В България т. нар. медии са собственост на военно-терористичната червена бригада ЦК на БКП и са ръководени от неговото Политбюро !

Георги Ифандиев

Предстои ни да пеем жалба по изгубените ни права !

>> сряда, 2 декември 2009 г.

По хълмовете на безвремието – 20 години по-късно !

Написано от Георги Ифандиев, на 30-11-2009


ЗА МЕДИИТЕ В ЕРАТА НА ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИЯ ФЕОДАЛИЗЪМ

Част ІІІ: Заешката „смелост” на журналистите Предстои ни да пеем жалба по изгубените ни права Медиите и убийството на „нашта реч омайна сладка”

В демократична България постоянно съдят заради уж свободно изнесени факти или изказани мнения. Нашенските политици, бизнесмени и за жалост дори журналисти (например леката артилерия на Шесто К.К.) станаха твърде докачливи. Как биха реагирали, ако зърнеха в централен всекидневник плакат, подобен на онзи, масово разпространен от лондонския Индипендънт? Неговото мото гласи: Аз съм мозъкът на Ник Грифин. Председателят на Британската национална партия не произнесе и звук и не помръдна пръст. Изобщо не му мина през ума да тръгне да съди автора или изданието. А плакатът наистина е обиден, доста. При това оглавяваната от Грифин организация присъства в Британския и в Европейския парламент. Да бе у нас, щяхте да видите... Квалификацията гавра с парламентарно представена политическа сила не мърдаше на всеки, дръзнал да изрази отношението си по такъв начин. Със сигурност щеше да се окаже, че демокрацията е застрашена. И някой фюрер, възпитан от съветски специалисти в мазетата на КГБ и/или на ДС, щеше да призове обществото на атака срещу негодниците от медиите.

Журналистически морал и „дръзновение” по Живковски

Е, в нашето мило Отечество такива неща не стават. Който се осмели да наруши комфорта на политическата и икономическата класа, бива стъпкван с помощта на съдебната система. От 65 години в нея мирише на милиционерски партенки и ботуши. Днес тя се е вживяла в ролята на законна репресивна служба, която безпрекословно брани представителите на алчно червената левитска мафия – с всички сили и средства, без оглед дали е справедливо. Тя, Класата с главно К винаги има право. Нали произлиза от Партията, която винаги е права – и когато съгреши дори. Тя въведе тази привилегия за онези, избраните, по-равните. Резултатът от злополучния ни преход доказа, че това може би ще важи и нине и присно, и во веки веков. Докато Бог не реши друго. Амин!

През това време т. нар. журналистическа колегия демонстрира колко добре е научила уроците на Тато. Снишава се като Живков през ерата на Горбачов. Изчаква бурята да отмине. Не че има такава, нито пък гилдията някога ще покаже позиция и достойнство. Всеки, приет за част от нея, спазва поговорката: Преклонена главица остра сабя не я сече. Като 99 на сто от българите. Как да не обичаш такъв народ!

Затова тези слугинчета на червената мафия, на които е вменено, че са представители на някаква четвърта власт, винаги оцеляват. Притежават прекалено силен инстинкт за самосъхранение. Имунизирани са срещу неприятности, главоболия и конфликти. От поклони гръбнаците им са заприличали на ченгели. Наградата е ежемесечна опашка пред касата, а напоследък пред т. нар. банкомат. Понякога паричният поток извира от две или три медии. Стомахчето пълно, съвестта празна. Всекиму заслуженото!

Не мислете, че има кой да защити свободата на словото. Това е химера. Както е заблуда, че условно десните са отдадени на каузата на човешките права. Допускате ли, че организации като смятаните за крайно десни: Whites only[1] Британска национална партия (вече спомената), Националният фронт на Жан-Мари Льо Пен във Франция или консерваторите от Швейцарската народна партия биха се борили за правата на имигрантите, да речем? Ето един пресен пример, че десните никак не ги е еня за някакви човешки и граждански права. Съвсем неотдавна директорът на неправителствената организация Обществени [съдебни] преследвания Кийр Стармър обвини британските тори, задето възнамеряват да захвърлят на боклука Закона за защита на човешките права.

В реч, произнесена в Лондон, той припомни: „Противно на широко умишлено погрешното разпространено схващане, човешките права не се появяват като вълшебство, когато някой заподозрян бъде спрян на улицата; или арестуван; или обвинен; или съдебно преследван; или когато се яви пред съда.”

Приетият през 1998 г. от Парламента Закон за човешките права, който влезе в сила от 2000 година, за първи път превърна в незаконно всяко действие на обществен орган, което не съответства на Европейската конвенция за правата на човека.[2]

„Свобода на словото”, крепяща се на страха

Готвещите се в недалечното бъдеще да управляват консерватори (десни) се заканват да отменят действието тъкмо на този закон. Което потвърждава твърдението ми, че Западът ни използва като опитни зайчета за един нечовешки експеримент. И като разбра до къде може да стигне човешкото същество, подложено на робство, унижения и дори на невероятни мъчения за насаждане на терор, го приключи. Обаче само на пръв поглед; понеже започна да го прилага върху собствените си общества. Постепенно, но методично и упорито, като полека лека отнема изконните човешки и граждански права на своите жители и ги превръща в поданици, в стадо. Обзалагам се, че в момента ние сме по-свободни от германци, французи или швейцарци, да речем. Там ако изразите съмнение относно т. нар. холокост или неговите наложени свише (никой не казва откъде) мащаби, ще лежите в затвора. Докато наругаете ли Бог, нищо няма да ви се случи. Само преди месец Европейският съд за правата на човека в Страсбург разпореди на италианците да махнат разпятията от класните стаи... Да продължавам ли или вече решихте, че съм антисемит и разпространител на конспиративни теории? Кое е по-свещено от Господ, та не подлежи на свободно обсъждане?

Но да надникнем в Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Нейният Член 10 гласи: Свобода на изразяването на мнение:

1. Βсеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници. Този член не забранява държавите да подлагат на разрешителен режим радиокомпаниите, телевизионните компании и производителите на кинематографична продукция.

2. Упражняването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието.[3]

Ето къде е втъкана нишката на несвободата в привидно свободното европейско обществено платно. Първо, кой определя демократичността на едно общество, неговите интереси и тези на неговата и на националната сигурност? Националните елити, които са представители на администрацията на върховния интернационален елит. Иначе казано, управляват като колониални власти в името и в полза на метрополията – тайното Братство. Затова в документ, който уж регламентира свобода, се съдържат толкова много порти за въвеждане на несвобода и ограничения. Като например узаконяването на разрешителен режим за радиокомпаниите, телевизионните компании и производителите на кинематографична продукция. Затова от години предупреждавам: много малко време ни дели от връщането към онази липса на свобода, с която за жалост бяхме свикнали.

Никой, нито на Изток, нито на Запад, не съпоставя текста на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи с този на Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 г. В този по-висш документ, на който би следвало да бъде подчинено законодателството на вече очерталия се Европейски съветски съюз, кратко и ясно е записано:

Член 19:

Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници.[4]

Когато тази Декларация е била приета, непосредствено след ужаса на Втората световна война, интернационалната левитска мафия не е имала куража да прекрачи толкова далеч. Светът й е бил необходим разделен. Сега, след като световната революция е изминала много дълъг път към своя триумф, удря часът на ограниченията. Ние на Изток сме свикнали. Порадвахме се на свободата, скоро дяволчетата на Братството ще бият звънеца и ще обявят, че междучасието е свършило. Щем не щем, ще трябва да се потопим в мрака на несвободата и робството. Да му мислят западняците...

Как може да е другояче, след като великите като всичко масонско правозащитници са финансирани от Интернационала? Разровете се и вижте кой стои зад Отворено общество и Хелзинския комитет? Ще зърнете изкривената от омраза мутра на бога Яхве-Моллох. Той им е заповядал: Не се осквернявайте с нищо такова, защото с всичко това са се осквернили народите, които Аз прогонвам от вас: и земята се оскверни, и Аз погледнах на беззаконието й, и земята изхвърли своите жители. А вие пазете Моите наредби и Моите закони... Защото, ако някой върши всички тия гнусотии, то душите на ония, които вършат това, ще бъдат изтребени измежду народа си. И тъй, пазете Моите заповеди, за да не постъпвате според гнусните обичаи, както постъпваха преди вас, и да се не осквернявате с тях. Аз съм Господ, вашият Бог... И ви казах: владейте земята им, и вам давам в наследство земята, дето тече мед и мляко. Аз съм Господ, Бог ваш, Който ви отделих от всички народи... А за да имаш свой роб и своя робиня, купувайте си роб и робиня от народите, които са наоколо ви; тъй също и от децата на преселенците, заселени между вас, можете да купувате, и колкото се родят в земята ви от техния род, който е у вас, и те могат да бъдат ваша собственост; можете да ги предавате в наследство и на синовете си след вас като имот; владейте ги вечно като роби. А над братята си, синовете Израилеви, не бивайте един над други жестоки господари. [5]

Псевдохристиянството изопачи Завета на нашия Господ Бог и прие цялата античовешка философия на юдаизма. Както се убеждавате, тя ни обрича на робство. Знам, че ще засегна доста хора, но не аз съм антисемит, а вярващите в горното са просто расисти. Това не е християнство, а религията на фарисея Шаул от Тарс, който след непотвърден от нито един свидетел разказ на приказна случка бил провъзгласен за апостол Павел?! Ето къде са заровени корените на ликвидацията на цивилизацията на белия човек, че и на значителна част от другите раси. Това е фундаментът на световното господство, към което са се устремили илюминатите – озарените от бога на тъмнината.[6] Не съм го открил аз. Далеч назад във времето не малко светли умове са прозрели истината и без да са били пророци, са предвидили бъдещето.

Да сте прочели коментар по темата от журналист или публицист? Тишина и слушкане. Естествено, придружени от папкане, на корем. В цялата тази манджа свободата не е предвидена като съставка. Даже и като подправка. Образованието – също. Прост народ лесно се лъже, което ще рече, че се ръководи без да поставя проблеми. Отворете си очите за фактите, за истината. И тя ще ви направи духовно свободни даже в мрака на физическото робство, както е завещал Спасителят на човешкия род.

Журналистиката като оръжие срещу българщината

Съжалявам, ако досаждам с повторенията, но ми е мъчно за нас. Тревогата ми е породена от нашата обреченост. Другарите отгледаха неуко и безхаберно поколение, което мисли, че Ерих Мария Ремарк[7] е семейство, а Ортега и Гасет[8] са колеги. Съвсем наскоро експериментирах и в един от коментарите си изкарах сина на Петко Рачев Славейков автор на Извора на белоногата. Минаха почти четири дни, повече от 2100 души прочетоха статията, бяха написани 16 коментари, докато най-сетне един от читателите ме хвана.[9] Той се бе досетил, че не Пенчо Славейков е написал прочутата поема, а тя е творба на баща му. Пенчо-Славейковата Кървава песен – изумителна епопея на борбата ни за независимост в стихове и в Омиров стил – е почти неизвестна. Патриотарите, които ме хулят, явно не са я поглеждали. Иначе щяха да са наясно:

Че жадните за власт

народни вожди са народи от напаст

в напасти тласкали за своята изгода...

То въдица е нова!

Бъхти се, отърви поробений народ

от стар, а го вмъкни отново в друг хомот!…

От турските султани

ще го отърваме – а нови ли тирани

ще му натрапваме на слинавия врат?

Че онзи турчин бил, а този наши брат –

нам толкова по-зле.[10]

Разпитах и установих, че и двете произведения – от бащата и сина, продължават да бъдат преподавани в училище. Но дали ги изучават? (Признавам, че по мое време не обръщаха внимание на Кървава песен. Тя бе почти апокрифна.) Професор от Софийския университет ме светна, че мнозина от студентите му смятали Пенчо за баща на Петко Славейков. Други били убедени, че двамата са братя! Мой приятел и издател, който постоянно има работа на площад Славейков в столицата, потвърди: често млади хора му подавали фотоапаратчета и го молели да ги снима там, седнали на пейката до... братя Славейкови. Изумително!

По най-благоприятни данни на ЮНЕСКО, след четири години у нас 50 на сто от населението над 15-годишна възраст ще е неграмотно. Според международно изследване, в момента най-малко половината от 16-годишните български ученици имат слаба или никаква грамотност.[11] България е една от държавите в региона, които отделят най-малко средства за образование. Докато в Таджикистан и Молдова се инвестират съответно 19 и 20% от бюджета, то у нас процентът е под 6.[12] Няма защо да се заблуждаваме: ниската грамотност е стаена в медиите и завладява все по-големи територии от тях. Най-ефикасна е в периодичния печат. От опит знам, че поради изключителната шуробаджанащина и по-рано кадърните и граматиците твърде рядко попадаха в журналистиката. За сметка на това малограмотниците бяха мнозинство. Ала поне имаше кой да поправя крещящите им грешки. В момента е ликвидирана една решаваща в това отношение професия – коректор, а редакторите са на равнището на уличните свади. Затова и срещаме всякакви езикови небивалици.

Ако се захванете да регистрирате речника на титани на журналистиката като Росен Петров, Маргарита Михнева, Николай Бареков, Мартин Карбовски или Сашко Диков, ще се уверите – не надхвърля 200–250 думи. Защо им е? Те са като леките жени. Политиците и преди, и сега са ги поставяли в поза партер. Как се оцелява между Батето, Тато, Жени, Капъкуле, Кеворк, Янчо, Нери, олимпийски игри, Жан, Гаргамел, Райдовски, Станишко, Вучеви, Симо, Б.Б. и т.н.? Ами с поза изуй бельото, от която гръбначният стълб заприличва на удобно за началниците бастунче. Ама падат апартаменти, дялове от кабеларки, директорски места, беемвета... Всичко това е съпътствано с подходящо образование на наследничките и наследниците в някогашни гнил Запад. Заслужено, след като е платено с болките в коленцата от партера...

Антихристиянското, конформисткото поведение на значителна част от младите, тяхната почти пълна незаинтересуваност от миналото, подхранват моя песимизъм. Синът на мой приятел, бакалавър по икономика, се гордее, че не е прочел нито една книга. Но е цар на електронните игри!... Често млади хора ме питат дали на техните години съм проявявал интерес към времената преди раждането ми. И се отнасят с недоверие към разказите ми за незабравимите великолепни часове, които съм прекарал, слушайки спокойните, добре възпитани представители на буржоазна България. Максимата тук и сега никога не е занимавала съзнанието ми. Моето отношение към материалните неща в живота изненадват събеседниците ми, даже ги смайват. Тези мои впечатления не са израз на вечното противопоставяне между поколенията. Напротив, струва ми се, че споделям болката си не с упрек, а със загриженост за идещите след нас.

Тъкмо представители на това следващо поколение превеждат или пишат информации, заимствани от съобщения в чуждестранния печат, в които четем: Great Wall Motor Co. ще стартира асамблирането на свои модели у нас... Двете компании съвместно правят нов асамблиращ завод...[13] Като го прочетох, се почувствах разасанблиран... Обаче на същата дата пак тази медия е видоизменила произношението и правописа на думата. Във формата на отглаголно съществително се явява... асемблатор.[14] Публикациите са анонимни. Докато в западните вестници всичко е подписано. Та читателят да дири мисловна отговорност и от автора. Енергиите имат значение...

А тук? Какво езиково строителство! Добре че Иван Вазов и академик Теодор Балан не са живи... Поне две поколения езиковеди и писатели са се мъчили да изчистят речта ни от чуждиците. Така сме се сдобили с чудесната дума влак, заменила трен. За да дочакаме, първо, нашествието на комунистите с техните русизми и съкращения от рода на генсек – генерален секретар, обком – за общински комитет, коопиндустрия – за кооперативно производство, та чак до налудничавото ГДКБУМКПГлавна дирекция комунално-битови услуги и местна кооперативна промишленост?! И второ, техните деца и внуци да ни кликват, фейсконтролират, а сега и да ни асамблират с асемблатори!

Умиляват провинциалните напъни на полуграмотни издънки на партията майка, назначени за журналистки и журналисти. Те не познават значението на чуждите думи, но с присъща на идиота гордост демонстрират своята духовна нищета из медиите, като съвсем не на място навлизат в тази материя, която за тях е Terra incognita. Примери? Съпругата на Цветанов пък е лоялна към Веселин Марков, тъй като, според източниците ни от ДАНС, е неглижирана от пикантни компрометиращи материали, за които има съответните документи – пише едно насилствено налагано напоследък чудо на природата, олицетворяващо половия хибрид между жена и мъж.[15] За да се уверите, че това изречение не изразява мисъл, нека го преведем на литературен български: Съпругата на Цветанов пък е вярна на Веселин Марков, тъй като, според източниците ни от ДАНС, е пренебрегната от пикантни компрометиращи материали, за които има съответните документи. Разбрахте ли нещо? Навярно перхидролената звезда, до която вече е опряла една залязваща крайморска телевизия с политически претенции, е искала да каже нещо съвсем друго. Че булката на гербовата муха Це-Це, а като такава и вицепремиерша, безпрекословно слуша споменатия шеф в ДАНС Веселин Марков. Понеже ченгето я държи в подчинение чрез заплаха от разпространяване на компрометиращи материали, в които нещастницата е заснета в не дотам прилични пози или ситуации.

В предходната част от тази поредица демонстрирах високия интелект и огромната ерудиция на премиерката Б.Б. Те наистина са непостижими! Неотдавна това мило банкянско момиче заяви: Сложихме меморандум на горите.[16] Което преведено на нашенски ще рече: Сложихме съобщение (изложение, послание) на горите. Горките ни лесове. Не само ги изгарят, изсичат, раздават на заслужили местни и задгранични номенклатурчици, ами сега им поставили и... паметна записка?! Защото меморандум означава и това. Ашколсун, както казват нашенците от Руенската селищна система. Телохранителката на Тато опроверга максимата, че ученикът изпреварва учителя си. Резултатът в състезанието по простотия помежду им е равен. Засега...

Криворазбрана цивилизация? Не, според мен просто невежество. Тези момчета и момичета, продукт на една разпадаща се държавност и разбито на отделни ядра общество, просто не познават езика. Поради липса на начетеност (ерудиция) те не притежават и реакция спрямо него, камо ли да се възползват от богатството му. Разбира се, че бъдещият завод ще бъде за сглобяване, а не за асамблиране на автомобили. Да приемем, че в него ще монтират, но не и асамблират леки коли. С мишката на компютъра щракваме, а не кликваме, ползваме екрани, а не монитори... Имаме чудесното българско пожелание: Довиждане! То носи надежда, обещание за нова среща. Ала не би! Казват чао или бай – съкратено от английското Good-bye. И не усещат, че този стремеж към опростяване и краткост ни отвежда към обезбългаряване и опростачаване. Светът наспорил с италианци и англоезични, които да се разделят с чао и бай. Ние представляваме интерес с нашите собствени, оригинални, ако искате – автентични качества, характерни черти; с външния си образ, но и с облика си (нашето уникално съдържание). Споменатите бързи чуждици не толкова ни отдалечават от това. Те само външно ни приравняват с останалия свят; уеднаквяват (универсализират) ни с него, за да станем едни от многото, част от сивата маса, която се щура по планетата като хората с глави на чукове от финала на телевизионното филмче (видеоклипа) към песента на Pink Floyd Още една тухла в стената. Такива ли искаме да бъдем? И какви са мащабите на помощта, която медиите оказват в тази насока?

С подкупен ум и мръсни ръце агентът на Държавна сигурност Драган извърши огромни поразии в толкова деликатна материя като езика. Например той премахна родовете в много от случаите, в които те не само не пречат, но са и задължителни. Затова сега можете да чуете израз като моята колега еди-коя си, следва женско име. Съвсем наскоро една пробутана за звезда на разследващата журналистика храненица на варненските мутри съобщи: Журналист съм от 20 години.[17] Явно другарката страда от най-тежката женска болест – безе...ица. Друга заяви в национален ефир: Аз съм европеец! А е родила четири еврейски момичета на внука на личния преводач на Троцки от времето, когато болшевикът бил в САЩ... Се ла-фиф, казано на френския от Филиповци!

Трета, подобна на нея, пък не била министърка, четвърта – кметица, а съответно... министър и кмет?! По този начин ни затрупаха с жени-мъже, съзнателно подменящи вроденото у човека чувство за дълг да продължи рода. Не подхождайте снизходително. Те добре знаят колко е важно подсъзнанието и какво значение имат внушенията на неговото равнище. Затова използват еничари като този Владко, който с безметежна лекота приел да стане Драган. Забележете какво е фамилното му име – Мурдаров. Иде от мурдар – мръсен, немарлив човек. Прекалено много станаха случайностите, за да допусна, че и неговата дейност е такава.

Тук не става дума за евтин псевдонационализъм. От много хилядолетия нашите предци обитавали тези територии. Ние сме аборигените на Стария континент, ако мога да използвам това определение. Даже понятието Европа се е зародило тук, в Странджанско. И не е гръцко, а тракийско. Наше задължение е да опазим един от най-древните езици на земята. Тъй като той е Божие творение. В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.[18] Езикът ни е дарен, за да го ползваме, обогатяваме и предаваме на идещите след нас. Нямаме право на гавра с него. Ставащото с езика сега е истинско предателство спрямо наследството, завещано ни от нашите деди. В България трябва да се говори литературно чист български език. Това не е расистко изискване. Обратното, увреждането на езика ни, налагането на някакви съвременни, наднационални, мултикултурни традиции, материалната принуда да напускаме своето древно Отечество, е проява на расизъм спрямо нас. Защо мълчи Хелзинкският комитет, къде е Отворено общество? Убийството на езика е начало на геноцид! Мълчание. Чува се само премляскване в резултат на дъвкателни процеси... И то в медиите.

Използваният от средствата за масово осведомяване език не се нуждае от коментар. Даже в най-булевардните западни таблоиди няма да срещнете такива изрази: И когато си „опонент” бъди такъв, а не дундуркай ташаците на Бойко Борисов и кръга му, подхванати нежно от ръчичката на Патрашкова.[19] Това ми прилича на незадоволена сексуално мазохистка, която иска да бъде дрипната от чукане и бой до посиране... Това огледало показва всяко лайно, което днес застане пред него като портокал, каквото е било лайното вчера.[20] Давам пример и с публикация на мой приятел. Не само понеже, както казва народът, сиренето е с пари. Още Цицерон е формулирал: Et monere et moneri proprium est verae amicitiaeда мъмриш и да бъдеш мъмрен е присъщо на истинското приятелство. Твърдя, че така не бива. Подобен подход убива изяществото, изхвърля ни от пътя към съвършенството, а точно това ни е завещал Бог. Цинични, срамни думи и изрази изпъстрят с отвратителни нюанси всички видове средства за всеобщо информиране. Те не само демонстрират степента на изпростяване, до която сме стигнали, а умишлено насаждат точно това.

Чувал съм твърдения, че така тезите по-лесно достигали до масите. То е все едно да приемете Лениновия постулат за медиите като средство за възпитание, макар в него да се съдържа и известна доза истина. Грозният език привлича нискочелите и отблъсква интелигентните. Ала той създава невидима духовна среда, в която растат нови поколения. Чалгата в медиите е част от чалгизацията на целия ни живот. Сигурен съм, че онези които дадоха тона, двамата алчно червени ченгесарски пакостници – Блъсков–Найденов (агент Сашо)[21] – не сториха това само поради хрумване. Те изпълняваха задача. Хвърлиха въдицата на простащината, а току-що излизащото от сковаността на социалистическата схоластика общество се хвана. Не малко автори оригиналничат с този инструмент, без да разбират вредата, която нанасят. Изключително важна тема, за която няма място пак в същите медии. Иначе казано: Гарван гарвану око не вади. Онези, които по чужда заповед измислиха и въведоха всичко това, също стават жертва на собствения си езиков Франкенщайн. Повечето от техните наследници говорят по същия начин. Което ги обрича на чалгизация, преминаваща от духовния в материалния свят. И със сигурност не води до нищо добро, най-малкото до успех в бизнеса.

Има и обратни примери – как патриотизмът се обявява за кауза, зад която се крият най-банална алчност и меркантилизъм. Можете да се запознаете с пример за това в следния видео откъс:

Ала на морала в медиите ще се спра във финалния си коментар от настоящата поредица.

Извън темата

Взеха да ме питат защо се гавря с министър-председателката. Нищо подобно, отнасям се съвсем сериозно и отговорно към нея. Наистина я смятам за неосъществено до край момиче. Просто такива факти съм узнал за нея от различни източници. Например собствената й сестра д-р Красимира Иванова признава, че батБойко като дете преживял подмятания, че е... женчо.. Именно заради подигравките, че е женчо с гей уклон наш Бойко се амбицирал да се доказва като мъж и се отдал на каратето от дете.[22]

Неотдавна бившият треньор по карате на момата от Банкя призна, че като спортистка Б.Б. била страхлива клюкарка и интригантка. Даже уплашена, избягала от състезание. И прогнозира пълен триумф на мутрата Слави Бинев при евентуална схватка с полумутрата Б.Б.[23] Застреляният Георги Стоев, провъзгласен за летописец на мутрите, обяви във воденото от мен телевизионно предаване Диагноза, че Б.Б. никога не е била истинска мутра, защото нямала качества за това. Била страхливка. Да продължавам ли с криминалното сикаджийско минало на другарката потомствена комунистка от Банкя, с нейния морал? Същата, която се смятала за членка на Тодор-Живковото семейство.[24] Нима не ви е известно, че двамата със сина на покойния кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП и бивш шеф на ЦК на ДКМС Иван Абаджиев просто си разменили съпругите? Да, днес Б.Б. живее с бившата Абаджиева, по баща Бориславова Карагьозова, а бизнесменът Стефан Иванов Абаджиев – с бившата Бойкова булка Стела. Колко добре ли е познавал комунистите отвътре техният пролетарски поет, за да възкликне: Живот ли бе да го опишеш, живот ли бе да го разровиш. Разровиш ли го ще мирише и ще смърди като отрова.

* * *

Междувременно закриха телевизията re:tv. Почти не се чуха гласове в защита на останалите без работа журналисти и технически персонал. Силната статия на Едвин Сугарев „потъна” в общата злободневна шумотевица. За пореден път вниманието на обществото бе отвлечено в посока, която няма нищо общо с неговите жизнени интереси. Получи се и странно разминаване. Едвин писа:

Да не говорим и за още един аспект, свързан с оцеляването на една телевизия – за да има реклами, трябва да има кой да поиска да ти ги даде. Тъй като в България бизнесът продължава да зависи от държавата и “своите хора” в управлението, големите рекламодатели естествено нямат интерес да дават реклами в медия, която е критично настроена спрямо управляващите – каквато де факто беше re:tv по времето на тройната коалиция. И именно затова тя не беше допусната до рекламния пазар – беше целенасочено и систематично задушавана. Нейните собственици – Светослав Божилов, Иван Кръстев и Иво Прокопиев, Които освен всичко друго имаха и много рядкото достойнство да не се намесват в нейната редакционна стратегия, губеха всеки месец по около 150 000 евро, за да я поддържат. Наляха един куп милиони и спряха – гражданската телевизия в България се оказа мисия невъзможна.

Дали не се отнася същото и за гражданското общество?[25]

Ден преди Едвин да обнародва статията си, собствениците на телевизията, които той брани и възхвалява: Иво Прокопиев, Иван Кръстев и Светослав Божилов декларираха:

Телевизионният рекламен пазар не подкрепи нуждата от съществуването на подобна телевизия. В проекта до момента са инвестирани 9 млн. лева средства на дарители на фондация „Граждански медии“, но тежката финансова криза направи финансирането на телевизията невъзможно за по-дълъг период по този начин.[26]

Излиза, че светата болшевишка троица не е харчила свои пари, а е потрошила средствата, дарени от хората. И възниква поредица от закономерни и логични въпроси:

Първо, кои са тримата собственици, които са направили майчин помен с чужда пита? Нима не помним светкавичната кариера на опърпаното разградско репортерче на Reuters Иво Прокопиев, близко до крадливия седесарски кръг Агнешки главички? Тукашният клон на интернационалната алчно червена фашистка мафия го произведе в чин бизнесмен и го назначи за председател на профсъюза на богаташитеСъюза на работодателите? Защо той не се оправя с рекламодателите вътре в оглавяваната от него организация на назначените предприемачи – до един свързани с комунистическия терористичен режим и неговите репресивни специални служби?

Второ, защо всички срамежливо крият, че Иван Кръстев е син на един от идеолозите на БКП, завеждащия отдел на нейния Централен кометет, другаря Йото Кръстев. Този болшевишки Гьобелс развяваше бича над социалистическите медии. А Братството го подготви за един от главните идеолози на нашенската пишман демокрация.

Трето, как лицето Иван Бедров, което Едвин представя сякаш е чист, рус и синеок ариец, крачещ из медиите като Румениге в Бундеслигата, преди време раздаваше справедливост от екрана на тъй оплюваната сега от същия автор телевизия на Болкан Нюз Корпорейшън? Това вярно на партията момче замени друго подставено лице на партията-квачка – Иво Инджев, прочул се като агент Ивайло в Би Ти Ви на обругания от Сугарев офицер от ДС Красимир Гергов. За пореден път сме изправени пред непреодолимата Берлинска стена на двойните стандарти – нашите комунисти и ченгета са добри, останалите са лоши.

Едвин се яви като свидетел по делото, което друго подобно лице на БКП, несменяемият лидер на КТ Подкрепа води срещу мен. Държа се чудесно, защото изрече истини. Дни по-късно го видях рамо до рамо с Тренчев в студиото на Волго-Донски. Само дето не се целунаха чрез уста...

Ако не сте разбрали, не злорадствам, а тъкмо обратното. Липсват ми заможни, финансово независими и свободни по дух медии, посветени на истината. Уви... Думата ми е за морала.

Следва.

Забележка: Материалът е написан в Москва от КГБ. Заплатено ми е не с рубли, а с турски лири и американски долари. При желание мога да съобщя номера на банковата ми сметка в Южна Осетия. Кодът й е Идиот... И не се заблуждавайте – всички положителни мнения тук са автохвалебствия. Целта на „мероприятието” е да ми изградят „легендарна” биография, защото ме готвят за ректор на Пералната академия и за президент на Чакърафличковските съветски щати. Авторът.



[1] Само за бели, англ.

[2] “Keir Starmer says Tory plans to scrap Human Rights Act would bring shame on Britain: Keir Starmer, the Director of Public Prosecutions, has launched an unprecedented attack on a key Conservative policy by insisting that scrapping the Human Rights Act would bring “shame” on Britain” by Christopher Hope, Whitehall Editor, “The Telegraph”, London, Wensday, 21 October 2009 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/newstopics/politics/lawandorder/6399636/Keir-Starmer-says-Tory-plans-to-scrap-Human-Rights-Act-would-bring-shame-on-Britain.html

[3] Конвенция за защита правата на човека и основните свободи, изменена и допълнена от Протокол No. 11, придружена от Допълнителния протокол и Протоколи No. 4, 6 и 7, български превод, Съвет на Европа, Секретариат на Европейския съд по правата на човека, ноември 1998 г., online: http://www.echr.coe.int/NR/rdonlyres/F84D2B7F-0F2E-403B-892F-8CA51C30A8B3/0/BulgarianBulgare.pdf

[4] Всеобща декларация за правата на човека, приета и провъзгласена с резолюция 217 А (III) на Общото събрание на ООН от 10.12.1948 г. Издадена в сборник от международни документи, 1992 г., online: http://www.mfa.bg/bg/files/pdf/ok_Vseobshta.pdf

[5] Библия, „Трета книга Моисеева – Левит”, гл. 18, ст. 24-30; гл. 20, ст. 24; гл. 25, ст. 44-46.

[6] Вж. пак там, „Първа книга Моисеева – Битие”, гл. 32, ст. 24-32.

[7] Известен германски писател от еврейски произход, автор на антивоенни романи, любими на мнозина от моето поколение: „На Западния фронт нищо ново”, „Трима другари”, „Триумфалната арка”, „Обичай ближния си”, „Време да се живее, време да се мре” и т.н.

[8] Хосе Ортега и Гасет – испански журналист, философ и писател, популяризирал идеята за обединена Европа; известен със своята книга „Бунтът на масите”.

[9] Вж. Георги Ифандиев – „Риба в мътни води: Пълзим напред по пътя, който води назад”, Форумът, forumat-bg.com, София, четвъртък, 29 октомври 2009 г., online: http://www.forumat-bg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=416&Itemid=85

[10] Пенчо П. Славейков – „Кървава песен” в: Пенчо Славейков – „Стихотворения и поеми”, slovo.bg, Сдружение с идеална цел „Словото”, София, 2000-2009 г., Втора песен: На Оборище, online: http://www.slovo.bg/old/slaveykov/blood/02.htm

[11] Вж. „Половината от 16-годишните ученици са неграмотни”, Dnes.bg, София, вторник, 27 октомври 2009 г., online: http://www.dnes.bg/index/2009/10/27/polovinata-ot-16-godishnite-uchenici-sa-negramotni.79810

[12] „ЮНЕСКО: Неграмотните в България ще се увеличават”, в. „Дневник”, София, 25 ноември 20008 г., online: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2008/11/25/588770_junesko_negramotnite_v_bulgariia_shte_se_uvelichavat/

[13] „Great Wall обяви официално българското си автопроизводство”, News.bg, София, петък, 23 октомври 2009 г., online: http://news.ibox.bg/news/id_481132436

[14] „Пловдивски асемблатор уличен в пиратство”, News.bg, София, петък, 23 октомври 2009 г., online: http://news.ibox.bg/news/id_1178269483

[15] Веселина Томова – „Кръг „Комшии” дърпа конците на спецслужбите!”, Afera.bg, Варна, неделя, 15 ноември 2009 г., online: http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=7794&Itemid=33

[16] Среща на представители на медиите с Б.Б., Re-Tv, София, 2 ноември 2009 г., отговор на въпрос на Петьо Блъсков, около 21:22 часа.

[17] Вж. Веселина Томова – „Алексей, спри се! Журналистика не се прави с наемни убийци!”, Afera.bg, Варна, петък, 23 октомври 2009 г., online: http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=7484&Itemid=9#usercomments

[18] „От Иоана свето Евангелие”, гл. 1, ст. 1.

[19] Пак там.

[20] Николай Колев-Босия – „Преходът започва от хора, които стигат до краят му”, пак там, online: http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=7485&Itemid=1

[21] Вж. „Красимир Райдовски: Валери Найденов беше агент „Сашо”, в. „Шоу”, Агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 11 януари 2007 г., online: http://www.bulpress.net/article/3103

[22] „Подиграваха се на Бойко, че е... женчо!”, в. „Шоу”, брой 42 (522), София, 21-27 октомври 2009 г., стр. 2.

[23] Вж. „Треньорът на Б. Борисов и Слави Бинев Валерий Найденов: Изгоних Бойко Борисов от таекуондото - той е страхливец!”, в. „Атака”, брой 631, София, 17 октомври 2009 г., online: http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=38308&edition_id=631&format=html

[24] Вж.”Евгения Живкова: На Бойко му се иска да е част от нашето семейство, но не е!”, едно интервю на Мария Друмева, специално за Агенция „Блиц”, в. „Шоу”, брой 46 (526), София, 18-24 ноември 2009 г., стр. 26.

[25] Едвин Сугарев – „Другата цензура”, svobodata.com, София, неделя, 28 ноември 2009 г., online: http://www.svobodata.com/page.php?pid=1955&rid=154

[26] „Закриват телевизия Re:TV”, Tvoeto.info, място на седалището не е посочено (забележете изписването на датата), 27th ноември, 2009 г., online: http://tvoeto.info/2009/11/%d0%b7%d0%b0%d0%ba%d1%80%d0%b8%d0%b2%d0%b0%d1%82-%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%b2%d0%b8%d0%b7%d0%b8%d1%8f-retv/

1 коментара:

Анонимен,  2 януари 2010 г., 17:45  

Г-н Ифандиев,
Вие казвате,че щом Иван Бедров е работил в телевизията bTV значи работата му не е наред.А мога ли да Ви попитам защо работихте години наред в телевизия СКАТ?Това означава ли,че Вие сте вярно на партията момче?

Публикуване на коментар

Последователи

StatCounter

  © Blogger template Snowy Winter by Ourblogtemplates.com 2009

Back to TOP