В България т. нар. медии са собственост на военно-терористичната червена бригада ЦК на БКП и са ръководени от неговото Политбюро !

Георги Ифандиев

Средствата за осведомяване като инструмент за промиване на мозъци и отклоняване на вниманието от същностните проблеми на обществото !

>> петък, 20 ноември 2009 г.

По хълмовете на безвремието – 20 години по-късно

Написано от Георги Ифандиев, на 19-11-2009 09:02

Преглeдано : 826

ЗА МЕДИИТЕ В ЕРАТА НА ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИЯ ФЕОДАЛИЗЪМ

Част ІІ: Двойният стандарт в „развитите демокрации” – модел за подражание Средствата за осведомяване като инструмент за промиване на мозъци и отклоняване на вниманието от същностните проблеми на обществото Лицемерието като нравствена норма на политици и журналисти

Авторът предупреждава: Настоящата публикация е опасна за неуките, простаците, патриотарите, мразещите, непонасящите друго мнение освен тяхното и за онези със задръстено от идеологеми и медийни манипулации съзнание.

Никъде няма да откриете нито истинска свобода на личността, нито свързаната с нея свобода на словото. През 1908 г. Алфред Чарлз Уилям Хармсуърт, първи виконт Нортклиф, купува лондонския Таймс и го спасява от фалита, на който го обричат еврейските рекламодатели. Онези, които познават историята на журналистиката, няма как да не помнят неговите принципи. За лорд Нортклиф вестникът е сериозно предприятие, което с почтената си дейност трябва да носи печалба. Наясно е, че хубаво издание се прави от свободни хора. Затова премахва всякакви ограничения на журналистите. Позволява им да пишат и срещу него, стига да е вярно и да увеличава тиража (продажбите). Той е пионерът на таблоидите. Купува издания пред закриване и ги превръща в масови, носещи огромни приходи (Ивнинг Нюз, Дели Мейл, Единбъръ Дейли Рекърд...). Но преди всичко ги прави свободни.

На 29 юли 1914 г. главният редактор на Таймс Уикъм Стийд подписва за печат редакционна статия, която се противопоставя на британското участие в Първата световна война. Червената точка на изданието и новият конфликт със същите рекламодатели е предизвикан.[1] Близо шест лета по-късно, на 8 май 1920 г., Таймс помества на първата си страница статия, която потвърждава съществуването на тайна програма за завладяването на света, известна под заглавието Протоколите на ционските мъдреци. В нея е изнесена истината за заплахата, надвиснала над човечеството. Рекламодателите удрят кранчето на най-престижния вестник във Великобритания. През 1922 г. лорд Нортклиф е принуден да го продаде. Дни по-късно се самоубива. Близките му смятат, че са му помогнали – самоубит е. Шест години и половина по-късно в САЩ на автомобилния магнат Хенри Форд също му се налага да спре издаването на своя седмичник Диърборн Индипендънт. По съвсем същата причина, но в друг вариант. Вторият милиардер в света след Ротшилдови от пускането на хартиените пари насам не се нуждае от реклами, но разпространителските фирми отказват да продават вестника му. Те са в ръцете на същите хора, които вече са се обединили в ционистки организации. Ерата на свободния печат приключва. Постепенно феодализмът с характерното за него крепостничество завладява света на журналистиката и го лишава от най-важното му качество – свободно да осведомява и тълкува.

Няма човек, няма проблем...

Един от основните методи на съвременния медиен феодализъм е обричането на забрава. Неотдавна председателят на Британската национална партия, евродепутатът Ник Грифин, благодари на BBC за това, че го е допуснала до участие в предизборна програма. Той приветства „истеричната” реакция на политическия елит, задето е направил такава голяма реклама на БНП. От своя страна бившият лейбъристки министър за Уелс Питър Хейн, който е яростен противник на БНП, изрази своята „признателност” на политическата класа за нейната толкова голяма глупост. Огромният фурор, който политическата класа създаде около партията, ясно ни „дари” с едно напълно ново равнище на обществено признание [спрямо БНП].[2] Иронията на Хейн е справедлива. Няма лоша реклама. Знаят го специалистите в тази област. Премисленият и добре прицелен удар вдигна рейтинга не само на БНП, но и на BBC.[3] Допитване до мнението на зрителите установи, че 22 на сто от хора „ще се замислят сериозно” дали да не гласуват за БНП. Освен това BBC е получило 243 протеста за това, че предаването е било насочено срещу Грифин и едва 114, оплакващи се от появата му в него.”[4]

Ден след като телевизионният дебат в BBC бе приключил, първата чернокожа депутатка в британската история Дайън Абът заключи: Когато поставите БНП сред такива праволинейни конформисти [каквито са представителите на основните партии], тя привлича хората със своя дневен ред. [Днес] всеки говори за Ник Грифин.[5]

Онова, което смущава, е нетърпимостта към различното мнение. Даже да приемем, че БНП е фашистка организация, както властите и повечето британски и световни медии се опитват да я изкарат, тя трябва да се ползва от гарантираното свое право на свобода на словото в рамките на демокрацията. Допълнителен аргумент в полза на това схващане е фактът, че далеч по-античовешките комунистически партии не са осъдени не по толкова категоричен, а изобщо по никакъв начин. А самият им баща – ционизмът, който през 1975 г. бе отхвърлен от ООН като форма на расизъм, бе реабилитиран. Макар да е скритият автор и на фашизма, и на нацизма. Сам той е нацизъм и то в най-краен и жесток вид. Да не би да се е променил? Та на Израел му предстои да бъде съден (но едва ли и осъден) за военни престъпления! По-скоро лицемерието на фасадните демократи на Запад се е удвоило? Прилаганият от тях двоен стандарт, включително по отношение на бившите комунисти и нацисти, роди антиамериканизма и въобще неприязънта към западните държави на много места по света.

Моля, запитайте се дали цялото представление не бе изиграно по предварително написан сценарий? Дали онези, които дърпат конците зад кулисите, не превърнаха умишлено крайно десните в жертви? А слабите, уязвените винаги предизвикват симпатии, нали? Обърнете внимание на усърдието, с което у нас настоящата премиерка напада бившата, ако приемем разпространените твърдения за условността на пола на С.С. Другарката Б.Б. така пердаши из медиите рожбата на най-висшата алчно червена номенклатура, че на човек му става жал за съветското гражданче, специализирало партийно строителство в... Лондон. Не вярвам в случайностите, освен ако това се окаже отложена с две десетилетия разправа между два комунистически клана. Ако това е вярно, равенството пред закона отново е нарушено. Този път в ролята на страдалеца е онзи, който преди това е използвал същите методи. Знае ли човек?

Точно равнопоставеността пред принципите на свободата, в конкретния случай на свободата на словото и сдружаването, бе нарушена във Великобритания. Часове след дебата, превърнал се във всеобща атака на елита срещу Грифин, медиите на Албиона обвиниха BBC, задето допуснала председателя на една законна партия, представена в Британския и в Европейския парламент, да се изяви публично?! Не изпитвам абсолютно никакви симпатии към БНП, която е една произраелска организация. Обаче двойно повече ме отвращава лицемерието на водещите политици, журналисти и на значителна част от британското общество. Нападателите поискаха лидерът на БНП да декларира, че не е нацист. И пухкавият човечец го стори. Докато никога и никъде по света не подириха сметка от членувалите в комунистическите партии. Даже с четвърт от емоцията, която английският establishment[6] вложи в своя хладен щурм срещу Грифин. Въпреки че безспорно тези болшевишки образувания са най-престъпните обединения на масови убийци в човешката история. Срам за Великобритания!

Иначе в този случай се включи и тежката артилерия на левитския Интернационал. И се стигна до там, че когато министърът на правосъдието, евреинът Джак Строу обвини Грифин в нацизъм, той не му остана длъжен. Набеденият за нацист обясни в лицето на Строу, че докато бащата на министъра е лежал в затвора, защото отказал да се бори срещу Адолф Хитлер,[7] неговият се е сражавал по бойните полета на Втората световна война.[8] Не рядко истината боде...

Всъщност дали това не бе умело режисирана постановка за отвличане на вниманието от реалните проблеми на островитяните? В деня след шоуто на Грифин, както го представиха медиите, станаха известни данните за състоянието на икономиката в Англия. А те бяха съкрушителни за пропагандаторите, които два месеца по-рано взеха да тръбят как страната излиза от кризата.[9] Тъкмо обратното – статистиката илюстрира, че през третото тримесечие на 2009 г. икономиката на Великобритания е затънала с още 0,4 на сто. Безработицата е нараснала, докато качеството на живота е спаднало.[10] Това е поредният предизборен удар върху управляващите социалисти и техния лидер и премиер Гордън Браун. И част от подготовката за предстоящата смяна на лицата на върха на английското управление.

Панаири, панаири...

Същото се случи през последната година и у нас. Бяха изиграни доста политико-медийни спектакли, издигнали най-посредствените, но и изумително амбициозни политически алпинисти до нашенския управленски Еверест. Особено старателни при изпълнението на ролите си се оказаха артистите от БСП и ДПС. Макар прозрачно нагласени и бездарно изпълнени, спектаклите им поразиха масовата публика. Така от фалшивата Доганова заплаха за етническия мир и прословутия евангелски цитат за смъртта от ножове се стигна до пълното му забвение. Сега Меди си почива от медиите. А Б.Б. демонстрира къса памет и въобще не го закача.[11] Само помага за триумфа на С.С. в столетницата. Някои от бившите управляващи ще преминат през съдебните палати, за да излязат чисти, сякаш изпрани с Ariel. Както се случи с някои икономисани агенти – покойния Божков и все още мърсящия земята Софиянски. Те излязоха от водените наужким срещу тях процеси дори изгладени и колосани. Кажи ми кой е врагът ти, за да ти кажа кой си... Не се ли интересувате защо никой от крепостните на медийния феодализъм нито веднъж никога не се помъчи да обясни това? Не опита да разчопли фактите и да подири истината.

Нищо не произлиза и от случая с уж изгубения от С.С. доклад на ДАНС. Ако се запознаете със съдържанието на жалката Справка, ще установите: агентите на агенцията не са забравили нищо от стила и практиката на офицерите от комунистическата служба за партийна сигурност. Част от доноса може да върне по-възрастните читатели в ерата, когато си шушукахме вкъщи и използвахме по няколко начина на мислене. Авторът на справката Иван Драшков[12] е типичен представител на Държавна сигурност. Обаче освен че е манифестация на вопиющата неграмотност на храбрите кабинетни разузнавачи – по-точно подслушвачи, Справката гради и фалшиви биографии на някои бъдещи герои. Няма да е лошо да запомните това. Да не се събудим някой ден в нов вариант на ерата Тато. И да се окаже, че публичното споделяне на истината, че премиерката е тъпа, вече е... държавна тайна. Съветвам по-младите да не се усмихват снизходително. Тогава в затвора се влизаше дори заради обявяването на броя на разводите... Според другарите врагът никога не спеше. Нищо чудно и тези редове да се окажат писани с примка на шията.

Колко велики са новите братски шпионски служби – американските, личи по техния резидент тук. Ексибиционистът Стефан Гамизов по-скоро прилича на избягал от Четвърти километър, отколкото на представител на фирма под крилото на ЦРУ или на някоя друга от общо петнадесетте подобни агенции в САЩ. Да им имам избора на служителите на новия световен ред. Професионализмът им личи от лидера на кръга с индианското название Синя пъпка, но е от червен корен. Лично аз нямам нищо против да бъдат вадени на светло тайните връзки между такива представители на алчно червената мафия, като Пъпчивия, Стефчо Усмивката, доктор Димитър или Мишо – кум на Пъпчивите и бивш асистент на баща им, както и на техния варненски слуга с име на зидар, но с юридически кетап в джоба. Въпросът е с каква цел се върши това? Тъй като е всеизвестна зависимостта на Пъпчивите от правешкото свято семейство. Все пак като личен оториноларинголог на диктатора татко Пъпка – професор Владко, е бил достатъчно доверено лице, за да рови из гърлото и ушите на правешкия циганин. А казънлъшкият доктор Митко Монархистчето пък помагал на Тато да зине и подавал инструментите и илачите на своя пъпчив ментор. Градската мълва донася, че Пъпката и жена му от престъпната гроздова фамилия се хвалели с щедрата Замфиркьова награда за делата си – нов скъп имот в Монако...[13]

До кълките на изтървания карлуковски пациент Гамизов се отърквал проектоиздателят на несъстоялото им се либерално седмично вестниче или списание, Соросовият мушморок Харлан, при това Александров, който също носи малко име Професор. (Оставам с впечатлението, че го приписват за заслуги към психиатриите.) Дали една или друга тайна служба са връзката в топлите отношения между консултанта Гамизов и обществения антрополог (каквото и да означава това) Александров, засега не узнаваме. Може би ще научим подробности от следващата засекретена в медиите справка на ДАНС. Чуват се нездрави гласове, че всъщност дружбата им била интимна и здрава... Физически по-силният в тази смесена двойка, Асен-Дюлгеровият роднина Гамизов, успял да измами и банскалията Сирлещов. Обладан от мераци за още и лесни богатства, този титан на другарския капитализъм разпилял по налудничавите проекти на консултанта огромни количества от златната леща – потрошил маса от парите на своя син, успешно женен в Германия. Дали Държавна сигурност е била сред сватовете и на този брак, можем само да гадаем. Сигурно е обаче, че Сирлещов пил една студена вода направо от извора на сините пъпки... Всички тези уважавани другари претендират да са от елита. Държава, която сее синя пъпка, жъне червен вятър. Тя е чалгаджийница с назначени демократи, местени от техните кукловоди от ЦК на БКП и нейните секретни служби за партийна сигурност по обществената шахматна дъска.

По същото време, докато чрез медиите скритите политически пастири натикваха стадото в отредения му обор със справки вместо храна, явните – другарите от кабинета, почти удвоиха задължителната минимална сума за пенсионно осигуряване. Разбира се, като мярка за ограничаване на сивата икономика и повишаване на приходите от осигурителни вноски. Така минималният месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се ще се увеличи от 260 лв. на 420 лв.[14] Ала крепостните от медиите не изтъкнаха нищо от това, а поставиха акцента другаде. Масово изведоха следното в заглавията си: С 2% падат осигурителните вноски от 2010 г. Лошата новина, засягаща повечето хора, оставиха в партера на своите публикации. Преди десетилетия съвсем по същия начин коригираха цените и същевременно повишаваха заплатите. Първите – в пъти, вторите – с десетина-двайсет процента. Отлично помня как се случи това през 1977-а. Реставрацията на комунизма продължава – без Живков, по живковски.

Пак по време на шашмата с оная справка и в нарушение на Конституцията властниците въведоха задължителното банково плащане при сделки с недвижими имоти. Никой не възрази, гък не каза. А финансистите ги засърбяха пръстите – пара ще пада, такси са това – при всяка продажба... Бюджетът за 2009 г. е изготвен така, че се очертава като заплаха за оцеляването на населението. Проучване на Евробарометър, проведено през септември, показва, че 92 на сто от запитаните българи се възприемат като бедни. В това отношение ни изпреварват само унгарците – 96 на сто. Докато средният дял на бедните в Европейския съюз е 16 на сто.[15] Сигурно са станали и други неприятни неща. Никаква тревога, пълна тишина. Тя е най-крещяща в медиите при 92 на сто българи, чувстващи се бедни! Само в изкуствения сумрак на авансцената актьорите Б.Б. и Трактора кълчеха натежали телеса. Нали им повериха главните роли в мелодрамата Има доклад, няма доклад или как да угодим на болшевишките принцове? Déjà vu[16] – каква къса памет имаме! Колко жалко и колко сме жалки – всички!

Вековната злоба на роба

И още нещо, което не впечатли нито средствата за осведомяване, нито народните маси. В сряда, 28 октомври т.г., Народното събрание се превърна в конвент. То изгуби цялата сутрин, за да приеме декларация, в която осъди (изразът е на Атака) или заклейми уникалния Доган (изразът е на Иван Костов) и Станишев. Окончателно стана ясно кои са учителите на настоящите парламентаристи – главорезите от времето на юдеомасонската Френска револиюция и на болшевишките метежи в Русия през 1917 и у нас през 1944 г. Нали в Парламента продължава да гъмжи от комунисти и ченегета! Ако за това сте ги изпратили в Парламента, всичко е наред и моят глас е на викащия в пустинята.[17]

Народното събрание е законодателният орган на държавата. Неговата работа е да пише, обсъжда и приема онези правила, които да превърнат живота на максимално възможното мнозинство от българските граждани в нещо поносимо, а защо не и приятно. Правилата за работа в него са проблем и на обществото, но трябва да се решават вътре в тази уж най-висша институция в страната. Неявяването на работното място би следвало да е предвидено в тези правила и да се наказва със съответните санкции, не само материални. Ако това е невъзможно, следва да се промени Конституцията. Поведението на конвента е предизвикателство към народа и към парламентарната демокрация. Щом народните представители са си насмогнали на масрафа и нямат закони за приемане, нека променят Конституцията и отново да се събират на сесии само при необходимост. Няма как да следя целия информационен поток, но не чух и не прочетох нито един коментар по проблема. А той е важен не заради Доган и Станишев – те ноторно са за затвора. Заради истината, за да свикнат хората да мислят и да знаят кого и с каква цел избират.

Що се отнася до ДАНС, още през февруари 2008 г. във воденото от моя скромност телевизионно предаване Диагноза приятелят ми Николай Колев-Босия предложи тази ченгеджийска структура незабавно да бъде закрита. И да не се връща Националната служба за сигурност – бившето Второ главно управление на ДС. Защото тези хранилки на посредствени политически милиционери не са хванали и един чужд шпионин. За какво да ги издържаме? Да събират сведения срещу нас самите и след това да ги продават на политиците като инструмент за манипулиране на съперниците им или на почтените хора, които гласно заявяват претенции спрямо техните действия и морал? Тогава никой не ни подкрепи. Някои повдигат въпроса сега, понеже им е удобно. А колко бели предизвика тази агенция! Медиите ги отразяваха като лодкари – плъзгаха се по повърхността. Нито една не надяна водолазния костюм, за да се гмурне в дълбоките, и опасни води, за да търси истината. Това също издава нравствеността на господарите и на крепостните в средствата за масово затъпяване.

То е и отражение на повърхностното отношение на хората към проблемите на тяхното собствено общество. Тъй като всичко е пари и политика, която отново се превръща в пари... Ако се намери формула, при която и моралът намери солидно място между тези съставки, може да се превърнем и в държава. В нея онези, които слугуват (министри, депутати, областни управители, кметове, общински съветници и т.н.), трябва да са достатъчно добре платени, за да не посягат на общото. И да изпълняват задълженията си. Така все по-рядко ще има уж случайно изнесени тайни справки и фалшиви скандали във вреда на народа и в полза на номенклатурата. Всичко останало мирише на сиромахомилство и егалитаризъм, извинете ме за чуждицата. Господ не ни е създал съвършени, за да направим идеално общество на равни. Това е смисълът на живота ни тук, на земята – да се стремим към съвършенството. Сам нашият Господ Бог ни го е завещал: И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.[18]

Който държи пазара, командва медиите

Няма как да пробиете крепостта на настоящия медиен феодализъм. За разлика от Ливан например, където той вирее в доста брутална форма, нашенският е по-перфиден. В някогашния средиземноморски рай на Изтока не можете да отворите нов вестник или телевизия. Изходът е да купите съществуващи.[19] У нас нещата са далеч по-изпипани. Искате вестник, списание, книга – заповядайте. Издавайте, отпечатвайте – свобода! Желаете кабелна телевизия – моля. Режимът е регистрационен, а не лицензионен. Нямат право да ви откажат. Може да ви помотаят, но накрая се сдобивате със заветното право да притежавате електронна медия. (За ефирно радио или телевизия е необходима честота и лицензия.) И в двата случая обаче остава въпросът: Какво ще правите нататък? Защото сте хвърлили маса пари. Печатници и фирми за компютърен и видео дизайн, все притежавани от другарите, са прибавили по нещо от вашите авоари в касите си. Ала никой не ще да разпространява продукцията ви – печатна или електронна. Защото всички разпространители на вестници и списания, на радио и телевизионни програми са в ръцете на ЦК на БКП. Пазарът принадлежи на Политбюро, а не на хората, на обществото! И се регулира от демократично предрешените цензури от ДС. За рекламите въобще да не говорим. (Върнете се към началото на коментара.) За електронните медии те са поверени на дистрибутора от Държавна сигурност, лъснатия като за сватба правешки бродяга Красимир Гергов. При печатните положението не е по-различно. Затова трите ефирки, двата обявени за основни всекидневника и още няколко лъскави списания на номенклатурни дечица се радват на тази благинка. Останалите карат на мускули – тиражи, брой абонати на кабелните оператори (винаги занижавани) и приятелски фирми, пускащи по капка за разработени с аматьорски плам реклами, които по-скоро отблъскват, вместо да привличат клиенти.

Ето я другата, обратната страна на настоящия медиен феодализъм. Напълно разбираемо той има далеч по-привлекателно лице от ливанския. Обаче е по-ужасен. Лицемерно е скрит зад на пръв поглед демократична външност. Не показва истинската си мутра, а физиономиите на някакви не дотам известни и ясни като произход собственици и ръководители. Всички те са на таен отчет пред уж несъществуващия Централен комитет. От своя страна, той е подчинен на Политбюро. Умилителна е наивността на онези, които не знаят или забравят признанието на един от ръководните дейци на ЦК: Ние ще служим на ПБ, но не можем официално, ще искаме разрешение от прокурора, съдия.[20]

И така, някога журналистиката бе здраво хваната в лапите на комунистическата партия и нейната служба за партийна сигурност. Сега тя е пак е стисната от техните клещи, но още по-жестоко. По-рано всеки бе наясно с правилата и не си въобразяваше, че може да ги наруши. Това би означавало самоубийство. Докато днес сякаш свободата на медиите се рее из въздуха, а всъщност е пленена от политици и стопанска номенклатура (бизнес), без изключение свързани пак с комунистическата партия и нейните тайни служби. Обаче подмолно, хитро, лукаво, трудно забележимо от хората с невъоръжено и ненатренирано да откриват истината око. Стига да пожелаете (с достатъчно брой писма във форума), винаги съм на разположение, за да споделя своя личен горчив опит – като вестникар и телевизионен водещ. Той е поучителен. Стигнах до истината по начина, по който невръстните деца опознават света – емпирично. Опарих се и повече нямам илюзии.

От друга страна се уверих, че и обществото не желае промени. То е невероятно парцелирано. Напоследък се опитват изкуствено да го обединят около изумително фалшиви и безбожни ценности: нямало значение кой какъв е бил, било важно какво приказва сега; комунистическото минало не е било лошо, а жертвите на режима едва ли не са заслужили страшната си съдба; младите ще оправят нещата, нищо, че произхождат от покварени с болшевизъм и оцапани до гуша с кръв и грабежи фамилии; не ни засяга, защото навремето никой не ни е закачал; ние ли ще оправим света...

Няма измъкване от блатото на подобна житейска философия. В него има само междучасия, през които червените дяволчета позволяват на хората да покажат главите си над повърхността и да вдишат малко от кислорода на свободата. И скоро след това същите червени дяволчета започват да бият звънеца за влизане в час, като крещят заповедта: Потапяй се! Не го ли разбирате?

Не знаете ли, че който е предал веднъж, рано или късно ще предаде отново? Няма как да си бил комунист и да си неоцапан. Още по-малко – офицер или агент от службите за партийна сигурност на една тоталитарна организация, управлявала с непознат дотогава по жестокостта и мащабите си терор. Изследователя на Балканите Робърт Лий Уулф твърди за България: Това бе най-суровата чистка в цяла окупирана Европа. И тя бе извършена в страна, в която имаше най-малко „военопрестъпници” в сравнение с всички други.[21] Ако не са били преки участници, тези хора – комунисти и ченгета, се явяват съучастници. Всички носим известна вина и би следвало да изпитваме чувство за срам. Отричането на тази истина е бягство от действителността, проява на глупост или на овчи конформизъм. Общество, изградено от опортюнисти, неиндивиди, неличности, примиренци и ибрикчии, няма шанс да оцелее. Все някога удря часът на окончателния му разпад. Тогава идват други народи или племена и местното население се превръща в тълпа от бивши хора, в малцинство. Постепенно изчезва и преминава в спомен.

Следва

Забележка: Материалът е написан в Москва от КГБ. Заплатено ми е не с рубли, а с турски лири и американски долари. При желание мога да съобщя номера на банковата ми сметка в Южна Осетия. Кодът й е Идиот... И не се заблуждавайте – всички положителни мнения тук са автохвалебствия. Авторът.



[1] Вж. Niall Ferguson – “The Pity of War”, Basic Books, London, 1999 г., стр. 217.

[2] “BNP: Thank you Auntie for giving us such a boost“ by Fiona Hamilton and Tom Baldwin, “The Times”, London, Thursday, 22 October 2009 г., online: http://www.independent.co.uk/opinion/commentators/fisk/robert-fisk-end-of-an-era-for-lebanons-free-press-1806896.html

[3] Вж. напр. “Le Pen predicts rise of BNP after Question Time” by Hélène Mulholland and agencies, “The Guardian”, London, Friday, October 23, 2009 г., online: http://www.guardian.co.uk/politics/2009/oct/23/bnp-nick-griffin-question-time и “BBC celebrates record ratings for Nick Griffin on Question Time” by Philippe Naughton, “The Times”, London, Friday, October 23, 2009 г., online: http://www.timesonline.co.uk/tol/news/politics/article6887091.ece

[4] “BNP revolt at BBC”, “The Sunday Times”, London, Sunday, October 25, 2009 г., online: http://entertainment.timesonline.co.uk/tol/arts_and_entertainment/tv_and_radio/article6889018.ece

[5] “Critics attack BBC for making Griffin 'a victim' on Question Time” by Philippe Naughton, “The Times”, London, Friday, October 23, 2009 г., online: http://www.timesonline.co.uk/tol/news/politics/article6886918.ece

[6] Елит, англ.

[7] Вж. “My father's spell in jail, by Jack Straw (Secretary of State for Justice)” by Martin Delgado, “The Mail online”, London, 16th May 2009 г., online: http://www.dailymail.co.uk/news/article-1183450/My-fathers-spell-jail-Jack-Straw-Secretary-State-Justice.html

[8] Вж. видеозапис: “BNP leader Nick Griffin makes Jack Straw look like an ass - BBC Question Time”, YouTube, youtube.com, online: http://video.google.com/videosearch?hl=bg&q=griffin+vs.+straw&um=1&ie=UTF-8&ei=KpjhStLMJI-qnAOElYmMAg&sa=X&oi=video_result_group&ct=title&resnum=1&ved=0CA0QqwQwAA#

[9] Интернационалните перачи на съзнания обявиха, че икономиката на САЩ вече излиза от кризата. (Вж. напр. “US economy out of recession”, BBC News, BBC.co.uk, London, online: Thursday, 29 October 2009) Почтените икономисти не само се усъмниха, а доказаха, че това не е така. Ръстът от 3 на сто на измисления „показател” вътрешен брутен продукт през второто тримесечие на 2009 г. се дължи на правителствените (държавните) финансови инжекции в частните предприятия. Тези анализатори се опасяват, че когато този етап приключи, Съединените щати ще се окажат обратно в кризата. Тогава, поради печатането на хартиени (виртуални) пари, инфлацията може да се окаже застрашително висока, а потреблението съвсем да се свие.

[10] Вж. напр. “Shock figures show Britain is still in recession” by Rebecca O'Connor, “The Times”, London, Friday, October 23, 2009 г., online: http://business.timesonline.co.uk/tol/business/economics/article6886835.ece

[11] Б.Б. е наивна и като дете проста. Тя не знае значението на думите. Със самочувствие тази фамозна булка заяви: „Сложихме меморандум на горите.” (Среща на представители на медиите с Б.Б., Re-Tv, София, 2 ноември 2009 г., отговор на въпрос на Петьо Блъсков, около 21:22 часа.) Явно момичето от Банкя искаше да каже, че са поставили мораториум върху замените на гори, ама нейсе, това да й е, мед да й носим.

[12] Иван Драшков: „Сега, искам да започна с една уговорка – нито ще потвърдя, нито ще отрека факта, че това, което се тиражира в медиите, в сайтове, то не е доклад, е справка, която... аз съм писал, тъй като, ако това нещо го направя, аз ще издам класифицирана информация. Втората ми уговорка с вас е да не коментираме конкретни данни, вътре от доклада, защото не мога нито да потвърдя, нито да отрека. Това пак касае класифицирана информация. Но... Това е мое задължение. Аз съм подписал декларация. Плюс това аз съм дисциплиниран служител и не мога да си позволя да злоупотребявам с това нещо, но истината е, че аз когато сдавах поста заместник-председател на ДАНС на 10 октомври миналата година, след като бях освободен с решение на МС, подписах справка до министър-председателя, до президента, до председателя на НС и до главния прокурор с конкретно съдържание. Целта на тази справка беше да опиша факти, събития, причини, които доведоха до едно безобразно състояние, до един безобразен стил и метод на работа, който за съжаление някъде от края на май миналата година започна и трайно се настани като практика в ДАНС.” („Иван Драшков за доклада на ДАНС”, бТВ, „Тази сутрин”, София, сряда, 28 октомври 2009 г., Стенограма в Агенция „Фокус”, София, сряда, 28 октомври 2009 г., online: http://www.focus-news.net/?id=f13270)

[13] Вж. напр. „Диляна Грозданова: Купихме си къща на Ривиерата!”, едно интервю на Александрина Роканова, в. „Шоу”, брой 44 (524), София, 4-10 ноември 2009 г., стр. 16-17.

[14] „С 2% падат осигурителните вноски от 2010 г.”, Dnes.bg, София, понеделник, 26 октомври 2009 г., online: http://www.dnes.bg/politika/2009/10/26/s-2-padat-osiguritelnite-vnoski-ot-2010-g.79791

[15] Вж. “Eurobarometer Survey on Poverty and Social Exclusion 2009: 1. The Perceived Extent of Poverty in the EU”, European Communities, Publications Office of the European Union, Luxembourg, 2009 г., стр. 2, online: http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/ebs/ebs_321_en.pdf

[16] Вече виждано, фр.

[17] „От Матея свето Евангелие”, гл. 3, ст. 3.

[18] „От Матея свето Евангелие”, гл. 5, ст. 48.

[19] Вж. “End of an era for Lebanon’s free press: Once a bastion of journalistic independence, Beirut’s newspapers are losing their edge“ by Robert Fisk, “The Independent”, London, Thursday, 22 October 2009 г., online: http://www.timesonline.co.uk/tol/news/politics/article6884780.ece

[20] Стенограма от съвещанието на колегиума на МВР от 10 януари 1990 г. в: Христо Христов – „Ген. Любен Гоцев: Трябва да спечелим изборите най-малко с 50 + 1 процента”, Декомунизация, София, дата на публикацията не е посочена, online: http://www.geocities.com/decommunization/Articles/Hristov91.htm

[21] Robert Lee Wolf – “The Balkans in Our Time”, Harvard University Press, Cambridge, MA, 1956 г., стр. 293.

форумът / Бг Таймс

Публикуване на коментар

Последователи

StatCounter

  © Blogger template Snowy Winter by Ourblogtemplates.com 2009

Back to TOP