ГЕРБ – ръката на Москва,командвана от Вашингтон

НЕ ВЯРВАЙТЕ НА ДАНАЙЦИТЕ, ДОРИ КОГАТО ПРИНАСЯТ ДАРОВЕ *

Написано от Георги Ифандиев

Вторник,04 Януари 2011

Георги Ифандиев Конспиративни теории

Путин наистина е милиардер • Ротшилд дърпа конците и на руския премиер • ГЕРБ – ръката на Москва, командвана от Вашингтон

Част І

Реалният човешки свят няма нищо общо с онова, което виждаме на повърхността му или с приказките, които медиите ни разказват.

Когато преди време опитах да изясня, че е погрешно да приписваме национална принадлежност на една или друга корпорация, за пореден път ме обвиниха в разпространение на „конспиративни теории”. Това е елементарен метод за лепене на етикети и омаловажаване на истината. Обаче, за жалост, той минава. Понеже хората са се отучили да мислят, да анализират и да дирят правдата, скрита зад лъскавите фасади на събитията и личностите, свързани с тях.

В името на негово величество келепира

Светът отдавна само формално е разделен на държави. Той е разпределен между крупните наднационални предприятия. Винаги се усмихвам, когато кажат, че някоя компания е американска, руска, английска или френска… Става дума за интернационални образувания, които не само не признават държавни граници, но и континенти. Наивно е да вярвате, че „Юкос Петролиум” е руска, след като основният пакет от акции принадлежи на Ротшилд.[1] А според публикации в централния руски печат лорд Ротшилд уредил с акции тогавашния президент на Русия Владимир Путин.[2] Важна роля в цялата далавера изиграл проводеният от Кремъл във Великобритания, назначеният за олигарх евреин Роман Абрамович. Неговият покровител Путин го постави в креслото на губернатор на Чукотка, която послушникът му управлява от... Лондон.[3]

Rothschild is the new power behind YukosИзнесох тези факти в книга и... отнесох доста подигравки. Един вид, виждам месечината посред бял ден. (Не че такова физично явление е непознато.) Онези, които ме сочеха с пръст, питаха: Нима е възможно един ортодоксален комунист и офицер от КГБ, какъвто е бил Владимир Владимирович, да затъне в подобни далавери? Милите, нима не разбраха, че мнозинството от комунистите винаги са вярвали преди всичко в келепира и са се кланяли на Мамона? Не заради някакви идеали, а в името на парите и удобството са лишавали хора от живот, отнемали са имотите им, пращали са ги зад решетките... Във всяко време и във всички страни тайните служби са “status in statu” – „държава в държавата”. Всякога тяхна първа грижа е била собственото им благополучие.

Засега най-новите доказателства „изтекоха” от документите, публикувани от „УикиЛийкс”. Правителството на Барак Обама безочливо лобирало[4] в полза на „две от най-големите компании за кредитни карти в света... “Visa” и “Mastercard”.[5] Белият дом се опасявал от намеренията на Кремъл да създаде нова система за разплащания с кредитни карти. В телеграма от 1 февруари 2010 г. посолството на САЩ в Москва предупреждава, че такъв ход е „неизгоден за американския бизнес”, особено за „Виза” и МастърКард”. „Годишните приходи от такси за тези услуги достигат 120 милиарда рубли (4 милиарда долара)...” „Огромната част от сделките на “Visa” в Русия се извършва с карти, издадени и използвани вътре в страната... Ако тези приходи отидат в новата Национална система за разплащания с карти [управлявана от руски национални банки], „Виза” не ще може повече да печели от тези транзакции.”[6] Подобна независимост на една васална държава е недопустима.

Ще приведа един пример за съществуването на паралелна власт в лицето на тайните служби, които не престават да работят за своето добруване. Дългогодишният служител на американското военно разузнаване и съветник на президента Дуайт Айзенхауер полковник Филип Корсо споделя: „Персоналът на нашето разузнаване ни каза, че Съветите тършуват толкова здраво из военните ни тайни, та в Кремъл знаят неща за нас, преди нашият Конгрес да ги научи. В армията най-малкото бяха наясно, че КГБ бе проникнал в ЦРУ...

Ала ето какво крепеше покрива, та той да не се стовари върху нас. В действителност КГБ и ЦРУ не бяха онези противници, каквито всички мислеха, че са. Те се шпионираха помежду си, но само във връзка с практически цели. А освен това, тъй като всяка от двете агенции бе проникнала в другата, и двете се държаха като една и съща организация. Всички те бяха професионални шпиони в една силно раздута агенция, които играеха едни и съща шпионска игра и контрабандираха информация.

Информацията е власт, която трябва да се използва. Не само я предавате на вашето правителствено политическо ръководство, без значение дали е републиканско, на торите или на комунистите, просто защото те ви заповядват така. Вие не вярвате на политиците, но можете да имате доверие на другите шпиони. Поне така смятат разузнавачите. Затова и тяхната преданост е преди всичко към другите групировки, които играят същата игра. ЦРУ, КГБ, Британските секретни служби и цялото изобилие от чуждестранни разузнавателни институции преди всичко бяха лоялни към себе си и професията, и бяха най-малко предани на своите правителства.

WikiLeaks: Putin's 'secret billions'Това бе една от причините ние във войската да знаем, че ръководството на КГБ, а не номенклатурата на комунистическата партия, която се интересуваше единствено по политически съображения, предаваше толкова сведения от съветското правителство, колкото ръководството на ЦРУ даваше за нашето. За да оцелеят, професионални шпионски организации като ЦРУ и КГБ трябва сами да се пазят помежду си. Ето защо нито американските, нито руските военни им се доверяваха. Ако добре разгледате как се водеше шпионската война в рамките на Студената, ще разберете, че ЦРУ и КГБ действаха като една организация: с много професионална вежливост, с огромно количество споделена помежду им информация, за да са сигурни, че никой от тях няма да бъде уволнен, и от време навреме с по някоя и друга човешка жертва, за достоверност и за да поддържат почтеността сред персонала си. Обаче опреше ли до лоялност, ЦРУ бе вярно на КГБ и обратното.

Убеден съм, че поведението им имаше смисъл. Знам, че смятаха останалите от нас за прекалено глупави, за да опазят света и чрез обмена на информация ни предпазваха от ядрена война. Вярвам в това, тъй като по време на службата си се запознах с доста агенти на КГБ и получих от тях достатъчно сведения извън правилата, за да добия по-пълна представа за картината в Съветския съюз през петдесетте и шейсетте. А тя бе съвсем различна от онази, чиито описания четете от първата страница на “The New York Times”.

Проникването на КГБ в ЦРУ и онова, което ние, военните, приемахме като тяхна обща шпионска дейност, бе факт, който през петдесетте и шейсетте просто бяхме приели. Въпреки че повечето от нас в Пентагона си играехме на шпиони един срещу друг, доколкото можехме. Някои от нас, като мен, които през войната бяхме преминали разузнавателни школи и знаехме някой и друг контраразузнавателен трик, използвахме това, за да озадачаваме хората. Сменяхме маршрута, по който отивахме на работа, за да проверим телефоните, за които не бяхме сигурни, винаги използвахме различни фалшиви истории вместо истинска информация, прочиствахме кабинетите си от подслушвателни устройства, всякога ползвахме кодирани думи и изречения в разговорите помежду ни по чувствителни теми. Имахме агент-контраразузнавач в кабинета на военното attaché в руското консулство във Вашингтон. Неговите приятели в Съветската армия имаха по-малко доверие в КГБ, отколкото аз самият. Ако името ми се появеше във връзка с някой случай, той незабавно ме уведомяваше. Но никога не би съобщил на ЦРУ. Ако щете вярвайте, но в самата столица на моята родина този вид информация ми помагаше да оцелея жив. Бе много обезкуражаващо и объркващо да узная, че през всичките мои четири години служба в Белия дом ЦРУ е поддържало опашка зад гърба ми.”[7]

“WikiLeaks” – активно мероприятие на Интернационала

Дали отношението не към мен, а по-важно – към истината, ще продължи да бъде същото и след като изтеклите от сайта “WikiLeaks” документи доказаха, че другарят Путин притежава най-малко 25 милиарда лири стерлинги. По курса в Лондон от 2 декември 2010 г.[8] тази сума възлиза на 38,03 милиарда долара. Официален Вашингтон, Лондон, Париж, Берлин, Мадрид, Рим мълчат. А нашенските колониални управници, поставили се в услуга на външни господари, всячески се мъчат да изкарат, че не са държанки на същия техен ментор – товарищ Путин. Този „Батман” на постсъветското пространство, който, според образното определение на някакъв американски дипломат, продължава да владее Съветска Русия чрез своята „Робин” – назначения от самия него президент Дмитрий Медведев.[9]

Документите , „изтекли” в сайта „УикиЛийкс”, разкриват, че бившата държавна секретарка на САЩ Кондолийза Райс е била осведомена за богатството на Путин.[10] В доклад тя споменала, че руският президент „притежава „незаконни” авоари, скрити извън неговата страна”. „Госпожица Райс споделила как опозиционни фигури в Русия й казали, че през 2008 г. той опитал да уреди своето безопасно слизане от президентския пост, понеже искал да „избегне разследване от страна на правоприлагащите органи”.

Mahmoud Alimadinejad revealed to have Jewish pastСпоред американски дипломатически източник руски опозиционни дейци обяснили на тогавашния заместник-държавен секретар по евразийските проблеми Дейвид Креймър,[11] че Путин „неспокойно търсел начин да осигури своя бъдещ имунитет от потенциални разследвания на неговите незаконни действия. Най-вероятният му приемник бил Сергей Иванов, привлекателен полиглот и бивш офицер от КГБ, който имал опит в отношенията със Запада.[12]

Обаче на практика го наследил личният му избраник Дмитрий Медведев, който в други изтекли документи бил описан като „Робин, подчинен на Батман-Путин”.

Телеграмата свързвала богатството на Путин със „секретна фирма за търговия с петрол със седалище в Швейцария”, чието название било „Гунвор”.

Джон Байърли, посланик на САЩ в Москва,[13] разказал за съществуващите близки връзки между фирмата и руското правителство. И докладвал, че „се говорело как министър-председателят Путин бил член на тайното ръководство на компанията”... Опонентите на президента [Путин] твърдели, че той е най-богатият човек в Европа.”[14]

Може би и това е част от „конспиративна теория”? За мен е любопитен начинът, по който световноизвестни „демократични” политици нападат сайта “WikiLeaks”. Нали демокрация означава власт на народа. В такъв случай тъкмо народът е суверенът. Понятието „суверен” има френски произход – souverain. То означава „висш”, „върховен”. Следователно никой няма право да лишава върховният притежател на властта – народа, от правото да знае всичко. Защото президенти, министри, депутати са негови слуги. Едно от значенията на думата „министър” на английски е тъкмо „слуга”. А зад понятието „депутат” се крие простото и ясно словосъчетание „народен представител”. Тогава?

От друга страна, няма как да повярвам, че сайтът „УикиЛийк” е „независим”. Не съм толкова наивен. Все едно да допусна, че „най-издирваният терорист на света” Осама бин Ладен, когото всъщност никой не търси, живее в пещера, без електрически ток. Докато събирах материали за двутомното си изследване „Световното правителство: Каква е цената на човечеството?”, установих, че саудитският милионер страда от тежка бъбречна недостатъчност и е зависим от хемодиализа. Малко преди „да извърши” атентатите от 11 септември 2001 г. се подложил на операция в американска болница в Обединените арабски емирства. Представител на ЦРУ редовно го навестявал. Самата „Ал Кайда” е рожба на американците и е финансирана от техните разузнавателни агенции. Заранта на 11 септември 2001 г. бившият президент на САЩ Джордж Буш-старши закусвал в компанията на... гостуващи му представители на семейство Бин Ладен, негови бизнес-партньори.[15]

Цялата работа мирише. Още преди иранският президент, евреинът Махмуд Ахмадинеджад[16] да обвини САЩ, че с „изтеклите” дипломатически документи раздухват „психологическа война” против Иран,[17] еврейският всекидневник „Джерузалъм Поуст” неофициално обяви позицията на Тел Авив: „От израелска гледна точка няма да е преувеличено да кажем, че може би в неделя [28 ноември] “WikiLeaks” услужи на страната ни. Представяйки бележките на арабските лидери като по-крайни от тези на израелските, документите показват дисхармонията в региона и опасността, ако Иран бъде оставен да продължи своята ядрена програма.”[18] Останалото е спектакъл. Когато включиха в него даже майката на основателя на сайта Джулиън Асанж – Кристин, той взе да придобива характер на пошла интернационална мелодрама.[19]

Засега само Еквадор предлага убежище на Асанж. Скоро ще се намерят и други „гостоприемни” страни, любителки на свободата на словото и правата на човека. Русия вече предложи основателят на „течащата” медия „УикиЛийкс” да бъде удостоен с Нобелова награда за мир.[20] Онова, което западните лидери и господарите им едва ли ще проумеят, е, че хората все повече проглеждат. Ослепителната светлина на истината достига до ретините на все повече жители на планетата.[21] У нас – до все по-малко. За масовия нашенец тези неща са „конспиративни теории”, „плод на болни мозъци”...

Към диктатура на интернационалния комунистически елит

Analysis: Wikileaks vindicate, don't damage, IsraelА истинските господари на света от лондонската „квадратна миля” (сити) и от „Уол Стрийт” изградиха своя могъща и надеждна полиция. Тя брани техните интереси навсякъде по този свят. В интервю, излъчено на 3 май 2009 г. по американската новинарска телевизия CNN, министърът на отбраната на САЩ Робърт Гейтс (той бе такъв в консервативната администрация на Джордж Буш и продължи в либералната на Барак Обама) заяви: „Реалността е, че САЩ имат интереси по цялото земно кълбо. Нашият бюджет за отбрана има обем колкото отбранителните или военните бюджети на всички останали страни по света, взети заедно... Ние не сме имперска, а крайно необходима сила. [На кого са необходими?] В действителност, ако се огледате по целия свят, ще видите, че съществуват различни проблеми. А в края на краищата нищо не става без американското лидерство. Мисля, че това ще продължи да е така.... То е, защото Съединените щати упражняват своето глобално лидерство.”[22]

Кои САЩ? Тези на еднопартийния почти диктаторски режим на „Уол Стрийт”, осъществяван от официален Вашингтон. Не, не греша. Няма никаква разлика между вечните „опоненти” – Републиканска и Демократическа партия. Те са представители на една и съща върхушка. Онази, която измисли, създаде, финансира, обучи и подкрепяше болшевиките, фашистите и нацистите. Същата, която десетилетия наред ръководеше из зад кулисите унищожението на поробените от комунистите народи. Затова Гейтс може да бъде министър в кабинета на едната и на другата. Неговият случай изобщо не е прецедент.

Или САЩ на фермерите от Мичиган, на скотовъдите от Аризона (Средния Запад), на работниците от конвейерите в автомобилните заводи в Детройт, на нефтодобивниците от Тексас, на продавачите от Ню Йорк, на чиновниците от Вашингтон, на инженерите от електронната индустрия на Калифорния, на актьорите от „Бродуей” и Холивуд или на магнатите, които през 2007-2008 година доведоха не само Съединените щати, но и света до стопанска и финансова разруха? И това не е комунистическа пропаганда, а тъкмо обратното – жив антикомунизъм. Тъй като, без съмнение, целта на Братството е завладяването на планетата и превръщането й в единна република с тоталитарна власт. В нея ще има ред, но 99,9 на сто от човечеството ще бъде лишено от правото да проявява своята свободна воля и ще изпълнява ролята на винтчета или гайки в добре смазаната производствена машина на тайния елит. Истинските комунисти са най-ретроградните консерватори, скрити зад благовидната маска на защитници на „традиционните ценности”. Всъщност именно те поведоха война срещу вярата в Бога, разбиха семейството и обърнаха наопаки моралните ценности на човешкото общество. Този мач вече го играхме – ние, народите от Източна Европа. Резултатът е известен – триумф на алчно червената фашизирана номенклатура.

Припомням: „Комунизмът е тип „обществена формация” със закони, обусловени от „живота в комуна”, където доминиращата обществена връзка е тази на „шеф” и неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане. Веднъж установена, тази организация може да съществува без компартия, без марксистка идеология и дори с многопартийна система.”[23]

„Комунизмът не е борба на бедните против богатите. Комунизмът е заговор на супербогатите срещу целия свят и на първо място против средната класа. Комунизмът е глобалната цел на сатанистите… Комунизмът е една от рожбите на ционизма. Комунизмът е средство и крайна цел на ционизма.”[24]

Да вземем например навярно най-крупната корпорация в света „Газпром”. Още в началото на ХХІ век нейни акции са предлагани на западни инвеститори – предимно американски – и то на… преференциални цени.[25] Оказа се, че операцията отново била осъществена под благосклонната сянка на президента Путин. Както извести британската обществена радио-телевизионна станция BBC, Владимир Владимирович подкрепял вдигането на бариерите пред чуждите инвеститори.[26] По този начин самият той получи доходоносен дял в компанията и това наистина го превърна в най-богатия човек в Европа, в един от най-богатите хора в Русия, а и на света.[27]

US global dominanceА гордостта на британците, прочутите автомобили “Jaguar” и “Land Rover”, както и на германците “Mercedes” вече се произвеждат от фирмата на индийския магнат Ратан Тата.[28] Да отварям ли дума за т. нар. суверенни инвестиционни фондове? В нашия свят отдавна никой не знае чия е собствеността върху най-големите корпорации. Смята се, че Китай вече е сложил ръка върху най-малко 15 на сто от американската икономика и продължава да купува. В същото време най-могъщите западни и преди всичко американски инвеститори влагат парите си в икономиките на Китай, Индия, Бразилия, Сингапур…

Не случайно бившият ортак на Джордж Сорос, британският милиардер Джим Роджърс, посъветва младите англичани: „Преместете се в Китай; научете китайски.”[29] От години сам той живее в Сингапур, където е прехвърлил и по-голямата част от инвестициите си. Тъй като е усетил, че Великобритания е пред фалит. Същото важи и за Съединените щати. Както посочи всекидневникът „Индипендънт”: „Неговото послание е откровено грубо: използвахме петрола в Северно море и лондонското сити,[30] но сега „вие [британците] нямате нищо за продан… Това е ужасно срамно!”[31]

Роджърс е наясно с много неща и може да върши нелицеприятни дела. През 1992 г. заедно със Сорос съсипаха британската лира. И само за три денонощия спечелиха повече от 1 милиард от тази валута. За да дръзне да се опълчи срещу върховната световна власт, както прави сега, значи има някакви реални надежди за промяна. Ако не знаеше повече от нас, едва ли щеше да посъветва бившия английски министър-председател да си подаде оставката. Но не преди да премахне емисионната финансова институция Bank of England. И да изрече още не малко истини: „Те печатят всички тези [несъществуващи, виртуални] пари. Централните банкери не са богове или гении; защо някой допуска, че са такива? Федералният резерв на САЩ също е на път да банкрутира”, смята г-н Роджърс.”[32]

В края на 2008 г. някак незабелязано минаха съобщения, че „последните анализи на разузнавателната общност в САЩ рисува картина на един разпокъсан свят през следващите 20 години. Предсказанията се съдържат в доклад, озаглавен „Глобални тенденции до 2025 г.”, и е изготвен от Националния съвет по разузнаване, който обединява всички американски шпионски служби. Такъв доклад бива изработван на всеки пет години… Сред прогнозите по-важни са следните: САЩ ще останат най-могъщата страна, но все по-малко ще доминират. Властта и силата ще се придвижват от запад на изток… Светът ще стане многополюсен и в него все по-голяма роля ще имат Китай, Индия и други играчи… „Дъга на нестабилност” ще се разпростре над земното кълбо, предизвикана от страните с по-младо население.”[33]

Малко по-късно, в друга публикация на BBC по същия повод директно се съобщава, че: „През следващите две десетилетия икономиката на САЩ, военното и политическото им господство са на път да залязат… Националният съвет по разузнаване прогнозира, че Китай, Индия и Русия все повече ще оспорват американското влияние. [Във вече цитирания доклад] също се казва, че може би доларът ще престане да бъде основната световна валута, а [недостигът на] храни и горива ще разпали конфликти.”[34]

Отдавна съм наясно, че всичко това е неизбежно. Даже съм го регистрирал на хартия.[35] Ала ми се струва, че прекалените очаквания за край на владичеството на талмудистите са доста прибързани. Едва ли в момента някой сериозно застрашава хегемонията на световната левитска мафия. Пък и тя не само взима мерки, а направо настъпва, прониква, особено в Китай и Индия, а също в Бразилия. Русия е извън сметките. Тя отдавна е повалена от финансовия синедрион, който продължава да глозга остатъците от плът (природни ресурси) по нейната съсипана снага.

Следва продължение

* Истинско море от факти и подробности по темата в: Георги Ифандиев „Името на звяра”, ИК „Огледало”, София, 2010 г., достъпна от виртуалните книжарници и от издателите: ogledalo.atille@gmail.com; тел.: 0888-648-048.

[1] Вж. напр. “Rothschild is the new power behind Yukos” by Simon Bell in Moscow, Lucinda Kemeny and Andrew Porter, “The Sunday Times”, London, November 2, 2003 г., online: http://-business.timesonline.co.uk/tol/business/article1101531.ece; “Rothschild in line to head Russian oil flagship Yukos”, “Evening Standard”, London, July 15, 2003 г., online: http://www.thisislondon.co. uk/news/article-5743636-details/Rothschild+lined+to+take+over+at+Yukos/-article.do

[2] “Yukos Slipping Away? Will Baron Rothschild give shares to President Putin?”, “Pravda”, Moscow, 30.10.2003 г., online: http://-english.pravda.ru/news/russia/19-05-2006/english.pravda.ru/main/-18/89/355/11179_yukos.html

[3] Вж. “Abramovich “had role in fall of Yukos” by Steve Hawkes, “Evening Standard”, London, Tuesday, January 27, 2009 г., online: http://www.thisislondon.co.uk/news/article-17990498details/Abramovich+%-27had+role+in+fall+of+Yukos%27/article.do

[4] Оказвало влияние, опитвало се да влияе на законодатели.

[5] Вж. “WikiLeaks: US “lobbied Russia on behalf of two credit card companies” by Christopher Hope, Whitehall Editor, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Thursday, 9 December 2010 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/wikileaks/8189868/WikiLeaks-US-lobbied-Russia-on-behalf-of-two-credit-card-companies.html

[6] Пак там.

[7] Col. Philip J. Corso, William J. Birnes – “The Day After Roswell”, Simon & Schuster Pocket Books, New York, NY, 1997 г., Electronic version pdf, стр. 37 и сл.; в българското издание: Полковник Филип Дж. Корсо с Уилям Дж. Бърнс – „Денят след Розуел: Бивш служител на Съвета за национална сигурност и на Пентагона разкрива шокиращи правителствени тайни за дългоукриваното присъствие на НЛО”, Том І, превод Георги Ифандиев, ИК „Огледало”, София, 2009 г., стр. 123-125.

[8] OnlineFX Ltd, London, Thursday, December 2, 2010 г., online: http://www.onlinefx.com/exchange-rates

[9] Вж. “Alpha dog” Putin is Batman, Medvedev his Robin”, MSN News, msn.com, USA, Canada, Mexico, November 29, 2010 г., online: http://news.in.msn.com/international/article.aspx?cp-documentid=4638509; “Holy WikiLeaks, Batman!: In Russia, Julian Assange can’t tell them anything they don't now” by Julia Ioffe, “Foreign Policy”, Washington, DC, November 30, 2010 г., online: http://www.foreignpolicy.com/articles/2010/11/29/holy_wikileaks_batman; „Путин бил Батман, украинка теши Кадафи”, в. „24 часа”, София, вторник, 30 ноември 2010 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=692437

[10] Бабата на Путин по майчина линия се казвала Елизавета Алексеевна Шеломова (Шаломовна). На 17-годишна възраст комсомолският активист Путин за първи път пътувал в чужбина – до Израел. Неговият дядо по бащина линия бил готвач на най-висшата болшевишка номенклатура – на Сталин и Надежда Крупская, а по-късно и на Хрушчов. (Вж. Владимир Прибыловский, Юрий Фельштинский – „Операция "”Наследник”: Штрихи к политическому портрету В.В.Путина”, Глава первая - Who is Mr.Putin, Альтернативная биография, из журнала “Nota Bene”, №1, Иерусалим, февраль 2004 г. в: „Антикомпромат”, Публичная интернет-библиотека Владимира Прибыловского, 2010 г., online: http://www.anticompromat.org/putinav/felsht.html; Наталия Геворкян, Наталья Тимакова, Андрей Колесников – „От первого лица. Разговоры с Владимиром Путиным”, Издательство „Вагриус”, Москва, 2000 г., online:http://lib.ru/MEMUARY/PUTIN/razgowor.txt)

[11] Евреин.

[12] Понастоящем министър на външните работи на Руската федерация. КГБ е на своя пост.

[13] И в София. Кадрови разузнавач.

[14] “WikiLeaks: Putin’s “secret billions” by Andy Bloxham, “The Telegraph”, London, Thursday, 2 December 2010 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/wikileaks/8175406/WikiLeaks-Putins-secret-billions.html

[15] Вж. множество подробности в: Георги Ифандиев – „Световното правителство: Каква е цената на човечеството?“, том 1, Издателство „Юнион-21“, София, 2005 г.

[16] Вж. напр. “Mahmoud Ahmadinejad revealed to have Jewish past” by Damien McElroy and Ahmad Vahdat, “The Daily Telegraph”, “The Telegraph”, London, 3 October 2009 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/iran/6256173/Mahmoud-Ahmadinejad-revealed-to-have-Jewish-past.html

[17] Вж. напр. “WikiLeaks claims are “psychological warfare” says Ahmadinejad” by Ian Black, Middle East editor, Harriet Sherwood in Jerusalem, Saeed Kamali Dehghan, “The Guardian”, guardian.co.uk, London, Monday, 29 November 2010 г., online: http://www.guardian.co.uk/world/2010/nov/29/wikileaks-claims-psychological-warfare-ahmadinejad

[18] “Analysis: Wikileaks vindicate, don’t damage, Israel” by Yaakov Katz, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Sunday, November 28, 2010 г., online: http://www.jpost.com/Defense/Article.aspx?ID=197131&R=R1

[19] Вж. напр. “Don't hunt down my son”, says mother of WikiLeaks founder”, Reuters, London, Tuesday, 30 November 2010 г., online: http://www.reuters.com/article/idUSTRE6B00XH20101201; “WikiLeaks founder Julian Assange’s mum defends her son in his quest for truth” by Kristen Shorten, “Herald Sun”, heraldsun.com.au, Melbourne, AUS, December 2, 2010 г., online: http://www.heraldsun.com.au/news/national/wikileaks-founder-julian-assanges-mum-defends-her-son/story-e6frf7l6-1225964232832

[20] Вж. “Julian Assange should be awarded Nobel peace prize, suggests Russia” by Luke Harding, “The Guardian”, guardian.co.uk, London, Thursday, 9 December 2010 г., online: http://www.guardian.co.uk/media/2010/dec/09/julian-assange-nobel-peace-prize

[21] Вж. напр. “After 12 days of WikiLeaks cables, the world looks on US with new eyes” by Ian Black, Angelique Chrisafis, Ian Traynor, Jon Boone, Declan Walsh, Tom Parfitt, Ewen MacAskill, Tom Phillips, Xan Rice, Jason Burke and John Hooper, “The Guardian”, guardian.co.uk, London, Friday, 10 December 2010 г., online: http://www.guardian.co.uk/world/2010/dec/10/wikileaks-reaction-world-reaction

[22] “US Falling in Emperial Trap?” , “Gates: U.S. Military challenges”, US Secretary of State Robert Gates Interviewed by CNN’s Fareed Zakaria, GPS, CNN, CNN.com, Atlanta, GE, May 3, 2009 г., Transcript online: http://transcripts.cnn.com/TRANSCRIPTS/0905/03/fzgps.01.html, Video online: http://edition.cnn.com/video/#/video/us/2009/05/03/zakaria.robert.gates.int.part2.cnn

[23] Сюзан Лабен – “Тайният план за завладяване на Европа”, Издателство Монархическо-Консервативен Съюз, София, 1993 г., стр. 60.

[24] Владимир Истархов – “Удар Русских Богов”, Издательство ЛИО “Редактор”, С.-Петербург, 2001 г., стр. 190.

[25] Вж. напр. “Russia Tells of Plan to Ease Sales of Shares in Gazprom” by Sabrina Tavernise, “The New York Times”, New York, NY, September 7, 2001 г., online: http://query.nytimes.com/-gst/fullpage.html?res=9F0DE5DF1039F934A3575AC0A9679C8B63&n=Top%2FReference%2FTimes%20Topics%2FSubjects%2FE%2FEnergy%20and%20Power; “Gazprom share liberalization debate rages on” by Michael Heath, “The Russia Journal”, Issue Number: 130, Russia, Thursday, September 20, 2001 г., online: http://www.russiajournal.com/node/5379

[26] Вж. “Putin backs Gazprom shares deal”, BBC News, BBC, London, Tuesday, 14 September, 2004 г., online: http://news.bbc. co.uk/2/hi/business/3656074.stm

[27] Вж. напр. “$40bn Putin “is now Europe’s richest man” by Adrian Blomfield in Moscow, “The Telegraph”, London, December 24, 2007 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/1573354/-$40bn-Putin-'is-now-Europe's-richest-man'.html; “Putin, the Kremlin power struggle and the $40bn fortune” by Luke Harding in Moscow, “The Guardian”, Friday, December 21, 2007 г., online: http://-www.guardian.co.uk/world/2007/dec/21/russia.topstories3

[28] Вж. “Tata pays £1bn for Jaguar and Land Rover” by Christine Buckley, Industrial Editor, “The Times”, London, March 26, 2008 г., online” http://business.timesonline.co.uk/tol/business/industry_sectors/en-gineering/article3625363.ece; “Tata Now Owns Jaguar, Land Rover, Rover, Daimler And Lanchester” By Matt Hardigree, “Industry News”, Detroit, MI, Friday, March 28, 2008 г., online: http://jalopnik.com/373621/tata-now-owns-jaguar-land-rover-rover-daimler-and-lanchester

[29] “Now it’s time to emigrate, says investment guru” by Sean O’Grady, Economics Editor, “The Independent”, London, Thursday, 22 January 2009 г., online: http://www.independent.co.uk/news/busi-ness/news/now-its-time-to-emigrate-says-investment-guru-1488629.html

[30] City of London или т. нар. Квадратна миля – онзи квартал на главния британски град, който бе, а според някои автори още е, финансовата столица на света. Върху тази площ са съсредоточени централите на множество от най-крупните банки на планетата.

[31] Пак там.

[32] Пак там.

[33] “Analysis: US Global Trends report” by Paul Reynolds, World affairs correspondent BBC News website, BBC News, BBC, London, Friday, November 21, 2008 г., online: http://news.-bbc.co.uk/2/hi/americas/7741237.stm

[34] “US global dominance set to wane”, BBC News, BBC, London, Friday, November 21, 2008 г., online: http://news.bbc.co.uk-/2/hi/americas/7741049.stm

[35] Вж. Георги Ифандиев – „Световното правителство: Каква е цената на човечеството?", том 2, Издателство "Юнион-21", София, 2005 г.

Продължава ТУК.

::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::

НЕ ВЯРВАЙТЕ НА ДАНАЙЦИТЕ, ДОРИ КОГАТО ПРИНАСЯТ ДАРОВЕ *

Написано от Георги Ифандиев

Вторник,04 Януари 2011

Конспиративни теории Путин наистина е милиардер • Ротшилд дърпа конците и на руския премиер • ГЕРБ – ръката на Москва, командвана от Вашингтон Част І Реалният човешки свят няма нищо общо с онова, което виждаме на повърхността му или с приказките, които медиите ни разказват. Когато преди време опитах да изясня, че е погрешно да приписваме национална принадлежност на една или друга корпорация, за пореден път ме обвиниха в разпространение на „конспиративни теории”. Това е елементарен метод за лепене на етикети и омаловажаване на истината. Обаче, за жалост, той минава. Понеже хората са се отучили да мислят, да анализират и да дирят правдата, скрита зад лъскавите фасади на събитията и личностите, свързани с тях. В името на негово величество келепира Светът отдавна само формално е разделен на държави. Той е разпределен между крупните наднационални предприятия. Винаги се усмихвам, когато кажат, че някоя компания е американска, руска, английска или френска… Става дума за интернационални образувания, които не само не признават държавни граници, но и континенти. Наивно е да вярвате, че „Юкос Петролиум” е руска, след като основният пакет от акции принадлежи на Ротшилд.[1] А според публикации в централния руски печат лорд Ротшилд уредил с акции тогавашния президент на Русия Владимир Путин.[2] Важна роля в цялата далавера изиграл проводеният от Кремъл във Великобритания, назначеният за олигарх евреин Роман Абрамович. Неговият покровител Путин го постави в креслото на губернатор на Чукотка, която послушникът му управлява от... Лондон.[3] Изнесох тези факти в книга и... отнесох доста подигравки. Един вид, виждам месечината посред бял ден. (Не че такова физично явление е непознато.) Онези, които ме сочеха с пръст, питаха: Нима е възможно един ортодоксален комунист и офицер от КГБ, какъвто е бил Владимир Владимирович, да затъне в подобни далавери? Милите, нима не разбраха, че мнозинството от комунистите винаги са вярвали преди всичко в келепира и са се кланяли на Мамона? Не заради някакви идеали, а в името на парите и удобството са лишавали хора от живот, отнемали са имотите им, пращали са ги зад решетките... Във всяко време и във всички страни тайните служби са “status in statu” – „държава в държавата”. Всякога тяхна първа грижа е била собственото им благополучие. Засега най-новите доказателства „изтекоха” от документите, публикувани от „УикиЛийкс”. Правителството на Барак Обама безочливо лобирало[4] в полза на „две от най-големите компании за кредитни карти в света... “Visa” и “Mastercard”.[5] Белият дом се опасявал от намеренията на Кремъл да създаде нова система за разплащания с кредитни карти. В телеграма от 1 февруари 2010 г. посолството на САЩ в Москва предупреждава, че такъв ход е „неизгоден за американския бизнес”, особено за „Виза” и МастърКард”. „Годишните приходи от такси за тези услуги достигат 120 милиарда рубли (4 милиарда долара)...” „Огромната част от сделките на “Visa” в Русия се извършва с карти, издадени и използвани вътре в страната... Ако тези приходи отидат в новата Национална система за разплащания с карти [управлявана от руски национални банки], „Виза” не ще може повече да печели от тези транзакции.”[6] Подобна независимост на една васална държава е недопустима. Ще приведа един пример за съществуването на паралелна власт в лицето на тайните служби, които не престават да работят за своето добруване. Дългогодишният служител на американското военно разузнаване и съветник на президента Дуайт Айзенхауер полковник Филип Корсо споделя: „Персоналът на нашето разузнаване ни каза, че Съветите тършуват толкова здраво из военните ни тайни, та в Кремъл знаят неща за нас, преди нашият Конгрес да ги научи. В армията най-малкото бяха наясно, че КГБ бе проникнал в ЦРУ... Ала ето какво крепеше покрива, та той да не се стовари върху нас. В действителност КГБ и ЦРУ не бяха онези противници, каквито всички мислеха, че са. Те се шпионираха помежду си, но само във връзка с практически цели. А освен това, тъй като всяка от двете агенции бе проникнала в другата, и двете се държаха като една и съща организация. Всички те бяха професионални шпиони в една силно раздута агенция, които играеха едни и съща шпионска игра и контрабандираха информация. Информацията е власт, която трябва да се използва. Не само я предавате на вашето правителствено политическо ръководство, без значение дали е републиканско, на торите или на комунистите, просто защото те ви заповядват така. Вие не вярвате на политиците, но можете да имате доверие на другите шпиони. Поне така смятат разузнавачите. Затова и тяхната преданост е преди всичко към другите групировки, които играят същата игра. ЦРУ, КГБ, Британските секретни служби и цялото изобилие от чуждестранни разузнавателни институции преди всичко бяха лоялни към себе си и професията, и бяха най-малко предани на своите правителства. Това бе една от причините ние във войската да знаем, че ръководството на КГБ, а не номенклатурата на комунистическата партия, която се интересуваше единствено по политически съображения, предаваше толкова сведения от съветското правителство, колкото ръководството на ЦРУ даваше за нашето. За да оцелеят, професионални шпионски организации като ЦРУ и КГБ трябва сами да се пазят помежду си. Ето защо нито американските, нито руските военни им се доверяваха. Ако добре разгледате как се водеше шпионската война в рамките на Студената, ще разберете, че ЦРУ и КГБ действаха като една организация: с много професионална вежливост, с огромно количество споделена помежду им информация, за да са сигурни, че никой от тях няма да бъде уволнен, и от време навреме с по някоя и друга човешка жертва, за достоверност и за да поддържат почтеността сред персонала си. Обаче опреше ли до лоялност, ЦРУ бе вярно на КГБ и обратното. Убеден съм, че поведението им имаше смисъл. Знам, че смятаха останалите от нас за прекалено глупави, за да опазят света и чрез обмена на информация ни предпазваха от ядрена война. Вярвам в това, тъй като по време на службата си се запознах с доста агенти на КГБ и получих от тях достатъчно сведения извън правилата, за да добия по-пълна представа за картината в Съветския съюз през петдесетте и шейсетте. А тя бе съвсем различна от онази, чиито описания четете от първата страница на “The New York Times”. Проникването на КГБ в ЦРУ и онова, което ние, военните, приемахме като тяхна обща шпионска дейност, бе факт, който през петдесетте и шейсетте просто бяхме приели. Въпреки че повечето от нас в Пентагона си играехме на шпиони един срещу друг, доколкото можехме. Някои от нас, като мен, които през войната бяхме преминали разузнавателни школи и знаехме някой и друг контраразузнавателен трик, използвахме това, за да озадачаваме хората. Сменяхме маршрута, по който отивахме на работа, за да проверим телефоните, за които не бяхме сигурни, винаги използвахме различни фалшиви истории вместо истинска информация, прочиствахме кабинетите си от подслушвателни устройства, всякога ползвахме кодирани думи и изречения в разговорите помежду ни по чувствителни теми. Имахме агент-контраразузнавач в кабинета на военното attaché в руското консулство във Вашингтон. Неговите приятели в Съветската армия имаха по-малко доверие в КГБ, отколкото аз самият. Ако името ми се появеше във връзка с някой случай, той незабавно ме уведомяваше. Но никога не би съобщил на ЦРУ. Ако щете вярвайте, но в самата столица на моята родина този вид информация ми помагаше да оцелея жив. Бе много обезкуражаващо и объркващо да узная, че през всичките мои четири години служба в Белия дом ЦРУ е поддържало опашка зад гърба ми.”[7] “WikiLeaks” – активно мероприятие на Интернационала Дали отношението не към мен, а по-важно – към истината, ще продължи да бъде същото и след като изтеклите от сайта “WikiLeaks” документи доказаха, че другарят Путин притежава най-малко 25 милиарда лири стерлинги. По курса в Лондон от 2 декември 2010 г.[8] тази сума възлиза на 38,03 милиарда долара. Официален Вашингтон, Лондон, Париж, Берлин, Мадрид, Рим мълчат. А нашенските колониални управници, поставили се в услуга на външни господари, всячески се мъчат да изкарат, че не са държанки на същия техен ментор – товарищ Путин. Този „Батман” на постсъветското пространство, който, според образното определение на някакъв американски дипломат, продължава да владее Съветска Русия чрез своята „Робин” – назначения от самия него президент Дмитрий Медведев.[9] Документите , „изтекли” в сайта „УикиЛийкс”, разкриват, че бившата държавна секретарка на САЩ Кондолийза Райс е била осведомена за богатството на Путин.[10] В доклад тя споменала, че руският президент „притежава „незаконни” авоари, скрити извън неговата страна”. „Госпожица Райс споделила как опозиционни фигури в Русия й казали, че през 2008 г. той опитал да уреди своето безопасно слизане от президентския пост, понеже искал да „избегне разследване от страна на правоприлагащите органи”. Според американски дипломатически източник руски опозиционни дейци обяснили на тогавашния заместник-държавен секретар по евразийските проблеми Дейвид Креймър,[11] че Путин „неспокойно търсел начин да осигури своя бъдещ имунитет от потенциални разследвания на неговите незаконни действия. Най-вероятният му приемник бил Сергей Иванов, привлекателен полиглот и бивш офицер от КГБ, който имал опит в отношенията със Запада.[12] Обаче на практика го наследил личният му избраник Дмитрий Медведев, който в други изтекли документи бил описан като „Робин, подчинен на Батман-Путин”. Телеграмата свързвала богатството на Путин със „секретна фирма за търговия с петрол със седалище в Швейцария”, чието название било „Гунвор”. Джон Байърли, посланик на САЩ в Москва,[13] разказал за съществуващите близки връзки между фирмата и руското правителство. И докладвал, че „се говорело как министър-председателят Путин бил член на тайното ръководство на компанията”... Опонентите на президента [Путин] твърдели, че той е най-богатият човек в Европа.”[14] Може би и това е част от „конспиративна теория”? За мен е любопитен начинът, по който световноизвестни „демократични” политици нападат сайта “WikiLeaks”. Нали демокрация означава власт на народа. В такъв случай тъкмо народът е суверенът. Понятието „суверен” има френски произход – souverain. То означава „висш”, „върховен”. Следователно никой няма право да лишава върховният притежател на властта – народа, от правото да знае всичко. Защото президенти, министри, депутати са негови слуги. Едно от значенията на думата „министър” на английски е тъкмо „слуга”. А зад понятието „депутат” се крие простото и ясно словосъчетание „народен представител”. Тогава? От друга страна, няма как да повярвам, че сайтът „УикиЛийк” е „независим”. Не съм толкова наивен. Все едно да допусна, че „най-издирваният терорист на света” Осама бин Ладен, когото всъщност никой не търси, живее в пещера, без електрически ток. Докато събирах материали за двутомното си изследване „Световното правителство: Каква е цената на човечеството?”, установих, че саудитският милионер страда от тежка бъбречна недостатъчност и е зависим от хемодиализа. Малко преди „да извърши” атентатите от 11 септември 2001 г. се подложил на операция в американска болница в Обединените арабски емирства. Представител на ЦРУ редовно го навестявал. Самата „Ал Кайда” е рожба на американците и е финансирана от техните разузнавателни агенции. Заранта на 11 септември 2001 г. бившият президент на САЩ Джордж Буш-старши закусвал в компанията на... гостуващи му представители на семейство Бин Ладен, негови бизнес-партньори.[15] Цялата работа мирише. Още преди иранският президент, евреинът Махмуд Ахмадинеджад[16] да обвини САЩ, че с „изтеклите” дипломатически документи раздухват „психологическа война” против Иран,[17] еврейският всекидневник „Джерузалъм Поуст” неофициално обяви позицията на Тел Авив: „От израелска гледна точка няма да е преувеличено да кажем, че може би в неделя [28 ноември] “WikiLeaks” услужи на страната ни. Представяйки бележките на арабските лидери като по-крайни от тези на израелските, документите показват дисхармонията в региона и опасността, ако Иран бъде оставен да продължи своята ядрена програма.”[18] Останалото е спектакъл. Когато включиха в него даже майката на основателя на сайта Джулиън Асанж – Кристин, той взе да придобива характер на пошла интернационална мелодрама.[19] Засега само Еквадор предлага убежище на Асанж. Скоро ще се намерят и други „гостоприемни” страни, любителки на свободата на словото и правата на човека. Русия вече предложи основателят на „течащата” медия „УикиЛийкс” да бъде удостоен с Нобелова награда за мир.[20] Онова, което западните лидери и господарите им едва ли ще проумеят, е, че хората все повече проглеждат. Ослепителната светлина на истината достига до ретините на все повече жители на планетата.[21] У нас – до все по-малко. За масовия нашенец тези неща са „конспиративни теории”, „плод на болни мозъци”... Към диктатура на интернационалния комунистически елит А истинските господари на света от лондонската „квадратна миля” (сити) и от „Уол Стрийт” изградиха своя могъща и надеждна полиция. Тя брани техните интереси навсякъде по този свят. В интервю, излъчено на 3 май 2009 г. по американската новинарска телевизия CNN, министърът на отбраната на САЩ Робърт Гейтс (той бе такъв в консервативната администрация на Джордж Буш и продължи в либералната на Барак Обама) заяви: „Реалността е, че САЩ имат интереси по цялото земно кълбо. Нашият бюджет за отбрана има обем колкото отбранителните или военните бюджети на всички останали страни по света, взети заедно... Ние не сме имперска, а крайно необходима сила. [На кого са необходими?] В действителност, ако се огледате по целия свят, ще видите, че съществуват различни проблеми. А в края на краищата нищо не става без американското лидерство. Мисля, че това ще продължи да е така.... То е, защото Съединените щати упражняват своето глобално лидерство.”[22] Кои САЩ? Тези на еднопартийния почти диктаторски режим на „Уол Стрийт”, осъществяван от официален Вашингтон. Не, не греша. Няма никаква разлика между вечните „опоненти” – Републиканска и Демократическа партия. Те са представители на една и съща върхушка. Онази, която измисли, създаде, финансира, обучи и подкрепяше болшевиките, фашистите и нацистите. Същата, която десетилетия наред ръководеше из зад кулисите унищожението на поробените от комунистите народи. Затова Гейтс може да бъде министър в кабинета на едната и на другата. Неговият случай изобщо не е прецедент. Или САЩ на фермерите от Мичиган, на скотовъдите от Аризона (Средния Запад), на работниците от конвейерите в автомобилните заводи в Детройт, на нефтодобивниците от Тексас, на продавачите от Ню Йорк, на чиновниците от Вашингтон, на инженерите от електронната индустрия на Калифорния, на актьорите от „Бродуей” и Холивуд или на магнатите, които през 2007-2008 година доведоха не само Съединените щати, но и света до стопанска и финансова разруха? И това не е комунистическа пропаганда, а тъкмо обратното – жив антикомунизъм. Тъй като, без съмнение, целта на Братството е завладяването на планетата и превръщането й в единна република с тоталитарна власт. В нея ще има ред, но 99,9 на сто от човечеството ще бъде лишено от правото да проявява своята свободна воля и ще изпълнява ролята на винтчета или гайки в добре смазаната производствена машина на тайния елит. Истинските комунисти са най-ретроградните консерватори, скрити зад благовидната маска на защитници на „традиционните ценности”. Всъщност именно те поведоха война срещу вярата в Бога, разбиха семейството и обърнаха наопаки моралните ценности на човешкото общество. Този мач вече го играхме – ние, народите от Източна Европа. Резултатът е известен – триумф на алчно червената фашизирана номенклатура. Припомням: „Комунизмът е тип „обществена формация” със закони, обусловени от „живота в комуна”, където доминиращата обществена връзка е тази на „шеф” и неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане. Веднъж установена, тази организация може да съществува без компартия, без марксистка идеология и дори с многопартийна система.”[23] „Комунизмът не е борба на бедните против богатите. Комунизмът е заговор на супербогатите срещу целия свят и на първо място против средната класа. Комунизмът е глобалната цел на сатанистите… Комунизмът е една от рожбите на ционизма. Комунизмът е средство и крайна цел на ционизма.”[24] Да вземем например навярно най-крупната корпорация в света „Газпром”. Още в началото на ХХІ век нейни акции са предлагани на западни инвеститори – предимно американски – и то на… преференциални цени.[25] Оказа се, че операцията отново била осъществена под благосклонната сянка на президента Путин. Както извести британската обществена радио-телевизионна станция BBC, Владимир Владимирович подкрепял вдигането на бариерите пред чуждите инвеститори.[26] По този начин самият той получи доходоносен дял в компанията и това наистина го превърна в най-богатия човек в Европа, в един от най-богатите хора в Русия, а и на света.[27] А гордостта на британците, прочутите автомобили “Jaguar” и “Land Rover”, както и на германците “Mercedes” вече се произвеждат от фирмата на индийския магнат Ратан Тата.[28] Да отварям ли дума за т. нар. суверенни инвестиционни фондове? В нашия свят отдавна никой не знае чия е собствеността върху най-големите корпорации. Смята се, че Китай вече е сложил ръка върху най-малко 15 на сто от американската икономика и продължава да купува. В същото време най-могъщите западни и преди всичко американски инвеститори влагат парите си в икономиките на Китай, Индия, Бразилия, Сингапур… Не случайно бившият ортак на Джордж Сорос, британският милиардер Джим Роджърс, посъветва младите англичани: „Преместете се в Китай; научете китайски.”[29] От години сам той живее в Сингапур, където е прехвърлил и по-голямата част от инвестициите си. Тъй като е усетил, че Великобритания е пред фалит. Същото важи и за Съединените щати. Както посочи всекидневникът „Индипендънт”: „Неговото послание е откровено грубо: използвахме петрола в Северно море и лондонското сити,[30] но сега „вие [британците] нямате нищо за продан… Това е ужасно срамно!”[31] Роджърс е наясно с много неща и може да върши нелицеприятни дела. През 1992 г. заедно със Сорос съсипаха британската лира. И само за три денонощия спечелиха повече от 1 милиард от тази валута. За да дръзне да се опълчи срещу върховната световна власт, както прави сега, значи има някакви реални надежди за промяна. Ако не знаеше повече от нас, едва ли щеше да посъветва бившия английски министър-председател да си подаде оставката. Но не преди да премахне емисионната финансова институция Bank of England. И да изрече още не малко истини: „Те печатят всички тези [несъществуващи, виртуални] пари. Централните банкери не са богове или гении; защо някой допуска, че са такива? Федералният резерв на САЩ също е на път да банкрутира”, смята г-н Роджърс.”[32] В края на 2008 г. някак незабелязано минаха съобщения, че „последните анализи на разузнавателната общност в САЩ рисува картина на един разпокъсан свят през следващите 20 години. Предсказанията се съдържат в доклад, озаглавен „Глобални тенденции до 2025 г.”, и е изготвен от Националния съвет по разузнаване, който обединява всички американски шпионски служби. Такъв доклад бива изработван на всеки пет години… Сред прогнозите по-важни са следните: САЩ ще останат най-могъщата страна, но все по-малко ще доминират. Властта и силата ще се придвижват от запад на изток… Светът ще стане многополюсен и в него все по-голяма роля ще имат Китай, Индия и други играчи… „Дъга на нестабилност” ще се разпростре над земното кълбо, предизвикана от страните с по-младо население.”[33] Малко по-късно, в друга публикация на BBC по същия повод директно се съобщава, че: „През следващите две десетилетия икономиката на САЩ, военното и политическото им господство са на път да залязат… Националният съвет по разузнаване прогнозира, че Китай, Индия и Русия все повече ще оспорват американското влияние. [Във вече цитирания доклад] също се казва, че може би доларът ще престане да бъде основната световна валута, а [недостигът на] храни и горива ще разпали конфликти.”[34] Отдавна съм наясно, че всичко това е неизбежно. Даже съм го регистрирал на хартия.[35] Ала ми се струва, че прекалените очаквания за край на владичеството на талмудистите са доста прибързани. Едва ли в момента някой сериозно застрашава хегемонията на световната левитска мафия. Пък и тя не само взима мерки, а направо настъпва, прониква, особено в Китай и Индия, а също в Бразилия. Русия е извън сметките. Тя отдавна е повалена от финансовия синедрион, който продължава да глозга остатъците от плът (природни ресурси) по нейната съсипана снага. Следва продължение * Истинско море от факти и подробности по темата в: Георги Ифандиев „Името на звяра”, ИК „Огледало”, София, 2010 г., достъпна от виртуалните книжарници и от издателите: ogledalo.atille@gmail.com; тел.: 0888-648-048. [1] Вж. напр. “Rothschild is the new power behind Yukos” by Simon Bell in Moscow, Lucinda Kemeny and Andrew Porter, “The Sunday Times”, London, November 2, 2003 г., online: http://-business.timesonline.co.uk/tol/business/article1101531.ece; “Rothschild in line to head Russian oil flagship Yukos”, “Evening Standard”, London, July 15, 2003 г., online: http://www.thisislondon.co. uk/news/article-5743636-details/Rothschild+lined+to+take+over+at+Yukos/-article.do [2] “Yukos Slipping Away? Will Baron Rothschild give shares to President Putin?”, “Pravda”, Moscow, 30.10.2003 г., online: http://-english.pravda.ru/news/russia/19-05-2006/english.pravda.ru/main/-18/89/355/11179_yukos.html [3] Вж. “Abramovich “had role in fall of Yukos” by Steve Hawkes, “Evening Standard”, London, Tuesday, January 27, 2009 г., online: http://www.thisislondon.co.uk/news/article-17990498details/Abramovich+%-27had+role+in+fall+of+Yukos%27/article.do [4] Оказвало влияние, опитвало се да влияе на законодатели. [5] Вж. “WikiLeaks: US “lobbied Russia on behalf of two credit card companies” by Christopher Hope, Whitehall Editor, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Thursday, 9 December 2010 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/wikileaks/8189868/WikiLeaks-US-lobbied-Russia-on-behalf-of-two-credit-card-companies.html [6] Пак там. [7] Col. Philip J. Corso, William J. Birnes – “The Day After Roswell”, Simon & Schuster Pocket Books, New York, NY, 1997 г., Electronic version pdf, стр. 37 и сл.; в българското издание: Полковник Филип Дж. Корсо с Уилям Дж. Бърнс – „Денят след Розуел: Бивш служител на Съвета за национална сигурност и на Пентагона разкрива шокиращи правителствени тайни за дългоукриваното присъствие на НЛО”, Том І, превод Георги Ифандиев, ИК „Огледало”, София, 2009 г., стр. 123-125. [8] OnlineFX Ltd, London, Thursday, December 2, 2010 г., online: http://www.onlinefx.com/exchange-rates [9] Вж. “Alpha dog” Putin is Batman, Medvedev his Robin”, MSN News, msn.com, USA, Canada, Mexico, November 29, 2010 г., online: http://news.in.msn.com/international/article.aspx?cp-documentid=4638509; “Holy WikiLeaks, Batman!: In Russia, Julian Assange can’t tell them anything they don't now” by Julia Ioffe, “Foreign Policy”, Washington, DC, November 30, 2010 г., online: http://www.foreignpolicy.com/articles/2010/11/29/holy_wikileaks_batman; „Путин бил Батман, украинка теши Кадафи”, в. „24 часа”, София, вторник, 30 ноември 2010 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=692437 [10] Бабата на Путин по майчина линия се казвала Елизавета Алексеевна Шеломова (Шаломовна). На 17-годишна възраст комсомолският активист Путин за първи път пътувал в чужбина – до Израел. Неговият дядо по бащина линия бил готвач на най-висшата болшевишка номенклатура – на Сталин и Надежда Крупская, а по-късно и на Хрушчов. (Вж. Владимир Прибыловский, Юрий Фельштинский – „Операция "”Наследник”: Штрихи к политическому портрету В.В.Путина”, Глава первая - Who is Mr.Putin, Альтернативная биография, из журнала “Nota Bene”, №1, Иерусалим, февраль 2004 г. в: „Антикомпромат”, Публичная интернет-библиотека Владимира Прибыловского, 2010 г., online: http://www.anticompromat.org/putinav/felsht.html; Наталия Геворкян, Наталья Тимакова, Андрей Колесников – „От первого лица. Разговоры с Владимиром Путиным”, Издательство „Вагриус”, Москва, 2000 г., online:http://lib.ru/MEMUARY/PUTIN/razgowor.txt) [11] Евреин. [12] Понастоящем министър на външните работи на Руската федерация. КГБ е на своя пост. [13] И в София. Кадрови разузнавач. [14] “WikiLeaks: Putin’s “secret billions” by Andy Bloxham, “The Telegraph”, London, Thursday, 2 December 2010 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/wikileaks/8175406/WikiLeaks-Putins-secret-billions.html [15] Вж. множество подробности в: Георги Ифандиев – „Световното правителство: Каква е цената на човечеството?“, том 1, Издателство „Юнион-21“, София, 2005 г. [16] Вж. напр. “Mahmoud Ahmadinejad revealed to have Jewish past” by Damien McElroy and Ahmad Vahdat, “The Daily Telegraph”, “The Telegraph”, London, 3 October 2009 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/iran/6256173/Mahmoud-Ahmadinejad-revealed-to-have-Jewish-past.html [17] Вж. напр. “WikiLeaks claims are “psychological warfare” says Ahmadinejad” by Ian Black, Middle East editor, Harriet Sherwood in Jerusalem, Saeed Kamali Dehghan, “The Guardian”, guardian.co.uk, London, Monday, 29 November 2010 г., online: http://www.guardian.co.uk/world/2010/nov/29/wikileaks-claims-psychological-warfare-ahmadinejad [18] “Analysis: Wikileaks vindicate, don’t damage, Israel” by Yaakov Katz, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Sunday, November 28, 2010 г., online: http://www.jpost.com/Defense/Article.aspx?ID=197131&R=R1 [19] Вж. напр. “Don't hunt down my son”, says mother of WikiLeaks founder”, Reuters, London, Tuesday, 30 November 2010 г., online: http://www.reuters.com/article/idUSTRE6B00XH20101201; “WikiLeaks founder Julian Assange’s mum defends her son in his quest for truth” by Kristen Shorten, “Herald Sun”, heraldsun.com.au, Melbourne, AUS, December 2, 2010 г., online: http://www.heraldsun.com.au/news/national/wikileaks-founder-julian-assanges-mum-defends-her-son/story-e6frf7l6-1225964232832 [20] Вж. “Julian Assange should be awarded Nobel peace prize, suggests Russia” by Luke Harding, “The Guardian”, guardian.co.uk, London, Thursday, 9 December 2010 г., online: http://www.guardian.co.uk/media/2010/dec/09/julian-assange-nobel-peace-prize [21] Вж. напр. “After 12 days of WikiLeaks cables, the world looks on US with new eyes” by Ian Black, Angelique Chrisafis, Ian Traynor, Jon Boone, Declan Walsh, Tom Parfitt, Ewen MacAskill, Tom Phillips, Xan Rice, Jason Burke and John Hooper, “The Guardian”, guardian.co.uk, London, Friday, 10 December 2010 г., online: http://www.guardian.co.uk/world/2010/dec/10/wikileaks-reaction-world-reaction [22] “US Falling in Emperial Trap?” , “Gates: U.S. Military challenges”, US Secretary of State Robert Gates Interviewed by CNN’s Fareed Zakaria, GPS, CNN, CNN.com, Atlanta, GE, May 3, 2009 г., Transcript online: http://transcripts.cnn.com/TRANSCRIPTS/0905/03/fzgps.01.html, Video online: http://edition.cnn.com/video/#/video/us/2009/05/03/zakaria.robert.gates.int.part2.cnn [23] Сюзан Лабен – “Тайният план за завладяване на Европа”, Издателство Монархическо-Консервативен Съюз, София, 1993 г., стр. 60. [24] Владимир Истархов – “Удар Русских Богов”, Издательство ЛИО “Редактор”, С.-Петербург, 2001 г., стр. 190. [25] Вж. напр. “Russia Tells of Plan to Ease Sales of Shares in Gazprom” by Sabrina Tavernise, “The New York Times”, New York, NY, September 7, 2001 г., online: http://query.nytimes.com/-gst/fullpage.html?res=9F0DE5DF1039F934A3575AC0A9679C8B63&n=Top%2FReference%2FTimes%20Topics%2FSubjects%2FE%2FEnergy%20and%20Power; “Gazprom share liberalization debate rages on” by Michael Heath, “The Russia Journal”, Issue Number: 130, Russia, Thursday, September 20, 2001 г., online: http://www.russiajournal.com/node/5379 [26] Вж. “Putin backs Gazprom shares deal”, BBC News, BBC, London, Tuesday, 14 September, 2004 г., online: http://news.bbc. co.uk/2/hi/business/3656074.stm [27] Вж. напр. “$40bn Putin “is now Europe’s richest man” by Adrian Blomfield in Moscow, “The Telegraph”, London, December 24, 2007 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/1573354/-$40bn-Putin-'is-now-Europe's-richest-man'.html; “Putin, the Kremlin power struggle and the $40bn fortune” by Luke Harding in Moscow, “The Guardian”, Friday, December 21, 2007 г., online: http://-www.guardian.co.uk/world/2007/dec/21/russia.topstories3 [28] Вж. “Tata pays £1bn for Jaguar and Land Rover” by Christine Buckley, Industrial Editor, “The Times”, London, March 26, 2008 г., online” http://business.timesonline.co.uk/tol/business/industry_sectors/en-gineering/article3625363.ece; “Tata Now Owns Jaguar, Land Rover, Rover, Daimler And Lanchester” By Matt Hardigree, “Industry News”, Detroit, MI, Friday, March 28, 2008 г., online: http://jalopnik.com/373621/tata-now-owns-jaguar-land-rover-rover-daimler-and-lanchester [29] “Now it’s time to emigrate, says investment guru” by Sean O’Grady, Economics Editor, “The Independent”, London, Thursday, 22 January 2009 г., online: http://www.independent.co.uk/news/busi-ness/news/now-its-time-to-emigrate-says-investment-guru-1488629.html [30] City of London или т. нар. Квадратна миля – онзи квартал на главния британски град, който бе, а според някои автори още е, финансовата столица на света. Върху тази площ са съсредоточени централите на множество от най-крупните банки на планетата. [31] Пак там. [32] Пак там. [33] “Analysis: US Global Trends report” by Paul Reynolds, World affairs correspondent BBC News website, BBC News, BBC, London, Friday, November 21, 2008 г., online: http://news.-bbc.co.uk/2/hi/americas/7741237.stm [34] “US global dominance set to wane”, BBC News, BBC, London, Friday, November 21, 2008 г., online: http://news.bbc.co.uk-/2/hi/americas/7741049.stm [35] Вж. Георги Ифандиев – „Световното правителство: Каква е цената на човечеството?", том 2, Издателство "Юнион-21", София, 2005 г.

форумът

Read more...

Външният министър не пожела да коментира дали неговият баща е работил в Държавна сигурност

Два източника твърдят,че Николай Младенов е племенник на Петър Младенов:

1.Вестник "Банкер" от 27.01.2010 г.

2.Журналистът Григор Лилов в предаването дискусионно студио с водещ Велизар Енчев от 23.12.2010 .

Аудио от въпросното предаване и твърдението на Гридор Лилов може да слушате ТУК.

BgTimes.Net

:::

Външният министър не пожела да коментира дали неговият баща е работил в Държавна сигурност, както обяви последният шеф на Шесто управление Димитър Иванов.

„Изявления на бивши политически комисари, не коментирам.

Смятам, че нося отговорност за собствените си действия и не ме карайте да се държа като комунистите през `44-та година, които са приравнявали действията на родителите с тези на децата им”, заключи Младенов.

четвъртък,23 декември 2010

:::

Още:

ЗА „ДОСТОЙНИТЕ” РАЗУЗНАВАЧИ, КОИТО ПРЕВЪРНАХА БЪЛГАРИЯ В СТРАНАТА НА ТЪЖНИТЕ ХОРА И СКАНДАЛИТЕ,Георги Ифандиев

Нашествието на комунистическите „антикомунисти”

Време е да видим кой е и „дяланият камък” на настоящата политика, министърът на външните работи Николай Младенов, който тъй неистово пледира за отстраняване на ченгетата от посолствата. Неговият дядо е бил активен борец против фашизма и капитализма. Това е помогнало на баща му – Евтим Младенов, да бъде назначен в Министерството на външните работи на длъжност... шифровчик! Шифровчиците са били едни от най-важните служители на Първо главно управление на Държавна сигурност. Те са били вербувани след най-щателен преглед за произход и вярност на системата. Всеки бивш офицер от ДС ще потвърди, че става дума за едни от най-доверените лица на Държавна сигурност, респективно на БКП и лично на диктатора Живков. Такъв е бил бащата на „демократа” Николай Младенов.

Може някои от вас да рекат, че децата не бива да отговарят за делата на своите родители. Тогава питам: Ако наследяват активите на предците си, не следва ли същото да важи и за пасивите (негативите)? Аз вярвам в Божия завет, който гласи: „Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей? Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън. И тъй, по плодовете им ще ги познаете.”[11]

За мен Николайчо Младенов е плод на изключително лошо, вредно дърво. Такива клонки „хвърлят в огън”. Тук ги издигат. По неписано правило децата на номенклатурата и на офицерите от ДС учеха в престижните езикови гимназии. Николай Младенов е завършил английската в столицата. Бил е... последният й комсомолски секретар – на Ученическия комитет на цялото училище. Разбирате какъв светоглед са изградили у него семейството и школото. Изглежда, това е нещо като пътен лист към върховете на новата номенклатура, пребоядисана в синьо.

Докато тукашните младежи се подлъгваха по измамите на Костов и сие и в началота на 1997 г. издигаха барикадите на протестите, ваклият ярко червен Младенов е проводен да получи магистърска степен по военни науки от Кралския колеж в Лондон. „Дисертацията [по-вероятно дипломата] му е била за израелската ядрена програма и конфликтите в Близкия изток.”[12] Сякаш някаква невидима ръка мести пионките по политическата шахматна дъска. И отдавна му е заплюла мястото на министър на отбраната. Нищо, че не е служил войник. И Бил Клинтън не беше... Биографията на бившия любвеобвилен американски президент също бе чудесно натъкмена – още от 14-годишна възраст, когато филмовата камера „случайно” е запечатала как се ръкува с по-късно убития Джон Кенеди. Подходът е един и същ. Което издава общия замисъл в един таен световен център.

Радиовръзката и шифровата кореспонденция с резидентурите в чужбина се осигуряват от специализираните поделення при Министерството на вътрешните работиВместо да бъдат търсени, подпомагани и издигани децата на мъчениците на комунизма, на нормалните умни и трудолюбиви българи, чрез своите разноцветни партийни филиали БКП и ДС рекрутираха наследниците на номенклатурата. Както се убеждавате, в пълно противоречие с християнската нравственост. А някои от тях претендират, че са... християн-демократи. Виждаме какво означава това. Нима днес комунистите, които забраняваха религията и преследваха вярващите, не са първи пред иконостасите на черквите!

В детството си младият Младенов е бил „репресиран” с живот в „прогнилия” капиталистически свят – в Осло, Дамаск и другаде. Там баща му служел под пагона на Държавна сигурност като шифровчик. Днес синчето дръзко заявява: „Първанов е политическият чадър върху ДС.”[13] Значи Гоце бди и над собствения му баща. Което потвърждава вярността моята теза: в името на кариерата и келепира тези момчета са готови да продадат и собствените си родители. Съвсем не случайно Господ е разпоредил да бъдат „хвърляни в огън”...

В биографията на нашенския Николайчо четем: „Между 1996 и 1998 г. заема поста програмен директор на фондация „Отворено общество”, София. Следва длъжност като програмен координатор в Социалния отдел за България на Световната банка. През 1999-а основава Европейския институт в София и е негов директор до 2001 г. Народен представител от ОДС в 39-о Народно събрание, както и парламентарен секретар до март 2002 г., заместник-председател на Комисията по европейска интеграция и член на комисията по външна политика, отбрана и сигурност.

На 12 март 2002 г. е избран за член на Националния изпълнителен съвет (НИС) на партия Съюз на демократичните сили. По-късно е назначен за говорител на партията. От 22 февруари 2004 г. е на поста заместник-председател на СДС...”[14]

Младенов е типичен опортюнист, на когото приляга многозначителното определение „партиен многобоец”. „Неговата „звезда” на българската политическа сцена изгрява по времето, когато Надежда Михайлова е председател на СДС... През 2005 г. напуска ръководството на сините, а през 2006 г., след президентските избори – и партията. Месец по-късно заедно с Димитър Абаджиев, Елеонора Николова и Мария Капон основава сдружението „Европейски демократичен път” (ЕДП). ЕДП още тогава има топли отношения с ГЕРБ, а за първите евроизбори подписва споразумение с партията на Бойко Борисов и земеделците на Анастасия Мозер. Младенов става общ кандидат и печели място в Страсбург.

Преди да попадне в политиката, е бил директор на хуманитарната програма на „Отворено общество” [на интернационалния еврейски аферист Джордж Сорос], работил е за Световната банка и е основател на Европейския институт.”[15]

„Като депутат в ЕП Младенов е член на комисиите по вътрешен пазар и защита на потребителите, външна политика, подкомисията за сигурност и отбрана. Също така е първи заместник председател на делегацията на ЕП за отношения с Ирак и член на делегациите за Израел и Афганистан.”[16]

„... [На министър] Николайчо Младенов не му отива точно той да се ежи. Защото благодарение на баща си и чичо си, дипломати и разузнавачи при Живков, научи западни езици, преди да понесе чантичката на Надежда Михайлова.”[17]

Мнението не е мое, а на същество, което претендира да е колега на Младеновия баща. Как приемате подобни управници е ваш проблем. За мен те не съществуват. Още от рождението ми този техен опит за държава няма нищо общо с мен. Откакто се помня, воювам с него. Въпрос на мироглед и морал.

Обаче знам, че който е предал веднъж, ще предаде и втори път. Николай Младенов го е правил вече трижди. Първо е продал своите комунистическо-ченгесарски създатели; сетне СДС; после ЕДП. Някой ден ще предаде ГЕРБ и Б.Б. Помнете ми думата, неизбежно е.

Продължава ТУК.

Read more...

Георги Ифандиев:Б.Б. вече не е просто олицетворения на простащината и срама,а представлява национална опасност

ДОКОГА БЪЛГАРИТЕ ЩЕ БЪДАТ ЛЕКИТЕ ЖЕНИ НА ЕВРОПА?

Написано от Георги Ифандиев

Неделя, 02 Януари 2011

Лявото „дясно” или отново за комунистическия „антикомунизъм” • Б.Б. вече не е просто олицетворения на простащината и срама, а представлява национална опасност В прочулия се като класика американски филм „Казабланка” от 1942 година има една кръчмарска сцена. В нея един от героите пляска по задника преминаващата край масата му сервитьорка и подхвърля, че е българка. Близо седемдесет лета по-късно сцената се повтаря. Настоящата министър-председателка на Народна република България изигра същата роля. По нашите земи официално и с гордост бе обявено, че белгийският мушморок Херман Ван Ромпой проводил Б.Б. като своя представителка за тържествата по встъпването в длъжност на новоназначената президентка на Бразилия. В празничните дни май нито един коментатор не отдели внимание на причината за тази „висока чест”, ощастливила страхливката от Банкя, известна като нашенската Брижит Бардо. А дребничкият, тъй смущителен и „компромисен” бивш министър-председател на разпадащото се кралство Белгия избра Б.Б. или Бе Бе, както се пееше в старата песничка, посветена на красивата френска блондинка, тъй като никой европейски лидер не желаеше да цапа своята биография с поздравления към една ултралевичарка, „посещавала” затвора заради тероризъм. Западните медии не пропуснаха да подчертаят, че Русев е „бивша въоръжена марксистка активистка, която се присъединила към Работническата партия на [досегашния бразилски президент Игнасио] Лула да Силва”. Същият, който в самото навечерие на Нова година отказа да екстрадира осъдения за убийство в Италия ляв екстремист Чезаре Батисти. Провъзгласеният за автор на криминални романи Батисти е бил боец от крайно лявата терористична организация „Въоръжен пролетариат за комунизъм”. Докато западната десница се мръщеше и протестираше, Б.Б. се лигавеше край другарката Дилма. На вид тя, сиромах, напомня някогашните комсомолски активистки, които номенклатурата ползваше като играчки за разтуха.[1] А креватите на болшевишките големци служеха като трамплин на не една и две Дражи, Станки, Нори и дори Цецки. Това е „политическото” и „дясното” на всички тези прелетни пеперудки на Интернационала, до една зависими от своето тъмно минало. Нашенската Б.Б. – от наследеното й членство в БКП, нейната принадлежност към Държавна сигурност с чин майор, и на престъпните силови „охранителни” групировки от началото на т. нар. преход. Както и от конкретното убийство на един неосъден, но обвинен в престъпления харманлиец, извършено под преките заповеди на тогавашната главна секретарка на МВР, другарката Б.Б. Медиите услужливо предадоха, че: „Дилма Русеф ще посети България догодина, а още днес [30 декември 2010 г., Бел. а.] ще има извънредна среща с премиер[кат]а Бойко Борисов, която ще е извън протокола...”[2] Как никой „коментатор” не се сети, че в международните отношения важат правила, някои от които съставляват тъкмо споменатия протокол. Та според протокола, подобни посещения се уреждат след съответна покана. От своя страна, тя следва да бъде съобразена с равнището на поканения. Само президент може да покани друг президент. Министър-председателят е „ниска топка” на такова най-високо държавно ниво. С други думи, освен като пратеничка на жалкия президент на Европейския съюз, масона Ван Ромпой, Б.Б. е гастролирала и като говорителка и куриерка на Георги „Гоце” Първанов, който по прищявка на Братството е узурпирал длъжността „президент на Народна република България”. Всичко това идва да покаже, че медийната вражда между двамата съпартийци от БКП не е нищо повече от преекскпонирана бурлеска, имитация на несъществуващи политически различия и пародия на някакви псевдо „обществени отношения”. Прах в очите на помаците, както наричам местните ни приспособленци. Онези, които с гласовете си придават законна форма на цялата тази гротеска. Дилма Русев пък обещала на правещата се на „дясна” своя другарка и бивша членка на БКП, банкянската Б.Б., да постави началото на „нова ера в отношенията между България и Бразилия”.[3] Може би „ера” на класова борба и диктатура на пролетариата. Ден преди да й предаде властта, нейният патрон и досегашен президент на Бразилия, полуграмотният Инасио Луис Лула де Силва прокламира пълната победа на работническата класа и нейната способност да управлява огромната страна.[4] Да не забравяме, че Дилма е възпитана в крайно леви идеи и е участвала в престъпната групировка „Колина”, която е водила въоръжена борба против дясното управление на патриотичните военни в Бразилия. Никой не поиска сметка от правителството и заради армагана, който Б.Б. отнесе на другарката Русев – нейното родословно дърво. В неговото съставяне и натаманяване са били ангажирани десетки държавни и общински служители. При това – в работното им време. Ние, данъкоплатците, сме били ощетени. Няма ли следствие, прокуратура, съд? Та тези действия изпълват състава на престъпленията „превишаване на правата” и „злоупотреба със служебно положение”. Накрая, няма как да отмина публично изразения страх на Б.Б. от евентуалното напускане на политиката. На желанието на зрителка, формулирано от милиционерското „чудо” на Би Ти Ви, човешката карикатура Р.П.: „Бойко Борисов без политика, опишете го”, премиерката отговаря: „Така, както ми се сведе живота[5] от времето, когато бях главен секретар, огромното обществено доверие, после кмет, на два пъти хората ме избираха – обществено доверие, сега премиер и то в най-тежкото време за България и в същото време правим неща, за които са мечтали само в златните времена за България. Имам чувството, че изляза ли от политиката и това ще ми бъде края на живота. Не виждам по друг начин как мога да живея. Водещ: Защо? Бойко Борисов: Какво да правя? Водещ: Каквото преди си правил. Не знам, не е ли по-лесно преди – когато искаш си играел футбол, когато си искаш си отиваш на тенис, не те занимават по цял ден с някакви проблеми. Бойко Борисов: Знам, че просто това ще е краят вече, просто няма накъде повече.”[6] Някой от вас замислял ли се е над това каква огромна опасност е стаена в това откровение? Нима не схващате, че недодяланото момиче от Банкя, знайно защо гудено в креслото на ръководителя на правителството, открито заявява своята готовност на всичко и спрямо всеки, който го запази във властта. А кой има финансови и политически възможности за това? Единствено онази недокосната най-висша комунистическа номенклатура, която с помощта на реално неразформированите репресивни секретни служби на тоталитарния режим ограби народното богатство и запази своята власт, само че в задкулисието. Със закъснението си, последвалите в интервюто допълнителни обяснения само доказаха колко опасна започва да става Б.Б.: „Водещ: Да не би властта, политиката да е като някакъв опиум? Бойко Борисов: Не, не, че е опиум, просто знам, че никъде няма да мога да направя нещо. Толкова врагове имаме, толкова... само заменките на горите, където се спряха. Това е един закон ГЕРБ, който прие, само това нанесе милиарди щети на тези, които си бяха в най-хубавите кътчета на България, взели да си построят имоти и то за милиарди, повтарям. Това са огромни пари, за които им нанесохме щети. Разни „Нагли”, „Килъри”, ще ни оставят живи или няма да ни върнат?”[7] Това са „шменти капели”, както сама се изразява министър-председателката.[8] Тя изпълнява повелята на Партията. И помага за прехвърлянето на далаверата от едни червени ръце в още по-алчно алени. Начело на митниците, на областните управи, на маса учреждения стоят офицери и агенти от тайната милиция. Някогашният „скрит транзит” в полза на Политбюро работи като контрабандни канали. Те облагодетелстват същия ограничен кръг „избрани”, техните приближени и слугите им. Бъдете внимателни: тоталитарната кръпка „Б.Б.” върху нашата износена посткомунистическа дрешка вещае неприятен, дори опасен риск. Засега тя е нещо като скрита заплаха. Потенциалът й нараства и не след дълго може да оцвети целите одежди на прехода в кърваво червено. Още в навечерието на общите избори от 5 юли 2009 г. в един седмичен вестник предупредих, че ГЕРБ на Б.Б. ще се коалира с Воленовата „Атака”. А резултатът ще бъде засилен аромат на милиционерски ботуш.[9] Никой не ме чу. Нито се вслуша в предупреждението ми, че това може да продължи по-дълго от очакваното. Освен ако не се намеси Западът... Днес се сърдете на себе си. Вие посяхте безразличието и сега берете неговите отровни плодове с уж позабравения вкус на репресия. [1] Вж. „Brazil-Italy row over fugitive's extradition” by Marc Burleigh Marc Burleigh from Agence France Presse, Yahoo! News, Yahoo! Inc., Sunnyvale, CA, Friday, December 31, 2010 г., online: http://news.yahoo.com/s/afp/20101231/wl_afp/brazilitalytrialextraditiondiplomacy [2] „Дилма Русеф ще посети България догодина”, в. „Дневник”, София, четвъртък, 30 декември 2010 г., online: http://www.dnevnik.bg/sviat/2010/12/30/1018360_dilma_rusef_shte_poseti_bulgariia_dogodina/ [3] „Дилма Русеф обеща нова ера в отношенията с България”, в. „Дневник”, София, петък, 31 декември 2010 г., online: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/12/31/1018506_dilma_rusef_obeshta_nova_era_v_otnosheniiata_s/ [4] Вж. „Brazil-Italy row over fugitive's extradition” by Marc Burleigh Marc Burleigh from Agence France Presse, Yahoo! News, Yahoo! Inc., Sunnyvale, CA, Friday, December 31, 2010 г., online: http://news.yahoo.com/s/afp/20101231/wl_afp/brazilitalytrialextraditiondiplomacy [5] Правописът запазен. [6] „Министър - председателят Бойко Борисов за политиката на правителството”, „Нека говорят с Росен Петров”, бТВ, София, неделя, 19 декември 2010 г., 18:28 часа, пълна стенограма от Агенция „Фокус”, София, неделя, 19 декември 2010 г., online: http://www.focus-news.net/?id=f16645 [7] Пак там. [8] Даже главнтият порнограф на БСП, бивш на СДС, другарят комсомолски активист Петър Курумбашев, нарече Б.Б. „момиче”. (Вж. Евстати Генчев – „Курумбашев нарече Борисов „момиче”: „Тепърва ще те щипят”, предупреди го червеният депутат”, Dnes.bg, София, 29 септември 2010 г., online: http://www.dnes.bg/obshtestvo/2010/09/29/kurumbashev-nareche-borisov-momiche.99938,9) [9] „Георги Ифандиев: Предупредиха ме, че може да ме ликвидират”, едно интервю на Жоро Захариев, в. „Шоу”, София, 28 юни – 7 юли 2009 г., Информационна агенция БЛИЦ, София, 12 юли 2009 г., online: http://www.blitz.bg/news/article/56023

форумът

Read more...

ЗА „ДОСТОЙНИТЕ” РАЗУЗНАВАЧИ, КОИТО ПРЕВЪРНАХА БЪЛГАРИЯ В СТРАНАТА НА ТЪЖНИТЕ ХОРА И СКАНДАЛИТЕ,Георги Ифандиев - Част ІІІ

Откровено за България

Написано от Георги Ифандиев

Сряда,22 Декември 2010

ЗА „ДОСТОЙНИТЕ” РАЗУЗНАВАЧИ, КОИТО ПРЕВЪРНАХА БЪЛГАРИЯ В СТРАНАТА НА ТЪЖНИТЕ ХОРА И СКАНДАЛИТЕ Част ІІІ: Пари срещу лоялност • Грабежи, джебчийство, контрабанда,... гордост • Чрез ДС Партията създаде организираната престъпност Продължение. „Достойните” разузнавачи на тоталитарната държава не служеха на българския народ, а на номенклатурата на комунистическата партия. Често пъти те биваха превръщани в истински лакеи, но нито протестираха, нито оказваха каквато и да е съпротива. Просто преглъщаха и изпълняваха. В замяна на това ги изпращаха на работа в посолствата, търговските представителства, културните центрове, а от първата половина на осемдесетте години и в задграничните представителства на конкретни фирми. Вярност и липса на милост срещу богатство Навсякъде тайните служби са Status in statu – държава в държавата. При тоталитарните режими те се срастват с държавата, превръщат се в нейна същност. По време на държавния капитализъм у нас, кой знае защо наричан социализъм, силата на репресията бе мярката за ефективността на Държавна сигурност и Народната милиция. Докато върхушката на БКП ръководи крупната и многопланова далавера по източването на едно предприятие, „другарките” на големците мислят преди всичко за собствените си благополучие. Типично по комунистически те всячески се стремят да не се минат. „Една от съпругите на член на Политбюро и активен участник в свалянето на Тодор Живков е питала някои от жените на високопоставените особи: „А вие колко получихте?”[1] Горката, интересувала се да не би на нейния да са отпуснали по-малко. Навярно е била готова да извади душата на мъжлето си, само и само да не бъде по-назад от останалите другарки. Ето на коя държава служеха „достойните” офицери от Държавна сигурност. Те също не са оставяли коня си в калта. Златото бе много, а Партията бе мафия. Според неписаните правила на престъпния синдикат парите трябваше да останат във фамилията. Червената „аристокрация” бе отвикнала да си цапа ръцете. Поради липса на достатъчно на брой и качествени наследници комунистическите „благородници” от най-долен произход бяха принудени за пореден път да подирят помощ от „разузнавачите”. През втората половина на осемдесетте години на миналия век България започва да трупа външен дълг. Ако през 1983 г. задлъжнялостта към западни кредитори е по-ниска от 3,5 милиарда долара, шест лазарника по-късно външният дълг надхвърля 10 милиарда долара. Има наивници, смятащи се за „изследователи”, които се доверяват на разказите на номенклатурата. Най-усърдно налаганият от тях твърди: „От 1987 г. комунистическото управление вече разчита само на заеми от западни банки, за да поддържа и без това ниския стандарт на живот в страната.”[2] Нищо подобно, номенклатурата никога не се е интересувала от живота на хората. Друг въпрос е от какъв зор западните капиталисти финансират своите „гробокопачи”, за каквито комунистите са прокламирани в „Манифеста на комунистическата партия”? В следваща статия същият „изследовател” описва по-вярна картина на грабежа от онова време: „Във връзка с изпълнението на задачите, поставени пред задграничните фирми през януари 1988 г. и задачите на постановление 120 на Министерския съвет, пристъпихме към продажбата на задграничните ни активи. Тези средства впоследствие ще осигурят една част от началния капитал на лицата, свързани с ДС и комунистическия елит. През следващите години на прехода те ще заемат ключови позиции в различни сектори на българската икономика.”[3] Това вече отговаря на действителността. Сполучлива е констатацията в публикация на друга медия: „Магистрати, банкери, бизнесмени, шоумени и премиер. Такива хора са завършили Академията на МВР...”[4] Едва ли ще успеете да посочите „собственик” или управител на банка, който да не е произлязъл от Държавна сигурност. Повечето от тях членуват в масонски ложи или в други тайни общества.[5] Тайни служби, тайни общества, тайно ограбване на българите... Сякаш всичко е поместата си. Само народът не е. Партията-мафия си има държава Държавна сигурност бе нещо повече от оръжие за тормоз на българския народ. Чрез нейната организирана мрежа, която действаше в името на Номенклатурия, както би следвало да се нарича Народната република, ръководството на БКП осъществяваше най-пъклените планове за своето обогатяване. Един от тях бе изграждането на презгранични канали за контрабанда и продажба на „чувствителни” стоки. На първо място това бяха нелегалните сделки с оръжие. За целта Партията възложи на Държавна сигурност създаването на специализирани външнотърговски предприятия. Най-известното от тях бе „Кинтекс”. Неговото название представлява съкращение от „Кинкалерия и текстил”. Само че конците и макарите на „достойните разузнавачи”, които работеха в тази фирма, гърмяха и сееха смърт по света. Дългогодишният шеф на „Кинтекс” Антон Салджийски е офицер от Първо главно управление на Държавна сигурност (ПГУ). Досега го свързват с най-висшите ръководни кръгове на ретроградната БСП. За размера на далаверата, въртяна от секретното предприятие, може да се съди по данни от „демократичните” времена. През кризисната 1997 г. „дружеството отчита 12 743 млрд. лева печалба, а финансовите му средства по баланс са 33 800 млрд. лева.”[6] Въпреки добрите стопански резултати „демократичното” правителство на другаря Костов уволнява ченгето Салджийски. И има право. Защото по принцип печалбите на фирмите за търговия с оръжие са се вливали в специални сметки на Политбюро. По-късно – там, където е заповядал другарят Луканов. Иван Йорданович се стреми да намаже от сделката си с уж бившите комунисти. Овладява дружеството, като изхвърля червените членове на Съвета на директорите му и назначава нови, „демократични”. Никой не го пита защо запазва старите ченгета Петър Караангов и Людмил Богданов? Допълва ги със зетя на агента на Държавна сигурност Йордан Соколов Христо Михайловски,[7] също агент. И със Спас Сърачинов и Илия Чалев – новият управител на втората оръжейна компания „Тератон”.[8] Чалев е бивш футболист, известен с принадлежността си към секретните служби на Живковия режим. Все по това време Костов изритва и Младен Мутафчийски от директорския пост в „Тератон”. Ала вместо да му извади очите, му изписва веждите. Подходящо жененият за номенклатурна щерка строителен инженер Мутафчийски се сдружава с члена на БКП и депутат от СДС Асен Мичковски. С помощта на изобщо неразградената мрежа на Държавна сигурност двамата основават стопанската империя „Селена Холдинг”. Официално тя се занимава с туризъм и търговия. Притежава хотели, а понастоящем Мутафчийски е председател на Съвета на директорите на „Слънчев бряг” АД. Заедно с потомствения комунист, съветския възпитаник и агент на Държавна сигурност Огнян Стефанов – „Академика”,[9] градят медийна мрежа. В нея оплитат наивни читатели, готови да се доверят на всяко ченге под журналистическо прикритие. Неотдавна двамата бяха обвинени за източване на „Слънчев бряг” АД през електронния сайт „Фрогнюз”.[10] Както вече отбелязахме, „достойните разузнавачи” са професионални крадци. Грабежите и измамите са техният занаят. Обаче днес тандемът Мичковски-Мутафчийски е обвинен в контрабанда на цигари.[11] Възможно ли е това? Спомнете си кой създаде контрабандните канали и под чия егида. „Кинтекс” и „Тератон” не са търгували само с оръжие и боеприпаси. Знае се, че те са били в основата и на незаконното производство и износ на наркотици. Също така търговия с човешки органи за трансплантации; нелегален внос и износ на цигари и алкохол, на проститутки, на деца... Подобна работа „за държавата” са вършели ченгетата от „Маимекс” и повечето останали външнотърговски дружества. Споменаването на т. нар. оръжейни фирми и на ангажираните в тях лица е прост пример. Почти цялата външна търговия на милиционер-социализЪма, барабар с нейните основни кадри, беше привързана като котва към кораба Държавна сигурност. Малко са експортно-импортните предприятия, които не са се занимавали с незаконни сделки, поне с нарушение на ембарго и пр. Запитан: „Кой създаде контрабандните канали у нас?”, вездесъщият Жан-Виденов говорител и офицер от ПГУ Красимир Райдовски скромно отговаря: „Що се отнася до така наречените контрабандни канали, те не се контрабандни канали, а „скрит транзит”, така се наричаше това нещо тогава.”[12] Излишно е да спорим. Нека приемем евфемизма „скрит транзит”. По-интересен е отговорът на следващия въпрос” „– И това скрито нещо се е наблюдавало дори от Политбюро? – Не от цялото. Само от един член. Но чрез технологията на скрития транзит в България влизаше ежегодно едно количество пари, някъде над сто милиона долара. Този скрит транзит се реализираше от държавата, от служители на ДС, които бяха на постоянно прикритие в „Кинтекс”, БГА „Балкан”, производителите на цигари, алкохол. Оръжието не се правеше по този начин. Скритият транзит на оръжие не може да се прави по този начин, както някои си мислят.”[13] Надявам се, че вече не се съмнявате в съавторството на ДС в „скрития транзит”. Затуй няма да ви отегчавам повече с подробности за онази „дейност в полза на държавата”, извършвана от „достойните” офицери от Държавна сигурност. Обаче едно от най-ужасните техни дела е създаването на трибуквените групировки от началото на прехода. Мафията, която си има държава Райдовски обяснява, че Държавна сигурност е изградила мрежа за нелегална търговия и други „услуги” из цяла Европа: „– Нашата мрежа обаче не е на ниво изпълнителна власт и държава. Там е вече италианският контрабандист, който плаща на българския контрабандист. – Тоест, разплащаме се с италианските мафиоти? – Ами, да, е и така да е, там не участва държавата. Тя е до границата. А защо това се прави от ДС? Защото това бяха единствените хора, на които държавата има право да вярва. Това е истината. Не че и при нас не е имало помияри, то и сега си пролича колко много помияри е имало, мошеници, крадци и разбойници. Но тогава никой един долар не смееше да открадне. – Тези канали ли наследиха групировките? – Не. Ако аз съм създал този канал, аз си знам какво и как да правя, за да го използвам. Пак казвам, че правехме контрабанда, но имаше изключително честни и коректни отношения между хората, които осъществяваха контрабандата. Той знае, че няма право да те излъже с един лев, не с долар, защото утре няма да отидеш при него и той губи своята печалба. Ежегодно от това влизаха повече от сто милиона... И когато дойде демокрацията, хората, които осъществяваха „скрития транзит”, получиха по един шут отзад, оставиха ги на улицата. И оня, дето единственото качествено нещо, дето може да прави, е контрабандата, почва да я прави за себе си, да работи за себе си. – А после и за групировките... – Абе стига с тия групировки, бе. Групировките това нещо не можеха да го правят. Правеха го хората, които навремето са го правили, но вече го правеха не само за себе си, а и за хората, които им даваха парите, за да купят тези огромни количества цигари и пр. А групировките, щом те интересуват толкова, бяха създадени от хора като Любен Гоцев. Това е истината. Нямаше какво да се лъжем. А ние българските закони не сме ги нарушавали тогава. Нарушавали сме законите на други страни, но не нашите. А България от скрития транзит имаше огромна полза. След това обаче цялата тази технология се използваше за лично обогатяване. Има един доклад на Иван Костов, който аз съм го чел, но стига толкова, за него – следващия път.”[14] Може би Райдовски е обиден и затова хвърля вината върху Гоцев? В такъв случай нека за пореден път да припомня пророческото „прозрение”, изречено на 10 януари 1990 г. от тогавашния първи-заместник министър на МВР ген. Любен Гоцев. На практика то представлява заповед, която трябва да се изпълнява безпрекословно от всички, подредени в алчно червените фашистки редици: „На 15 януари влиза чл. 1,[15] ние вече не сме управляваща партия, запомнете го това! И тогава няма да може другарят Петър Младенов да извика другаря Семерджиев и да му каже вземи този и този на разработка. Дайте си ясна оценка. Ние ще служим на Политбюро, но не можем официално, ще искаме разрешение от прокурора, съдия[та].”[16] Ето защо у нас се затвърди убеждението, че мафията си има държава. БКП бе мафиотска структура, изградена върху принципите на безпрекословната йерархична подчиненост, лоялността и омертата. Където има революционери и революционни движения, мафията е налице. Историкът Чарлз Хекъторн настоява, че названието „мафия” произлиза от акронима „Mazzini Autoriza Furti, Incendi, Avelenameti”, което ще рече „Мацини възлага обирите, палежите и отровителството”.[17] Генерал Гоцев бе заместник-началник на ПГУ и доверено лице на американските специални служби. Работил в САЩ, той явно се е ползвал с тяхното одобрение. Това личи от факта, че тъкмо Любен Гоцев отговаря за тайното посещение на бившия американски президент Ричард Никсън у нас, което е включвало среща с Тодор Живков. Днес неговата подчинена и дори нещо по-интимно, както носи мълвата, другарката комунистка и депутатка от БСП Елена Поптодорова, изпълнява втори посланически мандат във Вашингтон. Кръгът около Гоцев, условно наречен от журналистите „Банкя”, а впоследствие „Монтерей”, включваше емблематични фигури от тукашните и съветските секретни репресивни органи, като министъра на външната търговия Христо Христов, познат като Илича, Чавдар Чернев – от Второ главно и шеф на Софийско градско управление на МВР, полковника от ПГУ Георги Нанев Вутев, „дипломатът” Димитър Събев и т.н. Когато партията-мафия изгаряше своите бушони в организираната престъпност, лъсваха техните връзки с Държавна сигурност, както и зависимостта им от „органите”. Агенти се оказаха и Иван Тодоров-Доктора, и Антон Милтенов-Клюна и Илия Павлов и Александър Тасев... А Емил Кюлев, Милчо Бонев – Бай Миле, както и доста други са били „достойни” офицери и старшини в службите за партийна сигурност... Такива са и все още живият продавач на бензин в гаража на УБО Венцислав Стефанов, както и премиерката Б.Б., която е напуснала МВР като майорка от ДС. Общо 1346 души от сегашните служители на „демократичното” МВР са били щатни или нещатни сътрудници на тайния репресивен апарат на комунистическия режим. Те са „достойни разузнавачи”. Гордейте се с тях, ако това ви допада! Мафиотската мрежа отдавна е излязла извън пределите на България. Христо Христов–Илича отговаря за връзките със СССР, днес Съветска Русия. „По линията на администрацията и Държавна сигурност [той] ръководеше кадрите на нашите задгранични представителства...”[18] Стоян Марков, по прякор Стенмарк, бе въдворен в Лондон, но осигуряваше контактите с Украйна.[19] Днес е съсед по жилище на Сергей Станишев и на Георг Цветански, зет на някогашния първи секретар на Софийския окръжен комитет на БКП Николай Дюлгеров,[20] в луксозния затворен комплекс „Магнолия” в полите на Витоша. Това номенклатурно селище е построено от оцелелия син на Огнян Дойнов – Росен. „Стоян Марков е „мозъкът на източването на външния ни дълг”, заявява народният представител Пламен Кенаров.”[21] „Стенмарк” е тъст на Георги Велчев, брата на бившия „царски” финансов министър Милен Велчев. Като офицер от ПГУ под дипломатическо прикритие бащата на братя Велчеви е ограбвал представителството на БГА „Балкан” в Хараре, столицата на Зимбабве. Докараха го с белезници и... го освободиха. Шпионският интернационал Любопитен и дълбоко укриван е случаят с друго лице на тукашните комунистически шпионски служби. Според Георги Тамбуев сред получилите пари от Андрей Луканов са неговите помощници Николай Добрев, Петър Събев и Александър Мирчев. „Александър Мирчев идва в ЦК на БКП от ЦК на Комсомола. Там е завеждал международния отдел. Известно време е бил секретар на Централния комитет. Става помощник на Андрей Луканов по международните въпроси. Заминава на специализация в САЩ и не се връща. В Америка открива серия от фирми. Хора от бившия отдел „Външна политика и международни връзки” на ЦК на БКП допускат, че той е една от ключовите фигури за измъкване на пари от България. Според тях част от тези средства се е върнала у нас за създаване на фирми за социални, политически и икономически изследвания.”[22] Днес д-р Александър Мирчев е собственик на ситуираната във Вашингтон „Крул Корпорейшън” и е уважаван член на висшето общество в американската столица. В биографията му е записано, че е „бил председател и директор на интернационални промишлени предприятия с активи от много милиони долари и директор в най-високо оценяваната вашингтонска юридическа фирма. Д-р Мирчев е работил за решаването на критични геополитически проблеми и е имал активна обществена кариера. Участвал е в изливането на основите на пазарната демокрация в България и за нейното присъединяване към НАТО и ЕС... Д-р Мирчев е завършил магистърска степен по международно и сравнително право в Националния юридически център на Университета „Джордж Вашингтон”, във Вашингтон, федерален окръг Колумбия. И има титла д-р от Университета „Свети Климент Охридски”, България. Учил е икономика и финанси в Лондонското икономическо училище и политически науки в Бостънския университет и Харвардската бизнес школа.”[23] Какви е деца раждала БКП – майка юнашка! От ЦК на ДКМС, през ЦК на БКП... до Белия дом във Вашингтон. Александър Мирчев бе говорител на БКП на Националната кръгла маса, проведена в началото на 1990 г. Той е живото доказателство за подчинението на „гробокопачите на капитализма” на самите капиталисти. Професорът по право Янко Янков, който по политически причини прекарва повече от 6 години в комунистическите затвори, си спомня: „В началото на февруари 1990 г. в Румъния бе на посещение държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър. На 8 февруари 1990 г. за министър-председател бе избран Андрей Луканов, а на 10 февруари, на връщане от Букурещ, Джеймс Бейкър кацна за кратко посещение и в София. В събота,... в 18 часа и 30 минути, в залата на ресторанта бе проведена официалната среща на държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър с лидерите на българската опозиция. В книгата си изрично и ясно съм посочил, че след около една година вече съм имал своето категорично формулирано убеждение, че срещата на държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър с т. нар. „българска опозиция” е била съвместно оперативно предприятие на КГБ и ЦРУ и е имала предназначението да сплаши държавния секретар и да го мотивира да докладва на най-висшето американско политическо и държавно ниво, че ако властта бъде дадена в ръцете на т. нар. антикомунисти, страната ще бъде залята от кървави изстъпления, поради което стратегията трябва да бъде насочена към това – властта да бъде дадена на „преустройващите се” комунисти, желаещи да станат капиталисти, и същите да бъдат освободени от каквато и да е отговорност за извършените от тях престъпления. Изрично съм посочил, че за да стигна до този извод ми е помогнал и Маршал Харис, който винаги, макар и доста предпазливо, е насочвал вниманието ми към подлежащите на двойно или дори на парадоксално тълкуване факти. Посочил съм, също така, че после, непосредствено преди отпътуването си в края на мандата му в София, Маршал Харис изрично ми каза, че възнамерява да напусне дипломатическата си работа, тъй като не е съгласен с това, че в посткомунистическите страни, включително и в България, „ЦРУ работи като филиал на КГБ”. И че само няколко месеца след неговото заминаване аз получих обемист пакет с копия от вестници, в които пишеше, че той демонстративно е напуснал работата си в Държавния департамент на САЩ. В описанието си съм посочил, че само няколко дни по късно [след срещата с Бейкър] в предаване по българското радио посланикът на САЩ Сол Полански заяви, че „единствената реална опозиция на комунистите в България е господин Андрей Луканов”. Записал съм, че при няколко от моите лични срещи с американските дипломати съм изразявал учудването си: „По какъв начин Андрей Луканов, който в България е избран за министър-председател именно от комунистите, успява поне в очите на американските дипломати да е едновременно и единствената реална опозиция на комунистите?”[24] Няколко месеца по-рано се е разиграла друга интересна случка: „... Когато на 30 октомври 1989 г. бях освободен от затвора поради пълно изтърпяване на наложената ми присъда, още на 17-ата минута бях в сградата на посолството на САЩ. Бях посрещнат лично от посланика г-н Сол Полански, който енергично отклони искането ми за съдействие да замина за САЩ и изрично ме увери, че политическата промяна в България била имала нужда от моето оставане в България, и ми препоръча да „се присъединя” към нашумелите по онова време дисидентски клубни организации. Казах му, че това няма да стане, тъй като познавам лично всички членове на тези организации, и че както по силата на възгледите ми, така и по силата на личната ми съдба и съдбата на близките ми аз нямам абсолютно нищо общо с тях. Любопитно е, че при влизането ми в кабинета на посланика се бяхме разминали на вратата със сина на [комунистическия поет, член на ЦК на БКП и председател на Съюза на българските писатели] Любомир Левчев, на когото бе уредено назначаването му като професор в някакъв университет в САЩ. На излизане бях изпратен от секретаря на Посолството Маршал Харис, който любезно ме уведоми, че както в САЩ, така и в Европа шанс за самореализация ще имат единствено лица като Левчев, но не и такива като мен.”[25] Както е писал Данте Алигиери: „Надежда всяка оставете.” Те и ние Струва ми се излишно да досаждам с още доказателства за прякото участие на „достойните” офицери от Държавна сигурност в ликвидирането на българската нация и държава под одобрителните погледи на западните и съветско-руските ръководители и на техните истински господари от финансовия Интернанационал. Ще речете: Нима агентите на ЦРУ са по-добри? И ще имате право. Не, не са – е моят категоричен отговор, но с някои уговорки. Защото ЦРУ не действа вътре в САЩ. То също е държава в държавата и се стреми да изсмуква колкото е възможно повече средства от американските данъкоплатци. Защото и неговите агенти работят за пари, но за разлика от нашенските не го крият. Нито лицемерно се маскират зад нищо не значещи фрази, като тази, че „служат на държавата”, на някоя партия, на президента, на... Те са високоплатени държавни служители, които ползват максимални здравни осигуровки и очакват да получат тлъсти пенсии. Наемници, които за пари са готови да убиват, да отвличат, да крадат, да организират преврати, изобщо способни са на всякакви зверства и мерзости. От известно време ги набират с конкурс. Напълно меркантилни, те не са накичени с идеологически дрешки. За тях всичко е „просто бизнес”, както се говори във филмите за мафията. А мафията също е тайна организация, нали? Да, ЦРУ е мафиотска организация с глобални мащаби на действие. Агенцията извършва нелегални търговски сделки с оръжие, наркотици, човешки органи и т.н. Затова и американците не я обичат. Нито се гордеят с нейните агенти. Повярвайте, никъде по света не обичат ченгетата, още повече – тайните. Честният човек не може да приеме тайните дейности за почтени. Това е нормалното, а не обратното. Кой би се гордял с това, че е слухтял, проследявал, заснемал чужди и ближни? И след това е докладвал за тях и за действията им. „Разузнавачите” често и безсрамно прекрачват границата на интимното и пъхат носа си в най-съкровените сфери на човешкия живот. Правят го за пари, а впоследствие опаковат цялата си мръсотия в някакъв „патриотичен” амбалаж. Тук искат да се гордеем с негодници, които са вършили всякакви нечистоплътни дела и са били щедро възнаградени за това. Работили са срещу свои сънародници. Отвличали са хора, убивали са. Съсипвали са съдби.[26] Изтъкнете ми поне една причина, поради която да ги тачим! Напротив, убеден съм, че всички офицери от секретните служби на комунистическия режим следва да бъдат съдени. Те са вършили злини и са вербували агенти. Някои от агентите им са и жертви. Докато вербовчиците са престъпници и към тях не бива да бъде проявявано снизхождение и милост. Моралното осъждане е недостатъчно. Видя се, че то е и невъзможно. Изходът е в постигането на мнозинство на честните хора в Парламента. Веднага след това – приемане на Закон за декомунизация със съответните лустрационни санкции и конфискации на имущество. След незабавното му влизане в сила трябва да се престъпи към съставяне на нова Конституция, която да регламентира коренно различно държавно устройство и да отразява виждането за България в бъдещето. В нея е мястото и на правилата за произвеждане на всички видове избори, както и на редица механизми и инструменти за въвеждане на т. нар. пряка демокрация – отзоваване на народни представители и властници, провеждане на референдуми, законодателна инициатива на хората, децентрализация на властта...[27] Без изброените и още много други мерки животът на българите клони към небитието. Имаме ли право да обричаме на изчезване най-древната нация на земята? След изтриването на духовността на българите, най-голямата ни трагедия е, че собствеността остана в ръцете на комунистическата номенклатура и сътрудниците на репресивните тайни служби – щатни и нещатни. Това са хора, които никога не са вършили нещо смислено, творческо и градивно. Трудът им, ако техните усилия изобщо могат да бъдат определени така, бе прахосан в нищо не значеща „организационна работа”, в следене, арестуване, изтезаване и избиване на хора. И най-вече в грабене и харчене. Каквото и образование да завършат наследниците на тези същества, те са лишени от искрата на творческото мислене и съзиданието. Никога не за измисляли нищо разумно и позитивно. Потомствено са свикнали да изпълняват заповеди. Допускате ли, че примитив като Тодор Замфиркьов–Живков е бил способен да измисли нещо извън интригите и злодейството? Вместо него мислеха съветските ръководители в Кремъл. Вместо тях, съответно онези в Белия дом. А на тях пък им спускаха разпорежданията от „Уол Стрийт”. Така е ex tunc – от тогава насам досега. Едно и също се повтаря до ден днешен. За морала на онези, които вдигат джангър до възбога заради ченгетата под дипломатическа маска, защо извадиха списъка на дипломатите под пагон сега и за отношението на обществото към цялата пиеска, ще можете да прочетете в продължението. Следва. Предните две части на този обзор можете да прочетете в рубриката „Политика”: Част І: Разузнавачи на държавата или шпиони, бранещи алчно червената номенклатура • В служба на СССР и Интернационала • Служителите на ДС са убийци и терористи Част ІІ: Слуги на тяхно нищожество номенклатурчиците • Как шпионите грабеха българите заради трохите от номенклатурния пай • Как изчезна надеждата [1] Георги Тамбуев – „Власт, облечена в корупция”, Книгоиздателска къща „Труд”, София, 2001 г., стр. 308. [2] Христо Христов – „Държавна сигурност. Част 2.3: Проектът "Монблан" и "неявните фирми" на ДЗУ”, в. „Капитал”, София, 6 септември 2010 г., online: http://www.capital.bg/blogove/dosieta/durjavna_sigurnost/2010/09/06/956524_durjavna_sigurnost_chast_23_proektut_monblan_i/ [3] Христо Христов – „Държавна сигурност. Част. 2.4: НТР и проектът „Нева”, в. „Капитал”, София, 12 септември 2010 г., online: http://www.capital.bg/blogove/dosieta/durjavna_sigurnost/2010/09/12/959194_durjavna_sigurnost_chast_24_ntr_i_proektut_neva/ Подч. мое. [4] Ива Григорова – „Академията на МВР роди премиер, магистрати и банкери”, в. „24 часа”, София, сряда, 29 септември 2010 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=625797 [5] Вж. напр. „Методи Андреев: Хора от Държавна сигурност първи станаха масони”, Snews.bg, Пловдив, 11 юли 2009 г., online: http://www.snews.bg/66758.html [6] Галина Александрова – „Уволниха шефовете на „Кинтекс” и „Тератон”, в. „Капитал”, София, 4 юли 1998 г., online: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/1998/07/04/245346_uvolniha_shefovete_na_kinteks_i_teraton/ [7] По време на социализЪма, като съдия по тенис, „репресираният” Христо Михайловски свободно шета по света. Свири мачове дори на турнира „Уимбълдън” в Лондон. [8] Пак там. [9] Огнян Борисов Стефанов. Дата на раждане: 11.05.1954 г. Място на раждане: гр. Плевен. Вербувал го служител: о. р. Владимир Груев на 19.08.1980 г., регистриран на 28.08.1980 г. Ръководил го служител: о. р. Владимир Груев. Структури, в които е осъществявано сътрудничеството: ДС, управление II-II-I. Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник: съдържател на явочна квартира. Псевдоними: Академик. Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1: Рег. дневник; картони – обр. 4 – 2 бр. и обр. 6. Снемане от действащия оперативен отчет: ... Публична длъжност или публична дейност: Политически коментатор във в. „24 часа”. [10] Вж. напр. Еми Мариянска – „Младен Мутафчийски източил до шушка „Слънчев бряг”, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 11 септември 2010 г., online: http://www.blitz.bg/news/article/87318 [11] Вж. напр. „Асен Мичковски ли е босът на контрабандните цигари?”, „Днес и утре”, dnesiutre.com, София, 7 юни 2010 г., online: http://dnesiutre.com/bulgarian-news/%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BB%D0%B8-%D0%B5-%D0%B1%D0%BE%D1%81%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%BD/ [12] „Красимир Райдовски: Любен Гоцев създаде групировките?”, едно интервю на Славей Костадинов, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 11 май 2006 г., online: http://www.blitz.bg/article/2083 [13] Пак там. [14] Пак там. [15] Иска да каже, че пада старият Член 1 на Живковата Конституция, регламентиращ ръководната роля на БКП. [16] Христо Христов – „Ген. Любен Гоцев: Трябва да спечелим изборите най-малко с 50 + 1 процента ”, Декомунизация, София, дата не е посочена, online: http://www.decommunization.org/Articles/Hristov91.htm Подч. мое. [17] Вж. Paul A. Fisher – „Their God is the Devil: Papal Encyclicals And Freemasonry”, American Research Foundation, Inc., Baltimore, Maryland, 1991 г., стр. 17. [18] Георги Тамбуев – „Власт, облечена в корупция”, Книгоиздателска къща „Труд”, София, 2001 г., стр. 305. [19] Пак там, стр. 303. [20] Георг Цветански е женен за Милена Цветанска, дъщерята на Николай Дюлгеров. Същата, която в момента е шеф на „Информация” в БНТ. Тя и Вяра Анкова, дъщеря на комунистически полковник, назначен за крупен строител, са съученички от Английската гимназия. [21] „Милионерска компания посреща Станишев в „Магнолия”, FROG NEWS, София, петък, 21 Август 2009, online: http://frognews.bg/news_14587/Milionerska_kompaniia_posreshta_Stanishev_v_Magnoliia/ [22] Георги Тамбуев – „Власт, облечена в корупция”, Книгоиздателска къща „Труд”, София, 2001 г., стр. 308-309. [23] Dr. Alexander Mirtchev, Krull Corp., Washington, DC, online: http://www.krullcorp.com/en/dr-alexander-mirtchev.html [24] „Янко Янков: Имаше споразумение между комунистическия елит и управляващите западни елити”, интервю на Калоян Методиев, „Общество.нет”, София, 31 октомври 2009 г., online: http://www.obshtestvo.net/content/view/1457/3/ Подч. мое. [25] Пак там. Подч. мое. [26] Вж. Част І на този обзор. [27] Вж. идеите за необходимите промени в: Георги Ифандиев – „Името на звяра: Продължение на „Чудовището”, ИК „Огледало”, София, 2010 г.

http://www.forumat-bg.com

Read more...