В България т. нар. медии са собственост на военно-терористичната червена бригада ЦК на БКП и са ръководени от неговото Политбюро !

Георги Ифандиев

КАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“:V. ИВО ИНДЖЕВ ─ ЧЕНГЕ ТА ДРЪНКА, ВЕРВАЙТЕ МУ,Георги Ифандиев

>> сряда, 30 март 2011 г.

Медии

Епопея на негодниците

Написано от Георги Ифандиев

Сряда, 30 Март 2011

Георги ИфандиевКАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“:

V. ИВО ИНДЖЕВ ─ ЧЕНГЕ ТА ДРЪНКА, ВЕРВАЙТЕ МУ

Продължение.

Докато пиша, „високо културни“, „цивилизовани“ същества сипят бомби с лъжи върху главата ми. Опитват се да ме ликвидират като автор, за кой ли път да ме накарат да замълча. Не разбират, че не са мои лични врагове, нито аз съм срещу тях. Нищо лично, те просто вършат своята работа, както гласи широко разпространената мафиотска фраза. Убеден съм, че повечето от тях са добросърдечни люде, които нямат друго занятие, а хранят семейства...

От друга страна съм сигурен, че в своя глад те не дирят истинските виновници за своето дередже. С подхвърления къшей хляб са им внушили, че са способни на убийство.

Ако един от тях успее да ме разкъса на парчета – физически или с клеветите си, принуди ме да обърна гръб и зарежа всичко, едва ли това ще разстрои съня му. Гладът не познава морал... Бездуховността – сто пъти повече.

Блажени мръсниците, защото тяхно е царството на сатаната

Давам си труда да се цапам с проучвания като настоящето, защото съм убеден: Бочаровци, Инджевци и подобните им са изключително опасни. Колцина са умните, ерудираните, моралните и мислещите, които са осъзнали значението на произхода и миналото на всеки човек? Ала има и още нещо, което се изплъзва от погледа и ума на масовата публика – йерархията на проблемите ни. С риск да засегна приятел, ще заявя: войната със символите е идентична на удрянето на самара, вместо на магарето.

Не отричам важността на тотемите на социализма. Като всяка осъзната тайна организация,[1] комунистическата партия държеше много на тях или по-скоро на влиянието им върху масовото съзнание. Те въздействат силно и на подсъзнателно ниво. Обаче не паметниците и останалите външни белези на комунизма съставляват системата. Те са нейната изфабрикувана и лесна за ликвидиране парадна фасада.

Произведеният в чин олигарх Николай Банев внимателно слуша бившият премиер Сергей СтанишевХората с партийни билети, комунистите, но най-вече алчно червената номенклатура бяха и са същността на комунистическата Система. Партийната рая беше нейният крепител. Затова й бяха предоставени известни привилегии. Останалите бяхме работната сила, която осигуряваше благоденствието на върхушката. Системата не подбираше своите обслужващи кадри според техните качества, а в зависимост от принадлежността и вярността им към ръководната партия, т.е. към номенклатурата. Този отрицателен позбор разчиташе на хора, които не използваха и без друго оскъдното си сиво вещество, защото нямаха право и не им се налагаше. Затова настоящият „елит“ е толкова бездарен, лишен от идеи, неспособен да плува в бурните води на интернационалната конкуренция. Той е свикнал върхушката на партията да мисли вместо него и да взима решенията. Без обсъждане от по-ниските равнища, партията ги спускаше надолу за безпрекословно изпълнение. Това е един от белезите на тоталитаризма. Той роди крайния егоизъм, завистта и злобата – основната отличителна черта на днешните парвенюта.

Този егоцентризъм включва типичното за комунистите еврейско чувство за превъзходство над останалите. Ала също така и усещането, че останалите ─ партийната рая и безпартийните гои, са длъжни на „избраните“. Съвременните необуржоа не се чувстват удобно в смокингите и роклите с голи гърбове. Пречи им произходът. Сюртукът на богатството тежи на техните изнежени от незаслужени привилегии плещи. Те нямат изградени навици да решават и да носят отговорност. Ако им предложат, с облекчение ще захвърлят ключовете от сейфовете и ще се завърнат в предишните си обширни кабинети с тапицирани врати. Там, където се изживяваха като малки крале на милиционер-социализЪма. Където раята и гоите си записваха ред за прием. А удареше ли часът местният „владетел“ да благоволи да диша един и същ въздух с тях, със сгънати гръбнаци плахо почукваха и питаха: „Другарю еди-кой си, може ли...“

Само преди дни един от назначените олигарси, другарят Николай Банев, призна в телевизионно предаване, че е членувал само в една партия – БКП, и още пази партийния си билет. Защото тя „мислела за народа“! Въобще не се постара да прикрие носталгичната нотка в гласа си. Не отрече, че е бил щатен комсомолски деятел от регионален мащаб и това го е извело до върховете на... капитализма. Но според него „българският бизнес е бил в геноцид през всичките години на т. нар. демократичен преход“.[2] Бедните „бизнесмени“! Живи да ги ожалим...

В същия разговор „вездесъщият“ и дори неодраскан бивш офицер от Второ главно и от Шесто управление на Държавна сигурност Цвятко Цветков обяви на всеослушание следното: „Първо, БСП създаде всички останали партии в България, това е факт.“ Бащата на покойния комунистически бандит Илия Павлов, някогашният келнер на номенклатурата Павел Найденов, поддържаше „исото“: „Верно е, че всички партии са се роили от БСП. И не е изключено това, когато некои са били в БСП, да не са съгласни със идеольогията, която е била четирисет години – маркс-ленинската идеология. И некои от тях да са съ осъзнали да съ включат в останалите формиращи се партии, за да могат, тъй като те не са харесвали всичко, което е правено от комунистите от четирисет и четвърта до деведесета година... Аз смятам, че имало е партийни членове и комунисти, които не са одобрявали политиката на комунистите и на БСП по времето на управлението на Тодор Живков или тези преди него. Защото човек може да съ осъзнава малко и по-късно и да приеме политика и да работи онова, което му е по сърце. И когато вече духа от бутилката е излезнал, всеки е имал право да мисли и да се присъединява към ония, които той ги харесва повече. И смята, че са тия които отива, те ще допринесат повече за страната.“[3]

Ето илюстрация на философията на Иво Инджев, на подобните му комунистически престъпници и на много други „редови“ членове на БКП, някои от които замърсяват и тази медия. Преди време нарекоха тази позиция „политическо номадство“, но това е прекалено меко. Става дума за чиста проба опортюнизъм – използване на всяка възможност в името на личната полза, без прилагане на нравствени критерии. От разговора, цитат от който току-що приведох, стана ясно, че Б.Б. се е поставила в услуга на американците. Което също потвърждава липсата на морал, на реална опора в идеология, на вяра у комуниста. До вчера – слуга на Кремъл и на тукашните му антибългарски наместници. Днес – на Вашингтон, отново без мисъл за България. А утре?...

Безпартийните изобщо не са споменати в бръщолевенията на издигналия се до салонен управител в ресторанта на ЦК на БКП Павел Найденов. Той признава:, че „не е изключено това, когато некои са били в БСП, да не са съгласни със идеольогията“. Ами що щяха там, защо толкова дълго „понасяха тази тегоба“? Заради кариерата и келепира ли? Сега пак искат същото! Обърнахте ли внимание на начина, по който днес комунистите говорят за „партийните членове и комунистите“ в трето лице, сякаш не са били едни от тях?! За онези „някои“, които не са одобрявали политиката на комунистите и на БСП по времето на управлението на Тодор Живков или тези преди него“. Един вид – и бай ви Павел е бил сред тях. Ами защо е стоял в партията и е слугувал на същия Тодор Живков и на онези „преди него“? Съгласни ли сте те пак да бъдат начело и да ви водят? Кьорави ли сте? Не забелязвате ли докъде ни докараха – всички нас? Съгласни ли сте с това?

В основата на конструкцията на неразградената Система, както и да я наричате, са онези от Политбюро, пред които през януари 1990 г. ръководството на МВР начело с ген. Любен Гоцев е положило клетва за вярна служба.[4] Ала днес пак те или подставените им лица стоят на върха. Те са гръбначният мозък на системата. Главният е зад граница. Можем да гадаем къде точно, но почти сигурно в Москва, само че под контрола на западния свръхелит. Насетне идва ред на различните равнища на номенклатурната йерархия ─ тялото на системата на държавния капитализъм под тоталното ръководство на една единствена партия ─ комунистическата. Ето къде се корени главният проблем на нашата нация. Основният субект на системата, алчно червената номенклатура, е недокосната. Докато ние се борим с вятърни мелници от рода на на Мавзолея и Паметника на Съветската армия, те изградиха паралелна система, която в някои аспекти е по-зла от късния вариант на старата. Нали знаете: „Партията все пак някак си се съгласяваше да храни своите роби, но хора, осъзнали свободата си, тя нямаше намерение да храни. А Номенклатурия, както и преди, ще храни само себе си и ще се подхранва от Запада. Народът, отучил се да мисли и да работи, нека мре. Той вече за нищо на никого не е нужен.“[5]

EUSSRЗа да запази Системата, Партията и нейната служба за партийна сигурност са мобилизирали старите пропагандни кадри. Тяхната настояща задача е да отвличат вниманието на обществеността. Защо не видите или чуете някой политически затворник – от истинските, а не дребните ченгета, продали душите се на другарите, да призовава за разрушаването на тотемите на болшевишкия режим? Тези хора са наясно, че Системата – това са хората, нейните представители, заедно с мрежата от връзки, в която партията и Интернационалът ги вплетоха. Това са онези семейства, които ръководеха с камшик в окървавените си лапи, а сега „управляват“ с пачки в ръце. Като свалите от челата им техните отличителни символи – алените петолъчки, сърповете и чуковете – ги превръщате в ни лук яли, ви лук мирисали „демократи“, но все така на власт; узаконявате правата им на вече частни капиталисти. Не забелязвате ли колко лесно намериха уют зад дванадесетте жълти „европейски“ звезди върху синьото знаме на новия Съветски съюз? Толкова ли е трудно да прозрете целия мръсен замисъл? Първо им отнемете властта, парите и имуществото, които крепят тяхното владичество. Тогава ще дойде ред и на монументите им.

Никой да не ми говори за някакви изобщо несъществуващи мои „досиета“. Както и за такива на приятелите ми. Ако ги имаше, отдавна щяха да са ги размахали, или щяхме щастливо да добруваме като вашите „герои на прехода“. А не да берем души в мизерия, и да броим секундите на телефонните разговори помежду ни. Ченгета като Дянко Марков, признал си в предаването „Безкомпромисно“ на Георги Жеков, че е продал душата си на комунистическите секретни служби, обслужват митинговите „лекции“ на болшевики като Инджев. Янко Янков или Петър Гогов ги няма там. Докато изедниците се къпят в лукс, ние вегитираме в отчайваща материална нищета. И трябва да търпим техните подставени лица, лумпените на посткомунизма, скрити в окопите на своята анонимна безопасност, да ни обстрелват с лъжи и измислени обвинения? Стига толкова! Аман! Genug! Enough! Basta!

Защо повечето от нашенците приемат другари като Иво Инджев, Петко Бочаров и останалите измамници на прехода? Досега не разбирам какво означава „социолог“, „политолог“, но в момента съвсем се обърквам. Обаче някакъв доцент, „политически психолог“, на всичко отгоре с женски имена,[6] е намерил универсалното обяснение:

„Българинът е просъществувал до ден-днешен сам и не в група, за разлика от развитите европейски страни. Той няма доверие на съседа или колегата, или приятеля, че може да се бори с него рамо до рамо за постигане на общ интерес. За това има много причини като в основата е превръщането на СРС-тата и предателството (метафорично и съвсем конкретно) в техника на успеха. Точно обратното би трябвало да бъде, даже държавата чрез педагогически при[й]оми би трябвало да има политики и да тренира децата още в детската градина за значението на групата за постигане на лично благосъстояние. Много далеч сме като мислене от това.“[7]

Не случайно нарекох местното население „помаци“. Не в смисъл на измъчени хора, а на същества, готови на всичко, в т.ч. и на предателство, в името на онова, което разбират като успех – на материалното благополучие. Удаде ли им се случай, с болшевишка преданост заменят чужда човешка съдба, понякога даже живот, за пост, пари, предмети... Понеже самите те са такива – конформисти и още по-лошо – опортюнисти, като секретния сътрудник „Ивайло“, са готови да оправдаят тези грехопадения. Отиват по-нататък – идентифицират се със същества като него. И ненавиждат другите, които не са като тях. Това е вид обществен расизъм, който у нас се случва многократно по-често в сравнение със страните, които обозначаваме с прилагателното „нормални“.

Затова представителите на това жестоко езическо мнозинство пищят като настъпени пришки под всяка моя публикация във форума на „Форумът“. И безсъвестно пръскат лъжи, обиди и инсинуации не само по мой адрес, но и спрямо малцината ми съмишленици. Един от техните плакатни любимци е отсъдил:

„И всекиму добро струва,

само знайте за парата,

като човек що да прави,

продава си и душата...”

Територия на идиотщината

Колко пъти ме питаха: Какво му е комунистическото на Иво Инджев? Бил е ченге, но сега... Как да обясня на идиота, че е такъв? Никога няма да се съгласи, не ще повярва, че това е голата, макар и неприятна истина. Нима не доказах от колко тежък род на комунистически престъпници произлиза СС „Ивайло“? На 9 септември 1944 г. майка му и нейният баща – дядото на другаря Инджев, дейно „участвали в завземането на властта в Княжево“ от комунистите![8] Сетне с парабелум в ръка са служили на „тихия фронт“... Сам той е членувал в БКП – доброволно, защото „на младеж като негова милост хората от Държавна сигурност“ и разбира се, от БКП, освен всичко друго обещавали кариера, власт, влияние, пътувания, пари...“[9] Всичко онова, от което т. нар. от другарите обикновени българи бяха тотално лишени. Никой не е вкарвал зорлем в партията-мафия. Онези, които „се вливаха в мафиотските й редици“, никога не са приемали правилото: “Melius est nomen bonum quam magnae divitiae” - „По-добре честно име, отколкото голямо богатство“.

Eastern frontierЗа идиота това няма значение. Неговото съзнание е промито. Пък и няма навик да ползва ограниченото си сиво вещество. Това го изморява. Обсебен е от княза на този свят. Свикнал е да си създава кумири, да им се възхищава. А когато се сринат, да ги охули, както става в повечето случаи. Но обърне ли се филийката, да ги обожествява. Сатаната е „сменил чипа му“, сиреч неговата вяра. И вместо в Бога, идиотът вярва в човеци, все долнопробни същества, продукт на текущия, наложен отвън „изъм“. Представителите на тази пасмина са толкова осакатени духовно, че няма как да проумеят – “pelle sub agnina latitat mens saepe lupina” – „под кожата на агнето често се крие нрав на вълчица“. Отнася се за техните любимци. Идиотите никога няма да проумеят, че типове като Инджев, Бочаров, 95 на сто от останалите „журналисти“ „политици“, „бизнесмени“, „социолози“, „политолози“ – всички, които го ограбват материално и духовно, са продукт на генното инженерство на БКП. На свой ред тази партия-държава е експеримент на политическите биотехнологии, които повече от век и половина Интернационалът разработва в своите лаборатории.

Последното е израз на арогантността на силните. Тя датира от времената на колониализма, но най-добре е осъзната и овладяна от семейство Ротшилд. Наричат днешния колониализъм „глобализъм“. Не търсете антикомунизъм у ония, които създадоха самия комунизъм – като идеология и практика. Не, комунизмът не се роди в Руската империя или някъде на Изток. Той бе заченат в недрата на западноевропейската аристокрация. Ядрото й беше заразено от талмудизма, проповядващ равенство, но само сред евреите. Да припомня признанието на американския равин Хари Уетън: „Юдаизмът е комунизъм, интернационализъм, универсалното братство на човека... Ето, с тези духовни оръжия евреите ще завладеят света и човешката раса.“[10]

Ала преди това същият твърде образован и осведомен (илюминиран) автор разкрива: „Какво е нацизмът? Нацизмът е имитация на юдаизма; нацизмът прие принципите и идеите на юдаизма, с които да унищожи юдаизма и евреите. Само това е достатъчно, за да постави Хитлер редом с Валаам...

Нека ви разкрия една тайна: Нацизмът не е нищо друго, освен имитация и извращение на марксизма; в нацизма не съществува нищо, което да не е заимствано от марксизма. Изследвайте Хитлеровата антимарксистка библия – “Mein Kampf”, прочетете я внимателно и какво ще откриете? Ще откриете, че Хитлер е възприел принципите, идеите, политиката и методите на марксизма. Хитлеровата Националсоциалистическа партия беше създадена по образец на Комунистическата партия на Съветска Русия, а двете бяха сформирани съгласно идеите на марксизма.

Като истински революционен марксист, Хитлер наблегна на трудовите маси... Кои бяха теоретиците на нацизма. Не бяха ли социалистите, комунистите, и мъжете и жените, които получиха образованието си от марксизма? Откъде Хитлер и неговите последователи взеха идеята за интернационалния капитал, за експлоатацията, от една страна, и социализма и националното планиране, от друга? Не взеха ли всичко това от марксизма? Но онова, което е най-важно, е следното: Ако не беше великото дело, извършено от марксистите, ако не беше Руската революция, ако не съществуваше почвата, подготвена от социалистите и комунистите, Хитлер, нацистите и Националсоциалистическата партия никога нямаше да съществуват...“[11]

Ще допълня: нито държавата Израел, основана от Ротшилдови чрез Хитлер. Нататък същият автор обяснява отношението на комунистите и нацистите към безпартийните. То е като на евреите към Валаам. (Вж. илюстрацията с рисунката „Игра на шах: Ленин с Хитлер – Виена 1909 година“. Запознайте се и с подробностите за нея.[12]) За другарите ние, нечленувалите в партии, сме прокълнати. Не случайно комунизмът нарои тук купища опортюнистчета – вече няколко поколения. За да не са като нас – тор, върху която да градят собственото си преуспяване. Те се смятат за „солта на земята“. Единственото, което ги движи, е материалният интерес. Те са комунисти – организирани или не. Без да го осъзнават, всъщност са юдеи. Правят всичко в името на това да са добре и то тук, и сега. По същия начин равините учат своите питомци: „Еврейският народ нямаше да е същият, ако наистина… парите ни бяха многобройни като пясъка… И осъзнаваме каква сила представляват парите. Знаем и как да ги използваме правилно. С тях можем да променим живота на евреите. Затова се молим “… парите ни да са многобройни като пясъка в пустинята” – за да осигурим благополучието на еврейския народ.”[13]

Ето ви я комунистическата идеология, изповядвана и от местните ни американофили. По-рано те бяха съветофили. Още по-рано слугуваха на отоманските власти. Ако се наложи, утре ще надянат шлемове с антенки и ще приветстват евентуалното пришествие на марсиянци. „За да осигурят благополучието“ на себе си и на своите семейства. „Ко­му­нис­ти­чес­ка­та ду­ша е ду­ша на юд­аиз­ма. Сле­до­ва­тел­но из­ли­за, че как­то в рус­ка­та ре­во­лю­ция триум­фът на ко­му­низ­ма бе триумф на юд­аиз­ма, по съ­щия на­чин триум­фът на фа­шиз­ма е триумф на юд­аиз­ма.”[14] В момента у нас триумфира опортюнизмът.

Срещал съм хора, които на пръв поглед изглеждат интелигентни, образовани, доколкото това е възможно тук. Но изпитват безрезервна вяра в професионални лъжци от рода на Тодор Живков, Андрей Луканов, Сергей Станишев, на техните скрити слуги Иван Костов, по-рядко на Филип Димитров, на Георги „Гоце“ Първанов, на човешкото падение Симо Мадридски, а понастоящем най-много на Б.Б. Има люде, изповядващи пълно доверие в обучени измамници като Петко Бочаров, Иво Инджев и останалата кохорта от алчно червени пропагандисти. Става дума за своеобразни религиозни фанатици, които са се отказали от две върхови Божи дарения – свободната воля и правото да мислят. Какво пък, споменавал съм древната максима: “Mundus vult decipi, ergo decipiatur” - „Светът обича да бъде лъган, нека тогава го лъжат“.

Щом за вас няма значение кой какъв е бил преди десетилетия, даже онзи ден, защо не канонизирате другаря Тодор Живков за икона на вашия комунистически „антикомунизъм“? Не, няма парадокс. Тато има по-големи „заслуги“ за „демокрацията“ ви от изброените негови хрантутници. Както се полагаше на неговата роля на ваш „пръв ръководител“, точно той бе пионерът в битката против собствения му социализъм. Не друг, а тъкмо Тодор Правешки пръв провъзгласи социализЪма за „недоносче“. И посочи новата партийна линия – към частна собственост и капитализъм. Дори ви даде указания да използвате „митинговата демокрация“! Вижте и чуйте:

Ето я директивата, която спуснаха на Ж.-Желевци, Бероновци, Тренчевци, Петко-Симеоновци, Дертлиевци, Кошлуковци, Савовци, Ф.-Димитровци, П.-Стояновци, Сугаревци, Догановци, Костовци, Бочаровци, Аговци, Инджевци и останалата болшевишка сволоч – целия легион от Homo Sovieticus.[15] И те се втурнаха да се „демократизират“ и да „демократизират“. Настана масово състезание по хвърляне на лични алени петолъчки, сърпове и чукове. След него „олимпийците“ излязоха изчипкани. Тяхната потомствена алчно червена боя и кирта от позорните им дела бяха изтъркани и отмити. Помогнаха им тълпите от теляци – мераклиите за кариера и т.нар. симпатизанти. И ето ги днес пред вас – пред гъмжилото от идиоти на посткомунизЪма: надянали са „демократични“ дрешки, извадили са копия, наточили са идеологически мечове с нова марка – “Made in USA”, заменила старата – „Сделано в СССР“. Те пак са тук и пак са същите. Но чрез верните медии, притежавани от тяхната „вечна и свята“ партия, добре ви индоктринираха. И като в евтина холивудска гротеска вие ги виждате като Прометеевците на „демокрацията“, на „новото“, на „прогреса“. Като обобщавам, имам предвид онези от вас – комуноидите, генно модифицираните същества, заченати по изкуствен път в тайните лаборатории на службата за партийна сигурност на БКП, или допуснали да им имплантират чипове на примирението и подчинението на.

Почти всички останали са вечно съгласните с конюнктурните „големци“ потребители от фермата – „болшинството“. Каквото им сипят, това плюскат. Единици мислят и осмислят, анализират и търсят истината. В сравнение с болшинството, те са шепа. Но са елит, макар и непризнат, пък навярно и неосъзнат. Те са истинските носители на светлината и доброто, а не луцеферианците с промити мозъци, които не отличават зърното от плявата. Защо „народните маси“ не приемат този необявен елит? Първо, поради последното – неизвестен е. Не го допускат до влиятелните медии. И освен това, понеже: “Malus fugit lucem, ut diabolus crucem” – „Лошият се страхува от светлината като дявол от кръст“. А както подчертах, този необявен елит издига факела на Божията истина и познанието. Те, малцината умни, ерудирани и добри, са на кръста. Останалите са обречени „да се влеят в стадото свини и да се сурнат из стръмнината в морето“...[16] Страшното е, че са „легион“[17] и повличат всинца ни.

Намират се и дьонмета, които с обръщането на своята болшевишка вяра в някаква „нова“, „демократична“ (?!) са станали по-комунисти от Ротшилд, Маркс, Ленин и Хитлер, взети заедно. Настойчиво питат: Защо не говориш за истинските комунисти, тези от БСП? Жалки чавдарчета с алчно червена закваска, да имах власт, бих поставил този най-ретрограден клон на местната мафия извън закона. Не спирам да насочвам вниманието на хората тъкмо към нейната основа – комунистическата номенклатура, която е подбрана така, че с хамелеонска лекота да преживява всякакви метаморфози. Нейните представители крепят цялата система. Никога нищо добро не съм очаквал от тях. Те не са мои съперници или противници, а врагове, смъртни врагове! Възпитал съм се в духа на аксиомата на поета: „С враг врагувам - мяра според мяра“.[18] Ала нито е времето, нито тук е мястото да изяснявам отношението си към другарите. Пък и то е достатъчно ясно.

За да зърнете истинските отвратителни мутри на подставените лица на номенклатурата, на аргатите й от т. нар. опозиция, е необходимо отворено съзнание и трезв поглед. Няма значение как ги наричате. Нито как окачествявате угодническите физиономии на техните оръженосци, безполовите проститутки от медиите. Възрастта няма значение. Те са зависими от много неща. Преди петилетка момче от Нова телевизия дойде да прави репортаж у дома. Когато в свободния предварителен разговор отворих дума за занаята, споменах, че за мен вярата в Бога, семейството ми и моралът са над всичко. Почти разтреперан, този „син на полка“ призна, че е готов на всичко, само и само да стане водещ на предаване, да е на екран. Е, вече е такъв, в сутрешния блок на същата медия. Представяте ли си с цената на колко подлост и предателства се е докопал до лелеяната позиция? Прекалено млад е и затова няма как лично да е бил свързан с нявгашната ДС. Но е толкова опасен и безскрупулен, колкото нейните офицери и агенти. Това е „легионът“, готов да служи – всякога и на всички. Причините за хъса на тези вълци в овча кожа са разнообразни. Резултатът винаги е един и същ – Иво Инджев и вярата на „демократичните маси“ в него.

Истината и само истината – и какво от това?

Опонираха ми: Изнеси доносите на Инджев. Показах няколко образци и едно самопризнание. Глас в пустиня. Може би така трябва, или наистина „предателството се е превърнало в техника на успеха“? Това е манталитет, без извинение. Дали мнозинството от нашенците не е просто по християнски великодушно и благороднически снизходително? Струва ми се, че верният отговор се съдържа в душата на всеки. Когато всеки се погледне в това най-интимно и точно огледало, навярно съзира греховете си, подобни на Инджевите. Затова, от гузна съвест, тези безименници все дирят под вола теле...

Сред папките с кадровото и архивното дело на секретния сътрудник „Ивайло“ има купища собственоръчно написани доноси. Да, техният автор е Иво Инджев. Писал ги е на ръка. От тях става ясна душичката му, така да се каже. Разкрива се истинската същност на същество, което не само е склонно да дебне другите. То явно получава оргазъм, когато като лалугер слухти около жертвите си, зададени му свише или набелязани доброволно. („Батето“ явно е от вторите. В противен случай СС „Ивайло“ е бил сред най-доверените сътрудници на ДС и конкретно на Шести отдел на Шесто управление, занимавал се с висшата номенклатура.) Но обяснете ми: Какво значение има дали е клеветил нашенски специалист в Ливан, чужд гражданин или политик тук или зад граница? Та от доносите му става ясно: сприятелявал се е с различни люде, за да ги използва и да донася не само изреченото от тях, но и за техните схващания, политически убеждения, поведение и т.н. Последното изисква приятелска интимност. И на най-големия си враг не пожелавам да има Иво Инджев за приятел. Предателят е такъв до гроб. От Юда насам предателството е най-тежкият смъртен грях, който се наказва само по един начин.

Адолф Хитлер играе шах с Владимир ЛенинЛъжа е и, че секретният сътрудник „Ивайло“ е работил само зад граница. На 18 юли неизвестно коя година (навярно 1983-а) той „е предал“, както са се изразявали ченгетата, от курорта „Златни пясъци“. Слухтял е около някакъв сириец. „Той подчерта, че разполага с филм, в който е документирано следното изказване на (... задраскано): „СССР предаде нашето приятелство за един кораб с жито“. За изгонването на (... задраскано) от Сирия, според него, е допринесло неговото държане „на среща с палестинци“, на която той наред с лозунгите за победа на палестинската революция е призовал да бъде сменен „режима на Хафез Асад“...“[19]

Друг подобен образец, също написан на ръка, е озаглавен „Агентурно сведение“. В него на 20 юли 1983 г. „Ивайло“ „съобщава“ на водещия си офицер, който не е човек, а просто някакъв пореден номер - 8100. Собственоръчно написаният от Иво Инджев със ситен почерк текст започва така: „В поведението на (... задраскано) правят впечатление няколко неща. Първо той непрекъснато хвали нашата действителност,... изтъква нейните преимущества...

Той се опитва да си създаде в очите на околните авторитет на много умен човек като често изтъква заслугите си. Същевременно някои негови постъпки издават изключително лекомислие и елементарно подценяване на околните. Такъв беше случаят с дупките, които през нощта беше пробил в ламаринената стена, разделяща адамовия от евиния плаж в МОЖ на Златни пясъци. Тази „хитрост“ не само не остана незабелязана, но и за малко не стана причина за много сериозен скандал.

Той се опита да получи информация по въпроси на българо-югославските отношения без дори да потърси претекст за подобен разговор. В същия стил зададе въпроси за (... задраскано) и положението с цените в България.“[20]

Това е чист донос в стил „агентурна класика“ на сътрудник на Шесто или на Второ главно управление на Държавна сигурност, но не и на т. нар. външнополитическо разузнаване. Не че последното е по-добро. Доносът издава, че авторът му е действал у нас и има склонност да преценява и характеризира хората от някаква своя или вменена му гледна точка, да ги дебне, наблюдава, да слухти около тях и да донася за техните постъпки, за черти на характера им и т.н. Долнопробна, отвратителна дейност, която няма нищо общо с някаква „защита на националните интереси“. Никой нормален човек не би се занимавал с такава свинщина. Отврат!

При това Инджев явно е бил твърде продуктивен. Понякога е донасял по няколко пъти на ден. В „Сведение“ от СС „Ивайло“ от същата дата той пише за лице, чието името в документа е задраскано, че е разкритикувало „стремежа на (... задраскано) да създаде подобие на Ким Ир Сен... Що се отнася до саудитско-сирийските контакти той потвърди, че саудитците оказват натиск върху Сирия „също както и други страни – например Мароко и Алжир.“ Той не оцени характера на натиска и дали той е свързан със сирийско-палестинските проблеми.

Единствената забележка, която той направи по адрес на Ирак, беше свързана с посещението на (... задраскано) в Багдад. Според него (... задраскано) се опитвал да дразни Сирия като се среща в Багдад със (... задраскано, според пълната форма на съюза „с“ и дължината на имената навярно става дума за Саддам Хюсеин), но тези опити са безуспешни.“[21]

В ръцете си държа купчина такива доноси. От тях личи как секретният сътрудник с еврейско потекло е помагал на т. нар. врагове на Израел. Представяте ли си при неговата болезнена амбициозност, при склонността му да следи, да дебне, да слухти и да предава – при характерната за него, по всяка вероятност вродена подлост, колко лесно е било на сегашните наши и чужди служби, начело с Моссад, да приберат под крилото си това пиленце на комунистическата квачка?

Болшевишки пророк за местно ползване

Другарят Инджев е прав в едно: тукашното население е уникално в своето примирение и в склонността си да се потапя в мръсотията. На юдейския негодник Чърчил приписват думите, че на Балканите съществува племе, което толкова рядко се къпе, че след баня се поздравява с „Честито!“ По същия начин то обича да се въргаля и в обществената помия. Затова СС „Ивайло“ хвърля наляво и надясно своите фалшиви обвинения. Знае, че ще хванат декиш:

„Дейността ми като гражданин и журналист винаги е била и е на показ. Никакви кукловоди не могат да ме отклонят от осъзнатия, зрял, информиран избор на активна позиция срещу мракобесието, част от което е именно съзаклятието на тайните служби срещу модерна България, мистиката на тъмните сенки от миналото. Тяхното изваждане на показ ги лишава от „магическата им сила” ─ престават да бъдат стряскащи сенки и се превръщат в обикновени семки, семки занимавки за онези, на които изобщо им се занимава с тях.“[22]

Иво Инджев - доносИменно другарят Инджев е „сянка от мракобесното минало“, която не доброволно, а по силата на други обстоятелства е извадена на светло. Тя няма как да се отърве от позора на злото, което е вършила и носи по наследство. За злините, които е причинявал на българите, Иво Инджев е получавал пари. Преди всичко хонорари, но и средства, за да черпи жертвите си – онези, за които е донасял: „На сътрудника бяха предадени срещу разписка 70 лв.[23] За покриване на разходи по време на контактите с... (... задраскано).“[24]

Преди да се заеме с първата си жертва, „... Ивайло беше инструктиран за това какви въпроси представляват интерес за нашата служба, какви способи да ползува за насочване на разговорите в изгодна за нашите цели насока и каква позиция да заема при обсъждане на теми, касаещи НРБ.

Пред сътрудника беше очертана линията му на поведение спрямо сирийския гост, като се наблегна на опазване на конспирацията, внимателното изясняване на интересуващите ни въпроси и недопускане разшифроването му като наш СС. При обсъждането на последния въпрос беше наблегнато, че освен, че е принцип в нашата работа, опазването в тайна на връзката му с нашите органи е още по-наложително предвид позицията, която (... задраскано, става дума за „изтъкнат сирийски журналист и поет“) заема в сирийското общество.

От страна на сътрудника беше проявено разбиране, стремеж да възприеме пълноценно обсъжданата материя и желание качествено да изпълни задачите, поставяни му от ДС.

На втората среща пред „Ивайло“ бяха конкретизирани информационните въпроси, на които следва да обърне най-голямо внимание:

а/ Резултатите от посещението на (... задраскано) в Сирия;...

в/ Позиция на сирийското ръководство за времето, размерите и изхода от евентуален конфликт с Израел...

... По-значителен интерес представлява изказаното от (... задраскано) твърдо убеждение, че (... задраскано) няма да посети СССР, независимо, че визата му е официално потвърдена...

Пред сътрудника беше дадена положителна оценка на извършеното от него до момента... Пред сътрудника бяха набелязани нови въпроси, съгласувани с отдел 09, ПГУ, по които при възможност внимателно да набира информация.“[25]

Ето какви високи оценки е получавал Иво Инджев от своите началници в Държавна сигурнност. Сега му ги давате вие. Въпреки, че тези момчета са зависими и никога не престават да служат на своите тайни господари от ония служби. Те са готвени за това, в тях са инвестирани пари, време, усилия. Никой от Интернационала, респективно БКП и ДС, не е луд, за да похарчи без полза тези вложения. Няма как да разберете какво всъщност вършат Иво Инджев и подобните му. Те са обучени да ви мамят. Ако леко перифразираме документите, свързани с подготовката и задачите им като секретни агенти, те са „инструктирани за това какви въпроси представляват интерес за вас, какви способи да ползуват за насочване на приказките си в изгодна за целите на партията и ДС насока и каква позиция да заемат при обсъждане на теми, касаещи положението у нас и по света“.

Вие сте аматьори и то не от най-добрите, а те са професионални лъжци с многогодишен опит в пропагандата и измамата. Тези момчета и момичета не притежават елементарно приличие, изобщо не знаят що е срам. Винаги се натискат да са в челните редици. Често пъти това не е в резултат на зависимост. Такива са характерите им. Нали помните: „... Лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън.“[26] Щом не приемате това, вие не сте с Бога, а с болшевиките и ченгетата. Изключвам значителна част от читателите в тази медия, които са част от истинския, но за жалост непризнат елит. И биха представлявали чест за всеки народ. Думам за другите: Щом така ви харесва, вервайте на комунистите и ченгетата. Лошото е, че завличате и нас.

Веднъж ченге, завинаги ченге

Иво Инджев - доносЕдна от трите основни задачи, поставени от Държавна сигурност на Иво Инжев след вербуването му за секретен сътрудник „Ивайло“ – което ще рече, че те важат завинаги, до края на дните му, без възможност за измъкване – е: „оказване [на] съдействие на официалните ни представители за уреждане [на] публикуването в местния печат на изгодни за нашата страна [НРБ] печатни материали.“[27] Днес другарят Инджев не само съдейства, той направо превзе и телевизиите. Впрочем, правеше го още в годините на т. нар. тоталитаризъм. Явно службите са му отредили кьоше в тях за ползване при необходимост.

Любопитни са и останалите две главни задачи, които ръководството на ДС му е поставило тогава, с валидност до последния мрачен акорд в земния му път: „а/ изучаване на представляващи интерес по линията на 430 ВПР и външно 678 КРО лица; б/ наблюдение и своевременно сигнализиране за извършени нарушения на правилата за поведение на наши граждани зад граница от страна на членовете на колонията ни в 391 Бейрут.“[28]

Възпитан да слухти около хората, другарят Иво Любомиров не спира да го прави. Сам признава как е клеветил Иван „Батето“ Живков с моминско име Славков. От предната публикация се уверихме, че е топил друго „демократично“ ченге – Петър Берон, агент „Бончев“. Не се заблуждавайте с някакво „вадене на светло“. Припомням колко учуден беше офицерът, когото попитах защо покойният Стефан Савов не си признае, че е агент, за да стане свободен човек: „Не може да го направи. Пет години след уволнението си офицерът от Държавна сигурност става донякъде свободен. Агентът – никога.“ На моята изненада, отговори със зловещото обяснение: „Агентът има деца, роднини, близки...“ Не един и двама „бивши“ го споменаха. Кой да вярва? Сега ще последват обвинения, че давам ухо на „лъжите на комунистите и ченгетата“...

Без да се извинявам, ще подчертая: имам чувството, че като някаква огромна машина за клониране на хора тоталитарният комунизъм размножи (мултиплицира, както обичаше макар и със запъване да се изразява другарят Живков) армия от Форест-Гъмповци – същества щамповани по образец, конформистки роботи, съгласни да вършат всякакви мерзости в името на някакво измамно материално благоденствие. Това са битови чейнджаджии, които обменят свободата си срещу паница леща, а по празниците и за парче мръвка с изтекъл срок на годност. Няма как Иво Инджев да не минава за герой сред тази безкрайна тълпа от безличия. Все пак дори с лъжите си той се отличава със своя малко по-наситен нюанс сред равната, мозъчно остригана сива маса.

Бог да прости българите и България.

Преди близо 18 години в редакцията на минаващия за „син“ всекидневник „Експрес“ се засякох с племенника на генерала от ДС, писателя Павел Вежинов. Казваше се Владимир Игнатов. Потомствен комунист, заразен от хазрата (по Климов, както впрочем и водещият се за основен собственик на вестника Любомир „Пъпката“ Павлов, днес гаулайтер на „Бачкане“ и „Цял ден“). В зората на „демокрацията“ помогнах на Владо да бъде пуснат от затвора или да бъде съден в един открит процес, макар да не бях го виждал дори на снимка. Бяха го натикали зад решетките за шпионаж в полза на Турция. Оказа се женен за нашенска мюсюлманка. Като кореспондент на БТА в Мадрид май наистина е взел някакви пари от югоизточните ни съседи, но тогава не знаех това. Пък и сега не съм сигурен. После свързах тези слухове с порока му... Добре, ама въпреки всичко, защо другарите не го осъдиха при отворени врати? Това исках.

Та докато през пролетта на 1990 г. Игнатов все още лежеше в Старозагорския затвор в килия с 25-ватова крушка, както ми писа, му предложих да разкаже историята си в свободния и интелигентен седмичник „Софийски вести“, в който след година и половина безработица ме бяха назначили. Владо прие. Пишеше на ръка, а аз се превърнах в негов личен преписвач и редактор. И така цели тринадесет вестникарски страници плюс още две със задочно интервю по въпроси на читатели.

И ето, съдбата ни събра в кабинета на заместник-главните редактори на „Експрес“. Един ден, по настояване на Стефан Софиянски – тази постъпка му прави чест, Любо „Пъпката“ призна, че Иво Инджев идва като главен редактор, защото „зад него стоели големи пари“. Споделих това с Владимир Игнатов, който не криеше, че е персонален представител на втория главен съсобственик на вестника, другаря назначен от БКП бизнесмен Борислав Дионисиев. Владо, който беше амбициозен човек (нещо характерно за членовете на БКП), пребледня. И в спонтанното си възмущение изтърси: „Ама нали този вестник е на СДС? Та аз бях в журито, което одобри Иво Инджев за специализация в школа на КГБ!“

Изобщо не се учудих. Вече добре познавах миналото и душичките на „сините“ лидери – до един свързани с БКП и ДС. Сега чета в автентичен документ на Държавна сигурност: „На 094 СС [„Ивайло“] е извършена подготовка в 258 Центъра за изпълнение на задачи както по раздела на (... задраскано, но макар не съвсем ясно се разчита като „ХРЕЛКОВ“, може би кодово название на КГБ), така и по наша линия. Независимо от това, считаме за наложително да се продължи подготовката съобразно изискванията на конкретната обстановка, при която ще работи лицето.“[29]

Няма как да разгадая цифровите кодове. Но вече почти не се съмнявам, че покойният Владо Игнатов е казал истината. В друг документ, след като са изредени установените от „Ивайло“ уж приятелски връзки, се изяснява: „С „Ивайло“ са проведени 12 срещи от страна на ОР [оперативен работник] № 112383, ОР № 142869 и ОР 119267.

Провеждано му е обучение за изпълнения на задачи по придобиване на информация, създаване на контакти и изучаване на лица. Запознат е с принципите на конспирацията.

Връзката му с резидентурата е лична. При идването му в страната с него провеждат срещи ОР от Центъра. Проверки не са му провеждани. Към поставяните задачи се е отнасял с необходимата сериозност. Старае се да ги изпълнява в срок. Проявява активност при изпълнение на поставяните му задачи.

Информациите му се оценяват като представляващи интерес, а някои от тях като секретни и важни.“[30]

Справка за ИнджевНавярно споменатите оперативни работници са трима от следните петима, ръководили СС „Ивайло“: старши-лейтенант Иван Делев Димовски; П. Власковски; Веселин С. Павлов; Марин Маринов; капитан Кирил Желязков. Така поне е записано в картончето на Инджев в Комисията „Евтимов“. Иво Инджев е отлично подготвен за „придобиване на информация, създаване на контакти и изучаване на лица“. И вие искате да му излезете насреща! Нямате представа в колко документи ченгетата с пагони дават най-високи оценки на „активността“, „желанието“ и „усърдието“ на „Ивайло“ „да усвои пълноценно материята“. Съобщават му пароли, спускат му се задачи за работа срещу „американци“, „трети страни от НАТО“...[31] Понастоящем той най-цинично и най-малко по три пъти на ден се кълне в любов и преданост към тези свои врагове! И никога в доброто за България. Другарите като него полагаха клетва за преданост на „международното комунистическо движение, на славната БКП и лично на нейния пръв ръководител, както и на великия СССР“. Е, за трети път казвам: вервайте му.

Многоликият Янус

Споменах как Инджев захвърлил своя партиен билет, който по-рано държал близо до сърцето си. Както някога неговите дядо и майка участвали в „завземането на властта“ от комунистите, така след промените той е изпратен да превзема „опозицията“. Нали си спомняте: „Пред сътрудника беше очертана линията му на поведение...“ Даже един от големите комунистически престъпници, чието име следва да бъде забравено – убиецът Георги Андреев, познат като литературен крадец с псевдоним Валентин Андреев, постъпи по-честно – самоуби се. И в предсмъртното си писмо прокле онова, заради което затри не малко хора и съдейства за заличаването на нацията ни. „Партизанският поет“ завеща: „Преди да изляза от живота, аз излизам от Българската социалистическа партия. Нека народът преценява, нека вижда и добро в нея. Но ако знаех стопанските, политическите, античовешките престъпления, аз бих излязъл от нея преди 10 ноември 1989 г. А аз не ги знаех. Сега това ме убива. С ума си разбирам всичко, зная, че трябва да живея, да работя за народа си, но вече болката е непреодолима. Не отчаянието на ума, а болката на душата, станала и на тялото - физическа, ме убива. Проклет да е Живков! И живковистите!“[32]

Иво Инджев, Петко Бочаров и останалите милицонерски фатмаци на тукашната т. нар. журналистика служиха покорно и вярно на Живков и живковистите, както и на „омразната“ им понастоящем съветска система. Самите те бяха живковисти. На финалната права, в навечерието на промените, техните началници им дадоха по-различна „линия на поведение“. И взеха да пренаписват подгизналите им от престъпления срещу българите биографии. Изградиха им легенди и успяха. Триумфираха благодарение на вече споменатата войска от Форест-Гъмповци, които повЕрваха на техните вапцани в „демократични“ краски отрочета. Онази маса със „сменен чип“, която не може да различи “mala fide” - нечестното, недобросъвестното.

Инджев и събратята му по болшевизъм и ченгесарство имат по много лица. Но няма как да избягат от истинското си, комунистическото. Ето как е определено то от чехословашкия писател Карел Чапек още през далечната 1924 година: „Омраза, пренебрежение и изконно недоверие – това е физическият свят на комунизма; една медицинска диагноза би постановила, че това е патологичен негативизъм. Ако някой стане част от масите, той явно е предразположен към тази зараза...

Целта на комунизма е да властва, а не да спасява; на неговото знаме е изписан лозунгът на властта, а не на помощта. А гладните искат не да властват, а да се наситят.

Аз не мога да бъда комунист, защото комунистът не знае морала на помощта и съчувствието към страдащия. Защото той проповядва премахването на социалния порядък, а не на този ужасяващ безпорядък, какъвто се явява нищетата. Ако комунистът се съгласява да помогне на нещастните, то става само при едно условие: първо ние ще завземем властта, а после (възможно е) работата да опре и до вас. За съжаление, даже подобно условно обещание за помощ не е гарантирано с нищо. Дори да преобърнете обществото нагоре с краката, и тогава бедните ще отидат отново на дъното, като към тях ще се добавят и много други.

Най-удивителното и най-безчовечното в комунизма – това е с нищо несравнимата му мрачност. Климатът на комунизма е неприветлив и безчовечен...

Накрая, съществува и проблемът с насилието. Порядъчният човек не може да поддържа тези, които заплашват, призовават към разстрели и обесване и разлагат обществото не с факта, че извършват социален преврат, а с това, че нарушават естествените и нормални нравствени закони...

Ако комунистите предполагат, че при известни обстоятелства да се бесят и разстрелват хора е толкова сериозна работа, колкото и да се давят дървеници, то аз не мога да разбера и много се страхувам, че така ние никога не бихме се договорили. Методът на комунизма – това е един мащабен опит да се създаде международно недоразумение. Това е опит да се разбие човечеството на отделни части, изобщо несвързани помежду си, които не се разбират една с друга. Това, което е добро за едната страна, просто не може да се окаже добро и за другата.“[33]

Днес този „опит“ върви към приключване. Но за това – друг път.

В служба на дявола

Справка за ИнджевМного са целите на интернационалната комунистическа мрежа на наша територия. Една от основните е постоянно да създава напрежение. За това й помагат специалните звена за предизвикване на скандали, действащи в специалните служби.

Друга цел е да се разбива всеки опит за изясняване на истината. Стотици пропагандисти са впрегнати, за да „разясняват“ някакви „антагонистични противоречия и интереси“ на САЩ, Русия, Европа, Китай... Което е елементарно за опровергаване. Защото макар и в ръцете на ционистите, западните средства за дезинформация оставят следи. Често пъти от късогледство и безхаберие, но понякога умишлено или поради пренебрежението към интелекта на обществата. Ако погледнете къде рекламират „сайта“ на секретния сътрудник „Ивайло“, вгледате ли се кои медии препечатват „творчеството“ му, ще ви станат ясни поне някои от разклоненията на тази мрежа на световната революция у нас.

Ще ви помогна, защото пипалата на този болшевишко-ченгесарски октопод личат във “Frog News” на две прононсирани ченгета – съветския възпитаник, комуниста и офицера Огнян Стефанов, агент „Академик“, и бившия оръжееен търговец, комунистическото ченге Младен Мутафчийски. На тяхната щедрост се радва иначе правещият се на социално гнуслив Едвин Сугарев. Но не се притеснява, че неговият „сайт“ „Svobodata” (защо с латиница) се радва на охотното пропагандиране от страна на тандема Стефанов-Мутафчийски. Сам той, „борецът“ срещу Костов и костовизма, рекламира Костовия „сайт“ “Mediapool”...

Дълги години Едвин криеше участието си в „тайната вечеря“ на Андрей Луканов с избрани от ЦК на БКП „опозиционери“, проведена в дома на национал-комуниста Николай Хайтов. Проговори повече от три години след събитието. Осмели се да отвори уста, чак когато в мое присъствие Николай Колев-Босия директно заби в лицето му въпроса за това. Година преди 10 ноември длъгнестият клиновед с лице, съчетало мутрите на младия Ленин и на Феликс Едмундович, издал книга. В нея „отворил очите“ на тукашните културтрегери, че истинската култура била възможна само при социализма, след залповете на „Аврора“: „Тържеството на Октомврийската революция доказа нагледно, че такъв строй е възможен и е послужил като мощен катализатор, активиращ във висша степен всички сфери на човешкото мислене.“[34]

По това време Сугарев е бил биз-бизе със синчето на архиноменклатурчика и основен лиричен ибрикчия на диктатора Живков, напълно реставрирания другар Любомир Левчев. Този Владимир, наречен така на Улянов, понастоящем е масон със специална задача от Съветските американски щати. Тогава, в навечерието на „сакралната“ дата на промените, двамата с Едвин безпрепятствено издавали „дисидентски“ списания, моля ви се! Все едно мъртвата хватка на режима не важала за тях. Кой ли ги е охранявал?...

При „жабите“ се мъдри и „сайтът“ на друг „герой“ – Иван Бедров. С вид на току-що изваден от някое мазе на Държавна сигурност, този „виден“ журналист заменяше съвест срещу пари по пътя от БНТ до Pro.BG. На същото място е „изгрял“ и ликът на още един „демократичен“ собственик на инструмент за милиционерски внушения, блогът на навярно проводения във Франция от ония служби и поради особеностите на професията си никому неизвестен Атанас Чобанов. Сам твърди, че от октомври 1989 г. членува в „Екогласност“. Лично за мен това и фактът, че още през 1990 г. този питомец на Френската гимназия заминава за Париж, а скоро след това започва да следва там, говори твърде много... Също и сътрудничеството му с Асен Йорданов - сина на Недялко Йорданов, един от най-възторжените „певци на партията“ и дългогодишен болшевишки гаулайтер на културата в бургаския край. В интернет има доста компрометиращи факти за „демократичното“ лице Чобанов, но не ги споменавам, тъй като досега не са потвърдени. И все пак... Впечатлява и „топлата“ загриженост за този медиен „гений“ на официализирани уж неправителствени организации, като комунистическия Съюз на българските журналисти и „Репортери без граница“.[35] Те нито веднъж не проявиха съпричастие към съдбата на уволнени журналисти с ярка антикомунистическа позиция. Защо ли?

Ето, в тази „прекрасна“ и тъй „демократична“ компания цъфти секретният сътрудник „Ивайло“.

Самият Инджев се хвали, че е бил коментатор на... радио „Свободна Европа“. Както посочва някогашния служител на ЦРУ Григорий Климов: „Тъй като радио „Свобода“ по принцип се основаваше на тайнствения „комплекс на Ленин“, който прави от хората истински революционери, то подбраха и административния скелет на радиостанцията от онези остатъци от ленинската гвардия, които след Великата чистка лекуваха с труд в концлагерите.“[36] Това важи с пълна сила за „Свободна Европа“, радио „Освобождение“ и т.н., за които Климов припомня, че „както писаха в американската преса, също са свързани с американското разузнаване ЦРУ“.[37] Още в зората на „демокрацията“ покойният Пашанко Димитров от BBC ми отвори очите, че от средата на петдесетте години всички сътрудници на Българската секция са били проводени от тукашните специални служби. А англичаните го знаели. Английският писател и журналист Дъглас Рийд подчертава, че проникването на комунистите в британските медии започнало още от 1937-1938 г. Нима това не е образец на т. нар. легион – съвокуплението на сатаната с антихриста, според руския, а не съветския философ Бердяев? „Затова Бердяев-Бердичевски твърди, че който се е родил от този съюз, ще управлява света“,[38] а не хора като Карел Чапек, да речем.

По-рано Инджев е служил на ДС, респективно на КГБ. След това се присламчва към партньорската им служба ЦРУ. На този извод навеждат и страстните опити на другаря Косьо Мишев да го наложи като медиен гуру на СДС и то на всяка цена. Ако някой не е наясно кой е „контрадезинформаторът“ Мишев, просто да направи справка. Една дълбоко свързана с комунистическата система историчка на БКП, понастоящем членка на Комисията „Евтимов“, признава: „Както ДС е огледално на КГБ, така ЦРУ и КГБ са огледални помежду си. Целта им е била да поддържат паритет в установените сфери на влияние или да предотвратяват разрастването им в една или друга геополитическа посока с подривни средства. Мисля, че като професионално изградена структура КГБ е доста по-напред от ЦРУ в разузнаването. Обаче в чисто пропаганден план е била много по-ограничена и ретроградна.“[39]

От противоположната страна политическият затворник Янко Янков стига по-далеч: „... Изрично и ясно съм посочил, че... вече съм имал своето категорично формулирано убеждение, че срещата на държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър с т. нар. българска опозиция е била съвместно оперативно предприятие на КГБ и ЦРУ и е имала предназначението да сплаши държавния секретар и да го мотивира да докладва на най-висшето американско политическо и държавно ниво, че ако властта бъде дадена в ръцете на т. нар. антикомунисти, страната ще бъде залята от кървави изстъпления, поради което стратегията трябва да бъде насочена към това – властта да бъде дадена на „преустройващите се” комунисти, желаещи да станат капиталисти, и същите да бъдат освободени от каквато и да е отговорност за извършените от тях престъпления.

Изрично съм посочил, че за да стигна до този извод ми е помогнал и Маршал Харис,[40] който винаги, макар и доста предпазливо, е насочвал вниманието ми към подлежащите на двойно или дори на парадоксално тълкуване факти. Посочил съм, също така, че после, непосредствено преди отпътуването си в края на мандата му в София, Маршал Харис изрично ми каза, че възнамерява да напусне дипломатическата си работа, тъй като не е съгласен с това, че в посткомунистическите страни, включително и в България, „ЦРУ работи като филиал на КГБ”.“[41]

Справка за ИнджевПо същия начин Интернационалът избра комунистическите пропагандатори за водещи „демократични“ журналисти. Братството беше наясно с дефектите в техните характери. И не само тогава, а и сега чудесно ги използва. По тази причина понастоящем телевизиите и страниците на печата се превърнаха в перачници на окървавените ликове на всякакви номенклатурни престъпници от различни поколения. Вместо да пишат показания в затвора, в медиите „гордо“ дефилират убийци и грабители от типа на съвършения простак Григор Стоичков, през ошлайфания примат от ДС -„Кинтекс“ Петър Манджуков и масона за всякакви поръчки от ДПС–„Мултигруп“ Стоян Денчев, до снайперистката от групировките на БСП Весела Лечева. В телевизиите няма да срещнете техните жертви. Съвсем незначителни изключения се допускат единствено за онези, които са продали душите си. Просто за цвят; нали има „демокрация“ и „плурализъм на мненията“?...

Най-лесният морков, който местните наместници на Братството прилагат вместо тояга спрямо Инджевци, е вродената и възпитана склонност на тези техни момчета да се кланят на истинските властници и на материалния интерес. Това ясно личи в следния изблик на опортюнизъм на „Ивайло“:

„Навремето за един журналист да бъде кореспондент в чужбина беше висш пилотаж, венец на професионалния успех, постижение, подобно на това да си посланик сред дипломатите. За тази позиция журналистите се боричкаха с връзки на най-високо партийно ниво. И това ми се случи на мен, безпартийния, едва 28-годишния, с две мижави години трудов стаж като репортер на бюро и без никакъв житейски и професионален опит и никакви шпионски обучения и школи![42] Какво трябваше да кажа – не, не искам да ставам секретен сътрудник, ще си стоя прост репортер в БТА, защото ще дойде 10 ноември 1989 г. и това ще се обърне като компромат срещу мен?!”[43]

Не, не всички се боричкаха, клетнико. Страшното е, че вие, „боричкалите се“, отново сте по върховете и с характерното си усърдие служите на същите господари от алчно червената номенклатура. А тя ви подава ръка навсякъде и във всичко. „Антипървановата“ книга на секретния сътрудник „Ивайло“ е продукт на мощното издателство „Ентусиаст“, което издава промасонските брътвежи и на Любомир-Левчевия наследник Владимир – също храненик на чуждо разузнаване. Точно коя структура на БКП-ДС се крие зад това „издателство“, няма никакво значение.

Ето едно предизвикателство: Инджев има високо до небесата еврейско самомнение и самочувствие. А всъщност е „наивен и като дете прост“, както е казал поетът. Сам признава как не е знаел, че „... ще дойде 10 ноември 1989 г. и това [меркантилно ченгесарство] ще се обърне като компромат срещу него?!”[44]

Всеки сам да направи своите заключения. Господ е отсъдил: „Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират.“[45]

И още: „... Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене”.[46]

Момчетата като Иво Любомиров Инжев, правени по един и същ калъп, до един конформисти и опортюнисти, бяха и все така са готови да продадат майките и бащите си, стига да се изкачат с едно стъпало по-високо в кариерата. Което им носи и „съкровища”. Те дори не са чували Божия завет, че не бива „да си събират съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но да си събират съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат”.[47]

Понятия като морал, обич към ближния, почтеност, достойнство няма как да достигнат до съзнанието на същества от рода на настоящия ни „герой”. Те са носители на друга, на материалистична, марксистко-ленинска етика. Тя позволява дори убийство в името на успеха на партията или на партиеца.

Днес Иво Инджев твърди, че като студент в СССР намразил съветската система. Пък десетилетия наред след това този новопокръстен „антисъветчик“ й служеше и то като най-долно ченге, донасяло за нищо неподозиращи нашенци и чужденци. За да може упорито да се катери към нейния връх. Нали знаете, че обикновено въздържателят не произвежда алкохол; а пуританът не ходи в публичен дом...

Поради факта, че неговата, подчертавам - неговата и на семейството му комунистическа система, все още е недокосната, днес секретният сътрудник на Държавна сигурност „Ивайло“ има наглостта да хвърля одрипавели от идеологически онанизъм ръкавици като тази: „Дейността ми като гражданин и журналист винаги е била и е на показ. Никакви кукловоди не могат да ме отклонят от осъзнатия, зрял, информиран избор на активна позиция срещу мракобесието, част от което е именно съзаклятието на тайните служби срещу модерна България, мистиката на тъмните сенки от миналото. Тяхното изваждане на показ ги лишава от „магическата им сила” - престават да бъдат стряскащи сенки и се превръщат в обикновени семки, семки занимавки за онези, на които изобщо им се занимава с тях.

Тази позиция ми е струвала доста изпитания. Но каквото и да ми се прибави към тях, няма да се откажа. Най-малкото няма да ИМ позволя да ме откажат.

Нека опитат пак, предизвиквам ги!“[48]

Приех предизвикателството и се постарах да докажа, че назначеният настоящ „антисъветчик“, „демократ“, „антикомунист“ Иво Любомиров Инджев все така усърдно обслужва „омразната“ му съветска система. Която добре осребрява прилежанието му. Направих го явно, с името си, а не като донос в стила на службите, към които с такава страст другарят Инджев се е стремил. „Ивайло“ не престава да промива съзнанието на невинните, глупавите, немислещите, на идиотите и на подобните нему. Тях съветвам: Вервайте му.

Останалите, малцината с отворено за истината съзнание, ясно видяха алчно червената мутра на потомствения комунист, на ченгето, дето дрънка, на негодника „Ивайло“. Тях призовавам с изпробваната през вековете мъдрост на древните: “Breve tempus aetatis satis longum est ad bene honesteque vivendum” – „Краткият живот на човека е достатъчно дълъг, за да се живее добре и честно“.

Следвайте я.

Край.

[1] Мнозина не осъзнават, че тъкмо това бе причината за тъй трудното приемане в БКП. Когато номенклатурата се обособи като масонска ложа – мнозина от допуснатите в нея бяха масони, партията се „масовизира“ и нарои партийната рая. Не малко партийни гои причиняваха невероятни беди на други хора. Няма да забравя един телевизионен репортаж от 1992 г., в който две жени разказваха как партийната секретарка на тяхното звено в завода, където работели, другарката Елена Костова, съсипала съдбите им с лоши характеристики. Да, ставаше дума за съпругата на любимия на част от болшевиките и на продалите душите си потомци на буржоазията отпреди 9 септември 1944 г. тогавашен финансов министър Иван Костов. Имаше и по-свестни партийни секретари. Например този, в предприятието, в което работех по разпределение. От Районния комитет на БКП бяха отпуснали бройка за приемане в БКП на млад висшист. Бяхме двама, аз – единственият мъж. При това партийният секретар ми беше пряк началник. Когато отказах с обяснението, че тате ще се обърне в гроба, той не ме предаде. Предсказа, че от мен нищо няма да стане. Разбрах, че колежката ми, с която заедно постъпихме на работа там, също отказала. По съвсем неидеологически причини, но все пак... Искам да кажа, че не всички бяха Инджевци и Бочаровци.

[2] и „Цвятко Цветков: БСП създаде всички останали партии в България – 4 част“, „Гореща точчка“, TV7, София, вторник, 22 март 2011 г., видеозапис от online: http://www.tv7.bg/bodilnik/news/hot-spot/243132.html

[3] „Цвятко Цветков: БСП създаде всички останали партии в България – 4 част“, видеозапис от online: http://www.tv7.bg/bodilnik/news/hot-spot/243132.html Правоговорът е запазен и пренесен в правописа. Подч. мое.

[4] Вж. Христо Христов – „Ген. Любен Гоцев: Трябва да спечелим изборите най-малко с 50 + 1 процента“, Декомунизация, София, дата не е посочена, online: http://www.decommunization.org/Articles/Hristov91.htm

[5] Игор Бунич – „Златото на партията”, първо издание, ИК „Прозорец”, София, година на издаването не е посочена, най-вероятно 1995-а, стр. 345. Подч. мое.

[6] В българския език има родове. Ако бе жена, щеше да е доцентка. Не е ли обидно за нея и подобните й, да се обръщат към тях като към мъже? Това е част от програмата са объркване и разбъркване на обществото.

[7] Анна Кълцева ─ „Политическият психолог Антоанета Христова: Българинът е превърнал СРС-тата и предателството в техника на успеха“, „Всеки ден“, vsekiden.com, София, петък, 4 февруари 2011 г., online: http://www.vsekiden.com/88843

[8] Вж. Георги Ифандиев – „Епопея на негодниците – Как службите ковяха „демократи“: ІІ. СС „Ивайло“ ─ един от филиграните на БКП и ДС“, „Форумът“, forumat-bg.com, София, четвъртък, 17 Февруари 2011 г., online: http://www.forumat-bg.com/medii/1129-epopeya-na-negodnitzite

[9] Вж. „Иво Инджев в сензационна изповед пред „Шоу“: Отидох сам в ДС!“, едно интервю на Славей Костадинов, Информационна агенция БЛИЦ, София, 25 октомври 2007 г., online: http://www.blitz.bg/article/4017

[10] Rabbi Harry Waton - “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, New York, NY, March 1939 г., стр. 100. Подч. мое.

[11] Пак там, стр. 54, 81.

[12] Много неизвестни и на пръв поглед невъзможни неща има на този свят. На илюстрацията е показана рисунка, на която е изобразен младият Адолф Хитлер (вляво) да играе шах с Владимир Ленин. Тя е дело на еврейската художничка Емма Льовенщрам и е направена „от натура“ през 1909 г. във Виена. Авторката е наблюдавала двамата бъдещи диктатори да мерят сили в „най-мъдрата“ игра. По онова време Хитлер е бил уличен художник, работещ на парче, а Ленин – революционер в изгнание в столицата на тогавашната Австро-унгарска империя. Партията била проведена в дома на известно еврейско семейство, на което бъдещият най-голям четвърт еврейски „антисемит“ и полуеврейският вожд на болшевиките често се отбивали на гости. И това ли е „конспиративна теория“? Преди година и половина Ричард Уестууд-Бруукс, английският собственик на графичната творба, озаглавена „Игра на шах: Ленин с Хитлер – Виена 1909 година“, организира нейната продажба на търг с начална цена £40,000. (Вж. подробности в: “Pictured: Hitler playing chess with Lenin”, “The Telegraph”, London, September 3, 2009 г., online: http://www.telegraph.co.uk/culture/culturenews/6130672/Pictured-Hitler-playing-chess-with-Lenin.html)

[13] Равин Исохер Франд – „Ханука и златото – връзката между огъня и парите”, превод от английски Доника Маджарова, в. „Еврейски вести”, брой 23 (1423), София, 7 декември 2001 г., 22 кислев 5762 г., стр. 7. Подч. мое.

[14] Rabbi Harry Waton ­ “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, New York, NY, March 1939 г., стр. 143-144. Подч. мое.

[15] Терминът на израелския вестник “The Jerusalem Post” и се отнася до един от „крайните“ ционисти, бившия съветски гражданин АвигорЛиберман, който поиска израелските араби да полагат клетва за вярност към Израел.

[16] „И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път. И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Исусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време? А далеч от тях пасеше голямо стадо свини. И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини. И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата. А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс.“ („От Матея свето Евангелие“, гл. 8, ст. 28-33.)

[17] „И когато Той излезе от кораба, на часа Го срещна един излязъл от гробищата човек, хванат от нечист дух; той имаше живелище в гробищата, и никой не можеше да го върже даже с вериги; защото много пъти бе оковаван с окови и вериги, но той разкъсваше веригите, счупваше оковите, и никой не беше в сила да го укроти; и всякога, нощя и дене, по хълмове и гробища викаше и се удряше с камъни; а като видя Исуса отдалеч, затече се и Му се поклони; и като извика с висок глас, каза: какво имаш Ти с мене, Исусе, Син на Бога Всевишний? Заклевам Те в Бога, не ме мъчи! Защото Исус бе му казал: излез ти, дух нечисти, от човека. И го попита: как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името, понеже ние сме много.“ („От Марка свето Евангелие“, гл. 5, ст. 2-9. Подч. мое.)

[18] Вж. Пейо Яворов – „Хайдушки песни“, сп. „Мисъл“, София, 1903 г.

[19] Донос на СС „Ивайло“ от 18.07... г. Заведен в Комисията „Евтимов“ като: Фонд № 1, АЕ 6405, дата: 14.10.2009 г. Правописът запазен.

[20] Агентурно сведение, Съобщава „Ивайло“, приел ОР 8100 на 20.07. 1983 г. Заведено в Комисията „Евтимов“ като: Фонд № 1, АЕ 6405, Лист № 70, дата: 14.10.2009 г. Правописът запазен.

[21] Сведение от СС „Ивайло“, приел ОР 8100 на 20.07.1983 г. Заведено в Комисията „Евтимов“ като: Фонд № 1, АЕ 6405, дата: 14.10.2009 г. Правописът запазен.

[22] Иво Инджев – „Как станах секретен сътрудник на Първо главно на ДС“, e-vestnik, София, 9 октомври 2008 г., online: http://e-vestnik.bg/4789/4789/

[23] По онова време, началото на осемдесетте години на миналия век, доста пари – половин заплата на висшист. Тогава вечеря в луксозен ресторант не надхвърляше двайсетина лева.

[24] Строго Секретно! Докладна записка до началника на Отдел 04 на Първо главно управление [на ДС] относно: Проведени срещи със СС „Ивайло“, от старши-разузнавач Отдел 01, ДС, ст.-лейтенант Ив Димовски, написана в 1 екземпляр, Изп.: 01/СГУ ДР Димовски, № 1 – КД „Ивайло“, написала: Стоянова – 6908, София, 15 .VІІ. 1983 г. Заведено в Комисията „Евтимов“ като: Фонд № 1, АЕ 6405, Лист № 67, дата: 14.10.2009 г. Правописът запазен.

[25] Пак там.

[26] „От Матея свето Евангелие“, гл. 7, ст. 18-19.

[27] Писмо № 5, Писмо № 9 от 19.10.1983 г. от Соколов, относно: 14 Иво Любомиров Инджев, подписано на 18.10.1983 г. Заведено в Комисията „Евтимов“ като: Фонд № 1, А.Е. 6405, Лист № 79, 14.10.2009 г., в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Подч. мое.

[28] Пак там. Подч. мое.

[29] Пак там. Правописът запазен. Подч. мое.

[30] Строго секретно! Утвърждавам, зам.-началник ПГУ-ДС и началник отдел 04, полковник Р. Тошков. Справка, относно: Дело № 15610 за въвеждане в система „Вега“ 1, изготвил ст.-лейтенант В. Павлов, отпечатано в 1 екземпляр, Изп. 04-8698, Нап. ВХ/04-2091, София, 29.08.1985 г., стр. 2. Заведено в Комисията „Евтимов“ като: Фонд № 1, А.Е. 6405, Лист № 153, 14.10.2009 г., в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

[31] Вж. напр.: Строго секретно! До началник отдел 04, Първо главно управление – ДС, Докладна записка, относно: проведена среща със СС „Ивайло“, изготвил кап. Ив. Димовски, отпечатана в 1 екземпляр, № 1 – К.Д.“Ивайло“, Изп/нап/ 04/8100, дата не е посочена, стр. 1 и 2. Заведено в Комисията „Евтимов“ като: Фонд № 1, А.Е. 6405, Лист № 77, 14.10.2009 г., в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

[32] Предсмъртно писмо на поета Веселин Андреев (роден Георги Андреев) от 10 февруари 1991 г. в: Пенчо Ковачев – „Веселин Андреев ли разстрелва принц Кирил?“, в. „24 часа“, София, сряда, 9 февруари 2011 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=773740 Подч. мое.

[33] “Why I am not a Communist?” by Karel Čapek, translated and provided by Martin Pokorny, “Přítomnost”, № 4, December 2, 1924 г., online: http://capek.misto.cz/english/communist.html

[34] Едвин Сугарев – „Българският експресионизъм“, Издателство „Народна просвета“, София, 1998 г. Подч. мое.

[35] Вж. „Репортери без граници“ бранели Атанас Чобанов от кмета на с. Царево…“, Съюз на българските журналисти, София, 21 май 2010 г., online: http://www.sbj-bg.eu/index.php?option=com_content&task=view&id=4251&Itemid=1

[36] Григорий Климов – „Имя мое легион“, Издательство „Славия, Нью-Йорк, 1975 г., Глава 1. Красный папа, online: http://www.lib.ru/PROZA/KLIMOV_GP/legion.txt_with-big-pictures.html#1

[37] Пак там, Глава 3. Дом чудес, online: http://www.lib.ru/PROZA/KLIMOV_GP/legion.txt_with-big-pictures.html#3

[38] Вж. Григорий Петрович Климов – „Божий народ“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Издательство „Пересвет“, Краснодар, 1999 г., Электронная версия, Киев, 1999 г., стр. 18, 24, цялата книга в pdf от online: http://reeed.ru/lib/books/bozhii_narod_/

[39] „Татяна Кирякова: Няма лъжа! Били сме 16-та република на Съюза“, интервю на Люба Кулезич, “Frog News”, София, понеделник, 28 Септември 2009 г., online: http://frognews.bg/news_15559/Tatiana_Kiriakova_Niama_laja!_Bili_sme_16-ta_republika_na_Saiuza/

[40] По онова време съветник в посолството на САЩ в София, агент на ЦРУ.

[41] „Янко Янков: Имаше споразумение между комунистическия елит и управляващите западни елити”, интервю на Калоян Методиев, „Общество.нет”, София, 31 октомври 2009 г., online: http://www.obshtestvo.net/content/view/1457/3/ Подч. мое.

[42] Каква крупна лъжа!

[43] Надя Костова – „Как Иво Инджев стана агент на ДС”, в. „Уикенд”, брой 47 (367), София, 20 - 26 ноември 2010 г., стр. 22. Подч. мое.

[44] Надя Костова – „Как Иво Инджев стана агент на ДС”, в. „Уикенд”, брой 47 (367), София, 20 - 26 ноември 2010 г., стр. 22. Подч. мое.

[45] „От Матея свето Евангелие”, гл. 7, ст. 13-14.

[46] „От Матея свето Евангелие”, гл. 19, ст. 21.

[47] Пак там, гл. 6, ст. 19-20.

[48] Иво Инджев – „Как станах секретен сътрудник на Първо главно на ДС“, e-vestnik, София, 9 октомври 2008 г., online: http://e-vestnik.bg/4789/4789/

:::

Медии

Епопея на негодниците


Написано от Георги Ифандиев

Сряда,30 Март 2011

Георги ИфандиевКАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“:

V. ИВО ИНДЖЕВ ─ ЧЕНГЕ ТА ДРЪНКА, ВЕРВАЙТЕ МУ

Продължение.

Докато пиша, „високо културни“, „цивилизовани“ същества сипят бомби с лъжи върху главата ми. Опитват се да ме ликвидират като автор, за кой ли път да ме накарат да замълча. Не разбират, че не са мои лични врагове, нито аз съм срещу тях. Нищо лично, те просто вършат своята работа, както гласи широко разпространената мафиотска фраза. Убеден съм, че повечето от тях са добросърдечни люде, които нямат друго занятие, а хранят семейства...

От друга страна съм сигурен, че в своя глад те не дирят истинските виновници за своето дередже. С подхвърления къшей хляб са им внушили, че са способни на убийство.

Ако един от тях успее да ме разкъса на парчета – физически или с клеветите си, принуди ме да обърна гръб и зарежа всичко, едва ли това ще разстрои съня му. Гладът не познава морал... Бездуховността – сто пъти повече.

Блажени мръсниците, защото тяхно е царството на сатаната

Давам си труда да се цапам с проучвания като настоящето, защото съм убеден: Бочаровци, Инджевци и подобните им са изключително опасни. Колцина са умните, ерудираните, моралните и мислещите, които са осъзнали значението на произхода и миналото на всеки човек? Ала има и още нещо, което се изплъзва от погледа и ума на масовата публика – йерархията на проблемите ни. С риск да засегна приятел, ще заявя: войната със символите е идентична на удрянето на самара, вместо на магарето.

Не отричам важността на тотемите на социализма. Като всяка осъзната тайна организация,[1] комунистическата партия държеше много на тях или по-скоро на влиянието им върху масовото съзнание. Те въздействат силно и на подсъзнателно ниво. Обаче не паметниците и останалите външни белези на комунизма съставляват системата. Те са нейната изфабрикувана и лесна за ликвидиране парадна фасада.

Произведеният в чин олигарх Николай Банев внимателно слуша бившият премиер Сергей СтанишевХората с партийни билети, комунистите, но най-вече алчно червената номенклатура бяха и са същността на комунистическата Система. Партийната рая беше нейният крепител. Затова й бяха предоставени известни привилегии. Останалите бяхме работната сила, която осигуряваше благоденствието на върхушката. Системата не подбираше своите обслужващи кадри според техните качества, а в зависимост от принадлежността и вярността им към ръководната партия, т.е. към номенклатурата. Този отрицателен позбор разчиташе на хора, които не използваха и без друго оскъдното си сиво вещество, защото нямаха право и не им се налагаше. Затова настоящият „елит“ е толкова бездарен, лишен от идеи, неспособен да плува в бурните води на интернационалната конкуренция. Той е свикнал върхушката на партията да мисли вместо него и да взима решенията. Без обсъждане от по-ниските равнища, партията ги спускаше надолу за безпрекословно изпълнение. Това е един от белезите на тоталитаризма. Той роди крайния егоизъм, завистта и злобата – основната отличителна черта на днешните парвенюта.

Този егоцентризъм включва типичното за комунистите еврейско чувство за превъзходство над останалите. Ала също така и усещането, че останалите ─ партийната рая и безпартийните гои, са длъжни на „избраните“. Съвременните необуржоа не се чувстват удобно в смокингите и роклите с голи гърбове. Пречи им произходът. Сюртукът на богатството тежи на техните изнежени от незаслужени привилегии плещи. Те нямат изградени навици да решават и да носят отговорност. Ако им предложат, с облекчение ще захвърлят ключовете от сейфовете и ще се завърнат в предишните си обширни кабинети с тапицирани врати. Там, където се изживяваха като малки крале на милиционер-социализЪма. Където раята и гоите си записваха ред за прием. А удареше ли часът местният „владетел“ да благоволи да диша един и същ въздух с тях, със сгънати гръбнаци плахо почукваха и питаха: „Другарю еди-кой си, може ли...“

Само преди дни един от назначените олигарси, другарят Николай Банев, призна в телевизионно предаване, че е членувал само в една партия – БКП, и още пази партийния си билет. Защото тя „мислела за народа“! Въобще не се постара да прикрие носталгичната нотка в гласа си. Не отрече, че е бил щатен комсомолски деятел от регионален мащаб и това го е извело до върховете на... капитализма. Но според него „българският бизнес е бил в геноцид през всичките години на т. нар. демократичен преход“.[2] Бедните „бизнесмени“! Живи да ги ожалим...

В същия разговор „вездесъщият“ и дори неодраскан бивш офицер от Второ главно и от Шесто управление на Държавна сигурност Цвятко Цветков обяви на всеослушание следното: „Първо, БСП създаде всички останали партии в България, това е факт.“ Бащата на покойния комунистически бандит Илия Павлов, някогашният келнер на номенклатурата Павел Найденов, поддържаше „исото“: „Верно е, че всички партии са се роили от БСП. И не е изключено това, когато некои са били в БСП, да не са съгласни със идеольогията, която е била четирисет години – маркс-ленинската идеология. И некои от тях да са съ осъзнали да съ включат в останалите формиращи се партии, за да могат, тъй като те не са харесвали всичко, което е правено от комунистите от четирисет и четвърта до деведесета година... Аз смятам, че имало е партийни членове и комунисти, които не са одобрявали политиката на комунистите и на БСП по времето на управлението на Тодор Живков или тези преди него. Защото човек може да съ осъзнава малко и по-късно и да приеме политика и да работи онова, което му е по сърце. И когато вече духа от бутилката е излезнал, всеки е имал право да мисли и да се присъединява към ония, които той ги харесва повече. И смята, че са тия които отива, те ще допринесат повече за страната.“[3]

Ето илюстрация на философията на Иво Инджев, на подобните му комунистически престъпници и на много други „редови“ членове на БКП, някои от които замърсяват и тази медия. Преди време нарекоха тази позиция „политическо номадство“, но това е прекалено меко. Става дума за чиста проба опортюнизъм – използване на всяка възможност в името на личната полза, без прилагане на нравствени критерии. От разговора, цитат от който току-що приведох, стана ясно, че Б.Б. се е поставила в услуга на американците. Което също потвърждава липсата на морал, на реална опора в идеология, на вяра у комуниста. До вчера – слуга на Кремъл и на тукашните му антибългарски наместници. Днес – на Вашингтон, отново без мисъл за България. А утре?...

Безпартийните изобщо не са споменати в бръщолевенията на издигналия се до салонен управител в ресторанта на ЦК на БКП Павел Найденов. Той признава:, че „не е изключено това, когато некои са били в БСП, да не са съгласни със идеольогията“. Ами що щяха там, защо толкова дълго „понасяха тази тегоба“? Заради кариерата и келепира ли? Сега пак искат същото! Обърнахте ли внимание на начина, по който днес комунистите говорят за „партийните членове и комунистите“ в трето лице, сякаш не са били едни от тях?! За онези „някои“, които не са одобрявали политиката на комунистите и на БСП по времето на управлението на Тодор Живков или тези преди него“. Един вид – и бай ви Павел е бил сред тях. Ами защо е стоял в партията и е слугувал на същия Тодор Живков и на онези „преди него“? Съгласни ли сте те пак да бъдат начело и да ви водят? Кьорави ли сте? Не забелязвате ли докъде ни докараха – всички нас? Съгласни ли сте с това?

В основата на конструкцията на неразградената Система, както и да я наричате, са онези от Политбюро, пред които през януари 1990 г. ръководството на МВР начело с ген. Любен Гоцев е положило клетва за вярна служба.[4] Ала днес пак те или подставените им лица стоят на върха. Те са гръбначният мозък на системата. Главният е зад граница. Можем да гадаем къде точно, но почти сигурно в Москва, само че под контрола на западния свръхелит. Насетне идва ред на различните равнища на номенклатурната йерархия ─ тялото на системата на държавния капитализъм под тоталното ръководство на една единствена партия ─ комунистическата. Ето къде се корени главният проблем на нашата нация. Основният субект на системата, алчно червената номенклатура, е недокосната. Докато ние се борим с вятърни мелници от рода на на Мавзолея и Паметника на Съветската армия, те изградиха паралелна система, която в някои аспекти е по-зла от късния вариант на старата. Нали знаете: „Партията все пак някак си се съгласяваше да храни своите роби, но хора, осъзнали свободата си, тя нямаше намерение да храни. А Номенклатурия, както и преди, ще храни само себе си и ще се подхранва от Запада. Народът, отучил се да мисли и да работи, нека мре. Той вече за нищо на никого не е нужен.“[5]

EUSSRЗа да запази Системата, Партията и нейната служба за партийна сигурност са мобилизирали старите пропагандни кадри. Тяхната настояща задача е да отвличат вниманието на обществеността. Защо не видите или чуете някой политически затворник – от истинските, а не дребните ченгета, продали душите се на другарите, да призовава за разрушаването на тотемите на болшевишкия режим? Тези хора са наясно, че Системата – това са хората, нейните представители, заедно с мрежата от връзки, в която партията и Интернационалът ги вплетоха. Това са онези семейства, които ръководеха с камшик в окървавените си лапи, а сега „управляват“ с пачки в ръце. Като свалите от челата им техните отличителни символи – алените петолъчки, сърповете и чуковете – ги превръщате в ни лук яли, ви лук мирисали „демократи“, но все така на власт; узаконявате правата им на вече частни капиталисти. Не забелязвате ли колко лесно намериха уют зад дванадесетте жълти „европейски“ звезди върху синьото знаме на новия Съветски съюз? Толкова ли е трудно да прозрете целия мръсен замисъл? Първо им отнемете властта, парите и имуществото, които крепят тяхното владичество. Тогава ще дойде ред и на монументите им.

Никой да не ми говори за някакви изобщо несъществуващи мои „досиета“. Както и за такива на приятелите ми. Ако ги имаше, отдавна щяха да са ги размахали, или щяхме щастливо да добруваме като вашите „герои на прехода“. А не да берем души в мизерия, и да броим секундите на телефонните разговори помежду ни. Ченгета като Дянко Марков, признал си в предаването „Безкомпромисно“ на Георги Жеков, че е продал душата си на комунистическите секретни служби, обслужват митинговите „лекции“ на болшевики като Инджев. Янко Янков или Петър Гогов ги няма там. Докато изедниците се къпят в лукс, ние вегитираме в отчайваща материална нищета. И трябва да търпим техните подставени лица, лумпените на посткомунизма, скрити в окопите на своята анонимна безопасност, да ни обстрелват с лъжи и измислени обвинения? Стига толкова! Аман! Genug! Enough! Basta!

Защо повечето от нашенците приемат другари като Иво Инджев, Петко Бочаров и останалите измамници на прехода? Досега не разбирам какво означава „социолог“, „политолог“, но в момента съвсем се обърквам. Обаче някакъв доцент, „политически психолог“, на всичко отгоре с женски имена,[6] е намерил универсалното обяснение:

Българинът е просъществувал до ден-днешен сам и не в група, за разлика от развитите европейски страни. Той няма доверие на съседа или колегата, или приятеля, че може да се бори с него рамо до рамо за постигане на общ интерес. За това има много причини като в основата е превръщането на СРС-тата и предателството (метафорично и съвсем конкретно) в техника на успеха. Точно обратното би трябвало да бъде, даже държавата чрез педагогически при]оми би трябвало да има политики и да тренира децата още в детската градина за значението на групата за постигане на лично благосъстояние. Много далеч сме като мислене от това.“[7]

Не случайно нарекох местното население „помаци“. Не в смисъл на измъчени хора, а на същества, готови на всичко, в т.ч. и на предателство, в името на онова, което разбират като успех – на материалното благополучие. Удаде ли им се случай, с болшевишка преданост заменят чужда човешка съдба, понякога даже живот, за пост, пари, предмети... Понеже самите те са такива – конформисти и още по-лошо – опортюнисти, като секретния сътрудник „Ивайло“, са готови да оправдаят тези грехопадения. Отиват по-нататък – идентифицират се със същества като него. И ненавиждат другите, които не са като тях. Това е вид обществен расизъм, който у нас се случва многократно по-често в сравнение със страните, които обозначаваме с прилагателното „нормални“.

Затова представителите на това жестоко езическо мнозинство пищят като настъпени пришки под всяка моя публикация във форума на „Форумът“. И безсъвестно пръскат лъжи, обиди и инсинуации не само по мой адрес, но и спрямо малцината ми съмишленици. Един от техните плакатни любимци е отсъдил:

И всекиму добро струва,

само знайте за парата,

като човек що да прави,

продава си и душата...

Територия на идиотщината

Колко пъти ме питаха: Какво му е комунистическото на Иво Инджев? Бил е ченге, но сега... Как да обясня на идиота, че е такъв? Никога няма да се съгласи, не ще повярва, че това е голата, макар и неприятна истина. Нима не доказах от колко тежък род на комунистически престъпници произлиза СС „Ивайло“? На 9 септември 1944 г. майка му и нейният баща – дядото на другаря Инджев, дейно „участвали в завземането на властта в Княжево“ от комунистите![8] Сетне с парабелум в ръка са служили на „тихия фронт“... Сам той е членувал в БКП – доброволно, защото „на младеж като негова милост хората от Държавна сигурност и разбира се, от БКП, освен всичко друго обещавали кариера, власт, влияние, пътувания, пари...“[9] Всичко онова, от което т. нар. от другарите обикновени българи бяха тотално лишени. Никой не е вкарвал зорлем в партията-мафия. Онези, които „се вливаха в мафиотските й редици“, никога не са приемали правилото: “Melius est nomen bonum quam magnae divitiae” - „По-добре честно име, отколкото голямо богатство“.

Eastern frontierЗа идиота това няма значение. Неговото съзнание е промито. Пък и няма навик да ползва ограниченото си сиво вещество. Това го изморява. Обсебен е от княза на този свят. Свикнал е да си създава кумири, да им се възхищава. А когато се сринат, да ги охули, както става в повечето случаи. Но обърне ли се филийката, да ги обожествява. Сатаната е „сменил чипа му“, сиреч неговата вяра. И вместо в Бога, идиотът вярва в човеци, все долнопробни същества, продукт на текущия, наложен отвън „изъм“. Представителите на тази пасмина са толкова осакатени духовно, че няма как да проумеят – “pelle sub agnina latitat mens saepe lupina” – „под кожата на агнето често се крие нрав на вълчица“. Отнася се за техните любимци. Идиотите никога няма да проумеят, че типове като Инджев, Бочаров, 95 на сто от останалите „журналисти“ „политици“, „бизнесмени“, „социолози“, „политолози“ – всички, които го ограбват материално и духовно, са продукт на генното инженерство на БКП. На свой ред тази партия-държава е експеримент на политическите биотехнологии, които повече от век и половина Интернационалът разработва в своите лаборатории.

Последното е израз на арогантността на силните. Тя датира от времената на колониализма, но най-добре е осъзната и овладяна от семейство Ротшилд. Наричат днешния колониализъм „глобализъм“. Не търсете антикомунизъм у ония, които създадоха самия комунизъм – като идеология и практика. Не, комунизмът не се роди в Руската империя или някъде на Изток. Той бе заченат в недрата на западноевропейската аристокрация. Ядрото й беше заразено от талмудизма, проповядващ равенство, но само сред евреите. Да припомня признанието на американския равин Хари Уетън: „Юдаизмът е комунизъм, интернационализъм, универсалното братство на човека... Ето, с тези духовни оръжия евреите ще завладеят света и човешката раса.“[10]

Ала преди това същият твърде образован и осведомен (илюминиран) автор разкрива: „Какво е нацизмът? Нацизмът е имитация на юдаизма; нацизмът прие принципите и идеите на юдаизма, с които да унищожи юдаизма и евреите. Само това е достатъчно, за да постави Хитлер редом с Валаам...

Нека ви разкрия една тайна: Нацизмът не е нищо друго, освен имитация и извращение на марксизма; в нацизма не съществува нищо, което да не е заимствано от марксизма. Изследвайте Хитлеровата антимарксистка библия – “Mein Kampf”, прочетете я внимателно и какво ще откриете? Ще откриете, че Хитлер е възприел принципите, идеите, политиката и методите на марксизма. Хитлеровата Националсоциалистическа партия беше създадена по образец на Комунистическата партия на Съветска Русия, а двете бяха сформирани съгласно идеите на марксизма.

Като истински революционен марксист, Хитлер наблегна на трудовите маси... Кои бяха теоретиците на нацизма. Не бяха ли социалистите, комунистите, и мъжете и жените, които получиха образованието си от марксизма? Откъде Хитлер и неговите последователи взеха идеята за интернационалния капитал, за експлоатацията, от една страна, и социализма и националното планиране, от друга? Не взеха ли всичко това от марксизма? Но онова, което е най-важно, е следното: Ако не беше великото дело, извършено от марксистите, ако не беше Руската революция, ако не съществуваше почвата, подготвена от социалистите и комунистите, Хитлер, нацистите и Националсоциалистическата партия никога нямаше да съществуват...“[11]

Ще допълня: нито държавата Израел, основана от Ротшилдови чрез Хитлер. Нататък същият автор обяснява отношението на комунистите и нацистите към безпартийните. То е като на евреите към Валаам. (Вж. илюстрацията с рисунката „Игра на шах: Ленин с Хитлер – Виена 1909 година“. Запознайте се и с подробностите за нея.[12]) За другарите ние, нечленувалите в партии, сме прокълнати. Не случайно комунизмът нарои тук купища опортюнистчета – вече няколко поколения. За да не са като нас – тор, върху която да градят собственото си преуспяване. Те се смятат за „солта на земята“. Единственото, което ги движи, е материалният интерес. Те са комунисти – организирани или не. Без да го осъзнават, всъщност са юдеи. Правят всичко в името на това да са добре и то тук, и сега. По същия начин равините учат своите питомци: „Еврейският народ нямаше да е същият, ако наистина… парите ни бяха многобройни като пясъка… И осъзнаваме каква сила представляват парите. Знаем и как да ги използваме правилно. С тях можем да променим живота на евреите. Затова се молим “… парите ни да са многобройни като пясъка в пустинята” – за да осигурим благополучието на еврейския народ.”[13]

Ето ви я комунистическата идеология, изповядвана и от местните ни американофили. По-рано те бяха съветофили. Още по-рано слугуваха на отоманските власти. Ако се наложи, утре ще надянат шлемове с антенки и ще приветстват евентуалното пришествие на марсиянци. „За да осигурят благополучието“ на себе си и на своите семейства. „Ко­му­нис­ти­чес­ка­та ду­ша е ду­ша на юд­аиз­ма. Сле­до­ва­тел­но из­ли­за, че как­то в рус­ка­та ре­во­лю­ция триум­фът на ко­му­низ­ма бе триумф на юд­аиз­ма, по съ­щия на­чин триум­фът на фа­шиз­ма е триумф на юд­аиз­ма.”[14] В момента у нас триумфира опортюнизмът.

Срещал съм хора, които на пръв поглед изглеждат интелигентни, образовани, доколкото това е възможно тук. Но изпитват безрезервна вяра в професионални лъжци от рода на Тодор Живков, Андрей Луканов, Сергей Станишев, на техните скрити слуги Иван Костов, по-рядко на Филип Димитров, на Георги „Гоце“ Първанов, на човешкото падение Симо Мадридски, а понастоящем най-много на Б.Б. Има люде, изповядващи пълно доверие в обучени измамници като Петко Бочаров, Иво Инджев и останалата кохорта от алчно червени пропагандисти. Става дума за своеобразни религиозни фанатици, които са се отказали от две върхови Божи дарения – свободната воля и правото да мислят. Какво пък, споменавал съм древната максима: “Mundus vult decipi, ergo decipiatur” - „Светът обича да бъде лъган, нека тогава го лъжат“.

Щом за вас няма значение кой какъв е бил преди десетилетия, даже онзи ден, защо не канонизирате другаря Тодор Живков за икона на вашия комунистическиантикомунизъм“? Не, няма парадокс. Тато има по-големи „заслуги“ за „демокрацията“ ви от изброените негови хрантутници. Както се полагаше на неговата роля на ваш „пръв ръководител“, точно той бе пионерът в битката против собствения му социализъм. Не друг, а тъкмо Тодор Правешки пръв провъзгласи социализЪма за „недоносче“. И посочи новата партийна линия – към частна собственост и капитализъм. Дори ви даде указания да използвате „митинговата демокрация“! Вижте и чуйте: „


Ето я директивата, която спуснаха на Ж.-Желевци, Бероновци, Тренчевци, Петко-Симеоновци, Дертлиевци, Кошлуковци, Савовци, Ф.-Димитровци, П.-Стояновци, Сугаревци, Догановци, Костовци, Бочаровци, Аговци, Инджевци и останалата болшевишка сволоч – целия легион от Homo Sovieticus.[15] И те се втурнаха да се „демократизират“ и да „демократизират“. Настана масово състезание по хвърляне на лични алени петолъчки, сърпове и чукове. След него „олимпийците“ излязоха изчипкани. Тяхната потомствена алчно червена боя и кирта от позорните им дела бяха изтъркани и отмити. Помогнаха им тълпите от теляци – мераклиите за кариера и т.нар. симпатизанти. И ето ги днес пред вас – пред гъмжилото от идиоти на посткомунизЪма: надянали са „демократични“ дрешки, извадили са копия, наточили са идеологически мечове с нова марка – “Made in USA”, заменила старата – „Сделано в СССР“. Те пак са тук и пак са същите. Но чрез верните медии, притежавани от тяхната „вечна и свята“ партия, добре ви индоктринираха. И като в евтина холивудска гротеска вие ги виждате като Прометеевците на „демокрацията“, на „новото“, на „прогреса“. Като обобщавам, имам предвид онези от вас – комуноидите, генно модифицираните същества, заченати по изкуствен път в тайните лаборатории на службата за партийна сигурност на БКП, или допуснали да им имплантират чипове на примирението и подчинението на.

Почти всички останали са вечно съгласните с конюнктурните „големци“ потребители от фермата – „болшинството“. Каквото им сипят, това плюскат. Единици мислят и осмислят, анализират и търсят истината. В сравнение с болшинството, те са шепа. Но са елит, макар и непризнат, пък навярно и неосъзнат. Те са истинските носители на светлината и доброто, а не луцеферианците с промити мозъци, които не отличават зърното от плявата. Защо „народните маси“ не приемат този необявен елит? Първо, поради последното – неизвестен е. Не го допускат до влиятелните медии. И освен това, понеже: “Malus fugit lucem, ut diabolus crucem” – „Лошият се страхува от светлината като дявол от кръст“. А както подчертах, този необявен елит издига факела на Божията истина и познанието. Те, малцината умни, ерудирани и добри, са на кръста. Останалите са обречени „да се влеят в стадото свини и да се сурнат из стръмнината в морето“...[16] Страшното е, че са „легион“[17] и повличат всинца ни.

Намират се и дьонмета, които с обръщането на своята болшевишка вяра в някаква „нова“, „демократична“ (?!) са станали по-комунисти от Ротшилд, Маркс, Ленин и Хитлер, взети заедно. Настойчиво питат: Защо не говориш за истинските комунисти, тези от БСП? Жалки чавдарчета с алчно червена закваска, да имах власт, бих поставил този най-ретрограден клон на местната мафия извън закона. Не спирам да насочвам вниманието на хората тъкмо към нейната основа – комунистическата номенклатура, която е подбрана така, че с хамелеонска лекотапреживява всякакви метаморфози. Нейните представители крепят цялата система. Никога нищо добро не съм очаквал от тях. Те не са мои съперници или противници, а врагове, смъртни врагове! Възпитал съм се в духа на аксиомата на поета: „С враг врагувам - мяра според мяра“.[18] Ала нито е времето, нито тук е мястото да изяснявам отношението си към другарите. Пък и то е достатъчно ясно. да

За да зърнете истинските отвратителни мутри на подставените лица на номенклатурата, на аргатите й от т. нар. опозиция, е необходимо отворено съзнание и трезв поглед. Няма значение как ги наричате. Нито как окачествявате угодническите физиономии на техните оръженосци, безполовите проститутки от медиите. Възрастта няма значение. Те са зависими от много неща. Преди петилетка момче от Нова телевизия дойде да прави репортаж у дома. Когато в свободния предварителен разговор отворих дума за занаята, споменах, че за мен вярата в Бога, семейството ми и моралът са над всичко. Почти разтреперан, този „син на полка“ призна, че е готов на всичко, само и само да стане водещ на предаване, да е на екран. Е, вече е такъв, в сутрешния блок на същата медия. Представяте ли си с цената на колко подлост и предателства се е докопал до лелеяната позиция? Прекалено млад е и затова няма как лично да е бил свързан с нявгашната ДС. Но е толкова опасен и безскрупулен, колкото нейните офицери и агенти. Това е „легионът“, готов да служи – всякога и на всички. Причините за хъса на тези вълци в овча кожа са разнообразни. Резултатът винаги е един и същ – Иво Инджев и вярата на „демократичните маси“ в него.

Истината и само истината – и какво от това?

Опонираха ми: Изнеси доносите на Инджев. Показах няколко образци и едно самопризнание. Глас в пустиня. Може би така трябва, или наистина „предателството се е превърнало в техника на успеха“? Това е манталитет, без извинение. Дали мнозинството от нашенците не е просто по християнски великодушно и благороднически снизходително? Струва ми се, че верният отговор се съдържа в душата на всеки. Когато всеки се погледне в това най-интимно и точно огледало, навярно съзира греховете си, подобни на Инджевите. Затова, от гузна съвест, тези безименници все дирят под вола теле...

Сред папките с кадровото и архивното дело на секретния сътрудник „Ивайло“ има купища собственоръчно написани доноси. Да, техният автор е Иво Инджев. Писал ги е на ръка. От тях става ясна душичката му, така да се каже. Разкрива се истинската същност на същество, което не само е склонно да дебне другите. То явно получава оргазъм, когато като лалугер слухти около жертвите си, зададени му свише или набелязани доброволно. („Батето“ явно е от вторите. В противен случай СС „Ивайло“ е бил сред най-доверените сътрудници на ДС и конкретно на Шести отдел на Шесто управление, занимавал се с висшата номенклатура.) Но обяснете ми: Какво значение има дали е клеветил нашенски специалист в Ливан, чужд гражданин или политик тук или зад граница? Та от доносите му става ясно: сприятелявал се е с различни люде, за да ги използва и да донася не само изреченото от тях, но и за техните схващания, политически убеждения, поведениеПредателят е такъв до гроб. От Юда насам предателството е най-тежкият смъртен грях, който се наказва само по един начин. и т.н. Последното изисква приятелска интимност. И на най-големия си враг не пожелавам да има Иво Инджев за приятел.

Адолф Хитлер играе шах с Владимир ЛенинЛъжа е и, че секретният сътрудникИвайло“ е работил само зад граница. На 18 юли неизвестно коя година (навярно 1983-а) той „е предал“, както са се изразявали ченгетата, от курорта „Златни пясъци“. Слухтял е около някакъв сириец. „Той подчерта, че разполага с филм, в който е документирано следното изказване на (... задраскано): „СССР предаде нашето приятелство за един кораб с жито“. За изгонването на (... задраскано) от Сирия, според него, е допринесло неговото държане „на среща с палестинци“, на която той наред с лозунгите за победа на палестинската революция е призовал да бъде сменен „режима на Хафез Асад“...“[19] „

Друг подобен образец, също написан на ръка, е озаглавен „Агентурно сведение“. В него на 20 юли 1983 г. „Ивайло“ „съобщава“ на водещия си офицер, който не е човек, а просто някакъв пореден номер - 8100. Собственоръчно написаният от Иво Инджев със ситен почерк текст започва така: „В поведението на (... задраскано) правят впечатление няколко неща. Първо той непрекъснато хвали нашата действителност,... изтъква нейните преимущества...

Той се опитва да си създаде в очите на околните авторитет на много умен човек като често изтъква заслугите си. Същевременно някои негови постъпки издават изключително лекомислие и елементарно подценяване на околните. Такъв беше случаят с дупките, които през нощта беше пробил в ламаринената стена, разделяща адамовия от евиния плаж в МОЖ на Златни пясъци. Тази „хитрост“ не само не остана незабелязана, но и за малко не стана причина за много сериозен скандал.

Той се опита да получи информация по въпроси на българо-югославските отношения без дори да потърси претекст за подобен разговор. В същия стил зададе въпроси за (... задраскано) и положението с цените в България.“[20]

Това е чист донос в стил „агентурна класика“ на сътрудник на Шесто или на Второ главно управление на Държавна сигурност, но не и на т. нар. външнополитическо разузнаване. Не че последното е по-добро. Доносът издава, че авторът му е действал у нас и има склонност да преценява и характеризира хората от някаква своя или вменена му гледна точка, да ги дебне, наблюдава, да слухти около тях и да донася за техните постъпки, за черти на характера им и т.н. Долнопробна, отвратителна дейност, която няма нищо общо с някаква „защита на националните интереси“. Никой нормален човек не би се занимавал с такава свинщина. Отврат!

При това Инджев явно е бил твърде продуктивен. Понякога е донасял по няколко пъти на ден. В „Сведение“ от СС „Ивайло“ от същата дата той пише за лице, чието името в документа е задраскано, че е разкритикувало „стремежа на (... задраскано) да създаде подобие на Ким Ир Сен... Що се отнася до саудитско-сирийските контакти той потвърди, че саудитците оказват натиск върху Сирия „също както и други страни – например Мароко и Алжир.“ Той не оцени характера на натиска и дали той е свързан със сирийско-палестинските проблеми.

Единствената забележка, която той направи по адрес на Ирак, беше свързана с посещението на (... задраскано) в Багдад. Според него (... задраскано) се опитвал да дразни Сирия като се среща в Багдад със (... задраскано, според пълната форма на съюза „с“ и дължината на имената навярно става дума за Саддам Хюсеин), но тези опити са безуспешни.“[21]

В ръцете си държа купчина такива доноси. От тях личи как секретният сътрудник с еврейско потекло е помагал на т. нар. врагове на Израел. Представяте ли си при неговата болезнена амбициозност, при склонността му да следи, да дебне, да слухти и да предава – при характерната за него, по всяка вероятност вродена подлост, колко лесно е било на сегашните наши и чужди служби, начело с Моссад, да приберат под крилото си това пиленце на комунистическата квачка?

Болшевишки пророк за местно ползване

Другарят Инджев е прав в едно: тукашното население е уникално в своето примирение и в склонността си да се потапя в мръсотията. На юдейския негодник Чърчил приписват думите, че на Балканите съществува племе, което толкова рядко се къпе, че след баня се поздравява с „Честито!“ По същия начин то обича да се въргаля и в обществената помия. Затова СС „Ивайло“ хвърля наляво и надясно своите фалшиви обвинения. Знае, че ще хванат декиш:

Дейността ми като гражданин и журналист винаги е била и е на показ. Никакви кукловоди не могат да ме отклонят от осъзнатия, зрял, информиран избор на активна позиция срещу мракобесието, част от което е именно съзаклятието на тайните служби срещу модерна България, мистиката на тъмните сенки от миналото. Тяхното изваждане на показ ги лишава от „магическата им сила” ─ престават да бъдат стряскащи сенки и се превръщат в обикновени семки, семки занимавки за онези, на които изобщо им се занимава с тях.“[22]

Иво Инджев - доносИменно другарят Инджев е „сянка от мракобесното минало“, която не доброволно, а по силата на други обстоятелства е извадена на светло. Тя няма как да се отърве от позора на злото, което е вършила и носи по наследство. За злините, които е причинявал на българите, Иво Инджев е получавал пари. Преди всичко хонорари, но и средства, за да черпи жертвите си – онези, за които е донасял: „На сътрудника бяха предадени срещу разписка 70 лв.[23] За покриване на разходи по време на контактите с... (... задраскано).“[24]

Преди да се заеме с първата си жертва, „... Ивайло беше инструктиран за това какви въпроси представляват интерес за нашата служба, какви способи да ползува за насочване на разговорите в изгодна за нашите цели насока и каква позиция да заема при обсъждане на теми, касаещи НРБ.

Пред сътрудника беше очертана линията му на поведение спрямо сирийския гост, като се наблегна на опазване на конспирацията, внимателното изясняване на интересуващите ни въпроси и недопускане разшифроването му като наш СС. При обсъждането на последния въпрос беше наблегнато, че освен, че е принцип в нашата работа, опазването в тайна на връзката му с нашите органи е още по-наложително предвид позицията, която (... задраскано, става дума за „изтъкнат сирийски журналист и поет“) заема в сирийското общество.

От страна на сътрудника беше проявено разбиране, стремеж да възприеме пълноценно обсъжданата материя и желание качествено да изпълни задачите, поставяни му от ДС.

На втората среща пред „Ивайло“ бяха конкретизирани информационните въпроси, на които следва да обърне най-голямо внимание:

а/ Резултатите от посещението на (... задраскано) в Сирия;...

в/ Позиция на сирийското ръководство за времето, размерите и изхода от евентуален конфликт с Израел...

... По-значителен интерес представлява изказаното от (... задраскано) твърдо убеждение, че (... задраскано) няма да посети СССР, независимо, че визата му е официално потвърдена...

Пред сътрудника беше дадена положителна оценка на извършеното от него до момента... Пред сътрудника бяха набелязани нови въпроси, съгласувани с отдел 09, ПГУ, по които при възможност внимателно да набира информация.“[25]

Ето какви високи оценки е получавал Иво Инджев от своите началници в Държавна сигурнност. Сега му ги давате вие. Въпреки, че тези момчета са зависими и никога не престават да служат на своите тайни господари от ония служби. Те са готвени за това, в тях са инвестирани пари, време, усилия. Никой от Интернационала, респективно БКП и ДС, не е луд, за да похарчи без полза тези вложения. Няма как да разберете какво всъщност вършат Иво Инджев и подобните му. Те са обучени да ви мамят. Ако леко перифразираме документите, свързани с подготовката и задачите им като секретни агенти, те са „инструктирани за това какви въпроси представляват интерес за вас, какви способи да ползуват за насочване на приказките си в изгодна за целите на партията и ДС насока и каква позиция да заемат при обсъждане на теми, касаещи положението у нас и по света“.

Вие сте аматьори и то не от най-добрите, а те са професионални лъжци с многогодишен опит в пропагандата и измамата. Тези момчета и момичета не притежават елементарно приличие, изобщо не знаят що е срам. Винаги се натискат да са в челните редици. Често пъти това не е в резултат на зависимост. Такива са характерите им. Нали помните: „... Лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън.“[26] Щом не приемате това, вие не сте с Бога, а с болшевиките и ченгетата. Изключвам значителна част от читателите в тази медия, които са част от истинския, но за жалост непризнат елит. И биха представлявали чест за всеки народ. Думам за другите: Щом така ви харесва, вервайте на комунистите и ченгетата. Лошото е, че завличате и нас.

Веднъж ченге, завинаги ченге

Иво Инджев - доносЕдна от трите основни задачи, поставени от Държавна сигурност на Иво Инжев след вербуването му за секретен сътрудник „Ивайло“ – което ще рече, че те важат завинаги, до края на дните му, без възможност за измъкване – е: „оказване [на] съдействие на официалните ни представители за уреждане [на] публикуването в местния печат на изгодни за нашата страна [НРБ] печатни материали.“[27] Днес другарят Инджев не само съдейства, той направо превзе и телевизиите. Впрочем, правеше го още в годините на т. нар. тоталитаризъм. Явно службите са му отредили кьоше в тях за ползване при необходимост.

Любопитни са и останалите две главни задачи, които ръководството на ДС му е поставило тогава, с валидност до последния мрачен акорд в земния му път: „а/ изучаване на представляващи интерес по линията на 430 ВПР и външно 678 КРО лица; б/ наблюдение и своевременно сигнализиране за извършени нарушения на правилата за поведение на наши граждани зад граница от страна на членовете на колонията ни в 391 Бейрут.“[28]

Възпитан да слухти около хората, другарят Иво Любомиров не спира да го прави. Сам признава как е клеветил Иван „Батето“ Живков с моминско име Славков. От предната публикация се уверихме, че е топил друго „демократично“ ченге – Петър Берон, агент „Бончев“. Не се заблуждавайте с някакво „вадене на светло“. Припомням колко учуден беше офицерът, когото попитах защо покойният Стефан Савов не си признае, че е агент, за да стане свободен човек: „Не може да го направи. Пет години след уволнението си офицерът от Държавна сигурност става донякъде свободен. Агентът – никога.“ На моята изненада, отговори със зловещото обяснение: „Агентът има деца, роднини, близки...“ Не един и двама „бивши“ го споменаха. Кой да вярва? Сега ще последват обвинения, че давам ухо на „лъжите на комунистите и ченгетата“...

Без да се извинявам, ще подчертая: имам чувството, че като някаква огромна машина за клониране на хора тоталитарният комунизъм размножи (мултиплицира, както обичаше макар и със запъване да се изразява другарят Живков) армия от Форест-Гъмповци – същества щамповани по образец, конформистки роботи, съгласни да вършат всякакви мерзости в името на някакво измамно материално благоденствие. Това са битови чейнджаджии, които обменят свободата си срещу паница леща, а по празниците и за парче мръвка с изтекъл срок на годност. Няма как Иво Инджев да не минава за герой сред тази безкрайна тълпа от безличия. Все пак дори с лъжите си той се отличава със своя малко по-наситен нюанс сред равната, мозъчно остригана сива маса.

Бог да прости българите и България.

Преди близо 18 години в редакцията на минаващия за „син“ всекидневник „Експрес“ се засякох с племенника на генерала от ДС, писателя Павел Вежинов. Казваше се Владимир Игнатов. Потомствен комунист, заразен от хазрата (по Климов, както впрочем и водещият се за основен собственик на вестника Любомир „Пъпката“ Павлов, днес гаулайтер на „Бачкане“ и „Цял ден“). В зората на „демокрацията“ помогнах на Владо да бъде пуснат от затвора или да бъде съден в един открит процес, макар да не бях го виждал дори на снимка. Бяха го натикали зад решетките за шпионаж в полза на Турция. Оказа се женен за нашенска мюсюлманка. Като кореспондент на БТА в Мадрид май наистина е взел някакви пари от югоизточните ни съседи, но тогава не знаех това. Пък и сега не съм сигурен. После свързах тези слухове с порока му... Добре, ама въпреки всичко, защо другарите не го осъдиха при отворени врати? Това исках.

Та докато през пролетта на 1990 г. Игнатов все още лежеше в Старозагорския затвор в килия с 25-ватова крушка, както ми писа, му предложих да разкаже историята си в свободния и интелигентен седмичник „Софийски вести“, в който след година и половина безработица ме бяха назначили. Владо прие. Пишеше на ръка, а аз се превърнах в негов личен преписвач и редактор. И така цели тринадесет вестникарски страници плюс още две със задочно интервю по въпроси на читатели.

И ето, съдбата ни събра в кабинета на заместник-главните редактори на „Експрес“. Един ден, по настояване на Стефан Софиянски – тази постъпка му прави чест, Любо „Пъпката“ призна, че Иво Инджев идва като главен редактор, защото „зад него стоели големи пари“. Споделих това с Владимир Игнатов, който не криеше, че е персонален представител на втория главен съсобственик на вестника, другаря назначен от БКП бизнесмен Борислав Дионисиев. Владо, който беше амбициозен човек (нещо характерно за членовете на БКП), пребледня. И в спонтанното си възмущение изтърси: „Ама нали този вестник е на СДС? Та аз бях в журито, което одобри Иво Инджев за специализация в школа на КГБ!

Изобщо не се учудих. Вече добре познавах миналото и душичките на „сините“ лидери – до един свързани с БКП и ДС. Сега чета в автентичен документ на Държавна сигурност: „На 094 СС [„Ивайло“] е извършена подготовка в 258 Центъра за изпълнение на задачи както по раздела на (... задраскано, но макар не съвсем ясно се разчита като „ХРЕЛКОВ“, може би кодово название на КГБ), така и по наша линия. Независимо от това, считаме за наложително да се продължи подготовката съобразно изискванията на конкретната обстановка, при която ще работи лицето.“[29]

Няма как да разгадая цифровите кодове. Но вече почти не се съмнявам, че покойният Владо Игнатов е казал истината. В друг документ, след като са изредени установените от „Ивайло“ уж приятелски връзки, се изяснява: „С „Ивайло“ са проведени 12 срещи от страна на ОР [оперативен работник] № 112383, ОР № 142869 и ОР 119267.

Провеждано му е обучение за изпълнения на задачи по придобиване на информация, създаване на контакти и изучаване на лица. Запознат е с принципите на конспирацията.

Връзката му с резидентурата е лична. При идването му в страната с него провеждат срещи ОР от Центъра. Проверки не са му провеждани. Към поставяните задачи се е отнасял с необходимата сериозност. Старае се да ги изпълнява в срок. Проявява активност при изпълнение на поставяните му задачи.

Информациите му се оценяват като представляващи интерес, а някои от тях като секретни и важни.“[30]

Справка за ИнджевНавярно споменатите оперативни работници са трима от следните петима, ръководили СС „Ивайло“: старши-лейтенант Иван Делев Димовски; П. Власковски; Веселин С. Павлов; Марин Маринов; капитан Кирил Желязков. Така поне е записано в картончето на Инджев в Комисията „Евтимов“. Иво Инджев е отлично подготвен за „придобиване на информация, създаване на контакти и изучаване на лица“. И вие искате да му излезете насреща! Нямате представа в колко документи ченгетата с пагони дават най-високи оценки на „активността“, „желанието“ и „усърдието“ на „Ивайло“ „да усвои пълноценно материята“. Съобщават му пароли, спускат му се задачи за работа срещу „американци“, „трети страни от НАТО“...[31] Понастоящем той най-цинично и най-малко по три пъти на ден се кълне в любов и преданост към тези свои врагове! И никога в доброто за България. Другарите като него полагаха клетва за преданост на „международното комунистическо движение, на славната БКП и лично на нейния пръв ръководител, както и на великия СССР“. Е, за трети път казвам: вервайте му.

Многоликият Янус

Споменах как Инджев захвърлил своя партиен билет, който по-рано държал близо до сърцето си. Както някога неговите дядо и майка участвали в „завземането на властта“ от комунистите, така след промените той е изпратен да превзема „опозицията“. Нали си спомняте: „Пред сътрудника беше очертана линията му на поведение...“ Даже един от големите комунистически престъпници, чието име следва да бъде забравено – убиецът Георги Андреев, познат като литературен крадец с псевдоним Валентин Андреев, постъпи по-честно – самоуби се. И в предсмъртното си писмо прокле онова, заради което затри не малко хора и съдейства за заличаването на нацията ни. „Партизанският поет“ завеща: „Преди да изляза от живота, аз излизам от Българската социалистическа партия. Нека народът преценява, нека вижда и добро в нея. Но ако знаех стопанските, политическите, античовешките престъпления, аз бих излязъл от нея преди 10 ноември 1989 г. А аз не ги знаех. Сега това ме убива. С ума си разбирам всичко, зная, че трябва да живея, да работя за народа си, но вече болката е непреодолима. Не отчаянието на ума, а болката на душата, станала и на тялото - физическа, ме убива. Проклет да е Живков! И живковистите!“[32]

Иво Инджев, Петко Бочаров и останалите милицонерски фатмаци на тукашната т. нар. журналистика служиха покорно и вярно на Живков и живковистите, както и на „омразната“ им понастоящем съветска система. Самите те бяха живковисти. На финалната права, в навечерието на промените, техните началници им дадоха по-различна „линия на поведение“. И взеха да пренаписват подгизналите им от престъпления срещу българите биографии. Изградиха им легенди и успяха. Триумфираха благодарение на вече споменатата войска от Форест-Гъмповци, които повЕрваха на техните вапцани в „демократични“ краски отрочета. Онази маса със „сменен чип“, която не може да различи “mala fide” - нечестното, недобросъвестното.

Инджев и събратята му по болшевизъм и ченгесарство имат по много лица. Но няма как да избягат от истинското си, комунистическото. Ето как е определено то от чехословашкия писател Карел Чапек още през далечната 1924 година: „Омраза, пренебрежение и изконно недоверие – това е физическият свят на комунизма; една медицинска диагноза би постановила, че това е патологичен негативизъм. Ако някой стане част от масите, той явно е предразположен към тази зараза...

Целта на комунизма е да властва, а не да спасява; на неговото знаме е изписан лозунгът на властта, а не на помощта. А гладните искат не да властват, а да се наситят.

Аз не мога да бъда комунист, защото комунистът не знае морала на помощта и съчувствието към страдащия. Защото той проповядва премахването на социалния порядък, а не на този ужасяващ безпорядък, какъвто се явява нищетата. Ако комунистът се съгласява да помогне на нещастните, то става само при едно условие: първо ние ще завземем властта, а после (възможно е) работата да опре и до вас. За съжаление, даже подобно условно обещание за помощ не е гарантирано с нищо. Дори да преобърнете обществото нагоре с краката, и тогава бедните ще отидат отново на дъното, като към тях ще се добавят и много други.

Най-удивителното и най-безчовечното в комунизма – това е с нищо несравнимата му мрачност. Климатът на комунизма е неприветлив и безчовечен...

Накрая, съществува и проблемът с насилието. Порядъчният човек не може да поддържа тези, които заплашват, призовават към разстрели и обесване и разлагат обществото не с факта, че извършват социален преврат, а с това, че нарушават естествените и нормални нравствени закони...

Ако комунистите предполагат, че при известни обстоятелства да се бесят и разстрелват хора е толкова сериозна работа, колкото и да се давят дървеници, то аз не мога да разбера и много се страхувам, че така ние никога не бихме се договорили. Методът на комунизма – това е един мащабен опит да се създаде международно недоразумение. Това е опит да се разбие човечеството на отделни части, изобщо несвързани помежду си, които не се разбират една с друга. Това, което е добро за едната страна, просто не може да се окаже добро и за другата.“[33]

Днес този „опит“ върви към приключване. Но за това – друг път.

В служба на дявола

Справка за ИнджевМного са целите на интернационалната комунистическа мрежа на наша територия. Една от основните е постоянно да създава напрежение. За това й помагат специалните звена за предизвикване на скандали, действащи в специалните служби.

Друга цел е да се разбива всеки опит за изясняване на истината. Стотици пропагандисти са впрегнати, за да „разясняват“ някакви „антагонистични противоречия и интереси“ на САЩ, Русия, Европа, Китай... Което е елементарно за опровергаване. Защото макар и в ръцете на ционистите, западните средства за дезинформация оставят следи. Често пъти от късогледство и безхаберие, но понякога умишлено или поради пренебрежението към интелекта на обществата. Ако погледнете къде рекламират „сайта“ на секретния сътрудник „Ивайло“, вгледате ли се кои медии препечатват „творчеството“ му, ще ви станат ясни поне някои от разклоненията на тази мрежа на световната революция у нас.

Ще ви помогна, защото пипалата на този болшевишко-ченгесарски октопод личат във “Frog News” на две прононсирани ченгета – съветския възпитаник, комуниста и офицера Огнян Стефанов, агент „Академик“, и бившия оръжееен търговец, комунистическото ченге Младен Мутафчийски. На тяхната щедрост се радва иначе правещият се на социално гнуслив Едвин Сугарев. Но не се притеснява, че неговият „сайт“ „Svobodata” (защо с латиница) се радва на охотното пропагандиране от страна на тандема Стефанов-Мутафчийски. Сам той, „борецът“ срещу Костов и костовизма, рекламира Костовия „сайт“ “Mediapool”...

Дълги години Едвин криеше участието си в „тайната вечеря“ на Андрей Луканов с избрани от ЦК на БКП „опозиционери“, проведена в дома на национал-комуниста Николай Хайтов. Проговори повече от три години след събитието. Осмели се да отвори уста, чак когато в мое присъствие Николай Колев-Босия директно заби в лицето му въпроса за това. Година преди 10 ноември длъгнестият клиновед с лице, съчетало мутрите на младия Ленин и на Феликс Едмундович, издал книга. В нея „отворил очите“ на тукашните културтрегери, че истинската култура била възможна само при социализма, след залповете на „Аврора“: „Тържеството на Октомврийската революция доказа нагледно, че такъв строй е възможен и е послужил като мощен катализатор, активиращ във висша степен всички сфери на човешкото мислене.“[34]

По това време Сугарев е бил биз-бизе със синчето на архиноменклатурчика и основен лиричен ибрикчия на диктатора Живков, напълно реставрирания другар Любомир Левчев. Този Владимир, наречен така на Улянов, понастоящем е масон със специална задача от Съветските американски щати. Тогава, в навечерието на „сакралната“ дата на промените, двамата с Едвин безпрепятствено издавали „дисидентски“ списания, моля ви се! Все едно мъртвата хватка на режима не важала за тях. Кой ли ги е охранявал?...

При „жабите“ се мъдри и „сайтът“ на друг „герой“ – Иван Бедров. С вид на току-що изваден от някое мазе на Държавна сигурност, този „виден“ журналист заменяше съвест срещу пари по пътя от БНТ до Pro.BG. На същото място е „изгрял“ и ликът на още един „демократичен“ собственик на инструмент за милиционерски внушения, блогът на навярно проводения във Франция от ония служби и поради особеностите на професията си никому неизвестен Атанас Чобанов. Сам твърди, че от октомври 1989 г. членува в „Екогласност“. Лично за мен това и фактът, че още през 1990 г. този питомец на Френската гимназия заминава за Париж, а скоро след това започва да следва там, говори твърде много... Също и сътрудничеството му с Асен Йорданов - сина на Недялко Йорданов, един от най-възторжените „певци на партията“ и дългогодишен болшевишки гаулайтер на културата в бургаския край. В интернет има доста компрометиращи факти за „демократичното“ лице Чобанов, но не ги споменавам, тъй като досега не са потвърдени. И все пак... Впечатлява и „топлата“ загриженост за този медиенгений“ на официализирани уж неправителствени организации, като комунистическия Съюз на българските журналисти и „Репортери без граница“.[35] „ Те нито веднъж не проявиха съпричастие към съдбата на уволнени журналисти с ярка антикомунистическа позиция. Защо ли?

Ето, в тази „прекрасна“ и тъй „демократична“ компания цъфти секретният сътрудник „Ивайло“.

Самият Инджев се хвали, че е бил коментатор на... радио „Свободна Европа“. Както посочва някогашния служител на ЦРУ Григорий Климов: „Тъй като радио „Свобода“ по принцип се основаваше на тайнствения „комплекс на Ленин“, който прави от хората истински революционери, то подбраха и административния скелет на радиостанцията от онези остатъци от ленинската гвардия, които след Великата чистка лекуваха с труд в концлагерите.“[36] Това важи с пълна сила за „Свободна Европа“, радио „Освобождение“ и т.н., за които Климов припомня, че „както писаха в американската преса, също са свързани с американското разузнаване ЦРУ“.[37] Още в зората на „демокрацията“ покойният Пашанко Димитров от BBC ми отвори очите, че от средата на петдесетте години всички сътрудници на Българската секция са били проводени от тукашните специални служби. А англичаните го знаели. Английският писател и журналист Дъглас Рийд подчертава, че проникването на комунистите в британските медии започнало още от 1937-1938 г. Нима това не е образец на т. нар. легион – съвокуплението на сатаната с антихриста, според руския, а не съветския философ Бердяев? „Затова Бердяев-Бердичевски твърди, че който се е родил от този съюз, ще управлява света“,[38] а не хора като Карел Чапек, да речем.

По-рано Инджев е служил на ДС, респективно на КГБ. След това се присламчва към партньорската им служба ЦРУ. На този извод навеждат и страстните опити на другаря Косьо Мишев да го наложи като медиен гуру на СДС и то на всяка цена. Ако някой не е наясно кой е „контрадезинформаторът“ Мишев, просто да направи справка. Една дълбоко свързана с комунистическата система историчка на БКП, понастоящем членка на Комисията „Евтимов“, признава: „Както ДС е огледално на КГБ, така ЦРУ и КГБ са огледални помежду си. Целта им е била да поддържат паритет в установените сфери на влияние или да предотвратяват разрастването им в една или друга геополитическа посока с подривни средства. Мисля, че като професионално изградена структура КГБ е доста по-напред от ЦРУ в разузнаването. Обаче в чисто пропаганден план е била много по-ограничена и ретроградна.“[39]

От противоположната страна политическият затворник Янко Янков стига по-далеч: „... Изрично и ясно съм посочил, че... вече съм имал своето категорично формулирано убеждение, че срещата на държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър с т. нар. българска опозиция е била съвместно оперативно предприятие на КГБ и ЦРУ и е имала предназначението да сплаши държавния секретар и да го мотивира да докладва на най-висшето американско политическо и държавно ниво, че ако властта бъде дадена в ръцете на т. нар. антикомунисти, страната ще бъде залята от кървави изстъпления, поради което стратегията трябва да бъде насочена към това – властта да бъде дадена на „преустройващите се” комунисти, желаещи да станат капиталисти, и същите да бъдат освободени от каквато и да е отговорност за извършените от тях престъпления.

Изрично съм посочил, че за да стигна до този извод ми е помогнал и Маршал Харис,[40] който винаги, макар и доста предпазливо, е насочвал вниманието ми към подлежащите на двойно или дори на парадоксално тълкуване факти. Посочил съм, също така, че после, непосредствено преди отпътуването си в края на мандата му в София, Маршал Харис изрично ми каза, че възнамерява да напусне дипломатическата си работа, тъй като не е съгласен с това, че в посткомунистическите страни, включително и в България, „ЦРУ работи като филиал на КГБ”.“[41]

Справка за ИнджевПо същия начин Интернационалът избра комунистическите пропагандатори за водещи „демократични“ журналисти. Братството беше наясно с дефектите в техните характери. И не само тогава, а и сега чудесно ги използва. По тази причина понастоящем телевизиите и страниците на печата се превърнаха в перачници на окървавените ликове на всякакви номенклатурни престъпници от различни поколения. Вместо да пишат показания в затвора, в медиите „гордо“ дефилират убийци и грабители от типа на съвършения простак Григор Стоичков, през ошлайфания примат от ДС -„Кинтекс“ Петър Манджуков и масона за всякакви поръчки от ДПС–„Мултигруп“ Стоян Денчев, до снайперистката от групировките на БСП Весела Лечева. В телевизиите няма да срещнете техните жертви. Съвсем незначителни изключения се допускат единствено за онези, които са продали душите си. Просто за цвят; нали има „демокрация“ и „плурализъм на мненията“?...

Най-лесният морков, който местните наместници на Братството прилагат вместо тояга спрямо Инджевци, е вродената и възпитана склонност на тези техни момчета да се кланят на истинските властници и на материалния интерес. Това ясно личи в следния изблик на опортюнизъм на „Ивайло“:

Навремето за един журналист да бъде кореспондент в чужбина беше висш пилотаж, венец на професионалния успех, постижение, подобно на това да си посланик сред дипломатите. За тази позиция журналистите се боричкаха с връзки на най-високо партийно ниво. И това ми се случи на мен, безпартийния, едва 28-годишния, с две мижави години трудов стаж като репортер на бюро и без никакъв житейски и професионален опит и никакви шпионски обучения и школи![42] Какво трябваше да кажа – не, не искам да ставам секретен сътрудник, ще си стоя прост репортер в БТА, защото ще дойде 10 ноември 1989 г. и това ще се обърне като компромат срещу мен?!”[43]

Не, не всички се боричкаха, клетнико. Страшното е, че вие, „боричкалите се“, отново сте по върховете и с характерното си усърдие служите на същите господари от алчно червената номенклатура. А тя ви подава ръка навсякъде и във всичко. „Антипървановата“ книга на секретния сътрудник „Ивайло“ е продукт на мощното издателство „Ентусиаст“, което издава промасонските брътвежи и на Любомир-Левчевия наследник Владимир – също храненик на чуждо разузнаване. Точно коя структура на БКП-ДС се крие зад това „издателство“, няма никакво значение.

Ето едно предизвикателство: Инджев има високо до небесата еврейско самомнение и самочувствие. А всъщност е „наивен и като дете прост“, както е казал поетът. Сам признава как не е знаел, че „... ще дойде 10 ноември 1989 г. и това [меркантилно ченгесарство] ще се обърне като компромат срещу него?!”[44]

Всеки сам да направи своите заключения. Господ е отсъдил: „Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират.“[45]

И още: „... Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене”.[46]

Момчетата като Иво Любомиров Инжев, правени по един и същ калъп, до един конформисти и опортюнисти, бяха и все така са готови да продадат майките и бащите си, стига да се изкачат с едно стъпало по-високо в кариерата. Което им носи и „съкровища”. Те дори не са чували Божия завет, че не бива „да си събират съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но да си събират съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат”.[47]

Понятия като морал, обич към ближния, почтеност, достойнство няма как да достигнат до съзнанието на същества от рода на настоящия ни „герой”. Те са носители на друга, на материалистична, марксистко-ленинска етика. Тя позволява дори убийство в името на успеха на партията или на партиеца.

Днес Иво Инджев твърди, че като студент в СССР намразил съветската система. Пък десетилетия наред след това този новопокръстен „антисъветчик“ й служеше и то като най-долно ченге, донасяло за нищо неподозиращи нашенци и чужденци. За да може упорито да се катери към нейния връх. Нали знаете, че обикновено въздържателят не произвежда алкохол; а пуританът не ходи в публичен дом...

Поради факта, че неговата, подчертавам - неговата и на семейството му комунистическа система, все още е недокосната, днес секретният сътрудник на Държавна сигурност „Ивайло“ има наглостта да хвърля одрипавели от идеологически онанизъм ръкавици като тази: „Дейността ми като гражданин и журналист винаги е била и е на показ. Никакви кукловоди не могат да ме отклонят от осъзнатия, зрял, информиран избор на активна позиция срещу мракобесието, част от което е именно съзаклятието на тайните служби срещу модерна България, мистиката на тъмните сенки от миналото. Тяхното изваждане на показ ги лишава от „магическата им сила” - престават да бъдат стряскащи сенки и се превръщат в обикновени семки, семки занимавки за онези, на които изобщо им се занимава с тях.

Тази позиция ми е струвала доста изпитания. Но каквото и да ми се прибави към тях, няма да се откажа. Най-малкото няма да ИМ позволя да ме откажат.

Нека опитат пак, предизвиквам ги!“[48]

Приех предизвикателството и се постарах да докажа, че назначеният настоящ „антисъветчик“, „демократ“, „антикомунист“ Иво Любомиров Инджев все така усърдно обслужва „омразната“ му съветска система. Която добре осребрява прилежанието му. Направих го явно, с името си, а не като донос в стила на службите, към които с такава страст другарят Инджев се е стремил. „Ивайло“ не престава да промива съзнанието на невинните, глупавите, немислещите, на идиотите и на подобните нему. Тях съветвам: Вервайте му.

Останалите, малцината с отворено за истината съзнание, ясно видяха алчно червената мутра на потомствения комунист, на ченгето, дето дрънка, на негодника „Ивайло“. Тях призовавам с изпробваната през вековете мъдрост на древните: “Breve tempus aetatis satis longum est ad bene honesteque vivendum” – „Краткият живот на човека е достатъчно дълъг, за да се живее добре и честно“.

Следвайте я.

Край.



[1] Мнозина не осъзнават, че тъкмо това бе причината за тъй трудното приемане в БКП. Когато номенклатурата се обособи като масонска ложа – мнозина от допуснатите в нея бяха масони, партията се „масовизира“ и нарои партийната рая. Не малко партийни гои причиняваха невероятни беди на други хора. Няма да забравя един телевизионен репортаж от 1992 г., в който две жени разказваха как партийната секретарка на тяхното звено в завода, където работели, другарката Елена Костова, съсипала съдбите им с лоши характеристики. Да, ставаше дума за съпругата на любимия на част от болшевиките и на продалите душите си потомци на буржоазията отпреди 9 септември 1944 г. тогавашен финансов министър Иван Костов. Имаше и по-свестни партийни секретари. Например този, в предприятието, в което работех по разпределение. От Районния комитет на БКП бяха отпуснали бройка за приемане в БКП на млад висшист. Бяхме двама, аз – единственият мъж. При това партийният секретар ми беше пряк началник. Когато отказах с обяснението, че тате ще се обърне в гроба, той не ме предаде. Предсказа, че от мен нищо няма да стане. Разбрах, че колежката ми, с която заедно постъпихме на работа там, също отказала. По съвсем неидеологически причини, но все пак... Искам да кажа, че не всички бяха Инджевци и Бочаровци.

[2] и „Цвятко Цветков: БСП създаде всички останали партии в България – 4 част“, „Гореща точчка“, TV7, София, вторник, 22 март 2011 г., видеозапис от online: http://www.tv7.bg/bodilnik/news/hot-spot/243132.html

[3] „Цвятко Цветков: БСП създаде всички останали партии в България – 4 част“, видеозапис от online: http://www.tv7.bg/bodilnik/news/hot-spot/243132.html Правоговорът е запазен и пренесен в правописа. Подч. мое.

[4] Вж. Христо Христов – „Ген. Любен Гоцев: Трябва да спечелим изборите най-малко с 50 + 1 процента“, Декомунизация, София, дата не е посочена, online: http://www.decommunization.org/Articles/Hristov91.htm

[5] Игор Бунич – „Златото на партията”, първо издание, ИК „Прозорец”, София, година на издаването не е посочена, най-вероятно 1995-а, стр. 345. Подч. мое.

[6] В българския език има родове. Ако бе жена, щеше да е доцентка. Не е ли обидно за нея и подобните й, да се обръщат към тях като към мъже? Това е част от програмата са объркване и разбъркване на обществото.

[7] Анна Кълцева ─ „Политическият психолог Антоанета Христова: Българинът е превърнал СРС-тата и предателството в техника на успеха“, „Всеки ден“, vsekiden.com, София, петък, 4 февруари 2011 г., online: http://www.vsekiden.com/88843

[8] Вж. Георги Ифандиев – „Епопея на негодниците – Как службите ковяха „демократи“: ІІ. СС „Ивайло“ ─ един от филиграните на БКП и ДС“, „Форумът“, forumat-bg.com, София, четвъртък, 17 Февруари 2011 г., online: http://www.forumat-bg.com/medii/1129-epopeya-na-negodnitzite

[9] Вж. „Иво Инджев в сензационна изповед пред „Шоу“: Отидох сам в ДС!“, едно интервю на Славей Костадинов, Информационна агенция БЛИЦ, София, 25 октомври 2007 г., online: http://www.blitz.bg/article/4017

[10] Rabbi Harry Waton - “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, New York, NY, March 1939 г., стр. 100. Подч. мое.

[11] Пак там, стр. 54, 81.

[12] Много неизвестни и на пръв поглед невъзможни неща има на този свят. На илюстрацията е показана рисунка, на която е изобразен младият Адолф Хитлер (вляво) да играе шах с Владимир Ленин. Тя е дело на еврейската художничка Емма Льовенщрам и е направена „от натура“ през 1909 г. във Виена. Авторката е наблюдавала двамата бъдещи диктатори да мерят сили в „най-мъдрата“ игра. По онова време Хитлер е бил уличен художник, работещ на парче, а Ленин – революционер в изгнание в столицата на тогавашната Австро-унгарска империя. Партията била проведена в дома на известно еврейско семейство, на което бъдещият най-голям четвърт еврейски „антисемит“ и полуеврейският вожд на болшевиките често се отбивали на гости. И това ли е „конспиративна теория“? Преди година и половина Ричард Уестууд-Бруукс, английският собственик на графичната творба, озаглавена „Игра на шах: Ленин с Хитлер – Виена 1909 година“, организира нейната продажба на търг с начална цена £40,000. (Вж. подробности в: “Pictured: Hitler playing chess with Lenin”, “The Telegraph”, London, September 3, 2009 г., online: http://www.telegraph.co.uk/culture/culturenews/6130672/Pictured-Hitler-playing-chess-with-Lenin.html)

[13] Равин Исохер Франд – „Ханука и златото – връзката между огъня и парите”, превод от английски Доника Маджарова, в. „Еврейски вести”, брой 23 (1423), София, 7 декември 2001 г., 22 кислев 5762 г., стр. 7. Подч. мое.

[14] Rabbi Harry Waton ­ “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, New York, NY, March 1939 г., стр. 143-144. Подч. мое.

[15] Терминът на израелския вестник “The Jerusalem Post” и се отнася до един от „крайните“ ционисти, бившия съветски гражданин АвигорЛиберман, който поиска израелските араби да полагат клетва за вярност към Израел.

[16] „И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път. И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Исусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време? А далеч от тях пасеше голямо стадо свини. И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини. И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата. А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс.“ („От Матея свето Евангелие“, гл. 8, ст. 28-33.)

[17] „И когато Той излезе от кораба, на часа Го срещна един излязъл от гробищата човек, хванат от нечист дух; той имаше живелище в гробищата, и никой не можеше да го върже даже с вериги; защото много пъти бе оковаван с окови и вериги, но той разкъсваше веригите, счупваше оковите, и никой не беше в сила да го укроти; и всякога, нощя и дене, по хълмове и гробища викаше и се удряше с камъни; а като видя Исуса отдалеч, затече се и Му се поклони; и като извика с висок глас, каза: какво имаш Ти с мене, Исусе, Син на Бога Всевишний? Заклевам Те в Бога, не ме мъчи! Защото Исус бе му казал: излез ти, дух нечисти, от човека. И го попита: как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името, понеже ние сме много.“ („От Марка свето Евангелие“, гл. 5, ст. 2-9. Подч. мое.)

[18] Вж. Пейо Яворов – „Хайдушки песни“, сп. „Мисъл“, София, 1903 г.

[19] Донос на СС „Ивайло“ от 18.07... г. Заведен в Комисията „Евтимов“ като: Фонд № 1, АЕ 6405, дата: 14.10.2009 г. Правописът запазен.

[20] Агентурно сведение, Съобщава „Ивайло“, приел ОР 8100 на 20.07. 1983 г. Заведено в Комисията „Евтимов“ като: Фонд № 1, АЕ 6405, Лист № 70, дата: 14.10.2009 г. Правописът запазен.

[21] Сведение от СС „Ивайло“, приел ОР 8100 на 20.07.1983 г. Заведено в Комисията „Евтимов“ като: Фонд № 1, АЕ 6405, дата: 14.10.2009 г. Правописът запазен.

[22] Иво Инджев – „Как станах секретен сътрудник на Първо главно на ДС“, e-vestnik, София, 9 октомври 2008 г., online: http://e-vestnik.bg/4789/4789/

[23] По онова време, началото на осемдесетте години на миналия век, доста пари – половин заплата на висшист. Тогава вечеря в луксозен ресторант не надхвърляше двайсетина лева.

[24] Строго Секретно! Докладна записка до началника на Отдел 04 на Първо главно управление [на ДС] относно: Проведени срещи със СС „Ивайло“, от старши-разузнавач Отдел 01, ДС, ст.-лейтенант Ив Димовски, написана в 1 екземпляр, Изп.: 01/СГУ ДР Димовски, № 1 – КД „Ивайло“, написала: Стоянова – 6908, София, 15 .VІІ. 1983 г. Заведено в Комисията „Евтимов“ като: Фонд № 1, АЕ 6405, Лист № 67, дата: 14.10.2009 г. Правописът запазен.

[25] Пак там.

[26] „От Матея свето Евангелие“, гл. 7, ст. 18-19.

[27] Писмо № 5, Писмо № 9 от 19.10.1983 г. от Соколов, относно: 14 Иво Любомиров Инджев, подписано на 18.10.1983 г. Заведено в Комисията „Евтимов“ като: Фонд № 1, А.Е. 6405, Лист № 79, 14.10.2009 г., в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Подч. мое.

[28] Пак там. Подч. мое.

[29] Пак там. Правописът запазен. Подч. мое.

[30] Строго секретно! Утвърждавам, зам.-началник ПГУ-ДС и началник отдел 04, полковник Р. Тошков. Справка, относно: Дело № 15610 за въвеждане в система „Вега“ 1, изготвил ст.-лейтенант В. Павлов, отпечатано в 1 екземпляр, Изп. 04-8698, Нап. ВХ/04-2091, София, 29.08.1985 г., стр. 2. Заведено в Комисията „Евтимов“ като: Фонд № 1, А.Е. 6405, Лист № 153, 14.10.2009 г., в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

[31] Вж. напр.: Строго секретно! До началник отдел 04, Първо главно управление – ДС, Докладна записка, относно: проведена среща със СС „Ивайло“, изготвил кап. Ив. Димовски, отпечатана в 1 екземпляр, № 1 – К.Д.“Ивайло“, Изп/нап/ 04/8100, дата не е посочена, стр. 1 и 2. Заведено в Комисията „Евтимов“ като: Фонд № 1, А.Е. 6405, Лист № 77, 14.10.2009 г., в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

[32] Предсмъртно писмо на поета Веселин Андреев (роден Георги Андреев) от 10 февруари 1991 г. в: Пенчо Ковачев – „Веселин Андреев ли разстрелва принц Кирил?“, в. „24 часа“, София, сряда, 9 февруари 2011 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=773740 Подч. мое.

[33] “Why I am not a Communist?” by Karel Čapek, translated and provided by Martin Pokorny, “Přítomnost”, № 4, December 2, 1924 г., online: http://capek.misto.cz/english/communist.html

[34] Едвин Сугарев – „Българският експресионизъм“, Издателство „Народна просвета“, София, 1998 г. Подч. мое.

[35] Вж. „Репортери без граници“ бранели Атанас Чобанов от кмета на с. Царево…“, Съюз на българските журналисти, София, 21 май 2010 г., online: http://www.sbj-bg.eu/index.php?option=com_content&task=view&id=4251&Itemid=1

[36] Григорий Климов – „Имя мое легион“, Издательство „Славия, Нью-Йорк, 1975 г., Глава 1. Красный папа, online: http://www.lib.ru/PROZA/KLIMOV_GP/legion.txt_with-big-pictures.html#1

[37] Пак там, Глава 3. Дом чудес, online: http://www.lib.ru/PROZA/KLIMOV_GP/legion.txt_with-big-pictures.html#3

[38] Вж. Григорий Петрович Климов – „Божий народ“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Издательство „Пересвет“, Краснодар, 1999 г., Электронная версия, Киев, 1999 г., стр. 18, 24, цялата книга в pdf от online: http://reeed.ru/lib/books/bozhii_narod_/

[39] „Татяна Кирякова: Няма лъжа! Били сме 16-та република на Съюза“, интервю на Люба Кулезич, “Frog News”, София, понеделник, 28 Септември 2009 г., online: http://frognews.bg/news_15559/Tatiana_Kiriakova_Niama_laja!_Bili_sme_16-ta_republika_na_Saiuza/

[40] По онова време съветник в посолството на САЩ в София, агент на ЦРУ.

[41] „Янко Янков: Имаше споразумение между комунистическия елит и управляващите западни елити”, интервю на Калоян Методиев, „Общество.нет”, София, 31 октомври 2009 г., online: http://www.obshtestvo.net/content/view/1457/3/ Подч. мое.

[42] Каква крупна лъжа!

[43] Надя Костова – „Как Иво Инджев стана агент на ДС”, в. „Уикенд”, брой 47 (367), София, 20 - 26 ноември 2010 г., стр. 22. Подч. мое.

[44] Надя Костова – „Как Иво Инджев стана агент на ДС”, в. „Уикенд”, брой 47 (367), София, 20 - 26 ноември 2010 г., стр. 22. Подч. мое.

[45] „От Матея свето Евангелие”, гл. 7, ст. 13-14.

[46] „От Матея свето Евангелие”, гл. 19, ст. 21.

[47] Пак там, гл. 6, ст. 19-20.

[48] Иво Инджев – „Как станах секретен сътрудник на Първо главно на ДС“, e-vestnik, София, 9 октомври 2008 г., online: http://e-vestnik.bg/4789/4789/


Форумът

Публикуване на коментар

Последователи

StatCounter

  © Blogger template Snowy Winter by Ourblogtemplates.com 2009

Back to TOP