Двойният стандарт – комунистически патент на интернационалистите от Изток и Запад !

Криминалната революция продължава !

Написано от Георги Ифандиев,на 05-12-2009

НЯМА НЕВИННИ И НИКОЙ НЕ ЩЕ НИ ЧАКА

Част ІІ: Несъстоялата се справедливост • Двойният стандарт – комунистически патент на интернационалистите от Изток и Запад • Как другарите превърнаха свободния и трудолюбив българин в крадящ роб

Авторът предупреждава: Настоящата публикация е опасна за неуките, простаците, патриотарите, мразещите, непонасящите друго мнение освен тяхното, и за онези със задръстено от идеологеми и медийни манипулации съзнание.

Главното в тази поредица от обзорно-коментарни статии е несъстоялата се справедливост. Именно този печален факт стои в основата на духовната разруха и отчаянието, обзели хората. Тя има не само български измерения, а и световни. Всъщност тръгва от „великите сили” и действията на скритите властелини на света. Същите, за които още през втората половина на ХІХ век ни предупреди едно от техните лица, храненикът на Ротшилд, британският министър-председател Бенджамин Дизраели. Онези, които иронично съзират някаква „световна конспирация”, би следвало да усетят поредния фактологичен шамар по наглите си невежи мутри. Обаче от опит знам, че те са като котките – никога не падат по гръб и винаги се нагаждат – животинките към дома, малограмотните критици към поредните властници. Така е удобно.

Истината, само истина и никога цялата истина

В момента Великобритания е „разтърсена” от изнасянето на нелицеприятни факти относно началото на Войната в Ирак. „Конспиративните теории” се оказаха истина: „Две години преди нахлуването в Ирак и месеци преди терористичните атаки от 11 септември [2001 г.] високопоставени британски и американски правителствени представители са провели секретни дискусии за свалянето на Саддам Хюсеин, се разбра вчера от официалното разследване на войната. Висши държавни служители заявиха, че „думкането на бойните барабани” във Вашингтон започнало скоро след избирането [през ноември 2000 г.] на Джордж У. Буш за президент...”[1]

Така започва кореспонденция не в „Работническо дело”, „Дума”, „Земя”, „Труд”, „24 часа”, „Стандарт”, „Сега” или „Дневник”, а в уж близкия до консерваторите лондонски „Таймс”. Няма да ви отегчавам с продължението. На тези събития съм посветил двутомно изследване, прието доста добре от онези, които се интересуват; и то не само у нас, но и сред нашата имиграция. Всеки може да си го набави от издателя ми.[2] Начевам публикацията с този цитат, за да подчертая: „Те” лъжат.[3] Мамят винаги и навсякъде. Като допълнителна илюстрация само ще цитирам английския всекидневник „Индипендънт”, който твърди:

„Падането на Саддам щеше да предизвика политическо земетресение в Персийския залив... От това най-много щяха да се облагодетелстват иранците, които все пак през осемдесетте прекараха цели осем военни години, опитвайки се да се избавят от Саддам. Този път американците и британците щяха да свършат тяхната работа.”[4]

Днес, когато сте наясно с еврейското потекло на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад,[5] се надявам да забелязвате и детайлите по глобалния пейзаж. Нищо, че докато бе вицепремиер, настоящият президент на Израел Шимон Перец изрече по адрес на същия евреин по майчина линия – Ахмадинеджад, следното: „Иранският президент е персийски вариант на Хитлер.”[6] Той и фюрерът бе тяхна издънка...

Израелският всекидневник „Джерузалъм Поуст” цитира юдейка, която заявява: „Ахмадинеджад въобще не е сторил нищо лошо на евреите. Независимо от това какво говори пред медиите по отношение на холокоста и Израел, евреите не усещат никакъв натиск и повечето от възрастните искат да останат там [в Иран]. Само младите желаят да напуснат.”[7]

А в репортаж от Техеран журналистът от BBC Франсиз Харисън изтъква: „Независимо от оскърбленията, които Махмуд Ахмадинеджад е нанесъл на евреите по света, неговият кабинет дари пари на еврейската болница в Техеран... „През последните пет години правителството разреши на евреите свободно да пътуват до Израел, да се срещат със своите семейства и след това да се завръщат, и то без никакви проблеми и препятствия”, казва [евреинът] г-н Мохтамед. Той твърди, че по същия начин иранските евреи, които преди десетилетия са имигрирали в Израел, могат да се завръщат в Иран и да се виждат с фамилиите си. „Сега те могат да отидат до Генералното консулство на Иран в Истанбул и да получат ирански документи за самоличност, с които са в състояние свободно да дойдат в Иран”, твърди той.”[8]

Не коментирам дали Ахмадинеджад е добър или лош. За мен иранският президент не е демократ. Но и ционистите са доказани нацисти с марксистка закваска. Онова, което се опитвам да изясня е, че „Те” изнасят пошли представления пред човечеството. И номерата „Им” минават, понеже хората не си правят труда да прогледнат. Вместо това изпадат в умиление и сляпо съчувстват на силните, представяни като... жертви. Тази евтина мелодрама се разиграва вече прекалено много сезони.

С други думи – вече вярвам, че не сте част от тази масовка. Дано наистина да започвате да разбирате даже истинските, скритите причини за нещата, които стават по земята. На онези, които ползват английски и проявяват интерес от конкретната тема, препоръчвам пространното изследване на Трита Парси от Йейлския университет в САЩ, озаглавено „Коварен съюз: тайните сделки на Израел, Иран и Съединените щати”.[9]

Грег Паласт се пита: „Защо [през 1990 г. тогавашният държавен секретар Джеймс] Бейкър предаде приятеля си Саддам?”[10] Та нали: „На 25 юли 1990 г. Саддам попитал американската посланичка Ейприл Гилеспи дали САЩ ще възразят срещу атака над Кувейт заради кражбата на иракски петрол от страна на малкото емирство. Американската посланичка му казала: „Ние нямаме мнение по... вашето гранично несъгласие с Кувейт... Въпросът не е свързан с Америка. Джеймс Бейкър нареди на нашия официален говорител да подчертае тази инструкция.”[11]

След този разговор Ирак нападна Кувейт, а Белият дом обяви война на Саддам. По-късно Грег Паласт сам стигнал до верния отговор на своя въпрос: „Кувейтците изсмукваха от общото нефтено поле на кувейтско-иракската граница онова, което не бе тяхно. Отдавна познаващи етикета на пермските нефтени полета в Дивия Запад и Тексас, нефтените мъже Бейкър и Буш [старши] знаеха, че тексаската реакция на такова мамене е прословутата бейзболна бухалка през коленете. Саддам имаше право да нахлуе, но – твърде заслепен от собствената си значимост – стигна прекалено далеч, като завзе не само нефтените полета, но и целия Кувейт... А това повече от сигурно разбърка финия политически баланс в ОПЕК... Бейкър и Буш предложиха на Саддам да напусне Кувейт и с 82-а преносима въздушна дивизия му направиха оферта, на която той не можеше да откаже.”[12]

Ето ви нагледен пример на истински комунизъм и то действащ в световен мащаб. Някои от вас вече знаят, че споделям тълкуванието на му, което през 1990 г. направи покойния руски философ и писател Александър Зиновиев в парижкия вестник „Фигаро”: „Тези, които погребват комунизма, смятат, че желанията им са реалност. Ако свързваме комунизма с марксизма и комунистическите партии, тогава краят на комунизма е дошъл. Но комунизмът е тип „обществена формация” със закони, обусловени от „живота в комуна”, където доминиращата обществена връзка е тази на „шеф” и неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане. Веднъж установена, тази организация може да съществува без компартия, без марксистка идеология и дори с многопартийна система.”[13] Случаят със Саддам е типичен за този тип отношения по правилата на комуната и то на възможно най-високото равнище на представителната държавна власт.

Цели осем месеца преди началото на военните действия в древния Вавилон тогавашният британски премиер Тони Блеър е бил предупреден: войната ще бъде незаконна! На комисията „Чилкот” е връчено писмо от лорд Голдсмит – по онова време най-високопоставеният юридически служител на министър-председателя – главен прокурор за Англия и Уелс.[14] В него той съветва шефа си да не се захваща със свалянето на Саддам. Тъй като това ще бъде нарушение на международното право. „Но г-н Блеър отказал да приеме съвета на лорд Голдсмит. И вместо това издал разпореждане „да бъде запушена устата” на неговия дългогодишен приятел и да не го канят на съвещанията на кабинета...”[15]

Забележително е, че и това не е цялата истина. Както разкрива бившият полковник от израелската шпионска служба МОССАД Виктор Островски, всичко започнало още в средата на осемдесетте. Негов колега на име Ефраим му разказал част от плана:

„– След бомбардировката [от страна на американците] над Либия със сигурност за известно време нашият приятел Кадафи ще остане извън играта. Ирак и Саддам Хюсеин са следващата цел. Сега започваме да му създаваме образа на голям мръсник. Ще отнеме известно време, но в края на краищата няма съмнение, че ще стане.

– Но не се ли смята Саддам за умерен спрямо нас, съюзник на Йордания и най-голям враг на Иран и Сирия?

– Да, точно затова съм против тези действия. Но такава е директивата и трябва да я следвам...

МОССАД гледаше на Саддам Хюсеин като на най-голямото си постижение в региона...

През януари 1989 година машината за психологическа война на МОССАД обрисува Саддам като тиранин и опасност за света. МОССАД активизира всичките си средства навсякъде по света, като се започне от доброволните агенти на „Амнести Интернешънъл” и се стигне до изцяло подкупените членове на Конгреса на САЩ. Надигна се вик: „Саддам убива собствения си народ! Какво ли тогава могат да очакват онези, които смята за врагове?”[16]

Шест лета преди началото на пропагандната акция срещу Саддам бившият троцкист Доналд Ръмсфелд, който вече се писал „неоконсерватор”, и последователно бил началник на кабинета на президента Джералд Форд и министър на отбраната в неговата администрация, се оказал специален пратеник на президента Рейгън в Близкия изток. Не след дълго го изпратили в иракската столица, за да преговаря със Саддам Хюсеин относно доставки на оръжия от Вашингтон за Багдад. Доста бързо станал старши съветник на иракския ръководител по въпросите на разузнаването, военната техника и стратегията. Същевременно с това останал и главен изпълнителен директор, президент и шеф на Съвета на директорите на голямата фармацевтична фирма “G. D. Searle & Company” от градчето Скоуки, щата Илинойс.

Когато Ръмсфелд става „дясна ръка” на Хюсеин, войната между съседите Иран и Ирак е в разгара си. Тогава Саддам все още е „приятел на Америка”. На никого не му минава през ума да нарече неговото управление „авторитарен режим”. Нито да определи самия него като „диктатор”. При първата си среща с господаря на древния Вавилон Ръмсфелд предава на Хюсеин лично послание от Роналд Рейгън. Иракчанинът „демонстрира очевидно удоволствие от писмото на президента и визитата на Ръмсфелд... За съжаление думите на Рейгън, които са доставили удоволствие на Саддам, остават класифицирани.”[17] Видеозапис от тази първа среща, проведена през 1983 г., можете да видите тук.

През цялото това време израелски военни обучават ирански пилоти да управляват френските изтребители „Мираж”, а еврейски компании доставят резервни части за тези самолети! Посредник в „Операция Анибал” е германската разузнавателна агенция БНД. За нея пък се знаело, че е инфилтрирана от агенти на ЩАЗИ...[18]

Разбирате ли, че докато телевизиите и останалите медии ви залъгват с глупости и несъществени скандали – „бури в чаша вода”, на практика се случват съвсем други и то важни неща. Истинските събития остават извън обсега на вашето внимание. Да допускате друго, означава най-много две неща. Първо, да сте затворили съзнанието си и да живеете на принципа „аз ли ще оправя света”. Или второ, мисленето ви да е заседнало някъде из плитчините на ХVІІІ век. И затова да се отнасяте към знанието, както по време на „великата” Френска юдеомасонска революция тълпата преследвала учените с викове: „Този е написал книга!” И заигравал сатърът, а не някаква си бухалка...

Бившият американски прокурор и настоящ журналист Грег Паласт проявява типичната за западната интелигенция наивност. Той смята, че не Роналд Рейгън, а ниските цени на петрола, поддържани от саудитското кралско семейство, са сринали Съветския съюз. Милият, няма представа, че народите от „източния блок” бяха толкова смазани, тъй газени с танкове и разстрелвани с автомати, че още десетилетия наред можеха да пъшкат под игото на Кремъл и да се гърчат под ботушите на неговите червеноармейци. Както е казано в старозаветната „Книга на Еклесиаста”, „има време за всичко...”. Просто управниците на света решиха, че удря часът, когато този жесток експеримент трябва да приключи. Знаеха резултатите, бяха завладели изцяло Стария континент и можеха да продължат своя поход на Изток, към Азия.

Смешно ми е, като гледам напъните на „илюминирани” момчета като Иван Йорданович Костов да вменят вина на марионетки от сорта на „Гоце” Първанов за неща, които сирлищарчето и компанията му са вършели по заповед отвън и то от високо място. „... Програмата на ООН „Петрол срещу храни”, която при предишния режим беше строго контролиран канал за рушвети за приятелите на Саддам, под американско управление се превърна в хлабаво контролиран канал за огромни рушвети. С кимване и намигване от ООН и – да не забравяме – американските брокери, които купуваха стоката, Саддам смъкна 1,7 милиарда долара от програмата за [общо] 60 милиарда. Както писа “The Wall Street Journal”, това бе аматьорска работа – комисионна от нищо и никаквите петдесет цента на варел.”[19]

Защо тогава се учудвате, че Джордж Буш нарече „сина на партията” Сергей Станишев “Mr. Clean” – „Господин чистичък”. А съвсем неотдавна председателят на Европейската комисия (председателят на Съвета на народните комисари) Жозе Мануел Барозу декларира, че: „Бившият български премиер Сергей Станишев и правителството му винаги са били честни и лоялни партньори на европейските институции.”[20]

Разните парламентарни анкетни комисии и прочие измишльотини на „елита” се сформират, за да спазят „златния стандарт” – никога да не откриват нищо нередно. Така е навсякъде. През 1983 г. във Великобритания действаше Комисията „Франкс”, която не намери нищо нередно във воденето на войната срещу Аржентина за Фолкландските (Малвинските) острови. Жертвите? Прах при прахта...

Понастоящем в Лондон пак разпитват. Този път въпросите задава комисията на сър Джон Чилкот. Пак по същата причина – да заключи, че видите ли, във Войната срещу Ирак е имало нередности; нямало е основания за започването й от типа на „оръжия за масово унищожаване”; нарушавани са права, измъчвани са хора, избивани са цивилни... Но такава е същността на бойните действия. Никой не е лъгал Парламента и обществото. Допускани са грешки, но не и безчестие... „A la guerre comme à la guerre” – „на война, като на война”. Няма виновни, забравете.

Коментаторът на лондонския „Индипендънт” Ейдриън Хамилтън стигна до горчивия извод: „Онези, които смятат номенклатурата (the establishment) за мит, за измишльотина, дело на въображението на някакви левичари, би следвало да погледнат към състава на тази комисия и начина на взимане на решения от нея...” Авторът обяснява как, щом се почувства притисната, държавата реагира все по един и същи начин. Уж разследва, но всъщност не го прави. Хамилтън припомня как са покрили „разследването” на „самоубийството” на ядрения специалист д-р Дейвид Кели, който не откри никакви следи от атомни оръжия в Ирак.

Случайно ли е, че нито един от членовете на настоящата комисия начело с нейния председател, нито даже историците, включени в нея – прочутият сър Мартин Гилбърт и сър Лоурънс Фрийдман,[21] никога не са надигали глас на протест срещу тази война? Обратното – подкрепяли са я. „Разследването – заяви сър Джон Чилкот – искаше само членове „с опит по правителствените дела отвътре”. Това наистина приключва играта. Винаги външните хора най-настойчиво са търсели истината... Онова, което сър Джон има предвид, е, че той е пожелал единствено люде, които споделят схващанията на онези, които разследват... Тогава какво да очакваме?”, се пита Хамилтън. И приключва: „... Класическа номенклатурна работа.”[22]

Ето как се пише историята. Днес “блеъристи” правят това пред очите ни. „Блеъризъм” е нововъведен термин в английския език. Той произлиза от фамилното име на бившия премиер Тони Блеър и означава „мамене на най-високо държавно равнище”.

Ето защо такива като моя скромност изглеждат „подозрителни”. Защото изнасят неспоменавани другаде истини. Официална и истинска история? Факт. Всеки има разум, за да решава сам. Още древните са казали: „Da mihi facti, dabo tibi ius” – „дай ми фактите и ще ти дам правото”. Само че зависи и кой и докъде поднася фактите. То е все едно да не приемате за истина онази потайна, незаконна нежност между ционистите и нацистите или между ционистите и болшевиките. Не е въпрос на вяра. Просто се е случило. Толкоз.

Марксизмът завладява планетата. Не забравяйте, че например Китай е истинска и неприкрито марксистка държава с еднопартийно управление на комунистическата номенклатура и богаташи, произлезли от нейните среди. Нека бъда по-точен: „Китай е сталинистки по управление, капиталистически по търговски реклами и феодален по разделение на богатството и властта. Това си е първокласна диктатура, която третира скотски, тероризира и измъчва.”[23]

Само преди година водещият на рубрика („колумнистът”) в Агенция „Ройтерс” Бернд Дебъзман призна, че понастоящем схващанията на Карл Маркс са по-актуални отвсякога?![24] Да попитаме ли тогава: „А оти ги ручахме жабетата?”

Обратно в Англия, родители на загинали във войните в Ирак и Афганистан настояват бившият премиер Тони Блеър да бъде изправен пред военен трибунал и да бъде съден за военни престъпления. Разбира се, нищо такова няма да се случи. Защото английският пудел, който до неотдавна имаше мераци да стане първият президент на Европейския съюз, е

Един от по-равните

В него е инвестирано достатъчно, за да бъде позволено даже да бъде одраскан. Ако все пак се наложи да му се въздаде заслуженото, това ще стори пак „Тяхната” ръка. Искам да кажа, че ще го застигне съдбата на Робърт Максуел или на Бекир Челенк. Дори въведоха термин: “friendly fire” – „приятелски огън”, което е евфемизъм на „грешка”, но в повечето случаи доказва, че справедливостта „Им” никога не пропуска. Както е записано в уж фалшивите „Протоколи на ционските мъдреци”: „Ние екзекутираме масоните така, че никой, освен братята, не може да заподозре...”[25] Доколко това е „световна конспирация”, личи от следния откъс от интервю с бившия „велик майстор” на нашенските масони и настоящ главатар на ложата на „рицарите тамплиери” Румен Ралчев:

„– Има ли масони в новата държавна власт? Повече или по-малко от предишната?

– В най-висшето ръководство на държавата има достатъчно, но не толкова, колкото в предишното.

– А специално в парламента?

– По-малко от предишния. Просто защото голяма част от депутатите от ГЕРБ са най-много, но са твърде млади. През следващите 4 години на мандата се надявам, че много от тях ще влязат в масонството – това е неминуемо.”[26]

„Това е неминуемо” – нова твърди този „Тато” на тукашните масони. И той ли е обсебен от някаква „конспиративна теория” или по някаква неизвестна нам причина вече не се страхува да приказва? Да подчертая, че този Ралчев е бивш пехливан. (Запомнете това, важно е. Ще разберете защо в продължението на тази статия.) Завършил е Симеоновската ченгесарска школа и като служител на Държавна сигурност е бил „издигнат” до... личен телохранител на Тодор Замфиркьов-Живков. Настоящата премиерка го замести. Б.Б. даже искала да бъде част от „светото” болшевишко семейство, но Евгения Тодорова Живкова не позволила.[27] Да не се лъжем: навсякъде по света самите комунистически партии и особено техните ръководства бяха вид тайни общества – масонски ложи.

Несправедливостта господства по целия свят, но най-вече из бившите „социалистически” страни. Или по-точно – там действа „Тяхната” „справедливост”. Тази на победителите, на онези, които през последното четвърт хилядолетие планират, финансират и организират всички значими събития по планетата, включително революциите и войните. По време на разпита си в НКВД високопоставеният масон и интернационалист Кръстьо Раковски (Хаим Раковер), предложил на следователя:

„Спомнете си фразата на майката на петимата братя Ротшилд: „Ако синовете ми поискат, повече няма да има войни.” Това означава, че те бяха арбитрите, господарите на мира и войната, но не бяха императори. В състояние ли сте да си представите факт от такова космическо значение? Нима войната не е вече революционно действие? Война – комуната. От тогава насам всяка война бе гигантска крачка към комунизма. Сякаш някаква тайнствена сила задоволяваше нетърпеливите желания на Ленин, които той бе изразил пред Горки. Спомнете си: 1905-1914 г. Признайте, че поне два от трите лоста на властта, които доведоха до комунизма, не са и не могат да бъдат контролирани от пролетариата.

Войните нито бяха разпалени, нито бяха направлявани от Третия интернационал или от СССР, който по онова време дори не съществуваше. По същия начин те не биха могли да бъдат провокирани, а още по-малко пък контролирани от онези малки групи от болшевики, които се шляеха в имиграция, макар те също да искаха война. Това е съвсем очевидно. Интернационалът и СССР имат още по-малко възможности за такова огромно натрупване на капитал и за предизвикване на национален или интернационален хаос в капиталистическото производство. Такова безредие, което е способно да принуди хората да изгарят огромни количества от хранителните продукти, вместо да ги дадат на гладуващите, и е в състояние според разкритието на Ратенау в един негов израз: „Да направи така, че половината свят да произвежда тор, а другата половина да го използва.” И в края на краищата може ли пролетариатът да повярва, че той причинява тази инфлация, която нараства в геометрична прогресия; девалвацията, постоянното придобиване на добавена стойност и натрупването на финансов капитал; а не лихварският капитал? И в резултат на това, че той не може да предотврати постоянното намаление на покупателната способност, идва пролетаризирането на средните класи, които са истинските противници на революцията.[28] Пролетариатът не контролира икономическите лостове, нито тези, които предизвикват войните. Но самият той е третият лост – единственият видим, който може да бъде показан, който нанася окончателния удар върху властта на капиталистическата държава и я превзема. Да, те я завладяват, ако под „Те” разбираме…”[29]

Вече знаете какво разбираме под „Те”. Нима падналата по нареждане от „Тях” Берлинска стена и последвалото в рамките на дни разпадане на „световната социалистическа система” не е доказателство за осъществяването на крупен геополитически проект? Та преди две десетилетия в рамките буквално на няколко денонощия управляващите комунисти в ГДР, България, Полша, Унгария и Чехословакия изведнъж се събудиха... „демократи” и апологети на капитализма! Месец по-късно същото стана и в Румъния. За Югославия бе предвидена по-тежка участ. Онези, които през 1918-1919 г. я създадоха, този път разрушиха своето изкуствено творение. Похарчиха живота на много хора и парите на народите от това продължило близо 80 лазарника наложено обединение. Естествено тези финансови средства не изчезнаха, а се преместиха в касите на онези, които решават въпросите на мира и войната по света.

Доколко реална е зависимостта на Европа от „Уол Стрийт” личи и по един символичен факт. И понастоящем всяка вечер в 23 часа българско време „европейската” телевизия “Euronews” включва пряко Нюйоркската фондова борса, за да покаже на гражданите на Стария континент как приключва деловият ден на властелините на света. “CNN International” постъпва по същия начин. „Вся власть советам!” Карл Маркс шества победоносно из главната финансова улица на планетата. Банкерите го посрещат с възторг. Победата на истинския комунизъм е почти пълна. Идиотите няма как да проумеят всичко това. Обаче рано или късно ще го разберат. Защото е известно, че “experientia docet stu etos” – „опитът учи глупците”.

Да се върнем към признанието за задължителното „пролетаризиране на средните класи, които са истинските противници на революцията”. За да стигнем до нашата собствена трагедия – ликвидирането на българските средни класи или както предпочитам да ги наричам: прослойките от свободни граждани – около 80 на сто от народа ни на 9 септември 1944 г.

Триумфът на интернационалния комунизъм (глобализъм)

Въпреки войните, пораженията в тях и загубите в резултат на бойните действия, през първата половина на ХХ век Царство България е държава, на която би прилягало по-сетнешното определение „тигър”. Да, страната ни е била „икономическият тигър” на Европа. Около 70 на сто от нейното население е било заето с типичното за нашата природа, традиции и умения селско стопанство. То се е развивало в крак с тогавашните постижения на науката и техниката. Обединявало е огромни маси от свободни хора, за които е било гордост да се наричат „селяни” или „земеделци”. Те били свободни, защото притежавали дълготрайни материални активи (или средства за производство, терминът е без значение): земя, домашни животни и инвентар, които използвали за собственото си битие и според своята воля.

През тридесетте години започнали доброволно да се кооперират за постигане на конкретни цели. Така се родили сдруженията на трима-четирима земеделци, които започнали да се снабдяват с машини – вършачки, редосеялки, даже трактори... Малко по-рано се родили и първите лозаро-винарски кооперации – някои днес превърнати в гръмко звучащото „винзаводи”. Хората, които притежавали повече от 25–30 и повече декара са били истински свободни. Те самостоятелно решавали съдбата на своите семейства. Повече от 95 на сто от тях съставлявали т. нар. средна класа на село.

Значителна част от жителите на градовете били занаятчии със собствени ателиета. Други успели да развият дейността си до манифактура или до сравнително малко фабрично производство. Дребната търговия и услугите били изцяло в ръцете на отделни собственици, които въртели т. нар. днес семеен бизнес. Всички тези хора също били свободни, защото притежавали икономическа независимост. Те съставлявали градската средна класа.

Около 12-15 на сто от тогавашното българско население било заето в държавните и общинските учреждения, образователната система, войската, полицията и т.н. И не повече от 5 на сто образували класата на богатите. Част от тях били наследници на умни и работливи хора, които в продължение на векове полагали всекидневни и упорити усилия, за да постигнат своето материално добруване. Други били „Техни” подставени лица. Обикновено излъчвали управниците от средите на последната категория. И в този факт се крие онази огромна вина на буржоазията, позволила лекотата, с която след 9 септември 1944 г. българското общество пропадна и бе ликвидирано. Не че бе възможно този изход да бъде избягнат. Просто поради връзките на старите управници с масонството и произтичащото от това снизхождение спрямо болшевишките терористи, у нас промяната стана в съпровод от небивал терор и садизъм. А платената цена от несъразмерно много жертви – общо около 222 000 души – се оказа навярно най-високата в цяла Европа и с необратими последици! Ето какво ни отличава от събратята ни по участ от останалите „бивши социалистически страни”.

В рамките на по-малко от десетина години българското общество бе обезглавено и лишено от своята материална основа. Респективно, физически и морално бе ликвидиран граденият в продължение на дълго време национално отговорен елит и бе напълно унищожена средната класа – този „истински враг на революциите”. Трудно, почти невъзможно е сега да бъде нарисувана достатъчно експресивната картина на онова насилие, което превърна българите

От свободни граждани в шайка крадци

Ала въпреки това в продължението ще опитам да изобразя детайл от зловещия пейзаж на кооперирането според закона на тоягата. То се стовари върху гърба на нашенския селянин с такава мощ, че пречупи неговия духовен гръбнак, ако мога така да се изразя. Оттогава насам минаха най-малко три цели поколения. Мирогледът и манталитетът ни вече са на светлинни години от онези на нашите предци. А погледът на съвременния нашенец достига до съвсем ограничени хоризонти. Перспективата пред неговото потомство е новото заробване, но този път от децата на номенклатурата. Засилващата се носталгия по „социалистическото” минало доказва: чипът ни наистина е сменен. Този път навярно завинаги.

Знам, че не обичате лошите вестители. Обаче онези, които сключили договор със своя плашещ се от светлината бог чрез обрязване, настъпват откъм Близкия изток. Вече изградиха първите си квартали у нас и се настаняват. Работят съвместно с някои от доказаните криминални престъпници, какъвто е бившият представител на СИК във Велико Търново – понастоящем уважаван бизнесмен и благодетел... Задават се страшни времена за етническите българи. А мнозинството от нас се хлъзга по примамливо лесната пързалка, която „Те” удобно предлагат. И с разделението по разни несъществени признаци отклоняват общественото внимание и енергия от истинския ни враг: номенклатурата и нейните външни господари, където и да се крият те.

Следва.

Забележка: Материалът е написан в Москва от КГБ. Заплатено ми е не с рубли, а с турски лири и американски долари. При желание мога да съобщя номера на банковата ми сметка в Южна Осетия. Кодът й е Идиот... И не се заблуждавайте – всички положителни мнения тук са автохвалебствия. Целта на „мероприятието” е да ми изградят „легендарна” биография, защото ме готвят за ректор на Пералната академия и за президент на Чакърафличковските съветски щати. Авторът.

---

[1] „ US “drumbeats” about Iraq invasion were heard months before 9/11” by David Brown and Nico Hines, “The Times$, London, Wednesday, November 25, 2009 г., online: http://www.timesonline.co.uk/tol/news/politics/article6929604.ece

[2] Вж. Георги Ифандиев – „СВЕТОВНОТО ПРАВИТЕЛСТВО: Каква е цената на човечеството?”, Том І и ІІ, Издателство „Юнион-21”, София, 2005 г. – достъпно от e-mail: ogledalo.atille@gmail.com или от тел: 0888-648-048, ИК „Огледало”.

[3] С „Те”, „Тях”, „Им”, „Техни” мнозина високопоставени и „осветени” членове на тайни общества и дейци на скритата от погледите ни реална власт обозначават онези, които взимат решенията за ставащото по света – тайното световно правителство.

[4] “Patrick Cockburn: Britain's ignorance of Iraq is already apparent”, “The Independent”, London, Wednesday, 25 November 2009 г., online: http://www.independent.co.uk/opinion/commentators/patrick-cockburn-britains-ignorance-of-iraq-is-already-apparent-1826920.html

[5] Вж. напр. “Is Ahmadinejad trying to hide his Jewish roots by bashing Israel?” by Haaretz Service, “Haaretz”, Tel Aviv, October 3, 2009 г., online: http://www.haaretz.com/hasen/spages/1118472.html; “Mahmoud Ahmadinejad revealed to have Jewish past: Mahmoud Ahmadinejad's vitriolic attacks on the Jewish world hide an astonishing secret, evidence uncovered by The Daily Telegraph shows” by Damien McElroy and Ahmad Vahdat, “The Telegraph”, London, 3 October 2009 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/iran/6256173/Mahmoud-Ahmadinejad-revealed-to-have-Jewish-past.html; “MI6 confirms Ahmadinejad's Jewish roots”, “News from Jerusalem”, Jerusalem, Tuesday, 6 October 2009 г., online: http://www.thejerusalemgiftshop.com/israelnews/iranian-threat/58-iran-threatens/1912-mi6-confirms-ahmadinejads-jewish-roots.html

[6] Trita Parsi – “Treacherous Alliance: The Secret Dealings of Israel, Iran and the United States”, Yale University Press, New Haven, CN and London, 2007 г., стр. 1.

[7] ”See no evil, hear no evil” by Larry Derfner, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, September 28, 2006 г., online: http://www.jpost.com/servlet/Satellite?cid=1159193334454&pagename=JPArticle%2FShowFull

[8] ”Iran’s proud but discreet Jews” by Frances Harrison, BBC News, Tehran, BBC, London, Friday, 22 September 2006 г., online: http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/5367892.stm

[9] Trita Parsi – “Treacherous Alliance: The Secret Dealings of Israel, Iran and the United States”, Yale University Press, New Haven, CN and London, 2007 г., свободно достъпна в pdf от online: http://www.scribd.com/doc/22213412/Treacherous-Alliance-the-Secret-Dealings-of-Israel-Iran-and-the-United-States

[10] Грег Паласт – „Въоръжена лудница: От Багдад до Ню Орлийнс – мръсни тайни и странни истории за един побеснял Бял дом”, Издателство „Дилок”, София, 2009 г., стр. 162.

[11] Пак там.

[12] Пак там.

[13] Сюзан Лабен – „Тайният план за завладяване на Европа”, Издателство Монархическо-Консервативен Съюз, София, 1993 г., стр. 60.

[14] Разбира се, „случайно” Питър Голдсмит, барон Голдсмит, е евреин. (Вж. напр. “Epstein blazes trail of Hebrew history” by Claire Tolley, Daily Post Staff, Liverpool.co.uk, Liverpool, March 5, 2002 г., online: http://icliverpool.icnetwork.co.uk/0100news/0100regionalnews/page.cfm?objectid=11674035&method=full&siteid=50061)

[15] “Iraq: The war was illegal: Then Attorney General Goldsmith was 'pinned to the wall and bullied into keeping quiet' while the Prime Minister kept the Cabinet in the dark” by Brian Brady, “The Independent”, London, Sunday, 29 November 2009 г., online: http://www.independent.co.uk/news/uk/politics/iraq-the-uwaru-was-illegal-1830508.html

[16] Виктор Островски - „МОССАД извън измамата”, Издателство „Атика” – ЕТ „Ангел Ангелов”, София, 1998 г., стр. 129, 263.

[17] Грег Паласт – „Въоръжена лудница: От Багдад до Ню Орлийнс – мръсни тайни и странни истории за един побеснял Бял дом”, Издателство „Дилок”, София, 2009 г., стр. 45.

[18] Виктор Островски - „МОССАД извън измамата”, Издателство „Атика” – ЕТ „Ангел Ангелов”, София, 1998 г., стр. 241-245.

[19] Грег Паласт – „Въоръжена лудница: От Багдад до Ню Орлийнс – мръсни тайни и странни истории за един побеснял Бял дом”, Издателство „Дилок”, София, 2009 г., стр. 95.

[20] Вж. „Барозу: Станишев беше лоялен партньор на Еврокомисията”, в. „Дневник”, София, сряда, 25 ноември 2009 г., online: http://dnevnik.bg/evropa/novini_ot_es/2009/11/24/820483_barozu_stanishev_beshe_loialen_partnyor_na/

[21] И двамата са от еврейско потекло. И са произведени в рицари. Разкриването на тази „случайност” прави ли ме „антисемит”?

[22] “Adrian Hamilton: The one thing Chilcot won't reveal is the truth: Those who think the establishment a myth should look to the inquiry's membership”, “The Independent”, London, Thursday, 26 November 2009 г., online: http://www.independent.co.uk/opinion/commentators/adrian-hamilton/adrian-hamilton-the-one-thing-chilcot-wont-reveal-is-the-truth-1827469.html

[23] Грег Паласт – „Въоръжена лудница: От Багдад до Ню Орлийнс – мръсни тайни и странни истории за един побеснял Бял дом”, Издателство „Дилок”, София, 2009 г., стр. 191.

[24] Вж. “Karl Marx and the world financial crisis: Bernd Debusmann”, Reuters, London, New York, Wednesday, October 15, 2008 г., online: http://www.reuters.com/article/newsOne/idUSTRE49E5Q620081015

[25] Протокол № 15.

[26] „Румен Ралчев: Нончо Воденичаров беше масон!”, едно интервю на Валерия Калчева, в. „Шоу”, брой 42 (522), София, 21-27 октомври 2009 г., стр. 62; същото в: Агенця БЛИЦ, blitz.bg, София, 3 ноември 2009 г., online: http://blitz.bg/article/14558

[27] Вж. „Евгения Живкова: На Бойко му се иска да е част от нашето семейство, но не е!”, едно интервю на Мария Друмева, специално за агенция „Блиц”, в. „Шоу”, брой 46 (526), София, 18-24 ноември 2009 г., стр. 26.

[28] Подч. мое.

[29] Dr. J. Landowsky - “Red Symphony”, translated by George Knupffer, The Plain-Speaker Publishing Company, London, 1968 г., стр. 26; на български език: Д-р Йожи Ландовски – „Червена симфония: Протоколите от разпитите на Кристиян (Кръстьо) Раковски по време на следствието в НКВД – януари 1938 г.”, ИК „Огледало”, София, 2009 г., стр. 78.

Бг Таймс

Read more...

Предстои ни да пеем жалба по изгубените ни права !

По хълмовете на безвремието – 20 години по-късно !

Написано от Георги Ифандиев, на 30-11-2009

ЗА МЕДИИТЕ В ЕРАТА НА ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИЯ ФЕОДАЛИЗЪМ

Част ІІІ: Заешката „смелост” на журналистите • Предстои ни да пеем жалба по изгубените ни права • Медиите и убийството на „наш’та реч омайна сладка”

В демократична България постоянно съдят заради уж свободно изнесени факти или изказани мнения. Нашенските политици, бизнесмени и за жалост дори журналисти (например леката артилерия на Шесто К.К.) станаха твърде докачливи. Как биха реагирали, ако зърнеха в централен всекидневник плакат, подобен на онзи, масово разпространен от лондонския Индипендънт? Неговото мото гласи: Аз съм мозъкът на Ник Грифин. Председателят на Британската национална партия не произнесе и звук и не помръдна пръст. Изобщо не му мина през ума да тръгне да съди автора или изданието. А плакатът наистина е обиден, доста. При това оглавяваната от Грифин организация присъства в Британския и в Европейския парламент. Да бе у нас, щяхте да видите... Квалификацията гавра с парламентарно представена политическа сила не мърдаше на всеки, дръзнал да изрази отношението си по такъв начин. Със сигурност щеше да се окаже, че демокрацията е застрашена. И някой фюрер, възпитан от съветски специалисти в мазетата на КГБ и/или на ДС, щеше да призове обществото на атака срещу негодниците от медиите.

Журналистически морал и „дръзновение” по Живковски

Е, в нашето мило Отечество такива неща не стават. Който се осмели да наруши комфорта на политическата и икономическата класа, бива стъпкван с помощта на съдебната система. От 65 години в нея мирише на милиционерски партенки и ботуши. Днес тя се е вживяла в ролята на законна репресивна служба, която безпрекословно брани представителите на алчно червената левитска мафия – с всички сили и средства, без оглед дали е справедливо. Тя, Класата с главно К винаги има право. Нали произлиза от Партията, която винаги е права – и когато съгреши дори. Тя въведе тази привилегия за онези, избраните, по-равните. Резултатът от злополучния ни преход доказа, че това може би ще важи и нине и присно, и во веки веков. Докато Бог не реши друго. Амин!

През това време т. нар. журналистическа колегия демонстрира колко добре е научила уроците на Тато. Снишава се като Живков през ерата на Горбачов. Изчаква бурята да отмине. Не че има такава, нито пък гилдията някога ще покаже позиция и достойнство. Всеки, приет за част от нея, спазва поговорката: Преклонена главица остра сабя не я сече. Като 99 на сто от българите. Как да не обичаш такъв народ!

Затова тези слугинчета на червената мафия, на които е вменено, че са представители на някаква четвърта власт, винаги оцеляват. Притежават прекалено силен инстинкт за самосъхранение. Имунизирани са срещу неприятности, главоболия и конфликти. От поклони гръбнаците им са заприличали на ченгели. Наградата е ежемесечна опашка пред касата, а напоследък пред т. нар. банкомат. Понякога паричният поток извира от две или три медии. Стомахчето пълно, съвестта празна. Всекиму заслуженото!

Не мислете, че има кой да защити свободата на словото. Това е химера. Както е заблуда, че условно десните са отдадени на каузата на човешките права. Допускате ли, че организации като смятаните за крайно десни: Whites only[1] Британска национална партия (вече спомената), Националният фронт на Жан-Мари Льо Пен във Франция или консерваторите от Швейцарската народна партия биха се борили за правата на имигрантите, да речем? Ето един пресен пример, че десните никак не ги е еня за някакви човешки и граждански права. Съвсем неотдавна директорът на неправителствената организация Обществени [съдебни] преследвания Кийр Стармър обвини британските тори, задето възнамеряват да захвърлят на боклука Закона за защита на човешките права.

В реч, произнесена в Лондон, той припомни: „Противно на широко умишлено погрешното разпространено схващане, човешките права не се появяват като вълшебство, когато някой заподозрян бъде спрян на улицата; или арестуван; или обвинен; или съдебно преследван; или когато се яви пред съда.”

Приетият през 1998 г. от Парламента Закон за човешките права, който влезе в сила от 2000 година, за първи път превърна в незаконно всяко действие на обществен орган, което не съответства на Европейската конвенция за правата на човека.[2]

„Свобода на словото”, крепяща се на страха

Готвещите се в недалечното бъдеще да управляват консерватори (десни) се заканват да отменят действието тъкмо на този закон. Което потвърждава твърдението ми, че Западът ни използва като опитни зайчета за един нечовешки експеримент. И като разбра до къде може да стигне човешкото същество, подложено на робство, унижения и дори на невероятни мъчения за насаждане на терор, го приключи. Обаче само на пръв поглед; понеже започна да го прилага върху собствените си общества. Постепенно, но методично и упорито, като полека лека отнема изконните човешки и граждански права на своите жители и ги превръща в поданици, в стадо. Обзалагам се, че в момента ние сме по-свободни от германци, французи или швейцарци, да речем. Там ако изразите съмнение относно т. нар. холокост или неговите наложени свише (никой не казва откъде) мащаби, ще лежите в затвора. Докато наругаете ли Бог, нищо няма да ви се случи. Само преди месец Европейският съд за правата на човека в Страсбург разпореди на италианците да махнат разпятията от класните стаи... Да продължавам ли или вече решихте, че съм антисемит и разпространител на конспиративни теории? Кое е по-свещено от Господ, та не подлежи на свободно обсъждане?

Но да надникнем в Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Нейният Член 10 гласи: Свобода на изразяването на мнение:

1. Βсеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници. Този член не забранява държавите да подлагат на разрешителен режим радиокомпаниите, телевизионните компании и производителите на кинематографична продукция.

2. Упражняването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието.[3]

Ето къде е втъкана нишката на несвободата в привидно свободното европейско обществено платно. Първо, кой определя демократичността на едно общество, неговите интереси и тези на неговата и на националната сигурност? Националните елити, които са представители на администрацията на върховния интернационален елит. Иначе казано, управляват като колониални власти в името и в полза на метрополията – тайното Братство. Затова в документ, който уж регламентира свобода, се съдържат толкова много порти за въвеждане на несвобода и ограничения. Като например узаконяването на разрешителен режим за радиокомпаниите, телевизионните компании и производителите на кинематографична продукция. Затова от години предупреждавам: много малко време ни дели от връщането към онази липса на свобода, с която за жалост бяхме свикнали.

Никой, нито на Изток, нито на Запад, не съпоставя текста на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи с този на Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 г. В този по-висш документ, на който би следвало да бъде подчинено законодателството на вече очерталия се Европейски съветски съюз, кратко и ясно е записано:

Член 19:

Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници.[4]

Когато тази Декларация е била приета, непосредствено след ужаса на Втората световна война, интернационалната левитска мафия не е имала куража да прекрачи толкова далеч. Светът й е бил необходим разделен. Сега, след като световната революция е изминала много дълъг път към своя триумф, удря часът на ограниченията. Ние на Изток сме свикнали. Порадвахме се на свободата, скоро дяволчетата на Братството ще бият звънеца и ще обявят, че междучасието е свършило. Щем не щем, ще трябва да се потопим в мрака на несвободата и робството. Да му мислят западняците...

Как може да е другояче, след като великите като всичко масонско правозащитници са финансирани от Интернационала? Разровете се и вижте кой стои зад Отворено общество и Хелзинския комитет? Ще зърнете изкривената от омраза мутра на бога Яхве-Моллох. Той им е заповядал: Не се осквернявайте с нищо такова, защото с всичко това са се осквернили народите, които Аз прогонвам от вас: и земята се оскверни, и Аз погледнах на беззаконието й, и земята изхвърли своите жители. А вие пазете Моите наредби и Моите закони... Защото, ако някой върши всички тия гнусотии, то душите на ония, които вършат това, ще бъдат изтребени измежду народа си. И тъй, пазете Моите заповеди, за да не постъпвате според гнусните обичаи, както постъпваха преди вас, и да се не осквернявате с тях. Аз съм Господ, вашият Бог... И ви казах: владейте земята им, и вам давам в наследство земята, дето тече мед и мляко. Аз съм Господ, Бог ваш, Който ви отделих от всички народи... А за да имаш свой роб и своя робиня, купувайте си роб и робиня от народите, които са наоколо ви; тъй също и от децата на преселенците, заселени между вас, можете да купувате, и колкото се родят в земята ви от техния род, който е у вас, и те могат да бъдат ваша собственост; можете да ги предавате в наследство и на синовете си след вас като имот; владейте ги вечно като роби. А над братята си, синовете Израилеви, не бивайте един над други жестоки господари. [5]

Псевдохристиянството изопачи Завета на нашия Господ Бог и прие цялата античовешка философия на юдаизма. Както се убеждавате, тя ни обрича на робство. Знам, че ще засегна доста хора, но не аз съм антисемит, а вярващите в горното са просто расисти. Това не е християнство, а религията на фарисея Шаул от Тарс, който след непотвърден от нито един свидетел разказ на приказна случка бил провъзгласен за апостол Павел?! Ето къде са заровени корените на ликвидацията на цивилизацията на белия човек, че и на значителна част от другите раси. Това е фундаментът на световното господство, към което са се устремили илюминатите – озарените от бога на тъмнината.[6] Не съм го открил аз. Далеч назад във времето не малко светли умове са прозрели истината и без да са били пророци, са предвидили бъдещето.

Да сте прочели коментар по темата от журналист или публицист? Тишина и слушкане. Естествено, придружени от папкане, на корем. В цялата тази манджа свободата не е предвидена като съставка. Даже и като подправка. Образованието – също. Прост народ лесно се лъже, което ще рече, че се ръководи без да поставя проблеми. Отворете си очите за фактите, за истината. И тя ще ви направи духовно свободни даже в мрака на физическото робство, както е завещал Спасителят на човешкия род.

Журналистиката като оръжие срещу българщината

Съжалявам, ако досаждам с повторенията, но ми е мъчно за нас. Тревогата ми е породена от нашата обреченост. Другарите отгледаха неуко и безхаберно поколение, което мисли, че Ерих Мария Ремарк[7] е семейство, а Ортега и Гасет[8] са колеги. Съвсем наскоро експериментирах и в един от коментарите си изкарах сина на Петко Рачев Славейков автор на Извора на белоногата. Минаха почти четири дни, повече от 2100 души прочетоха статията, бяха написани 16 коментари, докато най-сетне един от читателите ме хвана.[9] Той се бе досетил, че не Пенчо Славейков е написал прочутата поема, а тя е творба на баща му. Пенчо-Славейковата Кървава песен – изумителна епопея на борбата ни за независимост в стихове и в Омиров стил – е почти неизвестна. Патриотарите, които ме хулят, явно не са я поглеждали. Иначе щяха да са наясно:

Че жадните за власт

народни вожди са народи от напаст

в напасти тласкали за своята изгода...

То въдица е нова!

Бъхти се, отърви поробений народ

от стар, а го вмъкни отново в друг хомот!…

От турските султани

ще го отърваме – а нови ли тирани

ще му натрапваме на слинавия врат?

Че онзи турчин бил, а този наши брат –

нам толкова по-зле.[10]

Разпитах и установих, че и двете произведения – от бащата и сина, продължават да бъдат преподавани в училище. Но дали ги изучават? (Признавам, че по мое време не обръщаха внимание на Кървава песен. Тя бе почти апокрифна.) Професор от Софийския университет ме светна, че мнозина от студентите му смятали Пенчо за баща на Петко Славейков. Други били убедени, че двамата са братя! Мой приятел и издател, който постоянно има работа на площад Славейков в столицата, потвърди: често млади хора му подавали фотоапаратчета и го молели да ги снима там, седнали на пейката до... братя Славейкови. Изумително!

По най-благоприятни данни на ЮНЕСКО, след четири години у нас 50 на сто от населението над 15-годишна възраст ще е неграмотно. Според международно изследване, в момента най-малко половината от 16-годишните български ученици имат слаба или никаква грамотност.[11] България е една от държавите в региона, които отделят най-малко средства за образование. Докато в Таджикистан и Молдова се инвестират съответно 19 и 20% от бюджета, то у нас процентът е под 6.[12] Няма защо да се заблуждаваме: ниската грамотност е стаена в медиите и завладява все по-големи територии от тях. Най-ефикасна е в периодичния печат. От опит знам, че поради изключителната шуробаджанащина и по-рано кадърните и граматиците твърде рядко попадаха в журналистиката. За сметка на това малограмотниците бяха мнозинство. Ала поне имаше кой да поправя крещящите им грешки. В момента е ликвидирана една решаваща в това отношение професия – коректор, а редакторите са на равнището на уличните свади. Затова и срещаме всякакви езикови небивалици.

Ако се захванете да регистрирате речника на титани на журналистиката като Росен Петров, Маргарита Михнева, Николай Бареков, Мартин Карбовски или Сашко Диков, ще се уверите – не надхвърля 200–250 думи. Защо им е? Те са като леките жени. Политиците и преди, и сега са ги поставяли в поза партер. Как се оцелява между Батето, Тато, Жени, Капъкуле, Кеворк, Янчо, Нери, олимпийски игри, Жан, Гаргамел, Райдовски, Станишко, Вучеви, Симо, Б.Б. и т.н.? Ами с поза изуй бельото, от която гръбначният стълб заприличва на удобно за началниците бастунче. Ама падат апартаменти, дялове от кабеларки, директорски места, беемвета... Всичко това е съпътствано с подходящо образование на наследничките и наследниците в някогашни гнил Запад. Заслужено, след като е платено с болките в коленцата от партера...

Антихристиянското, конформисткото поведение на значителна част от младите, тяхната почти пълна незаинтересуваност от миналото, подхранват моя песимизъм. Синът на мой приятел, бакалавър по икономика, се гордее, че не е прочел нито една книга. Но е цар на електронните игри!... Често млади хора ме питат дали на техните години съм проявявал интерес към времената преди раждането ми. И се отнасят с недоверие към разказите ми за незабравимите великолепни часове, които съм прекарал, слушайки спокойните, добре възпитани представители на буржоазна България. Максимата тук и сега никога не е занимавала съзнанието ми. Моето отношение към материалните неща в живота изненадват събеседниците ми, даже ги смайват. Тези мои впечатления не са израз на вечното противопоставяне между поколенията. Напротив, струва ми се, че споделям болката си не с упрек, а със загриженост за идещите след нас.

Тъкмо представители на това следващо поколение превеждат или пишат информации, заимствани от съобщения в чуждестранния печат, в които четем: Great Wall Motor Co. ще стартира асамблирането на свои модели у нас... Двете компании съвместно правят нов асамблиращ завод...[13] Като го прочетох, се почувствах разасанблиран... Обаче на същата дата пак тази медия е видоизменила произношението и правописа на думата. Във формата на отглаголно съществително се явява... асемблатор.[14] Публикациите са анонимни. Докато в западните вестници всичко е подписано. Та читателят да дири мисловна отговорност и от автора. Енергиите имат значение...

А тук? Какво езиково строителство! Добре че Иван Вазов и академик Теодор Балан не са живи... Поне две поколения езиковеди и писатели са се мъчили да изчистят речта ни от чуждиците. Така сме се сдобили с чудесната дума влак, заменила трен. За да дочакаме, първо, нашествието на комунистите с техните русизми и съкращения от рода на генсек – генерален секретар, обком – за общински комитет, коопиндустрия – за кооперативно производство, та чак до налудничавото ГДКБУМКП – Главна дирекция комунално-битови услуги и местна кооперативна промишленост?! И второ, техните деца и внуци да ни кликват, фейсконтролират, а сега и да ни асамблират с асемблатори!

Умиляват провинциалните напъни на полуграмотни издънки на партията майка, назначени за журналистки и журналисти. Те не познават значението на чуждите думи, но с присъща на идиота гордост демонстрират своята духовна нищета из медиите, като съвсем не на място навлизат в тази материя, която за тях е Terra incognita. Примери? Съпругата на Цветанов пък е лоялна към Веселин Марков, тъй като, според източниците ни от ДАНС, е неглижирана от пикантни компрометиращи материали, за които има съответните документи – пише едно насилствено налагано напоследък чудо на природата, олицетворяващо половия хибрид между жена и мъж.[15] За да се уверите, че това изречение не изразява мисъл, нека го преведем на литературен български: Съпругата на Цветанов пък е вярна на Веселин Марков, тъй като, според източниците ни от ДАНС, е пренебрегната от пикантни компрометиращи материали, за които има съответните документи. Разбрахте ли нещо? Навярно перхидролената звезда, до която вече е опряла една залязваща крайморска телевизия с политически претенции, е искала да каже нещо съвсем друго. Че булката на гербовата муха Це-Це, а като такава и вицепремиерша, безпрекословно слуша споменатия шеф в ДАНС Веселин Марков. Понеже ченгето я държи в подчинение чрез заплаха от разпространяване на компрометиращи материали, в които нещастницата е заснета в не дотам прилични пози или ситуации.

В предходната част от тази поредица демонстрирах високия интелект и огромната ерудиция на премиерката Б.Б. Те наистина са непостижими! Неотдавна това мило банкянско момиче заяви: Сложихме меморандум на горите.[16] Което преведено на нашенски ще рече: Сложихме съобщение (изложение, послание) на горите. Горките ни лесове. Не само ги изгарят, изсичат, раздават на заслужили местни и задгранични номенклатурчици, ами сега им поставили и... паметна записка?! Защото меморандум означава и това. Ашколсун, както казват нашенците от Руенската селищна система. Телохранителката на Тато опроверга максимата, че ученикът изпреварва учителя си. Резултатът в състезанието по простотия помежду им е равен. Засега...

Криворазбрана цивилизация? Не, според мен просто невежество. Тези момчета и момичета, продукт на една разпадаща се държавност и разбито на отделни ядра общество, просто не познават езика. Поради липса на начетеност (ерудиция) те не притежават и реакция спрямо него, камо ли да се възползват от богатството му. Разбира се, че бъдещият завод ще бъде за сглобяване, а не за асамблиране на автомобили. Да приемем, че в него ще монтират, но не и асамблират леки коли. С мишката на компютъра щракваме, а не кликваме, ползваме екрани, а не монитори... Имаме чудесното българско пожелание: Довиждане! То носи надежда, обещание за нова среща. Ала не би! Казват чао или бай – съкратено от английското Good-bye. И не усещат, че този стремеж към опростяване и краткост ни отвежда към обезбългаряване и опростачаване. Светът наспорил с италианци и англоезични, които да се разделят с чао и бай. Ние представляваме интерес с нашите собствени, оригинални, ако искате – автентични качества, характерни черти; с външния си образ, но и с облика си (нашето уникално съдържание). Споменатите бързи чуждици не толкова ни отдалечават от това. Те само външно ни приравняват с останалия свят; уеднаквяват (универсализират) ни с него, за да станем едни от многото, част от сивата маса, която се щура по планетата като хората с глави на чукове от финала на телевизионното филмче (видеоклипа) към песента на Pink Floyd Още една тухла в стената. Такива ли искаме да бъдем? И какви са мащабите на помощта, която медиите оказват в тази насока?

С подкупен ум и мръсни ръце агентът на Държавна сигурност Драган извърши огромни поразии в толкова деликатна материя като езика. Например той премахна родовете в много от случаите, в които те не само не пречат, но са и задължителни. Затова сега можете да чуете израз като моята колега еди-коя си, следва женско име. Съвсем наскоро една пробутана за звезда на разследващата журналистика храненица на варненските мутри съобщи: Журналист съм от 20 години.[17] Явно другарката страда от най-тежката женска болест – безе...ица. Друга заяви в национален ефир: Аз съм европеец! А е родила четири еврейски момичета на внука на личния преводач на Троцки от времето, когато болшевикът бил в САЩ... Се ла-фиф, казано на френския от Филиповци!

Трета, подобна на нея, пък не била министърка, четвърта – кметица, а съответно... министър и кмет?! По този начин ни затрупаха с жени-мъже, съзнателно подменящи вроденото у човека чувство за дълг да продължи рода. Не подхождайте снизходително. Те добре знаят колко е важно подсъзнанието и какво значение имат внушенията на неговото равнище. Затова използват еничари като този Владко, който с безметежна лекота приел да стане Драган. Забележете какво е фамилното му име – Мурдаров. Иде от мурдар – мръсен, немарлив човек. Прекалено много станаха случайностите, за да допусна, че и неговата дейност е такава.

Тук не става дума за евтин псевдонационализъм. От много хилядолетия нашите предци обитавали тези територии. Ние сме аборигените на Стария континент, ако мога да използвам това определение. Даже понятието Европа се е зародило тук, в Странджанско. И не е гръцко, а тракийско. Наше задължение е да опазим един от най-древните езици на земята. Тъй като той е Божие творение. В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.[18] Езикът ни е дарен, за да го ползваме, обогатяваме и предаваме на идещите след нас. Нямаме право на гавра с него. Ставащото с езика сега е истинско предателство спрямо наследството, завещано ни от нашите деди. В България трябва да се говори литературно чист български език. Това не е расистко изискване. Обратното, увреждането на езика ни, налагането на някакви съвременни, наднационални, мултикултурни традиции, материалната принуда да напускаме своето древно Отечество, е проява на расизъм спрямо нас. Защо мълчи Хелзинкският комитет, къде е Отворено общество? Убийството на езика е начало на геноцид! Мълчание. Чува се само премляскване в резултат на дъвкателни процеси... И то в медиите.

Използваният от средствата за масово осведомяване език не се нуждае от коментар. Даже в най-булевардните западни таблоиди няма да срещнете такива изрази: И когато си „опонент” бъди такъв, а не дундуркай ташаците на Бойко Борисов и кръга му, подхванати нежно от ръчичката на Патрашкова.[19] Това ми прилича на незадоволена сексуално мазохистка, която иска да бъде дрипната от чукане и бой до посиране... Това огледало показва всяко лайно, което днес застане пред него като портокал, каквото е било лайното вчера.[20] Давам пример и с публикация на мой приятел. Не само понеже, както казва народът, сиренето е с пари. Още Цицерон е формулирал: Et monere et moneri proprium est verae amicitiae – да мъмриш и да бъдеш мъмрен е присъщо на истинското приятелство. Твърдя, че така не бива. Подобен подход убива изяществото, изхвърля ни от пътя към съвършенството, а точно това ни е завещал Бог. Цинични, срамни думи и изрази изпъстрят с отвратителни нюанси всички видове средства за всеобщо информиране. Те не само демонстрират степента на изпростяване, до която сме стигнали, а умишлено насаждат точно това.

Чувал съм твърдения, че така тезите по-лесно достигали до масите. То е все едно да приемете Лениновия постулат за медиите като средство за възпитание, макар в него да се съдържа и известна доза истина. Грозният език привлича нискочелите и отблъсква интелигентните. Ала той създава невидима духовна среда, в която растат нови поколения. Чалгата в медиите е част от чалгизацията на целия ни живот. Сигурен съм, че онези които дадоха тона, двамата алчно червени ченгесарски пакостници – Блъсков–Найденов (агент Сашо)[21] – не сториха това само поради хрумване. Те изпълняваха задача. Хвърлиха въдицата на простащината, а току-що излизащото от сковаността на социалистическата схоластика общество се хвана. Не малко автори оригиналничат с този инструмент, без да разбират вредата, която нанасят. Изключително важна тема, за която няма място пак в същите медии. Иначе казано: Гарван гарвану око не вади. Онези, които по чужда заповед измислиха и въведоха всичко това, също стават жертва на собствения си езиков Франкенщайн. Повечето от техните наследници говорят по същия начин. Което ги обрича на чалгизация, преминаваща от духовния в материалния свят. И със сигурност не води до нищо добро, най-малкото до успех в бизнеса.

Има и обратни примери – как патриотизмът се обявява за кауза, зад която се крият най-банална алчност и меркантилизъм. Можете да се запознаете с пример за това в следния видео откъс:

Ала на морала в медиите ще се спра във финалния си коментар от настоящата поредица.

Извън темата

Взеха да ме питат защо се гавря с министър-председателката. Нищо подобно, отнасям се съвсем сериозно и отговорно към нея. Наистина я смятам за неосъществено до край момиче. Просто такива факти съм узнал за нея от различни източници. Например собствената й сестра д-р Красимира Иванова признава, че бат’ Бойко като дете преживял подмятания, че е... женчо.. Именно заради подигравките, че е женчо с гей уклон наш Бойко се амбицирал да се доказва като мъж и се отдал на каратето от дете.[22]

Неотдавна бившият треньор по карате на момата от Банкя призна, че като спортистка Б.Б. била страхлива клюкарка и интригантка. Даже уплашена, избягала от състезание. И прогнозира пълен триумф на мутрата Слави Бинев при евентуална схватка с полумутрата Б.Б.[23] Застреляният Георги Стоев, провъзгласен за летописец на мутрите, обяви във воденото от мен телевизионно предаване Диагноза, че Б.Б. никога не е била истинска мутра, защото нямала качества за това. Била страхливка. Да продължавам ли с криминалното сикаджийско минало на другарката потомствена комунистка от Банкя, с нейния морал? Същата, която се смятала за членка на Тодор-Живковото семейство.[24] Нима не ви е известно, че двамата със сина на покойния кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП и бивш шеф на ЦК на ДКМС Иван Абаджиев просто си разменили съпругите? Да, днес Б.Б. живее с бившата Абаджиева, по баща Бориславова Карагьозова, а бизнесменът Стефан Иванов Абаджиев – с бившата Бойкова булка Стела. Колко добре ли е познавал комунистите отвътре техният пролетарски поет, за да възкликне: Живот ли бе да го опишеш, живот ли бе да го разровиш. Разровиш ли го ще мирише и ще смърди като отрова.

* * *

Междувременно закриха телевизията re:tv. Почти не се чуха гласове в защита на останалите без работа журналисти и технически персонал. Силната статия на Едвин Сугарев „потъна” в общата злободневна шумотевица. За пореден път вниманието на обществото бе отвлечено в посока, която няма нищо общо с неговите жизнени интереси. Получи се и странно разминаване. Едвин писа:

Да не говорим и за още един аспект, свързан с оцеляването на една телевизия – за да има реклами, трябва да има кой да поиска да ти ги даде. Тъй като в България бизнесът продължава да зависи от държавата и “своите хора” в управлението, големите рекламодатели естествено нямат интерес да дават реклами в медия, която е критично настроена спрямо управляващите – каквато де факто беше re:tv по времето на тройната коалиция. И именно затова тя не беше допусната до рекламния пазар – беше целенасочено и систематично задушавана. Нейните собственици – Светослав Божилов, Иван Кръстев и Иво Прокопиев, Които освен всичко друго имаха и много рядкото достойнство да не се намесват в нейната редакционна стратегия, губеха всеки месец по около 150 000 евро, за да я поддържат. Наляха един куп милиони и спряха – гражданската телевизия в България се оказа мисия невъзможна.

Дали не се отнася същото и за гражданското общество?[25]

Ден преди Едвин да обнародва статията си, собствениците на телевизията, които той брани и възхвалява: Иво Прокопиев, Иван Кръстев и Светослав Божилов декларираха:

Телевизионният рекламен пазар не подкрепи нуждата от съществуването на подобна телевизия. В проекта до момента са инвестирани 9 млн. лева средства на дарители на фондация „Граждански медии“, но тежката финансова криза направи финансирането на телевизията невъзможно за по-дълъг период по този начин.[26]

Излиза, че светата болшевишка троица не е харчила свои пари, а е потрошила средствата, дарени от хората. И възниква поредица от закономерни и логични въпроси:

Първо, кои са тримата собственици, които са направили майчин помен с чужда пита? Нима не помним светкавичната кариера на опърпаното разградско репортерче на Reuters Иво Прокопиев, близко до крадливия седесарски кръг Агнешки главички? Тукашният клон на интернационалната алчно червена фашистка мафия го произведе в чин бизнесмен и го назначи за председател на профсъюза на богаташите – Съюза на работодателите? Защо той не се оправя с рекламодателите вътре в оглавяваната от него организация на назначените предприемачи – до един свързани с комунистическия терористичен режим и неговите репресивни специални служби?

Второ, защо всички срамежливо крият, че Иван Кръстев е син на един от идеолозите на БКП, завеждащия отдел на нейния Централен кометет, другаря Йото Кръстев. Този болшевишки Гьобелс развяваше бича над социалистическите медии. А Братството го подготви за един от главните идеолози на нашенската пишман демокрация.

Трето, как лицето Иван Бедров, което Едвин представя сякаш е чист, рус и синеок ариец, крачещ из медиите като Румениге в Бундеслигата, преди време раздаваше справедливост от екрана на тъй оплюваната сега от същия автор телевизия на Болкан Нюз Корпорейшън? Това вярно на партията момче замени друго подставено лице на партията-квачка – Иво Инджев, прочул се като агент Ивайло в Би Ти Ви на обругания от Сугарев офицер от ДС Красимир Гергов. За пореден път сме изправени пред непреодолимата Берлинска стена на двойните стандарти – нашите комунисти и ченгета са добри, останалите са лоши.

Едвин се яви като свидетел по делото, което друго подобно лице на БКП, несменяемият лидер на КТ Подкрепа води срещу мен. Държа се чудесно, защото изрече истини. Дни по-късно го видях рамо до рамо с Тренчев в студиото на Волго-Донски. Само дето не се целунаха чрез уста...

Ако не сте разбрали, не злорадствам, а тъкмо обратното. Липсват ми заможни, финансово независими и свободни по дух медии, посветени на истината. Уви... Думата ми е за морала.

Следва.

Забележка: Материалът е написан в Москва от КГБ. Заплатено ми е не с рубли, а с турски лири и американски долари. При желание мога да съобщя номера на банковата ми сметка в Южна Осетия. Кодът й е Идиот... И не се заблуждавайте – всички положителни мнения тук са автохвалебствия. Целта на „мероприятието” е да ми изградят „легендарна” биография, защото ме готвят за ректор на Пералната академия и за президент на Чакърафличковските съветски щати. Авторът.

---

[1] Само за бели, англ.

[2] “Keir Starmer says Tory plans to scrap Human Rights Act would bring shame on Britain: Keir Starmer, the Director of Public Prosecutions, has launched an unprecedented attack on a key Conservative policy by insisting that scrapping the Human Rights Act would bring “shame” on Britain” by Christopher Hope, Whitehall Editor, “The Telegraph”, London, Wensday, 21 October 2009 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/newstopics/politics/lawandorder/6399636/Keir-Starmer-says-Tory-plans-to-scrap-Human-Rights-Act-would-bring-shame-on-Britain.html

[3] Конвенция за защита правата на човека и основните свободи, изменена и допълнена от Протокол No. 11, придружена от Допълнителния протокол и Протоколи No. 4, 6 и 7, български превод, Съвет на Европа, Секретариат на Европейския съд по правата на човека, ноември 1998 г., online: http://www.echr.coe.int/NR/rdonlyres/F84D2B7F-0F2E-403B-892F-8CA51C30A8B3/0/BulgarianBulgare.pdf

[4] Всеобща декларация за правата на човека, приета и провъзгласена с резолюция 217 А (III) на Общото събрание на ООН от 10.12.1948 г. Издадена в сборник от международни документи, 1992 г., online: http://www.mfa.bg/bg/files/pdf/ok_Vseobshta.pdf

[5] Библия, „Трета книга Моисеева – Левит”, гл. 18, ст. 24-30; гл. 20, ст. 24; гл. 25, ст. 44-46.

[6] Вж. пак там, „Първа книга Моисеева – Битие”, гл. 32, ст. 24-32.

[7] Известен германски писател от еврейски произход, автор на антивоенни романи, любими на мнозина от моето поколение: „На Западния фронт нищо ново”, „Трима другари”, „Триумфалната арка”, „Обичай ближния си”, „Време да се живее, време да се мре” и т.н.

[8] Хосе Ортега и Гасет – испански журналист, философ и писател, популяризирал идеята за обединена Европа; известен със своята книга „Бунтът на масите”.

[9] Вж. Георги Ифандиев – „Риба в мътни води: Пълзим напред по пътя, който води назад”, Форумът, forumat-bg.com, София, четвъртък, 29 октомври 2009 г., online: http://www.forumat-bg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=416&Itemid=85

[10] Пенчо П. Славейков – „Кървава песен” в: Пенчо Славейков – „Стихотворения и поеми”, slovo.bg, Сдружение с идеална цел „Словото”, София, 2000-2009 г., Втора песен: На Оборище, online: http://www.slovo.bg/old/slaveykov/blood/02.htm

[11] Вж. „Половината от 16-годишните ученици са неграмотни”, Dnes.bg, София, вторник, 27 октомври 2009 г., online: http://www.dnes.bg/index/2009/10/27/polovinata-ot-16-godishnite-uchenici-sa-negramotni.79810

[12] „ЮНЕСКО: Неграмотните в България ще се увеличават”, в. „Дневник”, София, 25 ноември 20008 г., online: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2008/11/25/588770_junesko_negramotnite_v_bulgariia_shte_se_uvelichavat/

[13] „Great Wall обяви официално българското си автопроизводство”, News.bg, София, петък, 23 октомври 2009 г., online: http://news.ibox.bg/news/id_481132436

[14] „Пловдивски асемблатор уличен в пиратство”, News.bg, София, петък, 23 октомври 2009 г., online: http://news.ibox.bg/news/id_1178269483

[15] Веселина Томова – „Кръг „Комшии” дърпа конците на спецслужбите!”, Afera.bg, Варна, неделя, 15 ноември 2009 г., online: http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=7794&Itemid=33

[16] Среща на представители на медиите с Б.Б., Re-Tv, София, 2 ноември 2009 г., отговор на въпрос на Петьо Блъсков, около 21:22 часа.

[17] Вж. Веселина Томова – „Алексей, спри се! Журналистика не се прави с наемни убийци!”, Afera.bg, Варна, петък, 23 октомври 2009 г., online: http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=7484&Itemid=9#usercomments

[18] „От Иоана свето Евангелие”, гл. 1, ст. 1.

[19] Пак там.

[20] Николай Колев-Босия – „Преходът започва от хора, които стигат до краят му”, пак там, online: http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=7485&Itemid=1

[21] Вж. „Красимир Райдовски: Валери Найденов беше агент „Сашо”, в. „Шоу”, Агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 11 януари 2007 г., online: http://www.bulpress.net/article/3103

[22] „Подиграваха се на Бойко, че е... женчо!”, в. „Шоу”, брой 42 (522), София, 21-27 октомври 2009 г., стр. 2.

[23] Вж. „Треньорът на Б. Борисов и Слави Бинев Валерий Найденов: Изгоних Бойко Борисов от таекуондото - той е страхливец!”, в. „Атака”, брой 631, София, 17 октомври 2009 г., online: http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=38308&edition_id=631&format=html

[24] Вж.”Евгения Живкова: На Бойко му се иска да е част от нашето семейство, но не е!”, едно интервю на Мария Друмева, специално за Агенция „Блиц”, в. „Шоу”, брой 46 (526), София, 18-24 ноември 2009 г., стр. 26.

[25] Едвин Сугарев – „Другата цензура”, svobodata.com, София, неделя, 28 ноември 2009 г., online: http://www.svobodata.com/page.php?pid=1955&rid=154

[26] „Закриват телевизия Re:TV”, Tvoeto.info, място на седалището не е посочено (забележете изписването на датата), 27th ноември, 2009 г., online: http://tvoeto.info/2009/11/%d0%b7%d0%b0%d0%ba%d1%80%d0%b8%d0%b2%d0%b0%d1%82-%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%b2%d0%b8%d0%b7%d0%b8%d1%8f-retv/

Read more...