Георги Ифандиев :ИСТИНАТА Е ВСЕ ТАКА НЕУДОБНА
>> вторник, 7 юни 2011 г.
Политика
ИСТИНАТА Е ВСЕ ТАКА НЕУДОБНА
Написано от Георги Ифандиев
Вторник, 07 Юни 2011 03:21
Георги ИфандиевЧаст ІІІ: САМО САМИТЕ НИЕ МОЖЕМ
Разум срещу злоба, знание против сила • В болшевишката кочина или към Изхода • Имат ли нашенци необходимост от истина и декомунизация
Никоя цена не е достатъчно висока, когато искате да се избавите от тиранията.
Не съществува „пазарна икономика“. Това е мантра, използвана от интернационалните банкери, за да прокарват идеите си. А финансистите не създават благосъстояние. Те изсмукват онова, което съзидателите на полето, във фабриката, на строежа, в лабораториите раждат със своя труд.
Откакто разменната (пазарната) система бе заменена с паричната, човечеството живее в една икономическа илюзия. Парите нямат реална стойност. Използват ги за преодоляване на недостатъците на разменната система в условията на Ротшилдовата финансова индукция. Те съществуват само защото ние ги смятаме за истинска ценност.
Едва ли познавате историята на човек на име Уилям Броудър. Той е известен в родните си Съветски американски щати[1] с това, че не проявява никаква толерантност към богатите. Преди години осъждаше комсомолско-болшевишкия олигарх Михаил Ходорковски, на пръв поглед създаден от КПСС, КГБ и семейство Елцин. А всъщност някогашен наместник на истинските основни собственици на нефтения гигант „Юкос Петролиум“ – семейство Ротшилд.[2]
Съдът на пребоядисаните комунисти
Този Броудър е любопитен екземпляр. Внук е на Ърл Броудър, един от лидерите на организираното комунистическо движение в САЩ. Неговият „бунт“ срещу богатството и богатите се разпростря до там, че... стана капиталист и замина за Русия, където основа инвестиционнния фонд „Ермитаж“ („Хърмитидж“ – “Hermitage”). Започнал с 25 милиона долара – откъде ли ги е взел – понастоящем състоянието му се оценява на повече 4,5 милиарда в същата валута. Това превърна неговата организация в „най-крупния руски фонд в света“! Доскоро държал голям портрет на Ленин до бюрото си.[3]
Бившият комунист признава: „Винаги съм смятал, че Русия е корумпирана. Нашата теория беше, че курсовете на акциите ще растат стремглаво, докато Русия преминава от пълен хаос към просто ужасен хаос.“ Преведено на нашенски – риба се лови в мътни води. Ала днес Броудър задава въпроса: „Къде е следващата Русия?“[4] И се подвизава в Лондон, откъдето следи дали не се излюпват нови пазари, които да предлагат толкова изгоден хаос...
Точно това се случи и у нас. Само че комунистическата партия – единствената не само по нашите земи, нейната служба за партийна сигурност и масовата глупост хвърлиха върху ми глутница пребоядисани червени добермани, за да ръфат до болка от духа ми. Белким престана да изнасям истини. Ала тези атеистични псета и техните стопани забравят Божия завет: „... Няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае“.[5]
Нямам намерение да се обяснявам с тези комплексари, още по-малко – да се разправям с тях. Унизително е. Само за сведение: когато техните родители са марширували със „святото“ име Тодор Живков на уста, моя милост провеждаше собствено следдипломно обучение по т. нар. пазарна икономика и фондови борси. Тъй като тук тези понятия бяха обявени за „фашистки“, както кибернетиката на Норбърт Уийнър (наричан тук с немското произношение на името му Норберт Винер) например, поради липсата на други източници ползвах „услугите“ на... тогавашните съветски издатели. За разлика от нашите баш католици, те не се свеняха да превеждат западни автори, някои от които бяха дарени с Нобелова награда за икономика.
Искам да кажа, че когато любимият на все повече стопяващо се малцинство неинтелигенти Иван Костов и подобните му преподаватели по икономика, които сричаха нарочно изфабрикуваните постулати на марксизма-ленинизма, аз „се калявах“ в схващанията на западните икономически практики. В интерес на истината мнозина от най-известните тогавашни автори не настояваха, че правят наука. Притежаваха самочувствието да разбират: не съществува икономическа наука. Както историята няма как да бъде наука, след като е известно, че победителите я пишат. Онова, което се разбира под фалшивото понятие „икономическа наука“, е изучаването на човешките практики в сферата на производството, търговията и паричния обмен. Ала най-вече на сравнително по-новата сфера на финансите – банковото дело, чиято история в цивилизования бял свят има едва шестстолетна история. И дирене на начини за тяхното обогатяване с нови измами. Като например предизвикването на световни кризи, съсипването на отделни държави, разпалването на войни и т.н. Който се съмнява в тези неща, просто е неук или „като дете прост“. Понеже подобни същества никога не са мислили самостоятелно, не са изследвали процесите, вярват в глупостите, които самозвани марксист-ленинци пишат в букварчетата по икономика и им втълпяват.
Споменатите дребни пиленца на партията-квачка кълват така: „Въпреки приятния му журналистически стил, Г. Ифандиев прави постоянно едни и същи анализи. Да анализира дереджето разбира се, но не изцяло. Някой да го е виждал да разобличава най-големите беди днес ─ корупцията завзела всичките слоеве на обществото, или покаяното състояние на правосъдието в страната?“
Господи, колко усилия хвърлих, а това грандиозно скудоумие все така тържествува! Както и следващото: „Млади бизнесмени, даже и нечували за Държавна Сигурност, грабят и корумпират по същия безцеремонен начин, както и тези които си рапределиха страната след 10 ноември.“[6]
Какви са тези „най-големите беди днес“? Какво „разобличаване“? Колко пъти говорих от екрана, писах в книги и статии, че истинският лечител поставя диагноза и лекува болестта, а не симптомите й. „Най-големите беди днес“ са симптомите на онова заболяване, с което не престанаха да ни заразяват от 9 септември 1944 г. Ако го изцерите, същите „най-големи беди днес“ може и да не изчезнат напълно, но ще предизвикват единствено лек сърбеж и то понякога. А да ви мине през акъла, че наистина съществуват „млади бизнесмени, даже и нечували за Държавна Сигурност“, които грабят и корумпират по същия безцеремонен начин, както и тези които си рапределиха страната след 10 ноември“, издава само две неща. Първо, тотална глупост и неинформираност. Второ, изпълнение на задача. Драги мои, споменете ми само един такъв „млад бизнесмен“, за да ви разкрия връзките му с БКП-БЗНС, присъдружните им организации и тяхната служба за партийна сигурност.
На 6 юни 2011 г. дори бившият президент Петър Стоянов заяви дословно: „България се контролира в голяма степен от старата висша номенклатура. Хора без ярки лица. Те не дават интервюта. И няма смисъл да дават интервюта. Но в известен смисъл всички сме били пионки в тази игра, включително и аз.“[7] Какво ще кажете? От години говоря и пиша това. Само идиотите не го разбраха...
В стила на предходните упреци е и дефинитивната „експертна“ констатация: „Г. Ифандиев много често е казвал че от гласуване няма смисъл. Ако в България няма една единствена партия за която да гласуваме, какъв е изхода? Г. Ифандиев да е посочил някойкойто знае какво да направи и как? Да ни е посъветвал да вземем властта насила? Тук не само Ифандиев, никой не може да предложи нещо приемливо. Оплаквайки се от Държавна Сигурност, всички чакат полу-съзнателно да стане чудо, чакане, което много дълго ще продължава.“
Ифандиев е предлагал, драги. Обявил е какво трябва да се предприеме и в книга. Ама кой да чете? Партията и ДС масово отнемаха способността за мислене или насаждаха максимата на съвременните абитуриенти: „Да те затворят в стая, пълна с книги, и да те накарат да четеш – това е нещастие.“ Нали помните вица, в който чужденец опитал да узнае интересуващ го адрес от тукашен милиционерски патрул. Опитал на пет езика, уви, безуспешно. Накрая ядосан си тръгнал. А единият от униформените се обърнал към партньора си:
─ Казвах ли ти, че трябва да учим езици?
Другарят му иронични запитал:
─ Е, та тоя като знаеше езици, оправи ли се?
Кажете ми къде и кога милиционерите са били умни и ерудирани? Много от другарите, които гастролираха във форума под статиите ми, си бяха откровени милиционери. Ако не по служба, по умствени възможности и степен на развитие.
Да не говорим, че „чудото“ чрез избори така и не стана. И няма да стане – никога. Само идиотите не проумяха, че „ако гласуването можеше да промени нещо, щяха да го забранят“. Както и че някаква „демокрация“ е възможна. Препоръчвам им да видят видеозаписа от този адрес: http://www.forumat-bg.com/politika/1160-shte-uznaete-istinata-i-istinata-shte-vi-napravi-svobodni
Добре е да се запознаят с онази „Тема на броя“ (“Cover Story”) на списание „Нюзуийк“, която носеше многозначителното заглавие „Сега всички сме социалисти“. Нейното подзаглавие гласи: „В много отношения нашата икономика прилича на европейската. Докато следвоенното поколение остарява, а разходите се увеличават, все повече ще заприличваме на французите.“[8]
WE ARE ALL SOCIALISTS NOWИли да узнаят действителните схващания на един от техните любимци, консултанта на Барак Обама, бившия съветник по въпросите на националната сигурност, етническия поляк Збигнев Бзежински: „Ето защо марксизмът представлява по-нататъшен жизненоважен и съзидателен стадий в съзряването на човешката представа за света. Едновременно с това марксизмът е победа на отворения за света, на активния човек над затворения в себе си пасивен човек. Той е победа на разума над вярата: той изразява способността на човека да моделира своята материална участ – да очертава нейните граници и да определя съдбата си като единствената човешка реалност...
Нещо повече, в своето време марксизмът представляваше най-прогресивният и систематичен метод за анализиране на динамиката на общественото развитие... Поради това марксизмът се обръщаше едновременно към етичния, разумния и Прометеевия инстинкт... Етичната му съставка, която се състои от човешките емоции, произлиза от юдео-християнското наследство...
В този смисъл марксизмът служеше като механизъм на човешкия „прогрес“, макар неговата практика често да страдаше от недостиг на идеали.“[9]
Макар да се съмнявам, че от това ще има файда, както се казва. Едва ли ще променят нещо в начина си на мислене. А той е един и то добре утвърден: да не мислят. Тези момчета и момичета наподобяват двамата възрастни индианци от един чудесен разказ на Уилям Фокнър (дали са чували за него). Единият от старците пита другия: „За какво мислиш?“ Приятелят му отвръща: „За нищо.“ „Значи си мъдър“, одобрително поклаща глава първият.
Имаше и такива „мъдреци“, които се опитваха да влагат в напълно непознатите им мои схващания някакви намерения за революции, въоръжена борба, бунтове... След като в поредица от книги съм изследвал и изяснил кои планират, финансират, организират и провеждат революциите?! Повтарям афоризма на Радойко: „Сит търбух за наука глух.“ Не, мили хора[10], нямате оръжие, за да постигнете нещо със сила. Преди години го обяснявах на „атакистите“. Едва напоследък го проумяха. Защото на 11 ноември 1989 г. цялата въоръжена власт отново бе в ръцете на същата алчно червена номенклатура. Просто временно подмениха портретите на фасадата. Само два месеца по-късно стана ясно, че силните – САЩ, Западът, Съветска Русия – са с номенклатурата, а не с народа.[11] Винаги е било така. Няма как да го проумеете. Прекалено сложно е за вашите милиционерски възможности.
Вярно е, че съм цитирал покойния земеделски лидер Георги Михов Димитров, който през 1948 г. заявява пред комисия на американския Конгрес, председателствана от тогава все още бъдещия президент Ричард Никсън, „че законът не би бил от голяма полза в борбата срещу комунистите, тъй като те непрекъснато работят извън него. Те много добре съзнават, че могат да бъдат победени само със средствата, които използват срещу своите врагове… Срещу тях трябва да се използват собствените им конспиративни методи. Необходимо е да се използват всички средства, които биха възпрепятствали дейността на международната конспирация, при това без никакво отлагане, защото по-късно вече няма да можете да използвате тези средства, дори да искате.“[12]
Още римляните са установили: “Quid leges sine moribus vanae proficiynt?” – „Каква полза от закони, когато няма добри нрави?” А тук някакъв „гений“ се мъчи да ме убеди, че по време на мандата си като министър-председател неговият любим вожд и учител, агента на Държавна сигурност с псевдоним „Стоян“, нямало как да посегне на парите на комунистическата номенклатура, защото щял да... наруши Конституцията, моля ви се?! “O sancta simplicitas!” – „О, свещена простота!” Като се сблъскам с подобна нищета на духа, разбирам защо у нас 5 на сто от населението притежава 70 на сто от банковите депозити.[13] Гаргамел разполагаше с подкрепата на най-малко 70 на сто от населението. И можеше да смаже номенклатурата така, както се размазва хлебарка. Обаче не затова го бяха готвили толкова дълго. Освен това трябваше да започне лустрацията от себе си и от своята компартийна другарка Елена, със своите роднини, близки и т.н. (Костов няма приятели.)
Без крайна непримиримост към недокоснатата стара система и нейните представители, без радикални мерки за нейното ликвидиране, ни остава само да изчакаме своя финал като нация и дори като люде.
Достатъчно. Нека вървим към онова, което трябва да сторим. Уточнявам – според мен.
Спасението на давещите се...
Не веднъж съм признавал, че ме интересуват малко хора. Онзи неполучил възможност за изява елит, който е в състояние да поведе останалите към нашия Изход. Имаме все по-малко историческо време, за да разрушим порочния стар ред и направим първата копка на прехода към нормално общество, а не към демокрация. Демокрацията е порочна форма на управление, при която 51 на сто потъпкват правата и свободите на другите 49 процента. Неразбирайки тавтологията, другарите настояваха, че градят „народна демокрация“. Техният вариант бе обратният – господство на малцинството (номенклатурата и нейните платени слуги) над мнозинството. Разликата не е кой знае колко голяма. Репресии може да има и при „класическия“ вариант.
Спасението на давещите се...Нашето общество е болно. Заразата на комунизма бе привнесена в него още по време на Първата световна война. След 9 септември 1944 г. тойзи бацил го събори и постави в състояние на хронически тежко страдание. Обаче “aegroto dum anima est, spes est” – „докато болният е в съзнание, все още има надежда“.
Всеки мислещ човек, който се стреми към нормалност и дори към съвършенство, следва да анализира фактите. Неминуемо ще стигне до извода, че на пръв поглед в ироничния девиз от един съветски хумористичен роман „делото на давещите се е в ръцете на самите давещи се“, се съдържа огромна истина, валидна за състоянието, в което сме изпаднали. Събитията по света напират и другите народи, потънали в своите собствени проблеми, няма да ни подадат ръка. Техните лидери имат интерес ние да сме на дъното. Дълго е за обяснение. И изисква представянето на маса доказателства.
Затова нека до съзнанието на всеки от нас достигне неизбежното: без изземването на властта от номенклатурата, включително на нейното имущество, което е основата на господството й над народа, всико е всуе. В наши дни постигането на тази цел е възможно по два начина. Първо, с оръжие и гражданска война, за каквато не разполагаме с ресурс, пък и сме неспособни. И второ, чрез избори.
След като години наред съм призовавал да не се узаконява доминацията на алчно червената номенклатура чрез гласуване, защо сега призовавам за обратното? Не, тъкмо обратното. Твърдя, че изборите са възможност за истинска промяна, но само при следните условия.
Съединението прави силата
Никой от вас не е в състояние да си представи каква мощ се съдържа в нас. Но не поединично, а когато сме обединени. Важното е в името на какво. За мен процесите на единение трябва да минат през няколко етапа. Вие ще прецените дали сме способни на това. Аз не крия своя песимизъм. И въпреки това...
Можем да се обединим около дребни идеи. Например да започнем да обезсмисляме едно от най-важните оръжия на тайната и явната власт – медиите. Хайде да престанем да гледаме нейните телевизионни предавания, да слушаме и четем изблиците на пропагандаторите й. Какво може да послужи за критерий? Моралната чистота. Тя е единственият лакмус, който ще ни насочва, за да стъпим на чисто. Няма как член на БКП, щатен или нещатен сътрудник на репресивните комунистически секретни служби да бъде искрен, когато ви поучава от своята нова, „демократична“ позиция. Тя не е негова същност. Обратното, подобни хора са изтъкани от приспособимост и продажност. Нима не ви е известно, че “pelle sub agnina latitat mens saepe lupina” – „под кожата на агнето често се крие нрав на вълчица“? Ще избегна детайлите, за да не досадя. Защото на този етап е по-важно да усетим атмосферата на единението.
Следващата стъпка може да бъде оформянето на общности. Най-лесно е това да става по местоживеене – в махалата, селото, квартала... По този начин могат да се решават битови проблеми, които могат да изглеждат незначителни в национален мащаб, но са жизнено важни за съответното място. Например изграждането на липсваща канализация или друг подобен проблем. Или да речем някой номенклатурчик създава грижи на съкварталците си. Вдига шум, пречи на преминаването по улицата и т.н. В такива случаи съвместните действия с диренето на помощ от различни инстанции – община, МВР, медии – може да доведе до решение. Дори да не постигне конкретната цел, може да създаде доверие между хората. Това вече е крачка.
Друг и то по-висш метод е бойкотът. Да речем прекратяване на плащането на задължения към монополисти-доставчици, а още по-добре – към общините или държавата. Тази стъпка е изумително важна, но и опасна. При нея обединението трябва да бъде сигурно. Ако един подведе ближните си, може да ги обрече на преследвания, наказания и щети.
Ала най-важно си остава организирането за явяване на избори. Партиите са част от цялото. Те само разделят. Едно национално движение може да издуха номенклатурата от властта. Как, щом нейните представители ще броят бюлетините? Така е, но и не съвсем. Другарите могат да фалшифицират в известни рамки. Те са в състояние да откраднат половин или един милион гласове! Да, наистина могат да го постигнат. Бившият американски поркурор и настоящ разследващ журналист Грег Паласт е изложил поне 12 начина за това и то в „демократичните“ Съветски американски щати.
Обаче няма организация, която да е в състояние да фалшифицира примерно три милиона гласа. Понеже и след крупната кражба пак ще останат два милиона гласа. И те ще победят, тъй като у нас не съществува политическа партия, която да е в състояние да постигне такъв изборен резултат. Номенклатурата ще бъде изправена пред дилемата: да признае поражението си и да приеме очакващата я участ или да прибегне към употребата на сила.
Убеден съм, че тя вече няма как да успее с втория метод. Нямаме достатъчно войска. Милицията е покварена. Повечето униформени ще преминат на страната на народа. Доказва го и т. нар. арабска пролет. Първото също няма да я удовлетворява. Тя ще опита да оцелее чрез протакане – непризнаване на изборните резултати, прибягване до „демократични“ технологии като сезиране на Конституционния съд и т.н. Тогава уличните демонстрации могат да доведат до разрешение в рамките на кратко време – според мен максимум месец. И тогава...
Декомунизация
Най-ранните опити за обединение, тези на махленско ниво – не забелязвам нищо лошо в израза – трябва да бъдат провеждани по правилата на декомунизацията. В ръководството на новата организация да не бъдат допускани членове на БКП, БЗНС, щатни и нещатни сътрудници на МВР, ДС, РУМНО и т.н., щатни служители на ОФ, ДКМС, профсъюзите и пр. Ще има инфилтрация, но ако не се прибегне до подобна чистота, номенклатурата ще овладее и новото движение, устремено към промяна и свобода, а не „демокрация“.
Пак един от ругаещите ме в тази медия дефинитивно изтъква за моя милост: „Говори за декомунизация, но не казва, че това е супер утопия, защото трябва хората да я поискат, а на населението въобще не му пука за декомунизацията. Огромната част от българите не знаят значението на думата лустрация, камо ли да я поискат.“
Ако наистина е така, всичките ми усилия са лишени от смисъл. Само че това означава: “Lasciate ogni speranza, voi ch’entrate” – „Надежда всяка оставете“. Без възстановяване на справедливостта, без покаяние, нищо положително не е възможно. Милиони нашенци вопиют не за възмездие, а за правда. Виждаме докъде докарахте нещата по вашия начин. Хайде да опитаме по моя.
След евентуална победа на избори и поемане на властта, неизбежно първият задължителен за приемане закон следва да е този за декомунизацията. Вижте какво стана във ФРГ в средата на шейсетте, две десетилетия след края на Втората световна война. Искате ли да живеете като германци или предпочитате да тънете в смрадта на посткомунистическата кочина? Преди петнадесетина години Петер Юхас формулира това така: „Най-страшното на комунизма е онова, което иде след него.“ Нека сложим край на тази свинщина. Редовите членове на БКП и БЗНС ще претърпят нищожни ограничения и то за кратък срок. Ала тежко и горко на номенклатурата и на обслужвалите я ченгета. Искате ли го или ще продължавате да се валяте в свинарника на другарите, които имат общи интереси с главните прасета?
Как търпите подобни гаври, като цитата, който сега ще ви предложа? Той убедително разкрива колко объркани и отъртени са нещата у нас. „Не правя сметка да се дам на комунистите. Това заяви премиерът Бойко Борисов, който присъства на конгреса на репресираните от комунистическия режим.
Борисов изрази възмущение, че комунистическата партия прави 45-ти, 46-ти конгрес, отчита възход и признава цялата си история, включително – репресиите към хора в концентрационните лагери, уточнява „Фокус“. „Да дадеш хора да ги ядат прасетата в Скравена или по другите лагери, значи е нормално за тази партия“ – каза премиерът. Той призова репресираните от режима да разказват за това – какво е било, за действията на Народния съд, защото времето минава.
„Пропагандата на комунистите е такава, че се забравят нещата. Миналата година ме осъдиха комунистите да платя глоба за това, че ги обиждам и репресирам. Наглостта им е безкрайна“, заяви още Борисов. Според него 22 години след промените, независимо, че са върнали държавата не 45 години, но и встрани, комунистите продължават да се държат така, все едно нищо не се е случило, а сме им длъжни. Премиерът каза, че нищо не се е променило, щом в Берлин, Лондон, Рим и Токио все още посланици са хора от бившата Държавна сигурност.
„Съжалявам, тези, които са си заплюли дясното пространство, сиреч – демократичното, но и антикомунистическото, ги няма сред вас“, каза още Борисов. Той припомни съдбата на своя дядо, като каза, че в досието му е пишело, че е народен враг и че е починал от червен вятър. „Децата на тези същите доскоро, ако не бяхме ние да ги свалим, управляваха", каза още Бойко Борисов. Трябва да бъдем безпощадни, смята той.“[14]
ДекомунизацияНормалният човек онемява от изумление и възмущение пред подобна наглост. Колко години трябва да минат, та местното население да прозре: Няма промени, преходът е невъзможен, докато тези наглеци с червени партийни билети не бъдат натикани там, където им е мястото. То е в затворите и на бунището на историята. По другия, вашия път на някакво езическо милосърдие – всъщност робски страх, отказ от мислене и поемане на отговорност – ходим вече двадесет и втора година. Още малко и ще се самопогребем под срутващите се връз нас насипи от болшевишка алчност, безочие и агресия.
Милиционерската издънка Б.Б. дори не знае, че на каменните кариери над село Скравена е имало женски лагер. В него нещастните затворнички са били невероятно малтретирани, но не и хвърляни за храна на прасетата. Този най-ужасен израз на садизъм се е случвал единствено в концлагера Белене. А прасетата са били подивели домашни свине. Б.Б. няма как да знае това, защото е потомствена комунистка. Нейният дядо по бащина линия, родителят й и самата тя са членове на БКП. Освен това другарката Б.Б. има чин майор от Държавна сигурност. С него се е пенсионирала, за да не се деполитизира и да запази членството си в комунистическата партия.
Като се подчинява на заповедите на кръга „Банкя“, по-късно известен и като „Монтерей“, непрокопсаната банкянска пожарникарка нарушава закона и регистрира охранителна фирма. А днес някои „умници“, които мърсуват из форума на тази медия, искат да надделеят над комунистите по... законов път. И оправдават предателството на Иван Костов с липсата на лустрационни текстове в... Конституцията. Не допусках, че някой е способен на толкова пошло скудоумие! Та нали до ден днешен наричат този документ, регламентиращ беззаконието, нашата онеправданост и привилегиите на алчно червената фашистка номенклатура „комунистически“!
Борисов: Няма да се дам на комуниститеГледайте кои са „репресираните“ и кройте шапка на тукашния блян за свобода. Стефан Бакърджиев и синът му Евгений. Първият, прекарал няколко месеца в лагер, вербуван и като агент на ДС съсипал не една съдба. Без образование (навярно е бил „удостоен“ от службите), прекарал живота си все като началник в Централния кооперативен съюз. Навярно под крилото на Куневия свекър Иван Пръмов, избивал селяни при насилствената колективизация в Пловдивско. А „Валякът“ на СДС от червен земеделец и член на Постоянното присъствие на БЗНС под предводителството на Виктор Вълков се превърна в яростен „антикомунист“?!
Друг виден „репресиран“, присъствал на конгреса, е Петър Стоянов, потомствен агент на ДС, чиито „заслуги“ за разочарованието на милиони от идеята за демокрация е излишно да изтъквам. Под крилото на масонството той и червеният му като семафор брат, бивш комсомолски деец, седераст и настоящ гербер, всяка минута предават България и българщината. Повечето от участниците в конгреса са били сътрудници на комунистите. Доста от тях са социалдемократи, но преди всичко земеделци, които съучастваха на комунистите при създаването на концентрационните лагери. Нали подписът на тогавашния министър Никола Петков стои на челно място под съответната Наредба-закон от 20 декември 1944 г., обнародвана в „Държавен вестник“, брой 15, от 20 януари 1945 г.!
Доста късно този пияница и развратник се е сетил, че в страната ни липсва опозиция. Кръвта на жертвите – от т. нар. Народен съд, от четиридесетте безотговорни дни след 9 септември 1944 г., на репресиите от първите две години на „народната власт“ е неизлечимо петно върху останките от съвест на оранжево-зелените дружбаши. Тази сбърканост води до там, че престъпници като Б.Б., Стоянов, Бакърджиев и останалата болшевишко-ченгесарска пасмина и сега са не само приети, но даже са героизирани. Вместо да „красят“ клетките в една зоологическа градина, разположена на мястото на мавзолея. И да общуват със съседите си по клетка от останалите филиали на БКП – БСП, СДС, ДПС, НДСВ, ДСБ, ССД, „Гергьовден“, Новото време, РЗС, ВМРО, „Атака“ и т.н. В тази менажерия не бива да има ограничения. Посетителите трябва да имат свободата минавайки покрай клетките с тези зверове, да им подхвърлят храна... Не би. И никога няма да бъде. Както сподели с мен мой приятел: „С това население процесът е необратим.“
Когато декомунизацията навлезе в решителна фаза – за не повече от две-три седмици – да последва разпускане на Парламента и насрочване на избори за Велико народно събрание. На тях победата ще бъде съкрушителна. Тя ще бъде последвана от приемане на нова Конституция, която да регламентира свободата, съблюдаването на всички индивидуални права, но и отговорностите на всеки гражданин, да гарантира всеобщото равенство пред закона и да гарантира свободата на всеки жител на държавата. Основният закон да оформи напълно ново държавно устройство, основано на децентрализацията и засиленото областно и местно самоуправление. Той следва да се основава на силното пряко участие на хората във взимането на решения чрез тяхната законодателна инициатива и референдуми. (Посветих на това коментар, публикуван в тази медия по-рано през тази година.) В конституцията трябва да има раздел, който да определя правилата и начините за гласуване на различните видове избори и те да не могат да бъдат променяни, освен с квалифицирано мнозинство.
Да, искрен съм, настоявам за декомунизация, съд за виновниците за националната катастрофа, национализация на всичко, което притежават номенклатурчиците и прислужниците им, за нова, максимално по-справедлива приватизация, и не съжалавям за това. Интересувате ли се от проблемите, които поставих? Имате ли сили, за да поемете по този нелек път? Или не желаете декомунизация, справедливост, наказание за алчно червената мафия и свестен живот сред щастливи хора? Това ще решите вие самите.
Лично аз не съм сред убедено вярващите в нашия потенциал като общество. Струва ми се, че ще бъдем първата геронтокрация, която ще доведе до изчезването на България от политическата карта на света. Изобщо не ме топли, че същата съдба очаква Китай, САЩ, Съветска Русия, Великобритания, Франция, Холандия, Белгия... Например американците са наясно, че през 2023 година белите деца ще бъдат малцинство в страната. И търсят методи за избягването на тази демографска катастрофа.[15] Докато всички тукашни правителства полагат невероятни усилия, за намаляване на раждаемостта на българите и за прогонването на младите от родината им. За разлика от други коментатори не твърдя, че имигрират най-качествените. Според мен заминаха най-отчаяните и най-готовите да поемат рискове. Признайте, че последното съвсем не е маловажно качество.
Преобладаващата част от имигрантите напуснаха Татковината ни непосредствено след вдигането на граничните бариери. Което показва отдавна обмисляни намерения. Отново ще си послужа с вехт виц. Тато приласкал Брижит Бардо. Но преди да се усамотят, тя му поставила условие: да изпълни едно нейно желание. С типичното си лукавство Замфиркьов обещал. И на часа полюбопитствал какво е желанието на красавицата. Тя отговорила: „Отвори границите и пусни хората да пътуват свободно.“ „Хитруша“, доволно взел да потрива ръце правешкият каскет, „искаш да останем сами...“
Народът го е дефинирал с изумителна мъдрост: „Каквото посееш, това ще пожънеш.“ Не осъзнаете ли факта, че се намираме на ръба на пропастта и даже лек полъх на световните политически ветрове е в състояние да ни повали на нейното дъно, сме напълно и безвъзвратно загубени. Бъдете сигурни, че ако предприемем предлаганите мерки, световната власт само ще уточни параметрите на своите интереси. И ще пожертва номенклатурата, както е записано в ония Протоколи...
Онези, които нямат намерение веднъж за винаги да скъсат с кървавото ни минало, не дирят спасението, си заслужават мъжествената еврокомисарка Сталинка „Кристалина“ Георгиева от „Турист спорт банк“[16], посланичката Елена Поптодорова, шефката на ЮНЕСКО Ирина Бокова, както и „морални“ проповедници като Иван Гарелов, Васа Ганчева, Слави Трифонов, Люба Кулезич, Иво Инджев, Ана Цолова, Николай Бюреков[17] или Петьо Блъсков. Слава Богу, намира се малцинство, което поне иска да узнае истината. На него ще посветя поредните си медийни изяви в предаването „Диагноза с Георги Ифандиев“ всяка понеделнишка и петъчна вечер от 20:30 часа, както и в едноименния коментарен сайт в интернет.
От сърце благодаря на госпожа Мария Шахъмова, задето ме покани да сътруднича на „ФорумЪт“, една наистина свободна трибуна. Както и на нейния администратор, постарал се публикациите да придобиват естетичен, четивен и все по-удобен за читателите вид. От сърце им желая успех.
На всички добри и интересуващи се от истината хора: До нови срещи в ефира на Национална кабелна телевизия „Евроком“ и в „Диагноза с Георги Ифандиев“ в интернет.
Благодаря ви и Бог да ви пази!
[1] Доста от „бившите“ комунисти, както и ченгетата от всякакъв вид все още благоговейно ги наричат Съединени американски щати.
[2] Вж. напр. “Rothschild is the new power behind Yukos” by Simon Bell in Moscow, Lucinda Kemeny and Andrew Porter, “The Times”, London, November 2, 2003 г., online: http://business.timesonline.co.uk/tol/business/article1101531.ece; “Rothschild lined to take over at Yukos(2003),Mikhail Khodorkovsky & Platon Lebedev found guilty of embezzlement” by James Rossiter, Evening Standard, “The Sovereign Independent”, Ireland, 15.07.2003 г., online: http://www.sovereignindependent.com/?p=11602;
[3] Вж. “From Russia Expert, a Gloomy Outlook” by Anita Raghavan, “The New York Times”, New York, NY, November 18, 2010 г., online: http://dealbook.nytimes.com/2010/11/18/from-russia-expert-a-gloomy-outlook/
[4] Пак там.
[5] „От Матея свето Евангелие“, гл. 10, ст. 26.
[6] Правописът е запазен във всички цитати.
[7] Петър Стоянов гостува на Лора Крумова в „Тази неделя“, bTV, София, неделя, 5 юни 2011 г., 41:50 – 42:03 минути от началото, от online: http://www.btv.bg/shows/tazi-nedelia
[8] “We Are All Socialists Now: In many ways our economy already resembles a European one. As boomers age and spending grows, we will become even more French” by Jon Meacham, “Newsweek”, New York, NY, February 7, 2009 г., online: http://www.newsweek.com/2009/02/06/we-are-all-socialists-now.html
[9] “Zbigniew Brzezinski – “Between Two Ages: America's Role in the Technetronic Era”, The Viking Press, New York, Ny, 1970 г., г., стр. 34.
[10] Словосъчетание, което покойният болшевишки „трибун“ Стефан Продев въведе като обръщение към т. нар. социалисти, до един пребоядисани комунисти.
[11] „Янко Янков: Имаше споразумение между комунистическия елит и управляващите западни елити”, интервю на Калоян Методиев, „Общество.нет”, София, 31 октомври 2009 г., online: http://www.obshtestvo.net/content/view/1457/3/
[12] Проф. Чарлз Мозер – „Д-р Г.М.Димитров: Биография”, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец”, София, 1992 г., стр. 225.
[13] Вж. „5% от населението дъжрат 2/3 от всички спестявания“, Money.bg, София, сряда, 1 юни 2011 г., online: http://money.bg/news/id_609543169
[14] „Борисов: Няма да се дам на комунистите“, в. „Дневник“, София, неделя, 15 май 2011 г., online: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/05/14/1089470_borisov_niama_da_se_dam_na_komunistite/
[15] Вж. “White children to be minority in US by 2023” by Jon Swaine in New York, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, 7 April 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/northamerica/usa/8435636/White-children-to-be-minority-in-US-by-2023.html
[16] Сталинка, както първоначално е била наречена, е природна комунистка. Бащата й е дългогодишен генерален директор на ДСО „Пътни строежи”, без да има висше образование. Такива като него биваха... „удостоени”. Отнасяше се единствено за активните борци против фашизма и капитализма. Носи се мълвата, че самата тя е свързана с ДС. Неин медиен съветник в Брюксел е проводеният от ДС мой съсед и съученик Констатин Иванов, син на най-големия комунист в нашия квартал, генералния директор на ДСО „Мрамор гранит“ Велик Иванов. На 6 април 2001 г. същият Косьо бе единственият, освен Маргарита, до Симо Мадридски на поляната във Врана. Самият неин настоящ шеф Жозе Мануел Барозу започна своя политически път като крайно ляв маоист и член на Комунистическата партия на португалските работници, яростен борец против капитализма, Обединена Европа и антинатовец. (Вж. напр. “European Commission Rules Questions on Barroso’s Communist Background “Inadmissible”, British National Party, Welshpool, Powys, UK, Tuesday, 8 February 2011 г., online: http://www.bnp.org.uk/news/european-commission-rules-questions-barroso%E2%80%99s-communist-background-%E2%80%9Cinadmissible%E2%80%9D) Световната революция продължава...
[17] Шаржът е на Кеворк „Димитър“ Кеворкян. Тъй като не страдам от комплекси, не крада чуждо творчество, както постъпи той с авторството на съкращението Б.Б.
:::
| ИСТИНАТА Е ВСЕ ТАКА НЕУДОБНА | |
| Написано от Георги Ифандиев |
| Вторник, 07 Юни 2011 03:21 |
|
Разум срещу злоба, знание против сила • В болшевишката кочина или към Изхода • Имат ли нашенци необходимост от истина и декомунизация
Никоя цена не е достатъчно висока, когато искате да се избавите от тиранията.
Не съществува „пазарна икономика“. Това е мантра, използвана от интернационалните банкери, за да прокарват идеите си. А финансистите не създават благосъстояние. Те изсмукват онова, което съзидателите на полето, във фабриката, на строежа, в лабораториите раждат със своя труд. Откакто разменната (пазарната) система бе заменена с паричната, човечеството живее в една икономическа илюзия. Парите нямат реална стойност. Използват ги за преодоляване на недостатъците на разменната система в условията на Ротшилдовата финансова индукция. Те съществуват само защото ние ги смятаме за истинска ценност.
Едва ли познавате историята на човек на име Уилям Броудър. Той е известен в родните си Съветски американски щати[1] с това, че не проявява никаква толерантност към богатите. Преди години осъждаше комсомолско-болшевишкия олигарх Михаил Ходорковски, на пръв поглед създаден от КПСС, КГБ и семейство Елцин. А всъщност някогашен наместник на истинските основни собственици на нефтения гигант „Юкос Петролиум“ – семейство Ротшилд.[2]
Съдът на пребоядисаните комунисти
Този Броудър е любопитен екземпляр. Внук е на Ърл Броудър, един от лидерите на организираното комунистическо движение в САЩ. Неговият „бунт“ срещу богатството и богатите се разпростря до там, че... стана капиталист и замина за Русия, където основа инвестиционнния фонд „Ермитаж“ („Хърмитидж“ – “Hermitage”). Започнал с 25 милиона долара – откъде ли ги е взел – понастоящем състоянието му се оценява на повече 4,5 милиарда в същата валута. Това превърна неговата организация в „най-крупния руски фонд в света“! Доскоро държал голям портрет на Ленин до бюрото си.[3] Бившият комунист признава: „Винаги съм смятал, че Русия е корумпирана. Нашата теория беше, че курсовете на акциите ще растат стремглаво, докато Русия преминава от пълен хаос към просто ужасен хаос.“ Преведено на нашенски – риба се лови в мътни води. Ала днес Броудър задава въпроса: „Къде е следващата Русия?“[4] И се подвизава в Лондон, откъдето следи дали не се излюпват нови пазари, които да предлагат толкова изгоден хаос... Точно това се случи и у нас. Само че комунистическата партия – единствената не само по нашите земи, нейната служба за партийна сигурност и масовата глупост хвърлиха върху ми глутница пребоядисани червени добермани, за да ръфат до болка от духа ми. Белким престана да изнасям истини. Ала тези атеистични псета и техните стопани забравят Божия завет: „... Няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае“.[5] Нямам намерение да се обяснявам с тези комплексари, още по-малко – да се разправям с тях. Унизително е. Само за сведение: когато техните родители са марширували със „святото“ име Тодор Живков на уста, моя милост провеждаше собствено следдипломно обучение по т. нар. пазарна икономика и фондови борси. Тъй като тук тези понятия бяха обявени за „фашистки“, както кибернетиката на Норбърт Уийнър (наричан тук с немското произношение на името му Норберт Винер) например, поради липсата на други източници ползвах „услугите“ на... тогавашните съветски издатели. За разлика от нашите баш католици, те не се свеняха да превеждат западни автори, някои от които бяха дарени с Нобелова награда за икономика. Искам да кажа, че когато любимият на все повече стопяващо се малцинство неинтелигенти Иван Костов и подобните му преподаватели по икономика, които сричаха нарочно изфабрикуваните постулати на марксизма-ленинизма, аз „се калявах“ в схващанията на западните икономически практики. В интерес на истината мнозина от най-известните тогавашни автори не настояваха, че правят наука. Притежаваха самочувствието да разбират: не съществува икономическа наука. Както историята няма как да бъде наука, след като е известно, че победителите я пишат. Онова, което се разбира под фалшивото понятие „икономическа наука“, е изучаването на човешките практики в сферата на производството, търговията и паричния обмен. Ала най-вече на сравнително по-новата сфера на финансите – банковото дело, чиято история в цивилизования бял свят има едва шестстолетна история. И дирене на начини за тяхното обогатяване с нови измами. Като например предизвикването на световни кризи, съсипването на отделни държави, разпалването на войни и т.н. Който се съмнява в тези неща, просто е неук или „като дете прост“. Понеже подобни същества никога не са мислили самостоятелно, не са изследвали процесите, вярват в глупостите, които самозвани марксист-ленинци пишат в букварчетата по икономика и им втълпяват. Споменатите дребни пиленца на партията-квачка кълват така: „Въпреки приятния му журналистически стил, Г. Ифандиев прави постоянно едни и същи анализи. Да анализира дереджето разбира се, но не изцяло. Някой да го е виждал да разобличава най-големите беди днес ─ корупцията завзела всичките слоеве на обществото, или покаяното състояние на правосъдието в страната?“ Господи, колко усилия хвърлих, а това грандиозно скудоумие все така тържествува! Както и следващото: „Млади бизнесмени, даже и нечували за Държавна Сигурност, грабят и корумпират по същия безцеремонен начин, както и тези които си рапределиха страната след 10 ноември.“[6] Какви са тези „най-големите беди днес“? Какво „разобличаване“? Колко пъти говорих от екрана, писах в книги и статии, че истинският лечител поставя диагноза и лекува болестта, а не симптомите й. „Най-големите беди днес“ са симптомите на онова заболяване, с което не престанаха да ни заразяват от 9 септември 1944 г. Ако го изцерите, същите „най-големи беди днес“ може и да не изчезнат напълно, но ще предизвикват единствено лек сърбеж и то понякога. А да ви мине през акъла, че наистина съществуват „млади бизнесмени, даже и нечували за Държавна Сигурност“, които грабят и корумпират по същия безцеремонен начин, както и тези които си рапределиха страната след 10 ноември“, издава само две неща. Първо, тотална глупост и неинформираност. Второ, изпълнение на задача. Драги мои, споменете ми само един такъв „млад бизнесмен“, за да ви разкрия връзките му с БКП-БЗНС, присъдружните им организации и тяхната служба за партийна сигурност. На 6 юни 2011 г. дори бившият президент Петър Стоянов заяви дословно: „България се контролира в голяма степен от старата висша номенклатура. Хора без ярки лица. Те не дават интервюта. И няма смисъл да дават интервюта. Но в известен смисъл всички сме били пионки в тази игра, включително и аз.“[7] Какво ще кажете? От години говоря и пиша това. Само идиотите не го разбраха... В стила на предходните упреци е и дефинитивната „експертна“ констатация: „Г. Ифандиев много често е казвал че от гласуване няма смисъл. Ако в България няма една единствена партия за която да гласуваме, какъв е изхода? Г. Ифандиев да е посочил някойкойто знае какво да направи и как? Да ни е посъветвал да вземем властта насила? Тук не само Ифандиев, никой не може да предложи нещо приемливо. Оплаквайки се от Държавна Сигурност, всички чакат полу-съзнателно да стане чудо, чакане, което много дълго ще продължава.“ Ифандиев е предлагал, драги. Обявил е какво трябва да се предприеме и в книга. Ама кой да чете? Партията и ДС масово отнемаха способността за мислене или насаждаха максимата на съвременните абитуриенти: „Да те затворят в стая, пълна с книги, и да те накарат да четеш – това е нещастие.“ Нали помните вица, в който чужденец опитал да узнае интересуващ го адрес от тукашен милиционерски патрул. Опитал на пет езика, уви, безуспешно. Накрая ядосан си тръгнал. А единият от униформените се обърнал към партньора си: ─ Казвах ли ти, че трябва да учим езици? Другарят му иронични запитал: ─ Е, та тоя като знаеше езици, оправи ли се? Кажете ми къде и кога милиционерите са били умни и ерудирани? Много от другарите, които гастролираха във форума под статиите ми, си бяха откровени милиционери. Ако не по служба, по умствени възможности и степен на развитие. Да не говорим, че „чудото“ чрез избори така и не стана. И няма да стане – никога. Само идиотите не проумяха, че „ако гласуването можеше да промени нещо, щяха да го забранят“. Както и че някаква „демокрация“ е възможна. Препоръчвам им да видят видеозаписа от този адрес: http://www.forumat-bg.com/politika/1160-shte-uznaete-istinata-i-istinata-shte-vi-napravi-svobodni Добре е да се запознаят с онази „Тема на броя“ (“Cover Story”) на списание „Нюзуийк“, която носеше многозначителното заглавие „Сега всички сме социалисти“. Нейното подзаглавие гласи: „В много отношения нашата икономика прилича на европейската. Докато следвоенното поколение остарява, а разходите се увеличават, все повече ще заприличваме на французите.“[8]
Нещо повече, в своето време марксизмът представляваше най-прогресивният и систематичен метод за анализиране на динамиката на общественото развитие... Поради това марксизмът се обръщаше едновременно към етичния, разумния и Прометеевия инстинкт... Етичната му съставка, която се състои от човешките емоции, произлиза от юдео-християнското наследство... В този смисъл марксизмът служеше като механизъм на човешкия „прогрес“, макар неговата практика често да страдаше от недостиг на идеали.“[9] Макар да се съмнявам, че от това ще има файда, както се казва. Едва ли ще променят нещо в начина си на мислене. А той е един и то добре утвърден: да не мислят. Тези момчета и момичета наподобяват двамата възрастни индианци от един чудесен разказ на Уилям Фокнър (дали са чували за него). Единият от старците пита другия: „За какво мислиш?“ Приятелят му отвръща: „За нищо.“ „Значи си мъдър“, одобрително поклаща глава първият. Имаше и такива „мъдреци“, които се опитваха да влагат в напълно непознатите им мои схващания някакви намерения за революции, въоръжена борба, бунтове... След като в поредица от книги съм изследвал и изяснил кои планират, финансират, организират и провеждат революциите?! Повтарям афоризма на Радойко: „Сит търбух за наука глух.“ Не, мили хора[10], нямате оръжие, за да постигнете нещо със сила. Преди години го обяснявах на „атакистите“. Едва напоследък го проумяха. Защото на 11 ноември 1989 г. цялата въоръжена власт отново бе в ръцете на същата алчно червена номенклатура. Просто временно подмениха портретите на фасадата. Само два месеца по-късно стана ясно, че силните – САЩ, Западът, Съветска Русия – са с номенклатурата, а не с народа.[11] Винаги е било така. Няма как да го проумеете. Прекалено сложно е за вашите милиционерски възможности. Вярно е, че съм цитирал покойния земеделски лидер Георги Михов Димитров, който през 1948 г. заявява пред комисия на американския Конгрес, председателствана от тогава все още бъдещия президент Ричард Никсън, „че законът не би бил от голяма полза в борбата срещу комунистите, тъй като те непрекъснато работят извън него. Те много добре съзнават, че могат да бъдат победени само със средствата, които използват срещу своите врагове… Срещу тях трябва да се използват собствените им конспиративни методи. Необходимо е да се използват всички средства, които биха възпрепятствали дейността на международната конспирация, при това без никакво отлагане, защото по-късно вече няма да можете да използвате тези средства, дори да искате.“[12] Още римляните са установили: “Quid leges sine moribus vanae proficiynt?” – „Каква полза от закони, когато няма добри нрави?” А тук някакъв „гений“ се мъчи да ме убеди, че по време на мандата си като министър-председател неговият любим вожд и учител, агента на Държавна сигурност с псевдоним „Стоян“, нямало как да посегне на парите на комунистическата номенклатура, защото щял да... наруши Конституцията, моля ви се?! “O sancta simplicitas!” – „О, свещена простота!” Като се сблъскам с подобна нищета на духа, разбирам защо у нас 5 на сто от населението притежава 70 на сто от банковите депозити.[13] Гаргамел разполагаше с подкрепата на най-малко 70 на сто от населението. И можеше да смаже номенклатурата така, както се размазва хлебарка. Обаче не затова го бяха готвили толкова дълго. Освен това трябваше да започне лустрацията от себе си и от своята компартийна другарка Елена, със своите роднини, близки и т.н. (Костов няма приятели.) Без крайна непримиримост към недокоснатата стара система и нейните представители, без радикални мерки за нейното ликвидиране, ни остава само да изчакаме своя финал като нация и дори като люде. Достатъчно. Нека вървим към онова, което трябва да сторим. Уточнявам – според мен.
Спасението на давещите се...
Не веднъж съм признавал, че ме интересуват малко хора. Онзи неполучил възможност за изява елит, който е в състояние да поведе останалите към нашия Изход. Имаме все по-малко историческо време, за да разрушим порочния стар ред и направим първата копка на прехода към нормално общество, а не към демокрация. Демокрацията е порочна форма на управление, при която 51 на сто потъпкват правата и свободите на другите 49 процента. Неразбирайки тавтологията, другарите настояваха, че градят „народна демокрация“. Техният вариант бе обратният – господство на малцинството (номенклатурата и нейните платени слуги) над мнозинството. Разликата не е кой знае колко голяма. Репресии може да има и при „класическия“ вариант.
Всеки мислещ човек, който се стреми към нормалност и дори към съвършенство, следва да анализира фактите. Неминуемо ще стигне до извода, че на пръв поглед в ироничния девиз от един съветски хумористичен роман „делото на давещите се е в ръцете на самите давещи се“, се съдържа огромна истина, валидна за състоянието, в което сме изпаднали. Събитията по света напират и другите народи, потънали в своите собствени проблеми, няма да ни подадат ръка. Техните лидери имат интерес ние да сме на дъното. Дълго е за обяснение. И изисква представянето на маса доказателства. Затова нека до съзнанието на всеки от нас достигне неизбежното: без изземването на властта от номенклатурата, включително на нейното имущество, което е основата на господството й над народа, всико е всуе. В наши дни постигането на тази цел е възможно по два начина. Първо, с оръжие и гражданска война, за каквато не разполагаме с ресурс, пък и сме неспособни. И второ, чрез избори. След като години наред съм призовавал да не се узаконява доминацията на алчно червената номенклатура чрез гласуване, защо сега призовавам за обратното? Не, тъкмо обратното. Твърдя, че изборите са възможност за истинска промяна, но само при следните условия.
Съединението прави силата
Никой от вас не е в състояние да си представи каква мощ се съдържа в нас. Но не поединично, а когато сме обединени. Важното е в името на какво. За мен процесите на единение трябва да минат през няколко етапа. Вие ще прецените дали сме способни на това. Аз не крия своя песимизъм. И въпреки това... Можем да се обединим около дребни идеи. Например да започнем да обезсмисляме едно от най-важните оръжия на тайната и явната власт – медиите. Хайде да престанем да гледаме нейните телевизионни предавания, да слушаме и четем изблиците на пропагандаторите й. Какво може да послужи за критерий? Моралната чистота. Тя е единственият лакмус, който ще ни насочва, за да стъпим на чисто. Няма как член на БКП, щатен или нещатен сътрудник на репресивните комунистически секретни служби да бъде искрен, когато ви поучава от своята нова, „демократична“ позиция. Тя не е негова същност. Обратното, подобни хора са изтъкани от приспособимост и продажност. Нима не ви е известно, че “pelle sub agnina latitat mens saepe lupina” – „под кожата на агнето често се крие нрав на вълчица“? Ще избегна детайлите, за да не досадя. Защото на този етап е по-важно да усетим атмосферата на единението. Следващата стъпка може да бъде оформянето на общности. Най-лесно е това да става по местоживеене – в махалата, селото, квартала... По този начин могат да се решават битови проблеми, които могат да изглеждат незначителни в национален мащаб, но са жизнено важни за съответното място. Например изграждането на липсваща канализация или друг подобен проблем. Или да речем някой номенклатурчик създава грижи на съкварталците си. Вдига шум, пречи на преминаването по улицата и т.н. В такива случаи съвместните действия с диренето на помощ от различни инстанции – община, МВР, медии – може да доведе до решение. Дори да не постигне конкретната цел, може да създаде доверие между хората. Това вече е крачка. Друг и то по-висш метод е бойкотът. Да речем прекратяване на плащането на задължения към монополисти-доставчици, а още по-добре – към общините или държавата. Тази стъпка е изумително важна, но и опасна. При нея обединението трябва да бъде сигурно. Ако един подведе ближните си, може да ги обрече на преследвания, наказания и щети. Ала най-важно си остава организирането за явяване на избори. Партиите са част от цялото. Те само разделят. Едно национално движение може да издуха номенклатурата от властта. Как, щом нейните представители ще броят бюлетините? Така е, но и не съвсем. Другарите могат да фалшифицират в известни рамки. Те са в състояние да откраднат половин или един милион гласове! Да, наистина могат да го постигнат. Бившият американски поркурор и настоящ разследващ журналист Грег Паласт е изложил поне 12 начина за това и то в „демократичните“ Съветски американски щати. Обаче няма организация, която да е в състояние да фалшифицира примерно три милиона гласа. Понеже и след крупната кражба пак ще останат два милиона гласа. И те ще победят, тъй като у нас не съществува политическа партия, която да е в състояние да постигне такъв изборен резултат. Номенклатурата ще бъде изправена пред дилемата: да признае поражението си и да приеме очакващата я участ или да прибегне към употребата на сила. Убеден съм, че тя вече няма как да успее с втория метод. Нямаме достатъчно войска. Милицията е покварена. Повечето униформени ще преминат на страната на народа. Доказва го и т. нар. арабска пролет. Първото също няма да я удовлетворява. Тя ще опита да оцелее чрез протакане – непризнаване на изборните резултати, прибягване до „демократични“ технологии като сезиране на Конституционния съд и т.н. Тогава уличните демонстрации могат да доведат до разрешение в рамките на кратко време – според мен максимум месец. И тогава...
Декомунизация
Най-ранните опити за обединение, тези на махленско ниво – не забелязвам нищо лошо в израза – трябва да бъдат провеждани по правилата на декомунизацията. В ръководството на новата организация да не бъдат допускани членове на БКП, БЗНС, щатни и нещатни сътрудници на МВР, ДС, РУМНО и т.н., щатни служители на ОФ, ДКМС, профсъюзите и пр. Ще има инфилтрация, но ако не се прибегне до подобна чистота, номенклатурата ще овладее и новото движение, устремено към промяна и свобода, а не „демокрация“. Пак един от ругаещите ме в тази медия дефинитивно изтъква за моя милост: „Говори за декомунизация, но не казва, че това е супер утопия, защото трябва хората да я поискат, а на населението въобще не му пука за декомунизацията. Огромната част от българите не знаят значението на думата лустрация, камо ли да я поискат.“ Ако наистина е така, всичките ми усилия са лишени от смисъл. Само че това означава: “Lasciate ogni speranza, voi ch’entrate” – „Надежда всяка оставете“. Без възстановяване на справедливостта, без покаяние, нищо положително не е възможно. Милиони нашенци вопиют не за възмездие, а за правда. Виждаме докъде докарахте нещата по вашия начин. Хайде да опитаме по моя. След евентуална победа на избори и поемане на властта, неизбежно първият задължителен за приемане закон следва да е този за декомунизацията. Вижте какво стана във ФРГ в средата на шейсетте, две десетилетия след края на Втората световна война. Искате ли да живеете като германци или предпочитате да тънете в смрадта на посткомунистическата кочина? Преди петнадесетина години Петер Юхас формулира това така: „Най-страшното на комунизма е онова, което иде след него.“ Нека сложим край на тази свинщина. Редовите членове на БКП и БЗНС ще претърпят нищожни ограничения и то за кратък срок. Ала тежко и горко на номенклатурата и на обслужвалите я ченгета. Искате ли го или ще продължавате да се валяте в свинарника на другарите, които имат общи интереси с главните прасета? Как търпите подобни гаври, като цитата, който сега ще ви предложа? Той убедително разкрива колко объркани и отъртени са нещата у нас. „Не правя сметка да се дам на комунистите. Това заяви премиерът Бойко Борисов, който присъства на конгреса на репресираните от комунистическия режим. Борисов изрази възмущение, че комунистическата партия прави 45-ти, 46-ти конгрес, отчита възход и признава цялата си история, включително – репресиите към хора в концентрационните лагери, уточнява „Фокус“. „Да дадеш хора да ги ядат прасетата в Скравена или по другите лагери, значи е нормално за тази партия“ – каза премиерът. Той призова репресираните от режима да разказват за това – какво е било, за действията на Народния съд, защото времето минава. „Пропагандата на комунистите е такава, че се забравят нещата. Миналата година ме осъдиха комунистите да платя глоба за това, че ги обиждам и репресирам. Наглостта им е безкрайна“, заяви още Борисов. Според него 22 години след промените, независимо, че са върнали държавата не 45 години, но и встрани, комунистите продължават да се държат така, все едно нищо не се е случило, а сме им длъжни. Премиерът каза, че нищо не се е променило, щом в Берлин, Лондон, Рим и Токио все още посланици са хора от бившата Държавна сигурност. „Съжалявам, тези, които са си заплюли дясното пространство, сиреч – демократичното, но и антикомунистическото, ги няма сред вас“, каза още Борисов. Той припомни съдбата на своя дядо, като каза, че в досието му е пишело, че е народен враг и че е починал от червен вятър. „Децата на тези същите доскоро, ако не бяхме ние да ги свалим, управляваха", каза още Бойко Борисов. Трябва да бъдем безпощадни, смята той.“[14]
Милиционерската издънка Б.Б. дори не знае, че на каменните кариери над село Скравена е имало женски лагер. В него нещастните затворнички са били невероятно малтретирани, но не и хвърляни за храна на прасетата. Този най-ужасен израз на садизъм се е случвал единствено в концлагера Белене. А прасетата са били подивели домашни свине. Б.Б. няма как да знае това, защото е потомствена комунистка. Нейният дядо по бащина линия, родителят й и самата тя са членове на БКП. Освен това другарката Б.Б. има чин майор от Държавна сигурност. С него се е пенсионирала, за да не се деполитизира и да запази членството си в комунистическата партия. Като се подчинява на заповедите на кръга „Банкя“, по-късно известен и като „Монтерей“, непрокопсаната банкянска пожарникарка нарушава закона и регистрира охранителна фирма. А днес някои „умници“, които мърсуват из форума на тази медия, искат да надделеят над комунистите по... законов път. И оправдават предателството на Иван Костов с липсата на лустрационни текстове в... Конституцията. Не допусках, че някой е способен на толкова пошло скудоумие! Та нали до ден днешен наричат този документ, регламентиращ беззаконието, нашата онеправданост и привилегиите на алчно червената фашистка номенклатура „комунистически“!
Друг виден „репресиран“, присъствал на конгреса, е Петър Стоянов, потомствен агент на ДС, чиито „заслуги“ за разочарованието на милиони от идеята за демокрация е излишно да изтъквам. Под крилото на масонството той и червеният му като семафор брат, бивш комсомолски деец, седераст и настоящ гербер, всяка минута предават България и българщината. Повечето от участниците в конгреса са били сътрудници на комунистите. Доста от тях са социалдемократи, но преди всичко земеделци, които съучастваха на комунистите при създаването на концентрационните лагери. Нали подписът на тогавашния министър Никола Петков стои на челно място под съответната Наредба-закон от 20 декември 1944 г., обнародвана в „Държавен вестник“, брой 15, от 20 януари 1945 г.! Доста късно този пияница и развратник се е сетил, че в страната ни липсва опозиция. Кръвта на жертвите – от т. нар. Народен съд, от четиридесетте безотговорни дни след 9 септември 1944 г., на репресиите от първите две години на „народната власт“ е неизлечимо петно върху останките от съвест на оранжево-зелените дружбаши. Тази сбърканост води до там, че престъпници като Б.Б., Стоянов, Бакърджиев и останалата болшевишко-ченгесарска пасмина и сега са не само приети, но даже са героизирани. Вместо да „красят“ клетките в една зоологическа градина, разположена на мястото на мавзолея. И да общуват със съседите си по клетка от останалите филиали на БКП – БСП, СДС, ДПС, НДСВ, ДСБ, ССД, „Гергьовден“, Новото време, РЗС, ВМРО, „Атака“ и т.н. В тази менажерия не бива да има ограничения. Посетителите трябва да имат свободата минавайки покрай клетките с тези зверове, да им подхвърлят храна... Не би. И никога няма да бъде. Както сподели с мен мой приятел: „С това население процесът е необратим.“ Когато декомунизацията навлезе в решителна фаза – за не повече от две-три седмици – да последва разпускане на Парламента и насрочване на избори за Велико народно събрание. На тях победата ще бъде съкрушителна. Тя ще бъде последвана от приемане на нова Конституция, която да регламентира свободата, съблюдаването на всички индивидуални права, но и отговорностите на всеки гражданин, да гарантира всеобщото равенство пред закона и да гарантира свободата на всеки жител на държавата. Основният закон да оформи напълно ново държавно устройство, основано на децентрализацията и засиленото областно и местно самоуправление. Той следва да се основава на силното пряко участие на хората във взимането на решения чрез тяхната законодателна инициатива и референдуми. (Посветих на това коментар, публикуван в тази медия по-рано през тази година.) В конституцията трябва да има раздел, който да определя правилата и начините за гласуване на различните видове избори и те да не могат да бъдат променяни, освен с квалифицирано мнозинство. Да, искрен съм, настоявам за декомунизация, съд за виновниците за националната катастрофа, национализация на всичко, което притежават номенклатурчиците и прислужниците им, за нова, максимално по-справедлива приватизация, и не съжалавям за това. Интересувате ли се от проблемите, които поставих? Имате ли сили, за да поемете по този нелек път? Или не желаете декомунизация, справедливост, наказание за алчно червената мафия и свестен живот сред щастливи хора? Това ще решите вие самите. Лично аз не съм сред убедено вярващите в нашия потенциал като общество. Струва ми се, че ще бъдем първата геронтокрация, която ще доведе до изчезването на България от политическата карта на света. Изобщо не ме топли, че същата съдба очаква Китай, САЩ, Съветска Русия, Великобритания, Франция, Холандия, Белгия... Например американците са наясно, че през 2023 година белите деца ще бъдат малцинство в страната. И търсят методи за избягването на тази демографска катастрофа.[15] Докато всички тукашни правителства полагат невероятни усилия, за намаляване на раждаемостта на българите и за прогонването на младите от родината им. За разлика от други коментатори не твърдя, че имигрират най-качествените. Според мен заминаха най-отчаяните и най-готовите да поемат рискове. Признайте, че последното съвсем не е маловажно качество. Преобладаващата част от имигрантите напуснаха Татковината ни непосредствено след вдигането на граничните бариери. Което показва отдавна обмисляни намерения. Отново ще си послужа с вехт виц. Тато приласкал Брижит Бардо. Но преди да се усамотят, тя му поставила условие: да изпълни едно нейно желание. С типичното си лукавство Замфиркьов обещал. И на часа полюбопитствал какво е желанието на красавицата. Тя отговорила: „Отвори границите и пусни хората да пътуват свободно.“ „Хитруша“, доволно взел да потрива ръце правешкият каскет, „искаш да останем сами...“ Народът го е дефинирал с изумителна мъдрост: „Каквото посееш, това ще пожънеш.“ Не осъзнаете ли факта, че се намираме на ръба на пропастта и даже лек полъх на световните политически ветрове е в състояние да ни повали на нейното дъно, сме напълно и безвъзвратно загубени. Бъдете сигурни, че ако предприемем предлаганите мерки, световната власт само ще уточни параметрите на своите интереси. И ще пожертва номенклатурата, както е записано в ония Протоколи... Онези, които нямат намерение веднъж за винаги да скъсат с кървавото ни минало, не дирят спасението, си заслужават мъжествената еврокомисарка Сталинка „Кристалина“ Георгиева от „Турист спорт банк“[16], посланичката Елена Поптодорова, шефката на ЮНЕСКО Ирина Бокова, както и „морални“ проповедници като Иван Гарелов, Васа Ганчева, Слави Трифонов, Люба Кулезич, Иво Инджев, Ана Цолова, Николай Бюреков[17] или Петьо Блъсков. Слава Богу, намира се малцинство, което поне иска да узнае истината. На него ще посветя поредните си медийни изяви в предаването „Диагноза с Георги Ифандиев“ всяка понеделнишка и петъчна вечер от 20:30 часа, както и в едноименния коментарен сайт в интернет. От сърце благодаря на госпожа Мария Шахъмова, задето ме покани да сътруднича на „ФорумЪт“, една наистина свободна трибуна. Както и на нейния администратор, постарал се публикациите да придобиват естетичен, четивен и все по-удобен за читателите вид. От сърце им желая успех. На всички добри и интересуващи се от истината хора: До нови срещи в ефира на Национална кабелна телевизия „Евроком“ и в „Диагноза с Георги Ифандиев“ в интернет. Благодаря ви и Бог да ви пази! [1] Доста от „бившите“ комунисти, както и ченгетата от всякакъв вид все още благоговейно ги наричат Съединени американски щати. [2] Вж. напр. “Rothschild is the new power behind Yukos” by Simon Bell in Moscow, Lucinda Kemeny and Andrew Porter, “The Times”, London, November 2, 2003 г., online: http://business.timesonline.co.uk/tol/business/article1101531.ece; “Rothschild lined to take over at Yukos(2003),Mikhail Khodorkovsky & Platon Lebedev found guilty of embezzlement” by James Rossiter, Evening Standard, “The Sovereign Independent”, Ireland, 15.07.2003 г., online: http://www.sovereignindependent.com/?p=11602; [3] Вж. “From Russia Expert, a Gloomy Outlook” by Anita Raghavan, “The New York Times”, New York, NY, November 18, 2010 г., online: http://dealbook.nytimes.com/2010/11/18/from-russia-expert-a-gloomy-outlook/ [4] Пак там. [5] „От Матея свето Евангелие“, гл. 10, ст. 26. [6] Правописът е запазен във всички цитати. [7] Петър Стоянов гостува на Лора Крумова в „Тази неделя“, bTV, София, неделя, 5 юни 2011 г., 41:50 – 42:03 минути от началото, от online: http://www.btv.bg/shows/tazi-nedelia [8] “We Are All Socialists Now: In many ways our economy already resembles a European one. As boomers age and spending grows, we will become even more French” by Jon Meacham, “Newsweek”, New York, NY, February 7, 2009 г., online: http://www.newsweek.com/2009/02/06/we-are-all-socialists-now.html [9] “Zbigniew Brzezinski – “Between Two Ages: America's Role in the Technetronic Era”, The Viking Press, New York, Ny, 1970 г., г., стр. 34. [10] Словосъчетание, което покойният болшевишки „трибун“ Стефан Продев въведе като обръщение към т. нар. социалисти, до един пребоядисани комунисти. [11] „Янко Янков: Имаше споразумение между комунистическия елит и управляващите западни елити”, интервю на Калоян Методиев, „Общество.нет”, София, 31 октомври 2009 г., online: http://www.obshtestvo.net/content/view/1457/3/ [12] Проф. Чарлз Мозер – „Д-р Г.М.Димитров: Биография”, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец”, София, 1992 г., стр. 225. [13] Вж. „5% от населението дъжрат 2/3 от всички спестявания“, Money.bg, София, сряда, 1 юни 2011 г., online: http://money.bg/news/id_609543169 [14] „Борисов: Няма да се дам на комунистите“, в. „Дневник“, София, неделя, 15 май 2011 г., online: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/05/14/1089470_borisov_niama_da_se_dam_na_komunistite/ [15] Вж. “White children to be minority in US by 2023” by Jon Swaine in New York, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, 7 April 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/northamerica/usa/8435636/White-children-to-be-minority-in-US-by-2023.html [16] Сталинка, както първоначално е била наречена, е природна комунистка. Бащата й е дългогодишен генерален директор на ДСО „Пътни строежи”, без да има висше образование. Такива като него биваха... „удостоени”. Отнасяше се единствено за активните борци против фашизма и капитализма. Носи се мълвата, че самата тя е свързана с ДС. Неин медиен съветник в Брюксел е проводеният от ДС мой съсед и съученик Констатин Иванов, син на най-големия комунист в нашия квартал, генералния директор на ДСО „Мрамор гранит“ Велик Иванов. На 6 април 2001 г. същият Косьо бе единственият, освен Маргарита, до Симо Мадридски на поляната във Врана. Самият неин настоящ шеф Жозе Мануел Барозу започна своя политически път като крайно ляв маоист и член на Комунистическата партия на португалските работници, яростен борец против капитализма, Обединена Европа и антинатовец. (Вж. напр. “European Commission Rules Questions on Barroso’s Communist Background “Inadmissible”, British National Party, Welshpool, Powys, UK, Tuesday, 8 February 2011 г., online: http://www.bnp.org.uk/news/european-commission-rules-questions-barroso%E2%80%99s-communist-background-%E2%80%9Cinadmissible%E2%80%9D) Световната революция продължава... [17] Шаржът е на Кеворк „Димитър“ Кеворкян. Тъй като не страдам от комплекси, не крада чуждо творчество, както постъпи той с авторството на съкращението Б.Б. |
Част ІІІ: 
Форумът Read more...
Публикации
