В България т. нар. медии са собственост на военно-терористичната червена бригада ЦК на БКП и са ръководени от неговото Политбюро !

Георги Ифандиев

Епопея на негодниците.3

>> четвъртък, 6 януари 2011 г.

Епопея на негодниците

Написано от Георги Ифандиев

Сряда,05 Януари 2011

Георги ИфандиевПРОФЕСИЯ ДОНОСНИК: ПЕТКО БОЧАРОВ – 65 ГОДИНИ В ЗАНАЯТА

Част ІІІ – УБИЙСТВА В ИМЕТО НА МАМОНА

В предните две части на този разказ разкрихме моралния облик на предмета Петко Бочаров. Както и мрежата от лъжи, в които това нечовешко същество се е оплело през годините, та чак до днес. От документите на Държавна сигурност, които водещите му офицери са посветили на него, за пореден път установяваме: става дума за изумителен пример на алчност и опортюнизъм в името на изгодата. Да повторим епизода с членството му в комунистическата партия, но разказан от друго ченге:

„... С оглед да се приюти в една от ОФ партиите за да бъде на работа и при вливането на БРСДП в БКП става член на последната от където е изключен след осъждането му.”[1]



La peau d’un flic[2]



Малко след този епизод представителят на „златната буржоазна младеж”, тъй влюбен в парите, като муха между екскременти се лута из различни служби – адвокат, после юрисконсулт във Вълнена индустрия... Пожелал да се внедри, във въздушните войски. Сетне да стане секретар на търговския аташе последователно в английската и американската легация и в Министерството на индустрията. И на трите места го отрязали. Явно се е конкурирал с по-големи ченгета.

Не щете ли, на 26 март 1949 г. „решава да постъпи на работа в американската легация като преводач при военните аташета.”[3] Чудно как така американците, които не го одобрили за служител при своя търговски представител, изведнъж кандисали да го приютят при военните си аташета?! Нейсе.

Каква е първата стъпка, която сравнително доволният от назначението си Бочаров предприема? „Преди това [постъпването на новата работа] се явява в ДС и разказва за тия свои намерения и за своята предишна дейност и изявява желание да сътрудничи.”[4] Къде остана онова настояще „Тука няма не искам”, което този Петко тъй удобно размахва в свое оправдание – един вид насилвали го? Сам „изявявал желание да сътрудничи”!

Донася агент "Найденов"След като преседява няколко месеца зад решетките, Бочаров се запознава с реалната страна на „властта на пролетариата”. Когато става пролетарий – арматурист, влечението му да принадлежи на „класата хегемон” се изпарява. „Изпаднал в затруднено материално положение”, той постоянно подава сигнали за помощ към репресивните служби на комунистическия режим.

„След излизането му от затвора през м. август 1950 год. влезохме отново в връзка с Бочаров и на въпроса дали е съгласен да сътрудничи отново със службата той се съгласи. От тогава до сега той е използуван като сътрудник по американска и английска линия. Той взе активно участие в разработката на английския агент (... задраскано, но разкрито: Драгомир Желев Ганчев) и неговите донесения способстваха за разобличаването му като такъв и пращането му на съд. Работил е и по редица други р-ки[5] по които е донасял ценни донесения (по отношение на [... задраскано] и р-ка „Вещица” и за много други лица завършили американски колеж). Донесенията му са се оказвали винаги верни. Като сътрудник на службата е бил много старателен, имал е сериозно отношение към поставените му задачи и се е старал да ги изпълнява в срок. На срещите е бил винаги редовен. При направените му проверки се установява че не ни лъже.”[6]

Опа! Какво е правил „най-възрастният действащ журналист в света”? Някакъв полуграмотен капитан от Държавна сигурност на име Георги Шкутов[7] споделя ясно – черно на бяло, както се казва: „донасял е ценни донесения за много лица завършили американски колеж”. Значи Петко е бил доносник, но сега отрича и лъже като офицер от ДС или комунистически партиен секретар. Освен това бившият заместник-главен редактор в БТА и любимец на няколко генерални директори – от Лозан Стрелков до Боян Трайков – „никога не е лъгал” службите. Докато днес с болшевишка дързост и гьонсуратлък твърди обратното.

Преди време в интервю има дръзкото безочие да мами: „Не съм бил агент - оцелявал съм през тези години, оцелявал съм. Ако колегата ти седи с теб на една маса, споделя и чака и ти да споделиш нещо, пък после тича да те наклепа – това е доносник. Но аз никога не съм си позволил такова нещо! Никога! Предполагам, че някъде в архивите нещо се води за мен, но съм правил това, което ти казвам. Доносник не съм бил.”[8]

Възмущението ме сграбчва за гърлото и ме задушава. Сещам се за един покоен спортен журналист, който ме учеше: „Видиш ли тахтаба,[9] смачкай я. Защото много бързо се размножават.” Бочаров пратил човек в затвора, членувал в БКП, неколкократно като уличница сам се предлагал на службите... А сега е провъзгласен за „демократ” и се прави на ни лук ял, ни лук мирисал. Обичан и уважаван от... Задъхвам се от гняв, предизвикан от каймака на помията на някогашния български народ, от помаците на милиционер-комунизЪма.



Сълзите на майките, разплакани от Бочаров



Донесение на Петко БочаровЕсента на 1950 година. Първо, безмилостната комунистическа жътва, а след това и поръчаният от Лондон, Вашингтон и Москва Народен съд са отнесли в отвъдното богата реколта от невинни хора. Елитът на нацията е погубен. Терорът е парализирал българите. Опозицията в лицето на няколко леви и съсловни партийки, каквито са БРСДП и БЗНС с председател Никола Петков, е безвъзвратно разгромена. Простащината е узурпирала властта и безпрепятствено размахва бича си над притихналата страна. Насилствената национализация на цялата собственост в градовете е отминала, но в селата продължава с пълна сила. Душегубните арести са пълни със средно и дребноимотни земеделци. Повечето едри са разменили собственост срещу положение в новата власт.[10]

Зетят на някогашния министър-председател Георги Кьосеиванов – Стефан Бочев, зарязал жена и две дъщерички в Женева, за да се завърне у нас и да помага на недолюбваната от него опозиция, от няколко лета „строи социализЪма” в концентрационния лагер Белене. Страната е превърната в някаква милиционерско-затворническа република на мъченията и варварството. Българският „ГУЛаг” е верига от най-малко 112 „трудови общежития” – истински концлагери. Илия Минев и още хиляди борци против комунизма вече са свикнали със средновековните изтезания в болшевишките затвори.

Животът е замрял. В рамките на година червените са изпратили в отвъдното при сатаната своите „вождове и учители”, масоните Георги Димитров и Васил Коларов. Хората масово са се свили като мишлета в хралупите си и оцеляват в някакъв тих ужас. Съветската култура се шири, а западните филми и музика са само спомен, към който никой не смее да се върне на глас. Обаче горянското движение е в своя разцвет и на другарите им треперят мартинките от страх. Даже техни съмишленици – млади анархокомунисти, заговорничат срещу болшевиките – до един чужди агенти, българомразци и келепирджии.

В тази обстановка на 19 октомври 1950 г. капитан Г. Шкутов подписва като „приел” поредния донос на нещото Петко Бочаров: „(... Задраскано, но разчетено: Антон Стефанов, 32 год.) от Сливен, понастоящем живущ в София, бул. „Сталин”[11] № (новата бела постройка на ъгъла на бул. „Сталин” и ул. „Ц. Аспарух”) ІV етаж. Женен има две деца. Електроинженер.

(...Задраскано, но разчетено: Антон Стефанов) завършил колежа през 1938 год., а след това отиде да следва в Германия. Ожени се за германка която доведе в България и сега живее с нея. В колежа се проявяваше като отявлен антесемит и членуваше в Аеро-клуба чийто предсидател мисля че беше. Син е на Сливенския фабрикант[12] (... задраскано, но разчетено: Апостол Стефанов), собственик на фабрика „Белфа” за крушки и стъклария.

Донесение на Петко БочаровНа 14.Х. тоя година се видях с него. Каза ми че сега щели да го приемат в Е.О.П.О. О.Ф. понеже от квартала искали от него да се запише и че генерал ВИКАРОВ при когото работил като трудовак се съгласил да му стане гарант. Бил сигорен че след корейската война събитията ще се насочат на Бълканите, но че войната ще има ужасни последици върху българския народ, затова ние всячески требва да се стремим да я избегним и че днешната власт носи ужасна отговорност ако не я избегне. Не ходял никъде понеже децата налагали нему и на жена му да си стоят постоянно в къщи. Никого от съучениците си неможел да срещне. Направи ми впечатление, че много се пази. Говори тихо и си преплита думите. Питах го с кого дружи. Каза ми че загубил всякъкви връзки с приятели и си живеел изключително в къщи. Надявал се че един ден след промяната на политическото положение фабриката ще им бъде върната...”[13]

Имате ли представа каква е била възможната съдба на Бочаровата жертва Антон Стефанов по онова време? Той е можел да изгори в буквалния смисъл само заради етикета „антисемит”. Нямате представа какво е означавал той, след като световното еврейство е окупирало правителствата на всички „велики сили”, спечелило е Втората световна война, основало е своя държава. А у нас цялата власт е била в ръцете на юдео-комунистите. Най-малко затвор, лагер или вербуване са го очаквали за това, че е завършил американски колеж, следвал е в Германия и е бил женен за „фашистка”, както комунистите и пригласящия им местен помашки хор масово заклеймяваха германците тогава. Приказките му за наближаваща насам война и за „вината на настоящата власт” са били сигурен печат върху пътния му лист към затвор или още по-лошо – концентрационен лагер.

Ала Бочаровият донос не свършва на това място. Той продължава: „(... задраскано), около 30 год. химически инженер, женен, не зная къде живее, завършил колежа 38. Год. Беше до преди една година реферинт[14] в М-во на Индустрията. Син на Варненския индустриялец (... задраскано, но разчетено: Николов).

На 14.Х. вечерта го срещнах и той ми говори за предстоящите, според негова преценка, събития, които щели да настъпят у нас до два-три месица. Казами че се опасява от гражданска война, в случей че избухне един световен конфликт иче именно една такава гражданска безредица била най-опасна, понеже тогава настъпва беззаконие където всеки на лична почва може да прави престапления. Попитах го защо счита че до два-три месица може да настъпят у нас такива събития. Той каза че според неговите расъждения световната война е започнала в Корея и че у нас неменуемо ще следва другия удар. Важното е, каза той, да можеме да разбереме на време малко преди удара за да вземем мерки да избегаме докато мине лошото. Обеща да ми се обади.”[15]

Нямам представа каква е била участта и на този инженер-химик, но едва ли си е струвало да му се завижда. В онези години, при живия Сталин, такива доноси изпращаха хората на бесилката или задълго зад телените огради и решетките. Сигурен съм, че както онзи „английски агент Драгомир Желев Ганчев”, и този доверчив Бочаров съученик се е превърнал в жертва на комунистическия терор. Петко го е предал на заколение пред олтара не на Маркс, Енгелс, Ленин и Червенков, а на Мамон. Същества като него никога не са вярвали в нищо. Изглежда, ако Бочаров някога истински е обичал нещо, то това са били парите. Явно шумът им го е опиянявал. Заради шумтенето на банкнотите е бил готов да предаде – може би по-точно да продаде – и майка си.

0 ПОЛИТИЧЕСКОМ ПОЛОЖЕНИИ БОЛГАРИИТози Бочаров донос завършва с описание на действията на някакъв негов познат, възложен му за проследяване. В документа на Комисията „Евтимов” неговото име е задраскано, но въпреки това е разчетено – Ганчев. „На 18.Х. др. (... задраскано: Ганчев) се обади се обади в Английската легация и говори с (... задраскано) с когото уредиха среща в понеделник, но къде незная. (... Задраскано) е осведомен за това, понеже ме попита да му преведа разговора на (... задраскано).

(... Задраскано) по всяка вероятност се е срещал с (... задраскано), заедно с ГАНЧЕВ, тъй като на 18.Х. – вечерта са приготвили вино, и други напитки и мезе, а преди това са гаворили с (... задраскано). Може би след това е дошел в кантората. Възможна е ако не е станало така да се срещнат в пониделник за когато отложих работата.”[16]

Накрая водещият офицер Г. Шкуров споделя какви указания е дал на агента си. И разказва как агент „Найденов” – Петко Бочаров, му предал визитна картичка на някакъв чужденец, „вероятно от бюрото на (... задраскано). Картичката е намерена в една книга „Фир АТ ФОЙЕР” която Ганчев чел наскоро.”[17]

Значи в старанието си да угоди на Държавна сигурност Бочаров не само е слухтял, но и като къртица е ровил из вещите на хората. За да намира улики, като споменатата визитна картичка. Колко „демократично” и „достойно за възхищение”! В заснетия от Жеков видеоматериал от премиерата на книгата му, с който наченах тази поредица, една почитателка на „легендарния журналист” троснато декларира, че дори ако се окаже, че Петко е членувал в БКП и е донасял срещу ближните си, за нея няма да има никакво значение. Тя пак щяла да го почита. Каква деградация на личността! Обикновен болшевизъм...

Със сигурност и третата жертва – Ганчев, не е видяла бял ден. Освен ако не е била копие на Бочаров – агент, внедрен сред американци и други чужденци. Не малко представители на преддеветосептемврийската буржоазия са продали душите си и са били използвани за подобни пъклени дейности. През деветдесетте един от тях даже бе провъзгласен за „предприемач на годината”. Произвели го в чин външнотърговец. В телевизионно интервю гордо разказваше как през 1962 г. пътувал до Бразилия, а сетне обиколил целия свят. „Демократ”! За жалост наследник на известните някога производители на олиото „Нива” Чилови.



В служба на българоубийците



През декември 1950 г. КГБ изпраща своята оценка на обстановката у нас във вид на доклад, озаглавен „За политическото положение в България”. В него се срещат опашати лъжи. Като например, че „положението в България се характеризира със създаването на Отечествен фронт, обединяващ различни „демократични” партии”.[18] По онова време „демократичните” партии не само са разгромени, ликвидирани са. Главните им дейци са избити, хвърлени са в концлагерите и затворите, или са вербувани и служат на новата „народно-демократична” власт.

Забелязахте ли кавичките в документа на КГБ? За съветските „рицари на плаща и кинжала” те са били псевдодемократични. Единствената „демократична” партия – в случая кавичките са от мен – е превърналата се от БРП (к) в БКП партия на комунистите. Над страната е паднал мракът на тоталитарното болшевишко робство с управление на една партия – комунистическата. Оранжевото БЗНС е за цвят. То е просто евтина стока от витрината, обърната към Запада. А това „народно-демократична” е тавтология. Тя издава „интелигентността” и „образоваността” на другарите, масово и по бързата процедура завършили някакви в действителност нищо незначещи работнически факултети – по съветски: рабфак.

В доклада се прави преглед тъкмо на тези споменати събития: „Като завзеха основните позиции в министерствата на правосъдието и вътрешните работи, комунистите проникнаха в армията и в некомунистическите партии с цел да постигнат тяхното разложение и по този начин да завземат цялата власт.

В ход е не само изоставянето на опозиционните партии, но и постепенното изхвърляне от „Фронта” на некомунистическите партии. В този период се извършва обединението на партията и официалното завземане на властта изключително от Българската комунистическа партия.”[19]

Докладът продължава с обзор на „чистките” във войската, разузнаването и вътре в самата БКП. Спира се на бедите в българското село, възникнали след насилствената колективизация. Специално внимание е отделено на прекратяването на дипломатическите отношения със Съединените щати.

В заключението се казва: „В тази обстановка на горепосочените икономически трудности и политически кризи – които са само временни явления, всичко това ще доведе до укрепване на съществуващия режим.

При това положение на нещата всички действия на опозицията, неподкрепени отвън, са безсилни и обречени на провал.”[20]

Прави впечатление използването на квалификацията „режим” за управлението на комунистите. И съдържащата се заплаха във финалното изречение. За същества като Бочаров това е било достатъчно, за да заглуши и последния протестен стон на угасващата им съвест. Също така и причина да се отдадат на безмерно и безогледно доносничество – топене на близки и познати, все в името на облагата.



Ченге за ченге донася



Донесение на Петко БочаровНа 24 декември 1951 г. Бочаров отива на гости на своя съученик Божидар Такев. Това е друга одиозна фигура от плеядата агенти на Държавна сигурност, отгледани в някогашния Американски колеж край Симеоново. Дългогодишен уважаван деятел на баскетбола, оглавявал и федерацията по този спорт. В средата на осемдесетте придружаваше Георги Глушков в неговата задокеанска Одисея във „Фийникс Сънс”. Тревненчанинът бе първият европеец, получил признанието да се състезава в Националната баскетболна асоциация на САЩ. Такев бе проводен като негов преводач, но всъщност е бил ухо и око на службите.

Живеехме в една махала – аз на „Парчевич”, той на „Княз Борис”. Познавам синчето му Сашко. Партията го назначи за външнотърговец. Казват, че сега бил кротък милионер...

В средата на шейсетте, когато името на моя покоен тъст (тогава нямах хабер, че ще се женя за дъщеря му) нашумя като треньор в баскетболните среди, съседът му Божидар – съученик на неговия по-голям брат, често го спирал на улицата. По спомените на моята тъща двамата с часове разпалено обсъждали новостите в играта, първенството, деятелите. Един ден, за чест на Такев, когато тъст ми за пореден път го зърнал на улицата и с усмивка очаквал поредната сладка приказка, бай ви Божидар, без да се спира, изръмжал: „Кирчо, вече дори не ме поздравявай. Все едно не се познаваме.” Така дал знак, че е вербуван.

Ако не ме лъже паметта, през 1970 г. партията и нейните служби изпратиха Божидар Такев в Сингапур, за да създава тамошния спортен тотализатор?! За последен път го видях в края на май миналата година на погребението на негова и на Бочаров съученичка, мъченица на комунизма, изключителна жена. След няколко месеца Такев опъна петалата. Не, такива вещи не заслужават никакво уважение.

Но да се върнем към онзи декемврийски ден на зловещата 1951 година. За него агент „Найденов” – Петко Бочаров, е докладвал в специално Агентурно донесение от 1 февруари 1952 г. Доносът му е бил приет от нов водещ офицер – Крум Вельов, както е в документа, или Весьов, както е в Решението на Комисията „Евтимов”.[21] Може би по онова време съученикът му все още не бил продал душата си, но едва ли. Иначе как е било възможно да стане началник? Ама казва ли ни някой?...

„На 24.ХІІ. отидох в домът на (... задраскано, но разчетено: Божидар Такев) към 9 часа сутринта. Той се зарадва, че ме вижда, тъй като не бяхме се виждали доста отдавна. Казах му, че го търся защото предполагам, че през времето когато той следваше в Германия (Берлин), положително познавал инж. (... задраскано, но разчетено: Петър Шишков), тъй като и последния по същото време беше в същия град. А и аз съм останал с впечатлението, че са близки може би от някой наш разговор в миналото. (... Задраскано, но разчетено: Такев) каза, че найстена се познава добре и с двамата братя (... задраскано, но разчетено: Шишкови), но че не е близък с нито един от тях и, че ни си дружи с тях. Обясних му, че понеже работя при (... задраскано) бих искал...”[22]

Нататък копието от документа, което притежавам, е с доста лошо качество. Затова ще предам част от съдържанието му не буквално, а по смисъл. Бочаров – агент „Найденов”, описва семейното състояние на Такев. Как жена му очаква да роди въпросния наследник Сашко. По това време Божидар явно е бил някакъв фактор в съветско-българското предприятие „Совболстрой”. Затова мисля, че вече е бил агент. Та „Найденов” го натиска да му даде някакъв добър строителен обект, чиято арматурна фаза да ръководи. Такев усуква, но накрая обещава да предаде на (... задраскано) – явно някакъв по-голям началник от самия него.[23]

Следва донос срещу друга жертва, свързана със строителни работи на Светия Синод. По всяка вероятност Бочаров е получил задача да обикаля хора, свързани със строителството, и да ги шпионира за евентуални злоупотреби. Ако изпадне нещо политическо, още по-добре.

Какво е станало с жертвите на Петко Бочаров, няма как да узная. Да бях в телевизия, все някой от наследниците им би се обадил. Обаче е ясно какво е постигнал самият доносник. На 7 февруари 1953 г. водещият му офицер Георги Шкутов посочва: „През лятото на 1952 год. по ходатайство на службата [Бочаров] бе назначен на работа в БТА като преводач, където работи и сега. В кратко време овладя своята служебна работа и бе изтъкван неколко пъти като най-добър преводач. За добра работа в последно време бе повишен.

Наред с това той сътрудничи на радио София с статий по международното положение срещу хонорари.”[24]

За заслуги към КПСС, КГБ, БКП и ДС: Главният директор на БТА Боян Трайков награждава Петко Бочаров при пенсионирането му през 1983 г.Така е. БКП и ДС винаги са се грижили за своите рожби. Някога Петко и сродните му негодници громяха „империализма” и особено американския. Днес са „американофили” и словесно дерат по пет кожи от тоталитарния режим. Из зад кулисите нови водещи офицери им дърпат конците. Марионетките подскачат, а масовата публика възприема този куклен спектакъл като живия живот и им вярва. Радва се на измислиците им, без да осъзнава, че те я водят към бездна.

Времето на измамниците продължава. Както и настоящият обзор, посветен на „живота и творчеството” на един мерзавец. Някога римският риторик Марк Фабий Квинтилиан казал: “Mendacem memorem esse oportet” – „лъжецът трябва да помни какво говори”. Дори по време на пости за мен е по-достойно да отрежа езика на лъжеца, нежели да чакам баща му – сатаната, да го прибере.

За кого ще забие камбаната?



Следва.

[1] Справка за Петко Димитров Бочаров от 7 февруари 1953 г., съставена от кап. Г. Шкутов, стр. 1, нивото на класификация премахнато на 27 май 2010 г., стр. 2, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Навсякъде, където не е указано друго, подч. мое. Правописът запазен.

[2] Кожата на едно ченге, фр.

[3] Пак там.

[4] Пак там.

[5] Разработки; съветският обичай на масово съкращаване вече е възприет от агентите на Кремъл у нас.

[6] Пак там, стр. 2-3.

[7] Вж. регистрационните данни на Петко Бочаров в Държавна сигурност, както са обнародвани от Комисията „Евтимов” в първата част от настоящата поредица, „Форумът”, София, понеделник, 29 ноември 2010 г., online: http://www.forumat-bg.com/medii/974-epopeya-na-negodnitzite

[8] „Петко Бочаров: Може и да имам досие, но не съм бил доносник!”, Едно интервю на Лазар Ильов, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 30 октомври 2008 г., online: http://www.blitz.bg/article/7798

[9] Хлебарка.

[10] Типичен е случаят със семейството на водещия се като собственик на телевизия СКАТ Валери Симеонов Балевски. Неговият дядо бил най-богатият човек във врачанското село Бутан. Когато другарите обявили колективизацията, пръв предал имотите си. Попитали го дали не желае да оглави ТКЗС-о. Той поискал друго – положение за синчето си Симеон. Така бащата на Валерката бил изпратен във военно училище. Завършил, станал член на БКП и се пенсионирал като полковник. Ако е жив, сигурно все още членува в БКП „Георги Димитров”. Многократно ме е заплашвал по телефона или с писма, че ще ме убива. Веднъж рече: „Червеното знаме ще се развее над телевизия СКАТ.” Още през есента на 2005 г. това беше факт. Пак по телефона старият Симеон Балевски призна, че синът му цели 14 години е бил член на БКП.

[11] Така другарите бяха нарекли централния булевард „Витоша” в столицата.

[12] Каква „огромна вина” според доносник, който днес се хвали, че е произлязъл от същата класа!

[13] Агентурно донесение! Донася агент „НАЙДЕНОВ” [един от псевдонимите на Петко Бочаров]. Приел писмено: Г. Шкутов. 19 .Х. 1950 год. – 18.30 часа, стр. 1, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Правописът запазен. Той издава, че по онова време Бочаров не е бил по-грамотен от водещите си офицери.

[14] Искал е да напише „референт”, но не се е получило.

[15] Пак там, стр. 1-2. Правописът запазен.

[16] Пак там, стр. 2. Правописът запазен.

[17] Пак там.

[18] „О политическом положении Болгарии”, декабрь 1950 года, стр. 1-2, ф. НРС, п.ф. 9, оп. 2, а.е. 798, л. 35-40 в: Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия – „КГБ и ДС – връзки и зависимости”, Документи от централизирания архив, София, 2010 г., стр. 67-68.

[19] Пак там, стр. 1-2.

[20] Пак там, стр. от документа, стр. 72 от книгата. Подч. мое.

[21] Вж. Бележка 7 в настоящата публикация.

[22] Агентурно донесение. Донася агент „Найденов”, приел писмено Кр. Вельов на 1 .ІІ. 1952 г., стр. 1, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Правописът запазен.

[23] Пак там.

[24] Справка за Петко Димитров Бочаров от 7 февруари 1953 г., съставена от кап. Г. Шкутов, стр. 1, нивото на класификация премахнато на 27 май 2010 г., стр. 3, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Правописът запазен. Подч. мое.

...

Епопея на негодниците


Написано от Георги Ифандиев

Сряда,05 Януари 2011

Георги ИфандиевПРОФЕСИЯ ДОНОСНИК: ПЕТКО БОЧАРОВ – 65 ГОДИНИ В ЗАНАЯТА

Част ІІІ – УБИЙСТВА В ИМЕТО НА МАМОНА

В предните две части на този разказ разкрихме моралния облик на предмета Петко Бочаров. Както и мрежата от лъжи, в които това нечовешко същество се е оплело през годините, та чак до днес. От документите на Държавна сигурност, които водещите му офицери са посветили на него, за пореден път установяваме: става дума за изумителен пример на алчност и опортюнизъм в името на изгодата. Да повторим епизода с членството му в комунистическата партия, но разказан от друго ченге:

... С оглед да се приюти в една от ОФ партиите за да бъде на работа и при вливането на БРСДП в БКП става член на последната от където е изключен след осъждането му.”[1]

La peau d’un flic[2]

Малко след този епизод представителят на „златната буржоазна младеж”, тъй влюбен в парите, като муха между екскременти се лута из различни служби – адвокат, после юрисконсулт във Вълнена индустрия... Пожелал да се внедри, във въздушните войски. Сетне да стане секретар на търговския аташе последователно в английската и американската легация и в Министерството на индустрията. И на трите места го отрязали. Явно се е конкурирал с по-големи ченгета.

Не щете ли, на 26 март 1949 г. „решава да постъпи на работа в американската легация като преводач при военните аташета.”[3] Чудно как така американците, които не го одобрили за служител при своя търговски представител, изведнъж кандисали да го приютят при военните си аташета?! Нейсе.

Каква е първата стъпка, която сравнително доволният от назначението си Бочаров предприема? „Преди това [постъпването на новата работа] се явява в ДС и разказва за тия свои намерения и за своята предишна дейност и изявява желание да сътрудничи.”[4] Къде остана онова настояще „Тука няма не искам”, което този Петко тъй удобно размахва в свое оправдание – един вид насилвали го? Сам „изявявал желание да сътрудничи”!

Донася агент "Найденов"След като преседява няколко месеца зад решетките, Бочаров се запознава с реалната страна на „властта на пролетариата”. Когато става пролетарий – арматурист, влечението му да принадлежи на „класата хегемон” се изпарява. „Изпаднал в затруднено материално положение”, той постоянно подава сигнали за помощ към репресивните служби на комунистическия режим.

След излизането му от затвора през м. август 1950 год. влезохме отново в връзка с Бочаров и на въпроса дали е съгласен да сътрудничи отново със службата той се съгласи. От тогава до сега той е използуван като сътрудник по американска и английска линия. Той взе активно участие в разработката на английския агент (... задраскано, но разкрито: Драгомир Желев Ганчев) и неговите донесения способстваха за разобличаването му като такъв и пращането му на съд. Работил е и по редица други р-ки[5] по които е донасял ценни донесения (по отношение на [... задраскано] и р-ка „Вещица” и за много други лица завършили американски колеж). Донесенията му са се оказвали винаги верни. Като сътрудник на службата е бил много старателен, имал е сериозно отношение към поставените му задачи и се е старал да ги изпълнява в срок. На срещите е бил винаги редовен. При направените му проверки се установява че не ни лъже.”[6]

Опа! Какво е правил „най-възрастният действащ журналист в света”? Някакъв полуграмотен капитан от Държавна сигурност на име Георги Шкутов[7] споделя ясно – черно на бяло, както се казва: „донасял е ценни донесения за много лица завършили американски колеж”. Значи Петко е бил доносник, но сега отрича и лъже като офицер от ДС или комунистически партиен секретар. Освен това бившият заместник-главен редактор в БТА и любимец на няколко генерални директори – от Лозан Стрелков до Боян Трайков – „никога не е лъгал” службите. Докато днес с болшевишка дързост и гьонсуратлък твърди обратното.

Преди време в интервю има дръзкото безочие да мами: „Не съм бил агент - оцелявал съм през тези години, оцелявал съм. Ако колегата ти седи с теб на една маса, споделя и чака и ти да споделиш нещо, пък после тича да те наклепа – това е доносник. Но аз никога не съм си позволил такова нещо! Никога! Предполагам, че някъде в архивите нещо се води за мен, но съм правил това, което ти казвам. Доносник не съм бил.”[8]

Възмущението ме сграбчва за гърлото и ме задушава. Сещам се за един покоен спортен журналист, който ме учеше: „Видиш ли тахтаба,[9] смачкай я. Защото много бързо се размножават.” Бочаров пратил човек в затвора, членувал в БКП, неколкократно като уличница сам се предлагал на службите... А сега е провъзгласен за „демократ” и се прави на ни лук ял, ни лук мирисал. Обичан и уважаван от... Задъхвам се от гняв, предизвикан от каймака на помията на някогашния български народ, от помаците на милиционер-комунизЪма.

Сълзите на майките, разплакани от Бочаров

Донесение на Петко БочаровЕсента на 1950 година. Първо, безмилостната комунистическа жътва, а след това и поръчаният от Лондон, Вашингтон и Москва Народен съд са отнесли в отвъдното богата реколта от невинни хора. Елитът на нацията е погубен. Терорът е парализирал българите. Опозицията в лицето на няколко леви и съсловни партийки, каквито са БРСДП и БЗНС с председател Никола Петков, е безвъзвратно разгромена. Простащината е узурпирала властта и безпрепятствено размахва бича си над притихналата страна. Насилствената национализация на цялата собственост в градовете е отминала, но в селата продължава с пълна сила. Душегубните арести са пълни със средно и дребноимотни земеделци. Повечето едри са разменили собственост срещу положение в новата власт.[10]

Зетят на някогашния министър-председател Георги Кьосеиванов – Стефан Бочев, зарязал жена и две дъщерички в Женева, за да се завърне у нас и да помага на недолюбваната от него опозиция, от няколко лета „строи социализЪма” в концентрационния лагер Белене. Страната е превърната в някаква милиционерско-затворническа република на мъченията и варварството. Българският „ГУЛаг” е верига от най-малко 112 „трудови общежития” – истински концлагери. Илия Минев и още хиляди борци против комунизма вече са свикнали със средновековните изтезания в болшевишките затвори.

Животът е замрял. В рамките на година червените са изпратили в отвъдното при сатаната своите „вождове и учители”, масоните Георги Димитров и Васил Коларов. Хората масово са се свили като мишлета в хралупите си и оцеляват в някакъв тих ужас. Съветската култура се шири, а западните филми и музика са само спомен, към който никой не смее да се върне на глас. Обаче горянското движение е в своя разцвет и на другарите им треперят мартинките от страх. Даже техни съмишленици – млади анархокомунисти, заговорничат срещу болшевиките – до един чужди агенти, българомразци и келепирджии.

В тази обстановка на 19 октомври 1950 г. капитан Г. Шкутов подписва като „приел” поредния донос на нещото Петко Бочаров: „(... Задраскано, но разчетено: Антон Стефанов, 32 год.) от Сливен, понастоящем живущ в София, бул. „Сталин”[11] № (новата бела постройка на ъгъла на бул. „Сталин” и ул. „Ц. Аспарух”) ІV етаж. Женен има две деца. Електроинженер.

(...Задраскано, но разчетено: Антон Стефанов) завършил колежа през 1938 год., а след това отиде да следва в Германия. Ожени се за германка която доведе в България и сега живее с нея. В колежа се проявяваше като отявлен антесемит и членуваше в Аеро-клуба чийто предсидател мисля че беше. Син е на Сливенския фабрикант[12] (... задраскано, но разчетено: Апостол Стефанов), собственик на фабрика „Белфа” за крушки и стъклария.

Донесение на Петко БочаровНа 14.Х. тоя година се видях с него. Каза ми че сега щели да го приемат в Е.О.П.О. О.Ф. понеже от квартала искали от него да се запише и че генерал ВИКАРОВ при когото работил като трудовак се съгласил да му стане гарант. Бил сигорен че след корейската война събитията ще се насочат на Бълканите, но че войната ще има ужасни последици върху българския народ, затова ние всячески требва да се стремим да я избегним и че днешната власт носи ужасна отговорност ако не я избегне. Не ходял никъде понеже децата налагали нему и на жена му да си стоят постоянно в къщи. Никого от съучениците си неможел да срещне. Направи ми впечатление, че много се пази. Говори тихо и си преплита думите. Питах го с кого дружи. Каза ми че загубил всякъкви връзки с приятели и си живеел изключително в къщи. Надявал се че един ден след промяната на политическото положение фабриката ще им бъде върната...”[13]

Имате ли представа каква е била възможната съдба на Бочаровата жертва Антон Стефанов по онова време? Той е можел да изгори в буквалния смисъл само заради етикета „антисемит”. Нямате представа какво е означавал той, след като световното еврейство е окупирало правителствата на всички „велики сили”, спечелило е Втората световна война, основало е своя държава. А у нас цялата власт е била в ръцете на юдео-комунистите. Най-малко затвор, лагер или вербуване са го очаквали за това, че е завършил американски колеж, следвал е в Германия и е бил женен за „фашистка”, както комунистите и пригласящия им местен помашки хор масово заклеймяваха германците тогава. Приказките му за наближаваща насам война и за „вината на настоящата власт” са били сигурен печат върху пътния му лист към затвор или още по-лошо – концентрационен лагер.

Ала Бочаровият донос не свършва на това място. Той продължава: „(... задраскано), около 30 год. химически инженер, женен, не зная къде живее, завършил колежа 38. Год. Беше до преди една година реферинт[14] в М-во на Индустрията. Син на Варненския индустриялец (... задраскано, но разчетено: Николов).

На 14.Х. вечерта го срещнах и той ми говори за предстоящите, според негова преценка, събития, които щели да настъпят у нас до два-три месица. Казами че се опасява от гражданска война, в случей че избухне един световен конфликт иче именно една такава гражданска безредица била най-опасна, понеже тогава настъпва беззаконие където всеки на лична почва може да прави престапления. Попитах го защо счита че до два-три месица може да настъпят у нас такива събития. Той каза че според неговите расъждения световната война е започнала в Корея и че у нас неменуемо ще следва другия удар. Важното е, каза той, да можеме да разбереме на време малко преди удара за да вземем мерки да избегаме докато мине лошото. Обеща да ми се обади.”[15]

Нямам представа каква е била участта и на този инженер-химик, но едва ли си е струвало да му се завижда. В онези години, при живия Сталин, такива доноси изпращаха хората на бесилката или задълго зад телените огради и решетките. Сигурен съм, че както онзи „английски агент Драгомир Желев Ганчев”, и този доверчив Бочаров съученик се е превърнал в жертва на комунистическия терор. Петко го е предал на заколение пред олтара не на Маркс, Енгелс, Ленин и Червенков, а на Мамон. Същества като него никога не са вярвали в нищо. Изглежда, ако Бочаров някога истински е обичал нещо, то това са били парите. Явно шумът им го е опиянявал. Заради шумтенето на банкнотите е бил готов да предаде – може би по-точно да продаде – и майка си.

0 ПОЛИТИЧЕСКОМ ПОЛОЖЕНИИ БОЛГАРИИТози Бочаров донос завършва с описание на действията на някакъв негов познат, възложен му за проследяване. В документа на Комисията „Евтимов” неговото име е задраскано, но въпреки това е разчетено – Ганчев. „На 18.Х. др. (... задраскано: Ганчев) се обади се обади в Английската легация и говори с (... задраскано) с когото уредиха среща в понеделник, но къде незная. (... Задраскано) е осведомен за това, понеже ме попита да му преведа разговора на (... задраскано).

(... Задраскано) по всяка вероятност се е срещал с (... задраскано), заедно с ГАНЧЕВ, тъй като на 18.Х. – вечерта са приготвили вино, и други напитки и мезе, а преди това са гаворили с (... задраскано). Може би след това е дошел в кантората. Възможна е ако не е станало така да се срещнат в пониделник за когато отложих работата.”[16]

Накрая водещият офицер Г. Шкуров споделя какви указания е дал на агента си. И разказва как агент „Найденов” – Петко Бочаров, му предал визитна картичка на някакъв чужденец, „вероятно от бюрото на (... задраскано). Картичката е намерена в една книга „Фир АТ ФОЙЕР” която Ганчев чел наскоро.”[17]

Значи в старанието си да угоди на Държавна сигурност Бочаров не само е слухтял, но и като къртица е ровил из вещите на хората. За да намира улики, като споменатата визитна картичка. Колко „демократично” и „достойно за възхищение”! В заснетия от Жеков видеоматериал от премиерата на книгата му, с който наченах тази поредица, една почитателка на „легендарния журналист” троснато декларира, че дори ако се окаже, че Петко е членувал в БКП и е донасял срещу ближните си, за нея няма да има никакво значение. Тя пак щяла да го почита. Каква деградация на личността! Обикновен болшевизъм...

Със сигурност и третата жертва – Ганчев, не е видяла бял ден. Освен ако не е била копие на Бочаров – агент, внедрен сред американци и други чужденци. Не малко представители на преддеветосептемврийската буржоазия са продали душите си и са били използвани за подобни пъклени дейности. През деветдесетте един от тях даже бе провъзгласен за „предприемач на годината”. Произвели го в чин външнотърговец. В телевизионно интервю гордо разказваше как през 1962 г. пътувал до Бразилия, а сетне обиколил целия свят. „Демократ”! За жалост наследник на известните някога производители на олиото „Нива” Чилови.

В служба на българоубийците

През декември 1950 г. КГБ изпраща своята оценка на обстановката у нас във вид на доклад, озаглавен „За политическото положение в България”. В него се срещат опашати лъжи. Като например, че „положението в България се характеризира със създаването на Отечествен фронт, обединяващ различни „демократични” партии”.[18] По онова време „демократичните” партии не само са разгромени, ликвидирани са. Главните им дейци са избити, хвърлени са в концлагерите и затворите, или са вербувани и служат на новата „народно-демократична” власт.

Забелязахте ли кавичките в документа на КГБ? За съветските „рицари на плаща и кинжала” те са били псевдодемократични. Единствената „демократична” партия – в случая кавичките са от мен – е превърналата се от БРП (к) в БКП партия на комунистите. Над страната е паднал мракът на тоталитарното болшевишко робство с управление на една партия – комунистическата. Оранжевото БЗНС е за цвят. То е просто евтина стока от витрината, обърната към Запада. А това „народно-демократична” е тавтология. Тя издава „интелигентността” и „образоваността” на другарите, масово и по бързата процедура завършили някакви в действителност нищо незначещи работнически факултети – по съветски: рабфак.

В доклада се прави преглед тъкмо на тези споменати събития: „Като завзеха основните позиции в министерствата на правосъдието и вътрешните работи, комунистите проникнаха в армията и в некомунистическите партии с цел да постигнат тяхното разложение и по този начин да завземат цялата власт.

В ход е не само изоставянето на опозиционните партии, но и постепенното изхвърляне от „Фронта” на некомунистическите партии. В този период се извършва обединението на партията и официалното завземане на властта изключително от Българската комунистическа партия.”[19]

Докладът продължава с обзор на „чистките” във войската, разузнаването и вътре в самата БКП. Спира се на бедите в българското село, възникнали след насилствената колективизация. Специално внимание е отделено на прекратяването на дипломатическите отношения със Съединените щати.

В заключението се казва: „В тази обстановка на горепосочените икономически трудности и политически кризи – които са само временни явления, всичко това ще доведе до укрепване на съществуващия режим.

При това положение на нещата всички действия на опозицията, неподкрепени отвън, са безсилни и обречени на провал.”[20]

Прави впечатление използването на квалификацията „режим” за управлението на комунистите. И съдържащата се заплаха във финалното изречение. За същества като Бочаров това е било достатъчно, за да заглуши и последния протестен стон на угасващата им съвест. Също така и причина да се отдадат на безмерно и безогледно доносничество – топене на близки и познати, все в името на облагата.

Ченге за ченге донася

Донесение на Петко БочаровНа 24 декември 1951 г. Бочаров отива на гости на своя съученик Божидар Такев. Това е друга одиозна фигура от плеядата агенти на Държавна сигурност, отгледани в някогашния Американски колеж край Симеоново. Дългогодишен уважаван деятел на баскетбола, оглавявал и федерацията по този спорт. В средата на осемдесетте придружаваше Георги Глушков в неговата задокеанска Одисея във „Фийникс Сънс”. Тревненчанинът бе първият европеец, получил признанието да се състезава в Националната баскетболна асоциация на САЩ. Такев бе проводен като негов преводач, но всъщност е бил ухо и око на службите.

Живеехме в една махала – аз на „Парчевич”, той на „Княз Борис”. Познавам синчето му Сашко. Партията го назначи за външнотърговец. Казват, че сега бил кротък милионер...

В средата на шейсетте, когато името на моя покоен тъст (тогава нямах хабер, че ще се женя за дъщеря му) нашумя като треньор в баскетболните среди, съседът му Божидар – съученик на неговия по-голям брат, често го спирал на улицата. По спомените на моята тъща двамата с часове разпалено обсъждали новостите в играта, първенството, деятелите. Един ден, за чест на Такев, когато тъст ми за пореден път го зърнал на улицата и с усмивка очаквал поредната сладка приказка, бай ви Божидар, без да се спира, изръмжал: „Кирчо, вече дори не ме поздравявай. Все едно не се познаваме.” Така дал знак, че е вербуван.

Ако не ме лъже паметта, през 1970 г. партията и нейните служби изпратиха Божидар Такев в Сингапур, за да създава тамошния спортен тотализатор?! За последен път го видях в края на май миналата година на погребението на негова и на Бочаров съученичка, мъченица на комунизма, изключителна жена. След няколко месеца Такев опъна петалата. Не, такива вещи не заслужават никакво уважение.

Но да се върнем към онзи декемврийски ден на зловещата 1951 година. За него агент „Найденов” – Петко Бочаров, е докладвал в специално Агентурно донесение от 1 февруари 1952 г. Доносът му е бил приет от нов водещ офицер – Крум Вельов, както е в документа, или Весьов, както е в Решението на Комисията „Евтимов”.[21] Може би по онова време съученикът му все още не бил продал душата си, но едва ли. Иначе как е било възможно да стане началник? Ама казва ли ни някой?...

На 24.ХІІ. отидох в домът на (... задраскано, но разчетено: Божидар Такев) към 9 часа сутринта. Той се зарадва, че ме вижда, тъй като не бяхме се виждали доста отдавна. Казах му, че го търся защото предполагам, че през времето когато той следваше в Германия (Берлин), положително познавал инж. (... задраскано, но разчетено: Петър Шишков), тъй като и последния по същото време беше в същия град. А и аз съм останал с впечатлението, че са близки може би от някой наш разговор в миналото. (... Задраскано, но разчетено: Такев) каза, че найстена се познава добре и с двамата братя (... задраскано, но разчетено: Шишкови), но че не е близък с нито един от тях и, че ни си дружи с тях. Обясних му, че понеже работя при (... задраскано) бих искал...”[22]

Нататък копието от документа, което притежавам, е с доста лошо качество. Затова ще предам част от съдържанието му не буквално, а по смисъл. Бочаров – агент „Найденов”, описва семейното състояние на Такев. Как жена му очаква да роди въпросния наследник Сашко. По това време Божидар явно е бил някакъв фактор в съветско-българското предприятие „Совболстрой”. Затова мисля, че вече е бил агент. Та „Найденов” го натиска да му даде някакъв добър строителен обект, чиято арматурна фаза да ръководи. Такев усуква, но накрая обещава да предаде на (... задраскано) – явно някакъв по-голям началник от самия него.[23]

Следва донос срещу друга жертва, свързана със строителни работи на Светия Синод. По всяка вероятност Бочаров е получил задача да обикаля хора, свързани със строителството, и да ги шпионира за евентуални злоупотреби. Ако изпадне нещо политическо, още по-добре.

Какво е станало с жертвите на Петко Бочаров, няма как да узная. Да бях в телевизия, все някой от наследниците им би се обадил. Обаче е ясно какво е постигнал самият доносник. На 7 февруари 1953 г. водещият му офицер Георги Шкутов посочва: „През лятото на 1952 год. по ходатайство на службата [Бочаров] бе назначен на работа в БТА като преводач, където работи и сега. В кратко време овладя своята служебна работа и бе изтъкван неколко пъти като най-добър преводач. За добра работа в последно време бе повишен.

Наред с това той сътрудничи на радио София с статий по международното положение срещу хонорари.”[24]

За заслуги към КПСС, КГБ, БКП и ДС: Главният директор на БТА Боян Трайков награждава Петко Бочаров при пенсионирането му през 1983 г.Така е. БКП и ДС винаги са се грижили за своите рожби. Някога Петко и сродните му негодници громяха „империализма” и особено американския. Днес са „американофили” и словесно дерат по пет кожи от тоталитарния режим. Из зад кулисите нови водещи офицери им дърпат конците. Марионетките подскачат, а масовата публика възприема този куклен спектакъл като живия живот и им вярва. Радва се на измислиците им, без да осъзнава, че те я водят към бездна.

Времето на измамниците продължава. Както и настоящият обзор, посветен на „живота и творчеството” на един мерзавец. Някога римският риторик Марк Фабий Квинтилиан казал: “Mendacem memorem esse oportet” – „лъжецът трябва да помни какво говори”. Дори по време на пости за мен е по-достойно да отрежа езика на лъжеца, нежели да чакам баща му – сатаната, да го прибере.

За кого ще забие камбаната?

Следва.



[1] Справка за Петко Димитров Бочаров от 7 февруари 1953 г., съставена от кап. Г. Шкутов, стр. 1, нивото на класификация премахнато на 27 май 2010 г., стр. 2, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Навсякъде, където не е указано друго, подч. мое. Правописът запазен.

[2] Кожата на едно ченге, фр.

[3] Пак там.

[4] Пак там.

[5] Разработки; съветският обичай на масово съкращаване вече е възприет от агентите на Кремъл у нас.

[6] Пак там, стр. 2-3.

[7] Вж. регистрационните данни на Петко Бочаров в Държавна сигурност, както са обнародвани от Комисията „Евтимов” в първата част от настоящата поредица, „Форумът”, София, понеделник, 29 ноември 2010 г., online: http://www.forumat-bg.com/medii/974-epopeya-na-negodnitzite

[8] „Петко Бочаров: Може и да имам досие, но не съм бил доносник!”, Едно интервю на Лазар Ильов, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 30 октомври 2008 г., online: http://www.blitz.bg/article/7798

[9] Хлебарка.

[10] Типичен е случаят със семейството на водещия се като собственик на телевизия СКАТ Валери Симеонов Балевски. Неговият дядо бил най-богатият човек във врачанското село Бутан. Когато другарите обявили колективизацията, пръв предал имотите си. Попитали го дали не желае да оглави ТКЗС-о. Той поискал друго – положение за синчето си Симеон. Така бащата на Валерката бил изпратен във военно училище. Завършил, станал член на БКП и се пенсионирал като полковник. Ако е жив, сигурно все още членува в БКП „Георги Димитров”. Многократно ме е заплашвал по телефона или с писма, че ще ме убива. Веднъж рече: „Червеното знаме ще се развее над телевизия СКАТ.” Още през есента на 2005 г. това беше факт. Пак по телефона старият Симеон Балевски призна, че синът му цели 14 години е бил член на БКП.

[11] Така другарите бяха нарекли централния булевард „Витоша” в столицата.

[12] Каква „огромна вина” според доносник, който днес се хвали, че е произлязъл от същата класа!

[13] Агентурно донесение! Донася агент „НАЙДЕНОВ” [един от псевдонимите на Петко Бочаров]. Приел писмено: Г. Шкутов. 19 .Х. 1950 год. – 18.30 часа, стр. 1, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Правописът запазен. Той издава, че по онова време Бочаров не е бил по-грамотен от водещите си офицери.

[14] Искал е да напише „референт”, но не се е получило.

[15] Пак там, стр. 1-2. Правописът запазен.

[16] Пак там, стр. 2. Правописът запазен.

[17] Пак там.

[18] „О политическом положении Болгарии”, декабрь 1950 года, стр. 1-2, ф. НРС, п.ф. 9, оп. 2, а.е. 798, л. 35-40 в: Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия – „КГБ и ДС – връзки и зависимости”, Документи от централизирания архив, София, 2010 г., стр. 67-68.

[19] Пак там, стр. 1-2.

[20] Пак там, стр. от документа, стр. 72 от книгата. Подч. мое.

[21] Вж. Бележка 7 в настоящата публикация.

[22] Агентурно донесение. Донася агент „Найденов”, приел писмено Кр. Вельов на 1 .ІІ. 1952 г., стр. 1, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Правописът запазен.

[23] Пак там.

[24] Справка за Петко Димитров Бочаров от 7 февруари 1953 г., съставена от кап. Г. Шкутов, стр. 1, нивото на класификация премахнато на 27 май 2010 г., стр. 3, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Правописът запазен. Подч. мое.

Публикуване на коментар

Последователи

StatCounter

  © Blogger template Snowy Winter by Ourblogtemplates.com 2009

Back to TOP