В България т. нар. медии са собственост на военно-терористичната червена бригада ЦК на БКП и са ръководени от неговото Политбюро !

Георги Ифандиев

Епопея на негодниците - КАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“:ІV.ИВО ИНДЖЕВ - ЧЕНГЕТО СИ Е ЧЕНГЕ,Георги Ифандиев

>> понеделник, 7 март 2011 г.

Медии
Епопея на негодниците
Написано от Георги Ифандиев
Понеделник,07 Март 2011

КАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“:

ІV.ИВО ИНДЖЕВ - ЧЕНГЕТО СИ Е ЧЕНГЕ

Продължение.

Ах, колко „демократи“! Може би по-точно – „християндемократи“, каквото и да означава това. Все вярват в „доброто“ у бившите и укоряват такива като мен, които не се доверяват на довчерашните партийни другари. Което не означава, че не признаваме правото на редовите членове на БКП да се променят. Но както вече нееднократно имах случай да изтъкна: след като преживеят катарзис и прекарат известно време – минимум пет години – далеч от „челните редици“ на „борбата за демокрация“. Достатъчно се бориха против капитализЪма и за социализъм... Все пак нека спазваме законите. Един от тях постановява: „Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.“[1]

А пък в дефиницията за политическа партия е записано, че това „е свободно сдружение на граждани, създадено с цел да съдейства за формиране и изразяване на политическата воля на народа чрез избори или по друг демократичен начин“.[2] Формалната логика разкрива, че до 1990 г. партийците – членовете на БКП и БЗНС, който бе приел писаната в Москва Програма на комунистическата партия – са били участници в престъпна организация. Следователно са престъпници.

Казват, че нямало колективна вина. Ако група „граждани“ ви срещне и ви извади окото, а следствието не може да се установи кой точно е извършил престъплението, пак ли ще мислите така? И дали ще се съгласите всичко да приключи с някакво извинение и да потъне в забрава? Винаги трябва да помним, че садистите от алчно червената номенклатура вършеха престъпленията си със съучастието на всички членове на БКП и БЗНС. Много от „невинните“ тайно са изпълнявали и мокри поръчки. Някои от тях бяха извадени на светло и какво от това? А не малко нашенци несъзнателно са готови да им обърнат и другата си буза. С престъпниците ли сте? Или съм ви жегнал по болното място ─ вашата собствена семейна история? И не проумявате ли, че тези момчета на болшевизма продължават да изпълняват задачи? Дори когато са предрешени като яростни „антисъветчици“. Точно те са най-големите съветофили – петата колона на Кремъл у нас. Битката е за съзнанието на българите! Вие им подарявате триумфа – на убийците си.

Та тези споменати „архи-християни“ и „баш демократи“, все изтънко и тенденциозно любопитстват дали Иво Инджев е донасял. Или не са чели първата част на тази поредица, или имат къса памет или изпълняват поръчка - досещате се чия. Тъй като още в началния епизод от този обзор припомних „култовото“ признание на „героя“, че е донасял на Тодор Живков за неговия зет Иван „Батето“ Живков с моминско име Славков.[3] Пък и за какво друго са го наели, трошили са наши пари за образованието му в Москва, от какъв зор са го командировали зад граница и са го преработили от ортодоксален болшевик в... „демократ“?

Инджев се води момче на Първо главно управление на Държавна сигурност, уж външнополитическото разузнаване. Пък колáдил главния правешки зет на тукашна, на местна почва. Правил го в битността си на агент под прикритието на журналист от Секретния отдел на БТА. Дали е топил и други люде у нас? Да надникнем в документите на ония служби, които очевидно са излъгали секретния сътрудник „Ивайло“ с обещанието, че са унищожили архива с неговите дела – кадрово и работно. Някаква част – може би. Но следи все пак са останали.



Моралът на комунистическия „антикомунист“



По мнение на "ИВАЙЛО" декларацията на ЦК на БКП по повод изявлението на д-р Тренчев за събитията в Румъния е твърде категоричнаКогато в края на 1989 г. политическият ентусиазъм на поне половината българи бе във възход, а надеждите сияеха със силата на слънцето, Държавна сигурност се е стараела да се предпази от изненади. Тя е създала псевдоопозиция, но е чула и първите викове „Долу БКП!“ масово да звучат по площадите. Макар и малко вероятно, все пак е съществувала опасност партията да изтърве процесите от своите окървавени лапи. Съвсем скоро, на 26 октомври 1989 г. по нейна заповед милицията бе инсценирала „побоя“ над активисти на „Екогласност“. Колкото да им напишат легендарни биографии. Списъкът на „храбреците“ включваше продукцията на такова превтасало болшевишко тесто, като Соломон Паси и Деян Кюранов, чиито бащи, съответно Исак – активен борец, пратил маса представители на „вражеския буржоазен“ елит на бесилото или зад решетките,[4] и Чавдар – един от идеолозите на ЦК на БКП. Или Александър Каракачанов, син на шумкар, антибългарски терорист, сетне червен генерал-садист... Дали и дисидентските „Макс и Мориц“, дуетът Сугарев – Левчев, не е бил там? Паметта е несигурен източник. Помня, че скритият зад журналистическа карта представител на британските служби Майк Пауър, мой познат, със сигурност е снимал. Счупили му фотоапарата. Така извести BBC още същата вечер. „Непрежалима загуба“!... Това гласяха и бързо появилите се спомени от „славното“ събитие. Никой от политическите затворници на комунистическия режим не е бил забелязан там. Защо ли?

Та още тогава Държавна сигурност, за всеки случай, е искала да насити своята рожба ─ опозицията, на която е надянала „демократични“ дрешки, със свои съвсем доверени лица. Проникването им в „демократичните сили“ е уредено от най-високо място. Например от многото свидетелства отдавна е ясно как противно на мераците му да бъде част от експертите на БКП, впоследствие БСП, маркист-ленинецът Иван Йорданович Костов е внедрен в СДС. Да изреждам ли комунистите Желю Желев, Петко Симеонов, Блага Димитрова, Георги Спасов, Стефан Гайтанджиев, Николай Василев... Цялото агентурно ято, начело с втория председател на СДС Петър „Бончев“ Берон, най-яростните „антикомунисти“ Костадин „Павлов“ Тренчев, Георги „Николай“ Марков, Петър Дертлиев, Стефан „Николай“ Савов, Филип Димитров, Георги Аврамов, Йордан Соколов... – легион, защото бяха много.

Все по-това време Иво Инджев донася на своя уж бивш водещ офицер. Според Докладната записка на тогавашния майор Иван Димовски, „активно свързаният с група реформистки настроени членове на БКП“ секретен сътрудник „Ивайло“, „е подписал декларация“ за „наложителната подмяна на по-голямата част от състава на ЦК на БКП“. Инджев се опитвал да коригира и насочва поведението на партията-майка:

„По мнение на „Ивайло“, Декларацията на ЦК на БКП по повод изявлението на д-р Тренчев за събитията в Румъния е твърде категорична и предизвикала сериозно напрежение в редовете на интелигенцията. Твърдяло се, че ЦК на БКП и МВР били подготвили специални команди от цивилни лица, наричани „Отряди за защита на социализма“, които били въоръжени и имали за задача при евентуални безредици да действат срещу противниците на партийното и държавно ръководство. „Ивайло“ подчерта, че не е лично убеден в съществуването на такива команди, но слухът за тях се ширел сред опозиционните кръгове. Правели се опасни аналогии с развитието на събитията в Румъния и кървавите действия на силите за сигурност на Чаушеску. Активна роля в разпространяването на този слух играел (задраскано, но разчетено: Петър Берон) от движението „Екогласност“, който е правил изявления по този въпрос и в СМИ[5].“[6]

В беседата ни "ИВАЙЛО" се разграничи от платформата на профсъюза "Подкрепа"Ако това не е донос и то натопяващ конкретен човек, здраве му кажете. В този случай и след като ни е известно, че Петър Берон е бил агент на Държавна сигурност с псевдоним „Бончев“,[7] става твърде любопитна технологията на ченгесарските интриги. Сътрудниците са се следили, клеветили, навярно без да знаят, че са такива и си въртят кални номера, както се казва на жаргон. „Ивайло“ е служил предимно на Първо главно управление, а „Бончев“ – на Шесто. „Вафла чудна!“, биха възкликнали децата.

Ала работата съвсем не е детска и въобще не е забавна. По онова време истинските антикомунисти до голяма степен се отъждествяваха с „Подкрепа“ и Тренчев. „Синдикалистите“ начело с лечителя на трупове се държаха най-предизвикателно спрямо другарите и използваха най-рязък и откровен език, осъждащ режима и героите му. Това несъмнено привличаше. Кой да знае какво е означавало и що се е криело зад всичко това?...

Какви са били в онези дни „демократичните“ пристрастия на тогавашния комунист и уж свален от отчет секретен сътрудник, настоящия „антикомунист“ Иво Инджев? „В беседата ни „Ивайло“ се разграничи от платформата на профсъюза „Подкрепа“. Подчерта, че се очаквало формирането на фракция в БКП, в която вероятно ще преобладават представители на интелигенцията.“[8]

Такъв е бил мирогледът на „освободения“ секретен сътрудник „Ивайло“. Да допускате, че е променен, без друга, външна, принудителна причина или заради келепира, е изключително наивно, съвсем меко казано. Такова схващане издава религиозна привързаност. Издигането на комунистическите ченгета, на откровените престъпници, в икони, е съвършена лудост, без извинение. Всяка битка с нея е безсмислена. Най-малкото, защото и децата са наясно: както няма бивш негър, така не съществува и бивш комунист.

По същото това време на всеобщо въодушевление и на зараждане на усещането за свобода, опортюнистите са се възползвали и то по един подъл, но успешен и доходоносен за тях начин. Тогава, в края на 1989 и началото на 1990 година, антикомунизмът е убягвал на Инджев или по-скоро СС „Ивайло“ е странял от него. За морала и светогледа на по-късно обявения за „светъл“ и последователен „антикомунист“ Иво Любомиров можем да съдим по преразказа на неговите схващания, дело на водещия му офицер. Той споделя как другарят Инджев „се разграничи от платформата на профсъюза „Подкрепа“.“ За кой ли път ченге за ченге донася. Дали не е време бившата червена земеделка и видна представителка на снахите на Политбюро Лили Иванова да замени прочутата си чалга-кантата „Панаири“ с по-актуална ̶ „Доноси“? „Антикомунизъм“ до дупка!...

Като си спомня „неправоверното“ поведение на Станишевия вътрешен министър Румен Петков, вестник „Капитал“ констатира: „В този ред на мисли, след като телевизионното ни минало се прекатурна и застана с краката нагоре, все по-странно звучат думите на бившия министър на вътрешните работи Румен Петков, изречени в ефира на „Дарик радио“ през май 2006 г.: „На тези хора трябва да им се каже: извинявайте, бяхте злепоставяни по некоректен начин“, каза Петков, след като категоричното бе заявил: „Иван Гарелов, Иво Инджев, Венелина Гочева, Люба Ризова, Уляна Пръмова, Поля Станчева, Силва Зурлева не са регистрирани в архивите като агенти на бившата Държавна сигурност.“ Миналото обаче се оказа пълно с енергични призраци, които с пронизителни писъци продължават да крещят мръсните си тайни...“[9]



Съюз на сатаната и антихриста



Агентурна забаваЖурналистка от в. „Демокрация“ свидетелства как друг, но все още официално неразкрит агент на ония служби, представил новия главен редактор на вестника: „По принцип от едно време се старая да пазя хигиена на духа и обикновено сменям канала, колчем чуя или съзра Инджевото лице. Още е пресен споменът от годините във в. „Демокрация”...

Не съм забравила как бившият манекен, извисил се до партиец Асен Агов, дете номенклатурно на ПП на БЗНС (учил и други работи – бел. Л. М.) го доведе и ни трапоса И. Инджев за началник. Тогава Инджев влезе в кабинета, който Панчо [Денев] току що бе напуснал с една чанта лични вещи, и попита от вратата: „А защо тук няма огледало?”, оглеждайки кабинета.

Не му останах длъжна и казах: „Няма огледало, защото теб те е нямало! Сега сигурно ще купят!”

Наистина купиха, за да се оглежда и радва на красотата си началникът на синия печатен орган...

Спомням си как за рождения ден на Инджев, секретарката му събра пари, като чинно отбелязваше кой е дал и кой не е дал, и му купи копринен костюм в цвят пепел от рози...

Тогава минах през фоайето на редакцията, а той ме спря и попита: „Харесва ли ти?” – като посочи дрешката си, с висящ още етикет.

„Да го беше дал на някой сирак абитуриент!” изсъсках аз, като допълних, че не съм дала пари да подаръка му. Признавам бях бясна от пудренето му и от факта, че ангажираше редакционната кола, за да ходи на фитнес...

Спомени...“[10]

Ето го антихристът, съчетан със сатаната. „... Той е онова, което в нашите лекции наричаме дегенерация, т.е. израждане, психическо заболяване и полова извратеност. Това е, така да се каже, туземно израждане от заобикалящата среда. Затова Бердяев-Бердичевски твърди, че който се е родил от този съюз, ще управлява света...

Още в Библията е дадена добра формулировка, че сатаната често обича да се превъплъщава в образа на ангела на света, на либерал.“[11]

Струва си да повторя: Вестник „Стандарт твърди, че: „За работата си Инджев е получавал заплата, сочи справката на комисията по досиетата.“[12] Дали сега пак му плащат за изпълнението на ролята на „демократ“ и „борец против Паметника на Съветската армия“?



За него вицове вече разказват...



Бил Клинтън и Огнян ДойновСред младите се намират и хора с отворено съзнание и със здраво чувство за хумор. Вече се връщаме и към позабравения политически фолклор. В интернет се майтапят с медийния Б.Б.: „Иво Инджев изобретил и демокрацията, а древните гърци си откупили патента да я ползват.“ „Когато древните гърци създавали републиката, Иво Инджев видял, че е нещо добро и рекъл: „Да бъде!“ „При генетичен тест било доказано, че демокрацията е рожба на Иво Инджев, но той не е неин баща. Оказало се, че всъщност той е нейна майка, а бащата е някой офицер от Лубянка.“

Също така: „Свободата не ще екзарх, а иска Иво Инджев.“ „Дон Кихот е казал: „Свободата, Санчо, я раздава Иво Инджев.“ „Иво Инджев: „По въпроса за плурализма две мнения не може да има!“ И още: „Когато Иво Инджев раздавал свободата на действие, най-много дал на Феликс Дзерджински, на Хенрих Ягода и на Лаврентий Берия.“ И накрая: „Не търсете свободата, за да не намерите Иво Инджев.“[13]

Жалко за пропилените ни надежди. Екземпляри като „Ивайло“ ги отмъкнаха като пладнешки крадци, пропиляха ги и ги затриха... Като въплъщение на току-що посочената диагноза – съчетание на сатаната и антихриста, нашият „герой“ е описан така: „Позавехналият и вече без едновремешното началническо лустро Иво Инджев, който беше свикнал да работи през кариерата си „началник”, „главен редактор”, „директор в БТА” – става дума за цивилните му ангажименти, а не за тези, свързани с бившата Държавна сигурност, където също се бе водил на отчет, бе поканен от така наречения водещ Витомир Саръиванов в сутрешното предаване на НТВ да направи преглед на печата...

Към края на прегледа на печата Инджев за трети път се върна към починалия [също комунист и агент на ДС] Веселин Бончев, този път, за да удари една мокра целувка на усилията на посланика на САЩ в страната, Дж. Уорлик:

„Според дефиницията на покойния вече цитиран от мене депутат Веселин Бончев в „Труд“, значи американският посланик вряка и се занимава с антидържавен заговор в България...”

Безработният от четири години Инджев, който си измисли легендата, че е бил уволнен от една телевизия с национален обхват лично от президента, за да изглежда по-значим в очите на единия файтон почитатели, бе доста превъзбуден, че го показват на малкия екран и даже сбърка поста на първия вицепремиер на Русия Виктор Зубков, като го понижи в ранг на зам.-министър.

Не вярвам след тези лупинги пред Уорлик Инджев да се сдобие с работа... С американците е така: потупват те по рамото и отминават, който се е подмокрил от потупването остава да си смени памперса.“[14]

Никога не казвайте никога... Често пъти Интернационалът държи на кадрите си, поне докато са му необходими. Не чак толкова отдавна потомствено обремененият комунист, московското ченге Инджев бе сред членовете на Инициативния комитет за посещението на американския президент Бил Клинтън у нас. Негова съпруга е „оперната певица Росица Павлова. Преди двамата да сключат брак, Росица изпя американския химн пред Бил Клинтън при посещението му у нас.“[15] Обаче американските президенти обичат комунистите и ченгетата, изобщо подчинената им тукашна туземна номенклатура. Същият Бил Клинтън харесваше комунистическия архипрестъпник Огнян Дойнов. (Вж. илюстрацията.) „Комунизмът си отива, спете спокойно, деца...“



Винаги на удобната страна



Иво Инджев забил жена си в бар - Росица изпяла "Хубава си, моя горо" пред КлинтънГодини наред Иво Инджев криеше своя произход и не споменаваше, че родителите на първата му съпруга Регина също са комунисти. Членували са в Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) на ГДР.[16] Никъде не отваря и дума за това, че вербувалите го офицери от Държавна сигурност са давали следната превъзходна оценка за него: „Участвал е активно в дейността на ДКМС като ученик, военнослужащ, студент и понастоящем като информационен работник.”

Мнението на отдел „Кадри“ при ПГУ[17] е, че Инджев има положително отношение към органите на ДС, независимо, че не е бил назначен като служител в тях.

По данни на ОР[18] Бузовски от у-ние 06 ДС, имащ отношение към БТА, И. Инджев има необходимите лични и професионални качества за изпълнение на наши задачи зад граница.

Настоящата справка е изготвена по материали от изучаването на лицето за постъпване на работа в ПГУ, както и по кадрови данни по месторабота.“[19]

Инджев все така крие информацията, която се съдържа в друг документ, съставен при вербуването му за секретен сътрудник. Тази поредна Докладна записка за кой ли път разкрива неговия морален облик и мироглед. В нея се споменава, че той се е съгласил да сътрудничи на Държавна сигурност, когато: „Официално все още не било обявено изпращането му в Ливан...“

По-нататък старши-лейтенант от ДС Иван Димовски, настоящ преуспяващ „бизнесмен“, е подчертал: „Инджев не показа очудване при споменаване на службата, което показа, че разбира характера на интереса ни. По-нататък в хода на беседата заявих пред Инджев, че съм в течение на отношенията му с нашите органи и обстоятелствата, поради които не е бил назначен на работа при нас. Споменах, че в разговор с мен др. (задраскано, но разчетено: Арабаджиев), с когото той е контактувал по времето, когато е бил наш стипендиант, се е изказал много положително за него и че нашите органи продължават да го считат за човек, на когото гласуваме пълно доверие. Инджев заяви, че продължава да се счита морално свързан с нашата служба, независимо, че не е постъпил на работа при нас. Зави, че причините за това, както вероятно зная са от личен характер. Подчерта, че когато се е решавал този въпрос службата ни е проявила разбиране и му е дала възможност да се свърже с настоящата си съпруга, за което ни е задължен...

... Инджев заяви, че е готов според силите и възможностите си да „се постави на наше разположение“...

След като по същество имах съгласието на Инджев за сътрудничество накратко по негово желание очертах въпросите, по които очаквахме съдействието му, а именно изясняване на интересуващи ни политически и други въпроси касаещи Ливан и региона като цяло; изясняване характера на интересите на определени местни и други чужди граждани към наши сънародници на работа в Ливан, придобиване на данни за интересуващи ни учреждения и лица и др. подобни задачи. От страна на Инджев реакцията по изброените задачи беше делово „съгласен съм, че при желание това е във възможностите на всеки наш гражданин зад граница и вярвам, че със съответната ваша помощ и насоки ще мога да се справя с тези задачи“.“[20]

Иво Инджев и Соломон ПасиБез бой бъдещият секретен сътрудник „Ивайло“ е поел ангажимент да „придобива данни за интересуващи ни учреждения и лица“, които „интересуват Държавна сигурност“. С други думи Иво Инджев е приел да слухти, да регистрира, да помни и да донася. Офицерът-вербовчик е заключил с мнението си: „Другарю началник, считам, че в лицето на Иво Л. Инджев службата ни, след съответната подготовка, ще разполага с надежден и добре запознат с въпросите на Близкия изток сътрудник. Предлагам Иво Инджев да бъде зачислен в сътрудническия апарат на ПГУ-ДС и му бъде извършена оперативна подготовка за изпълнение на наши задачи... Сътрудникът да се води под псевдоним „Ивайло“.“[21]

Речено, сторено. Момчета като И.Л.И. винаги крият в ръкавите на тужурките си по една „Берлинска стена“ или мавзолей. И щом се наложи, ги взривяват с лекота, на която и червеният земеделски „валяк“, Евгений „Татето“ Бакърджиев, може да завиди. Днес „Ивайло“ е „Антикомунистът“ и „Демократът“ – Той е. Какво пък: „Демокрацията не си ляга преди Иво Инджев.“... Само че „бащата на свободата“ все така спотайва факти от своя живот и ченгесарското си творчество. Например, че е преминал не едно обучение. Това му е позволило да прави кариера и като платен нещатен сътрудник на Държавна сигурност. В една от поредните справки за него четем, че затова е бил „наш 094 СС“, но след „продължаване на обучението му на място“ се е „доизградил като наш 637 сътрудник“.[22]

Нямам представа какво означават ченгесарските съкращения. Обаче оставам с впечатлението, че съвсем не са маловажни.



Следва.



ПОСТФАКТУМ: В неделя, 6 март 2011 г. станахме свидетели на поредната ченгеджийска седянка. Агентът Емил Кошлуков[23] изкъпа изцапаната с кръвта на невинни жертви на комунистическия режим мутра на духовния им палач Петко Бочаров. Дори Любомир Левчев би могъл да завиди на Кошлуковото навеждане пред дъртия агент с многото агентурни псевдоними. Беше изключително срамна сцена...

Моята битка е по-самотна и навярно многократно по-безрезултатна и от „Войната на Мърфи“. Бочаровци, Инджевци, Тома-Томовци и останалите най-активни медийни бойци на комунизма, които бяха най-активни на фронтовете на пропагандната война срещу българския народ, водена от комунистическия режим, са в ефирните телевизии и радиостанции със стотици хиляди зрители и в многотиражните вестници. „Форумът“ е чудесна и почтена медия. Но за да разберете до колко хора достига тя, разделете броя на посещенията на моите статии поне на две... Битката прилича на библейската приказка за Давид и Голиат. Трагичното е, че точно това допада на „широките народни маси“ и ни обрича на изчезване като народ. Спомнете си как официално бе обявено, че за десет години сме намалели с 600 000 души. Истината е двойно по-страшна.

„Се лафиф“, както казват французите от Кондофрейската селищна система.

[1] Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, обнародван в „Държавен вестник“, брой 37, София, 5 май 2000 г., достъпен от online: http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2134920192

[2] Закон за политическите партии, обнародван в „Държавен вестник“, брой 28, София, 1 април 2005 г. (Измененията и допълненията в него не засягат тази дефиниция.) Подч. мое.

[3] Вж. „Иво Инджев: Клепах Батето пред Живков за афери с оръжие и наркотици!“, едно интервю на Славей Костадинов, Информационна агенция БЛИЦ, София, 2 юли 2009 г., online: http://www.blitz.bg/news/article/55503 в: Георги Ифандиев – „Епопея на негодниците: Как службите ковяха „демократи“ – Част І – Иво Инджев – Подлецът се ражда“, „Форумът“, forumat-bg.com, София, петък, 11 февруари 2011 г., online: http://www.forumat-bg.com/medii/1116-epopeya-na-negodnitzite#_ftn32

[4] Исак Соломон Паси е бил съдебен заседател в някои от съставите на т. нар. Народен съд. По спомени на съвременници се е проявил като един от най-злите унищожители на истинския български елит. Възпитал е и децата си в същия българофобски и антихристиянски дух. От 1952 до 1993 година преподаваше марксизъм- ленинизъм. През 1993 г. в знак на протест срещу жалкия „декомунизационен“ закон „Панев“ другарят Паси се пенсионира и заявява, че не се отказва от идеите. (Вж. напр. Иван Гранитски – „Исак Паси - човекът, който не се отказа от идеите си по естетически съображения“, „Монд дипломатик“, София, неделя, 1 април 2007 г., online: http://bg.mondediplo.com/article105.html)

[5] Съкращение от „средства за масова информация“.

[6] Майор Ив. Димовски ― Докладна записка, Относно: Проведена среща с бившия СС „Ивайло“, отпечатана в 1 екземпляр, № 1 – КД „Ивайло“, Изп. 04-112383, Нап. ВХ/04-2606, София, 27.12.1989 г., стр. 4, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Подч. мое.

[7] Вж. Решение № 14/ 04.09.2007 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, отнасящо се до лица по чл. 3, ал. 1, т. 2 – народни представители във 7-о Велико народно събрание, 36-о Народно събрание, 37-о Народно събрание, 38-о Народно събрание, 39-о Народно събрание и 40-о Народно събрание, online: http://www.comdos.bg/media/stories/reshenia/14.pdf

[8] Майор Ив. Димовски ― Докладна записка, Относно: Проведена среща с бившия СС „Ивайло“, отпечатана в 1 екземпляр, № 1 – КД „Ивайло“, Изп. 04-112383, Нап. ВХ/04-2606, София, 27.12.1989 г., стр. 4, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Подч. мое.

[9] Ирина Ценкова ― „Двойно дъно 2: Какво всъщност са правели журналистите-агенти на ДС в телевизията“, в. „Капитал“, София, 5 декември 2008 г., online: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2008/12/05/595008_dvoino_duno_2/ Подч. мое.

[10] Люба Манолова – „Ех Инджев, защо ти трябва да ровиш паметта на още непогребаните мъртви?“, „Хроники“, lubamanolova.info, сряда, 28 Юли 2010 г., online: http://lubamanolova.info/komentari/2010/1660-eh-indzhev-zashto-ti-tryabva-da-rovish-pametta-na-oshte-nepogrebanite-martvi Подч. мое.

[11] Григорий Петрович Климов – „Божий народ“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Издательство „Пересвет“, Краснодар, 1999 г., Электронная версия, Киев, 1999 г., стр. 18, 24, цялата книга в pdf от online: http://reeed.ru/lib/books/bozhii_narod_/ Подч. мое.

[12] „Бащата на „Аспарух“ излезе агент на ДС: Феникс, Вихър и Кристофор били сред медийните шпиони“, в. „Стандарт“, София, четвъртък, 9 октомври 2008 г., online: http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=251060

[13] „Някои факти за Иво Инджев“, Блог „Истината такава, каквато можеше да бъде!?“, местоположение не е посочено, 15 юни 2010 г., online: http://neverojatno.wordpress.com/2010/06/15/%D0%BD%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%B8-%D1%84%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%B2%D0%BE-%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%B2/

[14] Пак там. Подч. мое.

[15] Паола Хюсеин – „Незабравени в мрежата“, в. „24 часа“, София, петък, 22 януари 2010 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=352654 Подч. мое.

[16] Вж. Строго секретно! Справка относно: Иво Любомиров Инджев, изготвена от ст. Разузнавач, отдел д1 ДС, ст.лейтенант Ив. Димовски, отп. В 1 екз., №1, Изп. 04/8100, нап. Тороманова – 6051 а, София, 17.06.83 г., стр. 1, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

[17] Съкращение от Първо главно управление (на Държавна сигурност).

[18] Съкращение от „оперативен работник“.

[19] Пак там. Правописът запазен. Подч. мое.

[20] Докладна записка относно: Проведена вербовъчна беседа с Иво Любомиров Инджев, кореспондент на БТА в Бейрут, изготвил: ст. Лейтенант Ив. Димовски, отп. В 1 екз., № 1 – КД „И(в)айло“, Изп. 04/8100, липсва дата, стр. 2-3, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Правописът запазен. Подч. мое.

[21] Пак там. Правописът запазен. Подч. мое.

[22] Приложение № 1 към Пасаж № 5, Писмо № 9 от Кондов от 19.10.1983 г. по раздела на Соколов; Справка относно: 094 СС „Ивайло“ – 14 Иво Любомиров Инджев, стр. 2, първия екз. Унищожен (подпис), в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

[23] Вж. напр. „Николай Колев-Босия: Кошлуков скара VІ-то и ІІІ-то управление на ДС!“, в. „Шоу“, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 25 март 2009 г., online: http://www.blitz.bg/article/10770


:::

Медии
Епопея на негодниците
Написано от Георги Ифандиев
Понеделник,07 Март 2011

Георги ИфандиевКАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“:

ІV.ИВО ИНДЖЕВ - ЧЕНГЕТО СИ Е ЧЕНГЕ

Продължение.

Ах, колко „демократи“! Може би по-точно – „християндемократи“, каквото и да означава това. Все вярват в „доброто“ у бившите и укоряват такива като мен, които не се доверяват на довчерашните партийни другари. Което не означава, че не признаваме правото на редовите членове на БКП да се променят. Но както вече нееднократно имах случай да изтъкна: след като преживеят катарзис и прекарат известно време – минимум пет години – далеч от „челните редици“ на „борбата за демокрация“. Достатъчно се бориха против капитализЪма и за социализъм... Все пак нека спазваме законите. Един от тях постановява: „Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.“[1]

А пък в дефиницията за политическа партия е записано, че това „е свободно сдружение на граждани, създадено с цел да съдейства за формиране и изразяване на политическата воля на народа чрез избори или по друг демократичен начин“.[2] Формалната логика разкрива, че до 1990 г. партийците – членовете на БКП и БЗНС, който бе приел писаната в Москва Програма на комунистическата партия – са били участници в престъпна организация. Следователно са престъпници.

Казват, че нямало колективна вина. Ако група „граждани“ ви срещне и ви извади окото, а следствието не може да се установи кой точно е извършил престъплението, пак ли ще мислите така? И дали ще се съгласите всичко да приключи с някакво извинение и да потъне в забрава? Винаги трябва да помним, че садистите от алчно червената номенклатура вършеха престъпленията си със съучастието на всички членове на БКП и БЗНС. Много от „невинните“ тайно са изпълнявали и мокри поръчки. Някои от тях бяха извадени на светло и какво от това? А не малко нашенци несъзнателно са готови да им обърнат и другата си буза. С престъпниците ли сте? Или съм ви жегнал по болното място ─ вашата собствена семейна история? И не проумявате ли, че тези момчета на болшевизма продължават да изпълняват задачи? Дори когато са предрешени като яростни „антисъветчици“. Точно те са най-големите съветофили – петата колона на Кремъл у нас. Битката е за съзнанието на българите! Вие им подарявате триумфа – на убийците си.

Та тези споменати „архи-християни“ и „баш демократи“, все изтънко и тенденциозно любопитстват дали Иво Инджев е донасял. Или не са чели първата част на тази поредица, или имат къса памет или изпълняват поръчка - досещате се чия. Тъй като още в началния епизод от този обзор припомних „култовото“ признание на „героя“, че е донасял на Тодор Живков за неговия зет Иван „Батето“ Живков с моминско име Славков.[3] Пък и за какво друго са го наели, трошили са наши пари за образованието му в Москва, от какъв зор са го командировали зад граница и са го преработили от ортодоксален болшевик в... „демократ“?

Инджев се води момче на Първо главно управление на Държавна сигурност, уж външнополитическото разузнаване. Пък колáдил главния правешки зет на тукашна, на местна почва. Правил го в битността си на агент под прикритието на журналист от Секретния отдел на БТА. Дали е топил и други люде у нас? Да надникнем в документите на ония служби, които очевидно са излъгали секретния сътрудник „Ивайло“ с обещанието, че са унищожили архива с неговите дела – кадрово и работно. Някаква част – може би. Но следи все пак са останали.

Моралът на комунистическия „антикомунист“

По мнение на "ИВАЙЛО" декларацията на ЦК на БКП по повод изявлението на д-р Тренчев за събитията в Румъния е твърде категоричнаКогато в края на 1989 г. политическият ентусиазъм на поне половината българи бе във възход, а надеждите сияеха със силата на слънцето, Държавна сигурност се е стараела да се предпази от изненади. Тя е създала псевдоопозиция, но е чула и първите викове „Долу БКП!“ масово да звучат по площадите. Макар и малко вероятно, все пак е съществувала опасност партията да изтърве процесите от своите окървавени лапи. Съвсем скоро, на 26 октомври 1989 г. по нейна заповед милицията бе инсценирала „побоя“ над активисти на „Екогласност“. Колкото да им напишат легендарни биографии. Списъкът на „храбреците“ включваше продукцията на такова превтасало болшевишко тесто, като Соломон Паси и Деян Кюранов, чиито бащи, съответно Исак – активен борец, пратил маса представители на „вражеския буржоазен“ елит на бесилото или зад решетките,[4] и Чавдар – един от идеолозите на ЦК на БКП. Или Александър Каракачанов, син на шумкар, антибългарски терорист, сетне червен генерал-садист... Дали и дисидентските „Макс и Мориц“, дуетът Сугарев – Левчев, не е бил там? Паметта е несигурен източник. Помня, че скритият зад журналистическа карта представител на британските служби Майк Пауър, мой познат, със сигурност е снимал. Счупили му фотоапарата. Така извести BBC още същата вечер. „Непрежалима загуба“!... Това гласяха и бързо появилите се спомени от „славното“ събитие. Никой от политическите затворници на комунистическия режим не е бил забелязан там. Защо ли?

Та още тогава Държавна сигурност, за всеки случай, е искала да насити своята рожба ─ опозицията, на която е надянала „демократични“ дрешки, със свои съвсем доверени лица. Проникването им в „демократичните сили“ е уредено от най-високо място. Например от многото свидетелства отдавна е ясно как противно на мераците му да бъде част от експертите на БКП, впоследствие БСП, маркист-ленинецът Иван Йорданович Костов е внедрен в СДС. Да изреждам ли комунистите Желю Желев, Петко Симеонов, Блага Димитрова, Георги Спасов, Стефан Гайтанджиев, Николай Василев... Цялото агентурно ято, начело с втория председател на СДС Петър „Бончев“ Берон, най-яростните „антикомунисти“ Костадин „Павлов“ Тренчев, Георги „Николай“ Марков, Петър Дертлиев, Стефан „Николай“ Савов, Филип Димитров, Георги Аврамов, Йордан Соколов... – легион, защото бяха много.

Все по-това време Иво Инджев донася на своя уж бивш водещ офицер. Според Докладната записка на тогавашния майор Иван Димовски, „активно свързаният с група реформистки настроени членове на БКП“ секретен сътрудник „Ивайло“, „е подписал декларация“ за „наложителната подмяна на по-голямата част от състава на ЦК на БКП“. Инджев се опитвал да коригира и насочва поведението на партията-майка:

По мнение на „Ивайло“, Декларацията на ЦК на БКП по повод изявлението на д-р Тренчев за събитията в Румъния е твърде категорична и предизвикала сериозно напрежение в редовете на интелигенцията. Твърдяло се, че ЦК на БКП и МВР били подготвили специални команди от цивилни лица, наричани „Отряди за защита на социализма“, които били въоръжени и имали за задача при евентуални безредици да действат срещу противниците на партийното и държавно ръководство. „Ивайло“ подчерта, че не е лично убеден в съществуването на такива команди, но слухът за тях се ширел сред опозиционните кръгове. Правели се опасни аналогии с развитието на събитията в Румъния и кървавите действия на силите за сигурност на Чаушеску. Активна роля в разпространяването на този слух играел (задраскано, но разчетено: Петър Берон) от движението „Екогласност“, който е правил изявления по този въпрос и в СМИ[5].“[6]

В беседата ни "ИВАЙЛО" се разграничи от платформата на профсъюза "Подкрепа"Ако това не е донос и то натопяващ конкретен човек, здраве му кажете. В този случай и след като ни е известно, че Петър Берон е бил агент на Държавна сигурност с псевдоним „Бончев“,[7] става твърде любопитна технологията на ченгесарските интриги. Сътрудниците са се следили, клеветили, навярно без да знаят, че са такива и си въртят кални номера, както се казва на жаргон. „Ивайло“ е служил предимно на Първо главно управление, а „Бончев“ – на Шесто. „Вафла чудна!“, биха възкликнали децата.

Ала работата съвсем не е детска и въобще не е забавна. По онова време истинските антикомунисти до голяма степен се отъждествяваха с „Подкрепа“ и Тренчев. „Синдикалистите“ начело с лечителя на трупове се държаха най-предизвикателно спрямо другарите и използваха най-рязък и откровен език, осъждащ режима и героите му. Това несъмнено привличаше. Кой да знае какво е означавало и що се е криело зад всичко това?...

Какви са били в онези дни „демократичните“ пристрастия на тогавашния комунист и уж свален от отчет секретен сътрудник, настоящия „антикомунист“ Иво Инджев? „В беседата ни „Ивайло“ се разграничи от платформата на профсъюза „Подкрепа“. Подчерта, че се очаквало формирането на фракция в БКП, в която вероятно ще преобладават представители на интелигенцията.“[8]

Такъв е бил мирогледът на „освободения“ секретен сътрудник „Ивайло“. Да допускате, че е променен, без друга, външна, принудителна причина или заради келепира, е изключително наивно, съвсем меко казано. Такова схващане издава религиозна привързаност. Издигането на комунистическите ченгета, на откровените престъпници, в икони, е съвършена лудост, без извинение. Всяка битка с нея е безсмислена. Най-малкото, защото и децата са наясно: както няма бивш негър, така не съществува и бивш комунист.

По същото това време на всеобщо въодушевление и на зараждане на усещането за свобода, опортюнистите са се възползвали и то по един подъл, но успешен и доходоносен за тях начин. Тогава, в края на 1989 и началото на 1990 година, антикомунизмът е убягвал на Инджев или по-скоро СС „Ивайло“ е странял от него. За морала и светогледа на по-късно обявения за „светъл“ и последователен „антикомунист“ Иво Любомиров можем да съдим по преразказа на неговите схващания, дело на водещия му офицер. Той споделя как другарят Инджев „се разграничи от платформата на профсъюза „Подкрепа“.“ За кой ли път ченге за ченге донася. Дали не е време бившата червена земеделка и видна представителка на снахите на Политбюро Лили Иванова да замени прочутата си чалга-кантата „Панаири“ с по-актуална ̶ „Доноси“? „Антикомунизъм“ до дупка!...

Като си спомня „неправоверното“ поведение на Станишевия вътрешен министър Румен Петков, вестник „Капитал“ констатира: „В този ред на мисли, след като телевизионното ни минало се прекатурна и застана с краката нагоре, все по-странно звучат думите на бившия министър на вътрешните работи Румен Петков, изречени в ефира на „Дарик радио“ през май 2006 г.: „На тези хора трябва да им се каже: извинявайте, бяхте злепоставяни по некоректен начин“, каза Петков, след като категоричното бе заявил: „Иван Гарелов, Иво Инджев, Венелина Гочева, Люба Ризова, Уляна Пръмова, Поля Станчева, Силва Зурлева не са регистрирани в архивите като агенти на бившата Държавна сигурност.“ Миналото обаче се оказа пълно с енергични призраци, които с пронизителни писъци продължават да крещят мръсните си тайни...“[9]

Съюз на сатаната и антихриста

Агентурна забаваЖурналистка от в. „Демокрация“ свидетелства как друг, но все още официално неразкрит агент на ония служби, представил новия главен редактор на вестника: „По принцип от едно време се старая да пазя хигиена на духа и обикновено сменям канала, колчем чуя или съзра Инджевото лице. Още е пресен споменът от годините във в. „Демокрация”...

Не съм забравила как бившият манекен, извисил се до партиец Асен Агов, дете номенклатурно на ПП на БЗНС (учил и други работи – бел. Л. М.) го доведе и ни трапоса И. Инджев за началник. Тогава Инджев влезе в кабинета, който Панчо [Денев] току що бе напуснал с една чанта лични вещи, и попита от вратата: „А защо тук няма огледало?”, оглеждайки кабинета.

Не му останах длъжна и казах: „Няма огледало, защото теб те е нямало! Сега сигурно ще купят!”

Наистина купиха, за да се оглежда и радва на красотата си началникът на синия печатен орган...

Спомням си как за рождения ден на Инджев, секретарката му събра пари, като чинно отбелязваше кой е дал и кой не е дал, и му купи копринен костюм в цвят пепел от рози...

Тогава минах през фоайето на редакцията, а той ме спря и попита: „Харесва ли ти?” – като посочи дрешката си, с висящ още етикет.

„Да го беше дал на някой сирак абитуриент!” изсъсках аз, като допълних, че не съм дала пари да подаръка му. Признавам бях бясна от пудренето му и от факта, че ангажираше редакционната кола, за да ходи на фитнес...

Спомени...“[10]

Ето го антихристът, съчетан със сатаната. „... Той е онова, което в нашите лекции наричаме дегенерация, т.е. израждане, психическо заболяване и полова извратеност. Това е, така да се каже, туземно израждане от заобикалящата среда. Затова Бердяев-Бердичевски твърди, че който се е родил от този съюз, ще управлява света...

Още в Библията е дадена добра формулировка, че сатаната често обича да се превъплъщава в образа на ангела на света, на либерал.“[11]

Струва си да повторя: Вестник „Стандарт твърди, че: „За работата си Инджев е получавал заплата, сочи справката на комисията по досиетата.“[12] Дали сега пак му плащат за изпълнението на ролята на „демократ“ и „борец против Паметника на Съветската армия“?

За него вицове вече разказват...

Бил Клинтън и Огнян ДойновСред младите се намират и хора с отворено съзнание и със здраво чувство за хумор. Вече се връщаме и към позабравения политически фолклор. В интернет се майтапят с медийния Б.Б.: „Иво Инджев изобретил и демокрацията, а древните гърци си откупили патента да я ползват.“ „Когато древните гърци създавали републиката, Иво Инджев видял, че е нещо добро и рекъл: „Да бъде!“ „При генетичен тест било доказано, че демокрацията е рожба на Иво Инджев, но той не е неин баща. Оказало се, че всъщност той е нейна майка, а бащата е някой офицер от Лубянка.

Също така: „Свободата не ще екзарх, а иска Иво Инджев.“ „Дон Кихот е казал: „Свободата, Санчо, я раздава Иво Инджев.“ „Иво Инджев: „По въпроса за плурализма две мнения не може да има!“ И още: „Когато Иво Инджев раздавал свободата на действие, най-много дал на Феликс Дзерджински, на Хенрих Ягода и на Лаврентий Берия.“ И накрая: „Не търсете свободата, за да не намерите Иво Инджев.“[13]

Жалко за пропилените ни надежди. Екземпляри като „Ивайло“ ги отмъкнаха като пладнешки крадци, пропиляха ги и ги затриха... Като въплъщение на току-що посочената диагноза – съчетание на сатаната и антихриста, нашият „герой“ е описан така: „Позавехналият и вече без едновремешното началническо лустро Иво Инджев, който беше свикнал да работи през кариерата си „началник”, „главен редактор”, „директор в БТА” – става дума за цивилните му ангажименти, а не за тези, свързани с бившата Държавна сигурност, където също се бе водил на отчет, бе поканен от така наречения водещ Витомир Саръиванов в сутрешното предаване на НТВ да направи преглед на печата...

Към края на прегледа на печата Инджев за трети път се върна към починалия [също комунист и агент на ДС] Веселин Бончев, този път, за да удари една мокра целувка на усилията на посланика на САЩ в страната, Дж. Уорлик:

„Според дефиницията на покойния вече цитиран от мене депутат Веселин Бончев в „Труд“, значи американският посланик вряка и се занимава с антидържавен заговор в България...”

Безработният от четири години Инджев, който си измисли легендата, че е бил уволнен от една телевизия с национален обхват лично от президента, за да изглежда по-значим в очите на единия файтон почитатели, бе доста превъзбуден, че го показват на малкия екран и даже сбърка поста на първия вицепремиер на Русия Виктор Зубков, като го понижи в ранг на зам.-министър.

Не вярвам след тези лупинги пред Уорлик Инджев да се сдобие с работа... С американците е така: потупват те по рамото и отминават, който се е подмокрил от потупването остава да си смени памперса.“[14]

Никога не казвайте никога... Често пъти Интернационалът държи на кадрите си, поне докато са му необходими. Не чак толкова отдавна потомствено обремененият комунист, московското ченге Инджев бе сред членовете на Инициативния комитет за посещението на американския президент Бил Клинтън у нас. Негова съпруга е „оперната певица Росица Павлова. Преди двамата да сключат брак, Росица изпя американския химн пред Бил Клинтън при посещението му у нас.“[15] Обаче американските президенти обичат комунистите и ченгетата, изобщо подчинената им тукашна туземна номенклатура. Същият Бил Клинтън харесваше комунистическия архипрестъпник Огнян Дойнов. (Вж. илюстрацията.)Комунизмът си отива, спете спокойно, деца...

Винаги на удобната страна

Иво Инджев забил жена си в бар - Росица изпяла "Хубава си, моя горо" пред КлинтънГодини наред Иво Инджев криеше своя произход и не споменаваше, че родителите на първата му съпруга Регина също са комунисти. Членували са в Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) на ГДР.[16] Никъде не отваря и дума за това, че вербувалите го офицери от Държавна сигурност са давали следната превъзходна оценка за него: „Участвал е активно в дейността на ДКМС като ученик, военнослужащ, студент и понастоящем като информационен работник.

Мнението на отдел „Кадри“ при ПГУ[17] е, че Инджев има положително отношение към органите на ДС, независимо, че не е бил назначен като служител в тях.

По данни на ОР[18] Бузовски от у-ние 06 ДС, имащ отношение към БТА, И. Инджев има необходимите лични и професионални качества за изпълнение на наши задачи зад граница.

Настоящата справка е изготвена по материали от изучаването на лицето за постъпване на работа в ПГУ, както и по кадрови данни по месторабота.“[19]

Инджев все така крие информацията, която се съдържа в друг документ, съставен при вербуването му за секретен сътрудник. Тази поредна Докладна записка за кой ли път разкрива неговия морален облик и мироглед. В нея се споменава, че той се е съгласил да сътрудничи на Държавна сигурност, когато: „Официално все още не било обявено изпращането му в Ливан...

По-нататък старши-лейтенант от ДС Иван Димовски, настоящ преуспяващ „бизнесмен“, е подчертал: „Инджев не показа очудване при споменаване на службата, което показа, че разбира характера на интереса ни. По-нататък в хода на беседата заявих пред Инджев, че съм в течение на отношенията му с нашите органи и обстоятелствата, поради които не е бил назначен на работа при нас. Споменах, че в разговор с мен др. (задраскано, но разчетено: Арабаджиев), с когото той е контактувал по времето, когато е бил наш стипендиант, се е изказал много положително за него и че нашите органи продължават да го считат за човек, на когото гласуваме пълно доверие. Инджев заяви, че продължава да се счита морално свързан с нашата служба, независимо, че не е постъпил на работа при нас. Зави, че причините за това, както вероятно зная са от личен характер. Подчерта, че когато се е решавал този въпрос службата ни е проявила разбиране и му е дала възможност да се свърже с настоящата си съпруга, за което ни е задължен...

... Инджев заяви, че е готов според силите и възможностите си да „се постави на наше разположение“...

След като по същество имах съгласието на Инджев за сътрудничество накратко по негово желание очертах въпросите, по които очаквахме съдействието му, а именно изясняване на интересуващи ни политически и други въпроси касаещи Ливан и региона като цяло; изясняване характера на интересите на определени местни и други чужди граждани към наши сънародници на работа в Ливан, придобиване на данни за интересуващи ни учреждения и лица и др. подобни задачи. От страна на Инджев реакцията по изброените задачи беше делово „съгласен съм, че при желание това е във възможностите на всеки наш гражданин зад граница и вярвам, че със съответната ваша помощ и насоки ще мога да се справя с тези задачи“.“[20]

Иво Инджев и Соломон ПасиБез бой бъдещият секретен сътрудник „Ивайло“ е поел ангажимент да „придобива данни за интересуващи ни учреждения и лица“, които „интересуват Държавна сигурност“. С други думи Иво Инджев е приел да слухти, да регистрира, да помни и да донася. Офицерът-вербовчик е заключил с мнението си: „Другарю началник, считам, че в лицето на Иво Л. Инджев службата ни, след съответната подготовка, ще разполага с надежден и добре запознат с въпросите на Близкия изток сътрудник. Предлагам Иво Инджев да бъде зачислен в сътрудническия апарат на ПГУ-ДС и му бъде извършена оперативна подготовка за изпълнение на наши задачи... Сътрудникът да се води под псевдоним „Ивайло“.“[21]

Речено, сторено. Момчета като И.Л.И. винаги крият в ръкавите на тужурките си по една „Берлинска стена“ или мавзолей. И щом се наложи, ги взривяват с лекота, на която и червеният земеделски „валяк“, Евгений „Татето“ Бакърджиев, може да завиди. Днес „Ивайло“ е „Антикомунистът“ и „Демократът“ – Той е. Какво пък: „Демокрацията не си ляга преди Иво Инджев.“... Само че „бащата на свободата“ все така спотайва факти от своя живот и ченгесарското си творчество. Например, че е преминал не едно обучение. Това му е позволило да прави кариера и като платен нещатен сътрудник на Държавна сигурност. В една от поредните справки за него четем, че затова е бил „наш 094 СС“, но след „продължаване на обучението му на място“ се е „доизградил като наш 637 сътрудник“.[22]

Нямам представа какво означават ченгесарските съкращения. Обаче оставам с впечатлението, че съвсем не са маловажни.

Следва.

ПОСТФАКТУМ: В неделя, 6 март 2011 г. станахме свидетели на поредната ченгеджийска седянка. Агентът Емил Кошлуков[23] изкъпа изцапаната с кръвта на невинни жертви на комунистическия режим мутра на духовния им палач Петко Бочаров. Дори Любомир Левчев би могъл да завиди на Кошлуковото навеждане пред дъртия агент с многото агентурни псевдоними. Беше изключително срамна сцена...

Моята битка е по-самотна и навярно многократно по-безрезултатна и от „Войната на Мърфи“. Бочаровци, Инджевци, Тома-Томовци и останалите най-активни медийни бойци на комунизма, които бяха най-активни на фронтовете на пропагандната война срещу българския народ, водена от комунистическия режим, са в ефирните телевизии и радиостанции със стотици хиляди зрители и в многотиражните вестници. „Форумът“ е чудесна и почтена медия. Но за да разберете до колко хора достига тя, разделете броя на посещенията на моите статии поне на две... Битката прилича на библейската приказка за Давид и Голиат. Трагичното е, че точно това допада на „широките народни маси“ и ни обрича на изчезване като народ. Спомнете си как официално бе обявено, че за десет години сме намалели с 600 000 души. Истината е двойно по-страшна.

„Се лафиф“, както казват французите от Кондофрейската селищна система.



[1] Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, обнародван в „Държавен вестник“, брой 37, София, 5 май 2000 г., достъпен от online: http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2134920192

[2] Закон за политическите партии, обнародван в „Държавен вестник“, брой 28, София, 1 април 2005 г. (Измененията и допълненията в него не засягат тази дефиниция.) Подч. мое.

[3] Вж. „Иво Инджев: Клепах Батето пред Живков за афери с оръжие и наркотици!“, едно интервю на Славей Костадинов, Информационна агенция БЛИЦ, София, 2 юли 2009 г., online: http://www.blitz.bg/news/article/55503 в: Георги Ифандиев – „Епопея на негодниците: Как службите ковяха „демократи“ – Част І – Иво Инджев – Подлецът се ражда“, „Форумът“, forumat-bg.com, София, петък, 11 февруари 2011 г., online: http://www.forumat-bg.com/medii/1116-epopeya-na-negodnitzite#_ftn32

[4] Исак Соломон Паси е бил съдебен заседател в някои от съставите на т. нар. Народен съд. По спомени на съвременници се е проявил като един от най-злите унищожители на истинския български елит. Възпитал е и децата си в същия българофобски и антихристиянски дух. От 1952 до 1993 година преподаваше марксизъм- ленинизъм. През 1993 г. в знак на протест срещу жалкия „декомунизационен“ закон „Панев“ другарят Паси се пенсионира и заявява, че не се отказва от идеите. (Вж. напр. Иван Гранитски – „Исак Паси - човекът, който не се отказа от идеите си по естетически съображения“, „Монд дипломатик“, София, неделя, 1 април 2007 г., online: http://bg.mondediplo.com/article105.html)

[5] Съкращение от „средства за масова информация“.

[6] Майор Ив. Димовски ― Докладна записка, Относно: Проведена среща с бившия СС „Ивайло“, отпечатана в 1 екземпляр, № 1 – КД „Ивайло“, Изп. 04-112383, Нап. ВХ/04-2606, София, 27.12.1989 г., стр. 4, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Подч. мое.

[7] Вж. Решение № 14/ 04.09.2007 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, отнасящо се до лица по чл. 3, ал. 1, т. 2 – народни представители във 7-о Велико народно събрание, 36-о Народно събрание, 37-о Народно събрание, 38-о Народно събрание, 39-о Народно събрание и 40-о Народно събрание, online: http://www.comdos.bg/media/stories/reshenia/14.pdf

[8] Майор Ив. Димовски ― Докладна записка, Относно: Проведена среща с бившия СС „Ивайло“, отпечатана в 1 екземпляр, № 1 – КД „Ивайло“, Изп. 04-112383, Нап. ВХ/04-2606, София, 27.12.1989 г., стр. 4, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Подч. мое.

[9] Ирина Ценкова ― „Двойно дъно 2: Какво всъщност са правели журналистите-агенти на ДС в телевизията“, в. „Капитал“, София, 5 декември 2008 г., online: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2008/12/05/595008_dvoino_duno_2/ Подч. мое.

[10] Люба Манолова – „Ех Инджев, защо ти трябва да ровиш паметта на още непогребаните мъртви?“, „Хроники“, lubamanolova.info, сряда, 28 Юли 2010 г., online: http://lubamanolova.info/komentari/2010/1660-eh-indzhev-zashto-ti-tryabva-da-rovish-pametta-na-oshte-nepogrebanite-martvi Подч. мое.

[11] Григорий Петрович Климов – „Божий народ“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Издательство „Пересвет“, Краснодар, 1999 г., Электронная версия, Киев, 1999 г., стр. 18, 24, цялата книга в pdf от online: http://reeed.ru/lib/books/bozhii_narod_/ Подч. мое.

[12] „Бащата на „Аспарух“ излезе агент на ДС: Феникс, Вихър и Кристофор били сред медийните шпиони“, в. „Стандарт“, София, четвъртък, 9 октомври 2008 г., online: http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=251060

[13] „Някои факти за Иво Инджев“, Блог „Истината такава, каквато можеше да бъде!?“, местоположение не е посочено, 15 юни 2010 г., online: http://neverojatno.wordpress.com/2010/06/15/%D0%BD%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%B8-%D1%84%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%B2%D0%BE-%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%B2/

[14] Пак там. Подч. мое.

[15] Паола Хюсеин – „Незабравени в мрежата“, в. „24 часа“, София, петък, 22 януари 2010 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=352654 Подч. мое.

[16] Вж. Строго секретно! Справка относно: Иво Любомиров Инджев, изготвена от ст. Разузнавач, отдел д1 ДС, ст.лейтенант Ив. Димовски, отп. В 1 екз., №1, Изп. 04/8100, нап. Тороманова – 6051 а, София, 17.06.83 г., стр. 1, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

[17] Съкращение от Първо главно управление (на Държавна сигурност).

[18] Съкращение от „оперативен работник“.

[19] Пак там. Правописът запазен. Подч. мое.

[20] Докладна записка относно: Проведена вербовъчна беседа с Иво Любомиров Инджев, кореспондент на БТА в Бейрут, изготвил: ст. Лейтенант Ив. Димовски, отп. В 1 екз., № 1 – КД „И(в)айло“, Изп. 04/8100, липсва дата, стр. 2-3, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Правописът запазен. Подч. мое.

[21] Пак там. Правописът запазен. Подч. мое.

[22] Приложение № 1 към Пасаж № 5, Писмо № 9 от Кондов от 19.10.1983 г. по раздела на Соколов; Справка относно: 094 СС „Ивайло“ – 14 Иво Любомиров Инджев, стр. 2, първия екз. Унищожен (подпис), в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

[23] Вж. напр. „Николай Колев-Босия: Кошлуков скара VІ-то и ІІІ-то управление на ДС!“, в. „Шоу“, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 25 март 2009 г., online: http://www.blitz.bg/article/10770

Форумът

Публикуване на коментар

Последователи

StatCounter

  © Blogger template Snowy Winter by Ourblogtemplates.com 2009

Back to TOP