В България т. нар. медии са собственост на военно-терористичната червена бригада ЦК на БКП и са ръководени от неговото Политбюро !

Георги Ифандиев

Където комунизмът е минал,трева не е поникнала !

>> петък, 6 ноември 2009 г.

КОГАТО СЕ НАЛИВАХА ОСНОВИТЕ НА ПИШМАН КАПИТАЛИЗМА

10 ноември 1989 г. – двадесет години по-късно Конвергенция или измама – какво се случи Кога е замислен и написан сценарият на „нежните революции” Изход ли? Как да го намерим, след като наричате истината „конспиративна теория”

Авторът предупреждава: Настоящата публикация е опасна за неуките, простаците, патриотарите, мразещите, непонасящите друго мнение освен тяхното, и за онези със задръстено от идеологеми и медийни манипулации съзнание.

Навършват се двадесет години от онзи 10 ноември, на който с вътрешнопартиен преврат подчинените на Москва довереници на финансовия Интернационал свалиха от трона му комунистическия владетел на България Тодор Замфиркьов-Живков.

Признавам: имаше време, когато ми се струваше, че ще си отида от този свят, а той ще продължи да царува. Един друг 10 ноември, но през 1982 г., ме извади от това вцепенение. Тогава към небъдното се отправи генералният секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев, когото наричах Чудовището. Тъй започна онова, което руснаците нарекоха пятилетие великих похоронпетилетката на големите погребения. В неговия финал от нищото изплува фигурата на Човека с белега[1] – Михаил Горбачов. (От нищото, понеже бе напълно непознат за публиката поне у нас. Но със сигурност бе репетирал ролята си под вещата режисура на Братството.)[2] По същия начин, по който първоначално тукашните другари не са възприемали насериозно правешкия каскет, така и главатарите на интернационалната комунистическа банда не допускаха колко важна задача е доверил Интернационалът на проверения съпруг на съвременната Естир, юдейката Раиса Максимовна.

Дните около 7 и 10 ноември са подходящи за масови манифестации на всякакви комунистически демократи и демократични комунисти. Такива оксиморони роди самобитното ни народовластие. Маса професионални нежни революционери ще дефилират по екраните на вашите телевизори и ще зацапват страниците на печата. Политбюро и неговите служби за партийна сигурност ги произвеждаха в изобилие. Още изникват, като отдавна посети зърна на злото, чак сега намерили подходящ климат, за да покълнат. Срещу тях ще мрънкат някои от бащите им. Ще се правят на ни лук яли, ни лук мирисали. Само от време на време ще подръпват конците на своите настоящи марионетки във властта, за да не се забравя кой пие и кой плаща.

Какво (не) се случи?

Излишно е да припомням до болка познати факти. Макар все още доста неразкрити детайли да оставят празни места в цялостната мозаечна картина на преврата и на продължението на прехода – всъщност на социалистическото безвремие. Струва ми се, че не е лошо да сверим часовника си с мнението на западноевропейски специалист, който познава нещата на Изток. От 2004 до 2008 година Тони Брентън е бил посланик на Великобритания в Москва. Двадесет години след рухването на Берлинската стена той смята, че: Шоковата терапия, настойчиво препоръчвана [налагана] от толкова много западни икономисти, се оказа истинска катастрофа. Нямаше никакви правила, учреждения за контрол или [оформени] навици, които да не позволят на безскрупулните и безсъвестните да разграбят всичко, което могат да докопат. Всичко бе сложено на тезгяха и се продаваше – природни богатства, политици, закон. Едно съвсем ограничено [на брой] малцинство направи милиарди, докато мнозинството загуби своите спестявания, работата си, всичко.[3]

Знаеше ли Западът какво иска и накъде повеждаше своите бивши врагове? И вярно ли е, че Студената война наистина се водеше? Ако това е така, защо през цялото време конвергенцията (сливането) между двете системи в области, от които елитите им имаха полза, бе пълна? Как така едната страна постоянно финансираше своите врагове? Най-крупните капиталисти даваха пари на онези, които се заканваха да из изкопаят гроба? Защото паричният поток във вид на кредити от Запада към Изтока никога не спря да тече. През осемдесетте години на м.в. ставаше все по-пълноводен, превърна се в огромна река. Да не би капиталистите да са мазохистични благородници със суицидален комплекс? Нищо подобно! Просто е известно, че диктаторите – до един манипулирани от същите архикапиталисти, са най-добрите платци и винаги се издължават. Разбира се, на гърба на народите. Освен белезите от политическите безчинства, по гърбовете ни все още личат следите и от този финансов камшик. Те няма да бъдат заличени и през идните поколения. Както посочва британският дипломат Брентън, за мнозинството хора на Изток това своеобразно робство продължава. Проучване на Евробарометър, проведено през септември 2009 г., показва: 92 на сто от запитаните българи се възприемат като бедни. В това отношение ни изпреварват само унгарците – 96 на сто. Докато средният дял на бедните в Европейския съюз е 16 на сто.[4] Което въобще не е малко.

Няма да забравя сияещите лица на германските банкери и индустриалци от оскъдните видео кадри, с които през 1988 г. единствената тогава телевизия отрази посещението на Тодор Живков във Федерална република Германия. Нито конфузно усмихнатата физиономия на бившия канцлер Хелмут Кол – обединителя на двете Германии. Както и изглеждащите странно в онези години тъй близки контакти между баварския ястреб, еврейския министър-председател на провинция Бавария[5] и бивш външен министър на ФРГ Франц Йозеф Щраус и Тато. Странно, понеже министър-председателят на споменатата немска провинция бе членувал в NSDStB[6]Германската националсоциалистическа студентска лига. През Втората световна война, като офицер от германския Wehrmacht, се бе сражавал срещу Съветския съюз. Докато Живков бе представян като високопоставен член на Българската работническа партия (комунисти) и му бяха изградили биографична легенда на един от ръководителите на нищожната по участие и обхват антихитлеристка – всъщност просъветска, съпротива у нас. Предлагам да се запознаете със забележително свидетелство от онова време. Ще се убедите, че когато опре до пари, западните демократи настръхват като таралежи и се затварят в черупките си.

Фридрих-Вилхелм Ротенпилер е бил в делегацията на тогавашния баварски лидер Франц Йозеф Щраус, посетил за пореден път България в късното лято на 1988 година, само седмица преди смъртта си. На какво се дължат специалните връзки между Бавария и тогавашна комунистическа България?

„Поради географското си положение Бавария по традиция винаги е поддържала много добри отношения със средно- и югоизточноевропейските държави. В този смисъл и България десетилетия наред е наш много добър партньор. Франц Йозеф Щраус много се интересуваше от политическата проблематика на конфликта Запад–Изток по време на тогавашната Студена война. Той много искаше да се преодолее този конфликт, да се преодолее и разделението на Европа като резултат от този конфликт. В интерес на истината тъкмо в това отношение разказва Фридрих-Вилхелм Ротенпилер. Неговият тогавашен шеф Франц Йозеф Щраус, една от най-ярките фигури в западногерманската политика, поддържа добри лични контакти с българския лидер Живков и също особено залага на икономическите връзки.

„Още тогава съществуваха икономически връзки, макар и в скромен обем. За Щраус икономическите и политическите отношения не бяха в противоречие, той гледаше на икономиката като средство за придвижване напред в политиката. По онова време България беше ключова страна за отношенията на Бавария с югоизточноевропейското пространство.”

И все пак, разговорите са между държавен глава на комунистическа страна, която се смята за най-верния съюзник на СССР, и един западен политик, когото московската пропаганда обявява за опасен ястреб. Попитахме министър Ротенпилер за тона на тези разговори.

„Много вежливи бяха тези отношения, макар че Щраус винаги ясно и недвусмислено изказваше мнението си за комунистическата система по принцип и за комунистическата система под ръководството на Живков в България – в частност. Нека го кажа пак: по-недвусмислено не можеше. В последния им разговор към края на лятото [на] 1988 година, малко преди смъртта си, Щраус каза на Живков право в очите, че комунизмът не подлежи на реформиране, че само смяна на системата може да отвори нови пътища към бъдещето. За огромна наша изненада Живков не отхвърли тази критика, а каза, че наистина трябва да се поеме по нови пътища. Върхът на всичко беше, когато Тодор Живков попита Франц Йозеф Щраус: „Какво трябва да направи моята страна, за да влезе в ЕС?” През 1988 година това беше направо революционен въпрос в устата на един лидер от Източния блок. Щраус първоначално помисли, че има грешка в превода и попита: „Имате предвид по-тясно сътрудничество, така ли?” Тодор Живков ясно му отговори:

„Моята страна трябва да стане член на ЕС.”

По онова време, още преди политическите сътресения и промените в Германия и в цяла Средна Европа, това си беше направо революционно изявление. След това двамата започнаха да размишляват над немислимото: как може да изглежда пътят на една комунистическа страна, напускаща комунизма и отправяща се към ЕС. Но от тези размишления не последва никакъв политически резултат, защото седмица по-късно Щраус почина.”

По онова време в СССР е в ход перестройката, докато Живков се „снишава”. Какво са очаквали политици като Щраус от българския лидер? Дали са били подготвени за някакъв рязък политически обрат? Фридрих-Вилхелм Ротенпилер си спомня:

„Това изречение на Тодор Живков ни изненада. За нас то беше изненадващо, не зная дали други са били по-добре информирани от нас. Анализът, че с икономическата система на комунизма не може да се върви към бъдещето – той за нас беше очевиден. Голямата изненада за нас обаче беше фактът, че комунистически лидер е готов да върви към смяна на системата.”

В края на разговора попитахме министъра дали знае подробности за кредитите, които през 80-те години България получи от ФРГ и за предполагаемото участие на неговия тогавашен шеф Франц Йозеф Щраус в договарянето им. Отговорът беше лаконичен:

„По въпроса не мога нищо да кажа.”[7]

Винаги е така, щом стане дума за пари и задкулисие. Агентът на Моссад и КГБ, крупният английски бизнесмен, роденият в Чехия евреин Робърт Максуел, също не обичаше да говори за пари. Кротко издаваше трудовете на Тодор Живков на английски в Лондон. Разбира се, средствата, потрошени за тази предварително обречена акция, надули неговата банкова сметка, бяха български. След промените никой не си направи труда да проследи този канал за източване на нашето, на народното богатство. Както и онази линия към Бавария, по която в касите на семейство Щраус се изсипаха десетки или дори стотици милиони долари. Наследникът на Франц Йозеф не завърши добре. През 2004 г. синът на бившия министър-председател на Бавария - Макс Щраус, бе осъден на 3 години и 3 месеца затвор по обвинение за укриване на доходи, съобщи АП. Става дума за 3,3 млн. долара, които Щраус е получил от Карлхайнц Шрайбер, търговец на оръжие от немски произход, живеещ в Канада. Тези пари са получени от комисиони при продажби на самолети за Канада и Тайланд и бронетранспортьори за Саудитска Арабия. Синът на Франц Йозеф Щраус, който е в болница в Мюнхен с тежка депресия, отрича обвиненията.[8] Има ли дял фамилията Живкови в богатството на Щраусови и на колко възлиза? Какво стана и с парите, управлявани от вече покойния женевски адвокат Петър Циклунов – Пиер Сиклунов? Гробът няма как да проговори. А Жени, Владко, Батето и Тошко мълчат като прословутия герой от одата за арестувания шумкар.

Впрочем още през 1983 г. минаващият за крайно десен Франц Йозеф Щраус посети ГДР. И не можеше да се нахвали от сърдечното посрещане. Съдбата на Максуел бе още по-жестока от тази на Щраусовия наследник. Когато се наложи, Ян Лудвик Хох, каквото бе рожденото му име, получи инфаркт на яхтата си в открито море и за по-сигурно падна във водата. Там го намериха. Стотици хиляди англичани изгоряха след фалита на пенсионните фонове, носещи името Максуел. Безславно приключи и неговата гордост, първият в света цветен вестник, седмичникът Юропиън. Същата участ сполетя и останалите му медийни проекти (сред тях таблоидът Дейли Мирър). Самият Франц Йозеф Щраус премина в отвъдното малко след поредната си среща с правешкия каскет (на 3 октомври 1988 г.). По-рано той бе един от най-яростните критици на Вили-Брандовата Ostpolitik.[9] Въпреки че още през 1975 г. се прегърна с Мао Дзе Дун в Пекин... Морал!

В Протоколите на ционските мъдреци е записано: Така ще постъпим и с тези гои от масоните, които знаят твърде много....[10] Вярвате ли или не, няма значение. Както е заявил Хенри Форд: Съществуването на Протоколите е факт, а продължителното им появяване е предизвикателство за ума. Обикновено чистите лъжи нямат дълъг живот. Обаче Протоколите са по-живи от когато и да било... Те представляват една Световна програма и никой вече не съмнява в това... Самият документ е относително маловажен, обаче обстоятелствата, към които той насочва вниманието, са от особено важно значение... Единственото заявление, което се чувствам задължен да направя във връзка с Протоколите, е, че те пасват идеално на всичко, което става наоколо.[11]

Щраус и Максуел ги няма, но наследниците на нашенския диктатор са в отлично здраве и битуват в охолство, даже във фантастично излишество. Навярно ръководят сериозна част от икономиката и политиката. Никой не ги докосна. Световната революция продължава. Както примирително заключава Игор Бунич: Но едно е хубаво — повече никой няма да строи комунизъм.[12]

Кадифени революции в холивудски стил

Направи ли ви впечатление Живковата прозорливост? Моята страна трябва да стане член на ЕС – заявил диктаторът. Откъде година и половина преди промените е знаел, че това предстои да се случи някой ден? Дали това не се дължи на високото му образование и на някаква пророческа дарба? Знайно е, че дават на Тато диплома, когато е прехвърлил трийсетте! Другата – за висше образование, така и не бе намерена. Макар при всяко разкопаване на столичните улици зевзеците да си намигаха – търсят дипломата на генералния секретар. Явно някой му е суфлирал. Затова все по онова време взе да обявява социализЪма за... недоносче. Той, който цял живот бе градил тази несъстоятелна и жестока система, даже с цената на десетки хиляди отнети живота и на стотици хиляди прекършени съдби!

Имам свидетели, че през лятото на 1986 г. самият аз прогнозирах падането на другарите. През 1984 г. в САЩ се появява книгата на избралия свободата офицер от КГБ Анатоий Голицин. Не, не съм я притежавал тогава, но я имам сега. Просто през онова лято бях командирован на Игрите на добра воля, проведени в съветската столица с парите на... американския капиталист, основателя на CNN Тед Търнър, по онова време прясно женен за Джейн Фонда. Е, това вече бе прекалено. Една седмица ми бе достатъчна, за да се уверя: Горбачов бе загърбил социализЪма на предшествениците си и водеше страната към пълен упадък. Това особено силно личеше в похабения морал на възторжените някога строители на социализма. Умишленият почерк личеше и за мислещите хора не означаваше нищо друго, освен: предстои нещо друго, различно. СоциализЪмът с човешко лице бе изпробван в Чехословакия, но Братството не допусна да се провали, съсипа го, направо го смаза. Значи ни очакваше нещо ново...

В споменатата книга авторът твърди, че либерализацията в Чехословакия от 1967-1968 година е била ръководена от шефа на КГБ Юрий Андропов.[13] Както и последвалите подобни събития в Полша. Тъкмо опитът му в тази област наклонил везните за избора на Юрий Владимирович на най-високия пост в СССР и в целия социалистически свят – генерален секретар на ЦК на КПСС. Когато ние още сме опипвали пътя си в живота в мрака на тоталитарната държава, авторът на Нови лъжи на стар глас: комунистическата стратегия на измамата и дезинформацията е забелязал факти, изплъзнали се от нашето потиснато внимание. Като например съвпадението през 1983 г. на необяснимото с логиката на другарите освобождаване на лидера на полския профсъюз Солидарност от затвора с издигането на Андропов и с посещението на папа Йоан Павел ІІ в родината му по покана на… комунистическия лидер Войчех Ярузелски. В това Голицин е съзрял предстоящи промени в Източна Европа.[14] Днес вече знаем много неща, като например историята на агента на комунистическите тайни служби[15] в Полша с псевдоним Болек[16] – лидера на Солидарност Лех Валенса. Както и ченгесарския произход на почти всички нашенски опозиционери.

Като прави преглед на други подобни събития Голицин стига до заключението, че всичко ще тръгне от самия Съветски съюз. Съединените щати ще започнат да притискат Кремъл по линията на разоръжаването и мирното съвместно съществуване. По същото време в Москва ще има боричкания за властта.[17] Тъй като вярвам в Бог, а не в земни пророци, подчертавам: Офицерът от КГБ е бил чудесно осведомен. Ала няма как да се отрече, че и умът му е щракал, та е свързвал две с две. Той пише: … Андропов ще бъде заменен от по-млад лидер с по-либерални схващания, който ще продължи по-интензивно т. нар. либерализация.[18]

Голицин предвижда разпускането на Варшавския договор и греши, като смята, че същата съдба очаква НАТО. Прогнозира финландизацията на Европа – подчинението на малките страни на по-големите и оформянето на единен властови център на Стария континент – колективна сигурност. Според автора всичко това ще доведе до обединение на Германия, докато Югославия и Румъния ще изостанат от процеса.[19]

Преди всичко западните съюзници ще възкресят усещането си за общи цели, общи интереси и обща отговорност – посочва Голицин. – Основните причини за вътрешните противоречия между тях ще бъдат премахнати или модифицирани. Те са: национални съперничества, заложени далеч назад в историята; липсата на доверие в това, че американският консерватизъм и европейският демократичен социализъм държат един на друг; нарастващата неприязън между консерватори и социалисти в самата Западна Европа.[20] И се спира подробно на методите за отстраняване на посочените пречки.

На кое от тези неща не станахме свидетели? За да стигнем до положението, че идеологиите, партиите, партийният живот и политическите борби постепенно остават в миналото. Нима Германия и Австрия не бяха управлявани от до неотдавна невъзможните коалиции между консерватори и социалисти? Забравяме ли нашенската тройна коалиция от 1990-1991 г., съставена от комунисти, седесари (десни, макар в СДС да участваха две социалдемократически партии, както и две зелени) и един земеделец? Както и втората – 2005-2009 г. - от социалисти и либерали. Вярно, навсякъде елитът произлиза от един и същ център и е отглеждан в лабораториите на тайното световно правителство. Превърналата се в сакрална дата 10 ноември 1989 г. завари бившия идеолог на БКП и по онова време все още бъдещ стратег на БСП Александър Лилов на подготовка в Лондон. Там, при един от протагонистите на капитализма поне на витрина – Робърт Максуел, отиде на работа бившият член на Политбюро на ЦК на БКП Огнян Дойнов. Пак в английската столица тренираха сина на някогашния секретар на ЦК и кандидат-член на Политбюро Димитър Станишев – Сергей. И дори му довериха ръководството на един от доминионите на финансовия Интернационал, наречен България. Все в главния град на Албиона намери пристан за семейството и парите, които завлече от нас, друг от Политбюро – Стоян Марков-Стенмарк. По-късно неговият сват, братът на зет му, младият другар Милен Велчев се издигна до заместник-министър председател в кабинет, оглавен от бивш цар социалист?! Нима това не е нагледен пример за кръговрата на общонародната собственост, накрая пак останала в ръцете на номенклатурата?

И по-рано са се случвали преломи в обществения живот. Достатъчно е да спомена оргаизираните, финансираните и направляваните от същия Интернационал Френска революция (разбира се, велика, като всичко масонско) или Октомврийския метеж в Русия от 1917 г. Стига ли да припомня преврата от 9 септември 1944 г. и завземането на властта от комунистите с помощта на интернационалната левитска мафия и пряката въоръжена помощ на Москва? Тези катаклизми винаги са били съпроводени със смяна на собствениците на средствата за производство. Наспорили сме на образци за това в произведенията на изкуствата. Например в наскоро поставената отново пиеса Вишнева градина от Антон Павлович Чехов се сблъскваме със съдбата на брат и сестра от обедняло аристократично семейство. Те са изправени пред съдбовен избор – да изгубят имотите си, сред които и една чудесна вишнева градина. И кой им предлага изход и поема имението? Ами замогналият се бивш крепостен Лопахин.

Ето го необичайното в промените, които през ноември-декември 1989 г. настъпиха в бившите социалистически страни. Там собствениците на средствата за производство не бяха сменени. Най-важният, решаващият дял от материалното богатство на всяка нация остана в ръцете на онази номенклатурна класа, която дотогава го ръководеше като свой. (Комунист не може да управлява, той командва.) Нищо, че тези средства за производство се водеха държавни или общонародни и избраните по списък не бяха положили дори секунда труд за тяхното създаване.

Предлагам илюстрация на всичко това, по която мастилото все още не е засъхнало. Тя е нарисувана от чуждестранен журналист. В репортаж от София, публикуван в ноемврийския брой на парижкото списание L'Expansion, четем: Тук бяха създавани истински престъпни империи. В същото време бившите апаратчици преодоляха падането на стената, много често бивши служители на спецслужбите се възползваха от приватизацията и изкупиха на безценица или чрез рекет държавни предприятия. Така цели сектори от икономиката са в техни ръце.

Днес тези „предприемачи“ контролират всичко – притежават банки, застрахователни компании, фирми за недвижими имоти, авиокомпании. Кой ги познава всъщност – кои са тези хора? В действителност никой не ги познава и в това е проблемът. В тази държава никой не знае кой, кой е – никога не знаем с кого си имаме работа. И френските инвеститори, които идват тук с открито сърце, много скоро започват да кършат пръсти. “[21]

За съжаление авторът на тази правдива панорама на нашенското дередже е смекчил колорита. Използвал е пастелни тонове, вместо ярко крещящите нюанси на червеното. На онова алчно червено, което с небивало насилие заля страната ни и обагри всичко с цвета на кръвта. Когато се разчу за тази публикация, у нас се появиха гласове от крайно лявото: Кой е този и пр., до патриотарско дясното: Французинът е... комунист! Лично аз имам една единствена претенция към западните журналисти. Няма да престана да ги питам: Защо досущ като колегите им на Изток никога не достигат до дълбините, до причините, които ни запратиха в мазето на съвременна Европа, и не свалят маските от лицата, на онези, дето свършиха тази мръсна работа? Да не би комунизмът да се роди на Изток? Кой създаде тази човеконенавистна идеология, свика под знамената й тинята на обществата, финансира ги, проведе им курсове по тероризъм и накрая ги транспортира до Русия? А след триумфа им там ги насади начело и на останалите държави от Средна и Източна Европа.

Затова не мога да се въздържа и да не напомня тълкуванието на комунизма, което през 1990 г. направи покойния руски философ и писател Александър Зиновиев: Тези, които погребват комунизма, смятат, че желанията им са реалност. Ако свързваме комунизма с марксизма и комунистическите партии, тогава краят на комунизма е дошъл. Но комунизмът е тип „обществена формация” със закони, обусловени от „живота в комуна”, където доминиращата обществена връзка е тази на „шеф” и неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане. Веднъж установена, тази организация може да съществува без компартия, без марксистка идеология и дори с многопартийна система.[22]

Мащабите на измамата

Няма да забравя ентусиазма на хората от първите месеци на промените. През 1990 година надеждата озаряваше лицата на толкова много от нас. Блажени дни на ентусиазъм и вяра, че вървим към доброто и най-сетне ще сме свободни. Гаражи се превръщаха в кафенета, партерни апартаменти – в магазинчета. Това не бе изява на някаква алчност, а на дълго затваряния зад решетките на Системата дух на свободното предприемачество. Кога по-рано или след това можеха да се срещнат толкова усмивки по улиците? Не ще простя на другарите и особено на техните подлоги от т. нар. опозиция за тези погубени мечти на милиони.

Сетне? Съвсем скоро настъпи изтрезняването на по-голямата част от народа. Стана ясно, че комунистите не само са откраднали парите, но са акуширали при раждането на опозицията, пленили са медиите и са окупирали съдебната система. Още не угаснало заревото на демократичните илюминации, пак те оглавиха предварително определените им уж нови и свободомислещи правораздавателни и научни институти, катедри и комисии. Очаквахме да раздават вече либерално правосъдие. Наивници! Тяхното правосъдие отдавна бе купено от същата интернационална комунистическа върхушка. Точно така, както в романа Дванайсетте стола на Иля Илф и Евгени Петров има епизод, в който се разказва за някакъв търг. И на него обявяват, че се продава статуетката Правосъдие. Състоятелните наддават за нея от първоначална цена… Някои дават повече… първи, втори, трети път… продадено.

Правосъдието е продадено!

Съдиите много често са корумпирани, но нещата отиват много по-далеч – подчертава днес френският репортер Шарл Аке. – Сводничеството беше декриминализирано и известен бандит от сектора получи три години вместо 10... Всъщност няма политическа фигура, която да е била осъдена за корупция в тази страна. Дори да имат безспорни доказателства, преди да задържат някого, българските полицаи трябва да изпълняват абсурдни процедури. Тези формалности имат за цел да предотвратят арестите... „Законите са направени така, че престъпниците да нямат проблеми“, казва [френският посланик в София] Етиен дьо Понсен...

Идват добри дни за българските мафиоти![23]

Такъв е погледът от Запад към нас. А от тук към Запада? В самата Франция бившият външен министър Доминик дьо Вилпен очаква присъда. По време на предизборната кампания за президент подслушвал своя съперник и настоящ президент Никола Саркози.[24] Предшественикът на Саркози – Жак Ширак, е първият френски държавен глава, който ще бъде съден за корупция.[25] След поредица законодателни насилия и извращения в Италия министър-председателят Силвио Берлускони предстои да се изправи пред представителите на Темида. За Русия и Путин да не отварям дума. Като президент настоящият министър-председател успя да натрупа, разбирайте открадне, заграби, похити, повече от... 40 милиарда долара![26]

Любимецът на Б.Б., Стефан Софиянски и много други тукашни мекерета, московският кмет Юрий Лужков, вече се пържи на бавния огън, разпален от обвиненията в корупция. Резултатите от допитване до общественото мнение, проведено през октомври, показват, че 61 на сто от жителите на руската столица смятат кмета за корумпиран. Популярността на комунистическия номенклатурчик е спаднала до 31 на сто. Повечето московчани са на мнение, че Лужков работи в интерес на своята съпруга Елена Батурина, която е цели 18 лазарника по-млада от него. Тя е смятана за най-богатата жена в постсъветската империя. Почти сигурно е, че на местните избори след две години тандемът Путин–Медведев няма да допусне Лужков отново да заеме мястото на третия по значение политик в страната.[27] Обаче кметът на Москва натрупа едно от най-крупните състояния не само в Русия. Обогати се и от коленопреклонната услужливост на нашенските марионетки на Кремъл. Днес той е собственик на огромно имение в защитената територия около устието на Камчия.[28] Намърда се и в строителството на столичното метро.[29] Това стана по време на миналогодишното посещение на Владимир Путин у нас. Тогава столичната кметица и настояща премиерка Б.Б. не бе никак антируски настроена. Обратното. Слугинското й поведение по време на официалната вечеря и особено при срещата й с евреина Юрий Михайлович[30] впечатли и гостите.

Навремето в Германия осъдиха Хелмут Кол също за корупция... След случая Флорида 2000 изборите в САЩ вече са фарс, на който само идиотите вярват. Ами неотдавнашните изборни фалшификации в Афганистан, извършени под зорките погледи на западните наблюдатели?

Днес Русия е равностоен партньор на Запада. Да говорим за „нова Студена война” е гротескно преувеличение – смята британският дипломат Тони Брентън. – Русия повече не е онази реваншистка смутителка, както я описват в голямата част от западната преса... Свързват ни общи неща, които трябва заедно да разработим и използваме... И ни предстоят големи завоевания, стига да разширим нашата съвместна търговия и инвестиции.[31]

Туй то! Самият Брентън твърди, че днес Русия и Западът имат общи врагове. Нарежда Афганистан и Иран сред тях. А аз за пореден път се сещам за чудесните формулировки на Бунич: ... От Лондон се завърна Михаил Горбачов. Там той бе взел участие в съвещанието на „седморката“ държавни ръководители, но намери време дълго и насаме да се поразговори със своя стар приятел Робърт Максуел. Сега, от висотата на командния си мостик, Михаил Горбачов видя, че е настъпил часът. И изкомандва: „Напускайте кораба!“. А наоколо плаваха кораби от цял свят и взимаха на борда си хора и багаж, като дори предлагаха буксирни въжета. Скалите се приближаваха. Горбачов все още стоеше на мостика и внимателно се взираше наоколо. Беше август 1991 година. КПСС практически вече бе изчезнала от живота на страната...

В Управление „Деловодство“ на ЦК на КПСС трескаво разпределяха последните пари: 10 милиона рубли на Академията за обществени науки, по милион и нещо на няколкото музея на Ленин.[32] В Политбюро все още се правеха някакви обсъждания за назначения, премествания, смяна на посланици, ратификации на договори, за кандидат-министри и инструктори в ЦК. Там дотолкова бяха потънали в работата си, че не чуха командата на своя капитан: „Напускайте кораба!“ А огромният кораб все по-бързо се носеше срещу острите скали. С гигантско усилие американските и европейските спасители успяха да прехвърлят буксирното въже, поне донякъде да забавят скоростта и да смекчат удара в скалите...

Четири дни след паметните събития от 19 август [пуча от 1991 г.] дейността на КПСС и на РКП бе официално забранена, партийното имущество — национализирано, а банковите сметки — блокирани. 14 души се озоваха в затвора. Беше крайно време. Защото почти цялата номенклатура вече бе успяла да се прелее в новите структури на властта и с това потвърди своята непотопяемост и вечност.

Николай Кручина се хвърли от балкона на апартамента си, който се намираше на петия етаж в номенклатурния блок на „Плотниковски переулок“.

След него същото се случи и с предшественика му Георгий Павлов.

После от 12 етаж на апартамента си скочи отговорният работник в международния отдел на ЦК Дмитрий Лисоволик.

Във всяка работа, и особено в края на работата, е нужно да се съблюдава ред, утвърден още на III конгрес на РСДРП.

На другия край на света зад борда на разкошната си яхта падна мъртъв (или още жив) Робърт Максуел. Дори за него тази игра се оказа твърде опасна. Чак подир три дни тялото му бе намерено в морето и тържествено, в присъствието на членове на правителството и с военен караул, милиардерът бе погребан в Йерусалим. Ако знаеш по-малко — по-дълго ще живееш.

Освободила се от старата си комунистическа кожа, номенклатурата почувства прилив на нови творчески сили, изчистени от марксистко-ленинските заклинания.

Държавната банка побърза да обяви нов курс на рублата спрямо долара и го доведе до 100 рубли за долар.

Натрупаните от номенклатурата долари, обезценили докрай националната валута, се нахвърлиха върху загиващата страна. От всички краища на света към тях се присъединиха валутни подкрепления. На безценица се купуваха остатъците от националното богатство на пропадналата страна. Извършваше се, а и досега продължава, ловка номенклатурна приватизация, в хода на която жителите на „огледалното царство“ приватизираха всичко, което незаконно бяха владели цели 73 години...

Сега няма никакви способи, освен, разбира се, ленинските, по които да се изземе това богатство от тях. Неприкосновеността на частната собственост — това е основата на пазарната икономика. И така е било замислено...

Огромната ядрена свръхдържава — Съюзът на Съветските Социалистически републики, се бе сгромолясала с трясък под натиска на долара и престана да съществува. Най-голямата армия в света, хилядите стратегически ядрени ракети, десетките хиляди суперсъвременни танкове и бойни самолети, гигантските самолетоносачи и чудовищните подводни ракетоносци се оказаха в невъзможност да предотвратят катастрофата и сега безполезно ръждясват. Без да дадат нито един изстрел, без да загубят нито един войник, Съединените щати демонстрираха принципно нови методи за поразяване, блестящо спечелиха Третата световна война, разгромиха, разчлениха и заличиха от географската карта на света своя главен противник, като го оставиха да лежи ничком в мръсотията и хаоса, да проси от вчерашния си смъртен враг помощ и милосърдие. Както и беше замислено.

Съединените щати играеха своята игра, номенклатурата — своята. Победиха и едните, и другите. Загуби Русия. За пореден път.

През лятото на 1991 година излезе в нелегалност гигантската, добре отработена машина на здраво корумпираната със сегашната власт, „невидимата“ партийна страна Номенклатурия и нейната икономика. Вчерашният политически и идеологически диктат се смени с икономическия и срещу народа веднага се развихри икономически терор в духа на добрите стари времена. Партията все пак някак си се съгласяваше да храни своите роби, но хора, осъзнали свободата си, тя нямаше намерение да храни. А Номенклатурия, както и преди, ще храни само себе си и ще се подхранва от Запада. Народът, отучил се да мисли и да работи, нека мре. Той вече за нищо на никого не е нужен.

Комунистите дойдоха в нашата страна през 1917 година като завоеватели и повече от седемдесет години се държаха като окупатори. Когато осъзнаха, че тяхното време си е отишло, те се разбягаха като панаирджийски крадци, за пореден път до шушка ограбили народа и накрая унищожили държавата. Дори географски Русия се оказа захвърлена назад във времето на паметния цар Йоан IV Василевич. Ще рече — XVI век.[33]

По заповед на Братството същото стана и у нас, ала и в останалите страни с народна демокрация. Невярващите, които надменно смятат всичко това за конспиративна теория, по-добре да се върнат към цитата от Протоколите на ционските мъдреци. И към мнението на автомобилния магнат Хенри Форд за тях.

Тревожно е, че тези неща се повтарят. Със сигурност са се случвали след края на Втората световна война. Нюрнбергските процеси успешно погребаха истината за контактите на Братството. [Банкерът на нацистите Хялмар] Шахт, който бе по-посветен във финансовите връзки от повечето германски лидери, изнесе едно забележително представление – майтапеше се, заяждаше се и заливаше с презрение своя главен прокурор... Робърт Х. Джаксън.[34] Бе обвинен в планиране на войната, докато той само искал да служи на неутралната политика на помощниците на Братството. Разбира се, бе оправдан. Ако бе предпочел да каже истината, щеше да разголи подробностите на заговора. Обаче само веднъж по време на целия кръстосан разпит той загатна, че знае нещо по тези въпроси – когато призна сложността на транспортирането на австрийското злато до Берлин. Никога през дните, през които бе на свидетелската скамейка, не го попитаха за Банката за международни разплащания...[35]

За удобство на Братството Гьоринг и Химлер се самоубиха, като отнесоха със себе си тайните, които Чарлз Бедо, Уилям Роудс Дейвис, Уилям Еайз от „Стърлинг” и Уилям С. Фариш[36] вече бяха заровили в гробовете си. Джеймс Форестал също приключи своя живот със самоубийство.[37] През 1949 г. той се обеси, като скочи от прозореца на стаята си във военноморската болница „Бетезда” във Вашингтон. Вестниците съобщиха, че крещял как евреите и комунистите пълзели по пода на стаята му, като се опитвали да го унищожат.

Останалите от заговорниците преживяха изцяло отредените им земни дни.

Онези, които се противопоставиха на Братството, не бяха такива късметлии... Докато оцелелите фигури от Братството отново разцъфтяха, като помогнаха да бъде оформена основата на следвоенната технология [на управление и финанси]. А онези, които дръзнаха да им се опълчат, бяха свършени. Лидерите на Братството, които бяха починали, можеха да спят комфортно в гробовете си – техните мрачни цели бяха постигнати.[38]

Всеки да приема изнесеното, както желае. Впрочем книгата на Чарлз Хайъм, от която е цитатът, никога не претърпя второ издание. А в навечерието на двадесет годишнината от падането на Берлинската стена лидерите на Братството бяха съвсем спокойни. Техните официални представители, на които през есента на 1989-а бе поверено това събитие, се олигавиха от прегръдки и целувки пред телевизионните камери в германската столица. Въпреки патриаршеската си възраст Светата троица на Интернационала изглеждаше чудесно. Трите големи нищожества[39] дадоха насоката на празниците – очертават се тържествени чествания.[40] Може би някой ден в новосформираните Европейски съветски щати 9 ноември ще бъде обявен за официален празник и ще бъдат организирани масови манифестации на трудещите се. Естествено – доброволни! Никой не попита по чия заповед през 1961–1962 година издигнаха стената, причинила смъртта на хиляди германци? Не само там – в ГДР, но и у нас. По заповед на Политбюро на ЦК на БКП Държавна сигурност и Българската народна армия принуждават тукашните граничари да разстрелват като зайци бегълците от социалистическия рай.[41] На никого не бе потърсена отговорност. Тодор Живков, Добри Джуров, Ангел Солаков, Димитър Стоянов, Григор Шопов и останалите масови убийци умряха кротко в леглата си... Дали неуспокоените духове на техните жертви смущават вечния им сън в отвъдното?... Но да се върнем у нас, тук и сега.

Разделени и обречени на безвремие

Постоянно ме упрекват, че гледам само в миналото, а всъщност пиша повече за настоящето. И ми задават един и същ въпрос, превърнал се в банален: Къде е изходът? Толкова е плиткоумно и досадно, че чудесно обяснява как лапнишараните, дето приемат за истина ставащото по телевизията, вярват на журналя и политици, и се хващат на хвърлената им въдица и се редят на опашки, за да гласуват.[42] Понеже съм се нагледал и наслушал на комунета и производните им – политици, икономисти, бизнесмени, политолози, социолози, културтрегери, журналисти, спортни дейци – изобщо една състояща се от около 300 000 души паплач от безнравствени палячовци, предпочитам да дам думата на автора на симпатичната песен за онези девет милиона мишлета, които взаимно се изкарват ченгета, а котараците подхвърлят досиета и си пият кафета. Питат Кирил Ампов все същото:

– Има ли изход от това положение?

И той честно отговаря:

– Не, не. Не можем да се спасим. Ние тръгнахме от една идиотска система, каквато беше социализмът в една не по-малко идиотска, каквато е капитализмът. Особено в днешния ден. Той даже не е вече и капитализъм. Той е една пълна кретения. В която една група хора се опитва да управлява вече целия свят. И тук всякакви морални ценности и норми са потъпкани в името на това да се осигури световно господство. Ние сме една такава прашинка в света, че нищо не можем да направим, нито пък да се оправим. Но можехме да не взимаме капитализма толкова грубо и толкова буквално да го правим. За съжаление, за разлика от другите соцдържави, в България ченгетата винаги са били двойно по прости. И затова първосигнално направиха и т.нар. нежна революция и т.нар. капитализъм.[43]

Има си хас да изкарат автора на горните мисли конспиратор и антисемит... Към думите му ще добавя: тукашните ченгета бяха едни от най-жестоките на планетата. По-рано се чудех дали нашенските парвенюта от алчно червения фашистки елит само уподобяваха аристокрацията, когато се отдаваха на ловуване. И установих, че това е само външната, формалната причина. Истинската, която е дълбоко скрита в тяхната същност като кокал, заседнал в гърлото на хищен звяр, е че им се убива. Не могат без това. То ги яде отвътре, тика ги към крайни и най-жестоки престъпления. Напълно съм убеден, че по-възрастните от т. нар. бизнесмени, като един Симеон Пашов, Петър Манджуков или Георги Гергов, да речем, биха предпочели да се върнат в социализЪма и отново да бъдат генерални директори. Да не носят кой знае каква отговорност. А като допълнение към тази безметежност уплашени и смутени чиновници внимателно да почукват на тежките врати на техните просторни кабинети. И плахо да питат: Може ли, другарю генерален директор?...

Това е наследственост, ген, манталитет. Те придружават човека навсякъде и от тях не може да се избяга. Според вярата – най-рано след четири поколения. Същото се отнася и до роба. Той обикаля нагоре надолу, върти се като шантав в омагьосания кръг на своята с нищо незаслужена и неосмислена свобода. Накрая, озверял от глад, кротко се връща при господаря си. Истинските личности са доказали, че могат да бъдат свободни и зад дебелите стени на затвора.

Един епизод от разказ на Уилям Фокнър показва Марианската падина, която разделя човека, работил, за да придобие собственост, и онзи, който я е получил наготово. Робовладелец от американския Юг разказва на свой приятел как семейството му си купило роби. Обаче те се оказали мързеливи и отказвали да работят. Нищо не можело да ги накара да се трудят. Затова собствениците им запретнали ръкави и здраво се захванали да произвеждат храни. За да охранят робите и така да успеят да се избавят от тях като ги продадат.

Нашите робовладелци въобще не ги е еня за робите им. Те не са техни. Дадени са им на изполица от ръководещия ги левитски Интернационал. Вече само на глупците не им е ясно, че сме прежалени. Още прословутият план Ран-Ът, наложен на Луканов от новите му задокеански господари, предвиждаше българската икономика да изхранва около 5 милиона души. След четвърт век ще наброяваме толкова. Повече от половината от тях няма да носят древния български ген в кръвта си – наследството на славните илири и траки, най-древните бели жители не само на Европа.

Всъщност струва ли си да троша ум, знания и време за всичко това? Глупакът е непобедим! Простакът е вечен! Злобният и завистливият е неукротим! Те няма как да проумеят искрения и почтения. Не ще приемат, че където комунизмът е минал, трева не е поникнала.

Прочее, честит 10 ноември, другарки и другари.

Нека хората със свяст рекат по едно: Бог да прости България!

Забележка: Материалът е написан в Москва от КГБ. Заплатено ми е не с рубли, а с турски лири и американски долари. При желание мога да съобщя номера на банковата ми сметка в Южна Осетия. Кодът й е Идиот... И не се заблуждавайте – всички положителни мнения тук са автохвалебствия. Авторът.

ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ СЛЕД 10 НОЕМВРИ 1989 г.,

ЕДНА ГОДИНА СЛЕД ОКОНЧАТЕЛНОТО СВАЛЯНЕ НА

ТЕЛЕВИЗИОННОТО ПРЕДАВАНЕ

ДИАГНОЗА” С ГЕОРГИ ИФАНДИЕВ ОТ ЕФИР,

Неговият автор има удоволствието да покани всички, на които истината и свободата са скъпи

НА ЕДНОКРАТНАТА ВЪЗСТАНОВКА НА „ДИАГНОЗА” НА ЖИВО.

Тя ще се състои на 10 ноември 1989 г., вторник, от 12 часа в старото столично кино „Влайкова” на ул. „Иван Асен ІІ”.

Ще участват някои от гостите на забраненото предаване: о.р. подп. Цанко Димитров – заместник-началник на Икономическа полиция – Видин ще изнесе шокиращи данни за злоупотреби и ще представи документи за тях, както и за начините, по които МВР, ДАНС и прокуратурата прикриват тези неща; Пламен Анакиев – един от основателите на в. „Демокрация”, през 1991 г. по морални съображения отказал да заеме длъжността началник на отдел „Кадри” на МВнР; Лазар Поповски – единственият общински съветник в столицата, напуснал СОС, защото още през 1992 г. забелязал началото на корупцията в него; Иван Ценов – бивш член на НКС на СДС и говорител на Нова СДП и др.

Във втората част, след 13 часа, единственият самостоятелен и различен кандидат за кмет на София Георги Жеков ще отговаря на въпросите на присъстващите.

Входът е свободен и напълно достъпен.

Заповядайте.



[1] Имаше един писател, който се занимаваше с шпионите през Втората световна война. Една от книгите му носеше точно това заглавие. (Вж. Юлиус Мадер – „Човекът с белега”, Държавно военно издателство, София, 1966 г.)

[2] За да разберете повече за Братството и то „направо от извора”, е добре да прочетете книгата: Д-р Йожи Ландовски – „Червена симфония: Протоколите от разпитите на Кристиян (Кръстьо) Раковски по време на следствието в НКВД – януари 1938 г.”, ИК „Огледало”, София, 2009 г.

[3] “Five ways Britain can get the most from Russia” by Tony Brenton, “The Times”, London, Friday, October 30, 2009 г., online: http://www.timesonline.co.uk/tol/comment/columnists/guest_contributors/article6896058.ece

[4] Вж. “Eurobarometer Survey on Poverty and Social Exclusion 2009: 1. The Perceived Extent of Poverty in the EU”, European Communities, Publications Office of the European Union, Luxembourg, 2009 г., стр. 2, online: http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/ebs/ebs_321_en.pdf

[5] Упорито крият еврейското потекло на Щраус, макар самите му имена Йозеф и Щраус да го издават. Има и други следи. (Вж. напр. “Crème de la Crème: Franz Josef Strauss”, HIRAM7 REVIEW, Hamburg, Germany, online: http://www.fjs.de/)

[6] Nationalsozialistischer Deutscher Studentenbund.

[7] Д. Попова-Вицел, А. Андреев - „Тодор Живков искал да смени системата”, Deutsche Welle, dw-world.de, Берлин, 5 септември 2008 г., online: http://www.dw-world.de/dw/article/0,,3613412,00.html

[8] „Синът на Франц-Йозеф Щраус осъден за данъчни измами”, в. „Новинар”, София, 16 юли 2004 г., online: http://www.novinar.net/news/sinat-na-frantc-jozef-shtraus-osaden-za-danachni-izmami_MTM0NTszMg==.html

[9] Източна политика, нем.

[10] Протокол № 15.

[11] Хенри Форд – Интернационалните евреи: Най-наболелият световен проблем”, Издателство „Жарава”, София, 2002 г., стр. 98, 3.

[12] Игор Бунич – „Златото на партията”, първо издание, ИК „Прозорец”, София, година на издаването не е посочена, най-вероятно 1995-а, стр. 350.

[13] Всъщност по баща Либерман, а по майка Фейнщейн.

[14] Вж. Anatoliy Golitsyn – “New Lies For Old: The Communist Strategy of Deception and Disinformation”, G. S. G. & Associates, Incorporated, San Pedro, CA, 1990 г., стр. 349.

[15] Służba Bezpieczeństwa Ministerstwa Spraw Wewnętrznych.

[16] Вж. Slawomir Cenckiewicz, Piotr Gontarczyk - “SB a Lech Wałęsa. Przyczynek do biografii”, Instytut Pamięci Narodowej , Czerwiec, 2008 г.; “Lech Walesa was Communist spy, claims book” by Harry de Quetteville in Berlin, “The Telegraph”, London, 14 June 2008 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/poland/2126507/Lech-Walesa-was-Communist-spy-claims-book.html

[17] Спомнете си т. нар. петилетие великих похорон – петилетката на големите погребения, когато в рамките на по-малко от три години сякаш по поръчка си отидоха трима генерални секретари на ЦК на КПСС – Брежнев, Андропов и Черненко.

[18] Anatoliy Golitsyn – “New Lies For Old: The Communist Strategy of Deception and Disinformation”, G. S. G. & Associates, Incorporated, San Pedro, CA, 1990 г., стр. 350.

[19] Пак там, стр. 360

[20] Пак там, стр. 361.

[21] “Affaires troubles en Bulgarie” par Charles Haquet, envoyé spécial à Sofia”, „L’Expansion", n° 746, Paris Cedex, novembre 2009 г., стр. 43-44.

[22] Сюзан Лабен – „Тайният план за завладяване на Европа”, Издателство Монархическо-Консервативен Съюз, София, 1993 г., стр. 60.

[23] “Affaires troubles en Bulgarie” par Charles Haquet, envoyé spécial à Sofia”, „L’Expansion", n° 746, Paris Cedex, novembre 2009 г., стр. 47, 48, 51.

[24] Вж. “French Trial Over Smear Campaign Pits Sarkozy Against Former Rival” by David Gauthier-Villars, “The Wall Street Journal”, New York, NY, Tuesday,September 22, 2009 г., online: http://online.wsj.com/article/SB125352016548827281.html

[25] Вж. “Jacques Chirac ordered to stand trial on corruption charges” by Lizzy Davies in Paris, “The Guardian”, guardian.co.uk, London, Friday, 30 October 2009 г., online: http://www.guardian.co.uk/world/2009/oct/30/chirac-trial-ordered-corruption-paris

[26] Вж. напр. “Putin, the Kremlin power struggle and the $40bn fortune” by Luke Harding in Moscow, “The Guardian”, London, Friday December 21, 2007 г., online: http://www.guardian.co.uk/world/2007/dec/21/russia.topstories3

[27] Вж. “Moscow’s iron mayor, Yuri Luzhkov, loses grip” by Mark Franchetti in Moscow, “The Sunday Times”, London, November 1, 2009 г., online: http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/europe/article6898076.ece

[28] Вж. напр. Васил Костов – „Зазиждат” устието на Камчия”, News.bg, София, 11 юли 2008 г., online: http://news.ibox.bg/news/id_594430034; Агнешка Скетерска, Газета виборча” – „Как безскрупулни инвеститори и продажни чиновници съсипват природата в България”, Всеки ден, www.vsekiden.com, София, сряда, 10 септември 2008 г., online: http://www.vsekiden.com/?p=38199; „Лужков разширява лагера на Камчия”, „Проактив Естейт”, PROACTIVE-BG.EU, местоположение на медията не е посочено, 29 Май 2008 г., online: http://www.proactive-bg.eu/novinabg.php?n=256; Гинка Христова – „Москва представя проекта „Камчия”, в. „Дневник”, София, 12 септември 2008 г., online: http://www.dnevnik.bg/morski/2008/09/12/549387_moskva_predstavia_proekta_kamchiia/ За първи път новината за Лужковата агресия по нашето Черноморие бе съобщена през юни 2006 г. от гост на воденото тогава от моя милост предаване „Между редовете” на телевизия СКАТ.

[29] Вж. напр. „Лужков ни строи леко метро: И в Москва няма сняг, но фирмите ни пращат фактури, пошегува се руският кмет”, в. „Стандарт”, София, събота, 19 Януари 2008 г., online: http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-01-19&article=218633; „Голям шлем" в енергетиката, Лужков ни строи леко метро”, News.bg, София, 19 януари 2009 г., online: http://news.ibox.bg/pressreview/id_1660859185

[30] Вж. напр. Ольга Ъ-Пестерева - „Юрий Лужков воплотил мечту евреев всего мира”, Газета „Коммерсантъ”, № 162 (1565), 03.09.1998 г., http://www.kommersant.ru/doc-rss.aspx?DocsID=204444; “World's largest Jewish museum to be built in Moscow” by Moti Katz, “Haaretz”, Tel Aviv, Wednesday, September 17, 2008 г., Elul 17, 5768, online: http://www.haaretz.com/hasen/spages/1019627.html; „Берл Лазар и Юрий Лужков открыли в Москве благотворительный еврейский центр”, NEWSru.com, Москва, online: http://www.newsru.com/arch/religy/18oct2007/zentrum.html; “Centennial of Moscow Choral Synagogue Celebrated”, European Jewish Congress, Paris, Brussels, Friday, October 20, 2006 г., online: http://www.eurojewcong.org/ejc/news.php?id_article=589

[31] “Five ways Britain can get the most from Russia” by Tony Brenton, “The Times”, London, Friday, October 30, 2009 г., online: http://www.timesonline.co.uk/tol/comment/columnists/guest_contributors/article6896058.ece

[32] Джордж Сорос дари пари за създаване на музей на... Павлик Морозов! Дали са били негови? Едва ли. Взел е комисиона.

[33] Игор Бунич – „Златото на партията”, първо издание, ИК „Прозорец”, София, година на издаването не е посочена, най-вероятно 1995-а, стр. 345-350.

[34] В действителност Робърт Джаксън не бил завършил висше образование. Учил няколко семестъра право и помагал на баща си. Тъй като нито един от върховните съдии на САЩ не се съгласил да изпълни мръсната поръчка, Джаксън кандисал да се прави на главен прокурор в Нюрнберг.

[35] Тази интернационална перачница на мръсни пари със седалище в Швейцария действа и днес. Създадена е, за да прикрива финансирането на нацистите от САЩ и Великобритания, което продължило до края на Втората световна война.

[36] Банкери и предприемачи (Дейвис – в петролния бизнес), които търгували с нацистите. Повечето от тях били евреи.

[37] През войната е министър на флота, а след нея – на отбраната. В дневниците си издава, че лидерите на световното еврейство са разпалили Втората световна война. Споделя свои разговори по темата с Чембърлейн и други световни политици. След инцидента край Розуел, щата Ню Мексико, разкрива връзките с извънземни. Това е било достатъчно, за да бъде ликвидиран.

[38] Charles Higham – “Trading with the Enemy: The Nazi - American Money Plot 1933-1949”, Delacorte Press, New York, NY, 1983 г., стр. 222-223.

[39] Излишно е да давам доказателства, че бащата на стария Джордж БушПрескът, е един от основните банкери, финансирали Хитлер. А сам бившият президент е участвал в убийството на Джон Кенеди. Свидетелствата са толкова много...

[40] Вж. напр. “Bush, Gorbachev, Kohl mark Berlin Wall's fall” by Erik Kirschbaum, Reuters, London, Saturday, October 31, 2009 г., online: http://www.reuters.com/article/artsNews/idUSLV9392320091031

[41] Извинете за нескромността, но ще цитирам еврейския „антисемит” и шахматен гений Боби Фишер: „Защо да укриваме истината?” Бях първият, който бръкна в тази рана и не й позволи да зарасне. Посветих цяло двучасово (час и половина плюс още половин час) петъчно телевизионно предаване „Диагноза” на разследването на тези престъпления по българските граници и на паметта на загиналите германци.

[42] И д-р Абдула Абдула, опонентът на марионетката на Интернационала Карзай във възстановката на афганистанските президентски избори, прозря: единственото оръжие на почтените хора в борбата им с Братството е пасивната съпротива. И призова честните афганистанци да бойкотират изборния фарс. (Вж. “Karzai opponent set to boycott presidential election re-runJeremy Page” by Jerome Starkey and Tom Coghlan in Kabul, “The Times”, London, Saturday, October 31, 2009 г., online: http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/Afghanistan/article6897530.ece)

[43] Анна Кълцева – „Кирил Ампов, композитор, автор на песента за мишлетата и котараците: Котараци или тигри - няма никакво значение! ДС управлява и днес!”, Всеки ден, www.vsekiden.com, София, четвъртък, 29 октомври 2009 г., online: http://www.vsekiden.com/?p=60246

форумът / Бг Таймс

Публикуване на коментар

Последователи

StatCounter

  © Blogger template Snowy Winter by Ourblogtemplates.com 2009

Back to TOP