В България т. нар. медии са собственост на военно-терористичната червена бригада ЦК на БКП и са ръководени от неговото Политбюро !

Георги Ифандиев

Кому служат медиите ?

>> вторник, 22 декември 2009 г.

По хълмовете на безвремието – 20 години по-късно !

Написано от Георги Ифандиев, на 21-12-2009 !


ЗА МЕДИИТЕ В ЕРАТА НА ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИЯ ФЕОДАЛИЗЪМ

Част ІV: Кому служат медиите Който се доверява на слугите на номенклатурата, доброволно губи свободата си Напред към миналото или начин да оцелеем

Не мога да прескоча темата за морала. Не само в медиите, а въобще. Обаче средствата за масово осведомяване са онзи обществен коректив, който от позициите на високата нравственост трябва да обяснява събитията, да ги анализира и да търси причините за тях. Вместо това да стане и журналистите да разкрият истината за криминалния преход от комунизъм към неокомунизъм у нас барабар с героите му, те се превърнаха в посредници между тях – техните създатели и наставници, от една страна, и публиката, от друга. Сториха го толкова убедително, че днес кумирите на младите са мутри и чалгаджийки, а не учени и дейци на духовността.

Забележете как е във Великобритания. Днешните девойки в тази уж развита демокрация са готови да приемат групово изнасилване, за да станат част от някоя момчешка или мъжка банда. Такъв е приемният изпит в подобна организация с благородна цел. Друг етап от него е пренасянето на огнестрелни и хладни оръжия и на наркотици, както разкрила полицията. Все повече невръстни момичета, ненавършили дори 13 години, се стремели да се присъединят към гангстерите, за да намерят защита сред тях. Първоначално босът мамел тези направо деца, че ще правят любов само с един от хулиганите. Впоследствие непълнолетната била оправяна и от останалите чакащи мераклии от бандата. Онова, което шокирало социалните работници, било начинът, по който девойките приемали всичко това. Всички, без изключение, смятали процедурата за нормална. Тенденцията е ужасна. През последните години се забелязвало рязко увеличение на положителния интерес на момичетата към престъпността и бандитизма.[1]

Разбирате ли накъде сме се устремили? Не ми възразявайте, че някога, когато бяхме в лапите на Съветите, бе по-добре. Там престъпността отколе е огромна, а днес шества из целия свят и постепенно превзема все повече територии от него. Журналистът от Village Voice Робърт Фрийдман разкри в пространно изследване нейната юдео-болшевишка същност. Въпреки че бе евреин, му помогнаха преждевременно да се сбогува с този свят. Престъпността е толкова интернационализирана, че няма как да я пришиете към един народ. За жалост медиите станаха част от нея. И защо е всичко това? Виновни ли са децата, че дирят убежище сред гангстерите? Струва ми се, че не до там. Как да виним само тях, след като не са намерили любов и уют в семейството, училището, квартала – изобщо в обществото и държавата? Няма как да е другояче, след като християнският (верският) морал бе запратен в килера, пълен с излишните неща от живота. Да, може религията да е инструмент за манипулация, но нека първо се върнем към изконните корени на вярата и традициите, пък тогава ще запретнем ръкави, та да градим църквата наново. Да сте чули или видели тази тема да е обсъждана някъде? Обаче поредната изключително важна и нравствено извисена вест за силиконовия бюст на някоя нова перхидролена хубавица с половинсантеметров слой грим върху лицето ви посреща от всяка медия. Както и нейният само на пръв поглед обратен край – еди колко си загинали при катастрофи. Сякаш това никога по-рано не се е случвало. Когато нещата опрат до истинските причини за необявената война по пътищата, властите винаги излизат прави. Коя медия е поставила начело ужасното състояние на пътищата? На второ място – остарелия автомобилен парк? Ала над всичко – възпитанието на шофьорите; агресията, която от дома, университета или работното място се пренася по улиците и шосетата.

Погледнах мнението на читателите на британския вестник, поместил кореспонденцията за феодалната зависимост на младите англичанки и привързаността им към бандите. Още първият бе обвинил Хартата за правата на човека, но не бе погледнал навътре в себе си. Не накърнените ни човешките права са виновни, а отказът ни да спазваме правила, чиято стойност е изпитана през цели хилядолетия. Още Господ ни е обвинил: Защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш? Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда! Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си... Как може да говорите добро, когато сте зли? Защото от препълнено сърце говорят устата. Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро; а лошият човек от лошото съкровище изнася лошо. И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден: защото по думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден... Слушайте и разумейте: не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека.[2]

Вече близо две хиляди години не се вслушваме и не изпълняваме. Отдали сме се на материалното. Няма как да служим не на Бога, а на Мамона, а да очакваме различни от тези плодове. Родителите, църквата, школото и медиите носят най-голямата вина за несъразмерно голямата греда от поражения, нанесени върху общественото съзнание у нас. Това продължава вече няколко поколения. Няма защо да се учудваме, когато сега лавината, трупана през последните 50–60 десетилетия ни затрупва. Щетите от нея имат многопосочни измерения. А ние продължаваме да допускаме откровени

мръсници, обслужвали номенклатурата

или дори нейни представители да се превръщат в изразители на общественото мнение. Още по-страшно е, че те го сформират. Акълът ми не побира как хора, мислещи същества, могат да приемат, че един агент на Държавна сигурност като Кеворк Кеворкян има право да бъде не само ментор, но даже и съдник? От какви позиции? От тези на агента Димитър, донасял срещу своите колеги и сътрудници, сред тях и двама мои познати. (Разказвали са ми чудеса далеч преди някой да помисли за отваряне на досието на К.К.) Или от медийния Олимп, на който службите и неговият гигантски егоцентризъм го гудиха? Знаете ли колко е лесно да сте зрящи, когато живеете в страна, населена от слепци? Години наред предаването Всяка неделя бе единственото от този тип. То нямаше с кого да се съизмерва. На неговите водещи – тандем от дете на висшата номенклатура и зависим от миналото си арменски прислужник – изкуствено бе разрешено да се правят на по-отворени, както се казваше тогава. В условията на някакъв вид конкуренция същото предаване загуби от своя чар. Въпреки че цялата гигантска машина на БНТ бе впрегната, за да обслужва един доносник на политическата милиция – неосъществен като чин и униформа таен милиционер.

Добре, но днес обществото позволява същият другар да раздава справедливост за медиите. Някога ЦК на БКП и подчинените му служби дърпаха неговите конци? Допускате ли, че след като нищо в т. нар. надстройка не се е променило, нещата са по-различни? Или други три не по-малко впечатляващи примера. Изпълнителят на мокрите поръчки на БКП в областта на културата, по думите на актьора Стефан Мавродиев, другарят Юлиян Вучков. Този делегат на последния конгрес на мракобесната БКП, превърнал се в учредителен на БСП (значи медийният идиот с малко име Професор е съосновател на БСП), също е допуснат за морален съдник на българите! Със същия патос, с който по-рано венцеславеше партийните величия и изцяло отдаденото им псевдоизкуство, сега ги ругае. На Вучков все така, както и преди половин век, му се привиждат агенти на американския империализъм, техни нахални колеги от турските специални служби. Напоследък в неговото разтроено съзнание дори яркочервеният Гоце засия като враг на комунистите. Очевидно избягалият от психиатрия Юлиян, заразява с логореята си и други очевадни некадърници.

Например приличащата на кръстоска между кукленото прасе Пиги и жабока Кермит дъщеря на висшия номенклатурен кадър на БЗНС Лалю Ганчев. За него тоталитарната мълва гласи, че облечен във фрак приличал на Тошко Африкански. Споменатата Васа развява като окъсан байрак дрипавата си болшевишка представа за естетика от екрана на БНТ и от страниците на един ставащ все по-отвратителен седмичник. Накрая, но не на последно място, една наследничка на сръбски комунист напористо атакува медийните окопи. Самата другарка, обилно поляла със силна кислородна вода оредяващата растителност, красяща повяхналата й като откъсната преди седмица маруля физиономия, е била активна членка на БКП. Сетне удобно префасонира схващанията си през седесарски, десебарски до не знам какви. Стори го в безстрастните обятия на минаващия за неин син богослов от ДАНС Явор. Понастоящем другарката не знае мира и няма мяра. Без свян изнася лекции по нравственост и култура в Нова телевизия. За да не помислите, че се плаша, няма да пропусна да спомена името й – другарката Кулезич, Люба при това. Като онази, на Гошо Тарабата.

Ето това панаирджийско медийно каре за белот,[3] изостанало от ерата Тато и на неговия зет и син Иван Живков с моминско име Славков, днес произнася присъди изключително над телевизионните предавания и техните водещи. Независимо че почти всички те си го заслужават, въпросните другари – до един комунистически престъпници – не би следвало да бъдат допускани до медии. Във всяка нормална държава щяха да бъдат лишени от каквато и да е възможност за публични изяви. Така, както след края на Втората световна война в Германия не дадоха думата на журналистите от Völkischer Beobachter, Der Stürmer и Der Angriff. На времето болшевиките на бърза ръка ликвидираха всички вестници и редакторите им, някои от тях масони, като Данаил Крапчев, Йордан Бадев и Тодор Кожухаров например. Днес техните потомци и обслужващата ги агентура се разправят с остатъците от нравственост, традиции и българщина.

Иска ми се да свържа човешкото падение в медиите с това в политиката. Ще приведа кратък цитат от скорошно интервю с видния деец на БКП–ДПС, другаря демократичен професор Людмил „Чората” Георгиев: Понеже ме питате дали Доган е шеф на Станишев, ще ви разкажа за едно друго събитие. За 50-годишния юбилей на Ахмед Доган Бойко Борисов щеше да се претрепе да целува ръката на Доган, донесе му едно куче от каракачанските овчарки. Тогава Доган в типично хумористичния си стил каза: „Абе, момче, по-полека, не се притеснявай толкова”. Бойко и Цветан Цветанов се изпотиха тогава – то не бяха чупки в кръста... Като наблюдава човек отстрани такива неща, се къса от смях.

Доган беше на запис при Слави Трифонов, спомняте си онова емблематично предаване, в което Ахмед обясни за онези прословути обръчи от фирми. След записа на предаването отидохме на рожден ден. Няма да казвам рожденика, защото той тогава беше приятел с Бойко. Доган дойде от телевизията и започнахме да гледаме излъчването на предаването. Бойко, който беше ял раци - и устата, и ръцете му бяха мазни. Аз също обичам да ям раци, но вкъщи, а не на публични места, защото не е красиво. И като излъчиха репликата на Доган за обръчите, Бойко каза възторжено: „Браво г-н Доган, добре им го казахте, много хубаво”!

Похвалата към Доган от страна на тогавашния главен секретар на МВР беше много искрена. Това е Бойко. Компенсаторни механизми го гонят него...[4]

Оказва се, че съществува видеозапис от събитието. Да, от онзи рожден ден на Ахмед Демирович Доган или Ангелов, Сергей, Сава – както желаете. Както и от следващия. Неудобно ми е да го призная, но подобно нещо е почти невъзможно в Чехия или Полша. Както единствен на тази територия съобщих (това не е държава, а провален опит за такова обществено формирование), от януари 2010 г. в Полша всякакъв вид пропагандиране на комунизма, включително чрез изображения на болшевишки лидери върху дрехи, ще се наказва със затвор до две години плюс глоба. Докато дефилето на закоравели комуняги и ченгета продължава по нашите земи. Тропотът на ботушите им звучи от медиите – електронни и печатни, всякакви. А над страната се носи отвратителната миризма на милиционерщина, която напомня за страшните времена на комунистическото робство. Никой не е засегнат, всички алчно червени фашисти са по местата си. Даже услужливо наведени журналя лъскат изкривените им от омраза мутри и ги героизират. Справка – тандема Михнева–Карбовски и срамните им подлагания на Луканова. Журналисти или теляци?

Никъде другаде, освен в СССР и у нас

медиите не са съучаствали в извършването на истински престъпления

Веднага след 9 септември 1944 г. те насъскват садистите за разправа с несъгласните с режима. Пак вестниците и радиото са основни пропагандатори на превръщането на българите от нормални люде в крадлива шайка. Пропагандирането на конфискацията на едрата и дребната градска собственост, на насилственото коопериране – всъщност национализацията на село, преследването и осъждането на съпротивляващите се – това са само част от репресиите над народа ни, в които медиите участваха. Лично бях свидетел на кампанията срещу българите-мюсюлмани. С недоумяващ поглед наблюдавах как маса журналисти сами се натискаха да бъдат включени в това небивало издевателство над правата на личността на стотици хиляди невинни хора. Всички те се поставиха в услуга на фашисткия режим и на неговата окървавена партийна сигурност. Доста от тези палачи на мюсюлманите впоследствие се писаха демократи. Един стана заместник-кмет на столицата. Назначи го неговият съученик и кум Стефан Усмивката. Друг бе отговорен секретар на вестник Демокрация. Без образование, заради заслугите си към партията-квачка. Трета обиколи условно червените и сините посткомунистически вестници. За да намери тих и напоителен пристан като говорителка на един известен с пиянствата си демократичен върховен съдия. Всички те са свързани с една невидимо тънка алена нишка – пъпната им връв до бившия Партиен дом, сградата на ул. 6 септември в София или с настоящата централа на Позитано № 20 и нейните филиали по Раковска, Александър Стамболийски, Витошка и т.н. Зрителите, слушателите, читателите не само потребяват сготвената от тях информационно-коментарна помия. Превръщат ги в свои любимци и дори герои. Нищо, че носят агентурни прозвища от рода на Алберт, Ивайло, офицера и т.н.

Журналисти, които допускате все така да ви влияят, са затънали до гуша в ямата на крупното престъпление, добило гражданственост като Голямата екскурзия. В средата на осемдесетте в изпълнение на повелята на Политбюро и лично на Първия, Държавна сигурност организира поредица от атентати. Разбира се, не разкрива, кой стои в основата им, нито че самите извършители са нейни агенти. Така се стига до най-масовите репресии на Балканите от април 1876 г. Този път потърпевши са мюсюлманите. Преименуването завършва с тяхното изселване от родината им.

Днес същите кадри на партията-майка и на нейните репресивни секретни служби, се опитват да белосат мрачните образи на комунистическите величия. От години ни представят мракобесника Йордан Йотов като някакъв благ старец. По времето на т. нар. Възродителен процес тъкмо този Гьобелс на социалистическата пропаганда коли и беси из медиите. Редовните срещи с главните редактори вече се ръководят лично от члена на Политбюро Йордан Йотов – спомня си покойният Георги Тамбуев – А той като Пенчо от приказката „все за нещо ще намери да се начумери”. Напоследък се е начумерил на телевизията, че в рубриката „По света и у нас” е показала радостни и усмихнати младежи от ГДР, които пътували с имигрантски влак през Унгария за ФРГ. Трябвало да се заснемат кадри, пропити с отчаяние и тъга, за да се внуши безизходицата, в която попадат. А операторите са заснели кадри на всеобщо веселие и възторг. Йордан Йотов дори не знае, че въпросните ленти не са заснети от наши хора, а са получени по линията на видеообмена.[5]

Няма как кадри с ведри лица да бъдат запечатани върху лентата тук. България е страна, лишена от усмивки. В нея всички са запретнали ръкави сериозно да строят развитото социалистическо общество. Какво представлява то, никой не знаеше. Най-малко правешкият каскет, който разбираше единствено от интриги и кражби. Обаче младежта не биваше да се смее. Тя бе заета – със съзидателен труд в името на бъдещето, както гласяха партийните лозунги. Истинската работа бе да се пият кафета, да се пушат цигари, да се одумват колегите, да се донася за тях – изобщо наистина кипеше масов комунистически труд от най-долна проба. Навсякъде важеше негласното правило: Те се правят, че ни плащат, но и ние се правим, че им бачкаме. В системата, изградена върху лъжата и недоимъка, моралът неминуемо падаше жертва.

Тамбуев се сеща за това как другарите му бранели националните интереси. Как? Много просто – чрез прогонването на мюсюлманите от родните им места и въпреки вложените в тяхното образование и професионална подготовка средства. Национално отговорната интернационална партия ги провождаше обучени и квалифицирани като работна ръка за Тургут Йозал в съседна Турция.

Макар и член на БКП, Тамбуев отказал командировка на границата, откъдето трябвало да предава пълни с измама репортажи за толкова виновните отцепници с мюсюлманска вяра. Повечето – обикновени и отрудени хора, с напукани от земеделски труд длани. Кажи им [на шефовете], че няма да отида на никаква граница и няма да напиша нищо в техен интерес – заявил Георги на своя главен редактор във вестник Поглед, докато извели домашните си любимци, за да се разтъпчат и направят тоалета си. – Аз не съм журналист – тоалетна хартия, да бършат насраните си задници с мен...

На следващата вечер пак разхождаме кучетата и пак се връщаме на въпроса за моята командировка.

– На границата вече са заминали Петьо Блъсков, Маргарита Михнева и Иван Гарелов – информира ме с мрачна нерешителност Николай Тодоров. – От отдела настояват да последваш примера им.

– Няма да замина – казвам решително. – Другарите горе трябва веднъж завинаги да разберат, че насила хубост не става![6]

Днес Тамбуев отдавна е под земята. Осъзнали се болшевики, които бързо смениха своето политическо оперение, ме упрекват, че се доверявам на този комунист?! А споменатите трима послушковци на Политбюро, до един свързани с ДС, продължават да бъдат говорители на обществото. Народните маси им вярват. Чувал съм как им се обясняват в любов, изразяват признателност и дори казват: Добре, че ви има... Е, тогава не се учудвайте, че сте на това дередже. Янко Янков, Петър Гогов и моя милост сме лошите. Те са чистите, добрите. Ние сме на дъното, те винаги са добре нахранени. Вярно, ние не служим никому, освен на истината. Те – на който даде повече. Вече имах случай да заявя: Простакът е непобедим!

Сигурен съм, че ми предстои цунами от дивашки псевдонационализъм. Колко лесно се промива съзнанието на хората! Когато през петдесетте бях дете, радиото и вестниците насаждаха омраза към Запада. Внушаваха, че кока кола е силно алкохолна напитка. Народните маси им вярваха. И се записваха в тяхната партия – орлицата-закрилница на послушковците.

Следващите две десетилетия минаха под знака на ядрената заплаха. Под влиянието на медиите същите народни маси ненавиждаха американския империализъм и неговите лакеи. Певците песни за това пяха – даже Щурците, предвождани от сина на Тодор-Живковия юридически съветник Кирил Маричков. Сам Киро „Щуреца” се оказа доста активен комсомолски секретар.[7] А по собствените му признания Пеци Гюзелев е от род, чиито две колена назад са силно болшевишки.[8] Милите хора у нас, не знаеха, че тъкмо архи-империалистите бяха истинските родители на СССР и комунизма. Значи всъщност са обслужвали империалистите. Не само така излиза, а е исторически вярно. Днес наследниците им също влизат в ролята на шопа, застанал пред клетката на щрауса в зоологическата градина. И със същата комунистическа неотстъпчивост изричат познатото: Те такова животно нема.

Осемдесетте минаха под знака на разведряването – detant. Последваха години на борба за влизане в донеотдавна омразното НАТО и в Европейския съюз. Същите медийни фюрери, които бяха в челните редици на борбата срещу тези символи на западния империализъм, се оказаха... първи натовци и еврооптимисти?! Знаете ли кой наистина бе първият тукашен стипендиант на НАТО? Другарят Драгомир Драганов – син на активни борци против фашизма и капитализма (АБПФК), виден деец на БКП, съветник на Андрей Карлович Луканов, депутат от БСП... Друг подобен челник бе също синът на АБПФК, неотслужилият военна служба другар Соломон, при това Исаакович Паси. Той не само пионерски предложи присъединяването на България към Североатлантическия пакт. Момчето, което някога при вида на съветския флаг плачело от умиление, взе да реве като на погребението на майка си всеки път, колчем зърне знамето с компаса – на Алианса.

Понастоящем битката е пренесена в друга сфера. Сега цялото прогресивно човечество се бори срещу глобалното затопляне. Нови попзвезди съчиняват актуални песни. Художници се надпреварват да изобразяват апокалиптичното (не)бъдеще, което очаква човечеството, ако не престане да замърсява. Паралелно с официалния екологичен форум в датската столица, ефектно наречена Хоупенхаген – от английската дума hopeнадежда, се събраха повече от 150 светила на науката от различни области. В репортаж на Euronews един от тях, австралийският геолог Иън Праймър, се пошегува: Въглеродният двуокис[9] е около една хилядна от количеството, което обичайно се намираше в атмосферата. Съвсем нормално е [количеството на въглеродния] двуокис да се променя, твърде нормално е морското равнище да се изменя и е напълно нормално климатът да се променя. Абсолютна човешко високомерие е да се мисли, че можем да променим климата, понеже сме живи.[10]

Опитвам се да изясня, че медиите са страхотно оръжие. Те не са власт, както някои опитват да ги изкарат. Всъщност са инструмент, с който Те – техните собственици от Интернационала, прекрасно манипулират групи от хора, цели народи, даже човечеството. В такъв случай колко му е да изваят пред обществото несъществуващия образ на някаква полумутра като Б.Б., да речем? Предлагам пример чрез следващ откъс от интервюто с професор Людмил „Чората” Георгиев:

Другият комплекс на Бойко е от миналото, то тегне над него. И то цялото минало, не само това, свързано със СИК и охранителните му фирми. Вижте тази драма с партията. Той отказа да напусне БКП при декомунизацията на МВР. Напусна МВР, но не напусна БКП. Е, как кореспондира това със сегашното му желание да забрани БСП и да бъде последователен антикомунист?!...

Станишев вече е боксовата круша на Борисов…

– Един политик, особено ако претендира, че е десен, трябва да познава психиката на хората в БСП, още повече, че самият Бойко е стар комунист. В момента, в който БСП е подложена на масирана атака, заработва инстинктът за оцеляване, за самосъхранение. При такава атака БСП се обединява, такова сплотяване на партийните редици ще настане и това е поредната груба грешка на Борисов. Освен ако не е нарочна, ако Бойко не изпълнява партийна задача на бившата си партия.[11]

Чисто и просто като милиционер след баня. Защо номерът на другарите все минава? Понеже повечето хора отдавна са се отказали да мислят, зарязали са всякакви принципи, стъпили са върху мерака да консумират. Ала не духовни ценности, а онова, що молец и ръжда го яде, и дето крадци подкопават и крадат.[12] Печалната истина е, че днес повечето нашенци не ценят свободата си, а са се вторачили в придобиването на всякакви вещи – потребни или не, кой знае защо наричани материални блага. Всеки търси на работата лекото и на баницата мекото, както е казал народът. Младежите се стремят към престижни длъжности – постове, които не изискват особени усилия, но носят солидни доходи. В името на това са готови да продадат достойнството си; често – своите майки и бащи. Повечето представители на моето поколение бяха и си остават същите. За тях луксозно обзаведеното жилище, впечатляващият автомобил, спестяването за ваканция в чужбина са по-важни от собственото мнение. Това важи с особена сила за журналистите, тъй като те са на всеобщ показ. За мен темата е чувствителна, защото ми се струва, че имам представа колко е важна. И как пренебрегването й, примирението с действителността, ще ни отведат до нова тирания. Тя вече тропа на вратата. Глухи ли сте, не чувате ли? Безчувствени ли сте, не я ли усещате?

Медиите – лаборатории на партийното генно инженерство

Преди три години дръзнах от екрана на телевизия СКАТ да изрека част от истината за партия Атака. Обявих не само ченгетата в нея и в споменатата медия, но и разкрих, че е по-точно политическата сила да бъде наречена партия СКАТ. Тогава назначените собственици и разпоредители с кабеларката не само ме свалиха от екран. Народните маси възнегодуваха и на часа ми лепнаха подходящи етикети: национален предател, турско мекере, слуга на американския империализъм и какво ли не още. Неотдавна многотиражен седмичник поискаха да дам интервю по темата. Започнах отговора на първия въпрос с парадоксалното, но справедливо питане: Любопитно ми е защо сега Валери Симеонов Балевски и Данчо Хаджиев не се самоуволнят? Ако са мъже и все още са запазили известно достойнство, трябва да го сторят. Понеже ме махнаха заради моите справедливи и добронамерени критики към партия „Атака”, и не дотам спрямо комунистите и ченгетата в нея. Сега разбирам, че от сутрин до вечер СКАТ ругае Волен и неговия финансово-политически приятелски кръг. Някакъв Касабов – бивш Воленов ибрикчия, го заливал с помия. При това аз имах „мъжката дума” на Валери и Данчо, че имам право да критикувам „Атака”. Те двамата не я спазиха, защото не са мъже, а държанки на другарите. Ама защо поне един от онези пишман националисти, които навремето ме наругаха, не се обади, за да ми се извини?

Наистина ли СКАТ създаде Атака? Днес другарят Симеонов Балевски не се свени да го признае: Първата кола, която купих специално за Волен беше „Ситроен” С5, с всички екстри, през 2005 г. И още три шевролета за депутатите, за да не ползват парламентарните лимузини. Те обаче не спазиха моите препоръки и се качиха на беемвета. Затова едната кола я взе в. „Атака”, другите две и сега се ползват от структурата в София. След инцидента на магистрала „Тракия“, ситроенът беше потрошен. Впрочем преди това беше удрян и от Павел Шопов. В този момент промотираха[13] най-новия модел на същата марка, купих на Волен друг автомобил. Аз, както знаете, карам стария си дългогодишен ситроен.

Колко ви струва в парично изражение партия „Атака“?

– Няма цена, която не бих платил за България. Ако трябва, ще отгледам още 10 „Атаки“ в името на България.[14]

Защо мълчат главният прокурор, председателят на Върховния административен съд, депутатите, министрите, президентът? Това ли представлява тукашната политическа система? Купена ли е демокрацията? Тяхното мълчание е гръмогласно признание за фалша на всичко, което ни заобикаля. СКАТ е образец на това как синедрионът използва медиите за партийна генетика. Един бургаски Наполеончо с тежко болшевишко минало си изтърва нервите и признава, че ако трябва, ще отгледа още 10 „Атаки“. Любимката на същите народни маси, другарката Б.Б., се оказва напълно зависима от собствената си позорна биография. И това е ноторно известно, казано на юридически език. Точно толкова на всички е ясно, че няма как да ви направят политик, бизнесмен или какъвто и да е, ако не сте поръчано от Тях момче или момиче за поръчки. Така е навсякъде, не само у нас. Обаче непосилно лошото ни дередже прави бодлите на цялата свинщина да бодат по-силно? Усещате ли тези убождания? Не? Значи ви харесва в кочината или в животинската ферма, ако това заглавие на роман от Джордж Оруел ви устройва по-добре. Аз съм до тук.

Преди четири години и половина Волен Сидеров събра ченгета отвсякъде. Или по-скоро му ги натрапиха. Понеже е напълно зависим от своето срамно минало. Днес същата телевизия има нова задача. Лидерът на пенсионерска партия Велизар Енчев трябва да събере унижените и оскърбените комунисти – над милион и половина, за да оглави техния разбираем протест. По този начин недоволството ще бъде овладяно и правилно насочено – канализирано, според терминологията на другарите. Резултатите ще броите на следващите избори. Без да се интересувате кой какъв е бил и защо днес е друг. Сетне пак ще се окажете излъгани и ще ругаете анонимно. Какъвто е нашенският обичай.

Епилог

Не желая да съм част от тези народни маси. Свободен човек съм и мога сам. Вече чувам упреците: Свободата няма да нахрани децата ни. Да, всеки има право на избор. Аз съм направил своя. Написаното може и да не хареса някому, но е искрено и най-вече вярно. Знае се, че от истината боли. Мислим си, че сме свободни и живеем в свободна страна, но се заблуждаваме. Често самите ние отказваме на другите правото безпрепятствено и публично да изразяват мнението си, независимо, че не съвпада с нашето. Това е несвобода. Тревожа се, че настъпват лоши дни за свободата на словото и съвестта. Ако през последните двадесет години имаме някакво макар и незначително постижение, то е точно това. Когато свободата на словото е застрашена, под заплаха е цялата ни свобода, а демокрацията, с всичките й условности, е изключена. Няма как това да не ме плаши.

Стряскам се от ставащото днес в страната ни. Не конформизмът, направо угодничеството и ласкателството на медиите спрямо онези, които са на власт, бавно и полека ни връща в ерата на Живков. Тя може да бъде определена като безвремие. В него народът живееше като в унес и затрупан от най-елементарни битови проблеми – почти всичко бе с връзки и опашки. Хората не усещаха как пропадат. Никой не знае колко дълбока е пропастта, в която ни отведоха, без да им се противопоставим. Може би сме на дъното, но ако не сме? Не може да има комунистическа система с човешко лице. Както е почти невъзможно комунистът, който с доброволното си отричане от Бога и обричане на сатаната, да бъде облагороден. Болшевишката номенклатура – съвсем. Всичко останало е илюзия.

Нам трябва ново начало, рестартиране на обществено-политическата система, казано на замърсения с чуждици език на младите. Чрез опиране на традициите и доверяване на самоуправлението. Децентрализация, повече власт на хората чрез местните и областните органи за управление, пряка демокрация с референдуми – това е пътят. Той обаче следва да започне с декомунизация, съпроводена с лустрация (изготвил съм такъв проектозакон), с конфискация на имуществото на номенклатурата. Тя задължително следва да премине през своето справедливо осъждане. Новото начало трябва да включва допускането на всички хора до рестартирането. Напълно постижимо е този нов старт да бъде направен по възможно най-справедлив и относително равнопоставен начин (важен е изборът на критерии). Което ще рече – нова Конституция и законодателство, съответстващото на степента на развитие не само на обществения, но и на личния ни живот. Имаме ли сили да го постигнем. Слагам ръка на сърце и признавам: съвсем не съм оптимист, а реалист. Ако можете, опровергайте ме.

Ще поясня. Песимистът се оплаква от вятъра. Оптимистът се надява той да промени посоката, в която духа. Реалистът нагласява платната според неговата сила и посока. Чергата ни гори от всички страни, ние се правим, че не забелязваме пожара. Ако отново опитам да обяснявам нещата, каквито са ми познати, ще е за ограничен брой хора с отворено съзнание. За онези, които не живеят със затворени очи и са готови да посрещнат предизвикателствата на времето, предизвикани от Тях. Тъкмо тези хора ще пренесат пламъка на българщината в недалечното бъдеще, когато вече ще бъдем малцинство. Пак те ще знаят как да го опазят и ще имат сили да се изправят срещу бурите на епохата. Прочее, никой не е казал, че непременно съм прав... Дали все пак нещо е стигнало до вашето съзнание, променило ли е и една йота от мирогледа ви? Не очаквам отговор.

Сбогом.

Край

* * *

Съвсем скоро ще посегнат на последната свободна зона на словото – интернет.[15] По демократичния свят това отдавна е факт. Например, за да избегне разправата на официалните власти, френското сдружение с издателство AAARGH (Association des Anciens Amateurs de Récits de Guerres et d'Holocaustes) бе принудено да се установи в Чикаго. Неговите страници (sites) в интернет постоянно биват затваряни. Германската Bundesprüfstelle für jugendgefährdende Medien (Федерална служба за борба срещу опасните за младежта медии) забранява книгите на AAARGH, защото давали изкривена представа за важни събития. За пореден път ще припомня древната максима: Da mihi facti, dabo tibi iusДай ми фактите и ще ти дам правото. Нима всички хора са глупци?

* * *

Обнародваният на 9 декември 2009 г. списък на щатните и нещатните сътрудници на кървавите комунистически репресивни секретни служби представлява обида за интелигентността ни. Защо разкриха ченгетата само от 2006 година насам и то с уговорки? Та лично на мен през 1987-а не ми позволиха да пътувам в командировка в Гърция. Щеше да е първата ми в онзи гнил свят. Три лета по-късно разбрах, че ме е натопил колега – кумец на Софиянски и негов заместник-кмет. Същото ченге бе съосновател на вестник Анти. А издателят и главен редактор на този пишман антикомунистически пасквил е престанал да бъде агент? Отново бяха укрити маса ченгета, които или продължават да обслужват господстващата номенклатура на БКП, БЗНС, ДКМС и ДС, или биват държани в по-нататъшна зависимост от документите за миналото им или са се поставили в услуга на нови господари.

Ала народните маси не се трогват и от изнесените данни. И продължават да вярват даже на доказаните офицери и агенти на онази машина за терор, отнела живота на средно около 222 000 нашенци. Миналото нямало значение. Всеки имал право да се променя. Акълът ми не го побира, а моето чувство за справедливост е направо разбито. И така, ето някои от мръсниците – агенти и още по-лошо – офицери:

Кеворк „Димитър” Кеворкян, Иво „Ивайло” Инджев, Тошко „Бор” Тошев, Валери „Сашо” Найденов, Светослав „Филип” „Каменчев” „Камен” Терзиев , Виктор „Марица” Самуилов, Евгений „Виктор” Еков (бивш депутат от СДС-ВМРО), Юри „Виктор” Асланов, Евгени „Кирил” Станчев (донеотдавна главен редактор на Дума, преди това на Поглед, съдил ме за... клевета), проф. Георги „Борис” Бакалов и академик Георги „Роман” Марков (видни уж историци – същите като Божидар „Кардам” „Тервел” „Телериг” и Пантев, тоже агенти), Веселин „Богдан” Дремджиев, Красимир „Завадски” Узунов (партията му повери Агенция Фокус), Владимир „Георгиев” Береану, Николай „Орис” Априлов, Огнян „Академик” Стефанов, Пенчо „Максим” Ковачев, Петър „Балкански” Вучков, Александър „Майстора” Маринов (шеф на столичното БСП, червен депутат и посинял водещ на Петър и Емил-Стояновата телевизия Европа), Радосвет „Карак” Радев (собственик на Дарик радио и още...), Красимир „Огнян” Томов (виден социолог), Велизар „Офицера” Енчев (партиен многобоец и глава на шушумигите), Красимир „Келнера” Гергов (назначен за разпределител на рекламите у нас), Владимир „Спасов” Танев (бивш началник в БНР, Дарик и радио НЕТ), Петър „Троянски” Пунчев (основател на радио ФМ и близък до BBC – Лондон)... Да продължавам ли? Няма да ми стигне обем за две статии. Завършвам с това, че другарката Алексения Димитров е имала напълно подходящ, прилягащ й псевдоним – Владимир!

Каквото си надробите, това сърбате. Да ви е сладко.

Забележка: Материалът е написан в Москва от КГБ. Заплатено ми е не с рубли, а с турски лири и американски долари. При желание мога да съобщя номера на банковата ми сметка в Южна Осетия. Кодът й е Идиот... И не се заблуждавайте – всички положителни мнения тук са автохвалебствия. Целта на „мероприятието” е да ми изградят „легендарна” биография, защото ме готвят за ректор на Пералната академия и за президент на Чакърафличковските съветски щати. Авторът.



[1] “Girls accept gun running and rape as price of joining violent male gangs” by Adam Fresco, Crime Correspondent, “The Times”, London, Monday, October 26, 2009 г., online: http://www.timesonline.co.uk/tol/news/uk/crime/article6889829.ece

[2] „От Матея свето Евангелие”, гл. 7, ст. 3-5; гл. 12, ст. 34-37; гл. 15, ст. 10-11.

[3] Смятан за най-нискокачествената игра на карти, предназначена за простолюдието.

[4] „Проф. Людмил Георгиев: Бойко ще вкара половината от министрите си в затвора и ще стане президент!”, едно интервю на Мария Друмева, Агенция БЛИЦ, www.blitz.bg, София, вторник, 8 декември 2009 г., online: http://www.blitz.bg/news/article/65606

[5] Георги Тамбуев – „Власт, облечена в корупция”, Книгоиздателска къща „Труд”, София, 2001 г., стр. 245.

[6] Пак там.

[7] Вж. Проф. Томи Димчев – „Маричков изпя: „Аз не съм комунист”, а бе комсомолски секретар при мен”, в. „Уикенд”, брой 49 (317), София, 5-11 декември 2009 г., стр. 65.

[8] „Петър Гюзелев: Тайните служби опитваха да вербуват „Щурците”!”, едно интервю на Антония Стойкова, в. „Шоу”, брой 49 (529), София, 9-15 декември 2009 г., стр. 25.

[9] Модно наречен „карбонов диоксид”, което е същото.

[10] “Challenge issued on Copenhagen science”, “Euronews”, Ecully Cedex, France, Tuesday, December 8, 2009 г., online: http://www.euronews.net/2009/12/08/challenge-issued-on-copenhagen-science/

[11] „Проф. Людмил Георгиев: Бойко ще вкара половината от министрите си в затвора и ще стане президент!”, едно интервю на Мария Друмева, Агенция БЛИЦ, www.blitz.bg, София, вторник, 8 декември 2009 г., online: http://www.blitz.bg/news/article/65606

[12] Вж. „От Матея свето Евангелие”, гл. 6, ст. 20.

[13] Типично „българска дума”, която означава „рекламирам”, „популяризирам”. Използването на подобни нашенски слова и изрази е характерен белег на комунистическия национализъм.

[14] Катя Касабова – „Валери Симеонов: Мога да отгледам още 10 АТАКИ”, в. „Десант”, брой 30, Бургас, 12 ноември 2009 г., online: http://www.desant.net/show-news/19436/

[15] Геновева Червенакова – „Европарламентът се стреми към единно законодателство, регулиращо интернет”, Всеки ден, wwwvsekiden.com, София, сряда, 9 декември 2009 г., online: http://www.vsekiden.com/?p=62225

3 коментара:

Анонимен,  29 януари 2010 г., 12:50  

Март 2009 г. излезе книгата "Червена симфония", която съдържа разпита на българския евреин Кръстьо Раковски от НКВД през 1938 г. (Издателят Г.Ифандиев пак ни убеждава че вся и всьо на тоя свят евреите са виновни и те му държат края; а и не се досеща, че за да я има тази книга/информация значи така са поискали руските служби.)
Както във всяка книга и тук талаша и грешките преобладават, но въпреки това се откроява една вярна истина: благодарение на Ленин, Сталин, нашата източна група успя ясно да се обособи, да набележи стратегията си за контрадействие срещу Запада.

Троцкистът масон К.Раковски казва: " Ленин, с помощта на Сталин, подкрепян от руското националистическо крило на партията, наложи своята воля.. Това бе причината за първия ни неуспех, както и за всички последвали провали ."

Ето го гения на първите съветски водачи: правят се на интернационални комунисти, но веднъж взели властта в Русия, те връщат истинския си облик на патриоти. Така масоните, троцкистите, безродните банкстери разбират че са измамени.

Защото Природен закон е законът за конкуренцията, за баланса. Така без никой да очаква и предвиди към 1918 г. се обособява нашата източна група на световен контрабаланс на интереси и влияние.

Затова не е лошо да се изучи изоснови живота на Ленин и Сталин. Защото днес много се лае: "комунизъм, комунисти", а истината е доста далеч от този песовски вой.

http://www.esencia1.info/

Анонимен,  29 януари 2010 г., 12:56  

“В началото на 60-те от съветската разузнавателна машина на Запад започна да пристига вълна от бегълци, носещи новини за проникване в западната сигурност. Разказите им бяха противоречиви и объркващи и резултатът бе, че британското и американското разузнаване бавно започнаха да се парализират, защото съмнението и подозрението проникнаха в системата”. /П.Райт, из биографичната си книга "Ловец на шпиони"/

Питър Райт се досеща, че тези пишман бегълци могат да се използват и за много по-мащабни цели. Като например предателите О.Пенковски, Д.Поляков, О.Гордиевски, В.Митрохин.. а по-късно и фигура като М.Горбачов.
Тук основно е правилото: накарай глупака да прави това което искаш, без той да се досеща че го искаш.

“КГБ обичаше такива неща, те седяха в основата на дейността на комитета – слухове, дезинформация, смесването на лъжата с малко истина.. Нека другите водят нашите битки, а накрая никой вече няма да знае кое е вярно и кое не и кой по дяволите е започнал цялата тази история”. /полк.В.И.Тимофеев/

http://www.esencia1.info/
uharkk@abv.bg

Анонимен,  21 март 2010 г., 21:46  

По отношение на коментарите.
Първият: Добре е господине да прочетете и други независими източници. Препоръчвам Ви да прочетете биографията на М. Литвинов и обърнете внимание, каква роля е играл още от 1905г. за нелегалните доставки на оръжие в Русия(там се говори за десетки хиляди бройки и кораби). Междувпрочем и самият Раковски(Райковер) в автобиографията си писана през 1925 г., споменава за своето участие в тези "сделки".
Прочетете, малко й от историята на ВКП(б), най-вече периода 1925-1933г. Тоест първите петилетки на СССР, изграждането на промишлената база за предстоящата нова Световна война и връзката им с големият глад в Поволжието и Украйна. Прочетете и за мястото, и ролята на американският и английският капитали за идването на Мусолини и Хитлер на власт (пак от този период)и за Сталин. Също и за техническата помощ. Данните ги има в официални източници. Като свържете нещата, ще разберете, че твърдението ви цитирам:" Ето го гения на първите съветски водачи: правят се на интернационални комунисти, но веднъж взели властта в Русия, те връщат истинския си облик на патриоти. Така масоните, троцкистите, безродните банкстери разбират че са измамени."
- е пълен нонсенс.
Болшевики-патриоти/!/, такова нещо няма!
Относно евреите - не ви разбирам, какво имате против тях!
Вторият: Ще си позволя да Ви цитирам:"Тук основно е правилото: накарай глупака да прави това което искаш, без той да се досеща че го искаш". Казва ви го, пенсионер от МВР (по голямото време служил, като криминален разузнавач)- Да вярно е това за глупака - Но аз лично не искам да изпадам в положението: "Един път глупак - за цял живот глупак".
Съвсем не искам да се гордея с чужди "заслуги", пък било те и на съветското Че Ка.
Аз съм български офицер и единствено верният критерий за мен е: Какво съм направил аз, за Отечеството и народа си.

Публикуване на коментар

Последователи

StatCounter

  © Blogger template Snowy Winter by Ourblogtemplates.com 2009

Back to TOP