В България т. нар. медии са собственост на военно-терористичната червена бригада ЦК на БКП и са ръководени от неговото Политбюро !

Георги Ифандиев

Епопея на негодниците .1

>> четвъртък, 6 януари 2011 г.

Епопея на негодниците

Написано от Георги Ифандиев

Понеделник,29 Ноември 2010


Георги ИфандиевПРОФЕСИЯ ДОНОСНИК: ПЕТКО БОЧАРОВ – 65 ГОДИНИ В ЗАНАЯТА

Премиера на нова книга. Жеков[1] е заснел документални кадри за предаването си „Безкомпромисно”, което върви само в интернет. Камерата показва лицата на прииждащите в залата почитатели на автора – все „демократи”. Ето го и ексдепутатът от СДС и издател на малотиражката „Про&Анти” Васил Станилов. Първо бил вербуван като агент на Държавна сигурност, а впоследствие подал молба и лично тогавашният министър на МВР ген. Ангел Солаков го назначил за офицер от нейното Шесто управление. Пристига, придружен от втората си „другарка”. Първата е непотребна – все пак е дъщеря на бивш завеждащ отдел в ЦК на БКП, неудобно е някак...

Незабелязано и с озъртане се вмъква и някогашният комсомолски секретар на БНТ Иван Ибришимов. Той бе съветник на не по-малко „демократичния” президент Петър Стоянов. Промушва се и комсомолският секретар Кирил Маричков, по майка Левиев, който изпя песента „Аврора, ра-ра-ра-ра”... Тук е и последният комсомолски секретар на Журналистическия факултет на СУ „Климент Охридски” Любен Дилов. Някой се пошегува, че вече не бил „син”. Та той бе сред ораторите на прословутото комунистическо сборище пред турското посолство от май 1989 г., организирано от ОФ под ръководството на друг „демократ” – Гиньо Ганев, и под зоркото ръководство на ЦК на БКП и Държавна сигурност! Пред мен е признавал как от БСП го изпратили в студентската програма „Ку Ку”. Което не му е попречило да стане депутат от СДС, а напротив – помогнало му. Обективът показва как се навежда и явно е готов да целуне ръка на автора на книгата, чиято премиера е удостоил с фъфленето си.

Нахълтват още „демократи”, все с угоднически физиономии на бивши партийни секретари и ченгета. Може би се намират и жертви на автора, заблудени от неговия медиен ореол. Светлините заглъхват. Пред микрофона се изтъпанчва издателката Божана Апостолова. Стар комсомолски кадър, номенклатура на ОК на БКП, дългогодишна шефка на Профсъюзния дом на културата в града под тепетата. В Пловдив я наричат „физическа двойничка на Йосиф Кобзон... Иначе „пловдивският глас и съвест на епохата” е организатор на инициативата „Пловдив чете”, която се подпомага финансово от общината и още по-щедро от омразния на Божана Георги Гергов. Например, посещението на съветската звезда от 60-те години Евгений Евтушенко бе подплатено с могъщото финансово рамо на местния представител на Руската федерация,[2] та дори обемното му томче се раздаваше безплатно на поетичните фенове. А нали знаем, че безплатен обяд няма. Стихосбирката май я плати пак Гергов. По случай тази деятелност г-жа Апостолова стана носител на наградата „Золотая муза” за „принос в българо-руските отношения”.” [3]

Любен Дилов и Петко БочаровРедактор на книгата е Виктор Самуилов.[4] Този син Исаков се е подвизавал в службите като съдържател на явочна квартира – изумително мерзка работа. Гордо е носил псевдоним като река – Марица?!

Апостолова дава думата на Емил Басат, за да произнесе „похвално слово” за автора. За този „литературен критик” можете да прочетете: „... Еврейчето Емил Басат от Търново в момент, когато, пиян, той танцува и се гаври с всичко, даже със самия себе си. Еврика! Това е героят. Български евреин.”[5]

Ако „евреин” обозначава национална принадлежност, последното словосъчетание е оксиморон – все едно дървено желязо. Ала не за това ми е думата. Казват, че този „пиян” Басат е бил регистриран член на Българската комунистическа партия, която авторът на представяната книга тъй силно „мрази”. Преди шест лета, по време на някакво ционистко сборище в СУ „Климент Охридски”, в компанията на тогавашния шеф на организацията на евреите в България „Шалом” Емил Кало – бивш съветник на пикаещия във фонтани вътрешен министър Румен Петков и настоящ учредител на Първановото „АБВ”, той заклеймил Любен Каравелов, Христо Ботев, Алеко Константинов и Иван Вазов като „антисемити”![6]

Не ви ли се струва странен този Бочаров афинитет към т. нар. семити? Редакторът е евреин, онзи, който представил книгата – тоже. Мирише на Бердяевско „съюз на сатаната и антихриста”.

Една моя книга бе представена от политическия затворник на комунизма Петър Гогов. Бочаровата – от ярко червеното дуо за литературно-политическа еквилибристика Божана Апостолова – Емил (бен) Басат. Премиерата на моята бе в книжарница, в която бяхме поканени от собствениците. И въпреки това бе прекъсната и прекратена от шефа на НДК, агента на ДС Христо Друмев.[7] За тази съобщиха всички медии. Въпрос на нравственост и мироглед...



Разтребване на гардероба на комунизЪма по Задушница



Има стари вещи, които при всяко по-сериозно почистване на дома се заканвате да изхвърлите. И при следващото забелязвате, че сте ги пропуснали и те все така се мотаят край вас. Вече много десетилетия подобен предмет се върти и омърсява т. нар. публично пространство. Навремето обед или вечер се появяваше от студиото на БТА по единствената телевизия на милиционер-социализЪма. Сетне разцъфваше от екрана на радващата се на харизаната й от ЦК на БКП „свобода” ченгесарско-номенклатурна трибуна „Всяка неделя”.[8] Натрапваха ни го като ментор предимно по външнополитически въпроси. Яростно громеше „американския империализъм” и „упадъчните западни нрави”.

След промените сякаш го забравихме, но нещото „възкръсна” в „демократични” одежди. И се оказа приближено и до новите властници – до един излезли от торбата на илюзионистката БКП и нейната асистентка ДС. За да се превърне в „герой”, в „история”, в „легенда”; в един от най-желаните „коментатори” във всякакви „демократични” медии – и те, без изключение, произлезли от същия харар с фокуси.

Навярно дори без да прочетат заглавието, някои читатели вече са се досетили, че става дума за тоталитарно-демократичния предмет, наречен Петко Бочаров. Това поредно „чудо” на природата и комунизма, което може да раздава лъжи наляво и надясно, а населението да го гледа със зяпнала уста. По същия начин, по който се наслаждаваше на Мистър Сенко или на Факира Мити, да речем. Само че в илюзиите, за които ще стане дума, е стаена много мъка, съдържат дори трагедии. А клакьорите на този, за съжаление, роден Петко, са се пръкнали в същата торба с болшевишки лъжи и издевателства. Отгледани и възпитани в нея, са се превърнали в точно такива торбаланци, като него.



Времето на измамниците



Петко Бочаров - ДосиеДали днес на споменатата вещ й е лесно да лъже? Питат я: „Бай Петко, знаем, че си доайен в БТА, бил си журналист в международния отдел... Наскоро извадиха досиетата на бившите сътрудници на ДС в тая агенция. Теб те нямаше.” И тя отговаря: „Ами нямаше ме, ама очаквах да ме има в досиетата. Човек не знае вече какво става. Сега ще ти кажа. Да кажем, аз съм редактор в БТА. Стигнах даже до поста „заместник-главен редактор” – по-нагоре не беше възможно да стигна, тъй като бях безпартиен. Лозан Стрелков ми беше главен редактор и не ме обичаше, ама ме държеше, защото вършех работа. Аз, Кръстан Дянков, Дмитри Иванов[9] и някои други бяхме, които вършехме работа. Идва представител на западна агенция да сключва договор с БТА. Лозан Стрелков ме вика и ми възлага задачата да го развеждам няколко дни тоя човек, да го придружавам в хотела, да му помагам да се оправя в София и накрая да го изпратя. Готово - развеждам го, изпращам го и като се връщам на работа, на пропуска ме чака някакво лице. „Вие ли сте еди-кой си?” „Аз съм, какво има?”

„Моля ви, напишете впечатленията си от госта, който изпратихте. За какво ви пита, от какво се интересува и т.н.”

Аз казвам - добре, ще седна да го напиша. Да, вика, напишете го и се подпишете, ама няма значение, както искате, така се подпишете. Е, сега, ако си ти, как ще откажеш? Ще кажеш, че не искаш ли? Тука няма не искам. Лозан Стрелков ме е изпратил, началник ми е, какво мога да направя? И сега - мислиш ли, че това, което съм писал, не се води някъде? Води се, сигурно се води.[10] Трябва да кажа, че това не беше единичен случай, разбира се - такива неща имаше много често. Вика ни Лозан Стрелков мен и Кръстан Дянков и ни казва - тука се получиха някакви предложения от американското културно посолство, от Джон Клейтън, за прожекция на „Доктор Живаго” в неговия дом. Ние го гледаме Лозан и се чудим какво да кажем, а той вика – идете, идете, и ние отиваме: аз със жена ми, той с гаджето си, то в един голям дипломатически блок. Прекарахме чудесно, гледахме филма, просто беше една приятелска вечер. На другия ден онова лице се явява отново – вие, казва, бяхте на гости там и там, ха сега да напишете за какво разговаряхте, какво стана... Ами ще пиша, къде ще ида. Но това не са доноси. Не може така да се поставят под един знаменател всички, да твърдиш, че тоя или оня имал агентурно минало. Какъв агент може да съм бил аз? Нито аз съм балама, нито Джон Клейтън е балама. Той отлично знае, че щом съм му отишъл на гости, това ще го пиша някъде, аз също знам, че той знае. Не съм бил агент - оцелявал съм през тези години, оцелявал съм. Ако колегата ти седи с теб на една маса, споделя и чака и ти да споделиш нещо, пък после тича да те наклепа – това е доносник. Но аз никога не съм си позволил такова нещо! Никога! Предполагам, че някъде в архивите нещо се води за мен, но съм правил това, което ти казвам. Доносник не съм бил.”[11]

Всеки, направил си труда да погледне бележката с източника на това изявление, със сигурност е забелязал датата – 30 октомври 2008 г. Обаче на 17 февруари 2010 г. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, за краткост популярна като Комисията „Евтимов”, обнародва своето Решение № 111. С него се вадят на светло част от документите, съхранявани в архива на комунистическите репресивни секретни служби, които се отнасят до принадлежността към тях на „собствениците, директорите, заместник-директорите, главните редактори, заместник главните редактори, членовете на редакционните съвети, политическите коментатори и водещите на рубрики в печатни издания. Четиридесет и три лица не подлежат на проверка по силата на чл. 26, ал. 4 от закона.”[12] В него четем:[13]

„Три имена: Петко Димитров Бочаров; дата на раждане: 19.02.1919 г.; място на раждане: гр. Плевен; вербувал го служител: вербуван от о. р. Ап. Зафиров на 07.08.1946 г.; възстановен от о. р. Петър Стоянов Иванов през 1950 г., регистриран на 11.02.1964 г.; ръководил го служител: о. р. Ап. Зафиров; о. р. Марин Костов; о. р. Георги Шкутов; о. р. Христо Стоянов; о. р. Крум Весьов; о. р. Никола Ковачев; о. р. Кирил Костов; о. р. Петър Стоянов Иванов; о. р. Николай Мирчев Филипов; о. р. Димитър Саров; о. р. Николай Филипов; о. р. Стоян Стоянов; структури, в които е осъществявано сътрудничеството: ДС, управление II-I-I; качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник: агент; псевдоними: Найденов, Борисов, Иванов; документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1: собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получено възнаграждение; разходни документи, отчетени от ръководили го щатни служители; документи от ръководили го щатни служители; рег. дневник; картони – обр. 4; лично дело IА-26081 – 2 тома; работно дело IР-106 – 6 тома; снемане от действащия оперативен отчет: 1982 г.; публична длъжност или публична дейност: Член на редакционния съвет [на „Работилница за книжнина Васил Станилов” ООД – вестник „Про &Анти”].”[14]

Как увисна въпросът-реплика: „Какъв агент може да съм бил аз?” А какво стана с онова „невинно”: „Ами нямаше ме, ама очаквах да ме има в досиетата. Човек не знае вече какво става.”? Петко не спира да твърди, че заблуждавал офицерите от ДС. Чак шапка да му свалим на находчивостта. Хайде де – цели тринадесет на брой са го (ръко)водили! Имал е три псевдонима. Та по тези показатели той е рекордьор сред агентите! „Лъже мръсникът, преяжда с измами”, както гласи леко перифразираният текст на популярна песен.

По времето, когато продължителят на делото на „славната БКП” и лично на „нейния най-умен вожд и учител” Андрей Луканов – другарят Иван Йорданович Костов, бе в апогея на поверената му власт, бившият член на някогашния НКС на СДС и говорител на Нова социалдемократическа партия Иван Ценов го нарече „професионален лъжец”. БКП и нейната служба за партийна сигурност, справедливо провъзгласена за „държавна”, понеже по Конституция – член 1 – партията бе държава, са отгледали стотици хиляди, че и повече професионални лъжци. И те все така беснеят. Няма как вярващият и ерудираният човек да не направи асоциация с онзи Евангелски епизод, в който се разказва как след като прекосили Галилейското езеро, Бог и учениците му излезли на брега. А там „срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата. Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Исусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи! Защото Исус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го връзваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците. Исус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него.”[15]

Петко Бочаров - ДекларацияБесовете са сред нас. И никога не са си тръгвали. Господ Бог натикал бесовете в стадо свине. Ала преди това дори те го помолили да им позволи да влязат в животните, за да не тровят живота на хората. Той „им позволил... И сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави. Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността.”[16] Докато нашите бесове нито за миг не проявиха проблясък на съвест и не се покаяха. Пък и ние не им подирихме сметка и ги оставихме да буйстват на воля, че на всичко отгоре и да ни учат на морал?! Най-невероятното е, че вместо да „разказва в града и околността”, мнозинството ги приема и тачи като истински стожери на нравствеността. Вади оскъдните си левчета и ги дава на бесовете, за да нахранят „общественото съзнание” с техния „фарисейски квас”[17] – книгите им.

Масовата оскъдица на чувство за историчност и справедливост, без които достойното бъдеще е невъзможно, винаги ме е натъжавало. Така се случи в живота ми, че познавах мнозина от съучениците на нещото Петко Бочаров от закрития през 1942 г. от цар Борис ІІІ Американски колеж.[18] Още през седемдесетте години на миналия век единият чичо на съпругата ми, Бог да го прости, който е бил в същия клас, ми е разказвал как като зърнел Петко на улицата, бързал да премине на отсрещния тротоар и да извърне поглед от него. Страхувал се, че онзи носел джобно магнитофонче и записвал разговорите.

Дълго търпях и мълчах. Не защото спазвах Божието правило: „Не съдете, за да не бъдете съдени; защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.”[19] Не желаех да се мърся до ушите, както се казва. Тъй като е известно, че „ако хвърлите камък по разводнен екскремент, няма начин да не ви опръска”. Просто напоследък плъшоците на БКП и Държавна сигурност съвсем се самозабравиха. А населението е на път напълно да забрави. Нали Сам Бог ни е разпоредил: „Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините, за да го не стъпчат с краката си и, като се обърнат, да ви разкъсат.”[20] Тези алчни псета ръфат народната плът и свяст и ги разпарчедосват. Техен „баща е дяволът; и те искат да изпълняват похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата.”[21] Това са те – деца на сатаната, които се хранят с нашата енергия, и не сещат умора, докато мамят. Сега им е времето... Или винаги е било?

На 4 ноември 2010 г. сутринта този Петко беше поканен от БНТ, за да представи новата си книга. Той още в началото заяви, че „на никого не пожелава прехода от четиридесетте години”. Явно той е бил „ужасен” за него. Въпреки че е станал съвсем не малък началник в „светая светих” на болшевишката пропаганда – БТА. Предметът неколкократно отрече да е членувал в БКП. Дори се възмути – човек като него, с баща адвокат, нямал място в тази партия.[22]

При подобна наглост нервите дори на човек като мен, решил, че вече нищо не го интересува, и отколе живеещ във вътрешна имиграция, даже не желаеш да е гражданин на този опит за държава, не издържаха. За да няма недоразумения, предварително предупреждавам: Всички документи, на които ще се позова, са достъпни от канцеларията на т. нар. Комисия „Евтимов”.



Тука няма не искам



Може би не бих съдил толкова строго, ако в началото на т. нар. преход журналистическата съдба не ме бе сблъскала с офицери от Държавна сигурност. Докато бях в бързо закрития всекидневник „Подкрепа”, ченгетата идваха и сами предлагаха услугите си. Може би се надяваха или по-скоро знаеха, че по този начин ще получат индулгенция от „демократите”. Така и стана. Имаше и други, които просто продаваха информация – достоверна, документи, които можехме да видим и пипнем. Някои от тях не бяха напълно осведомени за случващите се промени. Първоначално това важеше и за значителна част от членовете на БКП. Страхът от възмездие бе заседнал в жалките остатъци от души, оцелели в тях.

Признавам, че по онова време макар за кратко симпатизирах на Стефан Савов. Затова попитах един такъв „шестак”, дошъл да продава досие, дали лидерът на Демократическата партия е бил техен човек. Вместо отговор зърнах изумление – как тъй да не е бил? В противен случай щеше ли да е на толкова видно място! Разговорът се водеше непосредствено след общите избори от 13 октомври 1991 г. След години не един и двама престъпници от Държавна сигурност, сред които и „вездесъщият” Цвятко Цветков, признаха: „Няма откъсване от службите.” А пък само преди три години бившият министър на отбраната Николай Свинаров,[23] заяви в интервю: „... Струва ми се, че е крайно време през 2007 година държавата да спре да се управлява от ДС.”[24]

Затова се връщам към този Петко, който уж не бил вербуван, пък после заявява, че в тези работи „няма не искам”. В ръцете си държа Декларация от 7 август 1946 г., съставена и подписана от декларатора П. Бочаров във Варна. Тя започва така:[25]

„Долуподписаният Петко Д. Бочаров – от София, живущ ул. „Неофит Рилски” – 54-а, адвакат, понастоящем управител на вилите на Британската военна мисия във Варна, заявявам, че доброволно ще сътруднича на Държавна сигурност за опазването и затвърдяването на Отечественофронтовската власт в моето отечество.”[26]

Да погледнем още един документ – „Справка за Петко Димитров Бочаров”, съставена от някакъв офицер от ДС кап. Г. Шкутов и подписана от него на 7 февруари 1953 г. На нейната първа страница е посочено:[27]

Петко Бочаров - Сътрудник„На 7.VІІІ. 1946 год. посредством своя приятел (... задраскано, но вече разкрито – Руслан Райчев) БОЧАРОВ се свързва с н-ка на ДС Сталин[28] Ап. Зафиров и сам се предложил за сътрудник на ДС.”[29]

Как ви се струва? Продължавате ли да вярвате на „най-възрастния действащ журналист в света”, за какъвто с присъщата му болшевишка „скромност” се е самопровъзгласил?[30] Пак тази „прибраност на характера” го подтикна да разгласи, че видите ли, по време на тоталитарния комунистически режим той – Петко Бочаров, бил „по-информиран от Тодор Живков”![31]

Може би някой ще рече, че „всеки има право да се променя”? Какво прекрасно оправдание, като онова прословуто измъкване на гузния бивш най-дългогодишен министър на отбраната, кипрещия се като шантонерка с маршалските си звезди армейски генерал Добри Джуров, член на Политбюро на ЦК на БКП: „Такова беше времето.” Който вярва в това, защо не покани за „демократични” лидери все още живите комунистически джелати и грабители на българския народ Йордан Йотов, Георги Йорданов, Румен Сербезов, Григор Стоичков, Стоян Марков–Стенмарк, Георги Карамански, Петко Данчев...? Те са тук и пак са същите. Дори ще бъде по-честно, отколкото както сега, когато старите болшевишки фамилии дърпат конците задкулисно. Нима не забелязвате почерка им във всичко, което се случва на тази територия? Щом ги приемате, значи ви харесва. Тогава имате ли право да се оплаквате?

Може би някой ще ме обвини, че „злобно” лепя етикет „болшевик” на този Петко, който уж никога не бил членувал в БКП. Хайде де! Лъжецът си е лъжец. Комунистът е такъв до живот. Както и ченгето – няма мърдане. Слава Богу, че и други, навярно значително по-млади от мен, го разбират. Ето какво е написал един читател:

„Моралът на ченгетата: Винаги съм много учуден от настървението на ченгетата да ръсят морал... Или ще кажете, че Кеворк е бивше ченге? А има ли бивше ченге?! Не знам за вас, ама на мене ченге като ми каже „Добър ден!” и ми иде да погледна, да не би да е залязло слънцето...”[32]

И така: членувал ли е Петко в БКП или да, както би запитал Борис Сарафов?[33]



Син на дявола



Ще цитирам от текста на документ, утвърден на 11 юни 1968 г. Той е озаглавен „Предложение” и е съставен „относно: пътуването на Петко Димитров Бочаров и съпругата му до Австрия и Италия.” Само в скоба – по онова време 99 на сто от българите не могат да прекрачат границата дори с Югославия, камо ли с капиталистическа Австрия. Европа и САЩ се тресат от студентски вълнения. В Чехословакия става напечено, събитията назряват. Всекидневно свързват тамошната „контрареволюция” с някакви „западни тайни служби във Виена”. А семейство Бочарови ще заминава за „Австрия и Италия”?! Но да продължим с документа:[34]

„Агент „Иванов” – Петко Димитров Бочаров... произхожда от богато градско[35] семейство, баща – юрист, майка – домакиня.

През 1938 година е завършил американския колеж в Симеоново, след което е завършил Юридическия факултет в София.

Преди 9.9.44 година агента не е членувал в никакви политически организации. След 9.9.44 година става член на БРСДП, а при сливането – на БКП, от която е изключен през 1949 година, поради това, че е съден.”

Значи нещото Бочаров продължава да лъже. Може би поради гузна съвест или по навик. Бил е член на БКП. Защо е лежал в затвора и колко дълго, та са го изключили от партията-майка? Отговора намираме в другия документ, вече цитираната „Справка за Петко Димитров Бочаров”. В нея четем, че тъй „репресираният” Петко Бочаров:

„През 1940/44 год. е завършил Юридическия факултет в София, а през 1945 год. е взел държавния си изпит.

През лятото на 1944 год. Постъпил на работа в японската легация като домакин, секретар и преводач на японския военен аташе с препоръка от своя (... задраскано). Тук го заварва 9.ІХ.44 год., когато се свързва с инспектора от (... задраскано), на когото се поставил в услуга и по чието нареждане останал на работа там до закриване на легацията.”[36]

Първо, случайно ли вече семестриално завършилият Бочаров е постъпил на работа като домакин и преводач – слуга, в японската легация? Дали вече не е имал задача от тайната т. нар. комунистическа съпротива? Защото България и Япония са били съюзници. И САЩ, Англия и СССР са имали интерес да узнават тайни от посолството на източната империя у нас. Дали е шпионирал за Съюзниците от т. нар. антихитлеристка коалиция? У нас те официално са били представени единствено от Съветския съюз? Тъй като те през цялата Втора световна война само болшевишката държава е разполагала със своя легация (посолство) в София. Според формалната логика Петко може би тайно е служил на СССР.

Второ, обърнете внимание на фразата: „се поставил в услуга”! Значи го е сторил без бой, както се казва, доброволно, по собствено желание. Дали пък не е изпълнявал някакви секретни задачи още преди това, преди 9 септември 1944 г.? Пак в полза на онези сили, които на 9 септември 1944 г. със сила бяха монтирани начело на властта в България.[37]

Петко Бочаров: В БТА бях по-информиран от Тодор ЖивковТрето, оказва се, че едва ли не още на самия 9 септември 1944 г. Бочаров е потърсил другарите и „се е поставил в тяхна услуга”. Изглежда, пак на часа е започнал да изпълнява техните нареждания. Сам поискал „да му се поставят конкретни задачи”. Какъв „антикомунист” и „демократ”! Също и „американофил”, както скоро ще се уверите. Но да продължим със справката, за да изясним онзи неприятен епизод от съществуването на вещта Бочаров, свързан с осъждането му и неговия престой зад решетките.

„Поради това, че когато през 1947 год. бил задържан брат му за черна борса, Бочаров е дал подкуп в продукти на стойност 100 000 лв. На (... задраскано) няколко дни по-късно въпреки застъпничеството на ДС се отпочва съдебно дирене и бива осъден на една година затвор. Като последствие от това бива лишен от адвокатско право и от правото да остане на работа в американската легация. Докато е бил в затвора службата не е имала никакво отношение към него и не го е покровителствувала за да облекчи режима му. Излизайки от затвора става общ работник-арматурчик по постройките и изпада в тежко материално положение.”[38]

Значи Петко лъже и за присъдата си. Съвсем не е била по политически причини, срещу „врага с партиен билет”, а заради криминално деяние. Членът на БКП Бочаров бил заловен да дава подкуп, навярно на следовател, прокурор или съдия. Което си е корупция. Последвало изключването му от партията и краткото пребиваване в затвора. Любопитно е заключението на офицера от Държавна сигурност, от което разбираме, че „властта на пролетариата” съвсем не се грижел за властниците – пролетариите. Излиза, че работниците „изпадали в тежко материално положение”. Значи властта не е била тяхна, а на номенклатурната класа – новите господари, които и днес продължават да обяздват т. нар. народ. Не, това не е друга тема, същата е. Защото Бочаров бе един от стандартите за човешка и журналистическа низост. Но още по-страшно е, че тези образци се множат като щампи. Днес съществуват Енчевци, Барековци, Дачковци, Ризовки и Кулезички както обобщено назовавам продължителите на тази мерзост, хамелеонщина и падение в професия, която по дефиниция би следвало да е носителка на истината, нравствеността и да отстоява позиции.

Още подробности за живота и ченгесарското творчество на предмета Петко Бочаров ще можете да узнаете от продължението на този обзор.



* * *



Конфуций е казал, че когато думите започнат да губят смисъл, хората губят свободата си. „Обществото” демонстрира нулева чувствителност към своите донеотдавнашни мъчители – комунистите и ченгетата – тукашните виновници за миналия и настоящия хал на Отечеството ни. Която и електронна медия да включите, който и вестник да разгърнете, те са там и проповядват. До онзи ден вършеха същото и като пернати повтаряха човеконенавистните, пълни с ненавист постулати на марксизЪма-ленинизЪма. Днес с овчи възторг леят възхвали на овехтелите принципи на ранния капитализъм, в чиято основа е залегнало предходното. „Героите” на милиционер-социализЪма станаха лица на прехода. Легнаха си като просъветски антиимпериалисти, врагове на частната собственост и убийци на всяка свобода на личността, включително и на словото. А се събудиха като проамерикански и прозападни апологети на капитализЪма, пламенни „защитници” на човешките права! Само преди няколко дни агентът на Държавна сигурност Божидар Димитров[39] се разсърди: „Защо отричате правото на хората да претърпяват развитие?”[40] Самият той е образец на вечната промяна – комунист, социалист, а понастоящем министър от ГЕРБ. А утре?... И чудно защо се срамува от фамилното си име.

Повечето нашенци са завършени конформисти и опортюнисти. Мечтаят да са на мястото на споменатите „герои”. Затова и журналистиката все така се люшка от малоумни сборища на комунисти и ченгета от „златната телевизионна ера” на Иван Живков с моминско име Славков до настоящия прикачен инвентар на един милиционер-болшевишки Трактор. Днес няма нито една медия, повтарям: нито една медия, която да запушва устите на другарите след техния вече 66-годишен пропаганден разгул. В резултат на този факт и поради още ред причини планът на другарите успя. Израснаха две-три поколения, които смятат, че всичко това е нормално, едва ли не така е редно. Миналото няма значение, нито кой изрича истината и доколко тя е такава. За промиването на мозъците на тези младежи помогнаха семейството, училището, улицата, средствата за информация, всички. Затова сега надежда не се вижда. Тя е скрита сред избуялите бурени на измамното искаме всичко – днес, тук и сега. Останалото, най-същественото, което отличава човека от другите живи твари – вяра, любов, култура, ерудиция – нямат значение. Ето защо остава да виси без отговор изпълненият с милиционерска ирония въпрос: А вие като учихте, вярвате и знаете, оправихте ли се? Мъдростта и опитът са безсилни пред глупостта.



* * *



Петко Бочаров - ДосиеНа финала: На всички онези, които се притесняват, че „коментарите” във форума могат да ме засегнат така, че да престана да пиша, препоръчвам мнението на „Дойче Веле”: „Професионално оплюване в интернет форумите – това е най-новата мръсна професия, която процъфтява и в България.”[41] Ако престана да публикувам, ще е поради факта, че не виждам смисъл да си губя времето. Пък и нали то принадлежи на БКП – фракция СДС. Откакто седесарите провъзгласиха: „Времето е наше”, всичко останало остана в ръцете на БСП и нейните филиали – ДПС, НДСВ, ГЕРБ, „Атака”, ДСБ, РЗС, БЗНС-та, „Гергьовден”, ВМРО, ССД – първо и второ издание, „Новото време” и т.н. Предстои учредяването на нови.

Още навремето Джордж Оруел чудесно формулира моето състояние: „Да говориш истината във времена на универсална измама е революционно действие.” Настоящата епоха е изтъкана от лъжи и опростачаване и то не само у нас, а и по света. Някога поне ни ограмотяваха. Нямаше как да получим образование, тъй като нямаше от кого. Елитът, в това число и духовният, бе унищожен непосредствено след 9 септември 1944 г. Нататък удари часът на рабфаковците...

След като съзнавам това, няма как да се обиждам на тази малограмотна среда. Анонимните ругатни, съставени единствено от фантасмагории и нито един действителен факт, са тази „мръсна професия, която [наистина] процъфтява и в България”. Наблюдателите от „Дойче Веле” обаче грешат – тя не е „най-новата”, и изобщо не е нова. „Героят” на настоящия обзор е доказателство за това.

Ако някой рече, че не изследвам персонално т. нар. социалисти – все комунисти – греши. И не само това. Хората от моята черга никога, ама наистина никога не са очаквали нещо добро от комунисти, социалисти, земеделци, всякакви ченгета... Те ни излъгаха чрез своите подставени лица, на които „народните маси” продължават да вярват. Това ни вкара в капана. Неговото резе щракна и изход почти няма. Освен онзи – от терминалите на летището или от международните автогари. Не си създавайте илюзии, там ви очаква друга уловка. Въпрос на време е да я разпознаете и да разберете, че сте попаднали в нея. Все пак при сравнението тя се оказва по-приемлива от тукашната клопка.

Останалото е въпрос на мироглед, лична чувствителност и морал.



[1] Неговото предаване може да се гледа в интернет, като се изпише „Безкомпромисно с Георги Жеков - Завръщане” или от online: http://bezkompromisno.blog.bg/

[2] Червеният олигарх и бивш свинар Георги Гергов е почетен консул на Руската федерация в Пловдив.

[3] Христо Марков – „Божана Апостолова – „глас и съвест на епохата” , Юлиян Вучков под тепетата”, Блог на Toross, Пловдив, 28 октомври 2009 г., online: http://toross.blog.bg/politika/2009/10/28/bojana-apostolova-plovdivskiiat-quot-glas-i-syvest-na-epohat.424316)

[4] Три имена: Виктор Исак Самуилов; дата на раждане: 10.05.1946 г.; място на раждане: гр. София; вербувал го служител: о. р. Петър Илиев Петров на 11.10.1965 г.; регистриран на 18.10.1965 г.; ръководил го служител: о.р. Петър Илиев Петров; структури, в които е осъществявано сътрудничеството: ДС, ВКР-I-II; качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник: съдържател на явочна квартира; псевдоними: Марица; документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1: рег. дневник; картон обр. 4; протокол № 56/ 1986 г. за унищожаване личното дело на Я/К "Марица" – IА-19181; снемане от действащия оперативен отчет: 1966 г.; публична длъжност или публична дейност: редакционен директор на БНР до 31.08.2007 г.

[5] Писмо на Симеон Янев от 4 август 2009 г., Личен архив на Д. Василева в: Дарина Василева – „Мобилният човек, или парафраза на тема „Скитникът евреин”, сп. “NotaBene”, NotaBene-bg.org, № 16, Благоевград, 2010 г., online: http://notabene-bg.org/read.php?id=174

[6] И днес някои еврейски медии продължават да обявяват нашите литератори за „антисемити”. (Вж. напр. „Известни антисемити”, „Сърца за Израел”, неделя, 26 юли 2009 г., online: http://izraelbg.blogspot.com/2009/07/blog-post_7849.html)

[7] Три имена: Христо Христов Друмев; дата на раждане 07.08.1932 г.; място на раждане: гр. София; вербувал го служител: Стоян Василев Плачков на 15.04.1959 г., регистриран на 29.04.1959 г.; подп. Бъчваров на 02.03.1965 г.; полк. Мичо Георгиев Генковски, регистриран на 13.09.1966 г.; ръководил го служител: Стоян Василев Плачков; полк. Мичо Георгиев Генковски; Димитър Куцев; Иван Превалски; Иван Чолов; Любен Точев; Петко Ст. Стефанов; Герхарт Райчев; Иван Алексиев; Божидар Антонов; Михаил Миланов; Теню Стоянов Караславов; Андрей Кирилов; кап. майор Никола Николов; Милуш Манолов; лейт. Минко Минков; Огнян Езекиев; Методи Николов; Димитър Недев; Петър Тиков; Атанас Кременлиев; Методи Николов; структури, в които е осъществявано сътрудничеството: СГУ на МВР-ДС, отдел II, отделение IV; РУ-ГЩ; ДС, ПГУ, отдел IV, отдел ХIII, отдел III; качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен: сътрудник, секретен сътрудник, агент, секретен сътрудник; псевдоними: Драганов, Борил; документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1: собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество-2 бр.; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; разходни документи, отчетени от ръководили го щатни служители; документи от ръководилите го щатни служители; рег. бланка; рег. дневник-4 бр.; картон обр. 4; лично дело IА-14855; работно дело IР-2722; картон обр. 1-2 бр., обр. 2, обр. 9; картон обр. 1 и 3; лично дело № 5392; лично и работно дело Ф1, а. е. 6296-5 тома и приложение; доклад на МВР рег. № RB202009-001-05/01-08-I-195/ 24.01.2008 г.; доклад на НРС рег. № RB102101-001-04/ 11-21404/ 30.11.2007 г.; снемане от действащия оперативен отчет: 1990 г.; публична длъжност или публична дейност: заместник-министър на културата. Доклад на НРС по чл. 16, ал. 2, т. 2 НРС рег. № RB102101-001-04/ 11-21405/ 30.11.2007 г.

[8] Миналата седмица разцъфна ведрата новина за разрешаването на един от многобройните конфлекти в сериала „Две ченгета се скарали”. Телевизията на Държавна сигурност и Световния еврейски конгрес bTV възторжено обяви, че единият от нейните скрити босове, офицерът-теляк от УБО Красимир Гергов осъдил сливенския агент на ДС Димитър. (Вж. „Красимир Гергов осъди Кеворкян”, bTV Новините, bTV, София, четвъртък, 11 ноември 2010 г., информация и видеозапис от online: http://www.btv.bg/story/1777740025-Krasimir_Gergov_osadi_Kevorkyan.html) На Кеворкян ще му се наложи да напише и публикува доста доноси в болшевишките газети „Бачкане” и „Спектакъл”, за да удовлетвори накърнената ченгесарска „чест”. За нас, безсилните, остава удовлетворението, че другарите се пердашат помежду си. Засега – до насита. Дано нататък – още по яко.

[9] Димитри Константинов Иванов, роден на 1 януари 1932 г. в гр. Асеновград; вербувал го служител: майор Павел Енчев Маринов на 26.02.1960 г., регистриран на 17.03.1964 г.; ръководил го служител: майор Павел Енчев Маринов; о. р. Кирил Борисов Евгениев; о. р. Дойчо Вл. Деливлаев; о. р. Цветан Бузовски; о. р. Георги Стоименов; ст. лейт. Борис Тодоров Ангелов; лейт. Георги Димитров Сотиров; структури, в които е осъществявано сътрудничеството: ДС, управление Второ, отдел първи, отделение английско; управление II-VIII; управление VI-I-II; управление VI-I-I; качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен: агент; псевдоними: Стефан; документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1: собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; разходни документи, отчетени от ръководили го щатни служители; документи от ръководили го щатни служители; рег. бланка; рег. дневник; картони обр. 4 – 2 бр. и обр. 6; лично дело IА-27254; работно дело IР-12655; снемане от действащия оперативен отчет: 1984 г.; публична длъжност или публична дейност: програмен директор на II ТВ-програма от 15.03.1991 г. до 11.05.1992 г.

[10] Подч. мое.

[11] Лазар Ильов – „Петко Бочаров: Може и да имам досие, но не съм бил доносник”, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 30 октомври 2008 г., online: http://www.blitz.bg/article/7798. Подч. мое.

[12] Решение № 111/ 17.02.2010 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, София, 17 февруари 2010 г., от online: http://www.comdos.bg/Начало/Decision-View/p/view?DecisionID=259

[13] Правописът запазен.

[14] Вж. Бел. 3.

[15] „От Лука свето Евангелие”, гл. 8, ст. 27-30.

[16] Пак там, ст. 32-34.

[17] „От Матея свето Евангелие”, гл. 16, ст. 6.

[18] По онова време директор на колежа е полубългаринът по майчина линия Сирил Блек, кадрови офицер от Службата за стратегически услуги, американската шпионска организация, предшествала прословутото ЦРУ. На учениците постоянно бива предлагано да зарежат православната си вяра и да станат протестанти. Колежът е едно от гнездата на ционизма у нас.

[19] „От Матея свето Евангелие”, гл. 7, ст. 1-2.

[20] Пак там, ст. 6.

[21] „От Иоана свето Евангелие”, гл. 8, ст. 44.

[22] Вж. „Петко Бочаров: Ние сме щастливи хора, че доживяхме това време”, „Тази сутрин”, БНТ, София, 4 ноември 2010 г., ок. 8:52 часа, видеозапис от online: http://193.43.26.11/bg/news/view/40159

[23] Първи братовчед на комуниста и офицера от ДС, онзи „авторитет” от телевизия СКАТ, който мъти мозъците с „интернационален национализъм”, Цветан Начев. Начев бе сред основателите и управител на Ортодоксална банка „Свети Никола”, известна като „банката на Първо главно управление на Държавна сигурност” или като „банката на ген. Любен Гоцев и Денис Ершов”.

[24] Вж. Лилия Гюрова - „Крайно време е Държавна сигурност да спре да управлява България”, в. „Политика”, бр. 182, София, 12 – 18 октомври 2007 г., стр. 21.

[25] Правописът запазен, разредката моя заради удобството на читателите.

[26] Подч. мое.

[27] Правописът запазен; подч. мое.

[28] Н-ка – началника; по онова време град Варна се наричаше Сталин. Бочаров сам предлага на офицера Ап. Зафиров – навярно малкото му име е Апостол, да го вербува.

[29] Справка за Петко Димитров Бочаров от 7 февруари 1953 г., съставена от кап. Г. Шкутов, стр. 1, нивото на класификация премахнато на 27 май 2010 г., стр. 1, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

[30] Вж. напр. „Петко Бочаров е най-възрастният действащ журналист в света”, в. „Над 55” и Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 28 юли 2009 г., online: http://www.blitz.bg/article/13073

[31] Вж. Нели Томова – „Петко Бочаров: В БТА бях по-информиран от Тодор Живков”, e-vestnik.bg, местоположение не е посочено, 28 Септември 2009 г., online: http://e-vestnik.bg/7221

[32] Автор: Учуден – „Моралът на ченгетата”, вторник, 9 ноември 2010 г., коментар на читател(ка) на: Кеворк Кеворкян – „Убийствата предстоят. Тотално изтрещяване”, препечатка от в. „Труд”, понеделник, 8 ноември 2010 г. в: Afera.bg, Варна, понеделник, 8 ноември 2010 г., online: http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=14789&Itemid=1

[33] Офицер, масон, един от ръководителите на дясното крило във ВМРО, убит през 1907 г. За него се носи легендата, как отишъл при директора на Народния театър във връзка с разпределението на ролите в някаква пиеса. Държал неговият брат Кръстьо Сарафов да играе главната роля. И се обърнал към театралния началник с въпроса: „Ке го игра ли Кръстето царот или да?” Разбира се, в действителност това е анекдот, а не действителен случай.

[34] Правописът запазен.

[35] Забележете как комунистите деляха хората!

[36] Справка за Петко Димитров Бочаров от 7 февруари 1953 г., съставена от кап. Г. Шкутов, стр. 1, нивото на класификация премахнато на 27 май 2010 г., в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

[37] Тогавашните две поредни „буржоазни” правителства и командирите на войската носят огромна вина, задето съветските войски не бяха посрещнати като врагове, каквито бяха. Тяхното малодушие и келипирджийство, завършило с предателство, позволи на Червената армия да влезе в София чак на 14 септември 1944 г.

[38] Справка за Петко Димитров Бочаров от 7 февруари 1953 г., стр. 2, съставена от кап. Г. Шкутов, стр. 1, нивото на класификация премахнато на 27 май 2010 г., в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

[39] Три имена: Божидар Димитров Стоянов. Дата на раждане: 03.12.1945 г. Място на раждане: гр. Созопол. Вербувал го служител: кап. Цветан Станимиров на 04.12.1973 г.; възстановен на 22.07.1976 г.; подп. Атанас Димитров Василев на 29.09.1987 г., регистриран на 07.10.1987 г. Ръководил го служител: кап. Цветан Станимиров; о. р. Атанас Атанасов; о. р. Тодор Костов; подп. Атанас Димитров Василев. Структури, в които е осъществявано сътрудничеството: ДС, ПГУ; ВГУ-II-IV. Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник: секретен сътрудник; агент. Псевдоними: Кардам; Тервел; Телериг. Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1: Собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получено възнаграждение; разходен документ, отчетен от ръководил го щатен служител; рег. бланка; рег. дневник; картони – обр. 1 – 2 бр., обр. 3, обр. 4 – 2 бр.; лично и работно дело Ф1, а. е. 3071; лично дело IА-36027. Снемане от действащия оперативен отчет: ... Кандидат за народен представител, издигнат от ПП „ГЕРБ” във 2-и ИР-Бургас.

[40] Мария Дерменджиева – „За дълбоката религиозност на Путин, Сталин и Божидар Димитров”, в. „Гласове”, glasove.com, София, 16 ноември 2010 г., online: http://www.glasove.com/article-10727.php

[41] Вж. напр. Капка Тодорова, Есен, ФРГ – „Професионално оплюване в интернет форумите – това е най-новата мръсна професия, която процъфтява и в България”, „24 часа”, София, вторник, 9 ноември 2010 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=669775

...

Епопея на негодниците
Написано от Георги Ифандиев

Понеделник, 29 Ноември 2010

Георги ИфандиевПРОФЕСИЯ ДОНОСНИК: ПЕТКО БОЧАРОВ – 65 ГОДИНИ В ЗАНАЯТА

Премиера на нова книга. Жеков[1] е заснел документални кадри за предаването си „Безкомпромисно”, което върви само в интернет. Камерата показва лицата на прииждащите в залата почитатели на автора – все „демократи”. Ето го и ексдепутатът от СДС и издател на малотиражката „Про&Анти” Васил Станилов. Първо бил вербуван като агент на Държавна сигурност, а впоследствие подал молба и лично тогавашният министър на МВР ген. Ангел Солаков го назначил за офицер от нейното Шесто управление. Пристига, придружен от втората си „другарка”. Първата е непотребна – все пак е дъщеря на бивш завеждащ отдел в ЦК на БКП, неудобно е някак...

Незабелязано и с озъртане се вмъква и някогашният комсомолски секретар на БНТ Иван Ибришимов. Той бе съветник на не по-малко „демократичния” президент Петър Стоянов. Промушва се и комсомолският секретар Кирил Маричков, по майка Левиев, който изпя песента „Аврора, ра-ра-ра-ра”... Тук е и последният комсомолски секретар на Журналистическия факултет на СУ „Климент Охридски” Любен Дилов. Някой се пошегува, че вече не бил „син”. Та той бе сред ораторите на прословутото комунистическо сборище пред турското посолство от май 1989 г., организирано от ОФ под ръководството на друг „демократ” – Гиньо Ганев, и под зоркото ръководство на ЦК на БКП и Държавна сигурност! Пред мен е признавал как от БСП го изпратили в студентската програма „Ку Ку”. Което не му е попречило да стане депутат от СДС, а напротив – помогнало му. Обективът показва как се навежда и явно е готов да целуне ръка на автора на книгата, чиято премиера е удостоил с фъфленето си.

Нахълтват още „демократи”, все с угоднически физиономии на бивши партийни секретари и ченгета. Може би се намират и жертви на автора, заблудени от неговия медиен ореол. Светлините заглъхват. Пред микрофона се изтъпанчва издателката Божана Апостолова. Стар комсомолски кадър, номенклатура на ОК на БКП, дългогодишна шефка на Профсъюзния дом на културата в града под тепетата. В Пловдив я наричат „физическа двойничка на Йосиф Кобзон... Иначе „пловдивският глас и съвест на епохата” е организатор на инициативата „Пловдив чете”, която се подпомага финансово от общината и още по-щедро от омразния на Божана Георги Гергов. Например, посещението на съветската звезда от 60-те години Евгений Евтушенко бе подплатено с могъщото финансово рамо на местния представител на Руската федерация,[2] та дори обемното му томче се раздаваше безплатно на поетичните фенове. А нали знаем, че безплатен обяд няма. Стихосбирката май я плати пак Гергов. По случай тази деятелност г-жа Апостолова стана носител на наградата „Золотая муза” за „принос в българо-руските отношения”.” [3]

Любен Дилов и Петко БочаровРедактор на книгата е Виктор Самуилов.[4] Този син Исаков се е подвизавал в службите като съдържател на явочна квартира – изумително мерзка работа. Гордо е носил псевдоним като река – Марица?!

Апостолова дава думата на Емил Басат, за да произнесе „похвално слово” за автора. За този „литературен критик” можете да прочетете: „... Еврейчето Емил Басат от Търново в момент, когато, пиян, той танцува и се гаври с всичко, даже със самия себе си. Еврика! Това е героят. Български евреин.”[5]

Ако „евреин” обозначава национална принадлежност, последното словосъчетание е оксиморон – все едно дървено желязо. Ала не за това ми е думата. Казват, че този „пиян” Басат е бил регистриран член на Българската комунистическа партия, която авторът на представяната книга тъй силно „мрази”. Преди шест лета, по време на някакво ционистко сборище в СУ „Климент Охридски”, в компанията на тогавашния шеф на организацията на евреите в България „Шалом” Емил Кало – бивш съветник на пикаещия във фонтани вътрешен министър Румен Петков и настоящ учредител на Първановото „АБВ”, той заклеймил Любен Каравелов, Христо Ботев, Алеко Константинов и Иван Вазов като „антисемити”![6]

Не ви ли се струва странен този Бочаров афинитет към т. нар. семити? Редакторът е евреин, онзи, който представил книгата – тоже. Мирише на Бердяевско „съюз на сатаната и антихриста”.

Една моя книга бе представена от политическия затворник на комунизма Петър Гогов. Бочаровата – от ярко червеното дуо за литературно-политическа еквилибристика Божана Апостолова – Емил (бен) Басат. Премиерата на моята бе в книжарница, в която бяхме поканени от собствениците. И въпреки това бе прекъсната и прекратена от шефа на НДК, агента на ДС Христо Друмев.[7] За тази съобщиха всички медии. Въпрос на нравственост и мироглед...

Разтребване на гардероба на комунизЪма по Задушница

Има стари вещи, които при всяко по-сериозно почистване на дома се заканвате да изхвърлите. И при следващото забелязвате, че сте ги пропуснали и те все така се мотаят край вас. Вече много десетилетия подобен предмет се върти и омърсява т. нар. публично пространство. Навремето обед или вечер се появяваше от студиото на БТА по единствената телевизия на милиционер-социализЪма. Сетне разцъфваше от екрана на радващата се на харизаната й от ЦК на БКП „свобода” ченгесарско-номенклатурна трибуна „Всяка неделя”.[8] Натрапваха ни го като ментор предимно по външнополитически въпроси. Яростно громеше „американския империализъм” и „упадъчните западни нрави”.

След промените сякаш го забравихме, но нещото „възкръсна” в „демократични” одежди. И се оказа приближено и до новите властници – до един излезли от торбата на илюзионистката БКП и нейната асистентка ДС. За да се превърне в „герой”, в „история”, в „легенда”; в един от най-желаните „коментатори” във всякакви „демократични” медии – и те, без изключение, произлезли от същия харар с фокуси.

Навярно дори без да прочетат заглавието, някои читатели вече са се досетили, че става дума за тоталитарно-демократичния предмет, наречен Петко Бочаров. Това поредно „чудо” на природата и комунизма, което може да раздава лъжи наляво и надясно, а населението да го гледа със зяпнала уста. По същия начин, по който се наслаждаваше на Мистър Сенко или на Факира Мити, да речем. Само че в илюзиите, за които ще стане дума, е стаена много мъка, съдържат дори трагедии. А клакьорите на този, за съжаление, роден Петко, са се пръкнали в същата торба с болшевишки лъжи и издевателства. Отгледани и възпитани в нея, са се превърнали в точно такива торбаланци, като него.

Времето на измамниците

Петко Бочаров - ДосиеДали днес на споменатата вещ й е лесно да лъже? Питат я: „Бай Петко, знаем, че си доайен в БТА, бил си журналист в международния отдел... Наскоро извадиха досиетата на бившите сътрудници на ДС в тая агенция. Теб те нямаше.” И тя отговаря: „Ами нямаше ме, ама очаквах да ме има в досиетата. Човек не знае вече какво става. Сега ще ти кажа. Да кажем, аз съм редактор в БТА. Стигнах даже до поста „заместник-главен редактор” – по-нагоре не беше възможно да стигна, тъй като бях безпартиен. Лозан Стрелков ми беше главен редактор и не ме обичаше, ама ме държеше, защото вършех работа. Аз, Кръстан Дянков, Дмитри Иванов[9] и някои други бяхме, които вършехме работа. Идва представител на западна агенция да сключва договор с БТА. Лозан Стрелков ме вика и ми възлага задачата да го развеждам няколко дни тоя човек, да го придружавам в хотела, да му помагам да се оправя в София и накрая да го изпратя. Готово - развеждам го, изпращам го и като се връщам на работа, на пропуска ме чака някакво лице. „Вие ли сте еди-кой си?” „Аз съм, какво има?”

„Моля ви, напишете впечатленията си от госта, който изпратихте. За какво ви пита, от какво се интересува и т.н.”

Аз казвам - добре, ще седна да го напиша. Да, вика, напишете го и се подпишете, ама няма значение, както искате, така се подпишете. Е, сега, ако си ти, как ще откажеш? Ще кажеш, че не искаш ли? Тука няма не искам. Лозан Стрелков ме е изпратил, началник ми е, какво мога да направя? И сега - мислиш ли, че това, което съм писал, не се води някъде? Води се, сигурно се води.[10] Трябва да кажа, че това не беше единичен случай, разбира се - такива неща имаше много често. Вика ни Лозан Стрелков мен и Кръстан Дянков и ни казва - тука се получиха някакви предложения от американското културно посолство, от Джон Клейтън, за прожекция на „Доктор Живаго” в неговия дом. Ние го гледаме Лозан и се чудим какво да кажем, а той вика – идете, идете, и ние отиваме: аз със жена ми, той с гаджето си, то в един голям дипломатически блок. Прекарахме чудесно, гледахме филма, просто беше една приятелска вечер. На другия ден онова лице се явява отново – вие, казва, бяхте на гости там и там, ха сега да напишете за какво разговаряхте, какво стана... Ами ще пиша, къде ще ида. Но това не са доноси. Не може така да се поставят под един знаменател всички, да твърдиш, че тоя или оня имал агентурно минало. Какъв агент може да съм бил аз? Нито аз съм балама, нито Джон Клейтън е балама. Той отлично знае, че щом съм му отишъл на гости, това ще го пиша някъде, аз също знам, че той знае. Не съм бил агент - оцелявал съм през тези години, оцелявал съм. Ако колегата ти седи с теб на една маса, споделя и чака и ти да споделиш нещо, пък после тича да те наклепа – това е доносник. Но аз никога не съм си позволил такова нещо! Никога! Предполагам, че някъде в архивите нещо се води за мен, но съм правил това, което ти казвам. Доносник не съм бил.”[11]

Всеки, направил си труда да погледне бележката с източника на това изявление, със сигурност е забелязал датата – 30 октомври 2008 г. Обаче на 17 февруари 2010 г. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, за краткост популярна като Комисията „Евтимов”, обнародва своето Решение № 111. С него се вадят на светло част от документите, съхранявани в архива на комунистическите репресивни секретни служби, които се отнасят до принадлежността към тях на „собствениците, директорите, заместник-директорите, главните редактори, заместник главните редактори, членовете на редакционните съвети, политическите коментатори и водещите на рубрики в печатни издания. Четиридесет и три лица не подлежат на проверка по силата на чл. 26, ал. 4 от закона.”[12] В него четем:[13]

Три имена: Петко Димитров Бочаров; дата на раждане: 19.02.1919 г.; място на раждане: гр. Плевен; вербувал го служител: вербуван от о. р. Ап. Зафиров на 07.08.1946 г.; възстановен от о. р. Петър Стоянов Иванов през 1950 г., регистриран на 11.02.1964 г.; ръководил го служител: о. р. Ап. Зафиров; о. р. Марин Костов; о. р. Георги Шкутов; о. р. Христо Стоянов; о. р. Крум Весьов; о. р. Никола Ковачев; о. р. Кирил Костов; о. р. Петър Стоянов Иванов; о. р. Николай Мирчев Филипов; о. р. Димитър Саров; о. р. Николай Филипов; о. р. Стоян Стоянов; структури, в които е осъществявано сътрудничеството: ДС, управление II-I-I; качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник: агент; псевдоними: Найденов, Борисов, Иванов; документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1: собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получено възнаграждение; разходни документи, отчетени от ръководили го щатни служители; документи от ръководили го щатни служители; рег. дневник; картони – обр. 4; лично дело IА-26081 – 2 тома; работно дело IР-106 – 6 тома; снемане от действащия оперативен отчет: 1982 г.; публична длъжност или публична дейност: Член на редакционния съвет [на „Работилница за книжнина Васил Станилов” ООД – вестник „Про &Анти”].[14]

Как увисна въпросът-реплика: „Какъв агент може да съм бил аз?” А какво стана с онова „невинно”: „Ами нямаше ме, ама очаквах да ме има в досиетата. Човек не знае вече какво става.”? Петко не спира да твърди, че заблуждавал офицерите от ДС. Чак шапка да му свалим на находчивостта. Хайде де – цели тринадесет на брой са го (ръко)водили! Имал е три псевдонима. Та по тези показатели той е рекордьор сред агентите! „Лъже мръсникът, преяжда с измами”, както гласи леко перифразираният текст на популярна песен.

По времето, когато продължителят на делото на „славната БКП” и лично на „нейния най-умен вожд и учител” Андрей Луканов – другарят Иван Йорданович Костов, бе в апогея на поверената му власт, бившият член на някогашния НКС на СДС и говорител на Нова социалдемократическа партия Иван Ценов го нарече „професионален лъжец”. БКП и нейната служба за партийна сигурност, справедливо провъзгласена за „държавна”, понеже по Конституция – член 1 – партията бе държава, са отгледали стотици хиляди, че и повече професионални лъжци. И те все така беснеят. Няма как вярващият и ерудираният човек да не направи асоциация с онзи Евангелски епизод, в който се разказва как след като прекосили Галилейското езеро, Бог и учениците му излезли на брега. А там „срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата. Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Исусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи! Защото Исус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го връзваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците. Исус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него.”[15]

Петко Бочаров - ДекларацияБесовете са сред нас. И никога не са си тръгвали. Господ Бог натикал бесовете в стадо свине. Ала преди това дори те го помолили да им позволи да влязат в животните, за да не тровят живота на хората. Той „им позволил... И сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави. Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността.”[16] Докато нашите бесове нито за миг не проявиха проблясък на съвест и не се покаяха. Пък и ние не им подирихме сметка и ги оставихме да буйстват на воля, че на всичко отгоре и да ни учат на морал?! Най-невероятното е, че вместо да „разказва в града и околността”, мнозинството ги приема и тачи като истински стожери на нравствеността. Вади оскъдните си левчета и ги дава на бесовете, за да нахранят „общественото съзнание” с техния „фарисейски квас”[17] – книгите им.

Масовата оскъдица на чувство за историчност и справедливост, без които достойното бъдеще е невъзможно, винаги ме е натъжавало. Така се случи в живота ми, че познавах мнозина от съучениците на нещото Петко Бочаров от закрития през 1942 г. от цар Борис ІІІ Американски колеж.[18] Още през седемдесетте години на миналия век единият чичо на съпругата ми, Бог да го прости, който е бил в същия клас, ми е разказвал как като зърнел Петко на улицата, бързал да премине на отсрещния тротоар и да извърне поглед от него. Страхувал се, че онзи носел джобно магнитофонче и записвал разговорите.

Дълго търпях и мълчах. Не защото спазвах Божието правило: „Не съдете, за да не бъдете съдени; защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.”[19] Не желаех да се мърся до ушите, както се казва. Тъй като е известно, че „ако хвърлите камък по разводнен екскремент, няма начин да не ви опръска”. Просто напоследък плъшоците на БКП и Държавна сигурност съвсем се самозабравиха. А населението е на път напълно да забрави. Нали Сам Бог ни е разпоредил: „Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините, за да го не стъпчат с краката си и, като се обърнат, да ви разкъсат.”[20] Тези алчни псета ръфат народната плът и свяст и ги разпарчедосват. Техен „баща е дяволът; и те искат да изпълняват похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата.”[21] Това са те – деца на сатаната, които се хранят с нашата енергия, и не сещат умора, докато мамят. Сега им е времето... Или винаги е било?

На 4 ноември 2010 г. сутринта този Петко беше поканен от БНТ, за да представи новата си книга. Той още в началото заяви, че „на никого не пожелава прехода от четиридесетте години”. Явно той е бил „ужасен” за него. Въпреки че е станал съвсем не малък началник в „светая светих” на болшевишката пропаганда – БТА. Предметът неколкократно отрече да е членувал в БКП. Дори се възмути – човек като него, с баща адвокат, нямал място в тази партия.[22]

При подобна наглост нервите дори на човек като мен, решил, че вече нищо не го интересува, и отколе живеещ във вътрешна имиграция, даже не желаеш да е гражданин на този опит за държава, не издържаха. За да няма недоразумения, предварително предупреждавам: Всички документи, на които ще се позова, са достъпни от канцеларията на т. нар. Комисия „Евтимов”.

Тука няма не искам

Може би не бих съдил толкова строго, ако в началото на т. нар. преход журналистическата съдба не ме бе сблъскала с офицери от Държавна сигурност. Докато бях в бързо закрития всекидневник „Подкрепа”, ченгетата идваха и сами предлагаха услугите си. Може би се надяваха или по-скоро знаеха, че по този начин ще получат индулгенция от „демократите”. Така и стана. Имаше и други, които просто продаваха информация – достоверна, документи, които можехме да видим и пипнем. Някои от тях не бяха напълно осведомени за случващите се промени. Първоначално това важеше и за значителна част от членовете на БКП. Страхът от възмездие бе заседнал в жалките остатъци от души, оцелели в тях.

Признавам, че по онова време макар за кратко симпатизирах на Стефан Савов. Затова попитах един такъв „шестак”, дошъл да продава досие, дали лидерът на Демократическата партия е бил техен човек. Вместо отговор зърнах изумление – как тъй да не е бил? В противен случай щеше ли да е на толкова видно място! Разговорът се водеше непосредствено след общите избори от 13 октомври 1991 г. След години не един и двама престъпници от Държавна сигурност, сред които и „вездесъщият” Цвятко Цветков, признаха: „Няма откъсване от службите.” А пък само преди три години бившият министър на отбраната Николай Свинаров,[23] заяви в интервю: „... Струва ми се, че е крайно време през 2007 година държавата да спре да се управлява от ДС.”[24]

Затова се връщам към този Петко, който уж не бил вербуван, пък после заявява, че в тези работи „няма не искам”. В ръцете си държа Декларация от 7 август 1946 г., съставена и подписана от декларатора П. Бочаров във Варна. Тя започва така:[25]

Долуподписаният Петко Д. Бочаров – от София, живущ ул. „Неофит Рилски” – 54-а, адвакат, понастоящем управител на вилите на Британската военна мисия във Варна, заявявам, че доброволно ще сътруднича на Държавна сигурност за опазването и затвърдяването на Отечественофронтовската власт в моето отечество.”[26]

Да погледнем още един документ – „Справка за Петко Димитров Бочаров”, съставена от някакъв офицер от ДС кап. Г. Шкутов и подписана от него на 7 февруари 1953 г. На нейната първа страница е посочено:[27]

Петко Бочаров - СътрудникНа 7.VІІІ. 1946 год. посредством своя приятел (... задраскано, но вече разкрито – Руслан Райчев) БОЧАРОВ се свързва с н-ка на ДС Сталин[28] Ап. Зафиров и сам се предложил за сътрудник на ДС.”[29]

Как ви се струва? Продължавате ли да вярвате на „най-възрастния действащ журналист в света”, за какъвто с присъщата му болшевишка „скромност” се е самопровъзгласил?[30] Пак тази „прибраност на характера” го подтикна да разгласи, че видите ли, по време на тоталитарния комунистически режим той – Петко Бочаров, бил „по-информиран от Тодор Живков”![31]

Може би някой ще рече, че „всеки има право да се променя”? Какво прекрасно оправдание, като онова прословуто измъкване на гузния бивш най-дългогодишен министър на отбраната, кипрещия се като шантонерка с маршалските си звезди армейски генерал Добри Джуров, член на Политбюро на ЦК на БКП: „Такова беше времето.” Който вярва в това, защо не покани за „демократични” лидери все още живите комунистически джелати и грабители на българския народ Йордан Йотов, Георги Йорданов, Румен Сербезов, Григор Стоичков, Стоян Марков–Стенмарк, Георги Карамански, Петко Данчев...? Те са тук и пак са същите. Дори ще бъде по-честно, отколкото както сега, когато старите болшевишки фамилии дърпат конците задкулисно. Нима не забелязвате почерка им във всичко, което се случва на тази територия? Щом ги приемате, значи ви харесва. Тогава имате ли право да се оплаквате?

Може би някой ще ме обвини, че „злобно” лепя етикет „болшевик” на този Петко, който уж никога не бил членувал в БКП. Хайде де! Лъжецът си е лъжец. Комунистът е такъв до живот. Както и ченгето – няма мърдане. Слава Богу, че и други, навярно значително по-млади от мен, го разбират. Ето какво е написал един читател:

Моралът на ченгетата: Винаги съм много учуден от настървението на ченгетата да ръсят морал... Или ще кажете, че Кеворк е бивше ченге? А има ли бивше ченге?! Не знам за вас, ама на мене ченге като ми каже „Добър ден!” и ми иде да погледна, да не би да е залязло слънцето...”[32]

И така: членувал ли е Петко в БКП или да, както би запитал Борис Сарафов?[33]

Син на дявола

Ще цитирам от текста на документ, утвърден на 11 юни 1968 г. Той е озаглавен „Предложение” и е съставен „относно: пътуването на Петко Димитров Бочаров и съпругата му до Австрия и Италия.” Само в скоба – по онова време 99 на сто от българите не могат да прекрачат границата дори с Югославия, камо ли с капиталистическа Австрия. Европа и САЩ се тресат от студентски вълнения. В Чехословакия става напечено, събитията назряват. Всекидневно свързват тамошната „контрареволюция” с някакви „западни тайни служби във Виена”. А семейство Бочарови ще заминава за „Австрия и Италия”?! Но да продължим с документа:[34]

Агент „Иванов” – Петко Димитров Бочаров... произхожда от богато градско[35] семейство, баща – юрист, майка – домакиня.

През 1938 година е завършил американския колеж в Симеоново, след което е завършил Юридическия факултет в София.

Преди 9.9.44 година агента не е членувал в никакви политически организации. След 9.9.44 година става член на БРСДП, а при сливането – на БКП, от която е изключен през 1949 година, поради това, че е съден.

Значи нещото Бочаров продължава да лъже. Може би поради гузна съвест или по навик. Бил е член на БКП. Защо е лежал в затвора и колко дълго, та са го изключили от партията-майка? Отговора намираме в другия документ, вече цитираната „Справка за Петко Димитров Бочаров”. В нея четем, че тъй „репресираният” Петко Бочаров:

През 1940/44 год. е завършил Юридическия факултет в София, а през 1945 год. е взел държавния си изпит.

През лятото на 1944 год. Постъпил на работа в японската легация като домакин, секретар и преводач на японския военен аташе с препоръка от своя (... задраскано). Тук го заварва 9.ІХ.44 год., когато се свързва с инспектора от (... задраскано), на когото се поставил в услуга и по чието нареждане останал на работа там до закриване на легацията.”[36]

Първо, случайно ли вече семестриално завършилият Бочаров е постъпил на работа като домакин и преводач – слуга, в японската легация? Дали вече не е имал задача от тайната т. нар. комунистическа съпротива? Защото България и Япония са били съюзници. И САЩ, Англия и СССР са имали интерес да узнават тайни от посолството на източната империя у нас. Дали е шпионирал за Съюзниците от т. нар. антихитлеристка коалиция? У нас те официално са били представени единствено от Съветския съюз? Тъй като те през цялата Втора световна война само болшевишката държава е разполагала със своя легация (посолство) в София. Според формалната логика Петко може би тайно е служил на СССР.

Второ, обърнете внимание на фразата: „се поставил в услуга”! Значи го е сторил без бой, както се казва, доброволно, по собствено желание. Дали пък не е изпълнявал някакви секретни задачи още преди това, преди 9 септември 1944 г.? Пак в полза на онези сили, които на 9 септември 1944 г. със сила бяха монтирани начело на властта в България.[37]

Петко Бочаров: В БТА бях по-информиран от Тодор ЖивковТрето, оказва се, че едва ли не още на самия 9 септември 1944 г. Бочаров е потърсил другарите и „се е поставил в тяхна услуга”. Изглежда, пак на часа е започнал да изпълнява техните нареждания. Сам поискал „да му се поставят конкретни задачи”. Какъв „антикомунист” и „демократ”! Също и „американофил”, както скоро ще се уверите. Но да продължим със справката, за да изясним онзи неприятен епизод от съществуването на вещта Бочаров, свързан с осъждането му и неговия престой зад решетките.

Поради това, че когато през 1947 год. бил задържан брат му за черна борса, Бочаров е дал подкуп в продукти на стойност 100 000 лв. На (... задраскано) няколко дни по-късно въпреки застъпничеството на ДС се отпочва съдебно дирене и бива осъден на една година затвор. Като последствие от това бива лишен от адвокатско право и от правото да остане на работа в американската легация. Докато е бил в затвора службата не е имала никакво отношение към него и не го е покровителствувала за да облекчи режима му. Излизайки от затвора става общ работник-арматурчик по постройките и изпада в тежко материално положение.”[38]

Значи Петко лъже и за присъдата си. Съвсем не е била по политически причини, срещу „врага с партиен билет”, а заради криминално деяние. Членът на БКП Бочаров бил заловен да дава подкуп, навярно на следовател, прокурор или съдия. Което си е корупция. Последвало изключването му от партията и краткото пребиваване в затвора. Любопитно е заключението на офицера от Държавна сигурност, от което разбираме, че „властта на пролетариата” съвсем не се грижел за властниците – пролетариите. Излиза, че работниците „изпадали в тежко материално положение”. Значи властта не е била тяхна, а на номенклатурната класа – новите господари, които и днес продължават да обяздват т. нар. народ. Не, това не е друга тема, същата е. Защото Бочаров бе един от стандартите за човешка и журналистическа низост. Но още по-страшно е, че тези образци се множат като щампи. Днес съществуват Енчевци, Барековци, Дачковци, Ризовки и Кулезички както обобщено назовавам продължителите на тази мерзост, хамелеонщина и падение в професия, която по дефиниция би следвало да е носителка на истината, нравствеността и да отстоява позиции.

Още подробности за живота и ченгесарското творчество на предмета Петко Бочаров ще можете да узнаете от продължението на този обзор.

* * *

Конфуций е казал, че когато думите започнат да губят смисъл, хората губят свободата си. „Обществото” демонстрира нулева чувствителност към своите донеотдавнашни мъчители – комунистите и ченгетата – тукашните виновници за миналия и настоящия хал на Отечеството ни. Която и електронна медия да включите, който и вестник да разгърнете, те са там и проповядват. До онзи ден вършеха същото и като пернати повтаряха човеконенавистните, пълни с ненавист постулати на марксизЪма-ленинизЪма. Днес с овчи възторг леят възхвали на овехтелите принципи на ранния капитализъм, в чиято основа е залегнало предходното. „Героите” на милиционер-социализЪма станаха лица на прехода. Легнаха си като просъветски антиимпериалисти, врагове на частната собственост и убийци на всяка свобода на личността, включително и на словото. А се събудиха като проамерикански и прозападни апологети на капитализЪма, пламенни „защитници” на човешките права! Само преди няколко дни агентът на Държавна сигурност Божидар Димитров[39] се разсърди: „Защо отричате правото на хората да претърпяват развитие?”[40] Самият той е образец на вечната промяна – комунист, социалист, а понастоящем министър от ГЕРБ. А утре?... И чудно защо се срамува от фамилното си име.

Повечето нашенци са завършени конформисти и опортюнисти. Мечтаят да са на мястото на споменатите „герои”. Затова и журналистиката все така се люшка от малоумни сборища на комунисти и ченгета от „златната телевизионна ера” на Иван Живков с моминско име Славков до настоящия прикачен инвентар на един милиционер-болшевишки Трактор. Днес няма нито една медия, повтарям: нито една медия, която да запушва устите на другарите след техния вече 66-годишен пропаганден разгул. В резултат на този факт и поради още ред причини планът на другарите успя. Израснаха две-три поколения, които смятат, че всичко това е нормално, едва ли не така е редно. Миналото няма значение, нито кой изрича истината и доколко тя е такава. За промиването на мозъците на тези младежи помогнаха семейството, училището, улицата, средствата за информация, всички. Затова сега надежда не се вижда. Тя е скрита сред избуялите бурени на измамното искаме всичко – днес, тук и сега. Останалото, най-същественото, което отличава човека от другите живи твари – вяра, любов, култура, ерудиция – нямат значение. Ето защо остава да виси без отговор изпълненият с милиционерска ирония въпрос: А вие като учихте, вярвате и знаете, оправихте ли се? Мъдростта и опитът са безсилни пред глупостта.

* * *

Петко Бочаров - ДосиеНа финала: На всички онези, които се притесняват, че „коментарите” във форума могат да ме засегнат така, че да престана да пиша, препоръчвам мнението на „Дойче Веле”: „Професионално оплюване в интернет форумите – това е най-новата мръсна професия, която процъфтява и в България.”[41] Ако престана да публикувам, ще е поради факта, че не виждам смисъл да си губя времето. Пък и нали то принадлежи на БКП – фракция СДС. Откакто седесарите провъзгласиха: „Времето е наше”, всичко останало остана в ръцете на БСП и нейните филиали – ДПС, НДСВ, ГЕРБ, „Атака”, ДСБ, РЗС, БЗНС-та, „Гергьовден”, ВМРО, ССД – първо и второ издание, „Новото време” и т.н. Предстои учредяването на нови.

Още навремето Джордж Оруел чудесно формулира моето състояние: „Да говориш истината във времена на универсална измама е революционно действие.” Настоящата епоха е изтъкана от лъжи и опростачаване и то не само у нас, а и по света. Някога поне ни ограмотяваха. Нямаше как да получим образование, тъй като нямаше от кого. Елитът, в това число и духовният, бе унищожен непосредствено след 9 септември 1944 г. Нататък удари часът на рабфаковците...

След като съзнавам това, няма как да се обиждам на тази малограмотна среда. Анонимните ругатни, съставени единствено от фантасмагории и нито един действителен факт, са тази „мръсна професия, която [наистина] процъфтява и в България”. Наблюдателите от „Дойче Веле” обаче грешат – тя не е „най-новата”, и изобщо не е нова. „Героят” на настоящия обзор е доказателство за това.

Ако някой рече, че не изследвам персонално т. нар. социалисти – все комунисти – греши. И не само това. Хората от моята черга никога, ама наистина никога не са очаквали нещо добро от комунисти, социалисти, земеделци, всякакви ченгета... Те ни излъгаха чрез своите подставени лица, на които „народните маси” продължават да вярват. Това ни вкара в капана. Неговото резе щракна и изход почти няма. Освен онзи – от терминалите на летището или от международните автогари. Не си създавайте илюзии, там ви очаква друга уловка. Въпрос на време е да я разпознаете и да разберете, че сте попаднали в нея. Все пак при сравнението тя се оказва по-приемлива от тукашната клопка.

Останалото е въпрос на мироглед, лична чувствителност и морал.



[1] Неговото предаване може да се гледа в интернет, като се изпише „Безкомпромисно с Георги Жеков - Завръщане” или от online: http://bezkompromisno.blog.bg/

[2] Червеният олигарх и бивш свинар Георги Гергов е почетен консул на Руската федерация в Пловдив.

[3] Христо Марков – „Божана Апостолова – „глас и съвест на епохата” , Юлиян Вучков под тепетата”, Блог на Toross, Пловдив, 28 октомври 2009 г., online: http://toross.blog.bg/politika/2009/10/28/bojana-apostolova-plovdivskiiat-quot-glas-i-syvest-na-epohat.424316)

[4] Три имена: Виктор Исак Самуилов; дата на раждане: 10.05.1946 г.; място на раждане: гр. София; вербувал го служител: о. р. Петър Илиев Петров на 11.10.1965 г.; регистриран на 18.10.1965 г.; ръководил го служител: о.р. Петър Илиев Петров; структури, в които е осъществявано сътрудничеството: ДС, ВКР-I-II; качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник: съдържател на явочна квартира; псевдоними: Марица; документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1: рег. дневник; картон обр. 4; протокол № 56/ 1986 г. за унищожаване личното дело на Я/К "Марица" – IА-19181; снемане от действащия оперативен отчет: 1966 г.; публична длъжност или публична дейност: редакционен директор на БНР до 31.08.2007 г.

[5] Писмо на Симеон Янев от 4 август 2009 г., Личен архив на Д. Василева в: Дарина Василева – „Мобилният човек, или парафраза на тема „Скитникът евреин”, сп. “NotaBene”, NotaBene-bg.org, № 16, Благоевград, 2010 г., online: http://notabene-bg.org/read.php?id=174

[6] И днес някои еврейски медии продължават да обявяват нашите литератори за „антисемити”. (Вж. напр. „Известни антисемити”, „Сърца за Израел”, неделя, 26 юли 2009 г., online: http://izraelbg.blogspot.com/2009/07/blog-post_7849.html)

[7] Три имена: Христо Христов Друмев; дата на раждане 07.08.1932 г.; място на раждане: гр. София; вербувал го служител: Стоян Василев Плачков на 15.04.1959 г., регистриран на 29.04.1959 г.; подп. Бъчваров на 02.03.1965 г.; полк. Мичо Георгиев Генковски, регистриран на 13.09.1966 г.; ръководил го служител: Стоян Василев Плачков; полк. Мичо Георгиев Генковски; Димитър Куцев; Иван Превалски; Иван Чолов; Любен Точев; Петко Ст. Стефанов; Герхарт Райчев; Иван Алексиев; Божидар Антонов; Михаил Миланов; Теню Стоянов Караславов; Андрей Кирилов; кап. майор Никола Николов; Милуш Манолов; лейт. Минко Минков; Огнян Езекиев; Методи Николов; Димитър Недев; Петър Тиков; Атанас Кременлиев; Методи Николов; структури, в които е осъществявано сътрудничеството: СГУ на МВР-ДС, отдел II, отделение IV; РУ-ГЩ; ДС, ПГУ, отдел IV, отдел ХIII, отдел III; качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен: сътрудник, секретен сътрудник, агент, секретен сътрудник; псевдоними: Драганов, Борил; документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1: собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество-2 бр.; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; разходни документи, отчетени от ръководили го щатни служители; документи от ръководилите го щатни служители; рег. бланка; рег. дневник-4 бр.; картон обр. 4; лично дело IА-14855; работно дело IР-2722; картон обр. 1-2 бр., обр. 2, обр. 9; картон обр. 1 и 3; лично дело № 5392; лично и работно дело Ф1, а. е. 6296-5 тома и приложение; доклад на МВР рег. № RB202009-001-05/01-08-I-195/ 24.01.2008 г.; доклад на НРС рег. № RB102101-001-04/ 11-21404/ 30.11.2007 г.; снемане от действащия оперативен отчет: 1990 г.; публична длъжност или публична дейност: заместник-министър на културата. Доклад на НРС по чл. 16, ал. 2, т. 2 НРС рег. № RB102101-001-04/ 11-21405/ 30.11.2007 г.

[8] Миналата седмица разцъфна ведрата новина за разрешаването на един от многобройните конфлекти в сериала „Две ченгета се скарали”. Телевизията на Държавна сигурност и Световния еврейски конгрес bTV възторжено обяви, че единият от нейните скрити босове, офицерът-теляк от УБО Красимир Гергов осъдил сливенския агент на ДС Димитър. (Вж. „Красимир Гергов осъди Кеворкян”, bTV Новините, bTV, София, четвъртък, 11 ноември 2010 г., информация и видеозапис от online: http://www.btv.bg/story/1777740025-Krasimir_Gergov_osadi_Kevorkyan.html) На Кеворкян ще му се наложи да напише и публикува доста доноси в болшевишките газети „Бачкане” и „Спектакъл”, за да удовлетвори накърнената ченгесарска „чест”. За нас, безсилните, остава удовлетворението, че другарите се пердашат помежду си. Засега – до насита. Дано нататък – още по яко.

[9] Димитри Константинов Иванов, роден на 1 януари 1932 г. в гр. Асеновград; вербувал го служител: майор Павел Енчев Маринов на 26.02.1960 г., регистриран на 17.03.1964 г.; ръководил го служител: майор Павел Енчев Маринов; о. р. Кирил Борисов Евгениев; о. р. Дойчо Вл. Деливлаев; о. р. Цветан Бузовски; о. р. Георги Стоименов; ст. лейт. Борис Тодоров Ангелов; лейт. Георги Димитров Сотиров; структури, в които е осъществявано сътрудничеството: ДС, управление Второ, отдел първи, отделение английско; управление II-VIII; управление VI-I-II; управление VI-I-I; качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен: агент; псевдоними: Стефан; документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1: собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; разходни документи, отчетени от ръководили го щатни служители; документи от ръководили го щатни служители; рег. бланка; рег. дневник; картони обр. 4 – 2 бр. и обр. 6; лично дело IА-27254; работно дело IР-12655; снемане от действащия оперативен отчет: 1984 г.; публична длъжност или публична дейност: програмен директор на II ТВ-програма от 15.03.1991 г. до 11.05.1992 г.

[10] Подч. мое.

[11] Лазар Ильов – „Петко Бочаров: Може и да имам досие, но не съм бил доносник”, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 30 октомври 2008 г., online: http://www.blitz.bg/article/7798. Подч. мое.

[12] Решение № 111/ 17.02.2010 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, София, 17 февруари 2010 г., от online: http://www.comdos.bg/Начало/Decision-View/p/view?DecisionID=259

[13] Правописът запазен.

[14] Вж. Бел. 3.

[15] „От Лука свето Евангелие”, гл. 8, ст. 27-30.

[16] Пак там, ст. 32-34.

[17] „От Матея свето Евангелие”, гл. 16, ст. 6.

[18] По онова време директор на колежа е полубългаринът по майчина линия Сирил Блек, кадрови офицер от Службата за стратегически услуги, американската шпионска организация, предшествала прословутото ЦРУ. На учениците постоянно бива предлагано да зарежат православната си вяра и да станат протестанти. Колежът е едно от гнездата на ционизма у нас.

[19] „От Матея свето Евангелие”, гл. 7, ст. 1-2.

[20] Пак там, ст. 6.

[21] „От Иоана свето Евангелие”, гл. 8, ст. 44.

[22] Вж. „Петко Бочаров: Ние сме щастливи хора, че доживяхме това време”, „Тази сутрин”, БНТ, София, 4 ноември 2010 г., ок. 8:52 часа, видеозапис от online: http://193.43.26.11/bg/news/view/40159

[23] Първи братовчед на комуниста и офицера от ДС, онзи „авторитет” от телевизия СКАТ, който мъти мозъците с „интернационален национализъм”, Цветан Начев. Начев бе сред основателите и управител на Ортодоксална банка „Свети Никола”, известна като „банката на Първо главно управление на Държавна сигурност” или като „банката на ген. Любен Гоцев и Денис Ершов”.

[24] Вж. Лилия Гюрова - „Крайно време е Държавна сигурност да спре да управлява България”, в. „Политика”, бр. 182, София, 12 – 18 октомври 2007 г., стр. 21.

[25] Правописът запазен, разредката моя заради удобството на читателите.

[26] Подч. мое.

[27] Правописът запазен; подч. мое.

[28] Н-ка – началника; по онова време град Варна се наричаше Сталин. Бочаров сам предлага на офицера Ап. Зафиров – навярно малкото му име е Апостол, да го вербува.

[29] Справка за Петко Димитров Бочаров от 7 февруари 1953 г., съставена от кап. Г. Шкутов, стр. 1, нивото на класификация премахнато на 27 май 2010 г., стр. 1, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

[30] Вж. напр. „Петко Бочаров е най-възрастният действащ журналист в света”, в. „Над 55” и Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 28 юли 2009 г., online: http://www.blitz.bg/article/13073

[31] Вж. Нели Томова – „Петко Бочаров: В БТА бях по-информиран от Тодор Живков”, e-vestnik.bg, местоположение не е посочено, 28 Септември 2009 г., online: http://e-vestnik.bg/7221

[32] Автор: Учуден – „Моралът на ченгетата”, вторник, 9 ноември 2010 г., коментар на читател(ка) на: Кеворк Кеворкян – „Убийствата предстоят. Тотално изтрещяване”, препечатка от в. „Труд”, понеделник, 8 ноември 2010 г. в: Afera.bg, Варна, понеделник, 8 ноември 2010 г., online: http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=14789&Itemid=1

[33] Офицер, масон, един от ръководителите на дясното крило във ВМРО, убит през 1907 г. За него се носи легендата, как отишъл при директора на Народния театър във връзка с разпределението на ролите в някаква пиеса. Държал неговият брат Кръстьо Сарафов да играе главната роля. И се обърнал към театралния началник с въпроса: „Ке го игра ли Кръстето царот или да?” Разбира се, в действителност това е анекдот, а не действителен случай.

[34] Правописът запазен.

[35] Забележете как комунистите деляха хората!

[36] Справка за Петко Димитров Бочаров от 7 февруари 1953 г., съставена от кап. Г. Шкутов, стр. 1, нивото на класификация премахнато на 27 май 2010 г., в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

[37] Тогавашните две поредни „буржоазни” правителства и командирите на войската носят огромна вина, задето съветските войски не бяха посрещнати като врагове, каквито бяха. Тяхното малодушие и келипирджийство, завършило с предателство, позволи на Червената армия да влезе в София чак на 14 септември 1944 г.

[38] Справка за Петко Димитров Бочаров от 7 февруари 1953 г., стр. 2, съставена от кап. Г. Шкутов, стр. 1, нивото на класификация премахнато на 27 май 2010 г., в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

[39] Три имена: Божидар Димитров Стоянов. Дата на раждане: 03.12.1945 г. Място на раждане: гр. Созопол. Вербувал го служител: кап. Цветан Станимиров на 04.12.1973 г.; възстановен на 22.07.1976 г.; подп. Атанас Димитров Василев на 29.09.1987 г., регистриран на 07.10.1987 г. Ръководил го служител: кап. Цветан Станимиров; о. р. Атанас Атанасов; о. р. Тодор Костов; подп. Атанас Димитров Василев. Структури, в които е осъществявано сътрудничеството: ДС, ПГУ; ВГУ-II-IV. Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник: секретен сътрудник; агент. Псевдоними: Кардам; Тервел; Телериг. Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1: Собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получено възнаграждение; разходен документ, отчетен от ръководил го щатен служител; рег. бланка; рег. дневник; картони – обр. 1 – 2 бр., обр. 3, обр. 4 – 2 бр.; лично и работно дело Ф1, а. е. 3071; лично дело IА-36027. Снемане от действащия оперативен отчет: ... Кандидат за народен представител, издигнат от ПП „ГЕРБ” във 2-и ИР-Бургас.

[40] Мария Дерменджиева – „За дълбоката религиозност на Путин, Сталин и Божидар Димитров”, в. „Гласове”, glasove.com, София, 16 ноември 2010 г., online: http://www.glasove.com/article-10727.php

[41] Вж. напр. Капка Тодорова, Есен, ФРГ – „Професионално оплюване в интернет форумите – това е най-новата мръсна професия, която процъфтява и в България”, „24 часа”, София, вторник, 9 ноември 2010 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=669775

Публикуване на коментар

Последователи

StatCounter

  © Blogger template Snowy Winter by Ourblogtemplates.com 2009

Back to TOP