Двойният стандарт – комунистически патент на интернационалистите от Изток и Запад !
>> събота, 5 декември 2009 г.
Криминалната революция продължава !
| Написано от Георги Ифандиев,на 05-12-2009 |
НЯМА НЕВИННИ И НИКОЙ НЕ ЩЕ НИ ЧАКА
Част ІІ: Несъстоялата се справедливост • Двойният стандарт – комунистически патент на интернационалистите от Изток и Запад • Как другарите превърнаха свободния и трудолюбив българин в крадящ роб
Авторът предупреждава: Настоящата публикация е опасна за неуките, простаците, патриотарите, мразещите, непонасящите друго мнение освен тяхното, и за онези със задръстено от идеологеми и медийни манипулации съзнание.
Главното в тази поредица от обзорно-коментарни статии е несъстоялата се справедливост. Именно този печален факт стои в основата на духовната разруха и отчаянието, обзели хората. Тя има не само български измерения, а и световни. Всъщност тръгва от „великите сили” и действията на скритите властелини на света. Същите, за които още през втората половина на ХІХ век ни предупреди едно от техните лица, храненикът на Ротшилд, британският министър-председател Бенджамин Дизраели. Онези, които иронично съзират някаква „световна конспирация”, би следвало да усетят поредния фактологичен шамар по наглите си невежи мутри. Обаче от опит знам, че те са като котките – никога не падат по гръб и винаги се нагаждат – животинките към дома, малограмотните критици към поредните властници. Така е удобно.
Истината, само истина и никога цялата истина
В момента Великобритания е „разтърсена” от изнасянето на нелицеприятни факти относно началото на Войната в Ирак. „Конспиративните теории” се оказаха истина: „Две години преди нахлуването в Ирак и месеци преди терористичните атаки от 11 септември [2001 г.] високопоставени британски и американски правителствени представители са провели секретни дискусии за свалянето на Саддам Хюсеин, се разбра вчера от официалното разследване на войната. Висши държавни служители заявиха, че „думкането на бойните барабани” във Вашингтон започнало скоро след избирането [през ноември 2000 г.] на Джордж У. Буш за президент...”[1]
Така започва кореспонденция не в „Работническо дело”, „Дума”, „Земя”, „Труд”, „24 часа”, „Стандарт”, „Сега” или „Дневник”, а в уж близкия до консерваторите лондонски „Таймс”. Няма да ви отегчавам с продължението. На тези събития съм посветил двутомно изследване, прието доста добре от онези, които се интересуват; и то не само у нас, но и сред нашата имиграция. Всеки може да си го набави от издателя ми.[2] Начевам публикацията с този цитат, за да подчертая: „Те” лъжат.[3] Мамят винаги и навсякъде. Като допълнителна илюстрация само ще цитирам английския всекидневник „Индипендънт”, който твърди:
„Падането на Саддам щеше да предизвика политическо земетресение в Персийския залив... От това най-много щяха да се облагодетелстват иранците, които все пак през осемдесетте прекараха цели осем военни години, опитвайки се да се избавят от Саддам. Този път американците и британците щяха да свършат тяхната работа.”[4]
Днес, когато сте наясно с еврейското потекло на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад,[5] се надявам да забелязвате и детайлите по глобалния пейзаж. Нищо, че докато бе вицепремиер, настоящият президент на Израел Шимон Перец изрече по адрес на същия евреин по майчина линия – Ахмадинеджад, следното: „Иранският президент е персийски вариант на Хитлер.”[6] Той и фюрерът бе тяхна издънка...
Израелският всекидневник „Джерузалъм Поуст” цитира юдейка, която заявява: „Ахмадинеджад въобще не е сторил нищо лошо на евреите. Независимо от това какво говори пред медиите по отношение на холокоста и Израел, евреите не усещат никакъв натиск и повечето от възрастните искат да останат там [в Иран]. Само младите желаят да напуснат.”[7]
А в репортаж от Техеран журналистът от BBC Франсиз Харисън изтъква: „Независимо от оскърбленията, които Махмуд Ахмадинеджад е нанесъл на евреите по света, неговият кабинет дари пари на еврейската болница в Техеран... „През последните пет години правителството разреши на евреите свободно да пътуват до Израел, да се срещат със своите семейства и след това да се завръщат, и то без никакви проблеми и препятствия”, казва [евреинът] г-н Мохтамед. Той твърди, че по същия начин иранските евреи, които преди десетилетия са имигрирали в Израел, могат да се завръщат в Иран и да се виждат с фамилиите си. „Сега те могат да отидат до Генералното консулство на Иран в Истанбул и да получат ирански документи за самоличност, с които са в състояние свободно да дойдат в Иран”, твърди той.”[8]
Не коментирам дали Ахмадинеджад е добър или лош. За мен иранският президент не е демократ. Но и ционистите са доказани нацисти с марксистка закваска. Онова, което се опитвам да изясня е, че „Те” изнасят пошли представления пред човечеството. И номерата „Им” минават, понеже хората не си правят труда да прогледнат. Вместо това изпадат в умиление и сляпо съчувстват на силните, представяни като... жертви. Тази евтина мелодрама се разиграва вече прекалено много сезони.
С други думи – вече вярвам, че не сте част от тази масовка. Дано наистина да започвате да разбирате даже истинските, скритите причини за нещата, които стават по земята. На онези, които ползват английски и проявяват интерес от конкретната тема, препоръчвам пространното изследване на Трита Парси от Йейлския университет в САЩ, озаглавено „Коварен съюз: тайните сделки на Израел, Иран и Съединените щати”.[9]
Грег Паласт се пита: „Защо [през 1990 г. тогавашният държавен секретар Джеймс] Бейкър предаде приятеля си Саддам?”[10] Та нали: „На 25 юли 1990 г. Саддам попитал американската посланичка Ейприл Гилеспи дали САЩ ще възразят срещу атака над Кувейт заради кражбата на иракски петрол от страна на малкото емирство. Американската посланичка му казала: „Ние нямаме мнение по... вашето гранично несъгласие с Кувейт... Въпросът не е свързан с Америка. Джеймс Бейкър нареди на нашия официален говорител да подчертае тази инструкция.”[11]
След този разговор Ирак нападна Кувейт, а Белият дом обяви война на Саддам. По-късно Грег Паласт сам стигнал до верния отговор на своя въпрос: „Кувейтците изсмукваха от общото нефтено поле на кувейтско-иракската граница онова, което не бе тяхно. Отдавна познаващи етикета на пермските нефтени полета в Дивия Запад и Тексас, нефтените мъже Бейкър и Буш [старши] знаеха, че тексаската реакция на такова мамене е прословутата бейзболна бухалка през коленете. Саддам имаше право да нахлуе, но – твърде заслепен от собствената си значимост – стигна прекалено далеч, като завзе не само нефтените полета, но и целия Кувейт... А това повече от сигурно разбърка финия политически баланс в ОПЕК... Бейкър и Буш предложиха на Саддам да напусне Кувейт и с 82-а преносима въздушна дивизия му направиха оферта, на която той не можеше да откаже.”[12]
Ето ви нагледен пример на истински комунизъм и то действащ в световен мащаб. Някои от вас вече знаят, че споделям тълкуванието на му, което през 1990 г. направи покойния руски философ и писател Александър Зиновиев в парижкия вестник „Фигаро”: „Тези, които погребват комунизма, смятат, че желанията им са реалност. Ако свързваме комунизма с марксизма и комунистическите партии, тогава краят на комунизма е дошъл. Но комунизмът е тип „обществена формация” със закони, обусловени от „живота в комуна”, където доминиращата обществена връзка е тази на „шеф” и неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане. Веднъж установена, тази организация може да съществува без компартия, без марксистка идеология и дори с многопартийна система.”[13] Случаят със Саддам е типичен за този тип отношения по правилата на комуната и то на възможно най-високото равнище на представителната държавна власт.
Цели осем месеца преди началото на военните действия в древния Вавилон тогавашният британски премиер Тони Блеър е бил предупреден: войната ще бъде незаконна! На комисията „Чилкот” е връчено писмо от лорд Голдсмит – по онова време най-високопоставеният юридически служител на министър-председателя – главен прокурор за Англия и Уелс.[14] В него той съветва шефа си да не се захваща със свалянето на Саддам. Тъй като това ще бъде нарушение на международното право. „Но г-н Блеър отказал да приеме съвета на лорд Голдсмит. И вместо това издал разпореждане „да бъде запушена устата” на неговия дългогодишен приятел и да не го канят на съвещанията на кабинета...”[15]
Забележително е, че и това не е цялата истина. Както разкрива бившият полковник от израелската шпионска служба МОССАД Виктор Островски, всичко започнало още в средата на осемдесетте. Негов колега на име Ефраим му разказал част от плана:
„– След бомбардировката [от страна на американците] над Либия със сигурност за известно време нашият приятел Кадафи ще остане извън играта. Ирак и Саддам Хюсеин са следващата цел. Сега започваме да му създаваме образа на голям мръсник. Ще отнеме известно време, но в края на краищата няма съмнение, че ще стане.
– Но не се ли смята Саддам за умерен спрямо нас, съюзник на Йордания и най-голям враг на Иран и Сирия?
– Да, точно затова съм против тези действия. Но такава е директивата и трябва да я следвам...
МОССАД гледаше на Саддам Хюсеин като на най-голямото си постижение в региона...
През януари 1989 година машината за психологическа война на МОССАД обрисува Саддам като тиранин и опасност за света. МОССАД активизира всичките си средства навсякъде по света, като се започне от доброволните агенти на „Амнести Интернешънъл” и се стигне до изцяло подкупените членове на Конгреса на САЩ. Надигна се вик: „Саддам убива собствения си народ! Какво ли тогава могат да очакват онези, които смята за врагове?”[16]
Шест лета преди началото на пропагандната акция срещу Саддам бившият троцкист Доналд Ръмсфелд, който вече се писал „неоконсерватор”, и последователно бил началник на кабинета на президента Джералд Форд и министър на отбраната в неговата администрация, се оказал специален пратеник на президента Рейгън в Близкия изток. Не след дълго го изпратили в иракската столица, за да преговаря със Саддам Хюсеин относно доставки на оръжия от Вашингтон за Багдад. Доста бързо станал старши съветник на иракския ръководител по въпросите на разузнаването, военната техника и стратегията. Същевременно с това останал и главен изпълнителен директор, президент и шеф на Съвета на директорите на голямата фармацевтична фирма “G. D. Searle & Company” от градчето Скоуки, щата Илинойс.
Когато Ръмсфелд става „дясна ръка” на Хюсеин, войната между съседите Иран и Ирак е в разгара си. Тогава Саддам все още е „приятел на Америка”. На никого не му минава през ума да нарече неговото управление „авторитарен режим”. Нито да определи самия него като „диктатор”. При първата си среща с господаря на древния Вавилон Ръмсфелд предава на Хюсеин лично послание от Роналд Рейгън. Иракчанинът „демонстрира очевидно удоволствие от писмото на президента и визитата на Ръмсфелд... За съжаление думите на Рейгън, които са доставили удоволствие на Саддам, остават класифицирани.”[17] Видеозапис от тази първа среща, проведена през 1983 г., можете да видите тук.
През цялото това време израелски военни обучават ирански пилоти да управляват френските изтребители „Мираж”, а еврейски компании доставят резервни части за тези самолети! Посредник в „Операция Анибал” е германската разузнавателна агенция БНД. За нея пък се знаело, че е инфилтрирана от агенти на ЩАЗИ...[18]
Разбирате ли, че докато телевизиите и останалите медии ви залъгват с глупости и несъществени скандали – „бури в чаша вода”, на практика се случват съвсем други и то важни неща. Истинските събития остават извън обсега на вашето внимание. Да допускате друго, означава най-много две неща. Първо, да сте затворили съзнанието си и да живеете на принципа „аз ли ще оправя света”. Или второ, мисленето ви да е заседнало някъде из плитчините на ХVІІІ век. И затова да се отнасяте към знанието, както по време на „великата” Френска юдеомасонска революция тълпата преследвала учените с викове: „Този е написал книга!” И заигравал сатърът, а не някаква си бухалка...
Бившият американски прокурор и настоящ журналист Грег Паласт проявява типичната за западната интелигенция наивност. Той смята, че не Роналд Рейгън, а ниските цени на петрола, поддържани от саудитското кралско семейство, са сринали Съветския съюз. Милият, няма представа, че народите от „източния блок” бяха толкова смазани, тъй газени с танкове и разстрелвани с автомати, че още десетилетия наред можеха да пъшкат под игото на Кремъл и да се гърчат под ботушите на неговите червеноармейци. Както е казано в старозаветната „Книга на Еклесиаста”, „има време за всичко...”. Просто управниците на света решиха, че удря часът, когато този жесток експеримент трябва да приключи. Знаеха резултатите, бяха завладели изцяло Стария континент и можеха да продължат своя поход на Изток, към Азия.
Смешно ми е, като гледам напъните на „илюминирани” момчета като Иван Йорданович Костов да вменят вина на марионетки от сорта на „Гоце” Първанов за неща, които сирлищарчето и компанията му са вършели по заповед отвън и то от високо място. „... Програмата на ООН „Петрол срещу храни”, която при предишния режим беше строго контролиран канал за рушвети за приятелите на Саддам, под американско управление се превърна в хлабаво контролиран канал за огромни рушвети. С кимване и намигване от ООН и – да не забравяме – американските брокери, които купуваха стоката, Саддам смъкна 1,7 милиарда долара от програмата за [общо] 60 милиарда. Както писа “The Wall Street Journal”, това бе аматьорска работа – комисионна от нищо и никаквите петдесет цента на варел.”[19]
Защо тогава се учудвате, че Джордж Буш нарече „сина на партията” Сергей Станишев “Mr. Clean” – „Господин чистичък”. А съвсем неотдавна председателят на Европейската комисия (председателят на Съвета на народните комисари) Жозе Мануел Барозу декларира, че: „Бившият български премиер Сергей Станишев и правителството му винаги са били честни и лоялни партньори на европейските институции.”[20]
Разните парламентарни анкетни комисии и прочие измишльотини на „елита” се сформират, за да спазят „златния стандарт” – никога да не откриват нищо нередно. Така е навсякъде. През 1983 г. във Великобритания действаше Комисията „Франкс”, която не намери нищо нередно във воденето на войната срещу Аржентина за Фолкландските (Малвинските) острови. Жертвите? Прах при прахта...
Понастоящем в Лондон пак разпитват. Този път въпросите задава комисията на сър Джон Чилкот. Пак по същата причина – да заключи, че видите ли, във Войната срещу Ирак е имало нередности; нямало е основания за започването й от типа на „оръжия за масово унищожаване”; нарушавани са права, измъчвани са хора, избивани са цивилни... Но такава е същността на бойните действия. Никой не е лъгал Парламента и обществото. Допускани са грешки, но не и безчестие... „A la guerre comme à la guerre” – „на война, като на война”. Няма виновни, забравете.
Коментаторът на лондонския „Индипендънт” Ейдриън Хамилтън стигна до горчивия извод: „Онези, които смятат номенклатурата (the establishment) за мит, за измишльотина, дело на въображението на някакви левичари, би следвало да погледнат към състава на тази комисия и начина на взимане на решения от нея...” Авторът обяснява как, щом се почувства притисната, държавата реагира все по един и същи начин. Уж разследва, но всъщност не го прави. Хамилтън припомня как са покрили „разследването” на „самоубийството” на ядрения специалист д-р Дейвид Кели, който не откри никакви следи от атомни оръжия в Ирак.
Случайно ли е, че нито един от членовете на настоящата комисия начело с нейния председател, нито даже историците, включени в нея – прочутият сър Мартин Гилбърт и сър Лоурънс Фрийдман,[21] никога не са надигали глас на протест срещу тази война? Обратното – подкрепяли са я. „Разследването – заяви сър Джон Чилкот – искаше само членове „с опит по правителствените дела отвътре”. Това наистина приключва играта. Винаги външните хора най-настойчиво са търсели истината... Онова, което сър Джон има предвид, е, че той е пожелал единствено люде, които споделят схващанията на онези, които разследват... Тогава какво да очакваме?”, се пита Хамилтън. И приключва: „... Класическа номенклатурна работа.”[22]
Ето как се пише историята. Днес “блеъристи” правят това пред очите ни. „Блеъризъм” е нововъведен термин в английския език. Той произлиза от фамилното име на бившия премиер Тони Блеър и означава „мамене на най-високо държавно равнище”.
Ето защо такива като моя скромност изглеждат „подозрителни”. Защото изнасят неспоменавани другаде истини. Официална и истинска история? Факт. Всеки има разум, за да решава сам. Още древните са казали: „Da mihi facti, dabo tibi ius” – „дай ми фактите и ще ти дам правото”. Само че зависи и кой и докъде поднася фактите. То е все едно да не приемате за истина онази потайна, незаконна нежност между ционистите и нацистите или между ционистите и болшевиките. Не е въпрос на вяра. Просто се е случило. Толкоз.
Марксизмът завладява планетата. Не забравяйте, че например Китай е истинска и неприкрито марксистка държава с еднопартийно управление на комунистическата номенклатура и богаташи, произлезли от нейните среди. Нека бъда по-точен: „Китай е сталинистки по управление, капиталистически по търговски реклами и феодален по разделение на богатството и властта. Това си е първокласна диктатура, която третира скотски, тероризира и измъчва.”[23]
Само преди година водещият на рубрика („колумнистът”) в Агенция „Ройтерс” Бернд Дебъзман призна, че понастоящем схващанията на Карл Маркс са по-актуални отвсякога?![24] Да попитаме ли тогава: „А оти ги ручахме жабетата?”
Обратно в Англия, родители на загинали във войните в Ирак и Афганистан настояват бившият премиер Тони Блеър да бъде изправен пред военен трибунал и да бъде съден за военни престъпления. Разбира се, нищо такова няма да се случи. Защото английският пудел, който до неотдавна имаше мераци да стане първият президент на Европейския съюз, е
Един от по-равните
В него е инвестирано достатъчно, за да бъде позволено даже да бъде одраскан. Ако все пак се наложи да му се въздаде заслуженото, това ще стори пак „Тяхната” ръка. Искам да кажа, че ще го застигне съдбата на Робърт Максуел или на Бекир Челенк. Дори въведоха термин: “friendly fire” – „приятелски огън”, което е евфемизъм на „грешка”, но в повечето случаи доказва, че справедливостта „Им” никога не пропуска. Както е записано в уж фалшивите „Протоколи на ционските мъдреци”: „Ние екзекутираме масоните така, че никой, освен братята, не може да заподозре...”[25] Доколко това е „световна конспирация”, личи от следния откъс от интервю с бившия „велик майстор” на нашенските масони и настоящ главатар на ложата на „рицарите тамплиери” Румен Ралчев:
„– Има ли масони в новата държавна власт? Повече или по-малко от предишната?
– В най-висшето ръководство на държавата има достатъчно, но не толкова, колкото в предишното.
– А специално в парламента?
– По-малко от предишния. Просто защото голяма част от депутатите от ГЕРБ са най-много, но са твърде млади. През следващите 4 години на мандата се надявам, че много от тях ще влязат в масонството – това е неминуемо.”[26]
„Това е неминуемо” – нова твърди този „Тато” на тукашните масони. И той ли е обсебен от някаква „конспиративна теория” или по някаква неизвестна нам причина вече не се страхува да приказва? Да подчертая, че този Ралчев е бивш пехливан. (Запомнете това, важно е. Ще разберете защо в продължението на тази статия.) Завършил е Симеоновската ченгесарска школа и като служител на Държавна сигурност е бил „издигнат” до... личен телохранител на Тодор Замфиркьов-Живков. Настоящата премиерка го замести. Б.Б. даже искала да бъде част от „светото” болшевишко семейство, но Евгения Тодорова Живкова не позволила.[27] Да не се лъжем: навсякъде по света самите комунистически партии и особено техните ръководства бяха вид тайни общества – масонски ложи.
Несправедливостта господства по целия свят, но най-вече из бившите „социалистически” страни. Или по-точно – там действа „Тяхната” „справедливост”. Тази на победителите, на онези, които през последното четвърт хилядолетие планират, финансират и организират всички значими събития по планетата, включително революциите и войните. По време на разпита си в НКВД високопоставеният масон и интернационалист Кръстьо Раковски (Хаим Раковер), предложил на следователя:
„Спомнете си фразата на майката на петимата братя Ротшилд: „Ако синовете ми поискат, повече няма да има войни.” Това означава, че те бяха арбитрите, господарите на мира и войната, но не бяха императори. В състояние ли сте да си представите факт от такова космическо значение? Нима войната не е вече революционно действие? Война – комуната. От тогава насам всяка война бе гигантска крачка към комунизма. Сякаш някаква тайнствена сила задоволяваше нетърпеливите желания на Ленин, които той бе изразил пред Горки. Спомнете си: 1905-1914 г. Признайте, че поне два от трите лоста на властта, които доведоха до комунизма, не са и не могат да бъдат контролирани от пролетариата.
Войните нито бяха разпалени, нито бяха направлявани от Третия интернационал или от СССР, който по онова време дори не съществуваше. По същия начин те не биха могли да бъдат провокирани, а още по-малко пък контролирани от онези малки групи от болшевики, които се шляеха в имиграция, макар те също да искаха война. Това е съвсем очевидно. Интернационалът и СССР имат още по-малко възможности за такова огромно натрупване на капитал и за предизвикване на национален или интернационален хаос в капиталистическото производство. Такова безредие, което е способно да принуди хората да изгарят огромни количества от хранителните продукти, вместо да ги дадат на гладуващите, и е в състояние според разкритието на Ратенау в един негов израз: „Да направи така, че половината свят да произвежда тор, а другата половина да го използва.” И в края на краищата може ли пролетариатът да повярва, че той причинява тази инфлация, която нараства в геометрична прогресия; девалвацията, постоянното придобиване на добавена стойност и натрупването на финансов капитал; а не лихварският капитал? И в резултат на това, че той не може да предотврати постоянното намаление на покупателната способност, идва пролетаризирането на средните класи, които са истинските противници на революцията.[28] Пролетариатът не контролира икономическите лостове, нито тези, които предизвикват войните. Но самият той е третият лост – единственият видим, който може да бъде показан, който нанася окончателния удар върху властта на капиталистическата държава и я превзема. Да, те я завладяват, ако под „Те” разбираме…”[29]
Вече знаете какво разбираме под „Те”. Нима падналата по нареждане от „Тях” Берлинска стена и последвалото в рамките на дни разпадане на „световната социалистическа система” не е доказателство за осъществяването на крупен геополитически проект? Та преди две десетилетия в рамките буквално на няколко денонощия управляващите комунисти в ГДР, България, Полша, Унгария и Чехословакия изведнъж се събудиха... „демократи” и апологети на капитализма! Месец по-късно същото стана и в Румъния. За Югославия бе предвидена по-тежка участ. Онези, които през 1918-1919 г. я създадоха, този път разрушиха своето изкуствено творение. Похарчиха живота на много хора и парите на народите от това продължило близо 80 лазарника наложено обединение. Естествено тези финансови средства не изчезнаха, а се преместиха в касите на онези, които решават въпросите на мира и войната по света.
Доколко реална е зависимостта на Европа от „Уол Стрийт” личи и по един символичен факт. И понастоящем всяка вечер в 23 часа българско време „европейската” телевизия “Euronews” включва пряко Нюйоркската фондова борса, за да покаже на гражданите на Стария континент как приключва деловият ден на властелините на света. “CNN International” постъпва по същия начин. „Вся власть советам!” Карл Маркс шества победоносно из главната финансова улица на планетата. Банкерите го посрещат с възторг. Победата на истинския комунизъм е почти пълна. Идиотите няма как да проумеят всичко това. Обаче рано или късно ще го разберат. Защото е известно, че “experientia docet stu etos” – „опитът учи глупците”.
Да се върнем към признанието за задължителното „пролетаризиране на средните класи, които са истинските противници на революцията”. За да стигнем до нашата собствена трагедия – ликвидирането на българските средни класи или както предпочитам да ги наричам: прослойките от свободни граждани – около 80 на сто от народа ни на 9 септември 1944 г.
Триумфът на интернационалния комунизъм (глобализъм)
Въпреки войните, пораженията в тях и загубите в резултат на бойните действия, през първата половина на ХХ век Царство България е държава, на която би прилягало по-сетнешното определение „тигър”. Да, страната ни е била „икономическият тигър” на Европа. Около 70 на сто от нейното население е било заето с типичното за нашата природа, традиции и умения селско стопанство. То се е развивало в крак с тогавашните постижения на науката и техниката. Обединявало е огромни маси от свободни хора, за които е било гордост да се наричат „селяни” или „земеделци”. Те били свободни, защото притежавали дълготрайни материални активи (или средства за производство, терминът е без значение): земя, домашни животни и инвентар, които използвали за собственото си битие и според своята воля.
През тридесетте години започнали доброволно да се кооперират за постигане на конкретни цели. Така се родили сдруженията на трима-четирима земеделци, които започнали да се снабдяват с машини – вършачки, редосеялки, даже трактори... Малко по-рано се родили и първите лозаро-винарски кооперации – някои днес превърнати в гръмко звучащото „винзаводи”. Хората, които притежавали повече от 25–30 и повече декара са били истински свободни. Те самостоятелно решавали съдбата на своите семейства. Повече от 95 на сто от тях съставлявали т. нар. средна класа на село.
Значителна част от жителите на градовете били занаятчии със собствени ателиета. Други успели да развият дейността си до манифактура или до сравнително малко фабрично производство. Дребната търговия и услугите били изцяло в ръцете на отделни собственици, които въртели т. нар. днес семеен бизнес. Всички тези хора също били свободни, защото притежавали икономическа независимост. Те съставлявали градската средна класа.
Около 12-15 на сто от тогавашното българско население било заето в държавните и общинските учреждения, образователната система, войската, полицията и т.н. И не повече от 5 на сто образували класата на богатите. Част от тях били наследници на умни и работливи хора, които в продължение на векове полагали всекидневни и упорити усилия, за да постигнат своето материално добруване. Други били „Техни” подставени лица. Обикновено излъчвали управниците от средите на последната категория. И в този факт се крие онази огромна вина на буржоазията, позволила лекотата, с която след 9 септември 1944 г. българското общество пропадна и бе ликвидирано. Не че бе възможно този изход да бъде избягнат. Просто поради връзките на старите управници с масонството и произтичащото от това снизхождение спрямо болшевишките терористи, у нас промяната стана в съпровод от небивал терор и садизъм. А платената цена от несъразмерно много жертви – общо около 222 000 души – се оказа навярно най-високата в цяла Европа и с необратими последици! Ето какво ни отличава от събратята ни по участ от останалите „бивши социалистически страни”.
В рамките на по-малко от десетина години българското общество бе обезглавено и лишено от своята материална основа. Респективно, физически и морално бе ликвидиран граденият в продължение на дълго време национално отговорен елит и бе напълно унищожена средната класа – този „истински враг на революциите”. Трудно, почти невъзможно е сега да бъде нарисувана достатъчно експресивната картина на онова насилие, което превърна българите
От свободни граждани в шайка крадци
Ала въпреки това в продължението ще опитам да изобразя детайл от зловещия пейзаж на кооперирането според закона на тоягата. То се стовари върху гърба на нашенския селянин с такава мощ, че пречупи неговия духовен гръбнак, ако мога така да се изразя. Оттогава насам минаха най-малко три цели поколения. Мирогледът и манталитетът ни вече са на светлинни години от онези на нашите предци. А погледът на съвременния нашенец достига до съвсем ограничени хоризонти. Перспективата пред неговото потомство е новото заробване, но този път от децата на номенклатурата. Засилващата се носталгия по „социалистическото” минало доказва: чипът ни наистина е сменен. Този път навярно завинаги.
Знам, че не обичате лошите вестители. Обаче онези, които сключили договор със своя плашещ се от светлината бог чрез обрязване, настъпват откъм Близкия изток. Вече изградиха първите си квартали у нас и се настаняват. Работят съвместно с някои от доказаните криминални престъпници, какъвто е бившият представител на СИК във Велико Търново – понастоящем уважаван бизнесмен и благодетел... Задават се страшни времена за етническите българи. А мнозинството от нас се хлъзга по примамливо лесната пързалка, която „Те” удобно предлагат. И с разделението по разни несъществени признаци отклоняват общественото внимание и енергия от истинския ни враг: номенклатурата и нейните външни господари, където и да се крият те.
Следва.
Забележка: Материалът е написан в Москва от КГБ. Заплатено ми е не с рубли, а с турски лири и американски долари. При желание мога да съобщя номера на банковата ми сметка в Южна Осетия. Кодът й е Идиот... И не се заблуждавайте – всички положителни мнения тук са автохвалебствия. Целта на „мероприятието” е да ми изградят „легендарна” биография, защото ме готвят за ректор на Пералната академия и за президент на Чакърафличковските съветски щати. Авторът.
[1] „ US “drumbeats” about Iraq invasion were heard months before 9/11” by David Brown and Nico Hines, “The Times$, London, Wednesday, November 25, 2009 г., online: http://www.timesonline.co.uk/tol/news/politics/article6929604.ece
[2] Вж. Георги Ифандиев – „СВЕТОВНОТО ПРАВИТЕЛСТВО: Каква е цената на човечеството?”, Том І и ІІ, Издателство „Юнион-21”, София, 2005 г. – достъпно от e-mail: ogledalo.atille@gmail.com или от тел: 0888-648-048, ИК „Огледало”.
[3] С „Те”, „Тях”, „Им”, „Техни” мнозина високопоставени и „осветени” членове на тайни общества и дейци на скритата от погледите ни реална власт обозначават онези, които взимат решенията за ставащото по света – тайното световно правителство.
[4] “Patrick Cockburn: Britain's ignorance of Iraq is already apparent”, “The Independent”, London, Wednesday, 25 November 2009 г., online: http://www.independent.co.uk/opinion/commentators/patrick-cockburn-britains-ignorance-of-iraq-is-already-apparent-1826920.html
[5] Вж. напр. “Is Ahmadinejad trying to hide his Jewish roots by bashing Israel?” by Haaretz Service, “Haaretz”, Tel Aviv, October 3, 2009 г., online: http://www.haaretz.com/hasen/spages/1118472.html; “Mahmoud Ahmadinejad revealed to have Jewish past: Mahmoud Ahmadinejad's vitriolic attacks on the Jewish world hide an astonishing secret, evidence uncovered by The Daily Telegraph shows” by Damien McElroy and Ahmad Vahdat, “The Telegraph”, London, 3 October 2009 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/iran/6256173/Mahmoud-Ahmadinejad-revealed-to-have-Jewish-past.html; “MI6 confirms Ahmadinejad's Jewish roots”, “News from Jerusalem”, Jerusalem, Tuesday, 6 October 2009 г., online: http://www.thejerusalemgiftshop.com/israelnews/iranian-threat/58-iran-threatens/1912-mi6-confirms-ahmadinejads-jewish-roots.html
[6] Trita Parsi – “Treacherous Alliance: The Secret Dealings of Israel, Iran and the United States”, Yale University Press, New Haven, CN and London, 2007 г., стр. 1.
[7] ”See no evil, hear no evil” by Larry Derfner, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, September 28, 2006 г., online: http://www.jpost.com/servlet/Satellite?cid=1159193334454&pagename=JPArticle%2FShowFull
[8] ”Iran’s proud but discreet Jews” by Frances Harrison, BBC News, Tehran, BBC, London, Friday, 22 September 2006 г., online: http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/5367892.stm
[9] Trita Parsi – “Treacherous Alliance: The Secret Dealings of Israel, Iran and the United States”, Yale University Press, New Haven, CN and London, 2007 г., свободно достъпна в pdf от online: http://www.scribd.com/doc/22213412/Treacherous-Alliance-the-Secret-Dealings-of-Israel-Iran-and-the-United-States
[10] Грег Паласт – „Въоръжена лудница: От Багдад до Ню Орлийнс – мръсни тайни и странни истории за един побеснял Бял дом”, Издателство „Дилок”, София, 2009 г., стр. 162.
[11] Пак там.
[12] Пак там.
[13] Сюзан Лабен – „Тайният план за завладяване на Европа”, Издателство Монархическо-Консервативен Съюз, София, 1993 г., стр. 60.
[14] Разбира се, „случайно” Питър Голдсмит, барон Голдсмит, е евреин. (Вж. напр. “Epstein blazes trail of Hebrew history” by Claire Tolley, Daily Post Staff, Liverpool.co.uk, Liverpool, March 5, 2002 г., online: http://icliverpool.icnetwork.co.uk/0100news/0100regionalnews/page.cfm?objectid=11674035&method=full&siteid=50061)
[15] “Iraq: The war was illegal: Then Attorney General Goldsmith was 'pinned to the wall and bullied into keeping quiet' while the Prime Minister kept the Cabinet in the dark” by Brian Brady, “The Independent”, London, Sunday, 29 November 2009 г., online: http://www.independent.co.uk/news/uk/politics/iraq-the-uwaru-was-illegal-1830508.html
[16] Виктор Островски - „МОССАД извън измамата”, Издателство „Атика” – ЕТ „Ангел Ангелов”, София, 1998 г., стр. 129, 263.
[17] Грег Паласт – „Въоръжена лудница: От Багдад до Ню Орлийнс – мръсни тайни и странни истории за един побеснял Бял дом”, Издателство „Дилок”, София, 2009 г., стр. 45.
[18] Виктор Островски - „МОССАД извън измамата”, Издателство „Атика” – ЕТ „Ангел Ангелов”, София, 1998 г., стр. 241-245.
[19] Грег Паласт – „Въоръжена лудница: От Багдад до Ню Орлийнс – мръсни тайни и странни истории за един побеснял Бял дом”, Издателство „Дилок”, София, 2009 г., стр. 95.
[20] Вж. „Барозу: Станишев беше лоялен партньор на Еврокомисията”, в. „Дневник”, София, сряда, 25 ноември 2009 г., online: http://dnevnik.bg/evropa/novini_ot_es/2009/11/24/820483_barozu_stanishev_beshe_loialen_partnyor_na/
[21] И двамата са от еврейско потекло. И са произведени в рицари. Разкриването на тази „случайност” прави ли ме „антисемит”?
[22] “Adrian Hamilton: The one thing Chilcot won't reveal is the truth: Those who think the establishment a myth should look to the inquiry's membership”, “The Independent”, London, Thursday, 26 November 2009 г., online: http://www.independent.co.uk/opinion/commentators/adrian-hamilton/adrian-hamilton-the-one-thing-chilcot-wont-reveal-is-the-truth-1827469.html
[23] Грег Паласт – „Въоръжена лудница: От Багдад до Ню Орлийнс – мръсни тайни и странни истории за един побеснял Бял дом”, Издателство „Дилок”, София, 2009 г., стр. 191.
[24] Вж. “Karl Marx and the world financial crisis: Bernd Debusmann”, Reuters, London, New York, Wednesday, October 15, 2008 г., online: http://www.reuters.com/article/newsOne/idUSTRE49E5Q620081015
[25] Протокол № 15.
[26] „Румен Ралчев: Нончо Воденичаров беше масон!”, едно интервю на Валерия Калчева, в. „Шоу”, брой 42 (522), София, 21-27 октомври 2009 г., стр. 62; същото в: Агенця БЛИЦ, blitz.bg, София, 3 ноември 2009 г., online: http://blitz.bg/article/14558
[27] Вж. „Евгения Живкова: На Бойко му се иска да е част от нашето семейство, но не е!”, едно интервю на Мария Друмева, специално за агенция „Блиц”, в. „Шоу”, брой 46 (526), София, 18-24 ноември 2009 г., стр. 26.
[28] Подч. мое.
Бг Таймс
Публикации
0 коментара:
Публикуване на коментар