондент е на Международната академия по информатика в Москва, народен представител в 37-о Народно събрание от ДПС, а по-късно ковчежник на НДСВ; бил е изпълнителен директор на Държавния фонд за реконструкция и развитие и зам.-председател на Надзорния съвет на Росексимбанк), Богдан Угърчински (президент на консорциума Велграф Груп, който обединява около 40 фирми от различни области – водно строителство, енергетика, информационни технологии, трансфер на технологии, управление на човешки ресурси), Янко Янев (бивш шеф на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, експерт в Международната агенция за атомна енергия), Спас Русев, Младен Мутафчийски, Асен Мичковски, Атанас Тилев (агент на ДС Румянцев), Христо Александров (бивш пловдивски сервитьор, познат като Ицо Салфетката, произведен в чин банкер), Иво Георгиев (комсомолски деятел, направен шеф на Елитбанк), Нери Терзиева, Костадин Чакъров (последователно съветник на Людмила Живкова, на Тато и на Луканов, полковник от ДС), Тончо Михайлов (областен шеф на РДВР в Стара Загора), Владимир Москов (кмет на Неврокоп, сега Гоце Делчев), Илия Павлов, Кеворк Кеворкян, д-р Константин Тренчев, Стоян Евтимов (близък на Луканов), Стоян Марков, Гена Димитрова (оперна певица, членка на БКП), Христо Христов-Илича и др.[29] Всички те са или покойници, или успели хора. Да, даже фалиралите. Тяхното охолно битие няма нищо общо с нашия жизнь...

Един от демократите, Александър Йорданов посещава семейство Дойнови във Виена през 1996 г., малко преди да отиде посланик във Варшава. Вечерята преминава кротко, в спокоен разговор. Гостът разказва за събитията в България и за собствения си принос в тях, Дойнов задава кратки въпроси. Стига се до невралгичния момент, когато Елена Дойнова пита госта, не са ли негови думите срещу комунистите, които той третира като престъпници.

– Как може? – учудва се Александър Йорданов. – Не съм казвал такова нещо. Моят тъст, когото много уважавам, е комунист. В моето семейство има комунисти, които са достойни хора. Как мога да кажа такива думи?[30]

Луций Сенека е изрекъл вечно валидното напътствие: Corrige praeteritum, praesens rege, cerne futurum – Поправяй миналото, ръководи настоящето, предвиждай бъдещето. Не би... В настоящия обзор се преплитат минало и настояще, но най-страшното е, че прозира ужасното ни бъдеще. Никой не опита да попречи на дейците на Братството. Тъкмо обратното, свидетели сме на реставрация на Живковизма, на пълно отпускане и чакане някой пореден спасител да ни оправи. Не съм виждал по-пасивна човешка маса от българите. Със залиняващо образование, отказали се да мислят, да четат и научават, готови на анонимен вербален бабаитлък ние нямаме изгледи за оцеляване. Отдавна сме примесени с множество други народи, но по някакъв начин сме съхранили запазената марка българи – Божи народ. Дали онези, които вече постепенно ни изместват от занемарените от нас самите древни земи на дедите ни, ще продължат да я пренасят в грядущето, само Господ знае.

Социализмът ликвидира всичко здраво, което предците ни са опазили през хилядолетията. Мързелът, възможността за всякакъв вид кражби, измамното равенство явно допаднаха на повечето нашенци. Не осъждам никого, но за себе си съм категоричен: заслужили сме съдбата си. Казвах: Слушайте моя глас. Но не дадохте ухо, а ходихте всеки по упорството на лошото си сърце... И никой да не ме упреква, че не предлагам изход. Правил съм го десетки пъти, та за награда да бъда обсипван с хули и лъжи, да получавам закани за разправа с мен и семейството ми или в най-добрия случай да ме питат дали няма отново да се появя в някоя телевизия и да забавлявам част от народните маси.

Аман!

Забележка: Материалът е написан в Москва от КГБ. Заплатено ми е не с рубли, а с турски лири и американски долари. При желание мога да съобщя номера на банковата ми сметка в Южна Осетия. Кодът й е Идиот... И не се заблуждавайте – всички положителни мнения тук са автохвалебствия. Авторът.

---

[1] Пенчо Ковачев – „Георги Атанасов: Куфарчетата са глупост! Но някои забогатяха от милионите навън”, в. „24 часа”, брой 300 (6527), понеделник, 2 ноември 2009 г., стр. 12.

[2] Георги Тамбуев – „Власт, облечена в корупция”, Книгоиздателска къща „Труд”, София, 2001 г., стр. 291.

[3] Пак там, стр. 292.

[4] Вж. напр. “The CIA, Contras, Gangs, and Crack” by William Blum, “Foreign Policy in Focus”, Volume 1, Number 11, Washington, DC, November 1996 г., стр. 2, online: http://www.fpif.org/pdf/vol1/11ifciad.pdf; “Panama Noriega’s Money Machine” by Michael S. Serrill, “Time”, New York, NY, January 21, 2001 г., online: http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,966760,00.html

[5] Инициали на комунистическата секретна служба Разузнавателно управление на Министерството на народната отбрана.

[6] Значи е имало и такива! Кой от нас – „обикновените хора”, да знае?

[7] Георги Тамбуев – „Власт, облечена в корупция”, Книгоиздателска къща „Труд”, София, 2001 г., стр. 292-293.

[8] Пак там, стр. 293, 298-299.

[9] Игор Бунич – „Златото на партията”, първо издание, ИК „Прозорец”, София, година на издаването не е посочена, най-вероятно 1995-а, стр. 308.

[10] Пак там, стр. 309-310.

[11] „Ненаписаната все още история на еврейската емиграция от СССР има и много тайнствени страници. Например някакъв си нещастен евреин-бръснар можеше с години да не получи виза, понеже преди 20 години, когато служил като писар в армията, бил видял секретен документ за необходимостта да се намали дневната дажба маргарин на срочнослужещите. Но в началото на 70-те години с израелски визи за Америка заминаха група инженери-ракетчици, половината от които бяха евреи. Американците, заложили на своята палубна авиация, бяха много изостанали с разработките на тактическите ракети с близък и среден радиус на действие, работещи в т. нар. „дозвуков режим”. Не само за три години те изпревариха в тази област СССР, без да провеждат предварителни изследвания и разработки. На погребението на Максуел в Йерусалим, изреждайки заслугите на покойника, официалният представител на израелското правителство отбелязал: „Робърт Максуел направи много за осигуряването на безопасността на Израел”. И не само на Израел!” Бел. Иг. Бун.

[12] Пак там, стр. 310-311.

[13] Пак там, стр. 311-312.

[14] Вж. напр. „Натиснали Симеон да махне юпито”, в. „Новинар”, София, 9 август 2003 г., online: http://www.novinar.net/news/nova-versiia_MTAwODsxMw==.html

[15] Първолета Петкова – „Бившият комунистически вицепремиер Стенмарк: Не аз изпрах парите на България”, в. „Уикенд”, брой 45 (313), София, 7-13 ноември 2009 г., стр. 67.

[16] Георги Тамбуев – „Власт, облечена в корупция”, Книгоиздателска къща „Труд”, София, 2001 г., стр. 300-301.

[17] Първолета Петкова – „Бившият комунистически вицепремиер Стенмарк: Не аз изпрах парите на България”, в. „Уикенд”, брой 45 (313), София, 7-13 ноември 2009 г., стр. 67.

[18] Пак там.

[19] Преди време комунистическата партийна секретарка Елена Костова призна, че мъжът й Иван Костов „няма приятели”. В събота, 7 ноември 2009 г. вдовицата на Андрей Луканов заяви същото за убития си съпруг – нямал приятели. (Вж. Лилия Герасимова в: „Отечествен фронт” с Мартин Карбовски, Нова телевизия, София, 7 ноември 2009 г., около 18:10 часа.) Сякаш всички те са правени по един калъп...

[20] „Отново под ръководството на Стоян Марков”, в. „Дневник”, София, 2 април 2009 г., online: http://www.dnevnik.bg/pazari/2009/04/02/699494_otnovo_pod_rukovodstvoto_na_stoian_markov/

[21] Получиха достатъчно от имигранти в Австрия, свързани с ДС.

[22] Блъсковата пресгрупа „168 часа”.

[23] В края на май 1990 г. с още двама колеги поставихме началото на частния спортен печат. Нашият вестник „Шампион” бе вторият частен вестник изобщо. Луканов ни „раздпредели” 800 килограма вестникарска хартия за до края на годината. Толкова ни бяха необходими за еднократен тираж от 30 000 екземпляра. Тъй като нямахме пари, а нито една банка не кандиса да ни отпусне заем, изданието тихо умря.

[24] Също еврейка, която до преди две години все още се трудеше в същото издание. Когато някой като мен изнесе тези факти, го обвиняват в „антисемитизъм” и го изкарват откачен, който вярва и разпространява „конспиративни теории”.

[25] Председател на БНБ и вече осветен агент на ДС.

[26] Георги Тамбуев – „Власт, облечена в корупция”, Книгоиздателска къща „Труд”, София, 2001 г., стр. 301-303.

[27] Висш ръководен кадър на Ленинския комсомол в Латвия. През 1974 г. бива назначен за заместник-ректор по административно-финансовите въпроси на Латвийския държавен университет и става най-младият подобен номенклатурчик в СССР. Съден е за финансова злоупотреба. Смята се – в резултат на боричканията между клоновете на КПСС и КГБ в Латвийската ССР. Любопитно е, че след затвора е поканен за заместник-директор на най-известното литовско земеделско предприятие „Адажи”. Лично Горбачов дава разрешение то да извършва самостоятелна външнотърговска дейност. Така се раждат две фирми с едно название – „Адажимпекс”, но с две седалища – в СССР и в Швейцария. С акушерството на „Лубянка” те прерастват в австрийския гигант „Нордекс”. На часа този консорциум влиза в петицата на най-големите тамошни компании. Занимава се с много неща, включително с финанси и износ на оръжие. Преди време Лучански твърдеше, че е финансирал СДС и семейство Костови, но не успя да докаже това с документи.

[28] Вж. Дани Златанчева – „Шефът на 6-и отдел в Шесто управление на ДС Димитър Иванов: Огнян Минчев, Луджев, Стоян Ганев: всички са агенти на ЦРУ”, в. „Уикенд”, брой 45 (313), София, 7-13 ноември 2009 г., стр. 23.

[29] Вж.Огнян Дойнов – „Спомени”, допълнени от Зоя Димитрова, Книгоиздателска къща „Труд”, София, 2002 г., стр. 465-466.

[30] Пак там, стр. 466.

форумът / Бг Таймс