Епопея на негодниците.4
>> четвъртък, 6 януари 2011 г.
Медии
Епопея на негодниците
Написано от Георги Ифандиев
Четвъртък,20 Януари 2011
Георги ИфандиевПРОФЕСИЯ ДОНОСНИК: ПЕТКО БОЧАРОВ – 65 ГОДИНИ В ЗАНАЯТА
Част ІV – МРЪСНИКЪТ ОСТАВА
Това е последната част на разказа за човешкото падение, наречено Петко Бочаров. Надявам се, че донякъде съм успял да разкрия моралния облик на тази вещ в хуманен образ, както и на подобните му. Нескромно си въобразявам, че публикациите са допринесли за това неразградените комунистически репресивни служби за пореден път да го разкарват като ябълкарски кон из телевизиите. На връх Ивановден – 7 януари 2011 г., Бочаров е участвал в „Панорама” на БНТ, навярно лично поканен от друг предмет – Бойко Василев, негов поклонник и последовател, може би и в доносничеството. Четири дни по-късно, на 12 януари 2011 г., другарят Бочаров пък е гастролирал в сутрешния блок на телевизията на офицера от Държавна сигурност Красимир Гергов bTV.[1] Доколкото разбрах, компетентно е коментирал нашумелите скандали с телефонните подслушвания, които в началото на 2011 година заляха медиите. Явно е спец в тази област.
А аз продължавам с поредния донос от папките, съхраняващи богатото ченгесарско творчество на лицето Петко Димитров Бочаров.
Доносник създава доносник
Прескачаме близо десетилетие и се пренасяме в началото на шейсетте години. Тъй уважаваният ви бай Петко Бочаров вече се подвизава под агентурния псевдоним „Борисов“ и използва разкази на познати и приятели, за да клевети трети лица. От съдържанието на поредния му донос личи, че е натрупал опит. Не е гнуслив – наднича в домовете на хората, пъха поглед под завивките им, разказва за техните навици и занимания, дори вече дава оценки на своите жертви. Все пак отдавна е в занаята, усеща се, че вече е станал майстор на милиционерския жанр „донос“ и то добре платен – във валута в австрийска банка.[2]
Както сам пише: „На 19.VІІ. [1961 г.] познат се е срещнал с (... задраскано, установено: Николай Стоянов Коледаров) в неговия дом. Разговорът е бил на тема берлинската криза. (... Задраскано – Коледаров) е бил на мнение, че развръзката, т.е. войната е съвсем предстояща. Според него Западът вече не можел дълго да чака, за „да си уреди сметките“ с русите. Той мисли, че Западът е вече решил да преживее войната и „помитането“, както казвал той, щяло да бъде „тотално“. От многото разговори, а и от този разговор може да се стигне уверено до заключението, че (... задраскано – Николай Коледаров) е страстен, макар и много предпазлив в изказванията си, привърженик на вражеския лагер. Задоволството му от това, че „военната развръзка“ наближава, е било очевидно.
Лято на 1968-а. В София предстои провеждането на IX световен фестивал на младежта и студентите(...Задраскано – Николай Коледаров) е завършил американски колеж в София през 1937 г., бил е две години в Англия, където е следвал, но не зная какво. Сега се занимава с преводи от български на английски за БАН, за издателството на чужди езици и пр. Материално е добре. Има слабост към събиране както на различни вещи, като кибритени кутии, моливи, вестници и пр., така и към събиране на данни за различни свои познати, които, както той веднъж заявил, уж на смях – се трупали в неговата „картотека“. „Винаги е полезно да знаеш за хората повече, отколкото те знаят за теб“ – заявявал той. Събира също марки, има много марки и според него, колекцията му може да се оцени на хиляди долари.
Страхлив, избягва компаниите, има две-три семейства, с които дружи: (... задраскано – установено: Иван Градинаров), художник, негов съученик от колежа и (... задраскано – установено: Александър Александров, син на ръководителя на ВМРО Тодор Александров, починал в Париж), също негов съученик.“[3]
Струва си да поразсъждаваме над съдбата на обекта на Бочаровото доносничество. Тя би могла да бъде ужасна, но не станало така. Не поради заслуги на Бочаров. Тъкмо обратното.
Николай Коледаров е покойник. Според вдовицата му не е преживял особени катаклизми. Бил е масон. Това донякъде обяснява нещата, макар масоните също да са били жертвани, когато са ставали непотребни. Най-фрапиращият такъв случай е с вуйчото на Елена Софиянска, майката на бившия столичен кмет и служебен министър-председател Стефан Софиянски. Неговото име е Петър Габровски и е бил министър на вътрешните работи. На 23 януари 1941 г. именно той внася за разглеждане в Народното събрание проекта на Закон за защита на нацията, познат като „антиеврейски“.
Макар и високопоставен масон, след 9 септември 1944 г. Петър Габровски е осъден на смърт от т. нар. Народен съд. През нощта на 1 срещу 2 февнруари 1945 г. е разстрелян заедно с регентите, останалите министри и депутатите, „виновни“, задето са гласували за влизането на Царство България в съюза между Германия, Италия и Япония, т. Нар. ос „Рим ̶ Берлин ̶ Токио“.
За да разберете колко прави са онези, които твърдят, че заниманията с комунизъм и социализъм са резултат от обладаване на човека от сатаната, ще спомена любопитна, но съществена подробност. Петър Габровски е син на... Никола Габровски, в чието лозе край Търново и под ръководството на Димитър Благоев се е провела учредителната конференция на БРСДП, превърнала се в БКП. Така е, когато някой продаде душата си на дявола. Бащата – социалист, синът – провъзгласен за „крайнодесен“! Както отсъдил руският философ Бердяев, „съюз между сатаната и антихриста“.
Търкулнала се крушката, та си намерила похлупак, както гласи народната мъдрост. Праплеменникът Стефан Софиянски вечно изтъква, че „дядо му бил убит от комунистите“. Всъщност става дума за вуйчото на неговата майка. Самият Стефан „Усмивката“ изпитва явно вродена необходимост от близост с люде от сорта на Петър Габровски. Той бе близък приятел със сина на заместник-комисаря по еврейските въпроси Ярослав Калицин,[4] за който се мълви, че е бил от еврейско потекло. Полуевреин е бил и самият комисар по еврейските въпроси Александър Белев. Неговата майка е с моминска фамилия Миланези. Дядо му бил съратник на юдеомасонския революционер Мацини и се възхищавал от подчинения му Гарибалди. Избягал в България, установил се в Лом и отворил аптека. Малцината стари ломчани го помнят и знаят, че е бил евреин. Споделяли са го с мен.
Това отклонение бе необходимо за изясняване на греха и вината, които се предават от поколение на поколение и често се множат. Какъвто е случаят със Стефан Софиянски. Като Иван Костов и той крие епизоди от биографията си. Знам защо, но не мога да го докажа. Неговият баща бил адвокат и още през петдесетте се е разхождал с мерцедес, което бе позволено на най-доверените хора на комунистическата власт. В интервю във в. „Труд“ от пролетта на 1997 г. Майка му – Елена Софиянска, призна, че Георги Димитров поканил мъжа й Антон Софиянски (от врачански род) да го придружи на път за летище „Враждебна“, за да се допита до него за нещо...
Та едва ли само масонството отървало Николай Коледаров от трагичните последствия след подобен донос, като Бочаровия от 1961 година. Май самият той станал агент на Държавна сигурност. Бяха намерени данни, че е бил на отчет в ІІІ управление на ДС. Засега не е известно като агент или като жертва. Май е първото. Така е в интернационала на антихриста – мерзавецът ражда мерзавци. Доносникът Петко Бочаров – друг доносник. И така до края на България...
Доносническото творчество продължава
Агентурно донесение относно Николай КоледаровВ ръцете си държа друго „произведение“ на изключения от партията заради корупция комунист Петко Бочаров. То отново „се отнася до Николай Коледаров“. Само че от предния са изминали цели седем години. Дали тъкмо през това време Коледаров е бил вербуван, няма как да узнаем. Засега. Явно задачата на Бочаров е била да го проконтролира. Изглежда в света на репресивните тайни служби е така, пък който оцелее...
Времето на това следващо действие е разгарът на размирното лято на 1968-а. В София предстои провеждането на IX световен фестивал на младежта и студентите. Партията и нейният репресивен апарат – Държавна сигурност, Народна милиция и т.н., са настръхнали. Чак до там, че предприемат мерки да бъде предотвратено идването на „Бийтълс“ у нас за събитието. Духовна нищета, пошлост и скудоумие!
„Прочистват“ столицата от „вражески, буржоазни и упадъчни елементи“. Сред тях и моя приятел Шошо от площад „Баба Неделя“, току срещу днешното НДК. Бе направил неуспешен опит за бягство от „комунистическия рай“, затова. За месец и половина го изселиха в някакво затънтено кътче заедно с група шантонерки. После разказваше как тези труженички на сексуалната нива развратили „трудовите кооператори“. А селските жени се научили да ходят с оскъдно- или изобщо без бельо...
Все тогава Франция и почти цяла Западна Европа са настръхнали, разтърсвани от студентски вълнения. Предстои антивоенните протести в САЩ да прераснат в малка гражданска война с окупация на университети, стрелба и жертви. В Чехословакия Алексанъдр Дубчек се мъчи да направи невъзможното – да създаде „социализъм с човешко лице“. Висшите партийни другари от държавите-членки на Варшавския договор сноват между Москва и Прага. Малоумният тукашен диктатор Тодор Живков е най-верен на Кремъл и затова ─ най-деен.
В такава обстановка на 14 юли 1968 г. другарят Петко Бочаров, върнал се към стария си псевдоним „Найденов“, пише следното „Агентурно донесение“: „Към средата на юни отидох в дома на (... не се чете – установено: Николай Коледаров). На масата му видях едно списание „...“ с най-последна дата. Попитах го от къде го има. Той се засме и призна, че му го е дал (... задраскано – установено: Хенраки Ликов). В миналото аз пак бех видял в него едно списание „Юнайтед стайтс нюз енд уърлд рииорт“.[5]Разбрах, че и то му е било дадено от (... задраскано – Ликов). Той си каза, че (... задраскано – Ликов) му давал да чете последните списания, които се получават в редакцията на „Отечествен фронт“.
Тогава той ми показа едни снимки (те лежаха на масата и аз се вгледах в тях) от неделята когато отишли на излет някъде със семейството на (... задраскано). На снимките аз познах и един (... задраскано – установено: Аянов), когото зная още от преди 9.ІХ.44 год. Когато работеше като действуващ офицер в секция „Военни аташета“ в М-во на войната. На въпроса (задраскано – Николай Коледаров) каза, че (... задраскано – Аянов) бил близък на (... задраскано – установено: Гочо Христов) или по-скоро приятел на жена му. Аз попитах що за приятел е това и казах, че често съм виждал по улиците жената на (... задраскано) и каза нейн приятел. (... Задраскано - Коледаров) изрази същите подозрения че той й е любовник. Коледарови[6] държат също и със (... задраскано – установено: Сашо Александров), син на (... задраскано – установено: Тодор Александров), сега мисля че е инженер. Самия (... задраскано) е близък на (... задраскано) и брат му (... задраскано) често ходи у тях да играят белот.“[7]
Какво следва? За Николай Коледаров в житейски план едва ли някога ще узнаем. За Бочаров и жена му – пътуване до Австрия и Италия, придружено с изпълнението на мръсни операции, възложени от водещите ги офицери, но и със съблазнителни хонорари във валута, преведени във... виенска банка.[8]
От гледна точка на ченгеджийството продължението се изразява в поставяне на „дадени задачи“ и „мероприятия“ от страна на Държавна сигурност. От тяхната конкретика установяваме името на един от вероятните агенти на ДС зад граница – някой си Йордан Цанков. Доносът на бай ви Петко е предизвикал заповедта: „Да установим връзка със (... задраскано, установено: Йордан Цанков) и ..., в каква среда се движи, да повдигне въпрос свързан с пребиваването на американците в България, знае ли къде се намира понастоящем Юи... (губят се букви) Блек и др. Учители от колежа.
МЕРОПРИЯТИЯ: Да се уточни движението на англичанката с... насочване на агента към някоя от тях...“[9] Преди пътуването на самия Бочаров и съпругата му до Австрия и Италия, където „възнамеряват да отседнат в едно италианско семейство“, е зададена задачата за „набиране на информация за положението в страната и изучаване на лицата с които ще установи контакт, представляващи оперативен интерес за службата.
Агентурно донесение отнася се за Николай КоледаровЛинията на поведение на българин-патриот ще бъде същата както в Австрия. На агента ще бъдат дадени указания да отбягва контактите с българи изменници, а ако евентуално такъв му бъде наложен по стечение на обстоятелствата да набира данни за същите. Да отказва услуги на такива, както във Виена (... добавено на ръка: без да проявява особен интерес).“[10]
Тежко и горко на онези, които са били „приятели“ на Бочаров. Той например е следил и топил своя съученик от Американския колеж Александър Петрини, служител на Светия синод. Сашо Петрини бе син на земеделския терорист, руснака Николай Петрини, участвал в най-големия атентат на Стария континент, взривяването на 16 април 1925 г. на столичната черква „Свети Крал“, днес „Света Неделя“. По официални данни в атентата в „Света Неделя“ загиват 213 души, а ранените са 500. Сред падналите невинни жертви има 12 генерали и шестима старши офицери. Останалите са цивилни граждани. Не е лошо мерзавците да се клепат едни други. Знае ли човек какво е вършил Петрини.
За себе си съм напълно сигурен, че американците отлично са знаели кой е Петко Бочаров и с какво се занимава. Убеден съм, че са го ползвали и то със знанието на ръководството на тукашните служби. Това личи по финала на неговата ченгесарска сага, който се оказва камуфлажен. Изобщо не се съмнявам, че бай ви Петко все така донася. За него и подобните му това занятие се е превърнало във природа.
„Демократично“ признание заради добра служба на ДС
За тези и множеството други отвратителни услуги, които Петко Бочаров е вършил на комунистическата Държавна сигурност, той е бил включен в полувисшата журналистическа номенклатура. Достигнал до длъжност заместник-главен редактор на БТА. Радвал се е на вниманието и доверието на партийните величия. При пенсионирането на бай ви Петко през 1983 г. лично генералният директор на агенцията Боян Трайков, член на ЦК на БКП и син на дългогодишния вожд на БЗНС Георги Трайков, му връчва награда.
През по-голямата част от дългогодишната си служба на Държавна сигурност Бочаров следи и донася за служители на американското посолство у нас. Доказателствата за това в документите, съхранявани от Комисията „Евтимов“, колкото щете. В замяна този мерзавец получава правото да пътува свободно по света, като се наслаждава и на щедро заплащане. Кървавите пари, заслужени с подлост и предателства, изобщо не смущават Петко и сродните му същества.
Преди всяко пътуване на Бочаров службите му задават съответната за случая линия на поведение. Те го използват за работа както срещу български граждани, така и срещу чужденци, предимно американци. Например четем: „При положение, че американците подходят към него и му предложат сътрудничество, агентът внимателно да отклони, като каже, че им помага в преводите на бюлетина, би могъл също да им бъде в помощ за преводи на други материали, като тактично отбегне даване на определен отговор за сътрудничество в някаква друга област.
Ако му бъде предложено измяна да остане на работа във Виена, същият да откаже. В България животът му е устроен добре, има хубава работа и е добре платен.
В разговорите обаче агентът внимателно да прокарва, че преводите, които извършва му донасят един допълнителен доход и особено това, че му се плаща във валута, го улеснява в осъществяването на някои негови проекти и начинания, каквото е например настоящото му екскурзионно пътуване. При евентуална среща с наши емигранти, същият да отбягва контакт с тях и отказва каквито и отказва каквито и да е услуги, като пренасяне на писма, обаждане на техни близки в България и т.н.“[11]
Древните са казали: “Magna est veritas et praevalebit” – „Истината е велика и ще победи.“ Тази максима не важи у нас. Тъй като мнозинството от населението не желае да познае истината и да стане свободно. Вместо това се оставя истинските господари на Петко и Петковци да му пробутват като „най-качествени“ и „демократични“ журналисти своите пропагандатори, добре подготвени в репресивните тайните служби. Днес Бочаров е уважаван коментатор. Народът се е произнесъл: „Всяко стадо си заслужава овена.“ Ще добавя – и съдбата.
Дори поведението на безпартийния комунист Велко Вълканов е по-честно. През 2004 г. той открито заявява в лицето на тогавашния главен редактор на в. „Дума“, потомствения комунист, агента на ДС „Кирил“,[12] другаря Евгений Станчев, публикувал интервю с доайена на доносниците у нас: „... Аз имам възражение не срещу журналиста Петко Бочаров, не дори и срещу антикомуниста Петко Бочаров. Аз имам възражение единствено срещу личността Бочаров. Тази личност не би могла да ни бъде пример за гражданско поведение...
Като задача на агента ще бъде поставена – набиране на информация за положението в страната и изучаване на лица с които ще установи контактНе зная дали г-н Бочаров има угризения на съвестта си във връзка със своето политическо минало. Ще му направя комплимента да предположа, че такива угризения той има. На него например никак не му е приятно да си спомня за онази ужасна фотография, която го показва в жалкото Г-образно положение пред първия човек на ненавистната нему, на Бочаров, „тоталитарна“ система. Не би могъл да ни убеди, че фотографът го е хванал в момента, в който бил ставал от стола си. Репетирал съм това ставане. Установих, че гърбът ми би могъл да се окаже поприведен, когато ставам, за да посрещна някого, но главата ми във всички случаи ще остава вдигната, за да виждам влизащия. А тъкмо главата Ви, главата Ви, г-н Бочаров, бе низко,[13] много низко сведена пред другаря Тодор Живков. Такава низко, много низко, до коляното низко сведена глава видях и след Десети ноември ― това бе главата на Стефан Софиянски, когато се ръкува с Мария Луиза. Извинете, но това е класическата поза на царедворците.
За мен няма никакво съмнение, че Петко Бочаров е обслужвал с дух и тяло господстващата преди петнадесет години социалистическа система. Едва ли е било възможно обратното. Не бих могъл да си представя, че в светая светих на БТА, нейната международна редакция, би бил търпян човек, който не е представил достатъчно убедителни доказателства за своята преданост към официалната кауза. Но защитавал до Десети ноември с цялата си всеотдайност каузата на социализма т.е. на „тоталитарната” система, Петко Бочаров още на „другия ден” се заема с цялата възможна ярост да я хули. Той хули системата, хули и всички ония, които й останаха верни.
Не на всекиго ще призная правото да хули социалистическата система. Това право мога да призная само на онзи, който и преди Десети ноември е възразявал ― в една или друга форма ― срещу нея. Аз мога да посоча поне десетина свои статии и монографии, в които съм заявявал своето критично отношение към отделни черти от характеристиката на „реалния социализъм” у нас, включително и към закрепеното в чл. 1 от Конституцията недоразумение, наречено „ръководна роля на Партията в държавата и обществото”... Питам г-н Бочаров колко такива, критични, статии или други материали той е написал или публикувал през ония години? Няма да чакам неговия отговор, защото знам какъв е той: николко...
Днес същият този г-н Бочаров заема позата на морален съдник. Той раздава наляво и надясно квалификации... Не обаче г-н Бочаров е човекът, който може да си позволи да ни слага печат за качествен контрол... Не всеки е длъжен да бъде герой, но всеки е длъжен да бъде почтен.“[14]
Така е. Но други са намеренията на БКП и нейната Държавна сигурност по отношение на тяхното доверено лице Петко Бочаров. В предложението за отчисляването му от оперативен отчет, направено през 1986 г., се съдържат данни, които навеждат на мисълта, че този документ е създаден за всеки случай. Явно бай ви Петко е бил готвен за работа след промените. И ченгетата са вмъкнали обяснения за това, как може би той едновременно работел за тях и за американците.
При пътуванията си в чужбина взел да изразява страх и недоволство от Държавна сигурност. Като същевременно не пестял суперлативите си по отношение на американския начин на живот. От ДС на два пъти не го пуснали да пътува до САЩ. Чудно защо, след като по същото време безпрепятствено обикалял Европа и преди всичко Австрия и Италия. Легендата изглежда съшита с бели конци. Защото нищо не би могло да попречи на Бочаров от Виена или Рим да поеме за Съединените щати.
И още един твърде тривиален факт. До онзи момент американците от посолството в София контактували с бай ви Петко. От 1985 година насетне спрели да го дирят тук. От други агенти се знаело, че в чужбина той се срещал с американски шпиони и им донасял. Обаче „благородниците“ от ДС не го прибрали, а само го... свалили от отчет. Твърде плоско, нали?
Навремето ликвидираха своя шпионин Иван-Асен Христов Георгиев тъкмо заради двойната игра. Планът за Бочаровци и Инджевци, както скоро ще се уверите, е бил друг. Първоначално неговият успех ми се струваше странен. Днес изобщо не се учудвам. Той минава сред население от страхливци, нагаждачи и опортюнисти, значителна част от което изпитва носталгия по времето, когато „другарите крадяха, но оставяха и ние да крадем“.[15]
Възхвала на цинизма
След всичко, което вече знаете за Петко Бочаров, а то е една стохилядна от неговата преливаща от безчестие биография, как ви звучи неговото безочливо изявление: „Може и да имам досие, но не съм бил доносник“?[16] Цинично, нали? Архицинично.
ПЕТКО БОЧАРОВ: МОЖЕ И ДА ИМАМ ДОСИЕ, НО НЕ СЪМ БИЛ ДОНОСНИК!Още по-цинично е, че сега, на съвсем стари години, както се казва, продължава да се мъчи да препере калната си биография. Макар и с половин уста нещото Петко се изкара репресирано. Да, доносникът е съден и е лежал в затвора. Но за какво? Безсрамието на Бочаров е безгранично. Освен че се пише „репресиран”, той безочливо се мъчи да пришие като кръпки към своята дрипава „демократична” антерийка имената на достойни личности. Подхвърлят му удобна реплика:
„─ Абе, те комунистите май много не те обичаха...“ И нещото не спира да лъже:
„─ Има си причини. Аз завърших Американския колеж ─ едно скъпо учебно заведение, даже за онова време, а баща ми беше известен софийски адвокат: две причини, достатъчни да ми нямат доверие. През 1952 г. аз вече бях постъпил на работа в БТА и една сутрин ме арестуваха. С мен прибраха и мои колеги от Американския колеж ― Жоро Патев, Боби, Христо Хайтов, Павката Коняров... Павел беше журналист ― работеше във в. „Зора“. Имаше и още ─ някакъв процес беше скалъпен. Колегите ги осъдиха на затвор от дванайсет до петнайсет години, осъдиха ги за шпионаж. Излежаха си присъдите „кантар-топуз“, ден за ден: няма милост! Като излежаха и като излязоха, им дадоха една тапия, че били неправилно осъдени, били невинни... В рамките на две години всички умряха. Мен тогава като ме взеха в единайсет сутринта, да до единайсет вечерта без прекъсване ме разпитваха.“[17]
Мръсник! Долен лъжец! Подло нищожество! Христо Хайтов е роден чичо на съпругата ми, брат на покойния ми тъст. Не само Бочаров не е арестуван с него. Чичо Христо лично ми е споменавал, че е сигурен в ченгеджийството му. Винаги го е избягвал. Пък и съпроцесниците на покойния първи треньор на националния женски отбор по баскетбол Христо Хайтов са други. Той и още един от тях, когото познавам, починаха в началото на промените. След 10 ноември чичо Христо бе уплашен, защото познаваше душичките на другарите. Страхуваше се и за мен. Оказа се, че е имало защо.
В друго интервю Бочаров излъга, че на 24 май ходел в дома на Хайтови. Моята тъща е жива и здрава. Попитах я вярно ли е. Отговори, че Бочаров отново мами. Никога не е стъпвал в къщата им, макар средният брат и съпругата му да са били от неговия клас в Американския колеж.
Паметта на чичо Христо е опетнена от опита на този негодник да увие като бръшлян своята оцапана с кръв биография около неговата. Христо Хайтов бе една от най-невинните жертви на комунизма. Арестуван без никаква, дори най-незначителна вина, и цели 20 дни държан в ледена вода до кръста в Дирекцията на Народната милиция. Осакатял и накрая осъден и хвърлен в концентрационния лагер Белене, където прекарал четири години и половина в кански мъки. Хора, лежали с него, си спомнят достойното му поведение.
След като го освободили от лагера изобщо не му дали никаква „извинителна бележка“, както лъже другарят Бочаров. Бил лишен от софийско жителство и правото да упражнява своята юридическа професия. Затова отишъл в Родопите и години наред бачкал като миньор. Едва десет години по-късно, в средата на шейсетте, се завърнал в столицата. Казваше, че е сигурен: другарите щели да го пуснат да пътува зад граница. Но никога не опита. Защото искаше да разрешат свободното придвижване на всички българи. Споделяше, че едва тогава би пресякъл границата на страната. Напълно аполитичен на младини, чичо Христо ми разказваше как със зверствата си комунистите го превърнали в антикомунист – истински, а не подло измамен като Бочаровия. С часове съм слушал спомените му за добрата приветлива буржоазна София...
Трябва да има справедливост и Бочаровци, но преди всичко онези, които ги създадоха – висшата алчно червена номенклатура и офицерите от нейните репресивни служби, да получат заслужено възмездие. Не го ли постигнем, неотмъстените духове на нашите мъртви ще ни преследват до сетния ни миг.
Репресирани, депресирани и декласирани от комунистическия режим
За разлика от Петко, аз не съм репресиран от комунистическия режим, но съм депресиран от него. Покойните ми родители, Бог да ги прости, също не се смятаха за репресирани. Макар да бяха национализирани, а тате да бе прекарал повече от половин година в болшевишкото следствие в очакване на смъртна присъда по обвинение в „масово убийство по време на война”. Слава Богу, оневинили го – доказателствата в негова полза били непробиваеми и непоклатими, при това изнесени в присъствието на англо-американската контролна военна мисия. Обаче родителите ми бяха декласирани от режима на алчно червените фашисти. Каквито се оказаха още стотици хиляди, може би милиони българи и техните потомци като моя милост. Всички те и ние, наследниците на „враговете на народа“, „буржоазните копилета“, бяхме лишени от солидно образование, от пътувания, от перспективна работа, от създаването на важни контакти – изобщо от маса възможности, които позволиха на децата на номенклатурата да станат любимци на Запада. Затова и днес запазилите душите и достойнството си сме на дъното, а червените отново ни газят като някакъв непрестанно обновяващ се валяк на злото. Кой ще реституира живота ни и този на нашите предци? Петковците ли?
- Абе, те комунистите май много не те обичаха...Ако не ви се вярва, че онези от Политбюро продължават да безчинстват из Татковината ни, както постоянно напомням, нека цитирам депутата от ДПС във Великото народно събрание Мирослав Дърмов. Той бе съветник на един от най-осведомените комунисти, министъра на вътрешните работи (1995-1996) Николай Добрев: „Жан Виденов никога не е имал реалната власт в държавата. Той беше кукла на конци, част от злокобен проект, в който до края не разбра, че е участник. Кукловодите го назначиха да извърши масовата приватизация, след което да го хвърлят на кучетата. Питате се кои са тези „кукловоди“? Това са хората, които и в момента държат в ръцете си цялата икономика на страната. Най-богатите българи, които до един са свързани с бившето Политбюро на БКП.“[18]
Отварям скоба. Дърмов е комунист и беше зет на Исмаил Билен ─ някогашния генерален секретар на нелегалната Турска комунистическа партия. Заемал е ръководна административна длъжност в специалната школа на МВР край Симеоново, в която всички служители, включително и Б.Б., са били назначени по щата на Държавна сигурност. Едновременно с това е правил аспирантура там. На каква ли тема? Сам твърди, че под диктовката на БКП и ДС е съставил учредителните документи на Движението за права и свободи.[19] Понастоящем, с трети брак, живее и работи в... град Лексингтън, САЩ. Преди Втората световна война болшевиките се криеха в СССР. Сега намират убежище в метрополията на световния комунизъм САЩ. Изводите оставям на вас.
Да се върнем към същността на настоящата поредица. Паметта на жертвите на Петко Бочаров и на останалите навярно около три милиони агенти на репресивния комунистически апарат ни зоват за правда. Най-малкото, което можем да сторим, е да изнасяме истината за престъпленията на щатните и нещатните сътрудници на репресивните секретни служби на комунистическия режим, извършени по заповед на алчно червената фашизирана номенклатура. Ако нямаме сили да ги осъдим, поне ще се уповаваме на Върховния съдник – Бог на небесата. И все пак...
Иначе Бочаровото нагаждачество, приспособимост, опортюнизъм са забележителни. Съвсем наскоро в интервю за откраднатия вестник „Бачкане” вечно обутата в пантофи лека кавалерия на изданието репликира „неуморния доайен на българската журналистика”:[20]
„– Много мили очи правите на Борисов, защо?
– Аз нямам никакво основание да правя мили очи пред когото и да било. Абсолютно! Никой не може да каже ─ Петко Бочаров е мой човек. Но ужасно мразя да видя глутница, която е наобиколила един човек и се опитва да го разкъса. Инстинктивно заставам на страната на падналия. Какво иска тази глутница, която сега отвсякъде атакува двамата най-близки съратници на Борисов? Иска да ги дискредитира.”[21]
„Никой не може да каже - Петко Бочаров е мой човек”! Наглостта на подобни перверзници е безкрайна. Ако пък Б.Б. е „паднала“, то това падение е в морален, а не в буквален смисъл. Тази банкянска мома е натрупала достатъчно златни тлъстинки от незаконна и престъпна дейност. Бочаров „инстинктивно застава на страната на падналия“, но властник, на силния, на онзи, който може да го закриля и да му плаща. Заради парите е готов на всичко. Такива са комунистите и ченгетата. Те са монотеисти и вярват в един бог – Мамон. Кланят се на златния телец и са готови предано да му служат. Ако утре властниците се сменят, с подлост и предателства пак ще се намърдат близо до трапезата им.
Древните римляни знаели, че „краткият живот на човека е достатъчно дълъг, за да се живее добре и честно“.[22] И че „какъвто е животът, такъв е и краят“.[23] Смирено се надявам тази максима да се отнася до Бочаров и всички Бочаровци. Както скромно вярвам, че все още се намират живи и будни българи, които знаят, че „паметта е необходимото благо за живота“.[24] За да не допуснем зверствата на комунизма и садистите, които ги извършваха и продължават да изтезават цял един народ, да бъдат забравени и оставени на спокойствие.
Обещавам им, че докато дишам, ще ги преследвам поне с думи.
Край.
[1] Относно формалната принадлежност на bTV на Красимир Гергов вж. стенограмата от признанието за това, направено от министър-председателката Б.Б. в същата телевизия: „Бойко Борисов за цената на подслушването”, БТВ, „Тази сутрин”, София, четвъртък, 6 януари 2011 г., ок. 8:10 часа, пълна стенограма от Информационна агенция „Фокус”, София, четвъртък, 6 януари 2011 г., online: http://www.focus-news.net/?id=f16774
[2] Вж. Част ІІ от тази поредица от online: http://www.forumat-bg.com/medii/1000-epopeya-na-negodnitzite
[3] Строго секретно! Донася аг. „Борисов“; приел о.р. П. Иванов на 21.VІІ.61 г. я/к [навярно в явочна квартира] Агентурно донесение, Относно: (... задраскано – установено: Николай Коледаров), неизвестен, Управление ІІ, Отдел І, Отделение А-2 [на Държавна сигурност], София, 21.VІІ.1961 г. Документът е в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Навсякъде в документите правописът е запазен, а подчертаното е мое.
[4] Вж. Напр. „Лиляна Паница. Защо я забравиха?“, “The Exterminated Jews. Who and how saved the Jews in Bulgaria?”, София, Saturday, March 21, 2009 г., online: http://ivangenov.blogspot.com/2009/03/blog-post.html
[5] Грешка на ръката – „рипорт“.
[6] Пробив! Името не е задраскано.
[7] Строго поверително! Донася аг. „Найденов“, Получил зам.н-к отдел І-ви кап. Ковачев на 14.VІІ. т.г., Управление ІІ-ро, Отдел Іви, ДС, София, 6.VІ. 1968 г. Документът е в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Навсякъде в документите правописът е запазен.
[8] Вж. Част ІІ от тази поредица от online: http://www.forumat-bg.com/medii/1000-epopeya-na-negodnitzite
[9] Строго поверително! Донася аг. „Найденов“, Получил зам.н-к отдел І-ви кап. Ковачев на 14.VІІ. т.г., Управление ІІ-ро, Отдел Іви, ДС, София, 6.VІ. 1968 г. Документът е в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Навсякъде в документите правописът е запазен.
[10] Предложение относно: пътуването на Петко Димитров Бочаров и съпругата му до Австрия и Италия от началника на отделение ІІ на Комитета за държавна сигурност майор (... подпис, труден за разчитане), Държавна сигурност, София, 6 юни 1968 г., утвърдено от началника на отдел І, управление ІІ на Комитета за държавна сигурност, София, 11 юни 1968 г., стр. 5, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
[11] Предложение относно: пътуването на Петко Димитров Бочаров и съпругата му до Австрия и Италия от началника на отделение ІІ на Комитета за държавна сигурност майор (... подпис, труден за разчитане), Държавна сигурност, София, 6 юни 1968 г., утвърдено отот началника на отдел І, управление ІІ на Комитета за държавна сигурност, София, 11 юни 1968 г., стр. 4, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Правописът запазен.
[12] Вж. Решение № 105/ 09.12.2009 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, София, 9 декември 2009 г., online: http://www.comdos.bg/files/stories/reshenia/105.doc
[13] Обърнете внимание на гаврата: низко, а не ниско. Низко същество, с низък морал, в низостта си се навежда низко.
[14] Велко Вълканов – „Контрапункт на един разговор (По повод публикувания във в. “Дума” от 28 февруари т.г. разговора на г-н Евгени Станчев с Петко Бочаров)“, в. „Дума“, София, 8 март 2004 г., online: http://www.bas-bg.org/duma_boch.html Подч. Мое.
[15] Вж. репортаж от село Калище, Пернишко, bTV Новините, София, 9 септември 2010 г., около 19:20 часа.
[16] Лазар Ильов – „Петко Бочаров: Може и да имам досие, но не съм бил доносник!“, Информационна агенция БЛИЦ, София, 30 октомври 2008 г., online: http://www.blitz.bg/article/7798
[17] Пак там.
[18] „Бивш съветник на вътрешен министър проговори: Жан Виденов тайно го дрогираха мултаците“, PlovdivMedia, Пловдив, петък, 14 януари 2011 г., online: http://www.plovdivmedia.com/34930.html Подч. мое.
[19] Вж. Валерия Калчева – „Мирослав Дърмов: Бащата на Станишев ме гони от България!“, Информационна агенция БЛИЦ, София, 9 март 2009 г., online: http://www.blitz.bg/article/10337
[20] Вж. „Най-възрастният действащ журналист в света представи „Лица и съдби от три Българии”, Съюз на българските журналисти, София, петък, 5 ноември 2010 г., online: http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=9706
[21] Валерия Велева – „Борисов върви към втори мандат”, в. „Труд”, trud.bg, София, сряда, 10 ноември 2010 г., online: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=670394 Подч. мое.
[22] “Breve tempus aetatis satis longum est ad bene honesteque vivendum.”
[23] “Quails vita, finis ita.”
[24] “Memoria necessarium vitae bonum est.”
:::
| Епопея на негодниците |  |
| Написано от Георги Ифандиев |
| Четвъртък, 20 Януари 2011 02:13 Прочетено 254 пъти |
|
Част ІV – МРЪСНИКЪТ ОСТАВА Това е последната част на разказа за човешкото падение, наречено Петко Бочаров. Надявам се, че донякъде съм успял да разкрия моралния облик на тази вещ в хуманен образ, както и на подобните му. Нескромно си въобразявам, че публикациите са допринесли за това неразградените комунистически репресивни служби за пореден път да го разкарват като ябълкарски кон из телевизиите. На връх Ивановден – 7 януари 2011 г., Бочаров е участвал в „Панорама” на БНТ, навярно лично поканен от друг предмет – Бойко Василев, негов поклонник и последовател, може би и в доносничеството. Четири дни по-късно, на 12 януари 2011 г., другарят Бочаров пък е гастролирал в сутрешния блок на телевизията на офицера от Държавна сигурност Красимир Гергов bTV.[1] Доколкото разбрах, компетентно е коментирал нашумелите скандали с телефонните подслушвания, които в началото на 2011 година заляха медиите. Явно е спец в тази област. А аз продължавам с поредния донос от папките, съхраняващи богатото ченгесарско творчество на лицето Петко Димитров Бочаров.
Доносник създава доносник
Прескачаме близо десетилетие и се пренасяме в началото на шейсетте години. Тъй уважаваният ви бай Петко Бочаров вече се подвизава под агентурния псевдоним „Борисов“ и използва разкази на познати и приятели, за да клевети трети лица. От съдържанието на поредния му донос личи, че е натрупал опит. Не е гнуслив – наднича в домовете на хората, пъха поглед под завивките им, разказва за техните навици и занимания, дори вече дава оценки на своите жертви. Все пак отдавна е в занаята, усеща се, че вече е станал майстор на милиционерския жанр „донос“ и то добре платен – във валута в австрийска банка.[2] Както сам пише: „На 19.VІІ. [1961 г.] познат се е срещнал с (... задраскано, установено: Николай Стоянов Коледаров) в неговия дом. Разговорът е бил на тема берлинската криза. (... Задраскано – Коледаров) е бил на мнение, че развръзката, т.е. войната е съвсем предстояща. Според него Западът вече не можел дълго да чака, за „да си уреди сметките“ с русите. Той мисли, че Западът е вече решил да преживее войната и „помитането“, както казвал той, щяло да бъде „тотално“. От многото разговори, а и от този разговор може да се стигне уверено до заключението, че (... задраскано – Николай Коледаров) е страстен, макар и много предпазлив в изказванията си, привърженик на вражеския лагер. Задоволството му от това, че „военната развръзка“ наближава, е било очевидно.
Страхлив, избягва компаниите, има две-три семейства, с които дружи: (... задраскано – установено: Иван Градинаров), художник, негов съученик от колежа и (... задраскано – установено: Александър Александров, син на ръководителя на ВМРО Тодор Александров, починал в Париж), също негов съученик.“[3] Струва си да поразсъждаваме над съдбата на обекта на Бочаровото доносничество. Тя би могла да бъде ужасна, но не станало така. Не поради заслуги на Бочаров. Тъкмо обратното. Николай Коледаров е покойник. Според вдовицата му не е преживял особени катаклизми. Бил е масон. Това донякъде обяснява нещата, макар масоните също да са били жертвани, когато са ставали непотребни. Най-фрапиращият такъв случай е с вуйчото на Елена Софиянска, майката на бившия столичен кмет и служебен министър-председател Стефан Софиянски. Неговото име е Петър Габровски и е бил министър на вътрешните работи. На 23 януари 1941 г. именно той внася за разглеждане в Народното събрание проекта на Закон за защита на нацията, познат като „антиеврейски“. Макар и високопоставен масон, след 9 септември 1944 г. Петър Габровски е осъден на смърт от т. нар. Народен съд. През нощта на 1 срещу 2 февнруари 1945 г. е разстрелян заедно с регентите, останалите министри и депутатите, „виновни“, задето са гласували за влизането на Царство България в съюза между Германия, Италия и Япония, т. Нар. ос „Рим ̶ Берлин ̶ Токио“. За да разберете колко прави са онези, които твърдят, че заниманията с комунизъм и социализъм са резултат от обладаване на човека от сатаната, ще спомена любопитна, но съществена подробност. Петър Габровски е син на... Никола Габровски, в чието лозе край Търново и под ръководството на Димитър Благоев се е провела учредителната конференция на БРСДП, превърнала се в БКП. Така е, когато някой продаде душата си на дявола. Бащата – социалист, синът – провъзгласен за „крайнодесен“! Както отсъдил руският философ Бердяев, „съюз между сатаната и антихриста“. Търкулнала се крушката, та си намерила похлупак, както гласи народната мъдрост. Праплеменникът Стефан Софиянски вечно изтъква, че „дядо му бил убит от комунистите“. Всъщност става дума за вуйчото на неговата майка. Самият Стефан „Усмивката“ изпитва явно вродена необходимост от близост с люде от сорта на Петър Габровски. Той бе близък приятел със сина на заместник-комисаря по еврейските въпроси Ярослав Калицин,[4] за който се мълви, че е бил от еврейско потекло. Полуевреин е бил и самият комисар по еврейските въпроси Александър Белев. Неговата майка е с моминска фамилия Миланези. Дядо му бил съратник на юдеомасонския революционер Мацини и се възхищавал от подчинения му Гарибалди. Избягал в България, установил се в Лом и отворил аптека. Малцината стари ломчани го помнят и знаят, че е бил евреин. Споделяли са го с мен. Това отклонение бе необходимо за изясняване на греха и вината, които се предават от поколение на поколение и често се множат. Какъвто е случаят със Стефан Софиянски. Като Иван Костов и той крие епизоди от биографията си. Знам защо, но не мога да го докажа. Неговият баща бил адвокат и още през петдесетте се е разхождал с мерцедес, което бе позволено на най-доверените хора на комунистическата власт. В интервю във в. „Труд“ от пролетта на 1997 г. Майка му – Елена Софиянска, призна, че Георги Димитров поканил мъжа й Антон Софиянски (от врачански род) да го придружи на път за летище „Враждебна“, за да се допита до него за нещо... Та едва ли само масонството отървало Николай Коледаров от трагичните последствия след подобен донос, като Бочаровия от 1961 година. Май самият той станал агент на Държавна сигурност. Бяха намерени данни, че е бил на отчет в ІІІ управление на ДС. Засега не е известно като агент или като жертва. Май е първото. Така е в интернационала на антихриста – мерзавецът ражда мерзавци. Доносникът Петко Бочаров – друг доносник. И така до края на България...
Доносническото творчество продължава
Времето на това следващо действие е разгарът на размирното лято на 1968-а. В София предстои провеждането на IX световен фестивал на младежта и студентите. Партията и нейният репресивен апарат – Държавна сигурност, Народна милиция и т.н., са настръхнали. Чак до там, че предприемат мерки да бъде предотвратено идването на „Бийтълс“ у нас за събитието. Духовна нищета, пошлост и скудоумие! „Прочистват“ столицата от „вражески, буржоазни и упадъчни елементи“. Сред тях и моя приятел Шошо от площад „Баба Неделя“, току срещу днешното НДК. Бе направил неуспешен опит за бягство от „комунистическия рай“, затова. За месец и половина го изселиха в някакво затънтено кътче заедно с група шантонерки. После разказваше как тези труженички на сексуалната нива развратили „трудовите кооператори“. А селските жени се научили да ходят с оскъдно- или изобщо без бельо... Все тогава Франция и почти цяла Западна Европа са настръхнали, разтърсвани от студентски вълнения. Предстои антивоенните протести в САЩ да прераснат в малка гражданска война с окупация на университети, стрелба и жертви. В Чехословакия Алексанъдр Дубчек се мъчи да направи невъзможното – да създаде „социализъм с човешко лице“. Висшите партийни другари от държавите-членки на Варшавския договор сноват между Москва и Прага. Малоумният тукашен диктатор Тодор Живков е най-верен на Кремъл и затова ─ най-деен. В такава обстановка на 14 юли 1968 г. другарят Петко Бочаров, върнал се към стария си псевдоним „Найденов“, пише следното „Агентурно донесение“: „Към средата на юни отидох в дома на (... не се чете – установено: Николай Коледаров). На масата му видях едно списание „...“ с най-последна дата. Попитах го от къде го има. Той се засме и призна, че му го е дал (... задраскано – установено: Хенраки Ликов). В миналото аз пак бех видял в него едно списание „Юнайтед стайтс нюз енд уърлд рииорт“.[5]Разбрах, че и то му е било дадено от (... задраскано – Ликов). Той си каза, че (... задраскано – Ликов) му давал да чете последните списания, които се получават в редакцията на „Отечествен фронт“. Тогава той ми показа едни снимки (те лежаха на масата и аз се вгледах в тях) от неделята когато отишли на излет някъде със семейството на (... задраскано). На снимките аз познах и един (... задраскано – установено: Аянов), когото зная още от преди 9.ІХ.44 год. Когато работеше като действуващ офицер в секция „Военни аташета“ в М-во на войната. На въпроса (задраскано – Николай Коледаров) каза, че (... задраскано – Аянов) бил близък на (... задраскано – установено: Гочо Христов) или по-скоро приятел на жена му. Аз попитах що за приятел е това и казах, че често съм виждал по улиците жената на (... задраскано) и каза нейн приятел. (... Задраскано - Коледаров) изрази същите подозрения че той й е любовник. Коледарови[6] държат също и със (... задраскано – установено: Сашо Александров), син на (... задраскано – установено: Тодор Александров), сега мисля че е инженер. Самия (... задраскано) е близък на (... задраскано) и брат му (... задраскано) често ходи у тях да играят белот.“[7] Какво следва? За Николай Коледаров в житейски план едва ли някога ще узнаем. За Бочаров и жена му – пътуване до Австрия и Италия, придружено с изпълнението на мръсни операции, възложени от водещите ги офицери, но и със съблазнителни хонорари във валута, преведени във... виенска банка.[8] От гледна точка на ченгеджийството продължението се изразява в поставяне на „дадени задачи“ и „мероприятия“ от страна на Държавна сигурност. От тяхната конкретика установяваме името на един от вероятните агенти на ДС зад граница – някой си Йордан Цанков. Доносът на бай ви Петко е предизвикал заповедта: „Да установим връзка със (... задраскано, установено: Йордан Цанков) и ..., в каква среда се движи, да повдигне въпрос свързан с пребиваването на американците в България, знае ли къде се намира понастоящем Юи... (губят се букви) Блек и др. Учители от колежа. МЕРОПРИЯТИЯ: Да се уточни движението на англичанката с... насочване на агента към някоя от тях...“[9] Преди пътуването на самия Бочаров и съпругата му до Австрия и Италия, където „възнамеряват да отседнат в едно италианско семейство“, е зададена задачата за „набиране на информация за положението в страната и изучаване на лицата с които ще установи контакт, представляващи оперативен интерес за службата.
Тежко и горко на онези, които са били „приятели“ на Бочаров. Той например е следил и топил своя съученик от Американския колеж Александър Петрини, служител на Светия синод. Сашо Петрини бе син на земеделския терорист, руснака Николай Петрини, участвал в най-големия атентат на Стария континент, взривяването на 16 април 1925 г. на столичната черква „Свети Крал“, днес „Света Неделя“. По официални данни в атентата в „Света Неделя“ загиват 213 души, а ранените са 500. Сред падналите невинни жертви има 12 генерали и шестима старши офицери. Останалите са цивилни граждани. Не е лошо мерзавците да се клепат едни други. Знае ли човек какво е вършил Петрини. За себе си съм напълно сигурен, че американците отлично са знаели кой е Петко Бочаров и с какво се занимава. Убеден съм, че са го ползвали и то със знанието на ръководството на тукашните служби. Това личи по финала на неговата ченгесарска сага, който се оказва камуфлажен. Изобщо не се съмнявам, че бай ви Петко все така донася. За него и подобните му това занятие се е превърнало във природа.
„Демократично“ признание заради добра служба на ДС
За тези и множеството други отвратителни услуги, които Петко Бочаров е вършил на комунистическата Държавна сигурност, той е бил включен в полувисшата журналистическа номенклатура. Достигнал до длъжност заместник-главен редактор на БТА. Радвал се е на вниманието и доверието на партийните величия. При пенсионирането на бай ви Петко през 1983 г. лично генералният директор на агенцията Боян Трайков, член на ЦК на БКП и син на дългогодишния вожд на БЗНС Георги Трайков, му връчва награда. През по-голямата част от дългогодишната си служба на Държавна сигурност Бочаров следи и донася за служители на американското посолство у нас. Доказателствата за това в документите, съхранявани от Комисията „Евтимов“, колкото щете. В замяна този мерзавец получава правото да пътува свободно по света, като се наслаждава и на щедро заплащане. Кървавите пари, заслужени с подлост и предателства, изобщо не смущават Петко и сродните му същества. Преди всяко пътуване на Бочаров службите му задават съответната за случая линия на поведение. Те го използват за работа както срещу български граждани, така и срещу чужденци, предимно американци. Например четем: „При положение, че американците подходят към него и му предложат сътрудничество, агентът внимателно да отклони, като каже, че им помага в преводите на бюлетина, би могъл също да им бъде в помощ за преводи на други материали, като тактично отбегне даване на определен отговор за сътрудничество в някаква друга област. Ако му бъде предложено измяна да остане на работа във Виена, същият да откаже. В България животът му е устроен добре, има хубава работа и е добре платен. В разговорите обаче агентът внимателно да прокарва, че преводите, които извършва му донасят един допълнителен доход и особено това, че му се плаща във валута, го улеснява в осъществяването на някои негови проекти и начинания, каквото е например настоящото му екскурзионно пътуване. При евентуална среща с наши емигранти, същият да отбягва контакт с тях и отказва каквито и отказва каквито и да е услуги, като пренасяне на писма, обаждане на техни близки в България и т.н.“[11] Древните са казали: “Magna est veritas et praevalebit” – „Истината е велика и ще победи.“ Тази максима не важи у нас. Тъй като мнозинството от населението не желае да познае истината и да стане свободно. Вместо това се оставя истинските господари на Петко и Петковци да му пробутват като „най-качествени“ и „демократични“ журналисти своите пропагандатори, добре подготвени в репресивните тайните служби. Днес Бочаров е уважаван коментатор. Народът се е произнесъл: „Всяко стадо си заслужава овена.“ Ще добавя – и съдбата. Дори поведението на безпартийния комунист Велко Вълканов е по-честно. През 2004 г. той открито заявява в лицето на тогавашния главен редактор на в. „Дума“, потомствения комунист, агента на ДС „Кирил“,[12] другаря Евгений Станчев, публикувал интервю с доайена на доносниците у нас: „... Аз имам възражение не срещу журналиста Петко Бочаров, не дори и срещу антикомуниста Петко Бочаров. Аз имам възражение единствено срещу личността Бочаров. Тази личност не би могла да ни бъде пример за гражданско поведение...
За мен няма никакво съмнение, че Петко Бочаров е обслужвал с дух и тяло господстващата преди петнадесет години социалистическа система. Едва ли е било възможно обратното. Не бих могъл да си представя, че в светая светих на БТА, нейната международна редакция, би бил търпян човек, който не е представил достатъчно убедителни доказателства за своята преданост към официалната кауза. Но защитавал до Десети ноември с цялата си всеотдайност каузата на социализма т.е. на „тоталитарната” система, Петко Бочаров още на „другия ден” се заема с цялата възможна ярост да я хули. Той хули системата, хули и всички ония, които й останаха верни. Не на всекиго ще призная правото да хули социалистическата система. Това право мога да призная само на онзи, който и преди Десети ноември е възразявал ― в една или друга форма ― срещу нея. Аз мога да посоча поне десетина свои статии и монографии, в които съм заявявал своето критично отношение към отделни черти от характеристиката на „реалния социализъм” у нас, включително и към закрепеното в чл. 1 от Конституцията недоразумение, наречено „ръководна роля на Партията в държавата и обществото”... Питам г-н Бочаров колко такива, критични, статии или други материали той е написал или публикувал през ония години? Няма да чакам неговия отговор, защото знам какъв е той: николко... Днес същият този г-н Бочаров заема позата на морален съдник. Той раздава наляво и надясно квалификации... Не обаче г-н Бочаров е човекът, който може да си позволи да ни слага печат за качествен контрол... Не всеки е длъжен да бъде герой, но всеки е длъжен да бъде почтен.“[14] Така е. Но други са намеренията на БКП и нейната Държавна сигурност по отношение на тяхното доверено лице Петко Бочаров. В предложението за отчисляването му от оперативен отчет, направено през 1986 г., се съдържат данни, които навеждат на мисълта, че този документ е създаден за всеки случай. Явно бай ви Петко е бил готвен за работа след промените. И ченгетата са вмъкнали обяснения за това, как може би той едновременно работел за тях и за американците. При пътуванията си в чужбина взел да изразява страх и недоволство от Държавна сигурност. Като същевременно не пестял суперлативите си по отношение на американския начин на живот. От ДС на два пъти не го пуснали да пътува до САЩ. Чудно защо, след като по същото време безпрепятствено обикалял Европа и преди всичко Австрия и Италия. Легендата изглежда съшита с бели конци. Защото нищо не би могло да попречи на Бочаров от Виена или Рим да поеме за Съединените щати. И още един твърде тривиален факт. До онзи момент американците от посолството в София контактували с бай ви Петко. От 1985 година насетне спрели да го дирят тук. От други агенти се знаело, че в чужбина той се срещал с американски шпиони и им донасял. Обаче „благородниците“ от ДС не го прибрали, а само го... свалили от отчет. Твърде плоско, нали? Навремето ликвидираха своя шпионин Иван-Асен Христов Георгиев тъкмо заради двойната игра. Планът за Бочаровци и Инджевци, както скоро ще се уверите, е бил друг. Първоначално неговият успех ми се струваше странен. Днес изобщо не се учудвам. Той минава сред население от страхливци, нагаждачи и опортюнисти, значителна част от което изпитва носталгия по времето, когато „другарите крадяха, но оставяха и ние да крадем“.[15]
Възхвала на цинизма
След всичко, което вече знаете за Петко Бочаров, а то е една стохилядна от неговата преливаща от безчестие биография, как ви звучи неговото безочливо изявление: „Може и да имам досие, но не съм бил доносник“?[16] Цинично, нали? Архицинично.
„─ Абе, те комунистите май много не те обичаха...“ И нещото не спира да лъже: „─ Има си причини. Аз завърших Американския колеж ─ едно скъпо учебно заведение, даже за онова време, а баща ми беше известен софийски адвокат: две причини, достатъчни да ми нямат доверие. През 1952 г. аз вече бях постъпил на работа в БТА и една сутрин ме арестуваха. С мен прибраха и мои колеги от Американския колеж ― Жоро Патев, Боби, Христо Хайтов, Павката Коняров... Павел беше журналист ― работеше във в. „Зора“. Имаше и още ─ някакъв процес беше скалъпен. Колегите ги осъдиха на затвор от дванайсет до петнайсет години, осъдиха ги за шпионаж. Излежаха си присъдите „кантар-топуз“, ден за ден: няма милост! Като излежаха и като излязоха, им дадоха една тапия, че били неправилно осъдени, били невинни... В рамките на две години всички умряха. Мен тогава като ме взеха в единайсет сутринта, да до единайсет вечерта без прекъсване ме разпитваха.“[17] Мръсник! Долен лъжец! Подло нищожество! Христо Хайтов е роден чичо на съпругата ми, брат на покойния ми тъст. Не само Бочаров не е арестуван с него. Чичо Христо лично ми е споменавал, че е сигурен в ченгеджийството му. Винаги го е избягвал. Пък и съпроцесниците на покойния първи треньор на националния женски отбор по баскетбол Христо Хайтов са други. Той и още един от тях, когото познавам, починаха в началото на промените. След 10 ноември чичо Христо бе уплашен, защото познаваше душичките на другарите. Страхуваше се и за мен. Оказа се, че е имало защо. В друго интервю Бочаров излъга, че на 24 май ходел в дома на Хайтови. Моята тъща е жива и здрава. Попитах я вярно ли е. Отговори, че Бочаров отново мами. Никога не е стъпвал в къщата им, макар средният брат и съпругата му да са били от неговия клас в Американския колеж. Паметта на чичо Христо е опетнена от опита на този негодник да увие като бръшлян своята оцапана с кръв биография около неговата. Христо Хайтов бе една от най-невинните жертви на комунизма. Арестуван без никаква, дори най-незначителна вина, и цели 20 дни държан в ледена вода до кръста в Дирекцията на Народната милиция. Осакатял и накрая осъден и хвърлен в концентрационния лагер Белене, където прекарал четири години и половина в кански мъки. Хора, лежали с него, си спомнят достойното му поведение. След като го освободили от лагера изобщо не му дали никаква „извинителна бележка“, както лъже другарят Бочаров. Бил лишен от софийско жителство и правото да упражнява своята юридическа професия. Затова отишъл в Родопите и години наред бачкал като миньор. Едва десет години по-късно, в средата на шейсетте, се завърнал в столицата. Казваше, че е сигурен: другарите щели да го пуснат да пътува зад граница. Но никога не опита. Защото искаше да разрешат свободното придвижване на всички българи. Споделяше, че едва тогава би пресякъл границата на страната. Напълно аполитичен на младини, чичо Христо ми разказваше как със зверствата си комунистите го превърнали в антикомунист – истински, а не подло измамен като Бочаровия. С часове съм слушал спомените му за добрата приветлива буржоазна София... Трябва да има справедливост и Бочаровци, но преди всичко онези, които ги създадоха – висшата алчно червена номенклатура и офицерите от нейните репресивни служби, да получат заслужено възмездие. Не го ли постигнем, неотмъстените духове на нашите мъртви ще ни преследват до сетния ни миг.
Репресирани, депресирани и декласирани от комунистическия режим
За разлика от Петко, аз не съм репресиран от комунистическия режим, но съм депресиран от него. Покойните ми родители, Бог да ги прости, също не се смятаха за репресирани. Макар да бяха национализирани, а тате да бе прекарал повече от половин година в болшевишкото следствие в очакване на смъртна присъда по обвинение в „масово убийство по време на война”. Слава Богу, оневинили го – доказателствата в негова полза били непробиваеми и непоклатими, при това изнесени в присъствието на англо-американската контролна военна мисия. Обаче родителите ми бяха декласирани от режима на алчно червените фашисти. Каквито се оказаха още стотици хиляди, може би милиони българи и техните потомци като моя милост. Всички те и ние, наследниците на „враговете на народа“, „буржоазните копилета“, бяхме лишени от солидно образование, от пътувания, от перспективна работа, от създаването на важни контакти – изобщо от маса възможности, които позволиха на децата на номенклатурата да станат любимци на Запада. Затова и днес запазилите душите и достойнството си сме на дъното, а червените отново ни газят като някакъв непрестанно обновяващ се валяк на злото. Кой ще реституира живота ни и този на нашите предци? Петковците ли?
Отварям скоба. Дърмов е комунист и беше зет на Исмаил Билен ─ някогашния генерален секретар на нелегалната Турска комунистическа партия. Заемал е ръководна административна длъжност в специалната школа на МВР край Симеоново, в която всички служители, включително и Б.Б., са били назначени по щата на Държавна сигурност. Едновременно с това е правил аспирантура там. На каква ли тема? Сам твърди, че под диктовката на БКП и ДС е съставил учредителните документи на Движението за права и свободи.[19] Понастоящем, с трети брак, живее и работи в... град Лексингтън, САЩ. Преди Втората световна война болшевиките се криеха в СССР. Сега намират убежище в метрополията на световния комунизъм САЩ. Изводите оставям на вас. Да се върнем към същността на настоящата поредица. Паметта на жертвите на Петко Бочаров и на останалите навярно около три милиони агенти на репресивния комунистически апарат ни зоват за правда. Най-малкото, което можем да сторим, е да изнасяме истината за престъпленията на щатните и нещатните сътрудници на репресивните секретни служби на комунистическия режим, извършени по заповед на алчно червената фашизирана номенклатура. Ако нямаме сили да ги осъдим, поне ще се уповаваме на Върховния съдник – Бог на небесата. И все пак... Иначе Бочаровото нагаждачество, приспособимост, опортюнизъм са забележителни. Съвсем наскоро в интервю за откраднатия вестник „Бачкане” вечно обутата в пантофи лека кавалерия на изданието репликира „неуморния доайен на българската журналистика”:[20] „– Много мили очи правите на Борисов, защо? – Аз нямам никакво основание да правя мили очи пред когото и да било. Абсолютно! Никой не може да каже ─ Петко Бочаров е мой човек. Но ужасно мразя да видя глутница, която е наобиколила един човек и се опитва да го разкъса. Инстинктивно заставам на страната на падналия. Какво иска тази глутница, която сега отвсякъде атакува двамата най-близки съратници на Борисов? Иска да ги дискредитира.”[21] „Никой не може да каже - Петко Бочаров е мой човек”! Наглостта на подобни перверзници е безкрайна. Ако пък Б.Б. е „паднала“, то това падение е в морален, а не в буквален смисъл. Тази банкянска мома е натрупала достатъчно златни тлъстинки от незаконна и престъпна дейност. Бочаров „инстинктивно застава на страната на падналия“, но властник, на силния, на онзи, който може да го закриля и да му плаща. Заради парите е готов на всичко. Такива са комунистите и ченгетата. Те са монотеисти и вярват в един бог – Мамон. Кланят се на златния телец и са готови предано да му служат. Ако утре властниците се сменят, с подлост и предателства пак ще се намърдат близо до трапезата им. Древните римляни знаели, че „краткият живот на човека е достатъчно дълъг, за да се живее добре и честно“.[22] И че „какъвто е животът, такъв е и краят“.[23] Смирено се надявам тази максима да се отнася до Бочаров и всички Бочаровци. Както скромно вярвам, че все още се намират живи и будни българи, които знаят, че „паметта е необходимото благо за живота“.[24] За да не допуснем зверствата на комунизма и садистите, които ги извършваха и продължават да изтезават цял един народ, да бъдат забравени и оставени на спокойствие. Обещавам им, че докато дишам, ще ги преследвам поне с думи.
Край.
[1] Относно формалната принадлежност на bTV на Красимир Гергов вж. стенограмата от признанието за това, направено от министър-председателката Б.Б. в същата телевизия: „Бойко Борисов за цената на подслушването”, БТВ, „Тази сутрин”, София, четвъртък, 6 януари 2011 г., ок. 8:10 часа, пълна стенограма от Информационна агенция „Фокус”, София, четвъртък, 6 януари 2011 г., online: http://www.focus-news.net/?id=f16774 [2] Вж. Част ІІ от тази поредица от online: http://www.forumat-bg.com/medii/1000-epopeya-na-negodnitzite [3] Строго секретно! Донася аг. „Борисов“; приел о.р. П. Иванов на 21.VІІ.61 г. я/к [навярно в явочна квартира] Агентурно донесение, Относно: (... задраскано – установено: Николай Коледаров), неизвестен, Управление ІІ, Отдел І, Отделение А-2 [на Държавна сигурност], София, 21.VІІ.1961 г. Документът е в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Навсякъде в документите правописът е запазен, а подчертаното е мое. [4] Вж. Напр. „Лиляна Паница. Защо я забравиха?“, “The Exterminated Jews. Who and how saved the Jews in Bulgaria?”, София, Saturday, March 21, 2009 г., online: http://ivangenov.blogspot.com/2009/03/blog-post.html [5] Грешка на ръката – „рипорт“. [6] Пробив! Името не е задраскано. [7] Строго поверително! Донася аг. „Найденов“, Получил зам.н-к отдел І-ви кап. Ковачев на 14.VІІ. т.г., Управление ІІ-ро, Отдел Іви, ДС, София, 6.VІ. 1968 г. Документът е в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Навсякъде в документите правописът е запазен. [8] Вж. Част ІІ от тази поредица от online: http://www.forumat-bg.com/medii/1000-epopeya-na-negodnitzite [9] Строго поверително! Донася аг. „Найденов“, Получил зам.н-к отдел І-ви кап. Ковачев на 14.VІІ. т.г., Управление ІІ-ро, Отдел Іви, ДС, София, 6.VІ. 1968 г. Документът е в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Навсякъде в документите правописът е запазен. [10] Предложение относно: пътуването на Петко Димитров Бочаров и съпругата му до Австрия и Италия от началника на отделение ІІ на Комитета за държавна сигурност майор (... подпис, труден за разчитане), Държавна сигурност, София, 6 юни 1968 г., утвърдено от началника на отдел І, управление ІІ на Комитета за държавна сигурност, София, 11 юни 1968 г., стр. 5, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. [11] Предложение относно: пътуването на Петко Димитров Бочаров и съпругата му до Австрия и Италия от началника на отделение ІІ на Комитета за държавна сигурност майор (... подпис, труден за разчитане), Държавна сигурност, София, 6 юни 1968 г., утвърдено отот началника на отдел І, управление ІІ на Комитета за държавна сигурност, София, 11 юни 1968 г., стр. 4, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Правописът запазен. [12] Вж. Решение № 105/ 09.12.2009 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, София, 9 декември 2009 г., online: http://www.comdos.bg/files/stories/reshenia/105.doc [13] Обърнете внимание на гаврата: низко, а не ниско. Низко същество, с низък морал, в низостта си се навежда низко. [14] Велко Вълканов – „Контрапункт на един разговор (По повод публикувания във в. “Дума” от 28 февруари т.г. разговора на г-н Евгени Станчев с Петко Бочаров)“, в. „Дума“, София, 8 март 2004 г., online: http://www.bas-bg.org/duma_boch.html Подч. Мое. [15] Вж. репортаж от село Калище, Пернишко, bTV Новините, София, 9 септември 2010 г., около 19:20 часа. [16] Лазар Ильов – „Петко Бочаров: Може и да имам досие, но не съм бил доносник!“, Информационна агенция БЛИЦ, София, 30 октомври 2008 г., online: http://www.blitz.bg/article/7798 [17] Пак там. [18] „Бивш съветник на вътрешен министър проговори: Жан Виденов тайно го дрогираха мултаците“, PlovdivMedia, Пловдив, петък, 14 януари 2011 г., online: http://www.plovdivmedia.com/34930.html Подч. мое. [19] Вж. Валерия Калчева – „Мирослав Дърмов: Бащата на Станишев ме гони от България!“, Информационна агенция БЛИЦ, София, 9 март 2009 г., online: http://www.blitz.bg/article/10337 [20] Вж. „Най-възрастният действащ журналист в света представи „Лица и съдби от три Българии”, Съюз на българските журналисти, София, петък, 5 ноември 2010 г., online: http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=9706 [21] Валерия Велева – „Борисов върви към втори мандат”, в. „Труд”, trud.bg, София, сряда, 10 ноември 2010 г., online: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=670394 Подч. мое. [22] “Breve tempus aetatis satis longum est ad bene honesteque vivendum.” [23] “Quails vita, finis ita.” [24] “Memoria necessarium vitae bonum est.” |
ПРОФЕСИЯ ДОНОСНИК: ПЕТКО БОЧАРОВ – 65 ГОДИНИ В ЗАНАЯТА
форумът
Публикации
0 коментара:
Публикуване на коментар