ИСТИНАТА Е ВСЕ ТАКА НЕУДОБНА,Георги Ифандиев

ИСТИНАТА Е ВСЕ ТАКА НЕУДОБНА

Написано от Георги Ифандиев

Вторник, 12 Април 2011

Част І: ОПИТ ЗА ПОРТРЕТ НА ЕДНА УМИРАЩА НАЦИЯ

У нас не само няма общество, не се забелязват и кълнове на зараждането му • Самозваният „българин“ отлага решаването на проблемите или негласно го поверява другиму • Малоумието и необразоваността раждат масова всезнайковщина и суета

„Васил Гарнизов:[1] „Какво да направим с хората, които не подхождат на отвореното общество?“

Директорът на НБУ и бивш председател на фондация „Отворено общество“ Богдан Богданов[2] отговаря: „Ще ги оставим настрана и така малко по малко те ще пукнат...“[3]

„Едва трима българи се евакуираха от Либия“, осведомява заглавие в електронна медия.[4]

Представяте ли си колко зле е у нас, та всички останали да предпочетат охолството в условия на война в Северна Африка пред нищетата в измамния тукашен мир. Всяка година повече от 1500 души в НРБ сами слагат край на живота си (преди петилетка бяха между 1200 и 1300 души)[5], други 1000 биват принасяни в жертва пред бога на нищетата, на нехайството зад волана и на лошите пътища. Броят на убийствата е такъв, че те отдавна не впечатляват никого. Битките по трибуните на стадионите вече взимат своето. Едва ли има жител на местния опит за държава, който да не е бил ограбен поне веднъж. Цигански тайфи взеха да нападат униформени представители на властта.[6] Онези от т. нар. ромско население, на които бяха предложени жилища, отказаха да ги получат и изплащат. Техният модел на живот е този на комунистическата номенклатура – взимаш, без да се грижиш и да отговаряш.

Bulgariens Stasi-Diplomaten - Klaus SchrameyerНоменклатурата ползваше „общодържавната собственост“ като лична, без да тегли материалните и моралните рискове за нея, в т.ч. да плаща данъци, такси и пр. Още една обща черта между едните и другите е терорът, както от страна на номенклатурата, така и на циганските банди (гета). Засилването на циганското насилие е тенденция. Може да ви е трудно, но ще се наложи да свиквате с нея. Запомнете това. Сами хвърлихте заровете и направихте своя избор. Не само търпите циганския гнет, но и приехте храненици на Братството, като някакъв Хелзински комитет, фондациите на Дьорд Шварц-Сорос и подобните им, да осъждат всеки опит за самоотбрана като... „расизъм“.

Сега разбирате ли, че да се живее в България е толкова отвратително, та хората предпочитат Либия, постоянно бомбардирана от военната авиация на Интернационала и раздирана от гражданска война (част от причините за конфликта извън петрола изясних в публикация в същата тази медия)[7]. Това достига ли изобщо до ума ви?

От богохулното „ти си земен рай“ до ада на този свят

Добре, че нямаме представа колко сме бедни и обречени. Японската трагедия ли? Елате ни вижте. Нашенското дередже може да се сравнява единствено с украинската област в радиус от 200 километра от Чернобил, но след 26 април 1986 г. Споровете „за“ или“против“ АЕЦ са напълно лишени от смисъл. Някаква неуловима от уреди радиация ни унищожи, без да е гръмнал ядрен реактор. В същото време богохулстваме, като допускаме в националния химн да се пее за някакъв „земен рай“. На всичко отгоре мелодията му не е избрана случайно. Тя е взета от една кръчмарска еврейска песен, позната с припева си „руйно ли е то, руйно или не, щом се казва руйно вино“ и т.н. Заради съпротивата на Петко Стайнов тази песен по текст на Цветан Радославов да бъде обявена за химн Тодор Живков го отстранява от свиканата за целта комисия. Академикът „твърди, че мелодията е еврейска, това не дава основание тя да бъде химн на българите“.[8]

От години пиша и говоря, че изчезваме, стопяваме се, скоро няма да ни има дори за цвят в европейската етническа черга. Трябваше ли смекчените данни от поредното преброяване да ни отворят очите за предстоящия ужас? (Не сме 7 351 234 души, както ни изкараха; вече сме доста под 7 милиона, зная какво пиша.) Европа си отива. Отдавайки се на егоизма и потреблението без мярка, населението на Стария континент се самообрече. Сега във всички западни страни се говори за увеличаване на пенсионната възраст. Някъде законодателствата в тази насока са в действие (Германия). В Англия обработват общественото мнение за труд до 70-годишна възраст. Нас вече и това не ни оправя, бъдете сигурни. Там поне ще загиват в сладостната атмосфера, напомняща римското патрицианство. Тук гинем по-зле от добичета, защото отдавна приехме да бъдем гои[9] и се държим като такива. Sorry, както казват мургавите ни съграждани от Факултето.

Напълно съзнавам, че моите публикации вълнуват нищожна част от населението ─ навярно не повече от три-четири хиляди души в цялата страна. Споменавал съм го. Това е въпрос на народопсихология, на произход, на вяра, на убеждения и на битие ─ най-общо казано, на мироглед и на манталитет. Ние се докарахме до там, че отвън да изглеждаме като ада на този свят. Можете ли да съобщите само едно нещо, което ни е наред? Наскоро бившият заместник-посланик на Германия у нас Клаус Шрамайер произнесе най-горчивата присъда: „България е най-тъжното място на света ─ в тази държава цари произвол вместо ред, мрежите на Държавна сигурност продължават да си разменят постове и услуги, а за премиера се знае, че навремето е бил близък до бандитите...“[10]

Какво ви засяга, нали? Вашата България е друга. Тя е мъничка, и уютна. Простира се от кревата и банята през кухнята, транспорта, работното място (училището), дърпалника, от който се обличате, и обратно у дома – такива са размерите й, но са ви достатъчни. Понякога удължавате нейната скромна територия до родното село (малко градче или голям град). По-често ─ до чалга-клуба, доста рядко ─ до Кушадасъ, Мармарис, Анталия или гръцкото средиземноморско крайбрежие. Всекидневно се отбивате до паркинга с автомобила втора употреба, за да се уверите, че е там и чистачките му все още са на мястото си. Преди да заспите, се успокоявате, че повечето нямат и не могат даже толкова... Но може би нямате представа, че това не е вашата държава, а светът ви. Казват, че всеки е голям, колкото просторни са мечтите му. Ние от десетилетия сме народ без въжделения, отказал да узнае миналото, да въздаде справедливост и да гради бъдещето. Такъв народ е обречен.

Неотдавна читател от Видин, представил се като „Павел“, ме попита във форума на „Форумът“ как ще коментирам някакъв протест на гражданите в „града на завоя“, както наричат древния българо-келтски град Дунония, чието име произлизало от друидското название на голямата река, течаща край него. В отговор на това начевам настоящата поредица от статии. Защото протестите изобщо не са решение. Нито Дон-Кихотовски битки с някакви комунистически паметници и символи, нагласени от ченгетата за отвличане на вниманието. Трагедията на някогашната Бонония е проблем на 99 на сто от селищата по тази територия. За да поставим диагнозата и да подирим лечение, трябва да започнем с историята на заболяването. Отправната ни точка следва да бъдат симптомите – онова, което представляваме и положението, до което сме се докарали. За да стигнем до причините за настоящия ни облик и дередже. И да дирим изход. Първо ще се спра на начина, по който изглеждаме.

Опис на престъпниците: Б.Б., Цветелина Бориславова Карагьозова, Димитър „Гестапото" Иванов. На заден план (посочен със стрелка) Красимир Велчев, обикновен простак.Насока ни дава статията на Клаус Шрамайер „Българските дипломати от Държавна сигурност“. В нея той твърди, че в България никой няма интерес от преосмислянето на комунистическото минало. Напротив, този период от историята на страната, с всичките престъпления и несправедливости, просто се премълчава.

„Невъзможно е да се започне начисто по простата причина, че номенклатурните кадри все още са внедрени по всички етажи на властта и държавните структури“, пише юристът-дипломат. И обобщава: „На всички е известно, че промените в България са само фиктивни. А така нареченият преход логично вече от 20 години тъпче на място...

Бившите сътрудници на Държавна сигурност са се предрешили като бизнесмени, организирали са се в спретнатите редици на престъпни групировки, а през свободното си време работят като политици, депутати, съдии, прокурори и на други отговорни позиции, като никак не се интересуват от общото благо. Основната им цел е забогатяване на гърба на обикновения човек...

... Престъпността се е сраснала с политиката, а правовата държава е удушена още в зародиш. Макар и невидима, мрежата на бившите доносници продължава да функционира безупречно... Участниците в тази мрежа си разменят постове и услуги и взаимно си пазят гърба.“[11]

Безхаберието и двойният морал на нашенци

Клаус Шрамайер задава и въпроса дали българската мафия не е свързана с Русия и дали организацията, наследила КГБ, не дърпа от разстояние конците в България. Но който и да дърпа тези конци, го прави много умело, а всичко това е някак си убягнало на разсеяния Брюксел по време на преговорите за присъединяване на България към ЕС. Той упреква Европейската комисия заради пасивността й към инициативата на България и още пет бивши комунистически държави за подвеждане под наказателна отговорност за престъпленията, извършени по времето на комунистическата диктатура. Вместо да подкрепи инициативата, Брюксел изобщо не се ангажира с конкретни действия.

„Премиерът Бойко Борисов беше сред най-възмутените, когато Комисията огласи имената на действащи български дипломати, бивши агенти на ДС“, припомня Клаус Шрамайер. „Нека се запитаме обаче доколко Борисов е независим политик, като си припомним миналото му на офицер от МВР и близък до престъпните групировки телохранител...

България току-що беше отхвърлена като кандидат за членство в Шенгенската зона, а след скандала с дипломатите-агенти натрупа още черни точки пред ЕС: не само, защото агентите са възпитаници на съветския КГБ, но и поради двойния морал на управниците, който лъсна на показ пред целия свят.“[12]

Германският дипломат припомня: „Самият президент, разобличен преди три години като агент Гоце, не намира за нужно да отзове [компрометираните дипломати]... А сегашното правителството, при цялото си възмущение срещу дипломатите-агенти, е назначило осем от действащите посланици, въпреки известното им минало като агенти на Държавна сигурност.“[13]

Клаус Шрамайер приключва своята обзорна статия така: „Умножават ли се дипломатите, свързани с Държавна сигурност, остава въпрос без отговор: Както и по-рано представителите на комунистическата държава, онези от миналото, агентите на Държавна сигурност, остават недокоснати. Както винаги никоя друга бивша комунистическа държава не се интересува дали дипломатите й са били агенти на тайните служби? Никоя западна държава не проявява интерес.[14] И защо всъщност само българите трябва да се срамуват?“[15]

Не, ако бяха истински завършени представители на вида Homo Sapiens, т. нар. българи трябваше да се срамуват. Дори от факта, че дори железобетонни тикви, пълни с петолъчки, сърпове и чукове, са узрели да констатират: „Що се отнася до темата за обслужването на чужди национални интереси от български политици, тя винаги ще е актуална у нас. Склонността на почти всички български държавни мъже и жени да ближат чуждите задници е задължителна норма на поведение през последните двадесет години.“[16]

Като всеки болшевик, авторът на горните редове изпитва трудност да прекрачи границата, която имагинерно разделя живота ни преди и след 10 ноември 1989 г. Защото трябва да отрече собственото си позорно присъствие на този свят. А истината е, че другарите целуват отдавна. Целували са винаги. Посоката на целуване е все отдолу нагоре – по йерархичната стълбица на партията държава. Извън нея – на Интернационала, в зависимост от това къде е текущата му столица. Някога Тодор Живков призна, че Никитa Хрушчов го „драл“. Бях дете и ме хвана срам. Но за това след малко.

Натуралният израз на всичко това е далеч по-експресивен и потресаващ: „Особен талант и привилегия беше, ако можеш да близнеш душата на др. Тодор Живков, да му дишаш прахта от обувките – само тогава можеш да се почувстваш извисен, богоравен или поне богоподобен. Това си беше начин на живот във висшите партийни кръгове. Хората примираха от удоволствие, стига да могат да се докоснат и отъркат и в по-малките партийни божества – членовете на Политбюро. Но друго си е султанът или членовете на Държавния съвет да те потупат по рамото, да ти кажат някоя блага дума – тогава ти порасват крила...

Офицерът от ДС Славчо Варадинов често казваше...: „Аз на другаря Живков дупето му ще измия и водата ще му изпия...“...

Собствената ми майка казваше, че докато е жив Тодор Живков, ще има живот, ако го няма – няма да има живот. Такива бяха времената... и бяха хубави.“[17]

Не се ли срамувате, че същите „висши партийни кръгове“, с посочената „нравственост“, „интелект“ и чувство за „достойнство“, все така ви водят към нищото? Уви, не само не се изчервявате. Това интересува все по-малко същества по тези земи. Ако включите някоя от най-ярко комунистическите телевизии и се вслушате в „гласа на народа“ (за петнадесетина години не научил се да изключва звука на телевизора), ще бъдете поразени от споменатата носталгия, но вече в минало време ─ „докато беше жив Тодор Живков, имаше живот, като го няма – няма живот“. Което издава, че пътят, който предците ни са извървели от раждането на най-висшето Божие творение до съвременния човек е прекъснат. Масовият нашенец е спрял някъде по него. Може би на онзи кръстопът, който в едната посока предлага избор между свободната воля и труда, а във втората ─ по-лесното и безметежно доверяване на решенията другиму. Последното повдига изключително важния въпрос: Кому? И това няма значение за местния Homo Communisticus. Нищо че някои ще ме обвят в крайност. Моят отговор е: “Contra Impudentem stulta est nimia ingenuitas” ─ „прекаленото благородство спрямо безочливия е глупост“.

Just TodorЗащото този нашенец смята за свой елит нищожества, над които дори ченгесарските троглодити се надсмиват: „От кого се формира този „елит“ – от Христо Пицата,[18] Атанас Мерджанов,[19] Кънчовците,[20] Спас Русев?[21] Или от някои от наследниците на бившата БКП номенклатура, които са убедени, че на тях по право им се полага място в елита? А преди години България имаше елитарна интелигенция с утвърден международен авторитет и позиции.“[22]

Да, имало е такава наша интелигенция, която е делила мегдан със световната, без да се притеснява. Но другарите и предците им й видяхте сметката. Как не е трепнала ръката на комунистическия садист, когато на 1 срещy, 2 февруари 1945 г. е разстрелвал професор Александър Станишев – хирург с най-малко европейска известност и признание! Какво лошо е сторил безобидният бохем княз Кирил? Ами Иван Багрянов, братът на Илия Бешков, синовете на Райна Княгиня, братът на Иван Вазов, останалите регенти, министрите, народните представители? Нима не спасиха България от прегазване? Армията на нацистка Германия е била на север, до самия Дунав, готова да нахлуе! Или комунистите са предпочитали да ни стигне съдбата на отказалата се в последния момент от включване в „оста“ Югославия? Резултатът ─ милион и половина жертви там, а у нас – николко, нула, zero? Но болшевиките никога не са ценяли чуждия живот. Те мълвят изповедта на своя любим антибългарски поет: „... Какво тук значи някаква си личност?“ Техният бащица Йосиф Висарионович ги е научил, че толкова много отнети човешки живота са... просто статистика!

По линия на уникалното си лизачество – в онези времена към Сталиновия СССР, комунистите бяха съюзници на нацистите. А после съдиха и пращаха на разстрел от противоположната позиция. Вссъщност единствено те въведоха и упражняваха тоталитарен фашистки режим. Техните 45 години терор носеха всички белези на класическия фашизъм, както са дефинирани от изследователите и летописците. Казват, че в историята нещата се повтарят, само че като фарс. Добре, ама този, нашенският, е прекалено болезнен, за да предизвика дори иронична усмивка.

А онзи осъден и разгромен елит беше заменен от друг, рабфаковски. Вижте какъв. Например болшевишкият поет Александър Геров посветил на правешкия „титан на духа“ Тодор Живков следните „вдъхновени“ стихове: „В тебе има нещо от Левски, в тебе има нещо от Ботев, и мойто сърце рeкоплеска във името на живота.“ Гениално! Не, че споменатите герои са били нещо кой знае колко повече, но не се интересувате от истината и няма как да го проумеете.

Друг „талант“ написал следната новогодишна честитка на Тато: „Защото вие сте обречен и от живота сте избран; мига, деня, самата вечност да преустройвате по план. България да изведете по нейния изстрадан път до блясъка на върховете, да гледа изумен светът.“ Туй то. А „когато през 1988 г. в кръга на своите най-приближени“ правешкият каскет „подхвърлил идеята да си подаде оставката от най-високия партиен пост“, неговият понастоящем напълно реставриран лиричен теляк „Любомир Левчев почти просълзен, със задавен глас го пита: „На кого ни оставяш, бащице?“[23] Това е едва година преди „сакралния“ Десети ноември! Не ви ли е срам поне от това, че сега Левчев пак е по телевизиите? Този път внедриха и отрочето му – масон, американски при това. Да са ви честити!

Гордият „елит“ на (пост)комунизЪма

Днес има цяла армия от нови Милко-Балевци, Джагаровци, Левчевци... Допускате ли, че ако Б.Б. заповяда на Бареков да оближе огромните му постменопаузни задни части, Ники Дудука няма да го стори? Филибетлийчето и в момента е в състояние да изготви подробна карта на пъпките по премиерското седалище. На всичко отгоре след като почисти орално задника на министър-председателката, с удоволствие ще изпие водата пред камерата и доволно облизвайки се, ще я обяви за амброзия. „Елит!“

Ами другарят Емил Кошлуков, чийто пол все още се обсъжда от съкилийниците му от Старозагорския затвор? Прякор като „Сузи Дългото бедро“, какъвто са му дали политическите, остава завинаги. Един от тях, мой добър познат, ми е разказвал как библиотекарката „Сузи“ Кошлукова ощастливявала с фелацио директора на тюрмата... „Елит!“

Да зарежем бащата на другарката Люба Кулезич, сръбския комунист, шумкар-терорист и естествено „активен борец“ Михайло Кулезич. „Човекът, който в бял костюм и бели обувки, с българското знаме в ръка, поведе първото свободно хоро на Девети септември 1944 година пред околийския комитет на БКП в Хасково... Докторът по политикономия Михайло Кулезич също дълги години е един от най-достойните кадри на Окръжния комитет на БКП в Хасково.“[24]

Да не се взираме прекалено и в Любиното лично членство в „славната“ партия. Също така да подминем факта, че е братовчедка на „скандалния олигарх“ Николай Банев... Че Баневи са една от стоте наблюдавани от Политбюро на ЦК на БКП фамилии... Всъщност таткото Йордан Банев е най-младият официално признат за активен борец против фашизма и капитализма в региона заради яташката му дейност, започнала от 14-годишна възраст. Иначе човекът е бил разузнавач в тайните служби и доста време се е подвизавал в Гърция със секретна задача. Доколкото е известно, там е бил разкрит...“[25]

Бойко Бареков и Николай БорисовДа надникнем в самото произведение на Държавна сигурност, което се самообявява за „Обама на БНТ“,[26] и все повече обсебва медиите в днешната ера, която ще бъде запомнена като „епохата на късните Живкови“. „Старите партийни кадри си спомнят, че младата Люба е изпратена с партийно поръчение да учи в литературния институт „Максим Горки“ в тогавашния Ленинград. В ония години надеждните отрочета на България, т. нар. бъдещата ръководна прослойка, се пращаха в този институт със специално решение на съответните партийни организации. Считало се е, че тези деца са едни от най-интелигентните, знаещи и можещи деца на България и ще застанат на чело на партията и на страната. Едно от тези надеждни чеда е и Люба Кулезич, казват хасковлии.“[27]

„Така че може би с право колежката й Люба Манолова сравни Кулезич със „синята слива, която преди да стане червена, е зелена“ ─ т.е. прясно пребоядисала се.“ А романистът Константин Вампила я определи като „потната ездачка на русолявия жребец“.[28] По онова време другарката Кулезич беше по-известна като Лора Кварц – „сериозна“ авторка на един ярък жълто-червен седмичник, прославила се с главно със своята неутолима жажда за добре охранена млада мъжка плът.

В интервю бившият вечен заместник-генерален директор на БНТ Борислав Геронтиев разкрива истинския лик на това чудо на природата: „Образът на Люба е любим... Няколко дни след като Хачо [Бояджиев] напусна телевизията, в столичен всекидневник излезе злобно писание на Люба против него...

─ Как да си обясним това? Нали Кулезич е била любимка на генералния директор Хачо Бояджиев?!

─ Да, и на Кулезич Хачо й е любимец, докато е генерален директор. Тя минава за негова любимка, една от телевизионните дами, които той допуска до себе си – да му се умилкват, да му мъркат на ушенце: „Дедо, деденце!“ Но щом Хачо излезе от БНТ, тя побърза да стовари върху него всички грехове... За нея това няма никакво значение. Хачо вече не е шеф на БНТ, следователно вече е Господин Никой.

─ Тя дълго време пишеше срещу медийната империя на Делян Пеевски, а сега отиде да работи при Пеевски?! Кулезич най-злъчно пишеше и срещу Николай Бареков, но сега са приятели и колеги?

─ ... Ти нищо не разбираш... Обърни се с гняв назад във времето и ще прозреш, че за нея „какво тук значи някаква си личност?“ Вчера – против тях, днес – с тях, утре, като я изритат – пак против тях, и така до края на света, важното е нея да я има...

При управлението на Иван Костов във всеки брой на вестник „Седем“ тя пълнеше страници против Кеворк и „Всяка неделя“, за да угоди на любимия си вожд. Никой не е избълвал толкова бълвоч по „Всяка неделя“, колкото Люба Кулезич по времето на Иван Костов... [Днес Люба и Кеворк демонстрират приятелство – кръговрат на комунистите и ченгетата според интереса.]

Тя безпогрешно предвижда кога точно ще се смени властта и навреме се преориентира.

─ Сега е гореща фенка на Бойко Борисов.

─ Няма начин! Тя беше гореща фенка на Жан, на Иван, първа десебарка... Ние „бяхме приятели“, когато БСП беше на власт. Когато се зададе седесарското управление, Люба своевременно промени политическата си ориентация, чучна се в стачния комитет, потърси си дивидента за сваленото от мен нейно предаване...“[29]

Геронтиев греши. Не, другарката потомствена червена „демократка“ Люба Кулезич няма способностите – умствени, екзистенциални, всякакви, „безпогрешно да предвижда“ каквото и да било, камо ли смените по върховете на властта. Суфлират й от ония служби. Преди време, когато хората смятаха, че „се радвам“ на някаква мимолетна и измамна популярност, „самата тя“, моля ви се, ме потърси по телефона. Беше главна редакторка на вестника със заглавие, отразяващо броя на неговите читатели – „Седем“, както се шегувах тогава. Покани ме да й дам интервю. Когато й отказах с аргумента, че не разговарям с комунисти и ченгета, не успя да прикрие объркването си. След около петсекундна пауза ме попита дали съм сериозен. Отговорих й, че на всичко отгоре съм и трезвен, както обикновено. И затворих телефона... „Елит!“

Друг от медийния „елит“, другарят Сашко Диков, също раздава правосъдие. Някога и той, сиромах, пресече пътя ми. През 1990 г. мимоходом бях споменал, че е в телевизията благодарение на „Батето“. Имаше кратък период, когато това не бе престижно, както иначе винаги е било за комуноидите. Та на някаква пресконференция Сашко ми вдигна скандал пред половината колегия. Не било вярно, не бил близък с „Батето“.

Поисках да декларира пред присъстващите, че никога не е бил приятел с Иван Живков, чието моминско име е Славков. И че не е бил назначен от него. Сашко се закле. След няколко дни му поднесох извиненията си в специална дописка в тогавашния вестник „Вести“. Пазя броя. Десетилетие по-късно друг хермафродит на комунизЪма, другарката Васа Лалюва, направи документален филм за 60-годишнината на болшевишкия принц. В него е включен епизод, в който просълзеният Сашко Диков благодари на същото „Бате“ за приятелството. И изрично подчертава как без него никога нямало да попадне в телевизия.

От нощта срещу 10 януари 1997 г. Сашко започна да върти наведени слаломи около Иван Йорданович Костов. Сетне го предаде. Съвсем неотдавна му наредиха да е бойковист. И синът на делегатката на „историческия“ Пети конгрес на БКП не спря да претендира за званието „най-голям фен на Б.Б.“. Сега май пак е обърнал палачинката. Изглежда, след като обещаха да скрият досието му. Ала Сашко никога не е имал нищо общо с журналистиката. Той е като Юлиян „Вуцата“ – също делегат на партиен конгрес; като онзи „Ален Делон“ на комунистическата военщина, който търка креслото на министър на отбраната, разнасяйки изумителното име Аню. Знаете ли кои определяха за делегати на тези конгреси? Най-верните и най-готовите на предателства спрямо ближните.

Защо смятам, че „чудото на слалома“ не се намира в журналистиката? Журналистът се стреми към обективност. Той не обслужва т. нар. политици, нито има приятели сред тях. За да бъде свободен, да търси и да говори истаната. Журналистиката не е и елементарно кривото огледало, в което се виждат реалните образи на „елита“. Тя трябва да дири и открива причините за събитията и фактите, както и да посочва вариантите на маршрути към изхода от една или друга ситуация. Ала главната й роля е да информира – колкото е възможно най-пълно. И най-важното – точно. А такива като Бареков, Кошлуков, Кулезич, Диков и останалата болшевишка измет я превърнаха в лека жена, в проститутка, която обслужва по-дебелите портфейли. Продадоха истината и професията. И помагат за превръщането на живота ни в празник на унинието и безнадеждността.

ПАРТИЯТА ПРАТИЛА ЛЮБА КУЛЕЗИЧ В РУСИЯ!„Елитен“ кинорежисьор от позната милиционерска фамилия, свързана с Италия, рекламираше по телевизията свой филм със странно заглавие. В клипчето някакъв бараба кълца гръкляна на заспал човек и го пита: „Знаеш ли защо се събуди? Защото току-що ти прерязах гърлото.“[30] Поразително ─ чиста кражба на епизод от филма на Артър Пен „Праговете на Мисури“, с Марлон Брандо и Джек Никълсън, заснет някъде около 1976 г. Кой помни? Разбойници в храма на седмото изкуство! Като дете бащата, чието име режисьорът дублира, написа химн във възхвала на чичко Сталин... Наследственост, „елит!“

Друг „млад талант“ се прочу с някаква мисия в Лондон. Ако в едната си ръка вземете „литературното му произведение“, а в другата някоя от жизнерадостните ваканционни повести на покойния британски писател Уудхаус, ще бъдете поразени от плагиатството на местния „герой“. Кой да сравнява? „Елит!“

Някога „елитен“ бе синът на „най-смайващото бездарие, каквото някога се е появявало в родната литература – Венко Марковски“ ─ Миле.[31] Понастоящем внуците на автора на най-дългата партийна поема „Орлицата“ продължават традицията. И те са част от „елита“. По-големият се подвизаваше във „Всяка неделя“ под крилото на друго леко момиче на компартийната журналистика ─ агент „Димитър“. Днес трупа милиони от търговия с произведения на изкуството. Вторият внук потъна в ласкавата пергръдка на американското Братство. Но не пропуска често предоставения му шанс, за да ни чете морал и да ни наставлява от телевизионния екран. Някога дядо им, „елитният“ македонист, произведен от Тато в „герой на НРБ“, написа следните стихове:

„Войници изрод българи

по кръф и зверство дирени.

Пратени во Македониа

децата во утробите майкини

да ги пропищат.

Дофчера клали в Септември,

денеска в кръф я баняат

несрекенья Македония...“[32]

„Елитарно!“ Пропито от обич към българите. Може би затова гушна босилека като герой на... Де го друг от „елита“, главният национал-комунист Волен? Що мълчи? Трае, защото не намира цитираното „произведение“ за достатъчно „българофобско“ или не са му заповядали да се обади? „Елит!“ Местен, колониален, туземен...

Да споменавам ли всички останали имитации не само в културата. Най-опасната е в сферата на образованието, защото е прицелена в бъдещето ни. Бившите преподаватели по ленинизъм, по история на БКП и по марксистка политикономия, днес „четат лекции“ на децата или внуците ви. Преди две десетилетия попитах мой познат от юношеството, настоящ професор по философия в Софийския университет, на какво учи студентите, след като досега е проповядвал само марксизъм-ленинизъм? Бурвил, какъвто е прякорът му, се смути и призна: „Като ходим в командировки зад граница, купуваме книги и се учим. Сетне скалъпваме лекции...“ „Елит!“

Нима сте толкова наивни да смятате, че читав интелигент ще стане учител със заплата от 300 лева? Въобще няма да отварям дума за онези „борци против капитализма“, които бяха назначени за „капиталисти“... И те ли са „елит“? Не, драги мои, нещата трябва да бъдат обърнати с хастара навън, и после още веднъж и още..., та главата да дойде на мястото си, а другарите най-сетне да бъдат поставени в партера, където по дефиниция трябва да бъдат престъпниците. А не да размахвате гневни юмручета пред кабинетите им по време на протести, свикани пак от тях.

Иначе такъв е местният туземен болшевишки „елит“... Не се ли срамувате, че се докосвате до него? Понякога ми пишат: това са, няма други. Съвсем същото става в навечерието на избори. Казват, че поради липса на асортимент дават гласа си за... „по-малкото зло“. Което нормалният човешки ум не може да приеме. Защото е зло... Щом няма нещо ново, светло и добро, създайте го. Подайте си ръце, приемете правила и тръгнете. Как да стигнете някъде, без да направите първата крачка? А всъщност имате ли представа къде искате да отидете?

Слава Богу, познавам младежи, които изобщо не гледат телевизия и не докосват вестници. Само че това друго поколение търси бъдещето си зад граница. И не го упреквам. Да си спомним за онези едва трима българи, напуснали Либия...

Освен това проблемът не е само до срама. Нещата опират до манталитет и мироглед. Представих ви само няколко снимки на голата истина за България, видяна от чужденец, запознат с нашата действителност. Имам основания да смятам, че макар и в малка степен съм допринесъл за това той да прозре действителността за положението у нас. “Felix, qui potuit rerum cognoscere causas” ─ „щастлив е този, който разбира причините на нещата“. Ужасно е, че мнозинството от нашенци не са в състояние да го сторят. Още по-пагубно е, че повечето от тях се идентифицират с „успелите“ – престъпниците от БКП, БЗНС, Държавна сигурност и техните филиали. Да, те до един, без изключение, принадлежат на неразформированата комунистическа партия – една чисто мафиотска организация. Нейната разрушителна, антихуманна терористична система продължава да бъде неразградена.

Под ботуша на пролетариата

До голяма степен стана така, защото беше скъсана връзката между онова, което приемаме за народ, и истинската интелигенция, произлязла от всички негови слоеве. Комунистите обявиха, че тяхната власт е „работническо-селска“ и меко казано, отстраниха останалите. А работническо-селската представа за света е най-груба и най-материалистично недодялана. Навремето, преди много десетилетия тази дебелащина е била смекчавана и изглаждана чрез вярата в Бога и от почти суеверното страхопочитание пред образования и знаещия. Помагали са и някогашните свещеници, значителна част от които са били що-годе грамотни люде с високи нравствени качества.

Когато Интернационалът проводи Съветската армия, та чрез небивал терор да ни натика в екперимента, прокламиран като „строителство на социализъм“, това приключи по възможно най-печално гротескния начин. Назначеният от ЦК на БКП патриарх Кирил „издействал“ от същия орган канонизирането на свещеник?! Според силогизма излиза, че върхушката на комунистическата партия е влязла в сандалите на фарисея Шаул от град Тарс, предрешен като апостол Павел. И е решавала кой е светия и кой не. Никак не е случайно, че до ден днешен разни пропагандисти сравняват комунистическата идеология с християнството. А членовете на БКП, преследвали християните, не допускали вярващите в черквите, днес са в първите редици пред олтарите. И по някакво тайнствено правило колкото по-крупни са греховете им, толкова по-големи свещи палят. Обаче не пропускат и синагогата – църквата на техния баща, сатаната...

ЖИВКО ПОПОВ: НЕШКА РОБЕВА ДОСТАВЯШЕ СВЕЖА ПЛЪТ ЗА ТОДОР ЖИВКОВ!Сравнението между комунистите и фарисея Шаул се налага с болезнена острота. Тъй като според „Деянията на светите апостоли“ тъкмо той бил най-ревностен гонител и ликвидатор на първите християни. Усетихте ли не приликата, а чистото съвпадение между него и съвременните преследвачи на последователите на Единствения Учител на човечеството Исус Христос? Трагичен факт е, че по нареждане на синедриона Шаул-Павел е излял основите на църквата и е постановил нейните постулати, действащи в полза на юдейския елит, на Интернационала.

Пред човечеството няма друг морален пример за следване, понеже всички останали водят към погибел. Само Исус победи смъртта и стана Христос – спасител на човешкия род. Никой друг – втори такъв случай не е известен. Но прозрели сторения от тях възможно най-страшен грях – осъждането на Бога, фарисеите продължиха престъплението, като изопачиха Христовото учение, идеал и пример.

Продължителите на фарисейството – равината ─ активистите на БКП, а понастоящем и на псевдоправославието, пропускат нещо – от невежество и страх. Забравят, че има Видовден. Престъпленията им са регистрирани. Онзи архив никога не изчезва. „И тъй, не бойте се от тях: защото няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае.“[33]

Цитираният в началото германски дипломат е допуснал и някои неточности. По мое мнение най-важната му грешка е, че е съзрял у нас някакъв преход, който „вече от 20 години тъпче на място“. Аз съм кагегоричен: на територията, наречена България, истинският преход не е започнал. Подмениха много от видимите лица на т. нар. елит, но не и онези фамилии от партийната камора, които изпълнявайки външни заповеди и действайки в името на чужди интереси, все така ръководят целия живот на местното население. Жестокостта им бива заплащана със задоволяване на тяхната вродена и възпитана алчност. Днес Б.Б. слугува на Златеви и Петко-Данчеви. Те от своя страна се подчиняват на Живкови. Над тях – великият Съветски съюз. Дали ще го наричате СССР, САЩ, Китай, Европейски съюз или другояче, е без значение. Над всички тях е държавата, носеща името на онзи, дето се борил с бога, плашещ се от деня и светлината.[34] А в олтара на този господар на мрака свещенодействат Ротшилд и техните апостоли – толкова, колкото са жълтите петолъчки в знамето, развяващо се в новия Рим – Брюксел.

Ще изброя поредица от събития, определяни като революции – ако желаете – преходи. Всички те, до едно, са финансирани от фарисейството. Във всички случаи с пълна сила е валидна прозаичната поговорка, че който плаща, поръчва музиката. Да започнем с Англия и „републиканеца“ Кромуел. Той обезглави крал Чарлз І и въведе авторитарен режим под прикритието на парламентарна диктатура. Във Франция революцията бе толкова „велика“, че „въстаналият народ превзе“ неохранявата Бастилията с четирима фалшификатори, двама луди и един дисиденстващ аристократ в нея (граф Дьо Солаж, познат като маркиз Дьо Сад, бил преместен няколко дни по-рано). Но водачите й – до един юдеомасони ─ не пропуснаха да гилотинират „милостивия“, „народния“ крал Луи ХVІ, кралица Мария-Антоанета, още хиляди благородници и да ликвидират близо милион и половина „обикновени“ французи, все християни.

Младотурците в Отоманската империя, все масони и дьонмета, свалиха султана и пратиха в отвъдното повече от милион и половина арменски, български и гръцки християни. Не пропуснаха да разграбят имуществото им. В Руския метеж от есента на 1917 г. ликвидираха по садистичен начин отдавна слезлия от трона император Николай ІІ и цялото му семейство. Не пропуснаха да ликвидират дворянството, духовенството и милиони християни. Подобни неща последваха в Унгария, в Бавария, в Италия и дори в Австро-Унгария. После, през 1923 г., продължиха в България. Да не говорим за „комунистическите революции“ в Централна и Източна Европа след края на Втората световна война – всъщност левичарски преврати, осъществени с могъществото на съветските танкове, съгласувани с англо-американците и финансирани от интернационалните банкери. Тогава световната революция настъпи чак до Индокитай... Ала навсякъде картината беше една и съща – погром над висшите класи и духовния елит. Тяхното безмилостно изтребление и отнемане на собствеността им. Най-общата формулировка беше „война на дворците“, все привидно платена от споменатите равини. Които впоследствие си връщаха вложенията стократно, като изсмукваха богатствата на покорените народи.

А тук? Нищо такова. Върхушката на БКП и ДС все така се разпорежда със съдбините ни. Така е сега, ако не се вземем в ръце, ще бъде и занапред? Какъв преход? Та циганската фамилия Замфиркьови, на български Живкови, от орханийското село Правец, все така ръководи делата в този опит за държава. Основателят на комунистическата династия сам надяна короната на главата си. И с цел да я запази за поколенията, побърза да постави България в окончателна васална зависимост от наместниците на Интернационала в Кремъл. Нищо не е помръднало. „Държавниците“ пак ходят в Москва, за да ги „дерат“. Само дето някога оттеглилите се надзорници от Международната военна контролна комисия се завърнаха въввид на постоянно действащи американски посланици и на техните пажове от неколцина западноевропейски легации.

Тук никога от незаконния референдум от септември 1946 г. насам не е имало преход. Правят реформи или рИформи, в зависимост от родния диалект на ре(И)форматорите. Навремето даже се шегувахме, че НРБ означава Непрестанно реформираща се България. Лишена от сиво вещество – естествено оформилия се духовен елит, нацията отдавна се отказа да мисли. А притежаваните от ЦК на БКП медии пробутват за „висше общество“ някакъв странен „елит“ ─ обикновена шайка пладнешки крадци и убийци, свикана под алчночервените знамена. Същества, мобилизирани по метода на отрицателния подбор. Колкото повече дефекти на характера ─ изобилие на егоизъм, кариеризъм и готовност за предателство в името на успеха носят у себе си, толкова по-годни са да бъдат във върхушката. Това рекрутиране на негодници няма нищо общо с таланта, трудолюбието, почтеността. За ръководещият в привидна тайна ЦК на БКП е важна принадлежността на мерзавците към „нашите“ и лоялността им спрямо партийното ръководство. Както и размерът на всяка конкретна инвестиция в тази купчина от човешки отпадъци. Толкоз. Такава е простата, но действаща система от „критерии“ за успех по тези земи. Изчистете болшевишко-милиционерските буклуци. Другите са лесни. Уви... Колко от вас ще трябва да посегнат на самите себе си, на своите родители, роднини, близки? Как да стане? А друг начин няма. Останалото го виждаме, живеем го – не, едва вегетираме внего.

Залезът на помаците на социализЪма

Първанов по ХанукаПък и това население, смятащите се за българи, всъщност не са такива. В противен случай нямаше да търпят господството на номенклатурата. Те възприемат хората по дрехите. Кланят се на някакво „висше общество“, което възприемат като такова единствено по това, че лети в първа класа на самолетите и се вози в тежки, свъсени лимузини. Нашенци не могат да отличат истинския Божествен дар, наречен интелект. Нито неговото десетилетно шлайфане, чийто искрящ резултат са ерудицията и експертността, сиреч моженето. За близо 70 години българите бяха подменени от Homo Sovieticus – същества, които търсят келепира на всяка цена. Те оформят огромна тълпа от действащи и латентни предатали – явни и неразкрити Гоцета, Савовци, Николаевци, Албертовци, Ивайловци и прочие нищожества с петолъчки, сърпове и чукове вместо мозъци.

И никой да не ми споменава някакъв приказен герой като Мойсей и неговия безумен 40-годишен „пример“ да води някакво племе в кръг из пустинята. За да умре и последният, живял в робство. Първо, това за „робството“ е лъжа – “Jew”, както е на английски. Четете техния Вехт завет, но не през пръсти. Започнете от притчата за Йосиф...

И второ, между 1878 и 1944 година нашите предци доказаха, че не се нуждаят от подобно скитничество. Защото вярваха в Бога, в познанието чрез образование, в своите сили и в труда. Не упрекваха никого и не си измисляха идоли. Пък и правилата „преди и след това“ почти не се промениха. А тъкмо те са базата за материалното устройство, доволство и просперитет на една личност, семейство, селище, област, нация. Чак двадесет години след т. нар. освобождение (от какво и кого) масоните, превзели преди всичко Русия, но и западноевропейските държави, издигнаха тотемите на разбойничеството, които взеха да служат за пример на обществото. И то вместо да се моли Богу и да разчита на собствените си умения, взе да полага венци и цветя пред паметниците на убийците. Което си е чисто езичество.

Прочее, какъв е този нравствен мазохизъм, който ни кара да извисяваме злите, съсипителите, хайдуците и да ги поставяме в народния Пантеон, докато обругаваме и обричаме на забрава съзидателите, оставили нещо духовно възвишено и материално ценно зад себе си? Дали зад този особен вид национален нихилизъм и преклонение пред бабаитлъка и грубостта – даже в наши дни, не се крие зловещата усмивка на онази скрита сила, която е овладяла финансовата и икономическата власт на планетата? И която с костеливата си ръка мести политическите фигури върху световната шахматна дъска? Каква е целта на тази мощ, спотаила се от погледите на увлечените от всекидневните си грижи хора, се постарах да разкрия в книгите си.

Не случайно единственият ни кандидат за Нобелов лауреат Пенчо Славейков отсича: „... Даже един бегъл поглед на разрушителното влияние, което животът и произведенията на Ботева упражняват върху нашата младеж, би подсетил всекиго, че ние тук имаме работа с нещо мъчно, неуталожено, буйно, нещо, което зашеметява със своя кипеж, а не обистря, както би трябвало да прави онзи, когото поставят за учител на младежта... Ботев е тъй ирационален, че ако ние учим младежта да гледа през призмата на неговия характер и дела, ние ще възпитаме чардафоновска младеж, която ще се интересува само от собствените си вагабондажи.[35] Авторът на Кървава песен смята Ботев за „човек с незавършен характер“ и „с мътен бродеж на духа“.[36]

Впрочем през пролетта на 1875 година сам Христо Ботйов се произнася относно българите: „Ние не ще да кажем нищо друго, освен това, че секи човек и секи народ тегли от ума си. Кой ни е крив, когато ние със своето воловско търпение в секо едно отношение са стараем да докажем, че сме родени за тояга. „Трай душо, черней кожо!” е девизата на нашия живот.“ Само че поколения наред бяха отгледани с този тип герои – разрушители, а не съзидатели.

Пак по времето, когато взеха да им издигат паметници и да ги почитат, същите масонски среди от Русия положиха темелите на антибългарската социалистическа партия, превърнала се в комунистическа. „[Димитър] Благоев се е обявил против Съединението на България, а партията му ─ срещу Балканската война. “6 септемврий е дело, направено против интересите на българския народ”, писал Дядото през 1885 г.

Благоев от младини се обявявал за създаване на Балканска федеративна република. Макар да е родом от Македония, той не предвиждал тя да бъде „административно-политическа и културна единица” в бъдещата федерация.“[37]

Самият основател на комунистическата партия с псевдоним Дядото, заявил в Народното събрание: „Аз съм родом от Загоричане, но между другото аз не съм българин, аз съм македонец, македонски славянин! (Смях) И като такъв, ако искате да знаете, аз съм за Македония като славянска земя, която ще има собствено управление.“ Следва следната препиря:

„Някой от десницата: Какво търсиш тогава в България?

Д. Благоев: Така че процесът, за който не се говори, е процес за завладяване, а не за обединяване на българското племе...

Министър Х. И. Попов: Как се наричат в Загоричане българите?

Д. Благоев: Ако ги питате, те се наричат християни.

Министър Х. И. Попов: Те се наричат българи!

Д. Благоев: Аз не искам да навлизам в тази сфера, но искам да изтъкна какви опасносни от ваша гледна точка, от българска гледна точка, теории се развиват в нашата история, по отношение на процеса на обединяване на българското племе…

Министър Х. И. Попов: Борбите за независимостта на българската църква се развиха най-вече във вашето село и затова го изгориха.

Д. Благоев: Това съвсем не е така, а процесът е в завладяването на племената на Балканския полуостров от българите. И ако говорим за историческия процес, тогава този процес и днес съществува, именно българското племе да завладее местата, които са му необходими, за да може то да излезе на море, на големите водни пътища и Егейско море. Ето го смисълът на историческия процес. Аз мисля, че от вас по-слабо информирани по тези въпроси и по-объркани глави няма. Особено вие, учителите, които всякога сте се възпитавали върху тия фалшиви теории, изобщо вие не можете да ги разберете тези работи!...

Ако вие сте убедени, че в Добружда са българи, че в Мавровско, че в Македония са българи, че в Сяр, Драма и Кавала са българи, защо се страхувате от тази формула на руския мир?[38]... Ако сте убедени, че някъде има българи, защо се страхувате да се направи референдум и да видим какво ще кажат? Защо викате? Значи не сте сигурни, значи има нещо, което ви тревожи, има някои области, завладяни от вас, които, ако се подложат, на референдум....”[39]

Не е ли позорно, че и понастоящем областен град носи името на този интернационалист и българомразец? Нима не съм ви отварял очите за това, че на практика гражданската война у нас започва още през 1916 г.? Когато комунистите започват да изпълняват спуснатата от масонския Интернационал заповед за разлагане на духа на българските воини по фронтовете на Първата световна война. Макар и за кратко Христо Ботйов пък е бил офицер в подразделение на отоманската армия в Сливен... Наистина, бил е в екипа на Мехмед Садък паша, приелия исляма полски аристократ и опортюнист Михаил Чайковски. Да не би т. нар. казак-алай да е служил на българите? Този отомански въоръжен корпус се е сражавал за султанската власт и преди всичко срещу руснаците, и с право.

БлагоевградИ тук се сблъскваме с вече познатото съвокупление между сатаната и антихриста. През 1872 г. Мехмед Садък паша или Михал Чайковски, ако желаете, е амнистиран от руския цар и се завръща в родината си. Призовава за помирение на всички славяни с Русия и обединението им под скиптъра на цар Александър II. Възвръща и християнската си вяра. Накрая... Накрая, през 1886 г. се... самоубива в Борки, Черниговския район на Малорусия, днешна Украйна – всъщност Велика България.

Дори заклетите марксисти няма как да отрекат: т. нар. класици на комунизма са ненавиждали българите и страната ни. „Фридрих Енгелс например бил голям славянофоб и хич не си поплювал да ни ругае. В своите съчинения той нарекъл сърбите, нас и словенците „жалки останки от нации“ и „разбойническа сган“. Според него историческата роля на южните славяни, в това число и на българите, била „изиграна завинаги“.

Но най-големият грях на Енгелс спрямо България е, че той смятал Освобождението ни от турско робство за вредно за световния комунизъм. По повод на Сръбско-българската война през 1885 г. съратникът на Маркс написал: „За българите, както и за нас, би било безкрайно по-добре, ако си бяха останали под властта на турците до европейската революция; родовите институции щяха да бъдат великолепна отправна точка за по-нататъшното развитие на комунизма.“[40]

Самото ни определяне като „славяни“ служи на руските имперски интереси. Но не на онази Русия, отцепила се от Велика България, а на масонската, Петровата, Екатеринината, Александровата – на юдейската Съветска Хазария. Сега, когато някои от нас познават значителна част от историческите факти, са в състояние да прозрат онова, което Енгелс е знаел предварително. Било е невъзможно да го изрече на глас. Не е посмял да го завещае в епистоларното си наследство. Или може би подобен документ просто е изчезнал. Само че къде са тукашните последователи на Енгелс, Благоев и последователите им – повечето съветски граждани, като Георги Димитров, неговият зет Вълко Червенков, Васил Коларов, Гриша Филипов, Димитър Станишев, Карло и Андрей Луканови? Онези, които ненавиждат всичко българско и искаха да ни присъединят към СССР. Ами как къде ─ ръководят ви. Какво ги интересува някаква българщина или българи? Нали световната революция продължава...

Това не би могло да се случи например на израелците. Този народ, събран от всички помиарници на света, е готов със зъби и нокти, с цената на всякакви подлости, интриги и жестокости да брани своята държава. И се опълчва дори на ООН, на неговите органи, какъвто е екипът на евреина, южноафриканския съдия Ричард Голдстоун. С пари, с връзки, но също так с патриотизъм и упоритост израелците принудиха председателя на международната специализирана комисия, определила политиката на ционистката държава като „извършване на военни престъпления“, да се оттегли. И независимо, че той също се моли в синагога, всички израелски държавни ръководители безмилостно му пожелаха най-лошото.[41] А ние се кланяме. Когато през 1879 г. неприелият исляма водач на барутинските башибозуци Ахмед ага се завърнал в дома си, кланите от неговите помашки изверги батачани отишли да му целунат ръка. Поне Захария Стоянов четете...

Като болшевишки идиоти не спираме да обвиняваме „международното положение“ и все така ухажваме някой „Голям брат“. И му служим предано – по-рано на СССР, сетне САЩ, днес се прибави и Европейският съюз. Така до следващото ни предателство. Но по навик споменатото списъчно „висше общество“ никога не изпуска северната мечка от периферния си поглед. Не, само защото е свикнало, а понеже е по-осведомено (илюминирано) от нас. И не малка част от него добре знае, че не съществува никакво НАТО, нито е имало Студена война. Една интернационална номенклатура налага своя нов световен ред и постепенно организира единна планетарна комунистическа държава. В нея битието ще тече по „закони, обусловени от „живота в комуна”, където доминиращата обществена връзка е тази на „шеф” и неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане. Веднъж установена, тази организация може да съществува без компартия, без марксистка идеология и дори с многопартийна система.“[42]

Един конкретен пример, който само на пръв поглед е извън темата. Всъщност е изцяло в нея. През деветдесетте години на ХХ век Западна Европа беше обхваната от опасения по отношение на генно модифицираните храни. Едни от най-достойните световни специалисти в микробиологията и растениевъдството доказаха, че тези тревоги не само са основателни, но дори са плахи. Опасностите за причиняване на най-тежки заболявания, като например рак на гърдата, на дебелото черво, на простата, на панкреаса и на кръвта (левкемия), се оказаха напълно реални. Нещо повече, умножават се, а други болести, дължащи се на ГМО, също предизвикват фатален край на не малко хора.

САЩ отдавна са завладени от интернационални гиганти в биотехнологиите, какъвто е концернът „Монсанто“. Както подчертава Джефри М. Смит, авторът на навярно най-известната книга по проблема, озаглавена „Семена на измамата“: „Може би донякъде тези резултати се дължат на концентрацията на собствеността в медиите в САЩ. Във Великобритания, където очевидно има повече свобода да се критикуват генно модифицираните храни, организации като Кралското дружество се опитваха да стъпчат тази волност.“[43]

Обаче след известно време и във Великобритания облаците над почтените учени започнаха да се сгъстяват. Джефри Смит разказва: „Ръководителите на Кралското дружество искаха да направят така, че единствено „заслужаващи доверие“ учени да могат да се изявяват в медиите. Според доклада „Потискане на несъгласието в науката по отношение на генно модифицираните храни“: „Преди да интервюира който и да е учен, от журналиста ще се очаква да се е консултирал с официално предложен експерт в съответната област.“ Тези одобрени експерти ще бъдат вписани в указание, обнародвано от Кралското дружество, и „ще бъдат в състояние да определят кой от въпросните учени изповядва правилните схващания. Даже не се допускаше, че вестниците ще публикуват противоположни становища, за да постигнат балансирано отразяване на темите. Тъкмо обратното, консултанти, одобрени от дружеството, щяха да установяват автентичността на журналистическите разработки и научните статии, като елиминират потребността от по-незначителни мнения.

Никак не бе изненадващо, че настроеното в полза на биотехнологичната индустрия британско правителство изрази своята подкрепа за плана. Комисията по подбора в науката и техниката при Камарата на лордовете даже предложи допълнителни ограничения върху печата. Според нейния „Доклад за състоянието на науката и техниката“ членовете й искаха вестниците да отбягват заглавия, които могат да увредят представата [имиджа] за генно модифицираните земеделски култури. Второто предложение на тази комисия, невероятно, както може да ви се стори, представляваше опит за изтриване на думата „безвредно“ от речника на медиите. Представителите на институцията предполагаха, че „самият въпрос „Безвредно ли е?“, сам по себе си е невъзможен за отговор. Тъй като съдържа и изразява подвеждащото впечатление, че абсолютната безвредност е постижима.“[44]

Каква е разликата с милиционер-социализЪма на болшевиките, който преживяхме? Искам да кажа, че навсякъде е едно и също. Разликата е в детайлите. Онези оттатък все още живуркат. По-трудно, но доволно. Обаче дереджето, до което позволихме да ни докарат, вече не позволява телешко търпение и примирение. И тогава? В продължението ще изясним следващата фаза ─ откъде тръгваме, кой носи вината за това и къде искаме да стигнем. Всичко това – по-нататък.

Сега приключвам с признанието, че съзнавам колко безсмислени са усилията ми. Защото, както преди близо четири десетилетия писа един британски ученик: „Даже най-малкият в семейството следва властниците...“ Докога?

Наясно съм, че само си навличам врагове. Ала наивно ми се струва, че нямам право да мълча. “Spero sic moriar, ut mortuus non erubescam” ─ „надявам се да умра така, че мъртъв да не се червя“.

Следва.

[1] Завършил българска филология. Правил се на етнограф, като старши-научен сътрудник в институт на БАН е бил номенклатурен кадър на ЦК на БКП. Като първи братовчед на члена на ПП на червеното БЗНС, другаря Евгений Бакърджиев е назначен от близкия си роднина първо за главен секретар, а впоследствие за заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството (1997-2001). После като въртоглав обикаля „Раковски“ 134, докато не го провъзгласяват за... „политиолог“. БКП и ДС са го пращали на специализации зад граница – на вербовка.

[2] От 1978 г. е агент на Шесто управление на Държавна сигурност с псевдоним Николов. (Вж. Решение № 175/ 14.12.2010 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.)

[3] Достена Лаверн – „Експертите на прехода“, Издателство „Изток-Запад“, София, 2010 г., стр. 154.

[4] „Едва трима българи се евакуираха от Либия: Това беше последният шанс според говорителя на МВнР“, Dnes.bg, София, вторник, 5 април 2011 г., online: http://www.dnes.bg/world/2011/04/05/edva-trima-bylgari-se-evakuiraha-ot-libiia.115352

[5] Вж. „Годишно се самоубиват между 1200 и 1300 българи“, информация на радио „Фокус“ – Варна, „Български фактор“, www.factor-news.net, местоположение не е посочено, online: http://www.factor-news.net/news.php?cm=13&nid=22460

[6] Вж. „Цигани „обстрелваха” с павета патрулка“, News.bg, София, сряда, 6 април 2011 г., online: http://news.ibox.bg/news/id_1512628054

[7] Вж. “Global arms sales increased during recession”, “The Swedish Wire”, Stockholm, Monday, 21 February 2011, online: http://www.swedishwire.com/economy/8665-global-arms-sales-increased-during-recession и“Russia's Arms Sales in 2009 Evaluated at $7.4 Billion”, Pravda.RU, Moscow, 29.01.2010 г., online: http://english.pravda.ru/russia/economics/29-01-2010/111928-russian_arms-0/ в: Георги Ифандиев – „Ще узнаете истината и истината ще ви направи свободни“, Част VІІІ, „Форумът“, София, вторник, 15 март 2011 г., online: http://www.forumat-bg.com/politika/1160-shte-uznaete-istinata-i-istinata-shte-vi-napravi-svobodni#_ftn12

[8] Вж. Николай Кауфман – „Поглед върху народната музика на балканските евреи“ в: „Българи и евреи“, Втора част, Тангра ТанНакРа Общобългарска фондация, Организация на евреите в България „Шалом“, Център за изследване на българите, София, 2000 г., стр. 203-204.

[9] В Талмуда – Goyim – говедо, добиче.

[10] Klaus Schrameyer – “Bulgariens Stasi-Diplomaten”, “Europäische Rundschau”, No 1, Wien, 2011 г., стр. 93, online: http://www.europaeische-rundschau.at/Site/Inhalt_files/Schrameyer.pdf Подч. мое.

[11] Пак там, стр. 93, 96 и сл. Подч. мое.

[12] Пак там., стр. 99. Подч. мое.

[13] Пак там, стр. 95, 98. Подч. мое.

[14] Медията на Интернационала „Дойче Веле“ пропусна това изречение. Съвсем не случайно. (Вж. „Защо България е най-тъжното място на света“, „Дойче Веле“, Бон, петък, 1 април 2011 г., online: http://www.dw-world.de/dw/article/0,,14958131,00.html) Ето ви образец на комунистическата манипулация на новия световен ред, налаган от Братството.

[15] Пак там, стр. 106.

[16] Георги Асьов – „Офицерът от резерва Красимир Райдовски: Кой сви милионите от членски внос в БКП?“, в. „Минаха години“, брой 14, София, 5 април 2011 г., стр. 7.

[17] „Дамян Дамянов – син на експредседателя на НС Райко Дамянов: „Славчо Варадинов от ДС искаше да подмие дупето на Живков и... да изпие водата“, едно интерю на Славей Костадинов, в. „Шоу“, брой 14 (596), София, сряда, 6 – 12 април 2011 г., ср. 62.

[18] Имаше такъв пловдивски банкер – Христо Александров, бивш келнер, познат като Ицо Салфетката. Павел Найденов, баща на застреляния Илия Павлов, също е бивш келнер. Без образование шивачът Станко Тодоров беше министър-председател. Самото комунистическо божество Георги Михайлович Димитровбеше учил до втори прогимназиален клас, понастоящем шести. А другарят Тодор Живков получил диплома за средно образование на... 33-годишна възраст, явно по нареждане на полицията, чийто сътрудник е бил.

[19] Дребен угодник, депутат от БСП.

[20] Кънчо Стойчев и Андрей Райчев – обикновени компартийни помияри и доносници, клеветили дори най-близките си.

[21] Комсомолски деец, шофьор, джебчия, по линия на секретните служби израсъл до комсомолски деятел и крупен крадец.

[22] Георги Асьов – „Офицерът от резерва Красимир Райдовски: Кой сви милионите от членски внос в БКП?“, в. „Минаха години“, брой 14, София, 5 април 2011 г., стр. 7.

[23] „Дамян Дамянов – син на експредседателя на НС Райко Дамянов: „Славчо Варадинов от ДС искаше да подмие дупето на Живков и... да изпие водата“, едно интерю на Славей Костадинов, в. „Шоу“, брой 14 (596), София, сряда, 6 – 12 април 2011 г., ср. 62.

[24] Тодорка Николова – „Герой на деня: Партията пратила Люба Кулезич в Русия!”, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 13 март 2009 г., online: http://www.blitz.bg/article/10480

[25] Константин Найденов – „Строго секретно: Скандалният олигарх Николай Банев е първи братовчед на Люба Кулезич!”, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 26 февруари 2009 г., online: http://www.blitz.bg/article/10106

[26] Вж. „Люба Кулезич: Аз съм Обама за БНТ“, интервю на Аглика Горанова, в. „Новинар“, София, 16 юли 2010 г., online: http://www.novinar.net/news/liuba-kulezich-az-sam-obama-za-bnt-_MzMyMjsyMw==.html

[27] Тодорка Николова – „Герой на деня: Партията пратила Люба Кулезич в Русия!”, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 13 март 2009 г., online: http://www.blitz.bg/article/10480

[28] Вж. Силия Маринова – „Константин Вампила: Люба Кулезич е потна ездачка на русоляв жребец“, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 1 април 2009 г., online: http://www.blitz.bg/article/10916

[29] „Борислав Геронтиев: Люба Кулезич мъркаше на ушенцето на Хачо: „Дедо, деденце“, едно интервю на Мария Друмева, в. „Шоу“, 11 (593), София, сряда, 16 – 22 март 2011 г., стр. 30-31.

[30] Епизодът може да се види във финала на т. нар. trailer, online: http://operationkino.net/2011/01/pulen-tariler-na-tilt/

[31] Вж. Цвета Трифонова – „Писатели и досиета“, Политико-литературни очерци и документи, Издателство „Фабер“, Велико Търново, 2004 г., стр. 118.

[32] Пак там.

[33] „От Матея свето Евангелие“, гл. 10, ст. 26.

[34] Библия, Първа книга Моисеева – Битие“, гл. 32, ст. 24-32.

[35] Колко прав е бил класикът личи и от това, че даже един изрусен цигански хомосексуалист, който произвежда огромно количество музикален кич, минаващ за „върховно изкуство”, смята нехранимайковците едва ли не за светии. Питат чалгаджията Азис, който всъщност е Васил, но сам се нарича Василка: „Понеже споменахме Левски, кои са според вас националните герои на България?” И той или тя, да ме прости Господ, отвръща: „Левски и Ботев, макар да звучи като клише. За тях трябва да има празници, да се вдигат паметници, да се споменават имената им не само на годишнини от рождението или смъртта.” (Кристина Патрашкова – Азис: Ако можех да избирам, нямаше да бъда гей”, в. „Уикенд”, Брой 27 /295/, София, 4–10 юли 2009 г., стр. 70.) От своя страна, интервюиращата също минава за „висока топка” в театралната- и кинокритиката, за водеща журналистка в областта на културата?! Какъв избор на събеседник и какво възпитание!

[36] Пенчо Славейковъ – „Българска литература”, Книгоиздателство Паскалевъ, София, 1923 г., стр. 110-115.

[37] „2. Първанов кривна от партийната линия през 1987 г.“, една поредицата на Крум Благов, в. „24 часа“, София, понеделник, 31 януари 2011 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=762579

[38] Предложението на болшевиките за спиране на войната.

[39] Народно събрание, Дебати по времето, когато България е във война ─ третата война за национално освобождение на поробените българи зад граница, архив от 1917 г. в: „Димитър Благоев смятал българите за варварско и грабителско племе“, Български Информационен Блок, София, 5 януари 2010 г., online: http://www.bgnet.info/index.php?option=com_content&task=view&id=17790&Itemid=41 Подч. мое.

[40] „2. Първанов кривна от партийната линия през 1987 г.“, една поредицата на Крум Благов, в. „24 часа“, София, понеделник, 31 януари 2011 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=762579

[41] Вж. “'Goldstone owes Israel apology for war crimes accusations” by JPost Com Staff, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Sunday, April 3, 2011 г., 28 Adar II, 5771, online: http://www.jpost.com/NationalNews/Article.aspx?id=214907; „Comment: Goldstone the belated penitent” by David Horovitz, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Sunday, April 3, 2011 г., 28 Adar II, 5771, online: http://www.jpost.com/DiplomacyAndPolitics/Article.aspx?id=214866

[42] Сюзан Лабен – „Тайният план за завладяване на Европа”, Издателство Монархическо-Консервативен Съюз, София, 1993 г., стр. 60. Подч. мое.

[43] Jeffrey M. Smith – “Seeds of Deception: Exposing Industry and Government Lies about the Safety of the Genetically Engineered Foods You're Eating”, paperback edition, 6th printing, Yes! Books, Fairfield, IA, 2003 г., стр. 196.

[44] Jeffrey M. Smith – “Seeds of Deception: Exposing Industry and Government Lies about the Safety of the Genetically Engineered Foods You're Eating”, paperback edition, 6th printing, Yes! Books, Fairfield, IA, 2003 г., стр. 196. Подч. мое.

:::

ИСТИНАТА Е ВСЕ ТАКА НЕУДОБНА

Написано от Георги Ифандиев

Вторник, 12 Април 2011

Част І: ОПИТ ЗА ПОРТРЕТ НА ЕДНА УМИРАЩА НАЦИЯ У нас не само няма общество, не се забелязват и кълнове на зараждането му • Самозваният „българин“ отлага решаването на проблемите или негласно го поверява другиму • Малоумието и необразоваността раждат масова всезнайковщина и суета „Васил Гарнизов:[1] „Какво да направим с хората, които не подхождат на отвореното общество?“ Директорът на НБУ и бивш председател на фондация „Отворено общество“ Богдан Богданов[2] отговаря: „Ще ги оставим настрана и така малко по малко те ще пукнат...“[3] „Едва трима българи се евакуираха от Либия“, осведомява заглавие в електронна медия.[4] Представяте ли си колко зле е у нас, та всички останали да предпочетат охолството в условия на война в Северна Африка пред нищетата в измамния тукашен мир. Всяка година повече от 1500 души в НРБ сами слагат край на живота си (преди петилетка бяха между 1200 и 1300 души)[5], други 1000 биват принасяни в жертва пред бога на нищетата, на нехайството зад волана и на лошите пътища. Броят на убийствата е такъв, че те отдавна не впечатляват никого. Битките по трибуните на стадионите вече взимат своето. Едва ли има жител на местния опит за държава, който да не е бил ограбен поне веднъж. Цигански тайфи взеха да нападат униформени представители на властта.[6] Онези от т. нар. ромско население, на които бяха предложени жилища, отказаха да ги получат и изплащат. Техният модел на живот е този на комунистическата номенклатура – взимаш, без да се грижиш и да отговаряш. Номенклатурата ползваше „общодържавната собственост“ като лична, без да тегли материалните и моралните рискове за нея, в т.ч. да плаща данъци, такси и пр. Още една обща черта между едните и другите е терорът, както от страна на номенклатурата, така и на циганските банди (гета). Засилването на циганското насилие е тенденция. Може да ви е трудно, но ще се наложи да свиквате с нея. Запомнете това. Сами хвърлихте заровете и направихте своя избор. Не само търпите циганския гнет, но и приехте храненици на Братството, като някакъв Хелзински комитет, фондациите на Дьорд Шварц-Сорос и подобните им, да осъждат всеки опит за самоотбрана като... „расизъм“. Сега разбирате ли, че да се живее в България е толкова отвратително, та хората предпочитат Либия, постоянно бомбардирана от военната авиация на Интернационала и раздирана от гражданска война (част от причините за конфликта извън петрола изясних в публикация в същата тази медия)[7]. Това достига ли изобщо до ума ви? От богохулното „ти си земен рай“ до ада на този свят Добре, че нямаме представа колко сме бедни и обречени. Японската трагедия ли? Елате ни вижте. Нашенското дередже може да се сравнява единствено с украинската област в радиус от 200 километра от Чернобил, но след 26 април 1986 г. Споровете „за“ или“против“ АЕЦ са напълно лишени от смисъл. Някаква неуловима от уреди радиация ни унищожи, без да е гръмнал ядрен реактор. В същото време богохулстваме, като допускаме в националния химн да се пее за някакъв „земен рай“. На всичко отгоре мелодията му не е избрана случайно. Тя е взета от една кръчмарска еврейска песен, позната с припева си „руйно ли е то, руйно или не, щом се казва руйно вино“ и т.н. Заради съпротивата на Петко Стайнов тази песен по текст на Цветан Радославов да бъде обявена за химн Тодор Живков го отстранява от свиканата за целта комисия. Академикът „твърди, че мелодията е еврейска, това не дава основание тя да бъде химн на българите“.[8] От години пиша и говоря, че изчезваме, стопяваме се, скоро няма да ни има дори за цвят в европейската етническа черга. Трябваше ли смекчените данни от поредното преброяване да ни отворят очите за предстоящия ужас? (Не сме 7 351 234 души, както ни изкараха; вече сме доста под 7 милиона, зная какво пиша.) Европа си отива. Отдавайки се на егоизма и потреблението без мярка, населението на Стария континент се самообрече. Сега във всички западни страни се говори за увеличаване на пенсионната възраст. Някъде законодателствата в тази насока са в действие (Германия). В Англия обработват общественото мнение за труд до 70-годишна възраст. Нас вече и това не ни оправя, бъдете сигурни. Там поне ще загиват в сладостната атмосфера, напомняща римското патрицианство. Тук гинем по-зле от добичета, защото отдавна приехме да бъдем гои[9] и се държим като такива. Sorry, както казват мургавите ни съграждани от Факултето. Напълно съзнавам, че моите публикации вълнуват нищожна част от населението ─ навярно не повече от три-четири хиляди души в цялата страна. Споменавал съм го. Това е въпрос на народопсихология, на произход, на вяра, на убеждения и на битие ─ най-общо казано, на мироглед и на манталитет. Ние се докарахме до там, че отвън да изглеждаме като ада на този свят. Можете ли да съобщите само едно нещо, което ни е наред? Наскоро бившият заместник-посланик на Германия у нас Клаус Шрамайер произнесе най-горчивата присъда: „България е най-тъжното място на света ─ в тази държава цари произвол вместо ред, мрежите на Държавна сигурност продължават да си разменят постове и услуги, а за премиера се знае, че навремето е бил близък до бандитите...“[10] Какво ви засяга, нали? Вашата България е друга. Тя е мъничка, и уютна. Простира се от кревата и банята през кухнята, транспорта, работното място (училището), дърпалника, от който се обличате, и обратно у дома – такива са размерите й, но са ви достатъчни. Понякога удължавате нейната скромна територия до родното село (малко градче или голям град). По-често ─ до чалга-клуба, доста рядко ─ до Кушадасъ, Мармарис, Анталия или гръцкото средиземноморско крайбрежие. Всекидневно се отбивате до паркинга с автомобила втора употреба, за да се уверите, че е там и чистачките му все още са на мястото си. Преди да заспите, се успокоявате, че повечето нямат и не могат даже толкова... Но може би нямате представа, че това не е вашата държава, а светът ви. Казват, че всеки е голям, колкото просторни са мечтите му. Ние от десетилетия сме народ без въжделения, отказал да узнае миналото, да въздаде справедливост и да гради бъдещето. Такъв народ е обречен. Неотдавна читател от Видин, представил се като „Павел“, ме попита във форума на „Форумът“ как ще коментирам някакъв протест на гражданите в „града на завоя“, както наричат древния българо-келтски град Дунония, чието име произлизало от друидското название на голямата река, течаща край него. В отговор на това начевам настоящата поредица от статии. Защото протестите изобщо не са решение. Нито Дон-Кихотовски битки с някакви комунистически паметници и символи, нагласени от ченгетата за отвличане на вниманието. Трагедията на някогашната Бонония е проблем на 99 на сто от селищата по тази територия. За да поставим диагнозата и да подирим лечение, трябва да започнем с историята на заболяването. Отправната ни точка следва да бъдат симптомите – онова, което представляваме и положението, до което сме се докарали. За да стигнем до причините за настоящия ни облик и дередже. И да дирим изход. Първо ще се спра на начина, по който изглеждаме. Насока ни дава статията на Клаус Шрамайер „Българските дипломати от Държавна сигурност“. В нея той твърди, че в България никой няма интерес от преосмислянето на комунистическото минало. Напротив, този период от историята на страната, с всичките престъпления и несправедливости, просто се премълчава. „Невъзможно е да се започне начисто по простата причина, че номенклатурните кадри все още са внедрени по всички етажи на властта и държавните структури“, пише юристът-дипломат. И обобщава: „На всички е известно, че промените в България са само фиктивни. А така нареченият преход логично вече от 20 години тъпче на място... Бившите сътрудници на Държавна сигурност са се предрешили като бизнесмени, организирали са се в спретнатите редици на престъпни групировки, а през свободното си време работят като политици, депутати, съдии, прокурори и на други отговорни позиции, като никак не се интересуват от общото благо. Основната им цел е забогатяване на гърба на обикновения човек... ... Престъпността се е сраснала с политиката, а правовата държава е удушена още в зародиш. Макар и невидима, мрежата на бившите доносници продължава да функционира безупречно... Участниците в тази мрежа си разменят постове и услуги и взаимно си пазят гърба.“[11] Безхаберието и двойният морал на нашенци Клаус Шрамайер задава и въпроса дали българската мафия не е свързана с Русия и дали организацията, наследила КГБ, не дърпа от разстояние конците в България. Но който и да дърпа тези конци, го прави много умело, а всичко това е някак си убягнало на разсеяния Брюксел по време на преговорите за присъединяване на България към ЕС. Той упреква Европейската комисия заради пасивността й към инициативата на България и още пет бивши комунистически държави за подвеждане под наказателна отговорност за престъпленията, извършени по времето на комунистическата диктатура. Вместо да подкрепи инициативата, Брюксел изобщо не се ангажира с конкретни действия. „Премиерът Бойко Борисов беше сред най-възмутените, когато Комисията огласи имената на действащи български дипломати, бивши агенти на ДС“, припомня Клаус Шрамайер. „Нека се запитаме обаче доколко Борисов е независим политик, като си припомним миналото му на офицер от МВР и близък до престъпните групировки телохранител... България току-що беше отхвърлена като кандидат за членство в Шенгенската зона, а след скандала с дипломатите-агенти натрупа още черни точки пред ЕС: не само, защото агентите са възпитаници на съветския КГБ, но и поради двойния морал на управниците, който лъсна на показ пред целия свят.“[12] Германският дипломат припомня: „Самият президент, разобличен преди три години като агент Гоце, не намира за нужно да отзове [компрометираните дипломати]... А сегашното правителството, при цялото си възмущение срещу дипломатите-агенти, е назначило осем от действащите посланици, въпреки известното им минало като агенти на Държавна сигурност.“[13] Клаус Шрамайер приключва своята обзорна статия така: „Умножават ли се дипломатите, свързани с Държавна сигурност, остава въпрос без отговор: Както и по-рано представителите на комунистическата държава, онези от миналото, агентите на Държавна сигурност, остават недокоснати. Както винаги никоя друга бивша комунистическа държава не се интересува дали дипломатите й са били агенти на тайните служби? Никоя западна държава не проявява интерес.[14] И защо всъщност само българите трябва да се срамуват?“[15] Не, ако бяха истински завършени представители на вида Homo Sapiens, т. нар. българи трябваше да се срамуват. Дори от факта, че дори железобетонни тикви, пълни с петолъчки, сърпове и чукове, са узрели да констатират: „Що се отнася до темата за обслужването на чужди национални интереси от български политици, тя винаги ще е актуална у нас. Склонността на почти всички български държавни мъже и жени да ближат чуждите задници е задължителна норма на поведение през последните двадесет години.“[16] Като всеки болшевик, авторът на горните редове изпитва трудност да прекрачи границата, която имагинерно разделя живота ни преди и след 10 ноември 1989 г. Защото трябва да отрече собственото си позорно присъствие на този свят. А истината е, че другарите целуват отдавна. Целували са винаги. Посоката на целуване е все отдолу нагоре – по йерархичната стълбица на партията държава. Извън нея – на Интернационала, в зависимост от това къде е текущата му столица. Някога Тодор Живков призна, че Никитa Хрушчов го „драл“. Бях дете и ме хвана срам. Но за това след малко. Натуралният израз на всичко това е далеч по-експресивен и потресаващ: „Особен талант и привилегия беше, ако можеш да близнеш душата на др. Тодор Живков, да му дишаш прахта от обувките – само тогава можеш да се почувстваш извисен, богоравен или поне богоподобен. Това си беше начин на живот във висшите партийни кръгове. Хората примираха от удоволствие, стига да могат да се докоснат и отъркат и в по-малките партийни божества – членовете на Политбюро. Но друго си е султанът или членовете на Държавния съвет да те потупат по рамото, да ти кажат някоя блага дума – тогава ти порасват крила... Офицерът от ДС Славчо Варадинов често казваше...: „Аз на другаря Живков дупето му ще измия и водата ще му изпия...“... Собствената ми майка казваше, че докато е жив Тодор Живков, ще има живот, ако го няма – няма да има живот. Такива бяха времената... и бяха хубави.“[17] Не се ли срамувате, че същите „висши партийни кръгове“, с посочената „нравственост“, „интелект“ и чувство за „достойнство“, все така ви водят към нищото? Уви, не само не се изчервявате. Това интересува все по-малко същества по тези земи. Ако включите някоя от най-ярко комунистическите телевизии и се вслушате в „гласа на народа“ (за петнадесетина години не научил се да изключва звука на телевизора), ще бъдете поразени от споменатата носталгия, но вече в минало време ─ „докато беше жив Тодор Живков, имаше живот, като го няма – няма живот“. Което издава, че пътят, който предците ни са извървели от раждането на най-висшето Божие творение до съвременния човек е прекъснат. Масовият нашенец е спрял някъде по него. Може би на онзи кръстопът, който в едната посока предлага избор между свободната воля и труда, а във втората ─ по-лесното и безметежно доверяване на решенията другиму. Последното повдига изключително важния въпрос: Кому? И това няма значение за местния Homo Communisticus. Нищо че някои ще ме обвят в крайност. Моят отговор е: “Contra Impudentem stulta est nimia ingenuitas” ─ „прекаленото благородство спрямо безочливия е глупост“. Защото този нашенец смята за свой елит нищожества, над които дори ченгесарските троглодити се надсмиват: „От кого се формира този „елит“ – от Христо Пицата,[18] Атанас Мерджанов,[19] Кънчовците,[20] Спас Русев?[21] Или от някои от наследниците на бившата БКП номенклатура, които са убедени, че на тях по право им се полага място в елита? А преди години България имаше елитарна интелигенция с утвърден международен авторитет и позиции.“[22] Да, имало е такава наша интелигенция, която е делила мегдан със световната, без да се притеснява. Но другарите и предците им й видяхте сметката. Как не е трепнала ръката на комунистическия садист, когато на 1 срещy, 2 февруари 1945 г. е разстрелвал професор Александър Станишев – хирург с най-малко европейска известност и признание! Какво лошо е сторил безобидният бохем княз Кирил? Ами Иван Багрянов, братът на Илия Бешков, синовете на Райна Княгиня, братът на Иван Вазов, останалите регенти, министрите, народните представители? Нима не спасиха България от прегазване? Армията на нацистка Германия е била на север, до самия Дунав, готова да нахлуе! Или комунистите са предпочитали да ни стигне съдбата на отказалата се в последния момент от включване в „оста“ Югославия? Резултатът ─ милион и половина жертви там, а у нас – николко, нула, zero? Но болшевиките никога не са ценяли чуждия живот. Те мълвят изповедта на своя любим антибългарски поет: „... Какво тук значи някаква си личност?“ Техният бащица Йосиф Висарионович ги е научил, че толкова много отнети човешки живота са... просто статистика! По линия на уникалното си лизачество – в онези времена към Сталиновия СССР, комунистите бяха съюзници на нацистите. А после съдиха и пращаха на разстрел от противоположната позиция. Вссъщност единствено те въведоха и упражняваха тоталитарен фашистки режим. Техните 45 години терор носеха всички белези на класическия фашизъм, както са дефинирани от изследователите и летописците. Казват, че в историята нещата се повтарят, само че като фарс. Добре, ама този, нашенският, е прекалено болезнен, за да предизвика дори иронична усмивка. А онзи осъден и разгромен елит беше заменен от друг, рабфаковски. Вижте какъв. Например болшевишкият поет Александър Геров посветил на правешкия „титан на духа“ Тодор Живков следните „вдъхновени“ стихове: „В тебе има нещо от Левски, в тебе има нещо от Ботев, и мойто сърце рeкоплеска във името на живота.“ Гениално! Не, че споменатите герои са били нещо кой знае колко повече, но не се интересувате от истината и няма как да го проумеете. Друг „талант“ написал следната новогодишна честитка на Тато: „Защото вие сте обречен и от живота сте избран; мига, деня, самата вечност да преустройвате по план. България да изведете по нейния изстрадан път до блясъка на върховете, да гледа изумен светът.“ Туй то. А „когато през 1988 г. в кръга на своите най-приближени“ правешкият каскет „подхвърлил идеята да си подаде оставката от най-високия партиен пост“, неговият понастоящем напълно реставриран лиричен теляк „Любомир Левчев почти просълзен, със задавен глас го пита: „На кого ни оставяш, бащице?“[23] Това е едва година преди „сакралния“ Десети ноември! Не ви ли е срам поне от това, че сега Левчев пак е по телевизиите? Този път внедриха и отрочето му – масон, американски при това. Да са ви честити! Гордият „елит“ на (пост)комунизЪма Днес има цяла армия от нови Милко-Балевци, Джагаровци, Левчевци... Допускате ли, че ако Б.Б. заповяда на Бареков да оближе огромните му постменопаузни задни части, Ники Дудука няма да го стори? Филибетлийчето и в момента е в състояние да изготви подробна карта на пъпките по премиерското седалище. На всичко отгоре след като почисти орално задника на министър-председателката, с удоволствие ще изпие водата пред камерата и доволно облизвайки се, ще я обяви за амброзия. „Елит!“ Ами другарят Емил Кошлуков, чийто пол все още се обсъжда от съкилийниците му от Старозагорския затвор? Прякор като „Сузи Дългото бедро“, какъвто са му дали политическите, остава завинаги. Един от тях, мой добър познат, ми е разказвал как библиотекарката „Сузи“ Кошлукова ощастливявала с фелацио директора на тюрмата... „Елит!“ Да зарежем бащата на другарката Люба Кулезич, сръбския комунист, шумкар-терорист и естествено „активен борец“ Михайло Кулезич. „Човекът, който в бял костюм и бели обувки, с българското знаме в ръка, поведе първото свободно хоро на Девети септември 1944 година пред околийския комитет на БКП в Хасково... Докторът по политикономия Михайло Кулезич също дълги години е един от най-достойните кадри на Окръжния комитет на БКП в Хасково.“[24] Да не се взираме прекалено и в Любиното лично членство в „славната“ партия. Също така да подминем факта, че е братовчедка на „скандалния олигарх“ Николай Банев... Че Баневи са една от стоте наблюдавани от Политбюро на ЦК на БКП фамилии... Всъщност таткото Йордан Банев е най-младият официално признат за активен борец против фашизма и капитализма в региона заради яташката му дейност, започнала от 14-годишна възраст. Иначе човекът е бил разузнавач в тайните служби и доста време се е подвизавал в Гърция със секретна задача. Доколкото е известно, там е бил разкрит...“[25] Да надникнем в самото произведение на Държавна сигурност, което се самообявява за „Обама на БНТ“,[26] и все повече обсебва медиите в днешната ера, която ще бъде запомнена като „епохата на късните Живкови“. „Старите партийни кадри си спомнят, че младата Люба е изпратена с партийно поръчение да учи в литературния институт „Максим Горки“ в тогавашния Ленинград. В ония години надеждните отрочета на България, т. нар. бъдещата ръководна прослойка, се пращаха в този институт със специално решение на съответните партийни организации. Считало се е, че тези деца са едни от най-интелигентните, знаещи и можещи деца на България и ще застанат на чело на партията и на страната. Едно от тези надеждни чеда е и Люба Кулезич, казват хасковлии.“[27] „Така че може би с право колежката й Люба Манолова сравни Кулезич със „синята слива, която преди да стане червена, е зелена“ ─ т.е. прясно пребоядисала се.“ А романистът Константин Вампила я определи като „потната ездачка на русолявия жребец“.[28] По онова време другарката Кулезич беше по-известна като Лора Кварц – „сериозна“ авторка на един ярък жълто-червен седмичник, прославила се с главно със своята неутолима жажда за добре охранена млада мъжка плът. В интервю бившият вечен заместник-генерален директор на БНТ Борислав Геронтиев разкрива истинския лик на това чудо на природата: „Образът на Люба е любим... Няколко дни след като Хачо [Бояджиев] напусна телевизията, в столичен всекидневник излезе злобно писание на Люба против него... ─ Как да си обясним това? Нали Кулезич е била любимка на генералния директор Хачо Бояджиев?! ─ Да, и на Кулезич Хачо й е любимец, докато е генерален директор. Тя минава за негова любимка, една от телевизионните дами, които той допуска до себе си – да му се умилкват, да му мъркат на ушенце: „Дедо, деденце!“ Но щом Хачо излезе от БНТ, тя побърза да стовари върху него всички грехове... За нея това няма никакво значение. Хачо вече не е шеф на БНТ, следователно вече е Господин Никой. ─ Тя дълго време пишеше срещу медийната империя на Делян Пеевски, а сега отиде да работи при Пеевски?! Кулезич най-злъчно пишеше и срещу Николай Бареков, но сега са приятели и колеги? ─ ... Ти нищо не разбираш... Обърни се с гняв назад във времето и ще прозреш, че за нея „какво тук значи някаква си личност?“ Вчера – против тях, днес – с тях, утре, като я изритат – пак против тях, и така до края на света, важното е нея да я има... При управлението на Иван Костов във всеки брой на вестник „Седем“ тя пълнеше страници против Кеворк и „Всяка неделя“, за да угоди на любимия си вожд. Никой не е избълвал толкова бълвоч по „Всяка неделя“, колкото Люба Кулезич по времето на Иван Костов... [Днес Люба и Кеворк демонстрират приятелство – кръговрат на комунистите и ченгетата според интереса.] Тя безпогрешно предвижда кога точно ще се смени властта и навреме се преориентира. ─ Сега е гореща фенка на Бойко Борисов. ─ Няма начин! Тя беше гореща фенка на Жан, на Иван, първа десебарка... Ние „бяхме приятели“, когато БСП беше на власт. Когато се зададе седесарското управление, Люба своевременно промени политическата си ориентация, чучна се в стачния комитет, потърси си дивидента за сваленото от мен нейно предаване...“[29] Геронтиев греши. Не, другарката потомствена червена „демократка“ Люба Кулезич няма способностите – умствени, екзистенциални, всякакви, „безпогрешно да предвижда“ каквото и да било, камо ли смените по върховете на властта. Суфлират й от ония служби. Преди време, когато хората смятаха, че „се радвам“ на някаква мимолетна и измамна популярност, „самата тя“, моля ви се, ме потърси по телефона. Беше главна редакторка на вестника със заглавие, отразяващо броя на неговите читатели – „Седем“, както се шегувах тогава. Покани ме да й дам интервю. Когато й отказах с аргумента, че не разговарям с комунисти и ченгета, не успя да прикрие объркването си. След около петсекундна пауза ме попита дали съм сериозен. Отговорих й, че на всичко отгоре съм и трезвен, както обикновено. И затворих телефона... „Елит!“ Друг от медийния „елит“, другарят Сашко Диков, също раздава правосъдие. Някога и той, сиромах, пресече пътя ми. През 1990 г. мимоходом бях споменал, че е в телевизията благодарение на „Батето“. Имаше кратък период, когато това не бе престижно, както иначе винаги е било за комуноидите. Та на някаква пресконференция Сашко ми вдигна скандал пред половината колегия. Не било вярно, не бил близък с „Батето“. Поисках да декларира пред присъстващите, че никога не е бил приятел с Иван Живков, чието моминско име е Славков. И че не е бил назначен от него. Сашко се закле. След няколко дни му поднесох извиненията си в специална дописка в тогавашния вестник „Вести“. Пазя броя. Десетилетие по-късно друг хермафродит на комунизЪма, другарката Васа Лалюва, направи документален филм за 60-годишнината на болшевишкия принц. В него е включен епизод, в който просълзеният Сашко Диков благодари на същото „Бате“ за приятелството. И изрично подчертава как без него никога нямало да попадне в телевизия. От нощта срещу 10 януари 1997 г. Сашко започна да върти наведени слаломи около Иван Йорданович Костов. Сетне го предаде. Съвсем неотдавна му наредиха да е бойковист. И синът на делегатката на „историческия“ Пети конгрес на БКП не спря да претендира за званието „най-голям фен на Б.Б.“. Сега май пак е обърнал палачинката. Изглежда, след като обещаха да скрият досието му. Ала Сашко никога не е имал нищо общо с журналистиката. Той е като Юлиян „Вуцата“ – също делегат на партиен конгрес; като онзи „Ален Делон“ на комунистическата военщина, който търка креслото на министър на отбраната, разнасяйки изумителното име Аню. Знаете ли кои определяха за делегати на тези конгреси? Най-верните и най-готовите на предателства спрямо ближните. Защо смятам, че „чудото на слалома“ не се намира в журналистиката? Журналистът се стреми към обективност. Той не обслужва т. нар. политици, нито има приятели сред тях. За да бъде свободен, да търси и да говори истаната. Журналистиката не е и елементарно кривото огледало, в което се виждат реалните образи на „елита“. Тя трябва да дири и открива причините за събитията и фактите, както и да посочва вариантите на маршрути към изхода от една или друга ситуация. Ала главната й роля е да информира – колкото е възможно най-пълно. И най-важното – точно. А такива като Бареков, Кошлуков, Кулезич, Диков и останалата болшевишка измет я превърнаха в лека жена, в проститутка, която обслужва по-дебелите портфейли. Продадоха истината и професията. И помагат за превръщането на живота ни в празник на унинието и безнадеждността. „Елитен“ кинорежисьор от позната милиционерска фамилия, свързана с Италия, рекламираше по телевизията свой филм със странно заглавие. В клипчето някакъв бараба кълца гръкляна на заспал човек и го пита: „Знаеш ли защо се събуди? Защото току-що ти прерязах гърлото.“[30] Поразително ─ чиста кражба на епизод от филма на Артър Пен „Праговете на Мисури“, с Марлон Брандо и Джек Никълсън, заснет някъде около 1976 г. Кой помни? Разбойници в храма на седмото изкуство! Като дете бащата, чието име режисьорът дублира, написа химн във възхвала на чичко Сталин... Наследственост, „елит!“ Друг „млад талант“ се прочу с някаква мисия в Лондон. Ако в едната си ръка вземете „литературното му произведение“, а в другата някоя от жизнерадостните ваканционни повести на покойния британски писател Уудхаус, ще бъдете поразени от плагиатството на местния „герой“. Кой да сравнява? „Елит!“ Някога „елитен“ бе синът на „най-смайващото бездарие, каквото някога се е появявало в родната литература – Венко Марковски“ ─ Миле.[31] Понастоящем внуците на автора на най-дългата партийна поема „Орлицата“ продължават традицията. И те са част от „елита“. По-големият се подвизаваше във „Всяка неделя“ под крилото на друго леко момиче на компартийната журналистика ─ агент „Димитър“. Днес трупа милиони от търговия с произведения на изкуството. Вторият внук потъна в ласкавата пергръдка на американското Братство. Но не пропуска често предоставения му шанс, за да ни чете морал и да ни наставлява от телевизионния екран. Някога дядо им, „елитният“ македонист, произведен от Тато в „герой на НРБ“, написа следните стихове: „Войници изрод българи по кръф и зверство дирени. Пратени во Македониа децата во утробите майкини да ги пропищат. Дофчера клали в Септември, денеска в кръф я баняат несрекенья Македония...“[32] „Елитарно!“ Пропито от обич към българите. Може би затова гушна босилека като герой на... Де го друг от „елита“, главният национал-комунист Волен? Що мълчи? Трае, защото не намира цитираното „произведение“ за достатъчно „българофобско“ или не са му заповядали да се обади? „Елит!“ Местен, колониален, туземен... Да споменавам ли всички останали имитации не само в културата. Най-опасната е в сферата на образованието, защото е прицелена в бъдещето ни. Бившите преподаватели по ленинизъм, по история на БКП и по марксистка политикономия, днес „четат лекции“ на децата или внуците ви. Преди две десетилетия попитах мой познат от юношеството, настоящ професор по философия в Софийския университет, на какво учи студентите, след като досега е проповядвал само марксизъм-ленинизъм? Бурвил, какъвто е прякорът му, се смути и призна: „Като ходим в командировки зад граница, купуваме книги и се учим. Сетне скалъпваме лекции...“ „Елит!“ Нима сте толкова наивни да смятате, че читав интелигент ще стане учител със заплата от 300 лева? Въобще няма да отварям дума за онези „борци против капитализма“, които бяха назначени за „капиталисти“... И те ли са „елит“? Не, драги мои, нещата трябва да бъдат обърнати с хастара навън, и после още веднъж и още..., та главата да дойде на мястото си, а другарите най-сетне да бъдат поставени в партера, където по дефиниция трябва да бъдат престъпниците. А не да размахвате гневни юмручета пред кабинетите им по време на протести, свикани пак от тях. Иначе такъв е местният туземен болшевишки „елит“... Не се ли срамувате, че се докосвате до него? Понякога ми пишат: това са, няма други. Съвсем същото става в навечерието на избори. Казват, че поради липса на асортимент дават гласа си за... „по-малкото зло“. Което нормалният човешки ум не може да приеме. Защото е зло... Щом няма нещо ново, светло и добро, създайте го. Подайте си ръце, приемете правила и тръгнете. Как да стигнете някъде, без да направите първата крачка? А всъщност имате ли представа къде искате да отидете? Слава Богу, познавам младежи, които изобщо не гледат телевизия и не докосват вестници. Само че това друго поколение търси бъдещето си зад граница. И не го упреквам. Да си спомним за онези едва трима българи, напуснали Либия... Освен това проблемът не е само до срама. Нещата опират до манталитет и мироглед. Представих ви само няколко снимки на голата истина за България, видяна от чужденец, запознат с нашата действителност. Имам основания да смятам, че макар и в малка степен съм допринесъл за това той да прозре действителността за положението у нас. “Felix, qui potuit rerum cognoscere causas” ─ „щастлив е този, който разбира причините на нещата“. Ужасно е, че мнозинството от нашенци не са в състояние да го сторят. Още по-пагубно е, че повечето от тях се идентифицират с „успелите“ – престъпниците от БКП, БЗНС, Държавна сигурност и техните филиали. Да, те до един, без изключение, принадлежат на неразформированата комунистическа партия – една чисто мафиотска организация. Нейната разрушителна, антихуманна терористична система продължава да бъде неразградена. Под ботуша на пролетариата До голяма степен стана така, защото беше скъсана връзката между онова, което приемаме за народ, и истинската интелигенция, произлязла от всички негови слоеве. Комунистите обявиха, че тяхната власт е „работническо-селска“ и меко казано, отстраниха останалите. А работническо-селската представа за света е най-груба и най-материалистично недодялана. Навремето, преди много десетилетия тази дебелащина е била смекчавана и изглаждана чрез вярата в Бога и от почти суеверното страхопочитание пред образования и знаещия. Помагали са и някогашните свещеници, значителна част от които са били що-годе грамотни люде с високи нравствени качества. Когато Интернационалът проводи Съветската армия, та чрез небивал терор да ни натика в екперимента, прокламиран като „строителство на социализъм“, това приключи по възможно най-печално гротескния начин. Назначеният от ЦК на БКП патриарх Кирил „издействал“ от същия орган канонизирането на свещеник?! Според силогизма излиза, че върхушката на комунистическата партия е влязла в сандалите на фарисея Шаул от град Тарс, предрешен като апостол Павел. И е решавала кой е светия и кой не. Никак не е случайно, че до ден днешен разни пропагандисти сравняват комунистическата идеология с християнството. А членовете на БКП, преследвали християните, не допускали вярващите в черквите, днес са в първите редици пред олтарите. И по някакво тайнствено правило колкото по-крупни са греховете им, толкова по-големи свещи палят. Обаче не пропускат и синагогата – църквата на техния баща, сатаната... Сравнението между комунистите и фарисея Шаул се налага с болезнена острота. Тъй като според „Деянията на светите апостоли“ тъкмо той бил най-ревностен гонител и ликвидатор на първите християни. Усетихте ли не приликата, а чистото съвпадение между него и съвременните преследвачи на последователите на Единствения Учител на човечеството Исус Христос? Трагичен факт е, че по нареждане на синедриона Шаул-Павел е излял основите на църквата и е постановил нейните постулати, действащи в полза на юдейския елит, на Интернационала. Пред човечеството няма друг морален пример за следване, понеже всички останали водят към погибел. Само Исус победи смъртта и стана Христос – спасител на човешкия род. Никой друг – втори такъв случай не е известен. Но прозрели сторения от тях възможно най-страшен грях – осъждането на Бога, фарисеите продължиха престъплението, като изопачиха Христовото учение, идеал и пример. Продължителите на фарисейството – равината ─ активистите на БКП, а понастоящем и на псевдоправославието, пропускат нещо – от невежество и страх. Забравят, че има Видовден. Престъпленията им са регистрирани. Онзи архив никога не изчезва. „И тъй, не бойте се от тях: защото няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае.“[33] Цитираният в началото германски дипломат е допуснал и някои неточности. По мое мнение най-важната му грешка е, че е съзрял у нас някакъв преход, който „вече от 20 години тъпче на място“. Аз съм кагегоричен: на територията, наречена България, истинският преход не е започнал. Подмениха много от видимите лица на т. нар. елит, но не и онези фамилии от партийната камора, които изпълнявайки външни заповеди и действайки в името на чужди интереси, все така ръководят целия живот на местното население. Жестокостта им бива заплащана със задоволяване на тяхната вродена и възпитана алчност. Днес Б.Б. слугува на Златеви и Петко-Данчеви. Те от своя страна се подчиняват на Живкови. Над тях – великият Съветски съюз. Дали ще го наричате СССР, САЩ, Китай, Европейски съюз или другояче, е без значение. Над всички тях е държавата, носеща името на онзи, дето се борил с бога, плашещ се от деня и светлината.[34] А в олтара на този господар на мрака свещенодействат Ротшилд и техните апостоли – толкова, колкото са жълтите петолъчки в знамето, развяващо се в новия Рим – Брюксел. Ще изброя поредица от събития, определяни като революции – ако желаете – преходи. Всички те, до едно, са финансирани от фарисейството. Във всички случаи с пълна сила е валидна прозаичната поговорка, че който плаща, поръчва музиката. Да започнем с Англия и „републиканеца“ Кромуел. Той обезглави крал Чарлз І и въведе авторитарен режим под прикритието на парламентарна диктатура. Във Франция революцията бе толкова „велика“, че „въстаналият народ превзе“ неохранявата Бастилията с четирима фалшификатори, двама луди и един дисиденстващ аристократ в нея (граф Дьо Солаж, познат като маркиз Дьо Сад, бил преместен няколко дни по-рано). Но водачите й – до един юдеомасони ─ не пропуснаха да гилотинират „милостивия“, „народния“ крал Луи ХVІ, кралица Мария-Антоанета, още хиляди благородници и да ликвидират близо милион и половина „обикновени“ французи, все християни. Младотурците в Отоманската империя, все масони и дьонмета, свалиха султана и пратиха в отвъдното повече от милион и половина арменски, български и гръцки християни. Не пропуснаха да разграбят имуществото им. В Руския метеж от есента на 1917 г. ликвидираха по садистичен начин отдавна слезлия от трона император Николай ІІ и цялото му семейство. Не пропуснаха да ликвидират дворянството, духовенството и милиони християни. Подобни неща последваха в Унгария, в Бавария, в Италия и дори в Австро-Унгария. После, през 1923 г., продължиха в България. Да не говорим за „комунистическите революции“ в Централна и Източна Европа след края на Втората световна война – всъщност левичарски преврати, осъществени с могъществото на съветските танкове, съгласувани с англо-американците и финансирани от интернационалните банкери. Тогава световната революция настъпи чак до Индокитай... Ала навсякъде картината беше една и съща – погром над висшите класи и духовния елит. Тяхното безмилостно изтребление и отнемане на собствеността им. Най-общата формулировка беше „война на дворците“, все привидно платена от споменатите равини. Които впоследствие си връщаха вложенията стократно, като изсмукваха богатствата на покорените народи. А тук? Нищо такова. Върхушката на БКП и ДС все така се разпорежда със съдбините ни. Така е сега, ако не се вземем в ръце, ще бъде и занапред? Какъв преход? Та циганската фамилия Замфиркьови, на български Живкови, от орханийското село Правец, все така ръководи делата в този опит за държава. Основателят на комунистическата династия сам надяна короната на главата си. И с цел да я запази за поколенията, побърза да постави България в окончателна васална зависимост от наместниците на Интернационала в Кремъл. Нищо не е помръднало. „Държавниците“ пак ходят в Москва, за да ги „дерат“. Само дето някога оттеглилите се надзорници от Международната военна контролна комисия се завърнаха въввид на постоянно действащи американски посланици и на техните пажове от неколцина западноевропейски легации. Тук никога от незаконния референдум от септември 1946 г. насам не е имало преход. Правят реформи или рИформи, в зависимост от родния диалект на ре(И)форматорите. Навремето даже се шегувахме, че НРБ означава Непрестанно реформираща се България. Лишена от сиво вещество – естествено оформилия се духовен елит, нацията отдавна се отказа да мисли. А притежаваните от ЦК на БКП медии пробутват за „висше общество“ някакъв странен „елит“ ─ обикновена шайка пладнешки крадци и убийци, свикана под алчночервените знамена. Същества, мобилизирани по метода на отрицателния подбор. Колкото повече дефекти на характера ─ изобилие на егоизъм, кариеризъм и готовност за предателство в името на успеха носят у себе си, толкова по-годни са да бъдат във върхушката. Това рекрутиране на негодници няма нищо общо с таланта, трудолюбието, почтеността. За ръководещият в привидна тайна ЦК на БКП е важна принадлежността на мерзавците към „нашите“ и лоялността им спрямо партийното ръководство. Както и размерът на всяка конкретна инвестиция в тази купчина от човешки отпадъци. Толкоз. Такава е простата, но действаща система от „критерии“ за успех по тези земи. Изчистете болшевишко-милиционерските буклуци. Другите са лесни. Уви... Колко от вас ще трябва да посегнат на самите себе си, на своите родители, роднини, близки? Как да стане? А друг начин няма. Останалото го виждаме, живеем го – не, едва вегетираме внего. Залезът на помаците на социализЪма Пък и това население, смятащите се за българи, всъщност не са такива. В противен случай нямаше да търпят господството на номенклатурата. Те възприемат хората по дрехите. Кланят се на някакво „висше общество“, което възприемат като такова единствено по това, че лети в първа класа на самолетите и се вози в тежки, свъсени лимузини. Нашенци не могат да отличат истинския Божествен дар, наречен интелект. Нито неговото десетилетно шлайфане, чийто искрящ резултат са ерудицията и експертността, сиреч моженето. За близо 70 години българите бяха подменени от Homo Sovieticus – същества, които търсят келепира на всяка цена. Те оформят огромна тълпа от действащи и латентни предатали – явни и неразкрити Гоцета, Савовци, Николаевци, Албертовци, Ивайловци и прочие нищожества с петолъчки, сърпове и чукове вместо мозъци. И никой да не ми споменава някакъв приказен герой като Мойсей и неговия безумен 40-годишен „пример“ да води някакво племе в кръг из пустинята. За да умре и последният, живял в робство. Първо, това за „робството“ е лъжа – “Jew”, както е на английски. Четете техния Вехт завет, но не през пръсти. Започнете от притчата за Йосиф... И второ, между 1878 и 1944 година нашите предци доказаха, че не се нуждаят от подобно скитничество. Защото вярваха в Бога, в познанието чрез образование, в своите сили и в труда. Не упрекваха никого и не си измисляха идоли. Пък и правилата „преди и след това“ почти не се промениха. А тъкмо те са базата за материалното устройство, доволство и просперитет на една личност, семейство, селище, област, нация. Чак двадесет години след т. нар. освобождение (от какво и кого) масоните, превзели преди всичко Русия, но и западноевропейските държави, издигнаха тотемите на разбойничеството, които взеха да служат за пример на обществото. И то вместо да се моли Богу и да разчита на собствените си умения, взе да полага венци и цветя пред паметниците на убийците. Което си е чисто езичество. Прочее, какъв е този нравствен мазохизъм, който ни кара да извисяваме злите, съсипителите, хайдуците и да ги поставяме в народния Пантеон, докато обругаваме и обричаме на забрава съзидателите, оставили нещо духовно възвишено и материално ценно зад себе си? Дали зад този особен вид национален нихилизъм и преклонение пред бабаитлъка и грубостта – даже в наши дни, не се крие зловещата усмивка на онази скрита сила, която е овладяла финансовата и икономическата власт на планетата? И която с костеливата си ръка мести политическите фигури върху световната шахматна дъска? Каква е целта на тази мощ, спотаила се от погледите на увлечените от всекидневните си грижи хора, се постарах да разкрия в книгите си. Не случайно единственият ни кандидат за Нобелов лауреат Пенчо Славейков отсича: „... Даже един бегъл поглед на разрушителното влияние, което животът и произведенията на Ботева упражняват върху нашата младеж, би подсетил всекиго, че ние тук имаме работа с нещо мъчно, неуталожено, буйно, нещо, което зашеметява със своя кипеж, а не обистря, както би трябвало да прави онзи, когото поставят за учител на младежта... Ботев е тъй ирационален, че ако ние учим младежта да гледа през призмата на неговия характер и дела, ние ще възпитаме чардафоновска младеж, която ще се интересува само от собствените си вагабондажи.[35] Авторът на Кървава песен смята Ботев за „човек с незавършен характер“ и „с мътен бродеж на духа“.[36] Впрочем през пролетта на 1875 година сам Христо Ботйов се произнася относно българите: „Ние не ще да кажем нищо друго, освен това, че секи човек и секи народ тегли от ума си. Кой ни е крив, когато ние със своето воловско търпение в секо едно отношение са стараем да докажем, че сме родени за тояга. „Трай душо, черней кожо!” е девизата на нашия живот.“ Само че поколения наред бяха отгледани с този тип герои – разрушители, а не съзидатели. Пак по времето, когато взеха да им издигат паметници и да ги почитат, същите масонски среди от Русия положиха темелите на антибългарската социалистическа партия, превърнала се в комунистическа. „[Димитър] Благоев се е обявил против Съединението на България, а партията му ─ срещу Балканската война. “6 септемврий е дело, направено против интересите на българския народ”, писал Дядото през 1885 г. Благоев от младини се обявявал за създаване на Балканска федеративна република. Макар да е родом от Македония, той не предвиждал тя да бъде „административно-политическа и културна единица” в бъдещата федерация.“[37] Самият основател на комунистическата партия с псевдоним Дядото, заявил в Народното събрание: „Аз съм родом от Загоричане, но между другото аз не съм българин, аз съм македонец, македонски славянин! (Смях) И като такъв, ако искате да знаете, аз съм за Македония като славянска земя, която ще има собствено управление.“ Следва следната препиря: „Някой от десницата: Какво търсиш тогава в България? Д. Благоев: Така че процесът, за който не се говори, е процес за завладяване, а не за обединяване на българското племе... Министър Х. И. Попов: Как се наричат в Загоричане българите? Д. Благоев: Ако ги питате, те се наричат християни. Министър Х. И. Попов: Те се наричат българи! Д. Благоев: Аз не искам да навлизам в тази сфера, но искам да изтъкна какви опасносни от ваша гледна точка, от българска гледна точка, теории се развиват в нашата история, по отношение на процеса на обединяване на българското племе… Министър Х. И. Попов: Борбите за независимостта на българската църква се развиха най-вече във вашето село и затова го изгориха. Д. Благоев: Това съвсем не е така, а процесът е в завладяването на племената на Балканския полуостров от българите. И ако говорим за историческия процес, тогава този процес и днес съществува, именно българското племе да завладее местата, които са му необходими, за да може то да излезе на море, на големите водни пътища и Егейско море. Ето го смисълът на историческия процес. Аз мисля, че от вас по-слабо информирани по тези въпроси и по-объркани глави няма. Особено вие, учителите, които всякога сте се възпитавали върху тия фалшиви теории, изобщо вие не можете да ги разберете тези работи!... Ако вие сте убедени, че в Добружда са българи, че в Мавровско, че в Македония са българи, че в Сяр, Драма и Кавала са българи, защо се страхувате от тази формула на руския мир?[38]... Ако сте убедени, че някъде има българи, защо се страхувате да се направи референдум и да видим какво ще кажат? Защо викате? Значи не сте сигурни, значи има нещо, което ви тревожи, има някои области, завладяни от вас, които, ако се подложат, на референдум....”[39] Не е ли позорно, че и понастоящем областен град носи името на този интернационалист и българомразец? Нима не съм ви отварял очите за това, че на практика гражданската война у нас започва още през 1916 г.? Когато комунистите започват да изпълняват спуснатата от масонския Интернационал заповед за разлагане на духа на българските воини по фронтовете на Първата световна война. Макар и за кратко Христо Ботйов пък е бил офицер в подразделение на отоманската армия в Сливен... Наистина, бил е в екипа на Мехмед Садък паша, приелия исляма полски аристократ и опортюнист Михаил Чайковски. Да не би т. нар. казак-алай да е служил на българите? Този отомански въоръжен корпус се е сражавал за султанската власт и преди всичко срещу руснаците, и с право. И тук се сблъскваме с вече познатото съвокупление между сатаната и антихриста. През 1872 г. Мехмед Садък паша или Михал Чайковски, ако желаете, е амнистиран от руския цар и се завръща в родината си. Призовава за помирение на всички славяни с Русия и обединението им под скиптъра на цар Александър II. Възвръща и християнската си вяра. Накрая... Накрая, през 1886 г. се... самоубива в Борки, Черниговския район на Малорусия, днешна Украйна – всъщност Велика България. Дори заклетите марксисти няма как да отрекат: т. нар. класици на комунизма са ненавиждали българите и страната ни. „Фридрих Енгелс например бил голям славянофоб и хич не си поплювал да ни ругае. В своите съчинения той нарекъл сърбите, нас и словенците „жалки останки от нации“ и „разбойническа сган“. Според него историческата роля на южните славяни, в това число и на българите, била „изиграна завинаги“. Но най-големият грях на Енгелс спрямо България е, че той смятал Освобождението ни от турско робство за вредно за световния комунизъм. По повод на Сръбско-българската война през 1885 г. съратникът на Маркс написал: „За българите, както и за нас, би било безкрайно по-добре, ако си бяха останали под властта на турците до европейската революция; родовите институции щяха да бъдат великолепна отправна точка за по-нататъшното развитие на комунизма.“[40] Самото ни определяне като „славяни“ служи на руските имперски интереси. Но не на онази Русия, отцепила се от Велика България, а на масонската, Петровата, Екатеринината, Александровата – на юдейската Съветска Хазария. Сега, когато някои от нас познават значителна част от историческите факти, са в състояние да прозрат онова, което Енгелс е знаел предварително. Било е невъзможно да го изрече на глас. Не е посмял да го завещае в епистоларното си наследство. Или може би подобен документ просто е изчезнал. Само че къде са тукашните последователи на Енгелс, Благоев и последователите им – повечето съветски граждани, като Георги Димитров, неговият зет Вълко Червенков, Васил Коларов, Гриша Филипов, Димитър Станишев, Карло и Андрей Луканови? Онези, които ненавиждат всичко българско и искаха да ни присъединят към СССР. Ами как къде ─ ръководят ви. Какво ги интересува някаква българщина или българи? Нали световната революция продължава... Това не би могло да се случи например на израелците. Този народ, събран от всички помиарници на света, е готов със зъби и нокти, с цената на всякакви подлости, интриги и жестокости да брани своята държава. И се опълчва дори на ООН, на неговите органи, какъвто е екипът на евреина, южноафриканския съдия Ричард Голдстоун. С пари, с връзки, но също так с патриотизъм и упоритост израелците принудиха председателя на международната специализирана комисия, определила политиката на ционистката държава като „извършване на военни престъпления“, да се оттегли. И независимо, че той също се моли в синагога, всички израелски държавни ръководители безмилостно му пожелаха най-лошото.[41] А ние се кланяме. Когато през 1879 г. неприелият исляма водач на барутинските башибозуци Ахмед ага се завърнал в дома си, кланите от неговите помашки изверги батачани отишли да му целунат ръка. Поне Захария Стоянов четете... Като болшевишки идиоти не спираме да обвиняваме „международното положение“ и все така ухажваме някой „Голям брат“. И му служим предано – по-рано на СССР, сетне САЩ, днес се прибави и Европейският съюз. Така до следващото ни предателство. Но по навик споменатото списъчно „висше общество“ никога не изпуска северната мечка от периферния си поглед. Не, само защото е свикнало, а понеже е по-осведомено (илюминирано) от нас. И не малка част от него добре знае, че не съществува никакво НАТО, нито е имало Студена война. Една интернационална номенклатура налага своя нов световен ред и постепенно организира единна планетарна комунистическа държава. В нея битието ще тече по „закони, обусловени от „живота в комуна”, където доминиращата обществена връзка е тази на „шеф” и неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане. Веднъж установена, тази организация може да съществува без компартия, без марксистка идеология и дори с многопартийна система.“[42] Един конкретен пример, който само на пръв поглед е извън темата. Всъщност е изцяло в нея. През деветдесетте години на ХХ век Западна Европа беше обхваната от опасения по отношение на генно модифицираните храни. Едни от най-достойните световни специалисти в микробиологията и растениевъдството доказаха, че тези тревоги не само са основателни, но дори са плахи. Опасностите за причиняване на най-тежки заболявания, като например рак на гърдата, на дебелото черво, на простата, на панкреаса и на кръвта (левкемия), се оказаха напълно реални. Нещо повече, умножават се, а други болести, дължащи се на ГМО, също предизвикват фатален край на не малко хора. САЩ отдавна са завладени от интернационални гиганти в биотехнологиите, какъвто е концернът „Монсанто“. Както подчертава Джефри М. Смит, авторът на навярно най-известната книга по проблема, озаглавена „Семена на измамата“: „Може би донякъде тези резултати се дължат на концентрацията на собствеността в медиите в САЩ. Във Великобритания, където очевидно има повече свобода да се критикуват генно модифицираните храни, организации като Кралското дружество се опитваха да стъпчат тази волност.“[43] Обаче след известно време и във Великобритания облаците над почтените учени започнаха да се сгъстяват. Джефри Смит разказва: „Ръководителите на Кралското дружество искаха да направят така, че единствено „заслужаващи доверие“ учени да могат да се изявяват в медиите. Според доклада „Потискане на несъгласието в науката по отношение на генно модифицираните храни“: „Преди да интервюира който и да е учен, от журналиста ще се очаква да се е консултирал с официално предложен експерт в съответната област.“ Тези одобрени експерти ще бъдат вписани в указание, обнародвано от Кралското дружество, и „ще бъдат в състояние да определят кой от въпросните учени изповядва правилните схващания. Даже не се допускаше, че вестниците ще публикуват противоположни становища, за да постигнат балансирано отразяване на темите. Тъкмо обратното, консултанти, одобрени от дружеството, щяха да установяват автентичността на журналистическите разработки и научните статии, като елиминират потребността от по-незначителни мнения. Никак не бе изненадващо, че настроеното в полза на биотехнологичната индустрия британско правителство изрази своята подкрепа за плана. Комисията по подбора в науката и техниката при Камарата на лордовете даже предложи допълнителни ограничения върху печата. Според нейния „Доклад за състоянието на науката и техниката“ членовете й искаха вестниците да отбягват заглавия, които могат да увредят представата [имиджа] за генно модифицираните земеделски култури. Второто предложение на тази комисия, невероятно, както може да ви се стори, представляваше опит за изтриване на думата „безвредно“ от речника на медиите. Представителите на институцията предполагаха, че „самият въпрос „Безвредно ли е?“, сам по себе си е невъзможен за отговор. Тъй като съдържа и изразява подвеждащото впечатление, че абсолютната безвредност е постижима.“[44] Каква е разликата с милиционер-социализЪма на болшевиките, който преживяхме? Искам да кажа, че навсякъде е едно и също. Разликата е в детайлите. Онези оттатък все още живуркат. По-трудно, но доволно. Обаче дереджето, до което позволихме да ни докарат, вече не позволява телешко търпение и примирение. И тогава? В продължението ще изясним следващата фаза ─ откъде тръгваме, кой носи вината за това и къде искаме да стигнем. Всичко това – по-нататък. Сега приключвам с признанието, че съзнавам колко безсмислени са усилията ми. Защото, както преди близо четири десетилетия писа един британски ученик: „Даже най-малкият в семейството следва властниците...“ Докога? Наясно съм, че само си навличам врагове. Ала наивно ми се струва, че нямам право да мълча. “Spero sic moriar, ut mortuus non erubescam” ─ „надявам се да умра така, че мъртъв да не се червя“. Следва. [1] Завършил българска филология. Правил се на етнограф, като старши-научен сътрудник в институт на БАН е бил номенклатурен кадър на ЦК на БКП. Като първи братовчед на члена на ПП на червеното БЗНС, другаря Евгений Бакърджиев е назначен от близкия си роднина първо за главен секретар, а впоследствие за заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството (1997-2001). После като въртоглав обикаля „Раковски“ 134, докато не го провъзгласяват за... „политиолог“. БКП и ДС са го пращали на специализации зад граница – на вербовка. [2] От 1978 г. е агент на Шесто управление на Държавна сигурност с псевдоним Николов. (Вж. Решение № 175/ 14.12.2010 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.) [3] Достена Лаверн – „Експертите на прехода“, Издателство „Изток-Запад“, София, 2010 г., стр. 154. [4] „Едва трима българи се евакуираха от Либия: Това беше последният шанс според говорителя на МВнР“, Dnes.bg, София, вторник, 5 април 2011 г., online: http://www.dnes.bg/world/2011/04/05/edva-trima-bylgari-se-evakuiraha-ot-libiia.115352 [5] Вж. „Годишно се самоубиват между 1200 и 1300 българи“, информация на радио „Фокус“ – Варна, „Български фактор“, www.factor-news.net, местоположение не е посочено, online: http://www.factor-news.net/news.php?cm=13&nid=22460 [6] Вж. „Цигани „обстрелваха” с павета патрулка“, News.bg, София, сряда, 6 април 2011 г., online: http://news.ibox.bg/news/id_1512628054 [7] Вж. “Global arms sales increased during recession”, “The Swedish Wire”, Stockholm, Monday, 21 February 2011, online: http://www.swedishwire.com/economy/8665-global-arms-sales-increased-during-recession и“Russia's Arms Sales in 2009 Evaluated at $7.4 Billion”, Pravda.RU, Moscow, 29.01.2010 г., online: http://english.pravda.ru/russia/economics/29-01-2010/111928-russian_arms-0/ в: Георги Ифандиев – „Ще узнаете истината и истината ще ви направи свободни“, Част VІІІ, „Форумът“, София, вторник, 15 март 2011 г., online: http://www.forumat-bg.com/politika/1160-shte-uznaete-istinata-i-istinata-shte-vi-napravi-svobodni#_ftn12 [8] Вж. Николай Кауфман – „Поглед върху народната музика на балканските евреи“ в: „Българи и евреи“, Втора част, Тангра ТанНакРа Общобългарска фондация, Организация на евреите в България „Шалом“, Център за изследване на българите, София, 2000 г., стр. 203-204. [9] В Талмуда – Goyim – говедо, добиче. [10] Klaus Schrameyer – “Bulgariens Stasi-Diplomaten”, “Europäische Rundschau”, No 1, Wien, 2011 г., стр. 93, online: http://www.europaeische-rundschau.at/Site/Inhalt_files/Schrameyer.pdf Подч. мое. [11] Пак там, стр. 93, 96 и сл. Подч. мое. [12] Пак там., стр. 99. Подч. мое. [13] Пак там, стр. 95, 98. Подч. мое. [14] Медията на Интернационала „Дойче Веле“ пропусна това изречение. Съвсем не случайно. (Вж. „Защо България е най-тъжното място на света“, „Дойче Веле“, Бон, петък, 1 април 2011 г., online: http://www.dw-world.de/dw/article/0,,14958131,00.html) Ето ви образец на комунистическата манипулация на новия световен ред, налаган от Братството. [15] Пак там, стр. 106. [16] Георги Асьов – „Офицерът от резерва Красимир Райдовски: Кой сви милионите от членски внос в БКП?“, в. „Минаха години“, брой 14, София, 5 април 2011 г., стр. 7. [17] „Дамян Дамянов – син на експредседателя на НС Райко Дамянов: „Славчо Варадинов от ДС искаше да подмие дупето на Живков и... да изпие водата“, едно интерю на Славей Костадинов, в. „Шоу“, брой 14 (596), София, сряда, 6 – 12 април 2011 г., ср. 62. [18] Имаше такъв пловдивски банкер – Христо Александров, бивш келнер, познат като Ицо Салфетката. Павел Найденов, баща на застреляния Илия Павлов, също е бивш келнер. Без образование шивачът Станко Тодоров беше министър-председател. Самото комунистическо божество Георги Михайлович Димитровбеше учил до втори прогимназиален клас, понастоящем шести. А другарят Тодор Живков получил диплома за средно образование на... 33-годишна възраст, явно по нареждане на полицията, чийто сътрудник е бил. [19] Дребен угодник, депутат от БСП. [20] Кънчо Стойчев и Андрей Райчев – обикновени компартийни помияри и доносници, клеветили дори най-близките си. [21] Комсомолски деец, шофьор, джебчия, по линия на секретните служби израсъл до комсомолски деятел и крупен крадец. [22] Георги Асьов – „Офицерът от резерва Красимир Райдовски: Кой сви милионите от членски внос в БКП?“, в. „Минаха години“, брой 14, София, 5 април 2011 г., стр. 7. [23] „Дамян Дамянов – син на експредседателя на НС Райко Дамянов: „Славчо Варадинов от ДС искаше да подмие дупето на Живков и... да изпие водата“, едно интерю на Славей Костадинов, в. „Шоу“, брой 14 (596), София, сряда, 6 – 12 април 2011 г., ср. 62. [24] Тодорка Николова – „Герой на деня: Партията пратила Люба Кулезич в Русия!”, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 13 март 2009 г., online: http://www.blitz.bg/article/10480 [25] Константин Найденов – „Строго секретно: Скандалният олигарх Николай Банев е първи братовчед на Люба Кулезич!”, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 26 февруари 2009 г., online: http://www.blitz.bg/article/10106 [26] Вж. „Люба Кулезич: Аз съм Обама за БНТ“, интервю на Аглика Горанова, в. „Новинар“, София, 16 юли 2010 г., online: http://www.novinar.net/news/liuba-kulezich-az-sam-obama-za-bnt-_MzMyMjsyMw==.html [27] Тодорка Николова – „Герой на деня: Партията пратила Люба Кулезич в Русия!”, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 13 март 2009 г., online: http://www.blitz.bg/article/10480 [28] Вж. Силия Маринова – „Константин Вампила: Люба Кулезич е потна ездачка на русоляв жребец“, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 1 април 2009 г., online: http://www.blitz.bg/article/10916 [29] „Борислав Геронтиев: Люба Кулезич мъркаше на ушенцето на Хачо: „Дедо, деденце“, едно интервю на Мария Друмева, в. „Шоу“, 11 (593), София, сряда, 16 – 22 март 2011 г., стр. 30-31. [30] Епизодът може да се види във финала на т. нар. trailer, online: http://operationkino.net/2011/01/pulen-tariler-na-tilt/ [31] Вж. Цвета Трифонова – „Писатели и досиета“, Политико-литературни очерци и документи, Издателство „Фабер“, Велико Търново, 2004 г., стр. 118. [32] Пак там. [33] „От Матея свето Евангелие“, гл. 10, ст. 26. [34] Библия, Първа книга Моисеева – Битие“, гл. 32, ст. 24-32. [35] Колко прав е бил класикът личи и от това, че даже един изрусен цигански хомосексуалист, който произвежда огромно количество музикален кич, минаващ за „върховно изкуство”, смята нехранимайковците едва ли не за светии. Питат чалгаджията Азис, който всъщност е Васил, но сам се нарича Василка: „Понеже споменахме Левски, кои са според вас националните герои на България?” И той или тя, да ме прости Господ, отвръща: „Левски и Ботев, макар да звучи като клише. За тях трябва да има празници, да се вдигат паметници, да се споменават имената им не само на годишнини от рождението или смъртта.” (Кристина Патрашкова – Азис: Ако можех да избирам, нямаше да бъда гей”, в. „Уикенд”, Брой 27 /295/, София, 4–10 юли 2009 г., стр. 70.) От своя страна, интервюиращата също минава за „висока топка” в театралната- и кинокритиката, за водеща журналистка в областта на културата?! Какъв избор на събеседник и какво възпитание! [36] Пенчо Славейковъ – „Българска литература”, Книгоиздателство Паскалевъ, София, 1923 г., стр. 110-115. [37] „2. Първанов кривна от партийната линия през 1987 г.“, една поредицата на Крум Благов, в. „24 часа“, София, понеделник, 31 януари 2011 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=762579 [38] Предложението на болшевиките за спиране на войната. [39] Народно събрание, Дебати по времето, когато България е във война ─ третата война за национално освобождение на поробените българи зад граница, архив от 1917 г. в: „Димитър Благоев смятал българите за варварско и грабителско племе“, Български Информационен Блок, София, 5 януари 2010 г., online: http://www.bgnet.info/index.php?option=com_content&task=view&id=17790&Itemid=41 Подч. мое. [40] „2. Първанов кривна от партийната линия през 1987 г.“, една поредицата на Крум Благов, в. „24 часа“, София, понеделник, 31 януари 2011 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=762579 [41] Вж. “'Goldstone owes Israel apology for war crimes accusations” by JPost Com Staff, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Sunday, April 3, 2011 г., 28 Adar II, 5771, online: http://www.jpost.com/NationalNews/Article.aspx?id=214907; „Comment: Goldstone the belated penitent” by David Horovitz, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Sunday, April 3, 2011 г., 28 Adar II, 5771, online: http://www.jpost.com/DiplomacyAndPolitics/Article.aspx?id=214866 [42] Сюзан Лабен – „Тайният план за завладяване на Европа”, Издателство Монархическо-Консервативен Съюз, София, 1993 г., стр. 60. Подч. мое. [43] Jeffrey M. Smith – “Seeds of Deception: Exposing Industry and Government Lies about the Safety of the Genetically Engineered Foods You're Eating”, paperback edition, 6th printing, Yes! Books, Fairfield, IA, 2003 г., стр. 196. [44] Jeffrey M. Smith – “Seeds of Deception: Exposing Industry and Government Lies about the Safety of the Genetically Engineered Foods You're Eating”, paperback edition, 6th printing, Yes! Books, Fairfield, IA, 2003 г., стр. 196. Подч. мое.

Форумът